1)

В контекста на обявяването на договор за кредит между потребител и търговец за изцяло недействителен поради това, че съдържа неравноправни клаузи, без които не може да се изпълнява, трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (2), както и принципите на ефективност, равностойност и пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която търговецът има право да иска от потребителя не само връщане на равностойността на паричните средства, предоставени в изпълнение на договора за кредит, но и законната лихва за забава?

2)

При отрицателен отговор на предходния въпрос: трябва ли да се приеме, че посочените в първия въпрос разпоредби и принципи от правото на Съюза не допускат национална правна уредба, съгласно която търговецът има право да иска от потребителя лихви за забава включително за периода преди деня на влизането в сила на съдебното решение, с което договорът за кредит се обявява за недействителен?