1

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят, Landesbank Baden-Württemberg, иска отмяна на Решение SRB/ES/2021/82 на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) от 15 април 2021 година за изчисляване на предварителните вноски за 2017 г. в Единния фонд за преструктуриране (наричано по нататък „обжалваното решение“) в частта, която се отнася до Landesbank Baden-Württemberg.

[…]

20

Жалбоподателят моли Общия съд:

21

ЕСП моли Общия съд:

239

Жалбоподателят твърди за първи път в писмената си реплика, че поставените от Съда в решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП (C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601), изисквания за претегляне на задължението на ЕСП да мотивира своите актове спрямо задължението му да опазва търговската тайна на съответните институции не са приложими в настоящото дело. Всъщност в съответствие с решение от 19 юни 2018 г., Baumeister (C‑15/16, EU:C:2018:464, т. 54 и 56), данните на другите институции, на които се основава обжалваното решение, вече не били търговска тайна, тъй като, понеже референтната дата за периода на плащане на вноски за 2017 г. е 31 декември 2015 г., тези данни датирали от преди повече от пет години.

240

ЕСП оспорва тези доводи, без обаче да поставя под въпрос допустимостта на тази част.

241

Следва да се припомни, че самият принцип на метода за изчисляване на предварителните вноски, както следва от Директива 2014/59 и от Регламент № 806/2014, включва използването от ЕСП на данни — търговска тайна, които не могат да бъдат възпроизвеждани в мотивите на решението за определяне на предварителните вноски (решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 114).

242

В това отношение в обжалваното решение ЕСП посочва причините, поради които данните на институциите, които са били взети предвид за изчисляване на предварителните вноски за 2017 г., представляват търговска тайна.

243

По-конкретно в съображение 100 от обжалваното решение ЕСП отбелязва, че търговската тайна на институциите — тоест цялата информация относно професионалните дейности на институциите, която, ако бъде разкрита на конкурент и/или на по-широката общественост, би могла сериозно да накърни интересите на институцията — се счита за поверителна информация. В рамките на изчисляването на предварителните вноски информацията, предоставена от институциите посредством формуляра им за декларация за данни, на която се основава ЕСП, за да изчисли предварителната им вноска, се счита за търговска тайна.

244

Освен това в съображения 102—105 от обжалваното решение ЕСП отбелязва, че му е забранено да разкрива данните за всяка институция, които представляват основата за изчисленията в посоченото решение, но че му е разрешено да разкрива обобщените и общи данни, доколкото тези данни са кумулирани. При все това съгласно посоченото решение на институциите се гарантира пълна прозрачност по отношение на изчислението на тяхната основна годишна вноска и на техния множител за корекции за риск за стъпките при изчисляването на тази вноска, както са определени в приложение I към Делегиран регламент 2015/63, които се отнасят до „изчисляване на базовите показатели“ (стъпка 1), „преобразуване на показателите“ (стъпка 3) и „изчисляване на съставния показател“ (стъпка 5). В допълнение институциите имат възможност да получат общи данни, използвани от ЕСП за всички институции без разграничение, коригирани в зависимост от техния рисков профил за стъпките при изчисляването във връзка с „дискретизиране на показателите“ (стъпка 2), „добавяне на съответния знак“ (стъпка 4) и „изчисляване на годишната вноска“ (стъпка 6).

245

Жалбоподателят обаче оспорва пълнотата на тези обяснения, тъй като към датата на приемане на обжалваното решение данните на другите институции датирали от преди шест години и поради това вече не били търговска тайна, но въпреки това ЕСП не е посочил причините, поради които тези данни не са били разкрити.

246

За да се прецени този довод, трябва да се припомни, че когато информацията, която към определен момент е могла да представлява търговска тайна, датира от преди пет или повече години, поради факта на изтичането на време тя по принцип се счита за неактуална и за загубила поради това поверителността си, освен ако по изключение страната, която се позовава на поверителността, не докаже, че въпреки давността си тази информация все още е съществен елемент на търговското ѝ положение или на това на трети засегнати лица (вж. в този смисъл решение от 19 юни 2018 г., Baumeister, C‑15/16, EU:C:2018:464, т. 54 и цитираната съдебна практика).

247

В това отношение не се оспорва, че към момента на приемане на обжалваното решение индивидуалните данни за институциите, на които се основава решението за целите на изчисляване на предварителната вноска на жалбоподателя, са от преди повече от пет години.

248

Както обаче обяснява ЕСП в дупликата си и в съдебното заседание, а жалбоподателят не го оспорва, в икономическата действителност на банковия сектор положението на дадена институция спрямо това на конкурентите ѝ може да остане същото или сходно за продължителен период от време, който надхвърля пет години. Всъщност някои елементи, като бизнес моделът или дейностите на такава институция, остават стабилни в краткосрочен и средносрочен план, така че институция, която е имала висок рисков профил съгласно данни от преди повече от пет години, може да продължава да има такъв профил в края на първоначалния срок. Следователно въпреки давността си тази информация все още е съществен елемент от търговското положение на кредитните институции. При това положение, ако такива съществени данни бяха оповестени в мотивите на обжалваното решение, икономическите оператори, осъществяващи дейност в банковия сектор, щяха да могат да се основат на тях, за да добият представа за актуалното търговско положение на дадена институция.

249

Така жалбоподателят не може да претендира, че ЕСП е трябвало да разкрие в мотивите на обжалваното решение индивидуалните данни на другите институции, които позволяват да се провери изчисляването на неговата предварителна вноска, тъй като, макар да датират от преди шест години, те все още представляват съществени елементи от търговското положение на тези институции.

250

Този извод не може да бъде оборен с довода на жалбоподателя, че за да изпълни задължението си за мотивиране, ЕСП трябва да му предостави в анонимизирана форма списък с всички данни на институциите, които се намират в същата клетка като него.

251

От една страна, да се предвиди подобно изискване за ЕСП, би надхвърлило установените в съдебната практика изисквания, припомнени в точки 217, 220 и 221 по-горе.

252

От друга страна, ЕСП поддържа, без това да се оспорва сериозно, че има опасност дори списък с анонимизирани данни за конкретна клетка да позволи на икономическите оператори, осъществяващи дейност в банковия сектор, които са осведомени оператори, да научат търговски тайни на някои институции. В това отношение жалбоподателят по-специално не оспорва, че такива оператори знаят кои институции са склонни да имат високи стойности за някои показатели за риск. Ако обаче получават списъци с такива данни всяка година, те биха могли да следят развитието на показателите за риск на тези институции, макар списъците да са съставени от чувствителни от търговска гледна точка данни. Такава опасност съществува по-специално по отношение на големите институции и тези, установени в държавите членки, в които има само ограничен брой институции, които дължат предварителна вноска. Всъщност не е изключено в тези случаи осведомен оператор да е в състояние да направи извод за самоличността на тези институции, дори последните да са били анонимизирани. Съответно ЕСП не може да бъде упрекнат, че не е изготвил списък на всички анонимизирани данни на институциите, които се намират в една и съща клетка.

253

С оглед на гореизложеното седмата част от второто основание трябва да се отхвърли.

254

Жалбоподателят поддържа, че от обжалваното решение е невъзможно да се разберат причините, поради които годишното целево равнище е определено на 1/8 от 1,05 % от общия размер на гарантираните депозити. Впрочем допълнителните обяснения, дадени от ЕСП в точка 17 и следващите от приложение III към това решение, не били достатъчни, за да се изясни методът, по който всъщност е било определено годишното целево равнище. Освен това ЕСП не съобщил прогнозираното крайно целево равнище, нито възприетото от него тълкуване на горната граница, посочена в член 70, параграф 2, втора алинея от Регламент № 806/2014. Както обаче се установявало от решението за определяне на предварителните вноски за периода на плащане на вноски за 2022 г., ЕСП считал, че е оправомощен да увеличава свободно годишното целево равнище, прилагайки коефициент, който не е предвиден в приложимата правна уредба, и по този начин да наложи на институциите непропорционална тежест.

255

ЕСП възразява, че от съображения 50—63 от обжалваното решение и от точки 19—25 от приложение III към това решение е видно, че той е изложил достатъчно мотиви относно определянето на годишното целево равнище за периода на плащане на вноски за 2017 г.

256

По-специално ЕСП определил годишното целево равнище, отчитайки всички релевантни елементи, както и критериите, посочени в член 69, параграф 2 от Регламент № 806/2014. Също така, що се отнася до очакваното нарастване на гарантираните депозити, в обжалваното решение било обяснено, от една страна, че съгласно данните, предоставени от схемите за гарантиране на депозитите, размерът на гарантираните депозити се е увеличил с 2,2 % между 2015 г. и 2016 г., а от друга страна, че прогнозният процент на нарастване на тези депозити бил между 1 и 4 %. Освен това начинът, по който са отчетени потенциалните проциклични последици, бил изложен в съображение 61 от обжалваното решение и в точка 23 и следващите от приложение III към него.

257

Накрая, жалбоподателят можел да изчисли прогнозното крайно целево равнище през 2017 г. въз основа на данните, които са му били известни, но неоповестяването на възприетото от ЕСП тълкуване на горната граница от 12,5 %, предвидена в член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014, не можело да засегне мотивите на обжалваното решение.

258

Като начало следва да се припомни, че съгласно член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 след изтичането на първоначалния срок наличните финансови средства в ЕФП трябва да достигнат крайното целево равнище, което съответства най-малко на 1 % от размера на гарантираните депозити на всички институции, лицензирани на територията на всички участващи държави членки.

259

Съгласно член 69, параграф 2 от Регламент № 806/2014 през първоначалния срок предварителните вноски се разпределят възможно най-равномерно във времето, докато се достигне крайното целево равнище, посочено в точка 258 по-горе, но като се отчита надлежно фазата на икономическия цикъл и въздействието, което процикличните вноски могат да окажат върху финансовото състояние на институциите.

260

В член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014 се уточнява, че ежегодно вноските, дължими от всички институции, лицензирани на територията на всички участващи държави членки, не надхвърлят 12,5 % от крайното целево равнище.

261

Що се отнася до методиката за определяне на предварителните вноски, член 4, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63 предвижда, че ЕСП определя размера им въз основа на годишното целево равнище, като се вземе предвид крайното целево равнище, и въз основа на средния размер на гарантираните депозити за предходната година, изчислен на тримесечна база, на всички институции, лицензирани на територията на всички участващи държави членки.

262

В случая, както следва от съображение 63 от обжалваното решение, за периода на плащане на вноски за 2017 г. ЕСП е определил размера на годишното целево равнище на 7161808441 евро.

263

В съображения 51 и 52 от обжалваното решение ЕСП обяснява по същество, че за да определи годишното целево равнище, е взел предвид прогнозното крайно целево равнище за 2023 г., необходимостта предварителните вноски да се разпределят възможно най-равномерно през първоначалния срок, както и фазата на икономическия цикъл и въздействието, което тези вноски могат да окажат върху финансовото състояние на институциите. Впоследствие ЕСП намира за уместно да определи коефициент, който се основава на тези параметри и на вече наличните в ЕФП финансови средства (наричан по-нататък „коефициентът“). ЕСП прилага този коефициент към една осма от средния размер на гарантираните депозити през 2016 г., за да получи годишното целево равнище.

264

В съображения 54—62 от обжалваното решение ЕСП описва следвания подход за определяне на годишното целево равнище.

265

В съображение 54 от обжалваното решение ЕСП обяснява, че трябва да се обърне специално внимание на очакваното развитие на гарантираните депозити през първоначалния срок, тъй като, ако тези депозити се увеличат във времето, определянето на годишното целево равнище на 1 % от размера на тези депозити не би било достатъчно, за да се достигне крайното целево равнище.

266

В това отношение ЕСП констатира в съображение 55 от обжалваното решение, че средният размер на гарантираните депозити, изчислен на тримесечна база, възлиза на 5,546 трилиона евро за 2016 г.

267

В съображения 56—58 от обжалваното решение ЕСП представя прогнозираното развитие на гарантираните депозити за останалите шест години от първоначалния срок, а именно от 2018 г. до 2023 г. Той приема, че годишните проценти на нарастване на тези депозити до края на първоначалния срок са между 1 и 4 %.

268

В съображения 59—61 от обжалваното решение ЕСП представя оценка на фазата на икономическия цикъл и на потенциалната проциклична последица, която предварителните вноски биха могли да имат за финансовото състояние на институциите. За тази цел той посочва, че е взел предвид редица елементи, като прогнозата на Комисията за растеж на брутния вътрешен продукт за 2017 г. или ключови показатели за банковия сектор в еврозоната, като платежоспособността, качеството на активите и рентабилността на институциите. В това отношение и за да не се утежнят процикличните последици от предварителните вноски върху платежоспособността на банковия сектор, ЕСП приема, че e уместно да се определи годишното целево равнище с оглед на процента на промяна на гарантираните депозити, който би бил по-нисък от този, който се счита за най-надежден.

269

В съображение 62 от обжалваното решение ЕСП заключава, че поради несигурността около икономическото възстановяване, отрицателното въздействие на тази несигурност върху бъдещия растеж на гарантираните депозити и върху икономическия цикъл и ограничения брой данни, които могат да указват бъдещото развитие на тези депозити, е уместно да се възприеме предпазлив подход по отношение на процента на нарастване на посочените депозити за следващите години до 2023 г.

270

С оглед на тези съображения ЕСП е изчислил в съображение 63 от обжалваното решение размера на годишното целево равнище, като умножава средния размер на гарантираните депозити през 2016 г. по коефициента от 1,05 % и разделя резултата от това изчисление на осем в съответствие със следната математическа формула, съдържаща се в съображение 63 от посоченото решение:

„Цел0 [размер на годишното целево равнище] = Общ размер на гарантираните депозити 2016 * 0,0105 * ⅛ = 7161808441 евро“.

271

В хода на съдебното заседание обаче ЕСП посочва, че е определил годишното целево равнище за периода на плащане на вноски за 2017 г. по следния начин.

272

Първо, въз основа на прогнозен анализ ЕСП определя размера на гарантираните депозити на всички институции, лицензирани на територията на всички участващи държави членки, прогнозиран за края на първоначалния срок. За да стигне до този размер, ЕСП взема предвид средния размер на гарантираните депозити през 2016 г., годишния процент на нарастване на тези депозити и броя на оставащите периоди на плащане на вноски до края на първоначалния срок.

273

Второ, в съответствие с член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 ЕСП изчислява 1 % от прогнозния размер на гарантираните депозити в края на първоначалния срок, за да получи прогнозния размер на крайното целево равнище, който трябва да бъде достигнат до 31 декември 2023 г.

274

Трето, ЕСП приспада от последния размер вече наличните финансови средства в ЕФП през 2017 г., за да получи размера, който остава да бъде събран през оставащите периоди на плащане на вноски преди края на първоначалния срок.

275

Четвърто, ЕСП разделя последния размер на броя на оставащите периоди на плащане на вноски, за да го разпредели равномерно между тези периоди. Съответно годишното целево равнище за периода на плащане на вноски за 2017 г. е определено в размера, посочен в точка 262 по-горе, а именно около 7,161 милиарда евро.

276

За да се провери дали ЕСП е изпълнил задължението си за мотивиране, що се отнася до определянето на годишното целево равнище, следва най-напред да се припомни, че липсата или непълнотата на мотивите представлява абсолютна процесуална предпоставка, която може или дори трябва да бъде служебно разгледана от съда на Съюза (вж. решение от 2 декември 2009 г., Комисия/Ирландия и др., C‑89/08 P, EU:C:2009:742, т. 34 и цитираната съдебна практика). Следователно Общият съд може, и дори трябва да вземе предвид и други пороци в мотивите освен посочените от жалбоподателя, и то по-специално когато те се разкриват в хода на производството.

277

За тази цел в хода на устната фаза на производството страните са изслушани във връзка с всеки евентуален порок на мотивите, от който страдало обжалваното решение, що се отнася до определянето на годишното целево равнище. По-конкретно, ЕСП, на който изрично и неколкократно са поставени въпроси в това отношение, описва стъпка по стъпка методиката, която реално е следвал, за да определи годишното целево равнище за периода на плащане на вноски за 2017 г., както е описана в точки 274—277 по-горе.

278

На следващо място, що се отнася до съдържанието на задължението за мотивиране, от съдебната практика следва, че мотивите на решение, прието от институция или орган на Съюза, трябва по-специално да не са противоречиви, за да могат заинтересованите лица да се запознаят с действителните мотиви за това решение с цел да защитят правата си пред компетентния съд, а последният — да упражни своя контрол (вж. в този смисъл решения от 10 юли 2008 г., Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala, C‑413/06 P, EU:C:2008:392, т. 169 и цитираната съдебна практика, от 22 септември 2005 г., Suproco/Комисия, T‑101/03, EU:T:2005:336, т. 20 и 45—47, и от 16 декември 2015 г., Гърция/Комисия, T‑241/13, EU:T:2015:982, т. 56).

279

Също така, когато издалият обжалваното решение орган дава някои обяснения относно изложените в него мотиви в хода на производството пред съда на Съюза, тези обяснения трябва да са последователни със съображенията, изложени в това решение (вж. в този смисъл решения от 22 септември 2005 г., Suproco/Комисия, T‑101/03, EU:T:2005:336, т. 45—47, и от 13 декември 2016 г., Printeos и др./Комисия, T‑95/15, EU:T:2016:722, т. 54 и 55).

280

Всъщност, ако посочените в обжалваното решение съображения не са последователни с такива обяснения, дадени в хода на съдебното производство, мотивите на съответното решение не изпълняват функциите, припомнени в точки 210 и 211 по-горе. По-конкретно, подобна непоследователност не позволява, от една страна, на заинтересованите лица да се запознаят с действителните мотиви на обжалваното решение преди подаването на жалбата и да подготвят защитата си по отношение на тях, а от друга страна, на съда на Съюза да установи мотивите, послужили за истинска правна база на това решение, и да провери съответствието им с приложимите правила.

281

На последно място, следва да се припомни, че когато приема решение за определяне на предварителните вноски, ЕСП трябва да съобщи на съответните институции методиката за изчисляване на тези вноски (вж. решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 122).

282

Същото трябва да важи и за методиката за определяне на годишното целево равнище, тъй като този размер има съществено значение в общата система на такова решение. Всъщност, както следва от точка 16 по-горе, методиката за изчисляване на предварителните вноски се състои в разпределянето на посочения размер между всички съответни институции, така че увеличението или намалението на този размер води до съответно увеличение или намаление на предварителната вноска на всяка от тези институции.

283

От гореизложеното следва, че макар ЕСП да е длъжен да предостави на институциите посредством обжалваното решение обяснения относно методиката за определяне на годишното целево равнище, тези обяснения трябва да са последователни с обясненията, дадени от ЕСП в хода на съдебното производство и отнасящи се до действително приложения метод.

284

В настоящото дело обаче това не е така.

285

Всъщност най-напред следва да се отбележи, че в съображение 63 от обжалваното решение е посочена математическа формула, която е представена като основа за определянето на годишното целево равнище. Оказва се обаче, че в тази формула не са включени елементите на действително приложената от ЕСП методика, както е изяснена в хода на съдебното заседание. Всъщност, както следва от точки 272—275 по-горе, ЕСП е получил размера на годишното целево равнище при прилагане на тази методика, като е приспаднал от крайното целево равнище наличните финансови средства в ЕФП, за да изчисли размера, който остава да бъде събран до края на първоначалния срок, и като е разделил последния размер на броя на оставащите периоди на плащане на вноски. Тези два етапа от изчисляването обаче не намират никакъв израз в посочената математическа формула.

286

Подобни несъответствия има и по отношение на начина, по който се определя коефициентът от 1,05 %, който обаче има първостепенна роля в математическата формула, посочена в точка 285 по-горе. Всъщност, както следва от съображения 51 и 52 от обжалваното решение, този коефициент би могъл да се разбира в смисъл, че се основава на прогнозното крайно целево равнище за 2023 г., на необходимостта предварителните вноски да се разпределят възможно най-равномерно през първоначалния срок, както и на анализ на фазата на икономическия цикъл и на въздействието, което тези вноски могат да окажат върху финансовото състояние на институциите. Както обаче ЕСП признава в съдебното заседание, този коефициент е определен така, че да може да обоснове резултата от изчисляването на размера на годишното целево равнище, тоест след като ЕСП е изчислил този размер в приложение на четирите стъпки, изложени в точки 272—275 по-горе, и по-специално чрез разделянето на броя на оставащите периоди на плащане на вноски на размера, получен след приспадането на наличните финансови средства в ЕФП от крайното целево равнище. Този подход обаче по никакъв начин не следва от обжалваното решение.

287

От това следва, че що се отнася до определянето на годишното целево равнище, действително приложената от ЕСП методика, както е изяснена в съдебното заседание, не съответства на описаната в обжалваното решение, така че действителните мотиви, с оглед на които е било определено това целево равнище, не са могли да бъдат установени въз основа на обжалваното решение нито от институциите, нито от Общия съд.

288

С оглед на гореизложеното следва да се констатира, че обжалваното решение страда от пороци в мотивите, що се отнася до определянето на годишното целево равнище.

289

Ето защо третата част от второто основание трябва да бъде уважена. Като се има предвид значението на настоящото дело в правен и икономически аспект, все пак е в интерес на доброто правораздаване да бъдат разгледани и останалите основания на жалбата.

[…]

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми разширен състав)

реши: