1. 

С настоящото преюдициално запитване Berufsgericht für Heilberufe bei dem Verwaltungsgericht Giessen (наричан по-нататък „Berufsgericht“) ни пита относно съответствието с правото на Съюза на дисциплинарен режим, приложим спрямо медицинските професии в провинция Хесен, Германия. По-специално настоящото дело има за предмет национален дисциплинарен режим, основан на одобрени от съсловната организация на лекарите етични норми и приложим към лекар, установен в Гърция, който понякога предоставя услуги в Германия.

2. 

На първо място, Съдът трябва да разгледа дали този въпрос е уреден от Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации ( 2 ). На второ място, делото ще позволи да се определи с по-голяма точност адекватността на ценовите и рекламните режими, както и свързаните с тях санкции в случай на трансгранично предоставяне на медицински услуги.

3.

Член 5 от Директива 2005/36 гласи следното:

„Принцип на свободно предоставяне на услуги

1.   Без да се засяга прилагането на конкретни разпоредби на Общностното право, както и на членове 6 и 7 от настоящата директива, държавите членки не могат да ограничават на каквото и да е основание, свързано с професионални квалификации, свободното предоставяне на услуги в друга държава членка:

2.   Разпоредбите в този дял се прилагат само в случаите, когато доставчикът на услуги се премести на територията на приемащата държава членка, за да упражнява, на временен или случаен принцип, професията по параграф 1.

Временният или случаен характер на предоставянето на услуги се подлага на преценка във всеки отделен случай, по-специално по отношение на срока, честотата, редовността и непрекъснатостта на предоставянето на услугите.

3.   При преместване доставчиците на услуги подлежат на действието на правила за професионално поведение с професионален, нормативен или административен характер, пряко свързани с професионалните квалификации, като например относно дефиницията на професията, ползването на професионални звания и сериозните професионални нарушения, които имат пряка и конкретна връзка със защитата и безопасността на потребителите, както и с дисциплинарни разпоредби, приложими в приемащата държава членка към квалифицирани лица, които упражняват същата професия в тази държава членка“.

4.

Кодексът на професионална етика на лекарите от провинция Хесен, приет от съсловната организация на лекарите от въпросната провинция, гласи следното в член 12:

„Хонорарите трябва да са съразмерни. Без да се засяга прилагането на други законови разпоредби, хонорарите трябва да се изчисляват въз основа на кодекса за класифициране на медицинските актове. Лекарят не трябва да прилага неоснователно по-ниски такси от предвидените в посочения кодекс за класифициране на медицинските актове. В случай на сключване на договор за хонорар лекарят трябва да вземе предвид финансовото положение на длъжника“.

5.

Член 27 от Кодекса, озаглавен „Разрешена информация и реклама, която противоречи на професионалната етика“, предвижда следното:

„1.   Следващите разпоредби имат за предмет да се гарантира защитата на пациентите чрез предоставяне на адекватна и подходяща информация, както и да се избегне комерсиализирането на медицинската професия, което би противоречило на представата на лекарите за самите тях.

2.   Въз основа на този принцип лекарят може да предоставя обективна информация от професионално естество.

3.   На лекарите се забранява да извършват каквато и да е форма на реклама, която противоречи на професионалната етика. Във всеки случай рекламата противоречи на професионалната етика, когато е, по съдържанието си или по формата си, хвалебствена, измамна или съпоставителна. Лекарят не трябва да насърчава други лица да извършват подобна реклама, нито да толерира, когато други лица го правят. Забраните за извършване на реклама, предвидени в други законови разпоредби, не са засегнати от настоящата разпоредба.

[…]“.

6.

Д‑р Konstantinides, гръцки лекар, който живее в Гърция, практикува медицина в Гърция, където основно е установен. Като лекар, който има право да практикува в Гърция, е вписан в съответната съсловна организация на тази държава.

7.

От 2006 г. д‑р Kostas Konstantinides посещава Германия поне за по един или два дни месечно, и по-специално провинция Хесен, където извършва хирургически интервенции в медицинския център „Elizabethenstift“ на Дармщадт. Дейността на д‑р Konstantinides се ограничава изключително до извършването на напълно специализирани хирургически интервенции, оставяйки другите услуги, свързани с интервенцията, като уреждането на консултациите и следоперативните грижи, в ръцете на персонала на посочения медицински център.

8.

Един от пациентите на д‑р Konstantinides, който е опериран в Германия, подава оплакване до съсловната организация на лекарите от провинция Хесен, оспорвайки размера на издадената от него фактура. В резултат на това запитване съсловната организация започва разследване, което води до образуване на дисциплинарно производство пред Berufsgericht.

9.

В твърденията си пред запитващата юрисдикция съсловната организация на лекарите иска да се наложи санкция въз основа на две нарушения. Първото нарушение има за предмет ценовия режим, доколкото, според съсловната организация, д‑р Konstantinides е изискал прекомерна и несъвместима със съответните професионални разпоредби цена. Второто нарушение се отнася до рекламата, извършена от д‑р Konstantinides. Според съсловната организация, д‑р Konstantinides се е рекламирал в Германия през интернет страница, използвайки думи като „Германски институт“ или „Европейски институт“, за да обхване професионалната си дейност. Съсловната организация смята, че подобна практика въвежда в заблуждение лицата, за които е предназначена услугата, внушавайки идеята, че става въпрос за услуга в рамките на институционална, постоянно действаща и обвързана с научното изследване структура.

10.

По искане на съсловната организация на лекарите от провинция Хесен Berufsgericht започва дисциплинарно производство срещу д‑р Konstantinides. В хода на въпросното производство Berufsgericht приема, че са налице достатъчно съмнителни обстоятелства, за да се отправи преюдициално запитване до Съда.

11.

На 19 септември 2011 г. в секретариата на Съда е депозирано преюдициалното запитване, отправено от Berufsgericht, чиито въпроси са формулирани по следния начин:

Съставляват ли разпоредбите за транспониране на Директива 2005/36, които изменят член 3, параграфи 1 и 3 от Hessischen Gesetzes über die Berufsvertretungen, die Berufsausübung, die Weiterbildung und die Berufsgerichtsbarkeit der Ärzte, Zahnärzte, Tierärzte, Apotheker, Psychologischen Psychotherapeuten und Kinder- und Jugendlichenpsychotherapeuten (наричан по-нататък „Heilberufsgesetz“) в редакцията му, публикувана на 7 февруари 2003 г. (GVBl. I стр. 123), последно изменен със Закона от 24 март 2010 г. (GVBl. I, стр. 123), въведен с Drittes Gesetz zur Änderung des Heilberufsgesetzes от 16 октомври 2006 г. (GVBl. I, стр. 519), правилно транспониране на съответните правила от Директива 2005/36, при положение че съответните професионални норми, както и правилата за подсъдност в глава шеста от Heilberufsgesetz са в пълна степен приложими спрямо доставчиците на услуги (в случая лекарите), които упражняват временно дейност в приемащата държава по силата на свободното предоставяне на услуги съгласно член 57 ДФЕС (преди член 50 ДЕО)?“.

12.

Писмени становища са представили д‑р Konstantinides, съсловната организация на лекарите от провинция Хесен, правителствата на Френската република, Република Гърция, Нидерландия, Чешката република, Кралство Испания и Португалската република, както и Комисията.

13.

В съдебното заседание, проведено на 19 септември 2012 г., становища са изложили представителите на д‑р Konstantinides, на съсловната организация на лекарите от провинция Хесен, както и представителите на Френската република, Португалската република и Комисията.

14.

Въпреки че нито една от страните в главното производство, нито държавите членки, които участват в настоящото производство, са изразили съмнение относно допустимостта на настоящото преюдициално запитване, Комисията има съмнения относно това дали Berufsgericht отговаря на условията за „юрисдикция“, които се изискват съгласно член 267 ДФЕС.

15.

Тъй като Съдът може да прецени служебно дали са изпълнени предпоставките, които се изискват от Договорите, за отправяне на преюдициално запитване, ще се огранича много накратко да посоча, с използваните от Комисията термини, че запитващият съд съставлява „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС ( 3 ). Както посочва Комисията, става въпрос за законоустановен орган, който е постояннодействащ, юрисдикцията му е задължителна и в производството пред него е намерил пълно проявление състезателният принцип. Освен това става въпрос за орган, натоварен да прилага правни норми, чиито членове се ползват със статут, гарантиращ тяхната независимост. Всички тези характеристики са подробно изложени от Комисията в писменото ѝ становище ( 4 ), без да бъдат оспорени от никоя от страните, нито от встъпилите държави членки.

16.

Ето защо смятам, че Съдът е компетентен да се произнесе по настоящото преюдициално запитване.

17.

Съвсем отделен въпрос е този, с който се повдига недопустимостта на два от четирите въпроса, формулирани от запитващата юрисдикция.

18.

Всъщност вторият въпрос от част А, отправен от Berufsgericht, се отнася до съответствието с правото на Съюза на професионална правна уредба, в която не съществува ценови код, приложим към предоставянето на услугата, предмет на спора. Както посочва запитващата юрисдикция, а и страните в главното производство, това съмнение се корени в особената природа на правната уредба на съсловната организация на лекарите от провинция Хесен, която според някои от встъпилите в настоящия процес страни може да повдигне съмнения от конституционен характер във вътрешното германско право.

19.

Възникналите проблеми обаче не могат да обусловят отговора, който следва да се даде в светлината на правото на Съюза. Безспорно е, че съмненията от вътрешноконституционен или законосъобразен характер, които може да повдигне определена законодателна техника, не могат да бъдат анализирани в светлината на правото на Съюза, освен ако не възпрепятстват ефективното упражняване на правата, предоставени по силата на това право. Както ще посоча по-нататък, правната уредба, установена от съсловната организация на лекарите на провинция Хесен, може да обуслови начина, по който следва да се тълкува Договорът в конкретния случай на д‑р Konstantinides, но това ще бъде част от анализа за обосновка на ограничението на свободното предоставяне на услуги, а не самостоятелен въпрос, който може да бъде анализиран отделно.

20.

Ето защо смятам, че вторият въпрос, в съответствие със съдебната ни практика ( 5 ) и доколкото няма пряка връзка с останалите въпроси, нито е полезен, за да се отговори на неизяснените въпроси от правото на Съюза, които повдига запитващата юрисдикция, следва да се отхвърли като недопустим.

21.

Въпросът, поставен в част Б, се отнася също до съответствието на член 3, параграф 3 от Heilberufsgesetz с член 6 от Директива 2005/36. По-специално запитващата юрисдикция има съмнения относно законосъобразността на национален режим, който изравнява „по права и задължения“ доставчиците на трансгранични услуги с доставчиците, установени в приемащата държава членка. Тези притеснения се отнасят по-специално до случая на един доставчик на трансгранични услуги, обект на формално членство по смисъла на член 6, параграф 1, буква а) от Директива 2005/36.

22.

Запитващата юрисдикция обаче не успява да обясни по какъв начин тези съмнения са относими към конкретното положение на д‑р Konstantinides. От акта за преюдициално запитване не става ясно дали германското право по принцип или провинция Хесен, или съсловната организация на лекарите от тази провинция са въвели изискването за формално членство, нито дали такъв е случаят на д‑р Konstantinides. Тъй като въпросът се отнася най-общо до хипотетично несъответствие на германската правна норма с Директива 2005/36, смятам че запитващата юрисдикция не е успяла да обясни по какъв начин въпросът спомага да се разреши правното положение на д‑р Konstantinides в настоящото производство. Според мен става дума за хипотетичен въпрос, на който Съдът не следва да дава отговор в настоящото производство.

23.

Преди да пристъпя към двата останали въпроса, които задава Berufsgericht, е необходимо да се направи предварително разяснение.

24.

Въпросите, отправени от запитващата юрисдикция, се отнасят до съответствието на член 12, параграф 1 и на член 27, параграфи 1—3 от Berufsordnung für die Ärztinnen und Ärzte in Hessen с Директива 2005/36. Въпреки това, както беше посочено в становищата, представени в това производство, съвсем не е ясно дали към настоящото дело е възможно да се приложи посочената директива. Ето защо е необходимо да се определи приложимата към настоящото дело правна рамка на Съюза — въпрос, по който е налице съществено различие на мнения между страните, встъпилите държави членки и Комисията.

25.

Д‑р Konstantinides защитава становището, че цитираното правило се отнася до онези доставчици на услуги, които членуват в съсловната организация в приемащата държава членка —тълкуване, което би го изключило от приложното поле по отношение на лицата на член 5, параграф 3 от Директива 2005/36. От друга страна, съсловната организация поддържа, че по силата на цитираната норма се прилага германската правна уредба в нейната цялост, когато става въпрос за медицинска услуга, предоставена на нейна територия.

26.

Държавите членки и Комисията застъпват подобни становища, но изтъкват различни доводи. Нидерландия, Чешката република, Португалската република и Комисията смятат, че член 5, параграф 3 от Директива 2005/36 се отнася изключително до онези вътрешни норми, свързани с достъпа до регламентирана дейност в друга държава членка. Не бил такъв случаят с етичните правила, приложими към дейност като тези в настоящото производство, чийто предмет е цената и рекламата на дейността, а не достъпът до същата. Следователно приложимата към случая правна норма на Съюза била член 56 ДФЕС, а не Директива 2005/36. Това тълкуване не се споделя от Френската република, според която посочената директива е напълно приложима към настоящото дело, доколкото позоваването на „дисциплинарни разпоредби, приложими в приемащата държава“, включва дисциплинарните режими на регламентираните професии, независимо от техния предмет. Всички държави членки обаче са съгласни, че германската правна уредба, включително правилата на съсловните организации, съответства на правото на Съюза.

27.

При първи прочит член 5, параграф 3 от Директива 2005/36 предизвиква известно объркване. На пръв поглед изглежда, че става въпрос за разпоредба, разделена на два части, едната относно етичните правила, свързани с професионалните квалификации, и другата относно дисциплинарните разпоредби, приложими към въпросните квалифицирани лица. Това разделяне обаче е само привидно, тъй като нормата се отнася до една и съща правна рамка, в която са включени както материални, така и дисциплинарни правни норми. Това се потвърждава от съображение 8 от посочената директива, според което „[п]о отношение на доставчиците на услуги следва да се прилагат дисциплинарни разпоредби на приемащата държава членка, които са пряко и конкретно свързани с професионалните квалификации“ ( 6 ).

28.

Възниква объркване и когато нормата посочва, че квалифицираните лица подлежат на действието на норми, свързани със „сериозните професионални нарушения, които имат пряка и конкретна връзка със защитата и безопасността на потребителите“. Разпоредбата буди учудване, тъй като Директива 2005/36 има материален обхват, който се ограничава изключително до хармонизирането на условията за достъп до регламентирана професия, а не до условията за упражняване на дейността. Това е уредено в член 1, който предвижда, че предметът му не е нещо различно от установяване на „реда за признаване от държава членка, която обвързва достъпа до регламентирана професия или нейното упражняване на своята територия с притежаване на определени професионални квалификации […]“. На практика хармонизирането на професионалните дейности е по-специално една от задачите, предоставени на Директива 2006/123/ЕО ( 7 ) относно услугите на вътрешния пазар, която, както правилно посочва Комисията, не се прилага към медицинските услуги ( 8 ).

29.

Ето защо смятам, че Директива 2005/36, и по-специално член 5, параграф 3, трябва да се тълкува еднообразно, в смисъл че съдържа изискване към държавите членки, в резултат на което доставчиците на услуги трябва да подлежат на действието на онези разпоредби (етични и дисциплинарни), тясно свързани с професионалните квалификации. Колкото до тълкуването на включването в разпоредбата на правила относно „сериозните професионални нарушения“, смятам, че въпросното посочване трябва да се тълкува като загатване за онези положения, в които дисциплинарен режим, имащ за предмет определено професионално поведение, съдържа дисциплинарни нарушения, които засягат притежаването или използването на званието. Така, ако сериозно професионално нарушение, плод на упражняването на медицинската дейност, води до отнемане или временна забрана да се използва званието, това ще бъде дисциплинарна мярка, обхващаща както достъпа до професията, тъка и упражняването на дейността. Член 5, параграф 3 от Директива 2005/36 подкрепя държавите членки, чиито правни уредби съдържат мерки от подобно естество, но го прави, предвид отежняващия им характер, ограничавайки ги до „сериозни“.

30.

В светлината на тълкуването, което предлагам на член 5, параграф 3 от Директива 2005/36, смятам че дисциплинарните разпоредби относно ценовия режим и рекламата на регламентирана професионална дейност, какъвто е случаят с медицинските услуги, не попадат в материалното приложно поле на посочената норма. Поведението, в което се упреква д‑р Konstantinides, се отнася до търговската стратегия, използвана от него, за да привлече клиенти и да получи хонорар за услугите си. Нищо от това няма отношение към дисциплинарна мярка, свързана с професионалното звание или към сериозно професионално нарушение, чиито дисциплинарни последици биха повлияли на въпросното звание. Ето защо и поради неприложимостта на Директива 2005/36 към случая на д‑р Konstantinides приложимата към настоящото дело разпоредба от правото на Съюза е член 56 ДФЕС, по силата на който се гарантира свободното предоставяне на услуги на вътрешния пазар.

31.

След като определих приложимата към фактите правна уредба, ще пристъпя към отговора на първия и третия въпрос от част А, отправени от запитващата юрисдикция.

32.

С първия си въпрос от част А по същество Berufsgericht пита дали професионална норма като разпоредбата на член 12, параграф 1 от Berufsordnung für die Ärztinnen und Ärzte in Hessen в редакцията ѝ след изменение през 2008 г., според която медицинските хонорари трябва да са съразмерни под страх от налагане на дисциплинарно нарушение, съответства на правото на Съюза, и по-конкретно на член 56 ДФЕС.

33.

Като отправна точка и с цел предоставяне на полезен отговор на запитващата юрисдикция, на първо място, трябва да се разгледат основните характеристики на ценовия режим, който се съдържа в член 12 от Berufsordnung für die Ärztinnen und Ärzte in Hessen.

34.

Според посоченото от запитващата юрисдикция цитираният член 12 изисква от членовете на съсловната организация на лекарите от провинция Хесен да изчисляват цените си в съответствие с „кодекс за класифициране на медицинските актове“, одобрен от съсловната организация. В случай че дадена услуга не е призната като такава сред изброените в кодекса, член 12 изисква сключването на „договор за хонорар“ или приемането на „съразмерни“ цени, като винаги се взема предвид финансовото положение на лицето, за което е предназначена услугата.

35.

Запитващата юрисдикция посочва, че услугата, предоставена от д‑р Konstantinides, не е включена сред услугите, изброени от „кодекса за класифициране на медицинските актове“. Тъкмо защото е налице свобода на преценка във връзка с определянето на цена, пациент на д‑р Konstantinides изразява несъгласието си с това. Съсловната организация е съгласна с пациента и също смята, че калкулираните от д‑р Konstantinides цени са прекомерни и обуславят налагането на дисциплинарно нарушение. Както посочва обаче д‑р Konstantinides и както това се признава от съсловната организация, приложеният от него критерий взема предвид цената от кодекса за подобни медицински услуги.

36.

В светлината на тази нормативна и фактическа рамка ще направя преценка дали прилагането на националната правна уредба, както предлага съсловната организация, води до ограничаване на свободното предоставяне на услуги, признато в член 56 ДФЕС, и дали става въпрос за ограничение, което подлежи на обосновка.

37.

На първо място, трябва да се посочи, че фактът, че националната правна уредба е плод на корпоративно саморегулиране, приета от съсловната организация, по никакъв начин не възпрепятства прилагането на нормите от Договора, свързани със свободите. Всъщност, а и както многократно е посочвал Съдът, свободите на движение се разпростират и по отношение на „правни уредби, с които се цели колективно уреждане на труда на наетите и на самостоятелно заетите лица и на предоставянето на услуги“ ( 9 ). В противен случай премахването на пречките пред свободното движение на лица между държавите членки би било възпрепятствано, ако премахването на въведените от държавата ограничения може да бъде неутрализирано от пречки, произтичащи от упражняването на правната автономия на сдружения или органи, които не са публичноправни ( 10 ).

38.

Освен това в контекста на свободното предоставяне на услуги Съдът многократно приема по различни поводи, че спрямо доставчиците на подобни услуги, по-специално когато става въпрос за регламентирани професионални дейности, могат да се прилагат правните норми на приемащата държава членка, доколкото прилагането им е обосновано от общия интерес. Още през 1974 г. в Решение по делото Van Binsbergen ( 11 ) Съдът потвърждава законосъобразността на „специалните изисквания, наложени на доставчика на услуги, които са мотивирани с прилагането на професионални норми, обосновани от общия интерес, по-специално нормите, свързани с организацията, професионалната квалификация, етиката, контрола и отговорността, които се прилагат спрямо всяко лице, установено на територията на държавата членка, където се предоставя услугата“ ( 12 ). По отношение на трансгранични, случайни услуги Решение по дело Van Binsbergen добавя, че член 56 ДФЕС не може да служи „за избягване на професионалните норми, които биха се приложили, ако установяването е било на територията на посочената държава членка“ ( 13 ). Този основен подход се потвърждава и до днес по много поводи ( 14 ).

39.

Въпреки това, както вече посочих, това е само отправната точка за анализ на член 56 ДФЕС, тъй като, както се признава в самото решение по дело Van Binsbergen и в последващата съдебна практика, прилагането на професионалните норми спрямо доставчика на услуги може да съответства с Договора единствено доколкото не е ограничаващо, а в случай че е, е налице обосновка за това ( 15 ). Това означава следователно, че посочените професионални норми могат да ограничат свободното предоставяне на услуги, но че могат да се обосноват по силата на някое от изключенията, предвидени в Договорите и в практиката на Съда.

40.

Всъщност по отношение на цените, приети от съсловните организации, Съдът в Решение по дело Cipolla и др. ( 16 ) потвърждава ограничителния потенциал на този вид мерки в светлината на член 56 ДФЕС. Като се позовава на италианската забрана, според която на адвокатите е забранено да се отклоняват, посредством сключването на договор, от минимално определените хонорари, установени в скала, предвидена от националната правна уредба, Съдът добавя, че въпросната мярка „може да затрудни достъпа на адвокатите, установени в държава членка, различна от Италианската република, до италианския пазар на правни услуги и следователно може да ограничи дейността им по предоставяне на услуги в тази последна държава членка“ ( 17 ). Като се позовава на Решение по дело Caixabank (и следователно разширявайки изложените в него съображения в областта на установяването до обхвата на услугите) ( 18 ), Решение по дело Cipolla посочва как въпросната забрана лишава адвокатите от други държави членки от възможността „да бъдат по-конкурентоспособни“ и следователно съставлява ограничение на свободното предоставяне на услуги ( 19 ).

41.

В случая на д‑р Konstantinides съсловната организация на лекарите от провинция Хесен го упреква, че е калкулирал прекомерна спрямо услугата цена, в резултат на което иска да му се наложи дисциплинарно нарушение. Безспорно е, че не се оспорва ценовата правна рамка на лекарите от провинция Хесен абстрактно, а нейното прилагане към случай като този на д‑р Konstantinides.

42.

В този конкретен контекст следва да се посочи, че предоставената от д‑р Konstantinides услуга не е включена в т.нар. „кодекс за класифициране на медицинските актове“. Следователно етичните правила го задължават да изиска съразмерна цена, като се вземе предвид финансовото положение на получателя на услугата. Според запитващата юрисдикция д‑р Konstantinides е приложил спрямо операцията ценовия код, който се доближава в най-голяма степен до извършената операция, нещо, което по принцип се разрешава от кодекса, според запитващата юрисдикция.

43.

Фактът обаче, че на самостоятелно заето квалифицирано лице може да се наложи дисциплинарно нарушение, поради това че е калкулирало цена в рамките на свободата на преценка, разрешена от правилата на съсловната организация, очевидно създава за квалифицираното лице положение на правна несигурност, което може да ограничи или да направи по-малко привлекателна дейността му. От гледна точка на доставчик на услуги, установен в друга държава членка, заплахата от сериозно професионално нарушение, което може да се състои в глоба до 50 000 EUR, включително в декларация за негодност да се упражнява професията, единствено поради факта че е калкулирана същата цена като тази на услуга, включена в „кодекса за класифициране на медицинските актове“, съставлява без никакво съмнение ограничение на свободното предоставяне на услуги.

44.

Следователно обстоятелства като конкретните, при които за доставчик на услуги, установен в друга държава членка, на когото правната уредба, регулираща професията, на приемащата държава членка разрешава да определи цената на услугата, се твърди, че е извършил дисциплинарно нарушение, затова че е калкулирал цена, вероятно прекомерна, но основана на цените на подобни услуги, съставляват ограничение на свободното предоставяне на услуги.

45.

За да обоснове ограничението на свободното предоставяне на услуги, което следва от обстоятелствата в настоящия случай, Комисията разглежда възможността те да могат да се обхванат от целта за защита на здравето и на потребителите.

46.

По този въпрос и както посочва Комисията, разполагаме с оскъдни обстоятелства за анализ. Тъй като запитващата юрисдикция и страните в главното производство основават доводите си на предполагаемо нарушение на Директива 2005/36, малко са позоваванията на целите, преследвани с етичните и дисциплинарни правила, приложими към лекарите от провинция Хесен. Ето защо запитващата юрисдикция ще трябва да прецени в светлината на приведените от страните доводи дали положението, в което се намира д‑р Konstantinides, допуска обосновка, основана на защитата на здравето и на потребителите.

47.

За да извърши въпросния анализ, запитващата юрисдикция ще трябва да вземе предвид, на първо място, дали става въпрос за законна и основана на общия интерес цел — изискване, което в случая на защитата на здравето и на потребителите ще бъде задължително изпълнено ( 20 ). Въпреки това, ако в хода на производството се изтъкнат други цели, различни от посочените по-горе, трябва да става въпрос за цели, които действително отговарят на изискванията за общ интерес.

48.

По-нататък запитващата юрисдикция трябва да прецени дали наложената на д‑р Konstantinides мярка е адекватна, за да гарантира изпълнението на целта, която преследва, и дали не надхвърля необходимото, за да го постигне ( 21 ). За тази цел контролът за адекватност се състои в преценката дали е налице логична връзка между мярката и целите, докато анализът за необходимостта изисква да се вземе предвид строгостта на избраната мярка ( 22 ). По този последен въпрос е важно запитващата юрисдикция да анализира необходимостта от мярката от гледна точка на трансграничен доставчик на услуги, а не от гледна точка на доставчика, установен в приемащата държава членка. Ако е налице известно право на преценка при определяне на цената на услугата и ако става въпрос за напълно специализирана услуга, предлагана от експертно лице от друга държава членка, е необходимо да се осигури на тези експертни лица в рамките на правото на преценка, предоставено им от правната уредба, регулираща съсловната организация, че същите няма да бъдат изложени на тежки и ограничаващи правата им процедури, които ги възпират от преместване в приемащата държава членка.

49.

Ето защо, предвид изложените по-горе критерии запитващата юрисдикция следва да прецени дали целите, преследвани с правната уредба, както се твърди, че са приложени по отношение на д‑р Konstantinides, действително се основават на общия интерес и дали оспорените мерки са адекватни за гарантиране на въпросните цели и не надхвърлят необходимото, за да ги постигнат.

50.

Предвид посоченото по-горе предлагам на Съда да постанови, че обстоятелства като конкретните, при които за доставчик на услуги, установен в друга държава членка, на когото правната уредба, регулираща професията, на приемащата държава членка разрешава да определи цената на услугата, се твърди, че е извършил дисциплинарно нарушение, затова че е калкулирал цена, вероятно прекомерна, но основана на цените на подобни услуги, съставляват ограничение на свободното предоставяне на услуги.

51.

Запитващата юрисдикция следва да прецени дали целите, преследвани с правната уредба, както се твърди, че са приложени по отношение на д‑р Konstantinides, действително се основават на общия интерес и дали оспорените мерки са адекватни за гарантиране на въпросните цели и не надхвърлят необходимото, за да ги постигнат.

52.

С третия си въпрос Berufsgericht пита дали правото на Съюза, в случая член 56 ДФЕС, допуска професионален дисциплинарен режим, който забранява и санкционира реклама, която противоречи на представата за професията или на професионалната етика, както предвижда член 27, параграфи 1—3 от Berufsordnung für die Ärztinnen und Ärzte in Hessen.

53.

Въпреки че запитващата юрисдикция изразява съмненията си общо и позовавайки се на действащите професионални правила, безспорно е, че съмненията ѝ се отнасят по-специално до санкцията, която съсловната организация твърди, че трябва да се наложи на д‑р Konstantinides, предвид рекламната дейност, извършвана от него по интернет. Според описаното от запитващата юрисдикция уебстраницата на д‑р Konstantinides рекламира услугите му, използвайки изрази като „Европейски институт“ и „Германски институт“, внушавайки на получателя на услугата идеята, че услугата се предоставя в рамките на постоянно действаща инфраструктура с научен характер — нещо, което според материалите по делото не съответства на дейността, която д‑р Konstantinides на практика упражнява, поне в Германия.

54.

За да се отговори на този въпрос, е наложително отново да се обърна към практиката на Съда относно наложените на доставчика на услуга специфични условия, мотивирани с прилагането на професионални правила, обосновани от общия интерес в приемащата държава членка. В това отношение и доколкото съществува хармонизирана правна уредба на Съюза, приложима към услугата, националните норми за извършване на реклама на регламентирана дейност, какъвто е случаят с приложимите спрямо лекарите етични правила в областта на рекламата, които се основават на законовия интерес от защита на получателя на услугата, съставляват „професионални правила, обосновани от общия интерес“, по смисъла на Решение по дело Van Binsbergen ( 23 ).

55.

Както вече имаше повод да обясни генералният адвокат Bot в заключението си по дело Corporación Dermoestética ( 24 ), рекламата играе „решаваща роля по отношение на възможността дадено дружество да се установи в държава членка, различна от собствената си, за да може да извършва там своята дейност“, като „позволява на потребителите да променят навиците си и следователно насърчава конкуренцията“ ( 25 ). Това значение придобива още по-голямо измерение в случая на либералните професии, които се уреждат от хетерогенни професионални правила, затруднявайки в по-голяма степен, ако въобще е възможно, навлизането им на пазара на друга държава членка. Ето защо не е изненадващо, че Съдът анализира със специално внимание ограничителния характер на този вид мерки.

56.

В Решение по дело Alpine Investments, постановено през 1995 г., Съдът приема, че забрана, която „лишава операторите, до които се отнася, от една бърза и директна техника за реклама и за връзка с потенциални клиенти, намиращи се в други държави членки […] може да съставлява ограничение на свободното предоставяне на трансгранични услуги“ ( 26 ). Това становище съответства на съдебната практика, постановена до този момент, в областта на трансграничните телевизионни предавания ( 27 ), но има свойството да съсредоточава контрола по член 56 ДФЕС до нагледно вътрешна услуга, тъй като оспорваната национална нидерландска мярка в Alpine Investments засяга изключително предприятията, установени в Нидерландия.

57.

Няколко години по-късно съдебната практика имаше повод да се произнесе по-специално по случая с медицинските дейности. В Решение по дело Gräbner ( 28 ) Съдът потвърждава ограничителния характер на забрана да се рекламират дейности във връзка с медицинско обучение. Още по-значимо е решението, постановено по посоченото дело Corporación Dermoestética ( 29 ), където се оспорва съответствието с член 56 ДФЕС на национална правна уредба, която забранява рекламирането на медико-хирургични лечения в областта на естетичните услуги. В посоченото решение Съдът потвърждава, че оспорваната мярка „е от естество да затрудни достъпа на икономически[те] оператори до пазара“ ( 30 ), съставлявайки по този начин ограничение на свободното предоставяне на услуги.

58.

В посоченото решение по дело Corporación Dermoestética Съдът добавя в съответствие с установената съдебна практика, че ограничителна мярка, състояща се в забрана на определен тип реклама, може да се обоснове, ако отговаря на четири условия: да се прилага по недискриминационен начин, да отговаря на императивни съображения от обществен интерес, да може да гарантира осъществяването на целта, която преследва, и да не надхвърля необходимото за постигането ѝ ( 31 ).

59.

Въз основа на този контекст, установен от съдебната практика, и връщайки се към случая с д‑р Konstantinides, следва да се отбележи, както посочва Комисията, че не става въпрос за рекламна дейност, която е предмет на хармонизирана правна уредба на равнището на Съюза. Както бе посочено по-горе, Директива 2006/123 не се прилага спрямо медицинските услуги, не се прилага и Директива 2000/31 относно услугите на информационното общество ( 32 ), доколкото медико-хирургичните услуги, които изискват по необходимост физическото присъствие на доставчика и на получателя на услугата, не могат да се считат за обхванати от „услугите на информационното общество“ по смисъла на член 2, буква а) от посочената директива. Следователно сме изправени пред национални мерки, които са предмет единствено и изключително на член 56 ДФЕС.

60.

По-нататък, преди да се прецени дали става въпрос за мярка, която ограничава свободното предоставяне на услуги, е необходимо да се обърне внимание на някои особености в настоящия случай. На първо място, въпросната мярка не се отнася до пълна забрана за рекламиране или до забрана на специална форма на реклама, а е мярка, която забранява на медицинските квалифицирани лица да извършват форми на реклама, които противоречат на представата за професията или на професионалната етика. Следователно става въпрос за условие за съдържание, приложимо към формите на реклама на регламентирана професионална дейност. На второ място, следва да се посочи, че ограничението не се отнася до професионалното правило, а по-скоро до прилагането му в случай като настоящия, в който лекар, който предоставя трансгранични медицински услуги в Германия, е заплашен от дисциплинарно нарушение, поради факта че се рекламира в интернет, използвайки изрази като „Европейски институт“ или „Германски институт“.

61.

При тези обстоятелства, дори дадена мярка, която изисква спазването на етични правила, сама по себе си да не ограничава свободното предоставяне на услуги, изводът радикално се променя, ако посочените правила са формулирани неясно и двусмислено и са придружени от строг дисциплинарен режим. Кумулирането на тези две характеристики — неяснота и наказание, е резултат, който очевидно възпира медицинските квалифицирани лица от други държави членки да извършват рекламни дейности, които могат да бъдат определящи с цел осигуряване на достъпа им до професионалния пазар на друга държава. Ето защо прилагането на националната рамка към случая на д‑р Konstantinides при условията, предложени от съсловната организация, според мен съставлява ограничение на свободното предоставяне на услуги.

62.

Когато става въпрос за ограничение на свободата на движение, защитена от Договора, държавите членки могат да обосноват съвместимостта на ограничаващата мярка, ако са изпълнени условията, изброени по-горе в точка 58 от заключението.

63.

В това отношение спорният режим за реклама се прилага независимо от държавата членка по установяване на съответните квалифицирани лица; следователно става въпрос за мярка, която се прилага, без да се прави разграничение. Освен това, както става ясно от становищата, представени от съсловната организация, подобна мярка има за цел защитата на потребителите и гарантиране качеството на медицинските услуги, които са основни при осигуряване на общественото здраве. Следователно регулирането на рекламирането на медицинската професионална дейност може да се обоснове във връзка с целта за защита на потребителите и на общественото здраве ( 33 ).

64.

По-нататък следва да се анализира до каква степен националните мерки са подходящи във връзка с целта за защита на общественото здраве. По този въпрос следва да се посочи, макар в много общ план, че предвиждането на определени условия за съдържание, които са обвързани с дисциплинарен режим, само по себе си не е несъвместимо с целта да се осигури защитата на потребителите и на общественото здраве.

65.

Въпреки това, тъй като вече съм до етапа на анализиране на необходимостта или на пропорционалността на мярката, се налагат няколко квалификации.

66.

Всъщност режим, който предвижда общо и използвайки неясни термини изискването рекламирането на квалифицирани лица да се извършва в съответствие с етични правила, може да бъде пропорционален единствено ако нарушението е ясно определено в нормата или, дори когато липсва достатъчна яснота, се прилага към положение, чието противоречие с професионалната етика е отвъд всякакво съмнение.

67.

В настоящия случай може да се констатира, че нарушението, за което се твърди, че е извършено от д‑р Konstantinides, попада във втората категория, тъй като става въпрос за нарушение, за което липсва яснота, за да се идентифицира конкретно незаконосъобразно поведение. Въпреки това запитващият орган и съсловната организация, без д‑р Konstantinides да е изтъкнал доводи в подкрепа на противното, констатират, че извършената в интернет реклама, в която медицинските услуги се намират под рубрика, озаглавена „Европейски институт“ или „Германски институт“, не отговаря на инфраструктурата, с която разполага д‑р Konstantindes в Германия. Напротив, предоставените от д‑р Konstantinides услуги се извършват в частна клиника в сътрудничество с други медицински квалифицирани лица, установени в провинция Хесен, без обаче да е налице никаква изследователска или институционална дейност, която съответства на описаното на интернет страницата на жалбоподателя в главното производство. Ако това се потвърди, става въпрос за дейност, която въвежда в заблуждение потенциалните пациенти на д‑р Konstantinides, които биха могли да си помислят, че ще получат услугата в условия, които не отговарят на действителността ( 34 ). Предвид очевидната връзка между медицинската дейност и защитата на общественото здраве, която е тясно свързана със защитата на потребителите, като пациентите на медицински услуги, поведение като това на д‑р Konstantinides трудно може да се вмести в етичните правила за реклама, които се изискват от квалифицирано медицинско лице.

68.

Ето защо мярка като въпросната в настоящия случай, по силата на която спрямо медицинско квалифицирано лице, установено в друга държава членка, се прилага режим за рекламиране, който не е дискриминационен и се основава на защитата на потребителите и на общественото здраве, е обоснована, когато е налице съответната пропорционалност между разглежданото поведение и дисциплинарното нарушение, което евентуално може да се наложи. Очевидно тази крайна преценка е за запитващата юрисдикция, която трябва да вземе предвид специфичните обстоятелства в настоящия случай и възможните дисциплинарни нарушения, предлагани от националната правна рамка.

69.

Накрая, смятам, че член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална мярка, по силата на която от медицинските квалифицирани лица се изисква да извършват рекламни дейности при спазването на изключително неясни етични правила, придружени от строг дисциплинарен режим, съставлява ограничение на свободното предоставяне на услуги.

70.

Въпреки това мярка като въпросната в настоящия случай, по силата на която спрямо медицинско квалифицирано лице, установено в друга държава членка, се прилага режим за рекламиране, който не е дискриминационен и се основава на защитата на потребителите и на общественото здраве, е обоснована, когато е налице съответната пропорционалност между разглежданото поведение и дисциплинарното нарушение, което евентуално може да се наложи. Тази последна преценка следва да се направи от запитващата юрисдикция при постановяване на решението ѝ по съществото на спора.

71.

Предвид изложените доводи предлагам на Съда да даде следните отговори на преюдициалното запитване, отправено от Berufsgericht für Heilberufe bei dem Verwaltungsgericht Giessen: