EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32013R0549

Регламент (ЕС) № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз текст от значение за ЕИП

OJ L 174, 26.6.2013, p. 1–727 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
Special edition in Croatian: Chapter 10 Volume 008 P. 3 - 729

In force: This act has been changed. Current consolidated version: 24/08/2015

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2013/549/oj

26.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 174/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 549/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 21 май 2013 година

относно Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 338, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

За разработването на политиките на Съюза и за осъществяването на наблюдение на икономиките на държавите членки и на икономическия и паричен съюз (ИПС) е необходимо наличието на съпоставима, актуална и надеждна информация за структурата на икономиката и промените в икономическото положение на всяка държава членка или регион.

(2)

Комисията следва да участва в наблюдението на икономиките на държавите членки и на ИПС, и по-специално да докладва редовно на Съвета за напредъка, осъществен от държавите членки при изпълнението на техните задължения, отнасящи се до ИПС.

(3)

Гражданите на Съюза имат нужда от икономическите сметки, които са основно средство за анализ на икономическото положение на дадена държава членка или регион. За целите на съпоставимостта тези сметки следва да бъдат изготвяни въз основа на единен набор от принципи, които не подлежат на различно тълкуване. Предоставяната информация следва да бъде възможно най-точна, пълна и навременна, за да се гарантира максимална прозрачност във всички сектори.

(4)

Комисията следва да използва агрегати на националните и регионалните сметки за административните цели на Съюза, и по-специално — за бюджетните изчисления.

(5)

През 1970 г. беше публикуван административен документ, озаглавен „Европейска система от интегрирани икономически сметки (ЕСС)“, който обхващаше областта, уредена с настоящия регламент. Този документ беше изготвен само от Статистическата служба на Европейските общности, като отговорността за него носеше единствено тя, и беше резултат от няколкогодишната работа, проведена от тази служба заедно с националните статистически институти на държавите членки с цел създаване на система от национални сметки, отговаряща на изискванията на икономическата и социалната политика на Европейските общности. Документът представляваше вариантът на Общността на системата от национални сметки на Организацията на обединените нации, използвана от Общностите до онзи момент. С цел актуализиране на първоначалния текст през 1979 г. беше публикувано второ издание на документа (3).

(6)

С Регламент (ЕО) № 2223/96 на Съвета от 25 юни 1996 г. относно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността (4) беше създадена система от национални сметки, която отговаря на изискванията на икономическата, социалната и регионалната политика на Общността. Системата беше съгласувана в значителна степен с новата система от национални сметки, приета от Статистическата комисия на Организацията на обединените нации през февруари 1993 г. (СНС 1993 г.) с цел резултатите във всички държави — членки на Организацията на обединените нации, да бъдат съпоставими в международен план.

(7)

СНС 1993 беше актуализирана, при което се стигна до нова система от национални сметки (СНС 2008), приета от Статистическата комисия на Организацията на обединените нации през февруари 2009 г. с цел националните сметки да могат да отговарят в по-голяма степен на новата икономическа среда, напредъка в методологическите изследвания и нуждите на ползвателите.

(8)

Необходимо е преразглеждане на Европейската система от сметки, създадена с Регламент (ЕО) № 2223/96 (ЕСС 95), за да се вземат предвид последните промени в СНС, така че преразгледаната Европейска система от сметки, установена с настоящия регламент, да представлява вариант на СНС 2008, адаптиран към структурите на икономиките на държавите членки, и за да могат данните на Съюза да бъдат съпоставими с данните, които се изготвят от неговите основни международни партньори.

(9)

С цел установяване на икономически сметки за околната среда като сателитни сметки на преразгледаната Европейска система от сметки, с Регламент (ЕС) № 691/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2011 г. относно европейските икономически сметки за околната среда (5) беше създадена обща рамка за събиране, съставяне, предаване и оценка на европейските икономически сметки за околната среда.

(10)

По отношение на сметките за околната среда и социалната политика, следва също така да бъде изцяло взето предвид Съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент от 20 август 2009 г., озаглавено „Отвъд БВП: измерване на напредъка в свят на промени“. Необходимо е да се работи активно по методологическите проучвания и проверките на данните, по-специално по въпроси, свързани с „БВП и отвъд него“ и със стратегията „Европа 2020“, с цел разработване на по-всеобхватен подход за измерване на благосъстоянието и напредъка, за да се насърчава развитието на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. В този контекст следва да се търси решение на въпросите за външните въздействия върху околната среда и за социалните неравенства. Следва да се вземе предвид и въпросът за промените в производителността. Това следва да позволи възможно най-бързото предоставяне на данни, допълващи агрегатите за БВП. Комисията следва да представи на Европейския парламент и на Съвета последващо съобщение относно „Отвъд БВП“ през 2013 г. и ако е целесъобразно — законодателни предложения през 2014 г. Данните за националните и регионалните сметки следва да се разглеждат като едно от средствата за постигане на тези цели.

(11)

Следва да се проучи възможността за използване на нови и автоматизирани методи за събиране на данни в реално време.

(12)

Преразгледаната Европейска система от сметки, установена с настоящия регламент (ЕСС 2010), включва методика и програма за предаване на данни, в която се определят сметките и таблиците, които всички държави членки трябва да представят в определени срокове. Комисията следва да предоставя тези сметки и таблици на ползвателите на конкретни дати и, когато е уместно — в съответствие с предварително обявен график за разгласяването им, особено що се отнася до наблюдението на икономическата конвергенция и постигането на тясна координация на икономическите политики на държавите членки.

(13)

Към публикуването на данните следва да се възприеме подход, ориентиран към ползвателите, като по този начин се предоставя достъпна и полезна информация на гражданите на Съюза и на други заинтересовани страни.

(14)

ЕСС 2010 ще замени постепенно всички други системи като референтна рамка от общи стандарти, определения, класификации и счетоводни правила, предназначена за изготвяне на сметките на държавите членки съобразно целите на Съюза, за да могат да се получават резултати, които да са съпоставими между държавите членки.

(15)

В съответствие с Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) (6) за всички статистически данни на държавите членки, които се предават на Комисията и които са разбити по териториални единици следва да се използва класификацията NUTS. Ето защо за получаването на съпоставима регионална статистика териториалните единици следва да бъдат определени в съответствие с класификацията NUTS.

(16)

Предаването на данни от държавите членки, включително на поверителна информация, се урежда от правилата, изложени в Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно европейската статистика (7). Съответно мерките, взети в съответствие с настоящия регламент, следва по тази причина също така да гарантират защитата на поверителни данни, както и че при създаването и разпространяването на статистически данни няма да има случаи на незаконно разкриване на данните или на използването им за нестатистически цели.

(17)

Беше създадена специализирана група, която да разгледа допълнително въпроса за третирането на косвено измерените услуги на финансовите посредници (FISIM) в националните сметки, включително да разгледа съобразен с риска метод, който изключва риска от изчисленията за FISIM, така че да се отрази очакваната бъдеща стойност на реализирания риск. Предвид заключенията на специализираната група може да се окаже, че за получаването на по-добри резултати е необходимо изменение на методиката за изчисление и разпределение на FISIM чрез делегиран акт.

(18)

Разходите за научноизследователска и развойна дейност представляват инвестиции и поради това следва да се записват като бруто образуване на основен капитал. Същевременно, когато след проверка, основана на разработването на допълнителни таблици, се постигне достатъчно висока степен на надеждност и съпоставимост на данните, е необходимо чрез делегиран акт да се уточни форматът на данните за разходите за научноизследователска и развойна дейност, които се записват като бруто образуване на основен капитал.

(19)

С Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки (8) се изисква публикуване на съответната информация за условните задължения с потенциално значително въздействие върху публичните бюджети, включително държавни гаранции, необслужвани кредити и задължения, произтичащи от дейността на държавни корпоративни предприятия, както и техния размер. Тези изисквания налагат допълнително публикуване наред с публикуването, което се изисква съгласно настоящия регламент.

(20)

През юни 2012 г. Комисията (Евростат) създаде специализирана група по въпросите на последиците от Директива 2011/85/ЕС за събирането и разпространяването на фискални данни, като работата на групата се съсредоточи преди всичко върху изпълнението на изискванията, свързани с условните задължения, и друга съотносима информация, която може да сочи за евентуално значително въздействие върху публичните бюджети, включително държавните гаранции, задълженията на държавните корпоративни предприятия, публично-частните партньорства (ПЧП), необслужваните кредити и държавното участие в капитала на корпоративни предприятия. Цялостното използване на резултатите от работата на специализираната група ще допринесе за правилния анализ на икономическите отношения, залегнали в основата на договорите за ПЧП, включително при необходимост на рисковете, свързани с изграждането, с наличността или с търсенето, и за установяване на имплицитните задбалансови задължения на ПЧП, като по този начин се изгради по-прозрачна и надеждна статистика на дълга.

(21)

Комитетът за икономическа политика, създаден с Решение 74/122/ЕИО на Съвета (9), проведе работа по въпросите на устойчивостта на пенсиите и пенсионните реформи. Работата на статистиците, от една страна, и на експертите в областта на застаряването на населението, които действат под егидата на Комитета за икономическа политика, от друга, следва да се координира тясно както на национално, така и на европейско равнище по отношение на макроикономическите допускания и други актюерски параметри, за да се осигури последователност и трансгранична съпоставимост на резултатите, както и ефективно представяне на ползвателите и заинтересованите страни на свързаните с пенсиите данни и информация. Следва също така да се поясни, че начислените до момента пенсионни права в социалното осигуряване сами по себе си не са критерий за устойчивостта на публичните финанси.

(22)

Данните и информацията за условните задължения на държавите членки се предоставят в контекста на работата, свързана с процедурите за многостранно наблюдение, въведени с Пакта за стабилност и растеж. До юли 2018 г. Комисията следва да изготви доклад, който да съдържа преценка дали следва тези данни да бъдат предоставяни в контекста на ЕСС 2010.

(23)

Важно е да се подчертае значението на регионалните сметки на държавите членки за политиките на Съюза в сферите на регионалното развитие, икономиката и социалното сближаване, както и значението на анализа на икономическите взаимозависимости. Освен това се признава и необходимостта от увеличаване на прозрачността на сметките на регионално равнище, включително на сметките на държавното управление. Комисията (Евростат) следва да обръща особено внимание на фискалните данни на регионите, в които държавите членки имат автономни региони или правителства.

(24)

С цел да се измени приложение А към настоящия регламент, за да се гарантира хармонизирано тълкуване или международна съпоставимост, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително с Комитета на Европейската статистическа система, създаден съгласно Регламент (ЕО) № 223/2009. Освен това, съгласно член 127, параграф 4 и член 282, параграф 5 ДФЕС, е важно по време на подготвителната си работа Комисията да проведе, когато е целесъобразно, консултации с Европейската централна банка в нейните области на компетентност. При подготвянето и изготвянето на делегирани актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(25)

Повечето статистически агрегати, използвани в рамката за икономическо управление на Съюза, и по-специално процедурите при прекомерен дефицит и при макроикономически дисбаланс, се определят чрез ЕСС. Когато предоставя данни и доклади по тези процедури, Комисията следва да дава подходяща информация относно въздействията върху съответните статистически агрегати на промените в методологията на ЕСС 2010, въведени чрез делегирани актове в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент.

(26)

Комисията, в тясно сътрудничество с държавите членки, ще прецени дали при данните относно научноизследователската и развойната дейност е достигната достатъчна степен на качество по отношение както на текущите цени, така и на обема за целите на националните сметки преди края на май 2013 г., за да се гарантират надеждността и съпоставимостта на данните в ЕСС относно научноизследователската и развойната дейност.

(27)

Тъй като изпълнението на настоящия регламент ще наложи значително адаптиране на националните статистически системи, Комисията ще предоставя дерогации на държавите членки. По-специално, програмата за предаване на данни от националните сметки следва да отчита основните политически и статистически промени, настъпили в някои държави членки през референтните периоди на програмата. Дерогациите, предоставени от Комисията, следва да бъдат временни и да подлежат на преглед. Комисията следва да оказва подкрепа на съответните държави членки в усилията им да осигурят необходимото адаптиране на статистически си системи, така че дерогациите да отпаднат възможно най-скоро.

(28)

Съкращаването на сроковете за предаване на данните би довело до допълнителна значителна тежест и разходи за респондентите и националните статистически институти в Съюза и до риск от по-ниско качество на изготвяните данни. Поради това при определяне на сроковете за предаване на данните следва да се отчете балансът между предимствата и недостатъците.

(29)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (10).

(30)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно установяването на преразгледана Европейска система от сметки, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(31)

Бяха проведени консултации с Комитета на Европейската статистическа система.

(32)

Бяха проведени консултации с Комитета по парична и финансова статистика и статистика на платежния баланс, създаден с Решение 2006/856/ЕО на Съвета от 13 ноември 2006 г. за създаване на Комитет по парична и финансова статистика и статистика на платежния баланс (11), и с Комитета по брутния национален доход (Комитет по БНД), създаден с Регламент (ЕО, Евратом) № 1287/2003 на Съвета от 15 юли 2003 г. относно хармонизирането на брутния национален доход по пазарни цени (Регламент за БНД) (12),

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет

1.   С настоящия регламент се създава Европейската система от сметки 2010 (наричана по-долу „ЕСС 2010“ или „ЕСС“).

2.   ЕСС 2010 предвижда:

а)

методика (приложение А) за общите стандарти, определения, класификации и счетоводни правила, които да се използват за изготвяне на съпоставима база на сметките и таблиците за целите на Съюза, заедно с резултатите, изисквани по член 3;

б)

програма (приложение Б), определяща сроковете, в които държавите членки предават на Комисията (Евростат) сметките и таблиците, изготвени съгласно методиката по буква а).

3.   Без да се засягат членове 5 и 10, настоящият регламент се прилага към всички актове на Съюза, които се отнасят до ЕСС или до определенията в нея.

4.   Настоящият регламент не задължава никоя държава членка да използва ЕСС 2010 при изготвянето на сметки за собствени цели.

Член 2

Методика

1.   Методиката на ЕСС 2010, посочена в член 1, параграф 2, буква а), е установена в приложение А.

2.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 7, отнасящи се до изменения в методиката на ЕСС 2010 с цел уточняване и подобряване качеството на нейното съдържание, за да се гарантира хармонизирано тълкуване или международна съпоставимост, при условие че с тях не променят нейните основни понятия, че тяхното приложение не изисква допълнителни ресурси за изготвящите ги в рамките на Европейската статистическа система и че те не водят до промяна в собствените ресурси.

3.   При съмнение относно правилното прилагане на счетоводните правила на ЕСС 2010 съответната държава членка иска разяснения от Комисията (Евростат). Комисията (Евростат) предприема бързи действия, както при разглеждането на искането, така и при съобщаване на становището си във връзка с исканото разяснение на съответната държава членка и на всички останали държави членки.

4.   Държавите членки извършват изчислението и разпределението на косвено измерените услуги на финансовите посредници (FISIM) в националните сметки в съответствие с методиката, описана в приложение А. На Комисията се предоставя правомощието да приеме преди 17 септември 2013 г. делегирани актове в съответствие с член 7, в които се установява преработена методика за изчисляване и разпределение на FISIM. При упражняване на правомощието си по настоящия параграф Комисията гарантира, че с тези делегирани актове не се налага значителна допълнителна административна тежест на държавите членки или на единиците респонденти.

5.   Разходите за научноизследователска и развойна дейност се записват от държавите членки като бруто образуване на основен капитал. На Комисията се предоставя правомощието да приеме делегирани актове в съответствие с член 7 с цел осигуряване на надеждността и съпоставимостта на данните по ЕСС 2010 на държавите членки относно научноизследователската и развойната дейност. При упражняване на правомощието си по настоящия параграф Комисията гарантира, че с тези делегирани актове не се налага значителна допълнителна административна тежест на държавите членки или на единиците респонденти.

Член 3

Предаване на данни на Комисията

1.   Държавите членки предават на Комисията (Евростат) сметките и таблиците, определени в приложение Б, в сроковете, определени в него за всяка таблица.

2.   Държавите членки предават на Комисията данните и метаданните, изисквани съгласно настоящия регламент, в съответствие с конкретен стандарт за обмен и други практически правила.

Данните се предават или се въвеждат по електронен път в единната система за подаване на данни на Комисията. Стандартът за обмен и другите практически правила за предаване на данните се определят от Комисията чрез актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 8, параграф 2.

Член 4

Оценка на качеството

1.   За целите на настоящия регламент към данните, предавани в съответствие с член 3 от настоящия регламент, се прилагат критериите за качество, определени в член 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 223/2009.

2.   Държавите членки представят на Комисията (Евростат) доклад за качеството на данните, предавани в съответствие с член 3.

3.   При прилагане на посочените в параграф 1 критерии за качество към данните, попадащи в приложното поле на настоящия регламент, условията, структурата, периодичността и показателите за оценка на докладите за качеството се определят от Комисията чрез актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена член 8, параграф 2.

4.   Комисията (Евростат) извършва оценка на качеството на предадените данни.

Член 5

Начална дата на прилагане и дата на първо предаване на данни

1.   ЕСС 2010 се прилага за първи път към данните, изготвени в съответствие с приложение Б, които трябва да бъдат предавани от 1 септември 2014 г.

2.   Данните се предават на Комисията (Евростат) при спазване на сроковете, определени в приложение Б.

3.   В съответствие с параграф 1 до първото предаване на данни въз основа на ЕСС 2010 държавите членки продължават да изпращат на Комисията (Евростат) сметките и таблиците, установени в приложение на ЕСС 95.

4.   Без да се засяга член 19 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета от 22 май 2000 г. за прилагане на Решение 2007/436/ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Европейските общности (13), Комисията и съответната държава членка проверяват дали настоящият регламент се прилага правилно и представят резултатите от тези проверки на Комитета, посочен в член 8, параграф 1 от настоящия регламент.

Член 6

Дерогации

1.   Доколкото за прилагането на настоящия регламент е необходимо значително адаптиране на националните статистически системи, Комисията, чрез актове за изпълнение, предоставя на държавите членки временни дерогации. Срокът на действие на дерогациите изтича не по-късно от 1 януари 2020 г. Актовете за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 8, параграф 2.

2.   Комисията предоставя дерогация по параграф 1 единствено за срок, достатъчен да позволи на държавата членка да адаптира статистическата си система. Делът на БВП на дадената държава членка в рамките на Съюза или на еврозоната не представлява сам по себе си основание за предоставяне на дерогация. Когато е целесъобразно, Комисията оказва подкрепа на съответните държави членки в усилията им да осигурят необходимото адаптиране на статистическата си система.

3.   За целите, предвидени в параграфи 1 и 2, съответната държава членка представя на Комисията надлежно обосновано искане най-късно до 17 октомври 2013 г.

След като се консултира с Комитета на Европейската статистическа система, не по-късно от 1 юли 2018 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно прилагането на предоставените дерогации, за да прецени дали те все още са оправдани.

Член 7

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 2, параграфи 2 и 5, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 16 юли 2013 г. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 2, параграф 4, се предоставя на Комисията за срок от два месеца, считано от 16 юли 2013 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 2, параграфи 2, 4 и 5, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета.

С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 2, параграфи 2, 4 и 5, влиза в сила само ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от три месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета, или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с три месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 8

Комитет

1.   Комисията се подпомага от Комитета на Европейската статистическа система, създаден с Регламент (ЕО) № 223/2009. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 9

Сътрудничество с други комитети

1.   В съответствие с член 2 от Решение 2006/856/ЕО Комисията изисква становището на Комитета по парична и финансова статистика и статистика на платежния баланс, създаден с посоченото решение, по всички въпроси, попадащи в областта на компетентност на посочения комитет.

2.   Комисията съобщава на Комитета по брутния национален доход (наричан по-долу „Комитетът по БНД“), създаден с Регламент (ЕО, Евратом) № 1287/2003, всяка информация, отнасяща се до прилагането на настоящия регламент, която е необходима за изпълнението на задълженията на Комитета по БНД.

Член 10

Преходни разпоредби

1.   За целите на бюджета и на собствените ресурси, докато продължава да е в сила Решение 2007/436/ЕО, Евратом на Съвета от 7 юни 2007 г. относно системата на собствените ресурси на Европейските общности (14), Европейската система от сметки, посочена в член 1, параграф 1 от Регламент (ЕO, Евратом) № 1287/2003 и на правните актове, свързани с него, по-специално Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 и Регламент (ЕИО, Евратом) № 1553/89 на Съвета от 29 май 1989 г. за окончателни унифицирани схеми за събирането на собствените ресурси, набирани от данък добавена стойност (15), продължава да е ЕСС 95.

2.   С цел определянето на собствените ресурси на база ДДС и в отклонение от параграф 1, докато Решение 2007/436/ЕО, Евратом продължава да е в сила, държавите членки могат да използват данни, базирани на ЕСС 2010, когато изискваните подробни данни по ЕСС 95 не са налични.

Член 11

Доклади относно имплицитни задължения

До 2014 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, съдържащ наличната информация относно ПЧП и други имплицитни задължения, включително условни задължения, извън сектора на държавно управление.

До 2018 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета допълнителен доклад с оценка на степента, в която публикуваната от Комисията (Евростат) информация относно задълженията представя всички имплицитни задължения, включително условни задължения, извън сектора на държавно управление.

Член 12

Преглед

До 1 юли 2018 г. и на всеки пет години след това Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно прилагането на настоящия регламент.

В този доклад се оценяват, inter alia:

а)

качеството на данните за националните и регионалните сметки;

б)

ефективността на настоящия регламент и процесът на наблюдение, прилаган спрямо ЕСС 2010; и

в)

напредъкът в областта на данните относно условните задължения и на наличността на данните по ЕСС 2010.

Член 13

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 21 май 2013 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

L. CREIGHTON


(1)  ОВ C 203, 9.7.2011 г., стр. 3.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 13 март 2013 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 22 април 2013 г.

(3)  Комисия (Евростат): „Европейска система от интегрирани икономически сметки (ЕСС)“, второ издание, Статистическа служба на Европейските общности, Люксембург, 1979 г.

(4)  ОВ L 310, 30.11.1996 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 192, 22.7.2011 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 154, 21.6.2003 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 164.

(8)  ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 41.

(9)  Решение 74/122/ЕИО на Съвета от 18 февруари 1974 г. за създаване на Комитет за икономическа политика (ОВ L 63, 5.3.1974 г., стр. 21).

(10)  ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.

(11)  ОВ L 332, 30.11.2006 г., стр. 21.

(12)  ОВ L 181, 19.7.2003 г., стр. 1.

(13)  ОВ L 130, 31.5.2000 г., стр. 1.

(14)  ОВ L 163, 23.6.2007 г., стр. 17.

(15)  ОВ L 155, 7.6.1989 г., стр. 9.


ПРИЛОЖЕНИЕ A

ГЛАВА 1

ОБЩИ ХАРАКТЕРИСТИКИ И ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ

ОБЩИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Глобализация

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЕСС 2010

Рамка за анализ и политика

Характеристики на понятията на ЕСС 2010

Класификация по сектори

Сателитни сметки

ЕСС 2010 и СНС 2008

ЕСС 2010 и ЕСС 95

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ЕСС 2010 КАТО СИСТЕМА

Статически единици и техните групировки

Институционални единици и сектори

Местни ЕВД и отрасли

Резидентни и нерезидентни единици; „Общо за икономиката“ и „Останал свят“

Потоци и наличности

Потоци

Операции

Характеристики на операциите

Операции между институционалните единици и вътрешни операции

Парични и непарични операции

Възмездни операции и безвъзмездни операции

Прегрупирани операции

Пренасочване

Разделяне

Идентификация на основната страна по операцията

Гранични случаи

Други изменения в активите

Други изменения в обема на активите и пасивите

Холдингова печалба и загуба

Наличности

Системата от сметки и агрегати

Правила за отчитане

Терминология за двете страни на сметките

Двустранно записване/четиристранно записване

Оценка

Специални правила за оценка, отнасящи се за продуктите

Оценка в съпоставими цени

Време на отчитането

Консолидиране и нетиране

Консолидиране

Нетиране

Сметки, балансиращи позиции и агрегати

Последователност от сметки

Сметка „Стоки и услуги“

Сметка „Останал свят“

Балансиращи позиции

Агрегати

БВП: ключов агрегат

Рамка „Input-Output“

Таблици „Ресурс—използване“

Симетрични таблици „Input-Оutput“

ГЛАВА 2

ЕДИНИЦИ И ГРУПИРОВКИ ОТ ЕДИНИЦИ

ПРЕДЕЛИ НА НАЦИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЕДИНИЦИ

Централни управления и холдингови дружества

Групи от корпоративни предприятия

Предприятия със специално предназначение

Каптивни финансови институции

Изкуствени дъщерни дружества

Единици на държавното управление със специално предназначение

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ СЕКТОРИ

Нефинансови предприятия (S.11)

Подсектор „Държавни нефинансови предприятия“ (S.11001)

Подсектор „Частни национални нефинансови предприятия“ (S.11002)

Подсектор „Нефинансови предприятия под чуждестранен контрол“ (S.11003)

Финансови предприятия (S.12)

Финансови посредници

Финансови спомагателни организации

Финансови предприятия, различни от финансови посредници и финансови спомагателни организации

Институционални единици, включени в сектор „Финансови предприятия“

Подсектори на финансовите предприятия

Обединяване на подсекторите на финансовите предприятия

Разделяне на подсекторите на финансовите предприятия на държавни финансови предприятия, частни национални финансови предприятия и такива под чуждестранен контрол

Централна банка (S.121)

Депозитни институции без централната банка (S.122)

Фондове на паричния пазар (S.123)

Инвестиционни фондове, различни от тези на паричния пазар (S.124)

Други финансови посредници без застрахователните (осигурителните) дружества и пенсионните фондове (S.125)

Финансови предприятия за секюритизация

Посредници на ценни книжа и деривати, финансови предприятия, занимаващи се с кредитиране, и специализирани финансови предприятия

Финансови спомагателни организации (S.126)

Каптивни финансови институции и заемодатели (S.127)

Застрахователни (осигурителни) дружества (S.128)

Пенсионни фондове (S.129)

Държавно управление (S.13)

Централно държавно управление (без фондовете за социална сигурност) (S.1311)

Федерално държавно управление (без фондовете за социална сигурност) (S.1312)

Местно държавно управление (без фондовете за социална сигурност) (S.1313)

Фондове за социална сигурност (S.1314)

Домакинства (S.14)

Работодатели и лица, работещи за собствена сметка (S.141 и S.142)

Наети лица (S.143)

Получатели на доход от собственост (S.1441)

Получатели на пенсии (S.1442)

Получатели на други трансфери (S.1443)

Нетърговски организации, обслужващи домакинствата (S.15)

Сектор „Останал свят“ (S.2)

Секторна класификация на производствените единици за главните стандартни правни форми на собственост

МЕСТНИ ЕДИНИЦИ ПО ВИДОВЕ ДЕЙНОСТ И ОТРАСЛИ

Местна единица по видове дейност

Отрасъл

Класификация на отраслите

ЕДИНИЦИ ЗА ХОМОГЕННО ПРОИЗВОДСТВО И ХОМОГЕННИ БРАНШОВЕ

Единица за хомогенно производство

Хомогенен бранш

ГЛАВА 3

ОПЕРАЦИИ С ПРОДУКТИ И НЕПРОИЗВЕДЕНИ АКТИВИ

ОПЕРАЦИИ С ПРОДУКТИ

ПРОИЗВОДСТВО И ПРОДУКЦИЯ

Основни, второстепенни и спомагателни дейности

Продукция (Р.1)

Институционални единици: разграничение между „пазарни“, „за собствено крайно използване“ и „непазарни“

Момент на отчитане и оценка на продукцията

Продукти на селското, горското и рибното стопанство (раздел А)

Продукти на преработващата промишленост (раздел С); строителни и монтажни работи (раздел F)

Търговски услуги по продажба на едро и дребно; ремонт на автомобили и мотоциклети (раздел G)

Услуги за транспорт и складиране (раздел H)

Услуги на хотелиерството и ресторантьорството (раздел I)

Финансови и застрахователни услуги (раздел К): продукция на централната банка

Финансови и застрахователни услуги (раздел К): финансови услуги

Финансови услуги, предоставяни срещу директно плащане

Финансови услуги, заплатени чрез начисляване на лихви

Финансови услуги , състоящи се от придобиване и разпореждане с финансови активи и пасиви на финансовите пазари

Финансови услуги, предоставяни по застрахователни и пенсионни схеми, където дейността се финансира посредством внасяне на застрахователни вноски и от възвръщаемостта на дохода от спестявания

Услуги, свързани с недвижими имоти (СНС 2008, раздел L)

Професионални, научни и технически услуги (раздел М); административни и спомагателни услуги (СНС 2008, раздел N)

Услуги на публичната администрация и на отбраната, услуги на задължителното социално осигуряване (СНС 2008, раздел О)

Образователни услуги (СНС 2008, раздел Р); услуги, свързани със здравето на човека, и социални услуги(СНС 2008, раздел Q)

Услуги в областта на културата, спорта и развлеченията (СНС 2008, раздел R); други услуги (СНС 2008, раздел S)

Частните домакинства като работодатели на домашен персонал (СНС 2008, раздел T)

МЕЖДИННО ПОТРЕБЛЕНИЕ (P.2)

Момент на отчитане и оценка на междинното потребление

КРАЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ (P.3, P.4)

Разходи за крайно потребление (Р.3)

Фактическо крайно потребление (Р.4)

Момент на отчитане и оценка на разходите за крайно потребление

Момент на отчитане и оценка на фактическото крайно потребление

БРУТО КАПИТАЛООБРАЗУВАНЕ (P.5)

Бруто образуване на основен капитал (P.51g)

Момент на отчитане и оценка на бруто образуването на основен капитал

Потребление на основен капитал (P.51с)

Изменение на запасите (Р.52)

Момент на отчитане и оценка на изменението на запасите

Придобиване минус отписване на ценности (P.53)

ИЗНОС И ВНОС НА СТОКИ И УСЛУГИ (Р.6 И Р.7)

Износ и внос на стоки (P.61 и P.71)

Износ и внос на услуги (Р.62 и Р.72)

ОПЕРАЦИИ СЪС СЪЩЕСТВУВАЩИ СТОКИ

ПРИДОБИВАНЕ МИНУС ОТПИСВАНЕ НА НЕПРОИЗВЕДЕНИ АКТИВИ (NP)

ГЛАВА 4

РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ ОПЕРАЦИИ

КОМПЕНСАЦИЯ НА НАЕТИТЕ ЛИЦА (D.1)

Работна заплата (D.11)

Работна заплата в брой

Работна заплата в натура

Осигурителни вноски за сметка на работодателите (D.12)

Фактически осигурителни вноски за сметка на работодателите (D.121)

Условни осигурителни вноски за сметка на работодателите (D.122)

ДАНЪЦИ ВЪРХУ ПРОИЗВОДСТВОТО И ВНОСА (D.2)

Данъци върху продуктите (D.21)

Данъци от рода на данъка върху добавената стойност (ДДС) (D.211)

Данъци и мита върху вноса без ДДС (D.212)

Данъци върху продуктите без ДДС и без данъците върху вноса (D.214)

Други данъци върху производството (D.29)

Данъци върху производството и вноса, плащани на институциите на Европейския съюз

Данъци върху производството и вноса: момент на отчитане и суми за отчитане

СУБСИДИИ (D.3)

Субсидии върху продуктите (D.31)

Субсидии за вноса (D.311)

Други субсидии върху продукти (D.319)

Други субсидии върху производство (D.39)

ДОХОД ОТ СОБСТВЕНОСТ (D.4)

Лихви (D.41)

Лихви по депозитите и заемите

Лихви по дългови ценни книжа

Лихви по полици и други подобни краткосрочни инструменти

Лихви по облигации и ценни книжа с фиксиран лихвен процент

Лихвени суапове и лихвен форуърд

Лихви при финансов лизинг

Други лихви

Момент на отчитане

Разпределен доход на корпоративните предприятия (D.42)

Дивиденти (D.421)

Доход на квазикорпорациите, разпределен на собствениците им (D.422)

Реинвестирана печалба от преки чуждестранни инвестиции (D.43)

Друг доход от инвестиции (D.44)

Доход от инвестиции за разпределяне на притежателите на застрахователни полици (D.441)

Доход от инвестиции за изплащане във връзка с пенсионни права (D.442)

Доход от инвестиции за разпределяне на притежателите на дялове в колективни инвестиционни фондове (D.443)

Рента (D.45)

Рента от земя

Рента от подземни богатства

ТЕКУЩИ ДАНЪЦИ ВЪРХУ ДОХОДА, ИМУЩЕСТВОТО И ДРУГИ (D.5)

Данъци върху дохода (D.51)

Други текущи данъци (D.59)

ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ И СОЦИАЛНИ ПЛАЩАНИЯ (D.6)

Нетни осигурителни вноски (D.61)

Фактически осигурителни вноски за сметка на работодателите (D.611)

Условни осигурителни вноски за сметка на работодателите (D.612)

Фактически осигурителни вноски за сметка на домакинствата (D.613)

Добавки към осигурителните вноски за сметка на домакинствата (D.614)

Социални плащания, различни от социалните трансфери в натура (D.62)

Плащания в брой по схеми за социална сигурност (D.621)

Други социалноосигурителни плащания (D.622)

Социално подпомагане (помощи в брой) (D.623)

Социални трансфери в натура (D.63)

Социални трансфери в натура — непазарна продукция на сектор „Държавно управление“ и нетърговските организации, обслужващи домакинствата (D.631)

Социални трансфери в натура — закупена пазарна продукция от сектор „Държавно управление“ и нетърговските организации, обслужващи домакинствата (D.632)

ДРУГИ ТЕКУЩИ ТРАНСФЕРИ (D.7)

Нетни премии по общо застраховане (D.71)

Обезщетения по общо застраховане (D.72)

Текущи трансфери в рамките на сектор „Държавно управление“ (D.73)

Текущи трансфери в рамките на международното сътрудничество (D.74)

Различни текущи трансфери (D.75)

Текущи трансфери към нетърговските организации, обслужващи домакинствата (D.751)

Текущи трансфери между домакинствата (D.752)

Други различни текущи трансфери (D.759)

Глоби и санкции

Лотарии и хазарт

Плащания на компенсации

Собствени ресурси на ЕС на база ДДС и БНД (D.76)

КОРЕКЦИЯ ЗА ИЗМЕНЕНИЕТО НА ПЕНСИОННИТЕ ПРАВА (D.8)

КАПИТАЛОВИ ТРАНСФЕРИ (D.9)

Данъци върху капитала (D.91)

Инвестиционни субсидии (D.92)

Други капиталови трансфери (D.99)

ОПЦИИ ВЪРХУ АКЦИИ НА НАЕТИТЕ ЛИЦА (ОАНЛ)

ГЛАВА 5

ФИНАНСОВИ ОПЕРАЦИИ

ОБЩИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ФИНАНСОВИТЕ ОПЕРАЦИИ

Финансови активи, финансови претенции и пасиви

Условни активи и условни пасиви

Категории финансови активи и пасиви

Баланси, финансова сметка и други потоци

Оценка

Нетно и брутно записване

Консолидиране

Нетиране

Правила за записване на финансовите операции в сметките

Финансова операция с насрещна операция, която представлява текущ или капиталов трансфер

Финансова операция с насрещна операция — доход от собственост

Време на отчитането

Финансова сметка „От кого на кого“

ПОДРОБНА КЛАСИФИКАЦИЯ НА ФИНАНСОВИТЕ ОПЕРАЦИИ ПО КАТЕГОРИИ

Монетарно злато и специални права на тираж (F.1)

Монетарно злато (F.11)

СПТ (F.12)

Валута и депозити (F.2)

Валута (F.21)

Депозити (F.22 и F.29)

Прехвърляеми депозити (F.22)

Други депозити (F.29)

Дългови ценни книжа (F.3)

Основни характеристики на дълговите ценни книжа

Класификация по първоначален матуритет и валута

Класификация по вид лихвен процент

Дългови ценни книжа с фиксиран лихвен процент

Дългови ценни книжа с променлив лихвен процент

Дългови ценни книжа със смесен лихвен процент

Частни емисии на ценни книжа

Секюритизация

Обезпечени облигации

Заеми (F.4)

Основни характеристики на заемите

Класификация на заемите по първоначален матуритет, валута и предназначение на предоставянето на заема

Разграничение между операции със заеми и операции с депозити

Разграничение между операции със заеми и операции с дългови ценни книжа

Разграничение между операции със заеми, търговски кредит и търговски полици

Заемане на ценни книжа и споразумения за обратно изкупуване

Финансов лизинг

Други видове заеми

Финансови активи, изключени от категорията заеми

Собствен капитал и акции/дялови единици в инвестиционни фондове (F.5)

Собствен капитал (F.51)

Депозитарни разписки

Котирани акции (F.511)

Некотирани акции (F.512)

Първично публично предлагане, котиране, изваждане от списъка с акциите, които официално се търгуват на определена фондова борса, и изкупуване на собствени акции

Финансови активи, изключени от ценни книжа, свързани с дялово участие

Други видове собствен капитал (F.519)

Оценка на операциите със собствен капитал

Акции/дялови единици в инвестиционни фондове (F.52)

Акции/дялови единици във ФПП (F.521)

Акции/дялови единици в инвестиционни фондове, различни от ФПП (F.522)

Оценка на операциите с акции/дялови единици в инвестиционни фондове

Застрахователни, пенсионни и стандартни гаранционни схеми (F.6)

Технически резерви по общо застраховане (F.61)

Права по животозастрахователни полици и анюитети (F.62)

Пенсионни права (F.63)

Условни пенсионни права

Претенции на пенсионни фондове към ръководителите на пенсионните схеми (F.64)

Права, различни от пенсионните права (F.65)

Резерви за претенции по стандартни гаранции (F.66)

Стандартни гаранции и еднократни гаранции

Финансови деривати и опции върху акции на наетите лица (F.7)

Финансови деривати (F.71)

Опции

Форуърдни договори

Опции и форуърди

Суапове

Споразумения за лихвен форуърд (FRA)

Кредитни деривати

Суапове за кредитно неизпълнение

Финансови инструменти, които не са включени във финансовите деривати

Опции върху акции на наетите лица (F.72)

Оценка на операциите с финансови деривати и опции върху акции на наетите лица

Други сметки за получаване/плащане (F.8)

Търговски кредити и аванси (F.81)

Други сметки за получаване/плащане без търговски кредити и аванси (F.89)

ПРИЛОЖЕНИЕ 5.1 —

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ФИНАНСОВИТЕ ОПЕРАЦИИ

Класификация на финансовите операции по категория

Класификация на финансовите операции по търгуемост

Структурирани ценни книжа

Класификация на финансовите операции по вид доход

Класификация на финансовите операции по вид лихвен процент

Класификация на финансовите операции по матуритет

Краткосрочен и дългосрочен матуритет

Първоначален матуритет и остатъчен матуритет

Класификация на финансовите операции по валута

Парични мерки

ГЛАВА 6

ДРУГИ ПОТОЦИ

ВЪВЕДЕНИЕ

ДРУГИ ИЗМЕНЕНИЯ В АКТИВИТЕ И ПАСИВИТЕ

Други изменения в обема на активите и пасивите (K.1—K.6)

Възникване в икономически смисъл на активи (K.1)

Отпадане в икономически смисъл на непроизведени активи (K.2)

Загуби поради катастрофални събития (K.3)

Конфискация без изплащане на компенсация (K.4)

Други изменения в обема, некласифицирани другаде (K.5)

Промени в класификацията (K.6)

Промени в секторната класификация и структурата на институционалните единици (K.61)

Промени в класификацията на активите и пасивите (K.62)

Номинална холдингова печалба и загуба (K.7)

Неутрална холдингова печалба и загуба (K.71)

Реална холдингова печалба и загуба (K.72)

Холдингова печалба и загуба по видове финансови активи и пасиви

Монетарно злато и специални права на тираж (СПТ) (AF.1)

Валута и депозити (AF.2)

Дългови ценни книжа (AF.3)

Заеми (AF.4)

Собствен капитал и акции/дялови единици в инвестиционни фондове (AF.5)

Застрахователни, пенсионни и стандартни гаранционни схеми (AF.6)

Финансови деривати и опции върху акции на наетите лица (AF.7)

Други сметки за получаване/плащане (AF.8)

Активи, деноминирани в чуждестранна валута

ГЛАВА 7

БАЛАНСИ

ВИДОВЕ АКТИВИ И ПАСИВИ

Определение на актив

ИЗКЛЮЧЕНИЯ ОТ ОБХВАТА НА АКТИВИТЕ И ПАСИВИТЕ

КАТЕГОРИИ АКТИВИ И ПАСИВИ

Произведени нефинансови активи (AN.1)

Непроизведени нефинансови активи (AN.2)

Финансови активи и пасиви (AF)

ОЦЕНКА НА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА БАЛАНСИТЕ

Общи принципи на оценка

НЕФИНАНСОВИ АКТИВИ (AN)

Произведени нефинансови активи (AN.1)

Дълготрайни активи (AN.11)

Продукти, обект на интелектуална собственост (AN.117)

Разходи по прехвърляне на собствеността върху непроизведени активи (AN.116)

Запаси (AN.12)

Ценности (AN.13)

Непроизведени нефинансови активи (AN.2)

Природни ресурси (AN.21)

Земи (AN.211)

Залежи от полезни изкопаеми и енергийни ресурси (AN.212)

Други природни активи (AN.213, AN.214 и AN.215)

Договори, лизинги и лицензи (AN.22)

Закупуване минус продажба на търговска репутация и маркетингови активи (AN.23)

ФИНАНСОВИ АКТИВИ И ПАСИВИ (AF)

Монетарно злато и СПТ (AF.1)

Валута и депозити (AF.2)

Дългови ценни книжа (AF.3)

Заеми (AF.4)

Собствен капитал и акции/дялови единици в инвестиционни фондове (AF.5)

Застрахователни, пенсионни и стандартни гаранционни схеми (AF.6)

Финансови деривати и опции върху акции на наетите лица (AF.7)

Други сметки за получаване/плащане (AF.8)

ФИНАНСОВИ БАЛАНСИ

ПОЯСНЯВАЩИ ПОЗИЦИИ

Дълготрайни потребителски стоки (AN.m)

Преки чуждестранни инвестиции (AF.m1)

Необслужвани заеми (AF.m2)

Записване на необслужвани заеми

ПРИЛОЖЕНИЕ 7.1

ОБОБЩЕНИЕ НА ОТДЕЛНИТЕ КАТЕГОРИИ АКТИВИ

ПРИЛОЖЕНИЕ 7.2

КАРТА НА ЗАПИСИТЕ ОТ НАЧАЛНИЯ БАЛАНС ДО КРАЙНИЯ БАЛАНС

ГЛАВА 8

ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ ОТ СМЕТКИ

ВЪВЕДЕНИЕ

Последователност от сметки

ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ ОТ СМЕТКИ

Текущи сметки

Сметка „Производство“ (I)

Сметки „Разпределение на дохода“ и „Използване на дохода“ (II)

Сметки „Първично разпределение на дохода“ (II.1)

Сметка „Формиране на дохода“ (II.1.1)

Сметка „Разпределение на първичния доход“ (II.1.2)

Сметка „Предприемачески доход“ (II.1.2.1)

Сметка „Разпределение на друг първичен доход“ (II.1.2.2)

Сметка „Вторично разпределение на дохода“ (II.2)

Сметка „Преразпределение на дохода в натура“ (II.3)

Сметка „Използване на дохода“ (II.4)

Сметка „Използване на разполагаемия доход“ (II.4.1)

Сметка „Използване на коригирания разполагаем доход“ (II.4.2)

Сметки с натрупване (III)

Капиталова сметка (III.1)

Сметка „Изменения в нетната стойност, дължащи се на спестяване и на капиталови трансфери“ (III.1.1)

Сметка „Придобиване на нефинансови активи“ (III.1.2)

Финансова сметка (III.2)

Сметка „Други изменения в активите“ (III.3)

Сметка „Други изменения в обема на активите“ (III.3.1)

Сметка „Преоценки“ (III.3.2)

Сметка „Неутрална холдингова печалба и загуба“ (III.3.2.1)

Сметка „Реална холдингова печалба и загуба“ (III.3.2.2)

Баланси (IV)

Начален баланс (IV.1)

Изменения в баланса (IV.2)

Краен баланс (IV.3)

СМЕТКИ „ОСТАНАЛ СВЯТ“ (V)

Текущи сметки

Външна сметка за стоки и услуги (V.I)

Външна сметка на първичните доходи и текущите трансфери (V.II)

Външни сметки с натрупване (V.III)

Капиталова сметка (V.III.1)

Финансова сметка (V.III.2)

Сметка „Други изменения в активите“ (V.III.3)

Баланси (V.IV)

СМЕТКА „СТОКИ И УСЛУГИ“ (0)

ИНТЕГРИРАНИ ИКОНОМИЧЕСКИ СМЕТКИ

АГРЕГАТИ

Брутен вътрешен продукт по пазарни цени (БВП)

Опериращ излишък за сектор „Общо за икономиката“

Смесен доход за сектор „Общо за икономиката“

Предприемачески доход за сектор „Общо за икономиката“

Национален доход (по пазарни цени)

Национален разполагаем доход

Спестяване

Текущо външнотърговско салдо

Нето предоставени (+) или нето получени (–) заеми за сектор „Общо за икономиката“

Нетна стойност за сектор „Общо за икономиката“

Разходи и приходи на сектор „Държавно управление“

ГЛАВА 9

ТАБЛИЦИ „РЕСУРС—ИЗПОЛЗВАНЕ“ И СИСТЕМАТА „INPUT-OUTPUT“

ВЪВЕДЕНИЕ

ОПИСАНИЕ

СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТ

ИНСТРУМЕНТ ЗА АНАЛИЗ

ПО-ПОДРОБНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ТАБЛИЦИТЕ „РЕСУРС—ИЗПОЛЗВАНЕ“

Класификации

Принципи на оценката

Търговски и транспортни надбавки

Данъци минус субсидии за производството и вноса

Други основни понятия

Допълнителна информация

ИЗТОЧНИЦИ НА ДАННИ И БАЛАНСИРАНЕ

ИНСТРУМЕНТ ЗА АНАЛИЗ И РАЗШИРЯВАНЕ НА УПОТРЕБАТА

ГЛАВА 10

ИЗМЕРВАНЕ НА ЦЕНИ И ОБЕМИ

ОБХВАТ НА ИНДЕКСИТЕ НА ЦЕНА И ОБЕМ В НАЦИОНАЛНИТЕ СМЕТКИ

Интегрирана система от индекси на цени и обем

Други индекси на цена и обем

ОБЩИ ПРИНЦИПИ ПРИ ИЗМЕРВАНЕТО НА ИНДЕКСИТЕ НА ЦЕНА И ОБЕМ

Определяне на цените и обемите на пазарни продукти

Количество, цена и хомогенни продукти

Цени и обем

Нови продукти

Принципи за непазарни услуги

Принципи за добавената стойност и БВП

СПЕЦИФИЧНИ ПРОБЛЕМИ ПРИ ПРИЛАГАНЕТО НА ПРИНЦИПИТЕ

Данъци и субсидии върху продуктите и вноса

Други данъци и субсидии за производство

Потребление на основен капитал

Компенсация на наетите лица

Наличности от произведени дълготрайни активи и запаси

ИЗМЕРИТЕЛИ НА РЕАЛНИЯ ДОХОД ЗА ЦЯЛАТА ИКОНОМИКА

ПРОСТРАНСТВЕНА СЪПОСТАВИМОСТ НА ИНДЕКСИТЕ НА ЦЕНА И ОБЕМ

ГЛАВА 11

НАСЕЛЕНИЕ И ВЛОЖЕН ТРУД

ОБЩО НАСЕЛЕНИЕ

ИКОНОМИЧЕСКИ АКТИВНО НАСЕЛЕНИЕ

ЗАЕТОСТ

Наети лица

Самостоятелно заети лица

Заетост и резидентност

БЕЗРАБОТИЦА

РАБОТНИ МЕСТА

Работни места и резидентност

НЕНАБЛЮДАВАНА ИКОНОМИКА

ОБЩО ОТРАБОТЕНИ ЧАСОВЕ

Определяне на действително отработените часове

ЕКВИВАЛЕНТ НА ПЪЛНО РАБОТНО ВРЕМЕ

ВЛОЖЕН ТРУД НА НАЕТО ЛИЦЕ ПРИ ПОСТОЯННО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

ИЗМЕРИТЕЛИ НА ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТТА

ГЛАВА 12

ТРИМЕСЕЧНИ НАЦИОНАЛНИ СМЕТКИ

ВЪВЕДЕНИЕ

СПЕЦИФИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ТРИМЕСЕЧНИТЕ НАЦИОНАЛНИ СМЕТКИ

Време на записване

Незавършено производство

Дейности, съсредоточени в определени периоди през годината

Плащания с малка честота

Експресни оценки

Балансиране и сравнително оценяване на тримесечните национални сметки

Балансиране

Реконсилиране на тримесечни и годишни сметки — сравнително оценяване

Верижно съставени измерители на промени в цените и обемите

Сезонни и календарни корекции

Последователност на съставяне на сезонно коригирани верижно съставени измерители на обеми

ГЛАВА 13

РЕГИОНАЛНИ СМЕТКИ

ВЪВЕДЕНИЕ

РЕГИОНАЛНА ТЕРИТОРИЯ

ЕДИНИЦИ И РЕГИОНАЛНИ СМЕТКИ

Институционални единици

Местни единици по вид дейност и регионални производствени дейности по отрасли

МЕТОДИ НА РЕГИОНАЛИЗАЦИЯ

АГРЕГАТИ ЗА ПРОИЗВОДСТВЕНИ ДЕЙНОСТИ

Брутна добавена стойност и брутен вътрешен продукт по региони

Разпределянето на FISIM по отрасли ползватели

Заетост

Компенсация на наетите лица

Преход от регионален БДС към регионален БВП

Темпове на растеж на обема на регионалната БДС

РЕГИОНАЛНИ СМЕТКИ „ДОХОД НА ДОМАКИНСТВАТА“

ГЛАВА 14

КОСВЕНО ИЗМЕРЕНИ УСЛУГИ НА ФИНАНСОВИТЕ ПОСРЕДНИЦИ (FISIM)

КОНЦЕПЦИЯ ЗА FISIM И ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ ОСНОВНИТЕ АГРЕГАТИ ОТ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА FISIM МЕЖДУ СЕКТОРИТЕ ПОЛЗВАТЕЛИ

ИЗЧИСЛЕНИЕ НА ПРОДУКЦИЯТА НА FISIM ОТ СЕКТОРИ S.122 И S.125

Изисквани статистически данни

Референтни проценти

Вътрешен референтен процент

Външни референтни проценти

Подробно разделяне на FISIM по институционални сектори

Разделяне на междинно и крайно потребление на FISIM, разпределени на домакинствата

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ВНОСА НА FISIM

FISIM — ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ОБЕМА

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА FISIM ПО ОТРАСЛИ

ПРОДУКЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНАТА БАНКА

ГЛАВА 15

ДОГОВОРИ, ЛИЗИНГИ И ЛИЦЕНЗИ

ВЪВЕДЕНИЕ

РАЗГРАНИЧЕНИЕ МЕЖДУ ОПЕРАТИВЕН ЛИЗИНГ, ЛИЗИНГ НА РЕСУРСИ И ФИНАНСОВ ЛИЗИНГ

Оперативни лизинги

Финансов лизинг

Лизинг на ресурси

Разрешителни за използване на природни ресурси

Разрешителни за предприемане на специфични дейности

Публично-частни партньорства (ПЧП)

Договори за предоставяне на концесии за услуги

Подлежащи на търгуване оперативни лизинги (AN.221)

Изключителни права върху бъдещи стоки и услуги (AN.224)

ГЛАВА 16

ЗАСТРАХОВАНЕ

ВЪВЕДЕНИЕ

Пряко застраховане

Презастраховане

Единици в областта на застраховането

ПРОДУКЦИЯ НА ПРЯКОТО ЗАСТРАХОВАНЕ

Спечелени премии

Допълнителни премии

Коригирани дължими обезщетения и плащания

Коригирани дължими обезщетения в общото застраховане

Дължими плащания по животозастраховане

Застрахователни технически резерви

Определяне на застрахователна продукция

Общо застраховане

Животозастраховане

Презастраховане

СВЪРЗАНИ С ОБЩОТО ЗАСТРАХОВАНЕ ОПЕРАЦИИ

Разпределение на застрахователната продукция между ползвателите

Застрахователни услуги, предоставени на сектор „Останал свят“ или предоставени от този сектор

Отчетни записи

ОПЕРАЦИИ В РАМКИТЕ НА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕТО

СВЪРЗАНИ С ПРЕЗАСТРАХОВАНЕТО ОПЕРАЦИИ

ОПЕРАЦИИ, СВЪРЗАНИ СЪС ЗАСТРАХОВАТЕЛНИТЕ СПОМАГАТЕЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ

АНЮИТЕТИ

ЗАПИСВАНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЯТА ПО ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ

Третиране на коригираните обезщетения

Третиране на загубите поради катастрофални събития

ГЛАВА 17

СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ПЕНСИИ

ВЪВЕДЕНИЕ

Схеми за социално осигуряване, социално подпомагане и индивидуални застрахователни полици

Социални плащания

Социални плащания, предоставяни от сектор „Държавно управление“

Социални плащания, предоставяни от други институционални единици

Пенсии и други форми на плащания

СОЦИАЛНООСИГУРИТЕЛНИ ПЛАЩАНИЯ, РАЗЛИЧНИ ОТ ПЕНСИИ

Схеми за социална сигурност, различни от пенсионни схеми

Други свързани със заетост схеми за социално осигуряване

Записване на наличности и потоци по вид на схемите за социално осигуряване, различни от пенсионните

Схеми за социална сигурност

Други свързани със заетост схеми за социално осигуряване, различни от пенсионните

ПЕНСИИ

Видове пенсионни схеми

Пенсионни схеми в рамките на социалната сигурност

Други свързани със заетост пенсионни схеми

Схеми за пенсионни плащания в зависимост от постигнатата доходност

Схеми с предварително определен размер на пенсията

Условни схеми за пенсионни плащания в зависимост от постигнатата доходност и хибридни схеми

Схеми с предварително определен размер на пенсията спрямо схеми за пенсионни плащания в зависимост от постигнатата доходност

Администратор на схемите, ръководител на схемите, пенсионен фонд и пенсионна схема с множество работодатели

Записване на наличности и потоци по вид пенсионни схеми в социалното осигуряване

Операции за пенсионните схеми в рамките на социалната сигурност

Операции за други свързани със заетост пенсионни схеми

Операции за схемите за пенсионни плащания в зависимост от постигнатата доходност

Други потоци, свързани със схемите за пенсионни плащания в зависимост от постигнатата доходност

Операции за пенсионни схеми с предварително определен размер на пенсията

ДОПЪЛНИТЕЛНА ТАБЛИЦА ЗА НАЧИСЛЕНИТЕ ДО МОМЕНТА ПЕНСИОННИ ПРАВА В СОЦИАЛНОТО ОСИГУРЯВАНЕ

Съставяне на допълнителната таблица

Колоните на таблицата

Редовете на таблицата

Начален и краен баланс

Изменения на пенсионните права вследствие на операции

Изменения в пенсионните права поради други икономически потоци

Свързани показатели

Актюерски допускания

Начислени до момента права

Сконтов фактор

Растеж на работната заплата

Демографски допускания

ГЛАВА 18

СМЕТКИ „ОСТАНАЛ СВЯТ“

ВЪВЕДЕНИЕ

ИКОНОМИЧЕСКА ТЕРИТОРИЯ

Резидентност

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЕДИНИЦИ

КЛОНОВЕ КАТО ТЕРМИН, ИЗПОЛЗВАН В МЕЖДУНАРОДНИТЕ СМЕТКИ НА ПЛАТЕЖНИТЕ БАЛАНСИ

УСЛОВНИ РЕЗИДЕНТНИ ЕДИНИЦИ

МУЛТИТЕРИТОРИАЛНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

ГЕОГРАФСКА РАЗБИВКА

МЕЖДУНАРОДНИ СМЕТКИ НА ПЛАТЕЖНИЯ БАЛАНС

БАЛАНСИРАЩИ ПОЗИЦИИ В ТЕКУЩИТЕ СМЕТКИ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ СМЕТКИ

СМЕТКИ ЗА СЕКТОР „ОСТАНАЛ СВЯТ“ И ТЯХНАТА ВРЪЗКА С МЕЖДУНАРОДНИТЕ СМЕТКИ НА ПЛАТЕЖНИЯ БАЛАНС

Външна сметка за стоки и услуги

Оценка

Стоки за преработка

Препродажба

Стоки в процес на препродажба

Внос и износ на косвено измерени услуги на финансовите посредници (FISIM)

Външна сметка за първичните и вторичните доходи

Сметка „Първичен доход“

Доход от преки инвестиции

Сметка „Вторичен доход“ (текущи трансфери) на BPM6

Външна капиталова сметка

Външна финансова сметка и международна инвестиционна позиция (МИП)

БАЛАНСИ НА СЕКТОР „ОСТАНАЛ СВЯТ“

ГЛАВА 19

ЕВРОПЕЙСКИ СМЕТКИ

ВЪВЕДЕНИЕ

ОТ НАЦИОНАЛНИ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИ СМЕТКИ

Превръщане на данни, изразени в различни валути

Европейски институции

Сметка „Останал свят“

Балансиране на операциите

Измерване на цените и обемите

Баланси

Матрици „От кого за кого“

ПРИЛОЖЕНИЕ 19.1. —

СМЕТКИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Ресурси

Използване

Консолидиране

ГЛАВА 20

СМЕТКИ ЗА ДЪРЖАВНОТО УПРАВЛЕНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕ

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“

Определяне на единиците на държавното управление

Единици на държавното управление

НТО, класифицирани в сектор „Държавно управление“

Други единици на сектор „Държавно управление“

Държавен контрол

Пазарно/непазарно разграничение

Понятие за икономически значими цени

Критерии на купувача на продукцията на държавен производител

Продукцията се продава главно на корпоративни предприятия и домакинства

Продукцията се продава единствено на държавното управление

Продукцията се продава на държавното управление и на други

Пазарен/непазарен тест

Гранични случаи между финансово посредничество и държавно управление

Гранични случаи

Държавни централни управления

Пенсионни фондове

Квазикорпорации

Преструктуриращи агенции

Приватизационни агенции

Структури за анулиране

Предприятия със специално предназначение

Съвместни предприятия

Агенции за регулиране на пазара

Наднационални органи

Подсекторите на сектор „Държавно управление“

Централно държавно управление

Федерално държавно управление

Местно държавно управление

Фондове за социална сигурност

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДЪРЖАВНА ФИНАНСОВА СТАТИСТИКА

Рамка

Приходи

Данъци и осигурителни вноски

Продажби

Други приходи

Разходи

Компенсация на наетите лица и междинно потребление

Разходи за социални плащания

Лихва

Други текущи разходи

Капиталови разходи

Връзка с разходите за крайно потребление на държавното управление (P.3)

Разходи на държавното управление по функции (КОФОГ)

Балансиращи позиции

Нето предоставени/нето получени заеми (B.9)

Изменения в нетната стойност, дължащи се на спестяване и капиталови трансфери (B.101)

Финансиране

Операции с активи

Операции с пасиви

Други икономически потоци

Сметка „Преоценки“

Сметка „Други изменения в обема на активите“

Баланси

Консолидиране

СЧЕТОВОДНИ ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ СЪС СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“

Данъчни приходи

Характер на данъчните приходи

Данъчни кредити

Суми за записване

Несъбираеми суми

Време на отчитането

Записване на начислена база

Записване на данъци на начислена база

Лихва

Облигации с отстъпка или с нулев купон

Ценни книжа, свързани с индекс

Финансови деривати

Съдебни решения

Военни разходи

Връзки на сектор „Държавно управление“ с държавни корпоративни предприятия

Инвестиране в собствен капитал на държавни корпоративни предприятия и разпределение на печалби

Инвестиции в собствен капитал

Капиталови инжекции

Субсидии и капиталови инжекции

Правила, приложими за специални обстоятелства

Фискални операции

Разпределения на държавни корпоративни предприятия

Дивиденти или разпределение на собствен капитал

Данъци или разпределение на собствен капитал

Приватизация и национализация

Приватизация

Непряка приватизация

Национализация

Операции с централната банка

Преструктурирания, сливания и прекласификации

Дългови операции

Поемане на дългове, анулиране на дългове и отписване на дългове

Поемане и анулиране на дългове

Поемане на дълг, свързано с трансфер на нефинансови активи

Отписване или намаляване на дълга

Други видове преструктуриране на дългове

Закупуване на дълг над пазарната стойност

Анулирания и спасителни мерки

Гаранции на дълг

Гаранции от типа на финансовите деривати

Стандартни гаранции

Еднократни гаранции

Секюритизация

Определение

Критерии за признаване на продажба

Записване на потоци

Други въпроси

Пенсионни задължения

Еднократни плащания

Публично-частни партньорства

Обхват на ПЧП

Икономическа собственост и разпределение на актива

Отчетни въпроси

Операции с международни и наднационални организации

Подпомагане за развитие

ДЪРЖАВЕН СЕКТОР

Контрол върху държавния сектор

Централни банки

Държавни квазикорпорации

Предприятия със специално предназначение и нерезиденти

Съвместни предприятия

ГЛАВА 21

ВРЪЗКИ МЕЖДУ СЧЕТОВОДНИТЕ ОТЧЕТИ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА И НАЦИОНАЛНИТЕ СМЕТКИ И ИЗМЕРВАНЕ НА КОРПОРАТИВНАТА ДЕЙНОСТ

НЯКОИ СПЕЦИФИЧНИ ПРАВИЛА И МЕТОДИ ЗА СЧЕТОВОДНА ОТЧЕТНОСТ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА

Време на отчитането

Отчитане с двустранно записване и с четиристранно записване

Оценка

Отчет за доходите и баланс

НАЦИОНАЛНИ СМЕТКИ И СЧЕТОВОДНИ ОТЧЕТИ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА: ПРАКТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ

ПРЕХОДЪТ ОТ СЧЕТОВОДНИ ОТЧЕТИ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА КЪМ НАЦИОНАЛНИ СМЕТКИ: ПРИМЕРЪТ С НЕФИНАНСОВИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ

Концептуални дооценки

Дооценки за осигуряване на съответствие със сметките на други сектори

Примери за дооценки за изчерпателност

СПЕЦИФИЧНИ ВЪПРОСИ

Холдингова печалба и загуба

Глобализация

Сливания и придобивания

ГЛАВА 22

САТЕЛИТНИ СМЕТКИ

ВЪВЕДЕНИЕ

Функционални класификации

ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА САТЕЛИТНИТЕ СМЕТКИ

Функционални сателитни сметки

Специални секторни сметки

Включване на немонетарни данни

Повече подробности и допълнителни понятия

Различни основни понятия

Използване на моделиране и включване на резултати от експерименти

Проектиране и изготвяне на сателитните сметки

ДЕВЕТ СПЕЦИФИЧНИ САТЕЛИТНИ СМЕТКИ

Сметки за селското стопанство

Сметки за околната среда

Сметки за здравеопазването

Сметки за производството на домакинствата

Сметки за труда и СМ

Сметки за производителността и растежа

Сметки за научноизследователски и развойни дейности

Сметки за социална защита

Сателитни сметки за туризма

ГЛАВА 23

КЛАСИФИКАЦИИ

ВЪВЕДЕНИЕ

КЛАСИФИКАЦИЯ ПО ИНСТИТУЦИОНАЛНИ СЕКТОРИ (КОДОВЕ S)

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОПЕРАЦИИТЕ И ДРУГИТЕ ПОТОЦИ

Операции с продукти (кодове P)

Операции с непроизведени нефинансови активи (кодове NP)

Разпределителни операции (кодове D)

Текущи трансфери в брой и натура (кодове от D.5 до D.8)

Операции с финансови активи и пасиви (кодове F)

Други изменения в активите (кодове К)

КЛАСИФИКАЦИЯ НА БАЛАНСИРАЩИТЕ ПОЗИЦИИ ПО СМЕТКИТЕ И НЕТНАТА СТОЙНОСТ (КОДОВЕ В)

КЛАСИФИКАЦИЯ НА БАЛАНСОВИТЕ ЗАПИСИ (КОДОВЕ L)

КЛАСИФИКАЦИЯ НА АКТИВИТЕ (КОДОВЕ А)

Нефинансови активи (кодове AN)

Финансови активи (кодове AF)

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ ПОЗИЦИИ

Необслужвани заеми

Капитал

Таблица за пенсиите

Дълготрайни потребителски стоки

Преки чуждестранни инвестиции

Условни позиции

Валута и депозити

Класификация на дълговите ценни книжа според остатъчния срок до падежа

Котирани и некотирани дългови ценни книжа

Дългосрочни заеми с остатъчен срок до падежа от по-малко от една година и дългосрочни ипотечни заеми

Котирани и некотирани дялове в инвестиционни фондове

Просрочени лихви и задължения

Лични парични преводи и общо парични преводи

ГРУПИРАНЕ И КОДОВЕ НА СТОПАНСКИТЕ ОТРАСЛИ (КОДОВЕ А) И ПРОДУКТИТЕ (КОДОВЕ Р)

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ФУНКЦИИТЕ НА ДЪРЖАВНОТО УПРАВЛЕНИЕ (КОФОГ)

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ИНДИВИДУАЛНОТО ПОТРЕБЛЕНИЕ ПО ЦЕЛИ (КОИКОП)

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ФУНКЦИИТЕ НА НЕТЪРГОВСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ, ОБСЛУЖВАЩИ ДОМАКИНСТВАТА (КОПНИ)

КЛАСИФИКАЦИЯ НА РАЗХОДИТЕ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ ПО ЦЕЛИ (КОПП)

ГЛАВА 24

СМЕТКИ

Таблица 24.1

Сметка 0: Сметка „Стоки и услуги“

Таблица 24.2

Пълната последователност от сметки за сектор „Общо за икономиката“

Таблица 24.3

Пълната последователност от сметки за сектор „Нефинансови предприятия“

Таблица 24.4

Пълната последователност от сметки за сектор „Финансови предприятия“

Таблица 24.5

Пълната последователност от сметки за сектор „Държавно управление“

Таблица 24.6

Пълната последователност от сметки за сектор „Домакинства“

Таблица 24.7

Пълната последователност от сметки за сектор „Нетърговски организации, обслужващи домакинствата“

 

ГЛАВА 1

ОБЩИ ХАРАКТЕРИСТИКИ И ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ

ОБЩИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

1.01

Европейската система от сметки (по-нататък наричана „ЕСС 2010“ или „ЕСС“) представлява международно съпоставима отчетна рамка за систематично и подробно описание на сектор „Общо за икономиката“ (което би могло да се отнася за регион, държава или група от държави), неговите компоненти и връзките му с други икономики.

1.02

Предшестващата ЕСС 2010 Европейска система от сметки от 1995 г. (ЕСС 95) система бе публикувана през 1996 г. (1) Методологическото ръководство ЕСС 2010, както е установено в приложението, има същата структура като методологическото ръководство ЕСС 95 в първите 13 глави, но след това са добавени 11 нови глави, в които са описани аспектите на системата, отразяващи развитието в измерването на съвременните икономики или в използването на ЕСС 95 в Европейския съюз (ЕС).

1.03

Структурата на ръководството е описана по-долу. Глава 1 обхваща основните характеристики на системата по отношение на понятията, определя принципите на ЕСС и съдържа описание на основните статистически единици и техните групировки. Тя съдържа преглед на последователността от сметките и кратко описание на ключовите агрегати, както и ролята на таблиците „Ресурс—използване“ и рамката „Input-Output“. В глава 2 се описват институционалните единици, използвани за оценка на икономиката, и класификацията им по сектори и други групи, която позволява извършването на анализ. В глава 3 се описват всички операции по отношение на продуктите (стоки и услуги), както и на непроизведените активи в системата. В глава 4 се описват всички операции в икономиката, които разпределят и преразпределят доход и богатство в рамките на икономиката. В глава 5 се описват финансовите операции в икономиката. В глава 6 се описват измененията, които могат да настъпят в стойността на активите поради неикономически събития или промени в цените. В глава 7 се описват балансите и схемата за класифициране на активите и пасивите. В глава 8 са изложени последователността на сметките и балансиращите позиции, свързани с всяка сметка. В глава 9 се описват таблиците „Ресурс—използване“, както и тяхната роля за съгласуването на оценките за дохода, продукцията и разходите в икономиката. Описват се също така и таблиците „Input-Output“, които могат да бъдат получени от таблиците „Ресурс—използване“. В глава 10 се описва концептуалната основа за измерването на цени и обеми, свързани с номиналните стойности в сметките. В глава 11 се описва оценката на населението и пазара на труда, което заедно с оценката на национални сметки може да се използва за целите на икономическия анализ. В глава 12 се съдържа кратко описание на тримесечните национални сметки и в кои аспекти те се различават от годишните сметки.

1.04

В глава 13 се описват целите, понятията на регионалните сметки и въпросите, свързани с тяхното съставяне. Глава 14 обхваща измерването на финансовите услуги, предоставени от финансови посредници и финансирани чрез нетни лихвени постъпления, и отразява години на научни изследвания и развитие в държавите членки за постигане на измерване, което да е стабилно и хармонизирано във всички държави членки. Глава 15 за договорите, лизингите и лицензиите е необходима за описване на една област от все по-голямо значение за национални сметки. Глави 16 и 17 за застраховането, социалното осигуряване и пенсиите описват как те се третират в национални сметки, тъй като въпросите за преразпределението придобиват все по-голямо значение със застаряването на населението. Глава 18 обхваща сметките на сектор „Останал свят“, които в национални сметки съответстват на системата за измерване на платежния баланс. Глава 19 за Европейските сметки също е нова, като обхваща аспекти на национални сметки, които от гледна точка на европейските институционални и търговски условия повдигат въпроси, изискващи хармонизиран подход. В глава 20 се описват сметките на сектор „Държавно управление“ — област от специален интерес, тъй като въпросите, свързани с фискалната предпазливост на държавите членки, продължават да бъдат от решаващо значение при провеждането на икономическата политика в ЕС. В глава 21 се описват връзките между сметките на предприятията и национални сметки — област от нарастващ интерес, тъй като мултинационалните корпоративни предприятия допринасят за все по-голям дял от брутния вътрешен продукт (БВП) във всички държави. В глава 22 се описват отношенията между сателитните сметки и основните национални сметки. Глави 23 и 24 са референтните глави. Глава 23 съдържа класификациите, използвани за секторите, дейностите и продуктите в ЕСС 2010, а глава 24 съдържа пълната последователност от сметки за всеки сектор.

1.05

Структурата на ЕСС 2010 съответства на световните насоки за национално отчитане, определени в Системата от национални сметки 2008 (СНС 2008), с изключение на някои разлики във формата и по-високата степен на детайлизираност на някои от понятията, използвани от ЕСС 2010 за специфичните цели на ЕС. Тези насоки бяха изготвени съвместно от Организацията на обединените нации (ООН), Международния валутен фонд (МВФ), Статистическата служба на Европейския съюз (Евростат), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Световна банка. ЕСС 2010 е насочена предимно към условията и нуждите от данни в ЕС. Подобно на СНС 2008, ЕСС 2010 е хармонизирана с понятията и класификациите, които се използват при много други социални и икономически статистики (например статистика на заетостта, статистика на промишлеността и статистика на външната търговия). Следователно ЕСС 2010 служи като основна рамка за социалните и икономически статистики на ЕС и неговите държави членки.

1.06

Рамката ЕСС включва два основни комплекта таблици:

а)

сметки по институционални сектори;

б)

рамката „Input-Output“ и сметки по отрасли.

1.07

Секторните сметки осигуряват, по институционални сектори, едно систематично описание на различните етапи на икономическия процес: производство, формиране на дохода, разпределение на дохода, преразпределение на дохода, използване на дохода и финансово и нефинансово натрупване. Секторните сметки включват също така и баланси за наличностите на активите, пасивите и нетната стойност в началото и в края на отчетния период.

1.08

Рамката „Input-Оutput“, описва с повече подробности, посредством таблиците „Ресурс—използване“, производствения процес (структура на разходите, формиране на дохода и заетост) и потоците от стоки и услуги (продукция, внос, износ, крайно потребление, междинно потребление и капиталообразуване по групи продукти). В тази рамка са отразени две важни счетоводни тъждества: сумата на формирания доход в даден отрасъл е равна на добавената стойност, произведена от този отрасъл; и за всеки продукт или група продукти предлагането е равно на търсенето.

1.09

ЕСС 2010 обхваща понятията за население и заетост. Тези понятия се отнасят за секторните сметки, сметките по отрасли и рамката „Ресурс—използване“.

1.10

ЕСС 2010 е приложима не само за годишните национални сметки, но също така и за тримесечни сметки и за сметки за по-кратки или по-дълги периоди. Тя се прилага и за регионални сметки.

1.11

ЕСС 2010 съществува паралелно със СНС 2008 поради използването на измерителите от национални сметки в ЕС. Държавите членки са отговорни за събирането и представянето на своите собствени национални сметки с цел описване на икономическата ситуация в страната. Държавите членки също изготвят набор от сметки и ги предоставят на Комисията (Евростат) като част от установената програма за предоставяне на данни за основни цели на социалната, икономическата и фискалната политика на Съюза. Тези цели включват определяне на паричните вноски на държавите членки в бюджета на ЕС чрез „четвъртия ресурс“, помощ за регионите на ЕС чрез програмата за структурните фондове и надзор на икономическите резултати на държавите членки в рамките на процедурата при прекомерен дефицит и Пакта за стабилност и растеж.

1.12

За разпределянето на налози и ползи съобразно измерванията, съставени и представени по строго последователен начин, използваната за тази цел икономическа статистика трябва да се изготвя съгласно едни и същи понятия и правила. ЕСС 2010 е под формата на регламент, с който се определят правилата, условностите, определенията и класификациите, които трябва да бъдат спазвани при изготвянето на национални сметки в държавите членки, участващи в програмата за предоставяне на данни, както е посочено в приложение Б към настоящия регламент.

1.13

Предвид факта, че в системата на вноските и ползите в ЕС се използват много големи парични суми, от изключително значение е последователното прилагане на системата за измерване във всяка държава членка. При тези обстоятелства е важно да се възприеме предпазлив подход към оценките, които не могат да бъдат наблюдавани директно на пазара, като се избягва използването на процедури, основани на модел, за оценка на измерванията в националните сметки.

1.14

Понятията на ЕСС 2010 в някои случаи са по-конкретни и точни от тези на СНС 2008, за да се гарантира възможно най-голяма съгласуваност между измерванията на държавите членки, получени от национални сметки. Това първостепенно изискване за надеждни съгласувани оценки доведе до установяването на основна съвкупност от национални сметки за ЕС. Когато съгласуваността между измерванията в отделните държави членки е недостатъчна, тези оценки обикновено се включват в т. нар. второстепенни сметки, които обхващат допълнителни таблици и сателитни сметки.

1.15

Такъв случай, при който бе отчетена необходимост от повишено внимание при разработването на ЕСС 2010, са пенсионните задължения. Измерването им с цел подпомагане на икономическия анализ е важно, но основното изискване в ЕС да се изготвят сметки, които са съпоставими във времето и пространството, наложи внимателен подход.

Глобализация

1.16

Все по-силно изразеният глобален характер на икономическата дейност увеличи международната търговия във всичките ѝ форми и създаде повече предизвикателства за държавите във връзка с отчитането на икономическите им дейности в национални сметки. Глобализацията е динамичен и многоизмерен процес, чрез който националните ресурси стават по-мобилни в международен план, докато националните икономики стават все по-взаимозависими. Най-характерната особеност на глобализацията, която евентуално е причина за повечето проблеми в измерването за национални сметки, е растящият дял на международните операции, осъществявани от мултинационалните корпоративни предприятия, като тези трансгранични операции са между дружества майки, дъщерни дружества и филиали. Но съществуват и други предизвикателства, като следният списък на проблемите с данните е по-изчерпателен:

1)

трансферните цени между свързаните корпоративни предприятия (оценка на вноса и износа);

2)

увеличаването на производството на ишлеме, при което стоките преминават международни граници, без да се променя техният собственик (стоки за обработка), и търговията;

3)

международна търговия по интернет както за корпоративните предприятия, така и за домакинствата;

4)

търговията и използването на активи, обект на интелектуална собственост, по света;

5)

работниците в чужбина, които превеждат значителни суми на своите семейства на територията на страната им (парични преводи на работници като част от личните трансфери);

6)

мултинационалните корпоративни предприятия, които осъществяват дейност в различни страни, за да постигнат максимална производствена ефективност и минимална обща данъчна тежест. Това може да доведе до изкуствени корпоративни структури, които да не отразяват икономическата реалност;

7)

използването на офшорни дружества за финансиране (предприятия със специално предназначение и други форми) за предоставяне на финансови средства за глобални дейности;

8)

реекспорт на стоки, а в ЕС — транспорт на стоки между държави членки след влизане в Съюза (квазитранзит);

9)

увеличаване на взаимовръзките в преките чуждестранни инвестиции и необходимост от установяване и разпределяне на потоците от преки инвестиции.

1.17

Всички тези все по-общи аспекти на глобализацията увеличават предизвикателствата за националните статистици при отчитането и точното измерване на трансграничните потоци. Дори при наличието на всеобхватна и надеждна система за събиране и измерване на данните в сектор „Останал свят“ (а следователно и за международните сметки в платежния баланс), глобализацията ще увеличи необходимостта от допълнителни усилия за поддържане на качеството на национални сметки за всички икономики и групи икономики.

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЕСС 2010

Рамка за анализ и политика

1.18

Рамката на ЕСС може да бъде използвана за анализиране и оценка на:

а)

Структурата на цялата икономика. Примери за видове използвани измерванията са:

1)

добавена стойност и заетост по отрасли;

2)

добавена стойност и заетост по региони;

3)

доход, разпределен по сектори;

4)

внос и износ по групи продукти;

5)

разходи за крайно потребление по функции и групи продукти;

6)

образуване на основен капитал и наличности на основен капитал по отрасли;

7)

състав на наличностите и потоците на финансовите активи по видове активи и по сектори.

б)

Отделни части или аспекти на икономиката. Примери за това са:

1)

банково дело и финанси в националната икономика;

2)

роля на държавното управление и финансово състояние;

3)

икономика на конкретен регион (в сравнение с икономиката на национално ниво);

4)

спестявания и дълг на домакинствата.

в)

Развитие на икономиката във времето. Примери за това са:

1)

анализ на темпа на растеж на БВП;

2)

анализ на инфлацията;

3)

анализ на сезонната структура на разходите на домакинствата, базиран на тримесечни сметки;

4)

анализ на променливото значение на определени видове финансови инструменти във времето, например нарасналото значение на финансовите деривати;

5)

сравнение на отрасловите структури на националната икономика в дългосрочен план.

г)

Цялата икономика в отношенията ѝ с други икономики. Примери за това са:

1)

сравнение на функциите и размера на държавното управление в държавите членки на ЕС;

2)

анализ на взаимозависимостта между икономиките на ЕС, като се вземат предвид държавите членки и техните региони;

3)

анализ на състава и местоназначението на износа на ЕС;

4)

сравнение на темпа на растеж на БВП или на разполагаемия доход на човек от населението в ЕС и други развити икономики.

1.19

За ЕС и неговите държави членки данните, получени от рамката на ЕСС, играят съществена роля при формулирането и наблюдението на техните икономически и социални политики.

Следните примери показват предназначението на рамката на ЕСС:

а)

наблюдение и насоки при изготвянето на макроикономическата и паричната политика в еврозоната и определяне на критерии за сближаване за икономическия и паричен съюз (ИПС), изразени в показатели от системата на национални сметки (напр. темп на растеж на БВП);

б)

определяне на критерии за процедурата при прекомерен дефицит: измерване на държавния дефицит и дълг;

в)

предоставяне на финансова помощ за регионите в ЕС: разпределянето на средства за регионите се основава на статистика на регионалните сметки;

г)

определяне на собствените ресурси в бюджета на ЕС. Те зависят от данните на национални сметки по три начина:

1)

общите ресурси на ЕС се определят като процент от сумата на брутните национални доходи (БНД) на държавите членки;

2)

третият източник на собствени ресурси на ЕС са собствените ресурси от данък добавена стойност (ДДС). Вноските от държавите членки за този ресурс в голяма степен се определят от данните на национални сметки, защото те се използват за изчисляване на средно претеглената ставка на ДДС;

3)

относителните размери на вноските от държавите членки за четвъртия източник на собствени ресурси на ЕС се базират на изчисленията за техния брутен национален доход. Тези изчисления са основа за повечето плащания на държавите членки.

Характеристики на понятията на ЕСС 2010

1.20

За да се установи баланс между нуждите от данни и възможностите за данни, понятията в ЕСС 2010 имат няколко важни характеристики. Характеристиките по отношение на сметките са следните:

а)

международно съпоставими;

б)

хармонизирани с други социални и икономически статистически системи;

в)

последователни;

г)

действащи, т.е. могат да бъдат практически измервани;

д)

различни от повечето административни понятия;

е)

установени и фиксирани за продължителен период от време;

ж)

съсредоточени върху описанието на икономическите процеси в парични, лесни за наблюдение стойности;

з)

могат да се прилагат в различни ситуации и за различни цели.

1.21

Понятията в ЕСС 2010 са международно съпоставими, тъй като:

а)

понятията в ЕСС 2010 съответстват на понятията в международните насоки за национални сметки, т.е. СНС 2008;

б)

за държавите членки ЕСС 2010 е стандартът за представяне на данни за национални сметки на всички международни организации;

в)

международната съпоставимост на понятията е от първостепенна важност при сравняване на статистиките на различни държави.

1.22

Понятията на ЕСС 2010 са хармонизирани с тези на други социални и икономически статистики, тъй като ЕСС 2010 използва понятия и класификации (например Статистическата класификация на икономическите дейности в Европейския съюз, рев. 2 (NACE rev. 2 (2)), които се използват при други социални и икономически статистики на държавите членки, например статистиката на промишлеността, статистиката на външната търговия и статистиката на заетостта. Концептуалните различия са сведени до минимум. Освен това понятията и класификациите в ЕСС 2010 са хармонизирани с понятията и класификациите на ООН.

Тази хармонизация със социалните и икономическите статистики спомага за свързването и сравнението с тези данни, което гарантира качеството на данните от национални сметки. Освен това информацията, съдържаща се в тези специфични статистики, може да бъде по-добре свързана с общата статистика на националната икономика.

1.23

Общите понятия, използвани в рамките на националното счетоводство и в други социални и икономически статистически системи, позволяват извършване на последователни измервания. Например могат да бъдат изчислени следните съотношения:

а)

производителност, като добавена стойност на отработен час (тези данни изискват съпоставимост между понятията за добавена стойност и отработени човекочасове);

б)

национален разполагаем доход на човек от населението (това съотношение изисква съпоставимост между понятията за национален разполагаем доход и население);

в)

образуване на основен капитал като процент от наличностите на основен капитал (това съотношение изисква съпоставимост между определенията за потоци и наличности);

г)

държавен дефицит и държавен дълг като процент от брутния вътрешен продукт (тези данни изискват съпоставимост между понятията за държавен дефицит, държавен дълг и брутен вътрешен продукт).

Вътрешната съпоставимост на понятията позволява извличане на някои оценки като остатъчни величини, например спестяванията могат да бъдат изчислени като разлика между разполагаемия доход и разходите за крайно потребление.

1.24

Понятията в ЕСС 2010 се прилагат с оглед на събирането и измерването на данни. Оперативният характер е показан по няколко начина в насоките за изготвяне на сметките:

а)

дейности или позиции се описват само ако са значими по размер. Например производството на стоки за собствена сметка на домакинствата, като например тъкането на платове и изработването на керамични съдове, не се отчита като производство, защото не е значително като обем в държавите членки на ЕС;

б)

някои понятия са придружени с указания за начина, по който да бъдат оценявани. Например при определяне на потреблението на основен капитал се прави отнасяне към линейната амортизация. За изчисляване на наличността на основен капитал трябва да се прилага методът на постоянна инвентаризация, когато липсва пряка информация за наличността на дълготрайни активи. Друг пример е оценка на производството за собствена сметка: по принцип то се оценява по базисни цени, но ако е необходимо, базисните цени могат да бъдат приблизително изчислени чрез сумиране на направените разходи;

в)

възприети са и някои условности. Така например всички колективни услуги, осигурявани от държавното управление, са класифицирани като разходи за крайно потребление.

1.25

Въпреки това данните, необходими за статистиката на национални сметки, могат да бъдат трудни за пряко събиране, защото понятията, на които се базират, обикновено се различават от понятията в основата на административните източници на данни. Примери за административни източници са счетоводство на предприятията, данните за различни видове данъци (ДДС, данък върху доходите на физическите лица, налози върху вноса и др.), данните за социалната сигурност и данните от надзорните органи в областта на банковото дело и застраховането. Тези административни данни служат като входна информация за съставянето на национални сметки. По принцип те се трансформират, за да са в съответствие с ЕСС.

Понятията в ЕСС обикновено се различават от съответстващите им административни понятия по следните особености:

а)

административните понятия на различните държави се различават помежду си. Вследствие на това с използването на административни понятия не може да бъде постигната международна съпоставимост;

б)

административните понятия се променят с времето. Вследствие на това посредством административни понятия не може да бъде постигната съпоставимост във времето;

в)

понятията, на които се базират административните източници на данни, обикновено не са съгласувани между отделните административни системи. При все това обаче свързването и сравняването на данни, които са от първостепенна важност за съставяне на данните за националните сметки, са възможни само при използване на съгласувана съвкупност от понятия;

г)

административните понятия обикновено не са оптимални за икономически анализ и оценка на икономическата политика.

1.26

Независимо от това административните източници на данни отговарят в голяма степен на нуждите от данни на национални сметки и други статистики, тъй като:

а)

понятията и класификациите, първоначално създадени за целите на статистиката, се използват също и за административни цели, например класификацията на разходите на държавното управление по вид;

б)

административните източници на данни изрично вземат предвид (отделните) нужди от данни на статистиката; това се отнася например за системата Интрастат за осигуряване на информация относно доставките на стоки между държавите членки.

1.27

Основните понятия в ЕСС са установени и фиксирани за дълъг период от време, тъй като:

а)

те са били приети като международни стандарти за много години;

б)

в последващите международни указания за националното счетоводство много малко от съответните понятия се променят.

Тази концептуална приемственост намалява необходимостта от преизчисляване на динамични редове. Освен това тя ограничава уязвимостта на понятията спрямо национален или международен политически натиск. Поради тези причини данните за национални сметки са в състояние да служат като обективна база данни за икономическата политика и анализ.

1.28

Понятията на ЕСС 2010 са фокусирани върху описанието на икономическите процеси в парични, лесни за наблюдение стойности. Наличностите и потоците, които не са лесно наблюдаеми от парична гледна точка или които нямат ясно очертана насрещна парична стойност, не се отчитат в ЕСС.

Този принцип не се прилага стриктно, защото следва да се държи сметка и за изискването за съпоставимост и нуждите на ползвателите. Така например съпоставимостта изисква стойността на колективните услуги, предоставени от държавното управление, да се отчита като продукция, защото изплащането на компенсацията на наетите лица и покупката на всички видове стоки и услуги от държавното управление са лесно наблюдаеми от парична гледна точка. Освен това за целите на икономическия анализ и политика описването на колективните услуги на държавното управление във връзка с останалата част от националната икономика увеличава полезността на националните сметки като цяло.

1.29

Обхватът на понятията в ЕСС може да бъде илюстриран, като се вземат предвид някои важни гранични случаи.

Следните случаи се записват в рамките на производството съгласно ЕСС (вж. точки 3.07—3.09):

а)

производство на индивидуални и колективни услуги от държавното управление;

б)

производство на жилищни услуги за собствена сметка от обитаващите собствени жилища;

в)

производство на стоки за собствено крайно потребление, например селскостопански продукти;

г)

строителство за собствена сметка, включително и това на домакинствата;

д)

производство на услуги от платени домашни помощници;

е)

отглеждане на риба в рибовъдни ферми;

ж)

забранено от закона производство, доколкото всички единици по операцията участват в нея доброволно;

з)

производство, за което приходите не се декларират изцяло пред фискалните органи, например нелегално производство на текстил.

1.30

Следните случаи попадат извън рамките на производството и не се записват в ЕСС:

а)

битови и лични услуги, които са произведени и потребени в рамките на едно и също домакинство, например почистване, приготвяне на ястия или полагане на грижи за болни или възрастни хора;

б)

доброволни услуги, които не водят до производство на стоки, например полагане на грижи и чистене без заплащане;

в)

естествен прираст на риба в открито море.

1.31

ЕСС отчита цялата продукция, която е в резултат на производство и е в неговите рамки. Въпреки това продукцията от спомагателни дейности не се отчита. Всички ресурси, които се потребяват от спомагателна дейност, се разглеждат като вложени ресурси в дейността, към която тя се отнася. Ако дадено поделение, извършващо само спомагателни дейности, е статистически наблюдаемо, като са налице отделни сметки за производството, което то извършва, или ако се намира на географски различно място от поделенията, които обслужва, то трябва да бъде записано като отделна единица и да бъде разпределено към отрасловата класификация, съответстваща на основната му дейност в националните и регионалните сметки. При липсата на подходящи основни данни продукцията от спомагателната дейност може да се изчисли чрез сумиране на разходите.

1.32

Ако дейностите се разглеждат като производство и тяхната продукция се отчита, то съпътстващите доход, заетост, крайно потребление и други също се отчитат. Така например, тъй като производството на жилищни услуги за собствена сметка от обитаващите собствени жилища се отчита като продукция, се отчитат и доходът, и разходите за крайно потребление, които това производство генерира за обитаващите собствени жилища. Тъй като по дефиниция в производството на услуги от собственици за обитавани от тях собствени жилища няма вложен труд, не се отчита трудова заетост. Така се поддържа съгласуваността със системата на статистика на труда, където за притежаване на жилища не се отчита заетост. Обратното е валидно тогава, когато дейностите не се отчитат като производство: произведените и потребени в рамките на едно домакинство битови услуги не генерират доход и разходи за крайно потребление и при тях няма трудова заетост.

1.33

ЕСС също така определя условности относно:

а)

оценката на продукцията на държавното управление;

б)

оценката на продукцията на застрахователните услуги и на косвено измерените услуги на финансовите посредници;

в)

отчитането на колективни услуги, предоставени от държавното управление, като разходи за крайно потребление, а не като междинно потребление.

Класификация по сектори

1.34

Секторните сметки са създадени чрез разпределяне на единиците по сектори и това позволява операциите и балансиращите позиции по сметките да бъдат представени по сектори. Представянето по сектори разкрива много ключови измервания за целите на икономическата и фискалната политика. Основните сектори са домакинства, държавно управление, предприятия (финансови и нефинансови), нетърговски организации, обслужващи домакинствата, и останал свят.

Важно е разграничението между пазарна и непазарна дейност. Субект под контрола на държавното управление, който се оказва пазарно корпоративно предприятие, се класифицира в сектора на корпоративните предприятия извън сектор „Държавно управление“. Така дефицитът и дългът на корпоративното предприятие няма да бъдат част от дефицита и дълга на консолидирания държавен бюджет.

1.35

Важно е да се определят ясни и солидни критерии за определяне и отнасяне по сектори.

Държавният сектор се състои от всички резидентни институционални единици в икономиката, които се контролират от държавното управление. Частният сектор се състои от всички останали резидентни единици.

Таблица 1.1 представя критериите, използвани за разграничаване между държавен и частен сектор, в държавния сектор — между сектора на държавното управление и сектора на държавните корпоративни предприятия, в частния сектор — между сектора на нетърговските организации, обслужващи домакинствата, и сектора на частните корпоративни предприятия.

Таблица 1.1

Критерии

Контролирани от държавното управление

(държавен сектор)

Под частен контрол

(частен сектор)

Непазарна продукция

Сектор „Държавно управление“

Сектор „Нетърговски организации, обслужващи домакинствата“

Пазарна продукция

Държавни корпоративни предприятия

Частни корпоративни предприятия

1.36

Контролът се определя като способността за определяне на общата политика или програма на дадена институционална единица. Повече подробности относно определението на понятието „контрол“ се съдържат в точки 2.35—2.39.

1.37

Разграничаването между пазарна и непазарна продукция и класифицирането на субектите от държавния сектор в сектора на държавното управление или в сектора на корпоративните предприятия зависи от следното правило:

Дадена дейност се смята за пазарна, когато съответстващите стоки и услуги се търгуват при следните условия:

1)

продавачите се стремят да максимизират печалбите си в дългосрочен план, като продават стоки и услуги свободно на пазара на всеки, който е готов да заплати поисканата цена;

2)

купувачите целят да постигнат максимална полза предвид ограничените си ресурси, като купуват продуктите, които отговарят най-добре на техните нужди на предложената цена;

3)

ефективни пазари съществуват, когато продавачите и купувачите имат достъп до пазара и информация за него. Един ефективен пазар може да функционира дори ако тези условия не са съвършено изпълнени.

1.38

Детайлизацията в рамката от понятия на ЕСС предлага възможност за гъвкавост: някои понятия не са изрично представени в ЕСС, но независимо от това могат да бъдат лесно получени от системата. Един примерен случай е създаването на нови сектори чрез прегрупиране на определените в ЕСС подсектори.

1.39

Гъвкавост е възможна и чрез въвеждане на допълнителни критерии, които не влизат в противоречие с логиката на системата. Например тези критерии могат да позволят съставяне на подсекторните сметки в зависимост от степента на заетост в производствените единици или от размера на доходите за домакинствата. При заетостта може да се въведе подкласифициране по степен на образование, възраст и пол.

Сателитни сметки

1.40

За някои нужди от данни следва да се съставят отделни сателитни сметки.

Примери за това са:

а)

социални матрици (МСС);

б)

роля на туризма в националната икономика;

в)

анализ на разходите и финансирането на здравеопазването;

г)

научноизследователска и развойна дейност, призната като капиталообразуване на интелектуалната собственост;

д)

признаване на човешкия капитал като актив в националната икономика;

е)

анализ на дохода и разходите на домакинствата на базата на микроориентираните понятия за доход и разходи;

ж)

взаимодействие между околната среда и икономиката;

з)

производство в рамките на домакинствата;

и)

анализ на промените в благосъстоянието;

й)

анализ на разликите между данните в националните сметки и данните от счетоводството на предприятията и на тяхното влияние върху стоковите и фондовите пазари;

к)

оценка на данъчните приходи.

1.41

Сателитните сметки обслужват такива нужди от данни чрез:

а)

показване на допълнителна информация, където е необходимо, и изключване на излишните подробности;

б)

разширяване на обхвата на отчетната рамка посредством добавяне на непарична информация, например за замърсяването на околната среда и екологичните активи;

в)

промяна на някои основни понятия, например чрез разширяване на понятието за капиталообразуването чрез включване на разходите за образование.

1.42

Социалната матрица (МСС) представя в матричен вид връзките между таблиците „Ресурс—използване“ и секторните сметки. МСС осигурява допълнителна информация за равнището и състава на заетостта посредством подразделяне на компенсацията на наетите лица по видове наети лица. Това подразделяне се прилага както за използването на труда по отрасли, посочени в таблиците за използването, така и за предлагането на труд по социално-икономически подгрупи, както е посочено в сметка „Разпределение на първичния доход“ за подсекторите на сектор „Домакинства“. По този начин предлагането и използването на различните категории труд се представят систематично.

1.43

В сателитните сметки всички основни понятия и класификации на основната рамка на ЕСС 2010 се запазват. Промени в понятията се въвеждат само когато това е целта на сателитната сметка. В такива случаи сателитната сметка съдържа и таблица, която показва връзката между основните агрегати в сателитната сметка и тези от основната рамка. По този начин основната рамка запазва своята роля на референтна рамка и едновременно с това се удовлетворяват по-специфични нужди.

1.44

По принцип основната рамка не включва измерване на наличности и потоци, които не са лесно наблюдаеми в парично изражение (или без ясна срещуположна парична стойност). Поради тяхното естество анализът на такива наличности и потоци обикновено също се прави на базата на статистически изчисления в непарично изражение, например:

а)

производството в рамките на домакинствата може да се опише чрез часовете, разпределени за други видове използване;

б)

образованието може да бъде описано от гледна точка на вида образование, броя на учениците, средния брой години за обучение преди получаването на диплома и други;

в)

ефектът от замърсяването на околната среда може да се опише от гледна точка на промените на броя на живите видове, здравословното състояние на дърветата в горите, обема на отпадъците, количествата на въглероден окис и радиация и други.

1.45

Сателитните сметки позволяват такава статистика в непарични единици да бъде свързана с националните сметки в основната рамка. Използването на класификациите, приложени в основната рамка, за тази непарична статистика позволява да се направи връзката, например класификация по видове домакинства или класификацията по отрасли. По този начин се постига една разширена съгласувана рамка. Тази рамка може след това да служи като база данни за анализи и оценка на взаимовръзките между променливите в основната рамка и променливите в разширената рамка.

1.46

Основната рамка и нейните основни агрегати не описват промените в благосъстоянието. Разширените сметки могат да бъдат съставени така, че да включват също и условни парични стойности, например:

а)

битови и лични услуги, произведени и потребени в едно и също домакинство;

б)

промени във времето за почивка;

в)

удобства и неудобства на градския живот;

г)

неравномерност при разпределението на дохода между лицата.

1.47

Разширените сметки могат също да прекласифицират крайните разходи за „неизбежни нужди“ (например отбрана) като междинно потребление, тоест като потребление, което не допринася за благосъстоянието. По подобен начин вредите, дължащи се на наводнения и други природни бедствия, могат да бъдат класифицирани като междинно потребление, тоест като намаление на (абсолютното) благосъстояние. По този начин може да се направи опит за създаване на съвсем приблизителен и много несъвършен показател за промените в благосъстоянието. Благосъстоянието обаче има много измерения, повечето от които не са добре представени в парично изражение. Следователно едно по-добро решение за измерване на благосъстоянието е за всяко измерение да се използват отделни показатели и мерни единици. Показателите биха могли да бъдат например детска смъртност, продължителност на живот, грамотност на възрастното население и национален доход на човек от населението. Тези показатели биха могли да бъдат включени в сателитна сметка.

1.48

За да се постигне съгласувана международно съвместима рамка, административните понятия не се използват в ЕСС. Независимо от това за всякакви национални цели получаването на данни, базирани на административни понятия, може да бъде много полезно. Така например за оценяване на данъчните приходи е необходима статистика за облагаемите доходи. Тази статистика може да бъде осигурена чрез някои промени в статистиката на национални сметки.

1.49

Един подобен подход би могъл да се възприеме и за понятия, които се използват при националната икономическа политика, например:

а)

понятието за инфлация, използвана за увеличаване на пенсиите, на обезщетенията за безработица или на възнагражденията на държавните служители;

б)

понятието за данъци, осигурителни вноски, държавно управление и държавен сектор, които се използват при дискутиране на оптималния размер на държавния сектор;

в)

понятието за „стратегически“ сектори/отрасли, използвано в националната икономическа политика или икономическата политика на ЕС;

г)

понятието за „бизнес инвестиции“, използвано в националната икономическа политика;

д)

таблица, съдържаща пълно записване на пенсиите.

Сателитните сметки или допълнителните таблици могат да отговорят на тези нужди от данни.

ЕСС 2010 и СНС 2008

1.50

ЕСС 2010 се основава на понятията от СНС 2008, която съдържа насоки за националното счетоводство за всички държави по света. Независимо от това, налице са няколко различия между ЕСС 2010 и СНС 2008:

а)

Различия в представянето:

1)

в ЕСС 2010 съществуват отделни глави за операции с продукти, разпределителни операции и финансови операции. За разлика от това при СНС 2008 тези операции се обясняват в глави, подредени по сметки, например глави за сметка „Производство“, сметка „Първично разпределение на дохода“, капиталовата сметка и сметка на сектор „Останал свят“;

2)

ЕСС 2010 описва дадено понятие чрез определение и изброяване на това, което се включва и изключва от него. СНС 2008 обикновено описва понятията в по-общ смисъл и обяснява логиката, която стои зад приетите условия.

б)

Понятията в ЕСС 2010 в няколко случая са по-конкретни и точни, отколкото понятията в СНС 2008:

1)

СНС 2008 не съдържа специфични критерии за разграничаване между пазарна продукция, продукция за собствено крайно използване и непазарна продукция. Затова ЕСС въведе по-подробни насоки за осигуряване на единен подход;

2)

ЕСС 2010 приема, че няколко вида производства на стоки от страна на домакинствата, като например тъкането на платове и изработването на мебели, не са значителни по своя обем в държавите членки и следователно не е необходимо да бъдат отчитани;

3)

ЕСС 2010 се позовава на институционални споразумения в ЕС, като например системата Интрастат за отчитане на потоци на стоки в ЕС и вноските от държавите членки към ЕС;

4)

ЕСС 2010 съдържа специфични за ЕС класификации, например класификации на продуктите по дейности (КПД) (3) за продуктите и NACE Rev. 2 за икономическите дейности (и двете са хармонизирани със съответните класификации на ООН);

5)

ЕСС 2010 съдържа допълнителна класификация за всички външни операции: те са разделени на операции между резиденти на ЕС и операции с резиденти извън ЕС;

6)

ЕСС 2010 съдържа преформулиране на подсекторите на СНС 2008 за сектор „Финансови предприятия“, за да се отговори на нуждите на европейския паричен съюз. ЕСС 2010 може да бъде по-конкретна от СНС 2008, тъй като ЕСС 2010 се прилага предимно за държавите членки. За нуждите от данни на Съюза ЕСС следва също да бъде по-конкретна.

ЕСС 2010 и ЕСС 95

1.51

ЕСС 2010 се различава от ЕСС 95 както по обхват, така и по понятия. Повечето от разликите съответстват на разликите между СНС 1993 и СНС 2008. Главните разлики са:

а)

признаването на научноизследователската и развойната дейност като капиталообразуване, водещо до активи, обект на интелектуална собственост. Тази промяна се записва в сателитна сметка и се включва в основните сметки, когато може да се наблюдава достатъчна стабилност и хармонизация на измерванията между отделните държави членки;

б)

разходите за оръжейни системи, които отговарят на общото определение за активи, са класифицирани като образуване на основен капитал, а не като междинни разходи;

в)

за пазарното производство бе въведено аналитичното понятие за капиталовите услуги, така че може да се изготви допълнителна таблица, която показва тези услуги като компонент на добавената стойност;

г)

рамката на финансовите активи бе разширена, за да включва по-голям спектър от договори за финансови деривати;

д)

нови правила за записване на пенсионните права. В сметките бе въведена допълнителна таблица, която позволява да се записват оценки за всички права на социално осигуряване, независимо дали са финансирани или нефинансирани. В тази таблица се предоставя пълната информация, необходима за всеобхватен анализ, като се посочват правата и свързаните с тях потоци за всички частни и държавни пенсионни схеми, финансирани или нефинансирани, включително и пенсионни схеми в рамките на социалната сигурност;

е)

правилата за промяна на собствеността на стоките се прилагат повсеместно, което доведе до промяна в записването на търговията и на стоките, изпратени за обработка, както в чужбина, така и в националната икономика. В резултат на това стоките, изпратени за обработка в чужбина, се записват нето, докато в СНС 1993 и ЕСС 95 те се записваха бруто. Тази промяна има важни последици за записването на тези дейности в рамката „Ресурс—използване“;

ж)

дават се повече насоки за финансовите предприятия като цяло и конкретно за предприятията със специално предназначение (ПСП). Третирането на контролирани от държавното управление ПСП в чужбина бе променено с цел да се гарантира, че пасивите на ПСП са отразени в сметките на държавното управление;

з)

третирането на супердивидентите, изплатени от държавни корпоративни предприятия, бе изяснено, т.е. те трябва да се третират като извънредни плащания и разпределение на собствен капитал;

и)

бяха определени принципите на третиране на публично-частните партньорства, а третирането на преструктуриращите агенции бе разширено;

й)

операциите между държавното управление и държавните корпоративни предприятия, както и с дружества за секюритизация, бяха изяснени с цел да се подобри отчитането на позиции, които биха могли да повлияят значително на държавния дълг;

к)

третирането на кредитните гаранции бе пояснено и бе въведено ново третиране за стандартизираните кредитни гаранции, като експортните кредитни гаранции и студентските кредитни гаранции. Новото третиране се изразява в това, че в сметките трябва да бъдат вписвани финансов актив и пасив, съответстващи на предявимата претенция по гаранцията.

1.52

Промените в ЕСС 2010 в сравнение с ЕСС 95 не се ограничават до промени в понятията. Има големи различия в обхвата, като се добавени нови глави за сателитните сметки, сметките на държавното управление и сметките на сектор „Останал свят“. Има и значително разширяване на главите за тримесечните сметки и регионалните сметки.

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ЕСС 2010 КАТО СИСТЕМА

1.53

Основните характеристики на системата са:

а)

статистически единици и техните групировки;

б)

потоци и наличности;

в)

система от сметки и агрегати;

г)

рамка „Input-output“.

Статически единици и техните групировки

1.54

Системата ЕСС 2010 използва два вида единици и два съответстващи начина на подразделяне на икономиката, които са доста различни и обслужват отделни аналитични цели.

1.55

Първата цел — описване на дохода, разходите и финансовите потоци, както и балансите, се постига чрез групиране на институционалните единици в сектори на базата на техните основни функции, поведение и цели.

1.56

Втората цел — да се опишат производствените процеси и да се направи анализ на вложените ресурси/продукцията, се постига, като системата групира местните единици по видове дейност (местни ЕВД) в отрасли на базата на техния вид дейност. Една дейност се характеризира чрез вложените продукти, чрез производствения процес и чрез произведената продукция.

Институционални единици и сектори

1.57

Институционалните единици са стопански субекти, които са в състояние да притежават стоки и активи, да поемат задължения и да участват в икономически дейности и операции с други единици от свое име. За целите на системата ЕСС 2010 институционалните единици са групирани в пет взаимно изключващи се вътрешни институционални сектора:

а)

нефинансови предприятия;

б)

финансови предприятия;

в)

държавно управление;

г)

домакинства;

д)

нетърговски организации, обслужващи домакинствата.

Петте сектора, взети заедно, съставят цялата национална икономика. Всеки сектор е разделен на подсектори. Системата ЕСС 2010 осигурява възможност за съставяне на пълен комплект от сметки за потоците и от баланси за всеки сектор и подсектор, както и за цялата икономика. Нерезидентните единици могат да си взаимодействат с тези пет вътрешни сектора, като взаимодействията им са между петте вътрешни сектори и шестия институционален сектор — „Останал свят“.

Местни ЕВД и отрасли

1.58

Когато институционалните единици извършват повече от една дейност, те се разделят по видове дейности. Местните ЕВД позволяват да се направи това представяне.

Дадена местна ЕВД групира в качеството си на производител всички части на институционалната единица, които са разположени на едно място или на близо разположени места и които допринасят за осъществяване на дейности на ниво клас (ниво от 4 цифри) от NACE Rev. 2.

1.59

Местните ЕВД се регистрират за всяка второстепенна дейност. Независимо от това, ако не са налични счетоводни документи за отделно описване на подобни дейности, местната ЕВД ще съчетава няколко второстепенни дейности. Групата на всички местни ЕВД, ангажирани в един и същ или сходен вид дейност, образуват отрасъл.

Една институционална единица обхваща една или повече местни ЕВД; една местна ЕВД принадлежи към една-единствена институционална единица.

1.60

За анализ на производствения процес се използва аналитична единица за производство. Тази единица е наблюдаема само когато дадена местна ЕВД произвежда един вид продукция, без да извършва второстепенни дейности. Тази единица е известна като единица за хомогенно производство. Групировките на тези единици съставляват хомогенни икономически дейности.

Резидентни и нерезидентни единици; „Общо за икономиката“ и „Останал свят“

1.61

„Общо за икономиката“ се дефинира от гледна точка на резидентните единици. Дадена единица е резидентна единица за дадена държава, когато тя има център на основен икономически интерес на икономическата територия на тази държава, т.е. когато участва за продължителен период от време (една година или повече) в икономическите дейности на тази територия. Институционалните сектори, посочени в точка 1.57, са групи от резидентни институционални единици.

1.62

Резидентните единици участват в операции с нерезидентни единици (т.е. единици, които са резидентни за други икономики). Тези операции са външните операции на икономиката и са групирани в сметката на сектор „Останал свят“, който играе роля, сходна с тази на институционален сектор, макар че нерезидентните единици са включени само дотолкова, доколкото участват в операции с резидентни институционални единици.

1.63

Условните резидентни единици, разглеждани в системата ЕСС 2010 като институционални единици, се определят като:

а)

тези части от нерезидентните единици, които имат център на основен икономически интерес (обикновено, които участват в икономически операции за една година или повече) на икономическата територия на държавата;

б)

нерезидентни единици в качеството им на собственици на земя или сгради на икономическата територия на държавата, но само по отношение на операциите, свързани с тази земя или сгради.

Потоци и наличности

1.64

Вписват се два основни вида информация: потоци и наличности.

Потоците представляват действия и последици от събития, които са извършени или са се случили в рамките на даден период от време, докато наличностите представляват състояние към определен момент от времето.

Потоци

1.65

Потоците отразяват създаването, трансформирането, обмена, трансфера или загубата на икономическа стойност. Те включват промени в стойността на активите или пасивите на институционалните единици. Икономическите потоци са два вида: операции и други изменения в активите.

Операциите се отразяват във всички сметки и таблици, където се отразяват потоците, с изключение на сметка „Други изменения в обема на активите“ и сметка „Преоценки“. Другите изменения в активите се записват само в тези две сметки.

Елементарните операции и другите потоци се групират в сравнително малък брой видове според техния характер.

Операции

1.66

Операцията е икономически поток, който е взаимодействие между институционални единици по взаимно съгласие или е действие в рамките на институционална единица, което е удобно да се третира като операция поради това, че единицата оперира в две различни качества. Операциите са разделени на четири основни групи:

а)

операции с продукти: описват произхода (вътрешна продукция или внос) и използването (междинно потребление, крайно потребление, капиталообразуване — включително потребление на основен капитал — или износ) на продуктите;

б)

разпределителни операции: описват начина, по който добавената стойност, която е формирана от производство, се разпределя към труд, капитал и държавно управление, както и преразпределението на доходите и имуществото (подоходни данъци, данъци върху имуществото и други трансфери);

в)

финансови операции: описват нетното придобиване на финансови активи или нетното натрупване на пасиви за всеки вид финансов инструмент. Подобни операции възникват като срещуположни на нефинансови операции, както и като операции, включващи само финансови инструменти;

г)

операции, които не са включени в горепосочените три групи: придобиване минус отписване на непроизведени нефинансови активи.

Характеристики на операциите

Операции между институционалните единици и вътрешни операции

1.67

Повечето операции са взаимодействия между две или повече институционални единици. Въпреки това системата ЕСС 2010 отчита като операции някои действия в рамките на самите институционални единици. Целта на отчитането на тези вътрешни операции е да се представи една по-полезна за целите на анализа картина за продукцията, крайното използване и разходите.

1.68

Потреблението на основен капитал, което се отчита като разход в системата ЕСС 2010, е вътрешна операция. Повечето от другите вътрешни операции са операции с продукти, които в общия случай се отчитат, когато институционалните единици, действащи както като производители, така и като крайни потребители, избират да потребяват част от продукцията, която са произвели. Това често се случва при домакинствата и в държавното управление.

1.69

Всяка собствена продукция, потребена за крайно използване в рамките на една и съща институционална единица, се отчита. Собствената продукция, използвана за междинно потребление в рамките на една и съща институционална единица, се отчита само тогава, когато производството и междинното потребление се извършват в различни местни ЕВД в рамките на една и също институционална единица. Продукцията, която е произведена и използвана като междинно потребление в рамките на една и съща местна ЕВД, не се отчита.

Парични и непарични операции

1.70

Операциите са парични, когато участващите единици извършват или получават плащания или натрупват пасиви или получават активи, които са изразени в парични единици.

Операциите, при които не се извършва разплащане в брой или размяна на активи или пасиви, изразени в парични единици, представляват непарични операции. Вътрешните операции представляват непарични операции. Непарични операции, в които участват повече от една институционални единици, са налице, когато се извършват операции с продукти (бартер на продукти), разпределителни операции (възнаграждения в натура, трансфери в натура и др.) и други операции (бартер на непроизведени нефинансови активи). Системата ЕСС 2010 отчита всички операции в парично изражение. Следователно стойностите, които трябва да бъдат отчетени за непаричните операции, трябва да се измерят косвено или да се оценят по друг начин.

Възмездни операции и безвъзмездни операции

1.71

Операциите, които включват повече от една единица, са два вида: те могат да бъдат „нещо за нещо“, т.е. възмездни операции, или могат да бъдат „нещо за нищо“, т.е. безвъзмездни операции. Възмездните операции представляват обмен между институционални единици, т.е. възмездно предоставяне на стоки, услуги или активи, например срещу пари. Безвъзмездните операции са плащания в брой или в натура от една институционална единица на друга, без да се получава нещо в замяна. Възмездните операции попадат в четирите групи операции, докато безвъзмездните са главно разпределителни операции, например данъци, помощи по социалното подпомагане или дарения. Тези безвъзмездни операции се наричат трансфери.

Прегрупирани операции

1.72

Операциите се отчитат по същия начин, по който се появяват при участващите институционални единици. Въпреки това някои операции се прегрупират с цел по-ясното представяне на съответните икономически връзки. Операциите могат да бъдат прегрупирани по три начина: пренасочване, разделяне и идентификация на основната страна по операцията.

Пренасочване

1.73

Операция, която за участващите единици е извършена пряко между единиците А и В, може да бъде записана в сметките като извършена непряко чрез трета единица Б. Така една операция между А и В се отчита като две операции: една между А и Б, и една между Б и В. В този случай операцията е пренасочена.

1.74

Пример на пренасочване е начинът, по който се записват по сметките осигурителните вноски за сметка на работодателите, пряко платени от последните към фондовете за социално осигуряване. Системата отчита тези плащания като две операции: работодателите плащат осигурителните вноски на наетите си лица и служителите плащат същите осигурителни вноски към фондовете за социално осигуряване. Както при всички пренасочвания, целта е да се изрази присъщата на операцията икономическа същност, която в този случай е да се покажат осигурителните вноски за сметка на работодателите като вноски, платени в полза на наетите лица.

1.75

Един друг вид пренасочване е този, при който операциите се отчитат като извършени между две или повече институционални единици, макар че според участващите страни не се извършва никаква операция. Пример е третирането на дохода от собственост, реализиран от инвестирането на някои застрахователни резерви и който се задържа от застрахователните дружества. Системата отчита този доход от собственост като платен от застрахователните дружества на притежателите на полици, които след това плащат същата сума обратно на застрахователните дружества като допълнителна премия.

Разделяне

1.76

Когато операция, която за участващите страни е една операция, се отчита като две или повече различно класифицирани операции, тази операция е разделена. Разделянето не предполага включването на допълнителни единици в операциите.

1.77

Плащането на премии по общо застраховане е типична разделена операция. Макар че притежателите на полици и застрахователите считат тези плащания за една операция, системата ЕСС 2010 я разделя на две твърде различни една от друга операции: плащания в замяна на предоставени услуги по общо застраховане и нетни премии по общо застраховане. Отчитането на продажбата на даден продукт като продажба на продукт и продажба на търговска надбавка е друг пример за разделяне.

Идентификация на основната страна по операцията

1.78

Когато една единица извършва операция от името на друга единица (принципал) и е финансирана от нея, тази операция се отчита единствено в сметките на принципала. По правило този принцип не следва да се разширява, като например се прави опит данъци или субсидии да се разпределят към крайни платци или крайни бенефициери на базата на приемането на хипотези.

Пример за това е събирането на данъци от една единица на държавното управление от името на друга. Данъкът се разпределя към единицата на държавното управление, която упражнява правомощието да налага данъка (като принципал или чрез делегиране на правомощието от страна на принципала) и има правото окончателно да определя или да променя ставката на данъка.

Гранични случаи

1.79

Определението за операция предполага, че взаимодействието между институционални единици се извършва по взаимно съгласие. Когато една операция се извършва по взаимно съгласие, това предполага предварителното знание и съгласие на засегнатите институционални единици. Плащането на данъци, глоби и санкции става по взаимно съгласие, при което платецът е гражданин, подчинен на законодателството на държавата. Въпреки това конфискацията на активи без изплащане на компенсация не се счита за операция, даже когато е наложена от законодателството.

Незаконните икономически дейности се смятат за операции, когато всички участващи единици извършват дейността по взаимно съгласие. Следователно покупките, продажбите или бартерите на забранени наркотични вещества или открадната собственост са операции, докато кражбата не е.

Други изменения в активите

1.80

Други изменения в активите отчитат промените, които не са в резултат на операции. Те са:

а)

други изменения в обема на активите и пасивите; или

б)

холдингова печалба и загуба.

Други изменения в обема на активите и пасивите

1.81

Други изменения в обема на записите за активите и пасивите се разделят на три основни категории:

а)

нормално възникване и отпадане на активи, като това не се дължи на операции;

б)

изменения в активите и пасивите, дължащи се на изключителни, непредвидени събития, които не са с икономически характер;

в)

промени в класификацията и структурата.

1.82

Примери за изменения в рамките на категорията, посочена в точка 1.81, буква а), са откриването или изчерпването на подпочвени активи, както и естественият прираст на неотглеждани животни и растителни култури. Примери за изменения в рамките на категорията, посочена в точка 1.81, буква б), са загуби на активи поради природни бедствия, войни или тежки престъпления. Едностранното опрощаване на дълг и конфискацията на активи без изплащане на компенсация също принадлежат към категория б). Пример за изменения в рамките на категорията, посочена в точка 1.81, буква в), е прекласифицирането на институционална единица от един сектор в друг.

Холдингова печалба и загуба

1.83

Холдинговата печалба и загуба се получават в резултат на промени в цените на активите. Те възникват за всички видове финансови и нефинансови активи, както и за пасивите. Холдинговата печалба и загуба засягат притежателите на активи и пасиви единствено в резултат на държането на активите или пасивите във времето, без те да търпят каквато и да е трансформация.

1.84

Холдинговата печалба и загуба, които са измерени на база текущи пазарни цени, се наричат номинална холдингова печалба и загуба. Те могат да бъдат разделени на неутрална холдингова печалба и загуба, които отразяват промените на общото ниво на цените, и реална холдингова печалба и загуба, които отразяват промените на цените на активите извън изменението на общото ниво на цените.

Наличности

1.85

Наличностите са активите и пасивите, държани в даден момент от времето. Наличностите се отчитат в началото и в края на всеки отчетен период. Сметките, които показват наличностите, се наричат баланси.

1.86

Наличностите се отчитат също и за населението и заетостта. Тези наличности обаче се отчитат като средни стойности за отчетния период. Наличности се отчитат за всички активи в рамките на системата; тоест за финансови активи и пасиви, както и за нефинансови активи, които са както произведени, така и непроизведени. При все това обаче обхватът е ограничен до тези активи, които се използват за икономическа дейност и които са обект на права на собственост.

1.87

Следователно не се отчитат наличности за активи като човешки капитал и природни ресурси, които не са притежавани.

В своите рамки системата ЕСС 2010 е изчерпателна по отношение както на потоци, така и на наличности. Това предполага, че всички изменения на наличностите могат да бъдат изцяло обяснени с помощта на отчетените потоци.

Системата от сметки и агрегати

Правила за отчитане

1.88

В дадена сметка се отчитат измененията в стойността за дадена единица или сектор според естеството на икономическите потоци, отразени в сметката. Това е таблица с две колони. Текущите сметки са тези, които показват производството, формирането и предназначението на дохода, разпределението и преразпределението на дохода и неговото използване. Сметките с натрупване са капиталовата сметка и финансовата сметка, както и сметките „Други изменения в обема“.

Терминология за двете страни на сметките

1.89

Системата ЕСС 2010 показва „ресурсите“ в дясната страна на текущите сметки, където са представени операциите, които добавят икономическа стойност на единица или сектор. Лявата страна на сметките показва „използването“ — операциите, които намаляват икономическата стойност. Дясната страна на сметките с натрупване показва „измененията в пасивите и нетната стойност“, а лявата им страна показва „измененията в активите“. Балансите се представят с „пасиви и нетна стойност“ (разликата между активите и пасивите) в дясната страна и „активи“ в лявата. Сравнението на два последователни баланса показва измененията на пасивите и нетната стойност, както и измененията на активите.

1.90

В ЕСС се прави разграничение между юридическа собственост и икономическа собственост. Критерият за отчитане на трансфера на стоки от една единица към друга е преминаването на икономическата собственост от едната единица към другата. Юридическият собственик е единицата, която според законодателството има право на ползите от владението. Въпреки това юридическият собственик може да сключи договор с друга единица, която да поеме рисковете и ползите от потребяването на произвежданите стоки в замяна на уговорено плащане. По своя характер споразумението е финансов лизинг, при който плащанията отразяват само предоставянето на актива на разположение на заемателя от страна на собственика. Например когато банка юридически притежава самолет, но сключва финансов лизинг с авиокомпания, която да използва самолета, тогава авиокомпанията се смята за собственик на самолета, що се отнася до операциите по сметките. Същевременно тъй като се записва, че авиокомпанията купува самолета, се отчита заем, предоставен от банката на авиокомпанията, който отразява дължимите в бъдеще суми за използването на самолета.

Двустранно записване/четиристранно записване

1.91

За дадена единица или сектор националното счетоводство се базира на принципа на двустранното записване. Всяка операция се записва два пъти, веднъж като ресурс (или промяна на пасивите) и веднъж като използване (или изменение на активите). Общата сума на операциите, записани като ресурси или промени в пасивите, и общата сума на операциите, записани като използване или изменения на активите, трябва да бъдат равни, като това позволява проверка на последователността на сметките.

1.92

Националните сметки — с всички единици и всички сектори — се базират на принципа на четиристранното записване, тъй като повечето операции включват две институционални единици. Всяка операция се записва два пъти от двамата участника в операцията. Така например социалните плащания в брой, извършени от единица на държавното управление в полза на дадено домакинство, се отчитат в сметките на държавното управление като използване при трансферите и като отрицателно придобиване на активи при валутата и депозитите; в сметките на сектор „Домакинства“ те се отчитат като ресурс при трансферите и като придобиване на активи при валутата и депозитите.

1.93

Операциите в рамките на една и съща единица (като например потреблението на продукция от същата единица, която я е произвела) изискват само две записвания, чиито стойности трябва да бъдат изчислени.

Оценка

1.94

С изключение на някои променливи, които се отнасят до населението и труда, системата ЕСС 2010 показва всички потоци и наличности в парично изражение. Потоците и наличностите се измерват в съответствие с тяхната обменна стойност, т.е. стойността, по която потоците и наличностите фактически се обменят или биха могли да бъдат обменяни за пари в брой. Следователно за ЕСС пазарните цени са база за оценка.

1.95

В случая на парични операции и активи и пасиви в брой необходимите стойности са директно налични. В повечето други случаи най-добрият метод за оценка е да се използват пазарните цени за аналогични стоки, услуги или активи. Този метод се използва например при бартер и при услугите на обитаваните от собствениците жилища. Когато не съществуват пазарни цени за аналогични стоки, като например за непазарни услуги, произведени от държавното управление, оценката се прави чрез сумиране на производствените разходи. Ако няма пазарни цени за сравнение и разходите не са налични, потоците и наличностите могат да бъдат оценени по сконтирана настояща стойност на очакваните бъдещи приходи. Този метод трябва да се използва само в краен случай.

1.96

Наличностите се оценяват по текущи цени към момента, за който се отнася балансът, а не към момента на производството или придобиването на стоките или активите, които образуват наличностите. Необходимо е оценяването на наличностите да се извършва по тяхната изчислена записана текуща стойност на придобиване или по производствени разходи.

Специални правила за оценка, отнасящи се за продуктите

1.97

В резултат на транспортни разходи, търговски надбавки и данъци минус субсидии върху продуктите производителят и потребителят на даден продукт обикновено възприемат неговата стойност по различен начин. За да се придържа колкото е възможно по-близо до гледните точки на участниците в операцията, системата ЕСС 2010 отчита всички видове използване по цени на купувач, които включват транспортни разходи, търговски надбавки и данъци минус субсидии върху продуктите, докато самата продукция се отчита по базисни цени, които изключват тези елементи.

1.98

Вносът и износът на продукти се отчитат като стойности на границата. Общият внос и износ се оценяват на митническата граница на износителя или франко борд (free on board — FOB). Транспортните и застрахователните услуги, предоставени от чуждестранни лица между границите на вносителя и износителя, не се включват в стойността на стоките, а се отчитат като услуги. Тъй като получаването на стойности FOB за подробна разбивка по продукти може да се окаже невъзможно, таблиците, съдържащи подробности за външната търговия, показват вноса, оценен на митническата граница на вносителя (стойност CIF). Всички транспортни и застрахователни услуги до границата на вносителя са включени в стойността на внесените стоки. Доколкото тези услуги засягат вътрешните услуги, в сметките се въвежда обща корекция FOB/CIF.

Оценка в съпоставими цени

1.99

Оценката в съпоставими цени означава оценяване на потоците и наличностите за отчетния период по цени от предходен период. Целта на оценката в съпоставими цени е да се разграничат измененията във времето на стойностите на потоците и наличностите на изменения в цената и на изменения в обема. Потоците и наличностите по съпоставими цени са описани в обемно изражение.

1.100

Много потоци и наличности, например доходът, нямат собствено ценово и количествено измерение. Въпреки това покупателната способност на тези променливи може да бъде получена посредством дефлирането на текущите стойности с подходящ ценови индекс, например ценовия индекс за крайно национално използване, като се изключат измененията на запасите. Дефлираните потоци и наличности също се описват в реално изражение. Един пример е реалният разполагаем доход.

Време на отчитането

1.101

Потоците се отчитат на начислена база; т.е. при създаване, трансформиране или загуба на икономическата стойност или при възникване, трансформиране или отпадане на вземания или задължения.

1.102

Производството се отчита, когато е произведено, а не когато е било платено от купувача. Продажбата на актив се отчита, когато активът сменя своя собственик, а не при извършване на съответстващото плащане. Лихвата се отнася за отчетния период, за който се натрупва, независимо от това дали е платена през този период. Отчитането на начислена база се прилага за всички потоци, парични или непарични, в единиците, както и за потоците между единиците.

1.103

Може да е необходимо този подход да се прилага по-гъвкаво за данъците и другите потоци, отнасящи се до държавното управление, които често се отчитат на касова основа в сметките на държавното управление. Може да е трудно да се извърши прецизна трансформация на тези потоци от касова основа към начислена база и затова може да се използва приблизителен метод.

1.104

Като изключение от общите правила за отчитане на данъците и осигурителните вноски, дължими на държавното управление, те могат да бъдат отчетени с приспадане на частта, която е малко вероятно да бъде събрана, или ако тази част е включена, тя се компенсира за същия отчетен период чрез капиталов трансфер от държавното управление към съответните сектори.

1.105

Потоците се отчитат в един и същ момент за всички участващи институционални единици и във всички сметки. Институционалните единици невинаги прилагат едни и същи счетоводни правила. Даже когато прилагат едни и същи правила, в действителните записи могат да възникнат разлики по практически причини, като например забавяния в комуникацията. В резултат на това операциите могат да бъдат отчетени по различно време от участниците в тях. Тези несъответствия се отстраняват чрез корекции.

Консолидиране и нетиране

Консолидиране

1.106

Консолидирането означава премахване на операции, както от страна „Използване“, така и от страна „Ресурс“, които възникват между единици, когато единиците са групирани, както и премахване на реципрочни финансови активи и пасиви. Това обикновено става, когато се комбинират сметки на подсектори от държавното управление.

1.107

Като правило потоците и наличностите между съставните единици в рамките на подсекторите или секторите не трябва да са консолидирани.

1.108

Въпреки това консолидираните сметки могат да бъдат съставени за допълнителни представяния и анализи. Информацията за операции на тези (под)сектори с други сектори и съответстващата „външна“ финансова позиция може да бъде по-значима, отколкото общите брутни стойности.

1.109

Освен това сметките и таблиците, които показват отношението кредитор/длъжник, предоставят подробна картина на финансирането на икономиката и се считат за много полезни с цел опознаване на каналите, през които финансовите излишъци преминават от крайните заемодатели към крайните заемополучатели.

Нетиране

1.110

Индивидуалните единици или сектори могат да имат един и същи вид операция, която се счита както за използване, така и за ресурс (например те едновременно плащат и получават лихва), както и един и същ финансов инструмент, който е както актив, така и пасив. Подходът в ЕСС е брутното отчитане, отделно от степента на нетиране, която е присъща на самите класификации.

1.111

Нетирането е имплицитно при много категории операции, като най-яркият пример е „изменение на запасите“, който подчертава аналитично значимия аспект на общото капиталообразуване, вместо проследяването на ежедневните увеличения и намаления. По подобен начин, с някои малки изключения, финансовата сметка и сметките „Други изменения в активите“ отчитат увеличенията в активите и пасивите на нетна база, като посочват крайните последствия за тези видове потоци в края на отчетния период.

Сметки, балансиращи позиции и агрегати

1.112

За единици или групи от единици операциите, свързани с даден аспект на икономическия живот (например производството), се отчитат в различни сметки. За сметка „Производство“ операциите няма да показват баланс между използването и ресурсите без въвеждане на балансираща позиция. По същия начин трябва да се въведе балансираща позиция (нетна стойност) между общия размер на активите и общия размер на пасивите на дадена институционална единица или сектор. Балансиращите позиции сами по себе си са ценни инструменти за измерване на икономическите резултати. Когато се сумират общо за икономика, те са важни агрегати.

Последователност от сметки

1.113

Системата ЕСС 2010 е изградена въз основа на последователност на взаимосвързани сметки. Пълната последователност от сметки за институционалните единици и сектори се състои от текущи сметки, сметки с натрупване и балансови таблици.

1.114

Текущите сметки се отнасят за производството, формирането, разпределението и преразпределението на дохода и за използването на този доход под формата на крайно потребление. Сметките с натрупване обхващат измененията на активите и пасивите, както и изменението на нетната стойност (разликата между активите и пасивите за всяка институционална единица или група от единици). Балансите представят наличностите от активи и пасиви, както и нетната стойност.

1.115

Последователността от сметки за местните ЕВД и отраслите се свежда до първите текущи сметки: сметка „Производство“ и сметка „Формиране на дохода“, чиято балансираща позиция е опериращият излишък.

Сметка „Стоки и услуги“

1.116

Сметка „Стоки и услуги“ показва за икономиката като цяло или за групи продукти всички ресурси (продукция и внос), както и използването на стоки и услуги (междинно потребление, крайно потребление, изменение на запасите, бруто образуване на основен капитал, придобиване минус отписване на ценности, и износ). Тази сметка не е сметка в същия смисъл като останалите от поредицата и не формира балансираща позиция, която да се прехвърля към следващата сметка от поредицата. Тя е по-скоро представяне в таблична форма на счетоводно тъждество, съгласно което предлагането е равно на търсенето за всички продукти и групи от продукти в икономиката.

Сметка „Останал свят“

1.117

Сметка „Останал свят“ покрива операциите между резидентни и нерезидентни институционални единици, както и съответните наличности на активи и пасиви.

Тъй като сметка „Останал свят“ играе роля в отчетната структура, която е подобна на тази на институционален сектор, сметка „Останал свят“ се въвежда от гледна точка на останалата част на света. Ресурс за сектор „Останал свят“ е използване за „Общо за икономиката“ и обратно. В случай че балансиращата позиция е положителна, това означава излишък в сектор „Останал свят“ и дефицит в сектор „Общо за икономиката“ и обратното, в случай че балансиращата позиция е отрицателна.

Сметка „Останал свят“ е различна от останалите секторни сметки, защото не показва всички отчетни операции в останалия свят, а само тези, които имат контрагент в наблюдаваната национална икономика.

Балансиращи позиции

1.118

Сумата по балансиращата позиция се получава чрез изваждане от общата стойност на записванията в едната страна на сметката на общата стойност на записванията в другата страна на сметката.

Балансиращите позиции обхващат голям обем информация и включват някои от най-важните записвания в сметките, както е видно от следните примери за балансиращи позиции: добавена стойност, опериращ излишък, разполагаем доход, спестяване, нето предоставени/нето получени заеми.

Следната диаграма показва последователността от сметки под формата на поток, като всяка балансираща позиция е в удебелен шрифт.

Диаграма на последователността от сметки

Image

1.119

Първата сметка от последователността от сметки е сметката „Производство“, която отразява продукцията и вложените ресурси в производствения процес, като балансиращата позиция по нея е добавената стойност.

1.120

Добавената стойност се прехвърля към следващата сметка, която е сметка „Формиране на дохода“. Тук се отчитат компенсацията на наетите лица в производствения процес, както и дължимите данъци на държавното управление заради производството, така че опериращият излишък (или смесен доход от самонаетите лица и сектор „Домакинства“) може да се извлече като балансираща позиция за всеки сектор. Тази стъпка е необходима, така че да може да се измери сумата на добавената стойност, задържана в производствения сектор като опериращ излишък или смесен доход.

1.121

След това добавената стойност, разделена между компенсацията на наетите лица, данъците и опериращия излишък/смесен доход, се прехвърля с тази разбивка към сметка „Разпределение на първичния доход“. Разделянето позволява да се разпредели дохода от всеки фактор към получаващия сектор за разлика от производствения сектор. Например всички видове компенсация на наетите лица се разпределят между сектор „Домакинства“ и сектор „Останал свят“, докато опериращият излишък остава в сектора на корпоративните предприятия, където е бил формиран. В тази сметка се отчитат също потоците доходи от собственост към сектора и от него, така че балансиращата позиция е салдото на първичните доходи, влизащи в сектора.

1.122

Следващата сметка отчита преразпределението на тези доходи чрез трансфери — сметка „Вторично разпределение на дохода“. Главните инструменти за преразпределение са данъците, събирани от държавното управление, и социалните плащания за сектор „Домакинства“. Балансиращата позиция е разполагаемият доход.

1.123

Главната последователност от основни сметки преминава към сметка „Използване на разполагаемия доход“. Тази сметка се отнася за сектор „Домакинства“, тъй като тук се отчитат крайните разходи на домакинствата, като балансиращата позиция са спестяванията на домакинствата.

1.124

В същото време се създава паралелна сметка — „Преразпределение на дохода в натура“. Конкретното предназначение на тази сметка е да показва социалните трансфери в натура като условен трансфер от сектор „Държавно управление“ към сектор „Домакинства“, така че доходът на домакинствата да може да се увеличи със стойността на индивидуалните услуги, предоставяни от държавното управление. В следващата сметка „Използване на коригирания разполагаем доход“ използването от домакинствата на разполагаемия доход се увеличава със същия размер, както ако секторът на домакинствата закупуваше индивидуалните услуги, предоставяни от държавното управление. Тези две условия се неутрализират, така че балансиращата позиция са спестяванията, подобно на спестяванията в основната последователност от сметки.

1.125

Спестяванията се прехвърлят към капиталовата сметка, където се използват за финансиране на капиталообразуването, което позволява извършването на капиталови трансфери към секторите и от тях. В резултат на изразходването на недостатъчно или на прекалено много средства за придобиване на реални активи се получава балансираща позиция „Нето предоставени или нето получени заеми“. Нето предоставените заеми са излишък, който е даден като заем, а нето получените заеми са финансиране на дефицит.

1.126

Последният елемент на последователността от сметки са финансовите сметки, където е посочена подробна информация за предоставените и получените заеми за всеки сектор, за да се види балансиращата позиция на нето предоставените или нето получените заеми. Това следва точно да съответства на балансираща позиция „Нето предоставени/нето получени заеми“ по капиталовата сметка, а всяка разлика трябва да бъде несъответствие в измерването между реалните и финансовите записи на икономическите дейности.

1.127

Като се вземе предвид най-долният ред на диаграмата, лявата сметка е началният баланс, който показва равнището на активите и пасивите, както реални, така и финансови, в началото на посочения период. Богатството на икономиката се измерва с нетната му стойност — активите минус пасивите, като това е показано в най-долната част на баланса.

1.128

Вдясно от началните баланси се отчитат различните изменения в активите и пасивите, настъпили през отчетния период. Капиталовата сметка и финансовата сметка показват съответно измененията, дължащи се на операции съответно с реални активи и финансови активи и пасиви. При липсата на други промени това позволява веднага да се изчисли крайната позиция, като измененията се добавят към началната позиция.

1.129

Изменения обаче могат да настъпят извън икономическия цикъл на производството и потреблението, като те ще засегнат стойността на активите и пасивите в края на периода. Един вид изменение е изменението в обема на активите — реални промени в основния капитал, предизвикани от събития извън областта на икономиката. Пример за това са загубите поради катастрофално събитие — голямо земетресение, при което значителен размер активи са разрушени не поради икономическа операция на обмен или трансфер. Тази загуба трябва да се отчете в сметка „Други изменения в обема на активите“, за да се обясни по-ниското равнище на активите от това, което се очаква само въз основа на икономическите събития. Втори начин, по който може да се промени стойността на активите (и пасивите), но не в резултат на икономическа операция, е промяна в цената, водеща до холдингова печалба и загуба. Това изменение се отчита в сметки „Преоценки“. Тези две допълнителни въздействия върху стойността на наличността от активи и пасиви позволяват изчисляването на стойностите в крайния баланс, като началната позиция се коригира с промените в сметките за потоците в долния ред на графиката.

Агрегати

1.130

Агрегатите са съставни величини, които измерват резултата от дейностите в рамките на „Общо за икономиката“, например продукция, добавена стойност, разполагаем доход, крайно потребление, спестявания, капиталообразуване и други. Макар че изчисляването на агрегатите не е единствената цел на ЕСС, те са важни като обобщаващи показатели за целите на макроикономическия анализ и за сравнения във времето и пространството.

1.131

Разграничават се два типа агрегати:

а)

агрегати, които се отнасят пряко за операции в системата ЕСС 2010, като например продукция от стоки и услуги, крайно потребление, бруто образуване на основен капитал, компенсация на наетите лица и други;

б)

агрегати, които представляват балансиращи позиции в сметките, като БВП по пазарни цени, опериращ излишък общо за икономиката, БНД, национален разполагаем доход, спестявания, текущо външно салдо и нетна стойност на цялата икономика (национално богатство).

1.132

Показателите от национални сметки на глава от населението намират важни приложения. За големите агрегати като БВП, национален доход или крайно потребление на домакинствата знаменателят, който най-често се използва, е общото (резидентното) население. В случаите, когато се извършва подразделяне на подсектори на сметките или на част от сметките за сектор „Домакинства“, се използват данните за броя на домакинствата и за броя на лицата, принадлежащи към всеки подсектор.

БВП: ключов агрегат

1.133

Брутният вътрешен продукт (БВП) е един от ключовите агрегати в ЕСС. БВП е мярка за общата икономическа дейност, извършваща се на дадена икономическа територия, в резултат на която продукцията задоволява крайното търсене на икономиката. Съществуват три начина за измерване на БВП по пазарни цени:

1)

производственият метод, като сума от добавените стойности на всички дейности, които произвеждат стоки и услуги, плюс данъците и минус субсидиите върху продуктите;

2)

методът на крайното използване, като сума на всички крайни разходи, направени или при потребяване на крайната продукция на икономиката, или при увеличаване на богатството, плюс износа минус вноса на стоки и услуги;

3)

методът на доходите, като сума от всички доходи, получени в процеса на производство на стоки и услуги, плюс данъците върху производството и вноса и минус субсидиите.

1.134

Тези три метода за измерване на БВП отразяват и различните начини, по които могат да се разглеждат компонентите на БВП. Може да се направи разбивка на добавената стойност по институционални сектори и по видове дейност или отрасли, които допринасят общо за икономиката, например селско стопанство, преработваща промишленост, строителство, услуги и т.н.

Може да се направи разбивка на крайните разходи по видове: разходи на домакинствата, крайни разходи на нетърговските организации, обслужващи домакинствата (НТООД), крайни разходи на държавното управление, изменение на запасите, образуване на основен капитал и износ, минус внос.

На общите получени доходи може да се направи разбивка по видове — компенсация на наетите лица и опериращ излишък.

1.135

За да се получи най-добрата оценка на БВП, добра практика е да се въвеждат елементите на тези три метода в рамката „Ресурс—използване“. Това позволява оценките за добавената стойност и дохода по отрасли да бъдат равнени, а предлагането и търсенето на продукти да бъдат изравнени. Този интегриран подход осигурява съпоставимост между компонентите на БВП и по-добра оценка на равнището на БВП, отколкото при използването само на един от трите метода. Чрез приспадане на потреблението на основен капитал от БВП получаваме нетния вътрешен продукт по пазарни цени (НВП).

Рамка „input-output“

1.136

Рамката „Input-output“ обхваща компонентите на брутната добавена стойност (БДС), вложените ресурси и продукцията на отраслите, предлагането и търсенето на продукти и съвкупността от използването и ресурсите за отделните институционални сектори на икономиката. Тази рамка разделя икономиката на части, за да бъдат показани операциите с всички стоки и услуги между отраслите и крайните потребители за даден период (например тримесечие или година). Информацията може да бъде представена по два начина:

а)

таблици „Ресурс—използване“, и

б)

симетрични таблици „Input-Output“.

Таблици „Ресурс—използване“

1.137

Таблиците „Ресурс—използване“ показват цялата икономика по отрасли (напр. автомобилостроене) и по продукти (напр. спортни стоки). Таблиците показват връзките между компонентите на брутната добавена стойност, вложените ресурси и продукцията на отрасъла, и предлагането и търсенето на продукти. Таблиците „Ресурс—използване“ свързват различните институционални сектори на икономиката (напр. държавни корпоративни предприятия), като са предоставени данни за вноса и износа на стоки и услуги, за разходите на държавното управление, за разходите на домакинствата и на ОНЦОД и за капиталообразуването.

1.138

Изготвянето на таблиците „Ресурс—използване“ позволява анализ на съпоставимостта и последователността на елементите от национални сметки в единна детайлна рамка и чрез обединяване на компонентите на трите метода за измерване на брутния вътрешен продукт (т.е. производство, доходи и разходи) прави възможно извършването на единна оценка на БВП.

1.139

Когато са изравнени по интегриран начин, таблиците „Ресурс—използване“ осигуряват също последователност и съпоставимост, като свързват компонентите на следните три сметки:

1)

сметка „Стоки и услуги“;

2)

сметка „Производство“ (по отрасли и по институционални сектори); и

3)

сметка „Формиране на дохода“ (по отрасли и по институционални сектори).

Симетрични таблици „Input-output“

1.140

Симетричните таблици „Input-Output“ се изготвят от данните в таблиците „Ресурс—използване“ и други допълнителни източници за формиране на теоретичната база за последващи анализи.

1.141

Тези таблици съдържат симетрични (продукт по продукт или отрасъл по отрасъл) таблици, обратната матрица на Леонтиев и други диагностични анализи, като мултипликатори на производството. Тези таблици показват поотделно потреблението на вътрешно произведените и на внесените стоки и услуги, като предоставят теоретична рамка за по-нататъшен структурен анализ на икономиката, включително на естеството на промените в крайното търсене и на ефекта от тях върху икономиката.


(1)  Регламент (ЕО) № 223/96 на Съвета от 25 юни 1996 г. относно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността (OB L 310, 30.11.1996 г., стр. 1).

(2)  Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2 (ОВ L 393, 30.12.2006 г., стp. 1).

(3)  Регламент (ЕО) № 451/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за установяване на нова статистическа класификация на продуктите по дейности (КПД) (ОВ L 145, 4.6.2008 г., стp. 65).

 

ГЛАВА 2

ЕДИНИЦИ И ГРУПИРОВКИ ОТ ЕДИНИЦИ

2.01

Икономиката на една държава е система, в която институциите и хората си взаимодействат чрез обмен и трансфер на стоки, услуги и платежни средства (напр. пари) за производството и потреблението на стоки и услуги.

В икономиката взаимодействащите единици са стопански субекти, които могат да притежават активи, да натрупват пасиви и да извършват икономически дейности и операции с други субекти. Те се наричат институционални единици.

Определянето на единиците, които се използват в националните сметки, служи за различни цели. Първо, единиците са основните градивни елементи при определянето на икономиките в географски смисъл, например нации, региони и групи от нации, като парични или политически съюзи. Второ, те са основните градивни елементи за групирането на единиците в институционални сектори. Трето, те са от съществено значение за определяне на това, кои потоци и наличности се отчитат. Операциите между различни части на една и съща институционална единица по принцип не се отчитат в националните сметки.

2.02

Използваните в националните сметки единици и групировки от единици се определят според вида на икономическия анализ, за който са предназначени, а не според видовете единици, които обикновено се използват при статистическите изследвания. Последните споменати единици (например предприятия, холдингови дружества, единици по видове дейност, местни единици, структури на държавното управление, нетърговски организации, домакинства и т.н.) може да не са напълно подходящи за целите на националните сметки, тъй като се основават на критерии от правен, административен или счетоводен характер.

Статистиците вземат предвид определенията на единиците за анализ, посочени в ЕСС 2010, за да се гарантира, че в проучванията, с които се събират данни, постепенно ще бъде включена цялата информация, необходима за съставяне на данните, основани на единиците за анализ на ЕСС 2010.

2.03

Характерно за системата ЕСС 2010 е използването на видове единици, съответстващи на три начина за подразделяне на икономиката:

1)

за анализиране на потоците и позициите от съществено значение е да се подберат единици, които позволяват изследване на поведенческите отношения между стопанските субекти;

2)

за да се анализира процесът на производство, от съществено значение е да се подберат единици, които да извеждат връзките от техническо-икономически характер или които да отразяват местните дейности;

3)

за регионалните анализи са необходими единици, които да отразяват местните видове дейност.

Институционалните единици се определят така, че да отговарят на първата от тези цели. Поведенческите отношения, описани в точка 1, изискват единиците да отразяват цялата си институционална икономическа дейност.

Производствените процеси, техническо-икономическите връзки и регионалните анализи, посочени в точки 2 и 3 изискват единици като местните ЕВД. Тези единици са описани по-нататък в настоящата глава.

Преди да се дадат определения на единиците, които се използват в ЕСС 2010, е необходимо да се определят пределите на националната икономика.

ПРЕДЕЛИ НА НАЦИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА

2.04

Единиците, които съставляват икономиката на една държава и чиито потоци и наличности се отчитат в ЕСС 2010, са резидентни единици. Дадена институционална единица е резидент в дадена държава, когато нейният център на основен икономически интерес се намира на икономическата територия на тази държава. Тези единици се наричат резидентни единици, независимо от тяхната националност, правна форма и независимо дали се намират на икономическата територия в момента на извършване на дадена операция.

2.05

Икономическата територия се състои от:

а)

областта (географска територия), намираща се под действащия административен и икономически контрол на дадена държава;

б)

всички свободни зони, включително митнически складове и фабрики под митнически контрол;

в)

националното въздушно пространство, териториалните води и континенталния шелф, намиращ се в международни води, над които държавата има изключителни права;

г)

териториалните анклави, които представляват географски територии, намиращи се в останалия свят и използвани по силата на международни договори или споразумения между държавите от структури на държавното управление (като посолства, консулства, военни бази, научни бази и т.н.);

д)

залежите на нефт, природен газ и др. в международни води извън континенталния шелф на държавата, експлоатирани от единици, които са резиденти на територията, както е определено в букви а)—г).

Рибарските кораби, другите кораби, плаващите платформи и самолетите се третират в ЕСС като подвижни съоръжения, независимо дали са собственост и/или се експлоатират от резидентните единици в държавата или са собственост на нерезиденти и се експлоатират от резидентни единици. Операциите, свързани със собствеността (бруто образуване на основен капитал) и ползването (отдаване под наем, застраховане и др.) на подвижни съоръжения, се записват към икономиката на държавата, на която собственикът и/или операторът съответно са резиденти. При финансовия лизинг се приема, че е налице смяна на собствеността.

Икономическата територия може да бъде по-голяма или по-малка област от определената по-горе. Пример за по-голяма област е паричен съюз, като европейския паричен съюз; пример за по-малка област е част от държава, като например регион.

2.06

Икономическата територия изключва извънтериториалните анклави.

Изключват се и части от собствената географска територия на държавата, използвани от следните организации:

а)

структури на държавното управление на други държави;

б)

институции и органи на Европейския съюз; както и

в)

международни организации по силата на международни договори между държави.

Териториите, използвани от институциите и органите на Европейския съюз и от международни организации, са отделни икономически територии. Особеност на тези територии е, че единствените им резиденти са институциите.

2.07

„Център на основен икономически интерес“ означава, че съществува място в рамките на икономическата територия на дадена държава, където дадена единица извършва икономически дейности и операции в значителен мащаб за неограничен или за ограничен, но дълъг период от време (една година или повече). Собствеността върху земя и сгради в пределите на икономическата територия се счита за достатъчно основание собственикът да има център на основен икономически интерес в тази държава.

Предприятията почти винаги са свързани с една-единствена икономика. Данъчното облагане и другите правни изисквания често водят до използване на отделен правен субект за операциите във всяка правна юрисдикция. Освен това се определя отделна институционална единица за статистически цели, когато един правен субект извършва значителна дейност на две или повече територии (например за клонове, собственост върху земя и предприятия на различни територии). В резултат на разделянето на тези правни субекти резидентността на всяко от определените впоследствие предприятия е ясна. „Центърът на основен икономически интерес“ не означава, че субектите със значителна дейност на две или повече територии не следва да бъдат разделяни.

При липсата на физическо измерение на едно предприятие резидентността му се определя според икономическата територия, по чието законодателство предприятието е било създадено или регистрирано.

2.08

Единиците, смятани за резиденти на една държава, могат да бъдат подразделени на:

а)

единици, които се занимават с производство, финанси, застраховане или преразпределение във връзка с всички свои операции с изключение на операциите, свързани със собствеността върху земя и сгради;

б)

единици, чиято основна роля е да потребяват, във връзка с всички свои операции, с изключение на операциите, свързани със собствеността върху земя и сгради;

в)

всички единици в качеството си на собственици на земя и сгради, с изключение на собствениците на извънтериториални анклави, които са част от икономическата територия на други държави или са независими държави.

2.09

Що се отнася до единиците, различни от домакинствата, за всички техни операции, с изключение на операциите, свързани със собствеността върху земя и сгради, могат да бъдат разграничени следните два случая:

а)

дейността се извършва изключително на икономическата територия на държавата: единиците, които извършват такава дейност, са резидентни единици на държавата;

б)

дейността се извършва в продължение на една година или повече на икономическата територия на няколко държави: за резидентна единица на държавата се счита само тази част от единицата, която има център на основен икономически интерес на икономическата територия на тази държава.

Дадена резидентна институционална единица може да бъде условна по отношение на дейността, извършвана в държавата в продължение на година или повече или от единица, която е резидент в друга държава. Когато дейността се извършва в продължение на по-малко от година, тя остава част от дейностите на производствената институционална единица и не се признава отделна институционална единица. Когато дейността е незначителна като обем, макар и да продължава повече от една година, както и при инсталиране на оборудване в чужбина, не се признава отделна единица и дейностите се отчитат като дейности на производствената институционална единица.

2.10

Домакинствата, освен в качеството си на собственици на земя и сгради, са резидентни единици на икономическата територия, в която имат център на основен икономически интерес. Те са резиденти, дори и да пребивават в чужбина за периоди, по-кратки от една година. По-специално това се отнася за следните категории лица:

а)

погранични работници, т.е. хората, които ежедневно прекосяват границата, за да работят в съседна държава;

б)

сезонни работници, т.е. хората, които напускат държавата за няколко месеца в зависимост от сезона, но за по-малко от една година, за да работят в друга държава;

в)

туристи, пациенти, студенти, гостуващи официални лица, бизнесмени, търговци, артисти и членове на екипажи, които пътуват в чужбина;

г)

местни служители, които са наети в извънтериториалните анклави на чужди държави;

д)

служители на институциите на Европейския съюз и на граждански или военни международни организации, чиито главни седалища се намират в извънтериториални анклави;

е)

длъжностни лица, цивилни и военни представители на държавата (включително техните домакинства), които са се установили в териториалните анклави.

Студентите винаги се разглеждат като резиденти, независимо от продължителността на обучението им в чужбина.

2.11

Всички единици в качеството си на собственици на земя и/или сгради, които са част от икономическата територия, са резидентни единици или условни резидентни единици в държавата, в която се намират въпросната земя или сгради.

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЕДИНИЦИ

2.12

Определение: институционалната единица е стопански субект, който се характеризира с независимост при вземането на решения за извършването на основната си функция. Смята се, че една резидентна единица представлява институционална единица на икономическата територия, на която се намира нейният център на основен икономически интерес, ако притежава независимост при вземането на решения и или води пълен набор от сметки, или е в състояние да състави пълен набор от сметки.

За да притежава независимост при вземането на решения относно основната си функция, даден субект трябва:

а)

да има право сама по себе си да притежава стоки и активи; да бъде в състояние да разменя собствеността върху стоки и активи чрез операции с други институционални единици;

б)

да бъде в състояние да взема икономически решения и да извършва икономически дейности, за които носи отговорност пред закона;

в)

да бъде в състояние да натрупва пасиви за своя собствена сметка, да поема други задължения или допълнителни ангажименти и да сключва договори; и

г)

да бъде в състояние да изготвя пълен набор от сметки, съставени от счетоводни записи, обхващащи всички нейни операции, извършени през отчетния период, както и баланс на активите и пасивите.

2.13

Когато субектът не притежава характеристиките на институционална единица, се прилагат следните принципи:

а)

смята се, че домакинствата се ползват с независимост при вземането на решения по отношение на тяхната основна функция и следователно са институционални единици, въпреки че не водят пълен набор от сметки;

б)

субектите, които не водят пълен набор от сметки и не са в състояние да съставят пълен набор от сметки, ако това се изисква да бъде направено от тях, не са институционални единици;

в)

субектите, които макар да водят пълен набор от сметки, не се ползват с независимост при вземането на решения, са част от единиците, които ги контролират;

г)

субектите не трябва да публикуват сметки, за да бъдат институционални единици;

д)

субектите, които са част от група от единици, извършващи производствена дейност и водещи пълен набор от сметки, се считат за институционални единици, даже и в случай че частично са се отказали от своята независимост при вземането на решения в полза на централно звено (централното управление), което определя общите насоки за развитие на групата; самото централно управление се счита за институционална единица отделно от единиците, които контролира;

е)

квазикорпорациите са субекти, които водят пълен набор от сметки и нямат юридически статус. Те имат икономическо и финансово поведение, което се различава от това на техните собственици и е подобно на това на корпоративните предприятия. За тях се счита, че имат независимост при вземането на решения и се разглеждат като отделни институционални единици.

Централни управления и холдингови дружества

2.14

Централните управления и холдинговите дружества са институционални единици. Двата вида са:

а)

Централното управление е единица, която упражнява управленски контрол над своите дъщерни дружества. Централните управления са разпределени към основния сектор на нефинансовите предприятия на техните дъщерни дружества, освен ако всички или повечето от техните дъщерни дружества са финансови предприятия, като в този случай те се разглеждат като финансови спомагателни организации (S.126) в сектор „Финансови предприятия“.

Когато има както нефинансови, така и финансови дъщерни дружества, секторната класификация се определя от преобладаващия дял като добавена стойност.

Централните управления са описани в Международната стандартна отраслова класификация на всички икономически дейности, рев. 4 (ISIC Rev. 4), Section M, class 7010 (NACE Rev. 2, M 70.10), както следва:

Този клас включва надзор и управление на други единици на дружеството или предприятието; извършване на стратегическо или организационно планиране и вземане на решения от дружеството или предприятието; упражняване на оперативен контрол и управление на ежедневното функциониране на свързаните с тях единици.

б)

Холдинговото дружество, което притежава активи на дъщерни дружества, но не извършва управленски дейности, е каптивна финансова институция (S.127) и се класифицира като финансово предприятие.

Холдинговите дружества са описани в ISIC рев.4, раздел K, клас 6420 (NACE Rev. 2, K 64.20), както следва:

Този клас включва дейностите на холдинговите дружества, т.е. единиците, които притежават активи (имат контролен пакет акции) в група от дъщерни дружества и чиято основна дейност е притежаване на групата. Холдинговите дружества в този клас не предоставят никакви други услуги на предприятията, в чийто капитал участват, т.е. те не администрират или управляват други единици.

Групи от корпоративни предприятия

2.15

Големите групи от корпоративни предприятия се създават, когато дружеството майка контролира няколко дъщерни дружества, които от своя страна могат да контролират свои дъщерни дружества и т.н. Всеки член на групата се разглежда като отделна институционална единица, ако отговаря на определението за институционална единица.

2.16

Друга причина за това групите от корпоративни предприятия да не се разглеждат като една институционална единица е фактът, че групите не винаги са стабилни във времето и не могат лесно да се идентифицират на практика. Може да се окаже трудно получаването на данни за групи, чиито дейности не са тясно интегрирани. Много групи са прекалено големи и разнородни, за да се разглеждат като една единица, и техният размер и състав могат да се променят с времето в резултат на сливания и поглъщания.

Предприятия със специално предназначение

2.17

Предприятието със специално предназначение (ПСП) или дружеството със специална цел (ДСЦ) обикновено е дружество с ограничена отговорност или командитно дружество, създадено за изпълнението на тясно определени, специфични или временни цели и за да се избегне финансов риск, специфично данъчно облагане или регулаторен риск.

2.18

Не съществува общо определение за ПСП, но за тях са характерни следните особености:

а)

те нямат наети лица и нефинансови активи;

б)

имат слабо физическо присъствие, като тяхното място на регистрация се потвърждава от наличието на пощенска кутия или табела;

в)

винаги са свързани с друго корпоративно предприятие, често като дъщерно дружество;

г)

те са резиденти на територия, различна от територията, на която са резиденти свързаните с тях корпоративни предприятия. При липсата на физическо присъствие на едно предприятие неговата резидентност се определя според икономическата територия, по чието законодателство предприятието е било създадено или регистрирано;

д)

те се управляват от наети лица на друго корпоративно предприятие, което може да е свързано или не. ПСП извършва разходи за услуги, които са му предоставени, а от своя страна ги фактурира на собственото си дружество майка или на други свързани корпоративни предприятия, за да ги покрие. Това е единственото производство, в което участва ПСП, въпреки че то често натрупва пасиви от името на своя собственик и обикновено получава инвестиционни приходи и печалба от държането на активи.

2.19

Независимо дали дадена единица притежава тези характеристики и независимо дали е описана като ПСП или има друго подобно название, тя се разглежда по същия начин като всяка друга институционална единица, като се класифицира по сектор и отрасъл според основната си дейност, освен ако ПСП няма право да действа независимо.

2.20

Следователно каптивните финансови институции, изкуствените дъщерни дружества и единиците на държавното управление със специално предназначение, които не разполагат с независимост на действията, се разпределят в сектора на тяхната контролираща структура. Изключения има, когато те са нерезиденти, като в този случай са признати отделно от структурата, под чийто контрол се намират. Но в случая на държавното управление дейностите на дъщерното дружество се отчитат в сметките на държавното управление.

Каптивни финансови институции

2.21

Пример за каптивна финансова институция е холдингово дружество, което само притежава активи на дъщерни дружества. Примери за други единици, които също се разглеждат като каптивни финансови институции, са единици с характеристики на ПСП, както са описани по-горе, включително инвестиционни и пенсионни фондове и единици, използвани за държане и управление на имущество на частни лица или семейства, които емитират дългови ценни книжа от името на свързани дружества (такова дружество може да бъде наречено посредник), и изпълняват други финансови функции.

2.22

Степента на независимост от дружеството майка може да се демонстрира чрез упражняване от дъщерното дружество на съществен контрол върху своите активи и пасиви до степен на поемане на рисковете и получаване на ползите, свързани с активите и пасивите. Тези единици се класифицират в сектор „Финансови предприятия“.

2.23

Субект от този вид, който не може да действа независимо от своето дружество майка и е само пасивен държател на активи и пасиви (понякога образно описван като действащ „на автопилот“), не се третира като отделна институционална единица, освен ако е резидент в икономика, различна от тази на дружеството майка. Ако е резидент в същата икономика като своето дружество майка, той се третира като „изкуствено дъщерно дружество“, както е описано по-долу.

Изкуствени дъщерни дружества

2.24

Дъщерно дружество, което е изцяло собственост на дружество майка, може да бъде създадено за предоставяне на услуги на дружеството майка или на друго корпоративно предприятие от същата група с цел избягване на данъци, минимизиране на задължения в случай на несъстоятелност или с цел осигуряване на други технически предимства съгласно действащото данъчно или корпоративно законодателство в дадена държава.

2.25

По принцип тези видове субекти не отговарят на определението за институционална единица, защото нямат способност да действат независимо от своите дружества майки и могат да подлежат на ограничения за държането на активи или за извършването на операции с активи, които са включени в баланса им. Количеството и цената на тяхната продукция се определят от дружеството майка, което (евентуално с други корпоративни предприятия от същата група) е техният единствен клиент. Така те не се разглеждат като отделни институционални единици, а като неразделна част от дружеството майка, и техните сметки са консолидирани с тези на дружеството майка, освен ако са резиденти на икономическа територия, която е различна от тази, където е резидент дружеството майка.

2.26

Трябва да се прави разграничение между изкуствени дъщерни дружества, както са описани по-горе, и единица, която извършва само спомагателни дейности. Спомагателните дейности включват само тези услуги, от които почти всички предприятия се нуждаят до една или друга степен, като офис почистване, ведомости за заплатите или информационно-технологична инфраструктура за предприятието (вж. глава 1, точка 1.31).

Единици на държавното управление със специално предназначение

2.27

Държавното управление също може да създаде единици със специално предназначение с характеристики и функции, подобни на тези на каптивните финансови институции и изкуствените дъщерни дружества. Тези единици нямат правомощия да действат независимо и са с ограничен спектър на операциите, които могат да извършват. Те не поемат рисковете и не получават ползите, свързани с активите и пасивите, които държат. Ако са резиденти, тези единици се разглеждат като неразделна част от държавното управление, а не като отделни единици. Ако са нерезиденти, те се разглеждат като отделни единици. Всички операции, извършени от тях в чужбина, се отразяват в съответните операции на държавното управление. Така дадена единица, която взема заем в чужбина, се разглежда като предоставяща същата сума като кредит на държавното управление при същите условия както първоначално получения заем.

2.28

Накратко, сметките на ПСП, които не разполагат с независимост при действията, се консолидират с тези на дружеството майка, освен ако те са резиденти в икономика, различна от тази на дружеството майка. Съществува едно изключение от това общо правило в случаите, когато нерезидентното ПСП е създадено от държавното управление.

2.29

Условните резидентни единици се определят, както следва:

а)

тези части от нерезидентните единици, които имат център на основен икономически интерес (най-често тези единици, които се занимават с икономическо производство за една година или повече) на икономическата територия на държавата;

б)

нерезидентни единици в качеството им на собственици на земя и/или сгради на икономическата територия на държавата, но само по отношение на операциите, свързани с тази земя или сгради.

Условните резидентни единици се разглеждат като институционални единици дори ако водят само частични сметки и ако невинаги се ползват с независимост при вземането на решения.

2.30

За институционални единици се считат:

а)

единици, които разполагат с независимост при вземането на решения и имат пълен набор от сметки като:

1)

частни и държавни корпоративни предприятия;

2)

кооперации или съдружия, признати за независими юридически лица;

3)

държавни производители, които по силата на специално законодателство са признати за независими юридически лица;

4)

нетърговски организации признати за независими юридически лица; и

5)

структури на държавното управление;

б)

единици, които притежават пълен набор от сметки и за които се счита, че са независими при вземането на решения, въпреки че не са регистрирани отделно от дружеството майка: квазикорпорации;

в)

единици, които не водят непременно пълен набор от сметки, но за които се счита, че са независими при вземането на решения, а именно:

1)

домакинства;

2)

условни резидентни единици.

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ СЕКТОРИ

2.31

В макроикономическия анализ не се разглеждат действията на всяка институционална единица поотделно, а се разглеждат съвкупните дейности на подобни институции. Така единиците са обединени в групи, наречени институционални сектори, някои от които са разделени на подсектори.

Таблица 2.1 —   Сектори и подсектори

Сектори и подсектори

 

Държавни

Частни национални

Под чуждестранен контрол

Сектор „Нефинансови предприятия“

S.11

S.11001

S.11002

S.11003

Сектор „Финансови предприятия“

S.12

 

 

 

Парично-финансови институции (ПФИ)

Централна банка

S.121

 

 

 

Други парично-финансови институции (ДПФИ)

Депозитни институции без централната банка

S.122

S.12201

S.12202

S.12203

Фондове на паричния пазар (ФПП)

S.123

S.12301

S.12302

S.12303

Финансови предприятия освен ПФИ и застрахова-телни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове (ЗДПФ)

Инвестиционни фондове, различни от тези на паричния пазар

S.124

S.12401

S.12402

S.12403

Други финансови посредници без застрахователните (осигурителните) дружества и пенсионните фондове

S.125

S.12501

S.12502

S.12503

Финансови спомагателни организации

S.126

S.12601

S.12602

S.12603

Каптивни финансови институции и заемодатели

S.127

S.12701

S.12702

S.12703

ЗДПФ

Застрахователни (осигурителни) дружества (ЗД)

S.128

S.12801

S.12802

S.12803

Пенсионни фондове (ПФ)

S.129

S.12901

S.12902

S.12903

Сектор „Държавно управление“

S.13

 

 

 

Централно държавно управление (без фондовете за социална сигурност)

S.1311

 

 

 

Федерално държавно управление (без фондовете за социална сигурност)

S.1312

 

 

 

Местно държавно управление (без фондовете за социална сигурност)

S.1313

 

 

 

Фондове за социална сигурност

S.1314

 

 

 

Сектор „Домакинства“

S.14

 

 

 

Работодатели и лица, работещи за собствена сметка

S.141+S.142

 

 

 

Наети лица

S.143

 

 

 

Получатели на доход от собственост и трансфери

S.144

 

 

 

Получатели на доход от собственост

S.1441

 

 

 

Получатели на пенсии

S.1442

 

 

 

Получатели на други трансфери

S.1443

 

 

 

Сектор „Нетърговски организации, обслужващи домакинствата“

S.15

 

 

 

Сектор „Останал свят“

S.2

 

 

 

Държави членки и институции и органи на Европейския съюз

S.21

 

 

 

Държави членки на Европейския съюз

S.211

 

 

 

Институции и органи на Европейския съюз

S.212

 

 

 

Държави, които не са членки на ЕС, и нерезидентни в Европейския съюз международни организации

S.22

 

 

 

2.32

Всеки от секторите и подсекторите обединява институционални единици, които имат сходно икономическо поведение.

Графика 2.1 —   Разпределение на единиците по сектори

Image

2.33

Институционалните единици са групирани в сектори според това какъв вид производител представляват и в зависимост от основната им дейност и функция, които се считат за показателни за икономическото им поведение.

2.34

Графика 2.1 показва начина на разпределение на единиците в основните сектори. За да се определи секторът на дадена единица, която е резидент и не е домакинство, според графиката е необходимо да се установи дали тя е под контрола на държавното управление и дали е пазарен или непазарен производител.

2.35

Контрол над дадено финансово или нефинансово предприятие означава способността да се определя общата корпоративна политика, например чрез избор на подходящи директори, ако е необходимо.

2.36

Дадена институционална единица (друго корпоративно предприятие, домакинство, нетърговска организация или единица на държавното управление) си осигурява контрол върху корпоративно предприятие или квазикорпорация чрез притежаване на повече от половината от акциите с право на глас или чрез контрол по друг начин върху повече от половината от правата на глас на акционерите.

2.37

За да може да контролира повече от половината от правата на глас на акционерите, не е необходимо самата институционална единица да притежава акции с право на глас. Дадено корпоративно предприятие — корпоративно предприятие В, може да бъде дъщерно дружество на друго корпоративно предприятие Б, в което трето корпоративно предприятие А притежава мажоритарната част от акциите с право на глас. Корпоративното предприятие В се счита за дъщерно предприятие на корпоративно предприятие Б, когато или корпоративното предприятие Б контролира повече от половината права на глас на акционерите на корпоративното предприятие В, или корпоративното предприятие Б е акционер на В с права да назначава или отстранява мнозинството от директорите на корпоративното предприятие В.

2.38

Държавното управление си осигурява контрол върху дадено корпоративно предприятие в резултат на специално законодателство, декрет или наредба, което дава право на държавното управление да определя корпоративната политика. Показателите по-долу са главните фактори, които трябва да се вземат предвид при определянето на това, дали дадено корпоративно предприятие е под държавен контрол:

а)

държавна собственост върху мажоритарната част от акциите с право на глас;

б)

държавен контрол над управителния съвет или орган;

в)

държавен контрол при назначаването и отстраняването на служителите на ръководни постове;

г)

държавен контрол над главните комитети в дружеството;

д)

притежаване на златна акция от държавното управление;

е)

специални разпоредби;

ж)

държавното управление е основен клиент;

з)

заеми, предоставени от държавното управление.

Един-единствен показател може да е достатъчен за установяване на контрол, но в други случаи може да са необходими няколко отделни показателя.

2.39

За нетърговските организации, признати за независими юридически лица, се вземат предвид следните пет показателя за контрол:

а)

назначаване на служители;

б)

предоставяне на механизмите за функциониране;

в)

договорни споразумения;

г)

степен на финансиране;

д)

степен на риска, на който е изложено държавното управление.

Както при корпоративните предприятия, един-единствен показател може да е достатъчен за установяване на контрол в някои случаи, а в други може да са необходими няколко отделни показателя, взети заедно.

2.40

Разграничаването между пазарна и непазарна продукция и съответно класифицирането на субектите от държавния сектор в сектор „Държавно управление“ или в сектора на корпоративните предприятия зависи от критериите, посочени в точка 1.37.

2.41

Даден сектор се подразделя на подсектори в съответствие с критериите, които се отнасят за него; например държавното управление може да бъде разделено на централно, федерално и местно управление и фондове за социална сигурност; това позволява едно по-прецизно описание на икономическото поведение на единиците.

Сметките за секторите и подсекторите отчитат всички дейности, основни или второстепенни, на институционалните единици, обхванати от съответния сектор.

Всяка институционална единица принадлежи само към един сектор или подсектор.

2.42

Когато основната функция на институционалната единица е производството на стоки и услуги, първо трябва да се определи видът производител, за да може да се разпредели към даден сектор.

2.43

Таблица 2.2 показва вида производител, както и основните дейности и функции, които са характерни за всеки сектор:

Таблица 2.2 —   Вид производител, основни дейности и функции, класифицирани по сектори

Вид производител

Основна дейност и функция

Сектор

Пазарен производител

Производство на пазарни стоки и нефинансови услуги

Нефинансови предприятия (S.11)

Пазарен производител

Финансово посредничество, включително застрахователни услуги

Спомагателни финансови дейности

Финансови предприятия (S.12)

Държавен непазарен производител

Производство и доставка на непазарна продукция за колективно и индивидуално потребление и извършване на операции, предназначени за преразпределение на национален доход и богатство

Държавно управление (S.13)

Пазарен производител или частен производител за собствено крайно потребление

Потребление

Производство на пазарна продукция и продукция за собствено крайно потребление

Домакинства (S.14)

Като потребители

Като предприемачи

Частен непазарен производител

Производство и доставка на непазарна продукция за индивидуално потребление

Нетърговски организации, обслужващи домакинствата (S.15)

2.44

Сектор „Останал свят“ (S.2) обхваща потоците и позициите между резидентни и нерезидентни единици, като нерезидентните единици не се характеризират със сходни цели и вид поведение, а само чрез своите потоци и позиции спрямо резидентните единици.

Нефинансови предприятия (S.11)

2.45

Определение: сектор „Нефинансови предприятия“ (S.11) се състои от институционални единици, които са независими юридически лица и пазарни производители и чиято основна дейност е производството на стоки и нефинансови услуги. Сектор „Нефинансови предприятия“ включва също и нефинансови квазикорпорации (вж. точка 2.13, буква е).

2.46

В сектора се включват следните институционални единици:

а)

частни и държавни корпоративни предприятия, които са пазарни производители и са основно ангажирани с производството на стоки и нефинансови услуги;

б)

кооперации и сдружения, които са признати за независими юридически лица и които са пазарни производители, основно ангажирани с производството на стоки и нефинансови услуги;

в)

държавни производители, които са признати за независими юридически лица и които са пазарни производители, основно ангажирани с производството на стоки и нефинансови услуги;

г)

нетърговски организации или асоциации, обслужващи нефинансови предприятия, които са признати за независими юридически лица и които са пазарни производители, основно ангажирани с производството на стоки и нефинансови услуги;

д)

централни управления, управляващи група от корпоративни предприятия, които са пазарни производители, като преобладаващият вид дейност на групата от корпоративни предприятия като цяло — измерена на база добавена стойност — е производството на стоки и нефинансови услуги;

е)

ПСП, чиято основна дейност е доставката на стоки и нефинансови услуги;

ж)

частни и държавни квазикорпорации, които са пазарни производители, основно ангажирани с производството на стоки и нефинансови услуги.

2.47

„Нефинансовите квазикорпорации“ са всички субекти без юридически статус, които са пазарни производители, основно ангажирани с производството на стоки и нефинансови услуги, и които отговарят на условията, които ги класифицират като квазикорпорации (вж. точка 2.13, буква е).

Нефинансовите квазикорпорации трябва да поддържат достатъчно информация, позволяваща изготвянето на пълен набор от сметки, и функционират сякаш са корпоративни предприятия. Фактическите им връзки с техния собственик са такива, каквито са връзките на едно корпоративно предприятие с неговите акционери.

Нефинансовите квазикорпорации, притежавани от домакинства, единици на държавното управление или нетърговски организации, се групират с нефинансовите предприятия в сектор „Нефинансови предприятия“, а не в сектора на техния собственик.

2.48

Наличието на пълен набор от сметки, включително баланси, не е достатъчно условие пазарните производители да бъдат разглеждани като институционални единици, например като квазикорпорации. Сдруженията и държавните производители, различни от тези по точка 2.46, букви а), б), в) и е), както и едноличните търговци — дори ако водят пълен набор от сметки — обикновено не са отделни институционални единици, защото не се ползват с независимост при вземането на решения, като управлението им е под контрола на домакинства, нетърговски организации или институции на държавното управление, които ги притежават.

2.49

Нефинансовите предприятия включват условни резидентни единици, които се разглеждат като квазикорпорации.

2.50

Сектор „Нефинансови предприятия“ се разделя на три подсектора:

а)

държавни нефинансови предприятия (S.11001);

б)

частни национални нефинансови предприятия (S.11002);

в)

нефинансови предприятия под чуждестранен контрол (S.11003).

2.51

Определение: подсектор „Държавни нефинансови предприятия“ обхваща всички нефинансови предприятия, квазикорпорации и нетърговски организации, които са признати за независими юридически лица, които са пазарни производители и които са под контрола на единици на държавното управление.

2.52

Държавните квазикорпорации са квазикорпорации, които са пряка собственост на единици на държавното управление.

Подсектор „Частни национални нефинансови предприятия“ (S.11002)

2.53

Определение: подсектор „Частни национални нефинансови предприятия“ обхваща всички нефинансови предприятия, квазикорпорации и нетърговски организации, които са признати за независими юридически лица и са пазарни производители, и които не са под контрола на единици на държавното управление или на нерезидентни институционални единици.

Този подсектор включва корпоративни и квазикорпоративни единици с преки чуждестранни инвестиции, които не са класифицирани в подсектор „Нефинансови предприятия под чуждестранен контрол“ (S.11003).

Подсектор „Нефинансови предприятия под чуждестранен контрол“ (S.11003)

2.54

Определение: подсектор „Нефинансови предприятия под чуждестранен контрол“ се състои от всички нефинансови предприятия и квазикорпорации, които се контролират от нерезидентни институционални единици.

Този подсектор включва:

а)

всички дъщерни дружества на нерезидентни корпоративни предприятия;

б)

всички корпоративни предприятия, които са контролирани от нерезидентна институционална единица, която сама по себе си не е корпоративно предприятие: например корпоративно предприятие, което е контролирано от държавното управление на друга държава; това включва корпоративни предприятия, които са контролирани от група нерезидентни единици, действащи съвместно;

в)

всички клонове или други некорпоративни структури на нерезидентни корпоративни предприятия или некорпоративни производители, които са условни резидентни единици.

Финансови предприятия (S.12)

2.55

Определение: сектор „Финансови предприятия“ (S.12) се състои от институционални единици, които са независими юридически лица и пазарни производители и чиято основна дейност е производството на финансови услуги. Тези институционални единици обхващат всички корпоративни предприятия и квазикорпорации, които се занимават главно с:

а)

финансово посредничество (финансови посредници); и/или

б)

спомагателни финансови дейности (финансови спомагателни организации).

Включват се и институционалните единици, които предоставят финансови услуги, когато повечето от активите или пасивите им не се търгуват на свободните пазари.

2.56

Финансовото посредничество е дейност, с която една институционална единица придобива финансови активи и натрупва пасиви за собствена сметка, като извършва финансови операции на пазара. Активите и пасивите на финансовите посредници се трансформират или прегрупират, например по отношение на падежа, мащаба, риска и т.н. в процеса на финансовото посредничество.

Спомагателните финансови дейности са дейности, свързани с финансовото посредничество, но които сами по себе си не включват финансово посредничество.

Финансови посредници

2.57

Процесът на финансово посредничество пренасочва средства от трети страни, разполагащи с излишък, към такива с недостиг на средства. Финансовият посредник не действа само като агент за другите институционални единици, а поема риск с придобиването на финансови активи и натрупването на пасиви за собствена сметка.

2.58

В процеса на финансово посредничество могат да участват всички категории пасиви с изключение на категорията други сметки за плащане (AF.8). Участващите в процеса на финансово посредничество финансови активи могат да бъдат класифицирани във всяка категория, с изключение на категорията застрахователни, пенсионни и стандартни гаранционни схеми (AF.6), включително в категорията други сметки за получаване. Финансовите посредници могат да инвестират своите средства в нефинансови активи, включително в недвижимо имущество. За да може дадено корпоративно предприятие да бъде считано за финансов посредник, то следва да натрупва пасиви на пазара и да трансформира средства. Корпоративните предприятия за недвижимо имущество не са финансови посредници.

2.59

Функцията на застрахователните дружества и пенсионните фондове се състои в обединяването на рискове. Пасивите на тези институции са застрахователни, пенсионни и стандартни гаранционни схеми (AF.6). На пасивите съответстват инвестициите, направени от застрахователните дружества и пенсионните фондове, действащи като финансови посредници.

2.60

Инвестиционните фондове, по-нататък наричани фондове на паричния пазар (ФПП) и фондове, различни от тези на паричния пазар, натрупват пасиви главно чрез емитиране на акции/дялови единици в инвестиционни фондове (AF.52). Те трансформират тези средства чрез придобиване на финансови активи и/или недвижимо имущество. Инвестиционните фондове се класифицират като финансови посредници. Всяка промяна в стойността на техните активи и пасиви, която е различна от собствените им акции, се отразява в собствените им средства (вж. точка 7.07). Тъй като размерът на собствените средства е равен на стойността на акциите или дяловите единици в инвестиционните фондове, всяка промяна в стойността на активите и пасивите на фонда ще се отрази върху пазарната цена на тези акции или дялови единици. Инвестиционните фондове, които инвестират в недвижимо имущество, са финансови посредници.

2.61

Финансовото посредничество се ограничава до придобиването на активи и натрупването на пасиви от широката общественост или от конкретни и сравнително големи подгрупи от нея. Когато дейността е ограничена до малки групи от хора или семейства, не се извършва финансово посредничество.

2.62

Възможно е да съществуват и изключения от общите ограничения при финансово посредничество за финансови операции на пазара. Примери за това са общинските кредитни и спестовни банки, които разчитат на участващата община, или финансовите лизингови предприятия, които зависят от групата майка от дружества за придобиване на средства или за инвестиране на средства. Тяхното даване на заеми или приемане на спестявания трябва да бъде независимо от участващата община или съответно от групата майка при класифицирането им като финансови посредници.

Финансови спомагателни организации

2.63

Спомагателните финансови дейности включват спомагателни дейности при реализиране на операции с финансови активи и пасиви или при трансформиране или прегрупиране на средства. Финансовите спомагателни организации не се излагат на риск, като придобиват финансови активи или натрупват пасиви. Те улесняват финансовото посредничество. Централните управления, всички или повечето от чиито дъщерни дружества са финансови предприятия, са финансови спомагателни организации.

Финансови предприятия, различни от финансови посредници и финансови спомагателни организации

2.64

Другите финансови предприятия, различни от финансови посредници и финансови спомагателни организации, са институционални единици, които предоставят финансови услуги, когато повечето от активите или пасивите им не се търгуват на свободните пазари.

Институционални единици, включени в сектор „Финансови предприятия“

2.65

Институционалните единици, включени в сектор „Финансови предприятия“ (S.12), са следните:

а)

частни или държавни корпоративни предприятия, които са основно ангажирани с финансово посредничество и/или със спомагателни финансови дейности;

б)

кооперации и сдружения, които са признати за независими юридически лица и които са основно ангажирани с финансово посредничество и/или със спомагателни финансови дейности;

в)

държавни производители, които са признати за юридически лица и които са основно ангажирани с финансово посредничество и/или със спомагателни финансови дейности;

г)

нетърговски организации, които са признати за юридически лица и които са основно ангажирани с финансово посредничество и/или със спомагателни финансови дейности, или които обслужват финансови предприятия;

д)

централни управления, когато всички или повечето от техните дъщерни дружества, в качеството си на финансови предприятия, основно осъществяват финансово посредничество и/или спомагателни финансови дейности. Тези централни управления се класифицират като финансови спомагателни организации (S.126);

е)

холдингови дружества, когато главната функция е държането на активите на група от дъщерни дружества. Съставните елементи на групата могат да бъдат финансови или нефинансови — това не засяга класифицирането на холдинговите дружества като каптивни финансови институции (S.127);

ж)

ПСП, чиято основна дейност е предоставянето на финансови услуги;

з)

некорпоративни инвестиционни фондове, включващи инвестиционни портфейли, притежавани от групата участници, и чието управление обикновено се извършва от други финансови предприятия. Тези фондове са институционални единици, които са отделни от управляващите финансови предприятия;

и)

некорпоративни единици, които са основно ангажирани с финансово посредничество и са обект на управление и надзор (в повечето случаи класифицирани като депозитни институции без централната банка, застрахователните (осигурителните) дружества или пенсионните фондове), разполагат с независимост при вземането на решения и имат автономно управление, независимо от техните собственици; тяхното икономическо и финансово поведение е подобно на това на финансовите предприятия. В този случай те се разглеждат като отделни институционални единици. Примери за това са клоновете на нерезидентни финансови предприятия.

Подсектори на финансовите предприятия

2.66

Сектор „Финансови предприятия“ се разделя на следните подсектори:

а)

централна банка (S.121);

б)

депозитни институции без централната банка (S.122);

в)

фондове на паричния пазар (ФПП) (S.123);

г)

инвестиционни фондове, различни от тези на паричния пазар (S.124);

д)

други финансови посредници без застрахователните (осигурителните) дружества и пенсионните фондове (S.125);

е)

финансови спомагателни организации (S.126);

ж)

каптивни финансови институции и заемодатели (S.127);

з)

застрахователни (осигурителни) дружества (S.128); и

и)

пенсионни фондове (S.129).

Обединяване на подсекторите на финансовите предприятия

2.67

Парично-финансовите институции (ПФИ), определени от ЕЦБ, обхващат всички институционални единици, включени в подсекторите „Централна банка“ (S.121), „Депозитни институции без централната банка“ (S.122) и „Фондове на паричния пазар“ (S.123).

2.68

„Други парично-финансови институции“ обхваща финансовите посредници, чрез които последиците от паричната политика на централната банка (S.121) се прехвърлят върху останалите субекти в икономиката. Те са „Депозитни институции без централната банка“ (S.122) и „Фондове на паричния пазар“ (S.123).

2.69

Финансовите посредници, занимаващи се с обединяване на рискове, са застрахователните (осигурителните) дружества и пенсионните фондове (ЗДПФ). Те представляват подсектори „Застрахователни (осигурителни) дружества“ (S.128) и „Пенсионни фондове“ (S.129).

2.70

„Финансови предприятия освен ПФИ и ЗДПФ“ обхващат подсекторите „Инвестиционни фондове, различни от тези на паричния пазар“ (S.124), „Други финансови посредници без застрахователните (осигурителните) дружества и пенсионните фондове“ (S.125), „Финансови спомагателни организации“ (S.126) и „Каптивни финансови институции и заемодатели“ (S.127).

Разделяне на подсекторите на финансовите предприятия на държавни финансови предприятия, частни национални финансови предприятия и такива под чуждестранен контрол

2.71

С изключение на подсектор S.121 всеки подсектор допълнително се подразделя на:

а)

държавни финансови предприятия;

б)

частни национални финансови предприятия; и

в)

финансови предприятия под чуждестранен контрол.

Критериите за това подразделяне са същите като тези за нефинансовите предприятия (вж. точки 2.51—2.54).

Таблица 2.3 —   Сектор „Финансови предприятия“ и неговите подсектори

Сектори и подсектори

Държавни

Частни национални

Под чуждестранен контрол

Сектор „Финансови предприятия“

S.12

 

 

 

Парично-финансови институции (ПФИ)

Централна банка

S.121

 

 

 

Други парично-финансови институции (ДПФИ)

Депозитни институции без централната банка

S.122

S.12201

S.12202

S.12203

Фондове на паричния пазар

S.123

S.12301

S.12302

S.12303

Финансови предприятия освен ПФИ и ЗДПФ

Инвестиционни фондове, различни от тези на паричния пазар

S.124

S.12401

S.12402

S.12403

Други финансови посредници без застрахователните (осигурителните) дружества и пенсионните фондове

S.125

S.12501

S.12502

S.12503

Финансови спомагателни организации

S.126

S.12601

S.12602

S.12603

Каптивни финансови институции и заемодатели

S.127

S.12701

S.12702

S.12703

Застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове (ЗДПФ)

Застрахователни (осигурителни) дружества (ЗД)

S.128

S.12801

S.12802

S.12803

Пенсионни фондове (ПФ)

S.129

S.12901

S.12902

S.12903

Централна банка (S.121)

2.72

Определение: подсектор „Централна банка“ (S.121) се състои от всички финансови предприятия и квазикорпорации, чиято основна функция е да емитират валута, да поддържат вътрешната и външната стойност на валутата и да държат всички или част от международните резерви на държавата.

2.73

В подсектор S.121 се класифицират следните финансови посредници:

а)

националната централна банка, включително когато тя е част от Европейската система на централните банки;

б)

централните структури на паричната политика с предимно държавен произход (например структурите, които управляват обмена на валута или емитират валута), които водят пълен набор от сметки и вземат решения независимо от централното държавно управление. Когато тези дейности се извършват от централното държавно управление или от централната банка, не съществуват отделни институционални единици.

2.74

Подсекторът S.121 не включва структурите и органите, различни от централната банка, които регулират или извършват надзор върху финансовите предприятия или финансовите пазари. Те се класифицират в подсектор S.126.

Депозитни институции без централната банка (S.122)

2.75

Определение: подсектор „Депозитни институции без централната банка“ (S.122) включва всички финансови предприятия и квазикорпорации без тези, класифицирани в подсектори „Централна банка“ и „ФПП“, които се занимават главно с финансово посредничество и които получават депозити и/или близки заместители на депозити от институционални единици, следователно не само от ПФИ, и за собствена сметка предоставят заеми и/или инвестират в ценни книжа.

2.76

Депозитните институции без централната банка не могат да бъдат определени просто като „банки“, тъй като е възможно те да включват някои финансови предприятия, които не се определят като банки, или такива, на които в някои държави не е разрешено да се определят като такива, докато някои други финансови предприятия, определящи се като банки, може на практика да не са депозитни институции. В подсектор S.122 се класифицират следните финансови посредници:

а)

търговски банки, „универсални“ банки, „многоцелеви“ банки;

б)

спестовни каси (включително доверителните спестовни каси и спестовните банкови и кредитни асоциации);

в)

пощенски джиро институции, пощенски банки, джиро банки;

г)

банки за кредити за селските райони, банки за земеделски кредит;

д)

кооперативни кредитни банки, кредитни съюзи;

е)

специализирани банки (например търговски банки, емисионни къщи, частни банки); и

ж)

институции за електронни пари, основно ангажирани с финансово посредничество.

2.77

Следните финансови посредници се класифицират в подсектор S.122, когато техният предмет на дейност включва приемането от населението на средства, които на по-късен етап му се възстановяват, било под формата на депозити, било под друга форма, като постоянно емитиране на дългосрочни дългови ценни книжа:

а)

корпоративни предприятия, които се занимават с предоставяне на ипотеки (включително строителни сдружения, ипотечни банки и ипотечни кредитни институции);

б)

общински кредитни институции.

В противен случай финансовите посредници се класифицират в подсектор S.124.

2.78

Подсектор S.122 не включва:

а)

централни управления, които осъществяват надзор и управление на други единици от дадена група, състояща се предимно от депозитни институции без централната банка, но които не са депозитни институции. Тези централни управления се класифицират в подсектор S.126;

б)

нетърговски организации, признати за независими юридически лица, обслужващи депозитни институции, но които не са ангажирани с финансово посредничество. Те се класифицират в подсектор S.126; и

в)

институции за електронни пари, които не са основно ангажирани с финансово посредничество.

Фондове на паричния пазар (S.123)

2.79

Определение: подсектор „Фондове на паричния пазар“ (S.123) се състои от всички финансови предприятия и квазикорпорации с изключение на тези, класифицирани в подсектори „Централна банка“ и „Кредитни институции“, които са основно ангажирани с финансово посредничество. Тяхната дейност се изразява в емитиране на акции или дялови единици в инвестиционни фондове, като близък заместител на депозитите от институционалните единици, и инвестиране за своя собствена сметка главно в акции/дялови единици на фондове на паричния пазар, краткосрочни дългови книжа и/или депозити.

2.80

В подсектор S.123 се класифицират следните финансови посредници: инвестиционни фондове, включително инвестиционни тръстове, дялови тръстове и други колективни инвестиционни схеми, чиито акции или дялови единици са близки заместители на депозитите.

2.81

Подсектор S.123 не включва:

а)

централни управления, които осъществяват надзор и управление на група, състояща се предимно от ФПП, но които не са ФПП. Те се класифицират в подсектор S.126;

б)

нетърговски организации, признати за независими юридически лица, обслужващи ФПП, но които не са ангажирани с финансово посредничество. Те се класифицират в подсектор S.126.

Инвестиционни фондове, различни от тези на паричния пазар (S.124)

2.82

Определение: подсектор „Инвестиционни фондове, различни от тези на паричния пазар“ (S.124) обхваща всички колективни инвестиционни схеми с изключение на тези, класифицирани в подсектор „Фондове на паричния пазар“, които са основно ангажирани с финансово посредничество. Тяхната дейн