Access to European Union law
<a href="https://eur-lex.europa.eu/content/help/eurlex-content/experimental-features.html" target="_blank">More about the experimental features corner</a>
Choose the experimental features you want to try
EUR-Lex
Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

You are here
Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search

Document 02013L0040-20130814

Consolidated text: Директива 2013/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 август 2013 година относно атаките срещу информационните системи и за замяна на Рамково решение 2005/222/ПВР на Съвета

Access initial legal act
(

Legal status of the document In force

)

ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2013/40/2013-08-14

02013L0040 — BG — 14.08.2013 — 000.001

Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

►B

ДИРЕКТИВА 2013/40/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 12 август 2013 година

относно атаките срещу информационните системи и за замяна на Рамково решение 2005/222/ПВР на Съвета

(ОВ L 218, 14.8.2013 г., стp. 8)


Поправена със:

►C1

Поправка, ОВ L 90710, 11.9.2025, стp.  1 (2013/40/ЕС)



▼B

ДИРЕКТИВА 2013/40/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 12 август 2013 година

относно атаките срещу информационните системи и за замяна на Рамково решение 2005/222/ПВР на Съвета



Член 1

Предмет

Настоящата директива установява минимални правила за определянето на престъпленията и наказанията в областта на атаките срещу информационните системи. Тя има за цел също да способства за предотвратяването на тези престъпления и да подобри сътрудничеството между съдебните и други компетентни органи.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

а) 

„информационна система“ означава устройство или група от взаимосвързани или сходни устройства, едно или повече от които, съобразно дадена програма, извършват автоматизирана обработка на компютърни данни, както и компютърните данни, съхранявани, обработвани, извличани или предавани от такова устройство или група от устройства с цел оперирането с тези данни и използването, защитата и поддръжката им;

б) 

„компютърни данни“ означава представяне на факти, информация или понятия във форма, поддаваща се на обработка в информационни системи, включително и програма, която е в състояние да направи така, че дадена информационна система да изпълни определена функция;

в) 

„юридическо лице“ означава всяко образувание, притежаващо статут на юридическо лице съгласно приложимото право, с изключение на държави членки, трети държави или други публични органи при упражняване на държавна власт, както и на публични международни организации;

г) 

„неправомерно“ означава поведение, което не е разрешено от собственика или от друг притежатели на права върху системата или част от нея, или не е позволено по силата на националното право.

Член 3

Незаконен достъп до информационни системи

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че когато е извършен умишлено, неправомерният достъп до цялата информационна система или до части от нея е наказуем като престъпление, когато е извършен чрез нарушаване на мярка за сигурност, поне в случаите, които не се считат за маловажни.

Член 4

Незаконна намеса в система

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че сериозното възпрепятстване или спиране на функционирането на информационна система чрез въвеждане на компютърни данни, пренасяне, увреждане, изтриване, влошаване, променяне или скриване на такива данни или спиране на достъпа до компютърни данни, когато е извършено умишлено и неправомерно, е наказуемо като престъпление, поне в случаите, които не се считат за маловажни.

Член 5

Незаконна намеса в данни

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че изтриването, увреждането, влошаването, променянето, скриването на компютърни данни в дадена информационна система или спирането на достъпа до такива данни, когато е извършено умишлено и неправомерно, е наказуемо като престъпление, поне в случаите, които не се считат за маловажни.

Член 6

Незаконно прихващане

▼C1

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че извършеното с технически средства прихващане на непублично излъчване на компютърни данни до, от или в рамките на информационна система, включително електромагнитните емисии от информационна система, пренасящи такива компютърни данни, когато е извършено умишлено и неправомерно, е наказуемо като престъпление, поне в случаите, които не се считат за маловажни.

▼B

Член 7

Инструменти, използвани за извършване на престъпления

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че умишленото производство, продажба, набавяне за употреба, внос, разпространяване или друга форма на предоставяне на някой от следните инструменти, когато е извършено неправомерно и с намерение да се използва за извършването на което и да било от престъпленията, посочени в членове 3—6, е наказуемо като престъпление, поне в случаите, които не се считат за маловажни:

а) 

компютърна програма, проектирана или адаптирана главно с цел извършване на което и да било от престъпленията, посочени в членове 3—6;

б) 

компютърна парола, код за достъп или други подобни данни, с чиято помощ може да се получи достъп до цялата информационна система или до част от нея.

Член 8

Подбудителство, помагачество и опит за извършване на престъпление

1.  
Държавите членки гарантират, че подбудителството или помагачеството за извършване на някое от престъпленията, посочени в членове 3—7, е наказуемо като престъпление.
2.  
Държавите членки гарантират, че опитът за извършване на престъпление, посочено в членове 4 и 5, е наказуем като престъпление.

Член 9

Наказания

1.  
Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че престъпленията, посочени в членове 3—8, са наказуеми с ефективни, пропорционални и възпиращи наказания.
2.  
Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че престъпленията, посочени в членове 3—7, се наказват с лишаване от свобода с максимален срок не по-малко от две години, поне в случаите, които не се считат за маловажни.
3.  
Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че когато са извършени умишлено и когато значителен брой информационни системи са били засегнати посредством използването на инструмент, посочен в член 7, проектиран или адаптиран главно за тази цел, посочените в членове 4 и 5 престъпления се наказват с лишаване от свобода с максимален срок не по-малко от три години.
4.  

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че престъпленията, посочени в членове 4 и 5, се наказват с лишаване от свобода с максимален срок не по-малко от пет години, когато:

а) 

те са извършени в рамките на престъпна организация съгласно определението в Рамково решение 2008/841/ПВР, независимо от размера на наказанието, предвидено в него; или

б) 

те са причинили сериозни вреди; или

в) 

те са извършени срещу информационна система, която е част от критична инфраструктура.

5.  
Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че когато престъпленията, посочени в членове 4 и 5, са извършени чрез злоупотреба с лични данни на друго лице, за да се спечели доверието на трето лице, и по този начин са нанесени вреди на законния собственик на самоличността, това може да се разглежда съгласно националното право като квалифициращо обстоятелство, освен ако тези обстоятелства не са вече част от друго престъпление, което е наказуемо съгласно националното право.

Член 10

Отговорност на юридическите лица

1.  

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че юридическите лица могат да бъдат подведени под отговорност за престъпленията, посочени в членове 3—8, извършени в тяхна полза от лице, което действа самостоятелно или като част от орган на юридическото лице и което заема ръководна длъжност в това юридическо лице, въз основа на едно от следните:

а) 

пълномощие да представлява юридическото лице;

б) 

правомощие да взема решения от името на юридическото лице;

в) 

правомощие да упражнява контрол в рамките на юридическото лице.

2.  
Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че юридическите лица могат да бъдат подведени под отговорност, когато липсата на надзор или контрол от страна на лице, посочено в параграф 1, е направила възможно извършването от негово подчинено лице на някое от престъпленията, посочени в членове 3—8, в полза на това юридическо лице.
3.  
Отговорността на юридическите лица съгласно параграфи 1 и 2 не изключва образуването на наказателни производства срещу физически лица, които са извършители, подбудители или съучастници в престъпленията, посочени в членове 3—8.

Член 11

Санкции спрямо юридически лица

1.  

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че юридическо лице, подведено под отговорност съгласно член 10, параграф 1, подлежи на санкции, които са ефективни, пропорционални и възпиращи, включват глоби по наказателното право или друг вид глоби и може да включват други санкции, като например:

а) 

лишаване от правото да се ползва от публични облаги или помощи;

б) 

временно или постоянно лишаване от правото да упражнява търговска дейност;

в) 

поставяне под съдебен надзор;

г) 

съдебна ликвидация;

д) 

временно или постоянно затваряне на структури, използвани за извършване на престъплението.

2.  
Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че юридическо лице, подведено под отговорност съгласно член 10, параграф 2, подлежи на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции или други мерки.

Член 12

Компетентност

1.  

Държавите членки установяват компетентността си по отношение на престъпленията, посочени в членове 3—8, когато престъплението е извършено:

а) 

изцяло или отчасти на тяхната територия; или

б) 

от един от техните граждани, поне в случаите, когато деянието се явява престъпление на мястото, където е извършено.

2.  

При установяването на компетентност в съответствие с параграф 1, буква а) дадената държава членка гарантира, че тя има компетентност, когато:

а) 

извършителят извършва престъплението, когато се намира физически на нейната територия, независимо дали престъплението е насочено срещу информационна система, намираща се на нейна територия; или

б) 

престъплението е насочено срещу информационна система, намираща се на нейната територия, независимо дали извършителят се намира физически на нейна територия, когато го извършва.

3.  

Дадена държава членка уведомява Комисията, когато реши да установи компетентност по отношение на престъпления, посочени в членове 3—8, извършени извън нейната територия, включително когато:

а) 

извършителят има обичайно местопребиваване на нейната територия; или

б) 

престъплението е извършено в полза на юридическо лице, установено на нейната територия.

Член 13

Обмен на информация

1.  
За целите на обмена на информация, свързана с престъпленията, посочени в членове 3—8, държавите членки осигуряват наличието на оперативно национално звено за контакт и използват съществуващата мрежа от оперативни звена за контакт, които са на разположение 24 часа в денонощието и седем дни в седмицата. Държавите членки гарантират също, че разполагат с процедури, чрез които в случай на спешно искане за съдействие компетентният орган в рамките най-много на 8 часа от получаването посочва поне дали на искането за помощ ще бъде отговорено, както и формата и приблизителното време за отговор.
2.  
Държавите членки информират Комисията за определеното от тях звено за контакт, посочено в параграф 1. Комисията съобщава тази информация на останалите държави членки и на компетентните специализирани агенции и органи на Съюза.
3.  
Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират наличието на подходящи канали за докладване с цел да се улесни докладването без необосновано забавяне на компетентните национални органи за престъпления, посочени в членове 3—6.

Член 14

Контрол и статистика

1.  
Държавите членки гарантират наличието на система за записване, производство и предоставяне на статистически данни за престъпленията, посочени в членове 3—7.
2.  
Статистическите данни, посочени в параграф 1, като минимум включват съществуващите данни относно броя на посочените в членове 3—7 престъпления, които са регистрирани от държавите членки, както и броя на лицата, срещу които е възбудено наказателно преследване и които са осъдени за престъпления, посочени в членове 3—7.
3.  
Държавите членки предават на Комисията събраните по настоящия член данни. Комисията прави необходимото консолидираният преглед на тези статистически отчети да бъде публикуван и представен на компетентните специализирани агенции и органи на Съюза.

Член 15

Замяна на Рамково решение 2005/222/ПВР

Рамково решение 2005/222/ПВР се заменя по отношение на държавите членки, които участват в приемането на настоящата директива, без да се засягат задълженията на тези държави членки във връзка със сроковете за транспониране на Рамковото решение в националното право.

По отношение на държавите членки, които участват в приемането на настоящата директива, позоваванията на Рамково решение 2005/222/ПВР се считат за позовавания на настоящата директива.

Член 16

Транспониране

1.  
Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, до 4 септември 2015 г.
2.  
Държавите членки съобщават на Комисията текста на мерките, с които се транспонират в националното им право задълженията, наложени им с настоящата директива.
3.  
Когато държавите членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се придружава от подобно позоваване при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

Член 17

Докладване

До 4 септември 2017 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за оценка на степента, в която държавите членки са предприели необходимите мерки, за да се съобразят с настоящата директива, придружен при необходимост от законодателни предложения. Комисията отчита също техническото и правното развитие в областта на киберпрестъпността, по-специално по отношение на обхвата на настоящата директива.

Член 18

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 19

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки в съответствие с Договорите.

Top