Съединени дела C‑55/11, C‑57/11 и C‑58/11

Vodafone España SA

срещу

Ayuntamiento de Santa Amalia (C‑55/11),

Ayuntamiento de Tudela (C‑57/11),

и

France Telecom España SA

срещу

Ayuntamiento de Torremayor (C‑58/11)

(Преюдициални запитвания, отправени от Tribunal Supremo)

„Директива 2002/20/ЕО — Електронни съобщителни мрежи и услуги — Разрешение — Член 13 — Такси за правата за използване и за правата за изграждане на инфраструктура“

Резюме на решението

1. Съдебно производство — Устна фаза на производството — Възобновяване — Условия

   (член 61 от Процедурния правилник на Съда)

2. Сближаване на законодателствата — Сектор на далекосъобщенията — Електронни съобщителни мрежи и услуги — Разрешение — Директива 2002/20 — Действие по отношение на лицата — Такса, събирана на основание на правата за изграждане на инфраструктура върху, над или под обществен или частен имот — Оператори, които не са собственици на тази инфраструктура, но я използват за предоставяне на мобилни телефонни услуги — Изключване

   (член 13 от Директива 2002/20 на Европейския парламент и на Съвета)

3. Сближаване на законодателствата — Сектор на далекосъобщенията — Електронни съобщителни мрежи и услуги — Разрешение — Директива 2002/20 — Член 13 — Налагане на такси за някои права — Непосредствено действие

   (член 13 от Директива 2002/20 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 23)

2.  Член 13 от Директива 2002/20 относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска такса за правата за изграждане на инфраструктура върху, над или под обществен или частен имот да се налага на операторите, които, без да са собственици на тази инфраструктура, я използват за предоставяне на мобилни телефонни услуги.

   От една страна, всъщност от член 11, параграф 1, първо тире от Директива 2002/21 относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги следва, че правата за изграждане на инфраструктура върху, над или под обществен или частен имот са дадени на предприятието, което има разрешение да предоставя на разположение обществени съобщителни мрежи, т.е. на предприятието, което е оправомощено да изгради необходимата инфраструктура на, под или над земната повърхност.

   От друга страна, термините „инфраструктура“ и „изграждане“ препращат съответно към материалните съоръжения, които правят възможна доставката на електронни съобщителни мрежи и услуги, и към физическия им монтаж на съответния обществен или частен имот.

   Следователно посочената в член 13 от Директива 2002/20 такса за правата за изграждане на инфраструктура трябва да се заплаща само от носителя на тези права, който е и собственик на инфраструктурата, изградена на, под или над съответния обществен или частен имот.

   (вж. точки 31— 33 и 35; точка 1 от диспозитива)

3.  Член 13 от Директива 2002/20 относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги има непосредствено действие, поради което частноправните субекти могат да се позовават непосредствено на него пред националните юрисдикции, за да оспорят прилагането на решение на публичноправния орган, което е несъвместимо с този член.

   Всъщност безусловният и точен текст на тази разпоредба предвижда, че държавите членки могат да налагат такси за права в три конкретни случая, а именно за правата за ползване на радиочестоти или номера или за правата за изграждане на инфраструктура върху, над или под обществен или частен имот.

   (вж. точки 38 и 39; точка 2 от диспозитива)

Съединени дела C‑55/11, C‑57/11 и C‑58/11

Vodafone España SA

срещу

Ayuntamiento de Santa Amalia (C‑55/11),

Ayuntamiento de Tudela (C‑57/11),

и

France Telecom España SA

срещу

Ayuntamiento de Torremayor (C‑58/11)

(Преюдициални запитвания, отправени от Tribunal Supremo)

„Директива 2002/20/ЕО — Електронни съобщителни мрежи и услуги — Разрешение — Член 13 — Такси за правата за използване и за правата за изграждане на инфраструктура“

Резюме на решението

1. Съдебно производство — Устна фаза на производството — Възобновяване — Условия

   (член 61 от Процедурния правилник на Съда)

2. Сближаване на законодателствата — Сектор на далекосъобщенията — Електронни съобщителни мрежи и услуги — Разрешение — Директива 2002/20 — Действие по отношение на лицата — Такса, събирана на основание на правата за изграждане на инфраструктура върху, над или под обществен или частен имот — Оператори, които не са собственици на тази инфраструктура, но я използват за предоставяне на мобилни телефонни услуги — Изключване

   (член 13 от Директива 2002/20 на Европейския парламент и на Съвета)

3. Сближаване на законодателствата — Сектор на далекосъобщенията — Електронни съобщителни мрежи и услуги — Разрешение — Директива 2002/20 — Член 13 — Налагане на такси за някои права — Непосредствено действие

   (член 13 от Директива 2002/20 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 23)

2.  Член 13 от Директива 2002/20 относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска такса за правата за изграждане на инфраструктура върху, над или под обществен или частен имот да се налага на операторите, които, без да са собственици на тази инфраструктура, я използват за предоставяне на мобилни телефонни услуги.

   От една страна, всъщност от член 11, параграф 1, първо тире от Директива 2002/21 относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги следва, че правата за изграждане на инфраструктура върху, над или под обществен или частен имот са дадени на предприятието, което има разрешение да предоставя на разположение обществени съобщителни мрежи, т.е. на предприятието, което е оправомощено да изгради необходимата инфраструктура на, под или над земната повърхност.

   От друга страна, термините „инфраструктура“ и „изграждане“ препращат съответно към материалните съоръжения, които правят възможна доставката на електронни съобщителни мрежи и услуги, и към физическия им монтаж на съответния обществен или частен имот.

   Следователно посочената в член 13 от Директива 2002/20 такса за правата за изграждане на инфраструктура трябва да се заплаща само от носителя на тези права, който е и собственик на инфраструктурата, изградена на, под или над съответния обществен или частен имот.

   (вж. точки 31— 33 и 35; точка 1 от диспозитива)

3.  Член 13 от Директива 2002/20 относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги има непосредствено действие, поради което частноправните субекти могат да се позовават непосредствено на него пред националните юрисдикции, за да оспорят прилагането на решение на публичноправния орган, което е несъвместимо с този член.

   Всъщност безусловният и точен текст на тази разпоредба предвижда, че държавите членки могат да налагат такси за права в три конкретни случая, а именно за правата за ползване на радиочестоти или номера или за правата за изграждане на инфраструктура върху, над или под обществен или частен имот.

   (вж. точки 38 и 39; точка 2 от диспозитива)