Производства по наказателни дела — възстановяване и конфискация на активи

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Обхват

Директивата се прилага за редица престъпления, предвидени в законодателството на Европейския съюз (ЕС), от тероризъм и трафик на наркотици и хора до пране на пари и организирана престъпност.

Проследяване и идентифициране

Държавите — членки на ЕС, трябва:

• систематично да започват разследвания за проследяване на активи, успоредно с наказателните разследвания на престъпления, генериращи високи приходи, извършени от организираната престъпност;
• да осигуряват бързо проследяване и идентифициране на инструменти¹, приходи² или имущество³, които са или могат да станат предмет на заповед за замразяване⁴ или конфискация⁵, дори след окончателна присъда по наказателно дело;
• да създадат служби за възстановяване на активи, които да имат правомощия да:
  • оказва подкрепа и да си сътрудничи с други национални органи, с Европейската прокуратура (EPPO) и с партньори от страни извън ЕС;
  • да действа по заповед за замразяване или конфискация, издадена в друга държава-членка;
  • да поискат съдействие от съответните органи, когато е необходимо;
  • да проследяват и идентифицират имущество, принадлежащо на лица или органи, които са обект на ограничителни мерки на ЕС;
  • да имат достъп до информация, съхранявана в различни национални бази данни и регистри, както и до приложението на мрежата за сигурен обмен на информация;
  • да отговаря на искания за информация от друга държава членка в рамките на определени срокове.

Замразяване и конфискация

Държавите членки трябва да предприемат мерки, които да позволят:

• замразяването на имущество;
• службите за възстановяване на активи спешно да замразяват имущество в трансгранични случаи, когато никой друг компетентен орган не може да действа и когато съществува непосредствен риск имуществото да изчезне;
• конфискация, изцяло или частично, на средствата, приходите или имуществото:
  • от престъпление, за което има влязла в сила присъда,
  • на същата стойност като превода, който заподозреният или обвиняемият е направил на трета страна,
  • от трето лице, което е знаело или е трябвало да знае, че прехвърлянето е направено с цел избягване на конфискация,
  • когато престъпното деяние може да доведе до пряка или непряка икономическа изгода и имуществото е придобито от престъпно поведение („разширена конфискация“),
  • когато наказателното производство не е могло да бъде приключено поради причини като заболяване, изчезване или смърт на обвиняемия („конфискация без присъда“), но е можело да доведе до осъдителна присъда, ако не е било налице някое от изброените обстоятелства,
  • когато национален съд се увери, че необяснимото богатство е резултат от престъпно поведение.
• Държавите членки трябва да гарантират, че исковете на жертвите на престъпления се вземат предвид в производствата по проследяване, замразяване и конфискация на активи. Когато е целесъобразно, държавите членки могат също така да използват конфискуваното имущество за цели от обществен интерес или за социални цели.

Управление

Държавите членки трябва да гарантират:

• създаването на служби за управление на активи, които управляват замразено и конфискувано имущество или подпомагат други компетентни органи при управлението на имущество;
• ефективно управление на замразеното и конфискуваното имущество до неговото унищожаване;
• планиране на управлението на активите преди или малко след замразяването на имота;
• че замразено имущество може да бъде прехвърлено или продадено преди действителната конфискация (междинна продажба), когато активът е нетраен, бързо се амортизира, свързан е с непропорционални разходи или изисква специфични експертни познания.

Защитни мерки

Държавите членки трябва да гарантират, че лицата, засегнати от заповеди за замразяване, конфискация и временна продажба, разполагат с необходимите гаранции, включително правото на справедлив съдебен процес и на ефективни правни средства за защита.

Допълнителни правила

Държавите членки трябва:

• да приемат национална стратегия за възстановяване на активи до 24 май 2027 г. и да я актуализират поне на всеки пет години;
• да гарантират, че службите за възстановяване и управление на активи разполагат с подходящо квалифициран персонал и с необходимите финансови, технически и технологични ресурси;
• да събират и поддържат изчерпателни статистически данни за своите системи за конфискация, като ги изпращат на Европейската комисия до края на следващата година;
• да уведомят Комисията, която вписва данните в онлайн регистър, за своите компетентни органи и звена за контакт до 24 май 2027 г.;
• да приведат своите законови, подзаконови и административни разпоредби в съответствие с директивата до 23 ноември 2026 г.

Комисията:

• създава мрежа за сътрудничество в областта на възстановяването на активи и конфискацията, включваща служби за възстановяване на активи, служби за управление на активи и Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол);
• представя на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз доклад за изпълнението до 24 ноември 2028 г. и доклад за оценка до 24 ноември 2031 г.

Директивата заменя Рамково решение 2005/212/ПВР, Решение 2007/845/ПВР и Директива 2014/42/ЕС.

Директивата не се прилага за Дания и Ирландия.