Укрепена Шенгенска информационна система

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Архитектура на системата

ШИС се състои от следните елементи.

• Централна система (Централна ШИС) с:
  • функция за техническа поддръжка (ЦС-ШИС), съдържаща база данни (база данни ШИС), изпълняваща функции за технически надзор и администриране, и резервна ЦС-ШИС;
  • единен национален интерфейс (НИ-ШИС).
• Национална система (Н.ШИС) във всяка държава за връзка с централната ШИС, включително поне една национална или споделена резервна Н.ШИС. Н.ШИС може да съдържа файл с данни („национално копие“), съдържащ пълно или частично копие на базата данни на ШИС. Не е възможно да се търси във файлове с данни в друга Н.ШИС, освен ако съответната държава не се е съгласила да сподели файла.
• Комуникационната инфраструктура между ЦС-ШИС, резервната ЦС-ШИС и НИ-ШИС осигурява криптирана виртуална мрежа за данните от ШИС и техния обмен между исканията за допълнителна информация в националните бюра за вписвания (Sirene).

Агенцията на Европейския съюз за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие (eu-LISA):

• отговаря за оперативното управление на централната ШИС;
• извършва дейности по поддръжка и технически разработки, необходими за безпроблемното функциониране на централната ШИС;
• внедрява технически решения за подобряване на непрекъснатата наличност на централната ШИС;
• при изключителни обстоятелства може да разработи допълнително копие на базата данни на ШИС;
• публикува списък на службите на Н.ШИС и бюрата за Sirene.

Процедурните правила на ШИС гласят следното.

• Сигналите¹ се съхраняват в ШИС само за времето, необходимо за постигане на целта, за която са били въведени.
• Сигналите трябва да бъдат прегледани в рамките на определени периоди; след това държавата членка може да реши да ги удължи, в противен случай те се изтриват автоматично. Периодите за разглеждане са:
  • 5 години за сигнали за лица, издирвани за арест с цел предаване или екстрадиция, и за изчезнали лица, които може да се наложи да бъдат поставени под закрила, но може и да не се наложи,
  • 3 години за сигнали за лица, издирвани за оказване на съдействие в рамките на съдебна процедура, за неизвестни издирвани лица, за сигнали за връщане и за сигнали за отказ за влизане и пребиваване; ако обаче националното решение, на което се основава сигналът за връщане или сигналът за отказ за влизане и пребиваване, предвижда по-дълъг срок на валидност от 3 години, сигналът се преразглежда в рамките на 5 години,
  • 1 година за сигнали за деца в риск, уязвими лица, които трябва да бъдат защитени от пътуване, и лица за дискретно разследване или специфични проверки,
  • 10 години за сигнали за вещи за дискретно разследване или специфични проверки или за изземване или използване като доказателство в наказателно производство; Европейската комисия е приела актове за изпълнение за установяване на по-кратки периоди на преразглеждане за някои категории сигнали за вещи;
• Категориите данни, които трябва да бъдат въведени в системата, трябва да бъдат проектирани така, че да помагат на крайните потребители да идентифицират дадено лице и бързо да вземат решения. Те трябва да включват минимален набор от данни (фамилия, дата на раждане, причина за сигнала и действия, които трябва да бъдат предприети) и други данни, като вид нарушение, фотографска и дактилоскопична² информация, ако има налична.
• Използването на биометрични и дактилоскопични данни трябва да е съобразено със законодателството на ЕС и основните права и да отговаря на минимални стандарти за качество и технически спецификации.
• Даденият случай трябва да бъде адекватен, релевантен и достатъчно важен, за да оправдае подаването на сигнал в ШИС, например сигнал, свързан с терористично престъпление, отговаря на тези критерии.
• Единствено издаващата държава членка може да променя, добавя, коригира, актуализира или изтрива данни в ШИС.
• Държава, която счита, че действия по даден сигнал биха били несъвместими с нейното национално право, международни задължения или основни интереси, може да постави специален ограничителен знак³ на сигнала, това означава, че тя няма да предприеме действия на своята територия.

Разходи

• Бюджетът на ЕС покрива разходите за експлоатация, поддръжка и развитие на централната ШИС и комуникационната инфраструктура.
• Държавите членки покриват разходите за експлоатация, поддръжка и развитие на собствените си Н.ШИС.

Основна информация за всеки регламент

С Регламент (ЕС) 2018/1860 се засилва прилагането и ефективността на политиката на ЕС в областта на връщането.

• В него се определят общи условия и процедури за въвеждане и обработване на сигнали и за обмен на допълнителна информация за граждани на държави извън ЕС, които подлежат на решение за връщане⁴.
• То изисква от националните органи да въвеждат сигнали веднага след като бъде взето решение за връщане.
• В него се определят категориите данни, които да бъдат включени в сигнала.
• С него се установяват хармонизирани процедури за:
  • потвърждаване на връщането — проверка дали решението за връщане е изпълнено и, ако не е, уведомяване на съответните органи;
  • заличаване на сигналите, за да се гарантира, че няма забавяне между заминаването на гражданин на държава извън ЕС и активирането на забрана за влизане, когато това е уместно;
  • задължителна консултация между националните органи:
    • преди да издаде или удължи разрешение за пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване на гражданин на държава извън ЕС, за когото е подаден сигнал за връщане в друга държава членка, който е придружен от забрана за влизане,
    • преди внасяне на сигнал относно решение за връщане на гражданин на държава извън ЕС, който е притежател на валидно разрешение за пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване, издадена от друга държава членка, или когато това стане ясно на по-късен етап.

Регламент (ЕС) 2018/1861 обхваща използването на ШИС за забрани за влизане.

• С него се установяват условията и процедурите за въвеждане и обработване на сигнали и обмен на допълнителна информация⁵ за граждани на държави извън ЕС, на които е отказано влизане или право на престой в ЕС.
• Той въвежда категории данни, които да бъдат включени в сигнала.
• С него се въвеждат хармонизирани процедури за:
  • задължително въвеждане на сигнал, когато на гражданин на държава извън ЕС е отказано влизане или право на престой, тъй като той представлява заплаха за сигурността или е обект на ограничителна заповед, възпрепятстваща влизането в държава членка или транзитното преминаване през нея;
  • въвеждане на сигнали за граждани на държави извън ЕС, които се ползват от правото на свободно движение в рамките на ЕС;
  • задължителна консултация между националните органи преди издаването или удължаването на разрешение за пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване на гражданин на държава извън ЕС, на когото е отказано правото на влизане или престой в друга държава членка; преди или след въвеждането на сигнал за отказ за влизане и престой на гражданин на държава извън ЕС, който е притежател на валидно разрешение за пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване, издадена от друга държава членка.
• Той гарантира на гражданите на държави извън ЕС правото да бъдат информирани писмено, ако са обект на сигнал.

С Регламент (ЕС) 2018/1862 се подобрява и разширява използването на ШИС за сътрудничество между полицейските и съдебните органи.

• С него се установяват условията и процедурите за въвеждане и обработване на сигнали в ШИС за издирвани и изчезнали лица и вещи, както и за обмен на допълнителна информация и данни в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси.
• Той обхваща процедури за сигнали за:
  • хора, издирвани с цел арест, предаване или екстрадиране;
  • безследно изчезнали лица;
  • уязвимите лица, които трябва да бъдат възпрепятствани да пътуват за тяхна собствена защита или за предотвратяване на заплаха за обществения ред или сигурност;
  • деца в риск, по-специално отвличане, трафик или участие в тероризъм;
  • лица, които се търсят да съдействат при съдебно производство като свидетели или защото са били призовани във връзка с наказателни производства;
  • неизвестни издирвани лица, чиято самоличност се търси;
  • дискретни, специфичнии и разследващи проверки с цел предотвратяване, разкриване, разследване или наказателно преследване на престъпления, изпълнение на наказателна присъда или предотвратяване на заплахи за обществената сигурност;
  • вещи, които трябва да бъдат иззети или използвани като доказателство в наказателното производство, особено лесно разпознаваеми предмети като автомобили, лодки, самолети, огнестрелни оръжия, документи за самоличност и банкноти.

Информационни сигнали за граждани на държави извън ЕС

• С Регламент (ЕС) 2018/1862 се определят правила относно информационните сигнали, насочени към граждани на държави извън ЕС, заподозрени в участие в тероризъм и други тежки престъпления, изброени в приложение I към Регламента за Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) (Регламент (ЕС) 2016/794 — вж. резюмето). Това гарантира, че движението им може да бъде наблюдавано и че цялата съответна информация за тях може лесно и незабавно да бъде получена от правоприлагащите органи в държавите членки.
• Държавите членки могат да въвеждат в ШИС информационни сигнали за граждани на държави извън ЕС в интерес на ЕС по предложение на Европол за въвеждане на информационен сигнал въз основа на информация, получена от органите на държави извън ЕС или от международни организации. Европол трябва да уведоми своето длъжностно лице по защита на данните, когато направи такова предложение.
• Европол може да предложи в ШИС да бъдат въведени информационни сигнали, когато прецени, че:
  • има фактически данни, че дадено лице възнамерява да извърши или извършва терористични престъпления или други тежки престъпления; или
  • цялостна оценка на дадено лице, по-специално въз основа на минали криминални престъпления, дава основание да се смята, че това лице може да извърши такова престъпление.
• Преди информацията да бъде въведена в ШИС, Европол трябва да се увери, че сигналът е необходим и обоснован, и че информацията е надеждна и точна и че в системата вече няма друг сигнал за съответното лице. След това предава информацията, с която разполага по конкретния случай, и резултатите от своята оценка на държавите членки и предлага на една или повече държави членки да въведат информационен сигнал в ШИС. Държавите членки трябва да въведат необходимите процедури за въвеждане, актуализиране и заличаване на информационни сигнали в ШИС.

Правата на субектите на данни

Лицата имат право:

• на достъп до свързаните с тях данни, обработвани в ШИС;
• на коригиране на неточни данни;
• да предявят иск пред съдилищата или компетентните надзорни органи за достъп, коригиране, изтриване, получаване на информация или обезщетение във връзка със сигнал, който ги засяга.

Държавите членки:

• са задължени да прилагат правилата относно правата на защита на данните;
• докладват ежегодно на Европейски комитет по защита на данните за броя на получените искания за достъп до данни и коригиране на неточности, както и за обема на съдебните дела и техния резултат.

Независими надзорни органи следят за законосъобразността на националното обработване на лични данни в ШИС; Европейският надзорен орган по защита на данните, създаден с Регламент (ЕС) 2018/1725, изпълнява същата роля за eu-LISA. Двата си сътрудничат, за да осигурят координиран надзор на ШИС.

• Данните, обработвани в ШИС, и свързаната с тях допълнителна информация не могат да бъдат прехвърляни или предоставяни на държави извън ЕС или на международни организации.
• Регламент (ЕС) 2018/1725 се прилага за личните данни, обработвани от Европейската агенция за гранична и брегова охрана, Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст) и eu-LISA.
• Регламент (ЕС) 2016/679 (вж. резюмето) и Директива (ЕС) 2016/680 (вж. резюмето) се прилагат за лични данни, обработвани от национални органи и служби.

Достъп до данните в ШИС имат следните органи.

• Националните органи, които отговарят за:
  • граничния контрол, полицейските и митническите проверки;
  • предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на терористични актове или други тежки криминални престъпления;
  • разглеждане на условията и вземане на решения, включително относно разрешенията за пребиваване и визите за дългосрочно пребиваване, за влизането, престоя и връщането на граждани на държави извън ЕС;
  • проверките за сигурност на граждани на трети държави, които кандидатстват за международна закрила;
  • разглеждане на заявления за издаване на визи (само за определени категории сигнали);
  • решенията за натурализация;
  • националните съдебни органи, включително тези, които отговарят за публичното преследване по наказателни дела и за съдебните разследвания;
  • издаване на удостоверения за регистрация на превозни средства, лодки, самолети и огнестрелни оръжия.
• Посочените по-долу агенции на ЕС имат право на достъп и търсене на данни в ШИС, когато изпълняват задълженията си в рамките на съответните си мандати:
  • Екипите на Европейската агенция за гранична и брегова охрана участват в задачи, свързани с връщането, и екипи за подкрепа на управлението на миграцията.
  • Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие се занимава със съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси.
  • Европол има достъп до всички данни, а не само до някои, както беше досега. Държавите членки на ШИС трябва да информират правоприлагащия орган за всички открития или сигнали свързани с терористични престъпления;

Гореспоменатите агенции на ЕС информират издаващата държава членка, когато при търсене се установи наличието на сигнал. Те не могат да свързват части от ШИС или да прехвърлят данни от нея към собствените си системи.

Комисията оценява използването на ШИС от тези агенции на всеки 5 години.

Отговорности

Всяка държава членка на ШИС:

• гарантира, че данните са точни, актуални, въвеждат се и се съхраняват в ШИС законосъобразно и се спазват общите правила за обработка на данни;
• създава, използва, поддържа и развива своята Н.ШИС в съответствие с общите стандарти, протоколи и технически процедури и я свързва към НИ-ШИС;
• гарантира непрекъснатата наличност на данни от ШИС за крайните потребители;
• предава сигналите си чрез своята Н.ШИС;
• определя служба Н.ШИС с централна отговорност за осигуряване на безпроблемното функциониране и сигурността на своята Н.ШИС, достъпа на националните органи до ШИС, цялостното спазване на регламента и подходящата наличност на ШИС за всички крайни потребители;
• назначава национален орган (бюро SIRENE) като единно звено за контакт, работещо непрекъснато с цел обмен и предоставяне на цялата допълнителна информация по сигналите и за улесняване на последващите действия;
• приема планове за сигурност, непрекъснатост на дейността и възстановяване при бедствия с цел защита на данните и предотвратяване на неупълномощен достъп;
• прилага правила за професионална тайна и поверителност, включително строг контрол върху външните изпълнители; на частни дружества и организации е забранено да участват в оперативното управление на Н.ШИС;
• поддържа електронни регистри, които обикновено се изтриват след 3 години, на сигнали, достъп и обмен на лични данни за проверка дали търсенето е законосъобразно и за гарантиране на целостта и сигурността на данните;
• провежда национална програма за обучение на персонала с достъп до ШИС относно сигурността на данните и основните права, включително правилата и разпоредбите за защита и обработка на данните.

Комисията:

• приема актове за изпълнение и делегирани актове относно техническите аспекти на ШИС и ги актуализира при необходимост;
• по силата на Регламент (ЕС) 2022/922 (вж. резюмето) има обща координираща роля по отношение на механизма за оценка и мониторинг, който прилага съвместно с правителствата на ЕС, за да гарантира пълното прилагане на шенгенските правила на национално равнище;
• извършва цялостна оценка на централната ШИС, на обмена на допълнителна информация между националните органи, включително оценка на автоматизираната система за идентификация на пръстови отпечатъци, и на информационните кампании на ШИС три години след влизането в сила на регламента и на всеки четири години след това.

eu-LISA отговаря за:

• централната ШИС и нейното оперативно управление, включително проверките на качеството на съдържащите се в нея данни, както и всички задачи, необходими за осигуряване на нейното функциониране без прекъсване всеки ден от годината;
• комуникационната инфраструктура и нейните ключови аспекти, а именно надзор, сигурност, координация между държавите членки и доставчиците, както и бюджетни и договорни въпроси;
• отношенията с бюрата Sirene, координиране, управление и подпомагане на дейностите по изпитване, поддържане и актуализиране на техническите спецификации за обмен на допълнителна информация между бюрата и комуникационната инфраструктура, както и управление на техническите промени;
• приемане на необходимите мерки за защита на данните и предотвратяване на неразрешен достъп или използване, включително планове за сигурност, непрекъснатост на дейността и възстановяване след бедствие за централната ШИС и комуникационната инфраструктура;
• прилагане на правилата за професионална тайна и поверителност, както и поддържане на електронни дневници, при същите условия като националните органи;
• предоставяне на публичен достъп чрез Официален вестник на Европейския съюз до списъка на националните органи, оправомощени да търсят данни в ШИС;
• изготвяне на ежедневни, месечни и годишни статистически данни за броя на записите по категории сигнали, без да се посочват лични данни — след това докладите се публикуват.

Информационна кампания

• Комисията, в сътрудничество с надзорните органи и Европейския надзорен орган по защита на данните, ръководи кампанията. Тя беше стартирана при влизането в сила на законодателството и ще бъде провеждана повторно на редовни интервали, за да информира обществеността за:
  • целите на ШИС;
  • данните в нея;
  • органите, които имат достъп до тях;
  • правата на субектите на данни.
• Комисията поддържа публично достъпен уебсайт с цялата необходима информация за ШИС.
• Държавите членки, в сътрудничество със своите надзорни органи, трябва да информират обществеността за ШИС.