This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 32014L0055
Електронно фактуриране при обществените поръчки
Като част от процеса на модернизиране на публичната администрация в Европа, министрите на Европейския съюз (ЕС) приеха закон, който има за цел да улесни и насърчи използването на електронните фактури за възлагане на обществени поръчки, особено за фирми, работещи по договори в друга държава от ЕС.
Директива 2014/55/EС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно електронното фактуриране при обществените поръчки
През 2014 г. държавите членки на ЕС приеха нови закони за обществените поръчки. Заедно те приеха закон, който следва да доведе до въвеждането в цяла Европа на електронното фактуриране от изпълнителите за извършваната от тях работа или за стоки, които доставят в публичния сектор.
Електронното фактуриране за извършена работа или доставени стоки от предприятие от една държава членка на обществен орган в друга държава членка беше възпрепятствано от проблеми, свързани с оперативната съвместимост, напр. несъвместими системи за електронно фактуриране в отделните държави.
Законът се прилага за фактурите, които попадат в приложното поле на директивите за обществените поръчки (т.е. повечето поръчки), но не се прилага за поръчки, попадащи в приложното поле на Директива 2009/81/ЕО в областта на отбраната и сигурността, където снабдяването и изпълнението на поръчките е обявено за тайно или трябва да са придружава от специални мерки за сигурност.
Европейският стандарт за електронно фактуриране трябва да се разработи и тества от европейските организации за стандартизация в рамките на 3 години след влизането в сила на Директивата. След като стандартът бъде създаден, всички публични органи в целия ЕС ще са задължени да получават и обработват електронни фактури в съответствие с този стандарт.
Стандартът следва да даде възможност за въвеждане на удобни за ползване (разбираеми и лесни за ползване) системи за електронно фактуриране. При прилагането на стандартизацията следва да се вземат предвид специалните потребности на малките и средните предприятия, както и на по-малките възлагащи органи и възложители, които имат ограничен брой персонал и финансови средства.
Стандартът също следва да е подходящ за използване при търговски сделки между предприятия в допълнение към областта за обществени поръчки.
След като новият стандарт е бил публикуван, централното управление на възлагащите органи на държавите от ЕС разполага с 18 месеца, за да го приложи. За местни и регионални възлагащи органи този срок може да бъде удължен на 30 месеца.
Акт |
Влизане в сила |
Краен срок на транспониране в държавите членки |
Официален вестник на Европейския съюз |
Директива 2014/55/ЕС |
26.5.2014 г. |
27.11.2018 г. |
OВ L 133, 6.5.2014 г. |
Директива 2009/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на процедурите за възлагане на някои поръчки за строителство, доставки и услуги от възлагащи органи или възложители в областта на отбраната и сигурността и за изменение на директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО (ОВ L 216, 20.8.2009 г.).
Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за възлагане на договори за концесия (ОВ L 94, 28.3.2014 г.).
Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламенти на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г.).
Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г.).
последно актуализация 13.10.2014