ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1. КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

На 29 юни 2011 г. Комисията прие предложение за следващата многогодишна финансова рамка за периода 2014—2020 г: бюджет за изпълнение на стратегията „Европа 2020“. В предложението Комисията излага становището, че подкрепата за секторите на културата и творчеството (СКТ) следва и занапред да бъде основен елемент от следващия финансов пакет и предложи създаването на програма „Творческа Европа“ — единна рамкова програма, която обединява настоящите програми „Култура“, „МЕДИА“ и „МЕДИА Мундус“ и чрез която се създава нов финансов механизъм за улесняване на достъпа до финансиране за малките и средните предприятия (МСП) и за организациите, работещи в секторите на културата и творчеството.

Този подход отчита съществения дял на тези сектори в създаването на работни места и растеж — те представляват 4,5 % от общия европейски БВП за 2008 г. и осигуряват заетост на около 3,8 % от работната сила[1]. Освен че допринасят пряко за БВП, те разпростират влиянието си и върху други сектори на икономиката, като туризма и осигуряването на ново съдържание за развитието на ИКТ. В по-широк смисъл творчеството ще изиграе съществена роля за съвременното образование. То ще се превърне в движеща сила за иновациите и предприемачеството, както и за интелигентния и устойчив растеж и ще допринесе за социалното приобщаване. Държавите-членки предоставят подкрепа за многобройни инициативи в областта на културата, много от които попадат в обхвата на правилата за държавна помощ.

Въпреки че през последните години тези сектори отбелязват по-високи от средните темпове на растеж в много от държавите, те са изправени пред редица общи предизвикателства и трудности, но ако се следва съгласуван стратегически подход и при наличие на адекватни движещи елементи, съществува потенциал за допълнителен растеж в бъдеще.

Рамковата програма „Творческа Европа“ ще допринесе за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ и на някои от нейните водещи инициативи, като даде отговор на предизвикателствата, пред които са изправени секторите на културата и творчеството по отношение на разпокъсания пазар, глобализацията, навлизането на цифровите технологии, недостига на данни и липсата на частни инвестиции. Програмата ще цели повишаване на конкурентоспособността в секторите на културата и творчеството чрез съсредоточаване върху мерките за изграждане на капацитет и подкрепата за транснационално разпространение на културните произведения. В същото време тя ще играе ключова роля за спазването на правните задължения на Европейския съюз за опазване и насърчаване на културното и езиковото многообразие.

Програмата ще осигури опростена, лесна за разпознаване и достъпна рамка за специалистите в областта на културата и творчеството и ще предложи възможности за осъществяване на дейност както в Европейския съюз (ЕС), така и извън него. Единната рамкова програма ще даде възможност за положително взаимодействие и взаимно обогатяване между различните сектори в рамките на културната и творческата дейност.

Намесата на ЕС в тази област цели осигуряване на системно въздействие и подкрепа за развитието на политиката. Ползата от тази намеса се проявява в следните насоки:

– транснационалния характер на дейностите и тяхното въздействие, които ще допълнят националните и международните програми и другите програми на ЕС;

– реализирането на икономии от мащаба и натрупването на критична маса, които ЕС може да насърчи чрез предоставяната подкрепа, като създава „ефект на лоста“ за привличане на допълнителни средства;

– транснационалното сътрудничество, което може да благоприятства по-всеобхватни, бързи и ефективни реакции на глобалните предизвикателства и да окаже дългосрочен системен ефект върху сектора;

– осигуряването на по-голяма равнопоставеност в европейските сектори на културата и творчеството, като бъдат взети предвид държавите с нисък производствен капацитет и/или държавите или регионите с ограничен в географско или езиково отношение район.

Чрез съсредоточаване върху потребностите на секторите на културата и творчеството и стремежа за разпростиране на дейността им извън националните граници, и като насърчава културното и езиковото многообразие, програмата ще допълни ролята на други програми на ЕС, например подкрепата от структурните фондове за инвестиции в секторите на културата и творчеството, възстановяване на наследството, инфраструктура и услуги в сферата на културата, средства за цифровизация за културното наследство, както и инструментите за външни отношения. В допълнение тя ще използва като основа опита и постиженията на вече съществуващите „отличителни марки“, като „МЕДИА“ и „Европейска столица на културата“.

2. РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОТ ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО 2.1. Консултации и експертни становища

В периода между 15 септември и 15 декември 2010 г. се проведе обществена консултация относно бъдещето на програма „Култура“. Значителен брой организации също изпратиха отделни позиции. Подадените по време на консултацията почти 1 000 отговора (589 отговора от граждани, както и 376 от организации и публични органи) осигуриха подходяща основа за бъдещия анализ. В допитването онлайн бяха зададени редица въпроси въз основа на констатациите в междинната оценка. Обобщение на резултатите бе публикувано през юни 2011 г[2]. След онлайн допитването бе проведена среща за допитване до обществеността, която се проведе на 16 февруари 2011 г. в Брюксел и на която присъстваха над 550 души, много от които участваха от името на представителни европейски културни организации[3].

Освен резултатите от обществените консултации Комисията взе предвид извършената през 2010 г. междинна оценка на сегашната програма[4], коментарите към Зелената книга на Комисията „Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии“ (за която бяха получени около 350 отговора), констатациите в независимите проучвания, както и препоръките, направени от експерти в контекста на отворения метод на координация (ОМК) в областта на културата и структурирания диалог със сектора през периода 2008—2010 г.

Тези различни източници откроиха редицата ползи от програма „Култура“, но също така показаха областите, нуждаещи се от подобряване и опростяване. Един от очерталите се по-конкретно аспекти бе нуждата от преразглеждане на целите в светлината на стратегията „Европа 2020“ и на правните и моралните задължения на Съюза за опазване и насърчаване на културното и езиковото многообразие. Освен това бе изразена силна подкрепа относно ролята на програмата за укрепване на сектора на културата чрез професионално развитие и изграждане на капацитет за творците/операторите в този сектор в международен план, както и насърчаване на транснационалното разпространение на културните произведения и продукти, включително мобилността на творците, артистите и специалистите в сферата на културната дейност. Налице бе подкрепа и за приоритети с по-силно изразен социален характер, включително разширяване на достъпа до култура и участие в културния живот за групите в неравностойно положение (социално приобщаване). В допълнение многократно бяха подчертавани проблемите, свързани с достъпа до финансиране за МСП в сферата на културата и творчеството.

Комисията проведе онлайн консултация за бъдещето на програма „МЕДИА 2007“ в периода от септември до ноември 2010 г. 2 586 респонденти отговориха на проведеното от Комисията обществено допитване в интернет[5]. Те представляват широк кръг от заинтересовани страни в рамките на европейския аудио-визуален сектор в много от държавите-членки и в други европейски държави. Онлайн допитването показа, че според респондентите основните приоритети на бъдещата програма са предимно следните: новите технологии, пропуските в обучението, раздробеността, правилата за подкрепата, медийната грамотност и насърчаващите квоти за европейските творби.

От март до края на май 2011 г. се проведе отделно онлайн допитване за бъдещето на програма „МЕДИА Мундус“. Комисията получи 367 отговора от 51 държави[6]. 86 % от отговорите бяха предоставени от специалисти от държавите-членки. Участвалите в консултацията за програмата „МЕДИА Мундус“ заинтересовани страни определиха като приоритетни действията за улесняване на съвместните продукции, т.е. подкрепа за пазарите на съвместни продукции и за международните фондове за съвместни продукции. Заинтересованите страни изразиха изключително силна подкрепа и относно провеждането на непрекъснато обучение.

На 18 март 2011 г. в Брюксел се състоя обществено изслушване относно програмите „МЕДИА“ и„МЕДИА Мундус“[7], на което се събраха около 250 заинтересовани страни, като филмови производители, продуценти, разпространители, режисьори, организатори на филмови прожекции, филмови фондове и др., за да представят своите виждания и да проведат дебати за бъдещето на програмите. Още 900 души следиха излъчването на дискусията. Основните резултати от изслушването бяха следните: за 20-те години на своето съществуване програма „МЕДИА“ допринесе за значителни промени в европейското аудио-визуално пространство; без подкрепата по програма „МЕДИА“ повечето европейски филми нямаше да могат да се видят извън държавите, където са създадени; европейските индустрии за анимационни продукции сега заемат централно място на световните пазари и програма „МЕДИА“ оказва огромно въздействие върху разработването на европейските съвместни продукции. Днес обаче този сектор е изправен пред значителни важни предизвикателства, както и пред възможности, произтичащи от преминаването към цифрови технологии и глобализацията, и ще бъде необходима подкрепа, за да може да се разработят нови стопански модели и да се извлече полза за сектора от променящите се пазарни условия. Изключително важна ще бъде подкрепата за проекти, които оказват въздействие по цялата верига за създаване на стойност, както и да се съсредоточи повече внимание върху трайното привличане на публика, създаването на „отличителни марки“ и филмовата грамотност.

Комисията също така създаде редица целеви групи от заинтересовани страни в аудио-визуалната област с цел допълнително проучване на нагласите относно програмата и организира конференции и срещи с различни заинтересовани страни в контекста на филмовите фестивали в Ротердам, Берлин и Кан през 2011 г.

Бяха проведени и много допълнителни консултации, насочени конкретно към очерталия се проблем с достъпа до финансиране, в които участваха множество групи от различни заинтересовани страни в областта на аудио-визуалната дейност, музиката, издателската дейност и видеоигрите. В тези консултации участваха Групата на ЕИБ (Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд) и финансови институции. На 3 май 2011 г. Комисията организира семинар относно „Улесняване на достъпа до финансиране за МСП в сферата на културата и творчеството“, на който присъстваха представители от европейските финансови институции, участващи във финансирането на МСП в секторите на културата и творчеството, предприятия от тези сектори, както и експерти, работили по проблемите, свързани с достъпа до финансиране в тази област.

Резултатите от всички консултации бяха обмислени внимателно от Комисията и бяха използвани при изготвянето както на докладите за оценката на въздействието, така и при разработването на бъдещата програма.

2.2. Оценка на въздействието

Настоящото предложение стъпва върху резултатите от три оценки на въздействието, а именно оценка на въздействието във връзка с продължаването на настоящата програма „Култура“, съвместна оценка на въздействието за сегашните програми „МЕДИА“ и „МЕДИА Мундус“, както и отделна оценка на въздействието относно създаването на финансов механизъм за секторите на културата и творчеството.

При оценките на въздействието за програмите „Култура“ и „МЕДИА“ бяха набелязани четирите общи проблема, пред които са изправени секторите на културата и творчеството и за които трябва да се търси решение на равнището на ЕС, за да се постигне желаното въздействие. Първият проблем е свързан с пазарната разпокъсаност, която възниква в резултат на многообразието в Европа по отношение на културата и езиците, вследствие на което в тези сектори се наблюдава раздробеност по езиков и национален признак, както и липса на критична маса. Сега това води до неоптимално транснационално разпространение на произведенията и мобилност на творците и специалистите, както и до географски неравновесия. Разпокъсаността ограничава и избора на потребителите, както и достъпа им до европейски културни произведения. Вторият проблем е необходимостта от приспособяване на секторите към въздействието на глобализацията и преминаването към цифрови технологии. Вследствие на глобализацията обикновено се наблюдава по-силна концентрация на предлагането от страна на ограничен брой основни участници, което представлява заплаха за културното и езиковото многообразие. Преходът към цифрови технологии оказва огромно въздействие върху начина, по който културните произведения се създават, управляват, разпространяват, стигат до потребителя, потребяват се и се реализират икономически, като създава както възможности, така и предизвикателства — ситуация, в която за сектора биха могли да се извлекат ползи чрез прилагането на трансгранични подходи и решения. На трето място стои проблемът, свързан с липсата на съпоставими данни в сектора на културата на европейско и на национално равнище. Това се отразява върху координацията на европейската политика и може да бъде стимул за развитие на националната политика и за системна промяна при ниски разходи за бюджета на ЕС и при пълно зачитане на принципа на субсидиарност. Четвъртият проблем са трудностите, пред които са изправени МСП в областта на културата и творчеството, по отношение на достъпа до финансиране. Това се дължи на нематериалната същност на много от активите в тези области, като например авторското право, които обикновено не се отразяват в счетоводните отчети (за разлика от патентите). Проблемът е породен също и от факта, че за разлика от други промишлени проекти, културните произведения по принцип не са предмет на масово производство, тъй като всяка книга, опера, театрална пиеса, всеки филм и всяка видеоигра е уникален прототип и предприятията обикновено работят по отделни проекти.

След преценка на няколко варианта, и в двете оценки на въздействието се застъпва изводът, че сливането на програмите „Култура“, „МЕДИА“ и „МЕДИА Мундус“ и създаването на нов финансов механизъм като част от единна рамкова програма би осигурило предимства в сравнение с всички други разглеждани варианти от гледна точка на постигането на необходимите цели, ефикасността, ефективността на разходите (постигнат резултат за всяко изразходвано евро), както и съгласуваността.

3. ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Предложението се основава на членове 166, 167 и 173 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Член 166 стои в основата на действията на ЕС в областта на професионалното обучение. В член 167 се определят правомощията на ЕС в сферата на културата и се отправя призив за действие на Европейския съюз, който следва да допринесе за разцвета на културите на държавите-членки, зачитайки тяхното национално и регионално многообразие, като същевременно извежда на преден план общото културно наследство, и ако е необходимо, подкрепя и допълва действията на държавите-членки в областта, уредена с посочената разпоредба. В член 173 от ДФЕС се определя, че Съюзът и държавите-членки полагат грижи за осигуряването на необходимите условия за конкурентоспособността на промишлеността на Съюза, включително действия за насърчаване на благоприятна среда за инициативността и развитието на предприятията.

Освен това в член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз е посочено, че наред с установяването на вътрешния пазар и осигуряването на балансиран икономически растеж, е необходимо зачитане на културното и езиковото многообразие. Хартата на ЕС за основните права (член 22) гласи, че Съюзът зачита културното и езиковото многообразие. На последно място, мандатът на Съюза се признава в международното право и в Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, която е част от достиженията на правото на ЕС.

4. ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Общият бюджет за действията (2014—2020 г.) възлиза на 1,801 милиарда EUR (по текущи цени).

5. НЕЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ

Предложената програма представлява рамка с три направления:

– хоризонтално направление, което е насочено към всички сектори на културата и творчеството и което включва също финансов механизъм и предоставяне на подкрепа за транснационално сътрудничество в областта на политиката и новаторски междусекторни действия;

– направление „Култура“, насочено към секторите на културата и творчеството;

– направление „МЕДИА“, насочено към аудио-визуалния сектор.

Ориентировъчното разпределение на бюджета ще включва 15 % за хоризонталното направление, 30 % за направление „Култура“ и 55 % за направление „МЕДИА“.

Общите цели ще бъдат (i) опазване и насърчаване на европейското културно и езиково многообразие и (ii) засилване на конкурентоспособността на сектора; по този начин програмата ще допринесе за изпълнението на стратегията „Европа 2020“ и на водещите ѝ инициативи.

Конкретните цели са следните:

– подкрепа на възможностите за извеждане дейността на европейските сектори на културата и творчеството на транснационално равнище, включително чрез засилване на връзките и мрежите между операторите;

– насърчаване на транснационалното движение на културните и творческите произведения и на операторите, както и достигане до нова публика в Европа и извън нея;

– засилване на финансовия капацитет на секторите на културата и творчеството;

– подкрепа за транснационалното сътрудничество в областта на политиката с цел да се насърчи разработването на политики, новаторството, трайното привличане на публика, както и новите стопански модели.

За всяко направление ще бъдат обособени специфични приоритети и мерки, като ще се дава предимство на проектите, които оказват системен ефект върху секторите, например чрез подкрепа за нови стопански модели, изграждане на мрежи и обмен на знания и умения, в частност във връзка с преминаването към цифрови технологии и с глобализацията в тези сектори. Друга важна нова цел е предизвикването на интерес към европейските творби чрез подкрепа за дейности, насочени към трайното привличане на публика.

Международният аспект на програма „Творческа Европа“ ще бъде включен чрез следните мерки:

– възможност за участие на държавите в процес на присъединяване, държавите кандидатки и потенциалните държави кандидатки, ползващи се от предприсъединителна стратегия, държавите от ЕИП и от европейската зона на съседство, както и Швейцария;

– възможност за двустранно сътрудничество с други трети държави и международни организации;

– специфични действия, насочени конкретно към специалистите, работещи в международен мащаб (включване на „МЕДИА Мундус“).

6. ОПРОСТЯВАНЕ

Управлението на сегашните програми „Култура“ и „МЕДИА“ вече бе предмет на значително опростяване. По отношение на програма „Творческа Европа“ обаче ще бъдат въведени допълнителни подобрения.

При финансирането като цяло ще бъдe застъпенo по-широкото използване на единни ставки, приемането на повече решения за предоставяне на безвъзмездни средства и сключването на повече рамкови споразумения за партньорство, електронното подаване на документи и доклади за всички действия, както и използването на електронен портал, с цел намаляване на административните формалности за кандидатите и бенефициерите.

Броят на инструментите и на поканите за представяне на предложения, организирани от Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA) по направление „Култура“, ще бъдат предмет на опростяване чрез намаляването им от 9 на 4 основни категории. Отпускането на безвъзмездни средства за оперативни разходи, чиято организация бе объркваща за кандидатите и бенефициерите, ще бъде преустановено и ще бъде заменено с предоставяне на безвъзмездни средства за проекти.

Използването на финансовия механизъм ще доведе до по-добро оползотворяване на средствата от ЕС чрез очаквания финансов „ефект на лоста“ и повторното му използване при револвиращите фондове, което ще даде възможност на Комисията за постигане на по-голяма ефикасност, отколкото при традиционната форма на финансиране на бенефициерите чрез отпускане на безвъзмездни средства.

Друга важна мярка в посока към опростяване ще бъде обединяването на двете информационни мрежи с цел реализиране на икономии от мащаба и по-голяма прозрачност за публиката чрез възможността за единен достъп до програмата посредством информационните бюра „Творческа Европа“.

Учредяването на единен Комитет на програмата също ще допринесе за по-висока ефективност на разходите и оптимизация при управлението на програмата не само чрез икономии на разходите за изпълнение, но и посредством по-голяма резултатност, произтичаща от по-доброто взаимодействие между съответните политики и сектори.

2011/0370 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за създаване на програма „Творческа Европа“

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 167, параграф 5, първо тире, член 173, параграф 3 и член 166, параграф 4 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на предложението на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1) В Договора е залегнал стремежът за полагане на основите на все по-тесен съюз между народите на Европа и на Съюза се поставя задачата, inter alia, да допринесе за разцвета на културите на държавите-членки, като зачита тяхното национално и регионално многообразие и същевременно гарантира осигуряването на условията, необходими за конкурентоспособността на промишлеността в Съюза. В това отношение, когато е необходимо Европейският съюз подкрепя и допълва действията, които държавите-членки предприемат за зачитане на културното и езиковото многообразие, засилване на конкурентоспособността на европейските сектори на културата и творчеството и улесняване на приспособяването към промените в промишлеността, по-специално посредством професионално обучение.

(2) Подкрепата от Съюза за секторите на културата и творчеството се основава на придобития опит при следните програми и действия: Решение № 1855/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно създаване на програма „Култура“ (2007—2013 г.)[8], Решение № 1718/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 г. за прилагане на програма за подпомагане на европейския аудио-визуален сектор (МЕДИА 2007)[9], Решение № 1041/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на програма за сътрудничество в областта на аудиовизията с професионалисти от трети държави (МЕДИА Мундус 2011—2013 г.)[10], Решение № 1622/2006/ЕО[11] на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 г. за установяване на действията на Общността „Европейска столица на културата“ за годините 2007—2019 и Решение № ху/2011[12] (Знак за европейско наследство).

(3) Европейската програма за култура в глобализиращия се свят[13], одобрена от Съвета в резолюция от 16 ноември 2007 г.[14], определя целите за бъдещите дейности на Европейския съюз в секторите на културата и творчеството. Тя има за цел поощряване на културното многообразие и междукултурния диалог и насърчаване на културата като стимул за творческата дейност при осигуряването на растеж и заетост, а също и като жизненоважен елемент в международните отношения на Съюза.

(4) Що се отнася до Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 11 и член 21, секторите на културата и творчеството имат важен принос в борбата срещу всички форми на дискриминация, включително расизма и ксенофобията, и представляват важна трибуна за свободата на словото. В член 22 е формулирано задължението за зачитане на културното и езиковото многообразие.

(5) Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, която влезе в сила на 18 март 2007 г. и по която Съюзът е страна, е насочена към укрепване на международното сътрудничество, включително международни споразумения за съвместни продукции и съвместно разпространение, и към солидарност, създаваща предпоставки за формите на културно изразяване във всички държави.

(6) Съюзът е член на Световната търговска организация (СТО) от 1 януари 1995 г. и следователно попада под общото задължение за спазване на ангажиментите, поети съгласно споразуменията на СТО.

(7) В съобщението на Европейската комисия[15] относно Европейската стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж („Европа 2020“) е определена стратегия, която има за цел превръщането на Съюза в интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика с високо равнище на заетост, производителност и социално сближаване. В стратегията Комисията отбеляза, че е необходимо Съюзът да осигури рамка от по-привлекателни условия за развитие на иновациите и творчеството, включително чрез стимули за растеж на предприятията, чиято дейност е основана на знанието, и разширен достъп до финансиране за секторите на културата и творчеството.

(8) Подкрепата от Съюза за секторите на културата и творчеството се основава на придобития значителен опит по програми „Култура“, „МЕДИА“ и „МЕДИА Мундус“. Тези програми бяха предмет на редовен мониторинг и външна оценка, а относно тяхното бъдеще бяха организирани обществени консултации.

(9) При провеждането на мониторинга, оценката и обществените консултации се очертава изводът, че програмите „Култура“, „МЕДИА“ и „МЕДИА Мундус“ играят ключова роля за опазването и насърчаването на културното и езиковото многообразие на Европа и са в съответствие с потребностите на секторите на културата и творчеството, но също така се подчертава необходимостта новите програми да бъдат ориентирани към постигане на целите на стратегията „Европа 2020“. От оценките и консултациите, а също и от различни независими проучвания, по-специално изследването на аспекта на предприемачеството в културата и творчеството, разглеждани като индустрии, става ясно, че тези сектори са изправени пред общи предизвикателства, а именно силно разпокъсания пазар, навлизането на цифровите технологии и глобализацията, затруднения достъп до финансиране и недостига на сравними данни, като всичко това изисква да се предприемат действия на равнището на Съюза.

(10) Поради своята същност европейските сектори на културата и творчеството са вътрешно раздробени по езиков и национален признак. От една страна тази разпокъсаност обогатява културното пространство и го превръща в независима културна среда, в която се откроява самобитността на различните културни традиции, формиращи многообразието на нашето европейско наследство. От друга страна разпокъсаността води до ограничено и неоптимално транснационално движение на културните и творческите произведения и на операторите в рамките на Съюза и извън него, до географски неравновесия, а вследствие на това — до ограничен избор за потребителя.

(11) Преминаването към цифрови технологии оказва силно въздействие върху начина, по който културните произведения се създават, разпространяват, стигат до потребителя, потребяват се и се реализират икономически. Тези промени са източник на огромни възможности за европейските сектори на културата и творчеството. По-ниските разходи за разпространение, новите канали за разпространение и новите възможности за заемане на пазарни ниши са сред начините за улесняване на пазарния достъп и за разрастване на разпространението в световен мащаб. С цел оползотворяване на тези възможности и приспособяване към навлизащите цифрови технологии и глобализацията, в секторите на културата и творчеството са необходими нови умения и по-широк достъп до финансиране с оглед обновяване на техническото оборудване, разработване на нови методи за производство и разпространение и адаптиране на стопанските модели.

(12) Системата за финансиране на филмите се основава на съществуващите практики в областта на разпространението. Все повече нараства необходимостта обаче от насърчаване на привлекателни законни онлайн оферти и от стимул за иновациите. Поради това за създаването на нови стопански модели е от съществена важност да се поощряват гъвкавите нови форми на разпространение.

(13) Едно от най-големите предизвикателства за секторите на културата и творчеството, особено за малките оператори, включително малките и средните предприятия (МСП) и микропредприятията, е затрудненият достъп до средствата, които са им необходими за финансиране на дейности, растеж, разрастване, поддържане на конкурентоспособността или развиване на дейността в международен план. Докато това предизвикателство стои по принцип пред МСП, положението е значително утежнено в областта на културата и творчеството поради нематериалния характер на много от активите в тези сектори, естеството на дейността им, свързано с уникално сътворяване на прототипи, липсата на готовност за инвестиране на операторите в секторите, както и недостатъчна готовност за реално влагане на капитал от страна на инвестиращите финансови институции.

(14) Като пилотен проект, Европейският алианс на творческите индустрии представлява междусекторна инициатива на политиката, която главно ще предоставя подкрепа на творческите отрасли на равнището на политиката. Целта е привличане на допълнителни средства за творческите отрасли и стимулиране търсенето на творчески услуги на пазара на други промишлености и отрасли. Изпробването на нови инструменти за по-широка подкрепа за иновациите в творческите отрасли ще послужи за създаването на платформа за дискусия и обмен относно политиката с участието на европейски, национални и регионални заинтересовани страни.

(15) Необходимо е съществуващите отделни програми на Съюза в секторите на културата и творчеството да бъдат обединени в една цялостна рамкова програма с цел по-ефективно подпомагане на операторите в сферата на културата и творчеството, които да успеят да се възползват от възможностите, възникващи при прехода към цифрови технологии и глобализацията, и да получат подкрепа при решаването на проблемите, които в момента водят до разпокъсване на пазара. За да бъде ефективна, програмата следва да отчита специфичното естество на различните сфери на дейност в рамките на тези сектори, техните различни целеви групи и конкретните им потребности чрез прилагане на специфични за отделните направления подходи.

(16) Наградата „Европейска столица на културата“ и Знакът за европейско наследство допринасят за засилване на чувството за принадлежност към едно общо културно пространство и способстват за утвърждаване на значимостта на културното наследство. Необходимо е да се осигури финансиране за тези две действия на Съюза.

(17) Държавите в процес на присъединяване, държавите кандидатки и потенциалните държави кандидатки, ползващи се от предприсъединителна стратегия, могат да участват в програмата в съответствие с общите принципи и общите условия и процедури за участие на тези държави в програми на Съюза, установени в съответните рамкови споразумения, решенията на Съвета за асоцииране или други подобни споразумения; държавите от ЕАСТ, които са страни по Споразумението за ЕИП, както и държавите от европейската зона на съседство могат да участват в програмата в съответствие с процедурите, определени въз основа на рамковите споразумения с тези държави, които предвиждат тяхното участие в програмите на Европейския съюз. Участието на Конфедерация Швейцария е предмет на специални споразумения с тази държава.

(18) Програмата следва да бъде отворена също и за действия за двустранно или многостранно сътрудничество с други държави, които не са членки на ЕС, въз основа на допълнителни средства за участие, които следва да бъдат определени.

(19) Необходимо е да се насърчава сътрудничеството между програмата и международните организации в областта на културата и аудио-визуалната дейност, като ЮНЕСКО, Съветът на Европа и по-специално Евроимаж (Eurimages), ОИСР и Световната организация за интелектуална собственост (WIPO ).

(20) Необходимо е да се гарантира европейската добавена стойност на всички действия по програмата, допълване по отношение на дейностите на държавите-членки, както и съответствие с член 167, параграф 4 от Договора и с други дейности на Съюза, по-специално в областта на образованието, научните изследвания и иновациите, промишлената политика и политиката на сближаване, туризма и външните отношения.

(21) В регламента се определя финансов пакет за цялата продължителност на програмата, който представлява основна референтна сума за бюджетния орган при годишната бюджетна процедура по смисъла на точка [17] от Междуинституционалното споразумение от XX/YY/201Z между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно сътрудничеството по бюджетните въпроси и относно доброто финансово управление.

(22) В съответствие с Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността, от 2009 г. Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура осъществява възложени ѝ от Комисията задачи по изпълнението, свързани с управлението на Програма за действие на Общността в областта на образованието, аудио-визуалната дейност и културата. Следователно съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността, при изпълнението на програма „Творческа Европа“ за периода 2014—2020 г. Комисията може да използва съществуваща изпълнителна агенция след предварително извършване на анализ на разходите и ползите.

(23) При изпълнението на програмата следва да се вземе под внимание специфичното естество на секторите на културата и творчеството и е необходимо да се положат специални усилия, за да се гарантира опростяването на административните и финансовите процедури.

(24) Във връзка с Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и с оглед дейността на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) е необходимо разработването и прилагането на подходящи мерки за предотвратяване на измамите и събиране на средствата, които са били изгубени или са били предоставени или неправомерно използвани.

(25) Както е посочено в доклада на Комисията относно въздействието на решенията на Европейския парламент и на Съвета за изменение на правното основание на европейските програми в областта на ученето през целия живот, културата, младежта и гражданството от 30 юли 2010 г., значителното намаляване на сроковете в процедурите на управление доведе до повишаване на ефективността на програмите. Този вид опростяване следва да продължи да се осъществява.

(26) За да се осигурят еднакви условия за изпълнение на програмата, е необходимо на Комисията да бъдат предоставени изпълнителни правомощия, които следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията[16].

(27) В съответствие с принципите за оценка на изпълнението процедурите за мониторинг и оценка на програмата трябва да включват изготвянето на ежегодни подробни доклади и да се основават на определените в настоящия регламент специфични, измерими, достижими, целесъобразни и обвързани със срокове цели и показатели.

(28) На всеки от етапите на извършване на разходите финансовите интереси на Съюза трябва да бъдат защитавани посредством пропорционални мерки, включително предотвратяване, констатиране и разследване на нередности, събиране на изгубени, недължимо платени или неправомерно използвани средства, и когато е уместно, чрез налагане на санкции.

(29) Следва да се предвидят разпоредби за мерки, уреждащи прехода от програмите „Култура 2007“, „МЕДИА 2007“ и „МЕДИА Мундус“ към програмата, предмет на настоящия регламент.

(30) Предвид транснационалния и международния характер на предложените действия, целта на настоящия регламент не може да бъде постигната в достатъчна степен само от държавите-членки. Поради обхвата и очакваното въздействие на тези действия, резултатите в транснационален мащаб могат да бъдат постигнати по-добре чрез действие на равнището на Европейския съюз. Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, определен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не излиза извън рамките на необходимото за подпомагане постигането на целите за опазване и насърчаване на европейското културно и езиково многообразие, както и за укрепване на конкурентоспособността на секторите на културата и творчеството в периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г.

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

Общи разпоредби

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се създава програма „Творческа Европа“ с цел предоставяне на подкрепа на европейските сектори на културата и творчеството, наричана по-долу "програмата", за периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1. „сектори на културата и творчеството“ означава всички сектори, чиито дейности се основават на културни ценности и/или художествени и творчески форми на изразяване, независимо дали тези дейности са пазарно ориентирани или не, и без оглед на вида организация, която ги осъществява. Тези дейности включват създаването, производството, разпространението и съхраняването на стоки и услуги, които представляват културни, художествени или творчески форми на изразяване, както и свързани с тях функции, като образование, управление или регулиране. Секторите на културата и творчеството включват по-специално архитектура, архиви и библиотеки, художествени занаяти, аудио-визуална дейност (включително филми, телевизия, видеоигри и мултимедийни продукти), културно наследство, проектиране, фестивали, музика, сценично изкуство, издателска дейност, радио и изобразително изкуство;

2. „оператор“ означава специалист, организация, предприятие или институция, извършващи дейност в секторите на културата и творчеството;

3. „финансови посредници“ означава финансови институции, които предоставят или възнамеряват да предоставят заеми или допълнителен експертен опит по отношение на секторите на културата и творчеството.

Член 3

Европейска добавена стойност

1. Програмата предоставя подкрепа единствено за действия и дейности, които дават възможност за създаване на европейска добавена стойност и които допринасят за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и водещите ѝ инициативи.

2. Европейската добавена стойност се осигурява по-специално чрез:

a)           транснационалния характер на дейностите и тяхното въздействие, които ще допълнят националните и международните програми и другите програми на Съюза;

б)           икономиите от мащаба и натрупването на критична маса, които Съюзът насърчава чрез предоставяната подкрепа, като създава „ефект на лоста“ за привличане на допълнителни средства;

в)           транснационалното сътрудничество, което благоприятства по-всеобхватни, бързи и ефективни реакции на глобалните предизвикателства и оказва дългосрочен системен ефект върху секторите;

г)            осигуряването на по-голяма равнопоставеност в европейските сектори на културата и творчеството, като бъдат взети предвид държавите с нисък производствен капацитет и/или държавите или регионите с ограничен в географско или езиково отношение район.

Член 4

Общи цели на програмата

Общите цели на програмата са следните:

a)           опазване и насърчаване на европейското езиково и културно многообразие;

б)           засилване на конкурентоспособността на секторите на културата и творчеството с цел насърчаването на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

Член 5

Конкретни цели на програмата

Конкретните цели на програмата са следните:

a)           предоставяне на подкрепа, свързана с възможностите за извеждане на дейността на европейските сектори на културата и творчеството на транснационално равнище;

б)           насърчаване на транснационалното движение на културните и творческите произведения и на операторите, както и достигане до нова публика в Европа и извън нея;

в)           засилване на финансовия капацитет на секторите на културата и творчеството, и по-специално на малките и средните предприятия и организации;

г)            подкрепа за транснационалното сътрудничество в областта на политиката с цел да се насърчи разработването на политики, новаторството, трайното привличане на публика, както и новите стопански модели.

Член 6

Структура на програмата

Програмата се състои от следните направления:

a)           хоризонтално направление, насочено към всички сектори на културата и творчеството;

б)           направление „Култура“, насочено към секторите на културата и творчеството;

в)           направление „МЕДИА“, насочено към аудио-визуалния сектор.

ГЛАВА II

Хоризонтално направление

Член 7

Финансов механизъм за секторите на културата и творчеството

1. Комисията създава механизъм, насочен към секторите на културата и творчеството, който функционира като дългов инструмент на Съюза за малките и средните предприятия. Приоритетите в дейността на механизма са следните:

a)           улесняване на достъпа до финансиране за малките и средните предприятия и организациите в европейските сектори на културата и творчеството;

б)           за тази цел, подобряване на способността на финансовите институции за оценка на културни и творчески проекти, включително техническа помощ и мерки за изграждане на мрежи.

2. Изпълнението на приоритетите се осъществява съгласно приложение I.

Член 8

Транснационално сътрудничество в областта на политиката

С цел да се поощри развитието на политиката, новаторството, трайното привличане на публика, както и новите стопански модели в секторите на културата и творчеството, Комисията прилага следните мерки за подкрепа на транснационалното сътрудничество в областта на политиката:

a)           транснационален обмен на опит, знания и умения относно нови стопански модели, дейности за партньорско обучение и създаване на мрежи между операторите в сферата на културата и лицата, разработващи политиките, във връзка с развитието на секторите на културата и творчеството;

б)           пазарни данни, изследвания, инструменти за предварителен анализ на потребностите от умения и работни места, оценки, анализи на политиката и подкрепа за статистически проучвания;

в)           вноска за членство в Европейската аудио-визуална обсерватория с цел подобряване събирането на данни и анализа по отношение на секторите на културата и творчеството;

г)            изпробване на нови и междусекторни стопански подходи, свързани с финансирането, разпространението и икономическата реализация на творбите и произведенията;

д)           провеждане на конференции, семинари и политически диалог, включително в областта на културната осведоменост и медийната грамотност;

е)           подкрепа за националните представители на информационните бюра по програма „Творческа Европа“ за изпълнение на следните задачи:

– популяризиране на програма „Творческа Европа“ на национално равнище;

– оказване на съдействие на представителите на секторите на културата и творчеството във връзка с програма „Творческа Европа“ и предоставяне на информация за различните форми на подпомагане, предоставяни в рамките на политиката на Съюза;

– поощряване на трансграничното сътрудничество между специалистите, институциите и мрежите в секторите на културата и творчеството;

– подпомагане на Комисията чрез съдействие по отношение на секторите на културата и творчеството в държавите-членки, например посредством предоставяне на данни за тези сектори;

– подпомагане на Комисията за осигуряването на адекватна комуникационна дейност и разпространение на информация относно резултатите и въздействието на програмата.

ГЛАВА III

Направление „Култура“

Член 9

Приоритети по направление „Култура“

1. Приоритетите, свързани с укрепването на капацитета на сектора, са следните:

a)           подкрепа за действия, осигуряващи знания и умения за адаптиране на операторите към цифровите технологии, включително изпробване на нови подходи, свързани с трайното привличане на публика и със стопанските модели;

б)           подкрепа за дейности за професионално развитие на операторите в международен мащаб, както в Европа, така и извън нея;

в)           предоставяне на подкрепа за засилване на капацитета на европейските оператори и на международните културни мрежи с оглед улесняване на достъпа до професионални възможности.

2. Приоритетите относно насърчаването на транснационалното разпространение са следните:

a)           подкрепа за международни турнета, прояви и изложби;

б)           подкрепа за разпространението на европейската литература;

в)           подкрепа за трайно привличане на публика като средство за стимулиране на интереса към европейските културни произведения.

Член 10

Мерки за подкрепа по направление „Култура“

По направление „Култура“ се предоставя подкрепа за следните мерки:

a)           мерки за сътрудничество с цел обединяването на оператори от различни държави при предприемането на секторни или междусекторни дейности;

б)           дейности на европейски органи, включващи мрежи от оператори от различни държави;

в)           дейности на организации, насочени към осигуряването на европейска платформа за развитие на нови таланти и стимулиране на движението на творците и на техните творби и оказване на системен и широкомащабен ефект;

г)            подкрепа за превод на литературни произведения;

д)           специфични действия, чрез които богатството и разнообразието от европейски култури да стане по-видимо, както и стимулиране на междукултурния диалог и взаимното разбирателство, включително чрез европейски награди за култура, Знака за европейско наследство и Европейските столици на културата.

ГЛАВА IV

Направление „МЕДИА“

Член 11

Приоритети по направление „МЕДИА“

1. Приоритетите, свързани с укрепването на капацитета на сектора, са следните:

a)           улесняване на придобиването на умения и развитието на мрежи, и по-специално насърчаване на използването на цифровите технологии с цел адаптиране към развитието на пазара;

б)           засилване на капацитета на операторите в аудио-визуалната сфера за разработване на аудио-визуални произведения с потенциал за разпространение в Европа и извън нея и улесняване на европейските и международните съвместни продукции, включително с телевизионни разпространители;

в)           насърчаване на обмена между предприятията чрез улесняване на достъпа до пазари и до търговски инструменти с цел осигуряване на по-видимо присъствие на проектите на аудио-визуалните оператори на европейските и международните пазари.

2. Приоритетите относно насърчаването на транснационалното разпространение са следните:

a)           подкрепа за кино разпространението чрез транснационален маркетинг, изграждане на „отличителни марки“, разпространение и показване на аудио-визуални проекти;

б)           подкрепа за транснационален маркетинг и разпространение посредством онлайн платформи;

в)           подкрепа за трайно привличане на публика като средство за стимулиране на интереса към аудио-визуалните произведения, по-специално чрез популяризиране, организиране на събития и фестивали и чрез филмова осведоменост;

г)            поощряване на гъвкавостта на новите форми на разпространение с цел създаването на нови стопански модели.

Член 12

Мерки за подкрепа по направление „МЕДИА“

Направление „МЕДИА“ предоставя подкрепа за следните мерки:

a)           подкрепа за разработването на цялостен пакет, обхващащ придобиване на нови умения, обмен на знания и инициативи за изграждане на мрежи;

б)           подкрепа за операторите в аудио-визуалната сфера за разработване на европейски аудио-визуални произведения, притежаващи по-голям потенциал за трансгранично разпространение;

в)           подкрепа за дейности, насочени към улесняване на европейските и международните съвместни продукции, включително телевизията;

г)            улесняване на достъпа до професионални търговски прояви и пазари в аудио-визуалната сфера, както и използването на онлайн търговски инструменти в Европа и извън нея;

д)           създаване на системи за подкрепа на разпространението на европейските ненационални филми чрез всякакви видове платформи, както и за международни търговски дейности;

е)           улесняване на разпространението на европейските филми по целия свят, както и на международни филми в Европа чрез всякакви видове платформи;

ж)          подкрепа за мрежа от собственици на киносалони в Европа, в чиято програма е включен значителен дял ненационални европейски филми, включително интегриране на цифровите технологии;

з)            подкрепа за инициативи за представяне и популяризиране на многообразието от европейски аудио-визуални произведения;

и)           подкрепа за дейности, насочени към повишаване на информираността и стимулиране на интереса на публиката;

й)           подкрепа за новаторски действия за изпробване на нови стопански модели и инструменти в области, които има вероятност да бъдат повлияни от въвеждането и използването на цифровите технологии.

ГЛАВА V

Резултати от изпълнението и разпространение на информация

Член 13

Съгласуваност и взаимно допълване

1. Съвместно с държавите-членки Комисията гарантира цялостна съгласуваност и взаимно допълване по отношение на:

a)           съответните политики на ЕС, по-специално политиките в областта на образованието, заетостта, здравеопазването, изследователската дейност и иновациите, предприятията, туризма, правосъдието и развитието.

б)           други източници на финансиране от ЕС в областта на политиката за култура и медии, по-специално Европейския социален фонд, Европейския фонд за регионално развитие, програмите за научни изследвания и иновации, както и финансовите инструменти, свързани с правосъдието и гражданството, програмите за външно сътрудничество и инструментите за предприсъединителна помощ. По-специално, в процеса на изпълнение на програмата е важно да се осигури взаимодействието ѝ с националните и регионалните стратегии за интелигентна специализация.

2. Настоящият регламент се прилага и изпълнява при спазване на поетите международни ангажименти на Съюза.

Член 14

Мониторинг и оценка

1. Комисията осигурява редовен мониторинг и външна оценка на програма „Творческа Европа“ въз основа на следните показатели за изпълнение. Следва да се вземе предвид фактът, че постигането на резултати при изпълнението зависи от допълващия ефект на други свързани със секторите на културата и творчеството дейности на европейско и национално равнище:

a)           Показатели за общите цели, посочени в член 4:

– процент от заетостта, осигурена чрез секторите, както и дял на тези сектори от БВП;

– процент на хората, които твърдят, че имат достъп до европейски културни творби.

б)           Показатели за конкретните цели, посочени в член 5:

По отношение на посочената в член 5, буква а) цел, свързана с подкрепа за капацитета на европейските сектори на културата и творчеството:

– международно присъствие на операторите в сферата на културата и брой на създадените транснационални партньорства;

– брой на проявите, организирани с цел обучение за творците/операторите в сферата на културата, в резултат на които са се подобрили техните умения и пригодността им за заетост.

По отношение на посочената в член 5, буква б) цел, свързана с насърчаването на транснационалното движение на културните и творческите произведения и на операторите, както и достигането до нова публика в Европа и извън нея:

Направление „Култура“:

– брой на хората, до които пряко или косвено са достигнали проекти, ползващи подкрепа по програмата.

Направление „МЕДИА“:

– брой на продадените билети за европейски филми в Европа и по целия свят (на десет от най-важните неевропейски пазари);

– процент на европейските аудио-визуални произведения в кината, телевизията и цифровите платформи.

По отношение на посочената в член 5, буква в) цел, касаеща увеличаването на финансовия капацитет на секторите на културата и творчеството:

– обем на отпуснатите в рамките на финансовия механизъм заеми;

– брой и географско разпространение на финансовите институции, предоставящи достъп до финансиране за секторите на културата и творчеството;

– брой, националност и подсектори на дейност на крайните бенефициери, ползващи се от финансовия механизъм.

По отношение на посочената в член 5, буква г) цел относно подкрепата за транснационално сътрудничество в областта на политиката:

– брой държави-членки, които при разработването на националните си политики използват резултатите от отворения метод на координация, и брой на новите инициативи.

2. Резултатите от процеса на мониторинг и оценка се използват при изпълнението на програмата.

3. За да може оценката да послужи в процеса на вземане на решение, за извършването ѝ се определя адекватен обхват и достатъчно дълъг период от време.

a)           В допълнение към редовния мониторинг, в срок до края на 2017 г. Комисията възлага изготвянето на външен доклад за оценка на програмата от гледна точка на ефективността при постигането на целите, ефикасността ѝ и осигуряването на европейска добавена стойност с оглед на вземането на решение за нейното продължаване, изменение или преустановяване. Оценката обхваща възможностите за опростяване, вътрешната и външната съгласуваност на програмата, запазването на адекватността на всички цели спрямо първоначалния замисъл, както и степента, в която мерките допринасят за изпълнението на приоритетите на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Оценката се съобразява с резултатите от оценката на дългосрочното въздействие на Решение № 1855/2006/EО, Решение № 1718/2006/ЕО и Решение № 1041/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.

б)           Дългосрочният ефект и устойчивостта на въздействието, постигнати чрез мерките, се оценяват от Комисията от гледна точка на взимането на решение за евентуално подновяване, изменение или преустановяване на бъдеща програма.

Член 15

Комуникация и разпространение на информация

1. Бенефициерите по проектите, осъществявани с подкрепа от програмата, провеждат комуникационни дейности и разпространяват информация за полученото от Съюза финансиране и за постигнатите резултати.

2. Мрежата от посочените в член 8, буква е) информационни бюра по програма „Творческа Европа“ провежда комуникационни дейности и разпространява информация за отпуснатото от Съюза финансиране и за постигнатите в съответната държава резултати.

ГЛАВА VI

Достъп до програмата

Член 16

Разпоредби относно държавите, които не са членки на ЕС, и международните организации

1. Програмата насърчава културното многообразие на международно равнище в съответствие с Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване от 2005 г.

2. Направленията по програмата са отворени за участие за следните държави, при условие че са изпълнени необходимите условия, включително условията по отношение на направление „МЕДИА“, установени в Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги, и са платени допълнителни средства за участие:

a)           държавите в процес на присъединяване, държавите кандидатки и потенциалните държави кандидатки, ползващи се от предприсъединителна стратегия, в съответствие с общите принципи и общите условия и процедури за участието на тези държави в програмите на Съюза, установени в съответните рамкови споразумения, решенията на Съвета за асоцииране или други подобни споразумения;

б)           държавите от ЕАСТ, които са членки на ЕИП, в съответствие с разпоредбите на Споразумението за ЕИП;

в)           Конфедерация Швейцария, въз основа на двустранно споразумение, което следва да бъде сключено с тази държава;

г)            държавите от европейската зона на съседство, в съответствие с процедурите, определени въз основа на рамковите споразумения с тези държави, в които се предвижда тяхното участие в програмите на Европейския съюз.

3. Програмата е отворена за действия, включващи двустранно или многостранно сътрудничество и насочени към определени държави или региони, въз основа на допълнителни средства за участие.

4. Програмата дава възможност за сътрудничество и съвместни действия с държави, които не участват в програмата, и с международни организации, работещи в секторите на културата и творчеството, като ЮНЕСКО, Съвета на Европа, ОИСР или Световната организация за интелектуална собственост, въз основа на съвместен принос за осъществяването на целите на програмата.

ГЛАВА VII

Разпоредби за изпълнение

Член 17

Изпълнение на програмата

За изпълнението на програмата Комисията приема годишни работни програми посредством актове за изпълнение в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 18, параграф 2. В годишните работни програми се определят целите, очакваните резултати, методите за изпълнение, както и общата сума на плана за финансирането. Те съдържат също описание на действията, които ще бъдат финансирани, информация за разпределената за всяко действие сума и приблизителен график на изпълнението. По отношение на безвъзмездните средства, в програмите се посочват приоритетите, основните критерии за оценка и максималният размер на съфинансирането.

Член 18

Процедура по комитология

1. Комисията се подпомага от Комитет на програма „Творческа Европа“. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 19

Финансови разпоредби

1. Размерът на финансовия пакет за изпълнението на тази програма за периода, посочен в член 1, параграф 1, се определя на 1 801 000 000 EUR.

2. Финансовите средства, отпуснати за програмата, могат да покриват също разходи, свързани с дейностите по подготовка, мониторинг, контрол, одит и оценка, които са пряко необходими за управлението на програмата и постигането на целите ѝ, по-специално проучвания, експертни срещи, информационни и комуникационни дейности, включително институционална комуникация на политическите приоритети на Европейския съюз от гледна точка на общите цели на настоящия регламент, разходи, свързани с компютърните мрежи за обработка и обмен на информация, както и всякакви други разходи за техническа и административна помощ, направени от Комисията при управлението на програмата.

3. Финансовите средства, отпуснати за програмата, могат да включват също така разходите за административна и техническа помощ, необходими, за да се гарантира прехода между програмата и мерките, приети съгласно Решение № 1855/2006/EО, Решение № 1718/2006/ЕО и Решение № 1041/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Ако е необходимо, бюджетни кредити могат да бъдат включени в бюджета и след 2020 г. с цел покриването на подобни разходи за управлението на действията, които не са приключили до 31 декември 2020 г.

4. Комисията предоставя финансовата подкрепа от Съюза в съответствие с Регламент № ХХ/2012 [Финансовия регламент].

5. В надлежно обосновани случаи Комисията може да приеме за допустими разходи, които са пряко свързани с изпълнението на ползващите се от подкрепа действия, дори когато тези разходи са направени от бенефициера преди подаването на заявлението за финансиране.

Член 20

Защита на финансовите интереси на Европейския съюз

1. Комисията предприема необходимите мерки, за да гарантира, че при изпълнението на действията, финансирани по силата на настоящия регламент, финансовите интереси на Съюза са защитени чрез прилагането на превантивни мерки срещу измама, корупция и всякакви други незаконни дейности, чрез ефективни проверки и, при установяването на нередности, чрез събирането на недължимо платените суми и, когато е уместно, чрез ефективни, пропорционални и възпиращи санкции.

2. Комисията или нейни представители и Сметната палата имат правомощия за извършване на одити по документи и на място на всички бенефициери на безвъзмездни средства, изпълнители и подизпълнители, които са получили средства от Съюза по силата на настоящия регламент. Европейската служба за борба с измамите (OLAF) може да извършва проверки и инспекции на място по отношение на икономически оператори, засегнати пряко или непряко от такова финансиране в съответствие с процедурите, предвидени в Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 с оглед установяване дали е налице измама, корупция или всякаква друга незаконна дейност, накърняваща финансовите интереси на Съюза във връзка със споразумение за отпускане на безвъзмездни средства, решение за отпускане на безвъзмездни средства или договор за финансиране от страна на Съюза.

3. Без да се засягат първа и втора алинея, в споразумения за сътрудничество с трети държави и международни организации, споразумения за отпускане на безвъзмездни средства, решения за отпускане на безвъзмездни средства и договори, произтичащи от прилагането на настоящия регламент, се предвижда изрично упълномощаване на Комисията, Сметната палата и OLAF за провеждане на такива одити, проверки и инспекции на място. Регламент № ХХ/2012 [Финансовия регламент].

ГЛАВА VIII

Окончателни разпоредби

Член 21

Отмяна и преходни разпоредби

1. Решение № 1855/2006/EО, Решение № 1718/2006/ЕО и Решение № 1041/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета се отменят, считано от 1 януари 2014 г.

2. Дейностите, предприети преди 31 декември 2013 г. въз основа на Решение № 1855/2006/EО, Решение № 1718/2006/ЕО и Решение № 1041/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, продължават да се управляват до приключването им в съответствие с разпоредбите на посочените по-горе решения.

Член 22

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Той се прилага от 1 януари 2014 г.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент:                       За Съвета:

Председател                                                Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I

УРЕДБА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ФИНАНСОВИЯ МЕХАНИЗЪМ ЗА СЕКТОРИТЕ НА КУЛТУРАТА И ТВОРЧЕСТВОТО

Комисията създава механизъм, насочен към секторите на културата и творчеството, който функционира като дългов инструмент на Европейския съюз за малките и средните предприятия. Предоставената чрез него финансова подкрепа е предназначена за малките и средните предприятия и организациите, които извършват дейност в секторите на културата и творчеството.

1. Задачи

Задачите на финансовия механизъм за секторите на културата и творчеството са следните:

a)           предоставя гаранции на съответните финансови посредници от всяка държава, участваща в програма „Творческа Европа“;

б)           Предоставя на финансовите посредници допълнителни експертни познания и капацитет за оценяване на рисковете, свързани с операторите в секторите на културата и творчеството;

2. Подбор на посредници

Посредниците се избират в съответствие с най-добрите пазарни практики и с оглед на въздействието върху:

– обема на дълговото финансиране, предоставено на операторите в сферата на културата и творчеството и/или

– достъпа до финансиране на операторите в сферата на културата и творчеството, и/или

– поемането на риск от страна на съответния посредник при финансирането на оператори в сферата на културата и творчеството.

3. Срок на действие механизма за секторите на културата и творчеството

Срокът на индивидуалните гаранции е не по-дълъг от 10 години.

В съответствие с член 18, параграф 2 от Регламент № ХХ/2012 [Финансовия регламент], приходите и плащанията, генерирани от гаранциите, се зачисляват на финансовия механизъм. За вече създадените при предходната многогодишна финансова рамка финансови механизми, приходите и плащанията, реализирани чрез операции, започнали през предходния период, се зачисляват на финансовия механизъм от текущия период.

4. Изграждане на капацитет

Изграждането на капацитет по линия на финансовия механизъм за секторите на културата и творчеството е по същество предоставяне на експертни услуги на финансовите посредници за подписването на споразумение в рамките на финансовия механизъм за секторите на културата и творчеството, с цел на всеки финансов посредник да се предоставят допълнителни експертни познания и капацитет за оценка на рисковете, свързани с финансирането на секторите на културата и творчеството. В допълнение, операторите в секторите на културата и творчеството биха могли да се възползват от изграждането на капацитета, като развиват необходимите им умения за съставяне на бизнес планове и представяне на точна информация относно своите проекти, което би било от полза за ефективна оценка от страна на финансовия посредник на проектите в областта на културата и творчеството.

5. Бюджет

Средствата от бюджета покриват пълните разходи за механизма, включително изплащането на задължения към финансовите посредници, като загуби по гаранции, такси за управление към ЕИФ, който управлява средствата от Съюза, както и всякакви други допустими разходи или разноски.

6. Публичност и повишаване на осведомеността

Всеки посредник гарантира подходящо ниво на публичност и прозрачност по отношение на предоставената от Съюза подкрепа, включително адекватна информация относно предлаганите от програмата възможности за финансиране.

Осигуряват се гаранции за адекватното информиране на крайните бенефициери относно съществуващите възможности за финансиране.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА ЗА ПРЕДЛОЖЕНИЯ

РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.        Наименование на предложението/инициативата

Предложение за РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА за създаване на програма „Творческа Европа“

1.2.        Съответна(и) област(и) на политиката в структурата на УД/БД[17]

Дял 15 — Образование и култура

1.3.        Естество на предложението/инициативата

ü Предложението/инициативата е във връзка с ново действие

¨ Предложението/инициативата е във връзка с ново действие вследствие на пилотен проект/подготвителна дейност[18]

¨ Предложението/инициативата е във връзка с продължаване на съществуващо действие

¨ Предложението/инициативата е във връзка с действие, пренасочено към ново действие

1.4.        Цели

1.4.1.     Многогодишна(и) стратегическа(и) цел(и) на Комисията, към която(ито) е насочено(а) предложението/инициативата

Програмата ще допринесе за изпълнение на стратегията „Европа 2020“ (COM (2010) 2020, 3.3.2010 г.) чрез

а) опазване и насърчаване на европейското културно и езиково многообразие;

б) повишаване на конкурентоспособността на секторите на културата и творчеството с оглед насърчаването на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

1.4.2.     Конкретна(и) цел(и) и съответна(и) дейност(и) във връзка с УД/БД

Конкретни цели:

а) подкрепа за възможностите за извеждане дейността на европейските сектори на културата и творчеството на транснационално равнище;

б) насърчаване на транснационалното движение на културните и творческите произведения и на операторите, както и достигане до нова публика в Европа и извън нея;

в) засилване на финансовия капацитет на секторите на културата и творчеството;

г) подкрепа за транснационалното сътрудничество в областта на политиката с цел да се насърчи разработването на политики, новаторството, трайното привличане на публика, както и новите стопански модели.

Съответна(и) дейност(и) във връзка с УД/БД

15.04 „Творческа Европа“

1.4.3.     Очакван(и) резултат(и) и въздействие

Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на целевите бенефициери/групи.

Програмата ще способства за приспособяване на секторите на културата и творчеството към глобализацията и навлизането на цифровите технологии и ще увеличи обема на транснационалната търговия с произведения на културата, както и възможностите за турнета на творците и другите специалисти, като ще подобри капацитета за развиване на дейност на международно равнище и ще допринесе за икономическия растеж и заетостта. Това ще бъде постигнато чрез съсредоточаване върху проекти, които могат да осигурят знания и умения с оглед на пълното оползотворяване на потенциала, който предлага преходът към цифрови технологии, с цел достигане до по-широка публика, разработване на нови стопански модели и мобилизиране на нови източници на приходи (което ще допринесе и за намаляване на зависимостта от публично финансиране). За да се постигне умножаване на ефекта, вниманието ще бъде насочено към лица, допринасящи за разпространяването на информация и идеи. По-силното съсредоточаване на подкрепата върху транснационалното разпространение на произведения би следвало да спомогне за реализиране на икономии от мащаба чрез подпомагане на създаването на физически мрежи в услуга на творците, специалистите и произведенията или по-широко цифрово разпространение извън традиционните вериги за разпространение, като по този начин се подобрява възвръщаемостта на разходите чрез по-широк обхват на разпространението и по-широка публика.

Структурата на рамковата програма, включваща предишните програми „Култура“, „МЕДИА 2007“ и „МЕДИА Мундус“, ще осигури по-гладко осъществяване на обмена на информация между секторите и ще спомогне за засиленото взаимно предаване на познания, например за нови търговски умения. Създаването на мрежи, сътрудничеството и стратегическите партньорства между операторите се вписват по-лесно в тази структура, отколкото при наличието на две отделни програми.

Освен това включването на финансовия механизъм ще помогне на СКТ да постигнат финансова стабилност, да инвестират в иновации и да достигнат до нови пазари на растеж посредством цифрово разпространение и продажби, като по този начин достигнат до нова и по-широка публика.

1.4.4.     Показатели за резултатите и за въздействието

Да се посочат показателите за мониторинг на изпълнението на предложението/инициативата.

а) Показатели за общите цели (член 4 от регламента):

- дял на секторите в заетостта, както и дял от БВП [цел за 2020 г.: увеличение в размер на 5 % на дела в заетостта и дела от БВП];

- процент на хората, които твърдят, че имат достъп до ненационални европейски културни произведения [цел за 2020 г.: увеличение с 2 процентни пункта в сравнение с резултатите в проучването на Евробарометър за 2007 г.].

б) Показатели за конкретните цели (член 5 от регламента):

По отношение на подкрепата за капацитета на европейските сектори на културата и творчеството (член 5, буква а):

- международно присъствие на операторите в сферата на културата и брой на създадените транснационални партньорства [цел за 2020 г.: създаване на 10 000 транснационални партньорства];

- брой на проявите, организирани с цел обучение на творците/операторите в сферата на културата, в резултат на които са се подобрили техните умения и пригодността им за заетост [цел за 2020 г.: 300 000 специалисти, участвали в дейности за обучение].

Що се отнася до насърчаването на транснационалното движение на културните и творческите произведения и на операторите, както и достигането до нова публика в Европа и извън нея (член 5, буква б):

Направление „Култура“:

- брой на хората, до които пряко или косвено са достигнали проекти, ползващи подкрепа по програмата [100 милиона души];

Направление „МЕДИА“:

- брой на продадените билети за европейски филми в Европа и по целия свят (на 10 от най-важните неевропейски пазари) [цел за 2020 г.: 325 милиона продадени билети (в Европа) 165 милиона продадени билети (по света, 10 от най-важните пазари ) (10-процентно увеличение)];

- процент на европейски аудио-визуални произведения, реализирани в киносалоните, телевизията и чрез цифрови платформи [цел за 2020 г.: 60 % в кината, 67 % в телевизията, 67 % чрез цифровите платформи].

По отношение на укрепването на финансовия капацитет на европейските сектори на културата и творчеството (член 5, буква в):

- обем на отпуснатите заеми в рамките на финансовия механизъм [цел за 2020 г.: заеми на стойност 1 милиард EUR];

- брой и географско разпространение на финансовите институции, предоставящи достъп до финансиране за секторите на културата и творчеството [цел за 2020 г.: финансови институции от 10 различни държави];

- брой, националност и подсектор на дейност на крайните бенефициери, ползващи се от финансовия механизъм [цел за 2020 г.: 15 000 бенефициери от 5 различни подсектора].

По отношение на подкрепата за транснационално сътрудничество в областта на политиката (член 5, буква г):

- брой държави-членки, които при разработването на националните си политики използват резултатите от отворения метод на координация, и брой на новите инициативи [цел за 2020 г.: всяка държава-членка, участваща в ОМК, използва резултатите и стартира поне една инициатива].

1.5.        Основания за предложението/инициативата

1.5.1.     Изисквания, които трябва да бъдат спазени в краткосрочен или дългосрочен план

Програмата ще даде отговор на предизвикателствата, пред които са изправени секторите на културата и творчеството от гледна точка на разпокъсания пазар, глобализацията и преминаването към цифрови технологии, недостига на данни и липсата на частни инвестиции, и ще допринесе за изпълнението на целите на стратегията „Европа 2020“ чрез насърчаване на иновациите, предприемачеството и интелигентния, устойчив растеж и социалното приобщаване.

Тя способства за по-висок дял на тези сектори в заетостта и икономическия растеж — понастоящем секторите на културата и творчеството осигуряват 4,5% от общия европейски БВП през 2008 г., както и заетост на 3,8% от работната ръка.

1.5.2.     Добавена стойност от намесата на ЕС

Освен ефекта на допълване спрямо други политики и програми на ЕС, новата инициатива би осигурила следната добавена стойност, произтичаща от намесата на ЕС:

- транснационалния характер на дейностите и тяхното въздействие, което ще допълва националните и международните програми и другите програми на Европейския съюз;

- реализирането на икономии от мащаба и натрупването на критична маса, които Европейският съюз може да насърчи чрез предоставяната подкрепа, като създава „ефект на лоста“ за привличане на допълнителни средства;

- транснационалното сътрудничество може да благоприятства по-всеобхватни, бързи и ефективни реакции на глобалните предизвикателства и да окаже дългосрочен системен ефект върху сектора;

- осигуряването на по-голяма равнопоставеност в европейските сектори на културата и творчеството, като бъдат взети предвид държавите с нисък производствен капацитет и/или държавите или регионите с ограничен в географско или езиково отношение район.

1.5.3.     Поуки от подобен опит в миналото

Въз основа на резултатите от няколко оценки и обществени допитвания за предишни програми, чрез програма „Творческа Европа“ ще бъдат въведени мерки, адаптирани към сегашните и бъдещите потребности на секторите, и ще се премине към опростяване на управлението и изпълнението на програмата.

Динамичните промени в сектора от гледна точка на навлизащите цифрови технологии и глобализацията и непрестанно развиващите се технологии изискват приспособяване в много широк мащаб от страна на операторите в сферата на културата и творчеството. Тези потребности са отразени в предложеното действие. Програмата улеснява придобиването на нови способности, например за разработване на нови стопански модели и намиране на нови източници на приходи, включително маркетинг умения и умения за трайно привличане на публика, актуални знания и умения в областта на ИКТ, както и по-добро познаване на аспектите, свързани например с авторското право, като същевременно дава отговор на съществуващия недостиг на пазарни данни. Интегрирането на международно измерение в рамките на цялата програма и съсредоточаването на вниманието например върху сферата на видеоигрите ще позволят да се достигнат нови географски и продуктови пазари. Чрез своята гъвкавост програмата ще даде възможност за допълнително експериментиране посредством подкрепа за пилотни проекти. Наред с това програмата е насочена към необходимостта от медийна и културна осведоменост с цел създаване и привличане на по-широка публика, както и формиране на критично разбиране за произведенията на европейската културна и творческа дейност.

Чрез програмата се осигурява единен достъп за европейските оператори в сферата на културата и творчеството, който е лесно разпознаваем и опростен. Посредством обединеното информационно бюро по програма „Творческа Европа“ ще се реализират икономии на ресурси и ще се подобри управлението на информационните бюра, ще се улесни изпълнението и ще се осигури повече публичност на програмата.

За ускоряване на оперативното управление на програмата ще бъдат въведени мерки за допълнително опростяване, които включват: They will include: подобряване на инструментите и ресурсите за събиране на данни и за анализ; по-широко използване на финансирането чрез еднократни суми и единни ставки, рамкови споразумения за партньорство и решения за предоставяне на безвъзмездни средства; намаляване на броя на инструментите по направление „Култура“; портали за бенефициерите и използване на други инструменти на ИКТ за намаляване на административните формалности за кандидатите/бенефициерите; електронни формуляри за кандидатстване и окончателни доклади за всички действия.

1.5.4.     Съгласуваност и евентуално взаимодействие с други съответни инструменти

Програмата ще допълва изцяло други инструменти на ЕС. Нито една от другите програми на ЕС не насърчава транснационалната мобилност на творците/специалистите в сферата на културата и аудио-визуалната дейност, нито разпространението на произведенията. По отношение на езиковото многообразие програмата ще допълва действията, провеждани от ЕС в областта на изучаването на езици. Програмата обаче няма за цел да предоставя официално или неформално обучение, което вече е обхванато от програмата „Еразъм за всички“, а поставя акцент върху насърчаването на партньорския обмен на знания и ускореното обучение между равнопоставени партньори сред културните организации по въпросите, които са основни предизвикателства за сектора.

Програмата ще играе допълваща роля по отношение на политиката на ЕС в областта на културата, като осигурява пряк контакт с операторите в сферата на културата и по този начин подпомага постигането на системна промяна от гледна точка на приоритетите в политиката на ЕС.

За разлика от финансирането от ЕС по линия на други инструменти, като ЕФРР, ЕСФ, Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации (РПКИ), настоящата програма е конкретно насочена към потребностите на секторите на културата и творчеството и стремежа им да развиват дейността си извън националните граници, като се поставя силен акцент върху насърчаването на културното и езиковото многообразие. Предоставяната понастоящем подкрепа по линия на ЕФРР/ЕСФ е насочена към съхраняване, възстановяване и развитие на културното наследство, развитие на инфраструктура за целите на културата, възстановяване на градската среда, подкрепа за туризма, насърчаване на предприемачеството, подкрепа за услуги в сферата на културата, основани на ИКТ, и подобряване на човешкия капитал, като се отделя особено внимание на новаторството и развитието на регионално или местно ниво. Освен това подкрепата за развитие на политиката би оказала благоприятен ефект върху обмена на познания при развитието на регионалните политики от държавите-членки.

РПКИ предоставя достъп до финансиране на МСП (чрез гаранции и капитал) и подпомага въвеждането на цифрови технологии и цифрово съдържание, но тези инструменти са от общ характер и не осигуряват разпространение на специфичен за сектора експертен опит. Финансовият механизъм, създаден посредством програмата с цел засилване на финансовия капацитет на секторите на културата и творчеството в Европа, ще се съсредоточи по-конкретно върху специфичните потребности на тези сектори с оглед на това финансовите институции да постигнат по-добро осмисляне на ролята на оценката на риска в тези сектори и да изградят съответни мрежи помежду си.

По направление „Култура“ не се предвижда подкрепа за масовата цифровизация на културното наследство. Това би могло да бъде финансирано чрез структурните фондове. В допълнение, политиката и дейностите, свързани с цифровизацията и обединяването на съдържанието посредством Europeana (Европейската цифрова библиотека), се осъществяват в рамките на Програмата в областта на за цифровите технологии за Европа.

Международното финансиране по направление „Култура“ ще подпомогне европейския сектор на културата да изведе дейността си на международно равнище, като същевременно се превърне в отражение на вътрешните цели на програмата. За разлика от други инструменти на ЕС, насочени към сътрудничество с трети държави в областта на културата, то осигурява многостранна, а не двустранна основа за сътрудничеството, като няма за цел сътрудничеството за развитие с трети държави. Същевременно може да осъществи взаимодействие с тези програми, след като бъде постигнато укрепване на секторите на културата и творчеството.

1.6.        Продължителност и финансово отражение

þ Предложение/инициатива с ограничена продължителност

– þ  Предложението/инициативата е в сила от 1.1.2014 г. до 31.12.2020 г.

– þ  Финансово отражение за периода от 2014 г. до 2020 г. (както и след 2020 г. по отношение на плащанията)

¨ Предложение/инициатива с неограничена продължителност

– Изпълнение с период на започване на дейност от ГГГГ до ГГГГ,

– последван от функциониране с пълен капацитет.

1.7.        Предвиден(и) метод(и) на управление[19]

þ Пряко централизирано управление от Комисията

þ Непряко централизирано управление при делегиране на свързани с изпълнението задачи на:

– þ  изпълнителни агенции

– ¨  органи, създадени от Общностите[20]

– þ  национални органи от публичния сектор/органи със задължение за обществена услуга

– ¨  лица, на които е възложено изпълнението на специфични дейности по силата на дял V от Договора за Европейския съюз и които са посочени в съответния основен акт по смисъла на член 49 от Финансовия регламент

¨ Споделено управление с държавите-членки

¨ Децентрализирано управление с трети държави

þ Съвместно управление с международни организации (както е посочено по-долу)

Ако е посочен повече от един метод на управление, пояснете в частта „Забележки“.

Забележки

Изпълнението на програмата ще се извършва от:

Комисията в следните области на действие: специфични действия в рамките на направление „Култура“ (Награди, Европейски столици на културата, Знак за европейско наследство и др.), подкрепа за фондове за съвместни продукции, подкрепа за транснационално сътрудничество в областта на политиката.

ЕАСЕА в останалите области на действие.

ЕИФ по отношение на финансовия механизъм за секторите на културата и творчеството

базирани в Европа международни фондове за съвместни продукции (органи по смисъла на член 54 от Финансовия регламент) в областта на действие, свързана със съвместните продукции

2.           МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.        Правила за мониторинг и изготвяне на доклади

Да се посочат честотата и условията.

Комисията осигурява редовен мониторинг и външна оценка на програма „Творческа Европа“ въз основа на показателите, посочени в точка 1.4.4. Трябва да се вземе предвид, че оценката на показателите зависи от ефекта на допълване на други свързани със секторите на културата и творчеството дейности на европейско и на национално ниво. В срок до 31 декември 2017 г. Комисията внася в Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите доклад за оценка на постигнатите резултати и на количествените и качествените аспекти на изпълнението на програмата. Оценката ще включва последващата оценка на предишните програми.

2.2.        Система за управление и контрол

2.2.1.     Установен(и) риск(ове)

А: Основни рискове и основни причини за грешките

За програма „Творческа Европа“ бяха установени следните основни рискове и причини за грешки, въз основа на вече констатираните по отношение на настоящите програми „МЕДИА“ и „Култура“:

- целева публика:повечето участници в програмата вероятно са малки и средни организации в секторите на аудио-визуалната и творческата дейност. Възможно е някои от тях да не разполагат със солидна финансова основа или усъвършенствани управленски структури. Това може да повлияе върху финансовите и оперативните им възможности да управляват средства на ЕС;

- грешки, свързани с допустимостта на разходите при безвъзмездните средства, отпускани на база бюджет, които се дължат на сложните правила, липсата на правилно водени оправдателни документи от бенефициерите или неадекватните проверки на документацията: този риск ще продължи да съществува по отношение на програма „Творческа Европа“, макар че за настоящото поколение програми би следвало да е по-нисък поради опростените правила, по-широкото използване на финансирането чрез единни ставки и еднократни суми, както и подобрената и по-целенасочена проверка на документацията на (вж. точка 2.2.2);

- ограничен риск от двойно финансиране, тъй като организациите могат да се възползват от безвъзмездно финансиране по различни програми на ЕС.

Следва да се отбележи, че повечето от действията по настоящите програми „МЕДИА“ и „Култура“ се управляват, и предстои да се управляват по програма „Творческа Европа“, от Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA). Поради това смекчаването на изброените по-горе рискове до голяма степен ще бъде отговорност на агенцията.

Б: Очаквани проценти на грешките

Данните за 2009 г. и 2010 г. показват, че процентът на грешките за програма „МЕДИА“ е много нисък (под 0,5 %). Това се потвърждава от наличните към момента ориентировъчни данни за 2011 г.

По отношение на програма „Култура“, процентът на грешките за 2009 г. бе 0,57%, а за 2011 г би трябвало също да е значително под прага от 2 % съгласно предварителните данни, сочещи ниво от 0,6 % – 0,7 %. За 2010 г. степента на същественост на изложените на риск средства, дължаща се на процента на грешките, бе над прага от 2 % (4,28%), но извадката от одитите бе за по-малка сума от бюджета, отколкото през 2009 г. и 2011 г. Следователно за периода 2009—2011 г. многогодишният процент на грешките е под 1 %.

По отношение на процента на грешките за 2010 г., извършеният от EACEA анализ на грешките показа, че повечето от тях са свързани с основните рискове, посочени по-горе. Бе изготвен план за действие, който предвижда мерки за подобряване на качеството на информацията, предоставяна на бенефициерите относно финансовите им задължения, стратегия за подобряване на ефикасността и ефективността на посещенията за мониторинг, стратегия за подобряване на проверките на документацията, както и консолидиране на одитния план за 2011 г.

Въз основа на процентите на грешките за 2009 г. и 2010 г. и оценката на вероятните нива на грешките за 2011 г., може да се направи заключението, че се очаква степента на неспазване на правилата при програма „Творческа Европа“ да бъде значително под прага от 2 %. Това предположение се подкрепя от факта, че в сравнение със сегашните програми се предвиждат допълнителни мерки за опростяване и мерки за контрол (вж. точка 2.2.2).

2.2.2.     Предвиден(и) метод(и) на контрол

А: Информация относно системата за вътрешен контрол

В основата на системата за контрол на програма „Творческа Европа“ стои оценката на риска. Системата ще включва следните основни проверки, които ще се извършват предимно от EACEA. По отношение на действията, които се управляват пряко от ГД „ Образование и култура “ се прилага същата система за контрол.

1. По време на подбора:

- проверка на оперативните и финансовите възможности на кандидатите;

- проверки на критериите за допустимост и изключване;

- оценка и проверка на бюджета и съдържанието;

- правни и финансови проверки;

- установяване на евентуално двойно финансиране чрез използване на подходящи инструменти на информационните технологии;

2. По време на управлението на договорите:

- финансови процедури,основани на разделяне на функциите;

- по-широко използване на единни ставки и еднократни суми с цел намаляване на риска от грешки;

- по отношение на безвъзмездните средства, отпускани на база бюджет, определяне на процедури за проверка на документацията при окончателните отчети, въз основа на оценка на съответните рискове и разходите за проверките:

          *по отношение на безвъзмездни средства над определен праг, задължително представяне на одиторски заверки при окончателното плащане;

          *по отношение на безвъзмездните средства с по-малък размер, представяне от страна на бенефициерите на извлечение от фактурите; съдържанието на извлечението ще бъде определено за всяко отделно действие въз основа на анализ на рисковете.

- опростяване на правилата, както и предоставяне на по-ясна и прозрачна информация на бенефициерите относно тези правила;

- подобряване на ефикасността и ефективността на посещенията за мониторинг чрез използване на отчитащи риска критерии за избор на проектите, които ще бъдат посетени, както и критерии за качество за проследяване на изпълнението им.

3. Последващ контрол

- Годишен план за последващ одит (основан на риска план и произволен подбор) въз основа на цялостен анализ на риска.

- Аd-hoc одити в случите, в които са налице сериозни опасения за нередности и/или за измама.

В заключение, тежестта за бенефициерите във връзка с проверките следва да намалее в сравнение с настоящата ситуация, тъй като част от очаквания по-нисък риск от неспазване на правилата ще бъде в резултат на допълнителното опростяване и по-доброто качество на информацията, предоставяна на бенефициерите.

4. Надзор на EACEA от страна на Комисията

В допълнение към проверките, свързани с процеса на предоставяне на безвъзмездни средства, Комисията ще прилага също така мерки за контрол по отношение на изпълнителните агенции съгласно изискванията в член 59 от Финансовия регламент. Тя ще наблюдава и контролира реализирането от страна на EACEA на съответните свързани с контрола цели по отношение на действията, чието управление ѝ е възложено. Този надзор ще се осъществява в условия на сътрудничество между ръководната ГД и EACEA и в рамките на доклада на Агенцията, подаван на шестмесечие.

Б: Оценка на разходите за контрол за действията, управлявани от EACEA и ГД „Образование и култура“

1. По време на подбора и управлението на договорите

1.1 Разходи за персонал

При изчислението се взимат предвид дейностите за контрол в рамките на настоящите програми „МЕДИА“ и „Култура“, осъществявани:

- от служителите с оперативни и финансови функции, които извършват иницииране и проверка

- на всеки етап от изпълнението на проекта (подбор, сключване на договорите и плащания).

Брой на служителите, които извършват дейности по контрол || Стандартни разходи || Общо (1 година)

Договорно наети лица (EACEA): 21,75 || 64 000 EUR || 1 392 000 EUR

Временно наети лица (EACEA): 6,6 || 127 000 EUR || 838 200 EUR

Постоянни служители: (за частта, управлявана от ГД „Образование и култура“) || 127 000 EUR || 212 200 EUR

|| || Общо за срока на действие на програмата: 17 096 800 EUR

1.2. Други разходи

|| Стандартни разходи || Общо (1 година)

Посещения на място (EACEA) || 1000 EUR || 95 000 EUR

Одиторски заверки, които трябва да се представят от бенефициерите (ЕАСЕА) || 1300 EUR || 2 550 000 EUR

Посещения на място (за частта, управлявана от ГД „Образование и култура“) || 1000 EUR || 6000 EUR

Одиторски заверки, които трябва да се представят от бенефициерите (ГД „Образование и култура“) || 1300 EUR || 150 000 EUR

|| || Общо за срока на действие на програмата: 19 607 000 EUR

2. Последващ контрол

2.1. Разноски, свързани с персонала

Брой на служителите, които извършват дейности по контрол || Стандартни разходи || Общо (1 година)

Договорно наети лица (EACEA): 1 || 64 000 EUR || 64 000 EUR

Временно наети лица (EACEA): 0,2 || 127 000 EUR || 25 400 EUR

 Постоянни служители: (за частта, управлявана от ГД „Образование и култура“) 0,1 || 127 000 EUR || 12 700 EUR

|| || Общо за срока на действие на програмата: 714 700 EUR

1.2. Последващи проверки

Произволни, основани на риска и аd-hoc одити || Стандартни разходи || Общо (1 година)

EACEA || 10 500 EUR || 409 500 EUR

„Образование и култура“ || 10 500 EUR || 25 000 EUR

|| || Общо за срока на действие на програмата: 3 041 500 EUR

3. Общи свързани с контрола разходи за EACEA и за ГД „Образование и култура“ спрямо оперативния бюджет, който ще се управлява

Като се има предвид, че оперативният бюджет на програма „Творческа Европа“ е 1,678 милиарда EUR, общите разходи за контрол за дейностите, управлявани от EACEA и ГД „Образование и култура“ представляват приблизително 2,4 % от бюджета.

2.3.        Мерки за предотвратяване на измами и нередности

Да се посочат съществуващите или планираните мерки за предотвратяване и защита.

Малкото случаи на измами, наред с много ниските проценти на грешките са основание мерките за предотвратяване на измамите и нередностите в новата програма да бъдат пропорционални и съизмерими с разходите.

В допълнение към прилагането на всички регулаторни механизми за контрол, ГД „Образование и култура“ ще разработи стратегия за борба с измамите в съответствие с новата стратегия на Комисията за борба с измамите, приета на 24 юни 2011 г., с цел да гарантира наред с другото, че вътрешните ѝ свързани с измамите проверки са съобразени с посочената стратегия и че прилаганият от нея подход за управление на риска от измама е насочен към установяване на областите, в които има риск от измама, както и към намиране на съответни решения. Когато е необходимо, ще бъдат сформирани работни групи и ще бъдат използвани съответни инструменти на информационните технологии с цел анализ на случаите на измама, свързани с програма „Еразъм за всички“.

Предвидени са следните мерки за предотвратяване на евентуални измами и нередности:

- предотвратяването на евентуални измами и нередности е взето предвид още при разработването на програмата чрез опростяването на правилата и по-широкото използване на единни ставки и еднократни суми;

- системно ще се извършва проверка за евентуално двойно финансиране и за установяване на бенефициерите, възползващи се от безвъзмездни средства, предоставяни по няколко програми;

- ще се извършват аd hoc одити в случай на сериозни опасения за нередности и/или измами;

- изпълнителната агенция ще уведомява Комисията за евентуални измами и нередности както в рамките на редовните си доклади, така и ad-hoc.

3.           ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.        Съответна(и) функция(и) от многогодишната финансова рамка и разходен(ни) бюджетен(ни) ред(ове)

· Съществуващи разходни бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка || Бюджетен ред || Вид на разходите || Вноска

Брой [Описание…...….] || МБК/ЕБК ([21]) || от държавите от ЕАСТ[22] || от държави кандидатки[23] || от трети държави || по смисъла на член 18, параграф 1, буква аа) от Финансовия регламент

5 || 15.01 Административни разходи за област на политиката „Образование и култура“, членове 1—3 || ЕБК || ДА || ДА || ДА || НЕ

3 || 15.01.04.31 Изпълнителна агенция „Образование, аудиовизия и култура“ — вноска от програмите в рамките на Функция 3 || ЕБК || ДА || ДА || ДА || НЕ

·  Нови бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка || Бюджетен ред || Вид на разходите || Вноска

Брой [Функция …...….] || МБК/ЕБК || от държавите от ЕАСТ || от държави кандидатки || от трети държави || по смисъла на член 18, параграф 1, буква аа) от Финансовия регламент

3 || 15.01.04.04 „Творческа Европа“ — разходи за административно управление || ЕБК || ДА || ДА || ДА || НЕ

3 || 15.04.01 „Творческа Европа“ || МБК || ДА || ДА || ДА || НЕ

3.2.        Очаквано отражение върху разходите

3.2.1.     Обобщение на очакваното отражение върху разходите

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Функция от многогодишната финансова рамка: || Брой || Функция 3

ГД: „Образование и култура“ || || || Година 2014 || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 || Година 2018 || Година 2019 || Година 2020 || Година след 2020 г. || ОБЩО

Ÿ Бюджетни кредити за оперативни разходи || || || || || || || || ||

Номер на бюджетния ред || Поети бюджетни задължения || (1) || 178,670 || 198,139 || 218,564 || 239,022 || 260,243 || 280,850 || 303,212 || || 1678,700

Плащания || (2) || 107,197 || 158,513 || 174,855 || 244,503 || 266,739 || 288,369 || 311,700 || 126,824 || 1678,700

Бюджетни кредити с административен характер, финансирани от пакета за определени програми[24] || || || || || || || || ||

Номер на бюджетния ред || || (3) || 14,330 || 14,861 || 15,436 || 16,978 || 17,757 || 20,150 || 22,788 || || 122,3

ОБЩО бюджетни кредити за ГД „Образование и култура“ || Поети бюджетни задължения || =1+1a +3 || 193,000 || 213,000 || 234,000 || 256,000 || 278,000 || 301,000 || 326,000 || || 1801,000

|| Плащания || =2+2a +3 || 121,525 || 173,374 || 190,291 || 261,481 || 284,496 || 308,519 || 334,488 || 126,824 || 1801,000

|| || || || || || || || || ||

Комисията предвижда (частично) да „прехвърли“ изпълнението на тази програма на изпълнителна агенция. Сумите и разбивката на очакваните разходи могат да претърпят корекции в зависимост от окончателно прехвърлената част от изпълнението.

Ÿ ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи || Поети бюджетни задължения || (4) || || || || || || || || ||

Плащания || (5) || || || || || || || || ||

Ÿ ОБЩО бюджетни кредити с административен характер, финансирани от пакета за определени програми || (6) || || || || || || || || ||

ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИЯ 3 от многогодишната финансова рамка || Поети бюджетни задължения || =4+ 6 || 193,000 || 213,000 || 234,000 || 256,000 || 278,000 || 301,000 || 326,000 || || 1801,000

Плащания || =5+ 6 || 121,525 || 173,374 || 190,291 || 261,481 || 284,496 || 308,519 || 334,488 || 126,824 || 1801,000

Ако предложението/инициативата има отражение върху повече от една функция:

Ÿ ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи || Поети бюджетни задължения || (4) || || || || || || || ||

Плащания || (5) || || || || || || || ||

Ÿ ОБЩО бюджетни кредити с административен характер, финансирани от пакета за определени програми || (6) || || || || || || || ||

ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИИ 1—4 от многогодишната финансова рамка (Отправна стойност) || Поети бюджетни задължения || =4+ 6 || || || || || || || ||

Плащания || =5+ 6 || || || || || || || ||

Функция от многогодишната финансова рамка: || 5 || ,,Административни разходи“

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| || || Година 2014 || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 || Година 2018 || Година 2019 || Година 2020 || ОБЩО

ГД: „Образование и култура“ ||

Ÿ Човешки ресурси || 5,619 || 5,619 || 5,619 || 5,873 || 6,127 || 6,381 || 6,703 || 41,946

Ÿ Други административни разходи || 0,505 || 0,505 || 0,505 || 0,505 || 0,505 || 0,505 || 0,505 || 3,535

ОБЩО ГД „Образование и култура“ || Бюджетни кредити || 6,124 || 6,124 || 6,124 || 6,378 || 6,632 || 6,886 || 7,213 || 45,481

ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || (Общо поети бюджетни задължения = общо плащания) || 6,124 || 6,124 || 6,124 || 6,378 || 6,632 || 6,886 || 7,213 || 45,481

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| || || Година 2014 || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 || Година 2018 || Година 2019 || Година 2020 || Година след 2020 г. || ОБЩО

ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИИ 1—5 от многогодишната финансова рамка || Поети бюджетни задължения || 198,804 || 218,804 || 239,804 || 262,058 || 284,312 || 307,566 || 332,893 || || 1844,241

Плащания || 127,331 || 179,178 || 196,095 || 267,539 || 290,808 || 315,085 || 341,381 || 170,065 || 1887,482

3.2.2.     Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

– ¨  Предложението/инициативата не води до използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

– þ  Предложението/инициативата води до използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу:

Бюджетни кредити за поети задължения в млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Да се посочат целите и резултатите ò || ||

КРАЙНИ ПРОДУКТИ по направление „МЕДИА“ ||

Вид краен продукт || Среден разход за крайния продукт || Общ брой на крайните продукти (2014 — 2020 г.) || Общо разходи ||

КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 1: Подкрепа на възможностите за извеждане на дейността на европейските сектори на културата и творчеството на транснационално равнище ||

- Краен продукт || Нови умения и мрежи [крайни продукти:брой курсове/работни срещи/събития] || 0,150 || 425 || 63,7 ||

- Краен продукт || Разработване на аудио-визуални проекти (включително телевизионни продукции) [краен продукт: брой проекти] || 0,110 || 2301 || 253,1 ||

- Краен продукт || Подкрепа за фондове за съвместни продукции [краен продукт брой съвместни продукции, за които е предоставена подкрепа] || 0,300 || 48 || 14,3 ||

- Краен продукт || Аудио-визуални пазари, рекламни средства и щандове [краен продукт: брой проекти] || 0,1925 || 452 || 87,1 ||

- Краен продукт || Иновативни проекти в областта на ИКТ, свързани с аудио-визуалната промишленост [краен продукт: брой приложения на ИКТ в тази промишленост] || 0,500 || 30 || 15,2 ||

Междинна сума за конкретна цел № 1 || 3256 || 433,4 ||

КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 2: Насърчаване на транснационалното движение на културните и творческите произведения и на операторите, както и достигане до нова публика в Европа и извън нея ||

- Краен продукт || Кампании за разпространение на европейски ненационални филми [краен продукт: брой проекти] || 0,046 || 6932 || 318,9 ||

- Краен продукт || Международни обединения на търговски представители, разпространители и притежатели на права [краен продукт: брой обединения] || 0,271 || 40 || 10,8 ||

- Краен продукт || Мрежа от киносалони, в чиято програма преобладават европейски филми [краен продукт: брой на мрежите от киносалони] || 13,893 || 7 || 97,2 ||

- Краен продукт || Филмови фестивали и събития [краен продукт: брой фестивали и събития] || 0,040 || 645 || 26 ||

- Краен продукт || Инициативи за филмова осведоменост [краен продукт: брой проекти] || 0,040 || 269 || 10,7 ||

- Краен продукт || Нови инструменти за маркетинг и реклама [краен продукт: брой проекти за изграждане например на платформи на филмови общности || 0,040 || 213 || 8,5 ||

Междинна сума за конкретна цел № 2 || || 472,1 ||

ОБЩО РАЗХОДИ || 11,362 || 905,5 ||

Да се посочат целите и резултатите ò || ||

КРАЙНИ ПРОДУКТИ по направление „Култура“ ||

Вид краен продукт[25] || Среден разход за крайния продукт || Общ брой на крайните продукти || Общо разходи ||

КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 1: Подкрепа на възможностите за извеждане на дейността на европейските сектори на културата и творчеството на транснационално равнище ||

- Краен продукт || Мерки за сътрудничество, например дейности за стимулиране на партньорския обмен на знания || 0,360 || 356 || 128,1 ||

- Краен продукт || Европейски мрежи, например мрежи за изграждане на капацитет || 0,100 || 132 || 13,2 ||

- Краен продукт || Европейски платформи, например платформи, осигуряващи структура за професионално развитие на международно равнище || 0,340 || 39 || 13,2 ||

- Краен продукт || Специални действия, като награди, Европейски столици на културата, Знак за Европейско наследство и др. || 0,406 || 48 || 19,4 ||

|| || ||

Междинна сума за конкретна цел № 1 || 575 || 173,9 ||

КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 2: Насърчаване на транснационалното движение на културните и творческите произведения и на операторите, както и достигане до нова публика в Европа и извън нея ||

- Краен продукт || Мерки за сътрудничество, например международни турнета || 0,360 || 553 || 199,2 ||

- Краен продукт || Европейски мрежи, например за трайно привличане на публика || 0,100 || 205 || 20,5 ||

- Краен продукт || Европейски платформи, например за насърчаване на международна кариера || 0,340 || 60 || 20,5 ||

- Краен продукт || Подкрепа за превод на литературни произведения и за тяхното представяне и реклама || 0,05 || 859 || 42,9 ||

- Краен продукт || Специални действия, като награди, Европейски столици на културата, Знак за Европейско наследство и др. || 0,406 || 74 || 30,2 ||

|| || || || ||

Междинна сума за конкретна цел № 2 || 1751 || 313,3 ||

ОБЩО РАЗХОДИ || 2326 || 487,2 ||

.

Да се посочат целите и резултатите ò || ||

КРАЙНИ ПРОДУКТИ за хоризонталното направление ||

Вид краен продукт || Среден разход за крайния продукт || Общ брой на крайните продукти (2014 — 2020 г.) || Общо разходи ||

КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 1: Засилване на финансовия капацитет на секторите на културата и творчеството ||

- Краен продукт || Създаване на механизъм за секторите на културата и творчеството [краен продукт: брой на заемите, отпуснати от банките на операторите за период от 7 години] || 848 [Такса в полза на ЕИФ плюс очаквана загуба] || 14420 || 211,20 ||

Междинна сума за конкретна цел № 1 || || 211,20 ||

КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 2: Подкрепа за транснационално сътрудничество в областта на политиката: ||

- Краен продукт || Мрежа от информационни бюра по програма „Творческа Европа“ || 0,226 || 189 || 42,7 ||

- Краен продукт || Проучвания, оценки и анализ на политиката: [това включва също и Европейската аудиовизуална обсерватория] || 0,317 || 36 || 11,4 ||

- Краен продукт || Международен обмен и мрежи || 1,585 || 4 || 6,4 ||

- Краен продукт || Изпробване на нови междусекторни подходи || 1,132 || 4 || 4,5 ||

- Краен продукт || Конференции, семинари и диалог в рамките на политиката || 0,232 || 42 || 9,8 ||

Междинна сума за конкретна цел № 2 || 275 || 74,8 ||

|| || ||

ОБЩО РАЗХОДИ || || 286,00 ||

3.2.3.     Очаквано отражение върху бюджетните кредити с административен характер

3.2.3.1.  Обобщение

– ¨  Предложението/инициативата не води до използване на бюджетни кредити за административни разходи

– þ  Предложението/инициативата води до използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| Година 2014 || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 || Година 2018 || Година 2019 || Година 2020 || ОБЩО

ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || || || || || || || ||

Човешки ресурси || 5,619 || 5,619 || 5,619 || 5,873 || 6,127 || 6,381 || 6,708 || 41,946

Други административни разходи || 0,505 || 0,505 || 0,505 || 0,505 || 0,505 || 0,505 || 0,505 || 3,535

Междинна сума за ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || 6,124 || 6,124 || 6,124 || 6,378 || 6,632 || 6,886 || 7,213 || 45,481

Извън ФУНКЦИЯ 5[26] от многогодишната финансова рамка || || || || || || || ||

Човешки ресурси || || || || || || || ||

Други разходи с административен характер[27] || 14,330 || 14,861 || 15,436 || 16,978 || 17,757 || 20,150 || 22,788 || 122,3

Междинна сума извън ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || || || || || || || ||

ОБЩО || 20,454 || 20,985 || 21,560 || 23,356 || 24,389 || 27,036 || 30,001 || 167,78

3.2.3.2.  Оценка на необходимите човешки ресурси

– ¨  Предложението/инициативата не води до използване на човешки ресурси

– ü  Предложението/инициативата води до използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

Оценката се посочва в еквивалент на пълно работно време

|| Година 2014 || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 || Година 2018 || Година 2019 || Година 2020 || ОБЩО

Ÿ Длъжности в щатното разписание (постоянни служители и временно наети лица) ||

XX 01 01 01 (Централа и представителства на Комисията) || 40 || 40 || 40 || 42 || 44 || 46 || 48 || 300 ||

XX 01 01 02 (Делегации) || || || || || || || || ||

XX 01 05 01 (Непряка изследователска дейност) || || || || || || || || ||

10 01 05 01 (Пряка изследователска дейност) || || || || || || || || ||

Ÿ Външен персонал (в еквивалент на пълно работно време: ПВР[28] ||

XX 01 02 01 (ДНП, ПНА, КНЕ от общия финансов пакет) || 8 || 8 || 8 || 8 || 8 || 8 || 9 || 57 ||

XX 01 02 02 (ДНП, ПНА, МЕД, МП и КНЕ в Делегациите) || || || || || || || || ||

XX 01 04 yy[29] || - в Централата[30] || || || || || || || ||

- в Делегациите || || || || || || || ||

XX 01 05 02 (ДНП, ПНА, КНЕ — Непряка изследователска дейност) || || || || || || || ||

10 01 05 02 (ДНП, ПНА, КНЕ, — Пряка изследователска дейност) || || || || || || || ||

Други бюджетни редове (да се посочат) || || || || || || || ||

ОБЩО || 48 || 48 || 48 || 50 || 52 || 54 || 57 || 357

XX е съответната област на политиката или съответният бюджетен дял

Необходимите човешки ресурси ще бъдат осигурени с персонал на Генералната дирекция, на който вече е възложено управлението на действието и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения. Сумите и условните изчисления ще бъдат коригирани в зависимост от резултатите от предвидения процес на „прехвърляне“ на изпълнението.

Описание на задачите, които трябва да бъдат изпълнени:

Постоянни служители и временно наети лица || Изпълнение на програмата

Външен персонал || Изпълнение на програмата

3.2.4.     Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

– ü  Предложението/инициативата е съвместимо(а) с многогодишната финансова рамка 2014—2020 г.

– ¨  Предложението/инициативата налага препрограмиране на съответната функция от многогодишната финансова рамка.

Обяснете необходимото препрограмиране, като посочите съответните бюджетни редове и суми.

– ¨  Предложението/инициативата изисква прилагане на инструмент за гъвкавост или преразглеждане на многогодишната финансова рамка[31].

Обяснете нуждата, като посочите съответните функции, бюджетни редове и суми.

3.2.5.     Участие на трети страни във финансирането

– Предложението/инициативата не предвижда съфинансиране от трети страни

– Предложението/инициативата предвижда съфинансиране съгласно следните оценки:

Бюджетни кредити в милиони EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| Година N || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || …да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване цялата продължителност (вж. точка 1.6) || Общо

Да се посочи съфинансиращият орган || || || || || || || ||

ОБЩО съфинансирани бюджетни кредити || || || || || || || ||

3.3.        Очаквано отражение върху приходите

– þ  Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

– ¨  Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

¨         върху собствените ресурси

¨         върху другите приходи

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Приходен бюджетен ред: || Налични бюджетни кредити за текущата бюджетна година || Отражение на предложението/инициативата[32]

Година N || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || …да се добавят толкова колони, колкото е необходимо, за да се обхване цялата продължителност (вж. точка 1.6)

Статия … || || || || || || || ||

За разните целеви приходи да се посочи(ат) засегнатият(те) разходен(ни) бюджетен(ни) ред(ове).

.

Да се посочи методът за изчисляване на отражението върху приходите.

.

[1]               Изграждане на цифрова икономика: фактор за запазването на работните места в творческата индустрия на ЕС“, TERA Consultants, март 2010 г. Вж. също акцента върху ролята на секторите на културата и творчеството в Доклада за европейската конкурентоспособност за 2010 г., работен документ на службите на Комисията, COM (2010) 614

[2]               Обобщение на резултатите от онлайн консултацията относно бъдещето на програма „Култура“след 2013 г. е на разположение на адрес: http://ec.europa.eu/culture/our-programmes-and-actions/consultation-on-the-future-culture-programme_en.htm

[3]               Обобщение на общественото изслушване е на разположение на адрес: http://ec.europa.eu/culture/our-programmes-and-actions/doc/culture/summary-public-meeting-16-02-2011_en.pdf

[4]               Междинната оценка е на разположение на адрес: http://ec.europa.eu/dgs/education_culture/evalreports/culture/2010/progreport_en.pdf

[5]               Обобщение на резултатите от онлайн консултацията относно бъдещето на програма „МЕДИА“ след 2013 г. е на разположение на адрес: http://ec.europa.eu/culture/media/programme/docs/overview/online_consultation_summary_en.pdf

[6]               Обобщение на резултатите от онлайн консултацията относно бъдещето на програма „МЕДИА Мундус“ след 2013 г. е на разположение на адрес: http://ec.europa.eu/culture/media/mundus/public_consultation/index_en.htm

[7]               Резултатите от общественото изслушване са на разположение на адрес:

                http://ec.europa.eu/culture/media/mundus/docs/Programme_public_hearing_The_future_of_the_MEDIAs_en.pdf

[8]               OВ L 372, 27.12.2006 г., стр. 1.

[9]               ОВ L 327, 24.11.2006 г., стр. 12.

[10]             OВ L 288, 4.11.2009 г., стр. 10.

[11]             ОВ L 304, 03.11.2006 г., стр. 1.

[12]             ОВ L

[13]             COM(2007) 242 окончателен

[14]             ОВ С 287, 29.11.2007 г., стр. 6.

[15]             COM(2010) 2020, 3.3.2010 г.

[16]             OВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.

[17]             УД: управление по дейности — БД: бюджетиране по дейности.

[18]             Съгласно член 49, параграф 6, букви а) или б) от Финансовия регламент.

[19]             Подробна информация за методите на управление и позоваванията на Финансовия регламент могат да бъдат намерени на уебсайта BudgWeb: http://www.cc.cec/budg/man/budgmanag/budgmanag_en.html

[20]             Съгласно член 185 от Финансовия регламент.

[21]             МБК = многогодишни бюджетни кредити / ЕБК. = едногодишни бюджетни кредити

[22]             ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.

[23]             Държави кандидатки и, когато е приложимо, потенциални държави кандидатки от Западните Балкани;

[24]             Техническа и/или административна помощ и разходи за подпомагане изпълнението на програми или действия на ЕС (предишни редове „BA“), непряка изследователска дейност, пряка изследователска дейност.

[25]             Крайните продукти представляват продукти и услуги, които следва да бъдат реализирани (например: брой на финансираните дейности по обмен на студенти, km изграден път и др.)

[26]             Техническа и/или административна помощ и разходи за подпомагане изпълнението на програми или действия на ЕС (предишни редове „BA“), непряка изследователска дейност, пряка изследователска дейност.

[27]             Комисията предвижда (частично) да „прехвърли“ изпълнението на тази програма на ЕАСЕА. Посочените по-горе цифри ще бъдат коригирани, ако е необходимо, в зависимост от предвидения процес на „прехвърляне“ на изпълнението.

[28]             ДНП = договорно нает персонал; ПНА = персонал, нает чрез агенции за временна заетост; МЕД = младши експерт в Делегация; МП = местен персонал; КНЕ = командирован национален експерт;

[29]             В рамките на тавана за външен персонал от бюджетните кредити за оперативни разходи (предишни редове „BA“).

[30]             Предимно за структурните фондове, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за рибарство (ЕФР).

[31]             Вж. точки 19 и 24 от Междуинституционалното споразумение.

[32]             Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми, от които са приспаднати 25 % за разходи по събирането.