ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.           КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Предложението на Комисията за многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г. (предложението за МФР)[1] определя бюджетната рамка и основните насоки за Общата селскостопанска политика (ОСП). На тази основа Комисията представя пакет от регламенти за определяне на законодателната рамка за ОСП за периода 2014—2020 г., заедно с оценка на въздействието на алтернативните сценарии за развитието на тази политика.

Настоящите предложения за реформа се основават на съобщението относно ОСП през 2020 г.[2], което очерта общи варианти на политиката, с цел да се отговори на бъдещите предизвикателства пред селското стопанство и селските райони и да се постигнат целите на ОСП, а именно: 1) жизнеспособно производство на храни; 2) устойчиво управление на природните ресурси и действия, свързани с климата; и 3) балансирано териториално развитие. Формулираните в съобщението насоки на реформата получиха след това широка подкрепа както в хода на междуинституционалния дебат[3], така и при консултацията със заинтересованите страни, състояла се в рамките на оценката на въздействието.

Като обща тема по време на този процес се очерта необходимостта от насърчаване на ефективното използване на ресурсите с оглед на интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж на селското стопанство и селските райони в ЕС в съответствие със стратегията „Европа 2020“, като се запазва структурата на ОСП, изградена около два стълба, които използват допълващи се инструменти за постигането на едни и същи цели. Стълб I обхваща директните плащания и пазарните мерки, осигуряващи основно годишно подпомагане на доходите на селскостопанските производители в ЕС и подпомагане в случай на специфични смущения на пазара, а стълб ІІ обхваща развитието на селските райони, при което държавите-членки изготвят и съфинансират многогодишни програми в обхвата на една обща рамка.[4]

Чрез последователни реформи ОСП повиши пазарната насоченост на селското стопанство, като същевременно осигури подпомагане на доходите на производителите, подобри интегрирането на изискванията за опазване на околната среда и засили подкрепата за развитието на селските райони като интегрирана политика за развитие на селските райони в целия ЕС. Същият процес на реформи обаче доведе до искания за по-добро разпределяне на подпомагането между държавите-членки и в самите тях, както и до призиви за по-добро насочване на мерките, предназначени за справяне с екологичните предизвикателства и по-добро справяне с увеличената нестабилност на пазара.

В миналото реформите се извършваха главно в отговор на вътрешни предизвикателства — от огромните излишъци до кризите, свързани с безопасността на храните, и носеха ползи за ЕС както във вътрешен, така и в международен план. По-голямата част от днешните предизвикателства обаче произтичат от фактори, които са външни за селското стопанство, и поради това изискват един по-широк отговор на политиките.

С увеличаването на рисковете пред селскостопанските производители, спада на производителността и свиването на печалбите вследствие на нарастващите цени на входящите производствени ресурси се очаква да продължи и натискът върху селскостопанските доходи. Поради това е необходимо да се запази подпомагането на доходите и да се усъвършенстват инструментите за по-добро управление на рисковете и за реагиране при кризисни ситуации. Силното селско стопанство е от жизнено значение за хранително-вкусовата промишленост в ЕС и за продоволствената сигурност в световен мащаб.

В същото време селското стопанство и селските райони се призовават да увеличат усилията си за постигане на амбициозните цели в областта на климата и енергетиката, както и на стратегията за биологично разнообразие, които са част от стратегията „Европа 2020“. Селскостопанските производители, които заедно с горските стопани са основните лица, които управляват земи, ще се нуждаят от подкрепа при приемането и поддържането на селскостопански системи и практики, които са особено благоприятни за постигане на целите в областта на околната среда и климата, тъй като пазарните цени не отразяват осигуряването на такива обществени блага. От съществено значение ще бъде също така да се използва във възможно най-висока степен разнообразният потенциал на селските райони, което ще допринесе за приобщаващия растеж и сближаването.

Настоящата реформа ускорява процеса на интеграция на изискванията, свързани с околната среда. С нея се въвежда за първи път неоспорим компонент за „екологизиране“ в първия стълб на ОСП като по този начин се гарантира, че всички селскостопански производители в ЕС, които получават подпомагане, надхвърлят рамките на изискванията за кръстосано спазване и предоставят ползи за околната среда и климата в ежедневните си дейности. Сега вече тридесет процента от директните плащания ще са обвързани с „екологизирането“ и тези плащания ще гарантират, че всички земеделски стопанства предоставят ползи за околната среда и климата посредством задържане на въглерод в почвата и местообитания с пасища, свързани с постоянните пасища, защита на водите и местообитанията чрез изграждането на екологични приоритетни области и подобряване на издръжливостта на почвата и на екосистемите чрез диверсификация на културите. Така земята и естествените екосистеми ще могат да допринасят повече за постигане на значимите цели на ЕС за биоразнообразие и адаптация към изменението на климата. Кръстосаното спазване все още ще е опора на директните плащания и от него ще се очаква в бъдеще да осигурява защита на влажните зони и почвите, богати на въглерод, като в същото време ще се рационализира за намаляване на административната тежест. Комисията е поела ангажимент за въвеждането на рамковите директиви за водите в ресора на кръстосаното спазване, когато всички държави-членки ще са ги въвели в действие по-специално чрез въвеждането на ясни задължения за селскостопанските производители. По отношение на развитието на селските райони целите за устойчиво управление на природните ресурси и действия във връзка с климата се приоритизират чрез възстановяване, защита и подобряване на екосистемите, както и поощряване на ефективното използване на ресурсите и нисковъглеродно селско стопанство, устойчиво на климатичните промени. Развитието на селските райони ще има значителен принос за пълното осъществяване на „Натура 2000“ и на рамковите директиви за водите, както и за постигане на стратегията на ЕС за 2020 г. за биологично разнообразие.

Следователно бъдещата ОСП няма да бъде политика, която се отнася само до една малка, макар и съществена част от икономиката на ЕС, а ще бъде също политика от стратегическо значение за продоволствената сигурност, околната среда и териториалния баланс. В това се състои ползата за ЕС от една действително обща политика, която осигурява най-ефективното използване на ограничените бюджетни ресурси за поддържането на устойчиво селско стопанство в целия ЕС, за решаването на важни трансгранични въпроси като изменението на климата и укрепването на солидарността между държавите-членки, като едновременно с това позволява гъвкавост при прилагането, за да се вземат предвид местните нужди.

Рамката, залегнала в предложението за МФР, предвижда ОСП да запази своята структура с два стълба, като бюджетът за всеки стълб в номинално изражение се запази на своето равнище от 2013 г. и вниманието бъде ясно насочено върху постигането на резултати по основните приоритети на ЕС. Директните плащания следва да насърчават устойчивото производство, като 30 % от предназначения за тях бюджетен пакет се определят за задължителни мерки, които ще са от полза за климата и околната среда. Равнищата на плащанията следва постепенно да се сближат, като за плащанията към големите бенефициери постепенно бъде въведена горна граница. Развитието на селските райони следва да бъде включено в обща стратегическа рамка с други фондове на ЕС със споделено управление, със засилен, ориентиран към резултатите подход и при спазване на по-ясни и усъвършенствани предварителни условия. Накрая, по отношение на пазарните мерки финансирането на ОСП следва да бъде подсилено с два инструмента извън МФР: 1) резерв за извънредни ситуации с цел реагиране при кризисни ситуации; и 2) разширяване на обхвата на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията.

На тази база основните елементи на законодателната рамка за ОСП през периода 2014—2020 г. са изложени в следните регламенти:

– Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за директни плащания за селскостопанските производители по схемите за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика (наричан по-долу „Регламент за директните плащания“);

– Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти (Общ регламент за ООП) (наричан по-долу „Общ регламент за ООП“);

– Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (наричан по-долу „Регламент относно развитието на селските райони“);

– Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането, управлението и наблюдението на Общата селскостопанска политика (наричан по-долу „Хоризонтален регламент“);

– Предложение за регламент на Съвета за определяне на мерки за определянето на някои помощи и възстановявания, свързани с общата организация на пазарите на селскостопански продукти;

– Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета по отношение на прилагането на директни плащания в полза на селскостопанските производители за 2013 година;

– Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на режима на схемата за единно плащане и подпомагането за лозарите.

Регламентът за развитие на селските райони се основава на предложението, представено от Комисията на 6 октомври 2011 г., в което се установяват общи правила за всички фондове, действащи в Общата стратегическа рамка [5]. Ще последва регламент относно схемата за най-нуждаещите се лица, финансирането за която вече е включено в друга функция на МФР.

Освен това се подготвят и нови правила за публикуване на информация относно бенефициерите, като се вземат под внимание възраженията на Съда на Европейския съюз с оглед намирането на най-подходящия начин за съчетаване на правото на бенефициерите на защита на личните данни с принципа на прозрачност.

2.           РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Въз основа на оценката на настоящата рамка на политиката и на анализ на бъдещите предизвикателства и нужди, в оценката на въздействието се оценява и съпоставя въздействието на три алтернативни сценария. Това е резултат от продължителен процес, започнал през април 2010 г. и направляван от междуведомствена група, която направи задълбочен количествен и качествен анализ, включващ определянето на изходни параметри под формата на средносрочни прогнози за селскостопанските пазари и доход до 2020 г. и моделиране на въздействието на различните сценарии на политика върху икономическото състояние на сектора.

Трите сценария, разработени при оценката на въздействието, са следните: 1) сценарий на корекция, при който продължава използването на настоящата рамка на политиката, като се отстраняват най-важните ѝ недостатъци, като например разпределението на директните плащания; 2) сценарий на интеграция, който предполага значителни промени в политиката под формата на по-добро насочване и обвързване с околната среда на директните плащания и засилено стратегическо насочване на политиката за развитие на селските райони в условията на по-добра координация с останалите политики на ЕС, както и разширяване на правното основание за по-широкообхватно сътрудничество между производителите; и 3) сценарий на пренасочване, който пренасочва политиката изключително към околната среда, с постепенно премахване на директните плащания, като се приема, че производственият капацитет може да се запази без подпомагане и че социално-икономическите нужди на селските райони могат да бъдат задоволени посредством други политики.

На фона на икономическата криза и натиска върху публичните финанси, на които ЕС отговори със стратегията „Европа 2020“ и предложението за МФР, и трите сценария придават различна тежест на всяка от трите цели на бъдещата ОСП, която е насочена към постигане на по-конкурентоспособно и устойчиво селско стопанство в жизнените селски райони. С оглед постигането на по-добро съгласуване със стратегията „Европа 2020“, по-специално по отношение на ефективното използване на ресурсите, ще става все по-важно да се подобри селскостопанската производителност чрез изследователска дейност, трансфер на знания и насърчаване на сътрудничеството и иновациите (включително и чрез европейското партньорство за иновации в областта на селскостопанската производителност и устойчивост). Доколкото селскостопанската политика на ЕС вече не се развива при условия на политика, нарушаващи свободната търговия, се очаква по-нататъшното либерализиране да окаже допълнителен натиск върху сектора, особено в рамките на Програмата за развитие от Доха (ПРД) или Споразумението за свободна търговия с Меркосур.

Трите сценария за развитие на политиката бяха изготвени с оглед на предпочитанията, изразени по време на консултацията, проведена в контекста на оценката на въздействието. Заинтересованите страни бяха поканени да представят мнения в периода 23.11.2010 г.—25.1.2011 г., а на 12.1.2011 г бе сформиран консултативен комитет. Основните елементи са обобщени по-долу[6]:

– повечето от заинтересованите страни изразиха съгласие относно необходимостта от стабилна ОСП, основана на структура с два стълба, за да се преодолеят предизвикателствата, свързани с продоволствената сигурност, устойчивото управление на природните ресурси и териториалното развитие;

– повечето от участниците са на мнение, че ОСП следва да играе роля в стабилизирането на пазарите и на цените;

– заинтересованите страни са на различни мнения по отношение на насочеността на подпомагането (особено преразпределянето на директната помощ и определянето на горна граница на плащанията);

– съществува съгласие, че и двата стълба могат да играят важна роля за засилване на действията, свързани с климата, и подобряването на екологичните показатели в полза на обществото на ЕС. Въпреки че много селскостопански производители смятат, че това вече се осъществява понастоящем, широката общественост е на мнение, че плащанията по стълб I могат да бъдат използвани по-ефективно;

– участниците желаят всички части на ЕС, включително по-слабо облагодетелстваните райони, да бъдат част от бъдещия растеж и развитие;

– много от участниците подчертаха значението на интегрирането на ОСП с други политики, като политиките в областта на околната среда, здравето, търговията, развитието;

– иновациите, развитието на конкурентоспособни предприятия и осигуряването на обществени блага на гражданите на ЕС се смятат за начини за привеждане на ОСП в съответствие със стратегията „Европа 2020“.

С оценката на въздействието бе направена следната съпоставка между трите алтернативни сценария на политика:

Сценарият на пренасочване би ускорил структурното приспособяване в селскостопанския сектор, като прехвърли производството към най-рентабилните райони и най-печелившите сектори. Макар че значително ще увеличи средствата, предназначени за опазването на околната среда, този сценарий същевременно ще изложи сектора на по-големи рискове поради ограничените възможности за намеса на пазара. Освен това той ще има значителна социална и екологична цена, тъй като по-слабо конкурентоспособните райони ще бъдат изправени пред значителни загуби на доходи и влошаване на околната среда, вследствие на това, че политиката ще изгуби възможностите за въздействие чрез директните плащания, свързани с изискванията за кръстосано спазване.

В другия край на спектъра сценарият на корекция ще даде най-добра възможност за приемственост в политиката с ограничени, но осезаеми подобрения, както по отношение на конкурентоспособността в селското стопанство, така и по отношение на екологичните показатели. Съществуват обаче сериозни съмнения дали този сценарий може по подходящ начин да посрещне важните климатични и екологични предизвикателства на бъдещето, които също са в основата на дългосрочната устойчивост на селското стопанство.

Сценарият на интеграция открива нови възможности за по-добро насочване на директните плащания и обвързването им с околната среда. Анализът показва, че обвързването с околната среда е възможно на разумна цена за селскостопанските производители, въпреки че някои административни тежести не могат да се избегнат. Също така е възможен нов тласък в развитието на селските райони, при условие че държавите-членки и регионите използват ефективно новите възможности и че общата стратегическа рамка с други фондове на ЕС не елиминира взаимодействието със стълб І и не отслабва характерните силни страни на развитието на селските райони. Ако се постигне правилното съотношение, този сценарий е най-подходящ за постигане на дългосрочната устойчивост на селското стопанство и на селските райони.

На тази основа в оценката на въздействието се стига до заключението, че сценарият на интеграция е най-балансираният с оглед на постепенното привеждане на ОСП в съответствие със стратегическите цели на ЕС и такъв баланс съществува и при прилагането на отделните елементи в законодателните предложения. От съществено значение ще бъде също така и разработването на рамка за измерване на резултатите от ОСП с общ набор от показатели, свързани с целите на политиката.

В хода на целия процес опростяването се разглеждаше като важно съображение и то трябва да бъде стимулирано по различни начини, например чрез рационализиране на кръстосаното спазване и пазарните инструменти или чрез разработването на схема за подпомагане на дребните селскостопански производители. Освен това повишаването на обвързаността на директните плащания с околната среда следва да бъде предвидено по такъв начин, че да се сведе до минимум административната тежест, включително разходите за проверки.

3.           ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Предлага се да се запази настоящата структура на ОСП с два стълба, със задължителни годишни мерки с общо приложение в стълб І, допълнени с доброволни мерки, които да съответстват в по-голяма степен на националните и регионалните особености в рамките на многогодишен програмен подход в стълб ІІ. Целта на новата форма на директните плащания обаче е възползване в по-голяма степен от взаимодействията със стълб ІІ, който от своя страна е включен в обща стратегическа рамка за по-добра координация с другите фондове на ЕС със споделено управление.

На тази основа се запазва също така настоящата структура от четири основни правни инструмента, въпреки че обхватът на регламента относно финансирането се разширява, така че да се включат общите разпоредби в настоящия т.нар. хоризонтален регламент.

Предложенията са в съответствие с принципа на субсидиарност. ОСП е действително една обща политика: тя представлява област на споделена компетентност между ЕС и държавите-членки, която се регулира на равнището на ЕС с цел да се запази устойчивото и разнообразно селско стопанство в целия ЕС, като се решават важни трансгранични въпроси като изменението на климата и засилването на солидарността между държавите-членки. С оглед на значимостта на бъдещите предизвикателства, свързани с продоволствената сигурност, околната среда и териториалното равновесие, ОСП остава политика със стратегическо значение за осигуряването на най-ефективния отговор на предизвикателствата пред политиката и на най-ефикасното използване на бюджетните ресурси. Предлага се освен това да се запази настоящата структура на инструментите в два стълба, като държавите-членки имат по-голяма свобода да вземат решения, съответстващи на местните им особености и да съфинансират стълб ІІ. Новото европейско партньорство за иновации и новият набор от инструменти за управление на риска също попадат в стълб ІІ. Същевременно политиката ще съответства по-пълно на стратегията „Европа 2020“ (включително обща рамка с други фондове на ЕС) и ще бъдат въведени редица подобрения и елементи на опростяване. И накрая, извършеният анализ в рамките на оценката на въздействието недвусмислено показва цената на бездействието, изразена под формата на отрицателни икономически, екологични и социални последствия.

Регламентът относно директните плащания определя общи правила за схемата за основно плащане и свързаните плащания. Въз основа на реформата от 2003 г. и прегледа на състоянието от 2008 г., когато директните плащания бяха отделени от производството и бяха подчинени на изисквания за кръстосано спазване, понастоящем регламентът се стреми към по-добро насочване на подпомагането към определени действия, области или бенефициери, както и към проправяне на пътя за сближаване на равнището на подпомагането в рамките на държавите-членки и между тях. В регламента е включен също така раздел относно обвързаното с производството подпомагане.

Считано от 2014 г. схемата за единно плащане и схемата за единно плащане на площ се заменят от единна схема за целия ЕС — схемата за основно плащане. Схемата ще функционира на базата на права на плащане, разпределяни на национално или регионално равнище между всички селскостопански производители според техните хектари, отговарящи на условията за подпомагане, през първата година на прилагането. Следователно използването на регионалния модел се прилага навсякъде, което през настоящия период не беше задължително, като също така цялата селскостопанска земя се обединява в една система. Правилата относно управлението на правата и националния резерв в голяма степен отговарят на настоящите правила.

С оглед на по-справедливото разпределение на подпомагането стойността на правата следва да се сближава на национално и регионално равнище в посока на единна стойност. Това се прави постепенно с цел да се избегнат по-значителни смущения.

Важен елемент представлява подобряването на общите екологични параметри на ОСП посредством екологизиране на директните плащания чрез определени селскостопански практики, които са от полза за климата и околната среда, които селскостопанските производители ще трябва да спазват, но които надхвърлят рамките на кръстосаното спазване и от своя страна представляват база за мерките по стълб II.

Определението на активен селскостопански производител допълнително подобрява насочването към селскостопански производители, занимаващи се действително със селскостопански дейности, и, следователно, привежда основания за подпомагането. Освен това се предвижда постепенно намаляване и определяне на горна граница на подпомагането за големите бенефициери, като съответно се отчита заетостта.

Предоставят са също така следните плащания:

– плащане (30 % от годишния национален таван) за селскостопанските производители, прилагащи селскостопански практики, които са от полза за климата и околната среда: разнообразяване на културите, поддържане на постоянни пасища и приоритетни екологични площи. Биологичното земеделие автоматично получава такова плащане, докато селскостопанските производители от райони по „Натура 2000“ ще трябва да изпълнят съответните изисквания дотолкова, доколкото съответстват на законодателството по „Натура 2000“,

– доброволно плащане (до 5 % от годишния национален таван) за селскостопански производители в райони, изправени пред специфични природни ограничения (райони, очертани по същия начин както и за целите на развитието на селските райони). Това плащане признава необходимостта от подпомагане на доходите с цел поддържане на присъствието в райони, които са изправени пред специфични природни ограничения, и допълва съществуващото подпомагане по линия на развитието на селските райони,

– плащане (до 2 % от годишния национален таван) за установяването на млади селскостопански производители, което може да бъде допълнено от помощ по линия на развитието на селските райони.

В същото време регламентът определя опростена схема за дребни селскостопански производители (до 10 % от годишния национален таван), които по този начин могат да получат еднократно плащане, заместващо всички директни плащания и осигуряващо административно опростяване, като облекчава също така задълженията на тези селскостопански производители във връзка с екологизирането, кръстосаното спазване и проверките.

Предвижда се доброволна схема за обвързано с производството подпомагане за определени видове земеделие или определени селскостопански системи, които са изправени пред определени затруднения и които са особено важни от икономически и/или социални съображения. Предоставя се подпомагане в необходимата степен за поддържане на настоящите равнища на производство (до 5 % от годишния национален таван с възможност за надвишаване на този размер в определени случаи).

Освен това в регламента се запазва възможността за допълнителни национални директни плащания за България и Румъния и включва специфично плащане за памук.

От гледна точка на опростяването новата система на директни плащания ще бъде базирана на един вид права на плащане и ще рационализира правилата за прехвърляне, като по този начин ще опрости управлението ѝ. Хармонизирането на разпоредбите за обвързани с производството плащания под едно заглавие прави правната рамка по-лесна за използване, а схемата за дребни селскостопански производители с опростените ѝ изисквания и процедури ще намали бюрокрацията за дребните селскостопански производители и ще подобри тяхната конкурентоспособност.

4.           ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

В предложението за МФР се предвижда значителна част от бюджета на ЕС да продължи да бъде насочена към селското стопанство, което е обща политика със стратегическо значение. Затова се предлага ОСП да се съсредоточи върху основните си дейности, като за периода 2014—2020 г. се отпуснат 317,2 млрд. EUR за стълб І и 101,2 млрд. EUR за стълб ІI по текущи цени.

Финансирането по стълб І и стълб ІІ се допълва от допълнително финансиране в размер на 17,1 млрд. EUR, от които 5,1 млрд. EUR за научноизследователска дейност и иновации, 2,5 млрд. EUR за безопасност на храните и 2,8 млрд. EUR за подпомагане с храна на най-нуждаещите се лица по други функции на МФР, както и 3,9 млрд. EUR в нов резерв за кризисни ситуации в сектора на селското стопанство и до 2,8 млрд. EUR в Европейския фонд за приспособяване към глобализацията извън МФР, като по този начин общият бюджет достига 435,6 млрд. EUR за периода 2014—2020 г.

По отношение на разпределението на подпомагането между държавите-членки, се предлага за всички държави-членки, чиито директни плащания са под 90 % от средната стойност за ЕС, да бъде намалена с една трета разликата между директните плащания и тези 90 % от средната стойност за ЕС. На тази основа се изчисляват националните тавани в регламента за директните плащания.

Разпределението на подпомагането за развитие на селските райони се основава на обективни критерии, обвързани с целите на политиките, като се отчита настоящото разпределение. Както и понастоящем, по-слабо развитите региони следва да продължат да се ползват от по-високите ставки на съфинансиране, които ще се прилагат и за някои мерки като трансфер на знания, групи производители, сътрудничество и Leader.

Въвежда се и известна гъвкавост на прехвърлянията между стълбовете (до 5 % от директните плащания): прехвърлянето от стълб І към стълб ІІ ще позволи на държавите-членки да засилят политиката си за развитие на селските райони, а прехвърлянето от стълб ІІ към стълб І е за тези държави-членки, в които равнището на директните плащания остава под 90 % от средното за ЕС.

Данни относно финансовото въздействие на предложенията за реформа на ОСП са представени във финансовата обосновка, придружаваща предложенията.

2011/0280 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за установяване на правила за директни плащания за селскостопански производители по схеми за подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 42 и член 43, параграф 2 от него,

като взеха предвид Акта за присъединяване от 1979 г., и по-специално параграф 6 от Протокол № 4 относно памука, приложен към него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия[7],

след предаване на проекта на законодателен акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[8],

като взеха предвид становището на Комитета на регионите[9],

след като се консултираха с Европейския надзорен орган по защита на данните[10],

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1) Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „ОСП през 2020 г: подготовка за бъдещите предизвикателства в областта на хранителното снабдяване, природните ресурси и териториалния баланс“[11] излага потенциалните предизвикателства, цели и насоки за Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2013 г. В съответствие с дебатите по това съобщение ОСП следва да бъде реформирана, считано от 1 януари 2014 г. Споменатата реформа следва да обхваща всички основни инструменти на ОСП, в това число Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (EО) № 1290/2005, (EО) № 247/2006, (EО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003[12]. С оглед на обхвата на реформата е целесъобразно да бъде отменен Регламент (ЕО) № 73/2009 и да бъде заменен с нов текст. Реформата следва също така във възможно най-голяма степен да рационализира и да опрости разпоредбите.

(2) Настоящият регламент следва да съдържа всички основни елементи, свързани с плащането на подпомагане от Съюза за селскостопански производители, и да определя критерии и условия за достъп до тези плащания, които да са неразривно свързани с тези основни елементи.

(3) Следва да се изясни, че Регламент (ЕС) № […] на Европейския парламент и на Съвета от […] относно финансирането, управлението и наблюдението на Общата селскостопанска политика[13] [Хоризонтален регламент относно ОСП: HZR] и приетите съгласно него разпоредби следва да се прилагат по отношение на мерките, посочени в настоящия регламент. С оглед на съответствието с други нормативни актове, свързани с ОСП, определени правила, които понастоящем са предвидени в Регламент (ЕО) № 73/2009, сега са определени в Регламент (ЕС) № […][HZR], по-специално правилата за гарантиране на съответствието със задълженията, определени от разпоредбите за директно плащане, включително проверки и прилагането на административни мерки и административни санкции в случай на неспазване, правила, свързани с кръстосаното спазване, като задължителните изисквания за управление, доброто земеделско и екологично състояние, наблюдението и оценката на съответните мерки, както и правилата, свързани с възстановяването на неправомерните плащания.

(4) С оглед на допълването или изменянето на определени несъществени елементи от настоящия регламент следва да бъдат делегирани правомощия на Комисията да приема делегирани актове в съответствие с член 290 от Договора. Особено важно е Комисията да провежда подходящи консултации по време на подготвителната си работа, включително на експертно ниво. По време на разработването и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да гарантира едновременното предаване на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета в срок и по подходящ начин.

(5) С цел да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящия регламент и да се избегне нелоялна конкуренция или дискриминация между селскостопанските производители, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия по отношение на определянето на годишните национални тавани за схемата за основно плащане; приемането на правила относно заявленията за предоставяне на права на плащане, приемането на мерки по отношение на връщането на неактивирани права на плащане в националния резерв; приемането на изисквания относно уведомяването за прехвърляне на права на плащане на националните власти и сроковете, в рамките на които трябва да се извърши това уведомяване; определянето на годишния таван за плащане за селскостопански практики, които са от полза за климата и за околната среда; определянето на годишния таван на плащането за райони с природни ограничения; определянето на годишния таван на плащането за млади селскостопански производители; определянето на годишните тавани на доброволното обвързано с производството подпомагане; приемането на правила за процедурата за оценка и одобрение на решения в рамките на доброволното обвързано с производството подпомагане; приемането на правила за процедурата по разрешаване и нотификациите на производителите, свързани с разрешаването на земя и сортове за целите на специфичното плащане за култура — памук; определянето на правила за изчисляване на намалението на сумата на специфичното плащане за култура — памук; приемането на правила за общите изисквания за нотифициране. Горепосочените правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията[14].

(6) Комисията следва да приема актове за изпълнение с незабавно приложение, когато наложителни причини за спешност изискват това в надлежно обосновани случаи и по отношение на изключителни мерки за управление, предназначени да разрешават спешни и непредвидени проблеми, настъпили в една или повече държави-членки.

(7) Целите на настоящия регламент могат да бъдат постигнати по-ефективно на равнището на Съюза посредством многогодишната гаранция за финансиране от Съюза и чрез съсредоточаване върху ясно определени приоритети, предвид връзките между настоящия регламент и другите инструменти на ОСП, различията между различните селски райони и ограничените финансови ресурси на държавите-членки в един разширен Съюз. Следователно настоящият регламент е в съответствие с принципа на субсидиарност, посочен в член 5, параграф 3 от Договора за Европейския съюз. Тъй като обхватът на настоящия регламент е ограничен до необходимото за постигане на неговите цели, той съответства също така на принципа на пропорционалност, определен в член 5, параграф 4 от посочения Договор.

(8) С цел да се отчете новото законодателство в областта на схемите за подпомагане, което може да бъде прието след влизането в сила на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат делегирани правомощия да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за изменение на списъка със схеми за подпомагане, обхванати от настоящия регламент.

(9) С цел да се отчетат конкретни нови елементи и да се гарантира защитата на правата на бенефициерите, на Комисията следва да бъдат делегирани правомощия да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за формулиране на допълнителни определения, свързани с достъпа до подпомагане по настоящия регламент, за установяване на рамка, в която държавите-членки да определят минималните дейности, които следва да се извършват на площи, които естествено се поддържат в състояние, подходящо за паша или обработване, както и критериите, на които трябва да отговаря селскостопанският производител, за да се счита, че е спазил задължението за поддържане на земеделската площ в подходящо за производство състояние и критериите за определяне на превеса на трева или други тревни фуражни култури по отношение на постоянните пасища.

(10) С цел да се гарантира защитата на правата на бенефициерите на Комисията следва да бъдат делегирани правомощия да приема актове в съответствие с член 290 от Договора, за да приема правила, касаещи базата за изчисление на намаленията, които следва да се прилагат от държавите-членки към селскостопански производители съгласно прилагането на финансовата дисциплина.

(11) С цел да се гарантира съответствие на средствата за финансиране на ОСП с годишните тавани, посочени в член 16, параграф 1 от Регламент (ЕС) № […][HZR], следва да се запази коригирането на нивото на директното подпомагане през всяка календарна година. Коригирането на директните плащания следва да се прилага само за плащания над 5 000 EUR, които следва да бъдат предоставени на селскостопански производители през съответната календарна година. Като се вземат предвид равнищата на директните плащания за селскостопански производители в България и Румъния, получени в резултат на прилагането на механизма за постепенно въвеждане на директните плащания към всички директни плащания, които ще се отпускат в тези държави-членки, настоящият инструмент на финансова дисциплина следва да се прилага в тези държави-членки, считано едва от 1 януари 2016 г.

(12) С цел да се отчетат промените, свързани с общите максимални суми на директните плащания, които могат да бъде отпускани, включително произтичащите от решения, които следва да бъдат взети от държавите-членки във връзка с прехвърляния между първия и втория стълб, на Комисията следва да бъдат делегирани правомощия да приема актове в съответствие с член 290 от Договора, за да преразглежда националните и нетните тавани, предвидени в настоящия регламент.

(13) Опитът от прилагането на различните схеми за подпомагане за селскостопански производители е показал, че подпомагането в редица случаи е било извършвано в полза на бенефициери, чиято основна дейност не включва упражняване на селскостопанска дейност или е насочена към такава дейност само в незначителна степен, като летища, железопътни предприятия, дружества за недвижими имоти и такива, стопанисващи спортни съоръжения. С цел да се гарантира по-доброто насочване на подпомагането държавите-членки следва да се въздържат от отпускане на директни плащания на такива физически и юридически лица. Дребните селскостопански производители на непълно работно време допринасят пряко за жизнеспособността на селските райони и по тази причина следва да имат възможност да получават директни плащания.

(14) С цел избягване на прекомерната административна тежест, дължаща се на управлението на плащания с малки размери, държавите-членки следва като цяло да се въздържат от отпускането на директни плащания в случаите, когато сумата на плащането би била по-малка от 100 EUR, или когато отговарящата на условията за подпомагане площ на стопанството, за която е заявена помощ, е по-малка от един хектар. Въпреки това, тъй като структурите на селскостопанските сектори на държавите-членки са изключително разнообразни и могат да се различават значително от средната структура на стопанствата в Съюза, на държавите-членки следва да се разреши да прилагат минимални прагове, които да отразяват характерните особености на всяка една от тях. Поради изключително специфичната структура на стопанствата в най-отдалечените региони и малките острови в Егейско море, държавите-членки следва да могат да решават дали в тези региони следва да се прилага някакъв минимален праг. Освен това държавите-членки следва да имат свобода на избор относно прилагането на един от двата вида минимален праг, като отчитат особеностите на структурите на своите селскостопански сектори. Поради това, че на селскостопански производители с тъй наречените стопанства „без земя“, можеха да бъдат отпускани плащания, прилагането на прага, изчисляван на база хектар, би било неефективно. Следователно за такива селскостопански производители следва да се прилага минималната сума, съобразена с подпомагането. С цел да се гарантира еднакво третиране на селскостопанските производители, чиито директни плащания подлежат на постепенно въвеждане в България и Румъния, минималният праг следва да се основава на окончателния размер, който се отпуска в края на процеса на постепенно въвеждане.

(15) Разпределянето на директното подпомагане на доходите сред селскостопанските производители се характеризира с отпускане на голямо количество плащания на сравнително малък брой големи бенефициери. Благодарение на икономии от мащаба, големите бенефициери не се нуждаят от същото равнище на единно подпомагане, за да се постигне ефективно целта за подпомагане на доходите. Освен това, потенциалът за адаптиране на големите бенефициери ги улеснява в работата им при по-ниски равнища на единно подпомагане. Следователно би било справедливо да се въведе система за големи бенефициери, в която равнището на подпомагане постепенно да се понижава и в крайна сметка да се определи горна граница, за да се подобри разпределението на плащанията между селскостопанските производители. Тази система следва да взема предвид обаче броя на трудещите се на заплата, за да се избегнат несъразмерните въздействия върху големи стопанства с голям брой заети лица. Тези максимални равнища не следва да се прилагат за плащания, отпуснати за селскостопански практики от полза за климата и околната среда, тъй като ползите, които целят те, биха могли да бъдат понижени в резултат на това. Горната граница би могла да бъде ефективна, ако държавите-членки установят определени критерии за избягване на злоупотреби от страна на селскостопанските производители, които се стремят да избегнат последствията от нея. Постъпленията от намаляването и определянето на горна граница на плащанията за големите бенефициери следва да остават за държавите-членки, в които са генерирани, и следва да се използват за финансиране на проекти със значителен принос за иновациите съгласно Регламент (ЕС) № […] на Европейския парламент и на Съвета от […] относно подпомагането на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)[15] [RDR].

(16) С цел улесняване на прилагането на горната граница, по-специално по отношение на процедурите за предоставяне на директни плащания на селскостопанските производители и на съответното прехвърляне на средства към развитието на селските райони, следва да се определят нетни тавани за всяка държава-членка, за да се ограничат плащанията за селскостопанските производители след прилагането на горната граница. С цел да се вземат предвид специфичните характеристики на подпомагането по ОСП, отпускано в съответствие с Регламент (ЕО) № 247/2006 на Съвета от 30 януари 2006 г. за определяне на специфични мерки за селското стопанство в най-отдалечените райони на Съюза[16] и Регламент (ЕО) № 1405/2006 на Съвета от 18 септември 2006 г. относно приемането на специфични мерки в областта на земеделието по отношение на малките острови в Егейско море и за изменение на Регламент (ЕО) № 1782/2003[17], както и фактът, че тези директни плащания не подлежат на определяне на горна граница, нетният таван за въпросните държави-членки не следва да включва тези директни плащания.

(17) Следва да се уточни, че разпоредбите на настоящия регламент, които биха могли да породят поведение от страна на дадена държава-членка, което евентуално представлява отпускане на държавна помощ, са освободени от прилагането на правилата за държавни помощи, ако въпросните разпоредби включват подходящи условия за отпускане на подпомагането или предвиждат приемането на такива условия от Комисията, за да се избегне ненужно нарушаване на конкуренцията.

(18) С цел да се постигнат целите на ОСП е възможно схемите за подпомагане да трябва да бъдат адаптирани към променящите се тенденции в кратки срокове, ако е необходимо. Следователно е необходимо да се предвиди евентуално преразглеждане на схемите, по-специално в светлината на икономическите промени или състоянието на бюджета, което предполага, че бенефициерите не могат да разчитат, че условията за подпомагане ще останат същите.

(19) Селскостопанските производители от държавите-членки, които са се присъединили към Европейския съюз на или след 1 май 2004 г., получават директни плащания, като се следва механизма за постепенното им въвеждане, предвиден в съответния Акт за присъединяване. За България и Румъния този механизъм все още ще бъде в сила през 2014 г. и 2015 г. Освен това на въпросните държави-членки беше дадена възможност да отпускат допълнителни национални директни плащания. Следва да бъде запазена възможността за отпускане на такива плащания за България и Румъния, докато приключи постепенното въвеждане.

(20) С цел да се гарантира по-доброто разпределение на подпомагането по отношение на селскостопанската земя в Съюза, включително в онези държави-членки, които са приложили схемата за единно плащане на площ, установена съгласно Регламент (ЕО) № 73/2009, нова схема на основно плащане следва да замени схемата на единно плащане, установена съгласно Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на селскостопански производители[18] и продължена съгласно Регламент (ЕО) № 73/2009, която комбинира съществуващите преди това механизми за подпомагане в единна схема на отделени от производството директни плащания. Горната промяна следва да доведе до изтичане на правата на плащане, които са получени по споменатите регламенти и разпределението на нови такива, които отново ще бъдат базирани на броя отговарящи на условията хектари, които са на разположение на селскостопанските производители през първата година на прилагане на схемата.

(21) Поради последователното интегриране на различни сектори в схемата за единно плащане и последващия период за приспособяване на селскостопанските производители, става все по-трудно да се обоснове наличието на значителни индивидуални разлики в равнището на подпомагане на хектар в резултат на използването на исторически референтни данни. Следователно директното подпомагане на доходите следва да бъде разделено между държавите-членки по един по-справедлив начин, като се намали връзката с историческите референтни данни и с оглед на общия контекст на бюджета на Съюза. С цел да се гарантира по-справедливо разпределение на директното подпомагане, като същевременно се вземат предвид разликите, които все още съществуват в равнищата на работните заплати и разходите за влаганите ресурси, равнищата на директното подпомагане на хектар следва да бъдат коригирани постепенно. Това ще се постигне като за периода всички държави-членки, чиито директни плащания са под 90 % от средната стойност за ЕС, намалят с една трета разликата между директните плащания и тези 90 % от средната стойност за ЕС Това сближаване следва да се финансира пропорционално от всички държави-членки, чиито директни плащания са над средната стойност за Съюза. Освен това всички права на плащане, които се активират през 2019 г. в дадена държава-членка или регион, следва да имат еднаква единична стойност вследствие на сближаване към тази стойност, което следва да се осъществи през преходния период посредством линейни стъпки. С цел да бъдат избегнати обаче неблагоприятни финансови последици за селскостопанските производители, на държавите-членки, които са използвали схемата за единно плащане и по-специално историческия модел, следва да се даде възможност отчасти да вземат предвид исторически фактори, когато изчисляват стойността на правата на плащане през първата година на прилагане на новата схема. При обсъжданията относно следващата многогодишна финансова рамка за периода, започващ през 2021 г., дебатът следва да се насочи също така към целта за пълно сближаване посредством еднакво разпределение на директното подпомагане в Европейския съюз през посочения период.

(22) Опитът, натрупан при прилагането на схемата за единно плащане, показва, че следва да бъдат запазени някои от основните ѝ елементи, включително определянето на национални тавани, за да се гарантира, че общото равнище на подпомагането не превишава настоящите бюджетни ограничения. Също така държавите-членки следва да продължат да поддържат национален резерв, който следва да се използва за улесняване на участието на млади нови селскостопански производители в схемата или може да се използва за отчитане на специфичните нужди на някои райони. Правилата относно прехвърлянето и използването на правата на плащане следва да бъдат запазени, но — при възможност — да бъдат опростени.

(23) С цел да се гарантира защитата на правата на бенефициерите и за да се изяснят специфичните положения, които могат да възникнат в хода на прилагане на схемата за основно плащане, на Комисията следва да бъдат делегирани правомощия да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за приемане на правила относно допустимостта и достъпа на селскостопанските производители до схемата за основно плащане в случай на действително или бъдещо наследяване, наследяване под аренда, промяна на правния статут или на наименованието, както и в случай на сливане или разделяне на стопанството; за приемане на правила за изчисляване на стойността и броя или за увеличаване на стойността на правата на плащане във връзка с разпределението на права на плащане, в това число правила относно възможността за временна стойност и брой или за временно увеличаване на правата на плащане, разпределени въз основа на заявление от страна на селскостопанския производител, относно условията за установяване на временна и окончателна стойност и брой на правата на плащане и относно случаите, в които договор за продажба или отдаване под аренда би могъл да засегне разпределението на права на плащане; за приемане на правила за установяване и изчисляване на стойността и броя на правата на плащане, получени от националния резерв; за приемане на правила за изменението на единичната стойност на правата на плащане в случай на права на плащане, разделени на части и критериите за разпределянето на правата за плащане съгласно използването на националния резерв и селскостопанските производители, които не са подали заявления за подпомагане през 2011 г.

(24)             С цел да се гарантира правилното управление на правата на плащане на Комисията следва да бъдат делегирани правомощия да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за приемане на правила за деклариране и активиране на права на плащане.

(25) Следва да се запазят специалните мерки за конопа, за да се избегне възможността нелегални култури да бъдат скрити сред тези, които отговарят на условията за основно плащане, като по този начин се отразяват неблагоприятно върху общата организация на пазара на коноп. Следователно следва да се отпускат плащания само за площи, засети с видове коноп, които дават известна гаранция по отношение на съдържанието на психотропни вещества. С цел опазване на общественото здраве на Комисията следва да бъдат делегирани правомощия да приема актове в съответствие с член 290 от Договора с оглед на приемането на правила, обвързващи отпускането на плащания с използването на сертифицирани семена от някои сортове коноп и формулирането на процедура за определяне на сортовете коноп и проверката на тяхното съдържание на тетрахидроканабинол.

(26) Една от целите на новата ОСП е подобряването на екологичните параметри чрез задължителен компонент за „екологизиране“ на директните плащания, които ще подкрепят селскостопански практики от полза за климата и околната среда, приложими в целия Съюз. За тази цел държавите-членки следва да използват част от своите национални тавани за директни плащания, за да отпускат годишно плащане в допълнение към основното плащане за задължителни практики, които следва да се прилагат от селскостопанските производители с приоритетна насоченост и към двете цели на политиката — климат и околна среда. Споменатите практики следва да бъдат под формата на обикновени, обобщени, недоговорни и годишни действия, които надхвърлят изискванията за кръстосано спазване и са свързани със земеделието, като разнообразяване на културите, поддържане на постоянни пасища и приоритетни екологични площи. Задължителният характер на тези практики следва да се отнася също така за селскостопанските производители, чиито стопанства са изцяло или частично разположени в зони по „Натура 2000“, обхванати от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна[19] и от Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици[20], доколкото тези практики са съвместими с целите на споменатите директиви. Селскостопанските производители, които изпълнят условията, определени в Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91,[21] следва да имат право на компонента за „еклогизиране“ без да изпълняват никакви други задължения, предвид признатите ползи за околната среда от системите за биологично земеделие. Несъобразяването с компонента за „екологизиране“ следва да води до наказателни мерки съгласно член 65 от Регламент (ЕС) № […] [HZR].

(27) С цел да се гарантира пропорционалното и недискриминационно прилагане на задълженията, посочени в мярката за разнообразяване на културите, както и че те водят до подобрено опазване на околната среда, на Комисията следва да бъдат делегирани правомощия да приема актове в съответствие с член 290 от Договора с оглед приемането на определението на „култура“ и правилата, касаещи прилагането на мярката.

(28) С цел да се гарантира поддържането на земята за постоянно пасище като такава от селскостопанските производители, на Комисията следва да бъдат делегирани правомощия да приема актове в съответствие с член 290 от Договора с оглед приемането на правила относно прилагането на мярката.

(29) С цел да се гарантира ефективното и последователно прилагане на мярката за приоритетни екологични площи, като същевременно се вземат предвид специфичните особености на държавите-членки, на Комисията следва да бъдат делегирани правомощия за приемане на актове в съответствие с член 290 от Договора с оглед на по-подробното определяне на видовете приоритетни екологични площи, посочени в същата мярка, и прибавянето и определянето на други видове приоритетни екологични площи, които могат да бъдат взети предвид за спазване на процента, посочен във въпросната мярка.

(30) С цел да се насърчи устойчивото развитие на земеделието в райони със специфични природни ограничения държавите-членки следва да могат да използват част от своите национални тавани за директни плащания за отпускането на годишно плащане за площ в допълнение към основното плащане на всички селскостопански производители, които работят в такива райони. Това плащане не следва да замества подпомагането, което се отпуска по програмите за развитие на селските райони, и не следва да се отпуска на селскостопански производители в райони, които са били определени в съответствие с Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)[22], но не са били определени в съответствие с член 46, параграф 1 от Регламент (ЕС) № […] на Европейския парламент и на Съвета от […] относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) [23][RDR].

(31) Създаването и развитието на нова икономическа дейност в селскостопанския сектор от младите селскостопански производители изисква влагането на много средства и представлява елемент, който следва да се вземе предвид при разпределението и насочването на директните плащания. Това развитие е от съществена важност за конкурентоспособността на селскостопанския сектор в Съюза и, по тази причина, следва да се въведе подпомагане на доходите на младите селскостопански производители, които започват своите селскостопански дейности, за да се улесни първоначалното установяване на младите селскостопански производители и структурното приспособяване на техните предприятия след първоначалното учредяване. Държавите-членки следва да имат възможност да използват част от техните национални тавани за директни плащания за целите на отпускането на плащане на площ към основното плащане за млади селскостопански производители. Плащането следва да се отпуска единствено за период от максимум пет години, тъй като той следва да обхваща само първоначалния период след създаването на предприятието и да не се превръща в оперативна помощ.

(32) С цел да се гарантира защитата на правата на бенефициерите и да се избегне каквато и да било дискриминация между тях на Комисията следва да бъдат делегирани правомощия да приема актове в съответствие с член 290 от Договора с оглед определяне на условията, при които юридическо лице може да се счита за отговарящо на условията за получаване на плащане за млади селскостопански производители, по-специално прилагането на възрастовата граница към едно или повече физически лица, които участват в юридическото лице.

(33) На държавите-членки следва да се даде възможност да използват част от своите национални тавани за директни плащания за обвързано с производството подпомагане в дадени сектори и в ясно определени случаи. Ресурсите, които могат да се използват за всяко обвързано с производството подпомагане, следва да бъдат ограничени до подходящо равнище, като същевременно се дава възможност това подпомагане да се отпуска в държави-членки или в конкретни техни райони, изправени пред особени ситуации, когато конкретните видове земеделие или конкретните селскостопански сектори са от особено значение по икономически, екологични и/или социални причини. На държавите-членки следва да се даде възможност да използват до 5 % от националните си тавани за такова подпомагане или 10 % — ако тяхното равнище на обвързано с производството подпомагане за поне една година от периода 2010—2013 г. надвишава 5 %. В надлежно обосновани случаи обаче, когато в даден район са демонстрирани определени чувствителни нужди и при одобрение от Комисията, на държавите-членки следва да се даде възможност да използват повече от 10 % от националния си таван. Обвързаното с производството подпомагане следва да се отпуска само в размера, който е необходим, за да се създаде стимул за поддържане на настоящите равнища на производство в тези райони. Такова подпомагане следва да е на разположение също така на селскостопански производители, които към 31 декември 2013 г. притежават специални права на плащане, които са им разпределени съгласно Регламент (ЕО) № 1782/2003 и Регламент (ЕО) № 73/2009 и които не разполагат с отговарящи на условията хектари за активиране на правата на плащане. По отношение на одобрението на доброволното обвързано с производството подпомагане, надвишаващо 10 % от годишния национален таван, определен на държава-членка, Комисията следва допълнително да бъде оправомощена да приема актове за изпълнение без да се прилага Регламент (ЕС) № 182/2011.

(34) С цел да се гарантира ефективното и целенасочено използване на средствата на Съюза и да се избегне двойно финансиране по други подобни инструменти за подпомагане, на Комисията следва да бъдат делегирани правомощия да приема актове в съответствие с член 290 от Договора с оглед на формулирането и приемането на правила относно отпускането на доброволно обвързано с производството подпомагане и на правила относно неговото съответствие с другите мерки на Съюза и относно натрупването на различни видове подпомагане.

(35) Що се отнася до подпомагането за сектора на памука, в Регламент (ЕО) № 73/2009 е счетено за нужно част от него да продължи да бъде свързано с отглеждането на памук посредством специфично плащане за култура на хектар, отговарящ на условията за подпомагане, за да се осигури срещу всеки риск от нарушаване на производството в произвеждащите памук райони, като се вземат предвид всички фактори, които оказват влияние на този избор. Този избор следва да се запази в съответствие с целите, определени в протокол № 4 относно памука, приложен към Акта за присъединяване от 1979 г.

(36) С цел да се даде възможност за ефективно прилагане на специфичното плащане за култура — памук, на Комисията следва да бъдат делегирани правомощия да приема актове в съответствие с член 290 от Договора с оглед на приемането на правила и условия за разрешаването на земя и сортове във връзка със специфичното плащане за култура — памук и на правила за условията за отпускане на това специфично плащане, за изискванията за допустимост и агрономските практики, за критерии за одобряване на междубраншовите организации, за задълженията за производителите и за случая, в който одобрената междубраншова организация не спазва тези критерии.

(37) В глава 2 от Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета от 23 юни 2008 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1782/2003 и за установяване на национални програми за преструктуриране на сектора на памука[24] е предвидено, че, на всеки четири години или за първи път не по-късно от 1 януари 2009 г., всяка държава-членка, която е производител на памук, представя на Комисията проект за четиригодишна програма за преструктуриране или представя на Комисията, не по-късно от 31 декември 2009 г., единен проект на изменена програма за преструктуриране за срок от осем години. Опитът е показал, че преструктурирането на сектора на памука ще бъде осигурено по по-подходящ начин посредством други мерки, включително мерките по програмите за развитие на селските райони, финансирани по Регламент (ЕС) № […] [RDR], което би дало възможност също така за засилена координация с мерките в други сектори. Следва да бъдат спазени обаче придобитите права и оправданите правни очаквания на предприятия, които вече са обвързани в програми за преструктуриране. Следователно следва да се позволи продължаване на текущите четири- или осемгодишни програми до техния край. В края на съответния период обаче програмите следва да бъдат прекратени. Средствата, които са на разположение от четиригодишните програми, тогава биха могли да бъдат интегрирани в средствата на Съюза, които са на разположение за мерки за развитие на селските райони от 2014 г. Средствата, които са на разположение след края на осемгодишните програми, не биха били от полза за програмите за развитие на селските райони през 2018 г., предвид програмния период, и, следователно, би било по-полезно да бъдат прехвърлени към схеми за подпомагане съгласно настоящия регламент, както вече е предвидено в член 5, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕО) № 637/2008. Следователно Регламент (ЕО) № 637/2008 към 1 януари 2014 г. или 1 януари 2018 г. ще е остарял по отношение на държавите-членки, които имат съответно четири- или осемгодишни програми. Следователно Регламент (ЕО) № 637/2008 следва да бъде отменен.

(38) Следва да бъде въведена проста и специфична схема за дребни селскостопански производители, за да се намалят административните разходи, свързани с управлението и контрола на директното подпомагане. За тази цел следва да се установи еднократно плащане, което да замества всички директни плащания. Следва да бъдат въведени правила, целящи опростяване на формалностите, чрез облекчаване, наред с други, на задълженията на дребните селскостопански производители, като свързаните с подаването на заявление за подпомагане, със селскостопанските практики от полза за климата и околната среда, с кръстосаното спазване и с проверките съгласно определеното в Регламент (ЕС) № […] [HZR], без да се застрашава постигането на общите цели на реформата, което означава, че законодателството на Съюза, посочено в приложение II към Регламент (ЕС) № […] [HZR]. се прилага за дребни селскостопански производители. Целта на посочената схема следва да бъде подпомагането на съществуващата селскостопанска структура на дребни стопанства в Съюза, без да се противодейства на развитие в посока на по-конкурентоспособни структури. По тази причина достъпът до схемата следва да бъде ограничен до съществуващите стопанства.

(39) С цел да се защитят правата на селскостопанските производители на Комисията следва да бъдат делегирани правомощия в съответствие с член 290 от Договора с оглед приемането на правила относно участието в схемата за дребни селскостопански производители в случай на промяна на състоянието на участващия селскостопански производител.

(40) С оглед на опростяването и за да се вземе предвид специфичното положение в най-отдалечените райони, директните плащания в тези райони следва да се управляват в рамките на програмите за подпомагане, установени от Регламент (ЕО) № 247/2006. В резултат на това към тези райони не следва да се прилагат разпоредбите в настоящия регламент по отношение на схемата за основно плащане и свързаните плащания и на обвързаното с производството подпомагане.

(41) За целите на прилагането на настоящия регламент и за целите на наблюдението, анализирането и управлението на директните плащания е необходимо държавите-членки да изпращат нотификации. С цел да се гарантира надлежното прилагане на правилата, съдържащи се в настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат делегирани правомощия да приема актове в съответствие с член 290 от Договора с оглед на приемането на необходимите мерки във връзка с нотификациите, които следва да бъдат изпращани от държавите-членки, или с оглед на проверка, контрол, наблюдение, оценяване и одит на директните плащания, изпълнение на международни споразумения, включително изисквания за нотифициране по споменатите споразумения, както и правила за определяне на естеството и типа на нотифицираните данни, методите на нотифициране и правилата, свързани с правата на достъп до предоставената информация или информационни системи и условията и средствата за публикуване на информацията.

(42) Прилага се законодателството на Съюза в областта на защитата на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, по-специално Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни[25] и Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни[26].

(43) С оглед на утвърждаването на тяхната политика в областта на развитието на селските райони на държавите-членки следва да бъде дадена възможност да прехвърлят средства от своя таван за директни плащания към подпомагането си, определено за развитие на селските райони. В същото време на държавите-членки, в които равнището на директно подпомагане остава по-ниско от 90 % от средното равнище на подпомагане за Съюза, следва да се даде възможност да прехвърлят средства от своето подпомагане, предназначено за развитие на селските райони, към тавана си за директни плащания. Такива решения следва да се вземат — в рамките на определени граници — само веднъж и за целия период на прилагане на настоящия регламент.

(44) С цел да се гарантира плавен преход от уредбата, предвидена в Регламент (ЕО) № 73/2009, към разпоредбите, определени в настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат делегирани правомощия да приема актове в съответствие с член 290 от Договора с оглед на приемане на необходимите мерки за защита на придобитите права и законните очаквания на селскостопанските производители.

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

СЪДЪРЖАНИЕ

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ.......................................................................................... 2

1........... КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО....................................................................... 2

2........... РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО..................................................................................................... 5

3........... ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО....................................................... 8

4........... ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА...................................................................... 10

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА за установяване на правила за директни плащания за селскостопански производители по схеми за подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика.................................................................................................................................. 28

ДЯЛ I ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ...................................................................................... 28

ДЯЛ II ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ДИРЕКТНИТЕ ПЛАЩАНИЯ........................................ 31

ГЛАВА 1 Общи правила за директни плащания................................................................. 31

ГЛАВА 2 Разпоредби, които се прилагат за България и Румъния..................................... 36

ДЯЛ III СХЕМА ЗА ОСНОВНО ПЛАЩАНЕ И СВЪРЗАНИ ПЛАЩАНИЯ...................... 37

ГЛАВА 1 Схема за основно плащане.................................................................................... 37

Раздел 1 Създаване на схемата за основно плащане........................................................... 37

Раздел 2 Национален резерв.................................................................................................. 41

Раздел 3 Прилагане на схемата за основно плащане........................................................... 43

ГЛАВА 2 Плащане за селскостопански практики от полза за климата и околната среда 46

ГЛАВА 3 Плащане за райони с природни ограничения..................................................... 49

ГЛАВА 4 Плащане за млади селскостопански производители.......................................... 50

ДЯЛ IV ОБВЪРЗАНО С ПРОИЗВОДСТВОТО ПОДПОМАГАНЕ.................................... 51

ГЛАВА 1 Доброволно обвързано с производството подпомагане.................................... 52

ГЛАВА 2 Специфично плащане за култура — памук.......................................................... 56

ДЯЛ V Схема за дребни селскостопански производители................................................. 59

ДЯЛ VI Национални програми за преструктуриране на сектора на памука..................... 62

ДЯЛ VII ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ......................................................................... 62

ГЛАВА 1 Нотификации и спешни случаи............................................................................ 62

ГЛАВА 2 Делегиране на правомощия и разпоредби за прилагане.................................... 64

ГЛАВА 3 Преходни и заключителни разпоредби................................................................ 65

ПРИЛОЖЕНИЕ I Списък на схемите за подпомагане......................................................... 67

ПРИЛОЖЕНИЕ II Национални тавани, посочени в член 6............................................... 68

ПРИЛОЖЕНИЕ III Нетни тавани, посочени в член 7......................................................... 69

ПРИЛОЖЕНИЕ IV Коефициенти, които трябва да се прилагат съгласно член 10, параграф 1            70

ПРИЛОЖЕНИЕ V Финансови разпоредби по членове 16 и 17, приложими към България и Румъния          71

ПРИЛОЖЕНИЕ VI Средна големина на земеделските стопанства, приложима съгласно член 36, параграф 5.................................................................................................................................................. 72

ПРИЛОЖЕНИЕ VII................................................................................................................. 73

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА............................................................ 81

ДЯЛ I ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Обхват

Настоящият регламент установява:

а)           общи правила за плащания, отпускани директно на селскостопански производители по схемите за подпомагане, посочени в приложение I (наричани по-долу „директни плащания“);

б)           специфични правила относно:

i)       основно плащане за селскостопански производители (наричано по-долу „схема за основно плащане“);

ii)       плащане за селскостопански производители, които спазват селскостопански практики от полза за климата и околната среда;

iii)      доброволно плащане за селскостопански производители в райони с природни ограничения;

iv)      плащане за млади селскостопански производители, които започват своята селскостопанска дейност;

v)      схема за доброволно обвързано с производството подпомагане;

vi)      специфично плащане за култура — памук;

vii)     опростена схема за дребни селскостопански производители;

viii)    рамка, която да даде възможност на България и Румъния да допълват директните плащания.

Член 2

Изменение на приложение I

Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55 с цел изменение на списъка със схеми за подпомагане, посочен в приложение I.

Член 3

Прилагане към най-отдалечените райони и малките острови в Егейско море

Член 11 не се прилага към районите на Съюза, определени в член 349 от Договора, наричани по-долу „най-отдалечените райони“, и към директните плащания, отпускани в малките острови в Егейско море в съответствие с Регламент (ЕО) № 1405/2006.

Дялове III, IV и V не се прилагат към най-отдалечените райони.

Член 4

Определения

1.           За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а)           „селскостопански производител“ означава физическо или юридическо лице, или група физически или юридическа лица, независимо какъв е правният статут на тази група и на нейните членове съгласно националното законодателство, чието стопанство се намира на територията на Съюза, както е посочено в член 52 от Договора за Европейския съюз, във връзка с членове 349 и 355 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и което осъществява селскостопанска дейност;

б)           „стопанство“ означава всички използвани за селскостопански дейности и управлявани от селскостопански производител единици, които се намират на територията на една и съща държава-членка;

в)           „селскостопанска дейност“ означава:

– отглеждането на селскостопански продукти, включително прибирането на реколтата, доенето, развъждането на животни и отглеждането на животни за селскостопански цели,

– поддържането на селскостопанската земя в състояние, което да я прави подходяща за паша или обработване без никакви специални подготвителни действия, които са извън рамките на традиционните селскостопански методи и машини, или

– извършване на минимална дейност, която се определя от държавите-членки, в земеделски площи, които естествено се поддържат в състояние, подходящо за паша или обработване;

г)            „селскостопански продукти“ означава продуктите, изброени в приложение I към Договора, но с изключение на рибните продукти, както и памук;

д)           „земеделска площ“ означава площ, която е заета от обработваема земя, постоянни пасища или трайни насаждения;

е)           „обработваема земя“ означава земя, която се обработва за производството на култури, или площи, които са на разположение за производството на култури, но оставена под угар, включително площи, оставени под угар в съответствие с членове 22, 23 и 24 от Регламент (ЕО) № 1257/1999, с член 39 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 и с член 29 от Регламент (ЕС) № […] [RDR, независимо от това дали на тази земя са разположени оранжерии или подвижни или неподвижни навеси;

ж)          „трайни насаждения“ означава култури, за които не се прилага сеитбооборот, различни от постоянни пасища, които заемат земята в продължение на пет години или по-дълъг период и дават реколта многократно, включително разсадници и нискостъблени дървесни култури с кратък цикъл на ротация;

з)            „постоянно пасище“ означава земя, използвана за отглеждане на трева или други тревни фуражи, естествено растящи (саморазсадени) или чрез култивиране (изкуствено засети), които не са били включени в сеитбооборота на стопанството в продължение на пет години или повече, то може да включва други подходящи за паша видове, при условие, че тревата или другите тревни фуражи остават преобладаващи;

и)           „трева или други тревни фуражи“ означава всички тревни растения, които по традиция се срещат на естествените пасища или обикновено са включени в смесите за семена за пасища или ливади в държавата-членка (независимо дали се използват за паша на животните или не);

й)           „разсадници“ означава следните площи с млади фиданки на (дървесни) видове, отглеждани на открито за по-късно присаждане:

– лозови разсадници и разсадници за подложки за присаждане,

– разсадници за овошки и дребни безкостилкови плодове,

– разсадници за декоративни растения,

– търговски разсадници за горски дървесни видове (без тези за задоволяване нуждите на самото стопанство в рамките на залесени площи),

– дървета и храсти за засаждане в градини, паркове, край пътя и върху насипи, например растения за жив плет, розови храсти и други декоративни храсти, декоративни иглолистни растения, включително при всички случаи техните подложки за присаждане и фиданки;

к)           „площ с нискостеблени дървесни култури с кратък цикъл на ротация“ означава площите, засадени с дървесни видове с код по КН 06029041, определяни от държавите-членки, които се състоят от дървесни многогодишни култури, чиито корени или дънери остават в почвата след прибиране на реколтата, като през следващия сезон се появяват нови издънки и с максимален цикъл на реколтиране, определян от държавите-членки.

2.           Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55 за целите на:

а)      формулирането на допълнителни определения по отношение на достъпа до подпомагане съгласно настоящия регламент;

б)      установяването на рамка, в която държавите-членки определят минималните дейности, осъществявани на площи, които естествено се поддържат в състояние, подходящо за паша или обработване;

в)      установяването на критериите за изпълнение от селскостопанските производители, за да се счита, че те са изпълнили задължението да поддържат земеделската площ в състояние, подходящо за паша или обработване съгласно параграф 1, буква в).

г)       установяване на критериите за определяне на превеса на тревата и другите тревни фуражи за целите на параграф 1, буква з).

ДЯЛ II ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ДИРЕКТНИТЕ ПЛАЩАНИЯ

ГЛАВА 1 Общи правила за директни плащания

Член 5

Финансиране на директни плащания

Схемите за подпомагане, изброени в приложение I към настоящия регламент, се финансират в съответствие с член 4, параграф 1, буква б) от Регламент (EС) № […] [HZR].

Член 6

Национални тавани

1.           За всяка държава-членка и всяка година в приложение II се определя национален таван, който се състои от общата стойност на всички разпределени права, на националния резерв и на таваните, определени в съответствие с членове 33, 35, 37 и 39.

2.           С цел да се вземат предвид промените, свързани с общите максимални суми на директните плащания, които могат да бъдат отпуснати, включително тези, произтичащи от решенията, вземани от държавите-членки в съответствие с член 14, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55 с цел да се преразгледат националните тавани, посочени в приложение II.

Член 7

Нетни тавани

1.           Без да се засягат разпоредбите на член 8, общият размер на директните плащания, които могат да бъдат предоставени в държава-членка съгласно дялове III, IV и V за календарна година след прилагане на член 11, не надвишава таваните, посочени в приложение III към настоящия регламент.

С цел да се избегне общият размер на директните плащания да бъде по-висок от таваните, посочени в приложение III, държавите-членки прилагат линейно намаляване на размера на всички директни плащания, с изключение на директните плащания, отпуснати по регламенти (ЕО) № 247/2006 и (ЕО) № 1405/2006.

2.           За всяка държава-членка и всяка година изчисленият резултат от определянето на горна граница съгласно член 11, който е отразен посредством разликата между националните тавани, посочени в приложение II, към които е добавен размерът в съответствие с член 44, и нетните тавани, посочени в приложение III, се предоставя под формата на подпомагане от Съюза за мерки по програмите за развитие на селските райони, финансира от ЕЗФРСР съгласно Регламент (ЕС) № […] [RDR].

3.           Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55 с цел да се преразгледат таваните, посочени в приложение III.

Член 8

Финансова дисциплина

1.           Процентът на корекцията, определен в съответствие с член 25 от Регламент (ЕС) № […] [HZR], се прилага само за преки плащания, надвишаващи 5 000 EUR, които се отпускат на селскостопанските производители през съответната календарна година.

2.           В рамките на постепенното въвеждане на директните плащания съгласно член 16, параграф 1 от настоящият член се прилага за България и Румъния, считано от 1 януари 2016 г.

3.           Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55 по отношение на правилата относно базата за изчисление на намаленията, които се прилагат от държавите-членки за селскостопански производители съгласно параграфи 1 и 2 от настоящия член.

Член 9

Активен селскостопански производител

1.         Директни плащания не се отпускат на физически или юридически лица, или на групи от физически или юридически лица, когато се прилага едно от следните:

a)         годишният размер на директните плащания е по-малък от 5 % от общия размер на постъпленията, които те са получили от неселскостопанска дейност през най-близката данъчна година, или

б)         техните земеделски площи са основно площи, които по естествен път се държат в състояние, подходящо за паша или обработване и те не извършват върху тези площи минималната дейност, предвидена от държави-членки в съответствие с член 4, параграф 1, буква в).

2.         Параграф 1 не се прилага за селскостопански производители, които са получили по-малко от 5 000 EUR директни плащания за предходната година.

3.         Комисията ще бъде оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 55 за определяне на:

a)         критерии за установяване на размера на директните плащания за целите на параграфи 1 и 2, по-специално през първата година на разпределението на права на плащане, когато стойността на правата на плащане все още не е окончателно установена, както и за нови селскостопански производители;

б)         изключения от правилото, че постъпленията, получени през най-близката данъчна година трябва да се вземат предвид когато посочените данни липсват и

в)         критерии за установяване кога земеделските площи на даден селскостопански производител трябва да се считат за площи, които по естествен път основно се държат в състояние, подходящо за паша или обработване.

Член 10

Минимални изисквания за получаване на директни плащания

1.           Държавите-членки решават да не отпускат директни плащания на селскостопански производител в един от следните случаи:

а)      когато през дадена календарна година общата сума на директните плащания, заявени или дължими преди предвидените в член 65 от Регламент (ЕС) № […] [HZR] намаления и изключвания, е по-малка от 100 EUR;

б)      когато отговарящата на условията площ на стопанството, за която директни плащания са заявени или дължими преди намаленията и изключванията, предвидени в член 65 от Регламент (ЕС) № […] [HZR], е под един хектар.

С цел да отчетат структурата на селскостопанските си сектори, държавите-членки могат да адаптират праговете, посочени в букви а) и б), в границите, определени в приложение IV.

2.           Когато селскостопанските производители, които получават обвързано с производството подпомагане за животни съгласно дял IV, притежават по-малко хектари от прага, който е избрала държавата-членка за целите на параграф 1, буква б), въпросната държава-членка прилага параграф 1, буква а).

3.           Въпросните държави-членки могат да решат да не прилагат параграф 1 в най-отдалечените райони и в малките острови в Егейско море.

4.           За 2014 г. и 2015 г. в България и Румъния заявената или дължима сума съгласно параграф 1 се изчислява въз основа на сумата, посочена в приложение V, част А за съответната година.

Член 11

Постепенно намаляване и определяне на горна граница на плащането

1.           Размерът на директните плащания, които се отпускат на селскостопански производител съгласно настоящия регламент през дадена календарна година, се намалява, както следва:

– с 20 % за транш над 150 000 EUR и до 200 000 EUR,

– с 40 % за транш над 200 000 EUR и до 250 000 EUR,

– със 70 % за транш над 250 000 EUR и до 300 000 EUR,

– със 100 % за суми над 300 000 EUR.

2.           Размерът, посочен в параграф 1, се изчислява след изваждане на заплатите, които действително са заплатени и са декларирани от селскостопанските производители през предходната година, включително данъците и вноските за социално осигуряване свързани с трудовата заетост, от общия размер на директните плащания, които първоначално са били дължими на селскостопанския производител, без да се вземат предвид плащанията, отпускани съгласно дял III, глава 2 от настоящия регламент.

3.           Държавите-членки гарантират, че не се извършват никакви плащания на селскостопански производители, за които е установено, че след датата на публикуване на предложението на Комисията за настоящия регламент изкуствено са създали условията за избягване на последиците от настоящия член.

Член 12

Множество заявления

Площта, съответстваща на броя на хектарите, отговарящи на условията за подпомагане, за която е подадено заявление от селскостопанския производител за основно плащане съгласно дял III, глава 1, може да бъде предмет на заявление за всякакво друго директно плащане, както и за всякаква друга помощ, която не е обхваната от настоящия регламент, освен ако изрично не е предвидено друго в настоящия регламент.

Член 13

Държавни помощи

Чрез дерогация от член 146, параграф 1 от Регламент[sCMO], членове 107, 108 и 109 от Договора не се прилагат за плащания, извършени от държавите-членки съгласно настоящия регламент.

Член 14

Гъвкавост между стълбовете

1.       Преди 1 август 2013 г. държавите-членки могат да решат да предоставят допълнително подпомагане до 10 % от годишните си национални тавани за календарните години 2014—2019 за мерки по програми за развитие на селските райони, финансирани от ЕЗФРСР съгласно предвиденото в Регламент (ЕС) № […] [RDR], както е посочено в приложение II към настоящия регламент. В резултат на това съответната сума повече няма да е на разположение за отпускане на директни плащания.

Споменатото в първа алинея решение се нотифицира на Комисията до датата, посочена в същата алинея.

Нотифицираният процент в съответствие с втора алинея е същият за годините, посочени в първа алинея.

2.       Преди 1 август 2013 г. България, Естония, Финландия, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Испания, Швеция и Обединеното кралство могат да решат да предоставят като директни плащания по настоящия регламент до 5 % от сумата, разпределена за подпомагане на мерки по програми за развитие на селските райони, финансирани по ЕЗФРСР през периода 2015—2020 г. съгласно предвиденото в Регламент (ЕС) № […] [RDR]. В резултат на това съответната сума повече няма да е на разположение за мерки за подпомагане по програми за развитие на селските райони.

Споменатото в първа алинея решение се нотифицира на Комисията до датата, посочена в същата алинея.

Нотифицираният процент в съответствие с втора алинея е същият за годините, посочени в параграф 1, първа алинея.

Член 15

Преглед

Изброените в приложение I схеми за подпомагане се прилагат, без да се засяга възможността за преразглеждането им по всяко време в светлината на икономическите процеси и състоянието на бюджета.

ГЛАВА 2 Разпоредби, които се прилагат за България и Румъния

Член 16

Постепенно въвеждане на директни плащания

В България и Румъния националните тавани за плащания, посочени в членове 33, 35, 37, 39 и 51, през 2014 г. и 2015 г. се установяват въз основа на размерите, посочени в приложение V, част А.

Член 17

Допълнителни национални директни плащания и директни плащания

1.           През 2014 г. и 2015 г. България и Румъния могат да използват национални директни плащания в допълнение към плащанията, които се отпускат по схемата за основно плащане, посочена в дял III, глава 1, и — за България — в допълнение към плащанията, които се отпускат по линията на специфичното плащане за култура — памук, посочено в дял IV, глава 2.

2.           Общият размер на допълнителните национални директни плащания към схемата на основно плащане, който може да бъде отпуснат за 2014 г. и 2015 г., не превишава размерите, посочени в приложение V, част Б, за всяка от тези години.

3.           За България общият размер на допълнителните национални директни плащания към специфичното плащане за култура — памук не превишава размерите, посочени в приложение V, буква В, за всяка от годините, посочени в споменатото приложение.

4.           Допълнителните национални директни плащания се отпускат на базата на обективни критерии и по такъв начин, че да се осигури равнопоставеното третиране на селскостопанските производители и да се избегнат нарушения на пазара и на конкуренцията.

ДЯЛ III СХЕМА ЗА ОСНОВНО ПЛАЩАНЕ И СВЪРЗАНИ ПЛАЩАНИЯ

ГЛАВА 1 Схема за основно плащане

Раздел 1 Създаване на схемата за основно плащане

Член 18

Права на плащане

1.           Подпомагането по схемата за основно плащане е на разположение на селскостопанските производители, ако получат права на плащане съгласно настоящия регламент чрез първоначално разпределение съгласно член 21, от националния резерв съгласно член 23 или чрез прехвърляне съгласно член 27.

2.           Правата на плащане, получени по схемата за единно плащане в съответствие с Регламент (ЕО) № 1782/2003 и с Регламент (ЕО) № 73/2009, изтичат на 31 декември 2013 г.

Член 19

Таван на схемата за основно плащане

1.           Чрез актове за изпълнение Комисията определя годишния национален таван за схемата за основно плащане, като от годишния национален таван, установен в приложение II, изважда годишните суми, които се определят в съответствие с членове 33, 35, 37 и 39. Въпросните актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 56, параграф 2.

2.           За всяка държава-членка и всяка година общата стойност на всички разпределени права на плащане и националния резерв са равни на съответния национален таван, приет от Комисията съгласно параграф 1.

3.           В случай на промяна спрямо предходната година на тавана, приет от Комисията в съответствие с параграф 1, държавата-членка линейно намалява или увеличава стойността на всички права на плащане, за да се гарантира съответствие с параграф 2.

Член 20

Регионално разпределение на националните тавани

1.           Държавите-членки могат да решат преди 1 август 2013 г. да прилагат схемата за основно плащане на регионално равнище. В такъв случай те определят регионите на базата на обективни и недискриминационни критерии като техните агрономски и икономически характеристики и техния регионален селскостопански потенциал или тяхната институционална или административна структура.

2.           Държавите-членки разделят националните тавани, посочени в член 19, параграф 1, между регионите в съответствие с обективни и недискриминационни критерии.

3.           Държавите-членки могат да решат регионалните тавани да подлежат на годишни прогресивни изменения на предварително определени годишни етапи и в съответствие с обективни и недискриминационни критерии, като например селскостопански потенциал или екологични критерии.

4.           Доколкото това е необходимо за спазване на приложимите регионални тавани, определени в съответствие с параграф 2 или 3, държавите-членки извършват линейно намаление или увеличение на стойността на правата на плащане във всеки от регионите си.

5.           Държавите-членки уведомяват Комисията до 1 август 2013 г. за решението по параграф 1, както и за мерките, предприети в изпълнение на параграфи 2 и 3.

Член 21

Първоначално разпределение на правата на плащане

1.           При условие, че са изпълнени изискванията на параграф 2 на селскостопанските производители се разпределят права на плащане, ако са подали заявления за разпределяне на права на плащане по схемата за основно плащане до 15 май 2014 г., освен в случай на непреодолима сила и при извънредни обстоятелства.

2.           Селскостопанските производители, които през 2011 г. са активирали най-малко едно право на плащане по схемата за единно плащане или са заявили подпомагане по схемата за единно плащане на площ — и в двата случая в съответствие с Регламент (ЕО) № 73/2009, получават права на плащане в първата година на прилагане на схемата за основно плащане, при условие че са получили право на директни плащания в съответствие с член 9.

Чрез дерогация от първа алинея селскостопанските производители получават права на плащане в първата година от прилагането на схемата за основно плащане, при условие че са получили право на директни плащания в съответствие с член 9 и че през 2011 г:

a)           по схемата за единно плащане не са активирали никакво право на плащане, но са произвеждали предимно плодове, зеленчуци и/или са отглеждали предимно лозя;

б)         по схемата за единно плащане на площ не са искали никакво подпомагане и са имали само селскостопанска земя, която не е била в добро селскостопанско състояние на 30 юни 2003 г. както е посочено в член 124, параграф 1 от Регламент (EО) № 73/2009,

Освен в случай на непреодолима сила или при извънредни обстоятелства, броят на правата на плащане, разпределени на селскостопански производител, е равен на броя на хектарите, отговарящи на условията за подпомагане по смисъла на член 25, параграф 2, които селскостопанският производител декларира в съответствие с член 26, параграф 1 за 2014 г.

3.           В случаите на продажба или отдаване под аренда на тяхното стопанство или на част от стопанството, физически или юридически лица, които отговарят на условията от параграф 2, могат с договор, подписан преди 15 май 2014 г. да прехвърлят правото на получаване на права на плащане в съответствие с параграф 1 само на един селскостопански производител, при условие, че последният отговаря на условията по член 9.

4.           Чрез актове за изпълнение Комисията приема правила за заявленията за разпределяне на права на плащане, подадени през годината на разпределяне на правата на плащане, когато въпросните права на плащане все още не могат да бъдат категорично установени и когато разпределението е засегнато от специфични обстоятелства. Въпросните актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 56, параграф 2.

Член 22

Стойност на правата на плащане и сближаване

1.           За всяка съответна година единичната стойност на правата на плащане се изчислява, като се раздели националният или регионалният таван по член 19 или член 20, след прилагане на линейното намаление, предвидено в член 23, параграф 1, на броя на правата на плащане, разпределени на национално или регионално равнище в съответствие с член 21, параграф 2 за 2014 г.

2.           Държавите-членки, които са приложили схемата за единно плащане, предвидена в Регламент (ЕО) № 73/2009, могат да ограничат изчисляването на единичната стойност на правата на плащане, предвидени в параграф 1, до размер, съответстващ на най-малко 40 % от националния или регионалния таван, установен според членове 19 или 20, след прилагане на линейното намаление, предвидено в член 23, параграф 1.

3.           Държавите-членки, които се възползват от предвидената в параграф 2 възможност, използват част от тавана, останал след прилагането на споменатия параграф, за увеличение на стойността на правата на плащане, в случаите когато общата стойност на правата на плащане, притежавани от селскостопанските производители, по схемата за основно плащане, изчислена в съответствие с параграф 2, е по-ниска от общата стойност на правата на плащане, включително специалните права, която е притежавал към 31 декември 2013 г. по схемата за единно плащане в съответствие с Регламент (ЕО) № 73/2009. За тази цел националната или регионалната единична стойност на всяко право на плащане на въпросния селскостопански производител се увеличава с дял от разликата между общата стойност на правата на плащане по схемата за основно плащане, изчислена в съответствие с параграф 2, и общата стойност на правата на плащане, включително специални права, които селскостопанският производител е притежавал към 31 декември 2013 г. по схемата за единно плащане в съответствие с Регламент (ЕО) № 73/2009.

При изчисляването на увеличението държавата-членка може също така да вземе предвид подпомагането, което е отпуснато през календарната 2013 година съгласно член 52, член 53, параграф 1 и член 68, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 73/2009, при условие че държавата-членка е решила да не прилага доброволното обвързано с производството подпомагане съгласно дял IV от настоящия регламент към съответните сектори.

За целите на първа алинея се счита, че селскостопанският производител притежава права на плащане към 31 декември 2013 г., когато на тази дата правата на плащане са му били разпределени или окончателно прехвърлени.

4.           За целите на параграф 3, въз основа на обективни критерии, държавата-членка може да предвиди в случаите на продажба, отпускане или изтичане на цялата или на част от арендата на земеделски площи след датата, определена в съответствие с член 35 от Регламент (ЕО) № 73/2009, и преди датата, определена в съответствие с член 26 от настоящия регламент, увеличението на стойността на правата на плащане, които биха били разпределени на въпросния селскостопански производител, или част от него, да бъде върнато/а в националния резерв, когато увеличението би довело до неочаквани облаги за въпросния селскостопански производител.

Споменатите обективни критерии се установяват по такъв начин, че да се гарантира равнопоставеното третиране на селскостопанските производители и да се избегнат нарушения на пазара и на конкуренцията, като те включват най-малко следните:

а)      минимална продължителност на арендата;

б)      дела от полученото плащане, който се връща в националния резерв.

5.           Най-късно считано от референтната 2019 г., всички права на плащане в дадена държава-членка или, в случай на прилагане на член 20 — в съответния регион, имат еднаква единична стойност.

6.           При прилагане на параграфи 2 и 3 държавите-членки, като действат в съответствие с общите принципи на законодателството на Съюза, следват посока на сближаване на стойността на правата на плащане на национално или регионално равнище.

За тази цел, до 1 август 2013 г., държавите-членки определят стъпките, които се предприемат. Тези стъпки включват годишни прогресивни изменения на правата на плащане в съответствие с обективни и недискриминационни критерии.

Споменатите в първа алинея стъпки се нотифицират на Комисията до датата, посочена в същата алинея.

Раздел 2 Национален резерв

Член 23

Създаване и използване на националния резерв

1.           Всяка държава-членка създава национален резерв. За тази цел през първата година на прилагане на схемата за основно плащане държавите-членки извършват линейно процентно намаление на тавана на схемата за основно плащане на национално равнище, за да бъде сформиран националният резерв. Това намаление не трябва да надвишава 3 % освен ако е необходимо да покрие нуждите от разпределение съгласно параграф 4 за 2014 година.

2.           Държавите-членки могат да администрират националния резерв на регионално равнище.

3.           Държавите-членки установяват права на плащане от националния резерв в съответствие с обективни критерии и по такъв начин, че да се гарантира равнопоставеното третиране на селскостопанските производители и да се избегнат нарушения на пазара и на конкуренцията.

4.           Държавите-членки използват националния резерв, за да разпределят приоритетно права на плащане на млади селскостопански производители, които започват своята селскостопанска дейност.

За целите на първа алинея „млади селскостопански производители, които започват своята селскостопанска дейност“ означава селскостопански производители, които отговарят на условията по член 36, параграф 2, които не са се занимавали със селскостопанска дейност от свое име и за своя сметка или които не са имали контрол върху юридическо лице, което се е занимавало със селскостопанска дейност през последните пет години, предхождащи началото на новата селскостопанска дейност. Когато става дума за юридическо лице, физическото(ите) лице(а), което(които) контролира(т) това юридическо лице, не трябва да са се занимавали със селскостопанска дейност от свое име и за своя сметка или не трябва да са имали контрол върху юридическо лице, което се е занимавало със селскостопанска дейност през последните пет години, предхождащи началото на селскостопанската дейност на юридическото лице.

5.           Държавите-членки могат да използват националния резерв, за да:

а)      разпределят права на плащане на селскостопански производители в райони, които са обект на програми за преструктуриране и/или за развитие, във връзка с форма на публична намеса, с цел да се предотврати изоставянето на земя и/или да се компенсират селскостопанските производители за специфичните неблагоприятни условия в тези райони.

б)      линейно да увеличат стойността на правата на плащане по схемата за основно плащане на национално или регионално равнище, ако националният резерв надвиши 3 % през която и да било година, при условие че на разположение остават достатъчни суми за разпределения по параграф 4, буква а) от настоящия параграф и по параграф 7.

6.           При прилагане на параграф 4 и параграф 5, буква а) държавите-членки установяват стойността на правата на плащане, които са разпределени на селскостопанските производители въз основа на националната или регионалната средна стойност на правата на плащане през годината на разпределение.

7.           Когато селскостопанският производител има право на права на плащане или на увеличение на стойността на съществуващите такива по силата на окончателно съдебно решение или по силата на окончателен административен акт на компетентен орган на държава-членка, селскостопанският производител получава броя и стойността на правата на плащане, посочени във въпросното решение или акт на дата, определена от държавата-членка. Тази дата обаче не може да бъде по-късна от последната дата за представяне на заявления по схемата за основно плащане след датата на съдебното решение или административния акт, като се вземе предвид прилагането на членове 25 и 26.

Член 24

Попълване на националния резерв

1.           Националният резерв се попълва от суми, произтичащи от:

а)      права на плащане, които не са породили право на плащане през две последователни години поради прилагането на:

i)        член 9;

ii)       член 10, параграф 1;

б)      всяко право на плащане, което не е било активирано в съответствие с член 25 през период от две години, с изключение на случаите на непреодолима сила или извънредни обстоятелства;

в)      права на плащане, които доброволно са върнати от селскостопанските производители;

г)       прилагането на член 22, параграф 4.

2.           Комисията приема посредством актове за изпълнение необходимите мерки за връщане в националния резерв на неактивираните права на плащане. Въпросните актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 56, параграф 2.

Раздел 3 Прилагане на схемата за основно плащане

Член 25

Активиране на права на плащане

1.           По схемата за основно плащане се отпуска подпомагане на селскостопански производители при активиране — във вид на деклариране в съответствие с член 26, параграф 1 — на право на плащане на хектар, отговарящ на условията за подпомагане, в държавата-членка, в която правото на плащане е било разпределено. Активираните права на плащане дават право на годишно плащане на определените в тях суми, без да се засяга прилагането на финансовата дисциплина, постепенно намаление и определяне на горна граница, линейни намаления в съответствие с член 7, член 37, параграф 2 и член 51, параграф 1, както и всички други намалявания и изключвания, наложени съгласно Регламент (ЕС) № […] [HZR].

2.           За целите на настоящия дял „хектар, отговарящ на условията за подпомагане“ означава:

а)      всяка селскостопанска площ на стопанството, която се използва за селскостопанска дейност или — ако площта се използва така също за неселскостопански дейности — която се използва предимно за селскостопанска дейност; или

б)      всяка площ, която през 2008 г. е дала право на плащане по схемата за единно плащане или схемата за единно плащане на площ, определени съответно в дял III и в дял V, глава 2 от Регламент (ЕО) № 73/2009, и която:

(i)           повече не отговаря на определението на „отговаряща на условията за подпомагане“ по буква а) в резултат на прилагането на Директива 92/43/ЕИО, Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите[27] и Директива 2009/147/ЕО; или

ii)       за времетраенето на съответното задължение на индивидуалния селскостопански производител, е залесена съгласно член 31 от Регламент (ЕО) № 1257/1999 или член 43 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 или съгласно национална схема, чиито условия отговарят на член 43, параграфи 1, 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 и член 23 от Регламент (ЕС) № […] [RDR]; или

iii)      за времетраенето на съответното задължение на индивидуалния селскостопански производител, са площи, оставени под угар съгласно членове 22—24 от Регламент (ЕО) № 1257/1999 или съгласно член 39 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 и член 29 от Регламент (ЕС) № […] [RDR].

За целите на първа алинея, буква а), когато земеделската площ на дадено стопанство се използва също така за неселскостопански дейности, се счита, че въпросната площ се използва предимно за селскостопански дейности, ако въпросните селскостопански дейности могат да се осъществяват без да бъдат значително възпрепятствани от интензитета, характера, продължителността и времето на неселскостопанските дейности. Държавите-членки установяват критерии за изпълнението на настоящата алинея на техните територии.

Площите отговарят на условията за подпомагане, ако съответстват на определението за хектар, отговарящ на условията за подпомагане, през цялата календарна година, освен в случай на непреодолима сила или при извънредни обстоятелства.

3.           Площите, използвани за производство на коноп, представляват хектари, отговарящи на условията за подпомагане, само ако използваните сортове имат съдържание на тетрахидроканабинол, не по-голямо от 0,2 %.

Член 26

Деклариране на хектарите, отговарящи на условията за подпомагане

1.           За целите на член 25, параграф 1 селскостопанският производител декларира парцелите, които съответстват на хектарите, отговарящи на условията за подпомагане, и свързани с всяко право на плащане. Освен в случаите на непреодолима сила или извънредни обстоятелства, тези парцели са на разположение на селскостопанския производител на определена от държавата-членка дата, която е не по-късна от определената в тази държава-членка дата за изменение на заявлението за подпомагане в съответствие с член 73, параграф 1 от Регламент (ЕС) № […] [HZR].

2.           Държавите-членки могат, в надлежно обосновани случаи, да оправомощят селскостопанския производител да промени декларацията си, при условие че запазва най-малко броя хектари, които съответстват на правата му на плащане, и отговаря на условията за отпускане на основно плащане за въпросната площ.

Член 27

Прехвърляне на права на плащане

1.           Правата на плащане могат да се прехвърлят само на селскостопански производител, който е установен в същата държава-членка, освен в случаите на прехвърляне по силата на действително или бъдещо наследяване.

Същевременно, дори в случай на действително или бъдещо наследяване, правата на плащане могат да се използват само в държавата-членка, където са били учредени.

2.           Правата на плащане могат да се прехвърлят само в рамките на същия регион или между региони на държава-членка, в които е еднаква стойността на правата на плащане на хектар в резултат на прилагането на член 22, параграф 1 или член 22, параграф 2.

3.           Посредством актове за изпълнение Комисията приема необходимите изисквания, свързани с уведомяването за прехвърлянето на права на плащане на националните власт и за сроковете, в рамките на които трябва да се извърши уведомяването. Посочените актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 56, параграф 2.

Член 28

Делегирани правомощия

Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55 относно:

а)      правилата за допустимост и достъп на селскостопанските производители до схемата за основно плащане, включително в случай на действително или бъдещо наследяване, наследяване под аренда, промяна на правния статут или на наименованието, както и в случай на сливане или разделяне на стопанството;

б)      правилата за изчисляване на стойността и броя или за увеличаване или намаляване на стойността на правата на плащане във връзка с разпределението на права на плащане съгласно всяка от разпоредбите на настоящия дял, в това число правила:

i)        относно възможността за временна стойност и брой или за временно увеличаване на правата на плащане, разпределени въз основа на заявление от страна на селскостопанския производител;

ii)       относно условията за установяване на временна и окончателна стойност и брой на правата на плащане;

iii)      относно случаите, в които договор за продажба или отдаване под аренда би могъл да засегне разпределението на права на плащане;

в)      правила за установяване и изчисляване на стойността и броя на правата на плащане, получени от националния резерв;

г)       правила за изменението на единичната стойност на правата на плащане в случай на права на плащане, разделени на части;

д)      критерии, които трябва да се прилагат от държавите-членки за разпределяне на права на плащане на селскостопански производители, които не са активирали никакво право на плащане през 2011 г. или не са подавали заявление за подпомагане по схемата за единно плащане на площ през 2011 г. в съответсвие с член 21, параграф 2 и за разпределяне на права на плащане при прилагане на клаузата от договора, посочена в член 21, параграф 3;

е)      критерии за разпределянето на правата на плащане съгласно член 23, параграфи 4 и 5;

ж)     правилата за деклариране и активиране на права на плащане;

з)       правилата, които обвързват отпускането на плащанията с използването на сертифицирани семена за определени сортове коноп, и за формулиране на процедурата за определяне на сортовете коноп и проверката на съдържанието на тетрахидроканабинол съгласно член 25, параграф 3.

ГЛАВА 2 Плащане за селскостопански практики от полза за климата и околната среда

Член 29

Общи правила

1.           Селскостопанските производители, които имат право на плащане по схемата за основно плащане, посочена в глава 1, в рамките на своите хектари, отговарящи на условията за подпомагане, съгласно член 25, параграф 2 използват следните селскостопански практики от полза за климата и околната среда:

a)           имат три различни култури на своята обработваема земя, когато обработваемата земя на селскостопанския производител обхваща повече от 3 хектара и не се използва изцяло за производството на трева (засята или естествена), не е оставена изцяло под угар или не е изцяло засята с култури под вода през значителна част от годината;

б)           поддържат съществуващи постоянни пасища в земеделското си стопанство и

в)           имат екологични приоритетни области в земеделската си площ.

2.           Без да се засягат параграфи 3 и 4 и прилагането на финансовата дисциплина, линейните намаления в съответствие с член 7 и всякакви намаления и санкции, налагани според Регламент (ЕС) № […] [HZR], държавите-членки отпускат плащането, посочено в настоящата глава, на селскостопански производители, които спазват тези от трите практики, посочени в параграф 1, които са подходящи за тях, и в зависимост от съответствието им с членове 30, 31 и 32

3.           Селскостопанските производители, чиито стопанства се намират изцяло или отчасти в райони, обхванати от директиви 92/43/ЕИО или 2009/147/ЕО, имат право на плащането по настоящата глава, при условие че прилагат практиките, посочени в настоящата глава дотолкова, доколкото тези практики са съвместими в съответното стопанство с целите на споменатите директиви.

4.           Селскостопанските производители, които отговарят на изискванията, определени в член 29, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007 по отношение на биологичното земеделие ipso facto имат право на плащане, посочено в параграф 1 на настоящата глава.

Първа алинея се прилага само за единиците на стопанството, които се използват за биологично производство в съответствие с член 11 от Регламент (ЕО) № 834/2007.

5.           Посоченото в параграф 1 плащане представлява годишно плащане на хектар, отговарящ на условията за подпомагане, в съответствие с член 26, параграф 1, като неговият размер се изчислява на годишна база чрез разделяне на сумата, получена от прилагането на член 33, параграф 1, на общия брой хектари, отговарящи на условията за подпомагане, декларирани във въпросната държава-членка в съответствие с член 26.

Член 30

Разнообразяване на културите

1.           Когато обработваемата земя на селскостопанския производител обхваща повече от 3 хектара и не се използва изцяло за производство на трева (засята или естествена), не е оставена изцяло под угар или не е изцяло засята с култури под вода през значителна част от годината, на обработваемата земя се отглеждат най-малко три различни култури. Нито една от тези три култури не покрива по-малко от 5 % от обработваемата земя, а основната не превишава 70 % от обработваемата земя.

2.           Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55, в който е дадено определението на „култура“ и правилата за прилагане на точното изчисляване на дяловете на различните култури.

Член 31

Постоянни пасища

1.           Селскостопанските производители поддържат като постоянни пасища площите от техните стопанства, които са декларирани като такива в заявлението по член 74, параграф 1 от Регламент (ЕС) № XXX (HZ) за референтната 2014 г., наричани по-долу „референтни площи с постоянни пасища“.

Референтните площи с постоянни пасища се увеличават когато селскостопанският производител има задължението за преобразуването на площи в постоянни пасища през 2014 г. и/или 2015 г., както е посочено в член 93 от Регламент (ЕС) № […] [HZR],

2.           Селскостопанските производители имат право да преобразуват максимум 5 % от своите референтни площи с постоянни пасища. Това ограничение не се прилага в случай на непреодолима сила или извънредни обстоятелства.

3.           Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55 за определяне на правила относно увеличаването на референтните площи с постоянни пасища, посочени в параграф 1, втора алинея, подновяването на постоянните пасища, преориентирането на земеделската площ в постоянни пасища, ако разрешеното намаление по параграф 2 бъде превишено, както и изменението на референтните площи с постоянни пасища в случай на прехвърляне на земя.

Член 32

Приоритетни екологични площи

1.           Селскостопанските производители гарантират, че най-малко 7 % от техните хектари, отговарящи на условията за подпомагане, съгласно определеното в член 25, параграф 2, с изключение на площи с постоянни пасища, са приоритетни екологични площи, като например оставена под угар земя, тераси, особености на ландшафта, буферни ивици и залесени площи съгласно член 25, параграф 2, буква б), подточка ii).

2.           Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55 за допълнително определяне на видовете приоритетни екологични площи по параграф 1 от настоящия член и да добавя и определя други видове приоритетни екологични площи, които могат да бъдат взети предвид за спазването на процента по същия параграф.

Член 33

Финансови разпоредби

1.           Държавите-членки използват 30 % от годишния национален таван, посочен в приложение II, за финансиране на плащането по настоящата глава.

2.           Държавите-членки прилагат плащане, посочено в настоящата глава на национално или — при прилагане на член 20 — на регионално равнище. В случай на прилагане на регионално равнище ― във всеки регион държавите-членки използват част от тавана, определен според параграф 3. За всеки регион въпросната част се изчислява, като съответният регионален таван, определен в съответствие с член 20, параграф 2, се раздели на тавана, определен в съответствие с член 19, параграф 1.

3.           Посредством актове за изпълнение Комисията определя на годишна база съответния таван за плащането, посочено в настоящата глава. Въпросните актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 56, параграф 2.

ГЛАВА 3 Плащане за райони с природни ограничения

Член 34

Общи правила

1.           Държавите-членки могат да отпускат плащане на селскостопански производители, които имат право на плащане по схемата за основно плащане по глава 1 и чиито стопанства се намират изцяло или отчасти в райони с природни ограничения, определени от държавите-членки в съответствие с член 33, параграф 1 от Регламент (ЕС) № […] [RDR].

2.           Държавите-членки могат да решат да отпуснат плащане по параграф 1 на всички райони, които попадат в обхвата на споменатия параграф, или като втора възможност и на база на обективни и недискриминационни критерии ― да ограничат плащането до някои от районите по член 33, параграф 1 от Регламент (ЕС) № […] [RDR].

3.           Без да се нарушава параграф 2 и прилагането на финансовата дисциплина, постепенното намаляване и определянето на горна граница, линейното намаление по член 7 и всички други намаления и изключвания, наложени според член 65 от Регламент (ЕС) № […] [HZR], плащане по параграф 1 се отпуска на годишна база на хектар, отговарящ на условията за подпомагане, който се намира в районите, на които държавите-членки са решили да отпуснат допълнително плащане в съответствие с параграф 2 от настоящия член, и се плаща при активиране на правата на плащане за въпросните хектари, които съответният селскостопански производител притежава.

4.           Плащането на хектар, посочено в параграф 1, се изчислява чрез разделяне на сумата, получена от прилагането на член 35, на броя на хектарите, отговарящи на условията за подпомагане, декларирани в съответствие с член 26, параграф 1 и намиращи се в райони, за които държавите-членки са решили да отпускат плащане в съответствие с параграф 2 от настоящия член.

5.           Държавите-членки могат да прилагат плащането по настоящата глава на регионално равнище при условията, определени в настоящия параграф.

В такъв случай държавите-членки определят регионите в съответствие с обективни и недискриминационни критерии, като особеностите на тяхното природно ограничение и агрономските условия.

Държавите-членки разделят националните тавани, посочени в член 35, параграф 1, между регионите в съответствие с обективни и недискриминационни критерии.

Плащането на регионално равнище се изчислява, като се раздели регионалният таван, изчислен в съответствие с трета алинея, на броя на хектарите, отговарящи на условията за подпомагане, декларирани в съответствие с член 26, параграф 1 и намиращи се в районите, за които държавите-членки са решили да отпуснат плащане в съответствие с параграф 2 от настоящия член.

Член 35

Финансови разпоредби

1.           С цел финансиране на плащането, посочено в член 34, държавите-членки могат да решат до 1 август 2013 г. да използват до 5 % от своя годишен национален таван, посочен в приложение II.

Решението по първа алинея се нотифицира на Комисията до датата, посочена в същата алинея.

До 1 август 2016 г. държавите-членки могат да преразгледат своето решение, което да влезе в сила от 1 януари 2017 г.

2.           В съответствие с процента от националния таван, който се използва от държавите-членки съгласно параграф 1, посредством актове за изпълнение Комисията определя на годишна база съответния таван за това плащане. Въпросните актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 56, параграф 2.

ГЛАВА 4 Плащане за млади селскостопански производители

Член 36

Общи правила

1.           Държавите-членки предоставят годишно плащане на млади селскостопански производители, които имат право на плащане по схемата за основно плащане, посочена в глава 1.

2.           За целите на настоящата глава „млади селскостопански производители“ означава:

а)      физически лица, които за пръв път създават земеделско стопанство като ръководители на стопанството или които вече са установили такова стопанство в рамките на пет години преди подаването за пръв път на заявление по схемата за основно плащане съгласно член 73, параграф 1 от Регламент (ЕС) № […] [HZR]; и

б)      които са на по-малко от 40 години към момента на подаване на заявлението, посочено в буква а).

3.           Без да се засяга прилагането на финансовата дисциплина, постепенното намаляване и определянето на горна граница, линейните намаления съгласно член 7 и всички намаления и изключвания, налагани съгласно член 65 от Регламент (ЕС) № […] [HZR], плащане по параграф 1 от настоящия член се отпуска на годишна база, при активиране на правата на плащане от страна на селскостопанския производител.

4.           Плащане по параграф 1 се отпуска на селскостопански производител за период от най-много пет години. Този период се намалява с броя на годините, които са изминали от установяването и първото подаване на заявлението по параграф 2, буква а).

5.           Държавите-членки ежегодно изчисляват размера на плащането по параграф 1, като умножават числото, съответстващо на 25 % от средната стойност на правата на плащане, притежавани от селскостопанския производител, по броя на правата, които той е активирал в съответствие с член 26, параграф 1.

Когато прилагат първа алинея, държавите-членки спазват следните максимални ограничения на броя активирани права на плащане, които се вземат предвид:

а)      в държавите-членки, в които средната големина на земеделските стопанства съгласно посоченото в приложение VI е по-ниска или равна на 25 хектара — максимум 25;

б)      в държавите-членки, в които средната големина на земеделските стопанства съгласно посоченото в приложение VI е по-голяма от 25 хектара — максимум, който е равен най-малко на 25 и най-много на средната големина.

6.           Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55 по отношение на условията, при които юридическо лице може да се счита за отговарящо на условията за получаване на плащането, посочено в параграф 1, по-специално прилагането на ограничението по отношение на възрастта, предвидено в параграф 2, буква б) към едно или повече физически лица, които участват в юридическото лице.

Член 37

Финансови разпоредби

1.       За финансиране на плащането, посочено в член 36, държавите-членки използват процент от годишния национален таван, посочен в приложение II, който е най-много 2 %. Те нотифицират Комисията до 1 август 2013 г. за изчисления процент, който е необходим за финансиране на това плащане.

До 1 август 2016 г. държавите-членки могат да преразгледат изчисления си процент, като тази промяна влиза в сила от 1 януари 2017 г. Те уведомяват Комисията за преразгледания процент до 1 август 2016 г.

2.         Без да се засяга максимума от 2 %, определен в параграф 1, когато общият размер на плащането, за което са подадени заявления в дадена държава-членка през определена година, превиши определения в параграф 4 таван и когато този таван е по-нисък от 2 % от годишния национален таван, определен в приложение II, държавите-членки прилагат линейно намаление на всички плащания, отпускани на всички селскостопански производители в съответствие с член 25.

3.       Когато общият размер на плащането, за което са подадени заявления в дадена държава-членки през определена година, превиши тавана по параграф 4 и когато този таван възлиза на 2 % от годишния национален таван, определен в приложение II, държавите-членки прилагат линейно намаление на сумите, плащани в съответствие с член 36, за да се постигне съответствие с този таван.

4.           Въз основа на изчисления процент, който е нотифициран от държавите-членки съгласно параграф 1, посредством актове за изпълнение Комисията определя на годишна база съответния таван за плащането по член 36. Споменатите актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 56, параграф 2.

ДЯЛ IV ОБВЪРЗАНО С ПРОИЗВОДСТВОТО ПОДПОМАГАНЕ

ГЛАВА 1 Доброволно обвързано с производството подпомагане

Член 38

Общи правила

1.           Държавите-членки могат да предоставят обвързано с производството подпомагане на селскостопанските производители в съответствие с условията, определени в настоящата глава:

Обвързаното с производството подпомагане може да се отпуска на следните сектори и производства: зърнените култури, маслодайни семена, протеинови култури, бобови растения, лен, коноп, ориз, черупкови плодове, картофи за нишесте, мляко и млечни продукти, семена, овче и козе месо, говеждо и телешко месо, маслиново масло, копринени буби, сух фураж, хмел, захарно цвекло, захарна тръстика и цикория, плодове и зеленчуци и дървесни култури с кратък цикъл на ротация.

2.           Обвързано с производството подпомагане може да се отпуска само на сектори или на региони от държава-членка, в които специфични видове селскостопански практики или специфични селскостопански сектори претърпяват определени трудности и са особено важни по икономически и/или социални и/или екологични причини.

3.           Чрез дерогация от параграф 2 обвързано с производството подпомагане може да се отпуска също така на селскостопански производители, които към 31 декември 2013 г. притежават права на плащане, предоставени в съответствие с дял III, глава 3, раздел 2, член 71м от Регламент (ЕО) № 1782/2003, и с член 60 и член 65, четвърта алинея от Регламент (ЕО) № 73/2009, и които нямат хектари, отговарящи на условията за подпомагане, за да активират правата на плащане по схемата за основно плащане, посочена в дял III, глава 1 от настоящия регламент.

4.           Обвързаното с производството плащане може да се отпуска само в необходимата степен, за да се създаде стимул за поддържане на настоящите равнища на производство във въпросните региони.

5.           Обвързаното с производството плащане е под формата на годишно плащане и се отпуска в рамките на определени количествени граници и въз основа на определени площи и добиви или определен брой животни.

6.           Всяко обвързано с производството подпомагане, предоставено съгласно настоящия член, съответства на другите мерки и политики на Съюза.

7.           Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55 относно:

а)      условията за отпускане на подпомагането по настоящата глава;

б)      правилата за съответствие с други мерки на Съюза и за натрупването на различни видове подпомагане.

Член 39

Финансови разпоредби

1.           В срок до 1 август на годината, предшестваща първата година на прилагане на доброволното обвързано с производството подпомагане, държавите-членки могат да решат да използват до 5 % от своите годишни национални тавани по приложение II за финансиране на тези схеми.

2.           Чрез дерогация от параграф 1 държавите-членки могат да решат да използват до 10 % от годишния национален таван по приложение II, при условие че:

a)           в срок до 31 декември 2013 г. са прилагали схемата за единно плащане на площ съгласно дял V от Регламент (ЕО) № 73/2009, финансирали са мерки по член 111 от същия регламент или са засегнати от дерогацията, предвидена в член 69, параграф 5 или — за Малта — в член 69, параграф 1 от същия регламент; и/или

б)           най-малко в продължение на една година през периода 2010—2013 г. са разпределили повече от 5 % от сумата, с която разполагат за предоставяне на директните плащания, предвидени в дялове III, IV и V от Регламент (ЕО) № 73/2009, с изключение на дял IV, глава 1, раздел 6 за финансиране на мерките, определени в дял III, глава 2, раздел 2 от Регламент (ЕО) № 73/2009, подпомагането, предвидено в член 68, параграф 1, буква а), подточки i)—iv) и в, параграф 1, букви б) и д) от същия регламент, или мерките по глава 1, с изключение на дял IV, раздел 6 от същия регламент.

3.           Чрез дерогация от параграф 2 държавите-членки, които са разпределили в продължение на поне 1 година през периода 2010—2013 г. повече от 10 % от тяхната налична сума за предоставяне на директни плащания, посочени в дялове III, IV и V от Регламент (ЕО) № 73/2009, с изключение на дял IV, глава 1, раздел 6 за финансиране на мерките, посочени в дял III, глава 2, раздел 2 от Регламент (ЕО) № 73/2009, подпомагането, предвидено в параграф 1, буква а), подточки i)—iv) и в член 68, параграф 1, букви б) и д) от същия регламент, или мерките по глава 1, с изключение на дял IV, раздел 6 от същия регламент, могат да решат да използват повече от 10 % от годишния национален таван по приложение II при одобрение от Комисията в съответствие с член 41.

4.           В срок до 1 август 2016 г. държавите-членки могат да преразгледат своето решение съгласно параграфи 1, 2 и 3 и да решат, считано от 2017 г.:

а)      да увеличат процента, определен съгласно параграфи 1 и 2, в определените в тях ограничения, ако е приложимо, и, по целесъобразност, да изменят условията за отпускане на подпомагането;

б)      да намалят използвания процент за финансирането на обвързаното с производството подпомагане и, по целесъобразност, да изменят условията за отпускане на подпомагането;

в)      да преустановят отпускането на подпомагане по настоящата глава.

5.           Въз основа на взетото от всяка държава-членка решение съгласно параграфи 1—4 за това каква част от националния таван да се използва, посредством актове за изпълнение Комисията определя на годишна база съответния таван за подпомагането. Въпросните актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 56, параграф 2.

Член 40

Нотифициране

1.           Решенията по член 39 се нотифицират на Комисията до датата, посочена в същия член, и, освен решението, посочено в член 39, параграф 4, буква в), нотифицирането включва информация относно целевите региони, избраните видове селскостопански практики или сектори и равнището на отпусканото подпомагане.

2.           Решенията, посочени в член 39, параграфи 2 и 3, или, по целесъобразност, в член 39, параграф 4, буква а), включват също така подробно описание на конкретната ситуация в целевия регион и на специфичните характеристики на видовете селскостопански практики или конкретните селскостопански сектори, поради които посоченият в член 39, параграф 1 процент е недостатъчен, за да се преодолеят трудностите, посочени в член 38, параграф 2, и които обуславят завишеното равнище на подпомагане.

Член 41

Одобрение от Комисията

1.           Посредством акт за изпълнение Комисията одобрява решението по член 39, параграф 3 или, по целесъобразност, по член 39, параграф 4, буква а), когато е доказана една от следните нужди във въпросния регион или сектор:

а)      необходимостта да се поддържа определено равнище на специфично производство поради липса на алтернативи и да се намали риска от изоставяне на производството и свързаните с това социални и/или екологични проблеми;

б)      необходимостта да се осигури постоянно снабдяване на местната преработвателна промишленост, като по този начин се избегнат отрицателните социални и икономически последици от всяко произтичащо преструктуриране;

в)      необходимостта да се компенсират недостатъците, които засягат селскостопанските производители в конкретния сектор в резултат на продължаващи смущения на съответния пазар;

г)       необходимостта от намеса, когато съществуването на някакво друго подпомагане, което е на разположение по настоящия регламент, Регламент (ЕС) № […] [RDR] или по която и да било одобрена схема за държавни помощи, се счита за недостатъчно, за да отговори на нужните, посочени в букви а), б) и в).

2.           Посредством актове за изпълнение Комисията приема правила относно процедурата за оценяване и одобряване на решенията по параграф 1. Въпросните актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 56, параграф 2.

ГЛАВА 2 Специфично плащане за култура — памук

Член 42

Обхват

Отпуска се помощ на селскостопанските производители, произвеждащи памук с код по КН 5201 00 при условията, определени в настоящата глава („Специфично плащане за култура — памук“).

Член 43

Допустимост

1.           Специфичното плащане за култура — памук се предоставя на хектар от площ памук, отговаряща на условията за подпомагане. За да се счита за площ, отговаряща на условията за подпомагане, тя трябва да е разположена на селскостопанска земя, където държавата-членка е разрешила да се произвежда памук, да се засява с разрешени сортове и реколтата от нея да се прибира действително при спазване на обичайните условия за отглеждане.

Специфичното плащане за култура — памук се предоставя за памук с добро и задоволително пазарно качество.

2.           Държавите-членки дават разрешение относно посочените в параграф 1 земя и сортове в съответствие с правилата и условията, приети в съответствие с параграф 3.

3.           С цел да се гарантира ефективното управление на специфичното плащане за култура — памук Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55 относно правилата и условията за даване на разрешение относно земята и сортовете за целите на специфичното плащане за култура — памук.

4.           Комисията, посредством актове за изпълнение, приема правила относно процедурата за предоставяне на разрешение и относно нотификациите до производителите във връзка с това разрешение. Въпросните актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 56, параграф 2.

Член 44

Базови площи, определени добиви и референтни суми

1.           Определят се следните национални базови площи:

– България: 3 342 ha,

– Гърция: 250 000 ha,

– Испания: 48 000 ha,

– Португалия: 360 ha.

2.           Определят се следните фиксирани добиви за референтния период:

– България: 1,2 тона/ha,

– Гърция: 3,2 тона/ha,

– Испания: 3,5 тона/ha,

– Португалия: 2,2 тона/ha,

3.           Размерът на специфичното плащане за култура за хектар от площ, отговаряща на условията за подпомагане, се определя като се умножат добивите, определени в параграф 2, със следните референтни суми:

– България: 523,02 EUR през 2014 г., 588,06 EUR през 2015 г. и 661,79 EUR за 2016 г. и след това,

– Гърция: 238,86 EUR,

– Испания: 369,33 EUR,

– Португалия: 232,57 EUR.

4.           Ако площта памук, отговаряща на условията за подпомагане, в дадена държава-членка и за дадена година надвиши определената в параграф 1 базова площ, посочената в параграф 3 помощ за тази държава-членка се намалява пропорционално на надвишаването на базовата площ.

5.           С цел да се осигури прилагането на специфичното плащане за култура — памук Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55 относно правилата за условията за отпускане на специфичното плащане за култура — памук, относно изискванията за допустимост и агрономските практики.

6.           Комисията може, посредством актове за изпълнение, да приеме правила относно изчисляването на намалението, предвидено в параграф 4. Въпросните актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 56, параграф 2.

Член 45

Одобрени междубраншови организации

1.           За целите на тази глава „одобрена междубраншова организация“ означава правен субект, съставен от селскостопански производители на памук и поне един памукопреработвател, чийто предмет на дейност обхваща:

а)      подпомагане на по-доброто координиране на методите за пазарната реализация на памука, в частност посредством изследвания и пазарни проучвания;

б)      изготвяне на типови договори в съответствие с правилата на Съюза;

в)      насочване на производството към продукти, които са по-добре приспособени към нуждите на пазара и потребителското търсене, особено по отношение на качеството и защитата на потребителите;

г)       актуализиране на методите и средствата за подобряване на качеството на продукцията;

д)      разработване на пазарни стратегии за реклама на производството на памук чрез схеми за удостоверяване на качеството.

2.           Държавите-членки, в които са установени памукопреработвателите, одобряват междубраншовите организации, които изпълняват критериите, определени съгласно параграф 3.

3.           Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55 относно:

а)      критериите за одобряване на междубраншови организации;

б)      задълженията на производителите;

в)      правилата за случаи, когато одобрената междубраншова организация не спазва определените критерии.

Член 46

Отпускане на плащането

1.           Специфичното плащане за култура — памук за хектар, отговарящ на условията за подпомагане, се предоставя на селскостопанските производители в съответствие с член 44.

2.           На селскостопанските производители, членуващи в одобрена междубраншова организация, се предоставя специфично плащане за култура — памук за хектар, отговарящ на условията за подпомагане, в рамките на базовата площ, определена в член 44, параграф 1, увеличено със сума от 2 EUR.

ДЯЛ V Схема за дребни селскостопански производители

Член 47

Общи правила

1.           Селскостопанските производители, които притежават права на плащане, разпределени през 2014 г. съгласно член 21 и изпълняват минималните изисквания, предвидени в член 10, параграф 1, могат да изберат да участват в опростена схема съгласно условията, определени в настоящия дял, наричана по-долу „схема за дребни селскостопански производители“.

2.           Плащанията по схемата за дребни селскостопански производители заместват плащанията, отпускани по дялове III и IV.

3.           Селскостопанските производители, които участват в схемата за дребни селскостопански производители, са освободени от селскостопанските практики, предвидени в глава 2 на дял III.

4.         Държавите-членки следят да не се извършват плащания на селскостопански производители, за които е установено, че от датата на публикуването на предложението на Комисията за настоящия регламент, те са разделили стопанствата си с единствената цел да се възползват от схемата за дребни селскостопански производители. Това се отнася и за селскостопанските производители, чиито стопанства са се получили в резултат на такова разделяне.

Член 48

Участие

Селскостопанските производители, които желаят да участват в схемата за дребни селскостопански производители, представят заявление до 15 октомври 2014 г.

Селскостопанските производители, които не са подали заявление за участие в схемата за дребни селскостопански производители до 15 октомври 2014 г. или са решили да се оттеглят от нея след тази дата, или са избрани за подпомагане в съответствие с член 20, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № […] [RDR] повече нямат право да участват в схемата.

Член 49

Размер на плащането

1. Държавите-членки определят размера на годишното плащане по схемата за дребни селскостопански производители на едно от следните равнища при спазване на параграфи 2 и 3:

а)      сума, която не превишава 15 % от средното национално плащане на бенефициер;

б)      сума, която съответства на средното национално плащане на хектар, умножена по цифра, съответстваща на броя хектари, като максимумът е три.

Средната национална стойност, спомената в буква а) на първа алинея се определя от държавите-членки на база на националния таван, посочен в приложение II за календарната 2019 г., и броя на селскостопанските производители, които са получили права съгласно член 21, параграф 1.

Средната национална стойност, посочена в буква б) на първа алинея, се определя от държавите-членки на база на националния таван, посочен в приложение II за календарната 2019 г., и броя на хектарите, отговарящи на условията за подпомагане, декларирани в съответствие с член 26 през 2014 г.

2. Посочената в параграф 1 сума е минимум 500 EUR и максимум 1 000 EUR. Без да се засяга действието на член 51, параграф 1, когато при прилагане на параграф 1 сумата е по-ниска от 500 EUR или по-висока от 1 000 EUR, сумата се закръглява съответно нагоре или надолу до минималната или максималната сума.

3. Чрез дерогация от параграф 2 в Кипър и Малта сумата по параграф 1 може да бъде определена на стойност, която е по-ниска от 500 EUR, но не по-малко от 200 EUR.

Член 50

Специални условия

1. 1.       По време на участието си в схемата за дребни селскостопански производители селскостопанските производители:

а)         поддържат най-малко такъв брой хектари, който отговаря на броя притежавани права;

б)         изпълняват минималното изискване, предвидено в член 10, параграф 1, буква б).

2. Правата на плащане, активирани през 2014 г. съгласно членове 25 и 26 от селскостопански производител, който участва в схемата за дребни селскостопански производители, се считат за активирани права за периода на участие на селскостопанския производител в тази схема.

Правата на плащане, притежавани от селскостопанския производител през периода на участие в тази схема, не се считат за неизползвани права на плащане, които подлежат на връщане в националния резерв по смисъла на член 24, параграф 1, буква б).

3. Чрез дерогация от член 27 правата на плащане, притежавани от селскостопански производители, които участват в схемата за дребни селскостопански производители, не могат да се прехвърлят, освен в случай на действително или бъдещо наследяване.

Селскостопански производители, които чрез действително или бъдещо наследяване, получат права на плащане от селскостопански производител, участващ в схемата за дребни селскостопански производители, отговарят на условията за участие в тази схема, при условие че изпълняват изискванията за подпомагане по схемата за основно плащане и че наследяват всички права на плащане, които притежава селскостопанският производител, от когото получават правата на плащане .

4. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55 по отношение на условията за участие в схемата при промяна на положението на участващия селскостопански производител.

Член 51

Финансови разпоредби

1. С цел да се финансира плащането, предвидено в настоящия дял, държавите-членки удържат суми, съответстващи на сумите, на които имат право дребните селскостопански производители като основно плащане съгласно дял III, глава 1, като плащане за селскостопански практики от полза за климата и околната среда съгласно дял III, глава 2 и, ако е приложимо, като плащане за площи с природни ограничения съгласно дял III, глава 3, като плащане за млади селскостопански производители съгласно дял III, глава 4 и като обвързано с производството подпомагане съгласно дял IV, от общите суми, които са на разположение за съответните плащания.

Разликата между сумата на всички плащания, която е дължима по схемата за дребни селскостопански производители, и общата финансирана сума в съответствие с първа алинея се финансира чрез прилагане на линейно намаление на всички плащания, които предстои да бъдат отпуснати в съответствие с член 25.

Елементите, въз основа на които са установени сумите, посочени в първа алинея, остават непроменени за целия период на участие на селскостопанския производител в схемата.

2. Ако общият размер на плащанията, които са дължими по схемата за дребни селскостопански производители, превишава 10 % от годишния национален таван, определен в приложение II, държавите-членки прилагат линейно намаление на сумите, които предстои да бъдат платени в съответствие с настоящия дял, за да се спази процента.

ДЯЛ VI Национални програми за преструктуриране на сектора на памука

Член 52

Използване на годишния бюджет за програми за преструктуриране

1.           За държави-членки, които са прилагали член 4, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕО) № 637/2008, съответният годишен бюджет, който е на разположение съгласно член 5, параграф 1 от същия регламент, се прехвърля, считано от 1 януари 2014 г., като допълнителни средства от Съюза за мерки по програми за развитие на селските райони, финансирани съгласно Регламент (ЕС) № […] [RDR].

2.           За държавите-членки, които са прилагали член 4, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕО) № 637/2008, техният годишен бюджет съгласно член 5, параграф 1 от същия регламент, се включва, считано от 1 януари 2017 г., към националния таван, определен в приложение II към настоящия регламент.

ДЯЛ VII ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

ГЛАВА 1 Нотификации и спешни случаи

Член 53

Изисквания за нотифициране

1.           В съответствие с член 55 Комисията се оправомощава да приема делегирани актове относно необходимите мерки за нотификациите, които държавите-членки отправят за целите на настоящия регламент или за целите на проверка, контрол, наблюдение, оценяване и одит на директните плащания, изпълнение на международни споразумения, включително изисквания за нотифициране по споменатите споразумения. В тази си дейност Комисията взема предвид нуждите от данни и синергиите между евентуалните източници на данни.

Получената информация, по целесъобразност, може да бъде предавана или предоставяна на разположение на международни организации, компетентни органи на трети държави и може да бъде оповестявана публично при спазване на разпоредбите за защита на личните данни и законния интерес на предприятията във връзка с опазването на техните търговски тайни.

2.           С оглед на необходимостта от нотификациите по параграф 1 да са бързи, ефективни, точни и рентабилни, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55 за целите на определяне на:

а)      естеството и типа на информацията, която следва да се нотифицира;

б)      методите на нотифициране;

в)      правилата, свързани с правата на достъп до предоставената информация или информационни системи;

г)       условията и средствата за публикуване на информацията.

3.           Чрез актове за изпълнение Комисията приема:

а)      правила за предоставяне на информацията, която е необходима за прилагането на настоящия член;

б)      механизми за управление на информацията, която следва да се нотифицира, както и правила за съдържанието, формата, периодичността, честотата и крайните срокове на нотификациите;

в)      механизми за предаване или предоставяне на информация и документи на разположение на държавите-членки, международни организации, компетентните органи в трети държави или обществеността при спазване на разпоредбите за защита на личните данни и законния интерес на селскостопанските производители и предприятията при опазването на техните търговски тайни.

Въпросните актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 56, параграф 2.

Член 54

Мерки за разрешаване на специфични проблеми

1.           Посредством актове за изпълнение Комисията приема мерките, които са едновременно необходими и обосновани в случай на спешност, за разрешаване на специфични проблеми. Тези мерки могат да бъдат в дерогация от някои разпоредби на настоящия регламент, но само в степен и за период, за които това е строго необходимо. Въпросните актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 56, параграф 2.

2.           По надлежно обосновани наложителни причини за спешност по отношение на мерките, предвидени в параграф 1, Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата, посочена в член 56, параграф 3.

ГЛАВА 2 Делегиране на правомощия и разпоредби за прилагане

Член 55

Упражняване на делегираните права

1.           Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на определените в настоящия член условия.

2.           Делегирането на правомощия по настоящия регламент се дава на Комисията за неопределен период от време, считано от датата на влизане в сила на настоящия регламент.

3.           Делегираните правомощия по настоящия регламент могат да бъдат оттеглени по всяко време от Европейския парламент или Съвета. Решението за оттегляне прекратява делегирането на правомощия, посочено в това решение. То поражда действие в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на посочена в него по-късна дата. То не засяга валидността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.           След като приеме делегиран акт, Комисията незабавно нотифицира за това едновременно Европейския парламент и Съвета.

5.           Делегиран акт, приет в съответствие с настоящия регламент, влиза в сила само ако нито Европейският парламент, нито Съветът е повдигнал възражение в двумесечен срок от нотифицирането на Европейския парламент и на Съвета за този акт, или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията, че няма да повдигат възражения. Този срок се увеличава с 2 месеца по искане на Европейския парламент или на Съвета.

Член 56

Процедура по комитология

1.           Комисията се подпомага от комитет, наречен „Комитет за директните плащания“. Това е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.           При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.           При позоваване на настоящия параграф се прилага член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011 във връзка с член 5 от него.

ГЛАВА 3 Преходни и заключителни разпоредби

Член 57

Отмяна

1.           Регламент (ЕО) № 637/2008 се отменя.

Въпреки това той продължава да се прилага до 31 декември 2017 г. по отношение на държавите-членки, които са използвали възможността, определена в член 4, параграф 1, втора алинея от същия регламент.

2.           Регламент (ЕО) № 73/2009 се отменя.

Без да се засяга действието на параграф 3, позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието, посочена в приложение VII.

3.           Позоваванията в настоящия регламент на регламенти (ЕО) № 73/2009 и (ЕО) № 1782/2003 се считат за позовавания на съответните регламенти във вида, в който са били в сила преди отменянето им.

Член 58

Преходни разпоредби

С цел да се гарантира плавния преход от разпоредбите, предвидени в Регламент (ЕО) № 73/2009, към определените в настоящия регламент, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55 по отношение на необходимите мерки за защита на придобитите права и законни очаквания на селскостопанските производители.

Член 59

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на [седмия] ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2014 г.

Въпреки това член 14, член 20, параграф 5, член 22, параграф 6, член 35, параграф 1, член 37, параграф 1 и член 39 се прилагат от датата на влизане в сила на настоящия регламент.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на […] г.

За Европейския парламент                         За Съвета

Председател                                                Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I Списък на схемите за подпомагане

Сектор || Правно основание || Забележки

Основно плащане || Дял III, глава 1 от настоящия регламент || Отделено от производството плащане

Плащане за селскостопански производители, прилагащи селскостопански практики от полза за климата и околната среда || Дял III, глава 2 от настоящия регламент || Отделено от производството плащане

Плащане за селскостопански производители в райони със специфични природни ограничения || Дял III, глава 3 от настоящия регламент || Отделено от производството плащане

Плащане за млади селскостопански производители || Дял III, глава 4 от настоящия регламент || Отделено от производството плащане

Доброволно обвързано с производството подпомагане || Дял IV, глава 1 от настоящия регламент ||

Памук || Дял IV, глава 2 от настоящия регламент || Плащане на площ

Плащане за дребни селскостопански производители || Дял V от настоящия регламент || Отделено от производството плащане

Програми POSEI || Дял III от Регламент (ЕО) № 247/2006 || Директни плащания съгласно мерките, определени в програмите

Острови в Егейско море || Глава III от Регламент (ЕО) № 1405/2006 || Директни плащания съгласно мерките, определени в програмите

ПРИЛОЖЕНИЕ II Национални тавани, посочени в член 6

|| || || || || || (в хиляди EUR)

Календарна година || 2014 г. || 2015 г. || 2016 г. || 2017 г. || 2018 г. || 2019 г. и следващите години

Белгия || 553 521 || 544 065 || 534 632 || 525 205 || 525 205 || 525 205

България || 655 661 || 737 164 || 810 525 || 812 106 || 812 106 || 812 106

Чешка република || 892 698 || 891 875 || 891 059 || 890 229 || 890 229 || 890 229

Дания || 942 931 || 931 719 || 920 534 || 909 353 || 909 353 || 909 353

Германия || 5 275 876 || 5 236 176 || 5 196 585 || 5 156 970 || 5 156 970 || 5 156 970

Естония || 108 781 || 117 453 || 126 110 || 134 749 || 134 749 || 134 749

Ирландия || 1 240 652 || 1 239 027 || 1 237 413 || 1 235 779 || 1 235 779 || 1 235 779

Гърция || 2 099 920 || 2 071 481 || 2 043 111 || 2 014 751 || 2 014 751 || 2 014 751

Испания || 4 934 910 || 4 950 726 || 4 966 546 || 4 988 380 || 4 988 380 || 4 988 380

Франция || 7 732 611 || 7 694 854 || 7 657 219 || 7 619 511 || 7 619 511 || 7 619 511

Италия || 4 023 865 || 3 963 007 || 3 902 289 || 3 841 609 || 3 841 609 || 3 841 609

Кипър || 52 273 || 51 611 || 50 950 || 50 290 || 50 290 || 50 290

Латвия || 163 261 || 181 594 || 199 895 || 218 159 || 218 159 || 218 159

Литва || 396 499 || 417 127 || 437 720 || 458 267 || 458 267 || 458 267

Люксембург || 34 313 || 34 250 || 34 187 || 34 123 || 34 123 || 34 123

Унгария || 1 298 104 || 1 296 907 || 1 295 721 || 1 294 513 || 1 294 513 || 1 294 513

Малта || 5 316 || 5 183 || 5 050 || 4 917 || 4 917 || 4 917

Нидерландия || 806 975 || 792 131 || 777 320 || 762 521 || 762 521 || 762 521

Австрия || 707 503 || 706 850 || 706 204 || 705 546 || 705 546 || 705 546

Полша || 3 038 969 || 3 066 519 || 3 094 039 || 3 121 451 || 3 121 451 || 3 121 451

Португалия || 573 046 || 585 655 || 598 245 || 610 800 || 610 800 || 610 800

Румъния || 1 472 005 || 1 692 450 || 1 895 075 || 1 939 357 || 1 939 357 || 1 939 357

Словения || 141 585 || 140 420 || 139 258 || 138 096 || 138 096 || 138 096

Словакия || 386 744 || 391 862 || 396 973 || 402 067 || 402 067 || 402 067

Финландия || 533 932 || 534 315 || 534 700 || 535 075 || 535 075 || 535 075

Швеция || 710 853 || 711 798 || 712 747 || 713 681 || 713 681 || 713 681

Обединено кралство || 3 624 384 || 3 637 210 || 3 650 038 || 3 662 774 || 3 662 774 || 3 662 774

ПРИЛОЖЕНИЕ III Нетни тавани, посочени в член 7

|| || || || || || (в милиони EUR)

Календарна година || 2014 г. || 2015 г. || 2016 г. || 2017 г. || 2018 г. || 2019 г. и следващите години

Белгия || 553,5 || 544,1 || 534,6 || 525,2 || 525,2 || 525,2

България || 656,2 || 733,6 || 799,7 || 801,2 || 801,2 || 801,2

Чешка република || 892,5 || 891,7 || 890,9 || 890,0 || 890,0 || 890,0

Дания || 942,8 || 931,6 || 920,4 || 909,3 || 909,3 || 909,3

Германия || 5 275,3 || 5 235,6 || 5 196,1 || 5 156,5 || 5 156,5 || 5 156,5

Естония || 108,8 || 117,5 || 126,1 || 134,7 || 134,7 || 134,7

Ирландия || 1 240,7 || 1 239,0 || 1 237,4 || 1 235,8 || 1 235,8 || 1 235,8

Гърция || 2 253,2 || 2 226,5 || 2 199,8 || 2 173,1 || 2 173,1 || 2 173,1

Испания || 4 978,9 || 4 994,4 || 5 010,0 || 5 031,4 || 5 031,4 || 5 031,4

Франция || 7 732,6 || 7 694,9 || 7 657,2 || 7 619,5 || 7 619,5 || 7 619,5

Италия || 4 023,6 || 3 962,8 || 3 902,1 || 3 841,4 || 3 841,4 || 3 841,4

Кипър || 52,3 || 51,6 || 51,0 || 50,3 || 50,3 || 50,3

Латвия || 163,3 || 181,6 || 199,9 || 218,2 || 218,2 || 218,2

Литва || 396,5 || 417,0 || 437,6 || 458,1 || 458,1 || 458,1

Люксембург || 34,3 || 34,2 || 34,2 || 34,1 || 34,1 || 34,1

Унгария || 1 289,2 || 1 288,0 || 1 286,8 || 1 285,7 || 1 285,7 || 1 285,7

Малта || 5,3 || 5,2 || 5,0 || 4,9 || 4,9 || 4,9

Нидерландия || 807,0 || 792,1 || 777,3 || 762,5 || 762,5 || 762,5

Австрия || 707,5 || 706,9 || 706,2 || 705,5 || 705,5 || 705,5

Полша || 3 038,9 || 3 066,4 || 3 093,9 || 3 121,4 || 3 121,4 || 3 121,4

Португалия || 573,2 || 585,8 || 598,4 || 611,0 || 611,0 || 611,0

Румъния || 1 468,0 || 1 684,0 || 1 880,9 || 1 924,0 || 1 924,0 || 1 924,0

Словения || 141,6 || 140,4 || 139,3 || 138,1 || 138,1 || 138,1

Словакия || 384,4 || 389,5 || 394,5 || 399,4 || 399,4 || 399,4

Финландия || 533,9 || 534,3 || 534,7 || 535,1 || 535,1 || 535,1

Швеция || 710,9 || 711,8 || 712,7 || 713,7 || 713,7 || 713,7

Обединено кралство || 3 534,9 || 3 547,1 || 3 559,2 || 3 571,3 || 3 571,3 || 3 571,3

ПРИЛОЖЕНИЕ IV Коефициенти, които трябва да се прилагат съгласно член 10, параграф 1

Държава-членка || Граница на прага в EUR (член 10, параграф 1, буква а)) || Граница на прага в хектари (член 10, параграф 1, буква б))

Белгия || 400 ||                                 2

България || 200 ||                                 0,5

Чешка република || 200 ||                                 5

Дания || 300 ||                                 5

Германия || 300 ||                                 4

Естония || 100 ||                                 3

Ирландия || 200 ||                                 3

Гърция || 400 ||                                 0,4

Испания || 300 ||                                 2

Франция || 300 ||                                 4

Италия || 400 ||                                 0,5

Кипър || 300 ||                                 0,3

Латвия || 100 ||                                 1

Литва || 100 ||                                 1

Люксембург || 300 ||                                 4

Унгария || 200 ||                                 0,3

Малта || 500 ||                                 0,1

Нидерландия || 500 ||                                 2

Австрия || 200 ||                                 2

Полша || 200 ||                                 0,5

Португалия || 200 ||                                 0,3

Румъния || 200 ||                                 0,3

Словения || 300 ||                                 0,3

Словакия || 200 ||                                 2

Финландия || 200 ||                                 3

Швеция || 200 ||                                 4

Обединено кралство || 200 ||                                 5

ПРИЛОЖЕНИЕ V Финансови разпоредби по членове 16 и 17, приложими към България и Румъния

А.        Суми за изчисляване на националните тавани за плащания, посочени в член 16:

(в хиляди EUR)

|| 2014 г. || 2015 г.

България || 805 847 || 808 188

Румъния || 1 802 977 || 1 849 068

Б.         Общ размер на допълнителните национални директни плащания по схемата за основно плащане съгласно член 17, параграф 2:

(в хиляди EUR)

|| 2014 г. || 2015 г.

България || 150 186 || 71 024

Румъния || 330 971 || 156 618

В.         Общ размер на допълнителните национални директни плащания по специфичното плащане за култура — памук съгласно член 17, параграф 3:

(в EUR)

|| 2014 г. || 2015 г.

България || 556 523 || 295 687

ПРИЛОЖЕНИЕ VI Средна големина на земеделските стопанства, приложима съгласно член 36, параграф 5

Държава-членка || Средна големина на земеделските стопанства (в хектари)

Белгия || 29

България || 6

Чешка Република || 89

Дания || 60

Германия || 46

Естония || 39

Ирландия || 32

Гърция || 5

Испания || 24

Франция || 52

Италия || 8

Кипър || 4

Латвия || 16

Литва || 12

Люксембург || 57

Унгария || 7

Малта || 1

Нидерландия || 25

Австрия || 19

Полша || 6

Португалия || 13

Румъния || 3

Словения || 6

Словакия || 28

Финландия || 34

Швеция || 43

Обединено кралство || 54

ПРИЛОЖЕНИЕ VII ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

Регламент (ЕО) № 73/2009 || Настоящият регламент || Регламент (ЕС) № […] [HZR]

Член 1 || Член 1 || -

- || Член 2 || -

Член 2 || Член 4 || -

- || Член 5, параграф 2 || -

Член 3 || Член 5 || -

Член 4, параграф 1 || - || Член 91

Член 4, параграф 2 || - || Член 95

Член 5 || - || Член 93

Член 6, параграф 1 || - || Член 94

Член 6, параграф 2 || - || -

Член 7 || - || -

Член 8, параграфи 1 и 2 || Член 7, параграфи 1 и 3 || -

- || Член 7, параграф 2 || -

Член 9 || - || -

Член 10 || - || -

Член 11, параграфи 1 и 2 || - || Член 25, параграфи 1 и 2

- || Член 8 || -

Член 12, параграфи 1 и 2 || - || Член 12

Член 12, параграф 3 || - || Член 14

Член 12, параграф 4 || - || -

Член 13 || - || Член 13, параграф 2

Член 14 || - || Член 68

Член 15 || - || Член 69

Член 16 || || Член 70

Член 17 || - || Член 71

Член 18 || - || Член 72

Член 19 || - || Член 73

Член 20 || - || Член 75

Член 21 || - || Член 75, параграф 4

Член 22 || - || Член 96

Член 23 || - || Член 97

Член 24 || - || Член 99

Член 25 || - || Член 100

Член 26 || - || Член 63

Член 27, параграф 1 || - || Член 102, параграф 3

Член 27, параграф 2 || - || Член 49

Член 27, параграф 3 || - || Член 69, параграф 3

- || Член 9 || -

Член 28, параграфи 1 и 2 || Член 10, параграфи 1, 3 и 4 || -

- || Член 10, параграф 2 || -

Член 28, параграф 3 || Член 23, параграф 1, буква а), подточка ii) || -

- || Член 23, параграф 1, буква а, подточка i), член 23, параграф 1, букви в) и г) || -

- || Член 11 || -

Член 29 || - || Член 76

Член 30 || - || Член 62

Член 31 || - || Член 2, параграф 2

Член 32 || Член 15 ||

Член 33, параграф 1 || Член 18, параграф 1 ||

- || Член 18, параграф 2 ||

Член 34, параграфи 1 и 2 || Член 25, параграфи 1 и 2 || -

Член 35 || Член 26 || -

Член 36 || - || -

Член 37 || Член 12 || -

- || Член 14 || -

Член 38 || - || -

Член 39, параграф 1 || Член 25, параграф 3 || -

Член 40, параграф 1 || Член 6, параграф 1 || -

Член 40, параграф 2 || Член 19, параграф 3 || -

Член 41, параграф 1 || Член 23, параграф 1 || -

Член 41, параграф 2 || Член 23, параграфи 3 и 4 || -

Член 41, параграф 3 || Член 23, параграф 5, буква а) || -

Член 41, параграф 5 || Член 23, параграф 5, буква б) || -

- || Член 23, параграфи 2, 6 и 7 || -

Член 41, параграф 6 || Член 22, параграф 4 || -

Член 42 || Член 24, параграф 1, буква б || -

Член 43, параграф 1 и 2 || Член 25, параграф 1 и 2 || -

Член 43, параграф 3 || - || -

Член 44 || - || -

Член 45 || - || -

- || - || -

- || Член 19, параграфи 1 и 2 || -

Член 46, параграфи 1—4 || Член 20, параграфи 1—4 || -

Член 46, параграф 5 || - || -

- || Член 21 ||

Член 47, параграф 1 || - || -

Член 47, параграф 2 || Член 22, параграф 1 — регионално прилагане || -

- || Член 22, параграф 1 — национално прилагане || -

- || Член 22, параграфи 2, 3,5, 6 и 7 || -

Член 48 || - || -

Член 49 || - || -

Член 50 || - || -

Член 51 || - || -

Член 52 || - || -

Член 53 || - || -

Член 54 || - || -

Член 55 || - || -

Член 56 || - || -

Член 57 || - || -

Член 58 || - || -

Член 59 || - || -

Член 60 || - || -

Член 61 || - || -

Член 62 || - || -

Член 63 || - || -

Член 64 || - || -

Член 65 || - || -

Член 66 || - || -

Член 67 || - || -

Член 68 || - || -

Член 69 || - || -

Член 70 || - || -

Член 71 || - || -

Член 72 || - || -

Член 73 || - || -

Член 74 || - || -

Член 75 || - || -

Член 76 || - || -

Член 77 || - || -

Член 78 || - || -

Член 79 || - || -

Член 80 || - || -

Член 81 || - || -

Член 82 || - || -

Член 83 || - || -

Член 84 || - || -

Член 85 || - || -

Член 86 || - || -

Член 87 || - || -

Член 88 || Член 42 || -

Член 89 || Член 43 || -

Член 90 || Член 44 || -

Член 91 || Член 45 || -

Член 92 || Член 46 || -

Член 93 || - || -

Член 94 || - || -

Член 95 || - || -

Член 96 || - || -

Член 97 || - || -

Член 98 || - || -

Член 99 || - || -

Член 100 || - || -

Член 101 || - || -

Член 102 || - || -

Член 103 || - || -

Член 104 || - || -

Член 105 || - || -

Член 106 || - || -

Член 107 || - || -

Член 108 || - || -

Член 109 || - || -

Член 110 || - || -

Член 111 || - || -

Член 112 || - || -

Член 113 || - || -

Член 114 || - || -

Член 115 || - || -

Член 116 || - || -

Член 117 || - || -

Член 118 || - || -

Член 119 || - || -

Член 120 || - || -

Член 121 || Член 16 || -

Член 122 || - || -

Член 123 || - || -

Член 124 || - || -

Член 124, параграф 6 || - || Член 98

Член 125 || - || -

Член 126 || - || -

Член 127 || - || -

Член 128 || - || -

Член 129 || - || -

Член 130 || - || -

Член 131 || - || -

Член 132 || Член 17 || -

Член 133 || - || -

- || Член 28 || -

- || Член 29 || -

- || Член 20 || -

- || Член 31 || -

- || Член 32 || -

- || Член 33 || -

- || Член 34 || -

- || Член 35 || -

- || Член 36 || -

- || Член 37 || -

- || Член 47 || -

- || Член 48 || -

- || Член 49 || -

- || Член 50 || -

- || Член 51 || -

Член 134 || - || -

Член 135 || - || -

Член 136 || - || -

- || Член 52 || -

Член 137 || - || -

Член 138 || Член 3 || -

Член 139 || Член 13 || -

Член 140 || Член 53 || -

Член 141 || Член 56 || -

Член 142 || Член 55 || -

Член 142, буква с) || Член 54 || -

Член 143 || - || -

Член 144 || - || -

Член 145 || - || -

Член 146 || Член 55 || -

Член 146а || - || -

Член 147 || Член 56 ||

Член 148 || - || -

Член 149 || Член 57 || -

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1. РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА 1.1. Наименование на предложението/инициативата

—      Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за директни плащания за селскостопанските производители по схемите за подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика;

—      Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти (Общ регламент за ООП);

—      Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР);

—      Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането, управлението и наблюдението на Общата селскостопанска политика;

—      Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета по отношение на прилагането на директни плащания в полза на селскостопанските производители за 2013 година;

—      Предложение за регламент на Съвета за определяне на мерки за определянето на някои помощи и възстановявания, свързани с общата организация на пазарите на селскостопански продукти;

—      Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на режима на схемата за единно плащане и подпомагането за лозарите.

1.2. Съответна(и) област(и) на политиката в структурата на УД/БД[28]

Област на политиката Дял 05 от функция 2

1.3. Естество на предложението/инициативата (Законодателна рамка за ОСП след 2013 г.)

x Предложението/инициативата е във връзка с ново действие

¨ Предложението/инициативата е във връзка с ново действие вследствие на пилотен проект/подготвително действие[29]

х Предложението/инициативата е във връзка с удължаването на съществуващо действие

х Предложението/инициативата е във връзка с действие, пренасочено към ново действие

1.4. Цели 1.4.1. Многогодишна(и) стратегическа(и) цел(и) на Комисията, към която(ито) е насочено(а) предложението/инициативата

С цел насърчаване на ефективното използване на ресурсите с оглед на интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж на селското стопанство и развитието на селските райони в ЕС в съответствие със стратегията „Европа 2020“, целите на ОСП са:

— жизнеспособно производство на храни,

— устойчиво управление на природните ресурси и действия, свързани с климата,

— балансирано териториално развитие.

1.4.2. Специфична(и) цел(и) и съответна(и) дейност(и) във връзка с УД/БД

Специфични цели за област на политиката 05:

Специфична цел № 1:

Осигуряване на съобразени с околната среда обществени блага

Специфична цел № 2:

Компенсиране на производствените трудности в райони със специфични природни ограничения

Специфична цел № 3:

Изпълнение на мерките за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към тях

Специфична цел № 4:

Управляване на бюджета на ЕС (ОСП) в съответствие с високи стандарти за финансово управление

Специфична цел за БД 05 02 — Интервенции на селскостопанските пазари:

Специфична цел № 5:

Подобряване на конкурентоспособността на селскостопанския сектор и увеличаване на стойностния му дял в хранителната верига

Специфична цел за БД 05 03 — Преки помощи:

Специфична цел № 6:

Подпомагане доходите на земеделските стопанства и ограничаване на променливостта на селскостопанските доходи

Специфична цел за БД 05 04 - Развитие на селските райони:

Специфична цел № 7:

Насърчаване на съобразен с околната среда растеж чрез иновации

Специфична цел № 8:

Подкрепа за заетостта в селските райони и поддържане на социалната структура на селските райони

Специфична цел № 9:

Подобряване на икономиката на селските райони и насърчаване на диверсификацията

Специфична цел № 10:

Осигуряване на възможност за структурно разнообразие в системите за земеделско производство

1.4.3. Очакван(и) резултат(и) и въздействие

На този етап не е възможно да бъдат определени количествени цели за показателите за въздействие. Макар че политиката може да насочва в определена посока, по-общите икономически, екологични и социални резултати, измерени от тези показатели, в крайна сметка ще зависят и от въздействието на редица външни фактори, които, както сочи неотдавнашният опит, са станали значими и непредвидими. Извършва се допълнителен анализ, който ще бъде готов за периода след 2013 г.

По отношение на директните плащания държавите-членки ще имат възможност да вземат решения, в ограничена степен, относно прилагането на някои елементи на схемите за директни плащания.

По отношение на развитието на селските райони, очакваните резултати и въздействие ще зависят от програмите за развитие на селските райони, които държавите-членки ще представят на Комисията. Държавите-членки ще бъдат приканени да определят цели в своите програми.

1.4.4. Показатели за резултатите и за въздействието

В предложенията се предвижда установяването на обща рамка за мониторинг и оценка с оглед измерване на резултатите на Общата селскостопанска политика. Тази рамка включва всички инструменти, свързани с мониторинга и оценката на мерките по линия на ОСП, и по-специално директните плащания, пазарните мерки, мерките за развитие на селските райони и прилагането на кръстосаното спазване.

Въздействието на тези мерки на ОСП се измерва по отношение на следните цели:

а)       жизнеспособно производство на храни, с акцент върху селскостопанските доходи, селскостопанската производителност и стабилността на цените;

б)       устойчиво управление на природните ресурси и действията, свързани с климата, с акцент върху емисиите на парникови газове, биологичното разнообразие, почвите и водите;

в)       балансирано териториално развитие, с акцент върху заетостта в селските райони, растежа и бедността в селските райони.

Чрез актове за изпълнение Комисията определя набор от показатели, специфични за тези цели и области.

Освен това по отношение на развитието на селските райони се предлага засилена обща система за мониторинг и оценка. Тази система има за цел а) да покаже напредъка и постиженията на политиката за развитие на селските райони и да оцени въздействието, ефективността, ефикасността и значението на интервенциите на политиката за развитие на селските райони, б) да допринесе за по-целенасочена подкрепа за развитието на селските райони, и в) да подпомогне общия процес на учене, свързан с мониторинга и оценката. Чрез акт за изпълнение Комисията ще състави списък с общи показатели, свързани с приоритетите на политиката.

1.5. Основания за предложението/инициативата 1.5.1. Нужда(и), която(ито) трябва да бъде(ат) удовлетворена(и) в краткосрочен или дългосрочен план

С оглед на изпълнението на многогодишните стратегически цели на ОСП, които са пряко отражение на стратегията „Европа 2020“ за европейските селски райони, и на изпълнението на съответните изисквания на Договора, целта на предложенията е определяне на законодателната рамка за Общата селскостопанска политика за периода след 2013 г.

1.5.2. Добавена стойност от участието на ЕС

Бъдещата ОСП ще бъде не само политика, която обслужва една малка, макар и съществена част от икономиката на ЕС, но ще бъде и политика от стратегическо значение за продоволствената сигурност, околната среда и териториалния баланс. Така ОСП, като една наистина обща политика, използва по най-ефективен начин ограничените бюджетни ресурси за поддържането на устойчиво селско стопанство в целия ЕС, за решаването на важни трансгранични въпроси като изменението на климата и за укрепването на солидарността между държавите-членки.

Както се посочва в Съобщението на Комисията „Бюджет за стратегията „Европа 2020“[30], ОСП е истинска европейска политика. Вместо да имат 27 отделни селскостопански политики и бюджети, държавите-членки обединяват ресурсите си, за да прилагат единна европейска политика с единен европейски бюджет. Това естествено означава, че ОСП представлява значителна част от бюджета на ЕС. Въпреки това този подход е по-ефикасен и икономичен от некоординирания национален подход.

1.5.3. Поуки от подобен опит в миналото

Въз основа на оценката на настоящата рамка на политиката, на обширни консултации със заинтересованите страни, както и на анализ на бъдещите предизвикателства и нужди беше извършена всеобхватна оценка на въздействието. Повече подробности се намират в оценката на въздействието и обяснителния меморандум, които придружават законодателните предложения.

1.5.4. Съгласуваност и възможно взаимодействие с други подобни инструменти

Законодателните предложения, за които се отнася настоящата финансова обосновка, следва да се разглеждат в по-широкия контекст на предложението за единен рамков регламент с общи правила за фондовете в обхвата на общата стратегическа рамка (ЕЗФРСР, ЕФРР, ЕСФ, Кохезионния фонд и ЕФМДР). Този рамков регламент ще има важен принос за намаляване на административната тежест, за ефективно изразходване на средствата на ЕС и за практическо прилагане на опростяването. Той стои също така в основата на новите концепции на общата стратегическа рамка за всички посочени фондове и на предстоящите договори за партньорство, които ще обхващат и тези фондове.

Общата стратегическа рамка, която ще бъде създадена, ще превърне целите и приоритетите на стратегията „Европа 2020“ в приоритети за ЕЗФРСР, както и за ЕФРР, ЕСФ, Кохезионния фонд и ЕФМДР, което ще гарантира интегрираното използване на средствата за постигане на общите цели.

В общата стратегическа рамка ще бъдат установени и механизми за координация с други приложими политики и инструменти на Съюза.

Освен това по отношение на ОСП ще бъдат постигнати значителни синергии и ефекти на опростяване чрез хармонизиране и съгласуване на правилата за управление и контрол на първия (ЕФГЗ) и втория (ЕЗФРСР) стълб на ОСП. Следва да се запази силната връзка между ЕФГЗ и ЕЗФРСР и да се поддържат вече създадените структури в държавите-членки.

1.6. Продължителност и финансово въздействие

х Предложение/инициатива с ограничена продължителност (за проектите на регламенти относно схемите за директни плащания, развитието на селските райони и преходните регламенти)

– x   Предложението/инициативата е в сила от 1.1.2014 г. до 31.12.2020 г.

– x   Финансово въздействие за периода на следващата многогодишна финансова рамка. За развитието на селските райони — въздействие върху плащанията до 2023 г.

х Предложение/инициатива с неограничена продължителност (за проекта на Общия регламент за ООП и хоризонталния регламент)

– Прилагане от 2014 г.

1.7. Предвиден(и) метод(и) на управление[31]

x Пряко централизирано управление от Комисията

¨ Непряко централизирано управление чрез делегиране на задачи по изпълнението на:

– ¨  изпълнителни агенции

– ¨  органи, създадени от Общностите[32]

– ¨  национални органи от публичния сектор/органи със задължение за обществена услуга

– ¨  лица, натоварени с изпълнението на специфични дейности по силата на дял V от Договора за Европейския съюз и посочени в съответния основен акт по смисъла на член 49 от Финансовия регламент.

х Споделено управление с държавите-членки

¨ Децентрализирано управление с трети държави

¨ Съвместно управление с международни организации (да се уточни)

Забележки

Няма промяна по същество в сравнение с настоящата ситуация, т.е. по-голямата част от разходите, засегнати от законодателните предложения относно реформата на ОСП, ще бъдат управлявани чрез споделено управление с държавите-членки. Една много малка част обаче ще продължи да бъде под прякото централизирано управление на Комисията.

2. МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ 2.1. Правила за мониторинг и докладване

По отношение на мониторинга и оценката на ОСП, Комисията ще представя доклад на Европейския парламент и на Съвета на всеки 4 години, като първият доклад следва да бъде представен не по-късно от края на 2017 г.

Тази разпоредба се допълва от специфични разпоредби във всички области на ОСП, с различни изисквания за подробно докладване и уведомяване, които ще бъдат определени в правилата за прилагане.

По отношение на развитието на селските райони също са предвидени правила за мониторинг на програмно равнище, които ще бъдат съгласувани с другите фондове и ще бъдат съчетани с предварителни, текущи и последващи оценки.

2.2. Система за управление и контрол 2.2.1. Установен(и) риск(ове)

Бенефициерите на ОСП са над седем милиона и получават подпомагане в рамките на голям брой различни схеми за помощ, за всяка от които се прилагат подробни и понякога сложни критерии за допустимост.

Намаляването на процента на грешки в областта на Общата селскостопанска политика вече може да се счита за тенденция. Така последният процент на грешка, който се доближава до 2 %, потвърждава общата положителна оценка от предходните години. Намеренията са усилията да продължат с цел да се постигне процент на грешка под 2 %.

2.2.2. Предвиден(и) метод(и) за контрол

Пакетът от законодателни актове, по-специално предложението за регламент относно финансирането, управлението и наблюдението на Общата селскостопанска политика, предвижда запазване и засилване на настоящата система, установена с Регламент (EО) № 1290/2005. Предвидена е задължителна административна структура на равнището на държавите-членки, изградена около акредитирани разплащателни агенции, които отговарят за извършване на контрол на равнището на крайните бенефициери, съгласно изложените в точка 2.3 принципи. Ръководителят на всяка разплащателна агенция е длъжен да представя ежегодно декларация за управлението, която обхваща пълнотата, точността и достоверността на отчетите, доброто функциониране на системите за вътрешен контрол, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции. Изисква се независим одитен орган да представя становище и по трите елемента.

Комисията ще продължи да извършва одит на разходите за селско стопанство, като използва основан на риска подход, за да гарантира, че извършваните от нея одити са целево насочени към областите с най-висок риск. Когато при тези одити се установи, че са извършени разходи в нарушение на правилата на Съюза, Комисията ще изключва съответните суми от финансирането от Съюза съгласно системата за уравняване по съответствие.

Подробен анализ по отношение на разходите за контрол е представен в приложение 8 към оценката на въздействието, придружаваща законодателните предложения.

2.3. Мерки за предотвратяване на измами и нередности

Пакетът от законодателни актове, по-специално предложението за регламент относно финансирането, управлението и наблюдението на Общата селскостопанска политика, предвижда запазване и засилване на настоящите подробни системи за контрол и санкции, които следва да бъдат прилагани от разплащателните агенции, с общи основни характеристики и специални правила, изготвени в съответствие с особеностите на всеки режим за подпомагане. По принцип в системите се предвиждат изчерпателни административни проверки на 100 % от заявленията за помощ, насрещни проверки с други бази данни, когато това се смята за целесъобразно, както и проверки на място преди извършване на плащанията зa минимален брой операции, в зависимост от риска, свързан с въпросния режим. Ако при тези проверки на място бъде установен голям брой нередности, трябва да се извършат допълнителни проверки. В този контекст несъмнено най-важната система е интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), която през финансовата 2010 година обхвана около 80 % от общите разходи по ЕФГЗ и ЕЗФРСР. За държавите-членки с правилно функциониращи системи за контрол и нисък процент на грешки Комисията ще бъде оправомощена да разрешава намаляване на броя на проверките на място.

Освен това в пакета се предвижда държавите-членки да предотвратяват, откриват и коригират нередности и измами, да налагат ефективни, възпиращи и пропорционални санкции съгласно предвиденото в законодателството на Съюза или в националното законодателство и да възстановяват всички неправомерни плащания заедно с лихвите. В пакета е включен механизъм за автоматично уравняване при случаи на нередности, който предвижда, че ако възстановяването не е извършено в срок от четири години от датата на искането за възстановяване или в срок от осем години в случай на съдебно производство, невъзстановените суми се поемат от съответната държава-членка. Този механизъм ще бъде силен стимул за държавите-членки да възстановяват неправомерните плащания във възможно най-кратък срок.

3. ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

Сумите, посочени в настоящата финансова обосновка, са изразени по текущи цени и като поети задължения.

В допълнение към промените, които са резултат от законодателните предложения, изброени по-долу в приложените таблици, законодателните предложения са свързани и с допълнителни промени, които нямат финансово въздействие.

На този етап прилагането на финансова дисциплина не може да бъде изключено за нито една от годините в периода 2014—2020 г. Това ще зависи обаче не от самите предложения за реформа, а от други фактори, като например усвояването на преките помощи или бъдещите развития на селскостопанските пазари.

По отношение на преките помощи удължените нетни тавани за 2014 г. (2013 календарна година), включени в предложението относно преходния период, са по-високи от заделените за преки помощи суми, посочени в приложените таблици. Целта на това удължаване е да се гарантира продължаването на действието на съществуващото законодателство при сценарий, при който всички други елементи биха останали непроменени, без да се засяга евентуалната необходимост от прилагане на механизма за финансова дисциплина.

Предложенията за реформа съдържат разпоредби, с които на държавите-членки се дава определена степен на гъвкавост по отношение на разпределянето от тяхна страна на сумите за преките помощи и съответно на сумите за развитие на селските райони. В случай, че държавите-членки решат да използват тази гъвкавост, това ще има финансови последици в рамките на дадените финансови суми, които не могат да бъдат определени количествено на този етап.

В настоящата финансова обосновка не се взема предвид евентуалното използване на резерва за кризисни ситуации. Следва да се подчертае, че сумите, взети предвид при свързаните с пазара разходи, се основават на ситуация, при която липсва изкупуване при публична интервенция и други мерки, свързани с кризисна ситуация в който и да е сектор.

3.1. Засегната(и) функция(и) от многогодишната финансова рамка и разходен(ни) бюджетен(ни) ред(ове)

Таблица 1: Суми за ОСП, включително допълнителни суми, предвидени в предложенията за МФР и предложенията за реформа на ОСП

в млн. EUR (по текущи цени)

Бюджетна година || 2013 г. || 2013 г. коригирана (1) || 2014 г. || 2015 г. || 2016 г. || 2017 г. || 2018 г. || 2019 г. || 2020 г. || ОБЩО 2014—2020 г.

|| || || || || || || || || ||

В МФР || || || || || || || || || ||

Функция 2 || || || || || || || || || ||

Преки помощи и свързани с пазара разходи (2) (3) (4) || 44 939 || 45 304 || 44 830 || 45 054 || 45 299 || 45 519 || 45 508 || 45 497 || 45 485 || 317 193

Очаквани целеви приходи || 672 || 672 || 672 || 672 || 672 || 672 || 672 || 672 || 672 || 4 704

Стълб 1 Преки помощи и свързани с пазара разходи (с целевите приходи) || 45 611 || 45 976 || 45 502 || 45 726 || 45 971 || 46 191 || 46 180 || 46 169 || 46 157 || 321 897

Стълб 2 Развитие на селските райони (4) || 14 817 || 14 451 || 14 451 || 14 451 || 14 451 || 14 451 || 14 451 || 14 451 || 14 451 || 101 157

Общо || 60 428 || 60 428 || 59 953 || 60 177 || 60 423 || 60 642 || 60 631 || 60 620 || 60 608 || 423 054

Функция 1 || || || || || || || || || ||

ОСР Научни изследвания и иновации в селското стопанство || няма || няма || 682 || 696 || 710 || 724 || 738 || 753 || 768 || 5 072

Най-нуждаещи се лица || няма || няма || 379 || 387 || 394 || 402 || 410 || 418 || 427 || 2 818

Общо || няма || няма || 1 061 || 1 082 || 1 104 || 1 126 || 1 149 || 1 172 || 1 195 || 7 889

Функция 3 || || || || || || || || || ||

Безопасност на храните || няма || няма || 350 || 350 || 350 || 350 || 350 || 350 || 350 || 2 450

|| || || || || || || || || ||

Извън МФР || || || || || || || || || ||

Резерв за кризи в селскостопанския сектор || няма || няма || 531 || 541 || 552 || 563 || 574 || 586 || 598 || 3 945

Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) || || || || || || || || || ||

От които максимално налични за селското стопанство: (5) || няма || няма || 379 || 387 || 394 || 402 || 410 || 418 || 427 || 2 818

|| || || || || || || || || ||

ОБЩО || || || || || || || || || ||

ОБЩО предложения на Комисията (МФР + извън МФР) + целеви приходи || 60 428 || 60 428 || 62 274 || 62 537 || 62 823 || 63 084 || 63 114 || 63 146 || 63 177 || 440 156

ОБЩО предложения МФР (т.e. без резерва и ЕФПГ) + целеви приходи || 60 428 || 60 428 || 61 364 || 61 609 || 61 877 || 62 119 || 62 130 || 62 141 || 62 153 || 433 393

Забележки:

(1)           Като се имат предвид вече съгласуваните законодателни промени, т.е. доброволната модулация в Обединеното кралство и член 136, „неизползваните суми“ ще престанат да се прилагат до края на 2013 г.

(2)           Сумите се отнасят до предложения годишен таван за първия стълб. Следва обаче да се отбележи също, че се предлага да се преместят отрицателните разходи от счетоводното уравняване на сметки (понастоящем в бюджетна позиция 05 07 01 06) в целевите приходи (позиция 67 03). За повече подробности вж. таблицата за очакваните приходи на следващата страница.

(3)           Данните за 2013 г. включват сумите за ветеринарни и фитосанитарни мерки, както и пазарните мерки за сектора на рибарството.

(4)           Сумите в горната таблица са в съответствие с посочените в Съобщението на Комисията „Бюджет за стратегията „Европа 2020“ (COM(2011)500 окончателен от 29 юни 2011 г.). Остава да бъде решено обаче дали в МФР ще бъде отразено предлаганото прехвърляне на финансовия пакет на една държава-членка от националната програма за преструктуриране в сектора на памука към развитието на селските райони, считано от 2014 г., което би довело до корекция (4 млн. EUR годишно) на сумите съответно за подтавана на ЕФГЗ и за стълб 2. В таблиците в следващите раздели сумите са прехвърлени, независимо от тяхното отразяване в МФР.

(5)           В съответствие със Съобщението на Комисията „Бюджет за стратегията „Европа 2020“ (COM(2011)500 окончателен) в рамките на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията ще бъде налична обща сума в размер до 2,5 млрд. EUR, по цени от 2011 година, за предоставяне на допълнително подпомагане на селскостопанските производители, засегнати от последиците от глобализацията. Разбивката по години, дадена по текущи цени в горната таблица, е само индикативна. В предложението за междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно сътрудничеството по бюджетните въпроси и относно доброто финансово управление (COM(2011)403 окончателен от 29 юни 2011 г.) се посочва за ЕФПГ обща максимална годишна сума в размер на 429 млн. EUR по цени от 2011 г.

3.2. Очаквано въздействие върху разходите 3.2.1. Обобщение на очакваното въздействие върху разходите

Таблица 2: Очаквани приходи и разходи за област на политиката 05 в рамките на функция 2

в млн. EUR (по текущи цени)

Бюджетна година || 2013 г. || 2013 г. коригирана || 2014 г. || 2015 г. || 2016 г. || 2017 г. || 2018 г. || 2019 г. || 2020 г. || ОБЩО 2014—2020 г.

ПРИХОДИ || || || || || || || || || ||

123 – Производствена такса за захар (собствени ресурси) || 123 || 123 || 123 || 123 || || || || || || 246

|| || || || || || || || || ||

67 03 – Целеви приходи || 672 || 672 || 741 || 741 || 741 || 741 || 741 || 741 || 741 || 5 187

От които: ex 05 07 01 06 – Счетоводно уравняване на сметки || 0 || 0 || 69 || 69 || 69 || 69 || 69 || 69 || 69 || 483

Общо || 795 || 795 || 864 || 864 || 741 || 741 || 741 || 741 || 741 || 5 433

РАЗХОДИ || || || || || || || || || ||

05 02 – Пазари (1) || 3 311 || 3 311 || 2 622 || 2 641 || 2 670 || 2 699 || 2 722 || 2 710 || 2 699 || 18 764

05 03 – Преки помощи (преди въвеждането на горна граница) (2) || 42 170 || 42 535 || 42 876 || 43 081 || 43 297 || 43 488 || 43 454 || 43 454 || 43 454 || 303 105

05 03 – Преки помощи (след въвеждането на горна граница) || 42 170 || 42 535 || 42 876 || 42 917 || 43 125 || 43 303 || 43 269 || 43 269 || 43 269 || 302 027

|| || || || || || || || || ||

05 04 – Развитие на селските райони (преди въвеждането на горна граница) || 14 817 || 14 451 || 14 455 || 14 455 || 14 455 || 14 455 || 14 455 || 14 455 || 14 455 || 101 185

05 04 – Развитие на селските райони (след въвеждането на горна граница) || 14 817 || 14 451 || 14 455 || 14 619 || 14 627 || 14 640 || 14 641 || 14 641 || 14 641 || 102 263

|| || || || || || || || || ||

05 07 01 06 – Счетоводно уравняване на сметки || -69 || -69 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0

Общо || 60 229 || 60 229 || 59 953 || 60 177 || 60 423 || 60 642 || 60 631 || 60 620 || 60 608 || 423 054

НЕТЕН БЮДЖЕТ след целеви приходи || || || 59 212 || 59 436 || 59 682 || 59 901 || 59 890 || 59 879 || 59 867 || 417 867

Забележки:

(1)           За 2013 г. — предварителна оценка въз основа на проектобюджета за 2012 г., като се вземат предвид вече съгласуваните правни изменения за 2013 г. (напр. таван в сектора на виното, премахване на премията за картофено нишесте, сух фураж), както и някои предвиждани развития. За всички години — оценките се основават на предположението, че няма да има нужда от допълнително финансиране на мерките за подпомагане в резултат на смущения на пазара или кризи.

(2)           Сумата за 2013 г. включва и прогнозна оценка на изкореняването на лози през 2012 г.

Таблица 3: Изчисление на финансовото въздействие, по бюджетни глави, на предложенията за реформа на ОСП по отношение на приходите и разходите за ОСП

в млн. EUR (по текущи цени)

Бюджетна година || 2013 г. || 2013 г. коригирана || || ОБЩО 2014—2020 г.

|| || 2014 г. || 2015 г. || 2016 г. || 2017 г. || 2018 г. || 2019 г. || 2020 г. ||

ПРИХОДИ || || || || || || || || || ||

123 – Производствена такса за захар (собствени ресурси) || 123 || 123 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0

|| || || || || || || || || ||

67 03 – Целеви приходи || 672 || 672 || 69 || 69 || 69 || 69 || 69 || 69 || 69 || 483

От които: ex 05 07 01 06 – Счетоводно уравняване на сметки || 0 || 0 || 69 || 69 || 69 || 69 || 69 || 69 || 69 || 483

Общо || 795 || 795 || 69 || 69 || 69 || 69 || 69 || 69 || 69 || 483

РАЗХОДИ || || || || || || || || || ||

05 02 – Пазари (1) || 3 311 || 3 311 || -689 || -670 || -641 || -612 || -589 || -601 || -612 || -4 413

05 03 – Преки помощи (преди въвеждането на горна граница) (2) || 42 170 || 42 535 || -460 || -492 || -534 || -577 || -617 || -617 || -617 || -3 913

05 03 – Преки помощи – Очакван резултат от въвеждането на горна граница, който да се прехвърли към развитието на селските райониEstimated product of capping to be transferred to rural development || || || 0 || -164 || -172 || -185 || -186 || -186 || -186 || -1 078

05 04 – Развитие на селските райони (преди въвеждането на горна граница) || 14 817 || 14 451 || 4 || 4 || 4 || 4 || 4 || 4 || 4 || 28

05 04 – Развитие на селските райони – Очакван резултат от въвеждането на горна граница, който да се прехвърли от преките помощи || || || 0 || 164 || 172 || 185 || 186 || 186 || 186 || 1 078

05 07 01 06 – Счетоводно уравняване на сметки || -69 || -69 || 69 || 69 || 69 || 69 || 69 || 69 || 69 || 483

Общо || 60 229 || 60 229 || -1 076 || -1 089 || -1 102 || -1 115 || -1 133 || -1 144 || -1 156 || -7 815

НЕТЕН БЮДЖЕТ след целеви приходи || || || -1 145 || -1 158 || -1 171 || -1 184 || -1 202 || -1 213 || -1 225 || -8 298

Забележки:

(1)           За 2013 г. — предварителна оценка въз основа на проектобюджета за 2012 г., като се вземат предвид вече съгласуваните правни изменения за 2013 г. (напр. таван в сектора на виното, премахване на премията за картофено нишесте, сух фураж), както и някои предвиждани развития. За всички години — оценките се основават на предположението, че няма да има нужда от допълнително финансиране на мерките за подпомагане в резултат на смущения на пазара или кризи.

(2)           Сумата за 2013 г. включва и прогнозна оценка на изкореняването на лози през 2012 г.

Таблица 4: Изчисление на финансовото въздействие на предложенията за реформа на ОСП по отношение на свързаните с пазара разходи

в млн. EUR (по текущи цени)

БЮДЖЕТНА ГОДИНА || || Правно основание || Очаквани нужди || Промени в сравнение с 2013 г. ||

|| || || 2013 г. (1) || 2014 г. || 2015 г. || 2016 г. || 2017 г. || 2018 г. || 2019 г. || 2020 г. || ОБЩО 2014—2020 г.

Извънредни мерки: рационализиран и разширен обхват на правното основание || || Членове 154, 155, 156 || pm || pm || pm || pm || pm || pm || pm || pm || pm

Премахване на интервенцията за твърдата пшеница и соргото || || Предишен член 10 || pm || - || - || - || - || - || - || - || -

Хранителни програми за най-нуждаещите се лица || (2) || Предишен член 27 от Регл. 1234/2007 || 500,0 || -500,0 || -500,0 || -500,0 || -500,0 || -500,0 || -500,0 || -500,0 || -3 500,0

Частно складиране (ленени влакна) || || Член 16 || няма || pm || pm || pm || pm || pm || pm || pm || Pm

Помощ в сектора на памука – Преструктуриране || (3) || Предишен член 5 от Регл. 637/2008 || 10,0 || -4,0 || -4,0 || -4,0 || -4,0 || -4,0 || -4,0 || -4,0 || -28,0

Помощ за започване на дейност за групите производители в сектора на плодовете и зеленчуците || || Предишен член 117 || 30,0 || 0,0 || 0,0 || 0,0 || -15,0 || -15,0 || -30,0 || -30,0 || -90,0

Схема за предлагане на плодове в училищата || || Член 21 || 90,0 || 60,0 || 60,0 || 60,0 || 60,0 || 60,0 || 60,0 || 60,0 || 420,0

Премахване на ОП в сектора на хмела || || Предишен член 111 || 2,3 || -2,3 || -2,3 || -2,3 || -2,3 || -2,3 || -2,3 || -2,3 || -15,9

Незадължително частно складиране за обезмаслено мляко на прах || || Член 16 || няма || pm || pm || pm || pm || pm || pm || pm || pm

Премахване на помощта за използване на обезмаслено мляко/обезмаслено мляко на прах във фуражи/казеин и използването на казеин || || Предишни членове 101, 102 || pm || - || - || - || - || - || - || - || -

Незадължително частно складиране за масло || (4) || Член 16 || 14,0 || [-1,0] || [-14,0] || [-14,0] || [-14,0] || [-14,0] || [-14,0] || [-14,0] || [-85,0]

Премахване на таксата за насърчаване в сектора на млякото || || Предишен член 309 || pm || - || - || - || - || - || - || - || -

ОБЩО 05 02 || || || || || || || || || || ||

Нетен ефект от предложенията за реформа (5) || || || || -446,3 || -446,3 || -446,3 || -461,3 || -461,3 || -476,3 || -476,3 || -3 213,9

Забележки:

(1)           Прогнозната оценка на нуждите за 2013 г. е направена въз основа на проектобюджета на Комисията за 2012 г., с изключение на a) секторите на плодовете и зеленчуците, където нуждите се основават на финансовата обосновка на съответните реформи, и б) вече съгласуваните правни промени.

(2)           Сумата за 2013 г. съответства на предложение COM(2010)486 на Комисията. От 2014 г. нататък мярката ще бъде финансирана в рамките на функция 1.

(3)           Финансовият пакет за програмата за преструктуриране в сектора на памука за Гърция (4 млн. EUR годишно) ще бъде прехвърлен към развитието на селските райони, считано от 2014 г. Финансовият пакет за Испания (6,1 млн. EUR годишно) ще премине към схемата за единно плащане, считано от 2018 г. (за което вече е взето решение).

(4)           Прогнозиран ефект в случай на неприлагане на мярката.

(5)           Освен разходите по глави 05 02 и 05 03, очаква се преките разходи по глави 05 01, 05 07 и 05 08 да бъдат финансирани от приходите, които ще бъдат насочени за ЕФГЗ.

Таблица 5: Изчисление на финансовото въздействие на предложенията за реформа на ОСП по отношение на преките помощи

в млн. EUR (по текущи цени)

Бюджетна година || || Правно основание || Очаквани нужди || Промени в сравнение с 2013 г. ||

|| || 2013 г. (1) || 2013 г. коригирана (2) || 2014 г. || 2015 г. || 2016 г. || 2017 г. || 2018 г. || 2019 г. || 2020 г. || ОБЩО 2014—2020 г.

|| || || || || || || || || || || ||

Преки помощи || || || 42 169,9 || 42 535,4 || 341,0 || 381,1 || 589,6 || 768,0 || 733,2 || 733,2 || 733,2 || 4 279,3

– Промени, за които вече е взето решение: || || || || || || || || || || || ||

Постепенно въвеждане в ЕС-12 || || || || || 875,0 || 1 133,9 || 1 392,8 || 1 651,6 || 1 651,6 || 1 651,6 || 1 651,6 || 10 008,1

Преструктуриране в сектора на памука || || || || || 0,0 || 0,0 || 0,0 || 0,0 || 6,1 || 6,1 || 6,1 || 18,4

Преглед на състоянието || || || || || -64,3 || -64,3 || -64,3 || -90,0 || -90,0 || -90,0 || -90,0 || -552,8

Предишни реформи || || || || || -9,9 || -32,4 || -32,4 || -32,4 || -32,4 || -32,4 || -32,4 || -204,2

|| || || || || || || || || || || ||

– Промени вследствие на новите предложения за реформа на ОСП || || || -459,8 || -656,1 || -706,5 || -761,3 || -802,2 || -802,2 || -802,2 || -4 990,3

от които: определяне на горна граница || || || || || 0,0 || -164,1 || -172,1 || -184,7 || -185,6 || -185,6 || -185,6 || -1 077,7

|| || || || || || || || || || || ||

ОБЩО 05 03 || || || || || || || || || || || ||

Нетен ефект от предложенията за реформа || || || || || -459,8 || -656,1 || -706,5 || -761,3 || -802,2 || -802,2 || -802,2 || -4 990,3

ОБЩО РАЗХОДИ || || || 42 169,9 || 42 535,4 || 42 876,4 || 42 916,5 || 43 125,0 || 43 303,4 || 43 268,7 || 43 268,7 || 43 268,7 || 302 027,3

Забележки:

(1)           Сумата за 2013 г. включва и прогнозна оценка на изкореняването на лози през 2012 г.

(2)           Като се имат предвид вече съгласуваните законодателни промени, т.е. доброволната модулация в Обединеното кралство и член 136, „неизползваните суми“ ще престанат да се прилагат до края на 2013 г.

Таблица 6: Елементи на преките помощи

в млн. EUR (по текущи цени)

Бюджетна година || || || || || 2015 г. || 2016 г. || 2017 г. || 2018 г. || 2019 г. || 2020 г. || ОБЩО 2014—2020 г.

Приложение II || || || || || 42 407,2 || 42 623,4 || 42 814,2 || 42 780,3 || 42 780,3 || 42 780,3 || 256 185,7

Плащане за земеделски практики, благоприятни за климата и околната среда (30 %) || || || || || 12 866,5 || 12 855,3 || 12 844,3 || 12 834,1 || 12 834,1 || 12 834,1 || 77 068,4

Максимална сума, която може да бъде разпределена за плащане в полза на млади селскостопански производители (2 %) || || || || || 857,8 || 857,0 || 856,3 || 855,6 || 855,6 || 855,6 || 5 137,9

Схема за основно плащане, плащане за райони с природни ограничения, доброволно обвързано с производството подпомагане || || || || || 28 682,9 || 28 911,1 || 29 113,6 || 29 090,6 || 29 090,6 || 29 090,6 || 173 979,4

Максимална сума, която може да бъде взета от горните редове с цел финансиране на схемата за дребните селскостопански производители (10 %) || || || || || 4 288,8 || 4 285,1 || 4 281,4 || 4 278,0 || 4 278,0 || 4 278,0 || 25 689,3

Прехвърляния в сектора на виното, включени в приложение II[33] || || || || || 159,9 || 159,9 || 159,9 || 159,9 || 159,9 || 159,9 || 959,1

Определяне на горна граница || || || || || -164,1 || -172,1 || -184,7 || -185,6 || -185,6 || -185,6 || -1 077,7

Памук || || || || || 256,0 || 256,3 || 256,5 || 256,6 || 256,6 || 256,6 || 1 538,6

Програми POSEI/малки острови в Егейско море || || || || || 417,4 || 417,4 || 417,4 || 417,4 || 417,4 || 417,4 || 2 504,4

Таблица 7: Изчисление на финансовото въздействие на предложенията за реформа на ОСП по отношение на преходните мерки за предоставяне на преки помощи през 2014 г.

в млн. EUR (по текущи цени)

БЮДЖЕТНА ГОДИНА || || Правно основание || Очаквани нужди || Промени в сравнение с 2013 г.

|| || || 2013 г. (1) || 2013 г. коригирана || 2014 г. (2)

Приложение ІV към Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета || || || 40 165,0 || 40 530,5 || 541,9

Постепенно въвеждане в ЕС-10 || || || || || 616,1

Преглед на състоянието || || || || || -64,3

Предишни реформи || || || || || -9,9

ОБЩО 05 03 || || || || ||

ОБЩО РАЗХОДИ || || || 40 165,0 || 40 530,5 || 41 072,4

Забележки:

(1)           Сумата за 2013 г. включва и прогнозна оценка на изкореняването на лози през 2012 г.

(2)           Удължените нетни тавани включват прогнозна оценка на прехвърлянията в сектора на виното към СЕП въз основа на решенията, взети от държавите-членки за 2013 г.

Таблица 8: Изчисление на финансовото въздействие на предложенията за реформа на ОСП по отношение на развитието на селските райони

в млн. EUR (по текущи цени)

Бюджетна година || || Правно основание || Разпределение за развитието на селските райони || Промени в сравнение с 2013 г. ||

|| || || 2013 г. || 2013 г. коригирана (1) || 2014 г. || 2015 г. || 2016 г. || 2017 г. || 2018 г. || 2019 г. || 2020 г. || ОБЩО 2014—2020 г.

Програми за развитие на селските райони || || || 14 788,9 || 14 423,4 || || || || || || || ||

Помощ в сектора на памука – Преструктуриране || (2) || || || || 4,0 || 4,0 || 4,0 || 4,0 || 4,0 || 4,0 || 4,0 || 28,0

Резултат от въвеждането на горна граница за преките помощи || || || || || || 164,1 || 172,1 || 184,7 || 185,6 || 185,6 || 185,6 || 1 077,7

Финансов пакет за развитие на селските райони, без техническата помощ || (3) || || || || -8,5 || -8,5 || -8,5 || -8,5 || -8,5 || -8,5 || -8,5 || -59,4

Техническа помощ || (3) || || 27,6 || 27,6 || 8,5 || 3,5 || 3,5 || 3,5 || 3,5 || 3,5 || 3,5 || 29,4

Награда за местни иновационни проекти за сътрудничество || (4) || || няма || няма || 0,0 || 5,0 || 5,0 || 5,0 || 5,0 || 5,0 || 5,0 || 30,0

ОБЩО 05 04 || || || || || || || || || || || ||

Нетен ефект от предложенията за реформа || || || || || 4,0 || 168,1 || 176,1 || 188,7 || 189,6 || 189,6 || 189,6 || 1 105,7

ОБЩО РАЗХОДИ (преди въвеждането на горна граница) || || || 14 816,6 || 14 451,1 || 14 455,1 || 14 455,1 || 14 455,1 || 14 455,1 || 14 455,1 || 14 455,1 || 14 455,1 || 101 185,5

ОБЩО РАЗХОДИ (след въвеждането на горна граница) || || || 14 816,6 || 14 451,1 || 14 455,1 || 14 619,2 || 14 627,2 || 14 639,8 || 14 640,7 || 14 640,7 || 14 640,7 || 102 263,2

Забележки:

(1)           Корекции в съответствие с действащото законодателство, приложими само до края на финансовата 2013 година.

(2)           Сумите в таблица 1 (раздел 3.1) са в съответствие с посочените в Съобщението на Комисията „Бюджет за стратегията „Европа 2020“ (COM(2011)500 окончателен). Остава да бъде решено обаче дали в МФР ще бъде отразено предлаганото прехвърляне на финансовия пакет на една държава-членка от националната програма за преструктуриране в сектора на памука към развитието на селските райони, считано от 2014 г., което би довело до корекция (4 млн. EUR годишно) на сумите съответно за подтавана на ЕФГЗ и за стълб 2. В таблица 8 по-горе сумите са прехвърлени, независимо от тяхното отразяване в МФР.

(3)           Сумата за техническа помощ за 2013 г. беше определена въз основа на първоначалния финансов пакет за развитие на селските райони (прехвърлянията от стълб 1 не са включени).

Техническата помощ за периода 2014—2020 г. е определена на 0,25 % от общия финансов пакет за развитие на селските райони.

(4)           Включена в наличната сума за техническа помощ.

Функция от многогодишната финансова рамка: || 5 || „Административни разходи“

в млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Забележка:   Според оценките законодателните предложения няма да имат въздействие върху бюджетните кредити с административен характер, т.e. предвижда се законодателната рамка да може да бъде въведена при настоящото равнище на човешки ресурси и административни разходи.

|| || || Година 2014 || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 || Година 2018 || Година 2019 || Година 2020 || ОБЩО

ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ ||

Ÿ Човешки ресурси || 136,998 || 136,998 || 136,998 || 136,998 || 136,998 || 136,998 || 136,998 || 958,986

Ÿ Други административни разходи || 9,704 || 9,704 || 9,704 || 9,704 || 9,704 || 9,704 || 9,704 || 67,928

ОБЩО ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ || Бюджетни кредити || 146,702 || 146,702 || 146,702 || 146,702 || 146,702 || 146,702 || 146,702 || 1 026,914

ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || (Общо поети задължения = Общо плащания) || 146,702 || 146,702 || 146,702 || 146,702 || 146,702 || 146,702 || 146,702 || 1 026,914

в млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| || || Година N[34] || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || …да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се отрази продължителността на въздействието (вж. точка 1.6) || ОБЩО

ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИИ 1—5 от многогодишната финансова рамка || Поети задължения || || || || || || || ||

Плащания || || || || || || || ||

3.2.2. Очаквано въздействие върху бюджетните кредити за оперативни разходи

– ¨  Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

– x   Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу:

Бюджетни кредити за поети задължения в млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Да се посочат целите и резултатите ò || || || Година 2014 || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 || Година 2018 || Година 2019 || Година 2020 || ОБЩО

РЕЗУЛТАТИ

Вид резултат || Среден разход за резултата || Брой на резултатите || Разходи || Брой на резултатите || Разходи || Брой на резултатите || Разходи || Брой на резултатите || Разходи || Брой на резултатите || Разходи || Брой на резултатите || Разходи || Брой на резултатите || Разходи || Общ брой на резултатите || Общо разходи

СПЕЦИФИЧНА ЦЕЛ № 5: Подобряване на конкурентоспособността на селскостопанския сектор и увеличаване на стойностния му дял в хранителната верига || || || || || || || || || || || || || || || ||

— плодове и зеленчуци: предлагане на пазара чрез организации на производители (ОП)[35] || Дял на стойността на продукцията, предлагана на пазара чрез ОП, от стойността на общата продукция || || || 830,0 || || 830,0 || || 830,0 || || 830,0 || || 830,0 || || 830,0 || || 830,0 || || 5 810,0

— сектор на виното: национален финансов пакет – преструктуриране59. || Брой хектари || || 54 326 || 475,1 || 54 326 || 475,1 || 54 326 || 475,1 || 54 326 || 475,1 || 54 326 || 475,1 || 54 326 || 475,1 || 54 326 || 475,1 || || 3 326,0

— сектор на виното: национален финансов пакет – инвестиции59. || || || 1 147 || 178,9 || 1 147 || 178,9 || 1 147 || 178,9 || 1 147 || 178,9 || 1 147 || 178,9 || 1 147 || 178,9 || 1 147 || 178,9 || || 1 252,6

— сектор на виното: национален финансов пакет – дестилация на вторични продукти59. || Хектолитри || || 700 000 || 98,1 || 700 000 || 98,1 || 700 000 || 98,1 || 700 000 || 98,1 || 700 000 || 98,1 || 700 000 || 98,1 || 700 000 || 98,1 || || 686,4

— сектор на виното: национален финансов пакет – алкохол за консумация59. || Брой хектари || || 32 754 || 14,2 || 32 754 || 14,2 || 32 754 || 14,2 || 32 754 || 14,2 || 32 754 || 14,2 || 32 754 || 14,2 || 32 754 || 14,2 || || 14,2

— сектор на виното: национален финансов пакет – използване на концентрирана мъст59. || Хектолитри || || 9 || 37,4 || 9 || 37,4 || 9 || 37,4 || 9 || 37,4 || 9 || 37,4 || 9 || 37,4 || 9 || 37,4 || || 261,8

— сектор на виното: национален финансов пакет – популяризиране59. || || || || 267,9 || || 267,9 || || 267,9 || || 267,9 || || 267,9 || || 267,9 || || 267,9 || || 1 875,3

— Други || || || || 720,2 || || 739,6 || || 768,7 || || 797,7 || || 820,3 || || 808,8 || || 797,1 || || 5 452.3

Междинна сума за специфична цел № 5 || || 2 621.8 || || 2 641,2 || || 2 670,3 || || 2 699,3 || || 2 721,9 || || 2 710,4 || || 2 698,7 || || 18 763,5

СПЕЦИФИЧНА ЦЕЛ № 6: Подпомагане доходите на земеделските стопанства и ограничаване на променливостта на селскостопанските доходи || || || || || || || || || || || || || || || ||

— Директно подпомагане на доходите[36] || Брой на хектарите, за които се извършва плащане (в млн.) || || 161,014 || 42 876,4 || 161,014 || 43 080,6 || 161,014 || 43 297,1 || 161,014 || 43 488,1 || 161,014 || 43 454,3 || 161,014 || 43 454,3 || 161,014 || 43 454,3 || 161,014 || 303 105,0

Междинна сума за специфична цел № 6 || || 42 876,4 || || 43 080,6 || || 43 297,1 || || 43 488,1 || || 43 454,3 || || 43 454,3 || || 43 454,3 || || 303 105,0

ОБЩО РАЗХОДИ || || || || || || || || || || || || || || || ||

Забележка: За специфични цели 1—4 и 7—10 резултатите предстои да бъдат определени (вж. раздел 1.4.2 по-горе).

3.2.3. Очаквано въздействие върху бюджетните кредити с административен характер 3.2.3.1. Обобщение

– ¨  Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи

– x   Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

в млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| Година 2014 || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 || Година 2018 || Година 2019 || Година 2020 || ОБЩО

ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || || || || || || || ||

Човешки ресурси[37] || 136,998 || 136,998 || 136,998 || 136,998 || 136,998 || 136,998 || 136,998 || 958,986

Други административни разходи || 9,704 || 9,704 || 9,704 || 9,704 || 9,704 || 9,704 || 9,704 || 67,928

Междинна сума по ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || || || || || || || ||

Извън ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || || || || || || || ||

Човешки ресурси || || || || || || || ||

Други разходи с административен характер || || || || || || || ||

Междинна сума извън ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || || || || || || || ||

ОБЩО || 146,702 || 146,702 || 146,702 || 146,702 || 146,702 || 146,702 || 146,702 || 1 026,914

3.2.3.2.  Очаквани нужди от човешки ресурси

– ¨  Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси

– x   Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

Забележка: Според оценките законодателните предложения няма да имат въздействие върху бюджетните кредити с административен характер, т.e. предвижда се законодателната рамка да може да бъде въведена при настоящото равнище на човешки ресурси и административни разходи. Данните за периода 2014—2020 г. се основават на ситуацията за 2011 г.

Оценката се посочва в цели стойности (или най-много до първия знак след десетичната запетая)

|| Година 2014 || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 || Година 2018 || Година 2019 || Година 2020

Ÿ Длъжности по щатно разписание (длъжностни лица и временно наети служители) ||

XX 01 01 01 (Централа и представителства на Комисията) || 1 034 || 1 034 || 1 034 || 1 034 || 1 034 || 1 034 || 1 034

XX 01 01 02 (Делегации) || 3 || 3 || 3 || 3 || 3 || 3 || 3

XX 01 05 01 (Непреки изследвания) || || || || || || ||

10 01 05 01 (Преки изследвания) || || || || || || ||

Ÿ Външен персонал (в еквивалент на пълно работно време: ЕПРВ)[38] ||

XX 01 02 01 (ДНП, ПНА, КНЕ от „общия финансов пакет“) || 78 || 78 || 78 || 78 || 78 || 78 || 78

XX 01 02 02 (ДНП, ПНА, МЕД, МП и КНЕ в делегациите) || || || || || || ||

XX 01 04 yy || — в централата || || || || || || ||

— в делегациите || || || || || || ||

XX 01 05 02 (ДНП, ПНА, КНЕ — Непреки изследвания) || || || || || || ||

10 01 05 02 (ДНП, ПНА, КНЕ — Преки изследвания) || || || || || || ||

Други бюджетни редове (да се посочат) || || || || || || ||

ОБЩО[39] || 1 115 || 1 115 || 1 115 || 1 115 || 1 115 || 1 115 || 1 115

XX е съответната област на политика или бюджетен дял.

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:

Длъжностни лица и временно наети служители ||

Външен персонал ||

3.2.4. Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

– x   Предложението/инициативата е съвместимо(а) с ПРЕДЛОЖЕНИЯТА ЗА многогодишната финансова рамка ЗА ПЕРИОДА 2014—2020 г.

– ¨  Предложението/инициативата налага препрограмиране на съответната функция от многогодишната финансова рамка.

– ¨  Предложението/инициативата изисква прилагане на инструмента за гъвкавост или преразглеждане на многогодишната финансова рамка.

3.2.5. Участие на трети страни във финансирането

– Предложението/инициативата не предвижда съфинансиране от трети страни

– Х  Предложението относно развитието на селските райони (ЕЗФРСР) предвижда прогнозираното по-долу съфинансиране:

Бюджетни кредити в млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| Година 2014 || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 || Година 2018 || Година 2019 || Година 2020 || Общо

Да се посочи съфинансиращият орган || ДЧ || ДЧ || ДЧ || ДЧ || ДЧ || ДЧ || ДЧ || ДЧ

ОБЩО съфинансирани бюджетни кредити[40] || Предстои да бъдат определени || Предстои да бъдат определени || Предстои да бъдат определени || Предстои да бъдат определени || Предстои да бъдат определени || Предстои да бъдат определени || Предстои да бъдат определени || Предстои да бъдат определени

3.3. Очаквано въздействие върху приходите

– x   Предложението/инициативата няма финансово въздействие върху приходите

– ¨  Предложението/инициативата има следното финансово въздействие:

– x   върху собствените ресурси

– x   върху разните приходи

в млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Приходен бюджетен ред: || Налични бюджетни кредити за текущата бюджетна година || Въздействие на предложението/инициативата[41]

Година N || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || …да се добавят толкова колони, колкото е необходимо, за да се отрази продължителността на въздействието (вж. точка 1.6)

|| || || || || || || ||

За разните целеви приходи да се посочи(ат) засегнатият(те) разходен(ни) бюджетен(ни) ред(ове).

Вж. таблици 2 и 3 в раздел 3.2.1.

[1]               Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Бюджет за стратегията „Европа 2020“, COM(2011) 500 окончателен, 29.6.2011 г..

[2]               Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Общата селскостопанска политика през 2020 г.: подготовка за бъдещите предизвикателства в областта на хранителното снабдяване, природните ресурси и териториалния баланс, COM(2010) 672 окончателен, 18.11.2010 г.

[3]               Вж. по-специално резолюцията на Европейския парламент от 23 юни 2011 г., 2011/2015 (INI) и заключенията на председателството от 18.3.2011 г.

[4]               Настоящата законодателна рамка включва Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (директни плащания), Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (пазарни инструменти), Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (развитие на селските райони) и Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета (финансиране).

[5]               Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, обхванати от общата стратегическа рамка, и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006, COM(2011)615 от 6.10.2011 г.

[6]               Виж приложение 9 към оценката на въздействието за преглед на получените 517 мнения.

[7]               ОВ C […], […], стр. […].

[8]               ОВ C […], […], стр. […].

[9]               ОВ C […], […], стр. […].

[10]             ОВ C […], […], стр. […].

[11]             СOM (2010) 672 окончателен, 18.11.2010 г.

[12]             ОВ L 30, 31.1.2009 г., стр. 16.

[13]             ОВ L …..

[14]             ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.

[15]             ОВ L […], […] г., стр. […].

[16]             ОВ L 42, 14.2.2006 г., стр. 1.

[17]             ОВ L 265, 26.9.2006, стр. 1.

[18]             ОВ L 270, 21.10.2003 г., стр. 1. Регламент, отменен и заменен с Регламент (ЕО) № 73/2009.

[19]             ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7.

[20]             ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7.

[21]             ОВ L 189, 20.7.2007 г., стр. 1.

[22]             ОВ L 277, 21.10.2005 г., стр.1. Регламентът е отменен и заменен от Регламент (ЕС) № […] [RDR].

[23]             ОВ L……

[24]             ОВ L 178, 5.7.2008, стр. 1.

[25]             ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр.31.

[26]             ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.

[27]             ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1.

[28]             УД: управление по дейности; БД: бюджетиране по дейности.

[29]             Съгласно член 49, параграф 6, буква а) или б) от Финансовия регламент.

[30]             COM(2011) 500 окончателен, 29 юни 2011 г.

[31]             Подробна информация за методите на управление и позоваванията на Финансовия регламент се дава на вътрешния финансов уебсайт на Комисията (BudgWeb): http://www.cc.cec/budg/man/budgmanag/budgmanag_en.html

[32]             Както са посочени в член 185 от Финансовия регламент.

[33]             Преките помощи за периода 2014—2020 г. включват прогнозна оценка на прехвърлянията в сектора на виното към СЕП въз основа на решенията, взети от държавите-членки за 2013 г.

[34]             Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата.

[35]             Въз основа на предишното изпълнение и разчетите в проектобюджета за 2012 г. За организациите на производителите в сектора на плодовете и зеленчуците сумите са в съответствие с реформата в същия сектор и, както вече беше посочено в отчетите за дейността в проектобюджета за 2012 г., резултатите ще станат известни едва в края на 2011 г.

[36]             Въз основа на потенциално допустимите площи за 2009 г.

[37]             Въз основа на среден разход в размер на 127 000 EUR за длъжност по щатното разписание за длъжностни лица и временно наети служители.

[38]             ДНП = договорно нает персонал; ПНА = персонал, нает чрез агенции; МЕД = младши експерт в делегация; МП = местен персонал; КНЕ = командирован национален експерт.

[39]             Тук не се включва подтаванът по бюджетен ред 05.010404.

[40]             Ще бъдат посочени в програмите за развитие на селските райони, представяни от държавите-членки.

[41]             По отношение на традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта) посочените суми следва да бъдат нетни, т.е. брутните суми след приспадане на 25 % за разходи по събирането.