14.6.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 176/38

(1)

С писмо от 15 октомври 2004 г., заведено на 25 октомври 2004 г., Комисията получи жалба относно държавна помощ, за която се твърди, че е предоставена неправомерно на Frucona Košice, a. s.. Жалбоподателят изпрати допълнителна информация на 3 февруари 2005 г. Среща с него се състоя на 24 май 2005 г.

(2)

Въз основа на информацията, предоставена от жалбоподателя, Комисията изиска с писмо от 6 декември 2004 г. от Словакия да я информира относно оспорваната мярка. С писмо от 4 януари 2005 г., заведено на 17 януари 2005 г., Словакия информира Комисията за вероятно незаконна помощ, отпусната на „Frucona Košice“ a.s. в контекста на споразумение с кредитори, и поиска от нея да одобри въпросната помощ като оздравителна програма за предприятие във финансови затруднения. С писмо от 24 януари 2005 г., заведено на 28 януари 2005 г., Словакия предостави на Комисията допълнителна информация. С писмо от 9 февруари 2005 г. Комисията изиска допълнителна информация, която ѝ бе предоставена в писмо от 4 март 2005 г., заведено на 10 март 2005 г. На 12 май 2005 г. се състоя среща със словашките власти.

(3)

С писмо от 5 юли 2005 г. Комисията извести Словакия за решението си да образува производство по реда на член 108, параграф 2 от ДФЕС във връзка с помощта.

(4)

Решението на Комисията да образува производство беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (3). Комисията покани заинтересованите страни да представят мненията си по мярката.

(5)

Словашките власти представиха наблюденията си в писмо от 10 октомври 2005 г., заведено на 17 октомври 2005 г. С писмо от 24 октомври 2005 г., заведено на 25 октомври, Комисията получи мнението от една от заинтересованите страни (бенефициера). То беше препратено на Словакия, за да ѝ се даде възможност да реагира; мнението на Словакия беше получено с писмо от 16 декември 2005 г., заведено на 20 декември 2005 г. На 28 март 2006 г. се състоя среща с бенефициера, на която му бе предоставена възможност да изложи позицията си. С писмо от 5 Май 2006 г., заведено на 8 Май 2006 г., Словакия предостави на Комисията допълнителна информация.

(6)

На 7 юни 2006 г. Комисията прие решение, с което се разпорежда възстановяване на помощта (4). След тази дата в хода на контактите със словашките власти относно изпълнението на това решение Комисията беше уведомена за резултата от националното съдебно производство, свързано с размера на дълга, който да бъде записан в споразумението с кредиторите. Тази информация следва да бъде взета предвид в настоящото решение.

(7)

На 12 януари 2007 г.„Frucona Košice“ a.s. обжалва решението пред Общия съд на Европейския съюз, като оспори inter alia класифицирането на опрощаването на дълг като държавна помощ, твърдейки, че е в съответствие с принципа на частния кредитор в пазарни условия. С решение от 7 декември 2010 г. (дело T-11/07) Общият съд отхвърли аргументите на жалбоподателя и потвърди решението на Комисията с основанието, че фалитът би бил по-изгоден за държавата отколкото споразумението с кредиторите.

(8)

„Frucona Košice“ a.s. обжалва решението на Общия съд пред Съда, твърдейки по-конкретно, че в решението на Общия съд не е направена правилна оценка на прилагането от Комисията на теста на частния кредитор и недопустимо е направен опит обосновката на съда да се замени с тази на Комисията по отношение на теста на частния кредитор (дело C-73/11 P).

(9)

На 24 януари 2013 г. Съдът отмени решението на Общия съд. Съдът заключи, че Комисията е допуснала явна грешка при преценката, като не е взела предвид продължителността на процедурата за фалит в преценката си на теста на частния кредитор или ако е взела предвид този фактор, не е изложила достатъчно основания за своето решение. Делото е върнато в Общия съд за решение относно твърденията на дружеството във връзка с процедурата по принудително събиране на данъците, по която все още не е било постановено решение.

(10)

С оглед на решението на Съда, Комисията счита за уместно да отмени първоначалното решение от 7 юни 2006 г. и да го замени с настоящото решение с цел да се коригират установените от Съда недостатъци.

(11)

Бенефициер на финансовата помощ е „Frucona Košice“ a. s., дружество, което се занимава с производство на спирт и спиртни напитки, безалкохолни напитки, плодови и зеленчукови консерви и оцет. След като загубва своя лиценз, бенефициерът спира производството на спирт и спиртни напитки. Независимо от това той продължава да е активен на пазара на едро на спирт и спиртни напитки. Предприятието се намира в регион, който отговаря на условията за предоставяне на регионална помощ по реда на член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС.

(12)

По време на разглежданите събития бенефициерът е имал около 200 души персонал. В бележките си по решението за откриване на официално производство дружеството предостави на Комисията данни за оборота си (включително акцизни сборове и ДДС), които са изведени в таблицата по-долу.

Таблица 1

Оборот в различни производствени сфери, включително акцизни сборове и ДДС [SKK]

(13)

Тези данни се различават значително от данните, предоставени на Комисията от словашките власти и посочени в решението за образуване на официално производство (6). В отговора си на бележките на бенефициера след откриването на официалното производство словашките власти не оспорват точността на посочените по-горе данни. Според словашките власти бенефициерът отговаря на критериите за средно по размер предприятие.

(14)

Оспорваната мярка е опростено данъчно задължение от данъчна служба Košice IV по силата на споразумение с кредитори. Този процес е уреден в Закон № 328/91 за фалитите и споразуменията с кредитори („Закон за фалитите“).

(15)

Споразумението с кредитори е процес, осъществяван под надзора на съда, който подобно на фалита, има за цел уреждане на финансовото състояние на предприятия длъжници (7). По реда на процедура за фалит предприятието престава да съществува и или активите му се продават на нов собственик, или предприятието се ликвидира. За разлика от нея, в процедурата по споразумение предприятието длъжник продължава да търгува без промяна на собствеността.

(16)

Процедурата по споразумение се стартира от предприятието длъжник. Целта е да се постигне споразумение с кредиторите, по силата на което предприятието длъжник изплаща част от дълга си, а останалата част му се опрощава. Споразумението следва да се одобри от упражняващия надзор съд.

(17)

Кредиторите, чиито вземания са обезпечени, например чрез ипотека, действат като отделни кредитори. За да се приеме предложението за споразумение, всички отделни кредитори трябва да гласуват за него, докато при останалите кредитори е достатъчно и квалифицирано мнозинство. С други думи, отделните кредитори гласуват индивидуално и имат право на вето по предложението.

(18)

Отделните кредитори имат привилегировано положение и при производството по обявяване във фалит. Претенциите на отделните кредитори могат да бъдат удовлетворени по всяко време в хода на процедурата по фалит и всички средства от продажбата на обезпечените активи при процедурата по фалит са предназначени изключително за покриване на претенциите на отделните кредитори. Ако претенциите на отделните кредитори не могат да се покрият от тази продажба, оставащата за изплащане сума се включва във втората група заедно с претенциите на останалите кредитори. Кредиторите от втората група се обезщетяват на pro rata принцип.

(19)

По реда на Закона за фалитите предприятието, подаващо заявление за споразумение с кредитори, е задължено да представи на осъществяващия надзора съд списък от мерки за преструктурирането си и за непрекъснатото финансиране на дейността си след споразумението.

(20)

По реда на Закон 511/92 за администрирането на данъците и таксите и за изменения в системата на местните финансови органи („Закон за данъчната администрация“) предприятията могат да поискат от данъчните власти отсрочване на плащането на данъците. Върху отсрочената сума се начислява лихва, а самото задължение се обезпечава.

(21)

Законът за данъчната администрация регулира и принудителното събиране на данъците, чиято цел е да се удовлетворят данъчните вземания на държавата чрез продажба на недвижимо имущество, движими активи или на предприятието като цяло.

(22)

В периода между ноември 2002 г. и ноември 2003 г. бенефициерът се е възползвал от възможността, предоставена му по разпоредбите на Закона за данъчната администрация, да отсрочи задължението си да плаща акцизни сборове върху спирт (8). Общият размер на разсрочените данъчни задължения възлиза на 477 015 759 SKK (12,6 милиона EUR). Преди да одобри отсрочването на тези задължения, спазвайки разпоредбите на закона, данъчният орган е обезпечил всяко едно от вземанията си с активи на бенефициера. Словашките власти посочват, че стойността на обезпеченията по счетоводството на бенефициера е възлизала на 397 476 726 SKK (10,5 милиона EUR). От своя страна бенефициерът твърди, че стойността на обезпеченията по експертна оценка от края на 2003 г. е била 193 940 000 SKK (5 милиона EUR). Това, според бенефициера, е стойността на активите, включени в обезпечението (движими и недвижими активи и вземания), изчислена по така наречени цени на експерти.

(23)

Считано от 1 януари 2004 г., изменения в Закона за данъчна администрация ограничават правото да се изиска отсрочено плащане на данъчни задължения само до един път годишно. Бенефициерът използва тази възможност за акцизните сборове от декември 2003 г., дължими през януари 2004 г. Затова пък не е в състояние да изплати и няма право да отложи изплащането на акцизните сборове от януари 2004 г., дължими на 25 февруари 2004 г. В резултат на това, бенефициерът се превръща в предприятие длъжник по смисъла на Закона за фалитите. В резултат на това бенефициерът губи лиценза си за производство и преработка на спирт.

(24)

На 8 март 2004 г. бенефициерът подава искова молба до компетентния окръжен съд за споразумение с кредиторите. След като установява, че всички необходими законови изисквания са спазени, на 29 април 2004 г. окръжният съд взема решение да даде ход на процедурата. На заседанието от 9 юли 2004 г. кредиторите гласуват в полза на споразумението, предложено от бенефициера. На 14 юли 2004 г. споразумението е одобрено с решение на осъществяващия надзора окръжен съд.

(25)

През август 2004 г. данъчният орган подава жалба срещу решението на окръжния съд. Със свое решение от 25 октомври 2004 г. Върховният съд отхвърля жалбата и потвърждава решението на окръжния съд, което влиза в сила от 23 юли 2004 г. Впоследствие прокуратурата обжалва отново решението на окръжния съд по реда на извънредна процедура по обжалване.

(26)

Кредиторите, включително данъчния орган, се договарят с бенефициера за следните мерки: бенефициерът изплаща 35 % от дълга в рамките на един месец от датата на влизане в сила на споразумението, а кредиторите му опрощават останалите 65 %. Следователно всички кредитори са третирани еднакво. Таблицата по-долу дава конкретните суми за всеки кредитор.

Таблица 2

Задължения на бенефициера преди и след процедурата по споразумение [SKK]

(27)

Включеният в процедурата по споразумение иск на данъчните органи е на стойност 640 793 831 SKK (16,86 милиона EUR) и включва основно неизплатени акцизни сборове за периода май 2003 г. – март 2004 г., дължим ДДС за периода януари–април 2004 г. и начислените глоби и лихви. Данъчният орган опрощава сума, възлизаща на 416 515 990 SKK (11 милиона EUR). Споразумението гарантира на данъчните органи 244 277 841 SKK (5,86 милиона EUR).

(28)

В процедурата по споразумение данъчният орган действа като отделен кредитор и, като такъв, гласува отделно. По този начин, за да може споразумението да влезе в сила, данъчният орган е трябвало да гласува в негова полза. Привилегированото положение на данъчния орган се дължи на факта, че някои от вземанията му са обезпечени във връзка с отсрочката за плащане на данъчни задължения от бенефициера през 2002 г. и 2003 г. (вж. подточка 17). Всички останали кредитори са гласували в полза на предложеното споразумение. Техните вземания са били обикновени необезпечени търговски вземания.

(29)

В предложението си за споразумение, според изискванията на Закона за фалитите, бенефициерът описва мерки по преструктурирането си, отнасящи се до производството и дистрибуцията, както и работната ръка (включително съкращения).

(30)

В областта на организацията и работната ръка, бенефициерът предлага следните мерки: създаване на обща производствена група за всички производствени дейности, преструктуриране на транспортния отдел чрез отстраняване на най-амортизираните превозни средства и преструктуриране на търговските дейности. Тези мерки се придружават от съкращаване на 50 души работна ръка през периода март–май 2004 г. През същия период други 50 души следва да работят за 60 % от заплащането си.

(31)

В областта на производството и технологиите бенефициерът обявява, че тъй като предприятието е изгубило лиценза си за производство на спирт, съответните производствени мощности ще се отдават под наем от април 2004 г. Бенефициерът планира да намали или прекрати производството на някои непечеливши безалкохолни напитки и декларира, че въвеждането на всеки нов продукт в тази сфера ще бъде предхождано от анализ на рентабилността на производството.

(32)

Бенефициерът споменава и следните мерки: преструктуриране на разходите в резултат на по-ниските производствени разходи след прекратяване на производството на спирт и съкращаване на транспортния парк на предприятието, както и продажбата на старо оборудване за вторични суровини.

(33)

Освен това бенефициерът планира да продаде административна сграда, магазин и почивна база, като споменава и възможността да продаде или отдаде под наем подразделението си за производство на оцет. В наблюденията си по решението за образуване на производство словашките власти потвърждават, че продажбата на административната сграда, магазина и почивната база, не са се състояли.

(34)

Бенефициерът планира интензивна продажба на готова продукция от складовете си (11).

(35)

Според предложението бенефициерът ще финансира споразумението със свои средства (продажба на стокова наличност) в размер на 110 милиона SKK и чрез външно финансиране под формата на кредит от търговска банка в размер на 100 милиона SKK. Според представената от бенефициера информация в отговор на откриването на производство оставащият дълг е изплатен с приходи от нова емисия акции (21 милиона SKK; 0,56 милиона EUR), приходи от продажба на стокова наличност (110 милиона SKK; 2.9 милиона EUR) и текущ кредит по доставка от „Old Herold“ s.r.o. (100 милиона SKK; 2,6 милиона EUR). Падежът на фактурите за „Old Herold“ s.r.o. е 40 дни, което според бенефициера е дълъг период от време предвид нестабилното му финансово положение. Удълженият падеж дава възможност на бенефициера да натрупа необходимите средства в брой.

(36)

След образуване на производството словашките власти информираха Комисията, че по споразумението с кредиторите на 17 декември 2004 г. на данъчния орган са изплатени 224 277 841 SKK. Словашките органи потвърдиха, че са спрели прилагането на споразумението за опрощаване на дълг, докато продължава производството на Европейската комисия.

(37)

В рамките на контактите във връзка с изпълнението на решението на Комисията, което постановява възстановяване на помощта, словашките органи информираха Комисията за резултата от посочената в подточка 25 извънредна процедура по обжалване: със свое решение от 27 април 2006 г. Върховният съд на Словашката република частично отменя решението на компетентния окръжен съд от 14 юли 2004 г., потвърждаващо споразумението с кредиторите на основание, че просрочените задължения за пътен данък в размер на 424 490 SKK са включени неправомерно в споразумението. Върховният съд отхвърли жалбата по отношение на останалата част. Със свое решение от 18 август 2006 г. компетентният окръжен съд изпълни решението на Върховния съд от 27 април 2006 г., като посочва, че коригираната сума, дължима на данъчния орган, възлиза на 640 369 341,4 милиона SKK (35 % от които представляват 224 129 269,1 милиона SKK).

(38)

В решението си да открие производство Комисията изрази съмнения за държавна помощ под формата на спорното опрощаване. По-точно, тя счита, че поведението на данъчния орган по време на процедурата по споразумение не издържа на теста за частен кредитор в пазарни условия. В частност, Комисията установи, че данъчният орган е в различно правно положение спрямо другите кредитори, тъй като е с обезпечени вземания и е можел да даде ход на принудително събиране на данъци. Комисията се съмнява дали процедурата по споразумение е довела до възможно най-добрия за държавата изход в сравнение с процедурата за фалит или процедурата по принудително събиране на данъци.

(39)

Освен това Комисията изрази съмнения за съвместимостта на оспорваната помощ с вътрешния пазар. На първо място повдигна съмнения дали помощта може да се счита за съвместима с оздравителна програма, както претендират словашките власти. Оздравителната програма може да се изразява само в парична помощ под формата на гаранции по заеми или кредити. Оспорваната мярка обаче е опрощаване на дълг, което съответства на неподлежащи на връщане безвъзмездни средства. Освен това, мярката не е предприета с цел бенефициерът да представи план за преструктуриране или план за ликвидация, или да изплати изцяло помощта в срок от шест месеца от разрешението за оздравителната програма.

(40)

Освен това Комисията разгледа съвместимостта на оспорваната мярка с помощ за преструктуриране и изрази съмнения относно спазването на две от основните изисквания: наличие на план за преструктуриране, който да гарантира дългосрочна жизненост в рамките на разумни срокове и ограничаване на помощта до необходимия минимум.

(41)

Наред с фактите, описани в Част II по-горе, бенефициерът предостави и следната информация.

(42)

Бенефициерът изтъква, че причина за финансовите му трудности в началото на 2004 г. са промените в Закона за данъчната администрация, които са ограничили правото му за отсрочване на плащането на данъчни задължения до веднъж годишно. Това е била важна промяна за бенефициера, който, по негови думи, е разчитал на същия механизъм в предходни години.

(43)

Относно делото по същество, бенефициерът първо е представил мнение, че Комисията не е компетентна да разглежда оспорваната мярка, тъй като мярката е влязла в сила преди датата на присъединяване и не е прилагана след присъединяването. Твърденията, че мярката е влязла в сила преди присъединяването, се основават на факта, че на процедурата по споразумение е даден ход на 8 март 2004 г., както посочва бенефициерът, а съдът я одобрява на 29 април 2004 г., т.е. преди присъединяването на Словакия към Европейския съюз. Освен това се упоменава, че данъчните органи са дали съгласието си в рамките на преговорите, предхождащи даването на ход на процедурата по споразумение. През декември 2003 г. се е провела среща с представители на Данъчна дирекция на Словашката република, а на 3 февруари 2004 г. местният данъчен орган изпраща на бенефициера писмо, в което, както се твърди, е потвърдена възможността за пристъпване към споразумение.

(44)

Бенефициерът също посочва, че дори Комисията да продължава да твърди, че е компетентна по случая, оспорваната мярка не представлява държавна помощ, тъй като е спазен принципът на частния кредитор в пазарни условия.

(45)

Бенефициерът твърди на първо място, че сравнението на процедурата по споразумение с процедурата по принудително събиране на данъци е подвеждащо, тъй като даването на ход на първата изключва или суспендира втората. Следователно принудителното събиране на данъчни задължения не е било опция за данъчния орган. Освен това, според бенефициера, ако той не е бил предложил ход на процедура по споразумение, след няколко седмици или месеци е щял да бъде задължен по силата на законодателството за фалит да стартира процедура за фалит или процедура за споразумение с кредитори.

(46)

На второ място бенефициерът изтъква, че решението на държавата да избегне обявяването му във фалит и вместо това да прибегне до споразумение отговаря на теста за частен кредитор в пазарни условия. Като доказателство бенефициерът представя становища от двама одитори и един синдик, че данъчните органи биха получили повече и биха го получили по-бързо по реда на процедурата за споразумение, отколкото по процедурата за фалит. Освен това бенефициерът представя допълнителни материали и статистически данни, според които процедурата за фалит в Словакия продължава средно между три и седем години и носи съвсем ограничени средства от продажбата на активи (12).

(47)

Бенефициерът обосновава анализа си основно на доклад на одиторското предприятие „EKORDA“, с дата от 7 юли 2004 г., с който, както се твърди, данъчният орган е разполагал преди гласуването на кредиторите на 9 юли 2004 г. Няма доказателства, обаче, представени в полза на последното твърдение.

(48)

Според доклада на „EKORDA“, приходите от продажба на активи при фалит биха възлизали в най-добрия случай на 204 милиона SKK (5,3 милиона EUR), а след приспадане на различни такси, възлизащи на 45 милиона SKK – само на 159 милиона SKK (4,2 милиона EUR). Бенефициерът е коригирал сумата на таксите за приспадане (на 36 милиона SKK) и е получил стойност от 168 милиона SKK (4,4 милиона EUR). Дори данъчният орган, в качеството си на единствен отделен кредитор и най-голям кредитор, да получи повечето от тези средства, те пак ще са по-малко, отколкото е получил след споразумението.

(49)

За да получи тези резултати, „EKORDA“ използва за основа счетоводната стойност към 31 март 2004 г. на недвижимите активи, стоковата наличност, паричните средства в брой и краткосрочните вземания след корекция, като отразява тяхната невъзстановимост и ниска стойност. Одиторът „EKORDA“ е коригирал номиналната стойност на активите на бенефициера по т.нар. процент при ликвидация на всеки един актив при продажба в случай на фалит (45 % от недвижимите активи, 20 % от стоковата наличност и краткосрочните вземания и 100 % от паричните средства в брой).

(50)

„EKORDA“ изтъква бъдещите данъчни приходи от дейността на бенефициера (13), развитието на заетостта в региона и на хранителната промишленост в Словакия като много важни фактори в полза на това бенефициерът да продължи да упражнява стопанска дейност.

(51)

Бенефициерът посочва още два доклада. Одиторът, госпожа Марта Кохова, заключава, че максималният приход от продажбата на активите, които обаче не са оценени, би възлизал на 100 милиона SKK (2,6 милиона EUR), от които след приспадане на таксите от 22 милиона SKK биха останали само 78 милиона SKK (2 милиона EUR). Госпожа Холовачова, синдик, е цитирана като автор на изказването, че по нейно мнение процедурата за споразумение е по-изгодна за кредиторите, отколкото фалита. Едно от съображенията е, че кредиторът има интерес длъжникът му да продължи дейността си (бъдещи приходи от търговия или от данъци).

(52)

На трето място следва да се имат предвид дългосрочни съображения като например бъдещите данъчни постъпления. Твърди се, че принципът на правния прецедент, изключващ социално–политическото значение от теста за частен кредитор в пазарни условия, не може да се приложи за случаи, когато публичен орган отчита бъдещи данъчни приходи (14). Според бенефициера положението на публичния орган в неговия случай е сходно с това на кредитор в пазарни условия, който има интерес от оцеляване на клиента му. След това бенефициерът се позовава на съдебната практика във връзка с принципа на частния инвеститор в пазарни условия.

(53)

Бенефициерът заключава, че тестът за частен кредитор в пазарни условия е издържан и оспорваната мярка не представлява държавна помощ.

(54)

Ако обаче Комисията заключи друго, бенефициерът твърди, че оспорваната мярка е съвместима с помощ за преструктуриране. Бенефициерът твърди, че още преди постигането на споразумение данъчният орган е проверил възможността представения от бенефициера бизнесплан да възстанови дългосрочната жизнеспособност на предприятието. Според бенефициера отсъствието на официален план за преструктуриране е без значение, в случай на оценка ex post от страна на Комисията, тъй като към днешна дата Комисията може да се увери, че бенефициерът действително е стопански активен. Същевременно обаче бенефициерът счита, че в случай на оценка ex ante е необходим подробен план за преструктуриране. След това той накратко описва предприетите мерки по преструктуриране: увеличение на собствения капитал, съкращения и продажба на стокова наличност. Бенефициерът счита, че прекратяването на производството на спирт и спиртни напитки и отдаването под наем на производствените активи на предприятието „Old Herold“ s.r.o. представляват мерки по преструктуриране. Макар първоначално спирането на производството да се е наложило поради загуба на лиценз, бенефициерът не е кандидатствал за нов лиценз след споразумението.

(55)

Според бенефициера е спазено и изискването приносът му към преструктурирането на предприятието да е значителен.

(56)

Накрая, бенефициерът напомня, че факта, че е стопански активен в подпомаган регион, където е един от най-значимите работодатели, следва да се отчита при прилагане на насоките за помощ при преструктуриране.

(57)

В отговора си относно стартирането на разследването словашките власти предоставят някои бележки по фактическата страна, които вече са цитирани в част II по-горе.

(58)

Словашките власти потвърдиха, че в момента на гласуване на споразумението данъчният орган не е отчел аспекта на държавна помощ. Данъчният орган не е разглеждал споразумението като форма на държавна помощ и затова от бенефициера не е изискано да представи план за преструктуриране, който е различен от бизнесплана, представян в съда по законодателството за несъстоятелност. б

(59)

В отговор на бележките, представени от бенефициера, словашките власти предоставиха следните бележки.

(60)

Словашките власти не намират за уместни в настоящия случай бележките на бенефициера по средната продължителност на процедурата за фалит и средната възвръщаемост от продажбата на активи при процедура за обявяване във фалит. Според тях като се отчита малкият брой кредитори и наличието на активи с положителна стойност при ликвидация, която надхвърля сумата, изплатена на държавата по споразумението, процедурата за фалит би приключила в по-кратък от средния за страната срок и приходите за данъчните органи биха били по-високи, отколкото при споразумението. На 21 юни 2004 г. местните данъчни органи са извършили проверка в предприятието и са установили, че към 17 юни 2004 г. бенефициерът е разполагал със суми в брой в размер на 161,3 милиона SKK, вземания в размер на 62,8 милиона SKK, складова наличност спирт и спиртни напитки на стойност от 84 милиона SKK и недвижими активи със счетоводна стойност 200 милиона SKK.

(61)

Словашките власти считат, че принудителното събиране на данъчни задължения е било действителна възможност за данъчните органи. Те потвърждават, че данъчните органи са имали възможност да дадат ход на тази процедура преди сключването на споразумение, както биха постъпили, ако съдът бе отказал да потвърди споразумението (тъй като данъчните органи, в качеството си на отделен кредитор, не би трябвало да гласуват в негова полза).

(62)

Словашките власти не са съгласни с твърдението на бенефициера, че финансовите му затруднения се дължат на промените в Закона за данъчната администрация. Според словашките власти финансовите затруднения на бенефициера се дължат на финансовата му стратегия да използва средствата от косвени данъци, за да осъществява стопанската си дейност, докато това, което бенефициерът е трябвало да прави е просто да събира данъците от клиентите си и да ги превежда в държавния бюджет.

(63)

Словашките власти не са съгласни, че срещата в Данъчна дирекция през декември 2003 г. е доказателство за предварителното съгласие за споразумение от страна на данъчните органи. Те прилагат писмо от 6 юли 2004 г., което е изпратено от Данъчна дирекция до подчинените ѝ данъчни органи, в което се посочва, че последните не трябва да приемат споразумението, предложено от бенефициера, тъй като е неблагоприятно за държавата. В това писмо се цитира друго по-общо писмо от 15 януари 2004 г. от Министерството на финансите до Данъчната дирекция, в което министерството иска от дирекцията да гарантира, че няма да се приемат предложения за споразумения с кредитори, които биха задължили данъчните органи да опрощават данъчни задължения. Освен това словашките власти тълкуват писмото от 3 февруари 2004 г., цитирано от бенефициера (виж подточка 43), като изрично несъгласие с предложението за споразумение при 35 %.

(64)

Словашките власти потвърждават, че бенефициерът не е плащал навреме акцизи от януари 2001 до март 2004 г. и редовно е отсрочвал данъчните си задължения.

(65)

Според словашките власти значителните разлики в оценките на двата одиторски доклада (виж подточки 48 и 51) пораждат съмнения за достоверността и на двата. В частност, властите изразяват съмнение за определения от „EKORDA“ процент при ликвидация на краткотрайни активи. Той следва да е по-висок от 20 %.

(66)

В заключение, според словашките власти бенефициерът не е съставил надежден план за преструктуриране и мерките, предложени в контекста на процедурата за споразумение, не могат да се приемат като мерки по преструктуриране.

(67)

Тъй като част от разглежданите събития по настоящия случай датират от времето преди присъединяването на Словакия към Европейския съюз на 1 май 2004 г., първата задача на Комисията бе да определи дали е компетентна за действие по спорната мярка.

(68)

Мерки, влезли в сила преди присъединяването, които не се прилагат след него, не могат да са предмет на разследване от Комисията нито по реда на процедурата за временен механизъм, уредена в приложение IV, точка 3 от Договора за присъединяване, нито по процедурите по член 108 от ДФЕС. Нито Договорът за присъединяване, нито Договорът за функционирането на Европейския съюз задължават или оправомощават Комисията да разглежда подобни мерки.

(69)

Затова пък мерки, влезли в сила след присъединяването, ясно попадат в компетентността на Комисията. За да се определи точно моментът на влизане в сила на една мярка, съответстващият критерий е правно обвързващият акт, с който компетентен национален орган отпуска помощ (15).

(70)

Бенефициерът твърди, че оспорваната мярка е влязла в сила преди присъединяването и не се е прилагала след това (вж. подточка 43).

(71)

Комисията не може да приеме аргументите, изтъкнати от бенефициера. Предложението да се даде ход на процедура по споразумение, не е на органа, предоставящ безвъзмездната помощ, а действие на бенефициера. Решението на съда да даде ход на процедура по споразумение също така не е действие на органа, предоставящ безвъзмездната помощ. Това решение само е позволило на бенефициера и на неговите кредитори да продължат преговорите по споразумението, но категорично не представлява предоставяне на безвъзмездна помощ. Няма представено доказателство, че на срещата през декември 2003 г. Данъчна дирекция е изразила съгласието си с оспорваната мярка. Напротив, словашките власти отричат наличие на предварително споразумение. В писмото от 3 февруари 2004 г. изрично и ясно се отказва предложението за споразумение на ниво от 35 %.

(72)

Решението на компетентния орган да опрости част от вземанията си е взето на 9 юли 2004 г., когато данъчният орган е приел предложението за споразумение на бенефициера.

(73)

Съответно отпада въпросът дали мярката се прилага след присъединяването.

(74)

На тези основания Комисията счита, че е компетентна да оцени оспорваната мярка по реда на член 108 от ДФЕС.

(75)

Член 107, параграф 1 от ДФЕС определя за несъвместима с вътрешния пазар всяка помощ, отпусната от държава членка или с държавни средства под каквато и да е форма, която нарушава или заплашва да наруши условията за конкуренция, като облагодетелства определени предприятия или производството на определени стоки и засяга търговията между държави членки.

(76)

Опрощаване на задължение към държавен орган, какъвто са данъчните органи, представлява форма на разполагане с държавни средства. Тъй като мярката е в полза само на едно предприятие, тя е селективна.

(77)

До събитията, довели до откриване на процедура по неплатежоспособност, бенефициерът е работил в условията на пазара на спирт и спиртни напитки, безалкохолни напитки и консервирани плодове и зеленчуци. През 2003 г. бенефициерът е бил третият по големина производител на спирт и спиртни напитки в Словакия. След загубата на лиценза си за производство на спирт и спиртни напитки през март 2004 г. бенефициерът е активен на пазара на едро на спирт и спиртни напитки, произведени от друго предприятие – „Old Herold“ s.r.o., което работи с производствени мощности, наети от бенефициера. Във всички пазарни сегменти, в които бенефициерът е бил активен преди споразумението и е активен в момента, се осъществява търговия между държавите членки.

(78)

В решението си да започне официална процедура по разследване, Комисията изказва съмнения за това, че мярката нарушава или заплашва да наруши условията на конкуренция, като предоставя на бенефициера предимство, което последният не би бил способен да получи в пазарни условия. С други думи Комисията се съмнява, че държавата е действала като частен кредитор в пазарни условия за бенефициера.

(79)

Установено е, че споразумението с кредиторите съдържа едни и същи условия за частни кредитори и за данъчните органи (публичен кредитор). 35 % от задълженията е трябвало да бъдат изплатени на кредиторите в рамките на определен срок, което бенефициерът всъщност е направил. Останалите 65 % от задълженията са опростени.

(80)

Позицията на данъчните органи, обаче, като кредитор в този случай е необичайно силна и не може да се отъждествява с тази на типичен кредитор при процедура за фалит. Правното и икономическо положение на данъчните органи преди споразумението с кредиторите е било по-добро от това на частните кредитори. Не само че с над 99 % от всички претенции, заявени в процедурата за фалит, данъчните органи са очевидно доминиращият кредитор с решаващо значение, но и, което е по-важно, са отделен кредитор. Техните претенции могат да бъдат удовлетворени по всяко време в хода на процедурата за фалит чрез постъпленията от продажбата на обезпечените активи: както се посочва в подточка 18 по-горе, тези постъпления са предназначени изключително за покриване на претенциите на отделните кредитори. Следователно, налага се да се проучи в подробности, дали данъчните органи са използвали всички средства, с които са разполагали, за да получат изплащане на вземанията си във възможно най-голяма степен, както би постъпил частен кредитор в пазарни условия.

(81)

Условията, обаче, на които трябва да отговаря една мярка, за да попадне в обхвата на понятието „помощ“ по смисъла на член 107 ДФЕС, не са изпълнени, ако предприятието получател е могло да получи същото предимство като предимството, което му е предоставено посредством държавните средства, при обстоятелства, съответстващи на нормалните пазарни условия (16). Тази преценка се извършва по принцип с прилагането на критерия за частния кредитор. Когато публичен кредитор предоставя облекчения на условията за плащане по отношение на свои вземания от предприятие, подобни облекчения на условията за плащане представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, когато предприятието получател, предвид значението на така предоставеното икономическо предимство, явно не би получило подобни облекчения от частен кредитор, който се намира в положение, възможно най-близко до това на публичния кредитор, и който търси възможност да получи плащане на дължимите му суми от длъжник във финансови затруднения (17).

(82)

Приложимостта на критерия за частния оператор на пазара зависи в крайна сметка от това дали съответната държава членка предоставя икономическо предимство на предприятие като действа в качество, различно от качеството ѝ на носител на публична власт. От това следва, че ако държавата членка се позовава в хода на административната процедура на посочения критерий, в случай на съмнение тя трябва да докаже недвусмислено и въз основа на обективни и проверими доказателства, че приетата мярка произтича от действията ѝ в качеството на частен оператор на пазара. Тези доказателства трябва ясно да сочат, че съответната държава членка е взела решение за действие предварително или едновременно с предоставянето на икономическото предимство. В това отношение могат да се изискват доказателства, че решението се основава на икономически оценки, сравними с тези, каквито би извършил разумен частен оператор на пазара, който се намира във възможно най-близко положение до положението на държавата членка. При все това обаче, икономически оценки, направени след предоставяне на посоченото предимство, установяване впоследствие на реалната рентабилност на направената от съответната държава членка инвестиция или по-късни обосновки на избора на действително възприетия способ не са достатъчни (18).

(83)

Накратко Словашката република посочва, че според нея мярката представлява държавна помощ. Тя признава, че при приемане на споразумението въпросът за държавна помощ просто не е бил разглеждан и е поискала оспорваната мярка да се третира като помощ за преструктуриране. Следователно се оказва, че в този случай не са спазени изискванията на цитираната по-горе съдебна практика и оспорваната мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(84)

Бенефициерът е този, който твърди, че мерките не представляват помощ, и представя документите, описани по-горе, в частност и два доклада от одитори.

(85)

Въз основа на представената информация от бенефициера и от държавните органи на Словашката република Комисията установи следната фактическа страна за финансовото състояние на бенефициера през въпросната година от значение за провеждане на теста за частен кредитор в пазарни условия. Комисията не може да провери в счетоводството на бенефициера данните, предоставени от него към 31 март 2004 г., както и тези, предоставени от словашките власти към 17 юни 2004 г. Въпреки това Комисията не намира основание за съмнение в достоверността на тези цифри.

Таблица 3

Финансово състояние на бенефициера през 2003—2004 г. [милиони SKK]

(86)

Комисията ще проучи първо доказателствата, представени от бенефициера, в подкрепа на това, че процедурата за фалит ще остави на данъчните органи по-малко, отколкото процедурата по споразумение (раздел 2.1). След това Комисията ще проучи положението във връзка с принудителното събиране на данъци (раздел 2.2). Накрая Комисията ще проучи другите доказателства, представени от словашките органи и от бенефициера (раздел 2.3).

(87)

Както се посочва в подточка 37, размерът на задължението, което следва да бъде включено в споразумението, е намален вследствие на извънредната процедура по обжалване.Същевременно обаче следва да се отбележи, че това решение е постановено няколко години след решението за сключване на споразумение. За целите на теста за частен кредитор в пазарни условия, наличната информация по времето, когато хипотетичен кредитор би преценявал кои са най-подходящите действия, продължава да бъде стандартът, спрямо който се измерва поведението на публичния кредитор. Поради тази причина направеният по-долу анализ използва цифрите от споразумението, сключено на 23 юли 2004 г.

(88)

За да се определи дали на бенефициера е предоставено предимство, Комисията трябва да направи обща преценка, като вземе предвид всяко доказателство, имащо отношение към случая, което ѝ позволява да определи дали предприятието бенефициер явно не би получило подобни облекчения от частен кредитор (27). С други думи тя трябва да проучи дали за данъчния орган е било по-добре да приеме предложените в споразуменията условия или е било по-изгодно да се образува производство за фалит.

(89)

Комисията не приема доклада на „EKORDA“ за надежден източник при сравняване на предложението за споразумение с евентуална процедура за фалит. В това отношение словашките власти са съгласни с Комисията.

(90)

В самото начало Комисията отбелязва, че в доклада си от 7 юли 2004 г. (само два дни преди срещата на кредиторите) „EKORDA“ е използвала при изчисленията си състоянието на активите на бенефициера към 31 март 2004 г. От таблица 3 става ясно, че след 31 март 2004 г. стойностите на различните активи се променят изключително много. В частност, продадена е голяма част от стоковата наличност, което е довело до нарастване на паричните средства в брой. Тези промени са от голямо значение при прилагане на процентите при ликвидация, които варират от 20 % за складова наличност и краткосрочни вземания до 100 % за парични средства в брой. Ако приемем, че процентите при ликвидация, изведени от „EKORDA“, са точни (което Комисията оспорва поради изложените по-долу причини) и приложим същата методология като „EKORDA“, таблицата по-долу показва как биха изглеждали резултатите от изчисленията на „EKORDA“, ако се вземат стойностите от 28 април 2004 г. и 17 юни 2004 г., т.е. все така преди срещата на кредиторите от 9 юли 2004 г.

Таблица 4

Сравнение на вероятните приходи от продажбата на активите на бенефициера при процедура за фалит [милиони SKK]

(91)

Следва да се отбележи, че представеният на съда бизнесплан от бенефициера предвижда, че продажбата на стокова наличност за сумата от 110 милиона SKK е планирана за периода март-май 2004 г. Следователно „EKORDA“ следва да е била наясно, че структурата на активите на бенефициера ще претърпи значителни промени след 31 март 2004 г., но не е отчела това по никакъв начин.

(92)

Ако счетоводната стойност на активите на бенефициера от 28 април 2004 г. е била взета предвид, щеше да се установи, че приходите от продажбата на активите на бенефициера при процедура за фалит ще са по-високи от разчета в доклада (238 милиона SKK или 6,3 милиона EUR вместо 204 милиона SKK или 5,3 милиона EUR). Анализът на цифрите от юни 2004 г. би позволил да се направи заключението, че вероятните приходи от продажбата на активите на бенефициера при процедура за фалит ((275 милиона SKK; 7,2 милиона EUR) биха били по-високи от предложеното в споразумението, както и че данъчните органи следва да упражнят правото си на вето и да отхвърлят предложението, като по този начин се прекрати споразумението. И отново, Комисията посочва, че горните резултати са получени посредством допусканията и методологията на „EKORDA“.

(93)

Комисията, обаче, не може да приеме използваната от „EKORDA“ методология и не счита допусканията на бенефициера за надеждни. Това заключение е в тон със съмненията на словашките власти, описани в подточки 60 и 65.

(94)

Като начало, „EKORDA“ не пояснява никъде в доклада си как е определила трите процента при ликвидация. Целта на процентите при ликвидация е да се изчисли остатъчната стойност на активите, продадени при производство по ликвидация, като се отчита естеството на продажбата, напр. активите са продадени поотделно, при ограничения във времето и др. Следователно се допуска, че стойността на активите чрез продажба при ликвидация обикновено е по-ниска от счетоводната стойност в зависимост от вида на активите. Процентът при ликвидация е процентният дял от стойността на активите при ликвидация спрямо счетоводната стойност.

(95)

Освен това, процентът при ликвидация на дълготрайните активи, а именно 45 %, също изглежда твърде малък. Според бенефициера стойността на заложените в полза на данъчните органи активи е възлизала на 194 милиона SKK (31). Тази стойност, според бенефициера, отразява цената, изчислена от независими експерт-оценители в края на 2003 г. — началото на 2004 г. От гледна точка на Комисията подобна „оценка на експерт-оценител“ следва да отразява общата стойност на въпросния актив, т.е. цената, на която може да бъде продаден на пазара в определено време. Следва да се припомни, че експертната стойност на тези активи е изчислена с цел да се установи тяхната стойност като гаранция за словашките власти срещу отсроченото плащане на данъчни задължения от бенефициера, както се изисква от разпоредбите на Закона за данъчната администрация. От доклада на „EKORDA“ не става ясно защо приходите от продажбата на дълготрайни активи при фалит биха възлизали само на 45 % от счетоводната им стойност от 205 милиона SKK, докато самият бенефициер оценява въпросните активи много по-високо.

(96)

В отговор на аргумента на бенефициера, че би било трудно да се намери купувач, тъй като повечето от заложените машини се използват изключително в производството на спирт и спиртни напитки, безалкохолни напитки или консервени продукти, Комисията има следните две забележки. Първата е, че според нея, така наречената „оценка на експерт-оценител“ на заложеното недвижимо имущество е 105 милиона SKK, което само по себе си е повече от прогнозираните от „EKORDA“ приходи (92 милиона SKK). Втората е, че сегашното развитие на предприятието показва, че някои от тези производствени активи бързо са намерили потребител в лицето на „Old Herold“ s.r.o. В действителност, след като бенефициерът е изгубил лиценза си за производство на спирт и спиртни продукти, неговите производствени активи са отдадени под наем на „Old Herold“. Следователно се оказва, че е имало незабавен интерес от конкурент към въпросните производствени активи.

(97)

Що се отнася до стоковата наличност, словашките власти считат, че процентът при ликвидация следва да е по-висок от 20 %.

(98)

През 2004 г. бенефициерът е успял да получи 110 милиона SKK от продажбата на складова наличност (виж подточка 35), т.е. повече от 50 % от счетоводната стойност на складовата наличност, на която „EKORDA“ основава оценката си. Това е сериозен знак, че процентът при ликвидация от 20 % е силно занижен. Промените в счетоводния баланс за 2004 г. относно стойността на складовата наличност поддържат това заключение. Освен това самият бенефициер оценява в бизнесплана си приходите от продажбата на стокова наличност през периода март—май 2004 г. на 110 милиона SKK (виж подточка 35). В „EKORDA“ не са се съобразили с тази оценка. Накрая, самата стопанска дейност на бенефициера подсказва, че стоковата наличност включва крайни продукти или полуготови продукти, които могат лесно да бъдат реализирани пред дистрибутори или потребители, което е в подкрепа на използването на по-висок процент при ликвидация.

(99)

Комисията счита, че процентът при ликвидация на стокова наличност следва да е 52 %. Тази цифра се основава на разчета на бенефициера за приходите, които би получил от продажбата на стокова наличност за целите на финансиране на споразумението (т.е. 110 милиона SKK). Отчитайки счетоводната стойност по това време (209 милиона SKK), единственият възможен процент при ликвидация на стокова наличност е най-малко 52 % (52 % от 209 милиона прави 110 милиона SKK).

(100)

Относно краткосрочните вземания, в „EKORDA“ са използвали двойно коригиране. Първо са коригирани спрямо счетоводната си стойност с 59 % (счетоводната стойност е 166 милиона SKK, а стойността, използвана в изчисленията на „EKORDA“, е 98 милиона SKK), а след това е използван и ниския процент при ликвидация от 20 %. Тази методология може да се постави под въпрос. Коригирането на счетоводната стойност на вземания може да бъде приемливо с цел отразяване на действителната им стойност в определен период от време. От „EKORDA“, обаче, нямат никакво обяснение защо приемат, че приходите при фалит/ликвидация биха били само една пета (20 милиона SKK) от сумата, която самият бенефициер счита, че може да получи от длъжниците си (98 милиона SKK).

(101)

Счетоводната стойност на краткосрочните вземания въз основа на цифрите от март 2004 г. (166 милиона SKK) е била коригирана на 98 милиона SKK от „EKORDA“, заради несъбираеми или нискокачествени вземания. Освен това, обаче, в „EKORDA“ прилагат процент при ликвидация от едва 20 % към коригираната счетоводна стойност. Ако 59-те % на „EKORDA“ за коригиране на счетоводната стойност на краткосрочните вземания се приложат към счетоводната стойност въз основа на цифрите от юни 2004 г. (63 милиона SKK), резултатът е 37 милиона SKK. Съгласно предоставената от словашките власти информация, обаче, са налице подлежащи на принудително изпълнение вземания от 63 милиона SKK. Поради тази причина е съмнително дали всъщност коригирането на тяхната счетоводна стойност е необходимо.

(102)

Във всеки случай няма очевидна причина, поради която ликвидационната стойност да е дори по-ниска от коригираната стойност. Поради това Комисията счита, че очакваните приходи от краткосрочните вземания със сигурност не са по-малки от коригираната стойност от 37 милиона SKK.

(103)

Предвид горното, Комисията направи корекции в разчетите на „EKORDA“ и извърши нова оценка, като използва цифрите от юни 2004 г. Тази оценка ясно показва, че вероятните приходи от продажбата на активите на бенефициера при процедура за фалит биха били много по-високи от прогнозираните в доклада на „EKORDA“. Таблицата по-долу представя обобщение на цифрите.

Таблица 5

Сравнение на вероятните приходи от продажбата на активите на бенефициера при процедура за фалит

Стойности на „EKORDA“ в съпоставка с коригираните стойности на Комисията (в милиони SKK)

(104)

Разходите при процедура за фалит, съгласно бележките на бенефициера в решението за откриване, следва да представляват 18 % от очакваната стойност на постъпленията от продажбата на активите на бенефициера в тази процедура. Това, според бенефициера, е подходящ процент предвид доклада на Световната банка от 2004 г. (36). Следователно, при прилагане на този процент спрямо коригираната от Комисията стойност на вероятните приходи от продажбата на активите на бенефициера, разходите за процедурата за фалит биха възлезли на 78,3 милиона SKK. Когато тази сума се приспадне от коригираните приходи от продажбата на активите на бенефициера, резултатът е по-висок от сумата, получена от данъчните органи по споразумението (435 милиона 78,3 милиона = 356,7 милиона; сумата, договорена по споразумението, възлиза на 224,3 милиона SKK).

(105)

Както се посочва в таблица 5, вероятните приходи от продажбата на активите на бенефициера са 435 милиона SKK. Като се има предвид, че данъчните органи биха получили почти 100 % от приходите от продажбата (37), и дори да се допуснат разходи във връзка с фалита в размер до 18 % от тези постъпления съгласно твърдението на бенефициера, данъчните органи все пак биха получили 132,4 милиона SKK повече отколкото по споразумението.

(106)

Освен това, при прилагане на много ниските проценти при ликвидация на „EKORDA“ спрямо стойността на активите на бенефициера към юни 2004 г., вероятните приходи от продажбата на тези активи (след приспадане на разходите от 18 % във връзка с процедурата за фалит) биха били 225,5 милиона SKK, което е повече от сумата, договорена от данъчния орган по споразумението (38).

(107)

Накрая следва да се отбележи, че словашките власти не са съгласни с твърдението на бенефициера, че данъчните органи са разполагали с доклада на „EKORDA“ преди срещата на кредиторите от 9 юли 2004 г. и по този начин са могли да го използват като база за своето решение. Данъчните органи, обаче, наистина са разполагали с резултатите от своя собствена проверка от юни 2004 г., които показват, че „Frucona“ е притежавала значителни активи, както се посочва в таблица 3. Въз основа на тези данни в писмо от 6 юли 2004 г., което е изпратено от Данъчна дирекция на Словашката република до подчинените ѝ данъчни органи, се посочва, че последните не трябва да приемат споразумението, предложено от бенефициера, тъй като е неблагоприятно за държавата.

(108)

Представените от бенефициера доклади на останалите експерти не отговарят на стандартите, необходими да се докаже, че е изпълнен критерият за частния кредитор. По-конкретно, в никой от докладите не се посочва базата (която в някои от случаите е изключително ниска), използвана за установяване на процентите при ликвидация. Освен това, може да се отбележи, че по отношение на доклада на госпожа Кохова, чиито заключения се различават съществено от тези на „EKORDA“, не е ясна целта на този доклад, нито обхванатият период, нито допусканията, на които се основава. Докладът на синдика, госпожа Холовачова, посочва само, че по принцип процедурата по споразумение е по-изгодна за кредиторите отколкото процедурата за фалит. Следователно, информацията в тези два доклада не може да се използва нито за да подкрепи, нито за да отхвърли твърдението на бенефициера, че е издържан тестът за частен кредитор в пазарни условия.

(109)

В допълнение на това, що се отнася до аргументите във връзка с продължителността на процедурата за фалит, обстоятелствата на този случай трябва да бъдат взети предвид при разглеждането на евентуалните последствия от продължителността на процедурата за фалит върху процеса на вземане на решение от страна на хипотетичен частен кредитор.

(110)

Фактът, че държавата е в привилегировано положение спрямо останалите кредитори поради факта, че нейните вземания са обезпечени с дълготрайни активи на бенефициера, е друг важен аспект в този случай. По делото HAMSA съдът потвърди, че статутът на обезпечен кредитор е факторът, който следва да бъде взет предвид при прилагане на критерия за частния кредитор (39). В съответствие с параграф 31, алинея 1, буква е) от Закона за фалитите, претенциите на отделен кредитор могат да бъдат удовлетворени по всяко време в хода на процедурата по фалит от продажбата на обезпечените активи. Следователно, по отношение на заложените в полза на данъчните органи активи продължителността на процедурата по фалит като цяло е без значение според Комисията, тъй като тези претенции биха могли да бъдат удовлетворени независимо от хода на тази процедура.

(111)

По-конкретно, дори да вземат определената от бенефициера стойност на обезпечените активи, данъчните органи биха получили удовлетворение на ранен етап посредством продажбата на обезпеченията в размер на най-малко 194 милиона SKK или 86 % от предложената в споразумението с кредиторите сума. Само ако е съществувала някаква възможност да не получат пълния размер по споразумението, данъчните органи е трябвало да обмислят дали си заслужава да изчакат края на процедурата за фалит. Освен това, при окончателното разпределение данъчните органи биха получили около 99 % от приходите от продажбата на останалите активи (185 милиона SKK при най-лошия сценарий, т.е. прилагане на процентите при ликвидация, определени от „EKORDA“; виж таблица 4). На данъчните органи би следвало да е било ясно, че възстановените вземания в резултат на това биха били доста над сумата, която се предлага по споразумението, и че само за малка част от тази сума в сравнение със сумата по споразумението би се наложило изчакване.

(112)

Следователно може да се направи заключението, че информацията относно продължителността на процедурата за фалит в Словакия нямаше да повлияе съществено на решението на хипотетичен частен кредитор.

(113)

Освен това във всеки случай при приемането на споразумението бенефициерът е имал: i) много малък брой кредитори и ii) активи, чиято ликвидационна стойност е по-висока от сумата, договорена с държавата по споразумението (както е показано в таблица 5, вероятните приходи от продажбата само на необезпечени активи са 241 милиона SKK).

(114)

Броят на кредиторите, участващи в споразумението, е малък – само пет. От тези петима кредитори четирима са частни и техният дял от общите вземания е едва 0,6 % (3 797 608 SKK от 644 166 949 SKK), както е показано в таблица 2. Следователно държавата е най-големият кредитор с 99,4 % от общите вземания. Подобни обстоятелства биха намалили значително риска от несъгласие между кредиторите и от последващо производство и следователно биха довели до съкращаване на продължителността на процедурата за фалит.

(115)

Що се отнася до аргумента на бенефициера, въз основа на доклада на Световната банка за условията за бизнес, наречен „Осъществяване на бизнес през 2004 г.“, в който се твърди, че процедурата за фалит в Словакия продължава средно 4,8 години, следва да се отбележи, че в доклада се цитира общият показател „закриване на предприятие“, който измерва общото време на процедурата за фалит, както и правомощията на съда при процедура за фалит. Тази продължителност не е непременно същата като средната продължителност на процедурата за фалит. Самите власти в Словакия изразиха становището, че предвид обстоятелствата на този случай, продължителността на процедурата за фалит би била по-кратка от средната (виж подточка 60). Тази оценка от страна на словашките власти е особено уместна предвид факта, че въпросната процедура ще се проведе съгласно правото и практиката в сферата на фалитите в Словакия. Освен това, самото словашко правителство е кредитор на бенефициера.

(116)

В допълнение, продължителността на процедурата за фалит в представените от бенефициера доклади варира значително от две до над шест години (40). Ето защо оценките на продължителността на процедурата за фалит в Словакия, които бенефициерът е представил на Комисията, са обобщени и не отчитат спецификите на въпросния случай. Някои от тях са приблизителни и до известна степен не съответстват една на друга.

(117)

Що се отнася до конкретния пример със словашкото дружество в същия сектор като бенефициер, чиято процедура за фалит е продължила над пет години, следва да се отбележи, че бенефициерът не е успял да покаже по какъв начин този пример е свързан с този случай и по-специално дали дружеството е било в същото или в много сходно правно и материално положение като бенефициера (41). Предвид факта, че бенефициерът е имал един голям кредитор с привилегирован статут – държавата, и редица активи със значителна стойност, процедурата за фалит в случая с бенефициера би могла да приключи сравнително бързо и по този начин да бъде предпочетена от най-големия кредитор – държавата.

(118)

На последно място, дори да допуснем, че процедурата за фалит би продължила от четири до пет години, както твърди бенефициерът, разликата между сумите, които вероятно ще бъдат възстановени, и сумите, договорени при споразумението, е толкова голяма, че продължителността на тази процедура не би играла важна роля при решението на частен кредитор дали да приеме споразумението или не. Предвид сконтовия процент от 5.14 % (42), текущата стойност на бъдещите парични потоци в размер на 356,7 милиона SKK дори след пет години е 277,6 милиона SKK, т.e. доста над договорената при споразумението сума. При такива условия процедурата за фалит би трябвало да отнеме над 9 години, за да може текущата стойност да бъде по-ниска от сумата, договорена при споразумението. Толкова дълга ликвидационна процедура не би била счетена за вероятна в този случай от никой частен оператор на пазара. Освен това, текущата стойност на общата сума, която следва да бъде възстановена, би нараснала допълнително, ако се вземе предвид фактът, че вероятно значителна част от задължението е щяла да бъде погасена по-рано чрез продажбата на обезпечените активи (вж. подточка 111111).

(119)

Въз основа на наличните доказателства може да се стигне до заключението, че частен кредитор не би сключил споразумение при условията, договорени от данъчните органи в този случай. Предвид факта, че данъчните органи могат да бъдат удовлетворени като отделен кредитор във всеки един момент в хода на процедурата за фалит и освен това да получат над 99 % от приходите, разпределени между останалите кредитори (поради размера на иска им в сравнение с останалите кредитори), може да се заключи, че почти целият размер на приходите, получени при процедурата за фалит, ще бъде за данъчните органи и, както беше посочено по-горе, би бил повече от сумата, договорена при споразумението между кредиторите.

(120)

За разлика от частните кредитори, данъчният орган е разполагал с възможност да даде ход, по своя инициатива, на процедура по принудително събиране на данъчни задължения, като пристъпи към разпродажба на недвижимите имоти, машините или предприятието като цяло. По смисъла на цитираната в подточка 82 по-горе съдебна практика няма доказателства в подкрепа на факта, че данъчният орган е обмислил този вариант и е стигнал до заключението, че той не би бил толкова изгоден колкото сключването на споразумение.

(121)

Във всеки случай, Комисията счита за неуместен аргумента на бенефициера, че процедурата по споразумение предпазва предприятието от принудително събиране на данъчни задължения. Както потвърждават словашките власти, принудителното събиране на данъчни задължения е било действителна опция за данъчните органи, било преди да се даде ход на процедурата по споразумение, било след ветото на данъчния орган на предложеното споразумение. Следователно, при прилагане на теста за частен кредитор в пазарни условия тази възможност следва да се отчете. Бенефициерът не сравнява предложеното споразумение с възможния резултат при принудително събиране на данъци.

(122)

Комисията използва за основа на своя анализ данните, предоставени от бенефициера и от словашките власти. В този контекст следва да се отбележи, че словашките власти са потвърдили, че залогът в полза на данъчните органи възлиза на 397 милиона SKK, както е посочено в решението за даване на ход на официалната процедура по разследване. Тази стойност е изведена от счетоводството на бенефициера. От своя страна, бенефициерът твърди, че стойността на заложените активи по „оценка на експерт-оценител“ възлиза на 194 милиона SKK (виж подточка 22). За Комисията не е задължително да установи коя от посочените стойности е вярна, но тя може да направи следните заключения.

(123)

Първо, залогът компенсира отсроченото плащане на данъчни задължения от бенефициера, както се изисква от разпоредбите на Закона за данъчната администрация. Ако стойността на активите на бенефициера наистина възлиза само на половината от залога, както излиза от предоставеното от бенефициера експертно становище, то тогава обезпечението, изисквано от държавата за това отсрочване, е недостатъчно. При това положение, допуснатото от данъчните органи отсрочване на плащането на данъчни задължения между ноември 2002 г. и ноември 2003 г., възлизащо общо на 477 милиона SKK, по всяка вероятност не е издържало теста за частен кредитор в пазарни условия. За целите на разясняване на настоящия случай, за Комисията не се налага да определя дали тези мерки не представляват държавна помощ. Може само да се отбележи, че ако по-ранните отсрочени плащания представляват държавна помощ, не може да се счита, че е спазен принципът на частния кредитор в пазарни условия, когато тези отсрочени суми са опростени (частично) на по-късен етап.

(124)

Второ, дори предоставените от бенефициера по-ниски стойности да бъдат приложени при изчисляване на приходите от процедура по принудително събиране на данъци, частният кредитор в пазарни условия би предпочел тази процедура пред процедурата по споразумение, ако е имал възможност.

(125)

При процедура по принудително събиране на данъци данъчните органи имат право да продадат направо активите на длъжника (вземания и други краткотрайни активи, движими и недвижими активи). В момента, когато данъчните органи гласуват в полза на споразумението, бенефициерът разполага със стокова наличност на стойност 43 милиона SKK, изискуеми вземания на стойност минимум 37 милиона SKK и парични средства в брой – 161 милиона SKK (виж подточка 5). Следва да се отбележи, че само стойността на тези краткотрайни активи (241 милиона SKK; 6,3 милиона EUR) (43) надвишава приходите, предложени по споразумението (224,3 милиона SKK; 5,93 милиона EUR). Освен тях, бенефициерът е разполагал с други активи, чиято стойност е била минимум 194 милиона SKK.

(126)

Освен това при процедурата по принудително събиране на данъци няма да се плащат административни такси, както би било при фалит. Това е процедура, на която данъчните органи дават ход и която управляват, така че може да се очаква, че ще приключи бързо.

(127)

Поради това Комисията заключи, че процедурата по принудително събиране на данъци би довела до по-висок приход отколкото споразумението.

(128)

Комисията взема под внимание писмото, предоставено от словашките власти, изпратено от директора на Данъчна дирекция до подчинения му директор на въпросната данъчна служба (виж подточка 63). Писмото ясно показва, че Данъчна дирекция (която е влязла преди това в пряк контакт с бенефициера) се противопоставя на споразумението и изрично дава указания на местния данъчен орган да не гласува за споразумението. Посочената причина в писмото е, че предложеното споразумение е „неизгодно“ за държавата.

(129)

Словашките власти също така показаха, че в началото на 2004 г. Министерството на финансите е издало ясни инструкции към данъчните органи да не приемат предложения, включващи опрощаване на данъчни задължения, респективно вземания (44). Този избор е свързан с изменението на Закона за данъчната администрация от 1 януари 2004 г., за да се укрепи дисциплината при събиране на данъчните задължения.

(130)

Освен това следва да се отбележи, че самият данъчен орган е подал жалба срещу споразумението още на 2 август 2004 г., т.е. по-малко от месец след договаряне на споразумението.

(131)

Бенефициерът твърди, че данъчните органи са оповестили съгласието си за споразумение още преди бенефициерът да даде ход на процедурата. Комисията счита, че представените от бенефициера доказателства сочат тъкмо противното. В писмо от 3 февруари 2004 г. до бенефициера директорът на данъчния орган пише, че макар по принцип да не се противопоставя на процедурата по споразумение, не е съгласен с предложението на бенефициера за споразумение, при което се изплащат само 35 % от данъчните задължения.

(132)

Въз основа на това доказателство, Комисията не може да заключи нищо друго, освен че словашките власти са против споразумението, предложено от бенефициера, и са били против него преди даване ход на процедурата по споразумение на 8 март 2004 г., преди гласуването на кредиторите на 9 юли 2004 г. и след като съдът е одобрил споразумението.

(133)

Бенефициерът твърди, че следва да се отчитат дългосрочни последици, като например продължаване на данъчните приходи за държавата (виж подточка 52).

(134)

Първо трябва да се отбележи, че тестът за частен кредитор в пазарни условия се различава от теста за частен инвеститор в пазарни условия. Докато частният инвеститор в пазарни условия е в състояние да реши дали да влезе в отношения с определено предприятие и ще се ръководи при вземане на това решение от дългосрочни стратегически цели, за да получи подходяща възвръщаемост на инвестицията си (45), то „частният кредитор в пазарни условия“, оказал се в отношения с неплатежоспособно предприятие по реда на търговското или гражданско право, ще се стреми да получи суми, които длъжникът вече му дължи (46), при възможно най-изгодни условия относно изплащания размер и времева рамка. Следователно мотивацията на хипотетичния частен кредитор в пазарни условия и частен инвеститор в пазарни условия ще е различна. Затова и по принципа на правния прецедент са определени два отделни теста за тези две ситуации.

(135)

На второ място, по използваната аналогия с кредитора – доставчик е важно да се отбележи, че по природа неговите вземания и вземанията на държавата се различават фундаментално. Тъй като отношенията на доставчик с неплатежоспособно предприятие са изключително договорни, той може да претърпи действителни загуби от изгубения стопански контрагент. Ако неплатежоспособното предприятие се ликвидира или продаде, доставчикът ще трябва да търси нов клиент или да се договаря с новия собственик. Рискът се увеличава, когато доставчикът е в голяма зависимост от неплатежоспособното предприятие. Такъв кредитор със сигурност трябва да прецени бъдещето. За разлика от него, отношенията на държавата с неплатежоспособни предприятия се основават на гражданското право и следователно не зависят от волята на едната или другата страна. За всеки един нов собственик, влязъл във владение на активите на ликвидирано предприятие, данъчните задължения възникват автоматично, както и плащането им. Освен това държавата никога не зависи само от един единствен данъкоплатец. Накрая, най-важното е, че държавата не се ръководи от гарантиране на печалба при събиране на вземанията и не действа на търговски принцип и с търговски съображения. Затова цитираната аналогия не е добре обоснована.

(136)

Комисията заключава, че положението на държавата в настоящия случай не може да се сравнява с положението на хипотетичен частен инвеститор в пазарни условия или с това на хипотетичен зависим от пазарните условия кредитор. Във всеки случай загубата на бъдещи данъчни приходи не може да бъде отчитана при прилагане принципа на частния кредитор в пазарни условия (47).

(137)

На последно място, от прегледа на данъчните задължения, представени от бенефициера, се вижда, че голямата част данъци, изплатени от бенефициера след 1995 г., са косвени данъци (акцизни сборове и ДДС). Тъй като тези данъци се плащат от крайния потребител, ликвидацията на бенефициера не би оказала никакво влияние върху събирането им, тъй като потребителите ще продължават да купуват обложените продукти (в този случай основно спирт и спиртни напитки) от други производители. Следователно аргументът на бенефициера за отчитане на значителни бъдещи данъчни загуби не е убедителен.

(138)

Комисията заключава, че никое от другите доказателства, представени от бенефициера, не показва, че то би повлияло на поведението на хипотетичния частен кредитор. Следователно, нищо в този раздел не променя оценката на Комисията по отношение на поведението, което се разглежда в раздел 2.1 или раздел 2.2.

(139)

Въз основа на изложените доказателства Комисията заключава, че в този случай не са изпълнени изискванията на теста за частен кредитор в пазарни условия, както и че държавата е предоставила на бенефициера предимство, което последният не би бил способен да получи в пазарни условия.

(140)

На тези основания Комисията счита, че опрощаването на задълженията, договорено от местните данъчни органи съгласно споразумението, представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(141)

Основната цел на мярката държавна помощ е да се помогне на предприятие в затруднение. В такъв случай, ако са спазени съответните условия, се допуска кандидатстване за дерогация по реда на член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС, който допуска разрешаване на помощите, които имат за цел да улеснят развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, доколкото тези помощи не засягат по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес.

(142)

С оглед стопанските дейности, включени в портфейла на бенефициера, Комисията прецени дали в този случай се прилагат специалните правила за селско стопанство. Като отчита информацията за оборота на бенефициера, предоставена от словашките власти, в решението си да даде ход на официална процедура по разследване Комисията заключи, че повечето продукти на бенефициера не попадат в обхвата на Приложение I към ДФЕС и следователно за тях се прилагат общите норми за държавна помощ.

(143)

В бележките си по решението за ход на производство бенефициерът оспорва данните за оборотите му, предоставени предварително от словашките власти (виж таблица 1), но не оспорва решението на Комисията да обоснове оценката си на общите норми за държавна помощ. Без да се впуска в определение дали посочените данни от бенефициера са точни (48), Комисията провери, дали заключенията ѝ, изложени по-горе, са обосновани в светлината на така предоставените данни. Комисията заключи, че голямата част от оборота на бенефициера се дължи на продукти, които не попадат в обхвата на Приложение I към ДФЕС. Следователно за него се отнасят общите норми за държавна помощ, а не конкретните за отделен отрасъл.

(144)

Оздравителните програми и помощта за преструктуриране са регламентирани в насоките на Комисията за държавна помощ за оздравяване или преструктуриране на предприятия в затруднение (49) („нови насоки“), заменящи предходния текст, приет през 1999 г. (50) („насоки от 1999 г.“).

(145)

Преходните разпоредби на новите насоки предвиждат, че те се прилагат при оценка на всяка една помощ за оздравяване или преструктуриране, отпусната без разрешение от Комисията (незаконна помощ), когато част или цялата помощ е отпусната след 1 октомври 2004 г., датата на публикуване на новите насоки в Официален вестник на Европейския съюз (точка 104, първа алинея). Когато обаче въпросната помощ е отпусната незаконно преди 1 октомври 2004 г., разследването ще се провежда на основание прилаганите препоръки към датата на отпускане на помощта (точка 104, втора алинея).

(146)

Одобрението на споразумението от страна на данъчния орган е с дата 9 юли 2004 г. и е влязло в сила на 23 юли 2004 г. Това означава, че незаконната помощ е отпусната преди 1 октомври 2004 г. Следователно за тази помощ се прилагат насоките от 1999 г., които са били приложими към датата на отпускане на помощта.

(147)

Бенефициерът е средно предприятие по смисъла на Регламент на Комисията (ЕО) № 70/2001 относно прилагане на членове 87 и 88 от Договора за ЕО към държавна помощ за малки и средни предприятия (51).

(148)

По реда на точка 5, буква в) от насоките от 1999 г., едно предприятие се приема, че е в затруднение, когато отговаря на критериите на вътрешното държавно законодателство за подлагане на процедура по колективна несъстоятелност.

(149)

Бенефициерът е страна по процедура за споразумение, която се прилага за предприятия в неплатежоспособност, според определението в Закона за фалитите. Следователно има право на оздравителна програма или помощ за преструктуриране.

(150)

Оспорваната мярка бе първоначално описана от словашките власти като оздравителна програма. В съответствие с насоките от 1999 г. Комисията изрази съмнения за съвместимостта на тази помощ с оздравителна програма на основание заключенията от Част III по-горе.

(151)

Нито словашките власти, нито бенефициерът предоставиха коментари по тези съмнения. В това отношение на Комисията не бяха предоставени нови факти.

(152)

Тъй като цитираните съмнения не са били разсеяни, Комисията заключава, че тази помощ не отговаря на оздравителна програма по смисъла на насоките от 1999 г.

(153)

На основания, изложени в Част III, Комисията изрази съмнения относно съвместимостта на тази помощ с помощ за преструктуриране по смисъла на насоките от 1999 г.

(154)

Комисията отбелязва, че словашките власти, които имат задължението докажат съвместимостта на държавната помощ с вътрешния пазар, не са представили нови факти в подкрепа на това заключение. Комисията разгледа внимателно бележките, предоставени от бенефициера.

(155)

Според насоките от 1999 г. отпускането на помощ за преструктуриране се обвързва и зависи от изпълнението на постижим и последователен план за преструктуриране с цел възстановяване жизнеността на предприятието в дългосрочен план. Държавата членка се обвързва с този план, който задължително се одобрява от Комисията. Когато предприятие не приложи този план, действията му се разглеждат като злоупотреба с помощ.

(156)

По същество, планът за преструктуриране се изготвя така, че да позволи на бенефициера да възстанови жизнеността си в дългосрочен план за разумен срок от време и въз основа на реалистични допускания за бъдещите му работни условия. Планът описва условията, при които са възникнали затрудненията на бенефициера, и подходящите мерки за справяне с тези трудности. Операциите по преструктуриране не могат да се ограничават само до финансова помощ, предназначена да компенсира лоши кредити и минали загуби, без да обръща внимание на причините за затрудненията.

(157)

За предприятия, работещи в подпомагани райони, и за малки и средни предприятия насоките от 1999 г. уреждат по-гъвкаво спазване на условията по разрешаване на помощ, особено по отношение на прилагането на компенсиращи мерки и съдържанието на мониторинговите доклади. Независимо от това, тези предприятия не се освобождават от изискването да съставят план за преструктуриране, нито държавата членка — от задължението да постави като условие за отпускане на помощ за преструктуриране изпълнението на план за преструктуриране.

(158)

След даване на ход на официалната процедура по разследване словашките органи потвърдиха, че бизнеспланът, който бенефициерът е бил задължен да състави като условие за откриване на процедура по споразумение, е разглеждан само от компетентния съд, т.е. не и от отпускащия помощ орган, като нито съдът, нито данъчните органи са следели за изпълнението на плана.

(159)

Противно на това твърдение, бенефициерът твърди, че данъчните органи са проучили в каква степен въпросният бизнесплан може да възстанови жизнеността на предприятието в дългосрочен план преди да одобрят споразумението, но не е представил никакво доказателство в подкрепа на това твърдение.

(160)

Освен това бенефициерът твърди, че отсъствието на официален план за преструктуриране е без значение при оценка ex post за отпусната помощ от Комисията, тъй като Комисията вече може да се увери, че бенефициерът действително е възстановил жизнеспособността си. Според бенефициера, официален план за преструктуриране може да се изисква само при оценка ex ante, за която могат да се прилагат само насоките от 1999 г.

(161)

Тази аргументация не е правилна. Насоките от 1999 г. се отнасят до оценка на съвместимостта както на законна, така и на незаконна помощ. Условието преструктуриращата помощ да е подчинена на създаване на обоснован план за преструктуриране е в сила при всяка една оценка. Комисията извършва оценката си въз основа на наличната информация към момента на отпускане на помощта.

(162)

Може да се заключи, че като отпускащ помощта орган данъчният орган не е имал възможността да оцени план за преструктуриране и да постави като условие за опрощаване на вземанията си надлежния мониторинг на този план. Оттук следва, че първото формално условие, което се прилага напълно и при оценка ex post, не е спазено.

(163)

Колкото до същността на бизнесплана, словашките власти не са предоставили информация, която да разсее съмненията на Комисията относно това, че този план представлява действителен план за преструктуриране по реда на насоките от 1999 г.

(164)

Комисията потвърждава заключението си, че е взела решение да открие официална процедура по разследване. Представеният бизнесплан е само план, констатиращ острия проблем на бенефициера с нарастващите му данъчни задължения към държавата. Планът не анализира изобщо обстоятелствата, довели до трудностите на бенефициера, нито финансовото състояние на предприятието по това време и финансовото му бъдеще. Тъй като този анализ отсъства, бенефициерът не предлага никакви конкретни стъпки срещу отделните причини за затрудненията. Единствената подробно описана мярка засяга предложеното финансово преструктуриране чрез споразумението с кредиторите.

(165)

В плана не се упоменава увеличението на собствения капитал на бенефициера, което пък е цитирано от бенефициера като една от мерките по преструктуриране. Нищо в документите не показва, че увеличаването на капитала чрез „Hydree Slovakia“ може да се приеме като мярка, гарантираща, че в дългосрочен план бенефициерът повече няма да прибегне до стратегията си да финансира производството си със средства от неизплатени ДДС и акцизни сборове, което отново да доведе до същите трудности. Словашките власти също потвърждават, че увеличаването на капитала по никакъв начин не намалява риска от повторение на същите финансови трудности. Съмненията стават още по-основателни предвид факта, че увеличението на капитала възлиза общо на 21 милиона SKK, докато преструктурираният дълг е бил 644 милиона SKK.

(166)

Увеличаването на капитала не е доказателство, че пазарът възприема бенефициера като икономически субект, възстановил жизнеспособността си в дългосрочен план. Комисията отбелязва, че независимо от положените усилия, бенефициерът не е получил кредит от частна банка.

(167)

Освен това Комисията отбелязва, че отдаването под наем на производствени мощности на конкурент на бенефициера – „Old Herold“ s.r.o., е ясно мотивирано от факта, че бенефициерът е загубил лиценза си за производство на спирт и спиртни напитки, а не от факта, че това производство е губещо и следователно трябва да се преструктурира. Вярно е, че бенефициерът е имал право да подаде заявление за нов лиценз след финализиране на споразумението, но не го е направил. В същото време обаче, Комисията отбелязва, че бенефициерът продължава да продава продукцията, произведена от „Old Herold“, които използват мощностите и търговската марка на бенефициера, като дори планира да увеличи тези продажби, както е декларирано в счетоводния отчет за периода 29 април – 30 декември 2004 г. Следователно отдаването под наем на тези производствени активи не може да се счита за мярка по преструктуриране, тъй като според всички налични данни не е имало необходимост от преструктуриране на тази част от производството.

(168)

Колкото до останалите мерки, предложени в бизнесплана, съмненията на Комисията си остават в сила. Това са мерки, които се предприемат в нормалния ход на стопанските операции, а не са мерки за рационализиране (напр. продажбата на старо оборудване или превозни средства). Двете предложени структурни мерки (прекратяване на производството на непечеливши безалкохолни продукти и продажба на недвижима собственост) са описани много общо и без конкретно упоменаване на продукти или срокове. Словашките власти потвърждават, че към 10 октомври 2005 г. обявените за продажба недвижими имоти (административна сграда, магазин и почивна станция) не са продадени, т.е. тази планирана мярка не е изпълнена, както е заявено.

(169)

Комбинацията от отсъствие на официален план за преструктуриране и истински анализ на трудностите, мерките за отстраняване на тези трудности и пазарните условия и възможности, водят Комисията до заключението, че представеният от бенефициера бизнесплан не е истински план за преструктуриране по реда на насоките от 1999 г. (52). Следователно, съмненията на Комисията, че бенефициерът е способен да възстанови жизнеспособността на предприятието в дългосрочен план, остават в сила.

(170)

Макар заключението на Комисията, че при отсъствието на действителен план за преструктуриране съмненията за жизнеспособността на предприятието в дългосрочен план остават в сила, да е достатъчно да се заключи, че въпросната помощ е несъвместима с вътрешния пазар, Комисията ще анализира също така и другия основен критерий от насоките от 1999 г., а именно помощта да е стриктно ограничена до възможния минимум.

(171)

По смисъла на точка 40 от насоките от 1999 г. размерът и интензитетът на помощта са стриктно ограничени до необходимия за преструктурирането минимум, като се отчитат наличните финансови средства на бенефициера. Очакванията са бенефициерът да има значителен принос за преструктурирането, като използва свои средства.

(172)

Разходите по преструктуриране възлизат на общия размер на преструктурирания по споразумението дълг. Бенефициерът е изплатил 35 % от тази сума.

(173)

Словашките власти не дават допълнителни разяснения в отговор на изразените от Комисията съмнения по въпроса. Бенефициерът разяснява как е изплатил оставащия дълг след приемане на споразумението (виж подточки 30—35). Според него собственият му принос възлиза на 231 милиона SKK (6,1 милиона EUR).

(174)

Първо, наличните средства на бенефициера превишават размера на остатъчния след споразумението дълг. Това означава, че помощта не е стриктно ограничена до необходимия минимум.

(175)

По-важното е обаче, че Комисията счита, че предоставеният от „Old Herold“ кредит не може, по смисъла на насоките от 1999 г., да се счита за личен принос на бенефициера. Вземанията представляват постоянен източник за финансиране дейността на предприятието. Това са краткосрочни кредити, които трябва да се изплащат. Само когато доставчиците се ангажират с падеж на плащането по-късно от нормалното, може да се твърди, че предприятието разполага с допълнителни средства за преструктуриране и това отсрочване представлява сигнал, че пазарът вярва във възстановяването на жизнеспособността на предприятието.

(176)

Бенефициерът по никакъв начин не е доказал, че отсрочването на плащането от „Old Herold“ е значително по-дълго от нормалната практика между бенефициера и доставчиците му. Падеж за плащане от 40 дни изглежда стандартна практика, особено като се има предвид, че се прилага за бенефициера след споразумението. По този начин бенефициерът вече не е имал финансови трудности. Самата цел на споразумението е да позволи на бенефициера да се справи с финансовите си проблеми.

(177)

Следователно Комисията заключава, че удълженият падеж на плащане не може да се тълкува като принос към преструктурирането от външни източници.

(178)

Като се приспадне така отсроченото плащане, личният принос на бенефициера по смисъла на насоките от 1999 г. възлиза на 131 милиона SKK (3,4 милиона EUR), което съответства на 20 % от стойността на разходите за преструктуриране.

(179)

Насоките от 1999 г. не указват праг, над който приносът на бенефициера се счита за значителен.

(180)

Като отчита натрупаната практика на Комисията в прилагане на насоките от 1999 г., както и промяната в политиката на Комисията да въведе праг в тази област в насоките от 2004 г. (53), Комисията счита, че принос от 20 % е по-скоро малък. Подобен принос е приемлив по насоките от 1999 г. само ако са изпълнени всички останали условия за одобрение на помощ. Освен това Комисията следва да взема предвид такива критерии като това дали предприятието работи в подпомаган район, в каква степен източниците на финансиране отразяват доверието на пазара, а не само на самия бенефициер и акционерите му, относно дългосрочната жизнеспособност на предприятието или други особености на случая.

(181)

В светлината на изложението, направено по-горе, Комисията не приема, че в настоящия случай приносът на бенефициера е значим. В заключение, съмненията на Комисията дали приносът на бенефициера е значим и дали помощта е стриктно ограничена до необходимия минимум остават в сила.

(182)

В заключение Комисията счита, че помощта е несъвместима с вътрешния пазар като оздравителна програма или помощ за преструктуриране. Освен това никоя дерогация от ДФЕС не е приложима в този случай.

(183)

Комисията счита, че Словашката република незаконно е опростила данъчни задължения на „Frucona Košice“ a.s., като е нарушила член 108, параграф 3 от ДФЕС. Тази помощ е несъвместима с вътрешния пазар и с която и да е дерогация от ДФЕС.

(184)

Макар прилагането на решението за опрощаване от данъчните органи да е суспендирано в очакване на решението по настоящото производство, Комисията счита, че предимството за бенефициера е създадено в момента, когато данъчните органи са решили да опростят част от вземанията си и по този начин са предоставили помощта на разположение на бенефициера. Този момент във времето е влизането в сила на споразумението с кредиторите на 23 юли 2004 г. Предимството на бенефициера пред конкурентите му е във факта, че данъчните органи не са наложили принудително изпълнение на данъчните си вземания.

(185)

За да се възстанови положението ex ante, държавната помощ следва да бъде възстановена. Предвид факта, че предимството е предоставено в момента на влизане в сила на споразумението с кредиторите на 23 юли 2004 г., размерът на помощта, която следва да бъде възстановена, е пълният размер на опростената сума съгласно това споразумение.

(186)

Върховният съд на Словашката република обаче е постановил, че просрочените задължения за пътен данък в размер на 424 490 SKK са включени неправомерно в споразумението. В резултат на това общият дълг по споразумението е намален с тази сума, а задълженията към данъчните органи, включени в споразумението съгласно корекциите, възлизат на 640 369 341 SKK.

(187)

Просрочените задължения за пътен данък, за които междувременно се е считало, че са опростени, са изплатени напълно на 2 август 2006 г. Това плащане следва да бъде взето предвид при изчислението на размера на помощта и лихвите по нея, които следва да бъдат възстановени,