15.9.2009

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 243/1

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 810/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 13 юли 2009 година

за създаване на Визов кодекс на Общността

(Визов кодекс)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 62, параграф 2, буква а) и буква б), подточка ii) от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (1),

като имат предвид, че:

(1)	Съгласно член 61 от Договора създаването на зона за свободно движение на хора следва да бъде съпроводено от мерки за контрол на външните граници, убежището и имиграцията.

(2)	Съгласно член 62, параграф 2 от Договора мерките относно преминаването на външните граници на държавите-членки установяват правилата относно визите при планирани престои не по-дълги от три месеца, включително процедурите и условията за издаване на визи от държавите-членки.

(3)

По отношение на визовата политика създаването на „общ корпус“ от законодателство, по-специално чрез консолидирането и развитието на достиженията на правото от Шенген (съответните разпоредби на Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1985 г. (2) и Общите консулски инструкции (3), е един от основополагащите компоненти за „по-нататъшното развитие на общата визова политика като част от многопластова система, целяща да улесни законното пътуване и да овладее нелегалната имиграция посредством допълнително хармонизиране на националното законодателство и практиките за обработване на документи в местни консулски мисии“, съгласно определеното в Хагската програма: укрепване на свободата, сигурността и правосъдието в Европейския съюз (4).

(4)

За визови цели държавите-членки следва да имат представителства или да бъдат представени във всички трети държави, за чиито граждани се прилагат визови изисквания. Държавите-членки, които нямат свое консулство в определена трета държава или в даден район от определена трета държава, следва да се стремят да сключат договорености за представителство с цел да не се налага кандидатите за виза да полагат прекомерни усилия, за да получат достъп до консулствата.

(5)

Необходимо е да се установят правила относно транзитното преминаване през международни зони на летища с цел борба с нелегалната имиграция. Така от граждани от общ списък на трети държави следва да се изисква да притежават визи за летищен транзит. Въпреки това, в спешни случаи на масов приток на незаконни имигранти, държавите-членки следва да имат правото да налагат такова изискване и по отношение на граждани на трети държави, различни от посочените в общия списък. Индивидуалните решения на държавите-членки в това отношение следва да се преразглеждат ежегодно.

(6)	Кандидатите за визи следва да бъдат приемани с необходимото уважение към човешкото достойнство. Обработването на заявленията за издаване на визи следва да се осъществява с професионализъм и уважение и да съответства на преследваните цели.

(7)

Държавите-членки следва да гарантират, че качеството на предлаганата на обществеността услуга е с висок стандарт и следва добрите административни практики. Те следва да ангажират необходимия брой квалифициран персонал, както и достатъчно ресурси, за да улеснят доколкото е възможно процеса на кандидатстване за виза. Държавите-членки следва да гарантират, че по отношение на всички кандидати се прилага принципът „обслужване на едно гише“.

(8)

При условие че са изпълнени определени условия, следва да бъдат издавани многократни визи с цел да се намали административната тежест за консулствата на държавите-членки и да се способства за безпроблемното пътуване на често или редовно пътуващите лица. Кандидати, които са известни на консулствата като добросъвестни и надеждни лица, следва доколкото е възможно да се възползват от опростена процедура.

(9)

Поради регистрирането на биометрични данни във Визовата информационна система (ВИС), създадена с Регламент (ЕО) № 767/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно Визовата информационна система (ВИС) и обмена на данни между държави-членки относно визите за краткосрочно пребиваване (Регламент за ВИС) (5), личното явяване на кандидата — най-малко при първото кандидатстване — следва да е едно от основните изисквания при кандидатстването за виза.

(10)

С цел да се улесни процедурата за кандидатстване за виза при всяко следващо кандидатстване следва да се даде възможност за възпроизвеждане на пръстови отпечатъци, които вече са въведени във ВИС, в рамките на срок от 59 месеца. След изтичането на този срок пръстовите отпечатъци следва да бъдат снети отново.

(11)	Всички документи, данни или биометрични данни, получени от държава-членка в хода на процеса по кандидатстване за виза, се считат за „консулски документи“ съгласно Виенската конвенция за консулските отношения от 24 април 1963 г. и се обработват по съответния начин.

(12)	Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (6) се прилага за държавите-членки по отношение на обработването на лични данни съгласно настоящия регламент.

(13)

За да се улесни процедурата, следва да се предвидят различни форми на сътрудничество, като например ограничено представителство, съвместно използване на обекти, съвместни центрове за приемане на заявления, почетни консули и сътрудничество с външни изпълнители, като се имат предвид по-специално изискванията за защита на данните, установени в Директива 95/46/ЕО. В съответствие с условията, предвидени в настоящия регламент, държавите-членки следва да определят вида организационна структура, която ще използват във всяка трета държава.

(14)

Необходимо е да се предвидят разпоредби за случаи, при които държавите-членки решават да си сътрудничат с външни изпълнители за приемане на заявленията. Такова решение може да бъде взето, ако, при особени обстоятелства или поради свързани с местните условия причини, сътрудничеството с други държави-членки под формата на представителство, ограничено представителство, съвместното използване на обекти или общ център за приемане на заявления се окаже неподходящо за съответната държава-членка. Такива договорености следва да се установяват в съответствие с общите принципи за издаване на визи и с изискванията за защита на данните, уредени в Директива 95/46/ЕО. Освен това при установяването и изпълнението на такива договорености следва да се има предвид необходимостта от предотвратяване на практиката за търсене на по-изгодни варианти за получаване на виза (т.нар. „visa-shopping“).

(15)	Когато държавите-членки са взели решение да си сътрудничат с външен изпълнител, те следва да си запазят възможността да разрешат на всички кандидати да подават заявленията направо в дипломатическите им мисии или в консулските им служби.

(16)

Държавите-членки следва да си сътрудничат с външни изпълнители на базата на договор, който следва да съдържа разпоредби относно точните им отговорности, относно прекия и пълен достъп до помещенията им, информацията за кандидатите, поверителността и относно обстоятелствата, условията и процедурите за спиране или прекратяване на сътрудничеството.

(17)

Настоящият регламент, като позволява на държавите-членки да си сътрудничат с външни изпълнители за приемане на заявленията и същевременно въвежда принципа за „обслужване на едно гише“ при подаване на заявленията, създава дерогация от общото правило, че кандидатът трябва да се яви лично в дипломатическата мисия или в консулската служба. С това не се засяга възможността кандидатът да бъде поканен на лично интервю.

(18)

Местното шенгенско сътрудничество е изключително важно за хармонизираното прилагане на общата визова политика и за правилната оценка на рисковете, свързани с миграцията и/или сигурността. Предвид различията на местно равнище, следва да се оцени практическото прилагане на конкретни законодателни разпоредби в дипломатическите мисии и консулски служби на държавите-членки в отделни места с цел да се гарантира хармонизирано прилагане на законовите разпоредби, с което да се избегнат търсенето на по-изгодни варианти за получаване на виза (т.нар. „visa-shopping“) и различното третиране на кандидатите за визи.

(19)	Статистическите данни са важно средство за наблюдение на миграционните движения и могат да служат като ефикасен инструмент за управление. Следователно такива данни следва да се събират редовно в общ формат.

(20)	Мерките, необходими за прилагането на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (7).

(21)

По-специално на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия за приемане на изменения на приложенията към настоящия регламент. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, включително чрез допълването му с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(22)	За да се гарантира хармонизираното прилагане на настоящия регламент на оперативно равнище, следва да се съставят инструкции относно практиките и процедурите, които да се следват от държавите-членки при обработването на заявления за издаване на визи.

(23)	Трябва да се създаде обща интернет страница за шенгенски визи, за да се подобрят видимостта и единната представа за общата визова политика. Такава интернет страница ще служи като средство за предоставяне на обществеността на цялата съществена информация във връзка с кандидатстването за виза.

(24)	Следва да се приемат подходящи мерки за наблюдение и оценка на настоящия регламент.

(25)	Регламентът за ВИС и Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (8) следва да бъдат изменени, за да отчетат разпоредбите на настоящия регламент.

(26)	Сключени между Общността и трети държави двустранни споразумения, които имат за цел да улеснят обработването на заявления за издаване на визи, може да предвиждат дерогации от разпоредбите на настоящия регламент.

(27)	Когато държава-членка е домакин на олимпийски и параолимпийски игри, следва да се прилага специална схема за улесняване издаването на визи за членове на олимпийското семейство.

(28)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно установяването на процедури и условия за издаване на визи за транзитно преминаване или за планиран престой на територията на държавите-членки с продължителност, която не надвишава три месеца в рамките на всеки шестмесечен период, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно може да бъде постигната по-добре на общностно равнище, Общността може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(29)	Настоящият регламент зачита основните права и спазва принципите, признати по-специално от Конвенцията на Съвета на Европа за защита на правата на човека и основните свободи и от Хартата на основните права на Европейския съюз.

(30)	Условията, уреждащи влизането на територията на държави-членки или издаването на визи, не засягат правилата, уреждащи понастоящем признаването на валидността на документите за задгранично пътуване.

(31)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Дания не участва в приемането на настоящия регламент, не е обвързана от него и не го прилага. Като се има предвид, че настоящият регламент надгражда над достиженията на правото от Шенген съгласно разпоредбите на трета част, дял IV от Договора за създаване на Европейската общност, в съответствие с член 5 от същия протокол Дания решава в срок шест месеца след приемане от Съвета на настоящия регламент дали ще го прилага в националното си законодателство.

(32)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено между Съвета на Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия, за асоцииране на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (9), което попада в областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (10) относно някои договорености за прилагане на въпросното споразумение.

(33)

Следва да се предвиди разпоредба, която да позволи на представители на Исландия и Норвегия да бъдат приобщени към работата на комитетите, подпомагащи Комисията при упражняването на изпълнителните ѝ правомощия съгласно настоящия регламент. Такава договореност е предвидена в размяната на писма между Съвета на Европейския съюз и Исландия и Норвегия относно комитетите, които подпомагат Европейската комисия при изпълнение на нейните изпълнителни правомощия (11), приложена към горепосоченото споразумение. Комисията предостави на Съвета проекта на препоръка с оглед договарянето на тази разпоредба.

(34)

По отношение на Швейцария настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, приложението и развитието на достиженията на правото от Шенген (12), което попада в областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (13) относно сключването на посоченото споразумение.

(35)

По отношение на Лихтенщайн настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, които попадат в обхвата на член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО във връзка с член 3 от Решение 2008/261/ЕО на Съвета (14) относно подписването на споменатия протокол.

(36)

Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Обединеното кралство не участва в съответствие с Решение 2000/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. по отношение на искането на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (15). Следователно Обединеното кралство не участва в приемането на настоящия регламент, не е обвързано от него и не го прилага.

(37)

Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (16). Следователно Ирландия не участва в приемането на настоящия регламент, не е обвързана от него и не го прилага.

(38)

Настоящият регламент, с изключение на член 3, представлява разпоредби, които се основават на достиженията на правото от Шенген или по друг начин са свързани с него по смисъла на член 3, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2003 г. и по смисъла на член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2005 г.,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ДЯЛ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Цел и приложно поле

1.   Настоящият регламент определя условията и реда за издаване на визи за транзитно преминаване или за планиран престой на територията на държави-членки с продължителност, която не превишава три месеца в рамките на всеки шестмесечен период.

2.   Разпоредбите на настоящия регламент се прилагат по отношение на всеки гражданин на трета държава, който трябва да притежава виза, когато преминава външните граници на държавите-членки съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване (17), без това да засяга:

а)	правото на свободно движение, с което се ползват гражданите на трети държави, които са членове на семействата на граждани на Съюза;

б)

равностойни права, с които се ползват граждани на трети държави и членовете на техните семейства, които, съгласно споразуменията между Общността и нейните държави-членки, от една страна, и тези трети държави, от друга страна, имат права на свободно движение, равностойни на правата на граждани на Съюза и членове на техните семейства.

3.   Настоящият регламент също така съдържа списък на третите държави, от чиито граждани се изисква да притежават виза за летищен транзит по изключение от принципа за свободно транзитно преминаване, установен в приложение 9 към Чикагската конвенция за международно гражданско въздухоплаване, и определя условията и реда за издаване на визи за целите на транзитно преминаване през международните транзитни зони на летищата на държавите-членки.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1.	„гражданин на трета държава“ означава всяко лице, което не е гражданин на Съюза по смисъла на член 17, параграф 1 от Договора;

2.

„виза“ означава разрешение, издадено от държава-членка с цел: а) транзитно преминаване или планиран престой на територията на държавите-членки с продължителност не повече от три месеца в рамките на всеки шестмесечен период, считано от датата на първото влизане на територията на държавите-членки; б) транзитно преминаване през международните транзитни зони на летищата на държавите-членки;

3.	„единна виза“ означава виза, валидна за цялата територия на държавите-членки;

4.	„виза с ограничена териториална валидност“ означава виза, валидна за територията на една или няколко държави-членки, но не за всички държави-членки;

5.	„виза за летищен транзит“ означава виза, валидна за транзитно преминаване през международните зони на едно или повече летища на държавите-членки;

6.	„визов стикер“ означава единен формат за издаване на визите, определен с Регламент (ЕО) № 1683/95 на Съвета от 29 май 1995 г. за определяне на единен формат за визи (18);

7.	„признат документ за задгранично пътуване“ означава документ за задгранично пътуване, признат от една или повече държави-членки с цел поставяне на визи;

8.

„единна бланка за поставяне на виза“ означава единният формат на формулярите за поставяне на визи, издавани от държавите-членки на лица, които притежават документи за задгранично пътуване, които не са признати от държавата-членка, която е изготвила формуляра по смисъла на Регламент (ЕО) № 333/2002 на Съвета от 18 февруари 2002 г. за единния формат на формуляра за поставяне на визите, които се издават от държавите-членки на лицата, които притежават пътен документ, който не е признат от държавата-членка, която е изготвила формуляра (19);

9.	„консулство“ означава дипломатическа мисия или консулска служба на държава-членка, упълномощена да издава визи и оглавявана от щатно консулско длъжностно лице по смисъла на Виенската конвенция за консулските отношения от 24 април 1963 г.;

10.	„заявление“ означава заявление за издаване на виза;

11.	„търговски посредник“ означава частна административна агенция, транспортно дружество или туристическа агенция (туроператор или краен продавач).

ДЯЛ II

ВИЗА ЗА ЛЕТИЩЕН ТРАНЗИТ

Член 3

Граждани на трети държави, които трябва да притежават виза за летищен транзит

1.   Гражданите на третите държави, изброени в приложение IV, трябва да притежават виза за летищен транзит при преминаване през международните транзитни зони на летищата, намиращи се на територията на държавите-членки.

2.   В спешни случаи на масов приток на незаконни имигранти отделните държави-членки могат да изискат граждани на трети държави, различни от посочените в параграф 1, да притежават виза за летищен транзит при преминаване през международните транзитни зони на летищата, намиращи се на тяхна територия. Държавите-членки нотифицират Комисията за тези решения преди тяхното влизане в сила, както и за отмяната на изискване за притежаване на виза за летищен транзит.

3.   В рамките на работата на комитета, посочен в член 52, параграф 1, нотификациите се преразглеждат ежегодно с цел включване на съответната трета държава в списъка, установен в приложение IV.

4.   Когато третата държава не бъде включена в списъка, установен в приложение IV, съответната държава-членка може да запази, при условие че са спазени условията по параграф 2, или да отмени изискването за притежаване на виза за летищен транзит.

5.   Следните категории лица се освобождават от изискването да притежават виза за летищен транзит, предвидено в параграфи 1 и 2:

а)	титуляри на валидна единна виза, национална виза за дългосрочно пребиваване или разрешение за пребиваване, издадени от държава-членка;

б)	граждани на трети държави, които притежават валидни разрешения за пребиваване, изброени в приложение V и издадени от Андора, Канада, Япония, Сан Марино или Съединените американски щати, гарантиращи безусловното обратно приемане на титулярите им;

в)	граждани на трети държави, които притежават валидна виза за държава-членка или за държава — страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г., Канада, Япония или Съединените американски щати, или които се връщат от тези държави, след като са използвали визата;

г)	членове на семействата на граждани на Европейския съюз, както е посочено в член 1, параграф 2, буква а);

д)	притежатели на дипломатически паспорти;

е)	членове на екипажи на въздухоплавателни средства, които са граждани на договаряща страна по Чикагската конвенция за международно гражданско въздухоплаване.

ДЯЛ III

РЕД И УСЛОВИЯ ЗА ИЗДАВАНЕ НА ВИЗИ

ГЛАВА I

Органи, участващи в процедурите, свързани със заявленията

Член 4

Органи, компетентни да участват в процедурите, свързани със заявленията

1.   Заявленията се разглеждат от консулствата, които взимат решение по тях.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 на външните граници на държавите-членки органите за граничен контрол на лица могат да разглеждат и вземат решение по заявленията в съответствие с членове 35 и 36.

3.   В неевропейските отвъдморски територии на държавите-членки разглеждането на заявленията и вземането на решения по тях може да се извършва от органите, определени от съответната държава-членка.

4.   Държава-членка може да поиска в разглеждането на заявленията и във вземането на решения по тях да участват органи, различни от посочените в параграфи 1 и 2.

5.   Държава-членка може да поиска друга държава-членка да се консултира с нея или да я информира в съответствие с членове 22 и 31.

Член 5

Държава-членка, компетентна за разглеждането на заявленията и вземането на решение по тях

1.   Държавата-членка, компетентна за разглеждането на заявление за издаване на единна виза и за вземането на решение по него, е:

а)	държавата-членка, чиято територия представлява единственото местоназначение на посещението(ята);

б)	ако посещението включва повече от едно местоназначение, държавата-членка, чиято територия представлява основното местоназначение на посещението(ята) с оглед продължителността или целта на престоя; или

в)	ако основното местоназначение не може да бъде определено, държавата-членка, чиято външна граница кандидатът възнамерява да пресече, за да влезе на територията на държавите-членки.

2.   Държавата-членка, компетентна за разглеждането на заявление за издаване на единна виза с цел транзитно преминаване и за вземането на решение по него, е:

а)	в случай на транзитно преминаване само през една държава-членка — съответната държава-членка; или

б)	в случай на транзитно преминаване през няколко държави-членки — държавата-членка, чиято външна граница кандидатът възнамерява да премине като начало на транзитното преминаване.

3.   Държавата-членка, компетентна за разглеждането на заявление за издаване на виза за летищен транзит и за вземането на решение по него, е:

а)	в случай на еднократен летищен транзит — държавата-членка, на чиято територия е разположено летището на транзитно преминаване; или

б)	в случай на двукратен или многократен летищен транзит — държавата-членка, на чиято територия е разположено летището на първото транзитно преминаване.

4.   Държавите-членки си сътрудничат, за да се избегне ситуация, в която заявление не може да бъде разгледано и по него да бъде взето решение, тъй като държавата-членка, която е компетентна в съответствие с параграфи 1—3, не е представена, нито е представлявана в третата държава, в която кандидатът подава заявление в съответствие с член 6.

Член 6

Териториална компетентност на консулствата

1.   Заявлението се разглежда и решение по него се взема от консулството на компетентната държава-членка, в чийто консулски окръг кандидатът пребивава законно.

2.   Консулство на компетентната държава-членка разглежда и взема решение по заявлението, подадено от гражданин на трета държава, който се намира законно, но не пребивава в неговия консулски окръг, ако кандидатът е обосновал подаването на заявлението в това консулство.

Член 7

Компетентност за издаване на визи на граждани на трети държави, които законно пребивават на територията на държава-членка

Граждани на трети държави, които законно пребивават на територията на държава-членка и от които се изисква да притежават виза, за да влязат на територията на една или повече държави-членки, кандидатстват за издаване на виза в консулството на държавата-членка, която е компетентна в съответствие с член 5, параграф 1 или 2.

Член 8

Договорености за представителство

1.   Държава-членка може да приеме да представлява друга държава-членка, която е компетентна в съответствие с член 5, за целите на разглеждане на заявления и издаването на визи от името на другата държава-членка. Държава-членка може също да представлява друга държава-членка в ограничена степен — само за приемане на заявления и за събиране на биометрични данни.

2.   Когато възнамерява да откаже издаване на виза, консулството на представляващата държава-членка изпраща заявлението за издаване на виза на съответните органи на представляваната държава-членка, които вземат окончателно решение по заявлението в сроковете, установени в член 23, параграф 1, 2 или 3.

3.   Събирането и предаването на досиета и данни на представляваната държава-членка се осъществяват при спазване на съответните правила за защита на данните и изисквания за сигурност.

4.   Между представляващата и представляваната държава-членка се сключва двустранна договореност, която съдържа следните елементи:

а)	уточнява продължителността в случаите на временно представителство и реда и условията за неговото прекратяване;

б)	евентуално предоставяне от страна на представляваната държава-членка на сгради, персонал и заплащане в случаите, когато тя има консулство в съответната трета държава;

в)	евентуално изискване представляващата държава-членка да изпраща заявленията от определени категории граждани на трети държави на централните органи на представляваната държава-членка за предварителна консултация съгласно член 22;

г)	чрез дерогация от параграф 2, евентуално упълномощаване на консулството на представляващата държава-членка да отказва издаването на виза след разглеждане на заявлението.

5.   Държави-членки, които нямат свое консулство в трета държава, се стремят да сключат договорености за представителство с държави-членки, които имат консулства в тази държава.

6.   С цел да се гарантира, че лошата транспортна инфраструктура или големите разстояния в даден регион или географска област няма да изискват от кандидатите прекомерни усилия за достъп до консулство, държавите-членки, които нямат свое консулство в този регион или географска област, се стремят да сключат договорености за представителство с държави-членки, които имат консулства в съответния регион или област.

7.   Представляваната държава-членка нотифицира на Комисията договореностите за представителството или прекратяването на такива договорености преди влизането им в сила или прекратяването им.

8.   В същото време консулството на представляващата държава-членка информира консулствата на другите държави-членки и делегацията на Комисията в съответния консулски окръг относно договореностите за представителство или относно прекратяването на такива договорености преди влизането им в сила или прекратяването им.

9.   Когато консулството на представляващата държава-членка реши да сътрудничи с външен изпълнител в съответствие с член 43 или с акредитирани търговски посредници, предвидени в член 45, това сътрудничество включва заявления, попадащи в обхвата на договорености за представителство. Централните органи на представляваната държава-членка биват уведомени предварително относно реда и условията на такова сътрудничество.

ГЛАВА II

Заявление

Член 9

Практически условия за подаване на заявление

1.   Заявленията се подават не по-рано от три месеца преди началото на планираното посещение. Титулярите на многократна виза могат да подадат заявление преди изтичането на срока на валидност на визата, ако тя е валидна за срок от поне шест месеца.

2.   От кандидатите може да се изисква предварително да уговорят час за подаването на заявление. Като правило уговорената среща се провежда в срок до две седмици от датата, на която срещата е поискана.

3.   В надлежно обосновани спешни случаи консулството може да разреши на кандидатите да подадат заявленията си без уговорена среща или такава се провежда незабавно.

4.   Заявленията могат да бъдат подадени в консулството лично от кандидата или от акредитирани търговски посредници, както е предвидено в член 45, параграф 1, без да се засягат разпоредбите на член 13, или в съответствие с член 42 или 43.

Член 10

Общи правила за подаване на заявление

1.   Без да се засягат разпоредбите на членове 13, 42, 43 и 45, кандидатите се явяват лично при подаването на заявление.

2.   Консулствата могат да не прилагат изискването, посочено в параграф 1, когато кандидатът им е известен като добросъвестно и надеждно лице.

3.   При подаване на заявление кандидатът:

а)	представя заявление по образец в съответствие с член 11;

б)	представя документ за задгранично пътуване в съответствие с член 12;

в)	представя снимка в съответствие със стандартите, определени в Регламент (ЕО) № 1683/95 или, в случаите, когато ВИС е напълно функционираща съгласно член 48 от Регламента за ВИС — в съответствие със стандартите, определени в член 13 от настоящия регламент;

г)	позволява снемането на пръстови отпечатъци в съответствие с член 13, когато е приложимо;

д)	заплаща визова такса в съответствие с член 16;

е)	прилага съответните придружаващи документи в съответствие с член 14 и приложение II;

ж)	когато е приложимо, представя доказателство за притежаване на подходяща и валидна медицинска застраховка за пътуване в чужбина в съответствие с член 15.

Член 11

Заявление по образец

1.   Всеки кандидат за виза подава попълнено и подписано заявление по образец съгласно приложение I. Лицата, вписани в документа за задгранично пътуване на кандидата, подават отделно заявление по образец. Малолетните и непълнолетните кандидати подават заявление по образец, подписано от лице, упражняващо постоянно или временно родителски права или което е законен настойник.

2.   Консулството безплатно предоставя заявлението по образец на кандидатите и осигурява широк и лесен достъп до него.

3.   Заявлението по образец е на разположение на следните езици:

а)	официалния(те) език(ци) на държавата-членка, за чиято виза се кандидатства;

б)	официалния(те) език(ци) на приемащата държава;

в)	официалния(те) език(ци) на приемащата държава и официалния(те) език(ци) на държавата-членка, за чиято виза се кандидатства; или

г)	в случай на представителство, официалния(те) език(ци) на представляващата държава-членка.

Наред с посочените в буква а) езици заявлението по образец може да бъде на разположение и на друг от официалните езици на институциите на Европейския съюз.

4.   Ако заявлението по образец не е на разположение на официалния(те) език(ци) на приемащата държава, на кандидатите се предоставя отделно негов превод на този(тези) език(ци).

5.   Превод на заявлението по образец на официалния(те) език(ци) на приемащата държава се прави в рамките на местното шенгенско сътрудничество, предвидено в член 48.

6.   Консулството уведомява кандидатите за езика(езиците), който(ито) може(могат) да се използва(т) при попълване на заявлението по образец.

Член 12

Документ за задгранично пътуване

Кандидатът представя валиден документ за задгранично пътуване, който отговоря на следните условия:

а)

срокът на валидност изтича най-малко три месеца след планираната дата на отпътуване от територията на държавите-членки или, в случай на многократни посещения, след последната планирана дата на отпътуване от територията на държавите-членки. При надлежно обосновани спешни случаи обаче това условие може да не бъде спазено;

б)	съдържа най-малко две празни страници;

в)	е издаден в рамките на предходните десет години.

Член 13

Биометрични данни

1.   Държавите-членки събират биометрични данни от кандидата, включващи негова снимка и неговите десет пръстови отпечатъка, в съответствие със защитните механизми, предвидени в Конвенцията на Съвета на Европа за защита на правата на човека и основните свободи, в Хартата на основните права на Европейския съюз и в Конвенцията на ООН за правата на детето.

2.   При подаване на първото заявление от кандидата се изисква да се яви лично. В този момент се събират следните биометрични данни на кандидата:

—	снимка, сканирана или направена в момента на подаването на заявление, и

—	неговите десет пръстови отпечатъка, снети дигитално от положени върху равна повърхност пръсти.

3.   В случаите, когато пръстовите отпечатъци, снети от кандидата като част от предходно заявление, са въведени във ВИС за първи път най-много 59 месеца преди датата на новото заявление, те се копират при последващото заявление.

При основателни съмнения относно самоличността на кандидата обаче консулството снема пръстови отпечатъци в срока, посочен в първа алинея.

Освен това, ако при подаване на заявлението не може веднага да се установи, че пръстовите отпечатъци са снети в срока, посочен в първа алинея, кандидатът може да поиска да му бъдат снети пръстовите отпечатъци.

4.   В съответствие с член 9, параграф 5 от Регламента за ВИС снимката, приложена към всяко заявление, се въвежда във ВИС. От кандидата не се изисква да се явява лично за тази цел.

Техническите изисквания за снимката са в съответствие с международните стандарти, установени в Документ 9303 на Международната организация за гражданска авиация (ИКАО), част 1, 6-о издание.

5.   Пръстовите отпечатъци се снемат в съответствие със стандартите на ИКАО и Решение 2006/648/ЕО на Комисията от 22 септември 2006 г. за определяне на техническите спецификации относно стандартите за биометрични характеристики, свързани с разработването на Визовата информационна система (20).

6.   Биометричните данни се събират от квалифициран и надлежно упълномощен персонал на органите, които са компетентни в съответствие с член 4, параграфи 1, 2 и 3. Под наблюдението на консулствата биометричните данни могат също да се събират и от квалифициран и надлежно упълномощен персонал на почетния консул, посочен в член 42, или на външен изпълнител, както е посочено в член 43. В случаи на съмнение съответната(ите) държава(и)-членка(и) предоставя(т) възможност за проверка в консулството на пръстови отпечатъци, които са снети от външен изпълнител.

7.   Следните кандидати се освобождават от изискването за предоставяне на пръстови отпечатъци:

а)	деца на възраст до 12 години;

б)

лица, при които снемането на пръстови отпечатъци е физически невъзможно. Ако не е възможно снемането на отпечатъци от десет пръста, се събира максималният брой пръстови отпечатъци. Въпреки това, ако снемането е временно невъзможно, от кандидата се изисква да предостави пръстови отпечатъци при подаване на следващото заявление. Органите, компетентни в съответствие с член 4, параграфи 1, 2 и 3, имат право да поискат допълнително разяснение относно причините за временната невъзможност да се предоставят пръстови отпечатъци. Държавите-членки гарантират, че действат подходящи условия и ред, предоставящи гаранции за зачитане на достойнството на кандидата в случай на затруднения при събиране на данни;

в)	държавните глави или правителствените ръководители и членовете на националното правителство и придружаващите ги съпруги(зи), както и членовете на официалната им делегация, когато са поканени от правителства на държави-членки или от международни организации с официална цел;

г)	кралски особи и други високопоставени членове на кралското семейство, когато са поканени от правителство на държава-членка или международни организации с официална цел.

8.   В случаите, посочени в параграф 7, във ВИС се въвежда записът „не се прилага“ в съответствие с член 8, параграф 5 от Регламента за ВИС.

Член 14

Придружаващи документи

1.   При кандидатстване за единна виза кандидатът представя:

а)	документи, доказващи целта на пътуването;

б)	документи за осигурено настаняване или доказателство за достатъчно средства за покриване на разходите по настаняването;

в)

документи, доказващи, че кандидатът разполага с достатъчно средства за издръжка както за срока на планирания престой, така и за завръщането си в държавата на произход или пребиваване, или за транзитно преминаване в трета държава, влизането в която е гарантирано за него, или удостоверяващи, че може да придобие тези средства по законен начин в съответствие с член 5, параграф 1, буква в) и параграф 3 от Кодекса на шенгенските граници;

г)	информация, позволяваща да се направи преценка за намерението на кандидата да напусне територията на държавите-членки преди изтичането на срока на валидност на визата, за която кандидатства.

2.   При кандидатстване за виза за летищен транзит кандидатът представя:

а)	документи във връзка със следващото пътуване до крайното местоназначение след планирания летищен транзит;

б)	информация, позволяваща да се направи преценка за намерението на кандидата да не влиза на територията на държавите-членки.

3.   Неизчерпателен списък на придружаващите документи, които консулството може да изиска от кандидата, за да провери дали са изпълнени условията по параграфи 1 и 2, се съдържа в приложение II.

4.   Държавите-членки могат да изискат от кандидатите за виза да представят доказателство за финансово подпомагане и/или за настаняване при частно лице чрез попълването на формуляр, изготвен от всяка държава-членка. В този формуляр се посочва по-специално:

а)	дали служи като доказателство за финансово подпомагане и/или за настаняване;

б)	дали канещото лице е физическо лице, дружество или организация;

в)	самоличността на канещото лице и данни за връзка с него;

г)	поканения(те) кандидат(и);

д)	адрес на настаняване;

е)	продължителност и цел на престоя;

ж)	евентуални семейни връзки с канещото лице.

Освен на официалния(те) език(ци) на държавата-членка, формулярът се изготвя на поне още един официален език на институциите на Европейския съюз. Формулярът предоставя на подписващото лице информацията, която се изисква съгласно член 37, параграф 1 от Регламента за ВИС. Образец от формуляра се нотифицира на Комисията.

5.   В рамките на местното шенгенско сътрудничество се прави оценка на необходимостта от допълване и хармонизиране на списъците от придружаващи документи в рамките на всеки консулски окръг, за да се отчетат местните обстоятелства.

6.   По отношение на кандидати, известни със своята добросъвестност и надеждност, по-специално във връзка с правомерното използване на предишни визи, консулствата може и да не прилагат едно или няколко от изискванията по параграф 1, ако няма съмнение, че при преминаването на външните граници на държавите-членки кандидатът изпълнява изискванията по член 5, параграф 1 от Кодекса на шенгенските граници.

Член 15

Медицинска застраховка за пътуване в чужбина

1.   Кандидати за единна еднократна или двукратна виза доказват, че притежават необходимата и валидна медицинска застраховка за пътуване в чужбина, която да може да покрие всички разходи, които може да възникнат във връзка с репатриране по медицински причини, за спешна медицинска помощ и/или за болнично лечение по спешност или смърт по време на техния(те) престой(и) на територията на държавите-членки.

2.   Кандидати за единна многократна виза („многократно влизане“) доказват, че притежават необходимата и валидна медицинска застраховка за пътуване в чужбина, която покрива периода на първото им планирано посещение.

Наред с това такива кандидати подписват декларацията, съдържаща се в заявлението по образец, като декларират, че са осведомени за необходимостта от притежаване на медицинска застраховка за пътуване в чужбина за следващи периоди на престой.

3.   Застраховката трябва да бъде валидна за цялата територия на държавите-членки и да покрива целия период на планиран престой или транзитно преминаване. Минималният размер на покритие е 30 000 EUR.

При издаване на виза с ограничена териториална валидност, обхващаща територията на повече от една държава-членка, застраховката трябва да е валидна най-малко на територията на съответните държави-членки.

4.   По принцип кандидатите сключват застраховка в държавата на своето пребиваване. Когато това е невъзможно, те трябва да положат усилия да си направят застраховка в друга държава.

В случаите, когато друго лице сключва застраховка от името на кандидата, се прилагат условията, посочени в параграф 3.

5.   Когато преценяват адекватността на застрахователното покритие, консулствата установяват дали вземанията, предявени с иск срещу застрахователното дружество, могат да бъдат събрани в дадена държава-членка.

6.   Изискването за застраховка може да се счита за изпълнено, когато се установи, че кандидатът за виза е застрахован предполагаемо в достатъчна степен с оглед на неговото професионално положение. Освобождаването от задължението да се представи доказателство за медицинска застраховка за пътуване в чужбина може да засяга определени професионални групи, като морските лица, които в резултат на тяхната професионална дейност вече имат медицинска застраховка за пътуване в чужбина.

7.   Притежателите на дипломатически паспорти се освобождават от изискването да притежават медицинска застраховка за пътуване в чужбина.

Член 16

Визова такса

1.   Кандидатите заплащат визова такса в размер на 60 EUR.

2.   Децата на възраст между шест и 12 години заплащат визова такса в размер на 35 EUR.

3.   Размерът на визовата такса се преразглежда периодично, за да отразява административните разходи.

4.   Освобождават се от визова такса кандидати, които попадат в една от следните категории:

а)	деца на възраст до шест години;

б)	ученици, студенти, докторанти и придружаващите ги преподаватели при престой с учебна или образователна цел;

в)

научни работници от трети държави, пътуващи с цел извършване на научни изследвания по смисъла на Препоръка № 2005/761/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 септември 2005 г. за облекчаване издаването от държавите-членки на единни визи за краткосрочен престой на изследователи от трети държави, които пътуват в рамките на Общността с цел извършване на научни изследвания (21);

г)	представители на организации с нестопанска цел на възраст 25 г. или по-малко, участващи в семинари, конференции, спортни, културни или образователни събития, организирани от организации с нестопанска цел.

5.   Визовата такса може да не се събира от:

а)	деца между шест и 12 години;

б)	притежателите на дипломатически и служебни паспорти;

в)	лица на възраст 25 г. или по-малко, които участват в семинари, конференции, спортни, културни или образователни събития, организирани от организации с нестопанска цел.

В рамките на местното шенгенско сътрудничество държавите-членки се стремят да хармонизират прилагането на тези изключения.

6.   В индивидуални случаи, когато това служи за насърчаване на културни или спортни интереси, както и интереси в областта на външната политика, политиката на развитие и други области от жизненоважен обществен интерес или по причини от хуманитарен характер размерът на визовата такса може да бъде намален или лицето да бъде освободено от заплащането ѝ.

7.   Визовата такса се събира в евро, в националната валута на третата държава, в която е подадено заявлението, или във валутата, обичайно използвана в тази трета държава, и не се възстановява освен в случаите, посочени в член 18, параграф 2 и член 19, параграф 3.

Когато визовата такса се събира във валута, различна от евро, нейният размер се определя и редовно се преразглежда въз основа на обменния курс на еврото, определен от Европейската централна банка. Събираната такса може да бъде закръглена и в рамките на местното шенгенско сътрудничество консулствата гарантират събирането на сходни по размер такси.

8.   Кандидатът получава разписка за платена визова такса.

Член 17

Такса за услугата

1.   Допълнителна такса за услугата може да бъде събирана от външен изпълнител, както е посочено в член 43. Таксата за услугата е пропорционална на разходите, направени от външния изпълнител при извършване на една или повече от задачите, посочени в член 43, параграф 6.

2.   Таксата за услугата се определя в правния акт, посочен в член 43, параграф 2.

3.   В рамките на местното шенгенско сътрудничество държавите-членки гарантират, че таксата за услугата, заплащана от кандидата, отразява в пълна степен услугите, предлагани от външния изпълнител, и е съобразена с местните обстоятелства. Освен това те се стремят да хармонизират приложената такса за услугата.

4.   Таксата за услугата не може да надхвърля половината от размера на визовата такса, определен в член 16, параграф 1, независимо от възможно намаляване на или освобождаване от плащане на визова такса, както е предвидено в член 16, параграфи 2, 4, 5 и 6.

5.   Съответната(ите) държава(и)-членка(и) запазва(т) възможността да разреши(ат) на всички кандидати да подават заявленията директно в нейното (техните) консулство(а).

ГЛАВА III

Разглеждане на заявления и вземане на решение по тях

Член 18

Проверка на компетентността на консулството

1.   При подаване на заявление консулството проверява дали е компетентно да го разгледа и да вземе решение по него в съответствие с разпоредбите на членове 5 и 6.

2.   Ако консулството не е компетентно, то незабавно връща заявлението по образец и всички представени от кандидата документи, както и визовата такса, и посочва компетентното консулство.

Член 19

Допустимост

1.   Компетентното консулство проверява дали:

—	заявлението е било подадено в рамките на периода, посочен в член 9, параграф 1,

—	заявлението съдържа елементите, посочени в член 10, параграф 3, букви а)—в),

—	от кандидата са събрани биометрични данни, и

—	визовата такса е платена.

2.   Когато компетентното консулство установи, че посочените в параграф 1 условия са изпълнени, заявлението е допустимо и консулството:

—	прилага процедурите, посочени в член 8 от Регламента за ВИС, и

—	разглежда заявлението.

Данните се въвеждат във ВИС единствено от надлежно упълномощени консулски служители в съответствие с член 6, параграф 1, член 7 и член 9, параграфи 5 и 6 от Регламента за ВИС.

3.   В случаите, когато компетентното консулство установи, че посочените в параграф 1 условия не са изпълнени, заявлението е недопустимо и консулството незабавно:

—	връща заявлението по образец и всички представени от кандидата документи,

—	унищожава събраните биометрични данни,

—	връща визовата такса, и

—	не пристъпва към разглеждане на заявлението.

4.   Заявление, което не изпълнява изискванията по параграф 1, може по изключение да бъде счетено за допустимо по причини от хуманитарен характер или по съображения от национален интерес.

Член 20

Поставяне на печат като удостоверение на допустимостта на заявление

1.   Когато заявлението е допустимо, компетентното консулство подпечатва документа за задгранично пътуване на кандидата. Печатът е по образеца съгласно приложение III и се поставя в съответствие с разпоредбите на посоченото приложение.

2.   Дипломатическите, служебните/официалните и специалните паспорти не се подпечатват.

3.   Разпоредбите на настоящия член се прилагат за консулствата на държавите-членки до датата, от която ВИС започне да действа напълно във всички региони, в съответствие с член 48 от Регламента за ВИС.

Член 21

Проверка на условията за влизане и оценка на риска

1.   При разглеждане на заявление за издаване на единна виза се проверява дали кандидатът изпълнява условията за влизане, посочени в член 5, параграф 1, букви а), в), г) и д) от Кодекса на шенгенските граници, като по-специално се преценява дали кандидатът представлява риск за незаконна имиграция или за сигурността на държавите-членки, както и дали възнамерява да напусне територията на държавите-членки преди изтичане на визата, за която кандидатства.

2.   За всяко заявление за издаване на виза се прави справка във ВИС в съответствие с член 8, параграф 2 и член 15 от Регламента за ВИС. Държавите-членки гарантират, че се използват напълно всички критерии за търсене съгласно член 15 от Регламента за ВИС, за да се избегне грешен отказ или неправилно установяване на самоличността.

3.   Когато проверява дали кандидатът отговаря на условията за влизане, консулството проверява:

а)	дали представеният документ за задгранично пътуване не е неистински, подправен или преправен;

б)

дали кандидатът е обосновал целта и условията на планирания престой, дали разполага с достатъчно средства за издръжка както за срока на планирания престой, така и за завръщането си в държавата на произход или пребиваване, или за транзитното преминаване в трета държава, в която е сигурен, че ще бъде допуснат, или дали може да придобие тези средства по законен начин;

в)	дали кандидатът е лице, за което има подаден сигнал в Шенгенската информационна система (ШИС) с цел отказ за влизане;

г)

дали кандидатът не представлява заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве, определени в член 2, параграф 19 от Кодекса на шенгенските граници, или за международните отношения на държава-членка, по-специално когато няма подаден сигнал в националните бази данни на държавите-членки с цел отказ за влизане на посочените основания;

д)	че кандидатът притежава подходяща и валидна медицинска застраховка за пътуване в чужбина, когато е приложимо.

4.   Когато е приложимо, консулството проверява продължителността на предишни и планирани престои с цел проверка дали кандидатът не е превишил максималния срок на разрешен престой на територията на държавите-членки, без да се вземат предвид евентуални периоди на престой, разрешени на основание национална виза за дългосрочно пребиваване или разрешение за пребиваване, издадени от друга държава-членка.

5.   Средствата за издръжка за планирания престой се преценяват с оглед на продължителността и целта на престоя и въз онова на средните цени в съответната(ите) държава(и)-членка(и) за храна и настаняване от среден клас, умножени по броя на дните на престоя, като за база се използват референтните суми, установени от държавите-членки в съответствие с член 34, параграф 1, буква в) от Кодекса на шенгенските граници. Доказателство за финансово подпомагане и/или за настаняване при частно лице може също да представлява доказателство за достатъчно средства за издръжка.

6.   При разглеждане на заявление за издаване на виза за летищен транзит консулството по-специално проверява:

а)	дали представеният документ за задгранично пътуване не е неистински, подправен или преправен;

б)	местата на отпътуване и местоназначение на гражданина на трета държава и съответствието между планирания маршрут и летищния транзит;

в)	доказателството за следващо пътуване до крайното местоназначение.

7.   Разглеждането на заявлението се основава главно на автентичността и надеждността на представените документи, както и на истинността и надеждността на направените от кандидата декларации.

8.   При разглеждането на дадено заявление консулствата могат в надлежно обосновани случаи да поканят кандидата на интервю и да поискат допълнителни документи.

9.   Предишен отказ за издаване на виза не води до автоматичен отказ по ново заявление. Ново заявление за издаване на виза се оценява въз основа на цялата налична информация.

Член 22

Предварителна консултация с централните органи на други държави-членки

1.   Държава-членка може да изиска централните органи на други държави-членки да се консултират с нейните централни органи при разглеждането на заявления, подадени от граждани на конкретни трети държави или конкретни категории такива граждани. Не се правят консултации по заявления за издаване на виза за летищен транзит.

2.   Консултираните централни органи дават окончателен отговор в срок седем календарни дни след консултацията. Липсата на отговор в посочения срок означава, че те нямат основания да откажат издаването на визата.

3.   Държавите-членки нотифицират на Комисията въвеждането или оттеглянето на изискването за такава предварителна консултация преди началото на неговото прилагане. Информацията се подава и в рамките на местното шенгенско сътрудничество в съответния консулски окръг.

4.   Комисията уведомява държавите-членки за направените нотификации.

5.   От датата на заместване на Шенгенската консултативна мрежа, както е посочено в член 46 от Регламента за ВИС, предварителните консултации се извършват в съответствие с член 16, параграф 2 от същия регламент.

Член 23

Решение по заявлението

1.   Решение по заявленията се взема в срок от 15 календарни дни считано от датата на подаването на заявление, което е допустимо в съответствие с член 19.

2.   В отделни случаи този срок може да бъде продължен до 30 календарни дни, по-конкретно когато е необходимо допълнително разглеждане на заявлението, или в случай на представителство, когато се консултират с органите на представляваната държава-членка.

3.   По изключение, когато в конкретни случаи са необходими допълнителни документи, този срок може да се продължи най-много до 60 календарни дни.

4.   Ако заявлението не е оттеглено, се взема решение за:

а)	издаване на единна виза в съответствие с член 24;

б)	издаване на виза с ограничена териториална валидност в съответствие с член 25;

в)	отказ за издаване на виза в съответствие с член 32; или

г)	преустановяване на разглеждането на заявлението и предоставянето му на съответните органи на представляваната държава-членка в съответствие с член 8, параграф 2.

Обстоятелството, че снемането на пръстови отпечатъци е физически невъзможно, в съответствие с член 13, параграф 7, буква б) не оказва влияние върху решението за издаване или отказ за издаване на виза.

ГЛАВА IV

Издаване на виза

Член 24

Издаване на единна виза

1.   Срокът на валидност на визата и продължителността на разрешения престой се определят въз основа на разглеждането, извършено в съответствие с член 21.

Визата може да бъде издадена за еднократно, двукратно или многократно влизане. Срокът на валидност не може да надхвърля пет години.

В случай на транзит продължителността на разрешения престой трябва да съответства на времето, необходимо за транзитното преминаване.

Без да се засягат разпоредбите на член 12, буква а), срокът на валидност на визата включва и допълнителен „гратисен период“ от 15 дни.

Държавите-членки могат да решат да не предоставят такъв „гратисен период“ по причини, свързани с обществения ред или международните отношения на която и да е от държавите-членки.

2.   Без да се засягат разпоредбите на член 12, буква а), многократните визи се издават със срок на валидност между шест месеца и пет години, ако са спазени следните условия:

а)

кандидатът докаже необходимостта или обоснове намерението си за често и/или редовно пътуване, по-специално произтичащи от неговия професионален статус или семейно положение, като например представители на деловите среди, държавни служители, осъществяващи редовни официални контакти с държавите-членки и институциите на ЕС, представители на организации на гражданското общество, пътуващи с цел образователна подготовка, семинари и конференции, членове на семействата на граждани на Съюза, членове на семействата на граждани на трети държави, законно пребиваващи в държавите-членки и морски лица; и

б)

кандидатът докаже своята добросъвестност и надеждност, по-специално във връзка с правомерното използване на предишни единни визи или визи с ограничена териториална валидност, своето икономическо положение в държавата на произход и действителното си намерение да напусне територията на държавите-членки преди изтичането на визата, за която кандидатства.

3.   Данните, посочени в член 10, параграф 1 от Регламента за ВИС, се въвеждат във ВИС, след като бъде взето решение за издаване на такава виза.

Член 25

Издаване на виза с ограничена териториална валидност

1.   Виза с ограничена териториална валидност се издава по изключение в следните случаи:

а)

когато по причини от хуманитарен характер или от национален интерес или поради международни задължения съответната държава-членка счете за необходимо: i) да приложи дерогация от принципа, че условията за влизане съгласно член 5, параграф 1, букви а), в), г) и д) от Кодекса на шенгенските граници трябва да бъдат изпълнени; ii) да издаде виза въпреки възражението за издаване на единна виза на държавата-членка, с която е направена консултация в съответствие с член 22; или iii) да издаде виза поради спешност, въпреки че не е направена предварителната консултация в съответствие с член 22; или

б)	когато по причини, които консулството счита за обосновани, е издадена нова виза за престой през същия шестмесечен период на кандидат, който през този шестмесечен период вече е използвал единна виза или виза с ограничена териториална валидност, позволяваща тримесечен престой.

2.   Виза с ограничена териториална валидност е валидна за територията на държавата-членка, която я издава. По изключение тя може да бъде валидна за територията на повече от една държава-членка, при условие че се получи съгласието на всяка от тези държави-членки.

3.   Когато кандидатът притежава документ за задгранично пътуване, който не е признат в една или повече, но не във всички държави-членки, се издава виза, валидна за територията на държавите-членки, които признават документа за задгранично пътуване. Когато държавата-членка, която издава визата, не признава документа за задгранично пътуване на кандидата, издадената виза е валидна само за тази държава-членка.

4.   Когато виза с ограничена териториална валидност е издадена в случаите, описани в параграф 1, буква а), централните органи на държавата-членка, издала визата, предават съответната информация на централните органи на другите държави-членки незабавно, посредством процедурата, посочена в член 16, параграф 3 от Регламента за ВИС.

5.   Данните, определени в член 10, параграф 1 от Регламента за ВИС, се въвеждат във ВИС, след като бъде взето решение за издаване на такава виза.

Член 26

Издаване на виза за летищен транзит

1.   Визата за летищен транзит е валидна за преминаване през международните транзитни зони на летищата, намиращи се на територията на държавите-членки.

2.   Без да се засягат разпоредбите на член 12, буква а), срокът на валидност на визата включва и допълнителен „гратисен период“ от 15 дни.

Държавите-членки могат да решат да не предоставят такъв „гратисен период“ по причини, свързани с обществения ред или международните отношения на която и да е от държавите-членки.

3.   Без да се засягат разпоредбите на член 12, буква а), многократни визи за летищен транзит могат да се издават със срок на валидност не по-дълъг от шест месеца.

4.   За вземането на решение за издаване на многократни визи за летищен транзит от особено значение са следните критерии:

а)	необходимостта кандидатът да извършва често и/или редовно транзитни преминавания; и

б)

добросъвестността и надеждността на кандидата, по-специално правомерното използване на предишни единни визи или визи с ограничена териториална валидност или визи за летищен транзит, неговото икономическо положение в държавата на произход и действителното му намерение да предприеме следващото си пътуване.

5.   Когато от кандидата се изисква да притежава виза за летищен транзит в съответствие с разпоредбите на член 3, параграф 2, визата за летищен транзит е валидна единствено за транзитно преминаване през международните транзитни зони на летищата, намиращи се на територията на съответната(ите) държава(и)-членка(и).

6.   Данните, определени в член 10, параграф 1 от Регламента за ВИС, се въвеждат във ВИС, след като бъде взето решение за издаване на такава виза.

Член 27

Попълване на визовия стикер

1.   При попълване на визовия стикер се въвеждат задължителните данни, посочени в приложение VII, а машинночитаемата зона се попълва, както е предвидено в документ 9303 на ИКАО, част 2.

2.   Държавите-членки може да добавят допълнителни данни в раздел „забележки“ на визовия стикер, които не повтарят задължителните данни от приложение VII.

3.   Всички данни на визовия стикер се разпечатват, като на отпечатания визов стикер не се правят промени на ръка.

4.   Визовите стикери се попълват на ръка само в случаи на технически форсмажорни обстоятелства. В попълнен на ръка визов стикер не се правят промени.

5.   Когато визов стикер е попълнен на ръка в съответствие с параграф 4 от настоящия член, тази информация се въвежда във ВИС в съответствие с член 10, параграф 1, буква к) от Регламента за ВИС.

Член 28

Анулиране на попълнен визов стикер

1.   Когато се открие грешка на визов стикер, който още не е положен в документа за задгранично пътуване, визовият стикер се анулира.

2.   Когато се открие грешка, след като визовият стикер е бил положен в документа за задгранично пътуване, визовият стикер се анулира чрез поставяне на кръст с неизтриваемо мастило върху него и се полага нов визов стикер на друга страница.

3.   Когато се открие грешка след въвеждането на съответните данни във ВИС съгласно член 10, параграф 1 от Регламента за ВИС, грешката се поправя в съответствие с член 24, параграф 1 от същия регламент.

Член 29

Полагане на визовите стикери

1.   Разпечатаният визов стикер, съдържащ данните, посочени в член 27 и приложение VII, се полага в документа за задгранично пътуване в съответствие с разпоредбите в приложение VIII.

2.   Когато държавата-членка, издаваща визата, не признава документа за задгранично пътуване на кандидата, се използва единна бланка за поставяне на визата.

3.   Когато визовият стикер е положен на единна бланка за поставяне на визата, тази информация се въвежда във ВИС в съответствие с член 10, параграф 1, буква й) от Регламента за ВИС.

4.   Индивидуални визи, издавани на лица, които са вписани в документа за задгранично пътуване на кандидата, се полагат в този документ за задгранично пътуване.

5.   Когато документът за задгранично пътуване, в който са включени такива лица, не се признава от издаващата държава-членка, стикерът за индивидуална виза се полага върху единна бланка за поставяне на виза.

Член 30

Права, произтичащи от издадена виза

Притежаването на единна виза или на виза с ограничена териториална валидност не поражда автоматично право на влизане.

Член 31

Информиране на централните органи на други държави-членки

1.   Държава-членка може да изиска централните ѝ органи да бъдат информирани за визи, издадени от консулства на други държави-членки на граждани на конкретни трети държави или на конкретни категории такива граждани, с изключение в случай на визи за летищен транзит.

2.   Държавите-членки нотифицират на Комисията въвеждането или оттеглянето на изискване за такава информация, преди то да започне да се прилага. Информацията се подава и в рамките на местното шенгенско сътрудничество в съответния консулски окръг.

3.   Комисията уведомява държавите-членки за направените нотификации.

4.   Считано от посочената в член 46 от Регламента за ВИС дата, информацията се предава в съответствие с член 16, параграф 3 от същия регламент.

Член 32

Отказ за издаване на виза

1.   Без да се засягат разпоредбите на член 25, параграф 1, издаването на виза се отказва:

а)

ако кандидатът: i) представя документ за задгранично пътуване, който е неистински, подправен или преправен; ii) не обоснове целта и условията на планирания престой; iii) не представи доказателство за достатъчно средства за издръжка както за срока на планирания престой, така и за завръщането си в държавата на произход или пребиваване, или за транзитното преминаване в трета държава, в която е сигурен, че ще бъде допуснат, или не може да придобие тези средства по законен начин; iv) вече е пребивавал три месеца в рамките на текущия шестмесечен период на територията на държавите-членки като титуляр на единна виза или на виза с ограничена териториална валидност; v) е лице, за което е подаден сигнал в ШИС с цел отказ за влизане; vi) се счита за заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност или общественото здраве, определени в член 2, параграф 19 от Кодекса на шенгенските граници, или за международните отношения на държава-членка, по-специално когато има подаден сигнал в националните бази данни на държавите-членки с цел отказ за влизане на посочените по-горе основания; или vii) не представя доказателство за притежаване на подходяща и валидна медицинска застраховка за пътуване в чужбина, когато е приложимо; или

б)	ако са налице основателни съмнения относно автентичността на приложените документи, представени от кандидата, истинността на тяхното съдържание, надеждността на направените изявления или намерението му да напусне територията на държавите-членки преди изтичането на визата, за която кандидатства.

2.   Кандидатът се уведомява за решението за отказ и за мотивите, на които се основава, чрез стандартния формуляр, съдържащ се в приложение VI.

3.   Кандидати, на които е отказана виза, имат право на обжалване. Жалбите се завеждат срещу държавата-членка, взела окончателното решение по заявлението, в съответствие с националното законодателство на тази държава-членка. Държавите-членки предоставят на кандидатите информация за процедурата, която да следват в случай на обжалване, както е посочено в приложение VI.

4.   В случаите, посочени в член 8, параграф 2, консулството на представляващата държава-членка уведомява кандидата за решението, взето от представляваната държава-членка.

5.   Информацията за отказаната виза се въвежда във ВИС в съответствие с член 12 от Регламента за ВИС.

ГЛАВА V

Промени в издадена виза

Член 33

Удължаване

1.   Срокът на валидност и/или продължителността на престоя на издадена виза се удължава, ако компетентният орган на държавата-членка счете, че титулярят на визата е представил доказателство за форсмажорни обстоятелства или за причини от хуманитарен характер, които го възпрепятстват да напусне територията на държавите-членки преди изтичането на срока на валидност или на разрешената с визата продължителност на престоя. Удължаването се извършва безплатно.

2.   Срокът на валидност и/или продължителността на престоя по силата на издадена виза може да бъде удължен, ако титулярят на визата представи доказателство за сериозни лични причини, които оправдават удължаването на срока на валидност или на продължителността на престоя. За удължаване на срока на валидност на виза се заплаща такса в размер на 30 EUR.

3.   При отсъствие на друго решение на органа, удължаващ срока на валидност на визата, териториалната валидност на удължената виза остава същата като на първоначалната виза.

4.   Компетентни да удължат срока на валидност на визата са органите на държавата-членка, на чиято територия гражданинът на трета държава се намира към момента на подаване на заявлението за удължаване.

5.   Държавите-членки уведомяват Комисията относно органите, компетентни за удължаване на срока на валидност на визите.

6.   Удължаването на срока на валидност на визите се прави чрез полагане на визов стикер.

7.   Информацията за визи с удължен срок на валидност се въвежда във ВИС съгласно член 14 от Регламента за ВИС.

Член 34

Анулиране и отмяна на визата

1.   Виза се анулира, когато стане очевидно, че към момента на нейното издаване условията за това не са били спазени, по-специално при наличие на сериозни основания да се счита, че визата е получена чрез измама. По правило визата се анулира от компетентните органи на държавата-членка, която я е издала. Визата може да бъде анулирана и от компетентните органи на друга държава-членка, като в такъв случай органите на държавата-членка, издали визата, се уведомяват за това анулиране.

2.   Виза се отменя, когато стане очевидно, че условията за нейното издаване вече не са спазени. Поначало виза се отменя от компетентните органи на държавата-членка, която я е издала. Виза може да бъде отменена от компетентните органи на друга държава-членка, като в такъв случай органите на държавата-членка, издали визата, се уведомяват за тази отмяна.

3.   Виза може да бъде отменена по искане на нейния титуляр. Компетентните органи на държавата-членка, издали визата, се уведомяват за тази отмяна.

4.   Непредставянето от страна на титуляря на визата на границата на един или повече от придружаващите документи, посочени в член 14, параграф 3, не води автоматично до решение за анулиране или отмяна на визата.

5.   Когато се анулира или отмени визата, върху нея се поставя печат „АНУЛИРАНА“ или „ОТМЕНЕНА“, като освен това оптически променливият знак на визовия стикер, знакът за сигурност „ефект на латентно изображение“, както и терминът „виза“ се правят невалидни чрез зачеркване.

6.   Кандидатът се уведомява за решението за анулиране или отмяна на визата и за причините, на които се основава то, посредством стандартния формуляр, съдържащ се в приложение VI.

7.   Титулярят на виза, която е била анулирана или отменена по негово искане, има право на обжалване, освен ако визата е била отменена в съответствие с параграф 3. Жалбите се завеждат срещу държавата-членка, взела решението за анулиране или отмяна, в съответствие с националното законодателство на съответната държава-членка. Държавите-членки предоставят на кандидатите информация относно процедурата, която да следват в случай на обжалване, както е посочено в приложение VI.

8.   Информацията за анулирани или отменени визи се въвежда във ВИС в съответствие с член 13 от Регламента за ВИС.

ГЛАВА VI

Визи, издадени на външните граници

Член 35

Визи, за които са подадени заявления на външните граници

1.   В изключителни случаи визи могат да бъдат издавани на гранични контролно-пропускателни пунктове, ако са изпълнени следните условия:

а)	кандидатът отговаря на условията, определени в член 5, параграф 1, букви а), в), г) и д) от Кодекса на шенгенските граници;

б)	кандидатът не е имал възможност да кандидатства за виза предварително и, ако е необходимо, представя документи, доказващи непредвидими и неотложни причини за влизане; и

в)	завръщането на кандидата в държавата му на произход или пребиваване или транзитното преминаване през държави, различни от държавите-членки, които прилагат достиженията на правото от Шенген в пълен обем, се счита за сигурно.

2.   Когато заявлението за издаване на виза се подава на външната граница, изискването кандидатът да има медицинска застраховка за пътуване в чужбина може да се отмени, когато тази медицинска застраховка за пътуване в чужбина не може да се направи на този граничен контролно-пропускателен пункт или по причини от хуманитарен характер.

3.   Виза, издадена на външна граница, е единна виза, даваща на титуляря си право на престой с максимална продължителност 15 дни в зависимост от целта и условията на планирания престой. При транзитно преминаване продължителността на разрешения престой отговаря на времето, необходимо за целите на транзитното преминаване.

4.   Когато условията, определени в член 5, параграф 1, букви а), в), г) и д) от Кодекса на шенгенските граници, не са изпълнени, органите, отговарящи за издаване на виза на границата, могат да издадат виза с ограничена териториална валидност в съответствие с член 25, параграф 1, буква а) от настоящия регламент само за територията на държавата-членка, издаваща визата.

5.   По правило на външната граница не се издава виза на гражданин на трета държава, попадащ в категорията на лица, за които е необходима предварителна консултация в съответствие с член 22.

Все пак, в изключителни случаи в съответствие с член 25, параграф 1, буква а), на такива лица на външната граница може да бъде издадена виза с ограничена териториална валидност за територията на държавата-членка, издаваща визата.

6.   В допълнение към основанията за отказ на виза, предвидени в член 32, параграф 1, издаването на виза се отказва на граничен контролно-пропускателен пункт, когато не са спазени условията по параграф 1, буква б) от настоящия член.

7.   Прилагат се разпоредбите относно основанието и уведомлението за отказите и правото на обжалване, уредени в член 32, параграф 3 и приложение VI.

Член 36

Визи, издавани на външната граница на морски лица за транзитно преминаване

1.   На морско лице, за което има изискването да притежава виза при преминаването на външните граници на държавите-членки, може да бъде издадена на границата виза с цел транзитно преминаване, ако лицето:

а)	изпълнява условията, предвидени в член 35, параграф 1; и

б)	преминава въпросната граница с цел качване, повторно качване или дебаркиране от кораб, на който то ще работи или работи като морско лице.

2.   Преди да издадат виза на границата на морско лице за транзитно преминаване, компетентните национални органи следва да спазят правилата, предвидени в приложение IX, част 1, и да се уверят, че необходимата информация относно въпросното морско лице е обменена посредством надлежно попълнен формуляр за транзитно преминаване на морски лица, както е предвидено в приложение IX, част 2.

3.   Настоящият член не засяга прилагането на член 35, параграфи 3, 4 и 5.

ДЯЛ IV

АДМИНИСТРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ И ОРГАНИЗАЦИЯ

Член 37

Организация на визовите отдели

1.   Държавите-членки отговарят за организацията на визовите отдели в техните консулства.

За да се предотврати спад в нивото на бдителност и да се защитят служителите от възможността да бъдат изложени на натиск на местно ниво, се създават ротационни схеми за служителите, които пряко се занимават с кандидатите, когато това е уместно. Особено внимание се обръща на ясните работни структури и точното разпределение/разделение на отговорности във връзка с вземането на крайните решения по заявленията. Достъпът до ВИС, ШИС и друга поверителна информация е ограничен и включва само ограничен брой надлежно упълномощени служители. Трябва да се вземат подходящи мерки за предотвратяване на неразрешен достъп до такива бази данни.

2.   Съхранението и ползването на визови стикери е обект на подходящи мерки за сигурност, за да се избегне измама или загуба. Всяко консулство води отчет на наличните визови стикери и регистрира начина, по който е използван всеки визов стикер.

3.   Консулствата на държавите-членки пазят архиви на заявленията. Всяко индивидуално досие съдържа заявлението за издаване на виза, копия от съответните придружаващи документи, регистър на направените проверки и референтния номер на издадената виза, за да могат служителите, при необходимост, да възстановят фактите, въз основа на които е взето решението по заявлението.

Индивидуалните досиета за заявленията се пазят поне две години, считано от датата, на която е взето решението по заявлението, посочено в член 23, параграф 1.

Член 38

Ресурси за разглеждане на заявления за издаване на виза и наблюдение на консулствата

1.   Държавите-членки изпращат достатъчен брой подходящи служители, които да изпълняват задълженията, свързани с разглеждане на заявленията, по такъв начин, че да гарантират разумно и хармонизирано качество на услугите за обществеността.

2.   Помещенията отговарят на съответните функционални изисквания за адекватност и позволяват прилагането на подходящи мерки за сигурност.

3.   Централните органи на държавите-членки осигуряват подходящо обучение на външните служители и на местно наетите лица и отговарят за предоставянето на тези служители на пълна, точна и актуална информация относно съответното общностно и национално законодателство.

4.   Централните органи на държавите-членки осигуряват често и адекватно наблюдение на разглеждането на заявления и вземат коригиращи мерки при установяване на отклонения от разпоредбите на настоящия регламент.

Член 39

Поведение на служителите

1.   Консулствата на държавите-членки гарантират, че кандидатите се посрещат учтиво.

2.   Консулските служители изпълняват задължения си, като напълно зачитат човешкото достойнство. Всички взети мерки са пропорционални на преследваните с тях цели.

3.   При изпълнението на своите задължения консулските служители не дискриминират лица на основание пол, расов или етнически произход, религия или вяра, увреждания, възраст или сексуална ориентация.

Член 40

Форми на сътрудничество

1.   Всяка държава-членка отговаря за организацията на процедурите, свързани със заявленията. По правило заявления се подават пред консулство на държава-членка.

2.   Държавите-членки:

а)	оборудват консулствата и органите, отговарящи за издаването на визи на границата, с необходимите материали за събиране на биометрични данни, както и офисите на почетните си консули, когато тези офиси служат за събиране на биометрични данни в съответствие с член 42; и/или

б)	си сътрудничат с една или повече държави-членки в рамките на местното шенгенско сътрудничество или чрез други подходящи контакти под формата на ограничено представителство, съвместно използване на обекти или общ център за приемане на заявления в съответствие с член 41.

3.   При особени обстоятелства или по причини, свързани с местните условия, като например:

а)	големият брой кандидати не позволява приемането на заявления и събирането на данни да се организират в срок и при нормални условия; или

б)	по никакъв друг начин не е възможно да се осигури добро териториално покритие на съответната трета държава,

и ако формите на сътрудничество, посочени в параграф 2, буква б), се окажат неподходящи за съответната държава-членка, държавата-членка може, в краен случай, да си сътрудничи с външен изпълнител в съответствие с член 43.

4.   Без да се засяга правото кандидатът да бъде поканен на лично интервю, както е предвидено в член 21, параграф 8, изборът на форма на организация не води до изискване при подаване на заявлението кандидатът да се яви лично на повече от едно място.

5.   Държавите-членки информират Комисията относно начина, по който възнамеряват да организират процедурите, свързани със заявленията, във всяка една консулска служба.

Член 41

Сътрудничество между държавите-членки

1.   Когато се избере „съвместно използване на обекти“, служители на консулствата на една или повече държави-членки извършват процедурите, свързани със заявления (включително събирането на биометричните данни), подадени до тях пред консулството на друга държава-членка, и ползват нейното оборудване. Съответните държави-членки се споразумяват за срока и условията на прекратяване на съвместното използване на обекти, както и за дела от визовата такса, която трябва да получи държавата-членка, чието консулство се използва.

2.   Когато се създават „общи центрове за приемане на заявления“, служители на консулствата на две или повече държави-членки са събрани в една сграда с цел кандидатите да подават заявления (включително биометричните данни). Кандидатите се насочват към държавата-членка, компетентна да разгледа заявлението и да вземе решение по него. Държавите-членки се споразумяват за срока и условията на прекратяване на такова сътрудничество, както и за поделяне на разходите между участващите държави-членки. Една държава-членка отговаря за договорите, свързани с логистиката, и за дипломатическите отношения с приемащата държава.

3.   В случай на прекратяване на сътрудничеството с други държави-членки държавите-членки осигуряват приемственост при предоставяне на пълния набор от услуги.

Член 42

Изпълнение на някои функции от почетни консули

1.   Почетните консули също могат да бъдат упълномощени да изпълняват някои или всички задачи, посочени в член 43, параграф 6. Предприемат се подходящи мерки за гарантиране на сигурността и защитата на данните.

2.   Ако почетният консул не е държавен служител на държава-членка, при изпълнението на тези задачи се спазват предвидените в приложение X изисквания, с изключение на разпоредбите в точка Г, буква в) от същото приложение.

3.   Ако почетният консул е държавен служител на държава-членка, съответната държава-членка гарантира, че се прилагат изисквания, сравними с изискванията, които биха се прилагали, ако задачите се изпълняваха от нейното консулство.

Член 43

Сътрудничество с външни изпълнители

1.   Държавите-членки се стремят да си сътрудничат с един и същ външен изпълнител съвместно с една или повече държави-членки, без да се засягат правилата относно възлагането на обществени поръчки и конкуренцията.

2.   Сътрудничеството с външен изпълнител се основава на правен акт, който отговаря на изискванията, предвидени в приложение X.

3.   Държавите-членки в рамките на местното шенгенско сътрудничество обменят информация за избора на външните изпълнители и установяването на реда и условията в техните съответни правни актове.

4.   Разглеждането на заявленията, интервютата, ако се налагат, решението по заявленията и отпечатването и полагането на визовите стикери се извършват единствено от консулството.

5.   Външните изпълнители нямат достъп до ВИС при каквито и да е обстоятелства. Достъпът до ВИС е запазен изключително и само за надлежно упълномощени служители на консулствата.

6.   На външен изпълнител може да бъде възложено да извършва една или повече от следните задачи:

а)	предоставяне на обща информация относно изискванията и заявленията по образец за издаване на виза;

б)	информиране на кандидатите относно необходимите придружаващи документи въз основа на списък;

в)	събиране на данни и заявления (включително събиране на биометрични данни) и предаване на заявленията на консулството;

г)	събиране на визовата такса;

д)	уреждане на срещи за лично явяване в консулството или при външния изпълнител;

е)	вземане на документите за задгранично пътуване, включително уведомлението за отказ, според случая, от консулствата и връщане на кандидата.

7.   При избора на външен изпълнител съответната(ите) държава(и)-членка(и) надлежно проверява(т) платежоспособността и надеждността на дружеството, включително необходимите лицензи, търговска регистрация, дружествени устави, банкови договори, и гарантира(т), че няма конфликт на интереси.

8.   Съответната(ите) държава(и)-членка(и) гарантира(т), че избраният външен изпълнител спазва реда и условията, определени в правния акт, посочен в параграф 2.

9.   Съответната(ите) държава(и)-членка(и) носи(ят) отговорност за спазването на правилата за защита на данните при обработването на данните и се контролира(т) в съответствие с разпоредбите на член 28 от Директива 95/46/ЕО.

Сътрудничеството с външен изпълнител не ограничава, нито изключва отговорност, която възниква съгласно националното законодателство на съответната(ите) държава(и)-членка(и) при нарушаване на задълженията във връзка с личните данни на кандидатите или при изпълнение на една или повече от посочените в параграф 6 задачи. Настоящата разпоредба не засяга исковете, които може да бъдат подадени пряко срещу външния изпълнител съгласно националното законодателство на съответната трета държава.

10.   Съответната(ите) държава(и)-членка(и) осигурява(т) обучение на външния изпълнител, което съответства на познанията, необходими за предоставяне на подходящи услуги и достатъчно информация на кандидатите.

11.   Съответната(ите) държава(и)-членка(и) осъществява(т) непосредствено наблюдение върху изпълнението на правния акт, посочен в параграф 2, включително относно:

а)	основната информация относно изискванията за издаване на виза и заявленията по образец, предоставена от външния изпълнител на кандидатите;

б)

всички технически и организационни мерки за сигурност, необходими за защита на личните данни срещу неволно или незаконно унищожаване или неволно изгубване, изменение, непозволено разкриване или достъп, по-специално когато сътрудничеството включва предаването на досиета и данни на консулството на съответната(ите) държава(и)-членка(и), както и срещу всички други незаконни форми на обработване на лични данни;

в)	събирането и предаването на биометрични данни;

г)	взетите мерки за осигуряване на спазване на разпоредбите за защита на данните.

За тази цел консулството(ата) на съответната(ите) държава(и)-членка(и) редовно провежда(т) проверки на място в помещенията на външния изпълнител.

12.   В случай на прекратяване на сътрудничеството с външен изпълнител държавите-членки гарантират приемственост при предоставяне на пълния набор от услуги.

13.   Държавите-членки предоставят на Комисията копие от правния акт, посочен в параграф 2.

Член 44

Криптиране и сигурно прехвърляне на данни

1.   При сключени договорености за представителство между държавите-членки и сътрудничество на държавите-членки с външен изпълнител или изпълнение на някои функции от почетни консули представляваната(ите) държава(и)-членка(и) или съответната(ите) държава(и)-членка(и) гарантира(т), че данните са изцяло криптирани, независимо дали се предават по електрон път или физически върху електронен носител от органите на представляващата(ите) държава(и)-членка(и) на органите на представляваната(ите) държава(и)-членка(и) или от външния изпълнител, или от почетния консул на органите на съответната(ите) държава(и)-членка(и).

2.   В трети държави, които забраняват криптирането на данни при предаването им по електронен път от органите на представляващата държава-членка на органите на представляваната(ите) държава(и)-членка(и) или от външния изпълнител, или от почетният консул на органите на съответната(ите) държава(и)-членка(и), представляваната(ите) държава(и)-членка(и) или съответната(ите) държава(и)-членка(и) не допуска(т) представляващата държава-членка или външният изпълнител, или почетният консул да предава данни по електронен път.

В такъв случай представляваната(ите) държава(и)-членка(и) или съответната(ите) държава(и)-членка(и) гарантира(т), че електронните данни се предават физически в изцяло криптирана форма върху електронен носител от органите на представляващата държава-членка на органите на представляваната(ите) държава(и)-членка(и) или от външния изпълнител, или от почетния консул на органите на съответната(ите) държава(и)-членка(и) от консулски служител на държава-членка или, когато такова предаване би наложило предприемането на непропорционални или неразумни мерки, по друг сигурен и безопасен начин, например чрез използване на установени оператори с опит в транспортирането на документи и данни от чувствителен характер във въпросната трета държава.

3.   При всички случаи нивото на сигурност при предаването се адаптира в зависимост от чувствителния характер на данните.

4.   Държавите-членки или Общността се стремят да постигнат със съответните трети държави споразумение, чиято цел е да се отмени забраната за криптиране на данни при предаването им по електронен път от органите на представляващата държава-членка на органите на представляваната(ите) държава(и)-членка(и) или от външния изпълнител, или от почетния консул на органите на съответната(ите) държава(и)-членка(и).

Член 45

Сътрудничество на държавите-членки с търговски посредници

1.   Държавите-членки могат да сътрудничат с търговски посредници с оглед подаването на заявленията, с изключение на събирането на биометрични данни.

2.   Такова сътрудничество се базира на акредитация, дадена от съответните органи на държавите-членки. Акредитацията се дава по-специално въз основа на проверка на следните елементи:

а)	текущо състояние на търговския посредник: текущия лиценз, търговския регистър, договорите с банки;

б)	съществуващи договори с търговски партньори установени в държавите-членки, които предлагат настаняване и други пакети от туристически услуги;

в)	договори с транспортни дружества, които трябва да включват пътуване за отиване, както и гарантирано и фиксирано пътуване за връщане.

3.   Акредитираните търговски посредници подлежат на редовно наблюдение чрез проверки на място, което включва лични или телефонни интервюта с кандидати за виза, проверка на пътуванията и настаняването, проверка дали медицинската застраховка за пътуване в чужбина е подходяща и дали покрива индивидуалните пътници и, при необходимост, проверка на документите, отнасящи се до завръщане на група.

4.   В рамките на местното шенгенско сътрудничество се обменя информация за резултатите от дейността на съответните акредитирани търговски посредници относно открити нередности и откази по заявления за издаване на виза, подадени от търговски посредници, и относно открити форми на измама в документи за задгранично пътуване и неизпълнение на планувани пътувания.

5.   В рамките на местното шенгенско сътрудничество се обменят списъци на търговски посредници, на които е дадена акредитация от всяко консулство, и за тези, на които акредитацията е била оттеглена, заедно с причините за оттеглянето.

Всяко консулство се уверява, че обществеността е информирана за списъка на акредитираните търговски посредници, с които си сътрудничи.

Член 46

Производство на статистика

Държавите-членки произвеждат годишни статистики относно визите в съответствие с таблицата в приложение XII. Статистиките се предават до 1 март за предходната календарна година.

Член 47

Информация за обществеността

1.   Централните органи и консулствата на държавите-членки предоставят на обществеността цялостната информация относно заявлението за издаване на виза, по-специално относно:

а)	критерии, условия и процедури за кандидатстване за виза;

б)	начините за уговаряне на среща, ако е приложимо;

в)	мястото, където може да бъде подадено заявление (компетентно консулство, общ център за приемане на заявления за издаване на визи или външен изпълнител);

г)	акредитирани търговски посредници;

д)	факта, че предвиденото в член 20 подпечатване няма правни последици;

е)	сроковете за разглеждане на заявленията, предвидени в член 23, параграфи 1, 2 и 3;

ж)	третите държави, за чиито граждани или конкретните категории граждани се прави предварителна консултация или се дължи информация;

з)

факта, че кандидатът трябва да бъде уведомен за решенията за отказ, че в тези решения трябва да се посочват мотивите, на които се основават, и че кандидатите, по чиито заявления има решения за отказ, имат право на обжалване, заедно с информация относно процедурата, която да се следва в случай на обжалване, включително компетентния орган, както и крайния срок за подаване на жалба;

и)	факта, че самото притежаване на виза не предоставя автоматично право на влизане и че на външната граница от титулярите на виза се изисква доказателство, че изпълняват условията за влизане, както е предвидено в член 5 от Кодекса за шенгенските граници.

2.   Представляващата и представляваната държава-членка информират обществеността относно договореностите за представителство, посочени в член 8, преди влизането в сила на тези договорености.

ДЯЛ V

МЕСТНО ШЕНГЕНСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Член 48

Местно шенгенско сътрудничество между консулствата на държавите-членки

1.   За да гарантират хармонизираното прилагане на общата визова политика, като се вземат предвид, когато е необходимо, местните обстоятелства, консулствата на държавите-членки и Комисията си сътрудничат в рамките на всеки консулски окръг и преценяват необходимостта от установяването на:

а)	хармонизиран списък на придружаващи документи, които се подават от кандидатите за издаване на виза, като се вземат предвид член 14 и приложение II;

б)	общи критерии за разглеждане на заявленията във връзка с освобождаването от плащане на визова такса в съответствие с член 16, параграф 5 и по въпроси, отнасящи се до превода на заявлението по образец в съответствие с член 11, параграф 5;

в)	пълен списък на документи за задгранично пътуване, издадени от държавата-домакин, който се актуализира редовно.

Ако при оценката на местното шенгенско сътрудничество във връзка с една или повече от букви а)—в) се потвърди необходимостта от местен хармонизиран подход, се приемат мерки за такъв подход съгласно процедурата, посочена в член 52, параграф 2.

2.   В рамките на местното шенгенско сътрудничество се изготвя обща информационна справка за единни визи и за визи с ограничена териториална валидност, и за визи за летищен транзит, а именно правата, които включва визата, и условията за кандидатстване за нея, включително, когато е приложимо, списъка на придружаващи документи, посочен в параграф 1, буква а).

3.   В рамките на местното шенгенско сътрудничество се обменя следната информация:

а)	месечна статистика за издадените единни визи, визи с ограничена териториална валидност и визи за летищен транзит, както и за броя на отказани визи,

б)

във връзка с оценката на рисковете от миграция и/или рисковете за сигурността, информация относно: i) социално-икономическата структура на държавата-домакин; ii) източници на информация на местно ниво, включително за социално осигуряване, здравно осигуряване, данъчни регистри и входно-изходни регистрации; iii) използване на подправени или преправени документи; iv) канали за нелегална имиграция; v) откази;

в)	информация относно сътрудничество с транспортни дружества;

г)	информация относно застрахователни предприятия, които осигуряват подходяща медицинска застраховка за пътуване в чужбина, включително проверка на вида покритие и възможна надвишена стойност на застраховката.

4.   По отношение на местното шенгенско сътрудничество редовно се провеждат съвещания между държавите-членки и Комисията, за да се обсъдят по-специално оперативни въпроси, свързани с прилагането на общата визова политика. Тези съвещания се свикват в рамките на консулския окръг от Комисията, освен ако не е договорено друго по искане на Комисията.

Могат да се организират съвещания по определена тема и да се създадат подгрупи за проучване на специфични въпроси в рамките на местното шенгенско сътрудничество.

5.   На местно равнище постоянно се изготвят и се разпространяват обобщаващи доклади за съвещанията в рамките на местното сътрудничество в рамките на Шенген. Комисията може да делегира изготвянето на докладите на определена държава-членка. Консулствата на всяка държава-членка изпращат докладите до централните ѝ органи.

Въз основа на тези доклади Комисията изготвя годишен доклад в рамките на консулския окръг, който се предоставя на Европейския парламент и на Съвета.

6.   Представителите на консулствата на държавите-членки, които по отношение на визите не прилагат достиженията на правото на Общността, или на трети държави могат ad hoc да бъдат поканени да участват в съвещанията за обмен на информация по въпроси, свързани с издаването на виза.

ДЯЛ VI

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 49

Договорености по отношение на олимпийските и параолимпийските игри

Държавите-членки, домакини на олимпийските игри или на параолимпийските игри, прилагат специфичните процедури и условия, които улесняват издаването на визи, дадени в приложение XI.

Член 50

Изменения на приложенията

Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент и които изменят приложения I, II, III, IV, V, VI, VII, VIII и XII, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 52, параграф 3.

Член 51

Инструкции за практическото прилагане на Визовия кодекс

Оперативни инструкции за практическото прилагане на разпоредбите на настоящия регламент се изготвят в съответствие с процедурата, посочена в член 52, параграф 2.

Член 52

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от комитет („визовия комитет“).

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него, при условие че мерките за прилагане, приети в съответствие с тази процедура, не променят основните разпоредби на настоящия регламент.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

3.   При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Член 53

Нотификация

1.   Държавите-членки нотифицират на Комисията:

а)	договореностите за представителство, посочени в член 8;

б)	трети държави, от чиито граждани отделни държави-членки изискват да притежават виза за летищен транзит при преминаване през международните транзитни зони на летищата, намиращи се на тяхна територия, както е посочено в член 3;

в)	националните формуляри за доказване на финансово подпомагане и/или настаняване при частно лице, посочени в член 14, параграф 4, ако е приложимо;

г)	списъка на трети държави, за които се изисква предварителна консултация съгласно член 22, параграф 1;

д)	списъка на трети държави, за които се изисква информацията, посочена в член 31, параграф 1;

е)	допълнителните национални вписвания в раздела „забележки“ на визовия стикер, така както е посочено в член 27, параграф 2;

ж)	органите, които са компетентни за удължаване на срока на валидност на визите, както е посочено в член 33, параграф 5;

з)	избраните форми на сътрудничество, посочени в член 40;

и)	статистика, произведена в съответствие с член 46 и приложение XII.

2.   Комисията предоставя нотифицираната информация съгласно параграф 1 на разположение на държавите-членки и обществеността посредством постоянна актуализирана електронна публикация.

Член 54

Изменения на Регламент (ЕО) № 767/2008

Регламент (ЕО) № 767/2008 се изменя, както следва:

1.

В член 4 параграф 1 се изменя, както следва: а) буква a) се заменя със следното: „а) „единна виза“ по смисъла на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността („Визов кодекс“) (22); б) буква б) се заличава; в) буква в) се заменя със следното: „в) „виза за летищен транзит“ по смисъла на член 2, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 810/2009;“ г) буква г) се заменя със следното: „г) „виза с ограничена териториална валидност“ по смисъла на член 2, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 810/2009;“ д) буква д) се заличава.

2.	В член 8, параграф 1 думите „При получаване на заявление за издаване на виза“ се заменят със следното: „Когато заявлението за издаване на виза е допустимо съгласно член 19 от Регламент (ЕО) № 810/2009“.

3.

Член 9 се изменя, както следва: а) заглавието се заменя със следното: „Данни, които да бъдат въведени след подаване на заявлението за издаване на виза“; б) параграф 4 се изменя, както следва: i) буква a) се заменя със следното: „а) фамилно име, фамилно име по рождение (предишно/и фамилно/и име/на), собствено/и име/на; дата на раждане, място на раждане, държава на раждане, пол;“ ii) буква д) се заличава; iii) буква ж) се заменя със следното: „ж) държава(и)-членка(и) — местоназначение и продължителност на планирания престой или транзитно преминаване;“ iv) буква з) се заменя със следното: „з) основна(и) цел(и) на пътуването;“ v) буква и) се заменя със следното: „и) планирана дата на пристигане в Шенгенското пространство и планирана дата на отпътуване от Шенгенското пространство;“ vi) буква й) се заменя със следното: „й) държава-членка на първо влизане;“ vii) буква к) се заменя със следното: „к) домашен адрес на кандидата за издаване на виза;“ viii) в буква л) думата „училище“ се заменя с „образователна институция“; ix) в буква м) думите „бащата и майката“ се заменят с „лицето, упражняващо родителските права или което е законен настойник“.

4.	В член 10, параграф 1 се добавя следната буква: „к) ако е приложимо, информация, указваща, че визовият стикер е попълнен на ръка.“

5.	В член 11 уводният параграф се заменя със следното: „Когато компетентният да издава визи орган, който представлява друга държава-членка, преустанови разглеждането на заявление за издаване на виза, той добавя следните данни към досието за заявлението за издаване на виза:“.

6.

Член 12 се изменя, както следва: а) в параграф 1 буква а) се заменя със следното: „а) информация за статуса, указваща, че визата е отказана и дали органът я е отказал от името на друга държава-членка;“ б) параграф 2 се заменя със следното: „2.   В досието за заявлението за издаване на виза се посочва(т) също така основанието(ята) за отказ на виза, което(ито) включва(т) едно или повече от следните: а) кандидатът за издаване на виза: i) представя документ за задгранично пътуване, който е неистински, подправен или преправен; ii) не представя обосновка за целта и условията на планирания престой; iii) не представя доказателство за достатъчно средства за издръжка както за срока на планирания престой, така и за завръщането си в държавата на произход или пребиваване, или за транзитното преминаване в трета държава, в която е сигурен, че ще получи достъп, или не може да придобие тези средства по законен начин; iv) вече е пребивавал три месеца в рамките на текущия шестмесечен период на територията на държавите-членки въз основа на единна виза или на виза с ограничена териториална валидност; v) е лице, за което е подаден сигнал в ШИС с цел отказ за влизане; vi) се счита за заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност или общественото здраве по смисъла на член 2, параграф 19 от Кодекса на шенгенските граници, или за международните отношения на държава-членка, по-специално когато има подаден сигнал в националните бази данни на държавите-членки с цел за отказ за влизане на същите основания; vii) не представя доказателство за притежаване на подходяща и валидна медицинска застраховка за пътуване в чужбина, когато е приложимо; б) предоставената информация относно обосновката на целта и условията на планирания престой не е надеждна; в) не е могло да бъде потвърдено намерението на кандидата да напусне територията на държавите-членки преди изтичането на визата; г) не са представени достатъчно доказателства, че кандидатът не е имал възможност да кандидатства за виза предварително, с което се оправдава подаването на заявление за издаване на виза на границата.“

7.

Член 13 се заменя със следното: „Член 13 Данни, които се добавят за анулирана или отменена виза: 1.   Когато е взето решение за анулиране или за отмяна на виза, визовият орган, който е взел решението, добавя следните данни към досието за заявлението: а) информация за статуса, показваща, че визата е анулирана или отменена; б) органа, анулирал или отменил визата, включително неговото местонахождение; в) място и дата на решението. 2.   В досието за заявлението се посочва(т) също и основанието(ята) за анулиране или отмяна на визата, което(ито) е(са): а) едно или повече от основанията, изброени в член 12, параграф 2; б) искането на титуляря визата да бъде отменена.“

8.

Член 14 се изменя, както следва: а) параграф 1 се изменя, както следва: i) уводният параграф се заменя със следното: „1.   Когато е взето решение за удължаване на срока на валидност и/или на продължителността на престоя по силата на издадена виза, визовият орган, който е удължил срока на валидност на визата, добавя следните данни към досието за заявлението:“; ii) буква г) се заменя със следното: „г) номера на визовия стикер на удължената виза;“ iii) буква ж) се заменя със следното: „ж) територията, на която титулярят на визата има право да пътува, ако териториалната валидност на удължената виза се отклонява от посочената в първоначалната виза;“ б) параграф 2 буква в) се заличава.

9.	В член 15, параграф 1 думите „съкращаване или удължаване на визата“ се заменят с думите „или удължаване на срока на валидност на визата“.

10.	Член 17 се изменя, както следва: а) точка 4 се заменя със следното: „4. държава-членка на първо влизане;“ б) точка 6 се заменя със следното: „6. вида на издадената виза;“ в) точка 11 се заменя със следното: „11. основна(и) цел(и) на пътуването;“.

11.	В член 18, параграф 4, буква в), член 19, параграф 2, буква в), член 20, параграф 2, буква г), член 22, параграф 2, буква г) се заличават думите „или съкратена“.

12.	В член 23, параграф 1, буква г) се заличава думата „съкратен“.

Член 55

Изменения в Регламент (ЕО) № 562/2006

Част А от приложение V към Регламент (ЕО) № 562/2006 се изменя, както следва:

а)	в точка 1 буква в) се заменя със следното: „в) анулира или отменя визите, според случая, в съответствие с условията, предвидени в член 34 от Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността (23);

б)	точка 2 се заличава.

Член 56

Отмяна

1.   Членове 9—17 от Конвенцията относно прилагането на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. се отменят.

2.   Отменят се:

а)	Решение на Шенгенския изпълнителен комитет от 28 април 1999 г. относно окончателните версии на Общия наръчник и Общите консулски инструкции (SCH/Com-ex (99) 13(Общите консулски инструкции, включително приложенията);

б)

решенията на Шенгенския изпълнителен комитет от 14 декември 1993 г. за удължаване на срока на валидност на единна виза (SCH/Com-ex(93) 21) и относно общите принципи за отмяна, анулиране или съкращаване срока на валидност на единна виза (SCH/Com-ex(93) 24), Решение на Шенгенския изпълнителен комитет от 22 декември 1994 г. относно обмена на статистическа информация за издаването на единни визи (SCH/Com-ex (94) 25), Решение на Шенгенския изпълнителен комитет от 21 април 1998 г. относно обмена на статистики относно издадени визи (SCH/Com-ex (98) 12) и Решение на Шенгенския изпълнителен комитет от 16 декември 1998 г. относно въвеждането на хармонизиран образец, служещ за доказателство за покана, финансово подпомагане или настаняване (SCH/Com-ex (98) 57);

в)	Съвместно действие 96/197/ПВР от 4 март 1996 г. относно режима на транзитно преминаване през летищата (24);

г)	Регламент (ЕО) № 789/2001 на Съвета от 24 април 2001 г. за запазване на изпълнителни правомощия на Съвета във връзка с някои подробни разпоредби и практически процедури за разглеждане на молби за визи (25);

д)	Регламент (ЕО) № 1091/2001 на Съвета от 28 май 2001 г. за свободното движение с виза за дългосрочно пребиваване (26);

е)	Регламент (ЕО) № 415/2003 на Съвета от 27 февруари 2003 г. за издаване на визи на границата, включително и на транзитно преминаващите моряци (27);

ж)

член 2 от Регламент (ЕО) № 390/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за изменение на Общите консулски инструкции за издаване на визи от дипломатическите мисии и консулските служби във връзка с въвеждането на биометрични данни и за включване на разпоредби относно организацията на приемането и обработването на заявления за издаване на визи (28).

3.   Позовавания на отменени правни актове се тълкуват като позовавания на настоящия регламент и се четат в съответствие с таблицата на съответствието в приложение XIII.

Член 57

Наблюдение и оценка

1.   Две години след като всички разпоредби на настоящия регламент са станали приложими, Комисията прави оценка на неговото прилагане. Тази цялостна оценка включва разглеждане на постигнатите резултати спрямо целите и на прилагането на разпоредбите на настоящия регламент, без да се засягат посочените в параграф 3 доклади.

2.   Комисията предава посочената в параграф 1 оценка на Европейския парламент и на Съвета. Въз основа на оценката Комисията представя, когато е необходимо, подходящи предложения за изменение на настоящия регламент.

3.   Три години след като ВИС е въведена в действие и на всеки четири години след това Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно прилагането на членове 13, 17 и 40—44 от настоящия регламент, включително относно събирането и използването на биометрични данни, оценка доколко е подходящ избраният стандарт на ИКАО, спазването на правилата за защита на данните, опита в работата с външни изпълнители, по-специално при събирането на биометрични данни, прилагането на правилото за 59 месеца по отношение снемането на пръстови отпечатъци и организацията на процедурите, свързани със заявленията. Докладът също така включва, въз основа на член 17, параграфи 12, 13 и 14 и член 50, параграф 4 от Регламента за ВИС, случаите, в които пръстови отпечатъци не са могли фактически да бъдат предоставени или тяхното предоставяне не се е изисквало поради съображения от правен характер, в съотношение с броя на случаите, в които са били събрани пръстови отпечатъци. Докладът включва информация относно случаите на отказ на виза на лице, което не е могло фактически да предостави пръстови отпечатъци. Докладът се придружава, където е необходимо, от подходящи предложения за изменение на настоящия регламент.

4.   В първия от докладите, посочени в параграф 3, се разглежда и въпросът за достатъчната степен на надеждност на пръстовите отпечатъци за установяване и проверка на самоличността на деца до 12-годишна възраст, и по-специално как с възрастта се променят пръстовите отпечатъци въз основа на резултатите от проучване, проведено под ръководството на Комисията.

Член 58

Влизане в сила

1.   Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2.   Той се прилага от 5 април 2010 г.

3.   Член 52 и член 53, параграф 1, букви а)—з) и параграф 2 се прилагат от 5 октомври 2009 г.

4.   Доколкото се касае за Шенгенската консултативна мрежа (технически спецификации), член 56, параграф 2, буква г) се прилага считано от датата, посочена в член 46 от Регламента за ВИС.

5.   Член 32, параграфи 2 и 3, член 34, параграфи 6 и 7 и член 35, параграф 7 се прилагат от 5 април 2011 г.

---

(1)  Становище на Европейския парламент от 2 април 2009 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и решение на Съвета от 25 юни 2009 г.

(2)  ОВ L 239, 22.9.2000 г., стр. 19.

(3)  ОВ C 326, 22.12.2005 г., стр. 1.

(4)  ОВ C 53, 3.3.2005 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 60.

(6)  ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.

(7)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(8)  ОВ L 105, 13.4.2006 г., стр. 1.

(9)  ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 36.

(10)  ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 31.

(11)  ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 53.

(12)  ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 52.

(13)  ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 1.

(14)  ОВ L 83, 26.3.2008 г., стр. 3.

(15)  ОВ L 131, 1.6.2000 г., стр. 43.

(16)  ОВ L 64, 7.3.2002 г., стр. 20.

(17)  ОВ L 81, 21.3.2001 г., стр. 1.

(18)  ОВ L 164, 14.7.1995 г., стр. 1.

(19)  ОВ L 53, 23.2.2002 г., стр. 4.

(20)  ОВ L 267, 27.9.2006 г., стр. 41.

(21)  ОВ L 289, 3.11.2005 г., стр. 23.

(22)  ОВ L 243, 15.9.2009 г., стр. 1.“;

(23)  ОВ L 243, 15.9.2009 г., стр. 1.“;

(24)  ОВ L 63, 13.3.1996 г., стр. 8.

(25)  ОВ L 116, 26.4.2001 г., стр. 2.

(26)  ОВ L 150, 6.6.2001 г., стр. 4.

(27)  ОВ L 64, 7.3.2003 г., стр. 1.

(28)  ОВ L 131, 28.5.2009 г., стр. 1.

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---