специално българско издание: глава 07 том 018 стр. 3 - 262
специално румънско издание: глава 07 том 018 стр. 3 - 262
специално хърватско издание: глава 07 том 011 стр. 18 - 277
English
Select your language
Official EU languages:
Access to European Union law
EUR-Lex
Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Need more search options? Use the
Advanced search
Document 32006L0087
2006/87/EC Directive of the European Parliament and of the Council of 12 December 2006 laying down technical requirements for inland waterway vessels and repealing Council Directive 82/714/EEC
Директива на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за установяване на техническите изисквания за плавателни съдове по вътрешни водни пътища и за отмяна на Директива 82/714/ЕИО (2006/87/ЕО) на Съвета
Директива на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за установяване на техническите изисквания за плавателни съдове по вътрешни водни пътища и за отмяна на Директива 82/714/ЕИО (2006/87/ЕО) на Съвета
OB L 389, 30/12/2006, p. 1–260
(ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, SK, SL, FI, SV) Този документ е публикуван в специално издание
(BG, RO, HR)
No longer in force, Date of end of validity: 06/10/2018; отменен и заместен от 32016L1629
Language
HTML
PDF
Official Journal
|
07/ 18 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
3 |
32006L0087
|
L 389/1 |
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ |
ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 12 декември 2006 година
за установяване на техническите изисквания за плавателни съдове по вътрешни водни пътища и за отмяна на Директива 82/714/ЕИО на Съвета
(2006/87/ЕО)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 71, параграф 1 от него,
като взеха предвид предложението на Комисията,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),
след консултации с Комитета на регионите,
в съответствие с процедурата, определена в член 251 от Договора (2),
като имат предвид, че:
|
(1) |
С Директива 82/714/ЕИО от 4 октомври 1982 г. за установяване на техническите изисквания за плавателни съдове по вътрешни водни пътища (3) се въведоха хармонизирани условия за издаване на технически удостоверения за плавателни съдовете по вътрешни водни пътища във всички държави-членки, макар да бяха изключени операциите по р. Рейн. При все това на европейско равнище останаха в сила редица технически изисквания за плавателни съдовете по вътрешни водни пътища. До момента успоредното съществуване на различни международни и вътрешни разпоредби затруднява усилията за осигуряване на взаимно признаване на националните разрешения за годност за плаване, без да се налага допълнителна проверка на чуждестранните плавателни съдове. Нещо повече стандартите, които се съдържат в Директива 82/714/ЕИО, вече частично не съответстват на техническия напредък. |
|
(2) |
По същество техническите изисквания, постановени в приложенията към Директива 82/714/ЕИО, включват разпоредбите, установени с регламента за проверка на плавателни съдовете по река Рейн, във версията, одобрена от Централната комисия за корабоплаване по р. Рейн (ЦККР) през 1982 г. Условията и техническите изисквания за издаване на сертификати за вътрешно корабоплаване съгласно член 22 от ревизираната Конвенция за корабоплаване по река Рейн оттогава са били преразглеждани редовно и е признато, че отговарят на съвременното равнище на технологиите. Желателно е, в интерес на конкуренцията и безопасността и в частност на постигането на хармонизация на европейско равнище, да бъдат приети обхватът и съдържанието на тези технически изисквания за цялата мрежа вътрешни водни пътища на Общността. Следва да се имат предвид промените, настъпили в посочената мрежа. |
|
(3) |
Сертификатите на Общността за вътрешно корабоплаване, потвърждаващи пълното съответствие на плавателни съдовете с горните ревизирани технически изисквания, следва да важат за всички вътрешни водни пътища на Общността. |
|
(4) |
Желателно е да се осигури по-голяма степен на хармонизация между условията за издаване на допълнителни сертификати на Общността за корабоплаване във вътрешни водни пътища от държавите-членки за операции по водни пътища от зони 1 и 2 (естуари), както и за операции по водни пътища от зона 4. |
|
(5) |
В интерес на безопасността на пътническите превози е желателно обхватът на Директива 82/714/ЕИО да бъде разширен, така че да бъдат включени пътнически плавателни съдове, предвидени за превоз на повече от 12 пътници, съгласно указанията от регламента за проверка на плавателни съдовете по р. Рейн. |
|
(6) |
В интерес на безопасността хармонизацията на стандартите следва да бъде на високо равнище и да се постигне по такъв начин, че да не води до занижаване на стандартите за безопасност по вътрешните водни пътища на Общността. |
|
(7) |
Уместно е да се предвиди преходен режим за плавателни съдовете в експлоатация, които още няма да разполагат със сертификат на Общността за корабоплаване във вътрешни водни пътища към момента на първата им проверка съгласно ревизираните технически изисквания, въведени с настоящата директива. |
|
(8) |
Уместно е в определени граници и съобразно категорията на въпросния плавателен съд във всеки конкретен случай да се определя срок на валидност на сертификата на Общността за вътрешно корабоплаване. |
|
(9) |
Мерките, необходими за изпълнението на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (4). |
|
(10) |
Необходимо е мерките, предвидени в Директива 76/135/ЕИО на Съвета от 20 януари 1976 г. относно взаимното признаване на разрешенията за корабоплаване на плавателни съдове по вътрешни водни пътища (5), да останат в сила по отношение на плавателни съдовете, които не са обхванати от настоящата директива. |
|
(11) |
Предвид това, че някои плавателни съдове попадат в обхвата на Директива 94/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 юни 1994 г. за сближаване на законoвите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно плавателни съдовете с развлекателна цел (6), както и на настоящата директива, приложенията към двете директиви следва да бъдат възможно най-рано коригирани чрез съответните процедури на комитетите, в случай че има противоречия или несъответствия между разпоредбите на тези директиви. |
|
(12) |
В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (7) държавите-членки се насърчават да разработват, за себе си и в интерес на Общността, свои собствени таблици, за да онагледят, доколкото е възможно, съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране и да ги публикуват. |
|
(13) |
Директива 82/714/ЕИО следва да бъде отменена, |
ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
Класификация на водните пътища
1. По смисъла на настоящата директива вътрешните водни пътища на Общността се класифицират, както следва:
|
a) |
Зони 1, 2, 3 и 4:
|
|
б) |
Зона R: тези от посочените в буква а) водни пътища, за които трябва да се издават удостоверенията в съответствие с член 22 от ревизираната Конвенция за корабоплаване по река Рейн, така както този член е формулиран към момента на влизане в сила на настоящата директивата. |
2. Всяка държава-членка има право след съгласуване с Комисията да променя класификацията на водните си пътища в зоните, изброени в приложение I. Комисията се нотифицира за тези промени най-малко шест месеца преди влизането им в сила и тя информира за това другите държави-членки.
Член 2
Приложно поле
1. В съответствие с член 1.01 от приложение II настоящата директива се прилага към следните плаващи средства:
|
а) |
плавателни съдове с дължина (L) от 20 метра или повече; |
|
б) |
плавателни съдове, при които произведението на дължината (L), ширината (B) и газенето (Т) е обем от 100 m3 или повече; |
2. В съответствие с член 1.01 от приложение II настоящата директива се прилага и към всички от следните плаващи средства:
|
а) |
влекачи и тласкачи, предназначени за влачене или тласкане на плаващи средства, посочени в параграф 1 или плаващи съоръжения, или за придвижване на плавателни съдове или плаващи съоръжения на борда. |
|
б) |
плавателни съдове, предназначени за превоз на пътници, които превозват повече от 12 пътници, без да се брои екипажът. |
|
в) |
плаващи съоръжения. |
3. Следните плаващи средства се изключват от настоящата директива:
|
а) |
фериботи; |
|
б) |
военноморски плавателни съдове |
|
в) |
морски плавателни съдове, включително морски влекачи и тласкачи:
|
Член 3
Задължение за притежаване на удостоверение
1. Плаващите средства, опериращи по вътрешните водни пътища на Общността, изброени в член 1, имат:
|
а) |
когато оперират по воден път от зона R:
|
|
б) |
когато оперират по други вътрешни водни пътища, удостоверение на Общността за вътрешно корабоплаване, включително, когато е приложимо, спецификациите, посочени в член 5. |
2. Удостоверението на Общността за корабоплаване във вътрешни водни пътища се изготвя съгласно образеца, посочен в част I от приложение V и се издава в съответствие с настоящата директива.
Член 4
Допълнителни удостоверения на Общността за вътрешно корабоплаване
1. Всички плаващи средства, притежаващи валидно удостоверение, издадено в съответствие с член 22 от ревизираната Конвенция за корабоплаването по река Рейн имат право, при спазване разпоредбите на член 5, параграф 5 от настоящата директива, да плават по водните пътища на Общността само с това удостоверение.
2. На всички плаващи средства обаче, притежаващи удостоверението, посочено в параграф 1, се предоставя също допълнително удостоверение на Общността за вътрешно корабоплаване:
|
а) |
когато оперират във водните пътища на зони 3 и 4, ако искат да се възползват от занижаването на техническите изисквания по тези водни пътища; |
|
б) |
когато оперират във водните пътища на зони 1 и 2 или, по отношение пътническите плавателни съдове, когато оперират във водни пътища на зона 3, които не са свързани с плавателни вътрешни водни пътища на друга държава-членка, ако въпросната държава-членка е приела допълнителни технически изисквания за тези водни пътища в съответствие с член 5, параграфи 1, 2 и 3. |
3. Допълнителното удостоверение на Общността за вътрешно корабоплаване се съставя съгласно образеца, посочен в част II от приложение V и се издава от компетентните национални органи при представяне на удостоверението, посочено в параграф 1, и при условията, определени от органите, компетентни за въпросните водни пътища.
Член 5
Допълнителни или занижени технически изисквания за някои зони
1. Всяка държава-членка може след консултации с Комисията и, когато е приложимо, съгласно изискванията на ревизираната Конвенция за корабоплаване по река Рейн да приеме технически изисквания в допълнение към тези от приложение II за плаващите средства, опериращи във водни пътища от зони 1 и 2 в рамките на нейната територия.
2. По отношение на пътническите плавателни съдове, опериращи във водни пътища от зона 3 в рамките на нейната територия, които не са свързани с плавателни вътрешни водни пътища на друга държава-членка, всяка държава-членка може да поддържа технически изисквания в допълнение към тези от приложение II. За промени в тези технически изисквания се изисква предварително одобрение от Комисията.
3. Допълнителните технически изисквания се ограничават до областите, изброени в приложение III. Комисията следва да бъде уведомявана за тези промени поне шест месеца преди влизането им в сила и ще информира другите държави-членки.
4. Съответствието с допълнителните изисквания се посочва в корабното удостоверение на Общността за вътрешно корабоплаване, посочено в член 3 или, ако е приложим член 4, параграф 2, в допълнителното удостоверение на Общността за вътрешно корабоплаване. Такива доказателства за съответствие се признават по водните пътища на Общността от съответната зона.
|
5. |
|
6. Плаващи средства, които оперират само във водни пътища от зона 4, имат право да се ползват от занижените изисквания, както са определени в глава 19б от приложение II по всички водни пътища от тази зона. Съответствието с тези занижени изисквания се посочва в корабното удостоверение на Общността за вътрешно корабоплаване, посочено в член 3.
7. Всяка държава-членка може след консултации с Комисията да позволи занижаване на техническите изисквания от приложение II за плаващи средства, опериращи изключително по водни пътища от зони 3 и 4 на нейна територия.
Такова занижаване се ограничава до областите, изброени в приложение IV. Когато техническите характеристики на плаващо средство отговарят на занижените техническите изисквания, това се посочва в корабното удостоверение на Общността за вътрешно корабоплаване или, когато е приложим член 4, параграф 2, в допълнителното корабно удостоверение на Общността за вътрешно корабоплаване.
Занижаванията в техническите изисквания от приложение II се нотифицират на Комисията поне шест месеца преди влизането им в сила и тя информира за това другите държави-членки.
Член 6
Опасни товари
Всяко плаващо средство, притежаващо удостоверение, издадено в съответствие с Регламента за превоз на опасни товари по река Рейн (ADNR), може да превозва опасни товари през територията на Общността при условията, посочени в това удостоверение.
Всяка държава-членка може да изисква от плаващи средства, които нямат такова удостоверение, да се допускат да превозват опасни товари в рамките на нейната територия само ако плаващите средства отговарят на изисквания, допълнителни на посочените в настоящата директива. Тези изисквания се нотифицират на Комисията и тя информира другите държави-членки.
Член 7
Дерогации
1. Държавите-членки могат да разрешават дерогации от прилагането, изцяло или отчасти, на настоящата директива по отношение на:
|
а) |
плавателни съдове, влекачи, тласкачи и плаващи съоръжения, опериращи по плавателни водни пътища, които не са свързани чрез вътрешен воден път с водните пътища на други държави-членки; |
|
б) |
плаващи средства с пълна товароподемност до 350 t или плаващи средства, които не са предназначени за превоз на товари и с водоизместимост по-малко от 100 m3, които са били построени преди 1 януари 1950 г. и оперират изключително по национален воден път. |
2. Държавите-членки могат да разрешават по отношение на корабоплаването по техните национални водни пътища дерогации от прилагането на една или повече разпоредби от настоящата директива за ограничени маршрути от местно значение или в пристанищни райони. Въпросните дерогации и маршрути или районите, за които те важат, се указват в удостоверението на плавателния съд.
3. Комисията се нотифицира за дерогациите, разрешени в съответствие с параграфи 1 и 2 и информира другите държави-членки.
4. Държава-членка, която в резултат на дерогациите, предоставени в съответствие с параграфи 1 и 2, се окаже, че не притежава плаващи средства, които да попадат под разпоредбите на настоящата директива, опериращи по нейните водни пътища, не е длъжна да прилага членове 9, 10 и 12.
Член 8
Издаване на корабно удостоверение на Общността за плаване по вътрешни водни пътища
1. Корабното удостоверение на Общността за плаване по вътрешни водни пътища се издава на плаващи средства, построени след 30 декември 2008 г. след техническа проверка, извършена преди плаващото средство да бъде пуснато на вода и предназначена да провери дали плаващото средство отговаря на техническите изисквания, предвидени в приложение II.
2. Корабното удостоверение на Общността за плаване по вътрешни водни пътища се издава на плаващи средства, изключени от обхвата на Директива 82/714/ЕИО, но обхванати от настоящата директива, в съответствие с член 2, параграфи 1 и 2, след техническа проверка, извършена след изтичане на наличното удостоверение на плаващото средство, но във всеки случай не по-късно от 30 декември 2018 г., за да се провери дали плаващото средство отговаря на техническите изисквания, предвидени в приложение II. В държавите-членки, при които срокът на валидност на настоящото национално удостоверение на плаващото средство е по-кратък от пет години, такива удостоверения могат да бъдат издавани до пет години след 30 декември 2008 г.
Всяко несъответствие на техническите изисквания, определени в приложение II, се посочва в корабното удостоверение на Общността за плаване по вътрешни водни пътища. В случай че компетентните органи сметнат, че несъответствието не представлява явна опасност, плаващото средство, посочено в първа алинея, може да продължи да оперира до момента, в който частите или местата от плаващите средства, установени като несъответстващи на изискванията, бъдат заменени или променени, след което тези части или места съответстват на изискванията от приложение II.
3. Явна опасност по смисъла на настоящия член се презюмира по-специално, когато изискванията за структурната якост на построяването, плавателните качества, маневреността или специалните възможности на плаващото средство в съответствие с приложение II могат да бъдат засегнати. Дерогациите, които се допускат в приложение II, не се разглеждат като недостатъци, представляващи явна опасност.
Подмяната на съществуващи части с идентични части или с такива, равностойни от гледна точка на технология и дизайн при текущи ремонти и поддръжка, не се разглеждат като замяна по смисъла на настоящия член.
4. Съответствието на плаващо средство с допълнителните изисквания, посочени в член 5, параграфи 1, 2 и 3, се проверява, когато е уместно, при техническите проверки, предвидени в параграфи 1 и 2 от настоящия член или при техническа проверка, извършена по искане на корабособственика.
Член 9
Компетентни органи
1. Корабните удостоверения на Общността за плаване по вътрешни водни пътища се издават от компетентните органи на държавите-членки.
2. Всяка държава-членка съставя списък, посочващ кои от нейните органи са компетентни да издават удостоверения на Общността за плаване по вътрешни водни пътища и нотифицират Комисията за това. Комисията информира останалите държави-членки.
Член 10
Извършване на технически проверки
1. Техническа проверка по член 8 се извършва от компетентните органи, които могат да се въздържат от това да подложат плаващото средство, изцяло или отчасти на техническа проверка, когато е видно от валидното удостоверение, издадено от одобрена класификационна организация съгласно член 1.01 от приложение II, че плаващото средство удовлетворява, изцяло или отчасти, техническите изисквания на приложение II. Организациите за класификация се признават само в случай че отговарят на критериите, изброени в част I от приложение VII.
2. Всяка държава-членка съставя списък, посочващ кои от нейните органи са компетентни да извършват технически проверки и нотифицира за това Комисията. Комисията информира останалите държави-членки.
Член 11
Валидност на корабните удостоверения на Общността за плаване по вътрешни водни пътища
1. Срокът на валидност на удостоверението на Общността за плаване по вътрешни водни пътища следва да бъде определен за всеки конкретен случай от органа, компетентен да издава посочените удостоверения съгласно приложение II.
2. Всяка държава-членка може в случаите, определени в членове 12 и 16 и в приложение II, да издава временни удостоверения на Общността за плаване по вътрешни водни пътища. Временните удостоверения на Общността за плаване по вътрешни водни пътища се изготвят по образеца, даден в част III от приложение V.
Член 12
Замяна на корабни удостоверения на Общността за плаване по вътрешни водни пътища
Всяка държава-членка установява условията, при които дадено валидно корабно удостоверение на Общността за плаване по вътрешни водни пътища, което е било изгубено или повредено, може да бъде заменено.
Член 13
Подновяване на корабни удостоверения на Общността за плаване по вътрешни водни пътища
1. Корабно удостоверение на Общността за плаване по вътрешни водни пътища се подновява при изтичане на неговия срок на валидност в съответствие с условията, посочени в член 8.
2. При подновяване на корабно удостоверение на Общността за плаване по вътрешни водни пътища, издадени преди 30 декември 2008 г., се прилагат преходните разпоредби на приложение II.
3. При подновяване на корабно удостоверение на Общността за плаване по вътрешни водни пътища, издадени след 30 декември 2008 г., се прилагат преходните разпоредби на приложение II, които са влезли в сила след издаването на удостоверението.
Член 14
Продължаване валидността на корабно удостоверение на Общността за плаване по вътрешни водни пътища
Валидността на удостоверението може по изключение да бъде продължена в съответствие с приложение II от органа, който го е издал или подновил. Продължената валидност се посочва в удостоверението.
Член 15
Издаване на нови корабни удостоверения на Общността за плаване по вътрешни водни пътища
В случай на основни изменения или ремонти, които променят структурната якост на построяването, плавателните качества, маневреността или специалните възможности на плаващото средство в съответствие с приложение II, последното следва да бъде подложено преди всяко следващо пътуване на техническа проверка в съответствие с член 8. След тази проверка се издава ново корабно удостоверение, установяващо техническите характеристики на плаващото средство или наличното удостоверение се променя по съответния начин. Ако това удостоверение е издадено в държава-членка, различна от тази, която е издала или подновила първоначалното удостоверение, компетентният орган, който е издал или подновил удостоверението, се уведомява по съответния ред в срок от един месец.
Член 16
Отказ да се издаде или поднови и отнемане на корабното удостоверение на Общността за плаване по вътрешни водни пътища
Във всяко решение за отказ на издаване или подновяване на корабното удостоверение на Общността за плаване по вътрешни водни пътища се посочват съображенията, на които се основава. Заинтересованото лице се уведомява за горното и за процедурата на обжалване и сроковете за това в съответната държава-членка.
Всяко валидно корабно удостоверение може да бъде отнето от компетентния орган, който го е издал или подновил, ако плаващото средство престане да отговаря на техническите изисквания, указани в неговото удостоверение.
Член 17
Допълнителни проверки
Компетентните органи на дадена държава-членка имат право по всяко време да проверят в съответствие с приложение VIII дали плаващото средство има валидно удостоверение в съответствие с изискванията на настоящата директива, както и дали удовлетворява изискванията, установени в посоченото корабно удостоверение или представлява явна опасност за лицата на борда, околната среда или корабоплаването. Компетентните органи вземат всички необходими мерки в съответствие с приложение VIII.
Член 18
Признаване на удостоверенията за мореходност на плавателни съдове от трети страни
До сключването на споразумения за взаимно признаване на удостоверенията за мореходност между Общността и трети страни, компетентните органи на държавите-членки имат право да признават удостоверенията за мореходност на плаващи средства от трети за корабоплаване по водните пътища на съответната държава-членка.
Издаването на корабно удостоверение на Общността за плаване по вътрешни водни пътища за плаващи средства от трети страни се извършва в съответствие с член 8, параграф 1.
Член 19
Процедура на комитета
1. Комисията се подпомага от комитета, създаден съгласно член 8 от Директива 91/672/ЕИО от 16 декември 1991 г. относно взаимното признаване на национални удостоверения за капитани на речни плавателни съдове за превоз на стоки и пътници по вътрешни водни пътища (9) (наричан по-нататък „Комитетът“).
2. При позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 3 и 7 от Решение 1999/468/ЕО при отчитане на разпоредбите на член 8 от него.
Член 20
Привеждане в съответствие на приложенията и препоръките относно временните удостоверения
1. Всички изменения, които са необходими за привеждане на приложенията към настоящата директива в съответствие с техническия прогрес или с развитието в тази област вследствие работата на други международни организации, в частност тази на Централната комисия за корабоплаване по река Рейн (ЦККР), така че да се осигури двете удостоверения, посочени в член 3, параграф 1, буква а) да бъдат издадени на базата на технически изисквания, които гарантират еднакво равнище на безопасност или да се отчетат случаите, посочени в член 5, се приемат от Комисията съгласно процедурата от член 19, параграф 2.
Тези изменения се внасят без отлагане, за да се осигури, че техническите изисквания, необходими за издаване на корабни удостоверения на Общността за плаване по вътрешни водни пътища, признавани за корабоплаване по река Рейн, дават равнище на безопасност, еквивалентно на изискващото се за издаване на удостоверението, посочено в член 22 от ревизираната Конвенция за корабоплаване по река Рейн.
2. Комисията взема решения по препоръките на Комитета относно издаване на временни корабни удостоверения на Общността за плаване по вътрешни водни пътища в съответствие с член 2.19 от приложение II.
Член 21
Продължаване прилагането на Директива 76/135/ЕИО
По отношение на плаващите средства, които остават извън обхвата на член 2, параграфи 1 и 2 от настоящата директива, но попадат в обхвата на Директива 76/135/ЕИО, разпоредбите на тази директива продължават да се прилагат.
Член 22
Национални допълнителни или занижени изисквания
Допълнителните изисквания, които са били в сила в държава-членка преди 30 декември 2008 г. по отношение плаващи средства, опериращи на нейна територия по водни пътища от зони 1 и 2 или занижените изисквания по отношение плаващи средства, опериращи на нейна територия по водни пътища от зони 3 и 4, които са били в сила в държава-членка преди тази дата, продължават да бъдат валидни до влизане в сила на допълнителните изисквания съгласно член 5, параграф 1 или занижения съгласно член 5, параграф 7 на техническите предписания от приложение II, но само до 30 юни 2009 г.
Член 23
Транспониране
1. Държавите-членки, в които има вътрешни водни пътища, както е посочено в член 1, параграф 1, въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива преди 30 декември 2008 г. Те незабавно информират Комисията за това.
Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.
2. Държавите-членки незабавно съобщават на Комисията текста на разпоредбите на националното законодателство в областта, уредена с настоящата директива. Комисията информира държавите-членки за тези разпоредби.
Член 24
Санкции
Държавите-членки въвеждат система от санкции за нарушенията на националните разпоредби, приети по силата на настоящата директива, и вземат всички мерки, необходими, за да гарантират, че тези санкции ще бъдат налагани. Така предвидените санкции са ефективни, съразмерни и възпиращи.
Член 25
Отмяна на Директива 82/714/ЕИО
Директива 82/714/ЕИО се отменя, считано от 30 декември 2008 г.
Член 26
Влизане в сила
Настоящата директива влиза в сила на деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 27
Адресати
Адресати на директивата са държавите-членки, които имат вътрешните водни пътища, както е посочено в член 1, параграф 1.
Съставено в Страсбург на 12 декември 2006 година.
За Европейския парламент
Председател
Josep BORRELL FONTELLES
За Съвета
Председател
Mauri PEKKARINEN
(1) ОВ С 157, 25.5.1998 г., стр. 17.
(2) Становище на Европейския парламент от 16 септември 1999 г. (ОВ С 54, 25.2.2000 г., стр. 79), Обща позиция на Съвета от 23 февруари 2006 г. (ОВ С 166 Е, 18.7.2006 г., стр. 1), Позиция на Европейския парламент от 5 юли 2006 г. (още непубликувана в Официален вестник) и Решение на Съвета от 23 октомври 2006 г.
(3) ОВ L 301, 28.10.1982 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 2003 г.
(4) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, изменено с Решение 2006/512/ЕО (ОВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 11).
(5) ОВ L 21, 29.1.1976 г., стр. 10. Директива, последно изменена с Директива 78/1016/ЕИО (ОВ L 349, 13.12.1978 г., стр. 31).
(6) ОВ L 164, 30.6.1994 г., стр. 15. Директивa, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003. (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).
(7) ОВ С 321, 31.12.2003 г., стр. 1.
(8) ОВ L 144, 15.5.1998 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2003/75/ЕО (ОВ L 190, 30.7.2003 г., стр. 6).
(9) ОВ L 373, 31.12.1991 г., стр. 29. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 .
СПИСЪК НА ПРИЛОЖЕНИЯТА
|
Приложение I |
Списък на вътрешните водни пътища на Общността, разпределени географски на зони 1, 2, 3 и 4 |
|
Приложение II |
Минимални технически изисквания, приложими към плавателни съдовете по вътрешните водни пътища от зони 1, 2, 3 и 4 |
|
Приложение III |
Области на възможните допълнителни технически изисквания по отношение на плавателни съдовете по вътрешни водни пътища от зони 1 и 2 |
|
Приложение IV |
Области на възможните занижения на техническите изисквания по отношение плавателни съдовете по вътрешни водни пътища от зони 3 и 4 |
|
Приложение V |
Образец на удостоверение на Общността за вътрешно корабоплаване |
|
Приложение VI |
Образец на регистър на удостоверения на Общността за вътрешно корабоплаване |
|
Приложение VII |
Класификационни организации |
|
Приложение VIII |
Процедурни правила за извършването на проверки |
|
Приложение IX |
Изисквания по отношение на сигналните светлини, радарните инсталации и индикаторите на скоростта на извършване на поворот |
ПРИЛОЖЕНИЕ I
СПИСЪК НА ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА НА ОБЩНОСТТА, РАЗПРЕДЕЛЕНИ ГЕОГРАФСКИ НА ЗОНИ 1, 2, 3 И 4
ГЛАВА I
Зона 1
Федерална република Германия
|
Ems |
: |
От линията, свързваща някогашния фар в Greetsiel и западния кей на входа на пристанище Eemshaven по посока към морето до ширина 53°30′ северна ширина и 6°45′ източна дължина, т.е. малко по-близо в посока към морето от мястото за лихтерните плавателни съдове за сухи товари в Alte Ems (*) |
Република Полша
Частта на залива Pomorska, южно от линията, свързваща NordPerd на остров Rugen и фара Niechorze.
Частта на залива Gdansk, южно от линията, свързваща фара Hel и шамандурата на входа на пристанище Baltijsk.
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия
ШОТЛАНДИЯ
|
Blue Mull Sound |
Между Gutcher и Belmont |
||||||
|
Yell Sound |
Между Tofts Voe и Ulstaelmont |
||||||
|
Sullom Voe |
До линията от североизточния край на Gluss Island до северния край на Calback Ness |
||||||
|
Dales Voe |
През зимата:
|
||||||
|
Dales Voe |
През лятото:
|
||||||
|
Lerwick |
През зимата:
|
||||||
|
Lerwick |
През лятото:
|
||||||
|
Kirkwall |
Между Kirkwall и Rousay, не на изток от линията между Point of Graand (Egilsay) и Galt Ness (Shapinsay) или между Head of Work (Mainland) през фара Helliar Holm до брега Shapinsay, не на северозапад от югоизточния край на Eynhallow Island, не към морето и линията между брега край Rousay с координати 59°10,5′ N 002″ 57,1′ W и брега на Egilsay с координати 59°10′ N 002″ 56,4′ W |
||||||
|
Stromness |
Към Scapa, но не извън Scapa Flow |
||||||
|
Scapa Flow |
В рамките на област, ограничена от линии, прокарани от Point of Cless на остров Hoy до триангулачна точка Thomson's Hill на остров Fara и след това до Gibraltar Pier на остров Flotta, до най-западната точка на Calf of Flotta; от най-източната точка на Calf of Flotta до Needle Point на остров South Ronaldsay и от Ness on Mainland до фара на остров Point of Oxan на остров Graemsay и след това до Bu Point на остров Hoy и към морето след водите от зона 2 |
||||||
|
Balnakiel Bay |
Между Eilean Dubh и A'Chleit |
||||||
|
Cromarty Firth |
До линията от North Sutor и вълнолома Nairn и към морето след водите от зона 2 |
||||||
|
Inverness |
До линията от North Sutor и вълнолома Nairn и към морето след водите от зона 2 |
||||||
|
River Tay — Dundee |
До линията от Broughty Castle до Tayport и към морето след водите от зона 2 |
||||||
|
Firth of Forth and River Forth |
До линията от Kirkcaldy до река Portobello и към морето след водите от зона 2 |
||||||
|
Solway Firth |
До линията от Southerness Point до Silloth |
||||||
|
Loch Ryan |
До линията от Finnart's Point до Milleur Point и към морето след водите от зона 2 |
||||||
|
The Clyde |
Външна граница:
Вътрешна граница през зимата:
Вътрешна граница през лятото:
Бележка: горната вътрешна граница през лятото се разширява от 5 юни до 5 септември (и двете дати включително) с линия от точка, намираща се на две мили от брега Ayrshire при Skelmorlie Castle до Tomont End, Cumbrae и линия от Portachur Point, Cumbrae до Inner Brigurd Point, Ayrshire |
||||||
|
Oban |
На север до линията от фара Dunollie Point до Ard na Chruidh и на юг до линията от Rudha Seanach до Ard na Cuile |
||||||
|
Kyle of Lochalsh |
През Loch Alsh до началото на Loch Duich |
||||||
|
Loch Gairloch |
През зимата:
През лятото:
|
СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ
|
Belfast Lough |
През зимата:
През лятото:
и към морето след водите от зона 2 |
||||
|
Loch Neagh |
На разстояние над 2 мили от брега |
ИЗТОЧЕН БРЯГ НА АНГЛИЯ
|
River Humber |
През зимата:
През лятото:
и към морето след водите от зона 2 |
УЕЛС И ЗАПАДЕН БРЯГ НА АНГЛИЯ
|
River Severn |
През зимата:
През лятото:
и към морето след водите от зона 2 |
||||
|
River Wye |
През зимата:
През лятото:
и към морето след водите от зона 2 |
||||
|
Newport |
През зимата:
През лятото:
и към морето след водите от зона 2 |
||||
|
Cardiff |
През зимата:
През лятото:
и към морето след водите от зона 2 |
||||
|
Barry |
През зимата:
През лятото:
и към морето след водите от зона 2 |
||||
|
Swansea |
До линията, свързваща краищата на вълноломите от страната на морето |
||||
|
Menai Straits |
В рамките на Menai Straits от линията, свързваща фара на Llanddwyn Island до Dinas Dinlleu, и линията, свързваща южния край на Puffin Island до Trwyn DuPoint и железопътна гара Llanfairfechan и към морето след водите от зона 2 |
||||
|
River Dee |
През зимата:
През лятото:
към морето след водите от зона 2 |
||||
|
River Mersey |
През зимата:
През лятото:
и към морето след водите от зона 2 |
||||
|
Preston and Southport |
До линията от Southport до Blackpool между бреговете и към морето след водите от зона 2 |
||||
|
Fleetwood |
През зимата:
През лятото:
към морето след водите от зона 2 |
||||
|
River Lune |
През зимата:
През лятото:
и към морето след водите от зона 2 |
||||
|
Heysham |
През зимата:
През лятото:
|
||||
|
Morecambe |
През зимата:
През лятото:
|
||||
|
Workington |
До линията от Southerness Point до Silloth и към морето след водите от зона 2 |
ЮЖНА АНГЛИЯ
|
River Colne, Colchester |
През зимата:
През лятото:
|
||||
|
River Blackwater |
През зимата:
През лятото:
и към морето след водите от зона 2 |
||||
|
River Crouch and River Roach |
През зимата:
През лятото:
и към морето след водите от зона 2 |
||||
|
River Thames and its tributaries |
През зимата:
През лятото:
и към морето след водите от зона 2 |
||||
|
River Medway and the Swale |
През зимата:
През лятото:
и към морето след водите от зона 2 |
||||
|
Chichester |
Вътре в Isle of Wight, в рамките на район, ограничен от линиите от камбанарията на църквата в West Wittering към църквата Trinity, Bembridge на изток и Needles Hurst Point на запад и към морето след водите от зона 2 |
||||
|
Langstone Harbour |
Вътре в Isle of Wight, в рамките на район, ограничен от линиите от камбанарията на църквата в West Wittering към църквата Trinity, Bembridge на изток и Needles Hurst Point на запад и към морето след водите от зона 2 |
||||
|
Portsmouth |
Вътре в Isle of Wight, в рамките на район, ограничен от линиите от камбанарията на църквата в West Wittering към църквата Trinity, Bembridge на изток и Needles Hurst Point на запад и към морето след водите от зона 2 |
||||
|
Bembridge, Isle of Wight |
Вътре в Isle of Wight, в рамките на район, ограничен от линиите от камбанарията на църквата в West Wittering към църквата Trinity, Bembridge на изток и Needles Hurst Point на запад и към морето след водите от зона 2 |
||||
|
Cowes, Isle of Wight |
Вътре в Isle of Wight, в рамките на район, ограничен от линиите от камбанарията на църквата в West Wittering към църквата Trinity, Bembridge на изток и Needles Hurst Point на запад и към морето след водите от зона 2 |
||||
|
Southampton |
Вътре в Isle of Wight, в рамките на район, ограничен от линиите от камбанарията на църквата в West Wittering към църквата Trinity, Bembridge на изток и Needles Hurst Point на запад и към морето след водите от зона 2 |
||||
|
Beaulieu River |
Вътре в Isle of Wight, в рамките на район, ограничен от линиите от камбанарията на църквата в West Wittering към църквата Trinity, Bembridge на изток и Needles Hurst Point на запад и към морето след водите от зона 2 |
||||
|
Keyhaven Lake |
Вътре в Isle of Wight, в рамките на район, ограничен от линиите от камбанарията на църквата в West Wittering към църквата Trinity, Bembridge на изток и Needles Hurst Point на запад и към морето след водите от зона 2 |
||||
|
Weymouth |
В рамките на пристанището Portland и между River Wey и пристанището Portland |
||||
|
Plymouth |
До линията от Cawsand през вълнолома до Staddon и към морето след водите от зона 2 |
||||
|
Falmouth |
През зимата:
През лятото:
и към морето след водите от зона 2 |
||||
|
River Camel |
До линията от Stepper Point до Trebetherick Point и към морето след водите от зона 2 |
||||
|
Bridgewater |
В рамките на наносната ивица и към морето след водите от зона 2 |
||||
|
River Avon (Avon) |
През зимата:
През лятото:
и към морето след водите от зона 2 |
Зона 2
Чешка република
Dam Lake Lipno
Федерална република Германия
|
Ems |
От линията, прекосяваща Ems близо до входа за пристанище Papenburg между помпената станция Diemen и началото на дигата при Halte, до линията, свързваща някогашния фар в Greetsiel и западния кей на входа на пристанище Eemshaven |
||||||
|
Jade |
До линията, свързваща фара на устие Schillig и камбанарията на църквата Langwarden |
||||||
|
Weser |
От северозападния край на жп мост в Bremen до линията, свързваща камбанариите на църквите Langwarden и Cappel, в това число страничните ръкави Westergate, Rekumer Loch, Rechter Nebenarm и Schweiburg |
||||||
|
Elbe |
От долния край на пристанище Hamburg до линията, свързваща фара Dose и западния край на дигата Friedrichskoog (Dicksand), включително Nebenelbe и притоците Este, Luhe, Schwinge, Oste, Pinnau, Kruckau и Stor (във всеки случай, от устието до бента) |
||||||
|
Meldorfer Bucht |
До линията, свързваща западния край на дигата Friedrichskoog (Dicksand) и западния край на кея в Busum |
||||||
|
Eider |
От канала Gieselau до бента Eider |
||||||
|
Flensburger Förde |
До линията, свързваща фара Kegnas и Birknack |
||||||
|
Schlei |
До линията, свързваща горните краища на кея Schleimunde |
||||||
|
Eckernförder Bucht |
До линията, свързваща Boknis-Eck и североизточния край на сушата при Danisch Nienhof |
||||||
|
Kieler Förde |
До линията, свързваща фара Bulk и военноморския мемориал Laboe |
||||||
|
Nord-Ostsee-Kanal (Kiel Canal) |
До линията, свързваща горните краища на кея при Brunsbuttel до линията, свързваща входните светлини в Kiel-Holterau, в това число Obereidersee Enge, Audorfer See, Borgstedter see и Enge, Schirnauer See, Flemhunder See и канала Achterwehrer |
||||||
|
Trave |
От северозападния край на подвижния железопътен мост и северния край на Holstenbrudke (Stadttrave) в Lubeck до линията, свързваща южната вътрешна и северната външна част на кея в Travemunde, в това число Potenitzer Wiek, Dassover See и Altarmen на остров Teerhof |
||||||
|
Leda |
От входа на външното пристанище на морския шлюз Leer до устието |
||||||
|
Hunte |
От пристанището Oldenburg и от 140м надолу по течението на Amalienbrucke в Oldenburg до устието |
||||||
|
Lesum |
От жп моста Bremen-Burg до устието |
||||||
|
Este |
От отработените води на шлюза Buxtehude до бента Este |
||||||
|
Lühe |
От отработените води на шлюза Au-Muhle в Horneburg до бента Luhe |
||||||
|
Schwinge |
От шлюза Salztor в Stade до бента Schwinge |
||||||
|
Oste |
От североизточния край на дигата на мелницата Bremervorde до бента Oste |
||||||
|
Pinnau |
От югозападния край на жп моста в Pinneberg до бента Pinnau |
||||||
|
Krückau |
От югозападния край на моста, водещ към/от Wedenkamp в Elsmhorn до бента Kruckau |
||||||
|
Stör |
От мареографа Rensing до бента Stor |
||||||
|
Freiburger Hafenpriel |
От източния край на шлюза в Freiburg an der Elbe до устието |
||||||
|
Пристанищната област Wismarbucht, Kirchsee, Breitling, Salzhaff и Wismar |
В посока към морето до линията между Hoher Wieschendorf Huk и фара Timmendorf и линията, свързваща фара Gollwitz на остров Poel и южния край на полуостров Wustrow |
||||||
|
Warnow, в това число Breitling и страничните притоци |
Muhlendamm надолу по течението от северния край на Geinitzbrucke в Rostock в посока към морето до линията, свързваща северните краища на западните и източните кейове в Warnemunde |
||||||
|
Водите между материка и п-ви Darss и Zingst и острови Hiddensee и Rugen (в това число пристанищната област Stralsund) |
Простиращи се по посока към морето между
|
||||||
|
Пристанищната област Greifswalder, в това число Ryck |
По посока към морето до линията от източния край на Thiessower Haken (Sudperd) до източния край на остров Rugеn и продължаваща до северния край на остров Usedom (54°10′37″ N, 13°47′51″ Е) |
||||||
|
Водите между материка и о. Usedom (Pennestrom, в това число пристанищната област Wolgast и Achterwasser и Stettiner Haff |
На изток до границата с Република Полша в Stettiner Haff |
Бележка: В случаите на плавателни съдове, които са базирани в пристанище другаде, следва да се вземе под внимание член 32 от Договора Ems-Dolart от 8 април 1960 г. (BGBl, 1963 II, стр. 602).
Френска република
|
Dordogne |
Надолу по течението след каменния мост в Libourne |
|
Garonne and Gironde |
Надолу по течението след каменния мост в Bordeaux |
|
Loire |
Надолу по течението след мостa Haudaudine на ръкава Madeleine и надолу по течението след моста Pirmil на ръкава Pirmil |
|
Rhône |
Надолу по течението след мостa Trinquetaille в Arles и след това към Marseille |
|
Seine |
Надолу по течението след мостa Jeanne-d'Arc в Rouen |
Република Унгария
Езеро Balaton
Кралство Нидерландия
Dollard
Eems
Wadeenzee: включително връзките със Северно море
Ijsselmeer: включително Markermeer и Ijmeer, но изключвайки Gouwzee
Nieuwe Waterweg и Scheur
Calland Kanaal, западно от пристанището Benelux
Hollands Diep
Breeddiep, Beerkanaal и свързаните с него пристанища
Haringvliet и Vuile Gat: включително водните пътища между Goeree-Overflakkee, от една страна, и Voorne-Putten и Hoeksche Waard, от друга
Hellegat
Volkerak
Krammer
Grevelingenmeer и Brouwerschavensche Gat: включително водните пътища между Schouwen-Duiveland и Goeree-Overflakkee
Keten, Mastgat, Zijpe, Krabbenkreek, източен Scheldt и Roompot: включително водните пътища между Walcheren, Noord-Beveland и Zuid-Beveland, от една страна, и Schouwen-Duiveland и Tholen, от друга, но изключвайки канала Scheldt-Rhine
Scheldt и Западен Scheldt и тяхното устие в морето: включително водните пътища между Zeeland Flanders, от една страна, и Walcheren и Zuid-Beveland, от друга, но изключвайки канала Scheldt-Rhine
Република Полша
Лагуната Szczecin
Лагуната Kamien
Лагуната Wisła
Заливът Puck
Язовир Wloclawski
Езерото Sniardwy
Езерото Niegocin
Езерото Mamry
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия
ШОТЛАНДИЯ
|
Scapa Flow |
В рамките на област, ограничена от линииq прокарани от Wharth на остров Flotta до Martello Tower на South Walls и от Point Cletts на остров Hoy до триангулачна точка Thomson's Hill на остров Fara и след това до Gibraltar Pier на остров Flotta |
|
Kyle of Durness |
Южно от Eilean Dubh |
|
Cromarty Firth |
До линията между North Sutor и South Sutor |
|
Inverness |
До линията между Fort George и Chanonry Point |
|
Findhorn Bay |
В рамките на плитчината |
|
Aberdeen |
До линията между южния пристан и пристана Abercromby |
|
Montrose Basin |
Западно от линията от север—юг, преминаваща през входа на пристанището при фара Scurdie Ness |
|
River Tay — Dundee |
До линията от приливния басейн (рибния док), Dundee до Craig Head, East Newport |
|
Firth of Forth and River Forth |
В рамките на Firth of Forth, но не източно от ж.п. моста Forth |
|
Dumfries |
До линията от Airds Point до Scar Point |
|
Loch Ryan |
До линията от Cairn Point до Kircolm Point |
|
Ayr Harbour |
В рамките на плитчината |
|
The Clyde |
Над водите от зона 1 |
|
Kyles of Bute |
Между Colintraive и Rhubodach |
|
Campbeltown Harbour |
До линията от Macringan's Point до Ottercharach Point |
|
Loch Etive |
В рамките на Loch Etive, над Falls of Lora |
|
Loch Leven |
Над моста в Ballachulish |
|
Loch Linnhe |
Северно от фара Corran Point |
|
Loch Eil |
Цялото езеро |
|
Caledonian Canal |
Езерата Lochy, Oich и Ness |
|
Kyle of Lochalsh |
В рамките на Kyle Akin, не на запад от фара Eilean Ban или на изток от Eileanan Dubha |
|
Loch Carron |
Между Stromemore и Strome Ferry |
|
Loch Broom, Ullapool |
До линията от фара Ullapool Point до Aultnaharrie |
|
Kylesku |
През Loch Cairnbawn в района между най-източната точка на Garbh Eilean и най-западната точка на Eilean na Rainich |
|
Stornoway Harbour |
До линията от Arnish Point до фара Sandwick Bay, от северозападната страна |
|
The Sound of Scalpay |
Не на изток от Berry Cove (Scalpay) и не на запад от Croc a Loin (Harris) |
|
North Harbour, Scalpay and Tarbert Harbour |
В рамките на една миля от брега на Island of Harris |
|
Loch Awe |
Цялото езеро |
|
Loch Katrine |
Цялото езеро |
|
Loch Lomond |
Цялото езеро |
|
Loch Tay |
Цялото езеро |
|
Loch Loyal |
Цялото езеро |
|
Loch Hope |
Цялото езеро |
|
Loch Shin |
Цялото езеро |
|
Loch Assynt |
Цялото езеро |
|
Loch Glascarnoch |
Цялото езеро |
|
Loch Fannich |
Цялото езеро |
|
Loch Maree |
Цялото езеро |
|
Loch Gairloch |
Цялото езеро |
|
Loch Monar |
Цялото езеро |
|
Loch Mullardach |
Цялото езеро |
|
Loch Cluanie |
Цялото езеро |
|
Loch Loyne |
Цялото езеро |
|
Loch Garry |
Цялото езеро |
|
Loch Quoich |
Цялото езеро |
|
Loch Arkaig |
Цялото езеро |
|
Loch Morar |
Цялото езеро |
|
Loch Shiel |
Цялото езеро |
|
Loch Earn |
Цялото езеро |
|
Loch Rannoch |
Цялото езеро |
|
Loch Tummel |
Цялото езеро |
|
Loch Ericht |
Цялото езеро |
|
Loch Fionn |
Цялото езеро |
|
Loch Glass |
Цялото езеро |
|
Loch Rimsdale/nan Clar |
Цялото езеро |
СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ
|
Strangford Lough |
До линията от Cloghy Point до Dogtail Point |
|
Belfast Lough |
До линията от Hollywood до Macedon Point |
|
Larne |
До линията от кея Larne до фериботния пристан на Island Magee |
|
River Bann |
От краищата към морето на вълноломите до Toome Bridge |
|
Lough Erne |
Горно и долно Lough Erne |
|
Lough Neagh |
В рамките на две мили от брега |
ИЗТОЧЕН БРЯГ НА АНГЛИЯ
|
Berwick |
В рамките на вълноломите |
|
Warkworth |
В рамките на вълноломите |
|
Blyth |
В рамките на Outer Pier Heads |
|
River Tyne |
Dunston Staithes до Tyne Pier Heads |
|
River Wear |
Fairfield до Sunderland Pier Heads |
|
Seaham |
В рамките на вълноломите |
|
Hartlepool |
До линията от пристана Middleton до Old Pier Head До линията, свързваща North Pier Head и South Pier Head |
|
River Tees |
До линията, преминаваща западно от пристана Government до Tees Bridge |
|
Whitby |
В рамките на Whitby Pier Heads |
|
River Humber |
До линията, свързваща North Ferriby и South Ferriby |
|
Grimsby Dock |
До линията от западния пристан на приливния басейн до източния пристан на рибните докове |
|
Boston |
В рамките на New Cut |
|
Dutch River |
Целият канал |
|
River Hull |
Beverly Beck до River Humber |
|
Kielder Water |
Цялото езеро |
|
River Ouse |
Под шлюза Naburn |
|
River Trent |
Под шлюза Cromwell |
|
River Wharfe |
От сливането с River Ouse до Tadcaster Bridge |
|
Scarborough |
В рамките на Scarborough Pier Heads |
УЕЛС И ЗАПАДЕН БРЯГ НА АНГЛИЯ
|
River Severn |
Северно от линия, преминаваща на запад от Sharpness Point (51°43,4′ N) към Llanthony и Malsemore Weirs и към морето след водите от зона 3 |
|
River Wye |
В Chepstow, северно от ширина (51°38,0′ N) към Monmouth |
|
Newport |
Северно от кръстовището на въздушни електропроводи при Fifoots Points |
|
Cardiff |
До линията от Южния пристан до Penath Head и уловените води, западно от бента Cardiff Bay |
|
Barry |
До линията, свързваща краищата на вълноломите откъм морето |
|
Port Talbot |
До линията, свързваща краищата на вълноломите откъм морето на река Afran извън затворените докове |
|
Neath |
До линията, преминаваща на север от края откъм морето на танкерния пристан Baglan Bay (51°37,2′ N, 3°50,5′ W) |
|
Llanelli and Burry Port |
В района, очертан от линията от западния кей на Barry Port до Whiteford Point |
|
Milford Haven |
До линията от South Hook Point и Thorn Point |
|
Fishguard |
До линията, свързваща краищата на северния и източния вълнолом откъм морето |
|
Cardigan |
В рамките на Narrows при Pen-yr-Ergyd |
|
Aberystwyth |
Между краищата на вълноломите откъм морето |
|
Aberdyfi |
До линията от железопътна гараAberdyfi до фара Twyni Bach |
|
Barmouth |
До линията от железопътна гараBarmouth до Penhryn Point |
|
Portmadoc |
До линията от Harlech Point до Graig Ddu |
|
Holyhead |
В района, очертан от основния вълнолом и линията, прокарана от началото на вълнолома до Bringlas Point, Towyn Bay |
|
Menai Straits |
В рамките на Menai Straits, между линията, свързваща Aber Menai Point и Belan Point и линията, свързваща кея Beaumaris и Pen-y-Coed Point |
|
Conway |
До линията от Mussell Hill до Tremly Point |
|
Llandudno |
В рамките на вълнолома |
|
Rhyl |
В рамките на вълнолома |
|
River Dee |
Над кея Connah's до водовземната точка Barrelwel Hill |
|
River Mersey |
До линията от фара Rock и Северозападния док Seaforth, но изключвайки останалите докове |
|
Preston и Southport |
До линията от Lytham до Southport и в рамките на доковете Preston |
|
Fleetwood |
До линията от Low Light до Knott |
|
River Lune |
До линията от Sunderland Point до Chapel Hill нагоре до и включително дока Glasson |
|
Barrow |
До линията, свързваща Haws Point, на Isle of Walney с Roa Island Slipway |
|
Whitehaven |
В рамките на вълнолома |
|
Workington |
В рамките на вълнолома |
|
Maryport |
В рамките на вълнолома |
|
Carlisle |
До линията, свързваща Point Carlisle с Torduff |
|
Coniston Water |
Цялото езеро |
|
Derwentwater |
Цялото езеро |
|
Ullswater |
Цялото езеро |
|
Windermere |
Цялото езеро |
ЮЖНА АНГЛИЯ
|
Blakeney and Morston Harbour and approaches |
Източно от линия, преминаваща на юг от Blakeney Point до вливането в Stiffkey River |
|
River Orwell and River Stour |
River Orwell в границите от вълнолома Blackmanshead до Landguard Point и към морето след водите от зона 3 |
|
River Blackwater |
Всички водни пътища в рамките на линията от югозападния край на остров Mersea до Sales Point |
|
River Crouch and River Roach |
River Crouch в рамките на линията от Holliwell Point до Foulness Point, включително River Roach |
|
River Thames and its tributaries |
River Thames над чертата, прекарана на север—юг през източния край на пристана Denton Wharf, Gravesend до Teddington Lock |
|
River Medway and the Swale |
River Medway от линията, очертана от Garrison Point до Grain Tower и до шлюза Allington; и Swale от Whitstable до Medway |
|
River Stour (Kent) |
River Stour над устието до площадката в Flagstaff Reach |
|
Dover Harbour |
В рамките на линиите, прокарани през източните и западните входове за пристанището |
|
River Rother |
River Rother над станцията за сигнализиране за приливи при Camber до шлюза Scots Float и до входния шлюз на River Brede |
|
River Adur and Southwick Canal |
В рамките на линията, прокарана през входа на Пристанище Shoreham до шлюза на Southwick Canal западния край на кея Tarmac |
|
River Arun |
River Arun над кея Littlehampton до яхтеното пристанище Littlehampton |
|
River Ouse (Sussex) Newhaven |
River Ouse от линията, преминаваща през входните кейове на пристанище Newhaven на север до северния край на северния кей. |
|
Brighton |
Външно яхтено пристанище Brighton в рамките на линията от южния край на западния кей до северния край на южния кей |
|
Chichester |
В рамките на линията от Eastoke point и камбанарията на църквата, West Wittering и към морето след водите от зона 3 |
|
Langstone Harbour |
До линията, свързваща Eastney Point и Gunner Point |
|
Portsmouth |
До линията, минаваща през входа на пристанището от Пристанищното укрепление до Round Tower |
|
Bembridge, Isle of Wight |
В рамките на пристанище Brading |
|
Cowes, Isle of Wight |
River Medina в рамките на линията от фара на вълнолома на източния бряг до House Light на западния бряг |
|
Southampton |
В рамките на линията от Calshot Castle до Hook Beacon |
|
Beaulieu River |
По Beaulieu River, не на изток от линията на север—юг, преминаваща през Inchmery House |
|
Keyhaven Lake |
В рамките на линията, вървяща на север от фара Hurst point към Keyhaven Marshes |
|
Christchurch |
The Run |
|
Poole |
С граница маршрута на верижния ферибот между Sandbanks и South Haven Point |
|
Exeter |
В рамките на линия от изток на запад от Warren Point Checkstone до бреговата станция за спасителни лодки срещу Checkstone Ledge |
|
Teignmouth |
В рамките на пристанището |
|
River Dart |
До линията от Kettle Point до Battery Point |
|
River Salcombe |
До линията от Splat Point до Limebury Point |
|
Plymouth |
В рамките на линия от кея Mount Batten до Raveness Point през Darke's Islands; River Yealm до линията от Warren Point до Misery Point |
|
Fowey |
В рамките на пристанището |
|
Falmouth |
До линията от St. Anthony Head до Pendennis Point |
|
River Camel |
До линията от Gun Point до Brea Hill |
|
Rivers Taw and Torridge |
До линия от 200° от фара на Crow Point до брега на Skem Point |
|
Bridgewater |
Южно от линията, вървяща на изток от Stert Point (51°13,0′ N) |
|
River Avon (Avon) |
До линията от кея Avonmouth до Wharf Point и след това до Netham Dam |
ГЛАВА 2
Зона 3
Кралство Белгия
Maritime Scheldt (надолу от откритото пристанище на Антверпен)
Чешка република
Labe: от шлюза Ústí nad Labem-Střekov до шлюза Lovosice
Язовири: Baška, Brněnská (Kníničky), Horka (Stráž pod Ralskem), Hracholusky, Jesenice, Nechranice, Olešná, Orlík, Pastviny, Plumov, Rozkoš, Seč, Skalka, Slapy, Těrlicko, Žermanice
Езерото Máchovo
Водохранилището Area Velké Žernoseky
Езерата: Oleksovice, Svět, Velké Dářko
Изчерпани кариери, запълнени с вода: Dolní Benešov, Ostrožná Nová Ves a Tovačov
Федерална република Германия
|
Danube |
От Kelheim (километър 2412,72) до германско-австрийската граница |
|
Rhine |
От германско-швейцарската до германско-нидерландската граница |
|
Elbe |
От устието на канала Elbe-Seiten до долната граница на пристанище Hamburg |
|
Müritz |
Френска република
Rhine
Република Унгария
Dаnube: от 1812-и km до 1433-и km
Danube Moson: от 14-и km до 0 km
Danube Szentendre: от 32-и km до 0 km
Danube Racckeve: от 58-и km до 0 km
Река Tisza: от 685-и km до 160-ти km
Река Drava: от 198-и km до 70-ти km
Река Bodrog: от 51-и km до 0 km
Река Kettos-Koros: от 23-и km до 0 km
Река Harmas-Koros: от 91-и km до 0 km
Канал Sio: от 23-и km до 0 km
Езерото Velence
Езерото Fertő
Кралство Нидерландия
Rhein
Sneekermeer, Koevordermeer, Heegermeer, Fluessen, Slotermeer, Tjeukemeer, Beulakkerwijde, Belterwijde, Ramsdiep, Ketelmeer, Zwartemeer, Veluwemeer, Eemmeer, Alkmaardermeer, Gouwzee, Buiten IJ afgesloten IJ Noordzeekanaal, пристанище Ijmuiden , пристанищната област Rotterdam, Nieuwe Maas, Noord, Oude Maas, Beneden Merwede, Nieuwe Merwede, Dordsche Kil, Boven Merwede, Waal, Bijlandsch Canal, Boven Rijn, Pannersdensch Canal, Geldersche IJssel, Neder Rijn, Lek, Amsterdam-Rhine-Canal, Veerse Meer, Schelde-Rhine-Canal до устието му във Volkerak, Amer, Bergsche Maas, the Meuse below Venlo, Gooimeer, Europort, Calandkanaal (източно от пристанище Benelux), Hartelkanaal
Република Австрия
Danube: от границата с Германия до границата със Словакия
Inn: от устието до ВЕЦ Passau-Ingling
Traun: от устието до 1,80-и km
Enns: от устието до 2,70-и km
March: до 6,00 km
Република Полша
|
— |
р. Biebrza от края на канала Augustowski до делтата на р. Narwia |
|
— |
р. Brda от връзката с канала Bydgoski в Bygoszcz до делтата на р. Wisła |
|
— |
р. Bug от делтата на р. Muchawiec до делтата на р. Narwia |
|
— |
езерото Dabie до границата на вътрешните морски води |
|
— |
каналът Augustowski от връзката с р. Biebrza до държавната граница заедно с езерата, намиращи се по трасето на този канал |
|
— |
каналът Bartnicki от ез.Ruda Woda до ез. Bartężek, заедно с ез. Bartężek |
|
— |
каналът Bydgoski |
|
— |
каналът Elbląski от ез. Druzno до ез. Jeziorak и ез. Szelag Wielki заедно с тези езера и езерата, намиращи се по трасето на канала и отклонението в посока Zalewo от ез. Jeziorak до ез. Ewingi, включително |
|
— |
каналът Gliwicki заедно с канала Kędzierzyński |
|
— |
каналът Jagielloński Channel от връзката с р. Elbląg до р. Nogat |
|
— |
каналът Łączański Channel |
|
— |
каналът Ślesiński Channel и езерата, намиращи се по трасето на канала и езерото Gopło |
|
— |
каналът Żerański Channel |
|
— |
р. Martwa Wisła от р.Wisła в Przegalina до границата на вътрешните морски води |
|
— |
р. Narew от делтата на р. Biebrza до делтата на р.Wisła, заедно с ез. Lake Zegrzyński i |
|
— |
р. Nogat от р.Wisła до устието на лагуната Wisła |
|
— |
р. Notec (горното течение) от ез. Gopło до връзката с канала Górnonotecki Channel и каналът Górnonotecki Channel и р. River Noteć (долното течение) от връзката с канала Bydgoski до делтата на р.Wisła |
|
— |
р. Nysa Łużycka от Gubin до делтата на р.Odra |
|
— |
р.Odra от гр. Racibòrz до връзката с р. Eastern Odra, която преминава в р. Regalica от Klucz-Ustovo Piercing заедно с тази река и страничните ѝ ръкави до ез. Dąbie, както и отклонението на р. Odra от шлюза Opatowice до шлюза в гр. Wrocław |
|
— |
р. Western Odra от бента в Widuchowa (704,1-и km от р. Odra) до границата на вътрешните морски води заедно със страничните ѝ ръкави, както и Klucz-Ustovo Piercing, свързващ р. Eastern Odra с р. Western Odra |
|
— |
р. Parnica и Parnicki Piercing от р. Western Odra до границата на вътрешните морски води |
|
— |
р. Pisa от ез. Roś до устието на Лагуната Wisła |
|
— |
р. Szkarpawa от река River Wisła до устието на Лагуната Wisła |
|
— |
р. Warta от ез. Ślesińskie до устието на р.Odra |
|
— |
системата Wielkie Jeziora Mazurskie, включваща езерата, свързани с реки и канали, образуващи основното трасе от ез. Roś (включително) в Pisz до канала Węgorzewski (включително и канала) в Węgorzewo заедно с езерата Seksty, Mikołajskie, Tałty, Taltowisko, Kotek, Szymon, Szymoneckie, Jagodne, Boczne, Tajty, Kisajno, Dargin, Łabap, Kirsajty и Święcajty, заедно с канала Gizycki и с канала Niegocinski и с канала Piękna Gora и ръкава на ез. Ryńskie (включително) в Ryn до ез. Nidzkie (до 3 km, явяващо се граница с природния резерват „Езеро Nidzkie“), заедно с езерата Bełdany, Guzianska Mała и Guzianska Wielka. |
|
— |
р. Wisła от устието на р. Przemsza до връзката с канала Laczanski, както и от края на канала в Skawina до устието на р. Wisła до Гданския залив, изключвайки яз.Włocławski. |
Словашка република
Danube: от Devin (1880,26-и km) до словашко-унгарската граница
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия
ШОТЛАНДИЯ
|
Leigh (Edinburgh) |
Между вълноломите |
|
Glasgow |
Езерото Strathclyde |
|
Crinan Canal |
От Crinan до Ardrishaig |
|
Caledonian Canal |
Отсечките от канала |
СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ
|
River Lagan |
От Lagan Weir до Stranmillis |
ИЗТОЧНА АНГЛИЯ
|
River Wear (без частта под въздействие на приливите) |
От стария железопътен мост Durham до моста Prebens, Durham |
|
River Tees |
Нагоре по течението от бента Tees |
|
Grimsby Dock |
Във вътрешността на шлюза |
|
Immingham Dock |
Във вътрешността на шлюза |
|
Hull Docks |
Във вътрешността на шлюза |
|
Boston Dock |
Между преградите на шлюза |
|
Aire and Calder Navigation |
От Goole Docks до Leeds; през пресeчната точка с канала Liverpool и Leeds; през пресeчната точка Bank Dole с Shelby (шлюзът River Ouse); през пресeчната точка Castleford до Wakefield (Falling Lock) |
|
River Ancholme |
От шлюза Ferriby до Brigg |
|
Каналът Calder and Hebble |
От Wakefield (Falling Lock) до шлюза Broadcut Top |
|
River Foss |
От пресечната точка (Blue Bridge) с River Ouse до моста Monk |
|
Каналът Fossdyke |
От пресечната точка River Trent of Brayford Pool |
|
Goole Dock |
Между преградите на шлюза |
|
Hornsea Mere |
Целият канал |
|
River Hull |
От шлюза Struncheon Hill до Beverly Beck |
|
Каналът Market Weighton |
От шлюза River Humber до шлюза Sod Houses |
|
Каналът New Junction |
Целият канал |
|
River Ouse |
От шлюза Naburn до Nun Monkton |
|
Каналът Sheffield и South Yorkshire |
От шлюза Keadby до шлюза Tinsley |
|
River Trent |
От шлюза Cromwell до Shardlow |
|
River Witham |
От шлюза Boston до Brayford Poole (Lincoln) |
УЕЛС И ЗАПАДНА АНГЛИЯ
|
River Severn |
Над бентовете Llanthony и Maisemore |
|
River Wye |
Над Monmouth |
|
Cardiff |
Езерото Roath Park |
|
Port Talbot |
В рамките на затворените докове |
|
Swansea |
В рамките на затворените докове |
|
River Dеe |
Над водовземната точка Barrelwell Hill |
|
River Mersey |
Доковете (без док Seaforth) |
|
River Lune |
Над дока Glasson |
|
River Avon (Midland) |
От шлюза Tewksbury до Evesham |
|
Gloucester |
От доковете Gloucester City до канала Gloucester/Sharpness |
|
Hollingworth Lake |
Цялото езеро |
|
Корабен канал Manchester |
Целият канал и доковете Salford, включително River Irwell |
|
Pickmere Lake |
Цялото езеро |
|
River Tawe |
Между морската дига/яхтеното пристанище и лекоатлетическия стадион Morfa |
|
Rudyard Lake |
Цялото езеро |
|
River Weaver |
Под Northwich |
ЮЖНА АНГЛИЯ
|
River Nene |
От Wisbech Cut и River Nene до Dog в дублиран шлюз |
|
River Great Ouse |
Kings Lynn Cut и River Great Ouse под моста West Lynn Road |
|
Yarmouth |
Делтата на р. Yare от линията, прокарана през краищата на кейовете на северния и южния вход, включително Breydon Water |
|
Lowestoft |
Пристанището Lowestoft под шлюза Mutford до линията, преминаваща през кейовете на входа на външното пристанище |
|
Rivers Alde and Ore |
Над входа към River Ore до Westrow Point |
|
River Deben |
Над входа към River Deben до ферибота Felixstowe |
|
River Orwell и River Stour |
От линията, преминаваща от Fagbury Point през Shotley Point на р. Orwell до дока Ipswich; и от линия, очертана от север на юг през Ewarton Ness на River Stour до Manningtree |
|
Каналът Chelmer & Blackwater |
Източно от шлюза Beeleigh |
|
River Thames и притоците ѝ |
Р. Темза над шлюза Teddington до Oxford |
|
River Adur и каналът Southwick |
Р. Adur над западния край на кея Tarmac и в рамките на канала Southwick |
|
River Arun |
Р. Arun над яхтеното пристанище Littlehampton |
|
River Ouse (Sussex), Newhaven |
Р. Ouse над северния край на Северния кей |
|
Bewl Water |
Цялото езеро |
|
Grafham Water |
Цялото езеро |
|
Rutland Water |
Цялото езеро |
|
Езерото Thorpe Park |
Цялото езеро |
|
Chichester |
Източно от линията, свързваща Cobnor Point и Chalkdock Point |
|
Christchurch |
В рамките на пристанището Christchurch, изключвайки Run |
|
Exeter Canal |
Целият канал |
|
River Avon (Avon) |
Доковете на гр. Bristol От бента Netham до бента Pulteney |
ГЛАВА 3
Зона 4
Кралство Белгия
Цялата белгийска мрежа без водните пътища от зона 3
Чешка република
Всички други водни пътища, които не са включени в зони 1, 2 и 3
Федерална република Германия
Всички други вътрешни водни пътища, които не са включени в зони 1, 2 и 3
Френска република
Цялата френска мрежа без водните пътища в зони 1, 2 и 3
Италианска рапублика
River Po: от Piacenza до устието
Канал Milan-Cremona, River Po: последният участък от 15 km до р. Po
River Mincio: от Mantua, Governolo до р. Po
Воден път Ferrara: от р. Po (Pontelagoscuro), Ferrara до Porto Garibaldi
Каналите Brondolo и Valle: от източната р. Po до лагуната на Венеция
Каналът Fissero-Tartaro-Canalbianco: от Adria до източната р. Po
Венециански бряг: от лагуната на Венеция до Grado
Република Литва
Цялата мрежа на Литва
Велико херцогство Люксембург
Moselle
Република Унгария
Всички други водни пътища, които не са включени в зони 2 и 3
Кралство Нидерландия
Всички други реки, канали и вътрешни морски води, които не са включени в зони 1, 2 и 3
Република Австрия
Thaya: до Bernhardsthal
March: над 6,00-и km
Република Полша
Всички други водни пътища, които не са включени в зони 1, 2 и 3
Словашка република
Всички други водни пътища, които не са включени в зона 3
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия
ШОТЛАНДИЯ
|
Rathoand Linlithgow Union Canal |
Целият канал |
|
Glasgow |
Каналът Forth and Clyde Каналът Monkland, отсечките Faskine и Drumpellier Езерото Hogganfield |
ИЗТОЧНА АНГЛИЯ
|
River Ancholme |
От Brigg до шлюза Harram Hill |
|
Каналът Calder and Hebble |
От шлюза Broadcut Top до моста Sowerby |
|
Каналът Chesterfield |
От West Stockwitch до Worksop |
|
Каналът Cromford |
Целият канал |
|
River Derwent |
От сливането с River Ouse до моста Stamford |
|
Driffield Navigation |
От шлюза Struncheon Hill до Great Driffield |
|
Каналът Erewash |
От шлюза Trent до шлюза Langley Mill |
|
Каналът Huddersfield |
От сливането с Calder and Hebble при моста Coopers до канала Huddersfield Narrow при Huddersfield Между Ashton-Under-Lyne и Huddersfield |
|
Каналът Leeds и Liverpool |
От шлюза на р. Leeds до Skipton Wharf |
|
Езерото Light Water Valley |
Цялото езеро |
|
The Mere, Scarborough |
Цялото езеро |
|
River Ouse |
Над Nun Monkton Pool |
|
Каналът Pocklington |
От сливането с River Derwent до Melbourne Basin |
|
Каналът Sheffield и South Yorkshire |
От шлюза Tinsley до Sheffield |
|
River Soar |
От сливането с Trent до Loughborough |
|
Каналът Trent и Mersey |
От Shardlow до шлюза Dellow Lane |
|
River Ure и Каналът Ripon |
От сливането с River Ouse до канала Ripon (Ripon Basin) |
|
Каналът Ashton |
Целият канал |
УЕЛС И ЗАПАДНА АНГЛИЯ
|
River Avon (Midland) |
Над Evesham |
|
Birmingham Canal Navigation |
Целият канал |
|
Каналът Birmingham and Fazeley |
Целият канал |
|
Каналът Coventry |
Целият канал |
|
Каналът Grand Union (от Napton Junction до Birmingham and Fazeley) |
Цялата отсечка на канала |
|
Каналът Kennet and Avon (от Bath до Newbury) |
Цялата отсечка на канала |
|
Каналът Lancaster |
Целият канал |
|
Каналът Liverpool and Leeds |
Целият канал |
|
Каналът Llangollen |
Целият канал |
|
Каналът Caldon |
Целият канал |
|
Каналът Peak Forest |
Целият канал |
|
Каналът Macclesfield |
Целият канал |
|
Каналът Monmouthshire and Brecon |
Целият канал |
|
Каналът Montgomery |
Целият канал |
|
Каналът Rochdale |
Целият канал |
|
Каналът Swansea |
Целият канал |
|
Каналът Neath & Tennant |
Целият канал |
|
Каналът Shropshire Union |
Целият канал |
|
Каналът Staffordshire and Worcester |
Целият канал |
|
Каналът Stratford-upon Avon |
Целият канал |
|
River Trent |
Цялата река |
|
Каналът Trent and Mersey |
Целият канал |
|
River Weaver |
Над Northwich |
|
Каналът Worcester and Birmingham |
Целият канал |
ЮЖНА АНГЛИЯ
|
River Nene |
Над шлюза Dog-in-a-Doublet |
|
River Great Ouse |
Kings Lynn над моста West Lynn Bridge; River Great Ouse и всички свързани водни пътища в Fenland, в това число р. Cam и Middle Level Navigation |
|
Разливите в Norfolk и Suffolk |
Всички плавателни реки, разливи, канали и водни пътища, независимо дали под влияние на приливи и отливи, в това число разливът Oulton и реките Waveney, Yare, Bure, Ant и Thurne, освен както е посочено за Yarmouth и Lowestoft |
|
River Blyth |
р. Blyth, при влизане в Blythburgh |
|
Rivers Alde и Ore |
На р. Alde над Westrow Point |
|
River Deben |
River Deben над ферибота Felixstowe |
|
River Orwell и River Stour |
Всички водни пътища на р. Stour над Manningtree |
|
Каналът Chelmer & Blackwater |
Западно от шлюза Beeleigh |
|
River Thames и притоците й |
Р. Stort и р. Lee над Bow Creek; каналът Grand Union над шлюза Brentford и каналът Regents над Limehouse Basin и всички канали, свързани с тях; р. Wey над шлюза Thames; каналът Kennet and Avon; р. Thames над Oxford; каналът Oxford |
|
River Medway and the Swale |
Р. Medway над шлюза Allington |
|
River Stour (Kent) |
Р. Stour над пристана Flagstaff Reach |
|
Пристанище Dover |
Цялото пристанище |
|
River Rother |
Р. Rother и канала Royal Military над шлюза Scots Float и р. Brede над входния шлюз |
|
Brighton |
Вътрешното яхтено пристанище на Brighton над шлюза |
|
Езерото Wickstead Park |
Цялото езеро |
|
Каналът Kennet and Avon |
Целият канал |
|
Каналът Grand Union |
Целият канал |
|
River Avon (Avon) |
Над бента Weir |
|
Каналът Bridgewater |
Целият канал |
(*) В случаите на плавателни съдове, които са базирани в пристанище другаде, трябва да се вземе под внимание член 32 от Договора Ems-Dollart от 8 април 1960 г. (BGBL, 1963 II, стр. 602).
ПРИЛОЖЕНИЕ II
МИНИМАЛНИ ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ, ПРИЛОЖИМИ КЪМ ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕТЕ ПО ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА ОТ ЗОНИ 1, 2, 3 И 4
СЪДЪРЖАНИЕ
|
Страница |
|
|
ЧАСТ I … |
40 |
|
ГЛАВА 1 … |
40 |
|
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ … |
40 |
|
Член 1.01 – Дефиниции … |
40 |
|
Член 1.02 – (Оставен свободен) … |
44 |
|
Член 1.03 – (Оставен свободен) … |
44 |
|
Член 1.04 – (Оставен свободен) … |
44 |
|
Член 1.05 – (Оставен свободен) … |
44 |
|
Член 1.06 – Временни изисквания … |
44 |
|
Член 1.07 – Административни указания … |
44 |
|
ГЛАВА 2 … |
44 |
|
ПРОЦЕДУРА … |
44 |
|
Член 2.01 – Инспекционни органи … |
44 |
|
Член 2.02 – Заявление за проверка … |
45 |
|
Член 2.03 – Представяне на плаващото средство за проверка … |
45 |
|
Член 2.04 – (Оставен свободен) … |
45 |
|
Член 2.05 – Временно удостоверение на Общността … |
45 |
|
Член 2.06 – Валидност на удостоверението на Общността … |
46 |
|
Член 2.07 – Данни и промени в удостоверението на Общността … |
46 |
|
Член 2.08 – (Оставен свободен) … |
46 |
|
Член 2.09 – Периодични проверки … |
46 |
|
Член 2.10 – Проверка по собствена инициатива … |
46 |
|
Член 2.11 – (Оставен свободен) … |
46 |
|
Член 2.12 – (Оставен свободен) … |
46 |
|
Член 2.13 – (Оставен свободен) … |
46 |
|
Член 2.14 – (Оставен свободен) … |
47 |
|
Член 2.15 – Разходи … |
47 |
|
Член 2.16 – Информация … |
47 |
|
Член 2.17 – Регистър на удостоверенията на Общността … |
47 |
|
Член 2.18 – Официален номер … |
47 |
|
Член 2.19 – Еквиваленти и дерогации … |
47 |
|
ЧАСТ II … |
48 |
|
ГЛАВА 3 … |
48 |
|
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СТРОЕЖА НА ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕТЕ … |
48 |
|
Член 3.01 – Основни изисквания … |
48 |
|
Член 3.02 – Якост и устойчивост … |
48 |
|
Член 3.03 – Корпус … |
49 |
|
Член 3.04 – Машинни и котелни отделения, бункери … |
49 |
|
ГЛАВА 4 … |
50 |
|
РАЗСТОЯНИЕ НА БЕЗОПАСНОСТ, НАДВОДЕН БОРД, ТОВАРНИ МАРКИРОВКИ И СКАЛА НА ГАЗЕНЕ … |
50 |
|
Член 4.01 – Разстояние на безопасност … |
50 |
|
Член 4.02 – Надводен борд … |
50 |
|
Член 4.03 – Минимален надводен борд … |
52 |
|
Член 4.04 – Товарни маркировки … |
52 |
|
Член 4.05 – Максимално газене при натоварен плавателен съд, чиито трюмове невинаги са покрити, с цел да бъде защитен от пръски и атмосферни влияния … |
53 |
|
Член 4.06 – Скала на газене … |
53 |
|
ГЛАВА 5 … |
54 |
|
МАНЕВРЕНОСТ … |
54 |
|
Член 5.01 – Общи положения … |
54 |
|
Член 5.02 – Ходови изпитвания … |
54 |
|
Член 5.03 – Изпитвателен полигон … |
54 |
|
Член 5.04 – Степен на натоварване на плавателни съдовете и състави от плавателни съдове при ходовите изпитвания … |
54 |
|
Член 5.05 – Използване на бордови съоръжения при ходовите изпитвания … |
54 |
|
Член 5.06 – Предписана скорост (напред) … |
55 |
|
Член 5.07 – Способност за спиране … |
55 |
|
Член 5.08 – Движение на заден ход … |
55 |
|
Член 5.09 – Способност за отклоняване … |
55 |
|
Член 5.10 – Способност за извършване на поворот … |
55 |
|
ГЛАВА 6 … |
55 |
|
РУЛЕВА СИСТЕМА |
55 |
|
Член 6.01 – Общи изисквания … |
55 |
|
Член 6.02 – Задвижващо звено на рулевата апаратура … |
56 |
|
Член 6.03 – Хидравлично задвижващо звено на рулевата апаратура … |
56 |
|
Член 6.04 – Източник на захранване … |
56 |
|
Член 6.05 – Ръчно задвижване … |
57 |
|
Член 6.06 – Системи с винто-рулеви колони, водометни и крилчати движители и носови подрулващи устройства … |
57 |
|
Член 6.07 – Индикатори и контролни устройства … |
57 |
|
Член 6.08 – Регулатори за скоростта на извършване на поворот … |
57 |
|
Член 6.09 – Процедура за приемане … |
57 |
|
ГЛАВА 7 … |
58 |
|
РУЛЕВА РУБКА … |
58 |
|
Член 7.01 – Общи положения … |
58 |
|
Член 7.02 – Безпрепятствен обзор … |
58 |
|
Член 7.03 – Общи изисквания към оборудването за управление, наблюдение и контрол … |
59 |
|
Член 7.04 – Специфични изисквания към оборудването за управление, индикация и контрол на главните двигатели и рулевата система … |
59 |
|
Член 7.05 – Навигационни светлини, светлинни и звукови сигнали … |
60 |
|
Член 7.06 – Радарни съоръжения и индикатори на скоростта на извършване на поворот … |
60 |
|
Член 7.07 – Радиотелефонни системи за плавателни съдове с рулеви рубки, проектирани за управление от едно лице с радиолокатор … |
61 |
|
Член 7.08 – Съоръжения за вътрешноплавателен съдна комуникация … |
61 |
|
Член 7.09 – Система за тревога … |
61 |
|
Член 7.10 – Отопление и вентилация … |
61 |
|
Член 7.11 – Оборудване за кърмовите котви … |
61 |
|
Член 7.12 – Спускащи се рулеви рубки … |
61 |
|
Член 7.13 – Запис в удостоверението на Общността за плавателни съдовете с рулеви рубки, оборудвани за управление от едно лице с радиолокатор … |
62 |
|
ГЛАВА 8 … |
62 |
|
ПРОЕКТИРАНЕ НА ДВИГАТЕЛИ … |
62 |
|
Член 8.01 – Общи положения … |
62 |
|
Член 8.02 – Оборудване за безопасност … |
62 |
|
Член 8.03 – Силова установка … |
62 |
|
Член 8.04 – Съоръжения за отвеждане на изгорели газове от двигателя … |
63 |
|
Член 8.05 – Горивни цистерни, тръбопроводи и арматура … |
63 |
|
Член 8.06 – Съхранение на смазочни масла, тръбопроводи и арматура … |
64 |
|
Член 8.07 – Съхранение на масла, използвани в силови трансмисии, системи за управление и задействане и системи за отопление, тръбопроводи и арматура … |
64 |
|
Член 8.08 – Системи за изпомпване и осушаване на трюма … |
65 |
|
Член 8.09 – Цистерни за нефтосъдържащи води и отработени масла … |
66 |
|
Член 8.10 – Присъщ шум на плавателния съд … |
66 |
|
ГЛАВА 8а – (Оставена свободна) … |
66 |
|
ГЛАВА 9 … |
66 |
|
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ИНСТАЛАЦИИ … |
66 |
|
Член 9.01 – Общи положения … |
66 |
|
Член 9.02 – Системи за електрическо захранване … |
67 |
|
Член 9.03 – Защита от физически контакти, попадане на твърди предмети и проникване на вода … |
67 |
|
Член 9.04 – Защита от експлозия … |
68 |
|
Член 9.05 – Заземяване … |
68 |
|
Член 9.06 – Максимално допустими напрежения … |
68 |
|
Член 9.07 – Разпределителни системи … |
69 |
|
Член 9.08 – Връзка с брегови и други външни мрежи … |
69 |
|
Член 9.09 – Електрозахранване на други плаващи средства … |
70 |
|
Член 9.10 – Генератори и двигатели … |
70 |
|
Член 9.11 – Акумулатори … |
70 |
|
Член 9.12 – Електрически табла … |
71 |
|
Член 9.13 – Аварийни прекъсвачи … |
72 |
|
Член 9.14 – Арматура за инсталации … |
72 |
|
Член 9.15 – Кабели … |
72 |
|
Член 9.16 – Осветителни инсталации … |
73 |
|
Член 9.17 – Навигационни светлини … |
73 |
|
Член 9.18 – (Оставен свободен) … |
73 |
|
Член 9.19 – Сигнални системи и системи за защита на механичното оборудване … |
73 |
|
Член 9.20 – Електронно оборудване … |
74 |
|
Член 9.21 – Електромагнитна съвместимост … |
75 |
|
ГЛАВА 10 … |
75 |
|
ОБОРУДВАНЕ … |
75 |
|
Член 10.01 – Котвено оборудване … |
75 |
|
Член 10.02 – Друго оборудване … |
77 |
|
Член 10.03 – Преносими пожарогасители … |
78 |
|
Член 10.03а – Постоянно монтирани противопожарни системи в помещенията за живеене, рулевите рубки и пространствата за пътници … |
78 |
|
Член 10.03б – Постоянно монтирани противопожарни системи в машинните, котелните и помпените отделения … |
79 |
|
Член 10.04 – Корабни лодки … |
83 |
|
Член 10.05 – Спасителни кръгове и спасителни жилетки … |
83 |
|
ГЛАВА 11 … |
83 |
|
БЕЗОПАСНОСТ НА РАБОТНИТЕ МЕСТА … |
83 |
|
Член 11.01 – Общи положения … |
83 |
|
Член 11.02 – Защита от падане … |
83 |
|
Член 11.03 – Габарити на работните места … |
84 |
|
Член 11.04 – Палубни проходи … |
84 |
|
Член 11.05 – Достъп до работните места … |
84 |
|
Член 11.06 – Изходи и аварийни изходи … |
85 |
|
Член 11.07 – Стълбища, подвижни стълби и подобни съоръжения … |
85 |
|
Член 11.08 – Вътрешни помещения … |
85 |
|
Член 11.09 – Защита против шум и вибрации … |
85 |
|
Член 11.10 – Капаци на люковете … |
85 |
|
Член 11.11 – Лебедки … |
86 |
|
Член 11.12 – Подемни кранове … |
86 |
|
Член 11.13 – Съхранение на огнеопасни течности … |
87 |
|
ГЛАВА 12 … |
87 |
|
ПОМЕЩЕНИЯ ЗА ЖИВЕЕНЕ … |
87 |
|
Член 12.01 – Общи положения … |
87 |
|
Член 12.02 – Специални изисквания към конструкцията на помещенията за живеене … |
88 |
|
Член 12.03 – Санитарно оборудване … |
88 |
|
Член 12.04 – Кухня (камбуз) … |
89 |
|
Член 12.05 – Питейна вода … |
89 |
|
Член 12.06 – Вентилация и отопление … |
90 |
|
Член 12.07 – Други съоръжения в помещенията за живеене … |
90 |
|
ГЛАВА 13 |
90 |
|
ОБОРУДВАНЕ ЗА ОТОПЛЕНИЕ, ЗА ПРИГОТВЯНЕ НА ХРАНА И ОХЛАЖДАНЕ … |
90 |
|
Член 13.01 – Общи положения … |
90 |
|
Член 13.02 –Използване на течни горива и устройства, работещи с мазут … |
90 |
|
Член 13.03 – Печки с изпарителни мазутни горелки и отоплителни устройства с разпрашаващи нафтови горелки … |
91 |
|
Член 13.04 – Печки с изпарителни мазутни горелки … |
91 |
|
Член 13.05 – Отоплителни устройства с разпрашаващи нафтови горелки … |
91 |
|
Член 13.06 – Вентилаторни отоплителни устройства … |
91 |
|
Член 13.07 – Отопление с твърдо гориво … |
92 |
|
ГЛАВА 14 … |
92 |
|
БИТОВИ УРЕДБИ, РАБОТЕЩИ С ВТЕЧНЕН ГАЗ … |
92 |
|
Член 14.01 – Общи положения … |
92 |
|
Член 14.02 – Инсталации … |
92 |
|
Член 14.03 – Бутилки … |
93 |
|
Член 14.04 – Място и разположение на захранващите секции … |
93 |
|
Член 14.05 – Резервни и празни бутилки … |
93 |
|
Член 14.06 – Вентилационни отвори за занижаване на налягането … |
93 |
|
Член 14.07 – Налягане … |
94 |
|
Член 14.08 – Тръбопроводи и гъвкави маркучи … |
94 |
|
Член 14.09 – Система за разпределение … |
94 |
|
Член 14.10 – Уреди, работещи на газ, и техният монтаж … |
94 |
|
Член 14.11 – Вентилация и отвеждане на отработените газове … |
95 |
|
Член 14.12 – Инструкции за употреба и безопасност … |
95 |
|
Член 14.13 – Проверка при приемане … |
95 |
|
Член 14.14 – Изпитване … |
95 |
|
Член 14.15 – Атестация … |
96 |
|
ГЛАВА 15 … |
96 |
|
СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ ПЪТНИЧЕСКИТЕ ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕ … |
96 |
|
Член 15.01 – Общи положения … |
96 |
|
Член 15.02 – Корпуси на плавателни съдовете … |
96 |
|
Член 15.03 – Устойчивост … |
98 |
|
Член 15.04 – Разстояние на безопасност и надводен борд … |
102 |
|
Член 15.05 – Максимално допустим брой пътници … |
103 |
|
Член 15.06 – Помещения и пространства за пътниците … |
103 |
|
Член 15.07 – Система за задвижване … |
106 |
|
Член 15.08 – Устройства и оборудване за безопасност … |
106 |
|
Член 15.09 – Спасително оборудване … |
107 |
|
Член 15.10 – Електрическо оборудване … |
108 |
|
Член 15.11 – Противопожарна защита … |
109 |
|
Член 15.12 – Гасене на пожар … |
113 |
|
Член 15.13 – Организация по безопасността … |
114 |
|
Член 15.14 – Съоръжения за събиране и обезвреждане на отпадъчни води … |
115 |
|
Член 15.15 – Изключения за определени пътнически плавателни съдове … |
115 |
|
ГЛАВА 15а |
116 |
|
СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПЪТНИЧЕСКИТЕ ВЕТРОХОДНИ ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕ … |
116 |
|
Член 15а.01 – Прилагане на част II … |
116 |
|
Член 15а.02 – Изключения за някои пътнически плавателни съдове с платна … |
117 |
|
Член 15а.03 – Изисквания за устойчивост на плавателни съдовете с платна … |
117 |
|
Член 15а.04 – Корабостроителни и механични изисквания … |
117 |
|
Член 15а.05 – Такелаж в общия случай … |
118 |
|
Член 15а.06 – Мачти и рангоути в общия случай … |
118 |
|
Член 15а.07 – Специални разпоредби относно мачтите … |
118 |
|
Член 15а.08 – Специални разпоредби относно стенгите … |
119 |
|
Член 15а.09 – Специални разпоредби относно бушпритите … |
120 |
|
Член 15а.10 – Специални разпоредби относно утлегарите … |
120 |
|
Член 15а.11 – Специални разпоредби относно грот-гиковете … |
120 |
|
Член 15а.12 – Специални разпоредби относно гафелите … |
121 |
|
Член 15а.13 – Общи разпоредби относно неподвижния и бягащия такелаж … |
121 |
|
Член 15а.14 – Специални разпоредби относно неподвижния такелаж … |
121 |
|
Член 15а.15 – Специални разпоредби относно бягащия такелаж … |
122 |
|
Член 15а.16 – Арматура и части на такелажа … |
123 |
|
Член 15а.17 – Платна … |
124 |
|
Член 15а.18 – Оборудване … |
124 |
|
Член 15а.19 – Изпитване … |
124 |
|
ГЛАВА 16 … |
124 |
|
СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ, КОИТО СЕ ОТНАСЯТ ЗА ПЛАВАЩИТЕ СРЕДСТВА, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ЧАСТ ОТ ТЛАСКАН ИЛИ ТЕГЛЕН СЪСТАВ ОТ ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕ ИЛИ ПРИКАЧЕНА КОМПОЗИЦИЯ … |
124 |
|
Член 16.01 – Плаващи средства, пригодени за тласкане … |
124 |
|
Член 16.02 – Плаващи средства, пригодени да бъдат тласкани … |
125 |
|
Член 16.03 – Плаващи средства, пригодени да задвижват прикачени композиции … |
125 |
|
Член 16.04 – Плаващи средства, пригодени да бъдат задвижвани като част от състави от плавателни съдове … |
125 |
|
Член 16.05 – Плаващи средства, пригодени да бъдат теглени … |
125 |
|
Член 16.06 – Изпитвания на състави от плавателни съдове … |
126 |
|
Член 16.07 – Вписвания в удостоверението на Общността … |
126 |
|
ГЛАВА 17 … |
126 |
|
КОНКРЕТНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПЛАВАЩИТЕ СЪОРЪЖЕНИЯ … |
126 |
|
Член 17.01 – Общи положения … |
126 |
|
Член 17.02 – Дерогации … |
126 |
|
Член 17.03 – Допълнителни изисквания … |
127 |
|
Член 17.04 – Остатъчно разстояние на безопасност … |
127 |
|
Член 17.05 – Остатъчен надводен борд … |
127 |
|
Член 17.06 – Изпитвания на креноване … |
128 |
|
Член 17.07 – Потвърждаване на устойчивостта … |
128 |
|
Член 17.08 – Потвърждаване на устойчивостта при намален остатъчен надводен борд … |
129 |
|
Член 17.09 – Товарни маркировки и скали на газене … |
130 |
|
Член 17.10 – Плаващи съоръжения без потвърждение за устойчивост … |
130 |
|
ГЛАВА 18 |
130 |
|
СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИЛОЖИМИ КЪМ ПЛАВАЩИ СРЕДСТВА ЗА РАБОТНИ УЧАСТЪЦИ … |
130 |
|
Член 18.01 – Условия за експлоатация … |
130 |
|
Член 18.02 – Прилагане на част II … |
130 |
|
Член 18.03 – Дерогации … |
130 |
|
Член 18.04 – Разстояние на безопасност и надводен борд … |
131 |
|
Член 18.05 – Корабни лодки … |
131 |
|
ГЛАВА 19 … |
131 |
|
СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИЛОЖИМИ КЪМ ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕТЕ С ИСТОРИЧЕСКА СТОЙНОСТ … |
131 |
|
ГЛАВА 19а … |
131 |
|
СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИЛОЖИМИ КЪМ БАРЖИТЕ КАНАЛЕН ТИП … |
131 |
|
ГЛАВА 19б … |
131 |
|
СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИЛОЖИМИ КЪМ ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕТЕ, ПЛАВАЩИ ПО ВОДНИ ПЪТИЩА ОТ ЗОНА 4 … |
131 |
|
Член 19б.01 – Прилагане на глава 4 … |
131 |
|
ГЛАВА 20 … |
131 |
|
СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИЛОЖИМИ КЪМ МОРСКИ ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕ … |
131 |
|
ГЛАВА 21 … |
131 |
|
СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИЛОЖИМ КЪМ РАЗВЛЕКАТЕЛНИ ПЛАВАЩИ СРЕДСТВА … |
131 |
|
Член 21.01 – Общи положения … |
131 |
|
Член 21.02 – Прилагане на част II … |
132 |
|
Член 21.03 – (Оставен свободен) … |
132 |
|
ГЛАВА 22 … |
133 |
|
УСТОЙЧИВОСТ НА ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕТЕ, ПРЕВОЗВАЩИ КОНТЕЙНЕРИ … |
133 |
|
Член 22.01 – Общи положения … |
133 |
|
Член 22.02 – Ограничения и методи на изчисление за потвърждаване устойчивостта при превоз на незакрепени контейнери … |
133 |
|
Член 22.03 – Ограничения и методи на изчисление за потвърждаване устойчивостта при превоз на закрепени контейнери … |
135 |
|
Член 22.04 – Процедура за оценка на устойчивостта на борда … |
136 |
|
ГЛАВА 22а … |
136 |
|
СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИЛОЖИМИ КЪМ ПЛАВАЩИ СРЕДСТВА С ДЪЛЖИНА, ПО-ГОЛЯМА ОТ 110 m … |
136 |
|
Член 22а.01 – Прилагане на част I … |
136 |
|
Член 22а.02 – Прилагане на част II … |
136 |
|
Член 22а.03 – Якост … |
136 |
|
Член 22а.04 – Плавателност и устойчивост … |
136 |
|
Член 22а.05 – Допълнителни изисквания … |
137 |
|
Член 22а.06 – Прилагане на част IV в случай на реконструкция … |
138 |
|
ГЛАВА 22б |
138 |
|
СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИЛОЖИМИ КЪМ ВИСОКОСКОРОСТНИ ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕ … |
138 |
|
Член 22б.01 – Общи положения … |
138 |
|
Член 22б.02 – Прилагане на част I … |
139 |
|
Член 22б.03 – Прилагане на част II … |
139 |
|
Член 22б.04 – Седалки и предпазни колани … |
139 |
|
Член 22б.05 – Надводен борд … |
139 |
|
Член 22б.06 – Плавателност, устойчивост и делене на отсеци … |
139 |
|
Член 22б.07 – Рулева рубка … |
139 |
|
Член 22б.08 – Допълнително оборудване … |
140 |
|
Член 22б.09 – Закрити пространства … |
140 |
|
Член 22б.10 – Изходи и маршрути за евакуация … |
140 |
|
Член 22б.11 – Противопожарна защита и гасене на пожари … |
141 |
|
Член 22б.12 – Преходни разпоредби … |
141 |
|
ЧАСТ III … |
141 |
|
ГЛАВА 23 … |
141 |
|
ОКОМПЛЕКТОВАНЕ НА ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕТЕ С ЕКИПАЖ … |
141 |
|
Член 23.01 – (Оставен свободен) … |
141 |
|
Член 23.02 – (Оставен свободен) … |
141 |
|
Член 23.03 – (Оставен свободен) … |
141 |
|
Член 23.04 – (Оставен свободен) … |
141 |
|
Член 23.05 – (Оставен свободен) … |
141 |
|
Член 23.06 – (Оставен свободен) … |
141 |
|
Член 23.07 – (Оставен свободен) … |
141 |
|
Член 23.08 – (Оставен свободен) … |
141 |
|
Член 23.09 – Оборудване на плавателни съдовете … |
142 |
|
Член 23.10 – (Оставен свободен) … |
143 |
|
Член 23.11 – (Оставен свободен) … |
143 |
|
Член 23.12 – (Оставен свободен) … |
143 |
|
Член 23.13 – (Оставен свободен) … |
143 |
|
Член 23.14 – (Оставен свободен) … |
143 |
|
Член 23.15 – (Оставен свободен) … |
143 |
|
ЧАСТ IV … |
143 |
|
ГЛАВА 24 … |
143 |
|
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ … |
143 |
|
Член 24.01 – Приложимост на преходните разпоредби към плаващи средства, които са вече в експлоатация … |
143 |
|
Член 24.02 – Дерогации за плаващи средства, които са вече в експлоатация … |
143 |
|
Член 24.03 – Дерогации относно плаващите средства, които са построени на или преди 1 април 1976 г. … |
154 |
|
Член 24.04 – Други дерогации … |
156 |
|
Член 24.05 – (Оставен свободен) … |
156 |
|
Член 24.06 – Дерогации по отношение на плаващите средства, които не са обхванати от член 24.01 … |
156 |
|
Член 24.07 – (Оставен свободен) … |
165 |
|
ГЛАВА 24а |
165 |
|
ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ПЛАВАЩИТЕ СРЕДСТВА, КОИТО НЕ ПЛАВАТ ВЪВ ВОДНИТЕ ПЪТИЩА ОТ ЗОНА R … |
165 |
|
Член 24а.01 – Прилагане на преходни разпоредби по отношение плаващи средства, които вече са в експлоатация и валидност на предишни удостоверения на Общността … |
165 |
|
Член 24а.02 – Дерогации за плаващите средства, които вече са в експлоатация … |
165 |
|
Член 24а.03 – Дерогации по отношение плаващи средства, които са построени преди 1 януари 1985 г. … |
171 |
|
Член 24а.04 – Други дерогации … |
173 |
|
ДОПЪЛНЕНИЕ I – ПРЕДУПРЕДИТЕЛНИ ЗНАЦИ … |
174 |
|
ДОПЪЛНЕНИЕ II – АДМИНИСТИВНИ ИНСТРУКЦИИ … |
176 |
ЧАСТ I
ГЛАВА 1
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Член 1.01
Дефиниции
В настоящата директива се използват следните дефиниции:
|
1. |
„плаващо средство“: плавателен съд или плаващо съоръжение; |
|
2. |
„плавателен съд“: плавателен съд, плаващ по вътрешните водни пътища или морски кораб; |
|
3. |
„плавателен съд, плаващ по вътрешните водни пътища“: плавателен съд, предназначен да плава изключително по вътрешните водни пътища; |
|
4. |
„морски кораб“: плавателен съд, сертифициран за морска служба; |
|
5. |
„моторен плавателен съд“: моторен товарен плавателен съд или моторен танкер; |
|
6. |
„моторен танкер“: плавателен съд, предназначен за превоз на товари в неподвижно закрепени цистерни и построен да плава независимо със собствена механична уредба; |
|
7. |
„моторен товарен плавателен съд“: плавателен съд, различен от моторен танкер, предназначен за превоз на товари и построен да плава независимо със собствена механична уредба; |
|
8. |
„баржа канален тип“: плавателен съд от вътрешното плаване с дължина не по-голяма от 38,5 m и широчина не по-голяма от 5,05 m и обикновено опериращ по канала Рейн-Рона; |
|
9. |
„влекач“: плавателен съд, построен специално, за да извършва влачене; |
|
10. |
„тласкач“: плавателен съд, построен специално за придвижване чрез тласкане на конвои от плавателни съдове; |
|
11. |
„баржа“: сухотоварна баржа или танк-баржа; |
|
12. |
„танк-баржа“: плавателен съд, предназначен за превоз на товари в закрепени неподвижно цистерни и построен за влачене или тласкане, нямащ собствена механична уредба за придвижване или имащ такава само за ограничени маневри; |
|
13. |
„сухотоварна баржа“: плавателен съд, който не е танк-баржа, предназначен за превоз на товари в закрепени неподвижно цистерни и построен за влачене или тласкане, нямащ собствена механична уредба за придвижване или имащ такава само за ограничени маневри; |
|
14. |
„лихтер“: танкерен лихтер, обикновен лихтер или бордови лихтер; |
|
15. |
„танкерен лихтер“: плавателен съд, предназначен за превоз на товари в закрепени неподвижно цистерни, построен или специално модифициран за тласкане, нямащ собствена механична уредба за придвижване или имащ такава само за ограничени маневри, когато не е част от тласкан конвой; |
|
16. |
„товарен лихтер“: плавателен съд, предназначен за превоз на товари, който не е танкерен лихтер, построен или специално модифициран, за да бъде тласкан и който или не притежава собствена двигателна сила, или притежава единствено двигателна сила, достатъчна за извършване на ограничени маневри, когато не е част от тласкан конвой; |
|
17. |
„корабен бордови лихтер“: лихтер, построен, за да бъде превозван на борда на морски кораби и да плава по вътрешни водни пътища; |
|
18. |
„пътнически плавателен съд“: плавателен съд за дневно пътуване или с кабини, построен и екипиран да превозва повече от 12 пътници; |
|
19. |
„пътнически ветроходен плавателен съд“: пътнически плавателен съд, построен и екипиран, за да може да бъде задвижван и с платна. |
|
20. |
„пътнически плавателен съд за дневно пътуване“: пътнически плавателен съд без кабини за нощувка на пътниците; |
|
21. |
„плавателен съд с кабини“: пътнически плавателен съд с кабини за нощувка на пътниците; |
|
22. |
„високоскоростен плавателен съд“: самоходно плаващо средство, способно да развива скорости над 40 km/h по отношение на водата; |
|
23. |
„плаващо съоръжение“: плаваща конструкция, носеща механични инсталации, например кранове, драги, екскаватори или елеватори; |
|
24. |
„плаващо средство за работни участъци“: плавателен съд, подходящо построен и екипиран за ползване по работни площадки, като мелиорационни, бункерни или понтонни шлепове, понтони или плавателни съдове за струпване на камъни; |
|
25. |
„развлекателно плаващо средство“: плавателен съд, който не е пътнически плавателен съд и е предназначен за спорт и развлечение; |
|
26. |
„корабна лодка“: лодка за използване при превоз, спасяване на хора или имущество и за работни цели; |
|
27. |
„плаващо устройство“ означава всяка плаваща инсталация, която обикновено не е предназначена за местене (например плавателен басейн, док, кей или навес за лодки); |
|
28. |
„съединение от плаващ материал“ означава плот или друга конструкция, предмет или съвкупност, способна да плава, която не е плавателен съд или плавателно съоръжение или плаващо устройство; |
|
29. |
„състав от плавателни съдове“: твърдо свързани или взети на влек плаващи средства; |
|
30. |
„формирование“: форма на състава от плавателни съдове; |
|
31. |
„твърд състав“: тласкан състав или бордово свързана група; |
|
32. |
„тласкан състав“: твърдо свързани плаващи средства, най-малко едно от които се разполага пред плаващото средство, обезпечаващ придвижването на състава, наричано „тласкач(и)“; състав, състоящ се от тласкач и тласкани плавателни съдове, при съединяването на които се допуска подвижност във връзката, и който също се разглежда като твърд състав; |
|
33. |
„бордово формирование“: състав от плавателни съдове, твърдо свързани борд към борд, при което нито един от тях не е разположен пред плавателния съд, движещ състава; |
|
34. |
„влачен състав“: състав от едно или повече плаващи средства, оборудване или обекти, влачени от едно или повече плаващи средства, явяващи се част от състава; |
|
35. |
„главно машинно отделение“: помещение, в което са монтирани двигатели, осигуряващи движението на плавателния съд; |
|
36. |
„машинно отделение“: помещение, в което са монтирани двигатели с вътрешно горене; |
|
37. |
„котелно отделение“: помещение с работещи с гориво установки, предназначени за производство на пара или гореща течност; |
|
38. |
„закрита надстройка“: водонепроницаема, твърда, непрекъсната конструкция от твърди стени, постоянно и водонепроницаемо съединени с палубата; |
|
39. |
„рулева рубка“: помещението, в което са инсталирани всички механизми за управление и наблюдение на плавателния съд, необходими за маневриране; |
|
40. |
„помещения за живеене“: местата, предназначени за използване от лицата, които обикновено живеят на борда, включващи камбуз, складови пространства за провизии, тоалетни и хигиенни помещения, перални съоръжения, площадки и проходи, с изключение на рулевата рубка; |
|
41. |
„помещение за пътниците“: местата на борда, предвидени за пътниците и затворени места като салони, офиси, магазини, фризьорски салони, сушилни, перални, сауни, тоалетни, хигиенни помещения, пасарели, свързващи преходи и стълбища, които не са оградени със стени; |
|
42. |
„контролен център“: рулева рубка, място, което съдържа авариен електрогенератор или части от него или място с център, с постоянно присъствие на обслужващия персонал или членове на екипажа, например за оборудване за противопожарна сигнализация, дистанционно управление на врати или пожарогасителни инсталации; |
|
43. |
„стълбищна клетка“: клетката на вътрешно стълбище или на асансьор; |
|
44. |
„салон“: стая от корабната кабина или помещението за пътниците. На борда на пътническите плавателни съдове камбузът не се разглежда като салон; |
|
45. |
„камбуз“: стая с печка или друго подобно устройство за готвене; |
|
46. |
„склад“: стая за съхранение на запалими течности или стая с площ над 4 m2 за съхранение на провизии; |
|
47. |
„трюм“: частта от плавателния съд, ограничена от носови и кърмови прегради, открита или закрита посредством люкови закрития, предназначена за превоз на товари, опаковани или насипни, или в цистерни, непредставляващи част от корпуса; |
|
48. |
„закрепена цистерна“: цистерна, съединена с корпуса, стените на която са образувани от самия корпус или са отделени от корпуса; |
|
49. |
„работно място“: мястото, където членовете на екипажа изпълняват своите задължения, включително траповете, крановете и корабните лодки; |
|
50. |
„коридор“: място, предназначено за нормално придвижване на лицата и товарите; |
|
51. |
„безопасно място“: мястото, ограничено отвън от вертикална повърхност, преминаваща на разстояние 1/5 BWL, успоредно на курса на корпуса, в линията на максималното газене; |
|
52. |
„сборни пунктове“: частите на плавателния съд, които са специално защитени и в които пътниците се събират в случай на опасност; |
|
53. |
„пунктове за евакуация“: частите от сборните пунктове на плавателния съд, откъдето може да се осъществява евакуация на пътниците; |
|
54. |
„равнина на максималното газене“: равнината, съответстваща на максималното газене, до която плаващото средство се допуска да плава; |
|
55. |
„разстояние на безопасност“: разстоянието между равнината на максималното газене и успоредната равнина, преминаваща през най-ниската точка, над която плаващото средство не се счита за водонепроницаемо; |
|
56. |
„остатъчно разстояние на безопасност“: оставащият вертикален клиренс, в случай че плавателният съд се обърне на една страна, между равнището на водата и най-ниската точка от потопената страна, над която плавателният съд не се счита за водонепроницаем; |
|
57. |
„надводен борд (f)“ разстоянието между равнината на максималното газене и успоредната равнина, преминаваща през най-ниската точка на палубата към борда или при липса на палуба — през най-ниската точка от горния ръб на стоманената или дървена обшивка на корпуса; |
|
58. |
„остатъчен надводен борд“ оставащият вертикален клиренс, в случай че плавателният съд се обърне на една страна, между равнището на водата и горната повърхност на палубата в най-ниската точка от потопената страна или, при липса на странична палуба, през най-ниската точка на горния край на дъсчената облицовка или обшивка; |
|
59. |
„пределна линия“: въображаемата линия върху бордовата обшивка, минаваща на не по-малко от 10 сm под палубата на преградите и не по-малко от 10 сm под най-ниската водонепроницаема точка но бордовата обшивка; при липса на палуба на преградите се използва линия, минаваща на не по-малка от 10 сm под най-ниската линия на външната водонепроницаема обшивка; |
|
60. |
„обем водоизместимост (∇)“: обемът на изместената от плавателния съд вода в кубически метри; |
|
61. |
„тегловна водоизместимост (Δ)“: общото тегло на плавателния съд, включително и товара в тонове; |
|
62. |
„коефициент на общата пълнота (Св)“: съотношението между обема водоизместимост и произведението от дължината LWL, ширината BWL и газенето T; |
|
63. |
„надводна диаметрална плоскост (Аν)“: диаметралната плоскост на съда над водолинията, в квадратни метри; |
|
64. |
„палуба на преградите“: палубата, до която достигат водонепроницаемите прегради, и от която се измерва надводният борд; |
|
65. |
„преграда“: стена с определена височина, обикновено вертикална, разделяща плавателния съд и свързана с обшивката на същия, обшивката или други прегради; |
|
66. |
„напречна преграда“: преграда, простираща се от единия до другия борд на плавателния съд; |
|
67. |
„стена“: разделителна повърхност, в повечето случаи вертикална; |
|
68. |
„междинна преграда“: преграда, която не е водонепроницаема; |
|
69. |
„дължина (L)“: максималната дължина на корпуса в метри, изключвайки руля и бушприта; |
|
70. |
„габаритна дължина (LOA)“: най-голямата дължина на плаващото средство в метри, в която са включени цялото закрепено оборудване като части от рулевата система или силовите, механични или други подобни приспособления; |
|
71. |
„дължина при водолинията (LWL)“: дължината на корпуса в метри, измерена при максималното газене; |
|
72. |
„ширина (B)“: максималната ширина на корпуса в метри, измерена по външния край на обшивката на корпуса (изключвайки гребни колела, протектори и др. подобни); |
|
73. |
„габаритна ширина (BOA)“: максималната ширина на плаващото средство в метри, включително гребни колела, протектори, механични устройства и др. подобни; |
|
74. |
„ширина при водолинията (BWL)“: ширина на корпуса в метри, измерена до външния край на обшивката на корпуса в линията на максималното газене; |
|
75. |
„височина (H)“: най-късото вертикално разстояние в метри между най-ниската точка на корпуса или кила и най-ниската точка на палубата отстрани на плавателния съд; |
|
76. |
„газене (T)“: вертикално разстояние в метри между най-ниската точка на корпуса или кила и линията на максималното газене; |
|
77. |
„носови перпендикуляр“: вертикалната линия в предната точка на пресичане на корпуса с линията на максималното газене; |
|
78. |
„широчина на свободния проход по борда“: разстоянието в метри между вертикалната линия, преминаваща през най-изпъкналата част от коминкса в прохода, и вертикалната линия, преминаваща през вътрешната страна на ограждението (леер, кландер), от външната страна на прохода; |
|
79. |
„рулева система“: цялото оборудване, необходимо за управление на плавателния съд, обезпечаващо маневреността, посочена в глава 5; |
|
80. |
„рул“: рул или рулове с балери, включително секторните румпели и компонентите, съединяващи с устройствата на рулевото управление; |
|
81. |
„устройство на рулевото управление“: част от рулевата система, която обезпечава движението на руля; |
|
82. |
„компонент на рулевото управление“: компонент на управление, разположен между източниците на енергия и рулевата система; |
|
83. |
„източник на енергия“: подаването на сила към устройство на рулевото управление и рулевата апаратура, получено от корабната електрическа мрежа, акумулатор или двигател с вътрешно горене; |
|
84. |
„уредба за управление“: съставните части и електрическите вериги за работа на рулевото управление чрез електрозахранване; |
|
85. |
„задвижващо звено на рулевата апаратура“: управлението на рулевата апаратура, нейното задвижващо звено и силов източник. |
|
86. |
„ръчен привод“: система, посредством която ръчно от щурвала се предава движение на руля чрез механична или хидравлична предавка, без какъвто и да е допълнителен източник на енергия; |
|
87. |
„ръчно управляем хидравличен привод“: ръчно управлявана хидравлична предавка; |
|
88. |
„регулатор на скоростта на извършване на поворот“: оборудване, което автоматично достига и поддържа зададена скорост на извършване на поворот на плавателния съд в съответствие с предварително избрани стойности; |
|
89. |
„рулева рубка за управление на плавателния съд с радиолокатор от един човек“: рулева рубка, оборудвана по такъв начин, че при плаване с радиолокатор маневрите на плавателния съд да могат да се осъществяват от един човек; |
|
90. |
„водонепроницаем“: конструктивен елемент или устройство, монтирани така, че да не допускат проникване на вода; |
|
91. |
„защитен от пръски и атмосферни въздействия“: конструктивен елемент или устройство, монтирани така, че при нормални условия да пропускат само незначително количество вода; |
|
92. |
„газонепроницаем“: конструктивен елемент или устройство, монтирани така, че да предотвратяват проникването на газ или пара; |
|
93. |
„негорим“: вещество, което нито гори, нито отделя пари в количества, способни да се възпламенят при достигане на температура около 750 °С. |
|
94. |
„задържащ огъня“: материал, който не се запалва лесно или чиято повърхност най-малкото ограничава разпространяването на огъня съгласно процедурата за тестване, описана в член 15.11, параграф 1, буква в); |
|
95. |
„огнеустойчив“: свойството на конструктивните елементи или устройства, както е сертифицирано съгласно процедурата за тестване, описана в член 15.11, параграф 1, буква г); |
|
96. |
„Кодекс на процедурите за противопожарни изпитвания“: Международният кодекс за прилагане на процедурите за противопожарни изпитвания, приет с резолюция MSC.61(67) от Комитета по морска безопасност към ИМО; |
|
97. |
„одобрена класификационна организация“: класификационна организация, която е призната съгласно критериите и процедурите от приложение VII; |
|
98. |
„радарно съоръжение“: електронно навигационно средство за откриване и изобразяване на заобикалящите обекти и трафика; |
|
99. |
„ECDIS за вътрешността“: стандартизирана система за изобразяване на електронни навигационни карти за вътрешните води и съпътстващата информация, която изобразява избраната информация от собствените електронни навигационни карти за вътрешните води и може по избор да дава информация от другите датчици на плаващото средство; |
|
100. |
„инсталация за ECDIS за вътрешността“: инсталация за изобразяване на електронни навигационни карти за вътрешните води, която може да работи в два различни режима: информационен и навигационен; |
|
101. |
„информационен режим“: използване на ECDIS за вътрешността само за информационни цели, без засичане с радар; |
|
102. |
„навигационен режим“: използване на ECDIS за вътрешността със засичане с радар за навигация с плаващо средство; |
|
103. |
„обслужващ персонал“: всички служители на борда на пътническия плавателен съд, които не са членове на екипажа; |
|
104. |
„лица с намалена двигателна способност“: лица с конкретни проблеми при ползването на обществен транспорт като възрастни хора, хора с недъзи или със сетивни увреждания, в инвалидни колички, бременни жени и хора, придружаващи малки деца; |
|
105. |
„удостоверение на Общността“: удостоверение, издадено за плавателен съд по вътрешни водни пътища от компетентен орган, удостоверяващо съответствието му с техническите изисквания на настоящата директива. |
Член 1.02
(Оставен свободен)
Член 1.03
(Оставен свободен)
Член 1.04
(Оставен свободен)
Член 1.05
(Оставен свободен)
Член 1.06
Временни изисквания
Временни изисквания могат да се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 19, параграф 2 от настоящата директива, ако бъде сметнато за необходимо спешно приспособяване към техническия напредък при превозите по вътрешните водни пътища, за да се позволят дерогации от разпоредбите на настоящата директива преди очакващи се промени на самата настояща директива или за да се разрешат изпитвания. Изискванията се публикуват и могат да важат за срок до три години. Те влизат в сила едновременно и се анулират при едни и същи условия във всички държави-членки.
Член 1.07
Административни указания
За да се изпълни настоящата директива по-лесно и еднообразно, могат да бъдат приемани обвързващи административни указания за проверка в съответствие с процедурата, посочена в член 19, параграф 2 от настоящата директива.
ГЛАВА 2
ПРОЦЕДУРА
Член 2.01
Инспекционни органи
1. Инспекционните органи се създават от държавите-членки.
2. Инспекционните органи се състоят от председател и експерти.
Във всеки орган в качеството на експерти участват най-малкото:
|
а) |
длъжностно лице от администрацията, която отговаря за плаването във вътрешността; |
|
б) |
експерт по проектиране на плавателни съдове по вътрешни водни пътища и техните двигатели; |
|
в) |
навигационен експерт, притежаващ удостоверение за корабоплаване. |
3. Председателят и експертите от всеки орган се назначават от властите на държавата, в която се създава органът. При поемане на задълженията си председателят и експертите подават писмена декларация, че ще ги изпълняват напълно независимо. От длъжностните лица не се изискват декларации.
4. Инспекционните органи могат да се подпомагат от експерти специалисти съгласно приложимите местни разпоредби.
Член 2.02
Заявление за проверка
1. Процедурата за подаване на заявление за проверка и определяне мястото и датата на такава проверка са в правомощията на органите, издаващи удостоверението на Общността. Компетентният орган определя документите, които се представят. Процедурата се прилага по такъв начин, че да позволи проверката да се осъществи в разумен срок след подаването на заявлението.
2. Собственик на плаващо средство, който не е обект на настоящата директива, или негов представител има право да подаде заявление за удостоверение на Общността. Заявлението се удовлетворява, ако плавателният съд отговаря на изискванията на настоящата директива.
Член 2.03
Представяне на плаващото средство за проверка
1. Собственикът или негов представител представя плаващото средство в разтоварен, почистен вид и със снаряжение. Той оказва всичкото необходимо за проверката съдействие като например осигуряване на необходимите лодки и персонал и откривайки частите на корпуса или съоръженията, които не са пряко достъпни или видими.
2. Контролният орган изисква проверка в сух док при първа възможност. Тази проверка в сух док може да бъде отменена, ако може да бъде представено удостоверение за класификация или удостоверение от одобрена класификационна организацията, в смисъл че построяването отговаря на нейните изисквания или се представи удостоверение, показващо, че компетентен орган вече е извършил проверка в сух док с друга цел. Ако се касае за периодична проверка или проверка, както е предвидено в член 15 от настоящата директива, контролният орган има право да изиска проверка вън от водата.
Контролният орган провежда изпитвания по време на първоначалната проверка на моторния плавателен съд или състав или когато съществени промени са извършени на тласкащото или управляващо оборудване.
3. Контролният орган може да изиска по-нататъшни допълнителни изпитвания и други придружаващи документи. Тази разпоредба се прилага също при строенето на плаващото средство.
Член 2.04
(Оставен свободен)
Член 2.05
Временно удостоверение на Общността
1. Компетентният орган има право да издаде временно удостоверение на Общността:
|
а) |
За плаващо средство, предвидено да се придвижи до определено място с разрешение на компетентния орган, за да получи удостоверение на Общността; |
|
б) |
За плаващо средство, чието удостоверение на Общността е било временно отнето в някой от случаите, посочени в член 2.07 или членове 12 и 16 от настоящата директива; |
|
в) |
За плаващо средство, чието удостоверение на Общността е в процес на изготвяне след успешна проверка; |
|
г) |
За плаващо средство, при което не всички условия, изисквани за получаване на удостоверение на Общността, както са изложени в част 1 от приложение V, са били изпълнени; |
|
д) |
За плаващо средство, което е било повредено дотолкова, че състоянието му е престанало да отговаря на удостоверение на Общността; |
|
е) |
За плаващи инсталации или оборудване, при които органите, отговарящи за специални транспортни дейности поставят издаването на разрешение за изпълнение на специална транспортна дейност, както е предвидено в приложимите наредби на навигационните служби на държавите-членки, в зависимост от получаването на удостоверение на Общността; |
|
ж) |
За плаващо средство, което се отклонява от разпоредбите на част II, както е предвидено в член 2.19, параграф 2. |
2. Временно удостоверение на Общността се издава по образеца, показан в част III от приложение V, когато мореходността на плаващото средство, на плаващото устройство или на съединение от плаващ материал изглежда съответно осигурена.
Това включва условията, които са сметнати за необходими от компетентния орган, и е валидно:
|
а) |
в случаите, посочени в параграф 1, букви а) и от г) до е), за единичен определен курс, който се провежда в подходящ срок, не по-дълъг от един месец; |
|
б) |
в случаите, посочени в параграф 1, букви б) и в), за подходящ срок; |
|
в) |
в случаите, посочени в параграф 1, буква ж), за шест месеца. Временното удостоверение на Общността може да бъде продължено за шест месеца до момента, в който Комитетът вземе решение. |
Член 2.06
Валидност на удостоверението на Общността
1. Срокът на валидност на удостоверенията на Общността, издавани за новопостроени плавателни съдове в съответствие с разпоредбите на настоящата директива, се определя от компетентния орган на максимум:
|
а) |
пет години в случая на пътническите плавателни съдове; |
|
б) |
10 години за всички останали плаващи средства. |
Срокът на валидност се посочва в удостоверението на Общността.
2. При плавателни съдовете, които са въведени в експлоатация преди проверката, компетентният орган определя срока на валидност на удостоверението на Общността индивидуално за всеки случай предвид резултатите от проверката. Валидността обаче не може да надхвърля сроковете, посочени в параграф 1.
Член 2.07
Данни и промени в удостоверението на Общността
1. Собственикът на плаващо средство или негов представител довежда до знанието на компетентния орган всички промени в името или собствеността на плаващото средство, евентуални повторни измервания и промени в официалния номер, регистрацията или пристанище на домуване и изпраща удостоверението на Общността на въпросния орган за отразяване на промените.
2. Всеки компетентен орган има право да добави всякаква информация или да промени удостоверението на Общността.
3. В случай че компетентен орган добави промяна или информация към удостоверение на Общността, той уведомява за това компетентния орган, издал удостоверението на Общността.
Член 2.08
(Оставен свободен)
Член 2.09
Периодични проверки
1. Плаващите средства се подлагат на периодични проверки, преди да изтекат техните удостоверения на Общността.
2. След обосновано искане от собственик на плавателен съд или негов представител компетентният орган има право, по изключение и без допълнителни проверки, да разреши продължаване на валидността на удостоверението на Общността за не повече от шест месеца. Продължението се дава в писмен вид и се съхранява на борда на плаващото средство.
3. И в този случай компетентният орган определя срока на валидност на удостоверението на Общността съгласно резултатите от проверката.
Срокът на валидност се записва в удостоверението на Общността и се довежда до знанието на органа, издал удостоверението на Общността.
4. Ако вместо срокът на валидността да бъде продължен, удостоверение на Общността бъде подменено с нова версия, по-ранното удостоверение на Общността се връща на издалия го компетентния орган.
Член 2.10
Проверка по собствена инициатива
Собственикът на плаващо средство или негов представител имат право да поискат проверка по собствена инициатива по всяко време.
По такова искане за проверка се предприемат действия.
Член 2.11
(Оставен свободен)
Член 2.12
(Оставен свободен)
Член 2.13
(Оставен свободен)
Член 2.14
(Оставен свободен)
Член 2.15
Разходи
Собственикът на плаващо средство или негов представител поемат всички разходи, възникващи във връзка с проверката на плавателния съд и издаването на удостоверение на Общността в съответствие със специална схема за такси, съставена от всяка държава-членка.
Член 2.16
Информация
Компетентният орган може да позволи на лица, доказали сериозно обоснован интерес, да бъдат информирани за съдържанието на удостоверение на Общността и може да издаде на такива лица извадки или копия на удостоверенията на Общността, удостоверени като верни с оригинала и означени като такива.
Член 2.17
Регистър на удостоверенията на Общността
1. Компетентните органи определят поредни номера на издаваните от тях удостоверения на Общността. Те водят регистър по образеца, показан в приложение VI, за всички издавани от тях удостоверения на Общността.
2. Компетентните органи запазват оригиналите или копия от всички, издадени от тях, удостоверения на Общността и вписват в тези удостоверения информация за изменения заедно със случаите на анулиране или подмяна на удостоверения на Общността.
Член 2.18
Официален номер
1. Компетентният орган, издал удостоверение на Общността, въвежда в това удостоверение на Общността официалния номер, определен за това плаващо средство от компетентния орган на държавата-членка, в която плаващото средство е било регистрирано или има пристанище на домуване.
Когато се отнася за плаващи средства от страни, които не са членки, официалният номер, който се въвежда в удостоверението на Общността, се определя от компетентния орган, издаващ това удостоверение на Общността.
Тези изисквания не важат по отношение на плаващите средства с развлекателна цел.
2. (Оставен свободен)
3. (Оставен свободен)
4. Собственикът на плаващо средство или негов представител подават заявление до компетентните органи за определяне на официален номер. Собственикът или негов представител също така отговарят за поставяне на официалния номер, въведен в удостоверението на Общността и снемането му, след като престане да бъде валиден.
Член 2.19
Еквиваленти и дерогации
1. В случай че разпоредбите на част II изискват използване или наличие на борда на плаващото средство на определени материали, инсталации или артикули от оборудването или възприемане на определени аспекти при проектирането или определени мероприятия, компетентните органи могат да позволят използване или наличие на борда на посоченото плаващо средство на други материали, инсталации или артикули от оборудването или възприемане на други аспекти при проектирането или други мероприятия, ако те бъдат признати за равностойни съгласно процедурата по член 19, параграф 2 от настоящата директива.
2. Ако съгласно процедурата от член 19, параграф 2 от настоящата директива Комитетът не стигне до решение за равностойност, както е предвидено в параграф 1, компетентният орган има право да издаде временно удостоверение на Общността.
Съгласно процедурата по член 19, параграф 2 от настоящата директива компетентните органи докладват на Комитета в срок от един месец от издаването на временно удостоверение на Общността съгласно член 2.05, параграф 1, буква ж), посочвайки името и официалния номер на плаващото средство, характера на дерогацията и държавата, в която плаващото средство е регистрирано или има пристанище на домуване.
3. Съгласно процедурата по член 19, параграф 2 от настоящата директива компетентният орган има право, на база препоръка от Комитета, да издаде удостоверение на Общността за изпитвателни цели и за ограничен срок, за конкретно плаващо средство, включващо нови технически спецификации, които се отклоняват от изискванията на част II, при условие тези спецификации да предлагат равностойна безопасност.
4. Еквивалентите и дерогациите, посочени в параграфи 1 и 3, се въвеждат в удостоверението на Общността. Комисията се уведомява за тях.
ЧАСТ II
ГЛАВА 3
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СТРОЕЖА НА ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕТЕ
Член 3.01
Основни изисквания
Плавателни съдовете се строят в съответствие с добрата корабостроителна практика.
Член 3.02
Якост и устойчивост
1. Плавателният съд се изработва с корпус, чиято якост е достатъчна за всички предвидени случаи на натоварване.
|
а) |
При новопостроените конструкции или съществени изменения на конструкциите, влияещи върху якостта на корпуса, достатъчната якост се потвърждава с изготвената от проектната документация. Тези доказателства не се изискват, когато се представя класификационен сертификат или декларация от одобрена класификационна организация. |
|
б) |
В случаите на проверка, както е посочено в член 2.09, минималната дебелина на обшивката на дъното, скула и бордовете се проверяват съгласно следните условия: За плавателни съдове от стомана минималната дебелина tmin се получава от най-високата от стойностите, получени по следните формули:
|
, но не по-малко от 3,00 mm;
|
в) |
При плавателни съдовете с надлъжни прегради имащи двойни дъно и бордове, минималната стойност, пресметната за дебелината на обшивката съгласно формулите в буква б), може да бъде намалена до пресметната стойност, удостоверена от одобрена класификационна организация като достатъчна якост на корпуса (надлъжна, напречна и местна). Обшивката се подменя, ако листите на обшивката на дъното, скула и бордовете се окажат под допустимите стойности, определени по този начин. Минималните стойности, пресметнати съгласно метода, са пределни стойности, отчитащи нормално и еднакво износване и са при условие, че е използвана стомана за корабостроителни цели и че вътрешните конструктивни елементи като шпангоутите, флорите, основните надлъжни и напречни конструктивни елементи са в добро състояние и че корпусът не дава признаци за никакво претоварване на надлъжната якост. Веднага след като тези стойности престанат да бъдат осигурявани, въпросните пластини се заменят или ремонтират. По-малки дебелини обаче с намаление до 10 % от пресметнатите стойности, са приемливи на отделни места за малки части. |
2. Когато за изграждането на корпуса се използва материал, различен от стомана, се доказва чрез изчисления, че якостта на корпуса (надлъжна, напречна и местна) е най-малкото равна на якостта, която ще бъде постигната при използване на стомана при приетата минимална дебелина съгласно параграф 1. Ако бъде представено удостоверение за клас или декларация, издадена от одобрена класификационна организация, доказването с изчисления може да бъде отменено.
3. Устойчивостта на плавателни съдовете съответства на предвижданата им употреба.
Член 3.03
Корпус
1. Напречните прегради в корпуса на плавателния съд (таранна, кърмова и междинни) достигат до палубата или до горния край на борда, както следва:
|
а) |
таранната преграда се разполага по начин и на разстояние от носа на плавателния съд така, че при постъпването на вода във водонепроницаемия отсек пред нея да обезпечи разстояние на безопасност 100 mm при натоварения плавателен съд. В общия случай изискването, посочено в параграф 1, е изпълнено, когато таранната преграда е поставена на разстояние от между 0,04 L и 0,04 L + 2 m, измерено от носовия перпендикуляр на водолинията на максималното газене. Ако това разстояние надвишава 0,04 L + 2 m изискването, посочено в параграф 1, следва да се докаже с изчисления. Разстоянието може да бъде намалено до 0,03 L. В такъв случай изискването, посочено в параграф 1, се доказва с изчисления при предпоставката, че и отсекът пред таранната преграда и прилежащите му такива са напълнени с вода. |
|
б) |
поставя се кърмова преграда на подходящо разстояние от кърмата, в случай че дължината на плавателния съд L превишава 25 m. |
2. Пред равнината на носовата преграда не може да има корабни кабини или инсталации, необходими за безопасността или експлоатацията на плавателния съд. Това изискване не важи за механизма за закотвяне.
3. Помещенията за живеене, машинното и котелното отделения и всички работни пространства, които са част от тях, бъдат разделени от трюмовете с водоустойчиви напречни прегради, стигащи до палубата.
4. Помещенията за живеене са разделени от машинното и котелното отделения и трюмовете чрез газонепроницаеми прегради и да бъдат достъпни директно откъм палубата. Там, където няма такъв достъп, има авариен изход, водещ директно към палубата.
5. В преградите, посочени в параграфи 1 и 3, и тези, посочени в параграф 4, няма отвори.
Все пак, врати и проходи са разрешени при кърмовата преграда при условие да са проектирани така, че да не увреждат ефикасността на преградата. Врати в кърмовата преграда са разрешени само ако може дистанционно да се определя дали са отворени или затворени и носят следното указание и от двете страни:
„Вратата да се затваря веднага след ползване“.
6. Водоприемните и водоотвеждащите устройства и свързаните с тях водопроводи са такива, че да не е възможно непреднамерено попадане на вода в плавателния съд.
7. Носовите части на плавателни съдовете са построени така, че котвите да не стърчат извън страничната обшивка нито изцяло, нито частично.
Член 3.04
Машинни и котелни отделения, бункери
1. Машинните и котелните отделения се разполагат по начин, осигуряващ лесно и безопасно управление, обслужване и поддържане на оборудването им.
2. Бункерите за течни горива или смазочни материали, пространствата за пътниците и корабните кабини нямат общи стени, които да са под статично налягане на течността, когато са в нормална експлоатация.
3. Входните люкове и траповете, обезпечаващи достъп в машинните и котелните отделения и бункери, се изработват от стомана или друг огнеустойчив материал;
Изолационният материал, използван в машинното отделение, е устойчив на проникване на гориво и изпарения на гориво.
Входните люкове и траповете на машинните и котелните отделения и бункери са такива, че да могат да се затварят от външната страна на помещенията. Заключващите устройства се изработват от стомана или също толкова огнеустойчив материал.
4. Машинните и котелните отделения и другите пространства, в които могат да попаднат запалими или отровни газове, са подходящо вентилирани.
5. Спускателните люкове и пасарелите, осигуряващи достъп до машинните и котелните отделения и бункерите, са трайно закрепени и са направени от стомана или подобен устойчив на удар и огнеустойчив материал.
6. Машинните и котелните отделения имат два изхода, един от които може да бъде авариен изход.
Може да не е необходим втори изход, в случай че:
|
а) |
общата площ (средната дължина х средната ширина на равнището на подовата настилка) на машинното или котелното отделение не надхвърля 35 m2; и |
|
б) |
разстоянието между всяка точка, където се извършват дейности по обслужване или поддръжка и изхода или основата на спускателния люк близо до изхода, осигуряващ достъп навън, не е по-дълъг от 5 m; и |
|
в) |
в точката за обслужване, която се намира най-далеч от вратата на изхода, има пожарогасител и освен това като дерогация от член 10.03, параграф 1, буква д), ако инсталираната мощност на двигателите не надхвърля 100 kW. |
7. Максимално допустимото равнище на силата на звука в машинните отделения е 110 dB(A). Точките на измерване се избират като функция на необходимата дейност за поддръжка при обичайна експлоатация на агрегата, монтиран вътре.
ГЛАВА 4
РАЗСТОЯНИЕ НА БЕЗОПАСНОСТ, НАДВОДЕН БОРД, ТОВАРНИ МАРКИРОВКИ И СКАЛА НА ГАЗЕНЕ
Член 4.01
Разстояние на безопасност
1. Разстоянието на безопасност е не по-малко от 300 mm.
2. Разстояние на безопасност за плавателни съдове, отворите на които не могат да бъдат затворени с пръскозащитни устройства и устройства за защита от атмосферни влияния, както и за плавателни съдове, плаващи с непокрити трюмове, се увеличава по такъв начин, че всеки от тези отвори да се намира поне на 500 mm от равнината на максималното газене.
Член 4.02
Надводен борд
1. Надводният борд на плавателни съдовете с непрекъсната палуба без крен и надстройки, е 150 mm.
2. Надводният борд на плавателни съдовете с крен и надстройки се пресмята по следната формула:
където:
|
А |
е коефициент за корекция, който отчита всички имащи отношение надстройки; |
|
βν |
е коефициент за коригиране влиянието на повдигането на палубата в носовата част, до което води наличието на надстройки в предната четвърт на дължината L на плавателния съд; |
|
βα |
е коефициент за коригиране влиянието на повдигането на палубата в задната част, до което води наличието на надстройки в задната четвърт на дължината L на плавателния съд; |
|
Seν |
е реалното издигане на палубата в носовата част в mm |
|
Seα |
е реалното издигане на палубата в кърмата в mm |
3. Коефициентът α се изчислява по следната формула:
където:
|
lem |
действителната дължина в метри на надстройка, намираща се в средната част, съответстваща на половината от дължината L на плавателния съд; |
|
leν |
действителната дължина в метри на надстройка, намираща се в предната четвърт на носовата част от дължината L на плавателния съд; |
|
lea |
действителната дължина в метри на надстройка, намираща се в задната четвърт от дължината L на плавателния съд. |
Действителната дължина на надстройка се изчислява по следните формули:
където:
|
l |
е действителната дължина на въпросната надстройка |
|
b |
е ширината в метри на въпросната надстройка |
|
B1 |
е ширината на плавателния съд в метри, измерено по външната страна на страничната обшивка на равнището на палубата, в средата на въпросната надстройка |
|
h |
е височината на въпросната надстройка в метри. При люковете обаче h се получава, като се намали височината на комингса с половината от разстоянието на безопасност съгласно член 4.01, параграфи 1 и 2. В никакъв случай като h не може да се приеме стойност над 0,36 m |
4. Коефициентите βν и βα се изчисляват, както следва:
5. Действителният крен на кърмата/носа Seν/Seα се изчисляват по следните формули:
където:
|
Sν |
e реалният наклон в носовата част в mm; Sν обаче не може да се приема като по-голям от 1 000 mm; |
|
Sα |
e реалният наклон в частта на кърмата в mm; Sα обаче не може да се приема като по-голям от 500 mm; |
|
P |
е коефициент, пресметнат по следната формула:
|
|
х |
е абсцисата, измерена от най-външната точка, в която наклонът е 0,25 Sν или 0,25 Sα (виж фигурата). |
Коефициентът р обаче не може да се приема за по-голям от 1.
6. Ако βa Sea е по-голямо от βv Sev, за стойност на βv Sev се приема βa Sea.
Член 4.03
Минимален надводен борд
Като се имат предвид намаленията, посочени в член 4.02, минималният надводен борд не може да бъде по-малък от 0 mm.
Член 4.04
Товарни маркировки
1. Равнината на максималното газене е така определена, че да осигурява съответствие с изискванията за минимален надводен борд и минимално разстояние на безопасност. От съображения за безопасност обаче инспекционните органи могат да определят по-големи стойности за надводния борд и разстоянието на безопасност. Равнината на максималното газене се определя най-малкото за зона 3.
2. Равнината на максимално газене се обозначава с ясно видими неизтриваеми товарни маркировки.
3. Товарната маркировка за зона 3 представлява правоъгълник с дължина 300 mm и ширина 40 mm, основата на който е хоризонтална и съвпада с равнината на максимално разрешеното газене. Всички останали товарни маркировки съдържат такъв правоъгълник.
4. Плавателни съдовете имат не по-малко от три двойки товарни маркировки, едната от които е разположена по средата на корпуса, а другите две — съответно на разстояние от носа и кърмата, равно на 1/6 от дължината на плавателния съд;
Обаче:
|
а) |
когато плавателният съд е с дължина по-малка от 40 m, достатъчно е да бъдат поставени две двойки маркировки на разстояние от носа и кърмата съответно, приблизително равно на четвърт от дължината; |
|
б) |
когато плавателни съдовете не са предназначени за превоз на стоки, достатъчна е една двойки товарни маркировки, разположени приблизително в средата на плавателния съд. |
5. Маркировки или означения, които престанат да бъдат валидни след проверка на по-късен етап, се заличават или маркират като изгубили валидност, под наблюдението на контролния орган. Ако товарна маркировка следва да се заличи, тя може да бъде заменена само под наблюдението на инспекционния орган.
6. В случай че плавателният съд е измерен съгласно Конвенцията за измерване на плавателни съдовете от вътрешното плаване от 1966 г. и равнината на маркировките от измерването отговаря на изискванията на настоящата директива, тези маркировки от измерването заместват товарните маркировки; това обстоятелство се отбелязва в удостоверението на Общността.
7. За плавателни съдове, които оперират в зони на вътрешните водни пътища, различни от зона 3 (зони 1, 2 или 4), двойките товарни маркировки на носа и кърмата, посочени в параграф 4, се допълват чрез прибавяне на вертикална линия, към които една или в случай на повече зони няколко допълнителни линии за газене с дължина 150 mm се полагат близо до носа по отношение на товарната маркировка за зона 3.
Тази вертикална линия и хоризонталната линия следва да са с дебелина 30 mm. В допълнение към товарната маркировка при носа на плавателния съд съответните номера на зони се посочват с цифри с височина 60 mm × 40 mm ширина (виж фиг. 1).
Фигура 1
Член 4.05
Максимално газене при натоварен плавателен съд, чиито трюмове невинаги са покрити, с цел да бъде защитен от пръски и атмосферни влияния
Ако равнината на максималното газене за зона 3 за даден плавателен съд се определя, като се приема, че трюмовете могат да бъдат затваряни по такъв начин, че да бъдат защитени от пръски и атмосферни влияния и ако разстоянието между равнината на максималното газене и горния край на комингса е по-малко от 500 mm, определя се максималното газене за плаване с непокрити трюмове.
В корабното удостоверение на Общността се вписва ограничение със следния текст:
„При напълно или частично отворени товарни люкове плавателният съд може да се товари само до газене на … mm под товарната маркировка за зона 3.“
Член 4.06
Скала на газене
1. Всеки плавателен съд, чието газене може да надхвърли 1 m, има скала на газене от всяка страна на кърмата; той може да има допълнителна скала на газене.
2. Нулевата точка на всяка скала на газене е разположена вертикално под скалата на газене на място, успоредно на равнината на максималното газене, минаваща през най-ниската точка на корпуса или на кила, ако има такъв. Вертикалното разстояние над нулата е градирано в дециметри. Това градиране се нанася на всяка скала от линията на водата в състояние без товар до100 mm над равнището при максималното газене посредством перфорирани или гравирани линии, боядисани в два различни цвята по такъв начин, че да бъдат ясно видими. Това градуиране се обозначава с цифри отстрани на скалата поне на всеки пет дециметра, както и на върха на скалата.
3. Двете мерителни скали на кърмата, установени съгласно конвенцията, упомената в член 4.04, параграф 6, могат да заместват скалите на газене, при условие че те са градуирани в съответствие с горните изисквания и, когато е необходимо, включват цифри, показващи газенето.
ГЛАВА 5
МАНЕВРЕНОСТ
Член 5.01
Общи положения
Плавателни съдовете и съставите от плавателни съдове притежават съответна мореходност и маневреност.
Плавателни съдовете без двигател, предназначени да бъдат влачени, съответстват на конкретните изисквания, определени от инспекционния орган.
Плавателни съдовете с двигател съответстват на изискванията, които се съдържат в членове 5.02 до 5.10.
Член 5.02
Ходови изпитвания
1. Мореходността и маневреността се проверяват чрез ходови изпитвания. В частност, изследва се съответствието с изискванията на членове от 5.06 до 5.10.
2. Контролният орган има право да отмени всички или някои изпитвания, когато съответствието с изискванията за мореходност и маневреност може да бъде доказано по друг начин.
Член 5.03
Изпитвателен полигон
1. Ходовите изпитвания, посочени в член 5.02, се провеждат на полигони от вътрешните водни пътища, които са определени от компетентните органи.
2. Полигоните за изпитвания се разполагат по протежение на течаща или тиха вода, по възможност на прав участък с дължина не по-малка от 2 км и с достатъчна широчина, обозначени с добре различими знаци за точното определяне на мястото на плавателния съд.
3. Контролният орган е в състояние да определя хидрологичните данни като дълбочина на водата, широчина на навигационния канал и средна скорост на течението в навигационната част като функция на различни водни нива.
Член 5.04
Степен на натоварване на плавателни съдовете и състави от плавателни съдове при ходовите изпитвания
По време на ходовите изпитвания плавателни съдовете и съставите от плавателни съдове се натоварват не по-малко от 70 % от пълната им товароподемност, като натоварването се разпределя, за да се обезпечи, доколкото е възможно, движението на плавателния съд на равен кил. Ако изпитванията се проведат с по-малък товар, разрешението за речно плаване се ограничава до това количество товар.
Член 5.05
Използване на бордови съоръжения при ходовите изпитвания
1. По време на ходовите изпитвания може да се използва всичкото оборудване, посочено в точки 34 и 52 от удостоверението на Общността, което може да се управлява от рулевата рубка, с изключение на котвите.
2. Все пак, при изпитването, включващо поворот срещу течението, посочено в член 5.10, могат да се използват котвите.
Член 5.06
Предписана скорост (напред)
1. Плавателни съдовете и съставите от плавателни съдове развиват скорост не по-малка от 13 km/h спрямо водата. Това изискване не се прилага, когато тласкачите плават самостоятелно.
2. Контролният орган има право да освобождава от изпълнение на изисквания плавателни съдовете и съставите от плавателни съдове, които плават само в устия и пристанища.
3. Инспекционният орган проверява способността на плавателния съд в празно състояние да развива скорост, по-голяма от 40 km/h, спрямо водата. Ако това може да бъде потвърдено, в точка 52 от корабното удостоверение на Общността се вписва:
„Плавателният съд е способен да развие скорост над 40 km/h спрямо водата.“
Член 5.07
Способност за спиране
1. Плавателни съдовете и съставите от плавателни съдове са способни да спират в посока надолу по течението за кратко време и като остават достатъчно маневрени.
2. Когато плавателни съдовете и съставите от плавателни съдове са не по-дълги от 86 m и не по-широки от 22,90 m способността за спиране, упомената по-горе, може да се замени със способността за извършване на поворот.
3. Способността за спиране се доказва чрез маневри за спиране, изпълнени на изпитвателен полигон, както е посочено в член 5.03, а способността за извършване на поворот — чрез маневри по извършване на поворот, както е посочено в член 5.10.
Член 5.08
Движение на заден ход
Когато спирателната маневра, упомената в член 5.07, се изпълнява в неподвижни води, след нея се прави плавателно изпитване по движение на заден ход.
Член 5.09
Способност за отклоняване
Плавателни съдовете и съставите от плавателни съдове могат своевременно да предприемат действия за отклоняване. Възможността за отклоняване се доказва чрез маневри за отклоняване, извършени на изпитвателен полигон, както е посочено в член 5.03.
Член 5.10
Способност за извършване на поворот
Плавателни съдовете и съставите от плавателни съдове, които са не по-дълги от 86 м и не по-широки от 22,90 m, могат да завиват своевременно.
Тази способност за извършване на поворот може да бъде заместена от способността за спиране, упомената в член 5.07.
Способността за извършване на поворот се доказва с маневри по извършване на поворот срещу течението.
ГЛАВА 6
РУЛЕВА СИСТЕМА
Член 6.01
Общи изисквания
1. Плавателни съдовете са оборудвани с надеждна рулева система за осигуряване на маневреност, която се изисква съгласно глава 5.
2. Силовата рулевата система е така проектирана, че рулят да не може да изменя положението си без команда.
3. Рулевата система осигурява управление на плавателния съд при постоянен ъгъл на крена до 15° и температура от –20 °С до +50 °С.
4. Съставните части на рулевата система са достатъчно здрави, за да могат винаги да издържат на натоварванията, на които могат да бъдат подложени при нормална експлоатация. Никакви външни сили, приложени към руля, не нарушават работните възможности на рулевата система и задвижващото го устройство.
5. Рулевата система включва силово задвижващо звено, ако това се изисква за силата, необходима за задействане на руля.
6. Рулевата система със силово задвижващо звено се предпазва от претоварвания посредством система, която ограничава въртящия момент, създаван от задвижващото звено.
7. Отворите за балерите на руля се проектират така, че да се предотвратява изпускането на масла, замърсяващи водата.
Член 6.02
Задвижващо звено на рулевата апаратура
1. Ако рулевата апаратура е със силово задвижващо звено, е възможно да се включи второ независимо задвижващо звено или ръчно задвижване в употреба в рамките на пет секунди, ако задвижващото звено на рулевата апаратура откаже или се повреди.
2. Ако второто задвижващо звено или ръчното задвижване не заработи автоматично, има възможност това да се направи веднага с една операция на рулевия, която да е едновременно проста и бърза.
3. И второто задвижващо звено или ръчното задвижване осигуряват маневреността, изискваща се съгласно глава 5.
Член 6.03
Хидравлично задвижващо звено на рулевата апаратура
1. Към хидравличното задвижващо звено на рулевата апаратура не могат да се включват други потребители на енергия. Ако са налице две независими хидравлични задвижващи звена, такова свързване към едно от двете звена може все пак да бъде допустимо, ако потребителите са свързани към възвратния тръбопровод и могат да бъдат отделени от задвижващото звено чрез изолиращо устройство.
2. Ако са налице две хидравлични задвижващи звена, за всяко от тях се изисква отделен хидравличен резервоар. Обаче двойни цистерни са допустими. Хидравличните цистерни са оборудвани с алармена система, която да следи за спаданията на нивото на маслото под равнището на най-ниското количество, необходимо за надеждна работа.
3. Регулиращият клапан не се дублира, ако това става ръчно или с ръчно управлявано устройство от рулевата рубка.
4. Размерите, проектът и подредбата на тръбите изключват, доколкото е възможно, механични повреди и повреди, причинени от пожар.
5. Доколкото се отнася за хидравлични задвижващи звена, за второто звено не се изисква отделна система от тръбопроводи, ако независимата работа на двете звена е гарантирана и ако системата тръбопроводи е в състояние да издържа на налягания поне 1,5 пъти по-големи от максималното работно налягане.
6. Използване на маркучи се допуска само ако това е от съществено значение за намаляването на вибрации или за да се позволи свободно движение на съставни части. Те се проектират за налягане, което да е поне равно на максималното работно налягане.
Член 6.04
Източник на захранване
1. Рулевите системи, оборудвани с два механични привода, се осигурява с най-малко два източника на електрическо захранване.
2. Когато резервният източник на захранване на рулевата система с механичен привод не е достъпен непрекъснато по време на движение на плавателния съд, той се заменя с буферно устройство с достатъчен капацитет за привеждане в действие на системата.
3. Когато се отнася за източници на електрическо захранване, не се допуска включване на други потребители към захранването на рулевата система.
Член 6.05
Ръчно задвижване
1. Колелото на ръчното задвижване не се задейства със силово задвижващо звено.
2. Независимо от положението на руля при автоматично включване на ръчното задвижване не се допуска откат на колелото.
Член 6.06
Системи с винто-рулеви колони, водометни и крилчати движители и носови подрулващи устройства
1. Когато управлението на посоката на упора на винто-рулевите колони, на водометния или на крилчатия движител или на носовото подрулващо устройство е електрическо, хидравлично или пневматично, се осигуряват две независими приводни системи между тях и рулевата рубка, които отговарят mutatis mutandis на изискванията от членове 6.01 до 6.05.
Тези системи не са предмет на настоящия параграф, ако не са необходими за постигане на маневреността, изисквана от глава 5 или, ако са необходими, само при изпитванията за спиране.
2. При наличие на две или повече независими винто-рулеви колони, водометни или крилчати движители или носови подрулващи устройства не е необходима резервна система за управление, в случай че плавателният съд запазва маневреността си при повреда на едно от тези устройства.
Член 6.07
Индикатори и контролни устройства
1. Положението на руля се обозначава с индикатор в рулевия пост. В случай че индикаторът на положението на руля е електрически, той има собствено захранване.
2. На рулевия пост се монтират следните контролно-измервателни прибори за установяване на:
|
а) |
нивото на маслото в хидравличните цистерни съгласно член 6.03, параграф 2 и работното налягане в хидравличната система; |
|
б) |
повреди на електрическото захранване на управлението на руля; |
|
в) |
повреди на електрическото захранване на управлението на приводите; |
|
г) |
повреди на регулатора за скоростта на извършване на поворот; |
|
д) |
повреди на необходимите буферни устройства. |
Член 6.08
Регулатори за скоростта на извършване на поворот
1. Регулаторите за скоростта на извършване на поворот и техните съставни части отговарят на изискванията, определени в член 9.20.
2. Правилното функциониране на регулатора за скоростта на извършване на поворот се показва на рулевия пост чрез зелена индикаторна светлина.
Следи се за загуба или недопустимите колебания в подаваното напрежение и за недопустими спадове в скоростта на въртене на жироскопа.
3. Когато в допълнение на регулатора за скоростта на извършване на поворот има и други системи за управление, на рулевия пост е възможно еднозначно да се разграничи коя от системите е била активирана. Следва да има възможност за незабавно преминаване от една система към друга. Регулаторът за скоростта на извършване на поворот не влияе на тези други системи.
4. Електрозахранването на регулатора за скоростта на извършване на поворот e независимо от останалите потребители на енергия.
5. Жироскопите, детекторите и индикаторите за извършване на поворот, използвани при регулаторите за скоростта на извършване на поворот, отговарят на минималните изисквания от минималните спецификации и условия за изпитване относно дисплеите на промяната на курса за вътрешните водни пътища, както е описано в приложение IX.
Член 6.09
Процедура за приемане
1. Съответствието на монтираната рулева система се проверява от контролен орган. Той има право да изиска за целта следните документи:
|
а) |
описание на рулевата система; |
|
б) |
чертежи и информация за приводите и уредбата за управление; |
|
в) |
информация относно рулевата апаратура; |
|
г) |
схема на електрическите кабели; |
|
д) |
описание на регулатора за скоростта на извършване на поворот; |
|
e) |
експлоатационни инструкции за рулевата система. |
2. Работата на цялата рулева система се проверява чрез плавателно изпитване. Ако е монтиран регулатор за скоростта на извършване на поворот, се проверява надеждното поддържане на предварително определения курс и безопасното преодоляване на завои.
ГЛАВА 7
РУЛЕВА РУБКА
Член 7.01
Общи положения
1. Рулевите рубки се проектират по такъв начин, че рулевият да бъде в състояние във всеки момент, когато плавателният съд е на път, да изпълнява задълженията си.
2. При нормални условия на експлоатация шумът, създаван от плавателния съд и измерен на равнището на главата на рулевия в позицията на управление, не превишава 70 dB(A).
3. Когато рулевата рубка е проектирана за управление от едно лице при плаване с радиолокатор, рулевият управлява плавателния съд в седнало положение, като всички прибори за управление, контрол и наблюдение се разполагат така, че рулевият да ги ползва, без да става от своето място и без да губи от полезрение екрана на радиолокатор.
Член 7.02
Безпрепятствен обзор
1. От рулевия пост има съответна безпрепятствена видимост във всички посоки.
2. Мъртвата зона за рулевия пред плавателния съд в състояние без товар и с половината от припасите, но без баласт, не може да превишава две дължини на плавателния съд или не повече от 250 m, което от двете се окаже по-малко до повърхността на водата над полукръг под прав ъгъл спрямо дължината от всяка страна през точка право по курса на плавателния съд.
Оптичните и електронните средства за намаляване на мъртвата зона не се вземат под внимание при проверката.
За да се намали допълнително мъртвата зона, се използват само подходящи електронни средства.
3. Полето на безпрепятствен обзор за рулевия при неговото обичайно положение е не по-малко от 240°, от които поне 140° са в пределите на полукръг напред от плавателния съд.
По обичайната ос на зрението на рулевия не може да има разположени прозоречни рамки, мачти или други вертикални конструкции.
Дори и когато е осигурено поле на безпрепятствен обзор не по-малко от поне 240° от хоризонта, контролният орган има право да изиска други мерки и в частност монтиране на подходящи оптични и електронни устройства, ако не е осигурено достатъчно поле на безпрепятствен обзор откъм кърмата.
Височината на долния край на страничните прозорци се поддържа възможно най-ниска, а височината на горния край на страничните и задния прозорец се поддържа възможно най-висока.
При определяне дали изискванията на настоящия член относно видимостта от рулевата рубка са изпълнени, се приема, че височината, на която се намира окото на рулевия, е 1 650 mm над палубата в рулевия пулт.
4. Горният край на гледащите напред прозорци на рулевата рубка е достатъчно висок, за да позволи при височина на окото от 1 800 mm безпрепятствен изглед напред от поне 10 градуса над хоризонтала на равнището на височината на окото.
5. Има подходящи средства, с които да се осигури ясен изглед през предното стъкло при всякакви метеорологични условия.
6. Остъкляването в рулевите рубки е от обезопасено стъкло и осигурява предаване на светлината не по-малко от 75 %.
За избягване на отражения предните стъкла на мостика са незаслепяващи и под наклон спрямо вертикалната плоскост, така че да се формира външен ъгъл от не-по-малко от 10° и не повече от 25°.
Член 7.03
Общи изисквания към оборудването за управление, наблюдение и контрол
1. Оборудването за управление, необходимо в експлоатацията на плавателния съд, се привежда лесно в работно положение. Това положение е недвусмислено ясно.
2. Отчитането на контролните инструменти става лесно. Има възможност тяхната осветеност да се изменя без степени до пълното им затъмняване. Източниците на светлина не следва да са натрапчиви, нито да затрудняват разчитането на инструментите за контрол.
3. Има система за тестване на алармените и индикаторните светлини.
4. Има възможност ясно да се установява дали дадена система е в процес на работа. Ако нейната работа се сигнализира с индикаторна светлина, същата е в зелено.
5. Всяка неизправност или повреда на системите, които са под контрол, се обозначава с червени алармени светлини.
6. Едновременно със светването на червена алармена светлина се чува и предупредителен звуков сигнал. Звукови предупреждения могат да се дават с единичен и с повтарящ се сигнал. Равнището на силата на звука при този сигнал превишава максималното равнище на налягане на околния шум на рулевия пулт с поне 3 dB(A).
7. Звуковите сигнали могат да бъдат изключвани, след като неизправността или повредата се потвърдят. Това изключване не пречи аларменият сигнал да бъде задействан от друга неизправност. Червените алармени светлини се изключват само когато неизправността бъде отстранена.
8. Устройствата за контрол и индикация автоматично да се прехвърлят към друг източник на енергия при повреда на техния собствен източник на енергия.
Член 7.04
Специфични изисквания към оборудването за управление, индикация и контрол на главните двигатели и рулевата система
1. Съществува възможност главните двигатели и рулевата система да се управляват и контролират от рулевия пост. Главните двигатели със съединител, който може да бъде задействан от рулевия пост или задвижващи витла с управляема стъпка, които могат да бъдат задействани от рулевия пост, се пускат и спират само от машинното отделение.
2. Всеки главен двигател се управлява посредством ръкохватка, движеща се по дъга във вертикална равнина, приблизително успоредна на надлъжната ос на плавателния съд. Преместването на ръкохватката по посока към носа на плавателния съд води до движение на плавателния съд напред, а преместването ѝ в посока към кърмата води до движение на плавателния съд назад. Включването на съединителя и обръщането на посоката на движение се правят при неутрално положение на ръкохватката. Ръкохватката може да се поставя в неутрално положение.
3. Посоката на задвижващата тяга, действаща на плавателния съд и скоростта на въртене на витлото или главните двигатели, се изписват вътре в рулевите рубки, които са оборудвани за управление от едно лице с радиолокатор.
4. Устройствата за контрол и индикация, изисквани съгласно член 6.07, параграф 2, член 8.03, параграф 2 и член 8.05, параграф 13, се разполагат на рулевия пост.
5. Плавателни съдовете с рулеви рубки, които са проектирани за управление от едно лице с помощта на радиолокатор, се управляват с ръкохватка. Същата може лесно да се движи с ръка. Положението на ръкохватката по отношение на надлъжната ос на плавателния съд точно съответства на положението на перата на руля. Има възможност ръкохватката да бъде оставяна в произволно положение, без това да изменя положението на перата на руля. Неутралното положение на ръкохватката е ясно означено.
6. Когато плавателният съд е снабден с носови рул или специален рул, особено за движение назад, те се командват от рулеви рубки, които са проектирани за управление от едно лице с радиолокатор, със специални ръкохватки, съответстващи mutatis mutandis на изискванията, изложени в параграф 5.
Това изискване важи също и когато при състави от плавателни съдове се използва рулева система, монтирана на плаващо средство, различно от това, което задвижва състава от плавателни съдове.
7. Когато се използват регулатори за скоростта на извършване на поворот, е възможно ръкохватката за управление на скоростта на извършване на поворот да бъде освободена във всяко едно положение, без да се променя избраната скорост.
Ръкохватката за управление се движи по достатъчно широка дъга, с която да се гарантира поставяне със съответна прецизност. Неутралното положение може ясно да бъде разграничено от другите положения. Осветлението на скалата може да се променя без степени.
8. Инсталациите за дистанционно управление за цялата рулева система се инсталират трайно и се разполагат така, че избраният курс да бъде ясно видим. Ако оборудването за дистанционно управление може да бъде изключено, то е оборудвано с индикаторно устройство, показващо съответните експлоатационни условия „работи“ или „не работи“. Разположението на и боравенето с лостовете за управление е функционално.
За системите, които са помощни към рулевата система, като работещите рулеви витла, оборудване за дистанционно управление, което не е монтирано трайно, се смята за допустимо, при условие че такава помощна инсталация може по всяко време да бъде активирана с команда от рулевата рубка.
9. При системите с винто-рулеви колони, водометни и крилчати движители и носови подрулващи устройства като оборудване за управление, индикация и контрол могат да бъдат приети и еквивалентни устройства.
Изискванията, изложени в параграфи 1 до 8, важат mutatis mutandis предвид специфичните характеристики и разположение, избрани за горните активни звена за управление и задвижване. Разположението на индикаторното устройство ясно показва за всяка инсталация посоката на тягата, действаща върху плавателния съд или посоката на водометното устройство.
Член 7.05
Навигационни светлини, светлинни и звукови сигнали
1. В настоящия член терминът:
|
а) |
„навигационни светлини“ са топовите, бордовите и кърмовите светлини, светлините, видими от всички страни, сините проблясващи светлини, жълтите бързомигащи светлини при високоскоростните плавателни съдове и сините светлини при превоз на опасни товари; |
|
б) |
„светлинни сигнали“ са светлините, съпровождащи звуковите сигнали, и светлината, назначена към синия пулт. |
2. За контрол на навигационните светлини в рулевата рубка се монтират електрически индикатори или други еквивалентни устройства като сигнални светлини, освен ако наблюдението не може да се осъществява пряко от рулевата рубка.
3. В рулевите рубки, проектирани за управление от едно лице с радиолокатор, на пулта за управление се монтират указателни светлини с цел следене на навигационните светлини и светлинните сигнали. Ключовете на навигационните светлини се включват към сигналните светлини или са в съседство с тях и принадлежността им е означена ясно.
Разположението и цветът на сигналните светлини за навигационните светлини съответства на реалното положение на тези светлини и сигнали.
Повредата на навигационна светлина или светлинен сигнал води до изгасване на съответната сигнална светлина или до подаване на сигнал по друг начин.
4. В рулевите рубки за управление от едно лице с радиолокатор се оборудва, осигурява възможност за включване на звукови сигнали с бутон, задействан с настъпване. Това изискване не важи по отношение на сигнала „не се приближавай“ в съответствие с приложимите разпоредби на навигационните служби на държавите-членки.
5. Навигационните светлини съответстват на изискванията, описани в приложение IX, част I.
Член 7.06
Радарни съоръжения и индикатори на скоростта на извършване на поворот
1. Радарното оборудване и индикаторите на скоростта на извършване на поворот са от вид, одобрен от компетентния орган. Спазват се изискванията относно монтирането и оперативното тестване на радарното оборудване и индикаторите на скоростта на извършване на поворот, както са описани в приложение IX. Инсталациите за ECDIS за вътрешността, които могат да се използват в навигационен режим, се третират като радарни инсталации. Спазват се също и стандартите за ECDIS за вътрешността.
Индикаторът на скоростта на извършване на поворот се разполага пред рулевия и в неговото полезрение.
2. В рулевите рубки, проектирани за управление от едно лице с радиолокатор:
|
а) |
радарните екрани не се изместват значително извън оста на полезрението на рулевия при нормалното му положение; |
|
б) |
радарното изображение продължава да бъде изцяло видимо, без маска или екран, каквито и да са условията на осветлението извън рулевата рубка; |
|
в) |
индикаторът на скоростта на извършване на поворот се разполага точно над или под радарното изображение или се включва в него. |
Член 7.07
Радиотелефонни системи за плавателни съдове с рулеви рубки, проектирани за управление от едно лице с радиолокатор
1. В случаите, когато рулевите рубки са проектирани за управление от едно лице с радиолокатор, приемането от мрежите плавателен съд—плавателен съд и тази за навигационна информация става по високоговорител, а изходящите съобщения — чрез фиксиран микрофон. Приемане/предаване се избират с натискане на бутон.
Микрофоните на тези мрежи не могат да се използват за мрежи за публични съобщения.
2. В случаите, когато рулевите рубки, проектирани за управление от едно лице с радиолокатор, са оборудвани с радиотелефонна система за мрежа за публични съобщения, приемането е възможно от мястото на рулевия.
Член 7.08
Съоръжения за вътрешноплавателен съдна комуникация
На борда на плавателни съдовете с рулеви рубки, проектирани за управление от едно лице с радиолокатор, са монтирани съоръжения вътрешнокорабна комуникация.
От рулевия пост може да се поддържа връзка със:
|
а) |
носовата част на плавателния съд или началото на състава от плавателни съдове; |
|
б) |
кърмовата част на плавателния съд или края на състава от плавателни съдове, ако пряка връзка не е възможна от поста за управление; |
|
в) |
кабините на екипажа; |
|
г) |
кабината на капитана. |
Приемането на всички места на тези вътрешни връзки става чрез високоговорител, а предаването — чрез фиксиран микрофон. Връзката с носа или кърмата на плавателния съд или състава от плавателни съдове може да се осъществява и чрез радиотелефон.
Член 7.09
Система за тревога
1. Налична е самостоятелна система за тревога, която достига до помещенията за живеене, машинните отделения и, където е приложимо, отделните помпени помещения.
2. Рулевият може да достига ключ „включено/изключено“ за алармения сигнал; ключове, които автоматично се връщат в положение изключено, след като бъдат освободени, не се допускат.
3. В корабната кабина нивото на силата на звука на алармения сигнал е не по-малко от 75 dB(A).
В машинните отделения и помпените помещения аларменият сигнал е мигаща светлина, видима от всички страни и ясно забележима от всяка точка.
Член 7.10
Отопление и вентилация
Рулевите рубки са оборудвани с ефикасни системи за отопление и вентилация, които могат да бъдат регулирани.
Член 7.11
Оборудване за кърмовите котви
На борда на плавателни съдове и състави с рулеви рубки, оборудвани за управление от едно лице с радиолокатор и по-дълги от 86 m или по-широки от 22,90 m кърмовите котви могат да се спускат от рулевия пост.
Член 7.12
Спускащи се рулеви рубки
Спускащите се рулеви рубки се оборудват със система за аварийно спускане.
Всички операции по спускане автоматично задействат ясно различим звуков предупредителен сигнал. Това изискване няма да важи, ако рискът от нараняване, който може да създава спускането, е избегнат с подходящи мерки при проектирането.
Възможно е безопасно да се излиза от рулевата рубка, независимо от положението ѝ.
Член 7.13
Запис в удостоверението на Общността за плавателни съдовете с рулеви рубки, оборудвани за управление от едно лице с радиолокатор
В случай че плавателният съд съответства на специалните разпоредби относно рулевите рубки, оборудвани за управление от едно лице с радиолокатор, както са заложени в членове 7.01, от 7.04 до 7.08 и 7.11, в удостоверението на Общността се прави следният запис:
„Плавателният съд е оборудван с рулева рубка, оборудвана за управление от едно лице с радиолокатор“.
ГЛАВА 8
ПРОЕКТИРАНЕ НА ДВИГАТЕЛИ
Член 8.01
Общи положения
1. Двигателите и тяхното спомагателно оборудване са проектирани, построени и монтирани в съответствие с най-добрата практика.
2. Съоръженията, които изискват редовна проверка, в частност парните котли, другите съдове под налягане и техните принадлежности и подемните устройства, съответстват на нормативните документи, валидни в една държава-членка на Общността.
3. Могат да бъдат монтирани само двигатели с вътрешно горене, работещи с гориво с температура на възпламеняване над 55 °С.
Член 8.02
Оборудване за безопасност
1. Двигателите се монтират и оборудват така, че да бъдат достъпни за обслужване и поддържане и да не застрашават обслужващия персонал. Те могат да се обезопасяват срещу случайно задействане.
2. Двигателите и спомагателното оборудване, парните котли, съдовете под налягане и техните принадлежности са оборудвани с обезопасяващи устройства.
3. Възможно е също, при извънредна ситуация, да се изключат моторите, задвижващи нагнетателните и всмукателни вентилатори от място извън помещението, където те са монтирани, и от място извън машинното помещение.
4. При необходимост тръбните съединения, по които преминават мазут, смазочни масла и масла, използвани в силови трансмисии, системи за управление и задействане и системи за отопление, се екранират или предпазват по друг подходящ начин, за да се избегне пръскане или течове на масло върху горещи повърхности, във въздуховодите на машините или други източници на запалване. Съединенията в такива системи от тръби се свеждат до минимум.
5. Външните тръби с високо налягане за подаване на гориво на дизеловите двигатели, между помпите за гориво с високо налягане и горивните дюзи се обезопасяват посредством тръбопроводи с изолация, способна да задържи гориво при спукване на тръба под високо налягане. Тръбопроводите с изолация включват и средства за събиране на разливи и се вземат мерки при спукване на тръба за гориво да се задейства система за тревога, като система за тревога не се изисква при двигатели с не повече от два цилиндъра. Тръбопроводи с изолация не е необходимо да се използват при двигатели на открита палуба, задвижващи брашпили и шпилове.
6. Изолацията на частите на двигателите съответства на изискванията на член 3.04, параграф 3, втора алинея.
Член 8.03
Силова установка
1. Възможно е бързо и безопасно пускане, спиране или даване на заден ход на силовата установка.
2. С подходящи устройства, задействащи алармена система, след като бъде достигната критична стойност, се контролира следното:
|
а) |
температурата на охлаждащата вода на главните машини; |
|
б) |
налягането на смазочното масло за главните машини и механизмите; |
|
в) |
налягането на маслото и въздуха в агрегатите за даване заден ход на главните машини, реверсивните механизми или витлата. |
3. Ако плавателният съд има само една главна машина, същата не може да се изключва автоматично, освен за защита при свръхобороти.
4. Ако плавателният съд има само една главна машина, същата може да бъде снабдена с автоматично устройство на намаляване на оборотите ѝ само ако автоматичното намаляване на оборотите ѝ се сигнализира визуално и звуково в рулевата рубка и устройството за намаляване на оборотите ѝ може да се изключва от мястото на рулевия.
5. Отворите за валовете се проектират по такъв начин, че да не се допуска изтичане на замърсяващи водата смазочни материали.
Член 8.04
Съоръжения за отвеждане на изгорели газове от двигателя
1. Отработените газове изцяло се отвеждат извън плавателния съд.
2. Вземат се всички необходими мерки, за да се предотврати навлизането на отработени газове в различните отделения. Изходящите тръби, преминаващи през жилищното помещение или рулевата рубка, са покрити с газонепроницаема обвивка. Луфтът между изходящата тръба и тази обвивка е отворен към въздуха отвън.
3. Изходящите тръби за изгорелите газове се монтират и обезопасяват по начин, по който да не могат да причинят пожар.
4. Изходящите тръби се изолират или охлаждат в машинните отделения по подходящ начин. Извън двигателните отделения защита против физически контакт може да се окаже достатъчна.
Член 8.05
Горивни цистерни, тръбопроводи и арматура
1. Течното гориво се съхранява в стоманени цистерни, които или са вградени в корпуса, или са здраво прикрепени към корпуса. Ако се изисква предвид проекта на плавателния съд, може да се използва равностоен огнеустойчив материал. Тези изисквания не важат за цистерни с вместимост по-малка от 12 l, които са фабрично вградени в резервни агрегати. Цистерните за гориво нямат общи повърхности с цистерните за питейна вода.
2. Цистерните и техните тръбопроводи и тръбни съединителни части са оформени и разположени по такъв начин, че нито гориво, нито газове от него да могат случайно да попаднат във вътрешността на плавателния съд. Клапаните, предназначени за вземане на проби или източване на вода се затварят автоматично.
3. Горивните цистерни не могат да се разполагат пред носовата преграда.
4. Горивните цистерни и техните фитинги не могат да се разполагат точно над машините или изходящите тръби.
5. Отворите на приемните тръби на горивните цистерни са маркирани ясно.
6. С изключение на случаите на разходните цистерни изходът на пълнещата тръба на цистерните за течни горива са на палубата. Пълнещата тръба е снабдена със съединител, отговарящ на европейски стандарт EN 12827:1999.
Тези цистерни са оборудвани с отвеждаща тръба, завършваща във външната атмосфера над палубата и така монтирана, че никаква вода да не може да влиза в нея. Напречното сечение на отвеждащата тръба е не по-малко от 1,25 пъти по-голямо от напречното сечение на пълнещата тръба.
Ако цистерните са взаимно свързани, напречното сечение на свързващата тръба е не по-малко от 1,25 пъти по-голямо от напречното сечение на пълнещата тръба.
7. Точно на изходите на цистерните тръбите за разпределяне на гориво са оборудвани със спирателен кран, който може да се задейства от палубата.
Това изискване не важи за цистерни, поставени непосредствено върху двигателя.
8. Тръбите за гориво, техните връзки, изолации и арматури се правят от материали, годни да издържат на механичните, химичните и топлинните натоварвания, на които е вероятно да бъдат подложени. Тръбите за гориво не се излагат на неблагоприятното влияние на топлината и има възможност да бъдат проверявани по цялата им дължина.
9. Горивните цистерни се оборудват с подходящо устройство за измерване на вместимостта. Устройствата за измерване на вместимостта могат да се четат до равнището на максимално зареждане. Водомерните стъкла са ефикасно защитени срещу повреда от удар, снабдени със самозатварящи се кранове в основата, а горните им краища да бъдат свързани с цистерните над равнището на максимално зареждане. Материалът, използван за водомерните стъкла, се деформира при нормални температури на средата. Измервателните тръби не завършват в жилищното помещение. Измервателни тръби, които завършват в машинно или котелно отделение, са оборудвани с подходящи самозатварящи се устройства.
|
10. |
|
11. Ако горивните цистерни са снабдени с автоматично спирателно устройство, датчиците спират зареждането, когато 97 % от цистерната са запълнени; това оборудване съответства на изискванията за „безотказност“.
Ако датчикът задейства електрически контакт, който може да прекъсне веригата, предоставена от станцията за зареждане с бинарен сигнал, има възможност за предаване на сигнала до станцията за зареждане чрез водоустойчив свързващ контакт, който отговаря на изискванията на публикация на IEC 60309-1:1999, за прав ток от 40 до 50 V, с корпус, оцветен в бяло и заземяване на контакта на положение „десет часа“.
12. Горивните цистерни са снабдени с отвори, които имат противотечови запушалки, позволяващи почистване и проверка.
13. Цистерните, пряко захранващи главните машини и машините, необходими за безопасна експлоатация на плавателния съд, са оборудвани с устройство, което дава визуален и звуков сигнал в рулевата рубка, когато нивото на горивото не е достатъчно за по-нататъшно нормално функциониране.
Член 8.06
Съхранение на смазочни масла, тръбопроводи и арматура
1. Смазочното масло съхранява в стоманени цистерни, които или са неразделна част от корпуса, или са сигурно прикрепени към корпуса. Ако се изисква предвид проекта на плавателния съд, може да се използва равностоен огнеустойчив материал. Тези изисквания не важат за цистерни с вместимост не повече от 25 l. Цистерните за смазочно масло нямат общи повърхности с цистерните за питейна вода.
2. Цистерните за смазочни масла и техните тръби и други принадлежности са оформени и разположени по такъв начин, че нито смазочно масло, нито изпарения от него да могат случайно да попаднат във вътрешността на плавателния съд.
3. Цистерните за смазочни масла не могат да се разполагат пред носовата преграда.
4. Цистерните за смазочни масла и техните фитинги не могат да се разполагат точно над двигателите или изпускателните тръби.
5. Отворите за зареждане на цистерните за смазочни масла са маркирани ясно.
6. Тръбите за смазочни масла, техните връзки, изолации и фитинги се правят от материали, годни да издържат на механичните, химичните и топлинните натоварвания, на които е вероятно да бъдат подложени. Тръбите не се подлагат на неблагоприятното влияние на топлината и има възможност да бъдат проверявани по цялата им дължина.
7. Цистерните за смазочни масла се снабдяват с подходящо устройство за измерване на вместимостта. Устройствата за измерване на вместимостта могат да се четат до равнището на максимално зареждане. Водомерните стъкла са ефикасно защитени срещу повреда от удар, снабдени със самозатварящи се кранове в основата, а горните им краища да бъдат свързани с цистерните над равнището на максимално зареждане. Материалът, използван за водомерните стъкла, не се деформира при нормални температури на средата. Измервателните тръби не завършват в помещенията за живеене. Измервателни тръби, които завършват в машинно или котелно отделение, са оборудвани с подходящи самозатварящи се устройства.
Член 8.07
Съхранение на масла, използвани в силови трансмисии, системи за управление и задействане и системи за отопление, тръбопроводи и арматура
1. Маслата, използвани в силови трансмисии, системи за управление и задействане и системи за отопление, се съхраняват в стоманени цистерни, които или са неразделна част от корпуса, или са сигурно прикрепени към корпуса. Ако конструкцията на плавателния съд изисква това, може да се използва равностоен огнеустойчив материал. Тези изисквания не се отнасят за цистерни с вместимост не повече от 25 l. Цистерните за смазочни масла нямат общи повърхности с цистерните за питейна вода.
2. Цистерните за такива масла и техните тръби и други принадлежности се оформят и разполагат по такъв начин, че нито такова масло, нито изпарения от него да могат случайно да попаднат във вътрешността на плавателния съд.
3. Цистерните за такива масла не могат да се разполагат пред носовата преграда.
4. Цистерните за такива масла и техните фитинги не могат да се разполагат точно над двигателите или изпускателните тръби.
5. Отворите за зареждане на цистерните за такива масла са маркирани ясно.
6. Тръбите за такива масла, техните връзки, изолации и фитинги се правят от материали, годни да издържат на механичните, химичните и топлинните натоварвания, на които е вероятно да бъдат подложени. Тръбите не се излагат на неблагоприятното влияние на топлината и има възможност да бъдат проверявани по цялата им дължина.
7. Цистерните за смазочни масла се оборудват с подходящо устройство за измерване на вместимостта. Устройствата за измерване на вместимостта могат да се четат до равнището на максимално зареждане. Водомерните стъкла са ефикасно защитени срещу повреда от удар, снабдени със самозатварящи се кранове в основата, а горните им краища са свързани с цистерните над равнището на максимално зареждане. Материалът, използван за водомерните стъкла, не се деформира при нормални температури на средата. Измервателните тръби не завършват в жилищното помещение. Измервателни тръби, които завършват в машинно или котелно отделение, са оборудвани с подходящи самозатварящи се устройства.
Член 8.08
Системи за изпомпване и осушаване на трюма
1. Съществува възможност за изпомпване на всеки водонепроницаем отсек поотделно. Това изискване обаче не се отнася за водонепроницаемите отсеци, които обикновено са запечатани херметично при експлоатация.
2. Плавателни съдовете с екипажи са оборудвани с две отделни осушителни помпи. Поне една от тях се задвижва с мотор. Все пак, при плавателни съдове с мощност до 225 kW или собствено тегло под 350 t или плавателни съдове, които не са предназначени за превоз на стоки, с водоизместване по-малка от 250 m3, една помпа ще бъде достатъчна, независимо дали е ръчна или моторна.
Всяка от помпите трябва да може да се използва на всеки волонепроницаем отсек.
3. Минималният капацитет Q1 на първата осушителна помпа се пресмята по следната формула:
d1 се пресмята по формулата:
Минималният капацитет Q2 на втората осушителна помпа се пресмята по следната формула:
d2 се пресмята по формулата:
Обаче не се изисква стойността на d2 да е по-голяма от d1.
При изчисляването на Q2„l“ представлява дължината на най-дългия водонепроницаем отсек.
В тези формули:
|
Д |
дължината на въпросния водонепроницаем отсек в m; |
|
d1 |
е пресметнатият вътрешен диаметър на главната осушителна тръба в mm; |
|
d2 |
е пресметнатият вътрешен диаметър на отводната тръба в mm; |
4. Ако осушителните помпи са свързани със система за осушаване, осушителните тръби имат вътрешен диаметър, не по-малък от d1 в mm, а отводните тръби — вътрешен диаметър, не по-малък от d2 в mm.
Когато се отнася до плавателни съдове с дължина по-малка от 25 m, стойностите на d1 и d2 могат да бъдат намалени до 35 mm.
5. Допускат се единствено самозасмукващи осушителни помпи.
6. За всеки плоскодънен отсек и годен за осушаване с над 5 m ширина има поне по една всмукателна цедилка и от двата борда.
7. Възможно е отводняване на кърмата от машинното отделение чрез лесно достъпни и автоматично затварящи се тръби.
8. Отводните тръби от различните помещения се свързват с главната осушителна тръба посредством невръщащи клапани, които могат да се затварят.
Помещения или други пространства, оборудвани за приемане на баласт, се свързват с осушителна система само чрез обикновено спирателно устройство. Това изискване не важи за трюмовете, които могат да приемат баласт. Такива трюмове се запълват с баластна вода чрез баластни тръбопроводи, които са монтирани постоянно и отделно от осушителни тръби или чрез отводни тръби, които могат да се свържат с главната осушителна тръба чрез гъвкави тръби или адаптори. Клапаните за приемане на вода, намиращи се в дъното на трюма, не могат да се използват за тази цел.
9. Трюмовете се оборудват с измервателни устройства.
10. Когато осушителна система включва постоянно монтирани тръбопроводи, осушителните тръби на дъното на трюма, предназначени да изпомпване на нефтосъдържащи води, се оборудват с пробки, които са пломбирани на място от инспекционния орган. Броят и разположението на тези пробки се посочват в удостоверението на Общността.
11. Пълното затваряне на пробките се разглежда като запечатване съгласно параграф 10. Ключът или ключовете за заключване на пробките се означават съответно и се съхраняват в маркирано и лесно достъпно място в машинното отделение.
Член 8.09
Цистерни за нефтосъдържащи води и отработени масла
1. Съществува възможност за съхранение на борда на нефтосъдържаща вода, натрупана при работа. Трюмът на машинното отделение се разглежда като място за съхранение за тази цел.
2. За съхранение на отработени масла в машинното отделение има един или повече приемника, чиято вместимост е не по-малка от 1,5 пъти количеството на отработени масла от картерите на всички монтирани двигатели с вътрешно горене и трансмисии заедно с хидравличните течности от цистерните с хидравлична течност.
Свързванията, използвани за опразване на приемниците, посочени по-горе, съответстват на европейски стандарт EN 1305:1996.
3. Ако плавателни съдовете се използват само за кратки курсове, контролният орган може да разрешава изключения от изискванията на параграф 2.
Член 8.10
Присъщ шум на плавателния съд
1. Шумът, присъщ на плавателния съд в движение и специфичният шум, причинен от всмукването на въздух и изпускането на отработени газове от двигателя, се заглушават с подходящи средства.
2. Шумът, присъщ на плавателния съд, измерен встрани на 25 m от борда на плавателния съд, не превишава 75 децибела (А).
3. Без да се смятат дейностите по претоварване, шумът, създаван от плавателен съд на място и измерен встрани на 25 m от борда на плавателния съд, не превишава 65 децибела (А).
ГЛАВА 8а
(Оставена свободна)
ГЛАВА 9
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ИНСТАЛАЦИИ
Член 9.01
Общи положения
1. Когато няма конкретни изисквания към отделни части от инсталацията, равнището на безопасност ще се смята за задоволително, ако въпросните части са били произведени в съответствие с валиден европейски стандарт или според изискванията на одобрена класификационна организация.
Съответните документи се представят на инспекционния орган.
2. На борда се съхраняват документи, надлежно подпечатани от инспекционния орган, за следното:
|
а) |
общи монтажни схеми на цялата електрическа инсталация; |
|
б) |
схеми за включване на главното разпределително табло, аварийното разпределително табло и разпределителното табло заедно с най-важните технически данни като предписано напрежение за защитната апаратура апаратурата за управление; |
|
в) |
данни за мощността за електрическите машини и оборудване; |
|
г) |
видовете кабели и информация за напречните сечения на проводниците. |
Такива документи не е необходимо да се съхраняват на борда на плаващи средства без екипаж, но те по всяко време са на разположение при собственика.
3. Електрообзавеждането се проектира и изпълнява да работи при постоянен крен до 15° и температура на въздуха от –20 °С до +40 °С. В тези диапазони те функционират безупречно.
4. Електрическото и електронното обзавеждане и уреди са изцяло достъпни и лесни за поддръжка.
Член 9.02
Системи за електрическо захранване
1. Когато плаващото средство е оборудвано с електрическа система, тази система по принцип има поне два източника на захранване по начин, позволяващ при повреда на единия източник другият да може да захранва оборудването, необходими за безопасно плаване, с енергия в продължение на не по-малко от 30 min.
2. Необходимото захранване с енергия се определя чрез баланс на мощността. Може да се вземе предвид подходящ фактор на едновременна работа.
3. Независимо от параграф 1, член 6.04 се прилага за източника на енергия за рулевата система (рулевите инсталации).
Член 9.03
Защита от физически контакти, попадане на твърди предмети и проникване на вода
Видовете минимална защита за неподвижно монтираните части на електрообзавеждането са изложени в следната таблица:
|
Местоположение |
Вид минимална защита (в съответствие с IEC 60529:1992) |
|||||
|
Генератори |
Двигатели |
Трансформатори |
Пултове, разпределителни устройства и прекъсвачи |
Фитинги |
Оборудване за осветление |
|
|
Оперативни рубки, машинни отделения, части на рулевото оборудване |
IP 22 |
IP 22 |
IP (2) 22 |
IP 44 |
IP 22 |
|
|
Трюмове |
|
|
|
|
IP 55 |
IP 55 |
|
Шкафове за батерии и бои |
|
|
|
|
|
IP 44 и (Ех) (3) |
|
Открити палуби и рулеви постове |
|
IP 55 |
|
IP 55 |
IP 55 |
IP 55 |
|
Рулева рубка |
|
IP 22 |
IP 22 |
IP 22 |
IP 22 |
IP 22 |
|
Корабни кабини, без санитарни и хигиенни помещения |
|
|
|
IP 22 |
IP 20 |
IP 20 |
|
Санитарни и хигиенни помещения |
|
IP 44 |
IP 44 |
IP 44 |
IP 55 |
IP 44 |
Член 9.04
Защита от експлозия
Само взривообезопасено електрическо оборудване (удостоверена безопасност) може да се монтира в пространства, където е вероятно да се натрупват потенциално взривоопасни газове или газови смеси като например отсеците за акумулатори или за съхранение на леснозапалими продукти. Защитата от експлозия трябва да отчита характеристиките на потенциално опасните газове или газови смеси, които е възможно да се получат (група на взривен потенциал, температурен клас).
Член 9.05
Заземяване
1. Системите под напрежение от над 50 V трябва да бъдат заземени.
2. Металните части, изложени на физическо въздействие и през които, при работа не са под напрежение, като фундаменти и кожуси на двигатели, прибори и осветителни инсталации, се заземяват отделно, ако нямат пряк контакт с корпуса в резултат на монтажа им.
3. Корпусите на подвижните консуматори на енергия и преносните устройства при нормална употреба са заземени чрез допълнителен заземяващ проводник, който е вграден в електрическия кабел.
Тази разпоредба не се прилага, когато се използва изолиран трансформатор, нито за уреди, оборудвани със защитна изолация (двойна изолация).
4. Напречните сечения на заземяващите проводници са не по-малки от посочените в следната таблица:
|
Напречно сечение на външните проводници (в mm2) |
Минимални сечения на заземяващите проводници |
|
|
вградени в изолираните кабели (в mm2) |
поставени отделно (в mm2) |
|
|
от 0,5 до 4 |
същото напречно сечение, както и това на външния проводник |
4 |
|
над 4 до 16 |
същото напречно сечение, както и това на външния проводник |
същото напречно сечение, както и това на външния проводник |
|
над 16 до 35 |
16 |
16 |
|
над 35 до 120 |
половината напречно сечение от това на външния проводник |
половината напречно сечение от това на външния проводник |
|
над 120 |
70 |
70 |
Член 9.06
Максимално допустими напрежения
1. Не се превишават следните напрежения:
|
Вид инсталация |
Максимално допустимо напрежение |
||||
|
Прав ток |
Еднофазен променлив ток |
Трифазен променлив ток |
|||
|
250 V |
250 V |
500 V |
||
|
250 V |
250 V |
- |
||
|
|
|
|
||
|
50 V (4) |
50 V (4) |
- |
||
|
- |
250 V (5) |
- |
||
|
250 V |
250 V |
- |
||
|
- |
250 V |
500 V |
||
|
250 V |
250 V |
500 V |
||
|
50 V (4) |
50 V (4) |
- |
||
2. Чрез дерогация от параграф 1, ако се прилагат необходимите предпазни мерки, могат да бъдат допустими и по-високи напрежения:
|
а) |
при електроинсталации, чийто капацитет налага това; |
|
б) |
при специални бордови инсталации като радиоинсталации и системи за запалване. |
Член 9.07
Разпределителни системи
1. Следните разпределителни системи са допустими за прав ток и еднофазен променлив ток:
|
а) |
двупроводникова система, единият от проводниците на която е заземен (L1/N/PE); |
|
б) |
еднопроводникова система, използваща корпуса като обратен проводник, само за местни инсталации (например стартерни устройства за двигатели с вътрешно горене, катодна защита) (L1/PEN); |
|
в) |
двупроводникови системи, изолирани от корпуса (L1/L2/PE). |
2. За трифазен променлив ток се използват следните разпределителни системи:
|
а) |
системи с четири проводника, със заземяване на неутралната точка, неизползващи корпуса като обратен проводник (L1/L2/L3/N/PE) = (мрежа TN-S) или (мрежа ТТ); |
|
б) |
трипроводникови системи, изолирани от корпуса (L1/L2/L3/PE) = (мрежа IT); |
|
в) |
трипроводникови системи със заземяване на неутралната точка, използващи корпуса като обратен проводник, като това не се допуска при крайни контури (L1/L2/L3/PEN). |
3. Контролният орган има право да допусне използването на други системи.
Член 9.08
Връзка с брегови и други външни мрежи
1. Линиите на захранване от брегови мрежи или други външни мрежи към бордовата електрическа инсталация имат фиксирана връзка на борда под формата на фиксирани терминали или фиксирани съединителни муфи. Кабелните връзки не се подлагат на натоварване на опън.
2. Съществува възможност корпусът да бъде заземяван ефикасно, когато напрежението на връзката превиши 50 V. Заземяващата връзка се маркира специално.
3. Превключвателите на връзката се организират така, че да не се допуска едновременна работа на генераторите на бордовата мрежа и брегова мрежа или друга външна мрежа. Допустим е кратък период на едновременна работа при преминаване от една система към друга без смущение в напрежението.
4. Връзката е защитена против късо съединение и претоварване.
5. Главното електрическо разпределително табло има индикатор, който да показва дали връзката е под напрежение.
6. Монтират се индикатори, които да позволяват сравнение на полярността при правия ток и фазовата последователност при трифазен променлив ток между връзката и бордовата мрежа.
7. На табло в близост до връзката се изписват:
|
а) |
мерките, необходими за установяване на връзката; |
|
б) |
видът на тока и номиналното напрежение, а при променлив ток — честотата. |
Член 9.09
Електрозахранване на други плаващи средства
1. Когато с електричество се захранват други плаващи средства, се използва отделна връзка. Когато за електрозахранване на други плаващи средства се използват съединителни муфи от повече от 16А, се монтират устройства (например прекъсвачи или блокировки), осигуряващи, че свързването и изключването могат да стават само когато линията не е под напрежение.
2. Кабелните връзки не се подлагат на натоварване на опън.
3. Член 9.08, параграфи 3—7, важат mutatis mutandis.
Член 9.10
Генератори и двигатели
1. Генераторите, двигателите и техните съединителни кутии са достъпни за проверка, измервания и поправки. Видът на обезопасяването им съответства на местоположението им (виж член 9.03).
2. Генераторите, задвижвани от главната машина, от вала на витлото или от спомагателни устройства, предназначени за други цели, се проектират за диапазона на оборотите, които могат да се реализират при обичайна експлоатация.
Член 9.11
Акумулатори
1. Акумулаторите са достъпни и така подредени, че да не се преместват вследствие движението на плаващото средство. Те не се поставят на места, където са изложени на прекалена топлина, силен студ, пръски, пара или изпарения.
Те не се поставят в рулевата рубка, помещенията за живеене или трюмовете. Това изискване не важи за акумулатори за преносими устройства или за такива с мощност за зареждане по-ниска от 0,2 kW.
2. Акумулаторите, изискващи мощност за зареждане над 2,0 kW (изчислена на база максималното зареждащо напрежение и номиналното напрежение на акумулатора и отчитайки характерната крива на зареждане на зареждащото устройство), се монтират в специално отделено за тях помещение. Ако са разположени на палубата, достатъчно е да бъдат поставени в шкаф.
Акумулаторите, изискващи мощност за зареждане до 2,0 kW, могат да бъдат инсталирани в шкаф или кутия не само ако са на палубата, но и ако са под нея. Те могат така също да бъдат инсталирани в машинното отделение или в някое друго добре проветриво място, при условие че са обезопасени срещу падащи предмети и капеща вода.
3. Вътрешните повърхности на всички пространства, шкафове, кутии, рафтове или други структурни приспособления, отделени за акумулатори, са защитени срещу агресивното действие на електролита.
4. За акумулаторите, монтирани в затворени отсеци, шкафове или кутии, се осигурява ефикасно проветрение. За никел-кадмиеви акумулатори, изискващи мощност за зареждане над 2 kW, и за оловни акумулатори, изискващи мощност за зареждане над 3 kW, се осигурява принудително проветряване.
Въздухът влиза откъм пода и се изпуска през тавана, така че да се осигури пълното изхвърляне на газа.
Вентилационните тръби не съдържат устройства, способни да възпрепятстват въздушния поток (като спирачни вентили).
5. Необходимият въздушен поток (Q) се изчислява по следната формула:
където:
|
l |
= |
¼ от максималния ток в А, подаван от зарядното устройство |
|
n |
= |
броя на клетките. |
За буферните акумулатори на бордовата мрежа контролният орган може да приеме други методи на изчисление, отчитащи характерната крива на зареждане на зареждащото устройство, при условие че тези методи се основават на изискванията на одобрени класификационни организации или на съответните стандарти.
6. При естествено проветряване напречното сечение на въздуховодите съответства на необходимото подаване на въздух при база скорост на въздушния поток от 0,5 m/сечение. Той е не по-малко от 80 сm2 за оловни акумулатори и не по-малко от 120 сm2 за никел-кадмиеви акумулатори.
7. Когато се използва принудително проветряване, се осигурява вентилатор, за предпочитане от смукателен вид, чийто мотор е извън газовия или въздушния поток.
Вентилаторите се проектират така, че да изключват появата на искри поради допир между перката и обшивката на вентилатора и да не се допуска статично електричество.
8. Знаци „пушенето забранено“, „не пали огън“ и „гаси пламъка“ съгласно фигура 2 от приложение I, с диаметър от най-малко 10 cm, се поставят на вратите или на капаците на отсеците, шкафовете или кутиите, в които се намират акумулаторите.
Член 9.12
Електрически табла
1. Електрически табла
|
а) |
Уредите, ключовете, предпазителите и инструментите на таблата са добре подредени и достъпни за поддръжка и ремонт. Терминалите под натоварвания до 50 V и тези под напрежение над 50 V са разделени и съответно означени. |
|
б) |
На таблата се поставят маркиращи табелки за всички ключове и уреди, които идентифицират веригите. Посочват се номиналният ампераж и веригите на предпазителите. |
|
в) |
Когато уреди с работно напрежение над 50 V се монтират зад врати, елементите под напрежение на тези уреди се обезопасяват против случаен допир, когато вратите се отварят. |
|
г) |
Материалите, от които са направени електрическите табла, са с достатъчна механична якост и трайност, да са трудно запалими и да гаснат от само себе си; те не са хигроскопични. |
|
д) |
Ако на електрическите табла се използват предпазители с висока мощност при изключване (ВМИ), за монтажа и отстраняването на тези предпазители има принадлежности и индивидуални средства за защита. |
2. Прекъсвачи, устройства за защита
|
а) |
Веригите на генераторите и на потребителите на енергия са защитени срещу късо съединение и претоварване по всички незаземени проводници. За тази цел може да се използват прекъсвачи, задействащи се при късо съединение и претоварване или предпазители. Веригите, захранващи електродвигатели на задвижващи звена (рулеви механизъм) и техните управляващи вериги се обезопасяват само срещу късо съединение. Когато във веригите има топлинни прекъсвачи, те се неутрализират или се настройват за не по-малко от двойния размер на номиналния ампераж. |
|
б) |
На изходите от главното електрическо табло към потребителите на енергия, работещи при повече от 16 А, се включват товар или прекъсвач. |
|
в) |
Потребителите на енергия за задвижване на плаващото средство, рулевия механизъм, индикатора за положението на руля, системите за навигация или безопасност и потребителите на енергия с номинален ампераж над 16А се захранват от отделни вериги. |
|
г) |
Веригите на потребителите на енергия, необходими за задвижване и маневриране на плавателния съд, се захранват направо от главното електрическо табло. |
|
д) |
Оборудването за прекъсване на вериги се избира на база номинален ампераж, топлинна или динамична издръжливост и капацитет на прекъсване. Прекъсвачите едновременно изключват всички проводници под напрежение. Мястото на прекъсвачите е разпознаваемо. |
|
е) |
Предпазителите са закрити стопяеми и следва да са изработени от керамика или равностоен материал. Възможна е замяната им без никаква опасност от физически контакт за оператора. |
3. Уреди за измерване и контрол
|
а) |
Веригите на генератора, акумулатора и за разпределение са оборудвани с уреди за измерване и контрол, когато това се изисква за безопасна експлоатация на инсталацията. |
|
б) |
Мрежите с напрежение над 50 V, които не са заземени, се оборудват с детектор за заземяване, способен да подава както визуален, така и звуков алармен сигнал. В помощните инсталации като веригите за управление такова устройство може да не се монтира. |
4. Местоположение на електрическите табла
|
а) |
Електрическите табла се поставят на достъпни и добре проветриви места и се обезопасяват срещу вода и механична повреда. Тръбите и въздуховодите се организират така, че при течове таблата да не могат да бъдат повредени. Ако монтирането им близо до електрически табла не може да се избегне, наблизо няма подвижни тръбни сглобки. |
|
б) |
Шкафовете и нишите в стените, където са монтирани незащитени прекъсвачи, следва да са от труднозапалим материал или да бъдат защитени с метална или друга труднозапалима обшивка. |
|
в) |
Когато напрежението е над 50 V, на мястото на оператора пред главното електрическо табло се поставят изолиращи скари или подложки. |
Член 9.13
Аварийни прекъсвачи
За мазутните горелки, помпите за гориво, горивните сепаратори и вентилаторите на машинното отделение се инсталират централно аварийни прекъсвачи извън местата, в които се намира оборудването.
Член 9.14
Арматура за инсталации
1. Кабелните кутии се оразмеряват в зависимост от свързваните кабели и съответстват на използваните видове кабел.
2. Щепселни кутии за разпределителните вериги с различни напрежения или честоти е невъзможно да бъдат объркани.
3. Изключвателите изключват едновременно всички незаземени проводници във веригата. Все пак за незаземени вериги се допускат еднополюсни прекъсвачи при веригите за осветление на помещения за живеене, с изключение на пералните, хигиенните, миялните и други помещения с мокри съоръжения.
4. Когато амперажът превишава 16 А, има възможност да се блокират щепселните кутии с изключвател по такъв начин, че щепсели да могат да бъдат поставяни и изваждани само при изключено захранване.
Член 9.15
Кабели
1. Кабелите са негорящи, водо- и маслоустойчиви.
В помещения за живеене може да се използват друг вид кабели, при условие че са негорящи и ефективно защитени.
Стандартите за трудна запалимост на електрическите кабели са в съответствие със:
|
а) |
публикации на IEC 60332-1:1993, 60332-3:2000; или |
|
б) |
равностойни нормативни разпоредби, признати от една от държавите-членки. |
2. Проводниците от кабели, използвани за силови и осветителни вериги, имат напречно сечение не по-малко от 1,5 mm2.
3. Металната арматура, оплетката или обшивката на кабелите при нормални работни условия, не се използва като проводник или за заземяване.
4. Металната оплетка или обшивката на кабелите в силови и осветителни инсталации се заземява поне в единия край.
5. Напречното сечение на проводниците отчита тяхната максимално допустима крайна температура (допустимо токово натоварване) и допустимия спад в напрежението. Спадът в напрежението между главното електрическо табло и най-малко благоприятната точка в инсталацията не е по-голям от 5 % при осветителните и 7 % в силовите или отоплителните вериги, сравнено с номиналното напрежение.
6. Кабелите са защитени срещу механични повреди.
7. Средствата за закрепване на кабелите осигуряват евентуалното напрежение на опън да остава в допустимите граници.
8. Когато кабелите преминават през прегради или палуби, механичната якост, водо- и огнеустойчивостта на въпросните прегради или палуби не се уврежда от пробивите.
9. Краищата и съединенията на всички проводници са направени така, че да се запазят първоначалните електрични, механични, труднозапалими и при необходимост негорими свойства.
10. Кабелите, свързани със спускащи се рулеви рубки, са достатъчно гъвкави и имат изолация с достатъчна гъвкавост до температури от –20 °С и устойчивост на водна пара и други изпарения, ултравиолетови лъчи и озон.
Член 9.16
Осветителни инсталации
1. Осветителните уреди се монтират така, че топлината, която отделят, да не може да запали намиращите се в близост запалими предмети и части.
2. Осветителните прибори на откритите палуби се монтират така, че да не затрудняват опознаването на навигационните светлини.
3. Когато два или повече осветителни прибора са монтирани в машинно или котелно помещение, те се захранват най-малко от две вериги. Това изискване се прилага и за помещения, в които са монтирани охладително или хидравлично оборудване или електромотори.
Член 9.17
Навигационни светлини
1. Разпределителните табла за навигационните светлини се монтират в рулевата рубка. Те се захранват от отделен кабел от главното разпределително табло или от други две независими вериги.
2. Навигационните светлини се захранват, обезопасяват и включват поотделно от разпределителното табло за навигационните светлини.
3. Евентуална повреда в контролните устройства, които са предвидени в член 7.05, параграф 2, не влияе на функционирането на светлините, които те контролират.
4. Няколко светлини, образуващи функционална група и монтирани заедно в едно място, могат да бъдат захранвани, включвани и контролирани общо. Контролната инсталация е в състояние да установява повреда на всяка от тези светлини. Не се допуска обаче два светлинни източника да се използват едновременно като двойна светлина (две светлини, монтирани една над друга или в една кутия).
Член 9.18
(Оставен свободен)
Член 9.19
Сигнални системи и системи за защита на механичното оборудване
Сигналните системи и системите за безопасност за контрол и защита на механичното оборудване отговарят на следните изисквания:
|
а) |
Сигнални системи Сигналните системи се проектират така, че евентуалната им повреда на сигналната система да не може да доведе до повреда на контролираното оборудване и устройства. Бинарните предаващи устройства се проектират на принципа на устойчивост на тока или на принципа на контролираното натоварване. Светлинните сигнали за тревога остават видими, докато повредата не бъде отстранена; сигнал за тревога, за който е потвърдено получаването, се отличава от сигнал за тревога, за който още няма потвърждение. Всеки сигнал за тревога включва също звуково предупреждение. Налична е възможността за изключване на звуковите сигнали за тревога. Изключването на един звуков сигнал за тревога не пречи друг сигнал да се задейства по друга причина. Изключения могат да се допускат само при сигнални системи, които включват по-малко от пет точки на измерване. |
|
б) |
Системи за безопасност Системите за безопасност се проектират така, че да спрат или забавят работата на съответното оборудване или да предупредят станцията с постоянно присъствие на оператор да направи това, преди да се е стигнало до критична ситуация. Двойните предаващи устройства се проектират на принципа на токовото натоварване. Ако системите за безопасност не са проектирани да се самоконтролират, налична е възможността за проверка на правилната им работа. Системите за безопасност са независими от други системи. |
Член 9.20
Електронно оборудване
1. Общи положения
Условията за изпитване в параграф 2 по-долу се прилагат само за електронни устройства, необходими за рулевото управление и за силовите установки на плаващите средства, включително спомагателните им устройства.
2. Условия за изпитване
|
а) |
Натоварванията, произтичащи от следните изпитвания, не причиняват повреда или неизправност на електронните устройства. Изпитванията съгласно съответните международни стандарти, като публикацията на IEC 60092-504:2001, освен изпитването на студоустойчивост, се извършват с включено устройство. Тези изпитвания включват проверка на правилното функциониране. |
|
б) |
Отклонения в напрежението и честотата
|
|||||||||||||||||
|
в) |
Топлинно изпитване Образецът се загрява до температура от 55 °С в рамките на половин час. След като се стигне тази температура, тя се поддържа 16 часа. След това се провежда работно изпитване. |
|
г) |
Изпитване на студоустойчивост Образецът се изключва и охлажда до –25 °С и се държи при тази температура два часа. След това температурата се повишава до 0 °С и се провежда работно изпитване. |
|
д) |
Вибрационно изпитване Вибрационното изпитване се извършва при резонансна честота на колебанията на прибора или неговите части по трите оси в продължение на 90 min за всяка ос. В случай че не се появи ясен резонанс, изпитването се извършва при 30 Hz. Вибрационното изпитване се извършва при синусоидални колебания в следните граници: Общо: f = от 2,0 до 13,2 Hz; а = ± 1 mm (амплитудата „а“ = ¼ от ширината на вибрацията) f = от 13,2 Hz до 100 Hz; ускорение ± 0,7 g. Оборудването, предназначено за монтиране върху дизелови двигатели или рулево оборудване, се изпитва, както следва: f = от 2,0 до 25 Hz; а = ± 1,6 mm (амплитудата „а“ = ¼ от ширината на вибрацията) f = от 25 Hz до 100 Hz; ускорение ± 4 g. Датчиците, предназначени за монтиране в изходящите тръби на дизелови двигатели, могат да бъдат подложени на значително по-големи натоварвания. При изпитванията това се взема предвид. |
|
е) |
Изпитването за електромагнитна съвместимост се извършва на базата на публикации на IEC 61000-4-2:1995, 61000-4-3:2002 и 61000-4-4:1995, при степен на изпитване номер 3. |
|
ж) |
Доказателства, че електронното оборудване е съответно за тези условия по отношение на изпитването, се предоставят от неговия производител. Сертификат от одобрена класификационна организация също се смята за доказателство. |
Член 9.21
Електромагнитна съвместимост
Функционирането на електрическите и електронните системи се влияе от електромагнитния фон. Общите мерки, които са с еднаква важност, обхващат:
|
а) |
прекъсване на връзката между източника на смущение и съответните устройства; |
|
б) |
намаляване на причините за смущения при източника им; |
|
в) |
намаляване чувствителността на съответните устройства към смущения. |
ГЛАВА 10
ОБОРУДВАНЕ
Член 10.01
Котвено оборудване
1. Плавателни съдовете, предназначени за превоз на товари, с изключение на лихтерите с дължина L, по-малка от 40 m, се оборудват с носови котви, чиято обща маса Р се изчислява по следната формула:
където
|
к |
е коефициент, който отчита връзката между дължината L и широчината B и типа на плавателния съд:
като за лихтери обаче се приема к = с |
||||||||||
|
с |
е емпиричен коефициент, даден в следната таблица:
|
При плавателни съдове, чиято товароподемност не превишава 400 t, които предвид конструкцията и предназначението си се използват само по предварително определени кратки маршрути, контролният орган може да приеме за носовите котви да се изискват само 2/3 от общата маса Р.
2. Пътническите плавателни съдове и плавателни съдовете, които не са предназначени за превоз на товари, с изключение на тласкачите, се оборудват с носови котви, чиято обща маса Р се получава по следната формула:
където
|
„к“ |
е коефициентът, отговарящ на параграф 1 с уговорката, че за определяне на стойността на емпиричния коефициент „с“ вместо пълната товароподемност в тонове, се взема водоизместимостта в m3, записана в удостоверението на Общността. |
3. Плавателни съдовете, посочени в параграф 1, чиято максимална дължина не превишава 86 m, се оборудват с кърмови котви, чиято обща маса е равна на 25 % от масата Р.
Плавателни съдовете, чиято дължина е по-голяма от 86 m, се оборудват с кърмови котви, чиято обща маса е равна на 50 % от масата Р, изчислена съгласно параграф 1 или 2.
Кърмови котви не се изискват за:
|
a) |
плавателни съдове, при които масата на котвата на кърмата е по-малка от 150 kg; при плавателни съдовете, посочени в параграф 1, последно изречение, под внимание се взема масата на носовите котви. |
|
б) |
лихтерите. |
4. Плавателни съдовете, предназначени за задвижване на твърди състави, чиято обща дължина не превишава 86 m, се оборудват с кърмови котви с обща маса 25 % Р, изчислена съгласно параграф 1 по отношение съчлененията (смятани за навигационна единица), одобрена и записана в удостоверението на Общността.
Плавателни съдовете, предназначени за задвижване на твърди състави, чиято обща дължина превишава 86 m, надолу по течението, се оборудват с кърмови котви, чиято обща маса е равна на 50 % от максималната маса Р, изчислена съгласно параграф 1 по отношение съчлененията (смятани за навигационна единица), одобрена и записана в удостоверението на Общността.
5. Масите на котвите, установени съгласно параграфи от 1 до 4, могат да бъдат намалявани за някои специални котви.
6. Общата маса Р, определена за носовите котви, може да се разпределя между една или две котви. Тя може да се намали с до 15 %, ако плавателният съд е оборудван само с една носова котва и котвеният клюз е разположен в диаметралната равнина.
Общата маса, изисквана за кърмовите котви за тласкачи и плавателни съдове, чиято максимална дължина превишава 86 m, може да бъде разпределена между една или две котви.
Масата на най-леката котва не може да бъде по-малка от 45 % от общата им маса.
7. Не се допуска използване на чугунени котви.
8. Върху котвите се посочва тяхната маса с цифри, които изпъкват релефно и са трайни.
9. Котвите с маса над 50 kg се оборудват с лебедки.
10. Носовите котвени вериги имат дължини, не по-малки от:
|
a) |
40 m за плавателни съдове с дължина, непревишаваща 30 m; |
|
б) |
с 10 m по-дълга от плавателния съд, ако той е дълъг от 30 до 50 m; |
|
в) |
60 m, когато плавателни съдовете са с дължина над 50 m; Веригите на кърмовите котви са с минимална дължина от 40 m. Обаче, когато плавателни съдовете спират с носа по течението, те са оборудвани с вериги на кърмовите котви с минимална дължина от 60 m. |
11. Минималното разкъсващо усилие на опън R на котвените вериги се изчислява по следните формули:
|
a) |
за котви с маса, по-малка от 500 kg:
|
;|
б) |
за котви с маса над 500 kg, но непревишаваща 2 000 kg:
|
;|
в) |
за котви с маса по-голяма от 2 000 kg:
където
Разкъсващото усилие на котвените вериги се посочва съгласно стандартите, които са в сила в държава-членка. Когато котвата е с по-голяма маса, отколкото изискващата се съгласно параграфи от 1 до 6, разкъсващото усилие на котвената верига се определя като функция от действителната маса на котвата. |
.12. В случай че на борда има по-тежки котви със съответно по-здрави котвени вериги, само минималните стойности на масата и разкъсващото усилие, които се изискват съгласно параграфи от 1 до 6 и 11, се записват в удостоверението на Общността.
13. Свързващите звена (вертлюзите) между котва и котвена верига издържат на разкъсващо усилие с 20 % по-високо от якостта на опън на съответната верига.
14. Използването на въжета вместо котвени вериги е допустимо. Въжетата имат същото разкъсващо усилие, както изискваното за веригите, но са с 20 % по-дълги.
Член 10.02
Друго оборудване
1. Съгласно приложимите наредби на навигационните служби, които са в сила в държавите-членки, на борда да има не по-малко от следното оборудване:
|
a) |
радиотелефонна система; |
|
б) |
прибори и устройства за подаване на визуални и звукови сигнали, както и дневна и нощна сигнализация на плавателния съд; |
|
в) |
аварийни светлини със самостоятелно захранване, дублиращи швартовите светлини; |
|
г) |
маркиран огнеустойчив съд с капак за нефтозамърсени парцали и пакли; |
|
д) |
маркиран огнеустойчив съд с капак за опасни или замърсяващи твърди отпадъци и такъв за опасни или замърсяващи течни отпадъци съгласно съответните приложими наредби на навигационните служби; |
|
е) |
маркиран огнеустойчив съд с капак за нефтосъдържащи води. |
2. В допълнение оборудването включва като минимум:
|
a) |
Корабни въжета: Плавателни съдовете се оборудват с три швартови стоманени въжета. Минималните им дължини са най-малко следните:
|
;
.|
б) |
Буксирни въжета: Влекачите се оборудват с определен брой въжета, които съответстват на работата им. Основното въже обаче е с дължина най-малко 100 m и издържа на разкъсващо усилие в kN, не по-малко от 1/3 от общата мощност на главните двигатели в kW. Моторните плавателни съдове и тласкачите, които са способни и да теглят, се оборудват с буксирно въже с дължина не по-малка от 100 m и издържа на разкъсващо усилие в kN не по-малко от 1/4 от общата мощност на главните двигатели в kW. |
|
в) |
Хвъргало; |
|
г) |
Трап с ширина най-малко 0,4 m и дължина 4 m, чиито странични краища са обозначени с ярко оцветена ивица; този трап е оборудван с перила. За малки плавателни съдове контролният орган може да одобрява по-къси трапове; |
|
д) |
Канджа; |
|
е) |
Подходящ комплект за първа помощ със съдържание, което съответства на стандарта на държава-членка. Комплектът за първа помощ се държи в кабината или в рулевата рубка и се съхранява така, че да бъде лесно и безопасно достъпен при необходимост. Ако комплектите за първа помощ се съхраняват под капак, същият се маркира със символа за комплект за първа помощ съгласно фигура 8 от приложение I, с дължина на страната не по-малко от 10 сm; |
|
ж) |
Бинокъл 7 × 50 или с по-голям диаметър на лещите; |
|
з) |
Закачено съобщение, даващо инструкции за спасяване и оказване на първа помощ на давещ се; |
|
и) |
Прожектор, който може да се управлява от рулевата рубка. |
3. Плавателни съдове с надводен борд, по-голям 1,50 m, да има трап или подвижен мост.
Член 10.03
Преносими пожарогасители
1. Най-малко един преносим пожарогасител, съответстващ на европейски стандарт EN 3:1996, е в наличност на всяко от следните места:
|
а) |
в рулевата рубка; |
|
б) |
в помещенията за живеене, близо до всеки вход откъм палубата; |
|
в) |
близо до всеки вход към обслужващите пространства, до които няма достъп от помещенията за живеене и в които се помещават отоплителни, кухненски или хладилни устройства на твърдо или течно гориво, или втечнен газ; |
|
г) |
при всеки вход към машинните и котелните отделения; |
|
д) |
на подходящи места под нивото на палубата в машинните и котелните отделения, така че никое място в помещението да не бъде на повече от 10 m пешеходно разстояние от пожарогасител. |
2. Като преносими пожарогасители, изисквани съгласно параграф 1, могат да се използват само прахови пожарогасители с вместимост най-малко 6 kg или други преносими пожарогасители със същата вместимост. Те са подходящи за пожари от клас А, Б и В и за пожари в електрически инсталации с напрежение до 1 000 V.
3. Освен праховите могат да се използват и пожарогасители с вода или пяна, които са подходящи най-малкото за класа пожар, който би възникнал най-вероятно в помещението, за което са предвидени.
4. Преносимите пожарогасители с СО2 като пожарогасителен агент могат да се използват само за гасене на пожар в камбуз и електрическа инсталация. Вместимостта на тези пожарогасители не може да превишава 1 kg на 15 m3 от помещението, в които са поставени за ползване.
5. Преносимите пожарогасители се проверяват най-малкото веднъж на две години. За проверката се издава удостоверение, подписано от проверяващия и съдържащо датата на проверката.
6. Ако преносимите пожарогасители са монтирани по начин, че да не се виждат панелът, който ги закрива, се маркира със символа за пожарогасител съгласно фигура 3 от приложение I, с дължина на страната не по-малко от 10 сm.
Член 10.03а
Постоянно монтирани противопожарни системи в помещенията за живеене, рулевите рубки и пространствата за пътници
1. Противопожарната защита с постоянно монтирани противопожарни системи в помещенията за живеене, рулевите рубки и пространствата за пътници се осигурява само с подходящи автоматизирани водни разпръсквачи.
2. Монтажът или промяната на системите се извършва само от специализирани фирми.
3. Системите се изработват от стомана или равностойни незапалими материали.
4. Системите са в състояние да разпръскват вода с дебит най-малко от 5 l/m2 в минута на площта на най-голямото помещение, което е под защита.
5. Системите, разпръскващи по-малки количества вода, се одобряват като тип съгласно резолюция на ИМО А 800(19) или друг стандарт, признат съгласно процедурата по член 19, параграф 2 от настоящата директива. Одобряването на типа се извършва от одобрена класификационна организация или акредитирана институция за изпитвания. Акредитираната институция за изпитвания спазва европейски стандарт за общите изисквания към компетентността на лабораториите за изпитвания и калибриране (EN ISO/IEC 17025:2000).
6. Системите се проверяват от експерт:
|
a) |
преди пускането им в работен режим; |
|
б) |
преди връщането им в работен режим след като са били задействани; |
|
в) |
след всяко изменение или ремонт; |
|
г) |
редовно поне веднъж на две години. |
7. При осъществяване на проверката съгласно параграф 6 експертът проверява дали системите отговарят на изискванията на настоящия параграф.
Проверката включва като минимум:
|
a) |
външен оглед на цялата система; |
|
б) |
функционални изпитвания на системите за безопасност и разпръсквачите; |
|
в) |
функционални изпитвания на цистерните под налягане и помпената система. |
8. Издава се удостоверение от проверката, подписано от инспектора и посочващо датата ѝ.
9. Броят инсталирани системи се записва в удостоверението на Общността.
10. Постоянно монтирани противопожарни системи за защита на предмети в помещенията за живеене, рулевите рубки и пространствата за пътниците само на базата на препоръка от комитета.
Член 10.03б
Постоянно монтирани противопожарни системи в машинните, котелните и помпените отделения
1. Пожарогасителни агенти
В постоянно монтираните противопожарни системи в машинните, котелните или помпените отделения могат да се използват следните пожарогасителни агенти:
|
a) |
СО2 (въглероден двуокис); |
|
б) |
HFC 227 еа (хептафлуоропропан); |
|
в) |
IG-541 (52 % азот, 40 % аргон, 8 % (въглероден двуокис). |
Други пожарогасителни агенти се допускат само съгласно процедурата от член 19, параграф 2 от настоящата директива.
2. Вентилация, подаване на въздух
|
a) |
Въздух за процеса на горене в задвижващите двигатели не се извежда от помещения, защитени с постоянно монтирани противопожарни системи. Това не важи, когато са налице две отделни независими и херметично отделени машинни отделения или ако отстрани на машинното отделение има отделно машинно отделение за спомагателно витло на носа, което да осигурява способност на плавателния съд да се движи на собствен ход в случай на пожар в машинното отделение. |
|
б) |
Принудителната вентилация в защитеното помещение се изключва автоматично, ако противопожарната система се задейства. |
|
в) |
В наличност са устройства, с които всички отвори, през които може да се осъществи проникване на въздух или изпускане на газ от защитеното помещение, да могат бързо да се затворят. Може ясно да се установява дали те са отворени или затворени. |
|
г) |
Въздухът, който излиза от предпазните вентили на съдовете за сгъстен въздух, монтирани в машинните отделения, се извежда в открито пространство извън помещенията. |
|
д) |
Свръхналягането или разреждането, възникващи от притока на пожарогасителни агенти, не разрушават елементите на околните прегради в защитеното помещение. Съществува възможност налягането да се изравни, без да се създава опасност. |
|
е) |
Защитените помещения разполагат със средства за извличане на пожарогасителните агенти и газовете от пожара. Тези средства е възможно да бъдат управлявани от места извън защитените помещения и които не биха станали недостъпни вследствие пожар вътре в тези пространства. Ако са налице неподвижно монтирани екстрактори, е невъзможно те да бъдат задействани, докато се гаси пожар. |
3. Пожароизвестителна система.
Защитеното помещение се наблюдава с подходяща пожароизвестителна система. Алармата се вижда в рулевата рубка, корабните кабини и защитеното помещение.
4. Тръбопроводна система
|
a) |
Пожарогасителният агент се пренася до защитеното помещение и разпръсква в него чрез фиксирана тръбопроводна система. Вътре в защитеното помещение тръбите и съответните им фитинги се изработват от стомана. Тръбите, свързващи цистерните и удължителните елементи се изключват, при условие използваните материали да имат равностойни свойства в случай на пожар. Тръбите са защитени от корозия и отвън, и отвътре. |
|
б) |
Изпускателните дюзи се оразмеряват и оборудват по такъв начин, че пожарогасителният агент да се разпределя равномерно. |
5. Задействащо устройство
|
a) |
Пожарогасителни системи с автоматично задействане не се допускат. |
|
б) |
Съществува възможност пожарогасителната система да се задейства от подходящо място вън от защитеното помещение. |
|
в) |
Задействащите устройства се инсталират по такъв начин, че да могат да бъдат използвани дори и в случай на пожар или на повреда от пожар или експлозия в защитеното помещение, необходимото количество пожарогасителен агент да може все още да бъде доставено. Немеханичните задействащи устройства се захранват от два различни и независими един от друг източника на енергия. Тези източници на енергия се намират вън от защитеното помещение. Линиите за управление в защитеното помещение се проектират така, че да останат функционални в течение поне на 30 минути в случай на пожар. Това изискване се смята за изпълнено по отношение електрическото окабеляване, ако е в съответствие със стандарт IEC 60331-21:1999. Ако задействащите устройства се монтират по такъв начин, че да не се виждат панелът, който ги закрива, маркирането се извършва със символа „Пожарогасителна инсталация“ съгласно фигура 6 от допълнение I, с дължина на страната от поне 10 сm и следния текст с червени букви на бял фон: „Feuerlöscheinrichtung Installation d'extinction Brandblusinstallatie Fire-fighting installation“. |
|
г) |
Ако пожарогасителната система е предназначена да предпазва няколко помещения, задействащите устройства за всяко помещение трябва да бъдат отделни и ясно указани; |
|
д) |
До всяко задействащо устройство ясно и неизличимо се изписват, на един от езиците на държавите-членки, инструкции за действие. Те съдържат, в частност, инструкции относно:
|
|
е) |
Инструкциите за действие посочват, че преди задействането на пожарогасителната система двигателите с вътрешно горене, теглещи въздух от защитеното помещение, се изключват. |
6. Система за предупреждение
|
а) |
Постоянно монтираните противопожарни системи са оборудвани със звукови и оптични системи за предупреждение. |
|
б) |
Системата за предупреждение се задейства автоматично веднага след задействането на пожарогасителната система. Звуковият сигнал звучи в рамките на съответен период преди изпускането на пожарогасителния агент, без да бъде възможно той да се изключи. |
|
в) |
Предупредителните сигнали са ясно видими в защитените помещения и отвън по достъпите към тях и се чуват ясно, дори и при експлоатационни условия с най-висок присъщ шум. Те се отличават рязко от всички други звукови и оптични сигнали в защитеното помещение. |
|
г) |
Звуковите предупредителни сигнали се чуват ясно и в прилежащите помещения, дори и когато свързващите врати са затворени и при експлоатационни условия с най-висок присъщ шум. |
|
д) |
В случай че предупредителната система не е самоконтролираща се по отношение на късите съединения, прекъсването на кабели и спадовете в напрежението, е възможно да се провери дали тя работи правилно. |
|
е) |
При всеки вход в помещение, в което може да се подаде пожарогасителен агент, се поставя ясно видимо съобщение със следния текст с червени букви на бял фон: „Vorsicht, Feuerlöscheinrichtung! Bei Ertönen des Warnsignals (Beschreibung des Signals) den Raum sofort verlassen! Attention, installation d'extinction d'incendie! Quitter immédiatement ce local au signal (description du signal) Let op, brandblusinstallatie! Bij het in werking treden van het alarmsignaal (omschrijving van het signaal) deze ruimte onmiddellijk verlaten! Warning, fire-fighting installation! Leave the room as soon as the warning signal sounds (description of signal)“. |
7. Цистерни под налягане, арматура и тръби под налягане
|
a) |
Цистерните под налягане, арматурата и тръбите под налягане съответстват на действащите разпоредби в една държава-членка. |
|
б) |
Цистерните под налягане се инсталират съгласно указанията на производителя. |
|
в) |
Не се допуска цистерни под налягане, арматура и тръби под налягане да се монтират в помещенията за живеене. |
|
г) |
Температурата в шкафовете и пространствата за монтаж, в които има цистерни под налягане, да не превишава 50 °С. |
|
д) |
Шкафовете или пространствата за монтаж на палубата се укрепват неподвижно на място и се оборудват с отдушници, които се подреждат по такъв начин, че в случай на изпускане от цистерна под налягане, газ да не може да проникне във вътрешността на плавателния съд. Преки връзки с други помещения не се допускат. |
8. Количество на пожарогасителния агент
Ако количеството на пожарогасителния агент е предвидено за използване в повече от едно помещение, общото налично количество пожарогасителен агент не е необходимо да е по-голямо от количеството, необходимо за най-голямото защитено помещение.
9. Монтаж, проверка и документиране
|
а) |
Монтажът или промяната на системата се осъществява само от фирма, специализирана в пожарогасителни системи. Изискванията, определени от производителя на пожарогасителния агент и на системата (техническите данни за продукта, данните, свързани с безопасността), се спазват. |
|
б) |
Системата се проверява от експерт:
|
|
в) |
При проверката експертът проверява дали системата отговаря на изискванията на настоящата глава. |
|
г) |
Проверката включва като минимум:
|
|
д) |
Издава се удостоверение от проверката, подписано от инспектора и посочващо датата ѝ. |
|
е) |
Броят неподвижно монтирани пожарогасителни системи се записва в удостоверението на Общността. |
10. Пожарогасителни системи с използване на СО2
Пожарогасителните системи с използване на СО2 като пожарогасителен агент съответстват на долуизброените разпоредби в допълнение към изискванията по параграфи от 1 до 9:
|
а) |
контейнерите за СО2 се разполагат извън защитеното помещение в място или шкаф, херметично отделени от останалите помещения. Вратите на тези части на инсталацията се отварят навън, могат да се заключват и върху тях се поставя символът „Предупреждение за обща опасност“, в съответствие с фигура 4 от приложение I, с височина поне 5 см заедно с маркировката „СО2“ със същите цвят и височина; |
|
б) |
местата на монтаж под палубата за контейнерите за СО2 са достъпни само от открита повърхност. Тези пространства имат собствени достатъчни системи за изкуствена вентилация с отвеждащи въздуховоди, изцяло отделени от другите системи на борда; |
|
в) |
контейнерите за СО2 не се пълнят повече от 0,75 kg/l. Относителният обем на газа СО2, когато не е под налягане, се приема за 0,56 m3/kg; |
|
г) |
обемът СО2 за защитеното помещение е поне 40 % от брутния му обем. Има възможност този обем да се подаде за 120 s и да се провери дали подаването е приключило; |
|
д) |
отварянето на вентилите на контейнера и използването на вентила за подаване са отделни дейности по управление; |
|
е) |
подходящият период, упоменат в параграф 6, буква б) е не по-малко от 20 секунди. Съществува надеждно устройство за осигуряване на това задържане, преди да се подаде газът СО2. |
11. Пожарогасителни системи с използване на HFC-227 ea.
Пожарогасителните системи с използване на HFC-227 ea като пожарогасителен агент са в съответствие с посочените по-долу разпоредби в допълнение към изискванията по параграфи от 1 до 9:
|
а) |
в случай че са защитени няколко помещения, всяко с различен брутен обем, всяко помещение се оборудва с отделна пожарогасителна система; |
|
б) |
всеки контейнер с HFC-227 ea, който се монтира в защитеното помещение, е оборудван с предпазен вентил. Същият безопасно изпуска съдържанието на контейнера в защитеното помещение, ако контейнерът бъде изложен на последствията от пожар, а пожарогасителната система не е била задействана; |
|
в) |
всеки контейнер е оборудван с устройство за проверка на налягането на газа; |
|
г) |
контейнерите не се пълнят повече от 1,15 kg/l. Относителният обем на газа HFC-227 ea, когато не е под налягане, се приема за 0,1374 m3/kg; |
|
д) |
обемът HFC-227 ea за защитеното помещение е не по-малко от 8 % от брутния му обем. Този обем се достига за 10 секунди; |
|
е) |
Контейнерите за HFC-227 ea се оборудват с датчик за налягане, който да задейства оптичен и звуков сигнал в рулевата рубка в случай на несанкционирана загуба на пропелент. Ако няма рулева рубка, този сигнал се подава отвън на защитеното помещение; |
|
ж) |
след запълване концентрацията в защитеното помещение не превишава 10,5 %. |
|
з) |
пожарогасителната система не съдържа части, изработени от алуминий. |
12. Пожарогасителни системи с използване на IG-541
Пожарогасителните системи с използване на IG-541 като пожарогасителен агент съответстват на изброените по-долу разпоредби в допълнение към изискванията по параграфи от 1 до 9:
|
а) |
в случай че трябва да бъдат защитени няколко помещения, всяко с различен брутен обем, всяко помещение се оборудва с отделна пожарогасителна система; |
|
б) |
всеки контейнер с IG-541, който се монтира в защитеното помещение, е оборудван с предпазен вентил. Същият изпуска безопасно съдържанието на контейнера в защитеното помещение, ако контейнерът бъде изложен на последствията от пожар, а пожарогасителната система не е била задействана; |
|
в) |
всеки контейнер е оборудван с устройство за проверка на съдържанието; |
|
г) |
налягането при запълване на контейнера не превишава 200 bar при +15 °С; |
|
д) |
обемът IG-541 за защитеното помещение е не по-малко от 44 % и не повече от 50 % от брутния му обем. Този обем се достига за 120 секунди; |
13. Противопожарни системи за защита на предмети
Неподвижно монтирани противопожарни системи за защита на предмети в машинните, котелните и помпените отделения се допускат само на базата на препоръка от Комитета.
Член 10.04
Корабни лодки
1. Съгласно европейски стандарт EN 1914:1997 изброените плаващи средства носят на борда си корабни лодки:
|
а) |
моторни плавателни съдове и баржи със собствено тегло над 150 t; |
|
б) |
тласкачи и влекачи с водоизместване над 150 m3; |
|
в) |
плаващи съоръженияа; |
|
г) |
пътнически плавателни съдове. |
2. Съществува възможност един човек безопасно да спусне на вода лодките на тези плавателни съдове в рамките на пет минути от първото необходимо ръчно действие. Когато се използва силово спускателно устройство, то е от такъв вид, че безопасното и бързо спускане да не бъде затруднено, ако има повреда в захранването.
3. Надуваемите корабни лодки се проверяват съгласно указанията на производителя.
Член 10.05
Спасителни кръгове и спасителни жилетки
1. На борда на плаващи средства има най-малко три спасителни кръга, отговарящи на европейски стандарт EN 14144:2002. Те са в състояние на готовност за употреба и са закрепени на палубата на съответните места, но без да са фиксирани към техните поставки. Поне един спасителен кръг се разполага в непосредствена близост до рулевата рубка, оборудван с автоматично включващ се светещ буй, захранван с батерии, който не може да изгасне във вода.
2. Индивидуално означени и автоматично надуваеми спасителни жилетки, отговарящи на европейски стандарти EN 395:1998 или EN 396:1998, са достатъчни за всички лица , които се намират на борда на плаващото средство.
Ненадуваеми спасителни жилетки, които отговарят на посочените стандарти, са допустими също и за деца.
3. Спасителните жилетки се проверяват съгласно указанията на производителя.
ГЛАВА 11
БЕЗОПАСНОСТ НА РАБОТНИТЕ МЕСТА
Член 11.01
Общи положения
1. Плавателни съдовете се проектират, разпределят и оборудват по такъв начин, че да се позволи на лицата да работят и да се придвижват в тях безопасно.
2. Постоянно монтираните съоръжения, които са необходими за работа на борда, се разпределят, подреждат и обезопасяват по такъв начин, че да се позволи безопасна и лесна експлоатация, ползване и поддръжка. При необходимост преносимите или силно нагряващи се компоненти се снабдяват с предпазни устройства.
Член 11.02
Защита от падане
1. Палубите и страничните палуби са равни и в нито едно място не създават опасност от препъване; не e възможно образуването на локви.
2. Палубите, палубните проходи, настилите, плитовете на машинните отделения, сходните и траповете и горните части на кнехтовете се проектират против подхлъзване.
3. Горните части на кнехтовете на палубните проходи и всякакви препятствия в проходите, като например краищата на стъпалата, са маркирани с цвят, контрастен на околната палуба.
4. Външните краища на палубите, както и работните места, на които лицата биха могли да паднат от повече от 1 m, се оборудват с леери или комингс, високи поне 0,70 m или с предпазни заграждения съгласно европейски стандарт EN 711:1995, състоящи се от ръчен леер, леер със стойка и кландер за опора на краката. Палубните проходи се оборудват с кландер за опора на краката и непрекъснат леер, закрепен към комингса. За комингса не се изискват ръкохватки на стената, ако палубните проходи са оборудвани с постоянни бордови защитни ограждения.
5. За работните места, на които съществува опасност лицата да паднат от повече от 1 m, контролният орган може да изиска подходящи приспособления и оборудване за осигуряване безопасност на работата.
Член 11.03
Габарити на работните места
Работните места са достатъчно големи, за да се осигури на всяко работещо там лице достатъчно свободно движение.
Член 11.04
Палубни проходи
1. Чистата широчина на палубния проход е най-малко 0,6 m. Тази цифра може да се намали до 0,5 m в някои райони, които са необходими за експлоатацията на плавателния съд, като например при крановете за миене на палубата. Тя може да се намали до 0,4 m при вързалата и кнехтовете.
2. На височина от 0,9 m над палубния проход чистата широчина на палубния проход може да се намали до 0,54 m, при условие че чистата широчина на по-голяма височина, между външния край на корпуса и вътрешния край на трюма, е не по-малка от 0,65 m. В този случай чистата ширина на страничния проход може да бъде намалена до 0,5 m, при условие че външният край на прохода е оборудван със защитно ограждение в съответствие с европейски стандарт EN 711:1995 за предпазване от падане. При плавателни съдове с дължина 55 m или по-малка, при които помещения за живеене има само в кърмата, не е необходимо да има защитно ограждение.
3. Изискванията на параграфи 1 и 2 се прилагат при височина от 2,00 m над палубата.
Член 11.05
Достъп до работните места
1. Местата за проходите и коридорите за придвижване на лица и предмети са с достатъчни размери и се устройват така, че:
|
а) |
пред входовете да има достатъчно място, за да не задържа придвижването; |
|
б) |
чистата широчина на прохода да е в съответствие с предназначението на работното място и да не е по-малка от 0,6 m, с изключение на плаващи средства с широчина по-малка от 8 m, при които широчината на прохода може да се намали до 0,5 m; |
|
в) |
общата височина, включително защитната преграда около входовете на палубата, е не по-малка от 1,90 m. |
2. Вратите са разположени така, че да е възможно да се отварят и затварят от всяка страна. Те са осигурени против случайно отваряне или затваряне.
3. Когато има разлика в нивата от повече от 0,5 m, в проходите, изходите и коридорите се поставят подходящи стъпенки, трапове и прагове.
4. Когато има разлика в нивата от повече от 1 m, работните места, в които постоянно работят хора, се оборудват със стълби. Това изискване не се отнася за аварийните изходи.
5. В плавателни съдовете с трюмове има поне едно постоянно средство за достъп във всеки край на всеки трюм.
Чрез дерогация от първото изречение неподвижно монтираното средство за достъп може да не се изисква, ако се осигурят поне две преносими стълби, които излизат поне с 3 стъпала над люка в комингса при ъгъл на наклон от 60°.
Член 11.06
Изходи и аварийни изходи
1. Броят, разположението и размерите на изходите, включително аварийните изходи, съответстват на предназначението и размерите на съответното помещение. В случай че един от изходите е авариен, той ясно се обозначава като такъв.
2. Аварийните изходи, прозорците или капаците на светлиците, използвани като аварийни изходи са с чиста площ на отвора най-малко 0,36 m2 и най-малък размер от 0,5 m.
Член 11.07
Стълбища, подвижни стълби и подобни съоръжения
1. Стълбищата и подвижните стълби са надеждно закрепени. Стълбищата са широки не по-малко от 0,50 m и чистото разстояние между перилата е не по-малко от 0,60 m; дълбочината на стъпалото е не по-малко от 0,15 m; стъпенките и стъпалата са осигурени против странично подхлъзване, а за стълбища с повече от три стъпала се оборудват със защитни ограждения.
2. Другите видове стълби и отделно монтираните стъпала имат чиста широчина не по-малко от 0,30 m, а разстоянието между стъпала и конструкции е не по-малко от 0,15 m.
3. Другите видове стълби и отделно монтираните стъпала са ясно видими отгоре и оборудвани с ръкохватки за безопасност над отворите за изходите.
4. Подвижните стълби са с широчина не по-малко от 0,4 m и не по-малко от 0,5 m в основата си; възможно е да се осигури това, че те няма да паднат или да се подхлъзнат; стъпалата са надеждно прикрепени към подпорите.
Член 11.08
Вътрешни помещения
1. Размерите, разположението и оформлението на вътрешните работни помещения съответстват на работата, която се извършва, и отговарят на изискванията за опазване здравето и безопасността. Те се оборудват с достатъчно незаслепяващо осветление и вентилационни устройства. При необходимост те се оборудват с отоплителни уреди, способни да поддържат достатъчна температура.
2. Подовете на вътрешните работни пространства са здраво изработени и издръжливи, проектирани така, че да не причиняват препъване или подхлъзване. Откритите отвори в палубите или подовете се обезопасяват против падане, а прозорците и капаците на светлиците са разположени и направени така, че с тях да се борави и да се почистват безопасно.
Член 11.09
Защита против шум и вибрации
1. Работните помещения са така разположени, оборудвани и конструирани, че членовете на екипажа да не са изложени на вредни вибрации.
2. Освен това работните помещения са така конструирани и обезшумени, че здравето и безопасността на членовете на екипажа да не бъдат увреждани от шум.
3. За членовете на екипажа, които е вероятно да бъдат ежедневно изложени на шум,чието ниво надвишава 85 dB(A), се осигуряват индивидуални средства за защита от шум. В работните помещения, където равнището на шум превишава 90 dB(A), се обозначава, че носенето на средства за защита от шум е задължително посредством символа: „Носете средство за защита от шум“ с диаметър не по-малко от 10 сm, в съответствие с фигура 7 от приложение I.
Член 11.10
Капаци на люковете
1. Капаците на люковете са лесни за достъп и боравене. Съставните части на капаците, тежащи над 40 kg, се проектират така, че да се плъзгат или се оборудват с механични устройства за отваряне. Капаците на люковете, движени от подемници, са оборудвани със съответни и леснодостъпни устройства за закрепване. Капаците на люковете, които не са взаимозаменяеми, и горните прагове се маркират ясно, за да се означат люковете, към които те принадлежат и правилното им разполагане върху тези люкове.
2. Капаците на люковете са обезопасени против накланяне от вятър или чрез оборудването за товарене. Плъзгащите се капаци са снабдени със стопори, непозволяващи случайно хоризонтално изместване от повече от 0,40 m; те могат да се фиксират в крайното си положение. За застопоряване на подредени един върху друг капаци на люкове се осигуряват съответни устройства.
3. Подаването на енергия за механично задвижваните капаци на люкове се прекъсва автоматично, когато контролният ключ се освободи.
4. Капаците на люковете издържат натоварванията, на които е вероятно да бъдат подложени. Капаците на люковете, проектирани да се ходи по тях, могат да издържат концентрирани натоварвания от най-малко 75 kg. Капаците на люковете, които не са проектирани да се ходи по тях, са обозначени като такива. Върху капаците на люковете, проектирани да носят товар на палубата, се отбелязва допустимият товар в t/m2. Когато се изискват подпори за постигане на максимално допустимия товар, това се отбелязва на подходящото място; в такъв случай необходимите скици се съхраняват на борда.
Член 11.11
Лебедки
1. Лебедките се проектират по такъв начин, че да позволяват работата да се извършва безопасно. Те се оборудват с устройства, предотвратяващи самоволното пускане на товара. Лебедките, които не спират автоматично, се оборудват със спирачка, която е способна да устои на силата на тягата им.
2. Ръчните лебедки се оборудват с устройства против обратен удар при въртене на ръкохватката. Лебедките с ръчен и механичен привод се проектират така, че механичният привод да не привежда в действие ръчното управление.
Член 11.12
Подемни кранове
1. Крановете се проектират в съответствие с най-добрата практика. Усилията по време на работа с тях не въздействат на якостта на опорните конструкции на плавателния съд; те не влошават неговата устойчивостта.
2. Върху крановете се поставя табелка на производителя, съдържаща следната информация:
|
а) |
име и адрес на строителя; |
|
б) |
маркировката за СО и годината на построяване; |
|
в) |
серия или тип; |
|
г) |
сериен номер, ако има такъв. |
3. Максималната товароподемност се маркира върху крановете ясно и четливо.
Когато безопасната товароподемност на крана не превишава 2 000 kg, достатъчно е върху крана да се маркира ясно и четливо безопасната товароподемност при максималния обсег.
4. Има налични устройства за предпазване от премазване или порязване. Външните части на крана имат безопасен клиренс от 0,5 m в посока нагоре, надолу и настрани, между тях и до всички околни обекти. Страничният безопасен клиренс не се изисква отвън на работните места и пасажите.
5. Съществува възможност за предотвратяване на непозволено използване на силово задвижваните кранове. Те могат да бъдат задвижвани само от мястото за управление на крана. Управлението е с автоматично връщане (бутони без фиксиране); техните посоки на движение са недвусмислено определени.
Ако движещата сила откаже, невъзможно е товарът да падне безконтролно. Не се допускат непреднамерени движения на крана.
Движението нагоре на повдигащото устройство и превишението на безопасния работен товар се ограничават от подходящо устройство. Движението надолу на повдигащото устройство се ограничава, ако при предвидени проектни експлоатационни условия в момента на прикрепване на куката върху барабана, може да останат по-малко от две кабелни намотки. Съответното обратно движение все още е възможно след задействане на автоматичните ограничаващи устройства.
Якостта на опън на кабелите за боравене с такелажа е равна на петкратния размер на допустимия товар на кабелите. Структурата на кабелите е без дефекти и конструкцията им е подходяща за използване с кранове.
6. Преди първоначалното пускане в работа или при пускане в работа след голяма преработка, чрез изчисления и изпитване с товар се осигуряват доказателства за достатъчна якост и устойчивост.
Когато безопасната товароподемност на крана не превишава 2 000 kg, експертът има право да прецени, че доказването чрез изчисления може да бъде заместено изцяло или частично с изпитване с товар 1,25 пъти по-голям от безопасната товароподемност, което да се изпълни по целия обхват на експлоатация.
Изпитването за приемане съгласно първия или втория параграф се извършва от експерт, одобрен от инспекционния орган.
7. Крановете се проверяват от експерт редовно и във всеки случай на всеки 12 месеца. При такава проверка безопасното експлоатационно състояние на крана се определя с визуален оглед и експлоатационна проверка.
8. На всеки 10 години най-късно след изпитването за приемане кранът отново се проверява от експерт, одобрен от инспекционния орган.
9. Крановете с безопасна товароподемност над 2 000 kg или тези използвани за претоварване, или които са монтирани върху подемни крикове, понтони или друго плаващо съоръжение или плаващо средство за работни участъци освен това отговарят на изискванията на една от държавите-членки.
10. За всички кранове на борда се съхраняват най-малкото следните документи:
|
а) |
инструкциите за работа от производителя на крана, в това число най-малко следната информация:
|
|
б) |
удостоверения за проверките, извършени съгласно параграфи от 6 до 8 или 9. |
Член 11.13
Съхранение на огнеопасни течности
За съхранението на огнеопасни течности с точка на възпламеняване под 55 °С на палубата има шкаф с вентилация, направен от незапалими материали. Отвън върху него е поставен знак „Паленето на огън и пушенето забранено“ с диаметър от поне 10 сm в съответствие с фигура 2 от приложение I.
ГЛАВА 12
ПОМЕЩЕНИЯ ЗА ЖИВЕЕНЕ
Член 12.01
Общи положения
1. Плавателни съдовете имат помещения за живеене за лицата, които обичайно са настанени на борда и поне за минималния състав на екипажа.
2. Помещенията за живеене се проектират, оборудват и разполагат по начин, отговарящ на изискванията за комфорт, безопасност и охрана на живота и здравето на членовете на екипажа. Тези корабни кабини са леснодостъпни и подходящо изолирани от проникването на студ и топлина отвън.
3. Контролният орган може да разрешава изключения от разпоредбите на настоящата глава, когато безопасността и здравните условия на членовете на екипажа са осигурени посредством други мерки.
4. Контролният орган вписва в удостоверението на Общността евентуалните ограничения по отношение дневните периоди на работа на плавателния съд и начина на експлоатацията му, произтичащи от изключенията съгласно параграф 3.
Член 12.02
Специални изисквания към конструкцията на помещенията за живеене
1. Осигурява се възможност помещенията за живеене да се проветряват в достатъчна степен, дори и когато вратите са затворени; освен това общите помещения за живеене получават достатъчно дневна светлина и по възможност са с изглед навън.
2. Когато няма проход от равнището на палубата към помещенията за живеене и разликата в равнището е 0,3 m или повече, достъпът до помещенията за живеене се осигурява със стълби.
3. В предната част на плавателния съд нито един от подовете не може да бъде повече от 1,2 m под равнината на максималното газене.
4. Всекидневните и спалните помещения имат поне два изхода, максимално раздалечени един от друг и които служат като маршрути за евакуация. Единият може да бъде определен за авариен изход. Това не важи за помещения с изход направо на палубата или към коридор, който служи като маршрут за евакуация, при условие коридорът да има два изхода, раздалечени един от друг, водещи към левия и към десния борд. Аварийните изходи, които могат да включват светли люкове и прозорци, имат чисто отвърстие от най-малко 0,36 m2 и дължината на най-късата страна е не по-малко от 0,50 m и позволяват бърза евакуация в аварийни ситуации. Изолацията и покритията на маршрутите за евакуация се изработват от труднозапалими материали и използваемостта на маршрутите за евакуация във всеки момент се гарантира с подходящи средства като подвижни стълби или отделно поставени стъпала.
5. Помещенията за живеене се обезопасяват по отношение недопустим шум и вибрации. Равнищата на шума не превишават:
|
а) |
70 dB(A) в дневните помещения; |
|
б) |
60 dB(A) в спалните помещения. Тази разпоредба не важи по отношение на плавателни съдове, действащи изключително извън периодите за почивка на екипажа, както са определени от националното законодателство на държавите-членки. Ограничението по отношение дневните периоди на работа на плавателния съд се вписва в удостоверението на Общността. |
6. Височината на таваните в помещенията за живеене е не по-малко от 2,00 m.
7. Като правило плавателни съдовете имат поне едно помещение за живеене за общо ползване, отделено от спалните помещения.
8. Свободната площ на помещенията за живеене за общо ползване е не по-малко от 2 m2 на човек и във всеки случай не по-малко от 8 m2 общо (без да се броят мебелите, с изключение на масите и столовете).
9. Обемът в кубически метра на индивидуалните дневни и спални помещения е не по-малко от 7 m3 всяко помещение.
10. Обемът на въздух на човек е не по-малко от 3,5 m3 в индивидуалните дневни помещения. В спалните помещения обемът на въздух на човек да е не по-малко от 5 m3 за първия обитател и 3 m3 за втория в спалните помещения (без да се смята обемът на мебелите). Спалните помещения, доколкото е възможно, са предназначени за не повече от двама човека. Койките се поставят на не по-малко от 0,3 m над пода. Когато една койка е поставена над друга, височината над всяка от тях e не по-малко от 0,6 m.
11. Вратите имат просвет, чийто горен край е не по-малко от 1,9 m над пода на палубата, като откритата широчина е не по-малко от 0,6 m. Предписаната височина може да се осигури посредством плъзгащи се панели или капаци или такива на панти. Вратите се отварят навън и е възможно да бъдат отваряни от всяка страна. Защитната преграда около отворите на палубата, направена при отворите за врати, е не повече от 0,4 m висока, без да нарушава разпоредбите на другите регламенти за безопасност.
12. Стълбите са неподвижни и безопасно проходими. Те се считат за такива, когато:
|
а) |
имат ширина не по-малко от 0,6 m; |
|
б) |
стъпалото е с дълбочина не по-малко от 0,15 m; |
|
в) |
стъпалата са нехлъзгащи се; |
|
г) |
стълбите с повече от четири стъпала са оборудвани с поне един парапет или ръкохватка. |
13. Тръбите, по които преминават опасни газове или течности и особено тези под толкова високо налягане, че изтичане може да изложи хората на опасност, не се разполагат в помещенията за живеене или в коридори, водещи към тях. Това не се отнася за тръбите за водна пара и хидравличната система, при условие да бъдат поставени в метални кожуси и за тръбите на инсталациите за втечнен газ за битови нужди.
Член 12.03
Санитарно оборудване
1. На плавателни съдове с корабни кабини се осигурява най-малкото следното санитарно оборудване:
|
а) |
тоалетна на всяка жилищна единица или на шест души от екипажа; същата може да се проветрява с чист въздух; |
|
б) |
умивалник с отводна тръба, свързан с топла и студена питейна вода на всяка жилищна единица или на шест души от екипажа; |
|
в) |
вана или душ, свързани с топла и студена питейна вода на всяка жилищна единица или на шест души от екипажа. |
2. Санитарните възли са в непосредствена близост до помещенията за живеене. Тоалетните нямат пряка връзка с камбузите, каюткомпаниите и комбинираните дневни/камбузи.
3. Тоалетните имат площ не по-малко от 1 m2, ширина не по-малка от 0,75 m и дължина не по-малка от 1,10 m. Тоалетните в кабините за не повече от двама човека могат да са по-малки. Когато в тоалетната има и умивалник и/или душ, площта се увеличава най-малкото с площта, заемана от умивалника и/или душа (или ваната).
Член 12.04
Кухня (камбуз)
1. Камбузите могат да се съчетават с дневни помещения за общо ползване.
2. Камбузите се оборудват със:
|
а) |
готварски уред; |
|
б) |
кухненска мивка с канализация; |
|
в) |
инсталация за подаване на питейна вода; |
|
г) |
хладилник; |
|
д) |
необходимите шкафове или рафтове и места за работа. |
3. Каюткомпаниите и комбинираните дневни/камбузи са достатъчно обширни, за да поберат съответния брой членове на екипажа, които обикновено ги използват по едно и също време. Широчината на местата за сядане е не по-малко от 0,60 метра.
Член 12.05
Питейна вода
1. Плавателни съдовете с помещения за живеене разполагат с инсталация за питейна вода. Отворите за пълнене на цистерните за питейна вода и маркучите за питейна вода се маркират като предназначени само за питейна вода. Гърловините за пълнене на питейна вода се инсталират над палубата.
2. Инсталациите за питейна вода:
|
а) |
по вътрешните си повърхности са покрити с материал, който е устойчив на корозия и не представлява физиологична опасност; |
|
б) |
нямат участъци на тръбите, където да не е гарантиран редовен поток вода, и |
|
в) |
са защитени срещу прегряване на питейната вода. |
3. В допълнение към параграф 2 цистерните за питейна вода:
|
а) |
имат капацитет не по-малко от150 литра на лице от обичайно живеещите на борда и най-малко на член от минималния екипаж; |
|
б) |
имат подходящ заключващ се отвор, който да позволява почистване на вътрешността; |
|
в) |
имат индикатор за нивото на водата; |
|
г) |
имат вентилационни тръби, които водят на открито или са снабдени с подходящи филтри. |
4. Цистерните за питейна вода нямат общи стени с цистерни, предназначени за други нужди. Тръбите за питейна вода не преминават през цистерни, съдържащи други течности. Съединения на системата за снабдяване с питейна вода и други тръбопроводни системи не се допускат. Тръби, по които преминават газ или други течности, не преминават през цистерни за питейна вода.
5. Съдовете за съхраняване на питейна вода под налягане работят само със сгъстен въздух с естествен състав. Ако сгъстеният въздух е взет от цистерни под налягане, използвани за нуждите на плавателния съд или за други цели, или е нагнетен чрез компресори, непосредствено пред съда под налягане се поставя въздушен филтър или маслоотделител, освен ако водата и въздухът не са отделени посредством мембрани.
Член 12.06
Вентилация и отопление
1. Съществува възможност помещенията за живеене да се отопляват съобразно предназначението им. Отоплителните инсталации са съобразени с метеорологичните условия, които могат да възникнат.
2. Съществува възможност за достатъчно проветрение на жилищните и спалните помещения, дори и при затворени врати. Вентилацията осигурява достатъчна циркулация на въздуха при всякакви климатични условия.
3. Помещенията за живеене са проектирани и разположени така, че да не допускат, доколкото е възможно, проникване на замърсен въздух от други части на плавателния съд,, като двигателните отделения или трюмовете; когато се използва принудителна вентилация, входните отвори се поставят така, че да се спазят горните изисквания.
Член 12.07
Други съоръжения в помещенията за живеене
1. Всеки член на екипажа, живеещ на борда, разполага с индивидуална койка и заключващ се шкаф за дрехи. Вътрешните размери на койката са не по-малки от 2,00 х 0,90 m.
2. Осигуряват се подходящи места за сушене на работните дрехи, но не в спалните помещения.
3. Всички помещения за живеене са оборудвани с електрическо осветление. Допълнителни лампи на газ или друго течно гориво могат да се използват само в помещенията за живеене и в общите помещения. Осветителните тела на течно гориво са от метал и да използват само горива с температура на възпламеняване над 55 °С или течен парафин. Те се поставят или прикрепват по такъв начин, че да не създават опасност от пожар.
ГЛАВА 13
ОБОРУДВАНЕ ЗА ОТОПЛЕНИЕ, ЗА ПРИГОТВЯНЕ НА ХРАНА И ОХЛАЖДАНЕ
Член 13.01
Общи положения
1. Оборудването за отопление, за приготвяне на храна и за охлаждане, работещо с втечнен газ, отговаря на изискванията на глава 14.
2. Оборудването за отопление, за приготвяне на храна и за охлаждане и неговите принадлежности се проектира и монтира по такъв начин, че да не представлява опасност дори и при прегряване. То се монтира така, че да не може да се преобърне или да бъде разместено случайно.
3. Оборудването, посочено в параграф 2, не се монтира на места, в които се използват или съхраняват вещества с температура на възпламеняване под 55 °С. Димоотводните тръби на тези инсталации преминават през такива места.
4. Осигурява се подаването на въздух, необходим за горенето.
5. Отоплителните прибори са здраво свързани с димоотводните тръби, които се оборудват с подходящи разклонители или устройства, осигуряващи защита против вятъра. Те се подреждат така, че да е възможно почистването им.
Член 13.02
Използване на течни горива и устройства, работещи с мазут
1. Оборудването за приготвяне на храна и за охлаждане, работещо с течно гориво, използва само горива с температура на възпламеняване над 55 °С.
2. Чрез дерогация от параграф 1 уреди за готвене и устройства за отопление и охлаждане, снабдени с фитилени горелки и работещи с течен парафин, могат да се използват в помещенията за живеене и рулевата рубка, при условие че вместимостта на цистерната за гориво не превишава 12 литра.
3. Уредите, снабдени с фитилени горелки:
|
а) |
се оборудват с метална цистерна за гориво, чийто резервоар за пълнене се заключва и няма меки споени съединения под нивото на максимално пълнене и се проектират и монтират така, че цистерната за гориво да не може да бъде отворена или опразнена случайно; |
|
б) |
могат да се запалват без помощта на друга запалителна течност. |
|
в) |
се монтират така, че да се осигури безопасното отвеждане на отработените газове. |
Член 13.03
Печки с изпарителни мазутни горелки и отоплителни устройства с разпрашаващи нафтови горелки
1. Печките с изпарителни мазутни горелки и отоплителните устройства с разпрашаващи нафтови горелки се изработват в съответствие с най-добрите практики.
2. Когато печка с изпарителни мазутни горелки и отоплително устройство с разпрашаващи нафтови горелки се инсталира в машинното отделение, подаването на въздух за отоплителното устройство и двигателите се конструира така, че отоплителното устройство и двигателите да могат да работят правилно и безопасно независимо едно от друго. При необходимост се осигурява отделно подаване на въздух. Оборудването се монтира по такъв начин, че никакъв пламък от горелка да не може да достигне други части на инсталациите на машинното отделение.
Член 13.04
Печки с изпарителни мазутни горелки
1. Съществува възможност печките с изпарителни мазутни горелки да се запалват без помощта на друга запалителна течност. Те се закрепват над метално корито за събиране на течности, което обхваща всички части, пренасящи горивото, със стени с височина поне 20 mm и което има вместимост от поне два литра.
2. За печките с изпарителни мазутни горелки, монтирани в машинното отделение, страните на металното корито за събиране на течности, посочено в параграф 1, са с височина не по-малко от 200 mm. Долният край на изпарителната горелка се поставя над края на коритото. Освен това горният край на металното корито за събиране на течности се показва поне 100 mm над пода.
3. Печките с изпарителни мазутни горелки се оборудват с подходящ регулатор, който при всички условия осигурява на практика постоянен приток на гориво към горелката и който не допуска изтичане на гориво, ако пламъкът изгасне. Смятат се за подходящи регулатори, които работят правилно дори и подложени на вибрации и наклонени до 12° и които, освен че са снабдени с поплавък за регулиране на нивото, имат още:
|
а) |
втори поплавък, който безопасно спира подаването на гориво, когато бъде превишено допустимото равнище, или |
|
б) |
преливна тръба, но само в случай че металното корито за събиране на течности е с достатъчна вместимост, за да може да побере като минимум съдържанието на резервоара за гориво. |
4. В случай че резервоарът за гориво на печка с изпарителни мазутни горелки е монтиран отделно:
|
а) |
денивелацията между резервоара и захранването на горелката не може да превишава определената в инструкциите за работа от производителя; |
|
б) |
той се монтира така, че да не се нагрява недопустимо; |
|
в) |
съществува възможност подаването на гориво да се прекъсва от палубата. |
5. Димоходите на печките с изпарителни мазутни горелки се оборудват с устройство, което възпрепятства обръщане на тягата.
Член 13.05
Отоплителни устройства с разпрашаващи нафтови горелки
Отоплителни устройства с разпрашаващи нафтови горелки съответстват в частност на следните изисквания:
|
а) |
да бъде осигурена съответна вентилация на горелката, преди да се подаде гориво; |
|
б) |
подаването на гориво да се регулира с термостат; |
|
в) |
горивото да се запалва от електрически уред или запалителен факел; |
|
г) |
устройство за контрол на пламъка спира подаването на гориво в случай на изгасване на пламъка; |
|
д) |
основният прекъсвач се поставя на леснодостъпно място извън помещението на инсталиране. |
Член 13.06
Вентилаторни отоплителни устройства
Вентилаторните отоплителни устройства, състоящи се от горивна камера, около която въздухът за отопление се придвижва под налягане към система за разпределение или към помещение, съответстват на следните изисквания:
|
а) |
ако горивото се разпрашава под налягане, въздухът за горенето се подава от инжектора; |
|
б) |
горивната камера е добре проветрена, преди горелката да се запали. Проветряването може да се смята за приключило, когато инжекторът за въздуха за горене продължава да работи, след като пламъкът изгасне; |
|
в) |
подаването на гориво се спира автоматично, в случай че:
В горните случаи, подаването на гориво не се възобновява автоматично след спирането; |
|
г) |
съществува възможност да се изключват инжекторите за въздуха за горене и за въздуха за отопление от място извън помещението, където се намира отоплителното устройство; |
|
д) |
ако въздухът за отопление се тегли отвън, входните отвори се намират възможно най-високо над палубата. Те се проектират по начин, който да не допуска попадане вътре на дъждовна вода и пръски; |
|
е) |
тръбите за въздуха за отопление се изработват от метал; |
|
ж) |
невъзможно е да се затварят напълно изходните отвори за въздуха за отопление; |
|
з) |
невъзможно е течове на гориво да достигат до тръбите за въздуха за отопление; |
|
и) |
невъзможно е отоплителни устройства с нагнетяване на въздуха да черпят от въздуха за отопление от машинното отделение. |
Член 13.07
Отопление с твърдо гориво
1. Отоплителните уреди с твърдо гориво са разположени върху метална подложка с повдигнати краища, така че никакво възпламенено гориво или горещи сажди да не може да падне извън тази подложка.
Това изискване не важи за уреди, монтирани в отсеци от незапалими материали и предназначени само за разполагане на котли.
2. Отоплителните котли с твърдо гориво са оборудвани с контролни уреди с термостат за регулиране притока на въздуха, необходим за горене.
3. В близост до всеки отоплителен прибор се поставят средства, с които саждите да могат бързо да бъдат загасени.
ГЛАВА 14
БИТОВИ УРЕДБИ, РАБОТЕЩИ С ВТЕЧНЕН ГАЗ
Член 14.01
Общи положения
1. Битовите уредби, работещи с втечнен газ, се състоят основно от захранваща секция, включваща една или повече газови бутилки и един или повече редуциращи вентили, разпределителна система и определен брой уреди, работещи на газ.
Резервните и празните бутилки, които не са в захранващата секция, не се смятат за част от уредбата. Член 14.05 важи по отношение на тях mutatis mutandis.
2. Уредбите могат да работят само с газ пропан за промишлени цели.
Член 14.02
Инсталации
1. Уредбите за втечнен газ са изцяло настроени за работа с пропан и да бъдат изградени и монтирани съгласно най-добрата практика.
2. Уредбите за втечнен газ се използват само за битови нужди в помещенията за живеене и рулевата рубка и за съответните цели на пътническите плавателни съдове.
3. На борда може да има няколко отделни уредби. Помещения за живеене, разделени от товарния трюм или от вградена цистерна, не могат да се обслужват от една и съща уредба.
4. В машинното отделение не може да се намира никоя част на уредба за втечнен газ.
Член 14.03
Бутилки
1. Разрешени са само бутилки с одобрена вместимост между 5 и 35 kg. При пътническите плавателни съдове контролният орган може да одобри използване на бутилки с по-голяма вместимост.
2. Бутилките имат официален печат, удостоверяващ, че са приети след изискваните тестове.
Член 14.04
Място и разположение на захранващите секции
1. Захранващите секции се намират на палубата в отделен шкаф или стенен долап, разположен извън корабните кабини в такова място, че да не се пречи на движението на борда. Все пак те не се инсталират на предната или задната фалшбордна основа. Шкафът може да бъде стенен шкаф, вграден в надстройка, при условие да бъде газонепроницаем и да може да се отваря от надстройката навън. Тя е разположена така, че тръбите, водещи до газопотребителните пунктове, да са възможно най-къси.
Едновременно в работен режим могат да бъдат само толкова бутилки, колкото са необходими за работата на уредбата. Няколко бутилки могат да бъдат свързани само ако се използва автоматичен обращателен разклонител. Към една захранваща секция могат да се включват до четири бутилки. Броят на бутилките на борда, включително резервните бутилки, не надвишава шест на уредба.
На пътнически плавателни съдове с камбузи или столови за пътниците могат да се свързват до шест столови. Броят на бутилките на борда, включително резервните бутилки, не надвишава девет на уредба.
Регулаторът, понижаващ налягането, или в случай на двустепенно занижаване на налягането първият регулатор се монтира на преградата в същия шкаф, както и бутилките.
2. Захранващите секции са разположени така, че всяко изтичане на газ да може да излезе от шкафа, помещаващ секцията на открито, без какъвто и да е риск да проникне във вътрешността на плавателния съд или да влезе в досег с какъвто и да било източник на възпламеняване.
3. Шкафът е направен от труднозапалими материали и е достатъчно проветряем посредством отвори в горната и долната част. Бутилките са разположени вертикално в шкафа по такъв начин, че да не могат да се обърнат.
4. Шкафът е така направен и разположен, че температурата на бутилките да не може да превишава 50 °С.
5. Надпис „Втечнен газ“ и знакът „Паленето на огън и пушенето забранено“ с диаметър не по-малко от 10 cm в съответствие с фигура 2 от приложение I се поставят на външната страна на шкафа.
Член 14.05
Резервни и празни бутилки
Резервните и празните бутилки, които не се съхраняват в захранващата секция, се складират извън помещенията за живеене и рулевата рубка в шкаф, направен в съответствие с изискванията на член 14.04.
Член 14.06
Вентилационни отвори за занижаване на налягането
1. Уредите, работещи на газ, могат да се свързват с бутилките само посредством разпределителна система, оборудвана с един или повече вентили за занижаване на налягането на газа до нормалното работно налягане. Налягането може да бъде намалено в една или две степени. Всички редуциращи вентили се настройват за налягането, определено в съответствие с член 14.07.
2. Крайните регулатори за занижаване на налягането имат или са пряко свързани с приспособление за автоматична защита на газопроводите от прекомерно налягане в случай на повреда на редуциращия вентил. Гарантира се, че всеки газ, който предпазното устройство допусне да изтече, се отвежда в атмосферата, без какъвто и да е риск за проникване във вътрешността на плавателния съд или да влезе в досег с какъвто и да било източник на възпламеняване; при необходимост се прави специален тръбопровод за тази цел.
3. Предпазните устройства и вентилационните отвори са защитени против проникване на вода.
Член 14.07
Налягане
1. Когато се използват системи на двустепенно занижаване на налягането, средното налягане е не повече от 2,5 bar над атмосферното налягане.
2. Налягането на изхода на последния регулатор за занижаване на налягането е по-голямо с 0,05 bar от атмосферното налягане, с разлика от 10 %.
Член 14.08
Тръбопроводи и гъвкави маркучи
1. Газопроводите се изграждат от закрепени по надежден начин стоманени и медни тръби.
Обаче тръбопроводите, свързани с бутилките, са гъвкави маркучи за високо налягане или спирални тръбопроводи, пригодни за газ пропан. Уредите, работещи на газ, могат, в случай че не са закрепени стационарно, да бъдат свързани чрез съответните гъвкави маркучи не по-дълги от 1 m.
2. Тръбите могат да издържат на всякакви натоварвания, в частност, на корозионни въздействия или разкъсване, които могат да възникнат при нормалните работни условия на борда, и техните характеристики и разположение са такива, че да осигуряват задоволителен приток на газ с необходимото налягане до уредите, работещи на газ.
3. Тръбите имат по възможност по-малко съединители. Тръбите и съединителите са газонепроницаеми и остават газонепроницаеми независимо от всяка вибрация или разтягане, на което те могат да бъдат подложени.
4. Тръбите са леснодостъпни, добре закрепени и защитени във всеки пункт, където могат да бъдат обект на удар или триене, особено когато преминават през стоманени прегради или метални разделители. Цялата повърхност на стоманените тръби е обработена против корозия.
5. Гъвкавите маркучи и техните съединители са в състояние да издържат на всякакви натоварвания, които могат да възникнат при нормалните работни условия на борда. Те са монтирани така, че да не са подложени на напрежение, да не се прегряват и да могат да бъдат проверявани по цялата им дължина.
Член 14.09
Система за разпределение
1. Съществува възможност за изключване на цялата система за разпределение чрез главен вентил, който по всяко време е бързо и леснодостъпен.
2. Всеки уред, работещ на газ, се захранва от отделно разклонение на разпределителната система и всяко разклонение се контролира с отделно затварящо се приспособление.
3. Вентилите са по възможност поставени на места, където са защитени от атмосферно влияние и удар.
4. След всеки регулатор за занижаване на налягането се монтира връзка за проверка. Чрез вентил се гарантира, че при изпитванията на налягането регулаторът за занижаване на налягането няма да бъде подложен на изпитвателното налягане.
Член 14.10
Уреди, работещи на газ, и техният монтаж
1. Единствените приспособления, които се монтират, са работещи с пропан, одобрени в една от държавите-членки и оборудвани с устройства, които ефективно предотвратяват изпускането на газ случай на загасване на пламъка или на запалителния факел.
2. Уредите се разполагат и свързват така, че да не могат да се обърнат или да бъдат случайно разместени и да се избегне всеки риск от случайно изкривяване на свързващите тръби.
3. Отоплителните и водоподгряващите уреди и хладилниците се свързват към димоотвод за отвеждане на газовете от горенето на открито.
4. Монтаж на уреди, работещи на газ, е позволено в рулевата рубка само ако същата е така построена, че никакъв случайно изтекъл газ да не може да отиде в долните части на плаващото средство и особено през отворите на връзките за управление, водещи към машинното отделение.
5. Уреди, работещи на газ, могат да бъдат монтирани в спалните помещения само ако горенето им е независимо от околния въздух в помещенията.
6. Уреди, работещи на газ, в които горенето зависи от въздуха в помещенията, се разполагат в достатъчно обширни помещения.
Член 14.11
Вентилация и отвеждане на отработените газове
1. В помещения, които има уреди, работещи на газ, в които горенето зависи от околния въздух, подаването на въздух и отвеждането на отработените газове се осигурява чрез вентилационни отвори с подходящи размери, със свободно сечение от поне 150 cm2 на отвор.
2. Вентилационните отвори нямат затварящо приспособление и не водят към спални помещения.
3. Отвеждащите устройства са така направени, че да осигуряват цялостното отвеждане на отработените газове. Те са сигурни при работа и огнеустойчиви. Тяхното функциониране не се възпрепятства от вентилаторите.
Член 14.12
Инструкции за употреба и безопасност
Инструкции за използването на инсталацията се поставят на борда на подходящо място. Надписът съдържа най-малкото следното:
„Кранчетата на съдовете, които не са свързани към разпределителната система да се затварят дори ако съдовете се смятат за празни“.
„Гъвкавите маркучи да се сменят толкова често, колкото го изисква тяхното състояние“.
„Всички уреди, работещи с газ, да остават свързани или съответните съединителни тръби да се запечатат“.
Член 14.13
Проверка при приемане
Преди употребата на уредбата за втечнен газ след всяка нейна промяна или ремонт и при всяко подновяване на атестацията, посочена в съответствие с член 14.15, уредбата в цялост се приема от експерт, одобрен от инспекционния орган. При проверката при приемане експертът проверява дали уредбата отговаря на изискванията на настоящата глава. Той представя доклад от проверката на инспекционния орган.
Член 14.14
Изпитване
Изпитването на уредбата се извършва при следните условия:
|
1. |
Тръбите със средно налягане между вентила, упоменат в член 14.09, параграф 4, на първия регулатор за занижаване на налягането и вентилите, поставени преди крайния регулатор за занижаване на налягането:
|
|
2. |
Тръбите с работно налягане между вентила, упоменат в член 14.09, параграф 4, на единствения регулатор за занижаване на налягането или крайния регулатор за занижаване на налягането и вентилите монтирани пред уредите, работещи на газ:
|
|
3. |
Тръбите, разположени между вентила, упоменат в член 14.09, параграф 4, на единствения регулатор за занижаване на налягането или крайния регулатор за занижаване на налягането и контролните устройства на уредите, работещи на газ:
|
|
4. |
В изпитванията съгласно параграф 1, буква б), параграфи 2 и 3 тръбите се считат за газонепроницаеми, ако след достатъчно време, за да се достигне изравняване с околната температура, не се наблюдава спад в изпитвателното налягане в продължение на следващите 10 минути. |
|
5. |
Свързващите части на съдовете, тръбите и другите фитинги, подложени на налягане в съдовете, и всички свръзки между регулаторите за занижаване на налягането и разпределителната тръба:
|
|
6. |
Всички уреди, работещи на газ, се задействат при номинален капацитет и изпитват, за да се осигури, че горенето е задоволително и несмущавано при различните степени на регулиращите ключове. Устройствата, които контролират за изгасване на огъня, се проверяват, за да се гарантира тяхното задоволително функциониране. |
|
7. |
След изпитването съгласно параграф 6 се проверява по отношение на всеки уред, работещ на газ, свързан с димоотвод, дали след петминутно действие при номинален капацитет и затворени прозорци и врати и с работещи вентилационни устройства, проникват отработени газове в помещението през отвора за влачене на въздух. Ако има повече от моментно изпускане на такива газове, причината веднага се установява и отстранява. Уредът не се одобрява за употреба, докато всички дефекти не бъдат отстранени. |
Член 14.15
Атестация
1. Удостоверението на Общността съдържа атестация в смисъл, че всички съоръжения за втечнен газ отговарят на изискванията на настоящата глава.
2. Атестацията се издава от инспекционния орган след проверката при приемане, упомената в член 14.13.
3. Атестацията е валидна за срок не по-дълъг от три години. Тя може да бъде подновена само след нова проверка при приемане, извършена в съответствие с член 14.13.
По изключение, когато корабособственикът или негов представител представи обосновано искане контролният орган може да продължи валидността на атестацията за не повече от три месеца без извършване на проверката, която се изисква съгласно член 14.13. Това продължение се вписва в удостоверението на Общността.
ГЛАВА 15
СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ ПЪТНИЧЕСКИТЕ ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕ
Член 15.01
Общи положения
1. Следните разпоредби не се прилагат:
|
а) |
член 3.02, параграф 1, буква б); |
|
б) |
членове от 4.01 до 4.03; |
|
в) |
член 8.08, параграф 2, второ изречение и параграф 7; |
|
г) |
член 9.14, параграф 3, второ изречение за номинални натоварвания над 50 V. |
2. Следните елементи от оборудването са забранени на пътническите плавателни съдове:
|
а) |
лампи, захранвани с втечнен газ или течно гориво съгласно член 12.07, параграф 3; |
|
б) |
печки с изпарителни мазутни горелки съгласно член 13.04; |
|
в) |
нагреватели с твърдо гориво съгласно член 13.07; |
|
г) |
устройства, оборудвани с фитилени горелки съгласно член 13.02, параграфи 2 и 3, и |
|
д) |
уреди за втечнен газ съгласно глава 14. |
3. Плавателни съдове без собствена мощност не могат да бъдат лицензирани за превоз на пътници.
4. На пътническите плавателни съдове се заделят места за ползване от лица с намалена подвижност съобразно разпоредбите на настоящата глава. В случай че прилагането на разпоредбите на настоящата глава, отчитащи специфичните потребности по отношение безопасността на лицата с намалена подвижност, е трудно на практика или води до неоправдано високи разходи, контролният орган може да разреши дерогации от тези разпоредби на база препоръките в съответствие с процедурата, посочена в член 19, параграф 2 от настоящата директива. Тези дерогации се посочват в удостоверението на Общността.
Член 15.02
Корпуси на плавателни съдовете
1. В хода на проверките, посочени в член 2.09, дебелината на външната обшивка на пътническите плавателни съдове се определя, както следва:
|
а) |
минималната дебелина tмин. на обшивката на дъното, скула и страните на външния корпус на пътнически плавателен съд се определя съгласно по-голямата стойност от следните формули:
В тези формули:
а = надлъжното или напречното разстояние (mm), а когато разстоянието е по-малко от 400 mm, следва да се въведе а = 400 mm; |
;
.
;|
б) |
допустимата минимална стойност за дебелината на обшивката, определена съгласно буква а) по-горе, може да не бъде достигната в случаите, когато допустимата стойност е установена и удостоверена на база математически доказателства за достатъчната якост (надлъжна, напречна или местна) на корпуса на плавателния съд; |
|
в) |
в никоя точка от външната обшивка дебелината, пресметната съгласно буква а) или б) по-горе, не може да бъде по-малка от 3 mm; |
|
г) |
пластините се обновяват когато дебелината на обшивката на дъното, скула и страните спадне под минималната стойност, пресметната съгласно буква а) или б), във връзка с буква в) по-горе. |
2. Броят и местата на преградите се избира така, че в случай на наводняване, плавателният съд да се задържи на повърхността съгласно член 15.03, параграфи от 7 до 13. Всяка част от вътрешната конструкция, която има отражение върху ефикасността на разделянето на плавателния съд на отсеци, е водонепроницаема и е проектирана така, че да запазва целостта на отсека.
3. Разстоянието между таранната преграда и носовия перпендикуляр е не по-малко от 0,04 LWL и не повече от 0,04 LWL + 2 m.
4. Напречната преграда може да бъде оборудвана с ниша, ако всички части от този профил се намират в безопасното място.
5. Преградите, които се вземат предвид при изчисляването на аварийната устойчивост съгласно член 15.03, параграфи от 7 до 13, са водонепроницаеми и стигат до палубата на преградите. Когато палуба на преградите няма, тези прегради достигат до височина 20 cm над пределната линия.
6. Броят на отворите в тези прегради се държи възможно най-малък, като се вземат предвид вид конструкцията и нормалната експлоатация на плавателния съд. Отворите и каналите нямат отрицателни последици за водонепроницаемата функция на преградите.
7. В таранните прегради няма отвори или врати.
8. В преградите по параграф 5, отделящи машинните отделения от пространствата за пътниците или екипажа и обслужващия персонал, няма врати.
9. Ръчно задвижвани врати без дистанционно управление в преградите, посочени в параграф 1, се допускат само в пространства, до които пътниците нямат достъп. Те:
|
а) |
остават постоянно затворени и се отварят само временно с цел достъп; |
|
б) |
бъдат оборудвани с подходящи устройства, позволяващи те да бъдат затваряни лесно и бързо; |
|
в) |
бъдат снабдени със следното съобщение от двете страни на вратите: „Вратата да се затваря веднага след преминаване“. |
10. Вратите в преградите по параграф 5, които стоят отворени продължително време, съответстват на следните изисквания:
|
а) |
те могат да се затварят и от двете страни на преградата и от леснодостъпна точка над палубата на преградите; |
|
б) |
след затваряне с дистанционно управление, вратата може отново да се отвори на място и да се затвори безопасно. Затварянето не се затруднява от килими, перила или други пречки; |
|
в) |
времето, което отнема процесът на дистанционно затваряне, е не по-малко от 30 секунди, но не повече от 60 секунди; |
|
г) |
в процеса на затваряне край вратата се чува звуков предупредителен сигнал; |
|
д) |
задвижването на вратата и предупредителният сигнал също могат да се задвижват независимо от бордовото електрозахранване. На мястото за дистанционно управление има устройство, което да показва дали вратата е отворена или затворена. |
11. Вратите в преградите, посочени в параграф 5, и задвижващите ги механизми се намират в безопасно място.
12. В рулевата рубка има алармена система, показваща кои от вратите в преградите, посочени в параграф 5, са отворени.
13. Тръбите с отворени краища и въздуховодите на вентилацията се огъват по такъв начин, че при всяко възможно наводняване чрез тях да не бъдат наводнени допълнителни пространства или цистерни.
|
а) |
Ако няколко отсека са междинно свързани с тръби или въздуховодите на вентилацията тези тръби или въздуховоди в съответното място се извеждат над линията на водата, съответстваща на най-голямото възможно наводняване. |
|
б) |
Не е задължително тръбите да отговарят на изискването от буква а), ако на тях са монтирани спирателни вентили в местата, където преминават през преградите и които могат да бъдат управлявани дистанционно от точка над палубата на преградите. |
|
в) |
Когато тръбопровод няма отворен изход към отсек, тръбите се разглеждат като незасегнати, в случай че този отсек бъде засегнат, ако преминава през безопасно място и е повече от 0,50 cm над дъното на плавателния съд. |
14. Лостовете за дистанционно управление на вратите в преградите съгласно параграф 10 и спирателните вентили съгласно параграф 13, буква б), над преградната палуба, се означават като такива.
15. Когато се използват двойни дъна, височината им е не по-малка от 0,60 m, а когато се използват кухи камери, широчината им е не по-малка от 0,60,m.
16. Прозорци могат да се разполагат под пределната линия, ако са водонепроницаеми, не се отварят, достатъчно здрави са и отговарят на член 15.06, параграф 14.
Член 15.03
Устойчивост
1. Заявителят доказва чрез изчисление, базирано на прилагането на стандарт за устойчивост на неповреден плавателен съд, че устойчивостта на неповредения плавателен съд е съответстваща. Всички изчисления се правят без лавиране до максимално потапяне при запазване плавателността.
2. Устойчивостта на неповредения плавателен съд се доказва за следните стандартни условия на натоварване:
|
а) |
в началото на пътуването:
|
|
б) |
по време на пътуването:
|
|
в) |
в края на пътуването:
|
|
г) |
плавателният съд без товар:
|
За всички стандартни условия на натоварване цистерните за баласт се разглеждат или като празни, или като пълни, при нормални експлоатационни условия.
Като предварително условие за смяна на баласта по време на плаване, изискването на параграф 3, буква г) се доказва за следното условие на натоварване:
100 % от пътниците, 50 % от горивото и питейната вода, 50 % отпадъчна вода, а всички други цистерни за течности (включително баласт), се смятат напълнени на 50 %.
Ако това условие не може да бъде изпълнено, в точка 52 от удостоверението на Общността се отбелязва в смисъл, че по време на плаване, цистерните за баласт могат да бъдат само пълни или празни и че по време на плаване, условията на баласта не трябва да се променят.
3. Доказателството за достатъчна устойчивост на неповреден плавателен съд чрез изчисления се осигурява чрез използване на следните определения за устойчивост на неповреден плавателен съд и стандартните условия на натоварване, посочени в параграф 2, букви от а) до г):
|
а) |
Максималното рамо на изправящия момент hmax се получава при ъгъл на наклон φ max ≥ 15° и е не по-малко от 0,20 m. Обаче, в случай че φf < φmax, максималното рамо на изправящия момент при ъгъла на заливане φf е не по-малко от 0,20 m. |
|
б) |
Ъгълът на заливане φf не е по-малък от 15°; |
|
в) |
Площта А под кривата на рамото на изправящия момент в зависимост от положението на φf и φmax достига не по-малки от следните стойности:
където
|
|
г) |
Първоначалната метацентрична височина GMo, която е коригирана, за да се отчете ефектът на свободните повърхности в цистерните за течности, е не по-малка от 0,15 m; |
|
д) |
Във всеки от следните два случая ъгълът на наклон не превишава 12°:
|
|
е) |
За момента на наклона, резултат от моментите, дължащи се на пътниците, вятъра и поворот съгласно параграфи 4, 5 и 6, остатъчният надводен борд е не по-малко от 200 mm; |
|
ж) |
За плавателни съдове с прозорци или други отвори в корпуса, намиращи се под палубата на преградите и които не се затварят водонепроницаемо, остатъчното разстояние на безопасност e не по-малко от 100 mm под действието на трите момента на наклон, посочени в буква е). |
4. Моментът на наклон, създаван от натрупване на хора от едната страна, се пресмята по следната формула:
където:
|
P |
= |
обща маса на лицата на борда (t), пресметната чрез сумиране на максимално разрешения брой пътници с максималния брой членове на обслужващия персонал и екипажа при обичайни експлоатационни условия, като се приеме средна маса на лице от 0,075 t |
||||||||||||
|
y |
= |
странично разстояние от центъра на тежестта на общата маса лица Р от централната линия (в m) |
||||||||||||
|
G |
= |
гравитационно ускорение (g = 9,81 m/s2) |
||||||||||||
|
Pi |
= |
масата на лицата, събрани на площ Аi(t)
|
||||||||||||
|
yi |
= |
странично разстояние от геометричния център на площта Аi, от централната линия в (m). |
Изчислението се провежда за струпване на хора и на левия, и на десния борд.
Разпределението на лицата съответства на възможно най-неблагоприятното по отношение на устойчивостта. При изчисляването на момента на хората кабините се приемат за празни.
За изчислението на случаите на натоварване,центърът на тежестта на човека се приема като 1 m над най-ниската точка на палубата при 0,5 LWL, като се игнорират евентуални изпъкналости или вдлъбнатини на палубата и се приема средна маса на лице от 0,075 t.
Подробното пресмятане на частите на палубата, които са заети от лица, може да се спести, ако се използват някои от следните стойности:
|
Р |
= |
където Fmax = максималният разрешен брой пътници на борда |
|
y |
= |
В/2 в (m) |
за пътнически плавателни съдове за дневно пътуване
за плавателни съдове с кабини5. Моментът, дължащ се на налягането на вятъра (Мw), се пресмята, както следва:
където
|
pw |
= |
специфично налягане на вятъра от 0,25 kNm2 |
|
Аw |
= |
странична равнина на плавателния съд над равнината на газене съгласно разглежданото състояние на натоварнане в m2 |
|
lw |
= |
разстояние на центъра на тежестта на страничната равнина Аw от равнината на газене съгласно разглежданото състояние на натоварване в м |
6. Моментът, дължащ се на центробежна сила (Мцс), причинен от завоя на плавателния съд, се пресмята, както следва:
където
|
сdr |
= |
коефициент със стойност 0,45 |
|
сB |
= |
коефициент на запълване |
|
v |
= |
максимална скорост на плавателния съд в m/s |
|
KG |
= |
разстояние между центъра на тежестта и линията на кила в m. |
За пътнически плавателни съдове със системи за задвижване съгласно член 6.06 Мdr се получава или с реални изпитвания, или с изпитвания на макет или от съответните изчисления.
7. Заявителят доказва чрез изчисление, базирано на прилагането на метода на постоянното водоизместване, че устойчивостта на повредения плавателен съд е съответстваща в случай на нахлуване на вода. Всички изчисления се правят до максимално потапяне при запазване плавателността.
8. Плавателността на плавателния съд в случай на нахлуване на вода се доказва за стандартните условия на натоварване, определени в параграф 2. Също така, математическото доказателство за достатъчната устойчивост се определя за трите междинни фази на наводняване (25, 50 и 75 % от общото наводняване) и за крайния етап на наводняването.
9. Пътническите плавателни съдове съответстват на изисквания в случай на повреда на един отсек и на два отсека.
Следните предпоставки относно размера на повредата се взимат под внимание в случай на наводняване:
|
|
Повреда на един отсек |
Повреда на два отсека |
|
Размер на повредата на борда |
|
|
|
Надлъжна l (m) |
1,20 + 0,07 · LWL |
|
|
Напречна b (m) |
B/5 |
0,59 |
|
Вертикална h (m) |
От дъното на плавателния съд догоре без ограничение |
|
|
Размер на повредата на дъното |
|
|
|
Надлъжна l (m) |
1,20 + 0,07 · LWL |
|
|
Напречна b (m) |
B/5 |
|
|
Вертикална h (m) |
0,59; тръбопроводите, инсталирани в съответствие с член 15.02, параграф 13, буква в), се смятат за незасегнати |
|
|
а) |
При повреда на един отсек преградите могат да бъдат приети за незасегнати, ако разстоянието между две съседни прегради е по-голямо от дължината на повредата. Надлъжните прегради на разстояние, по-малко от B/3 от външната обшивка, измерено перпендикулрярно на централната линия от обшивката на корпуса при максимално газене, не се вземат под внимание за целите на изчислението. |
|
б) |
При повреда на два отсека всички прегради в рамките на обхвата на повредата се смятат за засегнати. Това означава, че местоположенията на преградите се избират по такъв начин, че да се осигури плавателният съд да остане на вода след наводняване на един или два съседни отсека надлъжно. |
|
в) |
Най-ниската точка на всеки отвор, който не е водонепроницаем (например врати, прозорци, люкове за достъп до трюмове), се намира не по-малко от 0,10 m над повредената водолиния. Палубата на преградите не е под водата в последния етап при наводняване. |
|
г) |
Проницаемостта се приема за 95 %. Ако бъде доказано чрез изчисления, че средната проницаемост на даден отсек е по-малка от 95 %, вместо нея може да се използва изчислената стойност. Стойностите, които трябва да се приемат, не са по-ниски от:
Изчисленията на ефекта при свободните повърхности в междинните етапи на наводняване се основават на брутната площ на повредените отсеци. |
|
д) |
В случай че повреда с размери, по-малки от посочените по-горе, доведе до по-вредни последствия по отношение наклоняване или загуба на метацентрична височина, тази повреда се взема под внимание за целите на изчисленията. |
10. За всички междинни етапи на наводняването, посочени в параграф 8, се изпълняват следните критерии:
|
а) |
ъгълът на наклона j в равновесното положение на въпросния междинен етап не надхвърля 15°; |
|
б) |
след наклона в равновесното положение на въпросния междинен етап положителната част на кривата на рамото на изправящия момент дава стойност на рамото на изправящия момент GZ ≥ 0,02 m, преди първият необезопасен отвор да бъде потопен или се стигне ъгъл на наклон от 25°; |
|
в) |
отворите, които не са водонепроницаеми, не са потопени преди достигане на наклона в равновесното положение на въпросния междинен етап |
11. В последния етап на наводняването са изпълнени следните критерии, като се вземе предвид моментът на наклона, дължащ се на лица, в съответствие с параграф 4:
|
а) |
ъгълът на наклон φЕ не превишава 10°; |
|
б) |
след равновесното положение положителната част на кривата на рамото на изправящия момент дава стойност на рамото на изправящия момент GZR ≥ 0,05 метра площ А ≥ 0,065 mrad. Тази минимални стойности за устойчивост са изпълнени, преди първият необезопасен отвор да бъде потопен или във всички случаи, преди да се стигне ъгъл на наклон от φm ≤ 25°. 
|
|
в) |
отворите, които не са водонепроницаеми, не са потопени преди достигане на равновесното положение; ако отворите бъдат потопени преди този момент, за целите на изчисляването на устойчивостта на повреден плавателен съд, помещенията им се смятат за наводнени. |
12. Спирателните устройства, които могат да се затварят водонепроницаемо, се маркират съответно.
13. Ако са оформени отвори за кръстосано наводняване с цел намаляване асиметричното наводняване, те съответстват на следните условия:
|
а) |
за изчисляване на кръстосаното наводняване се прилага резолюция на ИМО A.266(VIII); |
|
б) |
те са самозадействащи се; |
|
в) |
те не са оборудвани със спирателни устройства; |
|
г) |
общото време, предвидено за компенсация, не надвишава 15 минути. |
Член 15.04
Разстояние на безопасност и надводен борд
1. Разстоянието на безопасност е най-малко равно на сумата от:
|
а) |
допълнителното странично потапяне, което, измерено по обшивката на корпуса, се причинява от ъгъла на наклон съгласно член 15.03, параграф 3, буква д), и |
|
б) |
остатъчното разстояние на безопасност съгласно член 15.03, параграф 3, буква ж). |
За плавателни съдове без преградна палуба разстоянието на безопасност не е по-малко от 500 mm.
2. Надводният борд е най-малкото равен на сумата от:
|
а) |
допълнителното странично потапяне, което, измерено по обшивката на корпуса, се причинява от ъгъла на наклон съгласно член 15.03, параграф 3, буква д), и |
|
б) |
остатъчното разстояние на безопасност съгласно член 15.03, параграф 3, буква е). |
Надводният борд обаче е не по-малко от 300 mm.
3. Равнината на максималното газене се определя така, че да осигури съответствие с разстоянието на безопасност съгласно параграф 1 и надводния борд съгласно параграф 2 и членове 15.02 и 15.03.
4. От съображения за безопасност контролният орган може да установи по-голямо разстояние на безопасност или по-голям надводен борд.
Член 15.05
Максимално допустим брой пътници
1. Контролният орган определя максимално допустимия брой пътници и записва цифрата в удостоверението на Общността.
2. Максимално допустимият брой пътници не може да превишава някоя от следните стойности:
|
а) |
броят пътници, за които е доказано наличие на пункт за евакуация съгласно член 15.06, параграф 8; |
|
б) |
броят пътници, който е взет под внимание при изчисляването на устойчивостта съгласно член 15.03; |
|
в) |
броят налични койки за пътници на пътнически плавателни съдове с помещения за живеене, използвани за пътувания с нощувки. |
3. При плавателни съдове с помещения за живеене, които се използват също като плавателни съдове за дневни пътувания, броят пътници се изчислява и за ползване като плавателни съдове за дневни пътувания, и като пътнически плавателни съдове с помещения за живеене и се записва в удостоверението на Общността.
4. Максимално допустимият брой пътници се посочва на ясно четливи и видими табели на борда на плавателния съд.
Член 15.06
Помещения и пространства за пътниците
1. Помещенията за пътниците:
|
а) |
на всички палуби се намират зад равнището на таранната преграда и, доколкото са под палубата на преградите пред равнището на кърмовата преграда, и |
|
б) |
са отделени по газонепроницаем начин от машинното и котелното отделение; |
|
в) |
подредени са така, че линиите за наблюдение съгласно член 7.02 да не минават през тях. |
2. Шкафовете и помещенията, посочени в член 11.13 и предназначени за съхранение на запалими течности, са извън помещението за пътниците.
3. Броят и ширината на изходите от помещенията за пътници съответстват на долуизброените изисквания:
|
а) |
помещенията или групите от помещения, проектирани или подредени за 30 или повече пътници или включващи койки за 12 или повече пътници, имат най-малко два изхода. На плавателни съдовете за дневни пътувания един от тези два изхода може да бъде заместен от два аварийни изхода. |
|
б) |
ако помещенията се намират под палубата на преградите, един от изходите може да бъде водонепроницаема врата в преградата съгласно член 15.02, параграф 10, водеща към съседен отсек, от който до горната палуба може да се стигне директно. Другият изход извежда пряко или, ако е разрешено съгласно буква а), служи като авариен изход на открито или към преградната палуба. Това изискване не важи за отделните кабини; |
|
в) |
изходите съгласно букви а) и б) са съответно подредени и имат чиста ширина от не по-малко от 0,80 m и чиста височина не по-малко от 2,00 m. За вратите на пътническите кабини и други малки помещения чистата ширина може да бъде намалена до 0,70 m. |
|
г) |
в случая на помещения или групите от помещения, предназначени за повече от 80 пътници, сумата от широчините на всички изходи, предназначени за пътниците и които те използват при извънредни ситуации, е не по-малко от 0,01 m на пътник. |
|
д) |
ако габаритната ширина на изходите се определя от броя пътници, широчината на всеки изход е не по-малко от 0,005 m на пътник; |
|
е) |
аварийните изходи имат най-къса страна с дължина не по-малко от 0,60 m или минимален диаметър от 0,70 m. Те се отварят по посока на евакуацията и са маркирани и от двете страни; |
|
ж) |
изходите на стаите, предназначени за ползване от лица с намалена подвижност, имат чиста широчина не по-малко от 0,90 m. Изходите, обичайно използвани за качване и слизане на хора с намалена подвижност, имат чиста широчина не по-малко от 1,50 m. |
4. Вратите на помещенията за пътници съответстват на следните изисквания:
|
а) |
с изключение на вратите, водещи към свързващите коридори, те могат да се отварят навън или да бъдат изградени като плъзгащи се врати; |
|
б) |
вратите на кабината са направени по такъв начин, че да могат също да се отключват отвън по всяко време; |
|
в) |
вратите с механизъм се отварят лесно в случай на отказ на захранването с енергия на механизма; |
|
г) |
при вратите, предназначени за ползване от лица с намалена подвижност, има, откъм посоката, в която се отваря вратата, минимален просвет от 0,60 m между вътрешния край на рамката на вратата от страната на бравата и прилежащата перпендикулярна стена. |
5. Свързващите коридори съответстват на следните изисквания:
|
а) |
те имат чиста широчина от поне 0,80 m или ако водят към помещения, използвани от повече от 80 пътници, поне 0,01 m на пътник; |
|
б) |
чистата им височина е не по-малко от 2,00 m; |
|
в) |
свързващите коридори, предназначени за ползване от лица с намалена подвижност, имат чиста широчина не по-малко от 1,30 m. Свързващите коридори с ширина над 1,50 m имат перила от всяка страна; |
|
г) |
когато част от плавателния съд или помещение, предназначено за пътници, се обслужва само от един свързващ коридор, чистата му широчина е не по-малко от 1,00 m. |
|
д) |
по свързващите коридори няма стъпала; |
|
е) |
те водят само до открити палуби, помещения или стълбища. |
|
ж) |
задънените части на свързващите коридори са не по-дълги от два метра. |
6. В допълнение към разпоредбите на параграф 5 маршрутите за евакуация съответстват и на следните изисквания:
|
а) |
стълбищата, изходите и аварийните изходи са разположени така, че при пожар в която и да е част останалите части да могат да се опразнят безопасно; |
|
б) |
маршрутите за евакуация водят по най-късия път до пунктовете за евакуация съгласно параграф 8; |
|
в) |
маршрутите за евакуация не преминават през машинните отделения или камбузи; |
|
г) |
в никоя точка на маршрутите за евакуация няма монтирани стъпала, подвижни стълби и други подобни; |
|
д) |
вратите към маршрутите за евакуация са конструирани така, че да не намаляват минималната ширина на маршрута за евакуация, упоменат в параграф 5, буква а) или г); |
|
е) |
маршрутите за евакуация и аварийните изходи следва да бъдат ясно означени. Знаците се осветяват от системата за аварийно осветление. |
7. Маршрутите за евакуация и аварийните изходи имат подходяща система с указания за безопасност.
8. За всички лица на борда има сборни пунктове, които следва да отговарят на следните изисквания:
|
а) |
общата площ на сборните пунктове в m2 съответства най-малкото на стойността, получена по следните формули: плавателни съдове за дневни пътувания: плавателни съдове с помещения за живеене: За тези формули важи следната дефиниция: Fmax е максимално допустимият брой пътници на борда; |
|
б) |
всеки отделен сборен пункт или място за евакуация е по-голямо от 10 m2; |
|
в) |
в сборните пунктове няма мебели, независимо дали са подвижни или не; |
|
г) |
ако в помещение, където е обособен сборен пункт, има подвижни мебели, те са подходящо укрепени, за да не се хлъзгат; |
|
д) |
спасителните приспособления са леснодостъпни от пунктовете за евакуация; |
|
е) |
възможно е хората безопасно да бъдат евакуирани от пунктовете за евакуация, като се използва всеки борд на плавателния съд; |
|
ж) |
сборните пунктове се намират над пределната линия; |
|
з) |
сборните пунктове и тези за евакуация са означени като такива на плана по безопасността и означени на борда на плавателния съд; |
|
и) |
в случай че фиксирани седалки или скамейки се намират в помещение, в което са определени сборни пунктове, съответният брой лица не се взема под внимание при пресмятането на общата площ на сборните пунктове съгласно буква а). Обаче броят лица, за които се определят фиксирани седалки или скамейки в дадено помещение, не трябва да превишава броя лица, за които в това помещение има сборен пункт. |
|
й) |
разпоредбите на букви г) и и) важат също за свободните палуби, на които са определени сборни пунктове; |
|
к) |
ако на борда има колективни спасителни устройства, броят лица, за които тези устройства са разчетени, може да не се взема предвид при изчисляване на общата площ на сборните пунктове, посочени в буква а); |
|
л) |
обаче във всички случаи, при които се прилагат приспаданията съгласно букви от и) до л), общата площ съгласно буква а) е достатъчна за не по-малко от 50 % от максималния допустим брой пътници. |
9. Стълбищата и техните площадки в пространствата за пътници съответстват на следните изисквания:
|
а) |
да бъдат изградени в съответствие с европейски стандарт EN 13056:2000; |
|
б) |
да имат чиста широчина от най-малко 0,80 m или, ако водят към свързващи коридори или места, използвани от повече от 80 пътници, поне 0,01 m на пътник; |
|
в) |
да имат чиста широчина от най-малко 1,00 m, ако са единственият начин за достъп до помещение за пътници; |
|
г) |
ако няма поне по една стълба от всяка страна на плавателния съд в едно и също помещение, те се намират в безопасното място; |
|
д) |
в допълнение стълбите, предназначени за ползване от лица с намалена подвижност, съответстват на изискванията по-долу:
|
Асансьорите, предназначени за лица с намалена подвижност и оборудването за повдигане като ескалатори или платформи за повдигане, са изградени съгласно съответния стандарт или наредба на държава-членка.
10. Частите на палубата, предназначени за пътници и които не са закрити, съответстват на изискванията по-долу:
|
а) |
да бъдат оградени с фалшборт или перила с височина най-малко 1,00 m или парапет съобразно европейски стандарт EN 711:1995, с конструкция тип PE PG или PZ. Фалшбортите или парапетите на палубите, предназначени за лица с намалена подвижност, са с височина не по-малко от 1,10 m; |
|
б) |
отворите и оборудването за качване и слизане, а също отворите за товарене или разтоварване са такива, че да могат да бъдат обезопасени и да имат чиста широчина не по-малко от 1,00 m. Отворите, използвани обичайно за качване и слизане на лица с намалена подвижност, са с чиста широчина не по-малко от 1,50 m; |
|
в) |
отворите и оборудването за качване и слизане не могат да се наблюдават от рулевата рубка, осигуряват се оптически или електронни средства за тази цел; |
|
г) |
пътниците в седнало положение не пречат на линиите за наблюдение съгласно член 7.02. |
11. Частите на плавателния съд, които не са предназначени за пътници, в частност достъпът до рулевата рубка и машинните отделения са такива, че да могат да се обезопасят против неразрешено влизане. При всяко такова място за достъп има знак, съответстващ на фигура 1 от приложение 1, поставен на видно място.
12. Траповете се изграждат в съответствие с европейски стандарт EN 14206:2003. Чрез дерогация от член 10.02, параграф 2, буква г), тяхната дължина се допуска да бъде по-малка от 4 m.
13. Местата за придвижване, предназначени ползване от лица с намалена подвижност, са с чиста широчина не по-малко от 1,30 m и по тях няма прагове и прегради с височина повече от 0,025 m. Стените в местата за придвижване, предназначени за ползване от лица с намалена подвижност, са съоръжени с перила на височина 0,90 m над пода.
14. Стъклените врати и стени в местата за придвижване и също стъклата на прозорците са изработени от предварително разтегнато или ламинирано стъкло. Те могат също да бъдат произведени от синтетичен материал, при условие че той да е разрешен за ползване от противопожарна гледна точка.
Прозрачните врати и стъкла, достигащи до пода в местата за придвижване, се маркират по ясно видим начин.
15. Надстройките или техните покриви, състоящи се изцяло от панорамни стъкла, се произвеждат само от материали, които в случай на злополука да сведат до минимум риска от нараняване на лицата на борда.
16. Системите за питейна вода съответстват като минимум на изискванията на член 12.05.
17. За пътниците има на разположение тоалетни. Поне една от тоалетните се оборудва за използване от лица с намалена подвижност съгласно съответния стандарт или наредба на държава-членка и е достъпна от всички пространства, предвидени за ползване от лица с намалена подвижност.
18. Помещенията за живеене без отварящи се прозорци се свързват с вентилационна система.
19. По аналогия помещенията, в които са настанени членовете на екипажа или обслужващия персонал, съответстват на разпоредбите на настоящия член.
Член 15.07
Система за задвижване
В допълнение към главната система за задвижване плавателни съдовете се оборудват и с втора независима система за задвижване с цел да се осигури, че в случай на повреда по главната система за задвижване, плавателният съд ще може да продължи самостоятелно с най-малък ход.
Втората независима система за задвижване се разполага в отделно машинно отделение. Ако двете машинни отделения имат общи повърхности, те са изградени съгласно член 15.11, параграф 2.
Член 15.08
Устройства и оборудване за безопасност
1. Всички пътнически плавателни съдове имат съоръжения вътрешнокорабна комуникация в съответствие с член 7.08. Такива съоръжения има също в работните помещения и, където няма пряка връзка с рулевата рубка, в пространствата за достъп и евакуация на пътниците, посочени в член 15.06, параграф 8.
2. Всички пространства за пътниците могат да бъдат достигнати чрез система от високоговорители. Системата се проектира по такъв начин, че да осигурява предаваната информация да може ясно да се разграничава от фоновия шум. Високоговорителите не са задължителни, когато е възможна пряка връзка между рулевата рубка и помещението за пътници.
3. Плавателният съд е оборудван със система за тревога. Системата включва:
|
а) |
система за тревога, позволяваща на пътниците, членовете на екипажа и обслужващия персонал да сигнализират командването и екипажа на плавателния съд; Тази тревога следва да се дава само в пространствата, предназначени за командването и екипажа на плавателния съд; само командването на плавателния съд следва да има възможност да спре алармата. Възможно е системата за тревога да се включи най-малко от следните места:
Задействащите бутони за тревога се монтират на височина от 0,85 до 1,10 m над пода; |
|
б) |
система за тревога, позволяваща на командването на плавателния съд да сигнализира пътниците. Тази тревога се чува ясно и безпогрешно във всички помещения, достъпни за пътниците. Тя може да се задейства от рулевата рубка и от място, в което постоянно има персонал; |
|
в) |
система за тревога, позволяваща на командването на плавателния съд да сигнализира на членовете на екипажа и обслужващия персонал. Системата за тревога, посочена в член 7.09, параграф 1, достига също до помещенията за отдих на обслужващия персонал, хладилните помещения и другите складови помещения. |
Задействащите бутони за тревога се обезопасяват против случайно включване.
4. Всеки водонепроницаем отсек е оборудван със система за тревога за попадане на вода в трюма.
5. В трюма се осигуряват две моторни помпи.
6. На борда се осигурява неподвижно монтирана осушителна система в съответствие с член 8.08, параграф 4.
7. Вратите на хладилните камери, дори и когато са заключени, също могат да се отворят отвътре.
8. Когато се използват тръбни системи с СО2 под палубата, съответните помещения се оборудват с автоматична вентилационна система, която се задейства автоматично, когато врата или люк на помещението се отвори. Вентилационните тръби стигат до 0,05 m над пода на помещението.
9. В допълнение към комплекта за първа помощ, упоменат в член 10.02, параграф 2, буква е), се осигуряват и други комплекти за първа помощ в достатъчни количества. Комплектите за първа помощ и тяхното съхранение съответстват на изискванията, установени в член 10.02, параграф 2, буква е).
Член 15.09
Спасително оборудване
1. В допълнение към спасителните кръгове, посочени в член 10.05, параграф 1, всички части на палубата, предназначени за пътници и които не са закрити, са оборудвани с кръгове, съответстващи на европейски стандарт EN 14144: 2003 и на двата борда на плавателния съд, разположени не по-далеч от 20 m един от дру г.
Половината от предписаните кръгове се оборудват с плаващо въже с дължина не по-малко от 30 m и диаметър от 8 до 11 mm. Останалата част от предписаните кръгове са оборудвани с автоматично включващ се светещ буй, захранван с батерии, който не се загасява във вода.
2. В допълнение към спасителните кръгове, посочени в параграф 1, е налице и готово за употреба долупосоченото оборудване:
|
а) |
индивидуално спасително оборудване съгласно член 10.05, параграф 2, за обслужващия персонал, който изпълнява задължения съгласно графика на дежурствата по безопасността; |
|
б) |
индивидуално спасително оборудване съгласно европейски стандарт EN 395:1998 или EN 396:1998 за останалия обслужващ персонал |
3. Пътническите плавателни съдове имат оборудване, позволяващо хората безопасно да бъдат прехвърлени в плитки води, на брега или на друго плаващо средство.
4. В допълнение към спасителното оборудване съгласно параграфи 1 и 2, индивидуално спасително оборудване съгласно европейски стандарт EN 395:1998 или EN 396:1998 е налице за 100 % от максимално допустимия брой пътници.
Когато индивидуалното спасително оборудване съгласно първия параграф не е подходящо и за деца, индивидуално спасително оборудване съгласно европейски стандарт EN 395:1998 за деца, тежащи до 30 kg, е в наличност за 10 % от максимално допустимия брой пътници.
5. Терминът „колективно спасително оборудване“ обхваща корабните лодки съгласно член 10.04 и спасителните салове.
Спасителните салове:
|
а) |
носят надпис, който посочва предназначението и броя на лица, за които са одобрени; |
|
б) |
предлагат достатъчно места за сядане за допустимия брой лица; |
|
в) |
осигуряват плавателност от най-малко 750 N на човек в сладки води; |
|
г) |
разполагат с въже, свързано с пътническия плавателен съд, за да не ги отнася течението; |
|
д) |
са произведени от подходящи материали и устойчиви на нефт, нефтени продукти и температури до 50 °С; |
|
е) |
заемат и поддържат стабилно равновесие и в това отношение са снабдени с подходящи устройства, позволяващи за тях да се хващат посоченият брой лица; |
|
ж) |
са боядисани във флуоресцентен оранжев цвят или имат флуоресцентни повърхности, видими от всички страни, не по-малко от 100 сm2; |
|
з) |
са такива, че да могат да бъдат извадени от състояние на съхранение и хвърлени зад борда бързо и безопасно от един човек или да могат да застанат на вода независимо от състоянието им на съхранение; |
|
и) |
са оборудвани със съответни средства за евакуация от пунктовете за евакуация, посочени в член 15.06, параграф 8, към спасителните салове, в случай че вертикалното разстояние между палубата и пунктовете за евакуация и равнината на максималното газене е по-голямо от 1 m. |
6. Допълнителните колективни спасителни средства са елементи от спасителното оборудване, които осигуряват плавателност за няколко лица във водата.
|
а) |
те имат табелка, посочваща предназначението им и броя лица, за който са одобрени; |
|
б) |
осигуряват плавателност от най-малко 100 N на човек в сладки води; |
|
в) |
произведени са от подходящи материали и устойчиви на нефт, нефтени продукти и температури до 50 °С; |
|
г) |
заемат и поддържат стабилно равновесие и в това отношение са оборудвани със съответни устройства, позволяващи за тях да се хващат посоченият брой лица; |
|
д) |
са във флуоресцентен оранжев цвят или имат флуоресцентни повърхности, видими от всички страни, от поне 100 сm2; |
|
е) |
са такива, че да могат да бъдат освободени от състояние на съхранение и хвърлени зад борда бързо и безопасно от един човек или да могат да застанат на вода свободно от положение за съхранение. |
7. Освен това надуваемите спасителни средства:
|
а) |
имат поне две отделни въздушни камери; |
|
б) |
се надуват автоматично или с ръчно задействане при пускане; |
|
в) |
заемат и поддържат стабилно равновесие независимо от товара, който носят, дори и ако само половината от въздушните камери са надути. |
8. Спасителните устройства се складират на борда по такъв начин, че да могат да се достигат лесно и безопасно при необходимост. Покритите места за съхранение се маркират ясно.
9. Спасителното оборудване се проверява съгласно указанията на производителя.
10. Корабната лодка се оборудва с двигател и прожектор.
11. В наличност е и подходяща носилка.
Член 15.10
Електрическо оборудване
1. За осветление се допуска само електрическо оборудване.
2. Член 9.16, параграф 3 важи освен това за коридорите и стаите за почивка на пътниците.
3. Достатъчно осветление и аварийно осветление се осигурява за:
|
а) |
местата, където се съхранява спасителното оборудване и където същото обикновено се подготвя за ползване; |
|
б) |
маршрутите за евакуация, местата за достъп на пътниците, в това число траповете, входовете и изходите, свързващите коридори, асансьорите и стълбищата на жилищните пространства, корабните кабини и жилищните пространства; |
|
в) |
маркировките на маршрутите за евакуация и аварийните изходи; |
|
г) |
в пространствата, посочени за ползване от хора с намалена подвижност; |
|
д) |
командните помещения, машинните отделения, помещенията на рулевия механизъм и техните изходи; |
|
е) |
рулевата рубка; |
|
ж) |
помещението за аварийно електрозахранване; |
|
з) |
местата, където се намират пожарогасителите и управлението на противопожарното оборудване; |
|
и) |
пунктовете, където пътниците, обслужващият персонал и екипажът се събират при опасност. |
4. В наличност е авариен захранващ агрегат, състоящ се от авариен източник на енергия и аварийно електрическо табло, които при отказ на електрозахранването на следното оборудване да могат да се включат като заместващо захранване, в случай че оборудването няма собствен източник на енергия:
|
а) |
сигналните светлини; |
|
б) |
звуковите предупредителни устройства; |
|
в) |
аварийното осветление съгласно параграф 3; |
|
г) |
радиотелефонна система; |
|
д) |
системите на алармите, високоговорителите и бордовата връзка; |
|
е) |
прожекторите съгласно член 10.02, параграф 2, буква е); |
|
ж) |
пожароизвестителната система; |
|
з) |
другото оборудване за безопасност като автоматичните системи за разпръскване на вода под налягане или гасене на пожар. |
|
и) |
асансьорите и повдигащото оборудване по смисъла на член 15.06, параграф 9, изречение първо. |
5. Осветителната инсталация за аварийното осветление се маркира като такава.
6. Аварийният захранващ агрегат се монтира извън машинното отделение, извън помещенията, в които се помещават източниците на електроенергия, посочени в член 9.02, параграф 1 и извън помещението, в което се намира главното разпределително табло; той се отделя от тези помещения с разделителни стени съгласно член 15.11, параграф 2.
Кабелите, захранващи електрическата инсталация в извънредна ситуация, се монтират и прокарват по такъв начин, че да поддържат непрекъснатост на захранването на тази инсталация при пожар или наводняване. Тези кабели никога не преминават през машинното отделение, камбуза или помещенията, освен доколкото в такива места се осигурява аварийно оборудване.
Аварийният захранващ агрегат се монтира над пределната линия.
7. Като авариен захранващ агрегат се допуска да се използват следните:
|
а) |
спомагателни генератори със собствено подаване на гориво и отделна система за охлаждане, които в случай на отказ на електрозахранването да се включат и да поемат снабдяването с енергия в рамките на 30 секунди автоматично, или, ако са в непосредствена близост до рулевата рубка или друго място, в което постоянно работят членове на екипажа, да могат да се включват и ръчно; или |
|
б) |
акумулаторни батерии, които в случай на повреда в електрозахранването да се включат, или, ако са в непосредствена близост до рулевата рубка или друго място, в което постоянно работят членове на екипажа, да могат да се включват и ръчно. Те са способни да захранват горните потребители на енергия през целия предписан период без презареждане и без недопустим спад на напрежението. |
8. Планираният период на функциониране на аварийното захранване се определя съгласно дефинираното предназначение на плавателния съд. Той е не по-кратък от 30 минути.
9. Съпротивленията на изолацията и заземяването на електрическите системи се изпробват при проверките съгласно член 2.09.
10. Източниците на енергия съгласно член 9.02, параграф 1 са независими един от друг.
11. Повредата на главното или аварийното енергозахранване не се отразява на експлоатационната безопасност на инсталациите.
Член 15.11
Противопожарна защита
1. Годността на материалите и елементите за противопожарна защита се установява от акредитирана изпитваща институция на основата на съответни методи за изпитване.
|
а) |
Изпитващата институция е в съответствие със:
|
|
б) |
Признатите методи за изпитване за определяне на незапалимостта на материалите са:
|
|
в) |
Признатите методи за изпитване за определяне, че даден материал е труднозапалим, са:
|
|
г) |
Признатите методи за изпитване за определяне на огнеустойчивостта са:
|
2. Разделителните стени между стаите се проектират съгласно следната таблица:
Таблица за разделителните стени между помещенията, в които не са инсталирани разпръсквателни системи под налягане съгласно член 10.03а
|
Помещения |
Центрове за управление |
Стълбищни клетки |
Сборни пунктове |
Салони |
Машинни отделения |
Камбузи |
Складове |
|
Центрове за управление |
— |
А0 |
А0/В15 (6) |
А30 |
А60 |
А60 |
А60 |
|
Стълбищни клетки |
|
— |
А0 |
А30 |
А60 |
А60 |
А60 |
|
Сборни пунктове |
|
|
— |
А30/В15 (7) |
А60 |
А60 |
А60 |
|
Салони |
|
|
|
—/В15 (8) |
А60 |
А60 |
А60 |
|
Машинни отделения |
|
|
|
|
А60/А0 (9) |
А60 |
А60 |
|
Камбузи |
|
|
|
|
|
А0 |
А60/В15 (10) |
|
Складове |
|
|
|
|
|
|
— |
Таблица за разделителните стени между помещенията, в които са монтирани разпръсквателни системи под налягане съгласно член 10.03а
|
Помещения |
Центрове за управление |
Стълбищни клетки |
Сборни пунктове |
Салони |
Машинни отделения |
Камбузи |
Складове |
|
Центрове за управление |
— |
А0 |
А0/В15 (11) |
А0 |
А60 |
А60 |
А30 |
|
Стълбищни клетки |
|
— |
А0 |
А0 |
А60 |
А30 |
А0 |
|
Сборни пунктове |
|
|
— |
А30/В15 (12) |
А60 |
А60 |
А60 |
|
Салони |
|
|
|
—/В0 (13) |
А60 |
А30 |
А0 |
|
Машинни отделения |
|
|
|
|
А60/А0 (14) |
А60 |
А60 |
|
Камбузи |
|
|
|
|
|
— |
В15 |
|
Складове |
|
|
|
|
|
|
— |
|
а) |
Преградните стени тип А са прегради, стени и палуби, които отговарят на следните изисквания:
|
|
б) |
Преградните стени тип В са прегради, стени, палуби, тавани и облицовки, които отговарят на следните изисквания:
|
|
в) |
Контролният орган има право в съответствие с Кодекса на процедурите за противопожарни изпитвания, да разпореди изпитване на произволно избрана преграда с цел да се осигури изпълнението на горните разпоредби относно устойчивостта и нарастването на температурата. |
3. Боите, лаковете и другите продукти за обработка на повърхността, както и покритията на палубите, използвани в помещенията, без машинните отделения и складовите помещения, са труднозапалими. Килимите, платовете, завесите и другите висящи текстилни материали, както и тапицираните мебели и койките са труднозапалими, ако помещенията, в които се намират, не са оборудвани с разпръсквателни системи под налягане съгласно член 10.03а.
4. Таваните на салоните и покритията на стените, в това число надстройките им, ако салоните не са оборудвани с разпръсквателни системи под налягане съгласно член 10.03а, са изработени от незапалими материали с изключение на повърхностите, които са поне труднозапалими.
5. Мебелите и принадлежностите в салоните, които служат за сборни пунктови, в случай че помещенията не са оборудвани с разпръсквателни системи под налягане съгласно член 10.03а, се изработват от незапалими материали.
6. Боите, лаковете и другите продукти, използвани на откритите вътрешни пространства, не отделят прекалено големи количества дим или отровни вещества. Това се доказва в съответствие с Кодекса на процедурите за противопожарни изпитвания.
7. Изолационните материали в салоните са незапалими. Това не се отнася за тръбите, пренасящи охладители. Повърхностите на изолационните материали по тези тръби са поне труднозапалими.
8. Вратите в разделителните стени съгласно параграф 2 отговарят на следните изисквания:
|
а) |
да отговарят на същите изисквания, изложени в параграф 2, както и самите разделителни стени; |
|
б) |
да бъдат самозатварящи се, в случай че са врати в разделителните стени съгласно параграф 10 или в оградени пространства около машинни отделения, камбузи и стълбищни клетки; |
|
в) |
самозатварящите се врати, които остават отворени при нормална работа да са такива, че да могат да се затварят от място, в което постоянно има членове на обслужващия персонал или екипажа. След като вратата е била затворена дистанционно, има възможност тя отново да бъде отворена и затворена безопасно на място; |
|
г) |
водонепроницаемите врати съгласно член 15.02 не са изолирани. |
9. Стените съгласно параграф 2 са непрекъснати от палуба до палуба или завършват в непрекъснати тавани, които отговарят на същите изисквания като споменатите в параграф 2.
10. Следните пространства за пътници подлежат на разделяне с вертикални разделителни стени, както е посочено в параграф 2:
|
а) |
пространства за пътници с обща площ над 800 m2; |
|
б) |
пространства за пътници, в които има кабини, на интервали не по-големи от 40 m. |
Вертикалните разделителни стени са непроницаеми за дим при обичайни експлоатационни условия и преминават от палуба до палуба.
11. Празнините над таваните, под подовете и зад стенните покрития се разделят на интервали, не по-големи от 14 m, с незапалими диафрагми против течение, които дори и при пожар да осигуряват ефикасно незапалимо запечатване.
12. Стълбите са изработени от стомана или от друг равностоен материал.
13. Вътрешните стълби и асансьори са обградени на всички равнища от стени, съответстващи на параграф 2. Допускат се следните изключения:
|
а) |
стълба, свързваща само две палуби, не е необходимо да се обгражда, ако на едната от палубите стълбата е обградена съгласно параграф 2; |
|
б) |
в салоните не е необходимо стълбите да се обграждат, ако се намират изцяло във вътрешността на помещението, и
|
14. Вентилационните системи и системите за подаване на въздух отговарят на следните изисквания:
|
а) |
проектират се по такъв начин, че да се осигури те самите да не предизвикват разпространението на огън и дим; |
|
б) |
отворите за подаване и изтегляне на въздух и системите за подаване на въздух са такива, че да могат да се затварят; |
|
в) |
въздуховодите на вентилацията са изработени от стомана или друг равностоен незапалим материал и да са надеждно свързани един с друг и с надстройката на плавателния съд; |
|
г) |
когато въздуховоди на вентилацията с напречно сечение от над 0.02 m2 преминават през разделителни стени съгласно параграф 2 от тип А или разделителни стени съгласно параграф 10, те са оборудвани с автоматичен противопожарен шибър, който може да се задвижва от място, в което постоянно има членове на обслужващия персонал или екипажа. |
|
д) |
вентилационните системи за камбузите и машинните отделения се обособяват от вентилационните системи, които обслужват други пространства; |
|
е) |
тръбите за изтегляне на въздух се оборудват със заключващи се отвори за проверка и почистване. Тези отвори се разполагат близо до противопожарния шибър; |
|
ж) |
вградените вентилатори са пригодени да бъдат изключвани от централно място извън машинното отделение. |
15. Камбузите се оборудват с вентилационни системи и печки с екстрактори. Тръбите за отвеждане на въздуха на екстракторите отговарят на изискванията на параграф 14 и освен това са снабдени с ръчно задвижвани противопожарни регулатори на входните отвори.
16. Центровете за управление, стълбищните клетки и вътрешните пунктове за евакуация се снабдяват със системи за естествено или механично изтегляне на дим. Системите за изтегляне на дим отговарят на следните изисквания:
|
а) |
предлагат достатъчен капацитет и надеждност; |
|
б) |
съответстват на експлоатационните условия за пътнически плавателни съдове; |
|
в) |
в случай че системите за изтегляне на дима служат също и като общи вентилатори за помещенията, това не пречи на функцията им като системи за изтегляне на дима при пожар; |
|
г) |
системите за изтегляне на дима са оборудвани с устройство за ръчно задействане; |
|
д) |
механичните системи за изтегляне на дима освен това са такива, че да могат да се задействат от място, в което постоянно има членове на обслужващия персонал или екипажа; |
|
е) |
естествените системи за изтегляне на дима са оборудвани с механизъм за отваряне, управляван или ръчно, или с механизирано устройство вътре в системата за изтегляне; |
|
ж) |
ръчно управляваните устройства за задвижване и механизми за отваряне са достъпни от вътрешността на защитената стая или отвън. |
17. Салоните, които не се наблюдават постоянно от обслужващия персонал или от екипажа, камбузите, машинните отделения и другите помещения, съставляващи опасност от пожар, се свързват с подходяща пожароизвестителна система. Наличието и мястото на пожара автоматично се сигнализират в място, в което постоянно има членове на обслужващия персонал или екипажа.
Член 15.12
Гасене на пожар
1. Освен преносимите пожарогасители съгласно член 10.3 на борда са в наличност поне следните преносими пожарогасители:
|
а) |
един преносим пожарогасител на всеки 120 m2 брутна площ в пространствата за пътници; |
|
б) |
един преносим пожарогасител на група от 10 кабини, като цифрата се закръгля нагоре; |
|
в) |
един преносим пожарогасител във всеки камбуз и в близост до всяко помещение, в което се съхраняват или използват запалими течности. В камбузите има също пожарогасителен агент за гасене на горяща мазнина. |
Тези допълнителни пожарогасители съответстват на изискванията, определени в член 10.03, параграф 2, и са монтирани и разпределени на плавателния съд така, че ако независимо кога и къде започне пожар, пожарогасител да може да бъде достигнат незабавно. Във всеки камбуз, както и във фризьорските салони и парфюмериите, има подръчно противопожарно одеяло.
2. Пътническите плавателни съдове са снабдени със система от хидранти, състояща се от:
|
а) |
две задвижвани с мотор противопожарни помпи с достатъчен капацитет, поне една от които е монтирана неподвижно; |
|
б) |
една пожарогасителна линия с достатъчен брой хидранти с неподвижно свързани маркучи с дължина поне 20 m и оборудвани с разпръсквачи, пригодени да изпускат и воден прах, и водни струи, и оборудвани със спирателно устройство. |
3. Системите хидранти са проектирани и оразмерени така, че:
|
а) |
всяка точка от плавателния съд да може да бъде достигната от най-малко два хидранта на различни места, всеки с единична дължина на маркуча не по-голяма от 20 m; |
|
б) |
налягането в хидрантите да е поне 300 кРа; и |
|
в) |
на всички палуби да може да се поддържат струи не по-малко от 6 m. |
Ако е налице сандък за хидранти, на външната страна на сандъка, се поставя знак „маркуч за гасене на пожар“, подобен на показания на фигура 5 от приложение I, с ширина не по-малко от 10 сm.
4. Вентилите на хидрантите с винтове или кранове са от вид, пригоден да бъде поставян в положение, позволяващо всеки от маркучите за гасене на пожар да може да бъде отделян и снеман по време на работа на противопожарните помпи.
5. Маркучите на пожарогасителите във вътрешните пространства са навити на колело с осово свързване.
6. Материалите за противопожарното оборудване са или устойчиви на топлина, или съответно защитени против повреди, когато бъдат изложени на висока температура.
7. Тръбите и хидрантите се подреждат по такъв начин, че да се избегне възможността да замръзнат.
8. Противопожарните помпи:
|
а) |
се монтират или разполагат в отделни помещения; |
|
б) |
са такива, че да могат да се задвижват независимо едни от други; |
|
в) |
всяка има възможност на всички палуби да поддържа необходимото налягане при хидрантите и изискваната дължина на водната струя; |
|
г) |
монтират се пред кърмовата преграда. |
Пожарните помпи се допуска да се използват и за общи цели.
9. Машинните отделения са снабдени с неподвижно монтирана система за гасене на пожари съгласно член 10.03б.
10. На плавателни съдовете с помещения за живеене има:
|
а) |
два комплекта автономни дихателни апарати, съответстващи на европейски стандарт EN 137:1993 с маски за цялото лице, съответстващи на европейски стандарт EN 136:1998; |
|
б) |
два комплекта оборудване, състоящо се най-малкото от защитен костюм, каска, ботуши, ръкавици, брадва, лост, светещ буй и спасително въже, и |
|
в) |
четири димозащитни качулки. |
Член 15.13
Организация по безопасността
1. На пътническите плавателни съдове се съставя се разписание по безопасността. Разписанието по безопасността описва задълженията на екипажа и обслужващия персонал в следните случаи:
|
а) |
авария; |
|
б) |
пожар на борда; |
|
в) |
евакуация на пътниците; |
|
г) |
човек зад борда. |
Вземат се под внимание специфичните мерки за лица с намалена подвижност.
На членовете на екипажа и обслужващия персонал, определен в разписанието по безопасността, следва да се възлагат различни задължения в зависимост от постовете, които заемат. Специални указания за екипажа гарантират, че в случай на опасност всички врати и отвори във водонепроницаемите прегради, посочени в член 15.02, ще бъдат незабавно затворени херметично.
2. Разписанието по безопасността включва план по безопасността, в който ясно и прецизно се определят следните:
|
а) |
пространствата, предназначени за ползване от лица с намалена подвижност; |
|
б) |
маршрутите за евакуация и пунктовете за сбор и евакуация, посочени в член 15.06, параграф 8; |
|
в) |
спасителното оборудване и корабните лодки; |
|
г) |
пожарогасителите и системите за гасене на пожар и разпръскване под налягане; |
|
д) |
друго оборудване за безопасност; |
|
е) |
алармената система, упомената в член 15.08, параграф 3, буква а); |
|
ж) |
алармената система, упомената в член 15.08, параграф 3, букви б) и в); |
|
з) |
вратите в преградите, посочени в член 15.02, параграф 5 и местата за управлението им, както и другите отвори, посочени в член 15.02, параграфи 3, 10 и 13 и член 15.03, параграф 12; |
|
и) |
вратите, посочени в член 15.11, параграф 8; |
|
й) |
противопожарните регулатори; |
|
к) |
пожароизвестителната система; |
|
л) |
аварийният захранващ агрегат; |
|
м) |
елементите за управление на вентилационната система; |
|
н) |
бреговите връзки; |
|
о) |
устройствата за спиране линиите за гориво; |
|
п) |
инсталациите с втечнен газ; |
|
р) |
системите за публично оповестяване; |
|
с) |
радиотелефонното оборудване; |
|
т) |
комплектите за първа помощ. |
3. Разписанието по безопасността съгласно параграф 1 и планът по безопасността съгласно параграф 2:
|
а) |
съответно се подпечатват от инспекционния орган, и |
|
б) |
се поставят на видно място на всяка палуба. |
4. Във всяко помещение за живеене се поставя кодекс за поведението на пътниците, както и опростен план по безопасността, съдържащ само информацията, упомената в параграф 2, букви от а) до е).
Като минимум кодексът за поведение включва:
|
а) |
определение на извънредните ситуации
|
|
б) |
описание на различните видове алармени сигнали; |
|
в) |
указания за следното:
|
|
г) |
указания за следното:
|
Тези данни се изписват на нидерландски, английски, френски и немски език.
Член 15.14
Съоръжения за събиране и обезвреждане на отпадъчни води
1. Пътническите плавателни съдове са оборудвани с цистерни за събиране на отпадъчни води или подходящо бордово оборудване за пречистване на канализационните води.
2. Цистерните за събиране на отпадъчни води имат достатъчна вместимост. Цистерните се оборудват с устройство, показващо нивото на съдържанието им. На борда има помпи и тръби за изпразване на цистерните, чрез които отпадъчните води да могат да се отвеждат и от двата борда на плавателния съд. Възможно е пропускането на вода от други плавателни съдове.
Тръбите са снабдени със заустващо устройство, съответстващо на европейски стандарт EN 1306:1996.
Член 15.15
Изключения за определени пътнически плавателни съдове
1. Като алтернатива на осигуряването на достатъчна устойчивост след повреда по смисъла на член 15.03, параграфи от 7 до 13 пътническите плавателни съдове с дължина не по-голяма от 25 m и одобрени да превозват не повече от 50 пътници, могат да отговарят на следните критерии:
|
а) |
след симетрично наводняване потапянето на плавателния съд не превишава пределната линия; и |
|
б) |
метацентричната височина GMR е не по-малко от 0,10 m. |
Необходимата остатъчна плавателност се осигурява чрез съответния избор на материали, използвани за построяването на корпуса или посредством пенопластови поплавъци, неподвижно прикрепени към корпуса. При плавателни съдове с дължина, по-голяма от 15 m, остатъчната плавателност може да бъде осигурена чрез съчетание от поплавъци и отсеци, отговарящи на изискванията при повреда на един отсек съгласно член 15.03.
2. Контролният орган има право да позволи за пътническите плавателни съдове по параграф 1 някои незначителни дерогации от чистата височина, изисквана съгласно член 15.06, параграф 3, буква в) и параграф 5, буква б). Дерогацията не може да бъде повече от 5 %. Ако се направи дерогация, съответните части се маркират в различен цвят.
3. Чрез дерогация от член 15.03, параграф 9 пътническите плавателни съдове с дължина не по-голяма от 45 m и одобрени да превозват не повече от 250 пътници, не е необходимо да отговарят на изисквания при повреда на два отсека.
4. (Оставен свободен).
5. Контролният орган има право да освободи от изпълнение на член 10.04 пътническите плавателни съдове с дължина не по-голяма от 25 m и одобрени да превозват не повече от 250 пътници, при условие да са оборудвани с платформа, достъпна и от двата борда на плавателния съд, точно над водолинията, така че да бъде възможно хора да бъдат изваждани безопасно от водата. Пътническите плавателни съдове могат да бъдат оборудвани със съпоставима инсталация при следните условия:
|
а) |
инсталацията може да бъде управлявана от един човек; |
|
б) |
позволяват се подвижни инсталации; |
|
в) |
инсталацията е извън опасната зона на задвижващите системи; |
|
г) |
възможна е ефективна връзка между капитана и лицето, отговарящо за инсталацията. |
6. Контролният орган има право да освободи от изпълнение на член 10.04 пътническите плавателни съдове с дължина не по-голяма от 45 m и одобрени да превозват не повече от 600 пътници, при условие да са оборудвани с платформа съгласно параграф 5, първо изречение или с равностойна инсталация съгласно параграф 5, второ изречение. Освен това пътническият плавателен съд разполага със:
|
а) |
винторулеви колони, водометни и крилчати движители и носови подрулващи устройства, или |
|
б) |
главна задвижваща система с две задвижващи звена, или |
|
в) |
главна задвижваща система и кормилно витло. |
7. Чрез дерогация от член 15.02, параграф 9 за пътнически плавателни съдове с дължина не по-голяма от 45 m и одобрени да превозват най-много толкова пътници, колкото е дължината на плавателния съд в метри, се допуска да имат на борда в помещението за пътници, ръчно управлявана врата в преграда без дистанционно управление съгласно член 15.02, параграф 5, в случай че:
|
а) |
плавателният съд има само една палуба; |
|
б) |
вратата е достъпна направо от палубата и е на не повече от 10 m от палубата; |
|
в) |
долният край на отвора на вратата се намира на не по-малко от 30 cm от пода на помещението за пътници, и |
|
г) |
всеки от отсеците, разделени от вратата, е снабден със система за тревога при попадане на вода в трюма. |
8. На пътническите плавателни съдове съгласно параграф 7 чрез дерогация от член 15.06, параграф 6, буква в) един маршрут за евакуация може да преминава през камбуза, стига да има и втори маршрут за евакуация.
9. За пътническите плавателни съдове с дължина не по-голяма от 45 m не важи следното: член 15.01, параграф 2, буква д), когато инсталациите за втечнен газ са снабдени със съответните алармени системи за концентрации на СО, представляващи риск за здравето и за потенциално взривоопасни смеси на газ и въздух.
10. За пътническите плавателни съдове с дължина не по-голяма от 25 m не важат следните разпоредби:
|
а) |
член 15.04, параграф 1, последно изречение; |
|
б) |
член 15.06, параграф 6, буква в) за камбузите, стига да има и втори маршрут за евакуация; |
|
в) |
член 15.07. |
11. Член 15.12, параграф 10 не се отнася за плавателни съдове с кабини с дължина не по-голяма от 45 m при условието димозащитни качулки в количества, съответстващи на броя койки, да бъдат леснодостъпни във всяка кабина.
ГЛАВА 15а
СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПЪТНИЧЕСКИТЕ ВЕТРОХОДНИ ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕ
Член 15а.01
Прилагане на част II
В допълнение към разпоредбите на част II към пътническите ветроходни плавателни съдове се прилагат и изискванията от настоящата глава.
Член 15а.02
Изключения за някои пътнически плавателни съдове с платна
1. При пътническите ветроходни плавателни съдове с LWL, непревишаваща 45 m и максималният допустим брой пътници не превишава L в цели метри, следните разпоредби не важат:
|
а) |
член 3.03, параграф 7 при условие котвите да не се превозват в котвения клюз; |
|
б) |
член 10.02, параграф 2, буква г) по отношение на дължината; |
|
в) |
член 15.08, параграф 3, буква а); |
|
г) |
член 15.13, параграф 9, буква а). |
2. Чрез дерогация от параграф 1 броят на пътниците може да бъде завишен до 1,5 LWL в цели метри, ако платната, такелажът и приспособленията на палубата го позволяват.
Член 15а.03
Изисквания за устойчивост на плавателни съдовете с платна
1. При изчисляването на момента на наклон съгласно член 15.03, параграф 3 прибраните платна се вземат под внимание при определяне на центъра на тежестта на съда.
2. Вземайки предвид всички условия на натоварване съгласно член 15.03, параграф 2 и като се използва стандартна подредба на платната, моментът на наклон, причинен от налягането на вятъра не е толкова висок, че да превиши ъгъл на наклон от 20°. В същото време
|
а) |
при изчисляването се приема постоянно налягане на вятъра от 0,07 kN/m2, |
|
б) |
остатъчното разстояние на безопасност e не по-малко от 100 mm, и |
|
в) |
остатъчният надводен борд не е отрицателен. |
3. Рамото на изправящия момент при статичната устойчивост:
|
а) |
достига максималната си стойност при ъгъл на наклон 25° или по-голям, |
|
б) |
е равно на поне 200 mm при ъгъл на наклон 30° или по-голям, |
|
в) |
е положително при ъгъл на наклон до 60°. |
4. Площта под кривата на рамото на изправящия момент е не по-малка от:
|
а) |
0,055 mrad до 30°; |
|
б) |
0,09 mrad до 30° или при ъгъла, при който необезопасен отвор достигне водната повърхност и е по-малък от 40°. Между |
|
в) |
30° и 40°, или |
|
г) |
30° и при ъгъла, при който необезопасен отвор достигне водната повърхност и е по-малък от 40°, тази площ не може да бъде по-малка от 0,03 mrad. |
Член 15а.04
Корабостроителни и механични изисквания
1. Чрез дерогация от член 6.01, параграф 3 и член 9.01, параграф 3 оборудването трябва да се проектира за постоянен крен от 20°.
2. Чрез дерогация от член 15.06, параграф 5, буква а) и член 15.06, параграф 9, буква б) контролният орган има право при пътническите ветроходни плавателни съдове с дължина не повече от 25 m да разрешат чиста ширина за свързващите коридори и трапове по-малка от 800 mm. Обаче чистата ширина не може да бъде по-малка от 600 mm.
3. Чрез дерогация от член 15.06, параграф 10, буква а) контролният орган има право в отделни случаи да разрешава използване на подвижни перила в местата, където това е необходимо за управлението на платната.
4. По смисъла на член 15.07 платната се смятат за главна двигателна система.
5. Чрез дерогация от член 15.15, параграф 7, буква в) височината на долния край на отвора на вратата може да бъде намалена на 200 mm над пода в помещението за пътниците. Веднъж отворена, вратата се затваря и заключва автоматично.
6. Когато има възможност витлото да не се използва при плаване под платна, евентуално застрашените части на задвижващата система са защитени от повреди.
Член 15а.05
Такелаж в общия случай
1. Частите на такелажа се подреждат по такъв начин, че да се предотврати недопустимото им износване.
2. Ако се използва материал, различен от дърво или се използват специални видове такелаж, конструкцията им гарантира равностойни равнища на безопасност при размерите и якостта, записани в настоящата глава. Като доказателство за якостта се
|
а) |
прави изчисление на якостта, или |
|
б) |
се получава от одобрена класификационна организация потвърждение за достатъчна якост, или |
|
в) |
оразмеряването се базира на процедури, заложени в одобрена нормативна рамка (напр. Middendorf, Kusk-Jensen). |
Доказателството се представя на инспекционния орган.
Член 15а.06
Мачти и рангоути в общия случай
1. Всички рангоути се изработват от висококачествени материали.
2. Дървото за мачти:
|
а) |
е без натрупвания на чепове; |
|
б) |
няма беловина в рамките на определените размери; |
|
в) |
доколкото е възможно е правослойно; |
|
г) |
съдържа колкото е възможно по-малко коси слоеве. |
3. Ако избраната дървесина е или обикновен твърд бор, или орегонски бор с високо качество, диаметрите, възпроизведени в членове от 15а.07 до 15а.12, могат да бъдат намалени с 5 %.
4. Ако дървесините, използвани за мачти, стенги, нок реи, гикове и бушприти, не са кръгли като напречно сечение, тези дървесини трябва да имат равностойна якост.
5. Основите на мачтите, табернаклите и укрепленията им на палубата, по подовите покрития и на форщевена и кърмата са построени по такъв начин, че или да могат да поемат натоварванията, на които са подложени или да ги предават на други свързани елементи от конструкцията.
6. В зависимост от устойчивостта на съда и външните сили, на които е подложен, а също и разпределението на наличната площ на платната, контролният орган има право на база размерите, указани в членове от 15а.07 до 15а.12, да разреши намаляване на напречните сечения на рангоутите и, където е уместно, на такелажа. Доказателства се дават в съответствие с член 15а.05, параграф 2.
7. В случай че периодът на колебание/периодът на бордово клатене на плавателния съд в секунди е по-малък от три четвърти от дължината му в метри, размерите, указани в членове от 15а.07 до 15а.12, се завишават. Доказателства се дават в съответствие с член 15а.05, параграф 2.
8. В таблиците, възпроизведени в членове от 15а.07 до 15а.12, и член 15а.14, се интерполират евентуални междинни стойности.
Член 15а.07
Специални разпоредби относно мачтите
1. Мачтите от дърво съответстват на следните минимални изисквания:
|
Дължина (*) (m) |
Диаметър на палубата (сm) |
Диаметър на салинга (сm) |
Диаметър на езелхофта на мачтата (сm) |
|
10 |
20 |
17 |
15 |
|
11 |
22 |
17 |
15 |
|
12 |
24 |
19 |
17 |
|
13 |
26 |
21 |
18 |
|
14 |
28 |
23 |
19 |
|
15 |
30 |
25 |
21 |
|
16 |
32 |
26 |
22 |
|
17 |
34 |
28 |
23 |
|
18 |
36 |
29 |
24 |
|
19 |
39 |
31 |
25 |
|
20 |
41 |
33 |
26 |
|
21 |
43 |
34 |
28 |
|
22 |
44 |
35 |
29 |
|
23 |
46 |
37 |
30 |
|
24 |
49 |
39 |
32 |
|
25 |
51 |
41 |
33 |
Ако мачтата има две реи, диаметрите се увеличават с не по-малко от 10 %.
Ако мачтата има повече от две реи, диаметрите се увеличават с не по-малко от 15 %.
Когато мачтите преминават през палубата, диаметърът на мачтата в долната ѝ част е не по-малко от 75 % от диаметъра на мачтата на равнището палубата.
2. Оборудването на мачтата, мачтовите бугели, салингите и езелхофтите на мачтата са оразмерени и закрепени достатъчно здраво.
Член 15а.08
Специални разпоредби относно стенгите
1. Дървените стенги съответстват на следните минимални изисквания:
|
Дължина (**) (m) |
Диаметър в долната част (сm) |
Диаметър на половината дължина (сm) |
Диаметър при (***) мястото на фиксиране (сm) |
|
4 |
8 |
7 |
6 |
|
5 |
10 |
9 |
7 |
|
6 |
13 |
11 |
8 |
|
7 |
14 |
13 |
10 |
|
8 |
16 |
15 |
11 |
|
9 |
18 |
16 |
13 |
|
10 |
20 |
18 |
15 |
|
11 |
23 |
20 |
16 |
|
12 |
25 |
22 |
17 |
|
13 |
26 |
24 |
18 |
|
14 |
28 |
25 |
20 |
|
15 |
31 |
27 |
21 |
Ако към топмачтата са поставени квадратни платна, размерите, посочени в таблицата, се увеличават с 10 %.
2. Застъпването между топмачтата и мачтата е най-малко10 пъти по-голямо от изисквания диаметър на основата на топмачтата.
Член 15а.09
Специални разпоредби относно бушпритите
1. Бушпритите от дърво съответстват на следните минимални изисквания:
|
Дължина (****) (m) |
Диаметър при кърмата (сm) |
Диаметър на половината дължина (сm) |
|
4 |
14,5 |
12,5 |
|
5 |
18 |
16 |
|
6 |
22 |
19 |
|
7 |
25 |
23 |
|
8 |
29 |
25 |
|
9 |
32 |
29 |
|
10 |
36 |
32 |
|
11 |
39 |
35 |
|
12 |
43 |
39 |
2. Вътрешната част на бушприта е с дължина е поне четири пъти по-голяма от диаметъра на бушприта на кърмата.
3. Диаметърът на бушприта в предната му част е поне 60 % от диаметъра на бушприта в задната му част.
Член 15а.10
Специални разпоредби относно утлегарите
1. Утлегарите от дърво съответстват на следните минимални изисквания:
|
Дължина (m) (*****) |
2 |
3 |
4 |
5 |
6 |
7 |
8 |
9 |
10 |
|
Диаметър при форщевена (сm) |
7 |
10 |
14 |
17 |
21 |
24 |
28 |
31 |
35 |
2. Диаметърът на утлегара в предната му част е поне 60 % от диаметъра в задната му част.
Член 15а.11
Специални разпоредби относно грот-гиковете
1. Грот-гиковете от дърво съответстват на следните минимални изисквания:
|
Дължина (m) (******) |
5 |
6 |
7 |
8 |
9 |
10 |
11 |
12 |
13 |
14 |
15 |
16 |
|
Диаметър (сm) |
14 |
15 |
16 |
17 |
18 |
20 |
21 |
23 |
24 |
25 |
26 |
27 |
2. Диаметърът при палеца на шарнира е поне 72 % от диаметъра, посочен в таблицата.
3. Диаметърът при ъгъла на шкота е поне 85 % от диаметъра, посочен в таблицата.
4. Измерено от мачтата, най-големият диаметър е две трети от дължината.
5. Когато:
|
а) |
ъгълът между грот-гика и задния шкот е по-малък от 65°, а грот-шкотът е прикрепен към края на нока, или |
|
б) |
точката на закрепване на шкота не е наравно с ъгъла на шкота, |
контролният орган има право съгласно член 15а.05, параграф 2 да изиска по-голям диаметър.
6. При ветрилни площи, по-малки от 50 m2, контролният орган има право да одобри намаления на размерите, показани в таблицата.
Член 15а.12
Специални разпоредби относно гафелите
1. Гафелите от дърво отговарят на следните минимални изисквания:
|
Дължина (*******) (m) |
4 |
5 |
6 |
7 |
8 |
9 |
10 |
|
Диаметър (сm) |
10 |
12 |
14 |
16 |
17 |
18 |
20 |
2. Незакрепената дължина на гафела не превишава 75 %.
3. Якостта при скъсване на фала е най-малкото равна на 1,2 пъти якостта при скъсване на дирик-фала.
4. Горният ъгъл на фала не превишава 60°.
5. В случай че, като частично изключение от параграф 4, горният ъгъл на фала превишава 60°, якостта при скъсване се коригира, за да устои на натоварванията, които ще възникват тогава.
6. При ветрилни площи, по-малки от 50 m2, контролният орган има право да одобри намаления на размерите, показани в таблицата.
Член 15а.13
Общи разпоредби относно неподвижния и бягащия такелаж
1. Неподвижният и бягащият такелаж съответстват на изискванията за якост, изложени в членове 15а.14 и 15а.15.
2. Свързващите стоманени кабели могат да бъдат във формата на:
|
а) |
сплитания, |
|
б) |
съединителни ръкави, или |
|
в) |
уплътняващи муфи. |
Сплитанията са шнуровани, а краищата им — усукани.
3. Огоните са оборудвани с уши.
4. Въжетата се разполагат по такъв начин, че да не пречат на входовете и траповете.
Член 15а.14
Специални разпоредби относно неподвижния такелаж
1. Форщаговете и вантите съответстват на следните минимални изисквания:
|
Дължина на мачтата (********) (m) |
11 |
12 |
13 |
14 |
15 |
16 |
17 |
18 |
|
Якост на опън на форщага (kN) |
160 |
172 |
185 |
200 |
220 |
244 |
269 |
294 |
|
Якост на опън на вантите (kN) |
355 |
415 |
450 |
485 |
525 |
540 |
630 |
720 |
|
Брой кабели на вантите и въжета на страна |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
4 |
4 |
2. Бакщаговете, стенгите, кливер-щаговете, утлегарите и вантите на бушприта съответстват на следните минимални изисквания:
|
Дължина на мачтата (*********) (m) |
<13 |
13-18 |
>18 |
|
Якост на опън на бакщага (kN) |
89 |
119 |
159 |
|
Якост на опън на стенгата (kN) |
89 |
119 |
159 |
|
Дължина на стенгата (m) |
<6 |
6-8 |
>8 |
|
Якост на опън на кливер-щаговете (kN) |
58 |
89 |
119 |
|
Дължина на утлегара (m) |
<5 |
5-7 |
>7 |
|
Якост на опън на вантите на бушприта (kN) |
58 |
89 |
119 |
3. Предпочита се конструкция на въжето, базирана на метода на изработка на въжета 6 × 7 FE от класа на якост 1 550 кN/mm2. От друга страна, в същия клас на якост може да са използва метод на изработка 6 × 36 SE или 6 × 19 FE. Предвид по-голямата еластичност на метод на изработка 6 × 19 якостите на опън в показаната таблица се завишат с 10 %. Използване на различна конструкция на въжетата може да се разреши, ако притежават равностойни свойства.
4. В случай че се използва фиксиран такелаж, якостите на опън в показаната таблица се завишат с 30 %.
5. За такелажа могат да се използват само одобрени вилки, халки, винтови обтегачи и болтове.
6. Болтовете, вилките, халките и винтовите обтегачи са приспособени за надеждно закрепване.
7. Якостта на опън на ватерщага е най-малко 1,2 пъти по-голяма от якостта на опън на съответните стенги и утлегари.
8. При плавателни съдове с водоизместване по-малка от 30 m3 контролният орган има право да разреши намаления на якостта на опън, както са показани в долната таблица:
|
Водоизместване, разделена на броя мачти (m3) |
Намаление (%) |
|
> 20 до 30 |
20 |
|
10 до 20 |
35 |
|
< 10 |
60 |
Член 15а.15
Специални разпоредби относно бягащия такелаж
1. За бягащия такелаж се използват въжета от влакна или стоманени жици. Минималната якост на опън и диаметрите на бягащия такелаж по отношение на ветрилната площ отговарят на следните минимални изисквания:
|
Видове бягащ такелаж |
Материал на въжето |
Ветрилна площ (m2) |
Минимална якост на опън (kN) |
Диаметър на въжето (mm) |
|
Стакселни фалове |
Стоманена жица |
до 35 |
20 |
6 |
|
> 35 |
38 |
8 |
||
|
Влакно (полипропилен - РР) |
Диаметър на въжето от поне 14 mm и една шайба въже за всеки 25 m2 или част от тях |
|||
|
Гафелни фалове Марсови фалове |
Стоманена жица |
до 50 |
20 |
6 |
|
> 50 до 80 |
30 |
8 |
||
|
> 80 до 120 |
60 |
10 |
||
|
> 120 до 160 |
80 |
12 |
||
|
Влакно РР |
Диаметър на въжето от поне 18 mm и една шайба въже за всеки 30 m2 или част от тях |
|||
|
Стакселни шкоти |
Влакно РР |
до 40 |
14 |
|
|
> 40 |
18 |
|
||
|
За ветрилни площи от над 30 m2, шкотите са във формата на талове или са пригодени за боравене с лебедка |
||||
|
Гафелни/марсови шкоти |
Стоманена жица |
< 100 |
60 |
10 |
|
100 до 150 |
85 |
12 |
||
|
> 150 |
116 |
14 |
||
|
При марсовите шкоти, са необходими еластични свързващи елементи (плъзгачи) |
||||
|
Влакна (РР) |
Диаметър на въжето от най-малко 18 mm и поне три шайби въже. Когато ветрилната площ е по-голяма от 60 m2, една шайба въже се осигурява на 20 m2 |
|||
2. Бягащият такелаж, който е част от обтягането, има якост на опън, съответстваща на съответните щагове или ванти.
3. Ако са използвани материали, различни от посочените в параграф 1, спазват се стойностите за якост от таблицата в параграф 1.
Не се използват въжета от полиетиленови влакна.
Член 15а.16
Арматура и части на такелажа
1. В случай че се използват въжета от жици или влакна, диаметрите на шайбите на въжетата (измерени от ос на въже до ос на въже) съответстват на следните минимални изисквания:
|
Стоманена жица (mm) |
6 |
7 |
8 |
9 |
10 |
11 |
12 |
|
Влакно (mm) |
16 |
18 |
20 |
22 |
24 |
26 |
28 |
|
Шайба на въжето (mm) |
100 |
110 |
120 |
130 |
145 |
155 |
165 |
2. Чрез дерогация от параграф 1 диаметърът на шайбите на въжетата може да е шест пъти пъти по-голям от диаметъра на стоманената жица, при условие че стоманената жица не преминава постоянно през шайбите.
3. Якостта на опън на арматурата (вилки, халки, винтови обтегачи, планки с ухо, болтове, пръстени и скоби) е съвместима с якостта на опън на неподвижния и бягащия такелаж, който е прикрепен към тях.
4. Укрепването на футоксите на обтягането и вантите се проектира така, че да поема силите, на които те са подложени.
5. Към всяко ухо се прикрепва само по една скоба, заедно със съответното обтягане и ванти.
6. Блоковете на фаловете и топенантите са здраво прикрепени към мачтата, а въртящите се детайли, използвани за целта, са в добро състояние.
7. Приставките към шарнирните болтове, кофел-нагелите и кофел-планките се конструират така, че да са в състояние да устоят на натоварванията, на които се подлагат.
Член 15а.17
Платна
1. Налице е възможност платната да бъдат прибирани по прост, бърз и безопасен начин.
2. Ветрилната площ съответства на вида плавателен съд и водоизместванета.
Член 15а.18
Оборудване
1. Плавателни съдовете, оборудвани с утлегар или бушприт, са снабдени с мрежа и достатъчен брой съответни закрепващи и обтягащи устройства
2. Оборудването съгласно параграф 1 може да не се изисква, ако утлегарът или бушпритът са оборудвани с ръчна стропа и опорно въже на височината на стъпалото с съответни размери, така че да позволява закачане на предпазните колани, които се носят на борда.
3. За работа по такелажа се осигурява въжена люлка.
Член 15а.19
Изпитване
1. Такелажът се проверява от инспекционния орган най-малко един път на 2,5 години. Проверката включва поне:
|
а) |
платната, включително въжетата, ъглите на шкотите и рифовете; |
|
б) |
състоянието на мачтите и рангоутите; |
|
в) |
състоянието на неподвижния и бягащия такелаж заедно с връзките с кабелни въжета; |
|
г) |
приспособленията за бързо и безопасно прибиране на платната; |
|
д) |
надеждността на закрепване на блоковете на фаловете и топенантите; |
|
е) |
закрепването на табернаклите и другите точки за връзване на неподвижния и бягащия такелаж, поставен на плавателния съд; |
|
ж) |
лебедките за боравене с платната; |
|
з) |
другите приспособления, монтирани за плаване под платна, като подветрени бордове и арматура за боравене с тях; |
|
и) |
мерките, взети за избягване износването на рангоутите, неподвижния и бягащия такелаж и платната; |
|
й) |
оборудването съгласно член 15а.18. |
2. Частта на дървената мачта, минаваща през палубата и намираща се под палубата, се преглежда през интервали, определени от инспекционния орган, но не по-рядко от всяка периодична проверка съгласно член 2.09. За тази цел мачтата се изважда.
3. На борда се съхранява удостоверение от последната проверка, извършена съгласно параграф 1, издадено, подписано и датирано от инспекционния орган.
ГЛАВА 16
СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ, КОИТО СЕ ОТНАСЯТ ЗА ПЛАВАЩИТЕ СРЕДСТВА, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ЧАСТ ОТ ТЛАСКАН ИЛИ ТЕГЛЕН СЪСТАВ ОТ ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕ ИЛИ ПРИКАЧЕНА КОМПОЗИЦИЯ
Член 16.01
Плаващи средства, пригодени за тласкане
1. Плаващите средства, които се използват за тласкане, включват съответно тласкащо устройство. Те се проектират и оборудват така, че да:
|
а) |
позволяват на екипажите лесно и безопасно да преминават върху тласканото плаващо средство през съответните използвани свързващи плаващи средства; |
|
б) |
могат да заемат фиксирано положение по отношение на прикаченото плаващо средство; |
|
в) |
предотвратяват относително движение между самите плаващи средства. |
2. В случай че плаващите средства бъдат свързани помежду си с въжета, тласкащото плаващо средство е оборудвано с поне две специални лебедки или равностойни свързващи устройства за обтягане на въжетата.
3. Свързващите устройства позволяват постигане на фиксирано свързване с тласканото плаващо средство.
Когато конвоят е съставен от тласкач и едно тласкано плаващо средство, свързващите устройства могат да позволяват управляемо завъртане на съчленението. Необходимите задвижващи звена лесно поемат силите, които предават и могат да се управляват лесно и безопасно. За тези задвижващи звена се отнасят mutatis mutandis изискванията от членове 6.02—6.04.
4. По отношение на тласкачите може да не се изискват условията за таранната преграда, посочени в член 3.03, параграф 1, буква а).
Член 16.02
Плаващи средства, пригодени да бъдат тласкани
1. За лихтерите без рулеви механизъм, кабини, машинните или котелни помещения, не се прилагат следните:
|
а) |
глави от 5 до 7 и глава 12; |
|
б) |
член 8.08, параграфи от 2 до 8, член 10.02 и член 10.05, параграф 1. |
Ако са налице рулева система, кабини, машинни или котелни отделения, съответните изисквания на настоящото приложение ще важат по отношение на тях.
2. Освен това бордовите лихтери, чиято дължина L не превишава 40 m, съответстват на следните условия:
|
а) |
таранните прегради, посочени в член 3.03, параграф 1, могат да бъдат спестени, ако челните им страни са способни за издържат на товар поне 2,5 пъти по-голям от този, определен за таранните прегради на плавателни съдове по вътрешни водни пътища със същото газене, построени според изискванията на одобрена класификационна организация; |
|
б) |
чрез дерогация от член 8.08, параграф 1 отсеците на двойното дъно, до които достъпът е труден, не се отводняват, освен ако обемът им не надвишава 5 % от водоизместването на бордовия лихтер при газене с максимално допустим товар. |
3. Плаващите средства, предназначени да бъдат тласкани, се оборудват със свързващи устройства, осигуряващи безопасно свързване с другите плавателни съдове.
Член 16.03
Плаващи средства, пригодени да задвижват прикачени композиции
Плаващите средства, предвидени да задвижват прикачени композиции, са оборудвани с кнехтове или равностойни устройства, които вследствие техния брой и подредба, позволяват композицията да бъде свързана по безопасен начин.
Член 16.04
Плаващи средства, пригодени да бъдат задвижвани като част от състави от плавателни съдове
Плаващите средства, предназначени да бъдат задвижвани като част от състав от плавателни съдове, се оборудват с устройства за свързване, кнехтове или равностойни устройства, които вследствие техния брой и подредба, позволяват безопасно свързване с другите плаващи средства в конвоя.
Член 16.05
Плаващи средства, пригодени да бъдат теглени
1. Плаващите средства, предназначени да бъдат теглени, отговарят на следните изисквания:
|
а) |
устройствата за влачене се подреждат така, че ползването им да не застрашава безопасността на плаващото средство, екипажа или товара; |
|
б) |
теглещите и тласкачите плавателни съдове се оборудват с влекачна кука, която е възможно да се освободи безопасно от рулевата рубка; това не се отнася, ако чрез конструкцията или друга арматура не се допуска преобръщане. |
|
в) |
устройствата за влачене се състоят от лебедки или влекачна кука. Устройствата за влачене се поставят пред равнината на витлата. Това изискване не важи за плавателни съдове, които се управляват със задвижващите си звена, като винто-рулеви колони и крилчати движители; |
|
г) |
чрез дерогация от изискванията на буква в) за плавателни съдове, които само оказват — в съответствие с приложимите наредби на навигационните служби на държавите-членки — съдействие чрез влачене на моторни плавателни съдове, достатъчно ще бъде и устройство за влачене от типа на кнехт или равностойно устройство. Буква б) се прилага mutatis mutandis; |
|
д) |
в случай че влекачните въжета биха могли да се закачат на кърмата на плавателния съд, осигуряват насочващи бугели и уловители за въжетата. |
2. Плаващи средства с дължина L, превишаваща 86 m, не се допускат да извършват влачене надолу по течението.
Член 16.06
Изпитвания на състави от плавателни съдове
1. За да бъде допуснат тласкач или моторен плавателен съд да тегли фиксирани конвои и това да бъде записано в удостоверението на Общността, контролният орган решава какви композиции се представят и провежда ходовите изпитвания на състава, посочени в член 5.02, по отношение заявената композиция(и), които контролният орган сметне за най-трудни. Съставът от плавателни съдове съответства на изискванията, определени в членове от 5.02 до 5.10.
Контролният орган проверява дали фиксираната връзка на всички плаващи средства в състава се поддържа при маневрите, изисквани съгласно глава 5.
2. Ако по време на ходовите изпитвания, изисквани съгласно параграф 1, на борда на плаващите средства, които се тласкат или се задвижват прикачени, има отделни инсталации като рулева система, задвижващи звена или оборудване за маневриране или управляеми завъртания с оглед изпълнение на изискванията на членове от 5.02 до 5.10 за плаващото средство, задвижващо състава в удостоверението на Общността, се вписва следното: композиция, място, имена и официални номера на плаващите средства, оборудвани с използваните отделни инсталации.
Член 16.07
Вписвания в удостоверението на Общността
1. Когато плаващо средство се използва за задвижване на състав от плавателни съдове или бъде задвижвано като част от състава от плавателни съдове, съответствието му със съответните изисквания, изложени в членове от 16.01 до 16.06, се вписва в удостоверението на Общността.
2. За задвижващото плаващо средство в удостоверението на Общността се записва следната информация:
|
а) |
конвоите и композициите, които са били одобрени; |
|
б) |
видовете свързване; |
|
в) |
определените максимални сили на свързване, и |
|
г) |
където е уместно, минималната якост на опън на свързващите въжета за надлъжното свързване и също броя намотки на въжетата. |
ГЛАВА 17
КОНКРЕТНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПЛАВАЩИТЕ СЪОРЪЖЕНИЯ
Член 17.01
Общи положения
По отношение построяването и оборудването на плаващите съоръжения важат глава 3, глави от 7 до 14 и глава 16. Плаващите съоръжения със свои собствени средства за задвижване, съответстват също на изискванията на глави 5 и 6. Задвижващите звена, позволяващи операции само по кратки курсове, не съставляват собствено средство за задвижване.
Член 17.02
Дерогации
1. Контролният орган може да разреши дерогации от следните изисквания:
|
а) |
член 3.03, параграфи 1 и 2 се прилагат mutatis mutandis; |
|
б) |
член 7.02 се прилага mutatis mutandis; |
|
в) |
максималните равнища на сила на шума, изисквани съгласно член 12.02, параграф 5, изречение второ, могат да бъдат превишени, докато работи оборудването на плаващото съоръжение, при условие че през времето за работа никой не спи на борда през нощта; |
|
г) |
дерогации могат да се разрешават за други изисквания относно конструкцията, работното оборудване или съоръжението, при условие че във всеки случай се осигурява еднаква безопасност. |
2. Контролният орган може да освобождава от изпълнение на следните задължения:
|
а) |
член 10.01, параграф 1 не се прилага, ако по време на експлоатация на плаващите съоръжения същите могат да бъдат надеждно закотвени с работна котва или пилони. Обаче плаващите съоръжения със свое собствено средство за задвижване разполагат с поне една котва, която съответства на изискванията на член 10.01, параграф 1, при което емпиричният коефициент „к“ се приема като 45, а за „Г“ се взема най-малката височина; |
|
б) |
член 12.02, параграф 1, втората част на изречението, ако помещенията за живеене могат да бъдат съответно осветени с електричество. |
3. Освен това се прилага следното:
|
а) |
в член 8.08, параграф 2, второ изречение трюмната помпа се задвижва с мотор; |
|
б) |
в член 8.10, параграф 3 шумът може да превиши 65 dB(A) на разстояние 25 m встрани от борда на плавателния съд по отношение на всяко едно стационарно плаващо съоръжение, когато работното му оборудване е включено; |
|
в) |
в член 10.03, параграф 1 се изисква поне още един преносим пожарогасител, в случай че на палубата се постави работно оборудване, което не е неподвижно прикрепено към плаващото средство; |
|
г) |
в член 14.02, параграф 2, в допълнение към оборудването за втечнен газ за битово ползване може да има и други устройства за втечнен газ. Тези устройства и техните принадлежности съответстват на изискванията на една от държавите-членки. |
Член 17.03
Допълнителни изисквания
1. Плаващите съоръжения, на които по време на работа се намират хора, са оборудвани с обща система за тревога. Аларменият сигнал е ясно различим от другите сигнали и в рамките на кабините и на всички работни места създава сила на звука поне 5 dB(A) по-голяма от максималната сила на фоновия шум. Съществува възможност за задействане на системата за тревога от рулевата рубка и основните работни места.
2. Работното оборудване е достатъчно здраво, за да издържи на натоварванията, на които се подлага и да отговаря на всички изисквания на Директива 98/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки по отношение на машините (15).
3. Устойчивостта (съпротивлението на дебалансиране) и якостта на работното оборудване и по целесъобразност на неговите принадлежности са такива, че то да издържи на силите, получени от очакваните наклон, диферент и движение на плаващите съоръжения.
4. Ако товарите се повдигат с телфери, максималният допустим товар, произтичащ от устойчивостта и якостта, се изписва по траен начин на табелки на палубата и в местата за управление. Ако товароподемността може да бъде увеличена чрез свързване на допълнителни плаващи платформи, одобрените стойности със и без такива допълнителни плаващи платформи се посочват ясно.
Член 17.04
Остатъчно разстояние на безопасност
1. По смисъла на настоящата глава и чрез дерогация от член 1.01 от настоящото приложение остатъчно разстояние на безопасност означава най-краткото вертикално разстояние между водната повърхност и най-ниската част на плаващите съоръжения, след която те вече не са водонепроницаеми, като се вземат предвид диферентът и наклонът, които са резултат от моментите, посочени в член 17.07, параграф 4.
2. Остатъчното разстояние на безопасност е достатъчно съгласно член 17.07, параграф 1 за всеки устойчив на пръски и атмосферни въздействия отвор, ако е не по-малко от 300 mm.
3. Когато отворът не е устойчив на пръски и атмосферни въздействия, остатъчното разстояние на безопасност е не по-малко от 400 mm.
Член 17.05
Остатъчен надводен борд
1. За целите на настоящата глава и чрез дерогация от член 1.01 от настоящото приложение остатъчен надводен борд означава най-краткото вертикално разстояние между водната повърхност и горната повърхност на палубата в края ѝ, вземайки предвид диферента и наклона, които са резултат от моментите, посочени в член 17.07, параграф 4.
2. Остатъчният надводен борд е достатъчен съгласно член 17.07, параграф 1, ако е не по-малко от 300 mm.
3. Остатъчният надводен борд може да бъде намален, ако се докаже, че изискванията на член 17.08 са изпълнени.
4. В случай че формата на корпуса видимо се различава от тази на понтон, както е случаят с цилиндричните плаващи платформи, или напречното сечение на плаващата платформа има повече от четири страни, инспекционният орган има право да изиска или да одобри остатъчен надводен борд, който е различен от този в параграф 2. Това важи и за плаващи съоръжения, състоящи се от няколко корпуса.
Член 17.06
Изпитвания на креноване
1. Потвърждението на устойчивостта съгласно членове 17.07 и 17.08 се базира на изпитвания на креноване, съответно изпълнени.
2. Ако по време на изпитванията на креноване не бъде възможно да се постигнат необходимите ъгли на наклон или ако изпитванията на креноване водят до неоправдано големи технически трудности, те могат да се заместят с изчисление на центъра на тежестта и водоизместването на плаващото средство. Резултатът от изчислението на водоизместването се проверява чрез измерване на газенето, като разликата не е повече от ± 5 %.
Член 17.07
Потвърждаване на устойчивостта
1. Потвърждава се, че като се имат предвид натоварванията, възникващи при експлоатация на работното оборудване и при плаване, остатъчният надводен борд и разстояние на безопасност ще бъдат достатъчни. За тази цел ъглите на диферента и наклона не превишават 10° и дъното на корпуса не се показва.
2. Потвърждението на устойчивостта включва изброените по-долу данни и документи:
|
а) |
чертежи на корпусите и работното оборудване и подробни данни за тях, както са необходими за потвърждение на устойчивостта като съдържание на цистерните, отворите за достъп до вътрешността на плавателния съд; |
|
б) |
хидростатични елементи или криви; |
|
в) |
криви на рамото на изправящия момент за статичната устойчивост, доколкото се изисква съгласно параграф 5 по-долу или член 17.08; |
|
г) |
описание на условията на работа заедно със съответните данни относно водоизместването и центъра на тежестта, включително в състояние без товар и положението на оборудването във връзка с транспорта; |
|
д) |
изчисляване на момента на наклона, диферента и изправящия момент с описание на ъглите на диферент и наклон и съответния остатъчен надводен борд и безопасно разстояние; |
|
е) |
обобщение на резултатите от изчисленията с определяне на лимитите за работа и максималните натоварвания. |
3. Потвърждението на устойчивостта се основава като минимум на следните предполагаеми натоварвания:
|
а) |
относително тегло на изкопаваните продукти при земекопачки:
|
|
б) |
при грайферни земекопачки стойностите по буква а) се завишават с 15 %; |
|
в) |
при хидравличните земекопачки се взема предвид максималната товароподемност. |
4.1 При потвърждението на устойчивостта се отчитат моментите, породени от:
|
а) |
товара; |
|
б) |
асиметриите в структурата; |
|
в) |
налягането на вятъра; |
|
г) |
поворот по време на движение на самоходни плаващи съоръжения; |
|
д) |
странични течения, ако има такива; |
|
е) |
баласт и провизии; |
|
ж) |
натоварванията на палубата и, по целесъобразност, товар; |
|
з) |
открити повърхности на течности; |
|
и) |
сили на инерция; |
|
й) |
друго механично оборудване. |
Моментите, които могат да действат едновременно, се сумират
4.2 Моментът, причиняван от налягането на вятъра, се пресмята по следната формула:
където:
|
с |
= |
коефициент на съпротивление, зависещ от формата за носещи конструкции с = 1,2, а за греди с плътно сечение с = 1,6. И при двете стойности са предвидени евентуални силни пориви на вятър. Цялата площ, обхваната от контурната линия на носещата конструкция, се взема като повърхността, изложена на вятъра. |
|
pw |
= |
специфичното налягане на вятъра; то се приема за еднакво като 0,25 kN/m2; |
|
А |
= |
страничната равнина над равнината на максималното газене, в m2. |
|
lw |
= |
разстоянието от центъра на площта на страничната равнина А до равнината на максималното газене, в m2. |
4.3 За да се определят моментите, дължащи се на поворот в движение съгласно параграф 4.1, буква г) при моторни плаващи средства, се използва формулата, посочена в член 15.03, параграф 6.
4.4 Моментът, получен вследствие странично течение съгласно параграф 4.1, буква г), се взема под внимание само за плаващи средства, които са закотвени или швартовани в течението при работа.
4.5 Най-малко благоприятната степен на напълване на резервоар от гледна точка на устойчивостта се определя, а съответният момент се включва в изчислението, когато се пресмятат моментите, породени от течен баласт и течни провизии съгласно параграф 4.1, буква д)
4.6 Моментът, получен вследствие инерционните сили съгласно параграф 4.1, буква е), се отчита в необходимата степен, в случай че моментите на товара и работното оборудване е вероятно да се отразят на устойчивостта.
5. Изправящите моменти за копруси с вертикални странични стени могат да се пресметнат по следната формула
където:
|
|
= |
е метацентричната височина, в метри; |
|
φ |
= |
е ъгълът на наклон, в градуси. |
Тази формула е валидна за ъгли на наклон до 10° или до ъгъл на наклон, съответстващ на потапяне на края на палубата или изплаване на края на дъното; меродавен е най-малкият ъгъл. Формулата може да се прилага за скосени стени до ъгъл на наклон от 5°; граничните стойности, посочени в параграфи 3 и 4, също важат.
Ако конкретната форма на корпуса (корпусите) не позволява такова опростяване, изискват се кривите на рамото на изправящия момент съгласно параграф 2, буква в).
Член 17.08
Потвърждаване на устойчивостта при намален остатъчен надводен борд
В случай че се използва намален остатъчен надводен борд съгласно член 17.05, параграф 3, за всички експлоатационни условия се доказва, че:
|
а) |
след корекцията за откритите повърхности на течностите, метацентричната височина е не по-малко от 0,15 m; |
|
б) |
за ъгли на наклон между 0 и 30° е налице рамо на изправящия момент не по-малко от 
като φη е ъгълът на крен, от който кривата на рамото на изправящия момент показва отрицателни стойности (диапазон на устойчивостта); той не е по-малък от 20° или 0,35 rad и не се въвежда във формулата като по-голяма стойност от 30° или 0,52 rad, приемайки radian (rad) (1° = 0,01745 rad) като единица на φo; |
|
в) |
сборът от ъгъла на диферента и крена не превишава 10°; |
|
г) |
остава остатъчно разстояние на безопасност, отговаряща на изискванията на член 17.04; |
|
д) |
остава остатъчен надводен борд от поне 0,05 m; |
|
е) |
за ъгли на крен между 0 и 30° е налице остатъчно рамо на изправящия момент не по-малко от 
като φη е ъгълът на крен, от който кривата на рамото на изправящия момент показва отрицателни стойности; той не се въвежда във формулата като по-голяма стойност от 30° или 0,52 rad. |
Остатъчно рамо на изправящия момент означава максималната съществуваща разлика при 0 до 30° крен между кривата на рамото на изправящия момент и кривата на рамото на креняващия момент. Ако отвор към вътрешността на плавателния съд бъде достигнат от вода при ъгъл на крен по-малък от този съответстващ на максималната разлика между кривите на моментите, под внимание се взема рамото, съответстващо на този ъгъл на крен.
Член 17.09
Товарни маркировки и скали на газене
Товарните маркировки и скалите на газене се поставят съгласно членове 4.04 и 4.06.
Член 17.10
Плаващи съоръжения без потвърждение за устойчивост
1. Членове от17.04 до 17.08 може да не се прилагат към плаващи съоръжения:
|
а) |
чиито работни съоръжения не могат по никакъв начин да променят техния крен или диферент, и |
|
б) |
при които всяко изместване на центъра на тежестта може реално да бъде изключено. |
2. Обаче
|
а) |
при максимален товар безопасното разстояние е не по-малко ото 300 mm, а надводният борд най-малко 150 mm; |
|
б) |
за отвори, които не могат да бъдат затворени по устойчив на пръски и атмосферни въздействия начин, безопасното разстояние е не по-малко от 500 mm. |
ГЛАВА 18
СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИЛОЖИМИ КЪМ ПЛАВАЩИ СРЕДСТВА ЗА РАБОТНИ УЧАСТЪЦИ
Член 18.01
Условия за експлоатация
Плаващи средства за работни участъци, определени като такива в удостоверението на Общността, показано в част I или II от приложение V, имат право да плават извън работните площадки само без товар. Това ограничение се вписва в удостоверението на Общността.
За тази цел плаващи средства за работни участъци имат сертификат от компетентния орган, посочващ времетраенето на работите и географските граници на работната площадка, в която плаващото средство може да се експлоатира.
Член 18.02
Прилагане на част II
Освен ако в настоящата глава не бъде определено друго, построяването и оборудването на плаващи средства за работни участъци е в съответствие с глави от 3 до 14 от част II.
Член 18.03
Дерогации
|
1. |
|
2. Контролният орган може да не изисква изпълнение на следните разпоредби:
|
а) |
член 8.08, параграфи от 2 до 8, ако не е необходим екипаж; |
|
б) |
член 10.01, параграфи 1 и 3, ако плаващи средства за работни участъци могат да бъдат надеждно закотвени с работни котви или пилони. Обаче моторните плаващи средства за работни участъци се оборудат най-малко с една котва, отговаряща на изискванията на член 10.01, параграф 1, при което емпиричният коефициент „k“ се приема за 45, а за Т се счита най-малката височина; |
|
в) |
член 10.02, параграф 1, буква в), ако плаващите средства за работни участъци не са самоходни. |
Член 18.04
Разстояние на безопасност и надводен борд
1. Ако плаващо средство за работни участъци се използва като баржа за мелиорация или саморазтоварваща се баржа разстоянието на безопасност извън трюмното пространство е не по-малко от 300 mm, а надводният борд — не по-малък от 150 mm. Контролният орган има право да разреши по-малък надводен борд, ако бъде дадено доказателство чрез изчисления, че устойчивостта е достатъчна за товар с относително тегло от 1,5 t/m3 и че никоя страна на палубата не докосва водата. Отражението на течните товари се взема под внимание.
2. Разпоредбите на членове 4.01 и 4.02 се прилагат mutatis mutandis към плаващи средства за работни участъци, които не са обхванати от параграф 1. Контролният орган има право да определи стойности за разстоянието на безопасност и надводен борд, различни от горните.
Член 18.05
Корабни лодки
Не се изисква плаващи средства за работни участъци да имат екипаж, когато:
|
а) |
те не са самоходни, или |
|
б) |
корабни лодки има на друго място на работната площадка. |
Тази дерогация се вписва в удостоверението на Общността.
ГЛАВА 19
СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИЛОЖИМИ КЪМ ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕТЕ С ИСТОРИЧЕСКА СТОЙНОСТ
(Оставена свободна)
ГЛАВА 19а
СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИЛОЖИМИ КЪМ БАРЖИТЕ КАНАЛЕН ТИП
(Оставена свободна)
ГЛАВА 19б
СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИЛОЖИМИ КЪМ ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕТЕ, ПЛАВАЩИ ПО ВОДНИ ПЪТИЩА ОТ ЗОНА 4
Член 19б.01
Прилагане на глава 4
1. Чрез дерогация от член 4.01, параграфи 1 и 2 безопасното свободно пространство на врати и отвори, различни от трюмни люкове, за плавателни съдовете, плаващи по водни пътища от зона 4, се намалява, както следва:
|
а) |
за отвори, които могат да бъдат затворени по устойчив на пръски и атмосферни въздействия начин, до 150 mm; |
|
б) |
за отвори, които не могат да бъдат затворени по устойчив на пръски и атмосферни въздействия начин, до 200 mm. |
2. Чрез дерогация от член 4.02 минималният надводен борд за плавателни съдовете, плаващи по водни пътища от зона 4, е 0 mm, ако безопасното свободно пространство съгласно параграф 1 е спазено.
ГЛАВА 20
СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИЛОЖИМИ КЪМ МОРСКИ ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕ
(Оставена свободна)
ГЛАВА 21
СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИЛОЖИМ КЪМ РАЗВЛЕКАТЕЛНИ ПЛАВАЩИ СРЕДСТВА
Член 21.01
Общи положения
По отношение на построяването и оборудването на развлекателните плаващи средства се прилагат само членове 21.02 и 21.03.
Член 21.02
Прилагане на част II
1. Развлекателните плаващи средства отговарят на изброените по-долу изисквания:
|
а) |
от съдържащите се в глава 3: член 3.01, член 3.02, параграф 1, буква а) и параграф 2, член 3.03, параграф 1, буква а) и член 3.04, параграф 1; |
|
б) |
от съдържащите се в глава 5: |
|
в) |
от съдържащите се в глава 6: член 6.01, параграф 1 и член 6.08; |
|
г) |
от съдържащите се в глава 7: член 7.01, параграфи 1 и 2, член 7.02, член 7.03, параграфи 1 и 2, член 7.04, параграф 1, член 7.05, параграф 2, член 7.13, ако е налице рулева рубка, оборудвана за управление от едно лице с радиолокатор; |
|
д) |
от съдържащите се в глава 8: член 8.01, параграфи 1 и 2, член 8.02, параграфи 1 и 2, член 8.03, параграфи 1 и 3, член 8.04, член 8.05, параграфи от 1 до 10 и параграф 13, член 8.08, параграфи 1, 2, 5, 7 и 10, член 8.09, параграф 1 и член 8.10; |
|
е) |
от съдържащите се в глава 9: член 9.09, параграф 1, mutatis mutandis; |
|
ж) |
от съдържащите се в глава 10: член 10.01, параграфи 2, 3 и от 5 до 14, член 10.02, параграф 1, букви от а) до в) и параграф 2, букви а) и от д) до з), член 10.03, параграф 1, букви а), б) и г); обаче на борда има поне два пожарогасителя; член 10.03, параграфи от 2 до 6, член 10.03а, член 10.03б и член 10.05; |
|
з) |
от съдържащите се в глава 13: |
|
и) |
от съдържащите се в глава 14. |
2. По отношение на развлекателните плаващи средства, обект на Директива 94/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за сближаване на законoвите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно плавателни съдовете с развлекателна цел (16), първоначалната проверка и редовните проверки засягат само:
|
а) |
член 6.08, ако има индикатор за смяна на курса; |
|
б) |
член 7.01, параграф 2, член 7.02, член 7.03, параграф 1 и член 7.13, ако е налице рулева рубка, оборудвана за управление от едно лице с радиолокатор; |
|
в) |
член 8.01, параграф 2, член 8.02, параграф 1, член 8.03, параграф 3, член 8.05, параграф 5, член 8.08, параграф 2 и член 8.10; |
|
г) |
член 10.01, параграфи 2, 3, 6 и 14, член 10.02, параграф 1, букви б) и в) и параграф 2, букви а) и от д) до з), член 10.03, параграф 1, букви б) и г) и параграфи от 2 до 6 и член 10.07; |
|
д) |
глава 13; |
|
е) |
от съдържащите се в глава 14:
|
Член 21.03
(Оставен свободен)
ГЛАВА 22
УСТОЙЧИВОСТ НА ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕТЕ, ПРЕВОЗВАЩИ КОНТЕЙНЕРИ
Член 22.01
Общи положения
1. Разпоредбите на настоящата глава се прилагат по отношение на плавателни съдовете, превозващи контейнери, за които се искат документи за устойчивостта съгласно приложимите наредби на навигационните служби, в сила в държавите-членки.
Документите за устойчивостта се проверяват или препращат за проверка и съответно подпечатват от контролен орган.
2. Документите за устойчивостта осигуряват на капитана пълна информация за устойчивостта на плавателния съд за всички условия на натоварване.
Документите за устойчивостта съдържат най-малкото:
|
а) |
информация за коефициентите на допустимата устойчивост, за допустимите стойности
|
|
б) |
данни относно пространствата, които могат да се пълнят с баластна вода; |
|
в) |
форми на проверка на устойчивостта; |
|
г) |
указания за употреба или пример за изчисление за ползване от капитана. |
3. За плавателни съдове, където е въпрос на избор дали контейнерите да се превозват закрепени или незакрепени, се ползват отделни методи на изчисление за потвърждаване устойчивостта при превоз на закрепени и незакрепени товари от контейнери.
4. Товар от контейнери се смята за закрепен само ако всеки отделен контейнер е здраво фиксиран към корпуса на плавателния съд чрез направляващо устройство или закрепващо оборудване и мястото му не може да се промени по време на пътуване.
Член 22.02
Ограничения и методи на изчисление за потвърждаване устойчивостта при превоз на незакрепени контейнери
1. Всички методи на изчисляване на устойчивостта на плавателния съд при незакрепени контейнери съответстват на следните ограничения:
|
а) |
метацентричната височина
|
|
б) |
под съчетаното въздействие на центробежната сила, получена от поворот на плавателния съд, налягането на вятъра и откритите повърхности на течностите, ъгълът на крен не превишава 5° и краят на палубата не се потапя. |
|
в) |
рамото на момента на наклон, породен от центробежната сила при поворот на плавателния съд, се определя по следната формула: 
където:
|
|
г) |
рамото на момента на наклон, породен от налягането на вятъра, се определя по следната формула: 
където:
|
|
д) |
рамото на момента на наклон, породен от откритите повърхности на дъждовната вода и остатъчната вода в трюма или двойното дъно, се определя по следната формула: 
където:
|
|
е) |
при всяко състояние на натоварване се взема под внимание половината гориво и запас от прясна вода (t). |
2. Устойчивостта на плавателен съд, превозващ незакрепени контейнери се смята за достатъчна, ако действителната
не превишава
, получена по следните формули.
се изчислява за различни водоизместванеи, покриващи целия обхват на стойности на газенето.
|
а) |
За |
не може да се приема стойност, по-малка от 11,5 (11,5 = 1/tan 5°)|
б) |
За решаваща се приема най-ниската стойност на Във формулите:
|
от формулите в букви а) и б).
Когато отсъства таблица за хидростатичните криви, стойността на
за изчислението съгласно параграф 2 и член 22.03, параграф 2, може да бъде определена по следните формули за приближение:
|
а) |
За плавателни съдове във формата на понтон 
|
|
б) |
за други плавателни съдове 
|
Член 22.03
Ограничения и методи на изчисление за потвърждаване устойчивостта при превоз на закрепени контейнери
1. Всички методи на изчисляване на устойчивостта на плавателния съд при закрепени контейнери съответстват на следните ограничения:
|
а) |
метацентричната височина
|
|
б) |
под съчетаното въздействие на центробежната сила, получена от поворот на плавателния съд, налягането на вятъра и откритите повърхности на течностите, никой отвор в корпуса не се потапя. |
|
в) |
рамената на момента на наклон, породени от центробежната сила при поворот на плавателния съд, налягането на вятъра и откритите повърхности на течностите, се определят по формулите, посочени в член 22.02, параграф 1, букви от в) до е); |
|
г) |
при всяко състояние на натоварване се взема под внимание половината гориво и запас от прясна вода. |
2. Устойчивостта на плавателен съд, превозващ закрепени контейнери, се смята за достатъчна, ако действителната
не превишава
, получена по следните формули и изчислена за различни водоизместванеи, покриващи целия обхват на стойности на газенето.
|
а) |
За за |
не може да се приема стойност, по-малка от 6,6 и
не може да се приема стойност, по-малка от 0.|
б) |
; За решаваща се приема най-ниската стойност на |
от формулите в букви а) и б).В тези формули в допълнение към термините, определени по-горе:
|
I |
е напречният момент на инерцията на площта на водолинията при Tm (m4) (за формулата за приближение виж параграф 3); |
|
i |
е напречният момент на инерцията на площта на водолинията, при височина
|
|
|
е водоизместванета на плавателния съд при Tm (m3); |
|
F′ |
е идеалният надводен борд |
|
а |
е вертикалното разстояние между долния край на отвора, който се потапя най-напред в случай на наклоняване и водолинията на плавателния съд в изправено положение (m); |
|
b |
разстоянието до същия отвор от центъра на плавателния съд (m); |
|
Н′ |
е идеалната странична височина |
|
q |
е сборът от обемите на палубните рубки, люковете, палубите от сандъци и другите надстройки с максимална височина от 1,00 m над Н или до най-ниския отвор в разглеждания обем, като за решаваща се приема най-ниската стойност. Частите от обемите, разположени в обхвата до 0,05 L от краищата на плавателния съд, не се вземат под внимание (m3). |
или
, като за решаваща се приема най-ниската стойност
;3. Формула за приближение за I
Когато отсъства таблица за хидростатичните криви, стойността на напречния момент на инерцията I на площта на водолинията може да бъде определена по следните формули за приближение:
|
а) |
за плавателни съдове във формата на понтон 
|
|
б) |
за други плавателни съдове 
|
Член 22.04
Процедура за оценка на устойчивостта на борда
Процедурата за оценка на устойчивостта на борда може да бъде определена с документите, посочени в член 22.01, параграф 2.
ГЛАВА 22а
СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИЛОЖИМИ КЪМ ПЛАВАЩИ СРЕДСТВА С ДЪЛЖИНА, ПО-ГОЛЯМА ОТ 110 M
Член 22а.01
Прилагане на част I
В допълнение към изискванията на член 2.03, параграф 3 контролният орган, който впоследствие издава удостоверението на Общността, се уведомява от собственика или от негов представител преди започване на строителството на плаващо средство с дължина над 110 m, без морските кораби (строителство на нов плавателен съд или удължаване на вече действащ такъв). Контролният орган провежда проверки на етапа на строителство. Той може да не провежда проверки на етапа на строителството, ако бъде представено удостоверение преди започването му, че одобрена класификационна организация декларира, че тя контролира строителството.
Член 22а.02
Прилагане на част II
В допълнение към част II по отношение на плаващите средства с дължина над 110 m се прилагат и членове от 22а.03 до 22а.05.
Член 22а.03
Якост
Достатъчната якост на корпуса на плаващо средство съгласно член 3.02, параграф 1, буква а) (надлъжна, напречна и местна якост) се удостоверява с удостоверение, издадено от одобрена класификационна организация.
Член 22а.04
Плавателност и устойчивост
1. Параграфи от 2 до 9 се прилагат по отношение плаващите средства с дължина над 110 m, с изключение на пътническите плавателни съдове.
2. Доказателствата за достатъчна устойчивост в това число устойчивост след 95 % повреда се проверяват за най-неблагоприятните условия на натоварване.
Основните стойности за изчисляването на устойчивостта, водоизместването на плавателния съд без товар и мястото на центъра на тежестта му се определят:
|
— |
или чрез експеримент с накланяне, или |
|
— |
чрез подробно изчисление на масата и момента, в който случай водоизместването на плавателния съд без товар се проверява чрез измерване на газенето, с толеранс от +/– 5 % между масата, определена чрез изчисление и водоизместването, получена от данните за газенето. |
3. Доказателството за плавателност след повреда се проверява за напълно натоварено плаващо средство.
За тази цел доказателството за достатъчна устойчивост чрез изчисление се установява за критичните междинни етапи на наводняване и за крайния етап на наводняване. Отрицателни стойности за устойчивостта на междинните етапи могат да бъдат приети от компетентния орган, в случай че на последващите междинни етапи бъде удостоверена достатъчна устойчивост.
4. При повредено състояние се вземат предвид следните предпоставки:
|
а) |
размер на повредата по страната:
|
|
б) |
размер на повредата по дъното:
|
|
в) |
всички прегради в повреденото помещение се смятат за повредени, което означава, че отделението се избира така, че плавателният съд да остане на вода след наводняване на два или повече съседни отсека по дължина. За машинното отделение се взема предвид стандартът само с един отсек, т.е. крайните прегради на машинното отделение се смятат неповредени. При повреда на дъното съседните напречни отсеци също се разглеждат като наводнени. |
|
г) |
Проницаемост Проницаемостта се приема за 95 %. Чрез дерогация от това приемане може да се приеме следната проницаемост:
Ако изчислението докаже, че средната проницаемост на някой отсек е по-ниска, може да се използва изчислената стойност. |
|
д) |
долните краища на отворите, които не са водонепроницаеми (напр. вратите, прозорците, люковете за достъп), на крайния етап на наводняването, са не по-малко от 100 mm над повредената водолиния. |
5. Устойчивостта след повреда e достатъчна, ако на база на предпоставките от параграф 4:
|
а) |
на крайния етап на наводняването остава разстояние на безопасност от не по-малко от 100 mm и ъгълът на крен на плаващото средство не превишава 5°; или |
|
б) |
изчисленията в съответствие с процедурата за пресмятане на устойчивостта след повреда, описана в част 9 от ADNR, дадат положителен резултат. |
6. Когато за намаляване на асиметричното наводняване са направени изравнителни или преливни отвори, времето за изравняване не превишава 15 минути, ако на междинните етапи на наводняване е била установена достатъчна устойчивост след повреда.
7. Когато отворите, през които незасегнатите отсеци могат да бъдат също да бъдат наводнени, са пригодени за водонепроницаемо затваряне, устройствата за затваряне се маркират в съответствие с експлоатационните си инструкции.
8. Доказването чрез изчисления съгласно параграфи от 2 до 5 се смята за изпълнено, в случай че пресмятанията на устойчивостта след повреда, описана в част 9 от ADNR, дадат положителен резултат.
9. Когато бъде необходимо за изпълнение на изискванията от параграф 2 или 3, равнината на максималното газене се установява наново.
Член 22а.05
Допълнителни изисквания
1. Плаващи средства, по-дълги от 110 m:
|
а) |
са оборудвани с многовитлови задвижващи системи с поне два отделни двигателя с еднаква мощност и кормилно витло, което се управлява от рулевата рубка и също се използва, когато плаващото средство е без товар; или са едновитлова двигателна система и кормилно витло, което се управлява от рулевата рубка, със собствено силово захранване и също се използва, когато плаващото средство е без товар и прави възможно плаващото средство да се движи на собствен ход и при авария на основната система на задвижване; |
|
б) |
са оборудвани с радарна навигационна система заедно с индикатор за смяна на курса съгласно член 7.06, параграф 1; |
|
в) |
имат неподвижно монтирана система от осушителни помпи съгласно член 8.08; |
|
г) |
съответстват на изискванията на член 23.09, параграф 1, алинея 1. |
2. За плаващите средства, с изключение на пътническите плавателни съдове с дължина над 110 m, които в допълнение към параграф 1
|
а) |
могат да бъдат разчленени в случай на злополука в средната третина на плавателния съд, без да се използва тежко спасително оборудване, като отделените части на плавателния съд остават на вода след разчленяването; |
|
б) |
са получили удостоверение, което се държи на борда и което е издадено от одобрена класификационна организация, относно плавателността, диферента и устойчивостта на отделните части на плавателния съд, посочващо степента на натоварване, над която плавателността на двете части вече не се осигурява; |
|
в) |
са построени като плавателни съдове с двойни корпуси съгласно ADNR, при което се прилагат разделите за моторните плавателни съдове от 9.1.0.91 до 9.1.0.95, а за танкерните плавателни съдове — раздели 9.3.2.11.7 и от 9.3.2.13 до 9.3.2.15 от част 9 от ADNR; |
|
г) |
са оборудвани с многовитлови задвижващи системи съгласно параграф 1, буква а), първата половина на изречението; |
В точка 52 от удостоверенията на Общността се записва, че те отговарят на всички изисквания по букви от а) до г).
3. За пътническите плавателни съдове с дължина над 110 m, които в допълнение към параграф 1.
|
а) |
са построени или реконструирани за най-високия си клас под надзора на одобрена класификационна организация, като в този случай съответствието се потвърждава от удостоверение, издадено от одобрената класификационна организация, когато за досегашния клас то не е необходимо; |
|
б) |
или имат двойно дъно с височина не по-малка от 600 mm и отсеци, осигуряващи, че в случай на наводняване на които и да било два съседни водонепроницаеми отсека плавателният съд няма да потъне по-ниско от пределната линия и ще има остатъчно разстояние на безопасност от 100 mm, или имат двойно дъно с височина не по-малка от 600 mm и двоен корпус с разстояние не по-малко от 800 mm между страничната стена на плавателния съд и надлъжната преграда; |
|
в) |
са оборудвани с многовитлови задвижващи системи с поне два отделни двигателя с еднаква мощност и система с кормилно витло, което се управлява от рулевата рубка и може да се използва и надлъжно, и напречно; |
|
г) |
са пригодени котвата на кърмата да бъде задействана пряко от рулевата рубка; |
В точка 52 от удостоверенията на Общността се записва, че те отговарят на всички изисквания по букви от а) до г).
Член 22а.06
Прилагане на част IV в случай на реконструкция
Контролният орган има право да прилага глава 24 по отношение плаващи средства, реконструирани за дължина над 110 m, само на основание на конкретни препоръки от Комитета.
ГЛАВА 22б
СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИЛОЖИМИ КЪМ ВИСОКОСКОРОСТНИ ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕ
Член 22б.01
Общи положения
1. Високоскоростните плавателни съдове не се строят като плавателни съдове с кабини.
2. На борда на високоскоростните плавателни съдове са забранени следните инсталации:
|
а) |
уреди, снабдени с фитилени горелки съгласно член 13.02; |
|
б) |
печки с изпарителни мазутни горелки съгласно членове 13.03 и 13.04; |
|
в) |
отоплителни устройства с твърдо гориво съгласно член 13.07; |
|
г) |
инсталации за втечнен газ съгласно глава 14. |
Член 22б.02
Прилагане на част I
1. В допълнение към изискванията на член 2.03 високоскоростните плавателни съдове се строят и класират под надзора на и в съответствие с действащите правила на одобрена класификационна организация, която има специални правила относно високоскоростните плавателни съдове. Класът се запазва.
2. Чрез дерогация от член 2.06 удостоверенията на Общността, издадени съгласно разпоредбите на настоящата глава, могат да бъдат валидни максимум за пет години.
Член 22б.03
Прилагане на част II
1. Независимо от параграф 2 и член 22б.02, параграф 2, глави от 3 до 15 са валидни по отношение на високоскоростните плавателни съдове, с изключение на следните разпоредби:
|
а) |
член 3.04, параграф 6, алинея втора; |
|
б) |
член 8.08, параграф 2, второ изречение; |
|
в) |
член 11.02, параграф 4, второ и трето изречение; |
|
г) |
член 12.02, параграф 4, второ изречение; |
|
д) |
член 15.06, параграф 3, буква а), второ изречение; |
2. Чрез дерогация от член 15.02, параграф 9 и член 15.15, параграф 7 всички врати във водонепроницаемите прегради могат да се управляват дистанционно.
3. Чрез дерогация от член 6.02, параграф 1 в случай на отказ или повреда на силовото звено на рулевата апаратура без забавяне започва да работи второ отделно силово звено на рулевата система или ръчно управлявано силово звено.
4. В допълнение към изискванията на част II високоскоростните плавателни съдове съответстват на изискванията на членове от 22б.04 до 22б.12.
Член 22б.04
Седалки и предпазни колани
За максималния допустим брой пътници на борда има седалки. Седалките са оборудвани с предпазни колани. Предпазните колани може да не се изискват, в случай че е осигурена подходяща защита от удар или ако те не се изискват съгласно глава 4, част 6 от Кодекса HSC 2000.
Член 22б.05
Надводен борд
Чрез дерогация от членове 4.02 и 4.03 надводният борд е не по-малко от 500 mm.
Член 22б.06
Плавателност, устойчивост и делене на отсеци
За високоскоростните плавателни съдове се предоставя надлежна документация за:
|
а) |
характеристиките на плавателност и устойчивост, достатъчни за безопасността, когато плаващото средство се използва в режим на водоизместващо плаване, както незасегнат, така и повреден; |
|
б) |
характеристиките на устойчивост и системите за стабилизиране, осигуряващи безопасността на плаващото средство, когато се използва в режим на динамична плавателност и в преходен режим. |
|
в) |
характеристиките на устойчивост в динамичния и преходния режим, достатъчни за привеждане на плаващото средство в режим на покой при всеки отказ на система. |
Член 22б.07
Рулева рубка
1. Подредба
|
а) |
Чрез дерогация от член 7.01, параграф 1 рулевите рубки се подреждат по такъв начин, че рулевият и втори член на екипажа да могат във всеки момент да изпълняват задълженията си, докато плавателният съд е в движение. |
|
б) |
Рулевият пулт се подрежда така, че да може да се разположат работните места на лицата, посочени в буква а). Инструментите за навигация, маневриране, контрол и свръзка и другите важни оперативни средства за управление са в достатъчна близост, за да може и втори член на екипажа заедно с рулевия да получава необходимата информация и да борави с уредите и инсталациите седнал. Във всички случаи важат следните изисквания:
|
|
в) |
Лицата, посочени в буква а), имат възможност да работят с инсталациите, посочени в буква б), без никаква пречка, включително и когато предпазните им колани са правилно поставени. |
2. Безпрепятствена видимост
|
а) |
Чрез дерогация от член 7.02, параграф 2 полето на безпрепятствена видимост пред носа за рулевия в седнало положение е не по-голямо от една дължина на плавателния съд независимо от количеството товар. |
|
б) |
Чрез дерогация от член 7.02, параграф 3 сумарната дъга на слепите сектори от право по курса до 22,5° по посока към кърмата от всяка страна не превишава 20°. Всеки отделен сляп сектор не превишава 5°. Чистият сектор между два слепи сектора е не по-малък от 10°. |
3. Уреди
Таблата с уредите за работа и управление на инсталациите, посочени в член 22б.11, са в отделни и ясно маркирани места на рулевата рубка. Това също важи, по целесъобразност, за уредите за спускане на колективното спасително оборудване.
4. Осветление
За местата и уредите, които са осветени при ползване, се използва червена светлина.
5. Прозорци
Отраженията се избягват. Осигуряват се средства за избягване на заслепяване от слънчева светлина.
6. Материали на повърхностите
Използването на отразяващи материали за повърхностите в рулевата рубка се избягва.
Член 22б.08
Допълнително оборудване
Високоскоростните плаващи средства имат посоченото оборудване:
|
а) |
радарна инсталация и индикатор за смяна на курса съгласно член 7.06, параграф 1, |
|
б) |
леснодостъпно индивидуално спасително оборудване, отговарящо на европейски стандарт EN 395:1998 за максималния брой лица, допускани на борда. |
Член 22б.09
Закрити пространства
1. Общи положения
Обществените места и помещенията за живеене и оборудването, което се намира в тях, се проектират така, че никое лице, което правилно ги използва, да не получи нараняване при обичайно или аварийно потегляне или спиране или при маневра при нормално плаване и при условия на отказ или повреда.
2. Връзка
|
а) |
За информиране на пътниците за мерките за безопасност всички пътнически плавателни съдове се оборудват с акустични или видими сигнални инсталации, които се виждат и чуват от всички на борда. |
|
б) |
Инсталациите, описани в буква а), позволяват на капитана да дава указания на пътниците. |
|
в) |
Всеки пътник има достъп до инструкциите за аварийни ситуации в близост до местата им, в това число и план на плавателния съд, показващ всички изходи, маршрути за евакуация, аварийно оборудване, спасително оборудване и указания за ползването на спасителните жилетки. |
Член 22б.10
Изходи и маршрути за евакуация
Изходите и маршрутите за евакуация отговарят на следните изисквания:
|
а) |
от рулевия пулт има лесен, безопасен и бърз достъп до пространствата и помещенията за живеене, достъпни за пътниците; |
|
б) |
маршрутите за евакуация, водещи към аварийните изходи, са ясно и трайно маркирани; |
|
в) |
всички изходи са надлежно маркирани. Работата на отварящия механизъм е очевидна и отвън, и отвътре. |
|
г) |
към маршрутите за евакуация и аварийните изходи води съответна система от указания по безопасността. |
|
д) |
до изходите се оставя достатъчно място за присъствие на член на екипажа. |
Член 22б.11
Противопожарна защита и гасене на пожари
1. Коридорите, стаите и помещенията за живеене, достъпни за пътниците, а също камбузите и машинните отделения се свързват с подходяща пожароизвестителна система. Всеки възникнал пожар и мястото му се изобразяват автоматично на място, в което постоянно има членове на екипажа.
2. Машинните отделения се оборудват с неподвижно монтирана пожарогасителна система, съответстваща на член 10.03б.
3. Стаите и помещенията за живеене, достъпни за пътниците и техните трасета за евакуация, се оборудват със система разпръсквачи за вода под налягане, съгласно член 10.03а. Възможно отработената вода да се отвежда бързо и направо навън.
Член 22б.12
Преходни разпоредби
Високоскоростните плавателни съдове съгласно член 1.01, параграф 22, които са имали валидно удостоверение на Общността към 31 март 2003 г., отговарят на следните разпоредби от настоящата глава:
|
а) |
членове 22б.01, 22б.04, 22б.08, 22б.09, 22б.10, 22б.11, параграф 1. когато удостоверението на Общността се подновява; |
|
б) |
на 1 април 2013 г. членове 22б.07, параграфи 1, 3, 4, 5 и 6; |
|
в) |
на 1 януари 2023 г. всички останали разпоредби. |
ЧАСТ III
ГЛАВА 23
ОКОМПЛЕКТОВАНЕ НА ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕТЕ С ЕКИПАЖ
Член 23.01
(Оставен свободен)
Член 23.02
(Оставен свободен)
Член 23.03
(Оставен свободен)
Член 23.04
(Оставен свободен)
Член 23.05
(Оставен свободен)
Член 23.06
(Оставен свободен)
Член 23.07
(Оставен свободен)
Член 23.08
(Оставен свободен)
Член 23.09
Оборудване на плавателни съдовете
1. За моторните плавателни съдове, тласкачите, тласканите конвои и пътническите плавателни съдове съответствието със или несъответствието с разпоредбите на алинеи 1.1 и 1.2 се записва от инспекционния орган в точка 47 на удостоверението на Общността.
1.1. Стандарт S1
|
а) |
Задвижващите системи се подреждат по такъв начин, че скоростта да може да се променя и посоката на тягата на витлата да се обръща от рулевия пулт. Има възможност спомагателните двигатели, необходими за работни цели, да се включват и изключват от рулевия пулт, освен ако това не става автоматично или двигателите не работят без прекъсване през целия курс. |
|
б) |
В опасните области на
осъществява наблюдение посредством уреди, които включват звукови и видими сигнали в рулевата рубка при повреда. Сигналите на звуковата аларма могат да се комбинират в едно звуково предупреждаващо устройство. Те могат да се изключат веднага след като получаването на сигнала за повредата бъде потвърдено. Визуалните алармени сигнали могат да бъдат изключени само след като повредите, които са ги задействали, бъдат отстранени. |
|
в) |
Горивото се подава в и главният двигател се охлажда автоматично. |
|
г) |
Рулевата система е пригодена за боравене от един човек, дори и при максимално газене, без да се изисква особена сила. |
|
д) |
Има възможност за подаване на визуалните и звуковите сигнали, изисквани според наредбите на местните и международните навигационни власти, според случая, от рулевия пулт. |
|
е) |
Когато няма пряка връзка между рулевия пулт и носовата част, кърмата, помещенията за живеене и машинните отделения, се осигурява система за гласова връзка. За връзка с машинните отделения това може да бъде под формата на визуален или звуков сигнал. |
|
ж) |
Изискваните корабни лодки са пригодени да бъдат освобождавани от един член на екипажа, действащ сам, и за подходящо време. |
|
з) |
Наличен е прожектор, оборудван за управление от рулевата рубка. |
|
и) |
Боравенето с манивели и подобни въртящи се части на повдигателни устройства не изисква сила, по-голяма от 160 N. |
|
й) |
Буксирните лебедки, вписани в удостоверението на Общността, са моторни. |
|
к) |
Помпите на трюма и за миене на палубата са моторни. |
|
л) |
Основните управляващи механизми и контролни уреди са ергономично разположени. |
|
м) |
Оборудването, изисквано съгласно член 6.01, параграф 1, може да се управлява дистанционно от рулевата рубка. |
1.2. Стандарт S2
|
а) |
За моторните плавателни съдове, действащи отделно:
|
|
б) |
За моторните плавателни съдове, задвижващи прикачена композиция:
|
|
в) |
За моторните плавателни съдове, задвижващи тласкани конвои, съставени от моторния плавателен съд и плаващо средство пред него:
|
|
г) |
За тласкачите, задвижващи тласкани конвои:
|
|
д) |
За пътническите плавателни съдове:
|
Член 23.10
(Оставен свободен)
Член 23.11
(Оставен свободен)
Член 23.12
(Оставен свободен)
Член 23.13
(Оставен свободен)
Член 23.14
(Оставен свободен)
Член 23.15
(Оставен свободен)
ЧАСТ IV
ГЛАВА 24
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 24.01
Приложимост на преходните разпоредби към плаващи средства, които са вече в експлоатация
1. Разпоредбите на членове от 24.02 до 24.04 важат само по отношение на плаващи средства, които към 30 декември 2008 г. имат валидно удостоверение за плавателен съд съгласно Регламента за проверка на плавателни съдовете по река Рейн в сила от 31 декември 1994 г. или които са били в строеж или реконструкция на 31 декември 1994 г.
2. Разпоредбите на член 24.06 важат по отношение плаващите средства, които не са обхванати от параграф 1.
Член 24.02
Дерогации за плаващи средства, които са вече в експлоатация
1. Без да се накърняват членове 24.03 и 24.04, плаващите средства, които не съответстват напълно на разпоредбите на настоящата директива трябва:
|
а) |
да се адаптират, за да бъдат в съответствие с тези разпоредби съгласно преходните разпоредби, изброени в таблицата по-долу и |
|
б) |
до адаптирането им да съответстват на Регламента за проверка на плавателни съдовете по река Рейн в сила от 31 декември 1994 г. |
2. В таблицата по-долу се прилагат следните определения:
|
— |
НЗР: разпоредбата не се отнася за плаващи средства, които са вече в експлоатация, освен ако въпросните части не се заменят или реконструират, т.е. разпоредбата важи само по отношение на Новопостроени плаващи средства и по отношение на Замяната или Реконструкцията на въпросните части или пространства. В случай че съществуващи части се заменят от заместващи части с използване на същата технология и те са от същия вид, това не съставлява замяна (З) по смисъла на преходните разпоредби. |
|
— |
„Издаване или подновяване на удостоверението на Общността“: разпоредбата трябва да се изпълни по времето на следващото издаване или подновяване на удостоверението на Общността след посочената дата. |
|
Членове и параграфи |
Съдържание |
Краен срок и бележки |
|
|
ГЛАВА 3 |
|||
|
3.03, параграф 1, буква а) |
Положение на таранната преграда |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2035 г. |
|
|
параграф 2 |
Помещения за живеене |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
Оборудване за безопасност |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
||
|
параграф 4 |
Газонепроницаемо отделяне на помещенията за живеене от машинните отделения, котелните отделения и трюмовете |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
параграф 5, втора алинея |
Контрол на вратите в кърмовите прегради |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
параграф 7 |
Котвите да не стърчат в носовите части на плавателни съдовете |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2041 г. |
|
|
3.04, параграф 3, второ изречение |
Изолационен материал, използван в машинните отделения |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверение на Общността |
|
|
параграф 3, трето и четвърто изречение |
Отвори и заключващи устройства |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверение на Общността |
|
|
3.04, параграф 6 |
Изходи от машинните отделения |
Машинните отделения, които не са третирани като такива съгласно член 1.01 преди 1995 г.,трябва да бъдат оборудвани с втори изход при НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2035 г. |
|
|
ГЛАВА 5 |
|||
|
5.06, параграф 1, първо изречение |
Минимална скорост |
За плавателни съдове, построени преди 1996 г., най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2035 г. |
|
|
ГЛАВА 6 |
|||
|
6.01, параграф 1 |
Маневреност, както се изисква съгласно глава 5 |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2035 г. |
|
|
параграф 3 |
Постоянен крен и околни температури |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
параграф 7 |
Проектиране на балера на руля |
За плавателни съдове, построени преди 1996 г.: НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
|
|
6.02, параграф 2 |
Една операция, достатъчна за управление на второ задвижващо звено |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
параграф 3 |
Маневреността, както се изисква съгласно глава 5, осигурена с второ задвижващо звено/ръчно задвижване |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2035 г. |
|
|
6.03, параграф 1 |
Свързване на други потребители към задвижващото звено на хидравличната рулева апаратура |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
параграф 2 |
Отделни хидравлични цистерни |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
6.05, параграф 1 |
Колелото на ръчното задвижване да не се задвижва от силовото задвижващо звено |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
6.06, параграф 1 |
Две независими системи за задействане |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
|
|
6.07, параграф 2, буква а) |
Контролни устройства за нивото в хидравличния резервоар и работното налягане |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
Параграф 2, буква д) |
Наблюдение на буферните устройства |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверение на Общността |
|
|
6.08, параграф 1 |
Изисквания към електрическото оборудване съгласно член 9.20 |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
|
|
ГЛАВА 7 |
|||
|
7.02, параграф 3, втора алинея |
Безпрепятствена видимост по обичайната ос на наблюдение на рулевият |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
|
|
параграф 6 |
Минимално предаване на светлина |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
7.03, параграф 7 |
Изключване на алармите |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверение на Общността, освен ако рулевата рубка е била оборудвана за управление от едно лице с радиолокатор |
|
|
параграф 8 |
Автоматично превключване към друг източник на енергия |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
7.04, параграф 1 |
Управление на главните двигатели и рулевите системи |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверение на Общността |
|
|
параграф 2 |
Управление на главния двигател |
Освен ако рулевата рубка не е била оборудвана за управление от едно лице с радиолокатор: най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2035 г., ако посоката на движение може да се постигне директно; 1.1.2010 г. за останалите двигатели |
|
|
7.09 |
Система за тревога |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
7.12, първи параграф |
Спускаеми рулеви рубки |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверение на Общността Нехидравлични системи за спускане: най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2035 г. |
|
|
Втори и трети параграф |
|
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверение на Общността |
|
|
ГЛАВА 8 |
|||
|
8.01, параграф 3 |
Само двигатели с вътрешно горене, използващи горива с точка на възпламеняване над 55 °С |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
|
|
8.02, параграф 1 |
Обезопасяване на двигателите срещу случайно запалване |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
параграф 4 |
Автоматична защита на частите на двигателите |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността |
|
|
8.03, параграф 2 |
Контролни устройства |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
параграф 3 |
Автоматична защита от превишение на оборотите |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
параграф 5 |
Проектиране на отворите на валовете |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
|
|
8.05, параграф 1 |
Стоманени цистерни за течни горива |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
|
|
параграф 2 |
Автоматично затваряне вентилите на цистерните |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверение на Общността |
|
|
параграф 3 |
Горивни цистерни не могат да се разполагат преди таранната преграда |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
параграф 4 |
Горивни цистерни и техните фитинги не могат да се разполагат над двигатели или изпускателни тръби |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. Дотогава безопасното изливане на горивата трябва да се осигури с подходящи устройства |
|
|
параграф 6, от трето до пето изречение |
Монтаж и мерки на тръбите за проветряване и изпускателните тръби |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
8.05, параграф 7 |
Затварящото устройство може да се задвижва от палубата |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
|
|
параграф 9, първо изречение |
Уредите за измерване вместимостта да могат да се четат до равнището на максимално напълване |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
параграф 13 |
Контрол на равнището на напълване не само за основните двигатели, а също и за другите двигатели, необходими за безопасна експлоатация на плавателния съд |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
|
|
8.08, параграф 8 |
Обикновено спирателно устройство не е достатъчно за свързване на местата за баласт с осушителните тръби на трюмовете, които могат да приемат баласт. |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
параграф 9 |
Измервателни устройства в трюмовете |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
8.09, параграф 2 |
Съоръжения за събиране на нефтосъдържащи води и съхранение на отработени масла |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
8.10, параграф 3 |
Ограничение за емисиите от 65 dB(A) при неподвижни плавателни съдове |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
|
|
ГЛАВА 8а |
|||
|
|
Прилагат се преходните разпоредби на глава 8а от Регламента за проверка на плавателни съдовете по река Рейн |
|
|
|
ГЛАВА 9 |
|||
|
9.01, параграф 1, изречение второ |
Съответни документи, които се представят на инспекционния орган |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2035 г. |
|
|
параграф 2, второ тире |
Схемите на превключванията за главното разпределително табло, аварийното разпределително табло и разпределителния щит да се съхраняват на борда |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
параграф 3 |
Температури на средата вътре и на палубата |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
9.02, параграфи от 1 до 3 |
Системи за електрозахранване |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
9.05, параграф 4 |
Напречни сечения за заземяващите проводници |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
|
|
9.11, параграф 4 |
Ефективна система за вентилация, когато акумулаторите се поставят в затворен отсек, кутия или шкаф |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверение на Общността |
|
|
9.12, параграф 2, буква г) |
Разпределителни устройства |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
|
|
параграф 3, буква б) |
Детектор за заземяване, пригоден да подава видим и звуков алармен сигнал |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
9.13 |
Аварийни прекъсвачи |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
9.14, параграф 3, второ изречение |
Забрана на еднополюсни прекъсвачи в перални, бани, миялни и други помещения с мокри приспособления |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
9.15, параграф 2 |
Минимално напречно сечение от 1,5 mm2 на кабел |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
Параграф 9 |
Кабелите, свързани със спускаемите рулеви рубки |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
9.16, параграф 3, второ изречение |
Втори вериги |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
|
|
9.19 |
Аларми и системи за безопасността на механичното оборудване |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
|
|
9.20 |
Електронно оборудване |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2035 г. |
|
|
9.21 |
Електромагнитна съвместимост |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2035 г. |
|
|
ГЛАВА 10 |
|||
|
10.01 |
Котвено оборудване |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
10.02, параграф 2, буква а) |
Удостоверение за въжетата за швартоване и другите въжета |
Първото въже, което се заменя на плавателния съд: НЗР, най-късно до 1.1.2008 г. Второто и третото въже: 1.1.2013 г. |
|
|
10.03, параграф 1 |
Европейски стандарт |
За замяна, най-късно до 1.1.2010 г. |
|
|
Параграф 2 |
Пригоденост за пожари клас А, В и С |
За замяна, най-късно до 1.1.2010 г. |
|
|
Параграф 4 |
Съотношение на съдържанието на СО2 и размера на помещението |
За замяна, най-късно до 1.1.2010 г. |
|
|
10.03а |
Постоянно монтирани пожарогасителни системи в помещенията за живеене, рулевите рубки и пространствата за пътници |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2035 г. |
|
|
10.03б |
Постоянно монтирани пожарогасителни системи в двигателните, котелните и помпените отделения |
||
|
10.04 |
Прилагане на европейски стандарти по отношение на гумените лодки |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
|
|
10.05, параграф 2 |
Надуваеми спасителни жилетки |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. Спасителните жилетки, които са се намирали на борда към 30.09.2003 г., могат да се използват до издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
ГЛАВА 11 |
|||
|
11.02, параграф 4 |
Оборудване на външните краища на палуби, палубните проходи и работни места |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
|
|
11.04 |
Палубни проходи |
(18) Първото издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2035 г., когато са по-големи от 7,30 m |
|
|
11.05, параграф 1 |
Достъп до работните места |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2035 г. |
|
|
параграфи 2 и 3 |
Врати и входове, изходи и пасажи, където има повече от 0,50 m разлика в равнището на пода |
При издаване или подновяване на удостоверение на Общността |
|
|
параграф 4 |
Стълбища в работните пространства, където постоянно има хора |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2035 г. |
|
|
11.06, параграф 2 |
Изходи и аварийни изходи |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2035 г. |
|
|
11.07, параграф 1, второ изречение |
Стълби, стъпала и подобни приспособления |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2035 г. |
|
|
параграфи 2 и 3 |
|
При издаване или подновяване на удостоверение на Общността |
|
|
11.10 |
Трюмни люкове |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
11.11 |
Лебедки |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
11.12, параграфи 2—6 и 8—10 |
Кранове: табелка на производителя, максимален допустим товар, предпазни устройства, тест с изчисления, проверка от експерти, удостоверения на бода |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
|
|
11.13 |
Съхранение на запалими течности |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверение на Общността |
|
|
ГЛАВА 12 |
|||
|
12.01, параграф 1 |
Помещения за живеене за лицата, обичайно настанени на борда |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2035 г. |
|
|
12.02, параграф 3 |
Разположение на подовете |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2035 г. |
|
|
параграф 4 |
Жилищни и спални помещения |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2035 г. |
|
|
параграф 6 |
Височина на таваните в помещенията за живеене |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2035 г. |
|
|
параграф 8 |
Свободна площ в помещенията за живеене за общо ползване |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2035 г. |
|
|
параграф 9 |
Кубически обем на помещенията |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2035 г. |
|
|
параграф 10 |
Обем въздух на човек |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2035 г. |
|
|
параграф 11 |
Размери на вратите |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2035 г. |
|
|
параграф 12, букви а) и б) |
Разположение на стълбите |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2035 г. |
|
|
параграф 13 |
Тръби, пренасящи опасни газове или течности |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2035 г. |
|
|
12.03 |
Санитарно оборудване |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2035 г. |
|
|
12.04 |
Камбузи |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2035 г. |
|
|
12.05 |
Питейна вода |
НЗР, най късно към 31.12.2006 г. |
|
|
12.06 |
Отопление и вентилация |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2035 г. |
|
|
12.07, параграф 1, второ изречение |
Други помещения за живеене |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2035 г. |
|
|
ГЛАВА 15 |
|||
|
15.01, параграф 1, буква г) |
Изключение от член 9.14, параграф 3, за номинални натоварвания над 50 V |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
параграф 2, буква в) |
Забрана на отоплителни уреди с твърдо гориво съгласно член 13.07 |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. Разпоредбата не важи по отношение плавателни съдове с двигатели на твърдо гориво (парни двигатели). |
|
|
буква д) |
Забрана за устройствата с втечнен газ съгласно глава 14 |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
15.02, параграф 2 |
Брой и местоположение на преградите |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
параграф 5, второ изречение |
Пределната линия при отсъствие на палуба на преградите |
За пътническите плавателни съдове, които са били построени преди 1.1.1996 г., изискването важи при НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
параграф 10, буква в) |
Времетраене на процеса на затваряне |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
|
|
параграф 12 |
Визуална система за предупреждение |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверение на Общността |
|
|
параграф 15 |
Минимална височина на двойните дъна, ширина на кухите отсеци |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
15.03, параграфи от 1 до 6 |
Устойчивост на неповредения плавателен съд |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
параграфи 7 и 8 |
Устойчивост на повреден плавателен съд |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
параграф 9 |
Повреда на два отсека |
НЗР |
|
|
параграфи от 10 до 13 |
Устойчивост на повреден плавателен съд |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
15.05, параграф 2, буква а) |
Брой пътници, за които е доказано наличие на пункт за евакуация съгласно член 15.06, параграф 8 |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
буква б) |
Брой пътници, взет под внимание при пресмятането на устойчивостта съгласно член 15.03 |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
15.06, параграф 1, буква а) |
Пътнически помещения на всички палуби зад таранната преграда и пред кърмовата преграда |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
параграф 3, буква в), първо изречение |
Чиста височина на изходите |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
второ изречение |
Чиста ширина на вратите на пътническите кабини и други малки помещения |
За размера от 0,7 метра, НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
15.06, параграф 3, буква е), първо изречение |
Размер на аварийните изходи |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
буква ж) |
Изходи от помещения, предназначени за ползване от лица с намалена подвижност |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
параграф 4, буква г) |
Врати, предназначени за ползване от лица с намалена подвижност |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
параграф 5 |
Изисквания към свързващите коридори |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
параграф 6, буква б) |
Маршрути за евакуация към пунктове за евакуация |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
буква г) |
Липса на стъпала, стълби и др. подобни по маршрутите за евакуация |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
параграф 7 |
Подходяща система указатели за безопасност |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
параграф 8 |
Изисквания към сборните пунктове |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
параграф 9 |
Изисквания към стълбите и техните площадки в пътническите пространства |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
параграф 10, буква а), първо изречение |
Парапети съгласно европейски стандарт EN 711:1995 |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
второ изречение |
Височина на фалшбортите и перилата, предназначени за ползване от лица с намалена подвижност |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
15.06, параграф 10, буква б), второ изречение |
Чиста ширина на отворите, използвани обикновено за качване и слизане на лица с намалена подвижност |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
параграф 13 |
Места за преминаване и стени в местата за преминаване, предназначени за ползване от лица с намалена подвижност |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
параграф 14, първо изречение |
Конструкция на стъклените врати и стени в местата за преминаване и на стъклата на прозорците |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
параграф 15 |
Изисквания към надстройките или техните покриви, състоящи се изцяло от панорамни стъкла |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
параграф 16 |
Системи за питейна вода в съответствие с член 12.05 |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 31.12.2006 г. |
|
|
параграф 17, второ изречение |
Изисквания към тоалетните, пригодени за ползване от лица с намалена подвижност |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
параграф 18 |
Вентилационни системи за кабини без отварящ се прозорец |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
параграф 19 |
Изискванията от член 15.06 по отношение помещенията, в които са настанени членове на екипажа и обслужващия персонал |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
15.07 |
Изисквания към задвижващата система |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
15.08, параграф 2 |
Изисквания към системите високоговорители в пространствата за пътници |
При пътнически плавателни съдове с Двл по-малка от 40 метра или за превоз на не повече от 75 пътници, разпоредбата важи при НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
параграф 3 |
Изисквания към алармената система |
При плавателни съдовете за дневни пътувания, разпоредбата важи при НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
параграф 4 |
Аларма за нивото на вода във всеки водонепроницаем отсек |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
параграф 5 |
Две моторни осушителни помпи |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
параграф 6 |
Постоянно монтирана осушителна система |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
|
|
параграф 8 |
Вентилационна система за тръбни системи с СО2 под палубата |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
15.09, параграф 3 |
Подходящо оборудване за прехвърляне |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
15.09, параграф 4 |
Индивидуално спасително оборудване за деца |
До издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г., това оборудване се смята за алтернатива на индивидуалното спасително оборудване |
|
|
Спасително оборудване |
За пътнически плавателни съдове, оборудвани с колективно спасително оборудване съгласно член 15.09, параграф 5 преди 1.1.2005 г., това оборудване се смята за алтернатива на индивидуалното спасително оборудване. За пътнически плавателни съдове, оборудвани с колективно спасително оборудване съгласно член 15.09, параграф 6 преди 1.1.2005 г., това оборудване се смята за алтернатива на индивидуалното спасително оборудване до издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
||
|
параграф 5, букви б) и в) |
Достатъчно места за сядане, плавателност от поне 750 N |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
буква е) |
Стабилно равновесие и подходящи приспособления за хващане |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
буква и) |
Подходящи средства за евакуация от местата за евакуация към спасителните салове |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
параграф 10 |
Оборудване на корабната лодка с двигател и прожектор |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
15.10, параграф 2 |
Член 9.16, параграф 3 също важи по отношение пасажите и помещенията за отдих за пътниците |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
|
|
параграф 3 |
Достатъчно аварийно осветление |
Аварийно осветление при НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
|
|
15.10, параграф 4 |
Авариен захранващ агрегат |
При пътнически плавателни съдове за дневно пътуване с Двл от 25 метра или по-малко, разпоредбата важи при НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
|
|
буква е) |
Аварийно захранване за прожекторите съгласно член 10.02, параграф 2, буква и) |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
|
|
буква и) |
Аварийно захранване за асансьорите и повдигателното оборудване съгласно член 15.06, параграф 9, второ изречение |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
|
|
параграф 6 |
Изисквания към аварийния захранващ агрегат |
|
|
|
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
||
|
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
||
|
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
||
|
15.11 |
Противопожарна защита |
|
|
|
параграф 1 |
Годност на материалите и частите за противопожарна защита |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
параграф 2 |
Конструкция на разделителните стени |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
параграф 3 |
Боите, лаковете и другите продукти за обработка на повърхностите, както и покритията за палуби, използвани в помещенията, с изключение на машинните отделения и складовите помещения, да бъдат труднозапалими |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
|
|
параграф 4 |
Таваните на салоните и покритията на стените са произведени от негорим материал |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
параграф 5 |
Мебелите и арматурата в сборните пунктове са произведени от негорим материал |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
параграф 6 |
Изпробвани съгласно Кодекса |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
параграф 7 |
Изолационни материали в салоните |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
параграф 8 |
Изисквания към вратите в разделителните стени |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
параграф 9 |
Стени |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
параграф 10 |
Вертикални разделителни стени |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
15.11, параграф 11 |
Диафрагми против течение |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
параграф 12, второ изречение |
Стълби от стомана или друг еквивалентен незапалим материал |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
параграф 13 |
Обвиване на вътрешните стълби |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
параграф 14 |
Системи за вентилация и подаване на въздух |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
параграф 15 |
Системи за вентилация в камбузите и печки с екстрактори |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
параграф 16 |
Центрове за управление, стълбищни клетки и системи за изтегляне на дим |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
параграф 17 |
Пожароизвестителна система |
При пътнически плавателни съдове за дневно пътуване: при НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
15.12, параграф 1 |
Преносими пожарогасители |
Пожарогасителни и пенообразуващи материали в камбузи, фризьорски салони и парфюмерии: при НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността |
|
|
параграф 2 |
Система от хидранти |
Дължина на втората пожарогасителна помпа: при НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
параграф 3 |
Изисквания към системите от хидранти |
Налягане и дължина на водната струя: при НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
параграф 6 |
Материали, обезопасени срещу отказ |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
15.12, параграф 7 |
Избягване възможността тръбите и хидрантите да замръзнат |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
параграф 8, буква б) |
Отделно действие на противопожарните помпи |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
буква в) |
Дължина на водните струи на всички палуби |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
буква г) |
Монтаж на пожарогасителните помпи |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
параграф 9 |
Пожарогасителна система в двигателните отделения |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
15.14, параграф 1 |
Съоръжения за събиране и обезвреждане на отработена вода |
За плавателни съдове с кабини с не повече от 50 койки и за плавателни съдове за дневно пътуване: при НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
параграф 2 |
Изисквания към цистерните за събиране на отработена вода |
За плавателни съдове с кабини с не повече от 50 койки и за плавателни съдове за дневно пътуване с не повече от 50 пътници: при НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
15.15, параграф 1 |
Устойчивост след повреда |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
|
параграф 4 |
(оставен свободен) |
|
|
|
параграф 5 |
Оборудван с корабна лодка, платформа или еквивалентна инсталация |
За пътническите плавателни съдове, лицензирани за не повече от 250 пътници или 50 койки: при НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
15.15, параграф 6 |
Оборудван с корабна лодка, платформа или еквивалентна инсталация |
За пътническите плавателни съдове, лицензирани за не повече от 250 пътници или 50 койки: при НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
параграф 9, буква а) |
Алармени системи за инсталации с втечнен газ |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението по член 14.15 |
|
|
буква б) |
Колективни спасителни средства съгласно член 15.09, параграф 5 |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
|
|
ГЛАВА 16 |
|||
|
16.01, параграф 2 |
Специални лебедки или равностойни свързващи устройства |
Изискването важи по отношение плавателни съдове, лицензирани преди 1.1.1995 г. за тласкане без необходимото оборудване за закрепване, само при НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2035 г. |
|
|
16.01, параграф 3, последно изречение |
Изисквания към задвижващите звена |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2035 г. |
|
|
ГЛАВА 17 |
|||
|
17.02, параграф 3 |
Допълнителни изисквания |
Важат същите преходни разпоредби, както и тези посочени за съответния член. |
|
|
17.03, параграф 1 |
Обща алармена система |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността |
|
|
параграф 4 |
Максимално разрешен товар |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността |
|
|
17.04, параграфи 2 и 3 |
Остатъчно разстояние на безопасност |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността |
|
|
17.05, параграфи 2 и 3 |
Остатъчен надводен борд |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността |
|
|
17.06, 17.07 и 17.08 |
Изпитвания с крен и потвърждение на устойчивостта |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността |
|
|
17.09 |
Товарни маркировки и скали на газене |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността |
|
|
ГЛАВА 20 |
|||
|
|
Прилагат се преходните разпоредби на глава 20 от Регламента за проверка на плавателни съдовете по река Рейн |
|
|
|
ГЛАВА 21 |
|||
|
21.01 и 21.02 |
|
Изискванията важат по отношение на развлекателни плавателни съдове, построени преди 1.1.1995 г., само при НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността |
|
Член 24.03
Дерогации относно плаващите средства, които са построени на или преди 1 април 1976 г.
1. В допълнение към разпоредбите на член 24.02 следните разпоредби могат да бъдат прилагани по отношение на плаващите средства, които са били построени на или преди 1 април 1976 г.
В таблицата по-долу важат следните определения:
|
— |
ЗР:разпоредбата не се отнася за плавателни съдове, които са вече в експлоатация, освен ако въпросните части не се заменят или реконструират, т.е. разпоредбата важи само по отношение на Замяната или Реконструкцията на въпросните части или пространства. В случай че съществуващи части се заменят от заместващи части с използване на същата технология и те са от същия вид, това не съставлява замяна (З) по смисъла на преходните разпоредби. |
|
— |
„Издаване или подновяване на удостоверението на Общността“: разпоредбата се прилага по времето на следващото издаване или подновяване на удостоверението на Общността след посочената дата. |
|
Членове и параграфи |
Съдържание |
Краен срок и бележки |
|
ГЛАВА 3 |
||
|
3.03, параграф 1, буква а) |
Положение на таранната преграда |
ЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2035 г. |
|
3.04, параграф 2 |
Общи стени на бункерите и жилищните площи в пространствата за пътници |
ЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2035 г. |
|
параграф 7 |
Максимално допустимо равнище на силата на звука |
Издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
|
ГЛАВА 4 |
||
|
4.01, параграф 2, 4.02 и 4.03 |
Разстояние на безопасност, надводен борд, минимален надводен борд |
Издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
|
ГЛАВА 7 |
||
|
7.01, параграф 2 |
Присъщо силата на звука на плавателния съд |
ЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
|
7.05, параграф 2 |
Наблюдение на навигационните светлини |
Издаване или подновяване на удостоверението на Общността |
|
ГЛАВА 8 |
||
|
8.08, параграфи 3 и 4 |
Минимален капацитет на помпите и вътрешен диаметър на осушителните тръби |
Издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
|
8.10, параграф 2 |
Шум, създаван от плавателния съд движение |
ЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
|
ГЛАВА 9 |
||
|
9.01 |
Изисквания към електрическото оборудване |
ЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
|
9.03 |
Предпазване от физически допир, попадане на твърди предмети и вода |
ЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
|
9.06 |
Максимални допустими натоварвания |
ЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
|
9.10 |
Генератори и мотори |
ЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
|
9.11, параграф 2 |
Монтаж на акумулатори |
ЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
|
9.12 |
Разпределителни устройства |
ЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
|
9.14 |
Арматура на инсталациите |
ЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
|
9.15 |
Кабели |
ЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
|
9.17 |
Навигационни светлини |
ЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
|
ГЛАВА 12 |
||
|
12.02, параграф 5 |
Шум и вибрации в помещенията за живеене |
Издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
|
ГЛАВА 15 |
||
|
15.02, параграфи 5, 6, изречение първо, 7 до 11 и 13 |
Пределна линия, когато няма палуба за преградите |
ЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
15.02, параграф 16 |
Водонепроницаеми прозорци |
ЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
15.04 |
Измервания на разстоянието на безопасност, надводния борд и потапянето |
ЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
|
15.05 |
Брой пътници |
Издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
|
15.10, параграфи 4, 6, 7, 8 и 11 |
Авариен захранващ агрегат |
ЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
2. Член 15.11, параграф 3, буква а) важи по отношение на плавателни съдове за дневни пътувания, които са били построени на или преди 1 април 1976 г. до първото издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г., с условието, че само боите, лаковете покритията и другите материали, използвани върху повърхности по маршрутите за евакуация и другите материали за повърхностна обработка на панели, трябва да бъдат огнеустойчиви и че не се образуват опасни количества дим или отровни изпарения.
3. Член 15.11, параграф 12 важи по отношение на плавателни съдове за дневни пътувания, които са построени на или преди 1 април 1976 г. до първото издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г., с условието, че ще бъде достатъчно, ако вместо стълби във формата на носеща стоманена конструкция, стълбите, служещи като маршрут за евакуация да бъдат проектирани така, че да остават използваеми при пожар за същото време, както и стълбите във формата на носеща стоманена конструкция.
Член 24.04
Други дерогации
1. При плаващи средства, надводният борд на които е определен съгласно член 4.04 от Регламента за проверка на плавателни съдовете по река Рейн във версията му към 31 март 1983 г., контролният орган има право, по искане на собственика, да определи надводен борд в съответствие с член 4.03 от Регламента за проверка на плавателни съдовете по река Рейн във версията му към 1 януари 1995 г.
2. Плаващи средства, построени преди 1 юли 1983 г., не съответстват на глава 9, но като минимум трябва да съответстват на глава 6 от Регламента за проверка на плавателни съдовете по река Рейн във версията му към 31 март 1983 г.
3. Член 15.06, параграф 3, букви от а) до д) и член 15.12, параграф 3, буква а) по отношение правилото за дължината на единичния маркуч важат само по отношение на плавателни съдове, построени след 30 септември 1984 г. и реконструкциите на съответните части най-късно когато удостоверението на Общността бъде подновено след 1.1.2045 г.
4. Ако бъде трудно от практическа гледна точка да се прилагат разпоредбите на настоящата глава след изтичане на преходните разпоредби или ако изпълнението води до неоправдано високи разходи, контролният орган има право да одобри частични изключения от тези разпоредби на база препоръки от Комитета. Тези дерогации трябва да се вписват в удостоверението на Общността.
5. Когато тази разпоредба препраща по отношение изискванията за проектиране на оборудването към европейски или международен стандарт, това оборудване може след изменение на стандарта да продължи да се използва за още 20 години след промяната на стандарта.
Член 24.05
(Оставен свободен)
Член 24.06
Дерогации по отношение на плаващите средства, които не са обхванати от член 24.01
1. Следните разпоредби важат по отношение на:
|
а) |
плаващите средства, за които удостоверението за плавателен съд в съответствие с Регламента за проверка на плавателни съдовете по река Рейн е било издадено за първи път между 1 януари 1995 г. и 30 декември 2008 г., при условие да не са били в строеж или реконструкция на 31 декември 1994 г. |
|
б) |
плаващите средства, които са получили друг лиценз за движение между 1 януари 1995 г. и 30 декември 2008 г. |
2. Трябва да се докаже, че тези плавателни съдове съответстват на Регламента за проверка на плавателни съдовете по река Рейн, както е бил валиден към датата, на която се издава удостоверението за плавателен съд или другия лиценз за движение.
3. Плаващото средство трябва да бъде приспособено, за да съответства на разпоредбите, които влизат в сила след издаването за първи път на удостоверението за плавателен съд или другия лиценз за движение в съответствие с преходните разпоредби, посочени в таблицата по-долу.
4. Член 24.04, параграфи 4 и 5 се прилагат mutatis mutandis.
5. За таблицата по-долу важат следните определения:
|
— |
НЗР: разпоредбата не се отнася за плавателни съдове, които вече са в експлоатация, освен ако въпросните части не се заменят или реконструират, т.е. разпоредбата важи само по отношение на Новопостроени плавателни съдове и по отношение на Замяната или Реконструкцията на въпросните части или пространства. В случай че съществуващи части се заменят от заместващи части с използване на същата технология и те са от същия вид, това не съставлява замяна (З) по смисъла на преходните разпоредби. |
|
— |
„Издаване или подновяване на удостоверението на Общността“: следващото издаване или подновяване на удостоверението на Общността след посочената дата трябва да се извърши в съответствие с разпоредбата. |
|
Членове и параграфи |
Съдържание |
Краен срок и бележки |
Валидно за плавателни съдове с удостоверение за плавателен съд или друг лиценз за движение преди |
|
|
ГЛАВА 3 |
||||
|
3.03, параграф 7 |
Котвите да не стърчат от носовите части на плавателни съдовете |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2041 г. |
1.10.1999 |
|
|
г.3.03, параграф 3, второ изречение |
Изолацията в двигателните отделения |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността |
1.4.2003 г. |
|
|
параграф 3, трето и четвърто изречение |
Отвори и устройства за затваряне |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността |
1.10.2003 г. |
|
|
ГЛАВА 8 |
||||
|
8.02, параграф 4 |
Предпазване частите на двигателя |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността |
1.4.2003 г. |
|
|
8.03, параграф 3 |
Защита от превишение на оборотите |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
1.4.2004 г. |
|
|
8.03, параграф 9, първо изречение |
Измервателните уреди да могат да се четат до най-високото равнище на запълване |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
1.4.199 г.9 |
|
|
параграф 13 |
Контрол на равнището на пълнене не само за основните двигатели, но също и за другите двигатели, необходими за безопасна работа на плавателния съд |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
1.4.1999 г. |
|
|
ГЛАВА 8а |
||||
|
|
Прилагат се преходните разпоредби на глава 8а от Регламента за проверка на плавателни съдовете по река Рейн |
|
|
|
|
ГЛАВА 10 |
||||
|
10.02, параграф 2, буква а) |
Удостоверение за въжетата за швартоване и другите въжета |
Първото въже, което следва да се замени на плавателния съд: НЗР, най-късно до 1.1.2008 г. Второ и трето въже: 1.1.2013 г. |
1.4.2003 г. |
|
|
10.03, параграф 1 |
Европейски стандарт |
При подмяна, не по-късно от 1.1.2010 г. |
1.4.2002 г. |
|
|
параграф 2 |
Пригоденост за пожари от категория А, В и С |
При подмяна, не по-късно от 1.1.2010 г. |
1.4.2002 г. |
|
|
10.03а |
Постоянно монтирани пожарогасителни системи в помещенията за живеене, рулевите рубки и пространствата за пътници |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2035 г. |
1.4.2002 г. |
|
|
10.03б |
Постоянно монтирани пожарогасителни системи в двигателните, котелните и помпените отделения |
(19) най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2035 г. |
1.4.2002 г. |
|
|
10.04 |
Прилагане на европейски стандарт за надуваемите лодки |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
1.10.2003 г. |
|
|
10.05, параграф 2 |
Надуваеми спасителни жилетки |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. Спасителните жилетки, които са се намирали на борда към 30.09.2003 г., могат да се използват до издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
1.10.2003 г. |
|
|
ГЛАВА 11 |
||||
|
11.13 |
Съхранение на запалими течности |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността |
1.10.2002 г. |
|
|
ГЛАВА 15 |
||||
|
15.01, параграф 1, буква в) |
Изключение от член 8.06, параграф 2, изречение второ |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността |
1.1.2006 г. |
|
|
буква г) |
Изключение от член 9.14, параграф 3, за номинални натоварвания над 50 V |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 2, буква б) |
Забрана на отоплителни уреди с разпрашаващи нафтови горелки съгласно член 13.04 |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността |
1.1.2006 г. |
|
|
буква в) |
Забрана на отоплителни уреди с твърдо гориво съгласно член 13.07 |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. Не се прилага към плаващи средства с двигатели с твърдо гориво (парни двигатели) |
1.1.2006 г. |
|
|
буква д) |
Забрана на устройства за втечнен газ съгласно глава 14 |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
15.02 параграф 2 |
Брой и разположение на преградите |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 5, второ изречение |
Пределната линия при отсъствие на палуба на преградите |
За пътническите плавателни съдове, построени преди 1.1.1996 г., изискването важи при НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 15 |
Минимална височина на двойните дъна, ширина на кухите отсеци |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
15.03, параграфи от 1 до 6 |
Устойчивост на неповредения плавателен съд |
НЗР и когато бъде увеличен максималният брой пътници, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 |
|
|
15.03, параграфи 7 и 8 |
Устойчивост на повредения плавателен съд |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 9 |
Повреда на два отсека |
НЗР |
1.1.2007 г. |
|
|
параграфи от 10 до 13 |
Устойчивост на повреден плавателен съд |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
15.05, параграф 2, буква а) |
Брой пътници, за които е доказано наличие на пункт за евакуация съгласно член 15.06, параграф 8 |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
буква б) |
Брой пътници, взет под внимание при пресмятането на устойчивостта съгласно член 15.03 |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
15.06, параграф 1 |
Пътнически помещения на всички палуби пред равнището на кърмовата преграда |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 2 |
Шкафове и помещения, посочени в член 11.13 и предназначени за съхранение на запалими течности |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 3, буква в), първо изречение |
Чиста височина на изходите |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността |
1.1.2006 г. |
|
|
второ изречение |
Чиста ширина на вратите на пътническите кабини и други малки помещения |
За размера от 0,7 m, НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
15.06, параграф 3, буква е), първо изречение |
Размер на аварийните изходи |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
буква ж) |
Изходи от помещения, предназначени за ползване от лица с намалена подвижност |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 4, буква г) |
Врати, предназначени за ползване от лица с намалена подвижност |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 5 |
Изисквания към свързващите коридори |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 6, буква б) |
Маршрути за евакуация към пунктове за евакуация |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
буква в) |
Маршрутите за евакуация да не преминават през двигателни отделения и камбузи |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
буква г) |
Липса на стъпала, стълби и др. подобни по маршрутите за евакуация |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 7 |
Подходяща система указатели за безопасност |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 8 |
Изисквания към сборните пунктове |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 9, букви от а) до в), буква д) и последното изречение |
Изисквания към стълбите и техните площадки в пространствата за пътници |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 10, буква а), първо изречение |
Парапети съгласно европейски стандарт EN 711:1995 |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
второ изречение |
Височина на фалшбортите и перилата, предназначени за ползване от лица с намалена подвижност |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
буква б), второ изречение |
Чиста ширина на отворите, използвани обикновено за качване и слизане на лица с намалена подвижност |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 12 |
Пасажи в съответствие с европейски стандарт EN 14206:2003 |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 13 |
Места за преминаване и стени в местата за преминаване, предназначени за ползване от лица с намалена подвижност |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 14, първо изречение |
Конструкция на стъклените врати и стени в местата за преминаване и на стъклата на прозорците |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 15 |
Изисквания към надстройките или техните покриви, състоящи се изцяло от панорамни стъкла |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 16 |
Системи за питейна вода в съответствие с член 12.05 |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 17, второ изречение |
Изисквания към тоалетните, пригодени за ползване от лица с намалена подвижност |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 18 |
Вентилационни системи за кабини без отварящ се прозорец |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
15.07 |
Изисквания към задвижващата система |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2007 г. |
|
|
15.08, параграф 2 |
Изисквания към системите високоговорители в пространствата за пътници |
За пътническите плавателни съдове с LWL по-малка от 40 m или за превоз на не повече от 75 лица разпоредбата важи при НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 3 |
Изисквания към системата за тревога |
При плавателни съдовете за дневни пътувания разпоредбата важи при НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 3, буква в) |
Алармена система, позволяваща на командването на плавателния съд да предупреждава екипажа и обслужващия персонал |
При плавателни съдовете с кабини разпоредбата важи при НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 4 |
Аларма за нивото на вода във всеки водонепроницаем отсек |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 5 |
Две моторни осушителни помпи |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 6 |
Постоянно монтирана дренажна система съгласно член 8.06, параграф 4 |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 7 |
Отваряне отвътре на хладилните помещения |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 8 |
Вентилационна система за тръбни системи с СО2 под палубата |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 9 |
Комплекти за първа помощ |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността |
1.1.2006 г. |
|
|
15.09, параграф 1, първо изречение |
Спасителни пояси |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 2 |
Индивидуално спасително оборудване |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 3 |
Подходящо оборудване за прехвърляне |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
15.09, параграф 4 |
Индивидуално спасително оборудване съгласно европейски стандарт EN 395:1998 или EN 396:1998 |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността |
1.1.2006 г. |
|
|
Индивидуално спасително оборудване за деца |
До издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. това оборудване се смята за алтернатива на индивидуалното спасително оборудване |
1.1.2006 г. |
||
|
Спасително оборудване |
За пътнически плавателни съдове, оборудвани с колективно спасително оборудване съгласно член 15.09, параграф 5 преди 1.1.2005 г., това оборудване се смята за алтернатива на индивидуалното спасително оборудване За пътнически плавателни съдове, оборудвани с колективно спасително оборудване съгласно член 15.09, параграф 6 преди 1.1.2005 г., това оборудване се смята за алтернатива на индивидуалното спасително оборудване до издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
1.1.2006 г. |
||
|
параграф 5, букви б) и в) |
Достатъчно места за сядане, плавателност от поне 750 N |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
буква е) |
Стабилно равновесие и подходящи приспособления за хващане |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
буква и) |
Подходящи средства за евакуация от местата за евакуация към спасителните салове |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 9 |
Проверка на спасителното оборудване според указанията на производителя |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 10 |
Оборудване на корабната лодка с двигател и прожектор |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 11 |
Носилка |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността |
1.1.2006 г. |
|
|
Електрическо оборудване |
|
1.1.2006 г. |
||
|
15.10, параграф 2 |
Член 9.16, параграф 3 да важи и за пасажите и помещенията за почивка за пътниците |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 3 |
Достатъчно аварийно осветление |
Аварийно осветление при НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 4 |
Авариен захранващ агрегат |
При пътнически плавателни съдове за дневно пътуване c LWL от 25 m или по-малко разпоредбата важи при НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
буква е) |
Аварийно захранване за прожекторите съгласно член 10.02, параграф 2, буква и) |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
буква и) |
Аварийно захранване за асансьорите и повдигателното оборудване съгласно член 15.06, параграф 9, второ изречение |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 6 |
Изисквания към аварийния захранващ агрегат |
|
1.1.2006 г. |
|
|
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
1.1.2006 г. |
||
|
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
1.1.2006 г. |
||
|
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
1.1.2006 г. |
||
|
15.11 |
Противопожарна защита |
|
1.1.2007 г. |
|
|
параграф 1 |
Годност на материалите и частите за противопожарна защита |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
15.11, параграф 2 |
Конструкция на разделителните стени |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 3 |
Боите, лаковете и другите продукти за обработка на повърхностите, както и покритията за палуби, използвани в помещенията, с изключение на машинните отделения и складовите помещения, са труднозапалими |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2015 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 4 |
Таваните на салоните и покритията на стените следва да са произведени от негорим материал |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 5 |
Мебелите и арматурата в сборните пунктове следва да са произведени от негорим материал |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 6 |
Изпробвани съгласно Кодекса |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 7 |
Изолационни материали в салоните да са незапалими |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 8, букви а), б) и в), второ изречение и буква г) |
Изисквания към вратите в разделителните стени |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 9 |
Стени |
При плавателни съдове с кабини без автоматични системи за разпръскване на вода под налягане краищата на стените между кабините: |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 10 |
Вертикални разделителни стени |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 12, второ изречение |
Стълби от стомана или друг еквивалентен незапалим материал |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 13 |
Обвиване на вътрешните стълби със стени съгласно параграф 2 |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 14 |
Системи за вентилация и подаване на въздух |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 15 |
Системи за вентилация в камбузите и печки с екстрактори |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 16 |
Центрове за управление, стълбищни клетки и системи за изтегляне на дим |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 17 |
Пожароизвестителна система |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
15.12, параграф 1 |
Преносими пожарогасители |
За плавателни съдове за дневни пътувания: НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 2 |
Система от хидранти |
Втората пожарогасителна помпа: НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 4 |
Вентили на хидрантите |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 5 |
Осово свързана макара |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 6 |
Материали, обезопасени срещу отказ |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 7 |
Избягване възможността тръбите и хидрантите да замръзнат |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 8, буква б) |
Независимо управление на пожарозагасителни помпи |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
буква г) |
Инсталиране на пожарозагасителни помпи |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 9 |
Пожарозагасителни помпи в машинните отделения |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
15.12, параграф 9 |
Пожарогасителната система в машинните отделения е изработена от стомана или е с равностойни свойства |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. Преходният период не важи по отношение на пътническите плавателни съдове, които са били построени след 31.12.1995 г., корпусът на които е направен от дърво, алуминий или пластмаса, а машинните им отделения не са направени от материал съгласно член 3.04, параграфи 3 и 4. |
1.1.2006 г. |
|
|
15.13 |
Организация на безопасността |
За плавателни съдовете за дневни пътувания: НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността |
1.1.2006 г. |
|
|
15.14, параграф 1 |
Съоръжения за събиране и обезвреждане на отработена вода |
За плавателни съдове с кабини с не повече от 50 койки и за плавателни съдове за дневно пътуване: при НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 2 |
Изисквания към цистерните за събиране на отпадъчни води |
За плавателни съдове с кабини с не повече от 50 койки и за плавателни съдове за дневно пътуване с не повече от 50 пътници: при НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
15.15 |
Дерогации за някои видове плавателни съдове |
|
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 1 |
Устойчивост след повреда |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2045 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 4 |
(Оставен свободен) |
|
|
|
|
параграф 5 |
Оборудван с корабна лодка, платформа или еквивалентна инсталация |
За пътническите плавателни съдове, лицензирани за не повече от 250 пътници или 50 койки: при НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
параграф 6 |
Оборудван с корабна лодка, платформа или еквивалентна инсталация |
За пътническите плавателни съдове, лицензирани за не повече от 250 пътници или 50 койки: при НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
15.15, параграф 9, буква а) |
Алармени системи за инсталации с втечнен газ |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението по член 14.15 |
1.1.2006 г. |
|
|
буква б) |
Колективни спасителни средства съгласно член 15.09, параграф 5 |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2010 г. |
1.1.2006 г. |
|
Член 24.07
(Оставен свободен)
ГЛАВА 24а
ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ПЛАВАЩИТЕ СРЕДСТВА, КОИТО НЕ ПЛАВАТ ВЪВ ВОДНИТЕ ПЪТИЩА ОТ ЗОНА R
Член 24а.01
Прилагане на преходни разпоредби по отношение плавателни съдове, които вече са в експлоатация и валидност на предишни удостоверения на Общността
1. Следните разпоредби важат по отношение на:
|
а) |
плаващи средства, за които удостоверение на Общността е било издадено първоначално преди 30 декември 2008 г.; и |
|
б) |
плаващи средства, които са получили друг лиценз за движение преди 30 декември 2008 г., |
които не плават във водните пътища от зона R.
2. Трябва да се докаже, че тези плаващи средства съответстват на разпоредбите на глави 1—12 от приложение II към Директива 82/714/ЕИО към датата, на която се издава удостоверението за плавателен съд или другият лиценз за движение.
3. Удостоверенията на Общността, издадени преди 30 декември 2008 г., остават валидни до датите на изтичане на срока им, посочени в тях. Член 2.09, параграф 2 остава приложим.
Член 24а.02
Дерогации за плаващите средства, които вече са в експлоатация
1. Без да се накърняват разпоредбите на членове 24а.03 и 24а.04 плаващите средства, които не съответстват изцяло на изискванията на настоящата директива, са оборудвани да съответстват на разпоредбите, които влизат в сила след издаването за първи път на техните удостоверения на Общността или другите лицензи за движение в съответствие с преходните разпоредби, посочени в таблицата по-долу.
2. За таблицата по-долу важат следните определения:
|
— |
НЗР: разпоредбата не се прилага за плаващи средства, които вече са в експлоатация, освен ако въпросните части не се заменят или реконструират, т.е. разпоредбата важи само по отношение на Новопостроени плаващи средства и по отношение на Замяната или Реконструкцията на въпросните части или пространства. В случай че съществуващи части се заменят от заместващи части с използване на същата технология и те са от същия вид, това не съставлява замяна (З) по смисъла на преходните разпоредби. |
|
— |
„Издаване или подновяване на удостоверението на Общността“: разпоредбата се прилага при следващото издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2008 г. Ако валидността на удостоверението изтича между 30 декември 2008 г. и деня преди 30 декември 2009 г., това изискване става задължително само след 30 декември 2009 г. |
|
Членове и параграфи |
Съдържание |
Краен срок и бележки |
|
ГЛАВА 3 |
||
|
3.03, параграф 1, буква а) |
Положение на таранната преграда |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2049 г. |
|
3.03, параграф 2 |
Помещения за живеене |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2024 г. |
|
3.03, параграф 2 |
Оборудване за безопасност |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2029 г. |
|
3.03, параграф 4 |
Газонепроницаемо отделяне |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2024 г. |
|
3.03, параграф 5, втора алинея |
Контрол на вратите в кърмовите прегради |
|
|
3.03, параграф 7 |
Котвите да не стърчат в носовите части на плавателни съдовете |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2049 г. |
|
3.04, параграф 3, второ изречение |
Изолация в машинните отделения |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверение на Общността |
|
3.04, параграф 3, трето и четвърто изречение |
Отвори и заключващи устройства |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверение на Общността |
|
3.04, параграф 6 |
Изходи от машинните отделения |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2049 г. |
|
ГЛАВА 4 |
||
|
4.04 |
Товарни маркировки |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2024 г. |
|
ГЛАВА 5 |
||
|
5.06, параграф 1, първо изречение |
Минимална скорост |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2049 г. |
|
ГЛАВА 6 |
||
|
6.01, параграф 1 |
Маневреност, както се изисква съгласно глава 5 |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2049 г. |
|
параграф 3 |
Постоянен крен и околни температури |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2024 г. |
|
6.01, параграф 7 |
Проектиране на балера на руля |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2029 г. |
|
6.02, параграф 2 |
Една операция, достатъчна за управление на второ задвижващо звено |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2024 г. |
|
параграф 3 |
Маневреността, както се изисква съгласно глава 5, осигурена с второ задвижващо звено/ръчно задвижване |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2049 г. |
|
6.03, параграф 1 |
Свързване на други потребители към задвижващото звено на хидравличната рулева апаратура |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2024 г. |
|
параграф 2 |
Отделни хидравлични цистерни |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2024 г. |
|
6.05, параграф 1 |
Колелото на ръчното задвижване да не се задвижва от силовото задвижващо звено |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2024 г. |
|
6.06, параграф 1 |
Две независими системи за задействане |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2029 г. |
|
6.07, параграф 2, буква а) |
Контролни устройства за нивото в хидравличния резервоар и работното налягане |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2024 г. |
|
буква д) |
Наблюдение на буферните устройства |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверение на Общността |
|
6.08, параграф 1 |
Изисквания към електрическото оборудване съгласно член 9.20 |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2029 г. |
|
ГЛАВА 7 |
||
|
7.02, параграфи от 2 до 7 |
Безпрепятствена видимост от рулевата рубка, с изключение на следните раздели: |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2049 г. |
|
7.02, параграф 3, втора алинея |
Безпрепятствена видимост по обичайната ос на наблюдение на рулевия |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2029 г. |
|
параграф 5 |
Минимално предаване на светлина от покритието |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2024 г. |
|
7.03, параграф 7 |
Изключване на системите за тревога |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверение на Общността |
|
параграф 8 |
Автоматично превключване към друг източник на енергия |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2024 г. |
|
7.04, параграф 1 |
Управление на главните двигатели и рулевите системи |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверение на Общността |
|
7.04, параграф 2 |
Управление на главните двигатели |
Освен ако рулевата рубка не е била пригодена за управление от едно лице с радиолокатор: най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2049 г., ако посоката на движение може да се постигне директно; 30 декември 2024 г. за останалите двигатели |
|
7.09 |
Система за тревога |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2024 г. |
|
7.12, първи параграф |
Спускаеми рулеви рубки |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверение на Общността. Без автоматично спускане: най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2049 г. |
|
втори и трети параграф |
|
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверение на Общността |
|
ГЛАВА 8 |
||
|
8.01, параграф 3 |
Само двигатели с вътрешно горене използващи горива с точка на възпламеняване над 55 °С |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2029 г. |
|
8.02, параграф 1 |
Обезопасяване на двигателите срещу случайно запалване |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2024 г. |
|
параграф 4 |
Автоматична защита на частите на двигателите |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността |
|
8.03, параграф 2 |
Контролни устройства |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2024 г. |
|
параграф 3 |
Автоматична защита от превишение на оборотите |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2024 г. |
|
параграф 5 |
Проектиране на отворите на валовете |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2029 г. |
|
8.05, параграф 1 |
Стоманени цистерни за течни горива |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2029 г. |
|
8.05, параграф 2 |
Автоматично затваряне на вентилите на цистерните |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверение на Общността |
|
параграф 3 |
Горивни цистерни не могат да се разполагат преди таранната преграда |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2024 г. |
|
параграф 4 |
Горивни цистерни и техните фитинги не могат да се разполагат над двигатели или изпускателни тръби |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2024 г. Дотогава, безопасното изливане на горивата следва да се осигурява с подходящи устройства |
|
параграф 6, от трето до пето изречение |
Монтаж и мерки на тръбите за проветряване и изпускателните тръби |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2024 г. |
|
параграф 7 |
Затварящото устройство следва да може да се задвижва от палубата |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2029 г. |
|
параграф 9, първо изречение |
Уредите за измерване на вместимостта да могат да се четат до равнището на максимално напълване |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2024 г. |
|
параграф 13 |
Контрол на равнището на напълване не само за основните двигатели, а също и за другите двигатели, необходими за безопасна експлоатация на плавателния съд |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2029 г. |
|
8.06 |
Съхранение на смазочно масло, тръби и принадлежности |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2049 г. |
|
8.07 |
Съхранение на масла, използвани в силови трансмисии, системи за управление и задвижване и отопление, тръби и принадлежности |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2049 г. |
|
8.08, параграф 8 |
Обикновено спирателно устройство не е достатъчно за свързване на местата за баласт с дренажните тръби на трюмовете, които могат да приемат баласт. |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2024 г. |
|
8.08, параграф 9 |
Измервателни устройства в трюмовете |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2024 г. |
|
8.09, параграф 2 |
Съоръжения за събиране на нефтосъдържащи води и съхранение на отработени масла |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2024 г. |
|
8.10, параграф 3 |
Ограничение за емисиите от 65 dB(A) при неподвижни плаващи средства |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2029 г. |
|
ГЛАВА 9 |
||
|
9.01, параграф 1, второ изречение |
Съответни документи, които се представят на инспекционния орган |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2049 г. |
|
9.01, параграф 2, второ тире |
Схемите на превключванията за главното разпределително табло, аварийното разпределително табло и разпределителният щит да се съхраняват на борда |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2024 г. |
|
параграф 3 |
Температури на средата вътре и на палубата |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2024 г. |
|
9.02, параграфи от 1 до 3 |
Системи за електрозахранване |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2024 г. |
|
9.03 |
Защита от физически допир, попадане на твърди предмети и влизане на вода |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2029 г. |
|
9.05, параграф 4 |
Напречни сечения за заземяващите проводници |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2029 г. |
|
9.11, параграф 4 |
Ефективна система за вентилация, когато акумулаторите се поставят в затворен отсек, кутия или шкаф |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверение на Общността |
|
9.12 |
Разпределителни устройства |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2029 г. |
|
9.12, параграф 3, буква б) |
Детектор за заземяване, пригоден да подава видим и звуков алармен сигнал |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2024 г. |
|
9.13 |
Аварийни прекъсвачи |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2024 г. |
|
9.14 |
Арматура на инсталациите |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2029 г. |
|
9.14, параграф 3, второ изречение |
Забрана на еднополюсни прекъсвачи в перални, бани, миялни и други помещения с мокри приспособления |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2024 г. |
|
9.15, параграф 2 |
Минимално напречно сечение от 1,5 mm2 на кабел |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2024 г. |
|
параграф 10 |
Кабелите, свързани със спускаемите рулеви рубки |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2024 г. |
|
9.16, параграф 3, второ изречение |
Втори вериги |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2029 г. |
|
9.19 |
Системи за тревога и системи за безопасност та механичното оборудване |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2029 г. |
|
9.20 |
Електронно оборудване |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2049 г. |
|
9.21 |
Електромагнитна съвместимост |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2049 г. |
|
ГЛАВА 10 |
||
|
10.01 |
Котвено оборудване |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2024 г. |
|
10.02, параграф 2, буква а) |
Удостоверение за въжетата за швартоване и другите въжета |
Първото въже, което следва да се замени на плавателния съд: НЗР, най-късно до 30 декември 2024 г. Второто и третото въже: 30 декември 2029 г. |
|
10.03, параграф 1 |
Европейски стандарт |
При замяна, най-късно до 30 декември 2024 г. |
|
параграф 2 |
Пригоденост за пожари клас А, В и С |
При замяна, най-късно до 30 декември 2024 г. |
|
параграф 4 |
Съотношение на съдържанието на СО2 и размера на помещението |
При замяна, най-късно до 30 декември 2024 г. |
|
10.03а |
Неподвижно монтирани пожарогасителни системи в помещенията за живеене, рулевите рубки и пространствата за пътници |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2049 г. |
|
10.03б |
Неподвижно монтирани пожарогасителни системи в машинните, котелните и помпените отделения |
Постоянните пожарогасителни системи с СО2, монтирани преди 1 октомври 1985 г., могат да останат в употреба до издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2049 г., ако отговарят на изискванията на член 13.03 от приложение II към Директива 82/714/ЕИО |
|
10.04 |
Прилагане на европейски стандарти по отношение на гумените лодки |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2029 г. |
|
10.05, параграф 2 |
Надуваеми спасителни жилетки |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2024 г. Спасителните жилетки, които са се намирали на борда към 30 декември 2008 г., могат да се използват до подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2024 г. |
|
ГЛАВА 11 |
||
|
11.02, параграф 4 |
Оборудване на външните краища на палуби, странични палуби и работни места |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2029 г. |
|
11.04 |
Странични палуби |
Първото издаване или подновяване на удостоверението на Общността (20) след 30 декември 2049 г., когато са по-големи от 7,30 m |
|
11.05, параграф 1 |
Достъп до работните места |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2049 г. |
|
параграфи 2 и 3 |
Врати и входове, изходи и пасажи, където има повече от 0,50 m разлика в равнището на пода |
При издаване или подновяване на удостоверение на Общността |
|
параграф 4 |
Стълбища в работните пространства, където постоянно има хора |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2049 г. |
|
11.06, параграф 2 |
Изходи и аварийни изходи |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2049 г. |
|
11.07, параграф 1, второ изречение |
Стълби, стъпала и подобни приспособления |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2049 г. |
|
параграфи 2 и 3 |
|
При издаване или подновяване на удостоверение на Общността |
|
11.10 |
Трюмни люкове |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2024 г. |
|
11.11 |
Лебедки |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2024 г. |
|
11.12, параграфи от 2 до 6 и от 8 до 10 |
Кранове: табелка на производителя, максимален допустим товар, предпазни устройства, тест с изчисления, проверка от експерти, удостоверения на бода |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2029 г. |
|
11.13 |
Съхранение на запалими течности |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверение на Общността |
|
ГЛАВА 12 |
||
|
12.01, параграф 1 |
Помещения за живеене за лицата, обичайно настанени на борда |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2049 г. |
|
12.02, параграф 3 |
Разположение на подовете |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2049 г. |
|
параграф 4 |
Всекидневни и спални помещения |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2049 г. |
|
12.02, параграф 5 |
Височина на помещенията за живеене |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2029 г. |
|
параграф 6 |
Височина на таваните в помещенията за живеене |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2049 г. |
|
параграф 8 |
Свободна площ в помещенията за живеене за общо ползване |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2049 г. |
|
параграф 9 |
Кубически обем на помещенията |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2049 г. |
|
параграф 10 |
Обем въздух на човек |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2049 г. |
|
параграф 11 |
Размери на вратите |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2049 г. |
|
параграф 12, букви а) и б) |
Разположение на стълбите |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2049 г. |
|
параграф 13 |
Тръби, пренасящи опасни газове или течности |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2049 г. |
|
12.03 |
Санитарни съоръжения |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2049 г. |
|
12.04 |
Камбузи |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2049 г. |
|
12.05 |
Питейна вода |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността |
|
12.06 |
Отопление и вентилация |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2049 г. |
|
12.07, параграф 1, второ изречение |
Други помещения за живеене |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2049 г. |
|
ГЛАВА 15 |
||
|
|
Пътнически плавателни съдове |
Виж член 8 от настоящата директива |
|
ГЛАВА 15а |
||
|
|
Пътнически ветроходни плавателни съдове |
Виж член 8 от настоящата директива |
|
ГЛАВА 16 |
||
|
16.01, параграф 2 |
Специални лебедки или равностойни свързващи устройства |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2049 г. |
|
параграф 3, последно изречение |
Изисквания към задвижващите звена |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2049 г. |
|
ГЛАВА 17 |
||
|
|
Плаващи средства |
Виж член 8 от настоящата директива |
|
ГЛАВА 21 |
||
|
|
Развлекателни плавателни съдове |
Виж член 8 от настоящата директива |
|
ГЛАВА 22б |
||
|
22б.03 |
Второ независимо задвижващо звено на рулевата система |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2029 г. |
Член 24а.03
Дерогации за плаващи средства, построени преди 1 януари 1985 г.
1. В допълнение към разпоредбите от член 24а.02, плаващите средства, които са били построени преди 1 януари 1985 г., могат да бъдат освободени от следните разпоредби при условията, посочени в колона 3 на таблицата по-долу, при условие че безопасността на плавателния съд и неговият екипаж ще бъдат осигурени по подходящ начин.
2. За таблицата по-долу важат следните определения:
|
— |
„НЗР“: разпоредбата не се прилага за плаващи средства, които вече са в експлоатация, освен ако въпросните части не се заменят или реконструират, т.е. разпоредбата важи само по отношение на Новопостроени плавателни съдове и по отношение на Замяната или Реконструкцията на въпросните части или пространства. В случай че съществуващи части се заменят от заместващи части с използване на същата технология и те са от същия вид, това не съставлява замяна (З) по смисъла на преходните разпоредби. |
|
— |
„Издаване или подновяване на удостоверението на Общността“: разпоредбата се прилага при следващото издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2008 г. Ако валидността на удостоверението изтича между 30 декември 2008 г. и деня преди 30 декември 2009 г., това изискване става задължително само след 30 декември 2009 г. |
|
Член и параграф |
Съдържание |
Краен срок и бележки |
|
ГЛАВА 3 |
||
|
3.03, параграф 1 |
Водонепроницаеми таранни прегради |
НЗР |
|
3.03, параграф 2 |
Помещения за живеене, оборудване за безопасност |
НЗР |
|
3.03, параграф 5 |
Отвори във водонепроницаемите прегради |
НЗР |
|
3.04, параграф 2 |
Повърхности на цистерните |
НЗР |
|
3.04, параграф 7 |
Максимално допустимо равнище на силата на звука в машинните отделения |
НЗР |
|
ГЛАВА 4 |
||
|
4.01 |
Разстояние на безопасност |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2019 г. |
|
4.02 |
Надводен борд |
НЗР |
|
ГЛАВА 6 |
||
|
6.01, параграф 3 |
Изисквания към рулеватаа система |
НЗР |
|
ГЛАВА 7 |
||
|
7.01, параграф 2 |
Максимално допустимо равнище на силата на звука в рулевата рубка |
НЗР |
|
7.05, параграф 2 |
Контрол на навигационните светлини |
НЗР |
|
7.12 |
Спускаеми рулеви рубки |
НЗР |
|
ГЛАВА 8 |
||
|
8.01, параграф 3 |
Забрана на определени течни горива |
НЗР |
|
8.04 |
Система за отвеждане отработените газове на двигателя |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността |
|
8.05, параграф 13 |
Алармено устройство за нивото на горивото |
НЗР |
|
8.08, параграф 2 |
Оборудване с осушителни помпи |
НЗР |
|
8.08, параграфи 3 и 4 |
Диаметър и минимален капацитет на осушителните помпи |
НЗР |
|
8.08, параграф 5 |
Самозадействащи се осушителни помпи |
НЗР |
|
8.08, параграф 6 |
Оборудване с прецеждащи устройства |
НЗР |
|
8.08, параграф 7 |
Автоматично затваряща се арматура за кърмата |
НЗР |
|
8.10, параграф 2 |
Шум, издаван от плаващо средство |
НЗР |
|
ГЛАВА 9 |
||
|
9.01, параграф 2 |
Сертификати за електрическото оборудване |
НЗР |
|
9.01, параграф 3 |
Монтаж на електрическото оборудване |
НЗР |
|
9.06 |
Максимално допустими натоварвания |
НЗР |
|
9.10 |
Генератори и мотори |
НЗР |
|
9.11, параграф 2 |
Акумулатори |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2029 г. |
|
9.12, параграф 2 |
Прекъсвачи, предпазители |
НЗР, най-късно при издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 30 декември 2029 г. |
|
9.14, параграф 3 |
Едновременно прекъсване |
НЗР |
|
9.15 |
Кабели |
НЗР |
|
9.16, параграф 3 |
Осветление в машинните отделения |
НЗР |
|
9.17, параграф 1 |
Табла за навигационните светлини |
НЗР |
|
9.17, параграф 2 |
Захранване на навигационните светлини |
НЗР |
|
ГЛАВА 10 |
||
|
10.01, параграф 9 |
Котвени лебедки |
НЗР |
|
10.04, параграф 1 |
Надуваеми лодки по стандарт |
НЗР |
|
10.05, параграф 1 |
Спасителни кръгове по стандарт |
НЗР |
|
10.05, параграф 2 |
Спасителни жилетки по стандарт |
НЗР |
|
ГЛАВА 11 |
||
|
11.11, параграф 2 |
Обезопасяване на лебедките |
НЗР |
|
ГЛАВА 12 |
||
|
12.02, параграф 13 |
Тръби, пренасящи опасни газове и течности |
НЗР |
Член 24а.04
Други дерогации
В случай че прилагането на разпоредбите от настоящата глава след изтичане на действието на преходните разпоредби се окаже трудно на практика или води до неоправдано високи разходи, контролният орган има право да разреши дерогация от тези разпоредби на база препоръките на Комитета. Тези дерогации се записват в удостоверението на Общността.
(1) Когато уредите отделят големи количества топлина: IP 12.
(2) Когато уредите или таблата нямат такъв вид защита, местоположенията им съответстват на условията за такъв вид защита.
(3) Електрическото оборудване е с одобрен вид защита, в съответствие със:
|
а) |
европейски стандарти EN 50014:1997; 50015:1998; 50016:2002; 50017:1998; 50018:2000; 50019:2000 и 50020:2002; или |
|
б) |
публикация на IEC 60079 към 1 октомври 2003 г. |
(4) Когато това напрежение идва от мрежи с по-високо напрежение, използва се галванично отделяне (предпазен трансформатор).
(5) Всички полюси на вторичната верига са изолирани от земята.
(6) Разделителните стени между салоните на вътрешните сборни пунктове съответстват на тип А0, но външните сборни пунктове — само на тип В15.
(7) Разделителните стени между салоните и вътрешните сборни пунктове съответстват на тип А 30, но външните сборни пунктове — само на тип В15.
(8) Разделителните стени между кабините, разделителните стени между кабините и коридорите и вертикалните разделителни стени, разделящи салоните съгласно параграф 10, отговарят на тип В15 за помещения, снабдени с разпръсквателни системи под налягане В0.
(9) Разделителните стени между двигателните отделения съгласно членове 15.07 и 15.10, параграф 6 съответстват на тип А 60; в останалите случаи те отговарят на тип А0.
(10) В15 е достатъчно за разделителни стени между камбузи, от една страна, и хладилни помещения и складове за храна, от друга страна.
(11) Разделителните стени между салоните и вътрешните сборни пунктове съответстват на Тип А0, но външните сборни пунктове — само на тип В15.
(12) Разделителните стени между салоните и вътрешните сборни пунктове съответстват на Тип А30, но външните сборни пунктове — само на тип В15.
(13) Разделителните стени между кабините, разделителните стени между кабините и коридорите и вертикалните разделителни стени, разделящи салоните, съгласно параграф 10, съответстват на тип В15 за помещения, снабдени с разпръсквателни системи под налягане В0.
(14) Разделителните стени между двигателните отделения съгласно членове 15.07 и 15.10, параграф 6, съответстват на тип А 60; в останалите случаи те съответстват на тип А0.
(*) Разстоянието от салинга до палубата.
(**) Разстоянието от реята до палубата.
(***) Диаметър на стенга на равнището на обкова.
(****) Обща дължина на бушприта.
(*****) Обща дължина на утлегара.
(******) Обща дължина на грот-гика.
(*******) Обща дължина на гафела
(********) Разстояние от топа или салинга до палубата.
(*********) Разстояние от топа или салинга до палубата.
(15) ОВ L 207, 23.7.1998 г., стр. 1. Директива, изменена с Директива 98/79/ЕО (ОВ L 331, 7.12.1998 г., стр. 1).
(16) ОВ L 164, 30.06.1994 г., стр. 15, Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 г.
(**********) Секциите от трюмовете, в които има открити повърхности, изложени на вода се получават от надлъжното и/или напречно водонепроницаемо разделяне, което води до формиране на независими секции.
|
1. |
Постоянните пожарогасителни системи с СО2, монтирани преди 1 октомври 1980 г., могат да останат в употреба до издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2035 г., ако отговарят на изискванията на член 7.03, параграф 5 от Регламента за проверка на корабите по р. Рейн, в сила от 1 април 1976 г. |
|
2. |
Постоянните пожарогасителни системи с СО2, монтирани между 1 април 1992 г. и 31 декември 1994 г., могат да останат в употреба до издаване или подновяване на разрешително на Общността след 1.1.2035 г., ако съответстват на изискванията на член 7.03, параграф 5 от Регламента за проверка на корабите по р. Рейн в сила от 31 декември 1994 г. |
|
3. |
Препоръките на CCNR, издадени между 1 април 1992 г. и 31 декември 1994 г. относно член 7.03, параграф 5 от Регламента за проверка на корабите по р. Рейн в сила от 31 декември 1994 г., остават валидни до издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2035 г. |
|
4. |
Член 10.03б, параграф 2, буква а) се прилага до издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2035 г. само ако тези инсталации са били монтирани на кораби, построени след 1 октомври 1992 г. |
(18) Разпоредбата важи по отношение на кораби, построени след 31 декември 1994 г., и на действащите кораби, при следното условие:
Изискванията на член 11.04 трябва да бъдат спазени, когато се обновява цялата трюмна площ.
В случай на реконструкция, променяща чистата ширина на палубния проход, която обхваща цялата дължина на палубния проходи,
|
а) |
член 11.04 се прилага, когато се намалява чистата широчина на палубния проход до височина преди реконструкцията от 0,90 m или чистата ширина над тази височина, |
|
б) |
чистата ширина на страничната палуба до височина преди реконструкцията от 0,90 m или чистата широчина над тази височина не трябва да са по-малки от размерите, посочени в член 11.04. |
|
1. |
Постоянните пожарогасителни системи с СО2, монтирани между 1 януари 1995 г. и 31 март 2003 г., остават разрешени до издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2035 г., ако отговарят на изискванията на член 10.03, параграф 5 от Регламента за проверка на корабите по р. Рейн, както са били в сила от 31 март 2002 г. |
|
2. |
Препоръките на Централната комисия за корапоблаване по р. Рейн, издадени между 1 януари 1995 г. и 31 март 2002 г. относно член 10.03, параграф 5 от Регламента за проверка на корабите по р. Рейн, както е бил в сила от 31 март 2002 г., остават валидни до издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2035 г. |
|
3. |
Член 10.05, параграф 2, буква а) се прилага до издаване или подновяване на удостоверението на Общността след 1.1.2035 г. само ако тези инсталации са били монтирани на кораби, заложени след 1 октомври 1992 г. |
(20) Разпоредбата се отнася за кораби, построени 2 години след датата на влизане в сила на настоящата директива и на действащите кораби, при следните условия:
Изискванията на член 11.04 се прилагат, когато се обновява цялата трюмна площ.
В случай че реконструкция, променяща чистата ширина на страничната палуба, обхване цялата дължина на страничните палуби:
|
а) |
член 11.04 се прилага, ако се намалява чистата ширина на страничната палуба до височина преди реконструкцията от 0,90 m или чистата ширина над тази височина, |
|
б) |
чистата ширина на страничната палуба до височина преди реконструкцията от 0,90 m или чистата ширина над тази височина не са по-малки, отколкото мерките, посочени в член 11.04. |
Допълнение I
Предупредителни знаци
|
Фигура 1 Вход за външни лица забранен |
|
Цветове: червено/бяло/черно |
|
Фигура 2 Забранено паленето на огън и пушенето |
|
Цветове: червено/бяло/черно |
|
Фигура 3 Пожарогасител |
|
Цветове: червено/бяло |
|
Фигура 4 Предупреждение за обща опасност |
|
Цветове: черно/жълто |
|
Фигура 5 Маркуч за гасене на пожар |
|
Цветове: червено/бяло |
|
Фигура 6 Пожарогасителна инсталация |
|
Цветове: червено/бяло |
|
Фигура 7 Да се носят предпазни средства против шум |
|
Цветове: синьо/бяло |
|
Фигура 8 Комплект за първа помощ |
|
Цветове: зелено/бяло |
Реално използваните символи може леко да се различават или да бъдат по-подробни от графичните изображения в настоящото допълнение, стига значението да не бъде променено и разликите и промените да не го правят неразбираемо.
Допълнение II
Административни инструкции
|
1. |
: |
Изисквания към способността за отбягване на препятствия и извършване на поворот |
|
2. |
: |
Изисквания относно предписаната минимална скорост, възможност за спиране и движение на заден ход |
|
3. |
: |
Изисквания към системите и устройствата за свързване за плаващи средства, които тласкат или биват тласкани във фиксирана композиция |
|
4. |
: |
Измервания на шума |
|
5. |
: |
Специални котви с намалена маса |
|
6. |
: |
Якост на водонепроницаемите бордови илюминатори |
|
7. |
: |
Изисквания към автоматичните системи за разпръскване на вода под налягане |
|
8. |
: |
Издаване на корабно удостоверение |
|
9. |
: |
Цистерни за гориво на плаващите средства |
|
10. |
: |
Минимална дебелина на корпуса за баржите |
|
11. |
: |
Съоръжения за събиране на отработено масло |
|
12. |
: |
Движение на плавателния съд на собствен ход |
|
13. |
: |
Подходяща пожароизвестителна система |
|
14. |
: |
Доказване на плавателността, баланса и устойчивостта на отделните части на плавателния съд |
|
15. |
: |
Оборудване за плавателни съдове, които се експлоатират с минимален екипаж |
|
16. |
: |
Електрически кабели |
|
17. |
: |
Видимост на рулевата рубка |
ПРИЛОЖЕНИЕ III
ОБЛАСТИ НА ВЪЗМОЖНИТЕ ДОПЪЛНИТЕЛНИ ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕТЕ ПО ВЪТРЕШНИ ВОДНИ ПЪТИЩА ОТ ЗОНИ 1 И 2
Допълнителните технически изисквания, приети от държава-членка съгласно член 5, параграф 1 от настоящата директива по отношение на плаващите средства, движещи се в зони 1 и/или 2 на територията на тази държава-членка, се ограничават до следните области:
|
1. |
Дефиниции
|
|
2. |
Устойчивост
|
|
3. |
Разстояние на безопасност и надводен борд
|
|
4. |
Водонепроницаемост на отворите в корпуса и надстройките
|
|
5. |
Оборудване
|
|
6. |
Допълнителни разпоредби за пътническите плавателни съдове
|
|
7. |
Състави от плавателни съдове и контейнерен транспорт
|
ПРИЛОЖЕНИЕ IV
ОБЛАСТИ НА ВЪЗМОЖНО ЗАНИЖАВАНЕ НА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕТЕ ПО ВЪТРЕШНИ ВОДНИ ПЪТИЩА ОТ ЗОНИ 3 И 4
Всички занижени изисквания, допускани от държава-членка съгласно член 5, параграф 7 от настоящата директива за плавателни съдовете по вътрешни водни пътища от зони 3 и 4, се ограничават в следните области:
|
|
Зона 3
|
|
|
Зона 4
|
ПРИЛОЖЕНИЕ V
ОБРАЗЕЦ НА УДОСТОВЕРЕНИЕ НА ОБЩНОСТТА ЗА ВЪТРЕШНО КОРАБОПЛАВАНЕ
Част I
ОБРАЗЕЦ НА УДОСТОВЕРЕНИЕ НА ОБЩНОСТТА ЗА ВЪТРЕШНО КОРАБОПЛАВАНЕ
Част II
ОБРАЗЕЦ НА ДОПЪЛНИТЕЛНО УДОСТОВЕРЕНИЕ НА ОБЩНОСТТА ЗА ВЪТРЕШНО КОРАБОПЛАВАНЕ
Част III
ОБРАЗЕЦ НА ВРЕМЕННО УДОСТОВЕРЕНИЕ НА ОБЩНОСТТА ЗА ВЪТРЕШНО КОРАБОПЛАВАНЕ
ПРИЛОЖЕНИЕ VI
ОБРАЗЕЦ НА РЕГИСТЪР НА УДОСТОВЕРЕНИЯ НА ОБЩНОСТТА ЗА ВЪТРЕШНО КОРАБОПЛАВАНЕ
ПРИЛОЖЕНИЕ VII
КЛАСИФИКАЦИОННИ ОРГАНИЗАЦИИ
СЪДЪРЖАНИЕ
|
Част I: |
Критерии за одобряване на организациите по класификация |
|
Част II: |
Процедура за одобряване на организациите по класификация |
|
Част III: |
Списък на одобрените класификационни организации |
Част I
Критерии за одобряване на организациите по класификация
Организациите по класификация, кандидатстващи за одобрение съгласно член 10 от настоящата директива, отговарят на следните критерии:
|
1. |
Организацията по класификация е в състояние да докаже с документи продължителен опит в оценката на проектите и конструкциите на плавателни съдовете за вътрешни водни пътища, включително и на плавателни съдовете за превоз на опасни товари. Организацията по класификация разполага с подробни правила и разпоредби относно проектите, конструкциите и периодичните проверки на плавателни съдовете за вътрешни водни пътища, в това число и на плавателни съдовете за превоз на опасни товари, които са публикувани най-малкото на нидерландски, английски, френски или немски езици и се осъвременяват и усъвършенстват постоянно чрез изследователски и развойни програми. Правилата и наредбите не противоречат на разпоредбите на правото на Общността или действащите международни договорености. |
|
2. |
Организацията по класификация ежегодно публикува регистъра си на плавателни съдовете; |
|
3. |
Организацията по класификация не е под контрола на корабособственици или корабостроители или на други лица, ангажирани на търговска основа с проектиране, изработка, оборудване, ремонт, експлоатация или застраховка на плавателни съдове. За своите постъпления организацията по класификация не зависи от едно единствено търговско предприятие. |
|
4. |
Централното управление на организацията по класификация или неин клон, упълномощен да издава решения и да действа във всички области, присъщи на нея съгласно разпоредбите относно превоза по вътрешни водни пътища, са разположени в една от държавите-членки; |
|
5. |
Организацията по класификация и нейните експерти имат добра репутация в областта на превоза по вътрешни водни пътища; експертите разполагат с доказателства за своите професионални способности. Те действат на отговорността на организацията по класификация; |
|
6. |
Организацията по класификация разполага със значителен технически, управленски, обслужващ, контролен и изследователски състав, съизмерим със задачите на класифицираните плавателни съдове и осигуряващ възможност за техническо развитие и осъвременяване на разпоредбите. Тя разполага с инспектори поне в една държава-членка; |
|
7. |
Организацията по класификация се ръководи от етичен кодекс; |
|
8. |
Организацията по класификация се ръководи и администрира по такъв начин, че да се осигури поверителност на информацията, изисквана от дадена държава-членка; |
|
9. |
Организацията по класификация е подготвена да предоставя съответна информация на държава-членка; |
|
10. |
Ръководството на организацията по класификация разполага с дефинирана и документирана политика и цели за ангажираност с качеството и осигурява тази политика да се разбира, прилага и поддържа на всички равнища в организацията по класификация; |
|
11. |
Организацията по класификация е подготвила и прилага и да поддържа ефикасна вътрешна система за качество, основана на съответните части от международно признати стандарти за качество и съответстваща на стандарти EN 45004 (инспекционни органи) и EN29001, както се тълкуват от системата по качеството на IACS и изискванията на схемата за удостоверяването му. Системата по качеството трябва да бъде сертифицирана от независим одиторски орган, признат от администрацията на държавата, в която организацията по класификация има централно управление или клон, както е предвидено в параграф 4 и която, inter alia, осигурява:
|
|
12. |
Системата по качеството се сертифицира от независим одиторски орган, признат от администрацията на държавата, в която организацията по класификация има централно управление или клон, както е предвидено в параграф 4; |
|
13. |
Организацията по класификация се задължава да приведе изискванията си в съответствие със съответните директиви на Европейския съюз и своевременно да предостави на Комитета цялата съответна информация; |
|
14. |
Организацията по класификация се задължава периодично да се консултира с вече одобрените класификационни организации, за да се гарантира еквивалентността на техните технически стандарти и на прилагането им и следва да приема участие в подготовката на нейните правила и разпоредби на представители на държава-членка и други заинтересовани страни. |
Част II
Процедура за одобряване на организациите по класификация
Решението за одобряване на класификационни организации съгласно член 10 от настоящата директива се взима от Комисията в съответствие с процедурата, упомената в член 19, параграф 2 от настоящата директива. Освен това трябва да се спази следната процедура:
|
1. |
До Комисията се подава заявление от представители на държавата, в която организацията по класификация има централно управление или клон, упълномощен да издава решения и да действа във всички области, присъщи на нея съгласно разпоредбите относно плавателни съдовете за вътрешни водни пътища. Освен това представителите на тази държава представят всичката информация и документация, необходими за удостоверяване, че критериите за одобрение са изпълнени; |
|
2. |
Всеки от членовете на Комитета може да изиска изслушване на въпросната класификационна организация или да се представи допълнителна информация или документация; |
|
3. |
Одобрение се отнема по подобен начин. Всеки от членовете на Комитета може да изиска одобрението да бъде отнето. Представителите на държавата, която иска отнемането, представят информацията и документацията, която подкрепя тяхното заявление; |
|
4. |
Когато приема решението си, Комисията взема под внимание решенията на Централната комисия по корабоплаването по река Рейн относно одобряване на въпросната класификационна организация. Преди да одобри класификационна организация, която не е била одобрена от Централната комисия по корабоплаването по река Рейн, Комисията се консултира със секретариата на Централната комисия; |
|
5. |
След всяко решение за одобряване на класификационна организация или за отнемане на одобрение, списъкът на одобрените организации се коригира; |
|
6. |
Комисията информира съответните класификационни организации за решенията си. |
Част III
Списък на одобрените класификационни организации
На база критериите, изложени в части I и II, понастоящем са одобрени следните класификационни организации, в съответствие с член 10 от настоящата директива:
|
1. |
Bureau Veritas, |
|
2. |
Germanisher Lloyd, |
|
3. |
Lloyd's Register of Shipping. |
До одобряването им съгласно части I и II организациите по класификация, които са признати, одобрени и упълномощени от държава-членка в съответствие с Директива 94/57/ЕО на Съвета от 22 ноември 1994 г., относно общи правила и стандарти за оправомощените организации за инспектиране и проверкана плавателни съдове и за съответните действия на морските администрации (1) понастоящем са одобрени съгласно член 10 от настоящата директива само по отношение на плавателни съдове, които оперират изключително по водните пътища на тази държава-членка.
(1) ОВ L 319, 12.12.1994 г., стр. 20. Директива, последно изменена с Директива 2002/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 324, 29.11.2002, стр. 53).
ПРИЛОЖЕНИЕ VIII
ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ПРОВЕРКИ
Член 1
В случай че властите при проверка установят, че удостоверението, съхранявано на борда на плавателния съд е невалидно или че плавателният съд не отговаря на изискванията, заложени в това удостоверение, но че тази невалидност или несъответствие на изискванията не представляват явна заплаха, корабособственикът или негов представител вземат всички необходими мерки за коригиране на положението. Органът, който е издал удостоверението или го е подновил последно, се уведомява в рамките на седем дни.
Член 2
Ако след проверката, упомената в член 1, властите установят, че удостоверение липсва или че плавателният съд представлява явна заплаха, те имат право да спрат плавателния съд от плаване, докато не бъдат взети мерките, необходими за поправяне на положението.
Те имат също правото да разпоредят мерки, които да позволят на плавателния съд да продължи плаването си по безопасен начин, по целесъобразност, след спиране на транспортната му операция до място, където може или да бъде проверен, или да бъде ремонтиран. Органът, който е издал удостоверението или го е подновил последно, се уведомява в рамките на седем дни.
Член 3
Държавата-членка, която е прекратила курса на плавателния съд или е уведомила собственика за намерението си да стори това, ако дефектите не бъдат отстранени, уведомява органа в държавата-членка, който е издал удостоверението или го е подновил последно, в рамките на седем дни за решението, което е взела или възнамерява да вземе.
Член 4
Всяко решение да се спре преминаването на плавателен съд, взето в рамките на мерки, приети за прилагане на настоящата директива, трябва подробно да описва съображенията, на базата на които е взето. То се съобщава на заинтересованата страна без отлагане, като в същото време последната се уведомява за процедурите за обжалване, до които може да прибегне съгласно законите на държавата-членка, както и за техните срокове.
ПРИЛОЖЕНИЕ IX
ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА СИГНАЛНИТЕ СВЕТЛИНИ, РАДАРНИТЕ ИНСТАЛАЦИИ И ИНДИКАТОРИТЕ НА СКОРОСТТА НА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПОВОРОТ
СЪДЪРЖАНИЕ
|
Част I: |
Изисквания по отношение на цвета и интензивността на светлините и одобряването на сигналните фенери за плавателни съдовете за вътрешните водни пътища |
|
Част II: |
Изисквания по отношение на условията за изпитване и одобряване на сигналните фенери за плавателни съдовете за вътрешните водни пътища |
|
Част III: |
Минимални изисквания и условия за изпитване на радарно оборудване, използвано за навигация на плавателни съдовете по вътрешни водни пътища |
|
Част IV: |
Минимални изисквания и условия за изпитване на индикаторите на скоростта на извършване на поворот, използвани за навигация на плавателни съдовете по вътрешни водни пътища |
|
Част V: |
Изисквания по отношение на монтажа и условията за изпитване на радарното оборудване и индикаторите на скоростта за извършване на поворот, използвани на плавателни съдовете по вътрешни водни пътища |
|
Част VI: |
Примерен списък на институтите, одобреното оборудване и одобрените фирми за неговото инсталиране |
ЧАСТ I
ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЦВЕТА И ИНТЕНЗИВНОСТТА НА СВЕТЛИНИТЕ И ОДОБРЯВАНЕТО НА СИГНАЛНИТЕ ФЕНЕРИ ЗА ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕТЕ ЗА ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА
CUPRINS
|
Глава 1 |
Дефиниции |
|
Член 1.01 |
Сигнални фенери |
|
Член 1.02 |
Сигнални светлини |
|
Член 1.03 |
Източници на светлина |
|
Член 1.04 |
Оптика |
|
Член 1.05 |
Филтър |
|
Член 1.06 |
Съотношение между lo, lB и t |
|
Глава 2 |
Изисквания по отношение на сигналните светлини |
|
Член 2.01 |
Цвят на сигналните светлини |
|
Член 2.02 |
Интензивност и обхват на сигналните светлини |
|
Член 2.03 |
Разсейване на сигналните светлини |
|
Глава 3 |
Изисквания по отношение на сигналните фенери |
|
Член 3.01 |
Технически изисквания |
|
Глава 4 |
Тестове, одобрения и маркировки |
|
Член 4.01 |
Изпитване за тип |
|
Член 4.02 |
Процедура за изпитване |
|
Член 4.03 |
Удостоверение за одобрение |
|
Член 4.04 |
Проверки на място |
|
Член 4.05 |
Маркировки |
|
Допълнение |
Образец на удостоверение за одобрение на сигнални фенери на плавателни съдове по вътрешни водни пътища |
ГЛАВА 1
ДЕФИНИЦИИ
Член 1.01
Сигнални фенери
1. „Фенер“ означава устройство за разпределяне на излъчването от изкуствен източник на светлина; той също така включва компонентите, необходими за филтриране, пречупване или отразяване на светлината и за поставяне на или боравене с източника на светлина.
2. Фенерите, предназначени за даване на сигнали на борда на плавателен съд, се наричат сигнални фенери.
Член 1.02
Сигнални светлини
1. „Сигнални светлини“ означава светлинните сигнали, излъчване от сигналните фенери.
2. „Топова светлина“ означава бяла светлина, видима в хоризонтална дъга от 225° и излъчваща еднороден непрекъснат лъч на 112°30′ от всяка страна, т.е. от носа до 22°30 по посока към кърмата от двете страни на бимса.
3. „Отличителни светлини“ означава зелената светлина на десния борд и червената на левия; всяка от тези светлини е видима в хоризонтална дъга от 112°30′ и излъчва еднороден непрекъснат лъч, т.е. от носа до 22°30 по посока към кърмата от двете страни на бимса.
4. „Кърмова светлина“ означава бяла светлина, видима в хоризонтална дъга от 135° и излъчваща еднороден непрекъснат лъч в сектор от 67°30 от всяка от двете страни на кърмата.
5. „Жълта кърмова светлина“ означава жълта светлина, видима в хоризонтална дъга от 135° и излъчваща еднороден непрекъснат лъч в сектор от 67°30 от всяка от двете страни на кърмата.
6. „Светлина, видима от всички посоки“ означава светлина, видима в хоризонтална дъга от 360° и излъчваща еднороден непрекъснат лъч.
|
7. |
|
Проблясваща светлина е поредицата от редовни осветителни периоди за единица време.
8. Сигналните светлини се класифицират съгласно светлинната им интензивност като:
|
— |
обикновени светлини, |
|
— |
ярки светлини, |
|
— |
силни светлини. |
Член 1.03
Източници на светлина
„Източници на светлина“ означават електрически или неелектрически устройства, проектирани да излъчват потоци светлина в сигналните фенери.
Член 1.04
Оптика
1. „Оптика“ означава устройство, включващо пречупващи, отразяващи или пречупващи и отразяващи компоненти, включително техните рамки. Функцията на тези компоненти е да насочват лъчите от източника на светлина в нови определени посоки.
2. „Цветна оптика“ означава оптика, която променя цвета и интензивността на излъчваната светлина.
3. „Неутрална оптика“ означава оптика, която променя интензивността на излъчваната светлина.
Член 1.05
Филтър
1. „Цветен филтър“ означава избирателен филтър, който променя цвета и интензивността на излъчваната светлина.
2. „Неутрален филтър“ означава неизбирателен компонент, който променя интензивността на излъчваната светлина.
Член 1.06
Съотношение между lo, lB и t
|
lo |
означава фотометричната интензивност на светлината в кандели (cd), измерена при нормално напрежение на електрическите светлини. |
|
lB |
означава работната интензивност на светлината в кандели (cd) |
|
t |
означава обхватът в километри (km) |
Като се вземе предвид например остаряването на източника на светлина, степента на замърсеност на оптиката и колебанията в напрежението на мрежата на борда, lB се приема като по-малко с 25 % от lo.
Следователно:
Съотношението между lB и t на сигналните светлини се дава със следното равенство:
Коефициентът на пренасяне през атмосферата q се приема за 0,76, което съответства на метеорологична видимост от 14,3 km.
ГЛАВА 2
ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА СИГНАЛНИТЕ СВЕТЛИНИ
Член 2.01
Цвят на сигналните светлини
1. За светлините се прилага сигнална система в пет цвята, съставена от следните цветове:
|
— |
бял, |
|
— |
червен, |
|
— |
зелен, |
|
— |
жълт, |
|
— |
син. |
Тази система съответства на препоръките на Международната комисия по въпросите на светлината „Цветове на сигналните светлини“, публикация на IEC №2.2. (ТС-1.6), 1975 г.
Цветовете се използват за потоците светлина, излъчвани от сигналните фенери.
2. Цветовите граници на сигналните светлини се определят с координатите на пресечните точки на хроматичната диаграма в публикация на IEC № 2.2. (ТС-1.6), 1975 г.(виж хроматичната диаграма), както следва:
|
Цвят на сигналната светлина |
Координати на пресечните точки |
||||||
|
Бял |
x |
0,310 |
0,443 |
0,500 |
0,500 |
0,453 |
0,310 |
|
y |
0,283 |
0,382 |
0,382 |
0,440 |
0,440 |
0,348 |
|
|
Червен |
x |
0,690 |
0,710 |
0,680 |
0,660 |
|
|
|
y |
0,290 |
0,290 |
0,320 |
0,320 |
|
|
|
|
Зелен |
x |
0,009 |
0,284 |
0,207 |
0,013 |
|
|
|
y |
0,720 |
0,520 |
0,397 |
0,494 |
|
|
|
|
Жълт |
x |
0,612 |
0,618 |
0,575 |
0,575 |
|
|
|
y |
0,382 |
0,382 |
0,425 |
0,406 |
|
|
|
|
Син |
x |
0,136 |
0,218 |
0,185 |
0,102 |
|
|
|
y |
0,040 |
0,142 |
0,175 |
0,105 |
|
|
|
Диаграма на хроматичността на IEC
|
Където |
2 930 К отговаря на светлината на вакуумна лампа с нажежаема жичка 2 856 К отговаря на лампа, запълнена с газ и с нажежаема жичка. |
Член 2.02
Интензивност и обхват на сигналните светлини
В таблицата, показана по-долу, се съдържат допустимите стойности за Io, IB и t (за ползване през деня и през нощта) съгласно естеството на сигналните светлини. Посочените стойности са за потоците светлина, излъчвани от сигналните фенери.
Io, IB са посочени в cd, a t — в километри.
Максимални и минимални стойности
|
Характер на сигналните светлини |
Цвят на сигналната светлина |
||||||||
|
Бял |
Зелен/червен |
жълт |
син |
||||||
|
мин. |
макс. |
мин. |
макс. |
мин. |
макс. |
мин. |
макс. |
||
|
обикновена |
IO |
2,7 |
10,0 |
1,2 |
4,7 |
1,1 |
3,2 |
0,9 |
2,7 |
|
IB |
2,0 |
7,5 |
0,9 |
3,5 |
0,8 |
2,4 |
0,7 |
2,0 |
|
|
t |
2,3 |
3,7 |
1,7 |
2,8 |
1,6 |
2,5 |
1,5 |
2,3 |
|
|
ярка |
IO |
12,0 |
33,0 |
6,7 |
27,0 |
4,8 |
20,0 |
6,7 |
27,0 |
|
IB |
9,0 |
25,0 |
5,0 |
20,0 |
3,6 |
15,0 |
5,0 |
20,0 |
|
|
t |
3,9 |
5,3 |
3,2 |
5,0 |
2,9 |
4,6 |
3,2 |
5,0 |
|
|
силна |
IO |
47,0 |
133,0 |
- |
- |
47,0 |
133,0 |
- |
- |
|
IB |
35,0 |
100,0 |
- |
- |
35,0 |
100,0 |
- |
- |
|
|
t |
5,9 |
8,0 |
- |
- |
5,9 |
8,0 |
- |
- |
|
Обаче при използване през деня на жълти проблясващи светлини се използва минимална интензивност на светлината (Io) от 900 cd.
Член 2.03
Разсейване на сигналните светлини
1. Хоризонтално разсейване на интензивността на светлината
|
1.1. |
Интензивността на светлината, упомената в член 2.02, важи по отношение на всички направления на хоризонталната равнина, преминаваща през фокуса на оптиката или светлинния център на тежестта на правилно инсталирания източник на светлина на вертикално разположен сигнален фенер. |
|
1.2. |
При топовите светлини, светлините на кърмата и отличителните светлини, предписаната интензивност на светлината се поддържа по цялата хоризонтална дъга в предписания сектор, най-много до 5° от границите. От 5° от границите на предписания сектор до неговата граница интензивността на светлината може да намалее с 50 %; след това тя постепенно намалява по начин, по който след 5° извън границите на сектора остава само пренебрежимо малка светлина. |
|
1.3. |
Отличителните светлини имат предписаната интензивност на светлината по посока, успоредна на оста на плавателния съд в посока по курса. Интензивността намалява практически до нула между 1° и 3° извън границите на предписания сектор. |
|
1.4. |
За двуцветни или трицветни фенери разсейването на интензивността на светлината е еднородно, така че на 3° от двете страни на границите на предписания сектор максималната допустима интензивност на светлината да не се превишава, а минималната изисквана интензивност на светлината да се постига. |
|
1.5. |
Хоризонтално разсейване на интензивността на светлината на фенерите е еднородно в сектора, така че минималните и максималните наблюдавани стойности на фотометричната интензивност на светлината да не се променят с повече от 1,5 пъти. |
2. Вертикално разсейване на интензивността на светлината
При крен до + 5° или + 7,53° от хоризонтала, интензивността на светлината остава поне равна на 80 % в първия случай и 60 % във втория случай от интензивността на светлината, отговаряща на 0° крен, макар да не трябва да го превишава с повече от 1,2 пъти.
ГЛАВА 3
ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА СИГНАЛНИТЕ ФЕНЕРИ
Член 3.01
Технически изисквания
1. Конструкцията и материалите на сигналните фенери и източниците на светлина са такива, че да осигуряват тяхната безопасност и издръжливост.
2. Частите на фенерите (например напречните връзки) не намаляват интензивността, цветовете или разсейването на светлината.
3. Сигналните фенери е възможно да се монтират просто и в правилната позиция на борда.
4. Източникът на светлина е пригоден да се подменя лесно.
ГЛАВА 4
ТЕСТОВЕ, ОДОБРЕНИЯ И МАРКИРОВКИ
Член 4.01
Изпитване за тип
Изпитването за тип, съгласно „Условията за изпитване и одобряване на сигналните фенери на плавателни съдовете по вътрешни водни пътища“ има за цел да се установи дали сигналните светлини и техният източник на светлина отговарят на посочените изисквания
Член 4.02
Процедура за изпитване
1. Заявлението за изпитване за тип се подава пред компетентния изпитващ орган, придружено от поне два екземпляра от чертежите и два образеца от фенерите, както и необходимите източници на светлина.
2. Ако изпитването не доведе до възражения, един екземпляр от чертежа, придружаващ заявлението и с отбелязаното одобрение върху него и един от образците фенери се връщат на заявителя. Вторият екземпляр и вторият образец от фенерите остава при изпитващия орган.
3. Производителят декларира пред изпитващия орган, че всички компоненти на серийно произведените фенери отговарят на тези на изпитваните като тип фенери.
Член 4.03
Удостоверение за одобрение
1. В случай че изпитването за тип покаже, че тези изисквания са били спазени, типът сигнален фенер се одобрява и на заявителя се издава удостоверение за одобрение по образеца, показан в допълнението и носещ маркировките, посочени в член 4.05.
2. Титулярът на удостоверението за одобрение:
|
— |
получава право да постави маркировките, посочени в член 4.05, на съответните части; |
|
— |
има право да предприеме изработка само в съответствие с чертежите, одобрени от изпитващия орган и съгласно техниката, използвана при производството на изпитваните като тип фенери; |
|
— |
има право да промени одобрените чертежи и модели фенери само с одобрението на изпитващия орган. Последният решава също така дали за издаденото удостоверение за одобрение се изисква само да се внесат промени или е необходимо ново заявление за одобряване. |
Член 4.04
Проверки на място
1. Изпитващия орган има право да взема образци от сигналните фенери от производствените серии за изпитване.
2. Ако изпитванията покажат сериозни недостатъци, одобрението може да бъде оттеглено.
Член 4.05
Маркировки
1. Одобрените сигнални, оптика и източници на светлина се маркират, както е посочено по-долу:
|
|
|
e. X. YY. nnnкъдето „
е“ маркировка за одобряване,
„Х“ посочва държавата на одобряване, като:
|
1 |
= |
Германия |
|
2 |
= |
Франция |
|
3 |
= |
Италия |
|
4 |
= |
Нидерландия |
|
5 |
= |
Швеция |
|
6 |
= |
Белгия |
|
7 |
= |
Унгария |
|
8 |
= |
Чешка република |
|
9 |
= |
Испания |
|
11 |
= |
Обединено кралство |
|
12 |
= |
Австрия |
|
13 |
= |
Люксембург |
|
17 |
= |
Финландия |
|
18 |
= |
Дания |
|
20 |
= |
Полша |
|
21 |
= |
Португалия |
|
23 |
= |
Гърция |
|
24 |
= |
Ирландия |
|
26 |
= |
Словения |
|
27 |
= |
Словакия |
|
29 |
= |
Естония |
|
32 |
= |
Латвия |
|
36 |
= |
Литва |
|
49 |
= |
Кипър |
|
50 |
= |
Малта |
„YY“ са последните две цифри от годината на одобряване, а
„nnn“ е номерът на одобрението, определен от изпитващия орган.
2. Маркировките са ясно четливи и се полагат неизличимо.
3. Маркировките на кожуха са такива, че да не е необходимо да се демонтира сигналният фенер, за да бъдат намерени те на борда. Ако оптиката и кожухът не могат да бъдат отделени, маркировката на кожуха се смята за достатъчна.
4. Само одобрени сигнални фенери, оптика и източници на светлина могат да носят маркировките, посочени в параграф 1 по-горе.
5. Изпитващият орган без отлагане информира Комитета за определените маркировки.
Допълнение
ЧАСТ II
ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА УСЛОВИЯТА ЗА ИЗПИТВАНЕ И ОДОБРЯВАНЕ НА СИГНАЛНИТЕ ФЕНЕРИ ЗА ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕТЕ ЗА ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА
СЪДЪРЖАНИЕ
|
Глава 1 |
— Общи положения |
|
Член 1.01 |
— Стандартни напрежения |
|
Член 1.02 |
— Експлоатационни изисквания |
|
Член 1.03 |
— Монтаж |
|
Член 1.04 |
— Фотометрични изисквания |
|
Член 1.05 |
— Части |
|
Член 1.06 |
— Поддръжка |
|
Член 1.07 |
— Изисквания за безопасност |
|
Член 1.08 |
— Принадлежности |
|
Член 1.09 |
— Неелектрически сигнални фенери |
|
Член 1.10 |
— Двойни фенери |
|
Глава 2 |
— Фотометрични и колориметрични изисквания |
|
Член 2.01 |
— Фотометрични изисквания |
|
Член 2.02 |
— Колориметрични изисквания |
|
Глава 3 |
— Изисквания към изработката |
|
Член 3.01 |
— Електрически сигнални фенери |
|
Член 3.02 |
— Филтри и оптични стъкла |
|
Член 3.03 |
— Електрически източници на светлина |
|
Глава 4 |
— Процедури за изпитване и одобряване |
|
Член 4.01 |
— Общи процедурни правила |
|
Член 4.02 |
— Заявление |
|
Член 4.03 |
— Изпитвания |
|
Член 4.04 |
— Одобряване |
|
Член 4.05 |
— Изтичане на валидността на одобрението |
|
Допълнение |
— Изпитвания по отношение на средата |
|
1. |
Изпитване за обезопасяване против напръскване с вода и прах |
|
2. |
Изпитване във влажна атмосфера |
|
3. |
Изпитване при ниска температура |
|
4. |
Изпитване с нагряване |
|
5. |
Изпитване за устойчивост на вибрации |
|
6. |
Съкратено изпитване за устойчивост на атмосферни влияния |
|
7. |
Изпитване със солена вода и за устойчивост на атмосферни влияния |
ГЛАВА 1
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1.01
Стандартни напрежения
Стандартните напрежения при сигналните фенери за плавателни съдовете за вътрешните водни пътища са 230 V, 115 V, 110 V, 24 V и 12 V. Винаги, когато е възможно, следва да се използват 24 V уреди.
Член 1.02
Експлоатационни изисквания
Обичайната експлоатация на сигналните фенери и техните принадлежности не възпрепятства рутинните дейности на борда. В частност, всички използвани оптични компоненти и големите части за техния монтаж и напасване, са произведени по такъв начин, че положението им, веднъж установено, да не може да бъде променено при работа.
Член 1.03
Монтаж
Частите за монтиране на сигналните фенери на борда са изработени така, че след като бъдат напаснати, веднъж установено, положението на фенерите да не може да бъде променено при работа.
Член 1.04
Фотометрични изисквания
Сигналните фенери осигуряват предписаното разсейване на интензивността на светлината; идентифициращия цвят на светлината и предписаната интензивност се получават още с включването на светлината.
Член 1.05
Части
Само части, изработени за целта, се използват при сигналните фенери.
Член 1.06
Поддръжка
Методът на сглобяване на сигналните фенери и техните принадлежности позволява редовната им поддръжка и, при необходимост, да дава възможност източниците на светлина да се заменят лесно, дори и в тъмнина.
Член 1.07
Изисквания за безопасност
Сигналните фенери и техните принадлежности са произведени и оразмерени така, че да могат да бъдат експлоатирани, управлявани и наблюдавани без опасност за хората.
Член 1.08
Принадлежности
Принадлежностите за фенерите се проектират и изработват така, че тяхната подредба, монтаж и свързване да не пречат на нормалната употреба и правилно функциониране на фенерите.
Член 1.09
Неелектрически сигнални фенери
Неелектрическите сигнални фенери се проектират и изработват в съответствие с членове от 1.02 до 1.08 от настоящата глава и по такъв начин, че да отговарят на изискванията на глава 3. Изискванията, заложени в глава 2 от настоящите условия за изпитване и одобряване, се прилагат mutatis mutandis.
Член 1.10
Двойни фенери
Следва да има възможност да се използват два фенера, монтирани един над друг в един кожух (двоен фенер), като един фенер. При никакви обстоятелства двата източника на светлина на двойния фенер не следва да се използват едновременно.
ГЛАВА 2
ФОТОМЕТРИЧНИ И КОЛОРИМЕТРИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ
Член 2.01
Фотометрични изисквания
1. Фотометричните спецификации за сигналните фенери са изложени в част I.
2. Конструкцията на сигналните фенери осигурява светлината да не бъде отразявана или прекъсвана. Използване на отражатели не се допуска.
3. За случаите на двуцветни или трицветни светлини, излъчването на светлина с цвят извън секторните ограничения, предписани за този цвят, се предотвратява ефикасно, в това число вътре в стъклото.
4. Тези изисквания се прилагат mutatis mutandis и за неелектрическите светлини
Член 2.02
Колориметрични изисквания
1. Колориметричните спецификации за сигналните фенери са изложени в част I.
2. Цветът на светлината, излъчвана от сигналните фенери, се разполага, за цветовата температура, използвана от източника на светлина, в съответното хроматично положение, установено в част I.
3. Цветът на сигналните светлини идва само от техните филтри (оптика, стъкла) и оптични стъкла, изцяло оцветени, ако хроматичните точки на предаваната светлина не се отклоняват с повече от 0,01 от техните координати в хроматичната диаграма на IEC. Оцветени крушки не се допускат.
4. Прозрачността на цветните стъкла (филтри) е такава, че при използваната цветова температура на източника на светлина, предписаната интензивност на светлината да бъде достигната.
5. Отражението на светлината от източника върху частите на сигналния фенер не е селективно, т.е. трихроматичните координати „х“ и „у“ на източника, използван в сигналния фенер, при използваната цветова температура, не се отклоняват с повече от 0,01 след отразяването.
6. Безцветното стъкло, при използваната цветова температура, не влияе селективно на излъчваната светлина. Също така, след продължителен период на експлоатация, трихроматичните координати „х“ и „у“ на източника, използван в сигналния фенер, не се отклоняват с повече от 0,01, след като светлината премине през стъклото.
7. Цветът на светлината при неелектрическите сигнални фенери, при температурата на използвания източник на светлина, се намират в подходящата хроматична позиция, установена в част I.
8. Цветът на светлината от неелектрическите сигнални фенери се получава само от силикатно стъкло, оцветено изцяло. При цветните неелектрически фенери всичкото оцветено силикатно стъкло е такова, че при цветовата температура, най-близка до неелектрически източник на светлина, предписаната интензивност на светлината да бъде достигната.
ГЛАВА 3
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИЗРАБОТКАТА
Член 3.01
Електрически сигнални фенери
1. Всички части на фенерите издържат на конкретните експлоатационни натоварвания, породени от движението на плавателния съд, вибрациите, корозията, температурните колебания, въздействието при натоварване и при плаване в заледени условия и други влияние, които могат да въздействат на борда.
2. Конструкцията, материалите и изработката на фенерите гарантират устойчивостта им и да осигуряват, че след механичните и топлинни напрежения и излагането на ултравиолетови лъчи съгласно настоящите изисквания, работата им остава непроменена; в частност, се запазват фотометричните и калориметричните им свойства.
3. Частите, изложени на корозия, са изработени от устойчиви на корозия материали или да бъдат снабдени с ефикасна защита против корозия.
4. Използваните материали следва да не бъдат хигроскопични, ако това би било вредно за работата на инсталациите, уредите и принадлежностите.
5. Използваните материали са бъдат силно огнеустойчиви.
6. Изпитващият орган може да одобри изключения по отношение на свойствата на използваните материали, при условие безопасността им да е гарантирана от производителя.
7. Сигналните фенери се изпитват, за да се осигури тяхната годност за ползване на борд. Изпитванията се делят по вид на такива по отношение на средата и експлоатационни изисквания.
8. Изисквания по отношение на средата:
|
a) |
Тип на средата
Условията на средата се разделят на три вида:
Изпитванията при нормални условия на средата се описват като „изпитвания в нормална среда“, изпитванията при екстремни условия на средата се описват като „изпитвания в екстремна среда“, изпитванията при транспортни условия на средата се описват като „изпитвания в транспортна среда“. |
|
б) |
Изисквания Сигналните фенери и техните принадлежности са пригодени за продължително работа под влияние на движението на морето и на вибрациите, влажността и температурните отклонения, които могат да се очакват на борда на плавателния съд. Сигналните фенери и техните принадлежности, при излагане на условията на средата, изброени в приложението, отговарят на изискванията на техния клас на средата, както е дефинирано в параграф 8, буква а). |
9. Експлоатационна годност
|
а) |
Електрозахранване: при колебания на напреженията и честотите на захранващия ток и техните номинални стойности (1), в рамките на лимитите, посочени в таблицата по-долу, и колебания от 5 % в напрежението на захранването с променлив ток, сигналните фенери и техните принадлежности работят в рамките на допустимите отклонения при работа на борда, приложими за тях на базата на условията на изпитване и одобрение. Теоретически, захранващото напрежение за фенерите не се отклонява с повече от ± 5 % от избраното номинално напрежение.
Токови удари до ± 1 200 V с време на нарастване на импулса между 2 и 10 µs и максимално времетраене от 20 µs и смяната на полярността на захранващото напрежение не причиняват повреди на сигналните фенери и техните принадлежности. След настъпването им при евентуална намеса на предпазни устройства сигналните фенери и техните принадлежности работят в рамките на допустимите отклонения при работа на борда, приложими за тях на базата на условията на изпитване и одобрение. |
|||||||||||||||||||
|
б) |
Електромагнитна съвместимост: предприемат се всички разумни и практически мерки за премахване на реципрочните електромагнитни ефекти на сигналните фенери и техните принадлежности и на другите инсталации и уреди, явяващи се част от оборудването на плавателния съд. |
10. Условия на средата на борда на плавателни съдовете
Нормалните, екстремните и транспортните условия на средата, посочени в параграф 8, буква а), се основават на предложените допълнения към публикации на IEC 92:101 и 92:504. Другите стойности, отклоняващи се от тях, са маркирани със *.
|
|
Нормални |
Екстремни Условия на средата |
Транспортни |
| а) Температура на околния въздух |
|||
|
Класове на климата: |
– 25 до |
– 25 до |
– 25 до |
|
Класове на климата X и S, съгласно параграф 8, буква а) |
+ 55 °С |
+ 55 °С |
+ 70 °С |
| б) влажност на околния въздух: |
|||
|
Постоянна температура |
+ 25 °С |
+ 35 °С |
+ 45 °С |
|
Максимална относителна влажност |
95 % |
75 % |
65 % |
|
Промени в температурата |
Потенциално достигайки точката на оросяване |
||
| в) Метеорологични условия на палубата: |
|||
|
Слънчева светлина |
1 120 W/m2 |
|
|
|
Вятър |
50 m/s |
|
|
|
Валежи от дъжд |
15 mm/min |
|
|
|
Скорост на водата при движение (вълнение) |
10 m/s |
|
|
|
Соленост на водата |
30 kg/m3 |
|
|
| г) магнитно поле: |
|||
|
Магнитно поле от която и да било посока |
80 A/m |
|
|
|
д) Вибрация: Синусоидална вибрация от всички посоки Клас на вибрация V съгласно параграф 8, буква а) (силно натоварване, напр. на мачтите) |
|||
|
Честоти |
2—10 Hz |
2—13,2 Hz* |
|
|
Диапазон |
± 1,6 mm |
± 1,6 mm |
|
|
Честоти |
10—100 Hz |
13,2—100 Hz* |
|
|
Диапазон на ускорение |
± 7 m/s2 |
± 11 m/s2 |
|
11. Сигналните фенери се изпитват чрез екологичните тестове, описани в допълнението.
12. Частите на фенерите, изработени от органични материали, не са чувствителни на ултравиолетови лъчения.
След изпитване в продължение на 720 часа в съответствие с параграф 6 от допълнението, не се стига до влошаване на качеството и трихроматичните координати „х“ и „у“ не се отклоняват с повече от 0,01 от тези за прозрачните части, които не са били изложени нито на лъчения, нито на вода.
13. Прозрачните части и екрани на фенерите се проектират и изработват така, че при нормални изисквания на борда евентуалното им продължително използване при превишение на напрежението от 10 % и околна температура от + 45 °С те не се деформират, променят или унищожават.
14. При продължителна експлоатация и превишение на напрежението от 10 % и околна температура от + 60 °С фенерите остават непокътнати на стойките си, в случай че бъдат подложени на сила от 1 000 N (Нютона) в продължение на осем часа.
15. Фенерите издържат на временно потапяне във вода. При продължително използване при превишение на напрежението от 10 % и околна температура от + 45 °С те не се повреждат при намокряне със съдържанието на резервоар с вместимост 10 l вода при температура от + 15 до + 20 °С.
16. Трайността на използваните материали при експлоатационни условия e осигурена; в частност, материалите могат да издържат, при експлоатация, на най-високите си температури при постоянно използване.
17. В случай че фенерите съдържат неметални части, температурите им при постоянно използване при бордови условия се определят за околна температура от + 45 °С.
В случай че температурите при постоянно използване, определени по този начин превишат температурите, посочени в таблици X и XI от публикация на IEC 598, част 1, се провеждат специални проверки, за да се определи издръжливостта на постоянни механични, топлинни или климатични натоварвания върху тези части на фенерите.
18. При недеструктивните изпитвания на частите на температури при постоянно използване фенерите се поставят в местата на експлоатация при леко постоянно движение на въздуха (v = около 0,5 m/s) и околна температура от + 45 °С и бордови условия. Докато се загряват и след като бъде постигната експлоатационна температура, неметалните части се подлагат на механично натоварване в съответствие с предназначението си или с евентуалните промени в него. Прозрачните части на фенерите от материали, различни от силикатно стъкло, се подлагат на натиск с метален перфоратор с размери 5 mm × 6 mm, упражняващ постоянна сила от 6,5 N (равностойно на натискане с пръст) по средата между горната и долната страна на прозрачната част.
Частта не получава никаква постоянна деформация в резултат на този механичен натиск.
19. За изпитване на издръжливостта на частите на атмосферни влияния фенерите с неметални части, изложени на стихиите, се поставят в климатична камера за периоди от 12 последователни часа, редувайки атмосфера от + 45 °С и относителна влажност 95 % и атмосфера от – 20 °С и да се задействат с прекъсвания при бордови условия, така че да бъдат подлагани на цикли горещо, влажно и студено, и на смени от ниски към високи температури за периоди, съответстващи на времената им на работа.
Общата продължителност на това изпитване е не по-малко от 720 часа. Изпитването не уврежда експлоатационните възможности на неметалните части на фенера.
20. Леснодостъпните части на фенерите не достигат, при околна температура от + 45 °С, температури над + 70 °С, ако са от метал или + 85 °С, ако не са от метал.
21. Фенерите се изработват и произвеждат съгласно възприети стандарти и отговарят, в частност, на публикация 598 на IEC, част 1 „Плавателни съдове, светлини — Общи спецификации и изпитвания“. Прилагат се изискванията на следните параграфи:
|
— |
защита на връзките (7.2), |
|
— |
защита срещу токови удари (8.2), |
|
— |
съпротивление на изолацията и устойчивост на напрежението (10.2 и 10.3), |
|
— |
наземни и въздушни линии (11.2), |
|
— |
дълготрайност и нагряване (12.1, таблици X, XI и XII), |
|
— |
устойчивост на топлина, огън и блуждаещ ток (13.2, 13.3 и 13.4), |
|
— |
резбовани съединения (14.2, 14.3 и 14.4). |
22. Електрическото окабеляване обикновено е с напречно сечение, не по-малко от 1,5 mm2. Жицата, използвана за свързване, е най-малкото от тип HO 7 RN-F или равностоен.
23. Видът обезопасяване на фенерите във взривоопасните места е установен и удостоверен за тази цел от компетентните изпитващи органи.
24. Методът на производство на фенерите дава възможност за:
|
1. |
лесно почистване, в това число и на вътрешността на фенера и лесна замяна на източника на светлина, дори и в тъмнина; |
|
2. |
недопускане натрупването на кондензати; |
|
3. |
ползване на трайни еластични арматури само за да се осигури, че демонтиращите се части са водонепроницаеми; |
|
4. |
осигуряване, че никаква светлина с цвят, различен от предписания, няма да може да излезе от фенера. |
25. Всички фенери, които ще се монтират, са придружени с инструкции за разположение и монтаж, посочващи къде се монтират и предназначението и типа на взаимозаменяемите части. Подвижните фенери могат лесно и безопасно да се разполагат.
26. Необходимите стойки са такива, че в предвиденото положение хоризонталната равнина на симетрия на фенера да бъде паралелна на водолинията на плавателния съд.
27. В места върху всеки фенер, които ще останат видими след монтажа на борда, се поставят ясно и неизличимо следните маркировки:
|
1. |
номиналната мощност на източника, доколкото различните номинални мощности могат да дадат различни диапазони, |
|
2. |
вида фенер за секторните светлини, |
|
3. |
нулевото направление за секторните светлини, използвайки маркировка точно над или под прозрачната част, |
|
4. |
вида светлина, напр. „силно“, |
|
5. |
търговската марка, |
|
6. |
мястото на маркировката за одобрение например F.91.235. |
Член 3.02
Филтри и оптични стъкла
1. Филтрите (оптика и стъкла) и оптичните стъкла могат да бъдат изработени от органично стъкло (силикатно стъкло).
Филтрите и оптичните стъкла от силикатно стъкло се изработват поне от стъкло от хидролитичен тип клас IV, упоменат в стандарт на ISO 719, гарантиращ постоянна водоустойчивост.
Филтрите и оптичните стъкла от синтетично стъкло са с постоянна водоустойчивост, сравнима с тази на произведените от силикатно стъкло.
Оптичните стъкла се произвеждат от стъкло с ниско вътрешно напрежение.
2. Филтрите и оптичните стъкла, доколкото е възможно, са без шупли, мехурчета и примеси. Няма повърхностни дефекти като неполирани (матови) части, дълбоки драскотини и др.
3. Филтрите и оптичните стъкла съответстват на изискванията на член 3.01. Техните фотометрични и колориметрични свойства не се влияят от тези условия.
4. Червените и зелените оптични стъкла на отличителните светлини не могат да се разменят.
5. В допълнение към маркировката на производителя върху филтрите и оптичните стъкла по ясен и траен начин се нанасят маркировката и описанието на типа в място, което остава видимо, след като те се монтират на фенера.
Тези маркировки не могат да водят до стойности, по-ниски от минималните фотометрични и колориметрични изисквания.
Член 3.03
Електрически източници на светлина
1. В сигналните фенери следва да се използват само лампи с нажежаема жичка. Те следва да са налице за стандартни напрежения. В особени случаи могат да се одобрят изключения.
2. В сигналните фенери лампи с нажежаема жичка е възможно да се монтират само в проектното положение. В сигналните фенери се допускат не повече от две еднозначни положения. Неправилни и междинни положения не се допускат. При изпитването се избира по-неблагоприятното положение.
3. Лампите с нажежаема жичка нямат особености, които неблагоприятно се отразяват на ефикасността им, като например драскотини или петна по вътрешността или неправилно положение на жичката.
4. Работната цветова температура на лампите с нажежаема жичка не е по-ниска от 2 360 К.
5. Използваните стойки и държачи на лампите съответстват на специалните изисквания на оптичната система и издържат на механичните натоварвания на бордовите операции.
6. Цокълът на лампата с нажежаема жичка e здрав и свързан неподвижно към вътрешността, така че и след работа в течение на 100 часа при превишение на напрежението от 10 % да може да издържа на плавно завъртане с момент от 25 kg/cm.
7. Търговската марка, номиналното напрежение и мощност и/или номиналната интензивност на светлината, както и номерът на одобрението, се маркират по ясен и траен начин върху тялото или цокъла на лампата с нажежаема жичка.
8. Лампите с нажежаема жичка съответстват на следните толеранси:
|
а) |
лампи с нажежаема жичка за номиналните напрежения от 230 V, 115 V, 110 V 24 V 
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
б) |
лампи с нажежаема жичка за номиналните напрежения от 24 V и 12 V 
|
|||||||||||||||||||||||||||||||
|
в) |
Лампите с нажежаема жичка се маркират на цокъла с указание за съответния размер. Ако тези маркировки са върху балона, работата на лампата не се влошава. |
|
г) |
Ако вместо лампи с нажежаема жичка се използват газоразрядни лампи, за тях ще важат същите изисквания, както и за лампите с нажежаема жичка. |
ГЛАВА 4
ПРОЦЕДУРИ ЗА ИЗПИТВАНЕ И ОДОБРЯВАНЕ
Член 4.01
Общи процедурни правила
По отношение на процедурите за изпитване и одобряване се прилага част I.
Член 4.02
Заявление
1. Към заявлението за одобряване, подадено от производителя или от негов пълномощник, се прилагат следните данни и документи, както и образци от фенерите и техните принадлежности, ако има такива:
|
а) |
видът светлина (напр. силна); |
|
б) |
търговското наименование и описанието на вида фенер, неговият източник на светлина и принадлежностите, ако има такива; |
|
в) |
за електрическите сигнални фенери — бордовото захранване с напрежение, необходимо за фенерите в зависимост от предназначението им; |
|
г) |
спецификациите на всички характеристики и мощности; |
|
д) |
кратко техническо описание с посочване на материалите, от които е изработен образецът на фенер и диаграма на окабеляването с кратко техническо описание, в случай че са включени принадлежности, които биха могли да повлияят на експлоатацията; |
|
е) |
за образците фенери и където е приложимо, за техните принадлежности, по два екземпляра от:
|
2. Заедно със заявлението се представят два образеца, подготвени за употреба, всеки с по 10 източника на светлина от всяко номинално напрежение и, където е приложимо, пет оцветени филтъра от всеки сигнален цвят заедно с устройството за монтаж или разполагане.
Конкретните допълнителни принадлежности, необходими за изпитванията за одобряване, също се представят при поискване.
3. Образецът съответства във всяко отношение на планираните за производство модели. Той е оборудван с всички принадлежности, необходими за монтажа и разполагането му в нормалното работно положение, в което той ще се използва на борда според предназначението си. Някои принадлежности могат да не бъдат представяни, ако компетентният орган по изпитването се съгласи.
4. При поискване се представят и допълнителни образци, документи и данни.
5. Документите се представят на езика на страната на изпитващия и одобряващия орган.
6. Ако бъде подадено заявление за одобряване на допълнително устройство, параграфи от 1 до 5 се прилагат mutatis mutandis с разбирането, че допълнителните части могат да бъдат одобрявани само в съчетание с одобрените фенери.
7. По принцип секторните светлини се представят като пълен комплект.
Член 4.03
Изпитвания
1. При изпитвания на нови или променени варианти на одобрен фенер или принадлежност се установява дали образецът отговаря на изискванията на настоящите условия за изпитване и одобряване и съответства на документите, посочени в член 4.02, параграф 1, буква е).
2. Изпитването за одобряване се базира на условията, съществуващи на борда на плавателни съдовете. Изпитването обхваща всички източници на светлина, оптични стъкла и принадлежности, които са представени и които са предназначени за сигналните фенери.
3. Фотометричните и колориметричните изпитвания се извършват при номиналното напрежение.
Оценката на фенерите взема под внимание хоризонталната работна интензивност на светлината lB и работната цветова температура.
4. Частите или принадлежностите се изпитват само с типа фенер, за който се предназначени.
5. Изпитванията, проведени от други компетентни органи, могат да бъдат приети като доказателство за съответствие с изискванията на глава 3, при условие че са потвърдени като равностойни на изпитванията, описани в допълнението.
Член 4.04
Одобряване
1. Одобряването на сигналните фенери се базира на членове от 4.01 до 4.05 от част I.
2. За фенерите и принадлежностите, които са или ще бъдат в масово производство, одобрението може да бъде издадено на заявителя след изпитване за негова сметка, при условие че заявителят гарантира, че правата, които дава одобрението, ще бъдат използвани правилно.
3. При одобряване удостоверението за одобряване, посочено в член 4.03 от част I, се издава за съответния тип фенер и се определя маркировка за одобряване съгласно 4.05 от част I
Маркировката за одобряване и поредният номер се поставят по ясен и постоянен начин върху всеки фенер, произведен в съответствие с образеца в място, което да остане изцяло видимо след монтирането на борда. Оригиналните маркировки и описания на типа се виждат ясно и са неподвижно монтирани. Маркировки, които могат да бъдат объркани с маркировка за одобрение, не се поставят на фенерите.
4. Одобряването може да се издава за ограничен период и да е предмет на условия.
5. Измененията в одобрен фенер и допълненията към одобрени фенери се съгласуват с изпитващия орган.
6. Ако одобряването на даден фенер се анулира, заявителят се информира пряко.
7. По един образец от всеки вид одобрен фенер остава при изпитващия орган, който го е одобрил.
Член 4.05
Изтичане валидността на одобрението
1. Одобрението спира да бъде валидно при изтичане на определения срок или ако бъде оттеглено или анулирано.
2. Одобрението може да се анулира, ако:
|
— |
по-късно и по недвусмислен начин условията за издаването му престанат да съществуват, |
|
— |
условията за изпитването и одобряването престанат да съществуват, |
|
— |
фенерът не отговаря на одобрения образец, |
|
— |
наложените условия не се изпълняват, или |
|
— |
титулярът на одобрението се окаже ненадежден. |
То се оттегля, в случай че условията, определени при издаването му, не бъдат изпълнени.
3. Ако производството на одобрен тип сигнален фенер бъде спряно, изпитващият орган, издал одобрението, се уведомява незабавно.
4. Оттеглянето или анулирането на одобрението означава, че използването на издадения номер на одобрението се забранява.
5. След като одобрението веднъж е станало невалидно, удостоверението се представя за анулиране на изпитващия орган, който го е издал.
Допълнение
Изпитвания по отношение на средата
1. Изпитване за обезопасяване против напръскване с вода и прах
|
1.1. |
Типът защита на фенера се гарантира в съответствие с класификация IP 55 на публикация на IEC — част 598-1. Изпитването относно обезопасяването на образеца против напръскване с вода и прах и оценката на резултатите се извършват в съответствие с публикация 529 на IEC, класификация IP 55. Първата цифра „5“ се отнася до защитата против прах. Това означава: пълна защита против прах на активните компоненти и обезопасяване против вредни натрупвания на прах. Проникването на прах не се предотвратява изцяло. Първата цифра „5“ се отнася до защитата против напръскване с вода. Това означава, че водна струя, насочена към фенера от която и да е посока, няма да има повреждащ ефект. |
|
1.2. |
Защитата на образеца срещу вода се преценява, както следва: защитата се смята за достатъчна, ако евентуално попадналата вътре вода няма вреден ефект върху работата на образеца. Върху изолационните материали не се събира вода, ако се окаже, че минималните стойности на изпарение не са могли да бъдат достигнати. Активните компоненти не се намокрят от вода, която се събира във вътрешността на фенера. |
2. Изпитване във влажна атмосфера
2.1. Цел и осъществяване
Изпитването има за цел да определи влиянието на влажната топлина и на влажността при промяна на температурата, както е описано в член 3.01, параграф 10, буква б), при работа, превоз или съхранение, върху навигационните съоръжения, инсталации и инструменти, имайки предвид, че те могат да бъдат подложени на влага върху повърхността поради кондензация.
При открити компоненти тази кондензация е подобна на влиянието на натрупване на прах или на слой хигроскопична сол, образувани по време на работа.
Спецификацията по-долу се базира на публикация 68 на IEC, част 2-30, във връзка с член 3.01, параграфи 10, букви а) и б). От публикацията може да се получи допълнителна информация.
Частите и групите от части, представени открити за одобряване като типове модели, се изпитват в това открито състояние или, ако това е невъзможно поради естеството на частите, като бъдат снабдени с минималните защитни средства, които заявителят сметне за необходими за използване на борда.
2.2. Изпълнение
|
1. |
Изпитването се провежда в изпитвателна камера, в която при необходимост с използване на вентилационно устройство, се осигурява практически еднаква температура и влажност във всички точки. Движението на въздуха не охлажда забележимо изпитвания образец, но следва да е достатъчно, за да осигури поддържане на предписаните температура и влажност в непосредствена близост до него. Кондензатите постоянно се извеждат от камерата. Върху образеца не капе кондензат. Кондензатът може да се използва повторно за овлажняване само след третиране, в частност след отстраняването на химикалите от образеца. |
|
2. |
Образецът не се излага на топлинно влияние от отоплението на камерата. |
|
3. |
Образецът е изключен непосредствено преди изпитването достатъчно дълго, за да добият всичките му части температурата на средата. |
|
4. |
Образецът се поставя в изпитвателната камера при температура на средата от + 25 до ± 10 °С съгласно нормалната му употреба на борда. |
|
5. |
Камерата се затваря. Температурата на въздуха се настройва на -25 ± 3 °С, а относителната влажност на 45—75 %, като тези условия се поддържат, докато образецът стигне същата температура. |
|
6. |
Относителната влажност на въздуха се покачва до не по-малко от 95 % за максимален период от един час, като температурата на въздуха не се променя. Това увеличение може да се осъществи през последния час на температурна обработка на образеца. |
|
7. |
Температурата на въздуха в камерата се покачва постепенно до + 40 ± 2 °С за период от 3 ч ± 0,5 ч. При покачването на температурата относителната влажност на въздуха се поддържа не по-ниска 95 % и не по-ниска 90 % през последните 15 минути. При вдигането на температурата образецът се навлажнява. |
|
8. |
Температурата на въздуха се поддържа 40 ± 2 °С за период от 12 ч ± 0,5 ч, измерено от началото на етап 7, при относителна влажност от 93 ± 3 %. През първите 15 и последните 15 минути от периода, през който температурата е 40 ± 2 °С, относителната влажност на въздуха може да бъде между 90 и 100 %. |
|
9. |
Температурата на въздуха се намалява до + 25 ± 3 °С за срок от три до шест часа. Относителната влажност на въздуха се поддържа постоянно над 80 %. |
|
10. |
Температурата на въздуха се поддържа + 25 ± 3 °С за срок от 24 часа след началото на етап 7, като относителната влажност на въздуха е постоянно над 95 %. |
|
11. |
Етап 7 се повтаря. |
|
12. |
Етап 8 се повтаря. |
|
13. |
Не по-рано от 10 часа след началото на етап 12 климатичното устройство на образеца се включва. Когато се постигнат климатичните данни, посочени от производителя за образеца, последният се включва съгласно указанията на производителя и при номинално напрежение на бордовата мрежа с толеранс от ± 3 °С. |
|
14. |
След времето, необходимо за влизане в нормална експлоатация съгласно указанията на производителя, функциите му се проверяват, а работните данни, които са съществени за използването му на борда, се записват и отбелязват. Ако за целта камерата се отваря, тя се затваря отново при първа възможност. Ако за влизане в нормална експлоатация са необходими повече от 30 минути, тази фаза се удължава така, че след достигане в работен режим да има поне 30 минути за наблюдение на функциите и измерване на експлоатационните данни. |
|
15. |
В рамките на период от един до три часа, като образецът е отново в работа, температурата на въздуха се понижава до околната температура с толеранс от ± 3 °С, относителната влажност на въздуха се понижава до 75 %. |
|
16. |
Камерата се отваря, а образецът се подлага на нормалната температура и влажност на околния въздух. |
|
17. |
След три часа и когато всичката влажност, която се вижда върху образеца, се изпари, функциите му се наблюдават отново и работните данни, които са съществени за използването му на борда, се записват и отбелязват. |
|
18. |
На образеца се прави външен оглед. Корпусът на фенера се отваря и вътрешността се проверява за евентуални последици от климатичното изпитване и за наличие на остатъчен кондензат. |
2.3. Получени резултати
|
2.3.1. |
Образецът работи нормално в условията, описани в етапи от 12 до 18. Влошаване не се установява. |
|
2.3.2. |
Работните данни за етапи от 12 до 18 са в рамките на толерансите, допустими за образеца, на база условията за изпитване и одобряване. |
|
2.3.3. |
Няма корозия или остатъчен кондензат във вътрешността на фенера, които в резултат на въздействието на високата атмосферна влажност могат да доведат до повреди. |
3. Изпитване при ниска температура
3.1. Цел
Това изпитване установява въздействието на студа при експлоатация, превоз или съхранение съгласно член 3.01, параграфи 8 и 10. От публикация 68 на IEC, част 3-1, може да се получи допълнителна информация.
3.2. Изпълнение
|
1. |
Изпитването се провежда в изпитвателна камера, в която при необходимост с използване на вентилационно устройство се осигурява практически еднаква температура във всички точки. Влажността на въздуха е достатъчно ниска, за да се осигури, че образецът няма да бъде навлажнен от кондензация на който и да било етап. |
|
2. |
Образецът се поставя в изпитвателната камера при температура на средата от + 25 ± 10 °С съгласно нормалната му употреба на борда. |
|
3. |
Температурата в камерата се понижава до –25 ± 3 °С с темп не по-висок от 45 °С/час. |
|
4. |
Температурата в камерата се понижава до –25 ± 3 °С, докато образецът не достигне температурно равновесие плюс най-малко още 2 часа. |
|
5. |
Температурата в камерата се повишава до 0 ± 2 °С с темп не по-висок от 45 °С/час. За всички образци, посочени в член 3.01, параграф 10, буква а), важи също следното: |
|
6. |
През последната част от етап 4 в климат клас „Х“ образецът се пуска в работа съгласно указанията на производителя и при номиналното напрежение на бордовата мрежа с толеранс от ± 3 °С. Източниците на топлина, намиращи се в образеца, са включени. След времето, необходимо за влизане в нормална експлоатация, функциите му се проверяват, а работните данни, които са съществени за използването му на борда, се записват и отбелязват. |
|
7. |
Температурата в камерата се покачва до околната температура с темп не по-висок от 45 °С/час. |
|
8. |
След като образецът достигне температурно равновесие, камерата се отваря.9. |
|
9. |
Функциите на образеца се проверяват, а работните данни, които са съществени за използването му на борда, се записват и отбелязват. |
3.3. Резултати, които трябва да бъдат получени
Образецът работи нормално в условията, описани в етапи 7, 8 и 9. Влошаване не се установява.
Работните данни за етапи 7 и 9 са в рамките на толерансите, допустими за образеца, на база условията за изпитване и одобряване.
4. Изпитване с нагряване
4.1. Цел
Това изпитване установява въздействието на топлината при експлоатация, превоз или съхранение, съгласно член 3.01, параграф 8, буква а) и параграф 10, буква а). Следната спецификация се основава на публикация 68, част 2-2 на IEC във връзка с член 3.01, параграф 10, буква а). Допълнителна информация може да се получи от публикацията на IEC.
|
|
Нормален |
Екстремен |
|
|
Изпитвания в условията на средата |
|
|
Климат класове X и S |
+ 55 °C |
+ 70 °C |
|
Допустимият толеранс е ± 2 °С |
||
По принцип, изпитването при екстремни условия на средата се извършва първо. Ако работните данни се окажат в рамките на толерансите, приложими при нормални условия на средата, изпитването при нормални условия на средата може да не се провежда.
4.2. Изпълнение
|
1. |
Изпитването се провежда в изпитвателна камера, в която при необходимост с използване на вентилационно устройство, се осигурява практически еднаква температура във всички точки. Движението на въздуха не охлажда забележимо изпитвания образец. Образецът не се излага на топлинно влияние от отоплението на камерата. Влажността на въздуха е достатъчно ниска, за да се осигури, че образецът няма да бъде навлажнен от кондензация на който и да било етап. |
|
2. |
Образецът се поставя в изпитвателната камера при температура на средата от + 25 ± 10 °С съгласно нормалната му употреба на борда. Образецът се пуска в работа съгласно указанията на производителя и при номинално напрежение на бордовата мрежа с толеранс от ± 3 °С. След времето, необходимо за влизане в нормална експлоатация, функциите му се проверяват, а работните данни, които са съществени за използването му на борда, се записват и отбелязват. |
|
3. |
Температурата на въздуха в камерата се повишава до изпитвателната температура, посочена в член 3.01, параграф 10, буква а), с темп не по-висок от 45 °С/час. |
|
4. |
Температурата на въздуха се поддържа на изпитвателна температура, докато образецът не достигне температурно равновесие плюс още два часа. През последните два часа функциите се проверяват отново, а работните данни се записват и отбелязват. |
|
5. |
Температурата се понижава до околната за срок не по-малък от един час и камерата се отваря. След като образецът бъде доведен до околната температура, функциите се проверяват отново, а работните данни, които са съществени за използването му на борда, се записват и отбелязват. |
4.3. Резултати, които следва да бъдат получени
Образецът работи нормално при определените условия на всички етапи от изпитването. Влошаване не се установява. Работните данни за етапи 2, 4 и 5 са в рамките на толерансите, допустими за образеца при изпитвания в нормална среда на база настоящите условия за изпитване и одобрение.
5. Изпитване за устойчивост на вибрации
5.1. Цел и осъществяване
Това изпитване установява функционалното и конструктивното въздействие на вибрациите, посочени в член 3.01, параграф 10, буква д). Конструктивното въздействие има отношение към работата на механичните части, особено вибрациите в резонанс и напреженията върху материалите, водещи до умора, без непременно да водят до преки последици по отношение на работата или до промени в експлоатационните данни.
Функционалното въздействие пряко засяга работата и експлоатационните данни на образеца. То може да е свързано с конструктивното въздействие.
Спецификацията по-долу се базира на публикация 68, част 2-6 на IEC във връзка с член 3.01, параграф 10, буква д). Стойностите, отклоняващи се от тези в горните разпоредби, се означават със *. Допълнителна информация може да се получи от публикация 68 на IEC, част 2-6.
Изисквания за изпитването:
Изпитването се провежда със синусоидни вибрации, използвайки следните честоти с посочените амплитуди:
|
|
Нормален |
Екстремен |
|
|
Изпитвания в условията на средата |
|
|
Вибрации от клас V |
|
|
|
Честоти |
2 la 10 Hz |
2 la 13,2 Hz* |
|
Амплитуда |
± 1,6 mm |
± 1,6 mm |
|
Честоти |
10 la 100 Hz |
13,2 la 100 Hz* |
|
Амплитуда на ускорението |
± 7 m/s2 |
± 11 m/s2 |
По принцип, изпитването при екстремни условия на средата се извършва първо. Ако работните данни се окажат в рамките на толерансите, приложими при нормални условия на средата, изпитването при нормални условия на средата може да не се провежда.
Образците, които се предвижда да се използват с амортисьорни устройства, се изпитват с такива устройства. Ако не е възможно да се извърши изпитването с амортисьорните устройства, предвидени за нормална експлоатация, уредите могат в изключителни случаи да се изпитват без амортисьорни устройства, като напреженията следва да бъдат променени, за да се отчете действието на амортисьора.
Изпитване без амортисьори се допуска и за определяне на характеристичните честоти.
Изпитването на устойчивост на вибрации се изпълнява в три основни направления, перпендикулярни едно на друго. За образци, които поради конструкцията си могат да бъдат подложени на специални напрежения от вибрации под ъгли, които не са кратни на правия към основните направления, изпитването се провежда и към особено чувствителните направления.
5.2. Изпълнение
|
1. |
Изпитвателна апаратура Изпитването се извършва с използване на устройство, известно като вибрационна маса, което позволява образецът да бъде подложен на механични вибрации съгласно следните условия:
За определяне на характеристичните честоти възможно е амплитудите на вибрация да се напасват с малка стъпка между нула и теоретичната стойност.
За да бъдат сравнени характеристичните честоти, е възможно те да се коригират в началото и в края на изпитването на устойчивост на вибрации с точност до:
За да могат да бъдат сканирани честотите, следва да бъде възможно честотата на вибрация да се променя постоянно и експоненциално в двете посоки между горните и долните краища на честотните диапазони, посочени в параграф 5.1, при честота на сканиране 1 октава/мин. ± 10 %. За определяне на характеристичните честоти възможно е свободно да се намалява бързината на промяна на честота на вибрация.
|
|||||||||||||||||||||||||||||||
(в %)|
2. |
Първа проверка, монтаж и пускане в действие На образеца се прави оглед, за да се удостовери, че е в безупречно състояние, доколкото може да се види и че сглобяването му е безупречно от гледна точка на конструкцията на всички компоненти и групи компоненти. Образецът се монтира на вибрационната маса съгласно типа стойка, предвиден за монтиране на борда. Образците, работата и резултатите, които под влияние на вибрациите зависят от положението им по отношение на вертикала се изпитват в нормалното им работно положение. Стойките и устройствата, използвани за монтажа, не променят забележимо амплитудата и движението на образеца в честотния обхват, използван в изпитването. Образецът се пуска в работа съгласно указанията на производителя при номиналното напрежение на бордовата мрежа с толеранс от ± 3 %. След времето, необходимо за влизане в нормална експлоатация, функциите му се проверяват, а работните данни, които са съществени за използването му на борда, се записват и отбелязват. |
|
3. |
Предварителна проверка на функционирането при подлагане на вибрации Етапът на изпитване се изпълнява за всички образци. При образци, които могат да бъдат използвани за различна цел с различни последици от вибрацията, изпитване се провежда за всички или за някои от различните цели. Посредством вибрационната маса се провежда честотен цикъл, така че честотният диапазон, посочен в параграф 5.1, със съответните си амплитуди, да бъде покрит от най-ниската стойност към най-високата и обратно с темп от една октава на минута. При тази операция образецът се наблюдава с използване на съответните измервателни уреди и визуално, ако е необходимо, с помощта на стробоскоп за щателна проверка на евентуални проблеми в работата, промени в работните данни и механичните явления като вибрации в резонанс и тракащи звуци при определени честоти. Тези честоти се наричат „характеристични“. Ако бъде необходимо за определяне на характеристичните честоти и последиците от вибрациите честотните промени се забавят, спират или посоката им се обръща и амплитудата на вибрациите се намалява. При постепенната промяна на оперативните данни се изчаква, докато се достигне последната стойност при поддържане на честотата на вибрация, но не за повече от пет минути. При сканирането на честотите най-малкото честотите и работните данни, които са съществени за използване на борда, се записват, а всички характеристични честоти се отбелязват, заедно с влиянието им, за последващо сравнение на етап 7. В случай че реакцията на образеца на механични вибрации не може да бъде съответно определена при работа, се извършва допълнително изпитване на устойчивост на вибрации, без да се свързва образецът. Ако при сканирането на честотите работните данни забележимо превишат допустимите толеранси, работата бъде разстроена недопустимо или ако вибрациите на структурен резонанс е вероятно да доведат до унищожаване, ако изпитването на устойчивост на вибрации продължи, изпитването може да се прекрати. |
|
4. |
Изпитвания на функциите по превключване Този етап на изпитвания се провежда за всички образци, при които вибрационното натоварване може да повлияе на функциите по превключване, например на релетата. Образецът се подлага на вибрации в честотните диапазони, посочени в параграф 5.1., със стъпка на изменение на честотата съгласно серия Е-12 (2) и съответните амплитуди. На всяка честотна стъпка всички функции по превключване, които могат да бъдат чувствителни на вибрация, при необходимост тази за включване и изключване, се изпълняват поне по два пъти. Функциите по превключване могат също да се използват и при честоти между стойностите на поредицата Е-12. |
|
5. |
Продължително изпитване Този етап на изпитванията се извършва за всички образци. При образци, които могат да бъдат използвани за различна цел с различни последици от вибрацията, първата част от този етап (когато образецът е в работен режим) може да бъде проведена няколко пъти за всички или за някои от различните цели. Когато образецът е в работен режим, както е описано във етап 2 по-горе, той се подлага на пет цикъла, при които честотният диапазон, за който в параграф 5.1 е посочено, че създава натоварване, със съответните амплитуди, се покрива всеки път от най-ниската стойност към най-високата и обратно, с темп от една октава на минута. След петия цикъл вибрационната маса може да бъде спряна, функциите се изпитват и работните данни, които са от съществено значение за работата на борда, се записват и отбелязват. |
|
6. |
Продължително изпитване с фиксирана честота Този етап на изпитване се провежда, в случай че при проверкана резултатите от вибрациите при етап 3 по-горе при сканирането на честотите се установят механични резонанси с честотен обхват от над 5 Hz, които са приемливи при продължително използване на борда съгласно производителя или негов упълномощен представител, но за които якостта на въпросните части не може да се приеме като даденост. В частност този етап се отнася до уреди, снабдени с амортисьори, с честота на резонанс в рамките на честотния обхват, посочен в параграф 5.1 и по-широк от 5 Hz. Когато образецът бъде в работен режим, както е описани в етап 2 по-горе, за всяка имаща отношение честота на резонанс той се подлага за два часа на вибрации при амплитудата, предвидена в изпитването при екстремни условия на средата и при съответната честота, както е упомената в параграф 5.1, посоката на вибрацията да бъде такава, че при нормална употреба да упражни максимално натоварване върху въпросните части. При необходимост приложената честота може да бъде изправена, така че вибрациите в резонанс да продължат при не по-малко от 70 % от максималната им амплитуда или се осигурява честотата постоянно да се колебае между две стойности 2 % под и 2 % над първоначално наблюдаваната честота на резонанс, при темп не по-малък от 0,1 и не по-голям от 1 октава в минута. При вибрационните натоварвания, функциите на образеца се наблюдават, докато не започнат да се наблюдават неизправности вследствие откачане или разместване на механичните части, прекъсване на електрическа верига или късо съединение. Образците, за които се отнася изпълнението на този етап на изпитване, след изключване могат да се изпитат в това състояние, при условие механичното натоварване върху въпросните части да не бъде по-малко отколкото при нормална употреба. |
|
7. |
Заключителна проверка на работата след подлагане на вибрации Този етап от изпитванията се провежда според необходимостта. Проверката на работата при подлагане на вибрациите, посочени в етап 3, се повтаря с използване на честотите и амплитудите, приложени на този етап. Наблюдаваните характеристични честоти и наблюдаваните последици от натоварването с вибрации се сравняват с резултатите от етап 3 с цел да се определят евентуални промени, настъпили по време на натоварването с вибрации. |
|
8. |
Изводи от проверката След като вибрационната маса бъде спряна и изтече времето за достигане на работен режим без натоварване с вибрации, функциите се изпитват и работните данни, които са от съществено значение за работата на борда, се записват и отбелязват. Накрая на образеца се прави външен оглед за удостоверяване, че е в безупречно състояние. |
5.3. Резултати, които трябва да бъдат получени
Образецът и неговите компоненти и групи от компоненти не следва да показва вибрации на механичен резонанс в честотните диапазони, посочени в параграф 5.1. Когато вибрации на резонанс от този вид са неизбежни, се вземат конструктивни мерки, за да се осигури, че образецът и неговите компоненти и групи от компоненти няма да се повредят.
По време на и след изпитването за устойчивост на вибрации не се стига до забележими последици от вибрационното натоварване и в частност няма разлика при характеристичните честоти, наблюдавани на етап 7, и стойностите, определени в етап 3, и не се наблюдават щети или повреди, причинени от продължителните вибрации.
В случай на изпитвания при нормални условия на средата работните данни, записани във фази от 3 до 8, остават в рамките на толерансите, допустими на база настоящите условия за изпитване и одобряване.
При изпитването на функциите по превключване от етап 4 няма повреди и откази при превключването.
6. Съкратено изпитване за устойчивост на атмосферни влияния
6.1. Цел и осъществяване
Съкратеното изпитване за устойчивост на атмосферни влияния (симулация на излагане на природните стихии чрез облъчване с ксенонови лампи с филтри и намокряне) се провежда съгласно части 2-3, 2-5 и 2-9 от публикация 68 на IEC плюс следните допълнения:
Съгласно посочената публикация съкратеното изпитване за устойчивост на атмосферни влияния цели да се симулират естествени метеорологични условия посредством изпитвателно оборудване при конкретни възпроизводими условия, така че да се предизвикат бързи промени в свойствата на материалите.
Съкратеното изпитване се провежда посредством изпитвателно оборудване с филтрирано лъчение от ксенонови лампи и намокряне на прекъсвания. След излагане на тези въздействия, измерено чрез произведението на интензивността на лъчението и неговото времетраене, съгласуваните свойства на образците се сравняват с такива от същия произход, които не са били подлагани на такова въздействие. Най-напред се определят свойствата, които са от възлово значение за практическата употреба, като цвят, качество на повърхността, издръжливост на удар, якост на опън и якост.
За да бъдат сравнени резултатите с тези от излагане на естествени атмосферни условия, се приема, че промените на свойствата под атмосферните влияния се причиняват най-вече от естествената светлина и едновременното въздействие на кислород, вода и топлина върху материалите.
При съкратеното изпитване се обръща особено внимание на факта лъчението в устройството да бъде максимално приближено до естественото (виж публикацията на IEC). Лъчението от ксеноновата лампа със специален филтър симулира естественото.
От опит е установено, че при посочените условия на изпитване има силна взаимна връзка между устойчивостта на атмосферни условия при съкратеното изпитване и устойчивостта на естествените атмосферни условия. Съкратеното изпитване, което не зависи от мястото, климата и сезона, има това предимството пред естествените условия, че може да се възпроизвежда и че дава възможност да се съкрати времетраенето му, тъй като не зависи от смяната на деня и нощта и от сезоните.
6.2. Брой образци
За изпитването за устойчивост на атмосферни влияния, освен ако не е договорено друго, се използват достатъчен брой образци. За сравнение се изисква и достатъчен брой образци, които не са подлагани на атмосферни влияния.
6.3. Подготовка на образците
Образците се подлагат на изпитванията в състоянието, в което са доставени, освен ако не е договорено друго. През времето на изпитванията образците, които ще се използват за сравнение, се съхраняват на тъмно при температура на средата.
6.4. Изпитвателно оборудване
Изпитвателното оборудване се състои по същество от вентилирана изпитвателна камера с източник на лъчение в средата. Около източника на лъчение се поставят оптичните филтри. Стойките на образеца се въртят около надлъжната ос на системата на определено разстояние от източника и филтрите, за да се постигне интензивността на лъчението, изисквана от параграф 6.4.1.
Интензивността на лъчението по отношение на всички частите от повърхността на образеца не се отклоняват с повече от ± 10 % от средната аритметична стойност на лъчението по различните повърхности.
6.4.1. Източник на лъчение
Като източник на лъчение се използва ксенонова лампа. Радиационният поток се избира така, че интензивността на лъчението върху повърхността на образеца да бъде 1 000 ± 200 W m2 в честотната лента от 300 до 820 nm (за апаратите за измерване на радиацията виж параграф 6.9).
Ако се използват ксенонови лампи с въздушно охлаждане, вече използваният въздух, съдържащ озон, не попада в изпитвателната камера и се отвежда отделно.
Опитните стойности показват, че радиационният поток от ксеноновите лампи спада до 80 % от първоначалната си стойност след около 1 500 часа работа; след този период пропорцията на ултравиолетовото лъчение също забележимо спада в сравнение с другите форми на лъчение. Поради това ксеноновата лампа се заменя след този срок (виж също данните, предоставени от производителя на ксеноновата лампа).
6.4.2. Оптични филтри
Между източника на лъчение и стойките на мострите се поставят оптични филтри, така че филтрираното лъчение от ксеноновите лампи да е възможно най-близко до естественото (виж публикация 69 на IEC, части от 2 до 9).
Всички стъклени филтри се почистват редовно, така че да се избегнат нежелателни спадове в интензивността на лъчението. Филтрите се заменят, ако повече не може да се поддържа лъчение близко до естественото.
Относно подходящите оптични филтри се спазват данните от производителя на изпитвателното оборудване. При доставката на изпитвателното оборудване производителят гарантира, че то отговаря на изискванията, изложени в параграф 6.4.
6.5. Устройство за пръскане и овлажняване на въздуха
Образецът се мокри по такъв начин, че въздействието да бъде същото, както при естествени дъжд и роса. Устройството за пръскане се конструира така, че при пръскането да се намокрят всички външни повърхности на образците. То се управлява по такъв начин, че цикълът мокрене/сух период, предписан в параграф 6.10.3, да се спазва. Въздухът в изпитвателната камера се овлажнява, така че да се поддържа относителната влажност, предписана в параграф 6.10.3. водата, използвана за пръскане и овлажняване на въздуха е дестилирана или напълно обезсолена вода (с проводимост < 5µс/cm).
Цистерните, тръбите и пръскачките за дестилирана или напълно обезсолена вода са от материали, устойчиви на корозия. Относителната влажност на въздуха в изпитвателната камера се измерва с използване на влагомер, защитен от напръскване и пряко лъчение и се коригира с помощта на влагомера.
Когато в затворена верига се използва дестилирана или напълно обезсолена вода, съществува риск (както при изпитването на лака) да се образуват отлагания на повърхностите на образците или повърхностите да бъдат износени от вещества в разтвор.
6.6. Вентилационно устройство
В изпитвателната камера температурата на черното табло, предписано според параграф 6.10.2, се поддържа чрез движение на чист, филтриран, овлажнен и при необходимост с контролирана температура на въздуха около образците. Потокът и скоростта на въздуха се избират по такъв начин, че да се осигури еднообразна топлинна обработка на всички външни повърхности на стативите на образците в системата.
6.7. Образци на стойки
Могат да се използват всякакви стойки от неръждаема стомана, позволяващи образците да бъдат монтирани, както е изложено в параграф 6.10.1.
6.8. Термометър за черно табло
За да бъде измерена температурата на черното табло, по време на сухия период от цикъла се използва термометър за черно табло. Този термометър се състои от табло от неръждаема стомана, топлинно изолирано от стойките си със същите размери, както и стойките на образеца, с дебелина 0,9 ± 0,1 mm. Двете страни на таблото се покриват с лъскав черен лак, много устойчив на атмосферни влияния и с максимална отразяваща способност от 5 % при дължини на вълната, по-големи от 780 nm. Температурата на таблото се измерва с биметален термометър, сензорът на който се поставя в средата на таблото, с осигуряване на добър топлинен контакт.
Не се препоръчва термометърът да се оставя в апарата по време на изпитването, посочено в параграф 6.10. За него е достатъчно да се поставя в изпитвателното оборудване на всеки 250 часа, за около 30 минути и температурите на черното табло да се записват през сухите периоди.
6.9. Апаратура за измерване на облъчването
Облъчването (единица за измерване: W.s m-2) е произведението на интензивността на облъчване (единица: W. m-2) и времетраенето на облъчване (единица: s) Облъчването на повърхностите на образеца в изпитвателната апаратура се измерва с подходящи апарати за измерване на облъчването, приспособени към облъчващата функция на системата, състояща се от източник на лъчение и филтъра. Апаратите за измерване на облъчването се градуират или калибрират по такъв начин, че инфрачервеното лъчение над 830 nm да не се взема под внимание.
Капацитетът на апаратурата за измерване на облъчването зависи най-вече от това дали нейните сензори са силно устойчиви на атмосферни влияния и остаряване и дали са с достатъчна спектрална чувствителност по отношение на естественото лъчение.
Апаратите за измерване на облъчването могат да включват например следните части:
|
а) |
силициева фотоелектрична клетка като сензор за лъчение; |
|
б) |
оптичен филтър, поставен пред фотоелектричната клетка; и |
|
в) |
волтметър, който измерва произведението (единица: С = А.s) на интензивността на тока, генериран във фотоелектричната клетка в съотношение с интензивността на лъчението (единица: А) и продължителността на облъчването (единица: s). |
Скалите на апаратите за измерване на облъчването се калибрират. Калибрирането се проверява след използване в течение на една година и при необходимост се коригира.
Интензивността на облъчването на повърхностите на образците зависи от разстоянията до източника на лъчение. Поради това, доколкото е възможно, повърхностите на образците са на същото разстояние от източника на лъчение, както и сензорът на апарата за измерване на облъчването. В случай че това не е възможно, данните за облъчването на измервателния апарат се умножават с коригиращ коефициент.
6.10. Изпълнение
|
6.10.1. |
Образците се поставят на стойки, така че на задните им повърхности да не може да се събира вода. Стойките на образците създават само минимално възможното механично натоварване. За да се осигури, че облъчването и мокренето са разпределени възможно най-равномерно, образците се завъртат по време на изпитването с темп от един до пет оборота в минута около системата източник—филтър и пръскачката. Като правило една от страните на образеца е изложена на атмосферните условия. В зависимост от приложимите разпоредби на публикацията на IEC или ако бъде уговорено друго, могат да бъдат изложени и предната, и задната повърхност на един образец. В този случай всяка от повърхностите се излага на едно и също лъчение и мокрене. Излагането на предната и задната повърхност на един образец на едно и също лъчение и мокрене може да се постигне чрез периодично завъртане на образеца. Това може да става и автоматично с използване на завъртащи устройства, ако стойката е във формата на отворена рамка. |
|
6.10.2. |
Температурата на черното табло в точката, където се поставят образците през сухите периоди, се задава и регламентира в съответствие с публикациите на IEC, приложими към въпросното оборудване. Освен ако не бъде договорено друго, средната температура на черното табло се поддържа на + 45 °С. Средна температура на черното табло означава средноаритметичната стойност на температурата на черното табло, получена в края на сухия период. През сухия период може да се допусне местно отклонение от ± 5 °С, а при спорни случаи — от ± 3 °С. С цел поддържане на изискваната температура на черното табло и, когато е необходимо, осигуряване на лъчение с еднаква интензивност по предната и задната повърхност на образеца (виж параграф 6.10.1) образците могат да бъдат автоматично обръщани на 180° след всеки оборот. В този случай термометърът на черното табло и апаратът за измерване на облъчването участват в движенията по обръщане. |
|
6.10.3. |
Образците, монтирани на стойки и сензорите на апаратите за измерване на облъчването, посочени в параграф 6.9, се излагат еднообразно на лъчението и се мокрят според цикъла, определен по-долу и който се повтаря последователно:
Относителната влажност на въздуха е от 60 до 80 % през сухия период. |
6.11. Времетраене и процедура на изпитването
Изпитването следва процедура Б от публикация 68 на IEC, част 2-9. Времетраенето на изпитването е 720 часа, като цикълът на мокрене е определен в параграф 6.10.3.
Препоръчва се изпитването на устойчивост на атмосферни влияния да се провежда с един и същи образец (в случаите на безразрушително изпитване, когато се преценява промяната на свойствата, каквото например е изпитването на устойчивост на атмосферни влияния) при различни степени на облъчване, които се съгласуват. По този начин може да се определи промяната на свойствата на елемент от оборудването в течение на изпитването на устойчивост на атмосферни влияния.
6.12. Оценка
След като подлагането на атмосферни влияния приключи, образецът се държи поне 24 часа в тъмнина при температура на въздуха от + 23 °С, точка на оросяване от + 12 °С, относителна влажност на въздуха от 50 % и скорост на движение на въздуха от 1 m/s и атмосферно налягане от 860 до 1 060 hPa. (Допустимото отклонение може да бъде от ± 2 °С за температурата на въздуха и ± 6 % за относителната влажност).
Тези образци и използваните за сравнението, посочено в параграфи 6.2. и 6.3. се проверяват за определяне на свойствата им в съответствие с изискванията, посочени в член 2.01, параграфи 1 и 2 и в член 3.01, параграф 12.
7. Изпитване със солена вода и за устойчивост на атмосферни влияния
(изпитване със солена мъгла)
7.1. Цел и осъществяване
Това изпитване установява въздействието на солената вода и солената атмосфера при експлоатация, транспорт и съхранение съгласно член 3.01.
То може да бъде ограничено до образец или образци от използваните материали.
Спецификациите по-долу се основават на публикация 68 на IEC, част 2-52. В тази публикация се съдържа и допълнителна информация.
7.2. Изпълнение
|
1. |
Изпитвателна апаратура Изпитването се провежда в изпитвателна камера с използване на пулверизатор и солен разтвор, отговарящ на следните условия:
|
|
2. |
Предварителна проверка На образеца се прави визуален оглед с цел да се удостовери, че е в безупречно състояние и в частност, че е правилно сглобен и всички отвори се затварят правилно. Външните повърхности, замърсени с грес, масло или кал, се почистват. Всички контролни приспособления и движещи се части се задвижват и проверяват дали работят добре. Подвижността на всички пробки, капаци и движещи се части, които са предвидени да се свалят или движат по време на експлоатация или поддръжка, трябва да се проверят по отношение на подвижността им и да бъдат върнати на място правилно. Образецът се пуска в работа в съответствие с указанията на производителя при номиналното напрежение на бордовата мрежа при толеранс от ± 3 %. След като изтече времето, необходимо за влизане в нормална експлоатация, функциите се проверяват, а работните данни, които са съществени за използването му на борда и за оценка на въздействието на солената мъгла, се записват и отбелязват. След това образецът се изключва, за да бъде подложен на мокрене. |
|
3. |
Етап на мокрене Образецът се поставя за два часа в камерата със солена мъгла при температура от + 15 °С до + 35 °С. |
|
4. |
Етап на влажност Образецът се поставя в климатиризаната камера, така че от него да капе най-малкото възможно количество солен разтвор. Той се държи в климатизираната камера в течение на седем дни, при температура от + 40 ± 2 °С и относителна влажност от 93 ± 3 %. Той не трябва да влиза в контакт с друг образец или метален предмет. Няколко мостри могат да бъдат подредени по такъв начин, че да не си влияят взаимно. |
|
5. |
Повторение на цикъла на изпитване Цикълът на изпитване, съставен от етапи 3 и 4, се повтаря три пъти. |
|
6. |
Последващо третиране След четвъртия цикъл на изпитване образецът се изважда от климатизираната камера и незабавно се мие пет минути в течаща вода от крана, а след това се изплаква с дестилирана или обезсолена вода. Капките, полепнали по образеца, се свалят с въздушна струя или отръскват. Образецът се излага на нормалната температура на средата за не по-малко от три часа и във всеки случай достатъчно дълго, за да може всяка видима влага да се изпари, преди да бъде подложен на последен оглед. След изплакването образецът се суши в течение на един част при + 55 ± 2 °С. |
|
7. |
Заключения от Прави се оглед на външния вид на образеца. Естеството и размерът на уврежданията в сравнение с първоначалното състояние се записват в доклада за изпитванията, при необходимост със снимки за доказателство. Образецът се пуска в работа съгласно указанията на производителя при номинално напрежение на бордовата мрежа при толеранс от ± 3 %. След като изтече времето, необходимо за влизане в нормална експлоатация, функциите се проверяват, а работните данни, които са съществени за използването му на борда и за оценка на въздействието на солената мъгла, се записват и отбелязват. Всички контролни приспособления и движещи се части се задвижват и проверяват дали работят добре. Проверява се подвижността на всички пробки, капаци и движещи се части, които са предвидени да се свалят или движат по време на експлоатация или поддръжка. |
7.3. Резултати, които трябва да бъдат получени
При образеца не трябва да се стигне до промяна, която може да:
|
— |
затрудни ползването и експлоатацията му, |
|
— |
попречи в значителна степен на отделянето на пробки и капаци или движението на подвижните части, доколкото това е необходимо за експлоатацията или поддръжката, |
|
— |
увреди водонепроницаемостта на кожуха, |
|
— |
е вероятно да доведе до откази в бъдеще. |
Работните данни, записани в етапи 3 и 7, трябва да остават в рамките на толерансите, определени в настоящите условия за изпитване и одобряване.
ЧАСТ III
МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ И УСЛОВИЯ ЗА ИЗПИТВАНЕ НА РАДАРНОТО ОБОРУДВАНЕ, ИЗПОЛЗВАНО ЗА НАВИГАЦИЯ НА ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕТЕ ПО ВЪТРЕШНИ ВОДНИ ПЪТИЩА
СЪДЪРЖАНИЕ
|
Глава 1 |
Общи положения |
|
Член 1.01 |
Обхват |
|
Член 1.02 |
Предназначение на радарното оборудване |
|
Член 1.03 |
Изпитване за одобряване |
|
Член 1.04 |
Заявление за изпитване за одобряване |
|
Член 1.05 |
Одобряване на типа |
|
Член 1.06 |
Маркиране на оборудването и номер на одобрението |
|
Член 1.07 |
Декларация от производителя |
|
Член 1.08 |
Промени в одобреното оборудване |
|
Глава 2 |
Общи минимални изисквания към радарното оборудване |
|
Член 2.01 |
Конструкция, проектиране |
|
Член 2.02 |
Паразитни лъчения и електромагнитна съвместимост |
|
Член 2.03 |
Експлоатация |
|
Член 2.04 |
Инструкции за експлоатация |
|
Член 2.05 |
Монтаж и експлоатационни изпитвания |
|
Глава 3 |
Минимални експлоатационни изисквания към радарното оборудване |
|
Член 3.01 |
Експлоатационна готовност на радарното оборудване |
|
Член 3.02 |
Разделителна способност |
|
Член 3.03 |
Скали на разстоянията |
|
Член 3.04 |
Подвижен индикатор на далечината |
|
Член 3.05 |
Курсова черта |
|
Член 3.06 |
Изместване от центъра на развъртане |
|
Член 3.07 |
Скала на пеленгите |
|
Член 3.08 |
Уреди за пеленговане |
|
Член 3.09 |
Уреди за намаляване отраженията от морската повърхност и дъжда |
|
Член 3.10 |
Намаляване интерференциите от друго радарно оборудване |
|
Член 3.11 |
Съвместимост с радиомаяци |
|
Член 3.12 |
Управление на коефициента на усилване |
|
Член 3.13 |
Настройване на честотата |
|
Член 3.14 |
Навигационни линии за ориентация и информация на екрана |
|
Член 3.15 |
Чувствителност на системата |
|
Член 3.16 |
Следа на целта |
|
Член 3.17 |
Съпътстващи индикатори |
|
Глава 4 |
Минимални технически изисквания към радарното оборудване |
|
Член 4.01 |
Експлоатаця |
|
Член 4.02 |
Дисплей |
|
Член 4.03 |
Характеристики на радарното изображение |
|
Член 4.04 |
Цвят на дисплея |
|
Член 4.05 |
Честота на опресняване на изображението и времетраене |
|
Член 4.06 |
Линейност на дисплея |
|
Член 4.07 |
Точност на обхвата и азимутни изисквания |
|
Член 4.08 |
Характеристики на антената и спектър на емисиите |
|
Глава 5 |
Условия и методи за изпитване на радарното оборудване |
|
Член 5.01 |
Безопасност, капацитет на натоварване и разпръскване на интерференциите |
|
Член 5.02 |
Паразитни лъчения и електромагнитна съвместимост |
|
Член 5.03 |
Процедури на изпитване |
|
Член 5.04 |
Измервания на антените |
|
Допълнение 1 |
Ъглова разделителна способност в обсег до 1 200 m включително |
|
Допълнение 2 |
Изпитвателен полигон за определяне разделителната способност на радарното оборудване |
ГЛАВА 1
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Член 1.01
Обхват
Настоящите разпоредби излагат минималните технически и експлоатационни изисквания по отношение радарните инсталации, използвани за навигация на плавателни съдовете по вътрешни водни пътища, както и разпоредбите за изпробване съответствието с тези минимални изисквания. Инсталациите за ECDIS за вътрешността, които могат да се използват в навигационен режим се третира като за радарно навигационно оборудване по смисъла на настоящите разпоредби.
Член 1.02
Предназначение на радарното оборудване
Радарното оборудване улеснява навигацията на плавателния съд чрез подаване на разбираемо радарно изображение за положението си по отношение на шамандури, брегови линии и навигационни съоръжения, както и като позволява надеждно и своевременно разпознаване на другите плавателни съдове и препятствията, подаващи се над повърхността на водата.
Член 1.03
Изпитване за одобряване
Радарно оборудване не се монтира на борда на плавателни съдовете, докато не се установи чрез изпитване на типа, че това оборудване отговаря на минималните изисквания, определени в настоящите разпоредби.
Член 1.04
Заявление за изпитване за одобряване
1. Заявленията за изпитване на типа на радарното оборудване се подават до компетентен изпитващ орган в някоя от държавите-членки.
Комитетът следва да бъде уведомен за компетентните изпитващи органи.
2. Всяко заявление се придружава от следните документи:
|
а) |
подробно техническо описания в два екземпляра; |
|
б) |
два пълни комплекта документи за монтаж и обслужване; |
|
в) |
подробен наръчник за експлоатация в два екземпляра; и |
|
г) |
съкратен наръчник за експлоатация в два екземпляра. |
3. Чрез изпитвания заявителят доказва или дава възможност да се докаже, че радарното оборудване отговаря на минималните изисквания на тези разпоредби.
Резултатите от изпитванията и докладите от измерванията по хоризонталната и вертикалната радиационна диаграма на антената се прилагат към заявлението.
Тези документи и информацията, получена при изпитванията, се съхраняват от компетентния изпитващ орган.
4. За целите на изпитването за одобряване, „заявител“ означава юридическо или физическо лице, под чието име, търговска марка или друга форма на идентификация се произвежда или продава оборудването, представено за изпитване.
Член 1.05
Одобряване на типа
1. Ако оборудването премине изпитването на типа, компетентният изпитващ орган издава удостоверение за съответствие.
Ако оборудването не отговори на минималните изисквания, заявителят писмено се уведомява за причините за отказ на одобрение.
Одобрението се издава от компетентния орган.
Компетентният орган уведомява Комитета за одобреното от него оборудване.
2. Всеки изпитващ орган има право във всеки момент да избере оборудване от производствена серия за проверка.
Ако при проверката се установят дефекти в оборудването, одобрението на типа може да бъде анулирано.
Одобрението на типа се анулира от органа, който го е издал.
3. Одобрението на типа е валидно 10 години и може да бъде подновено при поискване.
Член 1.06
Маркиране на оборудването и номер на одобрението
1. Всеки компонент на оборудването се маркира неизличимо с името на производителя, търговското описание на оборудването, типа оборудване и серийния номер.
2. Номерът на одобрението, определен от компетентния орган, се поставя по траен начин върху дисплея по такъв начин, че да остава ясно видим, след като оборудването бъде монтирано.
Състав на номера на одобрението:
e-NN-NNN
|
(е |
= |
Европейски съюз |
|
NN |
= |
код на одобряващата държава, където |
|
1 |
= |
Германия |
|
2 |
= |
Франция |
|
3 |
= |
Италия |
|
4 |
= |
Нидерландия |
|
5 |
= |
Швеция |
|
6 |
= |
Белгия |
|
7 |
= |
Унгария |
|
8 |
= |
Чешка република |
|
9 |
= |
Испания |
|
11 |
= |
Обединено кралство |
|
12 |
= |
Австрия |
|
13 |
= |
Люксембург |
|
17 |
= |
Финландия |
|
18 |
= |
Дания |
|
20 |
= |
Полша |
|
21 |
= |
Португалия |
|
23 |
= |
Гърция |
|
24 |
= |
Ирландия |
|
26 |
= |
Словения |
|
27 |
= |
Словакия |
|
29 |
= |
Естония |
|
32 |
= |
Латвия |
|
36 |
= |
Литва |
|
49 |
= |
Кипър |
|
50 |
= |
Малта |
|
NNN |
= |
трицифрен номер, който се определя от компетентния орган). |
3. Номерът на одобрението се използва само заедно със съответното одобрение.
Задължение на заявителя е да представя и полага номера на одобрението.
4. Компетентният орган незабавно уведомява Комитета за определения номер на одобрението.
Член 1.07
Декларация от производителя
Всяка единица оборудване се придружава от декларация на производителя, в смисъл че отговаря на приетите минимални изисквания и че е идентична във всяко отношение с оборудването, представено за изпитване.
Член 1.08
Промени в одобреното оборудване
1. Всякакви промени, внасяни в оборудване, което е вече одобрено, водят до отнемане одобрението на вида. Когато се планират промени, данните за тях се представят в писмена форма на компетентния изпитващ орган.
2. Компетентният изпитващ орган взема решение дали одобрението остава валидно, или дали се налага нова проверка или изпитване на типа.
В случай че се даде ново одобрение, се издава и нов номер на одобрението.
ГЛАВА 2
ОБЩИ МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ РАДАРНОТО ОБОРУДВАНЕ
Член 2.01
Конструкция, проектиране
1. Радарното оборудване е годно за експлоатация на борда на плавателни съдовете по вътрешни водни пътища.
2. Конструкцията и проектите на оборудването са в съответствие с най-новите постижения в областта, както от механична, така и от електротехническа гледна точка.
3. При отсъствие на конкретни разпоредби в приложение II към настоящата директива или в настоящите разпоредби по отношение на захранването с енергия, безопасността, взаимната интерференция на бордовото оборудване, разстоянието на безопасност на компаса, устойчивостта на климатични въздействия, механичната якост, отражението върху околната среда, излъчването на шум и маркировките на оборудването се прилагат изискванията и изпитвателните методи на публикация 945 на IEC „Общи изисквания към морското навигационно оборудване“.
Освен това действат и разпоредбите на регламентите относно радио на ITU. Оборудването съответства на всички изисквания на тези разпоредби по отношение на радарните дисплеи при температури от 0 до 40 °С.
Член 2.02
Паразитни лъчения и електромагнитна съвместимост
1. В честотния обхват от 30 до 2 000 MHz напрегнатостта на полето на паразитните лъчения не превишава 500 µV/m.
В честотните обхвати от 156 до 165 MHz, от 450 до 470 MHz и 1,53 до 1,544 GHz напрегнатостта на полето не превишава 15 µV/m. Тези напрегнатости на полето са валидни за разстояние на изпитване от 3 m от оборудването, което се изпитва.
2. Оборудването съответства на минималните изисквания за напрегнатост на електромагнитното поле от не повече от 15 V/m в непосредствена близост до изпитваното оборудване в честотния обхват от 30 до 2 000 MHz.
Член 2.03
Експлоатация
1. Оборудването няма повече приспособления за управление, отколкото са необходими за правилната му експлоатация.
Проектът, маркировката и боравенето с приспособления за управление са такива, че да позволяват тяхното просто, недвусмислено и бързо използване. Подредбата им е такава, че доколкото е възможно се предотвратяват грешките при работа.
Приспособленията, които не са необходими за нормална работа, не са леснодостъпни.
2. Всички приспособления за управление са оборудвани със символи и/или маркировки на английски език. Символите съответстват на препоръка на IМО № А.278 (VIII) „Символи за управление на морско навигационно радарно оборудване“ или изискванията, съдържащи се в публикация № 417 на IEC; всички цифри и букви са с височина не по-малко от 4 mm.
Ако може да бъде доказано, че поради технически причини цифри и букви с височина, не по-малка от 4 mm не са възможни и ако за експлоатацията могат да бъдат приети цифри и букви са с височина по-малка от 4 mm, допуска се намаляване до 3 mm.
3. Оборудването се проектира по такъв начин, че грешките при работа да не могат да доведат до негов отказ.
4. Всякакви функции над и свръхминималните изисквания, каквито са съоръженията за свързване с друго оборудване, се подсигуряват по такъв начин, че оборудването да отговаря на минималните изисквания при всякакви условия.
Член 2.04
Инструкции за експлоатация
1. За всеки агрегат се предоставя подробна инструкция за експлоатация. Тя се предлага на нидерландски, английски, френски и немски език и съдържа минимум следната информация:
|
а) |
задействане и експлоатация; |
|
б) |
поддържане и обслужване; |
|
в) |
общи указания за безопасността (рискове за здравето, като влияние върху сърдечни стимулатори от електромагнитни лъчения); |
|
г) |
указания за правилен технически монтаж. |
2. Съкратени инструкции за експлоатация в трайна форма се предлагат с всеки агрегат.
Те се предлагат на нидерландски, английски, френски и немски език.
Член 2.05
Монтаж и експлоатационни изпитвания
Монтажът, замяната и експлоатационните изпитвания се провеждат съгласно изискванията на част V.
ГЛАВА 3
МИНИМАЛНИ ЕКСПЛОАТАЦИОННИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ РАДАРНОТО ОБОРУДВАНЕ
Член 3.01
Експлоатационна готовност на радарното оборудване
1. При задействане от студено състояние радарното оборудване е в пълна работна готовност в рамките на четири минути. След този срок има възможност предаването да бъде прекъсвано и включвано веднага.
2. Има възможност един човек да борави с радарното оборудване и да наблюдава дисплея едновременно.
Ако контролното табло е отделен блок, на него има всички приспособления, използвани пряко за навигация с радар.
Безжични уреди за дистанционно управление не се допускат.
3. Възможно е дисплеят да се разчита и при силна околна осветеност. При необходимост има съответни приспособления за наблюдение, които могат да се поставят и снемат просто и лесно.
Приспособленията за наблюдение могат да се използват и от хора с очила.
Член 3.02
Разделителна способност
1. Ъглова разделителна способност
Ъгловата разделителна способност е свързана със скалата за разстояние и дистанцията. Изискваната минимална разделителна способност за по кратки разстояния до 1 200 m включително е показана в допълнение 1.
Минималната разделителна способност се разбира като минимална дистанция по азимут между два стандартни отражателя (виж член 5.03, параграф 2), при която те се изобразяват ясно разделени на радарната картина.
2. Минимален обхват и разделителна способност в обхвата
При всички дистанции между 15 и 1 200 m в скалите за разстояние до 1 200 m включително стандартни отражатели, намиращи се на 15 m един от друг в един и същи пеленг, се изобразяват ясно разделени на радарната картина.
3. Функции, които могат да доведат до влошаване на разделителната способност, не могат да се включват при скали на разстояния до 2 000 m.
Член 3.03
Скали на разстоянията
1. Радарното оборудване се предоставя със следните последователно включвани скали на разстоянията и кръговете:
|
Скала на разстояние 1 |
500 m — един кръг на всеки 100 m |
|
Скала на разстояние 2 |
800 m — един кръг на всеки 200 m |
|
Скала на разстояние 3 |
1 200 m — един кръг на всеки 200 m |
|
Скала на разстояние 4 |
1 600 m — един кръг на всеки 400 m |
|
Скала на разстояние 5 |
2 000 m — един кръг на всеки 400 m |
2. Допускат се допълнителни последователно включващи се скали на разстоянията.
3. Избраната скала на разстоянията между кръговете на обхвата и дистанцията на подвижния индикатор на далечината се изписва в метри или в километри.
4. Ширината на кръговете на обхвата и подвижният индикатор на далечината при нормална яркост не превишават 2 mm.
5. Не се допуска изобразяване на подсектори и увеличения.
Член 3.04
Подвижен индикатор на далечината
1. Радарното оборудване следва да има подвижен индикатор на далечината.
2. Възможно е в рамките на осем секунди индикаторът на мащаба на далечината да бъде настроен за всякакви разстояния.
3. Разстоянието, за което се настройва подвижният индикатор на далечината, не се променя дори и след превключване на други скали на разстояния.
4. Скалата се изписва като три- или четирицифрен номер.
Точността при обхвати от до 2 000 m е в рамките на 10 m. Радиусът на индикатора на далечината съответства на цифровото изображение.
Член 3.05
Курсова черта
1. От мястото на радарния дисплей, което отговаря на положението на антената, до края на екрана преминава курсова черта.
2. Ширината на курсовата черта в края на екрана не следва да превишава 0,5°.
3. Радарният апарат следва да има коригиращо устройство за отчитане на евентуални азимутни ъглови грешки при монтажа на антената.
4. След колекция на ъгловата грешка и задействане на радарния апарат отклонението на курсовата черта от линията на крена не следва да превишава 0,5°.
Член 3.06
Изместване от центъра на развъртане
1. За да се постигне изглед, разширен напред, при всички скали на разстояния, определени в член 3.03, параграф 1, следва да има възможност за изместване от центъра на развъртане на радарното изображение.
Изместването от центъра на развъртане води изключително до разширяване на полезрението в посока напред и следва да се коригира между не по-малко от 0,25 до най-много 0,33 от действителния диаметър на екрана.
2. В скалата с изглед, разширен напред, кръговете на скалата се разширяват и подвижният индикатор на далечината следва да може да се коригира и разчита до максимума на изобразявания обхват.
3. Допуска се фиксирано изместване от центъра на развъртане на изобразявания съгласно параграф 1 обхват, при условие че за централната част на изображението действителният диаметър е не по-малък от този, определен в член 4.03, параграф 1 и че скалата на пеленгатора е проектирана така, че да може да се определя пеленг в съответствие с член 3.08.
4. В този случай способността за изместване от центъра на развъртане, описана в параграф 1, няма да се изисква.
Член 3.07
Скала на пеленгите
1. В края на екрана радарното оборудване има скала на пеленгите.
2. Скалата на пеленгите се разделя на не по-малко от 72 части, всяка съставляваща 5 градуса. Чертите от скалата, представляващи 10 градуса, трябва да бъдат видимо по-дълги от тези, които представляват 5 градуса.
Отметката „000“ на скалата на пеленгите се поставя в средата на горния край на екрана.
3. Скалата на пеленгите се маркира с трицифрени числа от 000 до 360 градуса по посока на часовниковата стрелка. Номерацията се прави с арабски цифри на всеки 10 или всеки 30 градуса.
Стойността 000 може да бъде заменена с ясно видима стрелка
Член 3.08
Уреди за пеленговане
1. Допускат се съоръжения за пеленговане на цели.
2. Ако такива съоръжения бъдат осигурени, те следва да могат да засичат всяка цел в рамките на около пет секунди с максимално отклонение от ± 1 градус.
3. Когато се използва електронна линия на простиране, тя следва да:
|
а) |
бъде ясно различима от курсовата черта; |
|
б) |
се изобразява почти постоянно; |
|
в) |
може свободно да се завърта на 360 градуса наляво и надясно; |
|
г) |
бъде широка най-много 0,5 градуса в края на екрана; |
|
д) |
се простира от началото си до скалата на разстояние; и |
|
е) |
да изписва три- или четирицифрени десетични показатели за градусите. |
4. Когато се използва механична линия на простиране, тя следва да:
|
а) |
може свободно да се завърта на 360 градуса наляво и надясно; |
|
б) |
се простира от отбелязаното си начало до скалата на разстояние; |
|
в) |
няма допълнителни маркировки, и |
|
г) |
да е проектирана така, че показателите на отразените сигнали да не се замъгляват ненужно. |
Член 3.09
Уреди за намаляване отраженията от морската повърхност и дъжда
1. Радарното оборудване следва да има уреди за намаляване на отраженията от морската повърхност и дъжда.
2. Устройството против отраженията от морската повърхност (управление на времето на чувствителност — УВЧ), при максималната си настройка, следва да бъде ефикасно до дистанция от около 1 200 m
3. Радарното оборудване не следва да бъде съоръжено с автоматични уреди за намаляване на отраженията от морската повърхност и дъжда.
Член 3.10
Намаляване интерференциите от друго радарно оборудване
1. В наличност е включващо се приспособление за намаляване интерференциите, причинявани от друго радарно оборудване.
2. Работата на това приспособление не пречи на изобразяването на полезните цели.
Член 3.11
Съвместимост с радиомаяци
Сигналите от радиомаяците в съответствие с резолюция на IМО А.423(XI) се изписва ясно, като уредът за намаляване отраженията от дъжда (константа на малката инерционност — КМИ) е изключен.
Член 3.12
Управление на коефициента на усилване
Обхватът на управление на коефициента на усилване е такъв, че при минимална настройка на уреда за намаляване отраженията от морската повърхност, движението на повърхността на водата да се вижда ясно и мощните радарни отражения с площ на отражението еквивалентна на 10 000 m2, да могат да бъдат елиминирани на всяка дистанция.
Член 3.13
Настройване на честотата
Дисплеят е оборудван с индикатор за настройка. Скалата за настройка е с дължина от поне 30 mm. Индикаторът работи във всички обхвати, дори и без радарни отражения. Индикаторът работи еднакво добре и при включване на управлението на коефициента на усилване или потискане на ехото от непосредствена близост.
Има ръчно управление за корекция на настройката.
Член 3.14
Навигационни линии за ориентация и информация на екрана
1. Върху екрана на радара могат да се налагат една върху друга само курсовата черта, пеленгаторната линия или кръговете на обхвата.
2. Освен радарното изображение и в допълнение към информацията за експлоатация на радарното оборудване може да се изписва само навигационна информация от вида на описаната по-долу:
|
а) |
скорост на смяна на курса; |
|
б) |
скорост на плавателния съд; |
|
в) |
положение на руля; |
|
г) |
дълбочина на водата; |
|
д) |
курс по компаса. |
3. Цялата информация на екрана освен радарното изображение се показва квазистатично, а темпът на опресняването ѝ съответства на експлоатационните изисквания.
4. Изискванията по отношение на дисплеите и точността на навигационната информация са същите, както и приложимите към основното оборудване.
Член 3.15
Чувствителност на системата
увствителността на системата е такава, че стандартен отражател на разстояние от 1 200 m се появява ясно на радарния екран при всеки оборот на антената. Когато се отнася за отражател от 1 m2 на същото разстояние, коефициентът на броя обороти на антената с радарно ехо през определен период и общият брой обороти на антената в този същия период на база 100 оборота (темп на радарните белези) не е по-нисък от 0,8.
Член 3.16
Следа на целта
Предходните положения на целта се показват посредством следа.
Представянето на следата на целта е квазипостоянно и яркостта ѝ е по-малка от тази на целта; следата на целта и радарното изображение са в един и същи цвят. Времетраенето на следата се нагажда към експлоатационните изисквания, но не трае повече от 2 оборота на антената.
Следата на целта не уврежда радарното изображение.
Член 3.17
Съпътстващи индикатори
Съпътстващите индикатори следва да отговарят на всички изисквания, приложими към навигационното радарно оборудване.
ГЛАВА 4
МИНИМАЛНИ ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ РАДАРНОТО ОБОРУДВАНЕ
Член 4.01
Експлоатация
1. Всички средства за управление са разположени така, че при използването им никоя информация да не остава извън полезрението и радарното насочване да не бъде затруднявано.
2. Средствата за управление, които могат да се използват за изключване на оборудването или, ако бъдат включени, могат да доведат до повреда, трябва да бъдат обезопасени против случайно задействане.
3. Всички средства за управление и индикатори са оборудвани с незаслепяващ източник на осветление, подходящ предвид околната осветеност и пригоден за намаляване до нула посредством независимо средство за управление.
4. Следните функции трябва да имат собствени средства за управление с пряк достъп:
|
а) |
готовност/включено; |
|
б) |
обхват; |
|
в) |
настройка; |
|
г) |
коефициент на усилване; |
|
д) |
отражения от морската вода (УВЧ); |
|
е) |
отражения от дъжд (КМИ); |
|
ж) |
подвижен индикатор на далечината (ПИД); |
|
з) |
курсор на електронната пеленгаторна линия (ЕПЛ); |
|
и) |
потискане маркера за посоката на плавателния съд (ПМПК); |
Ако горните линии се управляват с въртящи се ключове, те не се подреждат концентрично един над дру г.
5. Като минимум ключовете за управление на коефициента на усилване; отраженията от морската повърхност и отраженията от дъжда трябва да могат да се коригират със завъртане, чийто ефект да е пропорционален на ъгъла му.
6. Настройката на ключовете за управление е такава, че движението надясно или нагоре да има положителен ефект върху променливата, а движението наляво и надолу — да има отрицателен ефект.
7. Ако се използват бутони, възможно е те да се намират и задействат чрез допир. Също така те имат ясно различимо освобождаване на контакта.
8. Трябва да има възможност да се коригира яркостта на следните променливи поотделно от нула до степента, изискваща се за експлоатационни цели;
|
а) |
радарно изображение; |
|
б) |
фиксираните кръгове на обхвата; |
|
в) |
променливите кръгове на обхвата; |
|
г) |
скалата на пеленгите; |
|
д) |
пеленгаторна линия; |
|
е) |
навигационната информация, упомената в член 3.14, параграф 2. |
9. При условие че разликата в яркостта на някои от изписаните стойности е незначителна, а фиксираният кръг на обхвата, променливият кръг на обхвата и пеленгаторната линия могат да бъдат изключвани независимо един от друг, се допуска да има четири регулатора на яркостта, по един за всяка от следните групи стойности:
|
а) |
радарно изображение и курсова черта; |
|
б) |
фиксираните кръгове на обхвата; |
|
в) |
променливите кръгове на обхвата; |
|
г) |
пеленгаторната линия, скалата на пеленгите и навигационната информация, упомената в член 3.14, параграф 2. |
10. Яркостта на курсовата черта може да се коригира, но не и да се намали до нула.
11. За да се изключи курсовата черта, има регулатор с автоматично нулиране.
12. Започвайки от нула, уредите против отражение се управляват без степени.
Член 4.02
Дисплей
1. „Радарно изображение“ означава представянето в мащаб на радарните отражения на околните обекти и движението им по отношение на плавателния съд върху екрана на устройството на дисплея от един оборот на антената към друг, като линията на кила на плавателния съд и курсовата черта съвпадат във всеки един момент.
2. „Устройство на дисплея“ означава тази част от устройството, в която се съдържа екранът.
3. „Екран“ означава слабо отразяващата част от устройството на дисплея, върху която се показват или само радарното изображение, или радарното изображение заедно с допълнителна навигационна информация.
4. „Действителен диаметър на радарното изображение“ означава диаметъра на най-голямото изцяло кръгло радарно изображение от пълен оборот на антената, във формата на телевизионно изображение.
5. „Растерно представяне“ означава квазистатичното представяне на радарното изображение от един пълен оборот на антената под формата на телевизионна картина.
Член 4.03
Характеристики на радарното изображение
1. Действителният диаметър на радарното изображение е не по-малък от 270 mm.
2. Диаметърът на кръга на външния обхват в скалите на разстоянията, посочени в член 3.03, е не по-малък от 90 % от действителния диаметър на радарното изображение.
3. За всички скали на разстоянията положението на антената се вижда в радарното изображение.
Член 4.04
Цвят на дисплея
Цветът на дисплея се избира на база физиологически фактори. Ако на екрана могат да се възпроизвеждат различни цветове, действителното радарно изображение е едноцветно. Възпроизвеждането на различни цветове не води до смесване на цветове чрез налагане един върху друг или върху която и да е част на екрана.
Член 4.05
Честота на опресняване на изображението и времетраене
1. Радарното изображение, показвано от дисплея, се заменя с актуално радарно изображение на 2,5 секунди.
2. Всяко ехо на екрана трае поне за времето на един оборот на антената, но не по-дълго от два оборота на антената.
Времетраенето на радарното изображение може да се постига по два начина: или чрез постоянно показване, или чрез периодично опресняване на изображението. Това периодично опресняване на изображението се осъществява при не по-малко от 50 Hz.
3. Разликите в яркостта между изписването на ехо и неговото остатъчно светене в рамките на един оборот на антената са възможно най-малки.
Член 4.06
Линейност на дисплея
1. Отклонението при линейността на радарното изображение не превишава 5 %.
2. Във всички обхвати до 2 000 m се показва фиксирана права брегова линия на разстояние 30 m от радарната антена като права непрекъсната отразена структура без забележими изкривявания.
Член 4.07
Точност на обхвата и азимутни изисквания
1. Определянето на дистанцията до дадена цел посредством фиксирани или променливи кръгове на обхвата следва да бъде с точност до ± 10 m или ± 1,5 %, което се окаже по-голямо.
2. Ъгловата стойност на пеленга на даден обект не следва да се отклонява с повече от 1 градус от реалната стойност.
Член 4.08
Характеристики на антената и спектър на емисиите
1. Системата за задвижване на антената е такава, че да позволява правилна експлоатация при вятър със скорост до 100 km/h;
2. Системата за задвижване на антената има предпазен прекъсвач, чрез които предавката и задвижването на ротора могат да бъдат изключени.
3. Хоризонталната диаграма на излъчване на антената, измерена в една посока, съответства на следните изисквания:
|
а) |
- 3 dB, ширина на основния лист: не повече от 1,2 градуса; |
|
б) |
- 20 dB, ширина на основния лист: не повече от 3,0 градуса; |
|
в) |
затихване при страничния лист в рамките на ± 10 градуса около основния лист: не по-малко от 25 dB; |
|
г) |
затихване при страничния лист извън ± 10 градуса около основния лист: не по-малко от 32 dB. |
4. Вертикалната диаграма на излъчване на антената, измерена в една посока, съответства на следните изисквания:
|
а) |
- 3 dB, ширина на основния лист: не повече от 30 градуса; |
|
б) |
максимумът на основния лист е в хоризонталната ос; |
|
в) |
затихване при страничния лист: не по-малко от 25 dB. |
5. Излъчваната високочестотна енергия е хоризонтално поляризирана.
6. Експлоатационната честота на оборудването е в обхват над 9 GHz, който е определен съгласно актуалните регламенти относно радио на ITU за навигационно радарно оборудване.
7. Честотният обхват на високочестотна енергия, излъчвана от антената, съответства на регламентите относно радио на ITU.
ГЛАВА 5
УСЛОВИЯ И МЕТОДИ ЗА ИЗПИТВАНЕ НА РАДАРНОТО ОБОРУДВАНЕ
Член 5.01
Безопасност, капацитет на натоварване и разпръскване на интерференциите
Относно електрозахранването, безопасността, взаимната интерференция на бордовото оборудване, разстоянието на безопасност на компаса, устойчивостта на климатични въздействия, механичната якост, отражението върху околната среда, излъчването на шум и маркировките на оборудването се прилагат изискванията и изпитвателните методи на публикация 945 на IEC „Общи изисквания към морското навигационно оборудване“.
Член 5.02
Паразитни лъчения и електромагнитна съвместимост
1. Паразитните лъчения се измерват съгласно публикация 945 на IEC „Интерференция при морското навигационно оборудване“ в честотния обхват от 30 до 2 000 MHz .
Следва да бъдат изпълнени изискванията на член 2.02, параграф 1.
2. Следва да бъдат изпълнени изискванията на член 2.02, параграф 2 относно електромагнитната съвместимост.
Член 5.03
Процедури на изпитване
1. Изпитвателният полигон за изпитване на радарно оборудване, показан в приложение 2, се подрежда на неподвижна водна повърхност с дължина най-малко 1,5 km и ширина от 0,3 km или върху терен с равностойни отразяващи свойства.
2. Като стандартен отражател се разглежда радарен отражател, който при дължина на вълната от 3,2 cm има напречно радарно сечение, равностойно на 10 m2.
Равностойното напречното радарно сечение (сигма) на триосен радарен отражател и триъгълни повърхности за честота от 9 GHz (3,2 cm) се пресмята по следната формула:
|
къдетоа |
= |
дължината на страната в метри. |
За стандартен отражател с триъгълни повърхности дължината на страната а = 0,222 m.
Размерите на рефлекторите, използвани за изпробване на обхвата и дискриминацията при дължина на вълната от 3,2 cm, също се използват и когато изпитваното радарно оборудване е на дължина на вълната, различна от 3,2 cm.
3. Стандартни отражатели се поставят на разстояния от 15 m, 50 m, 45 m, 60 m, 85 m, 300 m, 800 m, 1 170 m, 1 185 m и 1 200 m от мястото на антената.
Освен стандартния отражател на 85 m стандартни отражатели се поставят на разстояние от 5 m от двете страни под прав ъгъл към пеленгаторната линия.
Освен стандартния отражател на 300 m отражател с напречно радарно сечение, равностойно на 300 m2, се поставя на разстояние от 18 m под прав ъгъл към пеленгаторната линия.
Допълнителни отражатели с напречни радарни сечения, равностойни на 1 m2 и 1 000 m2 се поставят под азимутен ъгъл от не по-малко от 15 градуса един към друг, на същото разстояние от 300 m от антената.
Освен стандартния отражател на 1 200 m стандартни отражатели и стандартен отражател с напречно радарно сечение от 1 m2 се поставят на разстояние от 30 m от двете страни под прав ъгъл към пеленгаторната линия.
4. Радарното оборудване се настройва до получаване на картина с най-добро качество. Коефициентът на усилване следва да се нагоди така, че в мястото непосредствено след обхвата на действие на уредите против отражение повече да не се забелязва шум.
Уредът против отраженията от морето (УВЧ) се настройва на минимум, а уредът против отраженията от дъжда (КМИ) се изключва.
Всички средства за контрол, които влияят на качеството на картината, се оставят непроменени през времетраенето на изпитването при определената височина на антената и се фиксират по подходящ начин.
5. Антената се поставя на желаната височина между 5 и 10 m над повърхността на водата или земята. Отражателите се поставят на такава височина над повърхността на водата или земята, че тяхното действително радарно отражение да отговаря на стойността, определена в параграф 2.
6. Всички отражатели, поставени в рамките на избрания обхват, при всички дистанции до 1 200 m включително, се показват на екрана едновременно като ясно отделени цели независимо от азимутното положение на изпитвателното поле по отношение на курсовата черта.
Сигналитеотрадиомаяците, както са описани в член 3.11, се изписват ясно.
Всичкиизисквания, определени в настоящите разпоредби, са изпълнени на всяка височина на антената между 5 и 10 m, като се допускат само съществени корекции на уредите за управление.
Член 5.04
Измервания на антените
Характеристиките на антените се измерват в съответствие с публикация 936 на IEC „Бордови радари на плавателни съдове“.
Допълнение 1
Ъглова разделителна способност в обсег до 1 200 m включително
Допълнение 2
Изпитвателен полигон за определяне разделителната способност на радарното оборудване
ЧАСТ IV
МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ И УСЛОВИЯ ЗА ИЗПИТВАНЕ НА ИНДИКАТОРИТЕ НА СКОРОСТТА НА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПОВОРОТ, ИЗПОЛЗВАНИ ЗА НАВИГАЦИЯ НА ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕТЕ ПО ВЪТРЕШНИ ВОДНИ ПЪТИЩА
СЪДЪРЖАНИЕ
|
Глава 1 |
Общи положения |
|
Член 1.01 |
Обхват |
|
Член 1.02 |
Предназначение на индикаторите на скоростта на извършване на поворот |
|
Член 1.03 |
Изпитване за одобряване |
|
Член 1.04 |
Заявление за изпитване за одобряване |
|
Член 1.05 |
Одобряване на типа |
|
Член 1.06 |
Маркиране на оборудването и номер на одобрението |
|
Член 1.07 |
Декларация от производителя |
|
Член 1.08 |
Промени в одобреното оборудване |
|
Глава 2 |
Общи минимални изисквания към радарното оборудване |
|
Член 2.01 |
Конструкция, проектиране |
|
Член 2.02 |
Паразитни лъчения и електромагнитна съвместимост |
|
Член 2.03 |
Експлоатация |
|
Член 2.04 |
Инструкции за експлоатация |
|
Член 2.05 |
Монтаж и експлоатационни изпитвания |
|
Глава 3 |
Минимални експлоатационни изисквания към индикаторите на скоростта на извършване на поворот |
|
Член 3.01 |
Експлоатационна готовност на индикатора на скоростта на извършване на поворот |
|
Член 3.02 |
Индикиране на скоростта на извършване на поворот |
|
Член 3.03 |
Измервателни обхвати |
|
Член 3.04 |
Точност на индикираната скорост на извършване на поворот |
|
Член 3.05 |
Чувствителност |
|
Член 3.06 |
Наблюдение на работата |
|
Член 3.07 |
Нечувствителност към другите нормални движения на плавателния съд |
|
Член 3.08 |
Нечувствителност на магнитни полета |
|
Член 3.09 |
Съпътстващи индикатори |
|
Глава 4 |
Минимални технически изисквания към индикаторите на скоростта на извършване на поворот |
|
Член 4.01 |
Експлоатация |
|
Член 4.02 |
Амортизиращи устройства |
|
Член 4.03 |
Свързване на допълнително оборудване |
|
Глава 5 |
Условия и методи за изпитване на индикаторите на скоростта на извършване на поворот |
|
Член 5.01 |
Безопасност, капацитет на натоварване и разпръскване на интерференциите |
|
Член 5.02 |
Паразитни лъчения и електромагнитна съвместимост |
|
Член 5.03 |
Процедури на изпитване |
|
Допълнение |
Максимални толеранси за грешките в показанията на индикаторите на скоростта на извършване на поворот |
ГЛАВА 1
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Член 1.01
Обхват
Настоящите разпоредби излагат минималните технически и експлоатационни изисквания по отношение радарните инсталации, използвани за навигация на плавателни съдовете по вътрешни водни пътища, както и разпоредбите за изпробване съответствието с тези минимални изисквания.
Член 1.02
Предназначение на индикаторите на скоростта на извършване на поворот
Индикаторът на скоростта на извършване на поворот е предназначен да улеснява радарното насочване и да улеснява и измерва темпа на обръщане на плавателния съд към левия или десния борд.
Член 1.03
Изпитване за одобряване
Индикатори на скоростта на извършване на поворот не се инсталират на борда на плавателни съдовете, докато не се установи чрез изпитване на типа, че това оборудване отговаря на минималните изисквания, определени в настоящите разпоредби.
Член 1.04
Заявление за изпитване за одобряване
1. Заявленията за изпитване на типа на индикатори на скоростта на извършване на поворот се подават до компетентен изпитващ орган в някоя от държавите-членки.
Комитетът следва да бъде уведомен за компетентните изпитващи органи.
2. Всяко заявление се придружава от следните документи:
|
а) |
подробно техническо описания в два екземпляра; |
|
б) |
два пълни комплекта документи за монтаж и обслужване; |
|
в) |
наръчник за експлоатация в два екземпляра |
3. Чрез изпитвания заявителят доказва или дава възможност да се докаже, че индикатори на скоростта на извършване на поворот отговарят на минималните изисквания на настоящите разпоредби.
Резултатите от изпитванията и докладите от измерванията се прилагат към заявлението.
Тези документи и информацията, получена при изпитванията, се съхраняват от компетентния изпитващ орган.
4. За целите на изпитването за одобряване „заявител“ означава юридическо или физическо лице, под чието име, търговска марка или друга форма на идентификация се произвежда или продава оборудването, представено за изпитване.
Член 1.05
Одобряване на типа
1. Ако оборудването премине изпитванието на типа, компетентният изпитващ орган издава удостоверение за съответствие.
Ако оборудването не отговори на минималните изисквания, заявителят писмено се уведомява за причините за отказ на одобрение.
Одобрението се издава от компетентния орган.
Компетентният орган уведомява Комитета за одобреното от него оборудване.
2. Всеки изпитващ орган има право във всеки момент да избере оборудване от производствена серия за проверка.
Ако при проверката се установят дефекти в оборудването, одобрението на типа може да бъде анулирано.
Одобрението на типа се анулира от органа, който го е издал.
3. Одобрението на типа е валидно 10 години и може да бъде подновено при поискване.
Член 1.06
Маркиране на оборудването и номер на одобрението
1. Всеки компонент на оборудването се маркира неизличимо с името на производителя, търговското описание на оборудването, типа оборудване и серийния номер.
2. Номерът на одобрението, определен от компетентния орган, се поставя по траен начин върху управляващото устройство по такъв начин, че да остава ясно видим, след като оборудването бъде монтирано.
Състав на номера на одобрението:
e-NN-NNN
|
(е |
= |
Европейски съюз |
|
NN |
= |
код на одобряващата държава, където |
|
1 |
= |
Германия |
|
2 |
= |
Франция |
|
3 |
= |
Италия |
|
4 |
= |
Нидерландия |
|
5 |
= |
Швеция |
|
6 |
= |
Белгия |
|
7 |
= |
Унгария |
|
8 |
= |
Чешка република |
|
9 |
= |
Испания |
|
11 |
= |
Обединено кралство |
|
12 |
= |
Австрия |
|
13 |
= |
Люксембург |
|
17 |
= |
Финландия |
|
18 |
= |
Дания |
|
20 |
= |
Полша |
|
21 |
= |
Португалия |
|
23 |
= |
Гърция |
|
24 |
= |
Ирландия |
|
26 |
= |
Словения |
|
27 |
= |
Словакия |
|
29 |
= |
Естония |
|
32 |
= |
Латвия |
|
36 |
= |
Литва |
|
49 |
= |
Кипър |
|
50 |
= |
Малта |
|
NNN |
= |
трицифрен номер, който се определя от компетентния орган). |
3. Номерът на одобрението следва да се използва само заедно със съответното одобрение.
Задължение на заявителя е да представя и полага номера на одобрението.
4. Компетентният орган незабавно уведомява Комитета за определения номер на одобрението.
Член 1.07
Декларация от производителя
Всяка единица оборудване се придружава от декларация на производителя, в смисъл че отговаря на приетите минимални изисквания и че е идентична във всяко отношение с оборудването, представено за изпитване.
Член 1.08
Промени в одобреното оборудване
1. Всякакви промени, внасяни в оборудване, което вече е одобрено, водят до отнемане на одобрението на вида.
Когато се планират промени, данните за тях се представят в писмена форма на компетентния изпитващ орган.
2. Компетентният изпитващ орган взема решение дали одобрението остава валидно, или дали се налага нова проверка или изпитване на типа. В случай че се даде ново одобрение, се издава и нов номер на одобрението.
ГЛАВА 2
ОБЩИ МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ РАДАРНОТО ОБОРУДВАНЕ
Член 2.01
Конструкция, проектиране
1. Индикаторите на скоростта на извършване на поворот следва да бъдат годни за експлоатация на борда на плавателни съдовете по вътрешни водни пътища.
2. Конструкцията и проектите на оборудването следва да са в съответствие с най-новите постижения в областта, както от механична, така и от електротехническа гледна точка.
3. При отсъствие на конкретни разпоредби в приложение II към настоящата директива или в настоящите разпоредби по отношение на захранването с енергия безопасността, взаимната интерференция на бордовото оборудване, разстоянието на безопасност на компаса, устойчивостта на климатични въздействия, механичната якост, отражението върху околната среда, излъчването на шум и марките на оборудването се прилагат изискванията и изпитвателните методи на публикация 945 на IEC „Общи изисквания към морското навигационно оборудване“.
Освен това оборудването съответства на всички изисквания на тези разпоредби при температури на околната среда от 0 до 40° С.
Член 2.02
Паразитни лъчения и електромагнитна съвместимост
1. В честотния обхват от 30 до 2 000 MHz напрегнатостта на полето на паразитните лъчения не превишава 500 µV/m.
В честотните обхвати от 156 до 165 MHz, от 450 до 470 MHz и от 1,53 до 1,544 GHz напрегнатостта на полето не превишава 15 µV/m. Тези напрегнатости на полето са валидни за разстояние на изпитване от 3 m от оборудването, което се изпитва.
2. Оборудването съответства на минималните изисквания за напрегнатост на електромагнитното поле от не повече от 15 V/m в непосредствена близост до изпитваното оборудване в честотния обхват от 30 до 2 000 MHz.
Член 2.03
Експлоатация
1. Оборудването няма повече приспособления за управление, отколкото са необходими за правилната му експлоатация.
Проектът, маркировката и боравенето с приспособления за управление са такива, че да позволяват тяхното просто, недвусмислено и бързо използване. Подредбата им е такава, че доколкото е възможно се предотвратяват грешките при работа.
Приспособленията, които не са необходими за нормална работа, не са леснодостъпни.
2. Всички приспособления за управление са оборудвани със символи и/или маркировки на английски език. Символите съответстват на публикация 417 на IEC.
Всички цифри и букви са с височина, не по-малко от 4 mm. Ако може да бъде доказано, че поради технически причини цифри и букви с височина, не по-малка от 4 mm, не са възможни и ако за експлоатацията могат да бъдат приети цифри и букви с височина, по-малка от 4 mm, се допуска намаляване до 3 mm.
3. Оборудването се проектира по такъв начин, че грешките при работа да не могат да доведат до отказ.
4. Всякакви функции над и свръхминималните изисквания, каквито са съоръженията за свързване с друго оборудване, се подсигуряват по такъв начин, че оборудването да отговаря на минималните изисквания при всякакви условия.
Член 2.04
Инструкции за експлоатация
За всеки агрегат се предоставя подробна инструкция за експлоатация. Тя се предлага на нидерландски, английски, френски и немски език и съдържа поне следната информация:
|
а) |
задействане и експлоатация; |
|
б) |
поддържане и обслужване; |
|
в) |
общи указания за безопасността. |
Член 2.05
Монтаж и експлоатационни изпитвания
1. Монтажът, замяната и експлоатационните изпитвания се провеждат съгласно изискванията на част V.
2. Ориентацията на инсталацията по отношение на линията на кила е означена върху сензорната част на индикатора на скоростта на извършване на поворот. Предоставят се инструкции за монтаж за осигуряване на максимална нечувствителност към другите нормални движения на плавателния съд.
ГЛАВА 3
МИНИМАЛНИ ЕКСПЛОАТАЦИОННИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИНДИКАТОРИТЕ НА СКОРОСТТА НА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПОВОРОТ
Член 3.01
Експлоатационна готовност на индикатора на скоростта на извършване на поворот
1. При задействане от студено състояние индикаторът на скоростта на извършване на поворот е в пълна работна готовност в рамките на четири минути.
2. В случай на задействане на индикатора се включва предупредителен сигнал. Има възможност един човек да борави с радарното оборудване и да наблюдава дисплея едновременно.
3. Безжични уреди за дистанционно управление не се допускат.
Член 3.02
Индикиране на скоростта на извършване на поворот
1. Промяната на курса се индикира по скала с деления, в средата на която е отбелязана точка „0“. Възможно е да се разчитат посоката и темпът на промяна на курса с необходимата точност. Допускат се индикатори под формата на стрелки и хистограми.
2. Скалата на индикатора е не по-малко от 20 сm по-дълга и може да бъде кръгла или като права линия.
Скалите като права линия могат да се разполагат само хоризонтално.
3. Не се допускат индикатори, които са само цифрови.
Член 3.03
Измервателни обхвати
Индикаторите на скоростта на извършване на поворот могат да бъдат снабдени с един или повече измервателни обхвати. Препоръчвате следните измервателни обхвати:
|
|
30°/минута |
|
|
60°/минута |
|
|
90°/минута |
|
|
180°/минута |
|
|
300°/минута. |
Член 3.04
Точност на индикираната скорост на извършване на поворот
Индикираната промяна на курса не може да се отклонява с повече от 2 % от измеримата максимална стойност или с повече от 10 % от действителната стойност, което се окаже по-голямо (виж допълнението).
Член 3.05
Чувствителност
Експлоатационният праг следва да бъде по-нисък или равен на промяната в ъгловата скорост, равностойна на 1 % от индикираната стойност.
Член 3.06
Наблюдение на работата
1. В случай че индикаторът на промяната на курса не работи в изисквания обхват на точност, това трябва да бъде индикирано.
2. Ако се използва жироскоп, всеки критичен спад в темпа на въртене на жироскопа се сигнализира от индикатор. Критичен спад в темпа на въртене на жироскопа е налице, когато точността спадне с 10 %.
Член 3.07
Нечувствителност към другите нормални движения на плавателния съд
1. Люлеенето на плавателния съд до 10° при темп на смяна на курса от 4° в секунда не води до грешки при измерванията свръхопределените толеранси.
2. Въздействия от вида, каквито могат да се получат при швартоване, не водят до грешки при измерванията свръх определените толеранси.
Член 3.08
Нечувствителност на магнитни полета
Индикаторът на скоростта на извършване на поворот следва да бъде нечувствителен към магнитните полета, които обичайно се наблюдават на борда на плавателния съд.
Член 3.09
Съпътстващи индикатори
Съпътстващите индикатори следва да отговарят на всички изисквания, приложими към индикаторите на скоростта на извършване на поворот.
ГЛАВА 4
МИНИМАЛНИ ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИНДИКАТОРИТЕ НА СКОРОСТТА НА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПОВОРОТ
Член 4.01
Експлоатация
1. Всички средства за управление следва да бъдат разположени така, че при използването им никоя информация да не остава извън полезрението и радарното насочване да не бъде затруднявано.
2. Всички средства за управление и индикатори са оборудвани с незаслепяващ източник на осветление, подходящ предвид околната осветеност и пригоден за намаляване до нула посредством независимо средство за управление.
3. Настройката на ключовете за управление е такава, че движението надясно или нагоре да има положителен ефект върху променливата, а движенията наляво и надолу да имат отрицателен ефект.
4. Ако се използват бутони, възможно е те да се намират и задействат чрез допир. Също така те имат ясно различимо освобождаване на контакта.
Член 4.02
Амортизиращи устройства
1. Сензорната система следва да бъде предпазена с амортисьори за критични стойности. Константата на амортизация (63 % от пределната стойност) не превишава 0,4 секунди.
2. Индикаторът следва да бъде предпазен с амортисьори за критични стойности.
Допускат се средства за контрол за засилване на амортизиращия ефект.
При никакви обстоятелства константата на амортизация не превишава пет секунди.
Член 4.03
Свързване на допълнително оборудване
1. Ако индикаторът на скоростта на извършване на поворот може да бъде свързан със съпътстващи индикатори или подобно оборудване, индикацията на промяната на курса следва да остава използваема като електрически сигнал.
Промяната на курса продължава да се индикира с галванично заземяване и еквивалентна на аналогово напрежение от 20 mV/градус ± 5 % и максимално вътрешно съпротивление от 100 ома.
Полярността е положителна, когато плавателният съд завива към десния борд и отрицателна, когато плавателният съд завива към левия борд.
Работният праг не превишава 0,3°/минута.
Нулевата грешка не следва да превишава 1°/минута при температури от 0 до 40 °С.
Когато индикаторът е включен, а сензорът не е изложен на влиянието на движение, паразитното напрежение на сигнала на изход, измерено с 10 Hz пропусклива лента с плътен филтър, не следва да превишава 10 mV.
Сигналът на скоростта на извършване на поворот се получава без допълнително амортизиране извън границите, посочени в член 4.02, параграф 1.
2. Осигурява се външен алармен ключ. Ключът се инсталира като галванично изолиран прекъсвач за индикатора.
Външната аларма се включва при затваряне на контакта:
|
а) |
в случай че индикаторът на скоростта на извършване на поворот бъде изключен; или |
|
б) |
в случай че индикаторът на скоростта на извършване на поворот не работи; или |
|
в) |
ако оперативното управление е реагирало на прекомерна грешка (член 3.06). |
ГЛАВА 5
УСЛОВИЯ И МЕТОДИ ЗА ИЗПИТВАНЕ НА ИНДИКАТОРИТЕ НА СКОРОСТТА НА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПОВОРОТ
Член 5.01
Безопасност, капацитет на натоварване и разпръскване на интерференциите
Относно електрозахранването, безопасността, взаимната интерференция на бордовото оборудване, разстоянието на безопасност на компаса, устойчивостта на климатични въздействия, механичната якост, отражението върху околната среда, излъчването на шум и маркировките на оборудването се прилагат изискванията и изпитвателните методи на публикация 945 на IEC „Общи изисквания към морското навигационно оборудване“.
Член 5.02
Паразитни лъчения и електромагнитна съвместимост
1. Паразитните лъчения следва да се измерват съгласно публикация 945 на IEC „Интерференция при морското навигационно оборудване“ в честотния обхватот 30 до 2 000 MHz .
Следва да бъдат изпълнени изискванията на член 2.02, параграф 1.
2. Следва да бъдат изпълнени изискванията на член 2.02, параграф 2 относно електромагнитната съвместимост.
Член 5.03
Процедури на изпитване
1. Индикаторите на скоростта на извършване на поворот следва да се задействат и изпробват при номинални и гранични условия. В тази връзка влиянието на работното напрежение и на околната температура се изпробва до предписаната гранична стойност.
Освен това посредством радиопредаватели в близост до индикаторите се създават максимални магнитни полета.
2. Приусловията, описани в параграф 1, неточностите на индикаторите следва да остават в рамките на толерансите, посочени в допълнението.
Всички други изисквания следва да бъдат изпълнени.
Допълнение
Максимални толеранси за грешките в показанията на индикаторите на скоростта на извършване на поворот
ЧАСТ V
ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА МОНТАЖА И УСЛОВИЯТА ЗА ИЗПИТВАНЕ НА РАДАРНОТО ОБОРУДВАНЕ И ИНДИКАТОРИТЕ НА СКОРОСТТА НА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПОВОРОТ, ИЗПОЛЗВАНИ НА ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕТЕ ПО ВЪТРЕШНИ ВОДНИ ПЪТИЩА
СЪДЪРЖАНИЕ
|
Член 1 |
Обхват |
|
Член 2 |
Одобряване на оборудването |
|
Член 3 |
Одобрени специализирани фирми |
|
Член 4 |
Изисквания за бордово електрозахранване |
|
Член 5 |
Монтаж на радарната антена |
|
Член 6 |
Монтаж на устройството на дисплея и устройството за управление |
|
Член 7 |
Монтаж на индикатора на скоростта на извършване на поворот |
|
Член 8 |
Монтаж на сензора за местоположение |
|
Член 9 |
Монтаж и работно изпитване |
|
Член 10 |
Удостоверение за инсталация и изпитване |
|
Допълнение |
Образец на удостоверение за инсталация и изпитване на радарно оборудване и индикатори на скоростта на извършване на поворот |
Член 1
Обхват
Целта на настоящите изисквания е да се осигури, че в интерес на безопасността и реда на радарната навигация по вътрешните водни пътища в Общността навигационното радарно оборудване и индикаторите за смяна на курса ще бъдат инсталирани по оптимални технически и ергономични стандарти и че монтажът ще бъде последван от работно изпитване. Инсталациите за ECDIS за вътрешността, които могат да се използват в навигационен режим, се третират като навигационно радарно оборудване по смисъла на настоящите разпоредби.
Член 2
Одобряване на оборудването
За радарната навигация по вътрешните водни пътища в Общността се разрешава да бъде монтирано само оборудване, съответстващо на приложимите разпоредби на настоящата директива или на Централната комисия за корабоплаване по река Рейн, върху което е положен номер за одобрение.
Член 3
Одобрени специализирани фирми
1. Монтажът, замяната, ремонтът или поддръжката на радарното оборудване и индикаторите за смяна на курса се изпълняват само от специализирани фирми, одобрени от компетентните органи в съответствие с член 1.
2. Одобрение може да бъде издадено от компетентния орган за ограничен срок и може да бъде оттеглено от компетентния орган във всеки момент, ако условията на член 1 престанат да се изпълняват.
3. Компетентният орган без отлагане уведомява Комитета за специализираните фирми, които е одобрил.
Член 4
Изисквания за бордово електрозахранване
Всички вериги за подаване на електроенергия за радарното оборудване и индикаторите за смяна на курса следва да имат собствени предпазители и по възможност да бъдат безотказни.
Член 5
Монтаж на радарната антена
1. Радарната антена се инсталира възможно най-близо до линията от носа към кърмата. В близост до антената няма препятствия, създаващи фалшиво ехо или сенки. При необходимост антената се монтира на бака. Монтажът и укрепването на радарната антена към работното ѝ положение са достатъчно стабилни, за да позволят на радарното оборудване да работи в рамките на определените граници на точност.
2. След като ъгловата грешка при монтажа бъде коригирана и оборудването включено, разликата между подвижната линия и линията от носа към кърмата не превишава 1 градус.
Член 6
Монтаж на устройството на дисплея и устройството за управление
1. Устройството на дисплея и устройството за управление се монтират в рулевата рубка по такъв начин, че оценката на радарното изображение и работата на оборудването да не представляват трудност. Азимутната ориентация на радарното изображение са в съответствие с нормалното разположение на околните обекти. Скобите и подвижните конзоли се конструират по такъв начин, че да могат да бъдат фиксирани в положение без вибрации.
2. По време на радарната навигация изкуствено осветление не се отразява по посока оператора на радара.
3. Когато устройството за управление не е част от устройството на дисплея, се поставя в кожух в рамките на 1 m от устройството на дисплея. Безжични уреди за дистанционно управление не се допускат.
4. Ако се монтират съпътстващи индикатори, те съответстват на изискванията, приложими към радарното навигационно оборудване.
Член 7
Монтаж на индикатора на скоростта на извършване на поворот
1. Сензорната система се монтира по възможност в средата на плавателния съд, хоризонтално и успоредно с линията от носа към кърмата. Доколкото е възможно, инсталацията няма вибрации и е изложена на умерени температурни промени. При възможност индикаторното устройство се монтира над дисплея на радара.
2. Ако се монтират съпътстващи индикатори, те съответстват на изискванията, приложими към индикатора на скоростта на извършване на поворот.
Член 8
Монтаж на сензора за местоположение
Сензорът за местоположение (т.е. антената DGPS) е монтиран по такъв начин, че да се осигури работата му с най-голяма точност, и че няма да бъде неблагоприятно повлиян от надстройките или предавателното оборудване на борда на плавателния съд.
Член 9
Монтаж и работно изпитване
Преди оборудването да бъде включено за първи път след монтажа или след подновяване или продължаване на удостоверението за проверка на плавателния съд (освен в случаите съгласно член 2.09, параграф 2 от приложение II), както и при всяка промяна на плавателния съд, която е вероятно да засегне експлоатационните условия на оборудването, от компетентния орган или от фирма, оправомощена съгласно член 3, се провежда изпитване на монтажа и работата. За тази цел се изпълняват следните условия:
|
а) |
електрозахранването има отделен предпазител; |
|
б) |
работното напрежение е в рамките на толерансите (член 2.01 от част III); |
|
в) |
кабелите и монтажът им съответстват на разпоредбите на приложение II, а при необходимост и на ADNR; |
|
г) |
броят на оборотите на антената достига 24 в минута; |
|
д) |
в близост до антената няма пречки, затрудняващи навигацията; |
|
е) |
предпазителят на антената е в изправност; |
|
ж) |
разположението на дисплеите, индикаторите на скоростта на извършване на поворот и уредите за управление е ергономично и лесно за ползване; |
|
з) |
разликата между подвижната линия на радарното оборудване и линията от носа към кърмата не превишава 1 градус; |
|
и) |
точността на обхвата и азимутните изписвания съответстват на изискванията (измерване с използване на известни цели); |
|
к) |
линейността на кратки разстояния е точна (за влачете и тласкане); |
|
л) |
минималният изписван обсег е 15 m включително; |
|
м) |
центърът на изображението e видим, а диаметърът му не превишава 1 mm; |
|
н) |
фалшиво ехо вследствие отразяване и нежелателни сенки на подвижната линия не се наблюдава или не застрашава безопасността на навигацията; |
|
о) |
уредите срещу отражения от водната повърхност или дъжда (УВЧ и КМИ) и механизмите за управлението им работят правилно; |
|
п) |
регулаторът на коефициента на усилване е в изправност; |
|
р) |
фокусът и дефиницията на изображението са правилни; |
|
с) |
посоката на поворот на плавателния съд се показва от индикатора на скоростта на извършване на поворот, а нулевата позиция при движение право напред е правилна. |
|
т) |
радарното оборудване не е чувствително към предавания на корабното радиооборудване или към интерференция от други бордови източници; |
|
у) |
радарното оборудване и индикаторът на скоростта на извършване на поворот не смущават друго бордово оборудване; |
Освен това в случай на инсталации за ECDIS за вътрешността:
|
ф) |
статистическата грешка относно местоположението, по отношение на картата, не превишава 2 m; |
|
х) |
статистическата грешка за фазата на ъгъла относно картата не превишава 1 градус. |
Член 10
Удостоверение за инсталация и изпитване
След успешното приключване на изпитването съгласно член 8 компетентният орган или одобрената фирма издават удостоверение по образеца от допълнението. Това удостоверение следва постоянно да се намира на борда.
Ако условията на изпитването не са били изпълнени, следва да се състави списък на недостатъците. Евентуално съществуващо удостоверение се отнема или се изпраща на компетентния орган от одобрената фирма.
Допълнение
ЧАСТ VI
ПРИМЕРЕН СПИСЪК НА ИНСТИТУТИТЕ, ОДОБРЕНОТО ОБОРУДВАНЕ И ОДОБРЕНИТЕ ФИРМИ ЗА НЕГОВОТО ИНСТАЛИРАНЕ
Както е предвидено в част IV и част V
A. КОМПЕТЕНТНИ ИЗПИТВАЩИ ОРГАНИ
Съгласно член 1.04, параграф 1 от част I
Б. ОДОБРЕНО РАДАРНО ОБОРУДВАНЕ
Съгласно член 1.06, параграф 4 от част IV
В. ОДОБРЕНИ ИНДИКАТОРИ НА СКОРОСТТА НА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПОВОРОТ
Съгласно член 1.06, параграф 4 от част IV
Г. ОДОБРЕНИ СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ФИРМИ ЗА ИНСТАЛИРОНЕ ИЛИ ПОДМЯНА НА РАДАРНО ОБОРУДВАНЕ И ИНДИКАТОРИ НА СКОРОСТТА НА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПОВОРОТ
Съгласно член 3 от част V
(1) Номиналното напрежение и честота са тези, посочени от производителя.
Диапазоните на напрежението и честотата също се посочват.
(1) Преди измерване на стойностите в началото на изпитванията лампите с нажежаема жичка вече са работили при номинално напрежение 60 минути.
(2) Тези лимити се спазват в област, простираща се ± 30° от всяка страна на хоризонталната линия, преминаваща през средната точка на тялото на фенера, когато лампата бъде завъртяна на 360° около оста си.
(2) Основните стойности на серия Е-12 на IEC са: 1,0; 1,2; 1,5; 1,8; 2,2; 2,7; 3,3; 3,9; 4,7; 5,6; 6,8; 8,2.