Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 31999R1493

Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно общата организация на пазара на вино

OB L 179, 14/07/1999, p. 1–84 (ES, DA, DE, EL, EN, FR, IT, NL, PT, FI, SV)

Този документ е публикуван в специално издание (CS, ET, LV, LT, HU, MT, PL, SK, SL, BG, RO)

Legal status of the document No longer in force, Date of end of validity: 31/07/2008; отменен от 32008R0479

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/1999/1493/oj

03/ 28

BG

Официален вестник на Европейския съюз

190


31999R1493


L 179/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1493/1999 НА СЪВЕТА

от 17 май 1999 година

относно общата организация на пазара на вино

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове 36 и 37 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като взе предвид становището на Комитета на регионите (4),

като има предвид, че:

(1)

Функционирането и развитието на общия пазар на селскостопански продукти трябва да се съпровождат със създаването на Обща селскостопанска политика и тя самата да включва обща организация на селскостопанските пазари, която може да бъде под различни форми в зависимост от продуктите.

(2)

Общата селскостопанска политика цели постигане на целите на член 33 от Договора, и по-специално в лозаро-винарския сектор, стабилизиране на пазарите и осигуряване на един задоволителен стандарт на живота за съответната селскостопанска общност; тези цели могат да бъдат постигнати чрез адаптиране на ресурсите съобразно нуждите, в частност на база политика на адаптиране на лозарския потенциал и политика на качеството.

(3)

Съществуващата рамка на общата организация на пазара на вино е установена с Регламент (ЕИО) № 822/87 (5), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1627/98 (6); в светлината на придобития опит e целесъобразно посоченият регламент да бъде заменен, за да се отговори на настоящата ситуация в лозаро-винарския сектор, която се характеризира с факта, че докато структурните излишъци са по-редки, излишъците, натрупани в продължение на години, са възможни, по-специално поради рискове от характерни за сектора изменения на продукцията от една реколта до друга.

(4)

Изпълнението на споразуменията от Уругвайския кръг през 1995 г. доведе до по-широко отваряне на пазара на Общността, занапред много по-малко чувствителен спрямо въздействието на традиционните мерки за интервенция, както и до намаляване на възможностите на субсидиран износ на продукти, което принуждава производителите на Общността да подобряват конкурентоспособността си; отсега нататък по-голямата част от износа на продукти се осъществява без субсидии.

(5)

Основният проблем на пазара, с който трябва да се справят някои оператори от лозаро-винарския сектор, понастоящем е ограничената им способност да се адаптират достатъчно бързо към развитието на конкуренцията както на вътрешния, така и на външния пазар; настоящата обща организация на пазара не е предложила никакво разрешение за лозарските зони, чиято продукция явно не намира изгоден пазар; спрямо зоните, чиито пазари се разширяват, няма достатъчна гъвкавост, която да им осигури перспективи за развитие.

(6)

През 1994 г. Комисията представи предложение за реформа на общата организация на пазара на вино, която обаче не бе приета; междувременно ситуацията на пазара се промени, откакто бе направено предложението.

(7)

Оттогава, за да се гарантира необходимата гъвкавост за добра адаптация към новата ситуация, се налага реформа на общата организация на пазара на вино с оглед постигане на големите цели, а именно: да се поддържа по-добро равновесие между предлагането и търсенето на пазара на Общността; да се даде възможност на производителите да разработват разширените пазари; да се позволи на сектора да се превърне в трайно по-конкурентоспособен; да се премахне използването на интервенцията като изкуствено средство за реализиране на излишната продукция; да се поддържа пазара и така да се улесни непрекъснатост на снабдяването с продукти за дестилация на вино на тези части от сектора за спиртни напитки, които по традиция използват този алкохол; да се вземе предвид регионалното многообразие; да се признае официално потенциалното право на организациите на производителите и секторните организации.

(8)

Регламент (ЕИО) № 822/87 бе допълнен и приложен с Регламенти (ЕИО) № 346/79 (7), (ЕИО) № 351/79 (8), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 1029/91 (9), (ЕИО) № 460/79 (10), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 3805/85 (11), (ЕИО) № 456/80 (12), последно изменен с Регламент (ЕИО) 1597/83 (13), (ЕИО) № 457/80 (14), (ЕИО) № 458/80 (15), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 596/91 (16), (ЕИО) № 1873/84 (17), последно изменен с Регламент (ЕО) № 2612/97 (18), (ЕИО) № 895/85 (19), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 3768/85 (20), (ЕИО) № 823/87 (21), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1426/96 (22), (ЕИО) № 1442/88 (23), последно изменен с Регламент (ЕО) № 859/199 (24), (ЕИО) № 3877/88 (25), (ЕИО) № 4252/88 (26), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1629/98 (27), (ЕИО) № 2046/89 (28), последно изменен с Регламент (ЕО) № 2468/96 (29), (ЕИО) № 2048/89 (30), (ЕИО) № 2389/89 (31), последно изменен с Регламент (ЕО) № 2088/97 (32), (ЕИО) № 2390/89 (33), последно изменен с Регламент (ЕО) № 2611/97 (34), (ЕИО) № 2391/89 (35), (ЕИО) № 2392/89 (36), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1427/96 (37), (ЕИО) № 3677/89 (38), последно изменен с Регламент (ЕО) № 2796/94 (39), (ЕИО) № 3895/91 (40), (ЕИО) № 2332/92 (41), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1629/98, и (ЕИО) № 2333/92 (42), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1429/96 (43); тези регламенти са били многократно съществено изменяни; по повод новите изменения и за по-голяма яснота следва да се пристъпи към преработване на посочените регламенти, като те се прегрупират в единен текст.

(9)

Регламент (ЕИО) № 822/87 предвижда Съветът да определи общите правила за прилагане; това създаде уредба, представляваща сложна структура; разглежданите регламенти съдържат множество технически детайли, които по необходимост са претърпели чести изменения; следователно настоящият регламент трябва в обобщен вид да съдържа всички необходими за прилагането му насоки; Съветът трябва да делегира на Комисията всички необходими изпълнителни правомощия съгласно член 211 от Договора.

(10)

Правилата, които се отнасят до общата организация на пазара на вино, са крайно сложни; в някои случаи те не се съобразяват достатъчно с регионалното многообразие; следователно се налага те да се опростят в рамките на възможното, както и да се развие и приложи в рамките на Общността една колкото се може по-близка до производителите политика.

(11)

За да се използва пълноценно и да се засили подобряването на пазарното равновесие, както и да се адаптира по-добре предлагането спрямо търсенето на някои видове продукти, трябва да се предвиди рамка от мерки за управлението на лозарския потенциал, която включва ограничаване на средносрочните насаждения, обезщетения при трайно изоставяне на лозарските масиви и подкрепа за преструктурирането и конверсията на лозята.

(12)

Структурните мерки, които не се отнасят пряко до производството на вино, попадат в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1257/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА) и за изменение и отмяна на някои регламенти (44); мерките за насърчаване спомагат до голяма степен за конкурентоспособността на сектора и следва да се насърчава специално търговското представяне на вина от Общността на пазари на трети страни; за да се гарантира обаче последователността в политиката на Общността за общо насърчаване, следва да се интегрират мерките, които се отнасят до лозаро-винарския сектор в приложното поле на хоризонталните правила в тази област; за целта Комисията представи предложение за регламент относно мерките за насърчаване и предоставяне на информация относно селскостопанските продукти в трети страни (45).

(13)

Пазарното равновесие е подобрено, макар и относително бавно и трудно; този резултат се дължи главно на действащите ограничения по отношение на засаждането; предвид придобития опит не е възможно да се прибягва до друга мярка, за да се използва пълноценно и да се засилва подобряването на пазарното равновесие; следователно е необходимо да се ограничи по този начин упражняването на правото на собственост на производителите, съобразено с общия интерес.

(14)

Следователно трябва да се поддържат в един средносрочен период ограниченията по отношение на засаждането, така че да се позволи на съвкупността от структурни мерки да произведат своя ефект, и да се забрани засаждането до 31 юли 2010 г. на лози за производство на вина, освен ако настоящия регламент не предвижда изключение.

(15)

Действащото разрешение за ново засаждане на облагородени лози от присадници, комасацията и отчуждаването на земеделски имоти, както и експериментирането в лозарството, което само по себе си не предизвиква необосновани смущения на пазара на вино и следователно трябва да се поддържа в случай на необходим контрол; следва по подобни съображения да се разреши също засаждането на лози, чиято реколта е предназначена за семейна консумация на винопроизводителя.

(16)

Действащото разрешение за ново засаждане за производството на качествени вина, произведени в определен район, и трапезни вина с географско указание, е полезен елемент на политиката за качество, основана на по-добро адаптиране на предлагането спрямо търсенето; все пак отлично действащата система за запазване правата за засаждане трябва да позволява постигането на тази цел; следователно следва да се продължи съществуващото разрешение, при условие че се извършват необходимите проверки, в рамките на преходен период с краен срок 31 юли 2003 г., от която дата системата е напълно действаща.

(17)

Действащото разрешение на презасаждане е необходимо, за да се позволи нормалното обновяване на изтощените лозя; следователно съществуващата система трябва да се поддържа, при условие че се извършват необходимите проверки; за по-голяма гъвкавост системата трябва също да позволява, при условията на строг контрол, придобиването и използването на правата за презасаждане, преди да се осъществи съпътстващото го изкореняване; следва да се зачитат правата за презасаждане, придобити съгласно законодателството на Общността или националното законодателство; от друга страна, трябва да съществува възможността за прехвърляне на правата за презасаждане от едно стопанство на друго, при условия на строг контрол и доколкото посоченото прехвърляне се вписва в политиката за качество или се отнася до облагородените лози от присадници, или е свързано с прехвърлянето на част от стопанството; за да се осигури добро функциониране на общата организация на пазара, следва да са поддържат тези прехвърляния на територията на една държава-членка.

(18)

За да подобри управлението на лозарския потенциал и да се улесни ефикасното използване на правата за засаждане, което допринася за смекчаване ефектите от ограниченията за засаждане, следва да се създаде система от национални и/или регионални резерви.

(19)

Трябва да са предоставят на държавите-членки широки правомощия за преценка относно управлението на резервите, при условие че се извършват необходимите проверки, за да им се позволи по-добре да адаптират използването на правата за засаждане от тези резерви спрямо местните нужди; това право на преценка трябва да включва възможността за закупуване на правата за засаждане, за да се попълват резервите, и за продаване на правата за засаждане, произтичащи от тях; за целта следва да се позволи на държавите-членки да не прилагат системата за резерв, докато не докажат, че разполагат с ефикасна система за управление на правата за засаждане.

(20)

Отпускането на специални предимства за младите производители може не само да ги улесни по отношение на оборудването, а така също и по отношение на структурното адаптиране на стопанисването след първото оборудване; следователно тези производители трябва безплатно да се ползват от произтичащите от резервите права за засаждането.

(21)

За да се гарантира оптималното използване на ресурсите и по-добре да се адаптира предлагането спрямо търсенето, трябва правата за засаждането да бъдат използвани от техните титуляри в разумен срок или, ако това не е направено, да бъдат разпределени или преразпределени на резервите; по същите причини следва разпределените на резервите права да бъдат предоставени в разумен срок.

(22)

Подобряването на пазарното равновесие и развитието на световния пазар могат да оправдаят едно увеличаване на правата за засаждане, които трябва да бъдат разпределени на съответните държави-членки, както и, отчасти, на резерва на Общността за разпределение, който зависи от допълнителното търсене на пазара; трябва да се намали посоченото увеличаване посредством предоставяне на правата за ново засаждане за производство на качествени вина, произведени в определен район, и трапезни вина, обозначени с географско указание.

(23)

Някои площи са засадени в нарушение на действащите ограничителни разпоредби, които се отнасят до засаждането; оказа се, че предвидените за гарантиране на продукцията от тези площи санкции, които не нарушават пазара на вино, са трудни за прилагане; следователно трябва да се предвиди изкореняването на незаконно засадените площи; това задължение трябва да се наложи по отношение на всяко незаконно засаждане, направено след публикуването на предложението, което се отнася до настоящия регламент, и от този момент производителите трябва да са наясно за проекта по въвеждането на това задължение.

(24)

Без да се засягат действащите национални мерки, не е възможно, с оглед правната сигурност, да се наложи на общностно равнище изкореняването на незаконно засадените площи преди публикуването на предложението, което се отнася до настоящия регламент; следователно, за да се въведе по-добър контрол върху лозарския потенциал, следва държавите-членки, в определен период, да узаконят положението на посочените площи при извършване на необходимия контрол; различен подход може да се предвиди по отношение на узаконяването според характерните особености на съответното засаждане, особено в случай, когато то води до увеличаване на продукцията; в случай че такъв риск е налице, на съответния производител могат да бъдат наложени адекватни административни санкции.

(25)

Следва да се позволи на държавите-членки да вземат под внимание местните условия и впоследствие, при необходимост, да наложат по-строги правила по отношение на новото засаждане, презасажданията и повторното присаждане.

(26)

Има лозарски зони, чието производство не е адаптирано спрямо търсенето; за да се стимулира адаптирането на сектора като цяло, следва да се насърчава трайното изоставяне на лозарските площи в посочените зони; следователно трябва да се отпусне премия; следва да се повери на държавите-членки управлението на тази премия в рамките на Общността и при извършване на необходимия контрол, така че премията да се разпредели по-добре по съответните райони; впоследствие държавите-членки трябва да могат да посочат съответните райони и за изчислят размера на премията на база обективни критерии и съобразно общата горна граница.

(27)

Производството на вино в държавите-членки, което не надвишава 25 000 хектолитра годишно не би могло да наруши равновесието на пазара; оттук следва тези държави-членки да бъдат освободени от ограниченията по отношение на засаждането, като обаче бъдат лишени от възможността да получават премия за трайно изоставяне на лозарските площи.

(28)

Има други лозарски зони, чието производство не е адаптирано спрямо търсенето, но може да бъде адаптирано чрез преструктуриране на лозята посредством конверсия на сортовете, презасаждане на лозята или подобряване на техниките за управление на лозята; за тази цел следва да се предвиди подкрепа, оказвана при необходимия контрол.

(29)

За да се осигури, че преструктурирането и конверсията се извършват по контролиран начин, те трябва да бъдат планирани; следва плановете да бъдат изготвени на ниво възможно най-близко до производителите, за да се гарантира вземането под внимание на регионалното многообразие; въпреки това, за да осигурят съгласуваността на плановете с правото на Общността, държавите-членки трябва да запазят отговорността си на последна инстанция по отношение на тези планове.

(30)

Преструктурирането и конверсията имат две главни финансови последици за производителите, като загубата на приходи през времето на конверсията и разходи за изпълнението на тези мерки; следователно следва подкрепата да се насочи в тези два аспекта; в процеса на преструктуриране има възможност, в определени граници, за допълнителните национални мерки.

(31)

За по-добро управление на лозарския потенциал е добре да се изготви опис на този потенциал на ниво държава-членка или на регионално ниво; за да се насърчават държавите-членки да изготвят описа, следва да се ограничи до тези от тях, които вече са го изготвили, достъпът до узаконяването на незаконно засадените площи, до увеличаването на правата за засаждане, както и до подкрепа за преструктурирането и конверсията; в случая с регионалните описи районите, изготвили описа, не трябва да бъдат изключени от възползването от мерки за узаконяване, преструктуриране и конверсия, предвид това, че други райони не са го направили; всички регионални описи обаче трябва да се приключат преди 31 декември 2001 г.

(32)

Класифицирането на сортовете лози за производство на вино се осъществява по-добре, когато се прави на ниво по-близко до производителите; оттук следва Общността да натовари с това държавите-членки.

(33)

Регламент (ЕИО) № 2392/86 на Съвета от 24 юли 1986 г. за установяване на лозарския регистър на Общността (46), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1631/98 (47), трябва да остане в сила, за да позволи на държавите-членки, в които регистърът е в процес на създаване, то да приключи; трябва да се предвиди обаче по-нататъшното му изменение или отмяна.

(34)

За да се запази пазарното равновесие, следва да се предвиди помощ за частно складиране на трапезното вино и някои видове гроздова мъст; мярката трябва да бъде възможно най-гъвкава, за да се адаптира към развитието на пазара; за тази цел следва да се предвиди възможността за приключване на прилагането ѝ в най-кратки срокове.

(35)

За да се премахне възможността за използване на интервенцията като изкуствено средство за пласиране на излишната продукция, следва да се промени режимът за дестилация; следователно трябва да се предвидят формите на дестилация, както следва: задължителна дестилация на вторичните продукти на винификацията; задължителна дестилация на вина, произведени от сортове грозде, което не е класифицирано непременно като винени сортове; дестилация с цел поддържане на пазара на вино, като се осигурява непрекъснатост на снабдяването с продукти от дестилация на вино на частите на сектора на спиртни напитки, които по традиция използват този алкохол, и кризисна дестилация; следва да се премахне всяка друга форма на дестилация; за да се отговори на нуждите на пазара и специфичните регионални условия, предвидените мерки трябва да бъдат възможно най-гъвкави.

(36)

Предвид влошеното качество на вината, получени чрез свръхналягане, тази практика трябва да се забрани и за да се избегне, да се предвиди задължителна дестилация на джибрите и винената утайка; при все това, с оглед условията за производство в някои лозарски райони, то могат да бъдат предвидени дерогации от това задължение; освен това при положение че производствените и пазарните структури в лозарска зона А или в гермаската част на лозарска зона В, или в районите с лозови насаждения в Австрия, са на път да докажат, че целите на мярката са постигнати, за производителите от тези райони следва да замени задължението за дестилация на вторичните продукти от винификацията със задължението да се извличат под контрол вторичните продукти.

(37)

Трябва да се ориентира производството на вино от сортове грозде, които не са непременно класифицирани на първо място като сортове винено грозде, към традиционни за сектора на спиртните напитки предназначения и други традиционни употреби; следва да се предвиди задължителна дестилация на вината, чиито количества надхвърлят тези на нормално произведените за тези предназначения вина.

(38)

Някои части на сектора на спиртните напитки представляват важен традиционен канал за пласирането на продукти от винена дестилация и други лозаро-винарски продукти; следователно за задоволяването на този пазар следва, за дестилацията на трапезни вина и на вина, от които може да се произведат трапезни вина, да се предвиди от страна на Общността първична помощ за дестилацията на тези вина и вторична помощ за съхранението на получения дестилат.

(39)

За да се справят с изключителни случи на смущения на пазара и със сериозните проблеми по отношение на качеството, трябва да се предвиди мярка за кризисна дестилация; предвид специфичните положения следва Комисията да определи размера и вида на помощта, включително в случая, когато е констатиран значителен спад на пазарната цена за дадена категория вино; мярката трябва да бъде приложена на доброволни начала от производителите; следва да се предвиди, че в случай на прилагане на мярката в продължение на три последователни години за специална категория вино (в специална зона) Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад и, при необходимост, предложения;

(40)

Реализацията на алкохола, получен от дестилация, трябва да се осъществява така, че да позволяват по-голяма прозрачност и контрол и предотвратяване на всякакви смущения на традиционните пазари на алкохол.

(41)

Понастоящем увеличаването на естественото алкохолно съдържание не е постигнато при еднакви икономически условия от всички производители на Общността поради различия в енологичните практики, разрешени с настоящия регламент; за да се премахне тази дискриминация, трябва да се насърчава употребата на лозаро-винарски продукти за обогатяване, което да позволи разширяването на техните канали и предотвратяването на излишъци от вино; за да се постигне това, трябва да се изравнят цените на различните продукти за обогатяване; този резултат може да се постигне посредством въвеждане на режим за помощ за концентрираната гроздова мъст и на ректифицираната концентрирана гроздова мъст от някои райони и използвани за обогатяване.

(42)

За да се постигне по-трайно равновесие между производството и потреблението, се запазва необходимостта от засилване употребата на лозаро-винарски продукти; изглежда оправдано да се интервенира дори преди етапа на производството на трапезни вина, като се насърчи използването на гроздова мъст за цели, различни от винификацията, чрез помощ, която да гарантира запазването на традиционните канали за лозаро-винарски продукти на Общността; една такава мярка трябва да се прилага, без да се нарушава конкуренцията и като се вземат предвид традиционните методи на производство.

(43)

Производителите, които не са изпълнили задълженията си за дестилацията, трябва да бъдат лишени от възползването от всяка друга интервенционна мярка.

(44)

При завишени цени на пазара на Общността следва съответно да се предвидят мерки.

(45)

С оглед характеристиките на пазара на вино създаването на организации на производителите има вероятност да подпомогне постигането на целите на общата организация на пазара; държавите-членки могат да признаят тези организации; те от своя страна трябва да се създават доброволно и да докажат обхвата и ефикасността на услугите, които предлагат на членовете си.

(46)

За да се подобри функционирането на пазара на качествени вина, произведени в определен район, и трапезни вина с географско указание, държавите-членки трябва да бъдат готови да пристъпят към изпълнение на взетите от секторните организации решения; обхватът на тези решения трябва да изключва съгласуваните практики; следва Комисията да гарантира съответствието на тези решения с правото на Общността; секторните организации трябва да изпълнят определени задачи, като се съобразяват с интересите на потребителите.

(47)

От съображения, свързани със здравето и за да се стимулира подобряване на качеството, следва да се определят на общностно равнище единствените енологични обработки и практики, които се разрешават за производството на продукти, обхванати в настоящия регламент; от сходни съображения за производството на предназначени за директна консумация от човека вина, трябва да се използват единствено сортове винено грозде.

(48)

Предвид факта, че производствените условия, и по-специално почвите, теренът и климатът варират значително от една лозарска зона на Общността до друга, важно е тези вариации да се вземат под внимание при енологичните обработки и практики; с оглед опростяване и улесняване на измененията на база опита и технологичния прогрес трябва да се определят някои технически ограничения и условия, свързани с тези практики, и обработки в рамките на характерните особености на приложение; следва обаче да бъдат фиксирани в настоящия регламент границите на серния двуокис, сорбиновата киселина, калиевия сорбат с оглед важността им от здравословна гледна точка.

(49)

Трябва да се предвидят технологични правила за анализ, разрешени за лозаро-винарските продукти.

(50)

Означението, наименованието и търговското представяне на продуктите, обхванати от настоящия регламент, могат да имат важни последствия при търговския им пласмент; оттук следва, във връзка с това, настоящия регламент да определи правилата, които се отнасят до законовите интереси на потребителите и производителите и способстват за правилното функциониране на вътрешния пазар и производството на качествени продукти; основните принципи на тези правила трябва да предвиждат задължителното използване на някои означения за идентифициране на продукта и предоставяне на ценна информация на потребителите, както и допълнителното използване на други обозначения на база правилата на Общността или при разпоредби, които се отнасят за превенцията на злоупотреби.

(51)

Правилата за означаването трябва да предвидят разпоредби за превенцията на злоупотреби, за санкции на общностно равнище в случай на неправилно етикетиране, за използване на езици, и по-специално когато се използват различни азбуки и знаци, особено когато те могат да предизвикат объркване у потребителите.

(52)

Предвид различията на продуктите, обхванати от настоящия регламент, и техните пазари, както и очакванията на потребителите и традиционните употреби, правилата трябва да бъдат диференцирани според съответните продукти, по-специално що се отнася до пенливото вино, и според техния произход.

(53)

Следва правилата да се прилагат по същия начин при етикетирането на вносни продукти, по-специално за да се поясни произходът им и да се избегне объркването им с продукти на Общността.

(54)

Правото да се използват географски указания и други традиционни наименования има икономическа стойност; оттук следва да се регламентира това право и да се защитават тези означения; за да се стимулира лоялната конкуренция и да не се объркват потребителите, може да се окаже необходимо тази закрила да се отрази върху продуктите, които не са обхванати от настоящия регламент, включително тези, които не са посочени в приложение I към Договора.

(55)

С оглед интереса на потребителите и възможността за подобен подход спрямо качествените вина, произведени в определен район в трети страни, трябва да се предвиди, в рамките на взаимните договорености, възможността вносните вина, предназначени за пряка консумация от човека и означени с географско указание, да са под режим на защита и контрол, когато се търгуват в Общността.

(56)

За да се вземат предвид задълженията, които произтичат от членове 23 и 24 от Споразумението относно свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуалната собственост, неделима част от Споразумението, с което се създава Световната търговска организация, прието с Решение 94/800/ЕО (48), следва да се предвиди правото на заинтересованите страни, при известни условия, да препятстват незаконното използване на географските указания, защитени от трета страна член на СТО.

(57)

Осъществяването на политика за качество в областта на селското стопанство и в частност в лозаро-винарския сектор може единствено да допринесе за подобряване на пазарните условия и с това да доведе до разширяване на каналите за пласмент; приемането на общи допълнителни правила по отношение на производството и контрола на качествените вина, произведени в определен район, се вписва в рамките на такава политика и може да допринесе за осъществяването на тези цели.

(58)

За да се поддържа едно минимално ниво на качество на качествените вина, произведени в определен район, да се избегне неконтролируемото нарастване на производството на тези вина и за да се хармонизират разпоредбите на държавите-членки с оглед създаването на условия за конкуренция в Общността, следва да се фиксира рамката от правила на Общността относно производството и контрола на тези вина, с която специфичните разпоредби на държавите-членки трябва да се съобразяват.

(59)

Необходимо е да се изброят и да се определят естеството и обхватът на елементите, които позволяват да се характеризира всяко от качествените вина, произведени в определен район, като се вземат предвид традиционните условия на производство; трябва обаче да се направи общо усилие за хармонизиране по отношение на изискванията за качество; тези елементи трябва да са, както следва: очертаване границите на производствената област, сортовете лози, практики за обработка на земята, методите за винификация, минимално естествено алкохолно съдържание, добив на хектар, уточняване на органолептичните характеристики; като се вземе предвид специфичното естество на ликьорните качествени вина, произведени в определен район, и пенливите вина, произведени в определен район, трябва да се определят специфични правила за тези продукти.

(60)

Опитът показва, че е необходимо да се определят с по-голяма точност правилата, които се отнасят до декласифицирането на качествените вина, произведени в определен район, в трапезни вина и да се предвидят случаите, при които производителят може да не поиска класифициране за качествено вино, произведено в определен район, на продукт, описан в декларация за реколтата, или за производството като продукт, годен за производството на качествено вино, произведено в определен район.

(61)

За да се съхрани специфичният характер на качеството на качествените вина, произведени в определен район, следва да се позволи на държавите-членки да прилагат допълнителни правила или по-строги от правилата на Общността относно производството и пласмента на качествените вина, произведени в определен район, в съответствие с лоялните и традиционните практики.

(62)

Създаването на единен пазар на виното в Общността включва въввеждането на единен търговски режим на външните граници на Общността; търговски режим, който включва вносни мита и възстановявания при износ в допълнение към мерките, свързани с външния пазар, следва да стабилизира пазара на Общността; този търговски режим се основава на споразуменията, сключени в рамките на Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори.

(63)

За да се контролира обемът на търговията с вино с трети страни, следва да се въведе за някои продукти режим на вносни и износни лицензии, който включва внасянето на гаранция за осъществяването на операциите, за които са издадени лицензиите.

(64)

За да предотврати или да противодейства на неблагоприятни въздействия върху пазара на Общността, резултат от вноса на някои селскостопански продукти, вносът на един или повече от тези продукти трябва да се подложи на заплащането на допълнителна такса върху вноса, ако са изпълнени някои условия.

(65)

Следва, при определени условия, да се предоставят на Комисията правомощия за откриване и управление на тарифните квоти, които произтичат от международните спогодби, сключени съгласно Договора или други актове на Съвета.

(66)

При осъществяване износ за трети страни възможността да се предостави възстановяване при износ, равно на разликата между цените в Общността и цените на световния пазар и съответстващо на Споразумението за селското стопанство на СТО (49), би следвало да закриля участието на Общността в международната търговия с вино; тези възстановявания при износ са подчинени на ограничения в количествено и стойностно отношение.

(67)

Трябва да се осигури съблюдаването на ограниченията в стойностно отношение при определянето на възстановяванията посредством контрол върху плащанията в рамките на правилата, отнасящи се до Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието; контролът може да бъде улеснен чрез задължителното предварително фиксиране на възстановяванията, като същевременно се предвижда възможността, в случай на диференцирани възстановявания, за промяна на предварително определеното местоназначение в рамките на географската зона, където се прилага единен размер на възстановяването; при промяна на местоназначението следва да се плати възстановяването, приложимо към действителното местоназначение, но не повече от размера, приложим към предварително определеното местоназначение.

(68)

Съблюдаването на количествените ограничения изисква въвеждането на система на надежден и ефективен контрол; за целта следва да се подчини предоставянето на всяко възстановяване на изискване за представяне на износна лицензия; предоставянето на възстановяванията в наличните граници трябва да се извършва съобразно специфичното положение на всеки отделен продукт; дерогации от това правило следва да се позволят само за операции по предоставяне на хранителни помощи, които са освободени от всякакви ограничения; контролът върху количествата продукти, изнесени с възстановявания по време на пазарните години, предвидени в Споразумението за селското стопанство на СТО, трябва да се извършва на основата на износните лицензии, издавани за всяка пазарна година.

(69)

В допълнение на така описаната система и доколкото е необходимо правилното ѝ функциониране, следва да се предвиди възможността за преминаване към режим на активно усъвършенстване и, доколкото пазарната ситуация го налага, да се забрани този режим.

(70)

Режимът на митата позволява да отпадне всяка друга мярка за защита на външните граници на Общността; при все това механизмът на вътрешния пазар и митата може, при изключителни обстоятелства, да покаже несъвършенства; в такива случаи, за да не се допусне пазарът на Общността да се окаже в беззащитна позиция спрямо смущенията, които могат да последват в резултат от това, следва да е възможно неотложното предприемане на всички необходими мерки; тези мерки трябва да бъдат съобразени със задълженията, които произтичат от споразуменията на СТО.

(71)

Внасяните от трети страни продукти трябва да се подчинят на правила, свързани с определени спецификации на продуктите, които да гарантират известно равновесие по отношение на определенията на вината в Общността; тези продукти също така трябва да бъдат съобразени с правилата в страните, от които произхождат, и, при необходимост, да се придружават от отчет за анализ.

(72)

Следва да се предвиди за всички продукти, предмет на настоящия регламент и разпространявани вътре в Общността, да имат придружителен документ.

(73)

Установяването на единния пазар може да се компрометира с даването на някои помощи; следователно следва разпоредбите на Договора, свързани с оценката на предоставяните от държавите-членки помощи и със забраната на несъвместимите с пазара помощи, да намерят приложение в лозаро-винарския сектор; разпоредбите относно премиите за трайно изоставяне на лозарски площи не трябва да препятстват отпускането на национални помощи със същите цели.

(74)

С оглед неизбежната сложност на правилата в лозаро-винарския сектор трябва компетентните органи на държавите-членки да носят отговорност за тяхното спазване; Комисията следва да е отговорна за осъществяване на контрола и осигуряване на спазването им чрез своите инспектори, в сътрудничество с компетентните органи на държавите-членки.

(75)

Паралелно с развитието на общия пазар на вино държавите-членки и Комисията трябва да си обменят необходимата информация за прилагането на настоящия регламент; производителите на грозде, предназначено за винификация, на мъст и на вино, трябва да декларират реколтата си; предвид необходимостта от тази информация държавите-членки трябва да изискват от производителите и друга информация; Комисията трябва да може да разчита на външна помощ при обработването на всички тези данни.

(76)

За да се улесни изпълнението на съответните разпоредби, следва да се предвиди процедура, която въвежда тясното сътрудничество между държавите-членки и Комисията в рамките на управителен комитет.

(77)

Разходите, понесени от държавите-членки в резултат от изпълнение на задълженията по приложение на настоящия регламент, трябва да бъдат финансирани от Общността съгласно Регламент (ЕО) № 1258/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно финансирането на Общата селскостопанска политика (50).

(78)

Общата организация на пазара на вино трябва да вземе предвид целите, предвидени в членове 33 и 131 от Договора.

(79)

Общата организация на пазара на вино трябва също да спазва споразуменията, сключени по силата на член 300, параграф 2, от Договора, и по-специално тези, които са част от Споразумението за създаване на Световната търговска организация, по-специално Споразумението за техническите пречки пред търговията (51).

(80)

Преходът от разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 822/87 и други регламенти, които се отнасят до лозаро-винарския сектор, към разпоредбите на настоящия регламент, може да създаде затруднения, които не са разрешени в настоящия регламент; за да се попречи на тази вероятност, трябва да се позволи на Комисията да приеме необходимите преходни мерки; следва също така Комисията да бъде оправомощена да решава специфичните практически проблеми,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ДЯЛ I

ОБХВАТ

Член 1

1.   Общата организация на пазара на вино се състои от правила относно лозарския потенциал, пазарните механизми, организациите на производителите и секторните организации, както и енологичните практики и обработки, описанието, обозначението, представянето и защитата на продуктите, качествените вина, произведени в определен район (V.Q.P.R.D.), и търговията с трети страни.

2.   Тя се прилага за продуктите, както следва:

Код по КН

Описание

а)

2009 60

Гроздов сок (включително и гроздова мъст)

2204 30 92

Друг вид гроздова мъст, различна от тази в процес на ферментация или във ферментация, прекъсната от добавянето на алкохол

2204 30 94

2204 30 96

2204 30 98

б)

ex 2204

Вино от прясно грозде, включително обогатени вина; гроздова мъст, различна от тази в позиция 2009, като изключва друга гроздова мъст от подпозиции 2204 30 92, 2204 30 94, 2204 30 96 и 2204 30 98

в)

0806 10 93

Прясно грозде, различно от трапезното

0806 10 95

0806 10 97

2209 00 11

Винен оцет

2209 00 19

г)

2206 00 10

Пикет

2307 00 11

Винени утайки

2307 00 19

2308 90 11

Джибри от грозде

2308 90 19

3.   Определенията на понятията, използвани за продуктите в настоящия регламент, се съдържат в приложение I; определенията на понятията относно алкохолното съдържание — в приложение II; понятията за лозарските зони — в приложение III. Подробни правила за прилагането на приложенията могат да бъдат приети в съответствие с процедурата, предвидена в член 75.

4.   Пазарната година за продуктите, обхванати от настоящия регламент, оттук нататък наричана „лозарска година“, започва на 1 август всяка година и приключва на 31 юли следващата година.

ДЯЛ II

ПРОИЗВОДСТВЕН ПОТЕНЦИАЛ

ГЛАВА I

ЗАСАЖДАНЕ НА ЛОЗИ

Член 2

1.   Засаждането на винени сортове лози, класифицирани съгласно член 19, параграф 1, се забранява до 31 юли 2010 г., освен ако то не се извършва в съответствие с:

а)

право на ново засаждане, по смисъла на член 3;

б)

право на презасаждане, по смисъла на член 4; или

в)

право на засаждане, предоставено от резерв, по смисъла на член 5 или член 6, параграф 1, в случай че се прилага член 5, параграф 8.

До същата дата се забранява и повторното присаждане на винени сортове грозде към сортове, различни от винените сортове.

2.   Грозде, добито от площи:

а)

които са били засадени с лози преди 1 септември 1998 г., и

б)

продукция от което, съгласно член 6, параграф 3 и член 7, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 822/87 може да бъде пласирана единствено за дестилация,

не може да бъде използвано за производството на вино, предназначено за търговия. Продуктите от това грозде могат да бъдат пуснати в обращение единствено за целите на дестилацията. Те обаче не могат да се използват в производството на алкохол с действително алкохолно съдържание от 80 об. % или по-малко.

3.   Когато една държава-членка е съставила опис на своя лозарски производствен потенциал съгласно член 16, може да бъде допусната дерогация от параграф 2 от настоящия член. Подобна дерогация трябва да се предостави до 31 юли 2002 г. и трябва да включва разрешение за съответните площи за производство на вино, предназначено за продажба.

Дерогацията се допуска:

а)

когато съответният производител е изкоренил преди това други лози върху еквивалентна площ по отношение на чистата реколта, освен в случаите, когато е получил за съответната площ премия за изкореняване, съгласно законодателството на Общността или националното законодателство; и/или

б)

чрез разрешение за ползване на правата на презасаждане, получени от даден производител за период от време, който следва да бъде определен след засаждането на тази площ; държавите-членки могат също да използват за целта новосъздадените права на засаждане, посочени в член 6, параграф 1; и/или

в)

когато държавата-членка може да докаже, (по удовлетворителен начин за Комисията), че притежава права на презасаждане, за които не е предявила претенции, но биха могли да бъдат валидни, ако бе отправила искане; подобни права могат да бъдат използвани или преразпределяни на производителите за еквивалентна площ по отношение на чистата реколта; и/или

г)

когато производителят е предприел, за период от три години, изкореняване на еквивалентна площ по отношение на чистата реколта и когато тази площ е била вписана в лозарския регистър на съответната държава-членка;

4.   Когато се прилага параграф 3, букви а) или в), държавите-членки налагат административно наказание на съответните производители.

5.   Параграф 3, буква в) може да се прилага единствено по отношение на площ, която не надхвърля 1,2 % от площта лозови насаждения.

6.   Параграф 3, буква б) се прилага, както следва:

а)

когато производителят получава права от даден резерв, тези права могат да бъдат получени единствено съгласно член 5, параграф 3, буква б), като производителят заплаща 150 % от цената, обичайно получавана от държавата-членка за прилагането на тази разпоредба; или

б)

когато производителят придобива право на презасаждане, то се отнася за съответната площ плюс 50 %, като тези 50 % се прехвърлят на резерва или резервите съгласно член 5 или се добавят към новосъздадените права за засаждане, съгласно член 6, параграф 1, в случаите когато се прилага член 5, параграф 8.

7.   Площите с лозови насаждения, класифицирани съгласно член 19, параграф 1 като сортове винено грозде, и:

а)

засадени от 1 септември 1998 г. и чиято продукция съгласно член 6, параграф 3 или член 7, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 822/87 може единствено да бъде пласирана за дестилация или

б)

засадени в нарушение на забраната за засаждане съгласно параграф 1,

се изкореняват. Разходите по изкореняването се поемат от съответния производител. Държавите-членки се задължават да предприемат необходимите мерки, с които да осигурят прилагането на настоящия параграф.

Член 3

1.   Държавите-членки могат да предоставят права на производителите на ново засаждане за площи:

а)

определени за ново засаждане в рамките на мерките за комасация на земята или мерки, свързани с отчуждаване на имоти в обществен интерес, приети съгласно националното законодателство;

б)

определени за експерименти за целите на винопроизводството; или

в)

определени за разсадници.

Държавите-членки могат също да предоставят права на ново засаждане на площи, чиито лозаро-винарски продукти са предназначени единствено за семейна консумация от лозарите.

2.   Държавите-членки могат също да предоставят права за ново засаждане не по-късно от 31 юли 2003 г. за площи, предназначени за производството на качествено вино, произведено в определен район, или трапезно вино, описано с географско указание, за което е установено, че благодарение на качеството му производството на това вино е много по-ниско от търсенето.

3.   Правата на ново засаждане се използват от производителя, на който са предоставени, във връзка с площите и за целите, за които са били предоставени.

4.   Правата на ново засаждане се упражняват преди края на втората лозарска година след тази, в която те са предоставени. Правата на ново засаждане, различни от тези, посочени в параграф 1, които не са били използвани по предназначение, се разпределят на резерв, съгласно член 5, параграф 2, буква а).

5.   Права на ново засаждане, различни от тези, посочени в параграф 1, могат да бъдат предоставяни на производителите единствено в рамките на квоти, определени в член 6, параграф 1. За целта:

а)

преди новосъздадените права, посочени в член 6, да бъдат разпределени на даден резерв или резерви, държавите-членки се уверяват, че предоставянето на права за ново засаждане няма да доведе до намаляване размера на новосъздадените права на засаждане, посочени в член 6, параграф 1, до стойност по-малка от нула; и

б)

след като дадена държава-членка е разпределила новосъздадените права на засаждане, посочени в член 6, на даден резерв или резерви, последвалото предоставяне на право на ново засаждане означава погасяване на предоставеното право на засаждане, съответстващо на еквивалентна площ по отношение на чистата реколта, разпределено на даден резерв или резерви за съответния район. В случаите, когато даден резерв или резерви не разполагат с достатъчно права на засаждане, не могат да се предоставят права на ново засаждане.

Член 4

1.   Правата на презасаждане са, както следва:

а)

правата на презасаждане, предоставени в съответствие с параграф 2; или

б)

подобни права, придобити в съответствие със законодателство на Общността или национално законодателство, което вече не в в сила.

2.   Държавите-членки предоставят права на презасаждане на производители, които са изкоренили дадена площ от лозя. Държавите-членки могат да предоставят права на презасаждане на производители, които са предприели изкореняването на площи с лозя преди края на третата лозарска година, след засаждане на площта. Правата на презасаждане са валидни за площ, която е еквивалентна по отношение на чистата реколта на площта, от която лозята са били или предстои да бъдат изкоренени.

3.   Правата на презасаждане се упражняват в стопанството, по отношение на което те са били предоставени. Държавите-членки могат да предвидят подобни права на презасаждане да се упражняват единствено на територията на площта, на която е било предприето изкореняването.

4.   Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 3 правата на презасаждане могат да се прехвърлят изцяло или частично на друго стопанство в същата държава-членка, когато:

а)

част от даденото стопанството се прехвърли на същото това друго стопанство. В този случай правото може да използва на територията на последното стопанство на площ, не по-голяма от прехвърлената; или

б)

площи от същото това друго стопанство са предназначени за:

i)

производството на качествени вина, произведени в определен район, или трапезни вина, описани с географско указание,

или

ii)

за обработването на разсадници.

Правата могат да се използват единствено за площите и целите, за които са били предоставени.

Държавите-членки осигуряват прилагането на тези дерогации да не доведе до цялостно увеличаване на производствения потенциал на тяхна територия, и по-специално в случаите, когато прехвърлянето става от площи без напоителни съоръжения към площи с такива съоръжения.

5.   Правата на презасаждане, придобити по силата на настоящия регламент, се използват преди края на петата лозарска година, считано от края на годината, в която се е провело изкореняването. Чрез дерогация този период може да бъде продължен от държавите-членки до осем лозарски години. Неоползотворените права на засаждане в този период се разпределят на даден резерв съгласно член 5, параграф 2, буква а).

Член 5

1.   С цел подобряване на управлението на производствения потенциал на национално ниво и/или регионално ниво, държавите-членки създават национален резерв и/или, в зависимост от случая, регионални резерви за правата на засаждане.

2.   Правата, разпределени на даден резерв или резерви, са, както следва:

а)

права на ново засаждане, права на презасаждане и права на засаждане, предоставени от резерва, които не са използвани в срока, определен в член 3, параграф 4, член 4, параграф 5 и параграф 6 от настоящия член;

б)

права на презасаждане, разпределени на резерва от производителите, титуляри на тези права, при необходимост, срещу заплащане от национални фондове, чийто размер и условия се определят от държавите-членки, като се вземат под внимание законовите интереси на страните;

в)

новосъздадени права на засаждане, посочени в член 6.

3.   Държавите-членки могат да предоставят правата, разпределени на резерва, както следва:

а)

без заплащане на производители, които са под 40-годишна възраст и притежават необходимите професионални умения и компетентност и започват работа във лозарско стопанство за първи път като ръководители; или

б)

срещу заплащане в националния или, по целесъобразност, в регионалните фондове, на производители, които възнамеряват да използват правата си на засаждане на лозя, чиято продукция има осигурена пазарна реализация. Държавите-членки дефинират критериите, по които се определя сумата за плащане, която може да варира в зависимост от бъдещия краен продукт на лозята.

4.   Държавите-членки съблюдават, че мястото, където се използват правата на засаждане, предоставени от съответния резерв, използваните сортове и техники на обработване, гарантират съответствие на последващото производство на търсенето и съответствие на получените добиви на средните за района, където се използват правата, особено в случаите, когато правата на засаждане, които произхождат от площи, които не разполагат с напоителни съоръжения, се ползват в площи, разполагащи с такива съоръжения.

5.   Правата на засаждане, разпределени на даден резерв, могат да бъдат предоставени от същия този резерв не по-късно от края на петата лозарска година след годината на разпределянето им. Правата на засаждане, които не са били предоставени за този период, се погасяват с приключването му.

6.   Правата на засаждане, предоставени от съответния резерв, се използват преди края на втората лозарска година след годината на предоставянето им. Права на засаждане, предоставени от съответния резерв, но които не са ползвани през този период, се разпределят на резерва, съгласно параграф 2, буква а).

7.   В случай че дадена държава-членка създава регионални резерви, тя може да формулира правила, които разрешават прехвърлянето на права на засаждане между отделните резерви. Ако в една държава-членка съществуват както национални, така и регионални резерви, то прехвърлянето между тях също може да бъде разрешено.

За посочените в настоящия параграф прехвърляния може да се прилага коефициент за намаление.

8.   Чрез дерогация от параграфи 1—7 компетентните органи в дадена държава-членка могат да предпочетат да не прилагат системата на резерви, ако държавата-членка е в състояние да докаже, че е налице ефективна система за управление на правата на засаждане, прилагана на цялата ѝ територия. Системата, при необходимост, може да дерогира от съответните разпоредби, на настоящата глава. В случай че държавата-членка притежава подобна система, правата на засаждане, посочени в първото изречение на член 4, параграф 5, се удължават с пет години. Второто изречение на член 4, параграф 5 остава приложимо.

Член 6

1.   Новосъздадените права на засаждане, включително и правата на ново засаждане, предоставени от държавата-членка по силата на член 3, параграф 2, се разпределят, както следва:

а)

Германия

:

1 534 ха;

Гърция

:

1 098 ха;

Испания

:

17 355 ха;

Франция

:

13 565 ха;

Италия

:

12 933 ха;

Люксембург

:

18 ха;

Австрия

:

737 ха;

Португалия

:

3 760 ха.

б)

резерв на Общността: 17 000 ха.

2.   Новосъздадените права на засаждане могат да бъдат единствено разпределени на даден резерв или ползвани съгласно член 2, параграф 3, буква б), когато държавата-членка е съставила опис на своя производствен потенциал, съгласно член 16.

3.   Разпределението на новосъздадените права на засаждане, посочени в параграф 1, на даден резерв или тяхното ползване съгласно член 2, параграф 3, буква б) е еднократно.

Член 7

1.   В настоящата глава се прилагат следните определения:

а)

„изкореняване“ означава пълното премахване на лозови коренища на дадена площ с лозови насаждения;

б)

„засаждане“ означава окончателното установяване на лозови насаждения или части от лозови насаждения, присадени или не, с оглед производството на грозде или изграждането на разсадници;

в)

„право на засаждане“ означава правото да се засаждат лози в рамките на право на ново засаждане, право на презасаждане, предоставено от резерв, или новосъздадено право на засаждане съгласно условията, посочени в членове 3, 4, 5 и 6;

г)

„право на презасаждане“ означава правото да се засаждат лози на площ, еквивалентна по отношение на чистата реколта на площта, от която лозовите насаждения са били изкоренени или предстои да бъдат изкоренени в съответствие с условията, определени в член 4 и член 5, параграф 8;

д)

„повторно присаждане“ означава присаждането на лоза, която вече е била подложена на присаждане.

2.   Подробните правила за прилагането на настоящата глава се приемат съгласно процедурата, предвидена в член 75.

Тези правила, по-специално, могат да включват:

разпоредби относно условията за дестилация на продуктите, посочени в член 2, параграф 7;

разпоредби относно условията за предотвратяване на прекомерните административни затруднения при прилагане разпоредбите от настоящата глава;

признаването, посочено в член 3, параграф 2;

съвместното съществуване на лозови насаждения съгласно член 4, параграф 2;

прилагането на коефициент на намаление съгласно член 5, параграф 7;

функционирането на резерва на Общността съгласно член 6, параграф 1. Подробните правила, по-специално, могат да уреждат в периода до 31 декември 2003 г. разпределението на новосъздадените права на засаждане от резерва на Общността към държавите-членки за ползването им в райони, където може да се докаже наличието на допълнителни нужди, които могат да бъдат задоволени посредством разпределение на новосъздадените права;

разпоредби, които да гарантират, че новосъздадените права на засаждане, предоставени съгласно член 3, параграф 1, не противоречат на забраната за нови засаждания, предвидена в член 2, параграф 1.

3.   До 31 декември 2003 г. и на всеки 3 години от тази дата Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета за прилагане разпоредбите от настоящата глава. Докладът може да бъде съпровождан, при необходимост, от предложения за предоставянето на допълнителни новосъздадени права на засаждане.

ГЛАВА II

ПРЕМИИ ЗА ИЗОСТАВЯНЕ НА ЛОЗАРСКИ ПЛОЩИ

Член 8

1.   Премия се отпуска срещу трайното изоставяне на лозарската дейност на определена площ.

Премия се отпуска, съгласно разпоредбите на настоящата глава, на производители, които обработват култивирани лозарски площи, предназначени за производство на винено грозде. Съответната площ не трябва да бъде по-малка от 10 акра.

2.   Държавите-членки могат да определят площите, за които може да се отпусне премия. Те могат също така да подчинят определянето на условия, по-специално, за да се гарантира равновесието между производство и екология в съответните райони.

3.   При отпускане на премия производителят губи правото на презасаждане по отношение на площта, за която е предназначена премията.

4.   Държавите-членки определят размера на премията за хектар, като вземат под внимание елементите, както следва:

а)

селскостопанския добив или производствения капацитет на стопанството;

б)

технологичните методи на производството;

в)

съответната площ, съотнесена към общата площ на стопанството;

г)

типа вино, което се произвежда;

д)

съществуването на свързана обработка на земята.

5.   Размерът на премията не надхвърля максималните стойности, които трябва да се определят.

Член 9

Спрямо следните площи не се отпуска премия:

а)

обработени лозарски площи, за които са констатирани нарушения на националните разпоредби или законодателството на Общността относно засаждането, за период, който следва да бъде определен, но който не надвишава 10 лозарски години;

б)

лозарски площи, които вече не се поддържат;

в)

лозарски площи, засадени за период, който следва да се определи, но не може да надвишава 10 лозарски години;

г)

лозарски площи, които са получили финансиране за преструктуриране и конверсия за период, който следва да се определи, но който не надвишава 10 лозарски години.

Член 10

Подробни правила за прилагането на настоящата глава се приемат в съответствие с процедурата, определена в член 75.

Тези правила включват, по-специално:

а)

датите за подаване на заявленията и за извършване на изкореняването;

б)

условията за отпускане на премиите;

в)

максималните суми, посочени в член 8, параграф 5;

г)

екологични съображения;

д)

определяне на периодите, посочени в член 9.

ГЛАВА III

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ И КОНВЕРСИЯ

Член 11

1.   Създава се режим на преструктуриране и конверсия на лозята.

2.   Режимът цели привеждане в съответствие на производството към търсенето на пазара.

3.   Режимът обхваща една или повече от мерките, както следва:

а)

конверсия на сортовете, включително и чрез повторно присаждане;

б)

промяна на местонахождението на лозята;

в)

подобряване на техниките на управление на лозята, свързани с целта на режима.

Режимът не обхваща обичайното обновление на лозята, които са приключили естествения си жизнен цикъл.

4.   От режима могат да се ползват само онези райони на дадена държава-членка, по отношение на които тя е съставила опис на производствения потенциал съгласно член 16.

Член 12

Държавите-членки отговарят за плановете за преструктуриране и конверсия, включително и за одобрението на тези планове при необходимост. Плановете отговарят на правилата, определени в настоящата глава и правилата за приложение.

Член 13

1.   Отпускането на помощ за преструктуриране и конверсия изисква готов план и, при необходимост, одобрен от държавата-членка. Помощта се отпуска под формата на:

а)

обезщетение на производителите за понесена загуба на приходи вследствие изпълнението на плана, и

б)

помощ за покриване на разходите по преструктурирането ѝ.

2.   Обезщетението за производители, понесли загуба на приходи, може да е под формата на:

а)

разрешение за съвместното съществуване на стари и нови лозови насаждения за определен период от време, който не трябва да превишава три години въпреки разпоредбите в глава I от настоящия дял; или

б)

обезщетение, изплащано от Общността.

3.   Помощта на Общността за разходите по преструктурирането и конверсията не може да надвишава 50 % от тези разходи. За регионите, класифицирани като региони по цел 1, съгласно Регламент (ЕО) № 1260/1999 на Съвета от 21 юни 1999 г. относно определяне на подробни правила за структурните фондове (52), помощта на Общността може да достигне до 75 %. Без да се засяга член 14, параграф 4, държавите-членки по никакъв начин не могат да участват във финансирането.

Член 14

1.   Всяка година Комисията предоставя на държавите-членки първоначални разпределяния на база обективни критерии, като взема предвид спецификата на ситуациите и нуждите, както и усилията, които следва да бъдат направени предвид целта на режима.

2.   Първоначалните разпределяния трябва да бъде адаптирани от гледна точка на реалните разходи и на ревизирани прогнози за разходите, предадени от държавите-членки, като се взема предвид целта на режима и се съобразят наличните средства.

3.   Финансовите помощи между държавите-членки се разпределят, като се взема предвид делът на лозарските площи на Общността в съответната държава-членка.

4.   В случай че на държавата-членка е разпределена финансова помощ за определен брой хектари, държавата-членка може да я ползва за по-голям брой хектари от разпределените. В този смисъл държавата-членка може да използва национални средства, за да допълни намалената сума на хектар, така че тя да достигне до нивото на първоначалния максимум на хектар на помощта на Общността.

Член 15

Подробни правила за прилагането на настоящата глава се приемат съгласно процедурата, определена в член 75.

Тези правила могат да включват, по-специално:

а)

минималния размер на съответните лозя;

б)

разпоредби, които регулират ползването на правата на презасаждане при изпълнение на плановете;

в)

разпоредби, които целят предотвратяване на нарастването на производствения потенциал, вследствие прилагане разпоредбите на настоящата глава;

г)

максималния размер на помощта на хектар.

ГЛАВА IV

ИНФОРМАЦИЯ И ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 16

1.   Описът на производствения потенциал съдържа следната информация:

а)

площите с лозови насаждения, класифицирани като сортове за производството на вино съгласно член 19, параграф 1, на територията на съответната държава-членка;

б)

съответните сортове;

в)

съвкупността от съществуващите права на засаждане;

г)

национални или регионални разпоредби, приети в съответствие с настоящия дял.

2.   Дадена държава-членка може да предвиди описът да се изготвя по райони. В този случай обаче регионалните описи трябва да бъдат готови до 31 декември 2003 г. Съгласно разпоредбите на настоящия регламент, ако даден район не успее да състави своя опис, то това няма да препятства прилагането на настоящия дял в други райони на същата държава-членка.

Член 17

1.   Комисията може да прави оценка на:

а)

производството на лозаро-винарския сектор;

б)

промишлената употреба на лозаро-винарските продукти;

в)

тенденциите за потребление на вино и други продукти на лозаро-винарския сектор, които подлежат на консумация без допълнителна преработка;

г)

всеки един елемент, който трябва да бъде известен за целите на управлението на пазара или на режим за привеждане в съответствие на предлагането.

2.   При извършването на тези оценки Комисията може да използва и външна помощ.

3.   Комисията осигурява средства за провеждане на независимо изследване на интерспецифичните сортове. На база това изследване тя трябва да представи до 31 декември 2003 г. доклад на Европейския парламент и на Съвета, който, ако е необходимо, да бъде съпроводен с предложения.

Член 18

1.   Производителите на грозде за производството на вино и производителите на гроздова мъст и вино декларират всяка година количествата, получени от последната реколта. Държавите-членки могат също така да задължат търговците на грозде, предназначено за винопроизводство, да декларират всяка година пласираните на пазара количества от последната реколта.

2.   Производителите на мъст и вино и търговците, различни от търговците на дребно, декларират всяка година наличните количества от гроздова мъст и вино, били те от сегашната реколта или от предходни години. Внесените количества гроздова мъст и вино от трети страни се обявяват отделно.

Член 19

1.   Държавите-членки трябва да класифицират сортове лози за производство на вино. Всички класифицирани сортове трябва да принадлежат към вида Vitis vinifera или да произхождат от кръстоска на този вид с други видове от рода Vitis. Сортове, които не могат да бъдат включени в класификацията са, както следва:

Noah,

Othello,

Isabel,

Jacquez,

Clinton,

Herbemont.

2.   В своята класификация държавите-членки посочват сортовете лози, годни за производството на всяко от качествените вина, произведени в определен район, произведени на територията им. Тези сортове трябва да бъдат от вида Vitis vinifera.

3.   Единствено посочени в класификацията сортове лози могат да бъдат засаждани, презасаждани или присаждани в рамките на Общността за целите на винопроизводството. Това ограничение не се прилага за лозовите насаждения, използвани за научни изследвания и експерименти.

4.   Площите, засадени със сортове лози за целите на винопроизводството, но невписани в класификацията, трябва да бъдат изкоренени, освен в случаите когато продукцията от тези площи е предназначена изключително за семейна консумация на винопроизводителя. Държавите-членки предприемат необходимите мерки с цел наблюдение на това изключение.

5.   В случаите когато дадени сортове биват изключени от класификацията, изкореняването се осъществява в рамките на 15 години от изключването им.

Член 20

Правилата относно лозарския регистър на Общността, са тези, определени в Регламент (ЕИО) № 2392/86.

Член 21

Глави I и II от настоящия дял не се прилагат в държава-членка, където винопроизводството не надвишава 25 000 хектолитра на лозарска година, като производството се изчислява на база средна продукция за последните 5 лозарски години.

Член 22

Държавите-членки могат да приемат и по-рестриктивни национални правила по отношение на новото засаждане или презасаждане или повторно присаждане. Те могат да изискат заявленията или информацията, предвидени в настоящия дял, да бъдат допълнени с друга информация, необходима за наблюдение развитието на производствения потенциал.

Член 23

1.   Подробни правила за прилагане на настоящата глава се приемат в съответствие с процедурата, определена в член 75.

Те могат да се отнасят, по-специално до:

а)

начина и степента на детайлизиране на информацията, необходима за съставяне на описа, посочен в член 16;

б)

управлението на класифицирането на сортове лози, посочени в член 19;

в)

предназначението на продуктите от сортовете грозде, които не фигурират в класификацията.

2.   Разпоредбите за придружителен документ за материали за вегетативно размножаване на лози и подробни правила за прилагането му, особено по отношение на контрола, могат да бъдат приети съгласно процедурата, предвидена в член 75.

3.   Регламент (ЕИО) № 2392/86 може да бъде изменен или отменен съгласно процедурата, предвидена в член 75.

4.   Съгласно процедурата, предвидена в член 75, се взема решение, че дадена държава-членка е съставила описа, посочен в член 16, и, при необходимост, се решава това решение да бъде отменено при определени обстоятелства, в това число в случаите, когато държавата-членка не е успяла да актуализира описа.

ДЯЛ III

ПАЗАРНИ МЕХАНИЗМИ

ГЛАВА I

ПОМОЩ ЗА ЧАСТНО СКЛАДИРАНЕ

Член 24

1.   За производителите се въвежда режим на помощ за частното складиране на:

а)

трапезно вино;

б)

гроздова мъст, концентрирана гроздова мъст и ректифицирана концентрирана гроздова мъст.

2.   Отпускането на помощи става след сключване на дългосрочен договор за складиране с интервенционните агенции между 16 декември и 15 февруари следващата година и при условия, които следва да бъдат определени.

3.   Дългосрочните договори за складиране се сключват за период, който приключва, както следва:

а)

за трапезните вина — най-рано на 1 септември след датата на сключване и за гроздовата мъст, концентрираната гроздова мъст и ректифицираната концентрирана гроздова мъст — на 1 август след датата на сключване;

б)

най-късно на 30 ноември след датата на сключване.

Член 25

1.   Сключването на договорите за складиране се подчинява на условия, които се отнасят преди всичко до качеството на съответните продукти.

2.   За трапезните вина договорите за складиране съдържат условия за прекратяване на плащанията по помощта, а също така и съответните задължения на производителя за всичките или част от количествата на съхранение, ако пазарните цени на съответния тип трапезно вино надхвърлят допустимия праг, който следва да се определи.

3.   Размерът на помощта за частно складиране може да покрие единствено разходите по техническото съхранение и лихвите, като и двете бъдат изразени като фиксирана сума.

4.   За концентрираната гроздова мъст размерът на помощта може да бъде коригиран с коефициент, който да съответства на степента на концентрация.

Член 26

1.   Подробни правила за прилагането на настоящата глава се приемат съгласно процедурата, определена в член 75.

Тези правила могат да уреждат преди всичко:

фиксирането на максималния праг, размера и коефициента, посочени в член 25,

дългосрочните договори за складиране на трапезни вина могат да бъдат сключвани само за определени трапезни вина,

гроздовата мъст, предмет на дългосрочни договори за складиране, може да бъде трансформирана изцяло или частично в концентрирана гроздова мъст или ректифицирана концентрирана гроздова мъст през времетраенето на договора,

правилата относно прилагането на клаузата за прекратяване на плащанията по помощта, посочени в член 25, параграф 2,

гроздовата мъст и концентрираната гроздова мъст, предназначени за производството на гроздов сок, могат да не бъдат предмет на дългосрочен договор за складиране,

ефективното времетраене на договорите.

2.   Съгласно процедурата, предвидена в член 75, може да се предвиди, че:

режимът за помощи на частно складиране не се прилага, ако е очевидно от пазарната ситуация, че този режим не е оправдан,

възможността за сключване на други дългосрочни договори за складиране е необходимо да бъде преустановена, ако е оправдано от пазарната ситуация, и по-специално от динамиката на сключване на договорите.

ГЛАВА II

ДЕСТИЛАЦИЯ

Член 27

1.   Свръхпресоването на грозде, смачкано или не, и пресоването на винена утайка се забранява, както и повторната ферментация на гроздови джибри за други цели, освен за дестилация.

2.   Филтрирането и центрофугирането на винената утайка не се смятат за пресоване, когато:

а)

получените продукти са с добро и коректно търговско качество;

б)

така обработената винена утайка не е приведена в сухо състояние.

3.   Всяко физическо или юридическо лице или група от лица с изключение на лицата и групите, посочени в параграф 7, произвели вино, се задължават да доставят за дестилация всички вторични продукти, извлечени от това винопроизводство.

4.   Количеството алкохол, което се съдържа във вторичните продукти, трябва да се равнява най-малко на 10 % по отношение на алкохолния обем, съдържащ се в произведеното вино, ако виното е получено директно от гроздето. Освен при дерогациите, предвидени за оправданите от техническа гледна точка случаи, количеството алкохол не може да бъде по-малко от 5 %, когато виното е получено чрез винификация на гроздова мъст, частично ферментирала гроздова мъст или млади вина в процес на ферментация. В случай че съответните проценти не бъдат достигнати, производителят, спрямо когото съществува това задължение, трябва да достави количество вино от собствената си продукция, за да се гарантира спазването на тези проценти.

Допускат се дерогации от параграф 3 и първата алинея от настоящия параграф за категории производители, които следва да бъдат определени за някои производствени райони, както и вината, подлежащи на дестилация, посочени в член 28.

5.   Задължението за доставка, предвидено в параграф 3, може да бъде изпълнено чрез доставка на вино на производители на оцет.

6.   Всяко физическо или юридическо лице или групи от лица, с изключение на лицата и групите, посочени в параграф 7, които притежават вторичните продукти, получени при всяка друга преработка на гроздето, различна от винификацията, се задължават да ги предоставят за дестилация.

7.   Всяко физическо или юридическо лице или групи от лица, които преработват грозде, добито в лозарска зона А или в германската част на лозарска зона В или от лозарски райони в Австрия, се задължават да изтеглят вторичните продукти, получени от тази преработка, под контрол и при условия, които следва да се определят.

8.   Лицата или групите, субекти на задълженията, посочени в параграф 3, или на това, посочено в параграф 6, могат да се освободят от това задължение чрез изтегляне на вторичните продукти от винификацията, под контрол и при условия, които следва да се определят.

9.   Изкупната цена на винените джибри, винената утайка и на виното, доставени за дестилация в изпълнение на настоящия член, е равна на 0,995 EUR за обемен процент на хектолитър.

10.   Цената за заплащане от дестилатора не може да бъде по-ниска от изкупната цена.

11.   Дестилаторът може:

а)

да получи помощ за продукта, който подлежи на дестилация, при условие че полученият чрез дестилация продукт има алкохолно съдържание от най-малко 52 об. %; или

б)

да достави продукта, получен чрез дестилация на интервенционна агенция, при условие че има алкохолно съдържание минимум 92 об. %.

Ако виното е било преработено в подсилено вино за дестилация, преди то да бъде доставено на дестилатора, то помощта, посочена в буква а), се изплаща на производителя на подсиленото вино, а продуктът, предназначен за дестилация, не може да бъде доставен на интервеционната агенция.

12.   Може да се вземе решение доставката на алкохол за интервенционна агенция да бъде заменена с доставка до оператор, който е представил оферта в рамките на продажбите, организирани за реализация на продуктите за дестилация, която е била приета съгласно процедурата, посочени в член 31, параграф 1.

13.   Параграфи 1—12 не се прилагат нито за гроздовия сок и концентрирания гроздов сок, нито за гроздовата мъст и концентрираната гроздова мъст, предназначени за производството на гроздов сок.

Член 28

1.   Вината, произведени от сортове грозде, включени в класификацията за една и съща административна единица едновременно като сортове винено грозде и сортове с друго предназначение, в повече от нормалните количества и които също така не се изнасят през съответната лозарска година, подлежат на дестилация до датата, която следва да се определи. Освен при дерогация те могат единствено да бъдат в обращение с предназначение дестилация.

2.   За определяне на нормалните количества произведено вино, по-специално се вземат предвид:

а)

количествата, произведени през референтния период, който следва да се определи;

б)

количествата вино, запазени за традиционна употреба.

3.   Изкупната цена на виното, доставяно за дестилация, съгласно настоящия член, е равна на 1,34 EUR за об. % на хектолитър; тя може да варира през време на лозарската година, ако средната цена за тази лозарска година остане 1,34 EUR за об. %.

4.   Цената, платена от дестилатора, не може да бъде по-ниска от изкупната цена.

5.   Дестилаторът може:

а)

да получи помощ за продукта, който подлежи на дестилация, при условие че продуктът, получен чрез дестилация, има алкохолно съдържание от най-малко 52 об. %; или

б)

да достави на интервенционна агенция продукта, получен чрез дестилация, ако той има действително алкохолно съдържание от най-малко 92 об. %.

Ако виното е било преработено в подсилено вино, преди да бъде доставено на дестилатора, то помощта, посочена в буква а), следва да се изплати на производителя на подсилено вино, а продуктът, предназначен за дестилация, не може да бъде доставен на интервеционната агенция.

6.   Може да се вземе решение доставката на алкохол за интервенционна агенция да бъде заменена с доставка до оператор, който е представил оферта в рамките на продажбите, организирани за реализация на продуктите за дестилация и съгласно процедурите, посочени в член 31, параграф 1.

7.   Настоящият член се прилага независимо от член 1, параграф 2.

Член 29

1.   Общността може да подпомага дестилацията на трапезни вина или вина, подходящи за производството на вина, за да поддържа пазара на вино и в резултат да улесни непрекъснатостта в доставянето на винени дестилати за тези части от сектора на спиртни напитки, които по традиция използват този алкохол.

2.   Подкрепата се осигурява под формата на първична и вторична помощ, отпускана на дестилаторите.

3.   Първичната помощ се отпуска въз основа на обема трапезни вина и вино, годно за производството на трапезно вино, подлежащо на дестилация.

4.   Първична помощ се разпределя въз основа на система от договори, сключени между дестилаторите и производителите. Определя се минимална цена, която дестилаторите трябва да заплатят на винопроизводителите; тя може да варира през дадена лозарска година, ако средната за тази година цена е равна най-малко на 2,488 EUR за об. %.

5.   Размерът на първичната помощ трябва да отразява:

а)

необходимостта минималната средна цена, която дестилаторите следва да заплатят на производителите през дадена лозарска година, да съблюдава равнището, посочено в параграф 4;

б)

необходимостта да се поддържа снабдяването на традиционните пазари от сектора на спиртните напитки на конкурентни цени.

6.   Вторичната помощ се отпуска под формата на плащане за покриване на разумните разходи за съхранение на крайния продукт. Тя е предназначена за улесняване действието на режима на първичната помощ.

Член 30

1.   Може да се наложи предприемането на мярка за кризисна дестилация, ако са налице изключителни случаи на смущения на пазара, предизвикани от сериозни количества излишъци и/или проблеми, свързани с качеството.

2.   Мярката цели:

а)

елиминиране на специфичните излишъци;

б)

осигуряване непрекъснатостта на предлагането между две реколти.

3.   Мярката е доброволна по отношение на производителите.

4.   Мярката може да бъде ограничена до определени категории вина или производствени области. Тя може да се прилага и за качествените вина, произведени в определен район, единствено по молба на съответната държава-членка.

5.   Един от критериите за въвеждането на мярката може да бъде явното влошаване с течение на времето на пазарната цена на дадена категория вино или вина от определени производствени области.

6.   В случай че Общността прилага тази мярка три поредни години за определен тип вино (за определена област), Комисията трябва да изготви доклад до Европейския парламент и до Съвета относно продължаващата криза, който включва и предложения, ако е целесъобразно.

Член 31

1.   Алкохолът, изкупен от интервенционната агенция, се реализира чрез публична продажба или чрез тръжна процедура. При реализирането на такъв алкохол, компетентните органи се стремят във възможно най-голяма степен да не окажат неблагоприятно влияние на пазарните канали за реализирането на алкохол, който традиционно зависи от съществуването на такива канали. Той може да не бъде пласиран в сектора на алкохола, предназначен за консумация.

2.   Може обаче да се вземе решение, че ако снабдяването на части от този сектор, където е задължителна употребата на винения алкохол, не е гарантирано от прилагането на членове 27, 28 и 29, този алкохол може да се пласира в същия сектор.

Член 32

1.   За вината, произведени от производители, които са увеличили алкохолното им съдържание чрез добавяне на захароза или мъст и които са се възползвали от помощта, посочена в член 34, фиксираната изкупна цена за всяка отделна дестилация — с изключение на случаите, посочени в член 27 — се редуцира в рамките на всяка лозарска област чрез еднаква за всеки фиксирана сума, изчислена на база размера на помощта, посочена в член 34, и увеличението на алкохолното съдържание, предвидено за съответната лозарска област.

2.   По молба на съответния производител гореспосоченото намаление се прилага единствено в рамките на количествата, за които е било увеличено алкохолното съдържание, посочено в параграф 1.

Член 33

1.   Подробни правила за прилагането на настоящата глава се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 75.

Тези правила могат да включват по-специално:

а)

дерогациите, предвидени в настоящата глава;

б)

по отношение на членове 27 и 28 — условията, при които се осъществява дестилацията, изчисляването на обема алкохол в произведеното вино, условията, при които може да се извърши доставката на продуктите до интервенционната агенция, и изкупните цени на продуктите, предназначени за дестилация, които могат да се изкупят от интервенционната агенция, или критериите за фиксиране на тези цени;

в)

минималните норми, които трябва да се спазват за джибрите и утайката;

г)

условията, при които може да се осъществи изтеглянето под контрол, посочено в член 27, параграф 7;

д)

нормалните количества произведено вино, посочени в член 28, параграф 2;

е)

подробни правила за прилагане на мярката, посочена в член 30, включително и продуктите, за които се отнася, и пласирането на продуктите от дестилация с оглед най-вече да се избегне всяко смущение на пазара на алкохол и спиртни напитки;

ж)

възможността за промяна на изкупната цена, посочена в член 28, параграф 3;

з)

определяне на минималната цена, посочена в член 29, параграф 4.

2.   Размерът на помощите, посочени в членове 27 и 28, които ще способстват за реализацията на получените продукти, размерът на помощите, посочени в член 29, и правилата, които дефинират условията, които могат да доведат до прилагане на мярката, посочена в член 30, както и обхватът и формата на финансова помощ от страна на Общността за същата мярка, се определят съгласно процедурата, предвидена в член 75.

ГЛАВА III

ПОМОЩ ЗА ОПРЕДЕЛЕНИ СЛУЧАИ НА УПОТРЕБА

Член 34

1.   Въвежда се помощ за използването на:

а)

концентрирана гроздова мъст;

б)

ректифицирана концентрирана гроздова мъст,

произведени в Общността, когато те се използват за засилване на алкохолното съдържание на винените продукти, за които подобно увеличение е разрешено по смисъла на настоящия регламент.

2.   Отпускането на помощ може да бъде запазено за продукти, произхождащи от лозарска зона С III, в случаите когато при липса на такава мярка би било невъзможно запазването на начините на търговия с мъст и купажни вина.

3.   Размерът на помощта е фиксиран в евро за об. % потенциално алкохолно съдържание и на хектолитър концентрирана гроздова мъст или ректифицирана концентрирана гроздова мъст, като се взема предвид разликата в разходите по обогатяването чрез тези продукти и чрез захароза.

Член 35

1.   Въвежда се помощ за използването на:

а)

гроздова мъст и концентрирана гроздова мъст, произведени на територията на Общността, за производството на гроздов сок или други хранителни продукти от този гроздов сок;

б)

за гроздова мъст и концентрирана гроздова мъст, произведени в зона С III за целите на производството в Обединеното кралство и Ирландия на продукти, обхванати от позиция с код по КН 2206 00, по отношение на които съгласно приложение VII, буква В, точка 2 използването на съставно наименование, включващо думата „вино“, може да бъде разрешено от съответните държави-членки;

в)

концентрирана гроздова мъст, произведена на територията на Общността, като основен елемент от група продукти, пласирани в Обединеното кралство и Ирландия, с ясни инструкции за потребителите за приготвяне от него на напитка, подобна на виното (домашно приготвено вино).

2.   Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 1, буква б) в случаите когато географското ограничение за производството на гроздова мъст и концентрирана гроздова мъст, посочено в тази точка, стане причина за нарушаване на конкуренцията, може да се вземе решение за разширяване на отпускането на помощ за гроздова мъст и концентрирана гроздова мъст, произведени в други райони на Общността, различни от зона С III.

3.   Помощите, посочени в параграф 1, са запазени за използването на продукти, произхождащи от сортове лози, класифицирани или изключително като сортове винено грозде, или като сортове винено грозде, и сортове, предназначени за друга употреба; те могат също така да се отпускат и за грозде от същите сортове с произход от Общността.

4.   Размерите на помощите трябва да бъде фиксирани, така че разходите по предлагането на гроздова мъст и концентрирана гроздова мъст с произход от Общността, да бъдат такива, че те да могат да запазят традиционните си пазарни канали.

5.   Една част от помощта, предвидена в параграф 1, буква а), която следва да се определи, е заделена за организиране на кампании за търговско представяне, насърчаващи консумацията на гроздов сок. За организиране на кампаниите помощта може да бъде фиксирана на по-високо ниво от това, произтичащо от прилагането на параграф 4.

Член 36

Подробни правила за прилагане на настоящата глава се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 75.

Правилата следва да обхващат преди всичко:

а)

условията за отпускане на помощта, посочена в член 34, параграф 1;

б)

мерките, необходими за осигуряване на контрол при използването на продуктите, посочени в член 35, параграф 1;

в)

размера на помощта, посочена в членове 34 и 35, който трябва да се фиксира преди започването на всяка лозарска година;

г)

решението, посочено в член 35, параграф 2.

ГЛАВА IV

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 37

Производителите, субекти на задълженията, посочени в членове 27 и 28, могат да ползват интервенционните мерки, предвидени в настоящия дял, при условие че са спазвали горепосочените задължения за референтен период от време, който следва да се определи. Този период, заедно с подробните правила за прилагане на настоящия член, се установява съгласно процедурата, предвидена в член 75.

Член 38

1.   В случай че на пазара на Общността се наблюдават прекалено високи цени за даден тип вино и има вероятност тази ситуация да продължи, като по този начин предизвиква смущения на пазара, Комисията може да предприеме необходимите мерки.

2.   Интервенционни мерки могат да бъдат предприети за изброените в член 1, параграф 2, буква б) продукти, различни от трапезните вина, в степента, необходима, за да се подкрепи пазара на трапезни вина, и в съответствие с процедурата, предвидена в член 75.

ДЯЛ IV

ОРГАНИЗАЦИИ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ И СЕКТОРНИ ОРГАНИЗАЦИИ

ГЛАВА I

ОРГАНИЗАЦИИ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ

Член 39

1.   „Организация на производителите“, по смисъла на настоящия регламент, означава всяко юридическо лице, което:

а)

е учредено по инициатива на производителите на продукти, предмет на настоящия регламент;

б)

което цели за членовете си:

i)

да гарантира предварително планиране и адаптиране на производството към търсенето, преди всичко по отношение на качеството и ефективността;

ii)

да насърчава концентрацията на предлагането и пазарната реализация на продуктите;

iii)

да редуцира производствените разходи и стабилизира цените на производител;

iv)

да насърчава използването на екологични начини на обработка на земята, производствени технологии и управление на отпадъчните продукти, по-специално, по отношение на опазване на качеството на водите, почвата и природата и подържането и стимулирането на биологичното разнообразие.

2.   Организациите на производители, признати съгласно настоящия регламент, трябва да могат да налагат съответните санкции на своите членове при неспазване на задълженията, установени в устава на организацията.

3.   Държавите-членки могат да признаят като организация на производителите, за целите на настоящия регламент, всички групи от производители, които направят искане за това, при условие че:

а)

отговарят на изискванията, определени в параграфи 1 и 2, и предоставят за целта, наред с другите доказателства, доказателство, че имат минимален брой членове и произвеждат минимално количество продукция, годна за продажба;

б)

предлагат достатъчна гаранция за правилното осъществяване, продължителността и ефективността на своята дейност;

в)

помагат ефективно на своите членове за получаването на техническа помощ при използването на екологично чисти начини на обработка на земята.

Член 40

1.   Държавите-членки:

а)

вземат решение за признаване на дадена организация на производителите в срок от три месеца от подаването на заявлението за признаване и съответните придружителни документи;

б)

извършват периодични проверки по отношение спазването на изискванията за признаване от страна на организациите на производителите, налагат съответните санкции, предвидени за тези организации, в случай на неспазване на изискванията, и, при необходимост, вземат решение за оттегляне на признаването на дадена организация;

в)

уведомят Комисията, в срок от два месеца, за всяко взето решение за признаване или оттегляне на признаване.

2.   Комисията се уверява в спазването на член 39 и параграф 1, буква б) от настоящия член, като извършва проверки, след които може да изиска от държавите-членки, когато е необходимо, оттегляне на даденото признаване.

ГЛАВА II

СЕКТОРНИ ОРГАНИЗАЦИИ

Член 41

1.   С цел подобряване функционирането на пазара на качествени вина, произведени в определен район, и трапезни вина с географско указание, държавите-членки производители, преди всичко в изпълнение на решенията на секторните организации, могат да определят правила за търговия, с които да регулират предлагането при първа продажба, при условие че тези правила се отнасят до задържането и/или поетапното пускане на продукция на пазара и изключването на каквото и да било друго съгласувано действие като:

фиксиране на цените дори и като ориентир или препоръка,

задържане на значително количество от годишната реколта, което обикновено би било налично, както и всяка необичайна операция по ограничаване на предлагането,

отказ да се издадат атестации на национално ниво и/или на ниво Общност, необходими за обращението и търговията с лозаро-винарски продукти, при условие че търговията е в съответствие с тези правила.

2.   Правилата, посочени в параграф 1, трябва широко да се доведат до знанието на операторите чрез официални публикации в съответната държава-членка.

3.   Всяка година държавите-членки, които са се възползвали от възможностите, предвидени параграф 1, изготвят доклад до Комисията относно решенията, приети през предходната година, по силата на предоставените възможности. Комисията разглежда тяхното съответствие с правото на Общността, по-специално, с правилата за свободното движение (членове 28—31 от Договора), конкуренцията (членове 81—86 от Договора) и принципа за забрана на дискриминацията (член 34, параграф 3 от Договора).

4.   Организациите, посочени в параграф 1, провеждат някои от следните мерки в един или повече региона на Общността, като вземат под внимание интересите на потребителите:

i)

усъвършенстване на познанието и прозрачността за продукцията и пазара;

ii)

способстване за по-доброто координиране на начините за реализация на продуктите чрез проучване и изследване на пазара;

iii)

изготвяне на типови договори в съответствие с правилата на Общността;

iv)

по-пълно оползотворяване на производствения потенциал;

v)

осигуряване на информация и провеждане на проучвания, необходими за привеждане в съответствие c ориентирането на производството към продукти, които в по-голяма степен са адаптирани към пазарните изисквания, потребителския вкус и очаквания — най-вече по отношение качеството на продуктите и опазването на околната среда;

vi)

търсене на начини за ограничаване употребата на фитосанитарни продукти и други входящи материали и суровини с цел да се гарантира качеството на продуктите и опазването на водите и почвите;

vii)

разработване на методи и похвати за подобряване качеството на продуктите на всички етапи от производството, винификацията и търговията;

viii)

зачитане и запазване на биологичното земеделие, както и наименованията за произход, етикетите за качество и географските указания;

ix)

насърчаване на интегрираното производство и други екологично чисти методи на производство.

ДЯЛ V

ЕНОЛОГИЧНИ ПРАКТИКИ И ОБРАБОТКИ, ОПИСАНИЕ, ОБОЗНАЧЕНИЕ, ПРЕДСТАВЯНЕ И ЗАЩИТА

ГЛАВА I

ЕНОЛОГИЧНИ ПРАКТИКИ И ОБРАБОТКИ

Член 42

1.   Разрешените енологични практики и обработки в Общността са утвърдени за производството на продукти, предмет на настоящия регламент, различни от гроздовия сок и концентрирания гроздов сок, гроздовата мъст и концентрираната гроздова мъст, предназначени за подготовката на гроздов сок.

2.   Разрешените енологични практики и обработки могат да се използват единствено за осигуряване на правилната винификация, правилното запазване и пречистване на даден продукт.

3.   Разрешените енологични практики и обработки изключват добавянето на вода, освен когато това се налага от специфична техническа потребност, а също така и на алкохол с изключение на прясната гроздова мъст в процес на ферментация, забавена от добавката на алкохол, ликьорни вина, пенливи вина, вина, подсилени за дестилация, в условия, които следва да се определят, и искрящи вина.

4.   Що се отнася до енологичните практики и обработки, държавите-членки могат да наложат по-строги условия с цел да осигурят запазването на основните характеристики на качествените вина, произведени в определен район, трапезните вина с географско указание и произвеждани на тяхната територия, пенливите вина и ликьорните вина. Държавите-членки уведомяват Комисията за тези условия, която от своя страна трябва да ги доведе до знанието на другите държави-членки.

5.   Освен ако не се вземе друго решение, единствено сортовете грозде, фигуриращи в класификацията, установена в съответствие с член 19, като винени сортове грозде или продукти, извлечени от тях, могат да бъдат използвани в Общността за производството на:

а)

гроздова мъст в процес на ферментация, забавена от добавката на алкохол;

б)

концентрирана гроздова мъст;

в)

ректифицирана концентрирана гроздова мъст;

г)

вино, подходящо за производството на трапезно вино;

д)

трапезно вино;

е)

качествено вино, произведено в определен район;

ж)

ликьорно вино;

з)

частично ферментирала гроздова мъст, екстрахирана от сухо грозде;

и)

вино от презряло грозде.

6.   Купажирането на вино, годно за производството на бяло трапезно вино или на бяло трапезно вино, с вино, годно за производството на червено трапезно вино, или с червено трапезно вино, не може да доведе до получаването на трапезно вино.

Тази разпоредба обаче не може да възпрепятства в някои определени случаи, които следва да се определят, купажиране на вино, посочено в първа алинея, ако крайният продукт носи характеристиките на червено трапезно вино.

Чрез дерогация от първа алинея подобни случаи на купажиране се разрешават до 31 юли 2005 г. в районите, където тази практика е традиционна, и в съответствие с подробни правила, които следва да се определят.

Член 43

1.   Разрешените енологични практики и обработки се определят в приложения IV и V.

2.   По-специално:

разрешените енологични практики и обработки, засягащи обогатяването, асидификацията, деасидификацията и подслаждането, и правилата за съдържанието на серен двуокис и максималното съдържание на летлива киселина са определени в приложение V, букви А—Ж;

разрешените енологични практики и обработки и правила, засягащи производството на пенливи вина и качествени пенливи вина, са определени в приложение V, букви З и И;

разрешените енологични практики и обработки и правила, засягащи производството на ликьорно вино са определени в буква К от приложение V.

Член 44

1.   От всички продукти, обхванати от позиции с код по КН 2204 10, 2204 21 и 2204 29, единствено ликьорните вина, пенливите вина, пенливите газирани вина, искрящите вина, искрящите газирани вина, качествените вина, произведени в определен район, трапезните вина и, където това е приложимо, независимо от член 45, законно внесените вина могат да бъдат предлагани и доставяни за пряка консумация на територията на Общността.

2.   С изключение на бутилираното вино, за което има данни, че бутилирането е станало преди 1 септември 1971 г., вина, различни от качествените вина, произведени в определени райони, получени от сортовете лози, посочени в член 42, параграф 5, но неотговарящи на определенията, съдържащи се в точки 12—18 от приложение I, могат да бъдат използвани единствено за семейна консумация от винопроизводителя, за производството на винен оцет или за дестилация.

3.   Може да се вземе решение за години с неблагоприятни климатични условия продуктите от лозарските зони А и B, които не притежават минималното естествено алкохолно съдържание, определено за съответната лозарска зона, да се използват в рамките на Общността за производството на пенливи вина и пенливи газирани вина, ако такива вина имат действително алкохолно съдържание от не по-малко от 8,5 об. %, или за производството на искрящи газирани вина. В този случай те се обогатяват до пределните степени, определени в буква Г, точка 5 от приложение V.

4.   Без да се засягат по-рестриктивните разпоредби, които държавите-членки прилагат по отношение на тази подготовка на тяхната територия за продукти, които не са обхванати от позиции с код по КН 2204 10, 2204 21 и 2204 29, прясната гроздова мъст в процес на ферментация, забавена от добавката на алкохол, може да бъде използвана единствено в подготовката на такива продукти.

5.   Гроздов сок и концентриран гроздов сок с произход от Общността не подлежат на винификация или добавяне към виното. Тези продукти се подлагат на контрол по отношение на тяхното използване. Те не могат да претърпят алкохолна ферментация на територията на Общността.

6.   Разпоредбите на параграфи 4 и 5 не се прилагат за продукти, предназначени за производството в Обединеното кралство и Ирландия на продукти, обхванати от позиция с код по КН 2206 00, за които в съответствие с приложение VII, буква В, точка 2 държавите-членки могат да разрешат използването на съставно наименование, включващо думата „вино“.

7.   Виното, годно за получаване на трапезно вино, което няма минималното действително алкохолно съдържание за трапезното вино, може да се разпространява единствено за производството на пенливо вино или за производство на оцет и за дестилация, или за други промишлени цели. Обогатяването на това вино и купажирането на същото с трапезно вино за увеличаване действително алкохолно съдържание до нивата, определени за трапезно вино, може да се извърши единствено в помещенията на винопроизводителя за негова сметка.

8.   Нито виното, нито която и да било друга напитка, предназначена за пряка консумация от потребителите, могат да бъдат получени от винена утайка или гроздови джибри с изключение на алкохола, спиртните напитки (eau-de-vie) и пикета.

9.   Пикетът, чието производство е разрешено от съответната държава-членка, може да бъде единствено използван за целите на дестилацията или за семейна консумация от винопроизводителите.

10.   Подсиленото за дестилация вино може да бъде използвано единствено за целите на дестилацията.

11.   Гроздовата мъст в процес на ферментация, екстрахирана от изсушено грозде, може да бъде пусната на пазара единствено за производството на ликьорни вина и то само в лозарските райони, където нейното използване е било традиционно до 1 януари 1985 г., а също така и за получаването на вино от презряло грозде.

12.   Прясно грозде, гроздова мъст, гроздова мъст в процес на ферментация, концентрирана гроздова мъст, ректифицирана концентрирана гроздова мъст, гроздова мъст в процес на ферментация, забавена от добавянето на алкохол, с произход от трети страни не могат да бъдат трансформирани във вино или добавяни към вино на територията на Общността.

13.   Продуктите, посочени в параграф 12, не могат да претърпят алкохолна ферментация на територията на Общността. Настоящата разпоредба не се прилага за продукти, предназначени за производството в Обединеното кралство и Ирландия на продуктите, обхванати от позиция с код по КН 2206 00, за които съгласно приложение VII, буква В, точка 2 държавите-членки могат да разрешат използването на съставно наименование, съдържащо думата „вино“.

14.   Купажирането на вино с произход от трета страна с вино, произведено в Общността, и купажирането на географската територия на Общността между вина, произхождащи от трети страни, се забранява.

15.   Съветът може да допусне дерогация от параграф 12, първото изречение от параграф 13 и параграф 14 в съответствие с международните задължения на Общността.

Член 45

1.   Освен чрез дерогация, следните продукти не могат да бъдат предлагани или пласирани на пазара за пряка консумация от човека:

а)

продуктите, обхванати от позиции с код по КН 2204 30 10, 2204 21, 2204 29 и 2204 10, внесени или не, които са били обект на енологични практики, неразрешени от Общността, в случаите когато те се допускат съгласно националните правила;

б)

продуктите, посочени в член 1, параграф 2, букви а), б) и в), които не притежават коректно и добро търговско качество;

в)

продуктите, посочени в член 1, параграф 2, които не съответстват на определенията, посочени в приложение I.

2.   Дерогациите, посочени в параграф 1, за вносни продукти се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 133 от Договора.

Член 46

1.   Подробни правила за прилагането на настоящата глава и приложения IV и V се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 75.

Тези правила предвиждат, по-специално:

а)

по отношение на буква А от приложение V — преходните разпоредби относно вината, произведени преди 1 септември 1986 г., и измененията на списъците с вината в точка 2;

б)

по отношение на приложения IV и V — ограниченията и някои условия на използване на енологичните практики и обработки, посочени в тези приложения, с изключение на ограниченията и условията, определени в тези приложения;

в)

решенията, изключенията, дерогациите, условията и списъците, посочени в настоящата глава и приложение V;

г)

прилагането на букви В—Ж от приложение V за продукти, отгледани в дадени региони на Общността, но невключени в лозарските зони, определени в приложение III;

д)

по отношение на буква К от приложение V — списъците, посочени в точка 2, буква б) и точка 6 от нея, дерогациите, посочени в точка 4, буква б), а също така и процедурата за деклариране и регистрация, посочена в точка 6.

2.   Следните правила се приемат в съответствие в процедурата, предвидена в член 75:

а)

правилата за сравнение между определени енологични практики и обработки, прилагани в трети страни, и тези, посочени в член 43, параграф 1 и приложение IV;

б)

разпоредбите, уреждащи смесването и купажирането на мъст и вино;

в)

спецификациите за чистотата и за идентичността на веществата, използвани в енологичните практики;

г)

административните правила за осъществяване на разрешените енологични практики и обработки; тези правила могат да предвидят определени енологични практики и обработки да се осъществяват единствено под наблюдението на лице, признато от държавата-членка, което притежава достатъчно познания и опит да гарантира качеството, хигиената и здравословността на съответния продукт;

д)

условията за държане и разпространяване на продуктите, за употребата на продуктите, посочени в член 45 и списъците с продукти, спрямо които не се прилагат изискванията на настоящия член, и уточняването на критерии за предотвратяване на прекалената строгост в отделни случаи, условията, при които държавите-членки могат да разрешат държането, разпространяването, както и употребата на продукти, несъответстващи на разпоредбите на настоящия регламент, различни от тези, посочени в член 45, параграф 1, и на разпоредбите, приети в съответствие с настоящия регламент;

е)

общите правила за експериментална употреба на иначе неразрешени енологични практики и обработки.

3.   Методите на анализ за определяне състава на продуктите, обхванати от настоящия регламент, и правилата, по които може да се установи дали тези продукти са претърпели обработка, противоречаща на разрешените енологични практики, се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 75.

Като се използва същата процедура, се приемат, при необходимост, и максимални стойности за веществата, чието присъствие свидетелства, че определена енологична практика е била използвана, а също така и таблици за сравнителен анализ.

В случаите обаче когато не са предвидени посочените в параграф 1 методи за анализ и правила в Общността за установяване и количествена оценка на веществата в даден продукт, методите за анализ, които следва да се използват, са тези:

а)

признати от Общото събрание на Международната организация по лозята и виното и публикувани от нея; или

б)

когато съответният метод за анализ не фигурира сред тези, посочени в буква а), се използва метод за анализ, съответстващ на стандартите, препоръчани от Международната организация по стандартизация (ISO); или

в)

при отсъствието на един от двата метода, посочени в буква а) и б), и с оглед точността, повторяемостта и възпроизводимостта:

i)

метод, разрешен от съответната държава-членка; или

ii)

при необходимост, всеки друг подходящ метод за анализ.

Автоматизирани методи за анализ, използвани вместо метод на Общността, се считат за еквивалентни на методите за анализ на Общността, посочени в параграф 1, при условие че за тях е установено съгласно процедурата, предвидена в член 75, че получените резултати по отношение на тяхната точност, повторяемост и възпрозводимост, са поне еквивалентни на резултатите, получени при прилагането на съответния метод на Общността.

ГЛАВА II

ОПИСАНИЕ, ОБОЗНАЧАВАНЕ, ПРЕДСТАВЯНЕ И ЗАЩИТА НА ОПРЕДЕЛЕНИ ПРОДУКТИ

Член 47

1.   Правилата относно описанието, обозначението и представянето на някои продукти, обхванати от настоящия регламент, както и тези за защитата на някои указания, наименования и понятия, фигурират в настоящата глава и приложения VII и VIII. Тези правила вземат под внимание следните цели:

а)

защита на законните интереси на потребителите;

б)

защита на законните интереси на производителите;

в)

плавното функциониране на вътрешния пазар;

г)

стимулиране производството на качествени продукти.

2.   Посочените в параграф 1 правила включват преди всичко разпоредби:

а)

за въвеждане на задължителната употреба на някои наименования;

б)

за разрешаване на употребата на някои наименования в зависимост от условията;

в)

за разрешаване на употребата на други наименования, включително и полезна за потребителите информация;

г)

за управление на условията за защита и контрол на определени наименования;

д)

за управление на употребата на географските указания и традиционните наименования;

е)

за етикетирането на вносни продукти или, в случай на разрешение съгласно настоящия регламент, на производни на тези продукти, с което да се гарантира, че потребителите са информирани за естеството на съответния продукт и че на последния не е поставен етикет за продукт на Общността или продукт на държава-членка.

3.   Правилата, посочени в параграф 1, се прилагат за описанието на продуктите, съдържащо се, както следва:

а)

на етикетите;

б)

в регистрите и придружителните документи и други документи, предвидени в законодателството на Общността, (наричани по-долу „официални документи“), с изключение на митническите документи;

в)

в търговските документи, преди всичко фактури и разписките за доставка;

г)

в рекламни материали, доколкото настоящият регламент предвижда специална разпоредба за целта.

4.   Правилата, посочени в параграф 1, се отнасят за представянето на продуктите, съдържащо се:

а)

върху съдове, включително затварящия механизъм;

б)

върху етикетите;

в)

върху опаковките.

5.   Правилата, посочени в параграф 1, се прилагат за продукти, предназначени за продажба, и продукти, пуснати на пазара.

Член 48

Описанието и представянето на продуктите, посочени в настоящия регламент, както и която и да било форма на реклама на тези продукти не трябва да бъдат неточни или да съществува вероятност от предизвикване на объркване или въвеждане в заблуждение на лицата, за които те са предназначени по отношение най-вече на:

информацията, предвидена в член 47. Тази разпоредба се прилага дори когато информацията, която се използва, е в превод или когато препраща към действителното място, от което продуктите са пристигнали, или още когато към тях са добавени думи като „вид“, „тип“, „стил“, „имитация“, „марка“ и други подобни,

характеристиките на продуктите, и по-специално тяхното естество, състав действително алкохолно съдържание, цвят, произход или място, от което продуктите са пристигнали, качество, сорт лоза, лозарска година или номинален обем на съдовете,

самоличността и статута на физическите или юридическите лица или групи от лица, които са участвали в продажбата и разпространението на въпросния продукт, по- специално бутилиращото предприятие.

Член 49

1.   Продукти, чието описание или представяне не е съобразено с разпоредбите на настоящия регламент или с подробните правила, приети за неговото прилагане, не могат да бъдат складирани с цел продажба или предложени на пазара в Общността или изнасяни.

Въпреки това, в случаите когато продуктите са предназначени за износ, дерогации от разпоредбите на настоящия регламент могат да бъдат:

разрешавани от държавите-членки, ако тава е изискване на законодателството на трета страна вносител,

предвидени в подробните правила за прилагане за случаите, неуредени в първото тире.

2.   Държава-членка, на територията на която се намира продукт, чиито описание и представяне не са съобразени с разпоредбите, посочени в параграф 1, предприема необходимите мерки за налагане на санкции според сериозността на извършените нарушения.

Държавата-членка обаче може да даде разрешение за задържане на продукта за продажба, пускането му на пазара на Общността или за износ, при положение че неговото описание или представяне е променено по начин, който изпълнява разпоредбите, предвидени в параграф 1.

Член 50

1.   Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, позволяващи на заинтересованите лица да предотвратят, при условията, определени в член 23 и член 24 от Споразумението относно свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуалната собственост, употребата на територията на Общността на географско указание, добавено към продуктите, посочени в член 1, параграф 2, буква б), за продукти, които не произхождат от мястото, посочено от географското указание, дори в случаите, когато е посочен истинският произход на стоките или географското указание се използва в превод или е придружено от понятия като „вид“, „тип“, „стил“, „имитация“ или други подобни.

2.   За целите на настоящия член под „географски указания“ се разбират указания, които идентифицират даден продукт като произхождащ от територията на трета страна, която е член на Световната търговска организация, или от район или местност на тази територия, когато определено качество, репутация или друга характерна особеност на продукта могат да се припишат в голяма степен на това географско място произход.

3.   Параграфи 1 и 2 се прилагат независимо от другите специфични разпоредби на законодателството на Общността, които определят правила за обозначаването и представянето на продуктите, обхванати от настоящия регламент.

Член 51

1.   С цел прилагане на настоящия дял „географска единица, по-малка от държава-членка“ означава името на:

малка местност или група от такива местности,

местна административна област или част от нея,

лозарски микрорайон или част от него,

район, различен от определен регион.

2.   Използването на географско указание за обозначаването на трапезни вина, получени от купажиране на вина, произведени от грозде, добито в различни производствени области, се приема, ако минимум 85 % от трапезното вино, получено от купажиране, са от производствената област, чието име носи.

За обозначаването на бели трапезни вина обаче използването на географско указание, което се отнася до производствена област, разположена в лозарска зона А или лозарска зона B, се позволява единствено при условие че продуктите, съставляващи купажиране, произхождат от зона А и от трапезни вина от лозарска зона B.

3.   Държавите-членки могат да подчинят използването на географското указание за обозначаване на трапезно вино единствено при условие че е произведено изцяло от определен сорт лоза, ясно обозначен, и с произход изключително от територия с точно очертани граници и чието наименование носи.

Член 52

1.   Ако една държава-членка даде наименованието на определен район за обозначаване на качествено вино, произведено в определен район, както и, където е приложимо, на вино, предназначено за преработката му в качествено вино, произведено в определен район, то това наименование не може да се използва за обозначаване на продукти от лозаро-винарския сектор, които не са произведени в този район и/или за които това име не е дадено, съгласно приложимото общностно и национално законодателство. Същото се отнася и за случая, когато една държава-членка дава наименованието на местна административна област или на част от нея, или на малка местност единствено за обозначаване на качествено вино, произведено в определен район, както и, където е приложимо, за вино, предназначено за преработката му в качествено вино, произведено в определен район.

Без да се засягат разпоредбите на Общността относно специално определените типове качествени вина, произведени в определен район, държавите-членки могат да приемат, съобразно посочените производствени условия, името на определения район да се съчетае с уточнение относно технологичните правила на производство или типа продукт, или с наименованието на сорта лоза, или негов синоним.

Независимо от първата алинея, Съветът, с квалифицирано мнозинство и по предложение на Комисията, може да реши, до 31 август 2001 г., да разреши някои традиционно използвани географски наименования за обозначаване на трапезно вино и станали наименование на определен район, да продължат да се използват и за обозначаване на трапезни вина в продължение на максимум три лозарски години.

2.   Следните имена и наименования:

името на сорт лоза,

специфичното традиционно наименование, посочено в приложение VII, буква А, точка 2, буква в), второ тире, четвърто подтире или в приложение VIII, буква Г, точка 2, буква в), второ тире, или

допълнителеното традиционно наименование посочено в приложение VII, буква Б, точка 1, бусва б), пето тире, доколкото това наименование е предоставено от държавата-членка за описанието на вино съгласно разпоредбите на Общността,

могат да бъдат използвани за описанието, представянето и рекламата на напитка, различна от вино или гроздова мъст, при условие че е изключен всеки риск за объркване по отношение на естеството, произхода или мястото, от което пристига, и съдържанието на тази напитка.

3.   Използването на име или наименование, посочени в точка 2 или на думите „Hock“, „Claret“, „Liebfrauenmilch“ и „Liebfraumilch“, дори да се придружават от понятия като „вид“, „тип“, „стил“, „имитация“ или друг аналогичен израз, се забранява при описание и представяне на:

търговска стока, посочена в позиция с код по КН 2206, освен ако тази стока действително произхожда от така обозначеното място,

търговска стока, пусната в търговията с явни инструкции за потребителя да получи напитка, която имитира виното; наименованието на сорта лоза обаче може да се използва, ако съответната търговска стока действително произхожда от този сорт, освен ако това наименование предизвиква объркване с наименованието на специфичен географски район или географска единица, използвана за обозначение на качествено вино, произведено в определен район.

4.   Наименованията на:

определен район,

географска единица, по-малка от определения район, доколкото това наименование се предоставя от държавата-членка за описание на вино, в съответствие с разпоредбите на Общността,

могат да се използват за описание, представяне и реклама на различна от вино или гроздова мъст напитка, при условие че:

а)

по отношение на продуктите, попадащи в позиции с код по КН 2009, 2202, 2205, 2206, 2207, 2208 и 2209, както и за продуктите, изготвени от суровини за производството на вино, имената и наименованията, посочени по-горе, са признати от държавата-членка, от която произхожда продуктът, и че това признаване е в съответствие с правото на Общността;

б)

по отношение на напитки, различни от тези, посочени в буква а), рискът от объркване по отношение на естеството, мястото, от което пристигат, или произхода и състава им, се изключва.

Все пак, дори ако признаването, посочено в буква а), не е осъществено, тези наименования могат да се използват до 31 декември 2000 г., при условие че се спазва буква б).

Член 53

1.   Подробните правила за приложение на настоящата глава и приложения VII и VIII се приемат съгласно процедурата, предвидена в член 75. Тези правила се отнасят, по-специално, за дерогациите, условията и разрешенията, предвидени в посочените приложения.

2.   Съгласно процедурата, предвидена в член 75, се приемат следните разпоредби:

а)

указанията, знаците и други означения, посочени в уводната част на приложение VII или в приложение VIII, буква А, точка 2;

б)

списъкът със специфичните традиционни наименования, посочени в приложение VII, буква А, точка 2, буква в), второ тире, четвърто подтире или посочени в приложение VIII, буква Б, точка 2, буква в), второ тире;

в)

условията за използване на географските указания, посочени в приложение VII, буква А, точка 2,

г)

указанията, посочени в приложение VII, буква А, точка 4;

д)

условията за използване на указанията, посочени в приложение VII, буква Б, точка 1, и в рамките на употребата на указанията, посочени в приложение VII, буква Б, точка 3;

е)

указанията, посочени в приложение VII, буква Б, точка 2, и условията, при които се използват;

ж)

мярката и условията, при които разпоредбите на приложение VII се прилагат за продуктите, обхванати от настоящия регламент, които не са посочени в приложение VII, буква А, точка 1 или в приложение VIII, по-специално гроздовата мъст, частично ферментиралата гроздова мъст, концентрираната гроздова мъст, младите вина в процес на ферментация и вината от презряло грозде, произвеждани в Общността;

з)

условията за опаковане и превоз на продуктите в съдове, както и тяхното използване и маркировка, включително съдовете за приготвяне и съхранение на пенливи вина;

и)

при необходимост, предоставянето на наименованията на географски единици, посочени в приложение VIII, буква Д, точка 1, второ тире;

й)

задължителните и допълнителните данни, които трябва да фигурират в регистрите, официалните документи и в търговските документи;

к)

подробните правила, посочени в приложение VIII, буква Ж, точки 2 и 5;

л)

подробните правила и дерогациите, посочени в приложение VIII, буква И, точка 6.

ДЯЛ VI

КАЧЕСТВЕНИ ВИНА, ПРОИЗВЕДЕНИ В ОПРЕДЕЛЕН РАЙОН

Член 54

1.   „Качествени вина, произведени в определен район“, (V.Q.P.R.D.) означава вина, които отговарят на разпоредбите на настоящия дял и разпоредбите на Общността и националните разпоредби, приети в тази връзка.

2.   „Качествените вина, произведени в определен район“, обхващат следните категории:

а)

„качествените ликьорни вина, произведени в определени райони“, (V.L.Q.P.R.D), които отговарят на определението за ликьорно вино;

б)

„качествените пенливи вина, произведени в определени райони“, (V.M.Q.P.R.D.), които отговарят на определението за пенливо вино, включително и качествени пенливи вина, произведени в определен район, тип ароматизирано;

в)

„качествени искрящи вина, произведени в определени райони“, (V.P.Q.R.D.), които отговарят на определението за искрящо вино;

г)

качествени вина, произведени в определени район, различни от вината, посочени в букви а), б) и в).

3.   Продуктите, годни за производството на качествено вино, произведено в определен район, са, както следва:

а)

прясно грозде;

б)

гроздова мъст;

в)

гроздова мъст в процес на ферментация;

г)

младо вино все още в процес на ферментация;

д)

вино.

4.   Държавите-членки предоставят на Комисията списъка с признатите от тях качествени вина, произведени в определен район, като посочват за всяко от тези качествени вина, произведени в определен район, препратка към националните разпоредби относно производството на тези вина.

5.   Комисията публикува горепосочения списък в серия C на Официален вестник на Европейските общности.

Член 55

1.   Разпоредбите относно производството на качествените вина, произведени в определен район, в допъленение към националните правила, приети съгласно член 57, параграф 1, и като се вземат предвид традиционните условия за производството им, доколкото те не противоречат на политиката за качество и на плавното функциониране на вътрешния пазар, трябва да се основават на следните елементи:

а)

очертаване границите на производствената област;

б)

сортове лози;

в)

методи на обработка на земята;

г)

методи на винификация;

д)

минимално естествено алкохолно съдържание;

е)

добив за хектар;

ж)

анализ и оценка на органолептичните характеристики.

2.   Разпоредбите, посочени в параграф 1, са определени в букви А—К от приложение VI.

3.   Разпоредбите на буква Л от приложение VI се прилагат единствено за качествените пенливи вина, произведени в определен район. Разпоредбите на буква М от приложение VI се прилагат единствено за качествените ликьорни вина, произведени в определен район.

Член 56

1.   Държавите-членки създават правилата, съгласно които на етап производство:

а)

даден производител може:

i)

да не изиска класификация за качествено вино, произведено в определен район, за даден продукт, фигуриращ в неговата декларация за реколта или за производство като продукт, годен за производството на качествено вино, произведено в определен район; или

ii)

да понижи категорията на качествено вино, произведено в определен район, до трапезно вино;

б)

компетентният орган, определен от държавите-членки, може да определи дадено качествено вино, произведено в определен район, в по-ниска категория.

2.   Понижаването на дадено качествено вино, произведено в определен район, в по-ниска категория на етап търговия се осъществява:

а)

от компетентния орган на държавата-членка, на чиято територия се намира виното, в случаите когато:

i)

виното произхожда от същата държава-членка; или

ii)

става въпрос за малки количества, които следва да се определят;

б)

от компетентния орган на държава-членка, от която произхожда виното, в случаите които не са посочени в буква а).

3.   За понижаването в по-ниска категория, посочено в параграф 2, се взема решение в случаите, когато компетентният орган е установил, че:

а)

виното е претърпяло промяна по време на съхранението или превозването, което е довело до влошаване или промяна на свойствата на даденото качествено вино, произведено в определен район;

б)

виното е било подложено на забранена манипулация или не е обозначено в съответствие с правните изисквания като качествено вино, произведено в определен район.

Член 57

1.   В допълнение към елементите, посочени в член 55, държавите-членки производители могат, предвид установените лоялни и традиционни практики на производство, да определят всички условия на производство и допълнителни характеристики, на които трябва да отговарят качествените вина, произведени в определен район.

2.   В допълнение към другите разпоредби, предвидени в настоящия регламент, държавите-членки производители могат, предвид лоялните и традиционни практики на производство, да определят допълнителни или по-строги характеристики или условия на приготвяне, производство и обращение по отношение на качествените вина, произведени в определен район, произведени на тяхната територия.

Член 58

Подробни правила за прилагането на настоящия дял и приложение VI се приемат съгласно процедурата, предвидена в член 75.

Тези правила могат да включват:

а)

решенията, изключенията, дерогациите и списъците, посочени в настоящия дял и приложение VI;

б)

определяне границите на областите в непосредствена близост до определен район, преди всичко предвид географското им разположение и административните структури;

в)

предназначението на понижените в по-ниска категория качествени вина, произведени в определен район, и условията относно това предназначение;

г)

необходимите разпоредби, свързани със систематичното и обобщено използване на органолептични тестове, а също така и с употребата на вина, които не отговарят на изискванията на тези тестове и условията за тази употреба;

д)

определянето на понятието „малки количества“, посочено в член 56, параграф 2, буква а), ii).

ДЯЛ VII

ТЪРГОВИЯ С ТРЕТИ СТРАНИ

Член 59

1.   Всеки внос на продукти, посочени в член 1, параграф 2, букви а) и б), на територията на Общността, подлежи на представяне на лицензия за внос. За всеки внос и износ на продукти, различни от посочените в член 1, параграф 2, може да се изисква лицензия за внос или износ.

2.   Лицензията се издава от държавите-членки на заинтересованото лице, което е подало заявление за това, независимо от мястото му на установяване в Общността, без да се засягат разпоредбите на членове 62 и 63.

Лицензията е валидна на територията на цялата Общност.

Издаването на лицензията е подчинено на условието за внасяне на гаранция с цел гарантиране изпълнението на задължението за внос или износ за периода на валидност на лицензията и, освен в случаи на непреодолима сила, гаранцията се задържа изцяло или частично, ако вносът или износът не с е реализиран в този срок или е реализиран частично.

3.   Съгласно процедурата, предвидена в член 75, се приемат:

а)

списъкът на продуктите, за които се изискват лицензии за внос или износ;

б)

периодът на валидност на лицензиите и други подробни правила за прилагане на настоящия член.

Член 60

1.   Освен ако в настоящия регламент е предвидено друго, ставките на митата в Общата митническа тарифа се прилагат за продуктите, посочени в член 1, параграф 2.

2.   За соковете и гроздовата мъст, включени в кодове по КН 2009 60 и 2204 30, за които прилагането на Общата митническа тарифа зависи от вносната цена на внесения продукт, реалната стойност на тази цена се проверява или на база проверка на всяка партида, или с помощта на фиксирана стойност при вноса, изчислявана от Комисията на база котировките на същите продукти в страната, от която произхождат.

В случая, когато заявената входна цена на съответната партида надвишава фиксираната стойност при вноса, увеличена с марж, приет съгласно параграф 3, който не може да надвишава фиксираната стойност с повече от 10 %, е необходимо внасянето на гаранция, която се равнява на вносното мито, определено на база фиксираната стойност при вноса.

Доколкото, в посочения във втората алинея случай, входната цена на съответната партида не е декларирана, прилагането на Общата митническа тарифа зависи от фиксираната стойност при вноса или от прилагането на съответните разпоредби на митническото законодателство при условия, които трябва да се определят съгласно параграф 3.

3.   Когато дерогациите, предвидени в член 44, параграф 15, се прилагат за вносни продукти, вносителите депозират гаранция за тези продукти пред митническите органи, определени в момента на пускането с свободно обращение. Тази гаранция е в размер, който следва да се определи. Тя се освобождава при представяне от страна на вносителя на доказателство, прието от митническите органи на държавата-членка, в която продуктите се пускат в свободно обращение, че мъстта, преобразувана в гроздов сок, е използвана в други продукти извън лозаро-винарския сектор или, ако е употребена за производството на вино, е с подходящ етикет.

4.   Подробните правила за прилагане на настоящия член се приемат съгласно процедурата, предвидена в член 75. Тези правила се отнасят по-специално за определянето на критерии за установяване на приложимия контролен режим и елементите, които трябва да се вземат предвид при изчисляването на фиксираните стойности при вноса, равнището на гаранцията, посочена в параграф 3, и правилата относно освобождаването на тази гаранция.

Член 61

1.   За да се избегнат или предотвратят неблагоприятни въздействия върху пазара на Общността при вноса на някои продукти, посочени в член 1, параграф 2, вносът, при размер на митото, предвиден в Общата митническа тарифа, на един или повече от тези продукти, подлежи на плащане на допълнително вносно мито, ако са изпълнени условията, определени в член 5 от Споразумението за селското стопанство, сключено по силата на член 300 от Договора в рамките на Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори, освен когато не съществува вероятност вносът да предизвика смущения на пазара на Общността или когато тези въздействия са непропорционални по отношение на преследваната цел.

2.   Началните цени, под които може да се наложи допълнително вносно мито, са тези, които Общността изпраща на Световната търговска организация.

Началните обеми, след прехвърлянето на които се налага допълнителното вносно мито, се определят по-конкретно на базата на обема на вноса в Общността в продължение на трите години, предшестващи годината, в която възниква или е вероятно да въз никнат неблагоприятните въздействия, посочени в параграф 1.

3.   Вносните цени, които се вземат предвид за допълнителното вносно мито се определят на база на вносните цени CIF на съответната пратка.

За тази цел вносните цени CIF се проверяват спрямо представителните цени за съответния продукт на световния пазар или на пазара на внос в Общността.

4.   Комисията приема подробните правила за прилагане на настоящия член съгласно процедурата, предвидена в член 75. Тези правила се отнасят главно за:

а)

продуктите, за които допълнителните вносни мита се прилагат съгласно член 5 от Споразумението за селското стопанство;

б)

другите необходими критерии за гарантиране прилагането на параграф 1 съгласно член 5 от посоченото споразумение.

Член 62

1.   Тарифните квоти за продуктите в обхвата на настоящия регламент, произтичащи от сключените споразумения съгласно член 300 от Договора или друг акт на Съвета, се откриват и управляват от Комисията съгласно подробните правила, приети съгласно процедурата, предвидена в член 75.

2.   Управлението на квотите може да се извършва чрез прилагане на един или комбинация от следните методи:

а)

метод, основан на хронологичния ред на подаването на заявленията (на принципа „първи пристигнал, първи обслужен“);

б)

метод на разпределение, пропорционално на заявените количества при подаването на заявленията (по метода „едновременно разглеждане“);

в)

метод, основан на традиционния търговски поток (по метода „традиционни вносители/новодошли“).

Могат да бъдат приети и други подходящи методи. Те не допускат никакви форми на дискриминация между съответните оператори.

3.   Приетият метод за управление се съобразява, когато е необходимо, с нуждите, свързани с предлагането на пазара на Общността и с необходимостта от запазване на равновесието на пазара, като същевременно може да се основава на прилаганите в миналото методи по отношение на квотите, които отговарят на посочените в параграф 1, без да се засягат правата, които произтичат от споразуменията, сключени в рамките на Уругвайския кръг от търговски преговори.

4.   Подробните правила, посочени в параграф 1, предвиждат откриването на годишните квоти, както и, ако е необходимо, според подходящото им разпределение по фази, определят метода на управление, който следва да се приложи, и включват разпоредби относно:

а)

гарантиране на естеството, произхода на продукта и страната, от която пристига;

б)

признаване на документа, използван за проверка на предвидените в буква а) гаранции;

в)

условията за издаване и валидност на лицензиите за внос.

Член 63

1.   Доколкото е необходимо, за да се позволи износът на:

а)

продуктите, посочени в член 1, параграф 2, букви а), б) и в);

б)

захари, включени в код по КН 1701, глюкоза и глюкозен сироп, включени в кодове по КН 1702 30 91, 1702 30 99, 1702 40 90 и 1702 90 50, включително под формата на продукти, попадащи под кодове по КН 1702 30 51 и 1702 30 59, използвани в продукти, попадащи под кодове по КН 2009 60 11, 2009 60 71, 2009 60 79 и 2204 30 99,

на база цените на тези продукти в международната търговия и в рамките на ограниченията, които произтичат от сключените споразумения, съгласно член 300 от Договора, разликата между тези цени и цените в Общността може да бъде покрита чрез възстановяване при износ.

2.   За предоставянето на количества, които могат да бъдат изнасяни с възстановяване, е установен следният метод:

а)

най-подходящ с оглед естеството на продукта и съответната пазарна ситуация, който позволява възможно най-ефикасното използване на наличните ресурси и с оглед ефикасността на структурата на износа на Общността, без обаче да създава дискриминация между малките и големите оператори;

б)

създава най-малко административни затруднения за операторите, като се вземат предвид административните изисквания;

в)

който предотвратява всяка възможна дискриминация между съответните оператори.

3.   Възстановяването при износ е еднакво за цялата Общност. То може да бъде диференцирано по местоназначението, когато международната търговска ситуация или специфичните изисквания на някои пазари го изискват.

Възстановяванията, посочени в параграф 1, буква а), се определят съгласно процедурата, предвидена в член 75. Определянето се прави на редовни интервали.

Възстановявания, определяни на редовни интервали, могат, при необходимост, да бъдат изменени в периода на интервенция от Комисията по молба на държавата-членка или по инициатива на Комисията.

Разпоредбите на член 64, които се отнасят за посочените в тях продукти, се прилагат като допълнение.

4.   Възстановяването се предоставя единствено при подадено заявление и представяне на съответната лицензия за износ.

5.   Размерът на възстановяването, приложимо към износ на продуктите, посочени в член 1, е приложимото в деня на подаване на заявлението за лицензия и, при предоставянето на диференцирано възстановяване, приложимото на същия ден за:

а)

местоназначението, посочено в лицензията, или

б)

където е приложимо, действителното местоназначение, в случай че е различно от посоченото в лицензията. В този случай размерът на възстановяването не може да надхвърля този за посоченото в лицензията местоназначение.

За да се предотврати злоупотреба с използването на гъвкавостта, предвидена в настоящия параграф, могат да се предприемат нужните мерки.

6.   Параграфи 4 и 5 може да не се прилагат за продуктите, посочени в член 1, за които се изплащат възстановявания в рамките на операции за отпускане на хранителна помощ съгласно процедурата, предвидена в член 75.

7.   Спазването на обемните ограничения, които произтичат от сключените споразумения съгласно член 300 от Договора, е гарантирано на база лицензии за износ, издадени за предвидени референтни периоди, прилагани за съответните продукти.

Относно спазването на задълженията по споразуменията, сключени в рамките на Уругвайския кръг от търговските преговори, приключването на референтния период не засяга валидността на лицензиите за износ.

8.   Подробните правила за прилагане на настоящия член, включително разпоредбите относно преразпределянето на количествата за износ, които не са разпределени или не са използвани, се приемат съгласно процедурата, предвидена в член 75.

Член 64

1.   Настоящия член се прилага за възстановяванията, посочени в член 63, параграф 1.

2.   Размерът на възстановяванията за продуктите, посочени в член 63, параграф 1, буква б), се равнява:

а)

за непреработената захар и бялата захар — на размера на възстановяването при износ на тези продукти в непреработено състояние съгласно член 17 от Регламент (ЕИО) № 1785/81 на Съвета от 30 юни 1981 г. относно общата организация на пазара на захар (53) и разпоредбите по прилагането му.

б)

за глюкозата и сиропа от глюкоза — на размера на възстановяването при износ на тези продукти в непреработено състояние съгласно член 13 от Регламент (ЕИО) № 1766/92 на Съвета от 30 юни 1992 г. относно общата организация на пазара на зърнените култури (54) и разпоредбите по прилагането му.

За да ползват правото на възстановяване, преработените продукти трябва да се придружават по време на износа от декларация на заявителя, където се посочват количествата непреработена захар, бяла захар, глюкоза или сироп от глюкоза, употребени в производството.

Точността на тази декларация се контролира от компетентните органи на съответната държава-членка.

3.   Възстановяванията се фиксират, като се вземат предвид следните елементи:

а)

ситуацията и перспективите за развитие:

i)

на пазара на Общността по отношение на цените на продуктите, посочени в член 63, параграф 1, и наличните продукти;

ii)

в международната търговия по отношение на цените на тези продукти;

б)

възможно най-благоприятните разходи по търговията и превоза от пазарите на Общността до пристанища или други пунктове за износ на територията на Общността, както и разходите за пристигане в страните по местоназначение;

в)

целите на общата организация на пазарa на вино, които да гарантират на пазара стабилно положение и естествено развитие по отношение на цените и търговията;

г)

ограниченията, които произтичат от сключените съгласно член 300 от Договора споразумения;

д)

необходимостта да се избегнат смущения на пазара на Общността;

е)

икономическият аспект на предвидения износ.

4.   Цените на пазара на Общността, посочени в член 63, параграф 1, се установяват на основа на най-благоприятните износни цени.

Цените в международната търговия, посочени в член 63, параграф 1, се установяват на основата на:

а)

цените, регистрирани на пазарите на трети страни;

б)

най-благоприятните цени в трети страни по местоназначение за внос от трети страни;

в)

цени на производителя, регистрирани в трети страни износители, като се вземат предвид, където е приложимо, отпусканите от тези страни субсидии;

г)

цени на предлагането франко граница на Общността.

5.   Без да се засяга член 63, параграф 3, трета алинея, интервалите, през които се определя списъкът с продуктите, за които действително е отпуснато възстановяване, както и размерът на това възстановяване, се установяват съгласно процедурата, предвидена в член 75.

6.   Възстановяването се изплаща, когато се предостави доказателството, че продуктите:

а)

произхождат от Общността;

б)

са изнесени извън Общността, и

в)

в случай на диференцирано възстановяване, са достигнали посоченото в лицензията местоназначение или друго местоназначение, за което е определено възстановяването, без да се засяга член 63, параграф 5, буква б). Дерогации от това правило обаче могат да се предвидят, съгласно процедурата, определена в член 75, при условия, които трябва да се определят и да предлагат съответни гаранции.

Допълнителни разпоредби могат да се приемат съгласно процедурата, предвидена в член 75.

7.   Без да се засяга параграф 6, буква а), при липса на дерогация, разрешена съгласно процедурата, предвидена в член 75, не се отпуска възстановяване при износ за внасяни от трети страни и реекспортирани към трети страни продукти.

Член 65

1.   Доколкото е необходимо, за доброто функциониране на общата организация на пазара на вино, Съветът, с квалифицирано мнозинство и по предложението на Комисията, може в определени случаи да забрани напълно или частично ползването на режима за активно усъвършенстване на посочените в член 1 продукти.

2.   Чрез дерогация от параграф 1, ако ситуацията, посочена в параграф 1, възникне с изключителна спешност и са предизвикани смущения на пазара на Общността или съществува вероятност да бъдат предизвикани такива смущения от режима за активно или пасивно усъвършенстване, Комисията, по искане на дадена държава-членка или по собствена инициатива, решава да предприеме необходимите мерки; Съветът и държавите-членки се уведомяват относно тези мерки, които са валидни за срок от максимум шест месеца и се прилагат незабавно. Ако Комисията получи искане от държава-членка, тя взема решение в срок от една седмица от получаване на искането.

3.   Всяка държава-членка може да отнесе до Съвета решението на Комисията в срок от една седмица от деня на уведомлението. Съветът, с квалифицирано мнозинство, може да потвърди, измени или отмени решението на Комисията. Ако Съветът не вземе решение в срок от три месеца, решението на Комисията се смята за отменено.

Член 66

1.   Общите правила за тълкуването на Комбинираната номенклатура и специалните правила за нейното прилагане се използват при класифицирането на продуктите, обхванати от настоящия регламент; тарифната номенклатура, резултат от прилагането на настоящия регламент, се включва в Общата митническа тарифа.

2.   Освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент или приетите в негово изпълнение разпоредби, при търговия с трети страни се забранява следното:

а)

събирането на такса с равностоен ефект на мито;

б)

прилагането на всякакво количествено ограничение или мярка с равностоен ефект.

Член 67

1.   Забранява се вносът на посочените в настоящия регламент продукти, претърпели добавяне на алкохол, с изключение на тези, които съответстват на продуктите с произход от Общността, за които е разрешено добавянето на алкохол.

2.   Подробните правила за прилагането на настоящия член, и по-специално условията за еквивалентност на продуктите, както и дерогациите от параграф 1, се приемат съгласно процедурата, предвидена в член 75.

Член 68

1.   Продуктите, посочени в член 1, параграф 2, букви а) и б), могат да се внасят единствено когато са изпълнени следните условия:

а)

по отношение на всички продукти:

i)

ако съответстват на разпоредбите, на които се подчиняват производството, търговията и, където е приложимо, доставката за пряка консумация от човека в трети страни, от които произхождат, и е представено доказателство за изпълнението на това условие във формата на удостоверение, издадено от компетентния орган в третата страна, от която произхожда продуктът и който орган е в списъка, който следва да се приеме;

ii)

когато са предназначени за пряка консумация от човека, ако се придружават от доклад за анализ, изготвен от орган или отдел, определен от третата страна, от която произхожда продуктът;

б)

по отношение на вината, предназначени за пряка консумация от човека, различни от ликьорните вина и пенливите вина:

i)

ако имат действително алкохолно съдържание не по-малко от 9 об. % и общо алкохолно съдържание не повече от 15 об. %;

ii)

ако имат обща киселинност, изразена като съдържание на винена киселина, не по-малко от 3,5 g или 46,6 милиеквивалента на литър.

2.   Съгласно процедурата, определена в член 75, може да се предвиди:

а)

дефинирането на характеристиките, на които трябва да отговарят ликьорните вина и пенливите вина, както и дерогациите от разпоредбите на параграф 1, буква б);

б)

някои продукти, посочени в параграф 1, превозвани в ограничени количества и обособени в малки съдове, да се освобождават от задължението да представят удостоверението и доклада за анализ, предвидени в параграф 1, буква а);

в)

някои вина, придружавани от сертификат за наименование за произход или от сертификат за произход, се освобождават частично или напълно от изискването да отговарят на елементите, посочени в удостоверението или в доклада за анализ, предвидени в параграф 1, буква а).

3.   Подробните правила за прилагането на настоящия член се приемат съгласно процедурата, предвидена в член 75.

Член 69

1.   Ако по причина на внос или износ пазарът на Общността по отошение на един или повече от продуктите, посочени в член 1, параграф 2, е засегнат от сериозно смущение или заплашен от сериозно смущение, което е вероятно да изложи на опасност постигането на целите, определени в член 33 от Договора, могат да се приложат съответни мерки при търговията с трети страни, докато такива смущения или заплахата от тях изчезнат.

За да се прецени дали ситуацията оправдава прилагането на тези мерки, се взема предвид по-специално:

а)

количествата, за които са издадени или са заявени лицензиите за внос и ситуацията на пазара на вино в Общността;

б)

където е приложимо, значението на интервенцията.

Съветът, с квалифицирано мнозинство и по предложение на Комисията, приема общите правила относно прилагането на настоящият параграф и определя случаите и рамките, в които държавите-членки могат да предприемат защитни мерки.

2.   Ако възникне ситуацията, посочена в параграф 1, Комисията, по искане на държава-членка или по собствена инициатива, решава да предприеме необходимите мерки; тези мерки се съобщават на държавите-членки и се прилагат незабавно. Ако Комисията получи искане от държава-членка, тя взема решение в рамките на три работни дни от получаването на искането.

3.   Всяка държава-членка може да отнесе до Съвета мерките, приети от Комисията, в срок от три работни дни след деня на съобщаването им. Съветът се събира незабавно. Той може, с квалифицирано мнозинство, да измени или отмени съответната мярка.

4.   Разпоредбите на настоящия член се прилагат, като се вземат предвид задълженията, които произтичат от международните споразумения, сключени съгласно член 300, параграф 2 от Договора.

ДЯЛ VIII

ОБЩИ, ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 70

1.   Продуктите, обхванати от настоящия регламент, могат да бъдат пуснати в обращение на територията на Общността единствено с официално проверен придружителен документ.

2.   Физическите или юридически лица или група от такива лица, които държат подобни продукти поради естеството на извършваната от тях търговия, по-специално производители, бутилировчици и преработватели, както и търговците, които следва да се определят, се задължават да водят входящи и изходящи регистри по отношение на тези продукти.

3.   Подробните правила за прилагане на настоящия член, по-специално правилата относно вида и формата на документа, посочен в параграф 1, както и дерогациите от настоящия член, се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 75.

Член 71

1.   Освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент, членове 87, 88 и 89 от Договора се прилагат за производството и търговията с продуктите, обхванати от настоящия регламент.

2. Глава   II на дял II не възпрепятства отпускането на национална помощ, определена за постигането на цели, сходни с тези, формулирани в същата глава. Въпреки това за тези помощи се прилага параграф 1.

Член 72

1.   Държавите-членки определят един или повече органи, които да отговарят за гарантиране на съответствието с правилата на Общността в лозаро-винарския сектор. Те определят лабораториите, оправомощени да провеждат официални проверки и анализи в лозаро-винарския сектор.

2.   Държавите-членки се задължават да съобщят на Комисията имената и адресите на съответните органи и лаборатории. Комисията предава тази информация на останалите държави-членки.

3.   Комисията създава орган, съставен от длъжностни лица, който да съдейства на компетентните органи на държавите-членки в извършването на проверки на място, с което да се осигури еднакво прилагане на правилата в лозаро-винарския сектор.

4.   Подробните правила за прилагането на настоящия член се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 75.

Тези правила могат да включват по-специално разпоредби относно:

а)

еднаквото прилагане на разпоредбите на Общността за лозаро-винарския сектор, в частност разпоредбите относно проверките и контрола;

б)

връзката между определените органи;

в)

специфичните финансови процедури за подобряване на контрола и проверките;

г)

административните санкции; и

д)

правомощията и задълженията на инспекторите.

Член 73

Държавите-членки и Комисията обменят помежду си необходимата информация за прилагане на настоящия регламент. Подробните правила за съобщаване на информацията, включително и вида и формата на данните, крайните срокове за съобщаването и разпространяването на събраните данни се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 75.

Член 74

Създава се Управителен комитет по виното, оттук нататък наричан „Комитетът“, който се състои от представители на държавите-членки и председателстван от представител на Комисията.

Член 75

1.   Когато се следва процедурата, определена в настоящия член, Комитетът се свиква от председателя по негова инициатива или по искане на представител на държава-членка.

2.   Представителят на Комисията представя на комитета проект на мерките, които следва да се предприемат. Комитетът представя своето становище по проекта в срок, който може да бъде определен от председателя, в зависимост от спешността на въпроса. Становището се приема с мнозинството, предвидено в член 205, параграф 2 от Договора, в случай на решения, които Съветът приема по предложение на Комисията. Гласовете на представителите на държавите-членки в рамките на Комитета се разпределят по начина, определен в предходния член. Председателят на Комитета не гласува.

Комисията приема мерки, които се прилагат незабавно. Въпреки това, когато приетите мерки не са в съответствие със становището на Комитета, те незабавно се съобщават от Комисията на Съвета. В този случай Комисията може да вземе решение да отложи прилагането на съответните мерки за срок от не повече от 1 месец от датата на съобщаването им на Съвета.

Съветът от своя страна, с квалифицирано мнозинство, може да вземе различно решение в рамките на периода, посочен в параграф 2.

Член 76

Комитетът може да разглежда всеки друг въпрос, повдигнат от неговия председател, било по негова собствена инициатива или по искане на представителите на държава-членка.

Член 77

1.   Настоящият регламент се прилага по такъв начин, който същевременно отчита целите, предвидени в членове 33 и 131 от Договора.

2.   Настоящият регламент се прилага, като вземат предвид задълженията, произтичащи от международните споразумения, сключени в съответствие с член 300, параграф 2 от Договора.

Член 78

1.   Регламент (ЕО) № 1258/1999 и разпоредбите, приети за неговото прилагане, се отнасят за продуктите, обхванати от настоящия регламент.

2.   Премията, посочена в глава II от дял II, помощта, посочена в глава III от същия дял, помощта, посочена в глава I от дял III, механизмите за изкупуване и подкрепа, посочени в глава II от същия дял, помощите, посочени в глава III от същия дял, и възстановяванията, посочени в дял VII, се приемат за интервенция с цел стабилизиране на земеделските пазари по смисъла на член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1258/1999.

3.   Независимо от съществуването на други по-рестриктивни разпоредби, подкрепата на Общността, която се оказва съгласно разпоредбите на дял III, и възстановяванията, които се предоставят съгласно дял VII, могат да бъдат предоставяни единствено по отношение на продуктите, произведени на територията на Общността от грозде, добито в Общността.

Член 79

С оглед предотвратяване появата на излишъци от трапезни вина и вина, годни за производството на трапезни вина, държавите-членки могат да приемат граница за селскостопанските добиви, която се изразява в хектолитри на хектар и чието надвишаване води до невъзможността за производителите да получат помощите съгласно настоящия регламент.

Член 80

В съответствие с процедурата, предвидена в член 75, се приемат мерки:

а)

за улесняване на прехода от разпоредбите на регламентите, посочени в член 81, и разпоредбите на настоящия регламент;

б)

при необходимост, за решаване на специфични въпроси от практически характер. Подобни мерки, ако са оправдани, могат да бъдат предприети и като дерогация от определени разпоредби на настоящия регламент.

Член 81

Регламенти (ЕИО) № 346/79; (ЕИО) № 351/79; (ЕИО) № 460/79; (ЕИО) № 456/80; (ЕИО) № 457/80; (ЕИО) № 458/80; (ЕИО) № 1873/84; (ЕИО) № 895/85; (ЕИО) № 822/87; (ЕИО) № 823/87, (ЕИО) № 1442/88; (ЕИО) № 3877/88; (ЕИО) № 4252/88; (ЕИО) № 2046/89; (ЕИО) № 2048/89; (ЕИО) № 2389/89; (ЕИО) № 2390/89; (ЕИО) № 2391/89; (ЕИО) № 2392/89; (ЕИО) № 3677/89; (ЕИО) № 3895/91; (ЕИО) № 2332/92 и (ЕИО) № 2333/92 се отменят.

Член 82

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Той се прилага от 1 август 2000 г.

Настоящия регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 17 май 1999 година.

За Съвета

Председател

K.-H. FUNKE


(1)  ОВ C 271, 31.8.1998 г., стр. 21.

(2)  Становище от 6 май 1999 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(3)  ОВ C 101, 12.4.1999 г., стр. 60.

(4)  ОВ C 93, 6.4.1999 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 84, 27.3.1987 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 210, 28.7.1998 г., стр. 8.

(7)  ОВ L 54, 5.3.1979 г., стр. 72.

(8)  ОВ L 54, 5.3.1979 г., стр. 90.

(9)  ОВ L 106, 26.4.1991 г., стр. 6.

(10)  ОВ L 58, 9.3.1979 г., стр. 1.

(11)  ОВ L 367, 31.12.1985 г., стр. 39.

(12)  ОВ L 57, 29.2.1980 г., стр. 16.

(13)  ОВ L 163, 22.6.1983 г., стр. 52.

(14)  ОВ L 57, 29.2.1980 г., стр. 23.

(15)  ОВ L 57, 29.2.1980 г., стр. 27.

(16)  ОВ L 67, 14.3.1991 г., стр. 16.

(17)  ОВ L 176, 3.7.1984 г., стр. 6.

(18)  ОВ L 353, 24.12.1997 г., стр. 2.

(19)  ОВ L 97, 4.4.1987 г., стр. 2.

(20)  ОВ L 362, 31.12.1985 г., стр. 8.

(21)  ОВ L 84, 27.3.1987 г., стр. 59.

(22)  ОВ L 184, 24.7.1996 г., стр. 1.

(23)  ОВ L 132, 28.5.1988 г., стр. 3.

(24)  ОВ L 108, 27.4.1999 г., стр. 9.

(25)  ОВ L 346, 15.12.1988 г., стр. 7.

(26)  ОВ L 373, 31.12.1988 г., стр. 59.

(27)  ОВ L 210, 28.7.1998 г., стр. 11.

(28)  ОВ L 202, 14.7.1989 г., стр. 14.

(29)  ОВ L 335, 24.12.1996 г., стр. 7.

(30)  ОВ L 202, 14.7.1989 г., стр. 32.

(31)  ОВ L 232, 9.8.1989 г., стр. 1.

(32)  ОВ L 292, 25.10.1997 г., стр. 3.

(33)  ОВ L 232, 9.8.1989 г., стр. 7.

(34)  ОВ L 353, 24.12.1997 г., стр. 1.

(35)  ОВ L 232, 9.8.1989 г., стр. 10.

(36)  ОВ L 232, 9.8.1989 г., стр. 13.

(37)  ОВ L 184, 24.7.1996 г., стр. 3.

(38)  ОВ L 360, 9.12.1989 г., стр. 1.

(39)  ОВ L 297, 18.11.1994 г., стр. 1.

(40)  ОВ L 368, 31.12.1991 г., стр. 1.

(41)  ОВ L 231, 13.8.1992 г., стр. 1.

(42)  ОВ L 231, 13.8.1992 г., стр. 9.

(43)  ОВ L 184, 24.7.1996 г., стр. 9.

(44)  ОВ L 160, 26.6.1999 г., стр. 80.

(45)  ОВ С 32, 6.2.1999 г., стр. 12.

(46)  ОВ L 208, 31.7.1986 г., стр. 1.

(47)  ОВ L 210, 28.7.1998 г., стр. 14.

(48)  ОВ L 336, 23.12.1994 г., стр. 1.

(49)  ОВ L 336, 23.12.1994 г., стр. 22.

(50)  ОВ L 160, 26.6.1999 г., стр. 103.

(51)  ОВ L 336, 23.12.1994 г., стр. 86.

(52)  ОВ L 161, 26.6.1999 г., стр. 1.

(53)  ОВ L 177, 1.7.1981 г., стр. 4. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1148/98 (ОВ L 159, 3.6.1998 г., стр. 38).

(54)  ОВ L 181, 1.7.1992 г., стр. 21. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1253/199 (ОВ L 160, 26.6.1999 г., стр. 18).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРОДУКТИТЕ

Следните определения се отнасят към:

продуктите, произведени в Общността, от грозде, добито в Общността, включително вината, посочени в точка 15, шесто тире, и

продуктите, различни от тези, посочени в параграфи 3, 4, 5, 6, 7, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18 и 24, когато:

произхождат от трети страни, или

са произведени в Общността от грозде, добито извън Общността, дотолкова доколкото тяхното производство се подчинява на настоящия регламент.

Определенията на лозаро-винарските продукти, за които не се прилага настоящото приложение, се приемат, при нужда, в съответствие с настоящия регламент, съгласно процедурата, предвидена в член 75.

1.   Прясно грозде: плодът от лозата, използван за производство на вино, зряло или презряло, годно за мачкане и пресоване с обичайни средства и годно за внезапно започване на процес на алкохолна ферментация.

2.   Гроздова мъст: течният продукт, получен по естествен път или от прясно грозде посредством физични процеси. Прието е придобитото от гроздова мъст алкохолно съдържание да не е повече от 1 обемен процент.

3.   Частично ферментирала гроздова мъст: продукт, получен от ферментацията на гроздова мъст с придобито алкохолно съдържание, по-високо от 1 об. % и по-ниско от три пети от общото алкохолно съдържание; обаче някои качествени вина от определен район с придобито действително алкохолно съдържание, по-ниско от три пети от общото им алкохолно съдържание, без да е по-ниско от 4,5 об. %, не се смятат за частично ферментирала гроздова мъст.

4.   Частично ферментирала гроздова мъст, получена от пресовано грозде, чието общо захарно съдържание преди ферментация е поне 272 g на литър и с естествено и придобито алкохолно съдържание, което да не е по-малко от 8 об. %. Въпреки това някои вина, които отговарят на тези изисквания, не се приемат за частично ферментирала гроздова мъст от презряло грозде.

5.   Прясно спиртована гроздова мъст е продуктът:

с действително алкохолно съдържание, равно или по-високо от 12 об. % и по-ниско от 15 об. %, и

получено чрез добавяне на неферментирала гроздова мъст, при естествено алкохолно съдържание не по-ниско от 8,5 об. % и получено предимно от сортове лози, посочени в член 42, параграф 5:

или от неутрален алкохол с винен произход, включително алкохол, получен от дестилацията на изсушено грозде, с придобито действително алкохолно съдържание не по-ниско от 95 об. %,

или от неректифициран продукт, получен от дестилация на вино с действително алкохолно съдържание не по-ниско от 52 об. % и не по-високо от 80 об. %.

6.   Концентрирана гроздова мъст: гроздова мъст без карамел:

получена от частична дехидратация на гроздова мъст, извършена по всяко разрешено технологично правило, различно от пряк огън, така че цифровата индикация, подадена от рефрактометъра, използван при метод, съответстващ на метода, който се прилага при температура от 20 °С, да не е по-малка от 50,9 %,

получена предимно от сортове лози лози, посочени в член 42, параграф 5,

произведена от гроздова мъст с минимално естествено алкохолно съдържание, фиксирано за лозарската зона, където е добито гроздето.

Прието е действителното алкохолно съдържание, придобито от концентрирана гроздова мъст, да не надвишава 1 об. %.

7.   Ректифицираната концентрирана гроздова мъст е течният некарамелизиран продукт, който:

е получен от частична дехидратация на гроздова мъст, извършена по всяко разрешено технологично правило, различно от пряк огън, така че цифровата индикация, подадена от рефрактометъра, използван при метод, съответстващ на метода, който се прилага при температура от 20 °С, да не е по-малка от 61,7 %.

е претърпял разрешени обработки за премахване на киселинното съдържание и различни от захар съставки,

притежава следните характеристиките:

рН не по-високо от 5 до 25° Brix

оптична гъстота от 425 nm при плътност от 1 cm, не по-висока от 0,100 при концентрирана гроздова мъст с 25° Brix

съдържание на неоткриваема захароза според метода на анализа, който предстои да се определи,

признака Folin-Ciocalteau не по-висок от 6 до 25° Brix,

киселинност с титрация не по-висока от 15 meq на килограм от общата захарност,

съдържание на cерен диоксид не по-голяо от 25 milligrams за kilogram от общото количеcтво захари;

общо съдържание на катиони не по-голямо от milliequivalents за kilogram от общото количеcтво захари;

специфична проводимост от 25° Brix и при 20 °С не по-висока от 120 micro-Siemens/cm,

съдържание на хидроксиметилфурфурал не по-високо от 25 mg/kg от общата захар,

наличие на мезоинозитол,

е получен предимно от сортове лози, посочени в член 42, параграф 5,

е добит от гроздова мъст с поне минимално естествено алкохолно съдържание, фиксирано за лозарската зона, където е добито гроздето.

Прието е действително алкохолно съдържание, придобито от концентрирана ректифицирана гроздова мъст, да не надвишава 1 об. %

8.   Гроздов сок: течен неферментирал, но годен за ферментация продукт, получен от пригодени за целта обработки, така че да се консумира директно; получава се от:

а)

прясно грозде или гроздова мъст или

б)

чрез възпроизвеждане на:

концентрирана гроздова мъст; или

концентриран гроздов сок.

Прието е действителното алкохолно съдържание, придобито от гроздов сок, да не надвишава 1 об. %.

9.   Концентриран гроздов сок: гроздов сок без карамел, получен чрез частична дехидратация на гроздов сок, извършена по всяко разрешено технологично правило, различно от пряк огън, така че цифровата индикация, подадена от рефрактометъра, използван при метод, съответстващ на метода, който се прилага при температура от 20 °С, да не е по-малка от 50,9 %.

Прието е действителното алкохолно съдържание, придобито от концентриран гроздов сок, да не надвишава 1 об. %.

10.   Вино: продукт, получен предимно чрез ферментация, пълна или частична, от прясно, смачкано или не грозде, или гроздова мъст.

11.   Младо вино още в процес на ферментация: виното, чиято алкохолна ферментация все още не е приключила и все още не се е утаило от винената утайка.

12.   Вино, годно за производство на трапезно вино, е виното:

получено предимно от сортове лози, посочени в член 42, параграф 5,

произведено в Общността, и

поне с минимално алкохолно съдържание, фиксирано за лозарската зона, където е произведено виното.

13.   Трапезно вино: виното различно от качествено вино, произведено в определен район:

получено предимно от сортове лози лози, посочени в член 42, параграф 5,

произведено в Общността;

което, след евентуалните операции, упоменати в буква Г от приложение V, е с придобито алкохолно съдържание не по-ниско от 8,5 об. %, за да бъде това вино предимно добито от грозде от лозарски зони А и B, и не по-малко от 9 об. % за останалите лозарски зони, както и с придобито общо алкохолно съдържание не по-високо от 15 об. %,

което, при това, предвид изключенията, които могат да бъдат приети, има общо киселинно съдържание не по-ниско от 3,5 g на литър, изразено във винена киселина или в 46,6 meq на литър.

Въпреки това, за вината, произведени на някои лозарски площи, които трябва да се определят, получени без обогатяване, максималната граница на общото действително алкохолно съдържание може да достигне до 20 об. %.

Трапезното вино, наречено резина, е трапезно вино, произвеждано единствено на географската територия на Гърция от гроздова мъст, обработена със смола от Алепов бор. Използването на смола от Алепов бор се позволява само за получаване на трапезното вино резина при условията, определени от действащото гръцко законодателство.

14.   Ликьорното вино е продукт:

А.

който има:

действително обемно алкохолно съдържание не по-ниско от 15 об. % и не по-високо от 22 об. %;

обемно алкохолно съдържание не по-ниско от 17,5 об. % с изключение на някои качествени ликьорни вина, произведени в определени райони (V.L.Q.P.R.D), в списъка, който следва да бъде изготвен;

Б.

получено:

a)

от:

частично ферментирала гроздова мъст; или

вино; или

смес от горепосочените продукти; или

при определени качествени ликьорни вина, произведени в определен район, които следва да бъдат определени, от гроздова мъст или смес на последната с вино,

всичките преди цитирани продукти за ликьорните вина и качествените ликьорни вина, произведени в определен район:

да бъдат получени от сортове лози, избрани от сортовете, посочени в член 42, параграф 5; и

да имат, с изключение на определени качествени ликьорни вина, произведени в определен район, фигуриращи в списъка, които следва да се изготви, първоначално естествено алкохолно съдържание не по-малко от 12 об. %;

б)

и чрез добавката на:

i)

самостоятелно или в смес на:

неутрален алкохол от лозов произход, включително и алкохол, произведен чрез дестилацията на сухо грозде, с обемно алкохолно съдържание не по-ниско от 96 об. %,

винен дестилат или дестилат на сухо грозде с обемно алкохолно съдържание не по-малко от 52 об. % и не по-високо от 86 об. %;

ii)

както и, при необходимост, заедно с един или повече от с продуктите, както следва:

концентрирана гроздова мъст,

смес от един от посочените в i) продукти с гроздова мъст, посочена в буква а), първо и четвърто тире;

iii)

за някои качествени ликьорни вина, произведени в определен район, които фигурират в списъка, който предстои да се приеме:

или продуктите, посочени в точка i), сами или в смес

или с един или повече от продуктите, както следва:

винен алкохол или алкохол от сухо грозде, с придобито алкохолно съдържание не по-ниско от 95 об. % и не по-високо от 96 об. %,

спирт, десилиран от вино или от гроздови джибри, с действително алкохолно съдържание по обем не по-малко от 52 % vol. и не по-голямо от 86 % vol.;

винена спиртна напитка (eau-de-vie) или спиртна напитка (eau-de-vie) от гроздови джибри, с придобито алкохолно съдържание не по-ниско от 52 об. % и не по-ниско от 94,5 об. %,

както и, по целесъобразност, на един или повече от продуктите, както следва:

частично ферментирала гроздова мъст от пресовано грозде,

концентрирана гроздова мъст, получена от пряк огън, която, като се изключи тази операция, отговаря на определението за концентрирана гроздова мъст,

концентрирана гроздова мъст,

смес от посочените във второ тире продукти с гроздова мъст, посочена в буква а), първо и четвърто тире.

15.   Пенливо вино: освен изключението, посочено в член 44, параграф 3, е полученият продукт от първична или вторична алкохолна ферментация на:

прясно грозде,

гроздова мъст,

вино,

годни за производство на трапезно вино,

трапезно вино,

качествено вино, произведено в определен район,

вносни вина, описани в списъка, който предстои да се приеме, получени от сортове лози и от лозарски райони, които гарантират характеристики, които да ги отличават от вината на територията на Общността,

с характерно, при отварянето на съда, отделяне на карбонатен анхидрид, предимно в резултат от ферментацията и съхранявано при температура от 20 °С в затворени съдове, под влияние на разтворения въглеродния двуокис, показващи свръхналягане не по-ниско от 3 бара.

16.   Пенливо газирано вино е продуктът:

получен от трапезно вино,

с характерно, при отварянето на съда, отделяне на карбонатен анхидрид, в резултат от добавянето на този газ, и

съхранявано при температура от 20 °С в затворени съдове, под влияние на разтворения въглеродния двуокис, показващо свръхналягане не по-ниско от 3 бара.

17.   Искрящо вино е продуктът:

получен от трапезно вино, от качествено вино, произведено в определен район, или от продукти, годни за производството на трапезно вино или качествено вино, произведено в определен район, доколкото тези вина или продукти са с общо алкохолно съдържание не по-ниско от 9 об. %,

с придобито алкохолно съдържание не по-ниско от 7 об. %,

съхраняван при температура от 20 °С в затворени съдове, под влияние на разтворения ендогенен въглеродния двуокис, показващ свръхналягане не по-ниско от 1 бар и не по-високо от 2,5 бара.

предлаган в съдове от 60 или по-малко литра.

18.   Искрящо газирано вино е продуктът:

получен от трапезно вино, от качествено вино, произведено в определен район, или от продукти, годни за производството на трапезно вино или качествено вино, произведено в определен район,

с придобито алкохолно съдържание не по-ниско от 7 об. % и с общо алкохолно съдържание не по-ниско от 9 об. %,

съхраняван при температура от 20 °С в затворени съдове, под влияние на добавения пълно или частично разтворен въглероден двуокис, показващ свръхналягане не по-ниско от 1 бар и не по-високо от 2,5 бара,

предлаган в съдове от 60 или по-малко литра.

19.   Винен оцет е оцет:

получен главно от оцетна ферментация на виното, и

с общо киселинно съдържание не по-ниско от 60 g на литър, под формата на оцетна киселина.

20.   Винена утайка е: остатъчен материал, който се отделя в съдовете с вино след ферментацията или по време на съхранение, или след разрешена обработка;

За винена утайка се счита също:

остатъка, който се натрупва в съдове, съдържащи гроздова мъст по време на съхранение или след разрещена обработка;

остатъчен материал, получен при филтриране или центрофугиране на този продукт.

21.   Гроздови джибри са вторичен продукт от изстискване на прясно, ферментирало или не грозде.

22.   Пикет е продуктът, получен от

ферментация на джибри от младо грозде, смачкано във вода, или

воден извлек на ферментирали гроздови джибри.

23.   Вино, подсилено за дестилация е продуктът:

с придобито алкохолно съдържание не по-ниско от 18 об. % и не по-високо от 24 об. %,

получен главно от добавяне на неректифициран продукт, получен от дестилация на вино с придобито максимално алкохолно съдържание от 86 об. %, към вино, което няма остатъчна захар, и

максимална летлива киселина от 1,5 g на литър под формата на оцетна киселина.

24.   Вино от презряло грозде е продуктът:

произведен в Общността, без обогатяване, от грозде, добито в Общността от посочените в член 42, параграф 5 сортове лози, които са описани в списъка, който предстои да се приеме;

с естествено алкохолно съдържание над 15 об. %;

с общо алкохолно съдържание не по-ниско от 16 об. % и придобито алкохолно съдържание не по-ниско от 12 об. %

Държавите-членки следва да предвидят период за стареене на този продукт.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

АЛКОХОЛНО СЪДЪРЖАНИЕ

1.

Действително алкохолно съдържание: означава броя на обемните части чист алкохол при температура от 20 °С, които се съдържат в 100 обемни части от съответния продукт при тази температура.

2.

Потенциално алкохолно съдържание: означава броя на обемните части чист алкохол при температура от 20 °С, които могат да се получат чрез пълна ферментация на захарите в 100 обемни части от съответния продукт при тази температура.

3.

Общо алкохолно съдържание: съвкупността от придобито и потенциално алкохолно съдържание.

4.

Естествено алкохолно съдържание: общото алкохолно съдържание на съответния продукт преди обогатяването.

5.

Придобита маса алкохолно съдържание: броя на килограмите чист алкохол, които се съдържат в 100 kg от продукта.

6.

Потенциална маса алкохолно съдържание: килограмите чист алкохол, които могат да се произведат при пълна ферментация на захарите, които се съдържат в 100 kg от продукта.

7.

Обща маса алкохолно съдържание: съвкупността от възможната и придобитата маса алкохолно съдържание.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

ЛОЗАРСКИ ЗОНИ

1.   Лозарска зона А включва:

а)

в Германия — площите с лозови насаждения различни от тези в лозарска зона B;

б)

в Люксембург — Люксембургски лозарски район;

в)

в Белгия, Нидерландия, Дания, Ирландия, Швеция и Обединеното кралство — лозарската област на тези страни.

2.   Лозарска зона В включва:

а)

в Германия — площите с лозови насаждения в определения район Баден;

б)

във Франция — площите с лозови насаждения в департаментите, които не са посочени в настоящия приложение, както и в департаментите, както следва:

за Елзас: Bas-Rhin, Haut-Rhin

за Лорен: Meurthe-et-Moselle, Meuse, Moselle, Vosges,

за Шампан: Aisne, Aube, Marne, Haute-Marne, Seine-et-Marne,

за Юра: Ain, Doubs, Jura, Haute-Saone,

за Савоа: Savoie, Haute-Savoie, Isere (Commune de Chapareillan);

за Вал дьо Лоар: Cher, Deux-Sevres, Indre, Indre-et-Loire, Loir-et-Cher, Loire-Atlantique, Loiret, Maine-et-Loire, Sarthe, Vendée, както и площите с лозови насаждения в района на Cosne-sur-Loire в департамент Nièvre;

в)

в Австрия — Австрийска лозарска област.

3.   Лозарска зона C I а) включва:

а)

във Франция — площите засадени с лози:

в департаментите, както следва Allier, Alpes-de-Haute-Provence, Hautes-Alpes, Alpes-Maritimes, Ariège, Aveyron, Cantal, Charente, Charente-Maritime, Corrèze, Côte-d'Or, Dordogne, Haute-Garonne, Gers, Gironde, Isère (с изключение на община Chapareillan), Landes, Loire, Haute-Loire, Lot, Lot-et-Garonne, Lozère, Nièvrre (с изключение на район Cosne-sur-Loire), Puy-de-Dôme, Pyrénées-Atlantiques, Hautes-Pyrénées, Rhône, Saône-et-Loire, Tarn, Tarn-et-Garonne, Haute-Vienne, Yonne

в районите Valence и Die в департамента Drôme (с изключение на кантоните Dieulefit, Loriol, Marsanne и Montélimar,

в департамента Ardèche, в района Tournon и кантоните Antraigues, Buzet, Coucouron, Montpezat-sous-Bauzon, PrVs, Saint-Etienne de Lugdarès, Saint-Pierreville, Valgorge и Voulte-sur-Rhône;

б)

в Испания — площите засадени с лози в провинциите Asturia, Cantabria, Guipúzcoa, La Coruna и Vizcaya;

в)

в Португалия — в тази част от регион Norte, която отговаря на лозарската област обозначена като Vino Verde както и Concelhos de Bombarral, Laurinhã, Mafra e Torres Vedras (с изключение на Freguesias da Carvoeira e Doris Portos, принадлежащи към Região viticola da Extremadura.

4.   Лозарска зона C I б) включва — в Италия — площите, засадени с лозови насаждения в регион Valle d'Aosta, както и в Sondrio, Bolzano, Trento i Belluno.

5.   Лозарска зона C II включва:

а)

във Франция — площите с лозови насаждения:

в департаментите, както следва: Aude, Bouches-du-Rhône, Gard, Hérault, Pyrénées-Orientales (с изключение на кантоните Olette и Arles-sur-Tech), Vaucluse.

в частта от департамент Var с очертани на юг граници от северните граници на общините Evenos, le Beausset, Solliès-Toucas, Cuers, Puget-Ville, Collobrières, La Garde-Freinet, Pland-de-la-Tour и Sainte-Maxime.

в околностите на Nyons и кантоните Dieulefit, Loirol, Marsanne i Montélimar в департамент Drôme

в административните единици на департамента Ardèche, които не са включени в точка 3, буква а);

б)

в Италия — площите с лозови насаждения в районите, както следва: Abruzzi, Campagnia, Emilia-Romagna, Friuli-Venezia, Giulia, Lazio, Liguria, Lombardy (с изключение на провинция Sondrio), Marche, Molise, Piedmont, Tuscany, Umbria Veneto (с изключение на провинция Belluno), включително островите, принадлежащи към тези региони, както Elba и останалите острови от архипелага Tuscan, островите Pronziane, Capri и Ischia;

в)

в Испания — площите с лозови насаждения:

в следните провинции:

Lugo, Orense, Ponteverda

Ávilla (с изключение на общините, които отговарят на обозначеното вино „comarca“ от Cebreros), Burgoa, León, Palencia, Salamanca, Segovia, Soria, Valladolid, Zamora,

La Rioja,

Álava,

Navarra,

Huesca,

Barcelona, Gerona, Lérida;

в частта от провинция Zaragoza, северно от река Ebro,

в тези общини от провинция Tarragona, включени в регистрираните означения за произход Penedés,

в частта от провинция Tarragona, която отговаря на означението за вино comarca от Conca de Barberá.

6.   Лозарска зона С III а) включва — в Гърция — площите с лозови насаждения в следните териториални единици: Florina, Imathia, Kilkis, Grevena, Larisa, Ioannina, Levkas, Achaca, Messinia, Arkadia, Korinthia, Iraklio, Khania, Rethimni, Samos, Lasithi и остров Thiara (Santorini).

7.   Лозарска зона С III б) включва:

а)

във Франция — площите с лозови насаждения:

в департамента Corsica,

в частта от департамента Var, разположена между морето и границата на административните единици (включително и самите области) Evenos, Le Beausset, Solliès-Toucas, Cuers, Puget-Ville, Collobrières, La Grande-Freinet, Plan-de-la-Tour и Sainte-Maxime;

в кантоните Olette и Arles-sur-Tech в департамент Pyrénées-Orientales;

б)

в Италия — площите с лозови насаждения в следните райони: Calabria, Basilicata, Apulia, Sardinia и Sicily, включително и островите, принадлежащи към тези райони, като Pantelleria и Lipari, Egadi и островите Pelegian;

в)

в Гърция — площите с лозови насаждения, които не са включени в точка 6;

г)

в Испания — площите с лозови насаждения, които не са посочени в точка 3, буква б) нито в точка 5, буква в);

д)

в Португалия — площите с лозови насаждения в районите, които не влизат в лозарска зона С I а).

8.   Очертаването на границите на териториите, на които са разположени посочените административни единици в настоящото приложение, произтича от националните разпоредби в сила от 15 декември 1981 г., както и, по отношение на Испания, от националните разпоредби в сила от 1 март 1986 г. и, по отношение на Португалия, от националните разпоредби в сила от 1 март 1998 г.


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

СПИСЪК НА РАЗРЕШЕНИТЕ ЕНОЛОГИЧНИ ПРАКТИКИ И ОБРАБОТКИ

1.   Енологични практики и обработки, които могат да се използват за прясното грозде, гроздовата мъст, частично ферментиралата гроздова мъст, частично ферментиралата гроздова мъст, получена от презряло грозде, концентриранато гроздова мъст и младо вино в процес на ферментация:

а)

аериране или добавяне на кислород;

б)

термични обработки;

в)

центрофугиране и филтриране със или без спомагателен инертен материал за инертно филтриране, при условие че неговата употреба не оставя нежелани остатъчни елементи в така обработения продукт;

г)

използване на въглероден двуокис, наричан още карбонатен диоксид, или използване на аргон или азот, поотделно или в комбинация помежду им, с цел да се създаде инертна атмосфера и продуктът да се обработва, за да се предпази от въздух;

д)

използване на дрожди за винификация;

е)

за да се благоприятства развитието на дрождите, прилагане на една от следните практики:

добавяне на диамониев сулфат или амониев сулфат в определени граници;

добавяне на амониев сулфат или амониев бисулфат в определени граници;

добавяне на тиаминов дихлорхидрат в определени граници;

ж)

използване на серен анхидрид, наричан още серен диоксид, калиев бисулфит или калиев метабисулфит, наричан още калиев дисулфит или калиев пиросулфит;

з)

десулфитиране чрез физически методи;

и)

обработване на бялата мъст и младите бели вина в процес на ферментация с активен въглен за енологични употреба в определени гранични стойности;

й)

бистрене с една или повече от следните субстанции за енологична употреба:

желатин за хранителни цели;

рибен клей,

казеин и калиев казеинат,

млечен албумин,

бентонит,

силициев диоксид под формата на гел или на колоиден разтвор,

каолин,

танин;

пектолитични ензими;

ензимни препарати от бетаглюконаза при условия, които трябва да се определят;

к)

използване на сорбинова киселина или на калиев сорбат;

л)

използване на винена киселина за повишаване на киселинността при условията, посочени в приложение V, букви Д и Ж;

м)

за намаляване на киселинността при условията на приложение V, букви Д и Ж, използване на една или повече от следните субстанции:

неутрален калиев тартрат;

калиев бикарбонат;

калциев карбонат, съдържащ евентуално малки количества двойна калциева сол на L (+) винена киселина и на L (–) ябълчна киселина;

калциев тартрат,

винена киселина при условия, които трябва да се определят;

хомогенен препарат от винената киселина и калциевия карбонат в еднакви и фино пулверизирани пропорции;

н)

използване на смола от Алепов бор при условия, които трябва да се определят;

о)

използване на препарати от дрождови обвивки в определени граници;

п)

използване на поливинил-полипиролидон в определени граници и при условия, които трябва да се определят;

р)

използване на винена суспензия от млечнокисели бактерии при условия, които трябва да се определят;

с)

добавяне на лизозим в граници и условия, които трябва да се определят.

2.   Енологични практики и обработки, които могат да се използват за произвеждане на ректифицирана концентрирана гроздова мъст:

а)

аериране;

б)

термични обработки;

в)

центрофугиране и аериране със или без спомагателен инертен материал, при условие че неговата употреба не оставя нежелани отпадъци в обработения продукт;

г)

използване на серен анхидрид, наричан още серен двуокис, калиев бисулфат или калиев метабисулфат, наричан още калиев дисулфат или калиев пиросулфат;

д)

десулфитиране чрез физични процеси;

е)

обработка с активен въглен за енологични употреба в определени гранични стойности;

ж)

използване на калциев карбонат, съдържащ евентуално малки количества двойна калциева сол на L (+) винена киселина и на L (–) ябълчна киселина;

з)

използване на йонообменни смоли при условия, които трабва да се определят.

3.   Енологични практики и обработки, които могат да се използват за произвеждане на частично ферментирала гроздова мъст за пряка консумация от човека, вино, годно за производството на трапезно вино, трапезно вино, пенливо вино, пенливо газирано вино, шумящо газирано вино, ликьорни вина и качествени вина, произведени в определени райони:

а)

използване при тези вина на закваска в количества, не по-големи от 5 % от прясна, здрава и неразредена винена утайка, която съдържа дрожди, получена при скорошната винификация на сухите вина;

б)

аериране или барботаж с помощта на аргон или азот;

в)

термични обработки;

г)

центрофугиране и аериране със или без спомагателен инертен материал, при условие че неговата употреба не оставя нежелателни отпадъци в обработения продукт;

д)

употреба на въглероден двуокис или на азот, сами или смес от тях, с цел да се създаде инертна атмосфера и да се обработва продукта, за да се предпази от въздух;

е)

добавяне на въглероден двуокис при определени гранични стойности;

ж)

използване, при предвидените в настоящия регламент условия, на серен анхидрид, наричан още серен двуокис, калиев бисулфит или калиев метабисулфит, наричан още калиев дисулфит или калиев пиросулфит;

з)

добавка на сорбинова киселина или на калиев сорбат, при условие че крайното съдържание на сорбинова киселина в обработвания продукт, предназначен за пряка консумация от човека, не надвишава 200 mg/l;

и)

добавка на L-аскорбинова киселина в определени гранични стойности;

й)

добавка на лимонена киселина в определени гранични стойности, с цел стабилизация на виното;

к)

използване на винена киселина за подкисляване при условията, посочени в приложение V, букви Д и Ж;

л)

използване за откисляване при условията, посочени в приложение V, букви Д и Ж, на една или повече от следните субстанции:

неутрален калиев тартрат;

калиев бикарбонат;

калциев карбонат, съдържащ евентуално малки количества двойна калциева солна L (+) винена киселина и на L (–) ябълчна киселина;

калциев тартрат,

винена киселина при условия, които трябва да се определят,

хомогенен продукт на винена киселина и калциев карбонат в еднакви и фино пулверизирани пропорции;

м)

бистрене с една или повече от следните субстанции за енологична употреба:

желатин за хранителни цели,

рибен клей,

калиев казеин и калиев казеинат,

млечен белтък,

бентонит,

силициев диоксид под формата на гел или колоиден разтвор,

каолин,

ензимен препарат от бетаглюконаза при условия, които трябва да се определят

н)

добавка на танин;

о)

обработка на белите вина с активен въглен за енологична употреба в определени гранични стойности;

п)

обработка при условия, които трябва да се определят:

на частично ферментирала гроздова мъст, предназначена за пряка консумация от човека, на бели и розови вина с жълта кръвна сол;

на червените вина с жълта кръвна сол или с калциев фитат;

р)

добавка на метавинена киселина в определени гранични стойности;

с)

използване на арабска гума;

т)

използване, при условия, които трябва да се определят на DL-винена киселина, наричана още винена киселина, или на нейна неутрална калиева сол с цел утаяване на излишния калций;

у)

използване, при производството на пенливи вина, получени чрез ферментация в бутилки и за които сепарацията на утайката е извършена чрез дегоржаж, на:

калциев алгинат

или

калиев алгинат;

уа)

използване на дрождени обвивки за винификация, сухи или във винена суспезия, за производството на пенливи вина;

уб)

добавяне, за производството на пенливи вина, на тиамин и на амониеви соли във основното вино, с цел подобряване развитието на дрождите при следните условия:

за хранителните соли, диамониевия фосфат или амониевия сулфат, в определени гранични стойности,

за факторите на растежа, тиамин под формата на тиаминова солна киселина, в определени гранични стойности;

ф)

използване на пити чист парафин, напоени с алилов изотиоцианат, за създаване на стерилна атмосфера, единствено в държавите-членки, където е утвърдено, доколкото не се забранява и от националното законодателство, при условие че не се произвежда в съдове с вместимост повече от 20 литра и че няма следи от алилов изотиоцианат във виното;

х)

добавяне, с цел утаяване на винения камък, на:

калиев битартрат,

калциев тартрат при гранични стойности и условия, които трябва да се определят;

ц)

използване на меден сулфат в определени гранични стойности за отстраняване на недостатъци във вкуса или в миризмата на виното;

ч)

използване на продукти от дрождови обвивки в определени граници;

ш)

използване на поливинил-полипиролидон в определени гранични стойности и условия, които трябва да се определят;

щ)

използване на винена суспензия от млечнокисели бактерии при условия, които трябва да се определят

ща)

добавяне на карамел, по смисъла на Директива 94/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1994 относно оцветителите, предназначени за употреба при хранителните продукти (1), с цел подсилване цвета на ликьорните вина и качествените ликьорни вина произведени в определен район;

щб)

добавяне на лизозим в гранични стойности и условия, които трябва да се определят.

4.   Енологични практики и обработки, които могат да се използват за продуктите, посочени в уводното изречение на точка 3, единствено в рамките на условията за използване, които трябва да се определят:

а)

добавяне на кислород;

б)

обработка с електродиализа за стабилизиране на винената киселина във виното;

в)

използване на уреаза за намаляване на нивото на уреята във вината.


(1)  ОВ L 237, 10.9.1994 г., стр. 13.


ПРИЛОЖЕНИЕ V

ГРАНИЧНИ СТОЙНОСТИ И УСЛОВИЯ ЗА ОПРЕДЕЛЕНИ ЕНОЛОГИЧНИ ПРАКТИКИ

А.   Съдържание на серен анхидрид

1.   Общо съдържание на серен анхидрид във вината, различни от пенливи вина, и ликьорните вина за пряка консумация от човека не може да надхвърля:

а)

160 mg/l за червените вина;

б)

210 mg/l за белите и розовите вина.

2.   Независимо от точка 1, букви а) и б) по отношение на вината със съдържание на остатъчна захар, изразена в инвертна захар, равна или по-висока от 5 g/l, максималната гранична стойност на съдържанието на серен анхидрид достига до:

а)

210 mg/l за червените вина и 260 mg/l за белите и розовите вина;

б)

300 mg/l за:

вината, които притежават правото за обозначението Spätlese съгласно разпоредбите на Общността,

белите качествени вина, произведени в определен район, които притежават правото за контролирано наименование за произход Bordeaux supérieur, Graves de Vayres, Côtes de Bordeaux, St Macaire, Première Côtes de Bordeaux, Ste-Foy Bordeaux, Côtes de Bergerac (независимо дали имат, или не обозначение Côtes de Saussignac), Haut Montravel, Côtes de Motravel и Rosette,

качествени вина, произведени в определен район, имащи право на наименование за произход Allela, La Mancha, Navarra, Penedés, Rioja, Rueda, Tarragona и Valencia,

бели качествени вина, произведени в определен район, с произход от Обединеното кралство, и представени съгласно британското законодателство с термините botrytis или с други еквиваленти на този термини като noble harvest, noble late harvested или special late harvested,

в)

350 mg/l за вина, които притежават правото на означение Auslese, съгласно разпоредбите на Общността, и за белите вина, които ползват означението висококачествено вино с наименование за произход, в съответствие с румънското законодателство, и които имат право на едно от следните наименования: Murfatlar, Cotnari, Tirnave, Pietroasele, Valea Calugareasca;

г)

400 mg/l за вина, които притежават правото на означенията Beerenauslese, Ausbruch, Ausbruchwein и Trockenbeerenauslese и Eiswein в съответствие с разпоредбите на Общността, и за белите вина, които притежават правото на гарантирано и контролирано наименование за произход: Sauternes, Barsac, Cadillac, Céreons, Loupiac, Sainte-Croix-du-Mont, Monbazillac, Bonnezeaux, Quarts de Chaume, Coteaux du Layon, Coteaux de l'Aubance, Graves Supérieures и Jurancon.

3.   Когато спецификата на климата го налага, може да се вземе решение в определени лозарски зони на Общността съответните държави-членки да разрешават за вината, произведени на територията на Общността, максималното съдържание на серния анхидрид под 300 mg/l, съгласно настоящата точка, да се увеличи максимум с 40 mg/l.

4.   Държавите-членки могат да прилагат по-ограничителни разпоредби за вината, произвеждани на територията им.

Б.   Съдържание на летлива киселина

1.   Максималното съдържание на летливи киселини не може да надвищава:

а)

18 meq/l за частично ферментиралата гроздова мъст;

б)

18 meq/l за белите и розовите вина, както и до 31 декември 1989 г. най-късно, за продуктите, получени от купажиране на бяло вино с червено вино на испанска територия; или

в)

20 meq/l за червените вина.

2.   Нивата, посочени в точка 1, се прилагат за:

продуктите, получени от грозде, добито в Общността, по време на производството им и при всички етапи на продажбата,

за частично ферментиралата гроздова мъст и вината с произход от трети страни на всички етапи, още с влизането им на географската територия на Общността.

3.   Може да се приеме разпоредба за изключения от точка 1 по отношение на:

а)

някои качествени вина, произведени в определен район, и някои трапезни вина, обозначени посредством географско указание:

ако са преминали период на стареене поне в продължение на две години или

са произведени при специални методи;

б)

вина с общо алкохолно съдържание, равно или повече от 13 об. %.

В.   Гранични стойности на обогатяването

1.   Когато климатичните условия го налагат за някои лозарски зони от Общността, съответните държави-членки могат да разрешат повишаването на естественото алкохолно съдържание за прясното грозде, гроздовата мъст, частично ферментиралата гроздова мъст и младото вино в процес на ферментация, получени от сортове лози, посочени в член 42, параграф 5, както и за виното, годно за производството на трапезно вино.

2.   Продуктите, посочени в точка 1 не подлежат на увеличаване на естественото алкохолно съдържание, освен ако минималното им естествено алкохолно съдържание е:

а)

5 об. % в лозарска зона А;

б)

6 об. % в лозарска зона B;

в)

7,5 об. % в лозарска зона C I а);

г)

8 об. % в лозарска зона C I б);

д)

8,5 об. % в лозарска зона C II;

е)

9 об. % в лозарска зона C III.

3.   Повишаването на естественото алкохолно съдържание се осъществява посредством посочените в буква Г енологични практики и не може да надхвърля граничните стойности, както следва:

а)

3,5 об. % за лозарска зона А;

б)

2,5 об. % за лозарска зона B;

в)

2 об. % за лозарска зона C.

4.   В годините, през които климатичните условия са били крайно неблагоприятни, повишаването на действителното алкохолно съдържание, посочено в точка 3, може да достигне до граничните стойности, както следва:

а)

4,5 об. % за лозарска зона А;

б)

3,5 об. % за лозарска зона B.

Г.   Операции за обогатяване

1.   Повишаването на естественото алкохолно съдържание, посочено в буква В, може да се получи само:

а)

за прясното грозде, частично ферментиралата гроздова мъст и младото вино в процес на ферментация само с добавяне на захароза, концентрирана гроздова мъст или ректифицирана концентрирана гроздова мъст;

б)

по отношение на гроздовата мъст само посредством добавяне на захароза, концентрирана гроздова мъст или ректифицирана концентрирана гроздова мъст или чрез частична концентрация, включително чрез обратна осмоза;

в)

по отношение на виното, годно за производството на трапезно вино и трапезно вино, единствено посредством частична концентрация чрез изстудяване.

2.   Всяка от посочените в точка 1 операции изключва прибягването до останалите.

3.   Добавянето на захароза, посочено в точка 1, букви а) и б), може да се осъществи единствено със сухо подслаждане със захар и само в лозарските райони, където се практикува по традиция или по изключение, съгласно съществуващото от 8 май 1970 г. законодателство.

4.   Добавянето на концентрирана гроздова мъст или на ректифицирана концентрирана гроздова мъст не може да доведе до повишаване на първоначалния обем на мачканото грозде, на гроздовата мъст, частично ферментиралата гроздова мъст или на младото вино в процес на ферментация, с не повече от 11 % в лозарска зона А, с 8 % в лозарска зона B и с 6,5 % в лозарски зони C.

5.   При прилагането точка 4 от буква В граничните стойности за повишаването на обема са съответно 15 % в лозарска зона А и 11 % в лозарска зона B.

6.   Концентрацията не може да намали с повече от 20 % първоначалния обем, нито пък в никакъв случай да увеличи с повече от 2 об. % естественото алкохолно съдържание на гроздовата мъст, на виното, годно за получаване на трапезно вино, или трапезното вино, които са предмет на тази операция.

7.   В никакъв случай посочените по-горе операции не могат да дадат повече от 11,5 об. % общо алкохолно съдържание в лозарска зона А, 12 об. % — в лозарска зона B, 12,5 об. % — в зони C I а) и C I б), 13 об. % — в лозарска зона C II и 13,5 об. % — в лозарска зона C III по отношение на прясното грозде, гроздовата мъст, частично ферментиралата гроздова мъст, младото вино в процес на ферментация, виното, годно за производство на трапезно вино, или трапезното вино, които са предмет на тези операции.

8.   Въпреки това за червеното вино общото алкохолно съдържание на продуктите, посочени в точка 7, може да достигне до 12 об. % в лозарска зона А и до 12,5 об. % — в лозарска зона B.

9.   Виното, годно за производството на трапезно вино, и трапезното вино не могат да бъдат концентрирани, когато продуктите, от които те са получени, са били обект на посочените в точка 1, букви а) и б) операции.

Д.   Подкисляване и откисляване

1.   Прясното грозде, гроздовата мъст, частично ферментиралата гроздова мъст, младото вино в процес на ферментация и виното могат да са предмет на:

а)

частично откисляване в лозарски зони А, B, C I а) и C I б);

б)

подкисляване и откисляване, въпреки точка 3, в лозарски зони C II и C III а); или

в)

подкисляване в лозарска зона C III б).

2.   Подкисляването на различни от вино продукти, посочени в точка 1, може да бъде извършено единствено до максимална гранична стойност от 1,50 g/l, изразена като винена киселина, или това са 20 meq/l.

3.   Подкисляването на вината може единствено да се осъществи в максимална граница на стойността от 2,50 g/l, изразено във винена киселина, представлява 33,3 meq/l.

4.   Откисляването на вината може да се извърши при максимална гранична стойност от 1 g/l, изразено в винена киселина, прави 13,3 meq/l.

5.   Въпреки това гроздовата мъст, която подлежи на концентрация, може също да претърпи частично откисляване.

6.   Годините, през които климатичните условия са били изключителни, държавите-членки могат да разрешат подкисляването на продукти, посочени в точка 1 за лозарските зони C I а) и C I б), съгласно условията посочени в точка 1 относно лозарски зони С II, C III а) и C III б).

7.   Подкисляването и обогатяването, освен ако се приеме изключение за всеки случай поотделно, както и ако подкисляването и откисляването се изключват взаимно.

Е.   Подслаждане

1.   Подслаждането на трапезното вино се разрешава единствено с:

а)

гроздова мъст, която има максимум същото общо алкохолно съдържание като съответното трапезно вино, когато прясното грозде, гроздовата мъст, частично ферментиралата гроздова мъст, младото вино в процес на ферментация, виното, годно за производство на трапезно вино, или самото трапезно вино са били предмет на една от посочените в буква Г, точка 1 операции.

б)

помощта на концентрирана гроздова мъст или гроздова мъст, или ректифицирана концентрирана гроздова мъст, при условие че общото алкохолно съдържание на съответното трапезно вино не е повишено с 2 об. % и продуктите, посочени в буква а) не са били предмет на операциите, посочени в буква Г, точка 1.

2.   Подслаждането на вносните вина, предназначени за пряка консумация от човека и обозначени с географско наименование, се забранява на територията на Общността.

3.   Подслаждането на вносните вина, различни от тези, посочени в точка 2, се подчинява на правилата, които трябва да се определят.

Ж.   Обработки

1.   Всяка от посочените в букви Г и Д операции, с изключение на подкисляването и откисляването на вина, не се разрешава, освен ако се осъществява при условия, които трябва да се определят по време на превръщането на прясното грозде, гроздовата мъст, частично ферментиралата гроздова мъст или младото вино в процес на ферментация във вино, годно за производството на трапезно вино, в трапезно вино или в друга напитка, предназначена за пряка консумация от човека, посочена в член 1, параграф 2, различна от пенливото вино или пенливото газирано вино в лозарската зона, където е добито ползваното в производствения процес грозде.

2.   Това е валидно и за концентрацията, за подкисляването и за откисляването на вината, годни за производство на трапезно вино.

3.   Концентрацията на трапезни вина трябва да се провежда в лозарската зона, където е добито ползваното в производствения процес прясно грозде.

4.   Подкисляването и откисляването на вината могат да се извършват единствено в предприятието за производство на вино, както и в лозарската зона, където е добито ползваното в производствения процес прясно грозде.

5.   Всяка операция, посочена в точки 1—4, подлежи на деклариране пред компетентните органи. Същото е валидно за количествата захароза, концентрираната гроздова мъст или наличните количества концентрирана гроздова мъст или ректифицирана концентрирана гроздова мъст, предмет на дейност на физически и юридически лица или групи лица, по-специално на производителите, бутилиращите предприятия, преработвателите и търговците, които трябва да се определят, по същото време и на същото място, където се произвежда гроздовата мъст, частично ферментиралата гроздова мъст или виното без специална опаковка. Декларирането на тези количества може да бъде заменено с вписването им в регистъра за входящи стоки и складово съхранение.

6.   Всяка от посочените в буква Д операции трябва да бъде вписана в придружителния документ, с който се движат посочените продукти.

7.   Тези операции, предвид изключенията породени от крайни климатични условия, могат да се извършват единствено при:

а)

преди 1 януари в лозарска зони C,

б)

преди 16 март в лозарски зони А и B,

само за продуктите от гроздоберната кампания, непосредствено преди тези дати.

8.   Въпреки това концентрацията чрез охлаждане, както и подкисляването и откисляването на вината могат да се практикуват през цялата година.

З.   Пенливи вина

1.   За целите на настоящата буква, както и на буква И от настоящото приложение и буква Л от приложение VI:

а)

ферментационна смес означава

гроздовата мъст,

виното,

резултатът от комбинацията на гроздова мъст и/или вина с различни характеристики,

предназначени за производство на определен тип пенливи вина;

б)

тиражен ликьор

 

е продуктът, предназначен за добавяне към ферментационната смес за отнемане на пяната;

в)

експедиционен ликьор

 

е продуктът, който е предназначен за добавяне към пенливи вина за придаване на особени вкусови характеристики.

2.   Експедиционният ликьор може да се състои единствено от:

захароза,

гроздова мъст,

частично ферментирала гроздова мъст,

концентрирана гроздова мъст,

ректифицирана концентрирана гроздова мъст,

вино или

комбинация от тях,

при евентуалното им добавяне към винения дестилат.

3.   Без да се нарушава разрешеното обогатяване в съответствие с настоящия регламент за съставките на ферментационната смес, забранява се всяко обогатяване на ферментационна смес.

4.   Въпреки това всяка държава-членка, по отношение на районите и лозовите насаждения, за които е оправдано от техническа гледна точка, може да разрешава обогатяването на ферментационната смес на местата, където се произвежда пенливо вино при условия, които трябва да се определят. Това обогатяване може да се осъществи посредством добавяне на захароза, концентрирана гроздова мъст или ректифицирана концентрирана гроздова мъст. Това може да се осъществи чрез добавяне на захароза или на концентрирана гроздова мъст, когато този метод е прилаган или традиционно, или при изключителни случаи в съответната държава-членка, съгласно правната уредба към 24 ноември 1974 г. Въпреки това държавите-членки могат да изключат употребата на концентрирана гроздова мъст.

5.   Добавянето на тиражен ликьор и експедиционен ликьор не се смята нито за обогатяване, нито за подслаждане. Добавянето на тиражен ликьор не може да доведе до повишаване на общото алкохолно съдържание на ферментационната смес с повече от 1,5 об. %. Това повишаване се измерва чрез изчисляване на разликата между общото алкохолно съдържание на ферментационната смес и общото алкохолно съдържание на пенливото вино преди евентуалното добавяне на експедиционния ликьор.

6.   Добавянето на експедиционен ликьор се осъществява по начин, при който не се повишава с повече от 0,5 об. % придобитото алкохолно съдържание на алкохолното съдържание на пенливи вина.

7.   Забранява се подслаждането на ферментационната смес и нейните съставки.

8.   Освен възможното подкисляване и откисляване, практикувани съгласно другите разпоредби на настоящото приложение относно съставките, ферментационната смес може да бъде предмет на подкисляване и откисляване. Подкисляването и откисляването на ферментационната смес взаимно се изключват. Подкисляването може да се осъществи единствено при гранична стойност от 1,50 g/l, изразено като винена киселина при 20 meq/l.

9.   През годините с изключителни климатичните условия максималната гранична стойност от 1,50 g/l или 20 meq/l може да достигне до 2,50 g/l или 34 meq/l, при положение че естествената киселинност на продуктите не е по-ниска от 3 g/l, изразено във винена киселина — 40 meq/l.

10.   Въглеродния диоксид, който се съдържа в пенливото вино, може да се получава вследствие ферментацията на ферментационна смес в бъчвата, от която е получено съответното вино.

Тази ферментация, освен ако не се отнася за тази, която е предназначена за пряко трансформиране на гроздето, гроздовата мъст, частично ферментиралата гроздова мъст във пенливо вино, може единствено да се получи при добавянето на тиражен ликьор. Тя може да се осъществява единствено в бутилки или в затворена бъчва.

Използването на въглероден двуокис при метод на преливане от един съд в друг чрез противоналягане е разрешено, под контрола и при условие че налягането на въглеродния двуокис в пенливото вино не е повишено.

11.   Относно пенливите вина, различни от качествените пенливи вина и качествените пенливи вина, произведени в определен район:

а)

общото алкохолно съдържание на ферментационната смес, предназначена за производството им, не трябва да е по-ниско от 8,5 об. %;

б)

тиражния ликьор, предназначен за тяхното производство, може единствено да се състои от:

гроздова мъст,

частично ферментирала гроздова мъст,

концентрирана гроздова мъст,

ректифицирана концентрирана гроздова мъст или

захароза и вино;

в)

без да се нарушава член 44, параграф 3, придобитото алкохолно съдържание, включително съдържанието на алкохол в експедиционния ликьор, който може да се добави, е минимум 9,5 об. %;

г)

без да се нарушават ограничителните разпоредби, които могат прилагат държавите-членки по отношение на пенливите вина, произвеждани на тяхната територия, общото им съдържание на серен двуокис не може да надвишава 235 mg/l;

д)

когато климатичните условия го налагат, в някои лозарски зони на Общността, съответните държави-членки могат да разрешат за вината, посочени в точка 1, които се произвеждат на тяхната територия, максималното общо съдържание на серен двуокис да се повиши с максимум 40 mg/l, при положение че вината, които ползват разрешението, не се изнасят извън съответните държави-членки.

И.   Качествени пенливи вина

1.   Общото алкохолно съдържание на ферментационната смес в бъчвата, предназначена за производството на качествени пенливи вина, трябва да е минимум 9 об. %.

2.   Тиражният ликьор, предназначен за производството на качествено пенливо вино, може единствено да съдържа:

а)

захароза,

б)

концентрирана гроздова мъст,

в)

ректифицирана концентрирана гроздова мъст,

г)

гроздова мъст или частично ферментирала гроздова мъст, от която може да се произведе вино, годно за производството на трапезно вино,

д)

вина, годни за производство на трапезни вина,

е)

трапезни вина

или

ж)

качествени вина, произведени в определен район

3.   Относно качествените пенливи вина тип ароматизирани:

а)

освен чрез дерогация, те могат да се получат чрез използване на ферментационна смес или гроздова мъст, или частично ферментирала гроздова мъст, които са получени от сортове лози от списъка, който трябва да се състави.

При все това качествените пенливи вина тип ароматизирани могат да бъдат произведени чрез използване, в качеството им на елементи на ферментационната смес, на вина получени от грозде от винен сорт Prosecco, добити от районите Trentino-Alto,Adige, Veneto and Friuli-Venezia Giulia;

б)

контролирането на ферментационния процес преди и след образуването на ферментационна смес, за да я направи пенлива, не може да се осъществи чрез охлаждане или физични процеси;

в)

забранява се добавянето на експедиционен ликьор;

г)

чрез дерогация от буква Л, точка 4 от приложение VI, придобитото алкохолно съдържание на качествените пенливи вина тип ароматизирани не може да бъде по-ниско от 6 об. %;

д)

общото алкохолно съдържание на качествените пенливи вина тип ароматизирани не може да бъде под 10 об. %;

е)

чрез дерогация от буква Л, точка 6, първа алинея от приложение VI качествените пенливи вина тип ароматизирани, когато се съхраняват при температура от 20 °С в затворени съдове, показват свръхналягане, не по-ниско от 3 бара;

ж)

чрез дерогация на буква Л, точка 8 от приложение VI продължителността на процеса на производство на качествени пенливи вина тип ароматизирани не може да бъде по-малка от месец.

4.   Държавите-членки производители могат да определят всички допълнителни или строги характеристики или условия за производство и разпространяване на качествените пенливи вина, посочени в настоящия дял и произвеждани на място.

5.   За производството на качествените пенливи вина се прилагат правилата, посочени в:

буква З, точки 1—10,

приложение VI, буква Л, точка 4 и точки 6—9, без да се засяга точка 3, букви г), е), ж) от настоящата буква.

К.   Ликьорни вина

1.   За производството на ликьорно вино се използват продуктите, както следва:

частично ферментирала гроздова мъст,

вино,

смес от посочените в предните тирета продукти,

гроздова мъст или смес от гроздова мъст и вино за някои качествени ликьорни вина, произведени в определен район, от списъка, който трябва да се състави.

2.   Също така се добавят:

а)

по отношение на ликьорните вина и качествените ликьорни вина, произведени в определен район, различни от тези в буква б):

i)

следните продукти, сами или в комбинация:

неутрален алкохол, получен от дестилацията на продукти от лозаро-винарския сектор, включително сухото грозде с действително алкохолно съдържание равно минимум на 96 об. % и което отговаря на характеристиките, предвидени в разпоредбите на Общността,

дестилат от вино или от сухо грозде, чието действително алкохолно съдържание е равно или по-високо от 52 об. % и е по-ниско или равно на 86 об. %, като отговаря на характеристиките, които трябва да се приемат;

ii)

както и, при необходимост, един или повече от следните продукти:

концентрирана гроздова мъст,

продукт, получен от смес на един от посочените в i) продукти и гроздова мъст, посочена в точка 1, първо или четвърто тире;

б)

по отношение на някои качествени ликьорни вина, произведени в определен район, в списъка, който трябва да се приеме:

i)

или продуктите, посочени в буква а), i), сами или в комбинация;

ii)

или един или повече от следните продукти:

алкохол от вино или сухо грозде с действително алкохолно съдържание, равно или по-високо от 95 об. % или по-ниско или равно на 96 об. %, което отговаря на характеристиките, предвидени в разпоредбите на Общността, или, при липса на такива, от действащите национални разпоредби,

спиртна напитка (eau-de-vie), получена от вино или гроздови джибри, с действително алкохолно съдържание, равно или по-високо от 52 об. % и по-ниско от 86 об. %, което отговаря на характеристиките, предвидени в разпоредбите на Общността или, при липса на такива, от действащите национални разпоредби;

спиртна напитка (eau-de-vie), получена от сушено грозде, с действително алкохолно съдържание, равно или по-високо от 52 об. % и по-ниско от 94,5 об. %, което отговаря на характеристиките, предвидени в разпоредбите на Общността или, при липса на такива, от действащите национални разпоредби;

iii)

както и, при необходимост, един или повече от следните продукти:

частично ферментирала гроздова мъст, получена от пресовано грозде,

концентрирана гроздова мъст, получена посредством пряк огън, която отговаря, като се изключи тази операция, на определението за концентрирана гроздова мъст,

концентрирана гроздова мъст,

продукт, получен от комбинацията на един от продуктите, посочени в ii), с гроздова мъст, посочена в точка 1, първо или четвърто тире.

3.   Продуктите, посочени в точка 1, които служат за производство на ликьорни вина и на качествени ликьорни вина, произведени в определен район, могат, в краен случай, единствено да бъдат предмет на енологичните практики, посочени в настоящия регламент.

4.   Все пак:

а)

повишаването на естественото алкохолно съдържание може да бъде единствено в резултат на използването на продукти, посочени в точка 2; и

б)

могат да се приемат изключения относно определени продукти с цел да се упълномощи съответната държава-членка да позволява, когато тази практика е утвърдена, използването на калциев сулфат, при положение че съдържанието на сулфат на така обработения продукт не надвишава 2,5 g/l, изразено като калиев сулфат. Така получените вина подлежат на допълнително подкисляване с помощта на винена киселина в максимална гранична стойност от 1,5 g/l.

5.   Без да се накърняват разпоредбите от по-рестриктивен характер, които държавите-членки могат да приемат за ликьорните вина и качествените ликьорни вина, произведени в определен район, произведени на тяхната територия, по отношение на тези продукти са разрешени обработките и енологичните практики, посочени в настоящия регламент.

6.   Разрешават се следните операции:

а)

подслаждането, предмет на декларация и изискване за регистриране, когато използваните продукти не са подлагани на обогатяване чрез концентрирана гроздова мъст с помощта на:

концентрирана гроздова мъст или ректифицирана концентрирана гроздова мъст, при положение че повишаването на общото алкохолно съдържание не е по-високо от 3 об. %,

концентрирана гроздова мъст, ректифицирана концентрирана гроздова мъст или частично ферментирала гроздова мъст, получена от пресовано грозде, за продуктите в списъка, който трябва да се приеме, при положение че повишаването на общото алкохолно съдържание не е по-високо от 8 об. %,

концентрирана гроздова мъст или ректифицирана концентрирана гроздова мъст за вината в списъка, който трябва да се приеме, при положение че повишаването на общото алкохолно съдържание не е по-високо от 8 об. %;

б)

добавянето на алкохол, дестилат или спиртна напитка (eau-de-vie), както е посочено в точки 1 и 2, за да се компенсират загубите, дължащи се на изпаряване по време на отлежаването;

в)

отлежаване в съдове при температура не повече от 50 °C — за продуктите, които предстои да бъдат изброени.

7.   Въпреки по-строгите разпоредби, които могат да приемат държавите-членки за ликьорните вина и качествените ликьорни вина, произведени в определен район, произведени на тяхната територия, общото съдържание на серен двуокис на тези вина при тяхната пряка консумация от човека не може да превишава:

а)

150 mg/l, когато съдържанието на остатъчна захар е под 5 g/l;

б)

200 mg/l, когато съдържанието на остатъчна захар е над 5 g/l.

8.   Лозовите сортове, получени от продукти, посочени в точка 1, използвани за производството на ликьорни вина и на качествени ликьорни вина, произведени в определен район, се подбират измежду тези, посочени в член 42, параграф 5.

9.   Естественото алкохолно съдържание на продуктите, посочени в точка 1, използвани за производството на ликьорно вино, различно от ликьорно вино, произведено в определен район, не може да бъде под 12 об. %.


ПРИЛОЖЕНИЕ VI

КАЧЕСТВЕНИ ВИНА, ПРОИЗВЕДЕНИ В ОПРЕДЕЛЕН РАЙОН

А.   Определени райони

1.   Под определен район се разбира терен или съвкупност от лозарски терени, които произвеждат вина с специфични качествени характеристики и чието наименование се използва за означение на качествени вина, произведени в определен район.

2.   Всеки определен район подлежи на прецизно очертаване на границите, по възможност на база участък или лозови парцели. Това очертаване, което се извършва във всяка една от държавите-членки, се съобразява с елементите, които влияят на качеството на вината, произведени в дадения район, и по-специално естеството на почвения и подпочвения слой, климата, както и разположението на участъка или лозовите парцели.

3.   Определеният район се означава със своето географско наименование.

Въпреки това наименованията:

„Muscadet“

„Blanqette“,

„Vino verde“

„Cava“ по отношение на някои качествени пенливи вина, произведени в определен район,

„Manzanilla“

се признават като наименования на съответните определени райони, които са очертани и регламентирани от съответните държави-членки преди 1 март 1986 г.

По отношение на тихите вина индикацията „Κάβα“ и/или „Cava“ може да се използва за означаване на гръцки трапезни вина като информация, свързана със стареене на вината.

4.   Географското наименование, което обозначава определен район, трябва да е достатъчно ясно свързано с производствения район, така че, предвид съществуващите ситуации, да се избегне объркването.

Б.   Сортове лози

1.   Всяка държава-членка изготвя списък с лозовите сортове, посочени в член 19, годни за производството на всяко качествено вино, произведено в определен район, произвеждано на територията ѝ. Тези сортове могат да са единствено от вида Vitis vinifera.

2.   Лозовите сортове, които не са в списъка, посочен в точка 1, се премахват от участъците или лозовите парцели, предназначени за производството на качествени вина, произведени в определен район.

3.   Въпреки това, независимо от предходата точка, може да се приеме наличието на лозов сорт, който не фигурира в списъка, в държавите-членки в рамките на тригодишен период, считано от датата на влизане в сила на очертаването на определен район след 31 декември 1979, когато този лозов сорт е от вида Vitis vinifera и представлява не повече от 20 % от лозовите насаждения на съответния участък или лозовия парцел.

4.   След изтичане на периода, посочен в точка 3, всеки участък или лозов парцел, предназначен за производство на качествено вино, произведено в определен район, може да включва единствено лозовите сортове от списъка, посочен в точка 1. За вината, получени от грозде, добито от този участък или лозов парцел, неспазването на тази последна разпоредба води до загуба на правото за наименование като качествено вино, произведено в определен район.

В.   Земеделски практики

1.   Земеделските практики, необходими за осигуряване на оптимално качество на качествените вина, произведени в определен район, са предмет на специфични за целта разпоредби, приети в съответните държави-членки.

2.   В лозарската зона напояването може да се извършва единствено доколкото съответната държава-членка го разрешава. Тя може да даде разрешението, ако е оправдано от екологична гледна точка.

Г.   Преработвателни зони

1.   Качествени вина, произведени в определен район, се получават или се произвеждат единствено:

а)

от грозде от сортовете лози в списъка, посочен в буква Б, точка 1, и добито във вътрешността на определения район;

б)

чрез преобразуване на грозде, посочено в буква а), в мъст и така получената мъст — във вино, както и получаването на тези продукти от вино или пенливо вино, във вътрешността на района, от който е добито използваното грозде.

2.   Независимо от точка 1, буква а), когато се отнася до традиционна практика, уредена със специални разпоредби на държавата-членка производител, тази държава-членка може да позволи най-късно до 31 август 2003 г., под формата на разрешения и при необходим контрол, получаването на качествено пенливо вино, произведено в определен район, чрез поправка на основния продукт на това вино посредством добавяне на един или повече лозаро-винарски продукти, които не произхождат от определен район, чието наименование носи виното, при условие че:

този тип добавъчни лозаро-винарски продукти не се произвеждат в съответния определен район със същите характеристики като тези на продуктите, които не произхождат от него,

коригирането да бъде съобразено с енологичните практики и определения, посочени в съответните разпоредби на Общността,

общият обем на добавъчните лозаро-винарски продукти, които не произхождат от определен район, е над 10 % и не повече 15 %.

Посоченото изключение в първа алинея се прилага, при условие че преди 31 декември 1995 подобно изключение е предвидено в разпоредбите на съответната държава-членка производител.

Държавите-членки изготвят списъка с наименованията на качествените пенливи вина, произведени в определен район, посочени в настоящата точка, и го съобщават на Комисията, която го публикува във Официален вестник на Европейските общности, серия С.

3.   Независимо от точка 1, буква б), качествено вино, произведено в определен район, различно от качествено пенливо вино, произведено в определен район, може да се получи или да се произведе в район в непосредствена близост до дадения определен район, когато съответната държава-членка го е разрешила изрично и при определени условия.

Освен това държавите-членки могат да позволят чрез индивидуални разрешения и при съответен контрол, да се получава качествено вино, произведено в определен район, от преобразуването на грозде в гроздова мъст и на мъст във вино, както и произвеждането на това вино даже извън зоната в непосредствена близост до дадения определен район, когато се отнася до утвърдена практика, ако тази практика:

е била прилагана преди 1 септември 1970 г. или, по отношение на държавите-членки, присъединили се след тази дата, преди датата на влизане в сила на тяхното присъединяване,

не е прекъсвана преди тези дати и

се отнася до количествата на съответния преработвател, които оттогава не са нараснали повече от тези, които се отнасят до общата еволюция на пазара.

4.   Независимо от точка 1, буква б), качествено пенливо вино, произведено в определен район, може да се произведе в зона в непосредствена близост до дадения определен район, когато съответната държава-членка го предвижда чрез експресно разрешение и при определени условия.

Освен това държавите-членки могат да позволят, чрез индивидуални разрешения или експресни разрешения с продължителност под пет години и при необходим контрол, производството на качествено пенливо вино, произведено в определен район, дори извън района в непосредствена близост до дадения определен район, когато става дума за традиционна практика, която се прилага най-малко от 24 ноември 1974 г. или, по отношение на държавите-членки, присъединили се към Общността след тази дата, преди датата на влизане в сила на тяхното присъединяване.

5.   Всяко физическо или юридическо лице или група от лица, които разполагат с грозде или мъст, които отговарят на условията, изисквани за получаването на качествено вино, произведено в определен район, от една страна, и други продукти, които не отговарят на тези условия, от друга страна, осигуряват отделени винификация и съхранение на предходното, в противен случай полученото вино не може да бъде качествено вино, произведено в определен район.

6.   Разпоредбите на настоящата буква Г, с изключение на точка 5, се прилагат единствено за качествените ликьорни вина, произведени в определен район

Д.   Минимално естествено алкохолно съдържание

1.   Всяка държава-членка определя минималното естествено алкохолно съдържание за всяко от качествените вина, произведени в определен район, произведени на нейната територия. За определянето на това естествено алкохолно съдържание се вземат под внимание точно стойностите на действителното алкохолно съдържание, установени през предхождащите това определяне 10 години, като се вземат предвид единствено реколтите със задоволително количество, добити на най представителните землища на определения район.

2.   Минималното естествено алкохолно съдържание, посочено в точка 1, може да се фиксира на различни нива за едно и също качествено вино, произведено в определен район, според:

а)

лозаро-винарския микрорайон, местната административна област или част от нея;

б)

сорт или сортове лози,

от които е ползваното грозде.

3.   Освен чрез дерогация и като се изключат качествените пенливи вина, произведени в определен район, и качествените ликьорни вина, произведени в определен район, алкохолните съдържания, посочени в точка 1 не могат да бъдат по-ниски от:

а)

6,5 об. % за зона А, с изключение на определените райони Mosel-Saar-Ruwer, Ahr, Mittelrhein, Sahsen, Saale-Unstrut, люксембургската част на Moselle, Англия и Уелс, за които това алкохолно съдържание е фиксирано на 6 об. %;

б)

7,5 об. % в лозарска зона В;

в)

8,5 об. % в лозарска зона C I а);

г)

9 об. % в лозарска зона и C I б);

д)

9,5 об. % в лозарска зони C II;

е)

10 об. % в лозарска зони C III.

Е.   Методи за винификация и производство

1.   Специфичните методи за винификация и производство, чрез които са получени качествените вина, произведени в определен район, са определени от държавите-членки за всяко от тези вина.

2.   Когато спецификата на климатичните условия го налага в някоя от лозарските зони, посочени в буква Д, съответните държави-членки могат да разрешат повишаването на естественото алкохолно съдържание (придобито или характерно) на прясното грозде, гроздовата мъст, частично ферментиралата гроздова мъст, младото вино в процес на ферментация и виното, годно за производството на качествено вино, произведено в определен район, с изключение на продуктите, предназначени за обработката му в качествено вино, произведено в определен район. Това повишаване не може да надвишава граничните стойности, посочени в буква В, точка 3 от приложение V.

3.   В годините, когато метеорологичните условия са изключително неблагоприятни, може да се вземе решение увеличаването на алкохолното съдържание, посочено в точка 2, да се запази в границите, установени в буква В, точка 4 от приложение V. Това разрешение не нарушава вероятността от възможно сходно разрешение за трапезните вина, предвидено в упоменатата параграф.

4.   Повишаването на естественото алкохолно съдържание може да се извърши единствено по методите и при условията, посочени в буква Г от приложение V, с изключение на точка 7 от нея. Държавите-членки обаче могат да изключат ползването на концентрирана гроздова мъст.

5.   Общото алкохолно съдържание на качествените вина, произведени в определен район, не може да бъде под 9 об. %. Обаче за някои бели качествени вина, произведени в определен район, от списъка, който трябва да се приеме, които не подлежат на никакво обогатяване, минималното общо алкохолно съдържание е 8,5 об. % Разпоредбите от настоящата точка не се прилагат нито за качествените пенливи вина, произведени в определен район, нито за качествените ликьорни вина, произведени в определен район,

Ж.   Подкисляване, откисляване и подслаждане

1.   Условията и границите, при които може да се пристъпи към подкисляване и откисляване на прясното грозде, гроздовата мъст, частично ферментиралата гроздова мъст, младото вино в процес на ферментация и виното, годно за производство на качествено вино, произведено в определен район, както и процедурата, според която разрешенията и изключенията могат да се приемат според тези, посочени в буква Д от приложение V.

2.   Подслаждането на качественото вино, произведено в определен район, може да бъде разрешено от дадена държава-членка единствено ако се извършва:

а)

в съответствие с условията и граничните стойности, посочени в буква Е от приложение V;

б)

във вътрешността на определен район, откъдето произхожда съответното качествено вино, произведено в определен район, или в район в непосредствена близост, с изключение, което трябва да се определи;

в)

с помощта на един или повече от следните продукти:

гроздова мъст,

концентрирана гроздова мъст,

ректифицирана концентрирана гроздова мъст.

3.   Гроздовата мъст и концентрираната гроздова мъст, посочени в точка 2, буква в), трябва да произхождат от определен район като този на виното, за чието подслаждане са използвани.

4.   Разпоредбите на настоящата точка Ж не се прилагат за качествените пенливи вина, произведени в определен район, нито за качествените ликьорни вина, произведени в определен район

З.   Операции за обогатяване, подкисляване и откисляване

1.   Всяка от операциите за обогатяване, подкисляване и откисляване, посочени в буква Е и буква Ж, точка 1, е разрешена единствено ако се извършва при предвидените условия в буква Ж от приложениеV.

2.   При спазване на разпоредбите на точка 4 от буква Г тези операции може да се осъществят единствено в определения район, където е добито ползваното прясно грозде.

И.   Добиви на хектар

1.   За всяко качествено вино, произведено в определен район, съответната държава-членка определя добива на хектар, изразен като количества грозде, гроздова мъст или вино.

2.   За това определяне се вземат предвид преди всичко добивите, получени през предходните десет години, като се вземат единствено реколтите със задоволително качество, добити в най-представителните землища на определения район.

3.   Добивът на хектар може да се фиксира на различно ниво за същото качествено вино, произведено в определен район, според:

а)

лозаро-винарски микрорайон, местна административна област или част от нея;

б)

сорт или сортове лози,

от които е ползваното грозде.

4.   Този добив може да подлежи на корекция от съответната държава-членка.

5.   Надвишаването на добива, посочен в точка 1, води до забрана по отношение на цялата реколта на изискваното наименование, освен при предвидени от държавите-членки изключения, в общ или част план, които в краен случай приемат съобразно производствените зони; тези условия се отнасят специално за направлението на вината или на въпросните продукти.

К.   Аналитични и органолептични изследвания

1.   Производителите се задължават да представят вината, за които искат наименование за качествени вина, произведени в определен район, на следните аналитични и органолептични изследвания:

а)

аналитичното изследване трябва да обхваща минимум стойностите на характеристиките на съответното качественото вино, произведено в определен район, изброени в точка 3. Граничните стойности на тези характеристики се приемат от държавата-членка производител за всяко от качествените вина, произведени в определен район;

б)

органолептичното изследване включва цвета, бистротата, миризмата и вкуса.

2.   Изследванията, посочени в точка 1, могат да се извършат посредством проучвания от компетентния орган, посочен от всяка една от държавите-членки, докато съответните разпоредби за систематично и обобщено прилагане се приемат.

3.   Характеристиките, посочени в параграф 1, буква а) са, както следва:

А.

определени на база анализ за устойчивост на виното:

1.

устойчивост на въздух

2.

устойчивост на студ

Б.

микробиологичен анализ:

3.

устойчивост на топлина

4.

външен вид на виното и утайката

В.

определени на база физико-химичен анализ:

5.

относителна плътност

6.

алкохолно съдържание в обемни проценти

7.

общ сух екстракт, получен чрез денсиметрия

8.

редуциращи захари

9.

захароза

10.

пепел

11.

алкалност на пепел

12.

обща киселинност

13.

летливи киселини

14.

постоянна киселинност

15.

pH на средата

16.

свободен серен диоксид

17.

общ серен диоксид

Г.

фиксирани на база допълнителен анализ

18.

въглероден диоксид (за пенливи и искрящи вина при свръхналягане в барове при температура от 20 °С)

Л.   Качествени пенливи вина, произведени в определен район

1.   Общото алкохолно съдържание на ферментационната смес, предназначена за производството на качествени пенливи вина, произведени в определен район, е минимум:

9,5 об. % в лозарски зони CIII,

9 об. % в други лозарски зони.

2.   Въпреки това ферментационната смес, предназначена за производството на качествени пенливи вина, произведени в определен район, от списъка, който трябва да се приеме, и произведени от един лозов сорт, могат да имат общо алкохолно съдържание не по-ниско от 8,5 об. %.

3.   Трябва да се приеме списък с качествените пенливи вина, произведени в определен район, посочени в точка 2.

4.   Придобитото алкохолно съдържание на качествените пенливи вина, произведени в определен район, включително и съдържанието на алкохол в експедиционния ликьор, който може да се добави, е минимум 10 об. %

5.   Тиражният ликьор за качествени пенливи вина, произведени в определен район, може да се състои единствено от:

а)

захароза,

б)

концентрирана гроздова мъст,

в)

ректифицирана концентрирана гроздова мъст,

г)

гроздова мъст,

д)

частично ферментирала гроздова мъст,

е)

вино

ж)

качествено вино, произведено в определен район,

годни за производството на същото качествено пенливо вино, произведено в определен район, като това, към което се добавя тиражния алкохол.

6.   Независимо от точка 15 от приложение I, качествените пенливи вина, произведени в определен район, показват при съхраняване в затворени съдове на температура 20 °С, минимално свръхналягане от 3,5 бара.

Въпреки това за качествени пенливи вина, произведени в определен район, съхранявани в съдове с капацитет под 25 сантилитра минималното свръхналягане е 3 бара.

7.   Без да се нарушават по-строгите разпоредби, които могат да се прилагат от държавите-членки по отношение на качествените пенливи вина, произведени в определен район, произведени на тяхна територия, общото съдържание на сулфурен диоксид в тези пенливи вина не трябва да надвишава 185 mg/l. Когато метеорологичните условия го изискват в определени лозаро-винарски райони на Общността, заинтересованите държави-членки могат да разрешат общо съдържание на сулфурен диоксид за качествените пенливи вина, произведени в определени райони, прозведени на тяхна територия, да се увеличи с 40 mg/l, при условие че продуктите, получили такова разрешение, не се изпращат извън въпросните държави-членки.

8.   Продължителността на процеса на производство на качествените пенливи вина, произведени в определен район, включително стареенето в предприятието, считано от започване на ферментацията, предназначена за превръщането им в пенливи, не може да бъде по-малка от:

а)

шест месеца, когато ферментацията, предназначена за превръщането им в пенливи, се извършва във затворени бъчви;

б)

девет месеца, когато ферментацията, предназначена за превръщането им в пенливи, се извършва в бутилки.

9.   Продължителността на ферментацията, предназначена за превръщането на ферментационната смес в пенлива, и продължителността на превръщането на тази смес във винената утайка са минимум, както следва:

90 дни,

30 дни, в случай че ферментацията се извършва в съдове, снабдени с приспособления за разклащане.

10.   По отношение на качествените пенливи вина, произведени в определен район, тип ароматизирани:

а)

освен по изключение те могат да се получат единствено като за образуването на ферментационна смес се използват предимно гроздова мъст или частично ферментирала гроздова мъст, получени от сортове лози от списъка, който трябва да се приеме, и доколкото тези сортове са признати като годни за производството на качествени пенливи вина, произведени в определен район, в определения район, чието наименование носят качествените пенливи вина, произведени в определен район;

б)

контролът на ферметационния процес преди и след образуването на ферментационната смес за превръщането ѝ в пенлива смес, може да се извършва единствено чрез охлаждане или чрез други физични методи;

в)

забранява се добавянето на експедиционен алкохол;

г)

независимо от точка 4, придобитото алкохолно съдържание на качествените пенливи вина, произведени в определен район, тип ароматизирани не може да е под 6 об. %;

д)

общото алкохолно съдържание на качествените пенливи вина, произведени в определен район, тип ароматизирани не може да е под 10 об. %;

е)

независимо от точка 6, първа алинея, качествените пенливи вина, произведени в определен район, тип ароматизирани, съхранявани в затворени съдове на температура 20 °С, показват свръхналягане не по-ниско от 3 бара;

ж)

независимо от точка 8, продължителността на производствения процес на качествените пенливи вина, произведени в определен район, тип ароматизирани не може да е по-малка от месец;

11.   Правилата, определени в приложение V, буква З, точки 1—10, се прилагат и за качествените пенливи вина, произведени в определен район

М.   Качествено ликьорно вино, произведено в определен район (разпоредби, различни от тези, предвидени в приложение V, буква З, които обхващат специално качествените ликьорни вина, произведени в определен район)

1.   Предмет на дерогации, които следва да се допуснат, продуктите, посочени в приложение V, буква К, точка 1, концентрираната гроздова мъст и частично ферментиралата гроздова мъст, получени от пресовано грозде и посочени в приложение V, буква К, точка 2, ползвани за производството на качествено ликьорно вино, произведено в определен район, трябва да произхождат от определения район, чието наименование носят.

Въпреки това, по отношение на качествените ликьорни вина, произведени в определен район, Málaga и Jerez-Xérès-Sherry, концентрираната гроздова мъст или, съгласно член 44, параграф 11, частично ферментиралата гроздова мъст, получена от пресовано грозде, посочено в приложение V, буква К, точка 2, добито от лозовия сорт Pedro Ximénez, могат да произхождат от определения район Montilla-Moriles.

2.   С изключение на разпоредбите, които трябва да се приемат, операциите, посочени в приложение V, буква К, точки 3—6, предназначени за производство на качествени ликьорни вина, произведени в определен район, могат да се извършват единствено във вътрешността на съответния определен район, посочен в точка 1.

Въпреки това по отношение на качествените ликьорни вина, произведени в определен район, за които наименованието Porto e запазено за продукта, приготвян от грозде, добито в очертания район с наименование Dоuro, допълнителното производство и процеса на стареене могат да се провеждат в горецитирания очертан район или в района Vila Nova de Gaia — Porto.

3.   Въпреки по-рестриктивните разпоредби, които могат да приемат държавите-членки за качествените ликьорни вина, произведени в определен район, произвеждани на тяхната територия:

а)

естественото алкохолно съдържание на продуктите, ползвани за производството на качествените ликьорни вина, произведени в определен район, посочени в приложение V, буква К, точка 1, не може да е под 12 об. %. Въпреки това някои качествени ликьорни вина, произведени в определен район, от списъка, който трябва да се приеме, могат да се получат от:

i)

гроздова мъст с естествено алкохолно съдържание, равно поне на 10 об. %, ако се отнася за качествени ликьорни вина, получени от добавянето на винена спиртна напитка (ead-de-vie) или спиртна напитка (ead-de-vie) от гроздови джибри с наименование за произход и които могат да произхождат от същото стопанство; или

ii)

гроздова мъст по време на ферментацията, или, в съответствие с второ тире по-долу, от вино с първоначално естествено алкохолно съдържание, равно поне на:

11 об. % за качествените ликьорни вина, произведени в определен район, получени чрез добавяне на неутрален алкохол, на винен дестилат с придобито алкохолно съдържание, не по-ниско от 70 об. %, или от спиртна напитка (ead-de-vie) с винен произход,

10,5 об. % за вината от списъка, който трябва да се приеме, получени от бяла гроздова мъст,

9 об. % за качествените ликьорни вина, произведени в определен район, с традиционно производство и употреба в съответствие с националното законодателство, което специално го предвижда;

б)

придобитото алкохолно съдържание на качествените ликьорни вина, произведени в определен район, не може да е под 15 об. %, нито над 22 об. %;

в)

общото алкохолно съдържание на качествените ликьорни вина, произведени в определен район, не може да е под 17,5 об. %.

4.   Въпреки това общото алкохолно съдържание може да е под 17,5 об. %, без да е под 15 об. %, за някои качествени ликьорни вина, произведени в определен район, от списъка, който трябва да се приеме, когато националното законодателство, което се е прилагало по отношение на тях преди 1 януари 1985 г., специално го предвижда.

5.   Специфичните традиционни означения οίνος γλυκύς φυσικός, vine dulce natural, vino dolce naturale, vinho dolce natural трябва да се използват единствено за качествените ликьорни вина, произведени в определен район:

получени от гроздовата реколта с поне 85 % сортове лози от списъка, който трябва да се направи,

получени от мъст с първоначално съдържание на захар от минимум 212 g/l,

получени, с изключение на всяко друго обогатяване, с добавяне на алкохол, дестилат или спиртна напитка (ead-de-vie), посочени в приложение V, буква К, точка 2.

6.   Доколкото традиционните практики на производството го налагат, държавите-членки могат по отношение на качествените ликьорни вина, произведени в определен район, произведени на територията им, да предвидят специфичното традиционно означение vin doux naturel за запазено за качествените ликьорни вина, произведени в определен район, както следва:

директно винифицирани от производителите на реколтата, при условие че произхождат предимно от гроздовата реколта от muscats, grenache, maccabeo или malvasia; все пак може да бъде включена гроздовата реколта, добита от участъци, засадени в границата на 10 % от общия брой на растенията със сортове лози, различни от четирите, посочени по-горе,

получени в границата на добива на хектар от 40 хектолитра гроздова мъст, посочена в приложение V, буква К, точка 1, първо и четвърто тире, всяко надвишаване на този добив води до изгубване правото на ползване, за цялата реколтата, на наименованието vin doux naturel,

получени от горецитираната гроздова мъст с първоначално съдържание на захар от минимум 252 g/l,

получени, с изключение на всякакаво друго обогатяване, чрез добавянето на алкохол с лозарски произход, който, изразен в чист алкохол, отговаря на минимум 5 % от обема на ползваната горецитирана гроздова мъст и максимум на най-слабата от пропорциите, както следва:

или 10 % от обема на ползваната горецитирана гроздова мъст,

или 40 % от общото алкохолно съдържание на крайния продукт, изразено в сумата от придобитото от алкохолно съдържание и еквивалента на собственото алкохолно съдържание, изчислена на база 1 об. % чист алкохол на 17,5 g/l остатъчна захар.

7.   Означенията, посочени в точки 5 и 6, не могат да се превеждат. Въпреки това:

могат да се придружават от обяснение на език, който е разбираем за крайния потребител,

за продуктите, произведени в Гърция, съгласно точка 6, и разпространявани на територията на тази държава-членка, vin doux naturel може да се придружава от означението οίνος γλυκύς φυσικός,

8.   Специфичното традиционно наименование vino generoso се запазва единствено за сухо качествено ликьорно вино, произведено в определен район, произведено под покривка, и:

получено от бяло грозде от сортовете Palomino de Jerez, Palomino fino, Pedro Ximénez, Verdejo, Zalema и Garrido Fino,

предлагано за консумация след две години стареене в дъбови бурета.

Производството под покривка, посочено в първа алинея, се приема като биологичен процес, който се появява по време на спонтанното развитие на покривката от характерни дрожди на свободната повърхност на виното след пълната алкохолна ферментация на мъстта и придава на продукта специфични аналитични и органолептични характеристики.

9.   Означението в точка 8 не се превежда. Въпреки това то може да се придружава от обяснение на език, който е разбираем за крайния потребител.

10.   Специфичното традиционно означение vinho generoso се запазва за качествените ликьорни вина, произведени в определен район, Porto, Madeira, Moscatel de Setúbal и Carcavelos в съчетание със съответното наименование за произход.

11.   Специфичното традиционно означение vinho generoso de licor се запазва за качествените ликьорни вина, произведени в определен район:

получено от vinho generoso, преминало през добавяне или на частично ферментирала гроздова мъст от пресовано грозде, или от концентрирана гроздова мъст,

предлагано за консумация след две години стареене в дъбови бурета.

12.   Означението, посочено в точка 11, не се превежда. Въпреки това то може да се придружава от обяснение на език, който е разбираем за крайния потребител.


ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ОПИСАНИЕ, ОБОЗНАЧАВАНЕ, ПРЕДСТАВЯНЕ И ЗАЩИТА НА НЯКОИ ПРОДУКТИ, РАЗЛИЧНИ ОТ ПЕНЛИВИ ВИНА

За целите на настоящото приложение:

етикетиране означава съвкупността от характерни за продукта обозначения и други указания, знаци, илюстрации или марки, които са върху един и същи съд, включително и върху приспособлението за затваряне или върху висящото етикетче, закачено на съда. В етикетирането не влизат някои указания, знаци и други марки, които трябва да се определят;

опаковане означава защитните опаковки, такива като хартия, всякакъв вид сламени обвивки, картони и каси, ползвани за транспортиране на един или повече съдове и/или за търговското им представяне с оглед продажбата крайния потребител.

А.   Задължителни указания

1.   Етикетиране:

а)

трапезни вина, трапезни вина с географско указание за произход и качествени вина, произведени в определен район;

б)

вина с произход от трети страни, различни от тези, посочени в буква в),

в)

ликьорни вина, искрящи вина и искрящи газирани вина, посочени в приложение I, както и тези вина с произход от трети страни,

съдържа задължително следните указания:

търговско означение на продукта,

номинален обем,

придобито алкохолно съдържание,

партиден номер, съгласно Директива 89/396/ЕИО на Съвета от 14 юни 1989 г. относно означенията или марките за идентифициране на партидата, към която принадлежи съответната хранителна стока (1).

2.   Търговското наименование се състои от:

а)

означението трапезно вино, както и:

в случай на износ за друга държава-членка или износ с означението на държавата-членка, името на държавата-членка, ако гроздето се добива и се ползва за винопроизводство в тази държава;

с означението „комбинация от вина с произход от различни страни на Европейската общност“ за вината, получени от комбинация от продукти с произход от много държави-членки;

с означението „вино, получено през .… от грозде, добито през …“, допълнено от означението на съответните държави-членки, за вината, произвеждани в държавата-членка от грозде, добито в друга държава-членка;

означението retsina или vino tinto de mezcla за някои трапезни вина;

б)

за трапезни вина с географско указание:

означението трапезно вино,

наименованието на географската единица,

едно от следните означения при условия, които трябва да се определят: Landwein, vin de pays, indicazione geografica tipica, ονομασία κατά παράδοςή, οίνος τορικός, vino de la tierra, vinho regional или regional wine; когато това означение се използва, означението „трапезно вино“ не е задължително;

в)

за качествените вина, произведени в определен район:

наименованието на определения район,

с изключение на дерогациите, които трябва да се определят:

означението „качествено вино, произведено в определен район“ или „V.Q.P.R.D.“,

означението „качествено ликьорно вино, произведено в определен район“ или „V.L.Q.P.R.D.“,

означението „качествено искрящо вино, произведено в определен район“ или „V.P.Q.P.R.D.“,

традиционно специфично означение в списъка, който трябва да се приеме, или много от тези означения, когато разпоредбите на съответната държава-членка го предвиждат;

г)

за вносните вина с думата „вино“, задължително допълнена с наименованието на страната, от която произхожда, и, когато са обозначени посредством географско указание, с наименованието на съответната географска единица;

д)

за ликьорните вина, с означението „ликьорно вино“;

е)

за искрящите вина, с означението „искрящо вино“;

ж)

за искрящите газирани, с означението „искрящо-газирано вино“;

з)

за вината, посочени в букви д) е) и ж), с произход от трети страни, с означения, които трябва да се определят.

3.   Етикетиране:

а)

трапезни вина, трапезни вина с географско обозначение и качествени вина, произведени в определен район,

б)

вина с произход от трети страни,

съдържа задължително, освен указанията в точки 1 и 2, указанието:

наименованието или фирменото наименование, както и това на местната административна област в държавата-членка, на бутилиращото предприятие или, при съдовете с номинален обем над 60 литра, с това на износителя;

за вносните вина — с наименованието на вносителя или, когато бутилирането е извършено в Общността — с наименованието на бутилиращото предприятие.

4.   Етикетирането на ликьорните вина, на искрящите вина, на искрящите газирани вина, както и за вината с произход от трети страни, се допълва с указанията, които трябва да се определят и съответстват на тези, посочени в точки 2 и 3.

Б.   Незадължителни указания

1.   Етикетирането на продуктите, произведени в Общността, може да се допълни от следните указания при условия, които трябва да се приемат:

а)

за трапезните вина, за трапезните вино с географско указание и качествените вина, произведени в определен район:

наименованието, адреса и качеството на едно или повече лица, които са участвали в търговското разпространение,

типа продукт,

особен цвят, при условия и по начин, предвидени от държавата-членка производител;

б)

за трапезните вина с географско наименование за произход и качествените вина, произведени в определен район:

реколтната година,

наименованието на един или повече сортове лози,

отличие, медал или конкурс,

указания по отношение на начина на получаване или метода на производство на продукта,

допълнителни традиционни наименования при условия и по начин, предвидени от държавата-членка производител,

наименованието на предприятието,

означение за бутилирането:

в лозарското стопанство, или

от група на лозарски стопанства, или

в предприятие, разположено в производствения район или, по отношение на качествени вина, произведени в определен район, в непосредствена близост до него;

в)

за качествените вина, произведени в определен район:

указание на географска единица по-малка от определения район, в съответствие с разпоредбите, установени от държавата-членка производител

указание на географска единица по-голяма от определения район за уточняване на качественото вино, произведено в определен район;

означение за датата на бутилирането в определен район, доколкото това означение е традиционно и практикувано в съответния определен район.

2.   Допълнителните указания, които съответстват на посочените в точка 1, трябва да се определят за ликьорните вина, искрящите вина, искрящите газирани вина и вината с произход от трети страни.

Настоящата точка не предвижда възможността за държавите-членки да приемат разпоредби относно наименованието на тези продукти до началото на прилагане на съответните разпоредби на Общността.

3.   За продуктите, посочени в буква А, точка 1, етикетирането може да се допълни с други указания.

4.   Държавите-членки производители могат да направят задължителни някои указания, посочени в точки 1 и 2, да ги забраняват или да ограничават използването им за вината, произведени на тяхната територия.

В.   Използване на някои специфични понятия

1.   Наименованието:

а)

„вино“ се запазва за продуктите, които отговарят на определението в приложение I, точка 10.

б)

„трапезно вино“ се запазва за продуктите, които отговарят на определението в приложение I, точка 13.

2.   Независимо от разпоредбите по хармонизирането на законодателствата, точка 1, буква а) обаче не се отнася за възможността на държавите-членки да предвидят:

използването на думата „вино“, придружена от наименование на плод и под формата на сложни наименования за означение на продукти, получени от ферментация на плодове, различни от грозде,

други сложни наименования, които съдържат думата „вино“:

3.   Наименованието:

а)

„ликьорно вино“ се запазва за продуктите, които отговарят на определението в приложение I, точка 14, или, по целесъобразност, на определението, която трябва да се определи в съответствие с уводната част на настоящото приложение;

б)

„качествено ликьорно вино, произведено в определен район“ или „V.L.Q.P.R.D“ се запазва за продуктите, които отговарят на определението в приложение I, точка 14, както и на специфичните разпоредби от настоящия регламент;

в)

„искрящо вино“ се запазва за продуктите, които отговарят на определението в приложение I, точка 17, или, по целесъобразност, на определението, което трябва да се определи в съответствие с уводната част на настоящото приложение;

г)

„качествено искрящо вино, произведено в определен район“ или „V.P.Q.P.R.D.“ се запазва за продуктите, които отговарят на определението в приложение I, точка 17, както и на специфичните разпоредби от настоящия регламент;

д)

„искрящо газирано вино“ се запазва за продуктите, които отговарят на определението в приложение I, точка 18, или, по целесъобразност, на определението, която трябва да се определи в съответствие с уводната част на настоящото приложение.

4.   В случай, че се използват сложните наименования, посочени в точка 2, трябва да се изключи всяко объркване с продуктите, посочени в точка 1.

Г.   Езици, които могат да се използват при етикетирането

1.   Информацията върху етикетите трябва да бъде дадена на един или повече други официални езици на Общността, така че крайният потребител да може лесно да разбере всяко от тези указания.

Независимо от първата алинея:

наименованието на определения район,

наименованието на друга географска единица,

традиционното специфично означение и допълнителното традиционно наименование,

наименованието на лозарските стопанствата или на техните сдружения, както и означение, което посочва датата на бутилирането,

се дават единствено на един от официалните езици на държавата-членка, на чиято територия е направено производството.

За продуктите с произход от Гърция посочените във втората алинея указания могат да се повторят на един или повече официални езици на Общността.

Указанията от втора алинея, първо и второ тире, могат да се направят на друг официален език на Общността, когато този език е разбираем в част от територията на страната, от която произхожда и където се намира указаният определен район, в случай че употребата на този език е утвърдена и се прилага в съответната държава-членка.

За продуктите, получени и разпространявани на територията им, държавите-членки могат да разрешат указанията, посочени във втората алинея, освен това да се направят на друг език, различен от официалните езици на Общността, в случай че употребата на този език е традиционна и се прилага в съответната държава-членка или в част от територията ѝ.

Държавите-членки производители, също така, могат да разрешат за продуктите си указанията, посочени във втора алинеята, да са на друг език, когато този език е традиционен за тези указания.

2.   Други изключения на разпоредбите в точка 1 могат да бъдат приети.

Д.   Кодове

1. Съгласно условията и начина, които трябва да се определят, кодът се използва за указание върху етикета:

на продукт, посочен в буква А, точка 1, различен от посочените в следващото тире данни, които се отнасят изцяло или отчасти до наименованието на определен район, различен от този, който може да се използва за обозначение на съответния продукт. Държавите-членки обаче могат да предприемат на територията им други целесъобразни мерки с цел да се избегне объркването с дадения определен район;

на трапезни вина, посочени в буква А, точка 2, буква а), второ и трето тире, главното седалище на бутилиращото предприятие или на износителя и, по целесъобразност, мястото на бутилирането или износа.

Съгласно условията и начина, които трябва да се определят, кодът може да се използва за указание при етикетирането на продукти, посочени в настоящото приложение, за указания, посочени в буква А, точка 3, доколкото го позволява държавата-членка, на чиято територия са бутилирани продуктите. Тази употреба, при условие че се изписва с думи върху етикета, е свързана с наименованието или публичното наименование на лице или група лица, различни от бутилиращото предприятие, които участват в търговското разпространение на продукта, както и местната административна област или част от нея, където е седалището на това лице или група лица.

Е.   Марки

1.   Когато описанието, търговското представяне и рекламата на продуктите, посочени в настоящия регламент, са допълнени с марки, те не могат да съдържат думи, части от думи, знаци или илюстрации, които по своето естество:

а)

да създават объркване или да въвеждат в заблуждение лицата, към които се обръщат по смисъла на член 48, или

б)

да:

предизвикват объркване или да подвеждат лицата, за които са предназначени, по отношение на цялото наименование или част от него за трапезно вино, ликьорно вино, искрящо вино, искрящо газирано вино, качествено вино, произведено в определен район, или вносно вино, чието обозначение е уредено от разпоредбите на Общността или с обозначение на друг продукт, посочен в настоящото приложение, или

са идентични с обозначението на този продукт без ползваните за краен продукт материали, посочени по-горе, да имат право на това обозначение или търговско представяне.

За обозначението на трапезно вино, също така, на ликьорно вино, искрящо вино, искрящо-газирано вино, качествено вино, произведено в определен район, или вносно вино, не могат да се използват при поставянето на марки върху етикетите, с думи, части от думи знаци или илюстрации, които:

а)

по отношение на:

трапезните вина, ликьорните вина, искрящите вина, искрящите-газирани вина, да съдържат наименованието качествено вино, произведено в определен район,

качествени вина, произведени в определен район, да съдържат наименованието на трапезно вино,

вносните вина, да съдържат наименованието на трапезно вино или на качествено вино, произведено в определен район;

б)

по отношение на трапезните вина с географско наименование за произход, качествено вино, произведено в определен район, или вносните вина, да съдържат погрешни указания тъкмо по отношение на географския произход, лозовия сорт, реколтната година или означението за високо качество;

в)

по отношение на трапезните вина, различни от тези, посочени в буква б), ликьорните вина, искрящите вина и искрящите газирани вина, да съдържат указания относно географския произход, лозовия сорт, реколтната година или означението за високо качество;

г)

по отношение на вносните вина може да се получи объркване при илюстрация, характерна за трапезно вино, ликьорно вино, искрящо вино, искрящо газирано вино, качествено вино, произведено в определен район, или вносно вино, обозначено с географско указание.

2.   Чрез дерогация от точка 1, буква б) титулярът на регистрираната марка за вино, гроздова мъстта, която е идентична с:

наименованието на географска единица по-малка от определения район, ползвана за обозначението на качествено вино, произведено в определен район, или

наименованието на географска единица, ползвана за обозначението на трапезно вино с географско наименование за произход, или

наименованието на вносно вино, обозначено с географско указание,

може, дори да няма право на това наименование по смисъла на точка 1, алинея първа, да се продължи ползването на тази марка до 31 декември 2002 г., при условие че тази марка:

а)

е регистрирана не по-късно от 31 декември 1985 г. от компетентния орган на държавата-членка, съгласно действащото право към момента на това регистриране; и

б)

е използвана ефективно до 31 декември 1986 г. и без прекъсване от момента на регистрирането ѝ или, ако последното е направено преди 1 януари 1984 г., поне от тази последна дата.

От друга страна, титулярът на тази общоизвестна и регистрирана марка за вино или гроздова мъст, която съдържа думи, идентични с наименованието на определения район или наименованието на географска единица, по-малка от определения район, дори да няма право на това наименование съгласно точка 1, продължава ползването на тази марка, когато тя отговаря на самоличността на оригиналния титуляр или на оригиналния доставчик на наименованието, при положение че регистрирането на марката се извършва от държавата-членка производител поне 25 години преди официалното признаване съответното географско наименование, в съответствие с постоянните разпоредби на Общността относно качествените вина, произведени в определен район, и че марката се използва без прекъсване.

Марките, които отговарят на условията на първа и втора алинея не препятстват употребата на наименования на географски единици, които се ползват за означаването на качествено вино, произведено в определен район, или на трапезно вино.

3.   Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията, преди 31 декември 2002 г., решава възможно удължаване на срока, посочен в точка 2, първа алинея.

4.   Държавите-членки съобщават на Комисията марките, посочени в точка 2 в момент,а в който те са уведомени.

Комисията уведомява компетентните органи на държавите-членки, натоварени с контрола по спазването на разпоредбите на Общността в лозаро-винарския сектор.

Ж.   Предлагане на пазара, контрол и защита

1.   В момента, в който започва предлагането на продукта в съд с номинален обем от 60 литра или по-малко, съдът трябва да носи етикет. Етикетирането трябва да става в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент; това се отнася и за съдовете с номинален обем над 60 литра, когато носят етикет.

2.   Изключенията от разпоредбите на точка 1 могат да бъдат приети.

3.   Всяка държава-членка осигурява контрола и защитата на качествените вина, произведени в определен район, и на трапезните вина с географско указание, да бъдат пласирани в съответствие с настоящия регламент.

4.   Вносните вина, предназначени за пряка консумация от човека, обозначени с географско указание, могат да се допуснат с оглед търговското им разпространяване във вътрешността на Общността и тяхната реципрочност до режим за контрол и защита, посочени в точка 3.

Изпълнението на предходната алинея се осъществява посредством споразумения със заинтересовани трети страни, обсъждани и сключени съгласно процедурата, предвидена в член 133 от Договора.


(1)  ОВ L 186, 30.6.1989 г., стр. 21.


ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

ОПИСАНИЕ, ОБОЗНАЧАВАНЕ, ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПЕНЛИВИТЕ ВИНА

А.   Определения

1.   Настоящото приложение установява правилата за обозначаването и търговското представяне на:

а)

пенливи вина, дефинирани в приложение I, точка 15, произведени в Общността;

б)

пенливи газирани вина, дефинирани в приложение I, точка 16, с произход от Общността;

в)

пенливи вина, дефинирани съгласно настоящия регламент в съответствие с процедурата, предвидена в член 75, с произход от трети страни;

г)

пенливи газирани вина, дефинирани в съответствие с настоящия регламент с процедурата, определена в член 75, с произход от трети страни.

Пенливите вина, посочени в буква а), включват:

пенливите вина, посочени в приложение V, буква З,

качествените пенливите вина, посочени в приложение V, буква К, и

качествените пенливи вина, произведени в определен район, (V.М.Q.P.R.D.), посочени в приложение VI, буква Л.

2.   За целите на настоящото приложение:

етикетиране означава съвкупността от характерни за продукта обозначения и други указания, знаци, илюстрации или марки, които са върху един и същи съд, включително и върху приспособлението за затваряне или върху висящото етикетче, закачено на съда и върху обвивката на гърлото на бутилките. В етикетирането не влизат някои указания, знаци и други марки, които трябва да се определят,

опаковане означава защитните опаковки, такива като хартия, всякакъв вид сламени обвивки, картони и каси, ползвани за транспортиране на един или повече съдове и/или за търговското им представяне с оглед продажбата крайния потребител,

производител на продукт, посочен в точка 1, означава физическо или юридическо лице, или група лица, което произвежда или възлага производство за своя сметка,

производство означава преобразуването на прясното грозде, гроздовата мъст и вината в продукт, посочен в точка 1.

Б.   Задължителни указания

1.   За продуктите, посочени в буква А, точка 1, обозначението на етикета съдържа указания:

а)

за означение, което уточнява търговското наименование, съгласно буква Г, точка 2;

б)

номиналния обем на продукта;

в)

означение, което се отнася за типа продукт, съгласно буква Г, точка 3;

г)

действителното алкохолно съдържание, съгласно условията и начина, които трябва да се приемат.

2.   За продуктите, посочени в буква А, точка 1, букви а) и б), означението върху етикета съдържа освен посочените в точка 1 означения и:

наименованието или фирменото наименование на производителя или на продавача, установен на територията на Общността, и

наименованието на местна административна област или на част от нея и на държавата-членка, където е седалището на съответното лице, в съответствие с буква Г, точки 4 и 5.

Държавите-членки производители обаче могат да въведат като задължително указание с думи наименованието или фирменото наименование на производителя.

В случай че върху етикета фигурира наименованието или фирменото наименование на производителя и когато производството е на територията на местна административна област, част от тази област или на държавата-членка, различни от тези, посочени в първа алринея, второ тире, посочените там указания са допълнени с указание за наименование на местната административна област, където е извършено производството, и, ако се е състояло в друга държава-членка, с наименованието ѝ.

3.   За продуктите, посочени в буква А, точка 1, букви в) и г), обозначението върху етикета включва, освен указанията, посочени в точка 1, и указанието:

а)

за наименованието или фирменото наименование на вносителя, както и на местната административна единица и държавата-членка, където е седалището;

б)

за наименованието или фирменото наименование на производителя, както и на местната административна единица и на третата страна, където е седалището му, съгласно буква Г, точки 4 и 5.

4.   Обозначението върху етикета съдържа допълнителни указания в следните случаи:

за продуктите, изготвени от вина с произход от трети страни, като тези, посочени в приложение I, точка 15, шесто тире, обозначението върху етикета показва, че продуктът е произведен от вносни вина и уточнява третата страна, чието вино е използвано за образуването на ферментационна смес,

за V.М.Q.P.R.D. обозначението върху етикета, посочва наименованието на определения район, в който е добито ползваното в производството на продукта грозде,

за качествените пенливи вина тип ароматизирани, посочени в приложение VI, буква Л, точка 10, обозначението на етикета съдържа или указанието на наименованието на лозовия сорт, от който са получени, или указанието „произведено от ароматни сортове грозде“.

В.   Незадължителни указания

1.   За продуктите, посочени в буква А, точка 1, обозначението върху етикета може да се допълни с други указания, доколкото те:

не създават риск от подвеждане на лицата, за които е предназначена тази информация, по-специално по отношение на задължителните указания, посочени в буква Б и допълнителните указания, посочени в буква Д,

по целесъобразност разпоредбите в буква Д се спазват.

2.   За целите на мониторинга и контрола в сектора на пенливите вина компетентните власти в тази област могат, с оглед спазването на общите процедурни правила, приети от всяка държава-членка, да изискват от производителя или продавача, посочени в буква Б, точка 2, първа алинея, първо тире, доказателство за точността на информацията, използвана за описание на характера, идентичността, качествотото, състава, произхода или родословието на съответния продукт или на продуктите, използвани в производството му.

Когато това искане произтича от:

компетентния орган на държавата-членка, където е установен производителят или продавачът, доказателството се изисква директно от него чрез тази инстанция,

компетентния орган на друга държава-членка, той дава на компетентния орган на държавата членка, на чиято територия се намира сградата на производителя или продавача, в рамките на прякото им сътрудничество, всички полезни характеристики, които позволяват изискването на това доказателство; органът, който прави искането, се уведомява за по-нататъшния му развой.

Ако компетентните власти установят, че не е представено такова доказателство, съответните указания се считат за несъответстващи на настоящия регламент.

Г.   Подробни правила относно задължителните указания

1.   Указанията, посочени в буква Б:

следва да бъдат заедно във визуалното поле на съда, и

следва да бъдат представени с ясни, четливи, неизтриваеми символи, които да се отличават ясно от фона на който са отпечатани и от останалите писмени указания и рисунки.

Въпреки това се приема задължителните указания за вносителя да са разположени извън визуалното поле, в което фигурират другите задължителни указания.

2.   Указанието за търговско представяне, посочено в буква Б, точка 1, буква а), е направено посредством един от следните изрази:

а)

за пенливо вино, посочено в приложение V, буква З — „пенливо вино“;

б)

за качествено пенливо вино, посочено в приложение V, буква И, различно от това, посочено в буква г) от настоящата точка — „качествено пенливо вино“ или „Sekt“

в)

V.М.Q.P.R.D., посочено в приложение VI, буква Л:

„качествено пенливо вино, произведено в определен район“ или „V.М.Q.P.R.D.“ или „Sekt bestimmer Annbaugebiete“, „Sekt bA“, или

традиционно специфично наименование, избрано от държавата-членка, където е извършено производството, измежду тези, посочени в приложение VII, буква А, точка 2 буква в), второ тире, четвърто подтире, и които са в списъка, който трябва да се приеме, или

едно от наименованията на определените райони за V.М.Q.P.R.D., установени в прилагане на изключението, предвидено в приложение VII, буква А, точка 2, буква в), второ тире, или

две от тези наименования, използвани заедно.

Държавите-членки обаче могат да препоръчат за някои V.М.Q.P.R.D., произведени на територията им, някои указания, посочени в първата алинея, да се използват поотделно или заедно;

г)

за качествено пенливо вино тип ароматизирано, посочено в приложение V, буква И, точка 3 — „качествено пенливо вино тип ароматизирано“;

д)

за пенливо вино с произход от трети страни:

„пенливо вино“,

или

„качествено пенливо вино“ или „Sekt“, когато условията за производството му са признати като равни на тези, посочени в приложение V, буква И.

За тези пенливи вина търговското наименование е свързано с препратка към трета страна, в която ползваното грозде е добито, винифицирано и трансформирано в пенливо вино. Когато продуктите, ползвани за производство на вино, са получени в друга страна, различна от тази, в която е извършено производството, указанието за страната производител в съответствие с буква Б, точка 3 трябва ясно да произтича от съвкупността от указания при етикетирането;

е)

за пенливо газирано вино с произход от Общността или от трета страна — „пенливо газирано вино“. Когато езикът, използван в указанието, не показва, че е добавен въглероден двуокис, етикетът се допълва от израза „получено чрез добавяне на въглероден двуокис“, в съответствие с условията и начина, които трябва да се определят.

3.   Указание, което се отнася до типа продукт, определен по съдържанието на захар, посочено в буква Б, точка 1, буква в), е направено посредством едно от следните понятия, разбираеми в държавата-членка или в трета страна по предназначение, където продуктът се предлага за пряка консумация от човека:

„brut nature“, „naturherb“, „bruto natural“, „pas dosé“, „dosage zéro“ или „dosaggio zero“: ако съдържанието на захар е под 3 g/l; тези означения могат да се използват единствено за продукти, към които не е добавяна захар след появата на пяна,

„extra brut“, „extraherb“ или „extra bruto“: ако съдържанието на захар е между 0 и 6 g/l,

„brut“, „herb“ или „bruto“: ако съдържанието на захар е под 15 g/l,

„extra dry“, „extra trocken“ или „extra seco“: ако съдържанието на захар е в границите между 12 и 20 g/l,

„sec“, „trocken“, „secco“ или „asciutto“, „dry“„tør“, „ξηρός“, „seco“, „torr“ или „kuiva“: ако съдържанието на захар е в границите между 17 и 35 g/l,

„demi-sec“, „halbtrocken“, „abboccato“, „medium dry“, „halvtør“, „ημίξηρός“, „semi seco“, „meio seco“, „halvtorr“ или „puolikuiva“: ако съдържанието на захар е в границите между 33 и 50 g/l,

„doux“, „mild“, „dolce“, „sweet“, „sød“, „γλυκύς“, „dulce“, „doce“, „sцt“ или „makea“: ако съдържанието на захар е над 50 g/l,

Ако съдържанието на захар в продукта оправдава употребата на две от понятията, посочени в първа алинея, производителят или вносителят може да използва само едно от тях по свой избор.

Независимо от буква Б, точка 1, буква в) за качествените пенливи вина тип ароматизирани, посочени в приложение V, параграф 3 точка 1 и за V.М.Q.P.R.D., посочени в приложение VI, буква Л, точка 10, указанието, което посочва типа продукт, посочен в първа алинея, може да се замести с указание за съдържание на захар, изразено в грамове на литър, така както го показва анализът.

За обозначаване на типа продукт, определен от съдържанието на захар, за етикетирането се приемат единствено указанията, посочени в първа и трета алинея.

4.   Наименованието или фирменото наименование на производителя, както и наименованието на малката административна област или част от нея и на държавата, където е седалището, се посочват:

или с думи,

или, за продуктите с произход от Общността, с помощта на код, доколкото се изписват с думи наименованието или фирменото наименование на лицето или групата лица, различни от производителя, който е участвал в търговката реализация на продукта, както и този на малката административна област или част от нея, и на държавата-членка, където е седалището на това лице или група лица.

5.   Когато наименованието на малката административна област или на част от нея е отбелязано на етикета или за да посочи седалището на производителя или на друго лице, участвало в търговската реализация, или за да уточни мястото на производство и че това указание съдържа наименованието на определения район по смисъла на приложение VI, буква А, различно от това, което може да се използва за обозначаване на дадения продукт, указание на това наименование се прави с помощта на код.

Държавите-членки обаче могат да определят за обозначаването на продукти, произведени на тяхна територия, други пригодени мерки, по-специално за размера на буквите на това указание, които да са от такъв вид, че да се избегне объркването по отношение на географския произход на виното.

6.   Изразите, използвани за указване на начина на производство могат да се дадат в разпоредбите за прилагане.

Д.   Употреба на някои специфични понятия

1.   Наименованието на географска единица, различна от определения район, по-малка от държавата-членка или от трета страна, може да се използва единствено за допълване на обозначението на:

V.М.Q.P.R.D.,

качествено пенливо вино, на което е дадено наименованието на географската единица посредством условията и начините за приложение, или

качествено пенливо вино с произход от трета страна, чиито определени условия за производство са признати като еднакви на тези на качественото вино с наименование на географската единица и посочени в приложение V, буква И.

Използването на това указание се приема единствено ако:

а)

е съобразено с разпоредбите на държавата-членка или на третата страна, в която е извършено производството;

б)

въпросната географска единица е определена точно;

в)

гроздето, от което е произведен продуктът, произхожда от тази географска единица, с изключение на продуктите, които се съдържат в тиражния ликьор или в експедиционния ликьор;

г)

по отношение на V.М.Q.P.R.D. тази географска единица е разположена във вътрешността на определения район, чието наименование носи виното;

д)

по отношение на качествените пенливи вина, за обозначаването на V.М.Q.P.R.D. не се предвижда използването на наименованието на тази географска единица.

Независимо от втора алинея, буква в), държавите-членки могат да разрешат употребата на наименованието на географската единица, по-малка от определен район, да се допълни с обозначението на V.М.Q.P.R.D., ако продуктът е получен от минимум 85 % грозде, добито в тази единица.

2.   Наименованието на лозов сорт може да се използва единствено за допълнение на обозначението на продукта, посочен в буква А, точка 1:

буква а)

или

буква в), чиито определени условия за производство са признати като съответстващи на тези, посочени в приложение V, буква И или приложение VI, буква Л.

Наименованието на лозовия сорт или синоним на това наименование може да се укаже само ако:

а)

насаждението от този сорт и използването на продуктите, произведени от него, са в съответствие с разпоредбите на Общността или с разпоредбите на третата страна, в която е добито ползваното грозде;

б)

този сорт е в списъка, който трябва да се приеме от държавата-членка, в която са произведени продуктите, ползвани за образуването на ферментационна смес; за V.М.Q.P.R.D. този списък е съставен в съответствие с буква Б, точка 1 или приложение VI, буква Л, точка 10, буква а);

в)

наименованието на този сорт не предизвиква объркване с наименованието на определен район или с географската единица, която се ползва за обозначаването на друго вино, произведено в Общността или внесено;

г)

наименованието на този сорт не се повтаря в един израз, освен ако съществуват повече сортове с това наименование и ако то фигурира в списъка, който трябва да се приеме от държавата-членка производител. Този списък се представя на Комисията, която осведомява останалите държави-членки;

д)

продуктът е изцяло произведен от дадения сорт, с изключение на продуктите, които се съдържат в тиражния и експедиционния ликьор и ако този сорт е определящ за характера на този продукт.

е)

продължителността на производствения процес, включително и стареенето в производственото предприятие, считано от началото на ферментацията, предназначена за постигане на пенливост на сместа, не може да бъде под 90 дни и доколкото продължителността на ферментацията, предназначена за постигане на пенливост на сместа и времетраенето на ферментационната смес във винената утайка да са:

минимум от 60 дни,

минимум от 30 дни, ако ферментацията е в съдове, снабдени с приспособление за разклащане.

Тази разпоредба, обаче, не се прилага за пенливите вина тип ароматизирани, посочени в приложение V, буква И, точка 3 или приложение VI, буква Л, точка 10.

Независимо от втора алинея, държавите-членки производители могат:

да разрешат употребата на наименованието на лозовия сорт, ако продуктът е получен поне от 85 % грозде от същия сорт, с изключение на продуктите, които се съдържат в тиражния и експедиционния ликьор и ако този сорт е определящ за характерните особености на дадения продукт,

да разрешат употребата на наименованието на два или три лозови сорта, в случай че законодателството на държавата-членка производител го предвижда и доколкото гроздето, от което е получен продуктът, е от тези сортове, с изключение на продуктите, които се съдържат в тиражния и експедиционния ликьор и доколкото комбинацията от тези сортове е определяща за спецификата особености на дадения продукт,

ограничат наименованието на някои наименования на сортове лози, посочени във втората алинея.

3.   Изразът „ферментация в бутилка“ може да се използва единствено за описанието на:

качествено пенливо вино, произведено в определен район,

качествено пенливо вино,

или

пенливо вино с произход от трета страна, чиито условия на производство са признати за съответстващи на тези, посочени в приложение V, буква И или приложение VI, буква Л.

Използването на означението, посочено в първа алинея, се приема единствено ако:

а)

използваният продукт добива пенливост при втора алкохолна ферментация в бутилка;

б)

продължителността на производствения процес, включително стареенето на виното в производственото предприятие, считано от началото на ферментацията, предназначена за постигане на пенливост на сместа, не може да бъде под 9 месеца;

в)

продължителността на ферментацията, предназначена за постигане на пенливост на сместа, и престоят на ферментационната смес във винената утайка, могат да бъдат минимум 90 дни;

г)

ползваният продукт се отделя от винената утайка чрез филтриране по метода на преливане или чрез отцеждане.

4.   Изразът „ферментация в бутилка по традиционен метод“ или „традиционен метод“, или „класически метод“, или „класически традиционен метод“, както и изразите, получени при превода на тези понятия, не могат да се ползват само за описанието на:

качествени пенливи вина, произведени в определен район,

качествено пенливо вино,

или

пенливо вино с произход от трета страна, чиито производствени условия са признати за съответстващи на тези, посочени в приложение V, буква И или приложение VI, буква Л.

Използването на един от изразите, посочени в първа алинея, са разрешава само ако продуктът:

а)

е превърнат в пенлив при втора алкохолна ферментация в бутилка;

б)

се намира без прекъсване, от момента на образуване на ферментационната смес, във винената утайка в едно и в същото предприятие;

в)

отделено от винената утайка чрез отцеждане.

5.   Израз, отнасящ се до метода на производство, който съдържа и наименованието на определен район или на друга географска единица, или производен на тези наименования понятие, може да се използва единствено за описанието на:

качествено пенливо вино, произведено в определен район,

качествено пенливо вино,

или

пенливо вино с произход от трета страна, чиито производствени условия са признати за съответстващи на тези, посочени в приложение V, буква И или в приложение VI, буква Л.

Тези изрази могат да се използват само за описанието на продукт, който има право на географско означение, посочено в първа алинея.

6.   По отношение на качествени вина, произведени в определени райони, които отговарят на условията, предвидени в точка 4, алинея втора:

а)

означението „Winzersekt“ се запазва за V.М.Q.P.R.D., произведено в Германия, и означението „Hauersekt“ се запазва за V.М.Q.P.R.D., произведено в Австрия, като и двете V.М.Q.P.R.D. са:

получени от грозде, добито в същото лозарско стопанство, включително организации на производителите, където производителят, по смисъла на буква Г, точка 4, извършва винификацията на гроздето, предназначено за производство на V.М.Q.P.R.D.,

разпространявани от производителя, посочен в първо тире, и представени с етикети, които съдържат указания за лозарското стопанство, винения сорт и годината.

Съгласно приложимия режим могат да се наложат допълнителни условия за използване на означението „Winzersekt“ и използването на равностойни означения на други езици от Общността. При същия режим държавата-членка може да бъде упълномощена да определи специален и, в частност, по-ограничителен режим.

Означенията, посочени в предходните алинеи, могат да се използват единствено на езика по произход;

б)

означението „crémant“ се запазва за V.М.Q.P.R.D.:

на които държавата-членка, където е извършено производството, е дала означението, свързано с наименованието на определения район,

получени от мъст, добита чрез пресоване на цяло грозде при белите вина, в границата на 100 л за 150 кг добив,

с максимално съдържание на серен двуокис от 150 mg/l,

със съдържание на захар под 50 g/l,

и

получени при спазването допълнителни правила за производството и обозначението им от държавата-членка, в която са произведени.

Чрез дерогация от първо тире за качествени пенливи вина, произведени в определен район, за които държавата-членка не дава означението „crémant“ съгласно тази разпоредба, производителите на тези V.М.Q.P.R.D. могат да използват това означение, при условие че го използват традиционно през предходните десет години преди 1 юли 1996 г.

Съответната държава-членка съобщава на Комисията случаите, в които се прибягва до тази дерогация.

7.   Реколтната година може да бъде използвана само при обозначаването на:

V.М.Q.P.R.D.,

качествено пенливо вино,

или

пенливо вино с произход от трета страна, чиито производствени условия са признати за съответстващи на тези, посочени в приложение V, буква И или в приложение VI, буква Л.

Отнасяне към реколтната година се позволява единствено ако продуктът е получен поне от 85 % от гроздето, добито през съответната година, с изключение на продуктите в тиражния или експедиционния ликьор.

Въпреки това държавите-членки могат да предпишат за V.М.Q.P.R.D., произведени на тяхна територия, указанието за реколтната година да се допуска единствено ако продуктът е получен изцяло от грозде, добито през съответната реколтна година, с изключение на продуктите, които се съдържат в тиражния или експедиционния ликьор.

8.   Отнасяне към по-високо качество се допуска само в случай на:

V.М.Q.P.R.D.,

качествено пенливо вино,

или

пенливо вино с произход от трета страна, чиито производствени условия са признати за съответстващи на тези, посочени в приложение V, буква И или в приложение VI, буква Л.

9.   Името на държава-членка или на трета страна, или на прилагателно, производно от него, може да се използва в комбинация с търговското описание, посочено в буква Г, точка 2, освен ако продуктът е произведен на територията на тази държава-членка или трета страна и е произведен изключително от грозде, добито и преработено във вино на същата територия.

10.   Описанието на продукта, посочено в буква А, точка 1, може да се допълни с означение или знак за медал или награда след участие в конкурс, или на всяко друго означение, единствено при условие че те са присъдени от официален орган или са признати официално за определено количество от този продукт.

11.   Означенията „Premium“ или „Reserve“ могат да се ползват единствено за допълнение на:

указание „качествено пенливо вино“,

или

указание на едно от означенията, посочени в буква Г, точка 2, буква в).

Указанието „Réserve“ може, по целесъобразност, да се допълни с качественото прилагателно при условията, определени от държавата-членка производител.

12.   Когато е необходимо, разпоредбите по прилагането могат да определят:

а)

условия за използването на:

израза, посочен в точка 8,

означения за начина на производство, различни от тези, посочени в точки 3—6,

изрази за специфичните характеристики на лозовите сортове, от които е произведен въпросния продукт;

б)

списък с означенията, посочени в буква а).

Е.   Езици, които могат да се използват за етикетирането

Указанията, посочени в:

буква Б, са дадени на един или повече официални езици на Общността, така че крайният потребител да може да разбере лесно всяко от тези указания,

буква В, са дадени на един или повече официални езици на Общността.

За продуктите, разпространявани на териториите им, държавите-членки могат да позволят тези указания да се изготвят, освен това, на друг език, различен от официален език на Общността, когато употребата на този език е традиционна и се ползва в съответната държава-членка или в част от територията ѝ.

Въпреки това:

а)

за качествени пенливи вина, произведени в определен район, и качествени пенливи вина се използва само официалният език на Общността на чиято територия е извършено производството:

за наименованието на определения район, посочено в буква Б, точка 4, втора алинея

за наименованието на друга географска единица, посочена в буква Д, точка 1

за гореспоменатите продукти, произведени в Гърция, тази информация може да бъде повторена на един или няколко други официални езика на Общността;

б)

за продуктите с произход от трети страни:

използването на официалния език на третата страна, в която е извършено производството, се приема, при условие че указанията, посочени в буква Б, параграф 1 са изготвени и на официален език на Общността,

преводът на един от официалните езици на Общността на някои указания, посочени в буква В, се регулира от правилата за приложение;

в)

за продуктите с произход от Общността и предназначени за износ, указанията, посочени в буква В, точка 1, дадени на един от официалните езици на Общността, могат да се повторят на друг език.

Ж.   Представяне

1.   Продуктите, посочени в буква А, точка 1, могат да се запазят за продажба или да се разпространяват в стъклени бутилки, които са:

а)

затворени с:

коркова тапа с форма на гъба или направена от друг подходящ материал, разрешен за контакт с хранителни продукти, тапата е прикрепена към бутилката с приспособление за закачване и в краен случай с плочка и е покрита с обвивка, която обхваща пълно или частично гърлото на бутилката,

друго подходящо приспособление за затваряне, когато става дума за бутилки с номинално съдържание от 0,20 l или по-малко, и

б)

етикетирани, съгласно настоящия регламент.

Приспособлението за затваряне, посочено в първа алинея, буква а), първо и второ тире, не може да бъде обвито в капсула или фолио, произведени на базата на олово.

При все това за продуктите, посочени в буква А, точка 1, които са произведени при повторна ферментация в бутилка, посочена в буква Д, точки 3 и 4, изключения за пенливите вина в процес на производство, временно затворени с тапа и без етикет, могат да са:

а)

определени от държавата-членка производител, при условие че тези вина:

са предназначени за превръщане в V.М.Q.P.R.D.,

се разпространяват единствено между производителите вътре в съответния определен район,

имат придружителен документ,

и

подлежат на специфични проверки;

б)

прилагани до 31 декември 2001 г., за производителите на качествени пенливи вина, които са изрично упълномощени от съответната държава-членка и които спазват определените от нея условия, по-специално по въпросите относно контрола.

Преди 30 юни 2000 г. съответните държави-членки представят на Комисията доклад за прилагането на тези изключения. Комисията, по целесъобразност, представя предложението, необходимо за продължаването на тези изключения.

2.   Съгласно правилата, които трябва да се определят, с оглед продажбата, разпространяването или износа, в бутилка от типа „пенливи вина“ или от сходен тип, снабдени с приспособление за затваряне, посочено в точка 1, буква а), единствено могат да се съхраняват:

продуктите, посочени в буква А, точка 1,

напитките, за които съхраняването в бутилки е традиционно и които:

са в съответствие с определенията за искрящо вино или искрящо газирано вино, посочени в приложение I, точки 17 и 18,

или

са получени чрез алкохолна ферментация на плодове или други селскостопански суровини, по-специално продуктите, посочени в приложение VII, буква В, точка 2 и продуктите, обхванати от Регламент (ЕИО) № 1601/91 за установяване на общите правила относно обозначаването и търговското представяне на ароматизирани вина, ароматизирани напитки на винена основа и ароматизирани коктейли от лозаро-винарски продукти (1),

или

с придобито алкохолно съдържание, не повече от 1,2 об. %,

продуктите, които, въпреки прилагането на този вид съхранение, не създават объркване или не заблуждават консуматора относно истинската същност на продукта.

3.   Доколкото правилата за етикетирането не са обхванати от настоящото приложение, те могат да се регулират с правилата за прилагане, по-специално що се отнася до:

а)

местоположението на етикетите върху съдовете;

б)

минимален размер на етикетите;

в)

разположението на буквите върху етикетите;

г)

големината на буквите върху етикетите;

д)

използването на знаци, илюстрации или марки.

4.   Без да се нарушава параграф 5, когато опаковката на продукт, посочен в буква А, точка 1, носи едно или повече указания за опакования продукт, то те трябва да са в съответствие с настоящия регламент.

5.   Когато съдовете, които съдържат продукт, посочен в буква А, с оглед продажбата на крайния потребител, са представени в опаковка, тя трябва да бъде етикетирана в съответствие с настоящия регламент.

Приети са правила, които позволяват да се избегне прекалена строгост по отношение на специфичните опаковки, съдържащи малки количества от продукти, посочени в буква А, точка 1, сами или в съчетание с други продукти.

З.   Марки

1.   Когато обозначението, търговското представяне и рекламата се отнасят за продукти, посочени в буква А, точка 1, са допълнени с марки, то те не могат да съдържат думи, части от думи, знаци или илюстрации, които да:

а)

внасят объркване или заблуда у лицата, до които са адресирани по смисъла на член 48;

или

б)

се смесват изцяло или отчасти с обозначението на трапезно вино, качествено вино, произведено в определен район, включително и с V.М.Q.P.R.D., или с вино от внос, чието обозначение се регулира от разпоредбите на Общността, или с обозначаването на друг продукт, посочен в буква А, точка 1, или да са идентични с обозначението на такъв продукт без продуктите, използвани за образуването на ферментационната смес в пенливото вино, да имат право на подобно обозначаване и търговско представяне.

2.   Независимо от точка 1, буква б) титулярът на известна и регистрирана марка, за продукт, посочен в буква А, точка 1, която съдържа думи, идентични с наименованието на определения район или с наименованието на географска единица, по-малка от определения район, дори да няма право на това наименование съгласно точка 1, може да продължи да ползва тази марка, когато тя отговаря на самоличността на титуляра или първоначалния носител на наименованието, при условие че регистрирането на марката е направено най-малко 25 години преди официалното признаване на даденото географско наименование от съответната държава-членка производител съгласно член 54, параграф 4 за V.Q.P.R.D. и тази марка да се използва ефективно и без прекъсване.

Марките, които отговарят на условията на първа алинея, не може да се противопоставят на използването на наименованията на географски единици като наименования на качествени вина, произведени в определени райони.

И.   Общи разпоредби

1.   Без да се засяга буква Е, точка 1, всяка държава-членка приема описанието и представянето на продуктите, посочени в буква А, точка 1, с произход от други държави-членки и разпространявани на нейната територия, ако те са в съответствие с разпоредбите на Общността и са приети съгласно настоящия регламент в държавата-членка, в която е произведен продуктът.

2.   Описанието, представянето и рекламата на продукти, различни от тези, посочени в буква А, точка 1, не могат да посочват, включват или подсказват, че съответният продукт е пенливо вино.

3.   Търговските описания, определени в буква Г, точка 2, се запазват за продуктите, посочени в буква А, точка 1.

Въпреки това държавите-членки могат да допуснат понятието „пенливо вино“ да се използва под формата на сложно наименование за описание на напитка от тарифна позиция с код по КН 2206 00 91, получена чрез алкохолна ферментация на плодове или друга селскостопанска суровина, когато използването на тези сложни наименования е традиционно, в съответствие със съществуващото законодателство от 29 ноември 1985 г.

4.   Сложните наименования, посочени във втора алинея от точка 3, са указани на етикета с шрифт от същия тип, същия цвят и големина, който им позволява да се открояват от останалите указания.

5.   Качествени пенливи вина, произведени в определени райони, могат да се разпространяват единствено ако наименованието на определения район, на което имат право, е написано върху тапата, и при условие че бутилките имат етикет още при излизането им от мястото на производство.

Все пак по отношение на етикетирането могат да се допускат изключения, при условие че е осигурен подходящ контрол.

6.   Приемат се разпоредби за прилагането на точка 5, както и изключения по отношение маркировката на тапата, посочена в първата алинея от точка 5, като в случай на проверка от страна на компетентните власти, пенливото вино не се признава за качествено пенливо вино, произведено в определен район.


(1)  ОВ L 149, 14.6.1991 г., стр. 1.


Top