16.9.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 252/118

---

ДИРЕКТИВА (EС) 2016/1629 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 14 септември 2016 година

за установяване на техническите изисквания за плавателните съдове по вътрешните водни пътища, за изменение на Директива 2009/100/ЕО и за отмяна на Директива 2006/87/ЕО

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 91, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

като имат предвид, че:

(1)	С Директива 2006/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) се установяват хармонизирани условия за издаване на технически удостоверения за плавателни съдове по вътрешните водни пътища за всички вътрешни водни пътища на Съюза.

(2)	Техническите изисквания за съдове, плаващи по река Рейн, се установяват от Централната комисия за корабоплаване по Рейн (ЦККР).

(3)

Техническите изисквания, посочени в приложенията към Директива 2006/87/ЕО, включват повечето разпоредби, установени в регламентите за инспекции на плавателни съдове по река Рейн, във варианта, одобрен през 2004 г. от ЦККР. Условията и техническите изисквания за издаване на свидетелства за вътрешно корабоплаване съгласно член 22 от Ревизираната конвенция за корабоплаването по река Рейн се актуализират редовно и е признато, че отразяват текущото развитие на технологиите.

(4)

Поради различните правни рамки и срокове за процедурите за вземане на решения е трудно да се поддържа равностойността на свидетелствата за вътрешно корабоплаване на Съюза, издадени в съответствие с Директива 2006/87/ЕО, и свидетелствата, издадени в съответствие с член 22 от Ревизираната конвенция за корабоплаването по река Рейн. Това води до липса на правна сигурност, което има потенциално отрицателно въздействие върху безопасността на корабоплаването.

(5)	За да се постигне хармонизация на равнището на Съюза и за да се предотврати нарушаване на конкуренцията и различие в равнищата на безопасност, за всички вътрешни водни пътища на Съюза следва да се прилагат едни и същи технически изисквания, които да се актуализират редовно.

(6)

Тъй като ЦККР е натрупала значителен опит в разработването и актуализирането на технически изисквания за плавателни съдове за вътрешно корабоплаване, този опит следва да бъде използван пълноценно в полза на вътрешните водни пътища в Съюза. Европейски комитет за изготвяне на стандарти за вътрешното корабоплаване (CESNI), действащ под егидата на ЦККР и открит за експерти от всички държави — членки отговаря за изготвянето на техническите стандарти в областта на вътрешното корабоплаване, на които Съюзът следва да се позовава.

(7)	Свидетелствата за вътрешно корабоплаване на Съюза, потвърждаващи пълното съответствие на плавателните средства с техническите изисквания, следва да бъдат валидни за всички вътрешни водни пътища на Съюза.

(8)	Следва да има по-голяма хармонизация на условията за издаване от държавите членки на допълнителни свидетелства за вътрешно корабоплаване на Съюза за дейности по водни пътища от зони 1 и 2 (естуари) и за дейности по водни пътища от зона 4.

(9)

В интерес на безопасността, стандартите следва да се хармонизират в голяма степен и по такъв начин, че да няма влошаване на стандартите за безопасност по вътрешните водни пътища на Съюза. Въпреки това държавите членки следва да имат възможност след консултации с Комисията да установят специални разпоредби относно допълнителни или занижени технически изисквания за някои зони, при условие че тези мерки са ограничени до конкретни области, установени в приложения III и IV.

(10)

Държавите членки следва да поддържат необходимото равнище на безопасност, като същевременно следва да имат възможност за дерогация от настоящата директива в някои случаи, отнасящи се до плавателни водни пътища, които не са свързани с вътрешните водни пътища на други държави членки, или до някои плавателни средства, експлоатирани изключително по национален воден път. Когато тези дерогации обхващат всички плавателни съдове, които плават в държава членка, за тази държава членка би представлявало непропорционално и ненужно задължение да транспонира всички задължения, посочени в настоящата директива. Държавите членки не могат да издават свидетелства за вътрешно корабоплаване на Съюза, ако не са транспонирали съответните задължения съгласно настоящата директива.

(11)

Следва да са възможни дерогации от настоящата директива и признаване на равностойността на конкретни плавателни средства с цел да се даде възможност за прилагане на алтернативни подходи, да се насърчава новаторството или да се избегнат неразумно високи разходи, при условие че се осигурява равностойно или подходящо равнище на безопасност. За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящата директива, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия относно такива дерогации и признаване на равностойност. Комисията следва да има възможността да се позовава на препоръките на CESNI за такива дерогации и признаване на равностойност. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (5).

(12)	От съображения за административна, техническа и икономическа ефективност държавите членки следва да имат възможност да определят компетентни органи, които да отговарят за осигуряването на съответствие с настоящата директива и правилното ѝ прилагане съгласно националните им практики.

(13)

Свидетелство за вътрешно корабоплаване на Съюза следва да се издава на плавателно средство, което преминава техническа проверка, извършена преди това плавателно средство да бъде пуснато в експлоатация. Тази техническа проверка следва да се използва за установяване на съответствието на плавателното средство с техническите изисквания, посочени в настоящата директива. Компетентните органи на държавите членки следва да имат право да контролират по всяко време това съответствие, както и наличието на борда на валидно свидетелство за вътрешно корабоплаване.

(14)	Уместно е в рамките на определени срокове и съобразно категорията на съответното плавателно средство за всеки конкретен случай да се определя срок на валидност на свидетелствата за вътрешно корабоплаване на Съюза.

(15)	За да се поддържа висока степен на безопасност на вътрешното корабоплаване, е необходимо да се установят подробни разпоредби за замяна, подновяване, удължаване на срока на валидност и издаване на нови свидетелства за вътрешно корабоплаване на Съюза.

(16)

С цел да се гарантира, че настоящата директива се прилага по ефикасен начин, в европейската база данни за корабните корпуси (EHDB) следва да се въвежда информация, свързана с плавателните средства по вътрешните водни пътища, която да се ползва от компетентните органи. По-специално, EHDB следва да дава възможност за проверка на историята на висящите заявления за свидетелства и да съдържа информация за всички валидни свидетелства, издадени за дадено плавателно средство. Комисията следва да поддържа EHDB и да я приспособи така, че тя да служи пълноценно за прилагането на настоящата директива.

(17)	Мерките, определени в Директива 2009/100/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6), трябва да останат в сила за съдове, които не са обхванати от настоящата директива.

(18)	За да се подобри яснотата на законодателството на Съюза, обхватът на Директива 2009/100/EО следва да бъде адаптиран, за да се отчете допълващият характер на настоящата директива и новите моменти при международните споразумения. Следователно Директива 2009/100/EО следва да бъде изменена.

(19)	За плавателни средства в експлоатация, които не разполагат със свидетелство за вътрешно корабоплаване на Съюза към момента на първата им проверка съгласно ревизираните технически изисквания, въведени с настоящата директива, следва да се прилага преходен режим.

(20)	С цел по-добро регулиране и опростяване следва да е възможно в настоящата директива да се направи позоваване на международните стандарти, без да бъдат дублирани в правната рамка на Съюза.

(21)

CESNI е създаден, за да улесни хармонизирането на техническите стандарти, прилагани в сектора на вътрешния воден транспорт в цяла Европа. С цел гарантиране на високо равнище на безопасност и ефикасност на вътрешното корабоплаване, както и за поддържане на равностойността на свидетелствата за вътрешно корабоплаване, и за да се вземат предвид научно-техническия прогрес и други тенденции в сектора, позоваването на приложимия Европейски стандарт относно техническите изисквания за плавателните съдове за вътрешно корабоплаване (стандарт ES-TRIN) в настоящата директива следва да бъде редовно актуализирано. Следователно на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) във връзка с актуализирането на позоваването на най-новата версия на стандарта ES-TRIN и определянето на срока на неговото прилагане.

(22)

Когато е надлежно обосновано чрез подходящ анализ и при липса на съответстващи и актуални международни стандарти за гарантиране на безопасността на корабоплаването или когато промени в процеса на вземане на решения от CESNI биха компрометирали интересите на Съюза, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с изменението, с цел да се защитят интересите на Съюза, на приложение II към настоящата директива, като се осигурят подходящи технически изисквания.

(23)

С цел изменение или допълване на някои несъществени елементи от настоящата директива, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с изменението на класификацията на воден път; допълнителното уточняване на данните, които се въвеждат в EHDB, видовете достъп до тази база данни, както и указанията относно нейното използване и функциониране; актуализирането на минималните технически изисквания за плавателни съдове по вътрешни водни пътища и изменението на приложения III и IV, за да се вземе предвид научно-техническия прогрес, на приложение V, за да се актуализират и рационализират процедурните му разпоредби, и на приложение VI с цел изменение на критериите за признаване на класификационните организации, за да се гарантира безопасността на корабоплаването, както и изменението на позоваванията в настоящата директива на приложения II и V, станало необходимо поради приемането на делегирани актове.

(24)

От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (7). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти имат систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(25)

С цел да се допуснат алтернативни подходи, да се насърчи новаторството и да се избегнат неразумно високи разходи, да се осигури ефективен процес за издаване на свидетелства или да се отчетат регионални обстоятелства, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за разрешаване на някои дерогации по отношение на техническите изисквания за конкретни плавателни средства, за признаване на класификационни организации и за одобряване на допълнителни или занижени технически изисквания за плавателни съдове, експлоатирани в някои зони, които не са свързани с плавателните вътрешни водни пътища на друга държава членка. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 182/2011.

(26)

С цел да се осигури подходяща рамка за координация и сътрудничество с международни организации, компетентни по въпросите на вътрешното корабоплаване, по-специално ЦККР, както и за разработване на единни технически стандарти за вътрешно корабоплаване, на които Съюзът и международните организации да могат да се позовават, настоящата директива следва да подлежи на преразглеждане, особено по отношение на ефективността на мерките, които се въвеждат с нея, както и на механизмите за сътрудничество с международни организации, компетентни по въпросите на вътрешното корабоплаване, с оглед на постигането на единен, унифициран набор от технически стандарти.

(27)

В Дания, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Кипър, Латвия, Малта, Португалия, Словения и Финландия няма вътрешни водни пътища или вътрешното корабоплаване не се използва в значителна степен. Следователно транспонирането и прилагането на настоящата директива от тези държави членки би било непропорционално и ненужно задължение.

(28)

Доколкото целите на настоящата директива, а именно да се установят техническите изисквания, необходими за осигуряване на безопасността на плавателните средства по вътрешните водни пътища на Съюза, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради нейния обхват и последици могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(29)	Поради това Директива 2006/87/ЕО следва да бъде отменена,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА 1

ОБХВАТ, ОПРЕДЕЛЕНИЯ И ЗОНИ НА ВОДНИТЕ ПЪТИЩА

Член 1

Предмет

С настоящата директива се установяват:

а)	техническите изисквания, необходими за осигуряване на безопасността на плавателните средства по вътрешните водни пътища, посочени в член 4; и

б)	класификацията на тези вътрешни водни пътища.

Член 2

Приложно поле

1.   Настоящата директива се прилага за следните плавателни средства:

а)	плавателни съдове с дължина (L) 20 метра или повече;

б)	плавателни съдове, при които произведението от дължината (L), ширината (B) и газенето (Т) е обем 100 m3 или повече;

в)	влекачи и тласкачи, предназначени да влачат или тласкат плавателни средства, посочени в букви а) и б) или плаващо оборудване, или предназначени да придвижват такива плавателни средства или плаващо оборудване до себе си;

г)	пътнически плавателни съдове;

д)	плаващо оборудване.

2.   Настоящата директива не се прилага за:

а)

фериботи;

б)	военноморски плавателни съдове;

в)

морски плавателни съдове, включително морски влекачи и тласкачи: i) експлоатирани или базирани в приливни води; или ii) експлоатирани временно по вътрешни водни пътища, при условие че те разполагат най-малкото със: — свидетелство, удостоверяващо съответствие с Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS) от 1974 г., или равностойно свидетелство; свидетелство, удостоверяващо съответствие с Международната конвенция за товарните водолинии от 1966 г., или равностоен документ и международно свидетелство за предотвратяване на замърсяването с нефт (IOPP), удостоверяващо съответствие с Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от плавателни съдове (MARPOL) от 1973 г.; — за морски плавателни съдове, които не са обхванати от SOLAS, от Международната конвенция за товарните водолинии от 1966 г. или от MARPOL — съответните свидетелства и обозначенията на надводния борд, изисквани по правото на държавата, под чието знаме плават; — за пътнически плавателни съдове, които не са обхванати от никоя от конвенциите, изброени в първото тире — свидетелство за правилата и стандартите за безопасност на пътническите плавателни съдове, издадено в съответствие с Директива 2009/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8); или — за плавателни средства за отдих, които не са обхванати от никоя от конвенциите, изброени в първото тире — свидетелство от държавата, под чието знаме плават, удостоверяващо необходимото равнище на безопасност.

Член 3

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

a)	„плавателно средство“ означава плавателен съд или елемент от плаващо оборудване;

б)	„плавателен съд“ означава плавателен съд, плаващ по вътрешните водни пътища или морски кораб;

в)	„плавателен съд по вътрешните водни пътища“ означава плавателен съд, предназначен да плава само или предимно по вътрешните водни пътища;

г)	„влекач“ означава плавателен съд, построен специално, за да извършва дейности, свързани с теглене;

д)	„тласкач“ означава плавателен съд, построен специално за придвижване чрез тласкане на състави от плавателни съдове;

е)	„пътнически плавателен съд“ означава плавателен съд за дневно пътуване или плавателен съд с кабина, построен и оборудван да превозва повече от 12 пътници;

ж)	„плаващо оборудване“ означава плаващо съоръжение, носещо механични инсталации, като например кранове, драги, сонетки или елеватори;

з)	„плаващо устройство“ означава всяко обичайно стационарно плаващо съоръжение, като например къпалня, док, кей или навес за лодки;

и)	„плаващ обект“ означава плот или друга конструкция, обект или съединение, способни да плават и неявяващи се плавателен съд или плаващо оборудване или устройство;

й)	„плавателно средство за отдих“ означава плавателен съд, който не е пътнически и е предназначен за спорт или развлечение;

к)	„високоскоростен плавателен съд“ означава моторно плаващо средство, способно да развива във вода скорост над 40 km/h;

л)	„водоизместване“ означава обемът на изместената от плавателния съд вода в кубически метри;

м)	„дължина (L)“ означава максималната дължина на корпуса в метри, като се изключат рулят и бушпритът;

н)	„ширина (В)“ означава максималната ширина на корпуса в метри, измерена по външния край на обшивката на корпуса (като се изключат гребни колела, буферни пояси и др. подобни);

о)	„газене (Т)“ означава вертикалното разстояние в метри между най-ниската точка на корпуса, като не се взимат предвид килът или други недвижими приспособления, и линията на максималното газене;

п)

„свързани вътрешни водни пътища“ означава вътрешни водни пътища на държава членка, свързани с вътрешни водни пътища на друга държава членка посредством вътрешни водни пътища, по които съгласно националното или международното право могат да преминават плавателни средства, попадащи в обхвата на настоящата директива.

Член 4

Класификация на вътрешните водни пътища

1.   По смисъла на настоящата директива вътрешните водни пътища на Съюза се класифицират, както следва:

а)

зони 1, 2, 3 и 4: i) зони 1 и 2: водните пътища, посочени в глава 1 от приложение I; ii) зона 3: водните пътища, посочени в глава 2 от приложение I; iii) зона 4: всички останали вътрешни водни пътища, по които съгласно националното право могат да преминават плавателни средства, попадащи в обхвата на настоящата директива;

б)	зона R: онези от посочените в буква а) водни пътища, за които трябва да се издават свидетелства в съответствие с член 22 от Ревизираната конвенция за корабоплаването по река Рейн, така както този член е формулиран на 6 октомври 2016 г.

2.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията в съответствие с член 32 във връзка с измененията на приложение I, с цел да се измени класификацията на воден път, включително добавянето или заличаването на водни пътища. Такива изменения на приложение I могат да бъдат направени само по искане на заинтересованата държава членка по отношение на водните пътища на нейната територия.

ГЛАВА 2

СВИДЕТЕЛСТВА ЗА КОРАБОПЛАВАНЕ

Член 5

Спазване на техническите изисквания и изискванията за безопасност

1.   Държавите членки гарантират, че споменатите в член 2, параграф 1 плавателни средства, експлоатирани по вътрешните водни пътища на Съюза, посочени в член 4, се строят и поддържат в съответствие с изискванията, установени в настоящата директива.

2.   Съответствието на плавателно средство с параграф 1 се удостоверява със свидетелство, издадено съгласно настоящата директива.

Член 6

Свидетелства за вътрешно корабоплаване на Съюза

1.   Свидетелствата за вътрешно корабоплаване на Съюза се издават от компетентните органи на държавите членки в съответствие с настоящата директива. При издаването на свидетелство за вътрешно корабоплаване на Съюза държавите членки проверяват дали на въпросното плавателно средство вече не е издадено валидно свидетелство съгласно член 7.

2.   Свидетелствата за вътрешно корабоплаване на Съюза се издават в съответствие с образеца, предвиден в приложение II.

3.   Всяка държава членка изготвя списък, в който посочва кои от нейните органи са компетентни да издават свидетелствата за вътрешно корабоплаване на Съюза, и уведомява Комисията за това, както и за всички промени в списъка. Комисията поддържа актуален списък на компетентните органи на подходящ уебсайт.

4.   Свидетелството за вътрешно корабоплаване на Съюза се издава на плавателни средства след техническа проверка, извършена преди плавателното средство да бъде въведено в експлоатация и предназначена да провери дали то отговаря на техническите изисквания, посочени в приложения II и V.

5.   Съответствието на плавателно средство с допълнителните изисквания, посочени в член 23, параграфи 1 и 2, се проверява при необходимост по време на техническите проверки, предвидени в параграф 4 от настоящия член и в член 29, или по време на техническа проверка, извършена по искане на собственика на плавателното средство или на негов представител.

6.   Процедурите за подаване на заявление за проверка и за определянето на мястото и датата на тази проверка са в правомощията на компетентните органи, издаващи свидетелства за вътрешно корабоплаване на Съюза. Компетентният орган определя документите, които да се представят. Процедурата се прилага по такъв начин, че да осигури осъществяването на проверката в разумен срок след подаването на заявлението.

7.   При поискване от собственика на плавателно средство или от негов представител, компетентните органи на държавите членки издават свидетелство за вътрешно корабоплаване на Съюза на плавателно средство, което не е обект на настоящата директива, ако посоченото плавателно средство отговаря на изискванията, установени в настоящата директива.

Член 7

Задължение за притежаване на свидетелство

Плавателните средства, експлоатирани по вътрешните водни пътища на Съюза, посочени в член 4, притежават следните оригинални документи:

а)

когато се експлоатират по воден път от зона R: — свидетелство, издадено съгласно член 22 от Ревизираната конвенция за корабоплаването по река Рейн; или — свидетелство за вътрешно корабоплаване на Съюза, удостоверяващо пълното съответствие на плавателното средство, когато това е приложимо, съгласно преходните разпоредби на приложение II към настоящата директива за плавателни средства по Рейн (зона R), с техническите изисквания, посочени в приложения II и V към настоящата директива, чиято равностойност с техническите изисквания, определени в изпълнение на Ревизираната конвенция за корабоплаването по река Рейн, е установена в съответствие с приложимите правила и процедури;

б)

когато се експлоатират по други водни пътища — свидетелство за вътрешно корабоплаване на Съюза или свидетелство, издадено в съответствие с член 22 от Ревизираната конвенция за корабоплаването по река Рейн, включително където е приложимо — всякакви допълнителни свидетелства за вътрешно корабоплаване на Съюза в съответствие с член 8 от настоящата директива.

Член 8

Допълнителни свидетелства за вътрешно корабоплаване на Съюза

1.   На плавателно средство, притежаващо свидетелство за вътрешно корабоплаване на Съюза или свидетелство, издадено в съответствие с член 22 от Ревизираната конвенция за корабоплаването по река Рейн, се издава допълнително свидетелство за вътрешно корабоплаване на Съюза в съответствие с член 23 от настоящата директива.

2.   Допълнителното свидетелство за вътрешно корабоплаване на Съюза се изготвя в съответствие с образеца, предвиден в приложение II и се издава от компетентните органи при условията, предвидени за съответните водни пътища.

Член 9

Временни свидетелства за вътрешно корабоплаване на Съюза

1.   Компетентните органи на държавите членки могат да издадат временно свидетелство за вътрешно корабоплаване на Съюза на:

а)	плавателно средство, което предвижда да се придвижи до определено място с разрешение на компетентния орган, за да получи свидетелство за вътрешно корабоплаване на Съюза;

б)	плавателно средство, чието свидетелство за вътрешно корабоплаване на Съюза е изгубено, повредено или временно отнето, както е посочено в членове 13 и 15 или в приложения II и V;

в)	плавателно средство, чието свидетелство за вътрешно корабоплаване на Съюза е в процес на изготвяне след успешно преминала проверка;

г)	плавателно средство, което не отговаря на всички изисквания за получаване на свидетелство за вътрешно корабоплаване на Съюза в съответствие с приложения II и V;

д)	плавателно средство, повредено до такава степен, че то вече не отговаря на изискванията за свидетелство за вътрешно корабоплаване на Съюза;

е)

плаващи устройства или плаващи обекти, в случаите, в които органите, отговарящи за специалните транспортни дейности, са издали разрешение за изпълнение на специална транспортна дейност, при условие че въпросните съоръжения и оборудване са получили такова временно свидетелство за вътрешно корабоплаване съгласно предвиденото в приложимите наредби на навигационните служби на държавите членки;

ж)	плавателно средство, което се ползва от дерогацията от приложения II и V — в съответствие с членове 25 и 26 от настоящата директива, до приемането на съответните актове за изпълнение.

2.   Временното свидетелство за вътрешно корабоплаване на Съюза се издава само когато съдоходността на плавателното средство, плаващото устройство или плаващия обект изглежда съответно осигурена. То се съставя, като се използва моделът, представен в приложение II.

3.   Временното свидетелство за вътрешно корабоплаване на Съюза включва условията, които компетентният орган счита за необходими, и е валидно:

а)	в случаите, посочени в параграф 1, букви а), г), д) и е) — за конкретен единичен курс, който се провежда в подходящ срок, не по-дълъг от един месец;

б)	в случаите, посочени в параграф 1, букви б) и в) — за подходящо времетраене;

в)	в случаите, посочени в параграф 1, буква ж) — за срок от шест месеца; временното свидетелство за вътрешно корабоплаване на Съюза може да бъде продължавано за по шест месеца, до приемането на съответния акт за изпълнение.

Член 10

Валидност на свидетелствата за вътрешно корабоплаване на Съюза

1.   Срокът на валидност на свидетелствата за вътрешно корабоплаване на Съюза, издавани за новопостроени плавателни съдове, се определя от компетентния орган и не е по-дълъг от:

а)	пет години за пътническите и високоскоростните плавателни съдове;

б)	десет години за всички останали плавателни средства.

Срокът на валидност се посочва в свидетелството за вътрешно корабоплаване на Съюза.

2.   При плавателни съдове, които са въведени в експлоатация преди техническата проверка, компетентният орган определя срока на валидност на свидетелството за вътрешно корабоплаване на Съюза индивидуално за всеки конкретен случай, като се имат предвид резултатите от проверката. При все това валидността не надхвърля сроковете, посочени в параграф 1.

Член 11

Удължаване по изключение на срока на валидност на свидетелствата за вътрешно корабоплаване на Съюза

Валидността на свидетелството за вътрешно корабоплаване може по изключение да бъде удължена без техническа проверка за не повече от шест месеца, в съответствие с приложения II и V, от компетентния орган, който го е издал или подновил. Удължаването се посочва в това свидетелството.

Член 12

Подновяване на свидетелствата за вътрешно корабоплаване на Съюза

1.   Свидетелството за вътрешно корабоплаване на Съюза се подновява при изтичането на неговата валидност в съответствие с условията, предвидени в член 6, след техническа проверка, имаща за цел да провери дали плавателното средство отговаря на техническите изисквания, посочени в приложения II и V. Свидетелствата за вътрешно корабоплаване на Съюза могат да бъдат подновявани от всеки компетентен орган, за който Комисията е нотифицирана в съответствие с член 6, параграф 3.

2.   Когато се подновяват свидетелствата за вътрешно корабоплаване на Съюза, към плавателните средства се прилагат преходните разпоредби, предвидени в приложение II, при уточнените в това приложение условия.

Член 13

Замяна на свидетелствата за вътрешно корабоплаване на Съюза

Всяка държава членка установява условията, при които валидно свидетелство за вътрешно корабоплаване на Съюза, което е изгубено или повредено, може да бъде заменено с ново. Тези условия изискват плавателното средство, което иска замяната, в случай на загуба, да предостави декларация, че свидетелството е изгубено, или, в случай на повреда, да върне повреденото свидетелство. На заменящото свидетелство се отбелязва, че е дубликат.

Член 14

Основни изменения или основни ремонти на плавателните средства

В случай на основни изменения или основни ремонти, които засягат съответствието на плавателното средство с техническите изисквания, посочени в приложения II и V, относно якостта на конструкцията му, плавателните му качества, маневреността му или специалните му характеристики, плавателното средство съд бива подложено на техническа проверка в съответствие с член 6 преди евентуално следващо пътуване.

След тази проверка наличното свидетелство за вътрешно корабоплаване на Съюза се променя, така че да отразява измененията в техническите характеристики на плавателното средство или това свидетелство се отнема и се издава ново свидетелство. Ако това свидетелство се издава от държава членка, различна от тази, която е издала или подновила първоначалното свидетелство, компетентният орган, издал или подновил свидетелството, се уведомява съответно в срок от 30 дни от датата на издаването на новото свидетелство.

Член 15

Отказ за издаване или подновяване и отнемане на свидетелство за вътрешно корабоплаване на Съюза

1.   Във всяко решение за неиздаване или за подновяване на свидетелство за вътрешно корабоплаване на Съюза се посочват мотивите, на които то се основава. Собственикът на плавателното средство или негов представител се уведомява за това, както и за процедурата на обжалване и свързаните с нея срокове, приложими в съответната държава членка.

2.   Всяко валидно свидетелство за вътрешно корабоплаване на Съюза може да бъде отнето от компетентния орган, който го е издал или подновил, ако плавателното средство престане да отговаря на техническите изисквания, указани в това свидетелство.

Член 16

Признаване на свидетелства за корабоплаване на плавателни средства от трети държави

До сключването на споразумения за взаимно признаване на свидетелствата за корабоплаване между Съюза и трети държави, компетентните органи на държавите членки могат да признават свидетелства за корабоплаване на плавателни средства от трети държави за целите на корабоплаването в рамките на територията на съответната държава членка.

Член 17

Регистри на свидетелствата

Държавите членки гарантират, че компетентните им органи поддържат регистър за всички свидетелства, които са издали или подновили съгласно членове 6, 8, 9 и 12. Този регистър включва информацията, съдържаща се в модела на свидетелството, посочен в приложение II.

ГЛАВА 3

ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА ПЛАВАТЕЛНИТЕ СЪДОВЕ, ПРОВЕРКИ И ПРОМЕНЕНИ ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ

Член 18

Уникален европейски идентификационен номер на плавателния съд

1.   Държавите членки гарантират, че на всяко плавателно средство е определен уникален европейски идентификационен номер (ЕИН) в съответствие с приложения II и V.

2.   Всяко плавателно средство има само един ЕИН, който остава непроменен по време на целия му жизнен цикъл.

3.   Когато издава свидетелство за вътрешно корабоплаване на Съюза, компетентният орган вписва в него съответния ЕИН.

4.   Всяка държава членка изготвя списък, в който посочва кои от нейните компетентни органи са отговорни за определянето на ЕИН, и уведомява Комисията за това, както и за всички промени в списъка. Комисията поддържа актуален списък на компетентните органи на подходящ уебсайт.

Член 19

Европейска база данни за корабните корпуси

1.   Комисията поддържа EHDB с цел подкрепа на административните мерки за поддържане на безопасността на корабоплаването и улесняването му и гарантиране на прилагането на разпоредбите на настоящата директива.

Всяко обработване на лични данни от държавите членки се осъществява в съответствие с правото на Съюза относно защитата на личните данни и по-специално Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (9).

Всяко обработване на лични данни от Комисията следва да се осъществява в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (10).

2.   Държавите членки гарантират, че за всяко плавателно средство компетентните органи въвеждат без забавяне в EHDB

а)	данните за идентифициране и описване на плавателното средство в съответствие с настоящата директива;

б)	данните относно издадените, подновени, заменени или отнети свидетелства, както и относно компетентните органи, които са издали свидетелствата, в съответствие с настоящата директива;

в)	електронни копия от всички свидетелства, издавани от компетентните органи в съответствие с настоящата директива;

г)	данните относно всички отхвърлени или висящи заявления за свидетелства, в съответствие с настоящата директива; и

д)	всяка промяна в данните, посочени в букви а)—г).

3.   Данните, посочени в параграф 2, могат да бъдат обработвани от компетентните органи на държавите членки, които са договарящи страни по Ревизираната конвенция за корабоплаването по река Рейн, и трети държави, на които са възложени задачи във връзка с прилагането на настоящата директива и Директива 2005/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (11), за следните цели:

а)	прилагане на настоящата директива и на Директива 2005/44/ЕО;

б)	гарантиране на движението по водните пътища и управлението на инфраструктурата;

в)	поддържане или прилагане на изискванията за безопасността на корабоплаването;

г)	събиране на статистически данни.

4.   Компетентният орган на държава членка може да предава лични данни на трета държава или международна организация, при условие че прави това единствено въз основа на оценка на всеки отделен случай и че са изпълнени изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679, и по-специално тези, посочени в глава V от него. Държавите членки гарантират, че предаването е необходимо за целите, посочени в параграф 3 от настоящия член. Държавите членки гарантират, че третата държава или международната организация не предава данните на друга трета държава или международна организация, освен ако ѝ е дадено изрично писмено разрешение да го направи, и спазва условията, определени от компетентния орган на държавата членка.

5.   Комисията може да предава лични данни на орган на трета държава или на международна организация или да им предоставя достъп до EHDB единствено въз основа на оценка на всеки отделен случай, доколкото предаването или предоставянето на достъп са необходими за целите, посочени в параграф 3 от настоящия член и при условие че са изпълнени изискванията на член 9 от Регламент (ЕО) № 45/2001. Комисията гарантира, че предаването или предоставянето на достъп е необходимо за целите, посочени в параграф 3 от настоящия член. Комисията гарантира, че третата държава или международната организация не предава данните на друга трета държава или международна организация, освен ако ѝ е дадено изрично писмено разрешение, и спазва условията, определени от Комисията.

6.   Компетентният орган гарантира, че информацията, свързана с плавателно средство, се заличава от посочената в параграф 1 база данни, когато това средство се бракува.

7.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 32, с които допълнително се определят:

а)	данните, които държавите членки вписват в базата данни;

б)	видовете разрешен достъп, като се вземат предвид категориите получатели на данните и целите на обработката на данните, посочени в параграф 3 от настоящия член;

в)	указанията за използването и функционирането на базата данни, по-специално по отношение на мерките за сигурност на данните, кодирането и обработката на данните и свързването на базата данни с регистрите, посочени в член 17.

Член 20

Извършване на технически проверки

1.   Държавите членки гарантират, че компетентните органи, посочени в параграф 3, извършват посочените в настоящата директива първоначални, периодични, специални и доброволни проверки.

2.   Тези компетентни органи могат да се въздържат от подлагането на плавателното средство на пълна или частична техническа проверка, когато от валидната атестация, издадена от одобрена класификационна организация в съответствие с член 21, е видно, че плавателното средство удовлетворява изцяло или отчасти техническите изисквания, посочени в приложения II и V.

3.   Всяка държава членка изготвя списък, в който посочва кои от нейните компетентни органи отговарят за извършването на техническите проверки и уведомява за това Комисията, в т.ч. за всички промени в списъка. Комисията поддържа актуален списък на компетентните и проверяващите органи на подходящ уебсайт.

4.   Всяка държава членка спазва специфичните изисквания по отношение на проверяващите органи и искането за проверка, предвидени в приложения II и V.

Член 21

Признаване на класификационните организации

1.   Комисията приема актове за изпълнение за признаване на класификационна организация, която отговаря на критериите, изброени в приложение VI, или за оттегляне на признаването в съответствие с процедурата, предвидена в параграфи 2 и 3 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 33, параграф 2.

2.   Заявлението за признаване се представя на Комисията от държавата членка, в която се намира централата, или от дъщерното дружество на класификационната организация, които имат право да издават удостоверения, че дадено плавателно средство удовлетворява изискванията, посочени в приложения II и V в съответствие с настоящата директива. Това заявление се придружава от цялата информация и документация, необходими за проверка дали са изпълнени критериите за признаване.

3.   Всяка държава членка може да представи на Комисията искане за оттегляне на признаването, ако счете, че дадена класификационна организация вече не отговаря на критериите, посочени в приложение VI. Искането за оттегляне се придружава с документални доказателства.

4.   Класификационните организации, които към 6 октомври 2016 г. са признати в съответствие с Директива 2006/87ЕО, запазват статута си на признати организации.

5.   Комисията публикува за първи път до 7 октомври 2017 г. и поддържа на подходящ уебсайт актуален списък на класификационните организации, признати в съответствие с настоящия член. Държавите членки съобщават на Комисията за всякакви промени, свързани с наименованията или адресите на класификационните общества, за чието признаване са подали заявление.

Член 22

Контрол над спазването на изискванията

1.   Държавите членки гарантират, че компетентните им органи могат по всяко време да проверяват дали плавателното средство има валидно свидетелство в съответствие с член 7 и дали удовлетворява изискванията за издаване на това свидетелство.

При неспазване на изискванията компетентните органи предприемат подходящи мерки съгласно параграфи 2—5 от настоящия член. Компетентните органи също изискват от собственика на плавателното средство или от неговия представител да вземе всички необходими мерки за коригиране на това положение в определен от компетентните органи срок.

Компетентните органи, издали свидетелството на плавателното средство, се уведомяват за неспазването на изискванията в рамките на седем дни от проверката.

2.   Когато на борда на плавателното средство няма валидно свидетелство, курсът на плавателното средство може да бъде прекратен.

3.   Ако при проверката компетентните органи установят, че плавателното средство представлява явна опасност за лицата на борда, околната среда или безопасността на корабоплаването, те могат да прекратят курса му, докато бъдат предприети необходимите стъпки за коригиране на това положение.

Компетентните органи имат също правото да разпоредят съразмерни мерки, които да позволят на плавателното средство след прекратяване на транспортната му операция да продължи плаването си по безопасен начин до място, където да бъде проверено или ремонтирано.

4.   Държавата членка, която е прекратила курса на плавателното средство или е уведомила собственика на плавателното средство или негов представител за намерението си да го прекрати, ако установените дефекти не бъдат отстранени, в седемдневен срок уведомява компетентния орган на държавата членка, където свидетелството на това плавателно средство е издадено или последно подновено, относно решението, което е взела или възнамерява да вземе.

5.   Всяко решение да се спре преминаването на плавателно средство, взето в изпълнение на настоящата директива,съдържа подробно описание на съображенията, на базата на които е взето Това решение се съобщава на заинтересованата страна без отлагане, като в същото време последната се уведомява за процедурите за обжалване, до които може да прибегне съгласно законите на съответната държава членка, както и за техните срокове.

Член 23

Изменени технически изисквания за някои зони

1.   Когато е приложимо, при спазване на изискванията на Ревизираната конвенция за корабоплаването по река Рейн, всяка държава членка може да приеме технически изисквания в допълнение към посочените в приложения II и V по отношение на плавателните средства, експлоатирани по водни пътища от зони 1 и 2 в рамките на нейната територия. Тези допълнителни технически изисквания включват само елементите, изброени в приложение III.

2.   По отношение на пътническите плавателни съдове, експлоатирани по несвързани вътрешни водни пътища от зона 3, всяка държава членка може да поддържа технически изисквания в допълнение към тези, посочени в приложения II и V. Тези допълнителни технически изисквания могат да включват само елементите, изброени в приложение III.

3.   В случай че прилагането на преходните разпоредби, посочени в приложение II, би довело до занижаване на съществуващите национални стандарти за безопасност, държавите членки могат да не прилагат тези преходни разпоредби по отношение на пътническите плавателни съдове, експлоатирани по техните несвързани вътрешни водни пътища. В такъв случай съответната държава членка може да изиска, считано от 30 декември 2008 г., такива пътнически плавателни съдове, експлоатирани по нейните несвързани вътрешни водни пътища, да отговарят напълно на техническите изисквания, посочени в приложения II и V.

4.   Държавите членки могат да позволят частично прилагане на техническите изисквания или да наложат технически изисквания, по-малко строги от посочените в приложения II и V, по отношение на плавателните средства, експлоатирани изключително по водните пътища от зони 3 и 4 на тяхната територия. Занижените или частично прилагани технически изисквания обхващат единствено елементите, изброени в приложение IV.

5.   Когато държава членка прилага параграф 1, 2, 3 или 4, тя уведомява Комисията за това най-малко шест месеца преди предвидената дата на прилагане. Комисията информира останалите държави членки за това.

В случаите, посочени в параграфи 1 и 2, Комисията приема актове за изпълнение за одобряване на допълнителните технически изисквания. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 33, параграф 2.

6.   Спазването на изменените технически изисквания в съответствие с параграфи 1, 2, 3 и 4 се посочва в свидетелството за вътрешно корабоплаване на Съюза или в допълнителното свидетелство за вътрешно корабоплаване на Съюза.

Член 24

Дерогации за някои категории плавателни средства

1.   Като запазват необходимото равнище на безопасност, държавите членки могат да разрешават дерогации от прилагането, изцяло или отчасти, на настоящата директива по отношение на:

a)	плавателни средства, експлоатирани по несвързани вътрешни водни пътища;

б)	плавателни средства с дедуейт до 350 t или плавателни средства, непредназначени за превоз на товари и с водоизместване под 100 m3, които са построени преди 1 януари 1950 г. и се експлоатират изключително на тяхната територия.

2.   Без да се засягат разпоредбите на Ревизираната конвенция за корабоплаването по река Рейн, държавите членки могат да разрешават, по отношение на корабоплаването на тяхната територия, дерогации от настоящата директива за плавателни средства, които се експлоатират по ограничени маршрути от местно значение или в пристанищни райони. Въпросните дерогации и маршрутите или районите, за които те се прилагат, се указват в свидетелството на плавателното средство.

3.   Държавите членки уведомяват Комисията за дерогациите, разрешени в съответствие с параграфи 1 и 2. Комисията информира останалите държави членки за това.

Член 25

Използване на нови технологии и дерогации за определени плавателни средства

1.   С оглед на насърчаването на иновациите и използването на нови технологии във вътрешното корабоплаване на Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение, които позволяват дерогации или признаване на равностойността на техническите спецификации за определено плавателно средство по отношение на:

a)

издаването на свидетелство за вътрешно корабоплаване на Съюза, с което се признава използването или наличието на борда на плавателното средство на други материали, съоръжения или елементи от оборудването, или приемането на други договорености или аспекти на проекта, различни от включените в приложения II и V, при условие че е осигурено равностойно ниво на безопасност;

б)	издаването на свидетелство за вътрешно корабоплаване на Съюза за изпитвателни цели за ограничен период, включващо нови технически спецификации, които се отклоняват от изискванията на приложения II и V, при условие че е осигурено необходимото равнище на безопасност.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 33, параграф 2.

2.   Компетентните органи на държавите членки вписват точно всички приложими дерогации и случаи на признаване на равностойност, посочени в параграф 1, в свидетелството за вътрешно корабоплаване на Съюза.

Член 26

Затруднения

1.   След изтичането на срока на действие на преходните разпоредби за техническите изисквания, установени в приложение II, Комисията може да приема актове за изпълнение, с които се позволяват дерогации от техническите изисквания, установени в посоченото приложение и които са били предмет на тези преходни разпоредби в случаите, когато тези изисквания са технически трудно приложими или когато тяхното прилагане би могло да изисква непропорционални разходи.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 33, параграф 2.

2.   Компетентните органи на държавите членки вписват точно всички приложими дерогации, посочени в параграф 1, в свидетелството за вътрешно корабоплаване на Съюза.

Член 27

Регистър на оборудването, получило одобрение на типа

Комисията публикува на подходящ уебсайт регистър на оборудването, получило одобрение на типа в съответствие с приложения II и V.

ГЛАВА 4

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 28

Преходни разпоредби относно използването на документи

Документи, попадащи в обхвата на настоящата директива и издадени от компетентните органи на държавите членки съгласно Директива 2006/87/ЕО преди 6 октомври 2016 г., остават валидни до изтичането на срока им.

Член 29

Плавателни средства, изключени от обхвата на Директива 82/714/ЕИО

1.   На плавателните средства, изключени от обхвата на Директива 82/714/ЕИО на Съвета (12), но обхванати от настоящата директива, се издава свидетелство за вътрешно корабоплаване на Съюза в съответствие с член 2, параграф 1 от настоящата директива след извършване на техническа проверка дали плавателното средство отговаря на техническите изисквания, посочени в приложения II и V към настоящата директива. Тази техническа проверка се извършва при изтичане на текущото свидетелство на плавателното средство и при всички случаи не по-късно от 30 декември 2018 г.

2.   Всяко несъответствие с техническите изисквания, посочени в приложения II и V, се посочва в свидетелството за вътрешно корабоплаване на Съюза. В случай че компетентните органи сметнат, че несъответствието не представлява явна опасност, плавателното средство, посочено в параграф 1 от настоящия член, може да продължи да бъде експлоатирано до момента, в който онези компоненти или участъци от него, при които е установено несъответствие с изискванията, бъдат заменени или изменени, след което тези компоненти или участъци трябва да съответстват на изискванията, предвидени в приложения II и V.

3.   Замяната на съществуващи части с идентични части или с такива, равностойни от гледна точка на технология и проект, при текущ ремонт и поддръжка, не се разглеждат като замяна или изменение по смисъла на параграф 2.

4.   Явна опасност по смисъла на параграф 2 от настоящия член се предполага по-специално когато са засегнати изискванията за якостта на конструкцията, плавателните качества, маневреността или специалните характеристики на плавателното средство в съответствие с техническите изисквания, посочени в приложения II и V. Дерогациите, които се дават по отношение на техническите изисквания, предвидени в приложения II и V, не се разглеждат като недостатъци, представляващи явна опасност.

Член 30

Преходни разпоредби относно временните изисквания съгласно Директива 2006/87/EО

Временните изисквания, приети съгласно член 1.06 от приложение II към Директива 2006/87/ЕО, остават валидни до изтичането на срока им.

Член 31

Адаптиране на приложенията

1.   Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 32 относно осъвременяването и адаптирането без излишно забавяне на приложение II към най-новата версия на стандарта ES-TRIN и за определяне на датата за неговото прилагане.

2.   Чрез дерогация от параграф 1, в надлежно обосновани чрез подходящ анализ случаи и при липса на достоверни и актуални международни стандарти за гарантиране на безопасността на корабоплаването или когато промени в процеса на вземане на решения от CESNI биха компрометирали интересите на Съюза, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 32 за изменение на приложение II, така че да се осигурят подходящите технически изисквания.

3.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 32 относно адаптирането на приложения III и IV към научно-техническия прогрес.

4.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 32 относно адаптирането на приложение V с цел осъвременяване и опростяване на административните разпоредби.

5.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 32 относно адаптирането на приложение VI, с цел да се изменят критериите за признаване на класификационните организации, за да се гарантира безопасността на корабоплаването.

6.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 32, с цел да се актуализират позоваванията в настоящата директива на някои разпоредби на приложения II и V, за да се вземат предвид измененията, направени в посочените приложения.

Член 32

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в членове 4, 19 и 31, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 6 октомври 2016 г. Комисията изготвя доклад относно делегиранeто на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава с мълчаливо съгласие за срокове със същата продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в членове 4, 19 и 31, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява делегирането на посоченото в него правомощие. Решението поражда действие в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.   Делегиран акт, приет съгласно членове 4, 19 и 31, влиза в сила само ако не бъде повдигнато възражение от Европейския парламент или от Съвета в срок от два месеца след уведомяването на Европейския парламент и на Съвета за съответния акт, или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да повдигнат възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 33

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от комитета, учреден по силата на член 7 от Директива 91/672/ЕИО на Съвета (13) (по-нататък „комитетът“). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Ако становището на комитета трябва да бъде получено чрез писмена процедура, тази процедура се прекратява без резултат, когато в рамките на срока за предоставяне на становище председателят на комитета реши да я прекрати.

Член 34

Преглед

Преди 7 октомври 2021 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, в който се преразглежда ефективността на мерките, въведени с настоящата директива, особено по отношение на хармонизирането на техническите изисквания и разработването на технически стандарти за вътрешното корабоплаване. В доклада се преразглеждат и механизмите за сътрудничество с международни организации, компетентни по въпросите на вътрешното корабоплаване. Когато е целесъобразно, докладът се придружава от законодателно предложение за допълнително оптимизиране на сътрудничеството и координацията при изработването на стандарти, на които могат да се позовават правните актове на Съюза. Комисията представя подобен доклад след всяко съществено развитие в областта на транспорта по вътрешните водни пътища.

Член 35

Санкции

Държавите членки определят правилата за налагане на санкции при нарушение на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и предприемат необходимите мерки, за да гарантират тяхното прилагане. Предвидените санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи.

Член 36

Изменение на Директива 2009/100/EО

Директива 2009/100/EО се изменя, както следва:

1)

Член 1 се заменя със следното: „Член 1 Настоящата директива се прилага за плавателни съдове, използвани за превоз на товари по вътрешни водни пътища, с дедуейт двадесет или повече метрични тона: a) с дължина под 20 метра; и б) произведението на чиято дължина (L), ширина (B) и водоизместване (Т) е под 100 кубически метра. Настоящата директива не засяга правилата за инспекция на плавателни съдове по река Рейн и на Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища (ADN).“

2)

Член 3 се изменя, както следва: a) параграф 4 се заменя със следното: „4.   Държавите-членки могат да изискват корабите, превозващи опасни товари по смисъла на ADN, да отговарят на изискванията, определени в това споразумение. Като доказателство за това те могат да изискват да се представи разрешението, предвидено в това споразумение.“; б) втората алинея от параграф 5 се заменя със следното: „Специалните изисквания за превоз на опасни товари се считат за изпълнени по всички водни пътища на Общността, ако корабите отговарят на изискванията на ADN. Доказателство за съответствие с тези изисквания е разрешението, посочено в параграф 4.“

Член 37

Транспониране

1.   Без да се засяга член 40, държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за изпълнението на настоящата директива, най-късно до 7 октомври 2018 г., като те се прилагат от тази дата. Държавите членки незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите членки приемат разпоредбите, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или позоваването се извършва при официалното публикуване на разпоредбите. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.   Държавите членки съобщават на Комисията текста на мерките от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

3.   Ако се окаже, че в резултат на дерогациите, предоставени в съответствие с член 24, параграфи 1 и 2, дадена държава членка не притежава експлоатирани по нейните водни пътища плавателни средства, които да попадат в обхвата на настоящата директива, тя не е длъжна да транспонира глава 2, член 18, параграф 3 и членове 20 и 21.

Член 38

Отмяна

Директива 2006/87/ЕО се отменя, считано от 7 октомври 2018 г.

Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието, установена в приложение VII.

Член 39

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 40

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки с изключение на Дания, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Кипър, Латвия, Малта, Португалия, Словения и Финландия.

---

(1)  ОВ C 177, 11.6.2014 г., стр. 58.

(2)  ОВ C 126, 26.4.2014 г., стр. 48.

(3)  Позиция на Европейския парламент от 15 април 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и позиция на Съвета на първо четене от 16 юни 2016 г. ( все още непубликувано в Официален вестник). Позиция на Европейския парламент от 14 септември 2016 г.

(4)  Директива 2006/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за установяване на техническите изисквания за плавателни съдове по вътрешните водни пътища и за отмяна на Директива 82/714/ЕИО на Съвета (ОВ L 389, 30.12.2006 г., стр. 1).

(5)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(6)  Директива 2009/100/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно взаимното признаване на свидетелства за плавателност за кораби, плаващи по вътрешни водни пътища (ОВ L 259, 2.10.2009 г., стр. 8).

(7)  ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(8)  Директива 2009/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за правилата за безопасност и стандартите за пътническите кораби (ОВ L 163, 25.6.2009 г., стр. 1).

(9)  Регламент (EС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

(10)  Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).

(11)  Директива 2005/44/EО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно хармонизираните речни информационни услуги (RIS) относно вътрешните водни пътища на Общността (ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 152).

(12)  Директива 82/714/ЕИО на Съвета от 4 октомври 1982 г. за установяване на техническите изисквания за плавателни съдове по вътрешни водни пътища (ОВ L 301, 28.10.1982 г., стр. 1).

(13)  Директива 91/672/ЕИО на Съвета от 16 декември 1991 г. относно взаимното признаване на национални свидетелства за капитани на речни кораби за превоз на стоки и пътници по вътрешни водни пътища (ОВ L 373, 31.12.1991 г., стр. 29).

---

---

---

---

---

---

---

---

---