13/ 059

BG

Официален вестник на Европейския съюз

1

---

---

/

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

Увод

В съответствие с член 58 от Акта за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 157, 21.6.2005 г., стр. 203) текстове на актовете на институциите и на Европейската централна банка, приети преди присъединяването, изготвени от Съвета, от Комисията или от Европейската централна банка, на български и румънски език са автентични, считано от датата на присъединяване, при същите условия, както текстовете, съставени на другите официални езици на Общностите. В този член се предвижда също, че текстовете се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз, ако текстовете на настоящите езици са публикувани в него.

В съответствие с въпросния член настоящото специално издание на Официален вестник на Европейския съюз се публикува на български език и съдържа текстовете на обвързващите актове с общо приложение. То обхваща актове, приети от 1952 г. до 31 декември 2006 г.

Текстовете, които се публикуват, са разпределени в 20 глави според класификацията, която се прилага в Указателя на действащото законодателство на Общността, както следва:

01.	Общи, финансови и институционални въпроси
02.	Митнически съюз и свободно движение на стоки
03.	Земеделие
04.	Рибарство
05.	Свободно движение на работници и социална политика
06.	Право на установяване и свободно предоставяне на услуги
07.	Транспортна политика
08.	Политика на конкуренция
09.	Данъчна политика
10.	Икономическа и парична политика и свободно движение на капитали
11.	Външни отношения
12.	Енергетика
13.	Индустриална политика и вътрешен пазар
14.	Регионална политика и координация на структурните инструменти
15.	Околна среда, потребители и здравеопазване
16.	Наука, информация и култура
17.	Право относно предприятията
18.	Обща външна политика и политика на сигурност
19.	Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
20.	Европа на гражданите

Указателят, който се публикува два пъти годишно на официалните езици на Европейския съюз, ще бъде публикуван по-късно и на български език и ще съдържа позовавания на настоящото специално издание. По този начин указателят може да бъде използван и като индекс за настоящото специално издание.

Актовете, публикувани в настоящото специално издание, се публикуват, с малки изключения, във формата, в която са били публикувани на досегашните езици в Официален вестник. Следователно при използването на настоящото специално издание трябва да се вземат предвид последващите изменения, промени или дерогации, приети от институциите или Европейската централна банка или предвидени в Акта за присъединяване.

По изключение, в определени случаи, когато обемни технически приложения на актове се заменят по-късно от други приложения, се прави позоваване само на последния заменящ акт. Такъв е случаят основно в определени актове, които съдържат списъци на митнически кодове (глава 02), актове относно превоза на опасни вещества и опаковането и етикетирането на тези вещества (глави 07 и 13) и определени протоколи и приложения към Споразумението за ЕИП.

Също така „Правилникът за длъжностните лица“ по изключение се публикува като консолидиран текст, който съдържа всички изменения до края на 2005 г. Измененията, направени след това, се публикуват в първоначалния им вид.

В специалните издания са използвани две системи на номериране:

i)

първоначалните номера на страниците заедно с датата на публикуване на Официален вестник в изданието му на италиански, немски, нидерландски и френски език, както в изданията му на английски и датски език след 1 януари 1973 г., както в изданието на гръцки език след 1 януари 1981 г., както в изданията на испански и португалски език след 1 януари 1986 г., както в изданията на фински и шведски език след 1 януари 1995 г. и в изданията на естонски, латвийски, литовски, малтийски, полски, словашки, словенски, унгарски и чешки език след 1 май 2004 г. Непоследователността при номерирането на страниците се дължи на факта, че не всички актове, публикувани тогава, са включени в настоящото специално издание. Първоначалните номера на страниците се използват при посочването на актовете, когато се прави позоваване на Официален вестник;

ii)	номерата на страниците в специалните издания, които са последователни и не следва да се използват при цитиране на актове.

До месец юни 1967 г. номерирането на страниците в Официален вестник всяка година започва отначало. От тази дата всеки брой започва със страница първа.

От 1 януари 1968 г. Официален вестник се разделя на две части:

—	законодателство (L),

—	съобщения и информации (С).

На 1 февруари 2003 г. предишното официално наименование Официален вестник на Европейските общности бе променено вследствие на Договора от Ница и сега е Официален вестник на Европейския съюз.

---

13/ 59

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3

---

32004L0006

---

L 015/31

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

ДИРЕКТИВА 2004/6/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 20 януари 2004 година

за дерогиране от Директива 2001/15/EО с цел отлагане прилагането на забраната за търговия спрямо някои продукти

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 89/398/ЕИО на Съвета от 3 май 1989 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно храни, предназначени за специфична хранителна употреба (1), и по-специално член 4, параграф 2 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Директива 2001/15/ЕО на Комисията от 15 февруари 2001 г. относно веществата, които могат да се добавят за специални хранителни цели в храни за специфична хранителна употреба (2), определя някои категории вещества и отбелязва за всяка една от тях химичните вещества, които могат да бъдат използвани при производството на хранителни продукти, предназначени да бъдат използвани за специално хранене. Тя предвижда от 1 април 2004 г. държавите-членки да забранят търговията на продукти, които не отговарят на директивата.

(2)

В момента на приемането на Директива 2001/15/ЕО някои от веществата, добавяни за специални хранителни цели в храни за специфична хранителна употреба, пуснати на пазара в някои от държавите-членки, не са били включени в приложението към посочената директива, защото не са били оценени от Научния комитет по хранене.

(3)	Докато Европейският орган за безопасност на храните приключи оценката на тези вещества, би било целесъобразно да продължи тяхното използване при производството на продукти, пускани на пазара преди влизането в сила на настоящата директива.

(4)	Датата 1 април 2004 г., предвидена в член 3, буква б) от Директива 2001/15/ЕО, налага въвеждането на настоящата директива в националните законодателства в кратък срок.

(5)	Следователно, необходимо е да се предвиди дерогация от Директива 2001/15/ЕО.

(6)	Мерките, предвидени в настоящата директива, са съобразени със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Чрез дерогация от член 3, буква б), втора алинея от Директива 2001/15/ЕО, когато се прилагат изискванията на член 1, параграф 1, първа алинея от посочената по-горе директива и до 31 декември 2006 г., държавите-членки могат да продължат да разрешават извършването на търговия на тяхна територия с продукти, съдържащи веществата, изброени в приложението към настоящата директива, при положение че:

а)	Европейският орган за безопасност на храните не е излязъл с отрицателно становище относно използването на веществото при производството на храни за специфична хранителна употреба, спрямо които се прилага Директива 2001/15/ЕО;

б)	въпросното вещество се използва при производството на един или няколко хранителни продукта, предназначени за специфична хранителна употреба, и пускани на пазара в рамките на Общността към датата на влизане в сила на настоящата директива.

Член 2

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 31 март 2004 г. Те незабавно информират Комисията за текстовете на тези разпоредби и таблицата на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 3

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

---

(1)  ОВ L 186, 30.6.1989 г., стр. 27. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

(2)  ОВ L 52, 22.2.2001 г., стр. 19.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ

ВЕЩЕСТВА, КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ ДОБАВЯНИ ЗА СПЕЦИАЛНИ ХРАНИТЕЛНИ ЦЕЛИ КЪМ ХРАНИ ЗА СПЕЦИФИЧНА ХРАНИТЕЛНА УПОТРЕБА, ОБХВАНАТИ ОТ ДИРЕКТИВА 2001/15/EО

Категория 1:   витамини

ВИТАМИН E

—	сукцинат на D-алфа-токоферил полиетилен гликол 1000

Категория 2:   минерали

БОР

—	борна киселина

—	натриев борат

КАЛЦИЙ

—	келат, образуван с аминокиселини

—

пидолат

ХРОМ

—	келат, образуван с аминокиселини

МЕД

—	келат, образуван с аминокиселини

ЖЕЛЯЗО

—	железен хидроксид

—	железен пидолат

—	келат, образуван с аминокиселини

СЕЛЕН

—	обогатени дрожди

МАГНЕЗИЙ

—	келат, образуван с аминокиселини

—

пидолат

МАНГАН

—	келат, образуван с аминокиселини

ЦИНК

—	келат, образуван с аминокиселини

---

13/ 59

BG

Официален вестник на Европейския съюз

6

---

42006X0728(02)

---

C 176/8

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

Кодекс за поведение за ефективното прилагане на Конвенцията за премахване на двойното данъчно облагане във връзка с корекцията на печалби на свързани предприятия

(2006/С 176/02)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ПРАВИТЕЛСТВАТА НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, ЗАСЕДАВАЩИ В РАМКИТЕ НА СЪВЕТА,

КАТО ВЗЕХА ПРЕДВИД Конвенцията от 23 юли 1990 г. за премахване на двойното данъчно облагане във връзка с корекцията на печалби на свързани предприятия („Арбитражната конвенция“),

КАТО ПРИЗНАВАТ необходимостта както за държавите-членки, така и за задължените лица, да разполагат с по-подробни правила за ефективното прилагане на посочената конвенция,

КАТО ОТБЕЛЯЗВАТ Съобщението на Комисията от 23 април 2004 г. относно доклада за дейността на Съвместния форум на ЕС за трансферното ценообразуване в областта на данъчното облагане на предприятията, включващо предложение за кодекс за поведение,

КАТО ПОДЧЕРТАВАТ, че кодексът на поведение има политически характер и не засяга правата и задълженията на държавите-членки или съответните области на компетентност на държавите-членки и на Общността, които се следват от Договора,

КАТО ПРИЗНАВАТ, че прилагането на настоящия кодекс на поведение не следва да затруднява намирането на по-общи решения,

ПРИЕМАТ СЛЕДНИЯ КОДЕКС ЗА ПОВЕДЕНИЕ:

Без да се засягат съответните области на компетентност на държавите-членки и на Общността, настоящият кодекс на поведение се отнася до прилагането на Арбитражната конвенция и някои свързани въпроси относно процедурата за постигане на приятелско споразумение съгласно спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане, сключени между държавите-членки.

1.   Начален момент на тригодишния срок (краен срок за представяне на искането съгласно член 6, параграф 1 от Арбитражната конвенция)

За начало на тригодишния срок се приема датата на „първия ревизионен акт за установяване на данъка или равностоен акт, който води или е вероятно да доведе до двойно данъчно облагане по смисъла на член 1, например вследствие корекция на трансферното ценообразуване“ (1).

По отношение на случаите на трансферно ценообразуване на държавите-членки се препоръчва да прилагат това определение и при определянето на тригодишния срок, предвиден в член 25, параграф 1 от модела на данъчна конвенция на ОИСР относно дохода и капитала, както и в спогодбите в областта на двойното данъчно облагане между държавите-членки на ЕС.

2.   Начален момент на двегодишния срок (член 7, параграф 1 от Арбитражната конвенция)

i)

За целите на член 7, параграф 1 от Конвенцията определен случай ще се счита за представен съгласно член 6, параграф 1, когато задълженото лице е представило следните данни: а) идентификационни данни (като име, адрес, данъчен номер) на предприятието на договарящата държава, което е представило искането, и на другите страни по съответните сделки; б) подробна информация относно фактите и обстоятелствата, които да се вземат предвид (включително и сведения относно връзките между предприятието и другите страни по съответните сделки); в) определяне на съответните данъчни периоди; г) копия от ревизионните актове, от ревизионния доклад или равностойни документи, от които произтича твърдяното двойното данъчно облагане; д) подробна информация за всякакви случаи на съдебно обжалване или дела, заведени от предприятието или от другите страни по съответните сделки и всякакви съдебни актове по случая; е) изложение на предприятието за основанията му да счита, че са нарушени принципите, посочени в член 4 от Арбитражната конвенция; ж) задължение на предприятието да отговори възможно най-обстойно и бързо на всички разумни и подходящи искания, отправени от компетентен орган, и да предостави необходимите документи на разположение на компетентните органи; и з) всякаква особена допълнителна информация, поискана от компетентния орган в срок от два месеца от получаването на искането на задълженото лице.

ii)

Двегодишният срок започва да тече на по-късната от следните две дати: а) датата на ревизионния акт, тоест окончателното решение на данъчната администрация относно допълнителния доход или равностоен акт; б) датата, на която компетентният орган е получил искането и минималната информация, посочена в точка 2, i).

3.   Процедури за постигане на приятелско споразумение съгласно Арбитражната конвенция

3.1.   Общи разпоредби

а)	Ще се прилага принципът на състезателност и равенство между страните съгласно указанията на ОИСР, без оглед на преките данъчни последици за която и да било договаряща държава.

б)	Случаите ще се разрешават възможно най-бързо предвид сложността на повдигнатите в рамките на всеки отделен случай въпроси.

в)	Ще се разглеждат всякакви подходящи средства за постигане на приятелско споразумение възможно най-бързо, включително и срещи; където е уместно, предприятието ще бъде поканено да представи гледната си точка пред своя компетентен орган.

г)	Като се вземат предвид условията на настоящия кодекс, трябва да бъде постигнато приятелско споразумение в срок от две години от датата, на която един от компетентните органи е бил сезиран за първи път със случая в съответствие с точка 2, ii) от настоящия кодекс.

д)	Следването на процедурата за постигане на приятелско споразумение не следва да води до ненужни или прекомерни разходи за поискалото я лице или за всеки друг участник в нея.

3.2.   Практическо прилагане и прозрачност

а)

С цел намаляване на разходите и на забавянето във връзка с извършването на превод, процедурата за постигане на приятелско споразумение, по-специално размяната на мнения, трябва да се провежда на общ работен език или по друг начин, който да води до същия резултат, ако компетентните органи могат да постигнат двустранно споразумение в тази връзка.

б)	Предприятието, поискало започването на процедурата за постигане на приятелско споразумение, ще бъде редовно информирано от сезирания от него компетентен орган за всяко важно развитие в хода на процедурата, което го засяга.

в)	Ще бъде гарантирана поверителността на информацията, свързана с всяко лице, ползващо се от защита съгласно двустранна данъчна спогодба или правото на договаряща страна.

г)

Компетентният орган ще потвърди получаването на искането на задълженото лице за започване на процедура за постигане на приятелско споразумение в срок от един месец от получаването на искането, като същевременно информира компетентните органи на другите заинтересовани договарящи държави, като прилага копие от искането на задълженото лице.

д)

Ако компетентният орган счита, че предприятието не е представило минималната информация, необходима за започването на процедура за постигане на приятелско споразумение, предвидена в точка 2, i), той, в срок от два месеца от получаването на искането, ще покани предприятието да му предостави необходимата допълнителна информация.

е)

Договарящите държави се задължават компетентният орган да отговори на подалото искането предприятие в една от следните форми: i) ако компетентният орган не счита, че печалбите на предприятието са включени или има вероятност да бъдат включени в печалбите на предприятие на друга договаряща държава, той информира предприятието за своите съмнения и го кани да представи допълнителни бележки; ii) ако компетентният орган счита, че искането е основателно и може да вземе удовлетворително решение самостоятелно, той информира предприятието за това и прави възможно най-бързо такива корекции или позволява такива данъчни облекчения, които намира за основателни; iii) ако компетентният орган счита, че искането е основателно, но не може да вземе самостоятелно да намери удовлетворително решение, той информира предприятието, че ще стреми към разрешаването на случая чрез приятелско споразумение с компетентния орган на друга заинтересована договаряща държава.

ж)

Ако компетентният орган счита, че искането е основателно, той следва да започне процедура за постигане на приятелско споразумение, като информира компетентния орган на другата договаряща държава за своето решение, и да приложи копие от информацията, посочена в точка 2, i) от настоящия кодекс. Същевременно той ще информира лицето, позовало се на Арбитражната конвенция, че е започнал процедура за постигане на приятелско споразумение. Компетентният орган, започнал процедура за постигане на приятелско споразумение, също така информира компетентния орган на другата договаряща държава и лицето, подало искането, за преценката си, основана на предоставената му информация, дали случаят е представен в рамките на сроковете, предвидени в член 6, параграф 1 от Арбитражната конвенция, и за началния момент на двегодишния срок по член 7, параграф 1 от Арбитражната конвенция.

3.3.   Размяна на мнения

а)

Договарящите държави се задължават, че при открита процедура за постигане на приятелско споразумение компетентният орган на страната, в която е установен или се планира установяване на данъка чрез окончателен акт на данъчната администрация относно дохода или равностоен документ, съдържащ корекция, която води или има вероятност да доведе до двойно данъчно облагане по смисъла на член 1 от Арбитражната конвенция, ще изпрати мнението си на компетентните органи на другите заинтересовани договарящи държави. Становището ще включва: i) изложение на аргументите на лицето, подало искането; ii) становището на органа относно основателността на искането, тоест защо счита, че е налице или може да възникне двойно данъчно облагане; iii) мерки за премахване на двойното данъчно облагане, заедно с обстойно обяснение на предложението.

б)	Мнението ще съдържа изчерпателните основания за установяването на данъка или корекцията и ще бъде придружен от всички основни документи в подкрепа на становището на компетентния орган, както и списък на всички други документи, използвани за корекцията.

в)

Мнението ще бъде изпратено в най-кратките предвид сложността на конкретния случай срокове на компетентните органи на другите заинтересовани договарящи държави, и не по-късно от четири месеца от по-късната от следните дати: i) датата на ревизионния акт, тоест окончателния акт на данъчната администрация относно допълнителния доход или равностоен документ; ii) датата, на която компетентният орган е получил искането и минималната информация, посочена в точка 2, i).

г)

Договарящите държави се задължават, че когато компетентният орган на държава, в която не е установен и не се предвижда установяване на данъка или равностойна мярка, която води или е вероятно да доведе до двойно данъчно облагане по смисъла на член 1 от Арбитражната конвенция, например поради корекция за трансферно ценообразуване, получи мнение от друг компетентен орган, той ще отговори в най-кратки предвид сложността на конкретния случай срокове, и не по-късно от шест месеца от получаването на мнението.

д)

Отговорът следва да бъде в една от следните форми: i) ако компетентният орган счита, че е налице или има вероятност да възникне двойно данъчно облагане, и е съгласен с предложеното в мнението средство за разрешаване на случая, той ще информира за това другия компетентен орган и ще направи съответните корекции или позволи съответните данъчни облекчения възможно най-бързо; ii) ако компетентният орган не счита, че е налице или има вероятност да възникне двойно данъчно облагане, или не е съгласен с предложеното в мнението средство за решаване на случая, той ще изпрати до другия компетентен орган отговор, в който излага своите аргументи и предлага примерен график за разглеждане на случая предвид неговата сложност. Предложението ще включва, когато е уместно, дата за среща, която следва да се проведе не по-късно от 18 месеца от по-късната от следните дати: аа) датата на ревизионния акт, т.е. окончателния акт на данъчната администрация относно допълнителния доход или равностоен акт; бб) датата, на която компетентният орган е получил искането и минималната информация, посочена в точка 2, i).

e)

Договарящите държави ще предприемат подходящи стъпки за ускоряване на всички процедури, когато това е възможно. В тази връзка договарящите държави следва да разгледат възможността редовното организиране, най-малко веднъж годишно, на срещи между техните компетентни органи за обсъждане на предстоящи процедури за постигане на приятелско споразумение (при условие че броят на случаите оправдава такива редовни срещи).

3.4.   Спогодби в областта на двойното данъчно облагане между държавите-членки

Доколкото се засягат случаите на трансферно ценообразуване, на държавите-членки се препоръчва да прилагат разпоредбите на точки 1—3 и към процедурите за постигане на приятелско споразумение, започнали в съответствие с член 25, параграф 1 от модела на данъчна конвенция на ОИСР относно дохода и капитала, въведена в спогодбите между в областта на двойното данъчно облагане между държавите-членки.

4.   Процедури през втората фаза по Арбитражната конвенция

4.1.   Списък на независимите личности

а)

Договарящите държави се задължават да информират без забавяне генералния секретар на Съвета на Европейския съюз за имената на петте независими личности, които могат да бъдат членове на консултативната комисия, посочена в член 7, параграф 1 от Арбитражната конвенция, и да го уведомяват при същите условия за всяка промяна на списъка.

б)	При изпращането на имената на независимите личности до генералния секретар на Съвета на Европейския съюз, договарящите държави ще приложат автобиография на тези лица, която следва да посочва и техния опит в областта на правото, данъчното облагане и особено в трансферното ценообразуване.

в)	Договарящите държави могат също така да посочат в своя списък независимите личности, които отговарят на изискванията за заемане на длъжността председател.

г)	Генералният секретар на Съвета ежегодно ще изпраща искане до договарящите държави за потвърждаване на имената на техните независими личности и/или за посочването на имената на техните заместници.

д)	Общият списък на всички независими личности ще бъде публикуван на електронната страница на Съвета.

4.2.   Съставяне на консултативна комисия

а)

Освен ако не е договорено друго между заинтересованите договарящи държави, договарящата държава, която е издала първия ревизионен акт, т.е. окончателния акт на данъчната администрация относно допълнителния доход или равностоен акт, който води или е вероятно да доведе до двойно данъчно облагане по смисъла на член 1 от Арбитражната конвенция, поема инициативата за съставяне на консултативната комисия и организира нейните срещи, като съгласува това с другата договаряща държава.

б)	Консултативната комисия обикновено включва освен председателя и представителите на компетентните органи и две независими личности.

в)

Консултативната комисия ще бъде подпомагана от секретариат, помещенията за който ще бъдат осигурени от договарящата държава, която е започнала съставянето на консултативната комисия, освен ако не е договорено друго от заинтересованите договарящи държави. От съображения за осигуряване на неговата независимост секретариатът ще работи под надзора на председателя на консултативната комисия. Членовете на секретариата ще бъдат обвързани от задължението за служебна тайна, посочено в член 9, параграф 6 от Арбитражната конвенция.

г)	Мястото на провеждане на заседанията на консултативната комисия и мястото на постановяване на нейното становище, могат да бъдат определени предварително от компетентните органи на заинтересованите договарящи държави.

д)	Договарящите държави ще предоставят на консултативната комисия преди нейното първо заседание всички относими документи и информация, и по-специално всички документи, доклади, кореспонденция и заключения, използвани по време на процедурата за постигане на приятелско споразумение.

4.3.   Ред на работа на консултативната комисия

а)	Определен случай се счита за представен до консултативната комисия на датата, на която председателят потвърди, че нейните членове са получили всички относими документи и информация, посочени в точка 4.2, буква д).

б)	Консултативната комисия ще работи на официалния език или езици на заинтересованите договарящи държави, освен ако компетентните органи не вземат друго съвместно решение, като отчитат желанието на консултативната комисия.

в)	Консултативната комисия може да поиска от страната, от която произхожда определена декларация или документ, да осигури превод на езика или езиците на производството.

г)

При спазване на разпоредбите на член 10 от Арбитражната конвенция, консултативната комисия може да поиска договарящите държави, и по-специално договарящата държава, която е издала първия ревизионен акт, т.е. окончателния акт на данъчната администрация за допълнителния доход или равностоен акт, който води или или може да доведе до двойно данъчно облагане по смисъла на член 1, да се яви пред консултативната комисия.

д)	Разходите по производството пред консултативната комисия, които ще бъдат разпределени по равно между заинтересованите договарящи държави, включват административните разходи на консултативната комисия и възнагражденията и разноските на независимите личности.

е)

Освен ако компетентните органи на заинтересованите договарящи държави не решат друго: i) възстановяването на разноските на независимите личности ще бъде ограничено до обичайното възстановяване на разходи на висши държавни служители на договарящата държава, която е поела инициативата за съставяне на консултативната комисия; ii) възнагражденията на независимите личности ще бъдат определени на 1 000 EUR дневно на член консултативната комисия, като председателят ще получава 10 % по-високо възнаграждение от останалите независими личности.

ж)	Действителното плащане на разходите по производството пред консултативната комисия ще бъде извършено от договарящата държава, която е поела инициативата за съставяне на консултативната комисия, освен ако компетентните органи на заинтересованите договарящи държави не решат друго.

4.4.   Становище на консултативната комисия

Договарящите държави очакват становището да съдържа следното:

а)	имената на членовете на консултативната комисия;

б)	искането, което включва: — наименованията и адресите на заинтересованите предприятия; — заинтересованите компетентни органи; — описание на фактите и обстоятелствата по спора; — ясно излагане на искането;

в)	кратко описание на производството;

г)	доводите и методите, на които се основава заключението в становището;

д)	становището;

е)	мястото на постановяване на становището;

ж)	датата на постановяване становището;

з)	подписите на членовете на консултативната комисия.

Решението на компетентните органи и становището на консултативната комисия ще бъдат съобщени, както следва:

i)	След като вземане на решението компетентният орган, срзиран със случая, ще изпрати на всяко от заинтересованите предприятия копие от решението на компетентните органи и становището на консултативната комисия.

ii)

Компетентните органи на договарящите държави могат да постигнат съгласие за публикуването на пълния текст на решението и становището, както и за публикуването на текстовете на решението и становището без посочване на наименованията на заинтересованите предприятия и със заличаване на всякакви допълнителни сведения, които биха могли да доведат да установяване на заинтересованите предприятия. И в двата случая е необходимо съгласието на предприятията, като преди каквото и да е публикуване заинтересованите предприятия трябва да са съобщили писмено на сезирания със случая компетентен орган, че не възразяват срещу публикуването на решението и на становището.

iii)

Становището на консултативната комисия ще бъде изготвено в три оригинални екземпляра, два от които ще бъдат изпратени на компетентните органи на договарящите държави и един - на Комисията за архивиране. Ако има съгласие за публикуването на становището, то ще бъде публикувано на оригиналния/те език/ци на електронната страница на Комисията.

5.   Спирането на събирането на данък по време на международните процедури за разрешаване на спора

На държавите-членки се препоръчва да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че спирането на събирането на данъка по време на международните процедури за решаване на спора по Арбитражната конвенция е възможно за предприятията, участващи в тези процедури при същите условия, както и за тези, участващи във вътрешни процедури по обжалване или съдебен спор, въпреки че тези мерки могат да изискват промени във законодателството в някои от държавите-членки. Би било подходящо за държавите-членки да разширят тези мерки, за да обхванат и международните процедури за разрешаване на спорове по спогодбите между държави-членки в областта на двойното данъчно облагане.

6.   Присъединяване на нови държави-членки на ЕС към Арбитражната конвенция

Държавите-членки ще се стремят да подпишат и ратифицират, приемат или утвърдят конвенцията за присъединяване на нови държави-членки на ЕС към Арбитражната конвенция, във възможно най-кратки срокове и не по-късно от две години след присъединяването им към ЕС.

7.   Заключителни разпоредби

За да се осигури еднообразното и ефективно прилагане на кодекса, държавите-членки се приканват да представят на Комисията доклади относно неговото практическо действие на всеки две години. Комисията възнамерява да представи на Съвета доклад, основан на тези доклади, като може да предложи преразглеждане на разпоредбите на кодекса.

---

(1)  Представителят на данъчния орган от Италия приема „датата на ревизионен акт или равностоен акт, отразяващ корекция за трансферно ценообразуване, която води или е вероятно да доведе до двойно данъчно облагане по смисъла на член 1“ за начало на тригодишния срок, тъй като прилагането на действащата Арбитражна конвенция следва да се ограничи до случаите, в които е налице „корекция“ за трансферно ценообразуване.

---

13/ 59

BG

Официален вестник на Европейския съюз

11

---

32006L0121

---

L 396/850

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

ДИРЕКТИВА 2006/121/EО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 18 декември 2006 година

за изменение на Директива 67/548/ЕИО на Съвета за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества, с оглед да я адаптира към Регламент (ЕО) № 1907/2006 относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) и за създаване на Европейска агенция по химикали

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 95 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (2),

като имат предвид, че:

поради приемането на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (3), Директива 67/548/ЕИО (4) следва да бъде съответно адаптирана и нейните правила относно нотификацията и оценката на риска от химикалите следва да бъдат заличени,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 67/548/ЕИО се изменя, както следва:

1.	в член 1, параграф 1, букви а), б) и в) се заличават;

2.	в член 2, параграф 1, букви в), г), е) и ж) се заличават;

3.

член 3 се заменя със следното: „Член 3 Изпитване и оценка на свойствата на веществата Изпитвания на веществата, извършвани в рамките на настоящата директива, се провеждат съгласно изискванията на член 13 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) и за създаване на Европейска агенция по химикали (5).

4.

Член 5 се изменя, както следва: а) в параграф 1 първа алинея се заменя със следното: „Държавите-членки вземат всички необходими мерки, за да гарантират, че веществата не могат да бъдат пускани на пазара в самостоятелен вид или в препарати, освен ако са опаковани и етикетирани в съответствие с членове 22—25 от настоящата директива и критериите на приложение VI към настоящата директива, a за регистрирани вещества — в съответствие с информацията, получена чрез прилагането на членове 12 и 13 от Регламент (ЕО) № 1907/2006, освен в случая на препарати, за които съществуват разпоредби в други директиви.“; б) параграф 2 се заменя със следното: „2.   Мерките, посочени в параграф 1, първа алинея, се прилагат, докато веществото бъде включено в приложение I или докато не бъде взето решение за невписване в съответствие с процедурата, предвидена в член 29.“

5.	Членове 7—15 се заличават;

6.	Член 16 се заличава;

7.	Членове 17—20 се заличават;

8.	Член 27 се заличава;

9.	Член 32 се заменя със следното: „Член 32 Позовавания Позоваванията на към приложения VII A, VII Б, VII В, VII Г и VIII към настоящата директива се считат за позовавания на съответстващите приложения VI, VII, VIII, IX, X и XI към Регламент (ЕО) № 1907/2006.“;

10.	Приложение V се заличава;

11.

Приложение VI се изменя, както следва: a) в раздели 1.6.2, 1.7.2, 1.7.3, 2.1, 2.2.1, 2.2.2, 2.2.2.1, 2.2.3, 2.2.4, 2.2.5, 3.1.1, 3.1.5.1, 3.1.5.2, 3.2.1, 3.2.2, 3.2.3, 3.2.5, 3.2.6.1, 3.2.6.2, 3.2.7.2, 4.2.3.3, 5.1.3, 9.1.1.1, 9.1.1.2, 9.3 и 9.5 от настоящото приложение, изразите „приложение V“ и „приложение V към настоящата директива“ се заменят с израза „Регламент на Комисията относно методите за изпитване, както е посочено в член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1907/2006.“; б) раздел 1.6.1, буква a) се заменя със следното: „a) що се отнася до веществата, за които се изисква информацията, посочена в приложения VI, VII и VIII към Регламент (ЕО) № 1907/2006, повечето от необходимите за класифициране и етикетиране данни се появяват още в основния набор от данни. При необходимост, когато е налична допълнителна информация (приложения IX и X към Регламент (ЕО) № 1907/2006), това класифициране и етикетиране трябва да бъде преразгледано“; в) в раздел 5.1, вторият параграф се заменя със следното: „Критериите, посочени по-долу следват директно от методите за изпитване, посочени в регламента на Комисията относно методите за изпитване, както е указано в член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 дотолкова, доколкото те са споменати. Има ограничен брой методи за изпитване, които се изисква да бъдат приложени за получаването на основния набор данни, упоменати в приложения VII и VIII към Регламент (ЕО) № 1907/2006 и получената от тях информация може да бъде недостатъчна за подходящо класифициране. За класифицирането е възможно да бъдат изискани допълнителни данни, получени от приложения IX или X към Регламент (ЕО) № 1907/2006 или други еквивалентни изпитвания. Освен това, класифицираните вещества могат да бъдат обект на преразглеждане при наличие на други нови данни.“; г) в раздел 5.2.1.2, втори параграф, второто изречение се заменя със следното: „Такива допълнителни научни доказателства следва да се основават на изпитвания, изисквани съгласно приложение IX към Регламент (ЕО) № 1907/2006 или изпитвания с еквивалентна значимост и могат да включват:“;

12.	Приложения VII A, VII Б, VII В, VII Г и VIII се заличават.

Член 2

1.   Държавите-членки въвеждат в сила, от 1 юни 2008 г., законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 3

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Тя се прилага от 1 юни 2008 г.

Независимо от втория параграф от настоящия член, точка 6 от член 1 се прилага от 1 август 2008 г.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

---

(1)  ОВ C 294, 25.11.2005 г., стр. 38.

(2)  Становище на Европейския парламент от 17 ноември 2005 г. (ОВ C 280 E, 18.11.2006 г., стр. 440), Обща позиция на Съвета от 27 юни 2006 г. (ОВ C 276 E, 14.11.2006 г., стр. 252) и Позиция на Европейския парламент от 13 декември 2006 г. (все още непубликувана в Официален вестник).

(3)  ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 3.

(4)  ОВ 196, 16.8.1967 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2004/73/ЕО на Комисията (ОВ L 152, 30.4.2004 г., стр. 1). Коригирана в ОВ L 216, 16.6.2004 г., стр. 3.

(5)  ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1.“

---

13/ 59

BG

Официален вестник на Европейския съюз

13

---

32006D0972

---

L 400/243

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 19 декември 2006 година

относно специалната програма „Идеи“ за изпълнение на Седма рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.)

(текст от значение за ЕИП)

(2006/972/ЕО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 166, параграф 4 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

като има предвид, че:

(1)

В съответствие с член 166, параграф 3 от Договора Решение № 1982/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.) (3) (наричана по-долу „Рамковата програма“) трябва да се изпълнява посредством специални програми, в които се дефинират подробни правила за тяхното изпълнение, фиксира се тяхната продължителност и се осигуряват средствата, считани за необходими.

(2)

Рамковата програма е структурирана в четири вида дейности: транснационално сътрудничество по определени от политиката теми („Сътрудничество“), управлявани от научните изследователи научни изследвания, основани на инициативите на научната общност („Идеи“), подкрепа на обучението и кариерното развитие на научните изследователи („Хора“), както и подкрепа на капацитетите за научни изследвания („Капацитети“). Дейностите по частта „Идеи“, що се отнася за непреките действия, следва да се изпълняват с тази специална програма.

(3)

Тази специална програма трябва да следва „управляван от научните изследователи“ подход: тя следва да подкрепя проекти на „гранични научни изследвания“, изпълнявани от научни изследователи по избрани от тях теми. Програмата следва да се изпълнява по гъвкав и удобен за потребителя начин, в дух на откритост по отношение на всички свързани с нея действащи лица и отчитайки съответните научни практики.

(4)

Предложенията за „гранични научни изследвания“ следва да се оценяват на основата на единствения критерий на превъзходство съгласно сравнителен преглед и следва да постави ударение върху интердисциплинарни и мултидисциплинарни високорискови пионерни проекти, както и върху нови групи и ново поколение научни изследователи, а така също и утвърдили се екипи.

(5)

Тази специална програма трябва да се изпълнява съгласно принципите на върхови научни постижения, автономност, ефикасност, прозрачност и отговорност посредством Европейски съвет за научни изследвания (ЕСНИ), състоящ се от независим научен съвет, съставен от учени, инженери и стипендианти, ползващи се с добро име, представляващи европейската научноизследователска общност в цялата ѝ широчина и дълбочина, подкрепена от оскъдна и рентабилна специализирана структура за изпълнение, която следва да бъде изградена като изпълнителна агенция в съгласие с Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността (4).

(6)	Комисията следва да отговаря за изпълнението на тази специална програма и следва да действа като гарант за автономността и интегритета на Европейския съвет за научни изследвания, както и за неговата функционална ефективност.

(7)

За да гарантира автономността на Европейския съвет за научни изследвания, Комисията следва да гарантира, че ще се уважават позициите на научния съвет относно научната ориентация и аспектите на изпълнение на програмата, и че специализираната структура за изпълнение ще следва стриктно, ефикасно и с необходимата гъвкавост целите и изискванията на тази специална програма.

(8)	За да гарантира интегритета на Европейския съвет за научни изследвания, Комисията следва да осигури това, че тази специална програма ще се изпълнява в съгласие с поставените цели.

(9)	За настоящата програма следва да се прилага правилникът за участие на предприятия, научноизследователски центрове и университети, както и за разпространение на научноизследователските резултати относно рамковата програма (наречен по-долу „правилник за участие и разпространение“).

(10)

Рамковата програма следва да допълва дейностите, извършвани в държавите-членки, както и други действия на Общността, необходими за общите стратегически усилия за изпълнение на целите от Лисабон успоредно, по-специално с целите, засягащи структурните фондове, земеделието, образованието, обучението, културата, конкурентоспособността и иновативността, индустрията, здравето, защитата на потребителите, заетостта, енергетиката, транспорта и околната среда.

(11)

Изпълнението на рамковата програма може да даде начало на допълнителни програми, предполагащи участието само на определени държави-членки и участието на Общността в програми, предприето от няколко държави-членки, или създаване на съвместни предприятия или други договорености по смисъла на членове 168, 169 и 171 от Договора.

(12)

Така, както е предвидено съгласно член 170 от Договора, Общността сключи редица международни споразумения в областта на научните изследвания и следва да се положат усилия за засилване на международното сътрудничество при научните изследвания с оглед по-нататъшното интегриране на Общността в световната научноизследователска общност. Поради това тази специална програма следва да е открита за участие на страните, сключили споразумения за тази цел и следва да е освен това отворена на ниво проекти, и на основата на взаимна изгода — за участие на юридически лица от трети страни и на международни организации за научно сътрудничество.

(13)	При научноизследователските дейности, извършвани в рамките на тази програма, следва да се спазват основните етични принципи, включително принципите, които са отразени в Хартата на основните права на Европейския съюз.

(14)

Стабилното финансово управление на рамковата програма и нейното изпълнение следва да бъдат гарантирани по възможно най-ефективен и удобен за потребителите начин, като същевременно се гарантира правна сигурност и достъпност на програмата за всички участници в съгласие с Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (5) и Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 (6) на Комисията, с който се уреждат подробни правила за изпълнението на този финансов регламент, както и всякакви бъдещи изменения.

(15)

Следва да се вземат подходящи мерки — пропорционално на финансовите интереси на Европейските общности — за наблюдение, както на ефективността на предоставената финансова помощ, така и върху използването на тези средства, така че да се предотвратят нередности и измами и да се предприемат необходимите стъпки за възстановяване на средства, които са били загубени, погрешно платени или неправилно използвани в съгласие с Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (7), Регламент (ЕО, Евратом) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (8), както и Регламент (ЕО) № 1073/1999 от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (9).

(16)

Тъй като мерките, необходими за изпълнението на настоящото решение, са по същество управленски мерки и поради това следва да бъдат приети с консултативната или управленската процедура, предвидена в членове 3 и 4 от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (10). От друга страна, научните изследвания, предполагащи използване на човешки ембриони и на човешки ембрионални стволови клетки, повдигат специфични етически проблеми, така както е описано в член 3 от настоящото решение, поради това следва да се приемат мерки за финансиране на тези проекти, като се използва регулативната процедура, предвидена в член 5 от Решение 1999/468/ЕО.

(17)

Изпълнението и управлението на дейността по тази специална програма ще се проверява и преценява, за да се оценят нейните постижения и да се регулират и подобрят процедурите въз основа на опита. Що се отнася до структурите и механизмите на Европейския съвет за научни изследвания, средносрочният преглед на Седмата рамкова програма, основан на независима проверка спрямо критериите за върхови научни постижения, автономност, ефикасност и прозрачност и с пълното участие на Научния съвет може да покаже необходимост от следващи подобрения, за които ще е необходимо да се направят подходящи изменения.

(18)	Специалната програма „Идеи“ следва да има собствена бюджетна линия в Общия бюджет на Европейските общности.

(19)

Значимостта на тази специална програма се признава като средство от общ приоритет за постигане на целите на върхови постижения, опростяване на управлението и европейска добавена стойност в „граничните научни изследвания“, за което допринасят научните изследвания на Общността, в допълнение към вече предприетите усилия на национално равнище.

(20)

Това отговаря на препоръките от доклада на ERCEG (11), създадени от Европейския съвет от Копенхаген (ноември 2002 г.), повторно изразени от следващите съвети (ноември 2003 г., 11 март 2004 г., 25-26 март 2004 г., 26 ноември 2004 г.) и утвърдени от Европейския парламент (12). Тази специална програма е в съответствие със стратегията от Лисабон и с Европейския съвет от Барселона, поставили целта за повишаване на европейските научноизследователски усилия до 3 % от БВП на Европейския съюз.

(21)

При изпълнението на тази програма следва да се обърне адекватно внимание на издигането на преден план на равенството на половете, а така също и, inter alia, на трудовите условия, прозрачността на процесите на набиране на кадри, както и на кариерното развитие, що се отнася за научните изследователи, назначени по проекти и програми, финансирани в съответствие с действия по тази програма, за които препоръката на Комисията от 11 март 2005 г. относно Европейската харта за научните изследователи и относно Кодекса на поведението за набиране на научни изследователи предлага референтна рамка, като същевременно се спазва доброволният ѝ характер,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

1.   Специалната програма „Идеи“ за дейности на Общността в областта на „граничните научни изследвания“, наричана по-долу „специалната програма“, се приема с настоящото за периода 1 януари 2007 г.—31 декември 2013 г.

2.   Специалната програма следва да е „управлявана от научните изследователи“, подкрепяйки научните изследвания, извършвани във всички области от отделни национални и транснационални екипи, конкурирайки се на европейско равнище. Подробните цели и общите линии на тези дейности са изложени в приложение I.

Член 2

В съответствие с приложение II на рамковата програма сумата, смятана за необходима за изпълнение на специалната програма, е 7510 милиона EUR, като по-малко от 5 % от тях са за административни разходи на Комисията (13).

Член 3

1.   Всички научноизследователски дейности, извършвани по специалната програма, се изпълняват в съответствие с основните етични принципи.

2.   Следните области на научни изследвания не се финансират по настоящата програма:

—	научноизследователска дейност, насочена към човешко клониране за репродуктивни цели,

—	научноизследователска дейност, предназначена да модифицира генетичното наследство на човешки същества, което може да направи тези изменения наследствени (14),

—	научноизследователски дейности, планиращи създаването на човешки ембриони единствено с цел научни изследвания или за набавяне на стволови клетки, включително посредством трансфер на ядра от соматични клетки.

3.   Могат да бъдат финансирани научните изследвания относно човешки стволови клетки както на възрастни, така и на ембриони, в зависимост както от съдържанието на научното предложение, така и от правната рамка на съответната държава-членка/държави-членки.

Всяка молба за финансиране на научни изследвания върху човешки ембрионални стволови клетки включва при необходимост подробности относно лицензирането и мерките за контрол, които ще бъдат предприети от компетентните органи на държавите-членки, а така също и подробности относно етичните одобрения, които ще бъдат предоставени.

Що се отнася за получаването на човешки ембрионални стволови клетки, институциите, организациите и научните изследователи са под условие на строго лицензиране и контрол в съответствие с правната рамка на съответната държава-членка/държави-членки.

4.   Областите на научните изследвания, изложени в параграф 2, ще бъдат преразгледани за втората фаза на настоящата програма (2010—2013 г.) в светлината на научните постижения.

Член 4

1.   Комисията отговаря за изпълнението на специалната програма.

2.   Комисията създава Европейски съвет за научни изследвания, който е средството за изпълнение на тази специална програма.

3.   Европейският съвет за научни изследвания се състои от независим научен съвет, подкрепен от специализирана структура за изпълнение, така както е описано в приложение I. Тя работи съгласно принципите на върхови научни постижения, автономност, ефикасност, прозрачност и отчетност.

4.   Комисията следва да действа като гарант за автономността и интегритета на Европейския съвет за научни изследвания, да осигури правилното изпълнение на възложените ѝ задачи и да представя на Европейския парламент и на Съвета ежегоден отчет относно операциите на ЕСНИ и осъществяването на целите, изложени в специалната програма.

Член 5

1.   Научният съвет е съставен от учени, инженери и стипендианти, ползващи се с добро име и подходящ опит, осигуряващи разнообразие на научноизследователските области, действащи в качеството си на личности, независими от външни интереси.

Комисията назначава членовете на научния съвет след независима и прозрачна процедура за тяхното определяне, съгласувано с научния съвет, включително след консултация с научната общност и доклад до Европейския парламент и до Съвета (15).

Техният срок на пълномощие е ограничен до 4 години, който може да бъде подновен веднъж, на основата на ротационна система, която гарантира приемственост на работата на научния съвет.

2.   Научният съвет действа в съгласие с мандата, изложен в приложение I.

3.   Научният съвет установява:

а)	общата стратегия за ЕСНИ;

б)	работната програма за изпълнение на специалната програма, която се приема в съответствие с член 6, параграф 1;

в)	методите и процедурите за партньорска проверка и за оценка на предложенията, на основа на които ще се определят предложенията, които ще бъдат финансирани;

г)	неговата позиция по всеки въпрос, който от научна гледна точка може да подобри постиженията и въздействието на специалната програма, както и качеството на изпълняваните научни изследвания;

д)	кодекс на поведение, отнасящ се, inter alia, до избягването на конфликти на интереси.

4.   Научният съвет действа изключително в интерес на постигане на научните, технологичните и учебните цели на специалната програма съгласно принципите, изложени в член 4, параграф 3.

Член 6

1.   Комисията приема работната програма за изпълнение на специалната програма, излагаща в по-големи детайли целите и научните и технологичните приоритети, изложени в приложение I, свързаното с нея финансиране, както и графика за изпълнение.

2.   Работната програма отчита състоянието на науката и технологиите в Европа и предвижданите развития. Тя се актуализира при необходимост.

3.   Работната програма определя критериите, по които се оценяват предложенията съгласно схемите на финансиране и се подбират проектите. За индивидуалните проекти е приложим единствено критерият върхови постижения. За действията относно координация и подкрепа могат да се прилагат критерии, свързани с проекта.

4.   Работната програма може да установи:

а)	организациите, които получават пари във формата на членски внос;

б)	действия в подкрепа на дейностите на конкретни юридически лица.

5.   Комисията гарантира, че изпълнението на специалната програма е в съгласие с принципите, изложени в член 4, параграф 3, а така също и с общата стратегия, цитирана в член 5, параграф 3, буква а), както и с работната програма, цитирана в член 5, параграф 3, буква б) и с методите и позициите, установени от научния съвет, така както са дефинирани в член 5, параграф 3, буква в) и в член 5, параграф 3, буква г). Комисията гарантира, че специализираната структура за изпълнение следва стриктно, ефикасно и с необходимата гъвкавост само целите и изискванията на тази специална програма.

6.   Що се отнася за задачите, изложени в член 5, параграф 3, Комисията се въздържа да следва позицията на научния съвет само ако смята, че не са спазени разпоредбите на тази специална програма. В този случай Комисията може да приеме мерки, за да поддържа приемственост в изпълнението на специалната програма и постигането на целите, мотивирайки надлежно тези мерки.

7.   За приемането на работната програма, цитирана в член 6, параграф 1, се прилага процедурата, цитирана в член 8, параграф 2.

8.   Процедурата за управление, цитирана в член 8, параграф 3, се прилага за приемане на работната програма, когато има разлика по същество с позицията на научния съвет, съгласно член 6, параграф 6.

9.   Регулативната процедура, цитирана в член 8, параграф 4, се прилага за приемането на действия относно НИР, които включват използване на човешки ембриони и на човешки ембрионални стволови клетки.

Член 7

1.   За тази специална програма се прилага правилникът за участие и разпространение.

2.   Специалната програма се изпълнява посредством схеми за финансиране, дефинирани в приложение III към рамковата програма.

Член 8

1.   Комисията се подпомага от комитет.

2.   Когато се прави препратка към настоящия параграф, се прилагат членове 3 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

3.   Когато се прави препратка към настоящия параграф, се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

Периодът, определен в член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО, се установява на два месеца.

4.   Когато се прави препратка към настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

Периодът, определен в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се установява на два месеца.

5.   Комисията информира редовно комитета относно общия напредък на изпълнението на специалната програма и му предоставя навременна информация относно всички действия, които са предложени или финансирани по тази програма, така както е посочено в приложение II.

6.   Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 9

Комисията организира независим мониторинг, оценка и преглед, предвидени в член 7 и приложение I, раздел II (Идеи) от рамковата програма, които трябва да бъдат провеждани по отношение на дейностите, които са предмет на специалната програма.

Член 10

Настоящото решение влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 11

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

---

(1)  Становище от 30 ноември 2006 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  ОВ С 185, 8.8.2006 г., стр. 10.

(3)  ОВ L 412, 30.12.2006 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 11, 16.1.2003 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 357, 31.12.2002 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 1248/2006 (ОВ L 227, 19.8.2006 г., стр. 3).

(7)  ОВ L 312, 23.12.1995 г., стр. 1.

(8)  ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2.

(9)  ОВ L 136, 31.5.1999 г., стр. 1.

(10)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, изменено с Решение 2006/512/ЕО (ОВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 11).

(11)  ERCEG — Експертната група към Европейския научноизследователски съвет ERCEG е създадена по инициатива на датския министър по наука, технологии и иновации по време на датското председателство на ЕС през декември 2003 г.

(12)  Доклад за основните направления в науката и технологиите за бъдещата политика на Европейския съюз в подкрепа на научните изследвания А6-0046/2005, 28.2.2005 г.

(13)  Включително административните разходи за Европейския съвет за научни изследвания.

(14)  Научни изследвания, отнасящи се за лекуване на рак на половите жлези, могат да бъдат финансирани.

(15)  Участието на научния съвет е неприложимо за процеса на подбор на членовете основатели на научния съвет.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

НАУЧНИ ЦЕЛИ И ОБЩИ ЛИНИИ НА ДЕЙНОСТИТЕ

Управляваните от научните изследователи „гранични научни изследвания“ в рамките на дейностите, разбирани обикновено като „базови научни изследвания“, са ключов двигател за социален прогрес и богатство, тъй като отварят нови възможности за научен и технологичен напредък и представляват инструмент за производство на ново знание, водещо до бъдещи приложения и пазари.

Въпреки многото постижения и високото ниво на ефективност в голям брой области, Европа не използва оптимално научноизследователския си потенциал и ресурсите си и спешно се нуждае от засилена възможност да генерира знание и да преобразува това знание в икономическа и социална стойност и растеж.

Цели

Целта на специалната програма „Идеи“ е да засили върховите постижения, динамиката и творчеството в европейските научни изследвания и да подобри привлекателността на Европа за най-добрите научни изследователи както от Европа, така и от трети страни, а също така и за инвестиции в индустриални научни изследвания, осигурявайки конкурентна структура за финансиране за цяла Европа, в допълнение към и без да замества националното финансиране за „гранични научни изследвания“, изпълнявани от отделните екипи. Важен аспект на тази програма е комуникацията и разпространението на научноизследователските резултати.

За изпълнението на тази цел Комисията ще създаде по тази програма Европейски съвет за научни изследвания (ЕСНИ), съставен от независим научен съвет, и икономична и рентабилна специализирана структура за изпълнение. ЕСНИ ще работи съобразно принципите на върхови научни постижения, автономност, ефикасност, прозрачност и отчетност и ще подкрепя управлявани от научните изследователи проекти за „гранични научни изследвания“, изпълнявани от отделни екипи, конкуриращи се на европейско равнище, в рамките на всички области научни изследвания.

Насърчавайки „граничните научни изследвания“ от целия ЕС, специалната програма ще цели да постави европейските научни изследвания на водеща позиция, откривайки пътя за създаване на нови и често пъти неочаквани научни и технологични резултати в нови области на научни изследвания. Програмата ще стимулира потока от идеи и ще позволи на Европа да използва по-добре своите научноизследователски активи и да насърчава иновациите в стремежа към основаване на динамично общество, основано на знание, с дългосрочни ползи за конкурентоспособността на европейските икономики и благосъстояние.

Изпълнение на програмата

За изпълнението на тази специална програма Комисията ще установи от самото начало двата ключови структурни компонента на ЕСНИ — независим научен съвет и оскъдна и рентабилна специализирана структура за изпълнение.

Административните разходи и разходите за персонала на ЕСНИ, свързани с научния съвет и със специализираната структура за изпълнение, ще са съгласувани с икономично и рентабилно управление; административните разходи ще се държат на минимума, в съответствие с осигуряване на ресурсите, необходими за висококачествено изпълнение, така че да се максимизира финансирането за граничните научни изследвания (1).

Научен съвет

Задачите на научния съвет, така както е установено в член 5, ще са следните:

1.

Научна стратегия: — да установи общата научна стратегия за програмата в светлината на научните възможности и европейските научни нужди; — на перманентна основа, в съответствие с научната стратегия, осигурява създаването на работната програма и необходимите модификации, включително покани за предложения и критерии и, ако е необходимо, определя специалните теми или целеви групи (например млади/възникващи екипи).

2.

Научно управление, мониторинг и качествен контрол на изпълнението на програмата: — ако е целесъобразно, от научна гледна точка определя позициите относно изпълнението и управлението на поканите за предложения, критериите за оценка, процесите на партньорска проверка, включително подбора на експерти и методите за партньорска проверка и за оценка на предложенията, на основата на които ще се реши предложението, което ще се финансира под надзора на научния съвет; така също и всеки друг въпрос, засягащ постиженията и въздействието на специалната програма, а също и качеството на извършваните научни изследвания; — наблюдава качеството на операциите и оценява изпълнението на програмата и постиженията и дава препоръки за колективни или бъдещи дейности.

3.	Комуникация и разпространение: — осигурява комуникация с научната общност и с ключови заинтересувани лица относно дейностите и постиженията на програмата и обсъжданията на ЕСНИ; — отчита се редовно пред Комисията относно своите дейности.

Научният съвет ще има пълна власт над решенията относно вида на научните изследвания, които ще се финансират и ще действа като гарант за качеството на дейността от научна гледна точка.

Научният съвет може да избере независим главен секретар, който ще действа под негова власт. Главният секретар, inter alia, ще помага на научния съвет при осигуряване на ефективна връзка със специализираната структура за изпълнение и с Комисията, и при мониторинг на ефективното изпълнение на неговата стратегия и позициите, така както се изпълняват от специализираната структура за изпълнение.

Може да се предостави административна помощ за председателя и заместник-председателите на научния съвет.

Специализирана структура за изпълнение

Специализираната структура за изпълнение ще отговаря за всички аспекти на административното изпълнение и привеждане на програмата в изпълнение, така както е предвидено в годишната работна програма. Тя по-специално ще изпълнява процедурите за оценка, партньорската проверка и процеса на подбор съгласно принципите, установени от научния съвет и ще осигурява финансовото и научното управление на субсидиите. Специализираната структура за изпълнение ще държи научния съвет информиран за своите дейности.

Управлението на ЕСНИ ще се извършва от персонал, назначен за целта, включително служебни лица от институциите на ЕС и ще покрива само реалните административни нужди, за да гарантира стабилността и приемствеността, необходими за една ефективна администрация.

Роля на Комисията

Комисията ще действа като гарант за пълната автономност и интегритета на ЕСНИ. Тя ще гарантира, че ЕСНИ действа в съгласие с принципите: върхови научни постижения, автономност, ефикасност и прозрачност и че той следва точно стратегията и методиката за изпълнение, установени от научния съвет. По-специално, Комисията ще:

—	осигури създаването на специализирана структура за изпълнение и делегирането на задачи и отговорности към нея,

—	назначи директора и висшия състав на специализираната структура за изпълнение, отчитайки вижданията на научния съвет,

—	приеме работната програма и позициите относно методиката на изпълнение, така както е дефинирано от научния съвет,

—	осигури предложенията да се запазват и проектите да се финансират единствено на основата на техния ред на класиране, получен след партньорската проверка; всяка промяна в реда на класиране след партньорската проверка трябва да бъде изрично утвърдена от научния съвет,

—	информира редовно програмния комитет относно изпълнението на програмата,

—	съставя, в сътрудничество с научния съвет, годишен отчет относно операциите на ЕСНИ и осъществяването на целите, изложени в специалната програма и ще го представя на Съвета и на Парламента.

Дейности

Тази програма ще насърчава „граничните научни изследвания“ от световна класа. Терминът „гранични научни изследвания“ отразява едно ново разбиране за базови научни изследвания. От една страна, този термин означава, че базовите научни изследвания са от критично значение за икономическото и социалното благосъстояние, а от друга страна, че научните изследвания на и извън границите на сегашното разбиране са по същество рисковано начинание, което напредва в нови и максимално предизвикателни научноизследователски области и се характеризира с отсъствието на дисциплинарни граници.

Програмата ще подкрепя отделни проекти, които могат да бъдат изпълнявани във всяка област на базови научни и технологични изследвания, попадащи в обсега на научните изследвания на Общността по настоящата рамкова програма, включително инженерство, социално-икономически и хуманитарни науки. Ако е необходимо, могат да се вземат под внимание специални научноизследователски теми или целеви групи (напр. ново поколение научни изследователи/възникващи екипи), следвайки целите на програмата и нуждите от ефикасно изпълнение. Особено внимание ще се обърне на възникващите и бързо растящите области на границата на знанието, както и на свързващото звено между дисциплините.

Ще се следва „управляван от научните изследователи“ подход. Това означава, че програмата ще подкрепя проекти, изпълнявани от научни изследователи по избрани от тях теми в рамките на обсега на поканите за предложения. Предложенията ще се оценяват по единствения критерии върхови постижения съгласно оценката на партньорска проверка, отчитайки върховите постижения в новите групи, новите поколения научни изследователи, както и утвърдили се екипи, и като обръща особено внимание на предложенията, които са определено пионерни и включват съответно високи научни рискове.

Програмата ще подкрепя проекти, изпълнявани от отделни екипи, които могат да бъдат с национален и транснационален характер. Отделният екип се състои от отделен главен научен изследовател и, ако е необходимо, от други лица, членове на екипа (2).

Преглед

Изпълнението и управлението на дейността ще са проверяват и преценяват непрекъснато, за да се оценят нейните постижения и да се регулират и подобрят процедурите на основата на опита. В контекста на междинната преценка, цитирана в член 7, параграф 2 от рамковата програма, освен това ще се извършва независим преглед на структурите и механизмите на ЕСНИ спрямо критериите за научни върхови постижения, автономност, ефикасност и прозрачност, и с пълното участие на научния съвет. Това ще включва процеса и критериите за подбор на членовете на научния съвет. При прегледа ще се гледа изрично за предимствата и недостатъците на структура, основана като изпълнителна агенция, както и на структура на основата на член 171 от Договора. Въз основа на този преглед тези структури и механизми следва да се модифицират при необходимост. Комисията ще гарантира, че цялата необходима подготвителна работа, включително всякакви законодателни предложения, каквито сметне за необходими, се предприема и представя на Европейския парламент и на Съвета, така както се изисква от Договора с оглед да се премине към всякаква необходима модифицирана структура колкото може по-скоро. За целта рамковата програма ще се адаптира или допълни със съвместно решение в съответствие с член 166, параграф 2 от Договора за създаване на Европейската общност. Докладът за напредъка, цитиран в член 7, параграф 2 от рамковата програма, предшестващ междинната преценка, ще даде начални сведения относно функционирането на ЕСНИ.

Етични аспекти

През време на изпълнението на тази специална програма и при научноизследователските дейности, възникващи от нея, трябва да се спазват основните етични принципи. Те включват, inter alia, принципите, цитирани в Хартата за основните права на ЕС, включително следното: защита на човешкото достойнство и човешкия живот, защита на личните данни и личния живот, а така също и на животните и на околната среда, в съответствие със законодателството на Общността и на съответните международни конвенции, насоки и кодекси на поведение, например Декларацията от Хелзинки, Конвенцията на Съвета на Европа за човешките права и биомедицината, подписана в Овиедо на 4 април 1997 г., както и с допълнителните протоколи към нея, Конвенцията за правата на детето на ООН, Универсалната декларация за човешкия геном и човешките права, приета от ЮНЕСКО, Конвенцията за биологичните и токсичните оръжия на ООН (КБТО), Международен договор за растителни генетични ресурси за храни и селско стопанство, както и съответните резолюции на Световната здравна организация.

Ще се вземат под внимание и становищата на европейската група консултанти за етичните последствия на биотехнологията (1991—1997 г.), както и становищата на европейската група за етика в науката и новите технологии (считано от 1998 г.).

В съгласие с принципа на субсидиарност и разнообразието на подходите, които съществуват в Европа, участниците в научноизследователските проекти трябва да се съобразяват с текущото законодателство, с регламентите и с етичните правилници в страните, в които ще се извършват научните изследвания. Във всеки случай прилагат се националните разпоредби и никое научно изследване, което е забранено в която и да е от държавите-членки или в друга страна, няма да бъде подкрепено с финансиране от Общността, ако се изпълнява в съответната държава-членка или страна.

Ако е целесъобразно, изпълняващите научноизследователски проекти трябва да търсят одобрението на съответните национални или местни етични комитети преди стартиране на НТД дейности. Освен това Комисията системно ще извършва етичен преглед по отношение на предложения, третиращи чувствителни в етично отношение въпроси или ако не е било обърнато адекватно внимание на етичните аспекти. В специални случаи етичен преглед може да се направи по време на изпълнението на проекта.

Няма да се отпуска никакво финансиране за научноизследователски дейности, които са забранени във всички държави-членки.

Протоколът за защита и благосъстояние на животните, приложен към Договора, изисква от Общността да обърне максимално внимание на изискванията за благосъстояние на животните при формулиране и изпълнение на политиките на Общността, включително научните изследвания. Директива 86/609/ЕИО на Съвета от 24 ноември 1986 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно защитата на животните, използвани за опитни и други научни цели (3), изисква всички експерименти да бъдат планирани по такъв начин, че да се избегнат стресът и ненужната болка, както и страданието на експерименталните животни; да се използва минимален брой животни; да се включат животни с най-ниска степен на неврофизиологична чувствителност; да се причинява минимална болка, страдание, стрес или трайно увреждане. За промяна на генетичното наследство на животните и клониране на животните може да се мисли само ако целите са етично оправдани и условията са такива, че се гарантира благосъстоянието на животните и се спазват принципите за биологичното разнообразие.

През време на изпълнение на тази програма Комисията редовно ще наблюдава и контролира научния напредък и националните и международните разпоредби, така че да бъдат взети под внимание всякакви развития.

---

(1)  С оглед да се улесни изпълнението на програмата, за всяка среща на програмния комитет, така както е дефинирано в дневния ред, Комисията ще възстанови, в съгласие с установените насоки, разходите за един представител на държава-членка, както и на един експерт/консултант на държава-членка за онези точки от дневния ред, за които държавата-членка се нуждае от специален опит.

(2)  В съгласие с правилника за участие участието на повече от едно юридическо лице не се изключва.

(3)  ОВ L 358, 18.12.1986 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2003/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 230, 16.9.2003 г., стр. 32).

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Информация, предоставяна от Комисията в съответствие с член 8, параграф 5

1.	Информация относно дейности, позволяващи наблюдение на целия жизнен цикъл на всяко предложение, покриваща по-специално:

—	представените предложения,

—	резултати от преценката за всяко предложение,

—	споразумения за субсидии,

—	изпълнени дейности.

2.	Информация относно резултата на всяка покана и изпълнение на дейности, покриваща по-специално:

—	резултатите относно всяко предложение,

—	сключване на споразумения за субсидии,

—	изпълнение на дейностите, включително данни за плащанията и резултати от дейностите.

3.	Информация относно изпълнението на програмата, включително значима информация на равнище рамковата програма и специалната програма.

Тази информация (по-специално, относно предложения, тяхната оценка и споразумения за субсидии) следва да бъде предоставена в еднообразно структуриран електронно читаем и обработваем формат, който да е достъпен посредством основана на информационни технологии система за информация и отчитане, позволяваща лесен анализ на данни.

---

13/ 59

BG

Официален вестник на Европейския съюз

22

---

32006D0973

---

L 400/270

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

oт 19 декември 2006 година

относно специалната програма „Хора“ за изпълнение на Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.)

(текст от значение за ЕИП)

(2006/973/ЕО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 166, параграф 4 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

като има предвид, че

(1)

В съответствие с член 166, параграф 3 от Договора Решение № 1982/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.) (наричана по-долу „Рамковата програма“) (3) трябва да се изпълнява посредством специални програми, в които се дефинира подробен правилник за тяхното изпълнение, фиксира се тяхната продължителност и се осигуряват средствата, считани за необходими.

(2)

Рамковата програма е структурирана в четири вида дейности: транснационално сътрудничество по определени от политиката теми („Сътрудничество“), управлявани от научните изследователи научни изследвания, основани на инициативите на научната общност („Идеи“), подкрепа на обучението и кариерното развитие на научните изследователи („Хора“), както и подкрепа на капацитетите за научни изследвания („Капацитети“). Дейностите по частта „Хора“, що се отнася за непреките действия, следва да се изпълняват с тази специална програма.

(3)	Правилникът за участие на предприятия, научноизследователски центрове и университети и за разпространение на научноизследователските резултати, който е за рамковата програма (наречен по-долу „правилник за участие и разпространение“), следва да се прилага за тази специална програма.

(4)

Рамковата програма следва да допълни дейностите, извършвани в държавите-членки, както и други действия на Общността, необходими за общите стратегически усилия за изпълнение на целите от Лисабон успоредно, по-специално с целите, засягащи структурните фондове, земеделието, образованието, обучението, културата, конкурентоспособността и иновативността, индустрията, здравето, защитата на потребителите, заетостта, енергетиката, транспорта и околната среда.

(5)

Иновациите и дейностите, свързани с МСП, подкрепени по настоящата рамкова програма, следва да са допълващи спрямо предприетите по рамковата програма за конкурентоспособност и иновативност, които ще допринесат за преодоляване на несъответствието между научни изследвания и иновации и ще насърчат всички форми на иновативност.

(6)

Изпълнението на рамковата програма може да даде начало на допълнителни програми, предполагащи участието само на определени държави-членки и участието на Общността в програми, предприето от няколко държави-членки, или създаване на съвместни предприятия или други договорености по смисъла на членове 168, 169 и 171 от Договора.

(7)

Международното измерение е основен компонент на човешките ресурси при научните изследвания и развитието в Европа. Така както е предвидено в член 170 от Договора, тази специална програма е отворена за участието на страните, които са сключили необходимите споразумения за целта, и освен това е отворена на ниво проекти и на основата на взаимна полза, на участието на юридически лица от трети страни и на международни организации за научно сътрудничество. Нещо повече всички действия, както и специализираните действия в тази специална програма, са отворени за участие на отделни научни изследователи от трети страни.

(8)	При научноизследователските дейности, извършвани в рамките на тази програма, следва да спазват основните етични принципи, включително тези, отразени в Хартата на основните права на Европейския съюз.

(9)	Изпълнението на рамковата програма следва да допринесе за насърчаване на устойчиво развитие.

(10)

Стабилното финансово управление на рамковата програма и нейното изпълнение следва да бъдат гарантирани по възможно най-ефективен и удобен за потребителите начин, като същевременно се гарантира юридическа определеност и достъпност на програмата за всички участници в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (4) и Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията (5), с който се урежда подробен правилник за изпълнението на посочения финансов регламент, както и всякакви бъдещи изменения.

(11)

Следва да се вземат подходящи мерки — пропорционално на финансовите интереси на Европейските общности — за мониторинг както върху ефективността на предоставената финансова помощ, така и върху използването на тези средства, така че да се предотвратят нередности и измами и да се предприемат необходимите стъпки за възстановяване на средства, които са били загубени, погрешно платени или неправилно използвани в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (6), Регламент (ЕО, Евратом) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията, за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (7), както и Регламент (ЕО) № 1073/1999 от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (8).

(12)

Мерките, необходими за изпълнението на настоящото решение, са по същество управленски мерки и поради това следва да бъдат приети с консултативната или управленската процедура, предвидени в член 4 от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г., уреждащо процедурите за упражняване на изпълнителните пълномощия, дадени на Комисията (9). От друга страна, научните изследвания, предполагащи използване на човешки ембриони и на човешки ембрионални стволови клетки, повдигат специфични етически проблеми, така както е описано в член 4 от настоящото решение. Поради това следва да се приемат мерки за финансиране на тези проекти, като се използва регулативната процедура, предвидена в член 5 от Решение 1999/468/ЕО.

(13)

При изпълнението на тази програма следва да се обърне адекватно внимание на издигането на преден план на равенството на половете, а така също и, inter alia, на трудовите условия, прозрачността на процесите на набиране на кадри, както и на кариерното развитие, що се отнася за научните изследователи, назначени по проекти и програми, финансирани в изпълнение на дейности по тази програма, за които препоръката на Комисията от 11 март 2005 г. относно Европейската харта за научните изследователи и относно Кодекса на поведението за набиране на научни изследователи (10) предлага референтна рамка, като същевременно се спазва доброволният ѝ характер.

(14)

Тази програма цели да се създаде истински европейски трудов пазар за научни изследователи като по-нататъшно развитие и изпълнение на интегралната стратегия за човешките ресурси в научните изследвания и развитието на Европа на основата на „Стратегията за мобилност в ЕНП“ (11) и „Научните изследователи в ЕНП: една професия, множество кариери“ (12), и отчита заключенията на Съвета относно човешките ресурси в научноизследователската и развойна дейност от 18 април 2005 г.

(15)

Програмата „Хора“ цели да увеличи човешкия потенциал за научноизследователска и развойна дейност в Европа както по отношение на качество, така и на количество, включително като признава „професията“ научен работник с оглед запазване на върховите постижения в базовите научни изследвания и в органичното развитие на технологичните научни изследвания, и окуражава мобилността на европейските научни изследователи от, към и из цяла Европа. Нещо повече, програмата следва да помогне да се осигурят правилните условия, така че да бъдат привлечени най-добрите чуждестранни научни изследователи, които да извършват научни изследвания в Европа,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Специалната програма „Хора“ за дейности на Общността в областта на научните изследвания и технологичното развитие, включително и дейности по демонстрация, наричана по-долу „специалната програма“ се приема с настоящото, за периода 1 януари 2007 г.—31 декември 2013 г.

Член 2

Специалната програма подкрепя дейностите по частта „Хора“, като стимулира хората да изберат професията научен работник, засилвайки количествено и качествено човешкия потенциал за научни изследвания и технологии в Европа, включително потенциала на жените. Дейностите, подкрепящи обучението и кариерното развитие на научните изследователи, цитирани като действия по програма „Мария Кюри“, се фокусират върху ключовите аспекти на уменията и кариерното развитие и на засилените връзки с националните системи.

Целите и общите линии на тези дейности са изложени в приложението.

Член 3

Сумата, смятана за необходима за изпълнение на специалната програма, е EUR 4 750 милиона, като по-малко от 6 % от тях са за административни разходи на Комисията.

Член 4

1.   Всички научноизследователски дейности, извършвани по специалната програма, се изпълняват в съответствие с основните етични принципи.

2.   Следните области на научни изследвания не се финансират по настоящата програма:

—	научноизследователска дейност, насочена към човешко клониране за репродуктивни цели,

—	научноизследователска дейност, предназначена да модифицира генетичното наследство на човешки същества, което може да направи тези изменения наследствени (13),

—	научноизследователски дейности, планиращи създаването на човешки ембриони единствено с цел научни изследвания или за набавяне на стволови клетки, включително посредством трансфер на ядра от соматични клетки.

3.   Могат да бъдат финансирани научните изследвания относно човешки стволови клетки както на възрастни, така и на ембриони, в зависимост както от съдържанието на научното предложение, така и от правната рамка на съответната държава-членка(държави-членки).

Всяка молба за финансиране на научни изследвания относно човешки ембрионални стволови клетки включва при необходимост подробности относно лицензирането и мерките за контрол, които ще бъдат предприети от компетентните органи на държавите-членки, а така също и подробности относно етичните одобрения, които ще бъдат предоставени.

Що се отнася за получаването на човешки ембрионални стволови клетки, то институциите, организациите и научните изследователи са под условие на лицензия и строг контрол в съответствие с правната рамка на съответната държава-членка(държави-членки).

4.   Областите на научните изследвания, изложени по-долу, ще бъдат преразгледани за втората фаза на настоящата програма (2010—2013 г.) в светлината на научните постижения.

Член 5

1.   Специалната програма се изпълнява посредством схеми за финансиране, дефинирани в приложение III към рамковата програма.

2.   За тази специална програма се прилага правилникът за участие и разпространение.

Член 6

1.   Комисията съставя работна програма за изпълнение на специалната програма, излагаща в по-големи детайли целите и дейностите, изложени в приложението, схемата за финансиране, която ще се използва за действията, за които се отправя покана за участие, както и графика за изпълнение.

2.   Работната програма отчита съответните дейности по научни изследвания, обучение за научни изследвания и кариерно развитие, извършвани от държавите-членки, асоциираните страни и европейски и международни организации, както и постигането на европейска добавена стойност, а така също и въздействието върху индустриалната конкурентоспособност и значимостта за други политики на Общността. Работната програма се актуализира при необходимост.

3.   Предложенията за непреки действия по схемите за финансиране се преценяват и проектите се подбират при отчитане на критериите, изложени в член 15, параграф 1, буква б) от правилника за участие и разпространение.

4.   Работната програма може да установи:

а)	организациите, които получават пари във формата на членски внос;

б)	действия в подкрепа на дейностите на специални юридически лица.

Член 7

1.   Комисията отговаря за изпълнението на специалната програма.

2.   Управленската процедура, определена в член 8, параграф 2, се прилага за приемане на следните мерки:

а)	работната програма, цитирана в член 6, включително схемите за финансиране, които ще се използват, съдържанието на поканите за предложения, както и критериите за преценка и подбор, които ще се прилагат;

б)	одобрението на финансирането на дейностите, цитирани в член 2, където приблизителната сума на помощта на Общността по настоящата програма е равна на или по-голяма от 0,6 милиона EUR;

г)	съставянето на компетенциите за преценките, предвидени в член 7, параграфи 2 и 3 от рамковата програма.

3.   За утвърждаване на финансирането на дейности, включващи използване на човешки ембриони и на човешки ембрионални стволови клетки, се прилага регулативната процедура, установена в член 8, параграф 3.

Член 8

1.   Комисията се подпомага от комитет.

2.   Когато се прави препратка към настоящия параграф, се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

Периодът, предвиден в член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО, се установява на два месеца.

3.   Когато се прави препратка към настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

Периодът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се установява на два месеца.

4.   Комисията информира редовно комитета относно общия напредък на изпълнението на специалната програма и му предоставя навременна информация относно всички научноизследователски и развойни дейности, които са предложени или финансирани по тази програма, така както е посочено в приложение II.

5.   Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 9

Комисията организира независим мониторинг, оценка и преглед, предвидени в член 7 от решението за рамковата програма, които трябва да бъдат изпълнявани по отношение на дейностите, извършвани в областите, предмет на специалната програма.

Член 10

Настоящото решение влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 11

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

---

(1)  Становище от 30 ноември 2006 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  ОВ С 185, 8.8.2006 г., стр. 10.

(3)  ОВ L 412, 30.12.2006 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 357, 31.12.2002 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 1248/2006 (ОВ L 227, 18.8.2006 г., стр. 3).

(6)  ОВ L 312, 23.12.1995 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2.

(8)  ОВ L 136, 31.5.1999 г., стр. 1.

(9)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, изменено с Решение 2006/512/ЕО (ОВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 11).

(10)  ОВ L 75, 22.3.2005 г., стр. 67.

(11)  Съобщение на Комисията „Стратегия за мобилност в Европейското научноизследователско пространство“ – СОМ(2001) 331, 20.6.2001 г. и Решение на Съвета 2001/С367/01.

(12)  Съобщение на Комисията „Научните изследователи в Европейското научноизследователско пространство: една професия, множество кариери“ – СОМ(2003) 436, 18.7.2003 г. и Решение на Съвета 2003/С282/01.

(13)  Научни изследвания, отнасящи се за лекуване на рак на половите жлези, могат да бъдат финансирани.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

НАУЧНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ ЦЕЛИ, ОБЩИ ЛИНИИ НА ТЕМИТЕ И ДЕЙНОСТИТЕ

Увод

Един от най-критичните моменти в науката и технологиите е количеството и качеството на човешките ресурси. Като предпоставка за увеличаване на капацитета и ефективността на Европа по научноизследователско и технологично развитие, и за консолидиране и по-нататъшното развитие на европейското научноизследователско пространство, общата стратегическа цел на настоящата програма е да направи Европа по-привлекателна за научните изследователи. Това се осъществява с преследване на ефект на значително структуриране в цяла Европа по отношение на организацията, ефективността и качеството на обучението за научни изследвания, активното кариерно развитие на научните изследователи, индустрията и академичната общност, както и силното участие в научните изследвания и развитието на жени и научни изследователи в ранни етапи на кариерата.

Програмата ще се изпълнява посредством системни инвестиции в хора, основно посредством съгласувана поредица от действия по програма „Мария Кюри“, като по-специално се отчита европейската добавена стойност с оглед нейния структуриращ ефект върху европейското научноизследователско пространство. Разчитайки на опита с действия по програма „Мария Кюри“ по предишните рамкови програми, тези действия са насочени към научните изследователи с оглед на техните умения и развитие на компетенции във всички стадии на техните кариери, от първоначално обучение в научни изследвания, предназначено специално за млади хора, до кариерно развитие и доживотно обучение в обществения и в частния сектор. Мобилността, както транснационална, така и междубраншова, е от основно значение за тази програма. Като се увеличава мобилността на научните изследователи и се засилват ресурсите на онези институции, които привличат научни изследователи в международен мащаб, ще се насърчат центровете за върхови достижения в целия Европейски съюз. Признаването на опита, придобит в различни сектори и страни, както и адекватните условия за труд са също ключови елементи в целия спектър на действия по програма „Мария Кюри“. Ще се въведат специални мерки за насърчаване на научни изследователи в ранни етапи на кариерата и за подкрепа на ранните стадии на научните кариери, а така също и мерки за намаляване на „изтичането на мозъци“ като например субсидии за реинтеграция.

Действията по програма „Мария Кюри“ са отворени за всички сфери на научни изследвания и технологично развитие, на които се обръща внимание съгласно Договора. Областите на научни изследвания се избират свободно от кандидатите. Въпреки това обаче се запазва възможността за насочване към определени дейности по програмата, например относно научните дисциплини и технологичните области, участващите региони, видовете научноизследователски организации и популацията научни изследователи, така че да се реагира на еволюцията на изискванията на Европа в областите по научни изследвания, мобилност, развитие в кариерата и съвместно използване на знанието. За да се гарантира обучение и мобилност в рамките на новите области на научни изследвания и технологии, ще се осигури подходяща координация с другите части на рамковата програма, включително възможност за съвместни покани за участие.

Силното участие на предприятията, включително на МСП, се счита за решаваща добавена стойност за тази програма. Засилването на сътрудничеството между индустрията и академичната общност по отношение обучение за научни изследвания, развитие в кариерата и съвместно използване на знанието, като се отчита защитата на правата на интелектуална собственост, се насърчава във всички действия по програма „Мария Кюри“, докато едно специализирано действие е насочено към пътищата и партньорствата между индустрията и академичната общност, при което на МСП се отделя специално внимание.

Международното измерение като основен компонент на човешките ресурси за научните изследвания и развитието в Европа, ще се разглежда с оглед развитие в кариерата без дискриминация, както и с оглед засилване и обогатяване на международното сътрудничество посредством научните изследователи и привличане на научноизследователски таланти към Европа. Международното измерение ще се инкорпорира в целия спектър на действия по програма „Мария Кюри“ и освен това ще е предмет на самостоятелни действия.

Ще се обърне надлежно внимание на принципите за устойчиво развитие и равенство на половете. Програмата цели да осигури издигане на преден план въпроса за половете, насърчавайки равните възможности във всички действия по програма „Мария Кюри“ и поставяйки като еталон участието на половете (целта е най-малко 40 % участие на жените). В допълнение действията ще бъдат предназначени да помогнат на научните изследователи да се установят на един по-стабилен път на кариерата и да се гарантира това, че научните изследователи ще могат да постигнат подходящ баланс на работа/живот, като се отчита семейното им положение, и да допринесат за улесняване възстановяването на научноизследователската им кариера, след прекъсване. Освен това при необходимост по тази специална програма ще се обърне внимание на съображенията относно етичните, социалните, правните и по-широките културни аспекти на научните изследвания, които ще бъдат предприети и на техните потенциални приложения, а така също и на социално-икономическите въздействия вследствие научното и технологичното развитие и прогнозите.

За да се използва напълно потенциалът на Европа, който да стане по-привлекателен за научните изследователи, действията по програма „Мария Кюри“ ще създадат конкретни синергии с други действия както в рамките на научноизследователската политика на Общността, така и в рамките на действия по други политики на Общността, например за образование, кохезия и заетост. Ще се търсят обединения и с действия на регионално, национално и международно равнище. Предвиждат се действия, които да свържат научното обучение с кариерите, както и действия за научни изследвания и координация по нови методи в научното образование, съгласно част „Науката в обществото“ на програма „Капацитети“ (1).

Етични аспекти

През време на изпълнението на тази специална програма и при научноизследователските дейности, възникващи от нея, трябва да се спазват основните етични принципи. Те включват, inter alia, принципите, цитирани в Хартата за основните права на ЕС, включително следното: защита на човешкото достойнство и човешкия живот, защита на личните данни и личния живот, а също така и на животните и на околната среда, в съответствие със законодателството на Общността и с най-новите версии на съответните международни конвенции, насоки и кодекси на поведение, например Декларацията от Хелзинки, Конвенцията за човешките права и биомедицината на Съвета на Европа, подписана в Овиедо на 4 април 1997 г., както и с допълнителните протоколи към тази конвенция, Конвенцията за правата на детето на ООН, Универсалната декларация за човешкия геном и човешките права, приета от ЮНЕСКО, Конвенцията за биологичните и токсичните оръжия на ООН (КБТО), Международния договор за растителни генетични ресурси за храни и селско стопанство, както и съответните резолюции на Световната здравна организация (СЗО).

Ще се вземат под внимание и становищата на европейската група консултанти за етичните последствия на биотехнологията (1991—1997 г.), както и становищата на европейската група за етика в науката и новите технологии (считано от 1998 г.).

В съответствие с принципа на субсидиарност и разнообразието на подходите, които съществуват в Европа, участниците в научноизследователските проекти трябва да се съобразяват с текущото законодателство, с регламентите и с етичните правилници в страните, в които ще се извършват научните изследвания. Във всеки случай прилагат се националните разпоредби и никое научно изследване, което е забранено в която и да е от държавите-членки или в друга страна, няма да бъде подкрепено с финансиране от Общността, ако се изпълнява в съответната държава-членка или страна.

Ако е целесъобразно, изпълняващите научноизследователски проекти трябва да търсят одобрението на съответните национални или местни етични комитети преди стартиране на научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности. Освен това Комисията системно ще извършва етичен преглед по отношение на предложения, третиращи чувствителни в етично отношение въпроси или ако не е било обърнато адекватно внимание на етичните аспекти. В специални случаи етичен преглед може да се направи по време на изпълнението на проекта.

Няма да се отпуска никакво финансиране за научноизследователски дейности, които са забранени във всички държави-членки.

Протоколът за защита и благосъстояние на животните, приложен към Договора, изисква от Общността да обърне максимално внимание на изискванията за благосъстояние на животните при формулиране и изпълнение на политиките на Общността, включително научните изследвания. Директива 86/609/ЕИО на Съвета от 24 ноември 1986 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно защитата на животните, използвани за опитни и други научни цели (2), изисква всички експерименти да бъдат планирани по такъв начин, че да се избегнат стресът и ненужната болка, както и страданието на експерименталните животни; да се използва минимален брой животни; да се включат животни с най-ниска степен на неврофизиологична чувствителност; и да се причинява минимална болка, страдание, стрес или трайно увреждане. За промяна на генетичното наследство на животните и клониране на животните може да се мисли само ако целите са етично оправдани и условията са такива, че се гарантира благосъстоянието на животните и се спазват принципите за биологичното разнообразие.

През време на изпълнение на тази програма Комисията редовно ще наблюдава и контролира научния напредък и националните и международните разпоредби, така че да бъдат взети под внимание всякакви развития.

Научните изследвания, свързани с научните и технологичните развития, ще се извършват в частта „Науката в обществото“ на специалната програма „Капацитети“.

Дейности

Ще се подкрепят следните действия по програма „Мария Кюри“:

Първоначално обучение на научни изследователи

Тази дейност подкрепя първоначалното обучение на научни изследователи, което обикновено е насочено към първите четири години (еквивалент на пълна заетост) от техните кариери, плюс до една допълнителна година, ако е необходимо за завършване на първоначалното обучение. Посредством транснационален механизъм за контакти (мрежа от контакти), целта на който е структуриране на съществен дял от капацитета за висококачествено първоначално обучение за научни изследвания във всички държави-членки и асоциирани страни както в обществения, така и в частния сектор, дейността цели да се подобрят кариерните перспективи за научните изследователи в двата сектора, като при това се засили и привлекателността на научноизследователските кариери за младите хора.

Действието ще бъде изпълнено посредством подкрепа за конкурентно подбраните мрежи на допълващи организации от различни страни, заети с обучение за научни изследвания. В тази рамка подкрепа се предвижда за най-добрите научни изследователи в ранни етапи на кариерата, за да влязат във вече утвърдени научноизследователски екипи. Мрежите ще бъдат изградени на основата на съвместна програма за обучение за научни изследвания в отговор на правилно определени нужди от обучение в определени научни или технологични области, с подходящи препратки към интердисциплинарни и нововъзникващи наддисциплинарни области. Тези програми за обучение ще обърнат по-специално внимание на развитието и разширяването на научноизследователските компетенции на научни изследователи в ранни етапи на кариерата. Обучението ще се фокусира преди всичко върху научното и технологичното знание, придобито чрез научни изследвания по отделни проекти, допълнени с модули за обучение, обръщащи внимание на други съществени умения и компетенции, например в областта на управлението и финансирането на научноизследователските проекти и програми, правата на интелектуална собственост и други методи за използване на резултатите от научните изследвания, предприемачеството, етичните аспекти, комуникацията и социалното измерение.

Съвместната програма за обучение за научни изследвания следва да е съгласувана по отношение на стандартите за качество с надлежна разпоредба за договорености за надзор и менторство. Съвместната програма за обучение за научни изследвания следва да използва допълващите компетенции на участниците в мрежата, включително от предприятия, а така също и други синергии. Програмата изисква взаимно признаване на качеството на обучението и, ако е възможно, на дипломите и другите получени удостоверения. Особено внимание ще се обърне на проблемите относно дългосрочната заетост на научните изследователи.

Прякото или непрякото участие на организации от различни сектори се смята за изключително важно в това действие, включително (водещо) участие на частни предприятия в подходящи области. Една-единствена организация за научни изследвания или участия в туининг проекти са приемливи по това действие, ако е ясно показано, че е обърнато ефективно внимание на необходимите елементи от програмата за обучение за научни изследвания, в сътрудничество със широко множество от партньори, без те да са официална част от мрежата.

Подкрепата на Общността по това действие включва:

—	привличане на научни изследователи в ранни етапи на кариерата, за да бъдат обучени,

—

възможност за учредяване на академични председателства в институции за висше образование или еквивалентни позиции в други научноизследователски организации и предприятия за опитни научни изследователи, с оглед да се трансферира новото знание и се засили надзорът върху научните изследователи в ранни етапи на кариерата, които се обучават в мрежа,

—	обединяване в мрежа и организация на краткотрайни мероприятия (конференции, летни училища и специални курсове за обучение), които са отворени както за обучавани в мрежата, така и за научни изследователи извън мрежата.

Продължаващо обучение и развитие в кариерата

Това действие е насочено към опитни научни изследователи в различни етапи на техните кариери, като се засилва диверсификацията на индивидуалните им компетенции с оглед придобиване на мултидисциплинарни или интердисциплинарни умения или предприемането на междубраншов опит. Целта е да се подкрепят научните изследователи при придобиване и/или засилване на водещ независим пост, например главен изследовател, професор или друг висши пост в образованието или в предприятие. Действието ще помага освен това на научни изследователи да възобновят кариерата си в научни изследвания след прекъсване или да се (ре)интегрират научни изследователи в научноизследователска кариера в държави-членки или в асоциирани страни, включително в тяхната страна на произход, след като са преживели мобилност.

Научните изследователи, към които е насочено вниманието по това действие, следва да имат най-малко четири години стаж на пълен работен ден или еквивалентен научноизследователски опит, или докторат; тъй като действието е насочено към доживотно обучение и кариерно развитие, се очаква научните изследователи да имат обикновено по-старши профил от гледна точка на опита.

Това действие ще се изпълнява посредством:

i)	подкрепа за транснационални вътрешноевропейски стипендии, дадени пряко на равнище на Общността на най-добрите или най-обещаващите научни изследователи от държави-членки или от асоциирани страни въз основа на молба, подадена от научните изследователи във връзка с организациите домакини;

ii)

съвместно финансиране на регионални, национални или международни програми в областта на обучение за научни изследвания и кариерно развитие, когато то изпълнява критериите за европейска добавена стойност, прозрачност и откритост, насочени към конкурентен подбор на съществуващи или нови регионални, национални и международни програми за финансиране, което се фокусира върху целите, които се поставят за това действие, на основата на управлявана от индивида мобилност. При тези програми трябва да се прилага открита, базирана на достойнствата, конкуренция за кандидатстващите научни изследователи, основана на международна партньорска проверка без ограничение относно техния произход и/или местоназначение. Очаква се тези програми да предлагат адекватни работни условия за крайните бенефициери.

Кандидатите за формата на съвместно финансиране ще са ключови действащи лица при изграждане на капацитет от човешките ресурси за научни изследвания на съответните им територии. Това обикновено са организации, попадащи в една от следните категории:

—	официални обществени органи, отговарящи за финансиране и управление на програмите за стипендии, например министерства, държавни комитети за научни изследвания, академии или агенции за научни изследвания;

—

други обществени или частни органи, включително големи организации за научни изследвания, които финансират и управляват програми за стипендии или с официален мандат, или са признати от държавни органи, като например агенции, създадени от правителства по частното право с обществена мисия в служба, благотворителни дейности и др;

—	органи на международно равнище, управляващи сравними схеми на европейско равнище, като част от тяхната мисия.

За формата на съвместно финансиране Общността ще допринася основно за финансиране на стипендии съгласно изискванията и целите на това действие, преди всичко по отношение на транснационалната мобилност. Международната конкуренция между научните изследователи ще остане централна, така че да се гарантира най-високо качество на научните изследвания по тази дейност.

Двата режима на изпълнение ще бъдат управлявани паралелно от самото начало, като режимът на съвместно финансиране ще е първоначално в контролиран мащаб, което ще позволи да се събере нужният опит. В хода на рамковата програма една оценка на въздействието на двата режима ще определи формата на изпълнение за останалата част от програмата.

Партньорства и пътища между индустрията и академичната общност

Целта на това действие е да открива и насърчава динамичните пътища между държавни организации за научни изследвания и частни търговски предприятия, включително по-специално МСП, както и индустриите за традиционни производства. Дейностите ще се основават на по-дългосрочни програми за сътрудничество с оглед да се засили междубраншовата мобилност и се увеличи трансферът и съвместното използване на знание (включително управление на проекти, управление на правата на интелектуална собственост и разработка на продукти), както и насърчаване на взаимното разбиране на различните културни среди и изисквания за умения в двата сектора.

Действието ще бъде изпълнено гъвкаво, inter alia, на основата на добри практики на партньорства между индустрия и академична общност в целия ЕС, посредством програми за сътрудничество между организации от двата сектора от най-малко две различни държави-членки или асоциирани държави с подкрепа за взаимодействие относно човешките ресурси в рамките на тази рамка. Подкрепата на Общността ще приеме една или няколко от следните форми:

—	командироване на персонал между двата сектора в рамките на партньорството с оглед засилване на междубраншовото сътрудничество;

—	временно приемане в двата сектора на опитни научни изследователи, привлечени от среди извън партньорството;

—	включване в мрежа и организиране на работни семинари и конференции, засилващи обмена на междубраншов опит и знание, така че да се достигне по-голям брой членове на персонала от двата сектора;

—	като специална мярка за МСП участие в малко оборудване, свързано с тяхното участие в сътрудничеството.

Международното измерение

Признавайки международното измерение за основен компонент на човешките ресурси в научноизследователската и развойна дейност в Европа, вниманието към това измерение се насочва посредством специализирани действия както от гледна точка на кариерното развитие на европейските научни изследователи, така и от гледна точка на засилване на международното сътрудничество посредством научните изследователи.

Развитието на кариерата на научните изследователи от държави-членки и от асоциирани страни ще бъде подкрепено посредством:

i)	изходящи международни стипендии със задължително завръщане на опитни научни изследователи в рамките на доживотното обучение и диверсификация на компетенциите, така че да се придобият нови умения и знание;

ii)

субсидиите за връщане и международна реинтеграция на опитни научни изследователи, след придобит международен опит. По това действие свързването на научни изследователи от държави-членки и от асоциирани страни в мрежа за контакти ще бъде подкрепено и с оглед те да бъдат активно информирани и включени в разработките в европейското научноизследователско пространство.

Международното сътрудничество посредством научни изследователи ще бъде подкрепено посредством:

i)

входящи международни стипендии, така че да се привлекат висококвалифицирани научни изследователи от трети страни в държави-членки и в асоциирани страни, за подобряване на знанието за Европа и за изграждане на връзки на високо ниво. Научни изследователи от развиващи се страни или от страни с възникващи икономики могат да се възползват от подкрепа за фазата на завръщане. Ще бъде подкрепено и свързването в мрежа на научни изследователи от трети страни в държави-членки и в асоциирани страни, с оглед структуриране и развиване на техните контакти с техните региони на произход.

ii)	Партньорство между няколко организации за научни изследвания в Европа и една или няколко организации във: — страни, обект на Европейската политика за съседство; — страни, с които Общността има сключено споразумение за научно и технологично сътрудничество.

На основата на съвместни програми подкрепа на Общността ще бъде предоставена за кратък обмен на научни изследователи в ранни етапи на кариерата и на опитни научни изследователи, за организиране на взаимноизгодни конференции и други мероприятия, а така също и за развитието на системен обмен на добри практики, които имат пряко отношение към въпроси относно човешките ресурси в научните изследвания и развитието.

Тези действия ще бъдат изпълнени в съответствие с международните дейности по програми „Сътрудничество“ и „Капацитети“.

Специални действия

В подкрепа на създаването на истински европейски пазар на труда за научни изследователи трябва да бъде изпълнена съгласувана поредица от придружаващи действия с оглед да се отстранят пречките за мобилността и се подобрят перспективите за кариера за научните изследователи в Европа. Тези действия ще са насочени по-специално към повишаване на информираността на заинтересуваните лица и широката общественост, включително посредством награди „Мария Кюри“, към стимулиращо и подкрепящо действие на равнище държава-членка и към допълващи действия на Общността. Специалните действия ще включват и мерки за стимулиране на държавни институции, които насърчават мобилността, качеството и профила на научни изследователи, ако тези дейности изпълняват критериите за европейска добавена стойност, откритост и прозрачност.

---

(1)  С оглед да се улесни изпълнението на програмата, за всяка среща на програмния комитет, така както е определено в дневния ред, Комисията ще възстанови в съответствие с установените нормативи разходите за един представител на държава-членка, както и на един експерт/консултант на държава-членка за онези точки от дневния ред, за които държавата-членка се нуждае от специален опит.

(2)  ОВ L 358, 18.12.1986 г., стр. 1. Директива, изменена с Директива 2003/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 230, 16.9.2003 г., стр. 32).

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Информация, предоставяна от Комисията в съответствие с член 8, параграф 5

1.	Информация относно действия, позволяваща да се наблюдава и контролира целият жизнен цикъл на всяко предложение, по-специално: — представените предложения, — резултати от преценката за всяко предложение, — споразумения за субсидии, — завършени действия.

2.	Информация относно резултата от всяка покана и изпълнение на действия, по-специално: — резултатите от всяко предложение, — сключване на споразумения за субсидии, — изпълнение на действия, включително данни за плащанията и резултата от действията.

3.

Информация относно изпълнението на програмата, включително значима информация на равнище рамковата програма, специалната програма и всяка дейност. Тази информация (по-специално относно предложения, тяхната оценка и споразумения за субсидии) следва да бъде предоставена в еднообразно структуриран електронно читаем и обработваем формат, който да е достъпен посредством основана на информационни технологии система за информация и отчитане, позволяваща лесен анализ на данни.

---

13/ 59

BG

Официален вестник на Европейския съюз

32

---

32006D0974

---

L 400/299

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 19 декември 2006 година

относно специалната програма „Капацитети“ за изпълнение на Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.)

(текст от значение за ЕИП)

(2006/974/ЕО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 166, параграф 4 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

като има предвид, че

(1)

В съответствие с член 166, параграф 3 от Договора Решение № 1982/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.) (3) (наричан по-долу „Рамковата програма“) следва да бъде изпълнена посредством специални програми, уреждащи подробен правилник за тяхното изпълнение, фиксират тяхната продължителност и осигуряват средствата, считани за необходими.

(2)

Рамковата програма е структурирана в четири вида дейности: транснационално сътрудничество по определени от политиката теми („Сътрудничество“), задвижвани от изследователите научни изследвания, базирани на инициативата на научните общности („Идеи“), подкрепа на обучението и кариерното развитие на научните изследователи („Хора“), както и подкрепа на капацитетите за научни изследвания („Капацитети“). Дейностите по частта „Капацитети“, що се отнася за непреки действия, следва да бъдат изпълнени посредством настоящата специална програма.

(3)	За настоящата специална програма се прилага правилникът за участие на предприятия, научноизследователски центрове и университети и за разпространение на резултатите от научните изследвания, който е за рамковата програма (наричан по-долу „правилник за участие и разпространение“).

(4)

Рамковата програма следва да допълни дейностите, извършвани в държавите-членки, както и други действия на Общността, необходими за общите стратегически усилия за изпълнение на целите от Лисабон успоредно, по-специално с целите, засягащи структурните фондове, земеделието, образованието, обучението, културата, конкурентоспособността и иновативността, индустрията, здравето, защитата на потребителите, заетостта, енергетиката, транспорта и околната среда.

(5)

Иновации и свързаните с МСП дейности, подкрепени по настоящата рамкова програма, следва да са допълващи по отношение на тези, които са предприети по рамковата програма за конкурентоспособност и иновативност, които ще допринесат за затваряне на пропастта между научни изследвания и иновации, и ще насърчат всички форми на иновативност.

(6)

Изпълнението на рамковата програма може да даде начало на допълнителни програми, ангажиращи участието само на определени държави-членки и участието на Общността в програми, предприети от няколко държави-членки, или създаване на съвместни предприятия или други договорености по смисъла на членове 168, 169 и 171 от Договора.

(7)	Настоящата специална програма следва да предвиди вноска в Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за създаване на „Финансова кредитна линия за разделяне на риска“, с цел да се подобри достъпът до заеми на ЕИБ.

(8)

Така, както е предвидено съгласно член 170 от Договора, Общността сключи редица международни споразумения в областта на научните изследвания и следва да се положат усилия за засилване на международното сътрудничество при научните изследвания с оглед по-нататъшното интегриране на Общността в световната научноизследователска общност. Поради това настоящата специална програма следва да е открита за участие на страните, сключили споразумения за тази цел и следва да е освен това отворена на ниво проекти, и на основата на взаимна изгода — за участие на юридически лица от трети страни и на международни организации за научно сътрудничество.

(9)	Научноизследователските дейности, извършвани в рамките на настоящата програма, следва да спазват основните етични принципи, включително принципите, които са отразени в Хартата на основните права на Европейския съюз.

(10)	Изпълнението на рамковата програма следва да допринесе за насърчаване на устойчивото развитие.

(11)

Надеждното финансово управление на рамковата програма и нейното изпълнение следва да бъдат гарантирани по възможно най-ефективен и удобен за потребителите начин, като същевременно се осигури юридическа определеност и достъпност на програмата за всички участници, в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (4), и Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията (5), с който се урежда подробен правилник за изпълнението на посочения финансов регламент, както и всякакви бъдещи изменения.

(12)

Следва да се вземат подходящи мерки — пропорционално на финансовите интереси на Европейските общности — за наблюдение и контрол както върху ефективността на предоставената финансова помощ, така и върху използването на тези средства, така че да се предотвратят нередности и измами и да се предприемат необходимите стъпки за възстановяване на средства, които са били загубени, погрешно платени или неправилно използвани в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (6), Регламент (ЕО, Евратом) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (7), и Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (8).

(13)

Тъй като мерките, необходими за изпълнението на настоящото решение, са по същество управленски мерки, те следва поради това да бъдат приети с управленската процедура, предвидена в член 4 от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (9). От друга страна, научните изследвания, предполагащи използване на човешки ембриони и на човешки ембрионални стволови клетки, повдигат специфични етически проблеми, така както е описано в член 4 от настоящото решение. Поради това следва да се приемат мерки за финансиране на тези проекти, като се използва регулативната процедура, предвидена в член 5 от Решение 1999/468/ЕО.

(14)	Специалната програма „Капацитети“ следва да има собствена бюджетна линия в общия бюджет на Европейските общности.

(15)

При изпълнението на настоящата програма следва да се обърне адекватно внимание на издигането на преден план на равенството на половете, а така също и, inter alia, на трудовите условия, прозрачността на процесите на набиране на кадри, както и на развитието на кариерата, що се отнася за научните изследователи, назначени по проекти и програми, финансирани по дейности от настоящата програма, за които препоръката на Комисията от 11 март 2005 г. относно Европейската харта за научните изследователи и относно Кодекса на поведението за набиране на научни изследователи предлага референтна рамка, като същевременно се спазва доброволният ѝ характер,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Специалната програма „Капацитети“ за дейности на Общността в областта на научните изследвания и технологичното развитие, включително демонстрационните дейности, наричана по-долу „Специалната програма“, се приема с настоящото, за периода 1 януари 2007 г.—31 декември 2013 г.

Член 2

Специалната програма подкрепя дейностите за „Капацитети“, подкрепяйки ключови аспекти на европейските капацитети за научни изследвания и иновации, както следва:

а)	научноизследователски инфраструктури;

б)	научни изследвания в полза на малки и средни предприятия (МСП);

в)	области на знанието;

г)	научноизследователски потенциал;

д)	науката в обществото;

е)	подкрепа за хармонично развитие на научноизследователските политики;

ж)	дейности на международно сътрудничество.

Изпълнението на настоящата специална програма може да даде начало на допълващи програми, включващи участието само на някои държави-членки, участието на Общността в програми, предприети от няколко държави-членки, или на създаване на съвместни предприятия или други договорености по смисъла на членове 168, 169 и 171 от Договора.

Целите и общите линии на тези дейности са изложени в приложение I.

Член 3

В съответствие с приложение II от рамковата програма сумата, смятана за необходима за изпълнение на специалната програма, е 4 097 милиона EUR, като по-малко от 6 % от тях са за административни разходи на Комисията. Индикативна разбивка на тази сума е дадена в приложение II.

Член 4

1.   Всички научноизследователски дейности, извършвани по специалната програма, се изпълняват в съответствие с основните етични принципи.

2.   Следните области на научни изследвания не се финансират по настоящата програма:

—	научноизследователска дейност, насочена към клониране на хора за репродуктивни цели,

—	научноизследователска дейност, предназначена да модифицира генетичното наследство на човешки същества, което може да направи тези изменения наследствени (10),

—	научноизследователски дейности, планиращи създаването на човешки ембриони единствено с цел научни изследвания или за набавяне на стволови клетки, включително посредством трансфер на ядра от соматични клетки.

3.   Могат да бъдат финансирани научните изследвания относно човешки стволови клетки, както на възрастни, така и на ембриони, в зависимост както от съдържанието на научното предложение, така и от правната рамка на съответната държава-членка (съответните държави-членки).

Всяка молба за финансиране на научни изследвания относно човешки ембрионални стволови клетки при необходимост включва подробности относно лицензия и мерките за контрол, които ще бъдат предприети от компетентните органи на държавите-членки, а така също и подробности относно етичните одобрения, които ще бъдат предоставени.

Що се отнася за получаването на човешки ембрионални стволови клетки, то институциите, организациите и научните изследователи са под условие на строга лицензия и контрол в съответствие с правната рамка на съответната държава-членка(държави-членки).

4.   Областите на научните изследвания, изложени по-горе, ще бъдат преразгледани за втората фаза на настоящата програма (2010—2013 г.) в светлината на научните постижения.

Член 5

1.   Специалната програма се изпълнява посредством схемите за финансиране, установени в приложение III към рамковата програма.

2.   Приложение III към настоящата специална програма излага договореностите за субсидии от Европейската инвестиционна банка за създаване на финансова кредитна линия за разделяне на риска.

3.   Приложение IV към настоящата специална програма излага възможна инициатива за съвместното изпълнение на националните програми за научни изследвания, които биха могли да бъдат предмет на отделно решение въз основа на член 169 от Договора.

4.   За настоящата специална програма се прилага правилник за участие и разпространение.

Член 6

1.   Комисията съставя работна програма за изпълнение на специалната програма, излагаща в по-големи детайли целите и научните и технологичните приоритети, изложени в приложение I, схемата за финансиране, която ще се използва за темата, по която се очакват приложения, както и графикът за изпълнение.

2.   Работната програма отчита съответните научноизследователски дейности, извършвани от държавите-членки, от асоциираните страни и от международни организации, както и постигането на европейска добавена стойност, а така също и влиянието върху индустриалната конкурентоспособност и съотносимостта с другите политики на Общността. Тя се актуализира при необходимост.

3.   Предложенията за непреки действия по схемите за финансиране се оценяват и се избират проекти, като се отчитат критериите, изложени в член 15, параграф 1, буква а) от правилника за участие и разпространение.

4.   Работната програма може да определи:

а)	организациите, които получават вноски във формата на членски внос;

б)	действията в подкрепа на дейностите на конкретни юридически лица.

Член 7

1.   Комисията отговаря за изпълнението на специалната програма.

2.   Управленската процедура, определена в член 8, параграф 2, се прилага за приемане на следните мерки:

а)	работната програма, цитирана в член 6, включително схемите за финансиране, които ще се използват, съдържанието на поканите за предложения, както и критериите за преценка и подбор, които ще се прилагат;

б)	всяко адаптиране към индикативната разбивка на сумата, така както е изложена в приложение II.

в)	одобрение на финансирането на дейностите, цитирани в член 2, букви от а) до ж), където приблизителната сума на помощта на Общността по настоящата програма е равна на или по-голяма от EUR 0,6 милиона;

г)	съставянето на компетенциите за оценките, предвидени в член 7, параграфи 2 и 3 от рамковата програма.

3.   За утвърждаване на финансирането на дейности, включващи използване на човешки ембриони и на човешки ембрионални стволови клетки, се прилага регулативната процедура, установена в член 8, параграф 3.

Член 8

1.   Комисията се подпомага от комитет.

2.   Когато се прави препратка към настоящия параграф, се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

Периодът, предвиден в член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО, се установява на два месеца.

3.   Когато се прави препратка към настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

Периодът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се установява на два месеца.

4.   Комисията информира редовно комитета за общия напредък на изпълнението на специалната програма и му предоставя навременна информация относно всички научноизследователски, технологични и развойни дейности, които са предложени или финансирани по настоящата програма, така както е посочено в приложение V.

5.   Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 9

Комисията организира независими мониторинг, оценка и преглед, предвидени в член 7 от рамковата програма, които трябва да бъдат изпълнявани по отношение на дейностите, извършвани в областите, които са предмет на специалната програма.

Член 10

Настоящото решение влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 11

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

---

(1)  Становище от 30 ноември 2006 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  ОВ С 185, 8.8.2006 г., стр. 10.

(3)  ОВ L 412, 30.12.2006 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 357, 31.12.2002 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 1248/2006 (ОВ L 227, 19.8.2006 г., стр. 3).

(6)  ОВ L 312, 23.12.1995 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2.

(8)  ОВ L 136, 31.5.1999 г., стр. 1.

(9)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, изменено с Решение 2006/512/ЕО (ОВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 11).

(10)  Научни изследвания, отнасящи се за лекуване на рак на половите жлези, могат да бъдат финансирани.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

НАУЧНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ ЦЕЛИ, ОБЩИ ЛИНИИ НА ТЕМИТЕ И ДЕЙНОСТИТЕ

УВОД

Настоящата специална програма ще засили научноизследователските и иновативни капацитети в цяла Европа и ще гарантира оптималното им използване. Тази цел ще бъде постигната посредством:

—	оптимизиране на използването и развитието на научноизследователските инфраструктури,

—	засилване на иновативните капацитети на МСП и тяхната способност да се възползват от научните изследвания,

—	подкрепа на развитието на регионални групи, активирани от научни изследвания,

—	разгръщане на научноизследователски потенциал, който съществува в конвергентните и най-отдалечените региони на ЕС,

—	сближаване на науката и обществото, за да се осигури хармонизираната интеграция на науките и технологиите в Европейската общност,

—	подкрепа на политиките за хармонично развитие на научните изследвания, и

—	действия и мерки в подкрепа на международното сътрудничество.

Принципът на устойчиво развитие и равенство на половете съответно ще се вземе под внимание. Освен това съображения относно етични, социални, правни и по-широки културни аспекти на научните изследвания, които ще бъдат предприети и техните потенциални приложения, а така също и социално-икономически влияния на научното и технологичното развитие и прогнози, когато са значими, ще формират част от дейностите по настоящата специална програма.

В настоящата специална програма ще се предприемат действия за координация на програми, които не са на Общността, като се използва схемата на ERA-NET и участието на Общността в съвместно изпълнявани национални програми за научни изследвания (член 169 от Договора), така както е описано в специалната програма за сътрудничество.

Ще се търсят синергии и взаимно допълване с други политики и програми на Общността като например регионалната и обединяващата политика на Общността, структурните фондове, програмата за конкурентоспособност и иновативност и съответните програми за образование и обучение (1).

Етични аспекти

Така, както е описано в настоящата специална програма и в научноизследователските дейности, възникващи от нея, трябва да се уважават основните етични принципи. Те включват, inter alia, принципите, отразени в Хартата на основните права на Европейския съюз, включващи следното: защита на човешкото достойнство и човешкия живот, защита на личните данни и личния живот, а така също и на животните и на околната среда в съответствие със законите на Общността и с най-новите версии на съответните международни конвенции, директиви и кодекси на поведение, например Декларацията от Хелзинки, Конвенцията на Съвета на Европа за човешките права и биомедицина, подписана в Овиедо на 4 април 1997 г., както и с допълнителните протоколи към тази конвенция, Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето, Универсалната декларация за човешкия геном и човешките права, приета от ЮНЕСКО, Конвенцията на Организацията на обединените нации за биологичните и токсичните оръжия (КБТО), Международния договор за растителни генетични ресурси за храни и земеделие, както и съответните резолюции на Световната здравна организация (СЗО).

Ще се вземат под внимание и становищата на Европейската група консултанти за етичните последствия на биотехнологията (1991—1997 г.), както и становищата на европейската група за етика в науката и в новите технологии (считано от 1998 г.).

В съответствие с принципа на субсидиарност и разнообразието на подходите, които съществуват в Европа, участниците в научноизследователските проекти трябва да са в съответствие с текущото законодателство, с регламентите и с етичните правилници в страните, в които ще се извършват научните изследвания. Във всеки случай се прилагат националните разпоредби и никое научно изследване, което е забранено в която и да е от държавите-членки или в друга страна, няма да бъде подкрепено с финансиране от Общността, ако се изпълнява в съответната държава-членка или страна.

Ако е целесъобразно, изпълняващите научноизследователски проекти трябва да търсят одобрението на съответните национални или местни етични комитети преди стартирането на научноизследователска, технологична и развойна дейност. Освен това Комисията ще извършва системно етичен преглед по отношение на предложения, третиращи чувствителни в етично отношение въпроси или ако не е било обърнато адекватно внимание на етичните аспекти. В специални случаи етичен преглед може да се направи по време на изпълнението на проекта.

Няма да се отпуска никакво финансиране за научноизследователски дейности, които са забранени във всички държави-членки.

Протоколът за защита и благосъстояние на животните, приложен към Договора, изисква от Общността да обърне максимално внимание на изискванията за благосъстояние на животните при формулиране и изпълнение на политиките на Общността, включително научните изследвания. Директива 86/609/ЕИО на Съвета от 24 ноември 1986 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно защитата на животните, използвани за опитни и други научни цели (2), изисква всички експерименти да бъдат планирани по такъв начин, че да се избегне стресът и ненужната болка, както и страданието на експерименталните животни; да се използва минимален брой животни; да се включат животни с най-ниска степен на неврофизиологична чувствителност; и да се причинява минимална болка, страдание, стрес или трайно увреждане. За промяна на генетичното наследство на животните и клониране на животните може да се мисли само, ако целите са етично оправдани и условията са такива, че се гарантира благосъстоянието на животните и се спазват принципите за биологичното разнообразие.

По време на изпълнение на настоящата програма Комисията редовно ще наблюдава и контролира научния напредък и националните и международните разпоредби, така че да се вземе под внимание всякакво развитие.

Научните изследвания по етика, свързани с научното и технологичното развитие, ще се изпълняват в частта „Наука в обществото“ в настоящата програма.

1.   НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ИНФРАСТРУКТУРИ

Цел

Да се оптимизира използването и развитието на най-добрите научноизследователски инфраструктури, съществуващи в Европа, и да се помогне да се създадат във всички области на науката и технологията нови научноизследователски инфраструктури от паневропейски интерес, които са необходими на европейската научна общност, за да остане на предната линия в напредъка на научните изследвания и да е в състояние да помогне на индустрията да засили своята база на знание и технологичното си ноу-хау.

Подход

За да стане Европа най-конкурентоспособната и основана на динамично знание икономика в света, съвременните и ефективни научноизследователски инфраструктури са от критично значение за постигане на лидерство в науката и технологиите. Научноизследователските инфраструктури играят ключова роля в създаването на знание и технологии и в тяхното разпространение, прилагане и експлоатация, като по този начин насърчават иновациите и допринасят за развитието на европейска зона за научни изследвания. Достъпът до тях става все по-наложителен във всички области на науката и технологиите и за основано на доказателства изготвяне на политики. Много научноизследователски инфраструктури се развиха от големи обекти, предназначени почти изключително за конкретна дисциплина, в обслужващи обекти за широко разнообразие от научни общности. Разрешени от информационните и комуникационни технологии, неотдавнашните концепции за инфраструктурата също се разширяват, така че да включат разпределени системи на хардуер, софтуер и съдържание с огромна кумулативна стойност като хранилища на знание в много различни дисциплини.

Предложената дейност ще допринесе по-специално за развитието, използването и запазването на знанието посредством неговата подкрепа за научноизследователски инфраструктури на основата както на подхода отдолу нагоре, така и на управлявания от върховите постижения подход и целевия подход. Стратегическото осъвременяване на информация и комуникация, основана на електронни инфраструктури и виртуални инфраструктури се разглежда също като двигател при промяна на начина, по който науката се ръководи. Държавите-членки ще имат централна роля при развитието и финансирането на инфраструктури.

Терминът „научноизследователски инфраструктури“ в контекста на рамковата програма на Общността за научноизследователско и технологично развитие се отнася за обектите, ресурсите или услугите, от които научноизследователската общност се нуждае, за да провежда научни изследвания във всички научни и технологични области. Тази дефиниция покрива, включително свързаните с това човешки ресурси:

—	сериозно оборудване или комплект от инструменти, използвани за научноизследователски цели,

—	познавателни ресурси като колекции, архиви, структурирана информация или системи, свързани с управлението на данни, използвани в научните изследвания,

—	разрешаване на основани на информационни и комуникационни технологии инфраструктури като енергийна система, изчислителна техника, софтуер и комуникации,

—	всяко друго юридическо лице с уникален характер, което се използва за научни изследвания.

За подкрепата могат да се вземат под внимание само научноизследователски инфраструктури или мрежи от научноизследователски инфраструктури с ясен интерес за европейската научна общност (академична, публична и индустриална), изразени като производителност и достъп. Те трябва да допринасят значително за развитието на европейските капацитети за научни изследвания.

По отношение на тематичните научноизследователски инфраструктури в специалната програма „Сътрудничество“, общата координация ще се осигури от настоящата програма.

Дейности

Дейностите ще покриват следните линии на действие:

—	оптимизация на използването на съществуващите научноизследователски инфраструктури и подобряване на тяхната производителност,

—	насърчаване на развитието на нови научноизследователски инфраструктури (или сериозни актуализации на съществуващите такива) от паневропейски интерес, които почиват основно на работата на ESFRI (Европейски стратегически форум за изследователски инфраструктури),

—	мерки за подкрепа, включително подкрепа за възникващи нужди.

1.1.   Съществуващи научноизследователски инфраструктури

Действията по научноизследователските инфраструктури целят засилване на европейските капацитети и ефективност на конкретни научноизследователски инфраструктури и увеличение на участието на потребителските общности във възможностите, предлагани от научноизследователски инфраструктури и тяхната готовност за инвестиции в научни изследвания на върхово ниво. Дейностите ще включват подкрепа за оптимизацията на европейските научноизследователски инфраструктури посредством „интегриране“ на капацитети и усилия, водещи до най-ефективно използване на обекти, ресурси и услуги във всички области на науката и технологиите и за насърчаване на „транснационалния достъп“ до съществуващите научноизследователски инфраструктури.

1.1.1.   Интеграционни дейности

Научноизследователските инфраструктури от световна класа се нуждаят от огромни и дългосрочни инвестиции в ресурси (човешки и финансови). Те следва да бъдат използвани и експлоатирани от колкото може по-голяма общност от научни и потребителски индустрии в европейски мащаб. Освен това е необходимо оптимизацията и засилването на капацитетите и ефективността на научноизследователските инфраструктури на равнище Общност да се насърчават и подобряват непрекъснато, така че да отговорят на възникващите и нарастващите научни нужди. Това може да се постигне по-добре посредством координирано стимулиране на тяхната употреба и развитие, включително техните актуализации.

Общността следва да допринесе за тази цел посредством насърчаване на интеграционните дейности. Те ще гарантират европейските научни изследователи, включително научните изследователи от индустрията, включително МСП, и периферните и най-отдалечените региони да могат да имат достъп до най-добрите научноизследователски инфраструктури, за да провеждат своите научни изследвания, като се подкрепя интегрираното предоставяне на свързани с инфраструктурата услуги на научната общност на европейско и на международно равнище, където това е необходимо. Интеграционните дейности следва освен това да целят по-добро структуриране в европейски мащаб на начина, по който работят научноизследователските инфраструктури, както и да насърчат съвместното им развитие, изразено в капацитет и производителност.

Интеграционните дейности за съществуващите научноизследователски инфраструктури ще бъдат изпълнени посредством:

—

покани „отдолу нагоре“ за катализиране на взаимната координация и групирането на ресурси между операторите на инфраструктури с цел да се насърчи културата на сътрудничество между тях. Тези дейности следва освен това да целят по-добро структуриране в европейски мащаб, начина по който работят научноизследователските инфраструктури, както и начина, по който може да се получи достъп до тях от потенциални потребители, при насърчаване на съвместното им развитие, изразено в капацитет и производителност, и насърчаване на тяхното съгласувано и междудисциплинарно използване,

—

„целеви покани“, когато тези фокусирани действия ще са определено положителни за подкрепата на потенциално важни научноизследователски инфраструктури в дългосрочен план и за ускоряване на тяхната поява на общностно ниво. Те ще се изпълняват в тясно сътрудничество с дейностите, осъществявани в тематичните области, така че да се гарантира това, че всички действия, предприети на европейско равнище в рамките на Общността, отговарят на нуждите от научноизследователски инфраструктури в съответната им област. Областите на приложение могат вече да бъдат определени (3) с цел по-добро използване и засилване на съществуващите европейски инфраструктури, изпълнявайки дългосрочни политически нужди на академичните, публичните и индустриалните заинтересувани лица в научните изследвания и обществото като цяло, като например за науките за живота и тяхното приложение, информационни и комуникационни технологии, развитието на индустриалните научни изследвания включително метрология, подкрепа за устойчиво развитие, и по-специално в областта на околната среда, както и за социалните и хуманните науки.

1.1.2.   Инфраструктури, основани на информационни и комуникационни технологии

Разгръщането на електронните инфраструктури осигурява много важни услуги за научноизследователските общности на основата на комплексни процеси, предназначени да доведат мощността на разпределените, основани на информационни и комуникационни технологии ресурси (изчислителна техника, свързаност, инструментариум) до виртуалните общности. Засилването на европейския подход и на сродните европейски дейности в тази област на приложение могат да имат значителен принос за подема на европейския научноизследователски потенциал и неговото използване, за консолидиране на електронните инфраструктури като ъглов камък на европейска зона за научни изследвания, един „предвестник“ на междудисциплинарните иновации и двигател за промяна на начина, по който науката се ръководи. Това може и да допринесе за интегриране на научноизследователски екипи от периферните и най-отдалечените региони.

Дейностите, предложени за електронна инфраструктура, на основата на целеви покани за предложения, ще целят да насърчат по-нататъшното развитие и еволюция на високопроизводителна и високоефективна комуникация (GÉANT) и захранвани от електрическата мрежа инфраструктури, а така също и на висококачествени компютърни способности, подчертавайки необходимостта от подкрепа за засилване на разпределените обекти за свръхпроизводителни изчисления от световна класа, обекти за съхранение на данни и за разширена визуализация. Дейностите ще целят освен това да се насърчи приемането им от потребителските общности като, ако е необходимо, се засилва глобалната им значимост и се повишава нивото на доверие и увереност, почивайки на постиженията на GÉANT и на мрежовите инфраструктури и базирайки се на отворени стандарти за взаимодействие на мрежите.

Ще е необходимо да се подкрепят координирано цифровите библиотеки, архиви, паметите за данни, запазването на данни и необходимото групиране на ресурси на европейско равнище, да се организират хранилищата за данни за научноизследователските общности и за бъдещите поколения учени. Ще се разглеждат аспектите на засилено доверие и увереност по отношение на пласта данни в електроните инфраструктури. Предложените дейности ще целят освен това предвиждане и интегриране на новите изисквания и решения, така че да се улесни появата на едромащабни стендове за изпитания, предназначени за експерименти с нови разрушителни технологии и се разглеждат нови потребителски изисквания, включително електронното обучение. Групата eIRG ще помага редовно с политически препоръки.

1.2.   Нови научноизследователски инфраструктури

Настоящата специална програма ще помогне за насърчаване на създаването на нови научноизследователски инфраструктури (включително сериозни актуализации на съществуващите), като се фокусира основно върху подготвителните фази и върху „уникалните“ инфраструктури с решаващо и паневропейско влияние за развитието на съответните научни области в Европа.

1.2.1.   Проектни разработки за създаване на нови научноизследователски инфраструктури

За насърчаване създаването на нови научноизследователски инфраструктури, посредством подход отдолу нагоре при поканите за предложения, като се финансират изследователски награди и технико-икономически обосновки за новите инфраструктури.

1.2.2.   Подкрепа за изграждането на нови инфраструктури

За насърчаване създаването на нови научноизследователски инфраструктури в съответствие с принципа за „променлива геометрия“, като се разчита основно на работата, провеждана от ЕСФИИ по разработката на европейска пътна карта за нови научноизследователски инфраструктури. Работната програма ще определи приоритетните проекти за възможна подкрепа от Общността.

Дейността, свързана с изграждането на нови инфраструктури, ще се осъществи в два стадия въз основа на списък от изисквания, установени в рамковата програма.

—

Етап 1: подкрепа на подготвителната фаза Първият етап ще включва покани, ограничени до приоритетните проекти, определени от работната програма. Подготвителната фаза ще включва подготовката на подробни конструктивни планове, на правната организация, управлението и многогодишното планиране на прогнозираната научноизследователска инфраструктура, както и окончателното споразумение между заинтересуваните лица. По време на тази фаза Комисията ще действа като „методист“, като по-специално улеснява механизмите за финансов инженеринг за конструктивната фаза.

—

Етап 2: подкрепа на конструктивната фаза Във втората фаза ще се разчита на постигнатите технически, правни, административни и финансови споразумения, като се използва особено взаимното допълване между националните инструменти и инструментите на Общността (като например структурните фондове или Европейската инвестиционна банка) и се отчита, ако е необходимо, потенциалът за върхови научни постижения на сходните региони, а така също и на най-отдалечените региони, конструктивните планове следва да бъдат изпълнение с възможното участие на частни финансови институции. Финансова подкрепа по рамковата програма за конструктивната фаза може да се предостави за онези приоритетни проекти, за които съществува решителна нужда от тази подкрепа. В тези случаи решенията ще се вземат посредством механизъм, който ще зависи от характера и нивото на необходимото финансиране (например директна безвъзмездна помощ; заеми от Европейската инвестиционна банка, достъпът до които може да бъде улеснен посредством финансова кредитна линия за разделяне на риска (приложение III); член 171 от Договора).

1.3.   Подкрепящи мерки, включително подкрепа за възникващи нужди

Силната координация в рамките на ЕС при формулиране и приемане на европейска политика за научноизследователските инфраструктури е ключ за успеха на тази дейност. Поради това по време на цялата програма ще има мерки в подкрепа на тази координация, включително за подкрепа на развитието на международното сътрудничество.

Тези дейности се извършват основно след периодичните покани за предложения. Те ще целят стимулиране, по-специално на координацията на националните програми посредством действия на ERA-NET, при подкрепа на анализа на възникващи нужди, при подкрепа на работата на ESFRI и на eIRG, ефективно изпълнение на програмата (например подкрепящи конференции, договори между експерти, изследвания за влияние и т.н.), както и международното измерение на дейностите, изпълнявани по настоящата специална програма. В контекста на международното сътрудничество дейностите, извършвани по тази конкретна част на програмата „Капацитет“, ще позволят освен това да се определят нуждите на конкретни трети страни и взаимния интерес, на основата на който могат да се базират специалните действия за сътрудничество и, на основата на целевите покани, да се изградят кръстосани връзки между ключови научноизследователски инфраструктури в трети страни и такива в рамките на Европейска зона за научни изследвания.

2.   НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В ПОЛЗА НА МСП

Цели

Да се засили иновативният капацитет на европейските МСП и техният принос в разработката на продукти и пазари на основата на нови технологии, като им се помогне за външно изпълнение на научните изследвания, да увеличат научноизследователските усилия, да разширят мрежите си, да използват по-добре резултатите от научните изследвания и да придобият ноу-хау, така че да ликвидират пропастта между научните изследвания и иновациите.

Подход

МСП са сърцевината на европейската индустрия. Те следва да бъдат ключов компонент на системата за иновации и във веригата за преобразуване на знанието в нови продукти, процеси и услуги. Изправени пред увеличаваща се конкуренция на вътрешния пазар и глобално, европейските МСП трябва да увеличат своите знания и интензитета на научните изследвания, да засилят използването на научните изследвания, да разширят географски своите търговски дейности и да интернационализират мрежите си от знания. Действията на повечето държави-членки, имащи значение за МСП, не насърчават и не подкрепят транснационалното сътрудничество в научните изследвания и трансфера на технологии. Действията на равнище ЕС са необходими, за да допълнят и засилят влиянието на действията, предприети на национално и регионално равнище.

В подкрепа на МСП или на асоциации на МСП, които се нуждаят от външно изпълнение на научни изследвания, ще се изпълнят специални действия: основно от ниско- до среднотехнологични МСП с малък или никакъв потенциал за научни изследвания. МСП с интензивни научни изследвания могат да участват като доставчици на научноизследователски услуги или на външно изпълнение на научни изследвания, така че да допълнят централния си потенциал. Тези действия ще се изпълняват в цялата област на науката и технологиите, като се използва подходът отдолу нагоре. Действията ще включват подкрепа на демонстрационни и други дейности с цел улесняване на използването на резултатите от научните изследвания, като се гарантира взаимно допълване с програмата за конкурентоспособност и иновации. В оценката на предложенията за проекти ще се отчете надлежно очакваното икономическо влияние за МСП. Финансовите средства ще се разпределят посредством две схеми: научни изследвания за МСП и научни изследвания за асоциации на МСП.

Първата схема е насочена основно към ниско- до среднотехнологични МСП с малък или никакъв потенциал за научни изследвания, но и към МСП с интензивни научни изследвания, които се нуждаят от външно изпълнение на научни изследвания, за да допълнят централния си потенциал. Втората схема е насочена към асоциации на МСП, които обикновено имат най-добрата позиция да знаят или определят общите технически проблеми на своите членове, да действат от тяхно име, както и да насърчават ефективното разпространение и използване на резултатите.

Действията за координация и подкрепа по програмата „Научни изследвания в полза на МСП“ ще включват координацията на национални/регионални програми, насочени към МСП и подкрепящи добрите практики, разпространение и използване на резултатите, подобряване на достъпа на МСП до Седмата рамкова програма, и оценка на влиянието.

Действията биха могли да се основават на съответните национални програми за научни изследвания, допълвайки научноизследователските дейности, по-долу (4).

В допълнение към тези конкретни действия ще се поощри и улесни участието на МСП в цялата рамкова програма. Нуждите от научни изследвания и потенциалът на МСП се отчитат надлежно при разработка на съдържанието на тематичните области на програма „Сътрудничество“, която ще бъде изпълнена посредством различни по размер и обхват проекти в зависимост от областта и темата.

По време на изпълнението на рамковата програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности на Общността, допълняемостта и синергията ще бъдат гарантирани с действията на Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации, така че да не насърчи и улесни участието на МСП в рамковата програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности на Общността.

Дейности

Ще бъдат изпълнени следните две схеми, които са специфични за МСП:

Научни изследвания за МСП Тази схема подкрепя малки групи иновативни МСП за решаване на общи или допълнителни технологични проблеми. Проекти, които са относително средносрочни, трябва да бъдат центрирани върху нуждите от иновации на МСП, които търсят външно изпълнение на научни изследвания от изпълнители на научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности и трябва да покажат ясен потенциал за използване от съответните МСП.

Научни изследвания за асоциации на МСП Тази схема подкрепя асоциации на МСП за разработка на технически решения на проблеми, които са общи за голям брой МСП в конкретни индустриални сектори или сегменти по веригата за получаване на добавена стойност посредством научни изследвания, които са необходими например за разработка на или съответствие с европейските норми и стандарти, както и за спазване на регулативните изисквания в такива области, като например здравеопазване, безопасност и защита на околната среда. Проекти, които могат да имат продължителност няколко години, трябва да бъдат управлявани от асоциации на МСП, които търсят външно изпълнение на научни изследвания от изпълнители на научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности в полза на своите членове и трябва да включват известен брой отделни МСП.

Общи характеристики на схемите — В схемите могат да участват други предприятия и крайни потребители, ако това е в интерес на МСП или на техните асоциации. — Проектите следва да включват, в допълнение към научните изследвания, дейности за насърчаване на приемането и ефективната експлоатация на резултатите от научните изследвания, като например тестване, демонстрации, обучение, трансфер на технологии, управление на знанието и защита на правата за интелектуална собственост. За научните изследвания за асоциации на МСП, проектите следва освен това да включват дейности за ефективно разпространение на резултатите от научните изследвания до членовете на асоциациите на МСП и, ако е необходимо, и по-широко. — За двете схеми ще се прилага специален правилник за правата за собственост и достъп.

Ще се акцентира върху подкрепата за научноизследователските проекти. В допълнение ще се осигурява подкрепа за национални схеми, предоставящи финансови средства за МСП или за асоциации на МСП, за да се подготвят предложения за действия по програмата „Научни изследвания в полза на МСП“ с цел да се насърчи създаването на нови национални схеми или да се разширят съществуващите такива.

3.   РЕГИОНИ НА ЗНАНИЕТО

Цели

Засилване на научноизследователския потенциал на европейските региони, по-специално като се насърчава и подкрепя развитието, в цяла Европа, на регионални „управлявани от научните изследвания клъстери“, асоциирани университети, научноизследователски центрове, предприятия и регионални власти.

Подход

Регионите се признават все повече за важни играчи на сцената за научноизследователската и развойна дейност на Европейския съюз. В същото време доказателствата показват, че инвестициите в научноизследователска и развойна дейност подобряват регионалната привлекателност, докато увеличават конкурентоспособността на местните предприятия. Интензивните клъстери на научноизследователска и развойна дейност са измежду най-добрите движещи сили в тази инвестиционна дейност, водещи до преки печалби, изразени в предимството на местна конкурентоспособност с благоприятни ефекти по отношение на растежа и работните места. Пилотните действия за региони на знанието от 2003 г. (5) потвърдиха значението на тези клъстери и интереса от подкрепата и насърчаването на тяхното развитие.

Тази акция ще позволи на европейските региони да засилят капацитета си за инвестиране в научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, като същевременно максимизира потенциала им за успешно участие на техни заинтересувани лица в европейски научноизследователски проекти и улеснява появата на клъстери, като при това насърчава развитието в европейското научноизследователско пространство. Действията ще улеснят създаването на регионални клъстери, които ще допринесат за развитието на европейска зона за научни изследвания. Ще се преследва и по-голямото и по-фокусирано използване на структурните фондове за инвестиции за научноизследователска и развойна дейност, посредством подобряване на действията на синергии между регионалните политики и тези за научните изследвания, като преди всичко се създават регионални политики за научни изследвания, които регионалните власти могат да интегрират в стратегията за икономическо развитие.

Ще се обърне специално внимание на сътрудничеството между съседни региони в различни държави-членки.

Програмата „Региони на знанието“ цели да подкрепи дефинирането и изпълнението на оптимални политики и стратегии за развитието на управлявани от клъстери на научноизследователска и развойна дейност. По-специално, тя ще подобри значимостта и ефективността на регионалния дневен ред за научни изследвания посредством взаимно обучение; ще насърчи и засили сътрудничеството между клъстерите; и ще допринесе за засилване на устойчивото развитие на съществуващите, управлявани от научноизследователска и развойна дейност клъстери, както и ще насърчи опитните полета за създаване на нови такива, по-специално във възникващите региони на знанието. Подкрепа ще бъде предоставена по-специално за управлявани от търсенето и проблемно ориентирани проекти, занимаващи се със специални технологични области или сектори (6).

Тази акция ще се прилага за всички региони, включително и в тези за конвергенция (7).

Дейности

Проектите ангажират обикновено регионални власти, регионалните агенции за развитие, университети, научноизследователски центрове и индустрията, а така също и ако е необходимо, трансфер на технологии, финансови организации или организации на гражданското общество. Проектите за региони на знанието ще покриват следните дейности:

—

Анализ, развитие и изпълнение на научноизследователски програми на регионални и презгранични клъстери и сътрудничество между тях. Те ще включват анализ и план за изпълнение, фокусиращи се върху капацитета и приоритетите за научноизследователска и развойна дейност. Проектите ще използват прогнози, бенчмаркинг или други методи, показващи очакваните ползи, като например засилени връзки между участващите клъстери, оптимизирано участие в европейски научноизследователски проекти и по-силно въздействие върху регионалното развитие. Те биха могли също и да подготвят за междурегионални пилотни действия. Тези дейности целят по-специално да окуражат по-доброто взаимно допълване между регионалните фондове на Общността и други фондове на Общността и национални фондове.

—

„Спонсориране“ на региони с по-малко развит профил на научни изследвания от страна на високо развити такива, на основата на фокусирано върху научноизследователска и развойна дейност създаване на клъстер. Транснационални регионални консорциуми ще мобилизират и обединят занимаващи се с научни изследвания действащи лица от академиите, индустрията и правителството, за да изработят „ръководни“ решения със и за технологично по-слабо развити региони.

—

Инициативи за подобряване на интеграцията на занимаващи се с научни изследвания действащи лица и институции в регионалните икономики, посредством тяхното взаимодействие на ниво клъстер. Те ще включват транснационални дейности, за да подобрят връзките между заинтересуваните лица от научни изследвания и местните бизнес общности, а така също и значими дейности между клъстери. С цел да се демонстрират ползите от интеграцията, тези дейности биха могли да допринесат за определяне на взаимните допълвания на научните изследвания, технологичното развитие и демонстрационните дейности.

Подкрепа ще се осигури и за дейности за насърчаване на системния взаимен обмен на информация, а така също и за взаимодействия между аналогични проекти и, ако е необходимо, с действия от други значими програми на Общността (например работни семинари за анализ и синтез, кръгли маси, публикации), като се поставя ударение върху участието най-вече на страните кандидатки и асоциираните страни, а така също и на държавите-членки, присъединили се към ЕС след 1 май 2004 г.

4.   НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОТЕНЦИАЛ

Цел

Стимулиране на реализацията на пълния научноизследователски потенциал на разширения съюз посредством раздвижване и развитие на съществуващи или възникващи центрове за върхови постижения в регионите за „конвергенция“ и в най-отдалечените региони на ЕС, и оказване на помощ за засилване на капацитетите на техните научни изследователи, така че да участват успешно в научноизследователските дейности на равнище Общност.

Подход

За да се подкрепи реализацията на пълния научноизследователски потенциал на разширения съюз, посветена на целта акция, ще търси да отключи потенциала на научноизследователските групи, по-специално в регионите за конвергенция и в най-отдалечените региони на Европейския съюз, които понастоящем не използват напълно възможностите си или които се нуждаят от ново знание и подкрепа, за да използват своя потенциал. Действията ще разчитат до голяма степен на минали и съществуващи мерки като например европейските центрове за върхови постижения в присъединяващите се към момента страни и страните кандидатки по Петата рамкова програма на Общността и основни специализации „Мария Кюри“ за трансфер на знания. Те освен това ще допълнят усилията, които ще се предприемат от Европейския социален фонд съгласно новата политика за кохезия (2007—2013 г.), фокусирайки се върху развитието на човешкия потенциал за научни изследвания на национално равнище в избираемите области.

Посредством фокусирането върху засилване и разширение на сътрудничеството на тези научноизследователски групи в научноизследователски центрове в други държави-членки на Европейския съюз или в асоциирани страни, ще се даде важен принос за отключване на техния потенциал и с това — за тяхното дългосрочно устойчиво развитие. Посредством оптимизация на тяхното международно представяне и признание, лидерския потенциал и качеството на техните учени, ще се увеличи видимостта на тези научноизследователски групи и ще се улесни тяхното участие в европейската зона за научни изследвания.

Дейности

Това действие ще благоприятства по-специално стратегическото партньорство, включително туининга между научноизследователските групи както от обществения, така и от частния сектор, в регионите за конвергенция и в най-отдалечените региони на ЕС, избрани на основа на качество и висок потенциал, с утвърдени научноизследователски групи на други места в Европа. Специално ударение ще се постави върху очакваните дългосрочни ефекти на партньорството както на равнище ЕС, така и на регионално равнище. С оглед реализиране на пълния им потенциал (т.е. за засилване на техните знания, за развиване на допълнителни компетенции, включително за управление на научните изследвания, или да ги направи по видими), акцията ще включва подкрепа за избрани научноизследователски групи в отговарящите на критериите региони в рамките на научноизследователските програми, разработени в рамките на стратегическо партньорство, за:

—

обмен на ноу-хау и опит посредством транснационални двупосочни командировки на научноизследователски персонал между избраните центрове в определените региони и една или няколко партньорски организации в друга държава-членка на ЕС или асоциирана страна, с вложени механизми за задължително връщане на командирования научноизследователски персонал, с произход от избраните центрове в определените региони,

—

назначаването от избраните центрове със съществуващи или възникващи върхови постижения на постъпващи научни изследователи с опит, включително управители, които да участват в трансфера на знания и/или в обучението на научни изследователи, включително като средство за насърчаване завръщането на граждани, напуснали страната,

—	придобиването и развитието на определено научноизследователско оборудване и развитието на материална среда за избрани центрове със съществуващи или възникващи върхови постижения в подкрепа на научноизследователски програми, разработени в рамките на стратегическото партньорство,

—

организацията на работни семинари и конференции за улесняване на трансфера на знания на регионално, национално и международно равнище, в които участват както научноизследователски персонал от избраните центрове, така и поканени научни изследователи от други страни, в рамките на развитието на международния капацитет за обучение и репутацията на избраните центрове; участие на научноизследователския персонал от центровете, избрани по схемата на международни конференции или на мероприятия за краткосрочно обучение с цел споделяне на знания, изграждане на мрежи и излагането им в по-широка международна среда,

—	разпространение и рекламни дейности, които да гарантират по-добра видимост на избраните центрове и техните дейности,

В допълнение към това и независимо от мерките за подкрепа акцията ще осигури възможности за оценка, посредством които всеки научноизследователски център в отговарящите на критериите региони, независимо дали кандидатства или не за финансиране, може да получи международна независима експертна оценка за нивото на общото му научноизследователско качество и инфраструктура. Тази оценка ще се извършва от независими международни експерти на високо ниво, предложени от Комисията.

5.   НАУКАТА В ОБЩЕСТВОТО

Цел

С оглед изграждането на отворено, ефективно и демократично европейско общество на знанието, целта е да се стимулира хармоничното интегриране на научите и технологични усилия и свързаните с тях научноизследователски политики в европейската социална мрежа, като се насърчават в европейски мащаб обмислянето и дебатът относно науката и технологиите, както и тяхната връзка с целия спектър на общество и култура.

Подход

„Науката в обществото“ представлява значително разширение и продължение на пилотната работа, предприета по Шестата рамкова програма, съизмеримо с повишената амбиция на европейската научноизследователска политика.

Развитието на европейските общества зависи до голяма степен от техния капацитет да създават, използват и разпространяват знания и следователно да предлагат непрекъснато иновации. Научното изследване като част от „триъгълника на знанието“ на научни изследвания, образование и иновации, играе сериозна роля в това отношение, и следва да остане една от движещите сили за насърчаване на растежа, благосъстоянието и устойчивото развитие.

За постигането на тази цел е задължително да се създаде социална и културна среда, способстваща за успешни и използваеми научни изследвания. Това означава, че законните обществени тревоги и нужди трябва да се вземат предвид, което води до засилен демократичен дебат с една по-ангажирана и неформална широка общественост, както и до по-добри условия за колективни избори по отношение на научни въпроси, и възможността за организации на граждански общества да използват възможността за външно изпълнение на научните изследвания по отношение на техните тревоги. Трябва да се установи климат, който да е благоприятен за научните професии, нов връх на инвестиции в научни изследвания, както и последващо разпространение на знания, на основата на което е изградена стратегията от Лисабон. Тази дейност ще цели освен това пълно интегриране на жените в научния свят.

Този раздел от програмата „Капацитети“ ще се фокусира след това върху развитието на поредица условия, с които тази благоприятна среда ще стане по-скоро норма, а не изключение в Европа.

На първо място е необходимо да се обърне внимание на риска от научно разделение в рамките на нашите общества. То отделя тези, които нямат достъп до определено знание от малкия брой такива, които имат такъв достъп; тези, които не са в състояние да повлияят върху създаването на политика при научните изследвания, от тези, които са в състояние. Това води до колебливи чувства, изразени от гражданите относно потенциалните ползи от науката и технологиите, както и тяхното ефективно подчинение на внимателен обществен контрол. От една страна, гражданите са готови с лекота да приемат повече научни изследвания, които да обърнат внимание на нерешените проблеми на нашето време (болести, замърсяване, епидемии, безработица и т.н.) и по-добре да предвиждат техните възможни влияния в бъдеще. От друга страна, те не могат да не покажат недоверие за някои видове използване на науката и възможните намеси на заинтересувани кръгове в процесите на вземане на решения.

Някои от причините за често пъти по-малко от задоволително интегриране на науката в обществото са, както следва:

—	недостатъчно обществено участие в поставянето на приоритети и в установяването на насоки за научните политики, които биха позволили по-широк дебат относно възможните свързани рискове и последици,

—	нарастващи резерви по отношение на някои научни развития, чувството за липса на контрол, както и отворени въпроси относно спазването на основни права,

—	възприеманата изолация на света на науката от ежедневните реалности на икономическия и социалния живот,

—	поставянето под въпрос на обективността на научните доказателства, предоставени за обществено създаване на политика,

—	недостатъчно качество на научната информация на разположение на обществото.

Избраният подход цели следното:

—	да направи по-обхващащи и прозрачни механизмите за достъп до знанието и утвърждаването му, необходимо, за да укрепи по-силните политики,

—	да се установят правила за етически надеждни усилия, в светлината на основните права,

—	да позволи на Европа да играе по-активна роля на световната сцена, в дебата и насърчаването на споделените ценности, равни възможности и социален диалог,

—	да преодолее пропастта между онези, които имат научно образование и онези, които нямат такова, да насърчи вкуса за научна култура в непосредствено съседство на всички граждани (да апелира към градове, региони, фондации, научни центрове, музеи, организации на гражданското общество и т.н.),

—	да насърчи социалния диалог относно политиката за научните изследвания и да стимулира организациите на гражданското общество да участват по-активно в научноизследователските дейности,

—	да проучи начини за подобряване на ръководството на европейската система за научни изследвания и иновации,

—	да осигури образ на науката и научните изследователи, който да е достатъчно изразителен за всички хора и особено за младежите,

—	да насърчи напредъка на жените в научни кариери и да използва по-добре техните професионални и научни таланти в полза на всички хора,

—	да поднови научното общуване, като се благоприятстват съвременните средства с цел постигане на по-голямо влияние, помагайки учените да работят в тясна близост с професионалисти от средствата за масово осведомяване.

„Науката в обществото“ ще се изпълнява посредством:

—	свързани с политиката действия и научни изследвания, подкрепени директно от тази тема,

—	сътрудничество между държавите-членки, определящо общите цели и усилващо националните практики в духа на отворения метод на координация,

—

насърчаване, подкрепа и мониторинг на разбирането и влиянието на въпросите на „Науката в обществото“ в другите части на рамковата програма (8). Общата координация на въпроси, свързани с науката в обществото, както в цялата рамкова програма, така и в рамките на други значими дейности на Общността (например, свързани с образование и култура), ще бъдат осигурени с тази тема.

Ще се преследват три линии на действие.

Първа линия на действие: по-динамично ръководство на връзката между наука и общество

Засилване и усъвършенстване на европейската научна система

Съществува такова очакване по отношение на европейската научна система за поддържане на нашия потенциал за иновации, че обществото трябва да добие по-задълбочено разбиране за съставляващите я елементи, за собствената икономика, нейните регламенти и нейните навици. Ще се третират три аспекта широко значение, фокусиращи се върху действащите лица и динамиката на европейска зона за научни изследвания:

—	подобряване на използването и мониторинг на влиянието на научните консултации и опит за създаването на политика в Европа (включително управление на риска), както и разработка на практически инструменти и схеми (например електронни мрежи),

—	насърчаване на доверието и саморегулирането в научната общност,

—	насърчаване на дебата относно разпространението на информация, включително достъпа до научните резултати и бъдещето на научните публикации и имайки в предвид мерките за подобряване на достъпа до обществеността.

По-широк ангажимент за предвиждане и изясняване на политически, обществени и етични въпроси

Стремежите и тревогите на обществото, както и основните етични принципи, се нуждаят от по-добро интегриране в целия научноизследователски процес, създавайки по-сигурна и конструктивна среда за научните изследователи и за обществото като цяло. В действие влизат три аспекта, а именно:

—	по-широка ангажираност по въпроси, свързани с науката,

—	условия за информиран дебат относно етиката и науката,

—	по-голямо ударение върху обсъждането на социалните аспекти на научните изследвания в рамките на научноизследователската общност.

По-добро разбиране на мястото на науката и технологиите в обществото

За да се обърне внимание на връзката между наука и общество с прилагане на правилни политики, натрупаните през историята знания, наследството в науката и технологиите, социологията и философията на науките трябва да бъдат разширени, консолидирани и разпространени на европейско равнище. За тази цел учени от тези дисциплини следва да формират мрежи за структуриране на научни изследвания и дебати, които да са в състояние да разкрият реалното участие на науката във формирането на европейско общество и идентичност, наблягайки по-специално върху:

—	връзките между наука, демокрация и право,

—	научни изследвания относно етиката в науката и технологиите,

—	реципрочното влияние на наука и култура,

—	ролята и образа на учените,

—	общественото разбиране на науката и насърчаване на обществения дебат.

Еволюционната роля на университетите

Работата ще цели да се подкрепят подходящи реформи, позволяващи на университетите да играят напълно своята роля в създаването, разпространението и съвместното използване на знания заедно с индустрията и с обществото като цяло (в съответствие с инициативи на Общността относно университетските научни изследвания). Ударението ще бъде поставено върху:

—	дефиниране на по-добри рамкови условия за по-ефективни университетски научни изследвания,

—	насърчаване на създаването на структурирано партньорство с бизнес сектора, като се вземат предвид университетските капацитети за управление на научните изследвания,

—	подобряване на съвместното използване на знание между университетите и обществото като цяло.

Втора линия на действие: засилване на потенциала, разширяване на хоризонтите

Равнопоставеност на половете и научни изследвания

На основата на политическите ориентации, съдържащи се в работния документ на персонала на Комисията и в заключенията на Съвета (9), както и в други значими политически ориентации на Общността, ще бъде изпълнена рамка за положителни действия, така че да се засили ролята на жените в научните изследвания и да се подобри половата измеримост в научните изследвания. Тази рамка ще даде контекста за политически дебат, мониторинг, координация и основа на научните изследвания. Тя ще включва:

—	засилване на ролята на жените в научните изследвания и в научните органи за вземане на решения,

—	половото измерение на научните изследвания,

—	включване на половото измерение в политиката и научноизследователските програми на Общността.

Младите хора и науката

Ще бъдат планирани дейности, които да привлекат повече хора от всички съсловия в научни кариери, да насърчат връзките между поколенията и да повдигнат общото ниво на научната грамотност. Европейският обмен и сътрудничество ще се концентрират върху методите за научно обучение, които да са адаптирани към младите слушатели, подкрепата за научни преподаватели (концепции, материали), развиването на взаимовръзки между училищата и професионалния живот. Освен това могат да бъдат подкрепени мероприятия с широк европейски обхват, събиращи изявени учени като „образци за подражание“ и въодушевяващи младите учени. Ще се обърне внимание на подкрепящи научни изследвания, като се отчита социалният контекст и културните ценности. Бяха запазени три аспекта:

—	подкрепа на формалното и неформалното научно обучение в училищата, а така също и посредством научни центрове и музеи, и други подходящи средства,

—	засилване на връзките между научно образование и научни кариери,

—	научноизследователски и координационни действия по нови методи в научното образование.

Трета линия на действие: комуникация между наука и общество

Дейностите ще насърчат ефективните двупосочни комуникационни канали, позволяващи на обществеността и на политиците да се ангажират с наука, а на учените — да се ангажират с обществеността. Този подход ще благоприятства по-тясно сътрудничество и обмен на добри практики между учени и професионалисти от средствата за масово осведомяване, но и едно по-голямо участие на целеви групи, а именно деца и млади хора, като научните изследователи популяризират в специализираната преса. Усилията ще се фокусират върху:

—	предоставяне на надеждна и навременна научна информация за пресата и за другите средства за масово осведомяване,

—	действия по обучение за преодоляване на пропастта между средствата за масово осведомяване и научната общност,

—	окуражаване на европейското измерение в научни мероприятия, насочени към обществеността,

—	рекламиране на науката посредством аудиовизуални средства чрез европейски съвместни продукции и разпространение на научни програми,

—	насърчаване на отлична транснационална изследователска и научна комуникация със средствата на популярни награди,

—	научни изследвания, целящи да засилят общуването относно науката, както и по отношение на нейните методи, така и на нейните продукти, да повишат взаимното разбирателство между научния свят и по-широката публика на политиците, средствата за масово осведомяване и обществеността като цяло.

6.   ПОДКРЕПА ЗА СЪГЛАСУВАНОТО РАЗВИТИЕ НА НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИТЕ ПОЛИТИКИ

Цел

Подобряване на ефективността и съгласуваността на националните научноизследователски политики и тези на Общността, и тяхното взаимодействие с другите политики, като се подобрява влиянието на обществените научни изследвания и техните връзки с индустрията, и се засилва обществената подкрепа и нейния лостов ефект върху инвестициите от частните действащи лица.

Подход

Предприетите в тази част дейности ще подкрепят съгласуваното развитие на научноизследователските политики като допълват координационните дейности по програма „Сътрудничество“ и допринасят за политиките и инициативите на Общността (например законодателство, препоръки и насоки), целящи да подобрят съгласуваността и влиянието на политиките на държавите-членки.

Тези дейности ще допринесат за изпълнението на стратегията от Лисабон, по-специално за 3 % инвестиции, вложени в целта „научни изследвания“, подпомагайки държавите-членки и Общността да разработват по-ефективни политики за научни изследвания и развитие. Целта е да се подобрят обществените научни изследвания и техните връзки с индустрията и се насърчат инвестициите в научните изследвания, като се засили обществената подкрепа и нейният лостов ефект върху частните инвестиции. Това налага приспособяването на научноизследователските политики, мобилизация на по-широк спектър от инструменти, координация на усилията през националните граници и мобилизация на другите политики за създаване на по-добри рамкови политики за научни изследвания.

Дейности

Ще се преследват две линии на действие (10):

Първа линия на действие: мониторинг и анализ на свързани с научните изследвания обществени политики и индустриални политики, включително тяхното въздействие

Целта е да се предостави информация, доказателство и анализи в подкрепа на замисъла, изпълнението, оценката и транснационалната координация на обществените политики. Това ще включва:

—

използване на служба за информация и справки (Erawatch) с цел подкрепа на основано на доказателства създаване на научноизследователска политика и допринасяне за реализацията на европейска зона за научни изследвания (ERA), осигурявайки по-добро разбиране на характера, съставляващите елементи и еволюцията на националните и регионалните научноизследователски политики, инициативи и системи. Това ще включва редовни анализи, от европейска перспектива, на въпросите, които са значими за създаването на научноизследователска политика и преди всичко: фактори, движещи еволюцията на научноизследователските системи и техните последици за политиките и структурите на управление; възникващи въпроси/предизвикателства и опции на политики; а така също и преглед на европейско равнище на напредъка на държавите-членки в посока европейска зона за научни изследвания и целта за 3 %.

—

дейност за мониторинг на инвестициите в индустриални научни изследвания, с което ще се осигури независим и допълващ източник на информация, което ще помогне за насочване на обществената политика и ще позволи на фирмите за бенчмаркинг на своите стратегии за инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, inter alia, в сектори от ключов интерес за икономиката на Европейския съюз. Това ще включва периодични информационни табла за инвестициите за научноизследователска и развойна дейност на ниво фирми и сектори, изследвания на частните инвестиции за научноизследователска и развойна дейност, анализ на факторите, влияещи върху решенията за инвестиции в научноизследователска и развойна дейност и на практиките на фирмите, анализ на икономическите въздействия, и оценка на политическите последици.

—

разработка и анализ на индикаторите за научноизследователска дейност и нейното въздействие върху икономиката. Това ще включва подготовката и публикуването на национални и регионални научни и технологични ключови числа и информационни табла, като се използват официални статистически индикатори винаги когато е целесъобразно; оценката на силните и слабите страни на системите за научноизследователска и развойна дейност на държавите-членки; и анализът на позицията на ЕС и ефективността на научните и технологичните изследвания.

Тези дейности ще се изпълняват в сътрудничество със съвместния научноизследователски център, а така също и посредством изследвания и експертни групи.

Втора линия на действие: координация на научноизследователската политика

Целта е да се засили, на доброволна основа, координацията на научноизследователските политики чрез:

—	действия в подкрепа на изпълнението на отворения метод на координация, и

—	инициативи за транснационално сътрудничество на национално или регионално равнище по въпроси от общ интерес, включващи при необходимост други действащи лица (включително индустрията, европейски организации и организации на гражданското общество).

Тези дейности ще са насочени към въпроси от общ интерес, свързани с научноизследователските и други значими политики, които следва да бъдат мобилизирани за реализация на европейска зона за научни изследвания и постигане на целта от 3 % за инвестиции в научни изследвания. Те ще допринесат за разработката на по-ефективни национални и регионални политики посредством взаимно обучение и партньорски проверки; ще насърчат съгласувани или съвместни инициативи между групи от страни и региони, които имат интереси в области, включващи силно транснационално измерение или разпространение; и където е необходимо, ще определят въпросите, изискващи допълващо и взаимно засилващо действие на равнище Общност и държави-членки.

Инициативите, предприети от няколко страни и региони, могат да включват такива дейности като партньорска проверка на национални и регионални политики, обмен на опит и персонал, съвместни преценки и оценки на въздействията, както и разработка и изпълнение на съвместни инициативи.

7.   ДЕЙНОСТИ ОТНОСНО МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Цел

За да стане конкурентоспособна и да играе водеща роля на световно равнище, Европейската общност се нуждае от силна и съгласувана международна научна и технологична политика. Международните действия, изпълнявани по различни програми в рамките на рамковата програма, ще бъдат изпълнени в контекста на общата стратегия за международно сътрудничество.

Тази международна политика има три взаимнозависими цели:

—	да подкрепи европейската конкурентоспособност посредством стратегическо партньорство с трети страни в избрани области на науката и като се ангажират най-добрите учени от трети страни, които да работят във и със Европа,

—	да улесни контактите с партньори в трети страни с цел осигуряване на по-добър достъп до научни изследвания, извършвани на други места в света,

—	да обърне внимание на специфични проблеми, пред които са изправени трети страни или които имат глобален характер, на основата на взаимен интерес и взаимна полза.

Подход

За да се определят и установят приоритетните области от взаимен интерес и взаимна полза с целеви трети страни (страни партньори в международно сътрудничество (11) за конкретните действия на международно сътрудничество в специалната програма „Сътрудничество“, ще бъдат засилени продължаващите политически диалози и партньорски мрежи с различните региони в тези трети страни, така че да осигурят входяща информация, която да помогне за изпълнението на тези действия. Съгласуваността на националните действия по международно научно сътрудничество ще се подобри, като се подкрепя координирането на националните програми (на държави-членки и на асоциирани страни) посредством многостранна координация на националните политики и научноизследователски дейности, технологично развитие и демонстрационни дейности. Сътрудничеството с трети страни в рамковата програма ще бъде насочено по-специално към следните групи страни (12):

—	страни кандидатки (13),

—	средиземноморски страни партньори, страни от Западните Балкани (14), а така също и източноевропейските и централноазиатски страни (15),

—	развиващи се страни, фокусирайки се върху конкретните нужди на всяка съответна страна или регион (16),

—	възникващи икономики (16).

Ориентираните по теми научноизследователски дейности в международно сътрудничество се изпълняват по специалната програма „Сътрудничество“. Международните действия в областта на човешкия потенциал се изпълняват по специалната програма „Хора“. Ще се изпълняват действия и мерки за хоризонтална подкрепа, съсредоточени върху различни от специфичните тематични или междудисциплинарни области, обхванати от програма „Сътрудничество“, ще бъдат приложени и биха допълнили, в ограничен брой от случаи, чрез специални дейности на сътрудничество от взаимен интерес. Ще се засили общата координация на действията за международно сътрудничество по различните програми, така че да се гарантира съгласуван подход и да се разработят синергии с други инструменти на Общността (например инструмента за предприсъединителна помощ, инструмента „Европейска политика за съседство“, регламента за Азия и Латинска Америка, както и схемите за оказване на помощ за развитие). Отчитайки опита, получен посредством INTAS, и разчитайки на нейната работа в рамките на сътрудничеството с източноевропейските и централноазиатските страни посредством настоящата програма и програмите „Сътрудничество“ и „Хора“ ще се предприемат дейности, осигуряващи приемственост.

Комисията ще осигури координация на дейностите по международно сътрудничество през цялото времетраене на рамковата програма, включително политически диалог със страните партньори, региони и с международни форуми.

Дейности

Основните дейности за разработка на съвместно съгласувани политики за международно научно сътрудничество са:

Двурегионална координация на научно-технологичното сътрудничество, включително поставяне на приоритети и определяне на политиките за научно-технологичното сътрудничество

Научно-технологичното сътрудничество на Общността за поставяне на приоритети ще се основава на всестранен политически диалог със страните и регионите партньори като признание за техните социокултурни условия и научноизследователски капацитети. Този диалог за научно-технологично сътрудничество се провежда на множество нива като например на международни форуми (различните конвенции на ООН), институционализирани двурегионални диалози (17), включително: срещи Азия—Европа (ASEM); Латинска Америка, Карибите и Европейския съюз (EU—LAC); Партньорство между Средиземноморието и Западните Балкани, EU—ACP (африкански, карибски и тихоокеански) държави и Източна Европа и Централна Азия (18), както и двустранни и многостранни споразумения, а така също и посредством неформални трансрегионални срещи на учени и на други социални партньори.

Най-високият приоритет ще се даде на засилване на двурегионалните/двустранните диалози, които да насочат и установят рамката за международното научно-технологично сътрудничество и съвместното определяне на научноизследователските области от взаимен интерес и полза. Този диалог и партньорството в наука и технологии съставлява най-ефективният начин за постигане на глобално и взаимно съгласувани цели, по отношение на специфичните нужди на регионално равнище и равнище отделна страна. Следователно международното научно-технологично сътрудничество в рамковата програма ще се ръководи в кохерентен вид посредством формулиране на интегрирана научноизследователска политика, получена в резултат на тези диалози и от научно-технологичните споразумения (19).

Тези инициативи ще бъдат изпълнени посредством конкретни дейности по международно сътрудничество, които ще развият двурегионалния диалог в тясно съгласуване с държавите-членки, асоциираните страни и страните партньори в международно сътрудничество.

Това поставяне на приоритети и дефинирането на политиките за научно-технологично сътрудничество ще имат преки и измерими въздействия върху другите дейности, предвидени за международно научно-технологично сътрудничество по специалната програма „Капацитети“, а именно: засилване и развитие на научно-технологични споразумения, партньорство за научно-технологично сътрудничество, и положителен синергичен ефект върху координацията на националните политики и дейности по отношение на международното научно-технологично сътрудничество.

В рамките на научно-технологичните споразумения в съответствие с определените приоритети ще се дава приоритет на определянето на нови, възникващи елементи, заслужаващи действия и поддръжка на политическо ниво, за да бъдат изпълнени посредством темите.

Освен това участието на учени в национални научноизследователски програми на трети страни ще позволи пълно използване на възможностите на научно-технологичните споразумения и ще позволи на учените да придобиват по реципрочен начин знания за научноизследователските системи на трети страни и за техните култури. За целта рамковата програма ще покрива разходите за научноизследователското участие на учени от държави-членки и от асоциирани страни в национални научноизследователски програми на трети страни, когато съществува взаимен интерес и полза. Това сътрудничество ще се осъществява на конкурентна основа.

Съвместните проекти, разработени в рамките на горните диалози и на научно-технологичните споразумения, ще бъдат управлявани от нуждите и ще имат значителен размер по отношение на партньорство, компетенции и финансиране, и освен това ще имат важно социално-икономическо въздействие. Проектите ще са насочени конкретно към приоритетите, определени посредством политическия диалог за научно-технологично сътрудничество в рамките на регионални форуми, и ще има специални покани по региони или групи страни-партньори в международно сътрудничество. Резултатите от тези диалози ще допринесат за определяне на приоритетите и нуждите от конкретни действия на международно сътрудничество в различните теми от специалната програма „Сътрудничество“.

Двустранно съгласуване за засилване и развитие на научно-технологично партньорство

Осмислянето на определените приоритети ще се обмисля допълнително и ще се превърне в действия с изграждане на равнопоставено партньорство за научно-технологично сътрудничество, с прегрупиране на множество заинтересувани лица (партньори от научноизследователските среди, от индустрията, от правителството и от гражданското общество), за създаване на научноизследователски капацитет и научноизследователски действия. Те се оказаха най-подходящият механизъм за синергетично мобилизиране на силите на тези партньори. Това партньорство ще изискват мултидисциплинарни подходи, за да се справят с различните нужди на глобално, регионално и/или национално равнище.

Развитието на научно-технологичното партньорство ще се базира на двурегионално лидерство и съгласуване на политическите инициативи в определени приоритетни области. Те ще се задействат от управляващи групи, съставени от ограничен брой представители от всеки регион, които са отворени за всички партньори в съответния регион и отчитат техните интереси и научноизследователски капацитети. Това партньорство ще насърчава съвместни научноизследователски дейности и постоянен политически диалог за ефикасността и ефективността на осъщественото сътрудничество, а така също и за определяне на бъдещите нужди.

Подкрепящо съгласуване на националните политики и дейности на държавите-членки и асоциираните страни на международното научно-технологично сътрудничество

За да се насърчи/окуражи ефективна и ефикасна политика за международно научно сътрудничество в Общността на равнище ЕС, от решаващо значение е непрекъснатото съгласуване на националните политики, така че да се реализират ангажиментите, поети посредством научно-технологични двурегионални и двустранни диалози.

Това съгласуване ще засили ефикасността и въздействието на продължаващите инициативи за двустранно научно-технологично сътрудничество между държавите-членки и страните партньори в международно сътрудничество и ще увеличи положителните синергии между тях. То освен това ще подобри взаимните допълвания между дейностите за научно-технологично сътрудничество на Общността и държавите-членки.

Освен това то ще подкрепи изпълнението на „споделена визия“, улеснявайки иновативните програмни подходи и работейки по-тясно между и със държавите-членки при разработката и изпълнението на съгласувано сътрудничество в науката и технологията на ЕС.

---

(1)  С оглед улесняване изпълнението на програмата за всяко заседание на програмния комитет, така както е определено в дневния ред, комитетът възстановява в съответствие с установените си насоки разходите за един представител на държава-членка, както и на един експерт/консултант на държава-членка за тези точки от дневния ред, за които държавата-членка се нуждае от конкретен опит.

(2)  ОВ L 358, 18.12.1986 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2003/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 230, 16.9.2003 г., стр. 32).

(3)  Определени са освен това и от ESFRI (Европейски стратегически форум за изследователски. инфраструктури).

(4)  Това може да включва евентуално съвместното изпълнение на програми, насочени към МСП, които извършват научни изследвания, разчитайки на програмата „Еврика“.

(5)  По инициатива на Европейския парламент в бюджета на Общността за 2003 г. бе вкарана пилотна дейност по програма „Региони на знанието“. Тя бе последвана от друга покана за предложения по Шестата рамкова програма на Общността за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2004 г.) съгласно програмата „Съгласувано развитие на политиките“.

(6)  Това не изключва комбинацията от различни технологични области, ако е релевантна.

(7)  Регионите за конвергенция са изложени в член 5 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г., с който се определят общите разпоредби относно Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и се отменя Регламент (ЕО) № 1260/1999 (ОВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 25, поправка в ОВ L 239, 1.9.2006 г., стр. 248). Това включва регионите с цел „конвергенция“, регионите, отговарящи на условията за финансиране от Кохезионния фонд, и най-отдалечените региони.

(8)  Включват управлението на процедурите за етичен преглед за предложения, обръщащи внимание на чувствителните въпроси по специалната програма „Сътрудничество“.

(9)  „Жените и науката: отличие и иновации — равенство на половете в науката“ — SEC(2005) 370; Заключения на Съвета от 18 април 2005 г.

(10)  Дейностите, свързани със засилване и усъвършенстване на европейската научна система, като например въпроси за научни консултации и опит и допринасящи за „по-добро регулиране“, се разглеждат в „Наука и общество“ — част от настоящата специална програма.

(11)  Виж правилника за участие.

(12)  Понастоящем девет средиземноморски страни партньори и шест страни от Източна Европа и Централна Азия са част от Европейската политика за съседство.

(13)  Други асоциирани страни кандидатки.

(14)  Други потенциални асоциирани страни кандидатки.

(15)  Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Казахстан, Киргизска република, Молдова, Русия, Таджикистан, Туркменистан, Украйна и Узбекистан.

(16)  Като отбелязват, че Латинска Америка включва както развиващи се страни, така и възникващи икономики.

(17)  Двурегионален диалог в този контекст означава диалогът между държавите-членки, Европейската общност и съответните трети страни.

(18)  Което би могло да включва и Международния център за наука и технологии (ISTC) и Центъра за наука и технологии (STCU).

(19)  Предвид интересите на Общността, споразуменията са сключени с всички главни индустриализирани партнъори и партнъори с възникващи икономики, както и с почти всички страни, включени в Европейската политика на съседство.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПОКАЗАТЕЛНА РАЗБИВКА НА СУМАТА (В МИЛИОНИ EUR)

Научноизследователски инфраструктури (1)	1 715
Научни изследвания в полза на МСП	1 336
Региони на знанието	126
Научноизследователски потенциал	340
Науката в обществото	330
Съгласувано развитие на научноизследователски политики	70
Дейности по международно сътрудничество	180
Общо:	4 097

---

(1)  Включително вноска до 200 милиона EUR в Европейската инвестиционна банка за нейния финансов кредит за споделяне на риска, така както е цитирано в приложение III. Една сума от порядъка на 100 милиона EUR ще се отделя в годишни вноски за периода 2007—2010 г.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ФИНАНСОВА КРЕДИТНА ЛИНИЯ ЗА РАЗДЕЛЯНЕ НА РИСКА

В съответствие с приложение II Общността ще предоставя помощ (действие за съгласуване и подкрепа) на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която ще е споделящ риска партньор за финансовата кредитна линия за разделяне на риска. Финансовият кредит за разделяне на риска, който ще бъде съфинансиран от Общността и Европейската инвестиционна банка, цели да насърчи инвестициите от частния сектор в цяла Европа за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, а така също и за иновации.

Вноската на Общността ще увеличи възможността на банката да управлява риска, като по този начин се предвижда: i) по-голям обем заемни и гаранционни операции на ЕИБ за определено ниво на риска, и ii) финансиране на по-рискови европейски действия за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, които вероятно не биха били възможни без тази подкрепа на Общността, като по този начин се помага да се преодолеят пазарните недостатъци. Тя ще цели да:

—	добавя стойност в области, в които пазарът не може да предостави необходимото финансиране, и

—	да предизвика ефект на катализатор, служейки като лост за частните инвестиции.

Вноската на Общността ще се отделя за финансовата кредитна линия за разделяне на риска в съответствие с разпоредбите, изложени в приложение II.

ЕИБ ще дава в заем средства, събрани от международни финансови пазари и ще дава гаранции на финансиращите я партньори в съответствие със стандартните си правила, регламенти и процедури.

Тя ще използва тази вноска на база „първи дошъл, първи обслужен“, като разпределения на провизии и капитал в рамките на банката, които да покрият част от рисковете, свързани с нейните операции, подкрепящи приемливи европейски дейности за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности.

Въз основа на своята финансова преценка ЕИБ ще оценява нивото на финансовите рискове и ще решава каква да е стойността на резервирането и разпределените капитали.

Оценката и класификацията на риска и получените в резултат решения относно резервирането и разпределените капитали ще следват стандартните процедури на банката, съгласно нейната структурирана финансова кредитна линия за разделяне на риска, одобрени и контролирани от нейните акционери, с периодични актуализации и модификации. Те няма да се променят в резултат на вноската на Общността.

Рискът за бюджета на Общността е ограничен до сумите, които са платени или за които има ангажимент да бъдат платени. За бюджета на Общността не се предвижда отговорност за извънредни обстоятелства, тъй като всеки друг риск се носи от ЕИБ.

Вноската на Общността ще се плаща ежегодно на основата на многогодишен план и като се отчита еволюцията на нуждите. Годишната сума ще се установи в работна програма въз основа на доклад за дейностите и прогнозите, представени от ЕИБ.

Споразумението, което ще се сключи с ЕИБ, след тясно съгласуване с държавите-членки, ще установи сроковете и условията, съгласно които сумите на Общността могат да се използват за резерви и разпределение на капитали. То ще включва следните срокове и условия:

—

Приемливостта на действия за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности на Общността. По подразбиране, развитието на научноизследователски инфраструктури, финансирани от Общността по настоящата специална програма, ще са автоматично приемливи. Юридическите лица, установили се в трети страни, без асоциираните страни, са също приемливи, ако участват в непреките действия на Седмата рамкова програма и техните разходи са приемливи за финансиране от Общността. Други научноизследователски инфраструктури от европейски интерес също биха могли да бъдат взети под внимание. Финансовият кредит за разделяне на риска ще се предлага във всички държави-членки и асоциирани страни, така че да се гарантира, че всички юридически лица независимо от размера им (включително МСП и научноизследователски организации, включително университети) във всички държави-членки могат да се възползват от тази кредитна линия за финансиране на техните дейности в приемливи действия. Иновационните дейности с търговски характер са приемливи за финансовата кредитна линия за разделяне на риска само ако се използва собствената вноска на ЕИБ.

—	В съответствие с регламента относно правилника за участие, приет съгласно член 167 от Договора, споразумението ще установява също процедурите, с които Общността ще възразява, в надлежно обосновани случаи, срещу използването на вноската на Общността от ЕИБ.

—

Правилникът за определяне на финансовия риск, който ще бъде покрит от вноската на Общността и рисковият праг, извън който ЕИБ може да използва вноската на Общността, както и да използва съвместно съответните приходи. Нивото на вноската на Общността за всяка операция зависи от оценката на финансовия риск, извършвана от ЕИБ. Нивото на общите резерви и разпределени капитали за мнозинството от операциите по финансовата кредитна линия за разделяне на риска се очаква да падне в рамките на един обхват от 15—25 % от номиналната стойност на тези операции. Нивото на сумите за общите резерви и разпределени капитали от вноската на Общността не трябва в никакъв случай да превишава 50 % от номиналния заем или гарантираната стойност. Ще има разделяне на риска при всяка операция.

—	Договореностите, по които Общността ще контролира операциите на ЕИБ за кредитиране и гаранции, свързани с вноската на Общността, включително операции чрез финансови партньори на ЕИБ.

ЕИБ може да използва вноската на Общността само за операции, които са одобрени между датата на влизане в сила на настоящата специална програма и 31 декември 2013 г.

Лихви и приходи, генерирани от вноската на Общността през време на този период, ще се отчитат ежегодно от ЕИБ пред Комисията, която ще информира Европейския парламент и Съвета. В съответствие с член 18, параграф 2 от Финансовия регламент, те ще се разглеждат като приходи, отделени за финансовата кредитна линия за разделяне на риска и ще влязат в бюджета.

Когато приема работната програма, Комисията може да реши да преразпредели, за целите на всякакви други непреки действия относно „Научноизследователската инфраструктура“ от настоящата специална програма, всяка сума която не е била използвана от финансовата кредитна линия за разделяне на риска и поради това е била възстановена от ЕИБ след средносрочната преценка, цитирана в приложение II от рамковата програма. Тази средносрочна преценка включва външна оценка на въздействието на финансовата кредитната линия за разделяне на риска.

Комисията ще наблюдава отблизо ефективното използване на вноската на Общността, включително фактическите оценки на успешните характеристики на действието и ще се отчита редовно пред програмния комитет. Освен това Комисията ще включи основните резултати в това отношение в годишния отчет за дейностите по научноизследователско и технологично развитие, който ще изпрати на Европейския парламент и на Съвета в съответствие с член 173 от Договора.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

СЪВМЕСТНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРОГРАМИ, КОИТО НЕ СА НА ОБЩНОСТТА

По-долу е определена една инициатива за съвместното изпълнение на национални научноизследователски програми на индикативна основа и тя би могла да бъде предмет на отделно решение на основата на член 169 от Договора. По време на изпълнението на Седмата рамкова програма могат да бъдат определени и предложени допълнителни инициативи.

Когато се вземе такова решение, би следвало да се изгради специализирана структура за изпълнение заедно с организационната структура и подходящи органи за управление, необходими за изпълнението на действието. В съответствие с приложение II, Общността би могла да осигури финансова подкрепа за инициативата до сумата, изложена в приложение II и би могла да участва активно в изпълнението със средствата, които са най-подходящи за действието.

Инициатива по член 169 (Договора за създаване на ЕО) в областта на извършващи научни изследвания МСП

Целта е да се лансира и изпълни съвместна програма за научноизследователска и развойна дейност в полза на извършващи научни изследвания МСП с цел да се подпомогне тяхната научноизследователска и иновативна способност. Разчитайки на програма „Еврика“, тя ще стимулира и подкрепи транснационални програми за научноизследователска и развойна дейност, провеждани от тези МСП. Тази инициатива допълва други, насочени към МСП, действия, изпълнявани в контекста на Седмата рамкова програма.

Общността ще предостави финансова подкрепа за инициативата и ще участва в изпълнението със средства, които са най-подходящи за действието.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЕ ПРЕДОСТАВЯ ОТ КОМИСИЯТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛЕН 8, ПАРАГРАФ 4

1.	Информация относно действия, позволяващи контролирането върху целия жизнен цикъл за всяко предложение, покриваща по-специално: — подадени предложения, — резултати от оценката на всяко предложение, — споразумения за субсидии, — завършени действия.

2.	Информация относно изхода на всяка покана и изпълнение на действия, покриваща по-специално: — резултатите от всяка покана, — изхода от преговорите за споразумения за субсидии, — изпълнение на действия, включително данни за плащанията и резултата от действията.

3.

Информация относно изпълнението на програмата, включително значима информация на равнище рамковата програма, специалната програма и всяка дейност. Тази информация (по-специално относно предложения, тяхната оценка и споразумения за субсидии) следва да се предостави в еднообразно структуриран вид, който може да се чете и обработва в електронен формат, достъпен посредством система за информация и отчитане, позволяваща лесен анализ на данни.

---

13/ 59

BG

Официален вестник на Европейския съюз

56

---

32006D0975

---

L 400/368

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

oт 19 декември 2006 година

относно специалната програма, която трябва да бъде изпълнена с преки действия на съвместния научноизследователски център по Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.)

(текст от значение за ЕИП)

(2006/975/ЕО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 166, параграф 4 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

като има предвид, че

(1)

В съответствие с член 166, параграф 3 от Договора Решение № 1982/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.) (3) (наричана по-долу „Рамковата програма“) следва да бъде изпълнена посредством специални програми, които определят подробен правилник за тяхното изпълнение, фиксират тяхната продължителност и осигуряват средствата, считани за необходими.

(2)	Съвместният научноизследователски център, наричан по-долу СНЦ, следва да осъществява така наречените преки научноизследователски и развойни дейности по специалната програма на СНЦ, изпълняваща Рамковата програма на ЕО.

(3)

При изпълнение на своята мисия СНЦ следва да обезпечи процеса на оформяне на политика на ЕО с управлявана от потребителите научна и техническа подкрепа, осигурявайки подкрепа за изпълнението и мониторинга на съществуващи политики и реагирайки на новите политически потребности. За да постигне своята мисия, СНЦ следва да изпълнява научните изследвания със сравнително най-високо европейско качество, включително като поддържа собственото си ниво на върхови научни постижения.

(4)

Преките действия, ръководени от СНЦ, следва да бъдат изпълнени от тази специална програма. При изпълнение на тази специална програма в съответствие със своята мисия, СНЦ следва да постави особено ударение върху областите от ключов интерес за Съюза: просперитет в общество с висока степен на знания, солидарност, устойчивост и отговорно управление на ресурсите, сигурност и свобода, и Европа като световен партньор.

(5)

Тази специална програма следва да бъде изпълнена по гъвкав, ефикасен и прозрачен начин, като се отчитат съответните нужди на потребителя на СНЦ и политиките на Общността, а така също и като се зачита целта, определена за защита на финансовите интереси на Общността. Научноизследователските дейности, осъществявани по програмата, следва да бъдат адаптирани, ако е необходимо, към тези нужди и към научно-технологичните разработки и към целта за постигане на върхови научни постижения.

(6)

Правилникът за участие на предприятия, научноизследователски центрове и университети и за разпространение на научноизследователските резултати за рамковата програма (наричан по-долу „Правилник за участие и разпространение“), който се отнася за преки действия, следва да се прилага и за научноизследователските и развойни дейности, осъществявани по тази специална програма.

(7)

По смисъла на изпълнение на тази програма, в допълнение към сътрудничеството, предмет на Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Споразумението за присъединяване, може да е подходящо включване в дейности по международно сътрудничество, по-специално на основата на член 170 от Договора, с трети страни и международни организации.

(8)

В подкрепа на разширяването и интеграцията на Европейския съюз СНЦ цели да насърчи интеграцията на организациите и научните изследователи от новите държави-членки в своите дейности, по-специално относно изпълнението на научните и технологичните елементи на законодателството на Общността, както и по-засиленото сътрудничество с организации от страните кандидатки. Предвижда се и прогресивно отваряне към съседните страни и по-конкретно, на приоритетни теми относно Европейската политика за съседство.

(9)	Научноизследователските дейности, осъществявани в рамките на тази специална програма, следва да отразяват основните етични принципи, включително принципите, отбелязани в Хартата за основни права на Европейския съюз.

(10)	СНЦ следва да продължи да генерира допълнителни ресурси посредством конкурентни дейности: същите включват участие в непреки действия по рамковата програма, работа на трети страни и, в по-малка степен, използване на интелектуална собственост.

(11)

Стабилното финансово управление на рамковата програма и нейното изпълнение следва да бъдат гарантирани по възможно най-ефективен и удобен за потребителите начин, като същевременно се гарантира юридическа определеност и достъпност на програмата за всички участници, в съответствие с Регламент № 1605/2002 (ЕО, Евратом) на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (4) и Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията (5), с който се урежда подробен правилник за изпълнението на посочения финансов регламент, както и всякакви бъдещи изменения.

(12)

Следва да се вземат подходящи мерки — пропорционално на финансовите интереси на Европейските общности — за наблюдение и контрол както върху ефективността на предоставената финансова помощ, така и върху използването на тези средства, така че да се предотвратят нередности и измами и да се предприемат необходимите стъпки за възстановяване на средствата, които са били загубени, погрешно платени или неправилно използвани в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (6), Регламент (ЕО, Евратом) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (7), както и Регламент (ЕО) № 1073/1999 от 25 май 1999 г. относно разследвания, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (8).

(13)	Комисията следва да организира своевременно независима оценка, която да бъде проведена по отношение на дейностите, осъществявани в областите, обхванати от настоящата програма.

(14)	Управителният съвет на СНЦ бе консултиран относно научното и технологичното съдържание на тази специална програма,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Специалната програма, свързана с преките действия в областта на научните изследвания, технологичното развитие и демонстрационните дейности, които трябва да бъдат реализирани от съвместния научноизследователски център, наричана по-долу „Специалната програма“, се приема с настоящото за периода от 1 януари 2007—31 декември 2013 г.

Член 2

Специалната програма установява дейностите за неядрените действия на съвместния научноизследователски център, като осигурява управлявана от потребителите научна и техническа подкрепа за процеса на изработка на политиката на Общността, осигурявайки подкрепа за изпълнението и мониторингът на съществуващите политики и реагирайки на новите политически потребности.

Целите и общите линии на тези дейности са изложени в приложението.

Член 3

В съответствие с приложение II към рамковата програма сумата, смятана за необходима за изпълнение на специалната програма, е 1757 милиона EUR.

Член 4

1.   Всички научноизследователски дейности, осъществявани по специалната програма, се изпълняват в съответствие с основните етични принципи.

2.   Следните области на научни изследвания не се финансират по настоящата програма:

—	научноизследователска дейност, насочена към човешкото клониране за репродуктивни цели,

—	научноизследователска дейност, предназначена да модифицира генетичното наследство на човешки същества, която би могла да направи тези изменения наследствени (9),

—	научноизследователски дейности, предназначени да създадат човешки ембриони единствено за целите на научните изследвания или за набавяне на стволови клетки, включително посредством трансфер на ядра от соматични клетки.

3.   Могат да бъдат финансирани научни изследвания върху човешки стволови клетки, както на възрастни, така и на ембриони, в зависимост както от съдържанието на научното предложение, така и от правната рамка на съответната държава-членка(държави-членки).

Всяко заявление за финансиране на научни изследвания върху човешки ембрионални стволови клетки, включва при необходимост подробности относно лицензията и мерките за контрол, които ще бъдат предприети от компетентните власти на държавите-членки, а така също и подробности относно предоставяните етични одобрения.

Що се отнася за получаването на човешки ембрионални стволови клетки, то институциите, организациите и научните изследователи са под условие на строга лицензия и контрол, в съответствие с правната рамка на съответната държава-членка(държави-членки).

4.   Областите на научните изследвания, изложени по-горе, ще бъдат преразгледани във втората фаза на тази програма (2010—2013 г.) в светлината на научните постижения.

Член 5

1.   Специалната програма се изпълнява посредством схемите за финансиране, установени в приложение III към рамковата програма.

2.   За специалната програма се прилага правилник за участие и разпространение относно преките действия.

Член 6

1.   Комисията съставя многогодишна програма за изпълнение на специалната програма, излагаща в по-големи детайли целите и научните и технологичните приоритети, изложени в приложението, както и графика за изпълнение.

2.   Многогодишната работна програма отчита съответните научноизследователски дейности, осъществявани от държавите-членки, от асоциираните страни, както и от европейски и международни организации. Тя се актуализира при необходимост.

Член 7

Комисията организира независимата оценка, предвидена в член 7 от рамковата програма, която трябва да бъде направена по отношение на дейностите, осъществявани в областите, обект на специалната програма.

Член 8

Настоящото решение влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 9

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

---

(1)  Становище от 30 ноември 2006 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  ОВ С 185, 8.8.2006 г., стр. 10.

(3)  ОВ L 412, 30.12.2006 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 357, 31.12.2002 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 1248/2006 (ОВ L 227, 19.8.2006 г., стр. 3).

(6)  ОВ L 312, 23.12.1995 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2.

(8)  ОВ L 136, 31.5.1999 г., стр. 1.

(9)  Научни изследвания, свързани с лекуването на рак на половите жлези, могат да бъдат финансирани.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ

1.   Цел

Да предостави управлявана от потребителите научна и техническа подкрепа на процеса на съдействие на политиките на общността, осигурявайки подкрепа за изпълнението и мониторинга на съществуващи политики и реагирайки на новите политически потребности.

2.   Подход

СНЦ ще засили управляваната от потребителите ориентация, както и силната си мрежа от контакти с научната общност, в специалния контекст на растеж, устойчиво развитие и сигурност посредством:

—	гъвкаво реагиране на развиващите се нужди и изисквания на европейските създатели на политики,

—	фокусиране на вниманието върху въпроси, които са важни с оглед на обществения интерес, които имат научноизследователски компонент и които имат преобладаващо общностно измерение,

—	развиване на партньорство с научноизследователски центрове, университети, индустрията, държавни органи на властта, регулативни органи в държавите-членки и с трети страни и международни органи,

—	засилване на неговите компетенции и технически средства,

—

СНЦ фокусира своите ресурси, за да отговори на предизвикателствата на науката и технологиите, възникващи от комплексните и многостранни аспекти на въпроси, свързани с политиката на Общността. Центърът направи това, като организира дейностите си около основните сфери на политиката и установи синергиите с други източници за подкрепа на науката и технологиите, съществуващи в държавите-членки. Центърът ще продължи да увеличава този капацитет и като работи съвместно с агенции на ЕС, други институции на ЕС и преди всичко с Европейския парламент, както и с компетентните власти в държавите-членки.

—	увеличаване на прозрачността при поставяне на неговите научноизследователски приоритети, които правят критериите за тези приоритети достъпни за широката общественост.

Интегирарният подход за предоставяне на научно-технологична подкрепа за политиките представлява ключова характеристика за тази специална програма. И наистина, в различни области се чувства много остро необходимостта от разбиране на взаимодействията между технологичната промяна, научните разработки, иновациите и конкурентоспособността, и различните регулативни и политически подходи (например икономически инструменти, доброволни схеми и гъвкави механизми). Една силна научноизследователска база би служила като основа за тези цели. Участието в преките действия на рамковата програма ще цели да максимизира допълняемостта с институционалната програма, очертана в раздел 3 по-долу.

СНЦ ще засили позицията си в европейската зона за научни изследвания, като улесни достъпа до неговите технически средства за европейски и неевропейски научни изследователи, включително учени в ранни стадии на своята кариера. Ще засили сътрудничеството си с други обществени и частни научноизследователски организации, ще подобри последователно научното качество на собствените си дейности и ще допринесе за по-научен начин за обучение, който ще остане висок приоритет за СНЦ.

Разпространението на знанието между различните заинтересувани лица, участващи в този процес, ще представлява ключова характеристика за този подход и следва да се положат усилия, за да се увеличи участието на МСП в научноизследователските дейности. Дейностите ще бъдат насочени също и към подкрепа на изпълнението и мониторинга на законодателството, и към разпространението на добри практики в контекста на ЕС-25, страните кандидатки и съседните страни.

СНЦ ще отговори на поканата за „по-добро регулиране“ съгласно новия дневен ред от Лисабон, служейки като фундамент за ex-ante и ex-post политически преценки и оценки, подкрепяйки основаните на доказателствата политически инициативи на Комисията. Освен това изискванията, издадени в контекста на изпълнението и мониторинга на политиката, ще доведе до създаване на подходящи за целта подкрепящи дейности, доколкото те се базират на научните изследвания.

На новите предизвикателства, свързани с растящата необходимост от реакция при кризи, крайна необходимост и належащи политически императиви ще се отговори с изграждане на капацитети и помощни обекти в избрани области, които да осигурят адекватна подкрепа в контекста на ЕС.

Външната политика и политиката на сигурност на Общността ще упражняват нови изисквания към СНЦ по време на Седмата рамкова програма. Тези работни области ще бъдат подкрепени от вътрешни и сигурни системи за информация/анализ, които да реагират незабавно. Чрез същия отличителен знак глобалното и международното измерение на работата на СНЦ също ще се доразвият в тази програма.

Една специална част от ресурсите на СНЦ е предназначена за предварително научно изследване с цел развитие на ново знание и нови компетенции. Ресурсите се инвестират в предварително научно изследване като „начален капитал“, които биха могли да дадат практически резултати на по-късен стадий и, ако изследването е успешно, ще съдействат за дейностите на СНЦ в средносрочен до дългосрочен план.

Когато му бъде поискано в контекста на неговата подкрепа за тематични политики, СНЦ ще се ангажира в специални занимания, водещи до по-добро използване (включително разпространение, ако е осъществимо) на значими научноизследователски резултати в целия ЕС. С това центърът ще увеличи ползите за обществото на знанието. Ако и където е подходящо, водените от СНЦ научни изследвания следва да се координират с научните изследвания, предприети по „Теми“ на специалната програма „Сътрудничество“, така че да се избегне припокриването и дублирането.

3.   Дейности

3.1.   Политическа тема 1: Просперитет в общество с висока степен на знания

3.1.1.   Точка 1.1 Конкурентоспособност и иновации

Поощрявайки конкурентоспособността на ЕС, прозрачността на вътрешния пазар и търговията ще се преследват със създаването и разпространението на международно приетите референции и насърчаването на общоевропейската измерителна система. Ще се поощри сравнимостта на измервателните резултати с предоставяне на инструменти за осигуряване на качеството като например референтни материали, референтни измервания, утвърдени методи и данни в един широк спектър от свързани с политиката области, като например:

—

сигурност на химикалите и продуктите, включително козметика, посредством развитието на система за референции и интегрална оценка на химическия риск и с научно-технологична подкрепа на законодателството за химикалите, включително подкрепа (обучение) за подготовка на Европейска агенция за химикалите (ЕАХ),

—	подходи за алтернативно тестване (не със животни) и разумни стратегии за тестване,

—	безопасност на храните, качеството и автентичността; безопасността на фуражите, биотехнология,

—	екологична енергетика (по-чисти и възобновяеми енергийни източници и носители),

—	сигурност и защита на гражданите,

—	околна среда и здравеопазване.

Тази референтна дейност ще се преследва в тясно сътрудничество с институции от държавите-членки, с международни органи за стандартизация (ISO, CEN, Codex Alimentarius, AOAC), с регулативни органи и с индустрията. СНЦ поддържа роля като референтна лаборатория на Общността (РЛО) в областите на генетично модифицирани храни и фуражи, материали за контакт с храни и фуражни добавки, и поемат ролята като РЛО в други сродни области от неговата компетенция.

СНЦ ще преследва развитието на съвременни техники за иконометрично моделиране и анализ на чувствителността в широк спектър от политически области, в макроикономическо моделиране, краткосрочен анализ на финансовите и бизнес цикли, както и разработка и оценка на комбинирани индикатори.

СНЦ ще продължи освен това да прилага инструментите за финансова иконометрика и статистика в областите на финансовите услуги (например клиринг и уреждане на банкови разпоредби). Центърът ще се включва в най-разнообразни инициативи, предоставяйки подкрепа за ex ante и ex post оценки (включително оценки на въздействията), разработвайки специални индикатори и провеждайки анализи.

СНЦ ще увеличи своята подкрепа за развитие на политиката на Общността за международна търговия, обръщайки специално внимание върху въздействието на търговската политика върху устойчивото развитие и конкурентоспособността.

Лисабонският дневен ред за растеж и работни места ще бъде подкрепен с директен количествен социално-икономически анализ — също и във връзка с принципа на „по-добра регулация“ — в редица политически области, като например макроикономическа стабилност и растеж, финансови услуги, аспекти на конкурентоспособността, доживотно обучение и измерението „човешки капитал“ в стратегията от Лисабон, земеделието, климатични промени, устойчиви енергийни и транспортни системи. СНЦ ще допринася за по-добро разбиране на връзката между осигуряването на образование и нуждите на обществото на знанието, на разпространението на знанията, на фактори, оказващи влияние върху равенството в образованието и как да се постигне ефикасно използване на образователните ресурси.

В центъра на целите за конкурентоспособност и околна среда стоят технологии за екологична ефикасност, които ще продължат да се определят и оценяват от Европейското интегрално бюро за превенция и контрол на замърсяването и от входните данни за изпълнението и мониторинга на плана за действие по технология на околната среда. Ще се изследват условията, при които ще се развиват тези технологии, за да се установи кои са бариерите за тяхното разпространение, да се оценят целите за ефективност и използване, и да се анализират мерките за подобряване на тяхното разбиране.

Подкрепата за конкурентоспособността ще се осигури и посредством такива дейности, като:

—	подкрепа за създаване и поддръжка на такива европейски стандарти, като Eurocodes, Euronorms, IEC, ISO и европейски референтни материали,

—	разработка на стандарти за системи за мониторинг на околната среда и сигурността и хармонизиран достъп до данни в контекста на Inspire (Инфраструктура за космическа информация в Европа) и GMES (Глобален мониторинг за околна среда и сигурност),

—	засилване на Европейската инфраструктура за измервания посредством междулабораторни сравнения в подкрепа на процесите на акредитация/сертификация.

СНЦ ще предостави освен това своята научна/техническа подкрепа за разработката на процедури за оценка и управление на риска, като инструмент за вземане на европейски решения.

3.1.2.   Точка 1.2 Европейска зона за научни изследвания

СНЦ ще има пряко участие в европейската зона за научни изследвания, като увеличава мрежата си от научни контакти, обучение и мобилност на научните изследователи, достъпа до научноизследователски инфраструктури и съвместните научни изследвания. Центърът ще участва в европейските технологични платформи, в съвместни технологични инициативи и в действия по член 169, ако това е необходимо. Специално внимание ще се обърне на включването на партньори от новите държави-членки и от страните кандидатки.

СНЦ ще предостави подкрепа на основата на доказателства за създаване на политика за научни изследвания както на равнище Общност, така и на равнище държави-членки.

Тази стратегическа подкрепа за създаване на политика за научните изследвания ще се допълва с предоставяне на технологични оценки на научноизследователските приоритети в отделните тематични области.

Освен това на европейско равнище ще се насърчава консолидирането, разработването и разпространението на прогнозни методи за науката и технологиите.

3.1.3.   Точка1.3 Енергетика и транспорт

СНЦ ще фокусира своите енергийни дейности върху гладкия преход към отделящите по-малко въглерод и възобновяеми енергийни източници и носители (включително водород), по-добра ефективност на енергийните системи и повишена безопасност и сигурност на енергоснабдяването. Целите на СНЦ в областта на енергетиката са:

—	да осигури устойчива енергийна референтна система, захранваща нуждите на политиката на Общността с научен и технологичен опит по технологичните иновации и еволюцията на енергетика (всички енергийни източници и енергийната ефективност при крайното потребление),

—	да действа като референтен център за предварителен контрол удостоверяване и сертифициране на производителността на избрани технологии (тоест, по-чисти изкопаеми горива, биомаса, фотоволтаика, топлинни елементи и водород),

—

да предостави информация относно надеждността на енергоснабдяването за Европа и относно наличието на възобновяеми енергийни източници. Освен това СНЦ ще улеснява базирания на фактите дебат и информираното вземане на решения по отношение на подходящата енергийна смес с цел да се отговори на европейските енергийни нужди.

СНЦ ще допринася за развитието на устойчив транспорт в Европа, като се фокусира върху:

—	околната среда с научни изследвания относно контрола върху емисиите и свързаните с това въздействия върху екосистемите; потенциала за намаляване на емисиите посредством възникващи технологии, по различни политически варианти,

—

техникоикономическото измерение на научните изследвания относно оценката на външните ефекти, подобрени горива и двигатели, концепции за алтернативни превозни средства и въздействието на иновациите върху конкурентоспособността и икономическия растеж, а така също и оценките на становищата за транспортна политика,

—	социалното измерение на дейности, включващи научни изследвания за пространственото, градско планиране, въздействия върху здравето и повишаване на информираността. Освен това ще се посветят усилия и на аспектите за безопасност и сигурност на въздушния, сухоземния и морския транспорт.

Енергетиката и транспортът са основните сектори, които са отговорни за замърсяването на въздуха. СНЦ ще подкрепи тематичната стратегия на ЕС относно замърсяването на въздуха („Чист въздух за Европа“, CAFE), обръщайки специално внимание на характеристиката и пропорционалните отношения на емисиите от различни източници, в подкрепа на разработката на стратегии за намаляване на емисиите. Ще се предприемат хармонизация/стандартизация на референтните тестове и методики за измерване на емисиите.

3.1.4.   Точка 1.4 Информационно общество

СНЦ ще подкрепя формулирането на технологичните политики и инструменти на информационното общество, като допринася за конкурентоспособно европейско общество на знанието и генерира перспективни анализи и стратегии, свързани с обществото на знанието. Точките, на които ще се обърне внимание, са растеж, солидарност, социално включване и устойчивост. Освен това СНЦ ще допринесе за изпълнение на политиките на Общността, тясно свързани със или силно възползващи се от технологичното развитие на информационното общество. Това включва приложения в електронния бизнес, електронното здравеопазване, личната сигурност, домашната среда, електронното обучение, електронното държавно управление и околната среда, а така също и с определяне на потенциала за нови разработки в преследване на общоевропейските стратегии за растеж, социално включване и качество на живота, както и информационни и комуникационни технологии за доверие и увереност.

СНЦ ще работи за „сближаване“ в областта на технологиите на информационното общество с цел да се оцени потенциалното въздействие върху обществото по отношение на конкурентоспособност, личен живот, собственост и социално включване. Ще се преследват приложения за конвергенция в областите здравеопазване (биосензори, нанотехнологии и когнитивни науки), сигурност (сензори, обществена сигурност и лична неприкосновеност) и околна среда (технологии за мониторинг и устойчиво управление на околната среда).

3.1.5.   Точка 1.5 Науки за живота и биотехнологията

Науките за живота и биотехнологията са присъщи на много политически области, където те могат съществено да допринесат за изпълнението на целите на Общността. Този потенциал е широко признат в секторите здравеопазване, земеделие, храни, околна среда и други сектори, където приложенията са в процес на бързо развитие. Предоставянето на референтни материали и утвърдени методи изискват достъп и контрол върху широк спектър от съвременни биотехнологични инструменти. В контекста на сътрудничеството му с компетентни национални организации СНЦ ще продължи да развива своите компетенции в тази област с оглед на законодателния и регулативния контекст.

По-специално, СНЦ ще провежда изследвания относно социално-икономическото въздействие на избрани приложения на биотехнологията и науките за живота в подкрепа на бъдещото законодателство. С интегрирани усилия в нанобиотехнологията, физиката, биологията и химията, прилагани за техниките за откриване, СНЦ ще допринесе за разработването на нови стратегии и технологии за мониторинг на околната среда и здравето, изследвания за (екологична) токсикология, контрол и сигурност на хранителните и фуражните вериги.

Ще се развият дейности, inter alia, в следните области:

1.

Биотехнология и свързани със здравето аспекти: — предоставяне на инструменти за осигуряване на качеството, за генетично тестване, — изследвания за основани на генома диагностични приложения и разработка на лекарства (например фармакогеномика), — разработка и утвърждаване на съвременни методи за усъвършенстване, редуциране и замяна на опити с животни за биотехнологични лекарствени средства, за определяне на токсичността на химикалите с клетъчни култури ин витро, високопроизводителни техники и токсикогеномика, — определяне и оценка на нови биоинформационни методики в подкрепа на подходите за „омика“, интегриращи физиологичните реакции, модулирани от факторите индивидуална възприемчивост и стил на живот, — разработка на методическа рамка за правилно разглеждане на модификаторите на риска при оценка на риска за човешкото здраве, — оценка на въздействията на нанотехнологиите върху околната среда и здравето, включително на нанотоксикологията.

2.

Биотехнология в земеделието, храните и фуражите: — перспективни изследвания за възникващи биотехнологични приложения в производството на храни (например функционални храни, клонирани домашни животни и молекулярни „култивирани“ зърнени култури), — откриване на генетично модифицирани организми, идентификация и количествено определяне (включва утвърждаване на високопроизводителни методи на скрийнинг, както и инструменти за осигуряване на качеството за генетично модифицирани организми от следващи поколения), — изследвания за съвместното съществуване на генетично модифицирани/генетично немодифицирани зърнени култури; изследвания за икономиката на генетично модифицираните зърнени култури,

3.2.   Политическа тема 2: Солидарност и отговорно управление на ресурсите

3.2.1.   Точка 2.1 Развитие на селските райони, земеделие и рибното стопанство

СНЦ ще подкрепя със своите научни изследвания европейските политики за развитие на селските райони, земеделието и рибното стопанство, покриващи трите измерения на устойчивостта:

—

Производствени аспекти: подкрепа за изпълнението, контрола и мониторинга на ОСП (схеми за единни плащания, кръстосано съответствие и системи за фермерски консултации), включително интегрирани системи за администрация и контрол на обработваеми земи и постоянни регистри на зърнените култури, както и внедряване на селския/градския кадастър за подкрепа на пазара и инвестициите (с използване на техники за позициониране/навигация). Прогнози за зърнено производство, основани на модели за симулация на растежа, рамкови техники за областта, дистанционно отчитане и мрежа за фенология в земеделието. Подкрепа за изпълнението на системата за селскостопанско застраховане в ЕС. Подкрепа за методическите аспекти на новата статистическа система за земеделието на ЕС (включително LUCAS).

—

Аспекти на околната среда: оценка на последиците на добрите земеделски и екологични условия и изследване на въздействията и ефективността на агроекологични мерки за почвените и водните условия, биологично разнообразие и европейски ландшафти. Анализиране на връзките между земеделските и селските райони и регионалните политики, както и тяхното въздействие върху промените в използването на европейските земи посредством разработка на индикатори и пространствени модели. Еволюция на мерките за насърчаване на земеделието с малко изходни ресурси и на органичното земеделието, както и за плодородие на почвата. Подкрепа на развитието на целеви териториални стратегии за изпълнението на програмите за развитие на селските райони. Оценка на въздействието на промените в климата върху земеделието с оглед на мерките за преработка. Съдействие за намаляване на емисиите на парникови газове посредством специализирани енергийни култури и чрез възстановяване на енергията от селскостопански отпадъци.

—

Аспекти на производителите/потребителите: анализи на стратегическата политика в такива области, като: въздействие на реформата на ОСП върху устойчивостта на селскостопанските системи; способност на земеделието да реагира на потребностите на потребителите; характеристика и контрол на храните, въздействие на системите за осигуряване на качество за сертификация, управлявани в рамките на веригите за снабдяване, както и способност да се реагира на стандарти за околната среда и благосъстоянието на животните; перспективна оценка и анализи на въздействията на политиката върху основните европейски селскостопански стоки по отношение на производство, световен пазар, цени, приходи и благосъстояние на потребителите; въздействие на промените в търговската политика и световните стокови пазари; селскостопански политики за развитие на селските райони във връзка с други политики. Специално внимание ще се отдели на реформата на ОСП в новите държави-членки и в страните-кандидатки, и на анализа на въздействията/ефектите на политиките за развитие на селските райони.

Целите на Общата политика в областта рибарство ще се насочат към подобряване на качеството и своевременността на научните данни и чрез развиване на процесите за оценка на икономическото и социалното въздействие на алтернативите за управление. За определяне на несъответствието ще се използват нови технологии, включително идентификация на произхода на рибите въз основа на ДНК анализ. Ще се обърне внимание на техниките, благоприятстващи участието на заинтересуваните лица. В съответствие с възникващата морска политика на Общността, изпълнимостта на услугите, разработени за рибно стопанство, като например мониторинг на плавателните съдове посредством дистанционни датчици и електронно отчитане, ще се разширят с идентификация на търговски плавателни съдове. Ще се оцени въздействието на нарастващия сектор на аквакултури, включително по отношение на околната среда и социалната икономика.

3.2.2.   Точка 2.2 Природни ресурси

СНЦ участва в работата за създаване на холистичен подход, отнасящ се за промяна на мониторинга и анализиране на въздействията и натиска върху природните ресурси, като имат за цел разработката на интегрални концепции за устойчиво развитие. В допълнение към точка 2.1 това научно изследване ще е в тясно съответствие със седемте тематични стратегии на ЕС за околната среда. Центърът ще обърне внимание на съвместното използване на информацията за околната среда и ще захрани разработката на GMES (глобален мониторинг на околна среда и сигурността), играейки важна роля в научноизследователските дейности. Приложенията ще са в съответствие с принципите на Inspire (инфраструктурата за космическа информация в Европа).

По-конкретно, дейностите ще се концентрират върху:

—

Управление на водите в контекста на Рамковата директива за водите и морската политика, като се обръща внимание на екологичното състояние на вътрешните и крайбрежните води на Европа, на циклите на замърсяване, на хармонизираните измервания на химически и биологически замърсители, на динамичното моделиране и на паневропейските информационни системи.

—	Инициативи за защита на почвата, определени в Рамковата директива за почвите, с фокус върху естественото течение на потока от информация за почвите в Европа, дефиницията на общите критерии и методи за очертаване на рисковите области на заплахи за почвите, както и подходи за мониторинг на почвите.

—

Подходи за анализ на жизнения цикъл, за проследяване на ресурсите с добиване чрез употреба, рециклиране и окончателно отстраняване на материали. Устойчиво производство и потребление на природни ресурси и материали, както и екологичното въздействие и устойчивост на продуктите при различни сценарии за технологии и политики.

—

Горско стопанство; ще се създаде система за мониторинг на горите на Общността с информация за горските пожари, горските екологични условия и горските ресурси. Дейностите ще покриват индикатори за горско биологично разнообразие, инструменти за анализ на въздействията след пожари, анализ на взаимодействията между горските пожари, почвите и промените в климата, както и интегриране на информацията относно горските ресурси, предоставени от държавите-членки.

—	Предоставяне на непрекъсната техническа подкрепа за развитието на Inspire: съдействие за информационната система за околната среда на ЕС, предназначена за общо ползване (в тясно сътрудничество с Европейската агенция за околната среда и Евростат).

—	Оценка на влиянието на структурните и кохезионните програми и подкрепа за дефиниране и оценка на регионалните политики на Общността посредством териториални индикатори на регионално и градско равнище.

3.2.3.   Точка 2.3 Околна среда и здравеопазване

Връзката между околна среда и здравеопазване представлява нов фокус на внимание на европейско равнище. СНЦ ще допринесе за това нововъзникнало поле на политика посредством:

—

разработка и утвърждаване на методите за мониторинг на пътищата и оценка на подлагането на въздействия: въздух на околната среда (качество на въздуха), въздух на закрито (продукти, пушек), питейна вода и храни (включително контакти и материали, замърсители в хранителната верига). Предвижда се съдействие в разработката на общ подход относно подлагането човека на въздействия, преди всичко в областта на химикалите,

—	оценка на здравните ефекти посредством експериментална работа, биомониторинг, токсикогеномни анализи, компютърни техники и аналитични инструменти,

—	използване на знанията, изведени от двете тирета по-горе, така че да се допринесе за бъдещото развитие на интегрална околна среда и система за здравеопазване, в съответствие с политическата рамка за околната среда и здравната информация, която е в процес на разработка по плана за действие на ЕС.

3.2.4.   Точка 2.4 Климатични промени

Намаляването на емисиите на парникови газове е централна цел на Протокола от Киото. Оценката на потенциала за намаляване емисиите на парникови газове (мерки за намаляване на нивото на замърсяване) в една обща рамка е поради това ключова точка от дневния ред на СНЦ. Ще се преследва оценка на качеството, удостоверяване и анализ на данните за емисиите на парникови газове, особено в трудни сектори, като земеделието и горското стопанство. Подобни дейности ще имат ефект върху удостоверяването в контекста на търгуване с въглерод.

Приспособяването към промените в климата стана задължително и СНЦ ще продължи да събира и оценява данни, свързани с климатичните въздействия върху различни уязвими сектори на европейската икономика. Това включва земеделието, горите, водните ресурси и природните опасности. При оценката на опасностите, свързани с промените в климата, фокусът ще е върху обхвата, на европейско равнище, на наводнения, суши, горски пожари, бури, влошаване на качеството на въздуха и крайбрежни и морски процеси.

Необходимо е адекватно познаване на знаците и въздействието на промените в климата в целия свят. Ще продължат да се разработват техники за глобален мониторинг, с цел оценка на промените в атмосферата, океаните и земната биосфера, които или водят до или са следствие от климатични промени. Тази работа образува част от европейския принос за глобалните системи за наблюдение, утвърдени официално от Рамковата конвенция на ООН за промените в климата (принос за Глобалната система за наблюдение на климата) Подобни дейности ще имат ефект върху удостоверяването на търговията с въглерод, свързана с гъвкавите механизми на Протокола от Киото (съвместно изпълнение и механизъм за чисто развитие), както и бъдещите режими след 2012 г. СНЦ ще вземе участие в третата фаза на програмата TREES (спътниково наблюдение на околната среда в тропическите екосистеми), за актуализиране на предишните оценки на световното горско пространство.

СНЦ ще си сътрудничи с други центрове за моделиране из цяла Европа, за да разработи компромисни сценарии и анализи на съотношението цена—полза. От особена важност за Седмата рамкова програма е анализът на алтернативите за периода след Киото, който ще отвори дискусии за интегриране на политиките за климата в други браншови политики.

3.3.   Политическа тема 3: Свобода, сигурност и справедливост

3.3.1.   Точка 3.1 Вътрешна сигурност

СНЦ ще предостави научна/технологична подкрепа на политиките на Общността, свързани с установяване на зоната на свобода, сигурност и справедливост и митници, и по-специално посредством своите научноизследователски дейности. Фокусът ще е върху прилагане на информационни технологии и компетенции за анализ на системите за защита срещу престъпления и измами, контрабанда и нелегален трафик; защита на гражданите и критични инфраструктури срещу тероризма; както и миграция и управление на границите. Ще се предостави техническа подкрепа за интегрално управление на границите (например възможност за взаимодействие на мрежите).

Дейностите ще включват подкрепа за:

—	капацитет за откриване и мониторинг на измами срещу бюджета на Общността и отклоняване на фондове, като се използват техники за автоматично събиране на информация и предварителни аналитични техники, прилагани за големи масиви от данни,

—

оценка на заплахите и уязвимостта на критични инфраструктури в ключови сектори на равнище ЕС (например информационни системи, финансови системи, промишлени инсталации, обществени сгради, транспортни системи и инфраструктури, комуникационни мрежи, финансови мрежи, системи за навигация, инфраструктури за електричество и газ/нефт, системи за разпределение на храни и т.н.),

—	превенция, готовност и управление на риска при случаи, задействани от преднамерени актове (саботаж на промишлени инсталации, взривове, въздействия, биологически и химически агенти, атаки върху хранителни системи) срещу инфраструктури,

—	сигурност на границите и управление посредством стандарти и тестване за биометрични сензори, системи за мониторинг за откриване на нелегален трафик, мониторинг на миграционните потоци,

—	събиране на информация в областта на транспортирането на стоки по въздух, море, суша с използване на различни техники за проследяване,

—	структура на кризисното пространство на ЕС (ARGUS) и механизъм за реакция при кризи.

3.3.2.   Точка 3.2 Бедствия и реакции

В контекста на природните и технологични бедствия и аварии СНЦ ще благоприятства по-добрата способност за разбиране и справяне със слабите места, рискове, ранно предупреждение, системи за тревога, мониторинг и оценка на щети, превенция и мерки за намаляване на нивото на замърсяване. По-специално, ще допринесе за подобряване на капацитета за реакция на Общността и управление при кризи с оглед на бързо реагиране, мониторинг, оценки на щетите (например в контекста на механизма за гражданска защита и намеса на фонда за солидарност).

Управлението по опасностите от сериозни аварии ще допринесе за управление на безопасността посредством мониторинг на аварии и инциденти и изготвяне на заключения за поуките, по-специално в инсталации по Seveso II.

По отношение на природните бедствия СНЦ ще се фокусира върху разработката на системи за ранно предупреждение и тревога, като използва модели, технологии за земно наблюдение и мрежи за измерване на едно многообразие от ситуации в цяла Европа, включително за наводнения, суши, нефтени разливи, земетресения, горски пожари, лавини, свличания на земни маси и бури. Рисковете от множество опасности ще бъдат изследвани за Средиземноморския/Черноморския басейн и периферните райони на Атлантическия океан. Ще продължи отчитането на и взимането на поука от природните бедствия. Работата в този дневен ред ще се провежда и в подкрепа на развитието на услугите за GMES (Глобален мониторинг за околна среда и сигурност), свързани с кризи и аварии.

3.3.3.   Точка 3.3 Безопасност и качество на храни и фуражи

Дейностите ще са в съответствие с концепцията „от вилицата до фермата“. СНЦ ще осигури утвърждаване на методи и хармонизирани процедури за широк спектър от различни видове храни и фуражи. Центърът ще засили освен това способността си да се справя с кризи при храните и фуражи, използвайки опита си в анализа на храни и фуражи и навлизайки в нови области, ако е необходимо. Ще се обърне внимание на тясното сътрудничество с Европейския орган за безопасност на храните.

Специалните области на дейност ще включват:

—	утвърждаване на техники за молекулярна биология и смесени за контрол на храни и фуражи, например в областта на алергените, функционалните и органичните храни,

—	области, свързани с храни и здравеопазване, за които се очаква бъдещо законодателство (например микробиология, функционални и органични храни, алергени, здравни претенции в етикетирането),

—	области, свързани с безопасност на фуражите за съществуващото законодателство (например разрешения за хранителни добавки),

—	микробиология за храни и фуражи, утвърждаване на методи за биомолекулярно откриване на микроорганизми, по-специално за патогени в храните и водите,

—	утвърждаване на аналитичните методи за откриване на забранени субстанции, на замърсители, хранителни добавки и животински протеини в съответствие с директивите за етикетиране и за обозначение на произход (например изотопни методи),

—	възможност за електронно проследяване по цялата верига фуражи—храни.

3.4.   Политическа тема 4: Европа като световен партньор

СНЦ ще подкрепи вземането на решения на Общността в рамките на инструментите за външна политика (развойно сътрудничество, търговия и инструменти, реагиращи на кризи и мирно предотвратяване на конфликти, включително инструменти за стабилност и хуманитарна помощ).

3.4.1.   Точка 4.1 Глобална сигурност

СНЦ, посредством своите научни изследвания, ще засили своята подкрепа за преустройство на Общността и програмите за хуманитарна помощ, използвайки нови технологии (включително Космоса, геопространствен анализ, информация по световната електронна мрежа, информационни системи в реално време), които да служат на няколко нива на намеса (отговорност до бърза реакция и полеви операции), за да се обърне внимание на идентифицирането на забравени кризи, ранно предупреждение на потенциални кризи, оценка и помощи при хуманитарни нужди, интегрирана реакция при кризи и оценка на щетите след кризи. Ще се прави и оценка на международната хуманитарна помощ посредством разширение на функциите, изпълнявани от Глобална система за тревога и реакция при бедствия, така че да се покрие широк спектър от хуманитарни бедствия в тясно сътрудничество с агенциите на ООН (особено офиса за координация на хуманитарни дела).

СНЦ ще създаде глобална геопространствена база данни и ще допринесе за услуги (бързо картиране) в подкрепа на кризисното управление и сигурността; възможност за взаимодействие между различните системи и стандарти с цел подкрепа на обмена на данни между системите, преди всичко със съвместния ситуационен център на ЕС и сателитния център на ЕС. Тази дейност се предприема в контекста на развитие на бъдещи пилотни услуги за GMES.

СНЦ ще осигури научна/технологична подкрепа по отношение на изпълнението на мерките в контекста на предвидения инструмент за стабилност, обръщайки внимание на трансграничните предизвикателства и въпросите за по-дългосрочна глобална стабилност и сигурност. СНЦ ще работи по въпроса за разпространение на оръжията за масово унищожаване, както и на стоките и технологиите с двойна употреба, включително контрол върху експорта, граничен контрол, сигурност на веригите за доставки, и профилиране на страните. Системите, които ще се доразработват за тази цел, включват системи за класификация за контрол на експорта, основани на разузнаване системи, складиране на данни и многоезични разузнавателни инструменти за миниране на световната електронна мрежа. Предвижда се силна интеграция със съответните дейности на СНЦ по специалната програма „Евратом“.

Техниките и системите за анализ на дистанционни датчици с цел интеграция и анализ на данни от множество източници (включително земно наблюдение и отворен източник) са от централно значение за този подход; те ще се използват в подкрепа на изпълнението на дейностите по външната политика на Общността, като например такива, които имат значение за процеса Кимбърли и механизмите за мониторинг на нелегалната търговия, включително дървесина и предмети за двойна употреба. Тези дейности ще допринесат за глобалното измерение на инициативата GMES.

3.4.2.   Точка 4.2 Сътрудничество по развитие

Обсерватория за устойчиво развитие и околна среда ще бъде първоначално създадена в Африка, карибските и тихоокеанските страни. Диагностиката на околната среда и профилите на страните, изграждането на варианти и взаимодействията между кръстосани политики ще са трите компонента, които ще бъдат обслужвани от системата за събиране на информация и за комуникация, която е разположена в основата на обсерваторията. Осигуряването на дългосрочно наблюдение на ресурсите и параметрите на околната среда (например на земната покривка, горската покривка, пожарите, биологичното разнообразие, крайбрежните зони, климатичните слаби места и т.н.) ще подкрепи анализите на тенденциите. Разработката ще се реализира в тясно сътрудничество с инициативата GMES и с програмата на Африка за мониторинг на околната среда и устойчиво развитие.

Компонентът на обсерваторията за глобален мониторинг на зърнените култури ще се разработва в контекста на сигурност на храните и инициативата на Общността за изкореняване на бедността и устойчиво развитие. Научноизследователската работа ще се фокусира върху новите методи за оценка на снабдяването на храни и нуждите от храни, информационни системи за сигурност на храните и оценки на слабите места.

Крайните доставени продукти ще бъдат „управлявани от потребителите“, тоест в този конкретен случай ще се планират по такъв начин, че да отговарят на нуждите и да могат да се управляват от развиващите се страни.

Ще се засили сътрудничеството със значими действащи лица (UNEP, FAO, Eumetsat, WFP, ESA GMES-GMFS).

Етични аспекти

По време на изпълнение на тази специална програма и при научноизследователските дейности, произтичащи от нея, трябва да се спазват основните етични принципи. Те включват, inter alia, принципите, отразени в Хартата за основните права на ЕС, включително следното: защита на човешкото достойнство и човешкия живот, защита на личните данни и частния живот, а така също и защита на животните и околната среда в съответствие със законодателството на Общността и най-новите версии на съответните международни конвенции и кодекси на поведение, например Декларацията от Хелзинки, Конвенцията на Съвета на Европа за човешките права и биомедицината, подписана в Овиедо на 4 април 1997 г. и допълнителните протоколи към нея, Конвенцията на ООН за правата на детето, Универсалната декларация за човешкия геном и човешките права, приета от ЮНЕСКО, Конвенцията на ООН за биологичните и токсичните оръжия (BTWC), Международния договор за растителни генетични ресурси за храните и земеделието, както и съответните резолюции на Световната здравна организация (СЗО).

Ще се вземат под внимание и становищата на европейската група от консултанти за етичните последици на биотехнологията (1991—1997 г.), както и становищата на европейската група по етика в науката и новите технологии (считано от 1998 г. насам).

В съответствие с принципа на субсидиарност и разнообразие на подходите, съществуващи в Европа, участниците в научноизследователски проекти трябва да се съобразяват с текущото законодателство, с регламентите и етичните правилници в страните, в които ще се реализират научните изследвания. Във всички случаи ще се прилагат националните разпоредби и никое научно изследване, което е забранено в която и да е държава-членка или в друга страна, няма да бъде подкрепено с финансиране от Общността, за да се изпълнява в тази държава-членка или страна.

Ако е целесъобразно, тези, които изпълняват научноизследователски проекти, трябва да потърсят одобрението на съответните национални или местни етични комитети, преди да започнат научноизследователските и развойни дейности. Освен това Комисията ще провежда системно етичен преглед по отношение на предложенията, третиращи чувствителни етични въпроси или ако не е обърнато адекватно внимание на етичните аспекти. В специални случаи по време на изпълнението на проекта може да се направи етичен преглед.

Протоколът за защита и благосъстояние на животните, приложен към Договора за създаване на Европейската общност, изисква от Общността да обърне максимално внимание на изискванията за благосъстояние на животните при формулиране и изпълнение на политиките на Общността, включително научните изследвания. Директива 86/609/ЕИО на Съвета от 24 ноември 1986 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно защитата на животните, използвани за опитни и други научни цели (1), изисква всички експерименти да бъдат планирани по такъв начин, че да се избегнат стресът и ненужната болка, а така също и страданието на експерименталните животни; да се използва минимален брой животни; да се включат животни с най-ниската степен на неврофизиологична чувствителност; и да се причинява минимална болка, страдание, стрес или трайно увреждане. За промяна на генетичното наследство на животните и клониране на животните може да се мисли само, ако целите са етично оправдани и условията са такива, че се гарантира благосъстоянието на животните и се спазват принципите за биологичното разнообразие.

По време на изпълнение на тази програма Комисията редовно ще наблюдава и контролира научния напредък и националните и международните разпоредби, така че да бъдат взето под внимание всякакво развитие.

---

(1)  ОВ L 358, 18.12.1986, стр. 1. Директива, изменена с Директива 2003/65/EC на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 230,16.9.2003, стр. 32).

---

13/ 59

BG

Официален вестник на Европейския съюз

68

---

32006L0141

---

L 401/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

ДИРЕКТИВА 2006/141/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 22 декември 2006 година

относно храните за кърмачета и преходните храни и за изменение на Директива 1999/21/ЕО

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 89/398/ЕИО на Съвета от 3 май 1989 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно храни, предназначени за специфична хранителна употреба (1), и по-специално член 4, параграф 1 от нея,

след консултации с Европейския орган за безопасност на храните (Органа),

като има предвид, че:

(1)	Директива 89/398/ЕИО се отнася за храни, предназначени за специфични хранителни потребности. Специалните разпоредби, приложими за някои групи храни, предназначени за специални хранителни потребности, са установени със специални директиви.

(2)

Директива 91/321/ЕИО на Комисията от 14 май 1991 г. относно храните за кърмачета и преходните храни (2) е специална директива, приета съгласно Директива 89/398/ЕИО. Посочената директива е била изменяна съществено няколко пъти (3). Тъй като предстои да бъдат направени допълнителни изменения, тя следва да бъде преработена с цел постигане на яснота.

(3)

В контекста на проведените дискусии в международен план, по-специално на Codex Alimentarius, във връзка с определяне на момента за въвеждане на допълнителни храни в режима на хранене на кърмачетата, е уместно да се изменят сегашните определения за храни за кърмачета и преходни храни, както и някои разпоредби относно етикетирането на преходните храни, съдържащи се в Директива 91/321/ЕИО.

(4)

Храните за кърмачета са единствено онези преработени храни, които напълно задоволяват хранителните потребности на кърмачетата през първите месеци на техния живот, до въвеждане на подходяща допълнителна храна. За да се предпази здравето на кърмачетата, е необходимо да се гарантира, че единствените продукти в търговската мрежа, които са подходящи да бъдат използвани през този период, са храните за кърмачета.

(5)	Основният състав на храните за кърмачета и преходните храни следва да задоволява хранителните потребности на кърмачетата в добро здравословно състояние, установени въз основа на общоприети научни данни.

(6)

Изискванията по отношение на основния състав на храните за кърмачета и преходните храни следва да включват подробни разпоредби относно съдържанието на белтъци. Макар че традиционно бяха използвани различни коефициенти за преобразуване за изчисляването на съдържанието на белтъци от съдържанието на азот в различни източници на белтъци, последните научни съобщения показват, че специално при изчисляването на съдържанието на белтъци в храните за кърмачета и в преходните храни е подходящо да се използва един и същ коефициент на преобразуване, приложим спрямо тези продукти. Като се има предвид, че храните за кърмачета и преходните храни са сложни продукти, специално разработени за специални цели, следва да бъдат установени изисквания, които да допълват основните изисквания по отношение на белтъците, включително минимални и максимални стойности на белтъци, както и минимални и максимални стойности на някои аминокиселини. Изискванията по отношение на белтъците, посочени в настоящата директива, следва да се отнасят за крайните продукти, които са готови за консумация.

(7)

Въз основа на тези данни основният състав на храните за кърмачета и преходните храни, произведени от белтъците на кравето мляко и соевите белтъци, поотделно или в смес, както и храните за кърмачета на базата на белтъчен хидролизат, вече може да се определи. Това не важи за заготовките, базирани изцяло или частично на други източници на белтък. По тази причина, ако е необходимо, на по-късен етап следва да бъдат приети специални правила за тези продукти.

(8)

Важно е съставките, използвани при производството на храни за кърмачета и преходни храни, да отговарят на специфичните хранителни потребности на кърмачетата, и това да бъде доказано, при необходимост, със съответните научни изследвания. Ръководство по отношение на подготовката и провеждането на съответните изследвания беше публикувано от експертни научни сдружения като научния комитет по храните, комитета на Обединеното кралство по медицинските аспекти на храните и политиката на хранене, както и от Европейското дружество за педиатрична гастроентерология, хепатология и хранене. Подобно ръководство следва да бъде взето под внимание при влагането на съставки в храните за кърмачета или преходните храни.

(9)

Определен брой вещества, които могат да бъдат използвани при производството на храни за кърмачета и преходни храни, могат да бъдат използвани в храните и като хранителни добавки. В този контекст на общностно равнище вече са приети или предстои да бъдат приети критерии за чистота в съответствие с Директива 89/107/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно хранителните добавки, разрешени за влагане в храни, предназначени за консумация от човека (4). Тези критерии за чистота следва да се прилагат за веществата независимо от предназначението, с което се влагат в храните.

(10)

До приемането на критерии за чистота за вещества, за които такива критерии все още не са приети на равнище Общност и с оглед да се гарантира високо ниво на защита на общественото здраве, следва да се прилагат общоприетите критерии за чистота, препоръчани от международни организации или агенции като Съвместния ФАО/СЗО експертен комитет по хранителните добавки (JECFA) или Европейската фармакопея (EUP). В допълнение държавите членки следва да имат право да поддържат национални правила, установяващи по-стриктни критерии за чистота.

(11)	Поради специфичното естество на храните за кърмачета службите за наблюдение следва да имат на разположение допълнителни средства освен тези, с които разполагат обикновено, за да се улесни ефикасното наблюдение на тези продукти.

(12)	Храните за кърмачета на базата на белтъчни хидролизати се отличават от полуелементни диетични продукти на базата на високотемпературни хидролизати, които се използват при контролирането на хранителния режим на диагностицирани медицински състояния, които не попадат в обхвата на настоящата директива.

(13)	Настоящата директива отразява съществуващото знание относно споменатите продукти. Всяко изменение, което позволява иновация, основаваща се на научния и технически прогрес, следва да бъде одобрено съгласно процедурата, посочена в член 13, параграф 2 от Директива 89/398/ЕИО.

(14)

Максимално допустимите количества за остатъци от пестициди, посочени в съответното законодателство на Общността, по-специално в Директива 76/895/ЕИО на Съвета от 23 ноември 1976 г. за определяне на максимално допустими количества на остатъци от пестициди във и върху плодове и зеленчуци (5), в Директива 86/362/ЕИО на Съвета от 24 юли 1986 г. за определяне на максимално допустими количества на остатъци от пестициди във и върху зърнените култури (6), в Директива 86/363/ЕИО на Съвета от 24 юли 1986 г. за определяне на максимално допустими количества на остатъци от пестициди във и върху храните от животински произход (7) и в Директива 90/642/ЕИО на Съвета от 27 ноември 1990 г. за определяне на максимално допустими количества на остатъци от пестициди в и върху някои продукти от растителен произход, включително плодове и зеленчуци (8), следва да се прилагат, без да се засягат специалните разпоредби, установени в настоящата директива.

(15)

Като се отчитат международните ангажименти на Общността, в случаите, когато съответните научни доказателства са недостатъчни, предпазният принцип, посочен в член 7 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (9), позволява на Общността временно да приеме мерки въз основа на налична информация, която има отношение по въпроса, като междувременно бъде извършена допълнителна оценка на риска и преразглеждане на мярката в рамките на разумен период от време.

(16)

Въз основа на двете становища на Научния комитет по храните от 19 септември 1997 г. и от 4 юни 1998 г. понастоящем има съмнения доколко съществуващите възприети стойности за приемливата дневна доза (ПДД) на пестициди и остатъци от пестициди са приложими от гледна точка на опазване на здравето на кърмачетата и малките деца. В резултат на това, що се отнася до храните със специално предназначение за кърмачета и малки деца, е правилно да се приеме много нисък общ праг на допустимите количества за всички пестициди. Този много нисък праг на допустимите количества следва да се определи на 0,01 mg/kg, което обикновено означава на практика минималното количество, което може да бъде отчетено.

(17)

Необходими са строги ограничения върху остатъците от пестициди. Възможно е да се произвеждат продукти с много ниско съдържание на остатъци от пестициди, при положение че се извършва внимателен подбор на суровините и при условие че храните за кърмачета и преходните храни преминават през съществена преработка при тяхното производство. Независимо от това, когато става въпрос за малък брой пестициди или метаболити на пестициди, дори максимално количество на остатъка от 0,01 mg/kg, може, в най-лошия случай да доведе до превишаване на ПДД при кърмачетата и малките деца. Това се отнася до пестициди или метаболити на пестициди с ПДД, по-ниска от 0,0005 mg/kg телесно тегло.

(18)

Настоящата директива следва да установи принципа на забрана за употреба на тези пестициди при производството на земеделски продукти, предназначени за храни за кърмачета и преходни храни. Независимо от това тази забрана невинаги е гаранция, че продуктите не съдържат такива пестициди, тъй като някои пестициди замърсяват околната среда и техни остатъци могат да бъдат открити в засегнатите продукти.

(19)

По-голямата част от пестицидите, които имат стойности на ПДД, по-ниски от 0,0005 mg/kg телесно тегло, вече са забранени в Общността. Забранените пестициди не следва да се откриват в храните за кърмачета и преходните храни при използването на съвременни аналитични методи. Независимо от това някои пестициди се разграждат бавно и продължават да замърсяват околната среда. Те могат да се съдържат в храните за кърмачета и преходните храни, дори и да не са били влагани. За целите на контрола следва да се прилага хармонизиран подход.

(20)

Докато Комисията вземе решения дали те изпълняват изискванията за безопасност по член 5 от Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (10), продължителната употреба на одобрените пестициди следва да бъде разрешена, дотолкова доколкото техните остатъци съответстват на максимално допустимите стойности за остатъци от пестициди, установени в настоящата директива. Максимално допустимите количества на остатъците от пестициди следва да се определят по начин, който да гарантира, че съответните стойности на ПДД в най-лошия случай няма да бъдат превишени от кърмачетата и малките деца.

(21)	Приложенията към настоящата директива, които разглеждат пестицидите, следва да бъдат изменени след приключването на програмата за преглед, която се изпълнява съгласно Директива 91/414/ЕИО.

(22)

В съответствие с член 7, параграф 1 от Директива 89/398/ЕИО продуктите, които попадат в обхвата на настоящата директива, са обект на общите правила, установени с Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки по отношение на етикетирането, представянето и рекламата на храни (11). Настоящата директива приема и разглежда подробно допълненията и изключенията от споменатите общи правила, когато това е необходимо, за да насърчи и защити кърменето.

(23)

По-специално, естеството и предназначението на продуктите, които са обект на настоящата директива, изискват върху етикета на храните да бъдат отбелязани енергийната стойност и основните хранителни вещества, които храните съдържат. От друга страна, начинът на употреба следва да бъде конкретизиран в съответствие с член 3, параграф 1, точка 9 и член 11, параграф 2 от Директива 2000/13/ЕО, за да се предотврати неподходящата употреба, която може да се окаже вредна за здравето на кърмачетата.

(24)

Предвид естеството на храните за кърмачета и преходните храни подробните правила по отношение на обявяването върху етикета на хранителното съдържание, следва да бъдат ясно формулирани, за да се избегнат каквито и да било проблеми, които могат да възникнат от прилагането на друго законодателство на Общността в тази област.

(25)

Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно хранителните и здравните претенции към храните (12), установява правилата и условията за използването на хранителните и здравни претенции към храните. Независимо от това член 1, параграф 5 от посочения регламент гласи, че той се прилага, без да се нарушават, по-специално Директива 89/398/ЕИО и директивите, приети във връзка с храните със специално предназначение.

(26)

Препоръчително е в настоящата директива да се посочат специални условия за използването на хранителни и здравни претенции към храните. В тази връзка е необходимо, с оглед да се осигури обективна и научно проверена информация, да се определят условията, при които се разрешава използването на хранителни и здравни претенции към храните и да се направи списък на одобрените претенции. В съответствие с член 4, параграф 1, трета алинея от Директива 89/398/ЕИО, промените в списъка с хранителни и здравни претенции следва да се приемат, ако това е необходимо, след консултации с Органа.

(27)

За да се осигури по-добра защита за здравето на кърмачетата, правилата за съдържанието, етикетирането и рекламата, установени в настоящата директива, следва да съответстват на принципите и целите на Международния кодекс за пускането на пазара на заместители на кърмата, приет от 34-ото събрание на Международната здравна организация, отчитайки специфичните законови и реални условия, съществуващи в Общността.

(28)

Като се има предвид важната роля, която има информацията относно храненето на кърмачето при избора от страна на бременните жени и майки на кърмачета, на вида хранене, което осигуряват на своите деца, е необходимо държавите членки да предприемат подходящи мерки, за да може тази информация да гарантира правилна употреба на продуктите, за които става дума, и да не пречи на насърчаването на кърменето.

(29)	Настоящата директива не засяга условията за продажба на издания, специализирани в грижата за бебета, както и на научни публикации.

(30)

Директива 1999/21/ЕО на Комисията от 25 март 1999 г. относно диетичните храни за специални медицински цели (13) установява изискванията по отношение на състава и етикетирането на диетичните храни за специални медицински цели. Приложението към посочената директива установява стойностите на минералните вещества в готовите храни за кърмачета, съобразени с техните хранителни потребности. Съществуват нови научни препоръки относно минимално допустимите количества на манган в храните, предназначени за кърмачета. Следователно е подходящо да се изменят допустимите количества на манган в диетичните храни за специални медицински цели, предназначени за кърмачета, посочени в посоченото приложение. Съответно Директива 1999/21/ЕО следва да бъде съответно изменена.

(31)

Поради специфичното естество на диетичните храни за специални медицински цели, предназначени за кърмачета, и поради необходимостта да се извърши оценка на новата формулировка на такива продукти, производителите се нуждаят от по-дълъг период, за да адаптират техните продукти към основния състав, което произтича от новите изисквания, посочени в настоящата директива.

(32)

Задължението да се транспонира настоящата директива в националното законодателство следва да се ограничава само до онези разпоредби, които представляват значителна промяна в сравнение с предходната директива. Задължението да се транспонират разпоредбите, които остават непроменени, произтичат от предходната директива.

(33)	Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки, отнасящи се до сроковете за транспониране на директивите, посочени в приложение X, част Б, в националното законодателство.

(34)	Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Настоящата директива е „специална директива“ по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 89/398/ЕИО и установява изисквания относно съдържанието и етикетирането на храните за кърмачета и преходните храни, предназначени за употреба от кърмачета в добро здраве в Общността.

Тя предвижда също така държавите-членки да приложат принципите и целите на Международния кодекс за пускането на пазара на заместители на кърмата от гледна точка на пускането на пазара, информацията и отговорностите на здравните власти.

Член 2

За целите на настоящата директива се прилагат определенията „претенция“, „хранителна претенция“, „здравна претенция“ и „претенция за намаляване на риска от заболявания“, които се съдържат в член 2, параграф 2, точки 1, 4, 5 и 6 от Регламент (ЕО) № 1924/2006.

Прилагат се също така и следните определения:

а)	„кърмачета“ означава деца под 12 месеца;

б)	„малки деца“ означава деца на възраст от 1 до 3 години;

в)	„храни за кърмачета“ са храни, предназначени за специфична хранителна употреба от кърмачета през първите месеци от техния живот и които отговарят на изискванията за хранене на кърмачетата до въвеждането на подходящи допълнителни храни;

г)	„преходни храни“ са храни, предназначени за специфична хранителна употреба от кърмачета при въвеждането на подходящи допълнителни храни, и които представляват основната течна храна от прогресивно увеличаващото се разнообразие на храните при тези деца;

д)	„остатъци от пестициди“ са остатъци в храните за кърмачета и преходните храни от продукти за растителна защита, както е определено в член 2, точка 1 от Директива 91/414/ЕИО, включително техните метаболити и продукти от тяхното разграждане или реакция.

Член 3

Храните за кърмачета и преходните храни могат да бъдат пускани на пазара на Общността само ако отговарят на изискванията на настоящата директива.

Никакъв друг продукт, различен от храните за кърмачета, не може да бъде пускан на пазара или да бъде представен по друг начин като подходящ сам да задоволи хранителните нужди на нормални здрави кърмачета през първите месеци на техния живот до въвеждането на подходящи допълнителни храни.

Член 4

Храните за кърмачета и преходните храни не трябва да съдържат каквито и да било вещества в такива количества, които биха застрашили здравето на кърмачетата и малките деца.

Член 5

Храните за кърмачета се произвеждат от източници на белтък, определени в точка 2 от приложение I, както и от други хранителни съставки, в зависимост от случая, чиято пригодност за специфичната хранителна употреба на кърмачетата от раждането, се установява чрез общоприета научна информация.

Такава пригодност се доказва посредством системни прегледи на наличните данни относно очакваните ползи и съображенията за безопасност, както и, ако е необходимо, посредством подходящи изследвания, проведени в съответствие с общоприето експертно ръководство за подготовката и провеждането на подобни изследвания.

Член 6

Преходните храни се произвеждат от източници на белтък, определени в точка 2 от приложение II, както и от други хранителни съставки, в зависимост от случая, чиято пригодност за специфичната хранителна употреба на кърмачета над 4 месеца, се установява чрез общоприета научна информация.

Такава пригодност се доказва посредством системни прегледи на наличните данни относно очакваните ползи и съображенията за безопасност, както и, ако е необходимо, посредством подходящи изследвания, проведени в съответствие с общоприето експертно ръководство за подготовката и провеждането на подобни изследвания.

Член 7

1.   Храните за кърмачета трябва да отговарят на критериите за съдържание, определени в приложение I, като се вземат под внимание уточненията в приложение V.

В случаите на храни за кърмачета, произведени от белтъците на кравето мляко, определени в точка 2.1 от приложение I, със съдържание на белтък между минималното количество и 0,5 g/100 kJ (2 g/100 kcal) пригодността на храните за кърмачета за специалните хранителни цели на кърмачетата, се доказва посредством подходящи изследвания, проведени в съответствие с общоприето експертно ръководство за подготовката и провеждането на подобни изследвания.

В случаите на храни за кърмачета, произведени от белтъчните хидролизати, определени в точка 2.2 от приложение I, със съдържание на белтък между минималното количество и 0,56 g/100 kJ (2,25 g/100 kcal), пригодността на храните за кърмачета за специалните хранителни цели на кърмачетата, се доказва посредством подходящи изследвания, проведени в съответствие с общоприето експертно ръководство за подготовката и провеждането на подобни изследвания и трябва да е в съответствие със съответните уточнения, посочени в приложение VI.

2.   Преходните храни трябва да отговарят на критериите за съдържание, определени в приложение II, като се вземат под внимание уточненията в приложение V.

3.   За да се счита, че храните за кърмачета и преходните храни са готови за употреба, ако е необходимо да се добави нещо към тях, то това може да бъде само вода.

4.   Забраните и ограниченията за използването на хранителни съставки в храните за кърмачета и преходните храни, посочени в приложения I и II, трябва да се спазват.

Член 8

1.   Само веществата, изброени в приложение III, могат да бъдат използвани при производството на храни за кърмачета и преходни храни, за да се спазят изискванията по отношение на:

а)	минерални вещества;

б)

витамини;

в)	аминокиселини и други азотни съединения;

г)	други вещества, със специални хранителни цели.

2.   Относно употребата на веществата, изброени в приложение III, при производството на храни за цели, различни от разглежданите в настоящата директива, се прилагат критериите за чистота на веществата, съдържащи се в законодателството на Общността.

3.   За веществата, за които в законодателството на Общността не съществуват критерии за чистота, се прилагат общоприетите критерии за чистота, препоръчвани от международни организации до приемането на такива критерии на общностно равнище.

Независимо от това националните правила, които установяват по-строги критерии за чистота от тези, които препоръчват международните организации, могат да се запазят.

Член 9

1.   За да се улесни ефективното официално наблюдение на храните за кърмачета, когато ръководител на хранително предприятие пусне на пазара храна за кърмачета, той уведомява компетентните органи на държавите-членки, в които продуктът се продава, като им изпрати образец на етикета, който се използва за продукта.

2.   Компетентните органи за целите на настоящия член са посочени в член 9, параграф 4 от Директива 89/398/ЕИО.

Член 10

1.   Храните за кърмачета и преходните храни не трябва да съдържат остатъци от отделни пестициди с допустими количества, надвишаващи 0,01 mg/kg от теглото на продукта, който е готов за консумация или от полученото тегло съгласно указанията на производителя.

Аналитичните методи за определянето на допустимите количества на остатъци от пестициди, са общоприети стандартизирани методи.

2.   Пестицидите, изброени в приложение VIII, не трябва да се използват при селскостопански продукти, предназначени за производство на храни за кърмачета и преходни храни.

Независимо от това за целите на контрола:

а)

пестицидите, изброени в таблица 1 от приложение VIII, се счита, че не са били използвани, ако техните остатъци не превишават 0,003 mg/kg. Това допустимо количество, което се приема за граница за определяне на количеството при аналитичните методи, трябва редовно да се проверява, като се има предвид техническият прогрес;

б)	пестицидите, изброени в таблица 2 от приложение VIII, се счита, че не са били използвани, ако техните остатъци не превишават 0,003 mg/kg. Това допустимо количество трябва редовно да се проверява, като се има предвид данните за замърсяване на околната среда.

3.   Чрез дерогация от параграф 1 за пестицидите, изброени в приложение IX, се прилагат максимално допустимите количества за остатъци, определени в приложението.

4.   Допустимите количества, посочени в параграфи 2 и 3, се прилагат за продуктите, които са готови за консумация или които се получават съгласно указанията на производителите.

Член 11

С изключение на предвиденото в член 12 името, под което се продават храните за кърмачета и преходните храни, е съответно:

—	на български език: „храни за кърмачета“ и „преходни храни“,

—	на испански език: „Preparado para lactantes“ и „Preparado de continuación“,

—	на чешки език: „počáteční kojenecká výživa“ и „pokračovací kojenecká výživa“,

—	на датски език: „Modermælkserstatning“ и „Tilskudsblanding“,

—	на немски език: „Säuglingsanfangsnahrung“ и „Folgenahrung“,

—	на естонски език: „imiku piimasegu“ и „jätkupiimasegu“,

—	на гръцки език: „Παρασκεύασμα για βρέφη“ и „Παρασκεύασμα δεύτερης βρεφικής ηλικίας“,

—	на английски език: „infant formula“ и „follow-on formula“,

—	на френски език: „Préparation pour nourrissons“ и „Préparation de suite“,

—	на италиански език: „Alimento per lattanti“ и „Alimento di proseguimento“,

—	на латвийски език: „Mākslīgais maisījums zīdaiņiem“ и „Mākslīgais papildu ēdināšanas maisījums zīdaiņiem“,

—	на литовски език: „mišinys kūdikiams iki papildomo maitinimo įvedimo“ и „mišinys kūdikiams, įvedus papildomą maitinimą“,

—	на унгарски език: „anyatej-helyettesítő tápszer“ и „anyatejkiegészítő tápszer“,

—	на малтийски език: „formula tat-trabi“ и „formula tal-prosegwiment“,

—	на нидерландски език: „Volledige zuigelingenvoeding“ и „Opvolgzuigelingenvoeding“,

—	на полски език: „preparat do początkowego żywienia niemowląt“ и „preparat do dalszego żywienia niemowląt“,

—	на португалски език: „Fórmula para lactentes“ и „Fórmula de transição“,

—	на румънски език: „preparate pentru sugari“ и „preparate pentru copii de vârstă mică“,

—	на словашки език: „počiatočná dojčenská výživa“ и „následná dojčenská výživa“,

—	на словенски език: „začetna formula za dojenčke“ и „nadaljevalna formula za dojenčke“,

—	на фински език: „Äidinmaidonkorvike“ и „Vieroitusvalmiste“,

—	на шведски език: „Modersmjölksersättning“ и „Tillskottsnäring“.

Член 12

Името, под което се продават храните за кърмачета и преходните храни, произведени изцяло от белтъците на кравето мляко, е съответно:

—	на български език: „млека за кърмачета“ и „преходни млека“,

—	на испански език: „Leche para lactantes“ и „Leche de continuación“,

—	на чешки език: „počáteční mléčná kojenecká výživa“ и „pokračovací mléčná kojenecká výživa“,

—	на датски език: „Modermælkserstatning udelukkende baseret på mælk“ и „Tilskudsblanding udelukkende baseret på mælk“,

—	на немски език: „Säuglingsmilchnahrung“ и „Folgemilch“,

—	на естонски език: „Piimal põhinev imiku piimasegu“ и „Piimal põhinev jätkupiimasegu“,

—	на гръцки език: „Γάλα για βρέφη“ и „Γάλα δεύτερης βρεφικής ηλικίας“,

—	на английски език: „infant milk“ и „follow-on milk“,

—	на френски език: „Lait pour nourrissons“ и „Lait de suite“,

—	на италиански език: „Latte per lattanti“ и „Latte di proseguimento“,

—	на латвийски език: „Mākslīgais piena maisījums zīdaiņiem“ и „Mākslīgais papildu ēdināšanas piena maisījums zīdaiņiem“,

—	на литовски език: „pieno mišinys kūdikiams iki papildomo maitinimo įvedimo“ и „pieno mišinys kūdikiams įvedus papildomą maitinimą“,

—	на унгарски език: „tejalapú anyatej-helyettesítő tápszer“ и „tejalapú anyatej-kiegészítő tápszer“,

—	на малтийски език: „ħalib tat-trabi“ и „ħalib tal-prosegwiment“,

—	на нидерландски език: „Volledige zuigelingenvoeding op basis van melk“ или „Zuigelingenmelk“ и „Opvolgmelk“,

—	на полски език: „mleko początkowe“ и „mleko następne“,

—	на португалски език: „Leite para lactentes“ и „Leite de transição“,

—	на румънски език: „lapte pentru sugari“ и „lapte pentru copii de vârstă mică“,

—	на словашки език: „počiatočná dojčenská mliečna výživa“ и „následná dojčenská mliečna výživa“,

—	на словенски език: „začetno mleko za dojenčke“ и „nadaljevalno mleko za dojenčke“,

—	на фински език: „Maitopohjainen äidinmaidonkorvike“ и „Maitopohjainen vieroitusvalmiste“,

—	на шведски език: „Modersmjölksersättning uteslutande baserad på mjölk“ и „Tillskottsnäring uteslutande baserad på mjölk“.

Член 13

1.   В допълнение на предвиденото в член 3, параграф 1 от Директива 2000/13/ЕО етикетът съдържа и следните задължителни елементи:

а)	в случаите на храни за кърмачета, твърдение, че продуктът е подходящ за специални хранителни цели на кърмачетата от момента на тяхното раждане, когато те не се кърмят;

б)

в случаите на преходни храни, твърдение, че продуктът е подходящ единствено за специални хранителни цели на кърмачета над шестмесечна възраст, че той представлява само част от разнообразен хранителен режим, че не трябва да се използва като заместител на майчиното мляко през първите шест месеца от живота на кърмачето и че решението да се въведат допълнителни храни, включително всяко изключение до навършване на шестмесечна възраст, трябва да се вземе единствено по препоръката на независими лица, притежаващи квалификация по медицина, хранене или фармация или от други професионалисти отговорни за грижата за майката и детето, въз основа на индивидуалните потребности на всяко кърмаче, свързани с неговия растеж и развитие;

в)	в случаите на храни за кърмачета и преходни храни, наличната енергийна стойност, изразена в kJ и kcal и съдържанието на белтъци, въглехидрати и липиди, изразени в цифри, в 100 ml от готовия за употреба продукт;

г)	в случаите на храни за кърмачета и преходни храни, средното количество на всяко минерално вещество и на всеки витамин, посочени съответно в приложения I и II, и където е приложимо на холин, инозитол и карнитин, изразени в цифри, в 100 ml от готовия за употреба продукт;

д)	в случаите на храни за кърмачета и преходни храни, указания за подходящо приготвяне, съхранение и изхвърляне на продукта, както и предупреждение за рискове за здравето при неправилно приготвяне и съхранение.

2.   Етикетът може да съдържа следните елементи:

а)	за храни за кърмачета и преходни храни, средното количество на хранителните вещества, посочени в приложение III, когато подобна информация не се разглежда от параграф 1, буква г) от настоящия член, изразено в цифри, в 100 ml от готовия за употреба продукт;

б)	за преходните храни, в допълнение към информацията, изразена в цифри, процентното съдържание на витамините и минералите, посочени в приложение VII, спрямо референтните стойности, съдържащи се в приложението, в 100 ml от готовия за употреба продукт.

3.   Етикетът върху храните за кърмачета и преходните храни трябва да бъде замислен по такъв начин, че да предоставя необходимата информация относно правилната употреба на продуктите и в същото време да стимулира кърменето.

Забранява се употребата на термините „хуманизирано“, „матернизирано“, „адаптирано“ или други подобни.

4.   Етикетът върху храните за кърмачета съдържа и следната допълнителна информация, която се предшества от думите „Важна забележка“ или техен еквивалент:

а)	твърдение за предимствата на кърменето;

б)	твърдение, което препоръчва употребата на продукта само по съвет на независими лица, притежаващи квалификация по медицина, хранене или фармация, или на други професионалисти, отговорни за грижата за майката и детето.

5.   Етикетът върху храните за кърмачета не съдържа изображения на кърмачета, нито каквито и да било други изображения или текст, които могат да идеализират употребата на продукта. Все пак е възможно да има графични изображения с цел лесно разпознаване на продукта и за илюстриране на начините за приготвяне.

6.   Етикетът върху храните за кърмачета може да съдържа хранителни и здравни претенции единствено в случаите, изброени в приложение IV и съобразно условията, посочени в него.

7.   Храните за кърмачета и преходните храни трябва да бъдат етикетирани така, че потребителите да правят ясно разграничение между тези продукти, за да се избегне какъвто и да било риск от объркване между храните за кърмачета и преходните храни.

8.   Изискванията, забраните и ограниченията, посочени в параграфи 3 и 7, се прилагат и за:

а)	представянето на въпросните продукти, по-специално, тяхната форма, вид или опаковка, използваните опаковъчни материали, начина, по който са изложени и средата, в която са изложени;

б)	рекламата.

Член 14

1.   Рекламата на храните за кърмачета се извършва единствено в печатни издания, специализирани в грижата за бебетата и в научни публикации. Държавите-членки могат допълнително да ограничат или забранят подобна реклама. Подобни реклами на храни за кърмачета трябва да отговарят на условията, посочени в член 13, параграфи от 3 до 7 и член 13, параграф 8, буква б) и да съдържат само информация с научен и емпиричен характер. Тази информация не трябва да внушава или да създава убеждението, че изкуственото хранене може да замести или е по-добро от кърменето.

2.   Храните за кърмачета не трябва да се рекламират в търговските обекти, да се предоставят като мостри или да бъдат обект на други промоционални практики за директна продажба на крайните потребители в търговската мрежа. Такива промоционални практики могат да бъдат специални изложби, купони за отстъпка, премии, специални продажби, продажба на продуктите на цена под тяхната себестойност, както и обвързването на покупката на един продукт с покупката на друг (т.нар. „свързани“ продажби).

3.   Производителите и дистрибуторите на храни за кърмачета не трябва да разпространяват сред широката общественост, бременните жени, майките или членовете на техните семейства безплатни продукти или продукти на по-ниска цена, мостри или каквито и да било други промоционални подаръци, директно или индиректно, чрез системата на здравеопазването или чрез здравните работници.

Член 15

1.   Държавите-членки гарантират предоставянето на обективна и последователна информация за храненето на кърмачетата и малките деца, която да се използва от техните семейства и лицата, които се занимават с въпросите на храненето на кърмачетата и малките деца, от гледна точка на планирането, предоставянето, разработването и разпространението на информация и контрола върху нея.

2.   Държавите-членки гарантират, че информационните и образователните материали, независимо дали са печатни или аудиовизуални, разглеждащи въпросите на храненето на кърмачетата и предназначени за бременните жени и майките на кърмачета и малки деца, съдържат ясна информация по следните въпроси:

а)	предимствата и ползите на кърменето;

б)	храненето на майките и подготовката и поддържането на кърменето;

в)	възможните негативни последици върху кърменето от дохранването с биберон;

г)	трудностите да се започне кърменето, след като веднъж майката е взела решение да не кърми;

д)	когато е необходимо, правилната употреба на храните за кърмачета.

Когато тези материали съдържат информация относно употребата на храните за кърмачета, те трябва да включват сведения за социалните и финансовите аспекти на използването на храните за кърмачета, рисковете за здравето, свързани с неподходящи храни или начини на хранене, и по-специално рисковете за здравето от неправилната употреба на храните за кърмачета. Тези материали не трябва да съдържат никакви изображения, които могат да идеализират употребата на храните за кърмачета.

3.   Държавите-членки гарантират, че даренията на информационно или образователно оборудване или материали от производителите или дистрибуторите, се извършват единствено по заявка и с писменото одобрение на съответните национални власти или в съответствие с указанията, които службите са дали за тази цел. Такова оборудване или материали могат да носят името или логото на фирмата дарител, но не трябва да се отнасят до конкретна производствена марка храни за кърмачета и да се разпространяват само чрез системата на здравеопазването.

4.   Държавите-членки гарантират, че даренията или продажбите на по-ниска цена на запаси от храни за кърмачета на институции или организации, независимо дали за употреба вътре в самите институции или за разпространение извън тях, се използват единствено от или са разпределени на кърмачета, които трябва да се хранят с храни за кърмачета и само за периода, за който са предназначени храните.

Член 16

В приложението към Директива 1999/21/ЕО редът относно мангана, определен във втората част на таблица 1 за минералите, се заменя със следното:

Член 17

Новите изисквания, определени в член 7, параграфи 1 и 2 от настоящата директива, не се прилагат задължително за диетичните храни за специални медицински цели, предназначени най-вече за кърмачета, както е посочено в точка 4 от приложението към Директива 1999/21/ЕО, до 1 януари 2012 г.

Член 18

1.   Държавите-членки приемат и публикуват законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с изискванията на членове 2, 3 и от 5 до 17 и приложенията от I до VII, най-късно до 31 декември 2007 г. Те съобщават незабавно на Комисията текстовете на тези разпоредби и таблици на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива.

Те прилагат тези разпоредби по начин, който:

—	ще позволи търговията с продуктите, които отговарят на изискванията на настоящата директива, най-късно от 1 януари 2008 г.,

—	без да се засягат разпоредбите на член 17, ще се забрани, в сила от 31 декември 2009 г., търговията с продукти, които не отговарят на изискванията на настоящата директива.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Те трябва да включват и упоменаване, че позоваванията в съществуващите законови, подзаконови и административни разпоредби на директивата, отменена с настоящата директива, ще се тълкуват като позовавания на настоящата директива. Държавите-членки определят как се изготвя подобно позоваване и как се формулира това упоменаване.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 19

Считано от 1 януари 2008 г. се отменя Директива 91/321/ЕИО, изменена с директивите, изброени в списъка от приложение X, част А, без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране на директивите, посочени в приложение X, част Б, в националното им законодателство.

Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат в съответствие с таблицата на съответствията в приложение XI.

Член 20

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 21

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

---

(1)  ОВ L 186, 30.6.1989 г., стр. 27. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

(2)  ОВ L 175, 4.7.1991 г., стр. 35. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 2003 г.

(3)  Виж приложение X, част А.

(4)  ОВ L 40, 11.2.1989 г., стр. 27. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003.

(5)  ОВ L 340, 9.12.1976 г., стр. 26. Директива, последно изменена с Директива 2006/92/ЕО на Комисията (ОВ L 311, 1011.2006 г., стр. 31).

(6)  ОВ L 221, 7.8.1986 г., стр. 37. Директива, последно изменена с Директива 2006/92/ЕО.

(7)  ОВ L 221, 7.8.1986 г., стр. 43. Директива, последно изменена с Директива 2006/92/ЕО (ОВ L 206, 27.7.2006 г., стр. 27).

(8)  ОВ L 350, 14.12.1990 г., стр. 71. Директива, последно изменена с Директива 2006/92/ЕО.

(9)  ОВ L 31 , 1.2.2002 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 575/2006 на Комисията (ОВ L 100, 8.4.2006 г., стр. 3).

(10)  ОВ L 230, 19.8.1991 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2006/85/ЕО на Комисията (ОВ L 293, 24.10.2006 г., стр. 3).

(11)  ОВ L 109, 6.5.2000 г., стр. 29. Директива, последно изменена с Директива 2003/89/ЕО (ОВ L 308, 25.11.2003 г., стр. 15).

(12)  ОВ L 404, 30.12.2006 г., стр. 9.

(13)  ОВ L 91, 7.4.1999 г., стр. 29. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 2003 г.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОСНОВЕН СЪСТАВ НА ХРАНИТЕ ЗА КЪРМАЧЕТА, ПРИГОТВЕНИ СЪГЛАСНО УКАЗАНИЯТА НА ПРОИЗВОДИТЕЛЯ

Стойностите, определени в настоящото приложение, се отнасят за крайния продукт, който е готов за употреба, продаван като такъв или приготвен съгласно указанията на производителя.

1.   ЕНЕРГИЯ

Минимум	Максимум
250 kJ/100 ml (60 kcal/100 ml)	295 kJ/100 ml (70 kcal/100 ml)

2.   БЕЛТЪЦИ

(Съдържанието на белтъци = съдържанието на азот × 6,25)

2.1.   Храни за кърмачета, произведени от белтъците на кравето мляко

Минимум (1)	Максимум
0,45 g/100 kJ (1,8 g/100 kcal)	0,7 g/100 kJ (3 g/100 kcal)

За осигуряване на еднаква енергийна стойност храните за кърмачета трябва да съдържат количество от всяка необходима и условно необходима аминокиселина, равно най-малко на това, съдържащо се в референтния белтък (на майчината кърма, както е определено в приложение V). Въпреки това при изчисление концентрациите на метионина и цистеина могат да се вложат заедно, ако съотношението метионин:цистеин не е по-голямо от 2, а концентрацията на фенилаланин и тирозин могат да се вложат заедно, ако съотношението тирозин:фениланин не е по-голямо от 2. Съотношението метионин:цистеин може да бъде по-голямо от 2, но не трябва да превишава 3, при условие че пригодността на продукта за специални хранителни цели на кърмачетата е показана посредством съответните изследвания, извършени в съответствие с общоприети експертни указания относно подготовката и провеждането на такива изследвания.

2.2.   Храни за кърмачета, произведени от белтъчен хидролизат

Минимум (2)	Максимум
0,45 g/100 kJ (1,8 g/100 kcal)	0,7 g/100 kJ (3 g/100 kcal)

За осигуряване на еднаква енергийна стойност храните за кърмачета трябва да съдържат количество от всяка необходима и условно необходима аминокиселина, равно най-малко на това, съдържащо се в референтния белтък (на майчината кърма, както е определено в приложение V). Въпреки това при изчисление концентрациите на метионина и цистеина могат да се вложат заедно, ако съотношението метионин:цистеин не е по-голямо от 2, а концентрацията на фенилаланин и тирозин могат да се вложат заедно, ако съотношението тирозин:фениланин не е по-голямо от 2. Съотношението метионин:цистеин може да бъде по-голямо от 2, но не трябва да превишава 3, при условие че пригодността на продукта за специални хранителни цели на кърмачетата е показана посредством съответните изследвания, извършени в съответствие с общоприети експертни указания относно подготовката и провеждането на такива изследвания.

Съдържанието на L-карнитин трябва да бъде поне равно на 0,3 mg/100 kJ (1,2 mg/100 kcal).

2.3.   Храни за кърмачета, произведени от белтъчни изолати от соя, самостоятелно или в смес от белтъци от краве мляко

Минимум	Максимум
0,56 g/100 kJ (2,25 g/100 kcal)	0,7 g/100 kJ (3 g/100 kcal)

За производство на тези храни за кърмачета се използват единствено белтъчни изолати от соя.

За осигуряване на еднаква енергийна стойност храните за кърмачета трябва да съдържат количество от всяка необходима и условно необходима аминокиселина, равно най-малко на това, съдържащо се в референтния белтък (на майчината кърма, както е определено в приложение V). Въпреки това при изчисление концентрациите на метионина и цистеина могат да се вложат заедно, ако съотношението метионин:цистеин не е по-голямо от 2, а концентрацията на фенилаланин и тирозин могат да се влагат заедно, ако съотношението тирозин:фениланин не е по-голямо от 2. Съотношението метионин:цистеин може да бъде по-голямо от 2, но не трябва да превишава 3, при условие че пригодността на продукта за специални хранителни цели на кърмачетата е показана посредством съответните изследвания, извършени в съответствие с общоприети експертни указания относно подготовката и провеждането на такива изследвания.

Съдържанието на L-карнитин трябва да бъде поне равно на 0,3 mg/100 kJ (1,2 mg/100 kcal).

2.4.   Във всички случаи влагането на аминокиселини в храните за кърмачета се прави единствено с цел подобряване на хранителната стойност на белтъците и само в съотношения, необходими за тази цел.

3.   ТАУРИН

В случай че бъде добавен към храните за кърмачета, количеството на таурин не трябва да превишава 2,9 mg/100 kJ (12 mg/100 kcal).

4.   ХОЛИН

Минимум	Максимум
1,7 mg/100 kJ (7 mg/100 kcal)	12 mg/100 kJ (50 mg/100 kcal)

5.   ЛИПИДИ

Минимум	Максимум
1,05 g/100 kJ (4,4 g/100 kcal)	1,4 g/100 kJ (6,0 g/100 kcal)

5.1.   Забранява се употребата на следните вещества:

—	сусамово масло,

—	памучно масло.

5.2.   Лауринова киселина и миристинова киселина

Минимум	Максимум
—	поотделно или заедно: 20 % от общото съдържание на мазнини

5.3.   Съдържанието на трансмастни киселини не трябва да превишава 3 % от общото съдържание на мазнини.

5.4.   Съдържанието на ерукова киселина не трябва да превишава 1 % от общото съдържание на мазнини.

5.5.   Линолова киселина (под формата на глицериди = линолеати):

Минимум	Максимум
70 mg/100 kJ (300 mg/100 kcal)	285 mg/100 kJ (1200 mg/100 kcal)

5.6.   Съдържанието на алфа-линоленова киселина трябва да бъде не по-малко от 12 mg/100 kJ (50 mg/100 kcal).

Съотношението линолова:алфа-линоленова киселина трябва да бъде не по-малко от 5 и не по-голямо от 15.

5.7.   Могат да бъдат добавени дълговерижни полиненаситени мастни киселини (ПНМК) (с 20 и 22 въглеродни атома). В този случай тяхното съдържание не трябва да превишава:

—	1 % от общото съдържание на мазнини за n-3 дълговерижни ПНМК, и

—	2 % от общото съдържание на мазнини за n-6 дълговерижни ПНМК (1 % от общото съдържание на мазнини за арахидонова киселина (20:4 n-6).

Съдържанието на ейкозапентаеновата киселина (20:5 n-3) не трябва да превишава съдържанието на докозахексаеновата киселина (22:6 n-3).

Съдържанието на докозахексаеновата киселина (22:6 n-3) не трябва да превишава съдържанието на n-6 дълговерижни ПНМК.

6.   ФОСФОЛИПИДИ

Количеството на фосфолипиди в храните за кърмачета не трябва да бъде по-голямо от 2 g/l.

7.   ИНОЗИТОЛ

Минимум	Максимум
1 mg/100 kJ (4 mg/100 kcal)	10 mg/100 kJ (40 mg/100 kcal)

8.   ВЪГЛЕХИДРАТИ

Минимум	Максимум
2,2 g/100 kJ (9 g/100 kcal)	3,4 g/100 kJ (14 g/100 kcal)

8.1.   Могат да се влагат само следните въглехидрати:

— лактоза,
— малтоза,
— захароза,
— глюкоза,
— малто-декстрини
— сироп на глюкоза или сух сироп на глюкоза,
— предварително приготвено нишесте,	естествено несъдържащо глутен
— желатинизирано нишесте, естествено несъдържащо глутен.

8.2.   Лактоза

Минимум	Максимум
1,1 g/100 kJ	—
(4,5 g/100 kcal)	—

Тази разпоредба не се прилага за храни за кърмачета, в които соевите белтъчни изолати са повече от 50 % от общото съдържание на белтък.

8.3.   Захароза

Захарозата може да се влага само в храни за кърмачета, произведени от белтъчни хидролизати. В случай че бъде вложена, съдържанието на захароза не трябва да превишава 20 % от общото съдържание на въглехидрати.

8.4.   Глюкоза

Глюкозата може да се влага само в храни за кърмачета, произведени от белтъчни хидролизати. В случай че бъде вложена, съдържанието на глюкоза не трябва да превишава 0,5 g/100 kJ (2 g/100 kcal).

8.5.   Предварително приготвено нишесте и/или желатинизирано нишесте

Минимум	Максимум
—	2 g/100 ml и 30 % от общото съдържание на въглехидрати

9.   ФРУКТО-ОЛИГОЗАХАРИДИ И ГАЛАКТО-ОЛИГОЗАХАРИДИ

В храните за кърмачета могат да се влагат фрукто-олигозахариди и галакто-олигозахариди. В тези случаи тяхното съдържание не трябва да превишава 0,8 g/100 ml в комбинация от 90 % олигогалактозил-лактоза и 10 % високо молекулярно тегло олигофруктозил-захароза.

Други комбинации и максимално допустими количества на фрукто-олигозахариди и галакто-олигозахариди могат да се използват в съответствие с член 5.

10.   МИНЕРАЛНИ ВЕЩЕСТВА

10.1.   Храни за кърмачета, произведени от белтъците на кравето мляко или от белтъчни хидролизати

	На 100 kJ		На 100 kcal
	минимум	максимум	минимум	максимум
Натрий (mg)	5	14	20	60
Калий (mg)	15	38	60	160
Хлорид (mg)	12	38	50	160
Калций (mg)	12	33	50	140
Фосфор (mg)	6	22	25	90
Магнезий (mg)	1,2	3,6	5	15
Желязо (mg)	0,07	0,3	0,3	1,3
Цинк (mg)	0,12	0,36	0,5	1,5
Мед (μg)	8,4	25	35	100
Йод (μg)	2,5	12	10	50
Селен (μg)	0,25	2,2	1	9
Манган (μg)	0,25	25	1	100
Флуорид (μg)	—	25	—	100

Съотношението калций:фосфор не трябва да бъде по-малко от 1 и по-голямо от 2.

10.2.   Храни за кърмачета, произведени от белтъчни изолати от соя, самостоятелно или в смес с белтъци от краве мляко

Прилагат се всички изисквания на точка 10.1, с изключение на тези, отнасящи се да желязото и фосфора, които са следните:

	На 100 KJ		На 100 kcal
	минимум	максимум	минимум	максимум
Желязо (mg)	0,12	0,5	0,45	2
Фосфор (mg)	7,5	25	30	100

11.   ВИТАМИНИ

	На 100 kJ		На 100 kcal
	минимум	максимум	минимум	максимум
Витамин А (μg-RЕ) (3)	14	43	60	180
Витамин D (μg) (4)	0,25	0,65	1	2,5
Тиамин (μg)	14	72	60	300
Рибофлавин(μg)	19	95	80	400
Ниацин (μg) (5)	72	375	300	1 500
Пантотенова киселина (μg)	95	475	400	2 000
Витамин В6 (μg)	9	42	35	175
Биотин (μg)	0,4	1,8	1,5	7,5
Фолиева киселина (μg)	2,5	12	10	50
Витамин В12 (μg)	0,025	0,12	0,1	0,5
Витамин С (mg)	2,5	7,5	10	30
Витамин К (μg)	1	6	4	25
Витамин Е (mg α-ТЕ) (6)	0,5/g ПНМК, изразени като линолова киселина, коригирани за двойните връзки (7), но в никакъв случай по-малко от 0,1 mg/100 усвоими kJ	1,2	0,5/g ПНМК, изразени като линолова киселина, коригирани за двойните връзки (7), но в никакъв случай по-малко от 0,5 mg/100 усвоими kcal	5

12.   НУКЛЕОТИДИ

Могат да се влагат следните нуклеотиди:

	Максимум (8)
	(mg/100 kJ)	(mg/100 kcal)
Цитидин 5′-монофосфат	0,60	2,50
Уридин 5′-монофосфат	0,42	1,75
Аденозин 5′-монофосфат	0,36	1,50
Гуанозин 5′-монофосфат	0,12	0,50
Инозин 5′-монофосфат	0,24	1,00

---

(1)  Храни за кърмачета, произведени от белтъците на кравето мляко, със съдържание на белтъци между минималното количество и 0,5 g/100 kJ (2 g/100 kcal) следва да са в съответствие с член 7, параграф 1, втора алинея.

(2)  Храни за кърмачета, произведени от белтъчен хидролизат, със съдържание на белтъци между минималното количество и 0,56 g/100 kJ (2,25 g/100 kcal) отговарят на изискванията на третата алинея от член 7, параграф 1.

(3)  RЕ = всички трансретинол еквиваленти.

(4)  Под формата на холекалциферол, от който 10 μg = 400 i.u. витамин D.

(5)  Предварително образуван ниацин.

(6)  α-ТЕ = d-α-токоферол еквивалента.

(7)  0,5 mg α-ТЕ/1 g линолова киселина (18:2 n-6); 0,75 mg α-ТЕ/1 α-линолова киселина (18:3 n-3); 1,0 mg α-ТЕ/1 g арахидонова киселина (20:4 n-6); 1,25 mg α-ТЕ/1 g ейкозапентаенова киселина (20:5 n-3); 1,5 mg α-ТЕ/1 g докозахексанова киселина (22:6 n-3).

(8)  Общата концентрация на нуклеотидите не трябва да надвишава 1,2 mg/100 kJ (5 mg/100 kcal).

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ОСНОВЕН СЪСТАВ НА ПРЕХОДНИТЕ ХРАНИ, ПРИГОТВЕНИ ЗА УПОТРЕБА СЪГЛАСНО УКАЗАНИЯТА НА ПРОИЗВОДИТЕЛЯ

Стойностите, определени в настоящото приложение, се отнасят за крайния продукт, готов за консумация, продаван като такъв или приготвен, съгласно указанията на производителя.

1.   ЕНЕРГИЯ

Минимум	Максимум
250 kJ/100 ml (60 kcal/100 ml)	295 kJ/100 ml (70 kcal/100 ml)

2.   БЕЛТЪЦИ

(Съдържание на белтъци = съдържание на азот × 6,25)

2.1.   Преходни храни, произведени от белтъците на кравето мляко

Минимум	Максимум
0,45 g/100 kJ (1,8 g/100 kcal)	0,8 g/100 kJ (3,5 g/100 kcal)

За осигуряване на еднаква енергийна стойност преходните храни трябва да съдържат количество от всяка необходима и условно необходима аминокиселина, равно най-малко на това, съдържащо се в референтния белтък (на майчината кърма, както е определено в приложение V). Въпреки това при изчисление концентрациите на метионина и цистеина могат да се вложат заедно, ако съотношението метионин:цистеин не е по-голямо от 3, а концентрацията на фенилаланин и тирозин могат да се вложат заедно, ако съотношението тирозин:фениланин не е по-голямо от 2.

2.2.   Преходни храни, произведени от белтъчен хидролизат

Минимум	Максимум
0,56 g/100 kJ (2,25 g/100 kcal)	0,8 g/100 kJ (3,5 g/100 kcal)

За осигуряване на еднаква енергийна стойност преходните храни трябва да съдържат количество от всяка необходима и условно необходима аминокиселина, равно най-малко на това, съдържащо се в референтния белтък (на майчината кърма, както е определено в приложение V). Въпреки това при изчисление, концентрациите на метионина и цистеина могат да се вложат заедно, ако съотношението метионин:цистеин не е по-голямо от 3, а концентрацията на фенилаланин и тирозин могат да се вложат заедно, ако съотношението тирозин:фениланин не е по-голямо от 2.

2.3.   Преходни храни, произведени от белтъчни изолати от соя, самостоятелно или в смес с белтъци от краве мляко

Минимум	Максимум
0,56 g/100 kJ (2,25 g/100 kcal)	0,8 g/100 kJ (3,5 g/100 kcal)

За производство на тези храни се използват единствено белтъчни изолати от соя.

За осигуряване на еднаква енергийна стойност преходните храни трябва да съдържат количество от всяка необходима и условно необходима аминокиселина, равно най-малко на това, съдържащо се в референтния белтък (на майчината кърма, както е определено в приложение V). Въпреки това при изчисление концентрациите на метионина и цистеина могат да се вложат заедно, ако съотношението метионин:цистеин не е по-голямо от 3, а концентрацията на фенилаланин и тирозин могат да се вложат заедно, ако съотношението тирозин:фениланин не е по-голямо от 2.

2.4.   Във всички случаи влагането на аминокиселини в преходните храни се прави единствено с цел подобряване на хранителната стойност на белтъка и само в съотношения, необходими за тази цел.

3.   ТАУРИН

В случай че бъде вложен в преходни храни, количеството на таурин не трябва да превишава 2,9 mg/100 kJ (12 mg/100 kcal).

4.   ЛИПИДИ

Минимум	Максимум
0,96 g/100 kJ (4,0 g/100 kcal)	1,4 g/100 kJ (6,0 g/100 kcal)

4.1.   Забранява се употребата на следните вещества:

—	сусамово масло,

—	памучно масло.

4.2.   Лауринова киселина и миристинова киселина

Минимум	Максимум
—	поотделно или заедно: 20 % от общото съдържание на мазнини

4.3.   Съдържанието на трансмастни киселини не трябва да превишава 3 % от общото съдържание на мазнини.

4.4.   Съдържанието на ерукова киселина не трябва да превишава 1 % от общото съдържание на мазнини.

4.5.   Линолова киселина (под формата на глицериди = линолеати):

Минимум	Максимум
70 mg/100 kJ (300 mg/100 kcal)	285 mg/100 kJ (1 200 mg/100 kcal)

4.6.   Съдържанието на алфа-линоленова киселина трябва да бъде не по-малко от 12 mg/100 kJ (50 mg/100 kcal).

Съотношението линолова:алфа-линоленова киселина трябва да бъде не по-малко от 5 и не по-голямо от 15.

4.7.   Могат да бъдат вложени дълговерижни полиненаситени мастни киселини (ПНМК) (с 20 и 22 въглеродни атома). В този случай тяхното съдържание не трябва да превишава:

—	1 % от общото съдържание на мазнини за n-3 дълговерижни ПНМК, и

—	2 % от общото съдържание на мазнини за n-6 дълговерижни ПНМК (1 % от общото съдържание на мазнини за арахидонова киселина (20:4 n-6).

Съдържанието на ейкозапентаеновата киселина (20:5 n-3) не трябва да превишава съдържанието на докозахексаеновата киселина (22:6 n-3).

Съдържанието на докозахексаеновата киселина (22:6 n-3) не трябва да превишава съдържанието на n-6 дълговерижни ПНМК.

5.   ФОСФОЛИПИДИ

Количеството на фосфолипиди в храните за кърмачета не трябва да бъде по-голямо от 2 g/l.

6.   ВЪГЛЕХИДРАТИ

Минимум	Максимум
2,2 g/100 kJ (9 g/100 kcal)	3,4 g/100 kJ (14 g/100 kcal)

6.1.   Забранява се употребата на съставки, съдържащи глутен.

6.2.   Лактоза

Минимум	Максимум
1,1 g/100 kJ (4,5 g/100 kcal)	—

Тази разпоредба не се прилага за преходни храни, в които изолатите на соевия белтък са повече от 50 % от общото съдържание на белтък.

6.3.   Захароза, фруктоза, мед

Минимум	Максимум
—	поотделно или заедно: 20 % от общото съдържание на въглехидрати

Медът трябва да бъде обработен, за да се унищожат спорите на Clostridium botulinum.

6.4.   Глюкоза

Глюкозата може да се влага само в преходни храни, произведени от белтъчни хидролизати. В случай че бъде вложена, съдържанието на глюкоза не трябва да е повече от 0,5 g/100 kJ (2 g/100 kcal).

7.   ФРУКТО-ОЛИГОЗАХАРИДИ И ГАЛАКТО-ОЛИГОЗАХАРИДИ

В преходните храни могат да се влагат фрукто-олигозахариди и галакто-олигозахариди. В този случай тяхното съдържание не трябва да превишава 0,8 g/100 ml в комбинация от 90 % олигогалактозиллактоза и 10 % високо молекулярно тегло олигофруктозилзахароза.

Други комбинации и максимално допустими количества на фрукто-олигозахариди и галакто-олигозахариди могат да се използват в съответствие с член 6.

8.   МИНЕРАЛНИ ВЕЩЕСТВА

8.1.   Преходни храни, произведени от белтъците на кравето мляко или от белтъчни хидролизати

	На 100 kJ		На 100 kcal
	минимум	максимум	минимум	максимум
Натрий (mg)	5	14	20	60
Калий (mg)	15	38	60	160
Хлорид (mg)	12	38	50	160
Калций (mg)	12	33	50	140
Фосфор (mg)	6	22	25	90
Магнезий (mg)	1,2	3,6	5	15
Желязо (mg)	0,14	0,5	0,6	2
Цинк (mg)	0,12	0,36	0,5	1,5
Мед (μg)	8,4	25	35	100
Йод (μg)	2,5	12	10	50
Селен (μg)	0,25	2,2	1	9
Манган (μg)	0,25	25	1	100
Флуорид (μg)	—	25	—	100

Съотношението калций:фосфор в преходните храни не трябва да бъде по-малко от 1,0 и по-голямо от 2,0.

8.2.   Преходните храни, произведени от изолати на соевия белтък, самостоятелно или в смес с белтъците на кравето мляко

Прилагат се всички изисквания на точка 8.1, с изключение на тези, отнасящи се до желязото и фосфора, които са следните:

	На 100 kJ		На 100 kcal
	минимум	максимум	минимум	максимум
Желязо (mg)	0,22	0,65	0,9	2,5
Фосфор (mg)	7,5	25	30	100

9.   ВИТАМИНИ

	На 100 kJ		На 100 kcal
	минимум	максимум	минимум	максимум
Витамин А (μg-RЕ) (1)	14	43	60	180
Витамин D (μg) (2)	0,25	0,75	1	3
Тиамин (μg)	14	72	60	300
Рибофлавин(μg)	19	95	80	400
Ниацин (μg) (3)	72	375	300	1 500
Пантотенова киселина (μg)	95	475	400	2 000
Витамин В6 (μg)	9	42	35	175
Биотин (μg)	0,4	1,8	1,5	7,5
Фолиева киселина (μg)	2,5	12	10	50
Витамин В12 (μg)	0,025	0,12	0,1	0,5
Витамин С (mg)	2,5	7,5	10	30
Витамин К (μg)	1	6	4	25
Витамин Е (mg α-ТЕ) (4)	0,5/g полиненаситени мастни киселини, изразени като линолова киселина, коригирани за двойните връзки (5), но не по-малко от 0,1 mg/100 усвоими kJ	—	0,5/г полиненаситени мастни киселини, изразени като линолова киселина, коригирани за двойните връзки (5), но не по-малко от 0,5 mg/100 усвоими kcal	—

10.   НУКЛЕОТИДИ

Могат да се влагат следните нуклеотиди:

	Максимум (6)
	(mg/100 kJ)	(mg/100 kcal)
Цитидин 5′-монофосфат	0,60	2,50
Уридин 5′-монофосфат	0,42	1,75
Аденозин 5′-монофосфат	0,36	1,50
Гуанозин 5′-монофосфат	0,12	0,50
Инозин 5′-монофосфат	0,24	1,00

---

(1)  RЕ = всички трансретинол еквиваленти.

(2)  Под формата на холекалциферол, от който 10 μg = 400 i.u. витамин D.

(3)  Предварително образуван ниацин.

(4)  α-ТЕ = d-α-токоферол еквивалента.

(5)  0,5 mg α-ТЕ/1 g линолова киселина (18:2 n-6); 0,75 mg α-ТЕ/1 α-линолова киселина (18:3 n-3); 1,0 mg α-ТЕ/1 g арахидонова киселина (20:4 n-6); 1,25 mg α-ТЕ/1 g ейкозапентаенова киселина (20:5 n-3); 1,5 mg α-ТЕ/1 g докозахексанова киселина (22:6 n-3).

(6)  Общата концентрация на нуклеотидите не трябва да надвишава 1,2 mg/100 kJ (5 mg/100 kcal).

---

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА

1.   Витамини

Витамин	Витаминна форма
Витамин А	Ретинил ацетат Ретинил палмитат Ретинол
Витамин D	Витамин D2 (ергокалциферол) Витамин D3 (холекалциферол)
Витамин В1	Тиамин хидрохлорид Тиамин мононитрат
Витамин В2	Рибофлавин Натриев рибофлавин-5′-фосфат
Ниацин	Никотинамид Никотинова киселина
Витамин В6	Пиридоксин хидрохлорид Пиридоксин-5′-фосфат
Фолат	Фолиева киселина
Пантотенова киселина	Калциев D-пантотенат Натриев D-пантотенат Декспантенол
Витамин В12	Цианокобаламин Хидроксикобаламин
Биотин	D-биотин
Витамин С	L-аскорбинова киселина Натриев L-аскорбат Калциев L-аскорбат 6-палмитил-L-аскорбинова киселина (аскорбил палмитат) Калиев аскорбат
Витамин Е	D-алфа-токоферол DL-алфа-токоферол D-алфа токоферол ацетат DL-алфа токоферол ацетат
Витамин К	Филохинон (Фитоменадион)

2.   Минерални вещества

Минерални вещества	Разрешени соли
Калций (Ca)	Калциев карбонат Калциев хлорид Калциеви соли на лимонена киселина Калциев глюконат Калциев глицерофосфат Калциев лактат Калциеви соли на ортофосфорна киселина Калциев хидроксид
Магнезий (Mg)	Магнезиев карбонат Магнезиев хлорид Магнезиев оксид Магнезиеви соли на ортофосфорна киселина Магнезиев сулфат Магнезиев глюконат Магнезиев хидроксид Магнезиеви соли на лимонена киселина
Желязо (Fe)	Железен цитрат Железен глюконат Железен лактат Железен сулфат Железен амониев цитрат Железен фумарат Железен дифосфат (железен пирофосфат)
Мед (Cu)	Меден цитрат Меден глюконат Меден сулфат Медно-лизинов комплекс Меден карбонат
Йод (J)	Калиев йодид Натриев йодид Калиев йодат
Цинк (Zn)	Цинков ацетат Цинков хлорид Цинков лактат Цинков сулфат Цинков цитрат Цинков глюконат Цинков оксид
Манган (Mn)	Манганов карбонат Манганов хлорид Манганов цитрат Манганов сулфат Манганов глюконат
Натрий (Na)	Натриев бикарбонат Натриев хлорид Натриев цитрат Натриев глюконат Натриев карбонат Натриев лактат Натриеви соли на ортофосфорна киселина Натриев хидроксид
Калий (К)	Калиев бикарбонат Калиев карбонат Калиев хлорид Калиеви соли на лимонена киселина Калиев глюконат Калиев лактат Калиеви соли на ортофосфорна киселина Калиев хидроксид
Селен (Se)	Натриев селенат Натриев селенит

3.   Аминокиселини и други азотни съединения

L-цистин и неговия хидрохлорид

L-хистидин и неговия хидрохлорид

L-изолевцин и неговия хидрохлорид

L-левцин и неговия хидрохлорид

L-цистеин и неговия хидрохлорид

L-метионин

L-фенилаланин

L-треонин

L-триптофан

L-тирозин

L-валин

L-карнитин и неговия хидрохлорид

L-карнитин-L-тартарат

Таурин

Цитидин-5′-монофосфат и неговата натриева сол

Уридин-5′-монофосфат и неговата натриева сол

Аденозин-5′-монофосфат и неговата натриева сол

Гуанозин-5′-монофосфат и неговата натриева сол

Инозин-5′-монофосфат и неговата натриева сол

4.   Други хранителни вещества

Холин

Холин хлорид

Холин цитрат

Холин битартарат

Инозитол

---

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ХРАНИТЕЛНИ И ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ХРАНИТЕ ЗА КЪРМАЧЕТА И УСЛОВИЯ ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА СЪОТВЕТНАТА ПРЕТЕНЦИЯ

1.   ХРАНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ

Хранителни изисквания относно	Условия за обявяване на хранителни изисквания
1	2
1.1 Само лактоза	Лактозата е единственият наличен въглехидрат
1.2 Липса на лактоза	Съдържанието на лактоза е не повече от 2,5 mg/100 kJ (10 mg/100 kcal).
1.3 Вложени ПНМК или еквивалентна хранителни изисквания, отнасяща се до влагането на докозахексаенова киселина	Съдържанието на докозахексаенова киселина е не по-малко от 0,2 % от общото съдържание на мастни киселини.
1.4 Хранителни изисквания относно влагането на следните незадължителни съставки:
1.4.1 таурин	Вложени по желание в допустимо количество, което е подходящо за предназначена специална цел за кърмачета и в съответствие с условията, определени в приложение I.
1.4.2 фрукто-олигозахариди и галакто-олигозахариди
1.4.3 нуклеотиди

2.   ЗДРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ (ВКЛЮЧИТЕЛНО ИЗИСКВАНИЯ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА РИСКА ОТ ЗАБОЛЯВАНИЯ)

Хранителни изисквания относно

Условия за обявяване на здравни изисквания

2.1 Намаляване на риска от алергия към млечни белтъци. Това здравно изискване може да включва условия, относно намален алерген или намалени антигенни свойства.

а) Трябва да бъде предоставена обективна и научно доказана информация, като доказателство за обявените свойства. б) Храните за кърмачета трябва да съответстват на изискванията, определени в точка 2.2 от приложение I и количеството на имунореактивния белтък, измерено посредством общоприетите подходящи методи, трябва да бъде по-малко от 1 % от азотосъдържащите вещества в храните. в) Необходимо е етикетът да посочва, че продуктът не трябва да се консумира от кърмачета, алергични към интактните белтъци, от които е произведена храната, докато не се проведат общоприети клинични изследвания, доказващи поносимост към храните при повече от 90 % от кърмачетата (интервал на доверителност 95 %), които са свръхчувствителни към белтъците, от които е получен хидролизатът. г) Храните за кърмачета, дадени орално на животни, не следва да предизвикват сенсибилизация към интактните белтъци, от които са произведени храните за кърмачета.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ЕСЕНЦИАЛНИ И ПОЛУЕСЕНЦИАЛНИ АМИНОКИСЕЛИНИ В МАЙЧИНАТА КЪРМА

За целите на настоящата директива есенциални и полуесенциални аминокиселини в майчината кърма, изразени в mg на 100 kJ и 100 kcal, са следните:

	Количество в mg/100 kJ (1)	Количество в mg/100 kcal
Цистин	9	38
Хистидин	10	40
Изолевцин	22	90
Левцин	40	166
Лизин	27	113
Метионин	5	23
Фенилаланин	20	83
Треонин	18	77
Триптофан	8	32
Тирозин	18	76
Валин	21	88

---

(1)  1 kJ = 0,239 kcal.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Спецификация за съдържанието, източника и обработката на белтъците, използвани при производството на храни за кърмачета, със съдържание на белтъци по-малко от 0,56 g/100 kJ (2,25 g/100 kcal), произведени от хидролизати на белтъци от суроватка, получени от белтъците на кравето мляко

1.   Съдържание на белтъци

Съдържание на белтъци = съдържание на азот × 6,25

Минимум	Максимум
0,44 g/100 kJ	0,7 g/100 kJ
(1,86 g/100 kcal)	(3 g/100 kcal)

2.   Източник на белтъци

Деминерализиран сладък белтък от суроватка, извлечен от кравето мляко след ензимна утайка на казеини, като се използва химозин, състоящ се от:

а)	63 % суроватъчен белтък изолат, несъдържащ казеино-гликомакропептид, с минимално съдържание на белтък 95 % от сухото вещество, денатурация на белтъка по-малко от 70 % и максимално съдържание на пепел от 3 %; и

б)	37 % концентрат на сладък белтък от суроватка с минимално съдържание на белтък 87 % от сухото вещество, денатурация на белтъка по-малко от 70 % и максимално съдържание на пепел от 3,5 %.

3.   Обработка на белтъците

Двуфазен хидролизен процес, при който се използва трипсинов препарат, получен при високотемпературна обработка (от 3 до 10 минути при 80—100 °С) между двете фази на хидролизния процес.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

РЕФЕРЕНТНИ СТОЙНОСТИ ЗА ХРАНИТЕЛНОТО СЪДЪРЖАНИЕ ВЪРХУ ЕТИКЕТА НА ХРАНИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА КЪРМАЧЕТА И МАЛКИ ДЕЦА

Хранително вещество	Референтна стойност върху етикета
Витамин А	(μg) 400
Витамин D	(μg) 7
Витамин Е	(mg TE) 5
Витамин K	(μg) 12
Витамин C	(mg) 45
Тиамин	(mg) 0,5
Рибофлавин	(mg) 0,7
Ниацин	(mg) 7
Витамин В6	(mg) 0,7
Фолат	(μg) 125
Витамин В12	(μg) 0,8
Пантотенова киселина	(mg) 3
Биотин	(μg) 10
Калций	(mg) 550
Фосфор	(mg) 550
Калий	(mg) 1 000
Натрий	(mg) 400
Хлорид	(mg) 500
Желязо	(mg) 8
Цинк	(mg) 5
Йод	(μg) 80
Селен	(μg) 20
Мед	(mg) 0,5
Магнезий	(mg) 80
Манган	(mg) 1,2

---

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

ПЕСТИЦИДИ, КОИТО НЕ СЕ ИЗПОЛЗВАТ ПРИ СЕЛСКОСТОПАНСКИ ПРОДУКТИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ПРОИЗВОДСТВОТО НА ХРАНИ ЗА КЪРМАЧЕТА И ПРЕХОДНИ ХРАНИ

Таблица 1

Химично наименование на веществото (определение на остатъка)

Дисулфотон (комбинация от дисулфотон, дисулфотон-сулфоксид и дисулфотон сулфон, изразена като дисулфотон)

Фенсулфотион (комбинация от фенсулфотион, неговия кислороден аналог и техните сулфони, изразена като фенсулфотион)

Фентин, изразен като трифенилтин катион

Халоксифоп (комбинация от халоксифоп, неговите соли и естери, включително съединения, изразена като халоксифоп)

Хептахлор и транс-хептахлор епоксид, изразена като хептахлор

Хексахлорбензен

Нитрофен

Ометоат

Тербуфос (комбинация от тербуфос, неговия сулфоксид и сулфон, изразена като тербуфос)

Таблица 2

Химично наименование на веществото

Алдрин и диелдрин, изразени като диелдрин

Ендрин

---

ПРИЛОЖЕНИЕ IХ

СПЕЦИФИЧНИ МАКСИМАЛНО ДОПУСТИМИ КОЛИЧЕСТВА НА ОСТАТЪЦИТЕ ОТ ПЕСТИЦИДИ ИЛИ МЕТАБОЛИТИ НА ПЕСТИЦИДИ В ХРАНИТЕ ЗА КЪРМАЧЕТА И ПРЕХОДНИТЕ ХРАНИ

Химично наименование на веществото	Максимално допустимо количество на остатъка (mg/kg)
Кадусафос	0,006
Деметон-S-метил/деметон-S-метил сулфон/оксидеметон-метил (самостоятелно или в комбинация, изразени като деметон-S-метил)	0,006
Етопрофос	0,008
Фипронил (комбинация от фипронил и фипронил-десулфинил, изразена като фипронил)	0,004
Пропинеб/пропиленетиурея (комбинация от пропинеб и пропиленетиурея)	0,006

---

ПРИЛОЖЕНИЕ Х

ЧАСТ А

Отменената директива със списък на последвалите изменения и допълнения

(посочено в член 19)

Директива 91/321/ЕИО на Комисията (ОВ L 175, 4.7.1991 г., стр. 35).

Точка ХI.С.IХ.5 от приложение I към Акта за присъединяване от 1994 г., стр. 212.

Директива 96/4/ЕО на Комисията (ОВ L 49, 28.2.1996 г., стр. 12).

Директива 1999/50/ЕО на Комисията (ОВ L 139, 2.6.1999 г., стр. 29).

Директива 2003/14/ЕО на Комисията (ОВ L 41, 14.2.2003 г., стр. 37).

Точка 1.Й.3 от приложение II към Акта за присъединяване от 2003 г., стр. 93.

ЧАСТ Б

Списък на сроковете за транспониране в националното законодателство

(посочен в член 19)

Директива	Срок за транспониране	Разрешение за търговия с продукти, които отговарят на изискванията на настоящата директива	Забрана за търговия с продукти, които не отговарят на изискванията на настоящата директива
91/321/ЕИО		1 декември 1992 г.	1 юни 1994 г.
96/4/ЕО	31 март 1997 г.	1 април 1997 г.	31 март 1999 г.
1999/50/ЕО	30 юни 2000 г.	30 юни 2000 г.	1 юли 2002 г.
2003/14/ЕО	6 март 2004 г.	6 март 2004 г.	6 март 2005 г.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ ХI

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

Директива 91/321/ЕИО	Настоящата директива
Член 1, параграф 1	Член 1
Член 1, параграф 2	Член 2
Член 2	Член 3
Член 3, параграф 1	Член 5
Член 3, параграф 2	Член 6
Член 3, параграф 3	Член 7, параграф 4
Член 4	Член 7, параграфи 1—3
Член 5, параграф 1, първа алинея	Член 8, параграф 1
Член 5, параграф 1, втора алинея	Член 8, параграфи 2 и 3
Член 5, параграф 2	—
—	Член 9
Член 6, параграф 1, първо изречение	Член 4
Член 6, параграф 1, второ изречение	—
Член 6, параграф 2	Член 10, параграф 1
Член 6, параграф 3, буква а), въвеждащо изречение	Член 10, параграф 2, въвеждащо изречение
Член 6, параграф 3, буква а), i)	Член 10, параграф 2, буква а)
Член 6, параграф 3, буква а), ii)	Член 10, параграф 2, буква б)
Член 6, параграф 3, буква б), първа алинея	Член 10, параграф 3
Член 6, параграф 3, буква б), втора алинея	—
Член 6, параграф 3, буква в)	Член 10, параграф 4
Член 6, параграф 4	—
Член 7, параграф 1, първа алинея	Член 11
Член 7, параграф 1, втора алинея	Член 12
Член 7, параграф 2, буква а)	Член 13, параграф 1, буква а)
Член 7, параграф 2, буква б)	—
Член 7, параграф 2, буква в)	Член 13, параграф 1, буква б)
Член 7, параграф 2, буква г)	Член 13, параграф 1, буква в)
Член 7, параграф 2, буква д)	Член 13, параграф 1, буква г)
Член 7, параграф 2, буква е)	Член 13, параграф 1, буква д)
Член 7, параграф 2а	Член 13, параграф 2
Член 7, параграф 3	Член 13, параграф 3
Член 7, параграф 4	Член 13, параграф 4
Член 7, параграф 5	Член 13, параграф 5
Член 7, параграф 6	Член 13, параграф 6
—	Член 13, параграф 7
Член 7, параграф 7	Член 13, параграф 8
Член 8	Член 14
Член 9	Член 15
Член 10	—
—	Член 16
—	Член 17
—	Член 18
—	Член 19
—	Член 20
Член 11	Член 21
Приложения I—V	Приложения I—V
Приложение VI	—
Приложение VII	—
—	Приложение VI
Приложения VIII—Х	Приложения VII—IХ
—	Приложение X
—	Приложение XI

---