ПРИЛОЖЕНИЕ I

СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА ХОРА

I.   ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Влизане и излизане

1.   Договарящите страни позволяват на граждани на другите договарящи страни, на членове на техните семейства по смисъла на член 3 от настоящото приложение и на командировани лица по смисъла на член 17 от настоящето приложение правото да влизат на тяхна територия само срещу представяне на валидна карта за самоличност или паспорт.

Не може да се изисква входна виза, нито да се предявява друго равностойно изискване, освен към членовете на семейството и командировани лица по смисъла на член 17 от настоящото приложение, които не са граждани на една от договарящите страни. Съответната договаряща страна предоставя на тези лица всякакви улеснения за получаване на необходимите им визи.

2.   Договарящите страни предоставят на граждани на договарящите страни, на членове на техните семейства по смисъла на член 3 от настоящето приложение и на командировани лица по смисъла на член 17 от настоящото приложение правото да напускат тяхната територия само срещу представянето на валидна карта за самоличност или паспорт. Договарящите страни не могат да изискват изходна виза, нито да предявяват друго равностойно изискване към граждани на другите договарящи страни.

Договарящите страни, като действат в съответствие с националното си законодателство, издават или подновяват на тези граждани карта за самоличност или паспорт, в която/който изрично се посочва националността на притежателя.

Паспортът трябва да бъде валиден най-малко във всички договарящи страни и в страните, през които притежателят на паспорта трябва да премине, когато пътува между договарящите страни. Когато паспортът е единственият документ, с който притежателят му може да напусне на законно основание страната, срокът на неговата валидност не може да бъде по-малък от пет години.

Член 2

Пребиваване и икономическа дейност

1.   Без да се засягат разпоредбите за преходния период, определени в член 10 от настоящото споразумение и глава VII от настоящото приложение, граждани на една от договарящите страни имат правото да пребивават и да упражняват икономическа дейност на територията на другата договаряща страна съгласно процедурите, установени в глави II—IV. Това право се удостоверява чрез издаването на разрешение за пребиваване или на специално разрешение за лицата от пограничните зони.

Граждани на договаряща страна имат също право да посещават друга договаряща страна или да останат в нея след период на заетост, по-малък от една година, с цел търсене на работа и да пребивават там за разумен период от време, който може да е до шест месеца, за да могат да проучат възможностите за работа, отговаряща на техните професионални квалификации, и при нужда да предприемат необходимите постъпки за започване на работа. Търсещите работа лица имат право на територията на съответната договаряща страна да получават същото съдействие, каквото агенциите по заетостта в тази държава оказват на местните граждани. Тези лица могат да бъдат изключени от схемите за социална сигурност за срока на пребиваването си.

2.   Граждани на договарящите страни, неупражняващи икономическа дейност в приемащата държава, които не се ползват с право на пребиваване по силата на други разпоредби на настоящото споразумение, имат право на пребиваване, при условие че отговарят на предварителните условия, определени в глава V. Това право се удостоверява чрез издаването на разрешение за пребиваване.

3.   Разрешенията за пребиваване или специалните разрешения, предоставяни на граждани на договарящите страни, се издават и подновяват безплатно или срещу заплащане на сума, която не надвишава сумите и таксите, които се дължат за издаването на карти за самоличност на местни граждани. Договарящите страни предприемат необходимите мерки за опростяване, доколкото е възможно, на формалностите и процедурите за получаване на тези документи.

4.   Договарящите страни могат да изискат от граждани на другите договарящи страни да съобщават за присъствието си на тяхната територия.

Член 3

Членове на семейството

1.   Лице, което има право на пребиваване и е гражданин на договаряща страна, има право да се събере с членовете на своето семейство. Едно заето лице трябва да осигури за своето семейство жилище, което се счита за нормално според стандарта на местните заети лица в региона, в който е наето на работа, без тази разпоредба да поражда дискриминация между местните заети лица и заетите лица от другата договаряща страна.

2.   За членове на семейството, независимо от тяхната националност, се считат:

а)	съпруг/съпруга и техните роднини по низходяща линия, които са на възраст под 21 години или са на издръжка;

б)	неговите роднини по възходяща линия и роднините от страна на съпруга/та, които са на негова издръжка;

в)	в случай на студент — неговият/ата съпруг/а и техните деца на издръжка.

Договарящите страни улесняват приемането на всеки член на семейството, който не попада в обхвата на разпоредбите на букви а), б) и в) от настоящия параграф, ако това лице е на издръжка или живее в домакинството на гражданин на една от договарящите страни в страната, от която идва.

3.   При издаване на разрешение за пребиваване на членове на семейството на гражданин на договаряща страна договарящите страни могат да изискват само изброените по-долу документи:

а)	документа, по силата на който те са влезли на тяхна територия;

б)	документ, издаден от компетентните органи в държавата на произход или държавата, от която идват, доказващ тяхната връзка;

в)	за лицата на издръжка — документ, издаден от компетентните органи на държавата на произход или на държавата, от която идват, удостоверяващ, че те са на издръжка на лицето, посочено в параграф 1, или че живеят в неговото домакинство в тази държава.

4.   Срокът на валидност на разрешение за пребиваване, издадено на член на семейството, е същият като срока на валидност на разрешението, което е издадено на лицето, на чиято издръжка е този член на семейството.

5.   Съпругът/ата и децата на негова издръжка или децата на възраст под 21 години на лице, имащо право на пребиваване, имат право да започнат икономическа дейност независимо от тяхната националност.

6.   Децата на гражданин на договаряща страна, независимо дали той упражнява или е упражнявал икономическа дейност на територията на другата договаряща страна, се допускат до общо образование и стажове и курсове за професионално обучение наравно с гражданите на приемащата държава, ако тези деца живеят на нейна територия.

Договарящите страни насърчават инициативи, предоставящи възможност на такива деца да посещават посочените по-горе курсове при най-добри условия.

Член 4

Право на престой

1.   Граждани на договаряща страна и членове на техните семейства имат право на престой на територията на другата договаряща страна след приключване на икономическата им дейност.

2.   В съответствие с член 16 от споразумението се прави препращане към Регламент (ЕИО) № 1251/70 (ОВ L 142, 1970 г., стр. 24) (1) и Директива 75/34/ЕИО (ОВ L 14, 1975 г., стр. 10) (1).

Член 5

Обществен ред

1.   Правата, предоставени по силата на разпоредбите на настоящото споразумение, могат да бъдат ограничени само чрез мерки, основани на съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве.

2.   В съответствие с член 16 от настоящото споразумение се прави препращане към директиви № 64/221/ЕИО (ОВ L 56, 4.4.1964 г., стр. 850/64) (1), № 72/194/ЕИО (ОВ L 121, 26.5.1972 г., стр. 32) (1) и № 75/35/ЕИО (ОВ L 14, 20.1.1975 г., стр. 14) (1).

II.   ЗАЕТИ ЛИЦА

Член 6

Правила относно пребиваването

1.   Заето лице, което е гражданин на договаряща страна (наричано по-долу „заетото лице“) и е наето на работа за срок от една година или повече от работодател в приемащата държава, получава разрешение за пребиваване със срок на валидност не по-малко от пет години от датата на издаването му. Разрешението се продължава автоматично за срок от най-малко пет години. При неговото продължаване за първи път срокът му на валидност може да бъде ограничен, но на не по-малко от една година в случаите, когато притежателят на разрешението е бил принудително безработен в продължение на повече от 12 последователни месеца.

2.   Заето лице, което е наето на работа от работодател в приемащата държава за срок, по-дълъг от три месеца, но по-кратък от една година, получава разрешение за пребиваване със същата продължителност, каквато има неговият договор.

Заето лице, което е наето на работа за срок до три месеца, не се нуждае от разрешение за пребиваване.

3.   При издаването на разрешения за пребиваване договарящите страни не могат да изискват от заето лице да представи и други, освен посочените по-долу документи:

а)	документа, по силата на който лицето е влязло на тяхна територия;

б)	договорно изявление от работодателя или писмено потвърждение за наемане.

4.   Разрешението за пребиваване е валидно за цялата територия на издаващата държава.

5.   Прекъсвания на пребиваването за по-малко от шест последователни месеца, както и отсъствията с цел отбиване на военна служба не засягат валидността на разрешението за пребиваване.

6.   Валидно разрешение за пребиваване не може да бъде отнето на заето лице единствено на основание, че то вече не работи поради временна нетрудоспособност вследствие на злополука или заболяване, или поради факта, че лицето е принудително безработно и това е удостоверено от компетентната служба по заетостта.

7.   Приключването на формалностите по получаване на разрешение за пребиваване не е пречка кандидатът веднага да започне работа съгласно сключения от него договор.

Член 7

Заети погранични работници

1.   Зает пограничен работник е гражданин на една договаряща страна, който пребивава на територията на договаряща страна и упражнява дейност като заето лице на територията на другата договарящата страна, като по правило се завръща в своето място на пребиваване всеки ден или поне веднъж седмично.

2.   Пограничните работници не се нуждаят от разрешение за пребиваване.

Компетентните органи на държавата на заетост въпреки това могат да издадат на пограничния работник специално разрешение за срок не по-малко от пет години или за срока на неговата заетост, когато той е повече от три месеца и по-малко от една година. Разрешението се продължава за най-малко пет години, при условие че пограничният работник представи доказателство, че действително упражнява икономическа дейност.

3.   Специалните разрешения са валидни за цялата територия на издаващата държава.

Член 8

Професионална и географска мобилност

1.   Заетите лица имат право на професионална и географска мобилност за цялата територия на приемащата държава.

2.   Професионалната мобилност включва промяна на работодател, на заетост или професия и промяна от статут на заето лице в статут на самостоятелно заето лице. Географската мобилност включва промяна на мястото на работа и на пребиваване.

Член 9

Равно третиране

1.   Заето лице, което е гражданин на договаряща страна, не може по причина на неговата националност да бъде третирано по различен начин на територията на другата договаряща страна в сравнение с местните заети лица по отношение на условията на наемане и условията на труд, особено по отношение на заплащане, уволнение или възстановяване на предишната работа, или наемане отново, в случай че остане без работа.

2.   Заето лице и членовете на неговото семейство по член 3 от настоящото приложение се ползват от същите данъчни облекчения и социални обезщетения като тези за местните заети лица и членовете на техните семейства.

3.   Лицето също така има право, на същата основа и при същите условия като тези за местните заети лица, на обучение в заведения за професионално обучение и в центрове за професионална преквалификация и професионална рехабилитация.

4.   Всяка клауза в колективно или индивидуално споразумение или във всякакви други колективни договорености относно достъп до заетост, наемане на работа, заплащане и други условия, свързани с наемане на работа и уволнение, е нищожна, доколкото предвижда или разрешава дискриминационни условия по отношение на чуждестранни заети лица, които са граждани на договарящите страни.

5.   Заето лице, което е гражданин на договаряща страна и е наето на работа на територията на другата договаряща страна, се ползва от равно третиране по отношение на членуване в профсъюзни организации и упражняване на профсъюзни права, включително право на глас и право на достъп до изпълнителни или управленски длъжности в рамките на профсъюзна организация; то може обаче да бъде изключено от участие в управлението на публичноправни органи и от заемането на публичноправна длъжност. Освен това то има право да бъде избирано в представителните органи на работещите в дадено предприятие.

Тези разпоредби не засягат законовите или подзаконовите актове в приемащата държава, които предоставят по-широки права на заетите лица от другата договаряща страна.

6.   Без да се засягат разпоредбите на член 26 от настоящото приложение, заето лице, което е гражданин на договаряща страна и е наето на работа на територията на другата договаряща страна, се ползва от всички права и предимства, предоставени на местните заети лица по отношение на жилищното настаняване, включително собственост върху необходимото му жилище.

Такъв работник може наравно с местните граждани да се записва в списъците на чакащи жилище в региона, в който е нает на работа, ако съществуват такива списъци; той се ползва с произтичащите от това облаги и предимства.

Ако семейството му е останало в държавата, от която е дошъл, за тази цел то се смята за пребиваващо в споменатия регион, доколкото за работниците местни граждани важи същата презумпция.

Член 10

Заетост в публичната администрация

На гражданин на договаряща страна, който осъществява дейност като наето лице, може да бъде отказано правото да заеме длъжност в публичната администрация, която включва упражняването на публична власт и е предназначена за защита на общите интереси на държавата или на други публични органи.

Член 11

Сътрудничество по линия на службите по заетостта

Договарящите страни си сътрудничат в рамките на мрежата EURES (Европейски служби по заетостта), по-специално при създаването на контакти, подбор на молбите за кандидатстване с оглед на свободните работни места и обмена на информация за състоянието на пазара на труда и на условията на живот и труд.

III.   САМОСТОЯТЕЛНО ЗАЕТИ ЛИЦА

Член 12

Правила относно пребиваване

1.   Гражданин на договаряща страна, който желае да се установи на територията на друга договаряща страна, за да осъществява дейност като самостоятелно заето лице (наричано по-долу „самостоятелно заето лице“), получава разрешение за пребиваване със срок на валидност най-малко пет години от датата на издаването му, при условие че представи доказателство пред компетентните национални органи, че се е установило или желае да се установи.

2.   Разрешението за пребиваване се продължава автоматично за най-малко петгодишен срок, при условие че самостоятелно заетото лице представи доказателство пред компетентните национални органи, че упражнява икономическа дейност като самостоятелно заето лице.

3.   При издаване на разрешения за пребиваване договарящите страни не могат да изискват от самостоятелно заетите лица да представят и други освен посочените по-долу документи:

а)	документа, по силата на който лицето е влязло на тяхна територия;

б)	доказателствата по параграфи 1 и 2.

4.   Разрешението за пребиваване е валидно за цялата територия на издаващата държава.

5.   Прекъсвания на пребиваването за по-малко от шест последователни месеца, както и отсъствията с цел отбиване на задължителна военна служба не засягат валидността на разрешението за пребиваване.

6.   Валидно разрешение за пребиваване не може да бъде отнето от лицата, посочени в параграф 1, единствено на основание, че те вече не работят поради временна нетрудоспособност вследствие на заболяване или злополука.

Член 13

Самостоятелно заети погранични работници

1.   Самостоятелно зает пограничен работник е гражданин на договаряща страна, който пребивава на територията на договаряща страна и упражнява дейност като самостоятелно заето лице на територията на другата договаряща страна, като се завръща в своето място на пребиваване по правило всеки ден или най-малкото един път седмично.

2.   Самостоятелно заетите погранични работници не се нуждаят от разрешение за пребиваване.

Компетентните органи на съответната държава при все това могат да издадат на самостоятелно заетия пограничен работник специално разрешение със срок на валидност най-малко пет години, при условие че той представи доказателство на компетентните национални органи, че осъществява или желае да осъществява дейност като самостоятелно заето лице. Разрешението се продължава най-малко с пет години, при условие че пограничният работник представи доказателство, че той осъществява дейност като самостоятелно заето лице.

3.   Специалните разрешения са валидни за цялата територия на издаващата държава.

Член 14

Професионална и географска мобилност

1.   Самостоятелно заетите лица имат право на професионална и географска мобилност за цялата територия на приемащата държава.

2.   Професионалната мобилност включва промяна на професията и промяна от статут на самостоятелно заето лице в статут на заето лице. Географската мобилност включва промяна на мястото на работа и на пребиваване.

Член 15

Равно третиране

1.   По отношение на достъпа до дейност като самостоятелно заето лице и нейното упражняване самостоятелно зает работник получава не по-малко благоприятно третиране в приемащата страна от това, което е предоставено на нейните собствени граждани.

2.   Разпоредбите на член 9 от настоящото приложение се прилагат mutatis mutandis към самостоятелно заетите лица, посочени в настоящата глава.

Член 16

Упражняване на публична власт

На самостоятелно заето лице може да бъде отказано правото да осъществява дейност, която е свързана, макар и епизодично, с упражняването на публична власт.

IV.   ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ

Член 17

Лица, предоставящи услуги

По отношение на предоставянето на услуги, по силата на член 5 от настоящото споразумение се забранява следното:

а)	всякакво ограничение на трансграничното предоставяне на услуги на територията на договаряща страна, непревишаващо 90 дни ефективна трудова заетост за една календарна година;

б)

всякакво ограничение на правото на влизане и пребиваване в случаите, обхванати от член 5, параграф 2 от настоящото споразумение, по отношение на: i) лица, предоставящи услуги, които са граждани на държава-членка на Европейската общност или на Швейцария и са се установили на територията на договаряща страна, различна от тази на лицето, което получава услугите; ii) заети лица, независимо от тяхната националност, наети от предоставящи услуги лица, които са интегрирани в редовния пазар на труда на договаряща страна и са командировани за предоставянето на услуга на територията на друга договаряща страна, без да се засяга член 1.

Член 18

Разпоредбите на член 17 от настоящото приложение се прилагат за дружества, които са създадени в съответствие със законодателството на държава-членка на Европейската общност или Швейцария и които имат седалище по регистрация, централно управление или главно място на икономическа дейност на територията на договаряща страна.

Член 19

Лице, предоставящо услуги, което има право или му е разрешено да предоставя дадена услуга, може за целите на нейното предоставяне временно да упражнява своята дейност в държавата, където се предоставя услугата, при същите условия, каквито тази държава прилага спрямо своите собствени граждани, в съответствие с разпоредбите на настоящото приложение и на приложения II и III.

Член 20

1.   Лицата, посочени в член 17, буква б) от настоящото приложение, които имат право да предоставят дадена услуга, не се нуждаят от разрешение за пребиваване за периоди на пребиваване от 90 дни или по-малко. Такова пребиваване се покрива от документите, посочени в член 1, по силата на които лицата са влезли на територията.

2.   Лицата, посочени в член 17, буква б) от настоящото приложение, които имат право или им е разрешено да предоставят дадена услуга за период, превишаващ 90 дни, с оглед материализиране на това право получават разрешение за пребиваване за период, равен на този за предоставянето на услугите.

3.   Правото на пребиваване се прилага за цялата територия на Швейцария или на съответната държава-членка на Европейската общност.

4.   За целите на издаването на разрешения за пребиваване договарящите страни не могат да изискват от лицата, посочени в член 17, буква б) от настоящото приложение, и други освен посочените по-долу документи:

а)	документа, по силата на който са влезли на тяхна територия;

б)	доказателство, че предоставят или желаят да предоставят дадена услуга.

Член 21

1.   Общата продължителност на предоставянето на услуги по силата на член 17, буква а) от настоящото приложение, независимо дали е непрекъснато или се състои от последователни периоди на предоставяне на услуги, не може да превишава 90 дни ефективна трудова заетост за една календарна година.

2.   Разпоредбите на параграф 1 не засягат освобождаването на предоставящото услугата лице от неговите законови задължения по силата на гаранцията, дадена на лицето, което получава услугата, или в случаи на непреодолима сила.

Член 22

1.   Разпоредбите на членове 17 и 19 от настоящото приложение не се прилагат за дейности, свързани, макар и епизодично, с упражняването на публична власт в съответната договаряща страна.

2.   Разпоредбите на членове 17 и 19 от настоящото приложение и мерките, приети по силата на тези разпоредби, не изключват приложимостта на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, предвиждащи прилагането на определени условия на труд и наемане на работа спрямо заети лица, командировани с цел предоставяне на услуга. В съответствие с член 16 от настоящото споразумение е направено препращане към Директива 96/71/ЕО от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (ОВ L 18, 21.1.1997 г., стр. 1) (1).

3.   Разпоредбите на член 17, буква а) и член 19 от настоящото приложение не засягат приложимостта на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, действащи с предимство във всички договарящи страни към момента на влизане в сила на настоящото споразумение по отношение на:

i)	дейностите на агенции по временна заетост и за работа по заместване;

ii)	финансови услуги, чието предоставяне подлежи на предварително одобрение на територията на договаряща страна, а доставчикът — на надзор за благоразумие от органите на тази договаряща страна.

4.   Разпоредбите на член 17, буква а) и член 19 от настоящото приложение не засягат приложимостта на съответните законови, подзаконови и административни разпоредби на договарящите страни относно предоставянето на услуги за срок от 90 дни ефективна трудова заетост или по-малко, които се изискват от императивни причини от обществен интерес.

Член 23

Лица, получаващи услуги

1.   Лице, което получава услуги по смисъла на член 5, параграф 3 от настоящото споразумение, не се нуждае от разрешение за пребиваване за период на пребиваване от три месеца или по-малко. За период, който превишава три месеца, на получаващото услуги лице се издава разрешение за пребиваване, чиято продължителност е равна на тази на услугата. Лицето може да бъде изключено от схемите за социална сигурност по време на периода си на пребиваване.

2.   Разрешението за пребиваване е валидно за цялата територия на издаващата държава.

V.   ЛИЦА, КОИТО НЕ УПРАЖНЯВАТ ИКОНОМИЧЕСКА ДЕЙНОСТ

Член 24

Правила относно пребиваване

1.   Лице, което е гражданин на договаряща страна и не извършва икономическа дейност в държавата по местопребиваване, и което не се ползва с право на пребиваване по силата на други разпоредби на настоящото споразумение, получава разрешение за пребиваване с най-малко петгодишен срок на валидност, при условие че докаже на компетентните национални органи, че притежава за себе си и членовете на семейството си:

а)	достатъчно финансови средства, за да не се налага да кандидатстват за отпускане на социални помощи по време на техния престой;

б)	здравна застраховка за всички видове риск (2).

Договарящите страни могат, ако сметнат за необходимо, да поставят изискване разрешението за пребиваване да бъде презаверено в края на първите две години от пребиваването.

2.   Финансовите средства се считат за достатъчни, ако надвишават размера, под който местните граждани с оглед на личното им положение и, където е уместно, това на семейството им, могат да претендират за социално подпомагане. Когато това условие не може да бъде приложено, финансовите средства на кандидата се приемат за достатъчни, ако са в размер, по-висок от равнището на минималната социалноосигурителна пенсия, изплащана от приемащата държава.

3.   Лица, които са наети на работа за по-малко от една година на територията на договаряща страна, могат да пребивават в нея, при условие че отговарят на условията, определени в параграф 1 от настоящия член. Обезщетенията за безработица, на които имат право съгласно националното законодателство, което се допълва, когато е уместно, от разпоредбите на приложение II, се считат за финансови средства по смисъла на параграф 1, буква а) и параграф 2 от настоящия член.

4.   На студент, който няма право да пребивава на територията на другата договаряща страна на основание на друга разпоредба от настоящото споразумение, се издава разрешение за пребиваване за срока на обучението му или за срок от една година, ако обучението продължава повече от една година, при условие че той удостовери пред съответния национален орган чрез декларация или, по негов избор, по всякакъв друг най-малкото равностоен начин, че разполага с достатъчно финансови средства, за да гарантира, че нито той, нито неговият(ата) съпруг(а), нито децата на негова издръжка, ще предявят каквито и да било искания за социална помощ в приемащата държава по време на техния престой, и при условие че той е регистриран в одобрено учреждение с цел да посещава като своя основна дейност курс за професионално обучение и има пълна здравна застраховка, покриваща всички видове риск. Настоящото споразумение не регламентира достъпа до професионално обучение или помощ за издръжка, предоставяна на студентите, обхванати от този член.

5.   Разрешението за пребиваване се продължава автоматично за най-малко пет години, при условие че лицето все още отговаря на необходимите условия. Разрешенията за пребиваване на студенти ежегодно се удължават за период, равен на оставащия период на обучение.

6.   Прекъсвания на пребиваването за по-малко от шест последователни месеца, както и отсъствията за отбиване на задължителна военна служба, не накърняват валидността на разрешението за пребиваване.

7.   Разрешението за пребиваване е валидно за цялата територия на издаващата държава.

8.   Правото на пребиваване се запазва в сила дотогава, докато ползващите се с него отговарят на условията, предвидени в параграф 1.

VI.   ПОКУПКА НА НЕДВИЖИМА СОБСТВЕНОСТ

Член 25

1.   Гражданин на договаряща страна, който има право на пребиваване и чието основно място на пребиваване е в приемащата държава, се ползва със същите права като местните граждани по отношение на придобиването на недвижима собственост. Той може по всяко време да установи основното си място на пребиваване в приемащата държава в съответствие с приложимите национални правила, независимо от продължителността на неговата заетост. Напускането на приемащата държава не поражда задължение за освобождаване от такава собственост.

2.   Гражданин на договаряща страна, който има право на пребиваване, но чието основно жилище не е в приемащата държава, се ползва със същите права като местните граждани по отношение на придобиването на недвижима собственост, необходима за неговата икономическа дейност. Напускането на приемащата държава не поражда задължение за освобождаване от такава собственост. Той може също да получи разрешение да закупи второ или ваканционно жилище. Настоящото споразумение не засяга приложимите правила относно чистите капиталови инвестиции или търговията с незастроени терени и апартаменти.

3.   Пограничен работник се ползва със същите права като местен гражданин по отношение на придобиването на недвижима собственост за неговата икономическа дейност и като второ жилище. Напускането на приемащата държава не поражда задължение за освобождаване от такава собственост. Той може също да получи разрешение да закупи ваканционно жилище. Настоящото споразумение не засяга приложимите в приемащата държава правила относно чистите капиталови инвестиции или търговията с незастроени терени и апартаменти.

VII.   ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ И РАЗВИТИЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО

Член 26

Общи разпоредби

1.   Когато се прилагат количествените ограничения, определени в член 10 от настоящото споразумение, съдържащите се в настоящата глава разпоредби допълват или заменят другите разпоредби на настоящото приложение, според случая.

2.   Когато се прилагат количествените ограничения, определени в член 10 от настоящото споразумение, упражняването на икономическа дейност е подчинено на издаването на разрешение за пребиваване и/или работа.

Член 27

Правила за пребиваването на заети лица

1.   Разрешението за пребиваване на заето лице, което има трудов договор за период, по-малък от една година, се продължава общо за най-много 12 месеца, при условие че заетото лице представи доказателство пред компетентните национални органи, че е способно да извършва икономическа дейност. Ново разрешение за пребиваване се издава, при условие че заетото лице представи доказателство, че е способно да извършва икономическа дейност и че не са достигнати количествените ограничения, определени в член 10 от настоящото споразумение. Няма задължение за напускане на страната между два трудови договора в съответствие с член 24 от настоящото приложение.

2.   По време на периода, посочен в член 10, параграф 2 от настоящото споразумение, договаряща страна може да изиска представянето на писмен договор или проект на договор, преди да издаде първото разрешение за пребиваване.

3.

а) Лица, които преди са били временно наети на работа на територията на приемащата държава в продължение на не по-малко от 30 месеца, автоматично получават право да започнат работа за неограничен период (3). Това право не може да им бъде отказано на основание, че броят на гарантираните разрешения за пребиваване е изчерпан. б) Лица, които преди са били наети за сезонна работа на територията на приемащата държава общо в продължение на не по-малко от 50 месеца през последните 15 години и не отговарят на условията за предоставяне на разрешение за пребиваване в съответствие с разпоредбите на буква а) по-горе, автоматично получават право да започнат работа за неограничен период.

Член 28

Заети погранични работници

1.   Зает пограничен работник е гражданин на договаряща страна, чието обичайно местопребиваване е в пограничните зони на Швейцария или съседните държави и който упражнява дейност като заето лице в пограничните зони на друга договаряща страна, като по правило се завръща всеки ден или поне веднъж седмично в своето основно място на пребиваване. За целите на настоящото споразумение погранични зони са зоните, определени в споразуменията, сключени между Швейцария и съседните ѝ държави относно движението в пограничните зони.

2.   Специалното разрешение е валидно за територията на цялата погранична зона на издаващата държава.

Член 29

Право на завръщане на заети лица

1.   Заето лице, което към датата на влизане в сила на настоящото споразумение е притежавало разрешение за пребиваване със срок на валидност най-малко една година и което след това е напуснало приемащата страна, има право на преференциален достъп до квотата за издаване на ново разрешение за пребиваване в рамките на шест години от заминаването си, при условие че докаже, че е способно да извършва икономическа дейност.

2.   Пограничен работник има право на ново специално разрешение в рамките на шест години от края на последната му работа, продължила в течение на непрекъснат период от три години, като подлежи на проверка на неговата заплата и условия на труд, ако е нает на работа за следващите две години от влизането в сила на споразумението, при условие че докаже пред компетентните национални органи, че е способен да извършва икономическа дейност.

3.   Млади хора, които са напуснали територията на договаряща страна, след като са пребивавали в нея най-малко пет години, преди да навършат 21 години, имат право за период от четири години да се завърнат в тази страна и да упражняват икономическа дейност.

Член 30

Професионална и географска мобилност на заети лица

1.   Заето лице, което притежава разрешение за пребиваване със срок на валидност по-малко от една година, през дванадесетте месеца от започването на работа има право на професионална и географска мобилност. Право на промяна на статута от заето лице в статут на самостоятелно заето лице също се предоставя при спазване на разпоредбите на член 10 от настоящото споразумение.

2.   Специалните разрешения, издадени на заети погранични работници, предоставят право на професионална и географска мобилност в пределите на всички погранични зони на Швейцария или съседните ѝ държави.

Член 31

Правила за пребиваване на самостоятелно заети лица

Гражданин на договаряща страна, който желае да се установи на територията на друга договаряща страна с цел упражняване на дейност като самостоятелно заето лице (наричан по-долу „самостоятелно зает работник“), получава разрешение за пребиваване със срок на валидност шест месеца. Той получава разрешение за пребиваване със срок на валидност най-малко пет години, при условие че докаже пред компетентните национални органи преди изтичането на шестмесечния период, че упражнява дейност като самостоятелно заето лице. При необходимост шестмесечният период може да бъде продължен с най-много два месеца, ако е твърде вероятно той да представи доказателство за това.

Член 32

Самостоятелно заети погранични работници

1.   Самостоятелно зает пограничен работник е гражданин на договаряща страна, който обичайно пребивава в пограничните зони на Швейцария или съседните държави и който упражнява дейност като самостоятелно заето лице в пограничните зони на другата договаряща страна, като по правило се завръща всеки ден или поне веднъж седмично в своето основно място на пребиваване. За целите на настоящото споразумение погранични зони са зоните, определени в споразуменията, сключени между Швейцария и съседните ѝ държави относно движението в погранични зони.

2.   Гражданин на договаряща страна, който желае в качеството си на пограничен работник да упражнява дейност като самостоятелно заето лице в пограничните зони на Швейцария или съседните ѝ държави, предварително получава първоначално специално разрешение за срок от шест месеца. Той получава специално разрешение със срок на валидност най-малко пет години, при условие че докаже пред компетентните национални органи преди изтичането на шестмесечния период, че упражнява дейност като самостоятелно заето лице. При необходимост шестмесечният период може да бъде продължен с най-много два месеца, ако е твърде вероятно той да представи доказателство за това.

3.   Специалните разрешения са валидни за територията на цялата погранична зона на издаващата държава.

Член 33

Право на завръщане на самостоятелно заети лица

1.   Самостоятелно заето лице, което е притежавало разрешение за пребиваване със срок на валидност най-малко пет години и което е напуснало приемащата страна, има право на ново разрешение в рамките на шест години от заминаването си, при условие че вече е работило в приемащата държава в течение на непрекъснат период от три години и докаже пред компетентните национални органи, че е способно да упражнява икономическа дейност.

2.   Самостоятелно зает пограничен работник има право на ново специално разрешение в рамките на шест години от прекратяването на предишната му дейност, продължила в течение на непрекъснат период от четири години, при условие че докаже пред компетентните национални органи, че е способен да упражнява икономическа дейност.

3.   Млади хора, които са напуснали територията на договаряща страна, след като са пребивавали в нея най-малко пет години, преди да навършат 21 години, имат право за период от четири години да се завърнат в тази страна и да упражняват икономическа дейност.

Член 34

Професионална и географска мобилност на самостоятелно заети лица

Специални разрешения, издадени на самостоятелно заети погранични работници, предоставят право на професионална и географска мобилност в пределите на пограничните зони на Швейцария или съседните ѝ държави. Предварително издадените първоначални разрешения за пребиваване за срок от шест месеца (в случай на погранични работници — специални разрешения) предоставят право единствено на географска мобилност.

---

(1)  Във вида, в който е всила от датата на подписване на споразумението.

(2)  В Швейцария здравната застраховка за лица, които не са избрали тя да бъде тяхната страна на постоянно местожителство, трябва да покрива злополука и майчинство.

(3)  Те не подлежат на приоритета, предоставен на работници, интегрирани в редовния пазар на труда, нито на контрол за спазването на условията на заплащане и труд в даден сектор или място.

ПРОТОКОЛ ОТНОСНО ВТОРИЧНО ПРЕБИВАВАНЕ В ДАНИЯ

Договарящите страни се споразумяват, че протокол 1 към Договора за създаване на Европейската общност относно придобиването на собственост върху недвижимо имущество в Дания също е приложим към настоящото споразумение по отношение на придобиването на второ жилище в Дания от швейцарски граждани.

ПРОТОКОЛ ОТНОСНО ОЛАНДСКИТЕ ОСТРОВИ

Договарящите страни се споразумяват, че протокол 2 към Акта за присъединяване на Финландия към Европейския съюз, отнасящ се до Оландските острови, също е приложим към настоящото споразумение.

СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ

относно общата либерализация на предоставянето на услуги

Договарящите се страни се ангажират да започнат възможно най-скоро преговори относно общата либерализация на предоставянето на услуги въз основа на достиженията на правото на Общността.

СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ

относно пенсиите на пенсионирани бивши служители на институциите на Европейските общности, пребиваващи в Швейцария

Комисията на Европейските общности и Швейцария се ангажират да потърсят подходящо решение на проблема с двойното данъчно облагане на пенсиите на пенсионирани бивши служители на институциите на Европейските общности, пребиваващи в Швейцария.

СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ

относно прилагането на споразумението

Договарящите се страни ще предприемат необходимите мерки за прилагане на достиженията на правото на Общността към гражданите на другата договаряща се страна в съгласие със сключеното между тях споразумение.

СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ

относно по-нататъшни преговори

Европейската общност и Конфедерация Швейцария декларират своето намерение да се ангажират с провеждане на преговори с цел сключване на споразумения в области от общ интерес, като актуализирането на Протокол № 2 към Споразумението за свободна търговия от 1972 г. и участието на Швейцария в определени програми на Общността за обучение, младежта, медиите, статистиката и околната среда. Подготовката за тези преговори следва да бъде извършена в кратки срокове след приключването на настоящите двустранни преговори.

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ШВЕЙЦАРИЯ

относно подновяване на споразумението

Швейцария декларира, че ще постигне решение за подновяване на споразумението през седмата година на неговото приложение, въз основа на приложимите вътрешни процедури.

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ШВЕЙЦАРИЯ

относно политиката за миграция и убежище

Швейцария потвърждава отново своето желание да засили сътрудничеството с Европейския съюз и неговите държави-членки в областта на политиката за миграция и убежище. За тази цел Швейцария желае да участва в системата на ЕС за координация на молбите за убежище и предлага да започнат преговори за сключването на конвенция, успоредна с Конвенцията от Дъблин (Конвенция за определянето на държавата, която е компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите-членки на Европейските общности, подписана в Дъблин на 15 юни 1990 г.).

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ШВЕЙЦАРИЯ

относно признаването на дипломите за архитекти

Швейцария ще предложи на Съвместния комитет по Споразумението относно свободното движение на хора, веднага щом той бъде създаден, да се вземе решение и за включване в приложение III към Споразумението относно свободното движение на хора на дипломите за архитекти, издадени от швейцарски университети за приложни науки, съгласно разпоредбите на Директива 85/384/ЕИО от 10 юни 1986 г.

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И НЕЙНИТЕ ДЪРЖАВИ-ЧЛЕНКИ

относно членове 1 и 17 от приложение I

Европейската общност и нейните държави-членки декларират, че членове 1 и 17 от приложение I към споразумението не накърняват достиженията на правото на Общността относно условията за назначаване на служители, които са граждани на трета държава, в контекста на презграничното предоставяне на услуги.

ДЕКЛАРАЦИЯ

относно участието на Швейцария в комитети

Съветът е съгласен представителите на Швейцария да могат, доколкото въпросите ги засягат, да участват в заседанията на следните комитети и експертни работни групи като наблюдатели:

—	комитети на изследователски програми, включително Комитета за научно-технически изследвания (CREST),

—	Административна комисия за социална сигурност на работници мигранти,

—	Координационна група за взаимно признаване на дипломи за висше образование,

—	консултативни комитети за въздушните пътища и прилагане на правилата за конкуренция в областта на въздушния транспорт.

Представители на Швейцария не присъстват при гласувания в тези комитети.

По отношение на други комитети, които работят в области, влизащи в обхвата на настоящите споразумения, в които Швейцария е приела достиженията на правото на Общността или еквивалентни мерки, Комисията ще провежда консултации с швейцарски експерти по начина, определен в член 100 от Споразумението за ЕИП.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ПРЕХОДНИ МЕРКИ ЗА ЗАКУПУВАНЕТО НА ЗЕМЯ И ВТОРО ЖИЛИЩЕ

1.   Чешката република

а)

Чешката република може да поддържа в сила за срок от пет години от датата на присъединяването си към ЕС правилата, постановени във Валутния закон № 219/1995 Sb., както е изменен, по отношение придобиването на второ жилище от швейцарски граждани, които не пребивават постоянно в Чешката република, и от дружества, учредени в съответствие с швейцарското законодателство и които не са установени и не разполагат с клон или представителство на територията на Чешката република.

б)

Чешката република може да поддържа в сила за срок от седем години от датата на присъединяване към ЕС правилата, постановени във Валутния закон № 219/1995 Sb., както е изменен, Закон № 229/1991 Sb. относно уреждането на отношения на собственост върху земя и друга селскостопанска собственост, и Закон № 95/1999 Sb. относно условия, свързани с прехвърлянето на правото на собственост върху земеделска земя и гори от държавна собственост в собственост на други субекти по отношение придобиването на земеделска земя и гори от швейцарски граждани и от дружества, учредени в съответствие с швейцарското законодателство, които нито са установени, нито са регистрирани на територията на Чешката република. Без да се засяга друга разпоредба от настоящата точка 1, при никакви обстоятелства швейцарски гражданин не може да бъде третиран по-неблагоприятно по отношение придобиването на земеделска земя и гори, отколкото в момента на подписване на протокола, или да бъде третиран по по-ограничителен начин в сравнение с гражданин на трета държава.

в)	Самостоятелно заети селскостопански производители, които са швейцарски граждани и които желаят да се установят и да пребивават постоянно в Чешката република, са изключени от обхвата на разпоредбите на буква б) или на други процедури, различни от тези, прилагани към чешките граждани.

г)	Общ преглед на тези преходни мерки ще бъде направен на третата година след датата на присъединяване на Чешката република към ЕС. Съвместният комитет може да реши да съкрати или да прекрати преходния период, посочен в буква а).

д)

В случай че Чешката република въведе условия за придобиването на недвижим имот в Чешката република от лица, които не пребивават постоянно в нея по време на преходния период, тези условия се основават на прозрачни, обективни, стабилни и публични критерии. Тези критерии се прилагат по недискриминационен начин и без да се прави разлика между граждани на Чешката република и швейцарски граждани.

е)

Ако са налице достатъчно данни, че при изтичане на преходния период ще настъпи сериозно нарушаване или че ще възникне опасност от сериозно нарушаване на пазара на земеделска земя в Чешката република, Съвместният комитет, по искане на Чешката република, може да удължи преходния период с максимум три години.

2.   Естония

а)

Естония може да поддържа в сила за срок от седем години от датата на присъединяването си към ЕС своето съществуващо законодателство към момента на подписване на настоящия протокол по отношение придобиването на земеделска земя и гори от швейцарски граждани и от дружества, учредени в съответствие с швейцарското законодателство, които не са установени и не са регистрирани, нито имат местен клон или представителство на територията на Естония. При никакви обстоятелства швейцарски гражданин не може да бъде третиран по-неблагоприятно при придобиването на земеделска земя и гори, отколкото в момента на подписване на настоящия протокол, или да бъде третиран по по-ограничителен начин в сравнение с гражданин на трета държава. Съгласно това законодателство Естония е приела Закон за ограниченията върху придобиването на недвижима собственост и Изменения към Закона за поземлената реформа, и двата от 12 февруари 2003 г.

б)

Швейцарски граждани, които желаят да се установят като самостоятелно заети селскостопански производители и да пребивават постоянно в Естония, които са пребивавали на законно основание и са работили в областта на селското стопанство в Естония в продължение най-малко на три години без прекъсване, са изключени от обхвата на разпоредбите на буква а) или на други процедури, различни от тези, които се прилагат за граждани на Естония.

в)

Общ преглед на тези преходни мерки ще бъде направен на третата година след датата на нейното присъединяване към ЕС. За тази цел Комисията на Европейските общности (наричана по-долу „Комисията“) представя доклад пред Съвместния комитет. Съвместният комитет може да реши да съкрати или да прекрати преходния период, посочен в буква а).

г)	Ако са налице достатъчно данни, че при изтичане на преходния период ще настъпи сериозно нарушаване или че ще възникне опасност от сериозно нарушаване на пазара на земеделска земя в Естония, Съвместният комитет, по искане на Естония, може да удължи преходния период с максимум три години.

3.   Кипър

Кипър може да поддържа за срок от пет години от датата на присъединяването си към ЕС своето законодателство, което е в сила на 31 декември 2000 г., по отношение на придобиването на второ жилище.

Съгласно Закона за придобиване на недвижима собственост (чужденци) (САР. 109) и изменящите го закони 52/69, 55/72 и 50/90) придобиването на недвижима собственост в Кипър от лица, които нямат кипърско гражданство, подлежи на одобрение от Министерския съвет. Министерският съвет упълномощава областните длъжностни лица да предоставят одобрение от негово име. Когато съответният недвижим имот надвишава 2 donum (1 donum = 1 338 m2), одобрение може да бъде предоставено само за следните цели:

а)	за основно или второ жилище с площ, ненадвишаваща 3 donum;

б)	за помещения с професионално или търговско предназначение;

в)	за промишленост в сектори, считани за влияещи благоприятно на кипърската икономика.

Горепосоченият закон е изменен със „Закона за придобиване на недвижими имоти (чужденци) (изменение) от 2003 г. № 54(I)/2003“. Новият закон не налага никакви ограничения по отношение на граждани на ЕС и регистрирани в ЕС дружества относно придобиването на недвижими имоти, свързани с основно жилище, преки чуждестранни инвестиции или придобиването на недвижими имоти от брокери на недвижими имоти и строителни предприемачи от ЕС. По отношение на придобиването на второ жилище законът предвижда, че за срок от пет години след присъединяването на Кипър към ЕС граждани на ЕС, които не пребивават постоянно в Кипър, и регистрирани в ЕС дружества, които нямат регистрирано представителство, централно управление или главно място на стопанска дейност в Кипър, не могат да придобиват недвижим имот с цел използването му като второ жилище без предварително одобрение от Министерския съвет, който е делегирал своите правомощия на областните длъжностни лица, както е посочено по-горе.

4.   Латвия

а)

Латвия може да поддържа в сила за срок от седем години от датата на присъединяване правилата, заложени в Закон за изменение на Закона за приватизацията на земя в селските райони (в сила от 14 април 2003 г.) по отношение придобиването на земеделска земя и гори от швейцарски граждани и от дружества, учредени в съответствие с швейцарското законодателство, които не са установени и не са регистрирани, нито имат местен клон или представителство на територията на Латвия. При никакви обстоятелства швейцарски гражданин не може да бъде третиран по-неблагоприятно при придобиването на земеделска земя и гори, отколкото в момента на подписване на настоящия протокол, или да бъде третиран по по-ограничителен начин в сравнение с гражданин на трета държава.

б)	Общ преглед на тези преходни мерки ще бъде направен преди края на третата година от датата на нейното присъединяване към ЕС. За тази цел Комисията представя доклад пред Съвместния комитет. Съвместният комитет може да реши да съкрати или да прекрати преходния период, посочен в буква а).

в)	Ако са налице достатъчно данни, че след изтичане на преходния период ще настъпи сериозно нарушаване или че ще възникне опасност от сериозно нарушаване на пазара на земеделска земя в Латвия, Съвместният комитет, по искане на Латвия, може да удължи преходния период с максимум три години.

5.   Литва

а)

Литва може да поддържа в сила за срок от седем години от датата на присъединяването си към ЕС своето съществуващо законодателство към момента на подписване на настоящия протокол по отношение придобиването на земеделска земя и гори от швейцарски граждани и от дружества, учредени в съответствие с швейцарското законодателство, които не са установени и не са регистрирани, нито разполагат с местен клон или представителство в Литва. При никакви обстоятелства швейцарски гражданин не може да бъде третиран по-неблагоприятно при придобиването на земеделска земя и гори, отколкото в момента на подписване на настоящия протокол, или да бъде третиран по по-ограничителен начин в сравнение с гражданин на трета държава. Съгласно това законодателство швейцарски граждани и юридически лица, както и организации, основани в Швейцария без статут на юридическо лице, но които притежават гражданската правоспособност, заложена в швейцарското законодателство, не могат да придобиват земеделска земя и горска земя преди приключване на седемгодишния преходен период, установен в Договора за присъединяване на Република Литва към Европейския съюз.

б)

Швейцарски граждани, които желаят да се установят като самостоятелно заети селскостопански производители и да пребивават постоянно в Литва и които на законно основание са пребивавали и работили в областта на селското стопанство в продължение на най-малко три години без прекъсване, са изключени от обхвата на разпоредбите на буква а) или на други процедури, различни от тези, прилагани към литовските граждани.

в)	Общ преглед на тези преходни мерки ще бъде направен на третата година след датата на нейното присъединяване към ЕС. За тази цел Комисията представя доклад пред Съвместния комитет. Съвместният комитет може да реши да съкрати или да прекрати преходния период, посочен в буква а).

г)	Ако са налице достатъчно данни, че при изтичане на преходния период ще настъпи сериозно нарушаване или че ще възникне опасност от сериозно нарушаване на пазара на земеделска земя в Литва, Съвместният комитет, по искане на Литва, може да удължи преходния период с максимум три години.

6.   Унгария

а)	Унгария може да поддържа в сила за срок от пет години от датата на присъединяването си към ЕС своето законодателство, съдържащо се в Закон LV от 1994 г. за земеделската земя, както е изменен, по отношение придобиването на второ жилище.

б)

Швейцарски граждани, които на законно основание са пребивавали в Унгария в продължение най-малко на четири години без прекъсване, са изключени от обхвата на разпоредбите на буква а) или на други правила и процедури, различни от тези, които се прилагат за граждани на Унгария. По време на преходния период Унгария прилага разрешителни процедури за придобиване на второ жилище въз основа на обективни, стабилни, прозрачни и публични критерии. Тези критерии се прилагат недискриминационно и без да се прави разлика между швейцарските граждани, пребиваващи в Унгария.

в)

Унгария може да запази в сила за срок от седем години от датата на присъединяването си към ЕС забраните, съдържащи се в Закон LV от 1994 г. за земеделската земя, както е изменен, по отношение на придобиването на земеделска земя от физически лица, които не пребивават постоянно в Унгария или не са унгарски граждани, и от юридически лица.

г)

Швейцарски граждани, които желаят да се установят като самостоятелно заети селскостопански производители и които на законно основание са пребивавали и са работили в областта на селското стопанство в Унгария в продължение най-малко на три години без прекъсване, са изключени от обхвата на разпоредбите на буква в) или на други правила и процедури, различни от тези, които се прилагат за граждани на Унгария.

д)

Общ преглед на тези преходни мерки ще бъде направен на третата година след датата на нейното присъединяване към ЕС. За тази цел Комисията на Европейските общности представя доклад пред Съвместния комитет. Съвместният комитет може да реши да съкрати или да прекрати преходния период, посочен в буква в).

е)	В случай че по време на преходния период Унгария прилага разрешителни процедури за придобиване на земеделска земя, те се основават на обективни, стабилни, прозрачни и публични критерии. Тези критерии се прилагат по недискриминационен начин.

ж)	Ако са налице достатъчно данни, че при изтичане на преходния период ще настъпи сериозно нарушаване или че ще възникне опасност от такова нарушаване на пазара на земеделска земя в Унгария, Съвместният комитет, по искане на Унгария, може да реши да удължи преходния период с максимум три години.

7.   Малта

Закупуването на недвижима собственост на Малтийските острови е уредено със Закона за недвижимата собственост (придобиване от непребиваващи постоянно лица) (глава 246 от Законите на Малта). Този закон предвижда:

а)

(1) Швейцарски гражданин може да закупи недвижима собственост в Малта, която да бъде използвана от това лице като жилище (не непременно основно жилище), при условие че това лице не притежава вече друго жилище в Малта. За такива закупувания лицето не се нуждае от право на постоянно пребиваване в Малта, въпреки че те подлежат на разрешение, което не може да бъде отказано (с изключение на малък брой изключения, определени в законодателството), ако стойността на имота е по-висока от сума, ежегодно определяна чрез индекс (понастоящем 30 000 Lm за апартамент и 50 000 Lm за къща). (2) Швейцарски граждани могат също така да установят основното си жилище в Малта по всяко време в съответствие с приложимото национално законодателство. Напускането на Малта не води до задължение за освобождаване от собственост, придобита като основно жилище.

б)

Швейцарски граждани, които закупуват имоти в специално определени райони, установени със закона (обикновено райони, съставляващи част от проекти за възстановяване на градове) не се нуждаят от разрешение за тези покупки, нито има някакви ограничения по отношение на броя, използването или стойността на имотите, които те могат да закупят.

8.   Полша

а)

Полша може да поддържа в сила за срок от пет години от датата на присъединяването си към ЕС своето законодателство, съществуващо към момента на подписване на настоящия протокол по отношение придобиването на второ жилище. Съгласно това законодателство швейцарски гражданин трябва да отговаря на изискванията, определени в Закона от 24 март 1920 г. за придобиване на недвижими имоти от чужденци (Dz.U. 1996, № 54, poz. 245 с измененията), както е изменен.

б)

Швейцарски граждани, които на законно основание са пребивавали в Полша в продължение най-малко на четири години без прекъсване, са изключени по отношение придобиването на второ жилище от обхвата на разпоредбите на буква в) или на други процедури, различни от тези, които се прилагат за граждани на Полша.

в)

Полша може да поддържа в сила за срок от дванадесет години от датата на присъединяването си към ЕС своето законодателство по отношение придобиването на земеделска земя и гори. При никакви обстоятелства швейцарски граждани или юридически лица, учредени в съответствие с швейцарското законодателство, не могат да бъде третирани по-неблагоприятно при придобиването на земеделска земя и гори, отколкото в момента на подписване на настоящия протокол. Съгласно това законодателство швейцарски гражданин трябва да отговаря на изискванията, определени в Закона от 24 март 1920 г. за придобиване на недвижими имоти от чужденци (Dz.U. 1996, № 54, poz. 245 с измененията), както е изменен.

г)

Швейцарски граждани, които желаят да се установят като самостоятелно заети селскостопански производители и които на законно основание са пребивавали и са били арендатори на земя в Полша в качеството им на физически или юридически лица в продължение най-малко на три години без прекъсване, са изключени от обхвата на разпоредбите на буква в) или на други процедури, различни от тези за граждани на Полша, при покупката на земеделска земя и гори от датата на присъединяването. Във войводините Wаrmińsko-Маzurskie, Pomorskie, Kuјаwsko Pomorskie, Zаchodniopomorskie, Lubuskie, Dolnośląskie, Opolskie и Wielkopolskie периодът на пребиваване и срокът на договора за аренда, посочен в предходното изречение, се удължават до седем години. Съответният срок на договора за аренда, предхождащ покупката на земята, се изчислява отделно за всеки швейцарски гражданин, който е бил арендатор на земя в Полша, от заверената дата на първоначалния договор за аренда. Самостоятелно заети селскостопански производители, които са били арендатори не като физически лица, а като юридически лица, могат да прехвърлят правата на юридическото лице по договора за аренда на себе си като физическо лице. При изчисляването на срока на договора за аренда, предхождащ правото на закупуване, се зачита срокът, през който земята е била предмет на договор за аренда, сключен от юридически лица. Сключените от физически лица договори за аренда могат да бъдат със заверена дата с обратно действие и в този случай ще се зачита целият срок на заверения договор. Не се определят срокове за самостоятелно заетите селскостопански производители да трансформират настоящите си договори за аренда в такива на физически лица или в писмени договори със заверена дата. Процедурата за трансформиране на тези договори трябва да бъде прозрачна и в никакъв случай да не представлява допълнителна пречка.

д)

Общ преглед на тези преходни мерки ще бъде направен на третата година след датата на нейното присъединяване към ЕС. За тази цел Комисията на Европейските общности представя доклад пред Съвместния комитет. Съвместният комитет може да реши да съкрати или да прекрати преходния период, посочен в буква а).

е)

По време на преходния период Полша прилага разрешителната процедура, предвидена от закона, която гарантира, че предоставянето на разрешения за придобиването на недвижим имот в Полша се основава на обективни, стабилни, прозрачни и публични критерии. Тези критерии се прилагат по недискриминационен начин.

9.   Словения

а)

Ако до края на период от максимум седем години след датата на присъединяване на Словения към ЕС възникнат трайни и сериозни затруднения на пазара на недвижими имоти или такива, които могат да причинят сериозно влошаване на пазара на недвижими имоти в дадена област, Словения може да поиска разрешение да предприеме защитни мерки, за да коригира положението на пазара на недвижими имоти.

б)	При искане от страна на Словения Съвместният комитет, посредством извънредна процедура, определя защитните мерки, които счита за необходими, като уточнява условията и реда, при които те трябва да влязат в сила.

в)

В случай на сериозни затруднения на пазара на недвижими имоти и при изрично искане от страна на Словения Съвместният комитет действа в рамките на пет работни дни от получаване на искането, придружено от съответната обзорна информация за него. Така приетите мерки се прилагат незабавно и като се отчитат интересите на всички засегнати страни.

г)	Мерките, които са разрешени по силата на буква б), могат да включват дерогации от правилата на настоящото споразумение до такава степен и за такива периоди, които са строго необходими за постигането на целите, посочени в буква а).

10.   Словакия

а)

Словакия може да поддържа в сила за срок от седем години от датата на присъединяването си към ЕС своето законодателство по отношение придобиването на земеделска земя и гори от лица, които не пребивават постоянно в страната. Съгласно това законодателство (непребиваващо постоянно лице може да придобие права на собственост върху недвижим имот, разположен в Словашката република, с изключение на земеделска и горска земя). Непребиваващото постоянно лице не може да придобие права на собственост върху недвижим имот, чието придобиване е ограничено от специално регулиране, определено във Валутния закон № 202/1995., както е изменен).

б)	При никакви обстоятелства швейцарски гражданин не може да бъде третиран по-неблагоприятно по отношение придобиването на земеделска земя и гори, отколкото в момента на подписване на настоящия протокол, или да бъде третиран по по-ограничителен начин в сравнение с гражданин на трета държава.

в)

Швейцарски граждани, които желаят да се установят като самостоятелно заети селскостопански производители и които на законно основание са пребивавали и работили в областта на селското стопанство в Словакия в продължение най-малко на три години без прекъсване, са изключени от обхвата на разпоредбите на буква б) или на други процедури, различни от тези, които се прилагат за граждани на Словакия.

г)	Общ преглед на тези преходни мерки ще бъде направен преди края на третата година от датата на присъединяване. За тази цел Комисията представя доклад пред Съвместния комитет. Съвместният комитет може да реши да съкрати или да прекрати преходния период, посочен в буква а).

д)

В случай че Словакия въведе разрешителни процедури за придобиване на недвижими имоти в Словакия през преходния период от лица, които не пребивават постоянно в Словакия, тези процедури се основават на обективни, стабилни, прозрачни и публични критерии. Тези критерии се прилагат по недискриминационен начин и без да се прави разлика между граждани на Словакия и на Швейцария.

е)	Ако са налице достатъчно данни, че при изтичане на преходния период ще настъпи сериозно нарушаване или че ще възникне опасност от такова нарушаване на пазара на земеделска земя в Словакия, Съвместният комитет, по искане на Словакия, може да реши да удължи преходния период с максимум три години.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Приложение II към Споразумението между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора се изменя, както следва:

1.

Под заглавието „Раздел А: актове, посочени във“, в точка 1 „Регламент (ЕИО) № 1408/71“ след „301R 1386: Регламент (ЕО) № 1386/2001 …“ се вмъква следното …: „12003 TN 02/02/A: Акт относно условията за присъединяване на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и промените на учредителните договори на Европейският съюз, от 16 април 2003 г.“

2.

Под заглавието „За целите на настоящото споразумение регламентът се адаптира, както следва:“ точка 1 от раздел А от приложение II към споразумението се изменя, както следва: а) в буква и), относно приложение III, част А, след последния текст „Швеция — Швейцария“ се добавя следното:   „Чешка република — Швейцария. Никакви.   Естония — Швейцария Няма конвенция.   Кипър — Швейцария Никакви.   Латвия — Швейцария Няма конвенция.   Литва — Швейцария Няма конвенция.   Унгария — Швейцария Никакви.   Малта — Швейцария Няма конвенция.   Полша — Швейцария Няма конвенция.   Словения — Швейцария Никакви.   Словакия — Швейцария Никакви.“; б) в буква й) относно приложение III, част Б, след последния текст „Швеция — Швейцария“ се добавя следното:   „Чешка република — Швейцария Никакви.   Естония — Швейцария Няма конвенция.   Кипър — Швейцария Никакви.   Латвия — Швейцария Няма конвенция.   Литва — Швейцария Няма конвенция.   Унгария — Швейцария Никакви.   Малта — Швейцария Няма конвенция.   Полша — Швейцария Няма конвенция.   Словения — Швейцария Никакви.   Словакия — Швейцария Никакви.“; в) буква о) относно приложение VI се изменя, както следва: аа) в точка 3, буква а), подточка iv) след думата „Испания“ се вмъква думата „Унгария“; бб) в точка 4 след думата „Германия“ се вмъква думата „Унгария“.

3.

Под заглавието „Раздел А: актове, посочени във“, в точка 2 „Регламент (ЕИО) № 574/72“ след „302 R 410: Регламент (ЕО) № 410/2002 на Комисията …“ се вмъква следното: „12003 TN 02/02/A: Акт относно условията за присъединяване на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и промените на учредителните договори на Европейският съюз, от 16 април 2003 г.“

4.

Под заглавието „Раздел Б: Актове, които договарящите страни трябва да вземат предвид“, в точки „4.18. 383 D 0117: Решение № 117 …“, „4.19. 83 D 1112(02): Решение № 118 …“, „4.27. 388 D 64: Решение № 136 …“ и „4.37. 393 D 825: Решение № 150 …“ съответно след „1 94 N: Акт относно условията …“ се вмъква следното: „12003 TN 02/02/A: Акт относно условията за присъединяване на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и промените на учредителните договори на Европейският съюз, от 16 април 2003 г.“

5.

За работници, които са граждани на Чешката република, Република Естония, Република Латвия, Република Литва, Република Полша, Република Словения и Словашката република, разпоредбите, съдържащи се в раздел „Застраховка срещу безработица“, параграф 1 от протокола към приложение II, се прилагат до 30 април 2011 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Раздел A от приложение III към Споразумението между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора се изменя, както следва:

Актове, изменени с Акта за присъединяване на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република (ОВ L 236, 23.9.2003 г.):

А.   ОБЩА СИСТЕМА

1.	392 L 0051: Директива 92/51/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 г. относно втората обща система за признаване на професионално образование и обучение за допълнение на Директива 89/48/ЕИО (ОВ L 209, 24.7.1992 г., стр. 25).

Б.   ПРАВНИ ПРОФЕСИИ

2.	377 L 0249: Директива 77/249/ЕИО на Съвета от 22 март 1977 г. относно улесняване на ефективното упражняване от адвокатите на свободата на предоставяне на услуги (ОВ L 78, 26.3.1977 г., стр. 17).

3.	398 L 0005: Директива 98/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава-членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията (ОВ L 77, 14.3.1998 г., стр. 36).

В.   МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ

Лекари

4.	393 L 0016: Директива 93/16/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно улесняване свободното движение на лекарите и взаимното признаване на техните дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация (ОВ L 165, 7.7.1993 г., стр. 1).

Медицински сестри

5.

377 L 0452: Директива 77/452/ЕИО на Съвета от 27 юни 1977 г. относно взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за медицински сестри с общ профил, включително и за мерките за улесняване ефективното упражняване на правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги (ОВ L 176, 15.7.1977 г., стр. 1).

Практикуващи стоматолози

6.

378 L 0686: Директива 78/686/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г. относно взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за практикуващи стоматолози, включително мерки за улесняване на ефективното упражняване на правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги (ОВ L 233, 24.8.1978 г., стр. 1).

7.	378 L 0687: Директива 78/687/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно дейностите на практикуващите стоматолози (ОВ L 233, 24.8.1978 г., стр. 10).

Ветеринарни лекари

8.

378 L 1026: Директива 78/1026/ЕИО на Съвета от 18 декември 1978 г. относно взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за ветеринарен лекар, включваща и мерки за улесняване ефективното упражняване на правото на установяване и на свободното предоставяне на услуги (ОВ L 362, 23.12.1978 г., стр. 1).

Акушерки

9.

380 L 0154: Директива 80/154/ЕИО на Съвета от 21 януари 1980 г. относно взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за акушерки, включваща мерки за улесняване на действителното упражняване на правото на установяване и на свободното предоставяне на услуги (ОВ L 33, 11.2.1980 г., стр. 1).

Фармацевти

10.

385 L 0433: Директива 85/433/ЕИО на Съвета от септември 1985 г. относно взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация в областта на фармацията, включваща и мерки за улесняване действителното упражняване на правото на установяване по отношение на определени дейности в областта на фармацията (ОВ L 253, 24.9.1985 г., стр. 37).

Г.   АРХИТЕКТУРА

11.

385 L 0384: Директива 85/384/ЕИО на Съвета от 10 юни 1985 г. относно взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация в областта на архитектурата и за мерките за улесняване на ефективното упражняване на правото на установяване и свободното предоставяне на услуги (ОВ L 223, 21.8.1985 г., стр. 15).

Д.   ТЪРГОВИЯ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ТОКСИЧНИ ПРОДУКТИ

12.	374 L 0557: Директива 74/557/ЕИО на Съвета от 4 юни 1974 г. за реализиране на свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги по отношение на дейности на самостоятелно заети лица и на посредници в търговията и в разпространението на токсични продукти (ОВ L 307, 18.11.1974 г., стр. 5).

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ШВЕЙЦАРИЯ ОТНОСНО ПРИЗНАВАНЕТО НА ДИПЛОМИ НА АКУШЕРКИ И МЕДИЦИНСКИ СЕСТРИ С ОБЩ ПРОФИЛ

Швейцария си запазва правото да признава на притежателите на дипломи за акушерки и медицински сестри с общ профил, попадащи в обхвата на член 4б и член 4в от Директива 77/452/ЕИО и член 5а и член 5б от Директива 80/154/ЕИО относно придобити права, единствено след проучване на съответствието на техните квалификации с Директива 77/453/ЕИО и Директива 80/155/ЕИО. За тази цел Швейцария може да изисква полагането на изпит или период на адаптиране.

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ШВЕЙЦАРИЯ ОТНОСНО АВТОНОМНИ МЕРКИ ОТ ДАТАТА НА ПОДПИСВАНЕ

Швейцария ще предостави временен достъп до своя пазар на труда на граждани на новите държави-членки въз основа на националното си законодателство преди влизането в сила на преходните спогодби, съдържащи се в протокола. За тази цел Швейцария ще открие специфични квоти за краткосрочни, както и за дългосрочни разрешения за работа, съгласно определеното в член 10, параграф 1 от споразумението, в полза на граждани на новите държави-членки, считано от датата на подписване на протокола. Квотите ще бъдат 700 за дългосрочни разрешения и 2 500 за краткосрочни разрешения годишно. Освен това на 5 000 работници на краткосрочно назначение годишно ще бъде разрешен престой, по-кратък от 4 месеца.

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПОЛША ОТНОСНО ПРИЗНАВАНЕТО НА ДИПЛОМИ НА МЕДИЦИНСКИ СЕСТРИ С ОБЩ ПРОФИЛ И АКУШЕРКИ

Полша се запозна с декларацията на Швейцария, отнасяща се до признаването на дипломите на медицински сестри с общ профил и акушерки, но решително очаква Швейцария да се придържа напълно към член 4б от Директива 77/452/ЕИО и член 5б от Директива 80/154/ЕИО, както са формулирани, от деня, в който протоколът към Споразумението между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора, вследствие на разширяването на Европейския съюз, влезе в сила.

ANEXA I

LIBERA CIRCULAȚIE A PERSOANELOR

I.   DISPOZIȚII GENERALE

Articolul 1

Intrarea și ieșirea

(1)   Părțile contractante permit resortisanților celorlalte părți contractante și membrilor familiilor lor în sensul articolului 3 din prezenta anexă, precum și lucrătorilor detașați în sensul articolului 17 din prezenta anexă, să intre pe teritoriul lor numai pe baza unei cărți de identitate valabile sau a unui pașaport valabil.

Viza de intrare sau o altă cerință echivalentă nu se solicită decât în cazul membrilor familiei sau al lucrătorilor detașați în sensul articolului 17 din prezenta anexă care nu dețin cetățenia uneia dintre părțile contractante. Partea contractantă în cauză acordă acestor persoane toate facilitățile pentru obținerea oricăror vize necesare.

(2)   Părțile contractante acordă resortisanților părților contractante și membrilor familiilor lor în sensul articolului 3 din prezenta anexă, precum și lucrătorilor detașați în sensul articolului 17 din prezenta anexă, dreptul de a părăsi teritoriul lor numai pe baza prezentării unei cărți de identitate valabile sau a unui pașaport valabil. Părțile contractante nu pot solicita viză de ieșire și nicio altă cerință echivalentă de la resortisanții celorlalte părți contractante.

Părțile contractante, în conformitate cu legislația acestora, le eliberează sau le reînnoiesc resortisanților o carte de identitate sau un pașaport care să menționeze în special cetățenia titularului.

Pașaportul trebuie să fie valabil cel puțin pentru toate părțile contractante și pentru țările prin care titularul trebuie să treacă atunci când se deplasează între acestea. În cazul în care pașaportul este singurul document pe baza căruia titularul poate părăsi în mod legal țara, perioada de valabilitate a acestuia nu poate fi mai mică de cinci ani.

Articolul 2

Șederea și activitatea economică

(1)   Fără a aduce atingere dispozițiilor pentru perioada de tranziție, care sunt menționate la articolul 10 din prezentul acord și în capitolul VII din prezenta anexă, resortisanții unei părți contractante au dreptul de ședere și de desfășurare a unei activități economice pe teritoriul celeilalte părți contractante în conformitate cu procedurile prevăzute la capitolele II-IV.

Resortisanții unei părți contractante au, de asemenea, dreptul de a vizita o altă parte contractantă sau de a rămâne acolo după o perioadă de angajare mai mică de un an pentru a-și căuta un loc de muncă și pentru a-și stabili reședința acolo pe parcursul unei perioade de timp rezonabile, care poate fi de până la șase luni, care să le permită să ia cunoștință de oportunitățile de angajare corespunzătoare calificărilor lor profesionale și, dacă este cazul, să ia măsurile necesare pentru a obține un loc de muncă.

Persoanele în căutarea unui loc de muncă au dreptul, pe teritoriul părții contractante în cauză, să primească aceeași asistență pe care birourile de ocupare a forței de muncă din statul respectiv o acordă resortisanților lor. Aceștia pot fi excluși din sistemele de securitate socială pe durata acestei șederi.

(2)   Resortisanții părților contractante care nu desfășoară o activitate economică în statul gazdă și care nu au drept de ședere în conformitate cu alte dispoziții din prezentul acord au drept de ședere, cu condiția îndeplinirii condițiilor prealabile prevăzute la capitolul V. Acest drept se concretizează în eliberarea unui permis de ședere.

(3)   Permisul de ședere sau permisul special acordat resortisanților părților contractante este emis și reînnoit în mod gratuit sau în schimbul unei sume care nu depășește drepturile sau taxele pe care resortisanții trebuie să le plătească pentru eliberarea cărților de identitate. Părțile contractante iau măsurile necesare în vederea simplificării la maximum a formalităților și a procedurilor de obținere a acestor documente.

(4)   Părțile contractante pot solicita resortisanților celorlalte părți contractante să-și semnaleze prezența pe teritoriul lor.

Articolul 3

Membrii familiei

(1)   O persoană care are drept de ședere și este resortisant al unei părți contractante are dreptul de a fi însoțită de membrii familiei sale. Un lucrător salariat trebuie să dețină, pentru familia sa, o locuință care să corespundă standardului curent pentru lucrătorii salariați naționali din regiunea unde acesta este angajat, însă această dispoziție nu poate conduce la discriminări între lucrătorii salariați naționali și lucrătorii salariați provenind din cealaltă parte contractantă.

(2)   Următoarele persoane sunt considerate membri ai familiei, indiferent de cetățenie:

(a)	soțul/soția și descendenții care au mai puțin de 21 de ani sau care se află în întreținerea sa;

(b)	ascendenții acestuia și cei ai soțului/soției care se află în întreținerea sa;

(c)	în cazul unui student, soțul/soția sa și copiii aflați în întreținerea sa.

Părțile contractante facilitează admiterea oricărui membru al familiei care nu beneficiază de dispozițiile prezentului alineat literele (a), (b) și (c), în cazul în care persoana respectivă se află în întreținerea unui resortisant al unei părți contractante în țara de proveniență sau trăiește în locuința acestuia.

(3)   Atunci când emit un permis de ședere membrilor familiei unui resortisant al unei părți contractante, părțile contractante pot solicita numai documentele enumerate mai jos:

(a)	documentul în temeiul căruia au intrat pe teritoriul acestora;

(b)	un document emis de autoritatea competentă din statul de origine sau de proveniență care să facă dovada legăturii de rudenie dintre aceștia;

(c)	pentru persoanele aflate în întreținere, un document emis de autoritatea competentă din statul de origine sau de proveniență care să certifice faptul că se află în întreținerea persoanei menționate la alineatul (1) sau că stau în locuința acesteia din statul respectiv.

(4)   Perioada de valabilitate a unui permis de ședere emis unui membru al familiei este aceeași cu a permisului de ședere emis persoanei în a cărei întreținere se află.

(5)   Soțul/soția și copiii aflați în întreținere sau copiii care au mai puțin de 21 de ani ai unei persoane care are drept de ședere au dreptul de a începe o activitate economică, indiferent de cetățenia lor.

(6)   Copiii unui resortisant al unei părți contractante, indiferent dacă acesta desfășoară sau a desfășurat o activitate economică pe teritoriul celeilalte părți contractante, sunt admiși la cursuri de educație generală, de ucenicie și de formare profesională în aceleași condiții ca resortisanții statului gazdă, în cazul în care acești copii își au reședința pe teritoriul acestui stat.

Părțile contractante încurajează inițiativele care le permit acestor copii să urmeze cursurile menționate anterior în cele mai bune condiții.

Articolul 4

Dreptul de a rămâne

(1)   Resortisanții unei părți contractante și membrii familiei acestora au dreptul de a rămâne pe teritoriul unei alte părți contractante după ce activitatea lor economică a luat sfârșit.

(2)   În conformitate cu articolul 16 din acord, se face trimitere la Regulamentul (CEE) nr. 1251/70 (JO L 142, 1970, p. 24) (1) și la Directiva 75/34/CEE (JO L 14, 1975, p. 10) (1).

Articolul 5

Ordinea publică

(1)   Drepturile acordate în baza dispozițiilor prezentului acord pot fi restricționate numai prin intermediul unor măsuri justificate de motive de ordine publică, siguranță publică sau sănătate publică.

(2)   În conformitate cu articolul 16 din acord, se face trimitere la Directivele 64/221/CEE (JO L 56, 4.4.1964, p. 850/64) (1), 72/194/CEE (JO L 121, 26.5.1972, p. 32) (1) și 75/35/CEE (JO L 14, 20.1.1975, p. 14) (1).

II.   LUCRĂTORI SALARIAȚI

Articolul 6

Reglementarea șederii

(1)   Un lucrător salariat care este resortisant al unei părți contractante (denumit în continuare „lucrător salariat”) și care este angajat pe o perioadă egală cu un an sau mai mult de către un angajator din statul gazdă primește un permis de ședere valabil pe o perioadă de cel puțin cinci ani de la data emiterii. Acesta se prelungește automat pe o perioadă de cel puțin cinci ani. Atunci când este reînnoit pentru prima dată, perioada de valabilitate a acestuia poate fi limitată, însă nu la mai puțin de un an, în cazul în care titularul său se află în șomaj involuntar pe o perioadă mai mare de 12 luni consecutive.

(2)   Un lucrător salariat care este angajat pe o perioadă mai mare de trei luni, dar mai mică de un an, de către un angajator din statul gazdă primește un permis de ședere pe o durată egală cu cea prevăzută în contract.

Un lucrător salariat care este angajat pe o perioadă de până la trei luni nu are nevoie de un permis de ședere.

(3)   Atunci când eliberează permise de ședere, părțile contractante nu îi pot solicita unei persoane să prezinte alte documente în afară de următoarele:

(a)	documentul în temeiul căruia a intrat pe teritoriul acestora;

(b)	o confirmare de încadrare în muncă din partea angajatorului sau o adeverință de muncă.

(4)   Permisul de ședere este valabil pe întreg teritoriul statului emitent.

(5)   Întreruperile perioadei de ședere mai mici de șase luni consecutive și absențele în vederea efectuării serviciului militar nu afectează valabilitatea permisului de ședere.

(6)   Un permis de ședere valabil nu îi poate fi retras unui lucrător salariat numai pe motivul că acesta nu mai lucrează, fie pentru că are incapacitate temporară de muncă din cauza unui accident sau a unei boli, fie pentru că se află în șomaj involuntar, astfel cum o atestă biroul competent de ocupare a forței de muncă.

(7)   Îndeplinirea formalităților de obținere a unui permis de ședere nu îl împiedică pe solicitant să ocupe imediat locul de muncă prevăzut în contractul pe care l-a încheiat.

Articolul 7

Lucrători frontalieri salariați

(1)   Lucrătorul frontalier salariat este un resortisant al unei părți contractante care își are reședința pe teritoriul unei părți contractante și care desfășoară o activitate ca lucrător salariat pe teritoriul celeilalte părți contractante, întorcându-se la domiciliu, de regulă, în fiecare zi sau cel puțin o dată pe săptămână.

(2)   Pentru lucrătorii frontalieri nu este necesar permisul de ședere.

Cu toate acestea, autoritățile competente din statul de angajare pot emite pentru lucrătorul frontalier un permis special pentru o perioadă de cel puțin cinci ani sau pe durata angajării acestuia, în cazul în care aceasta este mai mare de trei luni și mai mică de un an. Acesta se prelungește pentru cel puțin cinci ani, cu condiția ca lucrătorul frontalier să aducă dovezi că desfășoară într-adevăr o activitate economică.

(3)   Permisele speciale sunt valabile pe întreg teritoriul statului emitent

Articolul 8

Mobilitatea profesională și geografică

(1)   Lucrătorii salariați au dreptul la mobilitate profesională și geografică pe întreg teritoriul statului gazdă.

(2)   Mobilitatea profesională include schimbarea angajatorului, a locului de muncă sau a profesiei și trecerea de la statutul de lucrător salariat la cel de lucrător care desfășoară o activitate independentă. Mobilitatea geografică include schimbarea locului de muncă și de ședere.

Articolul 9

Tratamentul egal

(1)   Lucrătorul salariat care este resortisant al unei părți contractante nu poate fi tratat, din motive de cetățenie, pe teritoriul celeilalte părți contractante, în mod diferit față de lucrătorii salariați naționali în ceea ce privește condițiile de angajare și de muncă, în special referitor la remunerație, concediere, reintegrare profesională sau reangajare, în cazul în care devine șomer.

(2)   Lucrătorul salariat și membrii familiei sale menționați la articolul 3 din prezenta anexă beneficiază de aceleași avantaje fiscale și sociale ca și lucrătorii salariați naționali și membrii familiilor acestora.

(3)   De asemenea, acesta are dreptul, pe aceeași bază și în aceleași condiții ca și lucrătorii salariați naționali, la învățământ în instituții de formare profesională și în centre de reabilitare și reconversie profesională.

(4)   Orice clauză dintr-o convenție individuală sau colectivă sau din orice alte reglementări colective cu privire la accesul la un loc de muncă, angajare, remunerație și alte condiții de angajare și de concediere este nulă de drept în măsura în care prevede sau autorizează condiții discriminatorii cu privire la lucrătorii salariați străini care sunt resortisanți ai părților contractante.

(5)   Lucrătorul salariat care este resortisant al unei părți contractante și este angajat pe teritoriul celeilalte părți contractante beneficiază de tratament egal în ceea ce privește afilierea la organizații sindicale și exercitarea drepturilor sindicale, inclusiv a dreptului de vot și a dreptului de acces la funcții executive sau de conducere în cadrul unei organizații sindicale; acestuia i se poate interzice implicarea în conducerea organismelor de drept public și deținerea unei funcții de drept public. În plus, acesta are dreptul de a fi ales în organele reprezentative ale lucrătorilor salariați în cadrul unei întreprinderi.

Aceste dispoziții nu aduc atingere actelor cu putere de lege sau normelor administrative din statul gazdă care acordă mai multe drepturi lucrătorilor salariați din cealaltă parte contractantă.

(6)   Fără a aduce atingere dispozițiilor articolului 26 din prezenta anexă, lucrătorul salariat care este resortisant al unei părți contractante și este angajat pe teritoriul celeilalte părți contractante beneficiază de toate drepturile și avantajele acordate lucrătorilor salariați naționali în ceea ce privește locuința, inclusiv deținerea în proprietate a locuinței de care are nevoie.

Acest lucrător are același drept ca și resortisanții respectivi să se înregistreze pe listele de locuințe din regiunea unde este angajat, în cazul în care aceste liste există; acesta beneficiază de avantajele și prioritățile care decurg din acestea.

În cazul în care familia sa a rămas în statul de proveniență, se va considera, în acest sens, că își are reședința în regiunea respectivă, în cazul în care lucrătorii naționali beneficiază de o prezumție similară.

Articolul 10

Angajarea în administrația publică

Unui resortisant al unei părți contractante care desfășoară o activitate ca lucrător salariat i se poate refuza dreptul de a ocupa un post în administrația publică care presupune exercitarea puterii publice și este destinat protejării intereselor generale ale statului sau ale altor colectivități publice.

Articolul 11

Cooperarea privind serviciile de ocupare a forței de muncă

Părțile contractante cooperează, în cadrul rețelei EURES (European Employment Services), în special prin stabilirea de contacte, corelarea ofertei cu cererea de locuri de muncă și schimbul de informații cu privire la situația pieței muncii și condițiile de viață și de muncă.

III.   LUCRĂTORI CARE DESFĂȘOARĂ O ACTIVITATE INDEPENDENTĂ

Articolul 12

Reglementarea șederii

(1)   Un resortisant al unei părți contractante care dorește să se stabilească pe teritoriul unei alte părți contractante în vederea desfășurării unei activități independente (denumit în continuare „lucrător care desfășoară o activitate independentă”) primește un permis de ședere valabil pe o perioadă de cel puțin cinci ani de la data emiterii acestuia, cu condiția să prezinte dovezi autorităților naționale competente că este stabilit sau că dorește să se stabilească.

(2)   Permisul de ședere se prelungește automat pe o perioadă de cel puțin cinci ani, cu condiția ca lucrătorul care desfășoară o activitate independentă să prezinte dovezi autorităților naționale competente că desfășoară o activitate economică independentă.

(3)   Atunci când eliberează permise de ședere, părțile contractante nu le pot cere lucrătorilor care desfășoară o activitate independentă să prezinte alte documente în afară de următoarele:

(a)	documentul în temeiul căruia au intrat pe teritoriul acestora;

(b)	dovezile la care se face trimitere la alineatele (1) și (2).

(4)   Permisul de ședere este valabil pe întreg teritoriul statului emitent.

(5)   Întreruperile perioadei de ședere mai mici de șase luni consecutive și absențele în vederea efectuării serviciului militar nu afectează valabilitatea permisului de ședere.

(6)   Un permis de ședere valabil nu poate fi retras persoanelor menționate la alineatul (1) numai pentru că acestea nu mai lucrează datorită incapacității temporare de muncă ca urmare a unui accident sau a unei boli.

Articolul 13

Lucrătorii frontalieri care desfășoară o activitate independentă

(1)   Lucrătorul frontalier care desfășoară o activitate independentă este un resortisant al unei părți contractante care își are reședința pe teritoriul unei părți contractante și care desfășoară o activitate independentă pe teritoriul unei alte părți contractante, întorcându-se la domiciliu de regulă în fiecare zi sau cel puțin o dată pe săptămână.

(2)   Pentru lucrătorii frontalieri care desfășoară o activitate independentă nu este necesar permisul de ședere.

Cu toate acestea, autoritățile competente din statul în cauză pot emite lucrătorului frontalier care desfășoară o activitate independentă un permis special valabil pentru o perioadă de cel puțin cinci ani, cu condiția ca acesta să prezinte dovezi autorităților naționale competente că desfășoară sau că dorește să desfășoare o activitate independentă. Permisul se prelungește pentru cel puțin cinci ani, cu condiția ca lucrătorul frontalier să aducă dovezi că desfășoară o activitate independentă.

(3)   Permisele speciale sunt valabile pe întreg teritoriul statului emitent.

Articolul 14

Mobilitatea profesională și geografică

(1)   Lucrătorii care desfășoară o activitate independentă au dreptul la mobilitate profesională și geografică pe întreg teritoriul statului gazdă.

(2)   Mobilitatea profesională include schimbarea profesiei și trecerea de la statutul de lucrător care desfășoară o activitate independentă la cel de lucrător salariat. Mobilitatea geografică include schimbarea locului de muncă și de ședere.

Articolul 15

Tratamentul egal

(1)   În ceea ce privește accesul la o activitate independentă și la desfășurarea acesteia, lucrătorului care desfășoară o activitate independentă nu i se acordă un tratament mai puțin favorabil decât cel acordat de țara gazdă resortisanților săi.

(2)   Dispozițiile articolului 9 din prezenta anexă se aplică mutatis mutandis lucrătorilor care desfășoară o activitate independentă menționați de prezentul capitol.

Articolul 16

Exercitarea autorității publice

Unui lucrător care desfășoară o activitate independentă i se poate refuza dreptul de a desfășura o activitate care presupune, fie și ocazional, exercitarea autorității publice.

IV.   PRESTAREA DE SERVICII

Articolul 17

Prestatorul unui serviciu

În ceea ce privește prestarea de servicii, următoarele sunt interzise în temeiul articolului 5 din prezentul acord:

(a)	orice restricție cu privire la prestarea de servicii transfrontaliere pe teritoriul unei părți contractante care nu depășește 90 de zile de muncă efectivă într-un an calendaristic;

(b)

orice restricție cu privire la dreptul de intrare și de ședere în cazurile reglementate de articolul 5 alineatul (2) din prezentul acord privind: (i) persoanele care prestează servicii și care sunt resortisanți ai statelor membre ale Comunității Europene sau ai Elveției și care sunt stabilite pe teritoriul unei părți contractante alta decât cea a persoanei care beneficiază de servicii; (ii) lucrătorii salariați, indiferent de cetățenia lor, ai unui prestator de servicii integrați pe piața obișnuită a forței de muncă dintr-o parte contractantă și care sunt detașați în vederea prestării unui serviciu pe teritoriul unei alte părți contractante, fără a aduce atingere articolului 1.

Articolul 18

Dispozițiile articolului 17 din prezenta anexă se aplică societăților constituite în conformitate cu legislația unui stat membru al Comunității Europene sau al Elveției și care își au sediul social, administrația centrală sau locul principal de desfășurare a activității pe teritoriul unei părți contractante.

Articolul 19

O persoană care prestează servicii și care are dreptul sau care a fost autorizată să presteze un serviciu are posibilitatea, în sensul acestei prestări, să-și desfășoare temporar activitatea în statul în care este prestat serviciul în aceleași condiții cu cele impuse de statul respectiv propriilor resortisanți, în conformitate cu dispozițiile prezentei anexe și ale anexelor II și III.

Articolul 20

(1)   Persoanele menționate la articolul 17 litera (b) din prezenta anexă care au dreptul de a presta un serviciu nu au nevoie de un permis de ședere pentru perioadele de ședere de 90 de zile sau mai mici. Această ședere este reglementată de documentele menționate la articolul 1, în temeiul cărora au intrat pe teritoriul țării.

(2)   Persoanele menționate la articolul 17 litera (b) din prezenta anexă care au dreptul sau care au fost autorizate să presteze un serviciu pe o perioadă care depășește 90 de zile primesc, pentru atestarea acestui drept, un permis de ședere pe o perioadă egală cu perioada de prestare a serviciilor.

(3)   Dreptul de ședere se aplică pe întreg teritoriul Elveției sau al statului membru al Comunității Europene în cauză.

(4)   În scopul eliberării permiselor de ședere, părțile contractante nu le pot cere persoanelor menționate la articolul 17 litera (b) din prezenta anexă să prezinte mai mult decât:

(a)	documentul în temeiul căruia au intrat pe teritoriul acestora;

(b)	dovezi că prestează sau că doresc să presteze un serviciu.

Articolul 21

(1)   Durata totală a prestării de servicii în conformitate cu articolul 17 litera (a) din prezenta anexă, fie că aceasta este continuă sau constă în perioade succesive de prestare a serviciilor, nu poate depăși 90 de zile de muncă efectivă într-un an calendaristic.

(2)   Dispozițiile alineatului (1) nu aduc atingere îndeplinirii de către prestatorul unui serviciu a obligațiilor sale legale în baza garanției date persoanei care primește serviciul sau cazurilor de forță majoră.

Articolul 22

(1)   Dispozițiile articolelor 17 și 19 din prezenta anexă nu se aplică activităților care presupun, fie și ocazional, exercitarea autorității publice în partea contractantă respectivă.

(2)   Dispozițiile articolelor 17 și 19 din prezenta anexă și măsurile adoptate în temeiul acestora nu împiedică aplicabilitatea actelor cu putere de lege și a actelor administrative care prevăd aplicarea condițiilor de muncă și de angajare salariaților detașați în scopul prestării unui serviciu. În conformitate cu articolul 16 din prezentul acord, se face trimitere la Directiva 96/71/CE a Parlamentului European și a Consiliului din 16 decembrie 1996 privind detașarea lucrătorilor în cadrul prestării de servicii (JO L 18, 21.1.1997, p. 1) (1).

(3)   Dispozițiile articolelor 17 litera (a) și 19 din prezenta anexă nu aduc atingere aplicabilității actelor cu putere de lege și a actelor administrative existente în fiecare parte contractantă la data intrării în vigoare a prezentului acord cu privire la:

(i)	activitățile agențiilor de ocupare a forței de muncă temporare și provizorii;

(ii)	serviciile financiare, atunci când prestarea face obiectul unei autorizări prealabile pe teritoriul părții contractante, iar prestatorul este supus unui control prudențial efectuat de către autoritățile publice ale părții contractante respective.

(4)   Dispozițiile articolelor 17 litera (a) și 19 din prezenta anexă nu aduc atingere aplicabilității actelor cu putere de lege și a actelor administrative ale părților contractante privind prestarea de servicii pe o perioadă de 90 de zile sau mai mică de muncă efectivă impusă de cerințe imperative în interesul public.

Articolul 23

Beneficiarii serviciilor

(1)   Beneficiarul serviciilor în sensul articolului 5 alineatul (3) din prezentul acord nu are nevoie de un permis de ședere pentru o perioadă de ședere de trei luni sau mai mică. Pentru o perioadă care depășește trei luni, beneficiarului serviciilor i se emite un permis de ședere având o durată egală cu cea a prestării. Acesta poate fi exclus din sistemul de securitate socială pe perioada de ședere.

(2)   Permisul de ședere este valabil pe întreg teritoriul statului emitent.

V.   PERSOANELE CARE NU DESFĂȘOARĂ O ACTIVITATE ECONOMICĂ

Articolul 24

Reglementarea șederii

(1)   O persoană care este resortisant al unei părți contractante și care nu desfășoară o activitate economică în statul de rezidență și nu are drept de ședere în temeiul altor dispoziții din prezentul acord primește un permis de ședere valabil pentru cel puțin cinci ani, cu condiția să poată face dovada în fața autorităților naționale competente că deține pentru el însuși și pentru membrii familiei sale:

(a)	mijloace financiare suficiente pentru a nu trebui să solicite asistență socială pe parcursul șederii lor;

(b)	asigurare de boală împotriva tuturor riscurilor (2).

Părțile contractante pot, dacă este necesar, să solicite revalidarea permisului de ședere la sfârșitul primilor doi ani de ședere.

(2)   Mijloacele financiare sunt considerate a fi suficiente în cazul în care depășesc suma sub care resortisanții, având în vedere situația lor personală și, dacă este cazul, pe cea a familiei lor, pot pretinde prestații de securitate socială. Atunci când această condiție nu se poate aplica, mijloacele financiare ale solicitantului sunt considerate suficiente în cazul în care sunt mai mari decât nivelul pensiei minime de securitate socială plătite de către statul gazdă.

(3)   Persoanele care au fost angajate pentru mai puțin de un an pe teritoriul unei părți contractante pot rămâne acolo în cazul în care îndeplinesc condițiile prevăzute la alineatul (1) din prezentul articol. Ajutoarele de șomaj la care au dreptul în baza legislației naționale, completată, acolo unde este cazul, de dispozițiile anexei II, sunt considerate a fi mijloace financiare în sensul alineatelor (1) litera (a) și (2) din prezentul articol.

(4)   Unui student care nu are drept de ședere pe teritoriul celeilalte părți contractante în baza niciunei alte dispoziții din prezentul acord i se eliberează un permis de ședere pe o perioadă limitată la perioada formării sau la un an, în cazul în care formarea durează mai mult de un an, cu condiția ca acesta să prezinte autorității naționale în cauză o declarație sau, la alegerea studentului, orice alt mijloc cel puțin echivalent, că deține suficiente mijloace financiare pentru a asigura că nici el, nici soțul/soția sa și nici copiii aflați în întreținerea sa nu vor formula nicio pretenție la asistență socială în statul gazdă pe durata șederii acestora și cu condiția să fie înregistrat la o instituție acreditată unde urmează, ca activitate principală, un curs de formare profesională și să aibă o asigurare de boală împotriva tuturor riscurilor. Prezentul acord nu reglementează accesul la formare profesională sau la ajutorul de întreținere acordat studenților menționați de prezentul articol.

(5)   Permisul de ședere se prelungește automat pentru cel puțin cinci ani, cu condiția ca cerințele de eligibilitate să fie în continuare îndeplinite. Permisele de ședere pentru studenți se prelungesc anual pe o perioadă egală cu perioada formării rămasă.

(6)   Întreruperile perioadei de ședere mai mici de șase luni consecutive și absențele în vederea efectuării serviciului militar nu afectează valabilitatea permisului de ședere.

(7)   Permisul de ședere este valabil pe întreg teritoriul statului emitent.

(8)   Dreptul de ședere se obține ori de câte ori beneficiarii dreptului respectiv îndeplinesc condițiile prevăzute la alineatul (1).

VI.   DOBÂNDIREA DE BUNURI IMOBILE

Articolul 25

(1)   Un resortisant al unei părți contractante care are drept de ședere și reședința principală în statul gazdă se bucură de aceleași drepturi ca un cetățean în ceea ce privește dobândirea de bunuri imobile. Acesta își poate stabili reședința principală în statul gazdă în orice moment în conformitate cu normele naționale indiferent de durata angajării sale. Părăsirea statului gazdă nu implică nicio obligație de a înstrăina aceste bunuri.

(2)   Un resortisant al unei părți contractante care are drept de ședere, dar care nu are reședința principală în statul gazdă beneficiază de aceleași drepturi ca un cetățean în ceea ce privește dobândirea de bunuri imobile necesare pentru activitatea sa economică. Părăsirea statului gazdă nu implică nicio obligație de a înstrăina aceste bunuri. El poate fi, de asemenea, autorizat să cumpere o a doua reședință sau o casă de vacanță. Prezentul acord nu afectează normele care se aplică investițiilor de capital sau afacerilor cu terenuri libere de construcții și cu apartamente.

(3)   Un lucrător frontalier se bucură de aceleași drepturi ca un resortisant în ceea ce privește dobândirea de bunuri imobile pentru activitatea sa economică și a unei reședințe secundare. Părăsirea statului gazdă nu implică nicio obligație de a înstrăina aceste bunuri. Acesta poate fi, de asemenea, autorizat să cumpere o casă de vacanță. Prezentul acord nu afectează normele care se aplică în statul gazdă investițiilor de capital sau afacerilor cu terenuri libere de construcții și cu apartamente.

VII.   DISPOZIȚII TRANZITORII ȘI DEZVOLTAREA ACORDULUI

Articolul 26

Dispoziții generale

(1)   Atunci când sunt aplicate restricțiile cantitative prevăzute la articolul 10 din prezentul acord, dispozițiile din prezentul capitol completează sau înlocuiesc celelalte dispoziții din prezenta anexă, după caz.

(2)   Atunci când sunt aplicate restricțiile cantitative prevăzute la articolul 10 din prezentul acord, desfășurarea unei activități economice este supusă emiterii unui permis de ședere și/sau muncă.

Articolul 27

Reglementarea șederii lucrătorilor salariați

(1)   Permisul de ședere al unui lucrător salariat care are un contract de muncă pe o perioadă mai mică de un an se prelungește cu o perioadă totală de până la 12 luni, cu condiția ca lucrătorul salariat să prezinte dovezi autorităților naționale competente că poate desfășura o activitate economică. Un nou permis de ședere se emite cu condiția ca lucrătorul salariat să prezinte dovezi că poate desfășura o activitate economică și că limitele cantitative prevăzute la articolul 10 din prezentul acord nu au fost atinse. Nu există obligația de a părăsi țara între două contracte de muncă, în conformitate cu articolul 24 din prezenta anexă.

(2)   Pe parcursul perioadei prevăzute la articolul 10 alineatul (2) din prezentul acord, o parte contractantă poate cere să-i fie prezentat un contract scris sau un proiect de contract înainte de eliberarea primului permis de ședere.

(3)

(a) Persoanele care au avut anterior locuri de muncă temporare pe teritoriul statului gazdă pe o perioadă de cel puțin 30 de luni au în mod automat dreptul de a ocupa un loc de muncă pe o durată nedeterminată (3). Acestor persoane nu li se poate refuza dreptul respectiv pe motivul că numărul garantat de permise de ședere a fost epuizat. (b) Persoanele care au avut anterior un loc de muncă sezonier pe teritoriul statului gazdă pe o perioadă totală de cel puțin 50 de luni în ultimii 15 ani și care nu îndeplinesc condițiile necesare pentru a avea dreptul la un permis de ședere în conformitate cu dispozițiile literei (a) din prezentul paragraf au în mod automat dreptul de a ocupa un loc de muncă pe o durată nedeterminată.

Articolul 28

Lucrători frontalieri salariați

(1)   Lucrătorul frontalier salariat este un resortisant al unei părți contractante care își are domiciliul în zonele de frontieră ale Elveției sau ale statelor învecinate și care desfășoară o activitate ca lucrător salariat în zonele de frontieră ale unei alte părți contractante, întorcându-se la reședința principală de regulă în fiecare zi sau cel puțin o dată pe săptămână. În sensul prezentului acord, zone de frontieră înseamnă zonele definite în acordurile încheiate între Elveția și vecinii săi privind circulația în zonele de frontieră.

(2)   Permisul special este valabil pentru întreaga zonă de frontieră a statului emitent.

Articolul 29

Dreptul de revenire al lucrătorilor salariați

(1)   Un lucrător salariat care, la data intrării în vigoare a prezentului acord, deținea un permis de ședere valabil pentru cel puțin un an și care a părăsit în acel moment țara gazdă are dreptul la acces preferențial la cota pentru un nou permis de ședere în termen de șase ani de la plecare, cu condiția să facă dovada că poate desfășura o activitate economică.

(2)   Un lucrător frontalier are dreptul la un nou permis special în termen de șase ani de la sfârșitul perioadei sale anterioare de angajare pe o perioadă neîntreruptă de trei ani, sub rezerva verificării condițiilor de remunerare și de muncă în cazul în care este angajat pe parcursul celor doi ani următori intrării în vigoare a prezentului acord, cu condiția să prezinte dovezi autorităților naționale competente că poate desfășura o activitate economică.

(3)   Tinerii care au părăsit teritoriul unei părți contractante ai cărei rezidenți au fost timp de cel puțin cinci ani înainte de vârsta de 21 de ani au dreptul, în termen de patru ani, să se întoarcă în țara respectivă și să desfășoare o activitate economică.

Articolul 30

Mobilitatea profesională și geografică a lucrătorilor salariați

(1)   Lucrătorul salariat care deține un permis de ședere valabil pe o perioadă mai mică de un an are dreptul la mobilitate profesională și geografică, în termen de douăsprezece luni de la angajare. Dreptul de a trece de la statutul de lucrător salariat la cel de lucrător care desfășoară o activitate independentă este de asemenea permis, sub rezerva respectării articolului 10 din prezentul acord.

(2)   Permisele speciale eliberate lucrătorilor frontalieri salariați conferă dreptul la mobilitate profesională și geografică în cadrul tuturor zonelor de frontieră ale Elveției sau ale statelor învecinate.

Articolul 31

Reglementarea șederii lucrătorilor care desfășoară o activitate independentă

Un resortisant al unei părți contractante care dorește să se stabilească pe teritoriul unei alte părți contractante pentru a desfășura o activitate independentă (denumit în continuare „lucrător care desfășoară o activitate independentă”) primește un permis de ședere valabil pe o perioadă de șase luni. Acesta primește un permis de ședere valabil pentru cel puțin cinci ani, cu condiția să prezinte dovezi autorităților naționale competente, înainte de sfârșitul perioadei de șase luni, că desfășoară o activitate independentă. Dacă este necesar, perioada de șase luni poate fi prelungită cu maxim două luni, în cazul în care există probabilitatea reală că va aduce aceste dovezi.

Articolul 32

Lucrătorii frontalieri care desfășoară o activitate independentă

(1)   Un lucrător frontalier care desfășoară o activitate independentă este un resortisant al unei părți contractante care își are domiciliul stabil în zonele de frontieră ale Elveției sau ale statelor învecinate și care desfășoară o activitate independentă în zonele de frontieră ale celeilalte părți contractante, întorcându-se la reședința sa principală de regulă în fiecare zi sau cel puțin o dată pe săptămână. În sensul prezentului acord, zone de frontieră înseamnă zonele definite în acordurile încheiate între Elveția și vecinii săi privind circulația în zonele de frontieră.

(2)   Un resortisant al unei părți contractante care dorește să desfășoare, în calitate de lucrător frontalier, o activitate independentă în zonele de frontieră ale Elveției sau ale statelor învecinate primește un permis special preliminar cu o durată de șase luni. Acesta primește un permis special pentru o perioadă de cel puțin cinci ani, cu condiția să prezinte dovezi autorităților naționale competente înainte de sfârșitul perioadei de șase luni că desfășoară o activitate independentă. Dacă este necesar, perioada de șase luni poate fi prelungită cu maxim două luni în cazul în care există probabilitatea reală că va aduce aceste dovezi.

(3)   Permisele speciale sunt valabile pe întreaga zonă de frontieră a statului emitent.

Articolul 33

Dreptul de revenire al lucrătorilor care desfășoară o activitate independentă

(1)   Un lucrător care desfășoară o activitate independentă, care a deținut un permis de ședere valabil pe o perioadă de cel puțin cinci ani și care a părăsit țara gazdă are dreptul la un nou permis în termen de șase ani de la plecarea acestuia, cu condiția să fi lucrat deja în țara gazdă pe o perioadă neîntreruptă de trei ani și să prezinte dovezi autorităților naționale competente că poate desfășura o activitate economică.

(2)   Un lucrător frontalier care desfășoară o activitate independentă are dreptul la un nou permis special în termen de șase ani de la încheierea activității anterioare cu o durată neîntreruptă de patru ani, cu condiția să prezinte dovezi autorităților naționale competente că poate desfășura o activitate economică.

(3)   Tinerii care au părăsit teritoriul unei părți contractante ai cărei rezidenți au fost timp de cel puțin cinci ani înainte de vârsta de 21 de ani au dreptul în termen de patru ani să se întoarcă în țara respectivă și să desfășoare o activitate economică.

Articolul 34

Mobilitatea profesională și geografică a lucrătorilor care desfășoară o activitate independentă

Permisele speciale emise lucrătorilor frontalieri care desfășoară o activitate independentă conferă dreptul la mobilitate profesională și geografică în zonele de frontieră ale Elveției sau ale statelor învecinate. Permisele de ședere preliminare cu o durată de șase luni emise în avans (în cazul lucrătorilor frontalieri, permisele speciale) conferă numai dreptul la mobilitate geografică.

---

(1)  Astfel cum este în vigoare la data semnării prezentului acord.

(2)  În Elveția, asigurarea de boală pentru persoanele care aleg să nu își stabilească acolo domiciliul trebuie să includă asigurarea împotriva accidentelor și indemnizația de maternitate.

(3)  Acestea nu fac obiectul priorității acordate lucrătorilor integrați pe piața obișnuită a forței de muncă sau al monitorizării conformității cu condițiile salariale și de angajare într-un anumit sector sau loc.

PROTOCOL PRIVIND REȘEDINȚELE SECUNDARE DIN DANEMARCA

Părțile contractante convin cu privire la faptul că Protocolul 1 la Tratatul de instituire a Comunității Europene privind dobândirea de bunuri imobile în Danemarca se aplică, de asemenea, prezentului acord în ceea ce privește dobândirea unor reședințe secundare în Danemarca de către resortisanți elvețieni.

PROTOCOL PRIVIND INSULELE AALAND

Părțile contractante convin cu privire la faptul că Protocolul 2 la Actul de aderare a Finlandei la Uniunea Europeană privind Insulele Aaland se aplică, de asemenea, prezentului acord.

DECLARAȚIA COMUNĂ

privind liberalizarea generală a prestării de servicii

Părțile contractante se angajează să inițieze cât mai curând posibil negocieri privind liberalizarea generală a prestării de servicii pe baza acquis-ului comunitar.

DECLARAȚIA COMUNĂ

privind pensiile foștilor angajați ai instituțiilor Comunităților Europene cu reședința în Elveția

Comisia Comunităților Europene și Elveția se angajează să caute o soluție corespunzătoare în ceea ce privește problema dublei impuneri a pensiilor foștilor angajați ai instituțiilor Comunităților Europene cu reședința în Elveția.

DECLARAȚIA COMUNĂ

privind aplicarea acordului

Părțile contractante iau măsurile necesare pentru a aplica acquis-ul comunitar resortisanților celeilalte părți contractante în conformitate cu acordul încheiat între acestea.

DECLARAȚIA COMUNĂ

privind negocierile viitoare

Comunitatea Europeană și Confederația Elvețiană își declară intenția de a începe negocieri în vederea încheierii de acorduri în domeniile de interes comun, cum ar fi actualizarea Protocolului 2 la Acordul de liber schimb din 1972, participarea Elveției la anumite programe comunitare de formare, tineret, media, statistici și mediu. Aceste negocieri ar trebui să fie pregătite imediat după încheierea actualelor negocieri bilaterale.

DECLARAȚIA ELVEȚIEI

privind reînnoirea acordului

Elveția declară că va lua o decizie privind reînnoirea acordului pe parcursul celui de-al șaptelea an de aplicare a acestuia, pe baza procedurilor interne aplicabile.

DECLARAȚIA ELVEȚIEI

privind politica de migrație și azil

Elveția își reafirmă dorința de a consolida cooperarea cu UE și statele membre ale acesteia în domeniul migrației și azilului. În acest scop, Elveția este dispusă să participe la sistemul UE de coordonare a cererilor de azil și propune inițierea unor negocieri în vederea încheierii unei convenții paralele cu Convenția de la Dublin (Convenția de stabilire a statului responsabil de examinarea cererilor de azil depuse într-unul dintre statele membre ale Comunităților Europene, semnată la Dublin la 15 iunie 1990).

DECLARAȚIE COMUNĂ

privind recunoașterea diplomelor de arhitect

Elveția va propune Comitetului mixt al Acordului privind libera circulație a persoanelor, de îndată ce acesta se înființează, luarea unei decizii privind includerea diplomelor acordate arhitecților de către universitățile elvețiene de științe aplicate în anexa III la Acordul privind libera circulație a persoanelor, în conformitate cu dispozițiile Directivei 85/384/CEE din 10 iunie 1986.

DECLARAȚIA COMUNITĂȚII EUROPENE ȘI A STATELOR MEMBRE ALE ACESTEIA

privind articolele 1 și 17 din anexa I

Comunitatea Europeană și statele membre ale acesteia declară că articolele 1 și 17 din anexa I la acord nu aduc atingere acquis-ului comunitar în ceea ce privește condițiile de detașare a angajaților care sunt resortisanți ai unei țări terțe în contextul prestării transfrontaliere de servicii.

DECLARAȚIE

privind participarea Elveției la comitete

Consiliul convine ca reprezentanții Elveției să poată participa, în calitate de observatori și pentru problemele care îi privesc, la ședințele următoarelor comitete și grupuri de experți:

—	Comitetele pentru programe de cercetare, inclusiv Comitetul pentru cercetare științifică și tehnică (CREST)

—	Comisiei administrative pentru securitatea socială a lucrătorilor migranți

—	Grupul de coordonare privind recunoașterea reciprocă a diplomelor de învățământ superior

—	Comitetele consultative cu privire la rutele aeriene și aplicarea normelor concurenței în domeniul transportului aerian.

Cu ocazia voturilor, aceste comitete se reunesc fără ca reprezentanții Elveției să fie prezenți.

În ceea ce privește celelalte comitete cu atribuții în domenii reglementate de prezentele acorduri și pentru care Elveția, fie a preluat acquis-ul comunitar, fie îl aplică prin echivalență, Comisia va consulta experții Elveției în conformitate cu articolul 100 din acordul SEE.

ANEXA I

MĂSURI TRANZITORII PRIVIND DOBÂNDIREA DE TERENURI ȘI REȘEDINȚE SECUNDARE

1.   Republica Cehă

(a)

Republica Cehă poate menține în vigoare, timp de cinci ani de la data aderării sale la UE, normele stabilite în Legea nr. 219/1995 Sb. privind schimburile valutare, astfel cum a fost modificată, în ceea ce privește dobândirea de reședințe secundare de către resortisanții elvețieni nerezidenți în Republica Cehă și de către societățile comerciale constituite în conformitate cu legislația elvețiană care nu sunt stabilite și care nu au sucursale sau reprezentanțe pe teritoriul Republicii Cehe.

(b)

Republica Cehă poate menține în vigoare, timp de șapte ani de la data aderării sale la UE, normele stabilite în Legea nr. 219/1995 Sb. privind schimburile valutare, astfel cum a fost modificată prin Legea nr. 229/1991 Sb. privind regimul proprietății asupra terenurilor și altor bunuri imobile agricole și Legea nr. 95/1999 Sb. privind condițiile de transfer al terenurilor agricole și al pădurilor din proprietatea statului în proprietatea altor entități în ceea ce privește dobândirea de terenuri agricole și de păduri de către resortisanți elvețieni și de către societățile constituite în conformitate cu legislația elvețiană care nu sunt stabilite, nici înregistrate pe teritoriul Republicii Cehe. Fără a aduce atingere altor dispoziții de la prezentul punct 1, un resortisant elvețian nu poate face în niciun caz obiectul, în ceea ce privește dobândirea de terenuri agricole și de păduri, unui tratament mai puțin favorabil decât cel aplicabil la data semnării protocolului sau unui tratament mai restrictiv decât cel aplicabil unui resortisant al unei țări terțe.

(c)	Agricultorii independenți care sunt resortisanți elvețieni și care doresc să se stabilească sau să devină rezidenți în Republica Cehă nu sunt supuși dispozițiilor de la litera (b) și nici altor proceduri decât cele cărora sunt supuși resortisanții Republicii Cehe.

(d)	Prezentele măsuri tranzitorii fac obiectul unei reexaminări generale în cursul celui de-al treilea an de la data aderării Republicii Cehe la UE. Comitetul mixt poate decide să reducă sau să încheie perioada de tranziție menționată la litera (a).

(e)

În cazul în care, în perioada de tranziție, Republica Cehă introduce condiții privind dobândirea de bunuri imobile în Republica Cehă de către nerezidenți, condițiile în cauză se stabilesc pe baza unor criterii transparente, obiective, stabile și publice. Criteriile respective se aplică în mod nediscriminatoriu și nu fac deosebire între resortisanții cehi și cei elvețieni.

(f)

În cazul în care, la expirarea perioadei de tranziție, există indicii suficiente privind existența sau riscul unor perturbări grave ale pieței terenurilor agricole din Republica Cehă, Comitetul mixt decide, la solicitarea Republicii Cehe, cu privire la prelungirea perioadei de tranziție cu cel mult trei ani.

2.   Estonia

(a)

Estonia poate menține în vigoare, timp de șapte ani de la data aderării sale la UE, legislația sa existentă la data semnării prezentului protocol în ceea ce privește dobândirea de terenuri agricole și de păduri de către resortisanți elvețieni și de către societăți constituite în conformitate cu legislația elvețiană care nu sunt stabilite și nici înregistrate în Estonia și care nu au sucursale și nici reprezentanțe pe teritoriul acesteia. În ceea ce privește dobândirea de terenuri agricole și de păduri, un resortisant elvețian nu poate face în niciun caz obiectul unui tratament mai puțin favorabil decât cel aplicabil la data semnării prezentului protocol sau unui tratament mai restrictiv decât cel aplicabil unui resortisant al unei țări terțe. În conformitate cu legislația în cauză, Estonia adoptă Legea privind restricțiile la dobândirea de bunuri imobile și Legea de modificare a legii privind reforma agrară, ambele fiind în vigoare de la 12 februarie 2003.

(b)

Resortisanții elvețieni care doresc să se stabilească ca agricultori independenți și să devină rezidenți în Estonia și care au avut reședința legală și au desfășurat o activitate agricolă timp de cel puțin trei ani fără întrerupere în Estonia nu sunt supuși dispozițiilor de la litera (a) și nici altor proceduri decât cele cărora sun supuși resortisanții Estoniei.

(c)

Prezentele măsuri tranzitorii fac obiectul unei reexaminări generale în cursul celui de-al treilea an de la data aderării Estoniei la UE. În acest sens, Comisia Comunităților Europene (denumită în continuare „Comisia”) prezintă un raport Comitetului mixt. Comitetul mixt poate decide să reducă sau să încheie perioada de tranziție menționată la litera (a).

(d)	În cazul în care, la expirarea perioadei de tranziție, există indicii suficiente privind existența sau riscul unor perturbări grave ale pieței terenurilor agricole estoniene, Comitetul mixt decide, la solicitarea Estoniei, cu privire la prelungirea perioadei de tranziție cu cel mult trei ani.

3.   Cipru

Cipru poate menține timp de cinci ani de la data aderării sale la UE, legislația sa în vigoare la 31 decembrie 2000 privind dobândirea de reședințe secundare.

În conformitate cu legea Cap 109 privind dobândirea de bunuri imobile (de către străini) și legile de modificare 52/69, 55/72 și 50/90, dobândirea de bunuri imobile în Cipru de către persoane care nu au cetățenia cipriotă face obiectul unei aprobări din partea Consiliului de miniștri. Consiliul de miniștri a autorizat ofițerii de district să acorde aceste aprobări în numele său. În cazul în care bunul imobil în cauză depășește 2 donumuri (1 donum = 1 338 m2), aprobarea poate fi acordată numai în următoarele scopuri:

(a)	reședință principală sau secundară cu o suprafață de cel mult 3 donumuri;

(b)	spații profesionale sau comerciale;

(c)	întreprinderi în sectoare de activitate considerate benefice pentru economia cipriotă.

Legea menționată anterior a fost modificată prin Legea (de modificare) nr. 54(I)/2003 din 2003 privind dobândirea de bunuri imobile (de către străini). Noua lege nu impune restricții resortisanților UE și societăților înregistrate în UE pentru dobândirea unui bun imobil aferent unei reședințe principale și unei investiții străine directe sau pentru dobândirea de bunuri imobile de către agenți și promotori imobiliari din UE. În ceea ce privește dobândirea de reședințe secundare, legea prevede că, în decursul unei perioade de cinci ani de la data aderării Ciprului la UE, resortisanții UE care nu își au reședința permanentă în Cipru și societățile din UE care nu își au sediul social, administrația centrală sau sediul principal în Cipru pot dobândi bunuri imobile în scopul de a le utiliza ca reședințe secundare numai cu autorizația prealabilă a Consiliului de miniștri, care și-a delegat autoritatea ofițerilor de district, după cum s-a menționat anterior.

4.   Letonia

(a)

Letonia poate menține în vigoare, timp de șapte ani de la data aderării sale la UE, normele stabilite de legea de modificare a Legii privind privatizarea terenurilor agricole (în vigoare de la 14 aprilie 2003) în ceea ce privește dobândirea de terenuri agricole și de păduri de către resortisanți elvețieni și de către societăți constituite în conformitate cu legislația elvețiană care nu sunt stabilite, nici înregistrate în Letonia și care nu au sucursale sau reprezentanțe pe teritoriul acesteia. În ceea ce privește dobândirea de terenuri agricole și păduri, un resortisant elvețian nu poate fi supus, în niciun caz, unui tratament mai puțin favorabil decât cel aplicabil la data semnării prezentului protocol sau unui tratament mai restrictiv decât cel aplicabil unui resortisant al unei țări terțe.

(b)	Prezentele măsuri tranzitorii fac obiectul unei reexaminări generale în cursul celui de-al treilea an de la data aderării Letoniei la UE. În acest sens, Comisia prezintă un raport Comitetului mixt. Comitetul mixt poate decide să reducă sau să încheie perioada de tranziție menționată la litera (a).

(c)	În cazul în care, la expirarea perioadei de tranziție, există indicii suficiente privind existența sau riscul unor perturbări grave ale pieței terenurilor agricole din Letonia, Comitetul mixt decide, la solicitarea Letoniei, cu privire la prelungirea perioadei de tranziție cu cel mult trei ani.

5.   Lituania

(a)

Lituania poate menține în vigoare, timp de șapte ani de la data aderării sale la UE, legislația sa în vigoare la data semnării prezentului protocol privind dobândirea de terenuri agricole și de păduri de către resortisanți elvețieni și de către societăți constituite în conformitate cu legislația elvețiană care nu sunt stabilite și nici înregistrate în Lituania și care nu au sucursale sau reprezentanțe pe teritoriul acesteia. În ceea ce privește dobândirea de terenuri agricole și de păduri, un resortisant elvețian nu poate face în niciun caz obiectul unui tratament mai puțin favorabil decât cel aplicabil la data semnării prezentului protocol sau unui tratament mai restrictiv decât cel aplicabil unui resortisant al unei țări terțe. În conformitate cu legislația în cauză, resortisanții și persoanele juridice elvețiene, precum și organizațiile elvețiene care nu au personalitate juridică, dar au capacitatea civilă stabilită prin legislația elvețiană, nu pot dobândi terenuri agricole și păduri înainte de sfârșitul perioadei de tranziție de șapte ani prevăzută de Tratatul de aderare a Republicii Lituania la Uniunea Europeană.

(b)

Resortisanții elvețieni care doresc să se stabilească ca agricultori independenți și să devină rezidenți în Lituania și care au avut reședința legală și au desfășurat o activitate agricolă timp de cel puțin trei ani fără întrerupere în Lituania nu sunt supuși dispozițiilor de la litera (a) și nici altor proceduri decât cele cărora sun supuși resortisanții Lituaniei.

(c)

Prezentele măsuri tranzitorii fac obiectul unei reexaminări generale înainte de sfârșitul celui de-al treilea an de la data aderării Letoniei la UE. În acest sens, Comisia prezintă un raport Comitetului mixt. Comitetul mixt poate decide să reducă sau să încheie perioada de tranziție menționată la litera (a).

(d)	În cazul în care, la expirarea perioadei de tranziție, există indicii suficiente privind existența sau riscul unor perturbări grave ale pieței terenurilor agricole letone, Comitetul mixt decide, la solicitarea Letoniei, cu privire la prelungirea perioadei de tranziție cu cel mult trei ani.

6.   Ungaria

(a)	Ungaria poate menține în vigoare, timp de cinci ani de la data aderării sale la UE, dispozițiile legii LV din 1994 privind terenurile agricole astfel cum a fost modificată în ceea ce privește dobândirea de reședințe secundare.

(b)

Resortisanții elvețieni care au avut reședința legală în Ungaria timp de cel puțin patru ani fără întrerupere nu sunt supuși dispozițiilor de la litera (a) și nici altor norme sau proceduri decât cele cărora sunt supuși resortisanții Ungariei. În decursul perioadei de tranziție, Ungaria aplică proceduri de autorizare bazate pe criterii transparente, obiective, stabile și publice pentru dobândirea de reședințe secundare. Criteriile respective se aplică în mod nediscriminatoriu și nu fac deosebire între resortisanții maghiari și resortisanții elvețieni rezidenți în Ungaria.

(c)

Ungaria poate menține în vigoare, timp de șapte ani de la data aderării sale la UE, interdicțiile prevăzute de Legea LV din 1994 privind terenurile agricole, astfel cum a fost modificată în ceea ce privește dobândirea de terenuri agricole de către persoane fizice nerezidente care nu sunt resortisanți maghiari și de către persoane juridice.

(d)

Resortisanții elvețieni care doresc să se stabilească ca agricultori independenți în Ungaria și care au avut reședința legală și au desfășurat o activitate agricolă timp de cel puțin trei ani fără întrerupere în Ungaria nu sunt supuși dispozițiilor de la litera (c) și nici altor norme sau proceduri decât cele cărora sunt supuși resortisanții Ungariei.

(e)

Prezentele măsuri tranzitorii fac obiectul unei reexaminări generale înainte de sfârșitul celui de-al treilea an de la data aderării Ungariei la UE. În acest sens, Comisia prezintă un raport Comitetului mixt. Comitetul mixt poate decide să reducă sau să încheie perioada de tranziție menționată la litera (c).

(f)	In cazul în care Ungaria aplică proceduri de autorizare în decursul perioadei de tranziție, procedurile în cauză se bazează pe criterii transparente, obiective, stabile și publice pentru dobândirea de reședințe secundare. Criteriile respective se aplică în mod nediscriminatoriu.

(g)	În cazul în care, la expirarea perioadei de tranziție, există indicii suficiente privind existența sau riscul unor perturbări grave ale pieței terenurilor agricole maghiare, Comitetul mixt decide, la solicitarea Ungariei, cu privire la prelungirea perioadei de tranziție cu cel mult trei ani.

7.   Malta

Dobândirea de bunuri imobile în insulele malteze este reglementată de Legea privind proprietatea imobiliară (dobândirea de către nerezidenți) (Capitolul 246 din codul maltez). Legea în cauză prevede următoarele:

(a)

(1) Un resortisant elvețian poate dobândi un bun imobil în Malta pentru uz propriu ca reședință (nu neapărat ca reședință principală), cu condiția să nu dețină deja o altă reședință în Malta. Dobândirea nu este condiționată de dreptul de ședere al persoanei respective în Malta, dar este supusă obținerii unei autorizații care (sub rezerva unor excepții prevăzute în lege) nu poate fi refuzată în cazul în care valoarea bunului imobil este mai mare decât o valoare dată indexată anual (în prezent, 30 000 Lm pentru un apartament și 50 000 Lm pentru o casă). (2) Resortisanții elvețieni pot, de asemenea, să își stabilească reședința principală în Malta, în orice moment, în conformitate cu normele naționale aplicabile. Încheierea șederii pe teritoriul maltez nu presupune nicio obligație de înstrăinare a bunurilor imobile dobândite ca reședință principală.

(b)

Resortisanții elvețieni care achiziționează bunuri imobile în zone special desemnate prin lege (în general, zone care fac parte din proiecte de regenerare urbană) nu trebuie să obțină autorizații pentru achizițiile respective, care nu sunt supuse niciunor limitări în ceea ce privește numărul, utilizarea și valoarea lor.

8.   Polonia

(a)

Polonia poate menține în vigoare, timp de cinci ani de la data aderării sale la UE, legislația sa în vigoare la data semnării prezentului protocol privind dobândirea de reședințe secundare. În conformitate cu legislația în cauză, un resortisant elvețian trebuie să îndeplinească cerințele stabilite de Legea din 24 martie 1920 privind dobândirea de bunuri imobile de către străini, astfel cum a fost modificată (Dz. U. 1996, nr. 54, poz. 245 și modificările ulterioare).

(b)	Resortisanții elvețieni care au avut reședința legală în Polonia timp de patru ani fără întrerupere nu sunt supuși, în ceea ce privește dobândirea de reședințe secundare, dispozițiilor de la litera (c) și nici altor proceduri decât cele cărora sunt supuși resortisanții Poloniei.

(c)

Polonia poate menține în vigoare, timp de doisprezece ani de la data aderării sale la UE, legislația sa privind dobândirea de terenuri agricole și de păduri. În ceea ce privește dobândirea de terenuri agricole și de păduri, un resortisant elvețian sau o persoană juridică constituită în conformitate cu legislația elvețiană nu poate face în niciun caz obiectul unui tratament mai puțin favorabil decât cel aplicabil la data semnării prezentului protocol. În conformitate cu legislația în cauză, un resortisant elvețian trebuie să îndeplinească cerințele stabilite de Legea din 24 martie 1920 privind dobândirea de bunuri imobile de către străini, astfel cum a fost modificată (Dz. U. 1996, nr. 54, poz. 245 și modificările ulterioare).

(d)

Resortisanții elvețieni care doresc să se stabilească ca agricultori independenți și care au avut reședința legală în Polonia ca persoane fizice sau juridice timp de cel puțin trei ani fără întrerupere nu sunt supuși dispozițiilor de la litera (c) și nici altor norme sau proceduri decât cele cărora sunt supuși resortisanții Poloniei în ceea ce privește dobândirea de terenuri agricole și de păduri cu începere de la data aderării la UE. În regiunile Warmińsko-Mazurskie, Pomorskie, Kujawsko-Pomorskie, Zachodniopomorskie, Lubuskie, Dolnośląskie, Opolskie și Wielkopolskie perioada de reședință și de închiriere prevăzută în teza anterioară este de șapte ani. Perioada de închiriere anterioară dobândirii de terenuri se calculează individual pentru fiecare resortisant elvețian care a închiriat terenuri în Polonia cu începere de la data certă a contractului de închiriere inițial. Agricultorii independenți care nu au închiriat terenuri în calitate de persoane fizice, ci în calitate de persoane juridice, pot transfera drepturile ce revin persoanei juridice în temeiul contractului de închiriere către ei înșiși ca persoane fizice. Pentru calcularea perioadei de închiriere anterioare dreptului de dobândire, se ține seama de perioada de închiriere în calitate de persoană juridică. Contractelor de închiriere încheiate de persoane fizice li se poate da o dată certă retroactiv și se ține seama de întreaga perioadă de închiriere a contractelor cu dată certă. Dreptul agricultorilor independenți de a-și transforma contractul de închiriere actual în contract încheiat în calitate de persoană fizică sau în contract scris cu dată certă nu face obiectul unei limite de timp. Procedura de transformare a contractelor de închiriere este transparentă și nu constituie, în niciun caz, un nou obstacol.

(e)

Prezentele măsuri tranzitorii fac obiectul unei reexaminări generale în cursul celui de-al treilea an de la data aderării Republicii Polone la UE. În acest sens, Comisia prezintă un raport Comitetului mixt. Comitetul mixt poate decide să reducă sau să încheie perioada de tranziție menționată la litera (a).

(f)

În decursul perioadei de tranziție, Polonia aplică o procedură de autorizare stabilită prin lege prin care se asigură că acordarea de autorizații pentru dobândirea de bunuri imobile în Polonia se face pe criterii transparente, obiective, stabile și publice. Criteriile respective se aplică în mod nediscriminatoriu.

9.   Slovenia

(a)

În cazul în care, până la sfârșitul unei perioade de cel mult șapte ani de la data aderării Sloveniei la UE, intervin dificultăți grave sau care amenință să persiste pe piața imobiliară, sau care ar putea genera o deteriorare semnificativă a pieței imobiliare a unei anumite regiuni, Slovenia poate solicita autorizația de a adopta măsuri de protecție pentru redresarea situației pe piața în cauză.

(b)	La solicitarea Sloveniei, Comitetul mixt stabilește, printr-o procedură de urgență, măsurile de protecție pe care le consideră necesare, precizând condițiile și modalitățile de punere în aplicare a acestora.

(c)

În cazul unor dificultăți grave pe piața imobiliară și la solicitarea expresă a Sloveniei, Comitetul mixt acționează în termen de cinci zile lucrătoare de la data primirii solicitării însoțite de informațiile necesare. Măsurile astfel stabilite se aplică imediat și țin seama de interesele tuturor părților implicate.

(d)	Măsurile autorizate în temeiul literei (b) pot deroga de la normele prezentului acord în măsura și pentru perioada strict necesare pentru a îndeplini obiectivele enunțate la litera (a).

10.   Slovacia

(a)

Slovacia poate menține în vigoare, timp de șapte ani de la data aderării sale la UE, legislația sa privind dobândirea de terenuri agricole și de păduri de către nerezidenți. În conformitate cu legislația în cauză, (un nerezident poate dobândi drepturi de proprietate asupra unor bunuri imobile situate în Republica Slovacă, cu excepția terenurilor agricole și a pădurilor. Nerezidenții pot dobândi drepturi de proprietate asupra unor bunuri imobile a căror dobândire este limitată prin reglementarea specială stabilită prin Legea nr. 202/1995 privind controlul schimburilor valutare, astfel cum a fost modificată).

(b)

În ceea ce privește dobândirea de terenuri agricole și de păduri, un resortisant elvețian nu poate face în niciun caz obiectul unui tratament mai puțin favorabil decât cel aplicabil la data semnării prezentului protocol sau unui tratament mai restrictiv decât cel aplicabil unui resortisant al unei țări terțe.

(c)

Resortisanții elvețieni care doresc să se stabilească ca agricultori independenți în Slovacia și care au avut reședința legală și au desfășurat o activitate agricolă timp de cel puțin trei ani fără întrerupere în Slovacia nu sunt supuși dispozițiilor de la litera (b) și nici altor proceduri decât cele cărora sunt supuși resortisanții Slovaciei.

(d)

Prezentele măsuri tranzitorii fac obiectul unei reexaminări generale înainte de sfârșitul celui de-al treilea an de la data aderării Slovaciei la UE. În acest sens, Comisia prezintă un raport Comitetului mixt. Comitetul mixt poate decide să reducă sau să încheie perioada de tranziție menționată la litera (a).

(e)

În cazul în care, în perioada de tranziție, Republica Slovacă introduce o procedură de autorizare pentru dobândirea de bunuri imobile în Slovacia de către nerezidenți, procedura în cauză se bazează pe criterii transparente, obiective, stabile și publice. Criteriile respective se aplică în mod nediscriminatoriu și nu fac distincție între resortisanții slovaci și cei elvețieni.

(f)	În cazul în care, la expirarea perioadei de tranziție, există indicii suficiente privind existența sau riscul unor perturbări grave ale pieței terenurilor agricole slovace, Comitetul mixt decide, la solicitarea Slovaciei, cu privire la prelungirea perioadei de tranziție cu cel mult trei ani.

ANEXA II

Anexa II la Acordul dintre Comunitatea Europeană și statele membre ale acesteia, pe de o parte, și Confederația Elvețiană, pe de altă parte, privind libera circulație a persoanelor se modifică după cum urmează.

1.

La titlul „Secțiunea A: Acte la care se face trimitere” la punctul 1 „Regulamentul (CEE) nr. 1408/71, după «301 R 1386: …» Regulamentul (CE) nr. 1386/2001…” se introduce următorul text: „12003 TN 02/02/A: Act privind condițiile de aderare la Uniunea Europeană a Republicii Cehe, a Republicii Estonia, a Republicii Cipru, a Republicii Letonia, a Republicii Lituania, a Republicii Ungare, a Republicii Malta, a Republicii Polone, a Republicii Slovenia și a Republicii Slovace și adaptările tratatelor care stau la baza Uniunii Europene, din 16 aprilie 2003.”

2.

La anexa II la acord secțiunea A punctul 1, partea introductivă „În sensul prezentului acord, regulamentul se adaptează după cum urmează:”, se modifică după cum urmează: (a) La litera (i), privind anexa III partea A, după ultima mențiune, „Suedia – Elveția”, se adaugă următorul text:   „Republica Cehă – Elveția Nicio convenție.   Estonia – Elveția Nicio convenție.   Cipru – Elveția Nicio convenție.   Letonia – Elveția Nicio convenție.   Lituania – Elveția Nicio convenție.   Ungaria – Elveția Nicio convenție.   Malta – Elveția Nicio convenție.   Polonia – Elveția Nicio convenție.   Slovenia – Elveția Nicio convenție.   Slovacia – Elveția Nicio convenție.” (b) La litera (j), privind anexa III partea B, după ultima mențiune, „Suedia – Elveția”, se adaugă următorul text:   „Republica Cehă – Elveția Nicio convenție.   Estonia – Elveția Nicio convenție.   Cipru – Elveția Nicio convenție.   Letonia – Elveția Nicio convenție.   Lituania – Elveția Nicio convenție.   Ungaria – Elveția Nicio convenție.   Malta – Elveția Nicio convenție.   Polonia – Elveția Nicio convenție.   Slovenia – Elveția Nicio convenție.   Slovacia – Elveția Nicio convenție.” (c) Litera (o), privind anexa VI, se modifică după cum urmează: (aa) la punctul 3 litera (a) punctul (iv), după cuvântul „Spania” se inserează cuvântul „Ungaria” (bb) la punctul 4, după cuvântul „Germania” se inserează cuvântul „Ungaria”.

3.

La titlul „Secțiunea A: Acte la care se face trimitere” la punctul 2 „Regulamentul (CEE) nr. 574/72” după „302 R 410: Regulamentul (CE) nr. 410/2002 al Consiliului …” se inserează următorul text: „12003 TN 02/02/A: Act privind condițiile de aderare la Uniunea Europeană a Republicii Cehe, a Republicii Estonia, a Republicii Cipru, a Republicii Letonia, a Republicii Lituania, a Republicii Ungare, a Republicii Malta, a Republicii Polone, a Republicii Slovenia și a Republicii Slovace și adaptările tratatelor care stau la baza Uniunii Europene, din 16 aprilie 2003.”

4.

La titlul „Secțiunea B: Acte pe care părțile contractante trebuie să le ia în considerare” la punctele „4.18. 383 D 0117: Decizia nr. 117 …”, „4.19. 83 D 1112(02): Decizia nr. 118 …”, „4,27. 388 D 64: Decizia nr. 136 …” și „4.37. 393 D 825: Decizia nr. 150 …”, și respectiv după „1 94 N: Legea privind condițiile …” se inserează următorul text: „12003 TN 02/02/A: Act privind condițiile de aderare la Uniunea Europeană a Republicii Cehe, a Republicii Estonia, a Republicii Cipru, a Republicii Letonia, a Republicii Lituania, a Republicii Ungare, a Republicii Malta, a Republicii Polone, a Republicii Slovenia și a Republicii Slovace și adaptările tratatelor care stau la baza Uniunii Europene, din 16 aprilie 2003.”

5.

Pentru lucrătorii care sunt resortisanți ai Republicii Cehe, ai Republicii Estonia, ai Republicii Letonia, ai Republicii Lituania, ai Republicii Ungare, ai Republicii Polone, ai Republicii Slovenia și ai Republicii Slovace, dispozițiile prevăzute la alineatul (1) din secțiunea Asigurări de șomaj din protocolul la anexa II se aplică până la 30 aprilie 2011.

ANEXA III

Secțiunea A din anexa III la Acordul dintre Comunitatea Europeană și statele sale membre, pe de o parte, și Confederați Elvețiană, pe de altă parte, privind libera circulație a persoanelor se modifică după cum urmează:

Acte, astfel cum au fost modificate de Actul de aderare a Republicii Cehe, a Republicii Estonia, a Republicii Cipru, a Republicii Letonia, a Republicii Lituania, a Republicii Ungare, a Republicii Malta, a Republicii Polone, a Republicii Slovenia și a Republicii Slovace (JO L 236, 23.9.2003):

A.   SISTEM GENERAL

1.	392 L 0051: Directiva 92/51/CEE a Consiliului din 18 iunie 1992 privind cel de-al doilea sistem general de recunoaștere a formării profesionale, de completare a Directivei 89/48/CEE (JO L 209, 24.7.1992, p. 25).

B.   PROFESII JURIDICE

2.	377 L 0249: Directiva 77/249/CEE a Consiliului din 22 martie 1977 de facilitare a exercitării efective a libertății de a presta servicii de către avocați (JO L 78, 26.3.1977, p. 17).

3.	398 L 0005: Directiva 98/5/CE a Parlamentului European și a Consiliului din 16 februarie 1998 de facilitare a exercitării cu caracter permanent a profesiei de avocat într-un stat membru, altul decât cel în care s-a obținut calificarea (JO L 77, 14.3.1998, p. 36).

C.   ACTIVITĂȚI MEDICALE

Medici

4.	393 L 0016: Directiva 93/16/CEE a Consiliului din 5 aprilie 1993 privind facilitarea liberei circulații a medicilor și recunoașterea reciprocă a diplomelor, certificatelor și a altor titluri oficiale de calificare (JO L 165, 7.7.1993, p. 1).

Asistenți medicali

5.

377 L 0452: Directiva 77/452/CEE a Consiliului din 27 iunie 1977 privind recunoașterea reciprocă a diplomelor, certificatelor și a altor titluri oficiale de calificare ca asistent medical generalist, inclusiv măsurile destinate să faciliteze exercitarea efectivă a dreptului de stabilire și a libertății de a presta servicii (JO L 176, 15.7.1977, p. 1).

Medici stomatologi

6.

378 L 0686: Directiva 78/686/CEE a Consiliului din 25 iulie 1978 privind recunoașterea reciprocă a diplomelor, certificatelor și a altor titluri de calificare oficială ca medic stomatolog, inclusiv măsurile destinate să faciliteze exercitarea efectivă a dreptului de stabilire și a libertății de a presta servicii (JO L 233, 24.8.1978, p. 1).

7.	378 L 0687: Directiva 78/687/CEE a Consiliului din 25 iulie 1978 privind coordonarea actelor cu putere de lege și actelor administrative privind activitățile medicilor stomatologi (JO L 233, 24.8.1978, p. 10).

Medici veterinari

8.

378 L 1026: Directiva 78/1026/CEE a Consiliului din 18 decembrie 1978 privind recunoașterea reciprocă a diplomelor, certificatelor și a altor titluri oficiale de calificare în medicina veterinară, inclusiv a măsurilor destinate să faciliteze exercitarea efectivă a dreptului de stabilire și a libertății de a presta servicii (JO L 362, 23.12.1978, p. 1).

Moașe

9.

380 L 0154: Directiva 80/154/CEE a Consiliului din 21 ianuarie 1980 privind recunoașterea reciprocă a diplomelor, certificatelor și a altor titluri oficiale de calificare ca moașă, inclusiv măsurile destinate să faciliteze exercitarea efectivă a dreptului de stabilire și a libertății de a presta servicii (JO L 33, 11.2.1980, p. 1).

Farmaciști

10.

385 L 0433: Directiva 85/433/CEE a Consiliului din 16 septembrie 1985 privind recunoașterea reciprocă a diplomelor, certificatelor și a altor titluri oficiale de calificare în domeniul farmaciei, inclusiv a măsurilor de facilitare a exercitării efective a dreptului de stabilire cu privire la anumite activități din domeniul farmaciei (JO L 253, 24.9.1985, p. 37).

D.   ARHITECTURĂ

11.

385 L 0384: Directiva 85/384/CEE a Consiliului din 10 iunie 1985 privind recunoașterea reciprocă a diplomelor, certificatelor și a altor titluri oficiale de calificare în domeniul arhitecturii, inclusiv a măsurilor destinate să faciliteze exercitarea efectivă a dreptului de stabilire și a libertății de a presta servicii (JO L 223, 21.8.1985, p. 15).

E.   COMERȚUL ȘI DISTRIBUȚIA PRODUSELOR TOXICE

12.	374 L 0557: Directiva 74/557/CEE a Consiliului din 4 iunie 1974 privind realizarea libertății de stabilire și a libertății de a presta servicii pentru activitățile independente și activitățile intermediarilor din comerțul și distribuția produselor toxice (JO L 307, 18.11.1974, p. 5).

DECLARAȚIA ELVEȚIEI PRIVIND RECUNOAȘTEREA DIPLOMELOR DE MOAȘĂ ȘI DE ASISTENT MEDICAL GENERALIST

Elveția își rezervă dreptul de a recunoaște titularii unor diplome de moașă și de asistent medical generalist, care intră sub incidența articolului 4 literele (b) și (c) din Directiva 77/452/CEE și a articolului 5 literele (a) și (b) din Directiva 80/154/CEE în ceea ce privește drepturile dobândite numai după examinarea conformității calificărilor acestora cu Directivele 77/453/CEE și 80/155/CEE. În acest sens, Elveția poate solicita susținerea unui test de aptitudini sau efectuarea unei perioade de probă.

DECLARAȚIA ELVEȚIEI PRIVIND MĂSURILE AUTONOME LA DATA SEMNĂRII

Elveția asigură, cu titlu provizoriu, accesul pe piața forței de muncă al cetățenilor noilor state membre, în conformitate cu legislația sa națională, înainte de intrarea în vigoare a dispozițiilor tranzitorii prevăzute de protocol. În acest sens, Elveția va deschide contingente specifice pentru permise de muncă pe termen scurt, precum și pe termen lung, în sensul articolului 10 alineatul (1) din acord, pentru cetățenii noilor state membre, cu începere de la data semnării protocolului. Contingentele în cauză sunt de 700 de permise pe termen lung și de 2 500 de permise pe termen scurt, pe an. În plus, sunt admiși 5 000 de lucrători pe termen scurt pe an, pentru o ședere mai scurtă de 4 luni.

DECLARAȚIA POLONIEI PRIVIND RECUNOAȘTEREA DIPLOMELOR DE ASISTENT MEDICAL GENERALIST ȘI DE MOAȘĂ

Polonia a luat la cunoștință de declarația Elveției privind recunoașterea diplomelor de asistent medical generalist și de moașă, dar se așteaptă, cu fermitate, ca Elveția să adere complet la articolul 4 litera (b) din Directiva 77/452/CEE și la articolul 5 litera (b) din Directiva 80/154/CEE în conformitate cu formularea în vigoare la data intrării în vigoare a protocolului la Acordul dintre Comunitatea Europeană și statele membre ale acesteia, pe de o parte, și Confederația Elvețiană, pe de altă parte, privind libera circulație a persoanelor, încheiat în urma extinderii Uniunii Europene.