(1)

В доклад, представен пред Съвета през 1992 г. по искане на Съвета по промишленост, проведен на 28 май 1990 г., Комисията предложи да се ограничи използването на общностно ниво на множество различни определения за малките и средните предприятия, Препоръка на Комисията 96/280/ЕО от 3 април 1996 г. относно определението на малките и средните предприятия (1) се основава на идеята, че наличието на различни определения на ниво Общност и на национално ниво може да доведе до непоследователност. Според логиката на единния пазар без вътрешни граници, третирането на предприятията трябва да се базира на набор от общи правила. Следването на такъв подход е още по-необходимо с оглед на широкото взаимодействие между националните и общностните мерки в подкрепа на микропредприятията, на малките и на средните предприятия (МСП), например във връзка със структурните фондове или с изследванията. Това означава, че трябва да се избягват ситуации, в които Общността съсредоточава действията си върху дадена категория МСП, а държавите-членки – върху друга. Освен това, бе счетено, че прилагането на едно и също определение от Комисията,държавите-членки, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) би повишило последователността и ефективността на насочените към МСП политики, а оттам би ограничило риска за нарушаване на конкуренцията.

(2)

Препоръка 96/208/ЕО бе приложена широко от държавите-членки, а съдържащото се в приложението към нея определение беше възприето в Регламент (ЕО) № 70/2001 на Комисията от 12 януари 2001 г. за прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО за държавните помощи за малките и средните предприятия (2). Отделно от необходимостта Препоръка 96/280/ЕО да бъде адаптирана към икономическото развитие съгласно член 2 от приложението към нея, трябва да се обърне внимание на редица трудности в интерпретацията, появили се в процеса на прилагането и, както и на забележките, получени от предприятията. С оглед на промените, които сега трябва да се направят в Препоръка 96/280/ЕО и с цел постигане на яснота, е целесъобразно препоръката да бъде подменена.

(3)

Трябва да се поясни, че съгласно членове 48, 81 и 82 от Договора, така както се тълкуват от Съда на европейските общности, като предприятие трябва да се разглежда всяко лице, независимо от неговата законова форма, занимаващо се със стопанска дейност, особено лица, занимаващи се със занаятчийска и друга дейност на индивидуална или семейна основа, сдружения или асоциации, занимаващи се обичайно със стопанска дейност.

(4)

Критерият за брой на персонала („критерий за числеността на персонала“) остава без съмнение един от най-важните и трябва да се разглежда като основен; все пак, въвеждането на финансов критерий е необходимо, за да се обхване реалният мащаб и работа на дадено предприятие, както и позицията му спрямо неговите конкуренти. Не би било желателно обаче оборотът да се използва като единствен финансов критерий, тъй като предприятията в сектора на търговията и разпределението, поради самия си характер, имат по- високи стойности на оборота от тези в производствения сектор. Затова критерият за оборота би трябвало да се комбинира с общия баланс, критерий, който отразява общото състояние на дадено предприятие, като се запазва възможността за надвишаване на един от двата критерия.

(5)

Таваните за оборота се отнасят за предприятия, занимаващи се с различни видове стопанска дейност. С цел да не се ограничава ненужно ползата от прилагането на определението, то трябва да се актуализира, за да се вземат под внимание промените както в цените, така и в производителността.

(6)

Що се отнася до тавана за общия баланс, при отсъствието на какъвто и да е нов елемент е оправдано да се запази подходът, при който таваните за оборота се умножават с коефициент, базиращ се на статистическото съотношение между двете променливи. Статистическата тенденция изисква да се направи по-голямо увеличение на тавана на оборота. Тъй като тази тенденция е различна в зависимост от категорията на големината на предприятието, целесъобразно е също коефициентът да се коригира така, че да отрази възможно най-добре икономическата тенденция и да не санкционира микропредприятията и малките предприятия по отношение на средните. Този коефициент е много близък до 1 в случая на микропредприятията и малките предприятия. Затова, за да се опростят нещата, за тези категории предприятия трябва да се избере една стойност за таваните на оборота и на общия баланс.

(7)

Тъй като в препоръка 96/280/ЕО финансовите тавани и таваните за броя на персонала представляват горни граници, държавите-членки, ЕИБ и ЕИФ могат да определят по-ниски тавани от тези на Общността, ако желаят да насочат мерките си към конкретна категория МСП. В интерес на административното опростяване, държавите-членки, ЕИБ и ЕИФ могат да използват един критерий – числеността на персонала – за реализацията на някои от своите политики. Това не се отнася обаче за различните правила в конкурентното право, където трябва да се използват и спазват и финансовите критерии.

(8)

След одобряването на Европейската харта за малките предприятия от Европейския съвет в Санта Мария да Фейра през юни 2000 г., категорията на микропредприятията – малки предприятия, които са особено важни за развитието на предприемачеството и заетостта, – също трябва да се определи по-добре.

(9)

За да се получи по-добро разбиране на реалната икономическа позиция на МСП и за да се извадят от тази категория групите предприятия, чиято икономическа мощ може да надвиши тази на предприятията, които наистина са МСП, трябва да се направи разграничение между различните типове предприятия, в зависимост от това дали те са независими, дали имат дялове, които не предполагат контролиращо положение (предприятия- партньори) или дали те са свързани с други предприятия. Запазва се настоящият лимит, отразен в препоръка 96/280/ЕО, за дял от 25 %, под който едно предприятие се счита за независимо.

(10)

За да се насърчи създаването на предприятия, капиталовото финансиране на МСП, развитието на селските райони и на местното развитие, предприятията могат да се считат за независими, въпреки че в тях има участие от 25 % или повече от страна на някои категории инвеститори, имащи положителна роля във финансирането на възникващи стопански субекти. Условията за тези инвеститори обаче не са били определяни досега. Случаят с „бизнес-ангелите“ (отделни лица или групи от лица, занимаващи се с обичайна дейност по инвестиции с рисков капитал) заслужава да бъде специално отбелязан, защото – в сравнение с другите инвеститори на рисков капитал – тяхната способност да предоставят уместни съвети на новите предприемачи е изключително ценна. Техните инвестиции в капиталово финансиране на предприятията също допълват дейността на компаниите за рисков капитал, тъй като те предоставят по-малки суми в един по-ранен етап от съществуването на предприятието.

(11)

С цел опростяване, в частност за държавите-членки и за предприятията, при определяне на свързаните предприятия, трябва да се ползват условията, заложени в член 1 на директива на Съвета 83/349/ЕИО от 13 юни 1983 г., приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества (3), последно изменена с директива 2001/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4), доколкото тези условия са подходящи за целите на настоящата препоръка. За да се засилят стимулите за инвестиции във финансирането на собствения капитал на МСП, беше въведена презумпцията за отсъствие на господстващо влияние върху въпросното предприятие, в съответствие с критериите на член 5, параграф 3 от директива на Съвета 78/660/ЕИО от 25 юли 1978 г., приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества (5), последно изменена с директива 2001/65/ЕО.

(12)

В подходящи случаи трябва да се вземат под внимание минаващите през физически лица отношения между предприятията, с цел да се гарантира, че само предприятията, които наистина се нуждаят от предимствата, предоставяни на МСП от различните правила или мерки в тяхна полза, наистина се възползват от тях. За да се сведе до минимум разглеждането на подобни ситуации, под внимание се вземат единствено взаимоотношенията между предприятия от съответния пазар или от съседните му пазари, като при необходимост се ползва определението на Комисията за „съответен пазар“ от съобщение на Комисията относно определението за „съответен пазар“ за целите на общностното конкурентно право (6).

(13)

За да се избегнат произволните разграничения между различните публични органи на дадена държава-членка и предвид нуждата от правна сигурност, се счита за необходимо да се потвърди, че предприятие на което 25 % или повече от капитала или от правата на глас се контролират от публичен орган, не е МСП.

(14)

За да се облекчи административната тежест за предприятията и за да се опрости и ускори административната обработка на случаите, за които се изисква статут на МПС, е целесъобразно да се позволи на предприятията да използват официални декларации, за да удостоверят някои от своите характеристики.

(15)

Необходимо е да се определи в детайли съставът на персонала за целите на класифицирането на МСП. За да се стимулира развитието на професионалното обучение и на съчетаното с работата обучение, е желателно, при изчисляването на броя на персонала, да не се вземат под внимание стажантите и обучаемите с договор за професионално обучение. По същия начин не трябва да се броят периодите на отпуски по майчинство и за отглеждане на деца.

(16)

Различните типове предприятия, класифицирани според техните отношения с други предприятия, отговарят на обективно различни степени на интеграция. Затова е целесъобразно към всеки от тези типове предприятия да се прилагат различни процедури при изчисляване на стойностите, отразяващи тяхната дейност и икономическа мощ,