EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 01989L0552-19970730
Council Directive of 3 October 1989 on the coordination of certain provisions laid down by law, regulation or administrative action in Member States concerning the pursuit of television broadcasting activities (89/552/EEC)
Consolidated text: Richtlinie des Rates vom 3. Oktober 1989 zur Koordinierung bestimmter Rechts- und Verwaltungsvorschriften der Mitgliedstaaten über die Ausübung der Fernsehtätigkeit (89/552/EWG)
Richtlinie des Rates vom 3. Oktober 1989 zur Koordinierung bestimmter Rechts- und Verwaltungsvorschriften der Mitgliedstaaten über die Ausübung der Fernsehtätigkeit (89/552/EWG)
1989L0552 — BG — 30.07.1997 — 001.001
Този документ е средство за документиране и не обвързва институциите
|
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 3 октомври 1989 година относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност (ОВ L 298, 17.10.1989, p.23) |
Изменен с
|
|
|
Официален вестник |
||
|
No |
page |
date |
||
|
ДИРЕКТИВА 97/36/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 30 юни 1997 година |
L 202 |
60 |
30.7.1997 |
|
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА
от 3 октомври 1989 година
относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност
(89/552/ЕИО)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ.
като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност и по-специално член 57, параграф 2 и член 66 от него,
като взе предвид предложението на Комисията ( 1 ),
в сътрудничество с Европейския парламент ( 2 ),
като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет ( 3 ),
като има предвид, че целите на Общността така, както са формулирани в Договора, включват създаването на все по-тесен съюз между народите на Европа, развитието на близки отношения между държавите, принадлежащи към Общността, осигуряването на икономически и социален прогрес на страните в Общността чрез общи действия за премахване на бариерите, които разделят Европа, насърчаване на постоянното подобряване условията на живот на народите в общността, както и гаранциите за запазване и укрепване на мира и свободата;
като има предвид, че Договорът предвижда създаването на общ пазар, който включва премахването, между държавите-членки, на пречките за свободно движение на услуги и изграждането на система, която да гарантира конкуренцията в общия пазар да не се нарушава;
като има предвид, че телевизионните програми, разпространявани през граници чрез различни технологии са един от начините за постигане целите на Общността; като има предвид, че трябва да бъдат приети мерки, така че да позволяват и да осигуряват прехода от национални пазари към общ пазар на производство и разпространение на програми, и да установяват условия за лоялна конкуренция без да накърняват ролята на обществения интерес в телевизионните програмни емисии;
като има предвид, че Съветът на Европа е приел Европейската конвенция за трангранична телевизия;
като има предвид, че Договорът предвижда издаването на директиви за координиране на разпоредби, които да улеснят започването на дейност като самонаети лица;
като има предвид, че телевизионното излъчване при нормални обстоятелства е услуга съгласно Договора;
като има предвид, че Договорът установява свободно движение на всички услуги, нормално предоставяни срещу заплащане, без изключения на основание тяхното културно или друго съдържание и без ограничения за гражданите на държавите-членки, установили се в страна от Общността освен тези, които се предвиждат за получателя на услугата;
като има предвид, че това право, приложено към телевизионното излъчване и разпространение, е също специфична проява на един по-общ принцип от правото на Общността, а именно свободата на изразяване, така, както е постановен член 10, параграф 1 на Конвенцията за защита на човешките права и основните свободи, която е ратифицирана от всички държави-членки; като има предвид, че поради това издаването на директиви относно телевизионното излъчване и разпространението на телевизионни програми трябва да осигури свободното им движение в светлината на споменатия член, като подлежат само на ограниченията в параграф 2 на същия член и в член 56, параграф 1 от Договора;
като има предвид, че законите, подзаконовите и административните мерки в държавите-членки относно дейността на телевизионните разпространители и кабелните оператори съдържат различия, някои от които могат да попречат на свободното движение на телевизионни програми в рамките на Общността и могат да накърнят конкуренцията в общия пазар;
като има предвид, че всякакви подобни ограничения на свободата да бъдат предавани телевизионни програмни емисии в рамките на Общността трябва според Договора да бъдат отменени;
като има предвид, че тази отмяна трябва да върви успоредно с координиране на приложимите закони; като има предвид, че това координиране трябва да бъде насочено към улесняване на извършването на съответната професионална дейност и по-общо - на свободното движение на информация и идеи в рамките на Общността;
като взе предвид, че, следователно, е необходимо и достатъчно всички телевизионни програми да бъдат съобразени със законите на държавата-членка, от която произлизат;
като има предвид, че настоящата директива установява минимума правила, необходими за гарантиране на правото на предаване при телевизионно излъчване; като има предвид, че, следователно, това не засяга отговорностите на държавите-членки по отношение на организацията (включително системите за лицензиране, административно оправомощаване или облагането с данъци), финансирането и съдържанието на програмите; като има предвид, че независимостта на културното развитие на държавите-членки и опазването разнообразието на културите в Общността остават незасегнати;
като има предвид, че в общия пазар е необходимо всички телевизионни програми, излъчвани от и предназначени за приемане в рамките на Общността и в частност тези, които са предназначени за друга държава-членка, да отговарят на законовите изисквания в държавата-членка, от която възникват, приложими към телевизионни програми, предназначени в същата държава-членка и на разпоредбите на настоящата директива;
като има предвид, че изискването държавата-членка, от която произлиза първоначалното излъчване, да се увери, че телевизионните програми са в съответствие с националното законодателство след координиране с настоящата директива, е достатъчно според правото на Общността, за да се осигури свободно движение на телевизионни програми без последващ контрол на същото основание в приемащата държава-членка; като има предвид, обаче, че в изключителни случаи и при особени условия приемащата държава-членка може временно да преустанови препредаването на телевизионни програми;
като има предвид, че е съществено държавите-членки да осигурят защита срещу всякакви действия, които могат да се окажат вредни за свободата на движение и търговия с телевизионни програми или които могат да спомогнат за заемането на монополно положение, което би довело до ограничаване на плурализма и свободата на телевизионна информация и на информационния сектор като цяло;
като има предвид, че настоящата директива е ограничена конкретно до правилата на телевизионното излъчване и не нарушава съществуващите или бъдещите хармонизиращи актове на Общността и в частност е насочена към удовлетворяване на задължителните изисквания, отнасящи се до защитата на потребителите и почтената търговска практика и лоялната конкуренция;
като има предвид, че координирането е необходимо, за да се улесни производството на програми от страна на хора и предприятия, които са си поставили културна цел и са ѝ посветили своята дейност;
като има предвид, че минималните изисквания за европейска аудио-визуална продукция по отношение на всички публични или частни телевизионни програми в Общността са средство за подпомагане на производството, независимото производство и разпространението в горните отрасли и допълват други инструменти, които вече са или ще бъдат предложени със същата цел;
като има предвид, че, следователно, е необходимо да се развият пазари в държавите-членки с достатъчен обем на телевизионна продукция, така че необходимите инвестиции да се възвръщат не само чрез установяване на общи правила за отваряне на националните пазари, но също така, където е практически възможно и с подходящи средства, по-голямата част от телевизионните програми на всички държави-членки да се предвидят за европейски произведения; като има предвид, че за да бъде възможно наблюдение и контрол по прилагането на тези правила и реализацията на целите, държавите-членки ще представят в Комисията доклад за прилагането на съотношението, запазено в настоящата директива за европейски творби и независими произведения; като има предвид, че при изчисляването на този дял трябва да се вземе под внимание специфичното положение в Гърция и Португалия; като има предвид, че Комисията е задължена да информира другите държави-членки за тези доклади и да добави, където е необходимо, становище, което в частност да отчита напредъка спрямо предходните години, частта от първи телевизионни емисии в програмите, специфичното положение на новите излъчващи оператори и особената ситуацията в страните с нисък аудио-визуален производствен потенциал или езиковите области с ограничен брой хора;
като има предвид, че за тези цели трябва да се дефинира „Европейски произведения“ без да се засяга възможността на държавите-членки да формулират по-детайлна дефиниция за телевизионните разпространители под тяхната юрисдикция, съгласно член 3, параграф 1, в съответствие с правото на Общността и като се отчитат целите на настоящата директива;
като има предвид, че е важно да се търсят подходящи инструменти и процедури в съответствие с правото на Общността, за да се насърчи изпълнението на тези цели, с оглед приемането на подходящи мерки за окуражаване на дейността и развитието на европейска аудио-визуална продукция и разпространение, най-вече в страни с малък производствен потенциал или езиковите области с ограничен брой хора;
като има предвид, че националните схеми за развитие на европейските произведения могат да се прилагат дотолкова, доколкото отговарят на правото на Общността;
като има предвид, че предоставянето при възможност на определена част от телевизионните емисии за самостоятелни произведения, които са създадени от продуценти, които не зависят от излъчващата телевизионна организация, ще стимулира нови източници на телевизионно производство и, в частност, създаването на малки и средни предприятия; като има предвид, че това ще разкрие нови възможности и нови пазари за реализация на творчески талант за заетост за професионалисти в областта на културата; като има предвид, че дефиницията на понятието „независим продуцент“ от страна на държавите-членки трябва да вземе под внимание и тази цел като се отдели специално внимание на дребните и средните продуценти и се създадат възможности за финансово участие от страна на ко-продуцентските поделения на телевизионните организации;
като има предвид, че държавите-членки е необходимо да приемат мерки, които да гарантират определен период време между първото показване на едно произведение на екрана и първото показване по телевизията;
като има предвид, че за провеждането на активна политика в подкрепа на един специфичен език държавите-членки са свободни да създават по-подробни или по-строги правила, в частност въз основа на езикови критерии, при условие че тези правила са в съответствие с правото на Общността и, в частност, не са приложими към препредаването на телевизионни програмни емисии, излъчвани от други държави-членки;
като има предвид, че за да се гарантира пълна и подходяща защита на интересите на потребителите като телевизионни зрители е важно телевизионната реклама да подлежи на известен минимален брой правила и стандарти и държавите-членки трябва да запазят правото си да въвеждат по-подробни или по-строги правила и при известни обстоятелства да поставят различни условия спрямо излъчващите оператори под тяхна юрисдикция;
като има предвид, че държавите-членки, в съответствие с правото на Общността и по отношение на телевизионните емисии, предназначени изключително за национално излъчване, които не могат да бъдат приемани пряко или непряко в една или повече държави-членки, трябва да имат възможност да формулират различни условия за разполагането на рекламите и различни ограничения за обема на рекламите с цел развитие на дадени телевизионни програми;
като има предвид, че е необходимо да се забрани напълно рекламирането по телевизията на цигари и други тютюневи изделия, включително непреките форми на реклама, които, макар и да не споменават пряко тютюневото изделие, се стремят да заобиколят забраните относно рекламирането, като използват търговски марки, символи или други отличителни белези на тютюневи изделия или на предприятия, чиято известна или основна дейност включва производството или продажбата на такива изделия;
като има предвид, че е също необходимо да бъде забранена рекламата по телевизията на медицински продукти и лечение, които са достъпни само по предписание в държавата-членка, в чиято юрисдикция е излъчващия оператор, и да бъдат въведени строги критерии по отношение на рекламата по телевизията на алкохолни продукти;
като има предвид, че трябва да се създадат подходящите правила с оглед нарастващото значение на спонсорството при финансирането на програмите;
като има предвид още, че е необходимо да се приемат правила за защита на физическото, умственото и нравственото развитие на непълнолетните в програмите и в рекламите по телевизията;
като има предвид, че, въпреки че излъчващите оператори са нормално задължени да осигуряват вярно представяне на фактите и събитията в програмите, е важно те да поемат конкретни задължения по отношение на правото на отговор или аналогично удовлетворение така че всяко лице, чиито законни интереси са засегнати от някакво твърдение по време на излъчването на телевизионната програма, да може ефективно да упражни тези свои права,
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
ГЛАВА I
Определения
Член 1
По смисъла на настоящата директива:
а) „Телевизионно предаване“ е първично излъчване по кабел или в ефир, включително и чрез спътник, в кодирана или некодирана форма на телевизионни програми, предназначени за приемане от обществеността. То включва обмена на програми между предприятия с намерение да бъдат предоставени на обществеността. То не включва съобщителните услуги, осигуряващи информация или други съобщения по индивидуална поръчка, като телефакс, електронна база данни и други подобни услуги;
б) „телевизионен оператор“ е физическо или юридическо лице, което носи редакционна отговорност за съставянето на разписанията на телевизионни програми по смисъла на буква а), и което ги излъчва или ги е излъчило посредством трети лица;
в) „телевизионна реклама“ е всяка форма на съобщение, излъчено срещу заплащане или подобно възнаграждение, или излъчено за целите на саморекламата на публично или частно предприятие, във връзка с търговия, стопанска дейност, занаят или професия, имащо за цел да се насърчи доставянето на стоки и услуги, включително недвижима собственост, или на права и задължения, срещу заплащане;
►M1 г) ◄ „Скрита реклама“ означава представянето чрез думи или картини на стоки, услуги, на името, на търговската марка или на дейността на производител на стоки или на предоставящ услуги в тези програми, когато това представяне е извършено преднамерено от телевизионния оператор с рекламна цел и с риск да се създаде погрешна представа на обществеността относно природата на едно такова представяне. Подобно представяне се смята за преднамерено, особено ако е направено срещу възнаграждение или подобно заплащане;
►M1 д) ◄ „Спонсорство“ е всеки принос от обществено или частно предприятие, което не се занимава с телевизионно излъчване или с производство на аудио-визуални произведения към финансирането на телевизионни програми с цел разпространение на неговото име, търговска марка, репутация, дейност или продукция;
е) „телевизионен пазар“ е всяко пряко предложение към обществеността, излъчено с цел доставянето на стоки или услуги, включително недвижима собственост, права и задължения, срещу заплащане.
ГЛАВА II
Общи разпоредби
Член 2
1. Всяка държава-членка осигурява, че всички телевизионни предавания, излъчени от телевизионни оператори под нейната юрисдикция спазват правилата на правната система, приложими спрямо телевизионните предавания, предназначени за обществеността в тази държава-членка.
2. По смисъла на настоящата директива, телевизионни оператори под юрисдикцията на дадена държава-членка са:
— онези, установени в тази държава-членка в съответствие с параграф 3,
— онези, към които се прилага параграф 4.
3. По смисъла на настоящата директива, даден телевизионен оператор се счита за установен в дадена държава-членка в следните случаи:
а) главното управление на телевизионния оператор е в тази държава-членка и редакционните решения за прогр-амното разписание се вземат в тази държава-членка;
б) ако главното управление на телевизионен оператор е в една държава-членка, но редакционните решения за програмното разписание се вземат в друга държава-членка, той се смята за установен в държавата-членка, където оперира значителна част от работната сила, ангажирана с извършването на дейността по телевизионно разпространение; ако във всяка от тези държави-членки се извършва дейност от значителна част от работната сила, ангажирана с реализиране на телевизионно разпростране ние, телевизионният оператор се смята за установен в държавата-членка, в която се намира главното му на управление; ако в нито една от тези държавите-членки не се извършва дейност от значителна част от работната сила, ангажирана с реализирането на телевизионно разпространение, телевизионният оператор се смята за установен в държавата-членка, в която за първи път е започнал да излъчва в съответствие с правото на тази държава-членка, при условие че поддържа стабилна и ефективна икономическа връзка с тази държава-членка;
в) ако адресът на управление на телевизионен оператор е в държава членка, но решенията за програмното разписание се вземат в трета страна или vice-versa, той се смята за установен във въпросната държава-членка, при условие че значителна част от работната сила, ангажирана с реализирането на телевизионно разпространение, извършва дейност в тази държава-членка.
4. За телевизионни оператори, по отношение на които не се прилагат разпоредбите на параграф 3, се смята че са под юрисдикцията на дадена държава-членка в следните случаи:
а) те използват честота, предоставена от тази държава-членка;
б) въпреки че не ползват честота, предоставена от дадена държава-членка, те използват спътников капацитет, принадлежащ на тази държава-членка:
в) въпреки че не ползват нито честота, предоставена от дадена държава-членка, нито спътников капацитет, принадлежащ на дадена държава-членка, те използват спътникова връзка, намираща се в тази държава-членка.
5. Ако въпросът за това, коя държава-членка е компетентна, не може да бъде решен в съответствие с параграфи 3 и 4, компетентната държава-членка е тази, в която телевизионният оператор е установен по смисъла на член 52 и следващите от Договора за създаване на Европейската общност.
6. Настоящата директива не се прилага по отношение на предавания, предназначени изключително за приемане в трети страни и които не се приемат пряко или косвено от обществеността в една или повече държави-членки.
Член 2а
1. Държавите-членки осигуряват свобода на приемането и не ограничават препредаването на телевизионни предавания на тяхна територия от други държави-членки, на основания, които попадат в областите, координирани от настоящата директива.
2. Държавите-членки могат временно да се ползват от дерогация от параграф 1, ако са изпълнени следните условия:
а) телевизионно предаване, произтичащо от друга държава-членка, открито, сериозно и тежко нарушава член 22, параграфи 1 или 2 и/или член 22а;
б) през предшестващите 12 месеца телевизионният оператор е нарушил разпоредбата/ите, посочена/и в буква а), най-малко в два предишни случая;
в) съответната държава-членка е уведомила писмено телевизионния оператор и Комисията за твърдените нарушения и за мерките, които възнамерява да предприеме, ако подобно нарушение възникне отново;
г) консултациите с излъчващата държава-членка и Комисията не са довели до приемливо уреждане в рамките на 15 дни от уведомлението, предвидено в буква в), а твърдяното нарушение продължава.
Комисията в срок от два месеца след уведомяването за взетите мерки от държавата-членка, взема решение относно това дали мерките са съвместими с правото на Общността. Ако тя реши, че не са, от държавата-членка ще се изисква спешно да прекрати съответните мерки.
3. Параграф 2 се прилага без това да засяга прилагането на всяка процедура, правно средство или санкция за съответните нарушения в държавата-членка, която има компетентност спрямо съответните телевизионни оператори.
Член 3
1. Държавите-членки са свободни да изискват от телевизионните оператори, които са под тяхна юрисдикция, да приемат по-подробни или строги правила в областите, обхванати от настоящата директива.
2. Държавите-членки гарантират с подходящи средства, в рамките на тяхното законодателство, че телевизионните оператори, които са под тяхната юрисдикция, ефективно се придържат към разпоредбите на настоящата директива.
3. Мерките включват подходящи процедури, които да позволят на пряко засегнати трети лица, включително на граждани на други държави-членки, да сезират компетентните съдебни или други органи, за да потърсят ефективното спазване на тези разпоредби съгласно националните разпоредби.
Член 3а
1. Всяка държава-членка може да вземе мерки съобразно правото на Общността, за да гарантира, че телевизионните оператори, които са под нейна юрисдикция, не излъчват на изключителна основа събития, за които се смята от държавата-членка, че са от голямо значение за обществото, по такъв начин, че да лишат значителна част от обществеността в тази държава-членка от възможността да проследи тези събития посредством предаване на живо или на запис по безплатна телевизия. Ако това стане, съответната държава-членка съставя списък от обозначени събития, национални или не, които тя прецени, че са от голямо значение за обществото. Тя трябва да извърши това по ясен и прозрачен начин, в подходящо и реално време. Извършвайки това, съответната държава-членка определя също дали тези събития следва да се предават изцяло или отчасти чрез отразяване на живо, или когато е необходимо или подходящо поради обективни причини от обществен интерес, изцяло или отчасти чрез предаване на запис.
2. Държавите-членки незабавно уведомяват Комисията за всички взети мерки, или които следва да бъдат взети съгласно параграф 1. В срок от три месеца от уведомяването, Комисията проверява, дали тези мерки са съвместими с правото на Общността и ги съобщава на другите държави-членки. Тя иска становището на Комитета, създаден съгласно член 23а. Тя незабавно публикува взетите мерки в Официален вестник на Европейските общности и поне веднъж годишно, консолидирания списък на мерките, предприети от държавите-членки.
3. Държавите-членки осигуряват, с подходящи средства в рамките на тяхното законодателство, телевизионните оператори под тяхна юрисдикция, да не упражняват изключителни права, закупени от тези телевизионни оператори след датата на публикуване на настоящата директива, по такъв начин, че значителна част от обществеността в друга държава-членка е лишена от възможност да проследи събития, които са посочени от тази друга държава-членка съгласно предходните параграфи, изцяло или отчасти чрез предаване на живо или, когато е необходимо или подходящо поради обективни причини от обществен интерес, изцяло или отчасти чрез предаване на запис по безплатна телевизия, както е определено от тази друга държава-членка съгласно параграф 1.
ГЛАВА III
Насърчаване разпространението и производството на телевизионни програми
Член 4
1. Държавите-членки осигуряват, където това е практически възможно и посредством подходящи средства, запазването от страна на излъчващите оператори на по-голямата част от програмното време за европейски произведения съгласно член 6, с изключение на времето, предназначено за новини, спортни състезания, игри, реклама ►M1 услуги за телетекст и телевизионен пазар ◄ . Като има предвид отговорностите на излъчващия оператор пред обществеността в областта на информацията, образованието, културата и развлеченията, това съотношение следва да бъде постигнато постепенно, въз основа на подходящи критерии.
2. Когато съотношението, посочено в параграф 1, не може да бъде постигнато, то не може да бъде по-ниско от средното за 1988 г. в съответната държава-членка.
По отношение на Гърция и Португалия 1988 г. се заменя с 1990 г.
3. От 3 октомври 1991 г. държавите-членки представят на всеки две години доклад пред комисията относно прилагането на настоящия член и член 5.
В частност, този доклад съдържа статистическо изложение на достигнатото съотношение, споменато в този член и в член 5 за всяка телевизионна програма, която се излъчва под юрисдикцията на съответната държава-членка, причините, които във всеки отделен случай са довели до неспазване на съотношението и мерките, които са предприети и предвидени в тази насока.
Комисията осведомява другите държави-членки и Европейския парламент за докладите, които, където е необходимо, са придружени със становище. Комисията осигурява прилагането на този член и член 5 в съответствие с разпоредбите на Договора. Комисията може в своето становище да отбележи напредъка спрямо предишни години, дела на първите телевизионни емисии в програмите, особеното положение на новите излъчващи оператори и специфичното положение в страни с ниско аудиовизуално производство и с езикови области с ограничен брой хора.
4. Съветът прави преглед на прилагането на този член въз основа на доклад на Комисията, придружен от подходящи предложения за ревизия не по-късно от края на петата година след приемането на директивата.
За тази цел докладът на Комисията взема предвид развитието на общия пазар и на международната обстановка на базата на информация, предоставена от държавите-членки в параграф 3.
Член 5
Когато това е практически възможно и чрез подходящи средства държавите-членки осигуряват запазването от страна на излъчващите оператори на поне 10 % от програмното време с изключение на времето, посветено на новини, спортни състезания, игри, реклама ►M1 услуги за телетекст и телевизионен пазар ◄ , или алтернативно, по усмотрение на държавите-членки, на поне 10 % от техния програмен бюджет за европейски произведения, създадени от независими продуценти. Като се отчитат задълженията на излъчващите оператори към тяхната зрителска аудитория в областта на информацията, образованието, културата и развлеченията, това съотношение трябва да бъде постигнато постепенно въз основа на подходящи критерии; то трябва да бъде постигнато като се отделят средства за достатъчно количество нови произведения, т.е. произведения, които се разпространяват не по-късно от 5 години след тяхното създаване.
Член 6
1. По смисъла на настоящата глава, „европейски произведения“ са:
а) произведения, с произход от държави-членки;
б) произведения с произход от европейска държава, която е трета страна по отношение на Конвенцията за трансгранична телевизия на Съвета на Европа и са изпълнени изискванията на параграф 2.
в) произведения с произход от други европейски държави, които са трета страна и са изпълнени изискванията на параграф 3.
Прилагането на разпоредбите на букви б) и в) се поставя в зависимост от условието произведенията, с произход от държави-членки, да не са предмет на дискриминационни мерки в съответните трети страни.
2. Произведенията, предвидени в параграф 1, букви а) и б) са произведения, създадени главно от автори и лица, чието местожителство е в една или повече държави, посочени в параграф 1, букви а) и б), при условие че отговарят на едно от следните три изисквания:
а) да са създадени от един или повече продуценти, регистрирани в една или повече от тези държави или
б) създаването на произведенията да се наблюдава и фактически контролира от един или повече продуценти, регистрирани в една или повече от посочените държави или
в) приносът на ко-продуцентите от посочените държави към общите разходи да е преобладаващ и копродукцията да не се контролира от един или повече продуценти, регистрирани извън тези държави.
3. Произведенията, за които става дума в параграф 1, буква в) са произведения, създадени изключително от или в сътрудничество с продуценти, установени в една или повече държави-членки, от продуценти, установени в една или повече европейски трети страни, с които Общността е сключила споразумения по отношение на аудио визуалния сектор, ако тези произведения са създадени главно от автори и работници, пребиваващи в една или повече европейски държави.
4. Произведения, които не са европейски произведения по смисъла на параграф 1, но които са произведени в рамките на двустранни копродуцентски договори, сключени между държави-членки и трети страни, се смятат за европейски произведения, при условие че копродуцентите от Общността предоставят преобладаващата част от общите разходи на продукцията, и че продукцията не се контролира от един или повече продуценти, установени извън територията на държавите-членки.
►M1 5. ◄ Произведения, които не са европейски по смисъла на ►M1 параграфи 1 и 4 ◄ , но които са създадени основно с автори и лица, които пребивават в една или повече държави-членки, се считат за европейски до степента, до която е приносът на ко-продуцентите от Общността в общите производствени разходи.
Член 7
Държавите-членки осигуряват телевизионните оператори, които са под тяхна юрисдикция, да не разпространяват кинематографични произведения извън периодите, договорени с титулярите на правата.
▼M1 —————
Член 9
Настоящата глава не се прилага по отношение на телевизионни предавания, които са предназначени за местната аудитория и не представляват част от дадена национална мрежа.
ГЛАВА IV
Телевизионна реклама, спонсорство и телевизионен пазар
Член 10
1. Телевизионната реклама и телевизионният пазар са лесно разпознаваеми като такива и са добре отделени от другите части на програмата чрез визуални и/или звукови средства.
2. Отделните рекламни и пазарни спотове са изключение.
3. Рекламата и телевизионният пазар не използват средства за подсъзнателно внушение.
4. Скритите реклама и телевизионен пазар са забранени.
Член 11
1. Рекламните и пазарните спотове се включват между предаванията. При условие че са изпълнени условията в съответствие с параграфи 2—5, рекламните и пазарните спотове могат също така да бъдат включени по време на предаванията по такъв начин, че да не се нарушават целостта и стойността на предаванията, като се вземат предвид естествените прекъсвания на предаванията, както и техните продължителност и естество, и по начин, по който да не бъдат накърнени правата на титулярите на права.
2. В предавания, състоящи се от отделни части, или в спортни предавания и в събития и представления със сходно естество, съдържащи прекъсвания, рекламните и пазарните спотове могат да бъдат включени единствено между отделните частите или в прекъсванията.
3. Излъчването на аудиовизуални произведения като игрални и телевизионни филми (с изключение на отделни серии, сериали, забавни програми и документални филми), при условие че тяхното програмно времетраене надвишава 45 минути, могат да бъдат прекъсвани след всеки изтекъл период от 45 минути. По-нататъшно прекъсване е възможно ако тяхното програмно времетраене надвишава поне с 20 минути два или повече пълни периода от 45 минути.
4. Когато предавания, различни от упоменатите в параграф 2, се прекъсват с реклами или пазарни спотове, следва да изтече период от поне 20 минути между последователни прекъсвания за реклама в рамките на предаванията.
5. Реклами и телевизионен пазар не се включват по време на религиозни служби. Не се прекъсват с реклами и телевизионен пазар новини, информационни политически и икономически предавания, документални филми, религиозни програми и детски предавания, когато тяхното програмно времетраене е по-малко от 30 минути. Ако тяхното програмно времетраене е 30 минути или повече, се прилагат разпоредбите на предходните параграфи.
Член 12
Телевизионната реклама и телевизионният пазар не трябва да:
а) накърнява уважението към човешкото достойнство;
б) включва никакви прояви на дискриминация, основаваща се на раса, пол или националност;
в) накърнява религиозни или политически убеждения;
г) насърчава поведение, което накърнява здравето или безопасността;
д) насърчава поведение, което накърнява опазването на околната среда.
Член 13
Забраняват се всички форми на телевизионна реклама и телевизионен пазар на цигари и други тютюневи изделия.
Член 14
►M1 1. ◄ Забранява се телевизионната реклама на медицински продукти и лечение, което е достъпно само по предписание в държавата-членка, под чиято юрисдикция се намира излъчващия оператор.
2. Забранява се телевизионният пазар на медицински продукти, които са предмет на разрешително за пускане на пазара по смисъла на Директива 65/65/ЕИО на Съвета от 26 януари 1965 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до медицински продукти ( 4 ), както и телевизионния пазар на медицинско лечение.
Член 15
Телевизионната реклама и телевизионният пазар за алкохолни напитки са в съответствие със следните критерии:
а) тя не може да бъде насочена конкретно към непълнолетни лица или, в частност, да представя непълнолетни лица, употребяващи тези напитки;
б) тя не прави връзка между употребата на алкохол и по-високи физически постижения или управлението на автомобил;
в) тя не създава впечатлението, че употребата на алкохол допринася за социален или сексуален успех.
г) тя не съдържа твърдения, че алкохолът има терапевтични качества или че има стимулиращ и успокояващ ефект, или, че може да решава лични конфликти;
д) тя не насърчава прекалената употреба на алкохолни напитки или представя въздържанието или умереността в отрицателна светлина;
е) тя не подчертава, че високото алкохолно съдържание е положително качество на напитките.
Член 16
►M1 1. ◄ Телевизионната реклама не причинява морални или физически вреди на непълнолетните лица и, следователно, отговаря на следните критерии с оглед на тяхната защита:
а) тя не призовава пряко непълнолетни лица да купуват стока или услуга като се възползва от тяхната неопитност или доверчивост;
б) тя не насърчава пряко непълнолетни лица да убеждават своите родители или други лица да купуват стоките или услугите, които се рекламират;
в) тя не се възползва от особеното доверие, което непълнолетните лица изпитват към родители, учители и други лица;
г) тя не показва безпричинно непълнолетни лица в рисковани ситуации.
2. Телевизионният пазар е в съответствие с изискванията, упоменати в параграф 1 и освен това, не убеждава непълнолетните да сключват договори за продажба или наемане на стоки и услуги.
Член 17
1. Спонсорираните телевизионни предавания отговарят на следните изисквания:
а) съдържанието и програмирането на спонсорираните предавания не трябва в никакъв случай да бъде повлияно от спонсора по начин, който да засяга отговорността и редакторската независимост на излъчващия оператор по отношение на програмите;
б) те трябва да бъдат ясно идентифицирани като такива чрез име и/или лого в началото и/или края на предаванията;
в) те не трябва да насърчават купуването или наемането на стоки или услуги от спонсора или от трето лице, в частност, чрез специално рекламно споменаване на тези стоки и услуги.
2. Телевизионните програми не могат да бъдат спонсорирани от предприятия, чиято основна дейност е производството или продажбата на цигари и други тютюневи произведения.
3. Спонсорирането на телевизионни програми от предприятия, чиито дейности включват производството или продажбата на медицински продукти и на медицинско лечение, могат да представят името или образа на предприятието, но не могат да представят специфични медицински продукти или медицинско лечение, които се предоставят само по предписание в държавата-членка, под чиято юрисдикция попада телевизионния разпространител.
►M1 4. ◄ Не могат да бъдат спонсорирани новини и информационни предавания за текущи събития.
Член 18
1. Делът на програмното време, предназначено за пазарни спотове, рекламни спотове и други форма на реклама, с изключение на прозорците за телевизионен пазар по смисъла на член 18а, не надхвърля 20 % от дневното програмно време. Програмното време за рекламни спотове не надхвърля 15 % от дневното програмно време.
2. Делът на рекламните и пазарните спотове в даден едночасов период не надхвърля 20 %.
3. По смисъла на настоящия член рекламата не включва:
— съобщения, направени от телевизионния разпространител във връзка с неговите собствени програми и пряко произтичащите от тези програми помощни продукти,
— съобщения за обществени услуги и призиви за благотворителност, излъчени безплатно.
Член 18а
1. Прозорците, посветени на предавания за телевизионен пазар, излъчвани от канал, който не е предназначен изключително за телевизионен пазар, са с минимална непрекъсваема продължителност от 15 минути.
2. Максималният брой прозорци за един ден е осем. Тяхното общо времетраене не надхвърля три часа на ден. Те трябва да бъдат ясно идентифицирани като телепазарни прозорци посредством визуални и звукови средства.
Член 19
Глави I, II, IV, V, VI, VIа и VII, се прилагат mutatis mutandis спрямо каналите, които са предназначени изключително за телевизионен пазар. Рекламирането по такива канали e разрешено в рамките на дневните ограничения, установени в член 18, параграф 1. Член 18, параграф 2 не се прилага.
Член 19а
Глави I, II, IV, V, VI, VIа и VII се прилагат mutatis mutandis спрямо канали, които са предназначени изключително за самореклама. Други форми на реклама по такива канали се разрешават в рамките на ограниченията, установени в член 18, параграфи 1 и 2. Тази разпоредба в частност е предмет на преразглеждане съгласно член 26.
Член 20
Без да се засяга член 3, държавите-членки могат, като съблюдават надлежно правото на Общността, да определят условия, различни от тези по член 11, параграфи 2—5 и членове 18 и 18а пo отношение на телевизионни предавания, които са предназначени единствено за националната територия, и които не могат да бъдат приети от обществеността, пряко или косвено, в една или повече други държави-членки.
▼M1 —————
ГЛАВА V
Защита на непълнолетните и обществения ред
Член 22
1. Държавите-членки вземат подходящи мерки, за да гарантират, че предаванията на телевизионните оператори, които се под тяхна юрисдикция, не включват програми, които биха могли сериозно да увредят физическото, умственото или моралното развитие на непълнолетните, в частност програми, съдържащи порнография или неоправдано насилие.
2. Мерките, предвидени в параграф 1, се разпростират също върху други програми, които биха могли да увредят физическото, умственото или моралното развитие на непълнолетни, освен ако е гарантирано, чрез избор на времето на предаването или чрез друга техническа мярка, че непълнолетни, които попадат в обсега на излъчването, обикновено няма да чуят или видят такива предавания.
3. Освен това, когато такива програми се излъчват в некодиран вид, държавите-членки гарантират, че те се предшестват от звуково предупреждение или се идентифицират с визуален знак през цялото време.
Член 22а
Държавите-членки гарантират, че предаванията не съдържат никакво подбуждане към ненавист, основана на раса, пол, религия или националност.
Член 22б
1. Комисията отдава специално значение на прилагането на настоящата глава в доклада, предвиден по член 26.
2. Комисията в срок от една година от датата на публикуване на настоящата директива, съвместно с компетентните органи на държавите-членки, провежда изследване върху възможните предимства и недостатъци от по-нататъшни мерки за улесняване на контрола, упражняван от родители или попечители върху програмите, които непълнолетните могат да гледат. Това проучване отчита, inter alia, благоприятната оценка на:
— изискването за нов телевизионен приемник, да бъде оборудван с техническо устройство, което да позволява на родителите или попечителите да филтрират определени програми,
— въвеждането на подходящи рейтинг системи,
— насърчаване на политика за семейно гледане на телевизия и други образователни и осведомителни мерки,
— съобразяване с опита, натрупан в тази област в Европа и навсякъде другаде, както и с мненията на заинтересованите страни като телевизионни оператори, продуценти, образователни и медийни специалисти и съответните асоциации.
ГЛАВА VI
Право на отговор
Член 23
1. Без да се засягат други разпоредби, приети от държавите-членки, в областта на гражданското, административното или наказателното право, всяко физическо или юридическо лице, независимо от националността, чиито законни права, в частност репутацията и доброто му име, са били засегнати от твърдение, основаващо се на неверни факти в телевизионно предаванe, трябва да има право на отговор или на еквивалентни мерки. Държавите-членки гарантират, че ефективното упражняване на правото на отговор или на еквивалентни мерки не е възпрепятствано от необосновани изисквания или условия. Отговорът се излъчва в приемлив срок, последващ конкретното искане и във време и по начин, подходящи за предаването, за което се отнася искането.
2. Правото на отговор или равностойните средства за правна защита се отнасят за всички излъчващи оператори, които се намират под юрисдикцията на всяка държава-членка.
3. Държавите-членки предприемат необходимото, за да въведат правото на отговор или равностойните средства за правна защита и да определят реда за тяхното упражняване. В частност, те осигуряват достатъчен период от време и такъв ред, че правото на отговор или равностойните средства за правна защита да могат да бъдат упражнявани по подходящ начин от физически или юридически лица с местожителство в други държави-членки.
4. Молбата за упражняване правото на отговор или на равностойните средства за правна защита може да бъде отхвърлена, ако подобен отговор е неоправдан съгласно условията в параграф 1, ако би включил наказателен акт, ако би направил предаващия оператор обект на търсене на гражданска отговорност или ако би нарушил правилата на общественото приличие.
5. Предвиждат се процедури, които да уреждат реда, по който споровете относно упражняването правото на отговор или равностойните средства за правна защита могат да бъдат разглеждани пред съда.
ГЛАВА VIа
Контактен комитет
Член 23а
1. Под егидата на Комисията се създава Контактен комитет. Той се състои от представители на компетентните органи на държавите-членки. Председателства се от представител на Комисията и заседава или по негова инициатива или по искане чрез делегиране от дадена държава-членка.
2. Задачите на този комитет са:
а) да улесни ефективното прилагане на настоящата директива посредством редовни консултации по всички практически проблеми, произтичащи от нейното прилагане, и по-специално от прилагането на член 2, както и по всички въпроси, за които обменът на мнения се смята за полезен;
б) да дава по собствена инициатива становища или по искане на Комисията относно прилагането от държавите-членки на разпоредбите на настоящата директива;
в) да бъде форум за обмен на мнения по всички въпроси, които следва да се разглеждат в докладите, които държавите-членки трябва да представят по силата на член 4, параграф 3, отнасящи се до методологията им, до срока на независимото проучване, посочено в член 25а, до оценката на офертите за това и до самото проучване;
г) да обсъжда резултатите от редовните консултации, които Комисията води с представителите на организациите на радио- и телевизионни оператори, продуценти, потребители, производители, доставчици на услуги и синдикати, и творческата общност;
д) да улесни обмена на информация между държавите-членки и Комисията относно положението и развитието на регулаторните дейности в областта на услугите за телевизионно разпространение, като се взема предвид аудиовизуалната политика на Общността, както и съответното развитие в техническата област;
е) да проучи всяко развитие, настъпило в сектора, по което обменът на мнения изглежда полезен.
ГЛАВА VII
Заключителни разпоредби
Член 24
В области, които настоящата директива не координира, правата и задълженията на държавите-членки, установени чрез съществуващите конвенции по въпросите на телекомуникациите или излъчването остават незасегнати.
Член 25
1. Държавите.членки приемат необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива не по-късно от 3 октомври 1991 г. Те незабавно уведомяват Комисията за това.
2. Държавите-членки уведомяват Комисията за текста на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, регулирана от настоящата директива.
Член 25а
Допълнително преразглеждане, както е предвидено в член 4, параграф 4, се извършва преди 30 юни 2002 г. То отчита едно независимо проучване относно въздействието на съответните мерки на общностно и на национално ниво.
Член 26
Не по-късно от 31 декември 2000 г. и след това на всеки две години, Комисията предоставя на Европейския парламент, на Съвета и на Икономическия и социален комитет доклад относно прилагането на настоящата директива, както е изменена и, ако е необходимо, прави допълнителни предложения за адаптирането ѝ към развитието в областта на телевизионното разпространение, по-специално в светлината на последните технологични новости.
Член 27
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
( 1 ) ОВ C 179, 17.7.1986 г., стр. 4.
( 2 ) ОВ C 49, 22.2.1988 г., стр. 53 и ОВ C 158, 26.6.1989 г.
( 3 ) ОВ C 232, 31.8.1987 г., стр. 29.
( 4 ) ОВ 22, 9.2.1965 г., стр. 369. Директива, последно изменена с Директива 93/39/ЕИО (ОВ L 214, 24.8.1993 г., стр. 22).