–

жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 25 ноември 2022 г.,

–

първото изявление за изменение, подадено в секретариата на Общия съд на 22 май 2023 г.,

–

второто изявление за изменение, подадено в секретариата на Общия съд на 25 септември 2023 г.,

1

С жалбата си жалбоподателката, Майя Токарева, иска, от една страна, на основание член 263 ДФЕС отмяна, първо, на Решение (ОВППС) 2022/1530 на Съвета от 14 септември 2022 година за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 239, 2022 г., стр. 149) и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1529 на Съвета от 14 септември 2022 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 239, 2022 г., стр. 1) (наричани по-нататък заедно „актовете за оставяне в списъците от септември 2022 г.“), второ, на Решение (ОВППС) 2023/572 на Съвета от 13 март 2023 година за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 75 I, 2023 г., стр. 134) и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/571 на Съвета от 13 март 2023 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 75 I, 2023 г., стр. 1) (наричани по-нататък заедно „актовете за оставяне в списъците от март 2023 г.“), и трето, на Решение (ОВППС) 2023/1767 на Съвета от 13 септември 2023 година за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 226, 2023 г., стр. 104) и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1765 на Съвета от 13 септември 2023 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 226, 2023 г., стр. 3) (наричани по-нататък заедно „актовете за оставяне в списъците от септември 2023 г.“), в частта, в която тези актове (наричани по-нататък заедно „обжалваните актове“) запазват името ѝ в списъците, приложени към тях, и от друга страна, на основание член 268 ДФЕС иска обезщетение за вреди, които тя твърди, че е претърпяла поради приемането на актовете за оставяне в списъците от септември 2022 г.

2

Жалбоподателката е руски гражданин.

3

В основата на настоящото дело са ограничителните мерки, приети във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, и по-специално военната агресия на Руската федерация срещу Украйна на 24 февруари 2022 г.

4

На 17 март 2014 г. Съветът на Европейския съюз приема на основание член 29 ДЕС Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 78, 2014 г., стр. 16). На същата дата на основание член 215, параграф 2 ДФЕС той приема Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 78, 2014 г., стр. 6).

5

На 25 февруари 2022 г. Съветът приема, от една страна, Решение (ОВППС) 2022/329 за изменение на Решение 2014/145 (ОВ L 50, 2022 г., стр. 1), и от друга страна, Регламент (ЕС) 2022/330 за изменение на Регламент № 269/2014 (ОВ L 51, 2022 г., стр. 1). Член 2, параграфи 1 и 2 от Решение 2014/145, в редакцията след изменението с Решение 2022/329, предвижда следното:

„1.   Замразяват се всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи, притежавани, държани или контролирани от:

[…]

[…]

[…]

и свързани с тях физически или юридически лица, образувания или органи, както са изброени в приложението.

2.   Никакви финансови средства или икономически ресурси не могат да се предоставят пряко или непряко на разположение или в полза на физическите или юридическите лица, образуванията или органите, посочени в приложението“.

6

С член 1, параграф 1, букви б) и г) от Решение 2014/145, изменено, се забранява влизането или транзитното преминаване през териториите на държавите членки на физическите лица, които отговарят на идентични по същество критерии на посочените в член 2, параграф 1, букви г) и е) от същото решение.

7

Регламент № 269/2014, в редакцията си след изменението с Регламент 2022/330, налага приемането на мерки за замразяване на финансови средства и определя условията и реда за замразяването по начин, по същество идентичен с формулировката в Решение 2014/145, изменено. Всъщност член 3, параграф 1, букви а)—ж) от този регламент след изменението, възпроизвежда по същество съдържанието на член 2, параграф 1, букви а)—ж) от посоченото изменено решение.

8

В този контекст Съветът приема Решение (ОВППС) 2022/337 от 28 февруари 2022 година за изменение на Решение 2014/145 (ОВ L 59, 2022 г., стр. 1) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/336 на Съвета от 28 февруари 2022 година за прилагане на Регламент № 269/2014 (ОВ L 58, 2022 г., стр. 1), актове, с които бащата на жалбоподателката е включен в списъка, приложен към Решение 2014/145, изменено, и в съдържащия се в приложение I към Регламент № 269/2014, изменен (наричани по-нататък „спорните списъци“), на следните основания:

„Николай Токарев е главен изпълнителен директор на Транснефт, голямо руско петролно дружество за нефт и газ. Той е дългогодишен познат на Владимир Путин и негов приближен. Той служи заедно с Путин в КГБ през 80‑те години на XX век. Г‑н Токарев е един от руските държавни олигарси, които контролират големи държавни активи през първото десетилетие на XXI век с консолидирането на властта на президента Путин и които действат в тясно партньорство с руската държава. Г‑н Токарев е начело на Транснефт, едно от най-важните руски дружества, контролирани от правителството, което транспортира значителни количества руски нефт по добре развита нефтопроводна мрежа.

Дружеството Транснефт на Николай Токарев е един от най-големите спонсори на дворцовия комплекс до Геленджик, който се счита, че се използва лично от президента Путин. Той извлича облаги от близостта си с руските власти. Близки роднини и познати на г‑н Токарев са се обогатили благодарение на договорите, подписани с държавните дружества.

Следователно той активно подкрепя материално или финансово и извлича облаги от вземащите решения лица в Русия, отговорни за анексирането на Крим и за дестабилизирането на Украйна“.

9

С Решение (ОВППС) 2022/1272 на Съвета от 21 юли 2022 година за изменение на Решение 2014/145 (ОВ L 193, 2022 г., стр. 219) и с Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1270 на Съвета от 21 юли 2022 година за прилагане на Регламент № 269/2014 (ОВ L 193, 2022 г., стр. 133) името на жалбоподателката е добавено в спорните списъци на следните основания:

„[Жалбоподателката] е дъщеря на Николай Токарев, главния изпълнителен директор на Транснефт — основна руска петролна и газова компания. [Жалбоподателката] и бившият ѝ съпруг Андрей Болотов притежават луксозни недвижими имоти в Москва, Латвия и Хърватия на стойност над 50 млн. щатски долара, които могат да бъдат свързани с Николай Токарев. Тя има връзки и с дружеството Ronin, което управлява пенсионния фонд на Транснефт. Когато подава молба за кипърско гражданство, тя посочва адреса на Ronin като свой адрес. Освен това на [жалбоподателката] са били възложени държавни договори на стойност 8 млрд. рубли чрез дружеството Irvin-2, което тя притежава заедно със Станислав Чемезов, сина на главния изпълнителен директор на Ростек Сергей Чемезов. Следователно [жалбоподателката] е физическо лице, свързано с вписаните лица, а именно баща си Николай Токарев и Станислав Чемезов“.

10

Със същите актове в спорните списъци е добавено името на г‑н Станислав Чемезов на следните основания:

„Станислав Сергеевич Чемезов е син на Сергей Чемезов, член на Върховния съвет на „Обединена Русия“ и председател на конгломерата Ростек — водещата контролирана от държавата руска корпорация в областта на отбраната и промишленото производство. Станислав Чемезов е притежавал офшорно дружество, наречено Erlinglow Ltd, което се е възползвало от изграждането на национална фиброоптична „супермагистрала“ на стойност 550 млн. щатски долара от Ростек. Освен това той притежава различни офшорни дружества заедно с [жалбоподателката], дъщеря на Николай Токарев, включително Irvin-2, на което са били възложени договори на стойност 8 млрд. рубли. Като възнаграждение за размяната семейство Токарев разрешава на семейство Чемезов да съкрати бюджета на Транснефт. Станислав Чемезов също е собственик на дружеството Independent Insurance Group, което управлява големи застрахователни договори в сектора на отбраната, включително договори за отбранителния конгломерат Ростек, чийто главен изпълнителен директор е баща му Сергей Чемезов. Следователно Станислав Чемезов е физическо лице, свързано с включено в списъка лице“.

11

В Официален вестник на Европейския съюз от 22 юли 2022 г. (ОВ С 281 I, 2022 г., стр. 7) Съветът публикува Известие на вниманието на лицата, образуванията и органите, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Решение 2022/1272 и в Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1270. В това известие се посочва по-специално, че засегнатите лица могат да отправят до Съвета искане, придружено от съпътстваща документация, за преразглеждане на решението за включване на имената им в списъците, приложени към обжалваните актове.

12

С електронно писмо от 2 септември 2022 г. жалбоподателката иска да получи достъп до всички представени и притежавани от Съвета и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) документи, въз основа на които спрямо нея са приети ограничителни мерки, за да подготви искане за преразглеждане.

13

На 14 септември 2022 г. с актовете за оставяне в списъците от септември 2022 г. Съветът оставя името на жалбоподателката в спорните списъци на същите основания като възпроизведените в точка 9 по-горе.

14

На 30 септември 2022 г. Съветът отговаря на посоченото в точка 12 по-горе искане на жалбоподателката и изпраща информацията, съдържаща се в преписка с номер WK 10502/2022 INIT от 8 март 2022 г. (наричана по-нататък „първоначалната преписка с доказателства“).

15

С електронно писмо от 31 октомври 2022 г. жалбоподателката подава до Съвета искане за преразглеждане.

16

С актовете за оставяне в списъците от март 2023 г. името на жалбоподателката е оставено в спорните списъци със следните мотиви:

„[Жалбоподателката] е дъщеря на Николай Токарев, главния изпълнителен директор на Транснефт — основна руска петролна и газова компания. [Жалбоподателката] и бившият ѝ съпруг Андрей Болотов притежават луксозни недвижими имоти в Москва, Латвия и Хърватия на стойност над 50 млн. щатски долара, които могат да бъдат свързани с Николай Токарев. Тя има връзки и с дружеството Ronin, което управлява пенсионния фонд на Транснефт. Когато подава молба за кипърско гражданство, тя посочва адреса на Ronin Europe като свой адрес в медийното изявление. Освен това тя е свързана с Ronin Trust, който управлява пенсионния фонд Транснефт, чрез своето дружество за недвижими имоти Ostozhenka 19 (наричано по-рано RPA Est[ate]). На [жалбоподателката] са били възложени държавни договори на стойност 8 млрд. рубли чрез дружеството Irvin-2, което тя е притежавала заедно със Станислав Чемезов, сина на главния изпълнителен директор на Ростек Сергей Чемезов. Понастоящем тя, заедно със Станислав Сергеевич Чемезов, притежава акции в Gelendzhik Resort Complex — Meridian LLC. Следователно [жалбоподателката] е физическо лице, свързано с включени в списъка лица, а именно баща си Николай Токарев и Станислав Чемезов“.

17

С електронно писмо от 14 март 2023 г. Съветът уведомява жалбоподателката за включваното на името ѝ в спорните списъци, като представя становище по доводите, изложени в искането ѝ за преразглеждане от 31 октомври 2022 г.

18

На 31 март 2023 г. Съветът изпраща електронно писмо до жалбоподателката, с което я уведомява, че доказателствата, въз основа на които обосновава оставянето на името ѝ в спорните списъци, се съдържат в преписки с номера WK 1128/2023 INIT, WK 1128/2023 ADD 1 и WK 1128/2023 ADD 2, съответно от 25 януари, 27 януари и 30 януари 2023 г. (наричани по-нататък заедно „преписките с доказателства от януари 2023 г.“).

19

На 5 юни 2023 г. Съветът приема Решение (ОВППС) 2023/1094 за изменение на Решение 2014/145 (ОВ L 146, 2023 г., стр. 20). С това решение той изменя член 2, параграф 1, буква ж) от Решение 2014/145, както следва:

„1.   Замразяват се всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи, притежавани, държани или контролирани от:

[…]

20

С писмо от 19 юни 2023 г. Съветът уведомява жалбоподателката, че възнамерява да запази ограничителните мерки на основания, които са изменени спрямо възприетите в актовете за оставяне в списъците от март 2023 г. Съветът прилага към това писмо преписка WK 8181/2023 INIT от 15 юни 2023 г. (наричана по-нататък „преписката с доказателства от юни 2023 г.“) и приканва жалбоподателката да представи становището си по проекта за подновяване на ограничителните мерки срещу нея.

21

С писмо от 10 юли 2023 г. Съветът уведомява жалбоподателката, че възнамерява да запази ограничителните мерки въз основа проект на основания, който е изменен спрямо изпратения ѝ на 19 юни 2023 г. Съветът прилага към това писмо и преписка WK 5142/2023 INIT от 4 юли 2023 г., съдържаща допълнителна информация относно жалбоподателката (наричана по-нататък „преписката с доказателства от юли 2023 г.“), както и преписка WK 5142/2023 INIT от 20 април 2023 г., съдържаща доказателствата за бизнес средата и икономиката на Руската федерация, и приканва жалбоподателката да представи становището си по проекта за подновяване на ограничителните мерки срещу нея.

22

С писмо от 18 август 2023 г. Съветът изпраща на жалбоподателката преписка WK 5142/2023 ADD 1 от 16 август 2023 г., съдържаща доказателства за бизнес средата и икономиката на Руската федерация и приканва жалбоподателката да представи становище.

23

С актовете за оставяне в списъците от септември 2023 г. Съветът оставя името на жалбоподателката в спорните списъци на следните основания:

„[Жалбоподателката] е дъщеря на Николай Токарев, главния изпълнителен директор на Транснефт — крупна руска петролна и газова компания. [Жалбоподателката] и бившият ѝ съпруг Андрей Болотов притежават луксозни недвижими имоти в Москва, Латвия и Хърватия на стойност над 50 млн. щатски долара, които могат да бъдат свързани с Николай Токарев. Тя има връзки и с дружеството Ronin, което управлява пенсионния фонд на Транснефт. Когато подава молба за кипърско гражданство, тя посочва адреса на Ronin Europe като свой адрес в медийното изявление. Освен това тя е свързана с Ronin Trust, който управлява пенсионния фонд Транснефт, чрез своето дружество за недвижими имоти Ostozhenka 19 (наричано по-преди RPA Est[ate]). Поради това [жалбоподателката] пряк член на семейството, който се облагодетелства от Николай Токарев, водещ бизнесмен, осъществяващ стопанска дейност в Русия“.

24

Жалбоподателката иска от Общия съд:

25

Съветът, подкрепян от Комисията, иска от Общия съд:

26

В подкрепа на жалбата си жалбоподателката изтъква шест основания.

27

В жалбата си жалбоподателката излага четири основания. Първото е нарушение на правото на ефективна съдебна защита и на задължението за мотивиране. Второто е грешка при прилагане на правото и явни грешки в преценката. Третото е нарушение на принципа на пропорционалност и на основните права. Четвърто е нарушение на принципите на правна сигурност и на равно третиране. В първото си изявление за изменение жалбоподателката изтъква пето основание — нарушение на правото на изслушване. Във второто изявление за изменение жалбоподателката повдига шесто основание — възражение за незаконосъобразност на критерия за определяне на лицата, които се облагодетелстват от водещи бизнес лица, осъществяващи дейност в Русия, предвиден във втората част от член 1, параграф 1, буква д) и на член 2, параграф 1, буква ж) от Решение 2014/145, изменено с Решение 2023/1094 (наричан по-нататък „втората част на изменения критерий ж“).

28

Общият съд счита за уместно да разгледа първо второто основание — грешка при прилагане на правото и явни грешки в преценката.

29

В жалбата си и в първото си изявление за изменение жалбоподателката твърди, че с приемането на актовете за оставяне в списъците от септември 2022 г. и март 2023 г. Съветът е допуснал грешка при прилагане на правото и явни грешки в преценката, като е запазил името ѝ в спорните списъци въз основа на критерия за свързано лице, предвиден в член 2, параграф 1 in fine от Решение 2014/145, изменено. Освен това в жалбата си тя оспорва евентуалното включване на нейното име въз основа на критерия, предвиден в член 2, параграф 1, буква г) от това решение.

30

Във второто си изявление за изменение жалбоподателката твърди, че в актовете за оставяне в списъците от септември 2023 г. Съветът е допуснал явна грешка в преценката, тъй като включването на името ѝ в спорните списъци е било запазено въз основа на втората част на изменения критерий ж).

31

Следва да се отбележи, че доколкото настоящото основание е свързано с явни грешки в преценката, то трябва да се разглежда като свързано с грешки в преценката. Всъщност, макар наистина Съветът да разполага с известно право на преценка, за да прецени във всеки конкретен случай дали са изпълнени правните критерии, на които се основават разглежданите ограничителни мерки, съдилищата на Съюза са длъжни да осигурят контрол за законосъобразност на всички актове на Съюза, който по принцип е пълен (вж. решение от 26 октомври 2022 г., Овсянников/Съвет, T‑714/20, непубликувано, EU:T:2022:674, т. 61 и цитираната съдебна практика).

32

Ефективността на съдебния контрол, гарантиран от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, изисква по-специално съдът на Съюза да се увери, че решението, с което са приети или оставени в сила ограничителни мерки и което придобива индивидуален характер за съответното лице или образувание, почива на достатъчно солидна фактическа база. Това предполага проверка на твърдените фактически обстоятелства, съдържащи се в изложението на мотивите, което е в основата на това решение, така че съдебният контрол да не се свежда до преценка на абстрактната вероятност на посочените мотиви, а да включи въпроса дали тези мотиви или поне онзи от тях, считан сам по себе си за достатъчен да обоснове същото това решение, са подкрепени с доказателства (вж. в този смисъл решения от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 119, и от 26 октомври 2022 г., Овсянников/Съвет, T‑714/20, непубликувано, EU:T:2022:674, т. 62).

33

При тази преценка доказателствата и данните не трябва да се разглеждат отделно, а в техния контекст. Всъщност Съветът изпълнява възложената му тежест на доказване, ако представи пред съда на Съюза съвкупност от достатъчно конкретни, точни и съгласувани улики, които дават възможност да се установи наличието на достатъчна връзка между лицето или образуванието, на което е наложена мярка за замразяване на финансови средства, и режима или най-общо ситуациите, срещу които се води борба (вж. решение от 20 юли 2017 г., Badica и Kardiam/Съвет, T‑619/15, EU:C:2017:532, т. 99 и цитираната съдебна практика; вж. в този смисъл решение от 26 октомври 2022 г., Овсянников/Съвет, T‑714/20, непубликувано, EU:T:2022:674, т. 63 и 66).

34

Именно компетентният орган на Съюза следва в случай на оспорване да установи основателността на мотивите, приети срещу засегнатото лице, а не това лице да представя отрицателни доказателства относно липсата на основателност на тези мотиви. За целта не се изисква Съветът да представя пред съда на Съюза всички данни и доказателства относно твърдените мотиви в акта, чиято отмяна се иска. Важно е представените данни или доказателства да подкрепят приетите срещу засегнатото лице или образувание мотиви (решения от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 121 и 122, и от 28 ноември 2013 г., Съвет/Fulmen и Mahmoudian, C‑280/12 P, EU:C:2013:775, т. 66 и 67; вж. също решение от 1 юни 2022 г., Пригожин/Съвет, T‑723/20, непубликувано, EU:T:2022:317, т. 73 и цитираната съдебна практика).

35

В този случай съдът на Съюза трябва да провери дали твърдените факти са точно установени с оглед на тези данни или доказателства и да прецени доказателствената им сила в зависимост от обстоятелствата по случая и с оглед на евентуално представеното, по-специално от засегнатото лице или образувание, във връзка с тях становище (вж. в този смисъл решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 124).

36

Що се отнася по-конкретно до контрола за законосъобразност на актовете за оставяне на името на засегнатото лице в спорните списъци, следва да се припомни, че ограничителните мерки имат охранителен и по дефиниция временен характер и действието им винаги зависи от това дали все още са налице фактическите и правните обстоятелства, поради които са приети, както и от необходимостта да бъдат оставени в сила с оглед на осъществяването на техните цели. Съответно при периодичното преразглеждане на тези мерки Съветът трябва да актуализира преценката на положението и да направи равносметка на въздействието на такива мерки, за да определи дали те са позволили да се постигнат целите, преследвани с първоначалното включване на имената и респективно на наименованията на съответните лица и образувания в спорния списък, или все още е възможно да се направи същият извод за посочените лица и образувания (вж. решения от 27 април 2022 г., Ilunga Luyoyo/Съвет, T‑108/21, EU:T:2022:253, т. 55 и цитираната съдебна практика, и от 26 октомври 2022 г., Овсянников/Съвет, T‑714/20, непубликувано, EU:T:2022:674, т. 67).

37

От това следва, че за да обоснове оставянето на името на дадено лице в списъка на лицата или образуванията, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, на Съвета не е забранено да се позове на същите доказателства, като тези, обосновали първоначалното включване, повторното включване или предходното оставяне на името на жалбоподателя в посочения списък, стига, от една страна, да няма промяна в основанията за включване, и от друга страна, контекстът да не се е променил толкова, че тези доказателства вече да не са актуални (вж. в този смисъл решение от 23 септември 2020 г., Kaddour/Съвет, T‑510/18, EU:T:2020:436, т. 99). В тази връзка промяната на контекста включва, от една страна, вземането предвид на положението в държавата, по отношение на която е установена системата от ограничителни мерки, както и на конкретното положение на засегнатото лице (вж. в този смисъл решения от 26 октомври 2022 г., Овсянников/Съвет, T‑714/20, непубликувано, EU:T:2022:674, т. 78, и от 23 септември 2020 г., Kaddour/Съвет, T‑510/18, EU:T:2020:436, т. 101), и от друга страна, всички релевантни обстоятелства, и по-специално непостигането на целите, преследвани с ограничителните мерки (вж. в този смисъл решение от 27 април 2022 г., Ilunga Luyoyo/Съвет, T‑108/21, EU:T:2022:253, т. 56; вж. също в този смисъл и по аналогия решение от 12 февруари 2020 г., Amisi Kumba/Съвет, T‑163/18, EU:T:2020:57, т. 82—84 и цитираната съдебна практика).

38

В настоящия случай от основанията за включване на актовете за оставяне в списъците от септември 2022 г. и март 2023 г. е видно, че името на жалбоподателката е било оставено в спорните списъци само въз основа на критерия за свързано лице, предвиден в член 2, параграф 1 in fine от Решение 2014/145, изменено. Съветът потвърждава, че включването и оставянето на името на жалбоподателката в посочените списъци не се основава на критерия, предвиден в член 2, параграф 1, буква г) от посоченото решение. От това следва, че доводите, с които се оспорва оставянето на името на жалбоподателката в списъците въз основа на критерия, предвиден в член 2, параграф 1, буква г) от Решение 2014/145, изменено, са неотносими.

39

Именно в светлината на тези предварителни съображения е необходимо да се определи дали Съветът е допуснал грешка в преценката, като с приемането на актовете за оставяне в списъците от септември 2022 г. и март 2023 г. е решил, от една страна, да остави името на жалбоподателката в спорните списъци въз основа на критерия за свързано лице, предвиден в член 2, параграф 1 in fine от Решение 2014/145, изменено, и от друга страна, с приемането на актовете за оставяне в списъците от септември 2023 г. да остави името ѝ в посочените списъци въз основа на втората част на изменения критерий ж).

40

От актовете за оставяне в списъците от септември 2022 г. и март 2023 г. е видно, че името на жалбоподателката е включено въз основа на критерия за свързано лице, тъй като тя била свързана, от една страна, с баща си, г‑н Николай Токарев, и от друга страна, с г‑н Станислав Чемезов.

41

Общият съд счита за уместно първо да разгледа доводите, които по същество се основават на грешка при прилагане на правото, доколкото жалбоподателката е включена в спорните списъци като лице, свързано с г‑н Станислав Чемезов, който също е включен в спорните списъци като свързано лице.

42

Жалбоподателката поддържа, че Съветът е допуснал грешка при прилагане на правото, като я е включил в спорните списъци като лице, свързано с г‑н Станислав Чемезов, по-специално с мотива, че той също е включен в спорните списъци като лице, свързано със собствения си баща, г‑н Сергей Чемезов. Според жалбоподателката правната уредба не предвижда възможност името на дадено лице да бъде включено в спорните списъци, поради това че то е свързано с лице, чието име също е включено в тях въз основа на критерия за свързано лице. Според нея критерият за свързано лице позволява само лице да бъде включено в посочените списъци като свързано с лице, посочено в разпоредбите на член 2, параграф 1, букви а), б), в), г), д) или е) от Решение 2014/145. Освен това в първото си изявление за изменение на исканията, жалбоподателката твърди, че невъзможността за включване на лице в спорните списъци като свързано с друго лице, което също е включено в тези списъци като свързано лице, съответства на съдебната практика, която изисква наличие на достатъчна връзка между образуванието, на което е наложена мярка за замразяване на финансови средства, и режима или най-общо ситуациите, срещу които се води борба.

43

С процесуално-организационно действие Общият съд иска от Съвета да посочи основанието, на което лице може да бъде включено в спорните списъци като свързано с друго лице, което също е включено в посочените списъци в качеството му на лице, свързано с трето лице.

44

В съдебното заседание Съветът твърди, че не е изключено включването на лице, свързано с друго лице, което също е Summa включено като лице, свързано с включено в спорните списъци трето лице, да бъде обосновано, при условие че това включване е пропорционално за постигане на целите, преследвани с ограничителните мерки. Според Съвета това било така при на наличие на схема, характеризираща се с мрежа от взаимоотношения между множество лица, при която основната свързаност на две лица, самите те свързани с други лица, е част от „по-глобална мрежа“, която е оправдано да бъде обхваната от ограничителните мерки, за да се избегне по-специално заобикалянето на тези мерки.

45

В това отношение, що се отнася до критерия за свързано лице, предвиден в член 2, параграф 1 in fine от Решение 2014/145, изменено, следва да се подчертае, че макар понятието „свързаност“ да се използва често в актовете на Съвета, отнасящи се до ограничителните мерки, то не е определено като такова и значението му зависи от контекста и обстоятелствата по делото (вж. в този смисъл решения от 28 юли 2016 г., Tomana и др./Съвет и Комисия, C‑330/15 P, непубликувано, EU:C:2016:601, т. 48, от 4 септември 2015 г., NIOC и др./Съвет, T‑577/12, непубликувано, EU:T:2015:596, т. 114, и от 21 юли 2016 г., Bredenkamp и др./Съвет и Комисия, T‑66/14, EU:T:2016:430, т. 35—37). Може все пак да се приеме, че това са лица, които по принцип са свързани с общи интереси (вж. в този смисъл решение от 8 март 2023 г., T‑212/22, непубликувано, EU:T:2023:104, т. 93 и цитираната съдебна практика).

46

Що се отнася до обхвата на критерия за свързано лице, от текста на член 2, параграф 1 от Решение 2014/145, изменено, е видно, че се замразяват всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи, от една страна, на лица, включени в списъка въз основа на критериите за включване, предвидени в разпоредбите на член 2, параграф 1, букви а)—з) от същото решение, и от друга страна, на свързани с тях физически или юридически лица, образувания или органи. Следва да се отбележи, че местоимението „тях“ в израза, „свързани с тях“, използван в критерия за свързано лице, се отнася само до лицата, образуванията или органите, включени в списъка въз основа на един от критериите за включване, предвидени в разпоредбите на член 2, параграф 1, букви а)—з) от посоченото решение.

47

Така от граматическото тълкуване на член 2, параграф 1 in fine от Решение 2014/145, изменено, следва, както правилно твърди жалбоподателката, че физическо или юридическо лице, образувание или орган може да бъде включено в разглежданите списъци само при наличие на връзка с друго физическо или юридическо лице, образувание или орган, включено в тези списъци въз основа на един или повече от критериите за включване, предвидени в член 2, параграф 1, букви а)—з) от това решение.

48

Както отбелязва Съветът, критерият за свързано лице несъмнено се отнася до всяко лице, което е свързано с лице, включено в спорните списъци въз основа на един или повече критерии, предвидени в разпоредбите на член 2, параграф 1, букви а)—з) от Решение 2014/145, изменено, поради наличието на значителен риск санкционираните лица на основание на един или повече критерии да упражняват натиск върху свързаните с тях лица, за да заобиколят последиците от насочените към тях мерки (вж. по аналогия решение от 4 септември 2015 г., NIOC и др./Съвет, T‑577/12, непубликувано, EU:T:2015:596, т. 114, и от 18 май 2022 г., Foz/Съвет, T‑296/20, EU:T:2022:298, т. 174).

49

Доводът на Съвета, основан на риска от заобикаляне и на необходимостта да се обхване множество от лица, които са част от глобална „мрежа“, не може сам по себе си да обоснове разширяването на обхвата на критерия за свързано лице, така че да се прилага към свързаността с лице, което не е включено въз основа на един или повече от критериите, предвидени в разпоредбите на член 2, параграф 1, букви а)—з) от Решение 2014/145, изменено.

50

Всъщност подобно тълкуване би разширило прекалено обхвата на свързаността и не би отчело буквата на член 2, параграф 1 in fine от Решение 2014/145, изменено, както и изискването за достатъчна връзка между съответните лица и третата държава, към която са насочени приетите от Съюза ограничителни мерки, по смисъла на точка 64 от решение от13 март 2012 г., Tay Za/Съвет (C‑376/10 P, EU:C:2012:138). От това следва, че в настоящия случай, след като г‑н Станислав Чемезов е бил включен в спорните списъци като лице, свързано с баща си, г‑н Сергей Чемезов, Съветът не е имал основание да включи жалбоподателката в спорните списъци като лице, свързано с г‑н Станислав Чемезов.

51

От гореизложените съображения следва, че с актовете за оставяне в списъците от септември 2022 г. и март 2023 г. Съветът е допуснал грешка при прилагане на правото, като е оставил името на жалбоподателката в спорните списъци въз основа на свързаност с г‑н Станислав Чемезов.

52

Следва да се отбележи, че тази допусната от Съвета грешка при прилагане на правото не може сама по себе си да доведе до отмяна на актовете за оставяне в списъците от септември 2022 г. и март 2023 г. Всъщност според съдебната практика по отношение на контрола за законосъобразност на решението за приемане на ограничителни мерки и предвид превантивния им характер, ако съдът на Съюза приеме, че поне един от посочените мотиви е достатъчно точен и конкретен, че е подкрепен с доказателства и сам по себе си представлява достатъчно основание за поддържането на това решение, обстоятелството, че други мотиви не са такива, не би могло да обоснове отмяната на споменатото решение (вж. решение от 28 ноември 2013 г., Съвет/Manufacturing Support & Procurement Kala Naft, C‑348/12 P, EU:C:2013:776, т. 72 и цитираната съдебна практика).

53

Ето защо следва да се провери дали Съветът е допуснал грешка в преценката, като е заключил, че жалбоподателката е свързано лице с баща си, г‑н Токарев.

54

Актовете за оставяне в списъците от септември 2022 г. и актовете за оставяне в списъците от март 2023 г. следва да се разгледат отделно, тъй като са приети на различни дати и не се основават на напълно идентични мотиви или документи.

55

С доводите си жалбоподателката оспорва надеждността на някои документи от първоначалната преписка с доказателства и възможността да се вземе предвид приложение B.5 и поддържа, че фактическите основания са недостатъчни, за да обоснове оставянето на името ѝ като свързано с баща си лице.

56

Жалбоподателката оспорва надеждността на документ № 6 от първоначалната преписка с доказателства, тъй като твърдението, че баща ѝ е поверил управлението на дружеството Катина на бившия ѝ съпруг, било неправилно. Тя счита също, че документи № 12 и № 15 от първоначалната преписка с доказателства са ненадеждни, тъй като изложените в тях твърдения са неясни и се основават на улики, които не изглеждат достатъчно солидни, за да ги подкрепят, като например телефонни номера или информация, публикувана в интернет. Освен това жалбоподателката твърди, че статиите, публикувани от Moscow Post, са ненадеждни, тъй като тази медия е известна с публикуването на клеветнически материали, както е видно от последните съдебни присъди.

57

Съветът, подпомаган от Комисията, оспорва тези доводи.

58

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика дейността на съдилищата на Съюза се ръководи от принципа на свободна преценка на доказателствата и единственият критерий за преценка на силата на представените доказателства е тяхната достоверност. Ето защо, за да се прецени доказателствената сила на даден документ, следва да се провери правдоподобността на съдържащата се в него информация и да се отчетат по-специално произходът на документа, обстоятелствата по съставянето му и неговият адресат и да се прецени дали предвид съдържанието му той изглежда логичен и достоверен (вж. решения от 31 май 2018 г., Kaddour/Съвет, T‑461/16, EU:T:2018:316, т. 107 и цитираната съдебна практика, и от 12 февруари 2020 г., Amisi Kumba/Съвет, T‑163/18,, непубликувано, EU:T:2020:57, т. 95 и цитираната съдебна практика).

59

В отсъствието на разследващи правомощия в трети държави преценката на органите на Съюза следва всъщност да се основава на публично достъпни източници на информация, доклади, статии в пресата, доклади на тайните служби или на други подобни източници на информация (решения от 14 март 2018 г., Kim и др./Съвет и Комисия, T‑533/15 и T‑264/16, EU:T:2018:138, т. 107, и от 1 юни 2022 г., Пригожин/Съвет, T‑723/20, непубликувано, EU:T:2022:317, т. 59).

60

Освен това е важно да се отбележи, че обстановката на конфликт между Руската федерация и Украйна на практика прави особено труден достъпа до някои източници, изричното посочване на първичния източник на дадена информация и евентуалното събиране на свидетелства от страна на лица, които са съгласни да бъдат идентифицирани. Така следващите от това затруднения при разследването могат да създадат пречки за представянето на точни доказателства и обективна информация (вж. в този смисъл решение от 15 ноември 2023 г., OT/Съвет, T‑193/22, EU: T:2023:716, т. 116 и цитираната съдебна практика).

61

В настоящия случай, за да обоснове оставянето на името на жалбоподателката в спорните списъци с актовете от септември 2022 г., Съветът е предоставил първоначалната преписка с доказателства. Следва да се отбележи, че що се отнася до връзката между жалбоподателката и нейния баща, Съветът се позовава на публично достъпна информация, а именно и по-специално:

62

Така документ № 6 от първоначалната преписка с доказателства е статия в пресата, публикувана на уебсайта на Imperijal, озаглавена „Руснаци от черен списък правят бизнес заедно с Пленкович и HDZ и освен това имат вила в Мали Лошин“. Този документ се отнася по-специално до дружеството Katina, чието седалище е в Загреб и което притежава вила, наречена Karolina, намираща се в Мали Лошин (Хърватия) (наричана по-нататък „вила Karolina“). Следва да се отбележи, че доводът на жалбоподателката, че статията съдържала грешка, не може да постави под съмнение нейната доказателствена сила. Всъщност подобен довод е част от преценката на достатъчния характер на фактическите основания на Съвета, за да се обоснове включването на името ѝ.

63

Що се отнася до довода, че твърденията, изложени в документ № 12, а именно разследването на OCCRP, озаглавено „Приятелите просперират благодарение на това, че са приближени до управлението на Путин“, и в документ № 15, а именно статията, публикувана в информационния уебсайт Meduza, озаглавена „Един много богат зет. Как е организиран бизнесът на близките на директора на Транснефт Николай Токарев?“, са неясни и се основават на улики, които не изглеждат достатъчно солидни, за да ги подкрепят, той не би могъл да постави под въпрос доказателствената сила на тези доказателства. Всъщност, като се има предвид затрудненият достъп до информацията, посочен в точка 60 по-горе, фактът, че разследванията или статиите се основават на данни като телефонни номера или достъпна в уебсайтове информация, не може да лиши документи № 12 и № 15 от доказателствена сила.

64

По същия начин не може да бъде приет доводът, че по същество статиите, публикувани от Moscow Post, са недостоверни, тъй като неотдавна срещу тази медия са били постановени няколко присъди за клевета. Всъщност фактът, че медия е била осъдена няколко пъти за клевета, не означава, че всички нейни публикации са недостоверни. Освен това в настоящия случай следва да се констатира, че представените от жалбоподателката присъди не се отнасят до документ № 17, т.е. статията на Moscow Post, озаглавена „Николай Токарев и компанията му Транснефт не успяха да прехвърлят отговорността за качеството на петрола върху конкурентите си“. От това следва, че това доказателство не може да бъде лишено от доказателствена сила.

65

С оглед на гореизложеното, като се вземе предвид контекстът, с който се характеризира обстановката в Руската федерация, и липсата на разследващи правомощия на Съвета в трети държави (вж. т. 59 и 60 по-горе), доказателствената сила на документи № 6, № 12, № 15 и № 17 от преписката с доказателства не може да се отхвърли.

66

Жалбоподателката оспорва възможността да се вземе предвид приложение B.5 към писмената защита, в което е включено цялото съдържание на разследването и извлечение от което е възпроизведено в документ № 12 от първоначалната преписка с доказателства, тъй като вземането предвид на това приложение означавало да се промени съдържанието на първоначалната преписка с доказателства.

67

Съветът, подпомаган от Комисията, оспорва тези доводи.

68

Според постоянната съдебна практика законосъобразността на акт на Съюза трябва да се преценява въз основа на фактическите и правните обстоятелства, които са съществували към датата на приемане на акта (решения от 3 септември 2015 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Комисия, C‑398/13 P, EU:C:2015:535, т. 22, и от 8 март 2023 г., Пригожина/Съвет, T‑212/22, непубликувано, EU:T:2023:104, т. 80).

69

Освен това следва да се припомни, че упражняваният от Общия съд контрол за материална законосъобразност трябва да се извършва, що се отнася по-конкретно до споровете във връзка с ограничителните мерки, не само с оглед на фактите, посочени в изложенията на мотивите на спорните актове, но и с оглед на фактите, които Съветът представя на Общия съд в случай на оспорване, за да докаже верността на фактическите си твърдения в тези изложения (решение от 22 април 2021 г., Съвет/РКК, C‑46/19 P, EU:C:2021:316, т. 64).

70

Следва да се отбележи, както признава жалбоподателката, че приложение B.5 възпроизвежда изцяло разследването на OCCRP, публикувано на 24 декември 2016 г. и озаглавено „Приятелите просперират благодарение на това, че са приближени до управлението на Путин“, извлечение от което е възпроизведено в документ № 12 от първоначалната преписка с доказателства. Както е видно от посочената преписка, Съветът е имал достъп до това разследване на 5 април 2022 г. и сред елементите за идентифициране на източника на този документ е пълна хипервръзка, позволяваща достъп до цялото му съдържание. При тези обстоятелства жалбоподателката не може да оспори възможността да се вземе предвид приложение B.5 към писмената защита (вж. по аналогия решение от 1 юни 2022 г., Пригожин/Съвет, T‑723/20, непубликувано, EU:T:2022:317, т. 55).

71

От това следва, че приложение B.5 към писмената защита може да бъде взето предвид при разглеждането на основателността на оставянето на името на жалбоподателката в спорните списъци като лице, свързано с г‑н Токарев.

72

Жалбоподателката счита, че Съветът е допуснал грешка при оценката на стойността на нейните недвижими имоти и че във всеки случай стойността им не е релевантна за установяването на свързаност с нейния баща. Освен това жалбоподателката твърди, че базата от документи на Съвета не е достатъчна, за да се констатира, че недвижимите ѝ имоти могат да бъдат свързани с баща ѝ. Нещо повече, тя поддържа, че дори да се приеме, че дружеството Ronin Trust е управлявало част от недвижимите ѝ имоти, това дружество не позволява да се установи връзка с нейния баща. В този смисъл тя счита, че фактът, че дружеството Ronin Trust е управлявало неправителствения пенсионен фонд на дружеството Транснефт, представлява слаба и стара връзка.

73

Съветът, подпомаган от Комисията, оспорва тези доводи.

74

По-конкретно Съветът отбелязва, че от първоначалната преписка с доказателства е видно, че жалбоподателката притежава или е притежавала, сама или с бившия си съпруг, различни дружества и недвижими имоти на стойност над 50 милиона щатски долара (USD) (около 45 милиона евро) в Москва (Русия). Във всеки случай според Съвета стойността на активите на жалбоподателката не е определящ фактор, тъй като от значение е констатацията, че жалбоподателката се е превърнала в успешен предприемач, натрупал състояние. Освен това Съветът поддържа, че от първоначалната преписка с доказателства е видно, че жалбоподателката е свързана с баща си поради семейната си връзка и факта, че нейното богатство и нейният бизнес също са свързани с него. Той счита по-специално, че е разполага с редица конкретни и точни улики, потвърждаващи факта, че жалбоподателката е натрупала състояние в областта на недвижимите имоти, възползвайки се от длъжността на баща си като главен изпълнителен директор на Транснефт. Освен това Съветът твърди, че жалбоподателката е свързана с бизнеса на баща си чрез дружеството Ronin, което от своя страна е свързано с Транснефт, както и чрез схема за семейно управление на бизнеса.

75

В това отношение следва да се припомни, че както е видно от точки 45—47 по-горе, критерият за свързано лице се отнася до лица, които са свързани с общи интереси с лице, включено в спорните списъци въз основа на един или повече от критериите за включване, предвидени в член 2, параграф 1, букви а)—ж) от Решение 2014/145, изменено.

76

Следва да се уточни, че тези общи интереси трябва да се разбират не само в тесен смисъл, т.е. като обозначаващи лица, чиито интереси са свързани в общо правно образувание, но и в по-широк смисъл като обозначаващи лица, свързани по семейна линия при обективно наличие на съществено преплитане на общи интереси, което не е задължително да бъде материализирано в създадено за тази цел правно образувание (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 6 септември 2023 г., Тимченко/Съвет, T‑361/22, непубликувано, обжалвано, EU:T:2023:502, т. 76).

77

Освен това, тъй като критерият за свързано лице е формулиран в сегашно време на изявително наклонение, наличието на общи интереси трябва да бъде установено към момента на приемането на обжалваните актове (вж. в този смисъл решение от 8 март 2023 г.Пригожина/Съвет, T‑212/22, непубликувано, EU:T:2023:104, т. 92).

78

В настоящия случай жалбоподателката не оспорва родствената връзка с баща си, г‑н Токарев, който е главен изпълнителен директор на дружеството Транснефт, считано за крупна руска петролна и газова компания. Тя обаче поддържа, че фактическото основание на Съвета не съдържа достатъчно доказателства, за да се установи свързаност с нейния баща.

79

От разглежданите основания за включване е видно, че общите интереси между жалбоподателката и нейния баща произтичат, от една страна, от факта, че значителното ѝ недвижимо имущество в Москва, Хърватия и Латвия може да се свърже с баща ѝ, и от друга страна, от връзките между жалбоподателката и дружеството Ronin, което е представено като осигуряващо управлението на пенсионния фонд на дружеството Транснефт.

80

На първо място, що се отнася до връзката между жалбоподателката и дружеството Ronin Trust, от документ № 15 от първоначалната преписка с доказателства е видно по-специално, че когато жалбоподателката все още е била омъжена за бившия си съпруг, дружеството Ronin Trust, управляващо пенсионния фонд на Транснефт, е управлявало и недвижимите имоти на групата дружества, известна като RPA. Според това доказателство бившият съпруг на жалбоподателката е притежавал 100 % от дружеството RPA-Management, докато жалбоподателката е контролирала 75 % от дружеството RPA-Estate и 50 % от дружеството RPA-Hotel Management. От това следва, че Съветът основателно надлежно е могъл да приеме, че през 2016 г. е съществувала връзка между дружеството Ronin Trust и дружествата, в които жалбоподателката е притежавала дялове, а именно RPA-Hotel Management и RPA-Estate.

81

От документ № 15 от първоначалната преписка с доказателства обаче е видно и че в областта на управлението на пенсионни фондове дружеството Транснефт не е било единственият или дори основният клиент на Ronin Trust. Тази констатация се потвърждава от представени от жалбоподателката извлечения от годишните отчети на дружеството Ronin Trust (приложение A.11), от които е видно, че то действително е управлявало пенсионни фондове на дружества, различни от Транснефт. Освен обаче че нито едно доказателство в преписката не дава информация за дейността и организацията на дружеството Ronin Trust, фактът, че жалбоподателката и дружеството Транснефт използват услугите на един и същ доставчик, който предоставя услугите си на други трети дружества, сам по себе си не е достатъчен, за да се установи наличието на връзка между жалбоподателката и дружеството Транснефт. В съдебното заседание в отговор на въпрос на Общия съд, който го приканва да обясни как може да се установи връзка между жалбоподателката и нейния баща чрез дружеството Ronin Trust, след като това дружество управлява пенсионните фондове на различни дружества, Съветът не успява да разясни тази връзка. Той всъщност не се позовава на никакви доказателства за участието на г‑н Токарев в капитала на дружеството Ronin Trust, нито за присъствието му в управителните органи на това дружество, нито за някаква особеност в търговските отношения между Ronin Trust и Транснефт, която да отличава тези отношения от отношенията между дружеството Ronin Trust и останалите дружества, които са негови клиенти.

82

Следователно жалбоподателката има основание да твърди, че слабата връзка между Ronin Trust и Транснефт не е достатъчна, за да се докаже наличието на връзка между нейната дейност и тази на нейния баща.

83

Освен това, що се отнася до изложения в основанията за включване факт, че във връзка с процедурата по натурализация на жалбоподателката с цел получаване на кипърско гражданство е бил посочен адресът на Ronin Europe, той също не може да докаже наличието на общи интереси между жалбоподателката и г‑н Николай Токарев. Всъщност в съдебното заседание в отговор на въпрос на Общия съд, целящ изясняване на връзките между Ronin Europe и Ronin Trust, Съветът по същество заявява, че е приел, че тези две дружества могат да се считат за свързани. Освен това следва да се отбележи, че Съветът не се позовава на нито едно доказателство, позволяващо да се установи връзка между дружеството Ronin Europe и г‑н Токарев. Следователно по същите причини като изложените в точка 81 по-горе връзката между жалбоподателката и дружеството Ronin Europe не може да докаже наличието на връзка между жалбоподателката и нейния баща чрез дружеството Транснефт.

84

Поради това Съветът неправилно се е основал на бизнес контактите на жалбоподателката с дружествата Ronin Trust и Ronin Europe, за да установи връзка с г‑н Токарев чрез дружеството Транснефт.

85

На второ място, следва да се провери дали първоначалната преписка с доказателства съдържа съвкупност от достатъчно конкретни, точни и съгласувани улики, за да се установи наличието на връзки между недвижимото имущество на жалбоподателката и г‑н Токарев към момента на приемане на актовете за оставяне в списъците от септември 2022 г.

86

В началото следва да се констатира, че главните страни спорят относно стойността на недвижимото имуществото на жалбоподателката. В разглежданите основания за включване Съветът счита, че що се отнася до недвижимите имоти в Москва, Хърватия и Латвия, недвижимото имущество на жалбоподателката и бившия ѝ съпруг е на стойност над 50 милиона USD (около 45 милиона евро). При все това, освен факта че жалбоподателката не оспорва, че общата стойност на нейното имущество и това на бившия ѝ съпруг може да надвишава 50 милиона USD (около 45 милиона евро), следва да се отбележи, че стойността на имуществото на жалбоподателката не е определяща, за да се обоснове оставянето на името ѝ в спорните списъци. Всъщност това е елемент от контекста, който, както твърди Съветът, има за цел да покаже, че жалбоподателката е успешен предприемач, който е натрупал състояние в областта на недвижимите имоти, както е видно по-специално от документи 9 и 16 от първоначалната преписка с доказателства. От това следва, че евентуална неточност относно стойността на имуществото ѝ не може сама по себе си да доведе до отмяна на актовете за оставяне в списъците от септември 2022 г.

87

Следва да се отбележи, че жалбоподателката признава, че е собственик на дружеството Ostozhenka 19, което притежава историческа къща в Москва, апартамент на улица Брюсов в Москва, и на дружеството Katina, което притежава вила на име Karolina, намираща се в Мали Лошин (Хърватия). От първоначалната преписка с доказателства е видно, че всеки от тези имоти е на стойност няколко милиона руски рубли (RUB). Всъщност според документ № 15 историческата къща в Москва е придобита през 2016 г. за 390 милиона RUB (приблизително 3,9 милиона евро), според документ № 14 вилата в Хърватия е оценена на 4,1 милиона USD (приблизително 3,8 милиона евро), а според документ № 9 апартаментът на улица Брюсов се намира в сграда, в която някои имоти са на стойност най-малко 315 милиона RUB (приблизително 3,15 милиона евро). С оглед на стойността на това недвижимо имущество, възлизаща на няколко милиона евро, Съветът е можел основателно да приеме, че жалбоподателката притежава значително недвижимо имущество. Въпреки това, както правилно твърди жалбоподателката, в настоящия случай стойността на недвижимото ѝ имущество сама по себе си не е достатъчна, за да се установи свързаност с нейния баща. Поради това следва да се провери дали фактическите основания на Съвета подкрепят констатацията, че недвижимото имущество на жалбоподателката може да е свързано с нейния баща към момента на приемане на актовете за оставяне в списъците от септември 2022 г.

88

Първо, що се отнася до недвижимия имот в Юрмала (Латвия), който е бил притежаван съвместно от жалбоподателката и бившия ѝ съпруг по време на брака им, следва да се отбележи, че Съветът не се позовава на нито едно доказателство, позволяващо този имот да се свърже с г‑н Токарев. Освен това жалбоподателката представя извлечение от допълнение към следбрачното споразумение от 14 февруари 2019 г. (приложение A.9), в което се посочва, че след развода всички дялове на дружеството Dzintaru 34, което е притежавало този имот, са прехвърлени на бившия ѝ съпруг. Жалбоподателката се развежда през юни 2019 г., което Съветът не оспорва. Поради това следва да се приеме, че жалбоподателката е доказала, че от юни 2019 г. вече не е имала никаква връзка с намиращия се в Латвия недвижим имот. От това следва, че тъй като наличието на общи интереси трябва да бъде установено към момента на приемане на обжалваните актове (вж. т. 77 по-горе), за да докаже наличието на такива интереси между жалбоподателката и нейния баща чрез притежавани от нея недвижими имоти, Съветът не може да се позове на недвижимия имот в Латвия, като се има предвид, че към момента на приемането на актовете за оставяне в списъците от септември 2022 г. жалбоподателката от няколко години вече не е била негов собственик.

89

Второ, що се отнася до вила Karolina, разположена в залива Чикат в Мали Лошин (Хърватия), следва да се отбележи, че жалбоподателката е представила извлечение от историята на регистъра на Trgovački Sud u Zagrebu (Търговски съд Загреб, Хърватия) относно дружеството Katina, което е собственик на тази вила. От този документ обаче е видно, че жалбоподателката е единственият акционер в дружеството и че нейният баща никога не е притежавал дялове в него. От това следва, че по отношение на този имот Съветът не може да се позове на наличието на пряка връзка между жалбоподателката и нейния баща. Освен това, макар да е вярно, че документ № 6 от първоначалната преписка с доказателства може да представлява улика за наличието на семейно управление на този недвижим имот, поради факта че г‑н Токарев е възложил управлението на дружеството Katina на бившия си зет, тази улика сама по себе си не е достатъчна, за да се установи връзка между бащата на жалбоподателката и вила Karolina за периода след 2019 г. Всъщност, като се има предвид, че жалбоподателката се развежда през юни 2019 г., бившият ѝ съпруг престава да изпълнява длъжността си в дружеството Katina още същата година, както е видно от приложение A.20. Участието на г‑н Токарев в назначаването на бившия му зет за член на управителния съвет на дружеството Katina обаче задължително е било много преди 2019 г. Следователно при липсата на други доказателства, свързани с по-нови факти, които да сочат, че семейното управление на вила Karolina с участието на г‑н Токарев продължава, следва да се констатира, че Съветът не е разполагал с доказателства, позволяващи към момента на приемане на актовете за оставяне в списъците от септември 2022 г. да се установи наличието на връзка между бащата на жалбоподателката и вила Karolina.

90

Трето, що се отнася до изтъкнатия от Съвета факт, че семейство Токарев е придобило хотелски комплекс на стойност няколко милиарда USD, който също се намира в Хърватия, вярно е, че в документ № 16 от първоначалната преписка с доказателства, а именно статия в пресата, публикувана през 2020 г., се споменава за наличието на информация за това, че семейство Токарев е придобило хотелски комплекс чрез процедури за възлагане на обществени поръчки на дружеството Транснефт. Налага се обаче изводът, че тази статия не съдържа уточнения за датата на сключване на сделката, нито за това кой член на семейство Токарев е придобил имота и дали този член все още го е притежавал към момента на публикуването на статията през 2020 г. Освен това следва да се отбележи, че противно на твърденията на Съвета, от приложение D.1 към писмената дуплика, а именно статия, публикувана на 16 август 2016 г. на уебсайта на Moscow Post, озаглавена „Златният тромпет“ на Николай Токарев?“, не следва ясно, че жалбоподателката или членове на нейното семейство са придобили хотелски комплекс чрез процедура за възлагане на обществена поръчка на Транснефт. Всъщност съгласно тази статия през 2005 г. жалбоподателката е получила доходи от дружество, наречено Caprice-Stell, което е притежавало непряко дялове в хотелско дружество, представено като собственик на хотелски комплекс в Мали Лошин. Следователно, дори да се приеме, че получаването от жалбоподателката на възнаграждение от дружеството Caprice-Stell, може да се счита за доказателство за придобиване на хотелски комплекс, следва да се отбележи, че според тази статия, публикувана в Moscow Post през 2016 г., сделката, включваща процедури за възлагане на обществени поръчки на Транснефт в рамките на придобиване на недвижими имоти, е извършена няколко години преди публикуването на статията. От тази статия обаче не следва, че жалбоподателката е получила възнаграждение от дружеството Caprice-Stell след 2005 г. Освен това Съветът не е представил никакви други доказателства, за да докаже, че жалбоподателката все още притежава хотелски комплекс в Хърватия. Следователно, като се има предвид отдалечеността във времето на фактите, изложени в представените от Съвета материали, последният не може да поддържа, че към момента на приемането на актовете за оставяне в списъците от септември 2022 г. жалбоподателката е била собственик на хотелски комплекс в Хърватия.

91

Четвърто, жалбоподателката поддържа, че от развода си през 2019 г. тя вече няма никаква връзка с дружествата от групата RPA на бившия си съпруг и че недвижимото ѝ имущество в Москва включва само историческа къща, която тя притежава чрез дружеството Ostozhenka 19 (с предишно наименование RPA-Estate), както и апартамент на улица Брюсов. Ето защо, що се отнася по-специално до периода след развода, жалбоподателката оспорва връзката между недвижимото си имущество и баща си, която Съветът се опитва да установи чрез дружествата от групата RPA и Ronin Trust въз основа на документ № 15 от първоначалната преписка с доказателства. В това отношение е достатъчно да се припомни, че Съветът не е можел да се основе на наличието на бизнес контакти между жалбоподателката и дружеството Ronin Trust, за да установи връзка между нея и г‑н Токарев чрез дружеството Транснефт (вж. т. 81 по-горе). Следователно обстоятелството, че недвижимите имоти на жалбоподателката в Москва са били управлявани от дружеството Ronin Trust, не може да представлява доказателство, че тези имоти може да се считат за свързани с баща ѝ. Следва обаче да се констатира, че първоначалната преписка с доказателства не съдържа други доказателства, позволяващи да се установи връзка между недвижимите имоти на жалбоподателката в Москва и г‑н Токарев.

92

От гореизложените съображения следва, че основанията са опорочени от грешка в преценката, доколкото в тях се констатира, че недвижимите имоти на жалбоподателката е можело да бъдат свързани с г‑н Токарев към момента на приемане на актовете за оставяне в списъците от септември 2022 г.

93

Доводите на Съвета не могат да поставят под въпрос този извод.

94

Първо, както правилно отбелязва Съветът, вярно е, че в документи 2, 3, 6, 9, 13 и 15 от първоначалната преписка с доказателства бащата на жалбоподателката е описан като приближен от дълги години на г‑н Владимир Путин и като изпълняващ длъжността главен изпълнителен директор на едно от най-големите държавни дружества в Русия. Макар тази информация да представлява релевантен елемент от контекста, тя позволява да се докаже наличието на връзка между недвижимото имущество на жалбоподателката и нейния баща.

95

Второ, в документи № 1—3 и № 6 от първоначалната преписка с доказателства се посочва най-общо и без други уточнения, че членовете на семейството на г‑н Токарев са се облагодетелствали от връзките на последния с г‑н Владимир Путин или от руското правителство, а в документ № 12 от тази преписка, чието пълно съдържание е възпроизведено в приложение B.5 към писмената защита, се посочва най-общо, че членовете на семейството на г‑н Токарев са увеличили богатството си и притежават скъпи недвижими имоти в Европа. Както обаче посочва жалбоподателката, документи № 1 и № 3 от преписката с първоначалните доказателства, които по същество възпроизвеждат съдържанието на съобщение за медиите на Министерството на финансите на Съединените американски щати (документ № 2), не съдържат точни и конкретни данни, които да сочат, че недвижимите имоти на жалбоподателката са били свързани с г‑н Токарев, по-конкретно към момента на приемането на актовете за оставяне в списъците от септември 2022 г. По същия начин вече беше констатирано, че документ № 6 от първоначалната преписка с доказателства не съдържа данни, позволяващи да се установи тази връзка към момента на приемането на посочените актове (вж. т. 89 по-горе). Колкото до документ № 12, чието съдържание е изцяло възпроизведено в приложение B.5 към писмената защита, следва да се отбележи, че съдържащата се в него информация до голяма степен е сходна със съдържащата се в документ № 15 от първоначалната преписка с доказателства. Следователно, по същите причини като изложените в точка 90 по-горе, документ № 12 от първоначалната преписка с доказателства не съдържа доказателства, позволяващи да се установи връзка между недвижимото имущество на жалбоподателката и г‑н Токарев към момента на приемане на актовете за оставяне в списъците от септември 2022 г.

96

Трето, що се отнася до наличието на схема за семейно управление на бизнеса в областта на недвижимите имоти, вярно е, както твърди Съветът в писмената си дуплика, че в приложение D.1 се съдържа информация, която доказва наличието на такава схема, що се отнася до придобиването от жалбоподателката и нейния бивш съпруг на неустановен недвижим имот в Хърватия в рамките на сделка, свързана с процедури за възлагане на обществени поръчки на Транснефт. По същия начин за наличието на схема за семейно управление на бизнеса може да сочи и информацията, съдържаща се в документ № 6 от първоначалната преписка с доказателства поради участието на г‑н Токарев в управлението на дружеството Katina, което притежава вила Karolina. Както обаче е посочено в точки 89 и 90 по-горе, тези факти са настъпили няколко години преди приемането на актовете за оставяне в списъците от септември 2022 г. Следва обаче да се констатира, че Съветът не е представил никакви доказателства, които да сочат, че към момента на приемането на тези актове е продължавала да съществува схема на семейно управление на бизнеса с недвижими имоти, в която са участвали жалбоподателката и нейният баща.

97

Що се отнася до твърдяното продължаващо семейно управление на бизнеса с недвижими имоти, Съветът неправилно се позовава в съдебното заседание на съществуването на такава схема на управление, що се отнася до сградния комплекс Gelendzhik Resort Meridian в Русия. Всъщност този недвижим имот не е бил посочен в основанията за включване на актовете за оставяне в списъците от септември 2022 г., така че Съветът не може да се позове на това доказателство, освен ако не допусне замяна на основанията. Във всеки случай от документи № 9 и № 16 от първоначалната преписка с доказателства е видно, че жалбоподателката притежава дялове в този сграден комплекс заедно с г‑н Станислав Чемезов, а Съветът не е доказал, че този недвижим имот може да е свързан с г‑н Токарев.

98

Четвърто, противно на твърденията на Съвета, фактът, че г‑н Токарев все още е свързан с г‑н Владимир Путин, че все още заема длъжността главен изпълнителен директор на Транснефт и че жалбоподателката все още притежава недвижими имоти, не е достатъчен, за да обоснове оставянето на името ѝ в спорните списъци въз основа на критерия за свързано лице. Както беше припомнено в точка 77 по-горе, Съветът е длъжен да установи наличието на общи интереси към момента на приемане на обжалваните актове. Следва обаче да се отбележи, че Съветът не е доказал, че към момента на приемане на актовете за оставяне в списъците от септември 2022 г. недвижимото имущество на жалбоподателката е можело да бъде свързано с нейния баща.

99

На трето място, що се отнася до документи № 2—5, № 8 и № 11 от първоначалната преписка с доказателства, които се отнасят до ограничителните мерки, приети срещу жалбоподателката от Австралия, Канада, Съединените американски щати и Обединеното кралство, макар да е вярно, че такива обстоятелства могат да представляват релевантни елементи от контекста, те сами по себе си не са от естество да обосноват оставянето на името на жалбоподателката в спорните списъци. Всъщност, както е доказала жалбоподателката, в тези трети държави членовете на семействата на лица, спрямо които се прилагат ограничителни мерки, също могат да са обект на ограничителни мерки единствено въз основа на наличието на семейна връзка. Вярно е, че в рамките на ограничителните мерки с оглед на положението в Сирия е постановено, че когато финансовите средства на санкционираните лица са замразени, съществува значителен риск те да упражняват натиск върху свързаните с тях лица, за да заобиколят последиците от насочените към тях мерки (вж. в този смисъл решение от 28 април 2021 г. по дело Sharif/Съвет, T‑540/19, непубликувано, EU:T:2021:220, т. 159). Трябва обаче да се отбележи, че при посочения режим критерият за включване е различен от приложимия в настоящия случай. Всъщност в делото, по което е постановено това решение, законодателството изрично предвижда ограничения и замразяване на финансовите средства, по-специално на „видни бизнесмени, извършващи дейност в Сирия“ и „членове на семействата Асад или Махлуф“ и „свързани с тях лица“. Съгласно тази правна уредба семейната връзка с тези семейства може да бъде достатъчна за включването на имената на лицата във въпросните списъци въз основа на „критерия за връзка с членовете на [тези] семейства“. От друга страна, това не е така, когато, както в настоящия случай, в правната уредба не е направено изрично позоваване на членовете на някои семейства, поименно посочени сред критериите за включване (вж. в този смисъл решение от 29 ноември 2023 г., Пумпянский/Съвет, T‑734/22, непубликувано, EU:T:2023:761, т. 70).

100

От гореизложените съображения следва, че Съветът не е доказал наличието на общи интереси, свързващи жалбоподателката с нейния баща към момента на приемането на актовете за оставяне в списъците от септември 2022 г. Следователно оставянето на името на жалбоподателката в спорните списъци de facto се е основавало единствено на семейната връзка с нейния баща, което не може да бъде прието.

101

С оглед на гореизложените съображения, що се отнася до актовете за оставяне в списъците от септември 2022 г., след като е установено, че Съветът е допуснал грешка при прилагане на правото, като е оставил името на жалбоподателката в спорните списъци като лице, свързано с г‑н Станислав Чемезов (вж. т. 45—52 по-горе) и че съдържащите се в посочените актове основания, отнасящи се до свързаността на жалбоподателката с нейния баща, г‑н Токарев, не са надлежно подкрепени с доказателства, следва да се заключи, че оставянето на името на жалбоподателката в спорните списъци не е обосновано.

102

Поради това основанието за наличие на грешка при прилагане на правото и грешки в преценката следва да бъде уважено, в частта, в която е насочено срещу актовете за оставяне в списъците от септември 2022 г.

103

В първото си изявление за изменение жалбоподателката оспорва надеждността на доказателство, представено от Съвета в преписката с доказателства WK 1128/2023/INIT, и поддържа, че преписките с доказателства от януари 2023 г. не са достатъчно фактическо основание за оставянето на името ѝ в спорните списъци като свързано с баща си лице.

104

Жалбоподателката твърди, че документ № 4 от преписката с доказателства WK 1128/2023 INIT, в който се посочва, че семейство Токарев е придобило хотелски комплекс в Хърватия на стойност няколко милиарда USD чрез тръжна процедура на Транснефт, не е надежден, тъй като не се основава на никакви доказателства. Освен това жалбоподателката отбелязва, че авторите на тази статия се позовават на статия на медията Moscow Post, която не цитирала източниците си и не била надежден източник, тъй като срещу нея са били постановени няколко присъди за клевета.

105

Съветът, подпомаган от Комисията, оспорва тези доводи.

106

В настоящия случай, за да обоснове оставянето на името на жалбоподателката в спорните списъци с актовете за оставяне в списъците от март 2023 г., Съветът е предоставил преписките с доказателства от януари 2023 г. Следва да се отбележи, че що се отнася до връзката между жалбоподателката и нейния баща, Съветът се е позовал на публично достъпна информация, а именно и по-специално на следните елементи от преписка WK 1128/2023 INIT:

107

Преписка WK 1128/2023 ADD 1 съдържа разследване на OCCRP, озаглавено „Приятелите просперират благодарение на това, че са приближени до управлението на Путин“, публикувано на 24 декември 2016 г. и прегледано на 27 януари 2023 г.

108

Преписка WK 1128/2023 ADD 2 съдържа резюме на поверителен документ, отнасящ се до притежаваните от жалбоподателката предприятия, регистрирани в търговския регистър в Русия.

109

Що се отнася до надеждността на документ № 4 от преписка WK 1128/2023 INIT, а именно статия, озаглавена „Излазът на Шматко на Геленджикския „меридиан“: Туристическият комплекс „Меридиан“ в Геленджик събра каймака на бизнес средите около бившия министър на енергетиката Сергей Шматко и децата на Токарев и Чемезов. Ще се присъедини ли Мантуров към триото?“, следва да се отбележи, че доводът на жалбоподателката, че статията не съдържа никакви доказателства, не е достатъчен, за да я лиши от доказателствена сила. Освен това, както признава жалбоподателката, тази статия се основава на друга статия на Moscow Post, която Съветът е представил в приложение D.1 към писмената си дуплика. Що се отнася до последната статия, фактът, че в нея не се цитират източниците, сам по себе си не може да я лиши от доказателствена сила. Освен това фактът, че медия е била осъдена няколко пъти за клевета, не означава, че всички нейни публикации са недостоверни.

110

Като се вземе предвид контекстът, с който се характеризира обстановката в Руската федерация, и липсата на разследващи правомощия на Съвета в трети държави (вж. т. 59 и 60 по-горе), доказателствената сила на документ № 4 от преписка WK 1128/2023 INIT не може да се отхвърли.

111

Жалбоподателката счита, че Съветът не разполага с достатъчно солидни факти в подкрепа на основанията за включване на актовете за оставяне в списъците от март 2023 г. Тя счита по-конкретно, че новите доказателства не могат да подкрепят констатацията, че недвижимото ѝ имущество може да бъде свързано с баща ѝ. Освен това тя оспорва изменението на основанията за включване, в които се посочва, че е свързана с дружеството Ronin Trust чрез дружеството Ostozhenka 19 (наричано по-преди RPA Estate). Във всеки случай тя твърди, че връзката с дружеството Ronin Trust, на която се основава Съветът, е слаба и спекулативна, поради което тази връзка не може да обоснове оставянето на името ѝ в спорните списъци въз основа на критерия за свързано лице.

112

Съветът, подпомаган от Комисията, оспорва тези доводи.

113

Съветът поддържа по-конкретно, че е доказал, че жалбоподателката е била свързана с г‑н Токарев поради родствената си връзка с него и поради това че състоянието ѝ е свързано с него. Той счита по-специално, че някои елементи от преписките с доказателства от януари 2023 г. потвърждават информацията от първоначалната преписка с доказателства относно връзките между г‑н Токарев, г‑н Путин и придобиването, по-специално от жалбоподателката, на значителни активи в недвижими имоти. Освен това, що се отнася до връзката между жалбоподателката и дружеството Ronin Trust, Съветът счита, че жалбоподателката не е доказала липсата на връзки с Ostozhenka 19 (наричано по-рано RPA-Estate) и RPA-Hotel Management.

114

Следва да се отбележи, че що се отнася до връзките между жалбоподателката и нейния баща, основанията за включване в актовете за оставяне в списъците от март 2023 г. по същество са сходни с тези в актовете за оставяне в списъците от септември 2022 г. От една страна, оставянето на името на жалбоподателката в посочените списъци е обосновано с факта, че недвижимото ѝ имущество е можело да бъде свързано с баща ѝ. Това първо основание не е претърпяло значителни изменения. От друга страна, оставянето на името на жалбоподателката в спорните списъци е обосновано и с наличието на връзки между жалбоподателката и дружеството Ronin, което е представено като осигуряващо управлението на пенсионния фонд на дружеството Транснефт. В това второ основание Съветът уточнява, че жалбоподателката е била свързана с Ronin Trust чрез дружеството Ostozhenka 19.

115

На първо място, следва да се припомни, че бизнес контактите на жалбоподателката с дружествата Ronin Trust и Ronin Europe не доказват наличието на общи интереси на жалбоподателката и нейния баща чрез дружеството Транснефт (вж. т. 80—84 по-горе). Съветът не е представил доказателства в преписките с доказателства от януари 2023 г., които да променят това заключение.

116

От това следва, че за да обоснове оставянето на името на жалбоподателката в спорните списъци, Съветът не е можел да се основе на факта, че дружеството Ronin Trust е управлявало недвижими имоти на дружествата RPA-Estate и RPA-Hotel Management, нито на твърдяна връзка между жалбоподателката и дружеството Ronin Trust чрез дружеството Ostozhenka 19. От друга страна, Съветът не е можел да се основе и на факта, че във връзка с процедурата по натурализация на жалбоподателката с цел получаване на кипърско гражданство е бил посочен адресът на Ronin Europe.

117

Следователно доводите на Съвета, целящи да се докаже наличието на връзки между жалбоподателката и дружеството Ronin Europe, както и отнасящите се до продължаването на бизнес контактите между нея и дружеството Ronin Trust, не могат да обосноват основателността на актовете за оставяне в списъците от март 2023 г.

118

На второ място, що се отнася до връзката между недвижимото имущество на жалбоподателката и г‑н Токарев, Съветът твърди, че документ № 7 от преписка WK 1128/2023 INIT, а именно статия в пресата, публикувана през март 2022 г., относно притежавания от жалбоподателката имот в Латвия, подкрепя данните от първоначалната преписка с доказателства, че връзките между г‑н Токарев и г‑н Путин са позволили на семейство Токарев да придобие впечатляващи активи в недвижими имоти. Вярно е, че в тази статия се споменава фактът, че семейство Токарев се е възползвало от връзките между г‑н Токарев и г‑н Путин, за да придобие значителни активи. В нея се посочва и че жалбоподателката и бившият ѝ съпруг са придобили състоянието си още по време на брака си, по-специално в резултат на договорите, сключени между дружеството Транснефт и дружествата на бившия съпруг на жалбоподателката. Следва обаче да се отбележи, че тази статия се отнася до факти, настъпили няколко години преди приемането на актовете за оставяне в списъците от март 2023 г., тъй като в нея се споменава за положението на жалбоподателката преди развода ѝ през юни 2019 г. Освен това в тази статия се посочва, че след този развод жалбоподателката вече не е собственик на имота, който е притежавала заедно с бившия си съпруг в Латвия. Следователно, освен че посочената статия би могла да представлява най-много елемент от контекста, който да сочи, че в миналото може да е имало схема на семейно управление на бизнеса, тя не може да е доказателство, позволяващо да се установи връзка между недвижимото имущество на жалбоподателката и г‑н Токарев към момента на приемане на актовете за оставяне в списъците от март 2023 г.

119

За да установи връзка между недвижимото имущество на жалбоподателката и нейния баща, Съветът се позовава и на документ № 4 от преписка WK 1128/2023 INIT, в който, подобно на документ № 16 от първоначалната преписка с доказателства, се посочва наличието на информация, че семейство Токарев е придобило хотелски комплекс на стойност няколко милиарда USD в Хърватия чрез процедури за възлагане на обществени поръчки на Транснефт. Следва обаче да се констатира, че този документ не съдържа никакви уточнения в сравнение с документите от първоначалната преписка с доказателства, отнасящи се до твърдяното придобиване на хотелски комплекс от членовете на семейство Токарев. Следователно, по същите причини като изложените в точки 90 и 96 по-горе, този документ не може да представлява доказателство, позволяващо да се установи връзка между недвижимото имущество на жалбоподателката и нейния баща към момента на приемане на актовете за оставяне в списъците от септември 2023 г.

120

Следва да се констатира, че нищо друго в преписките с доказателства от януари 2023 г. не позволява да се докаже наличието на връзка между недвижимото имущество на жалбоподателката и г‑н Токарев към момента на приемането на актовете за оставяне в списъците от март 2023 г. Следователно основанията са опорочени от грешка в преценката, доколкото в тях се констатира, че недвижимите имоти на жалбоподателката е можело да бъдат свързани с г‑н Токарев към момента на приемане на посочените актовете. От това следва, че оставянето на името на жалбоподателката в спорните списъци de facto се основава единствено на семейната връзка с нейния баща, което не може да бъде прието.

121

Поради това, като се има предвид, че Съветът е допуснал грешка при прилагане на правото и като е оставил името на жалбоподателката в спорните списъци в качеството ѝ на лице, свързано с г‑н Чемезов (вж. т. 45—52 по-горе), следва да се заключи, че оставянето на името ѝ в спорните списъци не е било обосновано.

122

Следователно основанието за наличие на грешка при прилагане на правото и грешка в преценката следва да бъде уважено в частта, в която е насочено срещу актовете за оставяне в списъците от март 2023 г.

123

Във второто си изявление за изменение жалбоподателката оспорва надеждността на някои доказателства, представени от Съвета в преписката с доказателства от юни 2023 г., и поддържа, че преписките с доказателства от юни и юли 2023 г. не са достатъчно фактическо основание за оставянето на името ѝ в спорните списъци въз основа на втората част на изменения критерий ж).

124

Жалбоподателката оспорва надеждността на статиите от източника Rospres с мотива, че това е таблоид, известен с разпространяването на клеветнически твърдения, достъпът до който е бил ограничен поради отказа му да редактира клеветническите твърдения в съответствие с постановени в тази връзка съдебни решения. Освен това жалбоподателката твърди отново, че публикациите на Moscow Post, както и тези на уебсайта Rosnadzor, са ненадеждни, тъй като това са медийни източници, известни с публикуването на статии с единствената цел да накърнят репутацията на хората.

125

Съветът, подпомаган от Комисията, оспорва тези доводи.

126

За да обоснове оставянето на името на жалбоподателката в спорните списъци с актовете от септември 2023 г. въз основа на втората част на изменения критерий ж), Съветът представя преписката с доказателства от юни 2023 г. и преписката с доказателства от юли 2023 г.

127

Преписката с доказателства от юни 2023 г. съдържа следните елементи:

128

Преписката с доказателства от юли 2023 г. съдържа следните елементи:

129

Що се отнася до информацията, достъпна в уебсайта Rospres, макар да е вярно, че срещу тази медия са постановени присъди за клевета, налага се изводът, че представените от жалбоподателката съдебни решения не се отнасят до статията, възпроизведена в документ № 3 от преписката с доказателства от юни 2023 г. Следва обаче да се припомни, че фактът, че медия е била осъдена няколко пъти за клевета, не означава, че всички нейни публикации са недостоверни. От това следва, че при липсата на други доказателства, за да се оспори надеждността на информацията на уебсайта Rospres, документ № 3 от преписката с доказателства не може да бъде лишен от доказателствена сила.

130

Освен това жалбоподателката не е доказала, че единствената цел на статиите, публикувани на уебсайта на Moscow Post и на уебсайта Rosnadzor, е била да се накърни репутацията на хората, поради което те не могат да бъдат лишени от доказателствена сила.

131

Що се отнася до доводите, с които се поставя под въпрос липсата на точност или последователност на някои елементи от преписките с доказателства, следва да се припомни, че тези доводи са част от преценката дали фактическите основания на Съвета са достатъчни, за да се обоснове включването на името на жалбоподателката в спорните списъци.

132

С оглед на гореизложеното, като се вземе предвид контекстът, с който се характеризира обстановката в Руската федерация, и липсата на разследващи правомощия на Съвета в трети държави (вж. т. 59 и 60 по-горе), доказателствената сила на документите от преписките с доказателства от юни и юли 2023 г. не може да се отхвърли.

133

Жалбоподателката счита, че втората част на изменения критерий ж) трябва да се тълкува в смисъл, че не се отнася абстрактно до каквото и да е облагодетелстване, а до облагодетелстване под формата на прехвърляния на средства и активи, извършени с цел укриване на активи и заобикаляне на ограничителните мерки, приети срещу първоначално включеното лице, за да може то да запази контрола върху ресурсите. Освен това жалбоподателката счита, че въпросното облагодетелстване трябва да съвпада по време с приемането на ограничителните мерки срещу първоначално включеното лице и срещу най-близкия член на семейството, без което не може да се счита, че е налице риск от заобикаляне на ограничителните мерки.

134

Според жалбоподателката Съветът не представя достатъчно фактически основания за оставянето на името ѝ в спорните списъци въз основа на спорния критерий. Тя счита по-конкретно, че Съветът не доказва наличието на прехвърляне на средства или активи от страна на баща ѝ, извършено с цел укриване на активите му, заобикаляне на ограничителните мерки и запазване на контрола върху ресурсите, с които разполага. Жалбоподателката счита също, че Съветът не е доказал наличието на облагодетелстване към момента на актовете за оставяне в списъците от септември 2023 г. Що се отнася до констатацията, че недвижимите ѝ имоти са свързани с баща ѝ, жалбоподателката твърди, че Съветът не е доказал, че преди това посочените имоти са принадлежали на баща ѝ. Освен това тя счита, че твърдените сделки са отдалечени във времето от приемането на ограничителните мерки срещу нейния баща през февруари 2022 г., така че не може да е налице намерение за заобикаляне на ограничителните мерки. Освен това жалбоподателката счита, че връзките между дружеството Ronin и дружеството Транснефт са ирелевантни с оглед на възприетия критерий.

135

Съветът, подпомаган от Комисията, оспорва тези доводи.

136

По-конкретно Съветът твърди, че втората част на изменения критерий ж) следва да се разбира в смисъл, подобен на този на критерия за „свързаност“, както е тълкуван от Общия съд. Според него този критерий трябва да се тълкува в смисъл, че той следва да се прилага към най-близките членове на семейството, които са свързани с „общи интереси“ с водещи бизнесмени, осъществяващи дейност в Русия, без да е необходима връзка от икономическо естество, като се има предвид, че в зависимост от контекста и обстоятелствата във всеки отделен случай тази връзка се проявява, като те се облагодетелстват от тези бизнесмени.

137

Съветът твърди, че жалбоподателката се е облагодетелствала от своя баща, за което свидетелства фактът, че нейното богатство и нейният бизнес са свързани с него. Според него жалбоподателката е натрупала състояние, като се е възползвала от заеманата от нейния баща длъжност на главен изпълнителен директор на Транснефт и от отношенията, които той поддържа с г‑н Путин. Освен това Съветът счита, че надлежно е установил, по-специално въз основа на преписките с доказателства от юни и юли 2023 г., наличието на общи интереси, произтичащи от практиката на семейно управление. Той също така счита, че като елемент от контекста следва да се вземе предвид практиката на непотизъм в Русия.

138

Следва да се отбележи, че в актовете за оставяне в списъците от септември 2023 г. запазването на името на жалбоподателката в спорните списъци вече не произтича от прилагането на критерия за свързано лице, предвиден в член 2, параграф 1 in fine от Решение 2014/145, изменено. От една страна, в тези основания вече не се посочва, че е налице свързаност с г‑н Станислав Чемезов. От друга страна, като е приел, че жалбоподателката е близък член на семейството на г‑н Токарев, водещ бизнесмен, осъществяващ дейност в Русия, и че тя се облагодетелства от това, Съветът е приложил спрямо жалбоподателката критерия, предвиден във втората част на изменения критерий ж).

139

Следва да се отбележи, че втората част на изменения критерий ж) позволява включването в спорните списъци, наред с други, на най-близки членове на семейството или на други лица, които се облагодетелстват от водещи бизнесмени, осъществяващи дейност в Русия.

140

В това отношение следва да се припомни, че дори преамбюлът на акт на Съюза да няма правнообвързваща стойност и да не може да бъде изтъкван, за да се избегне прилагането на самите разпоредби на съответния акт, нито за тълкуване на тези разпоредби в смисъл, който явно противоречи на текста им, той може да уточнява съдържанието на тези разпоредби, като съдържащите се в преамбюла съображения представляват важни насоки за тълкуване, като могат да изяснят волята на автора на акта (вж. решение от 26 януари 2021 г., Hessischer Rundfunk, C‑422/19 и C‑423/19, EU:C:2021:63, т. 64 и цитираната съдебна практика).

141

В настоящия случай съгласно съображение 5 от Решение 2023/1094 този критерий за включване е въведен, за да се увеличи натискът върху правителството на Руската федерация и за да се избегне рискът от заобикаляне на ограничителните мерки. По-конкретно, от това съображение по същество следва, че необходимостта от включването на най-близките членове на семейството или на други лица, облагодетелстващи се от водещи бизнесмени, осъществяващи дейност в Русия, е била обоснована от факта, че последните разпределят своите финансови средства и активи между най-близките членове на семействата си и други лица, по-специално с цел укриване на активите, заобикаляне на ограничителните мерки и запазване на контрола върху ресурсите, с които разполагат.

142

В този контекст понятието „облагодетелстване“ по смисъла на втората част на изменения критерий ж) трябва да се тълкува, като се вземат предвид преследваните с този критерий цели, посочени в точка 141 по-горе, които предполагат увеличаване на цената на действията на Руската федерация, които имат за цел да подкопаят териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна. Следователно облагодетелстване по смисъла на тази разпоредба е всяка облага, независимо от нейния характер, която не е непременно недължима, но която трябва да е значителна в количествено или качествено отношение. Следователно това може да е финансова или нефинансова облага, като например дарение, прехвърляне на средства или икономически ресурси, намеса за поставяне в по-благоприятно положение при възлагане на обществени поръчки, назначаване или повишаване. Освен това с оглед на целта за избягване на практики за заобикаляне на ограничителните мерки, изрично посочена в съображение 5 от Решение 2023/1094, в обхвата на втората част на изменения критерий ж) може да попаднат и облагите, предоставени от водещи бизнесмени, осъществяващи дейност в Русия в ситуация, която може да доведе до заобикаляне на насочените срещу тях ограничителните мерки.

143

Следователно, от една страна, жалбоподателката неправилно твърди, че понятието „облагодетелстване“ по смисъла на втората част на изменения критерий ж) трябва да се ограничи само до облаги под формата на прехвърляне на финансови средства с цел заобикаляне на ограничителните мерки. Ограничаването на понятието „облагодетелстване“ само до прехвърлянето на финансови средства не произтича от текста на този критерий и не би позволило да се обхванат многобройните форми, които може да приеме едно облагодетелстване. Освен това, макар ситуация, позволяваща заобикаляне на ограничителните мерки, да може да обоснове наличието на облагодетелстване по смисъла на втората част на изменения критерий ж), Съветът не е непременно длъжен да представи доказателства за такава ситуация за целите на включването на името на дадено лице в спорните списъци във връзка с посочения критерий. От друга страна, Съветът не може да твърди, че втората част на изменения критерий ж) следва да се разбира в смисъл, подобен на този на критерия за свързано лице, предвиден в член 2, параграф 1 in fine от Решение 2014/145, изменено, доколкото той се отнася до лица, свързани с общи интереси. Всъщност подобно тълкуване би довело до лишаването от полезно действие на втората част на изменения критерий ж), тъй като тя би загубила всякакво значение по отношение на критерия за свързано лице, когато последният се прилага спрямо лице, включено въз основа на критерия ж).

144

Освен това, противно на твърденията на жалбоподателката, облагодетелстването, посочено във втората част на изменения критерий ж), не може да бъде ограничено до облагодетелстване на близък член на техните семейства или на други лица от водещи бизнесмени, осъществяващи дейност в Русия, към датата на включването им в спорните списъци. Подобно времево ограничение на облагите, които могат да бъдат взети предвид за целите на прилагането на посочения критерий, не следва от текста на тази разпоредба. Освен това подобно ограничително тълкуване, предложено от жалбоподателката, би било несъвместимо с целите, преследвани с въвеждането на този критерий, а именно да се увеличи натискът върху правителството на Руската федерация и да се избегне рискът от заобикаляне на ограничителните мерки, по-специално чрез облаги, предоставени от водещи бизнесмени, преди включването на имената им в спорните списъци.

145

Това не променя факта, че обстоятелствата по облагодетелстването и периодът от време между облагодетелстването от бизнесмен, осъществяващ дейност в Русия, и датата, на която името на последния е било включено в спорните списъци, са елементи, които следва да се вземат предвид, за да се прецени основателността на включването в посочените списъци на името на облагодетелствалото се лице. Във всеки случай облагодетелстването от лицето, чието име е включено в спорните списъци въз основа на втората част на изменения критерий ж), или поне последиците от него, трябва да продължава към момента на приемането на ограничителните мерки срещу посоченото лице.

146

Освен това тълкуването на втората част на изменения критерий ж) трябва да е в съответствие с принципа на правна сигурност. Следва да се припомни, че режимът на ограничителни мерки с оглед на ситуацията в Украйна е въведен първо с приемането на Решение 2014/145 като реакция на анексирането на Крим и дестабилизирането на Източна Украйна в края на февруари 2014 г., а след това с постепенното укрепване на този режим за адаптирането му в зависимост от тежестта на засягане от Руската федерация на териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна. Следователно, като се има предвид, че разглежданите ограничителни мерки са продължение на реакцията на политиките и действията на руските власти конкретно по отношение на Украйна, започнали с анексирането на Крим, Съветът не може да се позове, въз основа на втората част на изменения критерий ж), на облагодетелстване от водещи бизнесмени на най-близките членове на техните семейства или на други лица преди края на февруари 2014 г. (вж. по аналогия решение от 30 ноември 2016 г., Rotenberg/Съвет, T‑720/14, EU:T:2016:689, т. 92).

147

Именно с оглед на това тълкуване на втората част на изменения критерий ж) е необходимо да се разгледа дали Съветът е разполагал с достатъчно фактически основания, за прилагането на посочения критерий спрямо жалбоподателката в актовете за оставяне в списъците от септември 2023 г.

148

В настоящия случай оставянето на името на жалбоподателката в спорните списъци е обосновано, от една страна, с факта, че нейното недвижимо имущество е можело да бъде свързано с нейния баща, и от друга страна, с наличието на връзки между нея и дружеството Ronin, което е представено като осигуряващо управлението на пенсионния фонд на дружеството Транснефт. Въпреки изменението на приложения спрямо жалбоподателката критерий за включване, основанията за включване са идентични с тези на актовете за оставяне в списъците от март 2023 г.

149

На първо място, следва да се припомни, че Съветът не е можел да се основе на бизнес контактите на жалбоподателката с дружествата Ronin Trust и Ronin Europe, за да установи връзка между нея и г‑н Токарев чрез дружеството Транснефт (вж. т. 80—84 по-горе), и че в преписките с доказателства от юни и юли 2023 г. не е представил доказателства, с които да постави под въпрос това заключение. Следователно тези бизнес контакти не могат да представляват облагодетелстване от г‑н Токарев по смисъла на втората част на изменения критерий ж). От това следва, че доводите на Съвета, целящи да се докаже наличието на облагодетелстване на жалбоподателката от връзката ѝ с дружеството Ronin Europe, както и отнасящите се до продължаването на бизнес контактите между нея и дружеството Ronin Trust, не могат да обосноват актовете за оставяне в списъците от март 2023 г.

150

На второ място, доколкото в основанията за включване в списъка се посочва връзка между недвижимото имущество на жалбоподателката и г‑н Токарев, е необходимо да се провери дали фактическото основание на Съвета съдържа данни, които да сочат, че това имущество може да представлява облагодетелстване от нейния баща по смисъла на втората част на изменения критерий ж).

151

Първо, що се отнася до недвижимия имот в Юрмала (Латвия), жалбоподателката е доказала, че след развода си през юни 2019 г. тя вече няма дялове в дружеството Dzintaru 34, което притежава този имот (вж. т. 88 по-горе). Впрочем тази констатация се потвърждава от документ № 7 от преписка с доказателствата WK 1128/2023 INIT и документ № 1 от преписката с доказателствата от юли 2023 г. Следователно, като се има предвид, че към момента на приемането на актовете за оставяне в списъците от септември 2023 г. жалбоподателката вече не е притежавала този недвижим имот, той не може да обоснове оставянето на името ѝ в спорните списъци въз основа на втората част на изменения критерий ж).

152

Второ, що се отнася до недвижимия имот, намиращ се в Хърватия, от документ № 5 от преписката с доказателства от юли 2023 г. е видно, че вила Karolina е придобита от жалбоподателката през 2009 г. Дори обаче да се приеме, че този недвижим имот може да се разглежда като представляващ облагодетелстване от нейния баща, придобиването му предхожда анексирането на Крим през февруари 2014 г. Следователно, за да обоснове оставянето на името на жалбоподателката в спорните списъци въз основа на втората част на изменения критерий ж), Съветът не е можел да се позове на факта, че чрез дружеството Katina тя е притежавала вила Karolina към момента на приемането на актовете за оставяне в списъците от септември 2023 г. Що се отнася до апартамента в Хърватия на стойност около 700000 евро, който жалбоподателката притежава чрез дружеството TGA, следва да се отбележи, че в доказателствата не се посочва датата на придобиване на този имот и не се съдържа информация, позволяваща да се установи, че той може да представлява облагодетелстване от нейния баща. Следователно фактът, че жалбоподателката притежава този втори имот в Хърватия, сам по себе си не може да обоснове оставянето на името ѝ в спорните списъци въз основа на възприетия спрямо нея критерий за включване.

153

Що се отнася до хотелския комплекс на стойност няколко милиарда USD, за който се твърди, че е придобит от семейство Токарев в Хърватия, данните, съдържащи се в преписките с доказателства от юни и юли 2023 г., не позволяват да се преодолеят неяснотите, произтичащи от неточността на документите от първоначалната преписка с доказателства и преписка WK 1128 /2023 INIT (вж. т. 90 и 119 по-горе). Всъщност следва да се отбележи, че документ № 4 от преписката с доказателства от юни 2023 г. и документи № 2, № 4, № 6 и № 7 от преписката с доказателства от юли 2023 г. не съдържат допълнителна информация в сравнение със съдържащата се в първоначалната преписка с доказателства и в статия на Moscow Post, публикувана през 2016 г. (приложение D.1). Вярно е, че документ № 4 от преписката с доказателства от юни 2023 г. и доказателства № 2 и № 4 от преписката с доказателства от юли 2023 г. потвърждават, че през 2005 г. жалбоподателката е получила доходи от дружество, наречено Caprice-Stell, което е притежавало непряко дялове в хотелско дружество, представено като собственик на хотелски комплекс в Хърватия. Дори обаче да се приеме, че получаването от жалбоподателката на доходи от Caprice-Stell може да се счита като представляващо доказателство за придобиването на хотелски комплекс, следва да се отбележи, че фактите са настъпили значително преди анексирането на Крим през февруари 2014 г. Освен това в нито един от документите в преписките с доказателства не се посочва, че жалбоподателката е получавала възнаграждения от Caprice-Stell след 2005 г., нито пък се посочва, че тя пряко или непряко е притежавала хотелски комплекс в Хърватия към момента на приемането на актовете от септември 2023 г. Напротив, от документ № 5 от преписката с доказателства от юли 2023 г. е видно, че през март 2023 г. жалбоподателката е била собственик в Хърватия само на вила Karolina, притежавана чрез дружеството Katina, и на апартамент на стойност около 700000 евро, притежаван чрез дружеството TGA. От това следва, че Съветът не може да се позове на предполагаемия факт, че жалбоподателката е придобила хотелски комплекс в Хърватия, за да обоснове оставянето на името ѝ в разглежданите списъци въз основа на втората част на изменения критерий ж).

154

Трето, що се отнася до недвижимите имоти в Москва, следва да се има предвид, че връзките между дружествата от групата RPA и Ronin Trust не позволяват да се установи връзка между жалбоподателката и нейния баща. Следователно, дори да се предположи, че е налице връзка между Ronin Trust и дружеството Ostozhenka 19, чрез която жалбоподателката притежава посочената в точка 87 по-горе историческа къща, този факт не би бил релевантен, за да се установи, че този недвижим имот представлява облагодетелстване от г‑н Токарев след анексирането на Крим през 2014 г. По същия начин Съветът не излага никакви данни, за да докаже, че апартаментът на улица Брюсов представлява такова облагодетелстване. Впрочем следва да се констатира, че преписките с доказателства не съдържат достатъчно конкретни, точни и съгласувани улики, които да дадат възможност да се установи наличието на връзки между един от тези имоти, дружеството Транснефт или г‑н Токарев, които да докажат, че който и да е от тези имоти представлява облагодетелстване на жалбоподателката от нейния баща по смисъла на втората част на изменения критерий ж).

155

Четвърто, за да констатира, че жалбоподателката се е облагодетелствала от своя баща в областта на недвижимите имоти, Съветът не може да се позове на факта, че към момента на приемане на актовете за оставяне в списъците от септември 2023 г. жалбоподателката е притежавала дялове в сградния комплекс Gelendzhik Resort Meridian. Всъщност, като се има предвид, че този недвижим имот не е посочен сред имотите, изброени в основанията за включване на актовете за оставяне в списъците от септември 2023 г., освен ако не се допусне замяна на основанията, не може да се приеме, че Съветът се позовава на факта, че жалбоподателката притежава дялове в този недвижим имот, за да обоснове основателността на посочените актове. Във всеки случай трябва да се констатира, че Съветът не е доказал, че този недвижим имот, който жалбоподателката притежава, по-специално заедно с г‑н Станислав Чемезов, може да бъде свързан с г‑н Токарев.

156

Следователно, с оглед гореизложените съображения, жалбоподателката правилно поддържа, че фактическите основания на Съвета не са достатъчни, за да се докаже, че към момента на приемането на актовете за оставяне в списъците от септември 2023 г. някой имот от нейното недвижимо имущество е представлявал облагодетелстване от г‑н Токарев по смисъла на втората част на изменения критерий ж).

157

Доводите на Съвета не могат да поставят под въпрос този извод.

158

Първо, що се отнася до довода, че бизнесът на жалбоподателката е бил свързан с нейния баща, когато тя е притежавала дружеството Irvin 2, тъй като според документи № 3 и № 5 от преписката с доказателства от юни 2023 г. г‑н Токарев е оказал натиск върху министъра на здравеопазването с цел да улесни възлагането на поръчки на това дружество, следва да се отбележи, че този факт се отнася до фармацевтичния сектор, а не до недвижимото имущество на жалбоподателката. При все това, с оглед на формулировката на основанията за включване, в които се посочва само недвижимото имущество на жалбоподателката, Съветът не може да се позове на облагодетелстване на жалбоподателката, което няма връзка с това имущество. Във всеки случай се налага изводът, че разглежданият факт е настъпил значително преди анексирането на Крим.

159

Второ, що се отнася до факта, произтичащ от документ № 7 от преписката с доказателства от юли 2023 г., че бившият съпруг на жалбоподателката е бил бенефициер на дружества, сключили договори с дружеството Транснефт, по-специално след анексирането на Крим, вярно е, че тази информация би била релевантна, за да се докаже наличието на схема на семейно управление на бизнеса, даваща възможност да се увеличи богатството на жалбоподателката в относим период за целите на преценката на наличието на облагодетелстване по смисъла на втората част на изменения критерий ж). Въпреки това, макар в основанията за включване недвижимото имущество на жалбоподателката да е квалифицирано като облагодетелстване по смисъла на този критерий, налага се изводът, че Съветът не се позовава на никакви доказателства, които биха позволили да се установи връзка между договорите с Транснефт, от които бившият съпруг на жалбоподателката се е облагодетелствал косвено, и евентуално увеличение на недвижимото имущество на жалбоподателката. Освен това, както е видно от точка 154 по-горе, данните в преписките с доказателства не съдържат достатъчно конкретни, точни и съгласувани улики, позволяващи да се установи такава връзка.

160

Трето, в подкрепа на доводите си относно семейното управление на бизнеса Съветът не може да се позове на информацията, съдържаща се в документ № 4 от преписката с доказателства от юни 2023 г. и документ № 2 от преписката с доказателства от юли 2023 г. Всъщност тези документи, чието съдържание по същество е сходно, се отнасят до минали бизнес контакти между жалбоподателката и един от нейните бивши съдружници в дружество, наречено Région-Finance. Следва обаче да се констатира че тези документи не позволяват да се установи участието на г‑н Токарев в тези бизнес контакти. Освен това, както правилно отбелязва жалбоподателката, посочените факти не могат да бъдат свързани с основанията за включване. Колкото до документ № 2 от преписката с доказателства от юни 2023 г. Съветът се позовава на него, за да докаже схема за семейно управление, която се отнасяла до сградния комплекс Gelendzhik Resort Meridian. Следва обаче да се констатира, че в този документ само се посочва, че жалбоподателката притежава дялове в този комплекс заедно с г‑н Станислав Чемезов, и същият не позволява да се установи каквато и да било връзка между посочения комплекс и г‑н Токарев. Що се отнася до документ № 6 от преписката с доказателства от юли 2023 г., следва да се констатира, че що се отнася до хотелския комплекс в Хърватия или комплекса Gelendzhik Resort Meridian, той не предоставя допълнителна информация в сравнение с останалите документи от преписката с доказателства, позволяваща да се установи наличието на облагодетелстване от г‑н Токарев. Поради същите причини като изложените по-горе Съветът не може да се позове и на бизнес контактите на жалбоподателката с нейния бивш съдружник в дружеството Région-Finance, за да докаже връзка с нейния баща.

161

Четвърто, Съветът не може да се позове на контекст, характеризиращ се с непотизъм, нито да се основе само на факта, че към момента на приемане на актовете за оставяне в списъците от септември 2023 г. жалбоподателката е успешен предприемач, притежаващ значително недвижимо имущество, за да обоснове включването на името ѝ въз основа на втората част на изменения критерий ж). Всъщност, тъй като съгласно основанията за включване недвижимото имущество на жалбоподателката по същество представлява облагодетелстване от г‑н Токарев, Съветът е трябвало да докаже, че бащата на жалбоподателката е допринесъл за увеличаването на това недвижимо имущество след анексирането на Крим през февруари 2014 г. От гореизложените съображения обаче е видно, че Съветът не е представил съвкупност от достатъчно конкретни, точни и последователни улики, които дават възможност да се установи такова увеличаване на недвижимото имущество на жалбоподателката. Освен това следва да се констатира, че Съветът не е доказал и че г‑н Токарев е допринесъл за значителното увеличаване на движимото имущество на жалбоподателката след анексирането на Крим.

162

Поради това основанието за наличие на грешка в преценката следва да бъде уважено, в частта, в която е насочено срещу актовете за оставяне в списъците от септември 2023 г.

163

Следователно с оглед на всички изложени по-горе съображения, без да е необходимо да се разглеждат останалите основания, включително възражението за незаконосъобразност, отнасящо се до втората част на изменения критерий ж), обжалваните актове следва да бъдат отменени в частта, в която се отнасят до жалбоподателката.

164

Във второто си искане Съветът моли Общия съд, в случай че отмени обжалваните актове в частта им, в която се отнасят до жалбоподателката, да разпореди запазването на правните последици на Решения 2022/1530, 2023/572 и 2023/1767 в частта им, в която се отнасят до жалбоподателката, до момента, в който частичната отмяна на Регламенти за изпълнение 2022/1529, 2023/571 и 2023/1765 породи действие.

165

В това отношение следва да се припомни, че с Решения 2022/1530, 2023/572 и 2023/1767 Съветът актуализира списъка на лицата, засегнати от ограничителните мерки, съдържащ се в приложение I към Решение 2014/145, изменено, като оставя в него името на жалбоподателката в списъка до 15 март 2024 г.

166

С Решение (ОВППС) 2024/847 от 12 март 2024 г. за изменение на Решение 2014/145 (ОВ L, 2024/847) обаче Съветът актуализира списъка на лицата, засегнати от ограничителните мерки, съдържащ се в приложение I към Решение 2014/145, изменено, като оставя в него името на жалбоподателката до 15 септември 2024 г.

167

Следователно, макар отмяната на Решения 2022/1530, 2023/572 и 2023/1767, в частта, в която се отнасят до жалбоподателката, да предполага отмяната на оставянето на името ѝ в списъка, съдържащ се в приложение I към Решение 2014/145, изменено, за периода от 15 септември 2022 г. до 15 март 2024 г., тази отмяна не включва Решение 2024/847, което не е предмет на настоящата жалба.

168

Тъй като понастоящем спрямо жалбоподателката се прилагат нови ограничителни мерки, предметът на предявеното при условията на евентуалност искане на Съвета относно действието във времето на частичната отмяна на Решения 2022/1530, 2023/572 и 2023/1767 съответно е отпаднал.

169

Жалбоподателката твърди, че подновяването на ограничителните мерки спрямо нея чрез актовете за оставяне в списъците от септември 2022 г. ѝ е причинило неимуществени вреди. Тя счита, че посочените актове са довели до заклеймяването ѝ и до недоверие към нея. Според жалбоподателката накърняването на репутацията ѝ е още по-сериозно, тъй като тя има социални контакти в държавите членки, по-специално в Хърватия и Кипър. Тъй като включването на нейното име в спорните списъци било предмет на широка публичност и медийно отразяване, жалбоподателката счита, че отмяната на обжалваните актове не би могла да представлява обезщетение за претърпените вреди. Освен това в съображенията си относно изявлението при встъпване на Комисията жалбоподателката поддържа, че накърняването на репутацията ѝ произтича и от отнемането на кипърското ѝ гражданство след включването на името ѝ в спорните списъци.

170

Съветът, подпомаган от Комисията, оспорва тези доводи.

171

От съдебната практика следва, че Съюзът носи извъндоговорна отговорност при наличието на съвкупност от условия, а именно наличието на достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправни субекти, действителното наличие на вреда и наличието на причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на автора на акта и претърпяната от увредените лица вреда (вж. в този смисъл решения от 19 април 2012 г., Artegodan/Комисия, C‑221/10 P, EU:C:2012:216, т. 80 и цитираната съдебна практика и цитираната съдебна практика).

172

Съгласно постоянната съдебна практика условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС са кумулативни (вж. в този смисъл решение от 7 декември 2010 г., Fahas/Съвет, T‑49/07, EU:T:2010:499, т. 93, и определение от 17 февруари 2012 г., Dagher/Съвет, T‑218/11, непубликувано, EU:T:2012:82, т. 34). Поради това, ако едно от тези условия не е изпълнено, искът трябва да бъде отхвърлен изцяло, без да е нужно да се разглеждат другите условия за извъндоговорна отговорност на Съюза (вж. в този смисъл решения от 9 септември 1999 г., Lucaccioni/Комисия, C‑257/98 P, EU:C:1999:402, т. 14, и от 26 октомври 2011 г., Dufour/ЕЦБ, T‑436/09, EU:T:2011:634, т. 193).

173

Съгласно постоянната съдебна практика установяването на незаконосъобразността на правен акт на Съюза, например в рамките на жалба за отмяна, не е достатъчно, за да се приеме, че извъндоговорната му отговорност, свързана с незаконосъобразността на действията на някоя от неговите институции може да бъде ангажирана автоматично с оглед на това. Всъщност, за да се приеме, че това условие е изпълнено, съгласно съдебната практика е необходимо жалбоподателят да докаже на първо място, че разглежданата институция е допуснала не обикновена незаконосъобразност, а достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправни субекти (вж. решения от 5 юни 2019 г., Bank Saderat/Съвет, T‑433/15, непубликувано, EU:T:2019:374, т. 48, и от 7 юли 2021 г., HTTS/Съвет, T‑692/15 RENV, EU:T:2021:410, т. 53).

174

Изискването да е налице достатъчно съществено нарушение на норма на правото на Съюза, произтича от необходимостта от претегляне, от една страна, на защитата на интересите на частноправните субекти спрямо незаконосъобразните действия на институциите, и от друга страна, на свободата на действие, която трябва да се признае на последните, за да не се парализира дейността им. Претеглянето е от още по-голямо значение в областта на ограничителните мерки, в която срещаните от Съвета пречки от гледна точка на наличието на информация често особено затрудняват преценката, която той трябва да извърши (решения от 10 септември 2019 г., HTTS/Съвет, C‑123/18 P, EU:C:2019:694, т. 34, и от 7 юли 2021 г., Bateni/Съвет, T‑455/17, EU:T:2021:411, т. 90).

175

Освен това посредством доказването на достатъчно съществена незаконосъобразност, по-специално в областта на ограничителните мерки, се цели да се избегне вероятността изпълнението на мисията, която съответната институция изпълнява в общ интерес на Съюза и на неговите държави членки, да бъде възпрепятствано от риска тази институция в крайна сметка да следва да обезщети вредите, които засегнатите от нейните актове лица биха могли евентуално да претърпят, без обаче тези частноправни субекти да бъдат оставени да понесат имуществените и неимуществените последици от явното и неизвинимо нарушение от страна на съответната институция (решение от 5 юни 2019 г., Bank Saderat/Съвет, T‑433/15, непубликувано, EU:T:2019:374, т. 49, и от 7 юли 2021 г., HTTS/Съвет, T‑692/15 RENV, EU:T:2021:410, т. 54).

176

Всъщност по-широката цел да се поддържат мирът и международната сигурност в съответствие с прогласените в член 21 ДЕС цели на външната дейност на Съюза, може да оправдае отрицателни последици, дори съществени, които произтичат за някои икономически оператори от решенията за прилагане на актовете, приети от Съюза с оглед на реализирането на тази основна цел (решение от 5 юни 2019 г., Bank Saderat/Съвет, T‑433/15, непубликувано, EU:T:2019:374, т. 50, и от 7 юли 2021 г., HTTS/Съвет, T‑692/15 RENV, EU:T:2021:410, т. 55).

177

Що се отнася до условието за наличие на вреда, съгласно съдебната практика отговорността на Съюза може да бъде ангажирана само ако жалбоподателят наистина е претърпял действителна и сигурна вреда. Жалбоподателят носи тежестта да представи убедителни доказателства както за наличието, така и за размера на твърдяната от него вреда (вж. в този смисъл решение от 30 май 2017 г., Safa Nicu Sepahan/Съвет, C‑45/15 P, EU:C:2017:402, т. 61 и 62 и цитираната съдебна практика).

178

Накрая, следва да се припомни, че наличието на действителна и сигурна вреда не бива да бъде разглеждано абстрактно от съда на Съюза, а трябва да бъде преценявано в зависимост от конкретните фактически обстоятелства, които характеризират всеки случай, отнесен до този съд (вж. решение от 30 май 2017 г., Safa Nicu Sepahan/Съвет, C‑45/15 P, EU:C:2017:402, т. 79 и цитираната съдебна практика).

179

В настоящия случай, що се отнася до твърдяното накърняване на репутацията на жалбоподателката, трябва да се отбележи, че този довод не е подкрепен от доказателства. Всъщност жалбоподателката само поддържа, че обжалваните актове са довели до заклеймяването ѝ и до недоверие към нея, без да представи никакво доказателство в подкрепа на това твърдение. Тя не е представила и доказателства за съществуването на социални контакти в Хърватия и Кипър. По същия начин жалбоподателката не е доказала, че включването на името ѝ е било широко отразено от медиите.

180

Освен това, що се отнася до довода, свързан с накърняването на репутацията на жалбоподателката, произтичащо от отнемането на кипърското ѝ гражданство, без да е необходимо произнасяне по допустимостта на този довод, изтъкнат за пръв път в становището на жалбоподателката по изявлението при встъпване на Комисията, следва да се отбележи, че тази вреда произтича от акт, приет от националните органи, а не от акт, приет от институциите на Съюза, така че тя не може да ангажира извъндоговорната отговорност на последните. Обстоятелството, че отнемането на кипърското гражданство е в резултат на приемането на ограничителните мерки срещу жалбоподателката, не може да промени това заключение. Всъщност институциите на съюза не могат да носят извъндоговорна отговорност за правни актове, приети от държавите членки след включването на името на дадено лице в спорните списъци.

181

Следва да се добави, че жалбоподателката не е представила никакво доказателство, което да обоснове сумата от 1000000 евро, претендирана като обезщетение за твърдяната неимуществена вреда, въпреки, че съгласно цитираната в точки 177 и 178 по-горе съдебна практика е била длъжна да го направи.

182

С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че в настоящия случай условието за наличие на вреда не е изпълнено.

183

Във всеки случай следва да се припомни, че установяването на незаконосъобразността на ограничителните мерки, приети срещу лице или образувание, може да представлява форма на поправяне на понесената от съответното лице или образувание неимуществена вреда (вж. в този смисъл решение от 28 май 2013 г., Abdulrahim/Съвет и Комисия, C‑239/12 P, EU:C:2013:331, т. 72).

184

С оглед на изложените съображения искането за обезщетение, отнасящо се до актовете за оставяне в списъците от септември 2022 г., трябва да бъде отхвърлено, тъй като наличието и размерът на твърдяната вреда не са надлежно установени.

185

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

186

Освен това съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски.

187

В настоящия случай, тъй като Съветът е загубил делото, той следва да бъде осъден да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и разноските на жалбоподателката съгласно направените от последната искания. Комисията от своя страна понася направените от нея разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (първи разширен състав)

реши:

I. Обстоятелства по спора

II. Факти, настъпили след подаването на жалбата

III. Искания на страните

IV. От правна страна

А. По искането за отмяна на обжалваните актове

1. По второто основание — грешка при прилагане на правото и явни грешки в преценката

а) Предварителни съображения

б) По грешката при прилагане на правото, основана на включването на жалбоподателката като лице, свързано с г‑н Станислав Чемезов

в) По грешката в преценката вследствие на включването на жалбоподателката като свързано с баща си лице

1) По актовете за оставяне в списъците от септември 2022 г.

i) По надеждността на документите от първоначалната преписка с доказателства

ii) По приложение В.5 към писмената защита

iii) По основателността на оставянето на името на жалбоподателката като свързано с баща си лице

2) По актовете за оставяне в списъците от март 2023 г.

i) По надеждността на доказателствата

ii) По основателността на оставянето на името на жалбоподателката като свързано с баща си лице

г) По прилагането спрямо жалбоподателката на втората част на изменения критерий ж)

1) По надеждността на доказателствата

2) По основателността на оставянето на името на жалбоподателката въз основа на втората част на изменения критерий ж)

2. По последиците от отмяната на обжалваните актове

Б. По искането за обезщетение

V. По съдебните разноски