–

за Rada Nadzorcza Getin Noble Bank S.A., Getin Holding S.A., LC Corp B.V., Fundacja Jolanty i Leszka Czarneckich z siedzibą w Warszawie и NM, от M. Cecerko, P. Lewandowski, radcowie prawni, и M. Orkusz, adwokat,

–

за KA, WK, CK, LN, KM, GK, MG, MT, MM, KB, JS, WG, KG, JJ, IB, ZD, GW, MD, CP, MZ, MP, KP, AB, US, DL, SQ, QP и КМ, от J. K. Mikołajek-Furmańska и J. Trojacka, radcowie prawni, и M. Szymański, adwokat,

–

за ML и SJ, от J. Czabański и A. N. Wolna-Sroka, adwokaci,

–

за GM и DG, от A. Citko, radca prawny,

–

за TM и BI, от W. Bochenek, P. Stalski и T. Zaremba, radcowie prawni,

–

за OS и NS, от W. Budzewski и M. Chęcińska, adwokaci,

–

за Bankowy Fundusz Gwarancyjny, от M. Malciak, A. Radwan, W. J. Wandzel, M. Wojtacha, adwokaci, и M. Olszak, radca prawny,

–

за полското правителство, от B. Majczyna, R. Stańczyk и S. Żyrek, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от P. Messina, A. Nijenhuis, B. Sasinowska и D. Triantafyllou, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), член 3, параграф 3 и член 85, параграфи 2 и 3 от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 2014 г., стр. 190), изменена с Директива (ЕС) 2019/879 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. (ОВ L 150, 2019 г., стр. 296) (наричана по-нататък „Директива 2014/59“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор, воден от Rada Nadzorcza Getin Noble Bank S.A. (надзорен съвет на Getin Noble Bank S.A. (наричан по-нататък „надзорният съвет на GN Bank“) и голям брой физически и юридически лица с Bankowy Fundusz Gwarancyjny (Банков гаранционен фонд, Полша) (наричан по-нататък „BFG“) във връзка с решението на последния да започне процедура по преструктуриране срещу Getin Noble Bank (наричана по-нататък „GN Bank“).

3

В член 47 от Хартата, озаглавен „Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес“, се предвижда следното :

„Всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия.

Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван.

[…]“.

4

Член 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 2013 г., стр. 1), изменен с Регламент (ЕС) 2019/876 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. (ОВ L 150, 2019 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Регламент № 575/2013“), гласи:

„С настоящия регламент се установяват единни правила относно общите пруденциални изисквания, които институциите, финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност, подлежащи на надзор съгласно Директива 2013/36/ЕС [на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 2013 г., стр. 338)], трябва да спазват по отношение на следните елементи:

[…]“.

5

В член 2, параграфи 1 и 2 от Регламент № 575/2013 се предвижда следното:

„1.   За да се осигури спазването на разпоредбите на настоящия регламент, компетентните органи разполагат с правомощията и следват процедурите, установени в Директива 2013/36/ЕС и в настоящия регламент.

2.   За да се осигури спазването на разпоредбите на настоящия регламент, органите за преструктуриране разполагат с правомощията и следват процедурите, установени в Директива 2014/59/ЕС […] и в настоящия регламент“.

6

Съгласно член 4, параграф 1 от този регламент:

„1. За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

[…]

[…]“.

7

Член 1, параграф 1 от Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно схемите за гарантиране на депозити (ОВ L 173, 2014 г., стр. 149) гласи:

„С настоящата директива се установяват правилата и процедурите за създаването и функционирането на схемите за гарантиране на депозити (СГД)“.

8

Съгласно член 11, параграф 2 от тази директива финансовите средства на схема за гарантиране на депозити се използват за финансиране на преструктурирането на кредитни институции в съответствие с член 109 от Директива 2014/59.

9

Съображения 15, 40, 88, 90—92, 110 и 130 от Директива 2014/59 гласят следното:

[…]

[…]

[…]

[…]

[…]

10

В член 2, параграф 1 от тази директива се посочва следното:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

[…]

[…]

[…]“.

11

Член 3 от посочената директива, озаглавен „Определяне на отговорните за преструктурирането органи“, гласи в параграфи 3 и 4:

„3.   Органите за преструктуриране могат да бъдат националните централни банки, компетентните министерства или други публични административни органи или органи, на които са предоставени публични административни правомощия. По изключение държавите членки могат да предвидят, че орган за преструктуриране могат да бъдат компетентните органи за надзор за целите на Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС. Въвеждат се подходящи структурни механизми, за да се гарантира оперативна независимост и за избягването на конфликт на интереси между надзорните функции по Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС или други функции на съответния орган и функциите на органите за преструктуриране по настоящата директива, без да се засягат задълженията за обмен на информация и сътрудничество, въведени в параграф 4. По-специално, държавите членки гарантират, че в рамките на компетентните органи, националните централни банки, компетентните министерства или другите органи съществува оперативна независимост между функциите по преструктуриране и надзорните или други функции на съответния орган.

Персоналът, участващ в изпълнението на функциите на органа за преструктуриране по настоящата директива, трябва да е структурно обособен и да ползва отделни линии за отчетност от персонала, участващ в изпълнението на задачите в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС, или по отношение на другите функции на съответния орган.

За целите на настоящия параграф, държавата членка или органът за преструктуриране приема и оповестява публично всички необходими съответни вътрешни правила, включително правилата относно професионалната тайна и обмена на информация между различните функционални области.

4.   Държавите членки изискват органите, които упражняват надзорни функции и функции по преструктуриране, и лицата, които упражняват тези функции от тяхно име, да си сътрудничат активно при подготовката, планирането и изпълнението на решения за преструктуриране, както когато органът за преструктуриране и компетентният орган са различни субекти, така и когато функциите се изпълняват от един и същ субект“.

12

В дял III от същата директива, озаглавен „Ранна намеса“, се намира по-специално член 29, който гласи следното:

„1.   В случаите, в които компетентният орган счита смяната на висшето ръководство или на ръководния орган съгласно член 28 за недостатъчна мярка за подобряване на положението, държавите членки гарантират, че компетентните органи могат да назначат един или повече временни управители на институцията. В зависимост от това какво е пропорционално предвид условията, компетентните органи могат да назначат временен управител, който да замени временно ръководния орган на институцията или да работи временно съвместно с ръководния орган на институцията, като компетентният орган уточнява решението си към момента на назначаването. Ако компетентният орган назначи временен управител, който да работи съвместно с ръководния орган на институцията, към момента на това назначаване той определя допълнително ролята, задълженията и правомощията на временния управител, както и всякакви изисквания към ръководния орган на институцията да се консултира с временния управител или да получава съгласието му преди да вземе конкретни решения или да предприеме конкретни действия. От компетентния орган се изисква да оповестява публично назначаването на временен управител, освен когато временният управител не разполага с правомощието да представлява институцията. Държавите членки допълнително гарантират, че временните управители имат квалификацията, способностите и познанията, необходими за изпълнение на своите функции, и не са в положение на конфликт на интереси.

[…]

3.   Ролята и функциите на временния управител се определят от компетентния орган в момента на назначаването му и могат да включват оценяване на финансовото състояние на институцията, управление на дейността или на част от дейността на институцията с оглед предпазване или възстановяване на финансовото състояние на институцията и предприемане на мерки за възстановяване на доброто и благоразумно управление на дейността на институцията. Компетентният орган определя всички ограничения на ролята и функциите на временния управител в момента на назначаването му.

[…]

6.   Компетентният орган може да изисква от временния управител в края на мандата си и периодично, в съответствие с определен от компетентния орган график, да изготвя доклади относно финансовото състояние на институцията и относно предприетите действия по време на неговия мандат.

[…]“.

13

В дял IV от Директива 2014/59, озаглавен „Преструктуриране“, се намират по-специално членове 31 и 32. Член 31, озаглавен „Цели на преструктурирането“, гласи:

„1.   Когато прилагат инструментите за преструктуриране и упражняват правомощия за преструктуриране, органите за преструктуриране се водят от целите на преструктурирането и избират инструментите и правомощията, които най-добре постигат приложимите в конкретния случай цели.

2.   Посочените в параграф 1 цели на преструктурирането са:

[…]

3.   При спазване на различните разпоредби на настоящата директива целите на преструктурирането са еднакво важни и органите за преструктуриране постигат баланс между тях в зависимост от естеството и обстоятелствата на всеки отделен случай“.

14

Член 32 от тази директива, озаглавен „Условия за преструктуриране“, гласи:

„1.   Държавите членки гарантират, че органите за преструктуриране предприемат действия по преструктуриране по отношение на институция по член 1, параграф 1, буква а) единствено ако органът за преструктуриране счита, че са изпълнени всички посочени по-долу условия:

[…]

5.   За целите на параграф 1, буква в) от настоящия член дадено действие по преструктуриране се приема за действие в обществен интерес, ако то е необходимо за постигането и съответства на една или повече от посочените в член 31 цели на преструктурирането и ако ликвидацията на институцията чрез обичайно производство по несъстоятелност не би постигнала целите на преструктурирането в същата степен.

[…]“.

15

Член 85 от посочената директива, озаглавен „Предварително съдебно одобрение и право на оспорване на решения“, предвижда в параграфи 2—4:

„2.   Държавите членки предвиждат в националната правна уредба право на обжалване на решението за предприемане на мярка за предотвратяване на кризи или на решение за упражняване на правомощие по настоящата директива, различно от мярка за управление на кризи.

3.   Държавите членки гарантират, че всички лица, засегнати от решение за предприемане на мярка за управление на кризи, имат правото да обжалват това решение. Държавите членки гарантират, че съдебният контрол се извършва бързо и националните съдилища основават преценката си върху извършените от органа за преструктуриране сложни икономически оценки на фактите.

4.   За правото на обжалване, посочено в параграф 3, се прилагат следните разпоредби:

Когато трябва да се защитят интересите на добросъвестни трети лица, които са придобили акции, други инструменти на собственост, активи, права или задължения на институцията в режим на преструктуриране в резултат на използването на инструменти за преструктуриране или упражняването на правомощия за преструктуриране от орган за преструктуриране, отмяната на решение на орган за преструктуриране не засяга последващи административни актове или сделки, сключени от съответния орган за преструктуриране[, които са] основани на отмененото решение. В такъв случай средствата за защита срещу незаконосъобразно решение или действие на органите за преструктуриране се ограничават до обезщетение за вредите, претърпени от започналото производството лице в резултат от решението или действието“.

16

Член 109 от същата директива, озаглавен „Използване на схемите за гарантиране на депозити в контекста на преструктурирането“, гласи в параграф 1:

„Държавите членки гарантират, че ако органите за преструктуриране предприемат действие по преструктуриране и ако това действие запазва достъпа на вложителите до техните депозити, схемата за гарантиране на депозити, с която е свързана институцията, се задължава:

[…]

Във всички случаи задълженията на схемата за гарантиране на депозити не надхвърлят размера на загубите, които тя би понесла, ако институцията беше ликвидирана чрез обичайно производство по несъстоятелност.

[…]“.

17

В член 111, параграф 1 от Ustawa Prawo o postępowaniu przed sądami administracyjnymi (Закон за производството пред административните съдилища) от 30 август 2002 г. (Dz. U., 2002 г., позиция 329), в приложимата му към спора в главното производство редакция, се предвижда следното:

„Съдът разпорежда съединяването на няколко отделни висящи пред него дела, за да ги разгледа или реши заедно, ако могат да се обхванат от едно и също производство по обжалване“.

18

Член 134, параграф 1 от този закон е формулиран така:

„Съдът се произнася в рамките на конкретното дело, без обаче да е обвързан от оплакванията и исканията в жалбата и от посоченото правно основание, при спазване на член 57a“.

19

Съгласно член 170 от посочения закон:

„Влязлото в сила решение е обвързващо не само за страните и за постановилия го съд, но и за другите съдилища и другите държавни органи, а в предвидените от закона случаи — и за други лица“.

20

Съгласно член 1 от Ustawa Prawo o ustroju sądów administracyjnych (Закон за организацията на административните съдилища) от 25 юли 2002 г. (Dz. U., 2022 г., позиция 2492), в приложимата му към спора в главното производство редакция:

„1.   Административните съдилища правораздават, осъществявайки контрол върху дейността на публичната администрация […]

2.   Посоченият в параграф 1 контрол е за законосъобразност, освен ако законът предвижда друго“.

21

Член 417, параграф 1 от Ustawa Kodeks cywilny (Закон за Гражданския кодекс) от 23 април 1964 г., в приложимата му към спора в главното производство редакция (Dz. U., 2022 г., позиция 1360), гласи:

„Държавната хазна, единицата на местно самоуправление или друго юридическо лице, което упражнява публична власт по силата на закона, носи отговорност за вредите, причинени от незаконосъобразно действие или бездействие при упражняването на тази власт“.

22

В член 4171, параграф 2 от този закон се предвижда следното:

„Ако вредата е причинена с постановяването на влязъл в сила съдебен или административен акт, нейното поправяне може да бъде поискано след установяване на незаконосъобразността му в съответното производство, освен ако в отделни разпоредби е предвидено друго. […]“.

23

В член 5 от Ustawa o Bankowym Funduszu Gwarancyjnym, systemie gwarantowania depozytów oraz przymusowej restrukturyzacji (Закон за Банковия гаранционен фонд, схемата за гарантиране на депозитите и принудителното преструктуриране) от 10 юни 2016 г., в приложимата му към спора в главното производство редакция (Dz. U., 2022 г., позиция 793, наричан по-нататък „Законът за BFG“), се определят задачите на BFG. Параграфи 1—6 от този член са формулирани така:

„1.   Задачите на [BFG] включват:

[…]

[…]

[…]

3.   [BFG] си сътрудничи с други субекти, действащи в подкрепа на стабилността на националната финансова система […]

[…]

6.   По предложение на [BFG] Komisja Nadzoru Finansowego [Комисия за финансов надзор, Полша] назначава [BFG] за администратор по смисъла на член 144, параграф 1 от Ustawа Prawo bankowe [(Закон за банките) от 29 август 1997 г. (Dz. U., 1997 г., бр. 140, позиция 939)] […]“.

24

Съгласно член 6, параграф 1 от Закона за BFG органите на BFG са съветът и управителният съвет.

25

В член 7, параграф 4 от този закон се предвижда, че съветът на BFG се състои от шестима членове, а именно трима представители на министъра, отговарящ за финансовите институции, двама представители на Националната банка на Полша и един представител на Комисията за финансов надзор.

26

Съгласно член 11 от посочения закон управителният съвет на BFG отговаря, inter alia, за ръководството на дейностите на BFG, за управлението на ресурсите му при съблюдаване на правомощията на съвета на BFG, за представянето на периодични доклади на съвета на BFG и за вземането на решения за започване на процедура по преструктуриране. Съгласно параграф 8 от този член тези решения са окончателни и подлежат на незабавно изпълнение.

27

В член 66 от същия закон се изброяват следните цели на преструктурирането:

28

Съгласно член 101 от Закона за BFG:

„1.   Комисията за финансов надзор незабавно информира [BFG] за:

[…]

7.   Ако едновременно са изпълнени следните условия:

[BFG] приема решение за започване на принудително преструктуриране спрямо националния субект или решение за обезценяване или преобразуване на капиталовите инструменти или приемливите задължения, както е посочено в член 70, параграф 1, точка 1.

[…]

10.   Действията в рамките на принудителното преструктуриране се предприемат в обществен интерес, ако са необходими, за да се гарантира постигането на поне една от целите на принудителното преструктуриране, посочени в член 66, пропорционални са на тези цели и не биха били постигнати в същата степен чрез производство по несъстоятелност.

11.   Преди да приеме решението по параграф 7 [BFG] иска становище от Комисията за финансов надзор относно изпълнението на предпоставките по параграф 7, точки 1 и 2. […]

[…]

14.   Националният субект или субектите, посочени в член 64, параграф 2, букви a), c) или d), подлежат на ликвидация съгласно правилата, определени в отделни разпоредби, когато са изпълнени предпоставките по параграф 7, точки 1 и 2, но не е изпълнено условието по параграф 7, точка 3“.

29

Член 103, параграфи 1, 3 и 5 от този закон гласи:

„1.   [BFG] връчва на [съответния субект] решението, посочено в член 101, параграфи 7 — 9 и член 102, параграфи 1—4.

[…]

3.   [BFG] изготвя мотивите на решението, посочено в член 101, параграфи 7—9 и член 102, параграфи 1 и 4, в четиринадесетдневен срок, считано от връчването му на субекта в преструктуриране.

[…]

5.   Надзорният съвет на субекта в преструктуриране може да обжалва решението пред административния съд в седемдневен срок, считано от връчването на мотивите на решението на субекта. Право да подаде жалба до административния съд има и всеки, чийто правен интерес е бил накърнен от решението“.

30

В член 104, параграфи 2—4 от посочения закон се предвижда следното:

„2.   Административният съд разглежда жалбата в тридесетдневен срок, считано от деня на получаването ѝ ведно с преписката по случая и писмената защита по нея.

3.   Naczelny Sąd Administracyjny [Върховен административен съд, Полша] разглежда касационната жалба в двумесечен срок, считано от деня на получаването ѝ.

4.   В сроковете по параграфи 2 и 3 не са включени предвидените в правната уредба срокове за извършване на определени действия, периодите на спиране на производството и периодите на забавяне по вина на някоя страна или по независещи от съда причини“.

31

Член 105, параграфи 2—5 от същия закон гласи:

„2.   В случаите, предвидени в член 145 [от Закона за производството пред административните съдилища], съдът уважава жалбата срещу решението и установява незаконосъобразността на приемането му.

3.   Влязлото в сила решение на административния съд, с което се установява незаконосъобразността на приемането на решението на [BFG], не засяга валидността на правните актове, извършени въз основа на последното, и не възпрепятства [BFG] да извърши действия въз основа на него, ако спирането на тези действия създава опасност за стойността на предприятието на субекта, непрекъснатостта на изпълнението на задълженията, чиято защита се цели с принудителното преструктуриране, финансовата стабилност или придобитите добросъвестно права на трети лица, по-специално лицата, които са придобили имуществени права или са поели задължения вследствие на решението на [BFG] за прилагане на инструменти за принудително преструктуриране.

4.   Отговорността за обезщетяване при незаконосъобразно приемане на решение от [BFG] е ограничена до размера на претърпените загуби.

5.   Обезщетението се свежда до изплащане на парична сума“.

32

Съгласно член 242, параграф 1 от Закона за BFG:

„Кредиторите и собствениците, които вследствие на принудителното преструктуриране са се удовлетворили в по-малък размер, отколкото биха се удовлетворили в производството по член 241, параграф 1, поради:

[…]

имат право да поискат допълнителна компенсация от [BFG]“.

33

В член 1, параграф 2, точка 1 от Ustawa o nadzorze nad rynkiem finansowym (Закон за надзора върху финансовия пазар) от 21 юли 2006 г., в приложимата му към спора в главното производство редакция (Dz. U., 2022 г., позиция 660), се предвижда, че надзорът върху финансовия пазар обхваща банковия надзор, упражняван съгласно разпоредбите, по-специално от Регламент № 575/2013.

34

Съгласно член 3, параграфи 1 и 4 този закон Комисията за финансов надзор е компетентна за надзора върху финансовия пазар. В член 3a от посочения закон се уточнява, че тази комисия, освен ако са предвидени изключения, е компетентният орган по смисъла на член 4, параграф 1, точка 40 от Регламент № 575/2013.

35

Член 144, параграфи 1, 1a, 3 и 4 от Закона за банките, в приложимата му към спора в главното производство редакция (наричан по-нататък „Законът за банките“), гласи:

„1.   В хипотезата по член 138, параграф 3, във връзка с настъпването на обстоятелствата по член 142, параграф 1, с цел да се подобри състоянието на банката или да се осигури ефективността на прилагания план за възстановяване, Комисията за финансов надзор може да приеме решение за определяне на администратор на банката при съблюдаване на член 5, параграф 6 от [Закона за BFG].

1a.   В хипотезата по параграф 1 Комисията за финансов надзор определя с решение подробния обхват на задачите на администратора.

[…]

3.   Администраторът има право да възразява срещу решенията на управителния съвет и надзорния съвет на банката. Изявлението за намерение да се повдигне възражение, направено на заседание на надзорния или управителния съвет, спира изпълнението на решението.

4.   Администраторът може да оспори решение на общото събрание на акционерите или решение на общото събрание на кооперативната банка, с което се нарушават интересите на банката […]“.

36

Поради неспазването от GN Bank на изисквания за собствен капитал, предвидени в Регламент № 575/2013, с решение от 22 декември 2021 г. Комисията за финансов надзор назначава в тази финансова институция „администратор“ по смисъла на член 5, параграф 6 от Закона за BFG, която функция съответства на тази на „временен управител“ по смисъла на член 29 от Директива 2014/59, за да подобри финансовото положение на посочената институция. Функцията е поверена на BFG. С това решение Комисията за финансов надзор възлага на последния по-специално да изготви доклади, да осигури наблюдение върху дейностите на GN Bank и да упражнява всички правомощия по закон, спадащи към посочената функция.

37

На 18 август 2022 г. Комисията за финансов надзор уведомява BFG, че има опасност GN Bank да спре да изпълнява задълженията си и че няма данни, които да показват, че взетите мерки ще позволят опасността да се избегне своевременно.

38

В този контекст на 29 септември 2022 г. в качеството си на орган за преструктуриране BFG приема решение, с което започва процедура по преструктуриране за GN Bank, назначавайки извънреден управител, който да извърши обезценяване на емитираните от тази институция капиталови инструменти и да приложи инструмента за преструктуриране „мостова институция“ (наричано по-нататък „разглежданото решение в главното производство“). Поради това на 3 октомври 2022 г. посочените в това решение активи на GN Bank са прехвърлени на мостова институция, като изключенията от прехвърлянето са изброени ограничително. Изключенията се отнасят по-специално за имуществените права, произтичащи от фактически и правни действия или случаи на непозволено увреждане, които са свързани с договори за кредит и заем, деноминирани в чуждестранни валути или индексирани по обменния курс на чуждестранна валута, както и за претенциите, произтичащи от тези имуществени права, включително претенциите, по които се водят граждански и административни производства, независимо от момента, в който са предявени. Адресатите на решението са GN Bank, мостовата институция и извънредния управител.

39

Надзорният съвет на GN Bank обжалва разглежданото решение в главното производство пред запитващата юрисдикция — Wojewódzki Sąd Administracyjny w Warszawie (Областен административен съд Варшава, Полша). Жалби срещу това решение подават и други физически и юридически лица, по-специално акционери в GN Bank, притежатели на издадени от нея облигации, кредитори и лица, сключили с нея договори за кредит и заем, деноминирани в чуждестранна валута или индексирани по такава валута.

40

Жалбоподателите по тези различни жалби искат от запитващата юрисдикция да установи, че разглежданото решение в главното производство е незаконосъобразно, а това би им позволило да предявят искове за обезщетение пред общите съдилища. Те изтъкват основания, отнасящи се за нарушаване на материалното право и процесуалните правила със значително отражение върху посоченото решение. В това отношение по-специално се твърди, че BFG се намира в конфликт на интереси, който му пречи да изпълнява възложените на органа за преструктуриране функции, тъй като едновременно изпълнява функции по надзор, по гарантиране на банковите депозити и по преструктуриране. Този конфликт на интереси се утежнявал от отсъствието на предвидените в Директива 2014/59 процесуални гаранции.

41

BFG оспорва наличието на конфликт на интереси. Той освен това твърди, че е въвел организационни и структурни механизми, които гарантират оперативната му независимост в качеството на орган за преструктуриране и не допускат какъвто и да било конфликт на интереси при упражняването на функциите по преструктуриране и другите му функции.

42

На първо място, запитващата юрисдикция посочва, че към датата на постановяване на акта за отправяне на преюдициално запитване, срещу разглежданото решение в главното производство са били подадени над седем хиляди жалби, който брой съответствал на средния брой жалби, подавани до нея в продължение на над две години. Впоследствие тя уведомява Съда, че броят на жалбите срещу това решение вече надхвърля осем хиляди.

43

Запитващата юрисдикция подчертава в това отношение, че член 111, параграф 1 от Закона за производството пред административните съдилища я задължава да съедини всички жалби, подадени до нея срещу разглежданото решение в главното производство, и че поради това на 26 януари 2023 г. е разпоредила това съединяване с цел съвместно разглеждане и решаване. Според нея обаче прилагането на тази разпоредба прави изключително трудно и дори невъзможно постановяването на съдебно решение в разумен срок.

44

В този контекст запитващата юрисдикция иска да се установи дали правото на всеки, чийто правен интерес е накърнен с разглежданото решение в главното производство, да сезира административния съд съставлява ефективно правно средство за защита в съответствие с член 85, параграфи 2 и 3 от Директива 2014/59, разглеждан във връзка с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата. Във връзка с последния член тя посочва, че в съображение 88 от тази директива се подчертава, че на съответните лица трябва да се гарантират „ефективни правни средства за защита“ срещу засягащите ги мерки.

45

В това отношение, макар по принцип именно по националния закон да трябва да се определят лицата, които имат право да обжалват решение на националния орган за преструктуриране, и начина, по който се гарантира защитата на правния интерес на тези лица, запитващата юрисдикция има съмнения дали предоставянето на посочените лица на възможността да сезират административния съд с индивидуална жалба срещу това решение е условие sine qua non за защитата на правата, черпени от правото на Съюза.

46

Запитващата юрисдикция всъщност посочва, че съгласно член 11, параграф 8 и член 105, параграфи 2 и 3 от Закона за BFG решението за започване на процедурата по преструктуриране е окончателно и подлежи на незабавно изпълнение, както и че сезираният с жалба срещу него административен съд не може да го отмени, а е компетентен само да установи незаконосъобразността му или да отхвърли жалбата. С тези разпоредби се въвеждал член 85, параграф 4 от Директива 2014/59.

47

Тъй като обжалването нямало суспензивно действие и не можело да доведе до отмяна на такова решение, националният законодател предоставил на засегнатите лица възможност да предявят иск за обезщетение. Влязло в сила съдебно решение, с което би се установила незаконосъобразността на разглежданото решение в главното производство, съответно щяло да позволи предявяването на такъв иск, без да предопределя основателността му.

48

Що се отнася до националните процесуални правила, запитващата юрисдикция посочва, че административните съдилища правораздават, осъществявайки контрол върху дейността на публичната администрация с оглед на нейната законосъобразност. Тези съдилища се произнасяли в границите на делото, без обаче да са обвързани с посочените в жалбата основания, искания и правна база, а това по същество означавало, че осъществяват пълен контрол за законосъобразност на обжалвания акт. Ето защо изтъкнатите основания имали само насочващо значение и в съдебното решение можело да се вземат предвид други нередовности, различни от посочените от жалбоподателя.

49

Освен това съгласно член 170 от Закона за производството пред административните съдилища влязлото в сила съдебно решение по административно дело имало действие erga omnes.

50

Така, от една страна, евентуалното влязло в сила съдебно решение по административно дело, с което се установява незаконосъобразността на разглежданото решение в главното производство, нямало да има за адресатите на това решение, нито пък за другите лица, засегнати от него предвид правния им интерес, действие, което пряко да регулира техните права и задължения. От друга страна, лицата, които не били страни в административното производство, довело до посоченото решение, и които не подали лично жалби по съдебен ред срещу него, но чийто правен интерес бил накърнен с евентуалната му незаконосъобразност, можели да предявят искове за поправяне на вреди пред общите съдилища като се позоват на това съдебно решение.

51

В този контекст запитващата юрисдикция иска да се установи дали полският законодател правилно приема, че за да се изпълнят изискванията, произтичащи от член 85, параграф 3 от Директива 2014/59, член 47 от Хартата и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, е необходимо да се признае процесуалната легитимация пред административните съдилища на всеки, чийто правен интерес е бил накърнен с решение като разглежданото в главното производство.

52

Според запитващата юрисдикция отговорът на първия преюдициален въпрос е релевантен за носеното от него задължение да очертае кръга на страните в съдебното производство и за разглеждането на жалбите, с които е сезиран, тъй като искът пред общите съдилища, с който съответните лица разполагат по полското право, за да отстоят евентуално нарушените си права с разглежданото решение в главното производство, съчетан с процесуалните правила пред административните съдилища, би могъл да се счете за подходящ и достатъчен, за да се гарантира ефективна защита на правата на тези лица.

53

На второ място, според запитващата юрисдикция, ако се окаже, че това не е така, предвид големия брой на жалбите, подадени срещу разглежданото решение в главното производство, ще трябва да се разгледат последиците от разпоредбата от националното процесуално право, която я задължава да съедини за целите на производството всички жалби. Тя иска да се установи дали, за да се осигури ефективна съдебна защита на лица, различни от субекта, за който се провежда процедура по преструктуриране, но и на този субект, тя може да остави посочената разпоредба без приложение.

54

Целта на посочената разпоредба по същество била да не се допусне постановяване на различаващи се решения от административен съд, сезиран с няколко жалби срещу един и същ акт, след отделното им разглеждане.

55

Според запитващата юрисдикция в разглеждания случай това процесуално изискване може значително да забави постановяването на съдебно решение, с което се слага край на производството, и съответно на направи практически невъзможно или прекомерно трудно на практика упражняването на правата, предоставени на тези лица от правния ред на Съюза, а това щяло да противоречи на принципа на ефективност.

56

Запитващата юрисдикция счита, че предвид процесуалните правила, уреждащи разглеждането на жалбите пред административните съдилища, и последиците от влязло в сила съдебно решение, постановено след такова обжалване, оставянето без приложение на посоченото процесуално изискване би допринесло за реализирането на правата, гарантирани с правото на Съюза, позволявайки да се изпълни изискването за осъществяване на бърз контрол за законосъобразност на разглежданото решение в главното производство в съответствие с член 85, параграф 3 от Директива 2014/59. В такъв случай запитващата юрисдикция щяла да се произнесе по първата жалба, която е подадена от надзорния съвет на GN Bank.

57

На трето място, според запитващата юрисдикция за контрола върху разглежданото решение в главното производство е необходимо да се провери дали при приемането му BFG е спазил изискването за оперативна независимост и за отсъствие на всякакъв конфликт на интереси между различните функции на националния орган за преструктуриране по смисъла на член 3, параграф 3 от Директива 2014/59, предвид по-специално кумулирането от този орган на функциите по преструктуриране с тези на временен управител на GN Bank, изпълнявани преди това от него, и по гарантиране на банковите депозити.

58

В това отношение запитващата юрисдикция счита, че дори надзорната функция в тесен смисъл да се изпълнява от Комисията за финансов надзор, това не променя факта, че временният управител се назначава от този надзорен орган и че този управител изпълнява задачите, които същият орган му е възложил. Поради тези причини не можело a priori да се изключи възможността изпълнението от BFG на функциите на временен управител да изисква приемането на подходящи разпоредби, за да се осигури неговата оперативна независимост като национален орган за преструктуриране и да се избегне всякакъв конфликт на интереси.

59

Освен това според запитващата юрисдикция кумулирането от BFG на функциите по преструктуриране и по гарантиране на депозитите създава опасност, ако няма структурно разделение и организационна независимост на тези две функции, при приеманите от този орган мерки по отношение на банка, при която е налице опасност от неизпълнение на задълженията, да има стремеж за свеждане до минимум на ангажирането на ресурсите, с които посоченият орган разполага при изпълнението на своите функции по гарантиране на банковите депозити и които при неизпълнение на задълженията от съответната банка трябва да бъдат разблокирани въз основа на това гарантиране.

60

Запитващата юрисдикция освен това иска да се установи дали въпреки липсата в Закона за BFG на разпоредби, които осигуряват структурно разделение между функцията по преструктуриране и другите функции на BFG, все пак е възможно да се приеме, че целта да има оперативна независимост и да няма конфликт на интереси е постигната, ако за това са взети други мерки, които могат бъдат счетени за достатъчни.

61

При това положение Wojewódzki Sąd Administracyjny w Warszawie (Областен административен съд Варшава) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

62

С втория си въпрос, който трябва да се разгледа на първо място, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 85, параграф 3 от Директива 2014/59, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на национална процесуална разпоредба, задължаваща съда, който е компетентен да разгледа жалби срещу решение на националния орган за преструктуриране за предприемане на мярка за управление на кризи, да съедини всички подадени до него жалби срещу решението, когато има опасност прилагането на тази разпоредба да направи изключително трудно и дори невъзможно постановяването на съдебно решение в разумен срок предвид големия брой жалби срещу решението на този орган.

63

Полското правителство оспорва допустимостта на втория въпрос.

64

Според него отговорът на този въпрос е ненужен, тъй като запитващата юрисдикция вече е съединила жалбите, които са подадени срещу разглежданото решение в главното производство и които са били висящи пред нея към 26 януари 2023 г., поради което вече било невъзможно да се произнесе отделно само по жалбата на надзорния съвет на GN Bank.

65

В това отношение от самата формулировка на втория въпрос е видно, че запитващата юрисдикция изпитва съмнения дали е възможно да съчетае задължението, наложено от националното право, да съедини множеството подадени до нея жалби и необходимостта да се произнесе бързо или поне в разумен срок, произтичаща от разпоредбите от правото на Съюза, чието тълкуване тя иска. Въпреки съединяването на повечето от висящите пред запитващата юрисдикция жалби, отговорът на този въпрос все пак си остава полезен, тъй като може да я накара да приеме, че тяхното съединяване е недействително поради несъвместимостта му с правото на Съюза, и съответно да реши да раздели жалбите.

66

Следователно вторият въпрос е допустим.

67

Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС задължава държавите членки да установят правните средства, необходими, за да се гарантира на правните субекти зачитането на правото им на ефективна съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза (решение от 21 декември 2021 г., Randstad Italia, C‑497/20, EU:C:2021:1037, т. 56 и цитираната съдебна практика). Това изискване за ефективна съдебна защита трябва да се разбира по-специално по смисъла на член 47 от Хартата (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Полша (Дисциплинарен режим на съдиите), C‑791/19, EU:C:2021:596, т. 57). В допълнение, в съображения 88 и 130 от Директива 2014/59 се подчертава, че тя зачита правата, свободите и принципите, признати от Хартата, и по-специално правото на ефективни правни средства за защита, като съответните страни в частност имат право на ефективни правни средства за защита срещу засягащите ги мерки.

68

Съгласно член 47, втора алинея от Хартата правото на ефективни правни средства за защита включва по-специално правото на разглеждане на делото в разумен срок. Разумността на срока за постановяване на съдебно решение трябва да се преценява в зависимост от конкретните обстоятелства по всяко дело, и по-специално от значимостта на спора за заинтересования, от сложността на делото и от поведението на страните, без списъкът на релевантните критерии да е изчерпателен (вж. в този смисъл решения от 9 септември 2008 г., FIAMM и др./Съвет и Комисия, C‑120/06 P и C‑121/06 P, EU:C:2008:476, т. 212, и от 16 юли 2009 г., Der Grüne Punkt — Duales System Deutschland/Комисия, C‑385/07 P, EU:C:2009:456, т. 181 и 182 и цитираната съдебна практика).

69

Що се отнася до правото на обжалване на решенията за предприемане на мерки за управление на кризи, приемани от националните органи за преструктуриране, в член 85, параграф 3 от Директива 2014/59 правото на всеки делото му бъде разгледано в разумен срок, закрепено в член 47 от Хартата, се конкретизира с изискването съдебният контрол, на който всеки засегнат от решение за предприемане на такава мярка има право, да „се извършва бързо“.

70

Що се отнася до критерия относно значимостта на спора за лицата, засегнати от решенията на националния орган за преструктуриране за предприемане на мерки за управление на кризи — а именно посочените там институции или субекти, техните акционери и кредитори, както и всички трети лица, за които такива решения могат се отнасят — преценката на разумността на срока за постановяване на съдебно решение при осъществяването на контрола по посочения член 85, параграф 3 зависи по-специално от необходимостта възможно най-бързо да се изпълни основното изискване за правна сигурност по отношение на всички тези лица, тъй като посочените мерки се отнасят за извънредни решения, които са с дерогиращ характер и значителни последици, и които, както по-специално се подчертава в съображение 92 от Директива 2014/59, трябва да се вземат спешно предвид сериозността на рисковете, за чието противодействие са предназначени.

71

От практиката на Съда всъщност следва, че съображения, свързани с изискването за правна сигурност, със значимостта на въпросите и на засегнатите финансови интереси, както и с големия брой потенциално засегнати лица, трябва да се вземат предвид при преценката на разумността на срока, в който трябва да се осъществи съдебният контрол (вж. по аналогия решение от 26 ноември 2013 г., Groupe Gascogne/Комисия, C‑58/12 P, EU:C:2013:770, т. 87 и цитираната съдебна практика).

72

В разглеждания случай от преюдициалното запитване следва, че член 85, параграф 3 от Директива 2014/59 е приложен по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата в приложимата национална правна уредба чрез наложеното на различните участници задължение да спазват кратките срокове, предвидени в член 104 от Закона за BFG, а именно срокове, които по принцип са сведени до седем дни за подаване на жалба чрез BFG, четиринадесет дни за изпращане от последния на същата жалба заедно с неговата писмена защита, тридесет дни за постановяване на акта на административния съд и два месеца за произнасяне по евентуална касационна жалба. Поради това трябва да се приеме, че настоящият въпрос се отнася за тълкуването на член 47 от Хартата.

73

Запитващата юрисдикция обаче посочва, че национална процесуална разпоредба с общо приложение, а именно член 111, параграф 1 от Закона за производството пред административните съдилища, изглежда може да попречи на сезирания съд да спази правото на правния субект делото му да бъде разгледано в разумен срок, тъй като тази разпоредба изисква съединяване на делата по жалби, подадени срещу едно и също решение, за да бъдат разгледани и решени заедно. Запитващата юрисдикция уточнява, че броят на подадените жалби срещу разглежданото решение в главното производство съответства на всички жалби, подавани обичайно до нея в продължение на две години, и че съвместното им разглеждане може да забави постановяването на съдебно решение извън разумния срок.

74

Макар съединяването на свързани дела по принцип впрочем да може да допринесе за доброто правораздаване, това не е така при жалбите, подавани срещу решения за предприемане на мярка за управление на кризи, които решения могат да засегнат значителен брой лица и съответно да предизвикат подаването на множество жалби. В такъв случай такова съединяване всъщност може да възпрепятства осъществяването на какъвто и да било съдебен контрол преди да изминат няколко години, а това противоречи на правото на разглеждане на делото в разумен срок, закрепено в член 47 от Хартата.

75

При това положение трябва да се припомни, от една страна, че съгласно принципа на съответстващо тълкуване на националното право, за да осигурят в рамките на своята компетентност пълната ефикасност на правото на Съюза, когато се произнасят по разглежданите от тях спорове, националните съдилища са длъжни при прилагане на вътрешното право да го тълкуват въз възможно най-голяма степен в светлината на текста и целта на съответната директива, за да се постигне предвиденият от нея резултат и съответно да се съобрази член 288, трета алинея ДФЕС. Макар това задължение да се ограничава от общите принципи на правото, по-специално от принципите на правна сигурност и на забрана на обратното действие, и да не може да служи за основа на тълкуване contra legem на националното право, тези съдилища все пак трябва да направят всичко, което е в тяхната компетентност, вземайки предвид цялото вътрешно право и прилагайки признатите от него методи за тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на тази директива и да достигнат до разрешение, което съответства на преследваната с нея цел (вж. в този смисъл решение от 11 февруари 2021 г., M.V. и др. (Последователни срочни трудови договори в публичния сектор), C‑760/18, EU:C:2021:113, т. 65, 67 и 68 и цитираната съдебна практика).

76

От друга страна, съгласно принципа на предимство на правото на Съюза, когато не може да тълкува националната правна уредба в съответствие с изискванията на правото на Съюза, националният съд, натоварен в рамките на своята компетентност с прилагането на разпоредбите от това право, в качеството си на орган на държава членка е длъжен да гарантира пълното им действие, като при необходимост по собствена инициатива оставя без приложение всякаква разпоредба от националното право, противоречаща на разпоредба от правото на Съюза с директен ефект, в разглеждания от него спор (вж. в този смисъл решение от 24 юни 2019 г., Popławski, C‑573/17, EU:C:2019:530, т. 58 и 61 и цитираната съдебна практика).

77

В разглеждания случай разпоредбите на член 47 от Хартата трябва да се считат за имащи директен ефект (вж. в този смисъл решение от 15 април 2021 г., Braathens Regional Aviation, C‑30/19, EU:C:2021:269, т. 57 и цитираната съдебна практика).

78

Следователно запитващата юрисдикция при необходимост трябва да остави без приложение националните процесуални разпоредби, които ѝ забраняват да раздели разглежданите жалби в главното производство, щом като тези разпоредби не могат да се тълкуват по начин, позволяващ да се спази закрепеното в член 47 от Хартата право на разглеждане на делото в разумен срок.

79

В хода на съдебното заседание пред Съда полското правителство също така посочва, че при дела като разглежданите в главното производство, полското право допуска разделянето им, когато съединяването е недействително. Според това правителство обаче при разделяне посочените дела ще се разглеждат едновременно от различни съдии, а това създавало риск да се постановят несъвместими съдебни решения, като никое процесуално правило не позволявало едновременно да се отстрани този риск и да се осигури спазването на правото на всеки делото му да се разгледа в разумен срок, закрепено в член 47 от Хартата.

80

В това отношение трябва да се припомни, че изискването за ефективна съдебна защита, закрепено в член 47 от Хартата, се прилага, inter alia, за определянето на процесуалните правила при съдебните искове, основани на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 17 май 2022 г., Ibercaja Banco, C‑600/19, EU:C:2022:394, т. 45 и цитираната съдебна практика).

81

При липса на правна уредба на Съюза в тази област правилата за задействане на правото на ефективни правни средства за защита на лицата, засегнати от решение на национален орган за предприемане на мярка за управление на кризи, се уреждат от вътрешния правов ред на държавите членки по силата на принципа на процесуална автономия на последните, при спазване обаче на принципите на равностойност и на ефективност (вж. по аналогия решение от 24 октомври 2018 г., XC и др., C‑234/17, EU:C:2018:853, т. 21 и цитираната съдебна практика).

82

За да се изпълнят изискванията на принципа на ефективна съдебна защита, закрепен в член 47, параграф 1 от Хартата, националният съд трябва да вземе необходимите процесуални и организационни мерки, претегляйки различните налични интереси и оценявайки последиците от тези мерки за всеки, който надлежно е обжалвал решението на националния орган за преструктуриране в съответствие с член 85, параграф 3 от Директива 2014/59. Следователно, за да се гарантира пълната ефективност на бъдещия съдебен акт, що се отнася до наличието на правата, предявени въз основа на правото на Съюза, в случай на разделяне националният съд трябва да има възможност да вземе необходимите мерки, позволяващи едновременно да се осигури спазването на правото на всеки делото му да се разгледа в разумен срок, закрепено в член 47 от Хартата, и да се избегне рискът от постановяване на несъвместими съдебни решения от различни съдии.

83

В разглеждания случай запитващата юрисдикция трябва да провери дали разглеждането на първо място на едно или няколко дела по една или няколко жалби срещу решение на органа за преструктуриране като разглежданото в главното производство и успоредното спиране на производството по другите дела, отнасящи се за същото решение, са необходими, за да се осигури пълната ефективност на бъдещия съдебен акт, що се отнася до наличието на правата, предявени въз основа на правото на Съюза.

84

С оглед на гореизложените съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на национална процесуална разпоредба, задължаваща съда, който е компетентен да разгледа жалби срещу решение на националния орган за преструктуриране за предприемане на мярка за управление на кризи, да съедини всички подадени до него жалби срещу решението, когато прилагането на тази разпоредба противоречи на правото на разглеждане на делото в разумен срок.

85

BFG и полското правителство оспорват допустимостта на първия въпрос, който се отнася за възможността съд, сезиран с множество жалби срещу решение на националния орган за преструктуриране за предприемане на мярка за управление на кризи, да се произнесе само по една от тези жалби, щом като упражнява контрол за законосъобразност и съдебното му решение ще има действие erga omnes.

86

Според BFG отговорът на този въпрос не е необходим за разрешаването на спора в главното производство. Ставало въпрос всъщност за технически аспекти, свързани с протичането на съдебното производство, които не налагали тълкуване на правото на Съюза, тъй като запитващата юрисдикция не изразявала съмнения в съвместимостта с това право на националните разпоредби, уреждащи производството.

87

В това отношение съгласно постоянната съдебна практика само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на поставените от него въпроси на Съда, които се ползват с презумпция за релевантност. Следователно, след като поставеният въпрос се отнася до тълкуването или валидността на норма от правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе, освен ако е очевидно, че исканото тълкуване няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, ако проблемът е от хипотетично естество или пък ако Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на посочения въпрос (решение от 21 декември 2021 г., Trapeza Peiraios, C‑243/20, EU:C:2021:1045, т. 25 и цитираната съдебна практика).

88

В разглеждания случай тълкуването на правото на Съюза, за което се отнася настоящият въпрос, впрочем може да има отражение върху разглеждането на делото в главното производство в частта му, засягаща всички жалби, които са подадени срещу разглежданото решение в главното производство и са различни от подадената от надзорния съвет на GN Bank жалба, при съобразяване на отговора на втория въпрос. Освен това, противно на твърденията на BFG, запитващата юрисдикция изрично обсъжда възможността със задължението да разгледа всички жалби, с които е сезирана, да се окаже принудена да не изпълни своето задължение да се произнесе бързо.

89

Полското правителство от своя страна счита, че даването на отговор на първия преюдициален въпрос е ненужно поради същите причини като изложените в точка 64 от настоящото решение.

90

Отговорът на този това въпрос обаче си остава полезен въпреки съединяването на различните жалби, с които е сезирана запитващата юрисдикция, тъй като предвид отговора на втория въпрос тя може да стигне до извода, че това съединяване противоречи на правото на разглеждане на делото в разумен срок, закрепено в член 47 от Хартата, а това би ѝ позволило, на първо място, да раздели жалбите и на второ място, да извърши проверката, посочена в точка 83 от настоящото решение.

91

Следователно първият въпрос е допустим.

92

В самото начало трябва да се отбележи, че член 85, параграф 2 от Директива 2014/59, макар да е посочен в първия въпрос, не е релевантен предвид обстоятелствата по делото в главното производство. Тази разпоредба всъщност се отнася за правото на обжалване на всякакво решение за предприемане на мярка за предотвратяване на кризи или решение за упражняване на каквото и да било правомощие, различно от мярка за управление на кризи, по тази директива, докато разглежданото решение в главното производство, с което главно се цели за GN Bank да се проведе процедура по преструктуриране, съставлява „действие по преструктуриране“ и поради това „мярка за управление на кризи“ по смисъла съответно на точки 40 и 102 от член 2 от посочената директива.

93

Поради това трябва да се приеме, че с първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 85, параграф 3 от Директива 2014/59, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че когато национален съд е сезиран с няколко жалби срещу решение на националния орган за преструктуриране за предприемане на мярка за управление на кризи, едната от които жалби е подадена от орган на институцията в режим на преструктуриране, разглеждането по същество само на тази жалба позволява да се приеме, че правото на ефективни правни средства за защита е осигурено по отношение на всяко друго лице, което също е обжалвало това решение, щом като този съд, от една страна, осъществява контрол за законосъобразност, без да е обвързан от посочените в разглежданата от него жалба основания, искания и правна база, и от друга страна, постановява съдебно решение с действие erga omnes, на което може да се позове всеки засегнат от посоченото решение, за да бъде обезщетен за причинената му с него вреда.

94

Трябва същевременно да се припомни, че съгласно член 85, параграф 3 от Директива 2014/59 всички лица, засегнати от решение за предприемане на мярка за управление на кризи, трябва да имат право да оспорят решението по съдебен ред.

95

Действително, съгласно член 85, параграф 4, втора алинея от тази директива отмяната на решение на орган за преструктуриране не засяга приетите административни актове или сключените сделки от него въз основа на отмененото решение, когато е необходимо да се защитят интересите на добросъвестни трети лица, като средствата за защита срещу увреждащо решение или увреждаща мярка на този орган се свеждат до обезщетяване на вредите, понесени от засегнатите от това решение или от тази мярка лица.

96

По полското право обаче засегнатият от мярка за управление на кризи, приета от BFG в качеството на орган за преструктуриране, не е длъжен лично да е оспорил нейната законосъобразност пред националния административен съд, за да може да предяви иск за обезщетяване на причинената му с тази мярка вреда, тъй като в подкрепа на иска може да се позове на установената незаконосъобразност на мярката със съдебно решение от същия съд, произнесъл се по жалба на друг правен субект.

97

В разглеждания случай обаче, ако със съдебното решение по жалбата, подадена от надзорния съвет на GN Bank, същата се отхвърли като неоснователна, другите жалбоподатели в главното производство биха се оказали в невъзможност да предявят иск за обезщетяване на вредата им поради действието erga omnes на такова съдебно решение. Тези други жалбоподатели съответно биха се оказали лишени от правото да изтъкнат собствените си основания в подкрепа на своите жалби срещу разглежданото решение в главното производство, въпреки че по тези основания не е провеждано обсъждане при условията на състезателност, гарантиращо, че посочените жалбоподатели знаят и могат да обсъдят както фактическите, така и правните обстоятелства с решаващо значение за изхода на производството.

98

В това отношение от постоянната практика на Съда действително следва, че основните права, каквото е правото на ефективни правни средства за защита, гарантирано с член 47 от Хартата, не са абсолютни, а могат да подлежат на ограничения, при условие обаче че последните действително отговарят на преследвани с разглежданата мярка цели от общ интерес и че предвид следваната цел не представляват непропорционална и нетърпима намеса, която би накърнила основното съдържание на така гарантираните права (вж. в този смисъл решение от 26 септември 2013 г., Texdata Software, C‑418/11, EU:C:2013:588, т. 84 и цитираната съдебна практика).

99

Ако обаче правен субект, засегнат от решение на националния орган за преструктуриране за предприемане на мярка за управление на кризи, се окаже лишен от правото съд да се произнесе с мотивирано решение по надлежно подадена от него жалба по член 85, параграф 3 от Директива 2014/59, би се накърнило основното съдържание на неговото право на ефективни правни средства за защита.

100

Ето защо в разглеждания случай в хипотезата, описана в точка 97 от настоящото решение, запитващата юрисдикция не може да се позове на действието erga omnes на съдебно решение по жалба като подадената от надзорния съвет на GN Bank, за да лиши всяко друго засегнато лице от разумната възможност да представи своята позиция.

101

В допълнение трябва да се отбележи, че оправомощаването на националния административен съд да проверява законосъобразността на обжалвано пред него решение с оглед на всякаква правна база или всякакво основание, независимо от посочените в жалбата срещу решението основания, искания и правна база, не означава, че този съд непременно ще осъществи контрол върху това решение с оглед на всяко релевантно основание. Не може всъщност да се изключи възможността някоя от жалбите, които не са разгледани, да се основава на фактически или правни обстоятелства, които не са взети предвид при осъществяването на този контрол.

102

Поради това на първия въпрос трябва да се отговори, че член 85, параграф 3 от Директива 2014/59, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че когато национален съд е сезиран с няколко жалби срещу решение на националния орган за преструктуриране за предприемане на мярка за управление на кризи, едната от които жалби е подадена от орган на институцията в режим на преструктуриране, отхвърлянето само на тази жалба като неоснователна не позволява да се приеме, че спазването на правото на ефективни правни средства за защита е било осигурено по отношение на всяко друго лице, което е засегнато от това решение и също го е обжалвало, изтъквайки основания, които не са взети предвид в постановеното съдебно решение и по които при всички положения не е провеждано обсъждане при условията на състезателност, позволяващо на това лице да представи своята позиция.

103

С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3, параграф 3 от Директива 2014/59 трябва да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не е приложима, когато националният орган за преструктуриране изпълнява също функции на временен управител по смисъла на член 29 от тази директива и функции по гарантиране на депозитите по смисъла на Директива 2014/49, така че тя не изисква да се въведат структурни механизми, за да се осигури оперативната независимост на този орган и да се избегне всякакъв конфликт на интереси спрямо тези функции.

104

Полското правителство прави възражение за недопустимост на третия въпрос, който според него е хипотетичен, тъй като, главно, запитващата юрисдикция не уточнила връзката, която съществува между член 3, параграф 3 от Директива 2014/59 и контрола за законосъобразност на разглежданото решение в главното производство.

105

Трябва обаче да се констатира, че отговорът на този въпрос е свързан с някои основания, които са изтъкнати пред запитващата юрисдикция от жалбоподатели в главното производство и са отбелязани в преюдициалното запитване, отнасящи се по същество за твърдяното отражение на евентуалната липса на независимост на BFG в качеството му на орган за преструктуриране върху законосъобразността на разглежданото решение в главното производство.

106

Следователно въпросът е допустим.

107

В член 3, параграф 2 от Директива 2014/59 се въвежда принципът, че функциите по преструктуриране трябва да се изпълняват от публични административни органи или органи, на които са предоставени публични административни правомощия. Освен това съгласно параграф 3 от същия член тези органи могат да изпълняват други функции, като органът за преструктуриране дори може да бъде компетентният орган за надзор за целите на Регламент № 575/2013 и Директива 2013/36. Когато обаче се изпълняват няколко функции, съгласно посочения параграф 3 трябва да се въведат подходящи структурни механизми, за да се осигури оперативната независимост и да се избегне всякакъв конфликт на интереси.

108

Както генералният адвокат отбелязва по същество в точки 34 и 36 от своето заключение, в такъв контекст изискванията по член 3, параграф 3 от Директива 2014/59, засягащи оперативната независимост и предотвратяването на конфликтите на интереси, се отнасят за риска, свързан с изпълнението на няколко функции от един и същ субект, вземането на решения от него в качеството му на орган за преструктуриране да се окаже опорочено и стремежът с тях е това вземане на решения да бъде защитено от всякакво вътрешно влияние, неприсъщо на задачата по преструктуриране, така че при изпълнението на тази задача субектът да преследва единствено целите, свързани с механизма за преструктуриране.

109

В това отношение от употребата на много широки формулировки в същия параграф 3, в който се отбелязват „надзорните функции […] или други функции на съответния орган“ или пък „надзорните или други функции“ на този орган, и от посочването в този параграф с обща формулировка по-специално на „органи[те], на които са предоставени публични административни правомощия“ е видно, че законодателят на Съюза е искал да наложи тези изисквания по отношение на всички други функции, изпълнявани от органа за преструктуриране, щом като естеството им поражда такъв обективен риск.

110

Това впрочем със сигурност се отнася за функциите на временен управител по смисъла на член 29 от Директива 2014/59 или функциите по гарантиране на депозитите по смисъла на Директива 2014/49.

111

От член 29 от Директива 2014/59, разглеждан предвид съображение 40 и член 109, всъщност следва, inter alia, че тези функции имат връзки с механизма за преструктуриране, тъй като, от една страна, определянето на временен управител се извършва при приемането на мерки за ранна намеса, които са предназначени за избягване на започването на процедура по преструктуриране, но могат да бъдат последвани от започването на такава процедура, и от друга страна, при преструктурирането може да бъде използвана схема за гарантиране на депозити и тя евентуално да има вземане срещу механизма за финансиране на преструктурирането. Ето защо не може да се изключи възможността изпълнението на една от тези функции от органа за преструктуриране да има отражение върху вземането на решения в рамките на функциите по преструктуриране.

112

Освен това е без значение, че с различни способи всички тези функции преследват една и съща цел, а именно, по същество, да се запази финансовата стабилност. Това всъщност се отнася и за предвидените в Регламент № 575/2013 и Директива 2013/36 надзорни функции, които изрично се посочват в член 3, параграф 3 от Директива 2014/59 като функции, спрямо които оперативната независимост на органа за преструктуриране и предотвратяването на конфликтите на интереси трябва да бъдат осигурени.

113

Накрая, както по същество подчертава генералният адвокат в точка 47 от своето заключение, тъй като изискванията за независимост и за предотвратяване на конфликтите на интереси са еднакви спрямо надзорните функции и спрямо другите функции, изпълнявани от органа за преструктуриране, не е необходимо да се изследва какво е естеството, надзорно или друго, на функциите на временен управител.

114

От всички изложени съображения следва, че член 3, параграф 3 от Директива 2014/59 трябва да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба е приложима, когато националният орган за преструктуриране изпълнява също функции на временен управител по смисъла на член 29 от тази директива или функции по гарантиране на депозитите по смисъла на Директива 2014/49, така че тя изисква да се въведат структурни механизми, за да се осигури оперативната независимост на този орган и да се избегне всякакъв конфликт на интереси спрямо тези функции.

115

Полското правителство оспорва допустимостта на четвъртия въпрос, изтъквайки същите доводи като изложените в точка 104 от настоящото решение, които вече бяха отхвърлени с изложените в точка 105 от настоящото решение мотиви, към която съответно е достатъчно да се направи препратка.

116

Надзорният съвет на GN Bank твърди, че запитващата юрисдикция се обръща към Съда не за тълкуване на правото на Съюза, а за преценка на фактите в главното производство. Въпросът освен това бил хипотетичен, тъй като предполагал справяне с несъвместимостта на националната правна уредба с Директива 2014/59 чрез мерки, които не били уточнени.

117

В това отношение трябва да се констатира, че допустимостта на въпроса не може да зависи от посочването от запитващата юрисдикция на конкретни мерки, които BFG да вземе, за да осигури своята оперативна независимост и да предотврати наличието на конфликти на интереси при функционирането си като орган за преструктуриране, ако справянето с липсата на правна регулация се окаже възможно чрез такива мерки, тъй като запитващата юрисдикция се стреми именно да провери дали такава възможност по принцип е в съответствие с правото на Съюза.

118

Трябва освен това да се припомни, че националните юрисдикции са свободни да отправят запитване до Съда във всеки момент от производството, който според тях е подходящ, стига поне да обяснят фактическите хипотези, на които се основават преюдициалните въпроси (вж. в този смисъл определение от 25 март 2022 г., IP и др. (Установяване на фактите в главното производство), C‑609/21, EU:C:2022:232, т. 21 и цитираната съдебна практика).

119

Освен това от съображенията, изложени в точка 117 от настоящото решение, е видно, че запитващата юрисдикция не иска от Съда да извършва преценки от фактическо естество.

120

Следователно този въпрос е допустим.

121

С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3, параграф 3 от Директива 2014/59 трябва да се тълкува в смисъл, че когато националният орган за преструктуриране изпълнява също „надзорни функции“ или „други функции“ по смисъла на тази разпоредба и липсват писмени вътрешни правила, предназначени да осигурят оперативната независимост на този орган и предотвратяването на конфликтите на интереси между неговите функции по преструктуриране и другите му функции, спазването на тези изисквания все пак може да произтича от въвеждането на достатъчни за тази цел организационни и други мерки.

122

В самото начало трябва да се отбележи, от една страна, че съгласно формулировката на член 3, параграф 3, трета алинея от Директива 2014/59 необходимите ad hoc вътрешни правила за целите на тази разпоредба могат да бъдат приемани не единствено от самата държава членка, но и от националния орган за преструктуриране. От друга страна, посочената разпоредба изисква също такива правила да бъдат оповестявани.

123

Член 3, параграф 3 от Директива 2014/59 същевременно не налага нито формата, която тези правила трябва да приемат по вътрешното право, нито специални правила за тяхното оповестяване.

124

Поради това на понятието „вътрешни правила“ по смисъла на тази разпоредба могат да съответстват организационни и други подходящи мерки, стига да са описано достатъчно точно. Освен това оповестяването на тези вътрешни правила може да бъде осигурено с всякакво подходящо средство, стига то да позволява на всички заинтересовани лица да се запознаят с тях по всяко време.

125

Освен това, предвид данните в преюдициалното запитване, за се даде на запитващата юрисдикция отговор, който да бъде полезен за разрешаването на разглеждания от нея спор, трябва да се направят следните уточнения.

126

Първо, що се отнася до съдържанието на подходящите структурни механизми, посочени в член 3, параграф 3, първа алинея от Директива 2014/59, съгласно втората алинея от този параграф персоналът, който е натоварен с изпълнението на задачите, поверени на органа за преструктуриране, трябва да бъде част от различна организационна структура и от отделни йерархични линии спрямо тези, от които е част персоналът, ангажиран с другите изпълнявани от този орган функции.

127

Такива изрично отнасящи се за персонала изисквания не налагат административният орган, на който освен други функции е поверена функцията по преструктуриране, да разполага с отделно решаващо звено, когато действа като орган за преструктуриране. Такова задължение всъщност би направило безполезна възможността, оставена на държавите членки, да определят съществуващ административен орган за орган за преструктуриране, тъй като това на практика би означавало да се изисква разделяне на такъв орган на две.

128

Трябва впрочем да се констатира, както прави генералният адвокат в точка 49 от своето заключение, че в аналогичен контекст в член 25, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 2013 г., стр. 63), се предвижда, че както решенията, свързани с поверените на тази институция надзорни функции, така и отнасящите се за нейните задачи, свързани с паричната политика, са от компетентността на Управителния съвет.

129

Тези изисквания също така не възпрепятстват възможността административен орган, който освен други функции изпълнява функции по преструктуриране, да бъде устроен по такъв начин, че някои вътрешни отдели, като например правният отдел, отдел човешки ресурси или технически отдели, да предоставят помощни услуги както на персонала, разпределен за изпълнение на функциите по преструктуриране, така и на персонала, разпределен за изпълнение на други функции, без да се нарушават правила относно професионалната тайна като посочените в член 3, параграф 3, трета алинея от Директива 2014/59, когато такива правила се оказват необходими, за да се осигури спазването на поверителността на информацията.

130

Второ, що се отнася до последиците от евентуалната липса на оповестяване на предвидените в тази разпоредба вътрешни правила, трябва да се приеме, от една страна, че става въпрос за правила за функциониране, които като такива не водят до предоставяне на права на частноправни субекти, нямащи отношение към процедурата по вземане на решения вътре в органа за преструктуриране. От друга страна, оповестяването на тези правила изпълнява главно функция по осигуряване на прозрачност с цел да се информират всички потенциално засегнати лица за тяхното съществуване и съдържание, като това оповестяване няма отражение по-специално върху приложимостта на посочените правила.

131

От тези съображения следва, че липсата на оповестяване на вътрешните правила, посочени в член 3, параграф 3, трета алинея от Директива 2014/59, не води автоматично до недействителност на решенията, взети от органа за преструктуриране. Ако обаче липсата на оповестяване на тези правила е установена при разглеждането на жалба срещу решение на органа за преструктуриране, той трябва да докаже, че въпреки това неизпълнение на задължение посочените правила са били спазени, така че решението е взето единствено с цел да се постигнат една или няколко цели на преструктурирането, посочени в член 31 от Директива 2014/59, в съответствие с член 32, параграф 5.

132

Поради това на четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 3 от Директива 2014/59 трябва да се тълкува в смисъл, че когато националният орган за преструктуриране изпълнява също „надзорни функции“ или „други функции“ по смисъла на тази разпоредба и липсват писмени вътрешни правила, предназначени да осигурят оперативната независимост на този орган и предотвратяването на конфликтите на интереси между неговите функции по преструктуриране и другите му функции, спазването на тези изисквания все пак може да произтича от въвеждането на достатъчни за тази цел организационни и други мерки. Посочената разпоредба обаче не предполага нито необходимост решенията, свързани с функциите по преструктуриране, и решенията, свързани с другите функции на посочения орган, да се вземат от различни решаващи звена, нито невъзможност вътрешни отдели на същия орган да предоставят помощни услуги както на персонала, разпределен за изпълнение на функциите по преструктуриране, така и на персонала, разпределен за изпълнение на други функции, без да се нарушават правила относно професионалната тайна. Когато предвидени в същата разпоредба вътрешни писмени правила съществуват, неоповестяването им не води автоматично до недействителност на решенията, взети от органа за преструктуриране, но означава, че евентуално при обжалване на решение на този орган той трябва да докаже, че посочените правила са били спазени, така че решението е взето единствено с цел да се постигнат една или няколко цели на преструктурирането.

133

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши: