–

за унгарското правителство, от M. Z. Fehér и K. Szíjjártó, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от V. Bottka и F. Moro, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 42, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (OВ L 269, 2013 г., стр. 1).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между J. P. Mali Kerékpárgyártó és Forgalmazó Kft. (наричано по-нататък „J. P. Mali“) и Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága (дирекция „Жалби“ на Националната данъчна и митническа администрация, Унгария) (наричана по-нататък „дирекция „Жалби“) по повод на глоба, наложена на J. P. Mali за неправилно деклариране на страната на произход на внесените стоки.

3

Съображения 9 и 38 от Регламент № 952/2013 гласят:

[…]

4

Член 15 („Предоставяне на информация на митническите органи“) от този регламент предвижда:

„1.   Всяко лице, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.

2.   Лице, което подава пред митническите органи митническа декларация […] е отговорно за всяко едно от следните:

[…]

Когато декларацията […] е подаден[а] […] от митнически представител на съответното лице, […] този митнически представител също е обвързан със задълженията, предвидени в първата алинея от настоящия параграф“.

5

Член 42 („Прилагане на санкции от посочения регламент“) гласи в параграф 1:

„Всяка държава членка предвижда санкции за неспазване на митническото законодателство на Съюза. Тези санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи“.

6

Член 79 („Възникване на митническо задължение при неизпълнение“) от същия регламент, предвижда:

„1.   Митническо задължение при внос на стоки, подлежащи на облагане с вносни мита, възниква при неизпълнение на което и да е от следните:

[…]

3.   В случаите по букви а) и б) от параграф 1 длъжникът е едно от следните лица:

[…]“.

7

Член 124 („Погасяване“) от Регламент № 952/2013 гласи:

„1.   Без да се засягат действащите разпоредби за несъбиране на размера на вносните или износните мита, съответстващи на митническо задължение при обявена със съдебно решение несъстоятелност на длъжника, митническото задължение при внос или износ се погасява по някой от следните начини:

[…]

[…]

[…]

[…]

6.   В случаите, посочени в параграф 1, буква к), митническото задължение не се погасява по отношение на лице или лица, направили опит за измама.

[…]“.

8

Член 2, точка 6 от Az uniós vámjog végrehajtásáról szóló 2017. évi CLII. törvény (Vámtörvény) (Закон CLII от 2017 г. за прилагане на митническото право на Съюза), в редакцията, му действаща към момента на приемане на административното решение, предмет на спора в главното производство (наричан по-нататък „Законът за митниците“), определя понятието „неполучени приходи от мита“ както следва:

„разликата между размера на възникналите мита и други видове облагане и по-ниския от него размер на митата и другите видове облагане, за които е отправено уведомление, както и размерът на мита и други видове облагане, които са възникнали, но за тях не е отправено уведомление, освен ако това се дължи на нарушение на закона или на неправилна преценка на наличните данни от митническите органи, с изключение на случаите на допускане без проверка; […]“.

9

Считано от 28 юли 2022 г., това определение е изменено, както следва:

„разликата между размера на възникналите мита и други видове облагане и по-ниския от него обявен размер на митата и другите видове облагане, както и размерът на мита и други видове облагане, които са възникнали, но за тях не е отправено уведомление, освен ако това се дължи на нарушение на закона или на неправилна преценка на наличните данни от митническите органи, с изключение на случаите на допускане без проверка, с уточнението, че […] нито митническото задължение, погасено на основание член 124, параграф 1, буква з) или к) от [Регламент № 952/2013], нито митническо задължение под 10 EUR, възникнало в резултат на нарушение, свързано с митнически надзор или митническо административно дело, представлява неполучени приходи от мита“.

10

Съгласно член 84 от Закона за митниците:

„(1)   […]

[…]

2.   […]

[…]

8.   Ако нарушенията, посочени в параграф 1, или свързано с тях неизпълнение, водят до неполучени приходи от мита, следва — при спазване на разпоредбите на параграфи 12 и 13, член 85, параграфи 1, 3 и 4 и член 86 — да се определи митническа глоба в размер на 50 % от неполучените приходи от мита.

[…]

10.   Ако нарушенията, посочени в параграф 1, или свързано с тях неизпълнение, не водят до неполучени приходи от мита, следва — при спазване на разпоредбите на параграфи 12 и 13, член 85, параграфи 1, 3 и 4 и член 86 — да се определи митническа административна глоба в размер на

[…]“.

11

Член 85 от този закон предвижда:

„1.   Ако митническият орган установи:

митническият орган не налага глоба и отправя предупреждение до съответното лице.

[…]

3.   С изключение на разпоредбите на параграф 4 не може да се налага административна глоба за представяне на декларация за стоки във връзка с точността на данните от декларацията за стоките, ако деклараторът поиска промяна в декларацията за стоки […].

4.   Ако […] деклараторът поиска промяна в митническата декларация за стоките, след като митническият орган е започнал своята последваща проверка, но преди да бъде изготвен докладът, съдържащ изводите от последващата проверка въз основа на информацията за митата и другите такси, предоставена, що се отнася до обхвата на проверката, 50 % от глобата, която може да бъде определена в съответствие с член 84, параграфи 8, 10 и 13, се налага под формата на митническа административна глоба, с изключение на разпоредбите на параграф 1 и член 86“.

12

Член 86 от посочения закон гласи:

„Ако нарушението или бездействието е допуснато чрез подправяне или унищожаване на документи, счетоводни книги и регистри и вследствие на това е възникнало задължение за плащане на мита и други суми, размерът на митническата административна глоба е 200 % от стойността на задължението за плащане на митата и другите суми. […]“.

13

През 2017 г. и 2018 г. учреденото по унгарското право дружество J. P. Mali внася велосипеди и велосипедни части, закупени от установени в Тайван дружества. За целите на допускането им до свободно обращение митническият му представител — ZeMeX Kereskedelmi és Szállítmányozó Kft., подава митнически декларации, в които посочва, че тези стоки са с произход от Тайван.

14

Nemzeti Adó- és Vámhivatal Baranya Megyei Adó- és Vámigazgatósága (данъчна и митническа дирекция за департамент Бараня към Националната данъчна и митническа администрация, Унгария) (наричана по-нататък „първоинстанционният митнически орган“) констатира, че в действителност внесените велосипеди и велосипедни части са с произход от Китай, поради което за вноса им е трябвало да бъде събрано антидъмпингово мито. Поради това с решения от 10 декември 2020 г., влезли в сила на 29 декември 2020 г., този орган изисква от J. P. Mali като митническо задължение да заплати сумата от 26077000 HUF (около 70000 EUR), което е направено от митническия представител на това дружество.

15

Въз основа на данните, събрани при последваща проверка, извършена спрямо J. P. Mali, първоинстанционният митнически орган приема, че в качеството си на договаряща страна по сделката това дружество трябва да разполага с информация за обстоятелствата по придобиването на съответните стоки. Изготвеният от него протокол от проверката се основава по-специално на доклад на Европейската служба за борба с измамите (OLAF), от който следва, че установеното в Тайван дружество, посочено като износител на тези стоки, е замесено в подаването на декларации с невярно съдържание относно произхода на китайските велосипедни части.

16

Тъй като счита, че J. P. Mali е извършил нарушението по член 84, параграф 1, буква a) и параграф 2, буква a), aa) от Закона за митниците, първоинстанционният митнически орган му налага в съответствие с член 84, параграф 8 от този закон митническа административна глоба в размер на 13039000 HUF (около 35000 EUR).

17

J. P. Mali обжалва решението на този митнически орган пред дирекция „Жалби“. Тя отхвърля жалбата с решение от 22 април 2021 г., с мотива че J. P. Mali е трябвало да декларира правилно произхода на стоките и че в качеството си на дистрибутор на велосипеди е трябвало да е запознато с приложимите към дейността му разпоредби, сред които са тези в областта на антидъмпинговите мита, и да подбира с необходимата предпазливост своите договорни партньори, включително износителите в трети страни. Неточността на митническите декларации била част от търговския риск, който обикновено се понася от лицето, което е длъжно да заплаща митата.

18

Освен това в посоченото решение дирекция „Жалби“ приема, че наложената на J. P. Mali глоба се основава на правилно прилагане на Закона за митниците и не нарушава правото на Съюза.

19

В това отношение тя констатира, че поради неточното посочване на страната на произход митническата стойност на съответните стоки е определена в значително по-нисък размер от действителния размер на тези стоки, което води до неполучени приходи от мита. Тя приема, че съгласно член 2, точка 6 и член 84, параграф 8 от Закона за митниците тези неполучени приходи водят до налагането на глоба в размер на 50 %, изчислена въз основа на общия размер на установеното от митническите органи задължение, без да е необходимо да се проверява дали J. P. Mali носи отговорност за нарушението на митническото законодателство. Тази глоба не следвало да се отменя, тъй като условията, предвидени в Закона за митниците за тази цел, не били изпълнени, нито следвало да се намали размерът ѝ, тъй като J. P. Mali не е отстранило нередовността в периода между започването на последващата проверка и връчването на протокола от нея.

20

J. P. Mali обжалва решението на дирекция „Жалби“ пред Fővárosi Törvényszék (Будапещенски градски съд, Унгария). То изтъква, че глобата, съответстваща на фиксирана сума в размер на 50 % от неполучените приходи от мита, не е пропорционална на тежестта на нарушението.

21

J. P. Mali отбелязва, че вносителите разполагат едва с ограничена информация относно производството и произхода на стоките и че в това отношение зависят от данните, предоставени от износителите. То посочва, че в случая независим публичен орган — Търговската камара на Тайван, му е издала удостоверения, потвърждаващи указанията на износителите относно произхода на съответните стоки. То счита, че унгарското законодателство противоречи на правото на Съюза, и по-специално на разпоредбите на Регламент № 952/2013 в областта на санкциите, тъй като не позволява да се вземат предвид такива обстоятелства и налага тежка глоба на вносителя за нарушение на митническото законодателство дори когато последният не носи отговорност за това нарушение.

22

Според дирекция „Жалби“, ответник в главното производство, тези доводи на J. P. Mali са неоснователни. Законът за митниците провеждал релевантно разграничение в зависимост от естеството на нарушенията на митническото законодателство и последиците от тях. Всъщност този закон предвиждал различни санкции според това дали нарушението е довело до неполучени приходи от мита или не. Освен това по силата на членове 85 и 86 от посочения закон дори в случай на нарушение, довело до неполучени приходи от мита, санкцията се различавала в зависимост от определени фактори за претегляне.

23

Fővárosi Törvényszék (Будапещенски градски съд, Унгария) счита, че е налице съмнение относно съвместимостта на санкцията, предвидена в член 84, параграф 8 от Закона за митниците, с изискването за пропорционалност, посочено в член 42, параграф 1 от Регламент № 952/2013.

24

Тази юрисдикция счита, че посочената разпоредба от Закона за митниците не позволява да се провери дали е налице поведение, за което съответният оператор носи отговорност и което по този начин възпрепятства разглеждането на въпроса дали този оператор е взел всички необходими мерки, които може да се очакват от него, за да избегне нарушението, довело до неполучени приходи от мита.

25

Посочената юрисдикция обаче отбелязва, че считано от 28 юли 2022 г., унгарският законодател е изменил понятието „неполучени приходи от мита“, съдържащо се в член 2, точка 6 от Закона за митниците, като е добавил, че „нито митническото задължение, погасено на основание член 124, параграф 1, буква з) или к) от [Регламент № 952/2013], нито митническо задължение под 10 EUR, възникнало в резултат на нарушение, свързано с митнически надзор или митническо административно дело, представлява неполучени приходи от мита“. С това изменение, което се прилагало незабавно към висящите дела, попадащи в тези хипотези, законодателят признал, че за целите на определянето на размера на глобата поведението, изразяващо се в неизпълнение на задължението да се представят стоките пред митническите органи или до отклоняването им от митнически надзор, не може да се преценява по същия начин като по-леките нарушения на митническите задължения.

26

Според запитващата юрисдикция следва да се прецени дали предвидената в член 84, параграф 8 от Закона за митниците санкция е пропорционална, като се има предвид, че в случая износителите и търговската камара на Тайван са посочили, че съответните стоки произхождат от Тайван и че действителният произход на стоките е установен едва с доклад на OLAF, получен след подаването на митническата декларация.

27

При тези обстоятелства Fővárosi Törvényszék (Будапещенски градски съд, Унгария) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли Регламент [№ 952/2013] да се тълкува в смисъл, че изискването за пропорционалност, предвидено в член 42, параграф 1 от [този регламент], допуска член 84, параграф 8 от [Закона за митниците], който по отношение на митническите административни глоби, които задължително следва да се налагат при наличие на неполучени приходи от мита вследствие на нарушение, свързано с точността на данните в митническата декларация, не позволява на митническите органи да вземат предвид всички обстоятелства в случая и по-специално въпросът за поведението, за което подалият митническата декларация оператор може да носи отговорност, а напротив, предвижда като императивно правило да се наложи митническа административна глоба в размер на 50 % от установените неполучени приходи от мита, независимо от тежестта на извършеното нарушение и от разглеждането и преценката на отговорността, която посоченият оператор може да носи за тези неполучени приходи?“.

28

Най-напред следва да се отбележи, че член 15 от Регламент № 952/2013 задължава всяко лице, което участва пряко или косвено в извършването на митническите формалности, да предостави точна и пълна информация в митническата декларация.

29

Неизпълнението на това задължение представлява „неспазване на митническото законодателство“ по смисъла на член 42, параграф 1 от този регламент. Всъщност това понятие не се отнася само до измамни действия, а включва всяко неспазване на митническото законодателство на Съюза, независимо дали неспазването му е било умишлено или е извършено поради небрежност, или още при липсата на каквото и да било виновно поведение от страна на съответния оператор (вж. в този смисъл решения от 4 март 2020 г., Schenker,C‑655/18, EU:C:2020:157, т. 30—32 и 45, и от 8 юни 2023 г., Zes Zollner Electronic,C‑640/21, EU:C:2023:457, т. 59).

30

Що се отнася до последиците от такова неспазване, всяка държава членка трябва да предвиди в съответствие с член 42, параграф 1 от посочения регламент ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, по-специално при предоставяне на неточна информация в митническа декларация, включително в случаите, към които според запитващата юрисдикция спада делото по главното производство, за които е характерна добросъвестност на вносителя, тъй като той се е доверил на официални удостоверения, издадени в държава или територия извън митническата територия на Съюза.

31

Санкция като разглежданата в главното производство, състояща се в административна глоба в размер на 50 % от неполучените приходи от мита, произтичащи от предоставената неточна информация, може да се счита за ефективна и възпираща по смисъла на член 42, параграф 1 от Регламент № 952/2013. Всъщност подобна санкция може да насърчи икономическите оператори от Съюза да вземат всички необходими мерки, за да се уверят, че разполагат с правилна информация за внасяните от тях стоки и че информацията, която предоставят в митническите декларации, е точна и пълна. По този начин тя допринася за постигането на посочената в съображение 9 от този регламент цел да се осигури прилагането на тарифните и другите мерки на общата политика във връзка с търговията със стоки между Съюза и страни или територии извън неговата митническа територия.

32

Що се отнася до пропорционалността на разглежданата санкция, следва да се припомни, че при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, които се налагат при неизпълнение на условията, предвидени във въведен с това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкциите, които според тях са подходящи. Те обаче са длъжни да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалност. По силата на този принцип административните или санкционните мерки не трябва да надхвърлят необходимото за постигане на легитимно преследваните от същото това законодателство цели и освен това не трябва да са несъразмерни спрямо тези цели (решение от 8 юни 2023 г., Zes Zollner Electronic,C‑640/21, EU:C:2023:457, т. 60 и 61 и цитираната съдебна практика).

33

Посоченият принцип е задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата (решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép, C‑497/15 и C‑498/15, EU:C:2017:229, т. 43 и цитираната съдебна практика).

34

В случая от предоставените от запитващата юрисдикция данни е видно, че унгарският законодател е въвел санкционен режим в случай на нарушение на митническото законодателство, предвиждащ административна глоба, чийто размер е пряко пропорционален на размера на неполучените приходи от мита, произтичащи от нарушението.

35

Всъщност, тъй като предвидената от този режим административна глоба по принцип е равна на 50 % от тези неполучени приходи, размерът на глобата е толкова по-висок, колкото по-големи са въпросните неполучени приходи, произтичащи например от неточното посочване на страната или територията на произход на стоките. Напротив, размерът на глобата е толкова по-нисък, колкото по-малки са същите неполучени приходи. Освен това, когато неполучените приходи са незначителни, това може да доведе до освобождаване от плащането им.

36

Впрочем този размер от 50 % не изглежда прекомерен с оглед на значението на целта на митническото законодателство на Съюза, припомнена в точка 31 от настоящото решение.

37

Освен това правна уредба като разглежданата позволява да се вземе предвид в значителна степен поведението на съответния оператор, по-специално като се увеличи размерът на глобата на 200 % от стойността на задължението за плащане на мита и други суми в случай на измамна дейност и като размерът на глобата се сведе до 25 % от неполучените приходи от мита, ако този оператор е добросъвестен и в периода между започването на последващата проверка и връчването на доклада, съдържащ заключенията от тази проверка, е поискал да промени митническата декларация, като предостави точна информация.

38

В областта на митата такива условия позволяват да се гарантира спазването на принципа на пропорционалност. По-специално, в съответствие с посоченото в съображение 38 от Регламент № 952/2013 те разграничават в достатъчна степен случаите, в които съответният оператор е добросъвестен, от тези, в които той не е добросъвестен.

39

С оглед на изложеното по-горе на поставения въпрос следва да се отговори, че член 42, параграф 1 от Регламент № 952/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда в случай на неполучени приходи от мита, произтичащи от предоставянето на неточна информация в митническа декларация за стоки, внесени в Съюза, административна глоба, която по принцип е равна на 50 % от тези неполучени приходи и се прилага независимо от добросъвестността на съответния оператор и взетите от него предпазни мерки, при положение че посоченият размер от 50 % е много по-нисък от предвидения в случай на недобросъвестност на този оператор и освен това се намалява в значителна степен в някои хипотези, уточнени в тази правна уредба, сред които е и хипотезата, при която добросъвестният оператор поправя митническата си декларация преди приключване на последващата проверка.

40

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

Член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда в случай на неполучени приходи от мита, произтичащи от предоставянето на неточна информация в митническа декларация за стоки, внесени в Европейския съюз, административна глоба, която по принцип е равна на 50 % от тези неполучени приходи и се прилага независимо от добросъвестността на съответния оператор и взетите от него предпазни мерки, при положение че посоченият размер от 50 % е много по-нисък от предвидения в случай на недобросъвестност на този оператор и освен това се намалява в значителна степен в някои хипотези, уточнени в тази правна уредба, сред които е и хипотезата, при която добросъвестният оператор поправя митническата си декларация преди приключване на последващата проверка.