–

за M.B., U.B. и M.B., от J. Tomaszewska, radca prawny,

–

за X S.A., от Ł. Hejmej, M. Przygodzka и A. Szczęśniak, adwokaci,

–

за полското правителство, от B. Majczyna и S. Żyrek, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от M. Brauhoff и N. Ruiz García, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 6, параграф 1 и на член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между M.B., U.B. и M.B., от една страна, и X S.A., от друга страна, относно последиците от обявяването за недействителен на сключения между тези страни договор за ипотечен кредит.

3

Член 6, параграф 1 от Директива 93/13 предвижда:

„Държавите членки определят изискването, включените неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за потребителя, при условията на тяхното национално право, и че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи“.

4

Член 7, параграф 1 от Директива 93/13 гласи:

„Държавите членки осигуряват, че в интерес на потребителите и конкурентите, съществуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици“.

5

На 4 юни 2007 г. M.B., U.B. и M.B. в качеството си на потребители сключват с банката, праводател на X, договор за ипотечен кредит със срок от 360 месеца за сумата от 339881,92 полски злоти (PLN), индексирана в чуждестранна валута, а именно в швейцарски франкове (CHF).

6

Съгласно условията на договора месечните вноски и непогасената част от кредита се изчисляват в швейцарски франкове и се изплащат в полски злоти по приложимия за съответната вноска обменен курс на CHF към PLN.

7

Пред запитващата юрисдикция кредитополучателите твърдят, че отнасящите се до механизма за индексиране клаузи на договора са неравноправни, тъй като при липсата в този договор на специални разпоредби обменният курс, по който се изчисляват месечните вноски по кредита, се определя по преценка от банката.

8

Поради това M.B., U.B. и М.B. искат тези клаузи от договора да бъдат „отстранени“, като твърдят, че месечните вноски следва да се изчисляват в полски злоти с лихвен процент, основан на LIBOR. В това отношение те заявяват, че приемат обявяването на договора за недействителен от запитващата юрисдикция.

9

Според запитващата юрисдикция, от една страна, клаузите относно разглеждания механизъм за индексиране трябва да бъдат обявени за нищожни поради тяхната неравноправност. От друга страна, нищожността на тези клаузи влече нищожност на разглеждания договор за кредит и поради това следва да уважи искането на кредитополучателите за обявяването му за недействителен.

10

В този смисъл, първо, обявяването на договора за недействителен въпреки неблагоприятните последици, които това би породило за кредитополучателите, било неизбежно.

11

Запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно решение от 7 ноември 2019 г., Kanyeba и др. (C‑349/18—C‑351/18, EU:C:2019:936) последиците от нищожността на договорите се уреждат само в националното право. В случая се прилагали именно общите разпоредби на облигационното право. Запитващата юрисдикция обаче подчертава, че специфичните за Директива 93/13 съображения за защита на потребителите и за възпиране на продавачите и доставчиците от използване на неравноправни клаузи са чужди на приложимите национални разпоредби, съгласно които страните по обявения за недействителен договор понасят поравно претърпените вследствие на това загуби. В случая ищците в главното производство биха загубили защитата, с която се ползват по силата на посочената директива.

12

Второ, като припомня, че в решение от 29 април 2021 г., Bank BPH (C‑19/20, EU:C:2021:341) Съдът приема, че обявяването на договор за недействителен поради наличие на неравноправни клаузи не зависи от това дали потребителят е предявил изрично искане в този смисъл, а от обективното прилагане от националния съд на установените от националното право критерии, запитващата юрисдикция иска да се установи дали трябва сама да определи последиците за положението на потребителя от обявяването на договора за недействителен, или, както изисква полското процесуално право, да се ограничи само до представените от ищците в главното производство доказателства.

13

Трето, според запитващата юрисдикция особеното в спора, с който е сезирана, е че националното право не съдържа приложими за случая диспозитивни разпоредби и че поради това се налага да обяви договора за недействителен, а това би породило неблагоприятни последици за потребителя. Така според запитващата юрисдикция една от целите на Директива 93/13 във всички случаи няма да бъде постигната. Всъщност заместването на нищожните клаузи би противоречало на целта за възпиране на продавача или доставчика, а обявяването на целия договор за недействителен би породило неблагоприятни последици за потребителя.

14

При тези условия Sąd Rejonowy dla Warszawy-Woli w Warszawie I Wydział Cywilny (Районен съд Варшава-Вола, първо гражданско отделение, заседаващо във Варшава, Полша) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

15

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че когато договор, сключен между потребител и продавач или доставчик, е обявен за недействителен поради неравноправност на някоя от клаузите му, последиците от това обявяване на недействителност трябва да бъдат уредени в националното право на държавите членки независимо от предоставената от тази директива защита на потребителите.

16

Най-напред следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда, за да се тълкува определена разпоредба от правото на Съюза, трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ, както и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 2 декември 2021 г., Vodafone Kabel Deutschland, C‑484/20, EU:C:2021:975, т. 19 и цитираната съдебна практика).

17

Първо, член 6, параграф 1 от Директива 93/13 предвижда, че „държавите членки определят изискването, включените неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за потребителя, при условията на тяхното национално право“.

18

Тази разпоредба сама по себе си не посочва критериите, уреждащи възможността договор да продължи да се изпълнява без неравноправни клаузи, а оставя задачата за определянето им на националния правен ред при съблюдаване на правото на Съюза. Ето защо държавите членки трябва с националното си право да определят условията и реда, по които се установява неравноправността на съдържащата се в договор клауза и се материализират конкретните правни последици от това установяване. При всички положения такова установяване трябва да дава възможност за възстановяване на правното и фактическото положение, в което потребителят би се намирал, ако тази клауза не съществуваше (решение от 29 април 2021 г., Bank BPH, C‑19/20, EU:C:2021:341, т. 84).

19

Освен това отговорът на въпроса от кой момент настъпват последиците от обявяването на недействителността на разглеждания в главното производство договор, зависи, както по същество се уточнява в член 6, параграф 1 от Директива 93/13, изключително от националното право, стига да е осигурена защитата на потребителите, гарантирана с разпоредбите на Директива 93/13 (решение от 29 април 2021 г., Bank BPH, C‑19/20, EU:C:2021:341, т. 88).

20

По-специално уредената с националното право защита, гарантирана на потребителите с Директива 93/13, не може да изменя обхвата, а следователно и същността на тази защита, и оттук — да поставя под въпрос подобряването на ефективността на споменатата защита с приемането на уеднаквени правила относно неравноправните клаузи (решение от 21 декември 2016 г., Gutiérrez Naranjo и др., C‑154/15, C‑307/15 и C‑308/15, EU:C:2016:980, т. 65).

21

Второ, с оглед на специфичния контекст, в който се вписва член 6, параграф 1 от Директива 93/13, чиито разпоредби целят защита на потребителите срещу използването на неравноправни клаузи, Съдът е имал повод да постанови, че предоставената с тази директива защита не може да бъде ограничена само до срока на изпълнение на договор, сключен с потребител от продавач или доставчик, а е приложим и след изпълнението на този договор (вж. в този смисъл решение от 9 юли 2020 г., Raiffeisen Bank и BRD Groupe Société Générale, C‑698/18 и C‑699/18, EU:C:2020:537, т. 73).

22

Следователно в случаите, когато договор, сключен между потребител и продавач или доставчик, е обявен за недействителен поради неравноправност на някоя от клаузите му, държавите членки са длъжни да предвидят в националното си право последиците от това обявяване на недействителност, като се съобразят със защитата на потребителите по Директива 93/13, и по-специално като гарантират възстановяване на правното и фактическо положение, в което потребителят би се намирал, ако неравноправна клауза не съществуваше.

23

Трето, този извод се потвърждава от преследваните с Директива 93/13 цели.

24

Така, от една страна, първата и непосредствена цел на тази директива е да се защити потребителят и да се възстанови равновесието между страните (вж. в този смисъл решение от 29 април 2021 г., Bank BPH, C‑19/20, EU:C:2021:341, т. 72).

25

По-специално за обявената за неравноправна договорна клауза трябва принципно да се счита, че никога не е съществувала, така че тя няма как да има последици за потребителя, поради което това трябва да доведе до възстановяването на правното и фактическото положение, в което потребителят би се намирал, ако тази клауза не съществуваше (решение от 14 март 2019 г., Dunai, C‑118/17, EU:C:2019:207, т. 41).

26

От друга страна, Директива 93/13 преследва и втора дългосрочна цел, посочена в член 7 от Директива 93/13, за преустановяване на използването на неравноправни клаузи от продавачите или доставчиците. Така самото неприлагане на неравноправните клаузи спрямо потребителите има възпиращ ефект по отношение на продавачите или доставчиците, що се отнася до използването на такива клаузи (вж. в този смисъл решение от 29 април 2021 г., Bank BPH, C‑19/20, EU:C:2021:341, т. 68).

27

В случая запитващата юрисдикция уточнява, че разпоредбите на националното право, които тя следва да приложи, за да определи последиците от обявяването на договора за недействителен, ще доведат до разпределяне поравно между ищците в главното производство и X на загубите, до които ще доведе обявяването на недействителността.

28

Това обаче би противоречало на целите, припомнени в точки 23—26 от настоящото решение, тъй като не осигурява защитата на потребителите, която Директива 93/13 предвижда, след обявяване на недействителността.

29

Всъщност, най-напред, според предоставените от запитващата юрисдикция разяснения прилагането на разпоредбите на националното право не позволява да се гарантира възстановяване на правното и фактическото положение, в което потребителят би се намирал, ако неравноправната клауза не съществуваше, и следователно противоречи на преследваната с Директива 93/13 цел за защита на потребителите.

30

По-нататък, ако не се осигури гарантираната от Директива 93/13 защита, прилагането на разпоредбите на националното право, предвиждащи разпределяне поравно на загубите между страните, би спомогнало за отпадане на възпиращия ефект, който оказва върху продавачите или доставчиците самото неприлагане спрямо потребителите на такива неравноправни клаузи, тъй като тези разпоредби в крайна сметка биха могли да облагодетелстват продавачите или доставчиците, като ограничат задължението им да възстановяват неправомерно получените въз основа на тези клаузи суми.

31

Накрая, това тълкуване не противоречи на решението от 7 ноември 2019 г., Kanyeba и др. (C‑349/18—C‑351/18, EU:C:2019:936), на което запитващата юрисдикция се позовава.

32

Всъщност достатъчно е да се припомни, че в точка 73 от споменатото решение Съдът посочва, че въпросът дали обстоятелства като разглежданите в главните производства биха могли освен това да се подведат под нормите на правото в областта на извъндоговорната отговорност, се урежда не от Директива 93/13, а от националното право В случая обаче от акта за преюдициално запитване не следва, че спорът в главното производство е от областта на извъндоговорната отговорност, тъй като запитващата юрисдикция иска да се установи дали гарантираната от тази директива защита остава приложима на етапа на последиците от обявяването на недействителност на договор, съдържащ неравноправни клаузи.

33

С оглед на изложените обстоятелства член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че когато договор, сключен между потребител и продавач или доставчик, е обявен за недействителен поради неравноправност на някоя от клаузите му, последиците от това обявяване на недействителност трябва да бъдат уредени в националното право на държавите членки в съответствие с предоставената с посочената директива защита на съответния потребител, като по-конкретно се гарантира възстановяване на правното и фактическото положение, в което той би се намирал, ако неравноправната клауза не съществуваше.

34

С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че национален съд има право служебно да разгледа имущественото положение на потребител, поискал обявяването за недействителен на договор с продавач или доставчик поради наличието на неравноправна клауза, без която този договор не може да продължи да се изпълнява от правна гледна точка, и да не уважи искането на потребителя, ако обявяването на недействителността на договора би имало особено неблагоприятни последици за него.

35

Първо, Съдът по същество приема, че както текстът на член 6, параграф 1 от Директива 93/13, така и изискванията във връзка с правната сигурност на стопанската дейност са доводи в подкрепа на обективен подход при тълкуването на тази разпоредба (вж. в този смисъл решение от 29 април 2021 г., Bank BPH, C‑19/20, EU:C:2021:341, т. 56).

36

Освен това съгласно член 7, параграф 1 от тази директива държавите членки гарантират, че в интерес на потребителите и конкурентите съществуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици.

37

Второ, важно е да се припомни, че въведената с Директива 93/13 система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност, поради което в крайна сметка той приема условията, установени предварително от продавача или доставчика, без да може да повлияе на съдържанието им (решение от 7 декември 2017 г., Banco Santander, C‑598/15, EU:C:2017:945, т. 36 и цитираната съдебна практика).

38

Тази система на защита обаче не се прилага, ако потребителят възрази. Той може, след като е бил уведомен от националния съд, да не се позове на неравноправния и необвързващ характер на дадена клауза, като по този начин даде свободно и информирано съгласие с нея и избегне така обявяването на договора за недействителен (вж. в този смисъл решение от 29 април 2021 г., Bank BPH, C‑19/20, EU:C:2021:341, т. 95).

39

В това отношение, за да може потребителят да даде свободно и информирано съгласие, националният съд трябва да уведоми страните — в рамките на националните процесуални разпоредби и с оглед на принципа на справедливост в гражданското производство — по обективен и изчерпателен начин правните последици, които би могло да има „отстраняването“ на неравноправната клауза, независимо дали страните са представлявани по делото от професионален пълномощник (решение от 29 април 2021 г., Bank BPH, C‑19/20, EU:C:2021:341, т. 97).

40

По-специално такова уведомяване е от особено значение, когато неприлагането на неравноправната клауза би могло да доведе до недействителност на целия договор и до евентуално задължение на потребителя за връщане на даденото му (решение от 29 април 2021 г., Bank BPH, C‑19/20, EU:C:2021:341, т. 98).

41

Това не променя факта, че Съдът е постановил, че за преценката на последиците за положението на потребителя от обявяването на целия договор за недействителен волята, изразена от потребителя в това отношение, е определяща (решение от 3 октомври 2019 г., Dziubak, C‑260/18, EU:C:2019:819, т. 56).

42

В случая от акта за преюдициално запитване се установява, че ищците в главното производство са поискали обявяване на недействителността на договора им за кредит с X.

43

Ето защо, след като по обективен и изчерпателен начин е уведомила потребителите за правните последици, както и за особено неблагоприятните икономически последици, които може да има за тях обявяването на договора за недействителен, и те са изразили воля той да бъде обявен за недействителен, националната юрисдикция не може да не уважи отказа им от защита по посочената директива.

44

Освен това, като се има предвид съдебната практика, припомнена в точки 38—41 от настоящото решение, целта на Директива 93/13 за защита на потребителите не дава основание на националния съд, ако националното право не го оправомощава за това, да извърши служебно проверка на финансовото положение на потребител, който е поискал договор, сключен с продавач или доставчик, да бъде обявен за недействителен поради наличието на неравноправна клауза, и да установи така дали обявяването на недействителността би изложило този потребител на особено неблагоприятни последици.

45

С оглед на изложените съображения член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национален съд, от една страна, служебно да разгледа, ако националното право не му предоставя каквото и да било правомощие за това, имущественото положение на потребител, който е поискал сключен от него договор с продавач или доставчик да се обяви за недействителен поради наличие на неравноправна клауза, без която този договор не може да продължи да се изпълнява от правна гледна точка, дори и обявяването на недействителността да може да породи особено неблагоприятни последици за потребителя, и от друга страна, да откаже да обяви недействителността, ако потребителят изрично е предявил такова искане, след като е бил обективно и изчерпателно уведомен за правните последици и за особено неблагоприятните икономически последици от обявяването на недействителността на договора.

46

С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национален съд, който е установил неравноправния характер на една от клаузите в договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, да запълни празнотата, възникнала в договора след „отстраняването“ на неравноправната клауза, с прилагането на разпоредба от националното право, която не е диспозитивна.

47

Европейската комисия изразява съмнения относно допустимостта на третия въпрос, тъй като според нея той е хипотетичен. Всъщност тя твърди, че на този въпрос не следва да се отговаря, ако Съдът приеме, че национален съд, който е обявил договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, за недействителен поради наличие на неравноправна клауза и невъзможност за прилагане на договора след „отстраняването“ на тази клауза, е длъжен обективно и изчерпателно да уведоми потребителя за правните и фактическите последици от това обявяване на недействителност, без да може да разгледа служебно имущественото положение на съответния потребител и да не уважи искането му за това обявяване на недействителност. Освен това от акта за преюдициално запитване се установява, че потребителят е дал съгласие за евентуално обявяване на недействителност на целия договор.

48

В това отношение от постоянната практика на Съда следва, че преюдициалното запитване няма за цел да се формулират консултативни становища по общи или хипотетични въпроси, а да се отговори на необходимост, продиктувана от това, че действително трябва да се реши спор, свързан с правото на Съюза (решение от 31 май 2018 г., Confetra и др., C‑259/16 и C‑260/16, EU:C:2018:370, т. 63 и цитираната съдебна практика).

49

Следва да се констатира, че макар да указва, че потребителите в главното производство са се съгласили с обявяването на договора за недействителен, актът за преюдициално запитване не уточнява дали те са направили това, след като са били обективно и изчерпателно уведомени за правните последици и за особено неблагоприятните икономически последици, които това обявяване на недействителност би могло да има за тях.

50

В това отношение, тъй като запитващата юрисдикция все още не се е произнесла по искането за обявяване на договора за недействителен, тъй като не е сигурна за обхвата на информацията, която трябва да предостави на потребителите, въпросът дали тя може, в случай че не обяви договора за недействителен, да запълни възникналата в него празнотата след „отстраняването“ на неравноправната клауза с разпоредба на националното право, която не е диспозитивна, не може да се счита за хипотетичен.

51

Следователно третият въпрос е допустим.

52

По силата на член 6, параграф 1 от Директива 93/13 националният съд е длъжен да не прилага неравноправните клаузи, така че те да нямат задължителна сила за потребителя, освен ако потребителят се противопостави на това. Договорът трябва обаче да продължи да се изпълнява без друго изменение освен произтичащото от „отстраняването“ на неравноправните клаузи, доколкото съгласно нормите на вътрешното право съществува правна възможност така да се запази договорът (решение от 25 ноември 2020 г., Banca B., C‑269/19, EU:C:2020:954, т. 29 и цитираната съдебна практика).

53

Следователно, когато констатира недействителността на неравноправна клауза в договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, националният съд не може да допълни договора, като измени съдържанието на тази клауза (решение от 25 ноември 2020 г., Banca B., C‑269/19, EU:C:2020:954, т. 30 и цитираната съдебна практика).

54

Всъщност Съдът е приел, че ако на националния съд се позволи да изменя съдържанието на неравноправните клаузи, съдържащи се в такъв договор, това правомощие може да навреди на постигането на дългосрочната цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това правомощие би способствало за премахването на възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез самото неприлагане на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се гарантират интересите на тези продавачи и доставчици (решение от 25 ноември 2020 г., Banca B., C‑269/19, EU:C:2020:954, т. 31 и цитираната съдебна практика).

55

Съдът обаче приема, че когато договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, не може да продължи да се изпълнява след „отстраняването“ на неравноправна клауза, член 6, параграф 1 от Директива 93/13 допуска възможността националният съд въз основа на принципи от облигационното право да премахне неравноправната клауза, като я замести с диспозитивна разпоредба от националното право в хипотези, при които обявяването на неравноправната клауза за недействителна би задължило съда да обяви недействителността на целия договор, излагайки по този начин потребителя на особено неблагоприятни последици, поради което последният би се оказал наказан (решение от 25 ноември 2020 г., Banca B., C‑269/19, EU:C:2020:954, т. 32 и цитираната съдебна практика).

56

Освен това Съдът е постановил, че член 6, параграф 1 от Директива 93/13 не допуска запълването на празнотите в договор, предизвикани от „отстраняването“ на съдържащите се в него неравноправни клаузи, единствено въз основа на национални разпоредби с общ характер, които не са били предмет на специална преценка от страна на законодателя, за да се установи равновесие между всички права и задължения на съдоговорителите, и които поради това не се ползват от презумпцията за липса на неравноправен характер, предвиждаща, че предвидените в правен акт последици се допълват по-специално с последиците, произтичащи от принципа на справедливост или обичаите, и които не са нито диспозитивни разпоредби, нито разпоредби, приложими при съгласие на страните по договора (решение от 25 ноември 2020 г., Banca B., C‑269/19, EU:C:2020:954, т. 35 и цитираната съдебна практика).

57

Според запитващата юрисдикция в случая следва да се приложат разпоредби на националното право, които не са диспозитивни разпоредби по смисъла на съдебната практика на Съда. Като се има предвид, че недействителността на неравноправните клаузи влече недействителност на разглеждания в главното производство договор, че липсват годни да ги заместят диспозитивни разпоредби на националното право и че обявяването на договора за недействителен би било особена неблагоприятно за потребителите, запитващата юрисдикция иска да се установи на коя от целите на Директива 93/13 трябва да даде предимство: на целта за защита на потребителите от особено неблагоприятните последици от обявяването на договора за недействителен, от една страна, или на целта за възпиране на продавачите и доставчиците да използват неравноправни клаузи, от друга страна.

58

В това отношение Съдът, изправен пред същия въпрос, вече е постановил, че Директива 93/13 няма за цел да препоръчва единни разрешения, що се отнася до последиците, които следва да се изведат от констатирането на неравноправния характер на договорна клауза. Така, доколкото съгласно член 6, параграф 1 от Директива 93/13 неравноправните клаузи не могат да обвържат потребителите, тези цели могат да бъдат постигнати, според случая и националната правна уредба, само чрез неприлагане спрямо потребителя на съответната неравноправна клауза или, когато договорът не би могъл да се изпълнява без тази клауза, със заместването ѝ с диспозитивни разпоредби от националното право (решение от 25 ноември 2020 г., Banca B. (C‑269/19, EU:C:2020:954, т. 39).

59

В точка 40 от същото решение Съдът обаче приема, че последиците от констатирането на неравноправния характер на договорна клауза нямат изчерпателен характер.

60

Така, когато националният съд счита, че съгласно облигационното право разглежданият договор за кредит не може да продължи да се изпълнява от правна гледна точка след „отстраняването“ на съответните неравноправни клаузи и когато не съществува никаква диспозитивна разпоредба от националното право или приложима в случай на съгласие на страните по договора разпоредба, която може да замести тези клаузи, следва да се приеме, че доколкото потребителят не е изразил желанието си да запази неравноправните клаузи и обявяването на договора за недействителен би довело до особено неблагоприятни последици за потребителя, високото равнище на защита на потребителя, което трябва да се осигури съгласно Директива 93/13, изисква националният съд, като има предвид цялото вътрешно право, да вземе всички необходими мерки, за да защити потребителя от особено неблагоприятните последици, които би могло да породи обявяването на недействителността на разглеждания договор за кредит, по-специално поради незабавната изискуемост на вземането на продавача или доставчика спрямо него, за да се възстанови действителното равновесие между реципрочните права и задължения на съдоговорителите (решение от 25 ноември 2020 г., Banca B., C‑269/19, EU:C:2020:954, т. 41).

61

При тези условия няма никаква пречка по-конкретно националният съд да прикани страните да водят преговори за определянето на условията за изчисляване на лихвения процент, стига да определи рамката за тези преговори и те да имат за цел установяването на действително равновесие между правата и задълженията на съдоговорителите, при което се взема по-специално предвид целта за защита на потребителя, залегнала в основата на Директива 93/13 (решение от 25 ноември 2020 г., Banca B., C‑269/19, EU:C:2020:954, т. 42).

62

Всъщност, както Съдът вече е припомнил, националният съд е длъжен, доколкото е възможно, да приложи вътрешното си право по такъв начин, че да се изведат всички последици, произтичащи съгласно националното право от констатирането на неравноправния характер на разглежданата клауза, за да се постигне определеният в член 6, параграф 1 от тази директива резултат, а именно потребителят да не е обвързан от неравноправна клауза. Същото важи и когато след констатирането на неравноправния характер на дадена клауза трябва да се определят последиците, които следва да се изведат от тази констатация, за да се осигури високо равнище на защита на потребителите в съответствие с целта на тази директива (решение от 25 ноември 2020 г., Banca B., C‑269/19, EU:C:2020:954, т. 43).

63

Важно е обаче да се уточни, че правомощията на съда не могат да се разпростират извън строго необходимото, за да се възстанови договорното равновесие между страните по договора и по този начин да се защити потребителят от особено неблагоприятните последици, които обявяването на недействителността на разглеждания договор за кредит би могла да предизвика. Всъщност, ако на съда е позволено да изменя или да смекчава свободно съдържанието на неравноправните клаузи, това правомощие би могло да застраши постигането на всички цели, посочени в точки 24—26 от настоящото решение (решение от 25 ноември 2020 г., Banca B., C‑269/19, EU:C:2020:954, т. 44).

64

С оглед на изложените съображения член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национален съд, който е установил неравноправния характер на една от клаузите в договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, да запълни празнотата, възникнала в договора след „отстраняването“ на неравноправната клауза, с прилагането на разпоредба от националното право, която не е диспозитивна. Националният съд трябва обаче, като има предвид цялото вътрешно право, да вземе всички необходими мерки, за да защити потребителя от особено неблагоприятните последици, които би могло да породи за него обявяването на недействителността на договора.

65

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши: