I. Правна уредба

А. Финансовите разпоредби от 2002 г.

1. Финансовият регламент от 2002 г.

2. Финансовият регламент за прилагане от 2002 г.

Б. Финансовите разпоредби от 2012 г.

1. Финансовият регламент от 2012 г.

2. Делегираният финансов регламент от 2012 г.

В. Финансовите разпоредби от 2018 г.

II. Обстоятелствата по споровете

А. Жалбоподателят

Б. Административните решения

1. Решението от 7 ноември 2013 г.

2. Решението от 16 декември 2014 г.

3. Решението от 8 май 2015 г.

В. Съдебните решения

1. Решение по дело T‑29/15

2. Решение по дело T‑381/15

3. Решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P

4. Определение по дело C‑183/17 P-INT

Г. Делата в първоинстанционните производства

1. Дело T‑381/15 RENV

2. Дело T‑645/19

III. Исканията на страните и производството пред Съда

А. Исканията на страните

Б. Производството пред Съда

IV. По жалбите пред Съда

А. По предмета на споровете и правния интерес

1. Доводи на страните

2. Съображения на Съда

Б. По жалбата по дело C‑619/20 P

1. По първото основание

а) Доводи на страните

б) Съображения на Съда

2. По второто основание

а) Доводи на страните

б) Съображения на Съда

В. По жалбата по дело C‑620/20 P

1. По първото основание

а) Доводи на страните

б) Съображения на Съда

1) По първото оплакване: нарушение на принципа на силата на пресъдено нещо

2) По второто и четвъртото оплакване: наличие на достатъчно съществено нарушение на финансовите разпоредби от 2002 г. и 2012 г.

3) По третото оплакване: наличие на нарушение на задължението за полагане на дължимата грижа

2. По второто основание

а) Доводи на страните

б) Съображения на Съда

V. По жалбата по дело T‑381/15 RENV

А. По разглеждането по същество

Б. По наличието на достатъчно съществено нарушение на задължението, което Комисията има в случая, да положи дължимата грижа

В. По изтъкнатите вреди и по причинно-следствената връзка с установеното нарушение

VI. По съдебните разноски

1

С жалбата по дело C‑619/20 P International Management Group (наричана по-нататък „IMG“) иска да бъде отменено определение на Общия съд на Европейския съюз от 9 септември 2020 г., IMG/Комисия (T‑645/19, непубликувано, наричано по-нататък обжалваното определение, EU:T:2020:388), с което Общият съд отхвърля, от една страна, жалбата на IMG за отмяна на писмото на Европейската комисия от 18 юли 2019 г., с което е приканена да представи някои документи в рамките на изпълнението на решение от 31 януари 2019 г., International Management Group/Комисия (C‑183/17 P и C‑184/17 P, наричано по-нататък „решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P“, EU:C:2019:78), и от друга, искането на IMG за обезщетение за вредите, настъпили вследствие на това писмо, както и на решенията, отменени с това съдебно решение.

2

С жалбата по дело C‑620/20 P IMG иска да бъде отменено решение на Общия съд от 9 септември 2020 г., IMG/Комисия (T‑381/15 RENV, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2020:406), с което Общият съд отхвърля искането на IMG за обезщетение за вредите, настъпили вследствие на решението на Комисията в писмото ѝ от 8 май 2015 г. да не сключва с нея нови споразумения за делегиране при непряко управление, „докато няма абсолютна сигурност относно [нейното] качество на международна организация“.

3

Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 198), изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 1995/2006 на Съвета от 13 декември 2006 г. (ОВ L 390, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 7, стр. 137) (наричан по-нататък „Финансовият регламент от 2002 г.“), е отменен, считано от 1 януари 2013 г., с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент № 1605/2002 (ОВ L 298, 2012 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Финансовият регламент от 2012 г.“). Член 212, буква a) от Финансовия регламент от 2012 г. обаче предвижда по-конкретно, че членове 53 и 53г от Финансовия регламент от 2002 г. продължават да се прилагат за всички задължения, поети до 31 декември 2013 г.

4

Член 53 от Финансовия регламент от 2002 г. предвижда:

„Комисията изпълнява бюджета в съответствие с разпоредбите на членове 53а—53г по някой от следните начини:

5

Член 53г от този регламент гласи по-специално следното:

„1.   Когато Комисията изпълнява бюджета посредством съвместно управление, определени задачи по изпълнението се делегират на международни организации […]

[…]

2.   Отделните споразумения, сключени с международни организации за отпускане на финансиране, съдържат подробни разпоредби за изпълнението на задачите, възложени на такива международни организации.

[…]“.

6

Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 година относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент № 1605/2002 (ОВ L 357, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 4, стр. 3), изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 478/2007 на Комисията от 23 април 2007 г. (ОВ L 111, 2007 г., стр. 13) (наричан по-нататък „Финансовият регламент за прилагане от 2002 г.“, а заедно с Финансовия регламент от 2002 г. — „финансовите разпоредби от 2002 г.“), е отменен, считано от 1 януари 2013 г., с Делегиран регламент (EС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 година относно правилата за прилагане на Регламент № 966/2012 (ОВ L 362, 2012 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Делегираният финансов регламент от 2012 г.“, а заедно с Финансовия регламент от 2012 г. — „финансовите разпоредби от 2012 г.“).

7

Член 43 от Финансовия регламент за прилагане от 2002 г. е озаглавен „Съвместно управление“ и по-специално параграф 2 от него гласи:

„Посочените в член 53г от Финансовия регламент [от 2002 г.] международни организации са:

[…]“.

8

Финансовият регламент от 2012 г. влиза в сила на 27 октомври 2012 г. в съответствие с член 214, първа алинея от него. Той се прилага от 1 януари 2013 г. съгласно втора алинея от този член, освен когато в същата алинея за някои разпоредби от него са предвидени други дати във връзка с прилагането.

9

Сред тези разпоредби е и член 58 от този регламент, озаглавен „Методи на изпълнение на бюджета“, като параграф 1 от него, приложим само за задълженията, поети от 1 януари 2014 г., гласи следното:

„Комисията изпълнява бюджета по следните начини:

[…]“.

10

От своя страна членове 84—86 от посочения регламент са приложими от 1 януари 2013 г.

11

Съгласно член 84 от същия регламент, озаглавен „Решение за финансиране“:

„1.   Всеки разход се поема като задължение, утвърждава се, разрешава се и се изплаща.

2.   Освен в случаите на бюджетни кредити, които може да бъдат изпълнени без основен акт […], поемането на задължение за разходи се предхожда от решение за финансиране, прието от институцията или от органите, на които институцията е делегирала правомощия.

3.   В решението за финансиране, посочено в параграф 2, се определят преследваната цел, очакваните резултати, методът на изпълнение и общата сума. То съдържа също така описание на дейностите, които ще се финансират, размера на сумата, разпределена за всяка дейност, и примерен график на изпълнението.

В случай на непряко управление, в решението за финансиране се посочват също така субектът или лицето, на което е възложено изпълнението съгласно член 58, параграф 1, буква в), критериите, използвани при избора на субекта или лицето[,] и възложените му задачи.

[…]“.

12

Член 85 от Финансовия регламент от 2012 г. е озаглавен „Видове поети задължения“ и параграф 1, първа и втора алинея от него предвижда:

„Поемането на бюджетно задължение представлява операцията по заделяне на бюджетните кредити, необходими за покриване на последващи плащания в изпълнение на правни задължения.

Правното задължение представлява действие, чрез което разпоредителят с бюджетни кредити поема или установява задължение за извършване на разход“.

13

Член 86 от този регламент е озаглавен „Правила, приложими за поемането на задължения“ и параграф 1 от него предвижда:

„По отношение на всички мерки, които може да доведат до разходи за сметка на бюджета, отговорният разпоредител с бюджетни кредити първо поема бюджетно задължение, преди да сключи правно задължение с трети лица […]“.

14

Член 43 от Делегирания финансов регламент от 2012 г. е озаглавен „Специфични разпоредби за непрякото управление с международни организации […]“ и параграф 1 от него гласи:

„Международните организации, посочени в член 58, параграф 1, буква в), подточка ii) от Финансовия регламент [от 2012 г.], са:

[…]“.

15

Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 2018 г., стр. 1, наричан по-нататък „Финансовият регламент от 2018 г.“) влиза в сила на 2 август 2018 г. и е приложим от тази дата, освен когато за някои от разпоредбите му са предвидени други дати във връзка с прилагането.

16

Член 62 от този регламент е озаглавен „Методи на изпълнение на бюджета“ и параграф 1, първа алинея от него предвижда:

„Комисията изпълнява бюджета по който и да е от следните начини:

[…]“.

17

Член 156 от посочения регламент е озаглавен „Непряко управление с международни организации“ и гласи следното:

„1.   В съответствие с член 62, параграф 1, първа алинея, буква в), подточка ii) Комисията може да изпълнява бюджета непряко с международни организации от публичния сектор, създадени с международни споразумения (наричани по-долу „международни организации“)[,] и със специализирани агенции, създадени от такива организации. Тези споразумения се предават на Комисията като част от оценката, извършвана от Комисията съгласно член 154, параграф 3.

[…]

4.   Когато международни организации изпълняват средства при условията на непряко управление, се прилагат сключените с тях споразумения за проверка“.

18

Видно от точка 1 от обжалваното съдебно решение, съгласно устава ѝ IMG е учредена на 25 ноември 1994 г. като международна организация с наименование „International Management Group — Infrastructure for Bosnia and Herzegovina“ (Група за международно управление — Инфраструктура за Босна и Херцеговина) и седалище в Белград (Сърбия), за да могат участващите във възстановяването на Босна и Херцеговина държави да действат чрез специално създадено за тази цел образувание. Оттогава IMG постепенно разширява дейността си и на 13 юни 2012 г. сключва с Кралство Белгия споразумение относно седалището.

19

По настоящите спорове са приети по същество следните административни решения, както са изложени по-рано в точки 17—28 от решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P.

20

На 7 ноември 2013 г. на основание член 84 от Финансовия регламент от 2012 г. Комисията приема Решение за изпълнение C(2013) 7682 final относно годишната програма за действие за 2013 г. в полза на Мианмар/Бирма, финансирана от общия бюджет на Европейския съюз (наричано по-нататък „решението от 7 ноември 2013 г.“).

21

Член 1 от това решение предвижда, че е одобрена годишната програма за действие за 2013 г. в полза на Мианмар/Бирма, уточнена в приложения 1 и 2 към него.

22

Член 3 от посоченото решение предвижда, че задачи по изпълнението на бюджета посредством съвместно управление могат да бъдат възложени на посочените в приложения 1 и 2 към него образувания, при условие че бъде сключено споразумение за делегиране.

23

В приложение 2 към същото решение е описано второто конкретно действие, включено в програмата за действие за 2013 г. в полза на Мианмар/Бирма. Съгласно раздели 5 и 8 от това приложение по същество става въпрос за програма за развитие на търговията, чиято стойност е оценена на 10 милиона евро, ще бъде финансирана от Европейския съюз и ще бъде изпълнявана посредством съвместно управление с IMG. В точка 8.3.1 от посоченото приложение IMG е представена като международна организация, която вече е установена в Мианмар/Бирма и участва в изпълнението на финансирани от Съюза проекти в тази държава.

24

На 17 февруари 2014 г. Европейската служба за борба с измамите (OLAF) уведомява Комисията, че е започнала разследване във връзка със статута на IMG.

25

На 24 февруари 2014 г. генералният секретар на Комисията предава тази информация на генералния директор на ГД „Международно сътрудничество и развитие“ на същата институция, като му обръща внимание върху възможността да се предприемат предпазни мерки на основание член 7, параграф 6 от Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 година относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 2013 г., стр. 1).

26

На 26 февруари 2014 г. този генерален директор приема предпазни мерки на основание на посочената разпоредба, като ги обосновава с това, че първоначалният анализ на OLAF разкрива съмнения относно статута на IMG. Тези предпазни мерки се състоят основно във временна забрана, от една страна, за сключване на каквото и да е ново споразумение за делегиране с IMG за непряко управление на бюджета на Съюза на основание на Финансовия регламент от 2012 г. и от друга страна, за разширяване на обхвата на което и да е вече сключено с IMG споразумение за делегиране за съвместно управление на бюджета на Съюза на основание на Финансовия регламент от 2002 г.

27

На 25 април 2014 г. генералният директор на ГД „Международно сътрудничество и развитие“ на Комисията изпраща на IMG писмо (наричано по-нататък „писмото от 25 април 2014 г.“), в което я уведомява за три нови обстоятелства по преписката на Комисията, а именно, първо, че пет държави — членки на Съюза, които IMG представя като свои членове, не се считат за такива, второ, че генералният секретар на Организацията на обединените нации (OОН) е посочил, че IMG не е специализирана агенция на OОН, и трето, че има неяснота относно правомощията на лицата, представлявали някои държави при подписването на учредителния акт на IMG. Този генерален директор посочва също, че предвид съмненията, предизвикани от тези данни във връзка със статута на IMG, той е дал указания на службите си да спрат временно по отношение на нея процедурите, установени с финансовите разпоредби от 2002 г. и 2012 г. с цел да се възложи на международни организации осъществяването на задачи по бюджетно изпълнение при непряко или съвместно управление на бюджета на Съюза.

28

На 15 декември 2014 г. Комисията получава доклада, изготвен от OLAF след приключване на проведеното от нея разследване (наричан по-нататък „докладът на OLAF“), към който има ред препоръки. В този доклад OLAF по същество приема, че IMG не е международна организация по смисъла на финансовите разпоредби от 2002 г. и 2012 г., и препоръчва на Комисията да наложи санкции на IMG и да си събере обратно сумите, изплатени ѝ в това качество.

29

На 16 декември 2014 г. Комисията приема Решение за изпълнение C(2014) 9787 final на основание член 84 от Финансовия регламент от 2012 г. (наричано по-нататък „решението от 16 декември 2014 г.“). Съгласно член 1 от това решение приложение 2 към решението от 7 ноември 2013 г. се заменя с ново приложение, в раздели 1 и 4.3 от което по същество се посочва, че изпълнението на предвидената в последното решение програма за развитие на търговията ще се осъществява при непряко управление от друго образувание, а не от IMG.

30

На 16 януари 2015 г. правната служба на Комисията изготвя записка, озаглавена „Правен анализ на [доклада на OLAF] по разследването […] относно [IMG]“.

31

На 8 май 2015 г. Комисията изпраща на IMG писмо, за да я информира за действията, които смята да предприеме вследствие на доклада на OLAF. Тя посочва по-конкретно, че като не следва голяма част от препоръките в този доклад, който не е предоставила на IMG, решава по-специално, че „докато не е налице абсолютна сигурност за статута [на IMG] на международна организация“, нейните служби вече няма да сключват с нея ново споразумение за делегиране съгласно разпоредбите, позволяващи възлагането на международни организации на задачи по бюджетно изпълнение при непряко управление на бюджета на Съюза (наричано по-нататък „решението от 8 май 2015 г.“).

32

На 21 януари 2015 г. IMG подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на решението от 16 декември 2014 г.

33

Комисията повдига възражение за недопустимост на тази жалба, като твърди, че решението от 16 декември 2014 г. не подлежи на обжалване, от една страна, поради липсата на задължителни правни последици на същото и от друга страна, поради изцяло потвърдителния му характер по отношение на писмото от 25 април 2014 г., с което IMG е уведомена за наличието на предпазните мерки от 26 февруари 2014 г.

34

С определение от 30 юни 2015 г. Общият съд решава да се произнесе по възражението в решението по същество.

35

С решение от 2 февруари 2017 г., International Management Group/Комисия (T‑29/15, непубликувано, наричано по-нататък „решение по дело T‑29/15“, EU:T:2017:56), Общият съд отхвърля жалбата на IMG. В точки 28—78 от това решение той приема, че повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост е неоснователно, тъй като решението от 16 декември 2014 г. е породило задължителни правни последици, доколкото е лишило окончателно IMG от възможността да сключва споразумението за делегиране, до което се отнася, от една страна, и няма изцяло потвърдителен характер по отношение на писмото от 25 април 2014 г., от друга. Въпреки това в точки 79—169 и 174 от посоченото решение Общият съд отхвърля твърденията по седемте изтъкнати от IMG основания и вследствие на това отхвърля жалбата като неоснователна.

36

На 14 юли 2015 г. IMG подава жалба в секретариата на Общия съд с искане за отмяна на решението от 8 май 2015 г. и за присъждане на обезщетение за причинените от него вреди.

37

Комисията повдига възражение за недопустимост на тази жалба, като твърди, че решението от 8 май 2015 г. не подлежи на обжалване по-специално защото не е породило задължителни правни последици.

38

С определение от 29 януари 2016 г. Общият съд решава да се произнесе по възражението в решението по същество.

39

С решение от 2 февруари 2017 г., IMG/Комисия (T‑381/15, непубликувано, наричано по-нататък „решение по дело T‑381/15“, EU:T:2017:57), Общият съд установява, че е отпаднало основанието за произнасяне по част от жалбата на IMG и отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

40

В точки 41—53 и 75 от това решение Общият съд приема най-напред, че решението от 8 май 2015 г. е породило задължителни правни последици, тъй като е лишило IMG от възможността да ѝ бъдат възлагани нови задачи по изпълнение на бюджета по метода на непряко управление от международна организация, предвидено в член 58, параграф 1 от Финансовия регламент от 2012 г., поради което жалбата на IMG за отмяна е допустима. На следващо място, в точки 76—160 от посоченото решение Общият съд отхвърля твърденията по осемте изложени от IMG основания и вследствие на това отхвърля жалбата като неоснователна. В това отношение Общият съд по-специално приема по същество, че макар да не съдържа много точни и подробни мотиви, решението от 8 май 2015 г. трябва да се разбира и върху него да се упражни контрол с оглед на трите фактически и правни обстоятелства, изброени в точка 27 от настоящото решение, за които Комисията е информирала IMG, за да обоснове съмненията си относно качеството на това образувание на международна организация. На последно място, в точки 170—173 от същото решение Общият съд отхвърля като неоснователно искането на IMG за обезщетение за вреди.

41

С две жалби, подадени на 11 април 2017 г., IMG иска от Съда да отмени решение по дело T‑29/15 и решение по дело T‑381/15 и да се произнесе окончателно по споровете, като отмени решенията от 16 декември 2014 г. и 8 май 2015 г. и като осъди Съюза да поправи вредите, причинени от второто от тези решения.

42

Комисията иска тези две жалби да бъдат отхвърлени в тяхната цялост и успоредно с това подава две насрещни жалби, с които иска от Съда главно да отмени решение по дело T‑29/15 и решение по дело T‑381/15, доколкото с тях са отхвърлени възраженията ѝ за недопустимост, и да се произнесе окончателно по споровете, като отхвърли жалбите пред Общия съд като недопустими.

43

С решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P Съдът, на първо място, отхвърля двете насрещни жалби на Комисията с мотива, че Общият съд не е допуснал нито една от твърдените от тази институция грешки при прилагане на правото, като е приел, че двете жалби на IMG са допустими, доколкото се отнасят до актове, предназначени да породят задължителни правни последици, от естество да засегнат интересите на IMG, като изменят съществено правното ѝ положение.

44

Всъщност в точки 55—60 от решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P Съдът констатира, че решението от 16 декември 2014 г. е решение за финансиране, прието на основание член 84 от Финансовия регламент от 2012 г. и имащо за предмет изменение на предходно решение с цел да се възложи на трето образувание задача по изпълнение на бюджета, възложена преди това на IMG. Той отбелязва също, че посоченото решение за финансиране води до това на IMG да бъде отнето правното качество на образувание, на което е възложена тази задача по изпълнение на бюджета, а оттам и до това да лиши заинтересованата от всякаква възможност впоследствие да сключва със Съюза споразумение за делегиране на тази задача, материализиращо правно задължение по смисъла на членове 85 и 86 от този регламент.

45

Освен това в точки 61—63 от посоченото решение Съдът констатира, че с решението от 8 май 2015 г. се забранява сключването с IMG на каквото и да било друго споразумение за делегиране при непряко управление на бюджета на Съюза, „докато не е налице абсолютна сигурност за статута [ѝ] на международна организация“, че по този начин то лишава заинтересованата от всякаква реална възможност да ѝ бъдат поверени задачи по изпълнение на бюджета в това ѝ качество и че видно от съдебната практика, тази последица трябва да се разглежда като задължителна правна последица на посоченото решение, както основателно е приел Общият съд.

46

На второ място, в точки 84—97 от същото решение Съдът приема твърденията по изложените в двете жалби основания, с които IMG упреква Общия съд, че е приел, че Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото и явна грешка в преценката, като е обосновала решенията от 16 декември 2014 г. и 8 май 2015 г. с наличието на съмнения относно качеството ѝ на международна организация по смисъла на финансовите разпоредби от 2002 г. и 2012 г.

47

В това отношение Съдът приема, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като се е ограничил с извода, че представените от IMG доводи и доказателства не опровергават съмненията на Комисията относно качеството ѝ на международна организация, вместо да провери законосъобразността на решенията от 16 декември 2014 г. и 8 май 2015 г. с оглед на понятието „международна организация“ по смисъла на финансовите разпоредби от 2002 г. и 2012 г., които го определят като „международни организации от публичния сектор, създадени с междуправителствени спогодби“.

48

В този контекст Съдът по-специално отбелязва, че нито едно от трите обстоятелства, изброени в точка 27 от настоящото решение, не може законосъобразно да породи съмнения относно качеството на IMG на международна организация, доколкото те се отнасят само до качеството на пет държави, посочени от нея като нейни настоящи или бивши членове, както и до правомощията на лицата, представлявали тези държави при подписването на учредителния ѝ акт, а не до всички държави — членки на IMG, или до нейното собствено качество.

49

На трето и последно място, в точки 98—106 от решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P Съдът приема, първо, че констатацията за допуснатите от Общия съд грешки при прилагане на правото налага да се отменят изцяло решение по дело T‑29/15 и решение по дело T‑381/15, второ, че фазата на производството по двата спора позволява да се постанови решение по частта, в която IMG иска отмяна на решенията от 16 декември 2014 г. и 8 май 2015 г., трето, че тези две решения са незаконосъобразни по същия начин както решение по дело T‑29/15 и решение по дело T‑381/15, поради което те също трябва да бъдат отменени изцяло, и четвърто, че за сметка на това фазата на производството не позволява да се постанови решение по искането за обезщетение за вреди, причинени на IMG с решението от 8 май 2015 г., и следователно делото трябва да бъде върнато на Общия съд за ново разглеждане.

50

На 10 януари 2020 г. IMG подава в секретариата на Съда искане последният да тълкува точки 1—3 от диспозитива на решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P във връзка с точки 91—105 от мотивите на това решение в смисъл, че Комисията няма основание да продължи да изпитва съмнения относно статута ѝ на международна организация по смисъла на финансовите разпоредби на Съюза.

51

С определение от 9 юни 2020 г., International Management Group/Комисия (C‑183/17 P-INT, наричано по-нататък „определение по дело C‑183/17 P-INT“, EU:C:2020:507), Съдът отхвърля това искане за тълкуване като явно недопустимо, доколкото се отнася до въпрос, който не е разрешен с посоченото решение. По-специално в точки 22 и 23 от това определение Съдът посочва по същество, че макар да е установил, че са неправилни съмненията относно качеството на IMG на международна организация, които Комисията е изразила, основавайки се на редица обстоятелства, които не могат да обосноват подобни съмнения, той в никакъв случай не се е произнесъл по въпроса дали въз основа на анализ, който не е опорочен поради грешки при прилагане на правото и при който са взети предвид всички относими фактически и правни обстоятелства, трябва да се приеме, че заинтересованата има такова качество или, напротив, че е изключено да има такова качество.

52

След обявяването на решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P Общият съд приканва страните да представят писмени становища, преди да им изпрати въпроси, на които да отговорят писмено и на които те отговарят в определените за тази цел срокове. Той изслушва и устните състезания между тях в съдебно заседание, проведено на 12 март 2020 г.

53

С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля искането за обезщетение, посочено в точка 49 от настоящото решение.

54

На първо място, в точки 49—68 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема по същество, че това искане, както е уточнено от IMG в писменото ѝ становище вследствие на частичното връщане от Съда на делото за ново разглеждане, е недопустимо, тъй като с него се търси обезщетение за поредица вреди, които или се добавят към посочените в първоинстанционната жалба, или са променили естеството си спрямо последните. По-конкретно Общият съд отхвърля като недопустими исканията на IMG за поправянето в натура — чрез разпореждания за действия и публични изявления, заедно с лихви за забава — на различни имуществени вреди, които тя твърди, че е претърпяла вследствие на решението от 8 май 2015 г. Освен това този съд отхвърля като недопустимо искането на IMG за обезщетение за неимуществени вреди в размер от 10 милиона евро, а не в символичен размер от 1 EUR, както е в първоинстанционната жалба.

55

За сметка на това искането за обезщетение е прието за допустимо в частта относно някои имуществени вреди и неимуществените вреди, за които IMG е поискала обезщетение в посочената жалба.

56

На второ място, в точки 75—93 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема по същество, че макар да е незаконосъобразно по съображенията, изложени от Съда в решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P, решението от 8 май 2015 г. не е нарушило никаква правна норма, която предоставя права на частноправните субекти.

57

В това отношение в точки 76—88 от това решение той отхвърля като неоснователни доводите на IMG, че следва да се приеме, че финансовите разпоредби от 2002 г. и 2012 г., в нарушение на които е прието това решение, трябва да се тълкуват с оглед на някои правила на международното публично право относно понятието „международна организация“, използвано в тези разпоредби, като имащи за цел да предоставят на образуванията, на които Комисията е признала качеството на международна организация по смисъла на посочените разпоредби, правото да останат признати за такива.

58

Също така в точки 89—93 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля като неоснователни доводите на IMG, че незаконосъобразността на решението от 8 май 2015 г., установена от Съда в решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P, трябва да се квалифицира като нарушение на правна норма, която произтича от принципа на добра администрация и има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, а именно задължението на Комисията да разгледа внимателно и безпристрастно положението ѝ и евентуалното ѝ качество на международна организация в светлината на релевантните финансови разпоредби от 2002 г. и 2012 г.

59

За да направи този извод, Общият съд се основава на три групи съображения. Най-напред той отбелязва, че видно от постоянната му практика, принципът на добра администрация, понастоящем закрепен в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), сам по себе си не предоставя права на частноправните субекти, освен когато представлява израз на конкретни права, като например правото на частноправните субекти администрацията на Съюза да разгледа положението им безпристрастно, справедливо и в разумен срок. На следващо място, той припомня, че видно от направените в обжалваното съдебно решение правни изводи, Комисията може законосъобразно да оспорва качеството на IMG на международна организация по смисъла на финансовите разпоредби от 2002 г. и 2012 г., поради което няма основание тази институция да бъде упреквана, че не сключва нови споразумения за делегиране при непряко управление с това образувание. На последно място, Общият съд посочва, че извън този довод IMG не доказва по какъв начин незаконосъобразността, която е накарала Съда да отмени решението от 8 май 2015 г., съставлява нарушение на задължението, което има Комисията, да разгледа положението ѝ безпристрастно в светлината на всички полезни сведения.

60

На трето и последно място, в точки 94—97 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема по същество, че изтъкнатото от IMG нарушение на финансовите разпоредби от 2002 г. и 2012 г. при всички положения не изглежда достатъчно съществено, тъй като заинтересованата не е доказала, че Комисията не е разполагала с никаква свобода на преценка при прилагане на тези разпоредби.

61

Воден от тези мотиви, в точки 98—101 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че искането на IMG за обезщетение трябва да бъде отхвърлено в неговата цялост.

62

Успоредно с хода на производството по дело T‑381/15 RENV Комисията и IMG разменят кореспонденция относно изпълнението на решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P. От нея е видно, че Комисията първоначално счита, че решенията от 16 декември 2014 г. и 8 май 2015 г. са отменени поради липсата на мотиви в тях, докато според IMG отмяната им по същество задължава Комисията да ѝ признае статут на международна организация по смисъла на финансовите разпоредби от 2002 г. и 2012 г.

63

В рамките на тази размяна на кореспонденция, на 18 юли 2019 г. Комисията изпраща на IMG писмо, описано по следния начин в точка 31 от обжалваното определение, която не е оспорена пред Съда:

„С писмо от 18 юли 2019 г. […] Комисията най-напред поддържа, че в решение [по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P] Съдът не е заключил, че [IMG] е международна организация, поради което изпълнението на посоченото решение не изисква „автоматичното признаване на IMG като международна организация, а преоценка на правния ѝ статут с оглед на наличната информация и на приложимите финансови правила“. На следващо място, Комисията отново иска от [IMG] да представи документите, посочени в писмото [ѝ] от 6 май 2019 г. […], и уточнява, че в случай на отказ [от страна на IMG] ще се обърне пряко към държавите, които последната счита за свои членове […]. На последно място, Комисията отново посочва, че преценката на статута [на IMG] на международна организация е предварителен въпрос спрямо изпълнението на решение [по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P], включително на частта от него, в която се отменя решението от 16 декември 2014 г.“.

64

На 26 септември 2019 г. IMG подава в секретариата на Общия съд жалба, от една страна, за отмяна на писмото от 18 юли 2019 г., с мотива че Комисията няма основание нито да извършва нова преценка на статута ѝ на международна организация, нито да се обръща към членовете ѝ, за да получи информация по този въпрос. От друга страна, IMG иска обезщетение, първо, за неимуществените вреди, които претърпяла вследствие на това писмо, второ, за различни имуществени вреди, които, макар да произтичат от решението от 8 май 2015 г., били причинени с посоченото писмо, и трето, за вредите, които претърпяла в резултат на решението от 16 декември 2014 г., но само доколкото също били причинени със същото писмо.

65

С обжалваното определение Общият съд отхвърля посочената жалба. Що се отнася до искането за отмяна на писмото от 18 юли 2019 г., в точки 45—76 от това определение той приема, че то е недопустимо, тъй като по същество това писмо представлява подготвителна мярка за решението, което Комисията е длъжна да вземе, за да изпълни решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P.

66

Колкото до искането за обезщетение за вредите, причинени с писмото от 18 юли 2019 г., Общият съд приема, че то е явно недопустимо по три мотива, като първият е тясната връзка между твърдените от IMG неимуществени вреди и искането за отмяна на посоченото писмо, което искане само по себе си е недопустимо (т. 80 и 81 от обжалваното определение), вторият — наличието на висящ процес, що се отнася до отношенията между някои твърдени от IMG имуществени вреди и тези, разглеждани по дело T‑381/15 RENV (т. 82—85 от това определение), и третият — липсата на яснота и прецизност в писмените становища на IMG, що се отнася до другите имуществени вреди, за които се търси обезщетение (т. 86—93 от посоченото определение).

67

С жалбата си по дело C‑619/20 P IMG иска от Съда:

68

С жалбата си по дело C‑620/20 P IMG иска от Съда:

69

По всяко от тези дела Комисията иска от Съда да отхвърли жалбата и да осъди IMG да заплати съдебните разноски.

70

На 16 юни 2021 г., тоест след приключването на писмената фаза на производството по всяко от настоящите две дела, Комисията уведомява Съда, че с писмо от 8 юни 2021 г. (наричано по-нататък „писмото от 8 юни 2021 г.“) е уведомила IMG за окончателната оценка на нейния статут, която е извършила, за да изпълни решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P. Комисията уточнява, че видно от тази оценка, съдържаща се в документ, озаглавен „Окончателна оценка на правния статут на [IMG] с оглед на допускането ѝ до участие в непряко управление“, IMG не може да бъде квалифицирана като международна организация по смисъла на финансовите разпоредби от 2002 г., 2012 г. и 2018 г. и че вследствие на това не може да ѝ бъдат възложени задачи по изпълнение на бюджета в това качество. Комисията също така отбелязва по същество, че посочената оценка трябва да се счита за приложима с обратно действие, считано от решенията от 16 декември 2014 г. и от 8 май 2015 г., поради което води или може да доведе, що се отнася съответно до дело C‑619/20 P и дело C‑620/20 P, до отпадане на предмета на спора или до това IMG да загуби правен интерес.

71

В отговор на въпрос на Съда Комисията посочва, че давайки тази информация, тя възнамерява да представи по всяко от тези дела ново основание по смисъла на член 127, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, приложим към жалбите срещу съдебни актове на Общия съд в съответствие с член 190, параграф 1 от този правилник.

72

На основание член 127, параграф 2 от посочения правилник на IMG е даден срок, за да вземе отношение по тези доводи на Комисията, което тя е направила своевременно.

73

Предвид връзката между настоящите две дела, след изслушване на съдията докладчик, генералния адвокат и страните, те следва да бъдат съединени за целите на съдебното решение на основание член 54 от Процедурния правилник.

74

В подкрепа на доводите, изложени в точки 70 и 71 от настоящото решение, Комисията представя писмото от 8 юни 2021 г., към което е приложен документът, озаглавен „Окончателна оценка на правния статут на [IMG] с оглед на допускането ѝ до участие в непряко управление“, посочен в точка 70 от настоящото решение.

75

Видно от този документ, първо, финансовите разпоредби от 2002 г. и 2012 г., посочени в решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P, са заменени в хода на производството, в което е прието това решение, с нови разпоредби, съдържащи се във Финансовия регламент от 2018 г., които според Комисията следва да бъдат взети предвид, за да се извърши нова оценка на положението и правното качество на IMG, необходима за изпълнението на посоченото решение.

76

Второ, в него Комисията застъпва възгледа, че разпоредбите на Финансовия регламент от 2018 г., които предвиждат възможността за възлагане на задачи по изпълнение на бюджета на международни организации, създадени с „международни споразумения“, трябва да се тълкуват, от една страна, в смисъл, че имат същото значение като израза „международните организации, създадени с междуправителствени спогодби“, употребен във финансовите разпоредби от 2002 г. и 2012 г., и от друга страна, в смисъл, че с тези два израза по идентичен начин се обозначават договори, сключени официално от няколко държави, които са представени от лица, надлежно упълномощени да дадат съгласие от тяхно име.

77

Трето, в него Комисията отбелязва, че за да изпълни решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P, е отправила запитване до всяка от държавите, посочени от IMG като нейни настоящи или бивши членове, от една страна, дали това образувание е международна организация, на която са или са били членове, и от друга, дали могат да представят международното споразумение, с което е създадена такава международна организация, както и всеки друг релевантен по този въпрос документ.

78

Четвърто, в него Комисията по същество посочва, че видно от отговорите, които са ѝ изпратени от тези държави, нито една от тях не признава, че е сключила в изискваната форма международно споразумение, с което се създава IMG като международна организация, в която да членува. Всъщност от тези отговори ставало ясно, че в действителност различните държави, за които е установено или че са подписали учредителния акт или устава на IMG, или че са участвали в срещата, по време на което е била създадена, или пък че са участвали в неговия управителен съвет или са я финансирали, са създали това образуване през 1994 г. с политически и непораждащ задължително правно действие документ като специален и временен международен инструмент, с който се цели да се координира финансирането на възстановяването на инфраструктурите в Босна и Херцеговина.

79

Пето, в него Комисията заключава, че с оглед на тези обстоятелства, различните становища, които са ѝ представени по този въпрос от IMG, и извършената от нея оценка, не е доказано, че това образувание е създадено като организация на международното публично право със споразумение, сключено от поне две държави, надлежно представлявани за тази цел, макар да съществува от повече от двадесет години и значително да е разширила сферата си на дейност след създаването си. Следователно на посоченото образувание не можело да бъдат поверени задачи по изпълнение на бюджета съгласно финансовите разпоредби от 2002 г., 2012 г. и 2018 г., които позволяват възлагането на такива задачи на международни организации.

80

IMG твърди, че доводите на Комисията са неоснователни.

81

Както следва от постоянната практика на Съда, всяко физическо или юридическо лице, което подава жалба пред Съда срещу акт на Общия съд, трябва, както и когато подава жалба за отмяна, да има правен интерес, като наличието на този интерес трябва да се преценява с оглед на предмета на жалбата срещу акта на Общия съд или жалбата за отмяна, от една страна, и към датата, на която е подадена съответната жалба, от друга. Неизпълнението на това съществено изискване представлява липса на абсолютна процесуална предпоставка, която съдът на Съюза може по всяко време да разгледа служебно (вж. в този смисъл решения от 3 септември 2009 г., Moser Baer India/Съвет, C‑535/06 P, EU:C:2009:498, т. 24 и от 21 януари 2021 г., Германия/Esso Raffinage, C‑471/18 P, EU:C:2021:48, т. 101 и цитираната съдебна практика).

82

Освен това този правен интерес, също както и самият предмет на спора, трябва да продължава да съществува до обявяването на съдебното решение. Следователно отпадането на този интерес или на този предмет в хода на производството може да накара съда на Съюза, ако е необходимо служебно, да установи, че няма основание за постановяване на съдебно решение по същество (вж. в този смисъл решения от 19 октомври 1995 г., Rendo и др./Комисия, C‑19/93 P, EU:C:1995:339, т. 13, от 3 септември 2009 г., Moser Baer India/Съвет, C‑535/06 P, EU:C:2009:498, т. 24 и от 4 септември 2018 г., ClientEarth/Комисия, C‑57/16 P, EU:C:2018:660, т. 43).

83

На последно място, както изначалното наличие, така и запазването на правния интерес предполагат жалбата за отмяна или жалбата пред Съда срещу акт на Общия съд да може чрез резултата си да донесе полза на физическото или юридическото лице, което я е подало (вж. в този смисъл решения от 28 май 2013 г., Abdulrahim/Съвет и Комисия, C‑239/12 P, EU:C:2013:331, т. 61—64 и от 4 септември 2018 г., ClientEarth/Комисия, C‑57/16 P, EU:C:2018:660, т. 43). Във всички случаи този въпрос трябва да се преценява in concreto (вж. в този смисъл решение от 28 май 2013 г., Abdulrahim/Съвет и Комисия, C‑239/12 P, EU:C:2013:331, т. 65).

84

В случая, на първо място, не се оспорва, че към датата, на която са подадени жалбите по настоящите производства пред Съда, те са имали предмет и че IMG е обосновала наличието на правен интерес. За сметка на това Комисията поддържа, че в хода на настоящите производства тези предмет и правен интерес са отпаднали поради решението ѝ в писмото от 8 юни 2021 г. да не квалифицира IMG като международна организация по смисъла на финансовите разпоредби от 2002 г., 2012 г. и 2018 г. с оглед на окончателната оценка на нейния статут, която Комисията е извършила за целите на изпълнението на решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P.

85

На второ място, това решение бележи завършека на процес на оценяване, чиято начална точка е писмото от 18 юли 2019 г., което е посочено в точка 63 от настоящото решение и чиято отмяна иска IMG. Освен това посоченото решение, както следва от доводите на Комисията, обобщени в точки 76—78 от това съдебно решение, се основава на съвкупност от доказателства, събрани от тази институция в рамките на въпросния процес на оценяване. На последно място, жалбата по дело T‑645/19, подадена от IMG срещу това писмо, и жалбата по дело C‑619/20 P, подадена от нея след отхвърлянето на първата жалба с обжалваното определение, имат по-специално за предмет да оспорят самата възможност на Комисията да проведе такъв процес на оценяване, както е видно от точка 64 от посоченото съдебно решение.

86

Тези обстоятелства обаче, взети заедно, изключват възможността да се приеме, че е отпаднал предметът на тази жалба пред Съда или че е отпаднал правният интерес на IMG, поради това че посочената жалба пред Съда вече не може чрез резултата си да донесе полза на IMG. Всъщност, ако след проверката, която Съдът трябва да извърши, се окаже, че жалбата пред него е основателна и обжалваното определение трябва да бъде отменено, тази отмяна би довела до това писмото от 18 юли 2019 г. да спре да съществува в правния ред, и би могла, предвид връзките между посоченото писмо и това от 8 юни 2021 г., да породи последици за законосъобразността на последното, за което и двете страни отбелязват, че е оспорено от IMG с жалба, заведена в секретариата на Общия съд под номер T‑509/21, и производството по което все още е висящо пред този съд към датата на подаване на жалбите по настоящите производства пред Съда.

87

На трето и последно място, писмото от 8 юни 2021 г., както е представено от Комисията, изглежда, не може да има каквито и да било последици за предмета на жалбата по дело C‑620/20 P или за правния интерес на IMG по нея.

88

Всъщност тази жалба пред Съда и предхождащата я жалба по дело T‑381/15 RENV имат за предмет обезщетяване на неимуществените и имуществените вреди, които IMG смята, че е претърпяла в резултат на решението от 8 май 2015 г., с което Комисията я уведомява, както е посочено в точка 31 от настоящото решение, че вече няма да сключва с нея ново споразумение за делегиране съгласно финансовите разпоредби от 2002 г. и 2012 г., които позволяват възлагането на задачи по изпълнение на бюджета на международни организации, поради наличието на съмнения относно качеството ѝ на международна организация по смисъла на тези разпоредби.

89

Доколкото обаче, както следва от точки 46—49 и 51 от настоящото решение, Съдът е установил незаконосъобразността на това решение в решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P, поради това че съображенията, по които Комисията е имала такива съмнения, са неоснователни от правна и фактическа страна, и доколкото в съответствие с постоянната съдебна практика (решения от 14 септември 1999 г., Комисия/AssiDomän Kraft Products и др., C‑310/97 P, EU:C:1999:407, т. 54 и от 19 април 2012 г., Artegodan/Комисия, C‑221/10 P, EU:C:2012:216, т. 87) мотивите за тази констатация са придобили сила на пресъдено нещо, тъй като са необходимата основа на диспозитива на това отменително съдебно решение, за въпроса дали е възможно това незаконосъобразно решение да е причинило неимуществени и имуществени вреди, за които IMG има интерес да иска обезщетение, не би било от значение обстоятелството, че в решение, прието шест години по-късно и основаващо се на различна правна и фактическа оценка, Комисията е заключила, че IMG не може да се разглежда като международна организация. Всъщност в производството по иск за обезщетение за вреди незаконосъобразността на даден акт или дадено действие, които могат да доведат до извъндоговорна отговорност на Съюза, трябва да се преценява в зависимост от правните и фактическите обстоятелства, съществували към момента на приемането на посочения акт или на извършването на посоченото действие (решение от 10 септември 2019 г., HTTS/Съвет, C‑123/18 P, EU:C:2019:694, т. 39).

90

От гореизложеното следва, че доводите на Комисията относно отпадането на предмета на жалбите по настоящите производства пред Съда или относно отпадането на правния интерес на IMG са неоснователни.

91

В подкрепа на исканията си IMG изтъква две основания, а именно грешки при прилагане на правото, които опорочават съответно отхвърлянето като недопустимо на искането ѝ за отмяна на писмото от 18 юли 2019 г. (т. 43—76 от обжалваното определение) и отхвърлянето като явно недопустимо на искането ѝ за поправяне на вредите, които ѝ били причинени с това писмо (т. 77—93 от същото определение).

92

IMG поддържа, че съображенията, по които Общият съд приема, че писмото от 18 юли 2019 г. не е акт, срещу който може да се подаде жалба за отмяна, са опорочени поради няколко грешки при прилагане на правото.

93

Всъщност това писмо съдържало окончателно решение на Комисията да изпълни решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P, като оцени отново качеството на IMG от гледна точка на финансовите разпоредби от 2002 г. и 2012 г. в светлината на допълнителни данни, които заинтересованата трябва да представи, или ако това не бъде направено, от държавите, които тя посочва като свои настоящи или бивши членове. Към такова изрично решение имплицитно, но неминуемо се добавяло решение да не се изпълнява това съдебно решение, като IMG се поставя отново в положението на призната, по-специално от Комисията, международна организация, каквото било положението ѝ преди приемането на двата отменени от Съда акта.

94

Като обаче не признал, че тези решения подлежат на обжалване, Общият съд най-напред допуснал грешка при прилагане на правото, изразяваща се в отказа да санкционира нарушението от страна на Комисията на член 266, първа алинея ДФЕС, който задължава институциите на Съюза в случай на отмяна на акт, издаден от тях, да вземат необходимите мерки за изпълнение на съдебното решение, с което се постановява тази отмяна. По-конкретно, точки 53—59, 61—66, 68—70 и 73—76 от обжалваното определение не зачитали силата на пресъдено нещо, с която се ползва решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P, от чиито решаващи мотиви (т. 92—96 и 104) било видно, че Комисията била длъжна да постави отново IMG в предишното положение, в което се е намирала, а именно на призната международна организация по смисъла на финансовите разпоредби от 2002 г. и 2012 г.

95

На следващо място, като пренебрегнал факта, че IMG трябвало да си запази това признание, освен ако членовете ѝ не изменят устава ѝ или не прекратят съществуването ѝ, Общият съд нарушил различни норми на международното публично право относно употребеното в тези разпоредби понятие „международна организация“, като предвид предимството на тези норми пред вторичното право на Съюза те трябва да се спазват както от този съд, така и от Комисията при изпълнението на решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P.

96

На последно място, Общият съд приложил неправилно изведените в постоянната практика на Съда принципи относно понятието „акт, подлежащ на обжалване“, като не квалифицирал като такъв писмото от 18 юли 2019 г. въпреки текста му, контекста, в който е издадено, и правните последици на съдържащите се в него изрични и мълчаливи решения.

97

Според Комисията твърденията по това основание са неоснователни.

98

Жалба за отмяна на основание член 263, първа алинея ДФЕС може да бъде подадена срещу всички разпоредби или мерки, приети от институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, независимо от формата им, с които се цели произвеждането на задължителни правни последици, които могат да засегнат интересите на физическо или юридическо лице, като променят съществено правното му положение (решение от 31 януари 2019 г., International Management Group/Комисия, C‑183/17 P и C‑184/17 P, EU:C:2019:78, т. 51 и цитираната съдебна практика).

99

За да се определи дали в даден случай с обжалвания акт се цели произвеждането на задължителни правни последици, следва, на първо място и съгласно постоянната практика на Съда, да се съобрази същността на акта и да се преценят последиците му с оглед на обективни критерии, като например съдържанието на акта, отчитайки евентуално контекста на приемането му и правомощията на издалата го институция, орган, служба или агенция на Съюза. Самите тези правомощия не трябва да се схващат като нещо абстрактно, а като обстоятелства, които могат да направят по-ясен имащия централно и абсолютно необходимо значение конкретен анализ на съдържанието на акта (решение от 21 януари 2021 г., Германия/Esso Raffinage, C‑471/18 P, EU:C:2021:48, т. 64 и цитираната съдебна практика).

100

На второ място, от постоянната практика на Съда следва, че когато, както в настоящия случай, обжалваният акт е приет вследствие на отмяната на предходен акт, следва да се вземат предвид правните особености, характерни за подобно положение.

101

В това отношение от член 266 ДФЕС следва, че институцията, органът, службата или агенцията, чийто акт е бил отменен, са длъжни да предприемат необходимите мерки за изпълнението на съдебното решение за отмяна на този акт и за да се съобразят с такова решение и да го изпълнят в неговата цялост, са длъжни да спазват не само диспозитива на решението, но и мотивите, довели до постановяването му, които представляват неговата необходима основа, доколкото без тях не може да се определи точният смисъл на постановеното в диспозитива (решение от 14 юни 2016 г., Комисия/McBride и др., C‑361/14 P, EU:C:2016:434, т. 35 и цитираната съдебна практика).

102

При все това, тъй като член 266 ДФЕС не уточнява от какво естество трябва да са мерките, които издателят на отменения акт следва да предприеме, за да изпълни това задължение, издателят трябва да определи тези мерки (вж. в този смисъл решение от 14 юни 2016 г., Комисия/McBride и др., C‑361/14 P, EU:C:2016:434, т. 52 и 53), като той разполага с широка свобода на преценка при избора на мерките, стига да се съобрази с диспозитива на съдебното решение, с което е отменен този акт, и с мотивите, които представляват неговата необходима основа (вж. в този смисъл решение от 15 март 2018 г., Deichmann, C‑256/16, EU:C:2018:187, т. 87 и цитираната съдебна практика).

103

На трето и последно място, съгласно постоянната съдебна практика в случаите на актове, които се изготвят на няколко процесуални етапа, актове, които могат да бъдат предмет на жалба за отмяна, по принцип са само мерките, с които се определя окончателната позиция на компетентната институция, орган, служба или агенция на Съюза по процедурата, но не и междинните мерки, чиято цел е да подготвят окончателното решение, по-конкретно като отразяват неокончателно становище (решения от 11 ноември 1981 г., IBM/Комисия, 60/81, EU:C:1981:264, т. 10 и 20 и от 3 юни 2021 г., Унгария/Парламент, C‑650/18, EU:C:2021:426, т. 43 и 44).

104

Всъщност жалбата за отмяна на мярка, която отразява неокончателно становище, би могла да задължи съда на Съюза да извърши преценка на въпроси, по които компетентната институция, орган, служба или агенция все още не е имала повод да се произнесе, а това би било несъвместимо със системата за разпределение на правомощията и способите за обжалване, предвидена в Договора за функционирането на ЕС (вж. в този смисъл решения от 13 октомври 2011 г., Deutsche Post и Германия/Комисия, C‑463/10 P и C‑475/10 P, EU:C:2011:656, т. 51 и от 15 март 2017 г., Stichting Woonlinie и др./Комисия, C‑414/15 P, EU:C:2017:215, т. 45).

105

Освен това, доколкото нарушенията, поради които може да бъде опорочена междинна мярка, може да бъдат изтъкнати във връзка с евентуалната жалба за отмяна на окончателната мярка, за чието изготвяне допринася първата мярка, тази жалба позволява да се осигури достатъчна съдебна защита на съответните лица (вж. в този смисъл решения от 13 октомври 2011 г., Deutsche Post и Германия/Комисия, C‑463/10 P и C‑475/10 P, EU:C:2011:656, т. 53 и 54 и от 6 октомври 2021 г., Poggiolini/Парламент (C‑408/20 P, EU:C:2021:806, т. 43).

106

В случая Общият съд стига до извода, че предвид текста му, припомнен в точка 63 от настоящото решение, писмото от 18 юли 2019 г. не е акт, срещу който може да бъде подадена жалба за отмяна, тъй като е подготвителна мярка.

107

По-конкретно, в точки 51 и 52 от обжалваното определение този съд приема най-напред, че това писмо трябва да се разглежда като изразяващо позицията на Комисията, че е необходимо да ѝ бъдат предоставени данни, въз основа на които да оцени качеството на IMG на международна организация по смисъла на приложимите разпоредби, и да определи окончателното си становище по този въпрос, за да изпълни задължението си да се съобрази с решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P.

108

На следващо място, в точки 54, 59—69 и 71—75 от обжалваното определение Общият съд приема по същество, че с оглед на контекста, в който е изготвено посоченото писмо, на диспозитива и мотивите на решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P, както и на правото на преценка, с което разполага Комисията при изпълнение на задължението си да се съобрази с това съдебно решение, тя е имала възможността, и дори е била длъжна да извърши нова оценка на качеството на IMG на международна организация с оглед на приложимите разпоредби и за тази цел да се опита да се сдобие с данните, които според нея са необходими, за да може да определи окончателната си становище по въпроса.

109

На последно място, в точка 76 от обжалваното определение Общият съд стига до извода, че писмото от 18 юли 2019 г. е подготвителна мярка спрямо решението, което Комисията е била длъжна да вземе, за да изпълни решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P.

110

Във връзка с това следва да се отбележи, що се отнася, на първо място, до доводите на IMG, обобщени в точка 94 от настоящото решение, че предвид изведените в съдебната практика принципи, припомнени в точки 100—102 от това съдебно решение, Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, когато е определил, както е обобщено в точка 108 от посоченото съдебно решение, правните последици, които следва да се изведат при анализа на въпроса дали писмото от 18 юли 2019 г. подлежи на обжалване, първо, от наличието на съдебното решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P, второ, от правото на преценка на Комисията при изпълнение на задължението ѝ да вземе мерките, необходими за съобразяване с него, и трето, от силата на пресъдено нещо, с която, както е припомнено в точка 89 от настоящото решение, се ползва както диапозитивът на това отменително съдебно решение, така и мотивите, които са негова необходима основа.

111

По-специално, както правилно отбелязва Общият съд, от точки 57—59, 61 и 88—90 от решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P ясно личи, от една страна, че Комисията е длъжна да се увери, че образуванията, на които е възложила или възнамерява да възложи задачи по изпълнение на бюджета съгласно финансовите разпоредби от 2002 г. и 2012 г. относно непрякото управление на бюджета на Съюза от международни организации, притежават такова качество по смисъла на тези разпоредби. От друга страна, в случай на съмнения по този въпрос тази институция е длъжна да разсее тези съмнения, както и да събере всички необходими данни, за да обоснове решението си както от правна, така и от фактическа страна, като се имат предвид правните последици от това решение за съответното образувание.

112

Освен това от точки 92—97 и 104 от решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P, чийто текст е припомнен в точки 22 и 23 от определение по дело C‑183/17 P-INT, ясно личи, че в случая отменените от Съда решения не са обосновани от правна и фактическа страна.

113

Предвид тези преценки и констатации, които са основата за диспозитива на това съдебно решение, Комисията не е била длъжна да постави IMG в предишното положение на призната международна организация, в което тя твърди, че се е намирала, а е можела да изпълни задължението си да се съобрази с решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P, като вземе процесуални мерки, които да ѝ позволят да отстрани констатираната от Съда нередовност и потенциално да приеме нов акт, предназначен да замени отменените от Съда решения, след като получи данните, които според нея са необходими, за да обоснове този нов акт от фактическа и правна страна.

114

Що се отнася, на второ място, до доводите на IMG, обобщени в точка 96 от настоящото решение, следва да се отбележи, че с оглед на правните последици, които основателно е извел от решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P, Общият съд не е допуснал грешка в правната квалификация на фактите, когато в точка 76 от обжалваното определение е заключил, че предвид текста му писмото от 18 юли 2019 г. трябва да се разглежда като подготвителна мярка, изразяваща неокончателно становище на Комисията относно качеството на IMG на международна организация по смисъла на приложимите разпоредби.

115

Всъщност, след като компетентната институция е възнамерявала да оцени това качество, такава мярка може основателно да бъде квалифицирана като подготвителна мярка с оглед на изведените в съдебната практика принципи, припомнени в точки 103 и 104 от настоящото решение.

116

Що се отнася, на трето място, до доводите на IMG, обобщени в точка 95 от настоящото решение, следва да се констатира, че те се отнасят до последиците, които според нея трябва да се изведат от някои норми на международното публично право относно понятието „международна организация“ при оценката на евентуалното ѝ качество на международна организация по смисъла на приложимите разпоредби, и следователно по въпрос, за който Комисията е посочила в писмото от 18 юли 2019 г., че иска да го оцени, преди да изрази окончателно становище. Предвид съдебната практика, припомнена в точки 104 и 105 от това решение, обаче такива доводи, дори да се предположи, че са основателни, не биха могли да доведат до това да се признае, че разглежданото писмо подлежи на обжалване.

117

По всички изложени по-горе съображения трябва да се приеме, че твърденията по настоящото основание не са основателни и поради това трябва да бъдат отхвърлени.

118

IMG твърди най-напред, че тъй като искането за отмяна на писмото от 18 юли 2019 г. е допустимо, то и искането за обезщетение за причинените с това писмо неимуществени вреди също е допустимо, противно на приетото от Общия съд в точки 80 и 81 от обжалваното определение.

119

На следващо място, тя счита, че искането за обезщетение за имуществените вреди, причинени с решението от 8 май 2015 г., също не може да бъде отхвърлено като недопустимо поради наличието на висящ процес по дело T‑381/15 RENV, както неправилно е приел Общият съд в точки 82—85 от това определение. Всъщност, макар да произтичали от това решение, въпросните вреди били посочени конкретно и само доколкото били причинени с това писмо.

120

На последно място и аналогично, искането за обезщетение за имуществените вреди, произтичащи от решението от 16 декември 2014 г., се отнасяло конкретно и само до тези вреди, доколкото били причинени с писмото от 18 юли 2019 г., поради което Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото и като го отхвърлил като недопустимо в точки 86—93 от посоченото определение.

121

Комисията счита, че твърденията по това основание са частично неоснователни и неотносими в останалата им част.

122

В това отношение, на първо място, колкото до довода на IMG относно извода на Общия съд в точки 80 и 81 от обжалваното определение, достатъчно е да се констатира, че макар IMG само да твърди по същество, че за този извод трябва да се приеме, че е опорочен поради грешка при прилагане на правото, ако се окаже, че искането за отмяна на писмото от 18 юли 2019 г. неправилно е отхвърлено като недопустимо, от точка 117 от настоящото решение следва, че Общият съд основателно е отхвърлил това искане като недопустимо.

123

На второ място, колкото до искането за обезщетение за имуществените вреди, които, макар да произтичат от решението от 8 май 2015 г., били причинени с писмото от 18 юли 2019 г., следва да се отбележи, че както правилно припомня Общият съд в точка 82 от обжалваното определение, видно от постоянната практика на Съда, жалба за отмяна или иск за обезщетение за вреди, подадена след друга жалба или предявен след друг иск по спор между същите страни, със същата цел, на същите основания и със същите оплаквания, трябва да се отхвърли като недопустима или недопустим поради наличие на висящ процес (определение от 1 април 1987 г., Ainsworth и др./Комисия, 159/84, 267/84, 12/85 и 264/85, EU:C:1987:172, т. 3 и 4, решение от 5 април 2017 г., Changshu City Standard Parts Factory и Ningbo Jinding Fastener/Съвет, C‑376/15 P и C‑377/15 P, EU:C:2017:269, т. 29).

124

В настоящия случай Общият съд правилно е приложил тази съдебна практика в точки 83—85 от обжалваното определение, тъй като искането на IMG за обезщетение е подадено след искането, предмет на дело T‑381/15 RENV, IMG е завела това дело срещу същата страна, със същата цел да получи обезщетение и тъй като това дело се отнася до имуществени вреди, които, макар и да са причинени с писмото от 18 юли 2019 г., според заинтересованата произтичат от решението, разглеждано в заведеното по-рано дело.

125

На трето и последно място, колкото до аналогичния довод на IMG относно искането ѝ за обезщетение за вредите, които, макар да произтичали от решението от 16 декември 2014 г., били причинени с писмото от 18 юли 2019 г., достатъчно е да се отбележи, че той е неотносим. Всъщност, за да отхвърли това искане като недопустимо, в точки 91—93 от обжалваното определение Общият съд не се основава на съображения от материално- или процесуалноправно естество, свързани с естеството или произхода на твърдените вреди, а на неспазването на приложимите за исковите молби или жалбите формални изисквания, съдържащи се в член 76, буква г) от неговия процедурен правилник, като приема по същество, че доводите в подкрепа на посоченото искане са твърде лаконични и непрецизни, за да може той да се произнесе.

126

Следователно, тъй като твърденията по настоящото основание са също толкова неоснователни колкото тези по първото, жалбата пред Съда трябва да бъде отхвърлена.

127

В подкрепа на исканията си IMG изтъква две основания, а именно грешки при прилагане на правото, които опорочават съответно отхвърлянето на част от исканията ѝ за обезщетение като неоснователни (т. 69—100 от обжалваното съдебно решение) и отхвърлянето на останалата част от тези искания като недопустими (т. 40—68 от това съдебно решение).

128

Що се отнася до исканията за обезщетение, които са отхвърлени по същество с обжалваното съдебно решение, IMG поддържа, първо, че като не е извел последиците от отмяната на решението от 8 май 2015 г. с решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P, Общият съд е нарушил принципа на силата на пресъдено нещо, закрепен в член 61, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, съгласно който, когато делото е върнато на Общия съд, той е обвързан от всяко решение на Съда по правни въпроси. Всъщност, макар Съдът да заключил, че съмненията на Комисията относно статута на IMG на международна организация са неоснователни, в точки 82—86 от обжалваното съдебно решение Общият съд отказал да приеме, че Комисията вече няма право да повдига съмнения в това отношение.

129

Второ, IMG твърди, че Общият съд е допуснал редица грешки при прилагане на правото в точки 86—88 от обжалваното съдебно решение, като е отказал да приеме, че установената от Съда незаконосъобразност трябва — с оглед на релевантните финансови разпоредби от 2002 г. и 2012 г., както и на нормите на международното публично право, които трябва да се вземат предвид, за да се разбере понятието „международна организация“, до което тези разпоредби се отнасят — да бъде квалифицирана като нарушение на правна норма, предоставяща права на образуванията, на които Съюзът е възложил задачи по изпълнение на бюджета.

130

В това отношение IMG твърди най-напред, че след като дадено образувание е признато за международна организация, вече не може да му бъде отнет този статут, тъй като съгласно международното публично право това признаване е окончателно и противопоставимо, докато самите членуващи в образуванието държави не решат да изменят устава му или да прекратят съществуването му. Следователно такова образувание има право, по силата на международното публично право и докато съществува, да продължи да се ползва със статут на международна организация.

131

На следващо място, оспорването на статута на международна организация, който е признат по този начин на дадено образувание, не можело да бъде обосновано с това, че понятието „международна организация“ по смисъла на финансовите разпоредби от 2002 г. и 2012 г. е специфично и самостоятелно, тъй като тези разпоредби трябвало да се тълкуват в съответствие с релевантните норми на международното публично право предвид по-високия ранг на последните в йерархията на нормите.

132

На последно място, IMG по същество твърди, че отчитането на всички релевантни в случая правни и фактически обстоятелства трябвало да доведе Общия съд до извода, че няма никакво основателно съмнение в статута ѝ на международна организация.

133

Трето, IMG упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото в точки 89—93 от обжалваното съдебно решение, като е отказал да установи наличието на нарушение на правото на добра администрация, за което Съюзът може да бъде подведен под отговорност, предвид незаконосъобразността, установена от Съда в решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P. Всъщност с оглед на неоснователността на съмненията, довели до това Комисията да замрази договорните си отношения с IMG с решението от 8 май 2015 г., както и на грешката при прилагане на правото и явната грешка в преценката, поради които е опорочено това решение, било ясно, че тази незаконосъобразност съставлява нарушение на правото на добра администрация, закрепено в член 41 от Хартата, и по-конкретно на задължението на тази институция съгласно посочения член да положи дължимата грижа при проверка на положението ѝ в съответствие с практиката на Съда, установена в решение от 21 ноември 1991 г., Technische Universität München (C‑269/90, EU:C:1991:438, т. 14).

134

Четвърто, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 96 и 97 от обжалваното съдебно решение заключил, че изтъкнатото от IMG нарушение на финансовите разпоредби от 2002 г. и 2012 г. при всички положения не било достатъчно съществено.

135

В отговор Комисията счита, първо, че оплакването, че Общият съд е нарушил член 61, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, е недопустимо, неотносимо и неоснователно. Всъщност то се отнасяло до изводи на Общия съд относно липсата на нарушение на правни норми, предоставящи права на частноправни субекти, които изводи не могат да бъдат оспорени в рамките на производство по обжалване пред Съда. Освен това този съд заключил, че във всеки случай подобно нарушение, дори да се приеме за установено, не е достатъчно съществено. На последно място, както от решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P, така и от определение по дело C‑183/17 P-INT следвало, че Комисията не е била длъжна да признае на IMG статут на международна организация по смисъла на финансовите разпоредби от 2002 г. и 2012 г.

136

Второ, оплакването, че установената от Съда незаконосъобразност трябвало да бъде квалифицирана като нарушение на правна норма, предоставяща права на международните организации, на които Комисията е възложила задачи по изпълнение на бюджета, предвид някои норми на международното публично право относно понятието „международна организация“, употребено във финансовите разпоредби от 2002 г. и 2012 г., било също толкова неотносимо и неоснователно.

137

Всъщност въпросът, който трябвало да се реши в случая, бил не дали Комисията може да извърши нова оценка на статута на IMG, а дали финансовите разпоредби от 2002 г. и 2012 г., въз основа на които тази институция е изразила съмнения в това отношение, са правни норми, които предоставят права на образувания, намиращи се в положението на IMG. Съображенията на Общия съд по този въпрос обаче не били опорочени поради никаква грешка при прилагане на правото.

138

Трето, оплакването относно нарушението на правото на добра администрация можело да бъде ново и следователно недопустимо основание, тъй като не било изложено достатъчно ясно и обстойно в писмените становища в първоинстанционното производство. Във всички случаи то било неоснователно. Всъщност IMG дори не се опитвала да докаже, че като се изключи констатираната от Съда незаконосъобразност, Комисията не е положила дължимата грижа, както констатирал Общият съд в точка 92 от обжалваното съдебно решение. Освен това в точка 91 от това решение Общият съд правилно заключил от решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P, че Комисията не може да бъде упрекната, че е замразила договорните си отношения с IMG, тъй като статутът на последната пораждал съмнения.

139

Четвърто, IMG не доказала, че Общият съд неправилно е изключил наличието на достатъчно съществено нарушение на финансовите разпоредби от 2002 г. и 2012 г.

140

Както следва от изложението по-горе на доводите на страните, настоящото основание се състои от четири отделни оплаквания.

141

На първо място, що се отнася до оплакването, обобщено в точка 128 от настоящото решение, следва да се припомни, че след като отменя изцяло решения по дела T‑29/15 и T‑381/15 и се произнася по част от жалбите, които са в основата на тези решения, Съдът действително посочва в точка 104 от решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P, че трите обстоятелства, на които Комисията се е основала в решенията си от 16 декември 2014 г. и от 8 май 2015 г., анализирани в точки 92—96 от последното съдебно решение, не могат да поставят под съмнение качеството на IMG на международна организация по смисъла на финансовите разпоредби от 2002 г. и 2012 г.

142

Този извод обаче не може да се тълкува, без да се вземат предвид мотивите на решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P, от които този извод е логическа последица и чиито смисъл и обхват Съдът е припомнил в определение по дело C‑183/17 P-INT по посочения в точка 51 от настоящото решение начин. От тези мотиви ясно личи, че не е забранено Комисията впоследствие да извърши нова оценка на качеството на IMG на международна организация, като вземе предвид всички релевантни фактически и правни обстоятелства.

143

Следователно в точки 82—86 от обжалваното съдебно решение Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото с оглед на член 61, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз.

144

На второ място, по отношение на обобщените в точки 129—132 и 134 от настоящото решение оплаквания, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото в точки 86—88, 96 и 97 от обжалваното съдебно решение, като е отказал да приеме, че установената от Съда в решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P незаконосъобразност може да се квалифицира като достатъчно съществено нарушение на правна норма, която предоставя права на частноправните субекти, при положение че финансовите разпоредби от 2002 г. и 2012 г., спрямо които е констатирана тази съществена незаконосъобразност, трябва да се разглеждат като такива правни норми, предвид релевантните в случая норми на международното публично право трябва да се отбележи следното.

145

Първо, видно от постоянната практика на Съда, за да може Съюзът да носи извъндоговорна отговорност в даден случай, е необходимо, освен останалите условия, лицето, което иска обезщетение за вреда или вреди, които смята, че е понесло в резултат от деяние или акт на Съюза, да докаже наличието на нарушение на правна норма, която предоставя права на частноправните субекти (решения от 4 юли 2000 г., Bergaderm и Goupil/Комисия, C‑352/98 P, EU:C:2000:361, т. 41 и 42 и от 4 април 2017 г., Европейски омбудсман/Staelen, C‑337/15 P, EU:C:2017:256, т. 31).

146

В допълнение това нарушение трябва да бъде достатъчно съществено, като самото това изискване зависи от правото на преценка, с което разполагат институцията, органът, службата или агенцията на Съюза, които нарушили тази норма, и от това дали те са допуснали явно и тежко нарушение на пределите на това право на преценка, по-специално с оглед на степента на яснота и прецизност на посочената норма, на произтичащите от това трудности при тълкуването и прилагането, както и на сложността на подлежащото на уреждане положение (вж. в този смисъл решения от 4 юли 2000 г., Bergaderm и Goupil/Комисия, C‑352/98 P, EU:C:2000:361, т. 40, 43 и 44 и от 30 май 2017 г., Safa Nicu Sepahan/Съвет, C‑45/15 P, EU:C:2017:402, т. 30).

147

Второ, в случая от текста и системата на релевантните финансови разпоредби от 2002 г. и 2012 г., разглеждани в светлината на преследваните с тях цели, ясно личи, че не може да се приеме, че самите тези разпоредби предоставят права на образуванията, по отношение на които могат да се прилагат.

148

Всъщност член 53, буква в) и член 53г от Финансовия регламент от 2002 г., както и член 58, параграф 1, буква в) от Финансовия регламент от 2012 г. възлагат на Комисията отговорността да изпълнява бюджета на Съюза, като същевременно предвиждат няколко начина на изпълнение на този бюджет, един от които, наречен „съвместно управление с международни организации“ в първия от тези регламенти и „непряко управление“ във втория, позволява на тази институция да „възлага задачи по изпълнение на бюджета“ на такива организации — възможност, в рамките на която тя разполага с широко право на преценка.

149

Освен това в член 53г, параграфи 1 и 2 от Финансовия регламент от 2002 г. изрично се посочва, че само когато Комисията изпълнява бюджета посредством съвместно управление и следователно в хипотезата, в която е решила да използва възможността да приложи този метод за изпълнение на бюджета, определени задачи се възлагат на международна организация, като в този случай сключеното с тази организация отделно споразумение трябва да съдържа подробни разпоредби относно задачите. По аналогичен начин в член 84, параграф 3, втора алинея от Финансовия регламент от 2012 г. се уточнява, че когато Комисията реши да изпълнява бюджета на Съюза посредством метода на непряко управление, в решението за финансиране се посочват по-специално субектът или лицето, на което е възложено изпълнението, критериите, използвани при избора на субекта или лицето, и възложените му задачи. В този аспект понастоящем са сходни правилата и в член 62, параграф 1, буква в) и в член 156, параграф 1 от Финансовия регламент от 2018 г.

150

На последно място, както правилно припомня Общият съд в точки 79 и 80 от обжалваното съдебно решение и както отбелязва генералният адвокат в точка 51 от заключението си, тези различни разпоредби трябва да се разглеждат в светлината на принципа на добро финансово управление, закрепен в член 310, параграф 5 ДФЕС и член 317, първа алинея ДФЕС.

151

Предвид ролята и отговорността, която тези разпоредби на първичното право на Съюза и финансовите регламенти възлагат на Комисията във връзка с изпълнението на бюджета на Съюза, тази институция действително има за задача да следи за спазването на посочения принцип. От това следва, че когато Комисията реши да приложи метод за изпълнение на бюджета, включващ участието на трето лице, тя при всяко положение е длъжна да следи при това прилагане, а след това и през целия период на изпълнение на съответните бюджетни задачи, за спазването на приложимите условия, и по-специално на тези, уреждащи отпускането на съответните средства и последващата им използване (вж. в този смисъл решения от 28 февруари 2019 г., Alfamicro/Комисия, C‑14/18 P, EU:C:2019:159, т. 65 и 66 и от 16 юли 2020 г., ADR Center/Комисия, C‑584/17 P, EU:C:2020:576, т. 100 и 101).

152

Следователно трябва да се приеме, че разглежданите разпоредби имат за цел да предоставят на Комисията възможност, в рамките на широко право на преценка и при спазване на съвкупност от правни, административни, технически и финансови условия, както и на принципа на добро финансово управление, да възлага задачи по изпълнение на бюджета на международни организации, а не да им предоставя права, като например правото да им бъдат възложени такива задачи или правото да си запазят такива задачи.

153

Трето, що се отнася до доводите на IMG, че нарушението на правна норма, която предоставя права на частноправните субекти, произтича от задължението на съда на Съюза при анализа му на разпоредбите, припомнени в точки 148 и 149 от настоящото решение, да взема предвид различни норми на международното публично право, отнасящи се до признаването на международните организации, както и до неговата противопоставимост, следва, от една страна, да се припомни, че когато Комисията е възложила задачи по изпълнение на бюджета на дадено образувание в качеството му на международна организация, това възлагане винаги може впоследствие да бъде преразгледано при спазване на съответните формални и процесуални изисквания, ако решението за преразглеждане е обосновано от правна и фактическа страна, както е видно от точка 111 от това решение.

154

От друга страна, следва да се отбележи, че независимо от анализа на евентуалния им текст и от възможността образувание като IMG да се позове на тях пред съд, изтъкнатите от нея норми в никакъв случай не могат да бъдат взети предвид за целите на произнасянето по разглеждания в случая иск за обезщетение, основан на незаконосъобразността на решението от 8 май 2015 г., установена от Съда в решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P.

155

Всъщност, най-напред, както следва по-специално от точки 31 и 46 от настоящото решение, решението от 8 май 2015 г. се основава именно на наличието на съмнения относно качеството на IMG на международна организация по смисъла на финансовите разпоредби от 2002 г. и 2012 г., а не на окончателна оценка в един или друг смисъл на това качество.

156

На следващо място, макар да отменя тези решения поради необоснованост от правна и фактическа страна, в решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P Съдът в никакъв случай не се произнася по въпроса, който не е свързан с отнесените до него спорове, дали въз основа на анализ, който не е опорочен поради грешки при прилагане на правото и при който са взети предвид всички относими фактически и правни обстоятелства, трябва да се приеме, че IMG има такова качество или, напротив, че е изключено да има такова качество, както следва от точки 51 и 142 от настоящото решение.

157

На последно място, този въпрос понастоящем може да бъде решен от Общия съд в производството по подадената пред него жалба за отмяна на решението от 8 юни 2021 г., с което Комисията се е произнесла окончателно по този въпрос.

158

Както обаче отбелязва генералният адвокат в точка 57 от заключението си, за да докаже наличието на нарушение на правна норма, която предоставя права на частноправните субекти, IMG не може да се позовава на норми, чието вземане предвид неминуемо предполага предварително произнасяне в застъпения от нея смисъл по въпрос, който не е свързан със споровете, чието продължение е настоящото производство по обжалване с оглед на установената от Съда в решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P незаконосъобразност, и който същевременно може да възникне в производството по жалбата за отмяна, която заинтересованата е подала паралелно пред Общия съд и производството по която все още е висящо пред последния съд към датата на подаване на жалбата пред Съда по настоящото производство.

159

С оглед на всички тези обстоятелства Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точки 86—88 от обжалваното съдебно решение, че установената от Съда в решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P незаконосъобразност не може да се квалифицира като нарушение на правна норма, която предоставя права на частноправните субекти, по отношение на финансовите разпоредби от 2002 г. и 2012 г., с оглед на които е констатирана тази незаконосъобразност. Следователно не е необходимо да се разглеждат доводите на IMG, че този съд е допуснал грешка при прилагане на правото и като в точки 96 и 97 от обжалваното съдебно решение е посочил по съображения за изчерпателност, че това нарушение във всички случаи не е достатъчно съществено.

160

На трето и последно място, колкото до оплакването, обобщено в точка 133 от настоящото решение, а именно за грешки при прилагане на правото, които Общият съд допуснал в точки 90—93 от обжалваното съдебно решение, като отказал да приеме, че в случая е налице нарушение на задължението, което има Комисията, да положи дължимата грижа при разглеждането на положението на IMG, следва да се отбележи следното.

161

Що се отнася до допустимостта, макар действително да изглежда, че основното оплакване на IMG по отношение на Комисията в рамките на искането ѝ за обезщетение се отнася до наличието на достатъчно съществено нарушение на финансовите разпоредби от 2002 г. и 2012 г., все пак е ясно, че IMG упреква Комисията и че едновременно с това е допуснала съществено нарушение на други принципи и други правни норми, включително свързаните с правната сигурност, защитата на оправданите правни очаквания, правото на изслушване и правото на добра администрация, закрепени в член 41 от Хартата.

162

По-специално, в писмените си становища в първоинстанционното производство IMG се позовава конкретно на някои решения на съда на Съюза, с които той е уточнил обхвата на задължението за полагане на дължимата грижа, възложено на администрацията на Съюза с посочения член от Хартата, а именно решения на Съда от 21 ноември 1991 г., Technische Universität München (C‑269/90, EU:C:1991:438, т. 14), и от 16 декември 2008 г., Masdar (UK)/Комисия (C‑47/07 P, EU:C:2008:726, т. 92), както и решение на Общия съд от 29 април 2015 г., Staelen/Омбудсман (T‑217/11, EU:T:2015:238, т. 88). Освен това тя многократно изтъква, както в първоначалното производство, така и в производството след частичното връщане на делото на Общия съд за ново разглеждане, че съмненията, които Комисията е посочила в решението от 8 май 2015 г., се основават на явно погрешен и непълен анализ на понятието „международна организация“, употребено във финансовите разпоредби от 2002 г. и 2012 г., на нейното положение с оглед на това понятие, както и на множеството фактически обстоятелства, по-специално удостоверени с документи, които е следвало да бъдат взети предвид, за да се квалифицира от правна страна това положение. Следователно в случая оплакванията за нарушение на посочените разпоредби и на задължението за полагане на дължимата грижа са неразривно свързани, което обосновава разглеждането им заедно (вж. в този смисъл решение от 16 юни 2022 г., SGL Carbon и др./Комисия, C‑65/21 P и C‑73/21 P—C‑75/21 P, EU:C:2022:470, т. 35).

163

Впрочем Комисията добре е разбрала обхвата на настоящото оплакване, като в първоначалната си писмена защита и в становищата си след частичното връщане на делото на Общия съд за ново разглеждане изтъква, че дори да се предположи, че решението от 8 май 2015 г. е незаконосъобразно, не става въпрос за такава незаконосъобразност, „която при аналогични обстоятелства не би допуснала действаща разумно и с дължима грижа администрация“; напротив, тя е действала „разумно и с дължимата грижа“.

164

Що се отнася до съществото на спора, трябва да се припомни, първо, че незаконосъобразността на решението от 8 май 2015 г., което е актът на Съюза, за който в случая се иска той да понесе извъндоговорна отговорност, вече е установена от Съда в точки 92—96 и 104 от решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P, които имат сила на пресъдено нещо, както бе припомнено в точка 89 от настоящото решение.

165

В това отношение, както е подчертано в точки 22 и 23 от определение по дело C‑183/17 P-INT и припомнено в точки 46 и 49 от настоящото решение, Съдът е постановил, че решението на Комисията от 8 май 2015 г. страда от порок, доколкото тя е приела, че са налице съмнения относно качеството на IMG на международна организация по смисъла на финансовите разпоредби от 2002 г. и 2012 г., въз основа на съображения, които са опорочени поради грешка при прилагане на правото и явна грешка в преценката, тъй като трите обстоятелства, взети предвид от тази институция, не са можели да обосноват посочените съмнения.

166

Освен това, видно от въпросните точки от решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P, както и от точки 85—87 от същото съдебно решение, в светлината на които те трябва да се тълкуват, както в самото решение от 8 май 2015 г., така и в други документи, които са предоставени на IMG от Комисията и включени в преписката по първоинстанционното съдебно производство, този извод на Комисията не почива на анализ нито на релевантността на трите разглеждани обстоятелства с оглед на квалифицирането като „международна организация“ по смисъла на финансовите разпоредби от 2002 г. и 2012 г., нито на обхвата на самото това понятие.

167

На последно място, от това следва, че IMG е представила съвкупност от доказателства, за да удостовери качеството си на международна организация, които Комисията не е преценила.

168

Що се отнася, на второ място, до въпроса дали задължението за полагане на дължимата грижа е правна норма, която предоставя права на частноправните субекти, чието нарушение може да доведе до това Съюзът да понесе извъндоговорна отговорност в даден случай, ако бъде установено, че нарушението е достатъчно съществено, най-напред следва да се отбележи, че това задължение, което е неразривно свързано със закрепеното в член 41 от Хартата право на добра администрация и се прилага по общ начин спрямо действията на администрацията на Съюза в отношенията ѝ с обществеността, изисква от тази администрация да действа старателно и предпазливо (вж. в този смисъл решение от 16 юни 2022 г., SGL Carbon и др./Комисия, C‑65/21 P и C‑73/21 P—C‑75/21 P, EU:C:2022:470, т. 30 и цитираната съдебна практика).

169

На следващо място, видно от практиката на Съда, такова задължение за полагане на дължимата грижа е правна норма, която предоставя права на частноправните субекти, чието нарушаване може да доведе до това Съюзът да понесе извъндоговорна отговорност при определени обстоятелства (вж. в този смисъл решения от 27 март 1990 г., Grifoni/Комисия, C‑308/87, EU:C:1990:134, т. 6, 7 и 14, от 16 декември 2008 г., Masdar (UK)/Комисия, C‑47/07 P, EU:C:2008:726, т. 91 и от 4 април 2017 г., Омбудсман/Staelen, C‑337/15 P, EU:C:2017:256, т. 38 и 41), а именно ако в даден случай бъде доказано, че това нарушение е достатъчно съществено в съответствие със съдебната практика, припомнена в точка 146 от настоящото решение.

170

На последно място, изпълнението на посоченото задължение е от основно значение, когато институцията, органът, службата или агенцията на Съюза, чието деяние или акт се разглежда в даден случай, разполага с широко право на преценка (решение от 21 ноември 1991 г., Technische Universität München, C‑269/90, EU:C:1991:438, т. 14), с каквото е разполагала Комисията в настоящия случай, както е видно от точки 148—152 от настоящото решение. От това следва по-конкретно, че когато страна се позовава на явна грешка в преценката, допусната от тези институция, орган, служба или агенция, съдът на Съюза трябва да провери дали те са разгледали внимателно и безпристрастно всички релевантни в случая обстоятелства. Всъщност само по този начин може да се провери дали са налице фактическите и правните обстоятелства, от които зависи упражняването на въпросното право (решения от 21 ноември 1991 г., Technische Universität München, C‑269/90, EU:C:1991:438, т. 14 и от 16 юни 2022 г., SGL Carbon и др./Комисия, C‑65/21 P и C‑73/21 P—C‑75/21 P, EU:C:2022:470, т. 31).

171

Съответно предвид естеството на това задължение, което е неразривно свързано с пределите, в които действа администрацията на Съюза в даден случай, наличието на достатъчно съществено нарушение на това задължение може да бъде установено само след проверка във всеки отделен случай на всички относими фактически и правни обстоятелства, като се вземат предвид областта, условията и контекстът, в които съответната институция, орган, служба или агенция има това задължение, както и конкретните обстоятелства, позволяващи да се установи неспазването му (вж. в този смисъл решение от 4 април 2017 г., Омбудсман/Staelen, C‑337/15 P, EU:C:2017:256, т. 40 и 41).

172

Що се отнася, на трето място, до въпроса дали в случая е доказано наличието на нарушение на това задължение, което евентуално е достатъчно съществено, следва да се констатира, че съображенията, по които Общият съд е приел в точки 91—97 от обжалваното съдебно решение, че това не е така, са неправилни от правна страна.

173

Всъщност, за да се произнесе по доводите на IMG, Общият съд приема, от една страна, че наличието на такова нарушение трябва да бъде изключено, доколкото „Комисията не може да бъде упрекната, че не е сключила нови договори за делегиране при непряко управление с дадено образувание, когато статутът му на международна организация може да бъде поставен под въпрос вследствие на данни в този смисъл, доведени до знанието на тази институция“. Подобен мотив обаче е ирелевантен, тъй като в решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P окончателно е установено, че решението от 8 май 2015 г. е незаконосъобразно, доколкото с него се поставя под съмнение качеството на IMG на международна организация след анализ, опорочен поради грешка при прилагане на правото и явна грешка в преценката на обстоятелствата, до които се отнася, и тъй като именно с оглед на това вече прието решение и на тази конкретна незаконосъобразност, а не с оглед на общото право на Комисията да поставя под съмнение качеството на IMG въз основа на други обстоятелства, за които може да узнае в бъдеще, е трябвало да се установи евентуалното наличие на нарушение, за което Съюзът може да понесе извъндоговорна отговорност.

174

От друга страна, Общият съд отбелязва, че IMG не посочва защо грешката при прилагане на правото и явната грешка в преценката, вследствие на които Съдът е отменил решението от 8 май 2015 г., съставляват нарушение на задължението на Комисията за полагане на дължимата грижа. В доводите на IMG обаче ясно, точно и конкретно се посочва наличието на подобно нарушение, което се дължи на приемането от тази институция на решение, което поставя под съмнение качеството ѝ на международна организация по смисъла на финансовите разпоредби от 2002 г. и 2012 г. въз основа на откъслечни доказателства, чиято проверка от Съда е довела до извода, че те не могат да обосноват тези съмнения, както от фактическа, така и от правна страна, и че когато ги е взела предвид, Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото и явна грешка в преценката.

175

Следователно Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е приел за установено, че е налице нарушение на задължението за полагане на дължимата грижа, което Комисията е имала в случая. След като той не се е произнесъл и по въпроса дали това нарушение е достатъчно съществено по смисъла на практиката на Съда, посочената грешка при прилагане на правото води до отмяна на обжалваното съдебно решение, доколкото в точка 100 от него е отхвърлено като неоснователно искането на IMG за обезщетение.

176

Що се отнася до тези от исканията за обезщетение, които са отхвърлени като недопустими от Общия съд, IMG твърди, първо, че този съд не е изпълнил задължението си за мотивиране и е допуснала редица грешки при прилагане на правото в точки 49—59 и 68 от обжалваното съдебно решение, като е отхвърлил по този начин исканията ѝ Комисията да бъде задължена да поправи в натура, чрез разпореждания за действия, част от вредите, произтичащи от решението от 8 май 2015 г. Всъщност, когато лице търси обезщетение за вредите, които са му причинени от акт или действие, за което носи отговорност Съюзът, искането му за поправянето им в натура било допустимо и основателно в случаите, в които това е възможно, както било в настоящия случай. На следващо място, в писмените си становища след частичното връщане на делото на Общия съд за ново разглеждане IMG само уточнявала в този смисъл, с цел да го актуализира, искането за обезщетение, което вече било посочено в първоинстанционната жалба. На последно място, в обжалваното съдебно решение Общият съд не посочил никаква основателна причина това искане да не бъде уважено.

177

Второ, в точки 60 и 68 от обжалваното съдебно решение Общият съд също така не изпълнил задължението си за мотивиране и допуснал редица грешки при прилагане на правото, като приел, че някои от изтъкнатите от IMG имуществени вреди са нови, и на това основание отхвърлил като недопустими съответните искания. Всъщност тези искания само възпроизвеждали в надлежно адаптирана и доразвита форма искания, които вече се съдържали в първоинстанционната жалба.

178

Трето, Общият съд също така не изпълнил задължението си за мотивиране и допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 63 и 68 от обжалваното съдебно решение отхвърлил като недопустимо искането на IMG за обезщетение за неимуществени вреди, свързани с накърняване на доброто ѝ име и оценени на 10 милиона евро, с мотива че естеството на това искане се е променило в сравнение с искането за обезщетение в символичен размер от 1 EUR, направено в първоинстанционната жалба. Всъщност, от една страна, в последната било отбелязано, че тази символична сума е посочена с уговорката, че подлежи на промяна, като IMG я изменила, излагайки обстойни мотиви в становищата, представени след частичното връщане на делото от Съда. От друга страна, Общият съд разполагал с правомощие за пълен съдебен контрол по спорове от финансов характер, поради което не можел да обяви за недопустимо искане като направеното в настоящия случай.

179

Комисията оспорва основателността на всички тези доводи.

180

Като начало следва да се отбележи, че по дело T‑381/15 RENV Общият съд е бил едновременно компетентен и длъжен да се произнесе само по искането, във връзка с което делото му е върнато от Съда за ново разглеждане с решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P, но не и по каквото и да било друго искане.

181

Както обаче следва от точка 4 от диспозитива на това съдебно решение и от точки 1, 33, 39, 100 и 105 от него, които са необходимата основа за този диспозитив, искането за обезщетение, във връзка с което делото е върнато от Съда на Общия съд за ново разглеждане, съответства на направеното от IMG в първоинстанционната ѝ жалба по дело T‑381/15, чийто единствен предмет е присъждането на обезщетение, от една страна, за имуществените вреди, които IMG е оценила на 28 милиона евро, и от друга, за неимуществени вреди, свързани с накърняване на доброто име на заинтересованата, оценени в символичен размер от 1 EUR, както Общият съд припомня в точки 22, 46 и 48 от обжалваното съдебно решение, които не са оспорени пред Съда.

182

При все това, както следва от правилните изводи на Общия съд в точки 40—42, 46, 48, 53, 54, 60 и 63 от обжалваното съдебно решение, обхватът на искането за обезщетение, по което IMG иска Общият съд да се произнесе в становището, което е представила след частичното връщане на делото за ново разглеждане, е бил очевидно и съществено разширен отвъд първоначалния му предмет, доколкото са добавени съвкупност от искания, първо, за постановяване на широк набор от разпореждания за действие, второ, за поправяне на имуществени вреди, нови или различни спрямо единствената първоначално изтъкната вреда, и трето, на неимуществена вреда, която вече не е оценена в символичен размер от 1 EUR, а на 10 милиона евро.

183

Не е допустимо обаче след връщане изцяло или частично на даден спор от Съда на Общия съд за ново разглеждане жалбоподателят да променя с нови искания предмета на този спор, както първоначално е бил отнесен пред първоинстанционния съд, като съгласно постоянната съдебна практика този предмет е очертан само с направените в първоинстанционната жалба искания (решения от 25 септември 1979 г., Комисия/Франция, 232/78, EU:C:1979:215, т. 3 и от 7 ноември 2019 г., Rose Vision/Комисия, C‑346/18 P, непубликувано, EU:C:2019:939, т. 43 и 46), евентуално адаптирани или уточнени при спазване на приложимите условия или изисквания в хода на първоинстанционното съдебно производство.

184

Следователно в случая не е било допустимо IMG да изменя искането за обезщетение, което е направила пред Общия съд по дело T‑381/15 и по което този съд е трябвало да се произнесе отново след частичното връщане на делото с решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P, както посоченият съд правилно приема в точка 49 от обжалваното съдебно решение.

185

Следователно Общият съд не само е мотивирал надлежно, но и законосъобразно е обосновал решението си да отхвърли като недопустими в точка 68 от обжалваното съдебно решение исканията, които са му представени в нарушение на това изискване.

186

Поради това твърденията по настоящото основание трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни, без да е необходимо произнасяне по доводите, с които IMG оспорва мотивите на обжалваното съдебно решение, изложени за изчерпателност и отнасящи се до възможността жалбоподател да представи в рамките на искане за обезщетение искания за постановяване на разпореждания за действие.

187

Когато фазата на производството позволява Съдът да се произнесе по целия спор или част от него, по силата на член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз Съдът може сам да постанови окончателно решение, според случая, по делото или по частта от него, по която фазата на производството позволява това, като, ако е необходимо, върне на Общия съд за ново разглеждане тази част, по която не е възможно да постанови окончателно решение (вж. в този смисъл решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P, т. 103 и решение от 28 октомври 2021 г., Vialto Consulting/Комисия, C‑650/19 P, EU:C:2021:879, т. 139).

188

В случая, доколкото някои от аспектите на искането за обезщетение, посочено в точка 181 от настоящото решение, са били обсъдени при условията на състезателност пред Общия съд и доколкото разглеждането на тези аспекти не налага постановяването на никакви допълнителни процесуално-организационни действия или действия по събиране на доказателства по преписката, Съдът счита, че фазата на производството позволява постановяването на окончателно решение по тях (вж. по аналогия решения от 8 септември 2020 г., Комисия и Съвет/Carreras Sequeros и др., C‑119/19 P и C‑126/19 P, EU:C:2020:676, т. 130 и от 2 декември 2021 г., Комисия и GMB Glasmanufaktur Brandenburg/Xinyi PV Products (Anhui) Holdings, C‑884/19 P и C‑888/19 P, EU:C:2021:973, т. 104) в следните граници.

189

На първо място, фазата на производството позволява да се постанови окончателно решение по въпроса дали нарушението на задължението на Комисията да положи дължимата грижа по отношение на IMG при приемане на решението от 8 май 2015 г., което задължение е установено в точки 173—175 от настоящото решение, е достатъчно съществено по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 146 от това решение, така че Съюзът да понесе извъндоговорна отговорност.

190

В това отношение е важно да се отбележи, най-напред, както правилно поддържа Комисията, че понятието „международна организация“, употребено във финансовите разпоредби от 2002 г. и 2012 г., е общо понятие, чието тълкуване за целите на тези разпоредби може да породи затруднения при липсата по-специално на съдебна практика по този въпрос.

191

На следващо място, тази институция има основание и да подчертае, че прилагането на това понятие може също да се окаже сложно в случая и да доведе до затруднения при правната квалификация на фактите предвид специфичното положение на IMG, както е обобщено в точка 18 от настоящото решение.

192

От практиката на Съда следва обаче, че подобни трудности при тълкуването и прилагането могат да обяснят поведението на дадена институция, орган, служба или агенция, ако се окаже, че те са действали както би направила действаща разумно и с дължимата грижа администрация при аналогични обстоятелства (вж. в този смисъл решение от 10 септември 2019 г., HTTS/Съвет (C‑123/18 P, EU:C:2019:694, т. 43), но не могат да позволят да се квалифицира като извинимо явното неполагане на дължимата грижа при проверка като тази, която Комисията трябва да извърши на положението на IMG (вж. в този смисъл решение от 4 април 2017 г., Европейски омбудсман/Staelen, C‑337/15 P, EU:C:2017:256, т. 41 и цитираната съдебна практика), по-специално когато неполагането на дължимата грижа се изразява в пропуск да се разгледат въпросите, които са в основата на тази проверка, или в това от нея да се направят явно неподходящи, непълни, неоснователни или необосновани изводи (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 4 април 2017 г., Европейски омбудсман/Staelen (C‑337/15 P, EU:C:2017:256, т. 104—106, 109, 112, 114 и 117).

193

Всъщност в случая възможните трудности при тълкуването и прилагането, посочени в точки 190 и 191 от настоящото решение, не могат да обяснят приемането на решение, което е толкова явно необосновано от правна и фактическа страна, колкото е решението от 8 май 2015 г., за което с решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P е установено окончателно, че не съдържа никакъв правен анализ на понятието „международна организация“ по смисъла на финансовите разпоредби от 2002 г. и 2012 г., от една страна, и че обстоятелствата, изтъкнати в подкрепа на това решение, не са годни да поставят под съмнение качеството на IMG на международна организация, от друга.

194

От това следва, че е доказано наличието на достатъчно съществено нарушение на задължението, което Комисията има в случая, да положи дължимата грижа.

195

На второ място, що се отнася до условията, при които Съюзът носи извъндоговорна отговорност в даден случай, различни от установеното в предходната точка, следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда те са свързани, от една страна, с действителното настъпване на изтъкнатата вреда или вреди и от друга, с наличието на причинно-следствена връзка между спорното поведение на Съюза и тези вреди (решение от 28 октомври 2021 г., Vialto Consulting/Комисия, C‑650/19 P, EU:C:2021:879, т. 138 и цитираната съдебна практика).

196

В случая IMG иска обезщетение за неимуществените и имуществените вреди, които ѝ били причинени с решението от 8 май 2015 г. Както следва от точки 55 и 185 от настоящото решение, Общият съд правилно е приел, че тези искания за обезщетение са частично недопустими. Следователно на този етап от съдебното производство спорни са само тези от исканията, които се отнасят, от една страна, до неимуществените вреди, свързани с накърняването на доброто име на IMG, оценени в символичен размер от 1 EUR, и от друга, до имуществените вреди, изразяващи се по същество в евентуалната загуба на възможността на заинтересованата да сключи с Комисията нови споразумения за делегиране като международна организация, на която са възложени задачи по бюджетно изпълнение при непряко управление на бюджета на Съюза, и да получи на това основание като „пакет за непреки разходи“ сума, съответстваща на фиксиран процент от общите административни разходи, които може да се приемат за допустими за финансиране от Съюза реални разходи.

197

В това отношение следва да се отбележи, първо, че видно от установената практика на Съда, в някои случаи може да се приеме, че неимуществените или морални вреди са поправени по подходящ начин и в достатъчна степен с отмяната на незаконосъобразния акт, който ги е причинил (решения от 9 юли 1987 г., Hochbaum и Rawes/Комисия, 44/85, 77/85, 294/85 и 295/85, EU:C:1987:348, т. 22, от 28 февруари 2008 г., Neirinck/Комисия, C‑17/07 P, EU:C:2008:134, т. 98, от 28 май 2013 г., Abdulrahim/Съвет и Комисия, C‑239/12 P, EU:C:2013:331, т. 72 и от 30 май 2017 г., Safa Nicu Sepahan/Съвет, C‑45/15 P, EU:C:2017:402, т. 49).

198

В случая несъмнено е установено, че достатъчно същественото нарушение от страна на Комисията на задължението ѝ за полагане на дължимата грижа е причинило на IMG неимуществена вреда под формата на накърняване на доброто ѝ име, тъй като е накарала тази институция да приеме решение, разкриващо съмнения относно качеството на това образувание на международна организация въз основа на данни, които не могат да обосноват подобни съмнения от правна и фактическа страна. По-специално IMG представя своевременно пред Общия съд няколко писмени доказателства, които надлежно удостоверяват отзвука от това решение в съответните институционални и професионални среди на европейско и национално равнище.

199

Съдът обаче е установил незаконосъобразността на посоченото решение и го е отменил в решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P. Освен това тази констатация е формулирана ясно, което може да гарантира в съответствие с цитираната в точка 197 от настоящото решение съдебна практика, че претърпените от IMG неимуществени вреди са поправени по подходящ начин и в достатъчна степен, предвид контекста, в който е направена тази констатация.

200

Следователно исканията на IMG за обезщетение трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни, доколкото се отнасят до неимуществените вреди, настъпили в резултат от незаконосъобразността на решението от 8 май 2015 г.

201

Второ, фазата на производството обаче не позволява да се постанови окончателно решение по делото в частта относно имуществените вреди, искането на IMG за обезщетяването на които е допустимо.

202

Всъщност, макар искането на IMG за обезщетение като цяло да е било обсъдено при условията на състезателност в писмени и устния изявления пред Общия съд, този съд не е анализирал основателността на претенциите на заинтересованата относно тези имуществени вреди. Освен това от анализа на материалите по преписката в първоинстанционното производство става ясно, че на този етап Съдът не разполага с всички необходими фактически обстоятелства, за да може с достатъчна степен на сигурност да извърши сложната фактическа преценка, която предполага този анализ, като се има предвид по-специално обстоятелството, припомнено както в решение по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P, така и в точка 45 от настоящото решение, че посочените имуществени вреди може да се изразяват само в евентуална загуба за IMG на възможност да ѝ бъдат възложени задачи по изпълнението на бюджета в качеството на международна организация.

203

Поради това делото следва да бъде върнато на Общия съд, който да се произнесе по наличието и евентуално по размера на твърдените имуществени вреди, както и, в случай че бъдат надлежно доказани, по наличието на причинно-следствена връзка между тях и достатъчно същественото нарушение на задължението, което Комисията има в случая, да положи дължимата грижа, както е окончателно установено от Съда в настоящото решение.

204

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, приложим за производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от този правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

205

В случая, тъй като IMG е загубила дело C‑619/20 P, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски по това дело в съответствие с искането на Комисията.

206

Що се отнася обаче до дела C‑620/20 P и T‑381/15 RENV, следва да се припомни, че макар и IMG, и Комисията да са загубили по някои от предявените от тях искания, делата трябва да бъдат върнати на Общия съд за ново разглеждане в частта относно искането на IMG за обезщетение. Поради това в съответствие с член 137 от Процедурния правилник, приложим за производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от този правилник, Съдът не следва да се произнася по съдебните разноски по тези две дела.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши: