–

за Raad van bestuur van het Uitvoeringsinstituut werknemersverzekeringen (Uwv), от M. Mollee, в качеството на представител,

–

за нидерландското правителство, от K. Bulterman и C. S. Schillemans, в качеството на представители,

–

за чешкото правителство, от M. Smolek, J. Vláčil и J. Pavliš, в качеството на представители,

–

за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от D. Martin и F. van Schaik, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 65, параграфи 2 и 5 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка ОВ L 33, 2008 г., стр. 12), изменен с Регламент (ЕО) № 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. (ОВ L 149, 2012 г., стр. 4) (наричан по-нататък „Регламент № 883/2004“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между K и Raad van bestuur van het Uitvoeringsinstituut werknemersverzekeringen (Uwv) (управителен съвет на Института за социално осигуряване на работниците и служителите, Нидерландия) (наричан по-нататък „Институтът за социално осигуряване на работниците и служителите“) по повод отказа на последния да му изплати обезщетения за безработица след период на спиране на работа в държава членка, различна от Кралство Нидерландия, през който в първата държава членка е получавал обезщетения за болест.

3

Съображения 4 и 45 от Регламент № 883/2004 гласят:

[…]

4

Член 1 от Регламент № 883/2004 е озаглавен „Определения“ и предвижда:

„За целите на настоящия регламент:

[…]

[…]

[…]

[…]

[…]“.

5

Член 2 от този регламент, озаглавен „Персонален обхват“, предвижда в параграф 1:

„Настоящият регламент се прилага към граждани на държава членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица“.

6

Дял II от посочения регламент, озаглавен „Определяне на приложимото законодателство“, включва членове 11—16.

7

Член 11 от Регламент № 883/2004, озаглавен „Общи правила“, предвижда в параграф 2:

„За целите на настоящия дял, лицата, които получават парични обезщетения поради или вследствие на тяхната дейност като наето или самостоятелно заето лице, се считат, че упражняват посочената дейност. Това не се прилага за пенсиите за инвалидност, старост или за преживяло лице или за пенсиите, получавани поради трудови злополуки или професионални болести или за паричните обезщетения за болест, покриващи лечение за неограничен период“.

8

Дял III от този регламент, озаглавен „Специални разпоредби относно различните категории обезщетения“, предвижда в глава 6, която включва членове 61—65а от посочения регламент, правилата относно обезщетенията за безработица.

9

Член 65 от Регламент № 883/2004, озаглавен „Безработни лица, които са пребивавали в държава членка, различна от компетентната държава“, предвижда в параграфи 2 и 5:

2.   Напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава членка, различна от компетентната държава членка и което продължава да пребивава в тази държава членка или се върне в тази държава членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата членка по пребиваване. Без да се засяга член 64, напълно безработно лице може, като допълнителна мярка, да се постави на разположение на службите по заетостта в държавата членка, в която то последно е осъществявало дейност като заето или като самостоятелно заето лице.

Безработно лице, без да е пограничен работник, което не се върне в неговата държава членка по пребиваване, се поставя на разположение на службите по заетостта на държавата членка, [на] чието законодателство за последно е било подчинено. […]

[…]

5.   

10

Жалбоподателят в главното производство напуска Турция, за да се установи в Нидерландия през 1979 г., и работи там за различни работодатели до 2015 г.

11

Считано от 2005 г., жалбоподателят в главното производство пребивава със семейството си в Германия.

12

На 1 май 2015 г. той е нает от работодател в Германия.

13

На 24 август 2015 г. жалбоподателят в главното производство излиза в отпуск по болест и от тази дата вече фактически не полага труд.

14

Първоначално той продължава да получава заплатата си, преди да получава, считано от 14 октомври 2015 г., обезщетение за болест в Германия.

15

На 2 февруари 2016 г. жалбоподателят в главното производство се премества при брат си в Нидерландия и иска заличаването му от регистъра на населението в Германия.

16

На 15 февруари 2016 г. неговият работодател в Германия прекратява трудовия му договор.

17

На 16 февруари 2016 г. жалбоподателят в главното производство е опериран в болница в Германия, където пребивава до 19 февруари 2016 г.

18

На 4 март 2016 г. жалбоподателят в главното производство се вписва в регистъра на населението в Нидерландия на адреса на брат си.

19

На 15 март 2016 г. влиза в сила прекратяването на трудовия договор между жалбоподателя в главното производство и неговия работодател в Германия.

20

На 4 април 2016 г. компетентната германска институция приема, че жалбоподателят в главното производство отново е в състояние да упражнява дейност, адаптирана към здравословното му състояние, и поради това преустановява да му изплаща обезщетение за болест.

21

На 22 април 2016 г. жалбоподателят в главното производство подава до Института за социално осигуряване на работниците и служителите молба за обезщетение за безработица, считано от 4 април 2016 г.

22

С решение от 7 юли 2016 г. Институтът за социално осигуряване на работниците и служителите обявява, че не е компетентен да се произнесе по правото на жалбоподателя в главното производство на обезщетения за безработица.

23

Жалбоподателят в главното производство подава жалба по административен ред срещу това решение, която е отхвърлена с решение на Института за социално осигуряване на работниците и служителите от 14 септември 2016 г. Последният потвърждава позицията си, че няма право да се произнася по молбата за обезщетение за безработица на заинтересованото лице. Според него компетентна в това отношение държава членка е Федерална република Германия като последна държава на заетост, тъй като до 24 август 2015 г. жалбоподателят в главното производство действително упражнява дейност като заето лице в Германия и не е пограничен работник.

24

Жалбоподателят в главното производство обжалва това решение пред Rechtbank Overijssel (Районен съд Оверейсел, Нидерландия), който отхвърля жалбата като неоснователна. Този съд приема, че Институтът за социално осигуряване на работниците и служителите правилно е посочил, че жалбоподателят в главното производство не е пограничен работник и няма право на обезщетение за безработица в Нидерландия на основание член 65 от Регламент № 883/2004.

25

Запитващата юрисдикция, сезирана с жалба срещу решението на Rechtbank Overijssel (Районен съд Оверейсел), отбелязва, че страните спорят по въпроса дали жалбоподателят в главното производство може да иска обезщетение за безработица в Нидерландия по член 65, параграфи 2 и 5 от Регламент № 883/2004.

26

В това отношение тя подчертава, че жалбоподателят в главното производство пребивава и работи в Германия и считано от 14 октомври 2015 г., е бил в отпуск по болест и е получавал обезщетения за болест в Германия до 4 април 2016 г., считано от която дата е бил напълно безработен. Тъй като обаче жалбоподателят в главното производство е преместил пребиваването си в Нидерландия на 2 февруари 2016 г., считано от тази дата, той пребивава в държава членка, различна от компетентната държава членка по смисъла на член 1, букви р) и т) от Регламент № 883/2004, а именно Германия.

27

Според запитващата юрисдикция спорът по главното производство повдига въпроса дали член 65, параграфи 2 и 5 от Регламент № 883/2004 се прилага към положение, при което, преди да бъде напълно безработно, заинтересованото лице не е упражнявало ефективно дейност като заето лице в компетентната държава членка, а е в отпуск по болест и на това основание получава обезщетение за болест, изплащано от тази държава членка.

28

Запитващата юрисдикция счита, че подобно положение трябва да се счита за правно положение, сравнимо с извършването на дейност като заето лице, и че поради това на този въпрос следва да се отговори утвърдително. В това отношение тя отбелязва, че член 11 от Регламент № 883/2004, който е част от дял II от този регламент, приравнява ползването на обезщетение за болест на упражняването на дейност като заето лице, и счита, че това приравняване следва да се приложи за целите на член 65, параграфи 2 и 5 от посочения регламент. Тя мотивира съображенията си с факта, че логическото и последователно тълкуване на понятието „извършване на дейност като заето лице“ налага това понятие да се тълкува по един и същ начин в разпоредбите на различните основания на същия регламент.

29

Освен това запитващата юрисдикция поддържа, че установената от Съда практика по член 71, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в редакцията му, изменена и актуализирана с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г. (ОВ L 28, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 35) (наричан по-нататък „Регламент № 1408/71“), който предшества член 65 от Регламент № 883/2004 (решения от 27 януари 1994 г., Maitland Toosey, C‑287/92, EU:C:1994:27, т. 13 и от 29 юни 1995 г., Van Gestel, C‑454/93, EU:C:1995:205, т. 13, 20 и 24), е релевантна в настоящия случай.

30

Тя припомня, че съгласно тази съдебна практика единственото релевантно обстоятелство за прилагането на член 71, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71 е обстоятелството, че съответното лице пребивава в държава членка, различна от тази, чието законодателство се прилага спрямо него по време на последната му заетост. Освен това Съдът е признал, че тази разпоредба се прилага по отношение на лице, чието трудово правоотношение се запазва при отпуск и което следователно не упражнява ефективно дейността си (решение от 22 септември 1988 г., Bergemann, 236/87, EU:C:1988:443). Въз основа на това запитващата юрисдикция заключава, че член 65 от Регламент № 883/2004 се отнася не само до действителното осъществяване на последната дейност като заето лице, но и до положение, при което заинтересованото лице фактически не осъществява дейност. Освен това тази юрисдикция счита, че не са релевантни причините, поради които заинтересованото лице е преместило пребиваването си в държава членка, различна от компетентната държава членка.

31

Запитващата юрисдикция поддържа, че това тълкуване не може да бъде поставено под въпрос от обстоятелството, че Съдът е постановил, че член 71, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71 трябва да се тълкува стриктно именно за да се предотвратят злоупотребите (решение от 17 февруари 1977 г., Di Paolo, 76/76, EU:C:1977:32, т. 13). Последното е в съответствие с целта на тази разпоредба, а именно да се гарантират на работника мигрант обезщетения за безработица при условията, които са най-благоприятни (решения от 22 септември 1988 г., Bergemann, 236/87, EU:C:1988:443, т. 18 и 20 и от 29 юни 1995 г., Van Gestel, C‑454/93, EU:C:1995:205, т. 20). Всъщност връзката с държавата членка на пребиваване по принцип предлага на съответното лице най-големите шансове за професионална реинтеграция в тази държава членка.

32

Като приема, че делото, с което е сезирана повдига въпроси, които не могат да бъдат решени по несъмнен начин, Centrale Raad van Beroep (Апелативен съд по дела в областта на социалната сигурност и публичната служба, Нидерландия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

33

В начало следва да се припомни, че член 65, параграф 2 от Регламент № 883/2004 предвижда, че напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава членка, различна от компетентната държава членка и което продължава да пребивава в тази държава членка или се върне в тази държава членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата членка по пребиваване.

34

Член 65, параграф 5, буква а) от посочения регламент уточнява, че безработното лице по първото и второто изречение на параграф 2 получава обезщетения в съответствие със законодателството на държавата членка по пребиваване както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Тези обезщетения се предоставят от институцията по пребиваване.

35

В случая от акта за преюдициално запитване следва, че първият въпрос трябва да се разбира в смисъл, че с него по същество се цели да се установи дали член 65, параграфи 2 и 5 от Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага към положение, при което, преди да бъде напълно безработно, съответното лице е пребивавало в държава членка, различна от компетентната държава членка, и не е упражнявало ефективно дейност като заето лице, а е било в отпуск по болест и на това основание е получавало обезщетения за болест, изплащани от компетентната държава членка.

36

От това следва, че за да се даде полезен отговор на запитващата юрисдикция, е важно да се определи дали изразът „по време на последната си дейност като заето лице“, съдържащ се в член 65, параграфи 2 и 5 от Регламент № 883/2004, се отнася изключително до действителното осъществяване от съответното лице на дейност като заето лице в компетентната държава членка, или се отнася и до положение, при което това лице не осъществява ефективно дейност като заето лице, а получава обезщетения за болест, изплащани от тази държава членка.

37

В това отношение следва да се констатира, че противно на твърденията на запитващата юрисдикция, чешкото и полското правителство, член 65, параграфи 2 и 5 от Регламент № 883/2004, който се съдържа в дял III от този регламент, не може да се тълкува с оглед на член 11, параграф 2 от посочения регламент, тъй като от текста на последната разпоредба, цитирана в точка 7 от настоящото решение, изрично следва, че тя се прилага за целите на дял II от същия регламент.

38

За сметка на това изразът „по време на последната си дейност като заето лице“, съдържащ се в член 65, параграфи 2 и 5 от Регламент № 883/2004, трябва да се тълкува с оглед на член 1, буква а) от този регламент. Всъщност тази разпоредба определя за целите на посочения регламент понятието „дейност като заето лице“ като „всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на социално осигурителното законодателство на държавата членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение“.

39

От това следва, че положение, при което съответното лице не упражнява ефективно дейност като заето лице в компетентната държава членка, а е в отпуск по болест и на това основание получава обезщетения за болест, изплащани от тази държава членка, може да се счита за правно положение, сходно с това, в което се намира лице, извършващо дейност като заето лице, и следователно да попада в приложното поле на член 65, параграфи 2 и 5 от Регламент № 883/2004, ако съгласно националното право на компетентната държава членка предоставянето на такива обезщетения се приравнява на упражняване на дейност като заето лице.

40

Ето защо на първия въпрос следва да се отговори, че член 65, параграфи 2 и 5 от Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага към положение, при което съответното лице, преди да бъде напълно безработно, е пребивавало в държава членка, различна от компетентната държава членка, и не е упражнявало ефективно дейност като заето лице, а е било в отпуск по болест и на това основание е получавало обезщетения за болест, изплащани от компетентната държава членка, при условие обаче че съгласно националното право на компетентна държава членка предоставянето на такива обезщетения се приравнява на упражняване на дейност като заето лице.

41

С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 65, параграфи 2 и 5 от Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че причините, по-специално от семеен характер, поради които съответното лице е преместило пребиваването си в държава членка, различна от компетентната държава членка, са релевантни за целите на прилагането на тази разпоредба.

42

Важно е да се отбележи, че от текста на посочената разпоредба, възпроизведен в точки 33 и 34 от настоящото решение, не следва, че причините за преместването на местопребиваването на съответното лице имат някакво значение в това отношение. В това отношение следва да се припомни, че съгласно съображения 4 и 45 от Регламент № 883/2004 неговата цел е да се координират националните системи за социална сигурност на държавите членки, за да се гарантира, че правото на свободно движение на хора може да се упражнява ефективно. С този регламент се осъществява осъвременяване и опростяване на правилата, съдържащи се в Регламент № 1408/71, като се запазва преследваната от този регламент цел (решение от 21 март 2018 г., Klein Schiphorst, C‑551/16, EU:C:2018:200, т. 31).

43

От постоянната съдебна практика, установена по член 71 от Регламент № 1408/71, която от гледна точка на гореизложеното е приложима в контекста на член 65 от Регламент № 883/2004, след като тази разпоредба заменя посочения член 71, обаче следва, че той цели да създаде за безработните лица, пребиваващи в държава членка, различна от компетентната държава членка, най-благоприятните условия за търсене на нова работа (решения от 22 септември 1988 г., Bergemann, 236/87, EU:C:1988:443, т. 18, от 8 юли 1992 г., Knoch, C‑102/91, EU:C:1992:303, т. 14 и от 29 юни 1995 г., Van Gestel, C‑454/93, EU:C:1995:205, т. 20).

44

Следователно, ако член 65, параграфи 2 и 5 от Регламент № 883/2004 трябваше да се тълкува в смисъл, че се прилага само за лица, които са преместили местопребиваването си по определени причини, например семейни, това би довело до ограничаване на приложното поле на тази разпоредба и по този начин до затрудняване на съответните лица да търсят работа в държавата членка на пребиваване, където се предполага, че се ползват от най-благоприятните условия за търсене на нова работа, още повече че подобно преместване по принцип се обосновава от няколко причини. Ето защо подобно тълкуване би било в противоречие с целта на посочената разпоредба.

45

Поради това на втория въпрос следва да се отговори, че член 65, параграфи 2 и 5 от Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че причините, по-специално от семеен характер, поради които съответното лице е преместило пребиваването си в държава членка, различна от компетентната държава членка, не следва да се вземат предвид за целите на прилагането на тази разпоредба.

46

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (осми състав) реши: