1

С жалбата си Enercon GmbH (наричано по-нататък „Enercon“) иска да се отмени решението на Общия съд на Европейския съюз Gamesa Eólica/СХВП — Enercon (преливащи се зелени цветове) (T‑245/12, EU:T:2013:588, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което Общият съд отменя решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 1 март 2012 г. (преписка R 260/2011‑1), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Gamesa Eólica SL и Enercon (наричано по-нататък „спорното решение“).

2

Член 56, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз гласи:

„Жалбата може да бъде подадена от всяка страна, чиито искания са изцяло или частично отхвърлени. Въпреки това встъпилите страни, различни от държавите членки и институциите на Съюза, могат да обжалват само ако решението на Общия съд пряко ги засяга“.

3

Член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд предвижда:

„Страните в производството пред отделението по жалбите, различни от жалбоподателя, могат да участват в производството пред Общия съд в качеството на встъпили страни, като представят отговор на жалбата в установената форма и в определения срок“.

4

Член 135, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд гласи:

„Службата и страните в производството пред отделението по жалбите, различни от жалбоподателя, представят писмен отговор на жалбата в двумесечен срок от нейното връчване“.

5

Член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1) гласи следното:

„Отказва се регистрацията на:

[…]

[…]“.

6

На 30 януари 2003 г. по заявка на Enercon СХВП регистрира като марка на Общността с номер 2346542 следния знак (наричан по-нататък „спорната марка“):

7

Стоките, за които е регистрирана спорната марка, спадат към клас 7 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и отговарят на следното описание: „Преобразуватели на вятърна енергия и части за тях“.

8

Във формуляра на заявката за регистрация марката е определена като „цветна марка“.

9

На 26 март 2009 г. Gamesa Eólica SL (наричано по-нататък „Gamesa“) подава искане за обявяване на недействителността на спорната марка. Искането е уважено от отдела по отмяна в СХВП на 8 декември 2010 г. на основание на член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

10

Със спорното решение първи апелативен състав на СХВП уважава жалбата на Enercon срещу отменителното решение в частност по съображението, че спорната марка представлява фигуративен знак, състоящ се от двуизмерна форма с цветове, и има достатъчен отличителен характер.

11

На 4 юни 2012 г. Gamesa подава жалба в секретариата на Общия съд, като иска да се отмени спорното решение. В подкрепа на жалбата си то посочва три основания. По първото основание сочи нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, доколкото първи апелативен състав на СХВП неправилно преквалифицирал като фигуративна спорната марка, която всъщност била цветна, и неправилно приел, че тя има отличителен характер. По второто основание Gamesa твърди нарушение на член 62 от Регламент № 207/2009 и на принципа на функционална приемственост. По третото основание то сочи нарушение на член 52, параграф 1, буква б) от Регламента, доколкото апелативният състав не съобразил обстоятелството, че Enercon е действало недобросъвестно при подаването на заявката за регистрация на спорната марка.

12

След като приема, че второто посочено от Gamesa основание не е налице, Общия съд отменя спорното решение на първото посочено основание, по съображение че апелативният състав се е опрял на неправилно разбиране за вида и характеристиките на спорната марка и е допуснал грешка в преценката, като е приел, че спорната марка е не цветна марка, а фигуративна двуизмерна марка с цветове. Предвид констатацията за тази грешка в преценката на вида на спорната марка Общият съд не пристъпва към проверка на отличителния характер на марката.

13

Enercon иска от Съда:

14

СХВП моли Съда:

15

Gamesa иска от Съда:

16

Съгласно член 181 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е изцяло или частично явно недопустима или явно неоснователна, Съдът може във всеки един момент, по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат, с мотивирано определение да отхвърли изцяло или частично жалбата.

17

Жалбоподателят изтъква две основания за обжалване. По първото той твърди нарушение на правото му на собственост поради липсата на редовен съдебен процес и нарушение на процесуалните правила. Като второ основание сочи нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

18

Gamesa твърди, че настоящата жалба е недопустима, тъй като Enercon не е представило отговор по жалбата в първоинстанционното производство и така се е отказало от възможността да участва като встъпила страна в делото пред Общия съд.

19

Enercon възразява, че подаването на отговор по член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд не е единственият начин, по който дадена страна може да встъпи в производството пред Общия съд. Трябвало да се има предвид, че Enercon е заявило съгласието си с езика на производството и е представило пред Общия съд пълномощно за своя процесуален представител. Enercon отбелязва, че Общият съд го е споменал в обжалваното решение сред страните, че СХВП също го е посочила в становището си и че размяната на документи между него и Съда след подаването на настоящата жалба показва, че Съдът намира жалбата за допустима.

20

СХВП не формулира изрично становище по допустимостта на настоящата жалба. Във връзка с твърденията за нарушение на правото на защита обаче СХВП отбелязва, че жалбоподателят съзнателно е решил да не представя писмен отговор по член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд.

21

Съгласно член 56, втора алинея от Статута на Съда жалбата може да бъде подадена от всяка страна, чиито искания са изцяло или частично отхвърлени. Въпреки това встъпилите страни, различни от държавите членки и институциите на Съюза, могат да обжалват само ако решението на Общия съд пряко ги засяга.

22

От текста на член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд личи, че за да има качеството на встъпила страна по делото пред Общия съд, всяка страна в производството пред апелативния състав на СХВП, която не е жалбоподател в производството пред Общия съд, трябва да е отговорила на жалбата в установената форма и в определения срок.

23

Съгласно член 135, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд СХВП и страните в производството пред апелативния състав, различни от жалбоподателя, представят писмен отговор на жалбата в двумесечен срок от нейното връчване.

24

В случая е безспорно, че Enercon не е отговорило на жалбата пред Общия съд, въпреки че тя му е била връчена, и че просто е изпратило на Общия съд пълномощното на своя адвокат и писмо за съгласие с езиковия режим. Следователно не може да се приеме, че то е отговорило на жалбата в установената форма и в определения срок. Освен това то е споменато в решението на Общия съд единствено в качеството на „друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП“.

25

Ето защо следва да се приеме, че Enercon не е участвало в производството пред Общия съд по смисъла на член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, конкретно доколкото нито е формулирало свои искания, нито е заявило, че поддържа исканията на едната или другата от страните. Следователно то не е било встъпила страна по делото пред Общия съд и съответно на основание член 56, втора алинея от Статута на Съда няма право да обжалва решението на Общия съд. В това отношение е важно да се подчертае, че размяната на документи между службите на Съда и който и да е ищец или жалбоподател изобщо не би могла да предреши въпроса за допустимостта на неговия иск или неговата жалба.

26

Оттук следва, че настоящата жалба е явно недопустима.

27

Съгласно член 137 от Процедурния правилник на Съда, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия правилник, Съдът се произнася по съдебните разноски в съдебното решение или определението, с което слага край на производството. Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, също приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

28

След като Gamesa е направило искане за осъждането само на жалбоподателя и същият е загубил делото, той трябва да бъде осъден да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Gamesa. Съответно СХВП следва да понесе направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (трети състав) определи: