ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 3.9.2025

COM(2025) 463 final

2025/0255(COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за създаване на програма „Правосъдие“ за периода 2028—2034 г. и за отмяна на Регламент (ЕС) 2021/693

{SEC(2025) 547 final} - {SWD(2025) 550 final} - {SWD(2025) 551 final}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

В настоящото предложение се предвижда дата на прилагане от 1 януари 2028 г., като същото се представя с оглед на Съюз с 25 държави членки. За Ирландия и Дания се прилагат разпоредбите на протоколи № 21 и № 22, приложени към Договора за Европейския съюз (ДЕС) и към Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), както е показано в раздела относно променливата геометрия на стр. 8.

·Основания и цели

Член 3 от ДЕС гласи, че „Съюзът предоставя на своите граждани пространство на свобода, сигурност и правосъдие“. Правосъдието е тясно свързано с ценностите на Съюза, залегнали в член 2 от ДЕС. Тези основни ценности предполагат необходимостта от независими съдебни власти, действащи в рамките на ефикасни и висококачествени правосъдни системи, които са в състояние да гарантират основните права и свободи, предвидени в правото на Съюза, по-специално чрез осигуряване на достъп до правосъдие за заподозрените, обвиняемите, издирваните лица в производствата във връзка с европейската заповед за арест (ЕЗА) и жертвите на престъпления. Самата независимост на съдебната власт произтича от общите конституционни традиции, споделяни от всички държави членки, правовата държава, посочена в член 2 ДЕС, задължението на държавите членки да предоставят правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза съгласно член 19 ДЕС, както и от основното право на ефективни правни средства за защита пред съд, залегнало в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). Освен че е в съответствие с ценностите на Съюза, едно добре функциониращо пространство на правосъдие на Съюза с ефективни, ефикасни и устойчиви национални правосъдни системи е необходимо за процъфтяващ вътрешен пазар и също така е предпоставка за икономически растеж и конкурентоспособност.

През последните години ЕС обедини няколко инструмента за изграждане на пространство на правосъдие на Съюза, основано на взаимно доверие. Няколко законодателни и политически инициативи 1 бяха приети и подкрепени, включително благодарение на специално финансиране от ЕС.

От стартирането си през 2014 г. програма „Правосъдие“ активно подкрепя създаването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие чрез насърчаване на съдебното сътрудничество, основано на взаимно признаване и изпълнение на съдебните решения. Програмата също така насърчи придържането на държавите членки към принципите на правовата държава и основните права и подкрепи правилното функциониране на независимите съдебни системи. Това доведе до осезаем напредък в целия ЕС, тъй като например националните правосъдни системи станаха по-ефективни, практикуващите юристи вече са по-добре информирани и подготвени да прилагат съответните достижения на правото на ЕС, например относно използването на процедури и механизми за трансгранично съдебно сътрудничество. В същото време практическата защита и насърчаването на правата на децата и други уязвими групи (като например хората с увреждания), участващи в съдебни производства, продължават да се подобряват.

Постигнат бе значителен напредък 2 , но постигането на ефективно, ефикасно, достъпно, устойчиво и цифровизирано пространство на правосъдие на Съюза, основано на принципите на върховенството на закона, продължава да бъде предизвикателство. Това изисква непрекъснати координирани действия от страна на ЕС и неговите държави членки. В политическите насоки за Европейската комисия за периода 2024—2029 г. председателят Фон дер Лайен подчерта, че зачитането на принципите на правовата държава следва да остане „задължително условие за финансиране от ЕС“ 3 . Това подчертава решаващата роля на финансирането от ЕС за справяне с продължаващите предизвикателства.

На практика, въпреки ангажимента на ЕС, защитата и утвърждаването на основните права е постоянно предизвикателство 4 . Тези права — като правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, както и защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, и правото им на свобода на изразяване на мнение, свързаните с тях процесуални гаранции за заподозрените и обвиняемите, както и за издирваните лица в рамките на производствата по ЕЗА, и правата на жертвите — са от основно значение за правосъдието и върховенството на закона. Ефективното им прилагане е от съществено значение, за да се изгради доверие в правосъдната система и да се гарантира, че всички, включително най-уязвимите, могат ефективно да упражняват правата си в ЕС като пространство на правосъдие. Както обаче показва и годишният доклад за 2021 г. относно прилагането на Хартата, неравномерното прилагане на правото на Съюза и пропуските в правната защита 5 отразяват текущите предизвикателства в тази област 6 .

Освен това напредъкът по отношение на цифровизацията в ЕС е неравномерен. Растежът и конкурентоспособността на ЕС все повече разчитат на цифровизацията, включително в сектора на правосъдието. Цифровите инструменти и изкуственият интелект (ИИ) могат да помогнат на публичните администрации, включително съдилищата, да предоставят по-бързи, по-достъпни и разходно ефективни услуги. Същевременно използването на квалифицирани удостоверителни услуги, като например електронни подписи и печати, носи ползи по отношение на удобството и правната сигурност в контекста на трансграничните сделки и придобива все по-голямо значение за прозрачните и надеждни правосъдни системи. Предстоящото въвеждане на рамката за европейска цифрова самоличност и предстоящите европейски бизнес портфейли също се очаква да улеснят допълнително цифровизацията и да изградят доверие. Ефикасните и прозрачни правосъдни системи повишават правната сигурност, привличат инвестиции и укрепват трансграничното сътрудничество по гражданскоправни и наказателноправни въпроси. Цифровизацията намалява тежестта за специалистите в областта на правосъдието, подобрява достъпа до съдебни досиета и позволява на гражданите и предприятията да комуникират със съдилищата от разстояние. Това увеличава прозрачността, спестява разходи и подкрепя икономическата производителност. Освен това цифровите правосъдни системи са по-устойчиви по време на кризи, като осигуряват приемственост и укрепват общественото доверие.

Бързо променящата се икономическа, социална и геополитическа среда създава несигурност и предизвикателства, включително пълномащабната война на Русия срещу Украйна. Сред предизвикателствата, които засягат по-конкретно пространството на правосъдие на Съюза, са нарастващите заплахи по отношение на върховенството на закона, няколко форми на тежка престъпност и пречките пред достъпа до правосъдие и съдебното сътрудничество. Зачитането на върховенството на закона е ключов фактор за предвидима бизнес среда, която стимулира инвестициите и иновациите, и важно съображение за дружествата, извършващи трансгранична дейност. Зачитането на върховенството на закона гарантира правилното функциониране и устойчивостта на вътрешния пазар и на сътрудничеството в областта на правосъдието, основано на взаимно доверие и признаване, и е основна предпоставка за спазването на принципите на добро финансово управление на бюджета на Съюза. Зачитането на върховенството на закона е необходимо за ефективното, еднакво и прозрачно прилагане на правото на Съюза и за равен достъп до правосъдие. Улесняването на сътрудничеството във връзка с форми на тежка престъпност, като корупция, тероризъм и престъпления против околната среда, е от съществено значение за поддържането на върховенството на закона и на доверието в лицата, които управляват публичните институции.

Сред другите предизвикателства са трайните пречки пред съдебното сътрудничество и достъпа до правосъдие. Ефективният достъп до правосъдие, включително чрез цифрови средства, е предпоставка за икономически растеж. Ако няма ефективен достъп до правосъдие се засяга както развитието на гражданите, така и развитието на бизнеса, особено на малките и средните предприятия (МСП). Слабите правосъдни системи, характеризиращи се с неефективност или високи разходи, възпират стопанските дейности, като по този начин възпрепятстват икономическия растеж 7 . Една от основните пречки е фактът, че комуникацията при трансгранични съдебни производства много често все още е на хартиен носител, което води до ненужни забавяния и разходи. Една от причините е различната скорост на цифровизация на националните правосъдни системи и липсата на достатъчна оперативна съвместимост между националните информационни системи на държавите членки и по подобен начин между националните системи и агенциите и органите на ЕС в областта на правосъдието и вътрешните работи (ПВР). Освен този аспект, закъсненията и неефективността на процедурите за трансгранично съдебно сътрудничество продължават да са очевидни. Достъпът до правосъдие — т.е. способността на всеки да търси и да получи справедливо разрешаване на правни проблеми чрез редица правни и правосъдни услуги по начин, който зачита основните права, включително чрез достъп до надеждна правна информация и ефективно използване на процесуалните гаранции — все още е проблематичен, преди всичко в трансграничен контекст. Това засяга физическите лица, като например жертвите и лицата, заподозрени или обвинени в престъпление, както и предприятията. Освен това съществуващите инструменти за събиране на сравнителна информация относно качеството, независимостта и ефикасността на правосъдните системи на държавите членки все още са недостатъчни. Всички тези фактори могат да подкопаят взаимното доверие на държавите членки в правосъдните им системи и следователно да възпрепятстват правилното функциониране на пространството на свобода, сигурност и правосъдие на ЕС.

И накрая, равнището на знания, умения и осведоменост за достиженията на правото на ЕС и цифровите инструменти на ЕС сред практикуващите специалисти в областта на правосъдието често е недостатъчно. Въпреки постигнатия напредък 8 равнището на участие в обученията все още се различава значително в отделните държави членки и сред различните юридически професии. Това оказва отрицателно въздействие върху развитието на обща европейска съдебна култура, тъй като добре обучените практикуващи юристи играят ключова роля за гарантиране на правилното и последователно прилагане на достиженията на правото на ЕС в целия ЕС. Практикуващите юристи в областта на правосъдието също така не разполагат с необходимите умения в областта на цифровите технологии и не са добре подготвени да използват цифрови инструменти и инфраструктура. Обучението по право на Съюза също е особено важно с оглед на следните фактори: i) влошаването на зачитането на принципите на правовата държава и посегателствата срещу основните права в някои държави членки; ii) необходимостта от предотвратяване и борба с формите на тежка престъпност, включително корупцията; iii) нарастващото значение на цифровизацията; и iv) факта, че все повече лица упражняват правото си да живеят и работят в друга държава членка 9 .

Ако тези предизвикателства не бъдат адресирани това ще доведе до сериозни последици, тъй като повечето от тези проблеми имат ясно изразено транснационално измерение и не могат да бъдат преодолени задоволително от държавите членки, действащи самостоятелно. Изграждането на ефективно пространство на правосъдие на Съюза има дълбоки последици за политическия, социалния и икономическия живот на ЕС. То също така носи осезаеми ползи за ежедневието и стопанската дейност на хората. Програма „Правосъдие“ за периода 2028—2034 г. ще подкрепи по-нататъшното развитие на пространство на правосъдие на Съюза, основано на ценностите на Съюза, върховенството на закона, взаимното признаване и доверието, както и на ефективни, приобщаващи, достъпни и устойчиви правосъдни системи, които са предпоставка за икономически растеж и конкурентоспособност. Новата програма също така ще улесни достъпа до правосъдие, ще насърчи съдебното сътрудничество по гражданскоправни и наказателноправни въпроси и ще насърчи съдебното обучение с по-силен акцент върху цифровизацията на правосъдието. Областите на политиката, обхванати в настоящото законодателно предложение, са твърдо залегнали в Договорите на ЕС, които предоставят правното основание за действията на ЕС чрез финансова намеса. Програма „Правосъдие“ ще продължи да поддържа отворени, демократични, плуралистични и по-равнопоставени и приобщаващи общества в рамките на следващата многогодишна финансова рамка (2028—2034 г.).

·Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

През последните години програма „Правосъдие“ подкрепи няколко законодателни и политически инициативи и допринесе пряко за изпълнението на няколко от приоритетите на Комисията 10 . Изброените по-долу приоритети вече фигурират в програма „Правосъдие“ и ще придобият още по-голямо значение в нея:

1. „Защита на нашата демокрация, отстояване на нашите ценности.“ Програма „Правосъдие“ ще подкрепя съдебното сътрудничество и достъпа до правосъдие чрез укрепване на върховенството на закона и на основните права, представляващи демократичната основа на ЕС. Новият засилен акцент на програмата върху цифровизацията ще направи съдебните системи по-ефикасни, като даде възможност за по-бърз достъп до правна защита. Този нов акцент пряко допълва усилията за защита на демокрацията и основните права и за повишаване на правната сигурност, защитата на инвестициите, процесуалната справедливост и общественото доверие в демократичните институции. Програма „Правосъдие“ за периода 2028—2034 г. ще подкрепи независимостта на съдебната власт и ще увеличи капацитета за прилагане на законите, включително съответните правила за защита на демокрацията. Тя ще даде възможност за трансгранично съдебно сътрудничество за борба с трансграничните цифрови престъпления и ще подкрепи прилагането на цифрови инструменти, които са в съответствие с по-широките политики за цифрово правоприлагане, като Акта за цифровите услуги 11 , Законодателния акт за изкуствения интелект 12 и Европейския акт за достъпността 13 . Тя ще допринесе за прилагането на Хартата чрез подпомагане на обучението на практикуващи юристи в областта на основните права. За тази цел ще се насърчават полезните взаимодействия, по-специално с програмата „АгораЕС“ 14 .

2. „Подкрепа за хората, укрепване на нашите общества и на социалния ни модел“. Програма „Правосъдие“ ще допринесе за отстояването на основните права, например чрез насърчаване на съдебното обучение по въпросите на недискриминацията и прилагането на Хартата, и ще създаде връзки с политиките за социално сближаване чрез подкрепа за последователна правна защита в държавите членки. Програмата също така ще подкрепя прилагането на Европейския стълб на социалните права 15 , като гарантира изпълняемост чрез по-достъпни механизми за правосъдие. Освен това цифровизираните правосъдни системи, създадени с необходимото внимание към уязвимостите по отношение на сигурността и нуждите на всички засегнати лица, имат потенциала да подобрят достъпа до правосъдие, включително чрез намаляване на пречките, особено за децата и други уязвими групи, като например хората с увреждания, ромите и други маргинализирани общности. В този смисъл ще се увеличи полезното взаимодействие с програмата „Еразъм+“ 16 и плановете за национално и регионално партньорство 17 , включително по-специално в рамката на Европейския социален фонд 18 . Чрез подобряване на достъпността и намаляването на свързаните разходи (напр. чрез използване на видеоконферентна връзка, електронно подаване на документи) цифровото правосъдие може да информира по-добре заинтересованите страни, да обслужва потребностите на много лица и предприятия и да намали неравенствата по отношение на достъпа до права и услуги, като укрепва социалната справедливост и справедливостта между поколенията и прави правните процеси по-ефикасни и приобщаващи.

3. „Съвместно постигане на резултати и подготовка на Съюза за бъдещето“. Програма „Правосъдие“ ще допринесе за по-интегриран и ефективен Съюз, включително чрез създаване и свързване на цифрова инфраструктура в държавите членки. Засиленият акцент върху цифровизацията ще намали административната тежест за държавите членки, ще доведе до икономии за гражданите и предприятията, ще подобри трансграничното сътрудничество и ще подкрепи взаимното признаване и изпълнение на съдебни решения. Същевременно програмата ще подкрепи целта за опростяване на механизмите на ЕС чрез насърчаване на по-голяма оперативна съвместимост между националните правосъдни системи. Във връзка с това ще се насърчават полезните взаимодействия с плановете за национално и регионално партньорство, за да се гарантира напредък в цифровизацията на националните правосъдни системи както на национално равнище, така и на равнището на ЕС.

·Съгласуваност с други политики на Съюза

1. „Нов план за устойчив просперитет и конкурентоспособност на Европа“ Цифровизацията на правосъдието допринася за растежа и конкурентоспособността чрез създаване на по-ефикасни правосъдни системи с опростени правни процедури и намаляване на времето и разходите за трансгранични съдебни спорове в целия ЕС. Това е от особено значение за МСП и стартиращите предприятия. Във връзка с това ще се насърчават полезните взаимодействия с плановете за национално и регионално партньорство в ключови области като уменията, изграждането на капацитет и цифровизацията. Програмата ще допълни и плана за задълбочаване на единния пазар (особено в секторите на услугите и цифровите технологии и в областта на финансовите услуги) чрез насърчаване на правната съвместимост и по-гладкото прилагане на правилата на ЕС. Чрез финансиране на дейности, свързани с политиката за защита на потребителите и инвеститорите, дружественото и договорното право и борбата с изпирането на пари, програмата „Единен пазар и митници“ за периода 2028—2034 г. ще допълни програма „Правосъдие“ и ще допринесе пряко за изпълнението на политиката на ЕС в областта на правосъдието и създаването на пространство на правосъдие на Съюза. Освен това чрез укрепване на принципите на правовата държава и правната сигурност програма „Правосъдие“ ще укрепи инвестиционната среда, ще засили действията в подкрепа на Съюза за спестявания и инвестиции 19 и ще подкрепи Европейския фонд за конкурентоспособност 20 чрез създаване на стабилна правна рамка за стопанската дейност. И накрая, полезни взаимодействия ще настъпят и в областта на научните изследвания и иновациите, по-специално по отношение на необходимостта от задълбочаване на разбирането за използването на модерни нови технологии, като например ИИ, в сектора на правосъдието, и следователно ще бъдат насърчавани полезните взаимодействия със следващата рамкова програма за научни изследвания и иновации („Хоризонт Европа“) 21 .

2. „Нова ера за европейската отбрана и сигурност“: Програма „Правосъдие“ улеснява трансграничното съдебно сътрудничество, което е от решаващо значение за сигурността и за борбата с организираната престъпност, тероризма и киберзаплахите. Програмата също така подкрепя прилагането на европейската заповед за арест (ЕЗА) и осигурява цифрова инфраструктура за законен достъп до електронни доказателства и трансгранично управление на делата. Освен това програма „Правосъдие“ подкрепя мерките за борба с корупцията на равнище ЕС. Това допълва призива за обмисляне на разширяването на компетентността на Европейската прокуратура, за да се включат в нейния обхват тежките трансгранични престъпления, особено корупцията, които оказват въздействие върху средствата на Съюза и не могат да се разглеждат самостоятелно от държавите членки. Освен това в политическите насоки за Европейската комисия за периода 2024—2029 г. 22 бе включена амбицията за укрепване на капацитета на Европол да подкрепя националните правоприлагащи агенции и сътрудничеството му с други агенции и органи на ЕС. Тази амбиция е тясно свързана със засиления акцент на програмата върху цифровизацията, което дава възможност за по-бързо предаване на доказателства, координация в реално време и засилено използване на сигурен ИИ/анализ на данни в правоприлагането в границите на приложимите правни рамки. То е в съответствие и със създаването на Органа за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (ОБИП), който ще спомогне за предотвратяване на използването на финансовата система на Съюза за изпиране на пари и финансиране на тероризма. Освен това реформата на Евроюст ще спомогне за повишаване на ефективността на координацията на равнище ЕС на трансграничните разследвания и наказателни преследвания, включително благодарение на новите цифрови инструменти. В допълнение цифровизацията на правосъдието ще осигури и техническа устойчивост, сигурна инфраструктура за правните системи и рамките за наказателно преследване на киберпрестъпността, като по този начин ще допълни стратегиите за Съюза на подготвеност 23 и киберотбрана 24 , както и „ProtectEU — Европейска стратегия за вътрешна сигурност“ 25 . Като се имат предвид характерните връзки между сигурността и правосъдието на практика, ще има и полезни взаимодействия с фондовете на ЕС, обхващащи убежището, миграцията и интеграцията, управлението на границите и вътрешната сигурност, например за да се осигури подходящо обучение на съдебната власт, включително във връзка с новите правила, въведени с Пакта за миграцията и убежището, и за да се гарантира ефективна защита на жертвите на престъпления, оперативна съвместимост с Европейската информационна система за съдимост (ECRIS) и междуведомствено сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешната сигурност, включително чрез агенции и органи, свързани с правосъдието, като Евроюст и Европейската прокуратура.

3. „Глобална Европа: възползване от нашата мощ и нашите партньорства“: Акцентът на програмата върху върховенството на закона, съдебното сътрудничество и достъпа до правосъдие ще отразява начина, по който те се насърчават на световно равнище, включително чрез изпълнението на целите за устойчиво развитие (ЦУР) на Организацията на обединените нации (ООН) 26 . В това отношение ще бъдат развити полезни взаимодействия с „Глобална Европа“ 27 , тъй като програма „Правосъдие“ ще допринесе за външната дейност на ЕС чрез укрепване на съдебните системи в присъединяващите се държави в контекста на процеса на разширяване.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

·Правно основание

·Променлива геометрия

Настоящият регламент се основава на правните основания съгласно част трета, дял V от ДФЕС относно пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Вследствие на това прилагането на регламента по отношение на Дания и Ирландия е предмет на разпоредбите, предвидени в Протокол № 21 и Протокол № 22, приложени към ДЕС и към ДФЕС.

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 Дания не участва в приемането от Съвета на мерки, предложени съгласно част трета, дял V от ДФЕС, и тези мерки не са обвързващи и не се прилагат в Дания.

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 21 Ирландия не участва в приемането от Съвета на мерки, предложени съгласно част трета, дял V от ДФЕС, и тези мерки не са обвързващи и не се прилагат в Ирландия. Ирландия обаче може да реши да участва в приемането и прилагането на всяка подобна предложена мярка. Освен това по всяко време след приемането на такава мярка Ирландия може да приеме мярката, при условие че са изпълнени процедурите, посочени в член 4 от Протокол № 21.

·Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

Целите, очертани в раздел „Основания и цели“, имат силно транснационално измерение и изискват съвместни решения, както и управление, координация и подкрепа на равнище ЕС. Изолираните национални действия биха били по-малко ефективни и с намалено въздействие в сравнение с координираните усилия на равнище ЕС, които насърчават сътрудничеството, изграждането на капацитет, взаимното обучение и споделянето на ресурси, експертен опит и най-добри практики.

Без действия и финансиране от страна на ЕС функционирането на пространството на правосъдие на Съюза би било изложено на риск, което би засегнало неблагоприятно много бенефициери, особено членовете на съдебната система, организациите на гражданското общество (ОГО), работещи в областта на достъпа до правосъдие, и правните мрежи в целия ЕС. Подкрепата от ЕС спомага за преодоляване на националните пречки, като дава възможност на всяка държава членка да предприеме действия по въпроси, с които не би могла да се справи сама. Това гарантира, че нито една държава членка няма да бъде оставена сама при решаването на трансгранични проблеми.

Действията на равнището на ЕС са от ключово значение и за изпълнението на общоевропейските приоритети, които може да не са на челно място в дневния ред на отделните държави, или когато е необходима целенасочена подкрепа. В някои области националните усилия сами по себе си може да са недостатъчни, да са краткосрочни или несъответстващи на приоритетите на ЕС. Например ЕС следва да продължи да подкрепя трансграничното обучение по право на Съюза и обмена, предназначен за специалисти в областта на правосъдието. Това е не само задължение, основано на Договорите, но и от съществено значение за посрещането на общите транснационални предизвикателства, предоставянето на подходящи умения на специалистите в областта на правосъдието и укрепването на основните ценности на Съюза.

ЕС е в уникална позиция да създаде трансгранични възможности за специалистите в областта на правосъдието да се свързват помежду си, както и да развиват и допринасят за споделена правна култура. Поради това той следва да продължи да насърчава транснационалното сътрудничество, повишаването на осведомеността и изграждането на мрежи. Тези дейности изграждат взаимно доверие между националните правосъдни системи и спомагат за събирането на сравнителни данни за тяхното качество, независимост и ефикасност — нещо, което отделните държави членки не могат да постигнат сами.

Действията на ЕС са също толкова важни в области, в които е необходима тясна координация с държавите членки, за да се спазват международните стандарти в областта на правосъдието, като например ЦУР на ООН, и да се поддържа единна позиция на ЕС по ключови въпроси като основните права в цифровата сфера и защитата на данните.

И накрая, действията на ЕС са от съществено значение за постигането на напредък в реформите в областта на правосъдието в страните кандидатки като част от процеса на разширяване, особено в областта на върховенството на закона, независимостта на съдебната система и борбата с корупцията. Тези усилия са от жизненоважно значение за гарантиране на стандартите на ЕС в областта на правосъдието, за завършване на единния пазар и за укрепване на сближаването и просперитета на ЕС.

В допълнение към необходимостта от действия на ЕС в тази област фондовете на ЕС имат и голяма добавена стойност, тъй като ЕС е в най-добра позиция да гарантира, че правосъдните системи в целия Съюз могат да функционират по хармонизиран начин. Намесата на ЕС има присъща добавена стойност за съдебното обучение на ЕС, тъй като делегирането на тази отговорност на национално равнище би довело до по-непоследователно разбиране и прилагане на правото на Съюза в държавите членки. Това ще окаже отрицателно въздействие върху цялостния капацитет на националните участници да прилагат политиките и законите на ЕС, да решават трансгранични въпроси и да разработват транснационални многонационални проекти. Освен това действията на ЕС в областта на политиките в областта на правосъдието спомагат за стимулиране на единния пазар и подобряват конкурентоспособността. Една всеобхватна и хармонизирана рамка в областта на правосъдието във всички държави членки намалява правната несигурност и несъответствия, като по този начин улеснява по-гладките трансгранични стопански операции и инвестиции. Предвидимото прилагане на разпоредбите, последователната защита на правата върху интелектуалната собственост и ефективните механизми за разрешаване на спорове са от решаващо значение за запазване на доверието на инвеститорите и насърчаване на предприемачеството и иновациите. Като предоставя ясни правни стандарти и гарантира еднаквото им прилагане, ЕС помага на дружествата да работят ефективно, намалява трансакционните разходи и повишава цялостната привлекателност на единния пазар. Тази правна предвидимост също така укрепва лоялната конкуренция, като гарантира, че предприятията са изправени пред равни условия, независимо от държавата си на произход в рамките на ЕС, като по този начин насърчава икономическата стабилност и устойчивия растеж.

·Пропорционалност

Предложението не надхвърля необходимия минимум за постигане на заявената цел на равнището на Съюза.

·Избор на инструмент

Новата програма „Правосъдие“ за периода 2028—2034 г. се основава предимно на програма „Правосъдие“ за периода 2021—2027 г. Най-подходящият инструмент за привеждане в действие на предложената рамка е регламентът.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ РЕТРОСПЕКТИВНИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

·Ретроспективни оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство

В междинната оценка на програма „Правосъдие“ за периода 2021—2027 г. се подчертава, че финансираните от програмата действия са съгласувани с политиките и приоритетите на равнището на ЕС и на национално равнище, съгласувани са с други инструменти на ЕС за финансиране и са в съответствие с международните ангажименти и цели, като например ЦУР 28 . Рационализираната структура на програмата за периода 2021—2027 г. дава възможност за по-голямо въздействие и по-целенасочен подход в ключови области в сравнение с предишната програма за периода 2014—2020 г. По-конкретно програма „Правосъдие“ за периода 2021—2027 г. допринася успешно за подпомагане на взаимното признаване и изпълнение на съдебни решения в държавите членки и за подобряване на трансграничното сътрудничество, създавайки дългосрочно въздействие чрез по-нататъшното развитие на сплотено пространство на правосъдие на Съюза, изградено върху взаимно доверие и сътрудничество.

Прякото финансиране на бенефициерите доведе до незабавни и осезаеми ползи за засегнатите целеви групи. По-специално финансирането за мрежи на ЕС, като например Европейската мрежа за съдебно обучение (EJTN), улеснява устойчивото сътрудничество, изграждането на капацитет и непрекъснатото висококачествено ангажираност сред практикуващите юристи в целия ЕС. Освен това трайният акцент на програмата върху съдебното обучение значително допринася за уеднаквяването и развитието на правната среда на ЕС. Програма „Правосъдие“ играе решаваща роля за насърчаване на споделена правна култура чрез обучение на хиляди съдии, адвокати и съдебни служители и чрез подпомагане на изпълнението на стратегията за европейско съдебно обучение за периода 2021—2024 г. 29 Като улеснява обмена на най-добри практики, програмата укрепва сътрудничеството между държавите членки, гарантирайки, че практикуващите юристи прилагат правото на Съюза по еднакъв, съгласуван и последователен начин през границите, като по този начин се подобрява целостта на законодателството на ЕС.

Програмата за периода 2021—2027 г. се основава на напредъка, постигнат през предходния програмен период (2014—2020 г.), като допълнително намалява пречките пред правосъдието и подобрява рамките и защитата за маргинализираните лица 30 . В същото време в междинната оценка се набелязват някои области, в които е необходимо подобрение. На първо място, доказателствата, събрани чрез консултации със заинтересованите страни, подчертават необходимостта от разширяване на обхвата на програмата. Въпреки че информация за програмата вече е достигнала до голям брой хора, осведомеността за нея остава ограничена сред някои заинтересовани страни 31 и също така се различава в отделните държави членки. Това предполага, че въпреки че комуникационните дейности на програмата са ефективни, те може би не достигат еднакво до всички сектори и държави членки 32 . Освен това някои заинтересовани страни предложиха в целевите групи на програмата да бъдат включени службите за изпълнение на наказанията и служителите на затворите. За да се отрази по-добре въздействието на програмата и да се повиши нейната добавена стойност и видимост, могат да се обмислят допълнителни действия, например по-систематизиран процес за събиране на впечатленията и опита на заинтересованите страни и начини за свързване на съществуващите платформи (като EJTN и портала за електронно правосъдие) с успешни проекти на портала на ЕС за финансиране и обществени поръчки. Освен това, за да продължи да се увеличава разходната ефективност на програмата, би могло да се проучи допълнително сътрудничеството със съществуващите мрежи на равнище ЕС.

Всички тези констатации са взети предвид при изготвянето на програма „Правосъдие“ за периода 2028—2034 г., представена в настоящото предложение.

Що се отнася до справянето с новите предизвикателства, цифровизацията на правосъдието се превърна в значителна междусекторна цел на програма „Правосъдие“ за периода 2021—2027 г., особено след пандемията от COVID-19, която ускори използването на цифрови технологии. Този акцент улеснява достъпа до правна информация, модернизира механизмите за трансгранично съдебно сътрудничество и подкрепя по-широките цели на ЕС за цифрова трансформация, като прави правосъдните системи по-ефективни и достъпни. Инвестициите в цифровизацията също така укрепват основните права в областта на правосъдието, като например презумпцията за невиновност 33 . Освен това увеличеното използване на цифрови инструменти разширява ефективно обхвата на програмата. Все още има потенциал за по-пълноценно използване на възможностите, които предлага цифровизацията в областта на правосъдието. Ето защо програмата „Правосъдие“ за периода 2028—2034 г. ще постави по-силен акцент върху цифровизацията в рамките на своите общи и специфични цели. Това ще гарантира по-стратегически и последователен подход към всички въпроси и предизвикателства, свързани с цифровизацията на правосъдието.

·Консултации със заинтересованите страни

Първата обществена консултация имаше за цел да укрепи доказателствената база за оценката на двете програми в областта на правосъдието, като събере мненията на съответните заинтересовани страни относно ефективността, ефикасността, целесъобразността, съгласуваността и добавената стойност от ЕС на програмите. Тя започна на 3 април 2024 г. и беше отворена в продължение на 12 седмици, като приключи на 26 юни 2024 г.

Като цяло респондентите счетоха, че общите и специфичните цели на програмите в областта на правосъдието са с висока степен на уместност. Сред специфичните цели съдебното обучение и достъпът до правосъдие бяха посочени като най-уместни според респондентите. Освен това повечето респонденти счетоха, че всички дейности, финансирани от програмите в областта на правосъдието, са уместни, и по-специално тези, свързани с разработването и поддържането на информационни и комуникационни технологии 34 , като са на мнение, че цифровизацията е важно измерение на програмата. Респондентите счетоха и двете програми за ефективни за постигането на преследваните от тях цели и планираните резултати, по-специално по отношение на: i) подобряване на достъпа на всички граждани до услуги на ОГО, консултантски дейности и помощни дейности (оценени като постигнати в много висока или висока степен от 62 % от респондентите); ii) подпомагане на дейностите за обучение на заинтересованите страни (оценени като постигнати в много висока или висока степен от 50 % от респондентите); и iii) увеличаване на трансграничната оперативна съвместимост на системите (оценени като постигнати в много висока или висока степен от 50 % от респондентите). Във връзка с това респондентите изтъкнаха, че разработването на E-CODEX и ECRIS, както и обучението по използването на ИТ инструменти, са особено уместни и ефективни. По отношение на съгласуваността повечето респонденти не бяха в състояние да сравнят програма „Правосъдие“ с други програми (само трима от всеки осем респонденти посочиха, че са запознати с други подобни инициативи на ЕС и/или национални инициативи в областта на правосъдието). Двама респонденти счетоха, че програмите в областта на правосъдието до голяма степен допълват други програми или инициативи на ЕС, а един — в ограничена степен. Сред респондентите имаше консенсус относно добавената стойност от ЕС на двете програми, като всички респонденти считат, че ЕС е в най-добра позиция да финансира вида дейности по програма „Правосъдие“, тъй като участието на ЕС гарантира, че всички държави членки спазват едни и същи стандарти, което води до по-равен достъп до правосъдие. В резултат на това повечето респонденти счетоха, че ако програма „Правосъдие“ за периода 2021—2027 г. бъде спряна, държавите членки няма да могат да постигнат сходни резултати на национално, регионално или местно равнище, а техническото сътрудничество ще се ограничи до по-малки по мащаб двустранни проекти между съседни държави членки, докато някои организации изобщо няма да могат да си осигурят финансиране. Резюме на обществената консултация е достъпно чрез платформата на Европейската комисия „Споделете мнението си“ 35 .

Някои от основните резултати, свързани с областта на правосъдието, са описани подробно по-долу:

–Според респондентите „отстояване и насърчаване на върховенството на закона“ е важен (22,51 %) и много важен (58,71 %) приоритет на политиката и област, в която финансирането от ЕС до голяма степен осигурява добавена стойност в сравнение с финансирането на национално, местно или регионално равнище (50,44 %);

–Според респондентите „ефективната защита на финансовите средства на Съюза срещу измами, корупция и други незаконни действия“ е важен (25,78 %) и много важен (55,09 %) приоритет на политиката и област, в която финансирането от ЕС до голяма степен осигурява добавена стойност в сравнение с финансирането на национално, местно или регионално равнище (54,68 %);

–Според респондентите „изграждането на пространство на правосъдие на ЕС, насърчаването на съдебното обучение, съдебното сътрудничество и достъпа до правосъдие“ е важен (29,77 %) и много важен (37,03 %) приоритет на политиката и област, в която финансирането от ЕС до голяма степен осигурява добавена стойност в сравнение с финансирането на национално, местно или регионално равнище (47,85 %);

–Същевременно респондентите считат, че следните действия, които са от особено значение в рамките на програма „Правосъдие“, ще имат до голяма степен положително въздействие в бъдеще: „Подкрепа за трансграничното взаимно обучение, обмен на добри практики и сътрудничество, изграждане на коалиции“ (72,19 %), „Подкрепа за създаването и развитието на мрежи и организации на равнище ЕС“ (60,48 %), „Изграждане на капацитет и дейности за обучение/обучение на обучаващи“ (56,10 %), „възможности за трансгранично взаимно обучение в областта на правосъдието“ (49,08 %).

·Външни експертни становища

Предложението се основава на външни и вътрешни доклади и оценки, например оценки на програмите (средносрочни и последващи), преглед на разходите, доклади и документи от други институции на ЕС, агенции и международни организации 38 .

·Оценка на въздействието

— Прекратяване на финансирането от ЕС: този вариант беше незабавно отхвърлен, като се имат предвид значението на проблемите, засягащи областите на политиката в този клъстер, значението, което се отдава на тези политики в политическите насоки за Европейската комисия за периода 2024—2029 г. 39 , и добавената стойност от интервенциите на ЕС, подкрепени от съответните средносрочни оценки.

— Сливане на програма „Правосъдие“ с други програми в този клъстер: този вариант също беше отхвърлен на ранен етап по правни причини. Програма „Правосъдие“ не може да бъде обединена с други програми в този клъстер, тъй като не всички 27 държави — членки на ЕС, участват в програма „Правосъдие“ (за разлика от другите съществуващи програми в клъстера). Правните основания на Регламента за създаване на програма „Правосъдие“ за периода 2021—2027 г. са член 81, параграфи 1 и 2 и член 82, параграф 1 от ДФЕС. Тези разпоредби са част от дял V от ДФЕС, който обхваща пространството на свобода, сигурност и правосъдие. По силата на протоколите, приложени към Договорите, Дания не участва във вземането на решения съгласно дял V в съответствие с Протокол № 22 (известен като „клауза за неучастие“), а Ирландия може да избере да участва в определени мерки, ако реши да участва в съответствие с Протокол № 21. Другите програми в обхвата на оценката на въздействието са отворени за всички държави членки и следователно са несъвместими с правните основания на дял V.

В съответствие с Насоките за по-добро регулиране докладът за оценка на въздействието беше представен за проверка на качеството на Комитета за регулаторен контрол (КРК). КРК даде становище относно оценката на въздействието на 13 юни 2025 г. КРК направи редица коментари и препоръки относно следното: обхвата, определянето на проблема и използването на оценките, логиката и целите на интервенцията, сравнението на вариантите и анализа на разходите и ползите, управлението, съгласуваността и бъдещите мониторинг и оценка. Оценката на въздействието, придружаваща настоящото законодателно предложение, беше преразгледана в съответствие с коментарите и препоръките на КРК.

·Опростяване

Инициативата ще бъде в съответствие със Съобщението относно пътя към МФР за периода 2028—2034 г. 40 и нейната цел да се рационализират управлението, ръководството и изпълнението на програмите на ЕС с цел подобряване на ефикасността за кандидатите, бенефициерите и институциите на ЕС. Ще бъдат положени усилия за опростяване на изискванията за кандидатстване, управление и докладване и за предоставяне на допълнителни насоки. Обединяването на ресурси, включително в области като мониторинга и вътрешната и външната комуникация, ще доведе до икономии от мащаба и ще повиши предвидимостта на финансирането от ЕС в по-широк план сред бенефициерите, заинтересованите страни и гражданите на ЕС.

Същевременно няколко констатации показват, че нарастващото търсене на цифровизирано правосъдие разкрива значителен недостиг на инвестиции както на равнището на ЕС, така и на национално равнище.

Поради това е необходим двустепенен подход (т.е. на равнището на ЕС и на равнището на държавите членки), за да се даде възможност за пълна цифровизация на националните правосъдни системи и да се изгради ефективно и взаимосвързано пространство на правосъдие на Съюза.

Това не само ще създаде повече връзки с всички области на политиката, обхванати от програма „Правосъдие“, но и ще осигури силна съгласуваност с действията, извършвани на национално равнище за цифровизацията на националните правосъдни системи в рамките на плановете за национално и регионално партньорство.

·Основни права

При изпълнението на всички действия по Програмата се цели също насърчаване на ценностите на Съюза, залегнали в член 2 от ДЕС, равенството между половете, правата на детето, включително чрез съобразено с потребностите на децата правосъдие, защитата на правата на жертвите на престъпления и ефективното прилагане на принципа на равни права и недискриминация на което и да е от основанията, посочени в член 21 от Хартата, в съответствие с член 51 от Хартата и в определените от същия член граници.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

·Планове за изпълнение и механизъм за мониторинг, оценка и докладване

·Подробно разяснение на конкретните разпоредби на предложението

Общата цел на предложената програма „Правосъдие“ за периода 2028—2034 г. (член 3 от Регламента) е да допринесе за по-нататъшното развитие на ефективно, приобщаващо, устойчиво и цифровизирано пространство на правосъдие на Съюза, основано на принципите на правовата държава, взаимното признаване и взаимното доверие. Чрез постигането на тази цел програмата също така ще укрепи демокрацията и защитата на основните права и ще допринесе за растежа и конкурентоспособността. Тази обща цел ще бъде постигната чрез изпълнението на три конкретни цели:

а)Да улеснява и подкрепя съдебното сътрудничество по гражданскоправни и наказателноправни въпроси и да насърчава принципите на върховенството на закона;

б)Да насърчава и подкрепя съдебното обучение;

в)Да улеснява и подкрепя ефективен и недискриминационен достъп до правосъдие за всички и ефективни правни средства за защита, включително чрез цифрови средства.

2025/0255 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за създаване на програма „Правосъдие“ за периода 2028—2034 г. и за отмяна на Регламент (ЕС) 2021/693

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 81, параграфи 1 и 2 и член 82, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 44 ,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите 45 ,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)В член 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) се предвижда, че Съюзът предоставя на своите граждани пространство на свобода, сигурност и правосъдие, а в член 67 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) допълнително се уточнява, че Съюзът представлява пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което се зачитат основните права и различните правни системи и традиции на държавите членки. Правосъдието е тясно свързано с основните ценности, на които се основава Съюзът, по-специално принципите на правовата държава, демокрацията и зачитането на основните права, залегнали в член 2 от ДЕС. Тези основни ценности предполагат необходимостта от независими съдебни органи, работещи в рамките на ефикасни правосъдни системи. Самата независимост на съдебната власт произтича от общите конституционни традиции, споделяни от всички държави членки, принципите на правовата държава, както и от принципа на ефективна съдебна защита, предвиден в член 19, параграф 1 ДЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

(2)Завършването на пространството на свобода, сигурност и правосъдие все още се възпрепятства от фактори като заплахи за върховенството на закона, няколко форми на тежка престъпност и пречки пред достъпа до правосъдие и съдебното сътрудничество. Поради това е по-важно от всякога да се насърчава, укрепва и защитава правосъдието, което има преки последици за политическия, икономическия, финансовия и социалния живот в Съюза и извън него и е необходимо, за да се подготви разширяването на Съюза. Въз основа на програма „Правосъдие“ за периода 2021—2027 г., създадена с Регламент (ЕС) 2021/693 на Европейския парламент и на Съвета 46 , настоящият регламент има за цел създаването на програма „Правосъдие“ („програмата“), за да се подкрепи по-нататъшното развитие на пространство на правосъдие на Съюза, основано на принципите на правовата държава, основните права, демокрацията, независимостта и безпристрастността на съдебната система, взаимното признаване и взаимното доверие, достъпа до правосъдие и трансграничното съдебно сътрудничество по гражданскоправни и наказателноправни въпроси. Програмата следва също така да постави по-силен акцент върху цифровизацията на правосъдието във всички свои специфични цели.

(3)С настоящия регламент се определя индикативен финансов пакет за програма „Правосъдие“. За целта на този регламент текущите цени се изчисляват, като се използва фиксиран дефлатор от 2 %.

(4)В актуалната бързо изменяща се икономическа, социална и геополитическа обстановка, която създава несигурност и предизвикателства, неотдавнашният опит показа нуждата от повече гъвкавост при многогодишната финансова рамка и разходните програми на Съюза. В този смисъл, и съобразно целите на програма „Правосъдие“, при финансирането следва надлежно да се отчете развитието на нуждите в различните области на политиката и приоритетните на Съюза, както е установено в относимите документи, публикувани от Комисията, в заключенията на Съвета и в резолюциите на Европейския парламент, като същевременно се осигури достатъчна предвидимост за изпълнението на бюджета.

(5)За програмата се прилага Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509 на Европейския парламент и на Съвета 47 . В него се определят правилата за изготвянето и изпълнението на общия бюджет на Съюза, включително правилата по отношение на безвъзмездните средства, наградите, нефинансовите дарения, възлагането на обществени поръчки, финансовата помощ, финансовите инструменти и бюджетните гаранции.

(6)В съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509, Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета 48 , Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета 49 , Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета 50 и Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета 51 финансовите интереси на Съюза следва да се защитават посредством пропорционални мерки, включително предотвратяване, разкриване, коригиране и разследване на нередности и измами, събиране на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и когато е целесъобразно, налагане на административни санкции. В съответствие по-специално с регламенти (ЕС, Евратом) № 883/2013 и (Евратом, ЕО) № 2185/96 Европейската служба за борба с измамите (OLAF) може да извършва разследвания, включително проверки и инспекции на място, за да установи дали е налице измама, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза. В съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 Европейската прокуратура може да разследва и да преследва по наказателен ред измамите и другите незаконни дейности, засягащи финансовите интереси на Съюза, както е предвидено в Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета 52 . В съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509 всички лица или субекти, получаващи средства на Съюза, следва да оказват пълно сътрудничество при защитата на финансовите интереси на Съюза, да предоставят необходимите права и достъп на Комисията, на OLAF, на Европейската прокуратура и на Европейската сметна палата и да гарантират, че всички трети страни, участващи в изпълнението на средства на Съюза, предоставят равностойни права.

(7)Програмата трябва да се изпълнява в съответствие с Регламент (ЕС) XXX на Европейския парламент и на Съвета [Регламент за изпълнението] 53 , който определя правилата за проследяване на разходите и рамката за изпълнението на бюджета, включително правилата за гарантиране на еднаквото прилагане на принципите за ненанасяне на значителни вреди и за равенство между половете, посочени в член 33, параграф 2, букви г) и е) от Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509 съответно, правилата за мониторинг и докладване относно изпълнението на програмите и дейностите на Съюза, правилата за създаване на портал за финансиране от Съюза, правилата за оценка на програмите, както и други хоризонтални разпоредби, приложими за всички програми на Съюза, като тези относно информацията, комуникацията и видимостта.

(8)Мерките по програмата следва да подкрепят засиленото взаимно признаване и изпълнение на съдебните решения и присъдите по граждански и наказателни дела, взаимното доверие между държавите членки и необходимото сближаване на законодателството с цел улесняване на сътрудничеството между съответните органи, включително чрез цифрови средства. Програмата следва също така да подпомага поддръжката на съществуващи и създаването на нови ИТ инструменти или платформи за нови инструменти за съдебно сътрудничество. Наред с резултатите, свързани с повишаването на ефективността вследствие на цифровизацията на правосъдието, следва да се гарантира защитата на основните права в съответствие с Хартата, както и гаранциите срещу неравенствата, дискриминацията и изключването.

(9)Във всички свои дейности програмата следва да насърчава принципите на правовата държава и чрез подкрепа на усилията за подобряване на независимостта, качеството и ефикасността на националните правосъдни системи с цел повишаване на взаимното доверие, което е абсолютно необходимо за съдебното сътрудничество по гражданскоправни и наказателноправни въпроси.

(10)По гражданскоправни въпроси програмата следва да подкрепя защитата на индивидуалните права по граждански и търговски дела, включително анти-SLAPP дела (стратегическите съдебни производства, насочени срещу публично участие), и да насърчава по-голямо сближаване в областта на гражданското право. Това ще спомогне за премахването на пречките пред задоволителното и ефективно функциониране на съдебните и извънсъдебните процедури в полза на всички страни по спора. За да се подпомогне ефективното изпълнение и практическото прилагане на правото на Съюза в тази област, програмата следва също така да подпомага функционирането на Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела, създадена с Решение 2001/470/ЕО на Съвета 54 .

(11)По наказателноправни въпроси програмата следва да спомогне за прилагането на правилата и процедурите, за да се гарантира признаването на присъдите и решенията в целия Съюз и да се подкрепи защитата на финансовите интереси на Съюза. Тя следва да допринесе за премахването на пречките пред ефективните взаимно доверие и сътрудничество, включително чрез подкрепа за мерки, които гарантират правилното транспониране на правните актове на Съюза за сближаване на националните наказателни законодателства. Програмата следва също така да подкрепя действия, насочени към улесняване на сътрудничеството във връзка с форми на тежки престъпления като корупция, тероризъм и престъпления против околната среда. По-специално програмата следва да подобри координацията и сътрудничеството между правоприлагащите, съдебните и другите компетентни органи. Освен това тя следва да подкрепя сътрудничеството и повишаването на осведомеността относно ролята на органите и агенциите на Съюза, като например Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст) и Европейската прокуратура, като по този начин се даде възможност за по-интегрирана система за съдебно сътрудничество в Съюза.

(12)Програмата следва да допринася за подобряване на недискриминационния достъп до правосъдие за всички и следва да подкрепя дейности за защита на правата на жертвите на престъпления, както и на процесуалните права на заподозрените и обвиняемите в рамките на наказателното производство и на издирваните лица в производствата по европейската заповед за арест (ЕЗА). Достъпът до правосъдие следва да включва по-специално достъп до съдилища, алтернативни методи за разрешаване на спорове и правни консултации, предоставяни по независим и безпристрастен начин от лица, заемащи публична длъжност. Особено внимание следва да се обърне на по-доброто изпълнение на различните правни актове на Съюза за защита на жертвите на престъпления, както и на действията, насочени към обмен на най-добри практики между компетентните органи, включително съдебните органи, правоприлагащите органи и практикуващите юристи, както и към подпомагане на подобряването на знанията и използването на инструменти за колективна защита. Освен това следва да се предоставя подкрепа за дейности, които улесняват ефективния и равен достъп до правосъдие за лицата, които са изправени пред дискриминация или са в уязвимо положение (като например хората с увреждания в съответствие с член 13 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания 55 , децата, малцинствата, ЛГБТИК+ лицата и жертвите на насилие, основано на пола, домашно насилие и други форми на междуличностно насилие. Програмата следва също така да подкрепя дейности на организации на гражданското общество, които допринасят за постигането на тези цели.

(13)Програмата следва да подкрепа за обучението на магистрати и съдебни служители. Дейностите по обучение следва да допринасят за изпълнението на стратегическите приоритети на Съюза, включително например обучението в областта на гражданското и наказателното право, ефективното прилагане на Хартата, взаимното признаване, както и по отношение на процесуалните гаранции (включително гаранциите за стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие). Дейностите по обучение по програмата следва да поставят силен акцент върху цифровизацията на правосъдието, като осигуряват благоприятна среда за магистратите и съдебните служители, включително чрез повишаване на цифровите умения, знания и осведоменост. Обученията следва също така да подкрепят цифровизацията на трансграничните съдебни производства. Подкрепата за обучението следва да се осъществява в полезно взаимодействие с мерките на национално равнище, като по този начин се увеличава ефектът от програмата.

(14)Програмата следва да подкрепя годишната работна програма на Европейската мрежа за съдебно обучение (EJTN), която е основно действащо лице в сферата на съдебното обучение и играе важна роля в подкрепата и изпълнението на целите на европейската политика в областта на съдебното обучение. Европейската мрежа за съдебно обучение е единствената мрежа на равнището на Съюза, в рамките на която се събират органите за съдебно обучение на държавите членки. Поради това тя е в уникална позиция да организира обмен и обучение за съдебни служители между държавите членки и да координира работата на националните органи за съдебно обучение, като по този начин насърчава полезните взаимодействия между подпомаганото от Съюза и финансираното на национално равнище обучение и структурираната комуникация между Съюза и националните доставчици на обучение. Освен това в EJTN може да участват и органите за съдебно обучение на страните кандидатки и потенциалните страни кандидатки като членове наблюдатели.

(15)Защитата на правата на детето е основна цел на Съюза, залегнала в член 3, параграф 3 от ДЕС и член 24 от Хартата. Висшите интереси на детето са съображение от първостепенна важност при всички действия, отнасящи се до децата. Това е от съществено значение и за легитимността и ефективността на правосъдните системи. Децата, участващи в съдебни производства, независимо дали като свидетели, жертви, заподозрени, обвиняеми или осъдени лица, или като други страни, често се сблъскват със значителни пречки, които подкопават способността им да участват ефективно и да се ползват от подходящи гаранции. Поради това е необходимо укрепване на капацитета на националните правосъдни системи и практикуващите юристи да посрещат специфичните нужди на децата, за да се гарантира ефективното упражняване на техните права.

(16)Програмата следва да допринася за цифровизацията на правосъдието, включително чрез разработване, внедряване и поддържане на инструменти на равнището на Съюза. Така с помощта на инструменти, улесняващи цифровата комуникация между съдилищата и страните, като например европейската точка за електронен достъп, би могъл да се улесни достъпът до съдебни данни, като например европейския идентификатор за съдебна практика, или да се повиши ефективността и сигурността на цифровизираните съдебни процедури, като например удостоверителните услуги съгласно Регламент (ЕС) № 910/2014 и европейските портфейли за цифрова самоличност. Eдно добре функциониращо пространство на правосъдие на Съюза с ефективни и устойчиви национални правосъдни системи е необходимо за процъфтяващ вътрешен пазар и също така е предпоставка за икономически растеж, стабилни финансови пазари и конкурентоспособност. Цифровизацията повишава ефективността на трансграничните съдебни процедури по гражданскоправни и наказателноправни въпроси, както и достъпа до правосъдие в рамките на Съюза, което от своя страна е двигател на инвестициите. Цифровизацията на правосъдието също така прави възможно и улеснява ефективното и ефикасно сътрудничество с други компетентни органи при изпълнението и прилагането на ключови елементи от нормативна уредба на ЕС в областта на цифровите технологии, като например Акта за цифровите услуги. Цифровизацията на правосъдните системи спомага и за намаляване на разходите както за публичните бюджети, така и за крайните потребители, като същевременно се поддържат ефективни услуги за гражданите и предприятията. Тя дава възможност на специалистите в областта на правосъдието да се съсредоточат върху основните си задачи и по този начин спомага за подобряване на качеството и ефикасността на производствата. Цифровите инструменти също така разширяват достъпа до правосъдие, като позволяват общуване от разстояние и лесен достъп до съдебни досиета и по този начин спомагат за повишаване на прозрачността. Освен това цифровизацията укрепва устойчивостта на националните правосъдни системи по време на криза (например при пандемии), като гарантира, че те могат да продължат да функционират ефективно в полза на гражданите и предприятията. Това укрепва доверието в способността на правосъдната система да функционира надеждно при неочаквани обстоятелства.

(17)Съюзът трябва да защитава интересите си в областта на сигурността от доставчици, които може да представляват постоянен риск за сигурността поради потенциалната намеса от страна на трети държави, и по-специално в областта на киберсигурността. Поради това е необходимо да се намали рискът от трайна зависимост от високорискови доставчици на вътрешния пазар, включително в рамките на веригата за доставки на ИКТ, тъй като те биха могли да имат потенциално сериозно отрицателно въздействие върху сигурността на потребителите и дружествата в целия Съюз, както и на критичната инфраструктура на Съюза по отношение на целостта на данните и услугите, както и наличието на услуги. Това ограничение следва да се основава на пропорционална оценка на риска и на свързани с нея мерки за смекчаване, както е определено в политиките и законодателството на Съюза.

(18)Комисията следва да осигури цялостна съгласуваност, взаимно допълване и полезни взаимодействия с работата на органите, службите и агенциите на Съюза, и по-специално Евроюст, Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), Агенцията на Европейския съюз за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие (eu-LISA) и Европейската прокуратура, и следва да вземе предвид работата на други национални и международни участници в областите, обхванати от програмата.

(19)За да се гарантира ефикасното разпределение на средствата от общия бюджет на Съюза, е необходимо да се гарантира, че всички извършвани действия по програмата имат добавена стойност от Съюза, допълват действията на държавите членки и са съгласувани с други действия на Съюза. Следва да се търсят съгласуваност, взаимно допълване и полезни взаимодействия, по-специално с програмите за финансиране в подкрепа на тясно свързани области на политиката, като например плановете за национално и регионално партньорство (създадени с Регламент XXX на Европейския парламент и на Съвета [Регламента за НПР] 56 ), програмата „АгораЕС“ (създадена с Регламент XXX на Европейския парламент и на Съвета [„АгораЕС“] 57 ) и външните дейности, подкрепяни от инструмента Глобална Европа (създаден с Регламент XXX на Европейския парламент и на Съвета 58 ).

(20)Програмата заменя програмата, създадена с Регламент (ЕС) 2021/693 за програмния период 2021—2027 г., който следва да бъде съответно отменен.

(21)В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(22)В съответствие с член 3 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Ирландия [, с писмо от …,] е нотифицирала желанието си да участва в приемането и прилагането на настоящия регламент.

или

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към ДЕС и към ДФЕС, и без да се засяга член 4 от посочения протокол, Ирландия не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се създава програма „Правосъдие“ („програмата“) и се определят нейните цели, бюджет за периода 2028—2034 г., формите на финансиране от Съюза и правилата за предоставяне на това финансиране.

Член 2

Определение

За целите на настоящия регламент „магистрати и съдебни служители“ означава съдии, прокурори и служители в съдилищата и прокуратурите, както и всички други лица, работещи в сферата на правосъдието, които са свързани със съдебната система или участват по друг начин в процеса на правораздаване, независимо от определението в националното право, правния статус или вътрешната организация, като например адвокати, нотариуси, съдебни изпълнители, служители в системата за изпълнение на наказанията, синдици, медиатори, съдебни устни и писмени преводачи, съдебни експерти, служители в местата за изтърпяване на наказанията и пробационни служители.

Член 3

Цели на програмата

1.Общата цел на програмата е да допринесе за по-нататъшното развитие на ефикасно, приобщаващо, устойчиво и цифровизирано пространство на правосъдие на Съюза, основано на принципите на правовата държава, взаимното признаване и взаимното доверие, като по този начин се укрепват демокрацията и защитата на основните права и се допринася за растежа и конкурентоспособността на Съюза, както и за цифровизацията на правосъдието на равнището на Съюза.

2.Програмата има следните специфични цели:

а)да улеснява и подкрепя съдебното сътрудничество по гражданскоправни и наказателноправни въпроси и да насърчава върховенството на закона, и по-специално независимостта, качеството и ефикасността на правосъдните системи, включително чрез подобряване на ефективното трансгранично признаване и изпълнение на съдебни решения;

б)да насърчава и подкрепя обучението на магистрати и съдебни служители с цел: да насърчава на върховенството на закона, основните права и демокрацията; да стимулира обща правна и съдебна култура; да гарантира последователно и ефективно прилагане на съответните правни инструменти на Съюза; и да осигурява благоприятна среда за цифровизацията на съдебното сътрудничество и правосъдните системи;

в)да улеснява и подкрепя ефективния и недискриминационен достъп до правосъдие за всички и ефективните правни средства за защита, включително чрез цифрови средства, чрез насърчаване на ефикасни граждански и наказателни производства и чрез насърчаване и подкрепа на правата на всички жертви на престъпления и процесуалните права на заподозрените и обвиняемите в рамките на наказателното производство, както и на издирваните лица в рамките на производствата по европейската заповед за арест.

Член 4

Бюджет

1.Индикативният финансов пакет за изпълнението на програмата за периода от 1 януари 2028 г. до 31 декември 2034 г. е в размер на 798 000 000 EUR по текущи цени.

2.В бюджета на Съюза за периода след 2034 г. могат да се впишат бюджетни кредити за покриване на необходимите разходи и за осъществяване на управлението на действията, които не са приключени до края на програмата.

3.Финансовият пакет, посочен в параграф 1 от настоящия член, и сумите на допълнителните ресурси, посочени в член 5, могат да се използват и за техническа и административна помощ за изпълнението на програмата, като например дейности за подготовка, мониторинг, контрол, одит и оценка, корпоративни информационни системи и платформи, информационни и комуникационни дейности, включително институционална комуникация относно политическите приоритети на Съюза, и всяка друга техническа и административна помощ или свързани с персонала разходи, направени от Комисията за управлението на програмата.

Член 5

Допълнителни ресурси

1.Държавите членки, институциите, органите и агенциите на Съюза, трети държави, международни организации, международни финансови институции или други трети страни могат да правят допълнителни финансови или нефинансови вноски за програмата. Допълнителните финансови вноски представляват външни целеви приходи по смисъла на член 21, параграф 2, букви а), г) или д) или член 21, параграф 5 от Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509.

2.Ресурсите, отпуснати на държавите членки в режим на споделено управление, могат по искане на държавите членки да бъдат предоставени за програмата. Комисията изпълнява тези ресурси пряко или непряко в съответствие с член 62, параграф 1, буква а) или в) от Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509. Те са в допълнение към сумата, посочена в член 4, параграф 1 от настоящия регламент. Тези ресурси се използват в полза на съответната държава членка. Когато Комисията не е поела правно задължение при пряко или непряко управление за допълнителни суми, предоставени по този начин за програмата, съответните суми, за които не са поети задължения, могат по искане на съответната държава членка да бъдат прехвърлени обратно към една или повече съответни програми източници или към техните приемници.

Член 6

Алтернативно, комбинирано и кумулативно финансиране

1.Програмата се изпълнява в полезно взаимодействие с други програми на Съюза. За действие, за което е предоставено финансиране от Съюза от друга програма, може да бъде предоставено и финансиране по програмата. Правилата на съответната програма на Съюза се прилагат за съответната вноска или единен набор от правила може да се прилага за всички вноски и може да бъде сключено единно правно задължение. Ако вноската на Съюза се основава на допустимите разходи, кумулативната подкрепа от бюджета на Съюза не надвишава общите допустими разходи за действието и може да бъде изчислена пропорционално в съответствие с документите, в които се определят условията за предоставяне на подкрепа.

2.Процедурите за възлагане, предоставяне или присъждане по програмата могат да се провеждат съвместно при пряко или непряко управление с държавите членки, институциите, органите и агенциите на Съюза, трети държави, международни организации, международни финансови институции или други трети държави („партньори по съвместната процедура за възлагане, предоставяне или присъждане“), при условие, че се гарантира защитата на финансовите интереси на Съюза. Тези процедури са предмет на единен набор от правила и водят до сключването на единни правни задължения. За тази цел партньорите в съвместната процедура за възлагане, предоставяне или присъждане могат да предоставят ресурси за програмата в съответствие с член 5 от настоящия регламент или на партньорите може да бъде възложено изпълнението на процедурата за възлагане, предоставяне или присъждане, когато това е приложимо в съответствие с член 62, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509. За целите на член 153, параграф 3 от Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509 при съвместни процедури за възлагане, предоставяне или присъждане комисията за оценка може да бъде частично съставена от членове, които са представители на партньорите в тази процедура.

Член 7

Трети държави, асоциирани към програмата

1.Може да се предостави възможност за участие в програмата на следните трети държави чрез пълно или частично асоцииране в съответствие с целите, определени в член 3, и съгласно съответните международни споразумения или решенията, приети в рамките на тези споразумения и приложими за:

а)членове на Европейската асоциация за свободна търговия, които са членове на Европейското икономическо пространство, както и европейски микродържави;

б)присъединяващи се държави, държави кандидатки и потенциални кандидати;

в)държави, включени в обхвата на европейската политика за съседство;

г)други трети държави.

2.Споразуменията за асоцииране за участие в програмите:

а)гарантират справедлив баланс по отношение на вноските и ползите на третата държава, участваща в програмата;

б)определят условията за участие в програмата, включително изчисляването на финансовите вноски, състоящи се от оперативна вноска и такса за участие, за дадена програма и нейните общи административни разходи;

в)не предоставят на третата държава правомощия за вземане на решения в рамките на програмата;

г)гарантират правата на Съюза да осигурява добро финансово управление и да защитава своите финансови интереси;

д)когато е приложимо, гарантират защитата на интересите на Съюза в областта на сигурността и обществения ред.

За целите на буква г), първа алинея третата държава предоставя необходимите права и достъп, изисквани съгласно регламенти (ЕС, Евратом) 2024/2509 и (ЕС, Евратом) № 883/2013, и гарантира, че решенията за изпълнение, с които се налага парично задължение въз основа на член 299 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и решенията и определенията на Съда на Европейския съюз, подлежат на изпълнение.

Член 8

Изпълнение и форми на финансиране от Съюза

1.Програмата се изпълнява в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509 при пряко управление или при непряко управление със субектите, посочени в член 62, параграф 1, буква в) от същия регламент.

2.Финансирането от Съюза може да се предоставя под всякаква форма в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509, по-специално безвъзмездни средства, поръчки и нефинансови дарения.

3.Когато финансирането от Съюза се предоставя под формата на безвъзмездни средства, то се предоставя като финансиране, което не е свързано с разходите, или, когато е необходимо, опростени варианти за разходите в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509. Финансирането може да бъде предоставено под формата на възстановяване на действително направените допустими разходи само когато целите на дадено действие не могат да бъдат постигнати по друг начин.

4.За целите на член 153, параграф 3 от Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509 комисията за оценка може да бъде съставена частично или изцяло от независими външни експерти.

Член 9

Допустимост

1.Критериите за допустимост се определят, за да се подпомогне постигането на целите, определени в член 3 от настоящия регламент, в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509 и се прилагат за всички процедури за възлагане, предоставяне или присъждане по програмата.

2.При процедури за възлагане, предоставяне или присъждане при пряко и непряко управление един или няколко от следните правни субекти могат да отговарят на условията за получаване на финансиране от Съюза:

а)субекти, установени в държава членка;

б)субекти, установени в асоциирана трета държава;

в)международни организации;

г)други субекти, установени в неасоциирани трети държави, когато финансирането на тези субекти е от съществено значение за изпълнението на действието и допринася за постигането на целите, определени в член 3.

3.В допълнение към член 168, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509 асоциираните трети държави, посочени в член 7, параграф 1 от настоящия регламент, когато е подходящо, могат да участват във всички механизми за възлагане на поръчки, посочени в член 168, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509, и да се възползват от тях. Правилата, приложими за държавите членки, се прилагат mutatis mutandis за участващите асоциирани трети държави.

4.Процедурите за възлагане, предоставяне или присъждане, засягащи сигурността или обществения ред, по-специално по отношение на стратегическите активи и интересите на Съюза или на неговите държави членки, се ограничават в съответствие с член 136 от Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509. Съгласно член 136 от Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509 за високорискови доставчици се прилагат ограничения относно допустимостта в съответствие с правото на Съюза, по съображения за сигурност.

5.В работната програма, посочена в член 110 от Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509, както и в поканите за представяне на предложения и поканите за участие в търг може допълнително да се уточняват критериите за допустимост, посочени в настоящия регламент, или да се определят допълнителни критерии за допустимост за специфични действия.

6.Безвъзмездни средства за оперативни разходи на Европейската мрежа за съдебно обучение може да се отпускат без покана за представяне на предложения, за покриване на разходи, свързани с нейната постоянна работна програма.

Член 10

Работна програма

Програмата се изпълнява чрез работните програми, посочени в член 110 от Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509.

Член 11

Отмяна

Регламент (ЕС) 2021/693 се отменя, считано от 1 януари 2028 г.

Член 12

Преходни разпоредби

1.Настоящият регламент не засяга продължаването или изменението на дейностите, предприети съгласно Регламент (ЕС) 2021/693, който продължава да се прилага за съответните дейности до тяхното приключване.

2.Финансовият пакет за програмата може да обхваща и разходи за техническа и административна помощ, необходими за осигуряване на прехода между програмата и мерките, приети съгласно Регламент (ЕС) 2021/693.

Член 13

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2028 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите членки в съответствие с Договорите.

Съставено в Брюксел на година.

ЗАКОНОДАТЕЛНА ОБОСНОВКА ЗА ФИНАНСОВОТО И ЦИФРОВОТО ОТРАЖЕНИЕ

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

1.2.Съответни области на политиката

1.3.Цели

1.3.1.Общи цели

1.3.2.Специфични цели

1.3.3.Очаквани резултати и отражение

1.3.4.Показатели за изпълнението

1.4.Предложението/инициативата е във връзка с:

1.5.Мотиви за предложението/инициативата

1.5.1.Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата

1.5.2.Добавена стойност от участието на ЕС (може да е в резултат от различни фактори, например ползи по отношение на координацията, правна сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на този раздел „добавена стойност от участието на ЕС“ е стойността, която е резултат от действието на равнище ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.

1.5.3.Изводи от подобен опит в миналото

1.5.4.Съвместимост с многогодишната финансова рамка и евентуални синергии с други подходящи инструменти

1.5.5.Оценка на различните налични варианти за финансиране, включително възможностите за преразпределяне на средства

1.6.Продължителност на предложението/инициативата и на неговото/нейното финансово отражение

1.7.Планирани методи на изпълнение на бюджета

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

2.2.Системи за управление и контрол

2.2.1.Обосновка на предложените методи на изпълнение на бюджета, механизми за осъществяване на финансирането, начини за плащане и стратегия за контрол

2.2.2.Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляването им

2.2.3.Приблизителна оценка и обосновка на разходната ефективност на контрола (съотношение между разходите за контрол и стойността на съответните управлявани средства) и оценка на очакваната степен на риска от грешки (при плащане и при приключване)

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3.ПРОГНОЗНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

3.2.Прогнозно финансово отражение на предложението върху бюджетните кредити

3.2.1.Обобщение на прогнозното отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

3.2.1.1.Бюджетни кредити от гласувания бюджет в милиони евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

3.2.2.Прогнозен краен продукт, финансиран с бюджетни кредити за оперативни разходи (не се попълва за децентрализираните агенции)

3.2.3.Обобщение на прогнозното отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

3.2.3.1. Бюджетни кредити от гласувания бюджет

3.2.3.2.Бюджетни кредити от външни целеви приходи (не е приложимо)

3.2.4.Прогнозни нужди от човешки ресурси

3.2.4.1.Финансирани от гласувания бюджет

3.2.4.2.Финансирано от външни целеви приходи (не е приложимо)

3.2.5.Преглед на прогнозното отражение върху инвестициите, свързани с цифрови технологии

4.Цифрово измерение

4.1.Изисквания, свързани с цифрови аспекти

4.2.Данни

4.3.Цифрови решения

4.4.Оценка на оперативната съвместимост

4.5.Мерки в подкрепа на цифровото изпълнение

1.    РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.    Наименование на предложението/инициативата

1.2.    Съответни области на политиката

1.3.    Цели

1.3.1.    Общи цели

1.3.2.    Специфични цели

1.3.3.    Очаквани резултати и отражение

Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на целевите бенефициери/групи.

1.3.4.    Показатели за изпълнението

Посочете показателите за мониторинг на напредъка и на постиженията.

1.4.    Предложението/инициативата е във връзка с:

 ново действие

 ново действие след пилотен проект/подготвително действие 60

 продължаване на съществуващо действие

 сливане или пренасочване на едно или няколко действия към друго/ново действие

1.5.    Мотиви за предложението/инициативата

1.5.1.    Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата

1.5.2.    Добавена стойност от участието на ЕС (може да е в резултат от различни фактори, например ползи по отношение на координацията, правна сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на този раздел „добавена стойност от участието на ЕС“ е стойността, която е резултат от действието на равнище ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.

1.5.3.    Изводи от подобен опит в миналото

1.5.4.    Съвместимост с многогодишната финансова рамка и евентуални синергии с други подходящи инструменти

1.5.5.    Оценка на различните налични варианти за финансиране, включително възможностите за преразпределяне на средства

1.6.    Продължителност на предложението/инициативата и на неговото/нейното финансово отражение

 ограничена продължителност

    в сила от 1.1.2028 г. до 31.12.2034 г.

    финансово отражение от 2028 до 2034 г. за бюджетни кредити за поети задължения и от 2028 до 2034 г. за бюджетни кредити за плащания.

 неограничена продължителност

изпълнение с период на започване на дейност от ГГГГ до ГГГГ,

последван от функциониране с пълен капацитет.

1.7.    Планирани методи на изпълнение на бюджета 61

 Пряко управление от Комисията

 от нейните служби, включително от нейния персонал в делегациите на Съюза;

    от изпълнителните агенции

 Споделено управление с държавите членки

 Непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на:

 трети държави или на органите, определени от тях

 международни организации и техните агенции (напр. Съвета на Европа, ОИСР, ЮНЕСКО...)

 Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд

 органите, посочени в членове 70 и 71 от Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509

 публичноправни органи (напр. органи, оценявани по стълбове)

 частноправни органи със задължение за обществена услуга, доколкото са им предоставени подходящи финансови гаранции (напр. органи, оценявани по стълбове)

 частноправни органи на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и на които са предоставени подходящи финансови гаранции (напр. органи, оценявани по стълбове)

 органи или лица, на които е възложено изпълнението на специфични дейности в областта на общата външна политика и политика на сигурност съгласно дял V от Договора за Европейския съюз и които са посочени в съответния основен акт

̈ субекти, установени в държава членка и уредени от националното частно право или от правото на Съюза, които удовлетворяват съответните секторни условия за възлагане на усвояването на средства или бюджетни гаранции на Съюза, доколкото тези субекти са контролирани от публичноправни органи или от частноправни органи със задължение за обществена услуга и разполагат с подходящи финансови гаранции, които са под формата на солидарна отговорност на контролните органи или еквивалентни финансови гаранции и които за всяко действие може да бъдат ограничени до максималния размер на подкрепата от Съюза.

Бележки

2.    МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.    Правила за мониторинг и докладване

2.2.    Системи за управление и контрол

2.2.1.    Обосновка на предложените методи на изпълнение на бюджета, механизми за осъществяване на финансирането, начини за плащане и стратегия за контрол

2.2.2.    Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляването им

2.2.3.    Приблизителна оценка и обосновка на разходната ефективност на контрола (съотношение между разходите за контрол и стойността на съответните управлявани средства) и оценка на очакваната степен на риска от грешки (при плащане и при приключване)

2.3.    Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3.    ПРОГНОЗНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.    Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

Поискани нови бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

3.2.    Прогнозно финансово отражение на предложението върху бюджетните кредити

3.2.1.    Обобщение на прогнозното отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

    Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу

3.2.1.1.    Бюджетни кредити от гласувания бюджет в милиони евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Задължителна таблица

====================================================================================================

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

3.2.2.    Прогнозен краен продукт, финансиран с бюджетни кредити за оперативни разходи (не се попълва за децентрализираните агенции)

За целите на мониторинга върху напредъка и постиженията на настоящата програма, показателите за крайния продукт и за резултатите ще отговарят на общите показатели, предоставени съгласно Регламент (ЕС) [XXX]* на Европейския парламент и на Съвета [Регламент за изпълнението].

Бюджетни кредити за поети задължения в милиони евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

3.2.3.    Обобщение на прогнозното отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

    Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи

    Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу

3.2.3.1. Бюджетни кредити от гласувания бюджет

===================================================================

3.2.3.2.    Бюджетни кредити от външни целеви приходи (не е приложимо)

3.2.3.3.    Общо бюджетни кредити

===================================================================

Бюджетните кредити, необходими за човешки ресурси и други административни разходи, ще бъдат покрити от бюджетни кредити на ГД, които вече са определени за управлението на действието и/или които са преразпределени в рамките на ГД, при необходимост заедно с допълнително отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

3.2.4.    Прогнозни нужди от човешки ресурси

    Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси

    Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу

3.2.4.1.    Финансирани от гласувания бюджет

Прогнозните нужди се посочват в еквиваленти на пълно работно време (ЕПРВ)

===================================================================

3.2.4.2.    Финансирано от външни целеви приходи (не е приложимо)

3.2.4.3.    Общо нужди от човешки ресурси

===================================================================

Персонал, необходим за изпълнение на предложението (в ЕПРВ):

Метод на изчисляване, описание на задачите, които трябва да бъдат изпълнени, и обосновано искане

Служителите на ГД „Правосъдие и потребители“, работещи по програма „Правосъдие“ за периода 2021—2027 г., включват оперативните служители персонал, които работят на пълно работно време по управлението на програмата, през всички етапи на програмните цикли (работна програма, покани за представяне на предложения, оценка, сключване на договори и изпълнение), и изпълняват функциите по иницииране и проверка, както и служители от отделите по политики (осигуряващи експертен опит в съответната област) и служители, осигуряващи цялостната координация и хоризонталните задачи.

Изчисляването на броя на оперативните служители, работещи по програмата, се основава на разпределение, съответстващо на дела на бюджета на правосъдието спрямо общия програмен бюджет, управляван от генералната дирекция, който включва и програма „Граждани, равенство, права и ценности“ и раздела за потребителите на програма „Единен пазар“.

Изчисляването на броя на служителите от отделите по политики се основава на големия брой политики и законодателни актове, подкрепяни от изпълнението на програма „Правосъдие“, а оттам и на участието на отделите по политики на ключови етапи от процеса, като например при подготовката на поканите за представяне на предложения, подбора и изпълнението на проекти.

Общият брой на служителите, изпълняващи оперативни, координационни и свързани с политиките задачи възлиза на 60 ЕПРВ, включително 5 договорно наети служители, финансирани извън функция 4 (предишни редове BA), което се счита за необходимо за ефективно справяне с разширения и по-трудоемък портфейл — включително конкретни инициативи като цифровизацията на правосъдието, увеличения брой финансови операции за изпълнението на програмата и съответствието с тематичния обхват на програмата съгласно политическите насоки.

Като се започне от настоящото равнище на численост на персонала като базова линия и като се има предвид 2,7-кратното увеличение на пакета за програма „Правосъдие“ в следващата МФР, поисканите ЕПРВ са необходими, за да се даде възможност на ГД „Правосъдие и потребители“ да се справи с действията, необходими за постигане на политическите цели на Комисията „Фон дер Лайен II“, като програма „Правосъдие“ за периода 2028—2034 г. е от съществено значение за успешното изпълнение на амбициите на Комисията.

В настоящите екипи няма възможност за допълнително преразпределяне на служители между функциите, без да се изложи на риск постигането на резултати от страна на Комисията в областите на компетентност на ГД „Правосъдие и потребители“.

3.2.5.    Преглед на прогнозното отражение върху инвестициите, свързани с цифрови технологии

3.2.6.    Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

Инициативата е съгласувана с предложението за МФР 2028—2034 г.

3.2.7.    Финансов принос от трети страни

Предложението/инициативата:

    не предвижда съфинансиране от трети страни

    предвижда следното съфинансиране от трети страни:

Бюджетни кредити в милиони евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

 
3.3.    Прогнозно отражение върху приходите

    Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

    Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

    върху собствените ресурси

    върху другите приходи

    моля, отбележете, ако приходите са предназначени за конкретни разходни бюджетни редове

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

За целевите приходи да се посочат съответните разходни бюджетни редове.

[…]

Други забележки (например метод/формула за изчисляване на отражението върху приходите или друга информация).

[…]

4.Цифрово измерение

4.1.    Изисквания, свързани с цифрови аспекти

4.2.    Данни

4.3.    Цифрови решения

4.4.    Оценка на оперативната съвместимост

4.5.    Мерки в подкрепа на цифровото изпълнение

(1)

   Те включват  европейската стратегия за съдебно обучение , стратегията на ЕС относно правата на жертвите , Европейската стратегия за електронното правосъдие на Съвета, Стратегията на ЕС за правата на детето и предстоящата стратегия на Комисията за цифровизация на правосъдието, която цели да насърчи цифровата трансформация в рамките на съдебните системи. Освен това, за да се отстоява допълнително върховенството на закона, Европейската комисия създаде механизъм за върховенството на закона , включително годишния доклад относно върховенството на закона, в който се прави оценка на промените в независимостта на съдебната власт, рамките за борба с корупцията и достъпа до правосъдие в държавите членки. С приетия през 2023 г. пакет на Комисията за борба с корупцията бяха въведени всеобхватни мерки за борба с корупцията, повишаване на прозрачността и защита на почтеността в съдебната система в целия Съюз. Освен това ЕС прие  стратегия за вътрешна сигурност и  програма за борба с тероризма .

(2)

   Например, данните от Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2024 г. и данните, събрани чрез последните проучвания „Евробарометър“ , подчертаха напредъка в усилията на държавите членки да създадат ефективни национални правосъдни системи, но тези данни също така показват, че продължава да съществува нужда от подобрение. Възможните подобрения включват: i) необходимостта да се намали тежестта на съдебните такси; ii) наличието на правна помощ; iii) насърчаването на доброволното използване на алтернативни способи за разрешаване на спорове (АРС); iv) подкрепа на участието на хора с увреждания като специалисти в правосъдната система; и v) улесняване на достъпа до правосъдие по електронен път, тъй като цифровизацията в националните правосъдни системи в държавите — членки на ЕС, продължава да се прилага неравномерно. Освен това трансграничните престъпления продължават да се увеличават от 2020 г. насам, което предполага, че трансграничното съдебно сътрудничество ще става все по-важно.

(3)

   Политически насоки за Европейската комисия (2024—2029 г.).

(4)

   Специално проучване „Евробарометър“ № 487b. Също специално проучване „Евробарометър “ № 552: малко над шест на всеки десет респонденти (62 %, 3 процентни пункта намаление от 2021 г. насам) посочват, че са запознати с Хартата на основните права на ЕС, включително една четвърт от всички респонденти (25 %), които са чували за нея и знаят какво представлява тя. Близо четирима на всеки десет (37 %) от всички респонденти са чували за Хартата, но не знаят какво представлява тя.

(5)

   435ae4e8-f5f4-432b-a391-b05468474a1e_en (europa.eu).

(6)

    Доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите:   Защита на основните права в ерата на цифровите технологии — Годишен доклад за 2021 г. относно прилагането на Хартата на основните права на ЕС

(7)

   Stakeholder_contribution_on_rule_of_law_-_oecd.pdf (europa.eu); 9789264303416-2-en.pdf (oecd-ilibrary.org) .

(8)

   Както се подчертава в годишните доклади относно европейското съдебно обучение, публикувани от генерална дирекция „Правосъдие и потребители“ на Комисията, след изпълнението на двете последователни европейски стратегии за съдебно обучение ( съобщението на Комисията от 2020 г. „Гарантиране на справедливост в ЕС — европейска стратегия за съдебно обучение за периода 2021—2024 г.“ и съобщението от 2011 г. „Изграждане на доверие в правосъдието в целия ЕС — ново измерение на европейското съдебно обучение“ ) над 2 милиона практикуващи юристи в областта на правосъдието в ЕС са участвали в съдебно обучение по право на Съюза.

(9)

   Съобщение на Комисията „Гарантиране на справедливост в ЕС — европейска стратегия за съдебно обучение за периода 2021—2024 г.“ Достъпно на адрес: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52020DC0713 .

(10)

    Политически насоки за Европейската комисия (2024—2029 г.).

(11)    Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (ОВ L 277, 27.10.2022 г., стр. 1—102).  http://data.europa.eu/eli/reg/2022/2065/oj ).

(12)    Регламент (ЕС) 2024/1689 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2024 г. за установяване на хармонизирани правила относно изкуствения интелект и за изменение на регламенти (ЕО) № 300/2008, (ЕС) № 167/2013, (ЕС) № 168/2013, (ЕС) 2018/858, (ЕС) 2018/1139 и (ЕС) 2019/2144 и директиви 2014/90/ЕС, (ЕС) 2016/797 и (ЕС) 2020/1828 (Акт за изкуствения интелект) (ОВ L, 2024/1689, 12.7.2024 г., ELI:  http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1689/oj ).

(13)    Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за изискванията за достъпност на продукти и услуги (ОВ L 151, 7.6.2019 г., стр. 70—115, ELI:  http://data.europa.eu/eli/dir/2019/882/oj .

(14)    Предложение за Регламент (ЕС) XXX на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „АгораЕС“ за периода 2028—2034 г. и за отмяна на регламенти (ЕС) 2021/692 и (ЕС) 2021/818, COM (2025) 550 final.

(15)    https://employment-social-affairs.ec.europa.eu/policies-and-activities/european-pillar-social-rights-building-fairer-and-more-inclusive-european-union_bg

(16)    Предложение за Регламент (ЕС) XXX на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „Еразъм+“ за периода 2028—2034 г. и за отмяна на регламенти (ЕС) 2021/817 и (ЕС) 2021/888, COM(2025)549 final.

(17)

   Предложение за Регламент (ЕС) ХХХ на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски фонд за икономическо, социално и териториално сближаване, за селското стопанство и селските райони, за рибарството и морското дело и за просперитета и сигурността за периода 2028—2034 г. и за изменение на Регламент (ЕС) 2023/955 и Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509, COM(2025) 565 final.

(18)    Предложение за Регламент за (ЕС) ХХХ на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски социален фонд като част от Плана за национално и регионално партньорство, посочен в Регламент (ЕС) […] [План за НРП], за определяне на условията за изпълнение на подкрепата на Съюза за качествена заетост, умения и социално приобщаване за периода 2028—2034 г. COM/2025/558 final.

(19)    https://finance.ec.europa.eu/regulation-and-supervision/savings-and-investments-union_en

(20)    Предложение за Регламент (ЕС) [XXX] на Европейския парламент и Съвета за създаване на Европейски фонд за конкурентоспособност (ЕФК), включващ специфична програма за научноизследователски и иновационни дейности в областта на отбраната и за отмяна на регламенти (ЕС) 2021/522, (ЕС) 2021/694, (ЕС) 2021/697, (ЕС) 2021/783, и за отмяна на разпоредби в регламенти (ЕС) 2021/696, (ЕС) 2023/588 и за изменение на Регламент (ЕС) (ПЕОП), COM/2025/555 final.

(21)    Предложение за Регламент (ЕС) [XXX] на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ за периода 2028—2034 г., за определяне на нейните правила за участие и разпространение на резултатите и за отмяна на Регламент (ЕС) 2021/695, COM/2025/543 final.

(22)

   Политически насоки за Европейската комисия (2024—2029 г.).

(23)    https://commission.europa.eu/topics/preparedness_en

(24)    https://digital-strategy.ec.europa.eu/bg/policies/cybersecurity-strategy

(25)     https://home-affairs.ec.europa.eu/news/commission-presents-protecteu-internal-security-strategy-2025-04-01_en  

(26)    https://sdgs.un.org/goals.

(27)    Предложение за Регламент (ЕС) ХХХ на Европейския парламент и на Съвета за създаване на инструмента „Глобална Европа“, COM(2025) 551 final.

(28)

   Междинна оценка на програма „Правосъдие“ за периода 2021—2027 г., COM(2025)267 и SWD(2025)134.

(29)

   Например през 2022 г. 24 208 специалисти в областта на правосъдието са участвали в обучение, подкрепено от програма „Правосъдие“ (около 35,3 % от всички, които през тази година са получили (съ)финансирано от ЕС обучение по право на Съюза). Вж. отчета за изпълнението на програма „Правосъдие“ .

(30)

   Междинна оценка на програма „Правосъдие“ за периода 2021—2027 г., COM(2025)267 и SWD(2025)134.

(31)

   Заинтересованите страни в областта на висшето образование и публичните органи съобщават за по-висока степен на осведоменост относно програмата в сравнение с ОГО.

(32)

   Междинна оценка на програма „Правосъдие“ за периода 2021—2027 г., COM(2025)267 и SWD(2025)134.

(33)

   Пак там.

(34)

   Считат се за изключително уместни от 62 % от респондентите.

(35)

    Програма „Правосъдие“ — окончателна оценка на програмата за периода 2014—2020 г. и междинна оценка на програмата за периода 2021—2027 г.

(36)     https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/14523-EUs-next-long-term-budget-MFF-EU-funding-for-cross-border-education-training-and-solidarity-young-people-media-culture-and-creative-sectors-values-and-civil-society_bg .

(37)

   Държавата на пребиваване с най-голям принос като цяло е Германия, следвана от Франция и Италия.

(38)    Включително например: Stakeholder_contribution_on_rule_of_law_-_oecd.pdf (europa.eu) ; https://eige.europa.eu/gender-statistics/dgs/indicator/wmidm_jud_natcrt__wmid_natcrt_supcrt/datatable ; http://www.coe.int/t/dghl/cooperation/cepej/evaluation/default_ en.asp .

(39)

   Политически насоки за Европейската комисия (2024—2029 г.).

(40)

    https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:52025DC0046  

(41)    Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1—88, ELI:  http://data.europa.eu/eli/reg/2016/679/oj ).

(42)    ОВ L 23, 27.1.2010 г., стр. 37, ELI: http://data.europa.eu/eli/convention/2010/48(1)/oj . Тъй като Съюзът стана страна по Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, нейните разпоредби се превърнаха в неразделна част от правния ред на Съюза и са обвързващи за институциите на Съюза и за неговите държави членки, включително нейният член 13 относно достъпа до правосъдие. Този член изисква от държавите — страни по конвенцията, да осигурят ефективен достъп до правосъдие за хората с увреждания наравно с всички останали (включително чрез осигуряване на процесуални и съобразени с възрастта улеснения) във всички съдебни производства, включително на следствени и други предварителни етапи на производството. В него също така се посочва, че държавите — страни по конвенцията, насърчават подходящо обучение за лицата, работещи в областта на правораздаването, включително полицейските служители и служителите в затворите.

(43)    Предложение за Регламент (ЕС) XXX на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за проследяване на бюджетните разходи и за изпълнението и на други хоризонтални правила за програмите и дейностите на Съюза, COM/2025/545 final.

(44)    ОВ C, […], […] г., ELI: […].

(45)    ОВ C, […], […] г., ELI: […].

(46)

   Регламент (ЕС) 2021/693 на Европейския парламент и на Съвета от 28 април 2021 г. за създаване на програма „Правосъдие“ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1382/2013 (OВ L 156, 5.5.2021 г., стр. 21, ELI:  http://data.europa.eu/eli/reg/2021/693/oj ).

(47)    Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509 на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2024 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (ОВ L, 2024/2509, 26.9.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/2509/oj).

(48)    Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 18.9.2013 г., стр. 1, ELI:  http://data.europa.eu/eli/reg/2013/883/oj ).

(49)    Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (OB L 312, 23.12.1995 г., стр. 1, ELI:  http://data.europa.eu/eli/reg/1995/2988/oj ).

(50)    Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (OB L 292, 15.11.1996 г., стр. 2, ELI:  http://data.europa.eu/eli/reg/1996/2185/oj ).

(51)    Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (ОВ L 283, 31.10.2017 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2017/1939/oj).

(52)    Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (ОВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 29, ELI:  http://data.europa.eu/eli/dir/2017/1371/oj ).

(53)    Предложение за Регламент (ЕС) XXX на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за проследяване на бюджетните разходи и за изпълнението и на други хоризонтални правила за програмите и дейностите на Съюза (ОВ […], […], стр. […], ELI: …).

(54)

   Решение 2001/470/ЕО на Съвета от 28 май 2001 г. за създаване на Европейска съдебна мрежа по граждански и търговски дела (ОВ L 174, 27.6.2001 г., стр. 25, ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2001/470/oj ).

(55)

   ОВ L 23, 27.1.2010 г., стр. 37., ELI: http://data.europa.eu/eli/convention/2010/48(1)/oj .

(56)    Предложение за Регламент (ЕС) ХХХ на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски фонд за икономическо, социално и териториално сближаване, за селското стопанство и селските райони, за рибарството и морското дело и за просперитета и сигурността за периода 2028—2034 г. и за изменение на Регламент (ЕС) 2023/955 и Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509, COM(2025) 565 final.

(57)    Предложение за Регламент (ЕС) XXX на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „АгораЕС“ за периода 2028—2034 г. и за отмяна на регламенти (ЕС) 2021/692 и (ЕС) 2021/818, COM (2025) 550 final.

(58)    Предложение за Регламент (ЕС) ХХХ на Европейския парламент и на Съвета за създаване на инструмента „Глобална Европа“, COM(2025) 551 final.

(59)    Предложение за Регламент (ЕС) ХХХ на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за проследяване на бюджетните разходи и за изпълнението и на други хоризонтални правила за програмите и дейностите на Съюза, COM/2025/545 final.

(60)    Съгласно член 58, параграф 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) 2024/2509.

(61)    Подробности във връзка с методите на изпълнение на бюджета и позовавания на Финансовия регламент могат да бъдат намерени на уебсайта BUDGpedia: https://myintracomm.ec.europa.eu/corp/budget/financial-rules/budget-implementation/Pages/implementation-methods.aspx .

(62)    Необходимите бюджетни кредити следва да се определят, като се използват данните за средните годишни разходи, налични на съответната уебстраница на BUDGpedia.

(63)    Крайните продукти са продуктите и услугите, които ще бъдат доставени (например брой финансирани обмени на учащи се, дължина на построените пътища в километри и т.н.).

(64)    Описана в раздел 1.3.2. „Специфични цели“.

(65)    Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1—88, ELI:  http://data.europa.eu/eli/reg/2016/679/oj ).

(66)    Директива (ЕС) 2019/1024 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор (преработен текст) (ОВ L 172, 26.6.2019 г., стр. 56 ELI:  http://data.europa.eu/eli/dir/2019/1024/oj ).

(67)    https://data.europa.eu/en/ELDS.

(68)    Регламент (ЕС) 2024/1689 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2024 г. за установяване на хармонизирани правила относно изкуствения интелект и за изменение на регламенти (ЕО) № 300/2008, (ЕС) № 167/2013, (ЕС) № 168/2013, (ЕС) 2018/858, (ЕС) 2018/1139 и (ЕС) 2019/2144 и директиви 2014/90/ЕС, (ЕС) 2016/797 и (ЕС) 2020/1828 (Акт за изкуствения интелект) (ОВ L, 2024/1689, 12.7.2024 г., ELI:  http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1689/oj ).

(69)    Регламент (ЕС, Евратом) 2023/2841 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2023 г. за определяне на мерки за високо общо ниво на киберсигурност в институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, (ОВ L, 2023/2841, 18.12.2023 г., ELI:  http://data.europa.eu/eli/reg/2023/2841/oj ).

(70)    https://single-market-economy.ec.europa.eu/single-market/single-digital-gateway_en?prefLang=bg

(71)    Регламент (ЕС) № 1024/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар и за отмяна на Решение 2008/49/ЕО на Комисията („Регламент за IMI“) (ОВ L 316, 14.11.2012 г., стр. 1, ELI:  http://data.europa.eu/eli/reg/2012/1024/oj ).

(72)    Регламент (ЕС) 2023/2844 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2023 г. относно цифровизацията на съдебното сътрудничество и на достъпа до правосъдие по трансгранични гражданскоправни, търговскоправни и наказателноправни въпроси и за изменение на определени актове в областта на съдебното сътрудничество (ОВ L, 2023/2844, 27.12.2023 г., ELI:  http://data.europa.eu/eli/reg/2023/2844/oj ).