This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 52009DC0137
Report from the Commission to the Council assessing progress reported by Italy to the Commission and the Council on recovery of additional levy due by milk producers for the periods 1995/96 to 2001/02 (pursuant to Article 3 of Council Decision 2003/530/EC)
Доклад на Комисията до Съвета за оценка на докладвания от Италия пред Комисията и Съвета напредък по възстановяването на допълнителната такса, дължима от млекопроизводителите за периода от 1995—1996 г. до 2001—2002 г. (съгласно член 3 от Решение 2003/530/EО на Съвета)
Доклад на Комисията до Съвета за оценка на докладвания от Италия пред Комисията и Съвета напредък по възстановяването на допълнителната такса, дължима от млекопроизводителите за периода от 1995—1996 г. до 2001—2002 г. (съгласно член 3 от Решение 2003/530/EО на Съвета)
/* COM/2009/0137 окончателен */
Доклад на Комисията до Съвета за оценка на докладвания от Италия пред Комисията и Съвета напредък по възстановяването на допълнителната такса, дължима от млекопроизводителите за периода от 1995—1996 г. до 2001—2002 г. (съгласно член 3 от Решение 2003/530/EО на Съвета) /* COM/2009/0137 окончателен */
[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ | Брюксел, 26.3.2009 COM(2009) 137 окончателен ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА за оценка на докладвания от Италия пред Комисията и Съвета напредък по възстановяването на допълнителната такса, дължима от млекопроизводителите за периода от 1995—1996 г. до 2001—2002 г. (съгласно член 3 от Решение 2003/530/EО на Съвета) ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА за оценка на докладвания от Италия пред Комисията и Съвета напредък по възстановяванетона допълнителната такса, дължима от млекопроизводителите за периода от 1995—1996 г. до 2001—2002 г.(съгласно член 3 от Решение 2003/530/EО на Съвета) Настоящият доклад за оценка е изготвен от Комисията съгласно член 3 от Решение 2003/530/ЕО на Съвета от 16 юли 2003 г. относно съвместимостта с общия пазар на помощ, която Република Италия възнамерява да предостави на своите млекопроизводители. Съгласно член 1 от същото решение помощта, по силата на която Република Италия сама плаща сумата, която млекопроизводителите дължат на Общността във връзка с допълнителната такса за мляко за периода от 1995—1996 г. до 2001—2002 г., като на производителите се позволява да изплатят безлихвено дълга си, разсрочен за няколко години, се счита по изключение за съвместима с общия пазар, при условие че: - производителите изплатят дълга изцяло, на равни годишни вноски, и - периодът за изплащане е не по-дълъг от 14 години и започва на 1 януари 2004 г. Съгласно член 2 от решението условие за предоставяне на помощта е Италия да декларира пред ФЕОГА общата допълнителна такса за съответните периоди, както и след като приспадне непогасения дълг, разделен на три равни годишни вноски, от финансираните от ФЕОГА разходи, съответно за ноември 2003 г., ноември 2004 г. и ноември 2005 г. Декларацията на Италия за общата допълнителна такса за съответните периоди бе надлежно изготвена под формата на писмо от 26 август 2003 г. Оставащите неизплатени задължения бяха надлежно приспаднати от финансираните от ФЕОГА разходи за ноември 2003 г., ноември 2004 г. и ноември 2005 г. Съгласно член 3 от решението италианските компетентни органи трябва ежегодно да докладват на Съвета и на Комисията за постигнатия от тях напредък по възстановяването на сумата, дължима от производителите във връзка с допълнителната такса за периода от 1995—1996 г. до 2001—2002 г. Съгласно същата разпоредба италианските органи представиха на Съвета и на Комисията четвъртия си доклад под формата на писмо от 3 октомври 2008 г., изготвено от АGEA, относно погасителната вноска за 2007 г. Впоследствие италианските органи актуализираха доклада, като в резултат на това бяха променени редица елементи, които са свързани с доклада. Плащане на такси по схемата за изплащане на вноски От общо 23 460 производители, дължащи такси за 7-те периода, предвидени в решението на Съвета, които обаче са получили нареждания от национална съдебна инстанция да прекратят временно плащането до окончателното постановление, 15 355 са избрали да плащат по схема за погасяване на вноски. Участието в схемата за погасяване на вноски предполага оттегляне на всички висящи съдебни спорове. Освен това неплащането на която и да е от годишните вноски води до изключване от схемата, вследствие на което на производителите може да бъде наложен запор над цялата дължима сума, заедно с натрупаните лихви. През 2004 г. преди погасяването на първата вноска дългът на всичките 15 355 участващи в схемата производители възлизаше общо на около 345 млн. евро, което представлява около една трета от цялата непогасена сума от допълнителната такса на равнище производител. Поради това изглежда, че повечето от производителите с малки равнища на индивидуално превишаване на доставките са избрали да участват в схемата, а от друга страна производителите с по-значително индивидуално превишаване на доставките (около 8000 производители, на които за седемте периода са начислени такси в размер на 680 млн. евро) са предпочели да започнат съдебни спорове в италианските съдебни инстанции. Следва да се отбележи обаче, че през 2007 г. италианските органи са получили 150 нови молби за участие в схемата за погасяване на вноски, сумата от които възлиза на около 3 млн. евро. Срокът за погасяване на четвъртата вноска от 12 426 производители в размер общо на 25 074 413,99 EUR беше 31 декември 2007 г. Извършените от италианските органи проверки показват, че през 2007 г. 12 183 производители са платили надлежно общо 25 006 160,19 евро. Това означава, че 98 % от производителите са платили на време 99,7 % от таксите в рамките на четвъртата вноска. Преди това е регистрирано навременно плащане на първата, втората и третата вноски съответно в размер на 99,6 %, 97,9 % и 99,5 % от дължимите суми. Следователно общата такса, събрана в рамките на първите четири вноски, възлиза на около 103 млн. евро (99,2 % от общата дължима сума). Въпреки че посочените стойности със сигурност са показателни за ангажимента, който участващите производители са поели за изпълнение на задълженията си, Комисията счита, че последващите действия в случаите, в които плащането не е било регистрирано в рамките на определения срок, са първостепенен показател за степента на ангажираност на органите за осигуряване на точното спазване на условията по схемата и цялостното окончателно събиране на дължимата такса. В края на 2007 г. 63 производители все още не бяха направили плащания в размер на 68 253,80 евро, дължими за периода на четвъртата вноска. Според получената от италианските органи информация централните органи са уведомили съответните регионални органи за всички тези случаи, с цел да се пристъпи към принудително събиране на цялата дължима сума (включително и лихвата). В тази връзка обаче Комисията отбелязва, че четвъртият доклад на Италия не съдържа, както и предходната година, никакви данни за размера на действително събраните такси след извършването на проверки и предприетото от италианските органи принудително събиране. Въпреки това допълнителната информация, получена от италианските органи през декември 2008 г., показва, че 1 204 511,18 евро (т.е. 15 % от общата непогасена сума) са били събрани досега по отношение на таксите от производители, които са закъснели с плащането на вноските си в рамките на една от първите четири вноски. Следователно тези производители трябваше да платят изцяло своите непогасени задължения, заедно с начислената лихва, и бяха изключени от по-нататъшно участие в 14 годишната схема. Това означава, че 6 878 274,31 (т.е. 85 % от цялата непогасена сума) все още трябва да бъде събрана от производителите, които поради закъсняло плащане са били изключени от схемата за погасяване на вноските. Такса, дължима за периодите от 1995—1996 г. до 2001-2002 г., която не е включена в схемата за погасяване на вноски и продължава да бъде предмет на спор пред италиански съдебни инстанции Отбелязва се, че схемата за погасяване на вноски обхваща сравнително малка част от таксите, които трябва да бъдат събрани. Това означава, че пречката за незабавното събиране, която се създава от нарежданията на италиански съдебни инстанции за временно прекратяване на плащанията до окончателното постановление, продължава да съществува за около 8 000 производители, на които са начислени такси в размер на около 680 млн. евро и които са предпочели да прибягнат до съдебно решение. В своя доклад за оценка, представен на Съвета през 2006 г. и 2007 г., Комисията изрази мнение, че в бъдещите годишни доклади, представени от Италия, трябва специално да се обърне внимание на съдебните спорове за въпросните седем периода и да се представи подробна информация, потвърждаваща плащания във връзка със случаи, при които съдът не е отсъдил в полза на производителя. В миналото Комисията не беше в състояние без тези информации правилно да проследява напредъка в събирането на тази част от таксите, която не е била включена в схемата за погасяване на вноски. В отговор на това искане в доклада на Италия се съдържа списък на оспорвани в съда такси в общ размер от 1 533 584,36 евро за въпросните седем периода, по отношение на които през 2005 г. и 2006 г. италианските съдебни инстанции са отсъдили в полза на администрацията и от които към датата на доклада изглежда са били събрани само 346 833,70 евро. След като Комисията изиска повече информация по този въпрос, през декември 2008 г. италианските органи представиха допълнителна информация, включително резултатите от съдебните решения, постановени през 2007 г. и 2008 г. Тази информация показва, че през 2005—2008 г. съдебните органи са отсъдили в полза на администрацията във връзка с такси в размер общо на 4 108 523,39 евро (включително сумата от 1 533 584,36 евро, посочена по-горе), т.е. 0,6 % от общите непогасени задължения. Въпреки това изглежда, че през декември 2008 г. италианските органи са събрали само 314 960,15 евро (т.е. 7,7 % от сумата, отсъдена в полза на администрацията). След като италианските органи представиха допълнителни разяснения, стана ясно, че посочената по-горе сума на отсъдените в полза на администрацията такси включва случаи, които могат да бъдат обжалвани. Това отчасти може да обясни сравнително ниските равнища на събраните суми. Комисията е на мнение, че в годишните доклади, представяни в бъдеще от Италия, следва да се посочва конкретно сумата на таксите, които са отсъдени окончателно в полза администрацията, за да се даде по-ясна картина на постигнатия в това отношение напредък. Според Комисията би било желателно да се предоставят данни и за случите, ако има такива, при които млекопроизводителите успешно са оспорили таксите пред италианските съдебни инстанции. Комисията отбелязва слабия напредък в събирането на таксите, които не са част от схемата за погасяване на вноски. Това е свързано както с продължителността на съдебните процедури (досега са взети решения само за такси в размер на 4 млн. евро от общо 680 млн. евро), както и впоследствие на продължителното възстановяване на сумите след приключване на процедурите (само около 300 000 евро от общо 4 млн. евро). По отношение най-вече на постановените през 2005 г. и 2006 г. съдебни решения изглежда странно, че по-голямата част от потвърдените задължения все още не са възстановени към декември 2008 г. Заключение Комисията счита, че напредъкът, постигнат от италианските органи, по събиране на сумата, дължима от производителите за периодите от 1995—1996 г. до 2001—2002 г., които са предпочели да участват в одобрената от Съвета през 2003 г. схема за погасяване на вноски, свидетелства за правилното ѝ управление. Комисията отбелязва обаче, че информацията за сумите, действително събрани от малкия брой участващи в схемата производители, които не са направили плащания на вноски и поради тази причина са били изключени от по-нататъшно участие, показва, че италианските органи трябва да подобрят надлежно полаганите усилия или степента на събираемост на съответната такса. По отношение на таксите, които не са част от схемата за погасявания на вноски и които са предмет на съдебно разглеждане в италианските съдебни инстанции, Комисията със съжаление отбелязва слабия напредък и смята, че възстановяването на таксите по този начин е незадоволително.