(1)

Измамите със и подправянето на непарични платежни средства са заплахи за сигурността, тъй като представляват източник на доходи за организираната престъпност и следователно са фактор, улесняващ извършването на други престъпни дейности като тероризъм, трафик на наркотици и трафик на хора.

(2)

Измамите със и подправянето на непарични платежни средства представляват и пречки пред функционирането на цифровия единен пазар, тъй като подкопават доверието на потребителите и водят до преки икономически загуби.

(3)

Рамково решение 2001/413/ПВР на Съвета (3) трябва да бъде осъвременено и допълнено, така че да бъдат включени допълнителни разпоредби относно престъпленията, по-специално измамите, свързани с компютърни технологии, и наказанията, предотвратяването на престъпления, помощта за пострадалите и трансграничното сътрудничество.

(4)

Значителните празноти и разлики в законодателствата на държавите членки в областта на измамите със и подправянето на непарични платежни средства може да попречат на предотвратяването, разкриването и наказването на тези видове престъпления, както и на други тежки престъпления и престъпления, извършени в рамките на организираната престъпност, които са свързани с измамите със и подправянето на непарични платежни средства и са били улеснени от тях, както и да усложнят полицейското и съдебното сътрудничество в тази област и съответно да намалят неговата ефективност, което оказва неблагоприятно въздействие върху сигурността.

(5)

Измамите със и подправянето на непарични платежни средства имат значително трансгранично измерение, което се засилва от нарастващия цифров компонент, което подчертава необходимостта от допълнителни действия за сближаване на наказателното законодателство в областта на измамите със и подправянето на непарични платежни средства.

(6)

През последните години беше отчетен не само прогресивен ръст на цифровата икономика, но и разпространение на иновациите в много области, включително при технологиите за плащане. Новите технологии за плащане предполагат използването на нови видове платежни инструменти, които създават нови възможности за потребителите и предприятията, но същевременно увеличават възможностите за измами. Следователно правната уредба трябва да продължи да бъде съответна и актуална с оглед на технологичното развитие въз основа на технологично неутрален подход.

(7)

Измамите не само се използват за финансиране на престъпни сдружения, но също така ограничават развитието на цифровия единен пазар и намаляват склонността на гражданите да извършват покупки онлайн.

(8)

Приемането на единни определения в областта на измамите със и подправянето на непарични платежни средства е важно за осигуряването на последователен подход в държавите членки при прилагането на настоящата директива и за улесняването на обмена на информация и сътрудничеството между компетентните органи. Определенията следва да обхванат нови видове непарични платежни инструменти, които позволяват прехвърляне на електронни пари и виртуални валути. Определението за непарични платежни инструменти следва да бъде съобразено с факта, че непаричният платежен инструмент може да се състои от различни елементи, които действат едновременно, като например мобилно приложение за плащане и съответно разрешение (например парола). Когато в настоящата директива се използва понятието „непаричен платежен инструмент“, следва да се разбира, че инструментът създава фактическата възможност за притежателя или ползвателя на инструмента да прехвърля пари или парична стойност или да подаде платежно нареждане. Например незаконното придобиване на мобилно приложение за плащане без необходимото овластяване не би следвало да представлява незаконно придобиване на непаричен платежен инструмент, тъй като не създава фактическа възможност за ползвателя да прехвърля пари или парична стойност.

(9)

Настоящата директива се прилага по отношение на непарични платежни инструменти дотолкова, доколкото засяга платежната функция на инструмента.

(10)

Настоящата директива следва да обхваща виртуалните валути само дотолкова, доколкото те могат да се използват обичайно за извършване на плащания. Държавите членки следва да се насърчават да гарантират в националното си право, че бъдещите валути с виртуален характер, издадени от техните централни банки или от други публични органи, ще се ползват със същата степен на защита срещу измами, както непаричните платежни средства като цяло. Цифровите портфейли, които позволяват прехвърлянето на виртуални валути, следва да бъдат обхванати от настоящата директива в същата степен, както непаричните платежни инструменти. Определението на понятието „цифрови разменни единици“ следва да отчита, че цифровите портфейли за прехвърляне на виртуални валути могат да носят признаците на платежен инструмент само в някои случаи и следва да не разширява определението за платежен инструмент.

(11)

Изпращането на фалшиви фактури, за да бъдат получени идентификационни данни за достъп при плащане, следва да се счита опит за незаконно получаване, попадащо в обхвата на настоящата директива.

(12)

Използването на наказателното право за осигуряване на правна защита преди всичко на платежните инструменти, ползващи се със специална защита срещу подправяне или злоупотреба, има за цел да се насърчат операторите да предвидят такава специална защита за платежните инструменти, които издават.

(13)

Наличието на ефективни и ефикасни наказателноправни мерки е от съществено значение за защитата на непаричните платежни средства срещу измами и подправяне. По-специално, необходим е единен наказателноправен подход към съставомерните елементи на деянията, които улесняват или подготвят самото измамливо използване на непарични платежни средства. Ето защо, деяния, като например събирането и притежаването на платежни инструменти с намерение за извършване на измама, например чрез „фишинг“, „скиминг“ или насочване или пренасочване на потребители на платежни услуги към имитиращи уебсайтове, и тяхното разпространение, например чрез продажбата на информация за кредитни карти по интернет, следва да бъдат криминализирани като самостоятелни престъпления, без да се изисква действителното измамливо използване на непарични платежни средства. Поради това такива наказуеми деяния следва да обхващат и случаите, в които притежаването, набавянето или разпространяването не води по необходимост до измамливото използване на такива платежни инструменти. Когато обаче настоящата директива предвижда криминализиране на простото притежаване или държане, то не следва да се отнася до обикновените пропуски. Настоящата директива следва да не предвижда наказване на законното използване на платежен инструмент, включително и във връзка с предоставянето на иновативни платежни услуги, като например услугите, обичайно разработвани от финансово-технологичните дружества.

(14)

По отношение на престъпленията, предвидени в настоящата директива, понятието „умисъл“ се отнася до всички елементи, обективиращи тези престъпления съгласно националното право. Възможно е умисълът на дадено деяние, включително всякакви съставомерни представи или цели, да се извлече въз основа на обективни фактически обстоятелства. Настоящата директива следва да не обхваща неумишлени престъпления.

(15)

Настоящата директива се отнася до класическите форми на изпълнително деяние като измама, подправяне, кражба и незаконно получаване, които вече са очертани в националното право още преди ерата на цифровизацията. Следователно разширяването на обхвата на настоящата директива по отношение на безналичните платежни инструменти изисква да се определят равностойни форми на изпълнителното деяние в цифровата сфера, като по този начин се допълнят и засилят разпоредбите на Директива 2013/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4). Незаконното придобиване на безналичен непаричен платежен инструмент следва да съставлява престъпление най-малкото когато включва извършването на някое от престъпленията по членове 3—6 от Директива 2013/40/ЕС, или включва злоупотреба с безналичен платежен инструмент. „Злоупотреба“ следва да се разбира като съзнателно използване на безналичен непаричен платежен инструмент в своя или чужда полза от лице, което няма такова право и комуто този инструмент е поверен. Набавянето с цел измамливо използване на такъв незаконно придобит платежен инструмент следва да бъде наказуемо, без да се изисква да се установяват всички факти на самото незаконно придобиване и без да се изисква предходно или едновременно осъждане за предикатното престъпление, довело до незаконното придобиване.

(16)

Настоящата директива се отнася и за инструментите, които могат да бъдат използвани за извършване на престъпленията, предвидени в нея. Поради необходимостта да се избегне криминализиране, когато такива инструменти се изготвят и пускат на пазара за законни цели и въпреки че могат да се използват за извършване на престъпления, сами по себе си не представляват заплаха, криминализирането следва да бъде ограничено до инструменти, които са основно предназначени или специално приспособени за извършването на престъпленията, предвидени в настоящата директива.

(17)

Санкциите и наказанията за измами със и подправяне на непарични платежни средства следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи навсякъде в Съюза. Настоящата директива не засяга индивидуализацията и налагането на наказанията и изпълнението на присъдите в съответствие с обстоятелствата по конкретния случай и с общите правила на националното наказателно право.

(18)

Тъй като настоящата директива предвижда минимални правила, държавите членки са свободни да приемат или да запазват по-строги наказателноправни разпоредби по отношение на измамите със и подправянето на непарични платежни средства, включително по-широк обхват на престъпните състави.

(19)

Подходящо е да се предвидят по-строги наказания, когато престъплението е извършено в рамките на престъпна организация по смисъла на определението в Рамково решение 2008/841/ПВР на Съвета (5). Държавите членки следва да не бъдат задължени да предвиждат специални квалифициращи обстоятелства, когато националното право предвижда отделни престъпления и това може да доведе до по-тежки наказания. Когато престъпление, предвидено в настоящата директива, е било извършено във връзка с друго престъпление, предвидено в настоящата директива, от същото лице, и едно от тези престъпления de facto представлява съставомерен признак на другото, държавата членка може, в съответствие с общите принципи на националното право, да предвиди това деяние да се счита за квалифициращо обстоятелство по основния състав.

(20)

Правилата за подсъдността следва да гарантират ефективното наказателно преследване на престъпленията, предвидени в настоящата директива. По правило престъпленията се преследват най-успешно в рамките на националната наказателна система на държавата членка, в която са извършени. Поради това всяка държава членка следва да установи подсъдност по отношение на престъпленията, извършени на нейна територия, и по отношение на престъпленията, извършени от нейни граждани. Държавите членки може също да установят подсъдност по отношение на престъпленията, вредите от които са настъпили на тяхна територия. Те настоятелно се приканват да го направят.

(21)

Като се припомнят задълженията съгласно Рамково решение 2009/948/ПВР на Съвета (6) и Решение 2002/187/ПВР на Съвета (7), компетентните органи се насърчават в случаи на спор за подсъдност да използват възможността за преки консултации със съдействието на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст).

(22)

Като се има предвид необходимостта от специални средства за ефективното разследване на измамите със и подправянето на непарични платежни средства, както и тяхното значение за ефективното международно сътрудничество между националните органи, на разположение на компетентните органи във всички държави членки следва да бъдат средствата за разследване, които обичайно се използват в случаите на организирана престъпност или други тежки престъпления, ако и доколкото използването им е подходящо и съответно на естеството и тежестта на престъпленията, определени в националното право. Освен това правоприлагащите органи и другите компетентни органи следва да имат своевременен достъп до съответната информация, за да могат да разследват и да преследват престъпленията, предвидени в настоящата директива. Държавите членки се насърчават да осигурят достатъчно човешки и финансови ресурси за компетентните си органи, за да могат те пълноценно да провеждат разследване и наказателно преследване на престъпленията, предвидени в настоящата директива.

(23)

На националните органи, които провеждат разследване и наказателното преследване на престъпленията, предвидени в настоящата директива, следва да бъдат оправомощени да си сътрудничат с други национални органи в същата държава членка и със съответстващите им органи в другите държави членки.

(24)

В много случаи престъпните дейности са причината за инциденти, за които трябва да бъдат уведомени съответните национални компетентни органи съгласно Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета (8). Престъпният характер на подобни инциденти може да се подозира дори ако към съответния момент няма достатъчно доказателствата за извършено престъпление. В този контекст съответните оператори на основни услуги и доставчици на цифрови услуги следва да бъдат насърчавани да предоставят докладите, изисквани съгласно Директива (ЕС) 2016/1148, на правоприлагащите органи, така че да бъдат част от ефективна и всестранна реакция и да улесняват установяването на извършителите на деянията и търсенето на отговорност от тях за техните деяния. Утвърждаването на безопасна, сигурна и по-устойчива среда изисква по-специално системно подаване до правоприлагащите органи на сигнали за инцидентите с предполагаем тежък престъпен характер. Освен това, когато е приложимо, екипите за реагиране при инциденти с компютърната сигурност, определени съгласно Директива (ЕС) 2016/1148, следва да участват в разследванията на правоприлагащите органи с цел предоставяне на информация, считана за подходяща на национално равнище, и осигуряване на специализирани експертни знания във връзка с информационните системи.

(25)

Значимите инциденти, свързани със сигурността, посочени в Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета (9), може да имат престъпен произход. Когато е приложимо, доставчиците на платежни услуги следва да бъдат насърчавани да предоставят на правоприлагащите органи докладите, които са длъжни да представят на компетентните органи в своята държава членка по произход съгласно Директива (ЕС) 2015/2366.

(26)

На равнището на Съюза съществуват редица инструменти и механизми, които позволяват обмена на информация между националните правоприлагащи органи с цел разследване и наказателно преследване на престъпления. За да се улесни и ускори сътрудничеството между националните правоприлагащи органи и да се гарантира, че тези инструменти и механизми се използват пълноценно, настоящата директива следва да засили значението на оперативните звена за контакт, въведени с Рамково решение 2001/413/ПВР. Следва да е възможно държавите членки да решат да използват съществуващите мрежи от оперативни звена за контакт, като например създадената с Директива 2013/40/ЕС. Звената за контакт следва да осигуряват ефективно съдействие и да улесняват например обмена на относима информация и предоставянето на технически консултации или правна информация. За да се осигури безпроблемното функциониране на мрежата, всяко звено за контакт следва да може да общува бързо със звеното за контакт на друга държава членка. Като се има предвид значителното трансгранично измерение на престъпленията, които попадат в обхвата на настоящата директива, и по-специално нетрайният характер на електронните доказателства, държавите членки следва да могат бързо да разглеждат спешни искания от страна на тази мрежа и да предоставят обратна информация в срок от осем часа. При особено спешни и сериозни случаи държавите членки следва да уведомяват Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол).

(27)

Подаването без неоправдано забавяне на сигнали за престъпления до публичните органи е от голямо значение за борбата с измамите със и подправянето на непарични платежни средства, тъй като често то е отправната точка на наказателното разследване. Следва да бъдат предприети мерки за насърчаване на подаването на сигнали от физически и юридически лица, по-специално от финансовите институции, до правоприлагащите и съдебните органи. Тези мерки могат да се основават на различни видове инициативи, включително законодателни актове, които предвиждат задължения за подаване на сигнали за вероятни измами, или незаконодателни инициативи, като например създаване или оказване на подкрепа на организации или механизми за улесняване на обмена на информация, или повишаване на осведомеността. Всяка мярка, която включва обработването на лични данни на физически лица, следва да се изпълнява в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (10). По-специално всяко предаване на информация за целите на предотвратяването и борбата с престъпленията, свързани с измами със и подправяне на непарични платежни средства, следва да отговаря на изискванията на посочения регламент, а именно за наличието на законни основания за обработването.

(28)

За да се улесни своевременното и непосредствено подаване на сигнали за престъпленията, Комисията следва да направи внимателна оценка за създаването от държавите членки на ефективни системи, позволяващи подаване на сигнали за измами онлайн, както и на стандартни образци за подаването на сигнали на равнището на Съюза. Такива системи биха могли да улеснят подаването на сигнали за измами с непарични платежни средства, които често се извършват онлайн, и по този начин биха засилили подкрепата за пострадалите, разкриването и анализа на заплахите от киберпрестъпления, както и дейността и трансграничното сътрудничество на националните компетентни органи.

(29)

Престъпленията, предвидени в настоящата директива, често имат трансграничен характер. Поради това борбата с тези престъпления се основава на тясното сътрудничество между държавите членки. Държавите членки се насърчават да осигурят, в подходяща степен, ефективното прилагане на инструментите за взаимно признаване и правна помощ по отношение на престъпленията, обхванати от настоящата директива.

(30)

Разследването и наказателното преследване на всички видове измами със и подправяне на непарични платежни средства, включително свързаните с малки парични суми, са особено важни за ефективната борба с тези престъпления. Задълженията за подаване на сигнали, обменът на информация и статистическите доклади са ефикасни начини за разкриването на измамни дейности и особено на близки до тях дейности, които, разглеждани отделно, са свързани с малки парични суми.

(31)

Измамите със и подправянето на непарични платежни средства може да доведат до сериозни икономически и неимуществени последици за пострадалите от тях. Когато такава измама се състои, например, в кражбата на самоличност, нейните последици често са по-тежки поради увреждането на личното и професионалното добро име, влошаването на кредитния рейтинг на дадено физическо лице и нанасянето на тежки емоционални вреди. Държавите членки следва да приемат мерки за помощ, подкрепа и защита с цел смекчаване на тези последици.

(32)

Често е възможно да мине значително време, преди пострадалите да установят, че са претърпели вреди от престъпления, свързани с измама и подправяне. През това време е възможно да се развие верига от взаимосвързани престъпления, което да доведе до по-тежки отрицателните последици за пострадалите.

(33)

Физическите лица, които са пострадали от измама, свързана с непарични платежни средства, разполагат с правата, предоставени съгласно Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и Съвета (11). Държавите членки следва да приемат мерки за помощ и подкрепа за такива лица, които да доразвиват мерките, предвидени в посочената директива, но да отговарят по-пряко на конкретните нужди на пострадалите от измама, свързана с кражбата на самоличност. Такива мерки следва да включват по-специално предоставяне на списък на специализираните институции, занимаващи се с различните аспекти на престъпленията по отношение на самоличността и подкрепата за пострадалите, специализирана психологическа помощ и консултации във връзка с финансовите, практическите и правните въпроси, както и помощ за получаването на предвиденото обезщетение. Държавите членки следва да бъдат насърчени да създадат единен национален онлайн информационен инструмент за улесняване на достъпа до помощ и подкрепа за пострадалите. На юридическите лица също следва да се предлагат конкретна информация и консултации относно защитата срещу отрицателните последици от такова престъпление.

(34)

С настоящата директива следва да бъде установено правото на юридическите лица на достъп до информация в съответствие с националното право относно процедурите за подаване на жалби. Това право е необходимо по-специално за малките и средните предприятия и следва да допринесе за създаването на по-благоприятна бизнес среда за тях. Физическите лица вече се ползват от това право съгласно Директива 2012/29/ЕС.

(35)

Чрез информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността държавите членки, подпомагани от Комисията, следва да създадат или да укрепят политиките за предотвратяване на измамите със и подправянето на непарични платежни средства и мерките за намаляване на риска от такива престъпления. Във връзка с това държавите членки биха могли да разработят и поддържат актуален постоянен онлайн информационен инструмент за повишаване на осведомеността с практически примери за измамните практики, във формат, който е лесен за разбиране. Този инструмент може да бъде свързан с единния онлайн информационен инструмент за пострадалите или да бъде част от него. Държавите членки могат също така да създадат програми за научни изследвания и образователни програми. Следва да се обърне специално внимание на нуждите и интересите на уязвимите лица. Държавите членки се насърчават да гарантират осигуряването на достатъчно финансиране за тези кампании.

(36)

Необходимо е да се събират статистически данни за измамите със и подправянето на непарични платежни инструменти. Поради това държавите членки следва да бъдат задължени да гарантират, че е въведена подходяща система за записване, изготвяне и предоставяне на съществуващите статистически данни за престъпленията, предвидени в настоящата директива.

(37)

Настоящата директива има за цел да измени и разшири приложното поле на разпоредбите на Рамково решение 2001/413/ПВР. Тъй като измененията, които трябва да се направят, са значителни по брой и естество, за по-голяма яснота Рамково решение 2001/413/ПВР следва да бъде изцяло заменено за държавите членки, обвързани от настоящата директива.

(38)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз (ДЕС) и към Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и без да се засяга член 4 от посочения протокол, тези държави членки не участват в приемането на настоящата директива и не са обвързани от нея, нито от нейното прилагане.

(39)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящата директива и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане.

(40)

Доколкото целите на настоящата директива, а именно да предвиди ефективни, пропорционални и възпиращи наказания за измамите и подправянето на непарични платежни средства и да подобри и насърчи трансграничното сътрудничество както между компетентните органи, така и между физическите и юридическите лица и компетентните органи, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради техния обхват и последици могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(41)

Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати в частност от Хартата на основните права на Европейския съюз, включително правото на свобода и сигурност, зачитането на личния и семейния живот, защитата на личните данни, свободата на стопанска инициатива, правото на собственост, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, презумпцията за невиновност и правото на защита, принципите на законност и пропорционалност на престъпленията и наказанията, както и правото на всеки да не бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление. Настоящата директива има за цел да осигури пълното спазване на тези права и принципи и следва да бъде прилагана съответно,