20.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 84/1

(1)

Заедно с Регламент (ЕО) № 924/2009 на Европейския парламент и на Съвета (3), Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета (4) представлява важен градивен елемент за завършването на единната зона за плащания в евро (SEPA), в която не следва да се прави разлика между презграничните и националните плащания в евро. Основната цел на Регламент (ЕС) № 260/2012 е преминаването от национални схеми за кредитни преводи и директни дебити към хармонизираните схеми на SEPA за кредитни преводи и директни дебити, чрез, inter alia, предоставяне на гражданите на Съюза на уникален международен номер на банкова сметка (IBAN), който може да бъде използван за всички кредитни преводи и директни дебити в рамките на SEPA, деноминирани в евро.

(2)

С Регламент (ЕС) № 260/2012 бе предвидено преминаването към SEPA да бъде извършено до 1 февруари 2014 г., за да могат доставчиците и ползвателите на платежни услуги да разполагат с достатъчно време за приспособяване на процесите си към технически изисквания, следващи от преминаването към кредитни преводи и директни дебити в рамките на SEPA.

(3)

След приемането на Регламент (ЕС) № 260/2012 Комисията и Европейската централна банка наблюдаваха отблизо напредъка на преминаването към SEPA. Бяха проведени няколко срещи с държавите членки, националните компетентни органи и участниците на пазара. Европейската централна банка редовно публикуваше доклади за напредъка по преминаването към SEPA въз основа на събираните от националните централни банки данни за плащанията. В тези доклади се посочва, че редица държави членки в еврозоната напредват стабилно, като процентът на преминаване към кредитните преводи в рамките на SEPA към настоящия момент е близо до 100 %. Повечето доставчици на платежни услуги посочиха, че вече отговарят на изискванията на SEPA. В няколко други държави членки обаче преминаването изостава в сравнение с очакванията. Такъв е случаят преди всичко при директните дебити в рамките на SEPA.

(4)

В заключенията си от 14 май 2013 г. Съветът по икономически и финансови въпроси отново подчерта значението на преминаването към SEPA. Беше отбелязано, че преминаването към SEPA все още далеч не е приключило, както и че ще са необходими незабавни усилия от страна на всички участници на пазара за навременното завършване на преминаването към SEPA. Приет бе план за действие, с който търговците, предприятията, МСП и публичните администрации бяха приканени бързо да предприемат необходимите конкретни вътрешни мерки за приспособяване на процесите си и за информиране на клиентите си за техните IBAN данни.

(5)

Въпреки значителните усилия, положени през последните месеци от Европейската централна банка, държавите членки, техните национални публични органи и участниците на пазара, последните статистически данни за преминаването показват, че общият процент в еврозоната на преминаване към SEPA при кредитните преводи е нараснал от 40 % през юни 2013 г. само до около 64 % през ноември 2013 г., а при директните дебити е достигнал само 26 %. Докато националната статистика показва добър напредък в няколко държави членки, значителен брой държави членки изостават съществено от очаквания темп на преминаване към SEPA. Поради това е много малко вероятно всички участници на пазара да са изпълнили изискванията на SEPA до 1 февруари 2014 г.

(6)

От 1 февруари 2014 г. в съответствие с правните си задължения банките и другите доставчици на платежни услуги трябва да отказват да обработват кредитни преводи или директни дебити, които не са в съответствие с изискванията на SEPA, въпреки че, както и понастоящем, съществува техническа възможност за обработване на тези плащания, като продължат да използват съществуващите традиционни платежни схеми успоредно с тези за кредитни преводи и директни дебити в рамките на SEPA. Ако не се премине изцяло към кредитни преводи и директни дебити в рамките на SEPA, не може да се изключи вероятността за забавяния при тези плащания. Биха могли да бъдат засегнати всички ползватели на платежни услуги и особено МСП и потребителите.

(7)

От съществено значение е да се избегне ненужно разстройване на плащанията поради незавършило до 1 февруари 2014 г. преминаване към SEPA. На доставчиците на платежни услуги следва да се разреши да продължат за ограничено време да обработват платежни операции, извършвани чрез традиционните национални схеми, успоредно с кредитните преводи и директните дебити в рамките на SEPA — каквато е практиката им понастоящем. Следва да бъде въведен преходен период, който да позволи продължаването на такова успоредно обработване на плащанията в различни формати. Предвид настоящите данни за преминаването към SEPA и очакваните му темпове за подходящ се приема еднократен шестмесечен преходен период. Това допускане на традиционните несъответстващи на изискванията на SEPA системи следва да се разглежда като изключителна мярка и поради това следва да бъде запазено възможно най-кратко, тъй като всички ползи от интегриран пазар на плащанията могат да бъдат постигнати само при бързо и пълно преминаване към SEPA. Важно е и да се ограничат във времето разходите за доставчиците на платежни услуги от продължилото използване на традиционните платежни схеми успоредно със системата на SEPA. Доставчиците на платежни услуги, които вече изцяло са преминали към SEPA, биха могли да обмислят възможността през този преходен период да предоставят услуги по преобразуване на формата на все още непреминалите към новата система ползватели на платежни услуги. По време на преходния период държавите членки следва да се въздържат от налагане на санкции на доставчиците на платежни услуги, които обработват несъответстващи на изискванията на SEPA плащания, както и ползвателите на платежни услуги, които все още не са преминали към SEPA.

(8)

Няколко големи ползватели на инструменти за директен дебит вече посочиха, че планират преминаване към SEPA малко преди крайния срок. Всяко отлагане на тези планове за преминаване към SEPA би могло да доведе до временни затруднения при входящите плащания и паричните потоци и оттам — при касовите наличности на съответните дружества. Подобно забавено преминаване към SEPA в голям мащаб би могло да породи и други затруднения, особено при банките и търговците на софтуер, които могат да бъдат изправени пред определени ограничения в капацитета. Допълнителният срок за поетапно въвеждане на новата система ще даде възможност за по-постепенен подход. Участниците на пазара, които все още не са предприели необходимите мерки за приспособяване към изискванията на SEPA, се приканват да направят това възможно най-бързо. Участниците на пазара, които вече са започнали да приспособяват платежните си процеси, следва да приключат преминаването възможно най-бързо.

(9)

Предвид общата цел за постигане на съгласувано и интегрирано преминаване е уместно преходният период да се прилага както за кредитните преводи, така и за директни дебити в рамките на SEPA. Наличието на различни преходни периоди за кредитните преводи и директните дебити в рамките на SEPA би объркало потребителите, доставчиците на платежни услуги, МСП и останалите ползватели на платежни услуги.

(10)

От съображения за правна сигурност и за да се избегне евентуално прекъсване на прилагането на Регламент (ЕС) № 260/2012, е необходимо настоящият регламент да бъде приет като въпрос с неотложен характер и се прилага, с обратно действие, от 31 януари 2014 г.

(11)

С оглед на неотложния характер на въпроса, е необходимо да се допусне изключение от осемседмичния срок, посочен в член 4 от Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз, Договора за функционирането на Европейския съюз и Договора за създаването на Европейската общност за атомна енергия.

(12)

Поради това Регламент (ЕС) № 260/2012 следва да бъде съответно изменен,