РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) .../… НА КОМИСИЯТА

от 14.8.2020 година

относно мерки за предотвратяване на въвеждането и разпространението на Xylella fastidiosa (Wells et al.) в Съюза

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. за защитните мерки срещу вредителите по растенията, за изменение на регламенти (ЕС) № 228/2013, (ЕС) № 652/2014 и (ЕС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на директиви 69/464/ЕИО, 74/647/ЕИО, 93/85/ЕИО, 98/57/ЕО, 2000/29/ЕО, 2006/91/ЕО и 2007/33/ЕО на Съвета 1 , и по-специално член 28, параграфи 1 и  2 от него,

като има предвид, че:

(1)Решение за изпълнение (ЕС) 2015/789 на Комисията 2 се прилага от май 2015 г. насам с цел предотвратяване на по-нататъшното разпространение и въвеждане на Xylella fastidiosa (Wells et al.) („посочения вредител“) в Съюза. Посоченото решение за изпълнение е актуализирано няколко пъти, за да се вземат под внимание наличните към дадения момент научно-технически данни.

(2)На 15 май 2019 г. Европейският орган за безопасност на храните („Органът“) публикува ново научно становище 3 относно риска за здравето на растенията, породен от посочения вредител на територията на Съюза, в което се поставя акцент върху потенциалното установяване, разпространението в тесни и широки граници, продължителността на безсимптомния период, въздействието на посочения вредител, а в него така също и се съдържа актуална информация относно вариантите за намаляване на риска. На 15 май 2019 г. Органът публикува научен доклад 4 относно ефективността на in planta мерките за борба с посочения вредител, в който, както беше посочено по-рано, се потвърждава, че понастоящем няма налични мерки за борба с цел отстраняване на посочения вредител от болното растение в условия на открити терени. На 25 юни 2019 г. Органът публикува информационен картон за наблюдение на вредителите 5 относно посочения вредител, в който се съдържат допълнителни елементи за осигуряване на по-целенасочени дейности за наблюдение. На 28 април 2020 г. Органът актуализира базата данни на видовете растения, за които е установено, че са заразени с посочения вредител в световен мащаб 6 . Освен това на 8 юни 2020 г. Органът публикува Насоките за статистически надеждни и основани на риска наблюдения за Xylella fastidiosa 7 , които ще помагат на държавите членки да прилагат нивото на сигурност, предложеното предвидено разпространение и подготовката за дейностите по наблюдение, които трябва да бъдат извършени на територията на Съюза, в рамките на демаркационните области и извън тях.

(3)Последните научни открития, резултатите от извършените от Комисията одити в засегнатите държави членки и придобитият опит при прилагането на Решение за изпълнение (ЕС) 2015/789 сочат за необходимост от актуализиране на тези мерки, за да се гарантира по-целенасочен подход за борба с посочения вредител на територията на Съюза.

(4)За по-голяма яснота определението на „растения гостоприемници“ следва да се отнася за всички видове или родове растения в световен мащаб, за които е установено, че са заразени с посочения вредител, а определението на „посочените растения“ следва да се отнася само за онези растения гостоприемници, за които е установено, че са заразени с конкретен подвид на посочения вредител. В този контекст, както и за да се гарантира определена пропорционалност, някои мерки в настоящия регламент следва да се прилагат само за растенията гостоприемници, а други — само за посочените растения.

(5)За да се осигури по-добра обща представа за присъствието на посочения вредител, държавите членки следва да осъществяват по-интензивни годишни наблюдения на това присъствие в съответствие с най-новата научна и техническа информация.

(6)За да бъде ликвидиран посоченият вредител и предотвратено по-нататъшното му разпространение в останалите части на Съюза, държавите членки следва да определят демаркационни области, състоящи се от заразена зона и буферна зона, и да приложат мерки за ликвидиране. Широчината на буферните зони следва да е пропорционална на степента на риска и капацитета за разпространение на вектора.

(7)В случаи на изолирана поява на посочения вредител обаче не следва да се изисква определянето на демаркационна област, ако посоченият вредител може да бъде отстранен от наскоро въведените в областта растения, върху които е установено присъствието му. Това ще бъде най-пропорционалният подход, ако наблюденията, извършвани в засегнатата зона, водят до заключението, че посоченият вредител не се е настанил.

(8)За някои райони на Съюза е удачно да се направи заключение, че ликвидирането на посочения вредител вече е невъзможно. Поради това засегнатите държави членки следва да прилагат мерки за ограничаването на този вредител в засегнатите райони вместо мерки за ликвидирането му. Посочените мерки следва да не бъдат толкова строги, колкото мерките за ликвидирането му, но те следва да гарантират подход за надлежно наблюдение и повече предпазни мерки в съответните буферни зони и във външната част на заразената зона, за да се предотврати разпространението на посочения вредител в останалата част от територията на Съюза.

(9)За да се гарантира незабавното отстраняване на заразените растения и да се предотврати по-нататъшното разпространение на посочения вредител в останалата част от територията на Съюза, наблюдението на демаркационните области следва да се извършва ежегодно в най-подходящия момент от годината. Наблюдението също така следва да бъде съсредоточено върху векторите, присъстващи в демаркационните области, за да се определи рискът от по-нататъшното разпространение на векторите и да се оцени ефективността на фитосанитарните мерки за борба, прилагани срещу популацията на векторите на всички стадии от жизнения им цикъл.

(10)Въз основа на опита и съгласно най-новите научни данни се потвърждава, че борбата с векторите заедно с незабавното отстраняване на бактериалния инокулум е от съществено значение за предотвратяването на по-нататъшното разпространение на посочения вредител в останалата част от територията на Съюза. Поради това държавите членки следва да гарантират правилното извършване на фитосанитарните третирания преди отстраняването на растенията, както и през годината, срещу популацията на векторите на всички стадии от жизнения им цикъл. Тези третирания следва да включват ефикасно химично, биологично или механично третиране срещу векторите, като се отдава предпочитание на нехимичните решения, когато това е възможно.

(11)За видовете растения, за които е известно, че са възприемчиви към подвидовете на посочения вредител в демаркационната област и които са били отглеждани поне през една част от живота си в нея или са били придвижвани през такава област, съществува по-голяма вероятност да бъдат заразени с посочения вредител. Поради това е пропорционално да се създадат специални изисквания за придвижването на посочените растения в рамките на Съюза. За придвижването на тези растения в рамките на заразените зони или от заразените към буферните зони е пропорционално и прилагането на не толкова строги изисквания колкото изискванията за придвижването им извън демаркационните области.

(12)С цел да се улесни търговията, като същевременно се защитава здравето на растенията, и с оглед на естеството на посочения вредител растенията гостоприемници с произход от трета държава, в която вредителят не присъства, следва при въвеждането им в Съюза да се придружават от фитосанитарен сертификат, включително от допълнителна декларация, че съответната държава е свободна от посочения вредител.

(13)За да се гарантира, че растенията гостоприемници, въвеждани в Съюза от райони на трети държави, за които е известно, че в тях присъства посоченият вредител , са свободни от него, изискванията за тяхното въвеждане в Съюза следва да бъдат подобни на изискванията, определени за придвижването на посочените растения с произход от демаркационни области.

(14)Предвид най-новите научно-технически данни дейностите за наблюдение, извършвани от трети държави с цел потвърждаване на отсъствието на посочения вредител в области от тяхната територия или в производствени обекти, за които е разрешено да извършват износ за Съюза, също следва да станат по-интензивни.

(15)Следва да се установят правила по отношение на официалните проверки на придвижването на посочените растения от демаркационните области към останалата част от територията на Съюза, както и на въвеждането в Съюза на растения гостоприемници от трети държави. Тези правила следва да са пропорционални, ефективни и да отчитат разпоредбите на Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета 8 , който започна да се прилага на 14 декември 2019 г.

(16)Поради това Решение за изпълнение (ЕС) 2015/789 следва да бъде отменено.

(17)Що се отнася до дейностите за наблюдение, извършвани в области на територията на Съюза, за които е известно, че вредителят не се среща, или където се прилага дерогация по отношение на определянето на демаркационните области, както и в области, или производствени обекти в трети държави, е подходящо да се даде достатъчно време на държавите членки и на третите държави да планират тези дейности, така че с тях да се осигури необходимата степен на статистическа достоверност. Изискванията, свързани с тези дейности за наблюдение, следва съответно да се прилагат от 1 януари 2023 г.

(18)Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I
ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а)„посоченият вредител“ означава Xylella fastidiosa (Wells et al.) и всеки от неговите подвидове;

б)„растения гостоприемници“ означава всички растения за засаждане, различни от семена, принадлежащи към родовете или видовете, изброени в приложение I;

в)„посочените растения“ означава растенията гостоприемници за засаждане, различни от семена, принадлежащи към родовете или видовете, изброени в приложение II, и за които е известно, че са възприемчиви към конкретните подвидове на посочения вредител.

ГЛАВА II
ГОДИШНИ НАБЛЮДЕНИЯ ЗА ПРИСЪСТВИЕТО НА ПОСОЧЕНИЯ ВРЕДИТЕЛ И ПЛАНОВЕ ЗА ДЕЙСТВИЕ ПРИ ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ

Член 2

Наблюдения за посочения вредител на територията на държавите членки

1.Държавите членки провеждат годишни наблюдения на растенията гостоприемници за откриването на посочения вредител на своята територия.

2.Наблюденията се извършват от компетентните органи или под техния официален надзор.

3.Наблюденията се извършват въз основа на степента на риска. Те се провеждат на открито, включително обработваеми полета, овощни градини, лозя, както и разсадници, градински центрове и/или центрове за търговия с растения, естествени области и други подходящи места.

4.Наблюденията се състоят във вземане на проби и изпитване на растенията за засаждане. Като се вземат предвид насоките на Европейския орган за безопасност на храните (Органа) за статистически надеждни и основани на риска наблюдения за Xylella fastidiosa, използваният план на наблюдение и схема за вземане на проби дават възможност с поне 80-процентна сигурност да се установи еднопроцентно ниво на присъствие на заразени растения в съответната държава членка.

5.Наблюденията се извършват в подходящи за откриване на посочения вредител моменти от годината, като се вземат под внимание биологичните особености на посочения вредител и на неговите вектори и научно-техническата информация, съдържаща се в информационния картон на Органа за наблюдение на вредителите относно Xylella fastidiosa.

6.Присъствието на посочения вредител се наблюдава чрез едно от молекулярните изследвания, изброени в приложение IV. При положителни резултати, открити в области, различни от демаркационните, присъствието на посочения вредител се потвърждава с още едно молекулярно изследване с положителен резултат от изброените в посоченото приложение, насочено към различни части от генома. Посочените изследвания се извършват на същата проба от растението или — ако е целесъобразно за използваното молекулярно потвърждаващо изследване — върху същия растителен екстракт.

7.Установяването на подвидовете на посочения вредител се извършва за всеки от растителните видове, за който е установено, че е заразен с посочения вредител в засегнатата демаркационна област. Това установяване се извършва, като се използват молекулярните изследвания, изброени в раздел Б от приложение IV.

8.Държавите членки докладват за резултатите от наблюденията, посочени в параграф 1, в съответствие с член 22, параграф 3 от Регламент (EС) 2016/2031.

Член 3

Планове за действие при извънредни ситуации

1.Всяка държава членка изготвя план за действие при извънредни ситуации. В него се посочват действията, които да бъдат предприети на засегнатата територия:

а)ликвидирането на посочения вредител, както е посочено в членове 7—11;

б)придвижването на посочените растения в Съюза, както е посочено в членове 19—26;

в)официалните проверки, които да бъдат извършвани на придвижването на посочените растения в Съюза и въвеждането в него на растения гостоприемници, както е посочено в членове 32 и 33.

Всяка държава членка по целесъобразност актуализира плана си за действие при извънредни ситуации до 31 декември всяка година. Плановете за действие при извънредни ситуации, изготвени съгласно Решение за изпълнение (ЕС) 2015/789, се актуализират до 31 декември 2020 г.

2.В допълнение към елементите, посочени в член 25, параграф 2 от Регламент (EС) 2016/2031, планът за действие при извънредни ситуации включва всички изброени по-долу елементи:

а)минималните ресурси, които да се предоставят на разположение, и процедурите за получаване на тези допълнителни ресурси при потвърждаване или съмнение за присъствие на посочения вредител;

б)правилата, в които подробно са описани процедурите за установяване на собствениците на растенията, които да бъдат отстранени, както и правилата за уведомяване за реда на отстраняването и за достъпа до частна собственост.

ГЛАВА III
ДЕМАРКАЦИОННИ ОБЛАСТИ

Член 4

Определяне на демаркационни области

1.При официално потвърждаване на присъствието на посочения вредител съответната държава членка незабавно определя демаркационна област.

При потвърждаване на присъствието на един или повече конкретни подвидове на посочения вредител съответната държава членка може да определи дадена област като демаркационна само по отношение на тези подвидове.

Докато трае процесът на потвърждаване на присъствието на даден подвид, съответната държава членка определя тази област като демаркационна по отношение на посочения вредител и всички негови евентуални подвидове.

2.Демаркационната област се състои от заразена зона и буферна зона.

Заразената зона е в радиус от най-малко 50 m около растението, за което е установено, че е заразено с посочения вредител.

Буферната зона е със следната ширина:

а)най-малко 2,5 km за заразена зона, определена за целите на предприемане на мерките за ликвидиране, посочени в членове 7—11;

б)най-малко 5 km за заразена зона, определена за целите на предприемане на мерките за ограничаване, посочени в членове 12—17.

3.Комисията актуализира и публикува списък на демаркационните области, определени от държавите членки, за които е уведомена в съответствие с член 18, параграф 6 от Регламент (EС) 2016/2031.

Член 5

Дерогации за определянето на демаркационни области

1.Чрез дерогация от член 4 буферната зона, разположена около заразената зона, определена за целите на ликвидирането, може да бъде намалена до ширина, не по-малка от 1 km, ако е налице висока степен на увереност, че първоначалното присъствие на посочения вредител не е довело до неговото разпространение, и когато са изпълнени всички условия по-долу:

а)от всички посочени растения в заразената зона, независимо от здравния им статус, незабавно са взети проби и растенията са отстранени;

б)не е установено да има други растения, заразени с посочения вредител в заразената зона след предприемането на мерките за ликвидиране, което се доказва чрез официални изпитвания, извършвани най-малко един път годишно, като се взема под внимание информационния картон на Органа за наблюдение на вредителите относно Xylella fastidiosa;

в)извършено е наблюдение поне веднъж през първата година след определянето на посочения вредител в зона с ширина най-малко 2,5 km, разположена около заразената зона, което показва, че не е установено присъствие на посочения вредител в тази зона. Съответната държава членка взема и изследва проби от растенията гостоприемници, намиращи се в посочената зона. За тази цел и като се вземат предвид Насоките на Органа за статистически надеждни и основани на риска наблюдения за Xylella fastidiosa, планирането на наблюдението и схемата за вземане на проби дават възможност с поне 90-процентна сигурност да се установи еднопроцентно ниво на присъствие на заразени растения, като се има предвид, че първите 400 m около заразените растения са с по-висока степен на риск в сравнение с другите части от посочената област;

г)не са установени вектори, преносващи посочения вредител, в заразената зона и в непосредствена близост до нея след предприемането на мерките за ликвидиране, което се доказва чрез изпитвания, проведени два пъти по време на летателния сезон на вектора и в съответствие с международните стандарти за фитосанитарни мерки. Тези изпитвания водят до заключението, че естественото разпространение на посочения вредител е изключено.

2.При намаляване на ширината на буферната зона съгласно параграф 1 съответната държава членка незабавно уведомява Комисията и другите държави членки за мотивировката за това намаляване.

3.Чрез дерогация от член 4 съответната държава членка може да реши да не определя незабавно демаркационна област, когато са изпълнени всички посочени по-долу условия:

а)налице са доказателства, че посоченият вредител е бил наскоро въведен в областта с растенията, по които е бил установен, или че посоченият вредител е бил открит в обект с физическа защита от векторите на същия вредител;

б)резултатите от проверките сочат, че тези растения са били заразени преди въвеждането им в съответната област;

в)въз основа на изпитвания, проведени в близост до тези растения, не са открити вектори, които да разпространяват посочения вредител.

4.В случая, посочен в параграф 3, съответната държава членка:

а)извършва годишно наблюдение в продължение на поне две години в областта, където за пръв път е потвърдено присъствието на посочения вредител, за да определи дали са били заразени и други растения и дали следва да се предприемат някакви допълнителни мерки;

б)уведомява Комисията и останалите държави членки за причините, поради които не е определена демаркационна област, и за резултатите от наблюдението, посочено в буква а), веднага след като те бъдат на разположение.

Член 6

Премахване на демаркационните области

1.Ако въз основа на наблюденията по член 10 посоченият вредител не се открива в дадена демаркационна област в продължение на четири години, тази демаркационна област може да бъде премахната. В такива случаи съответната държава членка уведомява Комисията и останалите държавите членки.

2.Чрез дерогация от параграф 1, когато съответната държава членка е намалила размера на буферната зона до ширина, не по-малка от 1 km, съгласно член 5, параграф 1, държавата членка може да премахне демаркационната област след изтичането на 12 месеца от нейното първоначално определяне, ако са изпълнени и двете посочени по-долу условия:

а)в резултат на мерките, предприети съгласно член 5, параграф 1, се е стигнало до заключение с висока степен на увереност, че първоначалното присъствие на посочения вредител е било изолиран случай и в съответната демаркационна област не е имало по-нататъшно разпространение;

б)възможно най-близо по време до момента на премахването в демаркационната област са извършени изпитвания, при които е взет под внимание информационния картон на Органа за наблюдение на вредителите относно Xylella fastidiosa. За тази цел и като се вземат предвид Насоките на Органа за статистически надеждни и основани на риска наблюдения за Xylella fastidiosa, планирането на наблюдението и схемата за вземане на проби дават възможност с поне 95-процентна сигурност да се установи еднопроцентно ниво на присъствие на заразени растения.

3.Ако дадена демаркационна област бъде премахната съгласно параграф 2, посочените растения, намиращи се в създадената преди това демаркационна област, биват подложени на интензивни наблюдения през следващите две години. За тази цел и като се вземат предвид Насоките на Органа за статистически надеждни и основани на риска наблюдения за Xylella fastidiosa, планирането на наблюдението и схемата за вземане на проби дават възможност с поне 80-процентна сигурност да се установи еднопроцентно ниво на присъствие на заразени растения.

4.Когато дадена демаркационна област бъде премахната след изтичането на 12 месеца от първоначалното ѝ определяне, съответната държава членка незабавно уведомява Комисията и другите държави членки за мотивировката за премахването.

ГЛАВА IV
МЕРКИ ЗА ЛИКВИДИРАНЕ

Член 7

Отстраняване на растения

1.Съответната държава членка незабавно отстранява от заразената зона:

а)растенията, за които е известно, че са заразени с посочения вредител;

б)растенията със симптоми, сочещи възможно заразяване с посочения вредител, или за които има съмнения, че са заразени с посочения вредител;

в)растенията, които принадлежат към същия вид като този на заразеното растение, независимо от техния здравен статус;

г)растения от други видове, различни от вида на заразеното растение, в други части на демаркационната област, за които е установено, че са заразени;

д)посочените растения, различни от посочените в букви в) и г), които не са били незабавно подложени на вземане на проби и молекулярно изследване и за които не е установено, че са свободни от посочения вредител.

2.При отстраняване на растенията, посочени в параграф 1, съответната държава членка взема предвид всички необходими предпазни мерки и организира отстраняването въз основа на степента на риска, породен от тези растения.

3.Чрез дерогация от параграф 1, букви б), в) и г) държавите членки могат да решат, че не е необходимо да се премахват отделни посочени растения, официално определени за растения с историческа стойност, при положение че са изпълнени всички условия по-долу:

а)съответните посочени растения са предмет на годишна проверка, вземане на проби и изпитване посредством едно от молекулярните изследвания, изброени в приложение IV, и е потвърдено, че не са заразени с посочения вредител;

б)отделните посочени растения или съответната област са подложени на подходящи фитосанитарни третирания срещу популацията на векторите на посочения вредител на всички стадии от жизнения му цикъл. Тези третирания могат да включват химични, биологични или механични методи, като се вземат предвид местните условия.

Член 8

Мерки срещу векторите на посочения вредител

1.Съответната държава членка прилага подходящи фитосанитарни третирания в заразените зони срещу популацията на вектора на посочения вредител на всички стадии от жизнения му цикъл. Тя прилага тези третирания преди и по време на отстраняването на растенията, както е посочено в член 7, параграф 1. Тези третирания включват ефикасни химични, биологични или механични третирания срещу векторите, като се вземат предвид местните условия.

2.Съответната държава членка прилага земеделски практики за борба с популацията на векторите на посочения вредител на всички стадии от жизнения му цикъл в заразената зона и в буферната зона. Тя прилага тези практики в най-подходящите моменти от годината, независимо от отстраняването на съответните растения. Практиките включват ефикасни химични, биологични или механични третирания срещу векторите, ако е целесъобразно, като се вземат предвид местните условия.

Член 9

Унищожаване на растения

1.На място или в близост, в пункт, предназначен за целта и намиращ се в заразената зона, съответната държава членка унищожава растенията или частите от растенията, посочени в член 7, параграф 1, а при условие че тези растения или части от растения са в мрежа срещу вектора — на най-близкото отстояние от това място, по начин, с който се гарантира, че посоченият вредител не се разпространява.

2.Въз основа на степента на риска съответната държава членка може да реши за ограничи унищожаването само до клоните и листната маса и да подложи съответните дървесни останки на фитосанитарно третиране, както е посочено в член 8, параграф 1. Кореновата система на тези растения или се отстранява, или се умъртвява чрез подходящо фитосанитарно третиране, за да се избегне повторно поникване.

Член 10

Годишно наблюдение на демаркационната област

Съответната държава членка осъществява мониторинг в цялата демаркационна област за присъствието на посочения вредител чрез годишни наблюдения в най-подходящите моменти в съответствие с член 2, параграфи 5 и 6 и като взема под внимание информацията, посочена в информационния картон на Органа за наблюдение на вредителите относно Xylella fastidiosa.

В заразените зони съответната държава членка взема и изследва проби от растенията гостоприемници, включително от посочените растения, които не са били отстранени съгласно член 7, параграф 1. За тази цел и като се вземат предвид Насоките на Органа за статистически надеждни и основани на риска наблюдения за Xylella fastidiosa, планирането на наблюдението и схемата за вземане на проби дават възможност с поне 90-процентна сигурност да се установи 0,5-процентно ниво на присъствие на заразени растения.

В буферните зони съответната държава членка взема и изследва проби от растенията гостоприемници, както и от други растения със симптоми, сочещи възможно заразяване, или за които има съмнения, че са заразени с посочения вредител. За тази цел и като се вземат предвид Насоките на Органа за статистически надеждни и основани на риска наблюдения за Xylella fastidiosa, планирането на наблюдението и схемата за вземане на проби дават възможност с поне 90-процентна сигурност да се установи еднопроцентно ниво на присъствие на заразени растения, като се има предвид, че първите 400 m около заразените зони са с по-висока степен на риск.

Съответната държава членка също така осъществява наблюдение за присъствието на посочения вредител във векторите, намиращи се в демаркационната област, за да определи риска от по-нататъшно разпространение, породен от векторите, и да извърши оценка на ефективността на приложените фитосанитарни мерки за борба съгласно член 8.

Член 11

Други съответни мерки за ликвидиране на посочения вредител

1.Съответната държава членка предприема всякакви други мерки, които биха допринесли за ликвидирането на посочения вредител, в съответствие с Международния стандарт за фитосанитарни мерки (МСФМ) № 9 9 и като допринася за прилагането на интегриран подход съобразно принципите, определени в МСФМ № 14 10 .

2.Съответната държава членка предприема мерки, насочени към евентуални особености или усложнения, за които в разумна степен може да се очаква да възпрепятстват, затруднят или забавят ликвидирането, по-специално що се отнася до правилното унищожаване на всички растения, които са заразени или за които има съмнения, че са заразени, или що се отнася до достъпа до тяхното местоположение, тяхната собственост (публична или частна) или лицето или субекта, отговорни за тях.

3.Съответната държава членка провежда подходящи проучвания с цел установяване на произхода на заразяването. Тя проследява растенията гостоприемници, свързани със съответния случай на заразяване, включително тези, които са били придвижени преди определянето на демаркационната област. Резултатите от тези проучвания се съобщават на Комисията и държавите членки, от които произхождат съответните растения, на държавите членки, през които растенията са били придвижени, и на държавите членки, в които растенията са въведени.

ГЛАВА V
МЕРКИ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ

Член 12

Общи разпоредби

В заразените зони от списъка в приложение III компетентният орган на съответната държава членка може да реши вместо мерки за ликвидиране да приложи мерките за ограничаване, посочени в членове 13—17.

Член 13

Отстраняване на растения в заразена зона от списъка в приложение III

1.Съответната държава членка отстранява всички растения, за които е установено, че са заразени с посочения вредител, въз основа на наблюдението по член 15, параграф 2.

Това отстраняване се извършва незабавно след официалното установяване на присъствието на посочения вредител или, ако присъствието на посочения вредител бъде установено извън летателния сезон на вектора, отстраняването се извършва преди началото на следващия летателен сезон на вектора. По време на отстраняването и след него се вземат всички необходими предпазни мерки за предотвратяване на разпространението на посочения вредител и неговите вектори.

2.Чрез дерогация от параграф 1 и с научна цел съответната държава членка може да реши да не отстрани растенията, за които е установено, че са заразени с посочения вредител, в обектите с растения, притежаващи особена културна и социална стойност, посочени в член 15, параграф 2, буква б).

Член 14

Мерки срещу векторите на посочения вредител в заразените зони от списъка в приложение III

1.Преди отстраняването на растенията, посочени в член 13, параграф 1, съответната държава членка извършва подходящи фитосанитарни третирания на посочените растения срещу популацията на векторите на посочения вредител на всички стадии от жизнения му цикъл, както и около растенията, посочени в член 13, параграф 2. Тези третирания включват ефикасни химични, биологични или механични третирания срещу векторите, като се вземат предвид местните условия.

2.В областите, посочени в член 15, параграф 2, букви а) и б), съответната държава членка прилага земеделски практики за борба с популацията на векторите на посочения вредител на всички стадии от жизнения му цикъл в най-подходящите моменти всяка година. Тези практики включват ефикасни химични, биологични или механични третирания срещу векторите, като се вземат предвид местните условия.

Член 15

Годишно наблюдение на заразените зони от списъка в приложение III

1.В радиус от 50 m от растенията, за които е установено, че са заразени с посочения вредител, съответната държава членка незабавно взема и изследва, най-малко в частите от заразената зона, посочена в параграф 2, проби от следните растения:

а)всички посочени растения в същата демаркационна област, принадлежащи към видовете на посочените растения, за които е установено, че са заразени; както и

б)всички други растения със симптоми, сочещи възможно заразяване с посочения вредител, или за които има съмнения, че са заразени с посочения вредител.

2.Съответната държава членка осъществява наблюдение за присъствието на посочения вредител чрез годишни наблюдения в най-подходящите моменти, като взема под внимание информацията, посочена в информационния картон на Органа за наблюдение на вредителите относно Xylella fastidiosa. Това наблюдение се извършва поне в следните части от заразената зона от списъка в приложение III:

а)в границите на област, която е на разстояние от най-малко 5 km от границата на заразената зона с буферната зона;

б)в близост до обектите с растения, притежаващи особена културна и социална стойност, които се намират извън областта, посочена в буква а) и съответно означена от държавата членка.

В тези части от заразената зона съответната държава членка взема и изследва проби от видовете от растенията гостоприемници в демаркационната област, за които е установено, че са заразени, в съответствие с член 2, параграф 6. За тази цел, като се вземат предвид Насоките на Органа за статистически надеждни и основани на риска наблюдения за Xylella fastidiosa, планирането на наблюдението и схемата за вземане на проби дават възможност с поне 90-процентна сигурност да се установи 0,7-процентно ниво на присъствие на заразени растения. Тя също така взема и изследва проби от популацията на векторите за присъствие на посочения вредител.

3.Буква а) от параграф 2 не се прилага по отношение на острови, в които изцяло се прилагат мерки за ограничаване и които са разположени на повече от 5 km от най-близката сухоземна територия на Съюза.

4.В буферните зони съответната държава членка взема и изследва проби от растенията гостоприемници, както и от други растения със симптоми, сочещи възможно заразяване с посочения вредител, или за които има съмнения, че са заразени с посочения вредител. За тази цел, като се вземат предвид Насоките на Органа за статистически надеждни и основани на риска наблюдения за Xylella fastidiosa, планирането на наблюдението и схемата за вземане на проби дават възможност с поне 90-процентна сигурност да се установи еднопроцентно ниво на присъствие на заразени растения, като се има предвид, че първите 400 m в непосредствена близост до заразените зони са с по-висок риск.

5.Държавата членка осъществява наблюдение за присъствието на посочените вредители във векторите, намиращи се в части от заразената зона, както е посочено в параграф 2, както и в буферната зона, за да определи риска от по-нататъшно разпространение, породен от векторите, и да извърши оценка на ефективността на приложените фитосанитарни мерки за борба съгласно член 14.

Член 16

Унищожаване на растения

1.На място или в близост, в пункт, предназначен за целта и намиращ се в заразената зона от списъка в приложение III, съответната държава членка унищожава растения и части от растенията, за които е установено, че са заразени с посочения вредител, по начин, с който се гарантира, че посоченият вредител не се разпространява.

2.Съответната държава членка може да реши да ограничи унищожаването само до клоните и листната маса и да подложи съответните дървесни останки на подходящи фитосанитарни третирания в съответствие с член 14, параграф 1, ако стигне до заключението, че тези растения не представляват никакъв риск за по-нататъшно разпространение на посочения вредител. Кореновата система на тези растения или се отстранява, или се умъртвява чрез подходящо фитосанитарно третиране, за да се избегне повторно поникване.

Член 17

Други съответни мерки за ограничаване на посочения вредител

Съответната държава членка предприема мерки, насочени към евентуални особености или усложнения, за които в разумна степен може да се очаква да възпрепятстват, затруднят или забавят ограничаването, по-специално що се отнася до правилното унищожаване на всички растения, които са заразени или за които има съмнения, че са заразени, или що се отнася до достъпа до тяхното местоположение, тяхната собственост (публична или частна) или лицето или субекта, отговорни за тях.

ГЛАВА VI
ЗАСАЖДАНЕ НА ПОСОЧЕНИТЕ РАСТЕНИЯ В ЗАРАЗЕНИТЕ ЗОНИ

Член 18
Разрешение за засаждане на посочените растения в заразените зони

Засаждането на посочените растения в заразените зони може да бъде разрешено единствено от съответната държава членка в един от следните случаи:

а)посочените растения се отглеждат в обезопасени срещу насекоми обекти за производство, свободни от посочения вредител и неговите вектори;

б)за предпочитане посочените растения принадлежат към сортове, които се оценяват като устойчиви или толерантни към посочения вредител и се засаждат в заразената зона от списъка в приложение III, но извън областта, посочена в член 15, параграф 2, буква а);

в)посочените растения принадлежат към същите видове растения, които са били подложени на изпитване и за които е установено, че са свободни от посочения вредител, въз основа на наблюдение, извършено в продължение на поне последните две години в съответствие с член 10, и които са засадени в заразените зони, определени за целите на ликвидирането.

ГЛАВА VII
ПРИДВИЖВАНЕ НА ПОСОЧЕНИТЕ РАСТЕНИЯ В РАМКИТЕ НА СЪЮЗА

Член 19
Придвижване от демаркационните области и от съответните заразени зони към буферните зони на посочените растения, отглеждани в разрешени производствени обекти, разположени в демаркационната област

Придвижването от демаркационните области и от съответните заразени зони към буферните зони на посочените растения, отглеждани в производствен обект, разположен в посочената демаркационна област, може да бъде разрешено само ако са изпълнени всички посочени по-долу условия:

а)посочените растения са били отглеждани през целия им производствен цикъл в обект, разрешени съгласно член 24, или са присъствали в такъв обект поне през последните три години;

б)по време на растежа на посочените растения в обекта не е било открито присъствието нито на посочения вредител, нито на негови вектори;

в)посочените растения са подложени на фитосанитарни третирания срещу популацията на векторите на всички стадии от жизнения им цикъл в подходящи моменти от годината, с цел да се поддържат свободни от вектори на посочения вредител. Тези третирания включват, ако е целесъобразно, ефикасни химични, биологични или механични методи, като се вземат предвид местните условия;

г)посочените растения са транспортирани през или в рамките на демаркационната област в затворени контейнери или опаковки, с които се гарантира, че не може да настъпи заразяване с посочения вредител или с някой от неговите вектори;

д)възможно най-близо до времето на тяхното придвижване посочените растения са били подложени на молекулярно изследване за присъствието на посочения вредител въз основа на изследване от списъка в приложение IV посредством схема за вземане на проби, при която е възможно с поне 80-процентна сигурност да се установи еднопроцентно присъствие на заразени растения.

Член 20
Придвижване от демаркационните области и от съответните заразени зони към буферните зони на посочените растения, за които никога не е установявано, че са били заразени в демаркационната област 

Придвижването от демаркационните области и от съответната заразена зона към буферните зони на посочените растения, за които никога не е установявано, че са били заразени в посочената демаркационна област, може да бъде разрешено само ако са изпълнени всички посочени по-долу условия:

а)посочените растения са били отглеждани в обект, който принадлежи на професионален оператор, вписан в регистъра съгласно член 65 от Регламент (ЕС) 2016/2031;

б)посочените растения принадлежат към видове растения, които са били оглеждани поне през част от живота им в демаркационна област, и в продължение на три години от определянето на демаркационната област са били обект на наблюдение, посочено в членове 10—15, както и за които никога не е установявано, че са били заразени с посочения вредител;

в)видовете на посочените растения по буква б) са публикувани в базата данни на Комисията за растения гостоприемници, за които е известно, че са заразени в посочената конкретна демаркационна област;

г)посочените растения са подложени на фитосанитарни третирания срещу популацията на векторите на всички стадии от жизнения им цикъл в подходящи моменти от годината, с цел да се поддържат свободни от вектори на посочения вредител. Тези третирания включват, ако е целесъобразно, ефикасни химични, биологични или механични методи въз основа на местните условия;

д)колкото е възможно по-близо от практическа гледна точка до момента на тяхното придвижване партидите с посочените растения са били подложени на проверка и молекулярно изследване от компетентния орган посредством схема за вземане на проби, при която е възможно с поне 95-процентна сигурност да се установи еднопроцентно ниво на присъствие на заразени растения;

е)колкото е възможно по-близо от практическа гледна точка до момента на тяхното придвижване партидите с посочените растения са били подложени на съответните фитосанитарни третирания срещу всички вектори на посочения вредител.

Член 21

Придвижване от демаркационните области и от съответните заразени зони към буферните зони на посочените растения, отглеждани in vitro през целия им производствен цикъл в посочената демаркационна област

Придвижването от демаркационните области и от съответните заразени зони към буферните зони на посочените растения, отглеждани in vitro през целия им производствен цикъл в посочената демаркационна област, може да бъде разрешено само ако са изпълнени всички посочени по-долу условия:

а)през целия им производствен цикъл посочените растения са били отглеждани в обект, разрешен съгласно член 24;

б)посочените растения са били отглеждани в прозрачен контейнер в стерилни условия и отговарят на едно от следните условия:

i) били са отгледани от семена;

ii)били са размножавани в стерилни условия от майчини растения, които през целия им живот са били в област от територията на Съюза, свободна от посочения вредител, и които са били подложени на изпитване и е установено, че са свободни от посочения вредител;

iii)били са размножавани в стерилни условия от майчини растения, които са били отглеждани в обект, отговарящ на условията, определени в член 19, и които са били подложени на изпитване и е установено, че са свободни от посочения вредител посредством схема за вземане на проби, при която е възможно с поне 95-процентна сигурност да се установи еднопроцентно ниво на присъствие на заразени растения;

в)посочените растения са транспортирани през или в рамките на демаркационните области в контейнер в стерилни условия, които изключват възможността от заразяване с посочения вредител чрез неговите вектори.

Член 22

Придвижване от демаркационните области и от съответните заразени зони към буферните зони на растения във вегетативен покой от вида Vitis, отглеждани през част от техния живот в посочената демаркационна област

Придвижване от демаркационните области и от съответните заразени зони към буферните зони на растения във вегетативен покой от вида Vitis, предназначени за засаждане, различни от семена, които през част от техния живот са били отглеждани в посочената демаркационна област и включени в списъка на посочените растения за тази демаркационна област, може да бъде разрешено само ако са изпълнени всички посочени по-долу условия:

а)растенията са били отглеждани в обект, който принадлежи на оператор, вписан в регистъра на професионалните оператори съгласно член 65 от Регламент (ЕС) 2016/2031;

б)колкото е възможно по-близо от практическа гледна точка до момента на придвижване растенията са били подложени на подходяща термотерапия в съоръжение за обработка, разрешено за тази цел и върху което е упражняван надзор от компетентния орган, при която термотерапия растенията във вегетационен покой са били потопени за 45 минути във вода, загрята до 50 °C.

Член 23

Придвижване в рамките на заразените зони и в рамките на буферните зони и от буферните зони в техните съответни заразени зони на посочените растения, отглеждани през част от техния живот в демаркационна област

Придвижването в рамките на заразените зони и в рамките на буферните зони и от буферните зони в техните съответни заразени зони на посочените растения, отглеждани поне през част от техния живот в демаркационна област, може да бъде разрешено само ако са изпълнени всички посочени по-долу условия:

а)посочените растения са били отглеждани в обект, който принадлежи на оператор, вписан в регистъра на професионалните оператори съгласно член 65 от Регламент (ЕС) 2016/2031;

б)обектът е подлаган на годишно вземане и изследване на проби от компетентния орган за присъствието на посочения вредител, като е взета под внимание информацията, посочена в информационния картон на Органа за наблюдение на вредителите относно Xylella fastidiosa;

в)резултатите от годишната проверка и от изследването на представителна проба потвърждават липсата на посочения вредител;

г)посочените растения са подложени на фитосанитарни третирания срещу популацията на векторите на всички стадии от жизнения им цикъл в подходящи моменти от годината, с цел да се поддържат свободни от вектори на посочения вредител. Тези третирания включват, ако е целесъобразно, ефикасни химични, биологични или механични методи, като се вземат предвид местните условия;

д)професионалните оператори изискват от лицето, което получава тези растения, да подпише декларация, че растенията няма да бъдат премествани извън посочените зони.

Член 24

Разрешение за производствен обект

1.Компетентният орган може да разреши даден производствен обект за целите на членове 19 и 21 само ако той отговаря на всички условия, посочени по-долу:

а)производственият обект е вписан в регистъра съгласно член 65 от Регламент (ЕС) 2016/2031;

б)производственият обект е разрешен от компетентния орган като обект, който е физически защитен срещу посочения вредител и неговите вектори;

в)производственият обект ежегодно е бил подлаган на поне две проверки от компетентния орган, извършени в най-подходящите моменти.

2.Ако по време на годишни проверки компетентните органи открият присъствие на посочения вредител или нарушение на физическата защита, посочена в параграф 1, буква б), те незабавно отменят разрешението на този обект и временно спират придвижването на посочените растения от съответните демаркационни области и от съответните заразени зони към буферните зони.

3.Всяка държава членка изготвя и актуализира списък на всички разрешени обекти в съответствие с параграф 1.

Тя предава този списък на Комисията и другите държави членки незабавно след изготвянето или актуализирането му.

Член 25

Придвижване в рамките на Съюза на посочените растения, които никога не са били отглеждани в демаркационна област

1.Посочените растения, които никога не са били отглеждани в демаркационна област, могат да бъдат придвижвани в рамките на Съюза само ако са отглеждани в обект, който отговаря на следните условия:

а)обектът принадлежи на професионален оператор, вписан в регистъра съгласно член 65 от Регламент (ЕС) 2016/2031, и е подлаган на годишна проверка от компетентния орган;

б)обектът е подлаган на целесъобразно от гледна точка на степента на риска вземане и изследване на проби за присъствието на посочения вредител посредством изпитване от списъка в приложение IV и като е взета под внимание информацията, посочена в информационния картон на Органа за наблюдение на вредителите относно Xylella fastidiosa.

2.Чрез дерогация от параграф 1 растенията за засаждане, различни от семена, от видовете Coffea, Lavandula dentata L., Nerium oleander L., Olea europaea L., Polygala myrtifolia L. и Prunus dulcis (Mill.) D.A. Webb, могат да бъдат придвижвани в рамките на Съюза за пръв път, ако са изпълнени следните условия:

а)тези растения са били отглеждани в обект, който е подлаган на официална проверка от компетентния орган;

б)обектът е подлаган на вземане и изследване на проби за присъствието на посочения вредител, като е взета под внимание информацията, посочена в информационния картон на Органа за наблюдение на вредителите относно Xylella fastidiosa, и е използвана схема за вземане на проби, при която е възможно с поне 80-процентна сигурност да се установи еднопроцентно ниво на присъствие на заразените растения.

Член 26

Придвижване в рамките на Съюза на предбазови майчини растения или предбазов материал, отглеждани извън демаркационна област

Предбазовите майчини растения, определени в член 1, параграф 3 от Директива за изпълнение 2014/98/ЕС на Комисията 11 , или предбазовият материал, определен в член 2, параграф 5 от Директива 2008/90/ЕО на Съвета 12 , които принадлежат към видовете Juglans regia L., Olea europaea L., Prunus amygdalus Batsch, P. amygdalus x P. persica, P. armeniaca L., P. avium (L.) L., P. cerasus L., P. domestica L., P. domestica x P. salicina, P. dulcis (Mill.) D.A. Webb, P. persica (L.) Batsch, и P. salicina Lindley, отглеждани извън демаркационна област, и поне част от чийто живот е преминал извън обезопасени срещу насекоми съоръжения, могат да бъдат придвижвани в рамките на Съюза само ако са придружени от растителен паспорт и ако са изпълнени следните условия:

а)предбазовият материал е бил сертифициран съгласно член 1 от Решение за изпълнение (ЕС) 2017/925 на Комисията 13 ;

б)във възможно най-кратък срок преди тяхното придвижване са били подложени на визуална проверка, вземане на проби и молекулярно изследване за присъствието на посочения вредител, извършени в съответствие с международните стандарти за фитосанитарни мерки.

Член 27

Растителни паспорти

Растенията, посочени в членове 19—26, се придвижват в рамките на Съюза само ако са придружени от растителен паспорт, който подлежи на изискванията на членове 78—95 от Регламент (ЕС) 2016/2031.

По отношение на растенията, посочени в член 23, се прилагат следните допълнителни условия:

a)ако се придвижват само в рамките на заразените зони, до кода за проследяване, посочен в част А, точка 1, буква д) от приложение VII към Регламент (ЕС) 2016/2031, се поставя обозначението „Заразена зона — XYLEFA“;

б)ако се придвижват в рамките на буферната зона или от буферната зона в заразената зона, до кода за проследяване, посочен в част А, точка 1, буква д) от приложение VII към Регламент (ЕС) 2016/2031, се поставя обозначението „Буферна зона и заразена зона — XYLEFA“.

ГЛАВА VIII
ВЪВЕЖДАНЕ В СЪЮЗА НА РАСТЕНИЯ ГОСТОПРИЕМНИЦИ

Член 28

Въвеждане в Съюза на растения гостоприемници с произход от трета държава, за която е известно, че посоченият вредител не присъства в нея

Растенията гостоприемници с произход от трета държава, за която е известно, че посоченият вредител не присъства в нея, могат да бъдат въвеждани в Съюза само ако са изпълнени следните условия:

а)националната организация за растителна защита на съответната трета държава е уведомила писмено Комисията, че е известно, че посоченият вредител не присъства в държавата, което е установено въз основа на проверка, вземане на проби и молекулярно изследване от компетентния орган посредством изследване от списъка в приложение IV, и в съответствие с международните стандарти за фитосанитарни мерки. Като се вземат предвид Насоките на Органа за статистически надеждни и основани на риска наблюдения за Xylella fastidiosa, планирането на наблюдението и схемата за вземане на проби дават възможност с поне 80-процентна сигурност да се установи еднопроцентно ниво на присъствие на заразени растения на национално равнище;

б)растенията гостоприемници се придружават от фитосанитарен сертификат, в който в графата „Допълнителна декларация“ е заявено, че посоченият вредител не присъства в държавата;

в)растенията гостоприемници са били отглеждани в обект, подлаган на годишна проверка от компетентния орган, като в подходящи периоди и с оглед на степента на риска от растенията се вземат и изследват проби от списъка в приложение IV за установяване на присъствието на посочения вредител;

г)растенията за засаждане, различни от семена, от видовете offea, Lavandula dentata L., Nerium oleander L., Olea europaea L., Polygala myrtifolia L. и Prunus dulcis (Mill.) D.A. Webb, са били отглеждани в обект, подлаган на годишна проверка от компетентния орган, като в подходящи периоди от растенията се вземат и изследват проби от списъка в приложение IV за установяване на присъствието на посочения вредител посредством схема за изследване на проби, при която е възможно с поне 80-процентна сигурност да се установи еднопроцентно ниво на присъствие на заразени растения;

д)при влизане в Съюза растенията гостоприемници са били проверени от компетентния орган в съответствие с член 33 и не е било установено присъствието на посочения вредител.

Член 29

Въвеждане в Съюза на растения гостоприемници с произход от свободна от вредители област от заразена държава

Растенията гостоприемници с произход от трета държава, за която е известно, че посоченият вредител присъства в нея, могат да бъдат въвеждани в Съюза само ако са изпълнени всички посочени по-долу условия:

а)растенията гостоприемници произхождат от област, която е била обявена от съответната национална организация за растителна защита за свободна от посочения вредител съгласно съответните международни стандарти за фитосанитарни мерки, както и въз основа на официални наблюдения на базата на вземане и изследване на проби посредством изследване от списъка в приложение IV. Като се вземат предвид Насоките на Органа за статистически надеждни и основани на риска наблюдения за Xylella fastidiosa, планирането на наблюдението и схемата за вземане на проби дават възможност с поне 80-процентна сигурност да се установи еднопроцентно ниво на присъствие на заразени растения;

б)националната организация за растителна защита на съответната трета държава е уведомила писмено Комисията за наименованието на тази област;

в)растенията гостоприемници се придружават от фитосанитарен сертификат, в който в графата „Място на произход“ се посочва, че съответните растения гостоприемници са прекарали целия си живот в областта, посочена в буква а), като конкретно се указва наименованието на тази област;

г)растенията гостоприемници са били отглеждани в обект, подлаган на годишна проверка от компетентния орган, като в подходящи периоди и с оглед на степента на риска от растенията се вземат и изследват проби от списъка в приложение IV за установяване на присъствието на посочения вредител;

д)растенията за засаждане, различни от семена, от видовете offea, Lavandula dentata L., Nerium oleander L., Olea europaea L., Polygala myrtifolia L. и Prunus dulcis (Mill.) D.A. Webb, са били отглеждани в обект, подлаган на годишна проверка от компетентния орган, като в подходящи периоди от растенията се вземат и изследват проби от списъка в приложение IV за установяване на присъствието на посочения вредител посредством схема за изследване на проби, при която е възможно с поне 80-процентна сигурност да се установи еднопроцентно ниво на присъствие на заразени растения;

е)при влизане в Съюза растенията гостоприемници са били проверени от компетентния орган в съответствие с член 33 и не е било установено присъствието на посочения вредител.

Член 30

Въвеждане в Съюза на растения гостоприемници с произход от свободен от вредители производствен обект от заразена държава

1.Растенията гостоприемници с произход от трета държава, за която е известно, че посоченият вредител присъства в нея, могат да бъдат въвеждани в Съюза само ако са изпълнени следните условия:

а)растенията гостоприемници произхождат от производствен обект, който е бил разрешен от националната организация за растителна защита като свободен от вредители в съответствие с член 31;

б)националната организация за растителна защита на съответната трета държава е изпратила в писмен вид на Комисията списък на свободните от вредители обекти, включително тяхното местоположение в държавата;

в)растенията гостоприемници се придружават от фитосанитарен сертификат, в който се посочва следното:

i)в графата „Допълнителна декларация“ се посочва, че през целия им производствен цикъл растенията гостоприемници са били произвеждани в един или повече обекти, разрешени от националната организация за растителна защита като свободни от вредители в съответствие с член 31, и че растенията гостоприемници са били транспортирани в затворени контейнери или опаковки, с които се гарантира, че не може да настъпи заразяване с посочения вредител или с неговите вектори;

ii)в графата „Място на произход“ се посочва наименованието или кодът на свободния(те) от вредители производствен(и) обект(и);

г)при влизане в Съюза растенията гостоприемници са били проверени от компетентния орган в съответствие с член 33 и не е било установено присъствието на посочения вредител.

2.Растения гостоприемници с произход от трета държава, за която е известно, че посоченият вредител присъства в нея и в която са били отглеждани in vitro през целия им производствен цикъл, могат да бъдат въвеждани в Съюза само ако са изпълнени следните условия:

а)растенията гостоприемници отговарят на едно от следните условия:

i)били са отгледани от семена;

ii)били са размножавани в стерилни условия от майчини растения, които през целия си живот са били в зона, свободна от посочения вредител, и които са били изследвани и е установено, че са свободни от посочения вредител;

iii)били са размножавани в стерилни условия от майчини растения, които са били отгледани в обект, който отговаря на условията по член 31, и които са били изследвани и е установено, че са свободни от посочения вредител;

б)растенията гостоприемници са били отгледани в производствен обект, който е бил разрешен от националната организация за растителна защита като свободен от вредители в съответствие с член 31;

в)националната организация за растителна защита на съответната трета държава е изпратила в писмен вид на Комисията списък на свободните от вредители обекти, включително тяхното местоположение в държавата;

г)растенията гостоприемници се придружават от фитосанитарен сертификат, в който се посочва следното:

i)в графата „Допълнителна декларация“ се посочва, че през целия им производствен цикъл растенията гостоприемници са били произвеждани in vitro в един или повече обекти, разрешени от националната организация за растителна защита като свободни от вредители в съответствие с член 31, и че растенията гостоприемници са били транспортирани в затворени контейнери или опаковки, с които се гарантира, че не може да настъпи заразяване с посочения вредител или с някой от неговите вектори;

ii)в графата „Място на произход“ се посочва наименованието или кодът на свободния от вредители производствен обект.

Член 31

Разрешаване на производствени обекти като свободни от вредители

1.Даден производствен обект може да бъде разрешен като свободен от вредители само ако са изпълнени всички посочени по-долу условия:

а)производственият обект е бил обявен от националната организация за растителна защита като обект, обезопасен срещу посочения вредител и неговите вектори съгласно съответните международни стандарти за фитосанитарни мерки;

б)производственият обект е преминал през фитосанитарни третирания срещу популацията на векторите на всички стадии от жизнения им цикъл в подходящи моменти от годината, с цел да се поддържа свободен от вектори на посочения вредител. Тези третирания включват ефикасни химични, биологични или механични методи въз основа на местните условия;

в)производственият обект ежегодно е бил подлаган на поне две проверки от компетентния орган, извършени в най-подходящите моменти;

г)възможно най-близо до времето на тяхното придвижване растенията гостоприемници, които произхождат от производствения обект, са били подложени на молекулярно изследване за присъствието на посочения вредител въз основа на изследване от списъка в приложение IV и посредством схема за вземане на проби, при която е възможно с поне 90-процентна сигурност да се установи еднопроцентно присъствие на заразени растения.

Ако по време на годишни проверки компетентните органи открият присъствие на посочения вредител или нарушения, пречещи на обезопасяването срещу насекоми на свободния от вредители обект, те незабавно отменят разрешението на обекта и временно спират придвижването на растенията гостоприемници. Те незабавно информират Комисията за това.

ГЛАВА IX
ОФИЦИАЛНИ ПРОВЕРКИ НА ПРИДВИЖВАНЕТО НА ПОСОЧЕНИТЕ РАСТЕНИЯ В РАМКИТЕ НА СЪЮЗА И НА РАСТЕНИЯТА ГОСТОПРИЕМНИЦИ ПРИ ВЪВЕЖДАНЕ В СЪЮЗА

Член 32

Официални проверки на придвижването на посочените растения в рамките на Съюза

1.Държавите членки извършват систематични официални проверки на посочените растения, които се придвижват извън демаркационна област или от заразена зона към буферна зона.

2.Такива проверки се извършват поне на местата, включително пътищата, аерогарите и пристанищата, където растенията гостоприемници се придвижват от инфектирани зони към буферни зони или други части от територията на Съюза.

3.Тези проверки включват документална проверка и проверка за идентичност на посочените растения.

4.Тези проверки се извършват независимо от декларирания произход на посочените растения, тяхната собственост или физическото лице или субекта, отговорен за тях.

5.Ако при тези проверки се установи, че не са изпълнени определените в членове 19—23 условия, държавата членка, която ги е извършила, незабавно унищожава на място или в пункт, намиращ се в близост, несъответстващото на изискванията растение. При извършването на това действие се вземат всички необходими предпазни мерки да не се допусне разпространяване на посочения вредител и на неговите вектори, носени от въпросното растение, по време на неговото отстраняване или след това.

Член 33

Официални проверки при въвеждане в Съюза

1.Всички пратки с растения гостоприемници, въвеждани в Съюза от трета държава, преминават официална проверка на входния пункт в Съюза или на местоназначението, определено в съответствие с Директива 2004/103/ЕО на Комисията 14 .

2.При растения гостоприемници, произхождащи от области, в които е известно, че се среща посоченият вредител, компетентният орган извършва проверка, която се състои от вземане и изследване на проби от партидата посочени растения с цел потвърждаване на отсъствието на посочения вредител посредством схема за изследване на проби, при която е възможно с поне 80-процентна сигурност да се установи еднопроцентно ниво на присъствие на заразени растения, като се отчита МСФМ № 31.

3.Параграф 2 не се прилага за растенията гостоприемници, които са били отглеждани in vitro през целия им производствен цикъл и се превозват в прозрачни контейнери в стерилни условия.

ГЛАВА X
КОМУНИКАЦИОННИ ДЕЙНОСТИ

Член 34

Информационни кампании

1.Държавите членки предоставят информация на широката общественост, пътниците, професионалните и международните транспортни оператори относно заплахата, произтичаща от посочения вредител за територията на Съюза. Те правят тази информация публично достояние под формата на целенасочени информационни кампании на съответните уебсайтове на компетентните органи или на други уебсайтове, определени от тях.

2.В рамките на демаркационните области съответната държава членка повишава обществената осведоменост относно заплахата от посочения вредител и мерките, приети с оглед предотвратяване на въвеждането и разпространението му в Съюза. Засегнатата държава членка гарантира, че широката общественост, пътниците и съответните оператори са осведомени за определените граници на демаркационната област, заразената зона и буферната зона. Съответната държава членка също така уведомява съответните оператори за посочените в членове 8 и 14 мерки, които трябва да бъдат предприети срещу вектора.

ГЛАВА XI
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 35

Докладване относно предприетите от държавите членки мерки

1.Най-късно до 30 април всяка година държавите членки предават на Комисията и на другите държави членки доклад относно предприетите през предходната година мерки в съответствие с членове 2, 4, 5, 7—18 и 32, ако е приложимо, както и относно резултатите от тези мерки.

Резултатите от наблюденията, извършени в демаркационните области съгласно членове 10 и 15, се изпращат на Комисията, като се използва образеца, посочен в приложение V.

2.Най-късно до 31 декември всяка година държавите членки предават на Комисията и на другите държави членки план, в който се определят мерките, които ще бъдат предприети през следващата година в съответствие с членове 2, 4, 5, 7—18 и 32, ако е приложимо. В този план следва да се посочва графикът за прилагането на всяка мярка, крайните срокове за изпълнението на мерките и определеният бюджет за всички мерки.

3.Когато това е обосновано поради промените по отношение на съответния фитосанитарен риск, държавите членки адаптират съответните мерки и съобразно с това актуализират плана, посочен в параграф 2. Те незабавно съобщават на Комисията и на другите държави членки за извършената актуализация.

4.Съответната държава членка незабавно уведомява Комисията и другите държави членки за всяко официално установяване на присъствието на посочения вредител на местата, посочени в член 15, параграф 2, буква а).

Член 36

Съответствие

При необходимост, за да постигнат съответствие с настоящия регламент, държавите членки отменят или изменят мерките, които са предприели с цел защита срещу въвеждането и разпространението на посочения вредител. Държавите членки уведомяват незабавно Комисията за отмяната или изменението на тези мерки.

Член 37

Отмяна

Решение за изпълнение (ЕС) 2015/789 се отменя.

Член 38

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Член 2, параграф 4, второ изречение, член 5, параграф 1, буква в), трето изречение, член 28, буква а), второ изречение и член 29, буква а), второ изречение обаче се прилагат от 1 януари 2023 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 14.8.2020 година.

(1)    ОВ L 317, 23.11.2016 г., стр. 4.

(2)    Решение за изпълнение (ЕС) 2015/789 на Комисията от 18 май 2015 г. относно мерки за предотвратяване на въвеждането и разпространението на Xylella fastidiosa (Wells et al.) в Съюза (ОВ L 125, 21.5.2015 г., стр. 36).

(3)    EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2019 ;17(5):5665, стр. 200 https://doi.org/10.2903/j.efsa.2019.5665  

(4)    EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2019;17(5):5666, стр. 17 https://doi.org/10.2903/j.efsa.2019.5666  

(5)    Допълнителна публикация на ЕОБХ от 2019 г.:EN-1667. Стр. 53 https://doi.org/10.2903/sp.efsa.2019.EN-1667  

(6)    EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ) 2020;18(4):6114. https://doi.org/10.2903/j.efsa.2020.6114  

(7)    Допълнителна публикация на ЕОБХ от 2020 г.:EN-1873. Стр. 76 https://doi.org/10.2903/sp.efsa.2020.EN-1873  

(8)    Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (EО) № 396/2005, (EО) № 1069/2009, (EО) № 1107/2009, (EС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (EО) № 1/2005 и (EО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/EО, 1999/74/EО, 2007/43/EО, 2008/119/EО и 2008/120/EО на Съвета, и за отмяна на регламенти (EО) № 854/2004 и (EО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/EО, 96/93/EО и 97/78/EО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол), ОВ L 95, 7.4.2017 г., стр. 1.

(9)    Указания за програмите за ликвидиране на вредители — Референтен стандарт МСФМ № 9 на Секретариата на Международната конвенция по растителна защита, Рим. Публикуван на 15 декември 2011 г.

(10)    Използване на интегрирани мерки при системен подход към управлението на риска от вредители — Референтен стандарт МСФМ № 14 на Секретариата на Международната конвенция по растителна защита, Рим. Публикуван на 8 януари 2014 г.

(11)    Директива за изпълнение 2014/98/ЕС на Комисията от 15 октомври 2014 г. за прилагане на Директива 2008/90/ЕО на Съвета по отношение на специфичните изисквания за родовете и видовете овощни растения, посочени в приложение I към нея, специфичните изисквания, които да бъдат изпълнени от доставчиците, както и подробни правила относно официалните инспекции, ОВ L 298, 16.10.2014 г., стр. 22.

(12)    Директива 2008/90/ЕО на Съвета от 29 септември 2008 г. относно предлагането на пазара на посадъчен материал от овощни растения и на овощни растения, предназначени за производство на плодове, ОВ L 267, 8.10.2008 г., стр. 8.

(13)    Решение за изпълнение (ЕС) 2017/925 на Комисията от 29 май 2017 г. за временно разрешаване на някои държави членки да сертифицират предбазов материал от някои видове овощни растения, произведен на полето при необезопасеност от насекоми, и за отмяна на Решение за изпълнение (ЕС) 2017/167, ОВ L 140, 31.5.2017 г., стр. 7.

(14)    Директива 2004/103/ЕО на Комисията от 7 октомври 2004 г. относно контрола за идентичност и проверките на фитосанитарното състояние на растенията, растителните продукти и други предмети, изброени в част Б от приложение V към Директива 2000/29/ЕО на Съвета, които могат да бъдат извършвани на място, различно от входния пункт на Общността, или на място в непосредствена близост до него и за определяне на условията, свързани с тези проверки, ОВ L 313, 12.10.2004 г.

BG

ПРИЛОЖЕНИЕ

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Списък на растенията, за които е известно, че са възприемчиви към един или повече подвидове на посочения вредител („растения гостоприемници“)

Acacia

Acer

Albizia julibrissin Durazz.

Alnus rhombifolia Nutt.

Amaranthus retroflexus L.

Ambrosia

Ampelopsis arborea (L.) Koehne 

Ampelopsis brevipedunculata (Maxim.) Trautv.

Ampelopsis cordata Michx.

Anthyllis hermanniae L.

Artemisia

Asparagus acutifolius L.

Baccharis

Brassica

Calicotome spinosa (L.) Link

Calicotome villosa (Poiret) Link

Callicarpa americana L.

Callistemon citrinus (Curtis) Skeels

Calluna vulgaris  (L.) Hull

Carya

Catharanthus

Celtis occidentalis L.

Cercis canadensis L.

Cercis occidentalis Torr.

Cercis siliquastrum L.

Chamaecrista fasciculata (Michx.) Greene

Chamaesyce canescens (L.) Prokh.

Chenopodium album L.

Chionanthus

Chitalpa tashkentensis T. S. Elias & Wisura

Cistus

Citrus

Clematis cirrhosa L.

Coelorachis cylindrica (Michx.) Nash Coffea

Conium maculatum L.

Convolvulus cneorum L.

Coprosma repens A.Rich.

Coronilla glauca (L.) Batt.

Coronilla valentina L.

Cyperus eragrostis Lam.

Cytisus

Digitaria

Dimorphoteca

Diospyros kaki L.f.

Diplocyclos palmatus (L.) C.Jeffrey 

Dodonaea viscosa (L.) Jacq.

Elaeagnus angustifolia L.

Encelia farinosa A. Gray ex Torr.

Eremophila maculata (Ker Gawler) F. von Müller.

Erigeron

Erodium moschatum (L.) L'Hérit.

Erysimum

Euphorbia chamaesyce L.

Euphorbia terracina L.

Euryops chrysanthemoides (DC.) B.Nord

Euryops pectinatus (L.) Cass.

Fagus crenata Blume

Fallopia japonica (Houtt.) Ronse Decr.

Fatsia japonica (Thunb.) Decne. & Planch.

Ficus carica L.

Frangula alnus  Mill.

Fraxinus

Genista

Ginkgo biloba L.

Gleditsia triacanthos L.

Grevillea juniperina Br.

Hebe

Helianthus

Helichrysum

Heliotropium europaeum L.

Hemerocallis

Hevea brasiliensis (Willd. ex A.Juss.) Müll.Arg.

Hibiscus

Humulus scandens (Lour.) Merr.

Ilex aquifolium L.

Ilex vomitoria Sol. ex Aiton

Iva annua L.

Jacaranda mimosifolia D. Don

Juglans

Juniperus ashei J. Buchholz

Koelreuteria bipinnata Franch.

Lagerstroemia

Laurus nobilis L.

Lavandula

Ligustrum lucidum L.

Liquidambar styraciflua L.

Lonicera japonica Thunb.

Lupinus

Magnolia grandiflora L.

Mallotus paniculatus (Lam.) Müll.Arg.

Malva parviflora L.

Medicago arborea L.

Medicago sativa L.

Metrosideros

Mimosa

Modiola caroliniana (L.) G. Don

Morus

Myoporum insulare R. Br.

Myrtus communis L.

Nandina domestica Murray

Neptunia lutea (Leavenw.) Benth. 

Nerium oleander L.

Olea

Osteospermum ecklonis DC.

Osteospermum fruticosum (L.) Norl.

Parthenocissus quinquefolia (L.) Planch.

Paspalum dilatatum Poir.

Pelargonium

Persea americana Mill.

Phagnalon saxatile (L.) Cass. 

Phillyrea angustifolia L.

Phillyrea latifolia L.

Phlomis fruticosa L.

Phoenix reclinata Jacq. 

Phoenix roebelenii O' Brien

Pinus taeda L.

Pistacia vera L.

Plantago lanceolata  L.

Platanus

Pluchea odorata (L.) Cass.

Polygala myrtifolia L.

Polygala x grandiflora Nana

Prunus

Pterospartum tridentatum  (L.) Willk.

Pyrus

Quercus

Ratibida columnifera (Nutt.) Wooton & Standl.

Rhamnus alaternus L.

Rhus

Robinia pseudoacacia L.

Rosa

Rosmarinus officinalis L.

Rubus

Salvia mellifera Greene

Sambucus

Santolina chamaecyparissus L.

Sapindus saponaria L.

Sassafras

Setaria magna Griseb.

Solidago fistulosa Mill.

Solidago virgaurea L.

Sorghum halepense (L.) Pers. 

Spartium

Stewartia pseudocamellia

Strelitzia reginae Aiton

Streptocarpus

Symphyotrichum divaricatum (Nutt.) G.L.Nesom

Teucrium capitatum L.

Trifolium repens L.

UlexUlmus

Vaccinium

Vinca

Vitis

Westringia fruticosa (Willd.) Druce

Westringia glabra R.Br.

Xanthium strumarium L.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Списък на растенията, за които е известно, че са възприемчиви към конкретни подвидове на посочения вредител („посочените растения“)

Посочени растения, които са чувствителни към подвидовете fastidiosa на Xylella fastidiosa  

Acer

Ambrosia artemisiifolia L.

Calicotome spinosa (L.) Link

Cercis occidentalis Torr.

Cistus monspeliensis L.

Citrus sinensis (L.) Osbeck

Coffea arabica L.

Erysimum

Genista lucida L.

Juglans regia L.

Lupinus

Magnolia grandiflora L.

Malva parviflora L.

Medicago sativa L.

Metrosideros

Morus

Nerium oleander L.

Pluchea odorata (L.) Cass.

Polygala myrtifolia L.

Prunus

Rhamnus alaternus L.

Rosmarinus officinalis L.

Rubus rigidus Sm.

Rubus ursinus Cham. & Schldl.

Sambucus

Spartium junceum L.

Streptocarpus

Teucrium capitatum L.

Ulmus americana L.

Vinca major L.

Vitis.

Посочени растения, които са възприемчиви към подвидовете multiplex на Xylella fastidiosa

Acacia

Acer griseum (Franch.) Pax

Acer pseudoplatanus L.

Acer rubrum L.

Alnus rhombifolia Nutt.

Ambrosia psilostachya DC.

Ambrosia trifida L.

Ampelopsis cordata Michx.

Anthyllis hermanniae L.

Artemisia

Asparagus acutifolius L.

Baccharis halimifolia L.

Calicotome spinosa (L.) Link

Calicotome villosa (Poir.) Link

Callistemon citrinus (Curtis) Skeels

Calluna vulgaris (L.) Hull

Carya

Celtis occidentalis L.

Cercis canadensis L.

Cercis occidentalis Torr.

Cercis siliquastrum L.

Chionanthus

Cistus

Clematis cirrhosa L. 

Convolvulus cneorum L.

Coprosma repens A. Rich.

Coronilla glauca (L.) Batt.

Coronilla valentina L.

Cytisus

Dimorphoteca

Dodonaea viscosa (L.) Jacq. 
Elaeagnus angustifolia L.

Encelia farinosa Gray ex Torr.

Erigeron karvinskianus DC.

Euryops chrysanthemoides (DC.) B.Nord.

Euryops pectinatus (L.) Cass.

Fallopia japonica (Houtt.) Ronse Decr.

Ficus carica L.

Frangula alnus Mill.

Fraxinus

Genista

Ginkgo biloba L.

Gleditsia triacanthos L.

Grevillea juniperina Br.

Hebe

Helianthus

Helichrysum

Ilex aquifolium L.

Iva annua L.

Koelreuteria bipinnata Franch.

Lagerstroemia

Laurus nobilis L.

Lavandula

Liquidambar styraciflua L.

Lupinus villosus Willd.

Magnolia grandiflora L.

Medicago arborea L.

Medicago sativa L.

Metrosideros excelsa Rich.

Morus

Myrtus communis L.

Olea

Osteospermum ecklonis (DC.) Norl.

Pelargonium

Phagnalon saxatile (L.) Cass.

Phillyrea angustifolia L.

Phlomis fruticosa L.

Pistacia vera L.

Plantago lanceolata L.

Platanus

Polygala myrtifolia L.

Polygala x grandiflora Nana

Prunus

Pterospartum tridentatum (L.) Willk.

Quercus

Ratibida columnifera (Nutt.) Wooton & Standl.

Rhamnus alaternus L.

Robinia pseudoacacia L.

Rosa

Rosmarinus officinalis L.

Rubus

Salvia mellifera Greene

Sambucus

Santolina chamaecyparissus L.

Sapindus saponaria L.

Solidago virgaurea L.

Spartium

Strelitzia reginae Aiton

Ulex

Ulmus americana L.

Ulmus crassifolia Nutt.

Vaccinium

Vinca

Westringia fruticosa Guerin.

Xanthium strumarium L.

Посочени растения, които са чувствителни към подвидовете paucaна Xylella fastidiosa

Acacia

Amaranthus retroflexus L.

Asparagus acutifolius L.

Catharanthus roseus (L.) G. Don

Chamaesyce canescens (L.) Prokh.

Chenopodium album L.

Cistus albidus L.

Cistus creticus L.

Citrus

Coffea

Dimorphoteca fruticosa (L.) DC.

Dodonaea viscosa (L.) Jacq.

Eremophila maculata (Ker Gawler) F. von Müller.

Erigeron

Euphorbia chamaesyce L.

Euphorbia terracina L.

Grevillea juniperina Br.

Hebe

Heliotropium europaeum L.

Hibiscus

Laurus nobilis L.

Lavandula angustifolia Mill.

Lavandula dentata L.

Lavandula stoechas L.

Myoporum insulare Br.

Myrtus communis L.

Nerium oleander L.

Olea europaea L.

Osteospermum fruticosum (L.) Norl.

Pelargonium x fragrans Willd. (syn. Pelargonium fragrans E. Mey.)

Phillyrea latifolia L.

Polygala myrtifolia L.

Prunus

Rhamnus alaternus L.

Rosmarinus officinalis L.

Spartium junceum L.

Vinca minor L.

Westringia fruticosa (Willd.) Druce

Westringia glabra Br.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Заразени зони, посочени в член 4, параграф 2, където се прилагат мерки за ограничаване, посочени в членове 13—17

ЧАСТ А

Заразена зона в Италия 

Заразената зона в Италия включва следните области:

1. Провинция Lecce

2. Провинция Brindisi

3. Общини, разположени в провинция Taranto:

Avetrana

Carosino

Crispiano

Faggiano

Fragagnano

Grottaglie

Leporano

Lizzano

Manduria

Martina Franca

Maruggio

Monteiasi

Montemesola

Monteparano

Pulsano

Roccaforzata

San Giorgio Ionico

San Marzano di San Giuseppe

Sava

Statte

Taranto

Torricella.

4. Община, разположена в провинция Bari:

Locorotondo.

ЧАСТ Б

Заразена зона във Франция 

Заразената зона във Франция включва следната област:

Регион Корсика.

ЧАСТ В

Заразена зона в Испания 

Заразената зона в Испания включва следната област:

Автономна област Балеарски острови.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Изследвания за установяване на Xylella fastidiosa и неговите подвидове

A. Изследвания за скрининг и установяване на присъствието на Xylella fastidiosa 

1.PCR изследване в реално време на базата на Harper et al, 2010 г. (и поправка от 2013 г.);

2.Циклично медиирана изотермична амплификация (LAMP) на базата на праймери, разработени от Harper et al, 2010 г. (и поправка от 2013 г.);

3.PCR изследване в реално време на базата на Ouyang et al., 2013 г.

4.Конвенционално PCR изследване в реално време на базата на Ouyang et al., 1994 г.

Б. Молекулярни изследвания за установяване на подвидовете на Xylella fastidiosa 

1.Типизиране по мултилокусни секвенции (MLST) на базата на Yuan et al., 2010 г. за определяне на всички подвидове;

2.PCR изследване на базата на Hernandez-Martinez et al., 2006 г. за определяне на подвидовете fastidiosa, multiplex и sandyi;

3.PCR изследване на базата на Pooler & Hartung, 1995 г. за определяне на подвидовете pauca.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Образци за докладване на резултатите от наблюденията, извършени съгласно членове 10 и 15 в демаркационните области (ДО)

Част А

Образец на доклада за резултатите от годишните статистически проучвания

Инструкции за попълване на формуляра

Обяснете съображенията за плана на наблюдението. Обобщете и обосновете:

-Целевата популация, епидемиологичната единица и инспекционните единици;

-Метод на откриване и чувствителност на метода;

-Рисковият(те) фактор(и), който(които) означава(т) нивата на риск и съответните относителни рискове и дяловете от популацията на растението гостоприемник.

В колона 1: Посочете наименованието на географската област, броя на огнищата или друга информация, която позволява идентифицирането на съответната демаркационна област (ДО) и датата, на която тя е била определена.

В колони 2 и 3: Посочете размера на ДО преди началото на наблюдението и съответната актуализация.

В колона 4: Посочете подхода: Ликвидиране (Л), ограничаване (О). Включете толкова редове, колкото е необходимо според броя на ДО и подходите за тези области.

В колона 5: Посочете зоната от ДО, където е било извършено наблюдението, включително толкова на брой редове, колкото е необходимо: Заразена/нападната от вредители зона (ЗЗ) или буферна зона (БЗ), като за тях се използват отделни редове. Когато е приложимо, посочете областта от ЗЗ, където е извършено наблюдението (напр. последните 5 km в близост до БЗ около разсадниците и т.н.) в различни редове.

В колона 6: Посочете местата на провеждане на наблюдението, като при необходимост използвате повече от един ред. Винаги представяйте докладите за наблюденията, извършвани в разсадници, на отделен ред. Когато използвате варианта „Други“, посочвайте какво е:

1. Площ на открито (област на производство): 1.1. поле (обработваема земя, пасище); 1.2. овощна градина/лозе; 1.3. разсадник; 1.4. гора;

2. Площ на открито (друго): 2.1. частни градини; 2.2. обществени обекти; 2.3. защитена област; 2.4. диви растения в области, различни от защитените области; 2.5. друго, като уточните конкретния случай (напр. градински център и др.);

3. Закрити пространства: 3.1. оранжерия; 3.2. частен обект, различен от оранжерия; 3.3. обществен обект, различен от оранжерия; 3.4. друго, като уточните конкретния случай (напр. градински център).

В колона 7: Посочете месеците от годината, когато са извършени наблюденията.

В колона 8: Посочете избраната целева популация, като уточните съответно списъка на обхванатите видове гостоприемници и области. Целевата популация се определя като съвкупност от инспекционни единици. Размерът ѝ обикновено се определя за земеделски площи като хектари, но може да е парцел, нива, оранжерия и др. Обосновете избора, направен в основните съображения в колона 23 („Бележки“). Посочете кои са наблюдаваните инспекционни единици. „Инспекционна единица“ означава растения, части от растения, стоки, материали, вектори на вредители, които са подложени на активно наблюдение с цел идентифициране и откриване на вредителите.

В колона 9: Посочете епидемиологичните единици, подложени на наблюдение, като предоставите тяхното описание и мерна единица. „Епидемиологична единица“ означава хомогенна област, в която взаимодействието между вредителя, растенията гостоприемници и абиотичните и биотичните фактори и условия ще доведат до една и съща епидемиология, ако вредителят присъства там. Епидемиологичните единици представляват подразделения на целевата популация, които са хомогенни от гледна точка на епидемиологията и които включват поне ,едно растение гостоприемник. В някои случаи цялата популация от гостоприемници в даден регион/област/държава може да бъде определена като епидемиологична единица. Това би могло да е регион по NUTS, градски район, гора, розова градина или стопанство, или хектари. Мотивировката на избора се отразява в основните съображения.

В колона 10: Посочете използваните методи по време на наблюдението, включително броя на дейностите във всеки отделен случай. Отбележете с N/A, когато в дадена колона липсва информация.

В колона 11: Отбележете оценка на ефективността на вземането на проби. Ефективност на вземането на проби означава вероятността да се подберат заразени части от заразено растение. При вектори става въпрос за ефективността на метода да бъде хванат положителен вектор, когато той присъства в областта, която се наблюдава. При почви става въпрос за ефективността на подбора на почвена проба, която съдържа вредителя, когато вредителят присъства в областта, която се наблюдава.

В колона 12: „Чувствителност на метода“ означава вероятността с даден метод да се открие правилно присъствието на вредител. Чувствителност на метода се определя като вероятността действително положителен гостоприемник при изпитване да даде положителен резултат. Става въпрос за умножаването на ефективността на вземането на проби (т.е. вероятността за подбор на заразени части от растение от инфектирано растение) по диагностичната чувствителност (характеризираща се с визуална проверка и/или лабораторно изпитване, използвани при процеса на идентифициране).

В колона 13: Посочете рисковите фактори на различни редове, като използвате толкова редове, колкото е необходимо. За всеки рисков фактор посочете нивото на риск и съответния относителен риск и дял от популацията на гостоприемника.

За колона Б: Посочете данните на наблюдението. Отбележете с N/A, когато дадена колона не е приложима. Информацията, която трябва да бъде предоставена в тези колони, е свързана с информацията, включена в колона 10 „Методи на откриване“.

В колона 19: Посочете броя на пробите, за които е установено, че са с положителен, отрицателен или неопределен резултат. „Неопределени“ са анализираните проби, за които не е получен резултат поради различни фактори (напр. под нивото на откриване, необработена проба — неидентифицирана, стара и др.).

В колона 20: Посочете уведомленията за огнище за годината, в която е извършено наблюдението. Не е необходимо да се включва номерът на уведомлението за наличие на огнище, когато компетентният орган е решил, че констатацията попада в един от случаите, посочени в член 14, параграф 2, член 15, параграф 2 или член 16 от Регламент (ЕС) 2016/2031. В този случай в колона 21 („Бележки“) посочете причината за непредоставяне на тази информация.

В колона 21: Посочете чувствителността на наблюдението, определена в МСФМ 31. Тази стойност на постигнатото ниво на сигурност за определяне като „свободен от вредители“ е изчислена въз основа на извършените проверки (и/или проби), като се има предвид чувствителността на метода и предвиденото разпространение.

В колона 22: Посочете предвиденото разпространение въз основа на оценката преди наблюдението на вероятното действително разпространение на вредителя в полето. Предвиденото разпространение е зададено като цел на наблюдението и съответства на компромиса, който лицата, отговарящи за управлението на риска, правят между риска от наличие на вредителя и наличните ресурси за наблюдението.

Част Б

Образец на доклада за резултатите от наблюденията, извършени за насекоми вектори на Xylella fastidiosa

Инструкции за попълване на формуляра

В колона 1: Посочете наименованието на областта, броя на огнищата или друга информация, която позволява идентифицирането на съответната демаркационна област (ДО) и датата, на която тя е била определена.

В колона 2: Посочете: Ликвидиране (Л), ограничаване (О). Включете толкова редове, колкото е необходимо според броя на ДО и подходите за тези области.

В колона 3: Посочете зоната от ДО, където е било извършено наблюдението: Заразена/нападната от вредители зона (ЗЗ) или буферна зона (БЗ), като се използват отделни редове. Когато е приложимо, посочете областта от ЗЗ, където е извършено наблюдението (напр. последните 5 km, около разсадниците и т.н.).

В колона 4: Посочете списъка на видовете вектори на вредителя, посочен в първата колона, като за всеки вектор използвате отделен ред.

В колона 5: Посочете само ако е приложимо.

В колона 6: Посочете вида на метода за улавяне на вектора. Когато за един и същ вектор се използва повече от един метод, предоставете данните в отделни редове.

В колона 7: Посочете броя на уловките или другите метод за улавяне, като за всеки метод използвате отделен ред.

В колона 8: Посочете кога са проверени уловките или методът на улавяне (напр. веднъж седмично, веднъж месечно, четири пъти годишно и т.н.).

В колона 9: Посочете месеците от годината, когато са проверявани уловките.

В колона 10: Посочете броя на събраните проби (в една проба може да има няколко вектора).

В колона 11: Посочете общия брой на уловените вектори. Посочете само броя на векторите, които представляват интерес, не по улов.

В колона 13: Посочете броя на пробите от вектори, анализирани за вредителя, когато пробата се състои от повече от един вектор.

В колона 16: Броят на неопределени проби, а именно анализираните проби, но където, поради различни фактори, няма получен резултат (напр. под нивото на откриване и т.н.).