C:2021:182:FULL

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

EUROPA
EUR-Lex home
EUR-Lex - C:2021:182:FULL - EN

Help

Search tips

Need more search options? Use the Advanced search

Document C:2021:182:FULL

Help

Официален вестник на Европейския съюз, C 182, 10 май 2021 г.

Display all documents published in this Official Journal

HTML

PDF

e-signature

How to verify the authenticity of the Official Journal

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 182

Издание на български език	Информация и известия	Година 64 10 май 2021 г.

Съдържание		Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2021/C 182/01	Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз	1
	Общ съд
2021/C 182/02	Полагане на клетва от нов член на Общия съд	2

	V Становища
	СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ
	Съд
2021/C 182/03	Дело C-344/19: Решение на Съда (голям състав) от 9 март 2021 г. (преюдициално запитване от Vrhovno sodišče — Словения) — D. J./Radiotelevizija Slovenija (Преюдициално запитване — Защита на безопасността и здравето на работниците — Организация на работното време — Директива 2003/88/ЕО — Член 2 — Понятие работно време — Дежурство в условията на постоянно разположение на повикване — Специфична работа, свързана с поддръжката на телевизионни предаватели, разположени далеч от населени райони — Директива 89/391/ЕИО — Членове 5 и 6 — Психосоциални рискове — Задължение за превенция)	3
2021/C 182/04	Дело C-365/19: Решение на Съда (шести състав) от 10 март 2021 г. (преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Schwerin — Германия) — FD/Staatliches Amt für Landwirtschaft und Umwelt Mittleres Mecklenburg (Преюдициално запитване — Обща селскостопанска политика — Директни плащания — Регламент (ЕС) № 1307/2013 — Член 24 — Млад земеделски стопанин, на когото първоначално са били разпределени права на плащане — Член 30, параграф 6 — Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014 — Член 28, параграф 2 — Допълнително разпределяне на права на плащане от националния резерв)	4
2021/C 182/05	Дело C-388/19: Решение на Съда (първи състав) от 18 март 2021 г. (преюдициално запитване от Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa — CAAD) — Португалия) — MK/Autoridade Tributária e Aduaneira (Преюдициално запитване — Пряко данъчно облагане — Данък върху инвестиционен доход, получен при прехвърляне на недвижимо имущество — Свободно движение на капитали — Данъчна основа — Дискриминация — Възможност за избор на режима на облагане, приложим за местните лица — Съответствие с правото на Съюза)	4
2021/C 182/06	Дело C-392/19: Решение на Съда (голям състав) от 9 март 2021 г. (преюдициално запитване от Bundesgerichtshof — Германия) — VG Bild-Kunst/Stiftung Preußischer Kulturbesitz (Преюдициално запитване — Интелектуална собственост — Авторско право и сродни права в информационното общество — Директива 2001/29/ЕО — Член 3, параграф 1 — Понятие публично разгласяване — Интегриране на защитено с авторско право произведение на уебсайта на трето лице чрез способа на фрейминга (framing) — Произведение, свободно достъпно на уебсайта на лицензополучателя с разрешението на носителя на авторското право — Клауза в договора за използване, изискваща от лицензополучателя да въведе ефективни технически мерки срещу фрейминга — Законосъобразност — Основни права — Член 11 и член 17, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз)	5
2021/C 182/07	Дело C-400/19: Решение на Съда (четвърти състав) от 11 март 2021 г. — Европейска комисия/Унгария (Неизпълнение на задължения от държава членка — Обща организация на пазарите на селскостопански продукти — Регламент (ЕС) № 1308/2013 — Член 34 ДФЕС — Продажни цени на селскостопански и хранителни продукти — Минимални маржове на печалба, които следва да се прилагат при търговията на дребно с тези продукти)	6
2021/C 182/08	Дело C-440/19 P: Решение на Съда (четвърти състав) от 18 март 2021 г. — Pometon SpA/Европейска комисия (Обжалване — Картели — Европейски пазар на стоманени абразиви — Участие в двустранни и многостранни контакти с цел координиране на цените в цялото Европейско икономическо пространство — Хибридно производство, довело последователно до приемане на решение за споразумение и на решение след обикновена процедура — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 41 — Задължение на Европейската комисия за безпристрастност — Член 48 — Презумпция за невиновност — Задължение за мотивиране — Единно продължено нарушение — Продължителност на нарушението — Равно третиране — Правомощие за пълен съдебен контрол)	6
2021/C 182/09	Дело C-459/19: Решение на Съда (пети състав) от 17 март 2021 г. (преюдициално запитване от Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) — Обединено кралство) — The Commissioners for Her Majesty's Revenue & Customs/Wellcome Trust Ltd (Преюдициално запитване — Хармонизация на данъчните законодателства — Данък добавена стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Членове 43 и 44 — Място на доставката на услуги на данъчнозадължено лице, действащо в това си качество — Място на доставка на услуги по управление на инвестиции, получени от благотворителна фондация във връзка с неикономическа стопанска дейност от установени извън Европейския съюз доставчици)	7
2021/C 182/10	Дело C-488/19: Решение на Съда (първи състав) от 17 март 2021 г. (преюдициално запитване от High Court (Irlande) — Ирландия) — Изпълнение на европейската заповед за арест, издадена по отношение на JR (Преюдициално запитване — Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Европейска заповед за арест — Рамково решение 2002/584/ПВР — Приложно поле — Член 8, параграф 1, буква в) — Понятие влязла в сила присъда — Престъпление, довело до осъждане от юрисдикция на трета държава — Кралство Норвегия — Присъда, призната и изпълнена от издаващата държава по силата на двустранно споразумение — Член 4, точка 7, буква б) — Случаи, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано — Екстериториалност на престъплението)	8
2021/C 182/11	Дело C-562/19 P: Решение на Съда (голям състав) от 16 март 2021 г. — Европейска комисия/Република Полша, Унгария (Обжалване — Член 107, параграф 1 ДФЕС — Държавни помощи — Полски данък върху продажбите на дребно — Член 108, параграф 2 ДФЕС — Решение за започване на официалната процедура по разследване — Елементи, определящи референтната система — Прогресивни данъчни ставки — Наличие на предимство със селективен характер — Тежест на доказване)	9
2021/C 182/12	Дело C-572/19 P: Решение на Съда (пети състав) от 10 март 2021 г. — European Road Transport Telematics Implementation Coordination Organisation — Intelligent Transport Systems & Services Europe (Ertico — ITS Europe)/Европейска комисия (Обжалване — Държавни помощи — Седма рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности — Препоръка 2003/361/ЕО — Решение на групата по утвърждаване при Европейската комисията във връзка с квалифицирането като микро-, малки и средни предприятия (МСП) — Решение 2012/838/ЕС, Евратом — Приложение — Точки 1.2.6 и 1.2.7 — Искане за преразглеждане — Регламент (EО) № 58/2003 — Член 22 — Липса на административна жалба — Връзка между искането за преразглеждане и административната жалба — Отказ да се предостави статут на МСП, въпреки формалното спазване на критериите от Препоръка 2003/361 — Правна сигурност — Оправдани правни очаквания — Затруднения, които обикновено изпитват МСП — Липса)	9
2021/C 182/13	Дело C-578/19: Решение на Съда (трети състав) от 18 март 2021 г. (преюдициално запитване от Supreme Court of the United Kingdom — Обединено кралство) — X/Kuoni Travel Ltd (Преюдициално запитване — Директива 90/314/ЕИО — Член 5, параграф 2, трето тире — Пакетни туристически пътувания, ваканции и обиколки — Договор за пакетно туристическо пътуване, сключен между туроператор и потребител — Отговорност на туроператора за точното изпълнение на задълженията, произтичащи от договора, от други доставчици на услуги — Вреда, произтичаща от действия на служител на доставчик на услуги — Изключване на отговорността — Събитие, което туроператорът или доставчикът на услуги не може да предвиди или да предотврати — Понятие доставчик на услуги)	10
2021/C 182/14	Дело C-580/19: Решение на Съда (голям състав) от 9 март 2021 г. (преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Darmstadt — Германия) — RJ/Stadt Offenbach am Main (Преюдициално запитване — Защита на безопасността и здравето на работниците — Организация на работното време — Директива 2003/88/ЕО — Член 2 — Понятие работно време — Дежурство в условията на постоянно разположение на повикване — Професионални пожарникари — Директива 89/391/ЕИО — Членове 5 и 6 — Психосоциални рискове — Задължение за превенция)	11
2021/C 182/15	Дело C-585/19: Решение на Съда (пети състав) от 17 март 2021 г. (преюдициално запитване от Tribunalul Bucureşti — Румъния) — Academia de Studii Economice din Bucureşti/Organismul Intermediar pentru Programul Operaţional Capital Uman — Ministerul Educaţiei Naţionale (Преюдициално запитване — Социална политика — Защита на безопасността и здравето на работниците — Организация на работното време — Директива 2003/88/ЕО — Член 2 — Понятие за работно време — Член 3 — Минимална продължителност на междудневна почивка — Работници, сключили няколко трудови договора с един и същ работодател — Прилагане по отношение на работника)	11
2021/C 182/16	Дело C-596/19 P: Решение на Съда (голям състав) от 16 март 2021 г. — Европейска комисия/Унгария, Република Полша (Обжалване — Член 107, параграф 1 ДФЕС — Държавни помощи — Унгарски данък върху оборота от реклама — Елементи, определящи референтната система — Прогресивни данъчни ставки — Преходен механизъм за частично приспадане на пренесените загуби — Наличие на предимство със селективен характер — Тежест на доказване)	12
2021/C 182/17	Дело C-652/19: Решение на Съда (втори състав) от 17 март 2021 г. (преюдициално запитване от Tribunale di Milano — Италия) — KO/Consulmarketing SpA, в несъстоятелност (Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 1999/70/ЕО — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Клауза 4 — Принцип на недопускане на дискриминация — Обективна причина, обосноваваща различно третиране на работниците на трудов договор за неопределено време — Директива 98/59/ЕО — Колективно уволнение — Национална правна уредба относно закрилата, която се полага на работник, жертва на незаконно колективно уволнение — Прилагане на по-неблагоприятен режим на закрила за срочните трудови договори, сключени преди датата на влизането му в сила, преобразувани в трудови договори за неопределено време след тази дата)	13
2021/C 182/18	Дело C-708/19: Решение на Съда (осми състав) от 10 март 2021 г. (преюдициално запитване от Finanzgericht Düsseldorf — Германия) — Von Aschenbach & Voss GmbH/Hauptzollamt Duisburg (Преюдициално запитване — Окончателно антидъмпингово мито — Алуминиево фолио с произход от Китай — Леко модифицирано алуминиево фолио — Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/271 — Допустимост — Липса на подадена жалба за отмяна от жалбоподателя в главното производство — Процесуална легитимация да се иска отмяна)	13
2021/C 182/19	Дело C-739/19: Решение на Съда (първи състав) от 10 март 2021 г. (преюдициално запитване от Supreme Court — Ирландия) — VK/An Bord Pleanála (Преюдициално запитване — Свободно предоставяне на услуги от адвокатите — Директива 77/249/ЕИО — Член 5 — Задължение на гостуващ адвокат, който представлява клиент в рамките на национално съдебно производство, да работи съвместно с адвокат, който упражнява професията пред съответния съд — Граници)	14
2021/C 182/20	Дело C-802/19: Решение на Съда (седми състав) от 11 март 2021 г. (преюдициално запитване от Bundesfinanzhof — Германия) — Firma Z/Finanzamt Y (Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 90, параграф 1 — Намаляване на данъчната основа — Принципи, определени в решение от 24 октомври 1996 г., Elida Gibbs (C-317/94, EU:C:1996:400) — Доставки на лекарствени продукти — Предоставяне на отстъпки — Хипотетичен характер на преюдициалния въпрос — Недопустимост на преюдициалното запитване)	15
2021/C 182/21	Дело C-812/19: Решение на Съда (седми състав) от 11 март 2021 г. (преюдициално запитване от Högsta förvaltningsdomstolen — Швеция) — Danske Bank A/S/Skatteverket (Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 9 — Данъчнозадължено лице — Понятие — Член 11 — ДДС група — Централа и клон на дружество, установени в две различни държави членки — Централа, част от ДДС група, в която не влиза клонът — Централа, която предоставя услуги на клона и му начислява разходите за тях)	15
2021/C 182/22	Дело C-895/19: Решение на Съда (девети състав) от 18 март 2021 г. (преюдициално запитване от Wojewódzki Sąd Administracyjny w Gliwicach — Полша) — A./Dyrektor Krajowej Informacji Skarbowej (Преюдициално запитване — Косвено данъчно облагане — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Вътреобщностно придобиване на стоки — Приспадане на дължимия данък по получени доставки във връзка с такова придобиване — Формални изисквания — Материалноправни изисквания — Срок за подаване на справка-декларация — Принцип на неутралност на данъка и принцип на пропорционалност)	16
2021/C 182/23	Дело C-900/19: Решение на Съда (първи състав) от 17 март 2021 г. (преюдициално запитване от Conseil d'État — Франция) — Association One Voice, Ligue pour la protection des oiseaux/Ministre de la Transition écologique et solidaire (Преюдициално запитване — Околна среда — Директива 2009/147/ЕО — Опазване на дивите птици — Членове 5 и 8 — Забрана за използване на какъвто и да е метод за улов на птици — Член 9, параграф 1 — Разрешение за използване на такъв традиционно установен метод чрез дерогация — Условия — Липса на друго задоволително разрешение — Обосноваване на липсата на друго задоволително разрешение единствено със запазването на този традиционен метод — Избирателност на улова — Национална правна уредба, която разрешава улова на птици чрез употребата на примки с лепило)	17
2021/C 182/24	Дело C-941/19: Решение на Съда (девети състав) от 10 март 2021 г. (преюдициално запитване от Krajský soud v Ostravě — Чешка република) — Samohýl group a.s./Generální ředitelství cel (Преюдициално запитване — Обща митническа тарифа — Тарифно класиране — Комбинирана номенклатура — Тарифни позиции 3004 и 3808 — Тълкуване — Регламент (ЕО) № 455/2007 — Спот-он разтвор за котки против инфекции, предизвикани от бълхи и кърлежи — Терапевтично или профилактичното действие)	17
2021/C 182/25	Дело C-949/19: Решение на Съда (първи състав) от 10 март 2021 г. (преюдициално запитване от Naczelny Sąd Administracyjny — Полша) — М.А./Konsul Rzeczypospolitej Polskiej w N. (Преюдициално запитване — Контрол по границите, убежище и имиграция — Визова политика — Конвенция за прилагане на Споразумението от Шенген — Член 21, параграф 2а — Харта на основните права — Член 47 — Право на ефективни правни средства за защита — Отказ на виза за дългосрочно пребиваване от консула — Задължение на държава членка да гарантира правно средство за защита пред съд срещу решение за отказ на такава виза)	18
2021/C 182/26	Дело C-48/20: Решение на Съда (шести състав) от 18 март 2021 г. (преюдициално запитване от Naczelny Sąd Administracyjny — Полша) — UAB P/Dyrektor Izby Skarbowej w B. (Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 203 — Неправилно фактурирани данъци — Добросъвестност на издателя на фактурата — Риск от загуба на данъчни приходи — Задължения на държавите членки да предвиждат възможност за коригиране на неправилно фактурирания данък — Принципи на данъчна неутралност и на пропорционалност)	19
2021/C 182/27	Дело C-96/20: Решение на Съда (осми състав) от 10 март 2021 г. (преюдициално запитване от Corte suprema di cassazione — Италия) — Ordine Nazionale dei Biologi, MX, NY, OZ/Presidenza del Consiglio dei Ministri (Преюдициално запитване — Обществено здраве — Член 168 ДФЕС — Директива 2002/98/ЕО — стандартите за качество и безопасност на човешката кръв и кръвни съставки — Цел да се осигури висока степен на опазване на човешкото здраве — Член 4, параграф 2 и член 9, параграф 2 — Центрове за трансфузионна хематология — Отговорно лице — Минимални условия за квалификация — Възможност за държавата членка да предвиди по-строг режим — Свобода на преценка, предоставена на държавите членки)	20
2021/C 182/28	Дело C-112/20: Решение на Съда (десети състав) от 11 март 2021 г. (преюдициално запитване от Conseil d'État — Белгия) — M. A./État belge (Преюдициално запитване — Директива 2008/115/ЕО — Член 5 — Решение за връщане — Баща на ненавършило пълнолетие дете, което е гражданин на Европейския съюз — Вземане предвид на висшите интереси на детето при приемането на решението за връщане)	20
2021/C 182/29	Дело C-648/20 PPU: Решение на Съда (първи състав) от 10 март 2021 г. (преюдициално запитване от Westminster Magistrates’ Court — Обединеното кралство) — Изпълнение на европейска заповед за арест, издадена срещу PI (Преюдициално запитване — Спешно преюдициално производство — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Европейска заповед за арест — Рамково решение 2002/584/ПВР — Член 8, параграф 1, буква в) — Европейска заповед за арест, издадена от прокуратурата на държава членка с цел наказателно преследване въз основа на наложена от същия орган мярка, включваща лишаване от свобода — Липса на съдебен контрол преди предаването на издирваното лице — Последици — Ефективна съдебна защита — Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз)	21
2021/C 182/30	Дело C-701/19 P: Определение на Съда (осми състав) от 4 февруари 2021 г. — Pilatus Bank plc/Eвропейска централна банка (Обжалване — Член 181 от Процедурния правилник на Съда — Явно неоснователна жалба — Икономическа и парична политика — Пруденциален надзор върху кредитните институции — Мерки за прекратяване, наложени от националния орган за надзор — Назначаване на лице за контакт — Условна комуникация с Европейската централна банка (ЕЦБ) — Отнемане на лиценз преди подаването на жалбата — Жалба за отмяна — Недопустимост — Липса на достатъчно ясно и точно изложение на правните основания, изтъкнати пред Общия съд — Недоказан правен интерес — Неправилно квалифициране на подготвителен акт — Замяна на мотиви)	22
2021/C 182/31	Дело C-755/19: Определение на Съда (шести състав) от 11 февруари 2021 г. (преюдициално запитване от Conseil d'État —Белгия) — T.H.C./Commissaire général aux réfugiés et aux apatrides (Преюдициално запитване — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Политика относно убежището — Общи процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила — Директива 2013/32/ЕС — Член 46 — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 47 — Право на ефективни правни средства за защита — Обжалване на решение, с което се отхвърля като недопустима последваща молба за международна закрила — Срок за обжалване — Задържане)	22
2021/C 182/32	Дело C-321/20: Определение на Съда (седми състав) от 4 февруари 2021 г. (преюдициално запитване от Audiencia Provincial de Barcelona — Испания) — CDT, SA/MIMR, HRMM (Преюдициално запитване — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Защита на потребителите — Действие на съдебно решение във времето — Директива 93/13/ЕИО — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Правомощия на националния съд при наличие на клауза, квалифицирана като неравноправна — Клауза за предсрочна изискуемост — Частично премахване на съдържанието на неравноправна клауза — Принцип на правната сигурност — Задължение за съответстващо тълкуване)	23
2021/C 182/33	Дело C-378/20: Определение на Съда (осми състав) от 25 февруари 2021 г. (преюдициално запитване от Landesverwaltungsgericht Oberösterreich —Австрия) — Stadtapotheke E/Bezirkshauptmannschaft Linz-Land (Преюдициално запитване — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 47 — Право на справедлив съдебен процес — Искане за получаване на концесия за откриване на нова аптека — Задължение да се изиска експертно становище от камарата на фармацевтите — Свобода при избор на професия и право на труд — Свобода на стопанска инициатива — Право на собственост — Условия за откриване на нова аптека — Пропорционалност — Липса на прилагане на правото на Съюза — Член 53, параграф 2 и член 94 от Процедурния правилник на Съда — Явна некомпетентност на Съда)	24
2021/C 182/34	Дело C-639/20 P: Жалба, подадена на 26 ноември 2020 г. от CEDC International sp. z o.o. срещу решението, постановено от Общия съд (девети състав) на 23 септември 2020 г. по дело T-796/16, CEDC International/EUIPO — Underberg	24
2021/C 182/35	Дело C-697/20: Преюдициално запитване от Naczelny Sąd Administracyjny (Полша), постъпило на 21 декември 2020 г. — W.G./Dyrektor Izby Skarbowej w L.	25
2021/C 182/36	Дело C-698/20: Преюдициално запитване от Sąd Najwyższy (Полша), постъпило на 21 декември 2020 г. — Gmina Wieliszew/Syndyk masy upadłości Spółdzielczego Banku Rzemiosła i Rolnictwa w Wołominie w upadłości likwidacyjnej	25
2021/C 182/37	Дело C-715/20: Преюдициално запитване от Sąd Rejonowy dla Krakowa — Nowej Huty w Krakowie (Полша), постъпило на 18 декември 2020 г. — KL/X sp. z o.o.	26
2021/C 182/38	Дело C-722/20 P: Жалба, подадена на 31 декември 2020 г. от Ultrasun AG срещу определението, постановено от Общия съд (шести състав) на 20 октомври 2020 г. по дело T-805/19, Ultrasun AG/Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост	27
2021/C 182/39	Дело C-28/21: Преюдициално запитване от Sąd Okręgowy w Łodzi (Полша), постъпило на 15 януари 2021 г. — TM/EJ	27
2021/C 182/40	Дело C-44/21: Преюдициално запитване от Landgericht München (Германия), постъпило на 28 януари 2021 г. — Phoenix Contact GmbH & Co. KG/HARTING Deutschland GmbH & Co. KG и Harting Electric GmbH & Co. KG	27
2021/C 182/41	Дело C-64/21: Преюдициално запитване от Sąd Najwyższy (Полша), постъпило на 2 февруари 2021 г. — Rigall Arteria Management Sp. z o.o. sp. k./Bank Handlowy w Warszawie S.A.	28
2021/C 182/42	Дело C-76/21: Преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Berlin (Германия), постъпило на 8 февруари 2021 г. — Wacker Chemie AG/Bundesrepublik Deutschland, представлявана от Umweltbundesamt	28
2021/C 182/43	Дело C-77/21: Преюдициално запитване от Fővárosi Törvényszék (Унгария), постъпило на 8 февруари 2021 г. — Digi Távközlési és Szolgáltató Kft./Nemzeti Adatvédelmi és Információszabadság Hatóság	30
2021/C 182/44	Дело C-83/21: Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 9 февруари 2021 г. — Airbnb Ireland UC, Airbnb Payments UK Ltd/Agenzia delle Entrate	30
2021/C 182/45	Дело C-98/21: Преюдициално запитване от Bundesfinanzhof (Германия), постъпило на 15 февруари 2021 г. — Finanzamt R/W-GmbH	32
2021/C 182/46	Дело C-99/21 P: Жалба, подадена на 17 февруари 2021 г. от Danske Slagtermestre срещу определението, постановено от Общия съд (трети състав) на 1 декември 2020 г. по дело T-486/18, Danske Slagtermestre/Комисия	32
2021/C 182/47	Дело C-106/21: Преюдициално запитване от Landgericht Köln (Германия), постъпило на 22 февруари 2021 г. — Deutsche Lufthansa AG/ВС	33
2021/C 182/48	Дело C-107/21: Преюдициално запитване от Landgericht Köln (Германия), постъпило на 22 февруари 2021 г. — Deutsche Lufthansa AG/ZR	34
2021/C 182/49	Дело C-110/21 P: Жалба, подадена на 23 февруари 2021 г. от Universität Bremen срещу определението, постановено от Общия съд (осми състав) на 16 декември 2020 г. по дело T-660/19, Universität Bremen/Изпълнителна агенция за научни изследвания	34
2021/C 182/50	Дело C-116/21 P: Жалба, подадена на 25 февруари 2021 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 16 декември 2020 г. по дело T-243/21, VW/Комисия	35
2021/C 182/51	Дело C-117/21 P: Жалба, подадена на 25 февруари 2021 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 16 декември 2020 г. по дело T-315/19, BT/Комисия	36
2021/C 182/52	Дело C-118/21 P: Жалба, подадена на 25 февруари 2021 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 16 декември 2020 г. по дело Т-442/17 RENV, RN/Комисия	37
2021/C 182/53	Дело C-120/21: Преюдициално запитване от Bundesarbeitsgericht (Германия), постъпило на 26 февруари 2021 г. — LB/TO	39
2021/C 182/54	Дело C-122/21: Преюдициално запитване от Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas (Литва), постъпило на 26 февруари 2021 г. — Get Fresh Cosmetics Limited v Valstybinė vartotojų teisių apsaugos tarnyba	39
2021/C 182/55	Дело C-123/21 P: Жалба, подадена на 26 февруари 2021 г. от Changmao Biochemical Engineering Co. Ltd срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 16 декември 2020 г. по дело T-541/18, Changmao Biochemical Engineering/Комисия	40
2021/C 182/56	Дело C-128/21: Преюдициално запитване от Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas (Литва), постъпило на 26 февруари 2021 г. — Lietuvos notarų rūmai, M. S., S. Š., D. V., V. P., J. P., D. L.-B., D. P., R. O. I./Lietuvos Respublikos konkurencijos taryba	41
2021/C 182/57	Дело C-130/21 P: Жалба, подадена на 1 март 2021 г. от Lukáš Wagenknecht срещу определението, постановено от Общия съд (осми състав) на 17 декември 2020 г. по дело T-350/20, Wagenknecht/Комисия	42
2021/C 182/58	Дело C-131/21: Преюдициално запитване от Budai Központi Kerületi Bíróság (Унгария), постъпило на 2 март 2021 г. — Наказателно производство срещу KI	44
2021/C 182/59	Дело C-135/21: Преюдициално запитване от Landgericht Köln (Германия), постъпило на 4 март 2021 г. — Deutsche Lufthansa AG/GD и WT	44
2021/C 182/60	Дело C-138/21 P: Жалба, подадена на 26 февруари 2021 г. от Съвета на Европейския съюз срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 16 декември 2020 г. по дело T-315/19, BT/Комисия	45
2021/C 182/61	Дело C-139/21 P: Жалба, подадена на 26 февруари 2021 г. от Съвета на Европейския съюз срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 16 декември 2020 г. по дело T-243/18, VW/Комисия	46
2021/C 182/62	Дело C-147/21: Преюдициално запитване от Conseil d'État (Франция), постъпило на 8 март 2021 г. — Comité interprofessionnel des huiles essentielles françaises (CIHEF), Florame, Hyteck Aroma-Zone, Laboratoires Gilbert, Laboratoire Léa Nature, Laboratoires Oméga Pharma France, Pierre Fabre Médicament, Pranarom France, Puressentiel France/Ministre de la Transition écologique, Premier ministre	47
2021/C 182/63	Дело C-149/21 P: Жалба, подадена на 5 март 2021 г. от Fakro sp. z o.o. срещу решението, постановено от Общия съд на 16 декември 2020 г. по дело T-515/18, Fakro/Комисия	48
2021/C 182/64	Дело C-506/19 P: Определение на председателя на Съда от 11 февруари 2021 г. — Islamic Republic of Iran Shipping Lines, Hafize Darya Shipping Lines (HDSL), Safiran Payam Darya Shipping Lines (SAPID), Khazar Sea Shipping Lines Co., Rahbaran Omid Darya Ship Management Co., Irinvestship Ltd, IRISL Europe GmbH/Съвет на Европейския съюз	49
2021/C 182/65	Дело C-737/19: Определение на председателя на седми състав на Съда от 26 февруари 2021 г. (преюдициално запитване, отправено от Tribunal administratif de Montreuil — Франция) — Bank of China Limited/Ministre de l'Action et des Comptes publics	49
2021/C 182/66	Дело C-558/20: Определение на председателя на Съда от 5 февруари 2021 г. (преюдициално запитване, отправено от Landgericht Köln — Германия) — PR, BV/Germanwings GmbH	49
2021/C 182/67	Дело C-8/21: Определение на председателя на Съда от 5 февруари 2021 г. (преюдициално запитване, отправено от Landgericht Köln — Германия) — Germanwings GmbH/KV	50
	Общ съд
2021/C 182/68	Дело T-719/17: Решение на Общия съд от 17 март 2021 г. — FMC/Комисия (Продукти за растителна защита — Активно вещество флупирсулфурон-метил — Неподновяване на включването в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 — Процедура за оценка — Предложение за класификация на активно вещество — Принцип на предпазните мерки — Право на защита — Правна сигурност — Явна грешка в преценката — Пропорционалност — Принцип на недопускане на дискриминация — Принцип на добра администрация — Оправдани правни очаквания)	51
2021/C 182/69	Дело T-585/19: Решение на Общия съд от 17 март 2021 г. — EJ/ЕИБ (Публична служба — Персонал на ЕИБ — Възнаграждение — Разноски за транспорт — Надбавка за дете на издръжка в удвоен размер — Дете, засегнато от тежко заболяване — Ограничаване на ползването с обратно действие от поемането на тези разноски и от тази надбавка в удвоен размер — Разумен срок — Задължение за полагане на грижа — Жалба за отмяна и искане за обезщетение)	51
2021/C 182/70	Дело T-739/19: Определение на Общия съд от 10 март 2021 г. — Productos Jamaica/EUIPO — Alada 1850 (flordeJamaica) (Марка на Европейския съюз — Производство за обявяване на недействителност — Липса на основание за произнасяне)	52
2021/C 182/71	Дело T-50/20: Определение на Общия съд от 12 март 2021 г. — PNB Banka/ЕЦБ (Икономическа и парична политика — Пруденциален надзор над кредитните институции — Производство по несъстоятелност — Отказ на ЕЦБ да уважи искането на управителния съвет на кредитна институция, с което се цели ЕЦБ да даде инструкция на синдика на посочената институция да предостави на упълномощения от този съвет адвокат достъп до помещенията, информацията, персонала и ресурсите на кредитната институция — Компетентност на автора на акта — Жалба, явно лишена от всякакво правно основание)	53
2021/C 182/72	Дело T-160/20: Определение на Общия съд от 17 март 2021 г. — 3M Belgium/ECHA (Жалба за отмяна — REACH — Идентифициране на перфлуоробутансулфоновата киселина (PFBS) и нейните соли като вещество, пораждащо сериозно безпокойство — Включване в списък с идентифицирани вещества за възможно включване в приложение XIV към Регламент (EО) № 1907/2006 — Срок за обжалване — Член 59, параграф 10 от Регламент № 1907/2006 — Член 59 от Процедурния правилник — Недопустимост)	53
2021/C 182/73	Дело T-426/20: Определение на Общия съд от 11 март 2021 г. — Techniplan/Комисия (Жалба за отмяна и искане за обезщетение — ЕФР — Член 76, буква г) от Процедурния правилник — Неспазване на изискванията за форма — Недопустимост)	54
2021/C 182/74	Дело T-742/20 R: Определение на председателя на Общия съд от 19 март 2021 г. — Indofil Industries (Нидерландия)/Комисия (Обезпечително производство — Продукти за растителна защита — Регламент (ЕО) № 1107/2009 — Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/2087 — Неподновяване на одобрението на активното вещество манкоцеб — Молба за спиране на изпълнението — Липса на неотложност)	55
2021/C 182/75	Дело T-45/21 R: Определение на председателя на Общия съд от 12 март 2021 г. — Ciano Trading & Services CT & S и др./Комисия (Обезпечително производство — Обществени поръчки — Молба за постановяване на временни мерки — Недопустимост — Липса на неотложност)	55
2021/C 182/76	Дело T-713/20: Жалба, подадена на 30 ноември 2020 г. — OQ/Комисия	56
2021/C 182/77	Дело T-100/21: Жалба, подадена на 16 февруари 2021 г. — Sánchez-Gavito León/Съвет и Комисия	57
2021/C 182/78	Дело T-102/21: Жалба, подадена на 18 февруари 2021 г. — Bastion Holding и др./Комисия	58
2021/C 182/79	Дело T-129/21: Жалба, подадена на 1 март 2021 г. — Colombani/ЕСВД	59
2021/C 182/80	Дело T-133/21: Иск, предявен на 1 март 2021 г. — QK/ЕЦБ	59
2021/C 182/81	Дело T-140/21: Жалба, подадена на 5 март 2021 г. — Apologistics/EUIPO — Kerckhoff (apo-discounter.de)	60
2021/C 182/82	Дело T-141/21: Жалба, подадена на 5 март 2021 г. — Shakutin/Съвет	61
2021/C 182/83	Дело T-146/21: Жалба, подадена на 15 март 2021 г. — Vetpharma Animal Health/EUIPO — Deltavit (DELTATIC)	61
2021/C 182/84	Дело T-149/21: Жалба, подадена на 18 март 2021 г. — UGA Nutraceuticals/EUIPO — Vitae Health Innovation (VITADHA)	62
2021/C 182/85	Дело T-150/21: Жалба, подадена на 15 март 2021 г. — Hangzhou Dingsheng Industrial Group и др./Комисия	63
2021/C 182/86	Дело T-152/21: Иск, предявен на 19 март 2021 г. — Union Syndicale Solidaires des SDIS de France et DOM/TOM/Комисия	63
2021/C 182/87	Дело T-155/21: Жалба, подадена на 23 март 2021 г. — Völkl/EUIPO — Marker Dalbello Völkl (International) (Völkl)	64
2021/C 182/88	Дело T-156/21: Жалба, подадена на 23 март 2021 г. — Völkl/EUIPO — Marker Dalbello Völkl (International) (Marker Völkl)	65
2021/C 182/89	Дело T-159/21: Жалба, подадена на 25 март 2021 г. — Bustos/EUIPO — Bicicletas Monty (motwi)	66
2021/C 182/90	Дело T-405/14: Определение на Общия съд от 16 март 2021 г. — Yavorskaya/Съвет и др.	66
2021/C 182/91	Дело T-162/20: Определение на Общия съд от 11 март 2021 г. — UPL Europe и Indofil Industries (Нидерландия)/EОБХ	67

	Поправки
2021/C 182/92	Поправка в Официален вестник на известието по дело T-87/21 ( ОВ C 110, 29.3.2021 г. )	68

IV Информация

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Съд на Европейския съюз

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/1

Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

(2021/C 182/01)

Последна публикация

ОВ C 163, 3.5.2021 г.

Предишни публикации

ОВ C 148, 26.4.2021 г.

ОВ C 138, 19.4.2021 г.

ОВ C 128, 12.4.2021 г.

ОВ C 110, 29.3.2021 г.

ОВ C 98, 22.3.2021 г.

ОВ C 88, 15.3.2021 г.

Може да намерите тези текстове на адрес

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

Общ съд

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/2

Полагане на клетва от нов член на Общия съд

(2021/C 182/02)

На 1 март 2021 г. пред Съда положи клетва г-н Petrlík, назначен за съдия в Общия съд за периода от 25 февруари 2021 г. до 31 август 2025 г. с решение от 19 февруари 2021 г. на представителите на правителствата на държавите — членки на Европейския съюз (1).

(1) ОВ L 64, 24.2.2021 г., стр. 5.

V Становища

СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ

Съд

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/3

Решение на Съда (голям състав) от 9 март 2021 г. (преюдициално запитване от Vrhovno sodišče — Словения) — D. J./Radiotelevizija Slovenija

(Дело C-344/19) (1)

(Преюдициално запитване - Защита на безопасността и здравето на работниците - Организация на работното време - Директива 2003/88/ЕО - Член 2 - Понятие „работно време“ - Дежурство в условията на постоянно разположение на повикване - Специфична работа, свързана с поддръжката на телевизионни предаватели, разположени далеч от населени райони - Директива 89/391/ЕИО - Членове 5 и 6 - Психосоциални рискове - Задължение за превенция)

(2021/C 182/03)

Език на производството: словенски

Запитваща юрисдикция

Vrhovno sodišče

Страни в главното производство

Жалбоподател: D. J.

Ответник: Radiotelevizija Slovenija

Диспозитив

Член 2, точка 1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че период на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване, през който с работника трябва да може единствено да се осъществи контакт по телефон и в случай на необходимост той да се яви на работното си място в срок от един час, като същевременно може да живее в служебно жилище на работното място, предоставено му на разположение от неговия работодател, без да е длъжен да стои там, представлява в своята цялост „работно време“ по смисъла на тази разпоредба само ако в резултат на цялостна преценка на обстоятелствата по случая, по-специално на отражението на подобен срок и на средната честота на извършените действия в този период, ако има такива, се установи, че наложените на работника ограничения през този период са от естество да засегнат обективно и чувствително неговата възможност свободно да организира през същия този период времето, през което неговите професионални услуги не се изискват, и да се посвети на своите собствени интереси. Наличието на малко възможности за развлечения в непосредствена близост до съответното място не е от значение за целите на такава преценка.

(1) ОВ C 263, 5.8.2019 г.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/4

Решение на Съда (шести състав) от 10 март 2021 г. (преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Schwerin — Германия) — FD/Staatliches Amt für Landwirtschaft und Umwelt Mittleres Mecklenburg

(Дело C-365/19) (1)

(Преюдициално запитване - Обща селскостопанска политика - Директни плащания - Регламент (ЕС) № 1307/2013 - Член 24 - Млад земеделски стопанин, на когото първоначално са били разпределени права на плащане - Член 30, параграф 6 - Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014 - Член 28, параграф 2 - Допълнително разпределяне на права на плащане от националния резерв)

(2021/C 182/04)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Schwerin

Страни в главното производство

Жалбоподател: FD

Ответник: Staatliches Amt für Landwirtschaft und Umwelt Mittleres Mecklenburg

Диспозитив

Член 30, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета във връзка с член 28, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1307/2013 и за изменение на приложение X към същия регламент трябва да се тълкува в смисъл, че млад земеделски стопанин по смисъла на член 30, параграф 11, буква а) от Регламент № 1307/2013 във връзка с член 50, параграф 2 от този регламент, на когото вече са били разпределени първоначално права на плащане по член 24 от посочения регламент за не повече от отговарящите на условията за подпомагане хектари, които е декларирал към момента на подаване на своето заявление, има право впоследствие да му бъдат допълнително разпределени права на плащане от националния резерв, равняващи се на допълнителния брой държани вече от него хектари, които отговарят на условията за подпомагане и за които той не държи права на плащане. Това право зависи от наличието на достатъчно средства в националния или регионалните резерви. Ако това не е така, разпределянето трябва да се осъществява по такъв начин, че да се осигури равнопоставеното третиране на земеделските стопани, които отговарят на изискванията за предоставяне на права по член 30, параграф 6 от Регламент № 1307/2013, и да се избегнат нарушения на пазарните условия и на конкуренцията.

(1) ОВ C 288, 26.8.2019 г.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/4

Решение на Съда (първи състав) от 18 март 2021 г. (преюдициално запитване от Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa — CAAD) — Португалия) — MK/Autoridade Tributária e Aduaneira

(Дело C-388/19) (1)

(Преюдициално запитване - Пряко данъчно облагане - Данък върху инвестиционен доход, получен при прехвърляне на недвижимо имущество - Свободно движение на капитали - Данъчна основа - Дискриминация - Възможност за избор на режима на облагане, приложим за местните лица - Съответствие с правото на Съюза)

(2021/C 182/05)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa — CAAD)

Страни в главното производство

Жалбоподател: MK

Ответник: Autoridade Tributária e Aduaneira

Диспозитив

Член 63 ДФЕС във връзка с член 65 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която с цел да позволи инвестиционните доходи от продажба на намиращо се в тази държава членка недвижимо имущество от данъчнозадължено лице, което е местно лице за друга държава членка, да не бъдат подложени на по-висока данъчна тежест от тази, която би била приложена при същия вид сделка към инвестиционните доходи, реализирани от местно за първата държава членка лице, поставя приложимия данъчен режим в зависимост от избора на посоченото данъчнозадължено лице.

(1) ОВ C 270, 12.8.2019 г.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/5

Решение на Съда (голям състав) от 9 март 2021 г. (преюдициално запитване от Bundesgerichtshof — Германия) — VG Bild-Kunst/Stiftung Preußischer Kulturbesitz

(Дело C-392/19) (1)

(Преюдициално запитване - Интелектуална собственост - Авторско право и сродни права в информационното общество - Директива 2001/29/ЕО - Член 3, параграф 1 - Понятие „публично разгласяване“ - Интегриране на защитено с авторско право произведение на уебсайта на трето лице чрез способа на фрейминга (framing) - Произведение, свободно достъпно на уебсайта на лицензополучателя с разрешението на носителя на авторското право - Клауза в договора за използване, изискваща от лицензополучателя да въведе ефективни технически мерки срещу фрейминга - Законосъобразност - Основни права - Член 11 и член 17, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

(2021/C 182/06)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: VG Bild-Kunst

Ответник: Stiftung Preußischer Kulturbesitz

Диспозитив

Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че вграждането на произведения, защитени с авторско право и предоставени на публично разположение на друг уебсайт при условията на свободен достъп с разрешението на носителя на авторското право, на уебсайт на трето лице чрез техниката на фрейминга представлява публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба, когато това вграждане заобикаля мерките за защита срещу фрейминга, приети или наложени от този носител на права.

(1) ОВ C 270, 12.8.2019 г.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/6

Решение на Съда (четвърти състав) от 11 март 2021 г. — Европейска комисия/Унгария

(Дело C-400/19) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Обща организация на пазарите на селскостопански продукти - Регламент (ЕС) № 1308/2013 - Член 34 ДФЕС - Продажни цени на селскостопански и хранителни продукти - Минимални маржове на печалба, които следва да се прилагат при търговията на дребно с тези продукти)

(2021/C 182/07)

Език на производството: унгарски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: A. Sipos, X. Lewis и E. Manhaeve)

Ответник: Унгария (представители: първоначално M. Z. Fehér, G. Koós и Zs. Wagner, впоследствие M. Z. Fehér и G. Koós)

Диспозитив

Като е приела член 3, параграф 2, буква u) от mezőgazdasági és élemiszeripari termékek vonatkozásában a beszállítókal szemben alkalzott tislaztességtelen forgalmazói magatartás tilalmáról szóló 2009. évi XCV. törvény (Закон № XCV от 2009 г., с който се забраняват нелоялни търговски практики, прилагани срещу доставчици във връзка със селскостопанските и хранителните продукти) и по този начин е ограничила условията за определяне на продажните цени на селскостопанските и хранителните продукти, Унгария не е изпълнила своите задължения по Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007.

2)	Осъжда Унгария да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

(1) ОВ C 255, 29.7.2019 г.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/6

Решение на Съда (четвърти състав) от 18 март 2021 г. — Pometon SpA/Европейска комисия

(Дело C-440/19 P) (1)

(Обжалване - Картели - Европейски пазар на стоманени абразиви - Участие в двустранни и многостранни контакти с цел координиране на цените в цялото Европейско икономическо пространство - „Хибридно“ производство, довело последователно до приемане на решение за споразумение и на решение след обикновена процедура - Харта на основните права на Европейския съюз - Член 41 - Задължение на Европейската комисия за безпристрастност - Член 48 - Презумпция за невиновност - Задължение за мотивиране - Единно продължено нарушение - Продължителност на нарушението - Равно третиране - Правомощие за пълен съдебен контрол)

(2021/C 182/08)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Pometon SpA (представители: E. Fabrizi, V. Veneziano и A. Molinaro, avvocati)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: първоначално P. Rossi и T. Vecchi, а впоследствие P. Rossi и C. Sjödin)

Диспозитив

1)	Отменя точки 2 и 4 от диспозитива на решението на Общия съд на Европейския съюз от 28 март 2019 г., Pometon/Комисия (T-433/16, EU:T:2019:201).

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Определя размера на глобата, наложена на Pometon SpA в член 2 от Решение C(2016) 3121 окончателен на Комисията от 25 май 2016 г. относно производство по член 101 от ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (Дело AT.39792 — Стоманени абразиви), на 2 633 895 EUR.

4)	Pometon SpA и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски във връзка с производството по обжалване и във връзка първоинстанционното производство.

(1) ОВ C 255, 29.7.2019 г.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/7

Решение на Съда (пети състав) от 17 март 2021 г. (преюдициално запитване от Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) — Обединено кралство) — The Commissioners for Her Majesty's Revenue & Customs/Wellcome Trust Ltd

(Дело C-459/19) (1)

(Преюдициално запитване - Хармонизация на данъчните законодателства - Данък добавена стойност (ДДС) - Директива 2006/112/ЕО - Членове 43 и 44 - Място на доставката на услуги на данъчнозадължено лице, действащо в това си качество - Място на доставка на услуги по управление на инвестиции, получени от благотворителна фондация във връзка с неикономическа стопанска дейност от установени извън Европейския съюз доставчици)

(2021/C 182/09)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber)

Страни в главното производство

Жалбоподател: The Commissioners for Her Majesty's Revenue & Customs

Ответник: Wellcome Trust Ltd

Диспозитив

Член 44 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г., трябва да се тълкува в смисъл, че когато данъчнозадължено лице, което извършва професионална неикономическа дейност, придобива услуги за нуждите на тази неикономическа дейност, въпросните услуги трябва да се считат за предоставени на това данъчнозадължено лице, „действащо в това си качество“ по смисъла на този член.

(1) ОВ C 280, 19.8.2019 г.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/8

Решение на Съда (първи състав) от 17 март 2021 г. (преюдициално запитване от High Court (Irlande) — Ирландия) — Изпълнение на европейската заповед за арест, издадена по отношение на JR

(Дело C-488/19) (1)

(Преюдициално запитване - Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси - Европейска заповед за арест - Рамково решение 2002/584/ПВР - Приложно поле - Член 8, параграф 1, буква в) - Понятие „влязла в сила присъда“ - Престъпление, довело до осъждане от юрисдикция на трета държава - Кралство Норвегия - Присъда, призната и изпълнена от издаващата държава по силата на двустранно споразумение - Член 4, точка 7, буква б) - Случаи, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано - Екстериториалност на престъплението)

(2021/C 182/10)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

High Court (Ирландия)

Страна в главното производство

Диспозитив

Член 1, параграф 1 и член 8, параграф 1, буква в) от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че европейска заповед за арест може да се издаде въз основа на съдебен акт на издаващата държава членка, с който се разпорежда изпълнението в тази държава членка на наложено от юрисдикция на трета държава наказание, когато в приложение на двустранно споразумение между тези държави съответната присъда е била призната с акт на юрисдикция на издаващата държава членка. За да бъде издадена европейска заповед за арест, обаче е необходимо, от една страна, издирваното лице да е било осъдено на наказание лишаване от свобода за срок не по-малко от четири месеца, и от друга, в производството, довело до постановяването в третата държава на присъдата, впоследствие призната в издаващата държава членка, да са спазени основните права, и в частност задълженията, произтичащи от членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Член 4, точка 7, буква б) от Рамково решение 2002/584, изменено с Рамково решение 2009/299, трябва да се тълкува в смисъл, че в случай на европейска заповед за арест, издадена въз основа на съдебен акт на издаващата държава членка, който позволява изпълнението в тази държава членка на наложено от юрисдикция на трета държава наказание, когато съответното престъпление е било извършено на територията на последната държава, на въпроса дали това престъпление е било извършено „извън територията на издаващата държава членка“ трябва да се отговори, като се вземе предвид наказателната компетентност на третата държава, в случая Кралство Норвегия, което е допуснало преследването на това престъпление, а не наказателната компетентност на издаващата държава членка.

(1) ОВ C 337, 7.10.2019 г.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/9

Решение на Съда (голям състав) от 16 март 2021 г. — Европейска комисия/Република Полша, Унгария

(Дело C-562/19 P) (1)

(Обжалване - Член 107, параграф 1 ДФЕС - Държавни помощи - Полски данък върху продажбите на дребно - Член 108, параграф 2 ДФЕС - Решение за започване на официалната процедура по разследване - Елементи, определящи референтната система - Прогресивни данъчни ставки - Наличие на предимство със селективен характер - Тежест на доказване)

(2021/C 182/11)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: K. Herrmann, P.-J. Loewenthal и V. Bottka)

Други страни в производството: Република Полша (представители: B. Majczyna, M. Rzotkiewicz и M. Szydło), Унгария (представители: M. Z. Fehér и G. Koós)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Европейската комисия понася съдебните разноски.

3)	Унгария понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 328, 30.9.2019 г.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/9

Решение на Съда (пети състав) от 10 март 2021 г. — European Road Transport Telematics Implementation Coordination Organisation — Intelligent Transport Systems & Services Europe (Ertico — ITS Europe)/Европейска комисия

(Дело C-572/19 P) (1)

(Обжалване - Държавни помощи - Седма рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности - Препоръка 2003/361/ЕО - Решение на групата по утвърждаване при Европейската комисията във връзка с квалифицирането като микро-, малки и средни предприятия (МСП) - Решение 2012/838/ЕС, Евратом - Приложение - Точки 1.2.6 и 1.2.7 - Искане за преразглеждане - Регламент (EО) № 58/2003 - Член 22 - Липса на административна жалба - Връзка между искането за преразглеждане и административната жалба - Отказ да се предостави статут на МСП, въпреки формалното спазване на критериите от Препоръка 2003/361 - Правна сигурност - Оправдани правни очаквания - Затруднения, които обикновено изпитват МСП - Липса)

(2021/C 182/12)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: European Road Transport Telematics Implementation Coordination Organisation — Intelligent Transport Systems & Services Europe (Ertico — ITS Europe) (представители: M. Wellinger и K. T'Syen, адвокати)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: R. Lyal и A. Kyratsou)

Встъпила страна в подкрепа на жалбоподателя: Чешка република (представители: M. Smolek, J. Vláčil, O. Serdula и J. Očková)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда European Road Transport Telematics Implementation Coordination Organisation — Intelligent Transport Systems & Services Europe (Ertico — ITS Europe) да понесе, освен направените от него съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.

3)	Чешката република понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 312, 16.9.2019 г.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/10

Решение на Съда (трети състав) от 18 март 2021 г. (преюдициално запитване от Supreme Court of the United Kingdom — Обединено кралство) — X/Kuoni Travel Ltd

(Дело C-578/19) (1)

(Преюдициално запитване - Директива 90/314/ЕИО - Член 5, параграф 2, трето тире - Пакетни туристически пътувания, ваканции и обиколки - Договор за пакетно туристическо пътуване, сключен между туроператор и потребител - Отговорност на туроператора за точното изпълнение на задълженията, произтичащи от договора, от други доставчици на услуги - Вреда, произтичаща от действия на служител на доставчик на услуги - Изключване на отговорността - Събитие, което туроператорът или доставчикът на услуги не може да предвиди или да предотврати - Понятие „доставчик на услуги“)

(2021/C 182/13)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Supreme Court of the United Kingdom

Страни в главното производство

Жалбоподател: Х

Ответник: Kuoni Travel Ltd

при участието на: ABTA Ltd

Диспозитив

Член 5, параграф 2, трето тире от Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 година относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки, доколкото предвижда основание за освобождаване на организатора на пакетно туристическо пътуване от отговорност за точното изпълнение на задълженията, произтичащи от договор за такова пътуване, сключен между този организатор и потребител и уреден от тази директива, трябва да се тълкува в смисъл, че в случай на неизпълнение или неточно изпълнение на тези задължения в резултат на действия на служител на доставчик на услуги, изпълняващ посочения договор:

—	този служител не може да се счита за доставчик на услуги за целите на прилагането на тази разпоредба и

—	организаторът не може да се освободи от отговорността си, произтичаща от такова неизпълнение или неточно изпълнение, в приложение на посочената разпоредба.

(1) ОВ C 328, 30.9.2019 г.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/11

Решение на Съда (голям състав) от 9 март 2021 г. (преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Darmstadt — Германия) — RJ/Stadt Offenbach am Main

(Дело C-580/19) (1)

(Преюдициално запитване - Защита на безопасността и здравето на работниците - Организация на работното време - Директива 2003/88/ЕО - Член 2 - Понятие „работно време“ - Дежурство в условията на постоянно разположение на повикване - Професионални пожарникари - Директива 89/391/ЕИО - Членове 5 и 6 - Психосоциални рискове - Задължение за превенция)

(2021/C 182/14)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Darmstadt

Страни в главното производство

Жалбоподател: RJ

Ответник: Stadt Offenbach am Main

Диспозитив

Член 2, точка 1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че период на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване, през който работникът трябва да може да стигне границите на град Офенбах на Майн в рамките на 20 минути в служебно облекло и със служебно превозно средство, предоставено на негово разположение от работодателя му, при използване на специалните права и привилегии на това превозно средство при движение по пътищата, представлява в своята цялост „работно време“ по смисъла на тази разпоредба само ако в резултат на цялостна преценка на обстоятелствата по случая, по специално на отражението на подобен срок и на средната честота на извършените действия в този период, ако има такива, се установи, че наложените на работника ограничения през този период са от естество да засегнат обективно и чувствително неговата възможност свободно да организира през същия този период времето, през което неговите професионални услуги не се изискват, и да се посвети на своите собствени интереси.

(1) ОВ C 372, 4.11.2019 г.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/11

Решение на Съда (пети състав) от 17 март 2021 г. (преюдициално запитване от Tribunalul Bucureşti — Румъния) — Academia de Studii Economice din Bucureşti/Organismul Intermediar pentru Programul Operaţional Capital Uman — Ministerul Educaţiei Naţionale

(Дело C-585/19) (1)

(Преюдициално запитване - Социална политика - Защита на безопасността и здравето на работниците - Организация на работното време - Директива 2003/88/ЕО - Член 2 - Понятие за „работно време“ - Член 3 - Минимална продължителност на междудневна почивка - Работници, сключили няколко трудови договора с един и същ работодател - Прилагане по отношение на работника)

(2021/C 182/15)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Tribunalul Bucureşti

Страни в главното производство

Жалбоподател: Academia de Studii Economice din Bucureşti

Ответник: Organismul Intermediar pentru Programul Operaţional Capital Uman — Ministerul Educaţiei Naţionale

Диспозитив

Член 2, точка 1 и член 3 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че когато работник е сключил няколко трудови договора с един и същ работодател, минималната продължителност на междудневна почивка, предвидена в посочения член 3, се прилага към тези договори в тяхната цялост, а не към всеки договор поотделно.

(1) ОВ C 406, 2.12.2019 г.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/12

Решение на Съда (голям състав) от 16 март 2021 г. — Европейска комисия/Унгария, Република Полша

(Дело C-596/19 P) (1)

(Обжалване - Член 107, параграф 1 ДФЕС - Държавни помощи - Унгарски данък върху оборота от реклама - Елементи, определящи референтната система - Прогресивни данъчни ставки - Преходен механизъм за частично приспадане на пренесените загуби - Наличие на предимство със селективен характер - Тежест на доказване)

(2021/C 182/16)

Език на производството: унгарски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: V. Bottka, P.-J. Loewenthal и K. Herrmann)

Други страни в производството: Унгария (представители: M. Z. Fehér и G. Koós), Република Полша (представител: B. Majczyna)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Европейската комисия заплаща съдебните разноски, включително тези на Република Полша.

(1) ОВ C 348, 14.10.2019 г.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/13

Решение на Съда (втори състав) от 17 март 2021 г. (преюдициално запитване от Tribunale di Milano — Италия) — KO/Consulmarketing SpA, в несъстоятелност

(Дело C-652/19) (1)

(Преюдициално запитване - Социална политика - Директива 1999/70/ЕО - Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) - Клауза 4 - Принцип на недопускане на дискриминация - Обективна причина, обосноваваща различно третиране на работниците на трудов договор за неопределено време - Директива 98/59/ЕО - Колективно уволнение - Национална правна уредба относно закрилата, която се полага на работник, жертва на незаконно колективно уволнение - Прилагане на по-неблагоприятен режим на закрила за срочните трудови договори, сключени преди датата на влизането му в сила, преобразувани в трудови договори за неопределено време след тази дата)

(2021/C 182/17)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale di Milano

Страни в главното производство

Жалбоподател: KO

Ответник: Consulmarketing SpA, в несъстоятелност

в присъствието на: Filcams CGIL, Confederazione Generale Italiana del Lavoro (CGIL)

Диспозитив

Национална правна уредба, която предвижда паралелно прилагане в рамките на една и съща процедура за колективно уволнение на два различни режима на закрила на работниците на трудов договор за неопределено време в случай на колективно уволнение, извършено в нарушение на критериите за определяне на работниците, които да бъдат уволнени по тази процедура, не попада в приложното поле на Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 година за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения и затова не подлежи на преценка от гледна точка на основните права, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално от членове 20 и 30 от нея.

Клауза 4 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложение към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, с която нов режим на закрила на работниците на трудов договор за неопределено време в случай на незаконно колективно уволнение се прилага и към работниците, чийто срочен трудов договор, сключен преди датата на влизане в сила на тази правна уредба, е бил преобразуван в договор за неопределено време след тази дата.

(1) ОВ C 399, 25.11.2019 г.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/13

Решение на Съда (осми състав) от 10 март 2021 г. (преюдициално запитване от Finanzgericht Düsseldorf — Германия) — Von Aschenbach & Voss GmbH/Hauptzollamt Duisburg

(Дело C-708/19) (1)

(Преюдициално запитване - Окончателно антидъмпингово мито - Алуминиево фолио с произход от Китай - Леко модифицирано алуминиево фолио - Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/271 - Допустимост - Липса на подадена жалба за отмяна от жалбоподателя в главното производство - Процесуална легитимация да се иска отмяна)

(2021/C 182/18)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Finanzgericht Düsseldorf

Страни в главното производство

Жалбоподател: Von Aschenbach & Voss GmbH

Ответник: Hauptzollamt Duisburg

Диспозитив

Преюдициалното запитване, отправено от Finanzgericht Düsseldorf (Финансов съд Дюселдорф, Германия) с акт от 21 август 2019 г., е недопустимо.

(1) ОВ C 413, 9.12.2019 г.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/14

Решение на Съда (първи състав) от 10 март 2021 г. (преюдициално запитване от Supreme Court — Ирландия) — VK/An Bord Pleanála

(Дело C-739/19) (1)

(Преюдициално запитване - Свободно предоставяне на услуги от адвокатите - Директива 77/249/ЕИО - Член 5 - Задължение на гостуващ адвокат, който представлява клиент в рамките на национално съдебно производство, да работи съвместно с адвокат, който упражнява професията пред съответния съд - Граници)

(2021/C 182/19)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Supreme Court

Страни в главното производство

Жалбоподател: VK

Ответник: An Bord Pleanála

при участието на: The General Council of the Bar of Ireland, The Law Society of Ireland and the Attorney General

Диспозитив

Член 5 от Директива на Съвета от 22 март 1977 година относно улесняване на ефективното упражняване от адвокатите на свободата на предоставяне на услуги трябва да се тълкува в смисъл, че:

—

с оглед на целта за добро правораздаване, сам по себе си той не се противопоставя на това гостуващият адвокат, който представлява своя клиент, да бъде задължен да работи съвместно с адвокат, който упражнява професията пред съответния съд и при необходимост ще носи отговорност пред този съд, в рамките на система, която налага на адвокатите професионалноетични и процесуални задължения, като задължението да представят на сезирания съд всички правни или свързани със законодателството или със съдебната практика елементи за правилното протичане на производството, от които правният субект е освободен, ако реши сам да осигури защитата си,

—

не е непропорционално, с оглед на целта за добро правораздаване, задължението за гостуващия адвокат, който предоставя услугата, да работи съвместно с адвокат, който упражнява професията пред съответния съд, в система, при която двамата адвокати имат възможност да определят каква роля да изпълнява всеки от тях, като по правило адвокатът, който упражнява професията пред съответния съд, трябва само да подпомага гостуващия адвокат, който предоставя услугата, за да му позволи да представлява добре клиента и да изпълни правилно задълженията си към този съд,

—	общо задължение да се работи съвместно с адвокат, който упражнява професията пред съответния съд, което не позволява да се вземе предвид опитът на гостуващия адвокат, който предоставя услугата, би надхвърлило необходимото за постигането на целта за добро правораздаване.

(1) ОВ C 413, 9.12.2019 г.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/15

Решение на Съда (седми състав) от 11 март 2021 г. (преюдициално запитване от Bundesfinanzhof — Германия) — Firma Z/Finanzamt Y

(Дело C-802/19) (1)

(Преюдициално запитване - Данъчни въпроси - Данък върху добавената стойност (ДДС) - Директива 2006/112/ЕО - Член 90, параграф 1 - Намаляване на данъчната основа - Принципи, определени в решение от 24 октомври 1996 г., Elida Gibbs (C-317/94, EU:C:1996:400) - Доставки на лекарствени продукти - Предоставяне на отстъпки - Хипотетичен характер на преюдициалния въпрос - Недопустимост на преюдициалното запитване)

(2021/C 182/20)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesfinanzhof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Firma Z

Ответник: Finanzamt Y

Диспозитив

Член 90, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че установена в дадена държава членка аптека не може да намали данъчната си основа, когато извършва в качеството на вътреобщностни доставки, освободени от данък върху добавената стойност в тази държава членка, доставки на лекарствени продукти на установена в друга държава членка здравноосигурителна каса за задължително осигуряване и когато предоставя отстъпка на осигурените от тази каса лица.

(1) ОВ C 45, 10.2.2020 г.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/15

Решение на Съда (седми състав) от 11 март 2021 г. (преюдициално запитване от Högsta förvaltningsdomstolen — Швеция) — Danske Bank A/S/Skatteverket

(Дело C-812/19) (1)

(Преюдициално запитване - Данъчни въпроси - Данък върху добавената стойност (ДДС) - Директива 2006/112/ЕО - Член 9 - Данъчнозадължено лице - Понятие - Член 11 - ДДС група - Централа и клон на дружество, установени в две различни държави членки - Централа, част от ДДС група, в която не влиза клонът - Централа, която предоставя услуги на клона и му начислява разходите за тях)

(2021/C 182/21)

Език на производството: шведски

Запитваща юрисдикция

Högsta förvaltningsdomstolen

Страни в главното производство

Жалбоподател: Danske Bank A/S, Danmark, Sverige Filial

Ответник: Skatteverket

Диспозитив

Член 9, параграф 1 и член 11 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че за целите на ДДС централата на дружество, която се намира в една държава членка и е част от ДДС група, създадена въз основа на посочения член 11, и клонът на това дружество, установен в друга държава членка, трябва да се считат за отделни данъчнозадължени лица, когато централата предоставя на посочения клон услуги и му начислява разходите за тях.

(1) ОВ C 19, 20.1.2020 г.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/16

Решение на Съда (девети състав) от 18 март 2021 г. (преюдициално запитване от Wojewódzki Sąd Administracyjny w Gliwicach — Полша) — A./Dyrektor Krajowej Informacji Skarbowej

(Дело C-895/19) (1)

(Преюдициално запитване - Косвено данъчно облагане - ДДС - Директива 2006/112/ЕО - Вътреобщностно придобиване на стоки - Приспадане на дължимия данък по получени доставки във връзка с такова придобиване - Формални изисквания - Материалноправни изисквания - Срок за подаване на справка-декларация - Принцип на неутралност на данъка и принцип на пропорционалност)

(2021/C 182/22)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Wojewódzki Sąd Administracyjny w Gliwicach

Страни в главното производство

Жалбоподател: А.

Ответник: Dyrektor Krajowej Informacji Skarbowej

при участието на: Rzecznik Małych i Średnich Przedsiębiorców

Диспозитив

Членове 167 и 178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност (ДДС) във връзка с вътреобщностно придобиване в същия данъчен период, в който се дължи ДДС, зависи от посочването на дължимия ДДС в справка-декларация, подадена в тримесечен срок от края на месеца, през който е възникнало задължението за плащане на данъка по отношение на придобитите стоки.

(1) ОВ C 54, 17.2.2020 г.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/17

Решение на Съда (първи състав) от 17 март 2021 г. (преюдициално запитване от Conseil d'État — Франция) — Association One Voice, Ligue pour la protection des oiseaux/Ministre de la Transition écologique et solidaire

(Дело C-900/19) (1)

(Преюдициално запитване - Околна среда - Директива 2009/147/ЕО - Опазване на дивите птици - Членове 5 и 8 - Забрана за използване на какъвто и да е метод за улов на птици - Член 9, параграф 1 - Разрешение за използване на такъв традиционно установен метод чрез дерогация - Условия - Липса на друго задоволително разрешение - Обосноваване на липсата на „друго задоволително разрешение“ единствено със запазването на този традиционен метод - Избирателност на улова - Национална правна уредба, която разрешава улова на птици чрез употребата на примки с лепило)

(2021/C 182/23)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Association One Voice, Ligue pour la protection des oiseaux

Ответник: Ministre de la Transition écologique et solidaire

при участието на: Fédération nationale des Chasseurs

Диспозитив

Член 9, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици трябва да се тълкува в смисъл, че сам по себе си традиционният метод на улов на птици не е достатъчен, за да се приеме, че не е налице друго задоволително разрешение, по смисъла на тази разпоредба, което да може да замести този метод.

Член 9, параграф 1, буква в) от Директива 2009/147 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която чрез дерогация от член 8 от тази директива разрешава метод на улов, водещ до прилов, когато приловът, макар и в малки количества и за ограничен период, може да причини на уловените екземпляри, различни от целевите видове, значителни увреждания.

(1) ОВ C 54, 17.2.2020 г.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/17

Решение на Съда (девети състав) от 10 март 2021 г. (преюдициално запитване от Krajský soud v Ostravě — Чешка република) — Samohýl group a.s./Generální ředitelství cel

(Дело C-941/19) (1)

(Преюдициално запитване - Обща митническа тарифа - Тарифно класиране - Комбинирана номенклатура - Тарифни позиции 3004 и 3808 - Тълкуване - Регламент (ЕО) № 455/2007 - Спот-он разтвор за котки против инфекции, предизвикани от бълхи и кърлежи - Терапевтично или профилактичното действие)

(2021/C 182/24)

Език на производството: чешки

Запитваща юрисдикция

Krajský soud v Ostravě

Страни в главното производство

Жалбоподател: Samohýl group a.s.

Ответник: Generální ředitelství cel

Диспозитив

Комбинираната номенклатура, която се съдържа в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, в редакцията му съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 1101/2014 на Комисията от 16 октомври 2014 г., трябва да се тълкува в смисъл, че продукт, представляващ разтвор, предназначен за котки, който трябва да се прилага локално (спот-он) върху кожата чрез пипета (0,5 ml) и който съдържа активната съставка фипронил (50 mg на пипета), както и помощните вещества бутилхидроксианизол Е 320, бутилхидрокситолуен Е 321, бензилов алкохол и диетиленгликолмоноетилов етер, трябва да се класира, освен ако въз основа на всички фактически обстоятелства, с които разполага, запитващата юрисдикция не установи друго, в тарифна позиция 3808 от КН, като „инсектицид“.

(1) ОВ C 68, 2.3.2020 г.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/18

Решение на Съда (първи състав) от 10 март 2021 г. (преюдициално запитване от Naczelny Sąd Administracyjny — Полша) — М.А./Konsul Rzeczypospolitej Polskiej w N.

(Дело C-949/19) (1)

(Преюдициално запитване - Контрол по границите, убежище и имиграция - Визова политика - Конвенция за прилагане на Споразумението от Шенген - Член 21, параграф 2а - Харта на основните права - Член 47 - Право на ефективни правни средства за защита - Отказ на виза за дългосрочно пребиваване от консула - Задължение на държава членка да гарантира правно средство за защита пред съд срещу решение за отказ на такава виза)

(2021/C 182/25)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Naczelny Sąd Administracyjny

Страни в главното производство

Жалбоподател: М.А.

Ответник: Konsul Rzeczypospolitej Polskiej w N.

Диспозитив

Член 21, параграф 2а от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген от 14 юни 1985 година между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници, подписана в Шенген на 19 юни 1990 г. и влязла в сила на 26 март 1995 г., изменена с Регламент (ЕС) № 610/2013 на Европейския парламент и на Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага за гражданина на трета държава, на когото е отказана виза за дългосрочно пребиваване.

Правото на Съюза, по-специално член 34, параграф 5 от Директива (EС) 2016/801 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави с цел провеждане на научно изследване, следване, стаж, доброволческа дейност, програми за ученически обмен или образователни проекти и работа по програми „au pair“ във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да предвидят процедура за обжалване на решенията, с които се отказва виза с цел следване, по смисъла на тази директива, правилата за която процедура са част от правния ред на всяка държава членка, при спазване на принципите на равностойност и на ефикасност, като на определен етап в нея трябва да се гарантира правно средство за защита пред съд. Запитващата юрисдикция трябва да провери дали разглежданото в главното производство заявление за национална виза за дългосрочно пребиваване с цел следване попада в приложното поле на посочената директива.

(1) ОВ C 191, 8.6.2020 г.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/19

Решение на Съда (шести състав) от 18 март 2021 г. (преюдициално запитване от Naczelny Sąd Administracyjny — Полша) — UAB „P“/Dyrektor Izby Skarbowej w B.

(Дело C-48/20) (1)

(Преюдициално запитване - Данъчни въпроси - Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) - Директива 2006/112/ЕО - Член 203 - Неправилно фактурирани данъци - Добросъвестност на издателя на фактурата - Риск от загуба на данъчни приходи - Задължения на държавите членки да предвиждат възможност за коригиране на неправилно фактурирания данък - Принципи на данъчна неутралност и на пропорционалност)

(2021/C 182/26)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Naczelny Sąd Administracyjny

Страни в главното производство

Жалбоподател: UAB „P“

Ответник: Dyrektor Izby Skarbowej w B.

Диспозитив

Член 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и принципите на пропорционалност и на неутралност на данъка върху добавената стойност (ДДС) трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която не позволява на добросъвестно данъчнозадължено лице да коригира фактури с неправилно начислен ДДС след започването на производство за данъчен контрол, въпреки че получателят по тези фактури би имал право на възстановяване на този данък и ако сделките, за които са издадени фактурите, бяха надлежно декларирани.

(1) ОВ C 191, 8.6.2020 г.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/20

Решение на Съда (осми състав) от 10 март 2021 г. (преюдициално запитване от Corte suprema di cassazione — Италия) — Ordine Nazionale dei Biologi, MX, NY, OZ/Presidenza del Consiglio dei Ministri

(Дело C-96/20) (1)

(Преюдициално запитване - Обществено здраве - Член 168 ДФЕС - Директива 2002/98/ЕО - стандартите за качество и безопасност на човешката кръв и кръвни съставки - Цел да се осигури висока степен на опазване на човешкото здраве - Член 4, параграф 2 и член 9, параграф 2 - Центрове за трансфузионна хематология - Отговорно лице - Минимални условия за квалификация - Възможност за държавата членка да предвиди по-строг режим - Свобода на преценка, предоставена на държавите членки)

(2021/C 182/27)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte suprema di cassazione

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Ordine Nazionale dei Biologi, MX, NY, OZ

Ответник: Presidenza del Consiglio dei Ministri

при участието на: Sds Snabi, Agenzia Regionale Protezione Ambiente (ARPA)

Диспозитив

Член 9, параграф 2, буква а), във връзка с член 4, параграф 2 от Директива 2002/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 2003 година за определяне на стандартите за качество и безопасност при вземането, диагностиката, преработката, съхранението и разпределянето на човешка кръв и кръвни съставки и за изменение на Директива 2001/83/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че за лице, отговарящо за център за трансфузионна хематология, могат да бъдат назначени само притежателите на диплома по медицина и хирургия, ако тази правна уредба е съобразена изцяло с правото на Съюза.

(1) ОВ C 209, 22.6.2020 г.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/20

Решение на Съда (десети състав) от 11 март 2021 г. (преюдициално запитване от Conseil d'État — Белгия) — M. A./État belge

(Дело C-112/20) (1)

(Преюдициално запитване - Директива 2008/115/ЕО - Член 5 - Решение за връщане - Баща на ненавършило пълнолетие дете, което е гражданин на Европейския съюз - Вземане предвид на висшите интереси на детето при приемането на решението за връщане)

(2021/C 182/28)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Жалбоподател: M. A.

Ответник: État belge

Диспозитив

Член 5 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, във връзка с член 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни да вземат надлежно предвид висшите интереси на детето, преди да приемат решение за връщане, едновременно с което се постановява и забрана за влизане, дори когато адресат на това решение не е ненавършило пълнолетие лице, а неговият баща.

(1) ОВ C 161, 11.5.2020 г.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/21

Решение на Съда (първи състав) от 10 март 2021 г. (преюдициално запитване от Westminster Magistrates’ Court — Обединеното кралство) — Изпълнение на европейска заповед за арест, издадена срещу PI

(Дело C-648/20 PPU) (1)

(Преюдициално запитване - Спешно преюдициално производство - Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси - Европейска заповед за арест - Рамково решение 2002/584/ПВР - Член 8, параграф 1, буква в) - Европейска заповед за арест, издадена от прокуратурата на държава членка с цел наказателно преследване въз основа на наложена от същия орган мярка, включваща лишаване от свобода - Липса на съдебен контрол преди предаването на издирваното лице - Последици - Ефективна съдебна защита - Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

(2021/C 182/29)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Westminster Magistrates’ Court

Страна в главното производство

Диспозитив

Член 8, параграф 1, буква в) от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г., във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и практиката на Съда, трябва да се тълкува в смисъл, че не са изпълнени изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита, от която трябва да се ползва лице, срещу което е издадена европейска заповед за арест за целите на наказателното преследване, ако както европейската заповед за арест, така и съдебният акт, на който тя се основава, са издадени от прокурор, който може да бъде квалифициран като „издаващ съдебен орган“ по смисъла на член 6, параграф 1 от това рамково решение, но не подлежат на съдебен контрол в издаващата държава членка преди предаването на издирваното лице от изпълняващата държава членка.

(1) ОВ C 62, 22.2.2021 г.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/22

Определение на Съда (осми състав) от 4 февруари 2021 г. — Pilatus Bank plc/Eвропейска централна банка

(Дело C-701/19 P) (1)

(Обжалване - Член 181 от Процедурния правилник на Съда - Явно неоснователна жалба - Икономическа и парична политика - Пруденциален надзор върху кредитните институции - Мерки за прекратяване, наложени от националния орган за надзор - Назначаване на лице за контакт - Условна комуникация с Европейската централна банка (ЕЦБ) - Отнемане на лиценз преди подаването на жалбата - Жалба за отмяна - Недопустимост - Липса на достатъчно ясно и точно изложение на правните основания, изтъкнати пред Общия съд - Недоказан правен интерес - Неправилно квалифициране на подготвителен акт - Замяна на мотиви)

(2021/C 182/30)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Pilatus Bank plc (представители: първоначално O. H. Behrends и M. Kirchner, Rechtsanwälte, а впоследствие O. H. Behrends)

Друга страна в производството: Европейска централна банка (представители: E. Yoo, M. Anastasiou и A. Karpf)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Pilatus Bank plc да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 406, 2.12.2019 г.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/22

Определение на Съда (шести състав) от 11 февруари 2021 г. (преюдициално запитване от Conseil d'État —Белгия) — T.H.C./Commissaire général aux réfugiés et aux apatrides

(Дело C-755/19) (1)

(Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Политика относно убежището - Общи процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила - Директива 2013/32/ЕС - Член 46 - Харта на основните права на Европейския съюз - Член 47 - Право на ефективни правни средства за защита - Обжалване на решение, с което се отхвърля като недопустима последваща молба за международна закрила - Срок за обжалване - Задържане)

(2021/C 182/31)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Жалбоподател: T.H.C.

Ответник: Commissaire général aux réfugiés et aux apatrides

Диспозитив

Член 46 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която определя срок от пет календарни дни, включително неработни и почивни дни, за обжалване на решение, с което се отхвърля като недопустима последваща молба за международна закрила, когато съответният кандидат е задържан и при условие, от една страна, че е спазен принципът на равностойност и, от друга страна, че в този срок е осигурен ефективен достъп на задържания кандидат до процедурните гаранции, признати от правото на Съюза за кандидатите за международна закрила.

Запитващата юрисдикция трябва да провери дали разглежданата в главното производство национална правна уредба отговаря на тези изисквания.

(1) ОВ C 423, 16.12.2019 г.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/23

Определение на Съда (седми състав) от 4 февруари 2021 г. (преюдициално запитване от Audiencia Provincial de Barcelona — Испания) — CDT, SA/MIMR, HRMM

(Дело C-321/20) (1)

(Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Защита на потребителите - Действие на съдебно решение във времето - Директива 93/13/ЕИО - Неравноправни клаузи в потребителските договори - Правомощия на националния съд при наличие на клауза, квалифицирана като „неравноправна“ - Клауза за предсрочна изискуемост - Частично премахване на съдържанието на неравноправна клауза - Принцип на правната сигурност - Задължение за съответстващо тълкуване)

(2021/C 182/32)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Audiencia Provincial de Barcelona

Страни в главното производство

Жалбоподател: CDT, SA

Ответници: MIMR, HRMM

Диспозитив

Правото на Съюза, по-специално принципът на правна сигурност, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска неприлагането от националния съдия на разпоредба от националното право, която му позволява да измени наравноправна клауза от договор, сключен от продавач или доставчик с потребител, ако тази разпоредба, счетена с решение от 14 юни 2012 г., Banco Español de Crédito (C-618/10, EU:C:2012:349), за противоречаща на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, все още не е била изменена по законодателен път в съответствие с посоченото съдебно решение към момента на сключване на договора.

Принципът на правна сигурност трябва да се тълкува в смисъл, че не позволява на националния съдия, който е установил неравноправния характер на договорна клауза по смисъла на член 3 от Директива 93/13, да измени съдържанието на тази клауза, поради което съдията е длъжен да не я приложи. Членове 6 и 7 от тази директива обаче допускат заменянето на такава клауза от националния съдия с диспозитивна разпоредба от националното право, ако при премахване на неравноправната клауза разглежданият договор за кредит няма да може да се изпълнява и ако обявяването му за недействителен в неговата цялост излага потребителя на особено неблагоприятни последици, което трябва да се провери от запитващата юрисдикция.

(1) ОВ C 359, 26.10.2020 г.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/24

Определение на Съда (осми състав) от 25 февруари 2021 г. (преюдициално запитване от Landesverwaltungsgericht Oberösterreich —Австрия) — Stadtapotheke E/Bezirkshauptmannschaft Linz-Land

(Дело C-378/20) (1)

(Преюдициално запитване - Харта на основните права на Европейския съюз - Член 47 - Право на справедлив съдебен процес - Искане за получаване на концесия за откриване на нова аптека - Задължение да се изиска експертно становище от камарата на фармацевтите - Свобода при избор на професия и право на труд - Свобода на стопанска инициатива - Право на собственост - Условия за откриване на нова аптека - Пропорционалност - Липса на прилагане на правото на Съюза - Член 53, параграф 2 и член 94 от Процедурния правилник на Съда - Явна некомпетентност на Съда)

(2021/C 182/33)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landesverwaltungsgericht Oberösterreich

Страни в главното производство

Жалбоподател: Stadtapotheke E

Ответник: Bezirkshauptmannschaft Linz-Land

при участието на: AW

Диспозитив

Съдът на Европейския съюз е явно некомпетентен да отговори на въпросите, поставени от Landesverwaltungsgericht Oberösterreich (Областен административен съд на провинция Горна Австрия, Австрия) с акт от 10 август 2020 г.

(1) ОВ C 443, 21.12.2020 г.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/24

Жалба, подадена на 26 ноември 2020 г. от CEDC International sp. z o.o. срещу решението, постановено от Общия съд (девети състав) на 23 септември 2020 г. по дело T-796/16, CEDC International/EUIPO — Underberg

(Дело C-639/20 P)

(2021/C 182/34)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: CEDC International sp. z o.o. (представител: M. Fijałkowski, radca prawny)

Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), Underberg AG

С определение от 23 март 2021 г. Съдът (състав по допускането на обжалване) постановява, че не допуска обжалване по делото и че CEDC International sp. z o.o. понася направените от него съдебни разноски.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/25

Преюдициално запитване от Naczelny Sąd Administracyjny (Полша), постъпило на 21 декември 2020 г. — W.G./Dyrektor Izby Skarbowej w L.

(Дело C-697/20)

(2021/C 182/35)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд, Полша)

Страни в главното производство

Жалбоподател: W.G.

Ответник: Dyrektor Izby Skarbowej w L. (Директор на данъчна камара, Л.)

Преюдициални въпроси

Трябва ли разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1), и по-специално член 9, член 295 и член 296, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика като основаващата се на член 15, параграфи 4 и 5 от Закона от 11 март 2004 г. за данъка върху стоките и услугите (Dz. U., 2011 г., бр. 177, позиция 1054, изм.), която изключва възможността да се разглеждат като отделни данъчнозадължени лица по ДДС съпрузи, упражняващи селскостопанска дейност в рамките на земеделско стопанство, използвайки имущество, част от съпружеската им имуществена общност?

От съществено значение ли е за отговора на първия въпрос обстоятелството, че съгласно националната практика изборът на единия от съпрузите дейността му да се облага по общия режим на ДДС води до загуба от другия съпруг на качеството на земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка?

3)	От значение ли е за отговора на първия въпрос обстоятелството, че е възможно да се направи ясно разграничение между имуществото, което всеки от съпрузите използва самостоятелно и независимо за целите на икономическата дейност?

(1) ОВ L 347, 2006 г. стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/25

Преюдициално запитване от Sąd Najwyższy (Полша), постъпило на 21 декември 2020 г. — Gmina Wieliszew/Syndyk masy upadłości Spółdzielczego Banku Rzemiosła i Rolnictwa w Wołominie w upadłości likwidacyjnej

(Дело C-698/20)

(2021/C 182/36)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Najwyższy

Страни в главното производство

Жалбоподател: Gmina Wieliszew

Ответник: Syndyk masy upadłości Spółdzielczego Banku Rzemiosła i Rolnictwa w Wołominie w upadłości likwidacyjnej

Преюдициален въпрос

Трябва ли Регламент (ЕО) № 1083/2006 (1) на Съвета от 11 юли 2006 година за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (EO) № 1260/1999, и по-конкретно член 2, точка 5, членове 3 и 4, член 57, параграф 1 и членове 70 и 80 от него, а понастоящем Регламент (ЕС) № 1303/2013 (2) на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета, и по-конкретно член 2, точка 15, член 37, параграф 1, член 66, член 67, параграф 1, член 74, параграф 1 и член 89, параграф 1 от него, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която не позволява на лицето, получило средства с източник от бюджета на Европейския съюз, ефективно да изиска по съдебен ред изключването на тези средства от масата на несъстоятелността, когато са внесени по банкова сметка, водена в банка, спрямо която впоследствие е открито производство по несъстоятелност, или национална правна уредба, която не изключва тези средства от масата на несъстоятелността на несъстоятелната банка?

(1) ОВ L 210, 2006 г., стр. 25; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 2, стр. 64.

(2) ОВ L 347, 2013 г., стр. 320.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/26

Преюдициално запитване от Sąd Rejonowy dla Krakowa — Nowej Huty w Krakowie (Полша), постъпило на 18 декември 2020 г. — KL/X sp. z o.o.

(Дело C-715/20)

(2021/C 182/37)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Rejonowy dla Krakowa — Nowej Huty w Krakowie

Страни в главното производство

Ищец: KL

Ответник: X sp. z o.o.

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 1 от Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (1), както и клаузи 1 и 4 от това рамково споразумение да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда задължение на работодателя за писмено мотивиране на решението за прекратяване на трудов договор само за трудовите договори за неопределено време, поради което основателността на мотивите за прекратяване на договорите, сключени за неопределено време, подлежи на съдебен контрол, а същевременно не предвижда такова задължение на работодателя (т.е. за посочване на основанията за прекратяването) по срочните трудови договори (поради което на съдебен контрол подлежи единствено въпросът за съответствието на прекратяването с разпоредбите относно прекратяването на договорите)?

Възможно ли е страните по дело, ако са субекти на частното право, да се позовават на клауза 4 от посоченото рамково споразумение и на общия принцип на правото на Съюза за забрана на дискриминацията (член 21 от Харта на основните права на Европейския съюз), съответно пораждат ли посочените разпоредби хоризонтален ефект?

(1) ОВ L 175, 1999 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/27

Жалба, подадена на 31 декември 2020 г. от Ultrasun AG срещу определението, постановено от Общия съд (шести състав) на 20 октомври 2020 г. по дело T-805/19, Ultrasun AG/Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост

(Дело C-722/20 P)

(2021/C 182/38)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Ultrasun AG (A. Mühlendahl, H. Hartwig, Rechtsanwälte)

Друга страна в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост

С определение от 25 март 2021 г. Съдът на Европейския съюз (състав по допускането на обжалване) не допусна до разглеждане подадената жалба и постанови жалбоподателката да понесе направените от нея съдебни разноски.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/27

Преюдициално запитване от Sąd Okręgowy w Łodzi (Полша), постъпило на 15 януари 2021 г. — TM/EJ

(Дело C-28/21)

(2021/C 182/39)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Okręgowy w Łodzi

Страни в главното производство

Ищец: TM

Ответник: EJ

Преюдициален въпрос

Трябва ли изразът „всяка държава членка предприема всички подходящи мерки“, използван в член 3 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (1), да се тълкува в смисъл, че законодателството на държавите членки трябва така да урежда отговорността на застрахователното предприятие в рамките на застраховката „Гражданска отговорност“, че тя да покрива всички вреди, включително последиците от застрахователното събитие, изразяващи се в пропуснати ползи за увреденото лице?

(1) ОВ L 263, 2009 г., стр. 11.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/27

Преюдициално запитване от Landgericht München (Германия), постъпило на 28 януари 2021 г. — Phoenix Contact GmbH & Co. KG/HARTING Deutschland GmbH & Co. KG и Harting Electric GmbH & Co. KG

(Дело C-44/21)

(2021/C 182/40)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht München

Страни в главното производство

Молител: Phoenix Contact GmbH & Co. KG

Ответни страни: HARTING Deutschland GmbH & Co. KG, Harting Electric GmbH & Co. KG

Преюдициален въпрос

Съвместима ли е с член 9, параграф 1 от Директива 2004/48/ЕО (1) практиката на Oberlandesgerichte (германските върховни областни съдилища), компетентни да се произнасят като последна инстанция в производството за постановяване на временни мерки, съгласно която те по принцип отказват да постановят временни мерки за нарушението на патенти, ако спорният патент не е бил потвърден в първоинстанционно производство по възражение или за обявяване на недействителност?

(1) Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (ОВ L 157, 2004 г., стр. 45; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 56).

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/28

Преюдициално запитване от Sąd Najwyższy (Полша), постъпило на 2 февруари 2021 г. — Rigall Arteria Management Sp. z o.o. sp. k./Bank Handlowy w Warszawie S.A.

(Дело C-64/21)

(2021/C 182/41)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Najwyższy

Страни в главното производство

Жалбоподател в касационното производство: Rigall Arteria Management Sp. z o.o. sp. k.

Друга страна в касационното производство: Bank Handlowy w Warszawie S.A.

Преюдициален въпрос

Трябва ли предвид формулировката и целта на член 7, параграф 1, буква б) от Директива 86/653/ЕИО на Съвета от 18 декември 1986 година относно координирането на правото на държавите членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители (1), тази разпоредба да се разбира в смисъл, че признава на самостоятелно заетия търговски представител абсолютно право на комисиона по договор, сключен през периода на действие на договора за представителство с трето лице, което преди това той вече е привлякъл като клиент за сделки от същия вид, или пък това право може да бъде изключено по договорен път?

(1) ОВ L 382, 1986 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 176).

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/28

Преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Berlin (Германия), постъпило на 8 февруари 2021 г. — Wacker Chemie AG/Bundesrepublik Deutschland, представлявана от Umweltbundesamt

(Дело C-76/21)

(2021/C 182/42)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Berlin

Страни в главното производство

Жалбоподател: Wacker Chemie AG

Ответник: Bundesrepublik Deutschland, представлявана от Umweltbundesamt

Преюдициални въпроси

Трябва ли определението за нарастване на капацитета, съдържащо се в Насоките за СТЕ на Европейската комисия (1), съгласно което инсталацията може да бъде експлоатирана с капацитет, който е поне с 10 % по-висок от първоначалния капацитет, с който е разполагала инсталацията преди промяната, и това е следствие от инвестиция на физически капитал (или поредица от нарастващи инвестиции на физически капитал), да се тълкува в смисъл, че е от значение,

а)	наличието на причинно-следствена връзка между инвестицията на физически капитал и нарастването на максималния капацитет, който е възможен от техническа и от правна гледна точка, или

б)	съпоставянето със средната стойност на двата най-големи месечни обема на производството в рамките на първите 6 месеца на експлоатация след промяната в съответствие с член 3, букви и) и л) от Решение 2011/278/ЕС (2) на Комисията от 27 април 2011 г.?

При утвърдителен отговор на хипотезата по въпрос 1, буква б): Трябва ли член 3, буква и) от Решение 2011/278/ЕС на Комисията от 27 април 2011 г. да се тълкува в смисъл, че не е от значение обхватът на увеличението на максималния капацитет, който е възможен от техническа и от правна гледна точка, а само да се разгледат средните стойности съгласно член 3, буква л) от Решение 2011/278, независимо от това дали и до каква степен те са резултат от извършената физическа промяна или от по-високо натоварване?

3)	Трябва ли понятието за първоначален капацитет на инсталацията, съдържащо се в приложение I към Насоките за СТЕ, да се тълкува в съответствие с член 7, параграф 3 от Решение 2011/278/ЕС?

Трябва ли решение на Европейската комисия да не повдига възражение срещу схема за държавна помощ, за която е отправено уведомление, да се тълкува в смисъл,

а)	че съвместимостта на националната правна уредба с насоките за помощи следователно е подробно установена и по отношение на други препратки в националната схема за помощи към други разпоредби на националното право или

б)	че националната схема за помощи и останалите разпоредби на националното право, от своя страна, трябва да се тълкуват така, че в крайна сметка да са в съответствие с насоките за помощи?

5)	При утвърдителен отговор на хипотезата по въпрос 4, буква а): що се отнася до установеното съответствие с релевантните насоки за помощи, решение на Европейската комисия да не повдига възражения срещу схема за помощи, за която е отправено уведомление, има ли обвързващо действие за националния съд?

Поради това че в решение да не повдига възражения срещу схема за държавна помощ, за която е отправено уведомление, Комисията се позовава на насоките за помощи и разглежда съвместимостта на помощта, за която е отправено уведомление, с оглед на насоките, имат ли насоките за помощи на Европейската комисия обвързващо действие за държавата членка при тълкуването и прилагането на одобрената схема за помощи?

Релевантен ли е член 10а, параграф 6 от Директива 2003/87/ЕО (3), изменена с Директива (ЕС) 2018/410, съгласно който държавите членки следва да приемат финансови мерки за компенсиране на непреките разходи за намаляване на въглеродните емисии, за тълкуването на точка 5 от Насоките за СТЕ, съгласно която държавната помощ трябва да бъде ограничена до минималните нива, необходими за постигане на желаната степен на защита на околната среда?

(1) Съобщение на Комисията — Насоки относно определени мерки за държавна помощ в контекста на схемата за търговия с квоти за емисии на парников газ след 2012 година (ОВ C 158, 2012 г., стр. 4).

(2) 2011/278/ЕС: Решение на Комисията от 27 април 2011 година за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 130, 2011 г., стр. 1).

(3) Директива 2003/87/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 2003 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 78).

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/30

Преюдициално запитване от Fővárosi Törvényszék (Унгария), постъпило на 8 февруари 2021 г. — Digi Távközlési és Szolgáltató Kft./Nemzeti Adatvédelmi és Információszabadság Hatóság

(Дело C-77/21)

(2021/C 182/43)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Fővárosi Törvényszék

Страни в главното производство

Жалбоподател: Digi Távközlési és Szolgáltató Kft.

Ответник: Nemzeti Adatvédelmi és Információszabadság Hatóság

Преюдициални въпроси

Трябва ли понятието „ограничение на целите“ по член 5, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (1) (наричан по-нататък „Регламентът“) да се тълкува в смисъл, че паралелното съхранение от страна на администратора в друга база данни на лични данни, които иначе са били събрани и съхранени с ограничена легитимна цел е в съответствие с посоченото понятие, или напротив, тази ограничена легитимна цел на събирането на данни вече не важи по отношение на паралелната база данни?

Ако на първия преюдициален въпрос се отговори в смисъл, че паралелното съхранение на данни само по себе си е несъвместимо с принципа на „ограничение на целите“, съвместимо ли е с принципа на „ограничение на съхранението“, закрепен в член 5, параграф 1, буква д) от Регламента, паралелното съхранение от страна на администратора в друга база данни на лични данни, които иначе са били събрани и съхранени с ограничена легитимна цел?

(1) ОВ L 119, 2016 г., стр. 1.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/30

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 9 февруари 2021 г. — Airbnb Ireland UC, Airbnb Payments UK Ltd/Agenzia delle Entrate

(Дело C-83/21)

(2021/C 182/44)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Airbnb Ireland UC, Airbnb Payments UK Ltd

Ответник: Agenzia delle Entrate

Преюдициални въпроси

Съдът да се произнесе как следва да се тълкуват съдържащите се в Директива 2015/1535/ЕС (1) изрази „технически регламент“ на услугите на информационното общество и „правило за услуги“ на информационното общество и по-специално трябва ли тези изрази да се тълкуват в смисъл, че включват и данъчни мерки, които не целят пряко регламентиране на специфичната услуга на информационното общество, а привеждането в съответствие на конкретното ѝ упражняване в рамките на държавата членка, налагайки по-специално на всички доставчици на услуги по посредничество във връзка с недвижими имоти — включително и на стопанските субекти, които не са установени в страната и които предоставят своите услуги онлайн — спомагателни и инструментални задължения за ефективното събиране на дължимите от наемодателите данъци, като:

а)	събиране и последващо съобщаване на данъчните органи на държавата членка на данните, свързани с договорите за краткосрочен наем, сключени в резултат на дейността на посредника;

б)	удържане на дължимата на данъчните органи част от сумите, платени от наемателите на наемодателите, и последващо внасяне на тези суми в държавния бюджет?

Съдът да се произнесе:

допуска ли принципът на свободно предоставяне на услуги, съдържащ се в член 56 ДФЕС, както и аналогичните принципи, произтичащи от Директива 2006/123/ЕО (2) и Директива 2000/31/ЕО (3) — ако бъдат счетени за приложими в тази област — национална мярка, която предвижда за действащите в Италия посредници във връзка с недвижими имоти, включително и за операторите, неустановени в страната и предоставящи услугите си онлайн, задължения за събиране на данните, свързани със сключените с тяхното посредничество договори за краткосрочен наем, и последващото им съобщаване на данъчната администрация, с цел събиране на преките данъци, дължими от ползвателите на услугата?

б)

Допуска ли принципът на свободно предоставяне на услуги, съдържащ се в член 56 ДФЕС, както и аналогичните принципи, произтичащи от Директива 2006/123/ЕО и Директива 2000/31/ЕО — ако бъдат счетени за приложими в тази област — национална мярка, която предвижда за действащите в Италия посредници във връзка с недвижими имоти, включително и за операторите, неустановени в страната и предоставящи услугите си онлайн, които участват в етапа на плащане по договорите за краткосрочен наем, сключени с тяхното посредничество, задължението за удържане на данък върху тези плащания с последващо внасяне в държавния бюджет, с цел събиране на преките данъци, дължими от ползвателите на услугата?

в)

При утвърдителен отговор на предходните въпроси, може ли принципът на свободно предоставяне на услуги, съдържащ се в член 56 ДФЕС, както и аналогичните принципи, произтичащи от Директива 2006/123/ЕО и Директива 2000/31/ЕО, ако бъдат счетени за приложими в тази област, все пак да бъдат ограничавани в съответствие с правото [на Европейския съюз] от национални мерки като описаните в букви а) и б) по-горе, поради неефективността в противен случай на данъчната удръжка, свързана с преките данъци, дължими от ползвателите на услугата?

г)

Може ли принципът на свободно предоставяне на услуги съдържащ се в член 56 ДФЕС, както и аналогичните принципи, произтичащи от Директиви 2006/123/ЕО и 2000/31/ЕО, ако бъдат счетени за приложими в тази област, да бъдат ограничавани в съответствие с правото [на Европейския съюз] от национална мярка, която налага на неустановените в Италия посредници задължението да посочат данъчен представител, длъжен да изпълнява от името и за сметка на неустановения в страната посредник описаните в буква б) по-горе национални мерки, предвид неефективността в противен случай на данъчната удръжка, свързана с преките данъци, дължими от ползвателите на услугата?

Съдът да се произнесе трябва ли член 267, параграф 3 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че при повдигнат от някоя от страните въпрос за тълкуване на [правото на Европейския съюз] (първично или вторично), придружен от точното посочване на текста на въпроса, юрисдикцията си запазва все пак правото самостоятелно да преформулира този въпрос, определяйки по свое усмотрение, според знанието и убеждението, съответните норми от правото [на Европейския съюз], националните разпоредби, които потенциално са в противоречие с тях, и словесното съдържание на запитването, при условие че е в рамките на материята предмет на спора, или е длъжна да приеме въпроса, както той е формулиран от страната заявител?

(1) Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 241, 2015 г., стр. 1).

(2) Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар (OВ L 376, 2006 г., стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50).

(3) Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“) (ОВ L 178, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257).

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/32

Преюдициално запитване от Bundesfinanzhof (Германия), постъпило на 15 февруари 2021 г. — Finanzamt R/W-GmbH

(Дело C-98/21)

(2021/C 182/45)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesfinanzhof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Finanzamt R

Ответник: W-GmbH

Преюдициални въпроси

При обстоятелства като тези в главното производство трябва ли член 168, буква а) във връзка с член 167 от Директива 2006/112/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че управляващ холдинг, извършващ облагаеми доставки на дъщерни дружества, има право да приспада ДДС и по отношение на доставки, които получава от трети лица и внася в дъщерните дружества срещу предоставянето на участие в общата печалба, въпреки че получените доставки не са в пряка и непосредствена връзка със собствените сделки на холдинга, а с (до голяма степен) освободените дейности на дъщерните дружества, получените доставки не са включени в цената на (предоставените на дъщерните дружества) облагаеми доставки и не са част от общите елементи, формиращи цената на собствената икономическа дейност на холдинговото дружество?

При утвърдителен отговор на първия въпрос: Представлява ли злоупотреба с право по смисъла на практиката на Съда на Европейския съюз, ако управляващ холдинг „посредничи“ при получаването на доставки от дъщерни дружества, като сам получава доставките, по отношение на които при пряко получаване на доставките дъщерните дружества не биха имали право на приспадане на ДДС, внася ги в дъщерните дружества срещу участие в печалбата им и като се позовава на качеството си на управляващ холдинг впоследствие предявява пълно приспадане на ДДС от получените доставки, или това посредничество може да бъде обосновано от съображения извън данъчното право, въпреки че пълното приспадане на ДДС само по себе си е в противоречие със системата и би довело до конкурентно предимство на холдингови структури спрямо предприятия, които не са част от група?

(1) Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/32

Жалба, подадена на 17 февруари 2021 г. от Danske Slagtermestre срещу определението, постановено от Общия съд (трети състав) на 1 декември 2020 г. по дело T-486/18, Danske Slagtermestre/Комисия

(Дело C-99/21 P)

(2021/C 182/46)

Език на производството: датски

Страни

Жалбоподател: Danske Slagtermestre (представител: H. Sønderby Christensen, advokat)

Други страни в производството: Европейска комисия и Кралство Дания

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

—	да отмени определението на Общия съд от 1 декември 2020 г. по дело T-486/18.

Основания и основни доводи

—

Първо основание за обжалване: Общият съд е приложил неправилно изискването за пряко засягане. По това основание жалбоподателят твърди, че за доказването на пряко засягане е достатъчно Danske Slagtermestre да изложи причините, поради които стъпаловидният модел може да постави членовете му в неблагоприятно конкурентно положение (вж. т. 47 и 50 от решение на Съда от 6 ноември 2018 г., Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci (1)). Затова Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото, когато в точка 103 от обжалваното определение приел, че Danske Slagtermestre трябва да докаже кои конкретно негови членове са засегнати и как точно стъпаловидният модел засяга конкурентното им положение.

—

Второ основание за обжалване: Общият съд не е съобразил факта, че изискването за лично засягане не се прилага в случаите по член 263, четвърта алинея, трето предложение ДФЕС. Затова жалбоподателят твърди, че определението на Общия съд е постановено при неправилно прилагане на правото, доколкото при преценката на въпроса за прякото засягане в точка 103 се споменават съображенията в точки 71—77 относно личното засягане. Общият съд изрично посочил — както в точка 63, с която започва този раздел, така и в точка 82, с която разделът завършва — че точки 71—77 се отнасят единствено до критериите за лично засягане.

—

Трето основание за обжалване: Общият съд не е съобразил факта, че критериите, приложени от Съда в решение от 6 ноември 2018 г., Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci, потвърждават, че в настоящия случай изискването за пряко засягане е изпълнено. Жалбоподателят твърди, че в този смисъл Danske Slagtermestre надлежно е посочило, че i) дейностите са сходни, ii) членовете му имат дейност на същия пазар за стоки и услуги като дружеството, на което е отпусната помощта, и iii) членовете му имат дейност на същия географски пазар като дружеството, на което е отпусната помощта. В настоящия случай дейностите на членовете му били не просто сходни, а еднакви с дейността на получателя на помощта.

—

Четвърто основание за обжалване: Общият съд е използвал неправилно думата „доказва“ в точка 103, тъй като тази дума е значително по-силна от думите „обяснява“ или „посочва“. Във връзка с това жалбоподателят твърди, че не е вярно, че Danske Slagtermestre не е обяснило защо членовете му да са изложени на нарушена заради стъпаловидния модел конкуренция. Изискването вече било изпълнено поради това, че получателят бил освободен от разходи, които поначало самият той би трябвало да понесе в рамките на своето текущо управление или на своята нормална дейност. Това следвало от практиката на Съда (вж. по-специално решение на Съда от 3 март 2005 г., Heiser (2)).

—

Пето основание за обжалване: при всички положения Общият съд не е преценил правилно фактите по делото и поради това е допуснал грешки при прилагането на правото в точки 71—77. Жалбоподателят твърди, първо, че Общият съд е допуснал грешка, като е изразил съмнения по отношение на някои от представените от Danske Slagtermestre данни, въпреки че същите не са били оспорени от Комисията или датското правителство, и второ, че Общият съд е допуснал грешка, като не е взел предвид редица важни подробности, посочени от Danske Slagtermestre на няколко места в жалбата му, в репликата и в приложенията.

(1) C-622/16 P—C-624/16 P, EU:C:2018:873.

(2) C-172/03, EU:C:2005:130, т. 55.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/33

Преюдициално запитване от Landgericht Köln (Германия), постъпило на 22 февруари 2021 г. — Deutsche Lufthansa AG/ВС

(Дело C-106/21)

(2021/C 182/47)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Köln

Страни в главното производство

Жалбоподател: Deutsche Lufthansa AG

Ответник: ВС

Преюдициален въпрос

Свиканата от синдикална организация стачка на собствените служители на въздушния превозвач представлява ли извънредно обстоятелство по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 (1)?

(1) Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/34

Преюдициално запитване от Landgericht Köln (Германия), постъпило на 22 февруари 2021 г. — Deutsche Lufthansa AG/ZR

(Дело C-107/21)

(2021/C 182/48)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Köln

Страни в главното производство

Жалбоподател: Deutsche Lufthansa AG

Ответник: ZR

Преюдициален въпрос

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/34

Жалба, подадена на 23 февруари 2021 г. от Universität Bremen срещу определението, постановено от Общия съд (осми състав) на 16 декември 2020 г. по дело T-660/19, Universität Bremen/Изпълнителна агенция за научни изследвания

(Дело C-110/21 P)

(2021/C 182/49)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Universität Bremen (представител: C. Schmid, университетски преподавател)

Друга страна в производството: Изпълнителна агенция за научни изследвания

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

1.	да отмени определението на Общия съд на Европейския съюз (осми състав) от 16 декември 2020 г. по дело T-660/19, Universität Bremen/Изпълнителна агенция за научни изследвания;

2.	да върне делото на Общия съд, по възможност на друг състав, за да се произнесе той по същество;

3.	да установи, че процесуалното представителство на Universität Bremen по дело T-660/19, осъществено от университетския преподавател Christoph Schmid, е валидно съгласно член 19, седма алинея от Статута на Съда на Европейския съюз;

при условията на евентуалност — в случай че валидното процесуално представителство, осъществено от посочения университетски преподавател, бъде отказано — да се установи, че Universität Bremen има правото производството по дело T-660/19, в сегашния му етап, да продължи пред Общия съд, като той бъде представляван от адвокат, който отговаря на изискванията на член 19, трета и четвърта алинея от Статута;

да предостави на Общия съд разпределянето на съдебните разноски в окончателното му решение с указанието, че независимо от окончателното решение на Общия съд съдебните разноски по досегашната жалба и по производството по обжалване се понасят от ответната страна или че — при условията на евентуалност — всяка страна понася направените от нея съдебни разноски в производството до момента; да постанови, че предоставеното от жалбоподателя на ответната страна обезщетение за адвокатски разноски, възникнали в хода на производството пред Общия съд, незабавно трябва да му бъде възстановено и в двата случая.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят твърди, че с обжалваното определение жалбата му за отмяна на решение Ares (2019) 4590599 на Изпълнителната агенция за научни изследвания от 16 юли 2019 г. неправилно е оставена без разглеждане като явно недопустима съгласно член 126 от Процедурния правилник на Общия съд поради невалидно процесуално представителство, осъществено от университетския преподавател Christoph Schmid. В това определение на Общия съд били допуснати грешки при прилагане на правото. Първо, Общият съд не приел, че според националното право правоспособните университетски преподаватели са привилегировани като процесуални пълномощници според текста и системата на член 19, алинея седма от Статута на Съда на Европейския съюз и не трябва да отговарят на изискванията на самостоятелното понятие за адвокат съгласно член 19, трета и четвърта алинея. Второ — и при условията на евентуалност — във всеки случай Общият съд е трябвало в съответствие с основното право на защита пред съд съгласно член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 6, параграф 1 от ЕКПЧ, както и в съответствие с правния принцип на пропорционалността да даде указание за проблемите по допустимостта; евентуално, такова указание е трябвало да се съдържа поне на уебсайта на Общия съд, например в „Контролен лист — искова молба или жалба“.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/35

Жалба, подадена на 25 февруари 2021 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 16 декември 2020 г. по дело T-243/21, VW/Комисия

(Дело C-116/21 P)

(2021/C 182/50)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: B. Schima, B. Mongin, G. Gattinara)

Други страни в производството: VW, Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—	Да се отмени решение от 16 декември 2020 г. (седми състав), VW/Комисия, постановено по дело T-243/18,

—	да се отхвърли жалбата до първата инстанция,

—	да се осъди ответникът по жалбата да заплати разноските за първоинстанционното производство,

—	да се осъди ответникът по жалбата да заплати разноските за производството по жалбата.

Основания и основни доводи

Първото основание е грешка при прилагане на правото относно критериите за преценка на законосъобразността на решенията на законодателя и нарушение на задължението за мотивиране (т. 46—49 и 58 от обжалваното съдебно решение). Комисията твърди, че:

—	Общият съд се е отклонил от принципа, съгласно който преценката на законосъобразността на акт на Съюза с оглед на основните права не може да се основава на твърдения, изведени от последствията на този акт в конкретен случай,

—	незаконосъобразността на разпоредба от Правилника не може да се основава на „нелогичния“ характер на направения от законодателя избор,

—	в нарушение на принципите, изложени в решение НК/Комисия (C-460/18P), Общият съд не е взел предвид всички елементи, които характеризират двете положения, които следва да се сравнят.

Второто основание е грешка при прилагане на правото при тълкуването на принципа на недопускане на дискриминация, тъй като Общият съд преценил като сходни положенията по член 18 и по член 20 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица на (т. 50—61 от обжалваното съдебно решение). Комисията счита, че:

—	датата на сключване на брака не е единственият критерий, по който се различават член 18 и член 20 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица. Разграничението е свързано с поредица от елементи, които Общият съд отказал да вземе предвид,

—	Общият съд е трябвало да вземе предвид целта на минималната продължителност на брака в двете посочени разпоредби, което би извадило на показ техните различия,

—	дискриминацията, основана на възраст, не е установена.

Третото основание е грешка при прилагане на правото при тълкуването член 52, параграф 1 от Хартата на основните права и няколко нарушения на задължението за мотивиране (т. 65—80 и 81—88 от обжалваното съдебно решение):

—	първата част от основанието е пропуск на Общия съд да се произнесе относно наследствената пенсия по член 18 и по член 20 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица,

—	втората част от основанието е грешка при прилагане на правото при тълкуването на целта да се предотвратят злоупотребите и нарушение на задължението за мотивиране (т. 65—80 от обжалваното съдебно решение),

—	третата част от основанието е грешка при прилагане на правото при тълкуването на целта да се запази финансовото равновесие на пенсионната система на Съюза (81—88 от обжалваното съдебно решение).

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/36

Жалба, подадена на 25 февруари 2021 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 16 декември 2020 г. по дело T-315/19, BT/Комисия

(Дело C-117/21 P)

(2021/C 182/51)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: B. Schima, B. Mongin, G. Gattinara)

Други страни в производството: BT, Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз, Международна асоциация на бившите служители на Европейския съюз (AIACE Internationale)

Искания

—	Да се отмени решение от 16 декември 2020 г., BT/Комисия (T-315/19);

—	Да се отхвърли първоинстанционната жалба;

—	Да се осъди ответникът в настоящото производство по обжалване да заплати съдебните разноски по първоинстанционното производство;

—	Да се осъди ответникът в настоящото производство по обжалване да заплати съдебните разноски по същото производство.

Основания и основни доводи

Първо основание: грешка при прилагане на правото относно критериите за преценка на законосъобразността на направения от законодателя избор и нарушение на задължението за мотивиране (точки 42, 49 и 57 от обжалваното съдебно решение). Комисията счита, че:

—	Общият съд се е отклонил от принципа, че преценката на законосъобразността на акт на Европейския съюз с оглед на основните права не може да почива на твърдения, изведени от последиците от този акт в конкретен случай,

—	незаконосъобразността на разпоредба от Правилника не може да се основава на направения от законодателя „неразумен“ избор,

—	в нарушение на принципите, изведени в решение HK/Комисия (C-460/18P), Общият съд не е взел предвид всички обстоятелства, характерни за сравняваните две положения.

Второ основание: грешка при прилагане на правото при тълкуване на принципа на недопускане на дискриминация, тъй като Общият съд е приел за сравними положенията по членове 18 и 20 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица (точки 51—63 от обжалваното съдебно решение). Комисията поддържа, че:

—	датата на сключване на брака не е единственият критерий, по който се различават членове 18 и 20 от приложение VIII към Правилника. Разликата се дължи на поредица от обстоятелства, които Общият съд е отказал да вземе предвид,

—	Общият съд е трябвало да отчете целта на минималната продължителност на брака в разглежданите две разпоредби, от което биха проличали разликите между тях,

—	дискриминацията, основана на възраст не е доказана.

Трето основание: грешка при прилагане на правото при тълкуване на член 52, параграф 1 от Хартата на основните права и няколко нарушения на задължението за мотивиране (точки 66—93 от обжалваното съдебно решение):

—

първа част на основанието: грешка при прилагане на правото при тълкуване на член 52, параграф 1 от Хартата на основните права, състояща се в отказ да се разграничат последиците от смъртта на длъжностното лице спрямо преживелия съпруг според това дали бракът е сключен преди или след прекратяване на служебното правоотношение (точки 87—88 от обжалваното съдебно решение),

—	втора част на основанието: грешка при прилагане на правото при тълкуване на целта, насочена към предотвратяване на измамите и нарушение на задължението за мотивиране (точка 66—84 от обжалваното съдебно решение),

—	трета част на основанието: грешка при прилагане на правото при тълкуване на целта, насочена към запазване на финансовото равновесие на пенсионната схема на Съюза (точки 85—93 от обжалваното съдебно решение).

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/37

Жалба, подадена на 25 февруари 2021 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 16 декември 2020 г. по дело Т-442/17 RENV, RN/Комисия

(Дело C-118/21 P)

(2021/C 182/52)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: B. Schima, B. Mongin, G. Gattinara)

Други страни в производството: RN, Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решение от 16 декември 2020 г., RN/Комисия (T-442/17 RENV),

—	да се отхвърли жалбата в първоинстанционното производство,

—	да се осъди ответникът в производството по обжалване да заплати съдебните разноски в първоинстанционното производство,

—	да се осъди ответникът в производството по обжалване да заплати съдебните разноски в производството по обжалване.

Основания и главни доводи

Първо основание: грешка при прилагане на правото поради разширяване на предмета на спора, с който Общият съд е сезиран (т. 41—46 от обжалваното решение). Комисията твърди, че:

—	обхватът на жалбата не се определя от съда, пред когото делото е върнато за ново разглеждане,

—

съдът, който е разгледал жалбата, е установил, че членове 18 и 20 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица се отнасят до две различни положения. Тъй като третирането при двете положения е различно, този съд имплицитно, но несъмнено е отхвърлил възможността за наличие на нарушение на принципа на равно третиране,

—	решението на Общия съд, постановено след връщане на делото за ново разглеждане, противоречи на решението по жалбата, като окончателно приема, че е налице дискриминация.

Второ основание: грешка при прилагане на правото относно критериите за преценка на законосъобразността на направения от законодателя избор и нарушение на задължението за мотивиране (т. 68—71 и 79 от обжалваното решение). Според Комисията:

—	Общият съд се е отклонил от принципа, че преценката на законосъобразността на акт на Съюза от гледна точка на основните права не може да се основава на твърдения, изведени от последиците на този акт в конкретния случай,

—	незаконосъобразността на разпоредба от Правилника за длъжностните лица не може да се основава на „необосноваността“ на направения от законодателя избор,

—	Общият съд е нарушил принципите, установени в решение HK/Комисия (C-460/18 P), като не е взел предвид всички елементи, които характеризират сравняваните положения.

Трето основание: грешка при прилагане на правото при тълкуването на принципа на недопускане на дискриминация, тъй като Общият съд е приел за сходни положенията по членове 18 и 20 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица (т. 72—85 от обжалваното решение). Комисията твърди, че:

—	датата на сключване на брака не е единственият критерий, който разграничава членове 18 и 20 от приложение VIII към Правилника. Разграничението е свързано с поредица от обстоятелства, които Общият съд е отказал да вземе предвид,

—	Общият съд е трябвало да вземе предвид целта на минималната продължителност на брака в двете разглеждани разпоредби, която разкривала разликите помежду им,

—	не се установява дискриминация, основана на възраст.

Четвърто основание: грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 52, параграф 1 от Хартата на основните права и няколко нарушения на задължението за мотивиране (т. 87, 88 и 90—113 от обжалваното решение):

—

първа част на основанието: грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 52, параграф 1 от Хартата на основните права, тъй като не се прави разлика в последиците от смъртта на длъжностното лице за преживелия съпруг в зависимост от това дали бракът е бил сключен преди или след прекратяване на служебното правоотношение (точки 87—88 от обжалваното решение),

—	втора част на основанието: грешка при прилагане на правото при тълкуването на целта за предотвратяване на измамите и неизпълнение на задължението за мотивиране (т. 90—105 от обжалваното решение),

—	трета част: грешка при прилагане на правото при тълкуването на целта за запазване на финансовото равновесие на пенсионноосигурителната схема на Съюза (т. 106—113 от обжалваното решение).

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/39

Преюдициално запитване от Bundesarbeitsgericht (Германия), постъпило на 26 февруари 2021 г. — LB/TO

(Дело C-120/21)

(2021/C 182/53)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesarbeitsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: LB

Ответник: TO

Преюдициален въпрос

Допускат ли член 7 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (1) и член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се прилага национална уредба като член 194, параграф 1 във връзка с член 195 от Bürgerliches Gesetzbuch (Граждански кодекс, наричан по-нататък „BGB“), съгласно която по отношение на правото на платен годишен отпуск се прилага общ тригодишен давностен срок, който при условията по член 199, параграф 1 от BGB започва да тече с приключването на годината на отпуска, при положение че работодателят не е осигурил действително на работника възможността да упражни правото си на отпуск, чрез съответна покана и предоставяне на информация?

(1) ОВ L 299, 2003 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/39

Преюдициално запитване от Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas (Литва), постъпило на 26 февруари 2021 г. — Get Fresh Cosmetics Limited v Valstybinė vartotojų teisių apsaugos tarnyba

(Дело C-122/21)

(2021/C 182/54)

Език на производството: литовски

Запитваща юрисдикция

Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas

Страни в главното производство

Жалбоподател: Get Fresh Cosmetics Limited

Ответник: Valstybinė vartotojų teisių apsaugos tarnyba

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 1, параграф 2 от Директива 87/357/ЕИО на Съвета (1) от 25 юни 1987 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки във връзка с продукти, чийто външен вид се различава от съдържанието им и които застрашават здравето или безопасността на потребителите да се тълкува в смисъл, че под продукти, посочени в параграф 1 от този член следва да се разбират такива, които макар да не са хранителни стоки, притежават елементи като форма, мирис, цвят, външен вид, опаковка, етикетиране, обем или размер, които могат да доведат в заблуда потребители, и особено деца, че става дума за хранителни стоки, в резултат на което да ги поставят в устата си, да ги смучат или преглъщат, което действие може да създаде заплаха, когато въз основа на конкретни и обективни доказателства е установено, че това може да причини, например, задушаване, натравяне, или перфорация или запушване на храносмилателния им тракт?

2)	При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли тежестта на доказване да е върху компетентния надзорен орган на държавата членка?

(1) Директива на Съвета от 25 юни 1987 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки във връзка с продукти, чийто външен вид се различава от съдържанието им и които застрашават здравето или безопасността на потребителите (ОВ L 192, 1987 г., стр. 49; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 7, стр. 246).

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/40

Жалба, подадена на 26 февруари 2021 г. от Changmao Biochemical Engineering Co. Ltd срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 16 декември 2020 г. по дело T-541/18, Changmao Biochemical Engineering/Комисия

(Дело C-123/21 P)

(2021/C 182/55)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Changmao Biochemical Engineering Co. Ltd (представители: K. Adamantopoulos, dikigoros, P. Billiet, advocaat)

Други страни в производството: Европейска комисия, Distillerie Bonollo SpA, Industria Chimica Valenzana (ICV) SpA и Caviro Distillerie Srl

Искания

Жалбоподателят моли Съда:

—	да отмени решението на Общия съд от 16 декември 2020 г. по дело T-541/18,

—	да уважи исканията, които жалбоподателят е направил в жалбата си до Общия съд, и да отмени спорния регламент (1) в частта, която същият се отнася до жалбоподателя, а при условията на евентуалност — изцяло, в съответствие с член 61 от Статута на Съда, и

—	да осъди ответника и встъпилите страни да заплатят съдебните разноски, които жалбоподателят е направил в настоящото производство по обжалване и в производството пред Общия съд по дело T-541/18, или

—	при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд за ново разглеждане на някое или всички искания на жалбоподателя според етапа на производството и

—	да не се произнася по съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Първо основание за обжалване: точки 64, 65 и 74 от обжалваното решение са опорочени поради грешка при прилагане на правото, тъй като в тях се посочва, че законосъобразността на актовете на правото на Съюза, приети на основание член 2, параграф 7 от основния регламент (2), не може да бъде проверявана от гледна точка на Протокола за присъединяването на Китайската народна република към СТО (наричан по-нататък „Присъединителният протокол“). При условията на евентуалност, обжалваното решение е опорочено поради грешка при прилагане на правото, тъй като в него не се признава, че член 2, параграф 7 от основния регламент е изключение от правилата на член 2, параграфи l—6 от същия, което конкретно по отношение на вноса на Китай в Съюза би могло да се прилага само на основание член 15, буква a), подточка ii) и буква d) от Присъединителния протокол, и то докато тези разпоредби са в сила. Решението на Комисията да използва в случая с жалбоподателя Аржентина като държава аналог е неправилно от гледна точка както на правилата на Съюза, така и на правилата на СТО. Този подход е причина за Комисията да установи по отношение на жалбоподателя много висок дъмпингов марж, какъвто обаче не би имало, ако Комисията вместо това беше приложила по отношение на жалбоподателя разпоредбите на член 2, параграфи l—6 от основния регламент.

Второ основание за обжалване: изводите на Общия съд в точки 103, 106, 109—112, 114, 116, 117, 120 и 121 от обжалваното решение са опорочени поради явна грешка при прилагане на правото, тъй като в тях се приема, че Комисията не е нарушила член 3, параграфи 1, 2 и 5 и член 11, параграфи 2 и 9 от основния регламент и задължението си за полагане на грижа и за добра администрация, като при преценката си за състоянието на производството на винена киселина в Съюза не е отчела производителността и търговската дейност на Distilerie Mazzari, най-големият, печеливш и успешен производител на винена киселина в Съюза, както и факта, че необмислени инвестиционни решения на някои производители на винена киселина в Съюза са се отразили отрицателно на тяхната производителност.

Трето основание за обжалване: изводите на Общия съд в точки 138, 139, 145—147, 150 и 152 от обжалваното решение са опорочени поради явни грешки при прилагане на правото, тъй като в тях се приема, че Комисията не е нарушила член 3, параграфи 1, 2 и 5 и член 11, параграф 2 от основния регламент и задължението си за полагане на грижа и за добра администрация, като при преценката си относно вероятността от повторно възникване на вреда е отказала да отчете дейността на Hangzhou Bioking, най-големият китайски износител на винена киселина за Съюза, както и отражението на климатичните промени и разликите между крайната употреба на синтетично и на естествено произведената винена киселина.

Четвърто основание за обжалване: в точки 171 и 173—177 от обжалваното решение Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, като е заключил, че в случая Комисията своевременно е известила жалбоподателя за всички съществени факти и съображения. Ако Комисията беше изпълнила задълженията си съгласно член 3, параграф 2, член 11, параграф 2, член 6, параграф 7, член 19, параграфи 2 и 4 и член 20, параграфи 2 и 4 от основния регламент, както и съгласно член 6, параграф 4 и член 6, параграф 2 от Антидъмпинговото споразумение на СТО, жалбоподателят щеше да представи на Комисията стойностни коментари и съответно изводите за уязвимостта на промишлеността на Съюза и за вероятността от повторно възникване на вреда биха били различни и в полза на жалбоподателя.

Освен това жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешки при преценката, в съответствие с член 296 ДФЕС, на твърденията на жалбоподателя за (1) липсата на правно основание за прилагането със спорния регламент на член 2, параграф 7 от основния регламент — в точка 187 от обжалваното решение; (2) състоянието на производството на винена киселина в Съюза — в точка 188 от обжалваното решение; и (3) вероятността от повторно възникване на вреда и значението на производителността на Hangzhou Bioking — в точка 189 от обжалваното решение. Тези твърденията е следвало съответно да бъдат разгледани във връзка с първото и четвъртото основание за отмяна, които жалбоподателят е посочил в жалбата си до Общия съд.

(1) Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/921 на Комисията от 28 юни 2018 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на винена киселина с произход от Китайската народна република след преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 164, 2018 г., стр. 14).

(2) Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (ОВ L 176, 2016 г., стр. 21).

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/41

Преюдициално запитване от Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas (Литва), постъпило на 26 февруари 2021 г. — Lietuvos notarų rūmai, M. S., S. Š., D. V., V. P., J. P., D. L.-B., D. P., R. O. I./Lietuvos Respublikos konkurencijos taryba

(Дело C-128/21)

(2021/C 182/56)

Език на производството: литовски

Запитваща юрисдикция

Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Lietuvos notarų rūmai, M. S., S. Š., D. V., V. P., J. P., D. L.-B., D. P., R. O. I.

Ответник: Lietuvos Respublikos konkurencijos taryba

Преюдициални въпроси

1)	Следва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че нотариусите в Република Литва са предприятия по смисъла на член 101 ДФЕС, когато извършват дейност, свързана с приетите от Нотариалната камара уточнения, описани в настоящия случай?

2)	Следва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че приетите от Нотариалната камара на Литва уточнения, описани в настоящия случай, представляват решение на сдружение по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?

3)	Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, имат ли тези уточнения за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?

4)	При произнасянето по въпроса за евентуално нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС следва ли описаните в настоящия случай уточнения да се подлагат на преценка в съответствие с критериите, посочени в т. 97 от решение Wouters (1)?

Ако отговорът на четвъртия въпрос е утвърдителен, представляват ли изтъкнатите от жалбоподателите цели — а именно уеднаквяване на нотариалната практика, запълване на празнота в нормативната уредба, защита на интересите на потребителите, гарантиране на принципите на равно третиране на потребителите и пропорционалност и защита на нотариусите от неоснователно носене на гражданска отговорност — легитимни цели при преценката на тези уточнения в съответствие с критериите, посочени в т. 97 от решение Wouters?

6)	Ако отговорът на петия въпрос е утвърдителен, трябва ли да се счита, че ограниченията, наложени с тези уточнения, не надхвърлят необходимото, за да се гарантира постигането на легитимни цели?

7)	Следва ли член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че може да се приеме, че нотариусите, които са били членове на президиума, са нарушили тази разпоредба и могат да бъдат глобени на основание, че са участвали в приемането на описаните в настоящия случай уточнения, докато са работили като нотариуси?

(1) Решение от 19 февруари 2002 г., C-309/99, EU:C:2002:98.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/42

Жалба, подадена на 1 март 2021 г. от Lukáš Wagenknecht срещу определението, постановено от Общия съд (осми състав) на 17 декември 2020 г. по дело T-350/20, Wagenknecht/Комисия

(Дело C-130/21 P)

(2021/C 182/57)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Lukáš Wagenknecht (представител: A. Koller, advokátka)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени определението на Общия съд по дело T-350/20, Wagenknecht/Комисия,

—	да осъди Комисията за заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Първото твърдение е за неизпълнение на задължението за безпристрастност в резултат от конфликт на интереси на съдия Laitenberger от Общия съд, произтичащ, първо, от обстоятелството, че до 2019 г. той е генерален директор в Европейската комисия и, второ, от обстоятелството, че докато заема тази длъжност, в комуникация с жалбоподателя през 2018 г. изразява официално становище чрез своя говорител, съгласно което Европейската комисия следва да се въздържа да проверява евентуалното наличие на неправомерна държавна помощ за групата Agrofert. Това положение създава обективно впечатление за конфликт на интереси на съдия Laitenberger, независимо дали е налице нарушение на конкретно правило за конфликт на интереси.

Второто твърдение е за неизпълнение на задължението за добросъвестност на съдиите в Общия съд, произтичащо от неспособността им да разпознаят основното значение на това дело във връзка с базовото институционално функциониране на Съюза и неговите основополагащи ценности и да съобразят тези аспекти в производството и определението, постановено в него.

Третото твърдение е за неизпълнение на задължението за независимост на осми състав на Общия съд поради безкритичното възприемане на процесуалната стратегия на Европейската комисия, насочена към избягване на контрола по същество на нейните актове като публична институция, както и поради ефективното отпадане на съдебния контрол над институциите на Европейския съюз, включително Европейската комисия, по отношение на задължението им да прилагат забраната за конфликт на интереси по отношение на бюджета на Съюза.

Четвъртото твърдение е за отказ на правосъдие на жалбоподателя от страна на Общия съд, тъй като не е допуснал санкциониране на публични институции на Съюза, включително на Европейската комисия, в случай на нарушение на конкретни разпоредби на правото на Съюза и накърняване на основополагащи негови ценности. Недопускането на граждани на Съюза и техни избрани представители да съдят институциите за бездействие представлявало „отказ на правосъдие“.

Петото твърдение е за нарушение на правото на живот на жалбоподателя, тъй като Общият съд не разгледал подкрепеното с доказателства твърдение на жалбоподателя, че животът му е застрашен поради това, че си търси правата пред Общия съд във връзка, макар и непряко, с конфликта на интереси на чешкия министър-председател Andrej Babiš.

Шестото твърдение е за нарушение на правото на справедлив процес по член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, първо, поради необсъждане на повечето негови доводи в резултат от неразбирането им в количествено и качествено отношение, второ, поради „изопачаването“ на някои негови доводи, изразяващо се в неправилно положително и отрицателно тълкуване, и трето, поради необсъждане на определени доводи.

Седмото твърдение е за нарушение на основополагащата ценност на демокрацията, тъй като цялостната неохота на институциите на Съюза да разрешат проблема с конфликта на интереси на чешкия министър-председател е благоприятна за тях, тъй като дава възможност на Европейската комисия и други държави членки по-лесно да „извлекат съгласие“ от Чешката република в Европейския съвет по въпроси, които са в интерес на тези други държави членки и на Европейската комисия, но не и в интерес на Чешката република, което всъщност занижава стойността на гласовете на Чешката република като държава — членка в Европейска съвет.

Осмото твърдение е за нарушение на основополагащата ценност на правовата държава от страна на Общия съд, когато приема, че член на парламента на държава членка няма правен интерес да сезира Съда по въпроса дали изпълнителната власт на Съюза (Комисията) изпълнява задълженията си, произтичащи от задължителни законодателни актове на Съюза, и че данъчнозадължено лице в Съюза няма правен интерес да сезира Съда чрез свой избран представител, председател на парламентарна комисия на Чешката република, за да упражни контрол за законосъобразното разпределяне на публични средства, както и по въпроса дали изпълнителната власт на Съюза (Комисията) изпълнява и прилага правилата за надлежно разпределяне на средствата на данъкоплатците.

Деветото твърдение е за нарушение на основополагащата ценност на равенството пред закона от страна на Общия съд, тъй като Съюзът вече нямало да бъде международна организация, зачитаща основната ценност на равенство пред закона, ако съгласно твърденията на Комисията, потвърдени от Общия съд, определени лица и (национални) институции са обвързани от член 61 от Финансовия регламент (1) и член 325, параграф 1 ДФЕС, а други лица (членовете на Комисията) и институции (Комисията) всъщност не биха били обвързани от него, тъй като няма кой да ги призове пред Съда, ако нарушават посочените разпоредби с бездействие, изразяващо се в неспазване на задълженията, произтичащи от въпросните разпоредби.

Десетото твърдение е за нарушение на основополагащата ценност на правовата държава, тъй като отказът да се предприемат действия, който е в нарушение на основополагащи ценности на Съюза, не може да се санира с продължаващо бездействие на Комисията.

Единадесетото твърдение е за нарушение на основните принципи на правото, общи за държавите членки, а именно на забрана за конфликт на интереси на държавните служители и длъжностните лица, включително членове на правителството, която включва и ефективното прилагане на този принцип, което на свой ред предполага възможност и лице с правен интерес, различен от този на институция на Европейския съюз, включително Европейската комисия, да предяви иск за неправомерно бездействие на Европейската комисия във връзка с ефективното прилагане на забраната за конфликт на интереси.

(1) Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 2018 г., стр. 1).

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/44

Преюдициално запитване от Budai Központi Kerületi Bíróság (Унгария), постъпило на 2 март 2021 г. — Наказателно производство срещу KI

(Дело C-131/21)

(2021/C 182/58)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Budai Központi Kerületi Bíróság

Страна в главното производство

Преюдициален въпрос

Допуска ли разпоредбата на член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз — тълкувана с оглед на член 4 от Допълнителен протокол № 7 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) от 1950 г. и на релевантната практика на Европейския съд по правата на човека — провеждането на наказателно преследване по-специално за деяния, за които на обвиненото лице вече е наложена с окончателно решение в административнонаказателно производство глоба, платима на място, която вследствие на нeплащането ѝ е преобразувана посредством съдебен акт в лишаване от свобода?

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/44

Преюдициално запитване от Landgericht Köln (Германия), постъпило на 4 март 2021 г. — Deutsche Lufthansa AG/GD и WT

(Дело C-135/21)

(2021/C 182/59)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Köln

Страни в главното производство

Жалбоподател: Deutsche Lufthansa AG

Ответници: GD, WT

Преюдициален въпрос

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/45

Жалба, подадена на 26 февруари 2021 г. от Съвета на Европейския съюз срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 16 декември 2020 г. по дело T-315/19, BT/Комисия

(Дело C-138/21 P)

(2021/C 182/60)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bauer и M. Alver)

Други страни в производството: BT, Европейска комисия, Европейски парламент, Association internationale des anciens de l’Union européenne (Международна асоциация на бившите служители на Европейския съюз, AIACE Internationale)

Искания

Жалбоподателят моли Съда:

—	да уважи жалбата и да отмени обжалваното съдебно решение,

—	да разгледа делото и да отхвърли жалбата в първоинстанционното производство като неоснователна,

—	да осъди жалбоподателите в първоинстанционното производство да заплатят разноските, направени от Съвета в рамките на настоящото производство и в първоинстанционното производство.

Основания и основни доводи

Съветът излага четири основания в подкрепа на жалбата.

Първото основание е за грешки при прилагане на правото, що се отнася до наличието на различно третиране при отпускането на наследствена пенсия съгласно член 18 или член 20 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица, от една страна, на преживелия съпруг на бивше длъжностно лице, когато бракът е сключен, преди служебното правоотношение на заинтересованото лице да бъде прекратено, и от друга, на преживелия съпруг на бивше длъжностно лице, когато бракът е сключен след прекратяване на служебното правоотношение. Според Съвета Общият съд не е разгледал сходството между въпросните хипотези с оглед на всички специфични за тях обстоятелства, включително по-специално между съответните правни положения с оглед на предмета и целта на акта на Съюза, с който се установява разграничението, а именно Правилника за длъжностните лица в неговата цялост. Следователно Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като констатирал, че датата на сключване на брака е единственият критерий, за да се определи дали се прилага член 18 или член 20 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица, при положение че различното третирано е обосновано от основната разлика, във фактически и правен аспект, между правното положение на длъжностно лице, имащо един от административните статути, посочени в член 35 от Правилника, и това на бивше длъжностно лице.

Второто основание, изтъкнато при условията на евентуалност, е за грешки при прилагане на правото, що се отнася до обхвата на съдебния контрол върху направения от законодателя на Съюза избор. Общият съд изтъкнал „само“ наличието на свобода на действие на законодателя на Съюза, която „включва необходимостта да се провери дали не изглежда необоснована преценката на законодателя на Съюза, че въведената разлика в третирането може да бъде подходяща и необходима за постигането на преследваната цел“. При все това съдът признавал, че при упражняване на предоставените му правомощия законодателят на Съюза разполага с широко право на преценка в областите, в които дейността му предполага да се вземат решения както от политически, така и от икономически и социален характер и в които той трябва да извърши сложни преценки, а случаят е такъв в областта на установяването на система за социална сигурност. Поради това не се поставял въпросът дали приетата в такава област мярка е единствената или възможно най-добрата. Всъщност законосъобразността на мярката можело да бъде засегната само ако тя е явно неподходяща с оглед на целта, която компетентните институции искат да постигнат. Като упражнил контрол, чийто обхват надхвърлял въпроса дали въпросната мярка е явно неподходяща, Общият съд заместил със своя преценката на законодателя и следователно превишил пределите на контрола за законосъобразност.

Третото основание, изтъкнато при условията на евентуалност, е за грешки при прилагане на правото, допуснати от Общия съд при проверката дали различното третиране е обосновано. Тази проверка била опорочена, най-напред, поради допуснатата от Общия съд грешка при прилагане на правото, що се отнася до определянето на обхвата на контрола му върху извършения от законодателя избор. На следващо място, Общият съд не се съобразил със съдебната практика, съгласно която жалбоподателят следва да докаже несъвместимостта на законодателна разпоредба с първичното право, а не издалите акта институции да докажат законосъобразността на последния. На трето място, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото при проверката дали различното третиране е обосновано с оглед на съдебната практика, съгласно която не е достатъчна обща презумпция за измама, за да се обоснове мярка, която накърнява целите на Договора за функционирането на ЕС, като заключил, че член 20 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица установява „обща и необорима презумпция за измаза по отношение на браковете с продължителност под пет години“.

Четвъртото основание е за грешки при прилагане на правото и неизпълнение на задължението за мотивиране, що се отнася до изводите на Общия съд относно нарушението на принципа за недопускане на дискриминация с оглед на възрастта. На първо място, в точка 61 от обжалваното съдебно решение Общият съд разгледал въпроса ту от гледна точка на възрастта на преживелия съпруг, ту от гледна точка на възрастта на длъжностното лице или бившето длъжностно лице, като по този начин не изпълнил задължението за мотивиране. На следващо място, за да се констатира, че лицата на определена възраст или от конкретна възрастова група са поставени в особено неблагоприятно положение, по-специално трябвало да се докаже, че разглежданата правна уредба засяга неблагоприятно много по-голяма част от лицата на определена възраст в сравнение с лицата на друга възраст, а в случая не били представени доказателства за това. На последно място, дори да се предположи, че има разлика в третирането, основана непряко на възрастта на бившите длъжностни лица към датата, на която е сключен бракът, Общият съд пропуснал да провери дали все пак тази разлика не е в съответствие с член 21, параграф 1 от Хартата на основните права и дали тя не отговаря на критериите, посочени в член 52, параграф 1 от последната.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/46

Жалба, подадена на 26 февруари 2021 г. от Съвета на Европейския съюз срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 16 декември 2020 г. по дело T-243/18, VW/Комисия

(Дело C-139/21 P)

(2021/C 182/61)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bauer и M. Alver)

Други страни в производството: VW, Европейска комисия, Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

—	да се уважи жалбата и да се отмени обжалваното решение,

—	да се разгледа делото по същество и да се отхвърли като неоснователна жалбата в първоинстанционното производство,

—	да се осъди жалбоподателя в първоинстанционното производство да заплати направените от Съвета съдебни разноски в настоящото и в първоинстанционното производство.

Основания и главни доводи

В подкрепа на жалбата си Съветът изтъква три основания.

Първо основание, изтъкнато като главно: грешки при прилагане на правото, що се отнася до наличието на разлика в третирането за целите на предоставянето на наследствена пенсия на основание член 18 или член 20 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица, между, от една страна, преживелия съпруг на бивше длъжностно лице, сключило брак преди прекратяването на служебното му правоотношение, и от друга страна, преживелия съпруг на бивше длъжностно лице, сключило брак след прекратяване на служебното правоотношение. В това отношение Съветът твърди, че Общият съд не е преценил сходството между разглежданите положения с оглед на всички характеризиращи ги елементи, включително и на съответните правни положения, в светлината на предмета и целта на акта на Съюза, който установява разглежданото различие, а именно Правилникът за длъжностните лица в неговата цялост. Следователно Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че датата на сключване на брака е единственият елемент, който определя дали следва да се приложи член 18 или член 20 от приложение VIII към Правилника, докато всъщност разликата в третирането обосновава основната фактическа и правна разлика между правното положение на длъжностно лице в някой от посочените в член 35 от Правилника случаи и правното положение на бивше длъжностно лице.

Второ основание, изтъкнато при условията на евентуалност: грешки при прилагане на правото относно обхвата на съдебния контрол върху избора на законодателя на Съюза. Според Съвета Общият съд се е позовал на наличието на „обикновена“ свобода на преценка на законодателя на Съюза, която „е необходимо да се провери дали не изглежда необоснована преценката на законодателя на Съюза, че въведената разлика в третирането може да бъде подходяща и необходима за постигането на преследваната цел“. При упражняването на предоставените му правомощия обаче съдът признава на законодателя на Съюза широко право на преценка в областите, в които неговите действия предполагат избор както от политическо, така и от икономическо или социално естество и в които е призван да извършва комплексни преценки и оценки, какъвто е случаят в областта на приспособяването на система за социална сигурност. Затова не е необходимо да се установява дали дадена мярка, приета в такава област, е била единствената възможна или най-добрата сред възможните мерки. Всъщност единствено явно неподходящият характер на тази мярка с оглед на целта, която компетентните институции възнамеряват да постигнат, може да засегне законосъобразността на тази мярка. Като е упражнил контрол, надхвърлящ въпроса дали разглежданата мярка не е явно неподходяща, Общият съд е заменил преценката на законодателя със своята собствена и следователно е надхвърлил границите на контрола за законосъобразност.

Трето основание: грешки при прилагане на правото, допуснати от Общия съд при разглеждането на обосноваността на разликата в третирането. Най-напред, тази проверка е опорочена от грешка при прилагане на правото, допусната от Общия съд, що се отнася до определянето на обхвата на упражнявания от законодателя контрол върху избора. По-нататък, Общият съд не се е съобразил със съдебната практика, съгласно която жалбоподателят трябва да докаже несъвместимостта на законова разпоредба с първичното право, а не институциите, автори на акта, да докажат нейната законосъобразност. На трето място, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е разгледал обосноваността на разликата в третирането с оглед на съдебната практика, съгласно която обща презумпция за измама не е достатъчна, за да обоснове мярка, която накърнява целите на Договора за функционирането на ЕС, за да заключи, че член 20 от приложение VIII към Правилника установява „обща необорима презумпция за измама по отношение на браковете с продължителност под пет години“.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/47

Преюдициално запитване от Conseil d'État (Франция), постъпило на 8 март 2021 г. — Comité interprofessionnel des huiles essentielles françaises (CIHEF), Florame, Hyteck Aroma-Zone, Laboratoires Gilbert, Laboratoire Léa Nature, Laboratoires Oméga Pharma France, Pierre Fabre Médicament, Pranarom France, Puressentiel France/Ministre de la Transition écologique, Premier ministre

(Дело C-147/21)

(2021/C 182/62)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Comité interprofessionnel des huiles essentielles françaises (CIHEF), Florame, Hyteck Aroma-Zone, Laboratoires Gilbert, Laboratoire Léa Nature, Laboratoires Oméga Pharma France, Pierre Fabre Médicament, Pranarom France, Puressentiel France

Ответници: Ministre de la Transition écologique, Premier ministre

Преюдициален въпрос

Допуска ли Регламент от 22 май 2012 година относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (1) държава членка да приема в интерес на общественото здраве и на околната среда ограничителни норми в областта на търговските практики и рекламата като тези, предвидени с членове L. 522-18 и L. 522-5-3 от Кодекса за околната среда? Евентуално при какви условия държава членка може да приема такива мерки?

(1) Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (ОВ L 167, 2012 г., стр. 1).

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/48

Жалба, подадена на 5 март 2021 г. от Fakro sp. z o.o. срещу решението, постановено от Общия съд на 16 декември 2020 г. по дело T-515/18, Fakro/Комисия

(Дело C-149/21 P)

(2021/C 182/63)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Fakro sp. z o.o. (представители: A. Radkowiak-Macuda, Z. Kiedacz, radcy prawni)

Други страни в производството: Европейска комисия, Република Полша

Искания на жалбоподателя

—	частична отмяна на обжалваното решение на Общия съд, а именно на точка 1 от диспозитива,

—	постановяване на окончателно решение по делото и отмяна на решението на Комисията,

—	възлагане на съдебните разноски в производството пред Общия съд на Комисията.

Основания и основни доводи

В първото твърдение по жалбата, което се поделя на две основни части, жалбоподателят сочи, че Общият съд нарушава член 105, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 102 ДФЕС, като постановява, че:

Комисията не допуска очевидна грешка, като оценява интереса на Съюза от по-нататъшно разследване по делото като нисък и отхвърля жалбата поради слабата ѝ приоритетност. Това твърдение се поделя на четири конкретни твърдения за нарушения при прилагане на правото от страна на Общия съд, тъй като същият постановява, че: i) Комисията не допуска очевидна грешка, като приема, че е налице само слаба вероятност да се установи съществуването на твърдяното нарушение, ii) Комисията не допуска очевидна грешка, като приема, че обхватът на необходимото разследване би бил непропорционален с оглед на вероятното установяване на твърдяното нарушение, iii) Комисията не допуска очевидна грешка, като не претегля предпоставката относно въздействието на твърдяното нарушение върху функционирането на вътрешния пазар, и iv) останалите предпоставки при оценяването на интереса на Съюза, различни от възприетите от Комисията, са недопустими;

2)	сделките в рамките на двата канала за дистрибуция на покривни прозорци (инвеститорските и останалите продажби) не са равностойни.

Второто твърдение на жалбоподателя, което се дели на две части, е, че Общият съд нарушава принципа на добра администрация (член 41 от Хартата на основните права (по-нататък „Хартата“) във връзка с принципа на ефективна съдебна защита, правото на ефективно правно средство за защита пред съд (член 47 от Хартата) и член 102 ДФЕС поради неправилно тълкуване, при което приема, че:

1)	продължителността на производството пред Комисията и липсата на решение по същество не влияят на възможността Fakro да получи защита на основните си права;

2)	по делото Комисията не нарушава принципа на безпристрастност и следователно установената липса на интерес на Съюза от разследване по делото не почива на дискриминационни предпоставки.

Третото твърдение на жалбоподателя е, че Общият съд нарушава пълното действие (effet utile) на член 102 ДФЕС във връзка с член 17, параграф 1 ДЕС, член 105 ДФЕС, принципа на добра администрация и правото на ефективна съдебна защита, като приема, че Комисията не притежава изключителна компетентност да води производството и не е задължена да анализира положението на Fakro от гледна точка на ефективната възможност да получи защита на правата, попадащи в обхвата на жалбата до нея, при положение че с цел да защити правата си, Fakro било задължено да предприеме, успоредно с производството пред Комисията, правни действия на територията на държавите членки, където възникват посочените в жалбата нарушения, или пред националните органи по конкуренция, или по съдебен ред.

Четвъртото твърдение на жалбоподателя е, че поради неправилно тълкуване Общият съд нарушава член 296 ДФЕС, като приема, че Комисията не нарушава задължението за мотивиране по отношение на бойните марки и инвеститорските отстъпки.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/49

Определение на председателя на Съда от 11 февруари 2021 г. — Islamic Republic of Iran Shipping Lines, Hafize Darya Shipping Lines (HDSL), Safiran Payam Darya Shipping Lines (SAPID), Khazar Sea Shipping Lines Co., Rahbaran Omid Darya Ship Management Co., Irinvestship Ltd, IRISL Europe GmbH/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-506/19 P) (1)

(2021/C 182/64)

Език на производството: английски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 319, 23.9.2019 г.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/49

Определение на председателя на седми състав на Съда от 26 февруари 2021 г. (преюдициално запитване, отправено от Tribunal administratif de Montreuil — Франция) — Bank of China Limited/Ministre de l'Action et des Comptes publics

(Дело C-737/19) (1)

(2021/C 182/65)

Език на производството: френски

Председателят на седми състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 413, 9.12.2019 г.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/49

Определение на председателя на Съда от 5 февруари 2021 г. (преюдициално запитване, отправено от Landgericht Köln — Германия) — PR, BV/Germanwings GmbH

(Дело C-558/20) (1)

(2021/C 182/66)

Език на производството: немски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 28, 25.1.2021 г.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/50

Определение на председателя на Съда от 5 февруари 2021 г. (преюдициално запитване, отправено от Landgericht Köln — Германия) — Germanwings GmbH/KV

(Дело C-8/21) (1)

(2021/C 182/67)

Език на производството: немски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 88, 15.3.2021 г.

Общ съд

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/51

Решение на Общия съд от 17 март 2021 г. — FMC/Комисия

(Дело T-719/17) (1)

(Продукти за растителна защита - Активно вещество флупирсулфурон-метил - Неподновяване на включването в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 - Процедура за оценка - Предложение за класификация на активно вещество - Принцип на предпазните мерки - Право на защита - Правна сигурност - Явна грешка в преценката - Пропорционалност - Принцип на недопускане на дискриминация - Принцип на добра администрация - Оправдани правни очаквания)

(2021/C 182/68)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: FMC Corporation (Филаделфия, Пенсилвания, Съединени щати) (представители: D. Waelbroeck, I. Antypas и A. Accarain, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: X. Lewis, Г. Колева и I. Naglis)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1496 на Комисията от 23 август 2017 година относно неподновяването на одобрението на активното вещество DPX KE 459 (флупирсулфурон-метил) в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията (ОВ L 218, 2017 г., стр. 7)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	FMC Corporation понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Европейската комисия, включително разноските във връзка с процедурата по заместване и обезпечителното производство.

(1) ОВ C 22, 22.1.2018 г.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/51

Решение на Общия съд от 17 март 2021 г. — EJ/ЕИБ

(Дело T-585/19) (1)

(Публична служба - Персонал на ЕИБ - Възнаграждение - Разноски за транспорт - Надбавка за дете на издръжка в удвоен размер - Дете, засегнато от тежко заболяване - Ограничаване на ползването с обратно действие от поемането на тези разноски и от тази надбавка в удвоен размер - Разумен срок - Задължение за полагане на грижа - Жалба за отмяна и искане за обезщетение)

(2021/C 182/69)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: EJ (представители: L. Levi и A. Blot, адвокати)

Ответник: Европейска инвестиционна банка (представители: J. Klein, M. Loizou и T. Gilliams, подпомагани от J. Currall и B. Wägenbaur, адвокати)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС и член 50а от Статута на Съда на Европейския съюз, от една страна, за отмяна на решението от 16 февруари 2018 г., с което ползването с обратно действие от поемането на периодичните разноски за транспорт, извършвани от жалбоподателя поради тежкото заболяване на неговото дете, е ограничено до осемнадесет месеца, и на решението от 23 март 2018 г., с което ползването с обратно действие от надбавката за дете на издръжка в удвоен размер е ограничено до пет години, и от друга страна, за получаване на обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които жалбоподателят твърди, че е претърпял

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Всяка от страните понася направените от нея разноски.

(1) ОВ C 363, 28.10.2019 г.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/52

Определение на Общия съд от 10 март 2021 г. — Productos Jamaica/EUIPO — Alada 1850 (flordeJamaica)

(Дело T-739/19) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Липса на основание за произнасяне)

(2021/C 182/70)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Productos Jamaica, SL (Algezares, Испания) (представител: I. Temiño Ceniceros, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: J. F. Crespo Carrillo и S. Palmero Cabezas)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Alada 1850, SL (Мадрид, Испания) (представител: P. González-Bueno Catalán de Ocón, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 24 юли 2019 г. (съединени преписки R 1431/2018-1 и R 1440/2018-1) относно производство за обявяване на недействителност със страни Alada 1850 и Productos Jamaica

Диспозитив

1)	Липса на основание за произнасяне по същество.

2)	Осъжда Productos Jamaica, SL и Alada 1850, SL да понесат направените от тях съдебни разноски и всяко от тях да понесе половината от съдебните разноски на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

(1) ОВ C 432, 23.12.2019 г.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/53

Определение на Общия съд от 12 март 2021 г. — PNB Banka/ЕЦБ

(Дело T-50/20) (1)

(Икономическа и парична политика - Пруденциален надзор над кредитните институции - Производство по несъстоятелност - Отказ на ЕЦБ да уважи искането на управителния съвет на кредитна институция, с което се цели ЕЦБ да даде инструкция на синдика на посочената институция да предостави на упълномощения от този съвет адвокат достъп до помещенията, информацията, персонала и ресурсите на кредитната институция - Компетентност на автора на акта - Жалба, явно лишена от всякакво правно основание)

(2021/C 182/71)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: PNB Banka AS (Рига, Латвия) (представител: O. Behrends, avocat)

Ответник: Европейска централна банка (представители: C. Hernández Saseta, F. Bonnard и V. Hümpfner)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решението на ЕЦБ от 19 ноември 2019 г., с което тя отказва да разпореди на синдика на жалбоподателя да предостави на адвоката, упълномощен от управителния съвет на жалбоподателя, достъп до помещенията на последния, както и до информацията, с която разполага жалбоподателят, и до персонала и ресурсите му

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Няма основание за произнасяне по молбата за встъпване на Република Литва.

3)	Осъжда PNB Banka AS да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Европейската централна банка (ЕЦБ), с изключение на разноските във връзка с молбата за встъпване.

4)	PNB Banka, ЕЦБ и Република Литва понасят направените от тях разноски във връзка с молбите им за встъпване.

(1) ОВ C 114, 6.4.2020 г.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/53

Определение на Общия съд от 17 март 2021 г. — 3M Belgium/ECHA

(Дело T-160/20) (1)

(Жалба за отмяна - REACH - Идентифициране на перфлуоробутансулфоновата киселина (PFBS) и нейните соли като вещество, пораждащо сериозно безпокойство - Включване в списък с идентифицирани вещества за възможно включване в приложение XIV към Регламент (EО) № 1907/2006 - Срок за обжалване - Член 59, параграф 10 от Регламент № 1907/2006 - Член 59 от Процедурния правилник - Недопустимост)

(2021/C 182/72)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: 3M Belgium (Диегем, Белгия) (представители: J.-P. Montfort и T. Delille, адвокати)

Ответник: Европейска агенция по химикали (ЕСНА) (представители: M. Heikkilä, W. Broere и T. Zbihlej)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решение ECHA/01/2020 на ECHA от 16 януари 2020 година относно включването на перфлуоробутансулфонова киселина и нейните соли в списък с идентифицирани вещества за възможно включване в приложение XIV към Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3).

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Липсва основание за произнасяне по молбата за встъпване на Европейския съвет на химическата промишленост (CEFIC).

3)	Осъжда 3M Belgium да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската агенция по химикали (ЕСНА), с изключение на съдебните разноски във връзка с молбата за встъпване.

4)	3M Belgium, ECHA и CEFIC понасят направените от тях съдебни разноски във връзка с молбата за встъпване.

(1) ОВ C 201, 15.6.2020 г.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/54

Определение на Общия съд от 11 март 2021 г. — Techniplan/Комисия

(Дело T-426/20) (1)

(Жалба за отмяна и искане за обезщетение - ЕФР - Член 76, буква г) от Процедурния правилник - Неспазване на изискванията за форма - Недопустимост)

(2021/C 182/73)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Techniplan Srl (Рим, Италия) (представители: R. Giuffrida и A. Bonavita, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: D. Bianchi и J. Estrada de Solà)

Предмет

От една страна, искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на електронното писмо на Комисията от 28 май 2020 г. и свързаното с него дебитно известие, и от друга страна, искане за присъждане на обезщетение за вредите, които жалбоподателят твърди, че е претърпял

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Осъжда Techniplan Srl да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 279, 24.8.2020 г.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/55

Определение на председателя на Общия съд от 19 март 2021 г. — Indofil Industries (Нидерландия)/Комисия

(Дело T-742/20 R)

(Обезпечително производство - Продукти за растителна защита - Регламент (ЕО) № 1107/2009 - Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/2087 - Неподновяване на одобрението на активното вещество манкоцеб - Молба за спиране на изпълнението - Липса на неотложност)

(2021/C 182/74)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Indofil Industries (Нидерландия) BV (Амстердам, Нидерландия) (представители: C. Mereu и P. Sellar, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: A. Dawes, I. Naglis и Г. Колева)

Предмет

Молба на основание членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС за спиране на изпълнението на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/2087 на Комисията от 14 декември 2020 година за неподновяване на одобрението на активното вещество манкоцеб в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за изменение на приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията (OВ L 423, 2020 г., стр. 50).

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)	Не се произнася по съдебните разноски.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/55

Определение на председателя на Общия съд от 12 март 2021 г. — Ciano Trading & Services CT & S и др./Комисия

(Дело T-45/21 R)

(Обезпечително производство - Обществени поръчки - Молба за постановяване на временни мерки - Недопустимост - Липса на неотложност)

(2021/C 182/75)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Ciano Trading & Services CT & S SpA (Фиумичино, Италия), Silvia Brizio (Венария Реале, Италия), Laurence André (Гривене, Белгия), Lidia Pacitti (Недер-овер-Хембек, Белгия) (представители: D. Gillet и S. Van Besien, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: T. Van Noyen и М. Илкова)

Предмет

Искане на основание членове 278 и 279 ДФЕС по-конкретно и по същество за спиране на изпълнението на решение на Комисията от 20 ноември 2020 г. за отмяна на тръжна процедура OIB/2019/CPN/0039 за сключване на договор за управление/експлоатация на концесия на услуги за устойчив кетъринг за обществено хранене, включващи услуги за организиране на банкети, предоставяне на напитки по време на заседания, както и на храна за деца

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)	Не се произнася по съдебните разноски.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/56

Жалба, подадена на 30 ноември 2020 г. — OQ/Комисия

(Дело T-713/20)

(2021/C 182/76)

Език на производството: хърватски

Страни

Жалбоподател: OQ (представител: R. Štaba, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

на основание член 263 ДФЕС да отмени решението на Европейската служба за подбор на персонал от 3 септември 2020 г., прието в конкурсна процедура EPSO/AD/378/20 (AD7) — юрист-лингвисти (AD 7) с хърватски език (HR), направление: юрист-лингвисти в Съда на Европейския съюз, Официален вестник на Европейския съюз, C 72 A, 5.3.2020 г.,

—

да отмени решението на Европейската служба за подбор на персонал от 12 октомври 2020 г., прието в конкурсна процедура EPSO/AD/378/20 (AD7) — юрист-лингвисти (AD 7) с хърватски език (HR), направление: юрист-лингвисти в Съда на Европейския съюз, Официален вестник на Европейския съюз, C 72 A, 5.3.2020 г., и

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателя.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква две основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: ответникът превишил правомощията си.

На 12 октомври 2020 г. EPSO приема решение, с което отхвърля жалбата на жалбоподателя срещу решението от 3 септември 2020 г. за изключването му от следващия етап на конкурса с довода, че жалбоподателят по-специално не притежава нито диплома по хърватско право, нито знания по това право, и че [националното] решение от 13 март 2013 г., с което такава диплома е призната на жалбоподателя в Република Хърватия, не съдържа съпоставка на учебните програми. С тази констатация EPSO извършва собствено оценяване, за което не го оправомощава нито една разпоредба от правото на Съюза, и така нарушава принципа на разпределяне на правомощията вътре в Европейския съюз и превишава правата си, тъй като е безспорно, че оценяването на чуждестранните квалификации се извършва единствено от националните органи, които са оправомощени за целта със закон, а това в конкретния случай е хърватската Agencija za znanost i visoko obrazovanje (Агенция за наука и висше образование), действаща въз основа на Zakon o priznavanju inozemnih kvalifikacija (Закон за признаване на чуждестранни квалификации) и Pravilnik o vrednovanju inozemnih visokoškolskih kvalifikacija i Kriterijima za vrednovanje u postupku stručnog priznavanja (Правилник за оценяването на квалификации от чуждестранни висши училища и критериите за оценяване в процедура по професионално признаване). Нарушен е един от основните принципи, а именно принципът на субсидиарност.

Второ основание: явна грешка в преценката на фактите.

EPSO действа произволно и по своя преценка, без да отчита законодателството на Република Хърватия, практиката на Ustavni sud Republike Hrvatske (Конституционен съд на Република Хърватия) и решението на Агенцията за наука и висше образование от 13 март 2013 г., с което е призната чуждестранната квалификация на жалбоподателя, и изобщо не отчита, че жалбоподателят е вписан в списъка на стажант-адвокатите към Hrvatska odvjetnička komora (Хърватска адвокатска колегия) в съответствие с хърватския Zakon o odvjetništvu (Закон за адвокатурата), за което вписване признатата на жалбоподателя чуждестранна квалификация е била приравнена на хърватската квалификация, необходима за изпълнението на функции като стажант-адвокат. Жалбоподателят е провел стаж в адвокатски кантори, от което — противно на твърденията на ответника — ясно следва, че жалбоподателят познава хърватската правна система и хърватското право, а професионалните му познания и опит за длъжността, за която е обявен конкурсът (жалбоподателят междувременно полага и изпит за юридическа правоспособност), са на достатъчно високо равнище. EPSO не взема предвид и притежавания от жалбоподателя тригодишен опит в областта на преводите.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/57

Жалба, подадена на 16 февруари 2021 г. — Sánchez-Gavito León/Съвет и Комисия

(Дело T-100/21)

(2021/C 182/77)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Maria del Carmen Sánchez-Gavito León (Рестън, Вирджиния, Съединени щати) (представител: M. Veissiere, адвокат)

Ответници: Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да установи, че бездействието на ответниците е незаконосъобразно,

—	да разпореди на представлявания от ответниците ЕС като член на Международния консултативен комитет по памука (ICAC) да предприеме действия срещу изпълнителния директор на ICAC поради неправомерното му поведение,

—	да разпореди незабавното спиране на финансовото участие на ЕС в ICAC, докато ICAC започне да зачита правата на човека, гарантирани с Договорите на ЕС,

—	да осъди представлявания от Комисията и Съвета ЕС да заплати на жалбоподателя обезщетение за нематериални вреди в размер на 300 000,00 EUR,

—

да осъди представлявания от Комисията и Съвета ЕС да заплати на жалбоподателя обезщетение за загубата на работно място, за пропуснати ползи и причинени вреди за кариерата му в размер на 103 542,92 USD (по текущия обменен курс в евро), което се равнява на трудовото му възнаграждение за година и половина, изчислено въз основа на последния му фиш за заплата (69 055,28 USD),

—	да осъди представлявания от Комисията и Съвета ЕС да заплати на жалбоподателя обезщетение за материални вреди в размер на 19 368,13 USD (по текущия обменен курс в евро), както и лихви в размер на текущия законоустановен годишен лихвен процент (считано от юни 2019 г.),

—	да осъди ЕС да заплати съдебните разноски, включително, но не само, разноските за адвокат съгласно издадената/издадените от адвоката фактура/фактури.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква три основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание, в рамките на което се твърди, че Комисията и Съветът не са приели никакви мерки и че бездействието им е причинило значителни нематериални и материални вреди на жалбоподателя, който бил лишен от достъп до правосъдие и било нарушено правото му на достойнство и на безопасни условия на труд.

Второ основание, в рамките на което се твърди, че ответниците били длъжни да действат в съответствие с Договорите на ЕС, по-специално съгласно член 207 ДФЕС, който е правното основание за присъединяването на ЕС към ICAC и който предвижда, че общата търговска политика се провежда съгласно принципите и целите на външната дейност на Съюза. Комисията има задължение по член 314 ДФЕС и член 317 ДФЕС и трябва да зачита интересите, ценностите и принципите съгласно член 3 ДЕС и Хартата.

3.	Трето основание, в рамките на което се твърди, че с бездействието си Комисията и Съветът нарушили основните права на жалбоподателя като правото на достъп до правосъдие и правото на безопасни условия на труд.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/58

Жалба, подадена на 18 февруари 2021 г. — Bastion Holding и др./Комисия

(Дело T-102/21)

(2021/C 182/78)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Bastion Holding BV (Амстердам, Нидерландия) и 35 други жалбоподатели (представители: B. Braeken и X.Y.G. Versteeg, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателите молят Общия съд:

—

да отмени обжалваното Решение C(2020) 8286 final от 20 ноември 2020 година за изменение на схема SA.57712 — COVID-19: схема за пряко подпомагане на постоянните разходи на малките и средните предприятия, засегнати от кризата, свързана с пандемията от COVID-19 (SA.59535 (2020/N)), както в частта относно разграничението между МСП и другите предприятия, така и в частта относно максималния размер от 90 000 EUR,

—	при условията на евентуалност, да отмени обжалваното решение или в частта относно разграничението между МСП и другите предприятия, или в частта относно максималния размер от 90 000 EUR,

—	при условията на евентуалност спрямо предходните искания, да отмени обжалваното решение в неговата цялост,

—	освен това да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите изтъкват две основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първо основание: Комисията не е започнала официална процедура по разследване, тъй като неправилно е приела, че няма съмнения относно съвместимостта на спорната държавна помощ с вътрешния пазар.

2.	Второ основание: Комисията е допуснала процесуални нарушения, тъй като в обжалваното решение не са изложени пълни мотиви.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/59

Жалба, подадена на 1 март 2021 г. — Colombani/ЕСВД

(Дело T-129/21)

(2021/C 182/79)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Jean-Marc Colombani (Аудергем, Белгия) (представител: N. de Montigny, avocate)

Ответник: Европейска служба за външна дейност

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението на ЕСВД за отхвърляне на кандидатурата му за заемане на длъжността ръководител на делегацията на ЕС в Канада, за което е уведомен с документ от 6 юли 2020 г., подписан от директора на дирекция „Човешки ресурси“,

—	да отмени решението на ЕСВД за отхвърляне на кандидатурата му за заемане на длъжността директор „Близък изток и Северна Африка“, за което е уведомен с документ от 17 април 2020 г., подписан от директора на дирекция „Човешки ресурси“,

—	да отмени решението на ЕСВД за отхвърляне на жалбата му по административен ред, заведена под номер R/353/20,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: незаконосъобразност на отхвърлянето на кандидатурата на жалбоподателя като национален дипломат, както и възражение за незаконосъобразност на посочените в жалбата обявления за свободна длъжност, а именно обявлението относно длъжността директор „Близък изток и Северна Африка“ (БИСА) (обявление за свободна длъжност 2020/48) и обявлението относно длъжността ръководител на делегацията на ЕС в Канада (обявление за свободна длъжност 2020/134).

2.	Второ основание: явна грешка в преценката, що се отнася до критерия за подбор, свързан с опита на средно управленско ниво или при изпълнение на равностойни функции в продължение на най-малко две години.

Трето основание: накърняване на принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация, на правна сигурност и на предвидимост, тъй като професионалният опит на жалбоподателя е преценен по ограничителен начин за разлика от гъвкавостта по отношение на другите кандидати, както и нарушение на член 27 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз.

4.	Четвърто основание: явна грешка в преценката относно степента на жалбоподателя и нарушение на принципа nemo auditur propriam turpitudinem allegans.

5.	Пето основание: явна грешка в преценката относно вида функции, изпълнявани от жалбоподателя.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/59

Иск, предявен на 1 март 2021 г. — QK/ЕЦБ

(Дело T-133/21)

(2021/C 182/80)

Език на производството: латвийски

Страни

Ищец: QK (представител: A. Bērziņš, адвокат)

Ответник: Европейска централна банка (ЕЦБ)

Искания

Ищецът моли Общия съд:

—	да обяви настоящия иск за допустим и да го разгледа по същество,

—	да осъди ЕЦБ да заплати обезщетение на ищеца в размер на 15 583 195 EUR,

—	да осъди ЕЦБ да заплати всички съдебни разноски, направени от ищеца,

—	да осъди ЕЦБ да понесе всички разходи, свързани с настоящото производство.

Основания и основни доводи

Ищецът изтъква едно-единствено основание в подкрепа на иска съобразно с член 268 ДФЕС и член 340, параграф 3 ДФЕС. С посоченото основание ищецът поддържа, че тъй като е приела спорното Решение от 3 март 2016 г. за оттегляне на лиценза, предоставен на AS Trasta Komercbanka (1) (банка, притежавана отчасти от ищеца), ЕЦБ носи отговорност за обезценяването на акциите, притежавани от ищеца в посочената банка.

(1) Решение BCE/SSM/2016 — 529900WIP0INFDAWTJ81/1 WOANCA-2016-0005 на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 3 март 2016 г. за оттегляне на лиценза, предоставен на Trasta Komercbanka, заменено с Решение BCE/SSM/2016 — 529900WIPOINFDAWTJ81/2 на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 11 юни 2016 г., отмяната на което е поискана във висящо пред Общия съд производство по дело T-698/16, Trasta Komercbanka и др./ЕЦБ, T-698/16 (ОВ C 441, 2016 г., стр. 29; поправка в ОВ C 6, 2017 г., стр. 57).

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/60

Жалба, подадена на 5 март 2021 г. — Apologistics/EUIPO — Kerckhoff (apo-discounter.de)

(Дело T-140/21)

(2021/C 182/81)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Apologistics GmbH (Марклеберг, Германия) (представител: H. Hug, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Markus Kerckhoff (Бергиш Гладбах, Германия)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят пред Общия съд

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз „apo-discounter.de“ в червено и жълто — марка на Европейския съюз № 9 435 496

Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 8 декември 2020 г. по преписка R 1439/2019-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение, доколкото марка на Европейския съюз „apo-discounter.de“ (№ 9 435 496) е била обявена за недействителна за следните услуги: Клас 35 — Услуги на дребно във връзка с фармацевтични продукти, химикали, стоки за бита и стоки за здравния сектор;

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 58, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/61

Жалба, подадена на 5 март 2021 г. — Shakutin/Съвет

(Дело T-141/21)

(2021/C 182/82)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Aleksandr Vasilevich Shakutin (Минск, Беларус) (представител: B. Evtimov, lawyer)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/2129 на Съвета от 17 декември 2020 година за прилагане на член 8а, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 765/2006 относно ограничителни мерки по отношение на Беларус, Решение (ОВППС) 2020/2130 на Съвета от 17 декември 2020 година за прилагане на Решение 2012/642/ОВППС относно ограничителните мерки срещу Беларус, Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/339 на Съвета от 25 февруари 2021 година за прилагане на член 8а от Регламент (ЕО) № 765/2006 относно ограничителни мерки по отношение на Беларус и Решение (ОВППС) 2021/353 на Съвета от 25 февруари 2021 година за изменение на Решение 2012/642/ОВППС относно ограничителните мерки срещу Беларус,

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква две основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: Съветът не е представил достатъчно мотиви относно обхвата на основанията, използвани от последния, за да обозначи жалбоподателя по-специално във връзка с каквото и да е твърдяно участие в репресии срещу гражданското общество и демократичната опозиция съгласно член 4, буква a) от Решение 2012/642/ОВППС на Съвета.

2.	Второ основание: Съветът не е представил действителните причини и е допуснал редица очевидни грешки в преценката, твърдейки че жалбоподателят се възползва от режима на Лукашенко и го подкрепя.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/61

Жалба, подадена на 15 март 2021 г. — Vetpharma Animal Health/EUIPO — Deltavit („DELTATIC“)

(Дело T-146/21)

(2021/C 182/83)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Vetpharma Animal Health, SL (Барселона, Испания) (представител: M. Escudero Pérez, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Deltavit SAS (Жанзе, Франция)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят в производството пред Общия съд

Спорна марка: заявка за словна марка на Европейския съюз „DELTATIC“ — заявка за регистрация № 17 806 241

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 21 декември 2020 г. по преписка R 776/2020-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и другата страна в производството да понесат собствените си съдебни разноски и да заплатят съдебните разноски на жалбоподателя.

Изложени основания

—	Нарушение на член 47, параграф 2 във връзка с член 18, параграф 1, втора алинея, буква а) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/62

Жалба, подадена на 18 март 2021 г. — UGA Nutraceuticals/EUIPO — Vitae Health Innovation (VITADHA)

(Дело T-149/21)

(2021/C 182/84)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: UGA Nutraceuticals Srl (Губио, Италия) (представители: M. Riva, J. Graffer и A. Ottolini, lawyers)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Vitae Health Innovation SL (Монмело, Испания)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: посочваща Европейския съюз международна регистрация на марката „VITADHA“ — посочваща Европейския съюз международна регистрация № 1 352 764

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 15 януари 2021 г. по преписка R 2719/2019-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение, като постанови, че знаците не са сходни и допусне регистрацията на заявката, спрямо която е направено възражение,

—	да осъди ответните страни да заплатят съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/63

Жалба, подадена на 15 март 2021 г. — Hangzhou Dingsheng Industrial Group и др./Комисия

(Дело T-150/21)

(2021/C 182/85)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Hangzhou Dingsheng Industrial Group Co., Ltd (Ханджоу, Китай), Dingheng New Materials Co., Ltd (Районг, Тайланд), Thai Ding Li New Materials Co., Ltd (Районг) (представители: G. Coppo и G. Pregno, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателите молят Общия съд:

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/2162 на Комисията от 18 декември 2020 година за започване на разследване във връзка с евентуалното заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2384 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/271 върху вноса на някои видове алуминиево фолио с произход от Китайската народна република чрез внос на някои видове алуминиево фолио, изпращано от Тайланд, независимо дали е декларирано с произход от Тайланд, и за въвеждане на регистрационен режим за този внос в частта, в която се отнася до жалбоподателите,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват едно основание: Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото като е започнала разследване въпреки липсата на достатъчно доказателства по смисъла на член 13, параграф 3 от основния антидъмпингов регламент.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/63

Иск, предявен на 19 март 2021 г. — Union Syndicale Solidaires des SDIS de France et DOM/TOM/Комисия

(Дело T-152/21)

(2021/C 182/86)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Union Syndicale Solidaires des services départementaux d’incendie et de secours (SDIS) de France et DOM/TOM (Ним, Франция) (представител: O. Coudray, avocat)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Ищецът моли Общия съд:

—	да осъди Европейския съюз (Европейската комисия) да му заплати обезщетение в размер на 10 000 EUR за неимуществените вреди, които е претърпял, ведно с лихвите по лихвения процент, фиксиран от Европейската централна банка за нейните основни операции по рефинансиране, увеличен с 3,5 пункта,

—	да осъди Европейския съюз (Европейската комисия) да заплати сума в размер на 6 600 EUR, съответстваща на всички разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на иска за обезщетение ищецът изтъква, че през период от повече от година и половина Комисията не се е произнесла по подаденото от него оплакване във връзка с наличието на неизпълнение на задължения от страна на Френската република. Ищецът също така упреква Комисията, че не го е уведомила надлежно за хода на проведената процедура и че не се е произнесла по оплакването в разумен срок. Поради това ищецът смята, че Комисията е допуснала виновно нарушение, за което Съюзът може да бъде подведен под отговорност.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/64

Жалба, подадена на 23 март 2021 г. — Völkl/EUIPO — Marker Dalbello Völkl (International) („Völkl“)

(Дело T-155/21)

(2021/C 182/87)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Völkl GmbH & Co. KG (Ердинг, Германия) (представители: Rechtsanwälte C. Raßmann, M. Suether, и F. Adinolfi)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Marker Dalbello Völkl (International) GmbH (Баар, Швейцария)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз „Völkl“— марка на Европейския съюз № 4 467 569

Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 11 януари 2021 г. по преписка R 568/2020-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и другата страна, в случай че тя встъпи в настоящото производство, да заплатят съдебните разноски по настоящото производство по обжалване, както и разноските по предходното производство пред апелативния състав.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/65

Жалба, подадена на 23 март 2021 г. — Völkl/EUIPO — Marker Dalbello Völkl (International) („Marker Völkl“)

(Дело T-156/21)

(2021/C 182/88)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Völkl GmbH & Co. KG (Ердинг, Германия) (представители: Rechtsanwälte C. Raßmann, M. Suether и F. Adinolfi)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Marker Dalbello Völkl (International) GmbH (Баар, Швейцария)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: посочваща Европейския съюз международна регистрация на словната марка „Marker Völkl“ — посочваща Европейския съюз международна регистрация № W00891106

Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 11 януари 2021 г. по преписка R 0055/2020-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди ответника и другата страна, в случай че тя встъпи в настоящото производство, да заплатят съдебните разноски по настоящото производство по обжалване, както и разноските по предходното производство пред апелативния състав.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/66

Жалба, подадена на 25 март 2021 г. — Bustos/EUIPO — Bicicletas Monty (motwi)

(Дело T-159/21)

(2021/C 182/89)

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: Dante Ricardo Bustos (Wenling, Китай) (представител: A. Lorente Berges, abogada)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Bicicletas Monty, SA (Sant Feliú de Llobregat, Испания)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят пред Общия съд

Спорна марка: заявка за фигуративна марка на Европейския съюз motwi — Заявка за регистрация №o 17 802 158

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 21 януари 2021 г. по преписка R 289/2020-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да допусне регистрацията на марката на Европейския съюз №o 17 802 158 motwi за исканите стоки от клас 12 на Ницската класификация.

—	да осъди ответниците да заплатят съдебните разноски в настоящото производство.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/66

Определение на Общия съд от 16 март 2021 г. — Yavorskaya/Съвет и др.

(Дело T-405/14) (1)

(2021/C 182/90)

Език на производството: френски

Председателят на първи разширен състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 261, 11.8.2014 г.

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/67

Определение на Общия съд от 11 март 2021 г. — UPL Europe и Indofil Industries (Нидерландия)/EОБХ

(Дело T-162/20) (1)

(2021/C 182/91)

Език на производството: английски

Председателят на седми състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 201, 15.6.2020 г.

Поправки

10.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/68

Поправка в Официален вестник на известието по дело T-87/21

( Официален вестник на Европейския съюз C 110от 29 март 2021 г. )

(2021/C 182/92)

На страница 37, дело T-87/21 Condor Flugdienst/Комисия трябва да се чете както следва:

„Жалба, подадена на 12 февруари 2021 г. — Condor Flugdienst/Комисия

(Дело T-87/21)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Condor Flugdienst GmbH (Келстербах, Германия) (представители: A. Israel, J. Lang и M. Negro, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението на ответника от 25 юни 2020 г. относно държавна помощ SA. 57153 (2020/N) — Германия — COVID-19: Помощ за Луфтханза (1) и

—	да осъди ответника да плати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква три основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първото основание е нарушение от страна на ответника на неговото задължение да започне официалната процедура по разследване съгласно член 108, параграф 2 ДФЕС.

2.	Второто основание е явна грешка в преценката от страна на ответника, който е приел, че помощта за Lufthansa е съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС.

3.	Третото основание е неизпълнение на задължението на ответника да изложи мотиви.“

(1) ОВ C 397, 20.11.2020 г., стр. 2.

Top

Choose the experimental features you want to try