27.10.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/1

1.

На 7 март 2007 г. съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно последващите действия по отношение на работната програма за по-добро прилагане на Директивата за защита на личните данни (3) бе изпратено от Комисията на Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД). В съответствие с член 41 от Регламент (ЕО) № 45/2001, ЕНОЗД представя настоящото становище.

2.

Съобщението потвърждава значението на Директива 95/46/ЕО (4) като ключов фактор по отношение на защитата на личните данни и обсъжда директивата и прилагането й в рамките на три глави: минало, настояще и бъдеще. Основното заключение на съобщението е, че директивата не следва да бъде изменяна. Прилагането на директивата следва да бъде усъвършенствано посредством други инструменти за политика, повечето от които с незадължителен характер.

3.

Настоящото становище на ЕНОЗД следва структурата на съобщението. Нещо повече, ЕНОЗД споделя основното заключение на Комисията, че директивата не следва да бъде изменяна.

4.

В същото време ЕНОЗД приема тази позиция и по прагматични съображения. Отправните точки на ЕНОЗД са следните:

5.

Тези отправни точки са съществени, тъй като не бива да се забравя, че директивата действа в динамичен контекст. На първо място, променя се Европейският съюз: свободният поток от информация между държавите-членки и между държавите-членки и трети страни добива все по-голямо значение и ще се превърне във все по-значима реалност. На второ място, променя се обществото. Информационното общество еволюира и все повече придобива характеристиките на наблюдавано общество. (5) Това предполага нарастваща необходимост от ефективна защита на личните данни, за да се отговори по задоволителен начин на тези нови реалности.

6.

В своята оценка на съобщението, ЕНОЗД ще разгледа по-конкретно следните аспекти, които имат отношение към тези промени:

7.

Първият доклад за прилагането на Директивата за защита на личните данни от 15 май 2003 г. включваше работна програма за по-добро прилагане на Директивата за защита на личните данни със списък от 10 инициативи, които да бъдат осъществени през 2003 г. и 2004 г. Съобщението описва как е било осъществено всяко от тези действия.

8.

Въз основа на анализа на работата по работната програма, съобщението дава положителна оценка на подобренията, постигнати в хода на прилагането на директивата. Оценката на Комисията, резюмирана в заглавията на глава 2 („Настояще“) на съобщението, в основата си гласи, че: прилагането се е подобрило, въпреки че някои държави-членки все още не са приложили правилно; все още съществуват известни разминавания, но те попадат главно в предвиденото от директивата поле за маневриране, и във всеки случай не създават реален проблем за вътрешния пазар. Заложените в директивата правни решения се оказаха достатъчно подходящи, за да гарантират основното право на защита на личните данни, като в същото време са в крак с еволюцията в технологиите и с изискванията, наложени от обществените интереси.

9.

ЕНОЗД споделя основните линии на тази позитивна оценка. По-специално, ЕНОЗД отчита значителната дейност, извършена в областта на трансграничните потоци от данни: констатации за достатъчна защита по отношение на трети страни, нови стандартни договорни клаузи, приемане на задължителни фирмени правила, обмисляне на по-еднозначно тълкуване на член 26, параграф 1 от директивата и подобрение при нотифицирането по смисъла на член 26, параграф 2 — всички те вървят в посока към улесняване на международното предаване на лични данни. В същото време, практиката на Съда на Европейските общности (6) показва, че все още предстои да се направи доста в тази решаваща област, за да се върви в крак с достиженията в областта на технологиите и правоприлагането.

10.

Също така, съобщението показва, че правоприлагането и повишаването на осведомеността са ключови въпроси по отношение на по-доброто прилагане и че биха могли да бъдат използвани по-пълноценно. Освен това, обменът на най-добри практики и хармонизирането в областта на разпоредбите за нотифициране и информация представляват успешни предпоставки за премахване на бюрокрацията и намаляване на разходите за фирмите.

11.

В допълнение, анализът на миналото потвърждава, че подобренията не могат да бъдат постигнати без ангажиране на широк кръг участници. Комисията, органите за защита на данните и държавите-членки са ключови участници в повечето от извършваните действия. В същото време ролята на представителите на частния сектор придобива нарастващо значение, особено когато става дума за насърчаване на самоуправлението и европейските кодекси за поведение или за разработването на технологии за подобряване на неприкосновеността на личния живот.

12.

Съществуват няколко аргумента в подкрепа на заключението на Комисията, че при настоящите обстоятелства и в краткосрочен план, не следва да се предвижда предложение за изменение на директивата.

13.

Като цяло, Комисията предоставя два аргумента в подкрепа на заключението. Първо, потенциалът на директивата не е бил използван пълноценно. Все още са възможни значителни подобрения в прилагането на директивата в юрисдикциите на държавите-членки. Второ, в заключението се казва, че макар и директивата да оставя поле за маневриране на държавите-членки, няма доказателства, че разминаванията в това поле представляват реален проблем за вътрешния пазар.

14.

Въз основа на тези два аргумента Комисията формулира заключението си по следния начин: Тя обяснява какво следва да направи директивата, като набляга върху гарантиране на доверието, след което заявява, че директивата представлява база за сравнение, технологично неутрална е и продължава да предоставя солидни и подходящи отговори (7).

15.

ЕНОЗД приветства начина, по който е формулирано това заключение, но е на мнение, че то може да бъде допълнително засилено, като бъде аргументирано с две допълнителни основания:

16.

Основното право на физическите лица на защита на личните им данни е признато в член 8 от Хартата на основните права на Съюза и е inter alia заложено в Конвенция 108 на Съвета на Европа от 28 януари 1981 г. за защита на физическите лица при автоматична обработка на лични данни. По същество, директивата е рамката, съдържаща основните елементи на защита на това основно право, като придава същина и увеличава правата и свободите, включени в Конвенцията (8).

17.

Основното право има за цел да защитава гражданите при всички обстоятелства в едно демократично общество. Главните елементи на такова основно право не следва да бъдат променяни лесно заради промени в обществото или поради политическите предпочитания на управляващите правителства. Така например, заплахите за обществото от страна на терористични организации могат да доведат до различен резултат в конкретни случаи, тъй като може да са необходими по-важни намеси в основното право на лицето, но те никога не могат да засегнат съществените елементи на самото право, нито да лишат или ненужно да ограничат дадено частно лице при упражняване на правото му.

18.

Втората характеристика на директивата е, че предвижда насърчаване на свободния поток от информация на вътрешния пазар. Тази втора цел може също така да се счита за основна, в рамките на все по-развиващия се вътрешен пазар без вътрешни граници. Хармонизирането на съществени разпоредби от националното законодателство е един от основните правни инструменти за гарантиране на създаването и функционирането на този вътрешен пазар. То придава същина на взаимното доверие на държавите-членки в техните национални правни системи. Поради тези причини също така следва промените да се обмислят надлежно. Промените биха могли да засегнат взаимното доверие.

19.

Трета характеристика на директивата е, че тя трябва да се разглежда като обща рамка, на базата на която са изградени специфични правни инструменти. Тези специфични правни инструменти включват мерки за прилагане на общата рамка, както и специфични рамки за конкретни сектори. Такава специфична рамка е Директива 2002/58/EО за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации (9). Когато е възможно, промените в обществото следва да водят до промени в мерките за прилагане или в специфичните правни рамки, а не в общата рамка, на базата на която те са изградени.

20.

Според ЕНОЗД, заключението директивата да не се изменя на този етап е също така логична последица от общите принципи за добро управление и законодателна политика. Законодателни предложения, независимо дали засягат нови области на общностно действие или изменят съществуващата правна уредба, следва да се представят, само когато необходимостта и пропорционалността са достатъчно добре доказани. Не следва да се представя законодателно предложение, ако същият резултат би могъл да се постигне посредством други, по-малко категорични инструменти.

21.

При настоящите обстоятелства не са доказани необходимостта и пропорционалността от изменение на директивата. ЕНОЗД напомня, че директивата предоставя обща рамка за защита на личните данни по силата на общностното право. От една страна, тя трябва да гарантира закрилата на правата и свободите на физическите лица, по-специално правото на неприкосновеност на личния живот, по отношение на обработването на лични данни, а от друга — свободното движение на лични данни в рамките на вътрешния пазар.

22.

Такава обща рамка не следва да бъде изменяна, докато не бъде напълно приложена в държавите-членки, освен ако няма ясни указания, че целите на директивата не биха могли да се постигнат при настоящата рамка. Според ЕНОЗД, при сегашните обстоятелства Комисията правилно поддържа, че потенциалът на директивата не е напълно оползотворен (виж глава III от настоящото становище). Също така, няма доказателства, че целите не биха могли да се постигнат при настоящата рамка.

23.

За в бъдеще също трябва да се гарантира, че принципите за защита на данните ще предложат ефективна защита на физическите лица, като се има пред вид динамичният контекст, в който действа директивата (виж точка 5 от настоящото становище), и аспектите в точка 6 от становището: подобряване на прилагането, взаимодействие с технологиите, глобална неприкосновеност на личния живот и юрисдикция, защита на личните данни и правоприлагане, и Договор за реформа. Тази необходимост от пълно прилагане на принципите за защита на данните установява стандарти за бъдещите промени в директивата. ЕНОЗД още веднъж напомня, че в дългосрочен план промените в директивата изглеждат неизбежни.

24.

Що се отнася до същността на бъдещите мерки, ЕНОЗД още на този етап предоставя някои елементи, които според него са съществени за всяка бъдеща система за защита на личните данни в рамките на Европейския съюз. Тези елементи включват:

25.

Във връзка с предизвикателствата на новите технологии, съобщението отбелязва текущия преглед на Директива 2002/58/ЕО и вероятната необходимост от по-конкретни правила относно въпросите на защитата на личните данни, поставяни от новите технологии като интернет и системите за радио-честотна идентификация (RFID) (10). ЕНОЗД приветства този преглед и бъдещите действия, макар че според него те не бива да бъдат свързани единствено с технологичните достижения, а следва също така да отчитат динамичния контекст в неговата цялост, а в дългосрочна перспектива да включат и Директива 95/46/ЕО. Нещо повече, в този контекст е необходима повече концентрация. За съжаление, съобщението е с отворен край:

ЕНОЗД предлага Комисията да конкретизира тези елементи.

26.

Всяка бъдеща промяна трябва да бъде предшествана от пълно прилагане на настоящите разпоредби от директивата. Пълното прилагане започва с осигуряване на съответствие с правните изисквания на директивата. Съобщението отбелязва (11), че някои държави-членки не са успели да включат редица важни разпоредби от директивата и в това отношение посочва по-специално разпоредбите за независимост на надзорните органи. Задача на Комисията е да следи за съответствието и когато счете за уместно, да използва правомощията си по член 226 ЕО.

27.

Съобщението предвижда тълкувателно съобщение относно някои разпоредби, по-специално относно онези разпоредби, които могат да доведат до започване на формални процедури за нарушение съгласно член 226 ЕО.

28.

В допълнение, директивата въвежда други механизми за подобряване на прилагането. По-специално, задачите на работната група по член 29, изброени в член 30 от директивата, са предназначени за тази цел. Те са предназначени да стимулират прилагането в държавите-членки на висока и хармонизирана степен на защита на личните данни извън тази, която е абсолютно необходима за изпълнение на задълженията съгласно директиватаПрез годините, работната група предостави значителен брой становища и други документи при изпълнението на тази функция.

29.

Според ЕНОЗД пълното прилагане на директивата включва следните два елемента:

ЕНОЗД подчертава, че двата елемента следва ясно да се разграничават заради различните правни последици, както и заради свързаните с тях отговорности. Като основно правило: Комисията следва да поеме пълна отговорност за първия елемент, докато що се отнася до втория елемент, основен фактор следва да бъде работната група.

30.

Друго, по-точно разграничение, което трябва да бъде направено, е свързано с наличните механизми за по-добро прилагане на директивата. Става дума за:

31.

ЕНОЗД предлага на Комисията ясно да посочи как възнамерява да използва различните инструменти при разработването на своите политики на базата на настоящото съобщение. В този контекст, Комисията следва също така ясно да разграничи своите отговорности от тези на работната група. Освен това, няма нужда да се отбелязва, че доброто сътрудничество между Комисията и работната група е условие за успех при всякакви обстоятелства.

32.

Отправната точка тук е, че разпоредбите на директивата са формулирани по технологично неутрален начин. Съобщението свързва акцента върху технологичната неутралност с редица технологични достижения като интернет, услугите за достъп, предоставяни в трети страни, системите за радио-честотна идентификация (RFID) и комбинацията от звукови и образни данни с автоматично разпознаване. То разграничава два типа действия. Най-напред, конкретни насоки относно прилагането на принципите за защита на данните в променяща се технологична среда с важната роля на работната група и на нейната оперативна група по въпросите, свързани с интернет (13). На второ място, специфично секторно законодателство би могло да се предлага и от самата Комисия.

33.

ЕНОЗД приветства този подход като важна първа стъпка. В същото време в дългосрочен план може би ще са необходими и други и по-фундаментални стъпки. Настоящото съобщение би могло да послужи за начало на подобен дългосрочен подход. Като последваща мярка по отношение на съобщението ЕНОЗД предлага да започне дискусия по този подход. Като възможни елементи на такъв подход могат да бъдат отбелязани следните:

34.

На първо място, взаимодействието с технологиите действа двупосочно. От една страна, новоразвиващите се технологии могат да изискват изменения в правната рамка за защита на данните. От друга страна, необходимостта от ефективна защита на личните данни на физическите лица може да изисква нови ограничения или подходящи гаранции относно използването на определени технологии, което е дори по-сериозна последица. В същото време, новите технологии биха могли също така да се използват ефективно и да бъдат надеждни по начин, който подобрява неприкосновеността на личния живот.

35.

На второ място, могат да се окажат необходими някои специфични ограничения, ако новите технологии се използват от правителствените институции при упражняване на публичните им задължения. Добър пример са дискусиите относно оперативната съвместимост и достъпа, които се провеждат в областта на свободата, сигурността и правосъдието във връзка с изпълнението на Хагската програма (14).

36.

На трето място, съществува тенденция към все по-широкото използване на биометричен материал, като например, но не единствено, ДНК материал. Специфичните предизвикателства, произтичащи от използването на лични данни, извлечени от такъв материал, биха могли да имат последици за законодателството в областта на защитата на данните.

37.

На четвърто място, следва да се признае, че самото общество се променя и все повече придобива елементите на наблюдавано общество (15). По този въпрос е необходим задълбочен дебат. Основни въпроси в един такъв дебат биха били дали такова развитие е неизбежно, дали задачата на европейския законодател е да се намеси в това развитие и да му наложи ограничения, дали и как европейският законодател би могъл да предприеме ефективни мерки и др.

38.

Аспектът глобална неприкосновеност на личния живот и юрисдикция заема ограничено място в съобщението. В този контекст, единственото намерение на Комисията е да продължи да следи и да участва в международни форуми, да гарантира съгласуваност между ангажиментите на държавите-членки със задълженията им по линия на директивата. Освен това, съобщението изброява редица дейности, осъществени с цел опростяване на изискванията за международно предаване ( виж глава III от настоящото становище).

39.

ЕНОЗД изразява съжаление, че в съобщението не е предоставено по-централно място на този аспект.

40.

Понастоящем, глава IV от директивата (членове 25 и 26) въвежда специален режим за предаване на лични данни на трети страни в допълнение към общите правила за защита на данните. Този специален режим е разработен през годините с цел да се установи справедливо равновесие между защитата на физическите лица, чиито данни следва да бъдат предадени на трети страни, с, inter alia, императивите на международната търговия и реалността на глобалните телекомуникационни мрежи. Комисията и работната група (16), но също така например Международната търговска камара, положиха значителни усилия да накарат тази система да проработи чрез констатации за достатъчна степен на защита, стандартни договорни клаузи, задължителни фирмени правила и др.

41.

От особена важност за приложимостта на системата към интернет бе решението на Съда на Европейските общности по казуса Lindqvist  (17). Съдът посочва повсеместния характер на информацията в интернет и постановява, че качването на данни на интернет страница като такова, дори ако по този начин тези данни стават достъпни за лица в трети страни с технически средства за достъп, не се окачествява като предаване на трета страна.

42.

Логично и необходимо следствие от териториалните ограничения на Европейския съюз, тази система няма да предостави пълна защита на европейския субект на данни в едно мрежово общество, където физическите граници губят значение (вж. примерите, приведени в точка 6 от настоящото становище): информацията в интернет има повсеместен характер, но юрисдикцията на европейския законодател не е повсеместна.

43.

Предизвикателството ще се състои в намирането на практически решения, съвместяващи нуждата от защита на европейските субекти на данни с териториалните ограничения на Европейския съюз и неговите държави-членки. В коментарите си по съобщението на Комисията относно Стратегията за външните измерения на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, ЕНОЗД вече насърчи Комисията да вземе активна роля за поощряване на защитата на личните данни на международно ниво, като подкрепи двустранните и многостранни подходи с трети страни и сътрудничеството с други международни организации (18).

44.

Подобни практически разрешения включват:

45.

Нито едно от тези решения не е ново. В същото време, необходимо е виждане за това как тези методи да бъдат използвани възможно най-ефективно и как да се гарантира, че стандартите за защита на данните, които в Европейския съюз се окачествяват като основни права, ще бъдат ефективни и в едно глобално мрежово общество. ЕНОЗД приканва Комисията да започне разработването на такова виждане заедно с основните участници.

46.

Съобщението отделя значително внимание на наложените от обществените интереси изисквания, особено по отношение на сигурността. То разяснява член 3, параграф 2 от директивата и тълкуването, дадено на тази разпоредба от Съда на Европейските общности в решението по казуса PNR (19), както и член 13 от директивата, свързан inter alia с практиката на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ). Освен това, съобщението подчертава, че когато Комисията установява равновесие между мерките за гарантиране на сигурността и неподлежащите на договаряне основни права, тя се уверява, че личните данни са защитени, както е гарантирано от член 8 на Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКПЧ). Тази отправна точка е приложима също така за трансатлантическия диалог със Съединените американски щати.

47.

Според ЕНОЗД, важно е Комисията да потвърди по недвусмислен начин задълженията на Съюза по член 6 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) относно защитата на основните права, гарантирани от ЕКПЧ. Това изявление добива още по-голямо значение в настоящия момент, когато Европейският съвет е взел решение, че по силата на Договора за реформа Хартата на основните права на Европейския Съюз следва да има правнообвързваща стойност. Член 8 от Хартата постановява правото на всяко лице на защита на личните данни, които го засягат.

48.

Общоизвестно е, че исканията на правоприлагащите органи за все по-широко използване на личните данни в борбата с престъпността, а още повече в борбата с тероризма, водят до риск от намаляване на степента на защита на гражданите дори под тази, която е гарантирана по член 8 от ЕКПЧ и /или съгласно Конвенция № 108 на Съвета на Европа. (20) Тази загриженост бе основен елемент от третото становище на ЕНОЗД относно предложението за рамково решение на Съвета за защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси, публикувано на 27 април 2007 г.

49.

В този контекст е важно осигуреният от директивата стандарт за защита да послужи като основа за защита на гражданите и във връзка с исканията на правоприлагащите органи. ЕКПЧ и Конвенция № 108 предоставят минимална степен на защита, но не осигуряват необходимата прецизност. Извън и над това бяха необходими допълнителни мерки за осигуряване на адекватна защита на гражданите. Тази необходимост бе един от водещите фактори за приемането на директивата през 1995 г. (21).

50.

Също толкова важно е този стандарт за защита да бъде ефективно гарантиран във всички ситуации, при които лични данни се обработват за целите на правоприлагането. Въпреки че това съобщение не засяга обработването на данни в рамките на третия стълб, то правилно разглежда ситуацията, при която събирани (и обработвани) за търговски цели данни се използват за целите на правоприлагането. Това е ситуация, която става все по-обичайна, тъй като полицейската работа все повече разчита на наличието на информация, притежавана от трети страни. Директива 2006/24/EО (22) може да се разглежда като най-добрата илюстрация на тази тенденция: за целите на правоприлагането, тази директива задължава доставчиците на електронни съобщителни услуги да запазват (по-дълго) данни, които са събрали (и съхранили) за търговски цели. Според ЕНОЗД следва напълно да се гарантира, че събраните и обработени в рамките на обхвата на директивата лични данни са правилно защитени, когато се използват за цели от обществен интерес, и по-специално за целите на сигурността и борбата с тероризма. В някои случаи обаче последните цели могат да излязат извън обхвата на директивата.

51.

Тези наблюдения водят до следните предложения до Комисията:

52.

В съобщението, Комисията се спира на огромното въздействие на Конституционния договор в областта на защитата на личните данни. Действително, Договорът — понастоящем Договор за реформа — ще бъде от решаващо значение в тази област. Договорът ще сложи край на стълбовата структура, разпоредбата относно защитата на данните (понастоящем член 286 ЕО) ще бъде изяснена, а Хартата на основните права на Съюза, в чийто член 8 се съдържа разпоредба относно защитата на данните, ще се превърне в задължителен правен инструмент.

53.

Мандатът на междуправителствената конференция (МПК) отделя специално внимание на защитата на данните. Точка 19, буква е) предвижда основно три неща. На първо място, общите правила за защита на данните няма да засягат специфичните правила, приети в дял ОВППС (понастоящем „Втори стълб“); на второ място, ще бъде приета декларация относно защитата на данните в областта на полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси (понастоящем „Трети стълб“), и на трето място, в съответните протоколи ще бъдат приети специални текстове относно позицията на отделни държави-членки (този елемент се отнася главно до особената позиция на Обединеното кралство що се отнася до полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси).

54.

Този втори елемент (декларацията) ще се нуждае от изясняване в МПК. Внимателно трябва да се разгледат последиците от премахването на стълбовата структура и възможното приложение на директивата спрямо полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси, за да се гарантира възможно най-широкото прилагане на принципите за защита на данните, включени в директивата. Не тук е мястото за повече подробности по този въпрос. В писмо до Председателството на МПК (25), ЕНОЗД е представил предложения за декларацията.

55.

Съобщението посочва редица инструменти и действия, които могат да бъдат използвани за по-добро прилагане на директивата за в бъдеще. ЕНОЗД би желал да ги коментира, като в същото време разгледа и други допълнителни правни инструменти, които не са споменати в съобщението.

56.

В някои случаи може да бъдат необходими специфични законодателни действия на равнище ЕС. По-специално, секторното законодателство може да се окаже необходимо за адаптирането на принципите на директивата към поставените от някои технологии проблеми, какъвто беше случаят с директивите относно правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на телекомуникациите. Използването на специфично законодателство следва да се обмисли внимателно в такива области като работата с технологиите за радио-честотна идентификация (RFID).

57.

Най-мощният правен инструмент, посочен в съобщението, е процедурата за нарушение. Съобщението посочва една конкретна област на загриженост, а именно независимостта на органите за защита на данните и техните правомощия, като споменава останалите области само в общи линии. ЕНОЗД споделя виждането, че процедурите за нарушение са съществен и неизбежен правен инструмент, когато държавите-членки не осигурят пълно прилагане на директивата, особено като се отчита, че са минали почти девет години от изтичане на крайния срок за прилагане на директивата и че заложеният в работната програма структурен диалог вече е осъществен. В същото време, към днешна дата пред Съда на Европейските общности не е заведено нито едно дело за процедура за нарушение на директива 95/46.

58.

Сравнителен анализ на всички случаи, в които се подозира погрешно или непълно транспониране (26), както и едно тълкувателно съобщение, със сигурност могат да подобрят последователността в изпълнението на ролята на Комисията като пазител на договорите. В същото време, подготовката на тези правни инструменти, която може да изиска определено време и усилия, не бива да забавя процедурите за нарушение в онези области, където неправилно транспониране или практика вече са били ясно идентифицирани от Комисията.

59.

Следователно ЕНОЗД насърчава Комисията да се стреми към по-добро прилагане на директивата, ако е необходимо и чрез започване на процедури за нарушение. В този контекст, ЕНОЗД ще се възползва от правомощията си за интервенция пред Съда на Европейските общности, за да се намеси, когато е подходящо, в процедури за нарушение, свързани с прилагането на Директива 95/46 или на други правни инструменти в областта на защитата на личните данни.

60.

Съобщението също така посочва и тълкувателно съобщение по някои разпоредби, в което Комисията ще разясни разбирането си за онези разпоредби от директивата, чието прилагане се е оказало проблематично и затова може да доведе до започване на процедури за нарушение. ЕНОЗД приветства факта, че в този контекст Комисията ще отчете извършената от работната група тълкувателна дейност. Действително е важно позицията на работната група да бъде надлежно отчетена при изготвянето на предстоящото тълкувателно съобщение, а работната група да бъде съответно консултирана с оглед на използване на опита й при прилагането на директивата на национално ниво.

61.

Освен това, ЕНОЗД потвърждава готовността си да консултира Комисията по всички въпроси, свързани със защитата на личните данни. Това се отнася и за онези инструменти, като например съобщения на Комисията, които не са задължителни, но все пак целят да определят политиката на Комисията в областта на защитата на личните данни. В случая със съобщенията, за да бъде тази консултативна роля ефективна, ЕНОЗД следва да бъде консултиран преди приемането на тълкувателно съобщение (27). Консултативната роля както на работна група по член 29, така и на ЕНОЗД ще придаде допълнителна стойност на настоящото съобщение, като в същото време ще запази независимостта на Комисията да решава автономно дали формално да започне процедури за нарушение, свързани с прилагането на директивата.

62.

ЕНОЗД приветства факта, че съобщението разглежда само ограничен брой членове, което позволява вниманието да се насочи върху по-чувствителни въпроси. В този аспект ЕНОЗД обръща внимание на Комисията върху следните въпроси, които заслужават специално място в тълкувателното съобщение:

63.

Други, незадължителни правни инструменти следва активно да развиват съответствие с принципите за защита на данните, особено в новата технологична среда. Тези мерки следва да надграждат върху понятието „опазване на личните данни по проект“, което да гарантира, че новите технологии се развиват и конструират, като надлежно се отчитат принципите за защита на данните. Насърчаването на технологични продукти, отговарящи на изискванията за неприкосновеност на личния живот, следва да бъде решаващ елемент в контекста на бързо развиващото се повсеместно компютризиране.

64.

Тясно свързана с това е необходимостта от разширяване на диапазона от участници при прилагането на законодателството за защита на данните. От една страна, ЕНОЗД категорично подкрепя основната роля на органите за защита на данните при прилагането на принципите на директивата с пълноценно използване на правомощията им, както и на възможностите за координация в рамките на работна група по член 29. По-ефективното прилагане на директивата е и една от целите на „Лондонската инициатива“.

65.

От друга страна, ЕНОЗД подчертава, че е желателно да се насърчава частното прилагане на принципите за защита на данните посредством саморегулиране и конкуренция. Промишлените отрасли следва да бъдат насърчавани да прилагат принципите за защита на данните и да се конкурират в развитието на продукти и услуги, отговарящи на изискванията за неприкосновеност на личния живот, като средство за укрепване на позицията им на пазара чрез по-добър отговор на очакванията на потребителите, интересуващи се от въпросите на неприкосновеността на личния си живот. В този контекст, за добър пример могат да послужат отличията за спазване на изискванията за неприкосновеност на личния живот, с които биха могли да бъдат награждавани продуктите и услугите, преминали процедура за сертифициране (29).

66.

ЕНОЗД би желал също така да привлече вниманието на Комисията към други инструменти, които, макар и да не са споменати в съобщението, биха могли да се окажат полезни за по-доброто прилагане на директивата. Примери за такива инструменти, които биха помогнали на органите за защита на данните при по-доброто прилагане на законодателството за защита на данните, са:

67.

Като последна точка, ЕНОЗД отбелязва други правни инструменти, които не са споменати в съобщението, но които биха могли да бъдат разгледани с оглед на бъдеща промяна в директивата или да бъдат включени в друго хоризонтално законодателство, по-специално:

68.

Отговорности по отношение на прилагането на директивата имат различни институционални органи. По силата на член 28 от директивата надзорните органи в държавите-членки са отговорни за контрола на прилагането на националните разпоредби, транспониращи директивата в държавите-членки. Член 29 предвижда работна група от надзорни органи, а член 30 изброява задачите й. Съгласно член 31, Комитет от представители на правителствата на държавите-членки подпомага Комисията по отношение на мерките за прилагане на общностно равнище (Комитет по комитология).

69.

Необходимостта от по-добро определяне на отговорностите на отделните участници съществува особено по отношение на (дейностите) на работната група. Член 30, параграф 1 изброява четири задачи на работната група, които могат да бъдат резюмирани като разглеждане на прилагането на директивата на национално ниво с оглед на еднакво прилагане и предоставяне на становища по развитието на ситуацията на общностно равнище: степен на защита, законодателни предложения и кодекси за поведение. Този списък показва широката отговорност на работната група в областта на защитата на данните, която е допълнително илюстрирана от изготвените през годините документи на работната група.

70.

Според съобщението работната група е „ключов елемент за осигуряване на по-добро и по-последователно прилагане“. ЕНОЗД напълно подкрепя това изявление, но също така смята за необходимо да изясни някои специфични елементи на отговорностите.

71.

Най-напред, съобщението настоява за подобряване на приноса на работната група, тъй като националните органи следва да се стремят към адаптиране на националните си практики към общата линия (30). ЕНОЗД приветства намерението на това изявление, но предупреждава за опасност от объркване на отговорностите. По силата на член 211 ЕО, Комисията има за задача да следи за спазването на съответствието в държавите-членки, включително от страна на надзорните органи. В ролята си на независим консултант работната група не може да носи отговорност за прилагането на становищата й от националните органи.

72.

На второ място, Комисията трябва да осъзнава различните си роли в работната група, тъй като тя е не само член на работната група, но и осигурява нейния секретариат. При упражняване на втората си роля на секретариат, тя трябва да подкрепя работната група така, че последната да може да извършва дейността си по независим начин. В общи линии това означава две неща: Комисията трябва да осигури необходимите ресурси, а секретариатът трябва да работи съгласно инструкциите на работната група и на председателя й, що се отнася до съдържанието и обхвата на дейностите на работната група, както и естеството на резултата от работата й. В по-общ план, дейностите на Комисията при изпълнение на другите й задължения съгласно общностното право следва да не засягат дейността й като секретариат.

73.

На трето място, макар че изборът на приоритети на работната група е по преценка на самата група, Комисията би могла да посочи какво очаква от работната група и как смята, че наличните ресурси могат да бъдат използвани най-добре.

74.

На четвърто място, ЕНОЗД изразява съжаление, че съобщението не дава ясни указания за разделението на ролите между Комисията и работната група. Той приканва Комисията да представи пред работната група доклад, който да дава такива указания. ЕНОЗД предлага в този доклад да бъдат включени следните въпроси:

75.

ЕНОЗД споделя основното заключение на Комисията, че в краткосрочен план директивата не следва да бъде изменяна. Това заключение би могло да бъде подсилено, като бъде аргументирано също така с естеството на директивата и законодателната политика на Съюза.

76.

Отправните точки на ЕНОЗД са следните:

77.

Основните елементи на бъдещата промяна включват:

78.

ЕНОЗД предлага на Комисията да уточни: график за дейностите по глава 3 от съобщението; краен срок за последващ доклад за прилагането на директивата; задание за оценка на осъществяването на предвидените дейности; указания за начина, по който да се действа в дългосрочен план.

79.

ЕНОЗД приветства подхода към технологията като важна първа стъпка и предлага да се открие дискусия по дългосрочния подход, която да включва inter alia основен дебат относно развитието на наблюдаваното общество. Той също така приветства текущия преглед на Директива 2002/58/ЕО и вероятната необходимост от по-конкретни правила относно въпросите на защитата на личните данни, поставяни от новите технологии като интернет и системите за радио-честотна идентификация (RFID). Тези действия следва да отчитат динамичния контекст в неговата цялост, а в дългосрочна перспектива да включат и Директива 95/46/ЕО.

80.

ЕНОЗД изразява съжаление, че аспектът глобална неприкосновеност на личния живот и юрисдикция заема ограничено място в съобщението и приканва към практически решения, съвместяващи нуждата от защита на европейските субекти на данни с териториалните ограничения на Европейския съюз и неговите държави-членки, като например: по-нататъшно развитие на глобалната рамка за защита на данните; по-нататъшно разработване на специалния режим за предаване на лични данни на трети страни; международни споразумения относно юрисдикцията или подобни споразумения с трети страни; инвестиции в механизми за глобална съвместимост, като например използването на задължителни фирмени правила от многонационалните компании.

ЕНОЗД приканва Комисията да започне разработването на виждане относно този аспект заедно с основните участници.

81.

По отношение на правоприлагането, ЕНОЗД предлага на Комисията следното:

82.

Пълното прилагане на директивата означава 1) да се гарантира,че държавите-членки напълно изпълняват задълженията си съгласно европейското право, и 2) пълноценно да се използват други, незадължителни инструменти, които могат да способстват за висока и хармонизирана степен на защита на личните данни. ЕНОЗД приканва Комисията ясно да посочи как ще използва различните правни инструменти и как разграничава собствените си отговорности от тези на работната група.

83.

Що си отнася до тези правни инструменти:

84.

ЕНОЗД приканва Комисията да представи пред работната група доклад, който дава ясни указания относно разделението на ролите между Комисията и работната група, включително по следните въпроси:

85.

Последиците от Договора за реформа следва надлежно да се отчетат, така че да се гарантира възможно най-широкото прилагане на принципите за защита на данните, включени в директивата. ЕНОЗД е представил предложения в писмо до Председателството на МПК.

27.10.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/13

1.

Предложението за решение на Съвета относно създаване на Европейска полицейска служба (ЕВРОПОЛ) бе изпратено на ЕНОЗД от Комисията за консултации, както е предвидено в член 28, параграф 2 на Регламент (ЕО) № 45/2001. Според ЕНОЗД, настоящото становище следва да бъде споменато в преамбюла на рамковото решение (3).

2.

Целта на предложението не е голяма промяна в мандата или дейностите на Европол, а основно да осигури на Европол нова и по-гъвкава правна основа. Европол бе създадена през 1995 г. въз основа на Конвенция между държавите-членки, както е предвидено в член K.6 ЕС (сега член 34) (4). Недостатъкът на такива конвенции, от гледна точка на гъвкавост и ефективност, е необходимостта от ратификация от страна на всички държави-членки, която може да отнеме няколко години, както показва скорошния опит. Както е видно от обяснителния меморандум на настоящото предложение, трите протокола за изменение на Конвенцията за Европол, приети през 2000 г., 2002 г. и 2003 г., в края на 2006 г. (5) все още не са влезли в сила.

3.

Предложението, обаче съдържа и съществени промени, с цел допълнително подобряване функционирането на Европол. То разширява мандата на Европол и съдържа няколко нови разпоредби, чиято цел е допълнително да се улесни работата на службата. Във връзка с това обменът на данни между Европол и други (като органи на Европейската общност/Европейския съюз, органи на държавите-членки и трети страни) придобива по-голяма важност. Предложението предвижда Европол да полага всички усилия, за да гарантира съвместимост между системите за обработка на данни на Европол и системите на държавите-членки и на органите на Европейската общност/Европейския съюз (член 10, параграф 5 на предложението). Освен това то предвижда националните звена да имат пряк достъп до системата на Европол.

4.

Нещо повече, положението на Европол като орган по Дял VI на Договора за Европейския съюз (трети стълб) има последствия за приложимото право за защита на данните, тъй като Регламент (ЕО) № 45/2001 се прилага само към обработката, извършвана в изпълнение на дейности, попадащи в полето на действие на общностното право, и затова по принцип не се прилага за операциите по обработка на Европол. Глава V на предложението съдържа конкретни правила за защита и сигурност на данните, което може да бъде смятано като lex specialis, предвиждащо допълнителни правила свръх lex generalis, обща правна рамка за защита на данните. Тази обща правна рамка за третия стълб, обаче, все още не е приета (виж по-долу точки 37-40).

5.

Последен въпрос, който трябва да бъде споменат е, че някои други промени ще хармонизират повече положението на Европол с други органи на Европейския съюз, създадени съгласно Договора за създаване на Европейската общност. Въпреки че това не променя фундаментално положението на Европол, то може да бъде разглеждано като първа окуражаваща стъпка. Европол ще бъде финансиран от бюджета на Общността и персоналът на Европол ще попадне в полето на действие на Правилника за служителите на Общността. Това засилва контрола на Европейския парламент (поради неговата позиция в бюджетната процедура) и на Съда на Европейските общности (при спорове по бюджета и по въпроси на служителите). ЕНОЗД ще има компетенции по отношение обработката на лични данни, свързани със служителите на Общността (виж по-долу точка 47).

6.

Настоящото становище ще се занимае последователно със съществените промени (предварително определени в точка 3), приложимите закони за защита на данните (по точка 4) и увеличаващите се сходства между Европол и органите на Общността (по точка 5).

7.

Становището ще обърне конкретно внимание на увеличаващото се значение на обмена на данни между Европол и други органи на Европейския съюз, който в повечето случаи попада под надзора на ЕНОЗД. В този контекст могат да бъдат специално споменати членове 22, 25 и 48 на предложението. Сложността на този въпрос поражда безпокойство както по отношение на принципа за ограничаване на целите, така и по отношение на приложимите закони за защита на данните и надзора в случаи, когато различни органи по надзора са компетентни да контролират различни европейски органи в зависимост от стълба, към който те се принадлежат. Друг момент на безпокойство е свързан със съвместимостта на информационната система на Европол с други информационни системи.

8.

Правната среда на това предложение се променя бързо.

9.

На първо място, настоящото предложение е една от поредица законодателни дейности в областта на полицейското и съдебно сътрудничество, които имат за цел улесняване възможностите за съхраняване и обмен на лични данни за целите на правоприлагането. Някои от тези предложения са приети от Съвета — като например Рамковото решение на Съвета от 18 декември 2006 г. относно обмен на информация и разузнавателни сведения (6), докато други предложения все още са в ход.

10.

Ръководният принцип за тези законодателни дейности е принципът на достъпност, който бе въведен като важен нов принцип на правото в Програмата от Хага през ноември 2004 г. Той изисква необходимата за борбата с престъпността информация да пресича вътрешните граници на ЕС без никакви пречки.

11.

Принципът на достъпност не е достатъчен сам по себе си. Необходими са допълнителни законодателни мерки, за да се даде възможност на полицията и съдебните органи ефективно да обменят информация. В някои случаи, правният инструмент, избран да улеснява този обмен, включва създаването или усъвършенстването на дадена информационна система на европейско ниво. Информационната система на Европол е една такава система. ЕНОЗД се е занимавал с основни въпроси на подобни системи по отношение на Шенгенската информационна система и ще разгледа някои от тези въпроси също и по отношение на настоящото предложение. Тези въпроси включват условията за даване на достъп до системата, взаимосвързването и съвместимостта, и приложимите правила за защита на данните и надзора (7).

12.

Освен това предложението следва да бъде разглеждано в светлината на последните събития, като инициативата, представена от Германското председателство на Европейския съюз, за транспониране на договора от Прюм в правната рамка на ЕС.

13.

На второ място, рамката за защита на данните в третия стълб — необходимо условие за обмен на лични данни — все още (както бе казано по-горе) не е приета. Напротив, преговорите в Съвета по предложението за рамково решение на Съвета относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси, се оказаха доста трудни. Германското председателство на Съвета обяви, че ще бъде предложен нов текст (8), с някои съществени различия от възприетия в предложението на Комисията подход.

14.

На трето място, предложението е пряко свързано със събитията, отнасящи се до Договора за създаване на Конституция за Европа. Предполага се, че член III-276 на Договора за създаване на Конституция за Европа е основна стъпка в един процес, при който от една страна ролята и задачите на Европол постепенно се разширяват, а от друга страна — Европол постепенно се включва в европейската институционална рамка. Както е заявено в обяснителния меморандум на настоящото предложение, този член включва виждането за бъдещето на Европол. Настоящото решение взема предвид част от това виждане, отчитайки липсата на сигурност дали и кога ще влязат в сила разпоредбите на Договора за създаване на Конституция за Европа.

15.

Членове 4 и 5 и приложение I на предложението определят мандата на Европол. Този мандат вече включва и престъпността, която не е тясно свързана с организираната престъпност и която обхваща същия списък на сериозни престъпления, като съдържащият се в Рамковото решение на Съвета относно европейската заповед за арест (9). Второто разширение на ролята на Европол е, че неговите бази данни сега ще включват информация и разузнавателни сведения, предоставени от частни субекти.

16.

Що се отнася до това първо разширение, то е логическа стъпка в развитието на полицейското сътрудничество по наказателноправни въпроси. ЕНОЗД разбира, че това води до по-добро хармонизиране на правните инструменти, целящи улесняване на полицейското сътрудничество. Хармонизирането е полезно, не само защото подобрява условията за по-добро сътрудничество, но и защото подобрява правната сигурност на гражданина и дава възможност за по-ефикасен контрол на полицейското сътрудничество, тъй като полето на действие на всичките различни правни инструменти се разпростира до едни и същи категории престъпления. ЕНОЗД приема, че това разширение на мандата се предлага, като се взема предвид принципа на пропорционалност.

17.

Що се отнася до второто разширение, то отговаря на последната тенденция в полицейското сътрудничество, при която все по-голямо значение придобива използването на събрана от частни фирми за целите на правоприлагането информация. ЕНОЗД разбира, че може да съществува необходимост от подобно използване. Особено за борбата срещу тероризма и срещу друга сериозна престъпност може да се наложи правоприлагането да получи достъп до цялата съответна информация, включително информация, притежавана от частни лица (10). Естеството на информацията и разузнавателните сведения, които се предоставят от частни лица, обаче, изисква допълнителни гаранции, inter alia за да се осигури точността на тази информация, тъй като това са лични данни, които са събирани за търговски цели в търговска среда. Също така следва да се гарантира, че преди да бъде предоставена на Европол, тази информация е събрана и обработена законно съгласно националното законодателство, прилагащо Директива 95/46/ЕО, и че достъпът на Европол се разрешава единствено при точно определени условия и ограничения: достъп следва да се разрешава единствено за всеки случай поотделно, за конкретно определени цели и под съдебния контрол на държавите-членки (11). Затова ЕНОЗД предлага в текста на решението да се включат такива условия и ограничения.

18.

Член 6 на Конвенцията за Европол възприема ограничителен подход към обработката на събраната от Европол информация. Тази обработка е ограничена до три елемента: информационната система на Европол, работните досиета за целите на анализа и индексната система. Член 10, параграф 1 на предложението заменя този подход с обща разпоредба, която дава възможност на Европол да обработва информация и разузнавателни сведения, доколкото е необходимо за постигане на целите му. Член 10, параграф 3 на предложението, обаче, гласи, че обработката на лични данни, различна от информационната система на Европол и от работните досиета за целите на анализа, подлежи на условия, определени в решение на Съвета и след консултация с Европейския парламент. Според ЕНОЗД тази разпоредба е изготвена по достатъчно прецизен начин, за да защити законните интереси на субектите на данните. В член 10, параграф 3 следва да се прибавят консултации с органите по защита на данните преди приемането на такова решение от Съвета, както се предлага в точка 55.

19.

В член 10, параграф 2 възможността Европол „да обработва лични данни, с цел да определи дали тези данни са свързани с неговите задачи“ изглежда обратна на принципа на пропорционалност. Тази формулировка не е много прецизна и на практика съдържа риск от обработка за всякакъв вид неопределени цели.

20.

ЕНОЗД разбира нуждата от обработка на лични данни на етап, когато тяхното практическо значение за изпълнението на дадена задача на Европол все още не е установено. Следва обаче да се гарантира, че обработката на лични данни, чието практическо значение все още не е определено, е строго ограничена за целите на определяне на тяхното практическо значение, че тази преценка се извършва в разумно определен срок от време и че дотолкова, доколкото практическото значение не е проверено, данните не се обработват за целите на правоприлагането. Друго решение не само ще наруши правата на субектите на данните, но и ще възпрепятства ефикасността на правоприлагането.

Следователно, за да се спази принципа на пропорционалност, ЕНОЗД предлага към член 10, параграф 2 да се добави разпоредба, която установява задължение данните да се съхраняват в отделни бази данни, докато се установи практическото им значение за конкретна задача на Европол. Освен това времето, за което тези данни се обработват, трябва да бъде строго ограничено и във всеки случай не бива да е по-дълго от 6 месеца (12).

21.

Съгласно член 10, параграф 5 на предложението се полагат всички усилия, за да се гарантира съвместимост със системите за обработка на данни в държавите-членки и със системите за обработка на данни, използвани от свързаните с Общността и Съюза органи. Този подход е обратен на подхода на Конвенцията за Европол (член 6, параграф 2), който забранява свързването с други системи за автоматизирана обработка.

22.

В своите коментари по съобщението на Комисията относно съвместимостта на европейските бази данни (13), ЕНОЗД възрази срещу мнението, че съвместимостта е преди всичко техническо понятие. Ако базите данни станат технически съвместими — което означава, че е възможен достъп и обмен на данни — ще има натиск за реално използване на тази възможност. Това създава конкретни рискове, свързани с принципа за ограничаване на целите, тъй като данните могат лесно да бъдат използвани за други цели, а не с цел събиране. ЕНОЗД настоява да се прилагат строги условия и гаранции, когато реално се осъществи свързването с дадена база данни.

23.

Затова ЕНОЗД препоръчва към предложението да се добави разпоредба, която изисква свързване да се позволява единствено след решение, което формулира условията и гаранциите за това свързване, особено по отношение на необходимостта от свързване и целите, за които ще се използват личните данни. Това решение следва да се приема след провеждане на консултации с ЕНОЗД и общия надзорен орган. Такава разпоредба може да бъде свързана с член 22 на предложението относно отношения с други органи и агенции.

24.

По отношение на член 11, параграф 1 ЕНОЗД отбелязва, че съществуващото ограничение за достъп на националните звена до лични данни, свързани с вероятни престъпници, които (все още) не са извършили престъпление, е заличено. В момента това ограничение е предвидено в член 7, параграф 1 на конвенцията и ограничава прекия достъп до данни за самоличността на въпросните лица.

25.

Според ЕНОЗД, не съществува аргумент за такава промяна по същество. Напротив, тези конкретни гаранции за тази категория лица са в пълно съответствие с подхода на предложението на Комисията за рамково решение на Съвета относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси. ЕНОЗД препоръчва да се осигурят повече гаранции за достъпа до данните за тези лица, които (все още) не са извършили престъпление, и във всеки случай да не се намалява защитата, предоставена по Конвенцията за Европол.

26.

Съгласно изменения и допълнен текст на член 21, параграф 3 на Конвенцията за Европол (14), необходимостта от продължаване на съхраняването на лични данни, свързани с лицата посочени в член 10, параграф 1, подлежи на ежегоден преглед, като прегледът се документира. Член 20, параграф 1 на предложението, обаче, изисква единствено преглед в рамките на три години след въвеждането на данните. ЕНОЗД не е убеден, че е необходима тази допълнителна гъвкавост и затова препоръчва в предложението да бъде добавено задължение за ежегоден преглед. Промяна на предложението е още по-необходима, тъй като предложението следва да съдържа задължение за редовен преглед на съхранението, а не само веднъж след три години.

27.

Член 21 е обща разпоредба, която позволява на Европол да получи компютърен достъп и да извлича данни от други национални и международни информационни системи. Този достъп следва да бъде разрешаван при строги условия за всеки случай поотделно. Член 21, обаче, позволява достъп, който е твърде широк, което не е необходимо за задачите на Европол. В този контекст ЕНОЗД се позовава на своето становище от 20 януари 2006 г. по достъпа до ВИС от органите, отговорни за вътрешната сигурност (15). ЕНОЗД препоръчва текстът на предложението да бъде променен съобразно с това.

28.

Важно е да се има предвид, че разпоредбата, доколкото тя се отнася до достъпа до националните бази данни, е надхвърля предоставянето на информация между Европол и националните звена, което се третира inter alia в член 12, параграф 4 на предложението. Този достъп няма да се урежда само от разпоредбите на настоящото решение на Съвета, но ще се регламентира и от националното право за достъп и използване на данните. ЕНОЗД приветства идеята, включена в член 21, за прилагането на по-строгото правило. Освен това, важността на предоставянето на лични данни между Европол и национални бази данни, включително достъпа на Европол до тези национални бази данни, е допълнителна причина за приемането на Рамковото решение на Съвета относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси, което предлага подходящо ниво на защита.

29.

Член 24, параграф 1 предвижда две условия за предоставяне на данни на публични органи на трети страни и международни организации: a) предоставяне може да има единствено, ако то е необходимо в отделни случаи с цел борба срещу престъпността и б) въз основа на международно споразумение, което гарантира, че третият орган е осигурил подходящо ниво на защита на данните. Член 24, параграф 2 позволява дерогация в изключителни случаи, вземайки под внимание нивото на защита на данните на получаващия орган. ЕНОЗД разбира нуждата от тези изключения и подчертава необходимостта от стриктното им прилагане за всеки случай поотделно, в крайно извънредни ситуации. Текстът на член 24, параграф 2 отразява по задоволителен начин тези условия.

30.

Член 29 третира правото на достъп до лични данни. Това е едно от основните права на субекта на данните, залегнало в член 8, параграф 2 на Хартата на Европейския съюз за основните права, а също така гарантирано от Конвенция № 108 на Съвета на Европа от 28 януари 1981 г. и от Препоръка № R (87) 15 на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 17 септември 1987 г. Това право е част от принципа за справедлива и законна обработка на лични данни и има за цел защита на основните интереси на субекта на данните. Условията, формулирани в член 29, обаче, ограничават това право по начин, който не е приемлив в светлината на гореизложеното.

31.

Преди всичко член 29, параграф 3 постановява, че искането за достъп — отправено в държава-членка съгласно член 29, параграф 2 — се обработва в съответствие с член 29 и със законите и процедурите на държавата-членка, в която е подадено искането. В резултат на това националното право може да ограничи обхвата и същността на правото на достъп и може да наложи процедурни ограничения. Този резултат може да се окаже незадоволителен. Например, искания за достъп до лични данни може да бъдат отправени и от лица, чиито данни не се обработват от Европол. Много важно е правото на достъп да се разшири и до тези искания. Затова трябва да бъде гарантирано, че няма да се прилага национално право, което предвижда по-ограничен достъп.

32.

Според ЕНОЗД позоваването на националното право в член 29, параграф 3 следва да бъде заличено и заменено с хармонизирани правила за обхвата, същността и процедурата, за предпочитане в Рамковото решение на Съвета за защита на личните данни или ако това е необходимо — в Решението на Съвета.

33.

Освен това член 29, параграф 4 изброява основанията за отказ на достъп до лични данни, в случай че субектът на данните пожелае да упражни правото си на достъп до отнасящите се до него лични данни, които се обработват от Европол. Съгласно член 29, параграф 4 достъп се отказва, ако такъв достъп „може да изложи на риск“ определени конкретни интереси. Тази формулировка е доста по-широка от формулировката в член 19, параграф 3 на Конвенцията за Европол, която позволява отказване на достъп само „ако този отказ е необходим, за да“.

34.

ЕНОЗД препоръчва да се запази по-стриктната формулировка на текста на Конвенцията за Европол. Задължението на контролиращия орган на данните да заяви основанията за отказ трябва също така да бъде гарантирано по такъв начин, че да може ефективно да се контролира използването на това изключение. Този принцип е изрично формулиран в Препоръка № R (87) 15 на Комитета на министрите на Съвета на Европа. Формулировката в предложението на Комисията не е приемлива, тъй като тя не отдава заслуженото на фундаменталния характер на правото на достъп. Изключения от това право могат да бъдат приети единствено, ако това е необходимо, за да бъде защитен друг основен интерес, ако с други думи достъпът накърнява този друг интерес.

35.

Не на последно място, правото на достъп е силно ограничено от механизма за консултации, предвиден в член 29, параграф 5. Този механизъм прави достъпа зависим от консултации с всички заинтересовани компетентни органи, а що се отнася до работните досиета за целите на анализа — и от постигането на консенсус между Европол и всички държави-членки, които участват в анализа или са пряко засегнати. Този механизъм де факто преобръща фундаменталния характер на правото на достъп. Достъп следва да се предоставя като основен принцип и може да се ограничава единствено при особени обстоятелства. Вместо това, според текста на предложението достъп би бил предоставен единствено след провеждане на консултации и постигане на консенсус.

36.

Европол ще бъде орган на Европейския съюз, но не институция или орган на Общността по смисъла на член 3 на Регламент (ЕО) № 45/2001. По тази причина, регламентът обикновено не се прилага за обработката на лични данни от страна на Европол, освен в особени ситуации. Затова глава V на предложението въвежда режим за защита на данните sui generis, който разчита и на приложимата обща правна рамка за защита на данните.

37.

Предложението признава нуждата от обща правна рамка за защита на данните. Съгласно член 26 на предложението, като lex generalis Европол прилага принципите на Рамковото решение на Съвета относно защитата на лични данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси. Това позоваване на (предложеното) Рамково решение на Съвета замества позоваването в член 14, параграф 3 на Конвенцията за Европол на Конвенция № 108 на Съвета на Европа от 28 януари 1981 г. и Препоръка № R (87) 15 на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 17 септември 1987 г.

38.

ЕНОЗД приветства член 26 на предложението. Тази разпоредба е особено важна за ефективността на защитата на данните, също така от гледна точка на последователността, тъй като улеснява обмена на лични данни, което е от полза и за правоприлагането. Съвместимостта между двата правни инструмента, обаче, следва да бъде гарантирана, което не е видно от само себе си, като се има предвид, че:

В зависимост от изхода на преговорите в Съвета по това рамково решение, вероятно въз основа на германското предложение, в настоящото предложение може да се наложат допълнителни гаранции. Този въпрос трябва да бъде преценен на един по-късен етап, когато има по-голяма яснота за изхода на преговорите по рамковото решение на Съвета.

39.

ЕНОЗД подчертава, че настоящото решение на Съвета следва да бъде прието преди приемането от Съвета на рамка за защита на данните, гарантираща подходящо ниво на защита на данните в съответствие със заключенията на ЕНОЗД в двете му становища по предложението на Комисията за рамково решение на Съвета (16).

40.

В този контекст ЕНОЗД подчертава два конкретни елемента на предложението на Комисията за рамково решение на Съвета, които са особено подходящи за засилване на защитата, предоставяна на субектите на данните в случай на обработка на техните данни от Европол. На първо място, предложението открива възможности за разграничаване обработката на данни в съответствие с тяхната степен на точност и надеждност. Разграничават се данните, основани на мнения, от данните, основани на факти. Подобно ясно разграничение между „непотвърдени данни“ и „потвърдени данни“ е важен метод с оглед спазване на принципа за качество на данните. На второ място, предложението предвижда разграничаване между данни за категории лица, въз основа на тяхното възможно участие в криминално престъпление.

41.

Това води до приложимостта на Регламент (ЕО) № 45/2001 към дейността на Европол. Регламент (ЕО) № 45/2001 на първо място се прилага по отношение служителите на Европол, което ще бъде разгледано в точка 47. Второ, и това е предмет на част IV на настоящото становище, регламентът ще се прилага към обмена на данни с органи на Общността, най-малкото доколкото тези органи изпращат данни на Европол. Важни примери за органи на Общността са органите, споменати в член 22, параграф 1 на предложението.

42.

Може да се очаква, че от тези органи ще се изисква доста редовно да изпращат лични данни на Европол. Когато правят това, институциите и органите на Общността ще подлежат на всички задължения, предвидени в Регламент (ЕО) № 45/2001, особено по отношение на законност на обработката на данни (член 5 на регламента), предварителна проверка (член 27) и провеждане на консултации с ЕНОЗД (член 28). Това повдига въпроси за приложимостта на членове 7, 8 и 9 на Регламент (ЕО) № 45/2001. Европол, тъй като е „различен от институциите и органите на Общността“ и не попада под разпоредбите на Директива 95/46/ЕО, може да попада под член 9. В такъв случай, адекватността на защитата, гарантирана от Европол, следва да бъде преценявана съгласно член 9, параграф 2 на Регламент (ЕО) № 45/2001 по същия начин, както други международни организации или трети страни. Това решение би създало несигурност и освен това няма да бъде в съгласие с основната идея в предложението за хармонизиране на положението на Европол с това на институциите и органите, попадащи в приложното поле на Договора за ЕО. По-добро решение би било Европол да бъде третиран като орган на Общността, тъй като той обработва данни, произхождащи от органи на Общността. ЕНОЗД предлага към член 22 да бъде добавен параграф, който да гласи: „Когато се предават лични данни от институции и органи на Общността, Европол се смята за орган на Общността по смисъла на член 7 на Регламент (ЕО) № 45/2001“.

43.

Специално внимание трябва да се обърне на обмена на лични данни с Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). Понастоящем обменът на информация между Европол и ОЛАФ се осъществява въз основа на административно споразумение между двата органа. Това споразумение предвижда обмен на стратегическа и техническа информация, но изключва обмен на лични данни.

44.

Предложението за решение на Съвета е от различно естество. Член 22, параграф 3 предвижда обмен на информация, включително лични данни, по същия начин по който данните се обменят между ОЛАФ и компетентните органи на държавите-членки (17). Целта на този обмен е ограничена до измами, активна и пасивна корупция и пране на пари. Както ОЛАФ, така и Европол вземат предвид във всеки конкретен случай изискванията за секретност на разследването и за защита на данните. За ОЛАФ това означава във всеки случай гарантиране на нивото на защита, предвидено в Регламент (ЕО) № 45/2001.

45.

Освен това, член 48 на предложението постановява, че Регламент (ЕО) № 073/1999 (18) се прилага за Европол. ОЛАФ има правомощие да провежда административни разследвания в рамките на Европол и в този смисъл има право на незабавен и необявен достъп до всяка информация, която се намира в Европол (19). Според ЕНОЗД, обхватът на тази разпоредба не е ясен:

46.

Разпоредбата, обаче не обхваща и не следва да обхваща разследвания за нередности извън Европол, върху които обработваните от Европол данни биха могли да хвърлят допълнителна светлина. Разпоредбите за обмен на информация, включително лични данни, по член 22, параграф 3 ще бъдат достатъчни за тези случаи. ЕНОЗД препоръчва изясняването на приложното полето на член 48 на предложението в този смисъл.

47.

Служителите на Европол ще попадат в приложното поле на Правилника за служителите. В случай на обработка на данни, свързани с персонала на Европол, следва да се прилагат и оперативните правила и правилата за надзор на Регламент (ЕО) № 45/2001 с цел последователност и недискриминация. Дванадесетото съображение на предложението споменава приложимостта на регламента за обработката на лични данни, по-специално по отношение на лични данни, свързани с персонала на Европол. Според ЕНОЗД не е достатъчно тази идея да бъде обяснена в съображенията. Съображенията на акт на Общността нямат задължителен характер и не съдържат разпоредби с нормативен характер (20). За да се гарантира напълно прилагането на Регламент (ЕО) № 45/2001, следва да се добави параграф в текста на самото решение — например в член 38 — който да гласи, че Регламент (ЕО) № 45/2001 се прилага за обработката на лични данни, отнасящи се до персонала на Европол.

48.

С предвиждането на централна роля за общия надзорен орган, предложението не цели фундаментална промяна на системата за надзор над Европол. Съгласно предложената правна рамка надзорният орган ще бъде създаден в съответствие с член 33 на предложението. Някои промени в статута и дейността на Европол, обаче, ще доведат до ограничено участие на ЕНОЗД, извън неговите задачи, свързани с персонала на Европол. Поради тази причина член 33, параграф 6 на предложението предвижда, че общият надзорен орган трябва да си сътрудничи с ЕНОЗД, както и с други надзорни органи. Тази разпоредба точно отразява задължението на ЕНОЗД да си сътрудничи с общия надзорен орган съгласно член 46, буква е), точка ii) на Регламент (ЕО) № 45/2001. ЕНОЗД приветства тази разпоредба като полезен правен инструмент, насърчаващ последователен подход за надзор на данните в целия ЕС, независимо от стълба.

49.

Както бе споменато по-горе, настоящото предложение не предвижда фундаментална промяна на системата за надзор. По-широкият контекст на това предложение, обаче може да изисква по-основно обмисляне на бъдещата система за надзор над Европол. Могат да бъдат споменати два конкретни аспекта. На първо място, членове 44-47 на Регламент (ЕО) № 1987/2006 (21) предвиждат нова структура за надзор над ШИС II. На второ място, в контекста на Рамковото решение на Съвета относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси, Германското председателство обяви, че обмисля нова структура за надзор на европейските информационни системи под третия стълб, включително Европол.

50.

Според ЕНОЗД настоящото становище не е подходящ повод за обсъждане на фундаментални промени в системата за надзора. Системата за надзор над ШИС II като мрежова система е базирана в рамките на първия стълб и не би била подходяща за Европол като орган в рамките на третия стълб, което е свързано с ограничени правомощия на институциите на Общността, по-специално на Комисията и Съда на Европейските общности. При липсата на гаранции по третия стълб, все пак ще бъде необходима конкретна система за надзор. Например, член 31 третира жалби от физически лица. Освен това идеите, обявени от германското председателство за нова структура за надзор на европейските информационни системи, все още са в много ранна фаза. И накрая, настоящата система функционира добре.

51.

Затова ЕНОЗД ще насочи забележките си върху ролята си по отношение на обмена на лични данни между Европол и други органи на ниво Европейски съюз. Разпоредбите, свързани с този обмен, са важен нов елемент на предложението. Член 22, параграф 1 споменава Фронтекс, Европейската централна банка, ЕЦМНН (22), както и ОЛАФ. Всички тези органи попадат в рамките на надзора, осъществяван от ЕНОЗД. Член 22, параграф 2 гласи, че Европол може да сключва работни споразумения с тези органи, които могат да включват обмен на лични данни. Що се отнася до ОЛАФ, този обмен може да се осъществява дори и без работни споразумения (член 22, параграф 3). В това отношение практическо значение има и член 48 на предложението, който бе обсъден в точки 45 и 46.

52.

Трябва да се гарантира на ЕНОЗД възможността да упражнява предоставените му от Регламент (ЕО) № 45/2001 правомощия по отношение на данните, предоставяни от органите на Общността. Това е още по-важно в случаите на предаване на лични данни, когато Европол ще бъде смятан за орган на Общността по смисъла на член 7 на Регламент (ЕО) № 45/2001, както бе предложено по-горе. Това прави още по-важно тясното сътрудничество с общия надзорен орган по член 33.

53.

ЕНОЗД има две допълнителни препоръки, що се касае до правата на субектите на данните по отношение на тези данни:

54.

По силата на гореспоменатите разсъждения ЕНОЗД следва тясно да си сътрудничи с общия надзорен орган, поне докато не бъдат установени споразуменията за обмен на данни с органи на Общността. Това е една от главните области, където ще влязат в сила взаимните задължения за сътрудничество.

55.

Член 10, параграф 3 предвижда решение на Съвета за определяне на условията за създаване на определени системи за обработка на лични данни от страна на Европол. ЕНОЗД препоръчва да се добави задължение за консултации с ЕНОЗД и общия надзорен орган преди приемането на такова решение.

56.

Член 22 третира отношенията на Европол с други органи и агенции на Общността или Съюза. Отношенията на сътрудничество, споменати в този член, могат да бъдат осъществени чрез работни споразумения и могат да се отнасят за обмен на лични данни. Поради тази причина при приемането на споразумения по член 22 трябва да бъдат провеждани консултации с ЕНОЗД и общия надзорен орган, доколкото тези споразумения имат отношение към защитата на личните данни, обработвани от институции и органи на Общността. ЕНОЗД препоръчва текстът на предложението да бъде променен съобразно с това.

57.

Член 25, параграф 2 гласи, че се определят правила за прилагане за обмена с други органи и агенции, свързани с Общността или Съюза. ЕНОЗД препоръчва провеждането на консултации не само с общия надзорен орган, но и с ЕНОЗД преди приемането на такива правила, съгласно практиката по общностното право органите на Общността да провеждат консултации с ЕНОЗД в съответствие с член 28, параграф 1 на Регламент (ЕО) № 45/2001.

58.

ЕНОЗД приветства член 27, който съдържа разпоредба относно длъжностно лице по защита на данните (ДЛЗД), което да има inter alia задачата да гарантира по независим начин законността и спазването на разпоредбите относно обработката на лични данни. Тази функция бе успешно въведена на общностно ниво в институциите и органите на Общността с Регламент (ЕО) № 45/2001. В Европол функцията на ДЛЗД също се изпълнява, но без подходяща правна основа към днешна дата.

59.

За успешното функциониране на ДЛЗД е особено важно неговата независимост да бъде ефективно гарантирана със закон. Затова член 24 на Регламент (ЕО) № 45/2001 съдържа няколко разпоредби, които гарантират тази цел. ДЛЗД се назначава за определен период от време и може да бъде освобождавано при крайно извънредни обстоятелства. На него му се осигурява необходимия персонал и бюджет. То не може да получава никакви инструкции при изпълнение на своите задължения.

60.

За съжаление тези разпоредби не са включени в настоящото предложение, освен разпоредбата за получаване на инструкции. Затова ЕНОЗД настоятелно препоръчва да бъдат включени гаранции относно независимостта на ДЛЗД, като специални гаранции относно назначаването и освобождаването на ДЛЗД, и относно неговата независимост спрямо управителния съвет. Такива разпоредби са необходими за гарантиране на независимостта на ДЛЗД. Освен това, тези разпоредби още повече ще доближат позицията на ДЛЗД в Европол до позицията на ДЛЗД в институциите на Общността. И накрая ЕНОЗД подчертава, че член 27, параграф 5 на предложението, който постановява управителният съвет да приеме правила за прилагане по отношение на определени аспекти на функционирането на ДЛЗД, по характера си е неподходящ като гаранция за независимостта на ДЛЗД. Трябва да се има предвид, че независимостта е нужна преди всичко спрямо ръководството на Европол.

61.

Съществува още една причина да се хармонизира разпоредбата за ДЛЗД в решението на Съвета с член 24 на Регламент (ЕО) № 45/2001. Този регламент се прилага по отношение на личните данни на служителите на Европол (виж точка 47), което означава, че по тези въпроси ДЛЗД на Европол ще попада под този регламент. Във всеки случай, ДЛЗД следва да се назначава в съответствие с изискванията на регламента.

62.

Освен това ЕНОЗД препоръчва към Европол да се прилага системата за предварителна проверка, предвидена в член 27 на Регламент (ЕО) № 45/2001 за органите на Общността. Системата за предварителна проверка се доказа като ефективен правен инструмент и играе съществена роля при защитата на данните в институциите и органите на Общността.

63.

И накрая би било полезно ДЛЗД на Европол да участва в съществуващата мрежа на ДЛЗД в първия стълб, дори извън дейностите на ДЛЗД по отношение на служителите на Европол. Това допълнително ще гарантира подход към защитата на данните еднакъв с подхода, възприет от органите на Общността, и напълно ще съответства на целта, формулирана в 16-тото съображение на предложението, а именно сътрудничество с европейски органи и агенции, като по този начин се гарантира подходящо равнище на защита на данните в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001. ЕНОЗД препоръчва към съображенията на предложенията да се прибави изречение, в което да се формулира целта за този общ подход. Това изречение би могло да гласи, както следва: „При изпълнението на своите задачи длъжностното лице по защита на данните си сътрудничи с длъжностните лица по защита на данните, назначени съгласно общностното право“.

64.

ЕНОЗД разбира необходимостта от нова и по-гъвкава правна основа за Европол, но обръща особено внимание на промените по същество, приложимите закони за защита на данните и растящите сходства между Европол и органите на Общността.

65.

Що се отнася до съществените промени, ЕНОЗД препоръчва:

66.

Настоящото решение на Съвета не следва да бъде прието преди приемането от Съвета на рамка за защита на данните, гарантираща подходящо ниво на защита на данните в съответствие със заключенията на ЕНОЗД в двете му становища по предложението на Комисията за рамково решение на Съвета. Данните, основани на мнения, следва да се разграничават от данните, основани на факти. Следва да се прави разграничение между данни за категории лица, въз основа на възможното им участие в криминално престъпление.

67.

ЕНОЗД предлага към член 22 да бъде добавен параграф, който да гласи: „Когато се предоставят лични данни от институции и органи на Общността, Европол се смята за орган на Общността по смисъла на член 7 на Регламент (ЕО) № 45/2001“.

68.

Член 48 на предложението за разследвания от страна на ОЛАФ не следва да обхваща разследвания за нередности извън Европол, върху които обработваните от Европол данни биха могли да хвърлят допълнителна светлина. ЕНОЗД препоръчва изясняването на полето на действие на член 48 на предложението.

69.

За да се гарантира напълно прилагането на Регламент (ЕО) № 45/2001, следва да се добави параграф в текста на решението, който да гласи, че Регламент (ЕО) № 45/2001 се прилага за обработката на лични данни, свързани с персонала на Европол.

70.

Приложното поле на две разпоредби относно правата на субектите на данните (член 30, параграф 2 и член 32, параграф 2) следва да се разпространи и върху данните, предоставяни от орган на Общността под надзора на ЕНОЗД, за да се гарантира, че Европол и този орган на Общността реагират по сходен начин.

71.

Член 10, параграф 3, член 22 и член 25, параграф 2 следва да съдържат (по-прецизна) разпоредба за провеждане на консултации с органите по защита на данните.

72.

ЕНОЗД настоятелно препоръчва да бъдат включени гаранции относно независимостта на ДЛЗД, като специални гаранции за назначаването и освобождаването на ДЛЗД, и относно неговата независимост спрямо управителния съвет, в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001.

27.10.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/22

27.10.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/24

27.10.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/31

—

на страницата, посветена на конкуренцията, на уебсайта Europa (http://ec.europa.eu/comm/competition/mergers/cases/). Този сайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително индекси за търсене по предприятие, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex под номер 32007M4889. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право (http://eur-lex.europa.eu).

27.10.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/31

—

на страницата, посветена на конкуренцията, на уебсайта Europa (http://ec.europa.eu/comm/competition/mergers/cases/). Този сайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително индекси за търсене по предприятие, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex под номер 32007M4885. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право (http://eur-lex.europa.eu).

27.10.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/32

—

на страницата, посветена на конкуренцията, на уебсайта Europa (http://ec.europa.eu/comm/competition/mergers/cases/). Този сайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително индекси за търсене по предприятие, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex под номер 32007M4836. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право (http://eur-lex.europa.eu).

27.10.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/32

—

на страницата, посветена на конкуренцията, на уебсайта Europa (http://ec.europa.eu/comm/competition/mergers/cases/). Този сайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително индекси за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex под номер 32007M4822. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право (http://eur-lex.europa.eu).

27.10.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/33

27.10.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/34

1.

Консултативният комитет е съгласен с оценката на Европейската комисия, представена в проекта на решение, относно продукта и географската територия, засегнати от картела.

2.

Консултативният комитет е съгласен с оценката на Европейската комисия на фактите като споразумение и/или съгласувана практика по смисъла на член 81 от Договора и член 53 от Споразумението за ЕИП.

3.

Консултативният комитет е съгласен със становището на Европейската комисия, че нарушението се отнася до едно-единствено и непрекъснато нарушение, по-специално по отношение на периода след проверките през март/април 2001 г.

4.

Консултативният комитет е съгласен с проекта на решение на Европейската комисия по отношение на адресатите на решението, и по-конкретно относно прехвърлянето на отговорност към предприятията майки на съответните групи.

5.

Консултативният комитет е съгласен с Европейската комисия по отношение на оценката на заявленията за освобождаване от или намаляване на санкции и тяхното класифициране.

6.

Консултативният комитет е съгласен да приключи производството срещу FNAS.

7.

Консултативният комитет препоръчва публикуването на неговото становище в Официален вестник на Европейския съюз.

27.10.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/34

1.

Консултативният комитет е съгласен с Комисията относно основния размер на санкциите.

2.

Консултативният комитет е съгласен с Комисията относно увеличението на основния размер поради утежняващи обстоятелства.

3.

Консултативният комитет е съгласен с Комисията относно намалението на основния размер поради смекчаващи обстоятелства.

4.

Консултативният комитет е съгласен с Комисията относно размера на намаляването на санкциите въз основа на Известието от 1996 г. относно освобождаване от или намаляване на санкции при дела за картели.

5.

Консултативният комитет е съгласен с Комисията относно окончателния размер на санкциите.

6.

Консултативният комитет препоръчва публикуването на неговото становище в Официален вестник на Европейския съюз.

27.10.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/35

1.

Представителят на държавите от ЕАСТ е съгласен с оценката на Европейската комисия, представена в проекта на решение, относно продукта и географската територия, засегнати от картела.

2.

Представителят на държавите от ЕАСТ е съгласен с оценката на Европейската комисия на фактите като споразумение и/или съгласувана практика по смисъла на член 81 от Договора и член 53 от Споразумението за ЕИП.

3.

Представителят на държавите от ЕАСТ е съгласен със становището на Европейската комисия, че нарушението се отнася до едно-единствено и непрекъснато нарушение, по-специално по отношение на периода след проверките през март/април 2001 г.

4.

Представителят на държавите от ЕАСТ е съгласен с проекта на решение на Европейската комисия по отношение на адресатите на решението, и по-конкретно относно прехвърлянето на отговорност към предприятията майки на съответните групи.

5.

Представителят на държавите от ЕАСТ е съгласен с Европейската комисия по отношение на оценката на заявленията за прилагане на принципа на освобождаване от или намаляване на санкции и тяхното класифициране.

6.

Представителят на държавите от ЕАСТ е съгласен да приключи производството срещу FNAS.

7.

Представителят на държавите от ЕАСТ препоръчва публикуването на неговото становище в Официален вестник на Европейския съюз.

27.10.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/36

27.10.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/38

—

техническите и човешки ресурси, които кандидатът ще мобилизира за обслужването на линията,

—

броят, квалификацията и разпределението на персонала, и евентуалните новоназначения, до които кандидатът смята да прибегне,

—

видовете самолети, които използва и по възможност тяхната регистрация,

—

копие от оперативния лиценз за въздушен превозвач на кандидата,

—

ако оперативният лиценз е бил издаден от държава-членка на ЕС различна от Франция, кандидатът трябва да уточни и следните елементи:

27.10.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/42

—

техническите и човешки ресурси, които кандидатът ще мобилизира за обслужването на линията,

—

броят, квалификацията и разпределението на персонала, и евентуалните новоназначения, до които кандидатът смята да прибегне,

—

видовете самолети, които използва и по възможност тяхната регистрация,

—

копие от оперативния лиценз за въздушен превозвач на кандидата,

—

ако оперативният лиценз е бил издаден от държава-членка на ЕС различна от Франция, кандидатът трябва да уточни и следните елементи:

27.10.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/45

1.

На 19 октомври 2007 г. Комисията получи уведомление за планирана концентрация съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1), с която предприятието The Goldman Sachs Group, Inc. („Goldman Sachs“, САЩ) придобива по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от регламента на Съвета контрол над цялото предприятие LOMO Group („LOMO“, Германия) посредством покупка на ценни книжа.

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в обхвата на Регламент (ЕО) № 139/2004. Въпреки това Комисията си запазва правото на окончателно решение по тази точка. В съответствие с Известието на Комисията относно опростената процедура за разглеждане на определени концентрации по Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (2), следва да се отбележи, че това дело би могло да бъде разгледано по процедурата, посочена в известието.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по планираната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележките могат да се изпращат до Комисията по факс (факс: (32-2) 296 43 01 или 296 72 44) или по пощата с позоваване на COMP/M.4911 — Goldman Sachs/LOMO на следния адрес:

27.10.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/46

1.

На 22 октомври 2007 г. Комисията получи уведомление за планирана концентрация съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1), с която предприятието SAP AG („SAP“, Германия) придобива по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от регламента на Съвета контрол над цялото предприятие Business Objects S.A. („BO“, Франция/САЩ) посредством покупка на акции.

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в обхвата на Регламент (ЕО) № 139/2004. Въпреки това Комисията си запазва правото на окончателно решение по тази точка.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по планираната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележките могат да се изпращат до Комисията по факс (факс: (32-2) 296 43 01 или 296 72 44) или по пощата с позоваване на COMP/M.4944 — SAP/Business Objects на следния адрес:

27.10.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/47

1.

На 19 октомври 2007 г. Комисията получи уведомление за планирана концентрация съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1), с която предприятието SC-Beteiligungsgesellschaft mbH (SCB, Германия), под контрола на JP Morgan Chase & Co. (JPMorgan Chase, САЩ) придобива по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от регламента на Съвета контрол над цялото предприятие Süd-Chemie AG (Süd-Chemie, Германия) посредством покупка на акции.

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в обхвата на Регламент (ЕО) № 139/2004. Въпреки това Комисията си запазва правото на окончателно решение по тази точка. В съответствие с Известието на Комисията относно опростената процедура за разглеждане на определени концентрации по Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (2), следва да се отбележи, че това дело би могло да бъде разгледано по процедурата, посочена в известието.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по планираната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележките могат да се изпращат до Комисията по факс (факс: (32-2) 296 43 01 или 296 72 44) или по пощата с позоваване на COMP/M.4899 — SCB/Süd-Chemie на следния адрес:

27.10.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/48

(1)

Регламент (ЕО) № 773 на Комисията от 7 април 2004 г. относно водените от Комисията производства съгласно член 81 и 82 от Договора за ЕО (3) въвежда правила относно участието на страните в такива производства.

(2)

Страните по производството могат да имат готовност да признаят участието си в картел в нарушение на член 81 от Договора за ЕО и своята отговорност по отношение на такова участие, ако могат основателно да очакват предвидените заключения на Комисията по отношение на участието им в нарушението и размера на потенциалните санкции и да се съгласят с тези заключения. На Комисията следва да се даде възможност да оповести на тези страни, когато е уместно, предявяването на твърдения за извършени нарушения, които възнамерява да повдигне срещу тях въз основа на наличните в преписката на Комисията доказателства и санкциите, които е вероятно да им бъдат наложени. Ранното оповестяване би позволило на съответните страни да представят своите становища относно планираните от Комисията твърдения за извършени нарушения срещу тях, както и относно евентуалната им отговорност.

(3)

Когато Комисията подкрепи писмените заявления за постигане на споразумение на страните в твърденията за извършени нарушения и страните потвърдят в своите отговори, че твърденията за извършени нарушения съответстват на съдържанието на техните писмени заявления, Комисията следва да може да пристъпи незабавно към приемане на решение по член 7 и член 23 от Регламент (EO) № 1/2003 на Съвета след допитване до Консултативния комитет по ограничителни практики и господстващо положение съгласно член 14 от Регламент (EO) № 1/2003.

(4)

Следователно трябва да се създаде процедура за постигане на споразумение, за да се позволи на Комисията да разглежда по-бързо дела за картели чрез постигането на споразумение със страните.

(5)

Опитът показа, че систематичното предоставяне на жалбоподателите на неповерителен вариант на твърденията за извършено нарушение може да има отрицателни последици по отношение на желанието на страните по производството да сътрудничат на Комисията. Докато жалбоподателите следва да останат все така тясно свързани с производството, да бъдат информирани и да имат възможност да изложат писмено своите становища относно естеството и предмета на производството, Комисията следва да определи как тази писмена информация да бъде предоставена по дадено дело.

(6)

Поради това Регламент (ЕО) № 773/2004 следва съответно да бъде изменен,

1.

Член 2, параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Комисията може по всяко време да вземе решение за образуване на производство с оглед приемане на решение по глава III от Регламент (ЕО) № 1/2003, но не по-късно от датата, на която е издала предварителна оценка по член 9, параграф 1 от същия регламент, твърдение за извършено нарушение, или искане на страните да заявят своя интерес към започване на разговори за постигане на споразумение, или от датата, на която е публикувано известието по член 27, параграф 4 от посочения регламент, която от тези датите е по-ранна.“

2.

В член 6 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Когато Комисията издава твърдения за извършено нарушение относно въпрос, по който е получила жалба, тя уведомява писмено жалбоподателя за естеството и предмета на процедурата и определя срок, в който жалбоподателят може писмено да изрази становището си. Комисията може също така да предостави на жалбоподателя копие от неповерителната версия на твърденията за извършено нарушение.“

3.

В член 10, параграф 1 се заменя със следния текст:

„1.   Комисията информира заинтересованите страни за повдигнатите срещу тях твърдения за извършени нарушения. Изложението на възраженията се връчва писмено на всяка от страните, срещу която са повдигнати възражения.“

4.

Следният член 10а се добавя:

„Член 10a

Процедура за постигане на споразумение при дела за картели

1.   След образуване на производство по член 11, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1/2003, Комисията може да определи срок, в рамките на който страните могат да заявят писмено, че имат готовност да започнат разговори за постигане на споразумение с оглед на евентуално подаване на заявления за постигане на споразумение. Комисията не е длъжна да взема под внимание изложения за постигане на споразумение, които са получени след изтичането на този срок.

Ако две или повече страни, принадлежащи към едно и също предприятие, посочат, че желаят да участват в разговори за постигане на споразумение съгласно първия параграф, тези страни посочват общи представители, които да участват от тяхно име в разговорите с Комисията.

2.   Комисията може да информира страните, желаещи да подадат заявления за постигане на споразумение относно:

В случай, че разговорите за постигане на споразумение напреднат до етап, на който посочената по-горе информация е била оповестена при поискване или е предоставена на страните по друг начин, Комисията може да определи срок, в който страните могат да поемат ангажимент да следват процедурата за постигане на споразумение, като подадат писмени заявления, в които отразяват резултатите от разговорите за постигане на споразумение и признават своето участие в нарушение на член 81 от Договора за ЕО, както и своята отговорност. Комисията не е длъжна да вземе предвид писмените заявления, получени след изтичане на срока.

3.   Когато изложението, връчено на страните, подкрепя съдържанието на техните заявления за постигане на споразумение, писменият отговор на съответните страни на изложението, даден в срок, потвърждава, че изложението, адресирано до тях, съответства на съдържанието на техните заявления за постигане на споразумение. Тогава Комисията може да пристъпи незабавно към приемане на решение по член 7 и член 23 от Регламент (EO) № 1/2003 след допитване до Консултативния комитет по ограничителни практики и господстващо положение съгласно член 14 от Регламент (EO) № 1/2003 на Съвета.“

5.

Член 11, параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Комисията предоставя на страните, до които адресира изложението си, възможност да бъдат изслушани преди провеждане на консултации с Консултативния комитет, посочен в член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003“.

6.

Член 12, параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Комисията предоставя на страните, до които е адресирала изложението си, възможност да развият доводите си при изслушването, ако те са поискали това в писмените си изложения.

2.   При подаване на своите писмени заявления за постигане на споразумение обаче страните потвърждават на Комисията, че те биха поискали възможност да изложат своите аргументи при изслушването единствено, ако изложението не подкрепя съдържанието на техните писмени заявления за постигане на споразумение.“

7.

В член 15, следният параграф 1а се добавя:

„1a.   След образуване на производство по член 11, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1/2003, когато прецени за уместно, Комисията оповестява доказателствата в подкрепа на предвидените възражения спрямо страните, които възнамеряват да подадат заявления за постигане на споразумение, за да им даде възможност да го направят. Предвид това, при подаване на писмени заявления за постигане на споразумение страните потвърждават пред Комисията, че биха поискали достъп до материалите по производството след получаване на изложението единствено ако изложението не подкрепя съдържанието на техните писмени заявления за постигане на споразумение.“

8.

Член 17, параграф 1 и член 17, параграф 3 се заменят със следното:

„1.   При определяне на сроковете, предвидени в член 3, параграф 3, член 4, параграф 3, член 6, параграф 1, член 7, параграф 1, член 10, параграф 2, член 10а, параграф 1, член 10а, параграф 3 и член 16, параграф 3, Комисията взема под внимание както необходимото време за изготвяне на изложението, така и спешността на случая.

3.   Сроковете по член 3, параграф 3, член 4, параграф 3, член 10а, параграф 1, член 10а, параграф 2 и член 16, параграф 3 са най-малко две седмици. Срокът по член 10а, параграф 3 е най-малко една седмица.“

27.10.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/51

1.

Настоящото известие въвежда рамката за компенсиране на сътрудничеството при производства, образувани с оглед прилагане на член 81 от Договора за ЕО (1) при дела за картели. Процедурата за постигане на споразумение може да позволи на Комисията да разглежда повече дела със същите ресурси и по този начин да се засили публичния интерес от налагането на ефективни и навременни санкции от страна на Комисията, като същевременно увеличава цялостното възпиране. Сътрудничеството, предмет на настоящото известие, е различно от доброволното предоставяне на доказателства за започване или подпомагане напредъка на разследването на Комисията, което е обхванато от Известието на Комисията относно освобождаване от санкции и намаляване на техния размер при дела за картели (2). В случай че сътрудничеството, предложено от предприятие, попада в приложното поле на двете известия на Комисията, то може да получи съответната компенсация с натрупване (3).

2.

Когато страни по производството са готови да признаят участието си в картел в нарушение на член 81 от Договора за ЕО и съответно своята отговорност, те също могат да допринесат за ускоряване на производството, което да доведе до приемане на съответното решение по член 7 и член 23 от Регламент (EO) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 г. относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (4) по начина и с предпазните клаузи, определени в настоящото известие. Докато за Комисията като разследващ орган и пазител на Договора за ЕО, упълномощен да приема решения за прилагане, предмет на съдебен контрол от страна на съдилищата на Общността, въпросът за наличието на нарушение на законите на Общността и подходящата санкция не подлежат на преговори, тя може да компенсира сътрудничеството, описано в настоящото известие. OВ L 1, 4.1.2003 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (EО) № 1419/2006 (OВ L 269, 28.9.2006 г., стр. 1).

3.

Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 г. относно водените от Комисията производства съгласно член 81 и 82 от Договора за ЕО (5) определя основните практически правила относно провеждането на производства при дела за антитръст, включително тези, които са приложими за постигане на споразумение. В този смисъл Регламент (ЕО) № 773/2004 дава на Комисията възможността да прецени дали да проучи или не процедурата за постигане на споразумение при дела за картели, като същевременно гарантира, че изборът на процедурата за постигане на споразумение не може да бъде наложен на страните.

4.

Ефективното прилагане на законодателството на Общността в областта на конкуренцията е съвместимо с пълно зачитане на правата на защита на страните — основен принцип на правото на Общността, който следва да бъде спазван при всякакви обстоятелства, и по-специално при процедури за антитръст, които могат да доведат до налагане на санкции. Следователно въведените правила за провеждане на производствата на Комисията за прилагане на член 81 от Договора за ЕО следва да гарантират, че на съответните предприятия и сдружения на предприятия е предоставена възможност ефективно да представят своите становища относно достоверността и относимостта на фактите, възраженията и обстоятелствата, представени от Комисията (6), по време на цялата административна процедура.

5.

Комисията си запазва правото да преценява за кои дела може да бъде целесъобразно да се проучи интереса на страните от участие в разговори за постигане на споразумение, както и да решава дали да започне такива разговори, да ги прекрати или да постигне окончателно споразумение. В този смисъл може да бъде отчетена вероятността в разумен срок да бъде постигнато взаимно разбирателство с участващите страни относно обхвата на потенциалните възражения по отношение на фактори като броя на участващите страни, предвидими конфликтни позиции относно разпределянето на отговорността, степен на оспорване на фактите. Освен това ще бъде отчетена възможността за постигане на процедурна ефективност предвид цялостния напредък на процедурата за постигане на споразумение. Други фактори като създаване на евентуален прецедент също могат да окажат влияние. Комисията може да започне разговори за постигане на споразумение единствено при писмено искане от засегнатите страни.

6.

Докато страните по производствата нямат право да постигат споразумение, в случай че Комисията прецени, че дадено дело по принцип може да отговаря на условията за прилагане на процедурата за постигане на споразумение, тя ще проучи интереса на всички страни по въпросното производство към постигане на споразумение.

7.

Страните по производствата и техните законни представители не могат да разкриват на други предприятия или трети страни под чиято и да било юрисдикция съдържанието на разговорите, нито на документите, до които те са имали достъп за целите на постигане на споразумение, освен ако не са получили предварително изрично разрешение от Комисията. При каквото и да било нарушение в това отношение Комисията може да не вземе под внимание искането на предприятието за прилагане на процедурата за постигане на споразумение и то може да представлява утежняващо обстоятелство по смисъла на точка 28 от Насоките на Комисията относно метода за определяне на санкциите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент (EO) № 1/2003 (7) (насоки за санкциите).

8.

Когато Комисията разглежда възможността да приеме решение по член 7 и/или член 23 от Регламент (EО) № 1/2003, необходимо е тя предварително да установи и приеме като страни по производството юридическите лица, на които може да бъде наложена санкция за нарушение на член 81 от Договора за ЕО.

9.

За целта образуването на производство по член 11, параграф 6 от Регламент (EО) № 1/2003 с оглед приемане на такова решение може да започне по всяко време, но не по-късно от датата, на която Комисията издава срещу съответните страни. Член 2, параграф 1 от Регламент (EО) № 773/2004 уточнява също, че ако Комисията прецени за уместно да проучи интереса на страните от участие в разговори за постигане на споразумение, тя образува производство не по-късно от датата, на която е издала си или е поискала от страните да заявят писмено своя интерес от участие в разговори за постигане на споразумение в зависимост от това коя от тези дати е по-ранна.

10.

След образуване на производство в съответствие с член 11, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1/2003, единствено Комисията е компетентна да прилага член 81 от Договора за въпросното дело (8).

11.

В случай че Комисията прецени за уместно да проучи интереса на страните към участие в разговори за постигане на споразумение, тя определя срок от не по-малко от две седмици, в съответствие с член 10а, параграф 1 и член 17, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 773/2004, в който страните по дадено производство следва да заявят писмено дали възнамеряват да участват в разговорите за постигане на споразумение с оглед евентуално подаване на заявление за постигане на споразумение на по-късен етап.

12.

Всички страни по производството, принадлежащи на едно и също предприятие и предвиждащи възможността да подадат заявление за постигане на споразумение, и да участват в разговори за постигане на споразумение, следва да определят общи представители, надлежно упълномощени да действат от тяхно име. Това може да бъде направено по всяко време, но не по-късно от края на срока, посочен в точка 9 по-горе.

13.

Комисията може да не вземе под внимание заявленията за освобождаване от санкции и намаляване на техния размер по силата на Известието за освобождаване от санкции и намаляване на техния размер на основание, че те са били подадени след изтичане на срока, посочен в точка 11 по-горе.

14.

В случай че някоя от страните по производството поиска разговори за постигане на споразумение и отговаря на изискванията, посочени в точки 11 и 12 по-горе, Комисията може да реши да приложи процедурата за постигане на споразумение посредством двустранни контакти между Генерална дирекция „Конкуренция“ на Комисията и кандидатите за постигане на споразумение.

15.

Комисията си запазва правото по време на процедурата да определя уместността и темпа на двустранните разговори за постигане на споразумение с всяко предприятие. В съответствие с член 10а, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 773/2004 (9), това включва определяне, като се вземе предвид цялостния напредък в резултат от процедурата за постигане на споразумение, на реда и последователността на двустранните разговори за постигане на споразумение, както и времевия график за оповестяване на информация, включително доказателствата в преписката на Комисията, използвани за установяване на предвидените възражения и потенциалната санкция (10). Информацията ще бъде оповестена своевременно в съответствие с напредъка на разговорите за постигане на споразумение.

16.

Ранното оповестяване в контекста на разговорите за постигане на споразумение в съответствие с член 10а, параграф 2 и член 15, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 773/2004 ще позволи страните да бъдат уведомени за основните елементи, взети под внимание до момента, като предполагаеми факти, класифициране на тези факти, сериозност и продължителност на действие на предполагаемия картел, разпределяне на отговорности, приблизителна оценка на вероятните санкции (11), както и доказателства, използвани за установяване на потенциалните възражения (12). Това ще позволи на страните да представят убедително своите становища относно потенциалните възражения срещу тях и ще им даде възможност да вземат информирано решение дали да се насочат към постигане на споразумение, или не.

17.

Когато напредъкът при разговорите за постигане на споразумение води до общо разбирателство относно обхвата на потенциалните възражения и определянето на санкцията, която ще се наложи, Комисията може да определи окончателен срок от ХХХ работни дни, в който дадено предприятие да подаде окончателно писмено заявление за постигане на споразумение съгласно член 10а, параграф 2 и член 17, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 773/2004. При основателно искане срокът може да бъде удължен. Преди определяне на срока страните имат право информацията, посочена в параграф 16, да им бъде оповестена при поискване. При обосновано искане от дадена страна службите на Комисията ѝ предоставят достъп до неповерителни варианти на всички достъпни документи, изброени в преписката по делото към дадения момент, доколкото преценят за оправдано, за да се позволи на страната да установи своята позиция относно други аспекти на картела и при условие че ефективността на процедурата, посочена в точка 5, не е изложена на риск (13).

18.

По време на процедурата за постигане на споразумение страните могат във всеки един момент да се обръщат към служителя по изслушванията по въпроси, които могат да възникнат във връзка със справедливостта на процеса. Задължението на служителя по изслушванията е да гарантира, че при производства по конкуренция е спазено ефективното упражняване на правото на защита.

19.

В случай че съответните страни не подадат заявление за постигане на споразумение, за тях процедурата за окончателно решение на Комисията следва общите разпоредби по член 10, параграф 2, член 12, параграф 1 и член 15, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 773/2004 вместо тези, с които се урежда процедурата за постигане на споразумение.

20.

Страните, които решат да приложат процедурата за постигане на споразумение, трябва да подадат официално искане за постигане на споразумение под формата на писмено заявление за постигане на споразумение. Заявлението за постигане на споразумение по член 10а, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 773/2004 съдържа:

21.

Признанията и потвържденията, предоставени от страните с оглед постигане на споразумение, представляват израз на техния ангажимент за сътрудничество за бързо решаване на делото в съответствие с процедурата за постигане на споразумение. Тези признания и потвърждения обаче зависят от това дали Комисията ще удовлетвори техните искания за постигане на споразумение, включително предвидения максимален размер на санкцията.

22.

Следователно писмените искания за постигане на споразумение не могат да бъдат оттегляни едностранно от подателите, освен в случаите, в които Комисията не удовлетвори исканията за постигане на споразумение чрез подкрепа на заявленията за постигане на споразумение първо в изложението на възраженията и накрая, в окончателно решение (в тази връзка вж. точки 27 и 29 по-долу). Приема се, че изложението на възраженията одобрява писмените заявления за постигане на споразумение, ако то отразява тяхното съдържание по отношение на описанието на картела, участието на предприятията в него и правната квалификация на това участие. Освен това, за да се приеме, че дадено окончателно решение е одобрило писмените заявления за постигане на споразумение, то следва да налага санкция, която не надвишава посочения максимален размер на сумата.

23.

Съгласно член 10, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 773/2004, връчването на писмено изложение на възраженията на всяка от страните, срещу които са повдигнати възражения, е задължителна подготвителна стъпка преди приемане на окончателно решение (15). Следователно и по процедурата за постигане на споразумение Комисията издава изложение на възраженията (16).

24.

За да може правото на защита на страните да бъде упражнено ефективно, преди да приеме окончателно решение, Комисията следва да изслуша техните становища относно възраженията срещу тях и доказателствата в подкрепа и да ги вземе под внимание, като измени своя предварителен анализ, където е уместно (17). Комисията трябва да бъде в състояние не само да приеме или отхвърли съответните аргументи на страните, изложени по време на административната процедура, но и да извърши свой собствен анализ на поставените от тях въпроси, за да се стигне или до оттегляне на възраженията поради тяхната неоснователност, или да допълни и преоцени своите фактологични и правни аргументи в подкрепа на поддържаните възражения (18).

25.

Като подават официално искане за постигане на споразумение под формата на писмено заявление за постигане на споразумение преди връчване на изложението на възраженията, засегнатите страни дават възможност на Комисията да вземе под внимание техните становища (19) още при съставянето на изложението на възражения, вместо преди допитване до Консултативния комитет по ограничителни практики и господстващо положение (Консултативния комитет) или преди приемане на окончателното решение (20). Съответно изложението на възраженията, връчено на страните, може да използва съдържанието на заявленията за постигане на споразумение, когато е уместно, и предвид тези факти размерът на потенциалната санкция може да бъде преразгледан и съответно намален (21).

26.

В случай че изложението на възраженията одобри заявленията за постигане на споразумение на страните, в срок от не по-малко от една седмица, определен от Комисията в съответствие с член 10а, параграф 3 и член 17, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 773/2004, съответните страни трябва да отговорят на него, като потвърдят (недвусмислено), че изложението на възражения съответства на съдържанието на техните заявления за постигане на споразумение и че следователно те застават зад ангажимента си да следват процедурата за постигане на споразумение. При липса на такъв отговор Комисията може да не вземе под внимание заявлението на предприятието за прилагане на процедурата за постигане на споразумение.

27.

Комисията може законно да приеме изложение на възраженията си, което да не одобрява заявленията за постигане на споразумение на страните. В този случай се прилагат общите разпоредби на член 10, параграф 2, член 12, параграф 1 и член 15, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 773/2004. Признанията, дадени от страните в заявленията за постигане на споразумение, се смятат за оттеглени и не могат да бъдат използвани срещу никоя страна по производството. Следователно съответните страни вече няма да бъдат обвързани със заявленията си за постигане на споразумение и ще им бъде определен срок, в който да представят отново аргументи в своя защита, включително, ако желаят, възможността да поискат устно изслушване и достъп до преписката.

28.

След получаване на отговорите на страните на изложението на възраженията в потвърждение на техния ангажимент за постигане на споразумение, Регламент (ЕО) № 773/2004 позволява на Комисията да пристъпи, без каквито и да било други процедурни стъпки, към приемане на съответното окончателно решение съгласно член 7 и/или член 23 от Регламент (ЕО) № 1/2003 след допитване до Консултативния комитет в съответствие с член 14 от Регламент (ЕО) № 1/2003. По-специално, това означава, че след като заявленията за постигане на споразумение на страните са били одобрени чрез изложението на възраженията (22), съгласно член 12, параграф 2 (23) и член 15, параграф 1, буква а) (24) от Регламент (ЕО) № 773/2004 тези страни не могат да искат устно изслушване или достъп до преписката.

29.

Комисията може законно да приеме окончателна позиция, която да се отклонява от нейната предварителна позиция, изразена в изложението на възраженията, одобряващо заявленията на страните за постигане на споразумение, предвид аргументите, предоставени от Консултативния комитет, или поради други съображения предвид автономността на Колегията на Комисията в това отношение (25). В случай че Комисията възнамерява да предприеме действия в тази насока обаче, тя ще информира страните за своето намерение и ще ги уведоми с ново изложение на възражения, за да им даде възможност да се защитят в съответствие с общите процедурни правила (26). От това следва, че страните ще имат право да получат достъп до преписката, да поискат устно изслушване и да отговорят на изложението на възраженията. Признанията, дадени от страните в заявленията за постигане на споразумение, се смятат за оттеглени и не могат да бъдат използвани срещу никоя страна по производството.

30.

Окончателният размер на санкцията в даден случай се определя в решението относно установяване на нарушение и налагане на санкция съгласно член 7 и член 23 от Регламент (ЕО) № 1/2003.

31.

В съответствие с практиката на Комисията, фактът, че дадено предприятие е сътрудничило на Комисията съгласно настоящото известие по време на административната процедура, ще бъде посочен в съответното решение, за да се обоснове причината за размера на санкцията.

32.

В случай че Комисията реши да компенсира дадена страна за постигането на споразумение в рамките на настоящото известие, тя ще намали размера на санкцията с ХХ %, след като е бил приложен таван от 10 % в съответствие с Насоките относно метода за определяне на санкции, налагани в съответствие с член 23, параграф 2, буква а) от Регламент (EO) № 1/2003 (27) и при условие че всякакви специфични увеличения с цел възпиране (28), прилагани съгласно насоките, няма да надвишават сумата, умножена по две.

33.

В случаи, при които е постигнато споразумение с кандидати за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер, приложеното за тях намаляване на размера на санкцията ще бъде сумата от компенсацията в съответствие с политиката за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер и компенсацията за постигане на споразумение.

34.

Настоящото известие се прилага за всички нерешени от Комисията дела към датата на неговото публикуване в Официален вестник или след това.

35.

Комисията смята, че обикновено публичното оповестяване на документи и писмени или записани заявления, получени в контекста на настоящото известие, биха засегнали някои публични или частни интереси, например защита за целите на проверки и разследвания, по смисъла на член 4 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (29) дори след приемане на решението.

36.

Окончателните решения, приети от Комисията в съответствие с Регламент (ЕО) № 1/2003, подлежат на обжалване в съответствие с член 230 от Договора за ЕО. Освен това, съгласно член 229 от Договора за ЕО и член 31 от Регламент (ЕО) № 1/2003, Съдът на Европейските общности има неограничена юрисдикция да преразглежда решения, приети съгласно член 23 от Регламент (ЕО) № 1/2003.

—

„Комисията предоставя на страните, до които адресира изложение на възраженията си, възможност да бъдат изслушани преди провеждане на консултации с Консултативния комитет, посочен в член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003“ (член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 773/2004).

—

„Преди да вземе решения, както е предвидено в членове 7, 8, 23 и член 24, параграф 2, Комисията предоставя на предприятията или на сдруженията на предприятия, ответни страни в производството пред Комисията, възможност да бъдат изслушани по въпросите, по които Комисията е предявила възражения. Комисията основава своите решения само на онези предявени възражения, по които засегнатите страни са имали възможност да изразят становище. Жалбоподателите се привличат за тясно сътрудничество по производството“ (член 27, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003).

27.10.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/58

Наименование на продукта

Описание

Географска област

Доказателство за произход

Метод на производство

Връзка

Етикетиране

Национални изисквания