Общата система на данъка върху добавената стойност (ДДС) на Европейския съюз

 

РЕЗЮМЕ НА:

Директива 2006/112/EО — общата система на данъка върху добавената стойност на Европейския съюз

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ДИРЕКТИВАТА?

Тя преработва и отменя първоначалната шеста директива относно данъка върху добавената стойност (ДДС), за да разясни действащото понастоящем законодателство в Европейския съюз в областта на ДДС.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

ДДС се прилага към всички сделки, извършвани в ЕС срещу заплащане от данъчно задължено лице (т.е. от всяко лице или субект, което доставя стоки или услуги в процеса на дейността си). Вносът, извършван от такова лице, също подлежи на облагане с ДДС.

Облагаемите сделки включват доставките на стоки или услуги в рамките на ЕС, придобиванията на стоки между държавите — членки на ЕС (стоки, доставени и изпратени или превозени от предприятие в една държава членка до предприятие в друга) и вноса на стоки в ЕС от държави извън ЕС.

• Мястото на облагане зависи от естеството на сделката, вида на доставения продукт и дали е включен превоз.
  • Доставка на стоки. Където се доставят стоките.
  • Придобиване на стоки между държави членки. Където се доставят стоките (т.е. държавата членка, където стоките се намират накрая след превоза им от друга държава членка).
  • Внос на стоки. Обикновено държавата членка, в която пристигат стоките.
  • Доставка на услуги. Когато услугите се считат за доставени. Това зависи не само от вида на доставената услуга, но и от вида на клиента, получаващ услугата. Общото правило е, че услугата се облага с данък на мястото на клиента, ако е предприятие, или на мястото на доставчика, ако клиентът е частно лице. За да се гарантира облагането на услугата на мястото, където тя се ползва действително, има някои изключения от тези общи правила, като напр.:
    • услуги, свързани с недвижима собственост (недвижими имоти);
    • превоз на пътници;
    • дейности, свързани с култура, спорт, образование и развлечения;
    • ресторантьорски услуги.
• ДДС се начислява, когато стоките или услугите са доставени съобразно естеството на сделката. ДДС може да се начисли за придобиване на стоки между държави членки, когато доставката на стоки до съответната държава членка е завършена. При внос в ЕС ДДС се начислява, когато стоките са докарани в държава членка.
• Данъчната основа за доставка на стоки и услуги и придобиване на стоки между държави членки включва всички плащания към доставчика. Основата при внос на стоки е стойността им за митнически цели. Митата, данъците и другите такси са включени в данъчната основа, с изключение на самия ДДС, отстъпките от цените и намаленията, предоставени на клиента.
• Стандартната ставка на ДДС, приложима от всички държави членки за стоки и услуги, е най-малко 15 %. Държавите членки могат да прилагат една или две намалени ставки в размер най-малко 5 % към конкретни стоки или услуги, посочени в приложение III към директивата. При определени условия се прилагат и редица изключения от тези правила (напр. по-ниски ставки за други стоки или услуги).
• Директивата позволява случаи на освобождаване от ДДС. Повечето от тях са освобождаване без право на приспадане (напр. медицински грижи, социални услуги или финансови и застрахователни услуги). Съществува обаче и освобождаване с право на приспадане (напр. доставки на стоки между държави членки или износ на стоки за държава извън ЕС). Повечето освобождавания са задължителни за държавите членки, но някои от тях не са задължителни.
• Данъчно задълженото лице може да приспадне размера на ДДС, платен върху придобитите стоки или услуги, използвани за облагаеми сделки, в държавата членка, в която са придобити тези стоки или услуги. ДДС върху входящите ресурси може да бъде приспаднат от дължимия ДДС за облагаеми сделки (напр. местни доставки на стоки или услуги). По принцип правото на приспадане не е налице в случай на освободена икономическа дейност или ако данъчнозадълженото лице прилага определени специални режими. В някои случаи приспаданията може да бъдат ограничавани или коригирани.
• Директивата предвижда задължения на данъчнозадължените лица и на някои данъчно незадължени лица. По принцип ДДС е платим от всяко данъчнозадължено лице, извършващо облагаеми доставки на стоки и услуги. Изключенията включват конкретни сделки, при които клиентът плаща ДДС (напр. услуги, предоставени на дадено предприятие от доставчик в друга държава, и сделки, при които държавата членка може да определи клиентът да плаща ДДС, както е при някои поддаващи се на измама доставки).
• Директивата допуска изключения за държавите членки от стандартните правила за ДДС (напр. с цел предотвратяване на определени типове неплащане на данъци). Има и специални режими на ДДС, чиято цел е намаляването на документацията (напр. за малки предприятия и фермери).
• Освен това тя позволява на държавите членки, които са най-сериозно засегнати от измами с ДДС, да прилагат временно общо отменяне на задължението за ДДС. Това включва прехвърляне на отговорността за плащане на ДДС от доставчика на клиента. Държавите членки могат да използват тази мярка само за вътрешни доставки на стоки и услуги за над 17 500 EUR за сделка само до 30 юни 2022 г. и то при много строги условия.

На Директива 2006/112/ЕО са направени редица изменения, включително някои, дължащи се на пандемията от COVID-19.

• Директива (ЕС) 2020/284 я изменя, като се въвеждат определени изисквания към доставчиците на платежни услуги да водят отчет на трансграничните плащания, свързани с електронната търговия. След това данните ще бъдат предоставени на националните данъчни органи при строги условия, включително тези, свързани със защитата на данните. Тези изисквания се прилагат от 1 януари 2024 г.
• С Директива за изменение (ЕС) 2020/285 се въвеждат опростени правила за намаляване на административната тежест и разходите за съответствие за малките предприятия, както и за създаване на по-благоприятна данъчна среда, която да им помогне да растат и да търгуват по-ефективно през граница. Малките предприятия ще могат да се възползват от опростени правила за спазване на разпоредбите във връзка с ДДС, когато годишният им оборот остава под праг, определен от съответната държава членка, който праг не може да бъде по-висок от 85 000 EUR. При определени условия малките предприятия от други държави членки, които не надвишават този праг, също ще могат да се възползват от опростената схема, ако общият им годишен оборот в целия ЕС не надвишава 100 000 EUR. Новите правила ще се прилагат от 1 януари 2025 г.
• С пакета от мерки за ДДС за електронната търговия (Директиви (ЕС) 2017/2455 и (ЕС) 2019/1995, които изменят Директива 2006/112/ЕО) се въведоха нови опростявания за дружествата, извършващи трансгранични продажби на стоки или услуги. Той гарантира, че ДДС за такива доставки се плаща правилно на държавата членка на клиента в съответствие с принципа на данъчно облагане в държавата членка по местоназначение. Първите мерки влязоха в сила през 2015 г. и обхващаха само далекосъобщителните услуги, услугите по разпространение на радио и телевизия и електронните услуги. Дружествата, които предоставят далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия и електронни услуги по модела „дружество—потребител“ в ЕС, вече могат да декларират и да плащат ДДС по опростена система (обслужване на едно гише).
• Като последица от избухването на пандемията от COVID-19 с Решение (ЕС) 2020/1109 се отлага датата на влизане в сила на втория пакет от 1 януари 2021 г. на 1 юли 2021 г., за да се даде възможност на държавите членки и на предприятията да разполагат с повече време да се подготвят за новите правила.
• Директива (ЕС) 2020/1756 изменя Директива 2006/112/ЕО след оттеглянето на Обединеното кралство (UK) от ЕС, като с нея се въвеждат идентификационни номера за целите на ДДС в Северна Ирландия със специален префикс, за да се прави разлика между:
  • данъчно задължени лица и данъчно незадължени юридически лица, чиито сделки със стоки в Северна Ирландия са предмет на законодателството на ЕС в областта на ДДС;
  • лицата, извършващи други сделки, за които са идентифицирани за целите на ДДС в Обединеното кралство.
• Директива (ЕС) 2020/2020 изменя директивата с цел осигуряване на по-лесен достъп до доставки на ваксини срещу COVID-19 и медицински изделия за ин витро диагностика (тестови комплекти) в отговор на пандемията от COVID-19 в Европа. От 12 декември 2020 г. до 31 декември 2022 г. с нея на държавите членки се позволява да:
  • освобождават от ДДС с право на приспадане доставките на ваксини срещу COVID-19 и медицински изделия за ин витро диагностика, както и на услугите, тясно свързани с тези ваксини и изделия;
  • прилагат намалена ставка на ДДС за медицинските изделия за ин витро диагностика на COVID-19 и свързаните с тях услуги, какъвто е случаят с ваксините.
• Директива (ЕС) 2021/1159 изменя Директива 2006/112/ЕО по отношение на временните изключения при внос и някои доставки в отговор на пандемията от COVID-19. Това ще улесни Европейската комисия и агенциите на ЕС да купуват стоки и услуги, за да ги разпространяват безвъзмездно (т.е. като дарения) в държавите членки в контекста на продължаващата криза в общественото здравеопазване.

Реформа на системата на ДДС

Като част от реформата, предложена в плана за действие във връзка с ДДС на Комисията за 2016 г. с Директива (ЕС) 2022/542 (EС) 2022/542 за изменение се изменя Директива 2006/112/ЕО чрез:

• актуализиране на списъка на стоките и услугите, за които са разрешени намалени ставки на ДДС (приложение III); въпреки това броят на позициите, за които могат да се прилагат намалени ставки, е ограничен, за да се предотврати разпространението на намалените ставки;
• отваряне на съществуващите изключения, позволяващи на някои държави членки да прилагат преференциални ставки за определени продукти за всички държави членки, при условие че са съвместими с договорените принципи;
• постепенно премахване на периоди за намалени ставки или изключения, прилагани за продукти с отрицателно въздействие върху околната среда (например върху изкопаеми горива и други стоки с подобно въздействие върху емисиите на парниковите газове, които вече не се използват, считано от 1 януари 2030 г. най-късно, и върху химически пестициди и изкуствени торове, които вече не се използват, считано от 1 януари 2032 г. най-късно);
• позволяване на държавите членки да прилагат намалена ставка, по-специално за:
  • услуги за достъп до интернет с цел справяне с ниското покритие на тези услуги и насърчаване на тяхното развитие,
  • слънчеви панели, електрически велосипеди и услуги за рециклиране на отпадъци, считани за екологично чисти стоки и услуги,
  • стоки и услуги, обслужващи специфични цели на социалната и културната политика.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА ДИРЕКТИВАТА?

Директива 2006/112/EO се прилага от 1 януари 2007 г. и трябваше да бъде въведена в законодателството на държавите членки до 1 януари 2008 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

За допълнителна информация вж.:

• ДДС (Европейска комисия).

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1—118).

Последващите изменения на Директива 2006/112/EО са включени в първоначалния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Директива (EС) 2020/285 на Съвета от 18 февруари 2020 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на специалния режим за малките предприятия и Регламент (ЕС) № 904/2010 относно административното сътрудничество и обмена на информация за целите на наблюдението на правилното прилагане на специалния режим за малките предприятия (OВ L 62, 2.3.2020 г., стр. 13—23).

Директива (ЕС) 2020/284 на Съвета от 18 февруари 2020 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на въвеждането на определени изисквания за доставчиците на платежни услуги (OВ L 62, 2.3.2020 г., стр. 7—12).

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет относно план за действие във връзка с ДДС Към единно пространство на ЕС по отношение на ДДС — Време за избор (COM(2016) 148 final, 7.4.2016 г.).

Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 година относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност (ОВ L 268, 12.10.2010 г., стр. 1—18).

Вж. консолидираната версия.

Директива 2009/132/ЕО на Съвета от 19 октомври 2009 година за определяне на приложното поле на член 143, букви б) и в) от Директива 2006/112/ЕО по отношение на освобождаването от данък добавена стойност при окончателен внос на някои стоки (ОВ L 292, 10.11.2009 г., стр. 5—30).

Вж. консолидираната версия.

Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата-членка по възстановяване, но установени в друга държава членка (ОВ L 44, 20.2.2008 г., стр. 23—28).

Вж. консолидираната версия.

Директива 2007/74/ЕО на Съвета от 20 декември 2007 година относно освобождаването от данък върху добавената стойност и акциз на стоки, внасяни от лица, пътуващи от трети страни (ОВ L 346, 29.12.2007 г., стр. 6—12).

Директива 2006/79/ЕО на Съвета от 5 октомври 2006 година относно освобождаване от данъчно облагане на вноса на малки пратки стоки с нетърговски характер от трети страни (кодифицирана версия) (ОВ L 286, 17.10.2006 г., стр. 15—18).

последно актуализация 26.04.2022