EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Общата система на данъка върху добавената стойност (ДДС) на ЕС

Общата система на данъка върху добавената стойност (ДДС) на ЕС

 

РЕЗЮМЕ НА:

Директива 2006/112/EО на Съвета — общата система на данъка върху добавената стойност (ДДС) на ЕС

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ДИРЕКТИВАТА?

Тя преработва и отменя първоначалната шеста директива относно данъка върху добавената стойност (ДДС), за да разясни действащото понастоящем законодателство на ЕС за ДДС.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Данъкът върху добавената стойност (ДДС) се прилага към всички сделки, извършвани в ЕС срещу заплащане от данъчнозадължено лице, т.е от всяко лице или субект, което доставя стоки или услуги в процеса на стопанска дейност. Вносът, извършван от такова лице, също подлежи на облагане с ДДС.

Облагаемите сделки включват доставките на стоки или услуги в рамките на ЕС, вътреобщностните придобивания на стоки (стоки, доставени и изпратени или превозени от предприятие в една държава от ЕС до предприятие в друга) и вноса на стоки в ЕС от територии извън него.

  • Правилата по отношение на мястото на облагане зависят от естеството на сделката, вида на доставения продукт и дали е включен превоз:
    • доставка на стоки — където се доставят стоките;
    • вътреобщностно придобиване на стоки — където придобиващата стоките страна приема доставката им, т.е. държавата от ЕС, където стоките се намират накрая след превоза им от друга държава от ЕС;
    • внос на стоки — обикновено държавата от ЕС, в която пристигат стоките;
    • доставка на услуги — където се доставят услугите. Това зависи не само от естеството на доставената услуга, но и от статута на клиента, получаващ услугата. За да се гарантира облагането на услугата на мястото, където тя се ползва действително, има някои изключения от тези общи правила, като например:
      • услуги, свързани с недвижима собственост (недвижими имоти);
      • превоз на пътници;
      • дейности, свързани с култура, спорт, образование и развлечения;
      • ресторантьорски услуги.
  • ДДС се начислява, когато стоките или услугите са доставени съобразно естеството на сделката. ДДС може да се начисли за вътреобщностна покупка, когато доставката на стоки до съответната държава от ЕС е завършена. При внос в ЕС ДДС се начислява, когато стоките са докарани в държава от ЕС.
  • Данъчната основа за доставка на стоки и услуги и вътреобщностно придобиване на стоки включва всички плащания към доставчика. При внос на стоки данъчната основа е стойността им за митнически цели. Митата, данъците и другите такси са включени в данъчната основа, с изключение на самия данък върху добавената стойност.
  • Стандартната ставка на ДДС, приложима от всички държави от ЕС за стоки и услуги, е най-малко 15 %. Държавите от ЕС могат да прилагат една или две намалени ставки в размер най-малко 5 %, към конкретни стоки или услуги, посочени в приложение III към директивата. При определени условия се прилагат и редица изключения от тези правила (по-ниски ставки, намалени ставки за други стоки или услуги и др.).
  • Директивата позволява случаи на освобождаване от ДДС. Повечето от тях са освобождаване без право на приспадане, например финансови и застрахователни услуги, медицински грижи или социални услуги. Съществува обаче и освобождаване с право на приспадане, например вътреобщностни доставки на стоки или износ на стоки за държава извън ЕС. По-голямата част от освобождаванията са задължителни за държавите от ЕС, но някои от тях не са задължителни.
  • Данъчнозадълженото лице има правото на приспадане на размера на ДДС, платен върху придобитите стоки или услуги в държавата от ЕС, където са изпълнени тези сделки. ДДС върху входящите ресурси може да бъде приспаднат от дължимия ДДС за облагаеми сделки, например местни доставки на стоки или услуги. По принцип правото на приспадане не е налице в случай на освободена икономическа дейност или ако данъчнозадълженото лице прилага определени специални режими. В някои случаи приспаданията може да бъдат ограничавани или коригирани.
  • Директивата предвижда задължения на данъчнозадължените лица и на някои данъчно незадължени лица. По принцип ДДС е платим от всяко данъчнозадължено лице, извършващо облагаеми доставки на стоки и услуги. Изключенията включват конкретни сделки, при които клиентът плаща ДДС, например при доставки на природен газ, и сделки, при които страната от ЕС може да определи клиентът да плаща ДДС, както е с някои поддаващи се на измама доставки.
  • Директивата допуска промени, известни като дерогации, за държавите от ЕС от стандартните правила за ДДС, например с цел предотвратяване на определени типове неплащане на данъци. Има и специални режими на ДДС, чиято цел е намаляването на документацията, например за малки предприятия и фермери.
  • Освен това тя позволява на държавите от ЕС, които са най-сериозно засегнати от измами с ДДС, да прилагат временно общо отменяне на задължението за ДДС. Това включва прехвърляне на отговорността за плащане на ДДС от доставчика на клиента. Държавите от ЕС могат да използват тази мярка само за вътрешни доставки на стоки и услуги над праг от 17 500 EUR за сделка и само до 30 юни 2022 г., и то при много строги условия.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА ДИРЕКТИВАТА?

Тя се прилага от 1 януари 2007 г. и трябваше да стане закон в държавите от ЕС до 1 януари 2008 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

За допълнителна информация вж.:

  • ДДС (Европейска комисия).

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1—118)

Последващите изменения на Директива 2006/112/ЕО са включени в основния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Директива (ЕС) 2018/2057 на Съвета от 20 декември 2018 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на временното прилагане на общ механизъм за обратно начисляване за доставките на стоки и услуги на стойност над определен праг (ОВ L 329, 27.12.2018 г., стр. 3—7)

Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 година относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност (ОВ L 268, 12.10.2010 г., стр. 1—18)

Вж. консолидираната версия.

Директива 2009/132/ЕО на Съвета от 19 октомври 2009 година за определяне приложното поле на член 143, букви б) и в) от Директива 2006/112/ЕО по отношение на освобождаването от данък добавена стойност при окончателен внос на някои стоки (ОВ L 292, 10.11.2009 г., стр. 5—30)

Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата-членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка (ОВ L 44, 20.2.2008 г., стр. 23—28)

Вж. консолидираната версия.

Директива 2007/74/ЕО на Съвета от 20 декември 2007 година относно освобождаването от данък върху добавената стойност и акциз на стоки, внасяни от лица, пътуващи от трети страни (ОВ L 346, 29.12.2007 г., стр. 6—12)

Директива 2006/79/ЕО на Съвета от 5 октомври 2006 година относно освобождаване от данъчно облагане на вноса на малки пратки стоки с нетърговски характер от трети страни (кодифицирана версия) (ОВ L 286, 17.10.2006 г., стр. 15—18)

последно актуализация 15.04.2019

Top