52009PC0551

[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 21.10.2009

COM(2009) 551 окончателен

2009/0164 (COD)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети държави или лицата без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, и относно съдържанието на предоставената закрила (преработена) {SEC (2009) 1373} {SEC (2009) 1374}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Основания и цели на предложението

Настоящото предложение е преработена версия на Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила[1] („Директива за признаването“ или („директива“).

Програмата от Хага прикани Комисията да приключи оценката на правните инструменти от първата фаза и да представи на Съвета и на Европейския парламент правните инструменти за втората фаза с оглед на тяхното приемане преди края на 2010 г. В Плана за политика в областта на убежището[2] Комисията предложи втората фаза на Общата европейска система за предоставяне на убежище да бъде приключена чрез повишаване на стандартите на закрила и гарантиране на тяхното последователно прилагане в целия ЕС. Европейският пакт за имиграция и убежище („пактът“), приет на 16 октомври 2008 г., предостави допълнителна политическа подкрепа и стимул за постигането на тази цел, като призова за инициативи, с които да бъде приключен процесът на създаване на ОЕСУ, с цел да бъде предоставена по-висока степен на закрила.

В момента Комисията разполага с голямо количество информация относно изпълнението на директивата, включително с обширна информация относно недостатъците, свързани с понятията в директивата и с начина, по който тя се прилага в практиката.

- През юни 2007 г. Комисията представи зелена книга [3], която имаше за цел да посочи възможни варианти за формата на втората фаза от ОЕСУ. В отговор на тази обществена консултация тя получи 89 становища от широк кръг заинтересовани страни , в това число значителен брой държави-членки и НПО[4], съдържащи разнообразни идеи за евентуални изменения на директивата.

- Комисията събра информация относно транспонирането и изпълнението на директивата чрез редовните си дейности по наблюдение и взе предвид също така няколко проучвания, направени от ВКБООН и различни НПО[5], в които се оценява изпълнението на директивата, както и доклад, направен по поръчка на Комисията от академичната мрежа „Одисей“[6].

- В отговор на подробните въпросници , изпратени от Комисията до всички държави-членки и гражданското общество, бе събрана допълнителна информация.

- В допълнение, в контекста на подготовката на оценката на въздействието, придружаваща настоящото предложение, по поръчка на Комисията бе проведено външно проучване , в което се анализират съществуващите доказателства и резултати от консултациите и въпросниците.[7]

- Освен това Комисията организира няколко експертни срещи , на които бяха обсъдени възможни изменения в директивата: среща със съдии, научни работници, ВКБООН и избрани експерти от държавите-членки на 26.6.2008 г., две срещи с държавите-членки (една на експертно ниво на 19.11.2008 г. и една в контекста на Комитета по имиграция и убежище на 12.12.2008 г.) и две срещи с НПО на 8.1.2009 г. и 23.2.2009 г.

На тази основа Комисията установи като основен проблем на приетите минимални стандарти тяхната неяснота и двусмисленост. В резултат на това

- те не са достатъчни да осигурят пълна съвместимост с развиващите се стандарти в областта на човешките права и бежанското право;

- те не са постигнали достатъчна степен на хармонизация; и

- те имат негативно влияние върху качеството и ефикасността на вземането на решения.

Същото заключение бе направено по отношение на Директива 2005/85/ЕО на Съвета относно минималните стандарти за процедурите в държавите-членки за предоставяне или отнемане на статут на бежанец („Директивата за процедурите за убежище“)[8].

Настоящото предложение се приема заедно с преработената версия на Директивата за процедурите за убежище, като целта е да се осигури по-висока степен на хармонизация и по-добри материални и процедурни стандарти на закрила на основата на съществуващото правно основание с оглед на установяването на обща процедура за предоставяне на убежище и на единен статут, за които се призовава в програмата от Хага. Измененията следва да:

а) опростят процедурите за вземането на решения и доведат до по-обосновани решения на първа инстанция, като по този начин се избегнат злоупотребите ;

б) рационализират процедурите за предоставянето на права, подобрявайки ефикасността на процеса на предоставяне на убежище; и

в) осигурят последователност със съдебната практика на Съда на Европейските общности (СЕО) и на Европейския съд по правата на човека.

По-конкретно:

а) В резултат на неяснотата и двусмислеността в няколко разпоредби на директивата лицата, отговорни за вземането на решения, изпитват трудности, когато се налага да вземат бързо обосновани решения, като в същото време съществуващата възможност понятията да бъдат тълкувани по различни начини има за последица чести обжалвания и последващи молби, както и голям брой успешни обжалвания на негативни решения. Като намалява възможностите за несигурност и административна грешка, пояснява правните концепции, и по този начин опростява тяхното прилагане, предложението засилва капацитета на органите за решаване на случаи на необосновани молби и на злоупотреби, и по-общо за по-бързата обработка на молби, при едновременното приемане на солидни решения, които не са чест предмет на отмяна в резултат на обжалване, за да бъдат избегнати продължителни правни процедури. Това ще доведе също така до по-бърз достъп до правата, които по силата на директивата се предоставят на лицата, които наистина се нуждаят от закрила, като в същото време ще подкрепи усилията на държавите-членки за бързото отстраняване от тяхната територия на търсещите убежище, чиито молби са били отхвърлени, и ще подобри доверието в целия процес.

б) Предложението цели да рационализира процедурите и да намали административните разходи и административната тежест, свързани с поддържането на два статута на закрила. В резултат на доближаването на правата, предоставени на двете категории лица, на които е предоставена закрила, органите не трябва вече да прилагат различни условия и процедури, когато издават разрешителни за пребиваване и документи за пътуване и предоставят достъп до заетост, социално подпомагане, здравна помощ и предимства за членове на семейството, както и до програми за интегриране. Съответните административни процедури ще бъдат рационализирани и разходите, свързани със създаването и поддръжката на различни инфраструктури, ще бъдат намалени.

в) Накрая, доколкото задълженията, свързани със статута на бежанец и с човешките права, са предмет на непрекъснато развиващо се авторитетно тълкуване от съответните национални и международни органи и правни системи, предложението има за цел да осигури пълна съгласуваност на стандартите на постиженията на правото на ЕС със стандартите, наложили се след приемането на директивата в съдебната практика на СЕО и Европейския съд по правата на човека.

Що се отнася до финансовата и административна тежест, свързана с предвижданите мерки, за онези държави-членки, които се сблъскват със специфични и диспропорционални затруднения в техните системи на убежище, и по-конкретно поради тяхното географско или демографско положение, ресурсите на Европейския бежански фонд ще бъдат мобилизирани за предоставянето на адекватно подпомагане на тези държави-членки и за да се гарантира, че тежестта ще бъде разпределена по-справедливо между всички държави-членки. Освен това Европейска служба за подкрепа в областта на убежището ще координира и подкрепя общи действия, за да подпомага държави-членки, изправени пред особено големи затруднения, и, по-общо, ще помага на държавите-членки в намирането на най-икономически ефективните начини за изпълнението на заплануваните мерки чрез обобщаване на добрите практики и структурен обмен на експертиза на високо ниво.

Общ контекст

По време на първата фаза на ОЕСУ целта, поставена от Европейския съвет в Тампере, бе хармонизиране на правните рамки на държавите-членки въз основа на общи минимални стандарти. С оглед на това директивата за признаването бе приета с цел да определи общи критерии за определяне на лицата, които се нуждаят от международна закрила, и да гарантира поне минимално ниво от предимства за тези лица във всички държави-членки.

Целта на настоящото предложение е да разгледа слабостите, установени през първата фаза от законодателството в областта на убежището, и да гарантира по-високи и по-хармонизирани стандарти на закрила, като така отбележи напредък по пътя към общо производство за убежище и единен статут в съответствие със заключенията от Тампере, препотвърдени в Програмата от Хага. Подробен анализ на проблемите, установени във връзка с настоящата директива и във връзка с подготовката за нейното приемане, установяването и оценката на варианти на политика и установяването и оценката на предпочетения вариант на политика, са включени в оценката на въздействието, приложена към настоящото предложение.

Съгласуваност с други политики и цели на Съюза

Настоящото предложение съответства напълно на заключенията на Европейския съвет от Тампере през 1999 г. и на Програмата от Хага от 2004 г. по отношение на създаването на ОЕСУ.

Консултация на заитересованите страни

Въз основа на предложенията, направени в отговор на зелената книга от юни 2007 г., и на основата на горепосочените проучвания за оценка на изпълнението на директивата Комисията събра ценна информация относно проблемите, които трябва да бъдат засегнати в предложението за изменение. Както бе подробно изложено по-горе, Комисията организира също така поредица от консултации с цел да обсъди в общи линии предложените изменения с държавите-членки, НПО, ВКБООН, съдии в областта на правото на убежище и научни работници.

Консултираните страни изразиха своята подкрепа за по-нататъшната хармонизация на причините и съдържанието на закрилата. Държавите-членки изразиха противоречиви мнения по въпроса за разширяването на определението на „членове на семейството“ и относно изменението на дефиницията на „определена социална група“. В общи линии държавите-членки бяха единодушни относно необходимостта от сближаването на правата, свързани със статута на бежанец и субсидиарната закрила, при запазване на два отделни статута. За разлика от тях, ВКБООН и организациите на гражданското общество подкрепят установяването на единен общ статут. Заинтересованите страни подчертаха също така необходимостта от разяснение на член 15, буква в).

Комисията предлага прагматичен подход, който се състои в разширяване на определението на „членове на семейството“, доколкото това е необходимо за осигуряването на съгласуваност с предложенията за изменение на Регламента от Дъблин[9] и Директивата относно условията на приемане[10]. Що се отнася до определението на причината „принадлежност към определена социална група“ ударението се поставя върху предоставянето на по-конкретни насоки по отношение на значението, което следва да се отдаде на аспектите, свързани с различията между половете. В допълнение измененията целят да премахнат всички различия в третирането на двете категории, които не могат да бъдат считани за обективно обосновани, като по този начин се отбелязва напредък по отношение на уеднаквяването на закрилата при запазване на разграничението между двата статута.

Изискването за съществуването на „тежки и лични заплахи“ в член 15, буква в) бе предмет на тълкуване от СЕО в неговото решение № C-465/07от 17 февруари 2009 г.[11] Съдът определи условията, при които подобна заплаха може по изключение да се счита за установена в случая на кандидат, който не е мишена на тази заплаха поради фактори, специфични за неговите/нейните лични обстоятелства, и предостави насоки за използването на степента на безогледно насилие, като характеризира въоръженият конфликт като критерий за оценка на наличието на сериозна и лична заплаха. В този контекст Съдът разгледа логиката, структурата и формулировката на няколко разпоредби от директивата и установи, че всички те последователно подкрепят и потвърждават това тълкуване. Освен това, той заключи, че това тълкуване е в пълно съответствие с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, в това число със съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, свързана с член 3. Следователно с оглед на тълкувателните насоки, предоставени в това съдебно решение, и на заключението, че тези разпоредби са в съответствие с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, не се налага изменение на член 15, буква в).

Правни елементи на предложението

Обобщение на предложените действия

Основната цел на настоящото предложение е да осигури

- по-високи стандарти на закрила по отношение на причините и съдържанието на закрилата в съответствие с международните стандарти, и по-конкретно с цел да бъде гарантирано пълното и всеобхватно прилагане на Женевската конвенция за статута на бежанците от 28 юли 1951 г., допълнена с Нюйоркския протокол от 31 януари 1967 г. („Женевската конвенция“) и пълното зачитане на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата на ЕС“); и

- допълнителна хармонизация на стандартите за закрила с цел намаляване на вторичното придвижване, доколкото то се дължи на разнообразието от националните правни рамки и практики за вземане на решение и на различната степен на права, предоставяни в различните държави-членки.

С оглед на гореспоменатото предложението разглежда редица въпроси, които са представени по-долу. Подробно обяснение на измененията е предоставено в приложението към настоящото предложение.

1. Субекти на закрила

Липсата на яснота в това понятие е причина за големи различия и за много широко тълкуване, което би могло да не отговаря на стандартите на Женевската конвенция за това какво представлява подходяща закрила. Така например национални органи, които използват широко тълкуване на настоящото определени, разглеждат кланове и племена като потенциални субекти на закрила независимо от факта, че те не могат да бъдат приравнени с държави по отношение на тяхната способност да предоставят закрила. В други примери отговорните органи разглеждат неправителствени организации като субекти на закрила по отношение на жени, изложени на риск от осакатяване на женските гениталии или „убийства на честта“, независимо от факта, че такива организации могат да предоставят единствено временна сигурност или дори само подслон на жертвите на преследвания. С цел да предотврати подобни пропуски по отношение на закрилата и да осигури пълна съгласуваност с Женевската конвенция и повишено качество и ефикасност на вземането на решения, както и последователност в тълкуването и съгласуваност с други разпоредби в директивата, предложението пояснява критериите за оценка на естеството на закрилата.

В случаите, в които в директивата се установяват индикативни списъци, се използват термини като „включва” или „ inter alia ”; следователно самата липса на тези термини в член 7 вече е индикация за изчерпателния характер на списъка. Въпреки това, за по-голяма яснота е необходимо изрично да бъде посочено, че списъкът със субекти на закрила е изчерпателен.

Необходимо е също така да се посочи, че закрилата следва да бъде ефективна и трайна и че недържавните субекти на закрила следва да желаят и да могат да наложат върховенството на закона. Понятието „желание да бъде предоставена закрила” отразява изискването, което е включено и в член 7, параграф 2 от директивата, което гласи, че кандидатът трябва да има достъп до закрила. Самият факт, че даден субект е в състояние да предостави закрила, не е достатъчен; той трябва също така да желае да предостави закрила на въпросното лице. И обратно, „желанието да бъде предоставена закрила” само по себе си не е достатъчно в отсъствието на „възможност да бъде предоставена закрила”. Освен това дори субекти, които желаят и могат да предоставят закрила по принцип , но които не предоставят такава закрила на практика, или такива, които могат да предоставят закрила единствено като преходна мярка или пък временно , са изключени от обхвата на понятието. Позоваването на налагането на върховенството на закона дава по-голяма тежест на условие, посочено в член 7, параграф 2, а именно функционирането на ефективна съдебна система.

На последно място, условието, че закрилата следва да бъде ефективна и трайна, гарантира съгласуваност с член 11, параграф 2 от директивата, в който, за целите на прекратяването, се съдържа изискването промяната на обстоятелствата в страната на произход да бъде значителна и да не бъде с временен характер .

2. Вътрешна закрила

Целта и съдържанието на международната закрила не са ограничени до забрана за връщане. Затова е необходимо да се посочи, че е допустимо тя да не бъде предоставена единствено в случаите, в които закрила може да бъде предоставена поне в част от страната на произход. Необходимо е също така да се гарантира съгласуваност на понятието за вътрешна закрила с член 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, в тълкуването му в неотдавнашното решение на Европейския съд за правата на човека[12]. Настоящото определение не само не съдържа съществени изисквания, произтичащи от това решение, но и се намира в очевидно противоречие с условията, поставени от Съда. Така предложението:

- въвежда дословно предпоставките, включени в горепосоченото решение, за приложимостта на концепцията за вътрешна закрила, а именно, че кандидатът трябва да има право да пътува, да получи достъп и да се установи на друго място;

- заличава възможността за прилагането на алтернативата за вътрешните полети въпреки технически проблеми като несъвместима с гореспоменатите изисквания;

- включва позоваване на задължението на отговорните органи да получат точна и актуална информация относно общата ситуация в страната, като по този начин отразява член 8, параграф 1 от директивата относно процедурите за убежище.

3. Изискването за „причинно-следствената връзка”

В много случаи, в които преследването произтича от недържавни субекти като милиция, кланове, престъпни мрежи, местни общности или семейства, актът на преследване не е извършен поради причини, свързани с причините от Женевската конвенция, а например с престъпни намерения или като лично отмъщение. Въпреки това в такива случаи често държавата може или не желае да предостави закрила на въпросното лице поради причина, свързана с Женевската конвенция (като например религия, пол, етническа принадлежност и др.). За да се справи с евентуални пропуски по отношение на закрилата, в предложението изрично се посочва, че изискването за връзка между акта на преследване и причините за преследване е изпълнено и тогава, когато съществува връзка между актовете на преследване и липсата на закрила от такива актове.

4. Принадлежност към определена социална група

Полът сам по себе си обикновено не е достатъчен критерий за дефинирането на определена социална група; по принцип той се използва в съчетание с други фактори, като например класа, семейно положение, етническа или кланова принадлежност. Въпреки това в някои общества жените биха могли да съставляват определена социална група, което да се докаже с дискриминация спрямо техните основни права. Двусмислената формулировка на последната фраза от член 10, параграф 1, буква г) е причина за слабости в закрилата и за много различно тълкуване. За да предостави ясни и полезни насоки и осигури съгласуваност, в изменението се посочва, че при дефинирането на определена социална група на пола следва да бъде отдадено съответното внимание.

5. Прекратяване на статута на бежанец и на статута на субсидиарна закрила

Позовавания на клаузите за прекратяване поради „вече несъществуващи обстоятелства“, посочени в членове 1В, параграф 5 и 1В, параграф 6 от Женевската конвенция, са изключени от Директивата за признаването. Тези изключения създават условия за продължаването на закрилата на основание „императивни причини, свързани с предишно преследване“ и се тълкуват като отразяващи общ хуманитарен принцип. В предложението тези изключения се въвеждат по отношение както на статута на бежанец, така и статута на субсидиарна закрила.

6. Разграничение по отношение на съдържанието на двата статута на закрила

Това изменение се очаква да опрости значително и да рационализира процедурите, както и да намали административните разходи.То има за цел да сближи правата, предоставени на двете категории лица, на които е предоставена закрила. При въвеждането на субсидиарната закрила се приемаше, че този статут има временен характер. В резултат на това директивата позволява на държавите-членки по тяхна преценка да предоставят по-малко права в определени аспекти. Въпреки това практическият опит, придобит до този момент, сочи, че първоначалното допускане е било погрешно. Затова е необходимо да бъдат премахнати всякакви ограничения по отношение на правата на лицата, на които е предоставена субсидиарна закрила, които не могат повече да се разглеждат като необходими и обективно обосновани. Това сближаване на права е необходимо, за да осигури пълно зачитане на принципа за недискриминация според тълкуването, предоставено в неотдавнашната съдебна практика на Европейския съд за правата на човека[13] и на Конвенцията на ООН за правата на детето. Освен това то идва в отговор на призива в Програмата от Хага за създаването на единен статут на закрила.

7. Съдържание на закрилата

С цел да се осигури ефективното упражняване на правата, официално дадени на лицата, на които е предоставена закрила, е необходимо да бъде намерен отговор на специфичните интеграционни предизвикателства, пред които те са изправени.

а) Признаване на квалификациите: За да бъдат разрешени практическите трудности, произтичащи от тяхната неспособност да предоставят свидетелства под формата на документи и ограничените им финансови възможности, предложението насърчава държавите-членки да приемат подходящи алтернативни процедури и да ги освободят от свързаните с това такси или да им предоставят финансова помощ, когато това е необходимо.

б) Достъп до професионално обучение и заетост: Често лицата, на които е предоставена закрила, не могат да работят в продължение на години или не са запознати с изискванията и практиките на назначаване на трудовия пазар. Предложението задължава държавите-членки да им предоставят достъп до курсове на обучение, за да развият техните умения, както и до консултантски услуги, предлагани от бюрата по заетостта.

в) Достъп до средства за интегриране: Възможностите за ефективна интеграция на лицата, на които е предоставена закрила, биха били значително по-големи, ако различното образование и различните професии и други характеристики на тяхната ситуация биха били взети предвид по подходящ начин в рамките на средствата за интегриране. Според предложението държавите-членки следва в техните политики за интеграция да разработят отговора, който те считат за подходящ за задоволяването на тези специфични нужди.

г) Достъп до жилищно настаняване: Много от лицата, на които е предоставена закрила, се сблъскват с пряка и непряка дискриминация на жилищния пазар. В съответствие с подхода, препоръчан в Наръчника по интеграция[14], предложението призовава държавите-членки да дадат ход на политики, целящи предотвратяването на дискриминацията и постигането на равни възможности.

д) Възможности за намаляване на предимствата в случаите на „изфабрикувани“ молби: Тези възможности не способстват за интеграция и пораждат безпокойство от гледна точка на принципа на недискриминация. Освен това тяхното ограничено използване в практиката е показателно за ограничената им добавена стойност. Затова се предлага тези възможности да бъдат заличени.

8. Членове на семейството

Определението на „членове на семейството“ се разширява, за да вземе предвид случая, в който лицето, на което е предоставена закрила, не е навършило пълнолетие, и разнообразието от ситуации, в които лицето, ненавършило пълнолетие, е на издръжка, като в същото време то трябва да гарантира, че решаващият критерий е върховният интерес на детето.

Правно основание

Настоящото предложение изменя Директива 2004/83/EО, като използва същото правно основание, а именно точка 1, буква в), точка 2, буква а) и точка 3, буква а) от член 63, параграф 1 от Договора за ЕО.

В член 1 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, се посочва, че Ирландия и Обединеното кралство могат да решат да участват в мерки за създаване на Обща европейска система за убежище. В съответствие с член 3 от този протокол Обединеното кралство и Ирландия уведомиха за желанието си да участват в приемането и прилагането на настоящата директива. Въпреки това позицията на тези държави-членки по отношение на настоящата директива не засяга възможното им участие по отношение на новата директива.

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, директивата не е обвързваща, нито е приложима за Дания.

Принцип на субсидиарност

Дял IV от Договора за ЕО (ДЕО) за визите, убежището, имиграцията и други политики, свързани със свободното движение на лицата, предоставя определени правомощия по тези въпроси на Европейската общност. Тези правомощия трябва да бъдат упражнявани в съответствие с член 5 от ДЕО.

Поради трансграничния характер на проблемите, свързани с убежището, е уместно ЕС да предложи решения, и особено по отношение на въпроси, свързани с признаването и статута на лицата, на които е предоставена закрила. Въпреки че с приемането на настоящата директива бе постигната съществена степен на хармонизация, необходими са допълнителни действия от страна на ЕС за постигането на по-високи и по-хармонизирани стандарти на закрила и за приближаването към единен статут. По-конкретно, необходими са спешно допълнителни усилия за постигането на равнопоставеност, които да гарантират, че системата от Дъблин може да функционира справедливо и ефикасно. Както се подчертава в плана за политика, за да бъдат решени проблемите, свързани с функционирането на тази система, е необходимо да се гарантира, че търсещите убежище, попадащи в нейните рамки, имат равен достъп до закрила.

В пакта Европейският съвет подчерта безпокойството си по отношение на съществуващите значителни различия между отделните държави-членки, свързани с предоставянето на закрила и формите на тази закрила, и призова за нови инициативи, с които да бъде завършено изграждането на ОЕСУ, предвидено в Програмата от Хага, като по този начин да бъде предоставена по-висока степен на закрила, както предложи Комисията в нейния план за политика.

Принцип на пропорционалност

В съответната оценка на въздействието бе анализиран всеки вариант, който се предвиждаше като решение на установените проблеми, така че той да представи идеална пропорция между практическа стойност и необходими усилия, и бе направено заключението, че изборът на действия от страна на ЕС не излиза от рамките на необходимото за постигането на целта, а именно решаването на тези проблеми.

Въздействие върху основните права

Предложението бе предмет на задълбочено наблюдение, чиято цел бе да гарантира, че разпоредбите в него са напълно съвместими с i) основните права, произтичащи от общите принципи на правото на Общността, които от своя страна са резултат от конституционните традиции, които споделят държавите-членки и Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, които освен това намират място в Хартата на ЕС, и ii) задълженията, произтичащи от международното право, и по-конкретно от Женевската конвенция, и от Конвенцията на ООН за правата на детето.

Предложението ще подобри достъпа до закрила и справедливост — като поясни причините за закрила, то ще намали слабостите в закрилата и в различните практики за признаване и ще доведе до всеобщо подобрение в качеството на вземането на решения. Освен това предложението ще подобри достъпа до социална защита, до трудовия пазар и интеграцията като цяло, доколкото то повишава нивото на права на лицата, на които е предоставена субсидиарна закрила, и по-общо — на лицата, на които е предоставена международна закрила, и на членовете на техните семейства (чрез сближаване на правата, свързани с двата статута, повишаване на цялостното равнище на права, дадени на лицата, на които е предоставена закрила, разширяване на определението на членове на семейството и премахване на възможността за намаляване на предимствата в случаите на „изфабрикувани“ молби). Доближаването на права и подобряването на достъпа до закрила за жените (изменения, свързани с „изискването за връзка“ и „определена социална група“) ще заздравят принципа на недискриминация. На последно място, няколко изменения, имащи за цел разширяването на дефиницията на членове на семейството и на увеличаване на правата, дадени на лицата, на които е предоставена закрила, и на членовете на техните семейства, ще имат положително въздействие също така за подобряването на правата на детето .

ê2004/83/EО (адаптирано)

ðнов

2009/0164 (COD)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила ð лица, на които е предоставена международна закрила, ï , както и относно съдържанието на предоставената закрила

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално точка 1, буква в), точка 2, буква а) и точка 3, буква а) от член 63, алинея първа от него,

като взе взеха предвид предложението на Комисията,

като взе взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[15],

като взе взеха предвид становището на Комитета на регионите[16],

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора,[17]

Като има имат предвид, че:

òнов

1. Предприемат се някои изменения по същество на Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила[18]. За постигането на по-голяма яснота посочената директива следва да бъде преработена.

ê 2004/83/EО съображение 1

2. Една обща политика в областта на убежището, която включва обща европейска система за убежище, представлява съставен елемент на целта на Европейския съюз за постепенното създаване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, открито за онези, които, подтикнати от обстоятелствата, търсят по законен начин закрила в Общността.

ê 2004/83/EО съображение 2

3. На специалната среща на Европейския съвет в Тампере от 15 и 16 октомври 1999 г. беше постигната договореност да се създаде Обща европейска система на убежище, основана на цялостното и пълно прилагане на Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. („Женевска конвенция“) за статута на бежанците, допълнена с Нюйоркския протокол от 31 януари 1967 г. („Протокола“), и по този начин да се гарантира, че никое лице няма да бъде върнато на територията, на която то би било изложено на опасност от преследване, тоест да се утвърди принципът за забрана на връщането (non-refoulement).

ê 2004/83/EО съображение 3

4. Женевската конвенция и протоколът Протоколът към нея представляват крайъгълен камък на международноправния режим за закрила на бежанците.

ê 2004/83/EО съображение 4

5. Заключенията от Европейския съвет от Тампере предвиждат, че Общата европейска система за убежище трябва да включва в краткосрочна перспектива сближаване на нормите относно признаването на бежанците и съдържанието на статута на бежанец.

ê 2004/83/EО съображение 5

6. Заключенията на Европейския съвет от Тампере уточняват също така, че нормите относно статута на бежанец би трябвало да бъдат допълнени и с мерки за субсидиарни форми на закрила, които да предлагат сходен статут на всяко лице, което се нуждае от такава закрила.

òнов

7. Първата фаза от създаването на Общата европейска система за убежище вече е приключена. Европейският съвет от 4 ноември 2004 г. прие Програмата от Хага, в която се определят целите за постигане в областта на свободата, сигурността и правосъдието за периода 2005—2010 г. В този контекст Програмата от Хага прикани Европейската комисия да приключи оценката правните инструменти от на първата фаза и да представи на Съвета и на Европейския парламент правните инструменти от втората фаза, за да могат те да бъдат приети преди края на 2010 г. В съответствие с Програмата от Хага преследваната цел за създаването на Общата европейска система за убежище е установяването на обща процедура за убежище и на единен за целия Европейски съюз статут.

8. В Европейския пакт за имиграцията и убежището, приет на 16 октомври 2008 г., Европейският съвет отбеляза, че между отделните държави-членки все още съществуват значителни различия, свързани с предоставянето на закрила и формите на тази закрила, и призова за нови инициативи за завършването на изграждането на Общата европейска система за убежище, предвидено в Програмата от Хага, които да предложат по-висока степен на закрила.

9. С оглед на резултатите от направените оценки, на този етап е уместно да бъдат потвърдени принципите, които са в основата на Директива 2004/83/EО, и да се търси постигане на по-висока степен на сближаване на правилата за признаването и съдържанието на международната закрила въз основа на по-високи стандарти, в стремежа да бъде отбелязан напредък в установяването на единен за целия Европейски съюз статут за закрила в съответствие с целта, поставена в Програмата от Хага.

10. Ресурсите на Европейския бежански фонд и на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището следва да бъдат мобилизирани за предоставянето на адекватно подпомагане на усилията на държавите-членки, свързани с изпълнението на стандартите, определени във втората фаза на Общата европейска система за убежище, по-конкретно на онези държави-членки, които се сблъскват със специфични и диспропорционални затруднения за техните системи на убежище, по-конкретно поради тяхното географско или демографско положение.

ê 2004/83/EО съображение 6

11. Основната цел на настоящата директива е, от една страна, да гарантира прилагането от всички държави-членки на общи критерии за определяне на лицата, които реално се нуждаят от международна закрила, и от друга страна, да гарантират минимално равнище на предимства за тези лица във всички държави-членки.

ê 2004/83/EО съображение 7 (адаптирано)

ð нов

12. Сближаването на нормите относно признаването и съдържанието на статута на бежанец и на субсидиарната закрила би трябвало да допринесе за ограничаване на вторичното придвижване на търсещите кандидатите за убежище ð международна закрила ï между държавите-членки в случаите, в които това придвижване се дължи единствено на съществуващи различия в правните норми на държавите-членки.

ê 2004/83/EО съображение 8

13. Самият характер на минималните стандарти предполага, че държавите-членки трябва да могат да предвидят или да поддържат по-благоприятни условия за гражданите на трети страни или за лицата без гражданство, които търсят международна закрила от държава-членка, когато подобна молба се разглежда като внесена на основание, че съответното лице има качеството на бежанец по смисъла на член 1 А от Женевската конвенция или е лице, което по други причини се нуждае от международна защита.

ê 2004/83/EО съображение 9

14. Гражданите на трети страни или лицата без гражданство, на които е разрешено да пребивават на територията на държавите-членки на основания, различни от необходимостта от международна закрила, а по собствена преценка от съчувствие или по хуманитарни съображения, не попадат в приложното поле на настоящата директива.

ê 2004/83/EО съображение 10 (адаптиран)

ð нов

15. Настоящата директива зачита основните права, както и признатите принципи, по-конкретно в Хартата на основните права на Европейския съюз Ö [19] Õ. По-специално настоящата директива има за цел да гарантира пълното зачитане на човешкото достойнство и правото на убежище на търсещите убежище и на придружаващите ги членове на тяхното семейство ð и да насърчи прилагането на членове 1, 7, 14, 15, 16, 18, 21, 24, 34 и 35 от Хартата и следва да бъде следва да бъде изпълнена съответно ï.

ê 2004/83/EО съображение 11 (адаптирано)

16. По отношение на отношението на лицата, които попадат в приложното поле на настоящата директива, държавите-членки са обвързани от задължения по международноправните актове, по които са страни и които забраняват дискриминацията.

ê 2004/83/EО съображение 12

ðнов

17. „Върховният интерес на детето“ следва да бъде първостепенно съображение на държавите-членки при прилагането на настоящата директива ð в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г. ï

òнов

18. Необходимо е да се разшири понятието за членове на семейството, за да се вземат предвид различните конкретни обстоятелства на зависимост и специалното внимание, което трябва да бъде отделено на върховния интерес на детето.

ê 2004/83/EО съображение 13

19. Настоящата директива не накърнява Протокола за предоставяне на убежище на гражданите на държавите-членки на Европейския съюз, приложен към Договора за създаване на Европейската общност.

ê 2004/83/EО съображение 14

20. Признаването на статута на бежанец е декларативен акт.

ê 2004/83/EО съображение 15

21. Консултациите с Върховния комисар за бежанците на Организацията на обединените нации могат да предоставят полезни указания на държавите-членки, когато от тях се иска да се произнесат по евентуалното предоставяне на статут на бежанец по силата на член 1 от Женевската конвенция.

ê 2004/83/EО съображение 16

22. Уместно е да бъдат определени минимални стандарти относно определението и съдържанието на статута на бежанец, с оглед на подпомагането на компетентните национални органи на държавите-членки в прилагането на Женевската конвенция.

ê 2004/83/EО съображение 17

23. Необходимо е да се приемат общи критерии за признаване на статут на бежанец на търсещите убежище по смисъла на член 1 от Женевската конвенция.

ê 2004/83/EО съображение 18

24. По-конкретно е необходимо да се приеме обща определение на следните понятия: необходимост от закрила, възникваща на място (sur place); източници на посегателства и на закрила; вътрешна закрила; и преследване, включително и на причините за преследване.

ê 2004/83/EО съображение 19

ðнов

25. Закрила може да бъде предоставяна не само от държавата, но и от партии или организации, включително и от международни организации, които отговарят на условията, посочени в настоящата директива, които контролират даден район или значителната част от територията на държавата ð и които желаят и могат да наложат върховенството на закона. Тази закрила трябва да бъде ефективна и с траен характер ï.

òнов

26. Кандидатът трябва да може в действителност да получи вътрешна закрила в част от страната на произход, където той може сигурно и законно да пътува, да има достъп и да се установи.

ê 2004/83/EО съображение 20

27. При разглеждането на молбите за международна закрила, представени от непълнолетни, е необходимо държавите-членки да вземат под внимание специфичните форми на преследване на децата.

òнов

28. Едно от условията за придобиването на статут на бежанец по смисъла на член 1 (А) от Женевската конвенция е наличието на причинно-следствена връзка между акта на преследване и причините, включващи раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Когато преследването се извършва от недържавeн участник, е достатъчно да съществува причинно-следствена връзка между липсата на държавна закрила срещу акта на преследване и една от тези причини.

ê 2004/83/EО съображение 21

ðнов

29. Необходимо е също така да се приеме ново общо определение на основанието за преследване „принадлежност към определена социална група“. ðЗа целите на дефинирането на определена социална група следва надлежно да се вземат предвид проблемите, свързани с пола на кандидата. ï

ê 2004/83/EО съображение 22

30. Деянията, противоречащи на целите и принципите на Организацията на обединените нации, са посочени в Преамбюла и в членове 1 и 2 от Хартата на Организацията на обединените нации и между другото са включени в резолюциите на Организацията на обединените нации относно „мерките за борба с международния тероризъм“, съгласно които „терористичните актове, методи и практики, както и умишленото финансиране и планиране на актове на тероризъм и подстрекателството към такива актове противоречат на целите и принципите на Организацията на обединените нации“.

ê 2004/83/EО съображение 23

31. Така както е посочено в чл. 14, понятието „статут“ може да означава и статут на бежанец.

ê 2004/83/EО съображение 24

32. Уместно е да се приемат също така минимални стандарти относно определението и съдържанието на статута на субсидиарна закрила. Субсидиарната закрила би трябвало да допълни закрилата на бежанците, уредена от Женевската конвенция.

ê 2004/83/EО съображение 25

33. Необходимо е да се определят критериите, на които трябва да отговарят търсещите международна закрила, за да могат да кандидатстват за субсидиарна закрила. Тези критерии би трябвало да бъдат определени на основата на международните задължения, произтичащи от актовете за правата на човека и вече съществуващите практики в държавите-членки.

ê 2004/83/EО съображение 26

34. Опасностите, на които изобщо е изложено населението или част от населението на една страна, обикновено не представляват сами по себе си индивидуални заплахи, които могат да бъдат квалифицирани като тежки посегателства.

ê 2004/83/EО съображение 27

35. Като общо правило членовете на семействата, поради самия факт на връзката си с бежанеца, рискуват да бъдат изложени на актове на преследване, които могат да представляват основание за предоставяне на статут на бежанец.

ê 2004/83/EО съображение 28

36. Понятието национална сигурност и обществен ред обхваща също така случаите, в които гражданин на трета страна принадлежи към сдружение, поддържащо международния тероризъм, или подкрепя такова сдружение.

ê 2004/83/EО съображение 29

Като се има пред вид, че предимствата, предоставяни на членовете на семействата на получилите статут на субсидирана закрила, не трябва непременно да бъдат равностойни на предимствата, предоставени на получилия такъв статут, който отговаря на изискуемите условия, те трябва да бъдат справедливи по отношение на предимствата, с които се ползват получилите статут на субсидиарна закрила.

òнов

37. Необходимо е да се гарантира пълно спазване на принципа на недискриминация, като в същото време се отговори на призива на Програмата от Хага за създаването на единен статут. За тази цел, и с изключение на дерогации, които са необходими и обективно обосновани, на лицата, на които е предоставена субсидиарна закрила, следва да се предоставят същите права и предимства като на бежанците и за тях следва да се прилагат същите условия за допустимост.

ê 2004/83/EО съображение 30

38. В рамките, определени от техните международни задължения, държавите-членки могат да приемат такива разпоредби, съгласно които предоставянето на предимства по отношение на достъпа до работа, до социално осигуряване, до здравеопазване и до средства за интегриране е подчинено на предварителното издаване на разрешение за пребиваване.

òнов

39. За да се активизира ефективното ползване от лицата, на които е предоставена международна закрила, на правата и предимствата, посочени в директивата, е необходимо да бъдат взети предвид техните специфични нужди и конкретните предизвикателства за интеграцията, пред които те са изправени.

40. В тази връзка по-специално са необходими усилия за решаването на проблеми, свързани с финансовите ограничения, които не позволяват на лицата, на които е предоставена международна закрила, да получат реален достъп до образователните възможности, свързани със заетост, и до професионално обучение.

ê 2004/83/EО съображение 31

41. Настоящата директива не се прилага по отношение на финансовите средства, предоставяни от държавите-членки за развитието на образованието и обучението.

ê 2004/83/EО съображение 32

Следва да се вземат под внимание и практическите трудности, които срещат получилите статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила при легализирането на своите чуждестранни дипломи, удостоверения или други документи за официална квалификация.

òнов

42. Необходимо е да бъдат разгледани специални мерки за ефективното преодоляване на практическите затруднения, които срещат лицата, на които е предоставена международна закрила, по отношение на признаването за автентични на техните дипломи, удостоверения или други доказателства за официални квалификации, придобити в чужбина, и особено поради липсата на документни доказателства и неспособността им да поемат разходите, свързани с процедурите за признаване.

ê 2004/83/EО съображение 33 (адаптирано)

ð нов

43. По-конкретно, с цел да се избегнат социалните трудности, е уместно на получилите статут на бежанец или статут на субсидиарна лицата, на които е предоставена ð международна ï закрила да бъде предоставяна, без дискриминация, в рамките на социалното подпомагане, адекватна социална помощ и средства за издръжка.

ê 2004/83/EО съображение 34

Начините и подробностите по предоставянето на основни услуги в областта на социалното подпомагане и здравеопазването следва да бъдат определени във вътрешното законодателство. Възможността услугите, предоставяни на получилите статут на субсидиарна закрила, да се ограничават до основните услуги, трябва да се разбира в смисъл, че това понятие включва най-малко минимален гарантиран доход за заинтересованото лице, помощ в случай на заболяване или бременност и семейни надбавки, доколкото тези услуги се предоставят от съответната държава-членка на собствените ѝ граждани съгласно нейното законодателство.

ê 2004/83/EО съображение 35 (адаптирано)

ðнов

44. На получилите лицата, на които е предоставена статут на бежанец или статут на субсидиарна ð международна ï закрила, следва да бъде гарантиран достъп до здравеопазване, който включва здравни услуги както по отношение на физическото, така и на психическото здраве.

òнов

45. Специфичните нужди и особености на положението на лицата, на които е предоставена международна закрила, следва да бъдат отчетени, доколкото е възможно, осигурените за тях програми за интеграция.

ê 2004/83/EО съображение 36

46. Уместно е редовно да се прави оценка на прилагането на настоящата директива, като се взема под внимание по-конкретно развитието на международните задължения на държавите-членки по отношение на забраната за връщането (non-refoulement), на развитието на пазарите на труда в държавите-членки, както и на разработването на общите основни принципи в областта на интегрирането.

ê 2004/83/EО съображение 37

47. Като се има предвид, че целите на настоящата директива, и по-конкретно установяването на минимални стандарти относно предоставянето от държавите-членки на международна закрила на граждани на трети страни и на лица без гражданство и относно съдържанието на предоставената закрила, не могат да бъдат осъществени в достатъчна степен от държавите-членки и следователно могат, поради мащабите и последиците от настоящата директива, да бъдат реализирани по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки съгласно принципа на субсидиарността, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалността, така както той е прогласен в този член, настоящата директива не излиза от рамките на необходимото за постигането на тези цели.

ê 2004/83/EО съображение 38

В съответствие с член 3 от Протокола за позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Обединеното кралство уведоми с писмо от 28 януари 2002 г. за желанието си да участва в приемането и прилагането на настоящата директива.

ê 2004/83/EО съображение 39

В съответствие с член 3 от Протокола за позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Ирландия уведоми с писмо от 13 февруари 2002 г. за желанието си да участва в приемането и прилагането на настоящата директива.

ê 2004/83/EО съображение 40

48. В съответствие с член 3 от Протокола за позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Ирландия уведоми с писмо от 13 февруари 2002 г. за желанието си да участва в приемането и прилагането на настоящата директива.

òнов

49. Задължението за транспониране на настоящата директива в националното законодателство следва да бъде ограничено до разпоредбите, които представляват изменение по същество в сравнение с предходната директива. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не са изменени, произтича от предходната директива.

50. Настоящата директива следва да не засяга задълженията на държавите-членки по отношение на срока за транспониране в националното право на директивата, посочена в приложение I, част Б,

ê2004/83/EО (адаптиран)

ðнов

ПРИЕ ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА 1

Общи разпоредби

Член 1

Предмет и приложно поле Ö Цел Õ

Предмет на настоящата директива е установяването на минимални стандарти относно условията, на които трябва да отговарят гражданите на трети страни или лицата без гражданство, за да могат да кандидатстват за ð международна закрила ï статут на бежанец, или на лицата, които по други причини имат нужда от международна закрила, и относно съдържанието на предоставената закрила.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива Ö се прилагат следните определения Õ:

а) „международна закрила“ е статутът на бежанец и статутът на субсидиарна закрила, така както те са определени в букви г) д) и e) ж);

òнов

б) „лица, на които е предоставена международна закрила“ са лицата, на които е бил предоставен статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила съгласно определенията в букви д) и ж);

ê2004/83/EО (адаптиран)

б) в) „Женевска конвенция“ е Конвенцията за статута на бежанците, подписана в Женева на 28 юли 1951 г., изменена с Нюйоркския протокол от 31 януари 1967 г.;

в) г) „бежанец“ е всеки гражданин на трета страна, който поради основателните си опасения от преследване по причина на своята раса, вероизповедание, националност, политическите си възгледи или принадлежността си към определена социална група се намира извън страната, чийто гражданин е той, и който не може или поради тези опасения не желае да се обърне за закрила към тази страна, или всяко лице без гражданство, което, като се намира по горепосочените причини извън страната на обичайното си местожителство, не може или поради своите опасения не желае да се завърне в нея и което не попада в приложното поле на член 12;

г) д) „статут на бежанец“ е признаването от държава-членка на качеството на бежанец на гражданин на трета страна или на лице без гражданство;

д) е) „лице, което може да търси субсидиарна закрила“ е всеки гражданин на трета страна или всяко лице без гражданство, което не отговаря на условията за бежанец, но за което има сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако бъде изпратено обратно в страната си на произход, или в случай на лице без гражданство — в страната на обичайното си пребиваване, би било изложено на реална опасност от тежки посегателства, така както те са определени в член 15, като по отношение на това лице не се прилага член 17, алинеи 1 и 2, или като се взема под внимание опасността, това лице не може или не желае да получи закрилата на тази страна;

е) ж) „статут на субсидиарна закрила“ е признаването от държава-членка на гражданин на трета страна или на лице без гражданство за лице, което може да получи субсидиарна закрила;

ж) з) „молба за международна закрила“ е искането за закрила, представено пред държава-членка от гражданин на трета страна или от лице без гражданство, което може да бъде разбирано като искане, насочено към получаване на статут на бежанец или на статут на субсидиарна закрила, като молителят не иска изрично друг тип закрила, извън приложното поле на настоящата директива, който може да бъде предмет на отделна молба;

òнов

и) „кандидат“ е гражданин на трета държава или лице без гражданство, което е подало молба за международна закрила, по която все още не е взето окончателно решение;

ê2004/83/EО (адаптиран)

ðнов

з) й) „членове на семейството“, доколкото семейството вече е било създадено в страната на произход, са долуизброените членове на семейството на получилия лицето, на което е предоставена статут на бежанец или статут на субсидиарна ð международна ï закрила, които се намират в същата държава-членка във връзка с молбата за международна закрила:

- съпругата/съпругът на получилия лицето, на което е предоставена статут на бежанец или статут на субсидиарна ð международна ï закрила, или неговият несемеен партньор, с когото поддържа трайна връзка, ако законодателството или действащата практика в съответната държава-членка приравняват положението на несемейните двойки към положението на семейните двойки, в рамките на своето право относно чужденците;

- ненавършилите пълнолетие деца децата на двойката Ö двойките Õ, посочена посочени в първото тире, или на получилия лицето, на което е предоставена статут на бежанец или статут на субсидиарна ð международна ï закрила, при условие че те не са семейни или са на негова издръжка, без да се взема под внимание фактът дали те са родени в брака, родени извън брака или осиновени съгласно дефинициите на вътрешното право;

òнов

- семейните ненавършили пълнолетие деца на двойките, посочени в първото тире, или на лицето, на което е предоставена международна закрила, независимо от това дали са били родени по време на или извън брак или са били осиновени по реда на националното право, когато е в техен най-добър интерес да пребивават в същата страна като лицето, на което е предоставена международна закрила;

- бащата, майката или друг пълнолетен роднина, който носи отговорност за лицето, на което е предоставена международна закрила, по силата на закон или обичай, в случаите, в които последното не е навършило пълнолетие и е несемейно, или когато то не е навършило пълнолетие и е семейно, но е в негов най-добър интерес да пребивава в същата страна като своя баща, своята майка или друг пълнолетен роднина, който носи отговорност за него;

- ненавършилите пълнолетие несемейни братя и сестри на лицето, на което е предоставена международна закрила, когато последното е лице, което не е навършило пълнолетие и не е семейно, или когато лицето, на което е предоставена международна закрила, или неговите братя и сестри са непълнолетни и семейни, но е в най-добър интерес за един/една или повече от тях да пребивават в същата страна;

к) „лице, ненавършило пълнолетие“ е гражданин на трета държава или лице без гражданство, което не е навършило 18 години;

ê2004/83/EО (адаптиран)

ðнов

и) л) „непридружени непридружено лица Ö лице Õ, ненавършили ненавършило пълнолетие“ са Ö е Õ граждани на трета страна или лицата без гражданство на възраст под осемнадесет години ð лице, ненавършило пълнолетие ï, които което влизат Ö влиза Õ на територията на държавите-членки, без да са придружени Ö е придружено Õ от пълнолетно лице, отговорно за тях Ö него Õ по силата на закон или на обичай, и дотогава, докато те не бъдат поети Ö то не бъде поето Õ от такова лице; този израз включва също така Ö лице, ненавършило пълнолетие Õ, лицата, ненавършили пълнолетие, които са изоставени Ö което е оставено непридружено Õ след влизането Ö му Õ им на територията на държавите-членки;

й) м) „разрешение за пребиваване“ е всяко разрешение или удостоверение, издадено от органите на държава-членка и във формата, предвидена от нейното законодателство, позволяващо на гражданин на трета страна или на лице без гражданство да пребивава на нейна територия;

к) н) „страна на произход“ е страната или страните, чийто гражданин е молителят, или ако той е лице без гражданство, страната на неговото обичайно местожителство.

Член 3

По-благоприятни стандарти

Държавите-членки могат да приемат или да запазват по-благоприятни стандарти за определяне на лицата, които отговарят на условията за предоставяне на статут на бежанец, или на лице, което може да получи субсидиарна закрила, както и да определят съдържанието на международната закрила, доколкото тези стандарти са съвместими с настоящата директива.

ГЛАВА II

Оценяване на молбите за международна закрила

Член 4

Оценяване на фактите и обстоятелствата

1. Държавите-членки могат да преценят, че е задължение на молителя да представи във възможно най-кратък срок всички необходими елементи в подкрепа на своята молба за международна закрила. Държавата-членка следва да оцени, в сътрудничество с молителя, елементите, свързани с молбата.

2. Елементите, посочени в параграф 1, се състоят от информациите на молителя и от всички документи, с които разполага молителят за своята възраст, минало, включително и на свързаните с него роднини, за своята самоличност, за своето или своите гражданство/а, за страната или страните, както и за мястото или местата на предишно пребиваване, предходните му молби за убежище, за своя маршрут на пътуване, документи за самоличност и за пътуване, както и причините за молбата за международна закрила.

3. Оценяването на молбата за международна закрила следва да бъде извършено на лично основание, като се вземат под внимание следните елементи:

а) всички относими факти, свързани със страната на произход в момента на вземането на решение по молбата, включително и законите и подзаконовите актове на страната на произход, както и начинът на тяхното прилагане;

б) относими информации и документи, представени от молителя, включително и информации, позволяващи да се определи дали молителят е бил или би могъл да бъде обект на преследване или на тежки посегателства;

в) личният статут и личното положение на молителя, включително и такива фактори като неговото минало, неговият пол и неговата възраст, за да може да се определи дали актовете, на които молителят е бил или рискува да бъде изложен, биха могли да бъдат считани за преследване или за тежко посегателство, като се има предвид личното положение на молителя;

г) фактът дали след напускането на страната си на произход молителят е упражнявал или не дейности, чиято единствена цел или основна цел е била да се създадат необходимите условия, за да се предяви молба за международна закрила, с цел да се определи дали тези дейности биха го изложили на преследване или на тежко посегателство, ако той би се завърнал в тази страна;

д) дали е разумно да се смята, че молителят би могъл да се ползва със закрила на друга страна, чието гражданство той би могъл да иск

4. Фактът, че молител вече е бил преследван или вече е понесъл тежки посегателства, или е бил обект на директни заплахи за подобно преследване или подобни посегателства е сериозен признак за основателни опасения на молителя от преследване или от реален риск да понесе тежки посегателства, освен ако съществуват определени основания да се смята, че това преследване или тези тежки посегателства не биха се повторили.

5. Когато държавите-членки прилагат принципа, съгласно който молителят трябва да обоснове своята молба, и когато определени аспекти на неговите декларации не се подкрепят от документни или други доказателства, тези аспекти не изискват потвърждение, когато са изпълнени следните условия:

а) молителят реално е положил усилия да обоснове своята молба;

б) всички относими елементи, с които молителят разполага, са били представени и е било дадено задоволително обяснение за липсата на останалите доказателствени елементи;

в) декларациите на молителя са преценени за свързани и достоверни и те не противоречат на известните и относими към неговия случай общи и конкретни информации;

г) молителят е представил молбата си за международна закрила във възможно най-ранния момент, освен ако молителят може да посочи определени причини за това, че не го е направил, и и

д) общата достоверност на твърденията на молителя е могла да бъде установена.

Член 5

Необходимост от международна закрила, която възниква на място (sur place)

1. Основателно опасение от преследване или реална опасност от понасяне на тежки посегателства може да се основава на събитията, настъпили, след като молителят е напуснал страната си на произход.

2. Основателно опасение от преследване или реална опасност от понасяне на тежки посегателства може да се основава на дейности, извършени от молителя след неговото заминаване от страната на произход, особено ако се установи, че дейностите, на които се основава молбата, представляват израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в страната на произход.

3. Без да се засягат разпоредбите на Женевската конвенция, държавите-членки могат да решат, че на молител, който е подал последваща молба, обикновено няма да бъде предоставен статут на бежанец, ако опасността от преследвания се основава на обстоятелства, които молителят е създал по собствено решение, след като е напуснал страната си на произход.

Член 6

Субекти на преследванията или на тежките посегателства

Субектите на преследванията или на тежките посегателства могат да бъдат:

а) държавата;

б) партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия;

в) недържавни субекти, ако може да бъде доказано, че субектите, посочени в букви а) и б), включително и международните организации, не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследванията или тежките посегателства по смисъла на член 7.

Член 7

Субекти на закрила

1. Закрилата ð срещу преследвания или тежки посегателства трябва да бъде ефективна и с траен характер и ï може да бъде предоставена ð единствено ï от

а) държавата; или

б) партии или организации, включително и международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия ð и които желаят и могат да наложат върховенството на закона ï.

2. Обикновено ð ефективна ï закрила ð , която има траен характер, ï се предоставя, когато субектите, посочени в точка1, вземат разумни мерки, за да попречат на преследването или на тежките посегателства, между другото, чрез съществуването на ефективна съдебна система, позволяваща разкриването, преследването и наказването на деянията, представляващи преследване или тежко посегателство, и когато молителят има достъп до тази закрила.

3. При определянето на това дали една международна организация контролира една държава или значителна част от нейната територия и дали тя предлага закрила по смисъла на точка 2, държавите-членки се съобразяват с евентуално съдържащите се указания в актовете на Съвета в тази област.

Член 8

Вътрешна закрила

1. При оценяването на молбата за международна закрила държавите-членки могат да решат, че молителят не се нуждае от международна закрила, когато в една част от страната на произход не съществува никакво основание за опасения, че той може да бъде преследван, нито пък какъвто и да било реален риск той да понесе тежки посегателства ð има достъп до закрила срещу преследвания или тежки посегателства, съгласно определението в член 7, в част от страната на произход ï и може да бъде направена разумна преценка, че молителят може да остане ð може сигурно и законно да пътува, да има достъп и да се установи ï в тази част на страната.

2. При разглеждането на това дали ð кандидатът има достъп до закрила срещу преследвания или тежки посегателства в ï част от страната на произход съответства на ð в съответствие с ï параграф 1, държавите-членки вземат под внимание в момента, в който се произнасят по молбата, общите условия в тази част на страната и личното положение на молителя. ðЗа тази цел държавите-членки гарантират получаването на точна и актуална информация от различни източници, като например Върховния комисар за бежанците на Организацията на Обединените нации (ВКБООН) и Европейска служба за подкрепа в областта на убежището. ï

3. Параграф 1 може да се прилага, без да се отчита съществуването на технически препятствия за завръщането в страната на произход.

ГЛАВА III

Условия за качеството на бежанец

Член 9

Актове на преследване

1. Ö За да бъде разглеждан като Õ Аактовете, считани за на преследване по смисъла на член 1А от Женевската конвенция, Ö този акт Õ:

а) трябва да бъдат бъде достатъчно сериозни сериозен по своето естество или по повторяемия си характер, за да представляват тежко нарушение на основните права на човека, и по-конкретно на правата, упражняването на които не е възможно да бъде ограничено по какъвто и да било начин по силата на член 15, параграф 2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, или или

б) трябва да представляват съвкупност от различни мерки, включително и нарушения на правата на човека, която да бъде достатъчно тежка, за да засегне индивида по начин, сравним с посоченото в буква а).

2. Актовете на преследване по смисъла на параграф 1 могат да вземат по-конкретно следните форми:

а) физическо или психическо насилие, включително и сексуално насилие;

б) законови, административни, полицейски и/или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин;

в) преследвания или наказания, които са несъразмерни или дискриминационни;

г) отказ на съдебно обжалване, който се изразява в несъразмерно или дискриминационно наказание;

д) преследвания или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпления или на деяния, свързани с изключващите клаузи, посочени в член 12, параграф 2;

е) актове, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

3. Съгласно член 2, буква в) между мотивите, посочени в член 10, и актовете на преследване по параграф 1 ð или липсата на закрила срещу такива актове ï трябва да има връзка.

Член 10

Мотиви за преследване

1. При оценяването на мотивите за преследване държавите-членки вземат под внимание следните елементи:

а) понятието раса включва, по-конкретно, съображения за цвят на кожата, произход или принадлежност към определена етническа група;

б) понятието вероизповедание включва, по-конкретно, притежаването на теистични, нетеистични или атеистични убеждения, индивидуалното или колективното участие или въздържане от участие в частни или публични богослужения, други актове на вероизповедания или на изразяване на верски убеждения, както и форми на лично или обществено поведение, основаващи се на религиозни вярвания или наложени от тези вярвания;

в) понятието гражданство не се ограничава до гражданството или до неговото несъществуване, а обхваща по-конкретно принадлежността към група, обособена чрез своята културна, етническа или езикова идентичност, общия си географски или политически произход или чрез връзката си с населението на друга държава;

г) една група се счита за определена социална група, когато по-конкретно:

– – нейните членове споделят една вродена характеристика или обща история, която не подлежи на изменение, или споделят характеристика или вярване, до такава степен съществено за идентичността или съзнанието, че не би следвало от лицето да се изисква да се откаже от нея, и

– тази група има собствена идентичност в съответната държава, защото е разглеждана като различна от заобикалящото я общество;.

в В зависимост от условията, преобладаващи в страната на произход, специфична социална група може да бъде и група, чиито членове имат като обща характеристика определена сексуална ориентация. Сексуалната ориентация не може да се разбира като включваща деяния, обявени за престъпления от вътрешното законодателство на държавите-членки. Аспектите, свързани с равноправието между мъжете и жените, ð следва да бъдат надлежно отчетени за установяването на принадлежност към определена социална група или откриването на характерна черта на такава група ï биха могли да бъдат взети под внимание, без обаче да представляват сами по себе си презумпция за приложимостта на този член;.

д) понятието политически възгледи обхваща, по-конкретно, възгледите, идеите или убежденията по въпроси, свързани с потенциалните субекти на преследване, посочени в член 6, както и с техните политики и методи, независимо дали тези възгледи, идеи или убеждения са били изразени или не в действия на молителя.

2. Когато се преценява основателността на опасенията от преследване на един молител, не е от значение фактът дали той действително притежава характеристиката, свързана с раса, вероизповедание, гражданство, принадлежност към определена социална група или към политическите възгледи, която е в основата на преследването, щом като според субекта на преследването той притежава тази характеристика.

Член 11

Прекратяване

1. Всеки гражданин на трета страна или лице без гражданство престава да бъде бежанец в следните случаи:

а) ако той отново е поискал закрила от страната, чието гражданство притежава, или или

б) ако след като е загубил своето гражданство, той доброволно си го е възстановил, или

в) ако е придобил ново гражданство и е получил закрила от страната, чието гражданство е придобил, или

г) ако се е завърнал доброволно с цел да се установи в страна, която е напуснал или извън която е останал поради опасения от преследване, или

д) ако той не може повече да продължи да отказва получаването на закрила от страната, чието гражданство има, след като обстоятелствата, в резултат на които той е бил признат за бежанец, са престанали да съществуват; или

е) по отношение на лице без гражданство — ако има възможност да се завърне в страната на предишното си обичайно местожителство, след като обстоятелствата, в резултат на които е бил признат за бежанец, са престанали да съществуват.

2. При прилагането на параграф 1, букви д) и е) държавите-членки преценяват дали промяната в обстоятелствата е достатъчно значителна, а не с временен характер, за да може опасението на бежанеца от преследване да не бъде разглеждано като основателно.

ò нов

3. Точки д) и е) от параграф 1 не се прилагат за бежанец, който може да посочи категорични причини, свързани с предишно преследване, за отказа му да се възползва от закрилата на страната, чийто гражданин е той, или, ако е лице без гражданство, на страната на предишното му обичайно пребиваване.

ê2004/83/EО (адаптиран)

Член 12

Изключване

1. Всеки гражданин на трета страна или лице без гражданство е изключен от статута на бежанец:

а) когато попада в приложното поле на член 1 Д от Женевската конвенция относно закрилата или помощта от орган или организация на Организацията на обединените нации, различна от Върховния комисар за бежанците на Обединените нации. В случаите, в които тази закрила или помощ бъде преустановена на каквото и да е основание, без съдбата на тези лица да бъде окончателно уредена съгласно действащите резолюции на Общото събрание на Организацията на обединените нации, настоящата директива ще може да се прилага ipso facto по отношение на тези лица;

б) когато компетентните органи на страната, в която той е установил своето пребиваване, считат, че той има права и задълженията, произтичащи от гражданството на тази страна, или равностойни права и задължения.

2. Всеки гражданин на трета страна или лице без гражданство е изключен от статута на бежанец:

а) е извършил престъпление срещу мира, военно престъпление или престъпление срещу човечеството по смисъла на международните актове, съдържащи разпоредби относно тези престъпления;

б) че е извършил тежко престъпление от общ характер извън територията на страна на своето убежище, преди да бъде приет като бежанец, т.е. преди датата на получаване на документа за пребиваване, издаден на основата на бежанския му статут. Особено жестоките действия, дори и да са извършени с твърдения за политическа цел, биха могли да бъдат квалифицирани като тежки престъпления от общ характер;

в) че е признат за виновен в извършването на деяния, противоречащи на целите и принципите на Организацията на обединените нации, така както те са записани в преамбюла и в членове 1 и 2 от Хартата на Организацията на обединените нации.

3. Параграф 2 се прилага към лицата, които са подбудители към престъпления или към актовете по горепосочената точка, или участват в тях по какъвто и да било друг начин.

ГЛАВА IV

Статут на бежанец

Член 13

Предоставяне на статут на бежанец

Държавите-членки предоставят статут на бежанец на всеки гражданин на страна или на лице без гражданство, който отговаря на условията, за да бъде разглеждан като бежанец съгласно разпоредбите на глави II и III.

Член 14

Отнемане, прекратяване на статут на бежанец или отказ за неговото подновяване

1. Що се отнася до молбите за международна закрила, внесени след влизането в сила на настоящата дДиректива Ö 2004/83/EО Õ, държавите-членки отнемат статут на бежанец, предоставен от държавен, административен, съдебен или квазисъдебен орган на гражданин на трета държава или на лице без гражданство, прекратяват го или отказват той да бъде подновен, когато бежанецът престане да се ползва с този статут по силата на член 11.

2. Без да се засяга задължението на бежанеца по член 4, параграф 1 да декларира всички относими факти и да предоставя всякакви удостоверителни документи, с които разполага, държавата-членка, която е предоставила статута на бежанец, представя доказателства за всеки отделен случай, че съответното лице е престанало да бъде или никога не е било бежанец по смисъла на параграф 1 от настоящия член.

3. Държавите-членки отнемат статута на бежанец на всеки гражданин на трета страна или на лице без гражданство, прекратяват го или отказват да го подновят, ако установят, след като са предоставили статута на бежанец, че:

а) бежанецът е изключен или би трябвало да бъде изключен от статута на бежанец съгласно член 12;

б) невярното представяне или несъобщаването на факти от негова страна, включително и използването на документи с невярно съдържание, са имали определяща роля за решението да му бъде предоставен статут на бежанец.

4. Държавите-членки могат да отнемат статут на един бежанец, предоставен от правителствен, административен, съдебен или квазисъдебен орган, да го прекратят или да откажат да го подновят:

а) когато са налице разумни основания той да бъде разглеждан като заплаха за сигурността на държавата-членка, в която се намира;

б) като осъден с окончателно влязла в сила присъда за особено тежко престъпление, той представлява заплаха за обществото в тази държава-членка.

5. В ситуациите, описани в параграф 4, държавите-членки могат да решат да не предоставят статут на бежанец, когато подобно решение все още не е било взето.

6. Лицата, по отношение на които се прилагат параграфи 4 и 5, имат правото да упражняват правата, предвидени в членове 3, 4, 16, 22, 31, 32 и 33 от Женевската конвенция или сходни права, докато се намират в държавата-членка.

ГЛАВА V

Условия за предоставяне на субсидиарна закрила

Член 15

Тежки посегателства

Тежките посегателства са:

а) смъртното наказание или екзекуцията, или

б) изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, наложени на молител в страната му на произход, или

в) тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт.

Член 16

Прекратяване

1. Гражданин на трета страна или лице без гражданство престава да бъде лице, което може да се ползва със субсидиарна закрила, когато обстоятелствата, оправдали предоставянето на тази закрила, престанат да съществуват или са претърпели развитие до такава степен, че тази закрила вече не е необходима.

2. За целите на прилагането на параграф 1 държавите-членки вземат под внимание промяната в обстоятелствата, като определят дали тя е достатъчно значима и не е временна, така че лицето, което може да се ползва със субсидиарна закрила, вече да не бъде изправено пред реална опасност от тежки посегателства.

òнов

3. Параграф 1 не се прилага за лице, на което е предоставена субсидиарна закрила, което може да посочи категорични причини, свързани с предишни сериозни посегателства, за отказа си да се възползва от закрилата на страната, чиято гражданин е то, или, ако е лице без гражданство, на страната на предишното му обичайното пребиваване.

ê2004/83/EО (адаптиран)

ðнов

Член 17

Изключване

1. Всеки гражданин на трета страна или лице без гражданство е изключен от кръга на лицата, които могат да се ползват със субсидиарната закрила, ако съществуват сериозни основания да се счита, че:

а) е извършил престъпление срещу мира, военно престъпление или престъпление срещу човечеството по смисъла на международните актове, съдържащи разпоредби относно тези престъпления;

б) че е извършил тежко престъпление от общ характер;

в) че е бил признат за виновен в извършването на деяния, противоречащи на целите и принципите на Обединените нации, така както те са записани в преамбюла и в членове 1 и 2 от Хартата на Организацията на обединените нации;

г) представлява заплаха за обществото или за сигурността на държавата-членка, в която се намира.

2. Параграф 1 се прилага към лицата, които са подбудители към престъпления или към актовете по горепосочената точка, или участват в тях по какъвто и да било друг начин.

3. Държавите-членки могат да изключат всеки гражданин на трета държава или лице без гражданство от кръга на лицата, които могат да се ползват със субсидиарна закрила, ако преди неговото приемане в държавата-членка той е извършил едно или няколко престъпления, които не попадат в приложното поле на параграф 1 и които биха подлежали на наказание лишаване от свобода, ако биха били извършени в съответната държава-членка, и ако той е напуснал страната си на произход единствено с цел да избегне наказанията, налагани за тези престъпления.

ГЛАВА VI

Статут на субсидиарна закрила

Член 18

Предоставяне на статут на субсидиарна закрила

Държавите-членки предоставят статут на субсидиарна закрила на гражданин на трета страна или на лице без гражданство, което отговаря на условията за лице, което може да получи субсидиарна закрила съгласно глави II и V.

Член 19

Отнемане, прекратяване на статут на субсидиарна закрила или отказ от неговото подновяване

1. По отношение на молбите за международна закрила, които са подадени след влизането в сила на настоящата директива, държавите-членки отнемат статута на субсидиарна закрила, предоставен от правителствен, административен, съдебен или квазисъдебен орган на гражданин на трета страна или на лице без гражданство, прекратяват го или отказват да го подновят, когато заинтересованото лице престане да бъде лице, което може да се ползва със субсидиарната закрила по силата на член 16.

2. Държавите-членки могат да отнемат статута на субсидиарна закрила, предоставен от правителствен, административен, съдебен или квазисъдебен орган на гражданин на трета страна или на лице без гражданство, да го прекратят или да откажат да го подновят, когато след предоставянето на статута на субсидиарна закрила бъде установено, че заинтересованото лице е трябвало да бъде изключено от кръга на лицата, които отговарят на условията за получаване на субсидиарна закрила съгласно член 17, параграф 3.

3. Държавите-членки отнемат предоставения статут на субсидиарна закрила на всеки гражданин на трета страна или на лице без гражданство, прекратяват го или отказват да го подновят, ако:

а) след предоставянето на този статут бъде установено, че заинтересованото лице е или е трябвало да бъде изключено от кръга на лицата, които отговарят на условията за получаване на субсидиарна закрила съгласно член 17, параграфи 1 и 2;

б) невярното представяне или несъобщаването на факти от негова страна, включително и използването на документи с невярно съдържание, са имали определяща роля за решението да му бъде предоставен статут на субсидиарна закрила.

4. Без да се засяга задължението на гражданина на трета страна или на лицето без гражданство по член 4, параграф 1 да декларира всички относими факти и да предоставя всякакви удостоверителни документи, с които разполага, държавата-членка, която е предоставила статута на субсидиарна закрила, представя доказателства за всеки отделен случай, че съответното лице е престанало да отговаря или не отговаря на условията за субсидиарна закрила по параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член.

ГЛАВА VII

Съдържание на международната закрила

Член 20

Общи правила

1. Настоящата глава не накърнява правата, предвидени в Женевската конвенция.

2. Настоящата глава се прилага както към бежанците, така и към лицата, които могат да получат субсидиарна закрила, ако няма указания в обратен смисъл.

3. При прилагането на настоящата глава държавите-членки вземат под внимание специфичното положение на уязвимите лица, като например лица, ненавършили пълнолетие, непридружени лица, ненавършили пълнолетие, лица с увреждания, възрастни хора, бременни жени, самотни родители, придружени от децата си, ненавършили пълнолетие, жертви на трафик ð , лица с психични проблеми ï и лица, които са били обект на изтезания, изнасилване или други тежки форми на психологическо, физическо или сексуално насилие.

4. Параграф 3 не се прилага към лицата, чиито специфични нужди са установени след индивидуалното оценяване на тяхното положение.

5. Върховният интерес на детето представлява първостепенно съображение за държавите-членки при въвеждането на разпоредбите на настоящата глава относно лицата, ненавършили пълнолетие.

6. В рамките, определени от Женевската конвенция, държавите-членки могат да намалят предимствата, предоставени на основание на настоящата глава на бежанец, в случай че той е получил статут на бежанец на основата на дейностите, които е упражнявал с единствената цел или с основна цел да създаде необходимите условия, за да бъде признат за бежанец.

7. В рамките, определени от международните задължения на държавите-членки, те могат да намалят предимствата, предоставени на основание на настоящата глава на лице, което може да получи субсидиарна закрила, в случай че то е получило тази закрила на основата на дейностите, които е упражнявало с единствената цел или с основна цел да създаде необходимите условия, за да бъде признато за лице, което може да получи субсидиарна закрила.

Член 21

Закрила срещу връщането

1. Държавите-членки спазват принципа за забрана на връщането в съответствие със своите международни задължения.

2. Когато това не им е забранено по силата на международните задължения, посочени в параграф 1, държавите-членки могат да върнат бежанец, независимо от това дали той е признат или не за такъв:

а) когато има сериозни основания да се смята, че той представлява заплаха за сигурността на държавата-членка, в която се намира, или

б) като осъден с окончателно влязла в сила присъда за особено тежко престъпление, той представлява заплаха за обществото в тази държава-членка.

3. Държавите-членки могат да откажат да предоставят, да отнемат, да прекратят или да откажат да подновят разрешение за пребиваване на бежанец, който попада в приложното поле на параграф 2.

Член 22

Информация

Държавите-членки предоставят на лицата, ð на които е предоставена ï , за които е признато, че се нуждаят от международна закрила, във възможно най-кратък срок след предоставянето на съответния статут на закрила достъп до информация на езика, ð за който с основание се предполага, че те разбират ï на който се предполага, че те разбират, за правата и задълженията, произтичащи от съответния статут на закрила.

Член 23

Запазване на целостта на семейството

1. Държавите-членки полагат грижи за запазване на целостта на семейството.

2. Държавите-членки полагат грижи членовете на семейството на получилия лицето, на което е предоставена ð международна ï статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила, които в лично качество не отговарят на условията, необходими за получаване на такъв статут ð тази закрила ï, да могат да подадат молба за предимствата, посочени в членове 24—34, в съответствие с националните процедури и доколкото това е съвместимо с личния правен статут на члена на семейството.

По отношение на членовете на семейството на ползващите се със статут на субсидиарната закрила държавите-членки могат да определят условия за предоставянето на такива предимства.

В този случай държавите-членки полагат грижи предоставените предимства да гарантират адекватно жизнено равнище.

3. Параграфи 1 и 2 не са приложими в случаите, в които член на семейството е или би следвало да бъде изключен от статута на бежанец или от статута на субсидиарна ð международна ï закрила в изпълнение на глави III и V.

4. Без да се накърняват разпоредбите на параграфи 1 и 2, държавите-членки могат да откажат, да ограничат или да отнемат предимствата, посочени в тях, по причини, свързани с националната сигурност или обществения ред.

5. Държавите-членки могат да решат, че настоящият член се прилага и по отношение на други близки роднини, които живеят в семейството към датата на отпътуване от страната на произход и които следователно са били изцяло или основно на издръжка на получилия лицето, на което е предоставена статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила ð международна закрила ï.

Член 24

Разрешения за пребиваване

1. Във възможно най-кратък срок след предоставянето на статута държавите-членки издават на получилите лицата, на които е предоставена статут на бежанец ð международна закрила ï, разрешение за пребиваване, валидно за период най-малко три години и подлежащо на подновяване, освен ако императивни причини, свързани с националната сигурност или с обществения ред, не допускат това, и без да се накърняват разпоредбите на член 21, параграф 3.

Без да се засягат разпоредбите на член 23, параграф 1, на членовете на семейството на получилите лицата, на които е предоставена статут на бежанец ð международна закрила ï, може да бъде издадено разрешение за пребиваване, валидно най-много за период до три години и подлежащо на подновяване.

2. Във възможно най-кратък срок след предоставянето на статута държавите-членки издават на получилите статут на субсидиарна закрила разрешение за пребиваване, валидно за период най-малко една година и подлежащо на подновяване, освен ако императивни причини, свързани с националната сигурност или с обществения ред, не допускат това.

Член 25

Пътни документи

1. Държавите-членки издават на получилите статут на бежанец пътни документи, които са изготвени съгласно Приложението към Женевската конвенция и са предназначени за пътуване извън нейната територия, освен ако императивни причини, свързани с националната сигурност или с обществения ред, не допускат това.

2. Държавите-членки издават на получилите статут на субсидиарна закрила, които се оказват в невъзможност да получат национален паспорт, документи, които им дават възможност да пътуват ð извън тяхната територия ï, най-малко в случаите, в които тяхното присъствие в друга държава се налага по сериозни хуманитарни причини, освен ако императивни причини, свързани с националната сигурност или с обществения ред, не допускат това.

Член 26

Достъп до работа

1. Държавите-членки разрешават на получилите лицата, на които е предоставена статут на бежанец ð международна закрила ï, да упражняват дейност като заети или самостоятелно заети лица при спазване на общоприложимите норми в съответната професия и в държавните служби, веднага след като статутът на бежанец им бъде предоставен предоставена ð закрила ï .

2. Държавите-членки полагат грижи на получилите лицата, на които е предоставена статут на бежанец ð международна закрила ï, да бъдат предлагани такива дейности, като например възможности за обучение, свързано с работата, за пълнолетните лица, дейности по професионалното обучение ð , в това число курсове за обучение за повишаване на уменията, ï и практика на работното място ð и консултации, предоставяни от бюрата по заетостта ï, при условия, равностойни на условията, приложими към собствените граждани.

ò нов

3. Държавите-членки се стремят да улеснят достъпа на лицата, на които е предоставена международна закрила, до възможностите за образование, свързани със заетост, и до професионалното обучение, посочени в параграф 2, посредством мерки като предоставянето, когато това е необходимо, на помощи и заеми за издръжка или на възможността за работа и обучение на непълно работно време.

ê2004/83/EО (адаптирано)

ðнов

3. Държавите-членки разрешават на получилите статут на субсидиарна закрила да работят като заети или самостоятелно заети лица при спазване на общоприложимите норми в съответната професия и в държавните служби, веднага след като им бъде предоставен статут на субсидиарна закрила. Може обаче да се вземе под внимание положението на пазара на труда в държавите-членки, включително и по отношение на евентуално определяне на приоритетите за достъп до работни места за ограничен период от време, който следва да бъде определен съгласно вътрешното законодателство. Държавите-членки полагат грижи получилият статут на субсидиарна закрила да има достъп до длъжност, за която е получил предложение съгласно националните норми за определяне на приоритетите на пазара на труда..

4. Държавите-членки полагат грижи получилите статут на субсидиарна закрила да имат достъп до дейности, като например възможности за обучение, свързани с работа, за възрастните, дейности по професионално обучение и практика на работното място, в условия, които следва да бъдат определени от държавите-членки.

54. По отношение на възнагражденията, достъпа до системата на социално осигуряване за дейността като заето или самостоятелно заето лице, както и други условия, свързани със заетостта, се прилага вътрешното законодателство.

Член 27

Достъп до образование

1. Държавите-членки предоставят пълен достъп до образователната система на всички лица, ненавършили пълнолетие, на които е предоставена статут на бежанец или статут на субсидиарна ð международна ï закрила, при условията, приложими за собствените граждани.

2. Държавите-членки разрешават на пълнолетните лица, на които е предоставена статут на бежанец или статут на субсидиарна ð международна ï закрила, достъп до системата на общото образование, както и до професионално усъвършенстване или преквалификация, при условия, приложими за гражданите на трети страни, законно пребиваващи на тяхна територия.

3. Държавите-членки полагат грижи за равноправното третиране на получилите статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила със собствените граждани в рамките на действащите процедури за признаване на дипломите, удостоверенията или на други основания за официална квалификация.

òнов

Член 28

Достъп до процедури за признаване на квалификациите

1. Държавите-членки осигуряват еднакво третиране на лицата, на които е предоставена международна закрила, и на собствените си граждани в рамките на съществуващите процедури за признаване на чуждестранни дипломи, удостоверения и други доказателства за официална квалификация.

2. Държавите-членки полагат усилия да гарантират на лицата, на които е предоставена международна закрила, които не са в състояние да представят документни доказателства за своите квалификации, достъп до подходящи схеми за оценка, валидиране и акредитиране на предишното им обучение. Всички такива мерки са в съответствие с член 2, параграф 2 и член 3, параграф 3 от Директива 2005/36/EО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионални квалификации[20].

3. Държавите-членки се стремят да гарантират, че на лицата, на които е предоставена международна закрила, не се пречи поради свързаните с това разходи да търсят признаване на техните чуждестранни дипломи, удостоверения или други доказателства за официални квалификации, или акредитация на предишното им образование .

ê2004/83/EО (адаптиран)

ðнов

Член 28 29

Социално подпомагане

1. Държавите-членки полагат грижи получилите лицата, на които е предоставена статут на бежанец или статут на субсидиарна ð международна ï закрила, да получават в държавата-членка, която им е предоставила ð тази закрила ï статута, необходимото социално подпомагане, равностойно на предвиденото за гражданите на тази държава-членка.

2. 2. По изключение от общото правило, посочено в параграф 1, държавите-членки могат да ограничат социалното подпомагане, предоставено на получилите субсидиарна закрила, до основните услуги, като тези основни услуги бъдат предоставяни на равнището и в съответствие с условията за достъп, приложими към собствените граждани.

Член 2930

Медицински грижи

1. Държавите-членки полагат грижи получилите лицата, на които е предоставена статут на бежанец или статут на субсидиарна ð международна ï закрила да имат достъп до медицински грижи при условията за достъп, приложими към гражданите на държавата-членка, предоставила този тази статут ð закрила ï .

2. По изключение от общото правило, посочено в параграф 1, държавите-членки могат да ограничат здравните грижи, предоставяни на получилите субсидиарна закрила, до основните услуги, като тези основни услуги бъдат предоставяни на равнището и в съответствие с условията за достъп, приложими към собствените им граждани.

32. Държавите-членки предоставят при условията за достъп, приложими за гражданите на държавата-членка, която е предоставила статута, подходящите медицински грижи ð , включително, където е необходимо, на подходяща психиатрична здравна помощ ï на получилите лицата, на които е предоставена статут на бежанец или статут на субсидиарна ð международна ï закрила, които имат специални нужди, като например бременните жени, лицата с увреждания, лицата, които са били жертви на изтезания, на изнасилване или на други тежки форми на морално, физическо или сексуално насилие, или на лица, ненавършили пълнолетие, които са били жертви на каквато и да било форма на злоупотреби, небрежност, експлоатация, изтезание, на жестоко, нечовешко и унизително отнасяне или на въоръжени конфликти.

Член 3031

Непридружени лица, ненавършили пълнолетие

1. Във възможно най-кратък срок след предоставянето на статута на бежанец или на статута на субсидиарна ð международна ï закрила държавите-членки приемат необходимите мерки, за да осигурят представителството на непридружени лица, ненавършили пълнолетие, от законен попечител или, при необходимост, от организация, отговаряща за грижите за лица, ненавършили пълнолетие, и за тяхното благосъстояние, или всякаква друга подходяща форма на представителство, включително и произтичаща от законодателството или от съдебно решение.

2. При прилагането на настоящата директива държавите-членки полагат грижи нуждите на непридружените лица, ненавършили пълнолетие, да бъдат надлежно взети под внимание от определения попечител или представител. Компетентните органи редовно правят оценка на положението. Държавите-членки полагат грижи непридружените лица, ненавършили пълнолетие, да бъдат настанени:

3. Държавите-членки полагат грижи непридружените лица, ненавършили пълнолетие, да бъдат настанени:

а) при пълнолетни роднини, или

б) в приемно семейство, или

в) в специализирани центрове за настаняване на непълнолетни лица, или

г) в други места за настаняване, приспособени за непълнолетни.

Във връзка с това е уместно да се вземе под внимание мнението на детето в зависимост от неговата възраст и степен на зрялост.

4. Доколкото това е възможно, братя и сестри следва да не бъдат разделяни, като се има предвид върховният интерес на съответното лице, ненавършило пълнолетие, и по-конкретно неговата възраст и степен на зрялост. В случай на непридружени лица, ненавършили пълнолетие, промените в мястото на тяхното пребиваване се ограничават до минимум. В случай на непридружени лица, ненавършили пълнолетие, промените в мястото на тяхното пребиваване се ограничават до минимум.

5. Ö Като Õ С цел да бъде взет вземат под внимание върховният интерес на непридруженото лицето, ненавършило пълнолетие, държавите-членки издирват във възможно най-кратък срок членовете на неговото семейство ð създават процедури за издирването на членовете на семейството на непридруженото лице, ненавършило пълнолетие, във възможно най-кратък срок след предоставянето на международната закрила ï. В случай че съществуват заплахи за живота или физическата цялост на едно лице, ненавършило пълнолетие, или на неговите близки, особено ако те са останали в страната на произход, трябва да се положат грижи за запазване на тайната при събирането, обработването и разпространението на информациите относно тези лица.

6. Служителите, отговарящи за непридружените лица, ненавършили пълнолетие, следва да са получили или ð и продължат да ï получават подходящо обучение относно потребностите на тези лица.

Член 3132

Достъп до жилищно настаняване

Държавите-членки полагат грижи лицата, получили на които е предоставена статут на бежанец или статут на субсидиарна ð международна ï закрила, да получат достъп до жилище при условия, равностойни на условията, приложими към гражданите на други трети страни, законно пребиваващи на тяхна територия. ðДържавите-членки се стремят да прилагат политики, които целят да предотвратят дискриминацията на лицата, на които е предоставена международна закрила, и да гарантират равни възможности по отношение на достъпа до жилищно настаняване. ï

Член 3233

Свобода на придвижване в рамките на държава-членка

Държавите-членки позволяват на лицата, получили на които е предоставена статут на бежанец или статут на субсидиарна ð международна ï закрила, да се придвижват свободно в рамките на тяхната територия при същите условия и при същите ограничения, които са предвидени за гражданите на други трети страни, законно пребиваващи на тяхна територия.

Член 3334

Достъп до средства за интегриране

1. С цел да се улесни интегрирането на бежанците ð лицата, на които е предоставена международна закрила ï в обществото, държавите-членки ð осигуряват достъп до ï изготвят програми за интегриране, каквито преценят за подходящи, ð за да вземат предвид специфичните нужди на лицата, на които е предоставена международна закрила ï или създават предварителни условия, гарантиращи успеха на тези програми.

1 В случаите, в които преценят това за необходимо, държавите-членки предоставят на получилите статут на субсидиарна закрила достъп до програмите за интегриране.

ò нов

2. Тези програми за интегриране могат да включват въвеждащи програми и езиково обучение, които са разработени, доколкото е възможно, при максимално отчитане на нуждите на лицата, на които е предоставена международна закрила.

ê2004/83/EО (адаптиран)

ðнов

Член 3435

Репатриране

Държавите-членки могат да предвидят помощ за получилите лицата, на които е предоставена статут на бежанец или статут на субсидиарна ð международна ï закрила, които изразяват желание да бъдат репатрирани.

ГЛАВА VIII

Административно сътрудничество

Член 3536

Сътрудничество

Всяка от държавите-членки назначава национално звено за контакт, чиито координати съобщава на Комисията,. която Ö Комисията Õ ги съобщава Ö тази информация Õ на останалите държави-членки.

Държавите-членки, във връзка с Комисията, приемат всички необходими разпоредби за установяване на пряко сътрудничество и обмен на информация между компетентните органи.

Член 3637

Персонал

Държавите-членки следва да се уверят, че органите и другите организации, които изпълняват настоящата директива, са получили необходимата подготовка и са обвързани с принципа за тайната, така както той е определен във вътрешното право, по отношение на информациите, които получават в хода на своята работа.

ГЛАВА IX

Заключителни разпоредби

Член 3738

Доклади

1. Най-късно на до на 10 април 2008 г. ð […] г. ï Комисията представя доклад пред Европейския парламент и пред Съвета по прилагането на настоящата директива и предлага, при необходимост, съответните промени. Тези предложения за изменение се отнасят с предимство до членове 15, 26 и 33. Държавите-членки съобщават на Комисията всяка информация, необходима за подготовката на този доклад, най-късно до 10 октомври 2007 г. ð […] г. ï

2. След представянето на посочения по-горе доклад Комисията представя пред Европейския парламент и пред Съвета доклад по прилагането на настоящата директива най-малко веднъж на пет години.

Член 3839 Транспониране

1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 10 октомври 2006 г. Ö членове […] [членовете, претърпели промяна по същество в сравнение с предходната директива] най-късно до […] г. Õ Те незабавно информират Ö предоставят на Õ Комисията за това Ö текста на тези разпоредби и таблица на съответствието на тези разпоредби с настоящата директива Õ.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. ÖТе включват също така уточнение, че позоваванията в съществуващите законови, подзаконови и административни разпоредби на директивата, отменена с настоящата директива, се считат за позовавания на настоящата директива. Начинът на позоваване и начинът на формулиране на изявлението се определят от държавите-членки Õ.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на Ö основните Õ разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредени с настоящата директива Ö и таблица на съответствието на тези разпоредби с настоящата директива Õ

ê

Член 40

Отмяна

Директива 2004/83/ЕО се отменя, считано от [деня след датата, посочена в първа алинея от член …, параграф 1 от настоящата директива], без да се засягат задълженията на държавите-членки относно срока за транспониране в националното право на директивата, посочени в приложение I, част Б.

Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение II.

ê2004/83/EО

Член 3941

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването в Официален вестник на Европейския съюз.

ê

Членове [...] се прилагат от [деня след датата, посочена в първа алинея от член …, параграф 1].

ê2004/83/EО (адаптиран)

Член 4042

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност.

Съставено в […] на […] година.

За Европейския парламент За Съвета

Председателят Председателят […] […]

⎢

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Част А

Отменена директива (посочена в член 40

Директива на Съвета 2004/83/EО | (ОВ L 304, 30.9.2004 г., стр. 12) |

Част Б

Краен срок за транспониране в националното законодателство (посочена в член 39)

Директива | Краен срок за транспониране |

2004/83/EО | 10 октомври 2006 г. |

_____________

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Таблица на съответствието

Директива на Съвета 2004/83/EО | Настоящата директива |

Член 1 | Член 1 |

Член 2, уводни думи | Член 2, уводни думи |

Член 2, буква а) | Член 2, буква а) |

- | Член 2, буква б) |

Член 2, букви б) – ж) | Член 2, букви в) – з) |

- | Член 2, буква и) |

Член 2, буква з) - | Член 2, буква й), първо и второ тире Член 2, буква й), трето, четвърто и пето тире |

- | Член 2, буква к) |

Член 2, буква и) | Член 2, буква л) |

Член 2, буква й) | Член 2, буква м) |

Член 2, буква к) | Член 2, буква н) |

Член 3 | Член 3 |

Член 4 | Член 4 |

Член 5 | Член 5 |

Член 6 | Член 6 |

Член 7 | Член 7 |

Член 8, параграфи 1 и 2 | Член 8, параграфи 1 и 2 |

Член 8, параграф 3 | - |

Член 9 | Член 9 |

Член 10 | Член 10 |

Член 11, параграфи 1 и 2 | Член 11, параграфи 1 и 2 |

- | Член 11, параграф 3 |

Член 12 | Член 12 |

Член 13 | Член 13 |

Член 14 | Член 14 |

Член 15 | Член 15 |

Член 16, параграфи 1 и 2 | Член 16, параграфи 1 и 2 |

- | Член 16, параграф 3 |

Член 17 | Член 17 |

Член 18 | Член 18 |

Член 19 | Член 19 |

Член 20, параграфи 1-5 | Член 20, параграфи 1—5 |

Член 20, параграфи 6 и 7 | - |

Член 21 | Член 21 |

Член 22 | Член 22 |

Член 23, параграф 1 | Член 23, параграф 1 |

Член 23, параграф 2, първа алинея | Член 23, параграф 2, първа алинея |

Член 23, параграф 2, втора алинея | - |

Член 23, параграф 2, трета алинея | - |

Член 23, параграфи 3—5 | Член 23, параграфи 3—5 |

Член 24, параграф 1 | Член 24, параграф 1 |

Член 24, параграф 2 | - |

Член 25 | Член 25 |

Член 26, параграфи 1—3 | Член 26, параграфи 1—3 |

Член 26, параграф 4 | - |

Член 26, параграф 5 | Член 26, параграф 4 |

Член 27, параграфи 1 и 2 | Член 27, параграфи 1 и 2 |

Член 27, параграф 3 | Член 28, параграф 1 |

- | Член 28, параграфи 1 и 2 |

Член 28, параграф 1 | Член 29, параграф 1 |

Член 28, параграф 2 | - |

Член 29, параграф 1 | Член 30, параграф 1 |

Член 29, параграф 2 Член 29, параграф 3 | - Член 30, параграф 2 |

Член 30 | Член 31 |

Член 31 | Член 32 |

Член 32 | Член 33 |

Член 33 | Член 34 |

Член 34 | Член 35 |

Член 35 | Член 36 |

Член 36 | Член 37 |

Член 37 | Член 38 |

Член 38 | Член 39 |

- | Член 40 |

Член 39 | Член 41 |

Член 40 | Член 42 |

– | Приложение I |

– | Приложение II |

[1] ОВ L 304, 30.9.2004 г., стр. 12.

[2] План за политика в областта на убежището: интегриран подход към закрилата в целия ЕС, COM(2008)360.

[3] COM (2007) 301.

[4] На адрес:

http://ec.europa.eu/justice_home/doc_centre/immigration/integration/doc/2007/handbook_2007_en.pdf

[5] ВКБООН, „Убежище в Европейския съюз, Проучване върху изпълнението на Директивата за признаването“, ноември 2007 г. ELENA/ECRE, „Въздействието на Директивата за признаването на ЕС върху международната закрила“, октомври 2008 г.; France Terre d'Asile, „Asile La protection subsidiaire en Europe: Un mosaïque de droits“, Les cahiers du social no 18, септември 2008 г.; Нидерландски съвет за бежанците/ECRE, „Изграждане на мрежи за транспонирането на Директивата за признаването“, декември 2008 г., Nijmegen University, Директивата за признаването: основни теми, проблемни аспекти и изпълнение в избрани държави-членки, Karin Zwaan (редактор), 2007 г.

[6] На адрес: http://ec.europa.eu/justice_home/doc_centre/asylum/studies/wai/doc_asylum_studies_en.htm

[7] GHK, Проучвания на оценката на въздействието относно Бъдещото разработване на мерки относно признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като лица, които се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила въз основа на Директива 2004/83/ЕО на Съвета и Бъдещото разработване на мерки за процедури за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите-членки въз основа на Директива 2005/85/ЕО на Съвета, Рамков договор за многократно предоставяне на услуги JLS/2006/A1/004.

[8] OВ L 326, 13.12.2005 г., стр. 13.

[9] Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата-членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна или от лице без гражданство (COM (2008) 820 окончателен/2).

[10] Предложение за директива на Европейския парламент и Съвета за относно минималните норми за приемане в държавите-членки на лица, търсещи убежище (COM (2008) 815 окончателен/2).

[11] Съдът бе потърсен за предварително отсъждане по въпроса дали наличието на сериозна и лична заплаха за живота и личността на търсещия субсидиарна закрила е предмет на условието кандидатът да предостави доказателства, че той е обект на индивидуална заплаха поради фактори, специфични за неговите обстоятелства и, ако това не е така, да посочи критерия, на чиято основа може да бъде установено наличието на подобна заплаха.

[12] Решение от 11 януари 2007 г., Salah Sheekh срещу Нидерландия, параграф 141.

[13] Решение от 15 февруари 2006 г. по делата Niedzwiecki срещу Германия и Okpisz срещу Германия .

[14] Второ издание, на адрес: http://ec.europa.eu/justice_home/doc_centre/immigration/integration/doc/2007/handbook_2007_en.pdf, стр. 32-36.

[15] ОВ C […], […] г., стр. […].

[16] ОВ C […], […] г., стр. […]..

[17] ОВ C […], […] г., стр. […].

[18] ОВ L 304, 30.9.2004 г., стр. 12.

[19] ОВ C 364, 18.12.2000 г., стр. 1.

[20] ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22.