ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 16.7.2025
COM(2025) 560 final
2025/0241(COD)
Предложение за
РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
за определяне на условията за изпълнение на подкрепата на Съюза за общата селскостопанска политика за периода 2028—2034 г.
ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ
1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО
•Основания и цели на предложението
Селското стопанство и храните са стратегически сектори за Съюза, които осигуряват безопасни и висококачествени храни на 450 милиона европейци на достъпни цени и играят ключова роля както за европейската, така и за световната продоволствена сигурност. В същото време те са от съществено значение за поддържането на икономиката и живота в селските райони, както и важна част от решението за опазване на климата, природата, почвите, водата и биологичното разнообразие, които понастоящем са изложени на напрежение. Общата селскостопанска политика (ОСП) е в основата на европейския проект и преди повече от 60 години по нея е поет ангажимент да гарантира продоволствена сигурност и приемлив жизнен стандарт за селскостопанската общност в съответствие с целите на Договорите на ЕС.
Този ангажимент е също толкова важен днес, колкото и тогава, тъй като селскостопанският сектор на ЕС е изправен пред значителни предизвикателства. Необходимо е повишаване на привлекателността на секторите за младите хора, тъй като само малка част от земеделските стопани са на възраст под 40 години. Секторът е изложен на изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и социално-икономическия натиск, които застрашават неговата дългосрочна устойчивост и поминък. Нееднаквите условия на конкуренция в световен мащаб, някои зависимости от вноса и уязвимост към геополитическата несигурност увеличават дългосрочната несигурност, пред която са изправени земеделските стопани в ЕС. Инвестициите са трудни за финансиране, тъй като доходите от селскостопанска дейност на работник остават значително по-ниски от средните заплати в цялата икономика (60 % през 2023 г.). Освен това териториалните дисбаланси и недостатъчният достъп до знания и иновации — включително цифрови решения — допринасят за намаляващата привлекателност на сектора, особено сред младите хора.
Тези предизвикателства правят публичното подпомагане необходимо за сектора и същевременно изискват стабилни и адаптивни ответни мерки на политиката, за да се гарантира конкурентоспособен, издръжлив и устойчив селскостопански сектор. Въз основа на успешните предишни реформи, които насочиха ОСП по пътя на основана на резултатите и пазарно ориентирана политика, тя трябва да продължи да се развива и да подобрява способността си да реагира ефективно на променящата се глобална, европейска, национална и регионална обстановка, включително на равнището на земеделските стопанства.
Държавните ръководители от ЕС многократно са подчертавали необходимостта от повишаване на устойчивостта на селското стопанство в ЕС, за да се гарантира дългосрочна продоволствена сигурност, да се запази жизнеспособността на селските общности и да се признае решаващата роля на ОСП за постигането на тези цели. Същевременно те подчертаха колко е важно да се осигури стабилна и предвидима рамка на политиката за подпомагане на земеделските стопани при справянето с предизвикателствата, свързани с околната среда и климата.
В политическите насоки за мандата на Комисията за периода 2024—2029 г. се подчертава колко е важно да се гарантира, че земеделските стопани разполагат със справедливи и достатъчни доходи, за да продължат да въвеждат иновации и да носят ползи за Съюза като цяло. За да се постигне това, в насоките се призовава за намаляване на бюрократичната тежест, възнаграждаване на земеделските стопани, които работят в хармония с природата, и укрепване на тяхната позиция във веригата за създаване на стойност в областта на храните, за да бъдат защитени от нелоялни търговски практики. Това изисква да се постигне баланс между стимулите, инвестициите и регулирането, за да се изгради по-конкурентоспособен и устойчив селскостопански сектор.
В съобщението на Комисията от 19 февруари 2025 г., озаглавено „Визия за селското стопанство и храните“, се очертават основните принципи на ОСП след 2027 г. Тези принципи включват ОСП, основана на ясни цели и целеви изисквания, като държавите членки поемат по-голяма отговорност и отчетност за постигането на целите на политиката. В съобщението се подчертава и съществената роля на ОСП за подпомагането и стабилизирането на доходите на земеделските стопани, привличането на ново поколение земеделски стопани и осигуряването на по-опростена и по-целенасочена политика с по-ясен баланс между стимулите и задължителните изисквания. Освен това в него се подчертава необходимостта от по-голяма гъвкавост за земеделските стопани и преминаване от условия към стимули. Новата финансова рамка предоставя възможност за надграждане на неотдавнашната реформа, като се съгласуват правилата относно подпомагането за постигане на целите за конкурентоспособност, издръжливост, иновации и устойчивост по съгласуван и ефективен начин.
Стратегическите планове по ОСП за периода 2023—2027 г. се доказаха като ефективни инструменти за интегрирано изпълнение на политиките, улеснявайки сътрудничеството между правителствата, заинтересованите страни и гражданското общество. Въведеният през 2023 г. нов механизъм за изпълнение предлага основан на политиките и резултатите подход, като увеличава гъвкавостта и отговорността на държавите членки за справяне с местните особености в обща рамка на ЕС. Въз основа на този опит е налице възможност за по-нататъшно оптимизиране на изпълнението на ОСП и за увеличаване на полезните взаимодействия и гъвкавостта както в рамките на други разходни области, така и между тези области.
В контекста на законодателните предложения за МФР за периода 2028—2034 г. настоящото предложение, посветено на селското стопанство, е обосновано от особеностите на ОСП. Въпреки че бъдещата ОСП ще бъде приведена в съответствие с оптимизираните механизми за изпълнение на разходните програми на ЕС в рамките на новата МФР и нейното програмиране и изпълнение ще бъдат част от Фонда и плановете за националните и регионалните партньорства, в настоящото предложение се определят специфични правила, които са необходими за насочване на ОСП към:
·Допринасяне за по-целенасочено подпомагане на доходите на земеделските стопани и тяхната дългосрочна конкурентоспособност, насочване на подпомагането към земеделските стопани, които активно допринасят за продоволствената сигурност, икономическата жизнеспособност на земеделските стопанства и специфичните сектори и опазването на околната среда, като същевременно се дава възможност за достъп до допълнителни източници на доходи.
·Подобряване на привлекателността на професията и насърчаване на обновяването на поколенията, подпомагане на достъпа на младите хора и на лицата, които навлизат в професията, включително чрез насърчаване на развитието на умения, по-добър достъп до капитал и по-добри условия на труд.
·Засилване на ролята на селскостопанския и горския сектор за действията в областта на климата, предоставянето на екосистемни услуги, опазването на биологичното разнообразие и природните ресурси чрез възнаграждаване на земеделските стопани, които работят с природата, и стимулиране на преминаването към по-устойчиви производствени методи, които са адаптирани към местните условия, и осигуряване на правилния баланс на инвестициите, стимулите и изискванията.
·Подобряване на устойчивостта, способността за справяне с кризи и рискове, предоставяне на по-силни и по-целенасочени стимули за земеделските стопани за намаляване на тяхната уязвимост и излагане на рискове, включително чрез адаптиране на равнището на стопанствата и диверсификация на производството, насърчаване на по-амбициозни промени в трансформацията на места, където обичайната практика не е устойчива в дългосрочен план, и укрепване на връзката между предотвратяването и управлението на кризи.
·Ускоряване на иновациите, подобряване на достъпа до знания и ускоряване на цифровия преход за процъфтяващ селскостопански сектор чрез укрепване на системите за знания и иновации в селското стопанство, включително достъп до безпристрастни и квалифицирани консултантски услуги, целево обучение, насърчаване на по-широкото внедряване на цифрови решения.
·Подобряване на условията на труд и живота в селските райони чрез предлагане на услуги за подпомагане и подкрепа за сътрудничество, развитие на бизнеса, добавена стойност и проекти, позволяващи развитието на селските райони.
За постигането на тези цели предложението има за предназначение да реализира пълния потенциал на стратегическото планиране чрез по-опростена и по-гъвкава рамка на политиките, която засилва полезните взаимодействия и взаимното допълване между секторите. Новата многогодишна финансова рамка предоставя възможност бюджетните разходи на ЕС за селско стопанство да имат по-голямо въздействие. Чрез надграждане на настоящата система, основана на стратегически планове, програмирането ще получи по-нататъшно развитие, като същевременно се гарантират съгласуваността и полезните взаимодействия с общата рамка, осигурена от пълния набор от предложения за МФР, по-специално предложенията на Комисията за регламент за създаване на Фонд за националните и регионалните партньорства за периода 2028—2034 г. (наричан по-нататък „Регламент за ФНРП“), предложението за регламент относно обща рамка за изпълнение (наричан по-нататък „Регламент за изпълнението“), предложението за Европейски фонд за конкурентоспособност и предложението за рамкова програма за научни изследвания. Що се отнася до предприсъединителната подкрепа, предложението за Глобална Европа ще подготви страните кандидатки, като създаде необходимите структури, за да могат техните селскостопански системи постепенно да се приведат в съответствие с ОСП.
•Съгласуваност със съществуващите разпоредби в областта на политиката
Настоящото предложение изцяло отговаря на целите на ОСП съгласно ДФЕС. С него се осъвременява начинът, по който се прилагат разпоредбите на ДФЕС, в съответствие с насоките на МФР за периода 2028—2034 г., визията за селското стопанство и храните и усилията за опростяване, като същевременно се адаптират към настоящите предизвикателства.
В член 39 ДФЕС са определени целите на ОСП:
·да се увеличава селскостопанската производителност чрез подкрепа на техническия прогрес и осигуряването на рационално развитие на селскостопанското производство, както и оптимално използване на производствените фактори, по-специално на работната сила;
·по този начин да се осигури приемлив жизнен стандарт за хората, занимаващи се със селско стопанство, в частност посредством увеличаването на индивидуалните доходи на лицата, осъществяващи тази дейност;
·да се стабилизират пазарите;
·да се гарантира снабдяването;
·да се гарантира, че доставяните продукти достигат до потребителите на разумни цени.
•Съгласуваност с други политики на Съюза
Селското стопанство има основен принос за конкурентоспособността на ЕС в световен мащаб. Съюзът е голям вносител на стоки и водещ износител на ценни селскостопански и хранителни продукти, поради което оказва влияние върху продоволствените системи извън своите рамки. В съответствие с член 208 ДФЕС в предложението са взети предвид целите на Съюза в областта на сътрудничеството за развитие за изкореняване на бедността и устойчиво развитие в развиващите се държави, и по-специално като гарантира, че подпомагането от Съюза за земеделските стопани оказва минимално или дори никакво въздействие върху търговията.
Селското и горското стопанство обхващат 84 % от територията на Съюза. Секторът както зависи от състоянието на околната среда, така и оказва влияние върху него. Специфичните цели на ОСП естествено включват действия в областта на околната среда и климата. ОСП например допринася за адаптирането към изменението на климата и устойчивостта на водните ресурси, като смекчаването на риска от наводнения и управлението на водите чрез възстановяване на ландшафта, като същевременно подпомага биологичното разнообразие и инициативите за опазване. По подобен начин ОСП може да подпомага проекти за енергия от възобновяеми източници и биоикономика, като по този начин допринася за енергийния преход на ЕС и целите за кръговост.
В предложението се поставя силен акцент върху подкрепата за младите земеделски стопани и се насърчава обновяването на поколенията в съответствие с акцента на Комисията върху младежта.
ОСП подпомага доходите на земеделските стопани и по този начин допринася за укрепването на социалните цели и политики по няколко важни начина: насочена е към най-нуждаещите се земеделски стопани, подкрепя разнообразните социално-културни характеристики на селските райони на ЕС, включително създаването на работни места и добрите условия за работниците в селското стопанство и селските райони. Необходимо е да се защитят крайните бенефициери и да се гарантира предвидимост на компонента за подпомагане на доходите на ОСП, както и да се насочат и направляват усилията за подпомагане, предвидени в настоящия регламент. И накрая, по линия на ОСП се финансират умения и знания в подкрепа на земеделските стопани в техния социално-икономически, екологичен и цифров преход. Укрепване на образованието в областта на селското стопанство, възможностите за учене през целия живот и партньорската работа. С новата структура тя може по-добре да приведе своите инструменти в съответствие с националните системи за обучение и научноизследователските програми.
Селското стопанство има пряка връзка с концепцията „Едно здраве“. В това отношение в предложението се предвижда набор от инструменти, насочени към осигуряване на висококачествено производство на храни, намаляване на употребата на пестициди и антимикробни средства, подобряване на условията за хуманно отношение към животните, както и мерки за биологична сигурност на равнището на стопанствата за предотвратяване на огнища на вредители и болести по животните.
ОСП допринася за сближаването и правото на оставане чрез насърчаване на разнообразна и устойчива икономика в селските райони, като подкрепя например възможностите за стопанска дейност, селския туризъм, инфраструктурата и биоикономиката чрез своите стратегии LEADER. Това е в съответствие с целите на дългосрочната визия за селските райони, като се подчертава икономическата диверсификация в селските райони за земеделските стопани.
Както и в други сектори, селското стопанство и селските райони следва да използват по-добре иновациите за повишаване на конкурентоспособността, устойчивостта и издръжливостта. Новите технологии и знания, по-специално цифровите технологии, подобряват ресурсната ефективност. С предложението се укрепват връзките с политиката в областта на научните изследвания, като организацията на обмена на знания се поставя в центъра на модела за осъществяване на политиката. ОСП и политиката на ЕС за научни изследвания и иновации могат значително да повишат конкурентоспособността и издръжливостта на селскостопанския сектор. По подобен начин акцентът, поставен върху цифровизацията, позволява свързване с Програмата на ЕС в областта на цифровите технологии и ИИ, като същевременно ограничава тежестта на докладването.
Съществуват много възможности за полезни взаимодействия между ОСП и други политики на ЕС, които новият механизъм за планиране ще позволи да се използва по-добре.
2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ
•Правно основание
Член 38 ДФЕС оправомощава Съюза да определя и прилага обща политика в областта на селското стопанство. В член 39 ДФЕС се определят целите на ОСП, които включват увеличаване на селскостопанската производителност, приемлив жизнен стандарт за хората, занимаващи се със селско стопанство, стабилизиране на пазарите, гарантиране на снабдяването и достигането на доставяните продукти до потребителите на разумни цени.
Правното основание за това предложение е член 43, параграф 2 ДФЕС.
•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)
В Договора за функционирането на Европейския съюз е предвидена споделена компетентност в областта на селското стопанство между Съюза и държавите членки, като се определя обща селскостопанска политика с общи цели и общо изпълнение.
В настоящия модел за осъществяване на политиката Съюзът преминава към определяне на основните параметри на политиката (цели на ОСП, по-общи видове намеса, основни изисквания), а държавите членки поемат по-голяма отговорност и се отчитат в по-голяма степен за това как постигат целите и договорените целеви стойности. В тази рамка предложението за ОСП след 2027 г. продължава да гарантира еднакви условия на конкуренция между държавите членки и земеделските стопани в рамките на единния пазар, като гарантира продоволствената сигурност в целия Съюз и преодолява предизвикателствата от трансгранично и глобално естество.
В съответствие с визията за селското стопанство и храните и предвид силно диверсифицираната селскостопанска среда на Съюза с различни физически параметри, универсалният подход не е подходящ за постигане на желаните резултати. По-голямото равнище на интеграция с различните политики и гъвкавостта за държавите членки ще дадат възможност за по-добро отчитане на местните условия и потребности. Държавите членки ще отговарят за адаптирането на интервенциите по линия на ОСП, за да се увеличи максимално техният принос към целите на Съюза, въз основа на препоръки от Комисията.
•Пропорционалност
Икономическите, екологичните и социалните предизвикателства пред селскостопанския сектор и селските райони в ЕС изискват сериозна реакция и постоянно усилие, които да отразяват тяхното общоевропейско измерение. Политическата рамка на ОСП е придружена от стабилен и съизмерим бюджет във ФНРП. По-големите възможности за избор, които се предоставят на държавите членки при избора и адаптирането на наличните инструменти на политиката в рамките на ОСП за постигане на общите цели на ЕС, са пропорционални на равнището на действие, необходимо с оглед на нуждите и предизвикателствата.
•Избор на инструмент
Правното основание на общата селскостопанска политика намира изражение в членове 42—43 ДФЕС и в продължение на повече от 60 години история тя доказва, че продължава да бъде актуална, необходима и се развива във времето. Една добре насочена политика, осигуряваща правилните насоки, ще гарантира правилните условия за земеделските стопани и селските райони да се стремят и да обезпечат продоволствената сигурност и обновяването на поколенията по устойчив начин.
В правния акт се определят специфичните аспекти на политиката, същински за ОСП, нейният фокус и насоки, като се създават права и задължения за държавите членки и крайните бенефициери. Поради своя дългосрочен и стратегически характер, както и поради факта, че разходите представляват подпомагане на доходите, инвестиции и сътрудничество, обосновано е интегрирано, но самостоятелно правно основание. Като се вземе предвид цялостната система за управление на МФР, най-подходящият инструмент за привеждане в действие на предложената рамка е специален регламент относно общата селскостопанска политика, който допълва предложения Регламент за ФНРП и Регламент за изпълнението със специфични разпоредби, приложими за общата селскостопанска политика. Тя работи заедно с ООП, както в миналото.
3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО
•Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство
През ноември 2023 г. Комисията публикува доклад относно съвместните усилия на всички стратегически планове по ОСП в държавите — членки на ЕС (съгласно действащия понастоящем Регламент (ЕС) 2021/2115), в който се подчертават някои ключови елементи:
·Новите стратегически планове по ОСП са подходящ инструмент за постигане на целите на политиката на ОСП;
·Стратегическите планове по ОСП показват, че продължава подпомагането на доходите на земеделските стопанства, икономическата устойчивост и издръжливост на селскостопанския сектор;
·Съществува необходимост от укрепване на инструментите за управление на риска и по-широкото им използване в целия Съюз чрез схеми на ЕС или национални схеми;
·Плановете са по-екологосъобразни, отколкото през предходния период на ОСП; съществува обаче повече потенциал за осигуряване на принос към смекчаването на изменението на климата — по-специално чрез по-ефективно улавяне на въглерод, докато предизвикателствата, свързани с адаптирането към изменението на климата, изискват по-цялостен и по-дългосрочен подход, при който са необходими подходящи управленски практики и инвестиции;
·Налице е напредък в устойчивото управление на природните ресурси — по-конкретно по отношение на почвите и намаляването на зависимостта от химически продукти;
·Ще бъдат необходими по-цялостни подходи за конкретни сектори, които да обхващат тяхната икономическа, социална и екологична уязвимост и ползи — например засилване на положителното влияние на екстензивните животновъдни системи върху биологичното разнообразие, улавянето на въглерод, ландшафта, културното наследство и поминъка в селските райони;
·И накрая, цялостното положение зависи и от елементи извън ОСП, както и от други външни фактори, като например развитието на пазарите и предпочитанията на потребителите.
В този обобщаващ доклад, даващ общ преглед на колективния стремеж и съвместните усилия на държавите членки, Комисията счете, че е особено необходимо да се обърне допълнително внимание в следните области: укрепването на уменията и на капацитета за обучение и предоставяне на консултации на всички равнища; насърчаването на обмена на добри практики с цел по-добро насочване на държавите членки и заинтересованите страни; намаляването на административната тежест на специфичните интервенции; и мониторинга на изпълнението и резултатите (както и на коригирането на стратегическите планове по ОСП, когато е необходимо).
•Консултации със заинтересованите страни
Комисията работи активно със заинтересованите страни при подготовката на инициативите по МФР.
През януари 2024 г. беше поставено началото на стратегически диалог относно бъдещето на селското стопанство в ЕС, в който взеха участие 29 основни заинтересовани страни от европейския хранително-вкусов сектор, гражданското общество, селските общности и академичните среди, като целта бе да се постигне общо разбиране и да се очертае визия за бъдещето на селскостопанските и продоволствените системи на ЕС. Стратегическият диалог подчерта необходимостта от продължаване на предоставянето на социално-икономическа подкрепа, насочена към земеделските стопани, които най-много се нуждаят от нея; насърчаване на положителни резултати в областта на околната среда, социалната сфера и хуманното отношение към животните за обществото; и засилване на благоприятстващите условия за селските райони. В него се констатира, че постигането на целите на ЕС по отношение на селското стопанство и производството на храни, развитието на селските райони, неутралността по отношение на климата и възстановяването на биологичното разнообразие изисква специален и съизмерим бюджет, който да отговаря на всички амбиции с балансирано и еднакво значение. Този принцип е от съществено значение, както за да може преходът да бъде икономически рентабилен, да се насърчи обновяването на поколенията, да се даде тласък на селските райони и да се подкрепят земеделските стопанства в неблагоприятно конкурентно положение, така и за разнообразието в селското стопанство в ЕС.
Освен това в рамките на наскоро създадения Европейски съвет за селското стопанство и храните (EBAF), който обединява организации, представляващи селскостопанската общност, други участници във веригата за доставки на храни и гражданското общество, на 19 май 2025 г. и на 19—20 юни 2025 г. се проведе специална дискусия относно начините за по-добро насочване на директните плащания и преминаване от условия към стимули в ОСП след 2027 г.
Допълнителна информация относно бъдещето на ОСП беше събрана чрез специални срещи, организирани в рамките на съществуващите платформи на заинтересованите страни от ЕС, и ad hoc технически семинари, обединяващи тях и държавите членки.
•Събиране и използване на експертни становища
С цел да се съберат сведения и знания от експерти по въпроси от областта на ОСП, между декември 2023 г. и май 2024 г. бяха организирани поредица технически семинари. Те дадоха възможност за обмен на становища между заинтересованите страни в ЕС, държавите членки и службите на Комисията, както и за постигане на напредък при формулирането на основните заключения и въпроси, които да бъдат взети предвид при модернизирането и опростяването на ОСП.
На първия семинар относно издръжливостта се направи извод за необходимостта от укрепване на инструментите за управление на риска на равнището на земеделските стопанства и възможностите за споделяне на риска по веригата за създаване на стойност с по-цялостен подход, включително по отношение на превенцията. Втори семинар, посветен на продоволствената сигурност, и трети семинар по въпросите на устойчивостта приключиха с широка подкрепа за необходимостта от подпомагане на земеделските стопани да изпробват иновации, по-независими съвети. Четвърти семинар относно управлението и изпълнението на ОСП потвърди цялостната подкрепа за новия модел на изпълнение на ОСП, като участниците призоваха за необходимостта от стабилност, гъвкавост и опростяване (особено за земеделските стопани); проучване на повече доброволни подходи; повишаване на способността за реагиране на външни сътресения; пропорционалност на контрола и санкциите. На последния семинар беше поставен акцент върху солидарността и селските райони и беше подчертана обща подкрепа за осигуряване на по-интегрирани отговори на политиката, които са от съществено значение за обхвата на предизвикателствата в селските райони, както и това, че ОСП не е в състояние да постигне всичко това, че съществуват най-добри практики, но не са възприети, и че е необходимо изграждане в по-голяма степен на капацитет за администрациите и опростени рамки.
Прогнозен проект на Комисията относно цифровия преход за земеделските стопани и селските общности включи поредица от присъствени семинари със заинтересованите страни между март 2022 г. и май 2023 г. Комисията участва, заедно с държавите членки, в прогнозното проучване, предприето от испанското председателство относно отворената стратегическа автономност, което включваше хранително-вкусовата промишленост като част от четири стратегически сектора.
И накрая, диалогът по изпълнението през юни 2025 г., председателстван от комисар Хансен, даде възможност да се набележат приоритети за подобряване на настоящите инструменти на ОСП.
•Оценка на въздействието
Предложението беше подкрепено от оценката на въздействието, извършена в контекста на предложението на Комисията за ФНРП за МФР за периода 2028—2034 г., в която бяха преценени вариантите за разработване на плана за НРП, като вниманието беше съсредоточено върху два ключови аспекта: моделът на изпълнение, който определя как се отпускат средствата, и начинът на управление, който урежда начина на изпълнение и надзор на разходите на ЕС.
В оценката на въздействието бяха преценени вариантите за интегриране на общата селскостопанска политика (ОСП) в един план.
Вариант 1 (ОСП извън плановете за НРП) ще се основава на експертния опит, натрупан при изпълнението на настоящите стратегически планове по ОСП. Този подход ще осигури приемственост, ще даде възможност за управляеми промени и ще изясни отговорностите на равнището на Съюза и на национално ниво.
По-нататъшното интегриране на ОСП ще доведе до допълнително опростяване и по-голямо полезно взаимодействие при постигането на целите на политиката и ще гарантира предвидимост за бенефициерите. От друга страна, макар и да дава възможност за целево подпомагане, подходът „един фонд“ за бъдещата ОСП би ограничил способността за посрещане на нововъзникващи или непредвидени нужди и променящи се приоритети. За да се повиши ефективността обаче, съществува потенциал за допълнително хармонизиране на ключовите аспекти на разработването на политики, като например системите за мониторинг, изпълнение и одит, в рамките на бъдещата многогодишна финансова рамка (МФР). Това би създало полезни взаимодействия в административните процедури и би намалило разходите за държавите членки.
От друга страна, оценката на въздействието показва, че пълното интегриране на ОСП (вариант 2б) би наложило въвеждането на специфични правила, за да се гарантира целостта на единния пазар и лоялната конкуренция между земеделските стопани, особено за инструментите за пряко подпомагане на доходите на земеделските стопанства, като например директните плащания, които са от решаващо значение за поминъка на земеделските стопани.
Според оценката на въздействието наличието на един план за всяка държава членка би осигурило по-съгласувано програмиране, което отразява националните и регионалните нужди и същевременно подкрепя приоритетите на Съюза. Един пакет за всяка държава членка ще даде възможност за ефикасно и гъвкаво разпределение на финансирането, което ще позволи лесно преразпределяне на ресурсите за справяне с нови приоритети или предизвикателства. Като цяло в оценката на въздействието се стига до заключението, че един по-широк обхват и интегриран подход за управление биха донесли значителни ползи, включително по-голяма съгласуваност, опростеност и гъвкавост.
•Пригодност и опростяване на законодателството
Опростяването е основен приоритет на Комисията с цел намаляване на тежестта и прекомерната сложност и насърчаване на бързината и гъвкавостта.
Броят на разпоредбите, свързани с общата селскостопанска политика, беше драстично намален и беше постигната съгласуваност между съответните членове от плановете за НРП, Регламента за ОСП и Регламента за общата организация на пазара. Като цяло степента на подробност и броят на изискванията са намалени, като същевременно се поставя акцент върху разпоредбите, които са от съществено значение за функционирането на правната рамка на ОСП. Това води не само до съкращаване на общия брой разпоредби, но и до подобряване на цялостното качество на законодателството и до намаляване на неговата сложност, като същевременно се предоставя по-голяма гъвкавост на държавите членки да адаптират общите инструменти на ОСП към специфичните си нужди и предизвикателства.
Чрез интегрирането на интервенции от настоящата структура на два фонда (ЕФГЗ и ЕЗФРСР) предложението привежда в съответствие инструментите за конкурентоспособност, издръжливост, иновации и цели за устойчивост, като им позволява да работят съвместно за постигане на по-добри резултати. Това привеждане в съответствие не само повишава ефективността на наличната подкрепа, но и допринася за по-голяма гъвкавост и опростяване на нейното управление, което в крайна сметка води до по-ефикасни и целенасочени интервенции както за земеделските стопани, така и за органите. Тази повишена гъвкавост дава възможност на държавите членки да разработват, планират и прилагат инструментите за подпомагане по линия на ОСП по начин, който най-добре отговаря на специфичните нужди на сектора.
Опростяването за бенефициерите ще бъде постигнато, наред с другото, чрез:
·опростяване на обвързаността с условия (управление на стопанството). Намаляване на броя на видовете интервенции (много от тях са слети, например екосхеми и поети задължения в областта на селското стопанство, околната среда и климата, значително намаляване на схемите за директни плащания), по-добро насочване на видовете интервенции, ключови изисквания само в регламента;
·предлагане на повече еднократни суми. Това ще даде възможност за опростени процедури за кандидатстване, които ще намалят тежестта за бенефициерите и администрациите.
Опростяването за държавите членки произтича от:
·Единен фонд: няма сложни правила относно прехвърлянията, няма отделни набори от правила за всеки фонд, като тежестта на контрола се прехвърля от разплащателните агенции към съществуващите национални контролни компетентни органи, като по този начин се намаляват рисковете от многократни проверки на земеделските стопанства;
·с предложението също така се привеждат в съответствие сроковете за плащанията, като се премахва липсата на гъвкавост и същевременно се гарантират навременни плащания за земеделските стопани, като по този начин се дава възможност за по-тясна връзка с действителното изпълнение на интервенциите.
•Основни права
Настоящото предложение зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз, изложени в предложението на Комисията за Регламент за ФНРП. Разпоредбите на въпросния предложен регламент относно зачитането на основните права и принципите на правовата държава ще се прилагат и по отношение на подкрепата за общата селскостопанска политика.
4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА
За да се извлекат ползите от планирането на националните и регионалните партньорства, предложението на Комисията относно многогодишната финансова рамка за периода 2028—2034 г. (да се добави препратка) включва общата селскостопанска политика във ФНРП. Значителна част от фонда е предназначена за подпомагане на доходите за селското стопанство, за които са заделени минимум 293,7 милиарда евро от отпуснатите по фонда средства, за да се осигури стабилност и предвидимост на подпомагането за бенефициерите.
Това финансиране може да бъде увеличено в рамките на ФНРП чрез синергично програмиране на действия, които обслужват повече от една цел, като например агроенергетика, умения и социална инфраструктура, вода или свързаност и пр. Освен това Регламентът за ФНРП ще осигури финансиране за популяризирания на селскостопански продукти, интервенции при кризи и единната предпазна мрежа (интегрираща настоящия селскостопански резерв) по линия на Механизма в размер на 6,3 милиарда евро, както и частта за финансиране на техническата подкрепа, например за мрежи или мониторинг. .
Финансирането за селското стопанство може да се възползва от проекти по линия на Европейския фонд за конкурентоспособност и да остане неразделна част от Европейската рамкова програма за научни изследвания в рамките на техните компоненти за здравеопазване, селско стопанство и биоикономика в подкрепа на научните изследвания и иновациите в областта на храните, селското стопанство, развитието на селските райони и биоикономиката. Комбинирането ще позволи да се запазят наличните понастоящем инструменти, които да се използват по оптимизиран начин.
Подробни данни относно финансовото въздействие на предложението за ОСП са представени във финансовата обосновка, придружаваща предложението за планове за НРП.
5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ
•Планове за изпълнение и механизъм за мониторинг, оценка и докладване
Тази инициатива ще бъде наблюдавана чрез рамката на изпълнението, приложима за многогодишната финансова рамка за периода 2028—2034 г., която е изложена в предложението за регламент [регламент за изпълнението]. Рамката на изпълнението предвижда доклад за изпълнението по време на етапа на изпълнение на програмата, както и ретроспективна оценка, която да бъде извършена в съответствие с член 34, параграф 3 от Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509. Оценката се извършва в съответствие с насоките на Комисията за по-добро регулиране и ще се основава на показатели, свързани с целите на Фонда.
•Обяснителни документи (за директивите)
•Подробно разяснение на конкретните разпоредби на предложението
Настоящото предложение е част от пакета за МФР за периода 2028—2034 г., включващ Регламента за ФНРП и Регламента за изпълнението, които предоставят финансиране, рамката за хоризонталните принципи, правилата за управление на Фонда за НРП, финансовата рамка, общите правила относно съдържанието и одобряването на плановете за НРП и тяхното управление, както и пакета за получаване на увереност и рамката за изпълнение и рамката за мониторинг.
Настоящото предложение допълва тези общи правила със специфични, приложими за общата селскостопанска политика и главата за селското стопанство от плановете за НРП.
Предложението също така допълва правилата, определени в предложения регламент за изменение на Регламент (ЕС) № 1308/2013, който ще предвижда правила относно интервенциите в определени сектори и схемите за училищата.
Регламенти относно общата селскостопанска политика:
В членове 1 и 2 се предвиждат обхватът, националните препоръки по ОСП, които трябва да бъдат приети, и насоките. В членове 3 и 4 са очертани елементите на екологичната, климатичната и социалната архитектура на ОСП, включително приоритетните области в околната среда и климата. В член 5 се изброяват всички интервенции по ОСП и се определят разпоредбите относно интервенциите за подпомагане на доходите. В членове 6—20 се очертават изискванията за интервенциите по ОСП, както и разпоредбите за насочване.
В членове 15 и 16 се описват подробно разпоредбите, свързани с обновяването на поколенията, в които се предвижда начален пакет за младите земеделски стопани, състоящ се от всеобхватен набор от насочени към тях интервенции, които улесняват навлизането и установяването на земеделски стопани в селскостопанския сектор. Членове 18, 19 и 20 обхващат други интервенции по ОСП, финансирани от разпределените средства за плановете за НРП. С него се установяват видове интервенции за сътрудничество, LEADER, подкрепа за споделяне на знания и иновации в селското стопанство, горското стопанство и селските райони и се установяват други действия за ОСП.
В член 21 се определя управлението на данните по ОСП, включително разпоредбите относно органа, отговарящ за управлението на данните в рамките на ОСП.
Членове 22—25 съдържат общи и заключителни разпоредби, включително делегиране на правомощия на Комисията за допълване на настоящия регламент и изпълнителни правомощия тя да предприема мерки за дерогация от настоящия регламент за разрешаване на специфични проблеми в случаи на обоснована извънредна ситуация, процедура на комитет и заключителни разпоредби.
2025/0241 (COD)
Предложение за
РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
за определяне на условията за изпълнение на подкрепата на Съюза за общата селскостопанска политика за периода 2028—2034 г.
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2 от него,
като взеха предвид Акта за присъединяване от 1979 г., и по-специално параграф 6 от Протокол № 4 относно памука, приложен към него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
като взеха предвид становището на Сметната палата,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет,
като взеха предвид становището на Комитета на регионите,
в съответствие с обикновената законодателна процедура,
като имат предвид, че:
(1)В съобщението на Комисията от 19 февруари 2025 г., озаглавено „Визия за селското стопанство и храните“, се обявява, че общата селскостопанска политика (наричана по-нататък „ОСП“) за периода след 2027 г. засилва отговорността и отчетността на държавите членки за начина, по който те постигат целите на ОСП, като подпомага и стабилизира доходите на земеделските стопани, привлича бъдещо поколение земеделски стопани и гарантира продоволствената сигурност. Новата ОСП трябва да бъде по-опростена и по-целенасочена обща политика на Съюза, с по-голяма гъвкавост за земеделските стопани и преминаване от изисквания към стимули за тях.
(2)Законодателният пакет за многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2028—2034 г. включва Регламент (ЕС) .../... на Европейския парламент и на Съвета [НРП] за създаване на Фонд за националните и регионалните партньорства (наричан по-нататък „Фондът“) за периода 2028—2034 г., обединяващ предварително разпределените на национално равнище средства по линия на Фонда, включително Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), създаден съгласно Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета. Фондът следва да се изпълнява чрез планове за национално и регионално партньорство (наричани по-нататък „плановете за НРП“) и Механизма на ЕС, които имат за цел да увеличат гъвкавостта и да отчитат кризи и интервенции, които изискват управление или координация на равнището на Съюза. Това подпомагане от Съюза за ОСП ще се предоставя по линия на Фонда в съответствие с правилата, които го уреждат, определени в Регламент (ЕС) .../... [НРП].
(3)По отношение на селското стопанство — с общата цел на Фонда, посочена в член 3, буква в) от Регламент (ЕС) .../... [НРП], се припомнят целите, установени в член 39 ДФЕС. Специфичните цели на ОСП допринасят пряко за поддържането на качеството на живот в Съюза и трябва да се изпълняват от държавите членки чрез техните планове за НРП.
(4)За да се гарантира, че Съюзът се справя адекватно с най-неотложните предизвикателства пред селскостопанския сектор, целесъобразно е да се предвиди механизъм за управление, отразяващ насоките на Визията за селското стопанство и храните за целенасочена политика. За да се постигне напредък към конкурентоспособен, издръжлив и устойчив селскостопански сектор, в съответствие с резултатите от консултациите със заинтересованите страни, националните препоръки по ОСП следва да осигуряват достатъчно равнище на управление на политиката на нивото на Съюза, да насочват държавите членки при изготвянето на техните планове за НРП по отношение на селското стопанство, като определят съответните интервенции въз основа на техните специфични предизвикателства и нужди.
(5)За да се гарантират еднакви условия на конкуренция и обща рамка за подпомагане на селскостопанския сектор на Съюза, държавите членки следва да определят елементите на рамката, като вземат предвид местните особености и потребности с оглед на целите на ОСП, а Съюзът следва да осигури общата рамка за политика, която подкрепя онези, които най-много се нуждаят от нея.
(6)ОСП показа положително въздействие върху обновяването на поколенията в селското стопанство, но продължават да съществуват пречки, по-специално по отношение на предоставянето на основна инфраструктура и услуги в селските райони, достъпа до земя и социалната предпазна мрежа за младите хора, както и за пенсиониращите се земеделски стопани. За да се отговори на специфичните нужди на младите земеделски стопани и новите участници, от всяка държава членка следва да се изисква да определи в плана за НРП стратегия за обновяване на поколенията, основаваща се на оценка на специфичния национален контекст в съответствие с Визията на Комисията за селското стопанство и храните, в която се дава приоритет на дългосрочната устойчивост и привлекателност на селскостопанския и хранително-вкусовия сектор на ЕС. Държавите членки следва също така да разработят всеобхватен „начален пакет“ за млади земеделски стопани, предназначен да улесни навлизането и установяването им в сектора, включително насочен към тях всеобхватен пакет от интервенции.
(7)В съответствие с целта за постигане на по-добър баланс между стимулите и изискванията държавите членки следва да насочат подпомагането чрез своите планове за НРП към приоритетите на ОСП, които са от съществено значение за дългосрочната устойчивост на селското стопанство. ОСП в периода след 2027 г. следва да ускори прехода към по-устойчиви методи на производство, като допринесе за постигането на целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г. Новата ОСП следва да предлага по-добро възнаграждаване за предоставянето на по-амбициозни екосистемни услуги, които надхвърлят резултатите, постигани чрез задължителните изисквания. Новата ОСП следва да постигне нов баланс между управлението на стопанството с набор от задължителни изисквания и агроекологичните действия и действията в областта на климата, които подкрепят ангажименти, благоприятни за околната среда, климата и хуманното отношение към животните, и преход към по-издръжливи производствени системи.
(8)Управлението на стопанството следва да бъде установено, за да се гарантира съответствието на подпомагането по ОСП с принципа за ненанасяне на съществено накърняване, установен в Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509 на Европейския парламент и на Съвета. Управлението на стопанството следва да включва минимални изисквания за обвързаност с екологични и социални условия, както и защитни практики, разработени от държавите членки за постигане на ключови цели, като например опазване на почвите и речните корита от замърсяване. Държавите членки следва да разполагат с гъвкавост да адаптират тези защитни практики към своя специфичен географски и климатичен контекст и производствени системи, включително чрез въвеждане на изключения. За да се насърчи социално устойчивото селско стопанство, някои плащания по ОСП изискват спазване на стандартите относно условията на труд и заетост, здравословните и безопасни условия на труд. Европейската харта и различните национални рамки и модели на пазара на труда следва да се спазват, следва да не се налагат допълнителни задължения на социалните партньори или на държавите членки по отношение на прилагането или контрола и да се избягват двойни корекции.
(9)Подпомагането на доходите на земеделските стопани следва да продължи да бъде основният инструмент на политиката за гарантиране на справедливи доходи за земеделските стопани и устойчиво земеделие и производство на храни. То следва да допринесе за насърчаване на конкурентоспособен и стабилен селскостопански сектор, който да се характеризира с висококачествено производство и ефективно използване на ресурсите, като същевременно осигурява обновяване на поколенията и по този начин – дългосрочната продоволствена сигурност. Разпределените средства за подпомагане на доходите следва да се използват само за подпомагане на доходите на земеделските стопани, за да се осигури стабилност и предвидимост за селскостопанския сектор на Съюза. За да се осигури силно въздействие и ефективност, новата ОСП следва да включва оптимизиран и съгласуван инструментариум от видове интервенции за подпомагане на доходите, който да даде възможност на държавите членки да постигнат целите на ОСП.
(10)Подпомагането следва да е насочено към най-нуждаещите се, поради което държавите членки следва прогресивно да намаляват подпомагането на доходите въз основа на площта само на лицата, чиято основна дейност е селското стопанство, без обаче да се изключват дребните и извършващите разнородна дейност земеделски стопани, които извършват поне минимална селскостопанска дейност.
(11)Като се отчита необходимостта от по-голяма издръжливост и управление на риска на земеделските стопанства, следва да се предостави подпомагане за подобряване на способността на земеделските стопани да устояват на нарастващи рискове и кризи, като например тези, свързани с изменението на климата или нестабилността на пазара, за да им се даде възможност да участват в инструменти за управление на риска, включително подкрепа за застрахователни премии и вноски във взаимоспомагателни фондове във всички държави членки. Следва да се насърчава проактивен подход към управлението на риска, укрепващ издръжливостта на сектора, чрез определяне на подходящи максимални ставки на подпомагане със стимули за земеделските стопани, които прилагат превантивни мерки за риска.
(12)Целите на ОСП следва да бъдат преследвани и чрез подпомагане на инвестициите, осъществявани от земеделските и горските стопани. Тези инвестиции могат да се отнасят, наред с друго, до инфраструктури, свързани с развитието, модернизацията или адаптирането към изменението на климата на селското и горското стопанство, агролесовъдните практики, енергетиката и водите, инсталирането на цифрови технологии в селското стопанство, прецизното земеделие, диверсификацията на източниците на доходи в други дейности, като например агротуризма и биоикономиката. Следва също така да бъде възможно подпомагането на инвестиции във възстановяването на селскостопанския или горския производствен потенциал след природни бедствия, неблагоприятни климатични явления или катастрофични събития, включително пожари, бури, наводнения, вредители и болести.
(13)Като се отчита необходимостта земеделските стопани да балансират професионалните си задължения с личните и семейните отговорности, следва да бъде възможно да се предостави подкрепа за услугите по заместване в стопанството, улесняващи заместването на земеделски стопани по време на отпуск по болест, раждане на дете, ваканция или в случай на участие в обучение. Следва да бъде възможно да се подкрепи създаването на тези услуги, както и на заплатите на временните работници, които заместват земеделския стопанин.
(14)За да се насърчи социалният, икономическият, екологичният и цифровият преход в селските райони, държавите членки следва да гарантират, че LEADER намира подкрепа. Следва да бъде възможно да се предоставя подкрепа в рамките на плановете за НРП за схеми за качество и дейности за насърчаване, къса верига на доставки и развитие на местния пазар.
(15)В съответствие с необходимостта от насърчаване на иновациите и по-устойчиви практики Европейското партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост (наричано по-нататък „ЕПИ-АГРИ“) следва да остане ключов инструмент на политиката за подкрепа на интерактивните иновации, като се подобрява обменът на знания между участниците с оглед на разпространението на готови за практика решения. Полезните взаимодействия между ОСП и Рамковата програма на Съюза за научни изследвания (РП10), създадена с Регламент (ЕС) .../... на Европейския парламент и на Съвета, следва да насърчават селското стопанство да използва по най-добрия начин резултатите от научните изследвания и иновациите, по-специално резултатите от проекти, финансирани от РП10 и ЕПИ-АГРИ, водещи до иновации в сектора на селското стопанство и биоикономиката и селските райони.
(16)Подобряването на оперативната съвместимост между публичните информационни системи за селското стопанство на национално равнище може да донесе значителни ползи, включително намаляване на тежестта при събирането на данни, подобрена ефективност и засилен мониторинг на политиките. За постигането на тази цел държавите членки следва да приемат принципа „еднократно събиране, многократно използване“, за да се намали тежестта на докладването. Определянето на единен орган, който да координира усилията за оперативна съвместимост и да инвестира в създаването на идентификатор на всяко земеделско стопанство, портфейлът на ЕС за идентификация, посочен в Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета, и инфраструктурата за поделяне на данни могат да намалят административната тежест, да оптимизират задълженията за докладване и да предоставят на земеделските стопани инструменти в рамките на веригата на създаване на стойност на данните – което в крайна сметка подкрепя целите на ОСП.
(17)С цел да се допълнят несъществените елементи от настоящия регламент, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС. За да се гарантира правна сигурност, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да допълва настоящия регламент с мерки, гарантиращи, че държавите членки прилагат оперативна съвместимост и безпрепятствен обмен на данни между информационните системи, използвани за изпълнението, мониторинга и оценката на ОСП.
(18)За да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за определяне на пътната карта за постигане и поддържане на оперативна съвместимост между информационните системи.
(19)Комисията следва да бъде оправомощена да приема незабавно приложими актове за изпълнение, когато в надлежно обосновани случаи, свързани с разрешаването на конкретни проблеми, това се налага поради неотложни причини за спешност, като същевременно се осигурява непрекъснатост на средствата за подпомагане. Освен това на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема актове за изпълнение с незабавно приложение, когато при надлежно обосновани обстоятелства извънредните обстоятелства засягат предоставянето на подпомагане и застрашават ефективното изпълнение на интервенциите, изброени в настоящия регламент.
(20)За да се гарантира гладко изпълнение на предвидените мерки и поради спешността на тези мерки, настоящият регламент следва да влезе в сила в деня след неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз.
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Предмет
За да се гарантира силна, устойчива и издръжлива обща селскостопанска политика, продоволствена сигурност в Съюза, обновяване на поколенията и жизнеспособни селски райони, в настоящия регламент се определят специфични условия за изпълнението на подпомагането от Съюза за общата селскостопанска политика (ОСП) в съответствие с общата цел, определена в член 2, буква в) от Регламент (ЕС) [...] [НРП].
Тази подкрепа от Съюза се предоставя по линия на Фонда за националните и регионалните партньорства (наричан по-нататък „Фондът“) в съответствие с правилата, които го уреждат, определени в Регламент (ЕС) [...] [НРП].
Член 2
Национални препоръки и насоки за ОСП
1.Комисията приема национални препоръки по ОСП, в които се предоставят насоки на всяка държава членка за изпълнението на специфичните цели от значение за ОСП, посочени в член 3, буква г) от Регламент (ЕС) [...] [НРП], в рамките на техните планове за НРП в съответствие с член 22 от посочения регламент преди представянето на плановете за НРП от държавите членки. Националните препоръки по ОСП се основават на следното:
а)принос за справедливи и достатъчни доходи за земеделските стопани и тяхната дългосрочна конкурентоспособност, включително позицията на земеделските стопани във веригата на създаване на стойност;
б)повишаване на привлекателността на професията и насърчаване на обновяването на поколенията;
в)засилване на действията в областта на климата, предоставяне на екосистемни услуги, кръгови решения, опазване на биологичното разнообразие и природните ресурси, устойчиво земеделие и подобряване на хуманното отношение към животните;
г)подобряване на устойчивостта, подготвеността и способността на земеделските стопани да се справят с кризи и рискове;
д)подобряване на достъпа до знания и ускоряване на иновациите и цифровия преход за процъфтяващ хранително-вкусов сектор.
Националните препоръки по ОСП могат да бъдат актуализирани от Комисията по целесъобразност.
2.Комисията основава националните препоръки по ОСП на анализ на положението в селскостопанския сектор и селските райони, включително демографските фактори, структурните и териториалните характеристики, както и продоволствената сигурност във всяка държава членка.
3.В националните препоръки по ОСП Комисията по-специално определя основните предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени от всяка държава членка в нейния план за НРП, въз основа на специфичните цели от значение за ОСП, посочени в член 3, буква г) от Регламент (ЕС) [...] [НРП].
Член 3
Управление на стопанството
1.Управлението на стопанството включва законоустановените изисквания за управление, изброени в приложение I, част А [приложение със ЗИУ], защитните практики, определени от държавите членки в плана за НРП в съответствие с параграф 4 от настоящия член и приложение I, част В, и системата за предварителни условия в социалната сфера, която включва законоустановените изисквания за управление, изброени в приложение I, част Б.
2.Плащанията по интервенциите, посочени в член 5, параграф 1, букви а)—е) и букви о) и п), доколкото се отнасят до подпомагане за местни селскостопански продукти, подлежат на спазване на система от законоустановени изисквания за управление и защитни практики, наричани общо „управление на стопанството“.
Списъкът на законоустановените изисквания за управление и целите на защитните практики са посочени в приложение I.
Въпреки това условията за управление на стопанството, изброени в приложение I, части А и В, не се прилагат за земеделските стопани, които получават подпомагане съгласно член 5, параграф 1, буква ж).
3.Счита се, че подпомагането, което е предмет на условията за управление на стопанството, е в съответствие с принципа за ненанасяне на съществено накърняване в съответствие с член 33, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509.
За целите на настоящия член „законоустановено изискване за управление“ означава всяко отделно изискване, посочено в приложение I, части А и Б, установено в рамките на даден правен акт, посочен в приложение I, части А и Б, различаващо се по същество от всяко друго изискване в същия акт.
Правните актове, изброени в приложение I относно законоустановените изисквания за управление, се прилагат съобразно приложимата версия, а директивите — така, както се прилагат от държавите членки. Актовете за изпълнение на директивите обаче не могат да имат за цел или резултат освобождаване на земеделските стопани или други бенефициери от законоустановените изисквания за управление, изброени в приложение I, части А и Б.
4.Държавите членки определят в съответствие с приложение I, част В, на национално или регионално равнище, защитните практики, които трябва да се спазват от земеделските стопани и другите бенефициери, получаващи подпомагането, посочено в параграф 2, за постигане на следните цели:
а)опазване на богатите на въглерод почви, особености на ландшафта и постоянно затревени площи в земеделските площи;
б)защита на почвата от ерозия, запазване на почвения потенциал, поддържане на органичните вещества в почвата, включително чрез сеитбооборот или диверсификация, както и защита срещу изгаряне на стърнища на обработваема земя;
в)опазване на водните басейни и подземните води от замърсяване и оттичане.
5.Държавите членки включват в плана за НРП описание на защитните практики, определени за всяка от целите, посочени в параграф 4, включително техния териториален обхват, земеделските стопани и другите бенефициери, за които се прилага практиката, както и обобщение на защитната практика. При определянето на защитните практики държавите членки отчитат в максимална степен националните препоръки по ОСП, посочени в член 2. Държавите членки адаптират защитните практики към различните системи за управление на земята и към различните екологични и климатични условия на своята територия.
6.Счита се, че земеделските стопани, чието цяло стопанство е сертифицирано в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета, спазват защитните практики, определени в плановете за НРП, по отношение на целите, определени в параграф 4, букви б) и в).
7.При определянето на защитните практики, посочени в параграф 4, държавите членки могат да установят в своя план за НРП специфични изключения от тези защитни практики въз основа на обективни и недискриминационни критерии, като например култури, видове почви и селскостопански системи или щети на постоянно затревените площи, дължащи се, наред с друго, на диви животни или инвазивни видове. Тези специфични изключения се ограничават по отношение на покритието на тяхната площ, установяват се само в случай и доколкото са необходими за решаване на специфични проблеми при прилагането на тези практики и не възпрепятстват постигането на целите, посочени в параграф 4, нито нарушават конкуренцията.
8.Държавите членки могат да предоставят временни дерогации от защитните практики, когато метеорологичните условия възпрепятстват земеделските стопани и други бенефициери да прилагат тези практики или когато прилагането на тези защитни практики би възпрепятствало постигането на целите, посочени в параграф 4. Държавите членки гарантират, че временните дерогации са ограничени по обхват и продължителност до необходимата степен, предоставени са въз основа на обективни и недискриминационни критерии и не възпрепятстват постигането на целите, посочени в параграф 4, нито нарушават конкуренцията.
9.Държавите членки могат да признаят управленските практики в рамките на агроекологичните действия и действията в областта на климата, посочени в член 10, параграф 1, буква а), които допринасят за постигането на целите, посочени в параграф 4 от настоящия член, по начин, равностоен на съответните защитни практики, установени в плана за НРП съгласно същия параграф. Държавите членки могат да считат, че земеделските стопани и другите бенефициери, които се ангажират да прилагат тези еквивалентни практики, спазват съответната защитна практика.
Член 4
Приоритетни области по отношение на околната среда и климата
1.Държавите членки предоставят подпомагане на земеделските стопани и другите бенефициери най-малко във всяка от следните приоритетни области по отношение на околната среда и климата:
а)адаптиране към изменението на климата и устойчивост на водните ресурси;
б)смекчаване на изменението на климата, включително поглъщания на въглерод и производство на възобновяема енергия в стопанствата, в това число производство на биогаз;
в)здраве на почвите;
г)опазване на биологичното разнообразие, като например опазване на местообитания или видове, особености на ландшафта, намаляване на употребата на пестициди;
д)развитие на екологично чистото земеделие;
е)здравето на животните и хуманното отношение към тях.
Държавите членки с райони, засегнати от замърсяване на водите поради излишни нитрати, предоставят подкрепа на земеделските стопани за екстензификация на системите за животновъдство или за диверсификация с други селскостопански дейности.
2.За всяка от приоритетните области, посочени в параграф 1, подпомагането се предоставя при условията, определени в членове 9, 10 и 13.
Член 5
Видове подпомагане
1.Определят се следните интервенции по линия на ОСП:
а)прогресивно намаляващо подпомагане на доходите, основано на единица площ;
б)обвързано с производството подпомагане на доходите;
в)специално плащане за култура — памук;
г)плащане за природни и други специфични за района ограничения;
д)подкрепа за неблагоприятни аспекти, произтичащи от някои задължителни изисквания;
е)агроекологични действия и действия в областта на климата;
ж)плащане за дребни селскостопански производители;
з)подпомагане за инструменти за управление на риска;
и)подпомагане за инвестиции на земеделски и горски стопани;
й)подпомагане за установяване на млади земеделски стопани, нови земеделски стопани, стартиращи предприятия със стопанска дейност в селските райони и развитие на малки земеделски стопанства;
к)подпомагане за услуги по заместване в стопанството;
л)подход LEADER;
м)подпомагане за споделянето на знания и иновации в селското и горското стопанство и селските райони;
н)инициативи за териториално и местно сътрудничество;
о)интервенции в най-отдалечените региони;
п)интервенции на малките острови в Егейско море;
р)схема на ЕС за училищата, посочена в дял I, част II, глава IIa от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета;
с)интервенции в някои сектори, посочени в дял I, част II, глава IIa от Регламент (ЕС) 1308/2013;
т)кризисни плащания за земеделски стопани.
2.Интервенциите, посочени в параграф 1, букви а)—к), и интервенциите в някои сектори, посочени в дял I, част II, глава IIa от Регламент (ЕС) № 1308/2013, са интервенции за подпомагане на доходите, които се финансират от Фонда в съответствие с член 10, параграф 2, буква а), втора алинея от Регламент (ЕС) [...] [НРП].
3.Производството на сортове коноп със съдържание на тетрахидроканабинол (THC) над 0,3 % не е допустимо за подпомагане съгласно настоящия регламент.
Член 6
Прогресивно намаляващо основано на площ подпомагане на доходите
1.Държавите членки предоставят на земеделските стопани основано на площ подпомагане на доходите за хектари, отговарящи на условията за подпомагане, за да се покрият нуждите от доходи.
2.Плащането за хектар, отговарящ на условията за подпомагане, се диференцира по групи земеделски стопани или географски райони въз основа на обективни и недискриминационни критерии. Групите земеделски стопани или географските райони, които са в основата на диференцирането на плащанията, се определят въз основа на доходите на тези стопани от селскостопанска дейност за представителен референтен период.
При диференцирането на плащанията държавите членки насочват подпомагането към най-нуждаещите се земеделски стопани, по-специално млади и нови земеделски стопани, жени, семейни или дребни земеделски стопани, земеделски стопани, които съчетават производството на култури и добитък, или земеделски стопани в райони с природни или други специфични за района ограничения, определени в съответствие с член 8.
Диференцирането на плащанията може да бъде под формата на годишни еднократни плащания, които изцяло или частично заменят основаното на площ подпомагане на доходите на хектар, отговарящ на условията за подпомагане. Държавите членки увеличават подпомагането на хектар, отговарящ на условията за подпомагане, което се предоставя на млади земеделски стопани.
3.Общият размер на плащанията на земеделски стопанин, установен в съответствие с параграф 2, намалява прогресивно в съответствие със следните правила:
а)Държавите членки намаляват годишния размер на основаното на площ подпомагане на доходите, надвишаващо 20 000 евро, което се отпуска на земеделски стопанин, с 25 %, когато размерът на основаното на площ подпомагане на доходите, предоставено на земеделски стопанин, е между 20 000 евро и 50 000 евро;
б)Държавите членки намаляват годишния размер на основаното на площ подпомагане на доходите, надвишаващо 50 000 евро, което се отпуска на земеделски стопанин, с 50 %, когато размерът на основаното на площ подпомагане на доходите, предоставено на земеделски стопанин, е над 50 000 евро, но не по-голям от 75 000 евро;
в)Държавите членки намаляват годишния размер на основаното на площ подпомагане на доходите, надвишаващо 75 000 евро, което се отпуска на земеделски стопанин, със 75 %, когато размерът на основаното на площ подпомагане на доходите, предоставено на земеделски стопанин, надвишава 75 000 евро.
4.Общият размер на основаното на площ подпомагане на доходите не надвишава максималния размер от 100 000 евро на земеделски стопанин годишно. В случай на юридическо лице или групи юридически лица таванът обхваща всички стопанства под контрола на едно юридическо или физическо лице.
5.Държавите членки гарантират, че подпомагането по настоящия член е насочено предимно към земеделски стопани, които упражняват селскостопанска дейност в своето стопанство и активно допринасят за продоволствената сигурност. Дребните земеделски стопани, чиято основна дейност не е селско стопанство, но които извършват поне минимално равнище на селскостопанска дейност, както е определено от държавите членки, също се считат за земеделски стопани.
6.Държавите членки гарантират, че най-късно до 2032 г. кандидатите, които достигнат пенсионната възраст, определена от националното законодателство, и които получават пенсия за осигурителен стаж и възраст, вече не получават подпомагане по настоящия член.
7.Държавите членки гарантират, че хектар, отговарящ на условията за подпомагане, обхваща само площи, които са на разположение на земеделските стопани и които включват:
а)земеделски площи, на които се извършва селскостопанска дейност под контрола на земеделския стопанин по отношение на управлението, ползите и финансовите рискове. Ако на тези площи се извършват и неселскостопански дейности, селскостопанската дейност е преобладаваща;
б)площи, за които се предоставя подпомагане съгласно член 5, параграф 1, букви а) и ж) или съгласно основното подпомагане на доходите за устойчивост съгласно дял III, глава II, раздел 2, подраздел 2 от Регламент (ЕС) 2021/2115, когато селскостопанската дейност не се извършва поради ангажименти и задължения, произтичащи от интервенции на Съюза или национални интервенции или други програми, които допринасят за приоритетните области по ОСП в областта на околната среда и климата, посочени в член 4;
в)Държавите членки могат да решат да включат в „хектарите, отговарящи на условията за подпомагане“ особености на ландшафта, които не са обхванати от ангажиментите и схемите, посочени в буква б), при условие че тези особености на ландшафта не възпрепятстват значително извършването на селскостопанската дейност и не са преобладаващи в земеделския парцел.
Член 7
Плащане за дребни земеделски стопани
1.Държавите членки предоставят подпомагане на доходите на дребните земеделски стопани, както е определено от държавите членки, като заменят подпомагането по интервенциите, посочени в член 5, параграф 1, букви а), б) и г). Държавите членки разработват интервенцията в плана за НРП като незадължителна за земеделските стопани.
Държавите членки гарантират, че подпомагането по настоящия член е насочено предимно към земеделски стопани, които упражняват селскостопанска дейност в своето стопанство и активно допринасят за продоволствената сигурност.
Годишното плащане за всеки дребен земеделски стопанин не надвишава 3 000 евро.
2.Държавите членки могат да диференцират подпомагането, предоставяно съгласно настоящия член, за различни групи земеделски стопани или географски райони.
Член 8
Плащане за природни или други специфични за площта ограничения
1.Държавите членки предоставят подпомагане за компенсиране на земеделските стопани за природни или други специфични за площта ограничения.
2.Плащането за площи с природни и други специфични ограничения може да бъде предоставено по отношение на площи, които:
а)са били обозначени в съответствие с член 32 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета;
б)са новообозначени с оглед на специфичните ограничения, определени от държавите членки, и са включени в плана за НРП.
Държавите членки могат да извършват прецизиране с цел изключване на площи в рамките обозначените в съответствие с първа алинея, букви а) и б), при условията, определени в член 32, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1305/2013.
Размерът на площите, обозначени съгласно първа алинея, буква б), не надвишава 2 % от използваната земеделска площ на съответната държава членка.
3.Плащанията на хектар, отговарящ на условията за подпомагане, се ограничават до допълнителните разходи или загубата на приходи, свързани с извършването на селскостопанско производство в обозначените площи, в сравнение с производството в необозначени площи.
Член 9
Подпомагане за неблагоприятни аспекти, произтичащи от някои задължителни изисквания
1.Държавите членки могат да предоставят основано на площ подпомагане в земеделски и горски райони за неблагоприятни аспекти, произтичащи от прилагането на:
а)Директива 92/43/ЕИО на Съвета и Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета;
б)Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета.
В допълнение към площите, посочени в първа алинея, буква а), държавите членки могат да решат да подкрепят други определени защитени природни зони с екологични ограничения, приложими за селското или горското стопанство, които допринасят за прилагането на член 10 от Директива 92/43/ЕИО, при условие че тези зони не надвишават 5 % от определените зони по „Натура 2000“, обхванати от плана за НРП.
2.Плащания по настоящия член могат да се отпускат на земеделски стопани, горски стопани и техни сдружения.
3.Държавите членки могат да отпускат плащания по настоящия член само с цел компенсиране на бенефициерите за всички или за част от допълнителните разходи и пропуснатите приходи, свързани със спазването на задължителните изисквания, произтичащи от прилагането на актовете на Съюза и разпоредбите, изброени в параграф 1, първа алинея, включително разходите по сделките.
Член 10
Агроекологични действия и действия в областта на климата
1.Държавите членки предоставят стимули за следните действия, които са благоприятни за климата, околната среда, здравето на животните и хуманното отношение към тях и устойчивото горско стопанство:
а)доброволни задължения в областта на управлението, поети от земеделските стопани и други бенефициери, включително ангажименти за поддържане на биологичното земеделие и екстензификация на животновъдството, установени и изпълнявани в съответствие с параграф 3;
б)доброволен преход към стабилни производствени системи, извършван от земеделските стопани на равнището на стопанството или за част от стопанство, включително преминаване към биологично земеделие и екстензификация на системите за животновъдно производство, установени и прилагани в съответствие с параграф 4.
2.Всяка държава членка предоставя подпомагане за биологично земеделие, сертифицирано в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета, и за системи за екстензивно животновъдство в рамките на двете форми на действие, посочени в параграф 1.
3.Ангажиментите в областта на управлението, посочени в параграф 1, буква а), може да бъдат годишни или многогодишни и може да имат по-специално следните цели:
а)опазване на качеството на водите и намаляване на натиска върху водните ресурси, опазване на почвата, управление на хранителните вещества, опазване на биологичното разнообразие, включително особеностите на ландшафта и намаляване на употребата на пестициди;
б)смекчаване на изменението на климата, включително намаляване на емисиите на парникови газове и улавяне на въглерод, адаптиране към изменението на климата, включително животинско и растително разнообразие за стабилни екосистеми;
в)здравето на животните и хуманното отношение към тях, включително борбата с антимикробната резистентност;
г)устойчиво използване и развитие на генетични ресурси; или
д)екологични услуги в горското стопанство и опазване на горите.
4.Подпомагането за действията за преход, посочени в параграф 1, буква б), се предоставя въз основа на план за действие за преход, изготвен от земеделски стопанин и одобрен от държавата членка. За да изпълнят подпомагането за действията за преход, посочени в параграф 1, буква б), държавите членки описват в плана за НРП производствените системи, които считат за благоприятни за климата и околната среда.
Държавите членки изплащат подпомагането на земеделските стопани на траншове през периода на изпълнение на плана за действие за преход. Изплащането на последния транш зависи от изпълнението на плана за действие за преход. Държавите членки гарантират, че плащанията се възстановяват, ако земеделският стопанин не изпълни плана за действие за преход.
5.Държавите членки предоставят подпомагане само за ангажиментите в областта на управлението, посочени в параграф 1, буква а), които надхвърлят съответните законоустановени изисквания за управление, посочени в приложение I, част А, и съответните минимални изисквания за използването на торове и продукти за растителна защита, хуманното отношение към животните и други приложими задължителни изисквания, установени в националното право и в правото на Съюза.
Когато обаче националното право налага изисквания, които надхвърлят съответните задължителни минимални изисквания, установени в правото на Съюза, може да се предостави подпомагане за ангажиментите в областта на управлението, посочени в параграф 1, буква а), което допринася за спазването на тези изисквания.
Член 11
Обвързано с производството подпомагане на доходите
1.Държавите членки предоставят обвързано с производството подпомагане на доходите на земеделските стопани за специфични селскостопански сектори и продукти, определени в съответствие с приложение I към Регламент (ЕС) № 1308/2013, или за специфични видове селскостопанска дейност в тях, които изпитват затруднения и са от значение по социално-икономически или екологични съображения.
Обвързаното с производството подпомагане на доходите е под формата на годишно плащане на хектар, отговарящ на условията за подпомагане, или на животно или еквивалент животни, определено в съответствие с приложение II.
Държавите членки могат да предоставят подпомагане под формата на плащане на хектар единствено за площи, определени от тях като хектари, отговарящи на условията за подпомагане в съответствие с член 6, параграф 7.
Подпомагането, предоставено като плащане на хектар, може да включва подпомагане за дървесни култури с кратък цикъл на ротация и треви и други тревни фуражи. Не се предоставя подпомагане на секторите на тютюна и виното.
Подпомагането, предоставяно като плащане на животно, се ограничава до секторите на говеждото и телешкото месо, млякото и млечните продукти, овчето и козето месо, пчелните продукти и копринените буби.
2.Подпомагането, посочено в параграф 1, отговаря, въз основа на обективни и недискриминационни критерии, на допълнителни нужди от доходи.
3.При планирането на подкрепата, посочена в параграф 1, държавите членки свеждат до минимум потенциалното въздействие на своите решения за подпомагане върху вътрешния пазар.
4.За подпомагане, предоставяно под формата на плащане на животно за секторите на животновъдството, държавите членки вземат предвид въздействието върху околната среда, включително чрез определяне на критерии за максимална гъстота на животните в уязвимите на нитрати зони.
Член 12
Подкрепа за участие в инструменти за управление на риска
1.Държавите членки предоставят подпомагане на земеделските стопани за участие в инструменти за управление на риска. Държавите членки гарантират, че подпомагането се предоставя само за загуби, които надвишават праг от поне 20 % от средногодишната продукция или доход на даден земеделски стопанин за предшестващия тригодишен период или от усреднения размер на база три години от предшестващия петгодишен период, като се изключват годините с най-високи и най-ниски стойности.
Чрез дерогация от първа алинея държавите членки, които докажат в плана за НРП съществуването на национални системи, осигуряващи покритие на риска за земеделските стопани, се освобождават от задължението да включат в своя план за НРП интервенции за инструменти за управление на риска съгласно настоящия член.
2.С инструментите за управление на свързания с продукцията риск загубите се изчисляват на ниво стопанство, на ниво дейност на стопанството в съответния сектор или по отношение на конкретната застрахована площ.
За трайни насаждения и в други обосновани случаи, за които методите за изчисляване, посочени в първата алинея, не са подходящи, държавите членки могат да предвидят метод за изчисляване на загубите въз основа на средногодишната продукция или доход на даден земеделски стопанин за период, които не превишава осем години, като се изключват годините с най-високи и най-ниски стойности.
3.Държавите членки могат да прилагат подходящ алтернативен метод за изчисляване на загубите за младите и новите земеделски стопани.
4.Държавите членки установяват методиката за изчисляване на загубите и факторите, водещи до компенсация, в своя план за НРП. Държавите членки правят необходимото да се избягва каквато и да е свръхкомпенсация в резултат на комбинирането на интервенциите по настоящия член с други публични или частни схеми за управление на риска.
Член 13
Подпомагане за инвестиции за земеделски и горски стопани
1.Държавите членки предоставят подпомагане по настоящия член за производствени и непроизводствени инвестиции, които имат подходящ цялостен принос за стабилността на селското стопанство, продоволствените системи, горското стопанство и селските райони, по-специално стабилността спрямо изменението на климата и водните ресурси. Държавите членки разясняват в своите планове за НРП как планират да предоставят такова подпомагане.
2.За стопанства над определен размер, който държавите членки трябва да определят в своите планове за НРП, подпомагане за сектора на горското стопанство се предоставя само при представяне на необходимата информация от план за управление на горите или на еквивалентен инструмент в съответствие с устойчивото управление на горите, както е определено в Общите насоки за устойчивото управление на горите в Европа.
3.Подпомагането за инвестиции във възстановяването на селскостопански или горски производствен потенциал, увреден от природни бедствия, неблагоприятни климатични явления или катастрофи, се предоставя само когато съответното събитие е причинило унищожаването на най-малко 30 % от селскостопанския производствен потенциал или най-малко 20 % от производствения потенциал в горското стопанство.
4.Държавите членки изготвят списък на недопустимите инвестиции и категории разходи, като включват най-малко следното:
а)закупуване на права за селскостопанска продукция;
б)закупуване на земя на стойност над 10 % от общите допустими разходи за съответната операция, с изключение на закупуване на земя за опазване на околната среда и опазване на богатите на въглерод почви;
в)закупуване на животни и закупуване на едногодишни растения и тяхното засаждане с цел, различна от:
i)възстановяване на селскостопанския или горския потенциал след природни бедствия, неблагоприятни климатични явления или катастрофични събития;
ii)предпазване на селскостопанските животни от големи хищници или от използването им в горското стопанство вместо машини;
iii)отглеждане на застрашени породи съгласно определението в член 2, точка 24 от Регламент (ЕС) 2016/1012 на Европейския парламент и на Съвета в рамките на ангажиментите за управление, посочени в член 10, параграф 1, буква а);
iv)отглеждане на чистопородни животни от рода на едрия рогат добитък, овце или кози с висока генетична стойност за разплод с цел подобряване на качеството и производителността на стадата животни или за опазване на редки или местни породи;
v)опазване на сортове растения, застрашени от генетична ерозия, в рамките на ангажиментите, посочени в член 10, параграф 1, буква а);
г)лихви по дългове, с изключение на свързани с безвъзмездни средства, отпуснати под формата на лихвени субсидии или субсидии за гаранционни такси.
5.Чрез дерогация от параграф 4, букви а), б) и в) това изискване не се прилага, когато подпомагането се предоставя чрез финансови инструменти.
6.Ако правото на Съюза доведе до налагане на нови изисквания за земеделските стопани, може да бъде предоставено подпомагане за инвестиции с цел съобразяване с тези изисквания за не по-голям период от 36 месеца от датата, на която изискванията стават задължителни за стопанството.
7.Държавите членки могат да отпускат плащания по настоящия параграф само с цел да компенсират бенефициерите за всички или за част от допълнителните разходи, свързани със спазването на тези изисквания.
За младите земеделски стопани, установени за първи път в земеделско стопанство като ръководители на стопанството, подпомагането за инвестиции за постигане на съответствие с изискванията на правото на Съюза може да бъде предоставено за не по-голям период от 36 месеца от датата на установяване или до приключване на действията, определени в бизнес плана, посочен в член 14, параграф 3. Държавите членки могат да отпускат плащания по настоящия параграф само с цел да компенсират бенефициерите за всички или за част от допълнителните разходи, свързани със спазването на тези изисквания.
Член 14
Установяване на млади земеделски стопани, стартиране на стопанска дейност в селските райони и развитие на малките земеделски стопанства
1.Държавите членки предоставят подпомагане за установяването на млади земеделски стопани и стартирането на стопанска дейност в селските райони, включително установяването на нови земеделски стопани, при условията, определени в настоящия член, и както е уточнено допълнително в плановете им за НРП.
2.Държавите членки могат да предоставят подпомагане по настоящия член само за да окажат съдействие за:
а)установяването на млади земеделски стопани, които отговарят на условията, предвидени от държавите членки в техните планове за НРП съгласно член 4, параграф 22, буква г) от Регламент (ЕС) […] [НРП];
б)стартирането на стопанска дейност в селските райони, свързана със селското или горското стопанство, включително установяването на нови земеделски стопани, или диверсификацията на доходите на земеделските домакинства с неселскостопански дейности;
в)стартирането на стопанска дейност в селските райони;
г)развитието на стопанската дейност на малките стопанства, както е определено от държавите членки.
3.Държавите членки определят условия за представянето на бизнес план и за неговото съдържание, които трябва да бъдат изпълнени, за да могат бенефициерите да получат подпомагане по настоящия член.
4.Държавите членки предоставят подпомагане под формата на еднократни суми или финансови инструменти, или комбинация от двете. Подпомагането се ограничава до максимален размер на помощта от 300 000 евро и може да бъде диференцирано в съответствие с обективни и недискриминационни критерии.
Член 15
Стратегия за обновяване на поколенията
Държавите членки установяват в своя план за НРП стратегия за обновяване на поколенията в селското стопанство с цел повишаване на ефективността и съгласуваността на интервенциите, насочени към младите земеделски стопани съгласно настоящия регламент, и националните инициативи. Стратегията включва:
а)оценка на настоящото демографско положение в селскостопанския сектор;
б)идентифициране на пречките за навлизане на пазара за млади земеделски стопани и предложения за национални инициативи и мерки за тяхното преодоляване;
в)описание на начина, по който началният пакет за млади земеделски стопани, посочен в член 16, ще се използва в национален контекст;
г)полезни взаимодействия между мерките, допринасящи за обновяването на поколенията, определени в плана за НРП.
Член 16
Начален пакет за млади земеделски стопани
1.Началният пакет за млади земеделски стопани включва набор от следните мерки в съответствие със стратегията за обновяване на поколенията в селското стопанство, посочена в член 15;
а)подпомагане за установяване на млади земеделски стопани в съответствие с член 14;
б)прогресивно намаляващо подпомагане на доходите на младите земеделски стопани, основано на площ, в съответствие с член 6;
в)подпомагане за дребни земеделски стопани в съответствие с член 7, насочено към млади земеделски стопани;
г)инвестиционно подпомагане с по-висок интензитет на помощта за млади земеделски стопани;
д)възможности за финансиране на инвестиции, осъществени от млади земеделски стопани чрез финансовите инструменти в съответствие с член 71 от Регламент (ЕС) [...] [НРП];
е)подпомагане за стартиране на стопанска дейност в селските райони;
ж)интервенции за сътрудничество, улесняващи достъпа до иновации чрез проекти на оперативните групи на ЕПИ-АГРИ в съответствие с член 19 от настоящия регламент и член 74 от Регламент (ЕС) [...] [НРП];
з)интервенции за сътрудничество, улесняващи сътрудничеството между поколенията, включително наследяване на стопанства в съответствие с член 74 от Регламент (ЕС) [...] [НРП];
и)подпомагане за услуги по заместване в стопанството в съответствие с член 17;
й)достъп до консултантски услуги и програми за обучение, съобразени с нуждите на младите земеделски стопани, в съответствие с член 20.
2.Държавите членки включват в разработването на мерките, посочени в параграф 1, връзки и полезни взаимодействия с други мерки, определени в техните планове за НРП, по-специално по отношение на мерките за улесняване на наследяването между поколенията и тяхното обновяване, инвестициите за стартиране на стопанска дейност в селските райони или достъпа до финансови инструменти и тяхното използване.
3.За да се улесни достъпът до интервенциите, посочени в параграф 1, държавите членки създават единна точка за достъп за младите земеделски стопани, която може да предоставя, наред с друго, информация относно възможностите и процедурите за подпомагане и да улеснява навлизането и установяването в селскостопанския сектор, включително подаването на заявления за финансиране и насоки.
Член 17
Услуги по заместване в стопанството
1.Държавите членки могат да предоставят подпомагане за услугите по заместване в стопанството, което позволява на земеделските стопани да ползват отпуск по болест, при раждане на дете, грижи за деца и други членове на семейството, ваканция и подобни житейски събития, както и за участие в обучения, както е уточнено допълнително в плановете им за НРП.
2.Това подпомагане се ограничава до създаването на услуги по заместване в стопанството и до разходите за заплати на работниците, които заместват земеделския стопанин за ограничен период от време.
Член 18
Подход LEADER
1.Държавите членки предоставят подпомагане за LEADER за изготвяне и изпълнение на стратегии за местно развитие LEADER при условията, определени в член 76 от Регламент (ЕС) [...] [НРП], и както е уточнено допълнително в техните планове за НРП.
2.Държавите членки подпомагат LEADER поне в селските райони със специфични неблагоприятни условия, определени от тях в плановете за НРП.
3.Държавите членки предоставят подкрепа чрез LEADER за проекти, изпълнявани от местни групи за действие, включващи стартиращи предприятия, капацитет за добавена стойност при трансформацията, диверсификация на дейностите в стопанството, включително агротуризъм, пряка продажба на селскостопански продукти и иновации.
4.Подкрепата, предоставяна от LEADER, е насочена към области на развитие на селските райони с добавена стойност за земеделските и горските стопани, като например социална, екологична, цифрова и икономическа трансформация на селските райони, подобряване на благосъстоянието на гражданите в селските райони, укрепване на социалния капитал.
Член 19
Подпомагане за споделянето на знания и иновации в селското и горското стопанство и селските райони
1.Държавите членки предоставят подпомагане за споделяне на знания и иновации в селското и горското стопанство и селските райони при условията, определени в настоящия член. Държавите членки предоставят подпомагане:
а)за подготовката и изпълнението на проектите на оперативните групи на ЕПИ-АГРИ, както и действия за осигуряване на по-широко използване на резултатите от проектите;
б)за действия за насърчаване на иновациите, обучението и консултациите, развитието на умения, консултантските услуги и други форми на споделяне на знания и разпространение на информация.
Подпомагането за консултантски услуги се предоставя само за онези от тях, при които са спазени изискванията на член 20, параграф 3.
2.Целта на ЕПИ-АГРИ е да се ускори разработването и използването на иновации чрез подобряване на обмена на знания и насърчаване на полезните взаимодействия между политиките, участниците и инструментите в селското, горското стопанство и селските райони. Резултатите от работата му се разпространяват и увеличават многократно чрез AKIS.
ЕПИ-АГРИ:
а)подпомага проекти за сътрудничество в областта на иновациите чрез оперативни групи въз основа на „модела за интерактивни иновации“, посочен в параграф 4;
б)свързва научните изследвания със селскостопанската и горската практика и осведомява научната общност за нуждите на тези практики;
в)свързва участниците и проектите в областта на иновациите, по-специално чрез мрежите на Съюза и националните мрежи по ОСП;
г)насърчава използването на иновативни решения чрез разпространение на информация и знания, включително обмен между земеделски стопани.
3.Проектите, изпълнявани от оперативните групи на ЕПИ-АГРИ, се основават на „модела за интерактивни иновации“, който отговаря на следните принципи:
а)разработват се иновативни решения, насочени към специфичните нужди на земеделските, горските стопани и участниците в селските райони;
б)обединяват се партньори с допълващи се знания, като например академичните среди, изследователите и общността на стопанствата, и когато е уместно, участници в хранителната верига, и се гарантира активното им участие в проекти;
в)участниците в проектите съвместно ги създават и вземат решения по тях, като те се изпълняват по консултативен начин, включително като се гарантира потенциалът за разрастване.
Държавите членки гарантират, че основните резултати от проектите, посочени в настоящия параграф, се разпространяват чрез ориентирани към практиката канали, включително националните мрежи по ОСП и мрежите на Съюза по ОСП. Разпространяваната информация включва целите на проектите, участващите партньори, разглежданите ключови тематични области, географското местоположение на проекта, общия бюджет и крайния резултат от проекта, с акцент върху разработените практически иновативни решения.
4.Държавите членки могат да предоставят подпомагане за проекти на оперативни групи на ЕПИ-АГРИ при следните условия:
а)подпомагането може да се предоставя само въз основа на одобрен план на проекта, който се основава на принципите, посочени в параграф 3;
б)оперативната група, изпълняваща проекта, включва най-малко двама различни участници и допринася за постигането на една или повече специфични цели, свързани с ОСП, посочени в член 3, буква г) от Регламент (ЕС) [...] [НРП];
Държавите членки определят обективни критерии и прозрачни изисквания за съдържанието, продължителността, представянето и одобряването на проектните планове, които трябва да бъдат изготвени от оперативните групи на ЕПИ-АГРИ.
5.Държавите членки не предоставят подпомагане по настоящия член за споделяне на знания и иновации само с участието на научноизследователски органи.
Член 20
Системи за знания и иновации в селското стопанство и консултантски услуги в областта на селското стопанство
1.Всяка държава членка осигурява на земеделските и горските стопани достъп до иновации и до новите знания – своевременно и ефективно, така че да могат да внедряват ефективно иновативни и устойчиви решения и да се възползват от актуалните знания в селскостопанския сектор.
2.За да изпълни изискването, посочено в параграф 1, всяка държава членка определя в плана за НРП как иновациите и актуалните знания достигат до земеделските стопани, по-специално чрез Системата за знания и иновации в селското стопанство (AKIS). AKIS включва:
а)механизми за осигуряване на ефективни потоци от знания и полезни взаимодействия между консултантите, изследователите, практикуващите специалисти, националните мрежи по ОСП и други съответни заинтересовани страни;
б)действия за подобряване на достъпа на земеделските и горските стопани до безпристрастни и квалифицирани консултации;
в)подкрепа за иновациите като част от консултантските услуги в областта на селското стопанство, по-специално подпомагането за оперативните групи на ЕПИ-АГРИ, посочени в член 19, включително за използването на „модела за интерактивни иновации“, посочен в член 19, параграф 4;
г)план за подобряване на разпространението и онагледяването на резултатите от научните изследвания и иновативни и устойчиви решения за земеделските, горските стопани и други крайни потребители в голям мащаб;
д)интервенциите, определени в плана за НРП в подкрепа на експлоатацията на AKIS, по-специално посочените в член 19, и тяхното взаимно допълване и съгласуваност със съответните национални инициативи и други съответни мерки, определени в плана за НРП;
е)система за предоставяне на консултантски услуги в областта на селското стопанство, създадена в съответствие с параграф 3.
3.Като част от AKIS държавите членки описват в плановете за НРП и прилагат система за предоставяне на консултантски услуги в областта на селското стопанство, която да бъде създадена с цел подпомагане на достъпа до знания и по-широкото внедряване и използване на иновациите. Консултантските услуги в областта на селското стопанство обхващат всички следни елементи:
а)консултации за земеделските и горските стопани относно устойчивото и гъвкаво управление на земята, земеделските стопанства и горите, съобразено с видовете стопанства и различните производствени системи, както и относно изискванията за подпомагане, определени в плановете за НРП, включително управление на стопанствата, създаване и прехвърляне на стопанства и стартиращи предприятия; управление на предприятията, достъп до социална подкрепа, повишаване на осведомеността относно проблемите, свързани с психичното здраве, и наличие на съответните услуги; и използването на иновации, основани на данни решения и цифрови инструменти;
б)целенасочени консултации за младите земеделски стопани, по-специално по отношение на бизнес управлението, достъпа до финансиране, достъпа до публично подпомагане, достъпа до знания и иновации.
4.Държавите членки гарантират, че земеделските и горските стопани имат пряк достъп до консултанти, например чрез предоставяне на публични бази данни с консултанти. Държавите членки гарантират, че консултациите, предоставяни на земеделските и горските стопани, са безпристрастни и че консултантите са подходящо квалифицирани и не са в конфликт на интереси.
Член 21
Орган, отговарящ за управлението на данните по ОСП
1.Всяка държава членка определя един орган, който да отговаря за предприемането или координирането на действия за постигане и поддържане на оперативна съвместимост на национално и трансгранично равнище между информационните системи, използвани за изпълнението, администрирането, мониторинга и оценката на ОСП в полза на земеделските стопани и другите бенефициери по ОСП. За целите на настоящия член „оперативна съвместимост“ означава способността на информационните системи да взаимодействат помежду си чрез споделяне на данни посредством електронна комуникация.
2.Определеният орган има по-специално следните задачи:
а)изготвяне и представяне на Комисията на пътна карта на равнището на държавите членки за постигане и поддържане на оперативна съвместимост (наричана по-долу „пътната карта“) и последващи действия по забележките на Комисията във връзка с пътната карта;
б)координация на изпълнението или, по решение на държавата членка, изпълнение на пътната карта по ефикасен, ефективен и навременен начин.
Държавите членки уведомяват Комисията за определянето на органа най-късно до [Службата за публикации: [в срок от три месеца от влизането в сила на настоящия регламент].
3.Пътната карта, посочена в параграф 2, обхваща:
а)определяне на нуждите за постигане и поддържане на оперативната съвместимост, посочена в параграф 1, и разработване на мерки за тяхното удовлетворяване, включително график за тяхното изпълнение с междинни цели и целеви стойности;
б)определяне на възможните полезни взаимодействия между инициативите на равнището на Съюза и на национално равнище в областта на оперативната съвместимост.
Доколкото е възможно, държавите членки основават своята оценка на нуждите и разработването на мерките на принципа, че данните се събират само веднъж и се използват многократно.
За елементите, посочени в първа алинея, буква а), държавата членка разглежда по-специално необходимостта от създаване на единна рамка за цифрова самоличност и обмисля привеждането в съответствие с Регламент (ЕС) № 910/2014, включително по отношение на европейския портфейл за цифрова самоличност за физически и юридически лица.
4.До 16 декември всяка календарна година държавите членки представят на Комисията годишен доклад за изпълнението на пътната карта, в който се прави оценка на напредъка по изпълнението на стъпките и мерките, както и на сроковете, определени в пътната карта.
Когато е необходимо, държавите членки представят на Комисията изменения на пътните карти заедно с годишните доклади.
Държавите членки представят първия годишен доклад на Комисията до 16 декември 2029 г.
5.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 23, които са необходими, за да се гарантира, че оперативната съвместимост и безпрепятственият обмен на данни между информационните системи, използвани за изпълнението, мониторинга и оценката на ОСП, се прилагат по ефикасен, съгласуван, ефективен и навременен начин, като настоящият член се допълва с правила, когато това се изисква от изпълнението на пътната карта, посочена в параграф 2, както и с правила относно мерките за оперативна съвместимост, посочени в параграф 3, буква б).
6.Комисията може да приеме актове за изпълнение, с които определя правила относно:
а)форма и съдържание на пътната карта и годишния доклад;
б)договорености за предаване или предоставяне на разположение на Комисията на пътните карти и годишните доклади.
Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 24.
Член 22
Мерки за разрешаване на специфични проблеми
1.За решаване на специфични проблеми Комисията приема актове за изпълнение, които са едновременно необходими и обосновани при спешни случаи. Тези актове за изпълнение могат да бъдат в дерогация от някои разпоредби на настоящия регламент в степен и за срок, за които това е строго необходимо. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 24, параграф 2.
2.При надлежно обосновани наложителни причини за спешност и за да бъдат разрешени конкретни проблеми като посочените в параграф 1, и същевременно да се осигури непрекъснатост на интервенциите по ОСП, залегнали в плана за НРП, в случай на извънредни обстоятелства, Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата, посочена в член 24, параграф 3.
3.Мерките, приети съгласно параграфи 1 и 2, остават в сила за срок, не по-дълъг от 12 месеца. Ако след изтичането на този срок посочените в тези параграфи специфични проблеми продължават да са налице, Комисията може да представи необходимото законодателно предложение с цел да се намери трайно решение.
4.Комисията информира Европейския парламент и Съвета за всяка мярка, приета по силата на параграф 1 или параграф 2, в срок от два работни дни след нейното приемане.
Член 23
Упражняване на делегирането
1.Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.
2.Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 21, параграф 6, се предоставя на Комисията за срок от седем години, считано от [Службата за публикации: [датата на влизане в сила на настоящия регламент]. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на седемгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.
3.Делегирането на правомощия, посочено в член 21, параграф 6, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.
4.Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.
5.Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.
6.Делегиран акт, приет съгласно член 21, параграф 6, влиза в сила само ако Европейският парламент или Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.
Член 24
Процедура на комитет
1.Комисията се подпомага от комитет, наречен „Комитет за общата селскостопанска политика“. Комитетът е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета и има за задача да изготвя становища по всички актове за изпълнение, приети съгласно настоящия регламент.
2.При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
3.При позоваване на настоящия параграф се прилага член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011, във връзка с член 5 от него.
Член 25
Влизане в сила и прилагане
Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Прилага се от [Службата за публикации: [дата на прилагане на Регламент (ЕС) [...] за създаване на Фонд за националните и регионалните партньорства за периода 2028—2034 г.].
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите членки в съответствие с Договорите.
Съставено в Брюксел на година.
За Европейския парламент
За Съвета
Председател
Председател