ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Страсбург, 14.3.2023

COM(2023) 148 final

2023/0077(COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на регламенти (ЕС) 2019/943 и (ЕС) 2019/942, както и на директиви (ЕС) 2018/2001 и (ЕС) 2019/944 с цел подобряване на структурата на пазара на електроенергия в Съюза

(текст от значение за ЕИП)

{SWD(2023) 58 final}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

1.1.Контекст на политиката

Цените на енергията се увеличиха значително през 2021 г. и 2022 г. Това се дължи на намаляването на доставките на газ, особено след началото на войната на Русия срещу Украйна и използването на енергията като оръжие, както и на вътрешните дефицити на водноелектрическа и ядрена енергия. Повишението на цените се дължи и на увеличеното потребление на енергия, тъй като световната икономика отбеляза ръст след пандемията от COVID-19. Тези повишения на цените бяха усетени бързо от домакинствата, промишлеността и предприятията в целия ЕС и правителствата незабавно предприеха стъпки за тяхното намаляване. На европейско равнище ЕС бързо предостави набор от инструменти за цените на енергията 1 с мерки за справяне с високите цени, особено за най-уязвимите потребители (включително подпомагане на доходите, данъчни облекчения, мерки за спестяване и съхранение на газ), както и плана REPowerEU 2 с допълнителни мерки и финансиране за повишаване на енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници, за да се намали зависимостта от руските изкопаеми горива. Това беше последвано от създаването на временен режим за държавна помощ 3 , който да позволи определени мерки за смекчаване на въздействието на високите цени, строг режим за съхраняване на газ 4 , ефективни мерки за намаляване на потреблението на газ 5 и електроенергия 6 , по-бързи процеси за издаване на разрешения за инсталации за енергия от възобновяеми източници и за електроенергийната мрежа 7 , както и режими за ограничаване на цените, за да се избегнат извънредни печалби както на пазара на газ, така и на пазара на електроенергия 8 .

Тези краткосрочни мерки помогнаха на държавите членки да се справят с непосредствените последици от енергийната криза. Кризата обаче показа също така, че потребителите и промишлеността са изложени на риск, както и липсата на устойчивост спрямо скокове на цените на енергията. Въздействието на генерирането на електроенергия от изкопаеми горива върху определянето на цените на електроенергията беше счетено за прекомерно от предприятията и гражданите, докато способността на държавите членки да смекчат краткосрочните цени с по-дългосрочни договори изглеждаше недостатъчна. Поради тази причина председателят на Европейската комисия обяви в речта си за състоянието на Съюза от 2022 г. 9 необходимостта от фундаментална реформа на структурата на пазара на електроенергия.

Въпреки че вътрешният енергиен пазар на ЕС осигурява огромни ползи и растеж в цяла Европа, неотдавнашната енергийна криза подчерта, че краткосрочната насоченост на структурата на енергийния пазар може да отклони вниманието от по-широките и дългосрочни цели. Отразяването на краткосрочните цени в сметките на потребителите доведе до ценови шокове, при които сметките за енергия на много потребители се увеличиха трикратно или четирикратно, въпреки че разходите за енергия от вятърни и слънчеви уредби намаляха; внезапното излагане на нестабилни и високи цени доведе до фалити на някои доставчици; много промишлени предприятия в енергоемки сектори бяха принудени да прекратят дейността си. Поради това предложението включва набор от мерки, насочени към създаване на буфер между краткосрочните пазари и сметките за електроенергия, плащани от потребителите, по-специално чрез стимулиране на сключването на дългосрочни договори, подобряване на функционирането на краткосрочните пазари с цел по-добро интегриране на възобновяемите енергийни източници и засилване на ролята на гъвкавостта, както и предоставяне на повече права и защита на потребителите.

Неотдавнашната нестабилност на цените също така подчерта липсата на гъвкавост в електроенергийната мрежа, като цените твърде често се определят от генерирането на електроенергия от газ и при цялостна липса на гъвкави доставки с малък въглероден отпечатък, на реакция от страната на потреблението и на акумулиране на енергия. С по-голямото навлизане на енергия от вятърни и слънчеви уредби в системата ще бъдат необходими гъвкави технологии с малък въглероден отпечатък, за да се постигне баланс между променливото предлагане и променливото търсене. Успоредно с настоящото предложение Комисията отправя препоръки за напредъка на иновациите, технологиите и мощностите в областта на акумулирането.

В по-общ план чувствителността на цената на електроенергията към цените на изкопаемите горива подчерта необходимостта от ускоряване на внедряването на възобновяеми енергийни източници заедно с гъвкавостта на електроенергийната система за изместване на изкопаемите горива. REPowerEU предоставя такъв тласък на енергията от възобновяеми източници и заедно с него — на икономическия растеж и създаването на качествени работни места. Той се основава на стремежа чрез Европейския зелен пакт да се подобри европейската конкурентоспособност чрез иновации и преход към неутрална по отношение на климата икономика и е тясно съгласуван с промишления план на Зеления пакт на Комисията. Необходима е фундаментална реформа, за да се улеснят инвестициите, необходими в контекста на неотдавнашната нестабилност на цените, некоординираната регулаторна намеса и мрежовите и регулаторните пречки за навлизане на пазара. Накрая, в доклада относно окончателните резултати от Конференцията за бъдещето на Европа гражданите поискаха от институциите на ЕС да предприемат мерки за „Повишаване на европейската енергийна сигурност и постигане на енергийната независимост на ЕС“ и за „Намаляване на зависимостта на ЕС от чуждестранни участници в икономически стратегически сектори“, включително в областта на енергетиката 10 .

1.2.Цели на предложението

Предложението е в отговор на опасенията на потребителите, промишлеността и инвеститорите относно излагането на риск от нестабилни краткосрочни цени, дължащи се на високите цени на изкопаемите горива. То ще оптимизира структурата на пазара на електроенергия чрез предоставяне на краткосрочните пазари на по-голяма роля по отношение на по-дългосрочните инструменти, което ще позволи на потребителите да се възползват от договори с фиксирани в по-голяма степен цени и ще улесни инвестициите в чисти технологии. В крайна сметка това ще означава, че е необходимо да се генерира по-малко електроенергия от изкопаеми горива, и ще доведе до по-ниски цени за потребителите при бъдеща криза с изкопаемите горива поради ниските експлоатационни разходи за енергията от възобновяеми източници и нисковъглеродната енергия.

В предложението се представят мерки за защита на потребителите от такава нестабилност, като им се предоставят права за по-голям избор на договори и по-пряк достъп до енергия от възобновяеми източници и нисковъгледорна енергия. За да се подобрят инвестиционните условия за предприятията, по-специално за тези, които се стремят към декарбонизация, в него се предлагат мерки за противодействие на излагането на риск от краткосрочни скокове на цените чрез споразумения за закупуване на електроенергия и повече пруденциални задължения за доставчиците на енергия. В него също така се предлагат мерки за подобряване на начина, по който енергията от възобновяеми източници и нисковъглеродната енергия се интегрират в краткосрочния пазар. Това включва мерки за насърчаване на използването на реакцията от страната на потреблението и акумулирането на енергия, наред с други форми на гъвкавост във връзка с неизкопаеми източници. С предложението също така се подобрява и изяснява достъпът до по-дългосрочни договори за разработчиците (както подкрепяни от държавата, като договори за разлика, така и частни, като например споразумения за закупуване на електроенергия), за да се обезпечат сигурни и стабилни приходи за разработчиците на енергия от възобновяеми източници и нисковъглеродна енергия и да се намалят рисковите и капиталовите разходи, като същевременно се избягват извънредни печалби в периоди на високи цени.

Въпреки че в продължение на много десетилетия настоящата структура на пазара осигуряваше ефективен и все по-интегриран пазар, енергийната криза открои редица недостатъци, свързани с: i) недостатъчни инструменти за защита на потребителите, включително предприятията, срещу високи краткосрочни цени; ii) прекомерното влияние на цените на изкопаемите горива върху цените на електроенергията и липсата на по-добро отразяване на евтините възобновяеми енергийни източници и нисковъглеродната енергия в сметките за електроенергия; iii) въздействието на изключителната нестабилност на цените и регулаторните намеси върху инвестициите; iv) липсата на достатъчна гъвкавост във връзка с неизкопаеми източници (като например акумулиране на енергия или реакция от страната на потреблението), която би могла да намали зависимостта от генериране на електроенергия от газ; v) ограничения избор на видове договори с доставчици; vi) трудностите за пряк достъп до енергия от възобновяеми източници чрез споделяне на енергия; и vii) необходимостта от строг мониторинг на енергийния пазар с цел по-добра защита срещу пазарни злоупотреби.

За да се защитят потребителите от нестабилни цени, в предложението ще се предвиди правото на договори с фиксирани цени, както и на договори с динамични цени, правото на множество договори, както и на по-добра и по-ясна информация за договорите. На потребителите ще бъде предложено разнообразие от договори, които най-добре отговарят на техните обстоятелства. По този начин потребителите, включително малките предприятия, могат да се възползват от сигурни, дългосрочни цени, за да смекчат въздействието на внезапни ценови шокове, и/или могат да изберат да имат договори за динамично ценообразуване с доставчици, ако желаят да се възползват от променливостта на цените, за да използват електроенергията, когато тя е по-евтина (например за зареждане на електрически леки автомобили или използване на термопомпи). Такава комбинация от динамично и фиксирано ценообразуване позволява да се запазят пазарните стимули за потребителите да коригират своето потребление на електроенергия, като същевременно се осигурява по-голяма сигурност и за тези, които желаят да инвестират във възобновяеми енергийни източници (например покривни слънчеви панели) и стабилност на разходите. В допълнение към съществуващата рамка за защита на потребителите в положение на енергийна бедност и уязвимите потребители предложението също така ще осигури в случай на криза достъп до регулирани цени на дребно за домакинствата и потребителите, които са МСП, и ще стабилизира сектора на доставките, като от доставчиците ще се изисква да полагат повече усилия за предпазване от големи скокове на цените, чрез използване в по-голяма степен на форуърдни договори с производителите на електроенергия (фиксиране на бъдещите цени) и чрез изискване държавите членки да установят режим на доставчик от последна инстанция. Чрез предложението ще се предоставят повече права на потребителите, като се създаде право на пряко споделяне на енергия от възобновяеми източници, без да е необходимо да се създават енергийни общности. По-широкото споделяне на енергия (например споделяне на излишъка от енергията от слънчева уредба на покрива със съсед) може да подобри използването на евтина енергия от възобновяеми източници и да осигури по-голям достъп до пряко използване на енергия от възобновяеми източници за потребителите, които иначе не биха имали такъв достъп.

За да се повишат стабилността и предвидимостта на разходите за енергия, като по този начин се допринесе за конкурентоспособността на икономиката на ЕС, изправена пред прекомерно нестабилни цени, предложението има за цел да подобри достъпа до пазара за по-стабилни дългосрочни договори и пазари. Споразуменията за закупуване на електроенергия (СЗЕ) — дългосрочни частни договори между производител на електроенергия (обикновено енергия от възобновяеми източници или нисковъглеродна енергия) и потребител — могат да осигурят защита от нестабилност на цените, но понастоящем те са достъпни предимно само за големи потребители на енергия в много малко държави членки. Пречка пред растежа на този пазар е кредитният риск потребителят невинаги да бъде в състояние да купува електроенергията през целия период. За да се справят с това, държавите членки следва да гарантират, че инструментите за намаляване на финансовите рискове, свързани с неизпълнение на задължението за плащане от страна на изкупвач в рамките на СЗЕ, включително гаранционните схеми по пазарни цени, са достъпни за дружества, които се сблъскват с пречки за навлизане на пазара на СЗЕ и не изпитват финансови затруднения. За да се насърчи допълнително растежът на пазара за такива споразумения, на разработчиците на проекти за енергия от възобновяеми източници и нисковъглеродна енергия, участващи в търг за публична подкрепа, следва да бъде разрешено да запазят за продажба чрез СЗЕ дял от генерираната електроенергия. Освен това държавите членки следва да се стремят да прилагат критерии за оценка в някои от тези тръжни процедури, за да стимулират достъпа до пазара на СЗЕ за клиенти, които се сблъскват с пречки за навлизане на пазара. И накрая, задължението на доставчиците за хеджиране по подходящ начин може също да увеличи търсенето на СЗЕ (които са начин за фиксиране на бъдещи цени).

Някои форми на публично подпомагане гарантират на производителя на енергия минимална цена от правителството, но позволяват на производителя въпреки това да получи пълната пазарна цена дори когато тази пазарна цена е много висока. При високите цени напоследък голяма част от (евтината) публично подпомагана енергия получава тези високи пазарни цени. За да се ограничи това и по този начин да се стабилизират цените, подкрепата за инвестициите следва да бъде структурирана като „двупосочнa“ (двупосочен договор за разлика), при което се определят минималната, но също така и максималната цена, така че всички приходи над тавана да се изплащат обратно. Предложението ще се прилага за нови инвестиции за генериране на електроенергия, които включват инвестиции в нови съоръжения за генериране на електроенергия, инвестиции, насочени към модернизиране на съществуващи съоръжения за генериране на електроенергия, инвестиции, насочени към разширяване на съществуващи съоръжения за генериране на електроенергия или към удължаване на техния експлоатационен срок. Освен това в предложението ще се изисква тези средства след това да бъдат насочени към подпомагане на всички потребители на електроенергия, пропорционално на тяхното потребление, за да се смекчи въздействието на високите цени.

Друго средство за предпазване от нестабилни цени е използването на дългосрочни договори, които фиксират бъдещи цени („форуърдни договори“). Този пазар показва ниска ликвидност в много държави членки, но може да бъде стимулиран в целия ЕС, така че повече доставчици или потребители да могат да се предпазват от прекомерно нестабилни цени за по-дълги периоди от време. С предложението ще се създадат регионални референтни цени чрез център за повишаване на прозрачността на цените и операторите на системи ще се задължат да разрешават права за пренос за срок по-дълъг от една година, така че ако бъде сключен форуърден договор между страни от различни региони или през граници, те да могат да гарантират преноса на електроенергия.

И накрая, за да се гарантира, че поведението на пазарите е конкурентно и цените се определят по прозрачен начин, ще се повиши способността на регулаторните органи да наблюдават лоялните пазарни отношения и прозрачността на енергийния пазар.

Третата цел е да се стимулират инвестициите в енергия от възобновяеми източници, за да се гарантира, че внедряването се увеличава тройно в съответствие с целите на Европейския зелен пакт. Това ще бъде постигнато отчасти чрез подобряване на пазарите за дългосрочни договори. Споразуменията за закупуване на електроенергия и договорите за разлика не само осигуряват на потребителите стабилни цени, но и осигуряват надеждни приходи на доставчиците на енергия от възобновяеми източници. Това намалява техния финансов риск и значително намалява цената на финансирането им. Това създава благоприятен кръг, при който стабилните приходи намаляват разходите и стимулират потреблението на енергия от възобновяеми източници.

Енергията от възобновяеми източници също така е по-добра инвестиция, когато нейната способност за производство на електроенергия не е възпрепятствана поради технически ограничения в системата. Колкото по-гъвкава е системата (генериране, което може бързо да се пуска и спира, акумулиране, което може да поема или подава електроенергия в системата, или бързореагиращи потребители, които могат да увеличат или намалят своето потребление на електроенергия), толкова по-стабилни могат да бъдат цените и толкова повече енергия от възобновяеми източници може да интегрира системата. Поради тази причина в предложението се изисква държавите членки да направят оценка на нуждите си от гъвкавост на електроенергийната система, да определят цели за удовлетворяване на тези нужди. Държавите членки могат да разработят или преработят механизмите за осигуряване на електрогенериращи мощности с цел насърчаване на гъвкавост с малък въглероден отпечатък. Освен това предложението дава възможност на държавите членки да въведат нови схеми за подпомагане с цел постигане на гъвкавост във връзка с неизкопаеми източници, като например реакция от страната на потреблението и акумулиране на енергия.

Операторите на системи следва също така да имат засилена роля за интегриране на възобновяемите енергийни източници в електроенергийната мрежа, отчасти чрез увеличаване на прозрачността относно разполагаемостта на преносна способност за връзка към мрежата. Първо, тази по-ясна информация би подобрила способността на разработчиците на енергия от възобновяеми източници да разработват възобновяеми енергийни източници в райони, където електроенергийната мрежа е по-малко претоварена. Второ, енергията от възобновяеми източници може да се търгува по-ефективно и да се балансира в системата, ако търговията между участниците на пазара може да се осъществява по-близо до „реалното време“. Когато офертите за електроснабдяване се правят минути преди потребяването, а не часове преди потребяването, офертите на производителите на енергия от вятърни и слънчеви уредби са по-точни, може да се потребява повече енергия от вятърни и слънчеви уредби и се намаляват „разходите при дисбаланс“ на системата. По този начин сроковете за търговия ще бъдат доближени до реалното време.

Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

Предложената инициатива е тясно свързана и допълва законодателните предложения, представени в контекста на пакета за Европейския зелен пакт, и ускорява целите за декарбонизация, определени в плана REPowerEU, по-специално по отношение на предложението за преразглеждане на Директивата за енергията от възобновяеми източници (ДЕВИ II), която е основният инструмент на ЕС за насърчаване на енергията от възобновяеми източници. Предложената инициатива е допълваща, тъй като има за цел да се предостави възможност за ускоряване на разпространението на енергията от възобновяеми източници. Целта на предложението е да се осигурят по-стабилни дългосрочни източници на приходи, за да се разгърнат допълнителни инвестиции в енергия от възобновяеми източници и нисковъглеродна енергия, като същевременно се подобри функционирането на краткосрочните пазари, които са от ключово значение за интегрирането на възобновяемите енергийни източници в електроенергийната система. Освен това предложението има за цел да се осигури възможност за споделяне на енергия, за да се даде възможност на потребителите да участват на пазара и да се ускори енергийният преход.

Намаляването на потреблението на енергия чрез ценови сигнали, мерки за енергийна ефективност или доброволни усилия често може да бъде най-евтиният, най-безопасният и най-чистият начин за намаляване на зависимостта ни от изкопаеми горива, за подкрепа на сигурността на доставките и за намаляване на сметките ни за енергия. Предложението ще улесни активното участие на потребителите на пазара и развитието на реакцията от страната на потреблението. То също така ще осигури възможност за гъвкавост във връзка с неизкопаеми източници, като например реакцията от страната на потреблението и акумулирането на енергия, за да се осигурят еднакви условия на конкуренция, така че ролята на природния газ на краткосрочния пазар за осигуряване на гъвкавост постепенно да намалява. Поради това предложението е в съответствие с предложеното увеличение на целта за 2030 г. за енергийна ефективност на 13 %, както е посочено в предложените изменения на Директивата за енергията от възобновяеми източници, Директивата относно енергийните характеристики на сградите и Директивата относно енергийната ефективност 11 , придружаващи плана REPowerEU 12 .

Съществува и важна връзка между предложението и Директивата относно енергийните характеристики на сградите, която е основният инструмент на ЕС за подпомагане на постигането на целите за сградния фонд и санирането, определени в Европейския зелен пакт. Предложението е тясно свързано по-специално с разпоредбите относно индивидуалното отчитане и реакцията от страната на потреблението в допълнение към предложението на Комисията, като част от пакета за Европейския зелен пакт и изразено в съобщението относно стратегията на ЕС за слънчевата енергия, относно постепенното задължително интегриране на слънчевите фотоволтаични уредби, за да станат обществените, търговските и жилищните сгради неутрални по отношение на климата.

•Съгласуваност с други политики на Съюза

Целите на предложението за защита и предоставяне на повече права на потребителите, подобряване на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС и стимулиране на инвестициите във възобновяеми енергийни източници и нисковъглеродна енергия са изцяло в съответствие с рамката на Европейския зелен пакт и са съгласувани и допълват настоящите инициативи, включително законодателното предложение за законодателен акт за нулеви нетни емисии в промишлеността, който се приема успоредно. То отговаря на въпросите, които бяха набелязани в съобщението на Комисията относно „Промишлен план на Зеления пакт за ерата на нулеви нетни емисии“, публикувано на 1 февруари 2023 г. 13 , ,, а именно, че конкурентоспособността на много дружества е силно отслабена от високите цени на енергията и че дългосрочните ценови договори биха могли да играят важна роля, за да се даде възможност на потребителите на електроенергия да се възползват от по-предвидимите и по-ниски цени на енергията от възобновяеми източници. Не на последно място, законодателното предложение допълва текущото преразглеждане на съответните регламенти за финансовите пазари, като например Регламента относно пазарната злоупотреба 14 . Предложението се основава и на Препоръката на Съвета за гарантиране на справедлив преход към неутралност по отношение на климата, с която държавите членки се приканват да продължат да мобилизират публична и частна финансова подкрепа за инвестиране в енергия от възобновяеми източници, справяне с предизвикателствата, свързани с мобилността, и насърчаване на възможностите за икономии на разходи, свързани с кръговата икономика 15 .

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

Предложението се основава на член 194, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който предоставя правното основание за предлагане на мерки, насочени, наред с другото, към осигуряване на функционирането на енергийния пазар, насърчаване на енергийната ефективност и икономията на енергия, както и разработването на нови и възобновяеми енергийни източници 16 . В областта на енергетиката ЕС има споделена компетентност съгласно член 4, параграф 2, буква и) от ДФЕС.

•Субсидиарност (при неизключителна компетентност) 

Необходимост от действие на ЕС

Безпрецедентният характер на кризата с цените на енергията постави ударение върху пазарите на електроенергия в ЕС. Въпреки нарастващия дял на евтината електроенергия от възобновяеми източници в целия ЕС електроенергията, произведена от изкопаеми горива, оказва постоянно влияние върху общите сметки за енергия. Домакинствата и предприятията в ЕС претърпяха рязко покачване на цените на енергията по време на кризата.

Това е въпрос от значение за целия ЕС, който може да бъде решен само с действия на равнището на ЕС. Засилената интеграция на пазарите на електроенергия в ЕС изисква по-тясна координация между националните участници, включително в контекста на мониторинга и надзора на пазара. Намесите на националната политика в електроенергийния сектор оказват пряко въздействие върху съседните държави членки поради енергийната взаимозависимост, междусистемната свързаност на електроенергийната мрежа и продължаващата интеграция на пазара на електроенергия. Необходим е общ подход за запазване на функционирането на електроенергийната система и трансграничната търговия и инвестиции, както и за ускоряване по координиран начин на енергийния преход към по-интегрирана и по-енергийноефективна енергийна система, основана на генерирането на енергия от възобновяеми източници.

С предложените изменения се установява баланс между задълженията и гъвкавостта, която се предоставя на държавите членки по отношение на начините за постигане на основните преследвани цели, а именно да се гарантира, че по-ниските разходи за електроенергия от възобновяеми източници ще бъдат отразени в сметките на потребителите, и да се стимулира внедряването на енергия от възобновяеми източници.

Освен това целта на предложените мерки може да бъде постигната само чрез действия на равнището на ЕС, а не на равнището на отделните държави членки, тъй като предложеното действие изисква промени в съществуващата рамка на ЕС за структурата на пазара на електроенергия, както е посочено в Регламент (ЕС) 2019/943 за електроенергията и Директива (ЕС) 2019/944 за електроенергията, както и в съществуващата рамка REMIT.

•Добавена стойност от ЕС

Действията на ЕС за преодоляване на недостатъците на настоящата структура на пазара на електроенергия носят добавена стойност, тъй като са по-ефикасни и ефективни от действията на отделните държави членки, като по този начин се избягва фрагментиран подход. Предложените мерки за преодоляване на установените недостатъци ще бъдат по-амбициозни и икономически ефективни, ако се ръководят от обща правна и политическа рамка. Освен това действия на равнището на държавите членки биха били възможни само в рамките на ограниченията на съществуващата рамка за целия ЕС за структурата на пазара на електроенергия, както е посочено в Регламента за електроенергията и Директивата за електроенергията, както и в Регламента относно интегритета и прозрачността на енергийния пазар (REMIT), и не биха били в състояние да постигнат необходимите промени в тази рамка. Следователно целите на настоящата инициатива не могат да бъдат постигнати само от самите държави членки и именно в това отношение действията на равнището на ЕС осигуряват добавена стойност.

•Пропорционалност

Предложените изменения на Регламента за електроенергията, Директивата за електроенергията, Регламента REMIT и Регламента за ACER се считат за пропорционални.

Предложените мерки за стимулиране на използването на дългосрочни договори, като например споразумения за закупуване на електроенергия и двупосочни договори за разлики, могат да доведат до увеличаване на административните разходи и тежестта за предприятията и националните администрации. Предвидените икономически въздействия обаче са необходими и пропорционални за постигане на целта за стимулиране на използването на такива дългосрочни договори и за гарантиране, че сметките за енергия на европейските домакинства и дружества, както и приходите от технологии за неизкопаеми горива с ниски променливи разходи стават по-независими от колебанията на цените на краткосрочните пазари и по този начин стават по-стабилни за по-дълги периоди от време.

Мерките, предвидени за подобряване на ликвидността и интеграцията на пазарите, могат също така да окажат известно краткосрочно въздействие върху предприятията, тъй като те ще трябва да бъдат адаптирани към новите търговски споразумения. Те обаче се считат за необходими за постигане на предвидените цели за осигуряване на по-добро интегриране на енергията от възобновяеми източници и нисковъглеродната енергия и за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива за гъвкавост и в крайна сметка за постигане на въглеродна неутралност в Съюза с по-ниски разходи за потребителите. Те също така са пропорционални на тези цели, тъй като въздействието върху предприятията изглежда минимално в сравнение с настоящата рамка и икономическите ползи от реформата до голяма степен биха надхвърлили всяка краткосрочна или дългосрочна административна реорганизация.

Също така е пропорционално на преследваните цели да не се предвиждат мерки за изменение на съществуващите разпоредби в Регламента за електроенергията и Директивата за електроенергията, когато всички проблеми, установени във връзка със съществуващи разпоредби, могат да бъдат разрешени чрез тяхното прилагане или изпълнение. Един такъв случай е свързан с мерките относно адекватността на ресурсите в глава IV от Регламента за електроенергията, и по-специално с процеса за държавите членки да въведат механизми за осигуряване на електрогенериращи мощности, които биха могли да бъдат опростени, без да се изменят съответните разпоредби.

Предвидените мерки за укрепване на оправомощаването, правата и защитата на потребителите ще разширят ангажиментите и задълженията, наложени на доставчиците и мрежовите оператори. Допълнителната тежест обаче е необходима и пропорционална за постигане на целта да се гарантира, че потребителите имат достъп до по-добра информация и разнообразие от оферти, като се разграничат техните сметки за електроенергия от краткосрочните движения на енергийните пазари и се възстанови балансът по отношение на риска между доставчиците и потребителите.

Мерките, предвидени за подобряване на рамката REMIT, могат да увеличат задълженията за докладване за участниците на пазара поради по-широкия обхват на REMIT. Тези мерки са необходими за постигане на целта за повишаване на прозрачността и капацитета за мониторинг и гарантиране на по-ефективно разследване и правоприлагане при трансгранични случаи в ЕС, така че потребителите и участниците на пазара да имат доверие в лоялните пазарни отношения на енергийните пазари, цените да отразяват справедливо и конкурентно взаимодействие между търсенето и предлагането и да не може да се извлича печалба от пазарни злоупотреби. Те също така са пропорционални на тази цел, тъй като ползите по отношение на качеството на мониторинга и надзора на пазара биха надхвърлили евентуалните краткосрочни или дългосрочни административни разходи.

И накрая, цялостният пакет от предложени мерки се счита за подходящ предвид първостепенната необходимост от постигане на неутралност по отношение на климата при най-ниски разходи за потребителите, като същевременно се гарантира сигурността на доставките.

•Избор на инструмент

С предложението ще бъдат изменени Регламентът за електроенергията, Директивата за електроенергията, Регламентът REMIT, Регламентът за ACER и Директивата за енергията от възобновяеми източници. Като се има предвид, че предложението има за цел да добави ограничен набор от нови разпоредби и да измени ограничен набор от съществуващи разпоредби в тези инструменти, прибягването до акт за изменение е целесъобразно. По същата причина изглежда целесъобразно да се използва и инструментът на регламент за изменение, за да се въведат изменения както на съществуващите регламенти, така и на съществуващите директиви.

3.КОНСУЛТАЦИИ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И РАБОТЕН ДОКУМЕНТ НА СЛУЖБИТЕ НА КОМИСИЯТА

•Консултации със заинтересованите страни

В рамките на подготовката на настоящата инициатива Комисията проведе обществена консултация от 23 януари 2023 г. до 13 февруари 2023 г. Консултацията беше открита за всички.

Комисията получи 1369 отговора в тази консултация. Над 700 от тях са от граждани, около 450 от предприятия и стопански асоциации, около 40 от национални или местни администрации или от национални регулатори и около 70 от мрежови оператори. Също така участваха около 20 енергийни общности, 15 профсъюзни организации и 20 потребителски организации. Значителен брой НПО, аналитични центрове и научноизследователски или други академични организации също представиха отговори. Преглед на становищата на заинтересованите страни може да бъде намерен в работния документ на службите на Комисията, придружаващ настоящата законодателна инициатива.

Освен това на 15 февруари 2023 г. Комисията организира целева консултативна среща в интернет със заинтересованите страни, в която участваха около 70 участници на пазара, неправителствени организации, мрежови оператори, ACER и национални регулатори, аналитични центрове и представители на академичните среди. Като цяло в консултацията беше подчертано, че заинтересованите страни считат, че:

–Краткосрочните пазари и ценовият механизъм, основан на пределно ценообразуване, следва да бъдат запазени, тъй като те функционират добре и предоставят правилните ценови сигнали. Краткосрочните пазари (за ден напред и в рамките на деня) са добре развити и са резултат от години на прилагане на законодателството на ЕС в областта на енергетиката.

–Краткосрочните пазари трябва да бъдат допълнени от инструменти, стимулиращи по-дългосрочните ценови сигнали, като тези, посочени в консултациите на Комисията, по-специално споразуменията за закупуване на електроенергия (СЗЕ), договорите за разлика и подобрените форуърдни пазари. Следва да се установи точният баланс между различните инструменти. Въпреки това не следва да има задължителни схеми и свободата на избор на съответните договори следва да се запази.

–Бяха признати ползите от решенията за гъвкавост във връзка с неизкопаеми източници, като например реакция от страната на потреблението и акумулиране на енергия, по-специално в контекста на нарастващия дял на възобновяемите енергийни източници. Тяхното участие на пазара следва да бъде улеснено.

–Бъдещите пазари на електроенергия ще трябва да бъдат адаптирани към високия дял на енергията от възобновяеми източници. Освен това следва да се постави по-силен акцент върху местното измерение и развитието на електроенергийната мрежа. Тези предизвикателства биха могли да бъдат преодолени чрез решенията, представени по време на обществената консултация.

–Защитата на потребителите е от съществено значение, както и достъпността на енергията, но запазването на сигналите за реакцията от страната на потреблението е също толкова важно. Нововъзникващите решения, като например енергийните общности, собственото потребление, споделянето на енергия, следва да бъдат възможни и стимулирани.

•Работен документ на службите на Комисията

Предвид неотложния характер на инициативата вместо оценка на въздействието беше изготвен работен документ на службите на Комисията. В работния документ на службите на Комисията, на който се основава настоящото предложение, са изложени обяснението и обосновката на предложенията на Комисията за структурен отговор на високите цени на енергията, с които се сблъскват домакинствата и предприятията, и за гарантиране на сигурна, чиста и достъпна енергия за домакинствата и предприятията в бъдеще, и се представят наличните доказателства, които са от значение за предложените мерки.

В работния документ на службите на Комисията се стига до заключението, че се очаква пакетът от предложени реформи да подобри значително структурата и функционирането на европейския пазар на електроенергия. Той е друг градивен елемент, който дава възможност за постигане на целите на Зеления пакт и освен това в него се прави преглед на недостатъците, разкрити от енергийната криза, и се търсят начини за преодоляването им.

Документът показва, че реформата ще допринесе за защитата и оправомощаването на потребителите, които понастоящем са изправени пред високи и нестабилни цени, като създаде буфер между тях и краткосрочните пазари. Чрез настоящото предложение високите цени на технологиите за изкопаеми горива, действащи на пазара на електроенергия, ще бъдат разграничени от сметките за енергия на потребителите и предприятията. По-дългосрочните възможности за договори под формата на СЗЕ, договори за разлика и форуърдни пазари ще гарантират, че частта от сметката за електроенергия, изложена на въздействието на краткосрочните пазари, може да бъде значително намалена. Освен това включването на задължение за хеджиране за доставчиците и задължение за предлагане също така на договори с фиксирана цена значително ще увеличи възможностите за намаляване на излагането на риск от нестабилност на цените при сметките за електроенергия. Потребителите ще разполагат и с по-добра информация относно офертите, преди да се включат, а държавите членки ще бъдат задължени да установят доставчици от последна инстанция. Освен това те могат да предоставят възможност за достъп до регулирани цени на дребно в условията на криза. Правото на споделяне на енергия е нова характеристика, която ще предостави повече права на потребителите и ще подкрепи децентрализираното разгръщане на енергията от възобновяеми източници, тъй като предоставя на потребителите по-голям контрол върху сметките им за енергия.

В работния документ на службите на Комисията се обяснява как тази реформа ще повиши също така конкурентоспособността на промишлеността на ЕС по начин, който изцяло допълва законодателния акт за нулеви нетни емисии в промишлеността. От държавите членки ще се изисква да гарантират, че са налице подходящи условия за развитието на пазарите за СЗЕ, като по този начин предоставят на промишлеността достъп до чиста електроенергия на финансово достъпни цени в дългосрочен план. Подобренията на форуърдните пазари ще осигурят много по-голям достъп до трансгранична енергия от възобновяеми източници за промишлени отрасли и доставчици до три години предварително, което представлява значително подобрение в сравнение с настоящето. Като цяло схемите за публично подпомагане на енергията от възобновяеми източници ще увеличат енергийната независимост в държавите членки и навлизането на възобновяеми енергийни източници в системата, като същевременно подкрепят местните работни места и умения.

Документът показва, че тази реформа ще ускори разгръщането на възобновяемите енергийни източници и ще използва пълния потенциал на постоянните генериращи мощности и решенията за гъвкавост, за да се даде възможност на държавите членки да интегрират все по-високи равнища на възобновяеми енергийни източници. Комисията предлага държавите членки да оценят необходимостта от гъвкавост на електроенергийната система и да позволят въвеждането на нови схеми за подпомагане на реакцията от страната на потреблението и акумулирането на енергия. С предложението също така се въвеждат допълнителни възможности възобновяемите енергийни източници да се търгуват по-близо до реалното време на трансгранично и национално равнище. По този начин пазарът може по-добре да подкрепи интегрирането на възобновяемите енергийни източници и икономическата обосновка за решения за гъвкавост, които могат да допринесат за сигурността на доставките.

И накрая, в работния документ на службите на Комисията се описва как настоящото предложение отговаря на искането на Европейския съвет за оценка на начините за оптимизиране на структурата на пазара на електроенергия в контекста на енергийната криза. То има за цел да защити потребителите, като създаде буфер между тях и краткосрочните пазари на електроенергия чрез по-дългосрочни договори, и да направи така, че тези краткосрочни пазари да работят по по-ефективен начин за решенията за възобновяеми енергийни източници и гъвкавост, с по-добър регулаторен надзор. С настоящото предложение се гарантира, че пазарните правила продължават да бъдат подходящи за стимулиране на икономически ефективната декарбонизация на електроенергийния сектор и за повишаване на неговата устойчивост спрямо нестабилността на цените на енергията.

•Събиране и използване на експертен опит 

Подготовката на настоящото законодателно предложение и на работния документ на службите на Комисията се основава на голям обем материали, които са посочени в бележките под линия в работния документ на службите на Комисията, както и на отговорите в рамките на обществената консултация.

•Основни права 

Настоящото предложение може да окаже въздействие върху редица основни права, установени в Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално: свободата на стопанска инициатива (член 16) и правото на собственост (член 17). Както е обяснено по-горе обаче, доколкото предложените мерки ограничават упражняването на тези права, тези въздействия се считат за необходими и пропорционални за постигане на целите на предложението и следователно представляват законни ограничения на такива права, както е позволено съгласно Хартата.

От друга страна, предложението подобрява защитата на основните права, като например зачитането на личния и семейния живот (член 7), правото на защита на личните данни (член 8), забраната за дискриминация (член 21), достъпа до услугите от общ икономически интерес (член 36), включването на високо равнище на опазване на околната среда (член 37) и правото на ефективни правни средства за защита (член 47), по-специално чрез редица разпоредби относно оправомощаването, правата и защитата на потребителите.

•Пригодност и опростяване на законодателството

Предложените изменения на Директивата за електроенергията, Регламента за електроенергията, Регламента REMIT и Регламента за ACER са съсредоточени върху това, което се счита за необходимо за преодоляване на недостатъците на настоящата структура на пазара на електроенергия в контекста на енергийната криза и за допринасяне по икономически ефективен начин за амбицията на Съюза в областта на климата. Те не представляват цялостно преразглеждане на тези инструменти.

Предложението може да увеличи административните изисквания за националните администрации и предприятия, макар и по пропорционален начин, както е обяснено по-горе. Например предложените мерки за стимулиране на използването на дългосрочни договори, като например споразумения за закупуване на електроенергия и двупосочни договори за разлики, могат да доведат до увеличаване на административните разходи и тежестта за предприятията и националните администрации. Предвидените икономически въздействия обаче ще бъдат от полза за предприятията и потребителите.

Мерките, предвидени за подобряване на ликвидността и интеграцията на пазарите, могат също така да окажат известно краткосрочно въздействие върху предприятията, тъй като те ще трябва да бъдат адаптирани към новите търговски споразумения. Те обаче се считат за минимални в сравнение с настоящата рамка, тъй като икономическите ползи от реформата до голяма степен ще надхвърлят всяка краткосрочна или дългосрочна административна реорганизация.

Предвидените мерки за укрепване на оправомощаването, правата и защитата на потребителите ще разширят ангажиментите и задълженията, наложени на доставчиците и мрежовите оператори, с цел да се подобри изборът, да се повиши защитата и да се улесни активното участие на потребителите на пазара, по-специално на домакинствата. Допълнителната тежест обаче е минимална, тъй като тези рамки се въвеждат в цяла Европа и поради това е необходимо рационализиране на правилата.

Мерките, предвидени за подобряване на рамката REMIT, могат да увеличат задълженията за докладване на някои участници на пазара, макар и по пропорционален начин. Те обаче се считат за минимални в сравнение с настоящата рамка, тъй като ползите по отношение на качеството на мониторинга и надзора на пазара биха надхвърлили всички краткосрочни или дългосрочни административни разходи.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Отражението върху бюджета, свързано с предложението за подобряване на структурата на пазара на електроенергия в ЕС, се отнася до ресурсите на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) и на ГД „Енергетика“, които са описани в законодателната финансова обосновка, придружаваща предложението. На практика за изпълнението на новите задачи от ACER ще бъдат необходими 4 допълнителни еквивалента на пълно работно време (ЕПРВ) за ACER от 2025 г. нататък, както и съответните финансови ресурси. Работното натоварване на ГД „Енергетика“ ще се увеличи с 3 ЕПРВ.

Отражението върху бюджета, свързано с предложението за изменение на REMIT, се отнася до ресурсите на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) и на ГД „Енергетика“, които са описани в законодателната финансова обосновка, придружаваща предложението.  По същество новите задачи, които трябва да бъдат изпълнявани от ACER, по-специално по отношение на засилените правомощия за разследване, изискват постепенно въвеждане на 25 допълнителни еквивалента на пълно работно време (ЕПРВ) в ACER от 2025 г., както и съответните финансови ресурси, въпреки че по-голямата част от допълнителния персонал ще се финансира от такси. За тази цел ще трябва да бъде адаптирано Решение (ЕС) 2020/2152 на Комисията от 17 декември 2020 г. относно таксите, дължими на ACER за задачи по REMIT. Работното натоварване на ГД „Енергетика“ ще се увеличи с 2 ЕПРВ.

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Планове за изпълнение и механизъм за мониторинг, оценка и докладване

Комисията ще наблюдава транспонирането и спазването от страна на държавите членки и другите участници на мерките, които ще бъдат приети в крайна сметка, и ще предприема мерки за правоприлагане, ако и когато е необходимо. За целите на мониторинга и изпълнението Комисията ще бъде подпомагана по-специално от ACER, в частност във връзка с Регламента относно интегритета и прозрачността на енергийния пазар (REMIT). Комисията също така ще поддържа връзка с ACER и националните регулаторни органи във връзка с Регламента за електроенергията и Директивата за електроенергията.

Освен това, за да се улесни изпълнението, Комисията ще бъде на разположение за двустранни срещи и покани за представяне на предложения с държавите членки в случай на конкретни въпроси.

•Обяснение на специфичните разпоредби на предложенията  

Измененията на Регламента за електроенергията предоставят разяснения относно обхвата и предмета на Регламента, като подчертават значението на сигналите на пазара, при които няма нарушения, за да се осигури по-голяма гъвкавост, както и ролята на дългосрочните инвестиции за смекчаване на нестабилността на краткосрочните пазарни цени в сметките за електроенергия на потребителите, включително енергоемките отрасли, МСП и домакинствата. С изменението се изясняват някои основни принципи за търговия на пазарите за ден напред и в рамките на деня. В него се предвиждат нови правила относно възлагането на обществени поръчки от оператори на преносна система (ОПС) за реакция от страната на потреблението под формата на продукт за ограничаване на върховото потребление и правила, позволяващи на операторите на преносни системи и на операторите на разпределителни системи да използват данни от специални измервателни уреди. В него се определят нови правила относно форуърдните пазари на електроенергия, за да се подобри тяхната ликвидност. То включва нови правила, насочени към изясняване и стимулиране на ролята и използването на по-дългосрочни договори под формата на споразумения за закупуване на електроенергия и двупосочни договори за разлика. В него се предвиждат нови правила относно оценката на нуждите от гъвкавост от страна на държавите членки, възможността те да въведат схеми за подпомагане на гъвкавостта и да разработят принципи за такива схеми за подпомагане на гъвкавостта. С него също така се въвеждат нови изисквания за прозрачност за операторите на преносни системи по отношение на разполагаемата преносна способност за нови връзки към мрежата.

Измененията във връзка с Директивата за електроенергията предвиждат нови правила за защита и оправомощаване на потребителите. С изменението относно свободния избор на доставчик се въвеждат нови изисквания, за да се гарантира, че клиентите могат да имат повече от един доставчик в своите обекти, като се даде възможност за множество измервателни уреди (понякога наричани уреди за индивидуално отчитане) за една точка на свързване.

С измененията относно оправомощаването и защитата на потребителите се гарантира, че на клиентите се предлагат различни договори, които най-добре отговарят на техните обстоятелства, като се гарантира, че всички клиенти имат поне една оферта с фиксирани условия и фиксирана цена. Освен това на клиентите трябва да бъде предоставена ясна преддоговорна информация във връзка с тези оферти.

Създава се и ново право за домакинствата и малките и средните предприятия за участие в споделяне на енергия — т.е. потреблението на собствена електроенергия от активни клиенти на енергия от възобновяеми източници, генерирана или акумулирана извън обекта или от съоръжения, които те притежават, отдават под наем, изцяло или частично, или която им е била прехвърлена от друг активен клиент.

Въведени са също така важни нови мерки за защита на потребителите, за да се гарантира непрекъснатото снабдяване с електроенергия — включително изискването държавите членки да определят доставчици от последна инстанция, които поемат отговорност за клиентите на неуспешни доставчици, и защита от прекъсване на електроснабдяването за уязвими клиенти. От доставчиците ще се изисква също така да въведат управление на риска с цел ограничаване на риска от неуспех, като прилагат подходящи стратегии за хеджиране. Те ще бъдат наблюдавани от националните регулаторни органи.

С измененията на Директивата за електроенергията се въвеждат нови изисквания за прозрачност за операторите на разпределителни системи по отношение на разполагаемостта на преносна способност за нови връзки към мрежата. В изменението се изяснява ролята на регулаторните органи по отношение на единната платформа за разпределяне, създадена в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/1719.

С измененията на Регламента относно интегритета и прозрачността на енергийния пазар (REMIT) обхватът на REMIT се адаптира към настоящите и променящите се пазарни обстоятелства чрез, наред с другото, разширяване на обхвата на докладването на данни, така че да включва нови пазари на балансираща електроенергия и свързани пазари, както и алгоритмична търговия. С тях се гарантира по-силно, по-установено и редовно сътрудничество между енергийните и финансовите регулатори, включително ACER и ЕОЦКП, по отношение на дериватните енергийни продукти на едро. Те също така ще подобрят процеса на събиране на вътрешна информация и прозрачността на пазара чрез засилване на надзора над ACER и коригиране на определението за вътрешна информация. С измененията на Регламента REMIT се засилва надзорът над докладващите страни, като например регистрираните механизми за докладване (РМД) и лица, които професионално уреждат сделки. Измененията подобряват възможностите за обмен на данни между ACER, съответните национални органи и Комисията. С изменението на REMIT се въвежда по-силна роля на ACER в разследванията на важни трансгранични случаи с цел борба с нарушенията на REMIT. В него също така се определя рамката за хармонизиране на глобите, определени от регулаторните органи на национално равнище.

Измененията на Регламента за ACER имат за цел да изяснят ролята на ACER по отношение на единната платформа за разпределяне, създадена в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/1719, и по отношение на новите правила, въведени в Регламента за електроенергията относно форуърдните пазари и схемите за подпомагане на гъвкавостта. С изменението също така се изясняват ролята и правомощията на ACER в съответствие с изменението на Регламента REMIT. Изменението на ДЕВИ II има за цел да изясни обхвата на прилагане на правилата относно видовете схеми за пряко ценово подпомагане за възобновяеми енергийни източници, които държавите членки могат да въведат.

2023/0077 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на регламенти (ЕС) 2019/943 и (ЕС) 2019/942, както и на директиви (ЕС) 2018/2001 и (ЕС) 2019/944 с цел подобряване на структурата на пазара на електроенергия в Съюза

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 194, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)От септември 2021 г. насам се наблюдават много високи цени и нестабилност на пазарите на електроенергия. Както беше посочено от Европейската агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) в нейната оценка от април 2022 г. на структурата на пазара на електроенергия на едро в ЕС 17 , това се дължи главно на високата цена на газа, който се използва като суровина за генериране на електроенергия.

(2)Ескалацията на руската военна агресия срещу Украйна, договаряща страна в Енергийната общност, и свързаните с нея международни санкции от февруари 2022 г. насам причиниха сътресения на световните енергийни пазари, изостриха проблема с високите цени на газа и оказаха значителни верижни въздействия върху цените на електроенергията. Руското нахлуване в Украйна предизвика несигурност също така по отношение на доставките на други суровини, като например антрацитни и черни въглища и суров нефт, използвани в инсталации за генериране на електроенергия. Това доведе до значително допълнително увеличаване на нестабилността на ценовите равнища на електроенергията.

(3)В отговор на тази ситуация съобщението относно цените на енергията, представено от Комисията през октомври 2021 г., съдържаше набор от мерки, които ЕС и неговите държави членки могат да използват за справяне с непосредственото въздействие на високите цени на енергията върху домакинствата и предприятията (включително подпомагане на доходите, данъчни облекчения, икономии на газ и мерки за акумулиране на енергия) и за укрепване на устойчивостта по отношение на бъдещи ценови шокове. В съобщението си от 8 март 2022 г., озаглавено „REPowerEU: Съвместни европейски действия за по-сигурна и устойчива енергия на достъпни цени“ 18 Комисията очерта редица допълнителни мерки за укрепване на инструментариума и за реагиране на нарастващите цени на енергията. На 23 март 2022 г. Комисията също така установи временен режим за държавна помощ, за да позволи определени субсидии да смекчат въздействието на високите цени на енергията 19 .

(4)На 18 май 2022 г. Комисията представи плана REPowerEU 20  , с който бяха въведени допълнителни мерки с ударение върху икономиите на енергия, диверсификацията на енергийните доставки и ускореното разгръщане на енергията от възобновяеми източници с цел прекратяване на зависимостта на Съюза от руските изкопаеми горива, включително предложение за увеличаване на целта на Съюза за 2030 г. по отношение на възобновяемите енергийни източници на 45 %. Освен това в Съобщението „Краткосрочна намеса на енергийния пазар и дългосрочни подобрения на структурата на пазара на електроенергия“ 21 , в допълнение към определянето на допълнителни краткосрочни мерки за справяне с високите цени на енергията, бяха набелязани потенциални области за подобряване на структурата на пазара на електроенергия и беше обявено намерението да се направи оценка на тези области с оглед на промяна на законодателната рамка.

(5)За да се справи спешно с ценовата криза и опасенията, свързани със сигурността, както и за да се справи с покачването на цените за гражданите, и въз основа на редица предложения на Комисията, Съюзът прие строг режим за съхраняване на газ 22 , ефективни мерки за намаляване на потреблението на газ и електроенергия 23 , режими за ограничаване на цените, за да се избегнат извънредни печалби както на пазара на газ, така и на пазара на електроенергия 24 , както и мерки за ускоряване на процедурите за издаване на разрешения за инсталации за енергия от възобновяеми източници 25 .

(6)Един добре интегриран пазар, който се основава на пакета „Чиста енергия за всички европейци“, приет през 2018 г. и 2019 г. 26 , следва да позволи на Съюза да се възползва от икономическите ползи от единния енергиен пазар при нормални пазарни условия, като гарантира сигурността на доставките и поддържа процеса на декарбонизация. Освен това трансграничната междусистемна свързаност гарантира по-безопасна, по-надеждна и ефективна експлоатация на електроенергийната система.

(7)Настоящата структура на пазара на електроенергия също така спомогна за появата на нови и иновативни продукти, услуги и мерки на пазарите на електроенергия на дребно, като подкрепи енергийната ефективност и разпространението на енергия от възобновяеми източници и подобри избора, така че да помогне на потребителите да намалят сметките си за енергия и чрез маломащабни генериращи инсталации и нововъзникващи услуги за осигуряване на реакция от страната на потреблението. Надграждането и оползотворяването на потенциала на цифровизацията на енергийната система, като например активното участие на потребителите, следва да бъде ключов елемент на нашите бъдещи пазари и системи за електроенергия. Същевременно е необходимо да се зачита изборът на потребителите и да се даде възможност на потребителите да се възползват от различни предложения за договори.

(8)В контекста на енергийната криза обаче настоящата структура на пазара на електроенергия разкри и редица важни недостатъци, свързани с въздействието на високите и нестабилни цени на изкопаемите горива върху краткосрочните пазари на електроенергия, които излагат домакинствата и дружествата на въздействието на значителни скокове на цените с отражение върху сметките им за електроенергия.

(9)По-бързото внедряване на енергия от възобновяеми източници и чисти гъвкави технологии представлява най-устойчивият и икономически ефективен начин за структурно намаляване на потреблението на изкопаеми горива за генериране на електроенергия и за пряко потребление чрез електрификация и интеграция на енергийната система. Благодарение на ниските си експлоатационни разходи възобновяемите източници могат да окажат положително въздействие върху цените на електроенергията в целия Съюз и да намалят прякото потребление на изкопаеми горива.

(10)Промените в структурата на пазара на електроенергия следва да гарантират, че ползите от нарастващото внедряване на енергия от възобновяеми източници, както и от енергийния преход като цяло, достигат до потребителите, включително до най-уязвимите, и в крайна сметка ги предпазват от енергийни кризи, като се избягва попадането на повече домакинства в капана на енергийната бедност. Те следва да смекчат въздействието на високите цени на изкопаемите горива, по-специално на газа, върху цените на електроенергията, като целта е да се даде възможност на домакинствата и дружествата да се възползват от предимствата на финансово достъпната и сигурна енергия от устойчиви възобновяеми и нисковъглеродни източници в дългосрочен план.

(11)Реформата на структурата на пазара на електроенергия следва да бъде от полза не само за битовите потребители, но и за конкурентоспособността на промишлеността на Съюза, като улесни възможностите да се извършват инвестициите в чисти технологии, необходими за постигане на плановете за преход към нулеви нетни емисии. Енергийният преход в Съюза трябва да бъде подкрепен от солидна основа за производство на чисти технологии. Тези реформи ще подпомогнат финансово достъпната електрификация на промишлеността и позицията на Съюза като световен лидер по отношение на научните изследвания и иновациите в областта на технологиите за чиста енергия.

(12)Добре функциониращите и ефикасни краткосрочни пазари са ключов инструмент за интегрирането на енергията от възобновяеми източници и източниците на гъвкавост на пазара и улесняват интеграцията на енергийната система по икономически ефективен начин.

(13)Пазарите в рамките на деня са особено важни за интегрирането на възобновяеми енергийни източници с променлив характер в електроенергийната система при най-ниски разходи, тъй като осигуряват възможност на участниците на пазара да търгуват с недостиг или излишък от електроенергия по-близо до момента на доставка. Тъй като производителите на електроенергия от възобновяеми енергийни източници с променлив характер са в състояние да изчислят точно своето производство само близо до момента на енергоподаване, за тях е от решаващо значение да разполагат с максимални възможности за търговия чрез достъп до ликвиден пазар възможно най-близо до момента на подаване на електроенергията.

(14)Поради това е важно пазарите в рамките на деня да се адаптират към участието на различните технологии за енергия от възобновяеми източници, като например слънчева и вятърна енергия, както и към участието на реакцията от страната на потреблението и акумулирането на енергия. Ликвидността на пазарите в рамките на деня следва да бъде подобрена чрез споделяне на регистрите за нареждания между участниците на пазара в рамките на дадена пазарна зона, също и когато за междузоновата преносна способност се зададе нула или след часа на затваряне на пазара в рамките на деня. В допълнение времето за затваряне на пазара в рамките на деня следва да се определи по-близо до момента на енергоподаването, за да се увеличат максимално възможностите за участниците на пазара да търгуват с недостиг и излишък от електроенергия и да се допринесе за по-доброто интегриране на възобновяемите енергийни източници с променлив характер в електроенергийната система.

(15)Освен това краткосрочните пазари на електроенергия следва да гарантират, че маломащабните доставчици на услуги за гъвкавост могат да участват чрез намаляване на минималния размер на офертите.

(16)За да се гарантира ефективното интегриране на електроенергията, генерирана от възобновяеми енергийни източници с променлив характер, и за да се намали необходимостта от генериране на електроенергия на основата на изкопаеми горива в моменти, когато има голямо потребление на електроенергия в съчетание с ниски равнища на генериране на електроенергия от възобновяеми енергийни източници с променлив характер, операторите на преносни системи следва да имат възможност да проектират продукт за ограничаване на върховото потребление, който позволява реакцията от страната на потреблението да допринесе за ограничаване на върховите товари в електроенергийната система в определени часове от денонощието. Продуктът за ограничаване на върховото потребление следва да допринесе за максимално интегриране в системата на електроенергия, произведена от възобновяеми източници, чрез изместване на потреблението на електроенергия към моменти от денонощието с по-голямо генериране на електроенергия от възобновяеми източници. Тъй като продуктът за ограничаване на върховото потребление има за цел да намали и промени потреблението на електроенергия, обхватът на този продукт следва да бъде ограничен до реакцията от страната на потреблението. Възлагането на обществени поръчки за продукта за ограничаване на върховото потребление следва да се извършва по такъв начин, че да не се припокрива с активирането на балансиращи продукти, чиято цел е поддържането на стабилността на честотата на електроенергийната система. За да провери размерите на задействаното намаление на потреблението, операторът на преносна система следва да използва базова стойност, отразяваща очакваното потребление на електроенергия без задействането на продукта за ограничаване на върховото потребление.

(17)За да могат да участват активно на пазарите на електроенергия и да осигурят тяхната гъвкавост, на потребителите се осигуряват във все по-голяма степен интелигентни измервателни системи. В редица държави членки обаче въвеждането на интелигентни измервателни системи все още е бавно. В случаите, когато все още не са инсталирани интелигентни измервателни системи, и в случаите, когато интелигентните измервателни системи не осигуряват достатъчна степен на задълбоченост на данните, операторите на преносни и разпределителни системи следва да могат да използват данни от специални измервателни уреди за осигуряване на наблюдаемост и за уреждане на отношенията във връзка с услугите за гъвкавост, като например реакцията от страната на потреблението и акумулирането на енергия. Предоставянето на възможност за използване на данни от специални измервателни уреди за осигуряване на наблюдаемост и за уреждане на отношенията следва да улесни активното участие на потребителите на пазара и развитието на реакцията от страната на потреблението. Използването на данни от тези специални измервателни уреди следва да бъде придружено от изисквания за качество, свързани с данните.

(18)С настоящия регламент се установява правно основание за обработването на лични данни в съответствие с член 6, параграф 1, буква в) от Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД). Държавите членки следва да гарантират, че са спазени всички принципи и задължения за защита на личните данни, определени в ОРЗД, включително по отношение на свеждането на данните до минимум. Когато целта на настоящата директива може да бъде постигната без обработване на лични данни, доставчиците следва да разчитат на анонимизирани и агрегирани данни.

(19)Потребителите и доставчиците се нуждаят от ефективни и ефикасни форуърдни пазари, за да покрият дългосрочната си ценова експозиция и да намалят зависимостта от краткосрочните цени. За да се гарантира, че потребителите на енергия в целия ЕС могат да се възползват в пълна степен от предимствата на интегрираните пазари на електроенергия и конкуренцията в целия Съюз, функционирането на форуърдния пазар на електроенергия на Съюза следва да бъде подобрено чрез създаването на регионални виртуални центрове с оглед преодоляване на съществуващата разпокъсаност на пазара и ниската ликвидност в много пазарни зони. Регионалните виртуални центрове следва да обхващат множество пазарни зони, като същевременно гарантират адекватна ценова взаимовръзка. Някои пазарни зони може да не са обхванати от виртуален център по отношение на приноса към референтната цена на центъра. Въпреки това участниците на пазара от тези пазарни зони следва все пак да могат да извършват хеджиране чрез център.

(20)Виртуалните центрове следва да отразяват съвкупната цена на множество пазарни зони и да предоставят референтна цена, която следва да се използва от участниците на пазара за предлагане на форуърдни продукти за хеджиране. В този смисъл виртуалните центрове не следва да се възприемат като субекти, които организират или изпълняват сделки. Регионалните виртуални центрове, като предоставят референтен ценови индекс, следва да осигуряват възможност за обединяване на ликвидността и да предоставят по-добри възможности за хеджиране на участниците на пазара.

(21)За да се увеличат възможностите на участниците на пазара за хеджиране, ролята на единната платформа за разпределяне, създадена в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/1719 на Комисията, следва да бъде разширена. Единната платформа за разпределяне следва да предлага търговия с дългосрочни финансови права за пренос между различните пазарни зони и регионалните виртуални центрове. Заявките, подадени от участниците на пазара за финансови права за пренос, се съгласуват с едновременното разпределяне на дългосрочна междузонова преносна способност. Това съгласуване и разпределяне следва да се извършва редовно, за да се осигури достатъчна ликвидност, а оттам и ефективни възможности за хеджиране на участниците на пазара. Дългосрочните права за пренос следва да се издават с чести падежи (вариращи от месец напред до поне три години напред), за да бъдат приведени в съответствие с типичния времеви хоризонт на хеджиране на участниците на пазара. Единната платформа за разпределяне следва да подлежи на мониторинг и правоприлагане, за да се гарантира, че изпълнява задачите си правилно.

(22)Мрежовите тарифи следва да стимулират операторите на преносни и разпределителни системи да използват услуги за гъвкавост чрез по-нататъшно разработване на иновативни решения за оптимизиране на съществуващата електроенергийна мрежа и за възлагане на обществени поръчки за услуги за гъвкавост, по-специално реакция от страната на потреблението или акумулиране на енергия. За тази цел мрежовите тарифи следва да бъдат разработвани така, че да отчитат експлоатационните и капиталовите разходи на операторите на системи или ефективното съчетание на двете, така че да могат да експлоатират електроенергийната система по икономически ефективен начин. Това би допринесло допълнително за интегрирането на възобновяемите енергийни източници при най-ниски разходи за електроенергийната система и би дало възможност на крайните потребители да остойностят своите решения за гъвкавост.

(23)Възобновяемите енергийни източници в морето, като например вятърната енергия от разположени в морето инсталации, океанската енергия и плаващите фотоволтаични уредби, ще имат решаваща роля за изграждането на енергийна система, основана до голяма степен на възобновяеми енергийни източници, и за гарантирането на неутралност по отношение на климата до 2050 г. Съществуват обаче значителни пречки пред по-широкото им и ефикасно разгръщане, които възпрепятстват мащабното им разрастване, необходимо за постигането на тези цели. Подобни пречки биха могли да възникнат и за други морски технологии в бъдеще. Тези пречки включват инвестиционни рискове, свързани с уникалната топографска ситуация на хибридни проекти в морето, свързани с повече от един пазар. С цел да се намали инвестиционният риск за тези разработчици на проекти в морето и да се гарантира, че проектите в дадена морска пазарна зона имат пълен пазарен достъп до заобикалящите ги пазари, операторите на преносни системи следва да гарантират достъпа на проекта в морето до преносната способност на съответната хибридна междусистемна връзка за всички единични пазарни периоди. Ако наличните преносни способности бъдат намалени до такава степен, че пълният размер на генерирането на електроенергия, който иначе би могъл да бъде изнесен от проекта в морето, не може да бъде доставен на пазара, на оператора или операторите на преносни системи, отговорни за необходимостта от ограничаване на преносната способност, в бъдеще следва да се даде възможност да компенсират пропорционално оператора на проект в морето, като се използват приходи при претоварване. Тази компенсация следва да бъде свързана единствено с наличните на пазара производствени възможности, които може да зависят от метеорологичните условия, и да изключва прекъсванията и дейностите по поддръжка на проекта в морето. Предвижда се подробностите, включително условията, при които срокът на действие на мярката може да изтече, да бъдат определени в регламент за прилагане.

(24)На пазара на едро за ден напред електроцентралите с по-ниски пределни разходи се диспечират първи, но цената, получена от всички участници на пазара, се определя от последната централа, необходима за покриване на товара, която е централата с най-високи пределни разходи, при постигане на пазарно равновесие. В този контекст енергийната криза показа, че покачването на цените на газа и въглищата може да доведе до извънредно и трайно увеличение на цените, с които съоръженията за генериране на електроенергия от газ и въглища участват на пазара на едро за ден напред. Това от своя страна доведе до изключително високи цени на пазара за ден напред в целия Съюз, тъй като съоръженията за генериране на електроенергия от газ и въглища често са централите с най-високи пределни разходи, необходими за задоволяване на потреблението на електроенергия.

(25)Предвид ролята на цената на пазара за ден напред като референтна стойност за цената на други пазари на електроенергия на едро и факта, че всички участници на пазара получават клиринговата цена, технологиите със значително по-ниски пределни разходи постоянно отчитат високи приходи.

(26)За да постигне своите цели за декарбонизация и целите, определени в REPowerEU за постигане на по-голяма енергийна независимост, Съюзът трябва да ускори внедряването на възобновяеми енергийни източници с много по-бързи темпове. С оглед на нуждите от инвестиции, необходими за постигането на тези цели, пазарът следва да гарантира установяването на дългосрочен ценови сигнал.

(27)В тази рамка държавите членки следва да се стремят да създадат подходящи пазарни условия за дългосрочни пазарни инструменти, като например споразумения за закупуване на електроенергия (СЗЕ). СЗЕ са двустранни споразумения за закупуване между производители и купувачи на електроенергия. Те осигуряват дългосрочна ценова стабилност за клиента и необходимата сигурност за производителя, за да вземе инвестиционното решение. Въпреки това само няколко държави членки имат активни пазари на СЗЕ, като купувачите обикновено са ограничени до големи дружества, не на последно място поради факта, че СЗЕ са изправени пред редица пречки, по-специално трудността да се покрие рискът от неизпълнение на задължението за плащане от страна на купувача в тези дългосрочни споразумения. Държавите членки следва да вземат предвид необходимостта от създаване на динамичен пазар на СЗЕ, когато определят политиките за постигане на целите за декарбонизация на енергийната система, определени в техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата.

(28)Съгласно член 15, параграф 8 от Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета държавите членки трябва да оценяват регулаторните и административните препятствия пред дългосрочните СЗЕ от възобновяеми източници, да отстраняват неоснователните препятствия и да улесняват разпространението на подобни споразумения. Освен това държавите членки трябва да описват политиките и мерките за улесняване на разпространението на споразуменията за закупуване на електроенергия от възобновяеми източници в своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата. Без да се засяга това задължение за докладване относно регулаторния контекст, засягащ пазара на СЗЕ, държавите членки следва да гарантират, че инструментите за намаляване на финансовите рискове, свързани с неизпълнение от страна на купувача на неговите дългосрочни задължения за плащане в рамките на СЗЕ, са достъпни за дружества, които са изправени пред пречки за навлизане на пазара на СЗЕ и не изпитват финансови затруднения в съответствие с членове 107 и 108 от ДФЕС. Държавите членки биха могли да решат да създадат гаранционна схема по пазарни цени. Държавите членки следва да включат разпоредби за избягване на намаляването на ликвидността на пазарите на електроенергия, например чрез използване на финансови СЗЕ. Държавите членки не следва да предоставят подкрепа на СЗЕ, с които се закупува генерирана от изкопаеми горива електроенергия. Въпреки че подходът по подразбиране следва да бъде недискриминация между потребителите, държавите членки биха могли да решат да насочат тези инструменти към конкретни категории потребители, като прилагат обективни и недискриминационни критерии. В тази рамка държавите членки следва да вземат предвид потенциалната роля на инструментите, предоставяни на равнището на Съюза, например от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).

(29)Държавите членки разполагат с няколко инструмента за подпомагане на развитието на пазарите на СЗЕ при планирането и разпределянето на публично подпомагане. Предоставянето на възможност на разработчиците на проекти за енергия от възобновяеми източници, участващи в търг за публично подпомагане, да запазят за продажба чрез СЗЕ дял от генерираната електроенергия би допринесло за развитието и разрастването на пазарите на СЗЕ. Освен това като част от тази оценка на офертите държавите членки следва да се стремят да прилагат критерии за стимулиране на достъпа до пазара на СЗЕ за участници, които са изправени пред пречки за навлизане на пазара, например малките и средните предприятия (МСП), като отдават предпочитание на оферентите, които представят ангажимент да подпишат СЗЕ за част от генерираната по проект електроенергия с един или няколко потенциални купувачи, които срещат трудности при достъпа до пазара на СЗЕ.

(30)Когато държавите членки решат да подкрепят публично финансирани нови инвестиции („схеми за пряко ценово подпомагане“) в генерирането на електроенергия с ниски въглеродни емисии от неизкопаеми горива, за да се постигнат целите на Съюза за декарбонизация, тези схеми следва да бъдат структурирани посредством двупосочни договори за разлика, така че в допълнение към гаранцията за приходите да включват ограничителен таван за пазарните приходи от съответните генериращи активи. Новите инвестиции за генериране на електроенергия следва да включват инвестиции в нови съоръжения за генериране на електроенергия, инвестиции, насочени към модернизиране на съществуващи съоръжения за генериране на електроенергия, инвестиции, насочени към разширяване на съществуващи съоръжения за генериране на електроенергия или към удължаване на техния експлоатационен срок.

(31)Такива двупосочни договори за разлика биха гарантирали, че приходите на производителите, реализирани от нови инвестиции в генериране на електроенергия, които се ползват от публично подпомагане, стават по-независими от нестабилните цени на генерираната електроенергия от изкопаеми горива, което обикновено определя цената на пазара за ден напред.

(32)Въпреки това, доколкото ограничението за определяне на схеми за пряко ценово подпомагане под формата на двупосочни договори за разлика намалява видовете схеми за пряко ценово подпомагане, които държавите членки могат да приемат по отношение на възобновяемите енергийни източници, то следва да бъде ограничено до технологии с малък въглероден отпечатък, които не са свързани с изкопаеми горива, с ниски и стабилни експлоатационни разходи, и до технологии, които обикновено не осигуряват гъвкавост на електроенергийната система, като същевременно се изключват технологии, които са на ранен етап от внедряването им на пазара. Това е необходимо, за да се гарантира, че икономическата жизнеспособност на технологиите за генериране на електроенергия с високи пределни разходи не е застрашена, и за да се запазят стимулите на технологиите, които могат да предложат гъвкавост на електроенергийната система за офериране на пазара на електроенергия въз основа на техните алтернативни разходи. Освен това ограничението за определяне на схеми за пряко ценово подпомагане под формата на двупосочни договори за разлика не следва да се прилага за нововъзникващи технологии, за които други видове схеми за пряко ценово подпомагане може да са в по-добра позиция да стимулират тяхното разпространение. Ограничението не следва да засяга възможното освобождаване за маломащабни инсталации и демонстрационни проекти съгласно член 4, параграф 3 от Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета и следва да отчита особеностите на общностите за енергия от възобновяеми източници в съответствие с член 22, параграф 7 от посочената директива.

(33)С оглед на необходимостта да се предостави регулаторна сигурност за производителите, задължението на държавите членки да прилагат схеми за пряко ценово подпомагане за генерирането на електроенергия под формата на двупосочни договори за разлика следва да се прилага само за нови инвестиции за генериране на електроенергия от източниците, посочени в съображението по-горе.

(34)Благодарение на ограничителния таван за пазарните приходи схемите за пряко ценово подпомагане под формата на двупосочни договори за разлика следва да осигурят допълнителен източник на приходи за държавите членки в периоди на високи цени на енергията. За да се смекчи допълнително въздействието на високите цени на електроенергията върху сметките за енергия на потребителите, държавите членки следва да гарантират, че приходите, събирани от производителите, които са обект на схеми за пряко ценово подпомагане под формата на двупосочни договори за разлика, се прехвърлят на всички крайни потребители на електроенергия, включително домакинствата, МСП и промишлените потребители, въз основа на тяхното потребление. Преразпределението на приходите следва да се извършва по начин, който да гарантира, че потребителите все още са изложени до известна степен на въздействието на ценовия сигнал, така че да намалят потреблението си, когато цените са високи, или да го пренасочат към периоди на по-ниски цени (които обикновено са периоди с по-висок дял на електропроизводството от възобновяеми енергийни източници). Държавите членки следва да гарантират, че еднаквите условия на конкуренция и конкуренцията между различните доставчици не са засегнати от преразпределението на приходите към крайните потребители на електроенергия.

(35)Освен това държавите членки следва да гарантират, че схемите за пряко ценово подпомагане, независимо от тяхната форма, не подкопават ефективното, конкурентно и ликвидно функциониране на пазарите на електроенергия, като запазват стимулите за производителите да реагират на сигналите на пазара, включително да спрат генерирането, когато цените на електроенергията са под техните експлоатационни разходи, а за крайните потребители — да намалят потреблението, когато цените на електроенергията са високи. Държавите членки следва да гарантират, че схемите за подпомагане не представляват пречка за развитието на търговски договори, като например СЗЕ.

(36)По този начин двупосочните договори за разлика и споразуменията за закупуване на електроенергия имат допълваща роля за напредъка на енергийния преход и за предоставянето на потребителите на ползите от възобновяемите енергийни източници и нисковъглеродната енергия. При спазване на изискванията, определени в настоящия регламент, държавите членки следва да разполагат със свободата да решават кои инструменти да използват за постигане на целите си за декарбонизация. Чрез СЗЕ частните инвеститори допринасят за допълнително внедряване на енергия от възобновяеми източници и нисковъглеродна енергия, като същевременно фиксират ниски и стабилни цени на електроенергията в дългосрочен план. По същия начин, чрез двупосочни договори за разлика, същата цел се постига от публичноправни субекти от името на потребителите. За постигането на целите на Съюза за декарбонизация чрез внедряване на енергия от възобновяеми източници и нисковъглеродна енергия са необходими и двата инструмента, като същевременно се увеличават ползите от евтиното генериране на електроенергия за потребителите.

(37)Ускореното внедряване на възобновяеми енергийни източници изисква нарастваща наличност на решения за гъвкавост, за да се гарантира тяхното интегриране в мрежата и да се даде възможност на електроенергийната система и мрежа да се приспособят към променливостта на генерирането и потреблението на електроенергия в различни времеви хоризонти. Регулаторните органи следва периодично да оценяват необходимостта от гъвкавост в електроенергийната система въз основа на приноса на операторите на преносни и разпределителни системи. При оценката на нуждите от гъвкавост на електроенергийната система следва да се вземат предвид всички съществуващи и планирани инвестиции (включително съществуващи активи, които все още не са свързани към електроенергийната мрежа) в източници на гъвкавост, като например гъвкаво генериране на електроенергия, междусистемни връзки, реакция от страната на потреблението, акумулиране на енергия или производство на възобновяеми горива, с оглед на необходимостта от декарбонизация на енергийната система. Въз основа на това държавите членки следва да определят национална цел за гъвкавост във връзка с неизкопаеми източници, като например реакция от страната на потреблението и акумулиране на енергия, която следва да бъде отразена и в техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата.

(38)За да се постигне националната цел за гъвкавост във връзка с неизкопаеми източници, като например нуждата от инвестиции в областта на реакцията от страната на потреблението и акумулирането на енергия, държавите членки могат да разработят или преработят механизмите за осигуряване на електрогенериращи мощности, за да създадат екологосъобразен и гъвкав механизъм за осигуряване на електрогенериращи мощности. Държавите членки, които прилагат механизъм за осигуряване на електрогенериращи мощности в съответствие със съществуващите правила, следва да насърчават участието на гъвкавостта във връзка с неизкопаеми източници, като например реакцията от страната на потреблението и акумулирането на енергия, чрез въвеждане на допълнителни критерии или характеристики в проектирането.

(39)В подкрепа на целите за опазване на околната среда допустимата стойност на емисиите на CO2, определена в член 22, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2019/943 на Европейския парламент и на Съвета, следва да се разглежда като горна допустима стойност. Поради това държавите членки биха могли да определят технически стандарти за ефективност и допустими стойности на емисиите на CO2, които ограничават участието в механизми за осигуряване на електрогенериращи мощности до гъвкави технологии без изкопаеми горива, в пълно съответствие с Насоките относно държавната помощ за климата, опазването на околната среда и енергетиката 27 , които насърчават държавите членки да въведат екологични критерии в механизмите за осигуряване на електрогенериращи мощности.

(40)Освен това, ако държавите членки не прилагат механизъм за осигуряване на електрогенериращи мощности или ако допълнителните критерии или характеристики при разработването на техния механизъм за осигуряване на електрогенериращи мощности са недостатъчни за постигане на националната цел във връзка с нуждата от инвестиции в областта на реакцията от страната на потреблението и акумулирането на енергия, те биха могли да прилагат схеми за подпомагане на гъвкавостта, състоящи се от плащания за разполагаемата способност за гъвкавост във връзка с неизкопаеми източници, като например реакцията от страната на потреблението и акумулирането на енергия.

(41)Присъединяването на нови инсталации за генериране и потребление, по-специално централи за енергия от възобновяеми източници, често е изправено пред забавяния в процедурите за присъединяване към електроенергийната мрежа. Една от причините за тези забавяния е липсата на разполагаема преносна способност на мрежата на мястото, избрано от инвеститора, което предполага необходимостта от разширяване или усилване на електроенергийната мрежа, за да се присъединят инсталациите към системата по безопасен начин. Ново изискване към операторите на електроенергийни системи, както на равнище пренос, така и на равнище разпределение, да публикуват и актуализират информация за разполагаемостта на преносна способност за връзка към мрежата в техните области на дейност би допринесло за вземането на решения от страна на инвеститорите въз основа на информацията за разполагаемостта на преносна способност за връзка към мрежата в рамките на системата и по този начин за необходимото ускоряване на внедряването на енергия от възобновяеми източници.

(42)Освен това, за да се реши проблемът с дългите срокове за отговор на искания за присъединяване към електроенергийната мрежа, операторите на преносни и разпределителни системи следва да предоставят ясна и прозрачна информация на ползвателите на системата относно състоянието и обработването на техните искания за присъединяване. Операторите на преносни и разпределителни системи следва да се стремят да предоставят такава информация в срок от три месеца от подаването на искането.

(43)По време на енергийната криза потребителите бяха изложени на изключително нестабилни цени на енергията на едро и имаха ограничени възможности за участие на енергийния пазар. Вследствие на това много домакинства са изправени пред трудности при плащането на сметките си. Уязвимите потребители и лицата в положение на енергийна бедност са най-тежко засегнати 28 , но домакинствата със средни доходи също са изложени на такива трудности. Поради това е важно да се актуализират правата и защитата на потребителите, като се даде възможност на потребителите да се възползват от енергийния преход, да се разграничат техните сметки за електроенергия от краткосрочните промени на цените на енергийните пазари и да се възстанови балансът по отношение на риска между доставчиците и потребителите.

(44)Потребителите следва да имат достъп до широк спектър от предложения, за да могат да избират договор в зависимост от нуждите си. Доставчиците обаче намалиха офертите си, договорите с фиксирана цена станаха твърде малко, а изборът на оферти стана ограничен. Потребителите следва винаги да имат възможност да избират финансово достъпен договор с фиксирана цена и фиксирани условия, а доставчиците не следва едностранно да променят условията преди изтичането на срока на договора.

(45)Когато доставчиците не гарантират, че техните електроенергийни портфейли са хеджирани в достатъчна степен, промените в цените на едро на електроенергията могат да ги изложат на финансов риск и да доведат до неплатежоспособност, като прехвърлят разходите върху потребителите и другите ползватели на мрежата. Поради това следва да се гарантира, че доставчиците са подходящо хеджирани, когато предлагат договори с фиксирана цена. Подходящата стратегия за хеджиране следва да отчита достъпа на доставчиците до собствената им генерирана електроенергия и нейната капитализация, както и тяхната експозиция на промените в пазарните цени на едро.

(46)Потребителите следва да могат да избират доставчика, който им предлага цената и услугата, които най-добре отговарят на техните нужди. Напредъкът в технологиите за отчитане и индивидуално отчитане, съчетан с информационни и комуникационни технологии, означава, че понастоящем е технически възможно да има множество доставчици за един и същ обект. Ако желаят, клиентите следва да могат да използват тези възможности, за да изберат отделен доставчик, по-специално за електроенергия за захранването на уреди като термопомпи или електрически превозни средства, при които консумацията е особено висока или за които също така е предвидена възможност автоматично да променят консумацията си на електроенергия в отговор на ценовите сигнали. Освен това с бързо реагиращи специални измервателни уреди, които са прикрепени или вградени в устройства с гъвкави регулируеми товари, крайните потребители могат да участват в други основани на стимули схеми за реакция от страната на потреблението, които предоставят услуги за гъвкавост на пазара на електроенергия и на операторите на преносни и разпределителни системи. Като цяло тези договорености следва да допринесат за по-широкото използване на реакцията от страната на потреблението и за оправомощаването на потребителите, което ще им позволи да имат по-голям контрол върху потреблението си на енергия и сметките си, като същевременно предоставят на електроенергийната система допълнителна гъвкавост, за да се справя с колебанията в товарите и енергоподаването.

(47)Поради нарастващата сложност на офертите за енергия и различните маркетингови практики потребителите често срещат трудности да разберат напълно това, за което подписват договор. По-специално липсва яснота относно начина на определяне на цената, условията за подновяване на договора, последиците от прекратяване на договора или причините за промяна на условията от страна на доставчика. Поради това доставчиците или участниците на пазара, извършващи агрегиране, следва да предоставят основната информация относно офертите за енергия по кратък и лесно разбираем начин преди подписването на договора.

(48)За да се гарантира непрекъснатост на електроснабдяването на потребителите в случай на неплатежоспособност на доставчика, държавите членки следва да бъдат задължени да определят доставчици от последна инстанция, които могат да бъдат третирани като доставчици на универсална услуга. Този доставчик може да бъде отделът, който се занимава с продажби във вертикално интегрирано предприятие, което изпълнява и функциите на разпределение, при условие че отговаря на изискванията за отделяне по член 35 от Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета. Това обаче не предполага задължение за държавите членки да извършват доставки на определена фиксирана минимална цена.

(49)Споделянето на енергия може да създаде устойчивост срещу последиците от високите и нестабилни цени на пазара на едро върху сметките за енергия на потребителите, оправомощава по-широка група потребители, които иначе нямат възможност да станат активен клиент поради финансови или териториални ограничения, като например потребители в положение на енергийна бедност и уязвими потребители, и води до увеличаване на разпространението на енергия от възобновяеми източници чрез мобилизиране на допълнителни частни капиталови инвестиции и диверсифициране на начините на възнаграждение. С интегрирането на подходящи ценови сигнали и акумулиращи съоръжения споделянето на електроенергия може да спомогне за полагане на основите за оползотворяване на потенциала за гъвкавост на по-малките потребители.

(50)Активните клиенти, които притежават, ползват на лизинг или наемат акумулиращо или генериращо съоръжение, следва да имат правото да споделят излишното производство и да оправомощават други потребители да станат активни или да споделят енергията от възобновяеми източници, генерирана или акумулирана от съвместно ползвани на лизинг, наети или притежавани съоръжения, пряко или чрез посредник от трета страна. Споразумението за споделяне на енергия се основава или на частно договорно споразумение между активни клиенти, или е организирано чрез юридическо лице. Правен субект, който отговаря на критериите за общност за възобновяема енергия съгласно определението в Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета или за гражданска енергийна общност съгласно определението в Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета, може да споделя със своите членове електроенергията, генерирана от съоръжения, върху които има пълно право на собственост. Рамката за защита и оправомощаване за споделяне на енергия следва да обърне специално внимание на потребителите в положение на енергийна бедност и уязвимите потребители.

(51)Споделянето на енергия позволява колективното потребление на автономно генерирана или акумулирана електроенергия, подавана в електроенергийната мрежа от повече от един съвместно действащи активни клиенти. Държавите членки следва да създадат подходяща инфраструктура на информационните технологии, за да се даде възможност за административно съгласуване в рамките на определен срок на потребление с автономно генерирана или акумулирана енергия от възобновяеми източници за целите на изчисляването на енергийната съставяща в сметката за енергия. Производството от тези съоръжения следва да бъде разпределено между агрегираните товарови профили на потребителите въз основа на постоянни, променливи или динамични методи за изчисление, които могат да бъдат предварително определени или договорени от активните клиенти.

(52)Уязвимите клиенти следва да бъдат защитени по подходящ начин от прекъсвания на електроснабдяването, като също така не следва да бъдат поставяни в положение, което ги принуждава да се изключат от мрежата. Ролята на доставчиците и на всички съответни национални органи за определяне на подходящи мерки както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, които следва да се предоставят на уязвимите клиенти за управление на тяхното потребление и разходите за енергия, продължава да бъде от съществено значение, включително чрез тясно сътрудничество със системите за социална сигурност.

(53)Публичните намеси при определянето на цените за електроснабдяване по принцип представляват нарушаваща пазара мярка. Поради това такива намеси могат да се извършват само като задължения за извършване на обществена услуга и подлежат на специфични условия. Съгласно тази директива регулираните цени са възможни за домакинства в положение на енергийна бедност и уязвими домакинства, включително под себестойността, а като преходна мярка — за домакинства и микропредприятия. По време на криза, когато цените на едро и дребно на електроенергията се увеличават значително и това оказва отрицателно въздействие върху икономиката като цяло, на държавите членки следва да се разреши временно да разширят прилагането на регулираните цени и по отношение на МСП. На държавите членки следва временно да се разреши да определят, както по отношение на домакинствата, така и на МСП, регулирани цени под себестойността, при условие че това не води до нарушаване на конкуренцията между доставчиците и доставчиците са компенсирани за разходите за електроснабдяване под себестойността. Необходимо е обаче да се гарантира, че такова регулиране на цените е целенасочено и не създава стимули за увеличаване на потреблението. Следователно такова регулиране на цените за домакинствата следва да бъде ограничено до 80 % от медианното потребление на домакинствата, а за МСП — до 70 % от потреблението през предходната година. Комисията следва да определи кога е налице такава криза в цените на електроенергията и съответно кога посочената възможност става приложима. Комисията следва също така да уточни валидността на определянето, по време на което се прилага временното удължаване на регулираните цени, което може да бъде за срок до една година. Доколкото някоя от мерките, предвидени в настоящия регламент, представлява държавна помощ, разпоредбите относно тези мерки не засягат прилагането на членове 107 и 108 от ДФЕС.

(54)Мерките, предвидени в настоящия регламент, също така не засягат прилагането на Директива 2014/65/ЕС, Регламент (ЕС) 2016/1011 и Регламент (ЕС) № 648/2012.

(55)Регламент (ЕС) 2019/942 на Европейския парламент и на Съвета, Регламент (ЕС) 2019/943 на Европейския парламент и на Съвета, Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета и Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета следва да бъдат съответно изменени.

(56)Доколкото целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в посочения член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Изменения на Регламент (ЕС) 2019/943 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно вътрешния пазар на електроенергия

Регламент (ЕС) 2019/943 се изменя, както следва:

(1) Член 1 се изменя, както следва:

[а] буква б) се заменя със следното:

„б) определи основните принципи за добре функциониращи интегрирани електроенергийни пазари с оглед да се позволи недискриминационен достъп до пазара за всички доставчици на ресурси и клиенти, потребяващи електроенергия, да се позволи развитието на форуърдни пазари на електроенергия, за да се даде възможност на доставчиците и потребителите да извършват хеджиране или да се защитават срещу риска от бъдеща нестабилност на цените на електроенергията, да се предоставят повече права на потребителите, да се осигури конкурентоспособността на световния пазар, да се повиши гъвкавостта чрез реакция от страната на потреблението, акумулиране на енергия и други решения за гъвкавост във връзка с неизкопаеми източници, да се гарантира енергийна ефективност, да се улесни агрегирането на разпределеното търсене и предлагане, както и да се даде възможност за пазарна и секторна интеграция и заплащане на пазарен принцип на електроенергията, генерирана от възобновяеми източници;“

[б] добавя се следната буква:

„д)        подкрепи дългосрочните инвестиции в генерирането на енергия от възобновяеми източници и осигури възможност на потребителите да намалят зависимостта на сметките си за енергия от колебанията на краткосрочните пазарни цени на електроенергията, по-специално цените на изкопаемите горива в средносрочен и дългосрочен план.“.

(2) В член 2 се добавят следните точки:

„72) „час на върхово натоварване“ означава час с най-високо потребление на електроенергия, съчетан с ниско ниво на електроенергия, генерирана от възобновяеми енергийни източници, като се вземе предвид междузоновият обмен;

73) „ограничаване на върховото потребление“ означава способността на участниците на пазара да намалят потреблението на електроенергия в часовете на върхово натоварване, определени от оператора на преносната система;

74) „продукт за ограничаване на върховото потребление“ означава пазарен продукт, чрез който участниците на пазара могат да предоставят на операторите на преносни системи ограничаване на върховото потребление;

75) „виртуален център“ означава нефизически регион, обхващащ повече от една пазарна зона, за който е определена индексна цена при прилагане на методика;

76) „двупосочен договор за разлика“ означава договор, който се подписва между оператор на генериращо съоръжение за електроенергия и контрагент, обикновено публичен субект, и който осигурява както защита на минималното възнаграждение, така и ограничение на прекомерното възнаграждение; договорът е предназначен да запази стимулите за генериращото съоръжение да функционира и да участва ефективно на пазарите на електроенергия и е в съответствие с принципите, определени в член 4, параграф 2 и член 4, параграф 3, първа и трета алинея от Директива (ЕС) 2018/2001;

77) „споразумениe за закупуване на електроенергия“ или „СЗЕ“ означава договор, по силата на който физическо или юридическо лице се съгласява да купува електроенергия от производител на електроенергия на пазарен принцип;

78) „пазарни приходи“ означава реализирани приходи, които даден производител на електроенергия получава в замяна на продажбата и доставянето на електроенергия в Съюза, независимо от договорната форма, в която се извършва тази размяна, и с изключение на всяко подпомагане, предоставено от държавите членки;

79) „специален измервателен уред“ означава уред, прикрепен към или вграден в актив, който продава услуги за реакция от страната на потреблението или за гъвкавост на пазара на електроенергия или на оператори на преносни и разпределителни системи;

80) „гъвкавост“ означава способността на дадена електроенергийна система да се адаптира към променливостта на моделите на генериране и потребление и разполагаемостта на електроенергийната мрежа в съответните пазарни срокове.“.

 
(3) Член 7 се изменя, както следва:

[а] параграф 1 се заменя със следното:

„1.    Операторите на преносни системи и НОПЕ или субект, определен от тях, организират съвместно управлението на интегрираните пазари за ден напред и в рамките на деня в съответствие с Регламент (ЕС) 2015/1222. Операторите на преносни системи и НОПЕ си сътрудничат на равнището на Съюза или, когато това е по-уместно, на регионално ниво, за да увеличат максимално ефикасността и ефективността на търговията с електроенергия в Съюза за ден напред и в рамките на деня. Задължението за сътрудничество не засяга прилагането на правото на Съюза в областта на конкуренцията. По отношение на своите функции във връзка с търговията с електроенергия операторите на преносни системи и НОПЕ подлежат на регулаторен надзор от регулаторните органи съгласно член 59 от Директива (ЕС) 2019/944 и от ACER съгласно членове 4 и 8 от Регламент (ЕС) 2019/942.“

[б] параграф 2 се изменя, както следва:

i) буква в) се заменя със следното:

„в) максимално увеличават възможностите за всички участници на пазара да участват в междузоновата и вътрешнозоновата търговия по недискриминационен начин и възможно най-близо до реално време във всички пазарни зони и в техните рамки;“

ii) вмъква се следната буква ва):

„ва) са организирани по такъв начин, че да се гарантира споделянето на ликвидност между всички НОПЕ, както за междузоновата, така и за вътрешнозоновата търговия;“.

(4) Вмъкват се следните членове 7а и 7б:

„Член 7a

Продукт за ограничаване на върховото потребление

1.Без да се засягат разпоредбите на член 40, параграф 5 и член 40, параграф 6 от Директивата за електроенергията, операторите на преносни системи могат да възлагат обществени поръчки за продукти за ограничаване на върховото потребление, за да се постигне намаляване на потреблението на електроенергия в часове на върхово натоварване. 

2.Операторите на преносни системи, които желаят да възложат обществена поръчка за продукт за ограничаването на върховото потребление, представят на регулаторния орган на съответната държава членка предложение, в което се определят оразмеряване и условия по отношение на възлагането на обществена поръчка за продукта за ограничаването на върховото потребление. Предложението на оператора на преносна система отговаря на следните изисквания:

а)оразмеряването на продукта за ограничаване на върховото потребление се основава на анализ на необходимостта от допълнителна услуга за гарантиране на сигурност на електроснабдяването. При анализа се вземат предвид стандарт за надеждност или обективни и прозрачни критерии за стабилност на електроенергийната мрежа, одобрени от регулаторния орган. При оразмеряването се вземат предвид прогнозата за потреблението, прогнозата за електроенергията, генерирана от възобновяеми енергийни източници, и прогнозата за други източници на гъвкавост в системата. Оразмеряването на продукта за ограничаване на върховото потребление се ограничава, за да се гарантира, че очакваните ползи от продукта не надвишават прогнозните разходи;

б)възлагането на обществена поръчка за продукт за ограничаване на върховото потребление се основава на обективни, прозрачни, недискриминационни критерии и се ограничава до реакция от страната на потреблението; 

в)възлагането на обществена поръчка за продукта за ограничаване на върховото потребление се извършва чрез конкурентна тръжна процедура, като подборът се основава на най-ниските разходи за изпълнение на предварително определени технически и екологични критерии;

г)договорите за продукт за ограничаване на върховото потребление не се сключват повече от два дни преди неговото задействане, а срокът на договора не е по-дълъг от един ден; 

д)задействането на продукта за ограничаване на върховото потребление не трябва да намалява междузоновата преносна способност;

е)задействането на продукта за ограничаване на върховото потребление се извършва след затварянето на пазара за ден напред и преди началото на балансиращия пазар;

ж)продуктът за ограничаване на върховото потребление не трябва да предполага започване на генериране след точката на измерване.

3.Действителното намаляване на потреблението в резултат на задействането на продукт за ограничаване на върховото потребление се измерва спрямо базова стойност, отразяваща очакваното потребление на електроенергия без задействане на продукта за ограничаване на върховото потребление. Операторите на преносни системи разработват базова методика, като се консултират с участниците на пазара и я представят на регулаторния орган.

4.Регулаторните органи одобряват предложението на операторите на преносни системи, които желаят да възложат обществена поръчка за продукт за ограничаване на върховото потребление, и базовата методика, представена в съответствие с параграфи 2 и 3, или изискват от операторите на преносни системи да изменят предложението, когато то не отговаря на изискванията, посочени в тези параграфи.

Член 7б

Специален измервателен уред

1.„Държавите членки разрешават на операторите на преносни системи и на операторите на разпределителни системи да използват данни от специални измервателни уреди за осигуряване на наблюдаемост и уреждане на отношенията по услугите за реакция от страната на потреблението и гъвкавост, включително от системи за акумулиране.

2.Държавите членки установяват изисквания за специален процес на валидиране на данните от измервателните уреди, за да се провери и гарантира качеството на съответните данни.“.

(5) Член 8 се изменя, както следва:

(а) параграф 1 се заменя със следното:

„НОПЕ позволяват на участниците на пазара да търгуват с енергия възможно най-близо до реално време и поне до момента на затварянето на пазара за сделки с междузонова преносна способност в рамките на деня. До 1 януари 2028 г. времето на затваряне на пазара за сделки с междузонова преносна способност в рамките на деня е най-рано 30 минути преди реалното време.“

(б) параграф 3 се заменя със следното:

„НОПЕ предоставят продукти за търгуване на пазарите за ден напред и в рамките на деня, които са достатъчно малки по размер – с минимален размер на офертата 100 kW или по-малко, за да дават възможност за ефективно участие за реакция от страната на потреблението, акумулиране на енергия и използване на маломащабни възобновяеми енергийни източници, включително пряко участие от клиентите.“.

[6] Член 9 се заменя със следното:

„Член 9

Форуърдни пазари

1.До 1 декември 2024 г. ЕМОПС за електроенергия представя на ACER, след консултация с ЕОЦКП, предложение за създаване на регионални виртуални центрове за форуърдния пазар. В предложението: 

а)се определя географският обхват на виртуалните центрове за форуърдния пазар, включително пазарните зони, съставляващи тези центрове, с цел максимално увеличаване на ценовата взаимовръзка между референтните цени и цените на пазарните зони, съставляващи виртуални центрове;

б)се включва методика за изчисляване на референтните цени за виртуалните центрове за форуърдния пазар с цел максимално увеличаване на взаимовръзката между референтната цена и цените на пазарните зони, съставляващи виртуален център; тази методика се прилага за всички виртуални центрове и се основава на предварително определени обективни критерии; 

в)се включва определение за финансови дългосрочни права за пренос от пазарните зони до виртуалните центрове за форуърдния пазар;

г)се увеличават максимално възможностите за търговия с продукти за хеджиране, отнасящи се до виртуалните центрове за форуърдния пазар, както и за дългосрочни права за пренос от пазарните зони до виртуалните центрове.

2.В срок от шест месеца от получаването на предложението за създаване на регионални виртуални центрове за форуърдния пазар ACER го оценява и го одобрява или изменя. Във втория случай ACER се консултира с ЕМОПС за електроенергия, преди да приеме измененията. Приетото предложение се публикува на уебсайта на ACER.

3.Единната платформа за разпределяне, създадена в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/1719, има правна форма, както е посочено в приложение II към Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета.

4.Единната платформа за разпределяне:

а)предлага търговия с дългосрочни права за пренос между всяка пазарна зона и всеки виртуален център; когато дадена пазарна зона не е част от виртуален център, тя може да издава финансови дългосрочни права за пренос към виртуален център или към други пазарни зони, които са част от същия регион за изчисляване на преносната способност;

б)редовно разпределя дългосрочна междузонова преносна способност по прозрачен, основан на пазара и недискриминационен начин; честотата на разпределяне на дългосрочната междузонова преносна способност подпомага ефективното функциониране на форуърдния пазар;

в)предлага търговия с финансови права за пренос, която позволява на притежателите на тези финансови права за пренос да премахнат експозицията на положителни и отрицателни ценови спредове, и с чести падежи от поне три години напред.

5.Когато регулаторен орган счита, че няма достатъчно възможности за хеджиране за участниците на пазара, и след консултация със съответните компетентни органи на финансовите пазари, в случай че форуърдните пазари се отнасят до финансовите инструменти, определени в член 4, параграф 1, точка 15, той може да изиска от енергийните борси или операторите на преносни системи да приложат допълнителни мерки, като например дейности по поддържане на пазара, за подобряване на ликвидността на форуърдния пазар. При спазване на правото на Съюза в областта на конкуренцията и на Директива 2014/65/ЕС и регламенти (ЕС) 648/2012 и 600/2014, пазарните оператори са свободни да разработват форуърдни продукти за хеджиране, включително дългосрочни форуърдни продукти за хеджиране, за да предоставят на участниците на пазара, включително собствениците на съоръжения за генериране на електроенергия, използващи възобновяеми енергийни източници, подходящи възможности за хеджиране на финансови рискове срещу колебания на цените. Държавите членки не изискват тази дейност по хеджиране да бъде ограничена до сделки в рамките на държава членка или пазарна зона.“.

(7) Член 18 се изменя, както следва:

[а] параграф 2 се заменя със следното:

„2.    Методиките относно тарифите отразяват фиксираните цени на операторите на преносни и разпределителни системи и разглеждат както капиталовите, така и експлоатационните разходи, за да се осигурят подходящи стимули за операторите на преносни системи и операторите на разпределителни системи както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, включително предварителни инвестиции, да се повиши ефективността, включително енергийната ефективност, да се насърчат интеграцията на пазара и сигурността на електроснабдяването, да се подкрепят използването на услуги за гъвкавост, ефективните инвестиции, включително решения за оптимизиране на съществуващата електроенергийна мрежа, и да се улесни реакцията от страната на потреблението и съответните научноизследователски дейности, както и да се улеснят иновациите в интерес на потребителите в области като цифровизацията, услугите за гъвкавост и междусистемната свързаност“;

[б] параграф 8 се заменя със следното:

„8. Методиките за определяне на тарифите за пренос и разпределение предоставят стимули на операторите на преносни и разпределителни системи за постигане на икономически най-ефективна експлоатация и развитие на техните системи, включително посредством възлагане на обществени поръчки за услуги. За тази цел регулаторните органи признават съответните разходи за допустими, включват тези разходи в тарифите за пренос и разпределение и въвеждат цели за ефективност, за да предоставят стимули на операторите на преносни и разпределителни системи да повишават ефективността в своите мрежи, включително посредством енергийната ефективност, използване на услуги за гъвкавост и разработване на интелигентни електроенергийни мрежи и интелигентни измервателни системи.“

   [в] параграф 9 буква е) се заменя със следното:

„е) методите за осигуряване на прозрачност в определянето и структурата на тарифите, включително предварителни инвестиции;“

   [г] в параграф 9 се добавя следната буква и):

„и) стимули за ефективни инвестиции в мрежи, включително за ресурси за гъвкавост и гъвкави договори за присъединяване.“.

[8] В член 19 параграф 2 се изменя, както следва:

[а] буква б) се заменя със следното:

„б) поддържане или увеличаване на междузоновата преносна способност чрез оптимизиране на използването на съществуващите междусистемни връзки посредством координирани коригиращи действия, където е приложимо, или покриване на разходи, произтичащи от мрежови инвестиции, свързани с намаляване на претоварването на междусистемните връзки; или“

[б] добавя се следната буква в):

„в) компенсиране на операторите на електроцентрали, разположени в морето, в дадена морска пазарна зона, ако достъпът до взаимосвързаните пазари е бил намален по такъв начин, че един или повече оператори на преносни системи не са предоставили достатъчна преносна способност по междусистемната връзка или в елементите на мрежата от критично значение, засягащи преносната способност на междусистемната връзка, в резултат на което операторът на централа, разположена в морето, не е в състояние да изнесе на пазара своята способност за генериране на електроенергия.“.

[9] Вмъква се следната глава IIIа:

„Глава IIIa

Специфични стимули за инвестиции за постигане на целите на Съюза за декарбонизация

Член 19a

Споразумения за закупуване на електроенергия

1.Държавите членки улесняват споразуменията за закупуване на електроенергия (СЗЕ) с оглед на постигането на целите, определени в техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата по отношение на измерението декарбонизация, посочено в член 4, буква а) от Регламент (ЕС) 2018/1999, като същевременно запазват конкурентни и ликвидни пазари на електроенергия.

2.Държавите членки гарантират, че инструменти като гаранционни схеми по пазарни цени за намаляване на финансовите рискове, свързани с неизпълнение на задължението за плащане от страна на лице, което изкупува бъдещата продукция в рамките на СЗЕ, са въведени и са достъпни за клиенти, които се сблъскват с пречки за навлизане на пазара на СЗЕ и не изпитват финансови затруднения в съответствие с членове 107 и 108 от ДФЕС. За тази цел държавите членки вземат предвид инструментите на равнището на Съюза. Държавите членки определят кои категории клиенти са обхванати от тези инструменти, като прилагат недискриминационни критерии.

3.Гаранционните схеми за СЗЕ, подкрепени от държавите членки, включват разпоредби за избягване на намаляването на ликвидността на пазарите на електроенергия и не предоставят подкрепа за закупуването на електроенергия от изкопаеми горива.

4.При разработването на схемите за подпомагане на електроенергия от възобновяеми източници държавите членки разрешават участието на проекти, които запазват част от електроенергията за продажба чрез СЗЕ или други пазарни договорености, и се стремят да използват критерии за оценка, за да стимулират достъпа до пазара на СЗЕ за клиенти, които са изправени пред пречки за навлизане на пазара. По-специално тези критерии за оценка могат да отдават предпочитание на оференти, които представят подписано СЗЕ или ангажимент за подписване на СЗЕ за част от генерираната електроенергия по проекта от един или няколко потенциални купувачи, които са изправени пред пречки за навлизане на пазара на СЗЕ.

5.В СЗЕ се определя пазарната зона на доставка и отговорността за осигуряване на права за междузонов пренос в случай на промяна на пазарна зона в съответствие с член 14.

6.В СЗЕ се определят условията, при които клиентите и производителите могат да се оттеглят от СЗЕ, като например всички приложими такси за напускане и срокове на предизвестие, в съответствие с правото на Съюза в областта на конкуренцията.

Член 19б

Схеми за пряко ценово подпомагане за нови инвестиции в генериране на електроенергия

1.Схемите за пряко ценово подпомагане за нови инвестиции за генерирането на електроенергия от източниците, изброени в параграф 2, са под формата на двупосочен договор за разлики. Новите инвестиции за генериране на електроенергия включват инвестиции в нови съоръжения за генериране на електроенергия, инвестиции, насочени към модернизиране на съществуващи съоръжения за генериране на електроенергия, инвестиции, насочени към разширяване на съществуващите съоръжения за генериране на електроенергия или към удължаване на техния експлоатационен срок.

2.Параграф 1 се прилага за нови инвестиции в генерирането на електроенергия от следните източници:

а)вятърна енергия;

б)слънчева енергия;

в)геотермална енергия;

г)водноелектрическа енергия без язовир;

д)ядрена енергия.

3.Схемите за пряко ценово подпомагане под формата на двупосочни договори за разлика:

а)са проектирани така, че приходите, събрани, когато пазарната цена е по-висока от цената на упражняване, се разпределят между всички крайни потребители на електроенергия въз основа на техния дял от потреблението (същите разходи/възстановяване на разходи за потребен MWh);

б)гарантират, че разпределението на приходите за крайните потребители на електроенергия е проектирано така, че да не премахва стимулите на потребителите да намаляват потреблението си или да го изместват към периоди, когато цените на електроенергията са ниски, и да не подкопава конкуренцията между доставчиците на електроенергия.

Член 19в

Оценка на нуждите от гъвкавост

1.До 1 януари 2025 г. и на всеки две години след това регулаторният орган на всяка държава членка оценява и изготвя доклад относно необходимостта от гъвкавост в електроенергийната система за период от най-малко 5 години с оглед на необходимостта от декарбонизация на електроенергийната система, като взема предвид интеграцията на различните сектори. Докладът се основава на данните и анализите, предоставени от операторите на преносни и разпределителни системи на въпросната държава членка съгласно параграф 2, и като се използва методиката съгласно параграф 3.

2.Докладът включва оценка на необходимостта от гъвкавост за интегриране на електроенергията, произведена от възобновяеми източници, в електроенергийната система и разглежда по-специално потенциала за гъвкавост във връзка с неизкопаеми източници, като например реакцията от страната на потреблението и акумулирането на енергия, за задоволяване на тази нужда както на равнище пренос, така и на равнище разпределение. В доклада се прави разграничение между сезонни, дневни и почасови нужди от гъвкавост.

3.Операторите на преносни и разпределителни системи на всяка държава членка предоставят на регулаторния орган данните и анализите, необходими за изготвянето на доклада, посочен в параграф 1.

4.ЕМОПС за електроенергия и ООРСЕС координират операторите на преносни и разпределителни системи по отношение на данните и анализите, които трябва да бъдат предоставени в съответствие с параграф 2. Те по-специално:

а)определят вида и формата на данните, които операторите на преносни и разпределителни системи предоставят на регулаторните органи;

б)разработват методика за анализ от операторите на преносни и разпределителни системи на нуждите от гъвкавост, като се вземат предвид най-малко всички съществуващи източници на гъвкавост и планираните инвестиции на равнище междусистемни връзки, пренос и разпределение, както и необходимостта от декарбонизация на електроенергийната система.

5.ЕМОПС за електроенергия и ООРСЕС си сътрудничат тясно по отношение на координацията между операторите на преносни и разпределителни системи.

6.До 1 март 2024 г. ЕМОПС за електроенергия и ООРСЕС съвместно представят на ACER предложение относно вида и формата на данните, които трябва да бъдат представени на регулаторните органи, и методиката, посочена в параграф 3. В срок от три месеца от получаването на предложението ACER или го одобрява, или го изменя. Във втория случай ACER се консултира с ЕМОПС за електроенергия и ООРСЕС, преди да приеме измененията. Приетото предложение се публикува на уебсайта на ACER.

7.Регулаторните органи представят докладите, посочени в параграф 1, на ACER и ги публикуват. В срок от 12 месеца от получаването на докладите ACER изготвя доклад, в който ги анализира и предоставя препоръки по въпроси от трансгранично значение във връзка с констатациите на регулаторните органи.

Член 19г

Индикативна национална цел за реакция от страната на потреблението и акумулиране на енергия

Въз основа на доклада на регулаторния орган съгласно член 19в, параграф 1 всяка държава членка определя индикативна национална цел за реакция от страната на потреблението и акумулиране на енергия. Тази индикативна национална цел се отразява и в интегрираните национални планове на държавите членки в областта на енергетиката и климата по отношение на измерението „Вътрешен енергиен пазар“ в съответствие с членове 3, 4 и 7 от Регламент (ЕС) 2018/1999 и в техните интегрирани двугодишни доклади за напредъка в съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) 2018/1999.

Член 19д

Схеми за подпомагане на гъвкавостта

1.Държавите членки, които прилагат механизъм за осигуряване на електрогенериращи мощности в съответствие с член 21, вземат предвид насърчаването на участието на гъвкавостта във връзка с неизкопаеми източници, като например реакцията от страната на потреблението и акумулирането на енергия, чрез въвеждане на допълнителни критерии или характеристики в проектирането на механизма за осигуряване на електрогенериращи мощности.

2.Когато мерките, въведени в съответствие с параграф 1 за насърчаване на участието на гъвкавост във връзка с неизкопаеми източници, като например реакцията от страната на потреблението и акумулирането на енергия, в механизми за осигуряване на електрогенериращи мощности, са недостатъчни за постигане на нуждите от гъвкавост, определени в съответствие с член 19г, държавите членки могат да прилагат схеми за подпомагане на гъвкавостта, състоящи се от плащания за наличния капацитет за гъвкавост във връзка с неизкопаеми източници, като например реакцията от страната на потреблението и акумулирането на енергия.

3.Държавите членки, които не прилагат механизъм за осигуряване на електрогенериращи мощности, могат да прилагат схеми за подпомагане на гъвкавостта, състоящи се от плащания за разполагаемия капацитет за гъвкавост във връзка с неизкопаеми източници, като например реакцията от страната на потреблението и акумулирането на енергия.

Член 19е

Принципи на разработване на схеми за подпомагане на гъвкавостта

Схемата за подпомагане на гъвкавостта във връзка с неизкопаеми източници, като например реакция от страната на потреблението и акумулиране на енергия, прилагана от държавите членки в съответствие с член 19д, параграфи 2 и 3:

а)не надхвърля необходимото за посрещане на установените нужди от гъвкавост по икономически ефективен начин;

б)ограничава се до нови инвестиции в гъвкавост във връзка с неизкопаеми източници, като например реакция от страната на потреблението и акумулиране на енергия;

в)не трябва да предполага започване на генериране на електроенергия на основата на изкопаеми горива след точката на измерване;

г)избира доставчици на преносна способност чрез открит, прозрачен, конкурентен, недискриминационен и икономически ефективен процес;

д)предотвратява неоправдано нарушаване на ефективното функциониране на пазарите на електроенергия, включително като запазва стимулите за ефективно функциониране и ценовите сигнали, както и излагането на риск от промени в цените и пазарен риск;

е)осигурява стимули за интеграция на пазара на електроенергия по пазарно ориентиран и съобразен с пазара начин, като същевременно се избягват ненужните нарушения на пазарите на електроенергия и се вземат предвид възможните разходи за интеграция на системата и стабилността на електроенергийната мрежа;

ж)определя минимално равнище на участие на пазара по отношение на „активираната“ енергия, което отчита техническите особености на акумулирането на енергия и реакцията от страната на потреблението;

з)налага подходящи санкции на доставчиците на преносна способност, които не спазват минималното равнище на участие на пазара, посочено в буква ж), или които не следват ефективни оперативни стимули и ценови сигнали;

и)е отворена за трансгранично участие.“.

(10) В член 37, параграф 1 буква а) се заменя със следното:

„а) извършва координираното изчисляване на преносната способност в съответствие с методиките, изготвени съгласно насоките относно предварителното разпределяне на преносна способност, насоките относно разпределянето на преносната способност и управлението на претоварването и насоките за електроенергийното балансиране, приети въз основа на член 18, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 714/2009;“.

(11) Член 50 се изменя, както следва:

а) вмъква се следният параграф 4а:

„4а. Операторите на преносни системи публикуват по ясен и прозрачен начин информация относно разполагаемата преносна способност за нови връзки в съответните си райони на експлоатация, включително в претоварени райони, ако могат да бъдат инсталирани гъвкави връзки за акумулиране на енергия, и актуализират тази информация редовно, най-малко веднъж на три месеца.

Операторите на преносни системи също така предоставят ясна и прозрачна информация на ползвателите на системата относно състоянието и обработката на техните искания за присъединяване. Те предоставят тази информация в срок от три месеца от подаването на искането. “.

(12) В член 57 се добавя следният параграф 3:

„3. Операторите на разпределителни системи и операторите на преносни системи си сътрудничат помежду си при публикуването на информация относно разполагаемата преносна способност за нови връзки в съответните им райони на експлоатация по последователен начин и при предоставянето на достатъчно подробна видимост на разработчиците на нови енергийни проекти и други потенциални ползватели на мрежата.“.

(13) В член 59, параграф 1 буква б) се заменя със следното:

„б) правила за разпределяне на преносната способност и управление на претоварването съгласно член 6 от Директива (ЕС) 2019/944 и членове 7—10, 13—17, 19 и 35—37 от настоящия регламент, включително правила относно методиките за ден напред, в рамките на деня и за предварително изчисляване на преносната способност и процесите, мрежови модели, конфигурация на пазарните зони, повторно диспечиране и насрещна търговия, търговски алгоритми, единно свързване на пазарите за ден напред и в рамките на деня, включително възможността да се управляват от един субект, гарантираност на разпределената междузонова преносна способност, разпределяне на приходите при претоварване, разпределение на финансовите дългосрочни права за пренос от единната платформа за разпределяне, хеджиране на риска при междузонов пренос, процедури за заявяване, както и възстановяване на разходите за разпределяне на преносна способност и управление на претоварването;“.

(14) Вмъква се следният член 69а:

„Член 69a

Взаимодействие с финансовото законодателство на Съюза

Нищо в настоящия регламент не представлява дерогация от разпоредбите на Директива 2014/65/ЕС, Регламент (ЕС) № 648/2012 и Регламент (ЕС) № 600/2014, когато участниците на пазара или пазарните оператори участват в дейности, свързани с финансови инструменти, по-специално съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 15 от Директива (ЕС) 2014/65.“.

(15) В приложение I точка 1.2 се заменя със следното:

„1.2. Координираното изчисляване на преносната способност се извършва за всички времеви интервали за разпределяне.“.

Член 2

Изменения на Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия

Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия се изменя, както следва:

(1) Член 2 се изменя, както следва:

(а) точки 8) и 49) се заменят със следното:

„8)    „активен клиент“ означава краен клиент или група от действащи съвместно крайни клиенти, които потребяват или акумулират електроенергията, произведена в техните обекти, разположени в точно определени граници, или генерирана от самите тях или споделена електроенергия в други обекти, разположени в същата пазарна зона, или продават произведената от самите тях (автономно) електроенергия или участват в схеми за гъвкавост или за енергийна ефективност, при условие че тези дейности не са основните им търговски или професионални дейности.“;

„49) „спомагателна услуга, различна от контрола на честотата“ означава услуга, използвана от оператора на преносна система или от оператора на разпределителна система за регулиране на напрежението в установен режим, за бързо подаване на реактивен ток, за осигуряване на способност за инерционно пускане за стабилност на местната мрежа, токове на късо съединение, способност за пускане без външно захранване, способност за експлоатация в „островен режим“ (изолирана експлоатация) и ограничаване на върховото потребление;“

(б) добавят се следните точки:

15а) „договор за доставяне на електроенергия с фиксиран срок, на фиксирана цена“ означава договор за доставяне на електроенергия между доставчик и краен клиент, който гарантира едни и същи договорни условия, включително цената, докато в рамките на фиксирана цена може да включва гъвкав елемент, например с колебания на цените при върхово и невърхово натоварване;

10а) „споделяне на енергия“ означава собственото потребление на енергия от възобновяеми източници от активни клиенти или:

а)генерирана или акумулирана извън обекта, или на обекти между тях от съоръжение, което притежават, ползват на лизинг, наемат изцяло или частично; или

б)правото, което им е било прехвърлено от друг активен клиент безплатно или срещу заплащане.

10б) „търговия между партньори“ на енергия от възобновяеми източници означава търговия между партньори съгласно определението в член 2, точка 18) от Директива (ЕС) 2018/2001.

24а) „доставчик от последна инстанция“ означава доставчик, който е определен от държава членка да поеме доставянето на електроенергия за клиентите от доставчик, който е престанал да извършва дейност;“.

(2) Член 4 се заменя със следното:

„Член 4

Свободен избор на доставчик

Държавите членки гарантират, че всички клиенти са свободни да купуват електроенергията си от избрания от тях доставчик. Държавите членки гарантират, че всички клиенти са свободни да сключват повече от един договор за доставяне на електроенергия едновременно и че за тази цел клиентите имат право да разполагат с повече от една точка на измерване и фактуриране, обхванати от единната точка на свързване за техните обекти.“.

(3) Член 11 се изменя, както следва:

(а) заглавието се заменя със следното:

„Право на договор с фиксиран срок, на фиксирана цена и с динамична цена на електроенергията“;

(б) параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Държавите членки гарантират, че националната регулаторна уредба дава възможност на доставчиците да предлагат договори с фиксиран срок, на фиксирана цена и с динамична цена на електроенергията. Държавите членки гарантират, че крайните клиенти, които разполагат с инсталиран интелигентен измервателен уред, могат да поискат да сключат договор с динамична цена на електроенергията и че всички крайни клиенти могат да поискат да сключат договор с фиксиран срок, на фиксирана цена на електроенергията с продължителност най-малко една година, с поне един доставчик, както и с всички доставчици с над 200 000 крайни клиенти.“;

(в) вмъква се следният параграф 1а:

„1a. Преди сключването или удължаването на срока на договора на крайните клиенти се предоставя обобщение на основните договорни условия, което е лесно видимо и е формулирано по кратък и опростен начин. Това обобщение включва най-малко информация за общата цена, промоциите, допълнителните услуги, отстъпките и правата, посочени в член 10, параграф 3, букви а), б), г), д) и е). Комисията предоставя насоки в това отношение.“;

(г) параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Държавите членки гарантират, че крайните клиенти са подробно информирани от доставчиците за възможностите, разходите и рисковете, свързани с договорите с динамична цена на електроенергията, и гарантират, че от доставчиците се изисква да предоставят съответната информация на крайните клиенти, включително за необходимостта да им се инсталира подходящ електромер. Регулаторните органи наблюдават развитието на пазара, оценяват рисковете, които могат да възникнат от новите продукти и услуги, и вземат мерки срещу злоупотребите.“.

(4) Вмъкват се следните членове:

„Член 15a

Право на споделяне на енергия

1.Всички домакинства, малки и средни предприятия и публични органи имат право да участват в споделянето на енергия като активни клиенти.

а)Активните клиенти имат право да споделят помежду си енергия от възобновяеми източници въз основа на частни споразумения или чрез юридическо лице.

б)Активните клиенти могат да използват трета страна, която притежава или управлява, за инсталиране, експлоатация, включително измерване и поддръжка, акумулиращо или генериращо съоръжение за енергия от възобновяеми източници с цел улесняване на споделянето на енергия, без тази трета страна да се счита за активен клиент.

в)Държавите членки гарантират, че активните потребители, участващи в споделянето на енергия:

г)имат право споделената електроенергия да се определи на нетна основа с общото им измерено потребление в рамките на интервал от време, не по-дълъг от периода за уреждане на дисбаланса и без да се засягат приложимите данъци, налози и такси за мрежата;

д)се ползват от всички права и задължения на потребителите като крайни клиенти съгласно настоящата директива, освен в случаите на споделяне на енергия между домакинства с инсталирана мощност до 10,8 kW и до 50 kW за многофамилни жилищни блокове, използващи споразумения за търговия между партньори;

е)имат достъп до образци на договори със справедливи и прозрачни условия за споразумения за търговия между партньори за домакинствата и за споразумения за лизинг, наемане или инвестиране в акумулиращи и генериращи съоръжения за енергия от възобновяеми източници за целите на споделянето на енергия; в случай на конфликти, възникнали във връзка с такива споразумения, крайните клиенти имат достъп до извънсъдебно уреждане на спорове в съответствие с член 26;

ж)не са обект на несправедливо и дискриминационно третиране от страна на участниците на пазара или на лицата, отговорни за баланса;

з)са информирани за възможността за промени в пазарните зони в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС) 2019/943 и относно факта, че правото на споделяне на енергия е ограничено в рамките на една и съща пазарна зона.

и)Държавите членки гарантират, че съответните оператори на преносни или разпределителни системи или други определени органи:

й)наблюдават, събират, валидират и съобщават данните от измерването на споделената електроенергия със съответните крайни клиенти и участници на пазара най-малко веднъж месечно и в съответствие с член 23;

к)осигуряват подходящо звено за контакт за регистриране на споразуменията за споделяне на енергия, получаване на информация за съответните точки на измерване, промени в местоположението и участието и, когато е приложимо, валидиране на методите за изчисляване по ясен, прозрачен и навременен начин.

2.Държавите членки предприемат подходящи и недискриминационни мерки, за да гарантират, че домакинствата в положение на енергийна бедност и уязвимите домакинства имат достъп до схеми за споделяне на енергия. Тези мерки могат да включват мерки за финансово подпомагане или квоти за разпределяне на производството.“

„Член 18a

Управление на риска на доставчика

1.Националните регулаторни органи гарантират, че доставчиците разполагат с подходящи стратегии за хеджиране и прилагат подходящи стратегии за хеджиране, за да ограничат риска от промени в доставянето на електроенергия на едро за икономическата жизнеспособност на договорите им с клиентите, като същевременно поддържат ликвидността и ценовите сигнали от краткосрочните пазари.

2.Стратегиите за хеджиране на доставчиците могат да включват използването на споразумения за закупуване на електроенергия. Когато съществуват достатъчно развити пазари за споразумения за закупуване на електроенергия, които позволяват ефективна конкуренция, държавите членки могат да изискват част от излагането на доставчиците на риск от промени в цените на едро на електроенергията да бъде покрита, като се използват споразумения за закупуване на електроенергия, генерирана от възобновяеми енергийни източници, съответстващи на продължителността на тяхното излагане на риск откъм страната на потребителите, при спазване на правото на Съюза в областта на конкуренцията.

3.Държавите членки се стремят да гарантират достъпността на продуктите за хеджиране за гражданските енергийни общности и общностите за енергия от възобновяеми източници.“.

(5) Добавя се следният член XX:

„Член 27a

Доставчик от последна инстанция

1.Държавите членки определят доставчици от последна инстанция поне за битовите клиенти. Доставчиците от последна инстанция се определят чрез справедлива, открита, прозрачна и недискриминационна процедура.

2.Крайните клиенти, които са прехвърлени на доставчици от последна инстанция, не губят правата си като клиенти, по-специално правата, предвидени в членове 4, 10, 11, 12, 14, 18 и 26.

3.Държавите членки гарантират, че доставчиците от последна инстанция своевременно съобщават условията на прехвърлените клиенти и осигуряват непрекъснатост на услугата за тези клиенти в продължение на най-малко 6 месеца.

4.Държавите членки гарантират, че на крайните клиенти се предоставя информация и те се насърчават да преминат към пазарна оферта.

5.Държавите членки могат да изискват от доставчика от последна инстанция да електроснабдява битови клиенти, които не получават пазарни оферти. В такива случаи се прилагат условията, посочени в член 5.“

„Член 28a

Защита от прекъсвания на електроснабдяването за уязвими клиенти

Държавите членки гарантират, че уязвимите клиенти са защитени от прекъсвания на електроснабдяването. Това се предоставя като част от понятието „уязвими клиенти“ съгласно член 28, параграф 1 от настоящата директива и без да се засягат мерките, посочени в член 10, параграф 11.“.

(6) В член 27 параграф 1 се заменя със следното:

„1. Държавите членки гарантират, че всички битови клиенти, а когато държавите членки сметнат за подходящо — и малките предприятия, се ползват от универсална услуга, а именно правото да им се доставя електроенергия с определено качество в рамките на тяхната територия на конкурентни, лесно и ясно съпоставими, прозрачни и недискриминационни цени. За да гарантират предоставянето на универсална услуга, държавите членки налагат на операторите на разпределителни системи задължение да свързват клиенти към своята мрежа при условия и тарифи, определени в съответствие с процедурата, предвидена в член 59, параграф 7. Настоящата директива не възпрепятства държавите членки да заздравят пазарната позиция на битовите клиенти и малките и средните небитови клиенти чрез насърчаване на възможностите за доброволно обединяване (агрегиране) на представителството за тази категория клиенти.“.

(7) В член 31 параграф 3 се заменя със следното:

„3. Операторът на разпределителна система предоставя на ползвателите на системата информацията, която им е необходима за ефективен достъп до системата, включително за нейното използване. По-специално операторът на разпределителна система публикува по ясен и прозрачен начин информация относно разполагаемата преносна способност за нови връзки в своята област на дейност, включително в претоварени райони, ако могат да бъдат инсталирани гъвкави връзки за акумулиране на енергия, и актуализира тази информация редовно, най-малко веднъж на три месеца.

Операторите на разпределителни системи също така предоставят ясна и прозрачна информация на ползвателите на системата относно състоянието и обработката на техните заявки за присъединяване. Те предоставят тази информация в срок от три месеца от подаването на заявката.“.

(8) Член 40 се изменя, както следва:

[а] след параграф 6 се добавя нова алинея:

„Изискванията по параграфи 5 и 6 не се прилагат по отношение на продукта за ограничаване на върховото потребление, закупен в съответствие с член 7а от Регламент (ЕС) 2019/943.“.

(9) Член 59 се изменя, както следва:

[а] в параграф 1 буква в) се заменя със следното:

„ в) в тясно сътрудничество с другите регулаторни органи, гарантира, че единната платформа за разпределяне, създадена в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/1719, ЕМОПС за електроенергия и организацията на операторите на разпределителни системи от ЕС (ООРСЕС) изпълняват задълженията си съгласно настоящата директива, Регламент (ЕС) 2019/943, мрежовите кодекси и насоките, приети съгласно членове 59, 60 и 61 от Регламент (ЕС) 2019/943, и другото съответно право на Съюза, включително по отношение на въпроси от трансграничен характер, както и решенията на ACER, и съвместно установява случаите на неизпълнение на съответните задължения от страна на единната платформа за разпределяне, ЕМОПС за електроенергия и ООРСЕС; когато регулаторните органи не са успели да постигнат съгласие в срок от четири месеца след началото на консултациите с цел съвместно идентифициране на случаите на неизпълнение, въпросът се отнася до Агенцията за решение съгласно член 6, параграф 10 от Регламент (ЕС) 2019/942;“

[б] в параграф 1 буква щ) се заменя със следното:

„щ) регулаторният орган има следните задължения: следи за премахването на необоснованите пречки и ограничения за развитието на потреблението на автономно генерирана електроенергия и на гражданските енергийни общности, включително по отношение на свързването на гъвкаво разпределено генериране на енергия в разумен срок в съответствие с член 58, буква г).“

[в] параграф 4 се заменя със следното:

„4. Регулаторният орган, разположен в държавата членка, в която се намира седалището на единната платформа за разпределяне, ЕМОПС за електроенергия или ООРСЕС, разполага с правомощието да налага ефективни, пропорционални и възпиращи санкции на субектите, които не изпълняват задълженията си съгласно настоящата директива, Регламент (ЕС) 2019/943 или други относими правно обвързващи решения на регулаторния орган или на ACER, или да предлага на компетентния съд да наложи такива санкции.“.

(10) Вмъква се следният член 66а:

„Член 66a

Достъп до енергия на достъпни цени по време на криза на цените на електроенергията

1.Комисията може с решение да обяви криза на цените на електроенергията на регионално равнище или на равнището на целия Съюз, ако са изпълнени следните условия:

а)много високи цени на пазарите на електроенергия на едро, които са поне два и половина пъти по-високи от средната цена за предходните 5 години и се очаква да продължат поне 6 месеца;

б)рязко увеличение на цените на електроенергията на дребно с поне 70 %, което се очаква да продължи най-малко 6 месеца; както и

в)увеличението на цените на електроенергията оказва отрицателно въздействие върху икономиката като цяло.

2.В решението си за обявяване на криза на цените на електроенергията на регионално равнище или на равнището на целия Съюз Комисията посочва срока на валидност на това решение, който може да бъде за период до една година.

3.Когато Комисията е приела решение съгласно параграф 1, държавите членки могат за срока на валидност на това решение да прилагат целенасочени публични намеси при определянето на цените за електроснабдяване на малки и средни предприятия. Тези публични намеси:

а)се ограничават до 70 % от потреблението на бенефициера през същия период на предходната година и запазват стимул за намаляване на потреблението;

б)отговарят на условията, определени в член 5, параграфи 4 и 7;

в)когато е приложимо, отговарят на условията, посочени в параграф 4.

4.Когато Комисията е приела решение съгласно параграф 1, държавите членки могат, за срока на валидност на това решение, чрез дерогация от член 5, параграф 7, буква в), когато прилагат целеви публични намеси при определянето на цените за доставяне на електроенергия съгласно член 5, параграф 6 или параграф 3 от настоящия член, по изключение и временно да определят цена за доставяне на електроенергия, която е под себестойността, при условие че са изпълнени следните условия:

а)определената цена се прилага само за 80 % от медианното потребление на домакинствата и запазва стимул за намаляване на потреблението;

б)няма дискриминация между доставчиците;

в)доставчиците получават компенсация за снабдяването под себестойността; както и

г)всички доставчици имат право да представят оферти за цената за доставяне на електроенергия, която е под себестойността на същия принцип.“.

(11) В член 71 параграф 1 се заменя със следното:

„1.    До 31 декември 2020 г. държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с член 2, точки 8 и 49, членове 3 и 5, член 6, параграфи 2 и 3, член 7, параграф 1, член 8, параграф 2, букви й) и л), член 9, параграф 2, член 10, параграфи 2—12, член 11, параграфи 3 и 4, членове 12—24, членове 26, 28 и 29, член 31, параграфи 1, 2 и 4—10; членове 32—34 и 36, член 38, параграф 2, членове 40 и 42, член 46, параграф 2, буква г), членове 51 и 54, членове 57—58, член 59, параграф 1, букви а), б) и г)—ш), член 59, параграфи 2 и 3, член 59, параграфи 5—10, членове 61—63, член 70, точки 1)—3), точка 5), буква б) и точка 6 и приложения I и II. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Държавите членки въвеждат в сила обаче законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с:

а) член 70, точка 5, буква а) — до 31 декември 2019 г.;

б) член 70, точка 4 — до 25 октомври 2020 г.

Не по-късно от шест месеца след влизането в сила на настоящия регламент държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с член 2, точки 10а, 10б, 15а, 24а, член 4, член 11, параграфи 1, 1а и 2, член 15а, член 18а, член 27, параграф 1, член 27а, член 28а, член 31, параграф 3, член 40, параграф 7, член 59, параграф 1, букви в) и щ), член 59, параграф 4 и член 66а.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Те включват също така уточнение, че позоваванията в действащите законови, подзаконови и административни разпоредби на директивата, отменена с настоящата директива, се считат за позовавания на настоящата директива. Условията и редът на позоваване и формулировката на уточнението се определят от държавите членки.“.

Член 3

Изменение на Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници

Директива (ЕС) 2018/2001 се изменя, както следва:

(1) Член 4, параграф 3 се изменя, както следва:

(а) втората алинея се заменя със следното:

„За тази цел по отношение на схемите за пряко ценово подпомагане, подпомагането се предоставя под формата на пазарна премия, която би могла да бъде, наред с другото, променлива или фиксирана. Това изречение не се прилага за подпомагане на електроенергия от възобновяемите източници, изброени в член 19б, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/944, за които се прилага член 19б, параграф 1 от посочения регламент.“.

(2) В член 36 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с членове 2—13, членове 15—31 и член 37 и приложения II и III, както и приложения V—IX, най-късно до 30 юни 2021 г. Държавите членки обаче въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с член 4, параграф 3, втора алинея, до [шест месеца след влизането в сила на настоящия регламент].

Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Те включват също така уточнение, че позоваванията в действащите законови, подзаконови и административни разпоредби на директивата, отменена с настоящата директива, се считат за позовавания на настоящата директива. Условията и редът на позоваване и формулировката на уточнението се определят от държавите членки.“.

Член 4

Изменения на Регламент (ЕС) 2019/942 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. за създаване на Агенция на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия

Регламент (ЕС) 2019/942 се изменя, както следва:

(1) Член 2 се изменя, както следва:

(а) буква а) се заменя със следното:

„а) издава становища и препоръки, адресирани до операторите на преносни системи, ЕМОПС за електроенергия, ЕМОПС за газ, ООРСЕС, единната платформа за разпределяне, създадена в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/1719, регионалните координационни центрове и номинираните оператори на пазара на електроенергия, относно одобряването на методиките, реда и условията в съответствие с член 4, параграф 4, член 5, параграфи 2, 3 и 4; относно преразглеждането на пазарните зони, както е посочено в член 5, параграф 7; относно технически въпроси, както е посочено в член 6, параграф 1; относно решаването на спорове между регулаторите в съответствие с член 6, параграф 10; свързани с регионалните координационни центрове, посочени в член 7, параграф 2, буква а); относно одобряването и изменението на методиките и изчисленията и техническите спецификации, посочени в член 9, параграф 1; за одобряване и изменение на методиките, посочени в член 9, параграф 3; относно освобождаванията, посочени в член 10; относно инфраструктурата, посочена в член 11, буква г); относно въпроси, свързани с почтеността и прозрачността на пазара за търговия на едро съгласно член 12;“

(б) буква г) се заменя със следното:

„г) приема индивидуални решения относно предоставянето на информация в съответствие с член 3, параграф 2, член 7, параграф 2, буква б) и член 8, буква в); относно одобряването на методиката, реда и условията в съответствие с член 4, параграф 4, член 5, параграфи 2, 3 и 4; относно преразглеждането на пазарните зони, както е посочено в член 5, параграф 7; относно технически въпроси, както е посочено в член 6, параграф 1; относно решаването на спорове между регулаторите в съответствие с член 6, параграф 10; свързани с регионалните координационни центрове, посочени в член 7, параграф 2, буква а); относно одобряването и изменението на методиките и изчисленията и техническите спецификации, посочени в член 9, параграф 1; за одобряване и изменение на методиките, посочени в член 9, параграф 3; относно освобождаванията, посочени в член 10; относно инфраструктурата, посочена в член 11, буква г); относно въпроси, свързани с почтеността и прозрачността на пазара за търговия на едро съгласно член 12, относно одобряването и изменението на предложенията на ЕМОПС за електроенергия, свързани с регионалните виртуални центрове съгласно член 5, параграф 9; и относно одобряването и изменението на предложенията на ЕМОПС за електроенергия и ООРСЕС във връзка с методиката относно данните и анализа, които трябва да се предоставят по отношение на нуждите от гъвкавост съгласно член 5, параграф 10. “.

(2) В член 3, параграф 2 се добавя следната четвърта алинея:

„Настоящият параграф се прилага и за единната платформа за разпределяне, създадена в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/1719.“.

(3) В член 4 се добавя следният параграф 9:

„9. Параграфи 6, 7 и 8 се прилагат и за единната платформа за разпределяне, създадена в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/1719.“.

(4) В член 5, параграф 8 се добавя следната втора алинея: „;

ACER наблюдава единната платформа за разпределяне, създадена в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/1719.“.

(5) В член 5 се добавя следният параграф 9:

„9. ACER одобрява и при необходимост изменя предложението на ЕМОПС за електроенергия за създаването на регионални виртуални центрове за форуърдния пазар съгласно член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/943.“.

(6) В член 5 се добавя следният параграф 10:

„10. ACER одобрява и при необходимост изменя съвместното предложение на ЕМОПС за електроенергия и ООРСЕС във връзка с методиката относно данните и анализа, които трябва да бъдат предоставени по отношение на нуждите от гъвкавост съгласно член 19д, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2019/943.“.

 (7) В член 15 се добавя следният параграф 5:

„5. ACER изготвя доклад, в който анализира националните оценки на нуждите от гъвкавост и предоставя препоръки по въпроси от трансгранично значение във връзка с констатациите на регулаторните органи съгласно член 19д, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2019/943.“.

Член 5
Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на [xxx] ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на […] година.

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА — „АГЕНЦИИ“

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

1.2.Съответни области на политиката

1.3.Предложението/инициативата е във връзка със:

1.4.Цели

1.4.1.Общи цели

1.4.2.Конкретни цели

1.4.3.Очаквани резултати и отражение

1.4.4.Показатели за изпълнението

1.5.Мотиви за предложението/инициативата

1.5.1.Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата

1.5.2.Добавена стойност от участието на Съюза (може да е в резултат от различни фактори, например ползи по отношение на координацията, правна сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на тази точка „добавена стойност от участието на Съюза“ е стойността, която е резултат от намесата на ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.

1.5.3.Изводи от подобен опит в миналото

1.5.4.Съвместимост с многогодишната финансова рамка и евентуални синергии с други подходящи инструменти

1.5.5.Оценка на различните налични варианти за финансиране, включително възможностите за преразпределяне на средства

1.6.Продължителност и финансово отражение на предложението/инициативата

1.7.Планирани методи на изпълнение на бюджета

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

2.2.Системи за управление и контрол

2.2.1.Обосновка на предложените начини за управление, механизми за финансиране на изпълнението, начини за плащане и стратегия за контрол

2.2.2.Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляването им

2.2.3.Оценка и обосновка на разходната ефективност на проверките (съотношение „разходи за контрол ÷ стойност на съответните управлявани фондове“) и оценка на очакваната степен на риска от грешки (при плащане и при приключване)

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

3.2.Очаквано финансово отражение на предложението върху бюджетните кредити

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

3.2.2.Очакван резултат, финансиран с бюджетни кредити за оперативни разходи

3.2.3.Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

3.2.3.1.Очаквани нужди от човешки ресурси

3.2.4.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

3.2.5.Финансов принос от трети страни

3.3.Очаквано отражение върху приходите

 
ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА — „АГЕНЦИИ“

1.    РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА 

1.1.    Наименование на предложението/инициативата

1.2.    Съответни области на политиката

1.3.    Предложението е във връзка с: 

X ново действие

 ново действие след пилотен проект/подготвително действие 29  

X продължаване на съществуващо действие 

 сливане на едно или няколко действия в друго/ново действие 

1.4.    Цели

1.4.1.    Общи цели 

1.4.2.    Конкретни цели 

1.4.3.    Очаквани резултати и отражение

Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на бенефициерите/целевите групи.

1.4.4.    Показатели за изпълнението 

Посочете показателите за следене на напредъка и на постиженията.

а)    Ефективност и навременност: показателите следва да дават възможност за следене на изпълнението чрез редовно предоставяне на информация за напредъка и за постиженията през периода на програмиране.

б)    Ефективност: процесите за събиране и обработване на данни следва да бъдат оптимизирани, като се избягват ненужни или дублиращи се искания за информация.

в)    Целесъобразност на показателите и необходимост от ограничаване на свързаната с това административна тежест.

г)    Яснота: показателите следва да се представят в ясна и разбираема форма, с подкрепящи метаданни и във форма, която улеснява правилното тълкуване и съдържателната комуникация.

1.5.    Мотиви за предложението/инициативата 

1.5.1.    Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата

структура (включително подробни проучвания) на ценообразуването на търговските центрове за форуърдния пазар (поне основен и скандинавски, евентуално други), както и одобряване на нова методика по темата;

структура (включително подробни проучвания) на продуктите с дългосрочни права за пренос, които ще се предлагат (географски обхват и структура);

потенциални решения относно възможностите за хеджиране, произтичащи от новите изисквания след повишения от страна на националните регулаторни органи;

дейности по мониторинг, свързани с новата структура на центъра (обеми на LTTR, ликвидност на центъра, оценка на LTTR, ...).

1.5.2.    Добавена стойност от участието на Съюза (може да е в резултат от различни фактори, например ползи по отношение на координацията, правна сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на тази точка „добавена стойност от участието на Съюза“ е стойността, която е резултат от намесата на ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.

1.5.3.    Изводи от подобен опит в миналото

1.5.4.    Съвместимост с многогодишната финансова рамка и евентуални синергии с други подходящи инструменти

1.5.5.    Оценка на различните налични варианти за финансиране, включително възможностите за преразпределяне на средства

1.6.    Продължителност и финансово отражение на предложението/инициативата

 ограничен срок на действие

    Предложение/инициатива в сила от [ДД/ММ]ГГГГ до [ДД/ММ]ГГГГ

    Финансово отражение от ГГГГ до ГГГГ

X неограничен срок на действие

Изпълнение с период на започване на дейност от ГГГГ до ГГГГ,

последван от функциониране с пълен капацитет.

1.7.    Планирани методи на изпълнение на бюджета 30  

Х Пряко управление от Комисията чрез

    изпълнителни агенции

 Споделено управление с държавите членки

X Непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на:

 международни организации и техните агенции (да се уточни);

ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд;

Х органите, посочени в членове 70 и 71;

 публичноправни органи;

 частноправни органи със задължение за обществена услуга, доколкото са им предоставени подходящи финансови гаранции;

 органи, уредени в частното право на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и на които са предоставени подходящи финансови гаранции;

 органи или лица, на които е възложено изпълнението на специфични дейности в областта на ОВППС съгласно дял V от ДЕС и които са посочени в съответния основен акт.

Забележки

2.    МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ 

2.1.    Правила за мониторинг и докладване 

Да се посочат честотата и условията.

2.2.    Системи за управление и контрол 

2.2.1.    Обосновка на предложените начини за управление, механизми за финансиране на изпълнението, начини за плащане и стратегия за контрол

2.2.2.    Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляването им

2.2.3.    Оценка и обосновка на разходната ефективност на проверките (съотношение „разходи за контрол ÷ стойност на съответните управлявани фондове“) и оценка на очакваната степен на риска от грешки (при плащане и при приключване) 

2.3.    Мерки за предотвратяване на измами и нередности 

Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита, например от стратегията за борба с измамите.

3.    ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА 

3.1.    Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове 

Съществуващи бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Поискани нови бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

3.2.    Очаквано отражение върху разходите 

3.2.1.    Обобщение на очакваното отражение върху разходите 

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

3.2.2.    Очаквано отражение върху бюджетните кредити [за органа] 

    Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

    Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу:

Суми в милиони евро (до третия знак след десетичната запетая)

Когато е приложимо, сумите отразяват сумата на вноската на Съюза за агенцията и другите приходи на агенцията (такси и плащания).

3.2.3.    Очаквано отражение върху човешките ресурси на ACER 

3.2.3.1.    Резюме

    Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи

X    Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая) Когато е приложимо, сумите отразяват сумата на вноската на Съюза за агенцията и другите приходи на агенцията (такси и плащания).

Необходим персонал (ЕПРВ):

Планираната дата за назначаване на ЕПРВ е 1 януари 2024 г.

3.2.3.2.    Очаквани нужди от човешки ресурси за отговарящата генерална дирекция

    Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси.

    Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

Оценката се посочва в цели стойности (или най-много до един знак след десетичната запетая)

Необходимите човешки ресурси ще бъдат осигурени от служители на генералната дирекция, които вече са натоварени с управлението на действието и/или са преразпределени в рамките на генералната дирекция, при необходимост заедно с допълнително отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата генерална дирекция в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и с оглед на бюджетните ограничения.

Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:

3.2.4.    Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка 

    Предложението/инициативата е съвместимо(а) с настоящата многогодишна финансова рамка.

X    Предложението/инициативата налага препрограмиране на съответната функция от многогодишната финансова рамка.

Инициативата беше е мотивирана от настоящата енергийна криза и поради това не е взета предвид при изчисляването на функциите на МФР. Тъй като тази конкретна инициатива е нова, тя ще наложи препрограмиране както на бюджетния ред за вноската за ACER, така и на бюджетния ред, който ще подкрепи допълнителната работа в рамките на ГД „Енергетика“. Бюджетното отражение върху ACER, описано в настоящата законодателна финансова обосновка, което не може да бъде покрито от такси, ще бъде компенсирано чрез намаление на планираните разходи по бюджетния ред за ITER.

    Предложението/инициативата налага да се използва Инструментът за гъвкавост или да се преразгледа многогодишната финансова рамка 40 .

3.2.5.    Финансов принос от трети страни 

Предложението/инициативата не предвижда съфинансиране от трети страни.

Предложението/инициативата предвижда съфинансиране съгласно следните прогнози:

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

3.3.    Очаквано отражение върху приходите 

X    Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

    Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

    върху собствените ресурси

    върху разните приходи

Моля, посочете дали приходите са записани по разходни бюджетни редове. 

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

За другите „целеви“ приходи да се посочат съответните разходни бюджетни редове.

Да се посочи методът за изчисляване на отражението върху приходите.

(1)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Справяне с нарастващите цени на енергията: набор от мерки за действие и подкрепа, COM (2021) 660 final.

(2)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — План REPowerEU, COM(2022) 230.

(3)    Съобщение на Комисията — Временна рамка за мерки за държавна помощ при кризи в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна“, ОВ C 131I, стр. 1, C/2022/1890.

(4)    Регламент (ЕС) 2022/1032 на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 2022 г. за изменение на регламенти (ЕС) 2017/1938 и (ЕО) № 715/2009 във връзка със съхранението на газ, OВ L 173, 10.6.2022 г., стр. 17.

(5)    Регламент (ЕС) 2022/1369 на Съвета от 5 август 2022 г. относно координирани мерки за намаляване на търсенето на газ, ОВ L 206, 8.8.2022 г., стр. 1.

(6)    Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г. относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията, ОВ L 261, 7.10.2022 г., стр. 1.

(7)    Регламент (ЕС) 2022/2577 на Съвета от 22 декември 2022 г. за определяне на рамка за ускоряване на внедряването на енергия от възобновяеми източници, ОВ L 335, 29.12.2022 г., стр. 36.

(8)    Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г. относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията, ОВ L 261, 7.10.2022 г., стр. 1.

(9)    SPEECH/22/5493.

(10)     Доклад относно окончателните резултати от Конференцията за бъдещето на Европа доклад — предложения 3 и 17.

(11)    Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива (ЕС) 2018/2001 за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите и Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност, COM(2022) 222 final.

(12)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — План REPowerEU, COM(2022) 230 final.

(13)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Промишлен план на Зеления пакт за ерата на нулеви нетни емисии, COM(2023) 62 final .

(14)    Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията, ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 1.

(15)    Препоръка на Съвета от 16 юни 2022 г. (2022/C 243/04).

(16)    Член 194, параграф 1 от ДФЕС.

(17)    Агенция на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия, Окончателна оценка на ACER на структурата на пазара на електроенергия на едро в ЕС, април 2022 г.

(18)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — „REPowerEU: Съвместни европейски действия за по-сигурна и устойчива енергия на достъпни цени, COM/2022/108 final.

(19)    Съобщение на Комисията — Временна рамка за мерки за държавна помощ при кризи в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна“, ОВ C 131I, стр. 1, C/2022/1890.

(20)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — План REPowerEU (COM(2022) 230).

(21)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Краткосрочна намеса на енергийния пазар и дългосрочни подобрения на структурата на пазара на електроенергия — курс за действие, COM (2022) 236 final.

(22)    Регламент (ЕС) 2022/1032 на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 2022 г. за изменение на регламенти (ЕС) 2017/1938 и (ЕО) № 715/2009 по отношение на съхранението на газ (текст от значение за ЕИП), ОВ L 173.

(23)    Регламент (ЕС) 2022/1369 на Съвета от 5 август 2022 г. относно координирани мерки за намаляване на търсенето на газ, ОВ L 206 и Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г. относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията, ОВ L 261.

(24)    Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г. относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията, ОВ L 261.

(25)    Регламент (ЕС) 2022/2577 на Съвета от 22 декември 2022 г. за определяне на рамка за ускоряване на внедряването на енергия от възобновяеми източници, ОВ L 335, 29.12.2022 г.

(26)    Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, OВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1; Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (преработен текст), ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 82; Директива (ЕС) 2018/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. година за изменение на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност, ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 210. Регламент (ЕС) 2019/942 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. за създаване на Агенция на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (преработен текст), ОВ L 158, 14.6.2019 г., стр. 22; Регламент (ЕС) 2019/943 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно вътрешния пазар на електроенергия (преработен текст), ОВ L 158, 14.6.2019 г., стр. 54; Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно вътрешния пазар на електроенергия (преработен текст), ОВ L 158, 14.6.2019 г., стр. 125.

(27)    Съобщение на Комисията — Насоки относно държавната помощ в областта на климата, опазването на околната среда и енергетиката от 2022 г. (ОВ C 80, 18.2.2022 г., стр. 1).

(28)    Определени групи са изложени на по-голям риск да бъдат засегнати от енергийна бедност или са по-податливи на неблагоприятните последици от енергийната бедност, като например жените, хората с увреждания, възрастните хора, децата и лицата с малцинствен расов или етнически произход.

(29)    Съгласно член 58, параграф 2, буква а) или б) от Финансовия регламент.

(30)    Подробности във връзка с методите на изпълнение на бюджета и позовавания на Финансовия регламент могат да бъдат намерени на уебсайта BUDGpedia: https://myintracomm.ec.europa.eu/corp/budget/financial-rules/budget-implementation/Pages/implementation-methods.aspx

(31)    Многогод. = Многогодишни бюджетни кредити / Едногод. = Едногодишни бюджетни кредити.

(32)    ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.

(33)    Държави кандидатки и ако е приложимо — потенциални кандидатки от Западните Балкани.

(34)    Бюджетните кредити, необходими за човешки ресурси и други разходи с административен характер, ще бъдат покрити от бюджетни кредити на ГД, които вече са определени за управлението на действието и/или които са преразпределени в рамките на ГД, при необходимост заедно с допълнително отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

(35)    Резултатите са продуктите и услугите, които трябва да бъдат доставени (напр. брой финансирани обмени на учащи се, дължина на построените пътища в километри и т.н.).

(36)    Описана в точка 1.4.2. „Конкретни цели...“.

(37)    ДНП = договорно нает персонал; МП = местен персонал; КНЕ = командирован национален експерт; ПНА = персонал, нает чрез агенции за временна заетост; МЕД = младши експерт в делегация.

(38)    Подтаван за външния персонал, покрит с бюджетните кредити за оперативни разходи (предишни редове BA).

(39)    Основно за фондовете на политиката на сближаване на ЕС, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (ЕФМДРА).

(40)    Вж. членове 12 и 13 от Регламент (EC, Евратом) 2020/2093 на Съвета от 17 декември 2020 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021—2027.

(41)    Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми, от които са приспаднати 20 % за разходи по събирането.