ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 23.9.2020

COM(2020) 611 final

2016/0224(COD)

Изменено предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за установяване на обща процедура за международна закрила в Съюза и за отмяна на Директива 2013/32/ЕС

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Контекст и основания за предложението

Новият пакт се основава на предложенията на Комисията за реформа на общата европейска система за убежище от 2016 г. и 2018 г. и също така добавя допълнителни нови елементи за осигуряване на необходимия баланс за обща рамка, обединяваща всички аспекти на политиката за убежището и миграцията.

С настоящото предложение за изменение на предложението от 2016 г. за Регламент за процедурите за предоставяне на убежище 1 заедно с ново предложение за Регламент относно управлението на убежището и миграцията, предложението за въвеждане на скрининг 2 , предложението за изменение на предложението за Евродак и предложението за създаване на процедури и механизми за съвместно справяне с кризисни ситуации се създава законодателната рамка, чрез която този всеобхватен подход към управлението на миграцията и убежището се привежда в действие. 

Заедно с предложението за Регламент за въвеждане на скрининг то осигурява непрекъсната връзка между всички етапи на процедурата по миграция — от нов етап преди влизането до резултата от подадена молба за убежище, т.е. или интегриране на лицата, за които е признато, че се нуждаят от закрила, или връщане на кандидатите, които нямат право да останат в Съюза. Етапът преди влизането включва скрининг, състоящ се от проверка на самоличността и здравословното състояние и проверка за сигурност при пристигане, с цел бързо включване в процедурата за разглеждане на молба за международна закрила или в процедурата по връщане или отказ за влизане.

С предложението за изменение на предложението от 2016 г. за преработване на Регламента за Евродак се въвежда ясна и последователна връзка между конкретни лица и процедурите, на които те са подложени, с цел по-добро подпомагане на контрола на незаконната миграция и откриването на неразрешени движения. Чрез него също така се подкрепя прилагането на новия механизъм за солидарност, установен с Регламента относно управлението на убежището и миграцията, осигуряват се необходимите последващи изменения, които ще позволят на Евродак да функционира в границите на рамката за оперативна съвместимост, и ще подпомогнат държавите членки при контрола върху оказването на помощ за доброволно връщане и реинтеграция.

На последно място, заедно с тези предложения Комисията представя предложение за Регламент относно управлението на кризисни ситуации, за да се определят средствата, необходими, за справяне с кризи. Този инструмент за кризи обхваща изключителните ситуации на масов приток на граждани на трети държави или лица без гражданство, пристигащи незаконно в държава членка, които са с такъв мащаб и характер, че системата на държава членка в областта на убежището, приемането или връщането спира да функционира. Инструментът обхваща и ситуациите, в които има непосредствен риск от такива пристигания, които рискуват да доведат до сериозни последици за функционирането на общата европейска система за убежище и на системата за управление на миграцията на Съюза или до невъзможност тези системи да бъдат прилагани. С Регламента се създават процедури за справяне с кризисни ситуации и форсмажорни обстоятелства в областта на миграцията и убежището в рамките на ЕС, посочват се възможни изключения от приложимите достижения на правото на Съюза относно убежището и връщането и се определят специфични правила за прилагането в кризисни ситуации на механизма за солидарност, определен в Регламента относно управлението на убежището и миграцията.

С реформата се цели справяне с факта, че въпреки значително засиленото сътрудничество на равнището на ЕС, включително що се отнася до подкрепата от агенциите на ЕС, системите на държавите членки за убежище, приемане и връщане остават до голяма степен нехармонизирани. Това води до неефективност и има нежеланото последствие, че не се предоставя едно и също справедливо третиране на лицата, търсещи убежище, в цяла Европа, вследствие на което се насърчава движението на голям брой мигранти в Европа, които търсят най-добрите условия и перспективи за своя престой. В този контекст Комисията подкрепя предварителните политически споразумения, които вече са постигнати по Регламента за условията, на които трябва да отговарят търсещите убежище, Директивата за условията на приемане, Регламента за рамка на ЕС за презаселване и Регламента за Aгенцията на ЕС в областта на убежището. Необходимо е тези актове да бъдат окончателно приети възможно най-скоро. Преговорите по Директивата относно връщането също следва да бъдат приключени бързо заедно с реформата на общата европейска система за убежище, за да се гарантира, че правилата на ЕС успешно предотвратяват укриването, оказват помощ на доброволно връщащите се лица и рационализират административните и съдебните процедури, като по този начин засилват ефективното функциониране на системата за миграцията и убежището.

·Цели на предложението

В този контекст Комисията не счита, че е необходимо да се внасят мащабни промени в предложението от 2016 г., по което съзаконодателите вече са постигнали значителен напредък. В преговорите до момента обаче държавите членки не постигнаха споразумение по условията за използване на процедурата на границата и степента, в която това следва да бъде задължение за държавите членки. По време на консултациите повечето държави членки отбелязаха този въпрос като ключов елемент от един общ компромис по пакета от предложения като цяло. Освен това много държави членки подчертаха предизвикателствата, свързани с последващи молби от лица, които не се нуждаят от международна закрила, както и с неефективни процедури за обжалване — два проблема, които сериозно затрудняват усилията за връщане. По тази причина с настоящото предложение се внасят целенасочени изменения в предложението от 2016 г. с цел справяне с тези специфични предизвикателства, като по този начин ще се постигнат целите и заедно с предложението за Регламент за въвеждане на скрининг ще се осигури непрекъсната връзка между всички етапи на миграционния процес — от пристигането до обработката на молби за убежище и когато е приложимо, до връщането.

Увеличеният натиск, произтичащ от пристигането на мигранти с ниски шансове за получаване на закрила, трябва да бъде преодолян чрез нови инструменти за управление на миграцията, в това число по-хармонизирани процедури, по-специално на външната граница. За тази цел се създава етап преди влизането, състоящ се от скрининг и процедура на границата за предоставяне на убежище и за връщане. По време на скрининга мигрантите ще бъдат регистрирани и подложени на скрининг с цел установяване на самоличността им и на рисковете за здравето и сигурността. След това мигрантите ще бъдат насочени към подходящата процедура — за предоставяне на убежище, за отказ за влизане или за връщане. На последно място, ще бъде определено дали молбата за убежище следва да бъде разгледана, без да се разреши на кандидата да влезе на територията на държавата членка, чрез процедура на границата за убежище или чрез нормална процедура за убежище. Когато се използва процедура на границата за убежище и в хода на тази процедура бъде определено, че лицето не се нуждае от закрила, ще бъде задействана процедура на границата за връщане.

Целта на съвместната процедура на границата за предоставяне на убежище и за връщане е бързо да се разглеждат молбите за убежище, с които се злоупотребява, или молбите за убежище, подадени на външната граница от кандидати, пристигащи от трети държави с нисък процент на признаване, за да могат бързо да бъдат върнати лицата, които нямат право да останат в Съюза. Съвместната процедура на границата за убежище и за връщане е важен инструмент за управление на миграцията, за да се предотвратяват неразрешените влизания и неразрешените движения, по-специално защото смесените потоци включват значителен дял кандидати за убежище, които пристигат от държави с нисък процент на признаване. Същевременно, за да може тази процедура да изпълнява целта си, е нужно тя да бъде лесна за прилагане и да предоставя на държавите членки гъвкавостта, от която те се нуждаят за ефективното ѝ провеждане, при пълно зачитане на основните права.

Същевременно, използването на процедурата на границата ще бъде от полза за системата за предоставяне на убежище като цяло, тъй като по-доброто управление на границата на молбите за убежище, с които се злоупотребява или които са недопустими, ще бъде от полза за ефективното третиране на истинските случаи във вътрешността на страната.

•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

Настоящото предложение е в пълно съответствие с инициативите, придружаващи пакта, по-конкретно предложението за Регламент относно управлението на убежището и миграцията, предложението за Регламент за въвеждане на скрининг и измененото предложение за преработване на Регламента за Евродак.

Осигурена е тясна връзка между настоящото предложение и предложението за Регламент за въвеждане на скрининг. След такъв скрининг гражданите на трети държави ще бъдат насочвани или към процедурата за убежище, или към процедурата за връщане и когато е целесъобразно, към процедурата на границата. И в двата случая събраната по време на скрининга информация ще бъде взета под внимание при разглеждането на молбата за убежище или стартирането на процедурите за връщане.

Предложението е също така в съответствие с предложението за преработване на Директивата относно връщането и допълва това предложение, чрез което вече бяха предложени конкретни мерки, насочени към по-добро свързване на процедурите за убежище и за връщане, по-специално във връзка с издаването на решение за връщане след прекратяване на законен престой, обжалванията на решение за връщане след окончателно решение, с което се отхвърля молба за международна закрила, както и процедура на границата за връщане. Разпоредбите, включени в настоящото предложение за регламент, ще заздравят непрекъснатата връзка между процедурите за убежище и за връщане, като премахнат съществуващите „вратички“ и допълнително намалят възможностите за злоупотреба със системата за убежище. В резултат на тези предложени изменения преговорите по процедурата на границата за връщане следва да се проведат в контекста на настоящия регламент.

Що се отнася до предложението за Регламент относно управлението на убежището и миграцията, с настоящото предложение, заедно с предложението за Регламент за въвеждане на скрининг, се гарантира, че мигрантите, влизащи в етапа преди влизането, могат на всеки етап да подлежат на преместване или на спонсориране на връщането в рамките на новия механизъм за солидарност или, когато е приложимо, да бъдат прехвърлени в държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила въз основа на обективни критерии, определени в законодателството. С него също така се гарантира, че след такова преместване или прехвърляне държавата членка, която извършва преместването или прехвърлянето, може да продължи процедурата на границата на своята територия. С настоящото предложение също се гарантира съгласуваност със специалния режим, предложен за третирането на мигрантите, свалени на брега след операция по търсене и спасяване, в Регламента относно управлението на убежището и миграцията и в измененото предложение за преработване на Регламента за Евродак, по-специално чрез начина, по който се определят категориите лица, отговарящи на условията за преместване, и чрез въвеждането на нова категория в Евродак за тези мигранти.

Накрая, гарантирана е също съгласуваност с предварителните политически споразумения, които вече са постигнати по Регламента за условията, на които трябва да отговарят търсещите убежище, Директивата за условията на приемане, Регламента за рамка на ЕС за презаселване и Регламента за Агенцията на ЕС в областта на убежището.

•Съгласуваност с други политики на Съюза

Настоящото предложение е в съответствие с всеобхватния, дългосрочен подход към управлението на миграцията, посочен в новия пакт за миграцията и убежището, който включва поставяне на политиката за миграцията в основата на отношенията с третите държави партньори; създаване на ефективни законни пътища към ЕС; интегриране на управлението на външните граници в по-широката политика на ЕС за управлението на миграцията; изграждане на безпроблемни, справедливи и ефективни процедури за убежище и за връщане; укрепване на Шенгенското пространство за свободно движение въз основа на доверие между държавите членки; и разработване на специални политики за подпомагане на интеграцията на граждани на трети държави в европейските общества.

С предложението се изпълняват новият пакт и по-специално целта за рестартиране на реформата в областта на убежището, предложена от Комисията през 2016 г., като, inter alia, се търсят начини да се въведе безпроблемно функционираща система за убежище и за връщане. Във връзка с това на етапа преди влизането — преди лицето да е получило разрешение да влезе на територията и състоящ се от скрининга и процедурата на границата — се предприемат действия за преодоляване на множество предизвикателства, свързани с целия миграционен процес — от първото пристигане до включването в подходящата процедура: процедурата за убежище или процедурата за връщане. Тези предизвикателства включват необходимостта да се поддържат малък натиск от незаконно пристигащите и силни външни граници, по-малки по-нататъшни придвижвания, както и система за бързо и ефективно връщане и обратно приемане.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

·Променлива геометрия

·Субсидиарност

•Пропорционалност

Съгласно принципа на пропорционалност, посочен в член 5 от Договора за Европейския съюз, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на неговите цели.

По отношение на целта да бъдат създадени нови процедури, по-специално нов етап преди влизането, състоящ се от скрининг и безпроблемна процедура на границата за предоставяне на убежище и за връщане, всички елементи на предложението са ограничени до това, което е необходимо за създаване и задействане на такава обща процедура, за нейното рационализиране и опростяване, за гарантиране на равно третиране от гледна точка на правата и гаранциите за кандидатите и за избягване на несъответствията в националните процедури, които имат за нежелана последица насърчаване на неразрешените движения.

•Избор на инструмент

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Събиране на знания за въвеждането и прилагането на съществуващото законодателство

Що се отнася до правото на ефективна правна защита, за да се намалят възможностите за злоупотреба със системата за убежище, през 2016 г. Комисията предложи обжалванията на втора или по-висока инстанция пред съд или правораздавателен орган да нямат автоматично суспензивно действие, освен ако съдът или правораздавателният орган реши друго ex officio или по искане на кандидата. Европейският парламент подкрепи в доклада си тази разпоредба, докато Съветът счете, че процедурата за предоставяне на убежище, уредена от законодателството на ЕС, трябва да приключи след решението, взето от първоинстанционния апелативен съд. Комисията предложи също да се определят хармонизирани срокове, в които кандидатите да подават жалби пред първоинстанционните съдилища или правораздавателни органи, както и срокове, в които съдилищата да се произнасят по жалбите. Европейският парламент се съгласи за сроковете, в които кандидатите да подават жалби, но не подкрепи въвеждането на срокове, в които съдилищата или правораздавателните органи да се произнасят. Съветът предпочете срокове да бъдат определени в националното законодателство, а не да бъдат въведени хармонизирани срокове на европейско равнище, в които кандидатите да подават жалби, и не подкрепи въвеждането на срокове, в които да се произнасят съдилищата или правораздавателните органи. Съветът обаче прие, че такива срокове се определят на национално равнище.

•Консултации със заинтересованите страни

Комисията се консултира с държавите членки, Европейския парламент и заинтересованите страни по няколко повода, за да събере становищата им относно новия пакт за миграцията и убежището. Успоредно с това румънското, финландското и хърватското председателство проведоха както стратегически, така и технически обмен относно бъдещето на различните аспекти на политиката за миграцията, включително убежището, връщането и отношенията с трети държави във връзка с обратното приемане и реинтеграцията. По време на тези консултации беше изразена подкрепа за ново начало в областта на европейската политика за убежището и миграцията, за да се отстранят незабавно слабостите на общата европейска система за убежище (ОЕСУ), да се подобри ефективността на връщанията и да се установи истинска европейска система за връщане, да се подсилят отношенията ни с третите държави по въпросите на обратното приемане и да се гарантира устойчиво реинтегриране на мигрантите след завръщането им в държавите на произход.

Преди привеждането в действие на новия пакт за миграцията и убежището Комисията проведе продължителни интензивни консултации с Европейския парламент. Комисията проведе и два кръга интензивни посещения и двустранни консултации с всяка държава членка поотделно през първите 100 дни от началото на мандата си, както и наскоро — преди представянето на пакта. Държавите членки и Европейският парламент се съгласиха, че е нужен напредък в отстраняването на слабостите на настоящата система, както и че са нужни нова система за справедливо споделяне на отговорността, към която могат да допринасят всички държави членки, силна защита на границите, зачитане на основните права във всички аспекти на политиката на ЕС в областта на миграцията, значението на външното измерение на миграцията, включително законните и безопасни пътища, и подобряване на връщанията.

По време на финландското председателство бяха организирани редица работни срещи и дискусии в рамките на различни форуми на Съвета, включително конференцията „Тампере 2.0“, проведена на 24 и 25 октомври 2019 г. в Хелзинки, и Залцбургския форум, проведен във Виена на 6 и 7 ноември 2019 г., където държавите членки приветстваха намерението на Европейската комисия да даде нов тласък на реформата на системата „Дъблин“, за да бъдат намерени нови форми на солидарност, за които ще се изисква приносът на всички държави членки. Държавите членки подчертаха, че мерките за солидарност трябва да бъдат част от реформираната система, но че те следва да вървят ръка за ръка с мерки за отговорност. Освен това те изтъкнаха спешната нужда от действия за борба с неразрешените движения в рамките на ЕС, както и от принудително връщане на лицата, които не се нуждаят от международна закрила. Европейският парламент неколкократно подчерта необходимостта да се осигури достатъчна закрила за семействата с деца и да се обърне специално внимание на непридружените ненавършили пълнолетие. Комисар Йохансон проведе няколко целенасочени консултации с международни организации, организации на гражданското общество, съответните местни неправителствени организации в държавите членки, социални и икономически партньори. По време на тези консултации бяха представени конкретни препоръки във връзка с необходимостта от допълнително разработване на общ подход за стандартите, насочени към децата, в съответствие със Съобщението от 2017 г. относно децата мигранти 3 . Проведени бяха и консултации с гражданското общество по време на консултативния форум, организиран от EASO, по теми като първоначалните стъпки в процедурата за предоставяне на убежище (2019 г.).

Комисията също така взе под внимание конкретните препоръки на националните и местните органи 4 , неправителствени и международни организации, като например върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) 5 , Международната организация по миграция (МОМ) 6 , както и мозъчни тръстове и академични среди, относно това как да се предвиди ново начало в областта на миграцията и да се преодолеят настоящите предизвикателства в областта на миграцията, като същевременно се спазват стандартите в областта на човешките права. По тяхно мнение с новото начало на реформата трябва да се преразгледат определени правила за определяне на компетентността и да се предвиди механизъм за задължителна солидарност, в това число за лицата, свалени на брега след операция по търсене и спасяване. Неправителствените организации се застъпват и за общо разбиране за компетентността от държавите членки и призоваха преразгледаните дъблински правила да включват по-траен механизъм за преместване 7 .

Комисията взе също под внимание приноса и проучванията на Европейската мрежа за миграцията 8 , които бяха стартирани по нейна инициатива и които през последните години доведоха до няколко специализирани проучвания и ad hoc запитвания.    

Изготвяне на политики въз основа на факти

Комисията предпочита политиките да се изготвят въз основа на факти и упоменава отделния документ (XXX), който включва съответните данни и елементи в подкрепа на предложения подход за различните предизвикателства, идентифицирани от 2016 г. насам за завършването на реформата на ОЕСУ и укрепването на европейската нормативна уредба в областта на връщането.

•Основни права 

Настоящото предложение зачита основните права и спазва принципите, признати по-специално от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и задълженията, произтичащи от международното право, по-специално от Женевската конвенция за статута на бежанците, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, Международния пакт за граждански и политически права, Конвенцията на ООН против изтезанията и Конвенцията на ООН за правата на детето.

Правото на свобода и на свобода на движение е защитено, при условие че, ако се използва задържане в контекста на процедурата на границата съгласно Директивата за условията на приемане и Директивата относно връщането, то е оправдано само ако са налице конкретни основания, ясно определени в тези директиви, когато се окаже необходимо и пропорционално, въз основа на индивидуална оценка на всеки случай, подлежаща на съдебен контрол, и като крайна мярка, ако други, по-леки алтернативни принудителни мерки не могат да бъдат приложени ефективно.

Предложението гарантира, че висшият интерес на децата винаги ще бъде защитен, по-специално като се изключи по правило прилагането на процедурата на границата в случай на непридружени ненавършили пълнолетие и семейства с деца под 12-годишна възраст, освен когато те се считат за заплаха за националната сигурност или обществения ред на държава членка или кандидатът е бил принудително изгонен по сериозни причини, свързани с обществената сигурност или обществения ред съгласно националното законодателство.

Правото на ефективна защита е гарантирано по подходящ начин, тъй като кандидат следва да няма автоматично право да остане за целите на обжалването единствено в надлежно обосновани случаи, посочени в настоящия регламент, когато има вероятност молбите да са неоснователни.

Спазването на принципа на забрана за връщане е гарантирано, тъй като в предложението се посочва, че действието на всички последици от решение за връщане спира, докато кандидатът има право да остане или му е позволено да остане за целите на подаване на молба за международна закрила. Освен това, по силата на разпоредбите на Директивата относно връщането, принципът на забрана за връщане трябва да бъде спазван на всички етапи на процедурите за връщане, а обжалванията на решения за връщане автоматично спират изпълнението на решения, които рискуват да нарушат този принцип.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

•Мерки за мониторинг, оценка и докладване

•Подробно разяснение на отделните разпоредби на предложението

1.Нов етап преди влизането

2.Обхват на процедурата на границата за убежище: определяне на това за кого може да се приложи процедурата на границата и за кого тя следва да се приложи:

–Първо, в новия член 41, параграфи 1 и 2 се пояснява, че молби могат да бъдат разглеждани чрез процедура на границата единствено когато на кандидатите все още не е разрешено да влязат на територията на държавата членка и те не отговарят на условията за влизане съгласно Кодекса на шенгенските граници. Процедурата на границата се провежда след скрининга, извършен в съответствие с Регламент (ЕС) XXX/XXX [Регламента за скрининга], когато молбите са били подадени на външен граничен контролно-пропускателен пункт или в транзитната зона, след задържане във връзка с незаконно преминаване на външната граница или след сваляне на брега след операция по търсене и спасяване.

–В рамките на процедура на границата могат да бъдат вземани решения единствено по допустимостта на молбата или по основателността на молбата, когато молбата се разглежда по ускорена процедура. Това включва възможността процедурата на границата да бъде провеждана за случаите, когато държава членка може да счита дадена трета държава за „сигурна държава на произход“ или „сигурна трета държава“ за кандидата, което налага по-задълбочена оценка на положението на кандидата. Поради това се добавя ново основание за ускоряване, което се основава на по-обективни и лесни за ползване критерии, съгласно които държавата членка ще ускорява разглеждането на молбите, подадени от кандидати, пристигащи от трети държави, за които делът на положителните решения за убежище от общия брой на решенията за убежище е под 20 % съгласно последните налични годишни средни данни на Евростат за целия Съюз. Този процент се оправдава от значителното увеличение на броя на молбите, подадени от кандидати, пристигащи от държави с нисък процент на признаване — под от 20 % — откъдето произтича необходимостта от въвеждане на ефикасни процедури за разглеждане на тези молби, които вероятно са неоснователни.

–Съгласно новия член 41, параграф 7, докато прилагат процедурата на границата за убежище, държавите членки могат също да проведат процедурата за определяне на държавата членка, която е компетентна да разгледа молбата.

–В новия член 41, параграф 6 се пояснява, че на кандидатите, за които се прилага процедурата на границата за убежище, няма да се разрешава да влязат на територията на държавата членка.

–Задължение за държавите членки да прилагат процедурата на границата за убежище в определени случаи: Новият член 41, параграф 3 задължава държавите членки да прилагат процедурата на границата в случай на незаконно пристигане на външната граница или след сваляне на брега след операция по търсене и спасяване, както и ако е приложимо едно от следните основания: 1) кандидатът представлява риск за националната сигурност или обществения ред; 2) кандидатът е подвел органите, като е предоставил невярна информация или документи или като не е предоставил релевантна информация или документи във връзка със своята самоличност или гражданство, които са можели да повлияят отрицателно на решението; 3) кандидатът е от трета държава, за която делът на положителните решения за убежище от общия брой на решенията за убежище, е под 20 процента.

–Продължителност на процедурата на границата за убежище: В новия член 41, параграф 11 се уточнява, че максималната продължителност на процедурата на границата ще бъде 12 седмици, считано от момента на регистриране на молбата за първи път. Като дерогация от обичайния 10-дневен срок за подаване молбата следва да бъде подадена не по-късно от пет дни след тази регистрация или, в случай че кандидатът е бил преместен в съответствие с член [x] от Регламента относно управлението на убежището и миграцията, пет дни от момента, в който кандидатът удостовери самоличността си пред компетентните органи в компетентната държава членка (нов член 41, параграф 10). Тази дерогация се оправдава от факта, че в тези случаи на кандидата не е разрешено да влезе на територията, и не може да се допуска забавено подаване на молба да забави процедурата на границата и съответния 12-седмичен срок.

–Гаранции в процедурата на границата за убежище: В новия член 41, параграфи 5 и 9 се посочват случаите, в които процедурата на границата за убежище не се прилага. Процедура на границата може да бъде прилагана по отношение на непридружени ненавършили пълнолетие и семейства с деца под 12-годишна възраст единствено по причини, свързани с националната сигурност или обществения ред, а именно когато непридруженият ненавършил пълнолетие или — в случай на семейства — който и да е член на семейството се считат за заплаха за националната сигурност или обществения ред на държавата членка или са били принудително изгонени по сериозни причини, свързани с обществената сигурност или обществения ред съгласно националното законодателство. Съгласно новия член 41, параграф 9 държавите членки не могат да прилагат или следва да престанат да прилагат процедурата на границата в определени случаи, включително когато основанията за прилагане на процедурата на границата не са изпълнени или вече не се изпълняват, когато на кандидатите със специални процедурни нужди не може да бъде предоставена необходимата подкрепа, когато съществуват медицински причини, възпрепятстващи прилагането на процедурата на границата, и когато условията за задържане в съответствие с Директивата за условията на приемане не могат да бъдат изпълнени и процедурата на границата не може да бъде приложена без задържане. Когато процедурата на границата не се прилага или вече не се прилага, на кандидата се разрешава да влезе на територията на държавата членка и неговата молба се разглежда по приложимата процедура за убежище (включително по ускорена процедура, ако е приложимо).

–Местоположение на кандидатите, за които се прилага процедурата на границата за убежище: Новият член 41, параграф 15 предоставя възможност за настаняване на кандидатите, за които се прилага процедурата на границата, не само в места на външните граници или в транзитни зони, но и в близост до такива места.

–Държавите членки обаче не е необходимо да осигуряват необходимите съоръжения за прилагане на процедурата на границата на всеки граничен контролно-пропускателен пункт или на всеки участък от външната граница, където мигрантите могат да бъдат задържани или свалени на брега. Те могат да избират местата, където да изградят необходимите съоръжения за тази цел, навсякъде по външната граница или в близост до външната граница и да прехвърлят молбите, обхванати от процедурата на границата, на тези места, независимо от това къде е подадена първоначално молбата за убежище. С цел обаче да се избегнат твърде голям брой прехвърляния и твърде времеемки прехвърляния на кандидати за тази цел, държавите членки следва да се стремят да изградят необходимите съоръжения там, където очакват да получат най-много молби, които попадат в обхвата на процедурата на границата.

–В случай на превишаване на оперативния капацитет на тези места за целите на обработването на кандидатите, за които се прилага процедурата на границата, държавите членки могат временно и за възможно най-кратък период от време да настанят кандидатите на други места в рамките на територията на държавата членка. Това изключение следва да се прилага единствено когато оперативният капацитет на тези места е временно превишен, тъй като държавите членки трябва да се стремят да осигурят достатъчен капацитет на тези места, като вземат под внимание очаквания обем на молбите.

–Нова процедура на границата за извършване на връщане: Новият член 41a въвежда процедура на границата за извършване на връщане, с която се заменя процедурата на границата за връщане, включена в предложението от 2018 г. за преработка на Директивата относно връщането. Процедурата на границата за извършване на връщане се прилага за кандидати, граждани на трети държави или лица без гражданство, чиито молби са отхвърлени в контекста на процедурата на границата за убежище. На лицата, за които се прилага тази процедура, не се разрешава да влязат на територията на държавата членка. Тези лица следва да бъдат държани на външните граници или в близост до тях или в транзитни зони. Когато обаче държавите членки нямат възможност да ги държат на тези места, те могат да използват други места в рамките на своята територия. На гражданите на трети държави и лицата без гражданство, за които се прилага процедурата, може да бъде предоставен срок за доброволно напускане, който не надвишава 15 дни, без да се засяга възможността за доброволно изпълнение във всеки един момент на задължението за връщане, като лицето напуска от гранична зона или транзитна зона. По този начин ще се намали рискът от неразрешено влизане и движение на незаконно пребиваващи граждани на трети държави, за които се прилага процедурата на границата за извършване на връщане, без да се предотвратява възможността, с която те разполагат, да се върнат доброволно и ако е позволено от националното законодателство, да получат логистична, финансова или друга помощ. Процедурата на границата за извършване на връщане не може да надхвърля 12 седмици, считано от момента, в който засегнатото лице вече няма право да остане и вече не му е позволено да остане, т.е. момента, в който молба на кандидата да получи право да остане е отхвърлена от съд. Този срок е в допълнение към срока, определен за процедурата на границата за разглеждане на молбите за международна закрила. През този срок или част от него, за да се улесни и гарантира връщането, незаконно пребиваващите граждани на трети държави могат да бъдат задържани в отделни случаи. Ще бъдат прилагани процедурните гаранции и гаранциите, определени в Директивата относно връщането. Гражданите на трети държави, които вече са били задържани (с всички приложими гаранции, предвидени в Директивата за условията на приемане) по време на разглеждането на молба за международна закрила като част от процедурата на границата за убежище, могат да бъдат задържани, за да бъде предотвратено незаконно влизане и извършено връщане. В други случаи, а именно когато гражданите на трети държави не са били задържани по време на процедурата на границата за убежище, задържането може да бъде използвано в рамките на същия максимален срок, ако са налице основанията за задържане, посочени в преработената Директива относно връщането (съществува риск от укриване, съответното лице избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса на извеждане или лицето представлява риск за обществения ред, обществената сигурност или националната сигурност). Максималният срок на задържане, определен с член 15, параграфи 5 и 6 от Директивата относно връщането (максимум 6 месеца, които могат да бъдат удължени при определени обстоятелства с още максимум 12 месеца) остава обаче непроменен, вследствие на което срокът на задържане, което може да бъде извършено по време на процедурата на границата за извършване на връщане, се включва в този срок.

–Прекратяване на процедурата на границата и право на влизане на територията: Когато процедурата за убежище все още е в ход в края на срока за приключване на процедурата на границата, кандидатът получава разрешение да влезе на територията на държавата членка за приключване на процедурата за убежище. Влизането не се разрешава, когато кандидатът вече няма право да остане и не му е позволено да остане. В случай че вече е издадено решение за връщане, по отношение на кандидата се прилага процедурата на границата за връщане, която не може да продължи над 12 седмици. След изтичането на този срок по отношение на незаконно пребиваващия гражданин на трета държава се прилага процедурата за връщане, създадена с Директивата относно връщането.

–Възможности за прехвърляне на процедурите на границата за убежище и за връщане: Процедурите на границата за убежище и за връщане могат да бъдат приложени в държава членка, различна от тази, в която е подадена молбата за убежище. Съгласно новия член 41, параграф 8, когато условията за прилагане на процедурата на границата са изпълнени в държавата членка, в която е подадена молбата, държавата членка, в която кандидатът е преместен в съответствие с член [x] от Регламент (ЕС) XXX/XXX [Регламента относно управлението на убежището и миграцията], може да приложи процедурите на границата за убежище и за връщане. Процедурите на границата за убежище и за връщане могат да бъдат приложени и от държавата членка на преместване, когато молбата за международна закрила e подадена само в тази държава членка след преместване (нов член 41, параграф 1, буква г)).

В обобщение, процедурата на границата за убежище следва да се прилага за молби за убежище, с които явно се злоупотребява, или когато кандидатът представлява заплаха за сигурността или е малко вероятно да се нуждае от международна закрила поради процента на признаване за лицата с неговото гражданство. Освен това държавите членки могат да изберат да използват процедурата на границата за убежище въз основа на допустимостта или основателността на молбата, когато тя следва да бъде разгледана по ускорена процедура. На последно място, в случаите, когато от самото начало е малко вероятно тези лица да бъдат успешно приети обратно в случай на отрицателно решение по молбата им за убежище, държавите членки могат да решат да не прилагат процедурата на границата за убежище, а вместо нея да използват обичайната процедура за убежище. Обичайната процедура за убежище ще се прилага за всички други молби за убежище. Непридружените деца и децата на възраст под 12 години заедно с членовете на техните семейства ще бъдат освободени от процедурата на границата, освен когато пораждат опасения във връзка със сигурността.

3.Всеобхватна процедура за убежище и за връщане

–Рационализиране на процедурите за убежище и за връщане, включително на обжалванията

–Съгласно новия член 35а държавите членки трябва да издават решенията за убежище и за връщане в един и същи акт или, ако са в отделни актове, едновременно и заедно. Новият член 53, параграф 1 рационализира процедурите за обжалване на решенията за убежище и за връщане, като гарантира правото на ефективна правна защита както за решенията за убежище, така и за решенията за връщане пред един и същи съд или правораздавателен орган и в рамките на едни и същи съдебни производства и срокове. Тези правила гарантират, че процедурата за връщане няма да бъде бавена ненужно, и намаляват риска отхвърленият кандидат за убежище да се укрие или да предотврати неговото извеждане, като същевременно се гарантира зачитането на основното право на ефективна правна защита пред съд или правораздавателен орган.

·В предложението на Комисията от 2016 г. бе предложено държавите членки да могат да правят изключение от правото на оставане на тяхната територия в случай на последващи молби, когато решаващият орган е отхвърлил последващата молба като недопустима или явно неоснователна, или в случай на втора последваща молба. Като взема под внимание консултациите с държавите членки, Комисията счита, че съществува възможност да бъдат предвидени допълнителни изключения от правото на оставане в случай на последващи молби, при условие че тези изключения бъдат внимателно определени. Поради това, съгласно новия член 43, параграф 1, буква а), на кандидата, който подаде последваща молба, не следва да бъде разрешено да остане до постановяване на решението, с което молбата се определя за недопустима, когато са изпълнени следните кумулативни условия: предстои извеждане; трябва да е ясно, че молбата е подадена единствено с цел забавяне или затрудняване на извеждането; и на решаващия орган трябва веднага да му стане ясно, че не са представени нови елементи; не съществува риск от нарушаване на принципа на забрана за връщане; и последващата молба е представена в срок от една година от решението на решаващия орган по първоначалната молба. За да могат да прилагат това правило, държавите членки ще трябва да организират процедурите по такъв начин, че решаващият орган да може да вземе такова решение, като прецени дали всички тези критерии са изпълнени колкото е възможно по-бързо след подаването на последващата молба. В противен случай ще се прилага основното правило, а именно че кандидатът има право да остане, докато се разглежда последващата молба.

·От съображения за яснота в настоящото предложение е включен пълният текст на членове 53 и 54. Не се предлага в предложението от 2016 г. да бъдат внесени значителни промени, що се отнася до разпоредбите във връзка с основния принцип на ефективна правна защита, осигуряване на устен и писмен превод на етапа на обжалване и процедурата, свързана с предоставянето на право на оставане.

·Новият член 53, параграф 2 запазва възможността, която съществува и днес, по силата на Директивата за процедурите за убежище обжалване на решение, с което се отхвърля молба като неоснователна във връзка със статута на бежанец, да бъде счетено за недопустимо в съответствие с националното право, когато статутът на субсидиарна закрила, предоставен от държавата членка, предлага същите права и ползи като статута на бежанец съгласно правото на Съюза и националното право.

·В новия член 53, параграф 7 са предвидени минимални и максимални срокове, в които кандидатите следва да обжалват на първа инстанция, а не точни срокове, както беше предложено през 2016 г., за да се гарантира известна хармонизация, като същевременно се вземат под внимание вижданията на държавите членки, изразени по време на преговорите по предложението от 2016 г. За тази цел се прави разграничение между решенията, взети по ускорената процедура или по процедурата на границата, за които сроковете за обжалване могат да бъдат по-кратки, включително за последващите молби, и другите решения.

·Съгласно новия член 53, параграф 9 държавите членки не могат да предоставят на кандидатите възможност да подават, срещу решение, взето в рамките на процедурата на границата, допълнителна жалба срещу решение по първото обжалване.

·В новия член 54, параграф 1 се пояснява, че всички правни последици от решение за връщане, издадено заедно с решение, с което се отхвърля молба за международна закрила, се спират, докато кандидатът има право да остане или му е позволено да остане съгласно Регламента. Това е в съответствие с решението на Съда на Европейския съюз по дело C-181/16, Gnandi, в което се пояснява, че правните последици от решение за връщане трябва да бъдат спрени, когато е в ход жалба срещу отхвърляне на молба за международна закрила и ако гражданинът на трета държава се ползва от правото да остане в съответствие с Регламента за процедурите за предоставяне на убежище.

·С новия член 54, параграф 3 се разширяват обстоятелствата, при които кандидатът няма автоматично право да остане за целите на обжалването, за да бъдат включени и решенията за отхвърляне на последващи молби и решенията за отнемане на международна закрила в конкретните случаи, когато се прилага основание за отстраняване или когато бенефициерът се счита за заплаха за сигурността на държава членка или е осъден за особено тежко престъпление.

–Последващи молби: За да се подейства възпиращо на последващите молби, с които се злоупотребява, и на подаването на последващи молби в последния момент, се предлагат по-строги правила за случаите, в които държавите членки могат да разрешат на кандидатите да останат в случай на последващи молби.

·Взети заедно, обяснените по-горе правила означават, че за последващите молби ще се прилага следното:

·По правило всяка последваща молба има автоматично суспензивно действие на административния етап.

·По изключение последващата молба няма суспензивно действие на административния етап, ако е подадена по време на последните етапи на процедурата за връщане, за да бъде затруднено извеждането, и веднага става ясно, че не са представени нови елементи. Това изключение се прилага само в срок от една година от момента на вземане на решение по първата молба.

·Обжалването на решение по последваща молба няма автоматично суспензивно действие, но такова действие може да бъде поискано от кандидата и докато тази молба се разглежда от съда, кандидатът има право да остане.

·Държавите членки могат обаче да се отклонят от това правило и да определят, че на етапа на обжалване няма суспензивно действие. В този случай кандидатът няма право да остане, докато чака молбата му за предоставяне на това право да бъде разгледана, ако са изпълнени определени условия, както е обяснено по-горе.

·Второто или следващо обжалване на решение по последваща молба нямат автоматично суспензивно действие.    

2016/0224 (COD)

Изменено предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за установяване на обща процедура за международна закрила в Съюза и за отмяна на Директива 2013/32/ЕС

Предложение COM(2016) 467 final за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща процедура за международна закрила в Съюза и за отмяна на Директива 2013/32/ЕС се изменя, както следва:

(1)Първото позоваване се заменя със следното:

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 78, параграф 2, буква г) и член 79, параграф 2, буква в) от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(2)Съображение 31 се заменя със следното:

„(31)За да се гарантират правата на кандидата, решението по неговата молба следва да се постанови писмено. Когато с решението не се предоставя международна закрила, кандидатът следва да получи фактическите и правните мотиви, както и информация за последиците от решението и за начините, по които може да го оспори.

(31а)За да се повиши ефективността на процедурите и да се намалят рискът от укриване и вероятността от неразрешени движения, следва да няма процедурни пропуски между издаването на отрицателно решение по молба за международна закрила и на решение за връщане. Решението за връщане следва да бъде незабавно издадено на кандидатите, чиито молби са отхвърлени. Без да се засяга правото на ефективна правна защита, решението за връщане следва или да е част от отрицателното решение по молба за международна закрила, или, ако представлява отделен акт, да е издадено едновременно и заедно с отрицателното решение.“

(3)След съображение 39 се вмъква следното съображение:

„(39a)С цел осигуряване на бързи и справедливи процедури за всички кандидати, като същевременно се гарантира, че престоят на кандидати в Съюза, които не отговарят на условията за международна закрила, не е неправомерно удължен, включително кандидатите, които са граждани на трети държави, които са освободени от изискването за притежаване на виза съгласно Регламент (ЕС) 2018/1806, държавите членки следва да ускорят разглеждането на молбите на кандидати, които са граждани на трета държава, за която делът на решенията за предоставяне на международна закрила е под 20 % от общия брой на решенията за тази трета държава, или — в случай на лица без гражданство — лица, чието предишно обичайно местопребиваване е било на територията на такава трета държава. Разглеждането на молбата не следва да се ускорява, когато е настъпила съществена промяна във въпросната трета държава след публикуването на съответните данни на Евростат и като се вземат предвид насоките съгласно член 10 от Регламент XX/XX относно Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището, или когато кандидатът принадлежи към определена категория лица, за която ниският процент на признаване не може да се счита за представителен за техните нужди от закрила поради конкретно основание за преследване. Случаите, в които трета държава може да бъде считана за сигурна държава на произход или сигурна трета държава за кандидата по смисъла на настоящия регламент, следва да останат приложими като отделно основание съответно за ускорената процедура по разглеждане или за процедурата за разглеждане на допустимостта.“

(4)Съображение 40 се заменя със следното:

„(40)Много молби за международна закрила се подават на външната граница или в транзитна зона на държава членка, често от лица, задържани във връзка с незаконни преминавания на външната граница или свалени на брега след операция по търсене и спасяване. Необходим е скрининг с цел установяване на самоличността и извършване на проверка за сигурност и проверка на здравословното състояние на външната граница, както и с цел насочване на съответните граждани на трети държави и лица без гражданство към съответните процедури. Следва да има непрекъснати и ефикасни връзки между всички етапи на съответните процедури за всички незаконно пристигащи. След скрининга гражданите на трети държави и лицата без гражданство следва да бъдат насочени към подходящата процедура за убежище или за връщане или да им бъде отказано влизане. Поради това следва да бъде въведен етап преди влизането, състоящ се от скрининг и процедури на границата за убежище и за връщане.“

(5)След съображение 40 се вмъкват следните съображения:

„(40а)Целта на процедурата на границата за убежище и за връщане следва да бъде бързо да бъде преценено на външните граници дали молбите са неоснователни или недопустими и бързо да бъдат върнати лицата, които нямат право да останат, като същевременно се гарантира, че лицата с основателни молби се включват в редовната процедура и им се предоставя бърз достъп до международна закрила. Поради това държавите членки следва да могат да изискват от кандидатите за международна закрила да останат на външната граница или в транзитна зона, за да бъде оценена допустимостта на молбите. При добре определени обстоятелства държавите членки следва да могат да осигурят на външните граници разглеждане на основателността на молбата и в случай на отхвърляне на молбата — връщане на съответните граждани на трети държави и лица без гражданство.

(40б)Държавата членка следва да оценява молбите по процедура на границата, когато кандидатът представлява заплаха за националната сигурност или обществения ред, когато кандидатът е подвел органите, като е предоставил невярна информация или документи или като не е предоставил релевантна информация или документи във връзка със своята самоличност или гражданство, които са можели да повлияят отрицателно на решението, и когато има вероятност молбата да е неоснователна, защото кандидатът е с гражданство, за което делът на решенията за предоставяне на международна закрила е под 20 % от общия брой на решенията за тази трета държава. В други случаи, като например когато кандидатът е от сигурна държава на произход или сигурна трета държава, държавите членки следва да използват процедурата на границата по избор.

(40в)При прилагане на процедурата на границата за разглеждане на молба за международна закрила държавите членки следва да гарантират, че са осигурени необходимите условия за настаняване на кандидатите на или близо до външната граница или във или близо до транзитните зони в съответствие с Директива XXX/XXX/ЕС [Директивата за условията на приемане]. Държавите членки могат да обработват молбите на място на външната граница, различно от това, където е подадена молбата за убежище, като прехвърлят кандидатите на определено място на или в близост до външната граница на тези държави членки, където съществуват подходящи съоръжения. Държавите членки следва да запазят правото си на преценка при вземането на решение на кои определени места на външните граници да изградят такива съоръжения. Държавите членки следва обаче да положат усилия да ограничат необходимостта от прехвърляне на кандидати за тази цел, поради което те следва да се стремят да изградят такива съоръжения с достатъчно капацитет на граничните контролно-пропускателни пунктове или в участъци на външната граница, където се подават по-голямата част от молбите за международна закрила, като също така вземат под внимание дължината на външната граница и броя на граничните контролно-пропускателни пунктове или на транзитните зони. Те следва да уведомят Комисията за определените места на външната граница, в транзитните зони или в близост до външната граница, където ще бъдат провеждани процедурите на границата.  
 
В случаите, когато се прилага процедурата на границата и капацитетът на местата на или в близост до външната граница, за които държавата членка е изпратила уведомление, е временно превишен, държавите членки могат да обработват тези молби на друго място в рамките на своята територия за възможно най-кратък период от време.

(40г)Когато използването на процедурата на границата е задължение, от държавите членки следва по изключение да не се изисква да я прилагат за разглеждането на молби за международна закрила от граждани на трета държава, която не сътрудничи в достатъчна степен по отношение на обратното приемане, тъй като в този случай бързото връщане на съответните лица, след отхвърляне на техните молби, ще бъде малко вероятно. Определянето на това дали трета държава сътрудничи в достатъчна степен по отношение на обратното приемане следва да се основава на процедурите, посочени в член 25а от Регламент (ЕО) № 810/2009.

(40д)Процедурата на границата за разглеждане на молби за международна закрила следва да е възможно най-кратка, като същевременно се гарантира пълно и справедливо разглеждане на молбите. При всички случаи тя не следва да надхвърля 12 седмици. Този срок следва да се разглежда като самостоятелен срок за процедурата на границата за убежище, който обхваща както решението по разглеждането на молбата, така и решението по обжалването на първа инстанция, ако е приложимо. В този срок държавите членки имат право да определят крайния срок в националното законодателство както за административния етап, така и за етапа на обжалване, но те следва да го определят по такъв начин, че да се гарантира, че процедурата за разглеждане приключва и впоследствие, ако е целесъобразно, решението по обжалването на първа инстанция се издава в този максимален срок от 12 седмици. След този срок, ако държавата членка при все това не е взела съответните решения, по принцип на кандидата следва да се разреши да влезе на територията на държавата членка. Влизането на територията обаче не следва да се разрешава, когато кандидатът няма право да остане, когато той не е поискал да му бъде позволено да остане за целите на процедура по обжалване или когато съд или правораздавателен орган е решил, че на кандидата не следва да се позволи да остане до получаване на резултата от процедура по обжалване. В такива случаи, за да се гарантира приемственост между процедурата за убежище и процедурата за връщане, процедурата за връщане също следва да се провежда в контекста на процедура на границата за срок не по-дълъг от 12 седмици. Този срок следва да се изчислява от момента, в който кандидатът, гражданинът на трета държава или лицето без гражданство вече няма право да остане или вече не му е позволено да остане.

(40е)Въпреки че процедурата на границата за разглеждане на молба за международна закрила може да бъде прилагана, без да се прибягва до задържане, държавите членки все пак следва да могат прилагат основанията за задържане по време на процедурата на границата в съответствие с разпоредбите на Директива [за условията на приемане] (ЕС) XXX/XXX, за да бъде взето решение относно правото на кандидата да влезе на територията. Ако по време на тази процедура бъде използвано задържане, следва да се прилагат разпоредбите относно задържането на Директива [за условията на приемане] (ЕС) XXX/XXX, включително тези относно гаранциите за задържаните кандидати и факта, че е необходимо всеки случай да бъде разглеждан отделно, както и относно съдебния контрол и условията на задържане.

(40ж)Когато молба бъде отхвърлена в контекста на процедурата на границата, по отношение на съответния кандидат, гражданин на трета държава или лице без гражданство следва незабавно да бъде приложено решение за връщане или, когато са изпълнени условията по член 14 от Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета 10 , на кандидата, гражданина на трета държава или лицето без гражданство следва да бъде отказано влизане. За да се гарантира равно третиране на всички граждани на трети държави, чиято молба е била отхвърлена в контекста на процедурата на границата, когато държава членка е решила да не прилага разпоредбите на Директива XXX/XXX/ЕС [Директивата относно връщането] по силата на член 2, параграф 2, буква а) от тази директива и не издава решение за връщане на съответния гражданин на трета държава, третирането и нивото на закрила на съответния кандидат, гражданин на трета държава или лице без гражданство следва да са в съответствие с член 4, параграф 4 от Директива XXX/XXX/ЕС [Директивата относно връщането] и да са еквивалентни на тези, приложими за лицата, по отношение на които се прилага решение за връщане.

(40з)При прилагане на процедурата на границата за извършване на връщане следва да се прилагат определени разпоредби на [преработената Директива относно връщането], тъй като с тях се уреждат елементи на процедурата за връщане, които не са определени с настоящия регламент, по-специално разпоредбите относно определенията, по-благоприятните разпоредби, забраната за връщане, висшите интереси на детето, семейния живот и здравословното състояние, риска от укриване, задължението за сътрудничество, срока за доброволно напускане, решението за връщане, извеждането, отлагането на извеждането, връщането и извеждането на непридружени ненавършили пълнолетие, забраните за влизане, гаранциите при връщане, задържането, условията на задържане, задържането на ненавършили пълнолетие и на семейства и извънредните ситуации. За да се намали рискът от неразрешено влизане и движение на незаконно пребиваващи граждани на трети държави, за които се прилага процедурата на границата за извършване на връщане, на незаконно пребиваващите граждани на трети държави може да бъде предоставен срок за доброволно напускане не по-дълъг от 15 дни, без да се засяга възможността за доброволно изпълнение на задължението за връщане във всеки един момент.

(40и)Когато кандидат, гражданин на трета държава или лице без гражданство, които са били задържани по време на процедурата на границата за разглеждане на тяхната молба за международна закрила, вече нямат право да останат и не им е позволено да останат, държавите членки следва да могат да продължат задържането с цел предотвратяване на влизане на територията и с цел провеждане на процедурата за връщане, при спазване на гаранциите и условията за задържане, предвидени в Директива XXX/XXX/ЕС [Директивата относно връщането]. Кандидат, гражданин на трета държава или лице без гражданство, които не са били задържани по време на процедурата на границата за разглеждане на молба за международна закрила, както и които вече нямат право да останат и на които не е позволено да останат, могат също да бъдат задържани, ако съществува риск да се укрият, ако избягват или възпрепятстват връщането или ако представляват риск за обществения ред, обществената сигурност или националната сигурност. Задържането следва да е за възможно най-кратък период от време и не следва да е по-дълго от максималната продължителност на процедурата на границата за извършване на връщане. Когато незаконно пребиваващият гражданин на трета държава не се върне или не е изведен в този срок и процедурата на границата за извършване на връщане престане да се прилага, следва да се прилагат разпоредбите на [преработената Директива относно връщането]. Максималният срок на задържане, определен в член 15 от тази директива, следва да включва срока на задържане, прилаган по време на процедурата на границата за извършване на връщане.

(40й)Следва да е възможно държава членка, в която кандидат е преместен в съответствие с Регламент (ЕС) XXX/XXX [Регламента относно управлението на убежището и миграцията], да разгледа молбата по процедура на границата, при условие че на кандидата все още не е разрешено да влезе на територията на държавите членки и са изпълнени условията за прилагане на такава процедура от държавата членка, от която кандидатът е преместен.“

(6)След съображение 44 се вмъква следното съображение:

„(44а)На кандидат, който подаде последваща молба в последния момент единствено за да забави или затрудни неговото извеждане, не следва да се разреши да остане до постановяване на решението, с което молбата се обявява за недопустима, в случаите, когато на решаващия орган веднага е ясно, че не са представени нови елементи и че няма риск от нарушаване на принципа на забрана за връщане и при условие че молбата е подадена в срок от една година от решението на решаващия орган по първата молба. Решаващият орган издава решение съгласно националното законодателство, с което потвърждава, че тези критерии са изпълнени, за да не се разреши на кандидата да остане.“

(7)Съображения 65 и 66 се заменят от следното:

„(65)За да може кандидат да упражни правото си на ефективна правна защита срещу решение, с което се отхвърля молба за международна закрила, всички последици от решението за връщане следва да бъдат спрени автоматично, докато кандидатът има право да остане или му е позволено да остане на територията на държава членка. С цел подобряване на ефективността на процедурите на външната граница, като същевременно се гарантира зачитането на правото на ефективна правна защита, обжалванията на решения, взети в контекста на процедурата на границата, следва да се извършват само пред едноинстанционен съд или правораздавателен орган.

(66)По принцип кандидатите следва да имат право да останат на територията на държава членка до изтичането на срока за подаване на жалба пред първоинстанционен съд или правораздавателен орган и когато това право е упражнено в определения срок — до получаване на резултата от процедурата по обжалване. Само в ограничените случаи, посочени в настоящия Регламент, когато има вероятност молбите да са неоснователни, кандидатът не следва да има автоматично право да остане за целите на обжалването.“

(8)След съображение 66 се вмъкват следните съображения:

„(66а)В случаите, когато кандидатът няма автоматично право да остане за целите на обжалването, съд или правораздавателен орган, по искане на кандидата или като действа по своя собствена инициатива, следва все още да може да позволи на кандидата да остане на територията на държавата членка до получаване на резултата от процедурата по обжалване. В такива случаи кандидатите следва да имат право да останат до изтичането на срока за подаване на молба за оставане пред съд или правораздавателен орган, а когато кандидатът е представил такава молба в определения срок, до получаване на решението на компетентния съд или правораздавателен орган. За да се подейства възпиращо на последващите молби, с които се злоупотребява, и на подаването на последващи молби в последния момент, държавите членки следва да могат да предвидят в националното законодателство, че кандидатите не следва да имат право да останат през този период в случай на отхвърлени последващи молби, с цел да бъде предотвратено подаването на допълнителни неоснователни последващи молби. В контекста на процедурата за определяне на това дали на кандидата следва да се позволи да остане до произнасяне по обжалването, правата на кандидата на защита следва да се гарантират по подходящ начин, като му се предоставят необходимия устен превод и правна помощ. Освен това компетентният съд или правораздавателен орган следва да може да разгледа решението, с което се отказва да бъде предоставена международна закрила, от фактическа и правна гледна точка.

(66б)За да се гарантира ефективността на връщанията, кандидатите не следва да имат право да останат на територията на държавата членка на етапа на обжалване на втора или следваща инстанция пред съд или правораздавателен орган на отрицателно решение по молбата за международна закрила, без да се засяга възможността съд или правораздавателен орган да разреши на кандидата да остане. Освен това държавите членки не следва да предоставят на кандидатите възможност да подават допълнителна жалба срещу решение по първото обжалване на решение, взето в рамките на процедура на границата.

(66в)За да се гарантира съгласуваността на съдебния контрол, извършван от съд или правораздавателен орган на решение, с което се отхвърля молба за международна закрила, и на съпътстващото го решение за връщане и с цел ускоряване на разглеждането на случая и намаляване на тежестта върху компетентните съдебни органи, тези решения следва да бъдат предмет на общи производства пред един и същи съд или правораздавателен орган.

(66г)За да се гарантират справедливост и обективност при управлението на молбите и ефективност в общата процедура за международна закрила, следва да бъдат определени срокове за административната процедура.“

(9)[Обединено кралство — съображение 77]

(10)В член 4, параграф 1 се добавя следната буква:

и) „член на семейството“

(11)В член 26 се добавя следният параграф:

„3.    За гражданите на трети държави, които подлежат на скрининга по в член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) XXX/XXX [Регламента за скрининг], параграфи 1 и 2 се прилагат едва след приключване на скрининга.“

(12)В член 27 се добавят следните параграфи:

„5.    За гражданите на трети държави, които подлежат на скрининга по член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) XXX/XXX [Регламента за скрининг], параграфи 1—4 се прилагат едва след приключване на скрининга.

6.    Когато по време на скрининга не са могли да бъдат взети биометрични данни в съответствие с Регламент (ЕС) XXX/XXX [Регламента за Евродак] или когато кандидатът не е подлежал на скрининг, компетентните органи вземат биометричните данни най-късно при регистрацията на молбата за международна закрила и ги предават заедно с данните по член 12, букви в)— п) от Регламент (ЕС) XXX/XXX [Регламента за Евродак] съответно на централната система и на общото хранилище на данни за самоличност съгласно този регламент.“

(13)Вмъква се следният нов член 35а:

„Член 35a

Отхвърляне на молба и издаване на решение за връщане

Когато молбата е отхвърлена като недопустима, неоснователна или явно неоснователна както по отношение на статута на бежанец, така и по отношение на статута на субсидиарна закрила или като мълчаливо или изрично оттеглена, държавите членки издават решение за връщане, с което се зачита Директива XXX/XXX/ЕС [Директивата относно връщането]. Решението за връщане се издава като част от решението, с което се отхвърля молбата за международна закрила, или в отделен акт. Когато решението за връщане се издава като отделен акт, то се издава едновременно и заедно с решението, с което се отхвърля молбата за международна закрила.“

(14)Член 40 се изменя, както следва:

а)в параграф 1 се добавя следната буква:

„и)    кандидатът е гражданин на трета държава, за която делът на решенията на решаващия орган, с които се предоставя международна закрила, е, съгласно последните налични годишни средни данни на Евростат за целия Съюз, 20 % или под 20 % — или, в случай на лице без гражданство, кандидатът е лице, чието предишно обичайно местопребиваване е било на територията на такава трета държава — освен когато е възникнала съществена промяна във въпросната трета държава след публикуването на съответните данни на Евростат или кандидатът принадлежи към категория лица, за които делът от 20 % или под 20 % не може да се счита за представителен за техните нужди от закрила;“

б)в параграф 5 се добавя следната буква:

„в)    кандидатът е гражданин на трета държава, за която делът на решенията на решаващия орган, с които се предоставя международна закрила, е, съгласно последните налични годишни средни данни на Евростат за целия Съюз, 20 % или под 20 % — или, в случай на лице без гражданство, кандидатът е лице, чието предишно обичайно местопребиваване е било на територията на такава трета държава — освен когато е възникнала съществена промяна във въпросната трета държава след публикуването на съответните данни на Евростат или кандидатът принадлежи към категория лица, за които делът от 20 % или под 20 % не може да се счита за представителен за техните нужди от закрила;“

(15)Член 41 се заменя със следното:

„Член 41

Процедура на границата за разглеждане на молби за международна закрила

1.След процедурата по скрининг, проведена в съответствие с Регламент (ЕС) XXX/XXX [Регламента за скрининг], и при условие че кандидатът все още не е получил разрешение да влезе на територията на държавите членки, държава членка може да разгледа молба в рамките на процедура на границата, когато молбата е подадена от гражданин на трета държава или лице без гражданство, които не отговарят на условията за влизане на територията на държава членка, определени в член 6 от Регламент (ЕС) 2016/399. Процедурата на границата може да бъде проведе:

а)след подаване на молба на граничен контролно-пропускателен пункт на външната граница или в транзитната зона;

б)след задържане във връзка с незаконно преминаване на външната граница;

в)след сваляне на брега на територията на държава членка след операция по търсене и спасяване;

г)след преместване в съответствие с член [X] от Регламент (ЕС) XXX/XXX [предишния Регламент „Дъблин“].

2.Когато се прилага процедура на границата, могат да се вземат решения по следното:

а)недопустимостта на молбата в съответствие с член 36;

б)основателността на молбата в рамките на ускорена процедура по разглеждане в случаите по член 40, параграф 1.

3.Държавите членки разглеждат молба по процедура на границата в случаите по параграф 1, когато важат обстоятелствата по член 40, параграф 1, буква в), е) или и).

4.Държава членка може да реши да не прилага параграф 3 спрямо гражданите или лицата без гражданство, чието обичайно местопребиваване е на територията на трети държави, за които тази държава членка е изпратила уведомление до Комисията в съответствие с член 25а, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 810/2009.

Когато след разглеждането, извършено в съответствие с член 25а, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 810/2009, Комисията счита, че третата държава сътрудничи в достатъчна степен, държавата членка прилага отново разпоредбите на параграф 3.

Когато Комисията счита, че въпросната трета държава не сътрудничи в достатъчна степен, държавата членка може да продължи да не прилага параграф 3:

а)до отмяната или изменението на акт за изпълнение, приет по-рано от Съвета в съответствие с член 25а, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 810/2009;

б)когато Комисията не счита, че са необходими действия в съответствие с член 25а от Регламент (ЕО) № 810/2009, докато Комисията не докладва в оценката си, извършена в съответствие с параграф 2 от този член, че са налице съществени промени в сътрудничеството с въпросната трета държава.

5.Процедурата на границата може да се прилага спрямо непридружените ненавършили пълнолетие и спрямо ненавършилите пълнолетие на възраст под 12 години и членовете на техните семейства само в случаите по член 40, параграф 5, буква б).

6.На кандидатите, по отношение на които се прилага процедурата на границата, не се разрешава да влязат на територията на държавата членка, без да се засягат параграфи 9 и 11.

7.При прилагане на процедурата на границата държавите членки могат да проведат процедурата за определяне на държавата членка, която е компетентна да разгледа молбата, съгласно предвиденото в Регламент (ЕС) XXX/XXX [Регламента относно управлението на убежището и миграцията], без да се засягат крайните срокове, установени в параграф 11.

8.Когато условията за прилагане на процедурата на границата са изпълнени в държавата членка, от която кандидатът е преместен, процедура на границата може да бъде приложена от държавата членка, в която кандидатът е преместен в съответствие с член [х] от Регламент (ЕС) XXX/XXX [Регламента относно управлението на убежището и миграцията], включително в случаите по параграф 1, буква г).

9.Държавите членки не прилагат или спират да прилагат процедурата на границата на всеки етап от процедурата, когато:

а)решаващият орган счита, че основанията за отхвърляне на молба като недопустима или за прилагане на ускорената процедура по разглеждане не са приложими или вече не са приложими;

б)необходимата помощ не може да бъде предоставена на кандидатите със специални процедурни нужди на местата, посочени в параграф 14;

в)има медицински причини да не се приложи процедурата на границата;

г)задържането се използва в отделни случаи и гаранциите и условията за задържане, предвидени в членове 8—11 от Директива XXX/ХХХ/ЕС [Директивата за условията на приемане], не са изпълнени или вече не се изпълняват и процедурата на границата не може да се приложи спрямо съответния кандидат без задържане.

В такива случаи компетентният орган разрешава на кандидата да влезе на територията на държавата членка.

10.Чрез дерогация от член 28 от настоящия регламент молбите, които подлежат на разглеждане по процедура на границата, се подават не по-късно от пет дни след регистрирането за първи път или — след преместване в съответствие с член [х] от Регламент (ЕС) XXX/XXX [Регламентa относно управлението на убежището и миграцията] — пет дни след датата, на която кандидатът е пристигнал в компетентната държава членка след прехвърляне съгласно член 56, параграф 1, буква д) от същия регламент.

11.Процедурата на границата е колкото се може по-кратка, като същевременно се осигурява пълно и справедливо разглеждане на молбите. Тя обхваща решението по параграфи 2 и 3 и всяко решение по обжалване, ако е приложимо, и приключва в срок от 12 седмици след датата, на която е регистрирана молбата. След този срок на кандидата се разрешава да влезе на територията на държавата членка, освен когато се прилага член 41а, параграф 1.

Чрез дерогация от сроковете, определени в член 34, член 40, параграф 2 и член 55, държавите членки въвеждат разпоредби относно продължителността на процедурата по разглеждане и на процедурата по обжалване, които гарантират, че в случай на обжалване на решение, с което се отхвърля молба, в рамките на процедурата на границата решението по това обжалване се издава в срок от 12 седмици след датата, на която е регистрирана молбата.

12.Чрез дерогация от параграф 11 от настоящия член на кандидата не се разрешава да влезе на територията на държавата членка, когато:

а)правото на кандидата да остане е отнето в съответствие с член 9, параграф 3, буква а);

б)кандидатът няма право да остане в съответствие с член 54 и не е поискал да му бъде позволено да остане за целите на процедура по обжалване в приложимия срок;

в)кандидатът няма право да остане в съответствие с член 54 и съд или правораздавателен орган е решил, че на кандидата не може да се позволи да остане до получаване на резултата от процедура по обжалване.

В тези случаи, когато кандидатът е предмет на решение за връщане, издадено в съответствие с Директива XXX/XXX/ЕС [Директивата относно връщането], или на отказ за влизане в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС) 2016/399, се прилага член 41а.

13.По време на разглеждането на молбите, които се разглеждат по процедура на границата, кандидатите се държат на или в близост до външната граница или във или в близост до транзитните зони. Всяка държава членка съобщава на Комисията най-късно [два месеца след датата на прилагане на настоящия регламент] местата, където ще се провежда процедурата на границата — на външните граници, в близост до външната граница или транзитните зони, включително при прилагане на параграф 3, и гарантира, че капацитетът на тези места е достатъчен за обработване на молбите, обхванати от този параграф. Всички промени в определянето на местата, където се прилага процедурата на границата, се съобщават на Комисията два месеца преди промените да породят действие.

14.В случаите, когато капацитетът на местата, съобщени от държавите членки в съответствие с параграф 14, е временно недостатъчен за обработване на кандидатите, обхванати от параграф 3, държавите членки могат да определят други места в рамките на територията на държавата членка и след като уведомят Комисията, да настанят кандидати там временно и за възможно най-кратък период от време.“

(16)Вмъква се следният нов член 41а:

„Член 41a

Процедура на границата за извършване на връщане

1.На гражданите на трети държави и лицата без гражданство, чиято молба е отхвърлена в контекста на процедурата по член 41, не се разрешава да влязат на територията на държавата членка.

2.Лицата по параграф 1 се държат за срок не по-дълъг от 12 седмици в местата на или в близост до външната граница или във или в близост до транзитните зони; когато държава членка не може да ги настани в тези места, тя може да използва други места в рамките на своята територия. Срокът от 12 седмици започва да тече от момента, в който кандидатът, гражданинът на трета държава или лицето без гражданство вече няма право да остане и не му е позволено да остане.

3.За целите на настоящия член се прилагат член 3, член 4, параграф 1, членове 5—7, член 8, параграфи 1—5, член 9, параграфи 2—4, членове 10—13, член 15, член 17, параграф 1, член 18, параграфи 2—4 и членове 19—21 от Директива XXX/XXX/ЕС [преработената Директива относно връщането].

4.Без да се засяга възможността за доброволно връщане във всеки един момент, на лицата по параграф 1 може да се предостави срок за доброволно напускане, който не надхвърля 15 дни.

5.Лицата по параграф 1, които са били задържани по време на процедурата по член 41, както и които вече нямат право да останат и на които не е позволено да останат, могат да останат задържани с цел предотвратяване на влизане на територията на държавата членка, която подготвя връщането или извършва процеса на извеждане.

6.Лицата по параграф 1, които вече нямат право да останат и на които не е позволено да останат, както и които не са били задържани по време на процедурата по член 41, могат да бъдат задържани, ако съществува риск от укриване по смисъла на Директива XXX/XXX/ЕС [Директивата относно връщането], ако избягват или възпрепятстват подготовката на връщането или процеса на извеждане или представляват риск за обществения ред, обществената сигурност или националната сигурност.

7.Задържането продължава възможно най-кратък срок — докато се организира и изпълнява с дължимата грижа процесът на извеждане. Срокът на задържане не надхвърля срока по параграф 2 и се включва в максималните срокове на задържане, предвидени в член 15, параграфи 5 и 6 от Директива XXX/XXX/ЕС [Директивата относно връщането].

8.Държавите членки, които след отхвърлянето на молба в контекста на процедурата по член 41 издадат отказ за влизане в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС) 2016/399 и които са решили да не прилагат Директива XXX/XXX/ЕС [Директивата относно връщането] в такива случаи съгласно член 2, параграф 2, буква a) от тази Директива, гарантират, че третирането и нивото на закрила на гражданите на трети държави и лицата без гражданство, на които се дава отказ за влизане, са в съответствие с член 4, параграф 4 от Директива XXX/XXX/ЕС [Директивата относно връщането] и са еквивалентни на тези, посочени в параграфи 2, 4 и 7 от настоящия член.“

(17)Член 43 се изменя, както следва:

„a) Буква а) се заличава.

В член 43 се добавя следната буква в):

в) в срок от една година от решението на решаващия орган по първата молба е подадена първа последваща молба единствено с цел забавяне или затрудняване на изпълнението на решение за връщане, което ще доведе до предстоящото извеждане на кандидата от държавата членка, до постановяване на решението, с което се обявява, че тази молба е недопустима, в случаите, когато на решаващия орган веднага е ясно, че не са представени нови елементи в съответствие с член 42, параграф 4.“

(18)Членове 53 и 54 се заменят със следното:

„Член 53

Право на ефективна правна защита

1.Кандидатите имат право на ефективна правна защита пред съд или правораздавателен орган:

а)решение, с което молбата се отхвърля като недопустима;

б)решение, с което молбата се отхвърля като неоснователна както по отношение на статута на бежанец, така и по отношение на статута на субсидиарна закрила;

в)решение, с което молбата се отхвърля като мълчаливо оттеглена;

г)решение, с което се отнема международна закрила;

д)решение за връщане.

Решенията за връщане се обжалват пред същия съд или правораздавателен орган и в рамките на същите съдебни производства и в същите срокове като решенията по букви а), б), в) и г).

2.Лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, имат право на ефективна правна защита срещу решение, с което молбата им във връзка със статут на бежанец се счита за неоснователна. Когато статутът на субсидиарна закрила, предоставен от държава членка, предлага същите права и ползи като статута на бежанец съгласно законодателството на Съюза и националното законодателство, обжалването на това решение в тази държава членка може да бъде счетено за недопустимо, когато това е предвидено в националното законодателство.

3.С ефективната правна защита по смисъла на параграф 1 се предоставя цялостно разглеждане ex nunc както от фактическа, така и от правна гледна точка поне пред първоинстанционен съд или правораздавателен орган, включително, когато е приложимо, разглеждане на нуждите от международна закрила по силата на Регламент (ЕС) XXX/XXX [Регламента за условията, на които трябва да отговарят търсещите убежище].

4.На кандидатите се осигурява устен превод за целите на изслушване пред компетентния съд или правораздавателен орган, когато такова изслушване се състои и когато подходяща комуникация не може да се осигури по друг начин.

5.Когато съдът или правораздавателният орган счете за необходимо, той осигурява писмения превод на съответните документи, които все още не са преведени в съответствие с член 33, параграф 4. Като алтернатива писменият превод на тези съответни документи може да се предостави от други субекти и да се плати с публични средства в съответствие с националното законодателство.

6.Ако документите не са подадени навреме, за да може съдът или правораздавателният орган да осигури писмения им превод, съдът или правораздавателният орган може да откаже да вземе тези документи под внимание, ако не са придружени от писмен превод, осигурен от кандидата.

7.Държавите членки определят в националното си законодателство следните срокове, в които кандидатите следва да подават жалби срещу решенията по параграф 1:

a)поне една седмица в случай на решение, с което молба се отхвърля като недопустима, като мълчаливо оттеглена или като неоснователна, ако към момента на вземане на решението се прилага някое от обстоятелствата, посочени в член 40, параграф 1 или 5;

b)между най-малко две седмици и най-много два месеца във всички останали случаи.

8.Сроковете по параграф 7 започват да текат от датата, на която кандидатът или неговият представител или правен съветник е уведомен за решението на решаващия орган. Процедурата за уведомяване е предвидена в националното законодателство.

9.Държавите членки предвиждат възможност за обжалване само на една инстанция за решение, взето в контекста на процедурата на границата.

Член 54

Суспензивно действие на жалбата

1.Последиците от решение за връщане се спират автоматично, докато кандидатът има право да остане или му е позволено да остане в съответствие с настоящия член.

2.Кандидатите имат право да останат на територията на държавите членки до изтичането на крайния срок, в рамките на който имат право да упражнят правото си на ефективна правна защита пред първоинстанционен съд или правораздавателен орган, а когато това право е било упражнено в рамките на срока, до получаване на резултата от процедурата по правна защита.

3.Кандидатът няма право да остане съгласно параграф 2, когато компетентният орган е взел едно от следните решения:

а)решение, с което молба се отхвърля като неоснователна или явно неоснователна, ако към момента на вземане на решението се прилага някое от обстоятелствата, посочени в член 40, параграфи 1 и 5 [включително сигурна държава на произход], или в случаите, които са предмет на процедурата на границата;

б)решение, с което молба се отхвърля като недопустима по силата на член 36, параграф 1, буква а) [първа държава на убежище] или буква в) [последващи молби без нови елементи];

в)решение, с което молба се отхвърля като мълчаливо оттеглена;

г)решение, с което последваща молба се отхвърля като неоснователна или явно неоснователна;

д)решение за отнемане на международна закрила в съответствие с член 14, параграф 1, букви б), г) и д) и член 20, параграф 1), буква б) от Регламент XXX/XXX (Регламента за условията, на които трябва да отговарят търсещите убежище).

4.В случаите по параграф 3 съд или правораздавателен орган има правомощието да реши, след разглеждане както от фактическа, така и от правна гледна точка, дали на кандидата да бъде позволено да остане на територията на държавите членки до получаване на резултата от процедурата по правна защита по искане на кандидата. Съгласно националното законодателство компетентният съд или правораздавателен орган може да има правомощието да вземе решение по този въпрос ex officio.

5.За целите на параграф 4 се прилагат следните условия:

а)кандидатът има срок от най-малко 5 дни от датата, на която е бил уведомен за решението, за да поиска да му бъде позволено да остане на територията до получаване на резултата от процедурата по правна защита;

б)на кандидата се осигурява устен превод в случай на изслушване пред компетентния съд или правораздавателен орган, когато подходяща комуникация не може да се осигури по друг начин;

в)при поискване на кандидата се осигурява безплатна правна помощ и представителство в съответствие с член 15, параграфи 4 и 5;

г)кандидатът има право да остане:

i)до изтичането на срока за подаване на молба за оставане пред съд или правораздавателен орган;

ii)когато кандидатът е поискал в определения срок да му бъде позволено да остане до получаване на решението на съда или правораздавателния орган дали на кандидата се позволява да остане на територията.

6.В случай на последващи молби, чрез дерогация от параграф 6, буква г) от настоящия член, държавите членки могат да предвидят в националното законодателство, че кандидатът няма право да остане, без да се засяга зачитането на принципа на забрана за връщане, ако обжалването е направено единствено с цел да се забави или затрудни изпълнението на решение за връщане, което ще доведе до предстоящото извеждане на кандидата от държавата членка, в случаите, когато на съда веднага е ясно, че не са представени нови елементи в съответствие с член 42, параграф 4.

7.Кандидат, който подава допълнителна жалба срещу първо или следващо решение по обжалване, няма право да остане на територията на държавата членка, без да се засяга възможността по искане на кандидата или ex officio съд или правораздавателен орган да позволи на кандидата да остане.“

(1)    ОВ L […], […] г., стр. […].

(2)    COM(2020) ххх, XX.9.2020 г., Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за въвеждане на скрининг на гражданите на трети държави, които са задържани за незаконно преминаване на външните граници, които са свалени на брега след операции по търсене и спасяване или които искат международна закрила на граничните контролно-пропускателни пунктове, и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/817, Регламент (ЕС) 2019/818, Регламент (ЕС) 2017/2226, Регламент (ЕС) 2018/1240, Регламент (ЕО) № 767/2008 и Регламент (ЕО) 2019/816.

(3)    С инициативата за децата мигранти бе отправен призив за общ подход за разрешаване на проблема с липсващи (непридружени и разделени) деца, за въвеждане на ефективни механизми за преодоляване на рисковете от трафик и за приемане на насочени към децата стандарти за процедурите за убежище.

(4)    Например Планът за действие от Берлин за нова европейска политика за убежище, 25 ноември 2019 г., подписан от 33 организации и общини.

(5)    Препоръки на ВКБООН за предложения пакт за миграцията и убежището на Европейската комисия, януари 2020 г.

(6)    Препоръки на МОМ за новия пакт за миграцията и убежището на Европейския съюз, февруари 2020 г.

(7)    Доклад за проект на Центъра за европейски политически изследвания, Search and rescue, disembarkation and relocation arrangements in the Mediterranean. Sailing Away from Responsibility?, юни 2019 г.

(8)    Всички проучвания и доклади на Европейската мрежа за миграцията са достъпни на адрес: https://ec.europa.eu/home-affairs/what-we-do/networks/european_migration_network_en.

(9)    COM(2016) 271 final.

(10)    Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (OВ L 077, 23.3.2016 г., стр. 1).