ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 12.9.2018

COM(2018) 632 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

за оценката на Европейската система за наблюдение на границите (EUROSUR)











Принос на Европейската комисия за срещата на лидерите на ЕС в
Залцбург на 19—20 септември 2018 година

Съдържание

1.    Въведение    

2.    Контекст    

3.    Оценка на EUROSUR    

3.1.Обхват на оценката

3.2.Текущо състояние по прилагането на ЕUROSUR

3.3.Резултати от оценката

3.3.1.Адекватност

3.3.2.Ефективност

3.3.3.Ефикасност

3.3.4.Съгласуваност

3.3.5.Европейска добавена стойност

3.4.Спазване на основните права и въздействие върху тях

3.4.1.Трети държави и забраната за връщане

3.4.2.Обработка на лични данни

3.4.3.Предложени подобрения

4.    Въпроси, на които е добре да се обърне повече внимание    

4.1.Подобряване на функционирането на ЕUROSUR

4.1.1.Засилване на правомощията на националните координационни центрове

4.1.2.Подобряване на управлението на ЕUROSUR

4.1.3.Намаляване на техническите изисквания

4.1.4.Използване на услугите за обединяване на данни на EUROSUR

4.2.Разширяване на обхвата на ЕUROSUR

4.2.1.Включване на гранични проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове

4.2.2.Наблюдение на въздушните граници

4.2.3.Сътрудничество със съседни трети държави

4.2.4.ЕUROSUR и интегрираното управление на границите

5.    Заключения и последващи действия    

0.Въведение

Ефикасното управление на външните граници на Съюза е основен приоритет и условие за правилното прилагане и запазване на шенгенското пространство на свободно пътуване, което е едно от най-важните постижения на европейската интеграция.

Приетият през 2013 г. Регламент (ЕС) № 1052/2013 за създаване на Европейската система за наблюдение на границите (EUROSUR) 1 осигурява обща рамка за обмен на информация и сътрудничество между органите на държавите членки за наблюдение на границите и Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex), наричана по-долу „Агенцията“. Рамката на EUROSUR е действаща от 2 декември 2013 г. Регламентът предвижда на всеки четири години Комисията да извършва обща оценка на ЕUROSUR, , придружена, когато е необходимо, от съответни предложения за изменение на регламента.

С Регламента за европейската гранична и брегова охрана 2 , приет на 14 септември 2016 г., се създава европейската гранична и брегова охрана в условията на споделена отговорност на Агенцията и на държавите членки, разширява се мандатът на Агенцията и се определят компонентите на европейското интегрирано управление на границите. Като се има предвид, че Агенцията изпълнява важна роля за прилагането на ЕUROSUR, новите моменти, въведени от Регламента за европейската гранична и брегова охрана, оказват силно въздействие върху ежедневното прилагане на ЕUROSUR и следва да се вземат предвид при продължаване на развитието на ЕUROSUR.

С оглед да се има предвид пълното прилагане на Регламента за европейската гранична и брегова охрана и неговото въздействие върху ЕUROSUR, оценката на ЕUROSUR, която беше първоначално предвидена за декември 2016 г., бе отложена за септември 2018 г.

1.Контекст

ЕUROSUR създава механизъм за обмен на информация и сътрудничество, който дава възможност на различните национални органи, осъществяващи дейности по наблюдение на границите, да обменят информация и да си сътрудничат на тактическо, оперативно и стратегическо равнище на територията на държавите членки, както и между тях, а също и в рамките на Агенцията.

Мисията на ЕUROSUR е откриване, предотвратяване и борба с трансграничната престъпност и допринасяне за осигуряване на защита и спасяване на живота на мигранти. ЕUROSUR си поставя за цел да подобри осведомеността за състоянието и да увеличи способността за реагиране по външните граници на държавите членки 3 .

ЕUROSUR се прилага при наблюдението на външните сухоземни и морски граници. На доброволни начала тя може да се прилага и при наблюдение на въздушни граници и за гранични проверки на гранични контролно-пропускателни пунктове. Дейностите по наблюдение на ЕUROSUR включват наблюдение, откриване, идентифициране, проследяване, предотвратяване и залавяне при неразрешено пресичане на границите.

ЕUROSUR не се прилага за никакви правни или административни мерки, предприети, след като отговорните органи на дадена държава членка са прихванали трансгранични престъпни дейности или неразрешено пресичане от лица на външните граници, и по-специално системата не обхваща аспектите, свързани с наказателно преследване.

Основните компоненти на ЕUROSUR са, както следва:

·национални координационни центрове, които служат във всяка държава членка като центрове за сътрудничество между агенциите и обмен на информация в областта на наблюдение на границите;

· комуникационна мрежа, която подпомага обмена на информация в рамките на EUROSUR, включително поверителна информация и класифицирана информация на ЕС, като хоства и видеоконферентна връзка, осъществявана от Агенцията;

·услугите за обединяване на данни на EUROSUR, предоставени от Агенцията, които доставят на държавите членки и Агенцията услуги по наблюдение на външните граници и предграничните зони, въз основа на съчетание от дейности по наблюдение и източници на информация, като сателитни образи, услуги за задължителен отчет на корабите, както и метеорологична и екологична информация;

·различни картини на състоянието, които съдържат информация за събития и ресурси за патрулиране, както и аналитична информация. Всяка държава членка управлява своя собствена национална картина на състоянието. Агенцията управлява европейската картина на състоянието, която обхваща територията на държавите членки, както и общата предгранична разузнавателна картина, която обхваща района отвъд външните граници 4 .

Регламентът предвижда освен това увеличаване на способността за реагиране, по-конкретно чрез създаване от държавите членки на участъци от външните граници. Въз основа на анализ на риска и споразумение със съответните държави членки Агенцията определя различни степени на въздействие (ниска, средна, висока) за всеки от тези участъци от границите. Определените степени на въздействие задействат подходящи ответни мерки от страна на държавите членки и Агенцията.

Регламентът дава също така рамка на обмена на информация и сътрудничеството със съседни трети държави за целите на ЕUROSUR по въпроси като обмена на лични данни, който подлежи на стриктни ограничения по силата на Регламент (ЕС) № 1052/2013.

2.Оценка на EUROSUR

2.0.Обхват на оценката

Оценката включва целия обхват на Регламент (ЕС) № 1052/2013 с акцент върху прилагането му от държавите членки и Агенцията. В съответствие с член 22, параграф 2 от този регламент и насоките за по-добро регулиране това включва оценка на:

·адекватността на ЕUROSUR и дали заложената обосновка остава в сила;

·ефективността на ЕUROSUR чрез оценка на резултатите, постигнати по отношение на поставените цели;

·ефикасността на ЕUROSUR, включително оценка на разходите и ползите;

·съгласуваността на ЕUROSUR с други политики и правни актове и

·европейската добавена стойност на регламента чрез проверка за субсидиарност.

Оценката включва също така независима проверка от Агенцията за спазването на основните права и въздействието върху тях.

2.1.Текущо състояние по прилагането на ЕUROSUR 

ЕUROSUR включва рамка на управление и система за обмен на информация. Общо взето, прилагането на рамката на EUROSUR протече, както е предвидено в регламента.

·Всички държави членки създадоха свой национален координационен център като звено за връзка при наблюдението на границите на национално равнище, работещ обикновено 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. В зависимост от разделението на областите на компетентност и географското положение на държавата членка, националният координационен център се използва за ръководство и контрол на граничната охрана или само като център за координиране на дейностите по наблюдение на границите. Всички национални координационни центрове си сътрудничат и обменят информация с центровете в други държави членки, а почти всички от тях и с други национални органи на същата държава членка. Някои държави членки обаче трябва все още да приведат своите центрове в пълно съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 1052/2013, определени с помощта на механизма за оценка по Шенген.

·Всички държави членки създадоха национална картина на състоянието на своите граници чрез обмен на информация за гранични инциденти (категория на събитията) и аналитични доклади (аналитична категория). Към настоящия момент обаче само половината от държавите членки споделят на национално равнище позициите на своите ресурси за патрулиране чрез оперативната категория. Половината от държавите членки споделят също така информация от своята национална картина на състоянието със съседните държави членки.

·Всички държави членки са определили свои гранични участъци, за които Агенцията е определила и адаптирала степени на въздействие със съгласието на съответните държави членки. Подкрепа на Агенцията за гранични участъци с висока степен на въздействие е оказана на всички засегнати държави членки, като Италия и Гърция.

·Всички държави членки докладваха на Комисията за своето сътрудничество със съседни трети държави. Такова сътрудничество се осъществява обикновено в рамката на регионални мрежи за сътрудничество или чрез многостранни споразумения. Като част от оценката държавите членки споделиха с Комисията текстовете на подбрани двустранни споразумения, сключени с трети държави.

·Понастоящем Агенцията предоставя тринадесет услуги за обединяване на данни на ЕUROSUR. Така се осигуряват информационни услуги с висока добавена стойност за всички национални координационни центрове посредством координационната мрежа на ЕUROSUR и непосредствено за съвместните операции, координирани от Агенцията. Тези услуги се използват в помощ на операции по границите за откриване и анализиране на трансгранични престъпни дейности, като трафик на мигранти, оръжия, наркотични вещества, цигари и други контрабандни стоки, както и за откриване на бедстващи мигранти. Те се използват също така в подкрепа на дейностите по патрулиране на държавите членки.

Услугите за обединяване на данни на EUROSUR са резултат от всекидневното сътрудничество на Агенцията с Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ), Европейската агенция за контрол на рибарството (ЕFCA) и Сателитния център на ЕС; те бяха разширени с финансовата подкрепа на космическата програма „Коперник“ на ЕС. Нова услуга, наречена многоцелево въздушно наблюдение (МАS), е понастоящем в период на изпитване в рамките на европейското сътрудничество по отношение на функциите за брегова охрана и на тристранното работно споразумение между ЕАМБ, ЕFCA и Агенцията.

·Комуникационната мрежа на ЕUROSUR се разполага и обслужва от Агенцията. От декември 2013 г. над 184 000 събития, свързани с границите, бяха докладвани и обменени чрез европейската картина на състоянието. През януари 2018 г. Агенцията официално приключи акредитирането на сигурността на тази мрежа, което ѝ даде възможност да обменя с националните координационни центрове информация с ниво на класификация за сигурност „EU Restricted“.

За да се направи обменът на информация по-лесен за ползване, достъпът до мрежата и потребителският ѝ интерфейс се нуждаят от допълнителни подобрения. Това ще даде възможност на държавите членки да използват по-бързо и по-добре наличната информация. Въпреки наличието на известна степен на разнородност в информацията, докладвана в ЕUROSUR (както по отношение на вида на инцидентите, така и на времевите периоди на докладване в картините на състоянието), използването на наличната информация за аналитични цели може да се подобри допълнително чрез автоматизирано в по-голяма степен управление на информацията.

·Комуникационната мрежа на ЕUROSUR между националните координационни центрове и Агенцията бе разположена заедно с друга информационна система, управлявана от Агенцията, предназначена за приложението за докладване на съвместни операции (JORA) на Агенцията, изпълняващо подобни функции. Това дублиране причини объркване у държавите членки и се отрази негативно на качеството на докладване за състоянието на външните граници. Положението се подобрява, тъй като Агенцията слива постепенно JORA и комуникационната мрежа на ЕUROSUR, които в средносрочен план следва да се превърнат в един инструмент.

·През 2015 г. Комисията прие Наръчник за ЕUROSUR 5  , в който се съдържат технически и оперативни указания, препоръки и най-добри практики, включително за сътрудничеството с трети държави.

2.2.Резултати от оценката 

2.2.0.Адекватност

Миграционната криза, по-специално по маршрута през Западните Балкани през 2015/2016 г., и терористичните нападения в Европа са двете основни кризисни ситуации, пред които ЕС бе изправен след приемането на ЕUROSUR. И двете кризисни ситуации ясно доказаха необходимостта от стабилен и всеобхватен обмен на информация и от въвеждането на рамка за сътрудничество за европейската гранична и брегова охрана. ЕUROSUR следва да бъде доразвита в това направление.

ЕUROSUR е адекватен инструмент за предотвратяване на незаконната имиграция и борба с трансграничната престъпност. Много примери бяха докладвани за случаи, в които информацията, обменена чрез ЕUROSUR с Агенцията и между държави членки, е предотвратила случаи на контрабанда на наркотични вещества, оръжия, цигари и други незаконни стоки, както и на трафик на хора, и е довела до задържането на контрабандистите, срещу които след това са завеждани дела.

В няколко случая ЕUROSUR допринесе пряко за спасяването на живота на стотици мигранти, като първо ги откри в морето, след което задейства механизмите за издирване и спасяване. ЕUROSUR спаси косвено живота на много повече мигранти, като създаде и осигури сътрудничеството и обмена на информация между служителите на граничната и бреговата охрана, работещи в националните координационни центрове, и центровете за координация на морските спасителни дейности.

2.2.1.Ефективност 

Рамката на EUROSUR е ефективна за насърчаване на обмена на информация и сътрудничеството.

Създаването на национални координационни центрове донесе добавена стойност, като подобри сътрудничеството между агенциите и обмена на информация на национално и регионално равнище със съседните държави членки и Агенцията. Ролята на националните координационни центрове може да бъде допълнително засилена чрез осигуряване на по-добра координация с местните и регионалните равнища на управление на границите; могат да бъдат обхванати и други аспекти на интегрирано управление на границите, като наблюдение на вторичните движения.

Качеството на информацията, обменяна между Агенцията и държавите членки чрез европейската картина на състоянието, може да бъде подобрено. Както бе посочено по-горе, следва да се обединят различните информационни системи, използвани от Агенцията, като приложението за докладване на съвместни операции (JORA) и комуникационната мрежа на ЕUROSUR. Автоматизацията и степента на внедряване от страна на ползвателите следва да се подобрят въз основа на най-съвременна технология. Агенцията следва да наблюдава и при нужда да налага необходимото качество на услугите и информацията, обменяни в ЕUROSUR.

Като цяло, за да бъде по-ефективна, ЕUROSUR следва да се развие от система до по-обща рамка за управление на обмена на информация и сътрудничеството.

2.2.2.Ефикасност 

Разходите за прилагане на ЕUROSUR, които се поемат от националните бюджети, инструментите за финансиране на ЕС и Агенцията, се оценяват на приблизително 130 милиона евро; това е доста по-малко от сумата от 208 милиона евро, прогнозирана в оценката на въздействието, придружаваща законодателното предложение на ЕUROSUR 6 през 2011 г.

ЕС предоставя финансова подкрепа на държавите членки за прилагането на ЕUROSUR чрез Фонда за външните граници (ФВГ) за периода 2007—2013 г. и чрез Фонда за вътрешна сигурност (ФВС)/Граници и визи на настоящата многогодишна финансова рамка както при споделено, така и при пряко управление. Тези инструменти подлежат на специфични оценки на тяхното използване.

ЕUROSUR създаде ограничена административна тежест. Един от източниците на административна тежест, посочен от консултираните заинтересовани страни, е ръчната намеса при обмена на информация.

Според заинтересованите страни предимствата от подобряване на осведомеността за състоянието и способностите за реагиране благодарение на ЕUROSUR натежават над разходите, свързани с прилагането на ЕUROSUR: ЕUROSUR допринесе за постигане на полезни взаимодействия на европейско равнище, намалявайки по този начин разходите на национално равнище.

2.2.3.Съгласуваност 

EUROSUR насърчава полезните взаимодействия и следователно съгласуваността с други политики: националният координационен център е звено за контакт за оперативно сътрудничество със субекти в други области на политиката, като морско дело, сигурност и митнически контрол. Системата е също така добър пример за гражданско/военно сътрудничество, тъй като в няколко национални координационни центъра има и военен персонал, например морски офицери.

На равнището на ЕС услугите за обединяване на данни на EUROSUR са инструмент, който може да бъде използван за други функции на бреговата охрана, като контрол на рибарството. Има също и взаимни ползи за външната сигурност — например информационни продукти на ЕUROSUR са обменени посредством Агенцията с EUNAVFOR MED операция „Sophia“ на ОПСО.

Услугите за обединяване на данни на EUROSUR са освен това инструмент за операционализиране на научноизследователски проекти и програми като конкретен резултат от космическата програма „Коперник“ на ЕС.

ЕUROSUR следва да се промени с оглед на адаптиране към новите моменти, въведени от Регламента за европейската гранична и брегова охрана, и за по-добро отразяване на новия мандат на Агенцията и изпълнението на интегрираното управление на границите на ЕС.

2.2.4.Европейска добавена стойност

Европейската добавена стойност на ЕUROSUR е призната в пълна степен от органите на ЕС за управление на границите. Премахването на рамката на EUROSUR е неприемливо, тъй като повечето държави членки зависят понастоящем от нея за наблюдението на границите.

Услугите за обединяване на данни на EUROSUR носят истинска добавена стойност за крайните ползватели, участващи в наблюдението на границите. Никоя национална организация за гранична охрана не може да си позволи финансово сама базираните в космоса услуги за наблюдение и други платформи с далечен обхват, предлагани от услугите за обединяване на данни на EUROSUR.

2.3.Спазване на основните права и въздействие върху тях 

Агенцията за основните права (FRA) извърши оценка на ЕUROSUR. В своя доклад 7 FRA стига до заключението, че ЕUROSUR спазва както основните права, така и принципите за защита на данните, като предлага някои възможни подобрения.

2.3.0.Трети държави и забраната за връщане 

FRA се отнесе с особено внимание към въпроса за забраната за връщане при сътрудничество с трети държави по управление на границите и не установи неспазване.

Повечето от 20-те държави членки, сключили двустранни споразумения с трети държави в областта на наблюдението на границите, използват обща оценка на положението с основните права в трети държави, докато 11 държави членки са включили в своите споразумения клаузи за защита на основните права.

FRA разгледа седем случайно подбрани двустранни споразумения, в нито едно от които нямаше разпоредби, противоречащи на разпоредбите за основните права, залегнали в Хартата на ЕС и в съображение (15) и член 2, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1052/2013. По-конкретно, според оценката на FRA в повечето споразумения е включено общо позоваване, в което се заявява, че споразумението трябва да се изпълнява в съответствие с международните задължения на страните и което може да се поясни със специални защитни механизми за насърчаване на изпълнение, съвместимо с основните права.

2.3.1.Обработка на лични данни 

Като цяло, личните данни се обработват правилно в ЕUROSUR благодарение на подходящо обучение и указания в Наръчника за ЕUROSUR.

С изключение на идентификационните номера на кораби, други лични данни не се обменят между Агенцията и държавите членки в контекста на ЕUROSUR. Само 6 държави членки обработват лични данни в контекста на националното прилагане в тях на ЕUROSUR.

2.3.2.Предложени подобрения 

В своя доклад FRA предложи няколко възможни изменения на ЕUROSUR, като включването на специфични клаузи, според които споразумението трябва да се прилага в съответствие с основните права при пълно зачитане на принципа на забрана за връщане и отражение на основните предпазни мерки за защита на данните в бъдещи споразумения с трети държави. Като възможна алтернатива FRA предложи разработването на технически и процедурни решения за по-добро документиране на събитията, свързани с издирване и спасяване, и на събитията с участие на уязвими групи от хора, например деца. Според FRA така може да се ограничи рискът от нарушения на правата на човека.

3.Въпроси, на които е добре да се обърне повече внимание

Изложените по-долу подобрения могат да се осъществят чрез планираното изменение на Регламента за EUROSUR.

3.0.Подобряване на функционирането на ЕUROSUR

От система ЕUROSUR следва да се развие до рамка за управление, насърчаваща обмен на информация и сътрудничество на национално, регионално и европейско равнище, както и с трети страни.

3.0.0.Засилване на правомощията на националните координационни центрове

Създаването на националните координационни центрове (НКЦ) в държавите членки е едно от най-големите постижения на Регламента за EUROSUR. Когато няколко национални органа участват в граничния контрол, националният координационен център се използва често като „платформа“ за насърчаване на сътрудничеството между няколко агенции към различни министерства.

Националният координационен център помогна освен това за структуриране на сътрудничеството между агенциите отвъд и над националното равнище и за насърчаване на двустранното и многостранното сътрудничество в областта на наблюдение на границите. Моделът на национален координационен център се изнася сега в трети държави, с което се създава възможност за развитието на мрежи за регионално сътрудничество.

Всяко по-нататъшно развитие на ЕUROSUR с оглед на подобряване на европейското интегрирано управление на границите следва да бъде съобразено с различните административни структури и култури в държавите членки. Засилването и изясняването на ролята и правомощията на националния координационен център ще дадат възможност за поддържане на необходимата степен на гъвкавост при прилагането, като същевременно се засилват обменът на информация и сътрудничеството.

3.0.1.Подобряване на управлението на ЕUROSUR

В Регламента за EUROSUR следва да се определят по-добре ролите и отговорностите на различните субекти с оглед са се подобри обменът на информация и да се изгради доверие между заинтересованите страни.

Така например, докладването на събития и предоставянето на информационни услуги в ЕUROSUR следва да бъдат изяснени по-подробно, по-специално като се определи кои са отговорните органи, както и кой притежава информацията и в какъв срок трябва да се докладва за инциденти.

Следва да се установят стандарти за сближаване на процедурите за докладване, вида на докладваните събития и техническите интерфейси за подобряване на междумашинната връзка. Следва да се създаде автоматизиран механизъм за контрол и налагане на качеството на информацията, обменена в ЕUROSUR.

3.0.2.Намаляване на техническите изисквания 

Бързото развитие на технологиите е фактор, който също дава възможност за ново и по-ефективно прилагане на решения за обмен на информация.

Беше наистина от решаващо значение да се установят стриктни технически изисквания, например към структурата на картини на състоянието, за да бъде системата ЕUROSUR създадена в много кратък срок, но тези изисквания могат бързо да се превърнат в пречка за скоростен и ефикасен обмен на информация и така да затруднят по-нататъшните подобрения.    

Така например, в допълнение на обмена на информация между националното и европейското равнище, описан в Регламента за EUROSUR, тактическа и оперативна информация може да се обменя по-бързо на местно равнище между държавите членки на двустранна или многостранна основа в „общата“ рамка на ЕUROSUR.

Същото е в сила и за обмена на информация в рамките на съвместни операции посредством системата JORA на Агенцията, която е и първичен източник за подаване на информация към ЕUROSUR.

3.0.3.Използване на услугите за обединяване на данни на EUROSUR

Услугите за обединяване на данни на EUROSUR са инструментариум от информационни услуги, генерирани чрез силно сътрудничество между агенциите на равнището на ЕС. Налице е общо съгласие, че този механизъм носи истинска добавена стойност за ЕС на операциите за управление на границите.

С развитието на наблюдението на границите се създават нови инструменти, като многоцелевото въздушно наблюдение. ЕUROSUR следва да даде възможност за бързо разполагане на такива нови услуги при гарантирано спазване на изискванията за основните права и защитата на данни.

3.0.Разширяване на обхвата на ЕUROSUR

На базата на извлечените поуки и успеха на ЕUROSUR като правна рамка за обмен на информация и сътрудничество между държавите членки и Агенцията, обхватът на регламента може да бъде постепенно разширяван във връзка с няколко аспекта на управлението на границите.

3.0.0.Включване на гранични проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове

Както е предвидено в член 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1052/2013, информацията във връзка с проверките на граничните контролно-пропускателните пунктове и наблюдението на въздушните граници се предоставя от значителен брой държави членки на доброволни начала. При сегашното състояние на нещата много инциденти, случили се на тези граници, може да се „изплъзнат“ от европейската картина на състоянието, тъй като не се докладват от всички държави членки.

Поради това е необходимо инцидентите при граничните контролно-пропускателни пунктове да бъдат докладвани систематично.

3.0.1.Наблюдение на въздушните граници 

Освен проблемите на летищата, разгледани по-горе, въпросът за наблюдението на въздушните граници заслужава специално внимание. Съобщава се за нови престъпни дейности, използващи малки летателни апарати, включително дистанционно управляеми летателни системи, за контрабанда на наркотични вещества и цигари. Както технически, така и организационни решения могат да се търсят при доразвиване на рамката на EUROSUR.

3.0.2.Сътрудничество със съседни трети държави 

Обменът на информация и по-тясното сътрудничество със съседни трети държави са много важни за управление на миграционните потоци и предотвратяване на престъпността на външните граници.

В членове 54 и 55 от Регламента за европейската гранична и брегова охрана се предлагат на Агенцията нови и по-широкообхватни възможности в това отношение, в сравнение с тези в член 20 от Регламента за EUROSUR.

Необходимо е да се подобри съгласуваността на рамката за обмен на информация и сътрудничество с трети държави в двата регламента, за да се избегнат дублирания и да се осигури взаимно допълване с други законодателни актове, като Регламента за служителите за връзка по въпросите на имиграцията 8 .

3.0.3.ЕUROSUR и интегрираното управление на границите 

Регламентът за европейската гранична и брегова охрана определя европейското интегрирано управление на границите (ІВМ) като действащо в условията на споделена отговорност между държавите членки и Европейската агенция за гранична и брегова охрана. Не съществува обща рамка за европейското интегрирано управление на границите с цел обмен на информация и сътрудничество.

EUROSUR приложи успешно такава рамка в областта на наблюдението на границите. Следва да се обсъди възможността за разширяване на концепцията за обща рамка за интегрирано управление на границите, включваща наблюдението на вторичните движения.

5.Заключения и последващи действия

Като се имат предвид констатациите от оценката в работния документ на службите на Комисията SWD(2018) 410 и обсъжданията с експертите на държавите членки и Агенцията, Комисията достига до следните заключения:

Рамката на EUROSUR отбеляза напредък към постигане на своите цели, но нейното функциониране може да се подобри, като тя се развие от техническа информационна система в рамка за управление на обмена на информация и сътрудничеството, включително граничния контрол, а евентуално и за други подбрани компоненти на европейското интегрирано управление на границите.

Последващи действия:

В съответствие с член 22, параграф 3 от Регламента за EUROSUR Комисията придружава поради изложените съображения настоящия доклад за оценката на EUROSUR с предложение за изменение на Регламента за EUROSUR и за включване на EUROSUR в предложението за изменение на Регламента за европейската гранична и брегова охрана.

(1)       Регламент (ЕС) № 1052/2013 .

(2)      Регламент (ЕС) № 2016/1624.

(3)      30 държави членки прилагат Регламента за EUROSUR: 26 държави — членки на ЕС (без Обединеното кралство и Ирландия), и четирите асоциирани към Шенген държави (Исландия, Норвегия, Лихтенщайн и Швейцария).

(4)      В ЕUROSUR информацията се обменя и разпределя децентрализирано от всяка държава членка и от Агенцията. През комуникационната мрежа на ЕUROSUR не се обменят лични данни, като само няколко държави членки обменят лични данни посредством своите национални координационни центрове.

(5)      Препоръка на Комисията от 15.12.2015 г. за приемане на практически наръчник за прилагане и управление на европейската система за наблюдение на границите (Наръчник за ЕUROSUR).

(6)      COM(2011) 873 final.

(7)    Агенция за основните права: „How the Eurosur Regulation affects fundamental rights“ (Какво е въздействието на Регламента за ЕUROSUR върху основните права), http://fra.europa.eu/en/publication/2018/evaluation-impact-eurosur-fundamental-rights

(8)      Регламент (ЕО) № 377/2004 на Съвета от 19 февруари 2004 г. за създаване на мрежа от служители за връзка по въпросите на имиграцията.