EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 52015DC0176
COMMUNICATION FROM THE COMMISSION TO THE EUROPEAN PARLIAMENT, THE COUNCIL, THE EUROPEAN ECONOMIC AND SOCIAL COMMITTEE AND THE COMMITTEE OF THE REGIONS Reviewing the decision-making process on genetically modified organisms (GMOs)
СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ за преглед на процеса на вземане на решения относно генетично модифицираните организми (ГМО)
СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ за преглед на процеса на вземане на решения относно генетично модифицираните организми (ГМО)
/* COM/2015/0176 final */
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 22.4.2015
COM(2015) 176 final
СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ
за преглед на процеса на вземане на решения относно генетично модифицираните организми (ГМО)
1.ВЪВЕДЕНИЕ
Европейската комисия беше назначена въз основа на политическите насоки, които тя представи пред Европейския парламент. В тези насоки Комисията пое ангажимент да прегледа действащото законодателство относно разрешението на генетично модифицирани организми (ГМО).
В настоящото съобщение се представят резултатите от прегледа на Комисията на процеса на вземане на решение за разрешение на ГМО и обосновката, довела до законодателното предложение, прието от Комисията 1 .
Процесът на вземане на решения в областта на ГМО е обвързан както със специална нормативна уредба, така и с общи институционални правила. В настоящото съобщение се обобщава контекстът на подобни решения, разглежда се начинът, по който процесът на предоставяне на разрешение функционира на практика, и се описват промените, които са въведени наскоро.
В него се обяснява какво е заключението на Комисията и съображенията, взети предвид при изготвянето на настоящото заключение: изключителните обстоятелства, характерни за ГМО, с които се подчертава ангажиментът по политическите насоки, и по-специално демократичните и правните въпроси.
2.ПРОЦЕСЪТ НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ В ОБЛАСТТА НА ГМО
2.1. Нормативна уредба
Европейският съюз разполага с всеобхватна нормативна уредба за разрешението, проследяването и етикетирането на ГМО.
Регламент (ЕО) № 1829/2003 относно генетично модифицираните храни и фуражи 2 (наричан „Регламентът от 2003 г.“) обхваща храни, хранителни съставки и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от ГМО. Приложното му поле обхваща и ГМО, предназначени за други приложения, като например отглеждане, ако те се използват като изходен материал за производството на храни и фуражи. Горепосочените ГМО, попадащи в приложното поле на Регламента от 2003 г., се наричат по-нататък „генетично модифицирани храни и фуражи“.
Друг акт, част от законодателството в тази област, е Директива 2001/18/ЕО относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда 3 (наричана „Директивата от 2001 г.“). Тя се отнася за ГМО, предназначени за употреба, различна от употреба като храни и фуражи (най-вече за отглеждане).
И в двата законодателни акта се определят процедури за разрешение, чиято цел е да се гарантира, че пускането на пазара на съответните продукти няма да представлява риск за здравето на човека или на животните, нито за околната среда. Предвид това в основата на процедурата се поставя научна оценка на риска: всяко издадено разрешение за пускане на пазара на даден продукт трябва да бъде надлежно обосновано, като най-важното основание за такава обосновка е научната оценка 4 . Според законодателството на ЕС тази научна оценка на риска е задача на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) в сътрудничество с научните органи на държавите членки.
От правна гледна точка решенията за разрешаване на ГМО са под формата на актове за изпълнение, приети от Комисията 5 . Макар поради това Комисията да играе решаваща роля в процеса на издаване на разрешение, държавите членки също са силно ангажирани.
Участието на държавите членки в етапа на издаване на разрешение
Държавите членки участват в два етапа: те гласуват проектите на решения, внесени от Комисията в постоянния комитет, а ако на този етап няма постигнато решение, те гласуват в апелативния комитет 6 . Както и във всички останали комитети, създадени съгласно законодателството на ЕС, държавите членки гласуват в тези комитети съгласно правилото за квалифицирано мнозинство, както е определено в Договора 7 .
Когато не е налице квалифицирано мнозинство за или против проекта на решение в апелативния комитет, резултатът е „без становище“.
Окончателно приемане от Комисията
В разпоредбите, уреждащи тази процедура (Регламент (ЕС) № 182/2011 8 ), се предвижда, че когато апелативният комитет не даде становище, „Комисията може да приеме проекта на акта за изпълнение 9 . Тази формулировка означава, че Комисията може да упражнява известна свобода на преценка 10 . Когато става въпрос за решения относно ГМО обаче, Регламентът от 2003 г. и Директивата от 2001 г. съществено намаляват на свободата ѝ на действие. Системата за предварително разрешение, тълкувана според член 41 от Хартата на основните права и според съдебната практика на Съда на ЕС 11 , изисква от Комисията да приеме решение (за разрешение или забрана на пускането на продукта на пазара на ЕС) в рамките на разумен срок. Това означава, че когато законодателството забранява пускането на даден продукт (в този случай на ГМО) на пазара, освен ако не е разрешен, не е възможно разрешаващият орган (в случая Комисията) просто да се въздържи за неограничен период от време от това да вземе решение (било то решение за разрешение или за или забрана на продукта), ако се предположи, че е подадено валидно заявление за разрешение. Когато след гласуването няма становище, Комисията не може да просто да се въздържи от вземане на решение.
Евентуални спешни мерки на равнище ЕС или на равнище държава членка
Регламентът от 2003 г. съдържа разпоредби, които позволяват на Комисията или на държавите членки да приемат спешни мерки с цел да предотвратят пускането на пазара или употребата на разрешен ГМО. До такива мерки може да се прибегне, ако са налице научни данни, доказващи, че продуктът има вероятност да представлява сериозен риск за здравето или за околната среда.
2.2. Факти за вземането на решение за разрешение на ГМО
След влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1829/2003 държавите членки нито веднъж не постигнаха квалифицирано мнозинство за или против проект на решение на Комисията за разрешаване на генетично модифицирани организми (ГМО), било то за отглеждане или за ГМ храни и фуражи 12 . Досега никога не е имало дадено становище. Резултатът от гласуванията винаги е бил „без становище“ на всички етапи на процедурата (постоянен комитет и апелативен комитет според настоящите приложими правила, а преди това — Съвета) (вж. таблици 1 — 3 и графика 1 от приложението).
ГМО за отглеждане
Отглеждането на ГМО в ЕС е ограничено. От 1990 г. насам само три ГМО са разрешени за отглеждане, като понастоящем е разрешен само един продукт (царевица MON 810). Тя се отглежда в пет държави членки, като областите, в които се отглежда, представляват само 1,5 % от общия размер на площите, използвани за производство на царевица в ЕС 13 .
Малкият брой разрешения за отглеждане, предоставени към момента, както и предпазните клаузи, приети от редица държави членки, за да се предотврати употребата на ГМО, разрешени от законодателството на Съюза 14 , показват позицията по този въпрос на много от държавите членки. През последните години противопоставянето на ГМО за отглеждане се е увеличило, като редица от държавите членки се противопоставиха на издаването на разрешение за царевица 1507 в Съвета през февруари 2014 г. 15 (вж. таблица 1 от приложението).
ГМ храни и фуражи
Броят на ГМ хранителни продукти, предлагани за закупуване, е малък (макар съвместното разрешение с фуражи да означава, че е разрешен по-голям брой). Данните от проучванията на общественото мнение потвърждават общото впечатление, че гражданите на ЕС се противопоставят на ГМ храни 16 . Редица търговци на хранителни стоки на дребно са решили да не предлагат генетично модифицирани храни. Това може да е в резултат от изискванията за етикетиране 17 на генетично модифицирани храни, както и наличието на алтернативи — храни, които не са генетично модифицирани.
Някои потребители искат да са сигурни, че няма ГМО в който и да било етап от производството на храните, които купуват. Поради това някои животновъди и търговци на едро и дребно в различни държави членки са се опитали да използват като конкурентно предимство факта, че не са използвали ГМО. Това е довело до използването на етикети като „хранени с фуражи без ГМО“ 18 или „биологично“.
За разлика от ситуацията с ГМ храните, в ЕС има съществен пазар за ГМ фуражи. Това важи в особено голяма степен за комбинираните фуражи, смес от фуражни суровини за селскостопански животни, използвани за доставяне на повече енергия и високо съдържание на белтъци. Повечето от използваните в ЕС фуражи са внос (през 2013 г. над 60 % от нуждите на ЕС от растителни белтъци се осигуряват чрез внос — главно соя и соев шрот), като вносът е основно от държави, в които отглеждането на култури се доминира от ГМО — 90 % от вноса е с произход от държави, където около 90 % от земята, използвана за соеви зърна, е засадена с ГМ соя 19 . Основните причини за широкото разпространение на ГМ соев шрот са наличността му, цената 20 и конкурентоспособността 21 .
Фактът обаче, че ГМ фуражите се използват масово, не се е отразил върху тенденциите при гласуването. Гласуването на ГМ храни и фуражи продължава системно да е с резултати, при които няма взето становище (вж. таблици 2 и 3 и графика 1 от приложението). Макар становищата по гласуването до голяма степен да са се стабилизирали с течение на времето, обикновено има повече държави членки, които подкрепят проекта на решение, отколкото такива, които му се противопоставят.
Макар държавите членки досега да са се възползвали с готовност от предпазните клаузи, за да избегнат използването на ГМО за отглеждане, те не са ги използвали масово за ГМ храни и фуражи (понастоящем само една държава членка е въвела действащи мерки, отнасящи се до три продукта). И все пак броят на държавите членки, които гласуват против разрешението на ГМ храни и фуражи, показва, че държавите членки не смятат, че този процес им позволява напълно да се отговори на конкретните им притеснения.
Заключение относно процеса на вземане на решения
Що се отнася до решенията за разрешение на ГМО, вече стана правило досието да се връща на Комисията за окончателното решение, като така приемането на решения в тази област се превърна по-скоро в изключение от обичайния начин на функционирането на процедурата на ЕС по комитология като цяло 22 . Въпросите, повдигнати от държавите членки, които са се противопоставили на разрешенията, най-често не са обосновани с научни съображения, а отразяват притеснения в национален мащаб, които са свързани не само с въпроси, свързани с безопасността на ГМО за здравето и околната среда.
Макар действащото законодателство да позволява на Комисията да взема под внимание „други законни фактори“ към оценката на риска, извършена от ЕОБХ, тя не е била в състояние да обоснове забраната за целия ЕС за продукти, които ЕОБХ счита за безопасни въз основа на тези фактори 23 .
Това на практика означава, че Комисията системно е поставена в ситуация, в която тя трябва да приеме решение за разрешението без подкрепата на държавите членки в съответните комитети. Тази ситуация е типична при предоставянето на разрешения за ГМО.
3.НЕОТДАВНАШНА РЕФОРМА НА ПРАВИЛАТА ЗА ГМО, РАЗРЕШЕНИ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ
През 2010 г. Комисията представи предложение за изменение на законодателството относно ГМО, за да разшири обхвата от основания, въз основата на които държавите членки могат да ограничат или забранят отглеждането на своята територия на ГМО, разрешени в ЕС („клауза за отказ от участие“). В обяснителния меморандум на предложението Комисията посочва, че „вземането на решение на национално, регионално и местно равнище е най-подходящо, когато става въпрос за разглеждането на особености, свързани с употребата на ГМО за отглеждане“. Предложеното изменение вече е прието и въведено в правото на ЕС като Директива (ЕС) 2015/412 24 („Директивата от 2015 г.“). То позволява на държавите членки да ограничат или забранят отглеждането на ГМО на своята територия (или на част от нея), при условие че подобни мерки се обосноват с неопровержими основания, различни от риск за здравето на човека или на животните, т.е. критерии, различни от вече оценените от ЕОБХ в оценката на риска, извършен от него. Това е важна промяна, тъй като тя позволява на държавите членки да отчитат националните си условия, където може да има основателни съображения за ограничаване или забрана на отглеждането на ГМО, като тези съображения са различни от свързаните с рисковете за здравето и околната среда. По този начин държавите членки могат да отчитат съображения, които са извън обхванатите от системата на ЕС за разрешения, която се съсредоточава върху наличието на научна оценка и функционира в рамките на ограниченията, наложени от правото на ЕС. Разпоредбата се прилага както за бъдещи разрешения, така и за ГМО, които вече са били разрешени на равнище ЕС.
Поради това Директивата от 2015 г. предлага на държавите членки повече гъвкавост да решат дали желаят да отглеждат ГМО на своята територия, като същевременно запазят системата на ЕС за разрешения въз основата на оценка на риска. По този начин директивата разглежда едно от основните опасения, изразявани през последните години във връзка с процедурата за разрешение, и е в пълно съответствие с подхода, заложен в политическите насоки, представени от Комисията на Европейския парламент.
Директивата от 2015 г. обаче се прилага само за ГМО за отглеждане, а не за ГМ храни и фуражи, които представляват по-голямата част от разрешенията, предоставени в ЕС.
4.ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА КОМИСИЯТА
С оглед на изложените по-горе съображения Комисията предлага да се измени Регламента от 2003 г. по такъв начин, че да се позволи на държавите членки да ограничават или забраняват за цялата или част от територията си употребата на ГМ храни и фуражи, разрешени на равнище на ЕС, предвид неопровержими основания, различни от риска за здравето на хората или на животните или за околната среда, т.е. критерии, различни от оценяваните от ЕОБХ в неговата оценка на риска 25 .
Мерките, приети от държавите членки, трябва да бъдат съвместими с разпоредбите относно вътрешния пазар, и по-специално член 34 от ДФЕС, с който се забраняват мерки, които имат равностоен ефект на количествените ограничения на свободното движение на стоки. Поради това държавите членки, които се възползват от настоящото предложение, ще трябва да обосноват мерките, въведени на основание на член 36 от ДФЕС и съдебната практика на Съда на ЕС по отношение на императивни съображения от обществен интерес 26 . Всяка държава членка, която желае да се възползва от тази „клауза за отказ от участие“, ще трябва да представи обосновка за конкретния случай, като вземе под внимание въпросния ГМО, вида на предвидената мярка, както и конкретните обстоятелства, които са налице на национално или регионално равнище, които съставляват основанията за позоваването на клаузата за отказ от участие. Когато изпълняват тази нова компетентност, държавите членки остават изцяло обвързани с изпълнението на международните си задължения, включително правилата на СТО.
Настоящото предложение отразява и допълва правата, които вече са предоставени на държавите членки по отношение на ГМО за отглеждане с Директивата от 2015 г., като обхваща много по-големия брой на издадените разрешения, които са всъщност разрешенията за храни и фуражи. ЕС ще има съгласуван набор от разпоредби относно разрешенията за ГМО за отглеждане и за употреба в храни и фуражи. Както и при Директивата от 2015 г., практическото въздействие на предложението ще зависи от степента, до която държавите членки се възползват от неговите разпоредби.
Комисията счита, че това е правилният начин за справяне с предизвикателствата във връзка с процеса на вземане на решения на равнище на ЕС.
При подготовката на настоящото предложение Комисията взе предвид следните основни параметри:
На първо място, Комисията смята, че е важно да се запази единна система за управление на риска, основана на независима оценка на риска, а не да се работи със система с национални разрешения с взаимно признаване. Наличието на единна система за управление на риска е най-добре работещият начин за гарантиране на еднакво равнище на защита в целия ЕС, както и функционирането на единния пазар.
На второ място, член 41 от Хартата и съдебната практика на Съда относно режимите за предварително разрешение задължават Комисията в качеството ѝ на орган по управлението на риска да приема решения по заявленията за разрешение. На Комисията не се разрешава да отлага твърде дълго приемането на решения, т.е. на практика да налага мораториум върху разрешенията.
На трето място, трябва да бъдат спазвани съществуващите нормативна уредба и институционална рамка. Относителната тежест на гласа на държавите членки в Съвета е определена в договорите, а регламентът, уреждащ приемането на актове за изпълнение, се основава на тези разпоредби за гласуване. Същият регламент определя и разпоредбите, които се прилагат в ситуации, когато няма квалифицирано мнозинство за или против даден проект на мярка за прилагане. Тези разпоредби се прилагат за всички области на политика. Комисията не счита, че е оправдано да се допуска отклонение от хоризонталните процедурни правила, договорени за прилагането на достиженията на правото на ЕС.
5.ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Комисията счита, че е целесъобразно да се адаптира нормативната уредба относно вземането на решения относно ГМ храни и фуражи. В политическите насоки, представени от Комисията пред Европейския парламент, се обяснява проблемът, който се среща конкретно по отношение на ГМО, а именно това, че системата не позволяваше да бъдат отчетени конкретните притеснения на демократично избраните парламенти. Комисията предлага да се позволи на държавите членки да използват основателни съображения за ограничаване или забрана на употребата на ГМО на своята територия, като едновременно с това се гарантира, че мерките са в съответствие с разпоредбите относно вътрешния пазар и с институционалната рамка на ЕС. Това ще позволи на държавите членки да разгледат на национално равнище съображенията, които не са отчетени в процеса на ЕС на вземане на решение.
Както е посочено в политическите насоки, Комисията поема ангажимента да задълбочи вътрешния пазар. Заключенията, направени в настоящото съобщение, засягат проблемите, които са възникнали в рамките на процеса на вземане на решение по изпълнителните актове относно ГМО, и не могат да бъдат прилагани извън този конкретен контекст.
Поради това Комисията предлага на Европейския парламент и на Съвета изменение на нормативната уредба относно ГМ храни и фуражи, за да се разшири обхватът на решението, договорено в началото на тази година от Европейския парламент и от Съвета относно отглеждането на ГМО, и да бъдат включени и ГМ храни и фуражи.
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
???????, 22.4.2015
COM(2015) 176 final
ПРИЛОЖЕНИЕ
към
СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ
за преглед на процеса на вземане на решения относно генетично модифицираните организми (ГМО)
ПРИЛОЖЕНИЕ
Таблица 1: Гласове в Съвета и в апелативния комитет по разрешенията за отглеждане на ГМО след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1829/2003
|
Година |
Гласувани ГМО в Съвета или в апелативния комитет |
Брой държави членки |
Държави членки, гласували „за“ |
Държави членки, гласували „против“ |
Държави членки, въздържали се от гласуване |
Общ брой на гласовете |
Гласове „за“ |
Гласове „против“ |
Гласове „въздържал се“ |
|
2007 г. |
Картофи Amflora |
27 |
10 |
11 |
6 |
345 |
130 |
119 |
96 |
|
2014 г. |
1507 царевица* |
28 |
5 |
19 |
4 |
352 |
77 |
210 |
65 |
* неформални гласове
Таблица 2: Гласове в Съвета и в апелативния комитет по разрешенията за ГМ храни и фуражи след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1829/2003
Правила за изчисляване на квалифицираното мнозинство преди влизането в сила на Договора от Лисабон (квалифицирано мнозинство = 62 гласа от общо 87; 88 гласа от 124; 232 гласа от 321 или 255 гласа от общо 345)
|
Година |
Гласувани ГМО в Съвета или в апелативния комитет |
Брой държави членки |
Държави членки, гласували „за“ |
Държави членки, гласували „против“ |
Държави членки, въздържали се от гласуване |
Общ брой на гласовете |
Гласове „за“ |
Гласове „против“ |
Гласове „въздържал се“ |
|
2004 г. |
Царевица Bt11 |
15 |
6 |
6 |
3 |
87 |
35 |
29 |
23 |
|
Царевица NK603 |
25 |
9 |
9 |
7 |
124 |
48 |
43 |
33 |
|
|
Маслодайна рапица GT73 |
25 |
6 |
14 |
5 |
321 |
78 |
164 |
79 |
|
|
2005 г. |
Царевица 1507 |
25 |
9 |
10 |
6 |
321 |
123 |
112 |
86 |
|
Царевица GA21 |
25 |
8 |
13 |
4 |
321 |
94 |
155 |
72 |
|
|
Царевица MON863 |
25 |
10 |
12 |
3 |
321 |
152 |
103 |
66 |
|
|
Царевица MON863xMON810 |
25 |
8 |
14 |
3 |
321 |
133 |
142 |
46 |
|
|
Царевица 1507 |
25 |
11 |
11 |
3 |
321 |
159 |
102 |
60 |
|
|
2006 г. |
Маслодайна рапица Ms8xRf3 |
25 |
6 |
14 |
5 |
321 |
102 |
156 |
63 |
|
2007 г. |
Захарно цвекло H7-1 |
27 |
15 |
9 |
3 |
345 |
197 |
83 |
65 |
|
Царевица 59122 |
27 |
15 |
8 |
4 |
345 |
197 |
79 |
69 |
|
|
Царевица NK603xMON810 |
27 |
14 |
9 |
4 |
345 |
185 |
108 |
52 |
|
|
Царевица 1507xNK603 |
27 |
14 |
9 |
4 |
345 |
185 |
108 |
52 |
|
|
2008 г. |
Царевица MON863xNK603 |
27 |
12 |
11 |
4 |
345 |
157 |
119 |
69 |
|
Царевица MON863xMON810 |
27 |
12 |
11 |
4 |
345 |
157 |
119 |
69 |
|
|
Царевица MON863xMON810xNK603 |
27 |
12 |
11 |
4 |
345 |
157 |
119 |
69 |
|
|
Картофи Amflora |
27 |
9 |
13 |
5 |
345 |
119 |
162 |
64 |
|
|
Царевица GA21 |
27 |
11 |
9 |
7 |
345 |
128 |
83 |
134 |
|
|
Соя A2704-12 |
27 |
12 |
12 |
3 |
345 |
174 |
148 |
23 |
|
|
Памук LLcotton25 |
27 |
13 |
12 |
2 |
345 |
186 |
148 |
11 |
|
|
Соя MON89788 |
27 |
13 |
8 |
6 |
345 |
164 |
79 |
102 |
|
|
2009 г. |
Маслодайна рапица T45 |
27 |
12 |
14 |
1 |
345 |
160 |
178 |
7 |
|
Царевица MON89034 |
27 |
14 |
10 |
3 |
345 |
167 |
113 |
65 |
|
|
Царевица MON88017 |
27 |
13 |
10 |
4 |
345 |
164 |
87 |
94 |
|
|
Царевица 59122xNK603 |
27 |
12 |
11 |
4 |
345 |
152 |
116 |
77 |
|
|
Царевица MIR604 |
27 |
13 |
12 |
2 |
345 |
181 |
128 |
36 |
|
|
2010 г. |
Царевица 1507x59122 |
27 |
13 |
11 |
3 |
345 |
183 |
116 |
46 |
|
Царевица 59122x1507xNK603 |
27 |
13 |
11 |
3 |
345 |
183 |
116 |
46 |
|
|
Царевица MON88017xMON810 |
27 |
13 |
11 |
3 |
345 |
183 |
116 |
46 |
|
|
Царевица MON89034xNK603 |
27 |
13 |
12 |
2 |
345 |
183 |
145 |
17 |
|
|
Царевица Bt11xGA21 |
27 |
13 |
11 |
3 |
345 |
183 |
116 |
46 |
|
|
Царевица Bt11 |
27 |
14 |
9 |
4 |
345 |
186 |
84 |
75 |
|
|
2011 г. |
Памук GHB614 |
27 |
16 |
10 |
1 |
345 |
222 |
113 |
10 |
|
Царевица MON89034xMON88017 |
27 |
15 |
11 |
1 |
345 |
219 |
116 |
10 |
|
|
Царевица 1507 |
27 |
17 |
9 |
1 |
345 |
251 |
84 |
10 |
|
|
Памук 281-24-236/3006-210-23 |
27 |
14 |
10 |
3 |
345 |
190 |
87 |
68 |
|
|
Царевица Bt11xMIR604 |
27 |
13 |
11 |
3 |
345 |
178 |
99 |
68 |
|
|
Царевица MIR604xGA21 |
27 |
13 |
12 |
2 |
345 |
178 |
109 |
58 |
|
|
Царевица Bt11xMIR604xGA21 |
27 |
13 |
12 |
2 |
345 |
178 |
109 |
58 |
|
|
2012 г. |
Соя A5547-127 |
27 |
14 |
10 |
3 |
345 |
181 |
113 |
51 |
|
Маслодайна рапица 40-3-2 |
27 |
14 |
8 |
5 |
345 |
181 |
80 |
84 |
|
|
Соя MON87701 |
27 |
14 |
10 |
3 |
345 |
181 |
96 |
68 |
|
|
Соя 356043 |
27 |
14 |
10 |
3 |
345 |
181 |
94 |
70 |
|
|
Соя MON87701xMON89788 |
27 |
12 |
10 |
5 |
345 |
149 |
87 |
109 |
|
|
Царевица MIR162 |
27 |
14 |
10 |
3 |
345 |
164 |
94 |
87 |
|
|
2013 г. |
Маслодайна рапица Ms8xRf3* |
27 |
14 |
8 |
4 |
345 |
164 |
77 |
97 |
|
Цветен прашец MON 810 |
28 |
14 |
12 |
2 |
352 |
168 |
145 |
39 |
|
|
Царевица SmartStax |
28 |
13 |
12 |
3 |
352 |
161 |
123 |
68 |
|
|
Царевица MON89017x1507xNK603 |
28 |
13 |
12 |
3 |
352 |
161 |
123 |
68 |
|
|
Царевица MON87460 |
28 |
12 |
12 |
4 |
352 |
154 |
123 |
75 |
|
|
2014 г. |
Маслодайна рапица GT73 |
28 |
14 |
11 |
3 |
352 |
164 |
101 |
87 |
|
Памук T304-40 |
28 |
15 |
12 |
1 |
352 |
197 |
126 |
29 |
|
|
Соя MON87708* |
28 |
12 |
9 |
4 |
352 |
149 |
81 |
99 |
|
|
Царевица T25* |
28 |
13 |
8 |
4 |
352 |
161 |
74 |
94 |
|
|
Соя 305423* |
28 |
13 |
9 |
3 |
352 |
161 |
103 |
65 |
|
|
Соя MON87705* |
28 |
13 |
10 |
2 |
352 |
161 |
110 |
58 |
|
|
Соя BS-CV127-9* |
28 |
13 |
9 |
3 |
352 |
161 |
81 |
87 |
|
|
Царевица NK603 |
28 |
13 |
11 |
4 |
352 |
161 |
97 |
94 |
*някои държави членки не бяха представени в гласуването
Таблица 3: Гласове в апелативния комитет по разрешенията за ГМ храни и фуражи след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1829/2003
Правила за изчисляване на квалифицираното мнозинство след влизането в сила на Договора от Лисабон (квалифицирано мнозинство = гласове, представляващи 55 % или повече от държавите членки и 65 % или повече от гражданите на ЕС)
|
Година |
ГМО |
Брой държави членки |
Брой държави членки, гласували „за“ |
Брой държави членки, гласували „против“ |
Брой държави членки, въздържали се от гласуване |
% от гражданите на ЕС, представени с глас „за“ |
% от гражданите на ЕС, представени с глас „против“ |
% от гражданите на ЕС, въздържали се от глас |
|
2014 г. |
Памук GHB614xCotton25* |
28 |
10 |
13 |
4 |
29,57 % |
30,46 % |
30,73 % |
|
Маслодайна рапица MON88302* |
28 |
10 |
12 |
5 |
29,57% |
29,62 % |
31,57 % |
|
|
Памук MON88913* |
28 |
10 |
11 |
6 |
29,57% |
16,64 % |
44,56 % |
|
|
2015 г. |
Соя MON87769 |
28 |
11 |
13 |
4 |
38,76 % |
30,54 % |
30,70 % |
|
Памук MON531 |
28 |
10 |
15 |
3 |
37,35 % |
32,49 % |
30,17 % |
|
|
Памук MON1445 |
28 |
10 |
16 |
2 |
37,35 % |
34,70 % |
27,96 % |
|
|
Памук MON531xMON1445 |
28 |
10 |
16 |
2 |
37,35 % |
34,70 % |
27,96 % |
|
|
Памук MON15985 |
28 |
11 |
15 |
2 |
39,55 % |
32,49 % |
27,96 % |
*някои държави членки не бяха представени в гласуването
Графика 1: Какво е развитието при гласуването в Съвета/апелативния комитет по заявления за ГМ храни и фуражи от 2004 г. до 2015 г.
