ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.           КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

· Общ контекст

През 2009 г. Комисията извърши анализ на функционирането на общата политика в областта на рибарството (ОПОР), основаващ се на Зелената книга относно реформата на общата политика в областта на рибарството[1]. Комисията заключи, че въпреки напредъка след реформата от 2002 г. целите за постигане на устойчиво развитие на рибарството във всичките му измерения (екологични, икономически и социални) не са изпълнени, като в Зелената книга се посочват редица структурни недостатъци на сегашната ОПОР. Това заключение бе подкрепено от Европейския парламент и Съвета на министрите.

Множество становища, предоставени в рамките на обществената дискусия между април 2009 г. и ноември 2010 г., наред със специалните проучвания и оценки също потвърдиха общото заключение в Зелената книга и помогнаха за определяне на слабостите, които трябва да бъдат преодолени чрез реформата.

· Основания и цели на предложението

Необходима е основна реформа на общата политика в областта на рибарството чрез отмяна на действащия в момента Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството, който от 1 януари 2013 г. ще бъде заменен с нова ОПОР, приета от Европейския парламент и Съвета въз основа на настоящото предложение.

Основните проблеми на ОПОР са следните:

– липса на фокус върху целите, свързани с екологичната, икономическата и социалната устойчивост,

– недопустимо високи нива на изхвърлянията,

– по-голямата част от рибните запаси на ЕС са подложени на свръхексплоатация в резултат на свръхкапацитета на флота, прекомерния риболов, твърде високите нива на общия допустим улов (ОДУ) и недостатъчното спазване на съответното законодателство,

– ниска рентабилност и ниска икономическа стабилност на много от флотовете,

– недостатъчно интегриране на проблемите на околната среда в политиката,

– липса на надеждни данни за оценка на всички запаси и флотове,

– значителна публична финансова подкрепа за рибарството, която не допринася за постигане на целите на ОПОР,

– ниска привлекателност на риболовните дейности и упадък на някои крайбрежни общности, зависещи от риболова,

– микроуправление „отгоре надолу“ на равнище ЕС с недостатъчна гъвкавост и приспособяване към местните и регионалните условия,

– недостатъчно развитие на сектора на аквакултурата в Съюза,

– скъпоструващи и изключително сложни законодателство и управление, водещи до неизпълнение на правилата,

– търговската политика е изправена пред предизвикателствата на глобализацията и нарастващата взаимозависимост.

Настоящото предложение за нов основен регламент е уместно поради необходимостта от:

– конкретизиране на целите на ОПОР,

– повишаване на съгласуваността между инициативите на политиките, обхванати от ОПОР,

– по-добро опазване на морските биологични ресурси, в частност по отношение на многогодишните планове за управление на риболова, и прекратяване на изхвърлянията,

– принос към политиките, свързани с опазването на екосистемите и околната среда в рамките на ОПОР,

– подход, основан на регионализация на мерките във всеки морски басейн в съответствие с принципа на опазване на ресурсите,

– засилено събиране на данни и научни препоръки, предназначени за базата знания на политиката за опазване,

– пълно интегриране на външната политика в ОПОР,

– насърчаване развитието на аквакултурата,

– реформа на общата политика на пазарите в рамките на ОПОР,

– правна рамка за нов финансов инструмент, който да бъде въведен до 2014 г., предназначен да подпомага целите на ОПОР и програмата „ЕС 2020“,

– допълнително подобряване и опростяване на механизмите за участие на заинтересованите страни,

– включване в ОПОР на наскоро приетия нов режим за контрол.

Общата цел на предложението е да гарантира, че дейностите, свързани с риболова и аквакултурата, осигуряват условия за дългосрочна устойчивост на околната среда и допринасят за наличността на хранителните доставки. Целта на политиката е най-късно до 2015 г. да се постигне експлоатация на живите морски биологични ресурси, която възстановява рибните запаси и ги поддържа на нива, позволяващи максимален устойчив улов. Мерките за управление на рибарството следва да се ръководят от подхода на предпазливост и екосистемния подход.

Във връзка с предложението Комисията ще приеме всеобхватно съобщение относно бъдещата обща политика в областта на рибарството, предложение за регламент относно общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури, съобщение относно външното измерение на ОПОР и доклад за определени елементи на Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството.

· Съществуващи разпоредби в областта на предложението

Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството представлява съществуващата в момента обща регулаторна рамка за ОПОР. Настоящото предложение има за цел да замени посочения регламент.

Регламент (ЕО) № 850/98 на Съвета от 30 март 1998 г. относно опазването на рибните ресурси посредством технически мерки за защита на младите екземпляри морски организми[2].

Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета от 17 декември 1999 г. относно общата организация на пазарите на рибни продукти и продукти от аквакултури[3].

Регламент (ЕО) № 2187/2005 на Съвета от 21 декември 2005 г. за опазване на рибните ресурси посредством технически мерки в района на Балтийско море, Белти и протока Оресунд, за изменение на Регламент (ЕО) № 1434/98 и отмяна на Регламент (ЕО) № 88/98[4].

Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27 юли 2006 г. за Европейския фонд за рибарство[5].

Регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета от 21 декември 2006 г. относно мерките за управление на устойчивата експлоатация на рибните ресурси в Средиземно море, за изменение на Регламент (ЕИО) № 2847/93 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1626/94[6].

Регламент (ЕО) № 199/2008 на Съвета от 25 февруари 2008 г. за установяване на общностна рамка за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ и за подкрепа на научните консултации във връзка с Общата политика в областта на рибарството[7].

Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, за изменение на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1936/2001 и (ЕО) № 601/2004 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 1093/94 и (ЕО) № 1447/1999[8].

Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006[9].

Решение (ЕО) № 2004/585 на Съвета от 19 юли 2004 г. относно създаване на регионални консултативни съвети в рамките на общата политика в областта на рибарството[10].

· Съгласуваност с другите политики и цели на Съюза

Предложението и неговите цели са в съответствие с други политики на Съюза, по-специално тези, които се отнасят до околната среда, регионите, развитието, селското стопанство, пазарите и търговията, финансите, научните изследвания и иновациите, здравеопазването и защитата на потребителите, както и до съдържащите се в тях цели.

2.           РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОТ ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

· Консултация със заинтересованите страни

Методи на консултиране, основни целеви сектори и общ профил на участниците в консултацията

Становищата, събрани по време на проведената през 2009 г. и 2010 г. онлайн консултация относно реформата, както и многобройните срещи със заинтересованите страни показаха, че реформата се ползва с широка подкрепа. Европейският парламент, Европейският икономически и социален комитет и Комитетът на регионите също представиха мнения във връзка със Зелената книга. Реформата бе обсъдена неколкократно в Съвета на министрите. Резултатите от общественото допитване бяха систематизирани в „Обобщение на консултациите относно реформата на общата политика в областта на рибарството“[11].

Обобщение на отговорите и на начина, по който са взети предвид

Становищата обхващаха най-вече въпроси, свързани с опростяването, адаптирането на процеса на вземане на решения към Договора от Лисабон, укрепването на дългосрочния подход за опазване и управление на ресурсите, включително решаването на проблема с изхвърлянията, регионализацията, допълнителните ангажименти за заинтересованите страни и по-големите отговорности за сектора. Общото мнение, изразено най-вече от държавите-членки, е, че относителната стабилност е основен стълб на ОПОР. Също така се отдава значение на дребномащабния и крайбрежния риболов, но бе показана слаба подкрепа за идеята за диференциран режим извън настоящите правни разпоредби. Мнозина от участниците изразиха мнение, че по-пазарно ориентираните мерки за управление на флота и пазарната политика могат да представляват полезни стимули за устойчивостта. Бе отчетено, че в сферата на външната политика и международните действия съществува необходимост от пълно съответствие с принципите и целите на ОПОР. Бе изказана силна подкрепа за по-адекватното съобразяване на публичното финансиране с целите на политиката. Много от отговорите подчертават значението на сектора на аквакултурата.

При разработване на своето предложение Комисията надлежно отчете събраните при допитването становища и най-вече тези, които се отнасят до постигането на екологични условия за устойчивостта и утвърждаването на целта за максимален устойчив улов, засилена дългосрочна перспектива, регионализация и допълнителни ангажименти за заинтересованите страни, както и въвеждане на инструменти с по-силна пазарна насоченост, като същевременно се отчитат специфичните характеристики на дребномащабните флотове. Значението на сектора на аквакултурата също е отразено в предложението.

· Събиране и използване на експертни становища

При разработването на предложенията бе използван външен експертен опит, наличните данни относно политиката, сред които (годишните) препоръки от ICES и НТИКР, както и поредица от проучвания и изследователски проекти. Обществено достъпните експертни препоръки и проучвания са публикувани на интернет страницата на ГД „Морско дело и рибарство“.

· Оценка на въздействието

При изготвяне на оценката на въздействието бяха разработени различни варианти за пакета от реформи на ОПОР. Във всички тях се посочва, че устойчивото развитие на околната среда е предпоставка за цялостна устойчивост. По отношение на методиката анализът на въздействието бе подкрепен от показатели за изпълнение, измерващи въздействието на различните варианти. Въздействието на всички варианти бе анализирано и сравнено с анализ на т.нар. „вариант на запазване на статуквото“, което позволи да се обособят два предпочитани варианта, посочени в доклада за оценката на въздействието. Двата варианта съдържат сходни елементи, наблягащи върху екологичната устойчивост, като същевременно се създава достатъчна гъвкавост, която предоставя на риболовния сектор достатъчно време за приспособяване към амбициозните цели в областта на околната среда.

3.           ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Правно основание

Член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Принцип на субсидиарност

Тъй като разпоредбите на предложението, отнасящи се до опазването на морските биологични ресурси, попадат в изключителните правомощия на Съюза, по отношение на тези разпоредби не се прилага принципът на субсидиарност.

Разпоредбите на предложението относно сектора на аквакултурата и необходимостта от изготвяне на стратегически насоки на Съюза за общите приоритети и цели при развитието на дейности, свързани с аквакултурата, попадат в обхвата на споделената компетентност между Съюза и държавите-членки. Правно незадължителните стратегически насоки на Съюза ще предоставят основа за многогодишни национални стратегически планове, като се отчита обстоятелството, че стратегическите решения, взети на национално равнище, могат да повлияят върху развитието на дейностите в сектора на аквакултурата в съседни държави-членки. Разпоредби в предложението, отнасящи се до общата организация на пазарите, попадат в обхвата на споделената компетентност между Съюза и държавите-членки. Целите за общата организация на пазарите включва повишаване на конкурентоспособността на рибарството и аквакултурата на Съюза, подобряване на прозрачността на пазарите и принос за осигуряването на равни условия за всички продукти, предлагани на пазара в Съюза. За постигане на тези цели мерките, които включват организацията на сектора, включително мерки за стабилизиране на пазарите и търговските стандарти, и изискванията за информацията за потребителите, трябва да бъдат последователни в целия Съюз. Следователно предложението отговаря на принципа на субсидиарност.

Принцип на пропорционалност

Предложението е в съответствие с принципа на пропорционалност поради следните причини:

ОПОР представлява обща политика и следва да се изпълнява чрез регламент, приет от Европейския парламент и Съвета. За изпълнение на основната цел — секторите на рибарството и аквакултурата да осигуряват дългосрочни и устойчиви икономически, екологични и социални условия и да подпомагат наличността на хранителните доставки, е необходимо и целесъобразно да се определят правила за опазването и експлоатацията на морските биологични ресурси. Настоящият регламент не надхвърля мерките, необходими за постигането на тази цел. Чрез предложения подход на регионализация държавите-членки ще получат право да приемат мерки за опазване и технически мерки, необходими за постигане на целите и задачите съгласно регламентите, приети от законодателния орган на Съюза, въз основа на наличния инструментариум от мерки, включени в политиката за опазване на ОПОР. Това ще осигури регионалната гъвкавост при прилагането на законодателството на Съюза. Освен това държавите-членки запазват свободата си да разпределят отпусканите от Съвета възможности за риболов между райони или оператори по своя преценка, като по този начин разполагат със значителен простор за действие при определянето на социално-икономическия модел, който ще изберат при усвояването на предоставените им възможности за риболов.

4.           НЕЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ

· Подробно обяснение на предложението

В предложението на Комисията са предвидени значителни промени на ОПОР. Настоящият раздел съдържа подробно обяснение на предложението.

Общи разпоредби

Основната цел на ОПОР е да се гарантира, че дейностите, свързани с риболова и аквакултурата, предоставят дългосрочни и устойчиви екологична условия, които са предпоставка за постигане на социално и икономически устойчив риболовен сектор, допринасящ за осигуряването на хранителни продукти. Оценката на въздействието показва, че амбициозните цели по отношение на ресурсите, отговарящи на международните задължения на ЕС за постигане на максимален устойчив улов до 2015 г., могат като цяло да доведат до значително подобряване на състоянието на запасите, което от своя страна ще генерира съществен икономически и социален напредък. Тези положителни резултати от оценката на въздействието подчертават значимостта на екологичната устойчивост като необходимо условие за дългосрочна икономическа и социална устойчивост.

Намаляването на нежелания улов, прекратяването на изхвърлянията и свеждането до минимум на отрицателните последици за морските екосистеми, в съчетание с подхода на предпазливост и екосистемния подход, ще спомогне за постигането на добро екологично състояние на моретата съгласно Рамковата директива за морска стратегия.

Достъп до води

Предложението потвърждава принципа на равен достъп до водите, като същевременно предоставя равно третиране на риболовните кораби на трети държави с достъп до водите на Съюза.

Комисията предлага съществуващите в момента ограничения върху правото на риболов в зоните от 12 морски мили да бъдат удължени до 2022 г. Тези ограничения са намалили натиска от риболов в повечето биологично уязвими райони и са допринесли за икономическата стабилност на дребномащабните крайбрежни риболовни дейности.

Комисията предлага в настоящия регламент да се въведат установените в Регламент (ЕО) № 1954/2003[12] специфични ограничения от 100 морски мили около Азорските острови, Мадейра и Канарските острови. Аргументът в полза на това предложение е необходимостта да се защити уязвимото биологично състояние на водите около посочените острови в контекста на член 349 от Договора, като се отчита тяхното структурно, социално и икономическо положение и необходимостта от запазване на местната икономика.

Опазване на морските биологични ресурси

Опазването на морските биологични ресурси е основен фактор за постигане на целите на ОПОР.

От първостепенно значение за опазването са многогодишните планове за управление, с които ресурсите се поддържат на нива, позволяващи максимален устойчив улов. При възможност трябва да се осигури преходът на тези планове към планове, основавани на риболовни дейности, така че повече на брой запаси ще бъдат обхванати от по-малко планове. Ресурсите, които не са обхванати от плановете, се управляват чрез определяне на възможностите за риболов от Съвета и чрез други мерки.

Втори основен елемент от предложението за опазване е прекратяване на практиката на изхвърляне и намаляване на нежелания улов. Предложението въвежда задължението за разтоварване на сушата на целия улов от определени запаси, както и точен график за изпълнение заедно с някои съпътстващи мерки.

Предложението също така обхваща основните принципи на техническите мерки за опазване, приложими към рибарството.

За изпълнението на многогодишните планове и прилагането на техническите мерки за опазване Комисията предвижда прекратяване на управлението на микроравнище от страна на съзаконодателите. По отношение на тези планове и мерки законодателството на Съюза трябва да определи основните положения, като например обхвата, целите, показателите за оценка и сроковете. Комисията предлага децентрализация, чрез която може да се разреши на държавите-членки да приемат мерките за опазване и техническите мерки, необходими за постигане на целите и задачите, като използват инструментите, предвидени в политиката за опазване. Това ще доведе до регионална гъвкавост и опростяване на политиката. Предложението включва разпоредби, гарантиращи, че съответните държави-членки ще приемат съвместими и ефективни мерки. Създава се резервен механизъм за намеса от страна на Комисията в случаите, когато държавите-членки не могат да постигнат съгласие, или при неизпълнение на целите.

Запазват се разпоредбите за спешни мерки по искане на държава-членка или по инициатива на Комисията при риск за опазването на морските биологични ресурси и се въвежда нова разпоредба за мерки в областта на рибарството в контекста на задълженията в правото за опазване на околната среда на Съюза. Съществуващото разрешение за държавите-членки да предприемат мерки за опазване в зоната от 12 морски мили и мерки, приложими единствено към риболовните кораби под техен флаг, се запазва в предложението.

Достъп до ресурси

Въвеждането на система за прехвърляеми риболовни концесии ще бъде основен механизъм за адаптиране на капацитета на флота. Оценката на въздействието показа, че подобна система ще окаже ясен, положителен и съществен принос за елиминирането на свръхкапацитета и подобряването на икономическите резултати на риболовния сектор.

Предложението предвижда от 2014 г. да бъде въведена задължителна система за прехвърляеми риболовни концесии (по отношение на възможностите за риболов за регулираните запаси) за всички кораби, с изключение на кораби с дължина под 12 метра, оборудвани с пасивни уреди. Предвид специфичните характеристики и социално-икономически уязвимост на някои дребномащабни флотове решението за въвеждане на прехвърляеми риболовни концесии за останалите кораби ще бъде предоставено на държавите-членки. Държавите-членки могат да регулират прехвърляемите риболовни концесии, за да осигурят тясна връзка между тях и риболовните общности (например, като ограничат прехвърляемостта между сегментите на флота) и за да предотвратят спекулата. С оглед на спазването на тези концесии и поддържането на относителна стабилност възможността за тяхното прехвърляне може да бъде ограничена до корабите под един и същи флаг. Държавите-членки могат да създадат резерв и да въведат такса за концесиите, които при нормални условия могат да бъдат прекратявани от държавите-членки единствено след изтичане на тяхната валидност или при позоваване на предварително предизвестие.

Управление на риболовния капацитет

Запазва се общото задължение за държавите-членки да адаптират капацитета на флота към възможностите за риболов. Също така се запазва необходимостта от основна политика за управление на флота, като пределните граници на общия риболовен капацитет за съответната държава-членка се установяват от Комисията. Прехвърляемите риболовни концесии ще ускорят намаляването на капацитета на флотовете, което е аргумент в полза на необходимостта да се разреши на държавите-членки да изключват кораби с такива концесии от пределния капацитет. Разпоредбите за съкращаване на капацитета на флота трябва да останат в сила за периода, в който извеждането на кораби от експлоатация с държавни помощи продължава да бъде възможно съгласно Европейския фонд за рибарство. Целенасоченото наблюдение и управление на флотовете ще се извършва с помощта на регистрите на риболовните кораби на държавите-членки и на Комисията.

Научна база за управление на рибарството

Надеждните и изчерпателни данни, използвани както за научни препоръки, така и за целите на изпълнението правилата и контрола, са в основата на добре функциониращото управлението на рибарството. Предложението определя основните правила и задължения на държавите-членки във връзка с разпоредбите за събиране, управление, наличност и достъп до данни за Комисията. Необходимостта от децентрализирано съгласуване при събирането на данни между държавите-членки е основната причина Комисията да въведе задължение за регионално координиране при извършването на тази дейност.

С оглед подобряване на качеството, последователността и взаимодействието на усилията в областта на науката, ориентирана към целите на политиката, предложението съдържа също разпоредби, според които държавите-членки приемат национални програми за събиране на данни относно рибарството и програми за научни изследвания и иновации, и установят механизми за взаимна координация в контекста на рамката на ЕС за научни изследвания и иновации.

Външна политика

Външната политика е включена в общата политика в областта на рибарството, за да се гарантира сближаването на целите ѝ с общите принципи и цели на ОПОР. Съюзът трябва да участва активно в работата на регионалните организации за управление на рибарството и на международните многостранни организации (ООН, ФАО), за да им окаже подкрепа и да им съдейства при подобряване на управлението и опазването на международните рибни запаси. Съюзът ще призовава за прилагане на най-добрите принципи, основани на научни становища, за принос към развитието на научното познание и за сътрудничество с цел по-последователно прилагане на правилата в международен план.

Отношенията с трети държави чрез споразумения за устойчиво рибарство също са средство за насърчаване на принципите и целите на ОПОР на международно равнище. Споразуменията за устойчиво рибарство трябва да спомогнат за създаването на висококачествена рамка за управление в държавата партньор, да съответстват на политическите цели за развитие, и да наблягат върху устойчивото и прозрачно управление на ресурсите, както и върху наблюдението, надзора и контрола. Те трябва гарантират, че експлоатацията на рибните ресурси се ръководи от аргументирани научни становища и е насочена единствено към излишните ресурси, за които държавата партньор не може или не желае да извършва риболовни действия. Съгласно споразуменията за устойчиво рибарство държавите партньори ще получават обезщетения за достъпа до своите риболовни ресурси, както и финансова помощ за прилагането на тяхната собствена устойчива политика в областта на рибарството.

Аквакултура

ОПОР трябва да подкрепя устойчивото развитие на сектора на аквакултурата в екологично и социално-икономическо отношение. Аквакултурата подпомага продоволствената сигурност, икономическия растеж и заетостта в крайбрежните и селски райони. Може да се постигне сериозен напредък, ако държавите-членки разработват национални стратегически планове за подпомагане на устойчивото развитие на аквакултурата, основаващи се на стратегическите насоки на Съюза и насочени към постигане на икономическа сигурност, достъп до води и пространство и административно опростяване на лицензирането. Развитието на аквакултурата е от значение за целия ЕС, тъй като стратегическите решения на национално равнище могат да повлияят върху състоянието на сектора в съседните държави-членки. От основно значение е държавите-членки да разполагат с информация относно плановете на други държави-членки за бъдещото развитие на аквакултурата.

Комисията е на мнение, че специфичното естество на аквакултурата изисква централизиран орган за консултации между заинтересованите страни и предлага да се учреди консултативен съвет по аквакултура.

Организация на общите пазари

Организацията на общите пазари трябва да допринесе за постигане на целите на общата политика в областта на рибарството, за да може секторът да прилага адекватно тази политика и да се повиши неговата конкурентоспособност, най-вече по отношение на производителите.

Контрол и правоприлагане

В съответствие с новия режим за контрол, приет с регламенти № 1005/2008 и № 1224/2009 на Съвета[13], предложението включва основните елементи на режима за контрол и правоприлагане с оглед спазване на правилата на ОПОР. Предвид обстоятелството, че в частта, посветена на опазването, е въведено задължение за разтоварване на сушата с цел да се избегнат изхвърлянията на улов, Комисията предлага да се установят задължения за наблюдение и контрол, по-специално във връзка с пълното документиране на риболова, и пилотни проекти за нови технологии за контрол на риболова, подобряващи неговата устойчивост.

Финансови инструменти

За да се повиши спазването на съответното законодателство, предложението въвежда условия за финансовата помощ от ЕС, която може да бъде отпускана за постигане на целите на ОПОР. Помощта ще се предоставя при условие че се спазват съответните правила, като този принцип ще се отнася както за държавите-членки, така и за операторите. Ако се установи неизпълнение от страна на държава-членка, то може да доведе до прекъсване, временно прекратяване или финансова корекция на помощта от Съюза. Тежките нарушения при операторите могат да станат причина за забрана на достъпа до финансова помощ или намаляване на нейния размер. Същевременно в предложението се предвижда, че при отпускане на финансова помощ държавите-членки трябва да вземат под внимание поведението (и най-вече отсъствието на тежки нарушения) на операторите в близкото минало.

Консултативни съвети

Комисията предлага утвърждаване и, когато е възможно, разширяване на опита посредством участието на регионалните консултативни съвети в рамките на ОПОР. Тъй като някои от седемте съществуващи съвета нямат регионален характер, нито се отнасят за конкретен район, те трябва да бъдат преименувани в консултативни съвети, наред с предвиденото учредяване на консултативния съвет по аквакултура. Като се имат предвид особеностите на Черно море — затворен морски басейн, споделен с четири държави, които не са членки на Съюза, и като се отчетат сегашните обсъждания с всички държави от черноморския регион, които не са членки на ЕС, с цел да се препоръча политика за опазване и да се насърчи сътрудничеството между Румъния, България и техните черноморски съседи, Комисията смята да създаде консултативен съвет за Черно море до 2015 г.

Заключителни разпоредби

В последната част са посочени областите за делегиране на правомощия на Комисията, тяхното упражняване, отмяна и възражения, както и създаването на комитет по рибарство и аквакултура във връзка с актовете за изпълнение. Също така в нея се предлага отмяна и/или изменение на съответното съществуващо законодателство.

2011/0195 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно общата политика в областта на рибарството

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия[14],

след като предадоха проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[15],

като взеха предвид становището на Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1) С Регламент (ЕО) № 2371/2002[16] бе създадена общностна система за опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството.

(2) Обхватът на общата политика в областта на рибарството включва опазването, управлението и експлоатацията на морските биологични ресурси. Също така той включва пазарните и финансовите мерки, подкрепящи целите на ОПОР, сладководните биологични ресурси и аквакултури, както и преработката и предлагането на пазара на продукти от риболов и от аквакултури, когато тези дейности се осъществяват на територията на държавите-членки или във водите на Съюза, включително от страна на риболовни кораби под флага на трети държави или регистрирани в тях, от страна на риболовни кораби на Съюза или от граждани на държавите-членки, без да се засяга основната отговорност на държавата на флага и като се вземат предвид разпоредбите на член 117 от Конвенцията на ООН по морско право.

(3) Общата политика в областта на рибарството следва да гарантира, че дейностите, свързани с риболова и аквакултурата, допринасят за постигането на дългосрочни и устойчиви екологични, икономически и социални условия. Тя също така следва да допринася за повишаване на производителността, постигане на справедлив стандарт на живот за риболовния сектор, установяване на пазарна стабилност, осигуряване наличност на ресурсите и разумни цени на продуктите, предлагани на потребителите.

(4) Съюзът е договаряща страна по Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 г. (UNCLOS)[17] и е ратифицирал Споразумението на Организацията на обединените нации за прилагане на разпоредбите на Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 г. относно опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси от 4 август 1995 г. (Споразумение на ООН за рибните запаси)[18]. Той също така е приел Споразумението за насърчаване на спазването на международните мерки за опазване и управление от риболовните кораби в открито море на Организацията по прехрана и земеделие към ООН от 24 ноември 1993 г. (Споразумението за съответствие на ФАО)[19]. В тези международни инструменти се предвиждат най-вече задължения за опазване, в това число задължения за предприемане на мерки за опазване и управление, предназначени за запазването или възстановяването на морските ресурси на нива, позволяващи максимален устойчив улов, както в морските зони под национална юрисдикция, така и в открито море, и за сътрудничество с други държави с тази цел, както и задължения за широко прилагане на подхода на предпазливост при опазването, управлението и използването на рибните запаси; предвиждат се също така задължения за постигане на съвместимост между мерките за опазване и управление в случаите, когато морските ресурси са в морски зони с различен юридически статус, и задължения за надлежно отчитане на другите видове законно използване на моретата. Общата политика в областта на рибарството следва да подпомага ЕС в правилното изпълнение на неговите международни задължения по силата на тези международни актове. Когато държавите-членки приемат мерки за опазване и управление, за които са били оправомощени в рамките на общата политика в областта на рибарството, действията им следва да бъдат в пълно съответствие с международните задължения за опазване и сътрудничество, предвидени в посочените международни актове.

(5) На Световната среща на върха за устойчиво развитие в Йоханесбург през 2002 г. ЕС и неговите държави-членки се ангажираха да предприемат действия срещу продължаващото намаляване на много рибни запаси. Ето защо е необходимо Съюзът да подобри своята обща политика в областта на рибарството, за да гарантира, че до 2015 г. ще бъде изпълнена приоритетната цел равнищата на експлоатация на морските биологични ресурси да се възстановят и поддържат на нива, позволяващи максимален устойчив улов от популациите на събирания улов. В случаите, когато е налице по-малко научна информация, може да се наложи прилагането на приблизителни данни за максималния устойчив улов.

(6) Целите, свързани с рибарството, бяха определени в решението на конференцията на страните по Конвенцията за опазване на биологичното разнообразие относно стратегическия план за биологично разнообразие за периода 2011—2020 г.[20], като общата политика в областта на рибарството следва да осигури съгласуваност с целите за биологичното разнообразие, приети от Европейския съвет[21], и с целите, посочени в съобщението на Комисията „Нашата застраховка живот, нашият природен капитал“: стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.“[22], по-специално във връзка с постигането на максимален устойчив улов до 2015 г.

(7) Устойчивата експлоатация на морските биологични ресурси следва да се ръководи от подхода на предпазливост, основаващ се на принципа на предпазните мерки, посочен в член 191, параграф 2, първа алинея от Договора.

(8) Общата политика в областта на рибарството следва да допринася за защитата на морската среда и по-специално за постигането на добро екологично състояние най-късно до 2020 г. съгласно разпоредбите на член 1, параграф 1 от Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия)[23].

(9) Необходимо е към управлението на рибарството да се приложи екосистемният подход, за да се ограничи въздействието на риболовните дейности върху околната среда, а нежеланият улов да бъде сведен до минимум и постепенно премахнат.

(10) Важно е управлението на общата политика в областта на рибарството да се ръководи от принципите на доброто управление. Те включват вземане на решения въз основа на най-добрите налични научни препоръки, широко участие на всички заинтересовани страни и дългосрочна перспектива. Успешното управление на общата политика в областта на рибарството зависи също така от ясното определяне на отговорностите на равнището на Съюза, на национално, регионално и местно равнище, както и от съвместимостта и съгласуваността на предприетите мерки с други политики на Съюза.

(11) Общата политика в областта на рибарството следва да изцяло да обръща внимание, когато е приложимо, на здравето на животните, хуманното отношение към тях и безопасността на храните и фуражите.

(12) При прилагане на общата политика в областта на рибарството следва да се отчитат взаимодействията с други аспекти на морското дело, които са предмет на интегрираната морска политика[24], и да се взема предвид взаимовръзката между всички въпроси, свързани с океаните и моретата, включително морското пространствено планиране. Следва да се осигури съвместимост и интеграция между управлението на различните секторни политики в басейните на Балтийско море, Северно море, Келтско море, Бискайския залив и иберийското крайбрежие, Средиземно море и Черно море.

(13) Риболовните кораби на Съюза следва да разполагат с равен достъп до водите на ЕС и ресурсите, които са обект на правилата на ОПОР.

(14) Правилата, ограничаващи достъпа до ресурси в рамките на зони от 12 морски мили на държавите-членки, засега функционират задоволително, като оказват положително влияние върху опазването чрез ограничаване на риболовното усилие в най-уязвимата част от водите на Съюза. Тези правила също така са спомогнали за съхраняване на традиционните риболовни дейности, от които социалното и икономическо развитие на някои крайбрежни общности е силно зависимо. Поради тази причина следва правилата да останат в сила.

(15) Морските биологични ресурси около Азорските острови, Мадейра и Канарските острови следва да продължат да се ползват със специална защита и при отчитане на структурното, социалното и икономическото положение на островите, тъй като тези ресурси допринасят за запазването на местната икономика. Следователно трябва да останат в сила ограниченията за някои риболовни дейности в тези води, отнасящи се до риболовни кораби, които са регистрирани в пристанищата на Азорските острови, Мадейра и Канарските острови.

(16) Целта за устойчиво използване на морските биологични ресурси се постига по-ефективно чрез многогодишен подход към управлението на рибарството, като се дава приоритет на многогодишните планове, отразяващи спецификата на различните риболовни дейности.

(17) Когато е възможно, многогодишните планове следва да обхващат групи от запаси в случаите, когато тези запаси се експлоатират съвместно. Многогодишните планове следва да задават основните принципи за определяне на възможностите за риболов и на измеримите цели за устойчива експлоатация на съответните запаси и морските екосистеми, като същевременно се предвиждат ясни срокове и защитни механизми в случай на непредвидени събития.

(18) Необходими са мерки за намаляване и премахване на сегашните високи нива на нежелан и изхвърлян улов. Нежеланият и изхвърляният улов представляват съществена загуба и застрашават устойчивата експлоатация на морските биологични ресурси и морските екосистеми, както и финансовата жизнеспособност на риболовния сектор. Следва да се установи и постепенно да се приложи задължение за разтоварване на сушата на целия улов от управлявани запаси, уловен при риболовни дейности във водите на Съюза или от негови риболовни кораби.

(19) Разтоварването на нежелан улов не следва да води до максимални икономически предимства за оператора. Когато се разтоварва улов на риба, чийто размер е под минималния референтен размер за целите на опазването, предназначението на този улов следва да бъде ограничено, като се изключи продажбата с цел консумация от човека.

(20) С оглед на опазването на запасите следва да се прилагат ясни цели по отношение на някои технически мерки.

(21) За запасите, за които не е изготвен многогодишен план, следва да се гарантират равнища на експлоатация, при които се постига максимален устойчив улов, чрез въвеждане на ограничения за улова и/или риболовното усилие.

(22) Предвид несигурната икономическа ситуация, в която се намира риболовния сектор, и обстоятелството, че някои крайбрежни общности са зависими от него, трябва да се гарантира относителната стабилност на риболовните дейности посредством разпределяне на възможностите за риболов между държавите-членки, основаващо се на предварителна оценка на дела от запасите за всяка държава-членка.

(23) Предвид временното биологично състояние на запасите тази относителна стабилност следва да отчита специфичните потребности на районите, в които населението е особено зависимо от рибарството и свързаните с него дейности, в съответствие с постановеното от Съвета в неговата резолюция от 3 ноември 1976 г. относно някои външни аспекти на създаването в Общността, считано от 1 януари 1977 г., на риболовна зона, простираща се до 200 морски мили[25], и по-специално приложение VII към нея. Следователно понятието за желана относителна стабилност трябва да се разбира точно в този смисъл.

(24) Държавите-членки следва да бъдат в състояние да представят на Комисията мотивирани искания за разработване на мерки в рамките на общата политика в областта на рибарството за действия, които според тях са необходими за изпълнение на задълженията по отношение на специалните защитени зони съгласно член 4 от Директива 2009/147/ЕО на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици[26], специалните защитени територии съгласно член 6 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна[27] и защитените морски територии съгласно член 13, параграф 4 от Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия)[28].

(25) В случай на сериозна заплаха, причинена от риболовни дейности, която изисква незабавна намеса, Комисията следва да бъде в състояние да приема временни мерки за опазване на морските биологични ресурси или морските екосистеми.

(26) Държавите-членки следва да могат да приемат мерки за опазване и технически мерки за прилагане на общата политика в областта на рибарството, за да може политиката да отговори по-адекватно на реалностите и спецификата на отделните рибарски дейности и да се подобри нейното прилагане.

(27) Държавите-членки следва да получат разрешение да приемат мерки за опазване и управление в своите зони от 12 морски мили, като тези мерки са приложими към всички риболовни кораби на ЕС, при условие че когато се прилагат за риболовни кораби на други държави-членки, те са недискриминационни, проведени са предварителни консултации с другите заинтересовани държави-членки и Съюзът не е приел конкретни мерки за опазване и управление в рамките на съответната зона от 12 морски мили.

(28) Следва да се позволи на държавите-членки да приемат мерки за опазване и управление за запаси във водите на Съюза, като тези мерки са приложими единствено за риболовните кораби, плаващи под техен флаг.

(29) Не по-късно от 31 декември 2013 г. следва да бъде въведена система за прехвърляеми риболовни концесии за по-голямата част от управляваните запаси в рамките на общата политика в областта на рибарството по отношение на всички кораби с дължина 12 метра или повече и всички други кораби с теглени уреди. Държавите-членки могат да изключат корабите с дължина под 12 метра, различни от кораби с теглени уреди, от системата на прехвърляеми риболовни концесии. Тази система следва да подпомогне съкращаването на флота, съобразено с потребностите на сектора, и постигането на по-добри икономически резултати, като в същото време се установи сигурна в правно отношение и специална прехвърляема риболовна концесия на годишните възможности за риболов на съответната държава-членка. Тъй като морските биологични ресурси представляват общо благо, прехвърляемите риболовни концесии следва само да установят потребителски права върху част от годишните възможности за риболов на дадена държава-членка, които могат да бъдат прекратени в съответствие с установените правила.

(30) Риболовните концесии следва да могат да се прехвърлят и отдават под наем с цел да се децентрализира управлението на възможностите за риболов в посока към риболовната промишленост и да се гарантира, че рибарите, които се оттеглят от сектора, няма да разчитат на публична финансова помощ в рамките на общата политика в областта на рибарството.

(31) Специфични характеристики и социално-икономическата уязвимост на някои дребномащабни флотове обосновава ограничаването на задължителната система за прехвърляеми риболовни концесии по отношение на големи кораби. Системата на прехвърляеми риболовни концесии следва да се прилага за запасите, за които са разпределени възможности за риболов.

(32) За риболовни кораби на Съюза, които не действат в рамките на система за прехвърляеми риболовни концесии, може да се предприемат специфични мерки за адаптиране на броя на тези кораби към наличните ресурси. Тези мерки следва да определят задължителните пределни граници за капацитета на риболовния флот и да установят национални системи за вписване и отписване по отношение на финансовата помощ за извеждане от експлоатация на кораби, предоставена по линия на Европейския фонд за рибарство.

(33) Държавите-членки следва да записват основната информация относно характеристиките и дейностите на риболовните кораби, плаващи под техен флаг. Тези данни трябва да бъдат предоставени на разположение на Комисията за целите на контрола върху размера на флотовете на държавите-членки.

(34) Управлението на рибарството въз основа на най-добрите налични научни препоръки изисква хармонизирани, надеждни и точни данни. Поради това държавите-членки следва да събират данни относно флотовете и тяхната риболовна дейност, в частност биологични данни относно улова (в това число изхвърления улов), обзорна информация за рибните запаси и за потенциалното екологично въздействие на риболовните дейности върху морската екосистема.

(35) В процеса на събиране на данни следва да бъдат обхванати данните, които помагат да се извърши икономическа оценка на предприятията, осъществяващи дейност в секторите на риболова, аквакултурите и преработката на продукти от риболов и аквакултури, и на тенденциите относно заетостта в тези отрасли.

(36) Въз основа на многогодишна програма на Съюза държавите-членки следва да управляват и предоставят събраните научни данни на съответните крайни потребители. Също така държавите-членки следва да си сътрудничат с цел координиране на дейностите по събиране на данни. Когато е целесъобразно, това сътрудничество следва да обхване и трети държави в рамките на един и същи морски басейн.

(37) Науката, свързана с политиката в областта на рибарството, следва да бъде подкрепена посредством национални програми за събиране на данни в областта на рибарството и програми за научни изследвания и иновации, осъществявани съвместно с други държави-членки, както и чрез инструментите на Съюза съгласно рамката за научни изследвания и иновации.

(38) ЕС следва да поощрява постигането в международен план на целите на общата политика в областта на рибарството. За тази цел той следва да се стреми към подобряване на работата на регионалните и международните организации, полагащи усилия за съхраняване и управление на международните рибни запаси, като насърчава вземането на решения въз основа на научните препоръки, по-доброто спазване на правилата, по-голямата прозрачност и засиленото участие на заинтересованите страни, и като предприема мерки за борба с нелегалния, недекларирания и нерегулирания (ННН) риболов.

(39) Сключените с трети държави споразумения за устойчиво рибарство следва да гарантират, че риболовната дейност на Съюза във водите на трети държави се ръководи от най-добрите налични научни препоръки, като същевременно се осигурява устойчива експлоатация на морските биологични ресурси. Тези споразумения, които осигуряват права за достъп в замяна за финансово участие от Съюза, следва да допринасят за създаването на висококачествена рамка за управление, за да се гарантират по-специално ефикасни мерки за наблюдение, контрол и надзор.

(40) Въвеждането на клауза за човешките права в споразуменията за устойчиво рибарство следва да бъде напълно съвместимо с общите цели в областта на политиката на развитие на Съюза.

(41) Зачитането на демократичните принципи и правата на човека, както са определени във Всеобщата декларация за правата на човека и други международни инструменти за правата на човека, както и на принципа на правовата държава, следва да бъде основен елемент на споразуменията за устойчиво рибарство и да бъде обект на специална клауза за правата на човека.

(42) Секторът на аквакултурата следва да допринесе за запазването на потенциала за устойчиво производство на хранителни продукти на цялата територия на ЕС, за да се гарантира дългосрочна продоволствена сигурност за европейските граждани и да се реагира на нарастващото търсене на морски храни в света.

(43) В приетата през 2009 г. стратегия на Комисията за устойчиво развитие на европейската аквакултура[29], която бе приветствана и подкрепена от Съвета и приветствана от Европейския парламент, се отбелязва необходимостта от създаване и насърчаване на равни конкурентни условия за сектора на аквакултурата като основа за неговото устойчиво развитие.

(44) Общата политика в областта на рибарството следва да допринесе за стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и да съдейства за постигането на целите, определени в тази стратегия[30].

(45) Тъй като дейностите, свързани със сектора на аквакултурата в ЕС, са повлияни от множество международни изисквания, в това число по отношение на разрешенията за оператори, следва да се разработят стратегически насоки на Съюза за националните стратегически планове с цел подобряване конкурентоспособността на сектора на аквакултурата чрез подкрепа за неговото развитие и новаторство, и се насърчат икономическата дейност, разнообразяването и подобряването на качеството на живота в крайбрежните и селските райони; необходимо е също да се въведат механизми за обмен на информация и добри практики между държавите-членки посредством отворен метод за координиране на националните мерки за икономическа сигурност, достъпа до води и пространство на Съюза и административно опростяване на лицензирането.

(46) Специфичното естество на сектора на аквакултурата изисква създаването на консултативен съвет, в рамките на който заинтересованите страни да могат да се консултират относно елементи на политиките на Съюза, които биха могли да окажат въздействие върху аквакултурата.

(47) Необходимо е да се засили конкурентоспособността на сектора на рибарството и аквакултурата в ЕС и да се отправи призив за опростяване в подкрепа на по-доброто управление на отрасловите дейности по производството и предлагането на пазара; общата организация на пазара на продукти от риболов и аквакултури следва да гарантира условия за равностойна конкуренция за всички такива продукти, предлагани на пазара на Съюза, да оптимизира избора на потребителите посредством по-добра информация, да подкрепя отговорното потребление и да подобрява икономическите познания и осведоменост за пазарите на Съюза по цялата снабдителна верига.

(48) Общата организация на пазарите следва да бъде прилагана в съответствие с международните ангажименти на Съюза, по-специално по отношение на разпоредбите на Международната търговска организация. Успехът на общата политика в областта на рибарството изисква ефективна система на контрол, инспекции и правоприлагане, включително борба срещу ННН риболова. С цел да се гарантира спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството следва да се създаде система на Съюза за контрол, инспекции и правоприлагане.

(49) Следва да се насърчава използването на модерни технологии в рамките на системата на Съюза за контрол, инспекции и правоприлагане. Необходимо е държавите-членки или Комисията да могат да провеждат пилотни проекти за нови технологии за контрол и системи за управление на данни.

(50) За да се гарантира участието на заинтересованите оператори в системата на Съюза за контрол, инспекции и правоприлагане, държавите-членки следва да могат да изискват от титулярите на лицензии за риболов на риболовни кораби на Съюза с обща дължина 12 метра или повече, плаващи под техен флаг, да участват пропорционално в разходите по тази система.

(51) Целите на общата политика в областта на рибарството не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки поради проблемите в развитието на риболовния сектор и неговото управление, както и поради ограничеността на техните финансови ресурси. Следователно многогодишната финансовата помощ от Съюза, насочена към приоритетите на общата политика в областта на рибарството, следва да бъде отпускана за постигането на тези цели.

(52) Финансовата помощ от Съюза следва да се отпуска при условие че държавите-членки и операторите се придържат към общата политика в областта на рибарството. Тази помощ следва да бъде прекъсната, временно прекратена или коригирана, ако се установи, че държавите-членки не спазват правилата на общата политика в областта на рибарството и че операторите са извършили тежки нарушения на тези правила.

(53) Диалогът със заинтересованите страни се оказа от съществено значение за постигане на целите на общата политика в областта на рибарството. Предвид различните условия във водите на Съюза и засилената регионализация на общата политика в областта на рибарството консултативните съвети следва да гарантират, че знанията и опитът на всички заинтересовани страни се използват за целите на тази обща политика.

(54) Счита за целесъобразно Комисията да бъде оправомощена чрез делегирани актове да създава нови консултативни съвети и да променя зоните на компетентност на съществуващите съвети, по-специално предвид особеностите на Черно море.

(55) За постигане на целите на ОПОР правомощията за приемане на актове в съответствие с член 290 от Договора следва да бъдат делегирани на Комисията с цел определяне на свързани с риболова мерки за намаляване на въздействието на риболовните дейности в специалните сфери на опазването, адаптиране на задължението за разтоварване на сушата на целия улов с цел спазване на международните задължения на Съюза, приетите мерки за опазване в рамките на многогодишните планове или техническите мерки, преизчисляване на пределния капацитет на риболовния флот, определяне на информацията за характеристиките и дейностите за риболовните кораби на Съюза, правилата за осъществяване на пилотни проекти за нови технологии за контрол и системи за управление на данни, измененията на приложение III по отношение на зоните на компетентност на консултативните съвети и на състава и работата на консултативните съвети.

(56) От особено значение е при подготвителната си работа по приемането на делегирани актове Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище.

(57) По време на разработването и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да гарантира едновременно предаване на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета в срок и по подходящ начин.

(58) За да се осигурят еднакви условия за прилагането на техническите оперативни изисквания по отношение на реда и условията за предаване на информация, свързана с регистрите на риболовния флот и на изискванията относно данните за управление на риболова, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията[31].

(59) За постигане на основната цел на общата политика в областта на рибарството, а именно — осигуряване на дългосрочни и устойчиви екологични, икономически и социални условия в секторите на риболова и аквакултурата, и принос в осигуряването на хранителни доставки, е необходимо и целесъобразно да бъдат изготвени правила за опазването и експлоатацията на морските биологични ресурси.

(60) В съответствие с принципа на пропорционалност, заложен в член 5 от Договора за Европейския съюз, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(61) С влизането в сила на съответните правила съгласно настоящия регламент следва да бъде отменено Решение 585/2004/ЕО на Съвета от 19 юли 2004 г. относно създаване на регионални консултативни съвети в рамките на общата политика в областта на рибарството[32].

(62) Регламент (ЕО) № 199/2008 от 25 февруари 2008 г. за установяване на общностна рамка за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ и за подкрепа на научните консултации във връзка с Общата политика в областта на рибарството[33] следва да бъде отменен, като остане приложим към националните програми, приети с цел събиране и управление на данни за периода 2011—2013 г.

(63) Поради важността и броя на измененията Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета следва да бъде отменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ЧАСТ I ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1 Приложно поле

1. Общата политика в областта на рибарството обхваща:

а)      опазването, управлението и експлоатацията на морските биологични ресурси; и

б)      сладководните биологични ресурси, аквакултурата, както и преработката и предлагането на пазара на продукти от риболов и аквакултури във връзка с мерките относно пазарите и финансовите мерки в подкрепа на общата политика в областта на рибарството.

2. Общата политика в областта на рибарството обхваща дейностите, посочени в параграф 1, когато те се извършват:

а)      на територията на държавите-членки; или

б)      във водите на Съюза, включително от страна на риболовните кораби, плаващи под флага на трети държави или регистрирани в такива държави; или

в)      от риболовни кораби на Съюза извън неговите води; или

г)       от граждани на държавите-членки, без да се засяга основната отговорност на държавата на флага.

Член 2 Общи цели

1. Общата политика в областта на рибарството гарантира, че дейностите, свързани с рибарството и аквакултурата, осигуряват дългосрочни и устойчиви екологични, икономически и социални условия и допринасят за наличността на хранителни доставки.

2. Общата политика в областта на рибарството прилага подхода на предпазливост към управлението на рибарството и има за цел до 2015 г. да гарантира, че експлоатацията на живите морски биологични ресурси осигурява възстановяването и поддържането на популациите на улавяните видове над нивата, позволяващи максимален устойчив улов.

3. Общата политика в областта на рибарството прилага екосистемен подход към управлението на рибарството, за да гарантира ограниченото въздействие на риболовните дейности върху морската екосистема.

4. Общата политика в областта на рибарството включва изискванията на законодателството на Съюза в областта на околната среда.

Член 3 Конкретни цели

За постигането на общите цели, определени в член 2, общата политика в областта на рибарството предвижда следните действия:

а)      премахване на нежелания улов на запасите от търговски видове и постепенно въвеждане на гаранции, че всеки улов на такива запаси се разтоварва на сушата;

б)      осигуряване на условия за ефективни риболовни дейности в рамките на икономически жизнеспособен и конкурентен риболовен сектор;

в)      насърчаване на развитието на дейностите, свързани с аквакултурата в Съюза, с цел да се допринесе за продоволствената сигурност и заетостта в селските и крайбрежните райони;

г)       принос към установяването на справедлив жизнен стандарт на лицата, които зависят от риболовните дейности;

д)      отчитане на потребителските интереси;

е)      осигуряване на системно и хармонизирано събиране и управление на данни.

Член 4 Принципи на добро управление

Общата политика в областта на рибарството се основава на следните принципи на добро управление:

а)      ясно определяне на отговорностите на равнище ЕС, както и на регионално и национално равнище;

б)      определяне на мерки в съответствие с най-добрите налични научни препоръки;

в)      дългосрочна перспектива;

г)       широко участие на заинтересованите страни във всички етапи от планирането до прилагането на мерките;

д)      държавата на флага носи основната отговорност;

е)      съвместимост с интегрираната морска политика и с другите политики на Съюза.

Член 5 Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1. „води на Съюза“ са водите под суверенитета или юрисдикцията на държавите-членки с изключение на водите, граничещи с териториите, посочени в приложение II към Договора,

2. „морски биологични ресурси“ са наличните и достъпни живи морски видове, включително анадромните и катадромните видове през всички стадии на жизнения им цикъл,

3. „сладководни биологични ресурси“ са наличните и достъпни живи сладководни видове,

4. „риболовен кораб“ е всеки кораб, оборудван за търговски риболов на морски биологични ресурси,

5. „риболовен кораб на Съюза“ е риболовен кораб, плаващ под флага на държава-членка и регистриран в Съюза,

6. „максимален устойчив улов“ е максималният улов, който може да бъде добиван от рибен запас за неограничен период от време,

7. „подход на предпазливост при управлението на рибарството“ е подход, съгласно който липсата на подходяща научна информация не оправдава отлагането или невземането на мерки за управление, целящи опазването на видовете, които са обект на риболов, на свързаните или зависещи от тях видове, на останалите видове и на тяхната околна среда,

8. „екосистемен подход при управление на рибарството“ е подход, който гарантира значителни ползи от живите водни ресурси, съпроводени със слабо пряко и непряко въздействие на риболовните дейности върху морските екосистеми, което не нарушава бъдещото функциониране, разнообразие и цялост на тези екосистеми,

9. „процент на смъртност от риболов“ е уловът от даден запас по време на определен период като съотношение от средния наличен за риболов запас през въпросния период,

10. „запас“ е морски биологичен ресурс с отличителни характеристики, който се среща в определена зона на управление,

11. „ограничение на улова“ е количественото ограничение върху разтоварвания на сушата улов от рибен запас или група рибни запаси за определен период,

12. „референтни равнища на опазване“ са стойности на параметрите, отнасящи се за популацията на рибни запаси (като биомасата или процент на смъртност от риболов), които се използват за управление на рибарството, например във връзка с допустимото равнище на биологичен риск или на желаното равнище на улов,

13. „защитна мярка“ е предохранителна мярка, предназначена да предпазва от настъпването на нежелани събития или да ги предотвратява,

14. „технически мерки“ са мерки, които регулират състава на видовете, разпределението по размер в улова и въздействието върху компонентите на екосистемите, произтичащо от риболовните дейности чрез въвеждането на условия за използването и структурата на риболовните уреди и ограничаването на достъпа до риболовни зони,

15. „възможност за риболов“ е количественото право за извършване на риболов, изразено в улов и/или в риболовно усилие, и функционално свързаните с тях условия, необходими за количественото им определяне на дадено равнище,

16. „риболовно усилие“ е резултатът от капацитета и дейността на даден риболовен кораб; за група риболовни кораби това е сумата от риболовното усилие на всички кораби в групата,

17. „прехвърляеми риболовни концесии“ са отменимите права на даден потребител върху конкретна част от възможностите за риболов, отпуснати на държава-членка или установени в плановете за управление, приети от държава-членка в съответствие с член 19 от Регламент (ЕО) № 1967/2006[34], които титулярят може да прехвърля на други допустими титуляри на такива прехвърляеми риболовни концесии,

18. „индивидуални възможности за риболов“ са годишните възможности за риболов, отпуснати на титуляри на прехвърляеми риболовни концесии в дадена държава-членка въз основа на дела на възможностите за риболов, принадлежащи на същата държава-членка;

19. „риболовен капацитет“ е тонажът на един кораб, изразен в БТ (брутен тонаж), и мощността му, изразена в kW (киловати) съгласно определението в членове 4 и 5 от Регламент (ЕИО) № 2930/86 на Съвета[35],

20. „аквакултура“ е развъждането или отглеждането на водни организми с помощта на технологии за повишаване на производството на въпросните организми над естествения капацитет на околната среда, при което организмите остават собственост на физическо или юридическо лице през целия етап на развъждането и отглеждането, включително до прибирането на добива,

21. „лицензия за риболов“ е лицензия в съответствие с член 4, параграф 9 от Регламент (ЕО) № 1224/2009,

22. „разрешение за риболов“ е разрешение в съответствие с член 4, параграф 10 от Регламент (ЕО) № 1224/2009,

23. „риболов“ е събиране или улов на водни организми, живеещи в своята естествена среда, или на целенасоченото използване на всякакви средства, позволяващи такова събиране или улов,

24. „продукти от риболов“ са водните организми, добити в резултат на всяка риболовна дейност,

25. „оператор“ е физическо или юридическо лице, което управлява или притежава предприятие, извършващо която и да е от дейностите, свързани с който и да е етап от веригите за производство, преработка, предлагане на пазара, разпространение и търговия на дребно на продуктите от риболов и аквакултури,

26. „тежко нарушение“ е нарушение съгласно определението в член 42, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1005/2008 или в член 90, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1224/2009,

27. „краен потребител на научните данни“ е орган, който има научноизследователски или управленски интерес по отношение на научния анализ на данни в сектора на рибарството,

28. „излишък от допустим улов“ е частта от допустимия улов, за която дадена крайбрежна държава не разполага с капацитет за събиране,

29. „продукти от аквакултури“ са водните организми на всеки етап от техния жизнен цикъл, добити в резултат на всяка дейност, свързана с аквакултурата;

30. „биомаса на репродуктивния запас“ е прогнозна оценка за масата на рибата от конкретен ресурс, която се възпроизвежда в определен момент, в това число мъжки и женски екземпляри, както и риби, размножаващи се чрез живородство,

31. „смесен риболов“ е риболов, при който в дадена риболовна зона присъства повече от един вид, който може да бъде уловен в риболовните уреди.

32. „споразумения за устойчиво рибарството“ означават международни споразумения, сключени с друга държава за целите на получаване на достъп до ресурси или във води в замяна на финансово участие от Съюза.

ЧАСТ II ДОСТЪП ДО ВОДИ

Член 6 Общи правила за достъп до води

1. Риболовните кораби на Съюза имат равен достъп до водите и ресурсите във всички води на Съюза, освен тези, посочени в параграфи 2 и 3, при спазването на мерките, приети в съответствие с част III.

2. Във водите, разположени на по-малко от 12 морски мили от изходните линии, и които са под суверенитета или юрисдикцията на държавите-членки, от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2022 г. държавите-членки имат право да ограничат риболова до риболовните кораби, опериращи обичайно в тези води с достъп от близките пристанища, без да се засягат режимите, приложими за риболовните кораби на Съюза, плаващи под флаговете на други държави-членки в рамките на съседски отношения, съществуващи между тези държави-членки, и съобразно реда и условията, предвидени в приложение I, което определя за всяка държава-членка географските зони на крайбрежните води на други държави-членки, в които се извършват тези риболовни дейности, както и видовете риби, за които те се отнасят. Държавите-членки уведомяват Комисията за ограниченията, въведени съгласно настоящия параграф.

3. Във водите до 100 морски мили от изходните линии на Азорските острови, Мадейра и Канарските острови съответните държави-членки могат от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2022 г. да ограничат риболова до кораби, които са регистрирани в пристанищата на посочените острови. Ограниченията не се прилагат за кораби на Съюза, които традиционно извършват риболов в посочените води, доколкото тези кораби не надвишават традиционно упражняваното риболовно усилие. Държавите-членки уведомяват Комисията за ограниченията, въведени съгласно настоящия параграф.

4. Разпоредбите, които ще заменят договореностите, посочени в параграфи 2 и 3, се приемат преди 31 декември 2022 г.

ЧАСТ III МЕРКИ ЗА ОПАЗВАНЕ НА МОРСКИТЕ БИОЛОГИЧНИ РЕСУРСИ

ДЯЛ I  ВИДОВЕ МЕРКИ

Член 7 Видове мерки за опазване

Мерките за опазване на морските биологични ресурси могат да включват следното:

а)      приемане на многогодишни планове в съответствие с членове 9—11;

б)      определяне на цели за устойчива експлоатация на запасите;

в)      приемане на мерки с цел адаптиране на броя на риболовните кораби и/или видовете риболовни кораби към наличните възможности за риболов;

г)       установяване на мерки за насърчаване, в това число мерки от икономически характер, за развитие на по-селективен риболов или на риболов с по-слабо въздействие;

д)      определяне на възможностите за риболов;

е)      приемане на технически мерки съгласно разпоредбите на член 14;

ж)     приемане на мерки относно задължението за разтоварване на сушата на целия улов;

з)       изпълнение на пилотни проекти, отнасящи се за други видове техники на управление на риболова.

Член 8 Видове технически мерки

Техническите мерки могат да включват следното:

а)      размер на окото на мрежите и правила относно използването на риболовни уреди;

б)      ограничения относно конструкцията на риболовните уреди, в това число:

i) изменения или допълнителни устройства за подобряване на селективността или за намаляване на въздействието върху дънната зона;

ii) изменения или допълнителни устройства за намаляване на инцидентния улов на застрашени, изчезващи и защитените видове;

в)      забрани за употребата на някои риболовни уреди в определени райони или през определени сезони;

г)       забрана или ограничаване на риболовните дейности в определени зони и/или периоди;

д)      изисквания за риболовните кораби да прекратят дейностите си в дадена зона в продължение на определен минимален период, за да се защити временното струпване на уязвими морски ресурси;

е)      специфични мерки, предназначени за намаляване на въздействието на риболовните дейности върху морските екосистеми и видовете, които не са обект на улов;

ж)     други технически мерки, насочени към защита на морското биологично разнообразие.

ДЯЛ II  МЕРКИ НА РАВНИЩЕТО НА СЪЮЗА

Член 9 Многогодишни планове

1. Като приоритет се определят многогодишните планове, които предвиждат мерки за опазване с цел поддържане или възстановяване на рибни запаси над нивата, позволяващи максимален устойчив улов.

2. Многогодишните планове предвиждат:

а)      базата за определяне на възможностите за риболов за съответните рибни запаси въз основа на предварително зададени референтни равнища на опазване; и

б)      мерки, които ефективно предотвратяват превишаването на референтните равнища на опазване.

3. Когато е възможно, многогодишните планове обхващат риболовни дейности, експлоатиращи единични рибни запаси, или риболовни дейности, експлоатиращи комбинация от запаси, като надлежно се отчита взаимодействието между запасите и дейностите.

4. Многогодишните планове се основават на подхода на предпазливост по отношение управлението на рибарството и отчитат по научно обоснован начин ограничеността на наличните данни и методи за оценка, както и всички количествено определени източници на несигурност.

Член 10 Цели на многогодишните планове

1. Многогодишните планове предвиждат до 2015 г. да се извърши адаптиране на процента на смъртността от риболов по начин, позволяващ възстановяването и поддържането на запасите над нивата, позволяващи максимален устойчив улов.

2. Когато не е възможно да се определи процентът на смъртността от риболов, който да възстановява и поддържа запасите над нивата, позволяващи максимален устойчив улов, многогодишните планове предвиждат предохранителни мерки с цел да се осигури сравнима степен на опазване на съответните запаси.

Член 11 Съдържание на многогодишните планове

Многогодишните планове включват:

а)      обхвата, изразен в рибни запаси, риболовна зона и морска екосистема, за който се прилага многогодишният план;

б)      целите, които съответстват на посочените в членове 2 и 3;

в)      количествените цели, изразени по отношение на:

i) процент на смъртност от риболов; и/или

ii) биомаса на репродуктивния запас; и

ii) стабилност на улова.

г)       конкретни срокове за постигане на количествените цели;

д)      технически мерки, включително мерки за премахване на нежелания улов;

е)      количествени показатели за периодично наблюдение и оценка на напредъка относно постигането на целите на многогодишния план;

ж)     конкретни мерки и цели за сладководния етап от жизнения цикъл на анадромните и катадромните видове;

з)       свеждане до минимум на въздействието на риболова върху екосистемите;

и)      предпазни клаузи и критерии за тяхното прилагане;

й)      всички други мерки, подходящи за постигане на целите на многогодишните планове.

Член 12 Изпълнение на задълженията, наложени от законодателството на Съюза в областта на околната среда

1.           В специалните защитени територии по смисъла на член 6 от Директива 92/43/ЕИО, на член 4 от Директива 2009/147/ЕО и на член 13, параграф 4 от Директива 2008/56/ЕО риболовните дейности се провеждат от държавите-членки по такъв начин, че да се смекчи въздействието от риболовните дейности в тези специални защитени територии.

2.           Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55, за да се определя свързани с риболова мерки за намаляване на въздействието на риболовните дейности в специалните защитени територии.

Член 13 Мерки на Комисията в случай на сериозна заплаха за морските биологични ресурси

3. Въз основа на доказателства за наличието на сериозна заплаха за опазването на морските биологични ресурси или за морските екосистеми, изискваща незабавно действие, Комисията — по мотивирано искане на държава-членка или по своя собствена инициатива — може да вземе решение относно временни мерки за облекчаване на заплахата.

4. Държавата-членка предоставя посоченото в параграф 1 мотивирано искане едновременно до Комисията, до останалите държави-членки и до съответните консултативни съвети.

Член 14  Рамки за технически мерки

Създават се рамки за технически мерки, осигуряващи защита на морските биологични ресурси и намаляване на въздействието на риболовните дейности върху рибните запаси и морските екосистеми. Рамките за технически мерки изпълняват следните функции:

а)      допринасят за поддържането или възстановяването на рибните запаси над нивата, позволяващи максимален устойчив улов, посредством подобрения в подбора по размера и, при необходимост, при подбора на видовете;

б)      намаляват улова на маломерни екземпляри от рибните запаси;

в)      намаляват нежелания улов на морски организми;

г)       смекчават въздействието, което риболовните уреди оказват върху екосистемата и околната среда, особено по отношение на защитата на биологично чувствителните запаси и местообитания.

Член 15 Задължение за разтоварване на сушата на целия улов

5. Цялото количество от следните подлежащи на ограничение на улова рибни запаси, уловено в рамките на риболовни дейности във водите на Съюза или от риболовни кораби на Съюза извън неговите води, се качва и задържа на борда на риболовните кораби, записва се и се разтоварва на сушата, освен в случаите, когато се използва като жива стръв, в съответствие със следния график:

а)      най-късно от 1 януари 2014 г.:

– скумрия, херинга, сафрид, северно путасу, капрова риба, хамсия, атлантическа аргентина, сардинела, мойва,

– червен тон, риба меч, бял тон, дебел тон, други марлини;

б)      най-късно от 1 януари 2015 г.: треска, мерлуза, морски език;

в)      най-късно от 1 януари 2016 г.: пикша, меджид, мегрим, морски дявол, писия, морска щука, сайда, сребриста сайда, малоуста писия, калкан, средиземноморски калкан, синя молва, афанопус, гренадир, атлантически големоглав, гренландска камбала, менек, морски костур и запаси от дънни видове в Средиземно море.

6. За рибните запаси, определени в параграф 1, се определят минимални референтни размери за опазване въз основа на най-добрите налични научни препоръки. Продажбата на улов от такива рибни запаси, който е под минималния референтен размер за опазване, се допуска само за смилане на рибни брашна или храна за домашни любимци.

7. За риба, уловена при надхвърляне на определените възможности за риболов, се определят стандарти за предлагане на пазара в съответствие с член 27 от [Регламент относно общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури].

8. Държавите-членки гарантират, че риболовните кораби на Съюза под техен флаг разполагат с оборудване, позволяващо пълно документиране на всички риболовни и преработвателни дейности за целите на контрола на спазването на задължението целият улов да се разтоварва на сушата.

9. Параграф 1 не засяга международните задължения.

10. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55, за да определи мерките, установени в параграф 1, за целите на спазването на международните задължения на Съюза.

Член 16 Възможности за риболов

11. Възможностите за риболов, разпределени на държавите-членки, осигуряват на всяка от тях относителна стабилност на риболовните дейности за всеки рибен запас или вид риболов. При разпределянето на нови възможности за риболов се вземат предвид интересите на всяка държава-членка.

12. Възможностите за риболов на прилов могат да бъдат запазени в рамките на общите възможности за риболов.

13. Възможностите за риболов отговарят на количествено измеримите цели, сроковете и маржовете, определени в съответствие с член 9, параграф 2 и член 11, букви б), в) и з).

14. След уведомяване на Комисията държавите-членки могат да разменят изцяло или частично разпределените им възможности за риболов.

ДЯЛ III РЕГИОНАЛИЗАЦИЯ

ГЛАВА I МНОГОГОДИШНИ ПЛАНОВЕ

Член 17 Мерки за опазване, приети в съответствие с многогодишни планове

15. В рамките на многогодишен план, установен съгласно членове 9, 10 и 11, на държавите-членки може да бъде разрешено да приемат мерки в съответствие със същия многогодишен план, за да определят мерките за опазване, приложими към корабите под техен флаг, във връзка със запаси във водите на Съюза, за които са им били разпределени възможности за риболов.

16. Държавите-членки гарантират, че мерките за опазване, приети съгласно параграф 1:

а)      са съвместими с целите, определени в членове 2 и 3;

б)      са съвместими с обхвата и целите на многогодишния план;

в)      водят до ефективно постигане на целите и количествено измеримите стойности, определени в многогодишния план; и

г)       не са по-малко строги от съществуващите изисквания в законодателството на Съюза.

Член 18 Уведомление за мерките за опазване на държава-членка

Държавите-членки, приемащи мерки за опазване в съответствие с член 17, параграф 1, уведомяват Комисията, другите заинтересовани държави-членки и съответните консултативни съвети за тези мерки.

Член 19 Оценка

Комисията може по всяко време да направи оценка на съвместимостта и ефективността на мерките за опазване, приети от държавите-членки съгласно член 17, параграф 1.

Член 20 Мерки за опазване по подразбиране, приети в рамките на многогодишни планове

17. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55, за да определи мерките за опазване за запаси, обхванати от многогодишен план, ако държавите-членки, които имат разрешение да вземат мерки в съответствие с член 17, не уведомят Комисията за тези мерки в срок до три месеца след датата на влизане в сила на многогодишния план.

18. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55, за да определи мерки за опазване на запаси, обхванати от многогодишен план, ако

а)      бъде преценено, че мерките на държава-членка не са съвместими с целите на многогодишния план въз основа на оценката, извършена съгласно член 19, или

б)      бъде преценено, че мерките на държава-членка не водят до ефективно постигане на целите и количествено измеримите стойности, заложени в многогодишните планове въз основа на оценката, извършена съгласно член 19, или

в)      са задействани предпазните клаузи, определени съгласно член 11, буква и).

19. Мерките за опазване, приети от Комисията, имат за цел да осигурят изпълнението на целите и показателите, заложени в многогодишния план. След приемането на делегирания акт от Комисията мерките на държавата-членка престават да действат.

ГЛАВА II ТЕХНИЧЕСКИ МЕРКИ

Член 21 Технически мерки

В рамка за технически мерки, установена в съответствие с член 14, на държавите-членки може да бъде разрешено да приемат мерки в съответствие с тази рамка, за да определят техническите мерки, приложими към кораби под техен флаг, във връзка със запаси в техните води, за които са им били разпределени възможности за риболов. Държавите-членки гарантират, че такива технически мерки:

а)           са съвместими с целите, определени в членове 2 и 3;

б)           са съвместими с целите, определени в мерките, приети в съответствие с член 14;

в)           водят до ефективно постигане на целите, заложени в мерките, приети в съответствие с член 14; и

г)            не са по-малко строги от съществуващите изисквания в законодателството на Съюза.

Член 22 Уведомление за техническите мерки на държава-членка

Държавите-членки, приемащи технически мерки съгласно член 21, уведомяват Комисията, другите заинтересовани държави-членки и съответните консултативни съвети за тези мерки.

Член 23 Оценка

Комисията може по всяко време да направи оценка на съвместимостта и ефективността на техническите мерки, приети от държавите-членки съгласно член 21.

Член 24 Мерки по подразбиране, приети съгласно рамка за технически мерки

20. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55, за да определи техническите мерки, обхванати от рамката за технически мерки, ако държавите-членки, които имат разрешение да вземат мерки в съответствие с член 21, не уведомят Комисията за тези мерки в срок до три месеца след датата на влизане в сила на рамката за технически мерки.

21. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55, за да определи технически мерки, ако въз основа на оценката, извършена съгласно член 23, бъде преценено, че мерките на държава-членка:

б)      не са съвместими с целите, определени в рамката за технически мерки; или

б)      не водят до ефективно постигане на целите, определени в такава рамка за технически мерки.

22. Техническите мерки, приети от Комисията, имат за цел да осигурят изпълнението на целите на рамката за технически мерки. След приемането на делегирания акт от Комисията мерките на държавата-членка престават да действат.

ДЯЛ IV  НАЦИОНАЛНИ МЕРКИ

Член 25 Мерки на държавите-членки, приложими единствено за риболовните кораби под техен флаг

Държава-членка може да приеме мерки за опазването на рибните запаси във водите на Съюза, при условие че тези мерки:

а)      се прилагат единствено за риболовните кораби под флага на тази държава-членка или, в случай на риболовни дейности, които не се извършват от риболовен кораб, за лица, установени на нейната територия;

б)      са съвместими с целите, определени в членове 2 и 3; и

в)      не са по-малко строги от съществуващите изисквания в законодателството на Съюза.

Член 26 Мерки на държавите-членки, приложими за зоната от 12 морски мили

23. Държава-членка може да предприеме недискриминационни мерки за опазването и управлението на рибните запаси и за свеждане до минимум на въздействието на риболова върху процеса на опазване на морските екосистеми в зоната от 12 морски мили, измерени от нейните изходни линии, при условие че Съюзът не е приел мерки за опазване и управление конкретно за тази зона. Мерките на държавата-членка са съвместими с целите, определени в членове 2 и 3, и не са по-малко строги от съществуващите изисквания в законодателството на Съюза.

24. Когато мерките за опазване и управление, които трябва да бъдат предприети от държава-членка, могат да засегнат риболовните кораби на други държави-членки, те се приемат само след като проектът на мерките, придружен от обяснителен меморандум, бъде обсъден с Комисията, съответните държави-членки и съответните консултативни съвети.

ЧАСТ IV ДОСТЪП ДО РЕСУРСИ

Член 27 Създаване на системи за прехвърляеми риболовни концесии

25. Не по-късно от 31 декември 2013 г. всяка държава-членка създава система за прехвърляеми риболовни концесии за

а)      всички риболовни кораби с обща дължина 12 метра или повече; и

б)      всички риболовни кораби с обща дължина под 12 метра, извършващи риболов с теглени уреди.

26. Държавите-членки могат да включат в системата за прехвърляеми риболовни концесии риболовни кораби с обща дължина под 12 метра и използващи други видове уреди, различни от теглени, като уведомят Комисията за това.

Член 28 Разпределяне на прехвърляеми риболовни концесии

27. Прехвърляемата риболовна концесия създава право да се използват индивидуалните възможности за риболов, разпределени в съответствие с член 29, параграф 1.

28. Всяка държава-членка разпределя прехвърляемите риболовни концесии въз основа на прозрачни критерии за всеки запас или група от запаси, за които са определени възможности за риболов в съответствие с член 16, с изключение на възможностите за риболов, получени съгласно споразумения за устойчиво рибарство.

29. При разпределянето на прехвърляеми риболовни концесии, отнасящи се до смесени риболовни дейности, държавите-членки вземат предвид вероятния състав на улова на корабите, участващи в тях.

30. Държава-членка може да разпределя прехвърляемите риболовни концесии единствено на собственик на риболовен кораб под флага на тази държава-членка или на юридическо или физическо лице с цел да бъдат използвани за такъв кораб. Прехвърляемите риболовни концесии могат да бъдат обединени за колективно управление от юридическо или физическо лице или от признати организации на производители. Държавите-членки могат да ограничат достъпа до прехвърляеми риболовни концесии въз основа на прозрачни и обективни критерии.

31. Държавите-членки могат да ограничат срока на валидност на прехвърляемите риболовни концесии за период от поне 15 години с цел преразпределяне на тези концесии. Когато държавите-членки не са ограничили срока на валидност на прехвърляемите риболовни концесии, те могат да ги оттеглят с предизвестие от поне 15 години.

32. Държавите-членки могат да оттеглят прехвърляемите риболовни концесии с по-кратко предизвестие в случай на установено тежко нарушение, извършено от притежателя на концесиите. Такива оттегляния се извършват при пълно спазване на общата политика в областта на рибарството, принципа на пропорционалност и, когато е необходимо, с незабавен ефект.

33. Независимо от разпоредбите на параграфи 5 и 6 държавите-членки могат да оттеглят прехвърляемите риболовни концесии, които не са били използвани от риболовен кораб в продължение на три последователни години.

Член 29 Разпределяне на индивидуални възможности за риболов

34. Държавите-членки разпределят индивидуални възможности за риболов на притежатели на прехвърляеми риболовни концесии, както е посочено в член 28, въз основа на възможностите за риболов, предоставени на държавите-членки, или заложени в плановете за управление, приети от държавите-членки в съответствие с член 19 от Регламент (ЕО) № 1967/2006.

35. Държавите-членки определят възможностите за риболов, които въз основа на най-добрите налични научни препоръки могат да бъдат разпределени на риболовните кораби под техен флаг, за видовете, за които Съветът не е определил възможности за риболов.

36. Риболовните кораби извършват риболовни дейности единствено когато притежават достатъчни индивидуални възможности за риболов за покриване на целия си потенциален улов.

37. Държавите-членки могат да запазят до 5 % от възможностите за риболов. Те определят цели и прозрачни критерии за разпределянето на тези запазени възможности за риболов. Тези възможности за риболов могат да бъдат разпределяни единствено на отговарящи на условията титуляри на прехвърляеми риболовни концесии, както е посочено в член 28, параграф 4.

38. При разпределяне на прехвърляемите риболовни концесии в съответствие с член 28 и при разпределяне на възможности за риболов в съответствие с параграф 1 от настоящия член съответната държава-членка може да предостави стимули за риболовните кораби да използват селективен риболовен уред, който да елиминира нежелания прилов в рамките на възможностите за риболов, предназначени за тази държава-членка.

39. Държавите-членки могат да определят такси за използването на индивидуалните възможности за риболов, които да допринесат за разходите, свързани с управлението на рибарството.

Член 30 Регистър на прехвърляемите риболовни концесии и на индивидуалните възможности за риболов

Държавите-членки създават и поддържат регистър на прехвърляемите риболовни концесии и индивидуалните възможности за риболов.

Член 31 Прехвърляне на прехвърляеми риболовни концесии

40. Прехвърляемите риболовни концесии могат да се прехвърлят изцяло или частично в рамките на държавата-членка между отговарящите на условията титуляри на такива концесии.

41. Държавата-членка може да разреши прехвърлянето на прехвърляеми риболовни концесии към и от други държави-членки.

42. Държавите-членки могат да регулират прехвърлянето на прехвърляеми риболовни концесии, като предвидят условия за тяхното прехвърляне въз основа на прозрачни и обективни критерии.

Член 32 Отдаване под наем на индивидуални възможности за риболов

43. Индивидуалните възможности за риболов могат да бъдат изцяло или частично отдавани под наем в рамките на една държава-членка.

44. Държава-членка може да разреши отдаването под наем на индивидуални възможности за риболов към и от други държави-членки.

Член 33 Разпределяне на възможности за риболов, които не са включени в система за прехвърляеми риболовни концесии

45. Всяка държава-членка решава как възможностите за риболов, предоставени ѝ в съответствие с член 16, и които не са включени в система за прехвърляеми риболовни концесии, могат да бъдат разпределени на корабите под неин флаг. Тя уведомява Комисията за избрания метод на разпределяне.

ЧАСТ V УПРАВЛЕНИЕ НА РИБОЛОВНИЯ КАПАЦИТЕТ

Член 34 Адаптиране на риболовния капацитет

46. Държавите-членки въвеждат мерки за адаптиране на риболовния капацитет на своите флоти с цел постигане на ефективно равновесие между риболовния капацитет и техните възможности за риболов.

47. Не се разрешава отписване от риболовния флот, финансирано с публична помощ, предоставена в рамките на Европейския фонд за рибарство за програмния период 2007—2013 г., освен когато то е предшествано от оттегляне на лицензията за риболов и на разрешенията за риболов.

48. Риболовният капацитет, съответстващ на риболовните кораби, изтеглени с публична помощ, не се заменя.

49. Държавите-членки гарантират, че считано от 1 януари 2013 г. риболовният капацитет на флота им в нито един момент не надвишава пределните граници за риболовния капацитет, определени в съответствие с член 35.

Член 35 Управление на риболовния капацитет

50. Всеки флот на държава-членка спазва пределните граници на риболовния капацитет, посочени в приложение II.

51. Държавите-членки могат да поискат от Комисията да изключи риболовните кораби, които са включени в система за прехвърляеми риболовни концесии, създадена съгласно член 27, от установените в съответствие с параграф 1 пределни граници на риболовния капацитет. В този случай пределните граници на риболовния капацитет се преизчисляват, за да се вземат предвид риболовните кораби, които не са включени в система за прехвърляеми риболовни концесии.

52. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55 относно преизчисляването на пределните граници на риболовния капацитет по параграфи 1 и 2.

Член 36 Регистри на риболовния флот

53. Държавите-членки записват информацията за характеристиките и дейността на риболовните кораби на Съюза под техен флаг, която е необходима за управлението на мерките, определени съгласно настоящия регламент.

54. Държавите-членки предоставят на Комисията информацията по параграф 1.

55. Комисията създава регистър на риболовния флот на Съюза, съдържащ получената съгласно параграф 2 информация.

56. Информацията, която се съдържа в регистъра на риболовния флот на Съюза, се предоставя на разположение на всички държави-членки. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55 относно определянето на информацията по параграф 1.

57. Комисията установява техническите оперативни изисквания по отношение на реда и условията за предаване на информацията по параграфи 2, 3 и 4. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата за разглеждане по член 56.

ЧАСТ VI НАУЧНА ОСНОВА ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА РИБАРСТВОТО

Член 37 Изисквания за данните във връзка с управлението на рибарството

58. Държавите-членки събират биологични, технически, екологични и социално-икономически данни, необходими за управлението на съобразеното с екосистемите рибарство, управляват ги и ги предоставят на крайните потребители на научни данни, включително на органите, определени от Комисията. Тези данни по-специално дават възможност за оценка на:

а)      състоянието на експлоатираните морски биологични ресурси;

б)      нивото на риболов и въздействието, което риболовните дейности оказват върху морските биологични ресурси и морските екосистеми; и

в)      социално-икономическите резултати на сектора на рибарството, сектора на аквакултурата и преработвателния сектор във и извън водите на Съюза.

59. Държавите-членки:

д)      гарантират, че събраните данни са точни и надеждни;

е)      избягват дублирането на събирането на данни за различни цели;

ж)     осигуряват безопасно съхранение на събраните данни и, където е приложимо, подходяща защита и поверителност на събраните данни;

з)       гарантират на Комисията или на определените от нея органи достъп до националните бази данни и системи, използвани за обработката на събраните данни, с цел проверка на наличието и качеството на данните.

60. Държавите-членки осигуряват националното координиране на събирането и управлението на научните данни, свързани с управлението на рибарството. За тази цел те определят национален кореспондент и организират годишна национална координационна среща. Комисията се уведомява за националните координационни дейности и се поканва на координационните срещи.

61. Държавите-членки координират своите дейности за събиране на данни с другите държави-членки в същия регион и полагат всички усилия да координират действията си с трети държави, които имат суверенитет или юрисдикция върху водите в същия регион.

62. Събирането, управлението и използването на данни се извършва в рамките на многогодишна програма, считано от 2014 г. Тази многогодишна програма съдържа цели за точността на данните, които трябва да се съберат, както и обобщени равнища за събирането, управлението и използването на такива данни.

63. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55, за да определи показатели за точността на събираните данни, както и обобщени равнища за събирането, управлението и използването на тези данни за многогодишната програма по параграф 5.

64. Комисията определя технически оперативни изисквания по отношение на реда и условията за предаване на събираните данни. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата за разглеждане по член 56.

Член 38 Изследователски програми

65. Държавите-членки приемат национални програми за събиране на научни данни, научни изследвания и иновации в областта на рибарството. Те координират своите дейности за събиране на данни, научни изследвания и иновации в областта на рибарството с други държави-членки и с рамковите програми за научни изследвания и иновации на Съюза.

66. Държавите-членки осигуряват съответните компетенции и човешки ресурси, необходими за научния консултативен процес.

ЧАСТ VII ВЪНШНА ПОЛИТИКА

ДЯЛ I МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ В ОБЛАСТТА НА РИБАРСТВОТО

Член 39 Цели

67. Съюзът участва в работата на международните организации в областта на рибарството, включително регионалните организации за управление на рибарството (РОУР), в съответствие с международните задължения и политическите цели и съгласно целите, определени в членове 2 и 3.

68. Позициите на Съюза в международните организации в областта на рибарството и РОУР се основават на най-добрите налични научни препоръки, за да се гарантира, че риболовните ресурси се поддържат или възстановяват над нивата, позволяващи максимален устойчив улов.

69. Съюзът активно допринася за и подкрепя натрупването на научни познания и изработването на препоръки в рамките на РОУР и международните организации.

Член 40 Спазване на международните разпоредби

Съюзът си сътрудничи с трети държави и международни организации в областта на рибарството, включително РОУР, за да се укрепи спазването на мерките, приети от тези международни организации.

ДЯЛ II СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА УСТОЙЧИВО РИБАРСТВО

Член 41 Принципи и цели на споразуменията за устойчиво рибарство

70. Споразуменията за устойчиво рибарство с трети държави създават правна, икономическа и екологична рамка за управление на риболовните дейности, извършвани от риболовни кораби на Съюза във води на трети държави.

71. Риболовните кораби на Съюза улавят единствено излишъка от допустимия улов, определен от третата държава съгласно член 62, параграф 2 от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, и идентифициран въз основа на най-добрите налични научни препоръки и обменената между Съюза и съответната трета държава информация относно общото риболовно усилие, упражнявано върху засегнатите запаси, с цел да се гарантира, че риболовните ресурси се запазват над нивата, позволяващи максимален устойчив улов.

Член 42 Финансова помощ

1.           Съюзът предоставя финансова помощ за трети държави посредством споразумения за устойчиво рибарство с цел:

а)           да поеме част от разходите за достъп до риболовните ресурси във водите на трети държави;

б)           да се създаде рамката за управление, включително разработването и поддържането на необходимите научни и изследователски институции, способността за наблюдение, контрол и надзор и другите елементи за изграждане на капацитет, свързани с развитието на политика за устойчиво рибарство, провеждана от третата държава. Тази финансова помощ е обвързана с постигането на конкретни резултати.

ЧАСТ VIII АКВАКУЛТУРА

Член 43 Насърчаване на аквакултурата

72. С оглед насърчаване на устойчивостта и принос за продоволствената сигурност, растежа и заетостта Комисията определя не по-късно от 2013 г. необвързващи стратегически насоки на Съюза по отношение на общите приоритети и цели за развитието на дейностите на аквакултурата. Тези стратегически насоки отчитат относителните изходни позиции и специфичните обстоятелства в целия Съюз и представляват основата за многогодишни национални стратегически планове и имат следните цели:

а)      подобряване на конкурентоспособността на сектора на аквакултурата и подкрепа за развойната дейност и иновациите;

б)      насърчаване на икономическата активност;

в)      разнообразяване и подобряване на качеството на живот в крайбрежните и селските райони;

г)       равнопоставеност на операторите в сектора на аквакултурата във връзка с достъпа до води и пространство.

73. До 2014 г. държавите-членки създават многогодишни национални стратегически планове за развитието на дейностите на аквакултурата на своя територия.

74. Многогодишните национални стратегически планове съдържат целите на съответната държава-членка и мерките за тяхното постигане.

75. Многогодишните национални стратегически планове имат следните конкретни цели:

а)      административно опростяване, по-специално по отношение на лицензиите;

б)      сигурност за операторите в сектора на аквакултурата във връзка с достъпа до води и пространство;

в)      утвърждаване на показатели за екологична, икономическа и социална устойчивост;

г)       оценка на други възможни трансгранични последици за съседните държави-членки.

76. Държавите-членки обменят информация и най-добри практики посредством отворен метод на координация на националните мерки, съдържащи се в многогодишните стратегически планове.

Член 44 Допитване до консултативните съвети

В съответствие с член 53 се създава консултативен съвет относно аквакултурата.

ЧАСТ IХ  ОБЩА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПАЗАРА

Член 45 Цели

77. Създава се обща организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури със следните цели:

а)      да допринесе за постигането на целите, определени в членове 2 и 3;

б)      да позволи на сектора на рибарството и аквакултурата да приложи общата политика в областта на рибарството на подходящо ниво;

в)      да укрепи конкурентоспособността на сектора на рибарството и аквакултурата на Съюза, по-специално на производителите;

г)       да подобри прозрачността на пазарите, особено що се отнася до икономическите познания и разбиране на пазарите на Съюза за продукти от риболов и аквакултури по цялата снабдителна верига, като същевременно повиши осведомеността на потребителите;

д)      да подпомогне осигуряването на равнопоставеност за всички продукти, търгувани в Съюза, като се насърчи устойчивата експлоатация на риболовните ресурси.

78. Общата организация на пазарите се прилага за продуктите от риболов и аквакултури, изброени в приложение I към [Регламент относно общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури], които се предлагат на пазара в Съюза.

79. Общата организация на пазарите включва по-конкретно:

а)      организация на сектора, включително мерки за стабилизиране на пазара;

б)      общи стандарти за предлагане на пазара.

ЧАСТ Х КОНТРОЛ И ПРАВОПРИЛАГАНЕ

Член 46 Цели

80. Спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството се осигурява посредством ефективна система на Съюза за контрол на рибарството, включително борба срещу незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов.

81. Системата на Съюза за контрол на рибарството по-специално се основава на:

а)      глобален и интегриран подход;

б)      използване на модерни технологии за контрол за наличността и качеството на данните във връзка с рибарството;

в)      основана на риска стратегия, наблягаща върху системни и автоматизирани кръстосани проверки на всички съответни налични данни;

г)       установяване на култура на спазване на правилата сред операторите;

д)      създаване на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции.

Член 47 Пилотни проекти за нови технологии за контрол и системи за управление на данните

82. Комисията и държавите-членки могат да осъществяват пилотни проекти за нови технологии за контрол и системи за управление на данните

83. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55 относно правилата за осъществяване на пилотни проекти за нови технологии за контрол и системи за управление на данните.

Член 48 Участие в разходите за контрол, инспекция и правоприлагане

Държавите-членки могат да изискват от притежателите на лицензия за риболов за риболовни кораби под техен флаг с обща дължина 12 метра или повече да участват пропорционално в разходите за осъществяване на системата на Съюза за контрол на рибарството.

ЧАСТ ХI ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ

Член 49 Цели

Финансовата помощ от Съюза може да бъде отпусната с цел да се подпомогне постигането на целите, определени в членове 2 и 3.

Член 50 Условия за финансова помощ за държавите-членки

84. Финансовата помощ от Съюза за държавите-членки зависи от тяхното спазване на правилата на общата политика в областта на рибарството.

85. Неспазване от страна на държавите-членки на правилата на общата политика в областта на рибарството може да доведе до прекъсване или временно прекратяване на плащанията или до финансова корекция на помощта от Съюза съгласно общата политика в областта на рибарството. Тези мерки следва да бъдат съразмерни с естеството, степента, продължителността и повторяемостта на неспазването.

Член 51 Условия на финансовата помощ за операторите

86. Финансовата помощ от Съюза за операторите зависи от тяхното спазване на правилата на общата политика в областта на рибарството.

87. Тежките нарушения на правилата на общата политика в областта на рибарството от страна на операторите води до временна или постоянна забрана за достъп до финансовата помощ от Съюза и/или до намаляване на нейния размер. Тези мерки следва да бъдат съразмерни с естеството, степента, продължителността и повторяемостта на тежките нарушения.

88. Държавите-членки гарантират, че финансовата помощ от Съюза се отпуска единствено ако на съответния оператор не са били налагани санкции за тежки нарушения в рамките на период от 1 година преди датата на заявката за финансова помощ от Съюза.

ЧАСТ ХII КОНСУЛТАТИВНИ СЪВЕТИ

Член 52  Консултативни съвети

89. За всяка от зоните на компетентност, посочени в приложение III, се създават консултативни съвети, така че да се насърчи балансираното представителство на всички заинтересовани страни и да се подпомогне постигането на целите, определени в членове 2 и 3.

90. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55 относно измененията на посоченото приложение, за да променя зоните на компетентност, да създава нови области на компетентност за консултативните съвети или да създава нови консултативни съвети.

91. Всеки консултативен съвет приема свой процедурен правилник.

Член 53 Задачи на консултативните съвети

92. Консултативните съвети могат:

а)      да отправят до Комисията или до съответната държава-членка препоръки и предложения по въпроси, свързани с управлението на рибарството и аквакултурата;

б)      да уведомяват Комисията и държавите-членки за проблеми, свързани с управлението на рибарството и аквакултурата в тяхната зона на компетентност;

в)      да подпомагат, в тясно сътрудничество с научните среди, събирането, доставянето и анализа на данните, необходими за разработването на мерки за опазване.

93. В рамките на разумен срок от време Комисията и, когато е приложимо, заинтересованата държава-членка дават отговор на всяка препоръка, предложение или информация, получени съгласно параграф 1.

Член 54 Състав, функциониране и финансиране на консултативните съвети

94. Консултативните съвети се състоят от организации, представляващи риболовните оператори и други групи по интереси, засегнати от общата политика в областта на рибарството.

95. Всеки консултативен съвет се състои от общо събрание и изпълнителен комитет и приема мерките, необходими за неговата организация, както и за гарантиране на прозрачност и отчитане на всички изразени становища.

96. Консултативните съвети могат да кандидатстват за финансова помощ от Съюза в качеството си на органи, преследващи цел от общ европейски интерес.

97. Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 55 относно състава и функционирането на консултативните съвети.

ЧАСТ ХIII ПРОЦЕДУРНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 55 Делегиране

98. Правомощието да приема делегирани актове се дава на Комисията при условията, предвидени в настоящия член.

99. Делегирането на правомощия по член 12, параграф 2, член 15, параграф 6, член 20, параграфи 1 и 2, член 24, параграфи 1 и 2, член 35, параграф 3, член 36, параграф 4, член 37, параграф 6, член 47, параграф 2, член 52, параграф 2, член 54, параграф 4 се предоставя за неограничен период от време, считано от 1 януари 2013 г.

100. Делегирането на правомощия по член 12, параграф 2, член 15, параграф 6, член 20, параграфи 1 и 2, член 24, параграфи 1 и 2, член 35, параграф 3, член 36, параграф 4, член 37, параграф 6, член 47, параграф 2, член 52, параграф 2, член 54, параграф 4 може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. Решението за оттегляне прекратява делегирането на правомощията, посочени в това решение. То влиза в сила в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в него. То не засяга валидността на делегираните актове, които вече са влезли в сила.

101. Веднага щом приеме делегиран акт, Комисията уведомява за това едновременно Европейския парламент и Съвета.

102. Делегиран акт, приет съгласно член 12, параграф 3, член 15, параграф 4, член 20, параграфи 1 и 2, член 24, параграфи 1 и 2, член 35, параграф 3, член 36, параграф 4, член 37, параграф 7, член 47, параграф 2, член 52, параграф 2, член 54, параграф 4, влиза в сила, само ако Европейският парламент или Съветът не изразят възражение в срок от 2 месеца от датата на тяхното уведомяване за този акт или, ако преди изтичането на този срок, Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията, че няма да възразят. Този срок се увеличава с 2 месеца по искане на Европейския парламент или на Съвета.

Член 56 Прилагане

При прилагането на правилата на общата политика в областта на рибарството Комисията се подпомага от комитет по рибарство и аквакултура. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Част XIV ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 57 Отмяна

103. Регламент (ЕО) № 2371/2002 се отменя.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент.

104. Решение (ЕО) № 2004/585 се отменя, считано от датата на влизане в сила на правилата, приети съгласно член 51, параграф 4 и член 52, параграф 4.

105. Член 5 от Регламент (ЕО) № 1954/2003 се заличава.

106. Регламент (ЕО) № 199/2008 се отменя.

107. Регламент (ЕО) № 639/2004 се отменя.

Член 58 Преходни мерки

Независимо от член 57, параграф 4 Регламент (ЕО) № 199/2008 продължава да се прилага към националните програми, приети за събиране и управление на данните за периода 2011—2013 г.

Член 59 Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2013 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент:                       За Съвета:

Председател                                                Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I ДОСТЪП ДО КРАЙБРЕЖНИТЕ ВОДИ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛЕН 6, ПАРАГРАФ 2

1. КРАЙБРЕЖНИ ВОДИ НА ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО

А. ДОСТЪП ЗА ФРАНЦИЯ

Географска зона || Видове || Значимост или особени характеристики

Крайбрежни води на Обединеното кралство (6—12 морски мили)

1. Berwick-upon-Tweed east Coquet Island east || Херинга || Неограничен

2. Flamborough Head east Spurn Head east || Херинга || Неограничен

3. Lowestoft east Lyme Regis south || Всички видове || Неограничен

4. Lyme Regis south Eddystone south || Дънни || Неограничен

5. Eddystone south Longships south-west || Дънни Миди Сен Жак Омари Лангусти || Неограничен Неограничен Неограничен Неограничен

6. Longships south-west Hartland Point north-west || Дънни Лангусти Омари || Неограничен Неограничен Неограничен

7. От Hartland Point до линия, прекарана северно от Lundy Island || Дънни || Неограничен

8. От линия пълен запад от остров Lundy Island до Cardigan Harbour || Всички видове || Неограничен

9. Point Lynas North Morecambe Light Vessel east || Всички видове || Неограничен

10. County Down || Дънни || Неограничен

11. New Island north-east Sanda Island south-west || Всички видове || Неограничен

12. Port Stewart north Barra Head west || Всички видове || Неограничен

13. Северна ширина 57°40′ Северно от Butt of Lewis || Всички видове (с изключение на ракообразни и мекотели) || Неограничен

14. St Kilda, Flannan Islands || Всички видове || Неограничен

15. Западно от линията от Butt of Lewis Lighthouse до 59°30′ с.ш. -5°45′ з.д. || Всички видове || Неограничен

Б. ДОСТЪП ЗА ИРЛАНДИЯ

Географска зона || Видове || Значимост или особени характеристики ||

|| Крайбрежни води на Обединеното кралство (6—12 морски мили)

|| 1. Point Lynas North Mull of Galloway South || Дънни Nephrops || Неограничен Неограничен

|| 2. Mull of Oa west Barra Head west || Дънни Nephrops || Неограничен Неограничен

В. ДОСТЪП ЗА ГЕРМАНИЯ

Географска зона || Видове || Значимост или особени характеристики

Крайбрежни води на Обединеното кралство (6—12 морски мили)

1. Източно от Shetlands и Fair Isle, между линиите, прекарани пълен югозапад от Sumburgh Head Lighthouse, пълен североизток от Skroo Lighthouse и пълен югозапад от Skadan Lighthouse. || Херинга || Неограничен

2. Berwick-upon-Tweed east, Whitby High lighthouse east || Херинга || Неограничен

3. North Foreland lighthouse east, Dungeness new lighthouse south || Херинга || Неограничен

4. Зоната около St Kilda || Херинга Скумрии || Неограничен Неограничен

5. Butt of Lewis lighthouse west до линията от Butt of Lewis lighthouse до точка 59°30′ с.ш.-5°45′ з.д. || Херинга || Неограничен

6. Зона около North Rona и Sulisker (Sulasgeir) || Херинга || Неограничен

Г. ДОСТЪП ЗА НИДЕРЛАНДИЯ

Географска зона || Видове || Значимост или особени характеристики

Крайбрежни води на Обединеното кралство (6—12 морски мили)

1. Източно от Shetlands и Fair Isle, между линиите, прекарани пълен югозапад от Sumburgh Head Lighthouse, пълен североизток от Skroo Lighthouse и пълен югозапад от Skadan Lighthouse. || Херинга || Неограничен

2. Berwick upon Tweed east, Flamborough Head east || Херинга || Неограничен

3. North Foreland east, Dungeness new lighthouse south || Херинга || Неограничен

Д. ДОСТЪП ЗА БЕЛГИЯ

Географска зона || Видове || Значимост или особени характеристики

Крайбрежни води на Обединеното кралство (6—12 морски мили)

1. Berwick-upon-Tweed east Coquer Island east || Херинга || Неограничен

2. Cromer north North Foreland east || Дънни || Неограничен

3. North Foreland east Dungeness new lighthouse south || Дънни Херинга || Неограничен Неограничен

4. Dungeness new lighthouse south, Selsey Bill south || Дънни || Неограничен

5. Straight Point south-east, South Bishop north-west || Дънни || Неограничен

2. КРАЙБРЕЖНИ ВОДИ НА ИРЛАНДИЯ

А. ДОСТЪП ЗА ФРАНЦИЯ

Географска зона || Видове || Значимост или особени характеристики

Крайбрежни води на Ирландия (6—12 морски мили)

1. Erris Head north-west Sybil Point west || Дънни Nephrops || Неограничен Неограничен

2. Mizen Head south Stags south || Дънни Nephrops Скумрии || Неограничен Неограничен Неограничен

3. Stags south Cork south || Дънни Nephrops Скумрии Херинга || Неограничен Неограничен Неограничен Неограничен

4. Cork south, Carnsore Point south || Всички видове || Неограничен

5. Carnsore Point south, Haulbowline south-east || Всички видове освен ракообразни и мекотели || Неограничен

Б. ДОСТЪП ЗА ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО

Географска зона || Видове || Значимост или особени характеристики

Крайбрежни води на Ирландия (6—12 морски мили)

1. Mine Head south Hook Point || Дънни Херинга Скумрии || Неограничен Неограничен Неограничен

2. Hook Point Carlingford Lough || Дънни Херинга Скумрии Nephrops Миди Сен Жак || Неограничен Неограничен Неограничен Неограничен Неограничен

В. ДОСТЪП ЗА НИДЕРЛАНДИЯ

Географска зона || Видове || Значимост или особени характеристики

Крайбрежни води на Ирландия (6—12 морски мили)

1. Stags south Carnsore Point south || Херинга Скумрии || Неограничен Неограничен

Г. ДОСТЪП ЗА ГЕРМАНИЯ

Географска зона || Видове || Значимост или особени характеристики

Крайбрежни води на Ирландия (6—12 морски мили)

1. Old Head of Kinsale south Carnsore Point south || Херинга || Неограничен

2. Cork south Carnsore Point south || Скумрии || Неограничен

Д. ДОСТЪП ЗА БЕЛГИЯ

Географска зона || Видове || Значимост или особени характеристики

Крайбрежни води на Ирландия (6—12 морски мили)

1. Cork south Carnsore Point south || Дънни || Неограничен

2. Wicklow Head east Carlingford Lough south-east || Дънни || Неограничен

3. КРАЙБРЕЖНИ ВОДИ НА БЕЛГИЯ

Географска зона || Държава-членка || Видове || Значимост или особени характеристики

3—12 морски мили || Нидерландия || Всички видове || Неограничен

|| Франция || Херинга || Неограничен

4. КРАЙБРЕЖНИ ВОДИ НА ДАНИЯ

Географски зони || Държава-членка || Видове || Значимост или особени характеристики

Крайбрежни води на Северно море (от границата Дания/Германия до Hanstholm) (6—12 морски мили) || Германия || Писиеви риби Скариди || Неограничен Неограничен

От границата Дания/Германия до Blåvands Huk || Нидерландия || Писиеви риби Кръгла риба || Неограничен Неограничен

От Blåvands Huk до Bovbjerg || Белгия || Атлантическа треска || Без ограничения единствено през м. юни и м. юли

|| || Пикша || Без ограничения единствено през м. юни и м. юли

|| Германия || Писиеви риби || Неограничен

|| Нидерландия || Писия || Неограничен

|| Морски език || Неограничен

Thyborøn — Hanstholm || Белгия || Меджид || Без ограничения единствено през м. юни и м. юли

|| || Писия || Без ограничения единствено през м. юни и м. юли

|| Германия || Писиеви риби || Неограничен

|| Трицона || Неограничен

|| Атлантическа треска || Неограничен

|| Сайда || Неограничен

|| Пикша || Неограничен

|| Скумрии || Неограничен

|| Херинга || Неограничен

|| Меджид || Неограничен

|| Нидерландия || Атлантическа треска || Неограничен

|| Писия || Неограничен

|| Морски език || Неограничен

Скагерак (Hanstholm — Skagen) (4—12 морски мили) || Белгия Германия Нидерландия || Писия Писиеви риби Трицона Атлантическа треска Сайда Пикша Скумрии Херинга Меджид Атлантическа треска Писия Морски език || Без ограничения единствено през м. юни и м. юли Неограничен Неограничен Неограничен Неограничен Неограничен Неограничен Неограничен Неограничен Неограничен Неограничен Неограничен

Категат (3—12 морски мили) || Германия || Атлантическа треска || Неограничен

|| || Писиеви риби || Неограничен

|| Nephrops || Неограничен

|| Херинга || Неограничен

Северно от Zeeland до паралела, минаващ през фара на Forsnæs || Германия || Трицона || Неограничен

Балтийско море (включително Belts, Sound, Bornholm) 3—12 морски мили || Германия || Писиеви риби || Неограничен

|| || Атлантическа треска || Неограничен

|| Херинга || Неограничен

|| Трицона || Неограничен

|| Змиорка || Неограничен

|| Сьомги || Неограничен

|| Меджид || Неограничен

|| Скумрии || Неограничен

Скагерак (4—12 морски мили) || Швеция || Всички видове || Неограничен

Категат (3 (*)—12 морски мили) || Швеция || Всички видове || Неограничен

Балтийско море (3—12 морски мили) || Швеция || Всички видове || Неограничен

(*) Измерено от брега.

5. КРАЙБРЕЖНИ ВОДИ НА ГЕРМАНИЯ

Географска зона || Държава-членка || Видове || Значимост или особени характеристики

Крайбрежие на Северно море (3—12 морски мили) всички крайбрежия || Дания || Дънни || Неограничен ||

|| || Трицона || Неограничен

|| Пясъчна змиорка || Неограничен

|| Нидерландия || Дънни || Неограничен

|| Скариди || Неограничен

От границата Дания/Германия до северната точка на Amrum на 54°43′ с.ш. || Дания || Скариди || Неограничен ||

Зоната около Helgoland || Обединеното кралство || Атлантическа треска || Неограничен ||

|| || Писия || Неограничен

Балтийско крайбрежие (3—12 морски мили) || Дания || Атлантическа треска || Неограничен ||

|| || Писия || Неограничен

|| Херинга || Неограничен

|| Трицона || Неограничен

|| Змиорка || Неограничен

|| Меджид || Неограничен

|| Скумрии || Неограничен

6. КРАЙБРЕЖНИ ВОДИ НА ФРАНЦИЯ И НА ОТВЪДМОРСКИТЕ ДЕПАРТАМЕНТИ

Географска зона || Държава-членка || Видове || Значимост или особени характеристики

Атлантическо крайбрежие североизток (6—12 морски мили)

От границата Белгия/Франция до източно от департамент Ла Манш (естуар на река Vire — Grandcamp-les-Bains 49°23′30″ с.ш.-1°2′ запад посока север-североизток) || Белгия || Дънни || Неограничен

|| || Миди Сен Жак || Неограничен

|| Нидерландия || Всички видове || Неограничен

Dunkerque (2°20′ изток) до нос d'Antifer (0°10′ изток) || Германия || Херинга || Без ограничения, единствено от октомври до декември

От границата Белгия/Франция до нос Alprech запад (50°42′30″ север 1°33′30″ изток) || Обединеното кралство || Херинга || Неограничен

Атлантически бряг (6—12 морски мили)

От границата Испания/Франция до 46°08′ с.ш. || Испания || Хамсия || Стопански риболов; Без ограничения, единствено от 1 март до 30 юни

|| || Улов на жива стръв единствено от 1 юли до 31 октомври

|| Сардини || Без ограничения, единствено от 1 януари до 28 февруари и от 1 юли до 31 декември,

|| Освен това дейностите, засягащи изброените по-горе видове, трябва да се извършват в съответствие със и в границите на дейностите, извършвани през 1984 г.

Средиземноморско крайбрежие (6—12 морски мили)

От границата Испания/до нос Leucate || Испания || Всички видове || Неограничен

7. КРАЙБРЕЖНИ ВОДИ НА ИСПАНИЯ

Географска зона || Държава-членка || Видове || Значимост или особени характеристики

Атлантическо крайбрежие (6—12 морски мили)

От границата Франция/Испания до фара на нос Mayor (3°47′ з.д.) || Франция || Пелагични || Без ограничения, в съответствие с и в границите на дейностите, извършвани през 1984 г.

Средиземноморско крайбрежие (6—12 морски мили)

От границата Испания/до нос Creus || Франция || Всички видове || Неограничен

8. КРАЙБРЕЖНИ ВОДИ НА НИДЕРЛАНДИЯ

Географска зона || Държава-членка || Видове || Значимост или особени характеристики

(3 до 12 морски мили), цялото крайбрежие || Белгия || Всички видове || Неограничен

|| Дания || Дънни Трицона Пясъчна змиорка Сафрид || Неограничен Неограничен Неограничен Неограничен

|| Германия || Атлантическа треска Скариди || Неограничен Неограничен

(6 до 12 морски мили), цялото крайбрежие || Франция || Всички видове || Неограничен

Южна точка на Texel, на Запад до границата Нидерландия/Германия || Обединеното кралство || Дънни || Неограничен

9. КРАЙБРЕЖНИ ВОДИ НА ФИНЛАНДИЯ

Географска зона || Държава-членка || Видове || Значимост или особени характеристики

Балтийско море (4—12 морски мили) (*) || Швеция || Всички видове || Неограничен

(*) 3—12 морски мили около островите Bogskär.

10. КРАЙБРЕЖНИ ВОДИ НА ШВЕЦИЯ

Географска зона || Държава-членка || Видове || Значимост или особени характеристики

Скагерак (4—12 морски мили) || Дания || Всички видове || Неограничен

Категат (3 (*) —12 морски мили) || Дания || Всички видове || Неограничен

Балтийско море (4—12 морски мили) || Дания || Всички видове || Неограничен

|| Финландия || Всички видове || Неограничен

(*) Измерено от бреговата линия. || || ||

ПРИЛОЖЕНИЕ II ПРЕДЕЛНИ ГРАНИЦИ НА РИБОЛОВНИЯ КАПАЦИТЕТ

Пределни граници на капацитета (въз основа на положението на 31 декември 2010 г.) || ||

Държава-членка || БТ || kW

Белгия || 18.911 || 51.585

България || 8.448 || 67.607

Дания || 88.528 || 313.341

Германия || 71.114 || 167.089

Естония || 22.057 || 53.770

Ирландия || 77.254 || 210.083

Гърция || 91.245 || 514.198

Испания (включително най-отдалечените региони) || 446.309 || 1.021.154

Франция (включително най-отдалечените региони) || 219.215 || 1.194.360

Италия || 192.963 || 1.158.837

Кипър || 11.193 || 48.508

Латвия || 49.067 || 65.196

Литва || 73.489 || 73.516

Малта || 15.055 || 96.912

Нидерландия || 166.384 || 350.736

Полша || 38.376 || 92.745

Португалия (включително най-отдалечените региони) || 115.305 || 388.054

Румъния || 1.885 || 6.716

Словения || 1.057 || 10.974

Финландия || 18.187 || 182.385

Швеция || 42.612 || 210.744

Обединеното кралство || 235.570 || 924.739

|| ||

Най-отдалечените региони на ЕС || БТ || kW

Испания

Канарските острови: L< 12 m. Води на ЕС || 2.649 || 21.219

Канарските острови: L > 12 m. Води на ЕС || 3.059 || 10.364

Канарските острови: L > 12 m. Международни води и води на трети държави || 28.823 || 45.593

Франция

Остров Реюнион: Дънни и пелагични видове. L < 12 m || 1.050 || 19.320

Остров Реюнион: Пелагични видове. L > 12 m || 10.002 || 31.465

Френска Гвиана: Дънни и пелагични видове. Дължина < 12 m || 903 || 11.644

Френска Гвиана: Съдове за улов на скариди || 7.560 || 19.726

Френска Гвиана: Пелагични видове. Съдове за крайбрежно плаване. || 3.500 || 5.000

Мартиника: Дънни и пелагични видове. L < 12 m || 5.409 || 142.116

Мартиника: Пелагични видове. L > 12 m || 1.046 || 3.294

Гваделупа: Дънни и пелагични видове. L < 12 m || 6.188 || 162.590

Гваделупа: Пелагични видове. L > 12 m || 500 || 1.750

Португалия

Мадейра: Дънни видове. L < 12 m || 617 || 4.134

Мадейра: Дънни и пелагични видове. L > 12 m || 4.114 || 12.734

Мадейра: Пелагични видове. Гъргър. L > 12 m || 181 || 777

Азорските острови: Дънни видове. L < 12 m || 2.626 || 29.895

Азорските острови: Дънни и пелагични видове. L > 12 m || 12.979 || 25.721

L означава обща дължина || ||

ПРИЛОЖЕНИЕ III КОНСУЛТАТИВНИ СЪВЕТИ

Име на консултативния съвет || Зона на компетентност

Балтийско море || Зони IIIb, IIIc и IIId на ICES[36]

Средиземно море || Водите на Средиземно море на изток от 5°36´ з.д.

Северно море || Зони IIIa и IV на ICES

Северозападни води || Зони V (с изключение на Vа и само водите на Съюза от Vb), VI и VII на ICES

Югозападни води || Зони VIII, IX и X (водите около Азорските острови) на ICES и зони 34.1.1, 34.1.2 и 34.2.0 (водите около Мадейра и Канарските острови) на CECAF[37]

Пелагични запаси (северно путасу, скумрия, сафрид, херинга) || Компетентност във всички зони (с изключение на Балтийско море, Средиземно море и аквакултури)

Флот за открито море/дълги разстояния. || Всички води, които не принадлежат на ЕС

Аквакултура || Аквакултура съгласно определението в член 5

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА ЗА ПРЕДЛОЖЕНИЯ

1.           РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

              1.1.    Заглавие на предложението/инициативата

              1.2.    Съответна(и) област(и) на политиката в структурата на УД/БД

              1.3.    Естество на предложението/инициативата

              1.4.    Цел(и)

              1.5.    Обосновка на предложението/инициативата

              1.6.    Срок на действие и финансово въздействие

              1.7.    Предвиден(и) метод(и) на управление

2.           МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

              2.1.    Правила за наблюдение и докладване

              2.2.    Система за управление и контрол

              2.3.    Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3.           ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ ИНИЦИАТИВАТА

              3.1.    Засегната(и) функция(и) от многогодишната финансова рамка и бюджетен(ни) ред(ове) за разходите

              3.2.    Очаквано отражение върху разходите

              3.2.1. Обобщение на очакваното отражение върху разходите

              3.2.2. Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

              3.2.3. Очаквано отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

              3.2.4. Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

              3.2.5. Участие на трети страни във финансирането

              3.3.    Очаквано отражение върху приходите

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА ЗА ПРЕДЛОЖЕНИЯ

1.           РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.        Наименование на предложението/инициативата

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно общата политика в областта на рибарството

1.2.        Съответна(и) област(и) на политиката в структурата на УД/БД[38]

Област на политиката 11: Морско дело и рибарство

1.3.        Естество на предложението/инициативата

¨Предложението/инициативата е във връзка с ново действие

¨ Предложението/инициативата е във връзка с ново действие вследствие на пилотен проект/подготвителна дейност[39]

¨ Предложението/инициативата е във връзка с удължаването на съществуващо действие

ý Предложението/инициативата е свързано с действие, пренасочено към ново действие

1.4.        Цели

1.4.1.     Многогодишна(и) стратегическа(и) цел(и) на Комисията, към която(които) е насочено(а) предложението/инициативата

„Европа за ефективно използване на ресурсите“

1.4.2.     Конкретна(и) цел(и) и съответна(и) дейност(и) във връзка с УД/БД

Конкретни цели

Да се допринесе за постигането на целите, определени в член 39 от ДФЕС.

1. Да се подобри участието на заинтересованите страни

2. Да се осигурят научни препоръки

3. Да се модернизира и засили контрола в целия Съюз

4. Да се одитират контролните и инспекционните дейности в държавите-членки

5. Да се допринесе за по-добра координация на контролните дейности на държавите-членки с помощта на Агенцията на Общността за контрол на рибарството

Съответна(и) дейност(и) във връзка с УД/БД

Дейност БД 11 04 01, 11 07 02, 11 08 01, 11 08 02, 11 08 05

1.4.3.     Очакван(и) резултат(и) и въздействие

Да се посочат въздействията, които предложението/инициативата би трябвало да окаже върху бенефициерите/целевите групи.

Устойчивостта е в основата на предложената реформа на ОПОР, като целта е до 2015 г. да се постигне експлоатация на рибните запаси на нивото на максималния устойчив улов. Устойчивото рибарство, водещо до увеличение на улова и печалбата, ще освободи сектора на улова от зависимостта от обществена подкрепа и ще улесни постигането на стабилни цени при прозрачни условия, като донесе ползи и на потребителите.

1.4.4.     Показатели за резултатите и въздействието

Да се посочат показателите, които позволяват да се проследи осъществяването на предложението/инициативата.

Въздействия върху околната среда: запаси на Fmsy, намаляване на свръхкапацитета и напредък при изпълнението на прехвърляеми риболовни акции.

Икономическо въздействие: доход за участниците в сектора на улова, брутна добавена стойност, приходи/равновесни приходи и чиста печалба.

Социално въздействие: Заетост (на пълно работно време) и заплащане на екипажа на пълно работно време.

1.5.        Обосновка на предложението/инициативата

1.5.1.     Изискване(ия), коeто(които) трябва да бъде(ат) изпълнено(и) в краткосрочен или дългосрочен план

ОПОР да достигне екологична, икономическа и социална устойчивост по отношение на експлоатацията на риболовните ресурси. Тези цели са еднакво важни от правна гледна точка и нито една от тях не може да се осъществи самостоятелно. Оценката на въздействието, извършена във връзка с реформата на ОПОР, потвърди обаче, че ако не настъпи по-отчетливо подобрение на състоянието на запасите, икономическата и социалната устойчивост ще остане ограничена.

1.5.2.     Добавена стойност от участието на Съюза

Съгласно член 3, буква г) от ДФЕС Съюзът разполага с изключителна компетентност в областта на опазване на морските биологични ресурси. В съответствие с член 4, параграф 2, буква г) Съюзът и държавите-членки имат споделена компетентност за останалата част от ОПОР. Добавената стойност от участието на Съюза е свързано с факта, че ОПОР засяга използването на общ фонд от ресурси.

1.5.3.     Поуки от подобен опит в миналото

В Зелената книга относно реформата на общата политика в областта на рибарството[40] се стигна до заключението, че ОПОР не е постигнала на своите ключови цели: рибните запаси са подложени на прекомерен риболов, икономическата ситуация на части от флота е уязвима въпреки високите субсидии, работните места в риболовния сектор са непривлекателни и положението на много крайбрежни общности, зависещи от рибарството, е несигурно. Резултатите от широкото допитване, проведено след издаването на Зелената книга, потвърди този анализ[41].

Основният проблем на настоящата ОПОР е липсата на екологична устойчивост в резултат на прекомерния риболов. Всички други проблеми допринасят за това. Свръхкапацитетът на флота, отклонението от научните препоръки при определянето на общия допустим улов, както и липсата на степенуване на целите са основните причини за прекомерния риболов. Вторият проблем е свързан с лошата икономическа устойчивост на сектора на улова. Много флотове са непечеливши и уязвими на външни шокове като увеличението на цените на горивата. Трето, липсата на социална устойчивост оказва влияние върху сектора на улова и върху зоните, зависещи от риболова.

1.5.4.     Съгласуваност и възможно полезно взаимодействие с други съответни инструменти

Целта да се постигне експлоатация на рибните запаси на нивото на максималния устойчив улов, установено в Конвенцията на ООН по морско право, бе приета на Световната среща на върха за устойчиво развитие през 2002 г. като цел, която да се постигне до 2015 г., доколкото това е възможно. Тази цел ще позволи на реформираната ОПОР да постигне по-добро екологично състояние на морската среда в съответствие с Рамковата директива за морска стратегия[42].

1.6.        Срок на действие и финансово отражение

¨ Предложение/инициатива с ограничен срок на действие

– ¨  Предложение/инициатива в сила от

– ¨  Финансово отражение от ГГГГ до ГГГГ

ý Предложение/инициатива с неограничен срок на действие

– Осъществяване с период на започване на дейност от ГГГГ до ГГГГ,

– последван от функциониране с пълен капацитет.

1.7.        Предвиден(и) метод(и) на управление[43]

ý Пряко централизирано управление от Комисията

¨ Непряко централизирано управление чрез делегиране на задачи по изпълнението на:

– ¨  изпълнителни агенции

– ¨  органи, създадени от Общностите[44]

– ¨  национални органи от публичния сектор/органи със задължение за обществена услуга

– ¨  лица, натоварени с изпълнението на специфични дейности съгласно дял V от Договора за Европейския съюз и посочени в съответния основен акт по смисъла на член 49 от Финансовия регламент

ý Споделено управление с държавите-членки

¨ Децентрализирано управление с трети държави

¨ Съвместно управление с международни организации (да се уточни)

Ако е посочен повече от един метод на управление, да се поясни в частта „Забележки“.

2.           МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.        Правила за наблюдение и докладване

Да се посочат честотата и условията.

2.2.        Система за управление и контрол

2.2.1.     Установен(и) риск(ове)

2.2.2.     Предвиден(и) метод(и) за контрол

2.3.        Мерки за предотвратяване на измами и нередности

Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита.

3.           ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.        Засегната(и) функция(и) от многогодишната финансова рамка и бюджетен(ни) ред(ове) за разходите

· Съществуващи бюджетни редове за разходите

По ред на функциите от многогодишната финансова рамка и бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка || Бюджетен ред || Вид разход || Участие

Брой [Описание………………………...……….] || МБК/ЕБК ([45]) || от държави от ЕАСТ[46] || от държави кандидатки[47] || от трети държави || по смисъла на член 18, параграф 1, буква аа) от Финансовия регламент.

2 || 11 04 01 — По-активен диалог с риболовната промишленост и засегнатите от общата политика в областта на рибарството || Многогодишен || Не || Не || Не || Не

2 || 11 07 02 Подкрепа за управлението на рибните ресурси (подобряване на научните консултации) || Многогодишен || Не || Не || Не || Не

2 || 11 08 01 — Финансово участие в разходи на държавите-членки в областта на контрола || Многогодишен || Не || Не || Не || Не

2 || 11 08 02 Инспектиране и наблюдение на риболовните дейности във водите на ЕС и на други места || Многогодишен || Не || Не || Не || Не

2 || 11.08.05.01. Агенция на Общността за контрол на рибарството (CFCA) — Вноска по дялове 1 и 2 || Многогодишен || Не || Не || Не || Не

2 || 11.08.05.02. Агенция на Общността за контрол на рибарството (CFCA) — Вноска по дял 3 || Многогодишен || Не || Не || Не || Не

· Поискани нови бюджетни редове

По ред на функциите от многогодишната финансова рамка и бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка || Бюджетен ред || Вид разход || Участие

Брой [Функция……………………………………..] || МБК/ЕБК || от държави от ЕАСТ || от държави кандидатки || от трети държави || по смисъла на член 18, параграф 1, буква аа) от Финансовия регламент.

|| [XX.YY.YY.YY] || || ДА/НЕ || ДА/НЕ || ДА/НЕ || ДА/НЕ

3.2.        Очаквано отражение върху разходите

3.2.1.     Обобщение на очакваното отражение върху разходите

в милиони EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Функция от многогодишната финансова рамка || 2 || Опазване и управление на природните ресурси

ГД: Морско дело и рибарство || || || 2013[48] || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || Година N+4 || Година N+5 || Година N+6 || Година N+7 || Година N+8 || Година N+9 || ОБЩО

Ÿ Бюджетни кредити за оперативни разходи || || || || || || || || || || ||

11 04 01 || Поети задължения || (1) || 6.400 || || || || || || || || || ||

Плащания || (2) || 5.950 || || || || || || || || || ||

11 07 02 || Поети задължения || (1a) || 4.500 || || || || || || || || || ||

Плащания || (2a) || 3.500 || || || || || || || || || ||

11 08 01 || Поети задължения || (1a) || 47.430 || || || || || || || || || ||

Плащания || (2a) || 25.200 || || || || || || || || || ||

11 08 02 || Поети задължения || (1a) || 2.300 || || || || || || || || || ||

Плащания || (2a) || 2.300 || || || || || || || || || ||

11.08.05.01 || Поети задължения || (1a) || 7.413 || || || || || || || || || ||

Плащания || (2a) || 7.413 || || || || || || || || || ||

11.08.05.02 || Поети задължения || (1a) || 1.711 || || || || || || || || || ||

Плащания || (2a) || 2.711 || || || || || || || || || ||

Бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за специални програми[49] || || || || || || || || || || ||

|| || (3) || || || || || || || || || || ||

ОБЩО бюджетни кредити за ГД „Морско дело и рибарство“ || Поети задължения || =1+1a +3 || 69.754 || || || || || || || || || ||

Плащания || =2+2a +3 || 47.074 || || || || || || || || || ||

Ÿ ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи || Поети задължения || (4) || 69.754 || || || || || || || || || ||

Плащания || (5) || 47.074 || || || || || || || || || ||

Ÿ ОБЩО бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за специални програми || (6) || || || || || || || || || || ||

ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИЯ 2 от многогодишната финансова рамка || Поети задължения || =4+ 6 || 69.754 || || || || || || || || || ||

Плащания || =5+ 6 || 47.074 || || || || || || || || || ||

Ако предложението/инициативата има отражение върху повече от една функция:

Ÿ ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи || Поети задължения || (4) || 69.754 || || || || || || || || || ||

Плащания || (5) || 47.074 || || || || || || || || || ||

Ÿ ОБЩО бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за специални програми || (6) || || || || || || || || || || ||

ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИИ 1—4 от многогодишната финансова рамка (Референтна стойност) || Поети задължения || =4+ 6 || || || || || || || || || || ||

Плащания || =5+ 6 || || || || || || || || || || ||

Функция от многогодишната финансова рамка || 5 || ,,Административни разходи“

в милиони EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| || || 2013 || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || Година N+4 || Година N+5 || Година N+6 || Година N+7 || Година N+8 || Година N+9 || ОБЩО

ГД: ||

Ÿ Човешки ресурси || 9.404 || || || || || || || || || ||

Ÿ Други административни разходи 11 01 02 11 || 0.210 || || || || || || || || || ||

ОБЩО за ГД || Бюджетни кредити || 9.614 || || || || || || || || || ||

ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || (Общо поети задължения = общо плащания) || 9.614 || || || || || || || || || ||

в милиони EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| || || Година 2013[50] || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || Година N+4 || Година N+5 || Година N+6 || Година N+7 || Година N+8 || Година N+9 || ОБЩО

ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИИ 1—5 от многогодишната финансова рамка || Поети задължения || 79.368 || || || || || || || || || ||

Плащания || 56.688 || || || || || || || || || ||

3.2.2.     Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

– ¨  Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

– ý  Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу:

Бюджетни кредити за поети задължения в млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Да се посочат цели и резултати ò || || || 2013 || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || … да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване целият период на финансово отражение (вж. точка 1.6) || ОБЩО

РЕЗУЛТАТИ

Вид резултат[51] || Среден разход за резултата || Брой на резултатите || Разходи || Брой на резултатите || Разходи || Брой на резултатите || Разходи || Брой на резултатите || Разходи || Брой на резултатите || Разходи || Брой на резултатите || Разходи || Брой на резултатите || Разходи || Общ брой на резултатите || Общо разходи

КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 1[52]… || Да се подобри участието на заинтересованите страни

Напълно действащи РКС || Брой || 0.280 || 8 || 2.240 || || || || || || || || || || || || || ||

Нови уеб секции и актуализиране на уебсайтовете на ГД „ Морско дело и рибарство “. || Брой || 0.040 || 5 || 0.200 || || || || || || || || || || || || || ||

Производство и разпространение на списание „Рибарство и аквакултура в Европа“ на 23 езика (5 издания годишно). || Брой || 0.114 || 5 || 0.580 || || || || || || || || || || || || || ||

Производство и разпространение на качествена информация, материали за медиите, широката общественост и заинтересованите страни, включително аудиовизуални материали. Информационна кампания по приоритетни въпроси като реформата на ОПОР. || Брой || 0.310 || 6 || 1.860 || || || || || || || || || || || || || ||

Производство и разпространение на многоезични публикации. || Брой || 0.025 || 20 || 0.500 || || || || || || || || || || || || || ||

Участие на ГД „Морско дело и рибарство“ в панаири. || Брой || 0.200 || 1 || 0.200 || || || || || || || || || || || || || ||

Организация на Европейския ден на морето през май всяка година. || Брой || 0.400 || 1 || 0.400 || || || || || || || || || || || || || ||

Конференции и семинари по ОПОР и ИМП по отношение например на реформата на ОПОР. || Брой || 0.050 || 4 || 0.200 || || || || || || || || || || || || || ||

Други (рекламни материали, лого, съхранение и разпространение от Службата за публикации). || Брой || 0.110 || 2 || 0.220 || || || || || || || || || || || || || ||

Междинна сума за конкретна цел № 1 || || 6.400 || || || || || || || || || || || || || ||

КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 2… || Да се осигурят научни препоръки

Подкрепа за прилагането на рамката за събиране на данни, по-специално чрез координиране и организиране на дейностите на НТИКР, поддържане на съответните уебсайтове и подкрепа за изработването на доклад за „Годишните икономически резултати на риболовния флот на Съюза“ в рамките на административна договореност между Комисията и СИЦ. || Административни споразумения || 1.400 || 1 || 1.400 || || || || || || || || || || || || || ||

Периодично предоставяне на съвети относно състоянието на запаса, управляван чрез Регламента относно ОДУ и квотите, и предоставяне на съвети, като оценка на многогодишни планове или правила за контрол на улова в рамките на Меморандума за разбирателство между Комисията и ICES. || Меморандум || 1.500 || 1 || 1.500 || || || || || || || || || || || || || ||

Предоставяне на съвети относно рибните запаси във връзка с биологични, технически, икономически и екосистемни въпроси от експерти в рамките на заседанията на НТИКР и неговите подгрупи. || Брой срещи || 0.024 || 25 || 0.6 || || || || || || || || || || || || || ||

Научни препоръки и други услуги за изпълнението на общата политика в областта на рибарството в Средиземно море. || || 1.0 || 2 || 1.0 || || || || || || || || || || || || || ||

Междинна сума за конкретна цел № 2 || || 4.500 || || || || || || || || || || || || || ||

КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 3… || Да се модернизира и засили контрола в целия Съюз

Информационни системи и анализ на данни. || || || Не се прилага. || 10.000 || || || || || || || || || || || || || ||

Средства за проследяване и устройства за измерване на мощността на двигателя. || || || 1600 || 8.000 || || || || || || || || || || || || || ||

Пилотни проекти (включително вътрешна телевизионна информационна система (CCTV) от 2011 г. нататък). || || || Не се прилага. || 2.000 || || || || || || || || || || || || || ||

Устройства за автоматично определяне на местоположението, системи за наблюдение на кораби/системи за автоматична идентификация (VMS/IAS). || || || 3000 || 3.800 || || || || || || || || || || || || || ||

Електронни дневници на борда на кораби. || || || 3300 || 7.400 || || || || || || || || || || || || || ||

Модернизация на Центъра за наблюдение на риболова (ЦНР). || || || 22 || 11.400 || || || || || || || || || || || || || ||

Инвестиции в оборудване за контрол (например патрулни кораби и самолети). || || || Не се прилага. || 3.700 || || || || || || || || || || || || || ||

Курсове за обучение и програми за обмен на служителите по контрола. || || || 30 || 0.600 || || || || || || || || || || || || || ||

Семинари, които да повишат осъзнаването на необходимостта от прилагането на правилата на ОПОР. || || || 5 || 0.530 || || || || || || || || || || || || || ||

Междинен сбор за конкретна цел № 3 || || 47.430 || || || || || || || || || || || || || ||

КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 4… || Да се одитират контролните и инспекционните дейности в държавите-членки

Наблюдение на контролните дейности на държавите-членки - Мисии за контрол на прилагането на правилата на ОПОР - Екипиране на инспекторите || || || 250 || 0.800 || || || || || || || || || || || || || ||

Улесняване на прилагането на правилата на ОПОР - Заседания на експертната група за контрол на рибарството, посветени на въпроси, свързани с контрола на рибарството - Проучвания || || || 30 || 0.400 || || || || || || || || || || || || || ||

Компютърен хардуер, софтуер и подкрепа за контрола (данни, кръстосана проверка на данни, поддръжка, достъп до база данни и др.) || || || Не се прилага. || 1.100 || || || || || || || || || || || || || ||

Междинен сбор за конкретна цел № 4 || || 2.300 || || || || || || || || || || || || || ||

КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 5… || Да се допринесе за по-добра координация на контролните дейности на държавите-членки с помощта на Агенцията на Общността за контрол на рибарството

Активно зает персонал || || || Не се прилага. || 5.634 || || || || || || || || || || || || || ||

Други разходи във връзка с персонала || || || Не се прилага. || 0.440 || || || || || || || || || || || || || ||

Административни разходи || || || Не се прилага. || 1.320 || || || || || || || || || || || || || ||

Изграждане на капацитет || || || Не се прилага. || 0.720 || || || || || || || || || || || || || ||

Оперативна координация (включва съвместни планове за разполагане) || || || Не се прилага. || 1.010 || || || || || || || || || || || || || ||

Междинен сбор за конкретна цел № 5 || || 9.124 || || || || || || || || || || || || || ||

ОБЩО РАЗХОДИ || || 69.754 || || || || || || || || || || || || || ||

3.2.3.     Очаквано отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

3.2.3.1.  Обобщение

– ¨ Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи

– ý  Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

в милиони EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| 2013 [53] || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || … да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване целият период на финансово отражение (вж. точка 1.6) || ОБЩО

ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || || || || || || || ||

Човешки ресурси || 9.404 || || || || || || ||

Други административни разходи || 0.210 || || || || || || ||

Междинна сума по ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || 9.614 || || || || || || ||

Извън ФУНКЦИЯ 5[54] от многогодишната финансова рамка || || || || || || || ||

Човешки ресурси || || || || || || || ||

Други разходи от административен характер || || || || || || || ||

Междинна сума извън ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || || || || || || || ||

ОБЩО || 9.614 || || || || || || ||

3.2.3.2.  Очаквани нужди от човешки ресурси

– ¨  Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси

– ý  Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу:

Оценката се посочва в цели стойности (или най-много до първия знак след десетичната запетая)

|| || 2013 || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || … да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване целият период на финансово отражение (вж. точка 1.6)

Ÿ Щатно разписание (длъжностни лица и временно наети лица) ||

|| 11 01 01 01 (Централа и представителства на Комисията) || 66 || || || || || ||

|| 11 01 01 02 (Делегации) || 0 || || || || || ||

|| 11 01 05 01 (Непреки изследвания) || 0 || || || || || ||

|| 10 01 05 01 ({XX 01 05 01 (Пряка изследователска дейност)) || 0 || || || || || ||

|| Ÿ Външен персонал (в еквивалент на пълно работно време: ЕПРВ)[55] ||

|| 11 01 02 01 (ДНП, ПНА, КНЕ от общия финансов пакет) || 14 || || || || || ||

|| 11 01 02 02 (ДНП, ПНА, МЕД, МП и КНЕ в делегациите) || 0 || || || || || ||

|| 11 01 04 yy [56] || - в централата[57] || 0 || || || || || ||

|| - в делегациите || 0 || || || || || ||

|| 11 01 05 02 (ДНП, ПНА, КНЕ — Непряка научноизследователска дейност) || 0 || || || || || ||

|| 10 01 01 05 02 (ДНП, ПНА, КНЕ — Пряка научноизследователска дейност) || 0 || || || || || ||

|| Други бюджетни редове (да се посочат) || 0 || || || || || ||

|| ОБЩО || 80 || || || || || ||

XX е съответната област на политиката или бюджетен дял.

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид съществуващите бюджетни ограничения.

Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:

Длъжностни лица и временно наети служители || управление на бюджетните кредити за горепосочените оперативни разходи и оперативни дейности през 2013 г.

Външен персонал || управление на бюджетните кредити за горепосочените оперативни разходи и оперативни дейности през 2013 г.

3.2.4.     Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

– ý  Предложението/инициативата е съвместимо(а) с текущата многогодишна финансова рамка.

– ¨  Предложението/инициативата налага препрограмиране на съответната функция от многогодишната финансова рамка.

Обяснете нужното препрограмиране, като посочите съответните бюджетни редове и суми.

– ¨  Предложението/инициативата налага да се използва инструментът за гъвкавост или да се преразгледа многогодишната финансова рамка[58].

Обяснете нуждата, като посочите съответните функции, бюджетни редове и суми.

3.2.5.     Участие на трети страни във финансирането

– ý - Предложението/инициативата не предвижда съфинансиране от трети страни

– ¨ Предложението/инициативата предвижда прогнозираното по-долу съфинансиране:

Бюджетни кредити в милиони EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| Година N || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || … да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване целият период на финансово отражение (вж. точка 1.6) || Общо

Да се посочи съфинансиращият орган || || || || || || || ||

ОБЩО съфинансирани бюджетни кредити || || || || || || || ||

3.3.        Очаквано отражение върху приходите

– ý  Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

– ¨  Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

· ¨             върху собствени ресурси

· ¨             върху другите приходи

в милиони EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Приходен бюджетен ред: || Налични бюджетни кредити за текущата бюджетна година || Отражение на предложението/инициативата[59]

Година N || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || … да се добавят толкова колони, колкото е необходимо, за да се обхване целият период на финансово отражение (вж. точка 1.6)

Статия …………. || || || || || || || ||

За другите целеви приходи да се посочи(ат) засегнатият(те) разходен(ни) бюджетен(ни) ред(ове).

Да се посочи методът за изчисляване на ефекта върху приходите.

[1]               COM(2009) 163 окончателен, 22 април 2009 г.

[2]               ОВ L 125, 27.4.1998 г., стр. 1.

[3]               ОВ L 17, 21.1.2000 г., стр. 22.

[4]               ОВ L 349, 31.12.2005 г., стр. 1.

[5]               ОВ L 223, 15.8.2006 г., стр. 1.

[6]               ОВ L 409, 30.12.2006 г., стр. 11.

[7]               ОВ L 60, 05.3.2008 г., стр. 1.

[8]               ОВ L 286, 29.10.2008 г., стр. 1.

[9]               ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 1.

[10]             ОВ L 256, 03.8.2004 г., стр. 17.

[11]             SEC(2010) 428 окончателен, 16 април 2010 г.

[12]             Регламент (ЕО) № 1954/2003 на Съвета от 4 ноември 2003 г. за управление на риболовното усилие по отношение на определени общностни риболовни зони и рибни ресурси, за изменение на Регламент (ЕО) № 2847/93 и за отмяна на Регламенти (ЕО) № 635/95 и (ЕО) № 2027/95.

[13]             Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов и Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006.

[14]             ОВ

[15]             ОВ

[16]             ОВ L 358, 31.12.2002 г., стр. 59.

[17]             ОВ L 179, 23.6.1998 г., стр. 1.

[18]             ОВ L 189, 3.7.1998 г., стр. 14.

[19]             ОВ L 177, 16.7.1996 г., стр. 24.

[20]             Конвенцията за биологичното разнообразие, Решение X/2.

[21]             Док. EU CO 7/10 от 26 март 2010 г.

[22]             COM(2011) 244.

[23]             ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19.

[24]             Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите - Интегрирана морска политика за Европейския съюз (COM(2007) 574 окончателен.

[25]             ОВ C 105, 7.5.1981 г., стp. 1.

[26]             ОВ L 103, 25.4.1979 г., стр. 1.

[27]             ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7.

[28]             ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19.

[29]             COM(2009) 162 окончателен.

[30]             COM (2010) 2020 окончателен

[31]             ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.

[32]             ОВ L 256, 03.8.2004 г., стр. 17.

[33]             ОВ L 60, 5.3.2008 г., стр. 1.

[34]             ОВ L 409, 30.12.2006 г., стр. 11.

[35]             ОВ L 274, 25.9.1986 г., стр. 1.

[36]             Зоните на ICES (Международен съвет за изследване на морето) са определени в Регламент (ЕО) № 218/2009.

[37]             Зоните на CECAF (Централна източна част на Атлантическия океан или главна риболовна зона 34 на ФАО) са определени в Регламент (ЕО) № 216/2009.

[38]             УД: управление по дейности; БД — бюджетиране по дейности.

[39]             Съгласно член 49, параграф 6, буква а) или б) от Финансовия регламент.

[40]             COM(2009) 163 окончателен от 22 април 2009 г.

[41]             Вж. също SEC (2010) 428 окончателен от 16 април 2010 г. Обобщение на консултациите относно реформата на общата политика в областта на рибарството.

[42]             Директива 2008/56/EО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда

[43]             Подробности във връзка с методите на управление и позоваванията на Финансовия регламент са публикувани на уебсайта BudgWeb: http://www.cc.cec/budg/man/budgmanag/budgmanag_en.html.

[44]             Съгласно член 185 от Финансовия регламент.

[45]             МБК = многогодишни бюджетни кредити/ЕБК = едногодишни бюджетни кредити

[46]             ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.

[47]             Държави кандидатки и, при необходимост, държави потенциални кандидатки от Западните Балкани.

[48]             Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата.

[49]             Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове „BA“), непряка изследователска дейност, пряка изследователска дейност.

[50]             Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата.

[51]             Резултатите са продуктите и услугите, които ще бъдат доставени (напр. брой финансирани обмени на студенти, брой км построени пътища и т.н.).

[52]             Съгласно описанието в раздел 1.4.2. „Конкретна(и) цел(и)…“.

[53]             Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата.

[54]             Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове „BA“), непряка изследователска дейност, пряка изследователска дейност.

[55]             ДНП = договорно нает персонал; ПНА = персонал, нает чрез агенции за временна заетост; МЕД = младши експерт в делегация; МП = местен персонал; КНЕ = командирован национален експерт

[56]             Под тавана за външния персонал от бюджетните кредити за оперативни разходи (предишни редове „BA“).

[57]             Главно за структурните фондове, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за рибарство (ЕФР).

[58]             Вж. точки 19 и 24 от Междуинституционалното споразумение.

[59]             Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми, от които са приспаднати 25 % за разходи по събирането.