(текст от значение за ЕИП)

2009/C 90/01

Последна публикация на Съда в Официален вестник на Европейския съюз

ОВ C 82, 4.4.2009 г.

Предишни публикации

ОВ C 69, 21.3.2009 г.

ОВ C 55, 7.3.2009 г.

ОВ C 44, 21.2.2009 г.

ОВ C 32, 7.2.2009 г.

ОВ C 19, 24.1.2009 г.

ОВ C 6, 10.1.2009 г.

Може да намерите тези текстове на:

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

Решение на Съда (първи състав) от 19 февруари 2009 г. (преюдициално запитване от Oberverwaltungsgericht Berlin-Brandenburg, Германия) — Mehmet Soysal, Ibrahim Savatli/Bundesrepublik Deutschland

(Дело C-228/06) (1)

(Споразумение за асоцииране между ЕИО и Турция - Свободно предоставяне на услуги - Задължение за притежаване на виза за приемане на територията на държава-членка)

2009/C 90/02

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberverwaltungsgericht Berlin-Brandenburg

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Mehmet Soysal, Ibrahim Savatli

Ответник: Bundesrepublik Deutschland

В присъствието на: Bundesagentur für Arbeit

Предмет

Преюдициално запитване — Oberverwaltungsgericht Berlin-Brandenburg — Тълкуване на член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол от 23 ноември 1970 г., приложен към Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция (ОВ L 293, стр. 4) — Валидност на член 1 от Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 година за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване (ОВ L 81, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 97) — Нови ограничения на свободното предоставяне на услуги — Задължение за турски гражданин, нает на работа като водач на тежкотоварен автомобил от турско предприятие за превоз, да притежава виза, за да може да влезе на територията на държава-членка, след като такова задължение не е съществувало към момента на влизане в сила на Допълнителния протокол

Диспозитив

Член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол, подписан на 23 ноември 1970 г. в Брюксел и сключен, одобрен и утвърден от името на Общността с Регламент (ЕИО) № 2760/72 на Съвета от 19 декември 1972 година трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска след влизането в сила на този протокол въвеждането на изискване за получаване на виза, за да се позволи на турски граждани, като жалбоподателите в главното производство, да влязат на територията на дадена държава-членка с цел да предоставят в нея услуги за сметка на установено в Турция предприятие, след като към тази дата такава виза не е била изисквана.

(1)  ОВ C 190, 12.8.2006 г.

Решение на Съда (първи състав) от 19 февруари 2009 г. — Koldo Gorostiaga Atxalandabaso/Европейски парламент

(Дело C-308/07 P) (1)

(Обжалване - Правилник за изплащане на разноски и надбавки на членовете на Европейския парламент - Събиране на недължимо изплатени суми чрез прихващане - Изпълнение на решение на Първоинстанционния съд - Право на безпристрастен съд - Сила на пресъдено нещо - Принцип на добрата администрация)

2009/C 90/03

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Koldo Gorostiaga Atxalandabaso (представител: D. Rouget, avocat)

Друга страна в производството: Европейски парламент (представители: H. Krück, C. Karamarcos и D. Moore)

Предмет

Жалба срещу Определението на Първоинстанционния съд (втори състав) от 24 април 2007 г. по дело Gorostiaga Atxalandabaso/Парламент (T-132/06), с което Първоинстанционният съд отхвърля като отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна жалбата на жалбоподателя за отмяна на решението на генералния секретар на Европейския парламент от 22 март 2006 г., прието в изпълнение на Решение на Първоинстанционния съд от 22 декември 2005 г. по дело Gorostiaga Atxalandabaso/Парламент (T-146/04) — Тълкуване на член 111 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд и на принципа за безпристрастност — Тълкуване на член 27 от Правилника за изплащане на разноски и надбавки на членовете на Европейския парламент

Диспозитив

(1)  ОВ C 211, 8.9.2007 г.

Решение на Съда (трети състав) от 19 февруари 2009 г. (преюдициално запитване от Landgericht — Германия) — наказателно производство срещу Karl Schwarz

(Дело C-321/07) (1)

(Директива 91/439/ЕИО - Притежаване на свидетелства за управление от различни държави-членки - Валидност на свидетелство за управление, издадено преди присъединяването на държава - Отмяна на второ свидетелство за управление, издадено от държавата-членка по пребиваване - Признаване на свидетелство за управление, издадено преди издаването на второто свидетелство, отнето впоследствие поради липса на годност на неговия притежател - Изтичане на период на временна забрана да се иска ново свидетелство за управление, съпровождащ мярка за отнемане на свидетелство за управление)

2009/C 90/04

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Mannheim

Страна в главното производство

Karl Schwarz

Предмет

Преюдициално запитване — Landgericht — Тълкуване на член 7, параграф 5 и член 8, параграфи 2 и 4 от Директива 91/439/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 година относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства (ОВ L 237, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 62) — Притежател на няколко свидетелства за управление — Валидност на свидетелство, издадено, преди присъединяването, от държавата-членка, чиито гражданин е лицето — Непризнаване, след периода на временна забрана да се иска ново свидетелство, от страна на държавата-членка по пребиваване, на нейна територия, на свидетелство за управление, получено, преди присъединяването, в друга държава-членка преди изтичането на период на временна забрана да се иска ново свидетелство

Диспозитив

(1)  ОВ C 283, 24.11.2007 г.

Решение на Съда (трети състав) от 19 февруари 2009 г. (преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden, Нидерландия) — Staatssecretaris van Financiën/Kamino International Logistics BV

(Дело C-376/07) (1)

(Обща митническа тарифа - Комбинирана номенклатура - Тарифно класиране - Монитори от тип индикатори с течни кристали (LCD), оборудвани с конектори за SUB-D, DVI-D, USB, S-видео и композитен видеосигнал - Позиция 8471 - Позиция 8528 - Регламент (ЕО) № 754/2004)

2009/C 90/05

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hoge Raad der Nederlanden

Страни в главното производство

Ищец: Staatssecretaris van Financiën

Ответник: Kamino International Logistics BV

Предмет

Преюдициално запитване — Hoge Raad der Nederlanden — Тълкуване на приложение I към Регламент (ЕО) № 1789/2003 на Комисията от 11 септември 2003 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 281, стр. 1) — Цветен монитор, който може да възпроизвежда сигнали с произход както от автоматична машина за обработка на информация, така и от други източници — Класиране в позиция 8471 на КН — Приложимост и действителност на Регламент (ЕО) № 754/2004 на Комисията от 21 април 2004 година относно класирането на определени стоки в Комбинираната номенклатура (ОВ L 118, стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 17, стр. 23).

Диспозитив

(1)  ОВ C 269, 10.11.2007 г.

Решение на Съда (голям състав) от 17 февруари 2009 г. (преюдициално запитване от Raad van State — Нидерландия) — M. Elgafaji, N. Elgafaji/Staatssecretaris van Justitie

(Дело C-465/07) (1)

(Директива 2004/83/ЕО - Минимални стандарти относно условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила - Лице, което може да търси субсидиарна закрила - Член 2, буква д) - Реална опасност от тежки посегателства - Член 15, буква в) - Тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт - Доказване)

2009/C 90/06

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Жалбоподатели: M. Elgafaji, N. Elgafaji

Ответник: Staatssecretaris van Justitie

Предмет

Преюдициално запитване — Nederlandse Raad van State — Тълкуване на член 2, буква д) и член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила — Минимални стандарти относно условията за предоставяне на статут на бежанец — Равнище на закрила, равно на това по член 3 от Европейската конвенция за правата на човека, или, при отрицателен отговор, приложими критерии за констатиране на тежки и лични заплахи поради безогледно насилие

Диспозитив

Член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква д) от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че:

(1)  ОВ C 8, 12.1.2008 г.

Решение на Съда (четвърти състав) от 17 февруари 2009 г. (преюдициално запитване от Conseil d'État, Франция) — Commune de Sausheim/Pierre Azelvandre

(Дело C-552/07) (1)

(Директива 2001/18/ЕО - Съзнателно освобождаване на генетично модифицирани организми - Място на освобождаването - Поверителност)

2009/C 90/07

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Жалбоподател: Commune de Sausheim

Ответник: Pierre Azelvandre

Предмет

Преюдициално запитване — Conseil d'État (Франция) — Тълкуване на член 19 от Директива 90/220/ЕИО на Съвета от 23 април 1990 година относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда (ОВ L 117, стр. 15) и на член 4 от Директива 2003/04/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета (ОВ L 41, стр. 26; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 9, стр. 200) — Понятие за място на освобождаването на генетично модифицирани организми (ГМО) — Освобождаване, ограничено до определен кадастрален парцел или до по-голяма географска територия (община, кантон, департамент)? — В първата хипотеза — възможност да бъде отказано съобщаването на кадастралните данни относно разглеждания парцел по съображения за опазване на обществения ред и на сигурността на хората и имуществото?

Диспозитив

(1)  ОВ C 37, 9.2.2008 г.

Решение на Съда (трети състав) от 19 февруари 2009 г. (преюдициално запитване от Corte suprema di cassazione — Италия) — Athesia Druck Srl/Ministero delle Finanze, Agenzia delle Entrate

(Дело C-1/08) (1)

(Шеста директива ДДС - Член 9, параграф 2, буква д) - Член 9, параграф 3, буква б) - Тринадесета директива ДДС - Член 2 - Място на доставката - Рекламни услуги - Възстановяване на ДДС - Данъчен представител)

2009/C 90/08

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte suprema di cassazione

Страни в главното производство

Жалбоподател: Athesia Druck Srl

Ответници: Ministero delle Finanze, Agenzia delle Entrate

Предмет

Преюдициално запитване — Corte suprema di cassazione (Италия) — Тълкуване на член 9, параграф 2, буква д) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стp. 1) — Рекламни услуги — Определяне на мястото на доставката — Доставка, извършена от предприятие със седалище на територията на Общността в полза на предприятие, установено в трета държава, което обаче има данъчен представител на територията на държава-членка

Диспозитив

При доставки на рекламни услуги, когато получателят на доставката е установен извън територията на Европейската общност, по принцип мястото на доставката съгласно член 9, параграф 2, буква д) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Десета директива 84/386/ЕИО на Съвета от 31 юли 1984 година, се определя като седалището на получателя. Държавите-членки обаче могат да използват възможността, предвидена в член 9, параграф 3, буква б) от Шеста директива 77/388, изменена, като в отклонение от посочения принцип определят мястото на доставката на разглежданите услуги във вътрешността на съответната държава-членка.

Ако бъде използвана възможността, предвидена в член 9, параграф 3, буква б) от Шеста директива 77/388, изменена, доставка на рекламна услуга, извършена от установен в Европейската общност доставчик в полза на установен в трета държава получател, независимо дали този получател е крайният получател или междинен получател, се счита извършена в Европейската общност, при условие че фактическото ползване и потребление по смисъла на член 9, параграф 3, буква б) от Шеста директива 77/388, изменена, става на територията на съответната държава-членка. Такъв е при доставки на рекламни услуги случаят, когато рекламните послания, предмет на доставката, се разпространяват от съответната държава-членка.

Член 9, параграф 3, буква б) от Шеста директива 77/388, изменена, не може да доведе до облагане на доставки на рекламни услуги, извършени от установен извън Европейската общност доставчик на услуги за неговите собствени клиенти, дори когато този доставчик на услуги е имал качеството на междинен получател по отношение на предходна доставка на услуги, щом като такава доставка не попада в приложното поле на член 9, параграф 2, буква д) от тази директива, и по-общо на член 9 от посочената директива в неговата цялост — разпоредби, към които препраща изрично член 9, параграф 3, буква б) от същата директива.

Облагаемият характер на доставката по смисъла на член 9, параграф 3, буква б) от Шеста директива 77/388, изменена, не е пречка за правото на данъчнозадълженото лице на възстановяване на данъка върху добавената стойност, когато то отговаря на условията, поставени в член 2 от Тринадесета директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъка върху оборота — правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността.

Назначаването на данъчен представител само по себе си остава без значение за облагаемия или необлагаем характер на доставките, получени или извършени от представляваното лице.

(1)  ОВ C 64, 08.03. 2008 г.

Определение на Съда (трети състав) от 27 ноември 2008 г. (преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de Cataluña — Испания) — N.N. Renta SA/Tribunal Económico-Administrativo Regional de Cataluña (TEARC), Generalidad de Cataluña

(Дело C-151/08) (1)

(Член 104, параграф 3 от Процедурния правилник - Шеста директива ДДС - Член 33, параграф 1 - Понятие за „данъци върху оборота“ - Данък върху прехвърлянето на имущество и удостоверяващите документи)

2009/C 90/09

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Superior de Justicia de Cataluña

Страни в главното производство

Ищец: N.N. Renta SA

Ответници: Tribunal Económico-Administrativo Regional de Cataluña (TEARC), Generalidad de Cataluña

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunal Superior de Justicia de Cataluña — Тълкуване на член 33 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1) — Понятие за „данъци върху оборота“ — Национален данък върху прехвърлянето на имущество и удостоверяващите документи

Диспозитив

Трябва ли член 33, параграф 1 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 91/680/ЕИО от 16 декември 1991 година, да се тълкува в смисъл, че не е пречка за събирането на данъчна вноска с прогресивна или пропорционална ставка върху прехвърлянето на имущество и удостоверяващите документи, когато с нея се облага сключването на договор за покупка, извършена от предприятие, чиято дейност се състои в покупко-продажбата на недвижими имоти или в тяхната покупка с цел последващо преобразуване или отдаване под наем.

(1)  ОВ C 158, 21.06.2008 г.

Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshof (Австрия) на 4 декември 2008 г. — Friedrich G. Barth/Bundesministerium für Wissenschaft und Forschung

(Дело C-542/08)

2009/C 90/10

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Friedrich G. Barth

Ответник: Bundesministerium für Wissenschaft und Forschung

Преюдициални въпроси

(1)  ОВ L 257, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 11.

Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof (Германия) на 15 януари 2009 г. — Gudrun Schwemmer/Agentur für Arbeit Villingen-Schwenningen — Familienkasse

(Дело C-16/09)

2009/C 90/11

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesfinanzhof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Gudrun Schwemmer

Ответник: Agentur für Arbeit Villingen-Schwenningen — Familienkasse

Преюдициални въпроси

(1)  ОВ L 149, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26.

(2)  ОВ L 074, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 74.

Жалба, подадена на 19 януари 2009 г. от ecoblue AG срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (първи състав) на 12 ноември 2008 г. по дело T-281/07, ecoblue AG/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

(Дело C-23/09 P)

2009/C 90/12

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: ecoblue AG (представители: C. Osterrieth, T. Schmitz, Rechtsanwälte)

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни), Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, SA

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят поддържа, че Първоинстанционният съд неправилно е приложил член 8, параграф 1, буква б) от Регламента относно марката на Общността, тъй като между конфликтните марки няма дори минимална прилика, за да се установи, че е налице вероятност от объркване.

Жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд неправилно е приел, че наличието на отличителен характер на по-ранната марка, на което се основава възражението, представлява съществено изискване за наличието на вероятност от объркване. Първоинстанционният съд не разгледал този аспект на спора, а само сравнил двете конфликтни марки от визуална, фонетична и концептуална гледна точка, като че ли по-ранната марка имала средно изразен отличителен характер.

Жалбоподателят поддържа също, че Първоинстанционният съд неправилно е приложил правилото, че потребителите по принцип отдават по-голямо значение на първата част от думите. След като двата словни елемента „Eco“ и „blue“ били еднакво описателни, потребителят автоматично щял да обърне по-голямо внимание на първата дума „Eco“, признавайки по този начин отличителния характер на двете марки.

Той поддържа също така, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е приел, че концептуалната разлика между двете конфликтни марки е от първостепенно значение.

Преюдициално запитване, отправено от Court of Appeal (Обединеното кралство) на 19 януари 2009 г. — The Motor Insurers' Bureau/Helphire (UK) Limited, Angel Assistance Limited

(Дело C-26/09)

2009/C 90/13

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Court of Appeal

Страни в главното производство

Ищец: The Motor Insurers' Bureau

Ответници: Helphire (UK) Limited, Angel Assistance Limited

Преюдициални въпроси

Въпрос 1

Въпрос 2

При отрицателен отговор на въпрос 1(a):

Следва ли националната юрисдикция да тълкува Споразумението относно незастрахованите водачи на превозни средства [Uninsured Drivers Agreement] така, че директивата да се приложи в съответствие с принципите, посочени от Съда в Решение по дело Marleasing/La Comercial Internacional de Alimentacion (C-106/89, Recueil, стр. I-4135)? С други думи изразът „всички национални правни норми“, съдържащ се в третото тире на точка 120 от решението на Съда Pfeiffer/Deutsches Rotes Kruz (C-397/01—C-403/01, Recueil, стр. I-8835), включва ли споразумение като Споразумението относно незастрахованите водачи на превозни средства?

Въпрос 3

При отрицателен отговор на въпрос 1(a):

Има ли член 1, параграф 4 от Директивата непосредствено действие?

Въпрос 4

При утвърдителен отговор на въпрос 3:

(1)  Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани със застраховките гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства (МПС) (ОВ L 8, стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 104)

Преюдициално запитване, отправено от Gerechtshof Amsterdam (Нидерландия) на 26 януари 2009 г. — Oracle Nederland BV и Inspecteur der Belastingdienst Utrecht-Gooi/Кantoor Utrecht

(Дело C-33/09)

2009/C 90/14

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Gerechtshof Amsterdam

Страни в главното производство

Ищец: Oracle Nederland BV и Inspecteur der Belastingdienst Utrecht-Gooi/Кantoor Utrecht

Преюдициални въпроси

(1)  Втора директива 67/228/ЕИО на Съвета от 11 април 1967 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — Структура и начини на прилагане на общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ 71, стр. 1303).

(2)  Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1).

Преюдициално запитване, отправено от Tribunal du travail de Bruxelles (Белгия) на 26 януари 2009 г. — Gerardo Ruiz Zambrano/Office national de l'emploi (ONEM)

(Дело C-34/09)

2009/C 90/15

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal du travail de Bruxelles

Страни в главното производство

Ищец: Gerardo Ruiz Zambrano

Ответник: Office national de l'emploi (ONEM)

Преюдициални въпроси

Жалба, подадена на 30 януари 2009 г. от Société des plantations de Mbanga SA (SPM) срещу решението на Първоинстанционния съд (осми състав) от 13 ноември 2008 г. по дело SPM/Съвет и Комисия, T-128/05

(Дело C-39/09 P)

2009/C 90/16

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Société des plantations de Mbanga SA (SPM) (представител: A. Farache, avocat)

Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз, Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят се позовава преди всичко на две правни основания:

С първото си правно основание той изтъква, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е постановил, че общностният режим за внос на банани не нарушава явно и сериозно принципа за поддържане на ефективна конкуренция, който според жалбоподателя представлявал правна норма, чиято цел е да предостави права на частни лица.

В това отношение жалбоподателят се позовава, от една страна, на неотчитането от Първоинстанционния съд на целите на конкуренцията, доколкото решението му се основавало единствено на общите цели, специално преследвани в рамките на общата организация на пазара на банани. От друга страна, жалбоподателят поддържа, че Първоинстанционният съд е изтълкувал погрешно връзката между общностната правна уредба и антиконкурентните практики на пазара на банани, като е отказал да признае, че общностните разпоредби позволяват, въз основа на вносни лицензи, да се предоставят икономически предимства на определени привилегировани оператори, чиято позиция на пазара била засилена от съществуващите правила.

С второто си правно основание жалбоподателят изтъква, че Първоинстанционният съд е нарушил общите принципи на правото и по-специално принципа на добра администрация, доколкото е приел, че последният не представлява сам по себе си правна норма, чиято цел е да предоставя права на частни лица. Този принцип обаче бил многократно утвърден в съдебната практика и в настоящия случай пораждал задължение за Комисията при приемането на общностната правна уредба да вземе предвид конкретното положение на пазара и на производителите, които не могат да получат качеството на оператори.

Преюдициално запитване, отправено от VAT and Duties Tribunal, Манчестър (Обединено кралство) на 29 януари 2009 г. — Astra Zeneca UK Limited/Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs

(Дело C-40/09)

2009/C 90/17

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

VAT and Duties Tribunal, Манчестър

Страни в главното производство

Ищец: Astra Zeneca UK Limited

Ответник: Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs

Преюдициални въпроси

(1)  Шеста директива на Съвета 77/388/ЕИО от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1).

Иск, предявен на 30 януари 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Република Естония

(Дело C-46/09)

2009/C 90/18

Език на производството: естонски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: E. Randvere и K. Simonsson)

Ответник: Република Естония

Искания на ищеца

Правни основания и основни доводи

От член 11, параграф 2, буква a) от Директива 2000/59 е видно, че Република Естония има задължението да определи критериите с цел да осъществи подбора на корабите, които трябва да бъдат предмет на проверка, различни от риболовните кораби и от корабите за развлечения, имащи разрешение да превозват максимум 12 пътници.

Член 11, параграф 2, буква a) от Директива 2000/59 предвижда, че ако компетентният орган не е удовлетворен от резултатите от тази проверка, той следи корабът да не напуска пристанището преди да е депонирал отпадъците от експлоатацията си и остатъците от товари в пристанищно приемно съоръжение в съответствие с членове 7 и 10.

Република Естония e информирала за своето намерение да попълни естонското законодателство с цел правилното прилагане на тези разпоредби от директивата. Комисията не разполага с информации за приемането на такива изменения.

(1)  ОВ L 332, стр. 81; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 8, стр. 22.

Преюдициално запитване, отправено от Stockholms tingsrätt (Швеция) на 6 февруари 2009 г. — Konkurrensverket/TeliaSonera Sverige AB

(Дело C-52/09)

2009/C 90/19

Език на производството: шведски

Запитваща юрисдикция

Stockholms tingsrätt

Страни в главното производство

Ищец: Konkurrensverket

Встъпила страна: Tele2 Sverige Aktiebolag

Ответник: TeliaSonera Sverige AB

Преюдициални въпроси

Преюдициално запитване, отправено от House of Lords (Обединеното кралство) на 6 февруари 2009 г. — Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs/Loyalty Management UK Limited

(Дело C-53/09)

2009/C 90/20

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

House of Lords

Страни в главното производство

Ищец: Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs

Ответник: Loyalty Management UK Limited

Преюдициални въпроси

В случай че данъчнозадължено лице (наричано по-нататък „организатор“) упражнява търговска дейност, състояща се в управление на програма за привличане на редовни клиенти с участието на широк кръг от търговци (наричана по-нататък „програмата“), според която организаторът сключва различни споразумения, както следва:

(1)  Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.

(2)  Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, ОВ L 145, стр. 1.

Преюдициално запитване, отправено от House of Lords (Обединено кралство) на 9 февруари 2009 г. — Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs/Baxi Group Limited

(Дело C-55/09)

2009/C 90/21

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

House of Lords

Страни в главното производство

Ищец: Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs

Ответник: Baxi Group Limited

Преюдициални въпроси

„В случай че:

(1)  Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).

(2)  Шеста директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1).

Преюдициално запитване, отправено от Commissione tributaria provinciale di Roma (Италия) на 9 февруари 2009 г. — Emiliano Zanotti/Agenzia delle Entrate

(Дело C-56/09)

2009/C 90/22

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Commissione tributaria provinciale di Roma

Страни в главното производство

Ищец: Emiliano Zanotti

Ответник: Agenzia delle Entrate

Преюдициален въпрос

Допускат ли основните принципи на Договора и на европейското общностно право относно ефективната и пълна съдебна защита, както и относно еднаквото третиране и свободата на движение, приложението на член 15, буква д) от Декрет № 917 на Президента на Републиката от 22 декември 1986 г. (Единен текст за данъците върху доходите) и на точка 1.5.1 от Циркулярно писмо № 95 на Министъра на финансите от 12 май 2000 г., и противоречи ли на общностната правна уредба произтичащото от тях ограничение във връзка с признаването на разходите, посочени в споменатите разпоредби?

Преюдициално запитване, отправено от Tribunale Amministrativo Regionale della Campania (Италия) на 11 февруари 2009 г. — Lucio Rubano/Regione Campania, Comune di Cusano Mutri

(Дело C-60/09)

2009/C 90/23

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale della Campania

Страни в главното производство

Жалбоподател: Lucio Rubano

Ответник: Regione Campania, Comune di Cusano Mutri

Преюдициални въпроси

Преюдициално запитване, отправено от High Court of Justice (England & Wales), Queen's Bench Division (Administrative Court) (Обединено кралство) на 13 февруари 2009 г. — Association of the British Pharmaceutical Industry/Medicines and Healthcare Products Regulatory Agency

(Дело C-62/09)

2009/C 90/24

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

High Court of Justice (England & Wales), Queen's Bench Division (Administrative Court)

Страни в главното производство

Ищец: Association of the British Pharmaceutical Industry

Ответник: Medicines and Healthcare Products Regulatory Agency

Преюдициални въпроси

Допуска ли член 94, параграф 1 от Директива 2001/83/EC (1) обществена организация, която е част от националната служба за общественото здраве, да прилага, с цел намаляване на своите разходи за лекарствени продукти, система за финансово насърчаване на лекарските кабинети (които на свой ред могат да предоставят парични облаги на предписващия лекар), за да предписват те специфично обозначен лекарствен продукт, който е включен в тази система за насърчаване и е:

когато този различен предписан лекарствен продукт е от същия терапевтичен клас като лекарствените продукти, използвани за лечението на конкретното състояние на пациента.

(1)  Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 311, стр.67; Специално издание на български език, глава 13, том 33, стр. 3).

Иск, предявен на 13 февруари 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Френска република

(Дело C-64/09)

2009/C 90/25

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: P. Oliver и J.-B. Laignelot)

Ответник: Френска република

Искания на ищеца

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на своя иск Комисията повдига седем оплаквания, изведени от неправилното транспониране във френското право на някои разпоредби от Директива 2000/53/ЕО.

Най-напред ищецът сочи, че транспонирането на определението по член 2, точка 13 относно „информация[та] за разкомплектоването“ на излезлите от употреба превозни средства не е достатъчно ясно и точно осигурено, доколкото съответната национална разпоредба била с отявлено по-рестриктивен обхват от тази в директивата и преди всичко пропускала каквато и да било връзка със заявената от общностния законодател цел за правилно и екологосъобразно третиране.

По-нататък според ищеца закъснялото транспониране на член 4, параграф 2, буква а) довело извън изключените случаи до наличие на пазара в продължение на осемнадесет месеца на превозни средства, материали и компоненти, които съдържат олово, живак, кадмий или хексавалентен хром, тъй като относимите национални разпоредби се прилагали само за типово одобрените след 31 декември 2004 г. превозни средства, докато от своя страна член 4, параграф 2, буква а) от Директивата упоменавал датата 1 юли 2003 г.

Ищецът сочи и че установената от член 5, параграф 3 процедура относно издаването на сертификат за унищожаване на излязло от употреба превозно средство не е правилно възпроизведена във френското право, което би могло да породи случаи на объркване, по-специално за собствениците на превозни средства с произход от други държави-членки. В това отношение Комисията специално критикува непредаването на сертификата за унищожаване в момента на прехвърлянето на превозното средство, а едва след неговото физическо унищожаване, както и предаването му не на държателя на излязлото от употреба превозно средство, а на префекта на департамента, в който е регистрирано превозното средство.

На четвърто място Комисията не одобрява транспонирането на член 5, параграф 4, което било в противоречие с полезното действие на разпоредбата, доколкото позволявало някои разрешени съоръжения — одобрените съоръжения за разрушаване — да откажат поемането на излезли от употреба превозни средства и не предвиждало механизъм за компенсация в полза на тези съоръжения за разрушаване.

Освен това транспонирането на член 6, параграф 3 не било съобразено с понятието „разкомплектоване“, с което се обозначава първият етап от операциите по третиране на излезлите от употреба превозни средства, а именно отстраняването на лесни за разглобяване части преди операцията по отстраняване на замърсяването.

Ищецът критикува и транспонирането на член 7, параграф 1, доколкото френските органи насърчавали рециклирането на компонентите на превозни средства „винаги, когато техническите и икономическите условия го позволяват“, докато от своя страна директивата въвеждала по-строго задължение — за рециклиране, „когато е екосъобразно“.

Накрая Комисията подчертава, че член 8, параграф 3 задължава държавите-членки да вземат изрични мерки производителите на превозни средства и на компоненти да предоставят за всеки тип ново превозно средство, което се пуска на пазара, информация за разкомплектоването му под формата на ръководства или чрез електронните медии.

(1)  ОВ L 269, стр. 34; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 6, стр. 342.

Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof (Германия) на 16 февруари 2009 г. — Gebr. Weber GmbH/Jürgen Wittmer

(Дело C-65/09)

2009/C 90/26

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Gebr. Weber GmbH

Ответник: Jürgen Wittmer

Преюдициални въпроси

(1)  ОВ L 171, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 89.

Преюдициално запитване, отправено от Lietuvos Aukščiausiojo Teismo (Република Литва) на 16 февруари 2009 г. — Kirin Amgen, Inc./Lietuvos Respublikos valstybinį patentų biurą

(Дело C-66/09)

2009/C 90/27

Език на производството: литовски

Запитваща юрисдикция

Lietuvos Aukščiausiasis Teismas

Страни в главното производство

Ищец: Kirin Amgen, Inc.

Ответник: Lietuvos Respublikos valstybinis patentų biuras

Преюдициални въпроси

(1)  Регламент № 1768/92 на Съвета от 18 юни 1992 година относно създаването на сертификат за допълнителна закрила на лекарствените продукти (ОВ L 182, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 11, стр.130)

Жалба, подадена на 17 февруари 2009 г. от Nuova Agricast Srl и Cofra Srl срещу Решение на Първоинстанционния съд (първи състав) от 2 декември 2008 г. по дела T-362/05 и T-363/05, Nuova Agricast Srl и Cofra Srl/Комисия

(Дело C-67/09 P)

2009/C 90/28

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподатели: Nuova Agricast Srl, Cofra Srl (представител: M. A. Calabrese, avvocato)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности

Искания

Жалбоподателите молят Съда:

Основно искане

или, в случай че Съдът не счете, че делото може да се реши по същество:

Евентуално искане

Правни основания и основни доводи

ПЪРВО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ: грешка при прилагане на правото, доколкото е преценено, че Комисията може да разреши схема, противоречаща на принципите на правна сигурност, на защита на оправданите правни очаквания и на недопускане на дискриминация между предприятията, участващи в една и съща схема за помощи; следователно нарушение на член 87 ЕО и на общностната съдебна практика, която приема, че предвидената от член 88 ЕО процедура никога не може да представлява инструмент за заобикаляне или нарушаване на разпоредбите и принципите на общностното право, и която установява, че Комисията не може да разрешава схеми, нарушаващи други разпоредби или принципи на общностното право.

Жалбоподателите поддържат, че в точка 81 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд тълкува цялата разрешена с решението от 1997 г. схема за помощи по начин, който прави неговото тълкуване несъвместимо с принципите на правна сигурност, на защита на оправданите правни очаквания и на недопускане на дискриминация, тъй като тълкуваната по този начин схема, макар и да е предоставяла на предприятията, подали за първи път заявление в рамките на второто обявление през 1999 г., точни гаранции относно обстоятелството, че те също при необходимост биха могли да преформулират тези заявления в рамките на следващо обявление, е направила това преформулиране логически невъзможно, защото след 31 декември 1999 г. това обявление никога не би могла да бъде направено, дори да се ограничи единствено до преформулираните заявления. От това жалбоподателите правят извод, че — ако се тълкува по този начин — схемата нарушавала не само принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, но и принципа на недопускане на дискриминация, тъй като не позволявала единствено на предприятията, взели участие за първи път във второто обявление през 1999 г., това, което, напротив, било позволено на всички предприятия, взели участие в предходните тръжни процедури.

ВТОРО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ: грешка при прилагане на правото, доколкото е пропуснато да се провери дали даденото тълкуване на решението за разрешение от 1997 г. би могло да бъде заменено с друго тълкуване, което съответства на посочените по-горе правни принципи. Следователно е налице нарушение на съдебната практика, която възлага на съда задължението за този контрол и за това заместване.

Жалбоподателите поддържат, че като тълкува по общ и абстрактен начин така разрешената с решението от 1997 г. схема, Първоинстанционният съд е пропуснал да провери дали даденото от него тълкуване на решението за разрешение от 1997 г. е можело да се замени с друго, съответстващо на посочените по-горе правни принципи, и поради това е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като е нарушил съдебната практика, според която ако текст от вторичното общностно право допуска повече от едно тълкуване, предпочитание следва да се отдаде на тълкуването, което прави разпоредбата съвместима с Договора за ЕО, вместо на тълкуването, водещо до констатиране на нейната несъвместимост с Договора.

ТРЕТО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ: жалбоподателите считат, че доколкото (в точки 50 и 51) изключва наличието на неистина в писмото от 29 май 2000 г., обжалваното съдебно решение е опорочено от грешка при тълкуването на това писмо, както и от изопачаване на фактите, и че трябва да бъде отменено. Жалбоподателите считат и че следва да бъде отхвърлен по същество насрещният иск, предявен от Комисията и насочен към това от текста на жалбите да се заличи отправеното от жалбоподателите обвинение към Комисията, че е допуснала идеологически мотивирана неистина при съставянето на писмото от 29 май 2000 г. по начин, който да създаде впечатлението, че италианските власти са били тези, които дори не са споменали при срещата от 16 май 2000 г. съществуването на предприятия, спадащи към категорията предприятия, взели участие в третото обявление.

Жалба, подадена на 23 февруари 2009 г. от представителите по индустриална собственост Volker Mergel, Klaus Kampfenkel, Burkart Bill и Andreas Herden срещу решението на Първоинстанционния съд (втори състав), постановено на 16 декември 2008 г. по дело T-335/07 — Volker Mergel и др./Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

(Дело C-80/09 P)

2009/C 90/29

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Volker Mergel, Klaus Kampfenkel, Burkart Bill, Andreas Herden (представител: G.P. Friderichs, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Искания на жалбоподателите

Правни основания и основни доводи

Предмет на спора е въпросът дали понятието „Patentconsult“ за услуги от класове 35, 41 и 42 може да бъде защитено като марка. Първоинстанционният съд застъпва становището, че при „Patentconsult“ става въпрос за означение, което описва пряко и конкретно посочените услуги.

Жалбоподателите основават жалбата си на погрешното тълкуване и прилагане на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94.

С първото си правно основание жалбоподателите оспорват погрешното класифициране от страна на Първоинстанционния съд на въпросната марка като нова словоформа, която не представя никаква забележима разлика в сравнение с простото събиране на описателните елементи. Първоинстанционният съд обосновал липсата на отличителност на въпросната марка с това, че марката „Patentconsult“ следвала обичайната структура при подобни обозначения като „patent consulting“ или „patent consultancy“. Това класифициране обаче било погрешно, тъй като „Patentconsult“ не следвало именно обичайната, по-точно граматично правилната структура, а се отклонявало от нея и поради това представлявало очебийна нова словоформа, която се различавала забележимо от простото събиране на елементите „patent“ и „consult“.

С второто правно основание се посочва, че Първоинстанционният съд погрешно е счел, че марката „Patentconsult“ има изключително описателен характер. Първоинстанционният съд изходил от факта, че за описателния характер било без значение дали за защитените услуги могат да се използват други понятия. Жалбоподателите обаче считат, че трябва да се използва именно друго понятие, различно от „Patentconsult“, за да може да се претендира необходимост от запазване за свободно ползване. Погрешното от граматична гледна точка понятие „Patentconsult“ не било съвсем подходящо.

На последно място, с третото правно основание се посочва, че Първоинстанционният съд погрешно е счел за неприложими постановеното по-рано решение от ответната страна по жалбата по отношение на марката „Netmeeting“ и решението на Съда по дело C-383/99 P по отношение на марката „Baby-dry“. Съгласно последно споменатото решение забележимото отклонение във формулировката по отношение на обичайно използваната в говоримия език от съответните среди терминология, била в състояние да породи необходимия отличителен характер. Тази съдебна практика трябвало да се спазва, за да се гарантира последователността и надеждността на решенията на общностните съдилища.

Преюдициално запитване, отправено от Regeringsrätten (Швеция) на 26 февруари 2009 г. — X/Skatteverket

(Дело C-84/09)

2009/C 90/30

Език на производството: шведски

Запитваща юрисдикция

Regeringsrätten

Страни в главното производство

Ищец: X

Ответник: Skatteverket

Преюдициални въпроси

(1)  Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 09, том 3, стр.7).

Преюдициално запитване, отправено от Amtsgericht Schorndorf (Германия) на 2 март 2009 г. — Ingrid Putz/Medianess Electronics GmbH

(Дело C-87/09)

2009/C 90/31

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Amtsgericht Schorndorf

Страни в главното производство

Ищец: Ingrid Putz

Ответник: Medianess Electronics GmbH

Преюдициални въпроси

(1)  Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 година относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции (ОВ L 171, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 89)

Жалба, подадена на 3 март 2009 г. от General Química, S.A., Repsol Química, S.A., Repsol YPF, S.A. срещу Решение на Първоинстанционния съд (шести състав), постановено на 18 декември 2008 г. по дело T-85/06, General Química y otros/Комисия на Европейските общности

(Дело C-90/09 P)

2009/C 90/32

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподатели: General Química, S.A., Repsol Química, S.A., Repsol YPF, S.A. (представители: J.M. Jiménez-Laiglesia Oñate и J. Jiménez-Laiglesia Oñate, abogados)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателите

Правни основания и основни доводи

Жалбата е насочена срещу неприемането на довода, изтъкнат в подкрепа на искането за отмяна на решението на Комисията, че Repsol Química и Repsol YPF носят отговорност за поведението на General Química, S.A. В решението на Първоинстанционния съд неправилно е възприет критерий за възлагане на отговорността, който няма връзка с фактите или обстоятелствата по делото, нито с извършеното от General Química нарушение. Първоинстанционният съд допуска грешка като приема, че дружеството майка носи отговорност за дъщерното дружество, тъй като само въз основа на възможността за дружеството майка да упражнява решаващо влияние върху дъщерното дружество счита, че те представляват една стопанска единица. Той също така не обяснява защо доказателствата, на които основава изводите си, сочат за съществуването на решаващо влияние, и освен това не кредитира или изопачава представените по делото доказателства. Освен това неправилно прилага презумпцията, установена от съдебната практика за случаите, в които дружеството майка притежава целия капитал, и размества тежестта на доказване, при това без да уточни какво трябва да се докаже, за да се обори презумпцията. Съдебното решение предоставя на Комисията неограничена свобода за преценка и анализ на доказателствата, представени за оборване на презумпцията. Вследствие на това презумпцията на практика става необорима. Също така, освен че не разграничава ясно отговорността на Repsol YPF, Първоинстанционният съд допуска грешка като автоматично разширява по отношение на дружеството майка, което стои начело на групата, презумпцията, свързана само с възможността за упражняване на решаващо влияние. Приема се, че отговорност носи групата от дружества, а не предприятието като стопанска единица, като отговорността освен това е необорима.

Решение на Първоинстанционния съд от 4 март 2009 г. — Tirrenia di Navigazione и др./Комисия

(Съединени дела Т-265/04, Т-292/04 и Т-504/04) (1)

(Държавни помощи - Морски транспорт - Субсидии, изплатени от италианските власти на регионални компании - Решение, с което помощите се обявяват за отчасти несъвместими и за отчасти съвместими с общия пазар - Жалба за отмяна - Допустимост - Правен интерес - Нови или съществуващи помощи - Задължение за мотивиране - Член 4, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 3577/92)

2009/C 90/33

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател по дело T-265/04: Tirrenia di Navigazione SpA, преди Tirrenia di Navigazione SpA и Adriatica di Navigazione SpA (Неапол, Италия) (представители: първоначално G. Roberti, A. Franchi и G. Belletti, впоследствие G. Roberti и G. Belletti, avocats)

Жалбоподател по дело T-292/04: Caremar SpA (Неапол); Toremar SpA (Ливорно, Италия); Siremar SpA (Палермо, Италия); и Saremar SpA (Каляри, Италия) (представители: първоначално G. Roberti, A. Franchi и G. Bellitti, впоследствие G. Roberti и G. Bellitti, avocats)

Жалбоподател по дело T-504/04: Navigazione Libera del Golfo SpA (Неапол) (представители: S. Ravenna и A. Abate, avocats)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: V. di Bucci и E. Righini)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Caremar SpA (представители: първоначално G. Roberti, A. Franchi и G. Bellitti, впоследствие G. Roberti и G. Bellitti, avocats); и Италианска република (представител: M. Fiorilli)

Предмет

Жалба за частична отмяна на Решение 2005/163/CE на Комисията от 16 март 2004 г. относно държавните помощи, изплатени от Италия на компаниите за морски траспорт Adriatica, Caremar, Siremar, Saremar и Toremar (Gruppo Tirrenia) (ОВ L 53, 2005 г., стр. 29).

Диспозитив

(1)  ОВ C 239, 25.9.2004 г.

Решение на Първоинстанционния съд от 10 март 2009 г. — Aker Warnow Werft et Kvaerner/Комисия

(Дело T-68/05) (1)

(Държавни помощи - Корабостроене - Бивша Германска демократична република - Помощи, изплатени за покриване на загуби, свързани с договори за корабостроене - Помощи, свързани с конкурентоспособността - Липса на прекомерно изплащане)

2009/C 90/34

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Aker Warnow Werft GmbH (Rostock, Германия) и Kvaerner ASA (Осло, Норвегия) (представители: първоначално M. Schütte, avocat, и B. Immenkamp, solicitor, впоследствие M. Schütte)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: V. Kreuschitz и L. Flynn)

Предмет

Искане за отмяна на Решение 2005/374/ЕО на Комисията от 20 октомври 2004 година относно държавна помощ, приведена в действие от Германия в полза на Kvaerner Warnow Werft (ОВ L 120, 2005 г., стр. 21).

Диспозитив

(1)  ОВ C 106, 30.4.2005 г.

Решение на Първоинстанционния съд от 11 март 2009 г. — Borax Europe/Комисия

(Дело T-121/05) (1)

(Достъп до документи - Регламент (ЕО) № 1049/2001 - Документи и звукозаписи - Отказ на достъп - Изключение, свързано със защита на частния живот и личната неприкосновеност - Изключение, свързано със защита на процеса на вземане на решение)

2009/C 90/35

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Borax Europe Ltd (Guildford, Обединено кралство) (представители: D. Vandermeersch и K. Nordlander, avocats)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: P. Costa de Oliveira и I. Chatzigiannis)

Предмет

Жалба за отмяна на решението на генералния секретар на Комисията от 17 януари 2005 г. за отказ на достъп до някои документи и звукозаписи във връзка с изменение с цел адаптиране към техническия прогрес за тридесети път на Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 година за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества (ОВ 1967, 196, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 1, стр. 23).

Диспозитив

(1)  ОВ C 143, 11.6.2005 г.

Решение на Първоинстанционния съд от 11 март 2009 г. — Borax Europe/Комисия

(Дело T-166/05) (1)

(Достъп до документи - Регламент (ЕО) № 1049/2001 - Документи и звукозаписи - Отказ на достъп - Изключение, свързано със защитата на личния живот и неприкосновеността на личността - Изключение, свързано със защитата на процеса на вземане на решение)

2009/C 90/36

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Borax Europe Ltd (Guilford, Обединено кралство) (представители: D. Vandermeersch и K. Nordlander, avocats)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: P. Costa de Oliveira и I. Chatzigiannis)

Предмет

Искане за отмяна на Решение на Генералния секретар на Комисията от 21 февруари 2005 г., с което се отказва достъп до определени документи и звукозаписи в рамките на изменението с цел адаптиране към техническия прогрес за тридесети път на Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 година за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества (ОВ 1967, 196, стp. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 1, стр. 23).

Диспозитив

(1)  ОВ C 155 от 25.06.2005 г.

Решение на Първоинстанционния съд от 4 март 2009 г. — Италия/Комисия

(Дело T-424/05) (1)

(Държавни помощи - Схема за помощи, приведена в действие от италианските власти в полза на някои предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа, специализирани в притежаването на акции на дружества с ниска или средна капитализация - Решение за обявяване на помощта за несъвместима с общия пазар - Задължение за мотивиране - Селективен характер на мярката - Засягане на търговията между държавите-членки и нарушение на конкуренцията - Член 87, параграф 3, буква в) ЕО)

2009/C 90/37

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Италианска република (представител: P. Gentili, avvocato dello Stato)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: V. Di Bucci и E. Righini)

Предмет

Отмяна на Решение 2006/638/ЕО на Комисията от 6 септември 2005 година относно схемата за помощи, която Италия възнамерява да приведе в действие в полза на някои предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа, специализирани в притежаването на акции на дружества с ниска или средна капитализация, котирани на регулирани пазари (ОВ L 268, 2006 г., стр. 1).

Диспозитив

(1)  ОВ C 22, 28.1.2006 г.

Решение на Първоинстанционния съд от 4 март 2009 г. — Associazione italiana del risparmio gestito и Fineco Asset Management/Комисия

(Дело T-445/05) (1)

(Държавни помощи - Схема за помощи, приведена в изпълнение от италианските власти в полза на някои предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа, специализирани в притежаването на акции на дружества с ниска или средна капитализация - Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с общия пазар - Жалба за отмяна - Пряко и лично засягане - Допустимост - Задължение за мотивиране - Селективен характер на мярката - Задължение за възстановяване)

2009/C 90/38

Език на производството: италиански

Страни

Ищци: Associazione italiana del risparmio gestito (Рим, Италия) и Fineco Asset Management SpA (Рим) (представители: адв. G. Escalar, адв. G. Cipolla и адв. V. Giordano, avocats)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: г-н V. Di Bucci и г-н E. Righini)

Предмет

Отмяна на Решение 2006/638/ЕО на Комисията от 6 септември 2005 г. относно схемата за държавни помощи, която Италия възнамерява да приведе в изпълнение в полза на някои предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа, специализирани в притежаването на акции на дружества с ниска или средна капитализация, които се котират на регламентирани пазари (ОВ L 268, 2006 г., стр. 1).

Диспозитив

(1)  ОВ C 48, 25.2.2006 г.

Решение на Първоинстанционния съд от 10 март 2009 г. — Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP/Съвет

(Дело T-249/06) (1)

(Дъмпинг - Внос на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана с произход от Хърватска, от Румъния, от Русия и от Украйна - Изчисляване на нормалната стойност - Съдействие от страна на производството на Общността - Корекция - Функции, сходни с тези на агент, работещ на базата на комисиона - Единен стопански субект - Явна грешка в преценката - Предложение за гаранция - Право на защита - Задължение за мотивиране)

2009/C 90/39

Език на производството: английски

Страни

Ищци: Interpipe Nikopolsky Seamless Tubes Plant Niko Tube ZAT (Interpipe Niko Tube ZAT), по-рано Nikopolsky Seamless Tubes Plant „Niko Tube“ ZAT (Никопол, Украйна); и Interpipe Nizhnedneprovsky Tube Rolling Plant VAT (Interpipe NTRP VAT), по-рано Nizhnedneprovsky Tube-Rolling Plant VAT (Днепропетровск, Украйна) (представители: първоначално H.-G. Kamann и P. Vander Schueren, впоследствие P. Vander Schueren, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: J.-P. Hix, подпомаган от G. Berrisch, avocat)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Комисия на Европейските общности (представители: първоначално H. van Vliet и T. Scharf, впоследствие H. van Vliet и K. Talabér-Ritz)

Предмет

Искане за отмяна на Регламент (ЕО) № 954/2006 на Съвета от 27 юни 2006 година относно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана, с произход от Хърватска, Румъния, Русия и Украйна, за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/97 и Регламент (ЕО) № 348/2000 относно приключване на междинното преразглеждане и преразглеждането във връзка с изтичане на срока на прилаганите антидъмпингови мита спрямо вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или нелегирана стомана, с произход, inter alia, от Русия и Румъния и от Хърватска и Украйна (ОВ L 175, стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 46, стр. 138).

Диспозитив

(1)  ОВ C 261, 28.10.2006 г.

Решение на Първоинстанционния съд от 4 март 2009 г. — Professional Tennis Registry/СХВП — Registro Profesional de Tenis (PTR PROFESSIONAL TENNIS REGISTRY)

(Дело T-168/07) (1)

(Марка на Общността - Процедура по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността PTR PROFESSIONAL TENNIS REGISTRY - По-ранна национална фигуративна марка и по-ранна фигуративна марка на Общността RPT Registro Profesional de Tenis, S.L. и по-ранна национална фигуративна марка RPT European Registry of Professional Tennis - Относително основание за отказ - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94)

2009/C 90/40

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Professional Tennis Registry, Inc. (Hilton Head Island, Южна Каролина, Съединени щати) (представители: M. Vanhegan, и B. Brandreth, barristers)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: D. Botis)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Първоинстанционния съд: Registro Profesional de Tenis, SL (Мадрид, Испания) (представител: M. Zarobe, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 28 февруари 2007 г., поправено, (преписка № R 1050/2005-1) относно производство по възражение между Registro Profesional de Tenis, SL и Professional Tennis Registry, Inc.

Диспозитив

(1)  ОВ C 170, 21.7.2007 г.

Решение на Първоинстанционния съд от 10 март 2009 г. —Piccoli/СХВП (Форма на мида)

(Дело T-8/08) (1)

(Марка на Общността - Заявка за триизмерна марка на Общността - Форма на мида - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 - Липса на отличителен характер, придобит чрез използване - Член 7, параграф 3 от Регламент № 40/94)

2009/C 90/41

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: G. M. Piccoli Srl (Alzano Lombardo, Италия) (представители: S. Giudici и S. Caselli, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: L. Rampini)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 28 септември 2007 г. (преписка R 530/2007-1) относно заявка за регистрация като марка на Общността на триизмерен знак, който се състои от форма на мида.

Диспозитив

(1)  ОВ C 64, 8.3.2008 г.

Определение на Първоинстанционния съд от 18 февруари 2009 г. — IMS/Комисия

(Дело T-346/06) (1)

(Жалба за отмяна и искане за обезщетение - Директива 98/37/ЕО - Машини с маркировка „CE“ - Рискове за безопасността на хората - Национална мярка за забрана - Становище на Комисията, с което мярката се обявява за обоснована - Жалба за отмяна - Оттегляне на обжалвания акт - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество - Иск за обезщетение - Член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд - Недопустимост)

2009/C 90/42

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Industria Masetto Schio Srl (IMS) (Schio, Италия) (представители: F. Colonna и T. Romolotti, avocats)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: C. Zadra и D. Lawunmi)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Френска република (представител: G. de Bergues)

Предмет

От една страна, искане за отмяна на Становище C (2006) 3914 на Комисията от 6 септември 2006 г. относно мярка за забрана, наложена от френските власти във връзка с някои механични преси, носещи марката IMS и, от друга страна, искане за обезщетение на вредите, които жалбоподателят твърди, че е претърпял вследствие на приемането на това становище.

Диспозитив

(1)  ОВ C 20, 27.1.2007 г.

Определение на Първоинстанционния съд от 15 януари 2009 г. — Braun-Neumann/Парламент

(Дело T-306/08 P) (1)

(Обжалване - Публична служба - Пенсии - Наследствена пенсия - Изплащане до размер от 50 % поради съществуването на втори преживял съпруг - Увреждащ акт - Просрочена жалба)

2009/C 90/43

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Kurt-Wolfgang Braun-Neumann (Lohr am Main, Германия) (представител: P. Ames, avocat)

Друга страна в проиводството: Европейски парламент (представители: K. Zejdová и S. Seyr)

Предмет

Жалба срещу Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 23 май 2008 г. по дело Braun-Neumann/Парламент (F-79/07, все още непубликувано в Сборника), с която се иска отмяна на това определение.

Диспозитив

(1)  ОВ C 247, 27.9.2008 г.

Жалба, подадена на 6 февруари 2009 г. — Република Гърция/Комисия на Европейските общности

(Дело T-46/09)

2009/C 90/44

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Република Гърция (представители: V. Kontolaimos, I. Chalkias и S. Charitaki, юридически съветници на държавата, и S. Papaïoannou, процесуален представител на Правната служба на държавата)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена срещу Решение C(2008) 7820 окончателен на Комисията от 8 декември 2008 г. за изключване от финансиране от страна на Общността на някои разходи, направени от държавите-членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, и на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), нотифицирано на жалбоподателя под № SG-Greffe (2008) D 207864/09-12-2008.

Жалбоподателят се позовава на дванадесет правни основания за отмяна в подкрепа на своите доводи.

По-конкретно, в сектора на цитрусовите плодове и въз основа на първото правно основание за отмяна, жалбоподателят твърди, че по отношение на размера на предлаганата корекция, Комисията е извършила неправилно тълкуване и прилагане на документите на Комисията AGRI VI 5330/97, AGRI 61495/2002/REV I и AGRI /60637/2006 (изчисляване на финансовите последици при приключване на сметките на ФЕОГА — насоки — повторно установени слабости — рецидив) тъй като не е била налице нито липса на основни проверки, нито повторно установени слабости в схемата за помощи за цитрусовите плодове, докато чрез второто си правно основание за отмяна жалбоподателят твърди, че Комисията е извършила неправилна преценка на фактите и е наложила непропорционална финансова корекция, тъй като са били извършени административните и счетоводни проверки, а що се отнася до плащането в брой — то засягало само един случай.

В сектора на помощ за памука, въз основа на третото правно основание, жалбоподателят изтъква пет специални довода: а) според него корекцията е произволна и непропорционална, тъй като не било взето предвид подобрението на системата и късното изменение на схемата за помощ за памука през 2001 г.; б) корекцията трябвало да бъде различна всяка година, предвид че положението на системата за контрол не е било същото през двата периода; в) счетоводната отчетност на схемата за помощ за памука се осигурявала от ИСУК; г) мерките за защита на околната среда били контролирани своевременно и д) изпълнението на проверките на място на районите (5 %) било своевременно и ефикасно.

По отношение на премиите за едър рогат добитък и въз основа на четвъртото правно основание за отмяна, жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е опорочено, тъй като е било прието след разумния срок, в който процедурата по приключване на сметките е трябвало да приключи и че трябва да бъде отменено, доколкото е издадено от орган, който няма компетентност ratione temporis и/или е било прието вследствие на злоупотреба с власт от страна на Комисията, и/или тъй като нарушава правната сигурност за държавите-членки.

С петото правно основание за отмяна Република Гърция изтъква, при условията на евентуалност, че решението на Комисията трябва да се отмени, тъй като има незаконосъобразно обратно действие, като за налагането на корекциите се отнася към период, предхождащ общото помирително писмо или последното писмо със забележки.

С шестото правно основание, в частност по отношение на съображенията за налагане на корекции, Република Гърция се позовава на неправилно тълкуване и прилагане на член 7 от Регламент (ЕО) № 1258/1999 (1) и на насоките, на неправилна преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствата или, в противен случай — на неправилно установяване на фактите, както и на липса на мотиви.

В сектора на помощ за маслиновото масло и въз основа на седмото правно основание, жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е опорочено, тъй като е прието след разумния срок, в който процедурата по приключване на сметките е трябвало да приключи и че трябва да бъде отменено, доколкото е издадено от орган, който няма компетентност ratione temporis и/или е било прието вследствие на злоупотреба с власт от страна на Комисията, и/или тъй като нарушава правната сигурност за държавите-членки.

С осмото правно основание за отмяна жалбоподателят твърди, при условията на евентуалност, че обжалваното решение има незаконосъобразно обратно действие, като за налагането на корекциите се отнася към период, предхождащ общото помирително писмо или последното писмо със забележки.

С деветото правно основание за отмяна и в частност по отношение на съображенията за налагане на корекциите, жалбоподателят изтъква, че обжалваното решение трябва да се отмени поради неправилно тълкуване на Регламент (ЕО) № 1258/1999 и Регламент (ЕО) № 1663/95 (2), на Насоките VI/5330/97 и AGRI/61495/2002 и на специалните разпоредби за разглежданата схема от Регламент (ЕИО) № 2261/84 (3) (член 16), от Регламент (ЕО) № 2366/98 (4) (членове 27 и 28) и от Регламент (ЕО) № 1638/98 (5) (членове 2 и 2а), поради грешка при установяването на фактите, неправилна преценка на фактическите обстоятелства, липса на мотиви, както и поради нарушение на принципа на пропорционалност.

Накрая, що се отнася до превишаването на лимитите за просрочени плащания чрез финансовите корекции, с десетото правно основание жалбоподателят твърди, че обжалваното решение трябва да се отмени в частта, в която се отнася до разследване № FA/2005/70, поради нарушение на правилата относно процедурата по приключване на сметките и на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 817/2004 (6), поради липса на мотиви и поради нарушение на принципа на пропорционалност.

С единадесетото правно основание жалбоподателят поддържа, че решението на Комисията трябва да се отмени и в частта, която се отнася до счетоводното разследване № FA/2006/108 поради нарушение на правилата относно процедурата по приключване на сметките, поради неправилно прилагане на Регламент (ЕО) № 296/96 (7), неправилна преценка на фактическите обстоятелства, липса на мотиви и нарушение на принципна на пропорционалност, а на последно място, с дванадесетото правно основание за отмяна се оспорва частта от обжалваното решение, която се отнася до разследване № FA/2006/137, поради недостатъчно мотивиране.

(1)  Регламент № 1258/1999 (ЕО) на Съвета от 17 май 1999 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (ОВ L 160, стр. 103)

(2)  Регламент (ЕО) № 1663/95 на Комисията от 7 юли 1995 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 729/70 на Съвета относно процедурата за приключване на сметките на ФЕОГА, секция „Гарантиране“ (ОВ L 158, стр. 6).

(3)  Регламент (ЕИО) № 2261/84 на Съвета от 17 юли 1984 година относно установяване на общи правила за предоставяне на помощ за производство на зехтин и помощ за организации на производители на зехтин (ОВ L 208, стр. 3).

(4)  Регламент (ЕО) № 2366/98 на Комисията от 30 октомври 1998 година относно определяне на подробни правила за прилагане на системата от помощи за производство на зехтин през 1998-1999, 1999-2000 и 2000-2001 пазарни години (ОВ L 293, стр. 50).

(5)  Регламент (ЕО) № 1638/98 на Съвета от 20 юли 1998 година за изменение на Регламент № 136/66/ЕИО относно създаване на обща организация на пазара на масла и мазнини (ОВ L 210, стр. 32).

(6)  Регламент (ЕО) № 817/2004 на Комисията от 29 април 2004 година относно определяне на подробни правила за прилагането от Регламент (ЕО) № 1257/1999 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА) (ОВ L 15, стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 57, стр. 116).

(7)  Регламент (ЕО) № 296/96 на Комисията от 16 февруари 1996 година относно предаваните от държавите-членки счетоводни данни и месечното осчетоводяване на разходите, финансирани от секция „Гарантиране“ на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА) и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2776/88 (ОВ L 39, стр. 5).

Жалба, подадена на 30 януари 2009 г. — Evropaïki Dynamiki/Комисия

(Дело T-49/09)

2009/C 90/45

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE (Атина, Гърция) (представители: N. Korogiannakis и P. Katsimani, lawyers)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

Правни основания и основни доводи

По настоящото дело жалбоподателят иска отмяна на решението на ответника, с което се отхвърля подадената от него оферта в отговор на покана за представяне на оферти в открита процедура REGIO-A4-2008-01 за Поддръжка и развитие на информационната система на Генерална дирекция „Регионална политика“ и за възлагане на поръчката на спечелилия изпълнител. Жалбоподателят претендира и обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпял в резултат на процедурата за представяне на оферти.

В подкрепа на исканията си жалбоподателят излага следните четири правни основания.

Първо, той твърди, че Комисията е нарушила принципа на равно третиране като е въвела a posteriori критерии, които не били известни на оферентите и като използвала дискриминационна формула за оценка.

Второ, жалбоподателят твърди, че Комисията за оценка не е мотивирала в достатъчна степен решението си.

Трето, жалбоподателят твърди, че Комисията не е спазила съществени процедурни изисквания, като създава допълнителна Комисия за оценка.

Четвърто, жалбоподателят твърди, че ответникът основава оценката си на необосновани съображения и предположения, като по този начин допуска сериозни и явни грешки в преценката и злоупотребява с власт.

(1)  ОВ 2008/S 117-155067

Жалба, подадена на 3 февруари 2009 г. — femy’s/СХВП — Dada & Co Kids (Dada & Co. kids)

(Дело T-50/09)

2009/C 90/46

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Ifemy’s Holding GmbH (Мюнхен, Германия) (представител: H.G. Augustinowski, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Dada & Co Kids Srl (Prato, Италия)

Искания на жалбоподателя

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Другата страна в производството пред апелативния състав

Марка на Общността, предмет на спора: Фигуративната марка „Dada & Co. kids“ за стоки от клас 25

Притежател на марката или знака, на който е направено позоваване в процедурата по възражението: Жалбоподателят

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Германската регистрация № 30 114 449 на словната марка „DADA“ за стоки от клас 25

Решение на отдела по споровете: Отхвърля възражението

Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата

Изложени правни основания: Нарушение на принципите на равно третиране, лоялна конкуренция и правова държава, прогласени в членове 2 ЕО и 3 ЕО, както и на член 43 и член 80, параграф 1 от Регламент № 40/04 на Съвета и на правило 50, параграф 2 и правило 80, параграф 2 от Регламент № 2868/95 (1) на Комисията, доколкото апелативният състав не е отменил решението на отдела по споровете, в което името на жалбоподателя е сгрешено и освен това, доколкото апелативният състав погрешно е приел, че на жалбоподателя е била дадена възможност да представи релевантни доказателства

(1)  Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (ОВ L 303, 1995 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189).

Жалба, подадена на 11 февруари 2009 г. — Cafea/СХВП — Christian (BEST FARM)

(Дело T-53/09)

2009/C 90/47

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Cafea GmbH (Хамбург, Германия) (представители: C. Schumann и M. Hartmann, Rechtsanwälte)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Dieter Christian (Франкфурт, Германия)

Искания на жалбоподателя

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Dieter Christian

Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „BEST FARM“ за стоки от класове 29, 30, 31 и 32 (заявка № 3 089 281)

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят под предходното си фирмено наименование KORD Beteiligungsgesellschaft mbH & Co. KG

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: германска словна марка „BESTFORM“ за стоки и услуги от класове 1, 29, 30, 32, 33 и 42 (№ 30 056 334)

Решение на отдела по споровете: отхвърля възражението

Решение на апелативния състав: оставя без уважение жалбата

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (1), тъй като съществува вероятност от объркване на конфликтните марки, или поне риск от свързване.

(1)  Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).

Жалба, подадена на 11 февруари 2009 г. — XXXLutz Marken/СХВП — Natura Selection (Linea Natura Natur hat immer Stil)

(Дело T-54/09)

2009/C 90/48

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: XXXLutz Marken GmbH (Wels, Австрия) (представител: H. Pannen, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Natura Selection SL (Барселона, Испания)

Искания на жалбоподателя

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка „LineaNatura Natur hat immer Stil“ за стоки от класове 8, 14, 16, 20, 21, 24, 25 и 27 (заявка № 4 626 693)

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Natura Selection S. L.

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: фигуративна марка „natura selection“ (марка на Общността № 2 016 384) за стоки и услуги от класове 3, 14, 16, 20, 25, 35, 38, 39 и 42, както и други марки на Общността и испански марки, които съдържат думата „natura“, за стоки и услуги от класове 3, 14, 16, 20, 21, 24, 25, 27, 28, 35, 39 и 42

Решение на отдела по споровете: уважава възражението

Решение на апелативния състав: оставя без уважение жалбата

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (1), тъй като не съществува вероятност от объркване на конфликтните марки.

(1)  Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ 1994 г., L 11, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).

Жалба, подадена на 13 февруари 2009 г. — Saint-Gobain Glass France и др./Комисия

(Дело T-56/09)

2009/C 90/49

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Saint-Gobain Glass France SA (Courbevoie, Франция), Saint-Gobain Sekurit Deutschland GmbH & Co. KG (Аахен, Германия), Saint-Gobain Sekurit France SAS (Thourotte, Франция) (представители: B. van de Walle de Ghelcke, B. Meyring, M. Guillaumond и E. Venot, avocats)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателите  (1)

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателите искат частична отмяна на Решение на Комисията C(2008) 6815 окончателен от 12 ноември 2008 г. по дело COMP/39.125 — Автомобилно стъкло, в което Комисията установява, че определени предприятия, сред които жалбоподателите, са нарушили член 81, параграф 1 ЕО и член 53, параграф 1 от Споразумението за Европейското икономическо пространство, като са си разпределили договорите за доставка на автомобилни стъкла и са съгласували ценовата си политика и стратегиите си относно снабдяването на европейския пазар на автомобилно стъкло.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват осем правни основания, изведени:

(1)  Изменени след подаването на жалбата поради приемането на поправка на обжалваното решение на Комисията.

(2)  Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

(3)  Насоки относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264).

Жалба, подадена на 18 февруари 2009 г. — Soliver/Комисия

(Дело T-68/09)

2009/C 90/50

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Soliver NV (Roeselare, Белгия) (представители: H. Gilliams и J. Bocken, advocaten)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска:

Правни основания и основни доводи

В жалбата си жалбоподателят се позовава на първо място на нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП, на нарушение на задължението за мотивиране, както и на явна грешка в преценката на фактите. В обжалваното решение се изхождало погрешно от това, че между 19 ноември 2001 г. и 11 март 2003 г. жалбоподателят е участвал в нарушението, установено в член 1 от обжалваното решение.

На второ място жалбоподателят изтъква, че установяването от Комисията на размера на оборота не е основателно, че то не е съвместимо с Насоките, че с него на жалбоподателя не се предоставя надлежна възможност за защита и се нарушават презумпцията за невиновност и принципът за равенство.

На трето място жалбоподателят изтъква нарушение на принципа за равенство, на принципа на пропорционалност, на Насоките, както и на задължението за мотивиране. При изчисляването на основния размер на глобата, наложена на жалбоподателя, Комисията приложила процентна ставка от оборота в прекалено висок размер.

На четвърто място жалбоподателят се позовава на нарушение на принципа на пропорционалност, на принципа на равенство, както и на явна грешка в преценката на фактите, тъй като Комисията умножила размера на оборота с броя години, през които се твърди, че жалбоподателят е участвал в установеното с член 1 от решението нарушение.

На пето място била нарушена забраната за прилагане с обратна сила. Комисията прилагала Насоките от 2006 г. (1) за твърдяно нарушение, което било осъществено преди влизането в сила на тези насоки.

На шесто място жалбоподателят изтъква нарушение на принципа на равенство и на принципа на пропорционалност, както и явна грешка при преценката на фактите, тъй като Комисията увеличила основния размер на наложената на жалбоподателя глоба, прибавяйки към нея допълнителна сума в размер на 16 % от неговия оборот.

На седмо място били нарушени член 81 ЕО и Насоките поради факта, че при изчисляването на наложената на жалбоподателя глоба Комисията не отчела множество смекчаващи обстоятелства в негова полза.

(1)  Насоки относно методиката за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 23, параграф 2, буква a) от Регламент (ЕО) № 1/2003 (текст от значение за ЕИП) (ОВ, C 210, 2006 г., стр. 2).

Жалба, подадена на 20 февруари 2009 г. — Provincie Groningen и Provincie Drenthe/Комисия

(Дело T-69/09)

2009/C 90/51

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподатели: Provincie Groningen (Groningen, Нидерландия) и Provincie Drenthe (Assen, Нидерландия) (представители: C. Dekker и E. Belhadj, advocaten)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателите

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите на първо място се позовават на нарушение на член 24 от Регламент № 4253/88 (1), доколкото Комисията е приложила екстраполирана корекция в размер на 5,76 % въз основа на констатирани грешки и корекция с фиксирана сума в размер на 2 % поради несъблюдаване на конкретните условия на проекта и на програмата, въпреки че посочените корекции не могат да се основават на посочения по-горе член.

На второ място жалбоподателите се позовават на нарушение на членове 28 и 49 ЕО, доколкото Комисията не е отчела факта, че обществените поръчки, чиято стойност е по-ниска от прага, указан в Директива 93/37/ЕИО (2), Директива 93/38/ЕИО (3) и Директива 92/50/ЕИО (4) относно процедури по възлагане на обществени поръчки, трябва да бъдат възлагани съгласно разпоредбите относно свободното движение на стоки и услуги, само когато налице е трансграничен елемент.

На трето място жалбоподателите се позовават на нарушение на принципа на правна сигурност и на принципа на защита на оправданите правни очаквания, тъй като Комисията е заключила, че обществените поръчки, чиято стойност е по-ниска от праговете, указани в директивите относно процедурите по възлагане на обществени поръчки, могат да бъдат възлагани само при спазване на разпоредбите относно свободното движение на стоки и услуги, въпреки че това не е било ясно към момента на изпълнението на единния програмен документ за региона Groninge-Drenthe, който попада в цел № 2.

На четвърто място жалбоподателите се позовават на нарушение на Договора за ЕО и по-конкретно на член 211 ЕО, тъй като Комисията приложила намаляване с фиксирана сума в размер на 2 % поради твърдяното несъблюдаване на националните условия на проекта, при положение, че тя не разполагала с такова правомощие.

На пето място жалбоподателите изтъкват, че са нарушени Регламент № 4253/88 и Регламент № 2064/97 (5), тъй като Комисията не е отчела факта, че жалбоподателите са изпълнили задълженията си във връзка със системата за управление и контрол.

На шесто място жалбоподателите се позовават на нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, тъй като Комисията е породила у тях оправдано очакване, че съществуващата система за управление и контрол, както и другите форми на надзор, са достатъчни за изпълнението на възложените им задължения.

На седмо място жалбоподателите се позовават на нарушение на Регламент № 4253/88, тъй като Комисията е счела погрешно, че проектът за Северно-Южен път не е бил приключен в срок и че системите за управление и контрол страдали от дефекти, което довело до прилагането на корекция в размер на 2 %.

На осмо място жалбоподателите се позовават на нарушение на Директива 93/36/ЕИО (6), тъй като Комисията е счела погрешно, че в рамките на проекта Waterfabriek Noorder Dierenpark Emmen са сключени договори за доставка на мембрани и за система за управление на процеса без да е спазена конкуренцията под каквато и да е форма, въпреки че Директива 93/36/ЕИО позволявала това в настоящия случай.

На девето място жалбоподателите се позовават на нарушение на Директива 92/50/ЕИО и Директива 93/37/ЕИО, тъй като Комисията е счела погрешно, че в рамките на проекта Waterfabriek Noorder Dierenpark Emmen е сключен договор за управление на проекта и за рамково управление, който е възложен без да е спазена конкуренцията в каквато и да е форма в нарушение на Директива 92/50/ЕИО, въпреки че този договор е част от строителните работи по смисъла на Директива 93/37/ЕИО и следователно възлагането на обществената поръчка не трябва да се прави отделно.

На десето място жалбоподателите се позовават на нарушение на Директива 93/38/ЕИО, тъй като Комисията е счела погрешно, че в рамките на проекта Centraal Station Groningen е бил възложен договор за отдаване под наем на обекти за временно настаняване в нарушение на Директива 93/38/ЕИО, въпреки че осъществяването на това временно настаняване е трябвало да бъде квалифицирано като „строителни работи“ по смисъла на Директива 93/38/ЕИО.

На единадесето място жалбоподателите изтъкват, че е бил нарушен Регламент № 4253/88, тъй като Комисията е счела погрешно, че субсидирането на технологичния център Noord-Nederland не съответствало на единния програмен документ.

Накрая жалбоподателите изтъкват нарушение на Договора за ЕО и на Регламент № 4253/88, тъй като Комисията погрешно е взела предвид заключенията във връзка с проекта за обновяване Martinihal Groningen с цел установяване на общото ниво на грешки.

(1)  Регламент (ЕИО) № 4253/88 на Съвета от 19 декември 1988 година относно разпоредби по прилагане на Регламент (ЕИО) № 2052/88 относно координирането на помощите от различните структурни фондове, от една страна, и между тях и помощите от Европейската инвестиционна банка и другите съществуващи финансови инструменти, от друга страна (ОВ L 374, стp.1).

(2)  Директива 93/37/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година за съгласуване на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство (ОВ L 199, стp. 54).

(3)  Директива 93/38/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година за съгласуване на процедурите за възлагане на обществени поръчки в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и далекосъобщенията (ОВ L 199, стp. 84).

(4)  Директива 92/50/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги (ОВ L 209, стp.1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 50).

(5)  Регламент (ЕО) № 2064/97 на Комисията от 15 октомври 1997 година за приемане на подробни условия за прилагане на Регламент (ЕИО) № 4253/88 на Съвета относно финансовия контрол, извършван от държавите-членки по отношение на операциите, съфинансирани от структурните фондове (ОВ L 290, стp.1).

(6)  Директива 93/36/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година за съгласуване на процедурите за възлагане на обществени поръчки за доставки (ОВ L 199, стp.1).

Жалба, подадена на 19 февруари 2009 г. — Нидерландия/Комисия

(Дело T-70/09)

2009/C 90/52

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Кралство Нидерландия (представители: C. Wissels и M. Noort)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си Нидерландия преди всичко изтъква нарушение на принципа на правна сигурност, доколкото на дадена държава-членка са наложени задължения въз основа на позоваване на съдебна практика, възприета след налагането на тези задължения и които към този момент не са били нито ясни, нито точни, нито предвидими за държавата-членка.

При условията на евентуалност, Нидерландия изтъква нарушение на задължението за мотивиране, доколкото Комисията не била изложила по-пълни мотиви относно това в какво се състои трансграничният интерес от въпросния проект, който е предмет на възлагане на обществена поръчка по взаимно съгласие и чиято стойност е под тавана, определен в директивите относно възлагането на обществени поръчки.

Накрая Нидерландия се позовава на нарушение на член 211 ЕО, тъй като Комисията прилагала намаляване с фиксирана сума в размер на 2 % поради твърдяното несъблюдаване на националните изисквания за проекта, при положение, че Комисията имала компетентност само по отношение на общностните изисквания.

Жалба, подадена на 17 февруари 2009 г. — hofherr communikation/СХВП (NATURE WATCH)

(Дело T-77/09)

2009/C 90/53

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: hofherr communikation GmbH (Innsbruck, Австрия) (представител: S. Warbek, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Искания на жалбоподателя

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: Словната марка „NATURE WATCH“ за стоки и услуги от класове 9, 39, 41 и 43 — международна регистрация № WOO 957 541

Решение на проверителя: Отказва да регистрира заявената марка като марка на Общността

Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата

Изложени правни основания: Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) и член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 на Съвета, тъй като апелативният състав неправилно е приел, че заявената марка е описателна и няма отличителен характер.

Жалба, подадена на 20 февруари 2009 г. — Chalk/СХВП — Reformed Spirits Company Holdings (CRAIC)

(Дело T-83/09)

2009/C 90/54

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: David Chalk (Canterbury, Обединено кралство) (представители: C. Balme, W. James и M. Gilbert, Solicitors, и S. Malynicz, Barrister)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Reformed Spirits Company Holdings Ltd (St Helier, Jersey)

Искания на жалбоподателя

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за отмяна на регистрацията на прехвърлянето: словна марка „CRAIC“ за стоки от класове 25, 32 и 33

Притежател на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав

Страна, която иска отмяна на регистрацията на прехвърлянето: жалбоподателят

Решение на проверителя: отказва да отмени решението за регистриране на прехвърлянето

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата

Изложени правни основания:

Първо, нарушение на член 16, параграф 1 от Регламент № 40/94 на Съвета, тъй като апелативният състав не е взел предвид и не е приложил националното право на държавите-членки (в настоящия случай — на Обединеното кралство) при приемането на решение, което се основава на прехвърляне на марка на Общността;

Второ, нарушение на правило 31 от Регламент № 2868/95 (1) на Комисията, поради това, че апелативният състав не е разгледал действителността и действието на представени пред него документи, макар правното действие на посочените документи да е било оспорено впоследствие;

Трето, нарушение на член 77а от Регламент № 40/94 на Съвета, поради това че апелативният състав не е разгледал предходните решения на СХВП в светлината на представените му нови факти и доказателства;

Четвърто, нарушение на член 23 от Регламент № 40/94 на Съвета, тъй като апелативният състав неправилно е отхвърлил искането на жалбоподателя за регистриране на прехвърлянето на марка на Общността № 2 245 306;

На последно място, апелативният състав неправилно отказал да отмени решението, с което СХВП регистрира другата страна в производството пред апелативния състав като притежател на марка на Общността № 2 245 306, и е приел, че Регламент № 40/94 на Съвета и Регламент № 2868/95 на Комисията не допускат СХВП да впише жалбоподателя като регистриран притежател на марка на Общността № 2 245 306.

(1)  Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (OJ L 303, 1995 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189).

Жалба, подадена на 19 февруари 2009 г. — Италия/Комисия

(Дело T-84/09)

2009/C 90/55

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Италианска република (представител: L. Ventrella, avvocato dello Stato)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

Правни основания и основни доводи

Италианското правителство обжалва пред Първоинстанционния съд на Европейската общност Решение С (2008) 7820 от 8 декември 2008 г. на Комисията за изключване от финансиране от страна на Общността на някои разходи, направени от държавите-членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция „Гарантиране“.

По-специално, Комисията е изключила от финансирането от страна на ФЕОГА, секция „Гарантиране“, различни категории разходи, направени от италианската държава през финансовите години от 2003 г. до 2007 г.

Обжалването се отнася по-специално до три точки от решението:

Що се отнася до първата точка в жалбата се твърди, че позицията на Комисията била опорочена от нарушаването на съществени процедурни правила (член 253 ЕО), което се изразява в липсата на състезателност, липсата на предварително разследване и липсата на мотиви, както и от нарушаване на принципа на пропорционалност и от изопачаване на фактите.

Освен това в настоящия случай, тъй като не било направено възражение за пълната липса на контрол или неговата крайна неефективност, Комисията била приложила напълно непропорционално и неоправдано финансова корекция под формата на фиксиран лихвен процент 10 %, като по този начин допуснала явна незаконосъобразност и от тази гледна точка на обжалваното решение.

Що се отнася до втората точка Комисията била приложила фиксирани финансови изменения (10 % и 5 %) на обща стойност 105 536 076,42 EUR за финансовите години 2001—2002 г. и 2002—2003 г.

В това отношение в жалбата се поддържа, че решението е опорочено от нарушаването на съществените процесуални правила (член 253 ЕО), което се изразява в липса на мотиви, както и от нарушаване на принципа на пропорционалност и на членове 26 и 28 от Регламент № 2366/98 (в неговата първоначална редакция и в редакцията му след изменението с Регламент № 1780/03). По-специално италианското правителство поддържа и че Комисията, без да изложи адекватни мотиви, не е отчела надлежно, неколкократно предоставяните от италианското правителство обяснения най-вече що се отнася до общия подход на италианската система на санкции и пълното завършване на географска информационна система (ГИС) за отглеждане на маслините. Във всеки случай фиксираният размер на наложената от Комисията санкция е неоправдан и явно непропорционален, тъй като според италианското правителство дори и ако се докаже пълно неизпълнение на общностните норми, рискът така или иначе не би надхвърлил 22 504 075,39 EUR.

Що се отнася до третата точка, Комисията като излагала неадекватни и недостатъчни мотиви, които освен това водят до омагьосан кръг, била счела, че не може да приеме обосновката на италианското правителство, изложена в хода на процедурата пред Органа за уреждане на спорове „тъй като 4 % резерв предоставен от член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 296/96 на Комисията (член 9 от Регламент (ЕО) № 883/2006 на Комисията) би трябвало да е достатъчен за производства по обжалване, спорни случаи и допълнителни проверки“. В това отношение италианското правителство подчертава, че тази 4 % граница не трябва да се разглежда като абсолютна: с оглед на това, че нейната цел е да защити финансите на Общността от измами, тя може да бъде надхвърлена винаги когато, както в настоящия случай, има основателни причини да се смята, че има опасност от измама, която надхвърля 4 %. Това било единственото тълкуване на тази норма, което е в съответствие с нейния замисъл.

Жалба, подадена на 26 февруари 2009 г. — Kadi/Комисия

(Дело T-85/09)

2009/C 90/56

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Yassin Abdullah Kadi (представители: D. Anderson, QC, M. Lester, Barrister, G. Martin, Solicitor)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

Правни основания и основни доводи

По настоящото дело жалбоподателят иска частична отмяна на Регламент (ЕО) № 1190/2008 на Комисията от 28 ноември 2008 година за изменение за сто и първи път на Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните (1), доколкото жалбоподателят е включен в списъка на физическите и юридическите лица, образуванията и организациите, чиито средства и икономически ресурси са замразени в съответствие с този регламент. Регламент (ЕО) № 881/2002 е отменен с решение на Съда по съединени дела C-402/05 и C-415/05, Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия (2).

Жалбоподателят се позовава на четири правни основания в подкрепа на исканията си.

Първо, жалбоподателят твърди, че спорният регламент е лишен от достатъчно правно основание, тъй като изменя Регламент № 881/2002 без съответно посочване от страна на Организацията на обединените нации, което според жалбоподателя е предварително условие за изменението на този регламент.

Второ, жалбоподателят твърди, че спорният регламент нарушава правото му на защита, правото му на изслушване, както и правото му на ефективна съдебна защита, и не отстранява установените от Съда по съединени дела C-402/05 и C-415/05 нарушения на тези права. Освен това жалбоподателят твърди, че спорният регламент не предвижда процедура за предоставяне на жалбоподателя на доказателствата, на които е основано решението за замразяване на неговите активи, нито процедура, която да му позволява да вземе съдържателно становище по тези доказателства.

Трето, жалбоподателят твърди, че Комисията в нарушение на задължението си по член 253 ЕО не е изложила императивни съображения за запазване по отношение на жалбоподателя на замразяването на активите.

Четвърто, жалбоподателят твърди, че Комисията не е преценила всички релевантни факти и обстоятелства при вземане на решението за приемане на спорния регламент и следователно е допуснала явна грешка в преценката.

Пето, жалбоподателят твърди, че спорният регламент представлява неоправдано и непропорционално ограничение на правото му на собственост, което ограничение не е обосновано с убедителни доказателства.

(1)  ОВ L 322, 2008 г., стр. 25

(2)  Все още непубликувано в Сборника.

Жалба, подадена на 10 март 2009 г. — UCAPT/Съвет

(Дело T-96/09)

2009/C 90/57

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Union de Coopératives Agricoles des Producteurs de Tabac de France (UCAPT) (Париж, Франция) (представители: B. Peignot и D. Garreau, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска отмяна на Регламент № 73/2009 на Съвета (1) относно схемите за директно подпомагане на земеделски стопани в рамките на Общата селскостопанска политика, който в член 135 предвижда, считано от финансовата 2011 г., намаляване на нивото на директното подпомагане за производството на тютюн до 50 % от нивото на средното подпомагане, предоставено през 2000, 2001 и 2002 г. Такова намаляване вече било предвидено в член 143д от Регламент № 1782/2003 г. (2).

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят посочва четири правни основания, изведени от:

(1)  Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (ЕО) № 1290/2005, (ЕО) № 247/2006, (ЕО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003 (ОВ L 30, стр. 16).

(2)  Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 година, относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители и за изменение на Регламенти (ЕИО) № 2019/93, (ЕО) № 1452/2001, (ЕО) № 1453/2001, (ЕО) № 1454/2001, (ЕО) № 1868/94, (ЕО) № 1251/1999, (ЕО) № 1254/1999, (ЕО) № 1673/2000, (ЕИО) № 2358/71 и (ЕО) № 2529/2001 (ОВ L 270, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 49, стр. 177).

Определение на Първоинстанционния съд от 3 март 2009 г. — Bouma и др./Съвет и Комисия

(Дело T-533/93) (1)

2009/C 90/58

Език на производството: нидерландски

Председателят на осми състав разпореди делото да бъде частично заличено от регистъра.

(1)  ОВ C 334, 9.12.1993 г.

Определение на Първоинстанционния съд от 3 март 2009 г. — People's Mojahedin Organization of Iran/Съвет

(Дело T-157/07) (1)

2009/C 90/59

Език на производството: английски

Председателят на седми състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1)  ОВ C 140, 23.6.2007 г.

Определение на Първоинстанционния съд от 6 март 2009 г. — Red Bull/СХВП — Grupo Osborne (TORO)

(Дело T-165/07) (1)

2009/C 90/60

Език на производството: английски

Председателят на седми състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1)  ОВ C 155, 7.7.2007 г.

Определение на Първоинстанционния съд от 5 март 2009 г. — Jones и др./Комисия

(Дело T-320/07) (1)

2009/C 90/61

Език на производството: английски

Председателят на шести състав разпореди делото да бъде заличено частично от регистъра.

(1)  ОВ C 247, 20.10.2007 г.

Определение на Първоинстанционния съд от 4 март 2009 г. — Furukawa Electric North America/СХВП (SLIM LINE)

(Дело T-36/08) (1)

2009/C 90/62

Език на производството: немски

Председателят на трети състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1)  ОВ C 79 от 29.03.2008 г.

Определение на Първоинстанционния съд от 24 февруари 2009 г. — HPA/Комисия

(Дело T-236/08) (1)

2009/C 90/63

Език на производството: нидерландски

Председателят на осми състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1)  ОВ C 223, 30.8.2008 г.

Жалба, подадена на 8 февруари 2009 г. — Marcuccio/Комисия

(Дело F-11/09)

2009/C 90/64

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Tricase, Италия) (представител: G. Cipressa, avvocato)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Предмет на производството

Отмяна на решението, с което ответникът отхвърля искане за възстановяване на 100 % на някои медицински разходи, направени от жалбоподателя.

Искания на жалбоподателя

Жалба, подадена на 19 февруари 2009 г. — Peláez Jimeno/Парламент

(Дело F-13/09)

2009/C 90/65

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Josefina Peláez Jimeno (Relegem — Asse, Белгия) (представител: M. Casado García-Hirschfeld, avocat)

Ответник: Европейски парламент

Предмет на производството

Отмяна на решението на органа по назначаването да класира жалбоподателя като длъжностно лице стажант в степен и стъпка, по-ниски от тези, които е заемал като срочно нает служител.

Искания на жалбоподателя

Жалба, подадена на 20 февруари 2009 г. — Almeida Campos и др./Съвет

(Дело F-14/09)

2009/C 90/66

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Ana Maria Almeida Campos (Брюксел, Белгия) и други (представители: S. Orlandi, A. Coolen, J.-N. Louis, E. Marchal, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Предмет на производството

Отмяна на решенията на органа по назначаването да не се повишат жалбоподателите в степен AD 12 в процедурата за повишаване за 2008 година и доколкото е необходимо на решенията да се повишат в тази степен, в същата процедура за повишаване, длъжностните лица, чиито имена са включени в списъка на повишените, публикуван в съобщение до персонала № 72/08 от 21 април 2008 г.

Искания на жалбоподателите

Жалба, подадена на le 24 февруари 2009 г. — De Britto Patricio-Dias/Комисия

(Дело F-16/09)

2009/C 90/67

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Jorge de Britto Patricio-Dias (Брюксел, Белгия) (представител: L. Massaux, avocat)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Предмет на производството

Отмяна на решението за отхвърляне на подадената от жалбоподателя жалба срещу решението относно оценката му за 2007 г.

Искания на жалбоподателя