23.11.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 306/1

1.1.

Настоящото правило се прилага за обезопасителни системи за деца, които са пригодени за инсталиране в моторни превозни средства, имащи три или повече колела и които не са предназначени за използване със сгъваеми или обърнати настрани седалки.

2.1.

„Система за обезопасяване на деца“ (система за обезопасяване) означава комплект от компоненти, който може да се състои от комбинация от ремъци или гъвкави компоненти със заключваща ключалка, регулиращи устройства, приспособления за закрепване и в някои случаи допълнително устройство като преносимо креватче, детско столче, допълнителен стол и/или противоударна преграда, които могат да се закрепят в моторното превозно средство. Тя е проектирана така, че да намали опасността от нараняване на ползвателя в случай на сблъсък или рязко отрицателно ускорение на превозното средство, като ограничава възможностите за движение на тялото на ползвателя.

ISOFIX е система за закрепване на системи за обезопасяване на деца към конструкцията на превозното средство, която включва две неподвижни устройства за закрепване, монтирани върху конструкцията на превозното средство, две съответстващи неподвижни приспособления за закрепване върху системата за обезопасяване на дете и средство за ограничаване на завъртането на системата за обезопасяване на деца спрямо вертикалната ѝ ос.

2.1.1.

Системите за обезопасяване на деца са разделени на пет групи според теглото:

2.1.1.1.

група 0 за деца с тегло по-малко от 10 kg;

2.1.1.2.

група 0+ за деца с тегло по-малко от 13 kg;

2.1.1.3.

група I за деца с тегло от 9 до 18 kg;

2.1.1.4.

група II за деца с тегло от 15 до 25 kg;

2.1.1.5.

група III за деца с тегло от 22 до 36 kg.

2.1.1.6

Системите за обезопасяване на деца ISOFIX са разделени на 7 ISOFIX класа според големината, описани в Правило № 16, приложение 16, допълнение 2:

2.1.2.

Системите за обезопасяване на деца са разделени на четири „категории“:

2.1.2.1.

„универсална категория“ — за използване, както е посочено в параграфи 6.1.1, 6.1.3.1 и 6.1.3.2, върху повечето места за сядане в превозното средство, и по-специално върху тези, които съгласно Правило № 16 се считат за съвместими с тази категория на системите за обезопасяване на деца;

2.1.2.2.

„ограничена“ категория — за използване, както е посочено в параграфи 6.1.1 и 6.1.3.1, на установени места за сядане в определен тип превозни средства, както е указано от производителя на системата за обезопасяване на деца или от производителя на превозното средство:

2.1.2.3.

„полууниверсална“ категория — за използване, както е посочено в параграфи 6.1.1 и 6.1.3.2;

2.1.2.4.

категория „за специфично превозно средство“ — за използване:

2.1.2.4.1.

в специфични превозни средства, в съответствие с параграфи 6.1.2 и 6.1.3.3; или

2.1.2.4.2.

като „вградена“ система за обезопасяване на деца.

2.1.3.

Задържащата система на системите за обезопасяване на деца може да бъде два класа:

2.1.3.1.

„частична система за обезопасяване“ означава устройство като подсилваща възглавница, което, при използване в комбинация с обезопасителен колан за възрастни, който минава около тялото на детето или задържа устройството, в което е поставено детето, образува цялостна система за обезопасяване на деца;

2.1.3.2.

„подсилваща възглавница“ означава твърда възглавница, която може да бъде използвана с обезопасителен колан за възрастни;

2.1.3.3.

„водещ ремък“ означава ремък, който фиксира раменния ремък на обезопасителния колан за възрастни в подходяща за детето позиция и при който ефективната позиция, в която раменният ремък променя посоката, може да се регулира посредством устройство, което може да се движи нагоре и надолу по ремъка, за да се нагоди към рамото на ползващия колана и след това да се блокира в това положение. Този водещ ремък не е предвиден да поема значителна част от динамичното натоварване.

2.2.

„Стол за обезопасяване на деца“ означава система за обезопасяване на деца, включваща стол, в който се задържа детето.

2.3.

„Колан“ означава система за обезопасяване на деца, състояща се от комбинация от ленти със заключваща ключалка, регулиращи устройства и приспособления за закрепване.

2.4.

„Стол“ означава конструкция, която е съставна част от системата за обезопасяване на деца и е предвидена за поставянето на детето в седнало положение;

2.4.1.

„преносимо креватче“ означава система за обезопасяване, в която е предвидено да се постави и задържи дете в легнало по гръб или по очи положение, при което детският гръбнак е перпендикулярен на средната надлъжна равнина на превозното средство. То е проектирано така, че в случай на сблъсък силите на задържане да бъдат разпределени по главата и тялото на детето, изключвайки крайниците му;

2.4.2.

„задържащо устройство на преносимо креватче“ означава устройство, използвано за задържането на преносимото креватче към конструкцията на превозното средство;

2.4.3.

„детско столче за лек автомобил“ означава система за обезопасяване, предвидена за поставянето на детето в гледащо назад полулегнало положение. То е проектирано така, че в случай на сблъсък силите на задържане да бъдат разпределени по главата и тялото на детето, изключвайки крайниците му.

2.5.

„Опора на стола“ означава частта от системата за обезопасяването на деца, чрез която столът може да бъде повдигнат.

2.6.

„Детска опора“ означава частта от системата за обезопасяване на деца, чрез която детето може да бъде повдигнато в рамките на системата.

2.7.

„Противоударна преграда“ означава устройство, закрепено пред детето и проектирано да разпределя сили на задържане върху по-голямата част от дължината на тялото на детето в случай на челен удар.

2.8.

„Ремък“ означава гъвкав компонент, който е проектиран да предава сили;

2.8.1.

„надбедрен ремък“ означава ремък, който под формата на цялостен колан или под формата на компонент на такъв колан, преминава отпред в областта на таза на детето и я задържа;

2.8.2.

„устройство за задържане на рамото“ означава тази част от колана, която ограничава горната част на торса на детето;

2.8.3.

„ремък за чатала“ означава ремък (или отделени ремъци, когато ремъкът се състои от две или повече парчета лента), прикрепен към системата за обезопасяване на деца и надбедреният ремък, и е поставен така, че да минава между бедрата на детето; той е проектиран при нормална употреба да предотвратява плъзване на детето под надбедрения колан, а при удар – преместването на надбедрения колан нагоре от таза;

2.8.4.

„задържащ ремък на детето“ означава ремък, който е съставна част от колана и който задържа единствено тялото на детето;

2.8.5.

„ремък за закрепване на обезопасителната система за деца“ означава ремък, който закрепва обезопасителната система за деца към конструкцията на превозното средство и евентуално може да съставлява част от устройството за задържане на седалката на превозното средство;

2.8.6.

„четири/петточков колан“ означава окомплектован колан, който включва надбедрен колан, устройства за задържане на рамената и, когато такъв е монтиран — ремък за чатала;

2.8.7.

„колан във формата на Y“ означава колан, чиято комбинация от ремъци е оформена от ремък, който преминава между краката на детето, и ремъци за всяко рамо.

2.9.

„Ключалка“ означава бързо освобождаващо устройство, което позволява детето да бъде задържано от системата за обезопасяване или чрез което системата за обезопасяване се задържа към конструкцията на леката кола и което може бързо да се отвори. Ключалката може да е снабдена с регулиращо устройство;

2.9.1.

„вграден бутон за освобождаване на ключалка“, бутон за освобождаване на ключалката, разположен така, че да не е възможно ключалката да се освободи с използване на сфера с диаметър 40 mm;

2.9.2.

„изпъкнал бутон за освобождаване на ключалка“, бутон за освобождаване на ключалката, разположен така, че да е възможно ключалката да се освободи с използване на сфера с диаметър 40 mm.

2.10.

„Регулиращо устройство“ означава устройство, което позволява системата за обезопасяване или приспособленията ѝ за закрепване да се нагласят към телосложението на ползвателя, конфигурацията на превозното средство или и към двете. Регулиращото устройство може да бъде част от ключалката, прибиращо устройство или друга част от обезопасителния колан;

2.10.1.

„бързо регулиращо устройство“ означава регулиращо устройство, което може да се задейства с плавно единично движение;

2.10.2.

„регулиращо устройство, монтирано непосредствено на системата за обезопасяване на деца“ означава регулиращо устройство за четири/петточков колан, монтирано непосредствено на системата за обезопасяване на деца, а не непосредствено върху лентата, която е проектирано да регулира.

2.11.

„Приспособления за закрепване“ означава части от системата за обезопасяване на деца, включително закрепващи компоненти, които позволяват системата за обезопасяване на деца да бъде закрепена здраво към конструкцията на превозното средство, непосредствено или през седалката на превозното средство;

2.11.1.

„опорен крак“ означава трайна приставка към системата за обезопасяване за деца, която създава разпределение на натоварването между системата и конструкцията на превозното средство, с цел да се елиминира по време на отрицателно ускорение ефектът от възглавницата на седалката; опорният крак може да бъде регулируем.

2.12.

„Поглъщател на енергия“ означава устройство, проектирано да разсейва енергията самостоятелно или заедно с ремъка и представляващо част от система за обезопасяване на деца.

2.13.

„Прибиращо устройство“ означава устройство, проектирано за прибиране, отчасти или изцяло, на ремъка на обезопасителния колан. Терминът обхваща следните устройства:

2.13.1.

„прибиращо устройство с автоматична блокировка“ е прибиращо устройство, което позволява развиването на ремъка до желаната дължина и, когато ключалката е затворена, автоматично регулира дължината на ремъка според телосложението на ползвателя, като лентата не може да се изтегля повече без целенасочено действие от страна на ползвателя;

2.13.2.

„прибиращо устройство с аварийна блокировка“ е прибиращо устройство, което не ограничава свободата на движение на ползващия колана при нормални условия на управление. Устройството е снабдено с регулиращи устройства за дължина, които регулират автоматично ремъка спрямо телосложението на водача, и блокиращ механизъм, задействан при извънредна ситуация от:

2.13.2.1.

отрицателно ускорение на превозното средство, развиване на ремъка на прибиращото устройство или друго автоматично приспособление (единична чувствителност); или

2.13.2.2.

комбинация от всеки един от тези фактори (множествена чувствителност, с възприемане на повече от един сигнал).

2.14.

„Устройства за закрепване на обезопасителна система“ означава тези части от конструкцията на превозното средство или конструкцията на седалката, към които са прикрепени устройствата за прикрепване на обезопасителната система за деца;

2.14.1.

„допълнително устройство за закрепване“ означава част от конструкцията на превозното средство или конструкцията на седалката, или от всяка друга част на превозното средство, към която е предвидено да се закрепи системата за обезопасяване и която е допълнителна за устройствата за закрепване, одобрени по Правило № 14. Това включва подовата плоскост на количката, както е описана в приложение 6, или други конструктивни особености на даденото превозно средство(а), когато е натоварено с опорен крак;

2.14.2.

„долно устройство за закрепване ISOFIX“ означава хоризонтална корава щанга с кръгло сечение и с диаметър 6 mm, монтирана към конструкцията на превозното средство или на седалката, върху която може да се постави и закрепи система за обезопасяване на дете ISOFIX с помощта на устройства за закрепване ISOFIX;

2.14.3.

„система за закрепване ISOFIX“означава система, съставена от две долни устройства за закрепване ISOFIX, отговарящи на изискванията на Правило № 14, която, заедно с устройство против завъртане, е предназначена за закрепване на система за обезопасяване на дете ISOFIX.

2.14.4.

„Устройство против завъртане“

2.14.5.

„Горно лентово устройство за закрепване ISOFIX“ означава приспособление, изпълняващо изискванията на Правило № 14, например щанга, монтирано в определена зона и предназначено да приема съединител за горна лента ISOFIX и да предава силите на задържане от лентата към конструкцията на превозното средство.

2.15.

„Гледащ напред“ означава обърнат в нормалната посока на движение на превозното средство.

2.16.

„Гледащ назад“ означава обърнат в посока, обратна на нормалната посока на движение на превозното средство.

2.17.

„Наклонено положение“ означава особено положение на стола, което позволява на детето да се обляга назад.

2.18.

„Легнало/по гръб/по очи положение“ означава положение, при което в състояние на покой най-малко главата и тялото, с изключение на крайниците, се намират върху хоризонтална повърхност в обезопасителната система.

2.19.

„Тип система за обезопасяване на деца“ означава системи за обезопасяване на деца, които не се различават помежду си по отношение на такива важни характеристики като:

2.19.1.

категорията, тегловната група/групи, за които и положението, и ориентацията (както са определени в параграфи 2.15 и 2.16), в които е предвидено да се ползват системите за обезопасяване;

2.19.2.

геометрията на системата за обезопасяване на деца;

2.19.3.

размерите, масата, материала и цвета на:

2.19.4.

материала, тъканта, размерите и цвета на ремъците;

2.19.5.

твърдите части (ключалка, устройства за закрепване и др.).

2.20.

„Седалка на превозно средство“ означава конструкция, която може да е или да не е неразделна част от конструкцията на превозното средство, и е оборудвана с тапицерия, и е предназначена за настаняване в седнало положение на един възрастен. В този контекст:

2.20.1.

„група седалки на превозно средство“ означава седалка тип пейка или отделни седалки, но монтирани една до друга (т.е. фиксирани така, че предните устройства за закрепване на една от тези седалки да са на една линия с предните или със задните устройства за закрепване на друга седалка или върху линия, която минава между устройства за закрепване на другата седалка) и предлагащи едно или повече места за сядане на възрастни;

2.20.2.

„седалка тип пейка“ означава конструкция, оборудвана с тапицерия, предназначена за настаняване в седнало положение на повече от един възрастен;

2.20.3.

„предни седалки на превозното средство“ означава група седалки, разположени най-отпред в отделението за пътници, т.е. седалки, непосредствено пред които няма друга седалка;

2.20.4.

„задни седалки на превозното средство“ са трайно закрепени, обърнати напред седалки, разположени зад друга група от седалки на превозното средство.

2.20.5.

„ISOFIX“ позиция означава система, която позволява инсталиране на:

2.21.

„Регулираща система“ означава цялостното устройство, чрез което седалката или части от нея могат да се регулират в положение, подходящо за телосложението на възрастния, заел седалката; по-конкретно такава система може да позволява:

2.21.1.

надлъжно преместване; и/или

2.21.2.

вертикално преместване; и/или

2.21.3.

ъглово преместване.

2.22.

„Устройство за закрепване на седалката на превозното средство“ означава системата, включително съответните части на конструкцията на превозното средство, чрез която седалката за възрастен е закрепена като цяло към конструкцията на превозното средство.

2.23.

„Тип седалка“ означава категория седалки за възрастен, които не се различават съществено по отношение на такива основни характеристики като:

2.23.1.

формата, размерите и материалите на конструкцията на седалката;

2.23.2.

типовете и размерите на системите за регулиране и застопоряване на облегалките; и

2.23.3.

типа и размерите на устройствата за закрепване на обезопасителните колани за седалката, устройствата за закрепване на седалката и съответните части на конструкцията на превозното средство.

2.24.

„Система за преместване“ означава устройство, позволяващо ъглово или надлъжно преместване, без фиксирано междинно положение, на седалката или на една от нейните части, за да се улесни влизането и излизането на пътниците, както и товаренето и разтоварването на предмети.

2.25.

„Система за блокировка“ означава устройство, което осигурява задържането на седалката и нейните части в положението, в което те се използват.

2.26.

„Фиксатор“ означава устройство, което блокира и предотвратява движение на един участък от лентата на обезопасителен колан за възрастни по отношение на друг участък от лентата на същия колан. Тези устройства могат или да действат върху диагоналния или надбедрения участък, или да фиксират едновременно диагоналния или надбедрения участък на обезопасителен колан за възрастни. Терминът обхваща следните класове:

2.26.1.

„устройство клас А“ е устройство, което не допуска детето да тегли лента от прибиращото устройство през надбедрената част на колана, когато се използва колан за възрастни за непосредствено задържане на детето. Когато се предоставя със система за обезопасяване от група I, устройството позволява спазването на параграф 6.2.9;

2.26.2.

„устройство клас В“ е устройство, което допуска поддържането на опъна, приложен в надбедрената част на обезопасителен колан за възрастни, когато се използва колан за възрастни за задържане на система за обезопасяване на деца. Устройството е предназначено за предотвратяване на плъзгане на лентата от прибиращото устройство през устройството, така че да не се охлабва опънът и да не се позволява на системата за обезопасяване да заема неоптимална позиция.

2.27.

„Система за обезопасяване на деца със специални нужди“ е система за обезопасяване, проектирана за деца със специални нужди в резултат на физически или умствен недъг; това устройство може, по-специално, да позволи допълнителни устройства за обезопасяване на всяка част на детето, но то трябва да съдържа като минимум първични средства за обезопасяване, които съответстват на изискванията на настоящото правило.

2.28.

„Приспособление за закрепване ISOFIX“ означава един от двата свързващи елемента, изпълняващи изискванията на параграф 6.3.2. от настоящото правило, монтирани върху конструкцията на системата за обезопасяване на дете ISOFIX и съвместими с долни устройства за закрепване ISOFIX.

2.29.

„Система за обезопасяване на дете ISOFIX“ означава система за обезопасяване на дете, която е предназначена за прикрепване към система за закрепване ISOFIX, изпълняваща изискванията на Правило № 14.

2.30.

„Сгъвка на седалката“ означава областта, близка до областта на пресичане на повърхностите на възглавницата на седалката и облегалката.

2.31.

„Изпитвателно приспособление на седалката на превозното средство“ означава приспособление съгласно категориите за ISOFIX според размера, определени в параграф 2.1.1.7 и чийто размер е даден във фигури 1—6 от приложение 17, допълнение 2 към Правило № 16, използвано от производителя на системата за обезопасяване на деца за определяне на целесъобразните размери на система за обезопасяване на деца ISOFIX и разположението на нейните приспособления за закрепване ISOFIX.

2.32.

„Съединител за горна лента ISOFIX“ означава устройство, предназначено да бъде прикрепено към горно лентово устройство за закрепване ISOFIX.

2.33.

„Катарама за горна лента ISOFIX“ означава съединител за горна лента ISOFIX, с чиято помощ обикновено се прикрепва горна лента ISOFIX към горно лентово устройство за закрепване ISOFIX, както е показано на фигура 3 от Правило № 14 .

2.34.

„Горнo лентoво устройство ISOFIX“ е здрава тъкана лента (или равностойна на нея), която започва от горната част на ISOFIX система за обезопасяване на дете и продължава до ISOFIX устройството за закрепване на горна лента и която е снабдена с регулиращо устройство, устройство за отпускане и ISOFIX съединител за горна лента.

2.35.

„Приспособление за закрепване на горно лентово устройство ISOFIX“ е устройство, което прикрепя горно лентово устройство ISOFIX към система за обезопасяване ISOFIX.

2.36.

„Устройство за отпускане“ означава система, която позволява да се освободи устройството, което регулира и поддържа опъна в горно лентово устройство ISOFIX.

2.37.

„Водач на лентата на обезопасителния колан за възрастни“ означава устройство, през което минава коланът за правилното си водене, което позволява свободно движение на лентата.

2.38.

„Изпитване за одобрение на тип“ означава изпитване за определяне степента, до която типът обезопасителна система за дете, предоставена за одобряване, е в състояние да удовлетвори изискванията.

2.39.

„Изпитване за съответствие на производството с техническите изисквания“ е изпитване за определяне на възможностите на производителя да произвежда система за обезопасяване на дете в съответствие със системите за обезопасяване на деца, предоставени за одобряване на тип.

2.40.

„Периодично изпитване“ означава изпитване на системи за обезопасяване, подбрани от една и съща партида, за да се установи степента, до която те удовлетворяват изискванията.

3.1.

Заявлението за одобрение на типа система за обезопасяване на деца се подава от притежателя на търговската марка или от надлежно упълномощен негов представител и следва схемата за одобряване на тип, описана в приложение 14.

3.2.

Заявлението за одобрение на тип, отнасящо се до всеки един тип система за обезопасяване на деца, трябва да се придружава от:

3.2.1.

техническо описание на системата за обезопасяване на деца, в което се посочват ремъците и другите използвани материали, придружено от чертежи на частите, съставляващи системата за обезопасяване на деца, и в случай на прибиращи устройства, инструкции за монтиране на тези прибиращи устройства и техните сензорни устройства, декларация за токсичност (параграф 6.1.5) и запалимост (параграф 6.1.5), на чертежите трябва да са посочени мястото, предвидено за поставяне на номера на одобрението и допълнителния(те) символ(и) спрямо окръжността на маркировката за одобрение. Описанието трябва да посочи цвета на модела, предоставен за одобряване;

3.2.2.

четири образеца на системата за обезопасяване на деца;

3.2.3.

десет метра от всяка категория ремък, използван в системата за обезопасяване на дете; и

3.2.4.

допълнителни образци по искане на отговарящата за провеждане на изпитването техническа служба;

3.2.5.

инструкции и подробности за опаковането в съответствие с параграф 14 по-долу;

3.2.6.

в случай на преносимо креватче, ако системата за обезопасяване на преносимото креватче може да се използва в комбинация с няколко типа преносими креватчета, производителят трябва да представи техен списък.

3.3.

Когато за закрепването на обезопасителната система за деца се използва одобрен обезопасителен колан за възрастни, заявлението трябва да посочи категорията обезопасителен колан за възрастни, която да се ползва, напр. статичен надбедрен колан.

3.4.

Компетентният за одобряването орган на договарящата се страна трябва да установи, преди издаването на одобрение на тип, съществуването на задоволителни мерки и процедури за гарантиране на ефективен контрол, така че произвежданите системи за обезопасяване на дете, оборудване и части да съответстват на одобрения тип.

4.1.

Образците на системата за обезопасяване на дете, представени за одобрение съгласно разпоредбите на параграфи 3.2.2 и 3.2.3 по-горе, трябва да бъдат обозначени с отчетлива и незаличима маркировка, съдържаща наименованието на производителя, инициалите или търговското наименование.

4.2.

Една от пластмасовите части на устройството за обезопасяване на деца (като корпус, противоударна преграда, подсилваща възглавница и т.н), с изключение на колана/коланите или четири/петточковия колан, следва да бъде обозначена с отчетлива (и незаличима) маркировка за годината на производство.

4.3.

Ако системата за обезопасяване се използва в комбинация с обезопасителен колан за възрастни, правилният път за лентата трябва да е указан ясно посредством скица, която е трайно прикрепена към системата за обезопасяване. Ако системата за обезопасяване е задържана на място посредством обезопасителен колан за възрастни, пътят на лентата се отбелязва ясно на продукта посредством цветен код. Използваният цвят за пътя на обезопасителния колан трябва да бъде червен, когато устройството е монтирано обърнато напред, и син, когато устройството е монтирано обърнато назад. Същите цветове се използват и на етикетите на устройството, които показват начините на използване.

Предвидените маршрути за надбедрения участък и диагоналния участък на обезопасителния колан трябва ясно да се различават. Указания от рода на цветен код, думи, форми и т.н. служат за отличаване на всеки участък на обезопасителния колан.

Всяка илюстрация върху продукта на маршрута на обезопасителния колан трябва ясно да указва ориентацията на системата за обезопасяване на деца по отношение на превозното средство. Не се допускат диаграми на пътя на колана, които не показват седалката на превозното средство.

Определената в настоящия параграф маркировка трябва да е видима при монтирана в превозното средство система за обезопасяване. За системи за обезопасяване от група 0 маркировката трябва да е видима и с дете в системата.

4.4.

На видимата вътрешна повърхност (включваща странѝцата отстрани на детската глава) в областта, където приблизително се намира главата на детето в системата, гледащите назад системи за обезопасяване на деца имат следния трайно прикрепен етикет (показаната информация за текста е минимално възможната).

Този етикет се предоставя на езика/езиците на държавата, в която устройството се предлага за продажба.

Минимална големина на етикета: 60 x 120 mm

Етикетът трябва да е пришит към покритието по дължината на целия си периметър и/или трайно свързан с покритието по цялата си задна повърхност. Допустима е всяка друга форма на прикрепване, която е трайна и не подлежи на отстраняване от продукта или не води до засенчване на етикета. Етикети, прикрепени само от едната си страна, са изрично забранени.

Изисква се допълнителен етикет, ако участъци от системата за обезопасяване или всякакви принадлежности, предоставени от производителя на системата за обезопасяване на деца, са в състояние да засенчат етикета. Следният предупредителен етикет трябва да е видим при всички обстоятелства на подготовката на обезопасителна система за ползване в дадена конфигурация.

4.5.

В случай на система за обезопасяване на деца, която може да се използва като обърната напред и назад, се включват думите:

„ВАЖНО – ДА НЕ СЕ ИЗПОЛЗВА ОРИЕНТАЦИЯ С ГЛЕДАНЕ НАПРЕД ПРЕДИ ТЕГЛОТО НА ДЕТЕТО ДА Е НАДВИШИЛО … (Виж инструкциите)“

4.6.

В случай на системи за обезопасяване на деца с алтернативни маршрути на коланите, алтернативните опорни точки на контакт между системата и обезопасителния колан за възрастен трябва да са трайно маркирани. Тази маркировка трябва да указва, че това е алтернативният маршрут на колана и да съответства на по-горните изисквания за кодиране на гледащи напред и назад седалки.

4.7.

Ако системата за обезопасяване на деца предлага алтернативни опорни точки на контакт, маркировката, изисквана в параграф 4.3, трябва да включва указание, че алтернативният маршрут на колана е описан в инструкциите.

а)

Съответните основни стъпки, необходими за привеждане на седалката в готовност за инсталиране. Например трябва да бъде обяснен методът на разгръщане на система от ключалки ISOFIX.

б)

Положението, функцията и тълкуването на всеки индикатор.

в)

Позицията и, ако е необходимо, маршрута на горните ленти, или други начини за ограничаване на завъртането на седалката, които изискват действие от страна на ползвателя.

г)

Регулирането на ключалките ISOFIX и горната лента или други средства за ограничаване на завъртането на седалката, които изискват действие от страна на ползвателя.

д)

Маркировката трябва да е трайно прикрепена и видима за ползвателя, който монтира седалката.

е)

При необходимост за справка се посочват инструкциите за ползване на обезопасителната система за деца и се посочва мястото на документа, като се използва долният символ.

5.1.

Всеки образец, предоставен съобразно разпоредбите на параграфи 3.2.2 и 3.2.3 по-горе, трябва да отговаря във всяко отношение на спецификациите, предвидени в параграфи от 6 до 8 от настоящото правило, преди да може да се даде одобрение.

5.2.

За всеки одобрен тип се присвоява номер на одобрение. Първите две цифри на този номер (понастоящем 04, отговарящи на серия от изменения 04, влязла в сила на 12 септември 1995 г.) обозначават серията от изменения, включваща най-новите основни технически изменения на правилото към момента на издаване на одобрението. Една и съща страна по спогодбата не може да присвоява един и същи номер на различни типове системи за обезопасяване на деца, обхванати от настоящото правило.

5.3.

Страните по Спогодбата от 1958 г., които прилагат това правило, се уведомяват за одобрение, за разширение или за отказ за издаване на одобрение за даден тип система за обезопасяване на деца съгласно това правило посредством формуляр съобразно образеца от приложение 1 към настоящото правило.

5.4.

В допълнение към обозначенията, предписани в параграф 4 по-горе, на подходящо място върху всеки обезопасителен колан, отговарящ на тип, одобрен по реда на настоящото правило, се закрепват следните данни:

5.4.1.

международна маркировка за одобрение, състояща се от:

5.4.1.1.

кръг, ограждащ буквата E, последван от идентификационния номер на държавата, издала сертификата за одобрение; (1)

5.4.1.2.

номер на одобрението;

5.4.2.

следните допълнителни символи:

5.4.2.1.

думата(ите) „универсален“, „ограничен“, „полууниверсална“ или „за специфично превозно средство“ в зависимост от категорията на системата за обезопасяване;

5.4.2.2.

тегловните граници, за които обезопасителната система за деца е проектирана, а именно, 0—10 kg; 0—13 kg; 9—18 kg; 15—25 kg; 22—36 kg; 0—18 kg; 9—25 kg; 15—36 kg; 0—25 kg; 9—36 kg; 0—36 kg;

5.4.2.3.

символът Y, в случая на устройство с ремък за чатал, в съответствие с изискванията на допълнение 3 към серия от изменения 02 на правилото;

5.4.2.4.

символът S в случай на „система за обезопасяване на деца със специални нужди“.

5.5.

Приложение 2 към настоящото правило дава пример за оформлението на знака за одобрение на тип.

5.6.

Предвидените в параграф 5.4 данни трябва да бъдат ясно четливи и незаличими и се прикрепват трайно с помощта на етикет или чрез непосредствено маркиране. Етикетът или маркировката трябва да бъдат устойчиви на износване.

5.7.

Етикетите, посочени в параграф 5.6 по-горе, се издават от органа, издал одобрението, или от производителя, когато последният е упълномощен от посочения орган.

6.1.1.

Използването на системи за обезопасяване на деца от категории „универсална“, „полууниверсална“ и „ограничена“ се допуска на предните и задните места за сядане, ако системите са монтирани съобразно инструкциите на производителя.

6.1.2.

Използването на системи за обезопасяване на деца от категория „за специфично превозно средство“ се позволява на всички места за сядане, както и в отделението за багаж, ако системите са монтирани съобразно инструкциите на производителя. В случай на гледаща назад система за обезопасяване конструкцията трябва да осигурява наличието на облегалка за детската глава винаги, когато системата за обезопасяване е готова за ползване. Тази облегалка се определя спрямо линия, минаваща през линията на очите, перпендикулярна на облегалката на системата за обезопасяване, като пресечната точка е най-малко 40 mm под началото на радиуса на облегалката за главата.

6.1.3.

Системата за обезопасяване на деца трябва да е прикрепена към конструкцията на превозното средство или към конструкцията на седалката в зависимост от категорията, на която принадлежи.

ВЪЗМОЖНИ КОНФИГУРАЦИИ ЗА ОДОБРЕНИЕ

ТАБЛИЦА ГРУПИ/КАТЕГОРИИ

6.1.3.1.

За категориите „универсална“ и „ограничена“ посредством обезопасителен колан за възрастни (със или без прибиращо устройство), който отговаря на изискванията на Правило № 16 (или еквивалентно на него), закрепен към устройствата за закрепване, отговарящи на изискванията на Правило № 14 (или еквивалентно на него).

6.1.3.2.

За „универсални“ системи за обезопасяване на деца ISOFIX посредством приспособления за закрепване ISOFIX и горно лентово устройство ISOFIX, които отговарят на изискванията на настоящото правило, закрепени към система за закрепване ISOFIX и устройство за закрепване на горно лентово устройство ISOFIX, отговарящи на изискванията на Правило № 14.

6.1.3.3.

За „полууниверсална“ категория: посредством долни устройства за закрепване, предписани в Правило № 14, и допълнителни устройства за закрепване, отговарящи на изискванията на Приложение 11 към настоящото правило.

6.1.3.4.

За „полууниверсални“ системи за обезопасяване на деца ISOFIX посредством приспособления за закрепване ISOFIX, горно лентово устройство ISOFIX, опорен крак или арматурното табло на превозното средство, които отговарят на изискванията на настоящото правило, закрепени към система за закрепване ISOFIX и устройство за закрепване на горно лентово устройство ISOFIX, отговарящи на изискванията на Правило № 14.

6.1.3.5.

За категория „за специфично превозно средство“ посредством устройства за закрепване, проектирани от производителя на превозното средство или производителя на системата за обезопасяване на деца.

6.1.3.6.

В случай на задържащи ремъци за деца или ремък, задържащ система за обезопасяване на деца, които ремъци използват устройства за закрепване на обезопасителен колан, към които вече са монтирани обезопасителен колан или колани за възрастни, техническата служба трябва да провери дали:

В случай на устройства за обезопасяване на деца, използващи щанги, или на допълнителни устройства, прикрепени към устройствата за закрепване, одобрени по Правило № 14, което изважда ефективната позиция на устройствата за закрепване извън обхвата на Правило № 14, се прилагат следните точки:

6.1.3.7.

Системите за обезопасяване на деца с използване на опорен крак се одобряват единствено в категориите „полууниверсална“ и „за специфично превозно средство“ и към тях трябва да се прилагат изискванията от приложение 11 към настоящото правило. Производителят на система за обезопасяване на деца взема предвид особеностите на опорния крак за правилното му функциониране във всяко превозно средство и предоставя тази информация.

6.1.4.

Подсилващата възглавница трябва да се задържа или от обезопасителен колан за възрастни, като се използва изпитването, определено в параграф 8.1.4, или със самостоятелно приспособление.

6.1.5.

Производителят на система за обезопасяване на деца трябва да декларира в писмена форма, че токсичността на материалите, използвани за производството на системата за обезопасяване и с които обезопасеното дете може да се допира, са съобразени със съответните части на CEN Безопасност на играчките, част 3 (юни 1982 г.). Изпитания за потвърждaване на валидността на декларацията могат да се провеждат по усмотрение на органа, отговарящ за изпитванията. Настоящият параграф не се прилага за устройства за обезопасяване от групи II и III.

6.1.6.

Производителят на система за обезопасяване на деца трябва да декларира в писмена форма, че запалимостта на материалите, използвани за производството на системата за обезопасяване, са съобразени със съответните параграфи от ИКЕ Консолидирана резолюция за конструкцията на превозните средства (R.E.3) (документ TRANS/WP.29/78/Rev.1, параграф 1.20). Изпитвания за потвърждаване на валидността на декларацията могат да се провеждат по усмотрение на органа, отговарящ за изпитванията.

6.1.7.

В случай на система за обезопасяване на деца, гледаща назад, поддържана от арматурното табло на превозното средство, за целите на одобряването по настоящото правило се приема, че арматурното табло е достатъчно кораво.

6.1.8.

В случай на система за обезопасяване на деца от категория „универсална“, с изключение на универсалните системи за обезопасяване на деца ISOFIX, главната опорна точка на контакт между системата за обезопасяване на деца и обезопасителния колан за възрастни трябва да бъде отдалечена от оста Cr на не по-малко от 150 mm, като измерването се извършва при система за обезопасяване на деца, поставена на стенда за динамично изпитване.

6.1.9.

Ако за закрепването на система за обезопасяване на деца от категория „универсална“ е необходим колан за възрастни, неговата максималната дължина, която ще се използва на стенда за динамично изпитване, е определена в приложение 13 към настоящото правило.

За да се провери спазването на това изискване, системата за обезопасяване на деца се закрепва върху изпитвателния стенд, като се използва подходящ стандартизиран колан за седалка, описан в приложение 13. Не се инсталира манекен, освен ако обезопасителната система е проектирана така, че инсталирането на манекен би увеличило количеството използвана лента. Когато системата за обезопасяване на деца е инсталирана, не се допуска опъване на колана, освен упражняваното от стандартното прибиращо устройство, ако такова е монтирано. Когато се използва колан с прибиращо устройство, това условие трябва да се изпълни като най-малко 150 mm от колана остават на макарата.

6.1.10.

Cистемите за обезопасяване на деца от групи 0 и 0+ не се използват като гледащи напред.

6.2.1.

Конфигурацията на обезопасяването трябва да е такава, че

6.2.1.1.

обезопасяването да осигурява изискваната защита във всяко предвидено положение на системата за обезопасяване; при „системи за обезопасяване за деца със специални нужди“ първичните средства на обезопасяването да осигуряват изискваната защита във всяко предвидено положение на системата за обезопасяване без използването на допълнителните задържащи устройства, които могат да са налице;

6.2.1.2.

детето се поставя и отстранява лесно и бързо; в случай на система за обезопасяване на деца, в която детето е обезопасено с четири/петточков колан, или на колан с форма на Y без прибиращо устройство, всяко устройство за задържане на рамото и надбедрен ремък трябва да могат да се движат помежду си по време на процедурата, предписана в параграф 7.2.1.4.

В тези случаи окомплектованият колан на обезопасителната система за деца може да бъде проектиран с две или повече съединяващи се части. За „системи за обезопасяване на деца със специални нужди“ е прието, че допълнителните задържащи устройства ограничават бързината, с която детето може да се постави и отстрани. Допълнителните устройства обаче се проектират така, че да се освобождават бързо, доколкото това е възможно.

6.2.1.3.

Ако е възможно да се променя наклонът на обезопасителната система, тази промяна на наклона не трябва да изисква допълнително ръчно регулиране на ремъците. За да се промени наклонът на обезопасителната система се изисква целенасочено действие на ръката.

6.2.1.4.

обезопасителните системи от групите 0, 0+ и I задържат детето в такова положение, че то да получава изискваната защита дори когато спи;

6.2.1.5.

за да се предотврати изхлузването на детето под ремъците поради удар или поради движенията му, трябва да се изисква ремък за чатала при всички гледащи напред обезопасителни системи от група I, съдържащи система на четири/петточков колан. При закрепен ремък за чатала, в най-дългото му положение (ако е регулируем) не трябва да е възможно регулиране на надбедрения ремък така, че да лежи над таза както на 9-килограмовия така и на 15-килограмовия манекен.

6.2.2.

За групите I, II и III всички устройства за обезопасяване, с използване на „надбедрен ремък“, трябва да водят активно „надбедрения ремък“, за да се гарантира, че натоварванията, предавани чрез „надбедрения ремък“ се предават през таза.

6.2.3.

Всички ремъци на системата за обезопасяване трябва да се поставят така, че да не причиняват неудобство на ползвателя при нормална употреба или да не образуват опасна конфигурация. Разстоянието между раменните ремъци в близост до шията трябва да е равно най-малко на ширината на врата на съответния манекен.

6.2.4.

Окомплектованата система не трябва да подлага на прекален натиск слабите части на детското тяло (корем, слабини и т.н.). Системата трябва да е проектирана така, че в случай на сблъсък да не се оказва натоварване на натиск върху детското теме .

6.2.4.1.

Коланите с форма на Y могат да се използват единствено в гледащи назад и настрани системи за обезопасяване на деца (преносими креватчета).

6.2.5.

Системата за обезопасяване на деца се проектира и инсталира така, че:

6.2.5.1.

да намалява опасността от нараняване на детето или другите пътници в превозното средство от остри ръбове или издатини (напр. както е определено в Правило № 14);

6.2.5.2.

да не съдържа остри ръбове или други издатини, в състояние да увредят покритието на седалките или облеклото на пътника;

6.2.5.3.

да не подлага слабите части на детското тяло (корем, слабини и т.н.) на допълнителни инерционни сили, които тя създава;

6.2.5.4.

да гарантира, че коравите части, в точките на съприкосновение с ремъците, нямат остри ръбове, които могат да причинят износване на ремъците от триене.

6.2.6.

Всяка разглобяема част, даваща възможност компоненти да се закрепят и отделят, е проектирана във възможно най-голяма степен така, че да се избегне всякаква опасност от неправилно сглобяване и ползване. Системата за обезопасяване на деца със специални нужди може да има допълнителни устройства за обезопасяване; те трябва да са проектирани така, че да се избегне всякаква опасност от неправилно сглобяване и техните начини на освобождаване и функциониране да са непосредствено очевидни за спасител при авария.

6.2.7.

Когато системата за обезопасяване на деца, предназначена за група I, група II и комбинация от групи I и II, включва облегалка на стол, вътрешната височина на облегалката, определена в съответствие с диаграмата в приложение 12, трябва да е не по-къса от 500 mm.

6.2.8.

Могат да се използват само прибиращи устройства с автоматична блокировка и прибиращи устройства с аварийна блокировка.

6.2.9.

При устройствата, предназначени за ползване в група I, за детето трябва да е невъзможно да разхлаби частта от системата, която задържа таза, след като детето е поставено в системата; всяко устройство, което е проектирано за постигането на това, трябва да е трайно закрепено към системата за обезопасяване на деца.

6.2.10.

Система за обезопасяване на деца може да бъде проектирана за използване в повече от една тегловна група и/или от повече от едно дете, при условие че е в състояние да удовлетвори изискванията, установени за всяка от съответните групи. Система за обезопасяване на деца от категорията „универсална“ трябва да отговаря на изискванията на тази категория за всички тегловни групи , за които е била одобрена.

6.2.12.

В случай на подсилваща възглавница, трябва да се изследва леснотата, с която ремъците и езикът на колана за възрастен минават през точките на закрепване. Това важи специално за подсилващи възглавници, които са проектирани за предни седалки на автомобили и могат да имат дълъг, полутвърд скелет. Не следва да се допуска неподвижно закрепената ключалка да преминава през точките на закрепване на възглавницата, както и коланът да заема позиция, напълно различна от заеманата на количката за изпитване.

6.2.13.

Ако системата за обезопасяване на деца е проектирана за повече от едно дете, всяка система за обезопасяване трябва да е напълно независима по отношение на предаването на натоварвания и регулиране.

6.2.14.

Системите за обезопасяване на деца, снабдени с надуваеми елементи, трябва да са проектирани така, че условията за ползване (налягане, температура, влажност) да нямат влияние върху способността им да отговарят на изискванията на настоящото правило.

1

Приспособление за закрепване на системата за обезопасяване на деца ISOFIX — пример 1

2

Приспособление за закрепване на системата за обезопасяване на деца ISOFIX — пример 2

6.4.1.

Техническата служба, провеждаща изпитванията за одобрение, трябва да установи дали маркировките съответстват на изискванията от параграф 4.

6.5.1.

Техническата служба, провеждаща изпитванията за одобрение, трябва да установи дали инструкциите за инсталиране и инструкциите за ползване съответстват на параграф 15.

7.1.1.1.

Окомплектованата система за обезопасяване на деца или части от нея, които могат да бъдат засегнати от корозия, се подлагат на изпитванията, специфицирани в параграф 8.1.1 по-долу.

7.1.1.2.

След подлагане на изпитването за корозия, посочено в параграфи 8.1.1.1 и 8.1.1.2, квалифициран експерт не трябва да може да види с невъоръжено око признаци на влошаване на състоянието, способни да попречат на правилното функциониране на системата за обезопасяване на деца, както и да види каквато и да е значима корозия.

7.1.2.1.

При всички устройства с облегалка трябва да има вътрешни повърхности, определени в приложение 18 към настоящото правило, състоящи се от материал с максимално ускорение по-малко от 60 g, измерено в съответствие с приложение 17 към настоящото правило. Това изискване се прилага и за областите на противоударната преграда, които попадат в областта на удряне на главата.

7.1.2.2.

В случай на системи за обезопасяване на деца с трайни механично закрепени устройства за облягане на главата, които подлежат на регулиране, при които височината на обезопасителният колан за възрастни или детският четири/петточков колан се контролира непосредствено от регулируемата облегалка за главата, не е необходимо да се изисква енергопоглъщащ материал в областите, определени в приложение 18, с които главата на манекена не може да влезе в съприкосновение, т.е. областите зад облегалката за главата.

7.1.3.1.

Устройството за задържане на деца трябва да се изпитва, както е предписано в параграф 8.1.2; манекенът не трябва да изпада от устройството и, когато седалка за изпитване е в положение, в което горната ѝ част е обърната надолу, главата му не трябва да се премества повече от 300 mm от първоначалното си положение във вертикална посока по отношение на седалката за изпитването.

7.1.4.1.1.

Системи за обезопасяване на деца от категориите „универсална“, „ограничена“ или „полууниверсална“ се изпитват на количка за изпитване посредством седалката за изпитване, предписана в параграф 6 и в съответствие с параграф 8.1.3.1.

7.1.4.1.2.

Системи за обезопасяване на деца от категориите „за специфично превозно средство“ трябва да се изпитват с всеки модел превозно средство, за който системата е предназначена. Отговарящата за провеждането на изпитването техническа служба може да намали броя на изпитваните модели на превозното средство, ако те не се различават значително в аспектите, изброени в параграф 7.1.4.1.2.3. Системата за обезопасяване на деца може да бъде изпитвана по един от следните начини:

7.1.4.1.2.1.

на окомплектовано превозно средство, както е предписано в параграф 8.1.3.3;

7.1.4.1.2.2.

на каросерия, монтирана върху изпитвателна количка, както е предписано в параграф 8.1.3.2; или

7.1.4.1.2.3.

върху части на каросерията, които са достатъчно представителни за конструкцията на превозното средство и повърхностите, които поемат удара. Ако системата за обезопасяване на деца е предвидена за използване на задна седалка, тези части включват гърба на предната седалка, задната седалка, подовата плоскост, колоните Б и В и покрива. Ако системата за обезопасяване на деца е предвидена за използване на предна седалка, тези части включват арматурното табло, колоните А, предното стъкло, всякакви лостове и бутони, инсталирани на пода или конзолно, предната седалка, подовата плоскост и покрива. Наред с това, ако системата за обезопасяване на дете е предвидена за използване в комбинация с обезопасителен колан за възрастни, в частите се включва и съответният обезопасителен колан(и) за възрастни. Отговарящата за провеждането на изпитването техническа служба може да позволи изключването на отделни части, ако се сметне, че те са излишни. Изпитването трябва да следва предписаното в параграф 8.1.3.2.

7.1.4.1.3.

Динамичното изпитване трябва да се проведе на системи за обезопасяване на деца, които преди това не са били подлагани на натоварване.

7.1.4.1.4.

По време на динамичното изпитване никоя част от система за обезопасяване, осигуряваща задържането на детето на мястото му, не трябва да се скъсва или счупва, както и никоя ключалка, заключваща система или система за преместване не трябва да се освобождава.

7.1.4.1.5.

В случай на „неинтегрален“ тип трябва да се използва стандартният колан за седалка и скобите за закрепване, предписани в приложение 13 към настоящото правило. Това не се прилага за одобрения за „специфично превозно средство“, където се използва действителният колан на превозното средство.

7.1.4.1.6.

Ако системата за обезопасяване на деца „за специфично превозно средство“ е инсталирана в областта зад най-задните гледащи напред места за сядане на възрастни (например мястото за багаж), се извършва едно изпитване с най-големия(ите) манекен/манекени в окомплектовано превозно средство, както е предписано в параграф 8.1.3.3.3. Останалите изпитвания, включително за съответствие на производството, могат да се направят, както е предписано в параграф 8.1.3.2, ако такова е желанието на производителя.

7.1.4.1.7.

В случай на „система на обезопасяване на деца със специални нужди“ всяко динамично изпитване, специфицирано от настоящото правило за всяка тегловна група, се извършва двукратно: първо, с използване на първичните средства за обезопасяване, и второ, с всички останали използвани устройства за обезопасяване. При тези изпитвания трябва да се обърне специално внимание на изискванията от параграфи 6.2.3 и 6.2.4.

7.1.4.1.8.

По време на динамичните изпитвания стандартният обезопасителен колан, използван за инсталирането на системата за обезопасяване на деца, не трябва да се отделя от нито един водач или заключващо устройство, използвани за провеждания тест.

7.1.4.1.9.

Система за обезопасяване на дете с опорен крак се изпитва, както следва:

7.1.4.1.10.

В случай на обезопасителна система за деца, която използва система за закрепване ISOFIX и устройство против завъртане, ако има такива, се провежда динамично изпитване:

7.1.4.1.10.1.

за обезопасителна система за деца ISOFIX от класове за размера А и В:

7.1.4.1.10.1.1.

с използвано устройство против завъртане около вертикалната ос, и

7.1.4.1.10.1.2.

без използвано устройство против завъртане около вертикалната ос. Това изискване не се прилага, когато като устройство против завъртане около вертикалната ос се използва постоянен опорен крак, неподлежащ на регулиране.

7.1.4.1.10.2.

За система за обезопасяване на деца ISOFIX от другите класове за размер с използвано устройство против завъртане около вертикалната ос.

7.1.4.2.1.

Резултантното ускорение на гръдния кош не трябва да надвишава 55 g освен в периоди, чиято обща продължителност не надвишава 3 ms.

7.1.4.2.2.

Вертикалната компонента на ускорението от корема към главата не трябва да надвишава 30 g освен в периоди, чиято обща продължителност не надвишава 3 ms.

7.1.4.3.1.

По време на проверката, описана в приложение 8, допълнение 1, параграф 5.3 не трябва да има никакви видими знаци за проникване в моделиращата глина на корема, причинено от някоя част на устройството за обезопасяване.

7.1.4.4.1.

Системи за обезопасяване на деца от категориите „универсална“, „ограничена“ и „полууниверсална“:

7.1.4.4.1.1.

гледащи напред системи за обезопасяване на деца: главата на манекена не трябва да преминава отвъд равнините BA и DA, както са определени във фигура 1 по-долу. Това се преценява в период до 300 ms или до момента, в който манекенът окончателно е в покой, според това кое от двете ще настъпи първо.

Фигура 1

Схема на изпитване на гледащо напред устройство

Размери в mm

7.1.4.4.1.2.

Гледащи назад системи за обезопасяване за деца:

7.1.4.4.1.2.1.

системи за обезопасяване на деца, поддържани от арматурното табло: главата на манекена не трябва да преминава отвъд равнините AB, AD и DCr, както са показани на фигура 2 по-долу. Това се преценява за период до 300 ms или до момента, в който манекенът окончателно остане в покой, според това кое от двете ще настъпи първо.

Фигура 2

Схема на изпитване на гледащо назад устройство

7.1.4.4.1.2.2.

Системи за обезопасяване на деца от група 0, неподдържани от арматурното табло, и преносими креватчета: главата на манекена не преминава отвъд равнините AB, AD и DE, както са показани на фигура 3 по-долу. Това се преценява за период до 300 ms или до момента, в който манекенът окончателно остане в покой, според това кое от двете ще настъпи първо.

Фигура 3

Схема за системи за обезопасяване за деца от група 0, неподдържани от арматурното табло

7.1.4.4.1.2.3.

Системи за обезопасяване на деца, различни от група 0, неподдържани от арматурното табло:

Главата на манекена не трябва да преминава отвъд равнините FD, FG и DE, както са показани във фигура 4 по-долу. Това се преценява за период до 300 ms или до момента, в който манекенът окончателно остане в покой, според това кое от двете ще настъпи първо.

В случай че има съприкосновение на такава система за обезопасяване на деца с тръбата с диаметър 100 mm и всички експлоатационни критерии са изпълнени, се провежда още едно динамично изпитване (челен удар) с най-тежкия манекен, предвиден за тази система за обезопасяване, и без тръбата с диаметър 100 mm; изискванията за това изпитване са да се отговори на всички други критерии освен преместването напред.

Фигура 4:

Схема за изпитване на гледащи назад устройства, с изключение на група 0, неподдържани от арматурното табло

7.1.4.4.2.

Системи за обезопасяване на деца от категорията „за специфично превозно средство“: когато се изпитва в окомплектовано превозно средство или в каросерията на превозното средство, главата не трябва да влиза в допир с никоя част на превозното средство. Ако обаче е налице такова съприкосновение, скоростта на удара върху главата трябва да е по-малка от 24 km/h и частта, в която е осъществено съприкосновението, трябва да отговаря на критериите на изпитването за поглъщане на енергията, изложени в Правило № 21, приложение 4. При изпитвания с окомплектовани превозни средства, след изпитването трябва да е възможно освобождаването на манекените от системата за обезопасяване на деца без използването на инструменти.

7.1.5.1.

Комплекти ключалки, прибиращи устройства, регулиращи устройства и фиксатори, които са податливи на температурни влияния, се подлагат на температурното изпитване, специфицирано в параграф 8.2.8 по-долу.

7.1.5.2.

След подлагане на температурно изпитване, както е предписано в параграф 8.2.8.1, квалифициран експерт не трябва да може да види с невъоръжено око признаци на влошаване на състоянието, способни да попречат на правилното функциониране на системата за обезопасяване на деца.

7.2.1.1.

Ключалката трябва да е конструирана така, че да се изключва всяка възможност за неправилно използване. Това предполага, inter alia, че трябва да бъде невъзможно ключалката да се остави в частично затворено положение. Трябва да е невъзможна нецеленасочена размяна на части на ключалката, когато ключалката е затворена; ключалката трябва да се затваря единствено когато всички части са захванати. Широчината на ключалката, навсякъде където е в контакт с детето, не трябва да е по-тясна от минималната ширина на ремъка, посочена в параграф 7.2.4.1.1 по-долу. Този параграф не се прилага за комплекти ключалки, които вече са одобрени съгласно Правило № 16 на ИКЕ или друг еквивалентен на него стандарт в сила. В случай на „система за обезопасяване на деца със специални нужди“ е нужно единствено ключалката на първичните средства за задържане да е в съответствие с параграфи от 7.2.1.1 до 7.2.1.9 включително.

7.2.1.2.

Ключалката, дори и когато не е подложена на натоварване, трябва да остане затворена, независимо от нейното положение. Тя трябва да бъде лесна за ползване и хващане. Трябва да е възможно да се отваря с натиск върху бутон или подобно устройство. При бутон в освободено положение проекцията на повърхнината, върху която се прилага този натиск, върху равнина, перпендикулярна на направлението на първоначалното движение на бутона, трябва да има следните размери: за капсулованите системи – минимална площ 4,5 cm2 и минимална ширина 15 mm; за некапсулованите системи – минимална площ 2,5 cm2 и минимална ширина 10 mm. Широчината трябва да е по-малката от двата размера, образуващи указаната област.

7.2.1.3.

Областта на освобождаване на ключалката е оцветена в червено. Никоя друга част на ключалката не трябва да е с този цвят.

7.2.1.4.

Трябва да е възможно освобождаването на детето от системата за обезопасяване с единично действие върху една ключалка. За групите 0 и 0+ се допуска отстраняването на детето заедно с устройства като столче за дете/преносимо детско креватче/устройства за задържане в преносимо креватче, ако система за обезопасяване на деца може да се освободи със задействането на максимум две ключалки.

7.2.1.4.1.

Свързваща скоба между раменните ремъци на четири/петточков колан се счита за неспазване на изискването за единично действие, изложено в параграф 7.2.1.4 по-горе.

7.2.1.5.

Ключалката за групи II и III се поставя така, че детето, заемащо място в системата за обезопасяване, да може да я достига. В допълнение тя се поставя така за всички групи, че целта и начина на задействане са непосредствено очевидни за спасител при авария.

7.2.1.6.

Отварянето на ключалката трябва да гарантира изваждането на детето независимо от „стола“, „опората на стола“ и „противоударната преграда“, ако такива са монтирани, и в случай, че устройството включва ремък за чатал, той се освобождава при задействането на същата ключалка.

7.2.1.7.

Ключалката трябва да издържа на функционалните изисквания на температурното изпитване, дадени в параграф 8.2.8.1 и на повтарящи се операции и, преди динамичното изпитване, посочено в параграф 8.1.3, трябва да се подложи на изпитване, състоящо се от 5 000 ± 5 цикъла на отваряне и на затваряне при нормални условия на употреба.

7.2.1.8.

Ключалката трябва да се подложи на следните изпитвания за отваряне:

7.2.1.8.1.1.

За това изпитване трябва да се използва система за обезопасяване на дете, която вече е преминала динамичното изпитване, предписано в параграф 8.1.3 по-долу.

7.2.1.8.1.2.

Необходимата сила за отваряне на ключалката при изпитването, предписано в параграф 8.2.1.1 по-долу, не трябва да надвишава 80 N.

7.2.1.8.2.1.

За това изпитване трябва да се използва ключалка, която преди това не е била подлагана на натоварване. За изпитванията, предписани в параграф 8.2.1.2 по-долу, силата, необходима за отваряне на ключалката, когато не е подложена на натоварване, трябва да е в границите на 40—80 N.

7.2.1.9.1.

По време на изпитването в съответствие с параграф 8.2.1.3.2 никоя част на ключалката или прилежащите ремъци, както и на регулиращите устройства, не трябва да се счупва или откачва.

7.2.1.9.2.

Ключалка за четири/петточков колан за тегловни групи 0 и 0+ трябва да издържа 4 000 N.

7.2.1.9.3.

Ключалка за четири/петточков колан за тегловна група I или по-висока трябва да издържа 10 000 N.

7.2.1.9.4.

Компетентният орган може да отмени изпитването за якост на ключалката, ако наличната информация го прави излишно.

7.2.2.1.

Границите на регулирането трябва да са достатъчни, за да позволят правилното регулиране на системата за обезопасяване на деца с всички манекени от тегловната група, за която е предназначено устройството, и да позволяват задоволително инсталиране във всички посочени модели превозни средства.

7.2.2.2.

Всички регулиращи устройства трябва да са от типа „бързо регулиращо устройство“, с изключение на регулиращите устройства, които се използват само за първоначално инсталиране на системата за обезопасяване в превозното средство и които могат да са от тип, различен от типа „бързо регулиращо устройство“.

7.2.2.3.

Устройствата от типа „бързо регулиращо устройство“ трябва да са лесни за достигане, когато системата за обезопасяване на дете е правилно инсталирана и детето или манекенът са на място.

7.2.2.4.

Устройствата от типа „бързо регулиращо устройство“ трябва да се регулират лесно спрямо телосложението на детето. По-специално, в изпитването, извършено в съответствие с параграф 8.2.2.1, силата, изисквана за задействането на ръчното регулиращо устройство, не трябва да надвишава 50 N.

7.2.2.5.

Изпитват се два образеца на регулиращи устройства на обезопасителна система за деца, както е предписано в експлоатационните изисквания на температурното изпитване, дадени в параграфи 8.2.8.1 и 8.2.3 по-долу.

7.2.2.5.1.

Микроприплъзването на ремъка не трябва да надхвърля 25 mm за едно регулиращо устройство и 40 mm за всички регулиращи устройства.

7.2.2.6.

Устройството не трябва да се счупва или откачва, когато се изпитва, както е предписано в параграф 8.2.2.1 по-долу.

7.2.2.7.

Регулиращо устройство, монтирано непосредствено на система за обезопасяване на деца, трябва да е в състояние да издържа на повтарящи се действия и преди динамичното изпитване, предписано в параграф 8.1.3, трябва да се подложи на изпитване, състоящо се от 5 000 ± 5 цикъла на отваряне и на затваряне, както е посочено в параграф 8.2.7.

7.2.3.1.1.

Ремъкът на обезопасителен колан, оборудван с прибиращо устройство с автоматична блокировка, не трябва да се развива на повече от 30 mm между застопоряващите положения на прибиращото устройство. При движение назад на ползвателя на колана, коланът или остава в първоначалното си положение, или автоматично се връща до първоначалното положение при следващи движения напред, извършени от потребителя.

7.2.3.1.2.

Ако прибиращото устройство е част от надбедрен колан, силата на навиване на ремъка в обратна посока не трябва да е по-малка от 7 N, като тази сила се измерва в свободната дължина между манекена и прибиращото устройство в съответствие с параграф 8.2.4.1 по-долу. Ако прибиращото устройство е част от диагонален колан, силата на навиване в обратна посока на ремъка не трябва да е по-малка от 2 N и не трябва да надвишава 7 N, когато се измерва по подобен начин. Ако ремъкът преминава през водач или ролка, силата на прибиране се измерва в свободната дължина между манекена и водача или ролката. Ако комплектът съдържа устройство, което при ръчно или автоматично действие не допуска лентата да бъде прибрана изцяло, когато се правят тези измервания, това устройство не трябва да е в действие.

7.2.3.1.3.

Ремъкът се изтегля многократно от прибиращото устройство и се оставя да се прибере по описания в параграф 8.2.4.2 по-долу метод до изпълняване на 5 000 цикъла на изтегляне и прибиране. След това прибиращото устройство се проверява по отношение на експлоатационните изисквания на температурното изпитване, дадени в параграф 8.2.8.1, и на изпитването на устойчивост на корозия, описано в параграф 8.1.1, както и на изпитването за прахоустойчивост, описано в параграф 8.2.4.5. След подлагането на тези изпитвания лентата трябва да издържа успешно още 5 000 цикъла на изтегляне и прибиране. След провеждането на описаните изпитвания, прибиращото устройство трябва да функционира правилно и да отговаря на изискванията на параграфи 7.2.3.1.1 и 7.2.3.1.2 по-горе.

7.2.3.2.1.

При изпитване, както е предписано в параграф 8.2.4.3, прибиращо устройство с аварийна блокировка трябва да удовлетворява следните изисквания:

7.2.3.2.1.1.

то се блокира, когато отрицателното ускорение на превозното средство достигне 0,45 g;

7.2.3.2.1.2.

то не трябва да се блокира при ускорение на ремъка, измерено по оста на неговото изтегляне, по-малко от 0,8 g;

7.2.3.2.1.3.

прибиращото устройство с аварийна блокировка не трябва да се блокира, когато датчикът е наклонен под ъгъл, непревишаващ 12o във всяка посока спрямо посоченото от производителя положение на инсталиране;

7.2.3.2.1.4.

прибиращото устройство с аварийна блокировка трябва да се блокира, когато датчикът е наклонен под ъгъл, превишаващ 27o във всяка посока спрямо посоченото от производителя положение за инсталиране.

7.2.3.2.2.

Когато действието на прибиращото устройство зависи от външен сигнал или захранващ източник, устройството му трябва да осигурява автоматично блокиране на прибиращото устройство в случаи на отказ или прекъсване на сигнала или захранващия източник.

7.2.3.2.3.

Прибиращото устройство с аварийна блокировка с множествена чувствителност трябва да удовлетворява посочените по-горе изисквания. В допълнение, ако един от тези фактори се отнася към изтеглянето на ремъка, трябва да се получи блокиране при ускорение на ремъка от 1,5 g, измерено по оста на неговото изтегляне.

7.2.3.2.4.

При всяко от изпитванията, посочени в параграфи 7.2.3.2.1.1 и 7.2.3.2.3 по-горе, изтеглянето на лентата преди прибиращото устройство да се застопори не трябва да превишава 50 mm, като за начало се взема дължината на развиване, посочена в параграф 8.2.4.3.1. При изпитването, посочено в параграф 7.2.3.2.1.2 по-горе, устройството не трябва да се застопорява до първите изтеглени 50 mm от лентата, за начало на които се взема дължината на развиване, определена в параграф 8.2.4.3.1.

7.2.3.2.5.

Ако прибиращото устройство е част от надбедрен колан, силата на навиване назад на ремъка не трябва да е по-малка от 7 N, като тази сила се измерва в свободната дължина между манекена и прибиращото устройство, както е предписано в параграф 8.2.4.1. Ако прибиращото устройство е част от диагонален колан, силата на навиване назад на ремъка не трябва да е по-малка от 2 N и не трябва да надвишава 7 N, когато се измерва по подобен начин. Ако ремъкът преминава през водач или ролка, силата на прибиране се измерва в свободната дължина между манекена и водача или ролката. Ако комплектът съдържа устройство, което при ръчно или автоматично действие не допуска ремъкът да бъде изцяло прибран, това устройство не трябва да е в действие, когато се правят тези измервания.

7.2.3.2.6.

Ремъкът се изтегля многократно от прибиращото устройство и се оставя да се прибере по описания в параграф 8.2.4.2 по-долу метод до изпълняването на 40 000 цикъла на изтегляне и прибиране. След това прибиращото устройство се проверява по отношение на експлоатационните изисквания на температурното изпитване, дадени в параграф 8.2.8.1, и на изпитването на устойчивост на корозия, описано в параграф 8.1.1, както и на изпитването за прахоустойчивост, описано в параграф 8.2.4.5. След подлагането на тези изпитвания ремъкът трябва да издържа успешно още 5 000 цикъла на изтегляне и прибиране (или общо 45 000 цикъла). След провеждането на горните изпитвания, прибиращото устройство трябва да продължава да функционира правилно и да отговаря на изискванията на параграфи 7.2.3.2.1 и 7.2.3.2.5 по-горе.

7.2.4.1.1.

Минималната широчина на ремъците на система за обезопасяване на деца, които са в допир с манекена, трябва да е 25 mm за групи 0, 0+ и I и 38 mm за групи II и III. Тези размери се измерват по време на изпитването за якост на ремъка, предписано в параграф 8.2.5.1, без да се спира машината и при натоварване равно на 75 % от усилието на скъсване на ремъка.

7.2.4.2.1.

За двата образеца ремъци, кондиционирани както е предписано в параграф 8.2.5.2.1, усилието на скъсване на ремъка се определя, както е предписано в параграф 8.2.5.1.2 по-долу.

7.2.4.2.2.

Разликата между усилието на скъсване на двата образеца не трябва да надвишава 10 % от по-голямото усилие на скъсване.

7.2.4.3.1.

За двата ремъка, кондиционирани както е предписано в една от разпоредбите на параграф 8.2.5.2 (с изкл. на параграф 8.2.5.2.1), усилието на скъсване на лентата трябва да бъде не по-малко от 75 % от средната стойност на усилието, определена с изпитването, посочено в параграф 8.2.5.1 по-долу.

7.2.4.3.2.

В допълнение усилието на скъсване не трябва да е по-малко от 3,6 kN за системите за обезопасяване от групи 0, 0+ и I, 5 kN за системите от група II и 7,2 kN за тези от група III.

7.2.4.3.3.

Техническата служба може да отмени едно или повече от тези изпивтания, ако съставът на използвания материал или наличната информация ги правят излишни.

7.2.4.3.4.

Процедурата за кондиционирането за износване от триене (протриване) от тип 1, определена в параграф 8.2.5.2.6, трябва да се провежда единствено когато изпитването за микроприплъзване, определено в параграф 8.2.3 по-долу, дава резултат по-голям от 50 % от пределната стойност, предписана в параграф 7.2.2.5.1 по-горе.

7.2.4.4.

Трябва да е невъзможно да се изтегли целият ремък през което и да е устройство за регулиране, ключалки и точки за закрепване.

7.2.5.1.

Фиксаторът трябва да е трайно закрепен към системата за обезопасяване на деца.

7.2.5.2.

Фиксаторът не трябва да вреди на дълготрайността на обезопасителния колан за възрастни и се проверява по отношение на експлоатационните изискванията на температурното изпитване, дадени в параграф 8.2.8.1.

7.2.5.3.

Фиксаторът не трябва да пречи за бързото освобождаване на детето

8.1.1.1.

Отделните метални части на система за обезопасяване на деца се поставят в изпитвателна камера, както е предписано в приложение 4. В случай на система за обезопасяване на деца с прибиращо устройство ремъкът трябва да е развит до пълната си дължина минус 100 ± 3 mm. С изключение на кратките прекъсвания, които могат да се наложат, например за проверка и допълване на соления разтвор, изпитването на излагане на въздействие но атмосферни условия продължава без прекъсване в продължение на петдесет часа ±0,5 h.

8.1.1.2.

След приключване на изпитването комплектът се измива внимателно или се потапя в чиста течаща вода с температура не по-висока от 38 oC, за да се отстрани евентуално отлагане на сол, образувано по време на изпитването, като се оставя да изсъхне при стайна температура от 18 до 25 oC за 24 ± 1 часа, преди да се провери в съответствие с параграф 7.1.1.2 по-горе.

8.1.2.1.

Манекенът се поставя в обезопасителната система, инсталирана в съответствие с настоящото правило и при съобразяване с инструкциите на производителя, както и със стандартната хлабина, посочена в параграф 8.1.3.6 по-долу.

8.1.2.2.

Системата за обезопасяване трябва да е прикрепена към седалката за изпитване или към седалката на превозното средство. Цялата седалка се завърта около хоризонтална ос, съдържаща се в средната надлъжна равнина на седалката, до ъгъл 360o със скорост от 2—5o/s. За целите на това изпитване към седалката за изпитване, описана в приложение 6, могат да бъдат закрепени устройствата, предвидени за използване в „специфично превозно средство“.

8.1.2.3.

Това изпитване трябва да се проведе повторно със завъртане в обратна посока, след като, ако е необходимо, манекенът се постави отново в първоначалната му позиция. Процедурата трябва да се повтори в двете посоки на завъртане, с ос на завъртане в хоризонталната равнина и на 90o спрямо осите на завъртане от предишните две изпитвания.

8.1.2.4.

Тези изпитвания трябва да се проведат с използване на най-малкия и най-големия съответен манекен за групата или групите, за които устройството за обезопасяване е предвидено.

8.1.3.1.1.1.

Количката и седалката за изпитване, използвани в динамичното изпитване, трябва да отговарят на изискванията от приложение 6 към настоящото правило, а процедурата по постановката на динамичното изпитването на сблъсък трябва да е в съответствие с приложение 21.

8.1.3.1.1.2.

По време на отрицателното ускорение количката трябва да остава хоризонтална .

8.1.3.1.1.3

Отрицателното ускорение на количката се постига, като се използва апаратурата, показана в приложение 6 към настоящото правило, или каквото и да е друго устройство, с което се постигат равностойни резултати. Тази апаратура разполага с експлоатационните характеристики, посочени в параграф 8.1.3.4 и приложение 7 към настоящото правило.

8.1.3.1.1.4.

Правят се следните измервания:

8.1.3.1.1.4.1.

скорост на количката непосредствено преди удар;

8.1.3.1.1.4.2.

спирачен път;

8.1.3.1.1.4.3.

преместването на главата на манекена във вертикалната и хоризонталната равнина за групи I, II и III , а за групи 0 и 0+ — преместването на манекена, без да се вземат предвид неговите крайници;

8.1.3.1.1.4.4.

ускорението на гръдния кош в три взаимно перпендикулярни посоки, с изключение на случая на манекен на новородено;

8.1.3.1.1.4.5.

всякакви видими признаци за проникване в моделиращата глина в корема (виж параграф 7.1.4.3.1), с изключение на случая на манекена на новородено.

8.1.3.1.1.5.

След удара обезопасителната система за деца се проверява визуално, без отваряне на ключалката, за да се определи дали има неизправности или счупвания.

8.1.3.1.2.1.

Седалката за изпитване трябва да се завърти на 180o, когато се изпитва при спазване на изискванията на изпитването за заден удар.

8.1.3.1.2.2.

Когато се изпитва гледаща назад система за обезопасяване на деца, предвидена за използване на предно място за сядане, арматурното табло на превозното средство се представя от корава щанга, закрепена към количката по такъв начин, че цялото поглъщане на енергия да става в системата за обезопасяване на деца.

8.1.3.1.2.3.

Условията за отрицателно ускорение трябва да удовлетворяват изискванията от параграф 8.1.3.4 по-долу.

8.1.3.1.2.4.

Измерванията, които трябва да се направят, са сходни с изброените в параграфи от 8.1.3.1.1.4 до 8.1.3.1.1.4.5 по-горе.

8.1.3.1.2.5.

След удара обезопасителната система за деца се проверява визуално, без отваряне на ключалката, за да се определи дали има неизправности или счупвания.

8.1.3.2.1.1

Методът, използван за закрепване на превозното средство по време на изпитването, не трябва да е такъв, че да води до усилване на устройствата за закрепване на седалките, обезопасителните колани или всякакви допълнителни устройства за закрепване на системата за обезопасяване на деца, както и до намаляване на нормалната деформация на конструкцията. В изпитването не трябва да присъства част от превозното средство, която ограничавайки движението на манекена напред, да намалява товара, прилаган върху системата за обезопасяване на деца по време на изпитването. Отстранените части от конструкцията могат да се заменят с части с равностойна якост, при условие че те не пречат на движението на манекена.

8.1.3.2.1.2.

Приема се, че закрепващото устройство е задоволително, ако не въздейства върху площ, простираща се по цялата широчина на конструкцията, и ако превозното средство или конструкцията е блокирано или застопорено на разстояние от устройствата за закрепване на изпитваната система за обезопасяване, не по-малко от 500 mm. Отзад конструкцията се закрепва на достатъчно разстояние зад устройствата за закрепване, така че да се осигури изпълняване на изискванията на параграф 8.1.3.2.1.1 по-горе.

8.1.3.2.1.3.

Седалката на превозното средство и системата за обезопасяване на деца трябва да бъдат монтирани и поставени в положение, което по преценка на техническата служба, провеждаща изпитванията за одобрение, предоставя най-неблагоприятните условия за изпитване на якост, съвместими с разполагането на манекена в превозното средство. Положението на облегалката на седалката на превозното средство и системата за обезопасяване на деца трябва да бъде заведено в протокола. Ако е с регулируем наклон, облегалката на седалката на превозното средство се блокира, както е определено от производителя или, при липса на спецификация, се регулира на ъгъл, възможно най-близък до 25o.

8.1.3.2.1.4.

Освен ако инструкциите за монтиране и използване не изискват нещо различно, предната седалка се поставя в най-предното обичайно използвано положение на системите за обезопасяване на деца, предвидени за употреба на предно място за сядане, и в най-задното обичайно употребявано положение на системите за обезопасяване на деца, предвидени за употреба на задно място за сядане.

8.1.3.2.1.5.

Условията за отрицателно ускорение трябва да удовлетворяват изискванията от параграф 8.1.3.4 по-долу. Седалката на изпитването е седалката на даденото превозно средство.

8.1.3.2.1.6.

Провеждат се следните измервания:

8.1.3.2.1.6.1.

скорост на количката непосредствено преди удара;

8.1.3.2.1.6.2.

спирачен път;

8.1.3.2.1.6.3.

всяко съприкосновение на главата на манекена с вътрешността на каросерията на превозното средство;

8.1.3.2.1.6.4

отрицателното ускорение на гръдния кош в три взаимно перпендикулярни посоки, освен за случая с манекен на новородено;

8.1.3.2.1.6.5

всякакви видими признаци за проникване в моделиращата глина в корема (виж параграф 7.1.4.3.1), освен за случая с манекен на новородено.

8.1.3.2.1.7

След удара обезопасителната система за деца се проверява визуално, без отваряне на ключалката, за да се определи дали има някаква неизправност.

8.1.3.2.2.1

За изпитвания на заден удар каросерията трябва да е завъртяна на 180o върху изпитвателната количка.

8.1.3.2.2.2

Същите изисквания като при челен удар.

8.1.3.3.1

Условията за отрицателно ускорение трябва да удовлетворяват изискванията от параграф 8.1.3.4 по-долу.

8.1.3.3.2.

За изпитвания на челен удар процедурата е определената в приложение 9 към настоящото правило.

8.1.3.3.3

За изпитвания на заден удар процедурата е определената в приложение 10 към настоящото правило.

8.1.3.3.4

Правят се следните измервания:

8.1.3.3.4.1.

скоростта на превозното средство/устройството за изпитване на удар непосредствено преди удара;

8.1.3.3.4.2

всяко съприкосновение на главата на манекена (в случай на манекен за група 0, без да се вземат предвид крайниците му) с вътрешността на каросерията на превозното средство;

8.1.3.3.4.3

ускорението на гръдния кош в три взаимно перпендикулярни посоки, освен за случая с манекен на новородено;

8.1.3.3.4.4

всякакви видими признаци за проникване в моделиращата глина на корема (виж параграф 7.1.4.3.1), освен за случая с манекен на новородено.

8.1.3.3.5

Ако предните седалки са с регулируем наклон, те се блокират, както е определено от производителя или, при липса на спецификация, облегалката на седалката се регулира на ъгъл, възможно най-близък до 25o.

8.1.3.3.6.

След удара обезопасителната система за деца се проверява визуално, без отваряне на ключалката, за да се определи дали има някакви неизправности или счупвания.

8.1.3.4

Условията за динамичното изпитване са обобщени в таблицата по-долу:

8.1.3.5.1.

В случай на системи за обезопасяване на деца, предназначени за ползване както е посочено в параграф 2.1.2.3 и включващи използването на допълнителни устройства за закрепване, изпитването на челен удар, в съответствие с 8.1.3.4, трябва да се проведе, както следва:

8.1.3.5.2.

За устройства с къс горен ремък за прикрепване, напр. предназначен да се прикрепи към задната поставка за багаж, конфигурацията на горното устройство за закрепване на количката за изпитване е предписаната в приложение 6, допълнение 3.

8.1.3.5.3.

За устройства с дълъг горен ремък за прикрепване, напр. предназначен за употреба където няма задна поставка за багаж и ремъците на горните устройства за закрепване са прикрепени към пода на превозното средство, устройствата за закрепване на количката за изпитване са предписаните в приложение 6, допълнение 3.

8.1.3.5.4.

За устройства, предназначени за употреба в двете конфигурации, трябва да се проведат изпитванията, предписани в параграфи 8.1.3.5.2 и 8.1.3.5.3 с тази разлика, че в случай на изпитване, провеждано в съответствие с изискванията на параграф 8.1.3.5.3 по-горе, се използва само по-тежкият манекен.

8.1.3.5.5.

За гледащи назад устройства долното устройство за закрепване на конфигурацията върху изпитвателната количка трябва да е предписаното в приложение 6, допълнение 3.

8.1.3.5.6.

За преносими креватчета с употреба на два допълнителни ремъка, които са закрепени към два обезопасителни колана за възрастни, когато товарът се прилага директно през обезопасителния колан за възрастни върху долното устройство за закрепване на обезопасителния колан за възрастни, устройство за закрепване на изпитвателната количка трябва да е предписаното в приложение 6, допълнение 3, параграф 7 (А1, В1). Инсталирането върху изпитвателния стенд трябва да е описаното в приложение 21, бележка 5. Системата трябва да работи правилно дори с отключени обезопасителни колани за възрастни и се счита за универсална, когато е в съответствие с параграф 6.1.8.

8.1.3.6.1.

Системата за обезопасяване на деца и манекените трябва се инсталира по такъв начин, че изискванията на параграф 8.1.3.6.3 да са изпълнени.

8.1.3.6.2.

Системата за обезопасяване на деца трябва да се изпитва с използване на манекените, предписани в приложение 8 към настоящото правило.

8.1.3.6.3.

Инсталиране на манекена.

8.1.3.6.3.1.

Манекенът се поставя така, че междината да е между задната му част и системата за обезопасяване. В случай на преносимо креватче манекенът се поставя в право хоризонтално положение, възможно най-близо до централната линия на преносимото креватче.

8.1.3.6.3.2.

Детското столче се поставя на седалката за изпитване.

Манекенът се поставя в детското столче.

Между манекена и облегалката на стола се поставя шарнирно закрепена дъска, или сходно гъвкаво устройство, с дебелина 2,5 cm, широчина 6 cm и дължина, равна на височината на рамото (в седнало положение, приложение 8) минус височината, измерена в центъра на ханша (в седнало положение височината на задколянната ямичка плюс половината от височината на бедрото от приложение 8), според размера на манекена, с който се провежда изпитване. Дъската следва възможно най-близко извивката на стола и долният ѝ край следва да е на височината на тазобедрената става на манекена.

Коланът се регулира в съответствие с инструкциите на производителя, но се обтяга със стойност 250 ± 25 N над силата на обтягане на регулиращото устройство, с ъгъл на отклонение на ремъка при регулиращото устройство от 45 ± 5o или, като алтернатива, с ъгъла, предписан от производителя.

Завършва се инсталирането на детското столче към седалката за изпитване в съответствие с приложение 21 към настоящото правило.

Отстранява се гъвкавото устройство.

Това важи само за четири/петточкови колани или системи за обезопасяване, където детето се задържа с триточков колан за възрастни и където се използва фиксатор, и не важи за детски ремъци за задържане, свързани непосредствено с прибиращо устройство.

8.1.3.6.3.3.

Надлъжната равнина, преминаваща през централната линия на манекена, е установена по средата между двете долни устройства за закрепване на колана, като обаче се взема под внимание и параграф 8.1.3.2.1.3. В случай на изпитване на подсилващи възглавници с манекен, представляващ 10-годишно дете, надлъжната равнина, преминаваща през централната линия на манекена, трябва да се разположи на 75 ± 5 mm отляво или отдясно по отношение на точката в средата между двете долни устройства за закрепване на колана.

8.1.3.6.3.4.

В случай на устройства, които изискват използване на стандартен колан, преди динамичното изпитване на манекена, раменният ремък може да се постави чрез използване на лека самозалепваща лента с достатъчна широчина и дължина. В случай на гледащи назад устройства главата може да се придържа към облегалката на системата за обезопасяване с помощта на лека самозалепваща лента с достатъчна широчина и дължина. В случай на системи за обезопасяване, гледащи назад, за свързването на главата на манекена към 100-милиметровата щанга или към гърба на системата за обезопасяване по време на ускорението на количката, се допуска употребата на лека самозалепваща лента.

8.1.3.7.1.

8.1.3.7.2.

8.1.3.7.3.

8.1.3.7.4.

8.1.3.7.5.

8.1.3.7.6.

Ако системата за обезопасяване на деца е подходяща за две или повече тегловни групи, изпитванията трябва да се провеждат с използване на най-лекия и най-тежкия манекени, посочени по-горе за всички съответни групи. Ако конфигурацията на устройството обаче се изменя значително между една група и следващата, например когато конфигурацията на обхващащия колан или дължината му се мени, извършващата изпитванията лаборатория може, ако смята за препоръчително, да добави изпитване с манекен със средно тегло.

8.1.3.7.7.

Ако системата за обезопасяване на деца е проектирана за две или повече деца, трябва да се проведе изпитване с най-тежкия манекен, заемащ всички места за сядане. Провежда се второ изпитване с най-лекия и най-тежкия манекени, посочени по-горе. Изпитванията трябва да се извършват с използване на седалката за изпитване, показана в приложение 6, допълнение 3, фигура 3. Извършващата изпитванията лаборатория може, ако смята за препоръчително, да добави трето изпитване с всякаква комбинация от манекени или празни места за сядане.

8.1.3.7.8.

Ако системата за обезопасяване на деца в група 0 или 0+ предлага различни конфигурации, зависещи от теглото на детето, всяка конфигурация се изпитва с двата манекена от съответната тегловна група.

8.1.3.7.9.

Ако системата за обезопасяване на деца ISOFIX трябва да използва горна лента, се провежда едно изпитване с най-малкия манекен с по-късо разстояние на горната лента (точка на закрепване G1). Провежда се второ изпитване с по-тежкия манекен с по-дълго разстояние на горната лента (точка на закрепване G2). Горната лента се регулира за постигане на товар на обтягане 50 ± 5 N.

8.1.3.7.10.

Изпитването, посочено в параграф 7.1.4.1.10.1.2, е нужно да се провежда само с най-големия манекен, за който е проектирана системата за обезопасяване на деца.

8.2.1.1.1.

За това изпитване трябва да се използва система за обезопасяване на деца, която вече е преминала динамичното изпитване, специфицирано в параграф 8.1.3.

8.2.1.1.2.

Системата за обезопасяване на дете трябва да се отстрани от изпитвателната количка или превозното средство, без да се отваря ключалката. На ключалката трябва да се приложи товар от 200 ± 2 N. В случай че ключалката е прикрепена към корава част, усилието се прилага, като се спазва ъгълът, образуван от ключалката и твърдата част по време на динамичното изпитване.

8.2.1.1.3.

Със скорост 400 ± 20 mm/min към геометричния център на бутона за освобождаване на ключалката се прилага товар по дължината на фиксирана ос, успоредна на първоначалното направление на движение на бутона; геометричният център се отнася за тази част на повърхността на ключалката, към която ще се прилага натиск за отваряне. Ключалката трябва да е закрепена към неподвижна опора по време на прилагането на усилието на отваряне.

8.2.1.1.4.

Усилието за отваряне на ключалката се прилага чрез динамометър или сходно устройство по начина и с посоката при нормална употреба. Допирната повърхност е полирана метална полусфера с радиус 2,5±0,1 mm.

8.2.1.1.5.

Измерва се усилието на отваряне на ключалката и се отбелязва всяка неизправност на ключалката.

8.2.1.2.1.

Монтира се и се поставя в условия на „нулев товар“ комплект ключалка, която преди това не е била подлагана на натоварване.

8.2.1.2.2.

Методът за измерване на силата за отваряне на ключалката трябва да е предписаният в параграфи 8.2.1.1.3 и 8.2.1.1.4.

8.2.1.2.3.

Измерва се усилието на отваряне на ключалката.

8.2.1.3.1

За изпитването за якост трябва да се използват два образеца. В изпитването са включени всички регулиращи устройства, с изключение на устройствата, монтирани непосредствено на система за обезопасяване на деца.

8.2.1.3.2.

Приложение 20 показва типично устройство за изпитването за якост на ключалката. Ключалката се поставя на горната кръгла пластина (А) в рамките на кухината. Всички прилежащи ремъци са дълги най-малко 250 mm и са подредени във висящо състояние от горната пластина в съответствие с положението им на ключалката. Свободните краища на ремъците се увиват около долната кръгла пластина (B), докато излязат през вътрешния отвор на пластината. Между А и В всички ремъци трябва да са вертикални. След това кръглата затягаща пластина (С) се затяга леко спрямо долното лице на (В), като все пак позволява известно движение на ремъка между тях. С малко усилие, зададено на устройството за изпитване на опън, ремъците се обтягат и изтеглят между (B) и (C), докато всичките се натоварят според подредбата им. По време на тази операция и на самото изпитване ключалката не трябва да докосва пластина (А) или всяка част от (А). (B) и (C) се затягат здраво заедно и силата на опън нараства със скорост на преместване 100 ± 20 mm/min, докато се достигнат изискваните стойности.

8.2.2.1.1.

Когато се изпитва ръчно регулиращо устройство, ремъкът се изтегля с равномерна скорост през устройството, като се вземат предвид нормалните условия на използване, като скоростта на изтегляне е приблизително 100 ± 20 mm/min, и се измерва максималната сила до най-близката целочислена стойност в N след първите 25 ± 5 mm от движението на ремъка.

8.2.2.1.2.

Изпитването трябва да се проведе в двете посоки на движение на ремъка през регулиращото устройство, като ремъкът се подлага на пълния цикъл на придвижване 10 пъти преди провеждане на измерването.

8.2.3.1.

Компонентите или устройствата, подложени на изпитването на микроприплъзване, престояват в продължение на най-малко двадесет и четири часа преди изпитването в атмосфера с температура 20 ± 5 oС и с относителна влажност 65 ± 5 %. Изпитването се провежда при температура между 15 и 30 oС.

8.2.3.2.

Свободният край на ремъка се поставя в същата конфигурация, както когато устройството се използва в превозното средство, като не трябва да е закрепен към никаква друга част.

8.2.3.3.

Регулиращото устройство се поставя на вертикално парче от ремъка, един чиито краища носи товар от 50 ±0,5 N (насочван по начин, предотвратяващ люлеенето на товара и усукването на ремъка). Свободният от регулиращото устройство край на ремъка се монтира вертикално нагоре или надолу, както в превозното средство. Другият край трябва да преминава над ролка за отклоняване, чиято хоризонтална ос е успоредна на равнината на участъка от ремъка, носещ товара, като участъкът на ремъка над ролката е хоризонтален.

8.2.3.4.

Изпитваното устройство се разполага така, че центърът му в най-високото положение, до което може да бъде издигнато, да е 300 ± 5 mm над поддържащата платформа, като товарът от 50 N трябва да е на 100 ± 5 mm от тази платформа.

8.2.3.5.

Изпълняват се 20 ± 2 цикъла преди изпитването и после се изпълняват 1 000 ± 5 цикъла с честота от 30 ± 10 цикъла на минута, като пълната амплитуда е 300 ± 20 mm или както е посочено в параграф 8.2.5.2.6.2. Товарът от 50 N се прилага единствено през времетраенето на едно повдигане от 100 ± 20 mm за всеки половин период. Микроприплъзването се измерва от положението в края на 20 цикъла преди изпитването.

8.2.4.1.1.

Силата на прибиране трябва да се измерва, когато комплектът на обезопасителния колан е прикрепен към манекен, както при динамичното изпитване, посочено в параграф 8.1.3. Опънът в лентата се измерва колкото е възможно по-близо до мястото на контакт с манекена, докато лентата се прибира със скорост от около 0,6 m/min.

8.2.4.2.1.

Ремъкът се развива и се оставя да се пренавие толкова пъти, колкото е предписано, със скорост най-много 30 цикъла в минута. В случай на прибиращи устройства с аварийна блокировка, при всеки пети цикъл се прави по-рязко изтегляне, за да се блокира прибиращото устройство. По-резките изтегляния са с еднакъв брой и се правят при всеки пет различни изтегляния на лентата, а именно при 90, 80, 75, 70 и 65 % от общата дължина на лентата, навита на прибиращото устройство. Когато се осигури дължина, по-голяма от 900 mm, тези проценти се отнасят до крайните 900 mm от лентата, които могат да бъдат изтеглени от прибиращото устройство.

8.2.4.3.1.

Прибиращото устройство се изпитва еднократно за блокировка, когато лентата е изтеглена до пълната си дължина минус 300 ± 3 mm, които остават навити на макарата на прибиращото устройство.

8.2.4.3.2.

В случай на прибиращо устройство с блокировка, което се задейства от движението на ремъка, издърпването е по посоката, в която то по принцип се извършва, когато прибиращото устройство е монтирано в превозното средство.

8.2.4.3.3.

Когато прибиращите устройства се изпитват за чувствителност спрямо отрицателното ускорение на превозното средство, изпитванията се извършват с посоченото по-горе издърпване в две взаимно перпендикулярни оси, които са хоризонтални, ако прибиращото устройство е монтирано в превозно средство съгласно спецификациите на производителя на системата за обезопасяване на деца. Когато това положение не е указано, органът, провеждащ изпитванията, следва да се консултира с производителя на обезопасителния колан. Една от осите трябва да е разположена в посоката, избрана от провеждащата изпитванията за одобрение техническата служба, като меродавна за най-неблагоприятните условия на функциониране на блокиращия механизъм.

8.2.4.3.4.

Апаратурата трябва да е проектирана така, че предписаното ускорение да се достигне при средно нарастване на ускорението, по-голямо или равно на 25 g/s (9).

8.2.4.3.5.

За проверка на съответствието с изискванията на параграфи 7.2.3.2.1.3 и 7.2.3.2.1.4 прибиращото устройство се монтира на хоризонтална плоскост и плоскостта се наклонява със скорост, не по-голяма от 2Е в секунда, докато се получи блокиране. Изпитването се извършва и при наклоняване на плоскостта и в други посоки, за да се гарантира, че изискванията са изпълнени.

8.2.4.4.1.

Изпитването за устойчивост на корозия е описано в параграф 8.1.1 по-горе.

8.2.4.5.1.

Прибиращото устройство се поставя в изпитвателна камера, както е посочено в приложение 3 към настоящото правило. То се монтира ориентирано по начин, сходен с положението му в превозното средство. Изпитвателната камера трябва да съдържа количеството прах, указано в параграф 8.2.4.5.2 по-долу. Ремъкът на прибиращото устройство се развива до дължина 500 mm и се оставя така, с изключение на 10 пълни цикъла на развиване и пренавиване, на които той се подлага една или две минути след всяко раздвижване на праха. За период от 5 часа прахът в камерата се раздвижва на всеки 20 min в продължение на 5 s чрез въздух под налягане, несъдържащ влага и смазочно масло, който преминава през отвор с диаметър 1,5 ±0,1 mm при еталонно налягане 5,5±0,5 bar.

8.2.4.5.2.

Прахът, използван при изпитването, описано в параграф 8.2.4.5.1, се състои от около 1 kg сух кварц. Размерът на частиците трябва да е следният:

8.2.5.1.1.

Всяко изпитване се провежда върху два нови образеца ремък, кондиционирани както е посочено в параграф 7.2.4.

8.2.5.1.2.

Всеки от ремъците трябва да е захванат между стягите на машина за опън за изпитване на якост. Стягите трябва да са конструирани така, че да се избегне скъсване на лентата при или близо до мястото на контакт с тях. Скоростта на преместване е 100 ± 20 mm/min. Свободната дължина на образеца между стягите на устройството в началото на изпитването е 200 ± 40 mm.

8.2.5.1.3.

След това опънът се увеличава до скъсването на лентата и се отбелязва величината на товара на скъсване.

8.2.5.1.4.

Ако лентата приплъзне или се скъса в мястото на контакт с една от двете стяги или в рамките на 10 mm от която и да е от тях, изпитването се счита за невалидно и се провежда ново изпитване върху друг образец.

8.2.5.2.

Образците, отрязани от ремъците съгласно параграф 3.2.3, се кондиционират, както следва:

8.2.5.2.1.1.

Ремъкът престоява 24 ± 1 часа при температура на въздуха 23 ± 5 oC и относителна влажност 50 ± 10 %. Ако изпитването не може да се проведе незабавно след кондиционирането, образецът се съхранява в херметично затворен контейнер до започване на изпитването. Усилието на скъсване на ремъка се определя в рамките на 5 min от изваждането му от кондициониращата въздушна среда или контейнера.

8.2.5.2.2.1.

Прилагат се разпоредбите на Препоръка ISO/105-BO2 (1978 г.). Ремъкът се излага на светлина за времето, необходимо за избеляване на стандартна синя боя № 7 до контраст, равен на степен 4 от сивата скала.

8.2.5.2.2.2.

След излагането на светлина лентата престоява най-малко 24 часа при температура на въздуха 23 ± 5 oC и относителна влажност 50 ± 10 %. Усилието на скъсване на ремъка се определя в рамките на 5 min от изваждането му от кондициониращата инсталация.

8.2.5.2.3.1.

След излагането на светлина ремъкът престоява най-малко 24 часа при температура на въздуха 23 ± 5 oC и относителна влажност 50 ± 10 %.

8.2.5.2.3.2.

След това ремъкът се оставя за 90 ± 5 минути върху равна повърхност в нискотемпературна камера, в която температурата на въздуха е - 30 ± 5 oC. Впоследствие той се сгъва и сгънатият ремък се натоварва с тежест 2 ±0,2 kg, предварително охладена до - 30 ± 5 oC. Тежестта се отстранява, след като ремъкът е държан подложен на опън 30 ± 5 минути в същата нискотемпературна камера, и в рамките на пет минути след изваждането на ремъка от нискотемпературната камера се измерва усилието на скъсване.

8.2.5.2.4.1.

След излагането на светлина ремъкът престоява най-малко 180 ± 10 минути при температура на въздуха 60 ± 5 oC и относителна влажност 65 ± 5 %.

8.2.5.2.4.2.

Усилието на скъсване се определя в рамките на 5 min от изваждането на ремъка от нагревателната камера.

8.2.5.2.5.1.

Ремъкът престоява напълно потопен в дестилирана вода в продължение на 180 ± 10 минути при температура 20 ±5 oС. Във водата предварително се добавя незначително количество мокрещо вещество. Всеки мокрещ агент, който е подходящ за изследваното влакно, може да се използва.

8.2.5.2.5.2.

Натоварването на скъсване се определя в рамките на 10 min от изваждането на ремъка от водата.

8.2.5.2.6.1.

Компонентите или устройствата, подложени на изпитването на протриване, престояват в продължение на най-малко двадесет и четири часа преди изпитването в атмосфера с температура 23 ± 5 oС и с относителна влажност 50 ± 10 %. Изпитването се провежда при стайна температура между 15 и 30 oС.

8.2.5.2.6.2.

В таблицата по-долу са посочени общите условия за всяко изпитване:

Когато няма достатъчно ремък за изпитване с преместване от 300 mm, изпитването може да се приложи върху по-малка дължина, чийто минимум е 100 mm.

8.2.5.2.6.3.1.

Процедура от тип 1: за случаите, когато коланът преминава през бързо регулиращо устройство. Товарът от 10 N се прилага вертикално и постоянно върху част от ремъка. Другата част, поставена хоризонтално, е свързана с устройство, движещо ремъка с възвратно-постъпателно движение. Регулиращото устройство се поставя така, че хоризонталната част на ремъка да остава напрегната (виж приложение 5, фигура 1).

8.2.5.2.6.3.2.

Процедура от тип 2: в случаи, когато ремъкът променя посоката си при преминаване през твърда част. По време на изпитването ъглите, които двете ленти сключват помежду си, се поддържат в съответствие с указаното в приложение 5, фигура 2. Усилието от 5 N се прилага постоянно. В случаи, когато лентата променя посоката си повече от един път при преминаване през корава част, усилието от 5 N може да бъде увеличено, така че да се достигне предвиденото придвижване на лентата от 300 mm през тази корава част.

8.2.8.1.

Компонентите, указани в параграф 7.1.5.1, трябва да бъдат разположени в затворено пространство над водна повърхност, при температура на средата, не по-малко от 80 oC, за непрекъснат период, нe по-малък от 24 часа, и след това охладени в среда с температура, която не надвишава 23 oC. Периодът на охлаждане трябва да е последван незабавно от три последователни цикъла по 24 часа, като всеки цикъл се състои от следните последователни редувания:

8.3.1.

За установяване на началните стойности на проникване при удар и на максималното отрицателно ускорение трябва да се сертифицира възглавницата на изпитвателния стенд, когато е нова, и след това на всеки 50 динамични изпитвания или най-малко веднъж месечно, което от двете настъпи по-рано, а при честа употреба на изпитвателното оборудване – преди всяко изпитване.

8.3.2.

Процедурите на сертифициране и измерване трябва да отговарят на указаните в последната версия на ISO 6487; измервателното оборудване трябва да отговаря на техническите изисквания за канал за пренос на данни с клас на каналния филтър (CFC) 60.

С използване на изпитвателното устройство, определено в приложение 17 към настоящото правило, се провеждат 3 изпитвания, на 150 ± 5 mm от предния край на възглавницата, върху централната линия и на 150 ± 5 mm от всяка страна на централната линия.

Устройството се поставя вертикално на плоска, твърда повърхност. Масата за удар се отпуска надолу, докато влезе в контакт с повърхността и маркерът за проникване се поставя в нулево положение. Устройството се поставя вертикално над изпитвателната точка, масата се повдига на 500 ± 5 mm и се оставя да падне свободно, за да нанесе удар по повърхността на седалката. Записват се проникването и кривата на отрицателното ускорение.

8.3.3.

Максималните регистрирани стойности не трябва да се отклоняват повече от 15 % от началните стойности.

8.4.1.

За да се определят поведението на манекена и неговите премествания, всички динамични изпитвания трябва да се завеждат съгласно следните условия:

8.4.1.1.

Условия на филмиране и записване:

8.4.1.2.

Оценка на неопределеността:

Изпитващите лаборатории трябва да разполагат и трябва да прилагат процедури за оценка на неопределеността на измерването на преместването на главата на манекена. Неопределеността трябва да е в рамките на ± 25 mm.

Примери за международни стандарти за такива процедури са EA-4/02 на Европейската организация за акредитация, ISO 5725:1994 или методът „Общо измерване на неопределеността“.

8.4.2.

На количката или в конструкцията на превозното средство трябва да се монтират трайно подходящи калибрационни маркировки, така че да може да се определи преместването на манекена.

9.1.

Протоколът от изпитването трябва да завежда резултатите от всички изпитвания и измервания (включително кривата на отрицателното ускорение на количката и измерването на времето (в msec), когато главата на манекена достигне максималното си преместване по време на динамичното изпитване), както и скоростите на количката, мястото, заемано от ключалката по време на изпитванията, ако то може да се мени, и всяка неизправност или счупване.

9.2.

Ако не са спазени разпоредбите относно устройствата за закрепване, съдържащи се в приложение 6, допълнение 3 към настоящото правило, протоколът от изпитването трябва да опише как е инсталирана системата за обезопасяване на деца и да укаже ъглите и размерите от значение.

9.3.

Когато системата за обезопасяване на деца се изпитва в превозно средство или конструкция на превозно средство, протоколът от изпитването трябва да укаже начина на закрепване на конструкцията на превозно средство към количката, положението на системата за обезопасяване на деца и наклона на облегалката на превозното средство.

9.4

Протоколите от изпитване за одобрение на тип и за съответствие на производството с техническите изисквания трябва да отбелязват проверката на маркировките и на инструкциите за инсталиране и ползване.

10.1.

Административният орган, издал одобрението за система за обезопасяване на деца, се уведомява за всяка промяна на типа система за обезопасяване на деца. Тогава органът може:

10.1.1.

да прецени, че направените промени не оказват съществено неблагоприятно въздействие и че системата за обезопасяване на деца продължава да отговаря на изискванията; или

10.1.2.

да изиска допълнителен доклад за изпитвания от техническата служба, компетентна да извършва съответните изпитвания.

10.2.

Потвърждение или отказ на одобрение, уточняващо промяната, се съобщава на страните по спогодбата за прилагане на настоящото правило по процедурата, определена в параграф 5.3 по-горе.

10.3.

Компетентният орган, който разрешава разширяването на одобрението, поставя сериен номер на такова разширение и информира за него държавите страни по Спогодбата от 1958 г., прилагащи настоящото правило, като изпраща съобщение, съставено по образеца, даден в приложение 1 към настоящото правило.

11.1.

С цел да се гарантира задоволителността на производствената система на производителя, техническата служба, която е провела изпитванията за одобрение на тип, трябва да проведе изпитвания за съответствие на производството с техническите изисквания в съответствие с параграф 11.2.

11.2.1.1.

На динамичното изпитване, описано в параграф 8.1.3, трябва да бъдат подложени пет системи за обезопасяване на деца. Провелата изпитването за одобрение на тип техническа служба избира условията, довели до максимално хоризонтално отклонение на главата по време на динамичните изпитвания за одобрение на тип, с изключение на условията, описани в параграф 7.1.4.1.10.1.2 по-горе. Всички пет системи за обезопасяване на деца се изпитват при еднакви условия.

11.2.1.2.

За всяко изпитване, описано в 11.2.1.1, се измерват хоризонталното отклонението на главата и ускорението на гръдния кош.

11.2.1.3.

11.2.2.1

Техническата служба, провеждаща изпитванията за одобрение, проверява дали маркировките съответстват на изискванията от параграф 4.

11.2.3.1.

Техническата служба, провела изпитванията за одобрение, проверява дали инструкциите за инсталиране и инструкциите за ползване съответстват на параграф 15.

12.1.

Всяка система за обезопасяване на деца, одобрена по настоящото правило, трябва да бъде произведена така, че да съответства на одобрения тип, като отговаря на изискванията, изложени в параграфи от 6 до 8 по-горе.

12.2.

Спазват се минималните изисквания за процедурите за контрол на съответствието на производството, изложени в приложение 16 към настоящото правило.

12.3.

Компетентният орган, който е издал одобрението за типа, може да проверява по всяко време методите за контрол на съответствието, които се прилагат във всеки един производствен обект. Нормалната честота за тези проверки е два пъти годишно.

13.1.

Одобрението, издадено на система за обезопасяване на деца съгласно настоящото правило, може да бъде отменено, ако системата за обезопасяване, носеща характеристиките, посочени в параграф 5.4, не успее да премине произволните проверки, описани в параграф 11, и не съответства на одобрения тип.

13.2.

Ако страна по спогодбата, която прилага настоящото правило, отмени одобрение, което е дала преди това, тя незабавно уведомява за това другите договарящи страни, прилагащи настоящото правило, посредством формуляр за съобщение, отговарящ на образеца в приложение 1 към настоящото правило.

14.1.

Ако притежателят на сертификат за одобрение напълно преустанови производството на одобрен по настоящото правило тип система за обезопасяване на деца, той трябва да информира за това органа, който е издал одобрението. След получаване на съответното известие този орган трябва да информира за него другите страни по Спогодбата от 1958 г., прилагащи това правило, чрез формуляр за съобщение, съответстващ на образеца от приложение 1 към настоящото правило.

15.1.

Всяка система за обезопасяване на дете се придружава от инструкции на езика на страната, в която устройството се продава, със следното съдържание:

15.2.

Инструкциите за монтаж трябва да включват следните точки:

15.2.1

За „универсална“ категория системи за обезопасяване на деца, без да се маха опаковката, на мястото за продажба трябва да е ясно видим следният етикет:

БЕЛЕЖКА

15.2.2

За обезопасителни системи за деца от категории „ограничена“ или „полууниверсална“, без да се маха опаковката, на мястото за продажба трябва да е ясно видима следната информация:

Тази система за обезопасяване на деца е класифицирана за „(ограничено/полууниверсално)“ ползване и е подходяща за закрепване на места за сядане в следните леки автомобили

15.2.3.

За категорията „за специфично превозно средство“ на системи за обезопасяване на деца, на мястото за продажба, без да се маха опаковката, трябва да е ясно видима следната информация:

15.2.4.

Ако устройството изисква обезопасителен колан за възрастни, на мястото за продажба, без да се маха опаковката, трябва да е ясно видим следният текст:

„Подходяща само ако одобрените превозни средства са оборудвани с надбедрени/триточкови/статични/с прибиращо устройство обезопасителни колани, одобрени съгласно Правило № 16 на ИКЕ на ООН или други равностойни на него стандарти.“ (Ненужното се зачерква.)

В случай на система за обезопасяване на преносимо креватче следва да е включен списък на преносимите креватчета, за които устройството е предвидено.

15.2.5.

Производителят на системата за обезопасяване на деца трябва да предоставя върху кутията за опаковане информация за адреса, на който клиентът може да пише, за да си набави допълнителна информация за монтирането на системата за обезопасяване в конкретни леки автомобили;

15.2.6.

методът на инсталиране, онагледен със снимки и/или ясни чертежи;

15.2.7.

потребителят трябва да бъде уведомен, че коравите детайли и части на системата за обезопасяване на деца, изработени от пластмаса, трябва да се разполагат и монтират така, че когато моторното превозно средство е в нормална експлоатация, те да не могат да бъдат заклещени от плъзгаща се седалка или от врата на превозното средство;

15.2.8.

потребителят трябва да бъде уведомен да използва преносимите креватчета перпендикулярно на надлъжната ос на превозното средство;

15.2.9.

в случай на гледащи назад системи потребителят трябва да бъде уведомен да не ги използва на места за сядане, където е инсталирана противоударна въздушна възглавница. Тази информация трябва да е ясно видима на мястото за продажба, без да се маха опаковката;

15.2.10

за „система за обезопасяване на деца със специални нужди“ следната информация трябва да е ясно видима на мястото за продажба, без да се маха опаковката:

Тази „система за обезопасяване на деца със специални нужди“ е проектирана да дава допълнителна опора на деца, които изпитват трудност да седят правилно в обикновени седалки. Винаги се консултирайте с вашия лекар, за да се уверите, че тази система за обезопасяване е подходяща за вашето дете.

15.2.11.

За система за обезопасяване на деца ISOFIX следната информация трябва да е ясно видима на мястото за продажба, без да се маха опаковката:

БЕЛЕЖКА

15.3.

Инструкциите за ползване трябва да включват следните точки:

15.3.1.

тегловните групи и клас за размер по ISOFIX, за които устройството е предназначено;

15.3.2.

когато устройството се използва в комбинация с обезопасителен колан за възрастни, условията за ползването му се дават посредством следния текст: Подходяща само ако превозните средства са оборудвани с надбедрени/триточкови/статични/с прибиращо устройство обезопасителни колани, одобрени съгласно Правило № 16 на ИКЕ на ООН или други равностойни на него стандарти. (Ненужното се зачерква.);

15.3.3.

начинът на ползване, онагледен със снимки и/или ясни чертежи. В случай на седалки, които могат да се използват като гледащи напред и назад, трябва да има ясно предупреждение системата за обезопасяване да се използва само в положение гледаща назад, докато теглото на детето не надхвърли определена гранична стойност или не се надвиши друг критерий за размер;

15.3.4.

боравенето с ключалката и регулиращите устройства трябва да са ясно обяснени;

15.3.5.

трябва да се дава препоръка всички ремъци, които закрепват системата за обезопасяване към превозното средство, да бъдат опънати, всички ремъци, които задържат детето, да бъдат регулирани според тялото на детето и да не се допуска усукването на ремъци;

15.3.6.

трябва да се изтъква колко важно е да се осигури използването на надбедрения колан ниско долу, така че тазът да е здраво захванат;

15.3.7.

трябва да се дава препоръка устройството да се смени, когато при произшествие е било обект на разрушителни натоварвания;

15.3.8.

трябва да са дадени инструкции за почистване;

15.3.9.

потребителят трябва да бъде общо предупреден относно опасността от извършване на промени или допълнения на устройството без одобрението на компетентния орган и опасността при неточно спазване на инструкциите за инсталиране, предоставени от производителя на системата за обезопасяване на деца;

15.3.10.

когато столът не е оборудван с текстилно покритие, трябва да се дава препоръка да бъде държан настрана от слънчевата светлина, тъй като в противен случай може да е твърде горещ за детската кожа;

15.3.11.

трябва да се дава препоръка деца да не се оставят без наблюдение в система за обезопасяване;

15.3.12.

трябва да се дава препоръка за надлежно закрепване на всеки багаж или други предмети, които са в състояние да причинят наранявания в случай на сблъсък.

15.3.13.

Трябва да се дава препоръка:

15.3.14.

Трябва да има текст или диаграма, която да указва как потребителят може да разпознае незадоволителното положение на ключалката на обезопасителния колан за възрастни по отношение на главните опорни точки на контакт на системата за обезопасяване. Трябва да се дава съвет на потребителя да влезе в контакт с производителя на системата за обезопасяване на деца, в случай на съмнения в това отношение.

15.3.15.

Ако системата за обезопасяване на деца предлага алтернативна опорна точка на контакт, нейната употреба трябва да бъде ясно описана. Потребителят трябва да бъде информиран как може да прецени дали използването на този алтернативен маршрут е задоволително. Трябва да се дава съвет на потребителя да влезе в контакт с производителя на системата за обезопасяване на деца, в случай на съмнения в това отношение. Трябва да са налице ясни напътствия към потребителя да започва инсталирането на системата за обезопасяване на деца на местата за сядане в превозното средство, категоризирани като „универсални“ в наръчника на собственика на превозното средство, използвайки първичния маршрут на колана.

15.3.16.

Трябва да се предвиди необходимото, за да могат инструкциите да останат върху системата за обезопасяване на деца по време на целия ѝ срок на служба или в инструкцията за експлоатация на превозното средство, в случай на вградени системи за обезопасяване.

15.3.17.

Трябва да е налице изрично предупреждение да не се използва друга опорна контактна точка освен описаните в инструкциите и маркираните върху системата за обезопасяване на деца.

15.3.18.

За система за обезопасяване на деца ISOFIX инструкциите за употреба трябва да указват необходимостта да се прочете инструкцията на производителя на автомобила.

16.1.

Страните по Спогодбата от 1958 година, които прилагат това правило, трябва да съобщят на секретариата на Организацията на oбединените нации имената и адресите на техническите служби, отговарящи за провеждането на изпитвания, както и тези на административните органи, които издават одобрения и до които трябва да се изпращат сертификати за одобрение, отказ, разширяване или отменяне.

—

гледащи напред системи за обезопасяване, снабдени с опорен крак или

—

гледащи назад системи за обезопасяване, снабдени с опорен крак или горно лентово устройство, предназначени за употреба в превозни средства с места, оборудвани със система за закрепване ISOFIX и, при нужда, устройство за закрепване на горно лентово устройство,

—

или гледащи назад системи за обезопасяване, поддържани от арматурното табло, предназначени за употреба на предно пътническо място, оборудвано със система за закрепване ISOFIX, или на гледаща настрани система за обезопасяване, оборудвана, при нужда, с устройство против завъртане, предназначено за употреба в превозни средства с места, оборудвани със система за закрепване ISOFIX и, при нужда, горно лентово устройство за закрепване.

Бележка

:

Всички системи за обезопасяване за групи 0 и 0+ трябва да се изпитват в съответствие с условията за „гледащи назад“ при челен и заден удар.

Импулс на изпитване № 1

:

Както е предписано в приложение 7 – челен удар.

Импулс на изпитване № 2

:

Както е предписано в приложение 7 – заден удар.

Импулс на изпитване № 3

:

Отрицателно ускорение на превозното средство, подложено на челен удар.

Импулс на изпитване № 4

:

Отрицателно ускорение на превозното средство, подложено на заден удар.