EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document C:2010:165:FULL

Официален вестник на Европейския съюз, C 165, 24 юни 2010г.


Display all documents published in this Official Journal
 

ISSN 1830-365X

doi:10.3000/1830365X.C_2010.165.bul

Официален вестник

на Европейския съюз

C 165

European flag  

Издание на български език

Информация и известия

Година 53
24 юни 2010 г.


Известие №

Съдържание

Страница

 

I   Резолюции, препоръки и становища

 

РЕЗОЛЮЦИИ

 

Съвет

2010/C 165/01

Резолюция на Съвета от 3 юни 2010 година относно актуализиран наръчник с препоръки за международно полицейско сътрудничество и мерки за предотвратяване и контрол на насилието и безредиците във връзка с футболни срещи с международно значение, при които участва най-малко една държава-членка

1

 

III   Подготвителни актове

 

ИНИЦИАТИВИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ

2010/C 165/02

Инициатива на Кралство Белгия, Република България, Република Естония, Кралство Испания, Република Австрия, Република Словения и Кралство Швеция за Директива на Европейския парламент и на Съвета от … за Европейска заповед за разследване по дела от наказателен характер

22

BG

 


I Резолюции, препоръки и становища

РЕЗОЛЮЦИИ

Съвет

24.6.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 165/1


РЕЗОЛЮЦИЯ НА СЪВЕТА

от 3 юни 2010 година

относно актуализиран наръчник с препоръки за международно полицейско сътрудничество и мерки за предотвратяване и контрол на насилието и безредиците във връзка с футболни срещи с международно значение, при които участва най-малко една държава-членка

2010/C 165/01

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като има предвид, че:

(1)

Една от целите на Европейския съюз е, inter alia, да осигури на гражданите високо равнище на безопасност в пространство на свобода, сигурност и правосъдие чрез разработване на общи действия между държавите-членки в областта на полицейското сътрудничество, подобно на другите области на международно сътрудничество, както е посочено в дял V от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(2)

На 21 юни 1999 г. Съветът прие резолюция относно наръчник за международно полицейско сътрудничество и мерки за предотвратяване и контрол на насилието и безредиците във връзка с футболни срещи с международно значение (1).

(3)

Тази резолюция беше заменена от Резолюция на Съвета от 6 декември 2001 г. и впоследствие от Резолюция на Съвета от 4 декември 2006 г. относно наръчник с препоръки за международно полицейско сътрудничество и мерки за предотвратяване и контрол на насилието и безредиците във връзка с футболни срещи с международно значение, при които участва най-малко една държава-членка (2).

(4)

В последната резолюция се предвижда да се предлагат изменения на наръчника във връзка с натрупания опит.

(5)

Предвид натрупания през последните години опит във връзка с прояви като Световното първенство по футбол през 2006 г. и Европейските първенства през 2008 г., експертната оценка за международното полицейско сътрудничество в рамките на тези първенства, както и мащабното полицейско сътрудничество по време на международни и клубни мачове в Европа като цяло и сходните тенденции и опит във връзка с други спортни прояви с международно значение, наръчникът, приложен в посочената по-горе резолюция от 4 декември 2006 г., беше преработен и актуализиран.

(6)

Измененията, внесени в приложения актуализиран наръчник, не засягат действащите национални разпоредби, по-специално разпределението на отговорностите между отделните органи и служби в съответните държави-членки, нито упражняването на правомощията на Комисията съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз,

ПРИЕМА НАСТОЯЩАТА РЕЗОЛЮЦИЯ:

(1)

Съветът отправя искане към държавите-членки да продължат да укрепват полицейското сътрудничество във връзка с футболни срещи (и по целесъобразност други спортни прояви) с международно значение.

(2)

За целта приложеният актуализиран наръчник представя примери на силно препоръчителни работни методи, които следва да бъдат предоставени на разположение на полицията.

(3)

С настоящата резолюция се заменя Резолюция на Съвета от 4 декември 2006 г.


(1)  ОВ C 196, 13.7.1999 г., стр. 1.

(2)  ОВ C 322, 29.12.2006 г., стр. 1—39.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Наръчник с препоръки за международно полицейско сътрудничество и мерки за предотвратяване и контрол на насилието и безредиците във връзка с футболни срещи с международно значение, при които участва най-малко една държава-членка

Въведение — Основни принципи

1.

Управление на информацията от полицията

2.

Извършвана от полицията подготовка във връзка със съответните прояви

3.

Сътрудничество между полицейските сили по време на проявите

4.

Сътрудничество между полицията и организаторите

5.

Сътрудничество между полицията, съдебните органи и прокуратурата

6.

Сътрудничество между полицията и поддръжниците

7.

Комуникационна и медийна стратегия

8.

Експертна среща на ЕС по въпросите на футбола

9.

Списък с документите, свързани с безопасността и сигурността по време на футболни мачове

Допълнения

1.

Динамична оценка на риска и управление на големи групи

2.

Срок за искане на продукти и услуги на Европол

3.

Спецификации и модел на полицейска жилетка за идентификация

4.

Категоризиране на футболните поддръжници

ВЪВЕДЕНИЕ: ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ

Целта на настоящия документ е повишаване на безопасността и сигурността по време на футболни мачове с международно значение, и по-конкретно постигането на максимална ефективност на международното полицейско сътрудничество.

По целесъобразност настоящият документ може да се прилага и за други спортни прояви с международно значение.

Настоящият документ не засяга действащите национални разпоредби, по-специално компетенциите и отговорностите на различните органи в държавите-членки.

Въпреки че в наръчника акцентът се поставя предимно върху международното полицейско сътрудничество, като се има предвид, че управлението на футболен мач (и друга спортна проява) има многоведомствен характер, се засяга и въпросът за взаимодействието между полицията и другите ключови участници като организаторите на проявата.

Международното полицейско сътрудничество и полицейските операции при футболни срещи трябва да се ръководят от принципите за законност и пропорционалност. В допълнение 1 са представени примери на добри практики.

Въпреки че компетентният орган в държавата-членка организатор е отговорен за гарантирането на безопасността и сигурността при провеждането на проявата, органите в участващите и съседните държави, а също и в държавите на транзитно преминаване, носят отговорност за предоставянето на съдействие, когато е целесъобразно.

Настоящият документ следва да се разпространи широко и да се прилага във всички държави-членки и други европейски страни, а и отвъд границите на Европа, за да се минимизират рисковете за безопасността и сигурността и да се гарантира ефективността на международното полицейско сътрудничество.

ГЛАВА 1

Управление на информацията от полицията

РАЗДЕЛ 1

Критерии, които би следвало да се изпълняват по отношение на управлението на информация

I.   ВЪВЕДЕНИЕ

Навременният обмен на точна информация е от първостепенно значение за подобряването на безопасността и сигурността и за предотвратяването на насилието и безредиците, свързани с футбола.

В съответствие с Решение 2002/348/ПВР на Съвета всяка държава-членка трябва да създаде национално футболно информационно звено (НФИЗ), което е централен и единствен пункт за връзка за обмен на съответната информация за футболните срещи с международно значение и за предприемане на международно полицейско сътрудничество във връзка с футболни мачове.

При преки контакти между полицията на държавата организатор и командированите полицейски органи цялата обменяна информация се представя едновременно и на съответните НФИЗ. Тези контакти не засягат ключовата роля, която НФИЗ играят за осигуряването на качество на информацията и за широкото ѝ разпространение сред другите заинтересовани участници и органи.

Отношенията между НФИЗ и компетентните национални органи се уреждат от приложимото национално законодателство.

В съответствие с Решение 2002/348/ПВР на Съвета всяка държава-членка гарантира, че:

НФИЗ е в състояние да изпълнява задачите си ефикасно и задоволително;

НФИЗ разполага с необходимото техническо оборудване, за да изпълнява ефикасно и своевременно своите задачи;

служителите на НФИЗ имат подготовката и оборудването, за да предоставят експертен опит на национално равнище в областта на полицейските операции при футболни мачове и въпросите, свързани с безопасността и сигурността.

НФИЗ работят на основата на равнозначност.

II.   ЗАДАЧИ ОТ МЕЖДУНАРОДНО ЗНАЧЕНИЕ

НФИЗ оказва подкрепа на компетентните национални органи. Въз основа на анализираната и оценена информация необходимите предложения или препоръки ще се изпращат на компетентните национални органи, за да се подпомогне разработването на многоведомствена политика по свързани с футбола въпроси.

НФИЗ подпомага местната полиция във връзка с национални или международни футболни мачове.

В помощ на НФИЗ на другите държави, всяко НФИЗ поддържа актуализиран анализ на риска (1) за националните футболни клубове и националния отбор. Анализът на риска обикновено се обменя с останалите НФИЗ чрез формулярите, поместени на уебсайта на НФИЗ (www.nfip.eu) (2).

Всяко НФИЗ има достъп до съответните бази данни на националната полиция. Обменът на лични данни се урежда от приложимото национално и международно законодателство, по-конкретно Решението от Прюм на Съвета (3), както и от сключените двустранни или многостранни споразумения.

НФИЗ гарантира, че съдържанието на информацията подлежи на контрол на качеството.

НФИЗ може по целесъобразност да разшири обмена на информация до други органи, свързани с безопасността и сигурността.

Обменът на информация се извършва чрез съответните формуляри, поместени на уебсайта на НФИЗ.

III.   ОБМЕН НА ПОЛИЦЕЙСКА ИНФОРМАЦИЯ

1.   Видове информация

Може да се направи разграничение между информацията от общ характер и информацията, съдържаща лични данни. Думата „проява“ включва всички аспекти на конкретен футболен мач или първенство.

а)   Обща информация

Общата информация може да се раздели в три категории:

стратегическа информация: информация, която уточнява всички аспекти на проявата, като се обръща специално внимание на свързаните с проявата рискове за безопасността и сигурността;

оперативна информация: информация, която подпомага извършването на свързан с проявата анализ относно потенциалните рискове;

тактическа информация: информация, която позволява на отговорните лица на оперативно равнище да реагират адекватно, ако по време на проявата възникнат въпроси, свързани с безопасността и сигурността.

б)   Информация, съдържаща лични данни

В този контекст информация, съдържаща лични данни, се отнася до информация относно лица, за които се смята, че представляват потенциална опасност за обществената сигурност във връзка с конкретната проява. Това може да включва лица, които в миналото са предизвиквали или са участвали в насилие или безредици във връзка с футболни мачове.

2.   Хронологична последователност на обмена на информация

Могат да се разграничат три фази: преди проявата, по време на проявата и след проявата. Не е необходимо трите фази винаги да бъдат стриктно разграничени.

а)   Задачи на НФИЗ в държавата организатор

1.   Преди проявата:

изискванията за информацията се изпращат до НФИЗ на съдействащата(ите) държава/държави. Изискванията съдържат:

анализ на риска за поддръжниците на гостуващия отбор;

друга информация от значение за безопасността и сигурността на проявата, напр. данни за пътуването на конкретни поддръжници, политически и други заплахи;

НФИЗ на държавата организатор предоставя информация относно приложимото законодателство и политика (напр. политиката относно алкохола), организацията на проявата и основния персонал, натоварен с безопасността и сигурността.

Цялата необходима информация се предоставя на разположение на другите заинтересовани НФИЗ и се помества на техния уебсайт чрез съответните формуляри.

, от НФИЗ на съдействащата(ите) държава/държави се изисква да предоставят навременна и точна информация относно движението на рисковите и нерисковите поддръжници, участващия отбор (когато съществува заплаха) и продадените билети, както и всякаква друга значима информация.

НФИЗ на държавата организатор предоставя информация на НФИЗ на съдействащата(ите) държава (държави), по-конкретно във връзка с участието на командированата полицейска делегация в полицейска операция на държавата организатор, информация за гостуващите поддръжници и др.

2.   По време на проявата:

, НФИЗ на държавата организатор може да поискат потвърждение на предоставена по-рано информация, както и актуализиран анализ на риска. Искането и отговорът се изпращат чрез системата на служителите за връзка, ако е създадена такава система.

, НФИЗ на държавата организатор предоставя обратна информация относно точността на предоставените данни.

На НФИЗ на държавата по произход и на съответните държави на транзитно преминаване се предоставя също обща информация относно завръщането на поддръжниците, включително случаите на принудително напускане и/или отказан вход.

3.   След проявата:

НФИЗ на държавата организатор предоставя на другите участващи НФИЗ (чрез съответните формуляри на уебсайта на НФИЗ) следната информация:

относно поведението на поддръжниците с оглед на актуализирането на анализа на риска от НФИЗ на държавата/клуба, който те подкрепят и/или, в която пребивават;

във връзка с описанието на минали инциденти. Информацията относно случаите на задържане или наложени санкции се обменя в съответствие с националното и международното законодателство;

относно оперативната полза от предоставената информация и от подкрепата на командированата полицейска делегация(ии) (вж. глава 2).

б)   Задачи на НФИЗ на съдействащата(ите) държава/държави

1.   Преди проявата:

НФИЗ на съдействащата(ите) държава/държави отговаря на искането за информация на НФИЗ на държавата организатор и по собствена инициатива предоставя цялата необходима информация на всички други заинтересовани НФИЗ.

2.   По време на проявата:

Предоставената информация се актуализира, като освен това движението и престоят на поддръжниците се следят. На държавата организатор и на всички други заинтересовани НФИЗ се предоставя и полезна информация относно минали инциденти при срещи или първенства на националната им територия.

3.   След проявата:

Въз основа на информацията, предоставена от НФИЗ на държавата организатор и командированата полицейска делегация, анализът на риска се актуализира (вж. глава 2).

Прави се оценка на обмена на информация и на работата на командированата полицейска делегация.

РАЗДЕЛ 2

Допълнителни насоки по отношение на задачите на НФИЗ

На национално равнище НФИЗ координира обмена на информация във връзка с футболни срещи и по целесъобразност координира и организира обучението и работата на служителите от разузнаването и/или наблюдателите.

НФИЗ са каналът за обмен на информация с държави извън ЕС. Ако тези държави нямат НФИЗ, те следва да посочат централно и единствено звено за връзка. Данните за контакт следва да се изпратят на останалите НФИЗ и да се поместят на уебсайта на НФИЗ.

На национално равнище НФИЗ играе ролята на експертен център. Наред с полицията, държавните служители и академичната общност могат да подпомагат експертната функция на НФИЗ.

НФИЗ могат да сключват формални двустранни споразумения с трети страни във връзка с обмена на някои данни в съответствие със собственото им национално законодателство. Такива данни не се обменят по-нататък без съгласието на първоизточника.

, НФИЗ на държавата организатор поддържа връзка с НФИЗ на съдеястващата(ите) държава/държави посредством националния служител за връзка, когато такъв е назначен.

, НФИЗ на държавата организатор поддържа връзка с НФИЗ на съдействащата държава посредством нейния служител за връзка или оперативен координатор.

По отношение на въпроси като борбата с тероризма и тежката и организирана престъпност НФИЗ на държавата организатор или компетентната полицейска служба поддържат връзка чрез съществуващите мрежи или специално назначените за целта служители за връзка.

Европол може, в съответствие с неговия мандат, да изиграе важна роля в подкрепа на компетентните органи на държавите организатори на големи международни футболни първенства, като при поискване им предоставя необходимата информация и анализ, както и оценка на общата заплаха от тежка и организирана престъпност и тероризъм. За да се улесни обменът на информация служителят за връзка на Европол може да присъства на терена по време на проявата (4).

Когато съществува местен футболен информационен център, той си сътрудничи с НФИЗ. Местните информационни центрове и НФИЗ обменят информация. При този обмен на информация следва да се има предвид информацията, предоставена от командированата полицейска делегация.

ГЛАВА 2

Извършвана от полицията подготовка във връзка със съответните прояви

Командировани полицейски делегации

Ефикасната подготовка на проявата от полицията в държавата организатор ще бъде подкрепена от цялостен обмен на информация в съответствие с принципите, изложени в глава 1 от настоящия наръчник.

НФИЗ на държавата организатор, в тесни консултации с полицейските органи, следва да покани за участие командировани полицейски делегации от държави, които биха могли да допринесат добавена стойност. Тази добавена стойност следва да се разглежда в контекста на редица фактори като професионален опит при управлението на поведението на гостуващи поддръжници, включително рискови поддръжници, и възможността да се предостави на полицията организатор информация, предназначена да минимизира риска за обществения ред.

НФИЗ на държавата организатор може също да покани полицейски служители, които желаят да придобият опит като членове на командировани полицейски делегации, което ще им даде възможност да допринасят добавена стойност при бъдещи футболни срещи, посещавани от техни поддръжници.

В съответствие с Решение 2002/348/ПВР на Съвета при провеждането на единични футболни срещи с международно значение, официалната покана за участие на командирована полицейска делегация се изпраща чрез НФИЗ в държавата организатор, което ще се консултира със съответните полицейски органи. Като се имат предвид специфичните цели на сътрудничеството, в поканата следва да се посочи съставът на делегацията и да се изясни нейната роля и отговорности. Следва също да се уточни евентуалната продължителност на пребиваването на командированата полицейска делегация в държавата организатор.

За международни първенства и единични футболни срещи (ако никое НФИЗ не поиска), официалната покана за участието на командирована полицейска делегация се изпраща от отговорното министерство в държавата организатор, при консултация с националното НФИЗ, и може да е обект на междуправителствено споразумение.

Ако командирована полицейска делегация не е поканена за участие от НФИЗ на държавата организатор, НФИЗ на изпращащата държава може, ако сметне за необходимо, да възприеме проактивен подход и да предложи на НФИЗ на държавата организатор да изпрати делегация. Ако НФИЗ на държавата организатор не приеме предложението, всяка полицейска делегация, която бъде изпратена в държавата организатор, действа на неофициално ниво, извън обхвата на настоящия наръчник.

При провеждане на единични футболни срещи подробните договорености (напр. полицейските правомощия, оборудване, униформи и др.) във връзка с командированата полицейска делегация се уреждат чрез преговори между съответните НФИЗ след консултация с местната полиция. Ако няма сключено двустранно правителствено споразумение, тези договорености са в съответствие с член 17 от Решение 2008/616/ПВР (5) и приложимото национално законодателство.

Командированата делегация не трябва да надхвърля броя участници, посочени от НФИЗ на държавата организатор, и трябва да съблюдава договореностите по командването и контрола на полицията организатор. Ако нейните действия не са в съответствие с условията на споразумението, делегацията действа извън обхвата на настоящия наръчник и приложимите решения на Съвета и Договорите на ЕС.

Подробната покана за участие се договоря между съответните НФИЗ достатъчно рано преди първенството и/или единичната футболна среща, за да се предостави необходимото време за подготовка на командированата полицейска делегация. В този контекст поканата за участие следва да се представи във възможно най-кратък срок след обявяването на датата на мача.

За единични футболни срещи с международно значение командированата полицейска делегация ще има нужда от най-малко три седмици време за подготовка. Ако предизвестието за футболна среща е дадено по-късно от посочения 3-седмичен срок (например на по-късните етапи на европейските клубни шампионати или поради по-високата степен на риск), поканата се изпраща незабавно. За международни първенства, командированата полицейска делегация се нуждае от най-малко 16 седмици време за подготовка.

Финансови договорености

При всяка проява държавата организатор поема разходите по настаняването, храната (или дневните) и другите услуги, предоставяни на местно равнище, докато гостуващата държава поема разходите по пътуването и плаща възнагражденията на членовете на участващите делегации. По изключение, съответните НФИЗ могат да се споразумеят за алтернативни договорености. Тези договорености трябва да бъдат пояснени в Протокола за разполагане на командировани полицейски делегации, поместен на уебсайта на НФИЗ.

Отговорности на полицейската служба организатор

Полицейските служби в държавата организатор предоставят възможност на основни членове на командированата полицейска делегация да се запознаят с организирането на полицейски операции в държавата организатор и/или в града(овете) на провеждане на проявата и с местоположението на стадиона, както и с командващия(ите) операция в града(овете) на провеждане на проявата в деня на футболната среща(и).

за международни първенства това следва да стане най-малко един месец преди първенството (напр. чрез организиране на работни срещи или семинари за основни участници на командированите полицейски делегации);

за единични футболни срещи с международно значение това става в някой от дните преди футболната среща.

Придружаване на командированите полицейски делегации

Гарантирането на безопасността на всички членове на командированата полицейска делегация е от първостепенно значение и се отразява във всички оценки на риска на полицията организатор и командированата полиция относно разполагането на полицейските сили.

Членовете на командирована полицейска делегация, по-конкретно служителят за връзка, оперативният координатор и оперативните полицейски служители (вж. по-долу) следва да работят заедно с местните полицейски служители (наричани придружители), които следва да бъдат служещи полицаи, за предпочитане с опит в полицейските операции при футболни мачове в собствения си град или държава, запознати с мястото на проявата и потенциалните рискови зони.

Придружителите:

трябва да участват в национална/местна полицейска операция и да са способни да предават информация, позволяваща на командващите полицейските операции да вземат ключови решения;

трябва да познават организацията, процесите и йерархичната структура на полицията;

следва да нямат задължение да следят националните рискови поддръжници, тъй като трябва да придружават членовете на командирована полицейска делегация;

следва да бъдат подробно информирани относно операцията на полицията организатор, техните отговорности и относно задачите, възложени на членовете на командированата полицейска делегация;

ще носят отговорност за безопасността на командированата полицейска делегация и осигуряват канал за връзка с полицията организатор;

следва да бъдат разположени заедно с командированата полицейска делегация по време на операцията; това ще подпомогне установяването на ефективни работни взаимоотношения;

работят с командированата полицейска делегация, като използват предварително договорен общ език.

Състав и задачи на командированата полицейска делегация

Съставът на командированата полицейска делегация дава възможност да се окаже подкрепа на полицейската операция на държавата организатор, например чрез:

1.

извършване на текуща динамична оценка на риска и представянето ѝ на полицията организатор (вж. допълнение 1);

2.

общуване и взаимодействие с гостуващите поддръжници;

3.

ако се разрешава от националното законодателство на държавата организатор и при изразено съгласие на нейните разузнавателни служби, събиране на доказателства за полицията организатор или за собствени цели.

В зависимост от естеството на предоставяната подкрепа делегацията би могла да има следния състав:

1.

ръководител на делегацията, който функционално и йерархически отговаря за командированата полицейска делегация;

2.

служител за връзка (или повече от един според договореното между съответните НФИЗ), който отговаря по-конкретно за обмена на информация между неговата държава и държавата организатор;

3.

оперативен координатор, който отговаря за координирането на работата на командированите полицейски служители;

4.

оперативни полицейски служители (неуниформени или униформени), които изпълняват задачи за наблюдение, подпомагане на служителите за връзка, придружаване и други функции;

5.

говорител/служител за връзки с обществеността. Ако сметне за необходимо, ръководителят на командированата полицейска делегация може да играе ролята на говорител и/или да има собствен служител за връзка с медиите.

Основни задачи:

Служител за връзка и/или оперативен координатор

Определянето на служител за връзка и/или оперативен координатор следва да позволи осъществяването на ефективен обмен на информация между органите на държавата организатор и органите на гостуващата държава във връзка с единична футболна среща или първенство.

Възможно е един служител да изпълнява и двете функции. Когато е подходящо, решението се взема съвместно от полицията организатор и командированите полицейски служби за всеки конкретен случай, преди разполагането в държавата организатор.

Служителят за връзка/оперативният координатор трябва да отговаря най-малко на следните изисквания:

добро оперативно познаване на настоящия наръчник;

познаване на процесите, необходими за улесняване на международния обмен на информация;

способност да представлява страната си и да изпълнява ефективно функциите си при осъществяването на контакти с полицейските служби на държавата организатор (т.е. следва да бъде дипломатичен, уверен, независим и да владее предварително договорения общ език);

достатъчно познаване на ситуациите с прояви на насилие/безредици, свързани с футболни мачове, в собствената си страна.

Основните задачи на служителя за връзка/оперативния координатор могат да бъдат обобщени по следния начин:

събиране и предаване на информация/разузнавателни данни между тяхната делегация и полицията организатор/местната полиция;

гарантиране на ефективното разполагане на оперативните полицейски служители (униформени и/или неуниформени) с оглед на пълноценното им участие в операцията на полицията организатор във връзка с проявата;

предоставяне на навременна и точна информация на командващия полицията организатор/местната полиция.

По време на международни първенства е вероятно служителят за връзка да бъде установен в национален или съвместен полицейски информационен координационен център, докато оперативният координатор може да бъде установен в местен информационен център на мястото, където ще се играе мачът. За единични футболни срещи те могат да бъдат установени в НФИЗ на държавата организатор или на друго подходящо място.

При единични футболни срещи служителят за връзка/оперативният координатор работи в тясно сътрудничество с полицията на града организатор.

С оглед на ефективното изпълняване на функциите им, полицията организатор предоставя на служителите за връзка/оперативните координатори достъп до необходимото техническо оборудване.

Оперативни полицейски служители

Добре балансираното разполагане на командировани оперативни полицейски служители, униформени или неуниформени (наричани най-общо наблюдатели), би могло:

да се използва от полицията организатор като средство за взаимодействие с гостуващите поддръжници в помощ на управлението на големи групи;

да способства за намаляване на анонимността на рисковите поддръжници в голяма група и способността им да подбуждат и/или участват в прояви на насилие или безредици без по-нататъшни последици;

Служителите следва да имат опит в полицейски операции при футболни срещи в собствената им държава.

Тези служители:

притежават умения и опит за ефективна комуникация (когато е целесъобразно), за да повлияят върху поведението на поддръжниците; и/или

са специализирани в областта на поведението и потенциалните рискове, които пораждат техните поддръжници; както и

по време на проявата могат ефективно да предават информация на командващите полицията в държавата организатор посредством служителя за връзка/оперативния координатор относно вида риск, който могат да породят в даден момент на дадено място.

Членовете на командированата полицейска делегация следва да са в състояние да предават положителна, както и отрицателна информация относно своя отбор/национални поддръжници. Това ще позволи на командващите полицията на държавата организатор да вземат балансирани решения във връзка с нуждата да се намесят или да подпомогнат легитимно поведение на поддръжник.

Важно е да се подчертае, че основната роля на командированите оперативни полицейски служители е консултативна, а не оперативна или свързана с вземането на решения.

Ако държавата организатор е дала съгласие, командированите оперативни полицейски служители могат да бъдат натоварени със задачата да събират разузнавателни данни/доказателства чрез предварително договорени с полицията организатор средства или за целите на съдебното преследване в собствената им страна.

ГЛАВА 3

Сътрудничество между полицейските сили по време на проявите

В максимална степен следва да се използва подкрепата и добавената стойност, която командированата полицейска делегация може да даде на операцията на полицията организатор.

Командированата полицейска делегация следва да бъде информирана относно организационния оперативен план на полицията организатор (включително методите им на управление на големи групи и равнището на толерантност по отношение на поведението). Те се интегрират изцяло в операцията на полицията организатор (и им се предоставя възможност да посещават и участват в информационните заседания преди и след футболната среща).

Договореностите във връзка с използването на конкретен език се уреждат предварително между заинтересованите страни.

Полицията организатор и командированата полицейска делегация информират съответните си НФИЗ относно развитието на събитията по време на операцията и им представят доклад след футболната среща в 7-дневен срок.

Членовете на командированата полицейска делегация нямат контакт с медиите, освен при наличието на специфични договорености, съгласувани с ръководителя на делегацията.

Командированата полицейска делегация следва винаги да гарантира, че действията на нейните членове не застрашават безопасността на други лица (6).

В извънредни случаи (т.е. при непосредствена заплаха за физическата безопасност) или при съвместно решение от тактически съображения, командированите полицейски служители, които не носят униформи, използват стандартни светлоотразителни и сигнални полицейски жилетки за идентификация на командировани полицейски служители, както е посочено в допълнение 3. Всички командировани полицейски служители носят със себе си тези жилетки, когато пътуват в чужбина.

Полицейските сили на държавата организатор, със съдействието на организаторите на футболната среща, гарантират, че командированата полицейска делегация по целесъобразност получава достъп до стадиона и акредитация (не са необходими места), за да може да изпълнява ефективно своите задачи. Разпоредителите и другите служители по безопасността и сигурността следва да се информират за това по време на информационните заседания преди срещата.

Държавите, които имат правна възможност да не позволят на рисковите поддръжници да пътуват в чужбина, следва да предприемат всички необходими мерки за ефективното осъществяване на тази цели и съответно да информират държавата организатор. Всяка държава следва да предприеме всички възможни мерки да предотврати участието и/или организирането на прояви в нарушение на обществения ред в друга държава от собствените ѝ граждани.

Полицията на държавата организатор следва да има на разположение устни преводачи за езиците, които говорят гостуващите поддръжници. Това би могло да спести нуждата командированата полицейска делегация се занимава с устен превод, като им даде възможност да се заемат с изпълнението на действителните оперативни задачи. Устните преводачи биха могли също да улеснят общуването между полицията на държавата организатор и командированата полицейска делегация.

ГЛАВА 4

Сътрудничество между полицията и организаторите

РАЗДЕЛ 1

Роля на организаторите

Организаторите на футболни срещи с международно значение следва да направят всичко в рамките на своите правомощия да гарантират безопасността и ефективното управление на големи групи на стадиона преди, по време и след футболния мач, така че полицията да се разположи възможно най-ефективно.

Координираният подход между всички участващи страни е предварително условие за ефективна стратегия за организиране на футболни срещи с международно значение. Следователно тясното сътрудничество между организаторите, участниците от частния сектор, публични органи и полицията е силно препоръчително.

За да се минимизират рисковете за безопасността и сигурността, властите и/или полицията следва да налагат на организаторите минимални изисквания, които да бъдат спазени при организирането на футболни срещи с международно значение. За тази цел може да се използва списъкът на Съвета на Европа (вж. глава 9).

РАЗДЕЛ 2

Сътрудничество между полицията и организаторите

Организаторите следва да назначат служител, който да носи отговорност за безопасността на стадиона (наричан най-общо служител по безопасността). Важно е полицията да поддържа тясна връзка с този служител.

Полицията и организаторите, отговорни за безопасността на стадиона, следва да работят в тясно сътрудничество, въз основата на взаимното допълване, без да нарушават отговорностите, компетенциите и задачите на другата страна, които са уредени в националното законодателство и/или са установени или определени в писмено споразумение между организаторите и полицията.

Ако не е уредено в националното законодателство, това споразумение следва да посочва разпределението на задачите между организаторите и полицията, като акцентира по-конкретно върху съответните функции на служителя по безопасността и на командващия полицейската операция на място, както и върху тези на служителите по безопасността и полицейските служители.

Ако не е уредено в националното законодателство, споразумението следва също конкретно да посочва:

кой следва да изгради кордоните преди влизане и да извърши проверките;

кой следва да отговаря за мерките за наблюдение и управление на движението на големите групи и да взема решенията за отваряне или затваряне на вратите или турникетите;

по какъв начин полицейските служители ще подпомагат служителите по безопасността и/или обратно при предотвратяването на безредици или в действията срещу нарушителите;

кой и при какви обстоятелства решава дали да бъде забавено началото на футболната среща (обикновено организаторите от съображения за безопасност и полицията в случай на действителни или потенциални обществени безредици);

кой и при какви обстоятелства решава, че футболната среща се преустановява и кой носи отговорност за връзката със съдията;

обстоятелствата, при които полицията установява контрол върху целия стадион или части от него, процедурата за установяването на такъв контрол или за евентуалното поемане на контрола обратно от организаторите;

кой и при какви обстоятелства управлява и контролира евакуирането на стадиона;

кой информира службите за спешно реагиране относно инциденти, които налагат или е вероятно да наложат тяхното присъствие;

кой активира процедурите при извънредни ситуации на организаторите.

ГЛАВА 5

Сътрудничество между полицията, съдебните органи и прокуратурата

Съдържанието на настоящата глава следва да се разглежда в контекста на разликите в структурата и компетенциите на съдебните органи и прокуратурата в държавите-членки.

Тясното сътрудничество между полицията, съдебните органи и прокуратурата може да бъде от съществена полза както при единичните футболни срещи, така и при първенствата.

Докато държавата организатор има суверенното право и юрисдикцията да разглежда всички предполагаеми нарушения, свързани с проявата, полицията и другите органи в държавите-членки и компетентните органи на ЕС (напр. Евроюст) също са задължени да съдействат и да оказват подкрепа на съдебните органи и на прокуратурата в държавата организатор.

Всички държави-членки следва да гарантират възможността нарушенията, свързани с проявата, да се разглеждат бързо и по подходящия начин.

Полицията организатор и другите органи следва да информират чуждестранната полиция и поддръжници относно съответното национално законодателство и/или наказателните, гражданските или административните процедури и максималните наказания за най-често срещаните нарушения, свързани с футболни мачове.

Действащите многостранни споразумения за правна взаимопомощ следва по целесъобразност да се използват пълноценно за всички футболни мачове с международно значение, като държавата организатор може допълнително да договори с всяка друга държава двустранно споразумение за засилена правна взаимопомощ преди, по време и след проявата.

НФИЗ на съдействащата държава/държави следва да информират НФИЗ на държавата организатор:

относно съществуващите правни възможности (напр. забрани за посещение на футболни мачове/забрани за излизане), посредством които може да се предотврати посещаването на проявата от рискови поддръжници;

какви възможности могат да се предоставят в съответствие с националното или международното право на командированата полицейска делегация и/или други компетентни органи (напр. командировани прокурори за връзка) в рамките на двустранни споразумения между участващите държави за събиране на доказателства по нарушения, свързани с футболни мачове, извършени от гостуващи поддръжници;

какви нарушения, извършени в държавата организатор, биха могли да бъдат подложени на съдебно преследване в съдействащата държава (след завръщането на извършителя).

Държавата организатор може да покани всяка друга държава да изпрати прокурор/съдия за връзка или служител на друг орган с правомощия за съдебно преследване, който да присъства по време на проявата.

Препоръчително е съответният орган на държавата организатор да предостави на командированата полицейска делегация и/или компетентна служба (напр. командировани прокурори за връзка) в съответствие с националното законодателство, включително разпоредбите за защита на данните, информация от съдебните регистри и полицейските или следствените доклади, включително данни за задържане, относно техни граждани.

Същевременно всяка съдействаща държава може да даде съгласието си да определи прокурор/съдия за връзка или служител на друг орган с правомощия за съдебно преследване, които да бъдат на разположение и при поискване да пътуват до държавата организатор, или да посочи прокурор/съдия или служител на друг орган с правомощия за съдебно преследване за връзка с властите на държавата организатор.

В рамките на националното законодателство участващите НФИЗ ще се стремят да отговорят своевременно на всички искания за допълнителна информация относно задържаните лица, като данни за предишни присъди, включително за нарушения, свързани с футболни мачове.

Всички разходи по отношение на прокурор/съдия за връзка или служител на друг орган с правомощия за съдебно преследване, изпратени до държавата организатор, следва да се уреждат чрез двустранни споразумения.

Държавата организатор ще предостави необходимите комуникационни средства и друго оборудване на командированите прокурори/съдии за връзка или служители на други органи с правомощия за съдебно преследване.

ГЛАВА 6

Сътрудничество между полицията и поддръжниците

Връзката между полицията и групите поддръжници на национално и местно равнище може да окаже съществено въздействие върху минимизирането на рисковете за безопасността и сигурността по време на футболни срещи с международно значение. Това сътрудничество обаче може да се окаже застрашено, ако се появят съмнения, че представителите на поддръжниците работят за полицията и участват в обмен на лични данни.

Полицията организатор и другите органи следва да имат предвид потенциалните ползи от инициативи, ръководени/свързани с поддръжниците като Представителства на привържениците, Проекти на привържениците, Служители/представители за връзка на привържениците.

Командированите полицейски делегации и представителите на поддръжниците могат да способстват да се гарантира, че полицията организатор познава нравите и културата и гостуващите поддръжници. Това следва да се отчита в процеса на динамична оценка на риска, извършван от полицията организатор.

Непрекъснатото сътрудничество и комуникация между полицията и групите поддръжници може да способства за установяването на безопасна, сигурна и доброжелателна атмосфера за всички поддръжници и може да предостави канали за разпространяване на важна информация като съвети за пътуване, достъп до стадионите, приложимо законодателство и равнище на толерантност по отношение на поведението. Това би могло да включва също определянето на леснодостъпно звено за контакт и информация, към което поддръжниците могат да отправят своите въпроси.

Този подход е показал, че допринася за насърчаването на самоконтрола сред поддръжниците и за улесняването на навременната и подходяща намеса при възникване на проблеми или рискове за сигурността.

ГЛАВА 7

Комуникационна и медийна стратегия

Комуникационна стратегия

Ефективната и прозрачна комуникационна стратегия е неразделна част от успешната концепция за безопасност и сигурност при футболни мачове, първенства и други спортни прояви с международно значение.

Във връзка с това при изготвянето и изпълнението на всеобхватна многоведомствена комуникационна стратегия полицейските служби на държавата организатор следва да работят в тясно сътрудничество с правителствените и местните служби, футболните органи/организатори, медиите и групите на поддръжниците.

Ефективната многоведомствена медийна стратегия представлява съществен елемент от всяка комуникационна стратегия, като предоставя на всички страни, особено на гостуващите поддръжници, важна информация като съвети за пътуване, достъп до стадионите, приложимо законодателство и равнище на толерантност по отношение на поведението.

Основната цел следва да бъде проявата да се представи в положителна светлина сред националните и гостуващите поддръжници, местните общности, широката общественост и служителите, участващи в операциите по безопасността и сигурността. Това може да способства за установяването на доброжелателна атмосфера за всички участници и да изиграе основна роля за минимизирането на рисковете за безопасността и сигурността.

Медийна стратегия

Полицейската (и по-широката многоведомствена) медийна стратегия следва да цели най-малко:

предоставянето на информация по проактивен, открит и прозрачен начин;

предоставянето на информация относно подготовката във връзка с безопасността и сигурността по позитивен начин, вдъхващ увереност;

съобщаването на намерението на полицията да подпомогне легитимните намерения на поддръжниците;

поясняване на типа поведение, който полицията няма да толерира;

Полицията следва да работи в тясно сътрудничество с правителствените и местните служби, футболните органи/организатори и по целесъобразност с групите на поддръжниците при изготвянето и изпълнението на многоведомствена медийна стратегия, която:

популяризира по проактивен начин положителния имидж на проявата;

гарантира ясно разпределението на отговорностите между полицията и участващите служби по отношение на това кой има водеща роля в комуникацията с медиите във връзка с различните аспекти на безопасността и сигурността (и по други въпроси);

предоставя обща и конкретна информация на всички говорители на полицейски служби и други участващи служби (конкретната информация следва редовно да се актуализира, за да се отчитат често срещаните теми или въпроси и възникващите рискове или събития);

гарантира, че на медиите и/или в интернет редовно се предоставя фактическа информация преди, по време и след проявата;

предоставя възможност за редовното провеждане на информационни срещи за пресата/медиите;

отчита потребностите/интересите на различните категории журналисти/медии.

ГЛАВА 8

Експертна среща на ЕС по въпросите на футбола

Силно препоръчително е всяко председателство да провежда експертна среща относно:

препоръките, посочени в глави 1—7;

новите тенденции/развития в поведението на поддръжниците;

международните връзки между групите на поддръжниците;

обмена на добри полицейски практики;

други въпроси, които представляват интерес.

Експертната среща на ЕС по въпросите на футбола може да възлага на експертни подгрупи да разглеждат възникващи в областта на сигурността въпроси, свързани с футболни срещи, и да отправят препоръки.

Председателят докладва на Съвета резултатите от срещата. Този доклад заменя годишния въпросник относно футболното хулиганство, изискван съгласно док. 8356/01 ENFOPOL 40.

ГЛАВА 9

Списък с документите, свързани с безопасността и сигурността по време на футболни мачове

РАЗДЕЛ 1

Списък с документи, приети от Съвета на ЕС на по-ранен етап

1.

Препоръка на Съвета от 30 ноември 1993 г. относно отговорността на организаторите на спортни прояви.

2.

Препоръка на Съвета от 1 декември 1994 г. относно прекия, неофициален обмен на информация с държавите от Централна и Източна Европа относно международни спортни прояви (мрежа на лицата за контакт).

3.

Препоръка на Съвета от 1 декември 1994 г. относно обмена на информация по повод на мащабни прояви и срещи (мрежа на лицата за контакт).

4.

Препоръка на Съвета от 22 април 1996 г. относно насоки за предотвратяване и ограничаване на безредиците, свързани с футболни срещи, с приложен стандартен формат за обмен на полицейски разузнавателни данни относно футболни хулигани (ОВ C 131, 3.5.1996 г., стр. 1).

5.

Съвместно действие от 26 май 1997 г. по отношение на сътрудничеството в областта на обществения ред и сигурност (ОВ L 147, 5.6.1997 г., стр. 1).

6.

Резолюция на Съвета от 9 юни 1997 г. за предотвратяване и ограничаване на футболното хулиганство чрез обмен на опит, отстраняване от стадионите и медийна политика (ОВ C 193, 24.6.1997 г., стр. 1).

7.

Резолюция на Съвета от 21 юни 1999 г. относно наръчник за международно полицейско сътрудничество и мерки за предотвратяване и контрол на насилието и безредиците във връзка с футболни срещи с международно значение (ОВ C 196, 13.7.1999 г., стр. 1).

8.

Резолюция на Съвета от 6 декември 2001 г. относно наръчник с препоръки за международно полицейско сътрудничество и мерки за предотвратяване и контрол на насилието и безредиците във връзка с футболни срещи с международно значение, при които участва поне една държава-членка (ОВ C 22, 24.1.2002 г., стp. 1).

9.

Решение на Съвета от 25 април 2002 г. относно сигурността във връзка с футболни срещи с международно значение (ОВ L 121, 8.5.2002 г., стр. 1).

10.

Резолюция на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно използването от страна на държавите-членки на забрани за достъп до стадиони, на които се провеждат футболни срещи с международно значение (ОВ C 281, 22.11.2003 г., стр. 1).

11.

Резолюция на Съвета от 4 декември 2006 г. относно наръчник с препоръки за международно полицейско сътрудничество и мерки за предотвратяване и контрол на насилието и безредиците във връзка с футболни срещи с международно значение, при които участва поне една държава-членка (ОВ C 322, 29.12.2006 г., стp. 1—39).

12.

Решение на Съвета от 12 юни 2007 г. за изменение на Решение 2002/348/ПВР относно сигурността във връзка с футболни срещи с международно значение (ОВ L 155, 15.6.2007, стр. 76—77).

РАЗДЕЛ 2

Списък с документи, приети на по-ранен етап от Постоянния комитет към Европейската конвенция за насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви и в частност футболни срещи (Съвет на Европа)

1.

Европейска конвенция за насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви и в частност футболни срещи.

2.

Препоръка Rec (1999) 1 относно разпоредителите.

3.

Препоръка Rec (1999) 2 относно премахването на оградите на стадионите.

4.

Препоръка Rec (2001) 6 на Комитета на министрите до държавите-членки относно предотвратяването на расизма, ксенофобията и расовата нетолерантност в спорта.

5.

Препоръка Rec (1989) 1 относно насоките за продажба на билети и

6.

Препоръка Rec (2002) 1 относно насоките за продажба на билети при международни футболни срещи.

7.

Препоръка Rec (2003) 1 относно ролята на социалните и образователните мерки за предотвратяване на насилието в спорта и наръчник за предотвратяване на насилието в спорта.

8.

Препоръка Rec (2008) 1 относно списък с мерки, които да се предприемат от организаторите на професионални спортни прояви и от публичните органи.

9.

Препоръка Rec (2008) 2 относно ползването на гостуващи разпоредители.

10.

Препоръка Rec (2008) 3 относно ползването на пиротехнически устройства при спортни прояви.

11.

Препоръка Rec (2009) 1 относно ползването на публични зрителски пространства при мащабни спортни прояви.

12.

Препоръка относно принципите за гостоприемство при организирането на спортни прояви (недовършена).


(1)  Анализът на риска включва разработване на профил за поддръжниците на националния отбор и отделните клубове, съдържащ рискови групи и отношенията им с другите поддръжници на национална територия и в чужбина, в т.ч. групи на местното население и обстоятелства, които могат да повишат потенциалния риск (включително взаимодействие с полицията или разпоредителите).

(2)  Уебсайтът на НФИЗ е с висока степен на защита, предназначен е за изключително ползване от НФИЗ и съдържа информация, свързана с футболни срещи с международно значение (напр. преглед на клубовете, доклади за положението преди и след футболните срещи).

(3)  Решение 2008/615/ПВР на Съвета от 23 юни 2008 г.за засилване на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност (ОВ L 210, 6.8.2008 г., стр. 1).

(4)  Вж. допълнение 2 във връзка със срока за искане на продукти и услуги на Европол.

(5)  Решение 2008/616/ПВР на Съвета от 23 юни 2008 г. за изпълнение на Решение 2008/615/ПВР относно засилването на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност (ОВ L 210, 6.8.2008 г., стр. 12).

(6)  Вж. членове 21 и 22 от Решение 2008/615/ПВР на Съвета относно гражданската и наказателната отговорност.

Допълнение 1

Динамична оценка на риска и управление на големи групи

Като се има предвид:

документ 8241/05 ENFOPOL 40 относно динамичната оценка на риска в контекста на международни футболни срещи;

документ 8243/05 ENFOPOL 41 относно тактическата работа на полицията при управление на обществения ред във връзка с международни футболни срещи;

опита и изводите от Европейското първенство по футбол през 2004 г. и следващите първенства;

оценката на полицейската философия, възприета по време на Европейското първенство по футбол през 2008 г., известна като подход „3D“ (от английски dialogue, de-escalation, determination/диалог, намаляване на напрежението и решителност);

посочените по-долу съображения следва да се прилагат към оценката на риска за безопасността и сигурността преди, по време и след проявата.

Основни принципи

Съвременното разбиране за ефективно управление на големи групи подчертава значението на:

необходимостта сред участниците в група да се поддържа виждането за адекватност на полицейските действия;

необходимостта да се избягва използването на сила срещу големи групи като цяло, когато само малка част от участниците представляват риск за обществения ред;

„дискретен“ или „поетапен“ тактически подход към полицейските операции, който укрепва способностите на полицията за комуникация, диалог и динамична оценка на риска.

Улесняване

стратегическият подход следва да не бъде репресивен, а да има по-скоро превантивно действие чрез интервенции с малко последици;

важно е на всеки етап от оперативната полицейска стратегия и тактика да се отчитат и да се улесняват легитимните намерения на поддръжниците, доколкото те имат мирен характер (напр. отбелязване на тяхната идентичност и култура, безопасно пътуване до и от спортното мероприятие);

ако е необходимо да се наложат ограничения върху поведението на поддръжниците, е важно тези поддръжници да се уведомят относно причините за предприемане на действия от страна на полицията и какви алтернативни средства предоставя полицията за постигането на легитимни цели.

Баланс

по време на всяка проява с присъствие на големи групи степента на риска за обществения ред може бързо да се промени;

важно е да се постигне съразмерен баланс между метода на разполагане на полицията и степента, източниците и характера на риска в момента на взаимодействието между полицията и голямата група;

важно е полицейската операция да се извършва поетапно и да може да се променя в пряка зависимост от характера и степента на възникващия или намаляващ риск;

когато е постигнат баланс, повечето участници в голяма група са склонни да възприемат действията на полицията като адекватни и са по-малко склонни да подкрепят и да се присъединяват към търсещите конфронтация;

поради тази причина, за да се намали вероятността и мащабът на инцидентите, е от изключително значение оценките на риска да бъдат точни и да са винаги в основата на полицейската тактика.

Разграничение

безразборното използване на сила може да допринесе до масово ескалиране на равнището на обществени безредици чрез взаимодействието с динамиката на голямата група;

разграничението между отделни поддръжници, които действително представляват опасност, и такива, които не представляват, е съображение, което трябва да залегне във всяко стратегическо и тактическо решение, свързано с управлението на големи групи (напр. обучение, планиране, брифинг и оперативна практика);

не е уместно да се предприемат действия срещу цяла група, която присъства на дадено място, освен ако няма доказателства, че всички участници се опитват да предизвикат безредици.

Диалог

важно е с поддръжниците да се общува по проактивен начин. Това постигат най-добре полицейски служители с добри комуникативни умения;

основната цел е да се създаде доброжелателна атмосфера и да се избягват потенциалните конфликти;

този подход може да способства за събирането на висококачествена информация относно намеренията на поддръжниците, техните перспективи, опасения и чувствителни за тях въпроси, както и друга информация относно потенциалния риск;

това също дава възможност на полицията да съобщава опасенията относно поведението на поддръжниците, рисковете, пред които могат да се изправят, и решенията на възникващите трудности.

Модели за добри практики:

Преди проявата:

Оценката на риска следва да отчита:

базисната култура на групата поддръжници, която ще се следи от полицията (напр. обичайно поведение, мотивация и намерения);

всички фактори, които биха могли да повлияят върху риска, напр. дейността на други групи (като поддръжници на противниковия отбор и/или местните общности), въпроси, по отношение на които се проявява чувствителност, история и други елементи от съществено значение (дати, места, форми на действие, символи);

всички обстоятелства, които биха могли да повлияят върху поведението или риска, пораждан от поддръжниците или групите, за които се счита, че представляват риск за обществения ред.

Следва да се определи равнището на толерантност по отношение на поведението, като е от приоритетно значение то да бъде съобщено на организациите на поддръжниците. Следва да се обмислят възможностите за насърчаване на поддръжниците да се събират в безопасна/контролирана среда (напр. зона на привържениците).

Въз основа на тази информация и разузнавателните данни във връзка с конкретни спортни мероприятия следва да е възможно да се предвидят и разграничат спортни мероприятия с нормален риск и с повишен риск за обществения ред.

Важно е ясно да се разграничат рисковете за конкретен тип инциденти като рискове за обществения ред, обществената безопасност, престъпност във връзка с масови прояви и тероризъм.

Първоначален контакт

Тъй като степента на риска за обществения ред не е постоянна, а много динамична величина, тя може бързо да се повишава и намалява в зависимост от обстоятелствата. Поради тази причина степента на риск трябва непрекъснато да се следи и да се оценява точно.

За да се постигне това:

полицията следва да се ангажира активно в положително междуличностно взаимодействие с поддръжниците (неагресивни пози, усмихнато изражение, разполагане по двойки или в малки групи в стандартна униформа, разпръснати сред зрителите, изпълняване на молби за снимки и др.);

когато езикът не представлява пречка, служителите следва да се опитват да общуват с поддръжниците, с цел да събират информация относно тяхното поведение, намерения, опасения, въпросите, по отношение на които проявяват чувствителност, и други въпроси, свързани с тяхното поведение;

частите за интервенция (напр. „отрядите за борба с безредиците“ със защитна екипировка, превозни средства и др.) следва да са дискретно разположени, освен ако ситуацията наложи прибягване до по-силова интервенция.

Това ще помогне на полицията организатор да събере информация и да подпомогне вземането на решения от командващите относно тактическото разполагане въз основа на непрекъсната и постоянна оценка на риска.

Увеличаване на риска

Когато се установи наличието на обстоятелства, пораждащи риск, е важно:

пораждащите риска да се уведомят, че провокират евентуална полицейска интервенция;

когато в инцидента участват гостуващи поддръжници, оценката на полицията организатор следва да се валидира от командированата полицейска делегация.

Ако посочените по-горе мерки се окажат недостатъчни за разрешаването на проблема, може да се наложи полицията да използва сила на следващ етап. Целта на разполагането на полицейски части на този етап е минимизиране на по-нататъшния риск и следователно е от съществено значение действията да водят до ескалиране на напрежението (напр. безразборно използване на сила). Когато се установи потенциал за увеличаване на риска:

е от първостепенно значение отрядите за интервенция, които ще бъдат разположени, да бъдат информирани относно лицата, пораждащи риск, и относно естеството на риска, с цел използването на сила да бъде подходящо насочено;

пораждащите риск следва да могат да напуснат мястото и/или да упражнят самоконтрол.

Намаляване на напрежението

след разрешаване на инцидента(инцидентите) полицейското присъствие следва да се върне в съответните рамки.

След проявата

следва да се проведе заключителна информационна среща и информацията от значение трябва да се архивира от НФИЗ (напр. качеството на информацията, получена преди и по време на проявата, поведението и управлението на поддръжниците, полицейската тактика и налагането на равнища на толерантност).

Image

Image

Допълнение 2

Срок за искане на продукти и услуги на Европол  (1)

 

Официално искане до Европол

Първоначална обща оценка на заплахата от организирана престъпност във връзка с проявата (GTA)

Д (2)-12 месеца

Първоначална обща оценка на заплахата от тероризъм във връзка с проявата (GТТA)

Д-12 месеца

Актуализиране на GTA и/или GTTA

Д-6 месеца

Специфична оценка(и) на заплахата (престъпна област)

Д-6 месеца

Оперативна аналитична подкрепа в рамките на съществуващите аналитични работни досиета на Европол

Д-4 месеца

Обучение по стратегически анализ

Д-8 месеца

Обучение по оперативен анализ

Д-8 месеца

Специализирано обучение (конкретна престъпна област)

Д-6 месеца

Служител за връзка на Европол на място

Д-12 месеца


(1)  Подкрепа от страна на Европол на държавите-членки — Големи международни спортни прояви (Документ № 2570-50r1 на Европол).

(2)  Начална дата на проявата.

Допълнение 3

Спецификации и модел на полицейска жилетка за идентификация

Това е жилетка, която се облича отгоре (през главата), без ръкави

Цвят: СИН (НАТО):

Цветови код: Pantone 279C

Идентификационни знаци

Единствена дума: POLICE (само на английски) в каре, оградено с рамка, в средата на жилетката, отпред и отзад

букви и рамка: На син (НАТО) фон.

Буквите и ограждащото каре са в искрящо сребристо.

Размери на карето

=

25 cm × 9 cm

Размери на буквите

:

Ширина

=

1,3 cm

Височина

=

7,5 cm

Предна част на жилетката:

Лява страна (над карето с надпис POLICE): Националното знаме с размери 10 cm × 7 cm — избродирано/зашито или с пластмасово покритие

Дясна страна (над карето с надпис POLICE): Символът на ЕС с размери 8 cm × 8 cm

Под карето с надпис РOLICE следва да има искряща сребриста ивица на цялата предна част на жилетката с ширина 5 cm.

Задна част на жилетката:

Националното знаме над карето с надпис POLICE: 10 cm × 7 cm.

Под карето с надпис РOLICE следва да има искряща сребриста ивица на цялата задна част на жилетката с ширина 5 cm.

Жилетката следва да се закопчава от двете страни или с велкро или с друг вид закопчалки

Image

Допълнение 4

Категоризиране на футболните поддръжници

 

Категория A

Image

Нерискови

Категория Б

Image

Рискови

Категория В

Image

Определение за рисков поддръжник

Лице, което е известно или не, и може да се счита за лице, пораждащо евентуален риск за обществения ред, или лице с антисоциално поведение, планирано или спонтанно, по време на футболна среща или във връзка с нея (вж. по долу динамичната оценка на риска).

Определение за нерисков поддръжник

Лице, което е известно или не, и може да се счита за лице, което не поражда риск за причината или участието в насилие или безредици, планирано или спонтанно, по време на футболна среща или във връзка с нея.

СПИСЪК НА РИСКОВИТЕ ПОДДРЪЖНИЦИ

Елементи

Придружаващи бележки

ОБЩЕСТВЕН РЕД

Историческо съперничество между клубовете

Очаквано насилие

Расистки прояви

Вероятност за настаняване на поддръжници в противниковия сектор

Инвазия на терена

Проблеми, свързани с алкохола

Употреба на оръжие

Познаване на полицейската тактика

Друго

ОБЩЕСТВЕНА БЕЗОПАСНОСТ

Терористични заплахи

Политическо напрежение/използване на банери

Вероятност за използване на сигнални ракети/фойерверки

Пътуващи поддръжници без билети

Билети на черния пазар

Друго

ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ

Фалшиви билети

Продажба/употреба на незаконни наркотици

Друго

 


III Подготвителни актове

ИНИЦИАТИВИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ

24.6.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 165/22


Инициатива на Кралство Белгия, Република България, Република Естония, Кралство Испания, Република Австрия, Република Словения и Кралство Швеция за Директива на Европейския парламент и на Съвета от … за Европейска заповед за разследване по дела от наказателен характер

2010/C 165/02

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 82, параграф 1, буква а) от него,

като взеха предвид инициативата на Кралство Белгия, Република България, Република Естония, Кралство Белгия, Република Австрия, Република Словения и Кралство Швеция,

след предаване на проекта на законодателен акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)

Европейският съюз си е поставил за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

(2)

Съгласно член 82, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси в Съюза се основава на принципа на взаимното признаване на присъдите и съдебните решения, който след Европейския съвет в Тампере от 15 и 16 октомври 1999 г. обикновено се посочва като крайъгълен камък на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси в рамките на Съюза.

(3)

Рамково решение 2003/577/ПВР на Съвета от 22 юли 2003 г. за изпълнение в Европейския съюз на решения за обезпечаване на имущество или доказателства (1) разглежда необходимостта от незабавно взаимно признаване на решения за предотвратяване на унищожаването, промяната, преместването, предаване на доказателства или разпореждането с тях. Тъй като обаче инструментът е ограничен само до фазата на обезпечаването, е необходимо решението за обезпечаване да бъде придружено от отделно искане за предаване на доказателството в издаващата държава в съответствие с правилата, които се прилагат за взаимопомощта по наказателноправни въпроси. В резултат на това е налице двуетапна процедура, която значително намалява ефикасността на този процес. Освен това, този режим съществува паралелно с традиционните инструменти за сътрудничество, поради което рядко се използва на практика от компетентните органи.

(4)

Рамково решение 2008/978/ПВР на Съвета от 18 декември 2008 г. относно европейската заповед за предаване на доказателства с цел получаване на предмети, документи и данни, които да се използват в производства с наказателен характер (2), беше прието с оглед прилагането на принципа на взаимно признаване в тази област. Европейската заповед за предаване на доказателства обаче се прилага само за доказателствата, които вече са налични, и поради това обхваща ограничен спектър от съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси по отношение на доказателствата. Поради ограничения ѝ обхват компетентните органи могат да избират дали да използват новия режим или процедурите за правна взаимопомощ, които при всички случаи остават приложими за доказателствата, попадащи извън обхвата на европейската заповед за предаване на доказателства.

(5)

След приемането на рамкови решения 2003/577/ПВР и 2008/978/ПВР стана ясно, че съществуващата рамка за събиране на доказателства е твърде фрагментирана и усложнена. Ето защо е необходим нов подход.

(6)

В Стокхолмската програма, която беше приета на 11 декември 2009 г., Европейският съвет реши, че следва да се доразвие идеята за създаване на цялостна система за събиране на доказателства при дела с трансгранично измерение, на базата на принципа на взаимно признаване. Европейският съвет посочи, че действащите понастоящем инструменти в тази област съставляват фрагментиран режим и е необходим нов подход, който да се основава на принципа на взаимно признаване, но същевременно да е съобразен и с гъвкавостта на традиционната система за правна взаимопомощ. Поради това Европейският съвет призова за цялостна система, която да замени всички действащи в момента в тази област инструменти, включително Рамковото решение относно европейската заповед за предаване на доказателства и която да обхваща, доколкото е възможно, всички видове доказателства, да съдържа срокове за изпълнение и да ограничава максимално основанията за отказ.

(7)

Този нов подход се основава на един-единствен инструмент, наричан Европейска заповед за разследване (ЕЗР). ЕЗР се издава с цел в изпълняващата държава да се извършат едно или няколко конкретни процесуално-следствени действия с оглед събиране на доказателства. Това включва събиране на доказателства, които изпълняващия орган вече притежава.

(8)

ЕЗР има хоризонтален обхват и поради това е приложима за почти всички процесуално-следствени действия. Някои процесуално-следствени действия обаче изискват специфични правила, които е по-добре да се уредят отделно, например създаването на съвместен екип за разследване и събирането на доказателства в рамките на такъв екип, както и някои специфични форми на прихващане на далекосъобщения, например прихващане с незабавно предаване и прихващане на сателитни далекосъобщения. Съществуващите в момента инструменти следва да продължат да се прилагат за тези видове процесуално-следствени действия.

(9)

Настоящата директива не се прилага за презграничното наблюдение, посочено в член 40 от Конвенцията от 19 юни 1990 г. за прилагане на Споразумението от Шенген (3).

(10)

ЕЗР следва да се съсредоточи върху процесуално-следственото действие, което трябва да бъде извършено. Издаващият орган е в най-подходяща позиция да решава, въз основа на известните му данни относно съответното разследване, кое процесуално-следствено действие да бъде използвано. На изпълняващия орган обаче следва да бъде предоставена възможност да използва друго процесуално-следствено действие, или защото поисканото не съществува или не е предвидено в националното му право, или защото другият вид действие ще постигне същия резултат като предвиденото в ЕЗР, но с по-малка степен на принуда.

(11)

Във възможно най-голяма степен и без да се засягат основните принципи на правото на изпълняващата държава, изпълнението на ЕЗР следва да се осъществява в съответствие с формалностите и процедурите, изрично посочени от издаващата държава. Издаващият орган може да поиска един или повече органи на издаващата държава да подпомагат изпълнението на ЕЗР в подкрепа на компетентните органи на изпълняващата държава. От тази възможност не следва, че на органите на издаващата държава се дават каквито и да било правомощия за правоприлагане на територията на изпълняващата държава.

(12)

За да се гарантира ефективността на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, следва да бъдат ограничени възможностите за отказ да се признае или изпълни ЕЗР, както и основанията за отлагане на изпълнението ѝ.

(13)

Необходимо е да се определят срокове, за да се гарантира бързо, ефективно и последователно сътрудничество между държавите-членки по наказателноправни въпроси. Решението за признаване или изпълнение, както и самото изпълнение на процесуално-следственото действие, следва да се извършат със същата бързина и степен на приоритет, както при сходни национални случаи. Следва да се определят крайни срокове, за да се гарантира вземане на решение или съответно изпълнение в разумни срокове или за да се спазят процесуалните изисквания в издаващата държава.

(14)

ЕЗР предвижда единен режим за събиране на доказателства. За някои видове процесуално-следствени действия обаче са необходими допълнителни правила, които следва да бъдат включени в ЕЗР, например за временното прехвърляне на задържани лица, разпит по телефона или чрез видеоконферентна връзка, събиране на информация, свързана с банкови сметки, банкови транзакции или контролирани пратки. Процесуално-следствени действия, които са свързани със събиране на доказателства в реално време, непрекъснато и в продължение на определен период, са обхванати от ЕЗР, но на изпълняващия орган следва да се предостави по-голяма гъвкавост по отношение на тези действия, като се имат предвид съществуващите различия в националните законодателства на държавите-членки.

(15)

Настоящата директива заменя рамкови решения 2003/577/ПВР и 2008/978/ПВР, както и различните инструменти за правна взаимопомощ по наказателноправни въпроси, доколкото те касаят събирането на доказателства, които да се използват в производства с наказателен характер.

(16)

Доколкото целта на настоящата директива, а именно взаимното признаване на решения, взети с оглед събирането на доказателства, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно поради мащаба и последиците на действието може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюза може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(17)

Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати от член 6 от Договора за Европейския съюз и отразени в Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално в глава VI от нея. Никоя разпоредба в настоящата директива не може да бъде тълкувана като забраняваща отказа да се изпълни ЕЗР, когато въз основа на обективни елементи има причини да се счита, че ЕЗР е издадена с цел наказателно преследване или наказване на лице поради неговия пол, расова или етническа принадлежност, религия, сексуална ориентация, националност, език или политически убеждения, или когато положението на лицето може да бъде застрашено на някое от тези основания.

(18)

[В съответствие с член 3 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за функциониране на Европейския съюз, Обединеното кралство и Ирландия уведомиха, че желаят да вземат участие в приемането на настоящата директива.]

(19)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящата директива, не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ЕВРОПЕЙСКА ЗАПОВЕД ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ

Член 1

Определение на европейската заповед за разследване и задължение за изпълнението ѝ

1.   Европейската заповед за разследване („ЕЗР“) представлява съдебно решение, издадено от компетентен орган на държава-членка („издаващата държава“), за извършване на една или повече процесуално-следствени действия в друга държава-членка („изпълняващата държава“) с оглед събиране на доказателства в рамките на производството, посочено в член 4.

2.   Държавите-членки изпълняват всяка ЕЗР въз основа на принципа на взаимното признаване и в съответствие с разпоредбите на настоящата директива.

3.   Настоящата директива не изменя задължението за спазване на основните права и правни принципи, залегнали в член 6 от Договора за Европейския съюз, нито засяга задълженията, възложени на съдебните органи в това отношение. Настоящата директива не поставя и никакви изисквания държавите-членки да предприемат мерки, противоречащи на конституционните им норми, свързани със свободата на сдружаване, свободата на печата и свободата на изразяване в други медии.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива:

а)

„издаващ орган“ означава:

i)

съдия, съд, разследващ магистрат, следовател или прокурор, компетентен по разглеждания случай; или

ii)

друг съдебен орган, определен от издаващата държава, който в конкретния случай действа в качеството си на разследващ орган в наказателните производства и е компетентен да нарежда събирането на доказателства в съответствие с националното право;

б)

„изпълняващ орган“ означава орган, който е компетентен да признае или изпълни ЕЗР в съответствие с настоящата директива. Изпълняващият орган е орган, който е компетентен да предприеме посоченото в ЕЗР процесуално-следствено действие при сходен национален случай.

Член 3

Обхват на ЕЗР

1.   ЕЗР обхваща всички процесуално-следствени действия с изключение на посочените в параграф 2.

2.   Следните процесуално-следствени действия не влизат в обхвата на ЕЗР:

а)

създаването на съвместен екип за разследване и събиране на доказателства в рамките на такъв екип както е предвидено в член 13 от Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите-членки на Европейския съюз (4) (наричана по-нататък „Конвенцията“) и в Рамково решение 2002/465/ПВР от 13 юни 2002 г. относно съвместните екипи за разследване (5);

б)

прихващането и незабавното изпращане на далекосъобщения, посочени в член 18, параграф 1, буква а) от Конвенцията; и

в)

прихващането на далекосъобщения, посочени в член 18, параграф 1, буква б) от Конвенцията, доколкото последните са свързани със ситуации, посочени в член 18, параграф 2, букви а) и в) и член 20 от посочената конвенция.

Член 4

Видове производства, за които може да бъде издадена ЕЗР

ЕЗР може да бъде издадена:

а)

по отношение на наказателно производство, образувано пред съдебен орган или което може да образувано пред съдебен орган за престъпление съгласно националното право на издаващата държава;

б)

по производство, образувано пред административен орган във връзка с деяния, които са наказуеми съгласно националното право на издаващата държава, поради факта, че съставляват правонарушения и където решението може да доведе до образуване на производство пред съд, компетентен по-специално по дела от наказателен характер;

в)

по производства, образувани пред съдебни органи във връзка с деяния, които са наказуеми съгласно националното право на издаващата държава, поради факта, че съставляват правонарушения и където решението може да доведе до образуване на последващо производство пред съд, компетентен по-специално по дела от наказателен характер; и

г)

във връзка с производства, посочени в букви а), б) и в), отнасящи се до престъпления или правонарушения, за които юридическо лице може да носи отговорност или да му бъде наложена санкция в издаващата държава.

Член 5

Съдържание и форма на ЕЗР

1.   ЕЗР, съдържаща се във формуляр А в приложението, се попълва и подписва, а съдържанието ѝ се заверява като вярно от издаващия орган.

2.   Всяка държава-членка посочва кой(кои) от официалните езици на институциите на Съюза, освен на официалния(те) език(ци) на съответната държава-членка, може(могат) да се използват за съставяне или превод на ЕЗР, когато въпросната държава е изпълняваща държава.

ГЛАВА II

ПРОЦЕДУРИ И ГАРАНЦИИ ЗА ИЗДАВАЩАТА ДЪРЖАВА

Член 6

Предаване на ЕЗР

1.   ЕЗР се предава от издаващия орган на изпълняващия орган по начин, даващ възможност за писмено документиране при условия, които позволяват на изпълняващата държава да установи автентичността. Цялата по-нататъшна официална кореспонденция се осъществява пряко между издаващия орган и изпълняващия орган.

2.   Без да се засяга член 2, буква б), всяка държава-членка може да определи централен орган или когато правната ѝ система го предвижда, повече от един централен орган, който да подпомага компетентните съдебни органи. Държавата-членка може, ако е необходимо с оглед организацията на нейната съдебната ѝ система, да възложи на централния(те) си орган(и) административното предаване и получаване на ЕЗР, както и цялата свързана с тях официална кореспонденция.

3.   По желание на издаващия орган предаването може да се извърши чрез защитената телекомуникационна система на Европейската съдебна мрежа.

4.   Ако изпълняващият орган е неизвестен, издаващият орган прави всички необходими проучвания, включително чрез звената за контакт на Европейската съдебна мрежа, за да получи информацията от изпълняващата държава.

5.   Когато получилият ЕЗР орган в изпълняващата държава не е компетентен да я признае и да предприеме необходимите действия за нейното изпълнение, той изпраща ЕЗР по служебен път до изпълняващия орган и уведомява за това издаващия орган.

6.   Всички трудности, свързани с предаването или автентичността на всеки документ, необходим за изпълнението на ЕЗР, се преодоляват чрез преки контакти между участващите издаващи и изпълняващи органи или когато е необходимо, със съдействието на централните органи на държавите-членки.

Член 7

ЕЗР, свързана с предходна ЕЗР

1.   Когато издаващият орган издава ЕЗР, допълваща предходна ЕЗР, той посочва този факт в ЕЗР в съответствие с формуляра, предвиден в приложение А.

2.   Когато съгласно член 8, параграф 3, издаващият орган подпомага изпълнението на ЕЗР в изпълняващата държава, той може, без да се засягат уведомленията, направени съгласно член 28, параграф 1, буква в), да адресира ЕЗР, допълваща предходната ЕЗР, пряко до изпълняващия орган, докато се намира в тази държава.

ГЛАВА III

ПРОЦЕДУРИ И ГАРАНЦИИ ЗА ИЗПЪЛНЯВАЩАТА ДЪРЖАВА

Член 8

Признаване и изпълнение

1.   Изпълняващият орган признава ЕЗР, предадена в съответствие с член 6, без допълнителни формалности и незабавно предприема необходимите действия за нейното изпълнение по същия начин и при същите условия и ред, както ако въпросните процесуално-следствени действия са наредени от орган на изпълняващата държава, освен ако този орган не реши да се позове на някое от основанията за непризнаване или неизпълнение, предвидени в член 10, или на някое от основанията за отлагане, предвидени в член 14.

2.   Изпълняващият орган спазва формалностите и процедурите, изрично посочени от издаващия орган, освен ако в настоящата директива не е предвидено друго и ако тези формалности и процедури не противоречат на основните принципи на правото на изпълняващата държава.

3.   Издаващият орган може да поиска един или повече органи на издаващата държава да подпомогнат изпълнението на ЕЗР в подкрепа на компетентните органи на изпълняващата държава. Изпълняващият орган спазва това изискване, ако това участие не противоречи на основните принципи на правото на изпълняващата държава.

4.   Издаващите и изпълняващите органи могат да се консултират взаимно, като използват всякакви подходящи начини, с оглед да се улесни ефикасното прилагане на настоящия член.

Член 9

Избор на друг вид процесуално-следствено действие

1.   Изпълняващият орган може да реши да използва процесуално-следствено действие, което е различно от предвиденото в ЕЗР, когато:

а)

посоченото в ЕЗР процесуално-следствено действие не е предвидено в правото на изпълняващата държава;

б)

посоченото в ЕЗР процесуално-следствено действие е предвидено в правото на изпълняващата държава, но използването му е ограничено до определен списък или категория престъпления или правонарушения, които не включват посоченото престъпление или правонарушение в ЕЗР; или

в)

избраното от изпълняващия орган процесуално-следствено действие ще постигне същия резултат като предвиденото в ЕЗР действие с по-малка степен на принуда.

2.   Когато изпълняващият орган реши да се възползва от посочената в параграф 1 възможност, той най-напред уведомява издаващия орган, който може да реши да отмени ЕЗР.

Член 10

Основания за непризнаване или неизпълнение

1.   Признаването или изпълнението на ЕЗР може да бъде отказано в изпълняващата държава когато:

а)

в правото на изпълняващата държава се предвижда имунитет или привилегия, които правят невъзможно изпълнението на ЕЗР;

б)

в конкретен случай изпълнението ѝ би увредило основни интереси на националната сигурност, би застрашило източника на информацията или би изисквало използването на класифицирана информация, свързана със специални разузнавателни дейности;

в)

в случаите, посочени в член 9, параграф 1, букви а) и б), не е налице друго процесуално-следствено действие, което да постигне подобен резултат; или

г)

ако ЕЗР е издадена по производство, посочено в член 4, букви б) и в), и процесуално-следственото действие не би било разрешено при сходен национален случай.

2.   В случаите, посочени в параграф 1, букви б) и в), преди изпълняващият орган да вземе решение за цялостен или частичен отказ за признаване или изпълнение на ЕЗР, той провежда по съответния подходящ начин консултации с издаващия орган и, когато е подходящо, отправя искане за незабавно предоставяне на необходимата допълнителна информация.

Член 11

Срокове за признаване или изпълнение

1.   Решението за признаване или изпълнение се взема и процесуално-следственото действие се извърша със същата бързина и степен на приоритет, както в сходни национални случаи, и при всички случаи в предвидените в настоящия член срокове.

2.   Когато издаващият орган е посочил в ЕЗР, че поради определените процесуални срокове, тежестта на престъплението или правонарушението или други особено спешни обстоятелства са необходими по-кратки срокове от предвидените в настоящия член, или ако издаващият орган е заявил в ЕЗР, че процесуално-следственото действие трябва да бъде извършено на конкретна дата, изпълняващият орган се съобразява с това изискване във възможно най-голяма степен.

3.   Решението относно признаването или изпълнението се взема възможно най-бързо и, без да се засягат разпоредбите на параграф 5, не по-късно от 30 дни след получаването на ЕЗР от компетентния изпълняващ орган.

4.   Освен ако е налице някое от основанията за отлагане по член 14 или изпълняващата държава вече притежава доказателствата, посочени в предвиденото в ЕЗР процесуално-следствено действие, изпълняващият орган извършва процесуално-следственото действие незабавно и без да се засяга параграф 5 не по-късно от 90 дни след като е взето решението, посочено в параграф 3.

5.   Когато в определен случай за компетентния изпълняващ орган не е възможно да спази посочения в параграф 3 срок, той незабавно уведомява компетентния орган на издаващата държава по какъвто и да е начин, като посочва причините за забавянето и приблизителното време, необходимо за вземане на решението. В този случай посоченият в параграф 3 срок може да бъде удължен най-много с 30 дни.

6.   Когато в определен случай за компетентния изпълняващ орган не е възможно да спази посочения в параграф 4 срок, той незабавно уведомява компетентния орган на издаващата държава по какъвто и да е начин, като посочва причините за забавянето и провежда консултации с издаващия орган относно подходящото време за изпълнение на действието.

Член 12

Предаване на доказателства

1.   Изпълняващият орган предава без излишно забавяне на издаващата държава събраните в изпълнение на ЕЗР доказателства. Когато в ЕЗР е включено изискване за това и ако е възможно съгласно националното право на изпълняващата държава, доказателството се предава незабавно на компетентните органи на издаващата държава, подпомагащи изпълнението на ЕЗР в съответствие с член 8, параграф 3.

2.   При предаването на събраните доказателства изпълняващият орган посочва дали изисква те да бъдат върнати на изпълняващата държава веднага щом не са повече необходими на издаващата държава.

Член 13

Правни средства за защита

Заинтересованите страни разполагат с правни средства за защита в съответствие с националното право. Материалноправните основания за издаване на ЕЗР могат да се обжалват само чрез иск пред съд на издаващата държава.

Член 14

Основания за отлагане на признаването или изпълнението

1.   Признаването или изпълнението на ЕЗР може да бъде отложено в изпълняващата държава, когато:

а)

нейното изпълнение може да попречи на текущо наказателно разследване или преследване, докато изпълняващата държава счита това за разумно; или

б)

съответните предмети, документи или данни вече се използват в друго производство, докато необходимостта от тях отпадне.

2.   Веднага след като отпадне основанието за отлагане, изпълняващият орган предприема без забавяне необходимите мерки за изпълнение на ЕЗР и уведомява за това издаващия орган по начин, даващ възможност за писмено документиране.

Член 15

Задължение за информиране

1.   Получилият ЕЗР компетентен орган в изпълняващата държава без забавяне и във всички случаи в рамките на една седмица от получаването на ЕЗР потвърждава получаването ѝ, като попълни и изпрати формуляра, предвиден в приложение Б. Когато е определен централен орган в съответствие с член 6, параграф 2, това задължение се отнася както за централния орган, така и за изпълняващия орган, получил ЕЗР чрез централния орган. В случаите, посочени в член 6, параграф 5, задължението се отнася както за компетентния орган, получил първоначално ЕЗР, така и за изпълняващия орган, на когото в крайна сметка е предадена ЕЗР.

2.   Без да се засяга член 9, параграф 2, изпълняващият орган уведомява издаващия орган:

а)

незабавно и независимо по какъвто и да е начин когато:

i)

за изпълняващия орган е невъзможно да вземе решение относно признаването или изпълнението, тъй като информацията във формуляра, предвиден в приложението, е непълна или явно невярна;

ii)

ако изпълняващият орган, в хода на изпълнение на ЕЗР, счете без по-нататъшни проверки, че може да е уместно да се предприемат процесуално-следствени действия, които не са били първоначално предвидени или не е можело да бъдат уточнени при издаването на ЕЗР, за да се даде възможност на издаващия орган да предприеме по-нататъшни действия в конкретния случай;

iii)

ако изпълняващият орган установи, че в конкретния случай не може да спази формалностите и процедурите, изрично посочени от издаващия орган в съответствие с член 8.

По искане на издаващия орган информацията се потвърждава незабавно по начин, даващ възможност за писмено документиране;

б)

незабавно и по начин, даващ възможност за писмено документиране на:

i)

всяко решение в съответствие с член 10, параграф 1;

ii)

отлагането на изпълнението или признаването на ЕЗР, основанията за това и ако е възможно —очакваната продължителност на отлагането.

Член 16

Наказателна отговорност на служителите

Докато се намират на територията на изпълняващата държава в рамките на прилагането на настоящата директива, служителите от издаващата държава се считат за служители на изпълняващата държава по отношение на извършени срещу тях или от тях престъпления.

Член 17

Гражданска отговорност на служителите

1.   Докато в рамките на прилагането на настоящата директива служителите от издаващата държава се намират на територията на изпълняващата държава, издаващата държава носи отговорност за всякакви вреди, причинени от тях по време на извършваните от тях операции, в съответствие с правото на изпълняващата държава.

2.   Държавата-членка, на чиято територия е нанесена вредата, посочена в параграф 1, поправя тази вреда съгласно условията, приложими за вреди, причинени от собствените ѝ служители.

3.   Държавата-членка, чиито служители са причинили вреди на някое лице на територията на друга държава-членка, възстановява изцяло сумите, които същата е платила на пострадалите или на лицата, които са имали правото да ги получат от тяхно име.

4.   Без да се засяга упражняването на правата ѝ по отношение на трети страни и с изключение на параграф 3, всяка държава-членка се въздържа в случая, предвиден в параграф 1, да иска обезщетение за вредите, които е претърпяла от друга държава-членка.

Член 18

Поверителност

1.   Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че издаващите и изпълняващите органи надлежно спазват при изпълнението на ЕЗР поверителността на разследването.

2.   Изпълняващият орган гарантира в съответствие с националното си право поверителността на фактите и съдържанието на ЕЗР, с изключение на необходимото за изпълнението на процесуално-следственото действие. Ако изпълняващият орган не е в състояние да спази изискването за поверителност, той незабавно уведомява за това издаващия орган.

3.   В съответствие с националното си право и ако изпълняващият орган не е посочил друго, издаващият орган запазва поверителността на доказателствата или информацията, предоставени от изпълняващия орган, с изключение на необходимата степен на разкриване за целите на разследванията или производствата, описани в ЕЗР.

4.   Всяка държава-членка предприема необходимите мерки за това банките да не разкриват на засегнатите банкови клиенти или на трети лица, че на издаващата държава е предоставена информация в съответствие с членове 23, 24 и 25 или че се извършва разследване.

ГЛАВА IV

СПЕЦИФИЧНИ РАЗПОРЕДБИ ВЪВ ВРЪЗКА С ОПРЕДЕЛЕНИ ПРОЦЕСУАЛНО-СЛЕДСТВЕНИ ДЕЙСТВИЯ

Член 19

Временно прехвърляне в издаващата държава на лица, задържани за целите на разследването

1.   ЕЗР може да се издаде за временно прехвърляне на лице, задържано в изпълняващата държава с цел извършване на процесуално-следственото действие, за което се изисква присъствието на лицето на територията на издаващата държава, при условие че то бъде върнато обратно в определения от изпълняващата държава срок.

2.   В допълнение към основанията за отказ, посочени в член 10, параграф 1, изпълнението на ЕЗР може да бъде отказано, ако:

а)

задържаното лице не е съгласно; или

б)

срокът за задържането му ще се удължи вследствие на прехвърлянето.

3.   В случаите съгласно параграф 1, разрешението за транзитно преминаване на задържаното лице през територията на трета държава-членка се издава в отговор на подадено заявление, придружено от всички необходими документи.

4.   Практическите договорености във връзка с временното прехвърляне на лицето и датата, до която то трябва да бъде върнато на територията на изпълняващата държава, се договарят между съответните държави-членки.

5.   Прехвърляното лице остава задържано на територията на издаващата държава и когато е приложимо, на територията на държавата-членка, през която се налага да премине транзитно, освен ако изпълняващата държава-членка не подаде заявление за освобождаването му.

6.   Времето, през което лицето е било задържано на територията на издаващата държава-членка, се приспада от срока за задържане, който лицето изтърпява или ще бъде задължено да изтърпи на територията на изпълняващата държава-членка.

7.   Прехвърляното лице не може да бъде наказателно преследвано или задържано, нито да му бъдат налагани други мерки за ограничаване на личната му свобода за деяния или осъждания, които предхождат заминаването му от територията на изпълняващата държава и които не са посочени в ЕЗР.

8.   Имунитетът, предвиден в параграф 7, се преустановява, когато прехвърленото лице, след като в продължение на петнадесетдневен непрекъснат срок от датата, на която присъствието му вече не е било необходимо на съдебните органи, е разполагало с възможността да напусне съответната страна, е останало на нейна територия или след напускането ѝ се е върнало там.

9.   Разходите, свързани с прехвърлянето, се поемат от издаващата държава.

Член 20

Временно прехвърляне в изпълняващата държава на лица, задържани за целите на разследването

1.   ЕЗР може да се издаде за временно прехвърляне на лице, задържано в издаващата държава с цел извършване на процесуално-следствено действие, за което се изисква присъствието на лицето на територията на изпълняващата държава.

2.   В допълнение към основанията за отказ, посочени в член 10, параграф 1, изпълнението на ЕЗР може да бъде отказано, ако:

а)

за прехвърлянето се изисква съгласието на въпросното лице и то не е дало такова; или

б)

издаващият и изпълняващият орган не могат да постигнат съгласие относно договореностите за временното прехвърляне.

3.   Когато за прехвърлянето се изисква съгласието на въпросното лице, на изпълняващия орган се предоставя без забавяне заявеното в писмена форма съгласие или копие от него.

4.   Всяка държава-членка може да посочи, че преди да бъде изпълнена ЕЗР посоченото в параграф 3 съгласие е необходимо при определени условия, посочени в уведомлението.

5.   Параграфи 3—8 от член 19 са приложими mutatis mutandis към временното прехвърляне съгласно настоящия член.

6.   Разходите, свързани с прехвърлянето, се поемат от издаващата държава. В това не се включват разходите, свързани със задържането на лицето в изпълняващата държава.

Член 21

Разпит чрез видеоконферентна връзка

1.   Ако лице, което се намира на територията на изпълняващата държава, трябва да бъде разпитано като свидетел или вещо лице от съдебните органи на издаващата държава, издаващият орган може, когато е нежелателно или невъзможно лицето, което трябва да бъде разпитано, да се яви лично на територията ѝ, да издаде ЕЗР за разпит на свидетеля или вещото лице чрез видеоконферентна връзка съгласно предвиденото в параграфи 2—9.

2.   В допълнение към основанията за отказ, посочени в член 10, параграф 1, изпълнението на ЕЗР може да бъде отказано, ако:

а)

използването на видеоконферентна връзка противоречи на основните принципи на правото на изпълняващата държава; или

б)

изпълняващата държава не разполага с техническите средства за видеоконферентна връзка.

3.   Ако изпълняващата държава няма достъп до технически средства за видеоконферентна връзка, тези средства могат да ѝ бъдат осигурени от издаващата държава по силата на споразумение между тях.

4.   Член 10, параграф 2 се прилага mutatis mutandis за случаите, посочени в параграф 2, буква б).

5.   ЕЗР, издадена за целите на разпит чрез видеоконферентна връзка, съдържа основанието, посочващо защо е нежелателно или невъзможно свидетелят или вещото лице да се яви лично, наименованието на съдебния орган и имената на лицата, които ще проведат разпита.

6.   При разпит, провеждан чрез видеоконферентна връзка, се прилагат следните правила:

а)

На разпита присъства съдебен орган на изпълняващата държава, който отговаря както за установяването на самоличността на разпитваното лице, така и за спазването на основните принципи на правото на изпълняващата държава, като съдебният орган се подпомага при необходимост от устен преводач. Ако изпълняващият орган е на мнение, че по време на разпита се нарушават основните принципи на правото на изпълняващата държава, той незабавно взема необходимите мерки, за да се гарантира, че разпитът продължава в съответствие с посочените принципи;

б)

при необходимост, компетентните органи на издаващата и на изпълняващата държава договарят помежду си мерки за защита на лицето, което ще бъде разпитвано;

в)

разпитът се провежда пряко от издаващия орган или под негово ръководство съгласно неговото собствено законодателство;

г)

по искане на издаващата държава или на лицето, което ще бъде разпитвано, изпълняващата държава осигурява на разпитваното лице съдействие на устен преводач, ако е необходимо;

д)

лицето, подлежащо на разпит, може да се позове на правото си да не дава показания съгласно правото на изпълняващата или на издаващата държава.

7.   Без да се засягат договорените мерки за защита на лицата, при приключване на разпита изпълняващият орган съставя протокол, в който се посочват датата и мястото на разпита, самоличността на разпитаното лице, самоличността и функциите на всички останали лица в изпълняващата държава, които участват в разпита, положените клетви и техническите условия, при които се провежда разпитът. Изпълняващият орган изпраща този документ на издаващия орган.

8.   Разходите за осъществяване на видеоконферентната връзка, разноските за обслужването ѝ в изпълняващата държава, възнаграждението на осигурените от нея устни преводачи и командировъчните на свидетелите и вещите лица, както и пътните им разноски в изпълняващата държава, се възстановяват от издаващата държава на изпълняващата държава, освен когато последната се откаже от възстановяването на всички или част от тези разходи.

9.   Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че когато при разпита на свидетел или вещо лице на територията ѝ в съответствие с настоящия член, същото откаже да даде показания, въпреки че има задължение за това, или даде неверни показания, националното ѝ право се прилага по същия начин, както ако разпитът се състои в рамките на национална процедура.

10.   ЕЗР може да се издаде и за целите на разпит на обвиняемо лице чрез видеоконферентна връзка. Параграфи 1—9 се прилагат mutatis mutandis. В допълнение към основанията за отказ, посочени в член 10, параграф 1, изпълнението на ЕЗР може да бъде отказано, ако:

а)

обвиняемото лице не даде съгласието си за това; или

б)

изпълнението на такова действие би било в противоречие на правото на изпълняващата държава.

Член 22

Разпит по телефона

1.   Ако лице, което се намира на територията на дадена държава-членка, трябва да бъде разпитано като свидетел или вещо лице от съдебните органи в друга държава-членка, издаващият орган на втората държава-членка може да издаде ЕЗР за разпит на свидетеля или вещото лице по телефона съгласно предвиденото в параграфи 2—4.

2.   В допълнение към основанията за отказ, посочени в член 10, параграф 1, изпълнението на ЕЗР може да бъде отказано, ако:

а)

използването на телефонна връзка противоречи на основните принципи на правото на изпълняващата държава; или

б)

свидетелят или вещото лице не дадат съгласието си за провеждане на разпита по този начин.

3.   ЕЗР, издадена за разпит по телефона, включва наименованието на съдебния орган и имената на лицата, които ще провеждат разпита, както и уверение, че свидетелят или вещото лице желае да участва в разпит по телефона.

4.   Издаващият и изпълняващият орган договарят помежду си практическите аспекти на разпита. При договарянето на практическите аспекти изпълняващият орган поема следните задължения:

а)

да уведоми съответния свидетел или вещо лице относно часа и мястото на разпита;

б)

да гарантира идентификацията на свидетеля или експерта; и

в)

да удостовери, че свидетелят или вещото лице са съгласни да бъдат разпитани по телефона.

Изпълняващата държава може да обвърже съгласието си, частично или изцяло, с условията на съответните разпоредби на член 21, параграфи 6 и 9. Ако не е договорено друго, разпоредбите на член 21, параграф 8 се прилагат mutatis mutandis.

Член 23

Информация относно банкови сметки

1.   ЕЗР може да се издаде с цел да се определи дали дадено физическо или юридическо лице, което е обект на наказателно разследване, притежава или контролира една или повече сметки, независимо от техния характер, в банка, която се намира на територията на изпълняващата държава.

2.   Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, при определените в настоящия член условия, за да бъде в състояние да предостави информацията, посочена в параграф 1.

3.   Посочената в параграф 1 информация включва, ако това е поискано в ЕЗР и в степента, в която може да бъде предоставена в разумни срокове, сметки, с които е упълномощено да се разпорежда лицето, което е обект на производството.

4.   Задълженията в настоящия член се прилагат само доколкото информацията е собственост на банката, която поддържа сметката.

5.   В допълнение към основанията за отказ, посочени в член 10, параграф 1, изпълнението на ЕЗР може да бъде отказано, ако съответното престъпление не е:

а)

престъпление, наказуемо с наказание включващо лишаване от свобода или задържане за максимален срок от не по-малко от четири години в издаващата държава и не по-малко от две години в изпълняващата държава;

б)

престъпление, посочено в член 4 от Решение 2009/371/ПВР на Съвета от 6 април 2009 г. за създаване на Европейска полицейска служба (Европол) (наричано по-нататък „Решението за Европол“) (6); или

в)

доколкото то може да не е обхванато от Решението за Европол, престъпление, посочено в Конвенцията от 1995 г. за защитата на финансовите интереси на Европейските общности (7), Протокола към нея от 1996 г. (8) или втория протокол към нея от 1997 г. (9).

6.   В ЕЗР издаващият орган посочва причините, поради които счита, че е възможно поисканата информация да бъде от съществено значение за целите на разследването на престъплението и основанията за предположението си, че в банките в изпълняващата държава има сметки, както и доколкото съществува информация — кои са участващите банки. Той също така включва в ЕЗР цялата налична информация, която може да улесни изпълнението ѝ.

Член 24

Информация относно банкови транзакции

1.   ЕЗР може да се издаде с цел да се съберат данните на конкретни банкови сметки и на банковите операции, които са били извършени през определен период чрез една или повече сметки, посочени в ЕЗР, включително данните на всяка сметка на изпращач и на получател.

2.   Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, при определените в настоящия член условия, за да бъде в състояние да предостави информацията, посочена в параграф 1.

3.   Задълженията в настоящия член се прилагат само доколкото информацията е собственост на банката, която държи сметката.

4.   Издаващата държава посочва в ЕЗР основанията си да смята, че исканата информация е съществена за целта на разследването на престъплението.

Член 25

Наблюдение на банкови транзакции

1.   ЕЗР може да се издаде с цел да се наблюдават за определен период банковите операции, които се извършват чрез една или повече сметки, посочени в ЕЗР.

2.   Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, при определените в настоящия член условия, за да бъде в състояние да предостави информацията, посочена в параграф 1.

3.   Издаващата държава посочва в ЕЗР основанията си да смята, че исканата информация е съществена за целта на разследването на престъплението.

4.   Компетентните органи на издаващата и изпълняващата държава договарят помежду си практическите договорености във връзка с наблюдението.

Член 26

Контролирани доставки

1.   ЕЗР може да се издаде с цел извършване на контролирана доставка на територията на изпълняващата държава.

2.   Компетентните органи на изпълняващата държава имат правото да действат и да ръководят и контролират операциите, свързани с изпълнението на ЕЗР, посочена в параграф 1.

Член 27

Процесуално-следствени действия, които изискват събиране на доказателства в реално време, непрекъснато и в продължение на определен период

1.   Когато ЕЗР се издава с цел изпълнение на действие, включително действията, посочени в членове 25 и 26, което включва събирането на доказателства в реално време, непрекъснато и в продължение на определен период, изпълнението ѝ може да бъде отказано, освен с основанията за отказ, посочени в член 10, параграф 1, и ако изпълнението на съответното действие не би било разрешено при сходен национален случай.

2.   Член 10, параграф 2 се прилага mutatis mutandis за случаите, посочени в параграф 1.

3.   Изпълняващият орган може да постави като условие за изпълнението на ЕЗР, посочена в параграф 1, договаряне разпределението на разходите.

ГЛАВА V

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 28

Уведомления

1.   До … (10) всяка държава-членка уведомява Комисията относно следното:

а)

органът(ите), който(ито) в съответствие с вътрешния ѝ правен ред са компетентни съгласно член 2, букви а) и б), когато държавата-членка е издаваща държава или изпълняваща държава;

б)

езиците, които могат да се използват за ЕЗР, съгласно посоченото в член 5, параграф 2;

в)

информацията относно определения(те) централен(ни) орган(и), ако държавата-членка желае да се възползва от възможността, предоставена в член 6, параграф 2. Тази информация е обвързваща за органите на издаващата държава;

г)

изискването за съгласие на съответното лице при прехвърлянето му, когато държавата-членка желае да се възползва от възможността, предоставена в член 20, параграф 4.

2.   Държавите-членки информират Комисията за всяка следваща промяна в информацията, посочена в параграф 1.

3.   Комисията предоставя достъп до информацията, получена съгласно настоящия член, на всички държави-членки и на Европейската съдебна мрежа (ЕСМ). ЕСМ предоставя информацията на своя уебсайт, посочен в член 9 от Решение 2008/976/ПВР на Съвета от 16 декември 2008 г. относно Европейската съдебна мрежа (11).

Член 29

Връзки с други споразумения и договорености

1.   Без да се засяга прилагането им между държавите-членки и трети държави, както и временното им прилагане по силата на член 30, считано от … (10), настоящата директива заменя съответните разпоредби на следните конвенции, приложими към отношенията между държавите-членки, обвързани от настоящата директива:

Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси от 20 април 1959 г., както и двата ѝ допълнителни протокола от 17 март 1978 г. и 8 ноември 2001 г., и двустранните споразумения, сключени по силата на член 26 от същата конвенция;

Конвенцията от 19 юни 1990 г. за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г.;

Конвенцията от 29 май 2000 г. за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите-членки на ЕС и Протокола към нея от 16 октомври 2001 г.

2.   Рамково решение 2008/978/ПВР се отменя. Настоящата директива се прилага от държавите-членки за обезпечаване на доказателства, като заменя съответните разпоредби на Рамково решение 2003/577/ПВР.

3.   Държавите-членки могат да продължат да прилагат двустранни или многостранни споразумения или договорености, действащи след … (10), доколкото те дават възможност за разширяване на целите на настоящата директива и способстват за опростяването или допълнителното улесняване на процедурите за събиране на доказателства.

4.   Държавите-членки могат да сключват двустранни или многостранни споразумения или договорености след … (12), доколкото те дават възможност за задълбочаване или разширяване на разпоредбите на настоящата директива и способстват за опростяването или допълнителното улесняване на процедурите за събиране на доказателства.

5.   В срок до … (13) държавите-членки уведомяват Комисията за съществуващите споразумения и договорености, посочени в параграф 3, които те желаят да продължат да прилагат. Държавите-членки също така уведомяват Комисията в тримесечен срок от подписването на нови споразумения или договорености, посочени в параграф 4.

6.   Ако Комисията прецени, че дадено двустранно или многостранно споразумение или договореност, за която е била уведомена, не съответства на условията, уредени в параграфи 3 и 4, тя приканва съответните държави-членки да прекратят, да изменят или да се въздържат от сключване на въпросното споразумение или договореност.

Член 30

Преходни разпоредби

1.   Действащите актове за взаимопомощ по наказателноправни въпроси продължават да се прилагат по отношение на исканията за правна помощ, получени преди … (14). Решенията за обезпечаване на доказателства, постановени по силата на Рамково решение 2003/577/ПВР и получени до … (14), също се уреждат от последните.

2.   Член 7, параграф 1 се прилага mutatis mutandis за ЕЗР, когато е налице решение за обезпечаване, постановено по силата на Рамково решение 2003/577/ПВР.

Член 31

Транспониране

1.   Държавите-членки вземат необходимите мерки за спазване на настоящата директива до … (14).

2.   Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

3.   До … (14) държавите-членки предоставят на генералния секретариат на Съвета и на Комисията текста на разпоредбите, транспониращи в тяхното национално законодателство задълженията, наложени им съгласно настоящата директива.

4.   До … (15) Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за оценка на степента, в която държавите-членки са взели необходимите мерки, за да се съобразят с настоящата директива, придружен, ако е необходимо, от законодателни предложения.

Член 32

Доклад относно прилагането

Не по-късно от 5 години след датата на влизане в сила на настоящата директива Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно прилагането на настоящата директива въз основа на постъпилата качествена и количествена информация. Докладът се придружава, при необходимост, от предложения за изменение на настоящата директива.

Член 33

Влизане в сила

Настоящата директива влиза сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 34

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки в съответствие с договорите.

Съставено в …

За Европейския парламент

Председател

За Съвета

Председател


(1)  ОВ L 196, 2.8.2003 г., стр. 45.

(2)  ОВ L 350, 30.12.2008 г., стр. 72.

(3)  ОВ L 239, 22.9.2000 г., стр. 19.

(4)  ОВ C 197, 12.7.2000 г., стр. 3.

(5)  ОВ L 162, 20.6.2002 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 121, 15.5.2009 г., стр. 37.

(7)  ОВ C 316, 27.11.1995 г., стр. 49.

(8)  ОВ C 313, 23.10.1996 г., стр. 2.

(9)  ОВ C 221, 19.7.1997 г., стр. 12.

(10)  Две години от влизането в сила на настоящата директива.

(11)  ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 130.

(12)  Датата на влизане в сила на настоящата директива.

(13)  Три месеца след влизането в сила на настоящата директива.

(14)  Две години след влизането в сила на настоящата директива.

(15)  Три години след влизането в сила на настоящата директива.


ПРИЛОЖЕНИЕ A

ЕВРОПЕЙСКА ЗАПОВЕД ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ (ЕЗР)

Настоящата ЕЗР е издадена от компетентен съдебен орган. Отправям искане за извършване на посоченото(ите) по долу процесуално-следствено(и) действие(я) и за предаване на доказателствата, събрани в резултат на изпълнението на ЕЗР.

Image

Image

Image

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ Б

ПОТВЪРЖДАВАНЕ НА ПОЛУЧАВАНЕТО НА ЕЗР

Този формуляр се попълва от органа на изпълняващата държава, получил посочената по долу ЕЗР.

Image

Image


Top