16.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 172/1

Раздел 1:

1.

2.

3.

3.1.

3.1.1.

3.1.2.

3.1.3.

3.2.

3.2.1.

3.2.2.

3.2.3.

3.3.

3.3.1.

3.3.2.

3.3.3.

3.3.4.

4.

4.1.

4.2.

4.3.

Раздел 2:

1.

2.

3.

3.1.

3.2.

Раздел 3:

(1)

„Климатизатор“ е устройство, способно да охлажда въздуха в помещения, да го отоплява, или да извършва и двете, като използва студенопарен цикъл и сгъстяването на парите се извършва с един или повече електрически компресори; настоящото определение включва и климатизаторите, които осигуряват допълнителни функционални възможности, като например изсушаване, пречистване на въздуха, вентилация или допълнително подгряване на въздуха чрез съпротивителни нагреватели, както и уреди, които могат да използват вода (воден кондензат, образуващ се от страната на изпарителя, или външно добавяна вода) за изпарително охлаждане на кондензатора, при условие че устройството може също да работи и без използване на допълнителна вода, използвайки само въздух;

(2)

„Двуканален климатизатор“ означава климатизатор, в който по време на охлаждане или отопление входящият въздух за кондензатора или изпарителя постъпва по въздуховод към климатизатора и е външен въздух, а изходящият въздух се отвежда обратно навън по втори въздуховод, и който е разположен изцяло във вътрешността на климатизираното помещение, близо до стена;

(3)

„Едноканален климатизатор“ означава климатизатор, в който по време на охлаждане или отопление входящият въздух на кондензатора (или изпарителя) постъпва от пространството, в което се намира устройството, и се отвежда вън от това пространство;

(4)

„Обратим климатизатор“ означава климатизатор, който може както да охлажда, така и да отоплява;

(5)

„Стандартни условия на изпитване“ означава комбинацията от температурите на вътрешния въздух (Tin) и на външния въздух (Tj), които описват работните условия при определянето на номиналната мощност, нивото на звуковата мощност, номиналния дебит на въздуха, номиналния коефициент на енергийна ефективност (EERrated) и/или номиналния коефициент на преобразуване (COPrated ), както тези стандартни условия са описани в Таблица 4;

(6)

„Номинална мощност“(Prated) означава охладителната или отоплителната мощност на студенопарния цикъл при стандартни условия на изпитване;

(7)

„Вътрешна температура“(Tin) означава температурата по сухия термометър на вътрешния въздух [°C] (като относителната влажност на въздуха се определя чрез съответната температура по мокрия термометър);

(8)

„Външна температура“(Tj) означава температурата по сухия термометър на външния въздух [°C] (като относителната влажност на въздуха се определя чрез съответната температура по мокрия термометър);

(9)

„Номинален коефициент на енергийна ефективност“(EERrated) означава отношението на обявената охладителна мощност [kW], разделена на номиналната входна електрическа мощност в режим на охлаждане [kW] на дадено устройство при осигуряване на охлаждане при стандартни условия на изпитване;

(10)

„Номинален коефициент на преобразуване“(COPrated) означава отношението на обявената отоплителна мощност [kW], разделена на номиналната входна електрическа мощност в режим на отопление [kW] на дадено устройство при осигуряване на отопление при стандартни условия на изпитване;

(11)

„Потенциал за глобално затопляне“(GWP) означава мярката за това с колко 1 kg хладилен агент, използван в студенопарния цикъл, се оценява, че допринася за глобалното затопляне; този потенциал се изразява в килограми CO2 еквивалент, при времеви хоризонт 100 години;

Следва да се използват стойностите на потенциала за глобално затопляне, посочени в Част 2 на Приложение 1 към Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета  (2).

За флуорираните хладилни агенти следва да се използват стойностите на потенциала за глобално затопляне, които са публикувани в Третия оценъчен доклад (TAR), приет от Междуправителствения комитет по изменението на климата (Стойности на потенциала за глобално затопляне в рамките на 100-годишен период, приети от Междуправителствения комитет по изменението на климата в 2001 г.)  (3).

За нефлуорираните газове следва да се използват отнасящите се за 100-годишен период стойности на потенциала за глобално затопляне, публикувани в Първата оценка на Междуправителствения комитет по изменението на климата  (4).

За хладилните агенти, които не са включени в гореспоменатите източници, следва да се използват данни от „IPCC UNEP 2010 report on Refrigeration, Air Conditioning and Heat Pumps“ (Доклад от 2010 г. на Междуправителствения комитет по изменението на климата и Програмата на ООН за околната среда, относно охлаждането, климатизацията и термопомпите) от февруари 2011 г., или евентуална негова по-нова версия.

(12)

Режим „изключен“ означава състояние, при което климатизаторът или разхлаждащият вентилатор е свързан към електрическата мрежа, но не осигурява никакви функции. За режим „изключен“ се считат и състояния, осигуряващи само индикация за състояние в режим „изключен“, както и условия, осигуряващи само функции, целящи гарантиране на електромагнитна съвместимост съгласно Директива 2004/108/ЕО на Европейския парламент и на Съвета;

(13)

„Режим на готовност“ означава състояние, при което устройството (климатизаторът) е свързано към захранващата електрическа мрежа, зависи от получаването на енергия от захранващата електрическа мрежа, за да работи в съответствие с предназначението си, и осигурява само следните функции, които могат да се поддържат неопределено време: функция за повторно активиране, или също функция за повторно активиране, придружена от индикация само за това, че функцията за повторно активиране е разрешена, и/или визуализиране на информация или на състояние;

(14)

„Функция за повторно активиране“ означава функция, позволяваща задействането на други режими, включително работен режим, и осигуряваща допълнителни функции, включително основната, чрез отдалечен превключвател (включително с дистанционно управление), вътрешен сензор или таймер;

(15)

„Визуализиране на информация или на състояние“ означава постоянно действаща функция, даваща информация или показваща състоянието на оборудването върху дисплей, включително чрез часовниково показание;

(16)

„Ниво на звуковата мощност“ е нивото на звуковата мощност по крива А [dB(A)] вътре и/или вън от сградата, измерено при стандартни условия на изпитване за охлаждане (или за отопление, ако продуктът няма функция за охлаждане);

(17)

„Стандартни проектни условия“ означава комбинацията от изисквания за стандартна проектна температура, максималната температура на включване на допълнително подгряване и максималната гранична температура на функциониране, както тези величини са описани в Таблица 5;

(18)

„Стандартна проектна температура“ означава външната температура [°C] при охлаждане (Tdesignc) или отопление (Tdesignh), чиито стойности са описани в Таблица 3 и при която коефициентът на частично натоварване става равен на 1; стандартната проектна температура има различни стойности в зависимост от заявения охладителен или отоплителен сезон; вижте също обяснението на тази постановка, дадено в Приложение A;

(19)

„Коефициент на частично натоварване“ (pl(Tj)) означава отношението на разликата, получена при изваждане от външната температура на 16°С, разделена на разликата, получена при изваждане от стандартната проектна температура на 16°C, както при режим на охлаждане, така и при режим на отопление;

(20)

„Сезон“ означава един от четири набора параметри на външния въздух (каквито са определени съответно за четири сезона: един охладителен сезон и три отоплителни сезона: среден/по-студен/по-топъл), описващи като двойки стойности комбинациите от външни температури и броя часове, през които са налице тези температури в съответния сезон, за който устройството се обявява за годно да изпълнява предназначението си;

(21)

„Двойка стойности“ (с индекс j) означава комбинация от външна температура (Tj) и часове със съответната температура (hj), съгласно посоченото в Таблица 7;

(22)

„Часове със съответната температура“ означава броят на часовете в даден сезон (hj), през които е налице външната температура от съответната двойка стойности, съгласно посоченото в Таблица 7;

(23)

„Сезонен коефициент на енергийна ефективност“ (SEER) е общият коефициент на енергийна ефективност на устройството, който е представителен за целия охладителен сезон, и се определя, като годишният изчислителен охладителен товар се раздели на годишната консумация на електроенергия в режим на охлаждане;

(24)

„Годишен изчислителен охладителен товар“ (Qс) означава изчислителният охладителен товар [kWh/год.], който следа да се използва като основа за изчисляване на SEER и се пресмята като произведение от проектния охладителен товар (Pdesignc) и еквивалентните часове работа в режим на охлаждане (HCE);

(25)

„Еквивалентни часове в работен режим на охлаждане“ (HCE ) означава приетият годишен брой часове [ч./год.], през които устройството би работило с проектния охладителен товар (Pdesignc), за да поеме годишния изчислителен охладителен товар, съгласно посоченото в Таблица 8;

(26)

„Годишна консумация на електроенергия за охлаждане“ (QCE ) означава консумацията на електроенергия [kWh/год.], необходима за покриване на годишния изчислителен охладителен товар, и се изчислява, като годишният изчислителен охладителен товар се раздели на сезонния коефициент на енергийна ефективност в работен режим (SEERon) и се добави консумацията на електроенергия на устройството в режимите: „термостатно изключен“, „изключен“, „в готовност“ и „подгряване на картера на компресора“ по време на охладителния сезон;

(27)

„Сезонен коефициент на енергийна ефективност в работен режим“ (SEERon) означава средният коефициент на енергийна ефективност на устройството в работен режим на охлаждане, получен въз основа на коефициента на частично натоварване и специфичния за двойката стойности коефициент на енергийна ефективност (EERbin(Tj) и средно претеглен по часовете със съответна температура, в които са били налице условията по съответните двойки стойности;

(28)

„Частичен товар“ означава охладителният товар (Pc(Tj) или отоплителния товар (Ph(Tj) [kWh] при определена външна температура Tj, изчислен като произведение на проектния товар, умножен по коефициента на частично натоварване;

(29)

„Специфичен за двойка стойности коефициент на енергийна ефективност“ (EERbin(Tj)) означава коефициентът на енергийна ефективност, специфичен за всяка двойка стойности j с външна температура Tj през даден сезон, получен от частичния товар, обявената мощност и обявения коефициент на енергийна ефективност (EERd(Tj)) за конкретни двойки стойности (j) и изчислен за други двойки стойности чрез интер/екстраполация и при необходимост коригиран с коефициента на влошаване на ефективността;

(30)

„Сезонен коефициент на преобразуване“ (SCOP) е общият коефициент на преобразуване на устройството, който е представителен за целия заявен отоплителен сезон (стойността на SCOP се отнася за заявен отоплителен сезон) и се пресмята, като годишният изчислителен отоплителен товар се раздели на годишната консумация на електроенергия за отопление;

(31)

„Годишен изчислителен отоплителен товар“ (QH ) означава изчислителният отоплителен товар [kWh/год.], който съответства на заявен отоплителен сезон; използва се като основа за изчисляване на SCOP и се пресмята като произведение от проектния отоплителен товар (Pdesignh) и еквивалентните часове в работен режим на отопление (HHE ) за сезона;

(32)

„Еквивалентни часове в работен режим на отопление“ (HHE ) означава приетият годишен брой часове [ч./год.], през които устройството работи с проектния отоплителен товар (Pdesignh), за да поеме годишния изчислителен отоплителен товар, съгласно посоченото в Таблица 8;

(33)

„Годишна консумация на електроенергия за отопление“ (QHE ) означава консумацията на електроенергия [kWh/год.], необходима за покриване на годишния изчислителен отоплителен товар, съответстващ на заявен отоплителен сезон; тя се изчислява, като годишният изчислителен отоплителен товар се раздели на коефициента на преобразуване (SCOPon) и се добави консумацията на електроенергия на устройството в режимите: „термостатно изключен“, „изключен“, „в готовност“ и „подгряване на картера на компресора“ по време на отоплителния сезон;

(34)

„Сезонен коефициент на преобразуване за работен режим“ (SCOPon) означава средният коефициент на преобразуване на устройството в работен режим за заявения отоплителен сезон, получен от частичния товар, мощността на допълнителния електрически нагревател (в случаите, при които е необходимо такова подгряване) и специфичните за двойките стойности коефициенти на преобразуване (COPbin(Tj)), като се изчислява средно претеглена стойност за часовете със съответни температури, в течение на които са налице условията по съответните двойки стойности;

(35)

„Мощност на допълнителния електрически нагревател“ (elbu(Tj)) е отоплителната мощност [kW] на реален или приет допълнителен електрически нагревател с коефициент на преобразуване COP = 1, чиято мощност допълва обявената отоплителна мощност (Pdh(Tj)), за да се покрие частичният отоплителен товар (Ph(Tj)), в случай че Pdh(Tj) е по-малка от Ph(Tj) при съответната външна температура (Tj);

(36)

„Специфичен за двойка стойности коефициент на преобразуване“ (COPbin(Tj)) означава коефициентът на преобразуване, специфичен за всяка двойка стойности (j) с външна температура Tj през даден сезон, който коефициент се получава от частичния товар, обявената мощност и обявения коефициент на преобразуване (COPd(Tj)) за конкретни двойки стойности (j), и се изчислява за други двойки стойности чрез интер/екстраполация, а при необходимост се коригира с коефициента на влошаване на ефективността;

(37)

„Обявена мощност“ [kW] означава охладителната мощност (Pdc(Tj)) или отоплителната мощност (Pdh(Tj)) на устройството при студенопарен цикъл, характеризиращ се със съответна външна температура Tj и вътрешна температура Tin, както тази мощност е обявена от производителя;

(38)

„Регулиране на мощността“ означава способността на устройството да променя мощността си, като променя обемния дебит (на поне един работен флуид в хладилния цикъл). Устройствата трябва да бъдат означени като „устройства с фиксирана мощност“, ако устройството не може да променя обемния дебит), „стъпално регулируеми“ ако обемният дебит се променя или регулира чрез превключване между не повече от две степени, или „плавно регулируеми“ ако обемният дебит се променя или регулира чрез последователност от три или повече степени;

(39)

„Функция“ („function“) означава индикация за това дали устройството може да охлажда въздуха в помещения, да затопля въздуха в помещения, или и двете;

(40)

„Проектен товар“ означава обявеният охладителен товар (Pdesignc) и/или обявеният отоплителен товар (Pdesignh) [kW] при стандартната проектна температура, като:

(41)

„Обявен коефициент на енергийна ефективност“ (EERd(Tj)) означава коефициентът на енергийна ефективност при ограничен брой конкретни двойки стойности (j) с външни температури (Tj), както този коефициент е обявен от производителя;

(42)

„Обявен коефициент на преобразуване“ (COPd(Tj)) означава коефициентът на преобразуване при ограничен брой конкретни двойки стойности (j) с външни температури (Tj), както този коефициент е обявен от производителя;

(43)

„Температура на включване на допълнително подгряване“ (Tbiv) означава външната температура (Tj) [°C], обявена от производителя във връзка с режима на отопление, при която обявената мощност става равна на частичния товар и под която обявената мощност трябва да бъде допълнена с мощност от допълнителния електрически нагревател, за да може да покрие частичния товар за отопление;

(44)

„Гранична температура на функциониране“ (Tol) означава външната температура [°C], обявена от производителя във връзка с режима на отопление, под която климатизаторът не може да осигурява каквато и да е отоплителна мощност. Под тази температура обявената мощност e равна на нула;

(45)

„Мощност в интервал с повторно-кратковременен режим“ [kW] е средно претеглената във времето стойност на обявената мощност в изпитвателния интервал с повторно-кратковременен режим, съответно при охлаждане (Pcycc) или отопление (Pcych);

(46)

„Ефективност при охлаждане в интервал с повторно-кратковременен режим“ (EERcyc) е средният коефициент на енергийна ефективност в изпитвателния интервал с повторно-кратковременен режим (включване и изключване на компресора), изчислен като отношение на интегрираната в интервала охладителна мощност [kWh], разделена на интегрираната в същия интервал входяща електрическа мощност [kWh];

(47)

„Ефективност при отопление в интервал с повторно-кратковременен режим“ (COPcyc) е средният коефициент на преобразуване в изпитвателния интервал с повторно-кратковременен режим (включване и изключване на компресора), изчислен като отношение на интегрираната в интервала отоплителна мощност [kWh], разделена на интегрираната в същия интервал входяща електрическа мощност [kWh];

(48)

„Коефициент на влошаване на ефективността“ е коефициент, изразяващ загубата на ефективност в резултат на повторно-кратковременния режим (т.е. включване и изключване на компресора в работен режим), определен съответно за охлаждане (Cdc), отопление (Cdh) или приет, че е равен на стойността по подразбиране 0,25;

(49)

„Работен режим“ означава режимът, съответстващ на часовете с охладителен или отоплителен товар на сградата, при който устройството е с включена функция за охлаждане или отопление. Това състояние може да участва в цикъл на включване/изключване на компресора, с цел постигане или поддържане на желаната температура на въздуха в помещението;

(50)

„Режим „термостатно изключен“ означава режим, съответстващ на часовете без охладителен или отоплителен товар, при който устройството е с включена функция за охлаждане или отопление, но устройството не действа, тъй като няма охладителен или отоплителен товар. Следователно това състояние се обуславя от външните температури, а не от поддържаните вътрешни температури. Цикличното включване/изключване в работен режим не се счита за режим „термостатно изключен“;

(51)

„Режим на подгряване на картера на компресора“ означава състояние, при което устройството е задействало нагревател, за да се избегне натрупване на хладилен агент в компресора и по този начин да се ограничи съдържанието на хладилен агент в маслото при пускане на компресора;

(52)

„Консумирана мощност в режим „термостатно изключен“ (PTO ) означава консумираната електрическа мощност от устройството [kW] когато то е в режим „термостатно изключен“;

(53)

„Консумирана мощност в режим „в готовност“ (PSB ) означава консумираната електрическа мощност от устройството [kW] когато то е в режим „в готовност“;

(54)

„Консумирана мощност в режим „изключен“ (POFF ) означава консумираната електрическа мощност от устройството [kW] когато то е в режим „изключен“;

(55)

„Консумирана мощност в режим „подгряване на картера на компресора“ (PCK ) означава консумираната електрическа мощност от устройството [kW] когато то е в режим „подгряване на картера на компресора“;

(56)

„Часове в режим „термостатно изключен“ (HTO ) означава годишният брой часове [ч./год.] през които се счита, че устройството е в режим „термостатно изключен“, като този брой зависи от заявения сезон и функция;

(57)

„Часове в режим „в готовност“ (HSB ) означава годишният брой часове [ч./год.] през които се счита, че устройството е в режим „в готовност“, като този брой зависи от заявения сезон и функция;

(58)

„Часове в режим „изключен“ (HOFF ) означава годишният брой часове [ч./год.] през които се счита, че устройството е в режим „изключен“, като този брой зависи от заявения сезон и функция;

(59)

„Часове в режим „подгряване на картера на компресора“ (HCK ) означава годишният брой часове [ч./год.], през които се счита, че устройството е в режим „подгряване на картера на компресора“, като този брой зависи от заявения сезон и функция;

(60)

„Номинален дебит на въздуха“ е дебитът на въздуха [m3/ч.], измерен на изхода за въздуха на вътрешните и/или външните тела (при съответните случаи) на климатизаторите, при стандартни условия на изпитване за охлаждане (или за отопление, ако продуктът няма функция за охлаждане);

(61)

„Номинална входна мощност при охлаждане“ (PEER ) означава входящата електрическа мощност [kW] на дадено устройство при осигуряване на охлаждане при стандартни условия на изпитване;

(62)

„Номинална входна мощност при отопление“ (PCOP ) означава входящата електрическа мощност [kW] на дадено устройство при осигуряване на отопление при стандартни условия на изпитване;

(63)

„Консумация на електроенергия на едноканални/двуканални климатизатори“ (съответно QSD и QDD ) е консумацията на електроенергия на едноканални или двуканални климатизатори в режим на охлаждане и/или отопление (според случая) [за едноканални в kWh/60 мин., за двуканални също в kWh/60 мин.];

(64)

„Коефициент на използване“ означава отношението на сумарната обявена охладителна (отоплителна) мощност на всички работещи вътрешни тела към обявената охладителна (отоплителна) мощност на външното тяло (външните тела) при стандартни условия на изпитване;

(65)

„Допустимо отклонение на мощността“ означава допустимото отклонение на обявената мощност при външна температура Tj от стойността на установения частичен товар при същата външна температура Tj, която стойност се използва при изчисляването на стъпално регулируеми и плавно регулируеми устройства.

Pdesignc е проектният охладителен товар [kW], който е равен на обявената охладителна мощност Pdc(Tj) при външна температура, равна на стандартната проектна температура при охлаждане (Tj = Tdesignc);

HCE са еквивалентните часове в работен режим на охлаждане [ч.], съгласно посоченото в Таблица 8;

QCE е годишната консумация на електроенергия в режим на охлаждане [kWh/год.], която се определя по зависимостите:

Tj е температурата в j-тата двойка стойности, съгласно посоченото в Таблица 7;

j е индексът на двойката стойности;

n е броят на двойките стойности;

hj е броят часове в j-тата двойка стойности, съгласно посоченото в Таблица 7;

Pc(Tj) е частичният охладителен товар, съответстващ на температурата в двойката стойности Tj, който се изчислява по формулата:

Pdesignc е дефинирано по-горе;

pl(Tj) e коефициентът на частично натоварване, който се изчислява по следната формула (която дава pl(Tj) = 1,00 при Tj=Tdesignc):

Tdesignc e стандартната проектна температура за охладителния сезон в °C, съгласно посоченото в Таблица 5;

EERbin(Tj) е специфичният за j-тата двойка стойности коефициент на енергийна ефективност, който се изчислява по дадените по-долу формули за устройства съответно с фиксирана, стъпално регулируема или плавно регулируема мощност, както следва:

EERd(Tj) е обявеният коефициент на енергийна ефективност при съответната външна температура Tj, както е посочен от производителя в Таблица 1;

Pc(Tj) е частичният товар при двойките стойности с температури Tj= 30, 25, 20°C, определен по Формула 5;

Pdc(Tj) е обявената охладителна мощност при съответната външна температура Tj, както е посочена от производителя в Таблица 1;

Cdc е коефициентът на влошаване на ефективността при охлаждане, който може да се изрази или чрез приетата по подразбиране стойност 0,25, или да се приеме, че е равен на Cdh (коефициента на влошаване на ефективността при отопление, или да се определи опитно и да се изчисли при Tj = 20°C по следната зависимост:

EERcyc е средният коефициент на енергийна ефективност в изпитвателния интервал с повторно-кратковременен режим (с включване и изключване), изчислен като отношение на интегрираната в интервала охладителна мощност [kWh], разделена на интегрираната в същия интервал входяща електрическа мощност [kWh];

Pcycc е средно претеглената във времето изходяща охладителна мощност [kW] в изпитвателния интервал с повторно-кратковременен режим (с включване и изключване);

—

за j –тите двойки стойности с външна температура в интервала 20 °C <Tj < 35 °C, но различна от Tj = 30 °C или Tj = 25 °C, EERbin(Tj) следва да се изчислява чрез линейна интерполация между двете най-близки характерни стойности;

—

за j-тите двойки стойности с външна температура Tj над 35 °C, стойностите на EERbin(Tj) се приемат за равни на съответната стойност на EERbin при Tj = 35 °C.

—

за j-тите двойки стойности с външна температура Tj под 20 °C, стойностите на EERbin(Tj) се приемат за равни на съответната стойност на EERbin при Tj = 20 °C.

EERd(Tj)hi и EERd(Tj)lo са съответните обявени в Таблица 1 стойности на коефициента на енергийна ефективност;

EERd(Tj)hi и EERd(Tj)lo са съответните обявени в Таблица 1 стойности на охладителната мощност;

Pc(Tj) е частичният товар за j-тата двойка стойности при Tj съответно 20, 25, 30 и 35 °C;

Cdc е коефициентът на влошаване на ефективността при охлаждане, който може да се изрази или чрез приетата по подразбиране стойност 0,25, или да се приеме, че е равен на Cdh (при отопление), или да се определи опитно и да се изчисли при Tj = 35 °C по следната зависимост:

EERcyc и Pcycc са дефинирани по-горе;

стойностите на EERbin(Tj) за j-тите двойки стойности с външни температури Tj, различни от Tj = 35, 30, 25 и 20 °C, се изчисляват в съответствие със същите правила, които се отнасят и за устройствата с фиксирана мощност.

доп. откл., Pdc(Tj), Pdesignc, pl(Tj), EERbin(Tj) и EERd(Tj) са дефинирани по-горе;

в противен случай: следвайте изчислителната процедура за устройствата със стъпално регулируема мощност.

Pdesignh е проектният отоплителен товар [kW], който се изчислява въз основа на температурата на включване на допълнително подгряване Tbiv (от Tbiv се определя коефициентът на частично натоварване pl(Tj) при Tj=Tbiv) и въз основа на обявената отоплителна мощност Pdh(Tj) при Tj=Tbiv). От своя страна, проектният отоплителен товар Pdesignh, за който има посочена стойност в Таблица 1, представлява отоплителният товар при работа при Tj=Tdesignh, при което pl(Tj) = 1,00;

HHE са еквивалентните часове в работен режим на охлаждане [ч.], съгласно посоченото в Таблица 8;

QHE е сезонната консумация на електроенергия в режим на отопление [kWh/год.], която се определя по зависимостта:

QH е дефинирано по-горе;

HTO , HCK , HOFF , HSB са стойностите на сезонния брой часове (ч./год.) при отопление съответно в режимите „термостатно изключен“, „подгряване на картера на компресора“, „изключен“ и „в готовност“, посочени в Таблица 8;

PTO , PCK , POFF , PSB са стойностите на входящата електрическа мощност съответно в режимите „термостатно изключен“, „подгряване на картера на компресора“, „изключен“ и „в готовност“;

SCOPon е средният сезонен коефициент на преобразуване, получен на база коефициентите на преобразуване при отделните двойки стойности и средно претеглен по часовете със съответни температури, като се включи и консумираната мощност за допълнително подгряване в случаите, при които Pdh(Tj) < Ph(Tj):

Tj, j, n, и hj са дефинирани по-горе;

Pc(Tj) е отоплителният товар, съответстващ на j-тата двойка стойности, който се изчислява по формулата:

Tdesignh е стандартната проектна температура в °C за съответния отоплителен сезон, която е зададена за заявения отоплителен сезон;

elbu(Tj) е мощността на допълнителния нагревател [kW], която е необходима при j-тата двойка стойности за покриване на частичния товар, в случай че обявената мощност не е достатъчна; изчислява както следва:

Pdh(Tj) е обявената отоплителна мощност, отнасяща се за условията при j-тата двойка стойности, която се изчислява като се използват обявените стойности на Pdh(Tj) при следните изпитвателни стойности на Tj: – 15, – 7, 2, 7, 12 °C и/или Tbiv, като се използват тези от тях, които попадат в заявения отоплителен сезон (вижте Таблица 6, където са посочени изискваните стойности за различните отоплителни сезони). За останалите двойки стойности, за които няма обявени стойности на Pdh(Tj), следва Pdh(Tj) да се изчислява чрез линейна интерполация между обявените стойности Pdh(Tj) при съответните най-близки външни температури.

Само в случай, че изчисленията се правят за среден отоплителен сезон, като при това по-студеният отоплителен сезон не е сред заявените сезони (т.е. няма стойност за COP(-15)), може да се направи изключение от това правило и стойностите на COPbin(Tj) за външните температури – 8, – 9 и – 10 °C да се получат за устройства с фиксирана мощност чрез линейна екстраполация на база характерните стойности при – 7 °C и 7 °C. За устройствата с плавно регулиране, тези стойности следва да се екстраполират от COPd(–7) и COPd(Tbiv). В случай, че Tbiv = – 7 °C, стойностите на COP(-8), COP(-9), и COP(-10) се приемат за равни на COP(-7).

Ако заявеният отоплителен сезон е „по-студен“ и най-ниската температура, за която има определена отоплителна мощност (Pdh), е – 15 °C, стойностите на Pdh при Tj < – 15 °C следва да се определят чрез екстраполация въз основа на стойностите при Tj = – 15 °C и – 7 °C.

COPbin(Tj) е специфичният за j-тата двойка стойности коефициент на преобразуване, който се изчислява по дадените по-долу формули за устройства съответно с фиксирана, стъпално регулируема или плавно регулируема мощност, както следва:

COPd(Tj) е коефициентът на преобразуване при съответната външна температура Tj, както е посочен от производителя в Таблица 1;

Pdh(Tj) е отоплителната мощност при съответната външна температура Tj, както е посочена от производителя в Таблица 1;

Ph(Tj) е частичният отоплителен товар в kW при съответната външна температура Tj, определен в съответствие с посоченото във Формула 5.

Cdh е коефициентът на влошаване на ефективността при отопление, който може да се изрази или чрез приетата по подразбиране стойност 0,25, или да се приеме, че е равен на Cdc (при охлаждане), или да се определи опитно и да се изчисли при Tj = 20°C по следната зависимост:

COPcyc е средният коефициент на преобразуване в изпитвателния интервал с повторно-кратковременен режим (с включване и изключване), изчислен като отношение на интегрираната в интервала отоплителна мощност [kWh], разделена на интегрираната в същия интервал входяща електрическа мощност [kWh];

Pcycc е средно претеглената във времето изходяща отоплителна мощност [kW] в изпитвателния интервал с повторно-кратковременен режим (с включване и изключване);

Стойностите на COPbin(Tj) при други двойки стойности следва да се изчисляват както следва:

COPd(Tj)hi и COPd(Tj)lo са съответните обявени в Таблица 1 стойности на коефициента на преобразуване;

Pdh(Tj)hi и Pdh(Tj)lo са съответните обявени в Таблица 1 стойности на отоплителната мощност;

Ph(Tj) е отоплителният товар за j-тата двойка стойности при Tj съответно 7, 2, – 7 и – 15 °C (вижте бележки под линия 5 и 6);

Cdhlo е коефициентът на влошаване на ефективността при отопление, който може да се изрази или чрез приетата по подразбиране стойност 0,25, или да се приеме, че е равен на Cdc (коефициента на влошаване на ефективността при охлаждане), или да се определи опитно и да се изчисли при Tj = 12 °C по следната зависимост:

COPcyc и Pcych са дефинирани по-горе;

стойностите на COPbin(Tj) за j-тите двойки стойности с външни температури Tj, различни от Tj = 7, 2, – 7 и – 15 °C (вижте бележки под линия 5 и 6) се изчисляват в съответствие със същите правила, които се отнасят и за устройствата с фиксирана мощност.

доп. откл., Pdh(Tj), Pdesignh, pl(Tj), COPbin(Tj) и COPd(Tj) са дефинирани по-горе;

в противен случай: следвайте изчислителната процедура за устройствата със стъпално регулируема мощност.

Pdc(Tj) е обявената охладителна мощност в kW при стандартните условия на изпитване, посочени в Таблица 4;

PEER е общата входяща електрическа мощност на устройството (в състоянието при което то се доставя) в kW, при стандартните условия на изпитване, посочени в Таблица 4.

Pdh(Tj) е обявената отоплителна мощност в kW (на база само на студенопарния цикъл), при стандартните условия на изпитване, посочени в Таблица 4;

PCOP е общата входяща електрическа мощност на устройството в kW, при стандартните условия на изпитване, посочени в Таблица 4.

HCE, HHE, HTO, HSB, HOFF, HCK са стойностите на броя часове (ч.) съответно при охлаждане и отопление в режимите: „работен“, „термостатно изключен“, „в готовност“, „изключен“ и „подгряване на картера на компресора“, съгласно посоченото в Таблица 8;

PEER, PCOP, PTO, PSB, POFF, PCK са средните стойности на консумираната мощност, съответно при номиналната входяща електрическа мощност при охлаждане (PEER ) или при отопление (PCOP ), както и при режимите „термостатно изключен“, „в готовност“, „изключен“ и „подгряване на картера на компресора“, както са обявени от производителя.

(1)

„Вентилатор за разхлаждане“ („comfort fan“ — стаен вентилатор) означава уред, предназначен основно за раздвижване на въздуха около или върху част от човешкото тяло с цел постигане на личен комфорт чрез охлаждане, включително стайни вентилатори, които могат да изпълняват допълнителни функции, като например осветителни функции;

(2)

„Входна мощност на вентилатора“ („fan power input“ — PF) означава входната електрическа мощност във ватове на вентилатор за разхлаждане, работещ с обявения максимален дебит на вентилатора, измерена при работещ механизъм за периодична промяна на посоката (ако има такъв).

(3)

„Коефициент на полезен ефект“ („service value“ — SV) [(m3/min)/W] означава за вентилаторите за разхлаждане отношението на максималния дебит на вентилатора [m3/min] към входната мощност на вентилатора [W];

(4)

„Максимален дебит на вентилатора“ („maximum fan flow rate“ — F) означава дебитът на вентилатора за разхлаждане при неговата максимална степен на регулиране [m3/min], измерен на изхода на вентилатора при изключен механизъм за периодична промяна на посоката (ако има такъв);

(5)

„Механизъм за периодична промяна на посоката“ („oscillating mechanism“) означава способността на вентилатора за разхлаждане да мени автоматично посоката на въздушния поток при работа на вентилатора;

(6)

„Консумация на електроенергия от вентилатора“ („fan electricity consumption“ — Q) [kWh/год.] означава годишната консумация на електроенергия от вентилатора за разхлаждане;

(7)

„Ниво на звуковата мощност на вентилатора“ („fan sound power level“) означава нивото на звуковата мощност по крива А [dB(A)] на вентилатора за разхлаждане, когато осигурява максималния дебит на вентилатора, измерван откъм изходната му страна;

(8)

„Часове в работен режим на вентилатора“ („fan active mode hours“ — HCE ) означава броят на часовете, за които се приема, че през тях стайният вентилатор за разхлаждане осигурява максималния дебит, както тези часове са посочени в Раздел втори, Таблица 10.

F е максималният дебит на вентилатора [m3/min];

PF е входната мощност на вентилатора [W].

HCE , HSB са стойностите на броя на часовете съответно в работен режим и режим „в готовност“, съгласно посоченото в Таблица 10 [ч./год.]

PF е номиналната входна мощност на вентилатора [kW];

PSB e консумираната мощност на вентилатора в режим „в готовност“ [kW].

—

съответни диаграми и таблици с получени чрез представителни изпитвания стойности на температури, относителни влажности, частични товари, дебити, електрическо напрежение/честота/коефициент на хармоници по време на изпитвателния период (изпитвателните периоди) и за всички съответни изпитвателни точки;

—

описание на прилагания изпитвателен метод (изпитвателни методи), на лабораторното помещение и околните условия, на компоновката на изпитвателния стенд, като се посочи разположението на уредите за регистриране на данни (например датчиците) и на устройствата за обработка на данни, както и на работния обхват и точността на измерване;

—

настройки на изпитваното устройство, описание на действието на автоматичното превключване на настройки (например между режим „изключен“ и режим „в готовност“);

—

описание на следваната при изпитването процедура, например за достигане до равновесни условия, както това е необходимо.

16.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 172/27

Commission européenne

Direction générale de la concurrence

Greffe des aides d'État

1049 Bruxelles/Brussel

BELGIQUE/BELGIË

Факс +32 22961242

—

През април 2001 г. VFAB и Ryanair се споразумяват, че Ryanair ще започне да извършва нискобюджетни полети най-малко веднъж на ден на летище Västerås (наричано по-долу „споразумението от 2001 г.“). Споразумението е със срок на действие от […] (1) години и гласи, че Ryanair ще извършва дейност на летището в нормалните работни часове. Ryanair ще плаща летищни такси (2) в размер на фиксирана единична цена за пътник на своите полети. Услугите от VFAB за Ryanair са ограничени и Ryanair гарантира минимално ниво от […] (1) заминаващи пътници годишно за всяка ротация. Освен това VFAB ще плаща на Ryanair […] (1) SEK за маркетингова подкрепа.

—

В добавка към споразумението от 2001 г. летищните такси на Ryanair на летище Västerås са намалени и се въвежда вариране на приложимите такси в зависимост от броя на дневните ротации, извършвани от Ryanair.

—

През януари 2005 г. VFAB и Ryanair сключват ново споразумение (наричано по-долу „споразумението от 2005 г.“), което заменя предишното споразумение и има продължителност от […] (1) години. Ryanair се задължава да извършва […] (1) и летищните такси са […] (1).

—

През 2008 г. и 2010 г. VFAB и Ryanair постигат съгласие по още две спогодби за маркетинг, по които VFAB трябва да плати на Ryanair общо около […] (1) EUR. В замяна VFAB трябва да получи маркетингови услуги от Ryanair, главно чрез присъствие на началната уебстраница на Ryanair за Обединеното кралство и за Швеция. Освен това, ако Ryanair започне нов маршрут, VFAB се съгласява да […] (1).

(1)

Акционерни вноски, предоставени на VFAB между 2003 г. и 2010 г.: Шведските органи твърдят, че собствениците на VFAB са действали в съответствие с принципа на инвеститор в пазарна икономика при предоставянето на акционерните вноски и че VFAB не е било оставено да фалира, тъй като неговият собственик вижда дългосрочни финансови перспективи. Въпреки това Швеция не е предоставила никакви убедителни доказателства в подкрепа на това твърдение. Напротив, изглежда малко вероятно пазарен инвеститор, без да има подробен бизнес план, да покрива постоянно съществените загуби на VFAB през последните десет години. Шведските органи не твърдят, че VFAB има задължение за обществена услуга и че следователно вноските представляват компенсации.

(2)

По-нисък наем, плащан от VFAB за използването на летищната инфраструктура: Що се отнася до годишния наем, плащан от VFAB за използването на инфраструктурата, той изглежда е по-нисък от пазарната цена и затова представлява икономическо предимство за VFAB.

(3)

Оперативна държавна подкрепа за летищата, които не са собственост на държавата: Що се отнася до оперативната помощ, предоставена за летищата, които не са собственост на държавата, тя представлява икономическо предимство за получателите.

(4)

Летищни такси, приложими за Ryanair от 2001 г. до 2010 г.: Шведските органи твърдят, че VFAB е действало като инвеститор в условията на пазарна икономика при сключването на споразуменията с Ryanair. Що се отнася до летищните такси, тези за Ryanair са доста по-ниски от тези за SAS например. Според Швеция това се дължи на факта, че Ryanair използва летищните услуги в по-малка степен, отколкото SAS, въздържало се е от експлоатация в натоварените часове и е желаело да подпише договор с голяма продължителност. Преценено е било, че това ще осигури на летището по-дългосрочна финансова сигурност. Макар да е вярно, че услугата, предоставяна на Ryanair в замяна на таксата, е по-ограничена, шведските органи не са изпратили изчисления (бизнес план и др.), които показват, че приложимите такси действително съответстват на намаленото ниво на обслужване. Те изпратиха изчисления, показващи, че един пътник на Ryanair е по-рентабилен за VFAB от един пътник на […] (1), което те обясняват отчасти с факта, че пътниците на Ryanair използват в по-висока степен кафетерията и бара на летището. Въпреки това няма доказателства за хипотезите, върху които се основават тези изчисления, и Швеция дори не твърди, че изчисленията са били налични към момента на определяне на таксите. Освен това, Ryanair е понастоящем единствената авиокомпания, действаща на летището, и фактът, че оперативната загуба на VFAB се е увеличила значително, след като всички останали авиокомпании са напуснали летището, противоречи на аргументацията на Швеция, че ротациите на Ryanair са рентабилни за VFAB.

(5)

Маркетингова подкрепа, предоставена от VFAB на Ryanair/AMS през 2001 г., 2008 г. и 2010 г.: Първо, следва да се отбележи, че въз основа на наличната информация изглежда, че правилата на ЕС относно обществените поръчки не са били спазени, тъй като не е била проведена тръжна процедура за възлагане на споразуменията за маркетинг. Шведските органи твърдят, че това е в съответствие с практиката в този сектор, и представят доказателство за обявление от летище Arlanda за привличане на нови маршрути чрез маркетингова подкрепа. Въпреки това съгласно това обявление маркетинговата подкрепа изглежда е била предоставена при доста по-малко благоприятни условия от тези, които VFAB е предоставило на Ryanair/AMS. Освен това изглежда тя се е прилагала за всички авиокомпании, докато в този случай няма информация, че маркетинговата подкрепа е била предоставена при същите условия за всички други авиокомпании, действащи на летище Västerås.