(1)

В Регламент (ЕО) № 1831/2003 се предвижда разрешителен режим за добавките, предвидени за употреба при храненето на животните.

(2)

В съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 беше подадено заявление за разрешаване на употребата на L-метионин, получен от Corynebacterium glutamicum KCCM 80 184 и Escherichia coli KCCM 80 096, като фуражна добавка за употреба във фуражи за всички видове животни. Посоченото заявление бе придружено от данните и документите, изисквани съгласно член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(3)

Заявлението се отнася до разрешаването на L-метионин, получен от Corynebacterium glutamicum KCCM 80 184 и Escherichia coli KCCM 80 096, като фуражна добавка за употреба за всички видове животни, която да бъде класифицирана в категория „хранителни добавки“.

(4)

В становището си от 12 ноември 2019 г. (2) Европейският орган за безопасност на храните („Органът“) заключи, че при предложените условия на употреба L-метионин, получен от Corynebacterium glutamicum KCCM 80 184 и Escherichia coli KCCM 80 096, не се отразява неблагоприятно върху здравето на животните и на човека, нито върху околната среда.

(5)

Органът също така заключи, че L-метионин, получен от Corynebacterium glutamicum KCCM 80 184 и Escherichia coli KCCM 80 096, е ефикасен източник на метионин за всички видове животни и че следва да е защитен от разграждане в търбуха, за да бъде също толкова ефикасен при преживните животни, както е при непреживните животни.

(6)

Органът не счита, че са необходими специални изисквания за мониторинг след пускането на пазара. Той също така провери доклада относно метода за анализ на фуражната добавка във фуражите, представен от референтната лаборатория, определена с Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(7)

При оценката на добавката беше установено, че предвидените в член 5 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 условия за издаване на разрешение са изпълнени. Поради това употребата на посочената добавка следва да бъде разрешена съгласно предвиденото в приложението към настоящия регламент.

(8)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

(1)

С Директива 2005/53/ЕО на Комисията (2) тиофанат-метил е включен като активно вещество в приложение I към Директива 91/414/ЕИО (3).

(2)

Активните вещества, включени в приложение I към Директива 91/414/ЕИО, се смятат за одобрени съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009 и са посочени в част А от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията (4).

(3)

Срокът на одобрението на активното вещество тиофанат-метил, определен в част А от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011, изтича на 31 октомври 2020 г.

(4)

В съответствие с член 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 844/2012 на Комисията (5)в предвидения в същия член срок бе подадено заявление за подновяване на одобрението на тиофанат-метил.

(5)

Заявителят представи допълнителните досиета, изисквани съгласно член 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 844/2012. Според докладващата държава членка заявлението е пълно.

(6)

Докладващата държава членка изготви доклад за оценка във връзка с подновяването, като се консултира със съдокладващата държава членка, и на 1 ноември 2016 г. го представи на Европейския орган по безопасност на храните („Органa“) и на Комисията.

(7)

Органът направи обществено достъпно допълнителното обобщено досие. Той освен това изпрати доклада за оценка във връзка с подновяването до заявителя и до държавите членки за коментар и започна обществена консултация по него. Органът препрати получените коментари на Комисията.

(8)

На 17 януари 2018 г. Органът предаде на Комисията заключението си (6) относно това дали може да се очаква тиофанат-метил да отговаря на критериите за одобрение, предвидени в член 4 от Регламент (ЕО) № 1107/2009. В заключението се посочват редица опасения и пропуски в данните.

(9)

На 24 октомври 2018 г. Комисията представи проекта на доклад във връзка с подновяването на одобрението на тиофанат-метил пред Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите, който обсъди документа на няколко заседания.

(10)

С писмо от 10 юли 2020 г. заявителят уведоми Комисията за решението си да оттегли заявлението си за подновяване на одобрението на тиофанат-метил.

(11)

Поради това одобрението на тиофанат-метил не следва да бъде подновявано.

(12)

Поради това Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 следва да бъде съответно изменен.

(13)

На държавите членки следва да се предостави достатъчно време да отнемат разрешенията за продукти за растителна защита, съдържащи тиофанат-метил.

(14)

За продуктите за растителна защита, съдържащи тиофанат-метил, за които държавите членки предоставят гратисен период в съответствие с член 46 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, този период не следва да надвишава 12 месеца след влизането в сила на настоящия регламент.

(15)

Настоящият регламент не възпрепятства подаването на ново заявление за активното вещество тиофанат-метил в съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 1107/2009.

(16)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

(1)

На 3 декември 2019 г. дружеството Enel Green Power (наричано по-нататък „заявителят“) подаде до Комисията искане съгласно член 35, параграф 1 от Директива 2014/25/ЕС (наричано по-нататък „искането“). Искането отговаря на изискванията на член 1, параграф 1 от Решение за изпълнение (ЕС) 2016/1804 на Комисията (2).

(2)

Искането се отнася до производството и търговията на едро с електроенергия от възобновяеми източници, както е посочено в член 9 от Директива 2014/25/ЕС, които се осъществяват от заявителя в Италия. В искането са посочени следните услуги: слънчева и вятърна енергия, енергия от мини водноелектрически мощности и геотермална енергия. Заявителят не включва биомасата и биогаза в искането, тъй като твърди, че въз основа на практиката на Комисията схемите за стимули, с които понастоящем се подпомагат тези технологии, неизбежно водят до заключението, че съответните пазари все още не са пряко изложени на конкуренция.

(3)

Искането не бе придружено от обосновано и подкрепено с доказателства становище, прието от независим национален орган. Вследствие на това съгласно точка 1 от приложение IV към Директива 2014/25/ЕС Комисията трябва да приеме акт за изпълнение във връзка с искането в рамките на 105 работни дни. Първоначалният краен срок спря да тече в съответствие с точка 2 от приложение IV към Директива 2014/25/ЕС. Договореният между заявителя и Комисията краен срок за приемане на акта за изпълнение изтича на 31 юли 2020 г.

(4)

Директива 2014/25/ЕС се прилага за възлагането на обществени поръчки за извършване на дейности, свързани, наред с другото, с производството и търговията на едро с електроенергия по смисъла на Директива 2014/25/ЕС, освен ако дейността е освободена съгласно член 34 от същата директива.

(5)

Съгласно Директива 2014/25/ЕС за поръчките, предназначени да създадат условия за осъществяването на някоя от дейностите, за които се прилага Директива 2014/25/ЕС, посочената директива не се прилага, ако в държавата членка, в която се осъществява дейността, тя е пряко изложена на конкуренция на пазари, достъпът до които е неограничен. Прякото излагане на конкуренция се оценява въз основа на обективни критерии, които могат да включват характеристиките на съответните продукти или услуги, наличието на алтернативни продукти или услуги, за които се приема, че могат да бъдат заместители от гледна точка на търсенето или на предлагането, цените и действителното или потенциалното наличие на повече от един доставчик на въпросните продукти или услуги.

(6)

Достъпът до даден пазар се счита за неограничен, ако съответната държавата е въвела и приложила относимите законодателни актове на Съюза, с които даден сектор или част от него се отваря за конкуренция. Тези законодателни актове са посочени в приложение III към Директива 2014/25/ЕС, в което по отношение на производството и търговията на едро с електроенергия от възобновяеми източници е включена Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3).

(7)

Въз основа на информацията, с която разполага Комисията, Италия е транспонирала Директива 2009/72/ЕО в националното законодателство посредством Законодателен указ № 93/2011, изменен впоследствие с член 26 от Закон № 115/2015 и член 33 от Закон № 122/2016. Следователно се счита, че достъпът до съответния пазар е неограничен в съответствие с член 34, параграф 3 от Директива 2014/25/ЕС.

(8)

Прякото излагане на конкуренция следва да се оценява въз основа на различни показатели, като нито един от тях не е определящ сам по себе си. По отношение на пазарите, засегнати от настоящото решение, пазарният дял на основните участници на даден пазар представлява един от критериите, които следва да бъдат взети предвид. Тъй като условията се различават при отделните дейности, посочени в искането, при оценката на състоянието на конкуренцията следва да се вземат под внимание различните обстоятелства на съответните пазари.

(9)

Настоящото решение не засяга прилагането на правилата за конкуренцията и държавната помощ и на други области на правото на Съюза. По-специално критериите и методологията, използвани за оценка на прякото излагане на конкуренция съгласно член 34 от Директива 2014/25/ЕС, не са непременно същите като използваните за извършване на оценка съгласно членове 101 или 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз или съгласно Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (4), както бе потвърдено от Общия съд (5).

(10)

Целта на настоящото решение е да се установи дали дейностите, посочени в искането, са изложени на такова равнище на конкуренция на пазари, достъпът до които не е ограничен по смисъла на член 34 от Директива 2014/25/ЕС, което ще гарантира, че и при липсата на дисциплината, наложена от подробните правила за възлагане на обществени поръчки, определени в Директива 2014/25/ЕС, възлагането на поръчки за изпълнение на посочените в искането дейности ще се извършва по прозрачен и недискриминационен начин въз основа на критерии, които позволяват на купувачите да намерят решението, което като цяло е най-изгодно от икономическа гледна точка.

(11)

През 2012 г. в своето Решение за изпълнение 2012/539/ЕС (6) Комисията определи производството и търговията на едро с електроенергия, произведена от възобновяеми източници, като отделен пазар.

(12)

През 2017 г. Комисията прие Решение за изпълнение (ЕС) 2018/71 (7) по отношение на нидерландския пазар на електроенергия. По отношение на Нидерландия Комисията счете, че не е необходимо да определи отделни пазари за електроенергия в зависимост от нейния източник. Основните причини за отклонението от Решение за изпълнение 2012/539/ЕС, отнасящо се до Италия, бяха следните: фактът, че електроенергията от възобновяеми източници се продава направо на пазара на едро, а не на непазарен субект, т.е. на оператора на преносната система в Германия и на Gestore dei Servizi Energetici (GSE) в Италия, липсата на предимство при подаване на електроенергия от възобновяеми източници, фактът, че приложимото законоустановено възнаграждение за електроенергията от възобновяеми източници е под формата на премия при подаване (за разлика от фиксираните ставки в прецедентите за Германия и Италия), и фактът, че субсидиите за електроенергията от възобновяеми източници са обхванати още в началото от процес на наддаване, при който различни технологии се конкурират за субсидии в размер на предварително определена сума.

(13)

В разглежданото в настоящия случай искане заявителят изразява мнение, че в Италия продаваната на едро електроенергия от възобновяеми енергийни източници и тази от конвенционални източници представляват част от един и същ пазар.

(14)

В представената информация от 6 март 2020 г. италианският орган за защита на конкуренцията Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato (AGCM) изразява мнение, че не е възможно да се определи пазар за производството на енергия от възобновяеми източници, който да е отделен от пазара за производство на енергия от конвенционални източници. Органът отбелязва, че произведената енергия от възобновяеми и произведената енергия от конвенционални източници са напълно взаимозаменяеми от гледна точка на задоволяването на търсенето (т.е. потреблението) на електроенергия, както и че делът на енергията от възобновяеми източници, продавана при пазарни условия, е висок (над 50 % от общото количество). В този контекст AGCM твърди, че стимулите, предоставяни за производството на електроенергия от възобновяеми източници, са намалели значително от 2012 г. насам и че с времето тенденцията по отношение на тяхното равнище е била да се гарантира единствено компенсиране за разходите, понасяни от производителите на електроенергия.

(15)

Комисията отбелязва, че производството на електроенергия от възобновяеми източници в Италия се подпомага от редица схеми с различни характеристики.

(16)

В своето Решение за изпълнение 2012/539/ЕС, отнасящо се до Италия, Комисията анализира характеристиките на четири схеми за подпомагане на производството на електроенергия от възобновяеми източници. С оглед на различните характеристики на въведените в Италия схеми за подпомагане на производството на електроенергия от възобновяеми източници след приемането на това решение, за целите на анализа в настоящите съображения пазарът ще бъде разделен, както следва: пазар, свързан с въведените в Италия схеми за подпомагане на производството на електроенергия от възобновяеми източници, анализирани в Решение за изпълнение 2012/539/ЕС, от една страна, и пазар, свързан с въведените в Италия схеми за подпомагане на производството на електроенергия от възобновяеми източници след посоченото решение, от друга страна.

(17)

В този контекст е важно да се посочи, че не всички пазарни участници на съответните пазари са обхванати от правилата за възлагане на обществени поръчки. Следователно дружествата, които не са обхванати от тези правила при извършването на дейност на тези пазари, обичайно биха разполагали с възможност да упражняват конкурентен натиск върху участниците на пазара, които са обхванати от правилата за възлагане на обществени поръчки.

(18)

В сектора на електроенергетиката обикновено се счита, че съответният географски пазар е национален по обхват. Съответният географски район може също така да зависи от конфигурацията на пазарните зони, която отразява ограниченията на мрежата.

(19)

В своето Решение за изпълнение 2012/539/ЕС Комисията установи, че с оглед наличието на ограничения на мрежата за целите на оценката дали са изпълнени условията, предвидени в член 30, параграф 1 от Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8), и без да се засяга законодателството в областта на конкуренцията, се смята, че съответните географски пазари за производство и търговия на едро с електроенергия, произведена от конвенционални източници, са макрозона „Север“ и макрозона „Юг“.

(20)

По отношение на географския пазар заявителят е на мнение, че той е национален.

(21)

В представената информация от 6 март 2020 г. италианските органи посочват, че разликата в цените между макрозона „Юг“ и Сардиния е намаляла почти до 0, а разликата в цените между макрозона „Юг“ и макрозона „Сицилия“ се е понижила. AGCM подчертава, че процесът на деконцентрация, засегнал пазара в Италия, както е видно от системния спад в индекса на Херфиндал-Хиршман (HHI) на национално равнище (549 през 2018 г., 686 през 2017 г., 713 през 2016 г. и 884 през 2012 г.). Изчислението на HHI беше посочено от заявителя в представената от него информация на 19 септември 2019 г. Според AGCM обаче е видно, че зоналната цена най-малко за една макрозона („Сицилия“) продължава да се различава за постоянно и в значителна степен от тази в останалата част от страната.

(22)

Комисията е съгласна, че промените в ценовите разлики през последните осем години показват много голямо сближаване между макрозоните. Видно е обаче, че запазването на ценова премия за пазара на макрозона „Сицилия“ обосновава отделяне на тази зона от останалата част от италианския пазар.

(23)

За целите на оценката съгласно настоящото решение и без да се засяга законодателството в областта на конкуренцията и правилата за държавна помощ, Комисията счита, че съществуват два съответни географски пазара: макрозони „Север“, „Юг“ и „Сардиния“, от една страна, и макрозона „Сицилия“, от друга страна.

(24)

В своето Решение за изпълнение 2012/539/ЕС Комисията заключи, че единствено производството и търговията на едро с електроенергия от конвенционални източници биха могли да бъдат освободени от правилата за възлагане на обществени поръчки. В Решението се посочва, че условието за пряко излагане на конкуренция, предвидено в член 30, параграф 1 от Директива 2004/17/ЕО, следва да се счита за изпълнено по отношение на производството и търговията на едро с електроенергия от конвенционални източници на територията на Италия, с изключение на Сардиния и Сицилия. В Решението бяха анализирани характеристиките на четири схеми за стимулиране за енергията от възобновяеми източници.

(25)

Механизмът Comitato Interministeriale Prezzi del 29 aprile 1992 (CIP6) се състои от законоустановени цени за подаване на електроенергия, произведена от възобновяеми източници и от източници, подобни на възобновяемите, а именно електроенергия, произведена в комбинирани централи за топло- и електроенергия. Механизмът обхваща оперативните разходи, капиталовите разходи и разходите за гориво и включва стимули, приложими през първите 8 години.

(26)

Всеобхватната тарифа („механизъм TO“) е приложима за централите с инсталирана мощност, по-ниска от 200 kW за вятърните електроцентрали и по-ниска от 1 MW за останалите видове централи за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници. Системата е гарантирана за 15 години; тя е доброволна и алтернативна на системата на екологичните сертификати. Всеобхватната тарифа включва цената на енергията и стимул.

(27)

Механизмът на екологичните сертификати („механизъм CV“) се основава на налагането на задължителни квоти за производителите и вносителите на електроенергията, произведена от конвенционални източници, които трябва да представят ежегодно няколко екологични сертификата. Екологичните сертификати се издават за инсталациите за възобновяема енергия в зависимост от източника на произвежданата енергия и могат да бъдат търгувани на отделен пазар, различен от енергийния. Производителите на електроенергия от възобновяеми източници получават приходи от продажбата на възобновяемата енергия, а като стимул — и приходите от продажбата на екологичните сертификати. Стойността на екологичните сертификати се определя от съотношението между търсенето (от производителите и вносителите на електроенергия от конвенционални източници) и предлагането (от производителите на електроенергия от възобновяеми източници). Схемите за екологични сертификати се прилагат за инсталациите с мощност над 1 MW (с изключение на фотоволтаичните инсталации) и над 200 kW за вятърните електроцентрали.

(28)

Екологичните сертификати бяха изменени през януари 2016 г. и преименувани на GRIN. Механизмът функционира чрез тримесечна премия, която се изплаща на ползващите се лица по схемата в допълнение към цената за електроенергията. Изплащаните суми и продължителността на изплащането по GRIN са абсолютно същите като това, което ползващите се лица биха получавали по предишните екологични сертификати.

(29)

Системата на енергийните сметки („механизъм CE“) насърчава производството на електроенергия от фотоволтаични източници и предвижда премия при подаване, като производителите получават пазарната цена на пазара „ден напред“ и стимулиращо възнаграждение. Тази система за стимулиране е гарантирана за 20 години.

(30)

Въз основа на характеристиките на тези схеми и особеностите на производството и търговията на едро с произведената електроенергия, в своето Решение за изпълнение 2012/539/ЕС Комисията заключи, че условието за пряко излагане на конкуренция не е изпълнено по отношение на производството и доставките на едро на електроенергия, произведена от възобновяеми източници. Тъй като условията за тези схеми остават като цяло непроменени, Комисията не вижда причина да промени своята оценка.

(31)

Що се отнася до схемите, въведени след приемането на Решение за изпълнение 2012/539/ЕС, най-важните схеми бяха съобщени на Комисията и бяха разрешени съгласно правилата за държавна помощ с Решение C(2016) 2726 на Комисията (9) и Решение C(2019) 4498 на Комисията (10). Това означава, че тези схеми включват подходящо възнаграждение с оглед на понесените разходи, както и че предоставената помощ не изкривява единния пазар.

(32)

Що се отнася до схемата, установена с министерски указ от 23 юни 2016 г., тя е била отворена за всички възобновяеми източници на енергия, с изключение на слънчевата фотоволтаична енергия. Ползващите се лица са били разделени на три категории в зависимост от мощността на централата: нови генератори с голям размер (т.е. с инсталирана мощност над 5 MW), нови генератори със среден размер (т.е. с инсталирана мощност между 500 kW2 и 5 MW, като тази категория включва и модернизиране на генератори от всякакъв размер) и по-малки генератори (т.е. с инсталирана мощност под 500 kW). Комисията отбеляза, че за допустимите по схемата технологии усреднената настояща себестойност на енергията (Levelized Cost of Energy – LCOE) би била по-висока от очакваната пазарна цена на електроенергията, както и че без помощта при нормални условия на пазара нетната настояща стойност (ННС) за проектите за енергия от възобновяеми източници би била отрицателна.

(33)

Що се отнася до схемата, установена с министерски указ от 4 юли 2019 г., тя се състои от оперативна помощ за производството на електроенергия от инсталации, които използват следните технологии за производство на енергия от възобновяеми източници: вятърна енергия, добивана на сушата, слънчева фотоволтаична енергия, водноелектрическа енергия и канализационни газове. Аналогично на Решение C(2016) 2726 Комисията отбеляза, че за допустимите по схемата технологии усреднената настояща себестойност на енергията би била по-висока от очакваната пазарна цена на електроенергията. Поради това без помощта и при нормални условия на пазара ННС за проектите за енергия от възобновяеми източници би била отрицателна. Комисията заключи, че без помощта проектите, които се ползват от схемата, не биха били финансово жизнеспособни.

(34)

С министерски указ от 14 февруари 2017 г. беше въведена специфична схема за малки острови. Става въпрос за 20 острова, 14 от които се намират в района на Сицилия, които не са свързани с електроенергийната мрежа на континентална Италия. Всеки от тях е с размери над един квадратен километър, разположен е на повече от 1 km от континентална Италия и пребиваващото на него население е поне 50 души. За всеки остров бяха определени конкретни цели за електрическата и топлинната енергия във връзка с енергийния преход до 2030 г. Предоставя се достъп за изграждането на нови инсталации или разширяването и повторното пускане в действие на съществуващи инсталации за производство на електроенергия с мощност, не по-малка от 0,5 kW, въведени в експлоатация след 15 ноември 2018 г., които са присъединени към електроенергийната мрежа на острова и се захранват от местни възобновяеми източници. Ползващите се лица получават премия при подаване за електроенергията, която се продава по мрежата, и премия при подаване за електроенергията, която се произвежда и непосредствено след това се потребява намясто.

(35)

Ritiro Dedicato (RID) е механизъм за производители, насочен към пазара на електроенергия, подавана към мрежата. Той се състои от продажбата на електроенергия на GSE и заменя всички други договорни задължения, свързани (наред с другото) с услуги за диспечиране и пренос на енергия. Инсталациите с мощност под 10 MW са допустими за RID, заедно с инсталациите с каквато и да е мощност, които се захранват със [слънчева енергия, вятърна енергия, енергия на приливите и отливите, енергия на морските вълни, геотермална енергия или от хидравлични източници, ограничени до водноелектрически централи, или от] други възобновяеми източници, при условие че се притежават от произвеждащ потребител. RID представлява алтернатива на стимулите, които се предоставят по другите схеми, установени с министерски укази от 5 юли 2012 г., 6 юли 2012 г., 23 юни 2016 г. и 4 юли 2019 г.

(36)

По механизма Scambio sul Posto (SSP) се предвижда изплащането на икономическа компенсация за разликата между стойността, свързана с подаваната към мрежата електроенергия, и стойността, свързана с електроенергията, която е получена и потребена в период, различен от периода, през който е произведена електроенергията. Механизмът се прилага за инсталациите, въведени в експлоатация най-късно на 31 декември 2014 г., ако се захранват от възобновяеми източници или чрез високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия (ВЕ КПТЕ) с максимална мощност не повече от 200 kW, или централите с мощност до 500 kW, ако се захранват от възобновяеми източници и са въведени в експлоатация след 1 януари 2015 г. SSP представлява алтернатива на стимулите, които се предоставят по другите схеми, установени с министерски укази от 5 юли 2012 г., 6 юли 2012 г., 23 юни 2016 г. и 4 юли 2019 г.

(37)

Комисията отбелязва, че схемите, установени с министерски укази от 23 юни 2016 г. и 4 юли 2019 г., включват процес на наддаване за възползване от стимулите.

(38)

Комисията отбелязва, че равнището на конкуренция за възползване от схемите, установени с министерски укази от 23 юни 2016 г. и 4 юли 2019 г., се е повишило, като се отчитат висок брой заявители и оферти за производство на електроенергия от възобновяеми източници. Вследствие на това Комисията счита, че инсталациите за производство на енергия от възобновяеми източници, които се ползват от по-новите схеми, функционират в конкурентна среда.

(39)

Що се отнася до останалите три схеми — схемата, установена с министерски указ от 14 февруари 2017 г., RID и SSP, Комисията няма основание да заключи, че ползващите се лица са подложени на конкурентен натиск. Някои от характеристиките на тези схеми, като например цените, заплащани при подаване, и фактът, че произведената енергия се закупува от GSE, са подобни на характеристиките на други схеми, анализирани в решението от 2012 г.

(40)

С оглед на разгледаните по-горе фактори условието за пряко излагане на конкуренция, предвидено в член 34 от Директива 2014/25/ЕС, следва да се счита за изпълнено в Италия за възложителите по отношение на производството и търговията на едро с електроенергия, произведена от възобновяеми източници въз основа на схемите, въведени с министерски укази от 23 юни 2016 г. и 4 юли 2019 г.

(41)

Освен това, тъй като условието за неограничен достъп до пазара се счита за изпълнено, Директива 2014/25/ЕС следва да не се прилага, когато възложителите възлагат поръчки, предназначени да създадат условия за осъществяването в Италия на производство и търговия на едро с електроенергия, произведена от възобновяеми източници въз основа на схемите, въведени с министерски укази от 23 юни 2016 г. и 4 юли 2019 г., нито когато те организират конкурси за проектиране за извършването на такава дейност в този географски район.

(42)

С оглед на разгледаните по-горе фактори условието за пряко излагане на конкуренция, предвидено в член 34 от Директива 2014/25/ЕС, следва да не се счита за изпълнено за възложителите по отношение на производството и търговията на едро с електроенергия, произведена от възобновяеми източници въз основа на схемите, въведени с механизмите CIP6, CV/GRIN, CE, TO, министерски указ от 14 февруари 2017 г., RID и SSP. Вследствие на това Директива 2014/25/ЕС следва да продължи да се прилага, когато възложителите възлагат поръчки, предназначени да създадат условия за осъществяването на тази дейност в Италия, и когато организират конкурси за проектиране за извършването на такава дейност в този географски район.

(43)

С оглед на разгледаните по-горе фактори условието за пряко излагане на конкуренция, предвидено в член 34 от Директива 2014/25/ЕС, следва да се счита за изпълнено по отношение на производството и търговията на едро с електроенергия, произведена от възобновяеми източници в Италия, с изключение на Сицилия.

(44)

Тъй като Директива 2014/25/ЕС следва да продължи се прилага за производството на електроенергия от възобновяеми източници, обхванато от схемите CIP6, CV/GRIN, CE, TO, министерски указ от 14 февруари 2017 г., RID и SSP, се припомня, че поръчките, включващи няколко дейности, трябва да се разглеждат в съответствие с член 6 от същата директива. Това означава, че когато даден възложител участва в „смесена“ поръчка, т.е. поръчка, използвана за подпомагане както на изпълнението на дейностите, освободени от прилагането на Директива 2014/25/ЕС, така и на дейностите, които не са освободени от нейното прилагане, трябва да се обърне внимание на дейностите, за които поръчката е била основно предназначена. В случай на такава смесена поръчка, чието основно предназначение е да способства за осъществяването на дейностите, които не са освободени, разпоредбите на Директива 2014/25/ЕС се прилагат. Когато обективно е невъзможно да се определи за коя дейност основно е предназначена поръчката, поръчката се възлага в съответствие с правилата, определени в член 6, параграф 3 от Директива 2014/25/ЕС.

(45)

Припомня се, че в член 16 от Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (11) за възлагане на договори за концесия се предвижда освобождаване от прилагането на тази директива за концесиите, предоставени от възложители, ако в държавата членка, в която ще се изпълняват тези концесии, е установено съгласно член 35 от Директива 2014/25/ЕС, че дейността е пряко изложена на конкуренция в съответствие с член 34 от същата директива. Тъй като беше заключено, че дейността по производство и търговия на едро с електроенергия от възобновяеми източници въз основа на схемите, въведени с министерски укази от 23 юни 2016 г. и 4 юли 2019 г. в Италия, е пряко изложена на конкуренция, договорите за концесия, предназначени да създадат условия за осъществяването на тези дейности в Италия (с изключение на Сицилия), ще бъдат изключени от приложното поле на Директива 2014/23/ЕС.

(46)

Когато инсталациите спрат да получават подпомагане по схемите CIP6, CV/GRIN, CE, TO, министерски указ от 14 февруари 2017 г., RID и SSP, разпоредбите на Директива 2014/25/ЕС следва повече да не се прилагат за тях, тъй като ще се счита, че те са изложени на конкуренция.

(47)

Настоящото решение се основава на правното и фактическото положение през периода от април 2017 г. до май 2020 г., както е видно от информацията, предоставена от заявителя и от италианските органи, както и от информацията, която е обществено достъпна. То може да бъде преразгледано, когато условията за приложимостта на член 34 от Директива 2014/25/ЕС вече не се изпълняват вследствие на настъпването на съществени промени в правното или фактическото положение,

(1)

На 8 април 2019 г. дружеството Lietuvos energija UAB (наричано по-нататък „заявителят“) подаде до Комисията искане съгласно член 35, параграф 1 от Директива 2014/25/ЕС (наричано по-нататък „искането“).

(2)

Искането се отнася до дейности по производство и търговия на едро с електроенергия, които не се регулират от националния орган (2). В своето електронно писмо от 18 юни 2019 г. заявителят потвърди, че търгуването с балансираща и регулираща енергия, осигуряването на резервни мощности и изпълнението на задължения за извършване на обществена услуга не са обхванати от искането.

(3)

Искането не бе придружено от обосновано и подкрепено с доказателства становище, прието от независим национален орган, компетентен по отношение на съответните дейности, в което да са анализирани задълбочено условията за приложимостта на член 34, параграф 1 от Директива 2014/25/ЕС към въпросните дейности съгласно параграфи 2 и 3 от посочения член. Вследствие на това съгласно точка 1 от приложение IV към Директива 2014/25/ЕС Комисията трябва да приеме акт за изпълнение във връзка с искането в рамките на 105 работни дни. Първоначалният краен срок спря да тече в съответствие с точка 2 от приложение IV към Директива 2014/25/ЕС. Договореният между заявителя и Комисията краен срок за приемане на акта за изпълнение изтича на 31 юли 2020 г.

(4)

В съответствие с член 35, параграф 2 от Директива 2014/25/ЕС Комисията уведоми литовските органи за искането и поиска допълнителна информация на 14 май 2019 г. и 24 май 2019 г. Литовските органи отговориха на 18 и 23 септември 2019 г. Комисията поиска допълнителни разяснения на 7 октомври 2019 г., 30 януари и 17 март 2020 г., а литовските органи отговориха на 22 януари, 5 март и 19 март 2020 г. В контекста на консултацията с Консултативния комитет за обществени поръчки литовските органи представиха допълнителна информация на 9 юли 2020 г.

(5)

Комисията поиска допълнителна информация от заявителя на 3 май, 27 май и 14 юни 2019 г., а отговорите на заявителя бяха получени на 17 май 2019 г., 12 юни и 18 юни 2019 г.

(6)

Директива 2014/25/ЕС се прилага за възлагането на обществени поръчки за извършване на дейности, свързани, наред с другото, с производството и търговията на едро с електроенергия, освен ако тази дейност е освободена съгласно член 34 от посочената директива. Директива 2014/25/ЕС не се прилага по отношение на определени видове от тази дейност, когато тя не се счита за съответна дейност съгласно член 9, параграф 2 от посочената директива.

(7)

Съгласно членове 34 и 35 от Директива 2014/25/ЕС по искане на държава членка или възложител от обхвата на Директивата се изключват поръчките, предназначени да създадат условия за осъществяването на една от дейностите, към които се прилага посочената директива. Такова освобождаване може да бъде предоставено, ако в държавата членка, в която се осъществява дейността, тя е изложена пряко на конкуренцията на пазари, достъпът до които не е ограничен. Прякото излагане на конкуренция се оценява въз основа на обективни критерии, като се отчитат особените характеристики на съответния сектор.

(8)

Достъпът до даден пазар се счита за неограничен, ако съответната държавата е въвела и приложила относимите законодателни актове на Съюза, с които даден сектор или част от него се отваря за конкуренция. Тези законодателни актове са посочени в приложение III към Директива 2014/25/ЕС, в което за сектора на електроенергетиката е включена Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3).

(9)

Както бе потвърдено от заявителя и въз основа на информацията, с която разполага Комисията, Литва е транспонирала (4) и прилага Директива 2009/72/ЕО. Следователно се счита, че достъпът до съответния пазар е неограничен в съответствие с член 34, параграф 3 от Директива 2014/25/ЕС.

(10)

Прякото излагане на конкуренция следва да се оценява въз основа на различни показатели, като нито един от тях не е определящ сам по себе си. По отношение на пазарите, засегнати от настоящото решение, пазарният дял на основните участници на даден пазар представлява един от критериите, които следва да бъдат взети предвид. С оглед на характеристиките на засегнатите пазари следва да бъдат взети предвид и допълнителни критерии.

(11)

Настоящото решение не засяга прилагането на правилата за конкуренцията и държавната помощ и на други области на правото на Съюза. По-специално критериите и методологията, използвани за оценка на прякото излагане на конкуренция съгласно член 34 от Директива 2014/25/ЕС, не са непременно същите като използваните за извършване на оценка съгласно член 101 или член 102 от ДФЕС или съгласно Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (5), както бе потвърдено от Общия съд (6).

(12)

Следва да се има предвид, че целта на настоящото решение е да се установи дали дейностите, посочени в искането, са пряко изложени на конкуренция на пазари, достъпът до които не е ограничен по смисъла на член 34 от Директива 2014/25/ЕС. Така ще се гарантира, че и при липсата на дисциплината, наложена от подробните правила за възлагането на обществени поръчки, определени в Директива 2014/25/ЕС, възлагането на поръчки за изпълнение на посочените в искането дейности ще се извършва по прозрачен и недискриминационен начин въз основа на критерии, които позволяват на купувачите да намерят решението, което като цяло е най-изгодно от икономическа гледна точка.

(13)

Искането се отнася до производството и търговията на едро с електроенергия.

(14)

В решението си по дело COMP M.4110 E.ON — ENDESA (7) Комисията определи следните съответни продуктови пазар в сектора на електроенергетиката: производство и доставка на едро; пренос; разпределение и доставка на дребно. Макар че някои от тези пазари могат да бъдат допълнително разделени, в досегашната практика на Комисията (8) е отхвърляно разграничението между пазар на производство на електроенергия и пазар на доставка на едро, тъй като производството е само първата стъпка от веригата на стойността, а произведените количества електроенергия се предлагат на пазара чрез пазара на едро.

(15)

През 2012 г. Комисията прие Решение за изпълнение 2012/218/ЕС (9) и Решение за изпълнение 2012/539/ЕС (10) по отношение съответно на германския и италианския пазар на електроенергия. По отношение на Германия Комисията счете, че производството и предлагането на пазара на електрическа енергия, регулирано от Закона за възобновяемите енергийни източници, не е част от пазара на производството и първата продажба на електрическа енергия, произведена от конвенционални източници, тъй като електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми източници, обикновено не се продава направо на пазара на едро, а първо се купува от операторите на преносни мрежи на законоустановена цена (възнаграждение). Подобно на това, за Италия Комисията счете, че пазарът на производството и търговията на едро с електрическа енергия, произведена от конвенционални източници, е отделен от пазара за производството и търговията на едро с електрическа енергия, произведена от конвенционални източници, тъй като продажбата на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, за които се прилагат механизмът Comitato Interministeriale Prezzi del 29 aprile 1992 (CIP 6) и механизмът на цените, заплащани при подаване (FIT), се осъществява най-вече чрез оператора за енергийни услуги. Основните причини, поради които Комисията прави такова разграничение, по същество са свързани с продажбата на произведената енергия от производителите на електроенергия от възобновяеми източници на непазарен субект, т.е. на оператора на преносната система в Германия и на Gestore dei Servizi Energetici в Италия. Допълнителните съображения, изложени в тези два прецедента, бяха: предимство при подаване на електроенергия от възобновяеми източници и законоустановено възнаграждение. Поради това Комисията заключи, че в Германия и в Италия производството и първата продажба на електроенергия от възобновяеми източници не са подчинени на пазарните сили.

(16)

През 2017 г. Комисията прие Решение за изпълнение (ЕС) 2018/71 (11) по отношение на нидерландския пазар на електроенергия. По отношение на Нидерландия Комисията счете, че не е необходимо да определи отделни пазари на електроенергия в зависимост от нейния източник. Основните разлики спрямо Решение за изпълнение 2012/218/ЕС и Решение за изпълнение 2012/539/ЕС, отнасящи се до Германия и Италия, бяха следните: фактът, че електроенергията от възобновяеми източници се продава директно на пазара на едро, а не на непазарен субект, липсата на предимство при подаване на електроенергия от възобновяеми източници, фактът, че приложимото законоустановено възнаграждение за електроенергията от възобновяеми източници е под формата на премия при подаване (за разлика от фиксираните ставки в Решение за изпълнение 2012/218/ЕС и Решение за изпълнение 2012/539/ЕС, отнасящи се до Германия и Италия), и фактът, че субсидиите за електроенергия от възобновяеми източници са обхванати още в началото от процес на наддаване, при който различни технологии се конкурират за субсидии в размер на предварително определена сума.

(17)

С оглед на Решение за изпълнение 2012/218/ЕС, Решение за изпълнение 2012/539/ЕС и Решение за изпълнение (ЕС) 2018/71, в настоящото дело въз основа на същите критерии трябва да се проучи дали е уместно да се направи разграничение между електроенергията, произведена от възобновяеми източници, и електроенергията, произведена от конвенционални източници.

(18)

В отговора си от 18 септември 2019 г. на искането за информация, отправено от Комисията на 14 май 2019 г., литовските органи посочиха, че понастоящем съществуват три схеми за подпомагане за електроенергията, произведена от възобновяеми източници.

(19)

Първата схема за подпомагане се прилага за производителите, които произвеждат електроенергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), които са получили право да се възползват от стимулите по схемата между 1 януари 2002 г. и 23 май 2011 г. Основните елементи на първата схема са: задължително изкупуване на електроенергията от ВЕИ от дружество, определено от Министерството на енергетиката, или от разпределителната мрежа, предимство при подаване; фиксирана ставка на възнаграждението, определена от енергийния регулаторен орган, освобождаване от отговорности, свързани с балансиране на мрежата, и компенсиране на производителя за разходите за присъединяване към мрежата. По отношение на първата схема се прилага конкурентен процес за разрешенията за строеж в зависимост от мощността на инсталацията.

(20)

Инсталираната мощност, която е можело да се ползва от стимула съгласно първата схема за подпомагане, е била 237 MW, а периодът на стимулиране е бил до края на 2020 г. или, ако периодът между датата на издаване на разрешителното за производство на електроенергия и 2020 г. е по-малък от 12 години — 12 години от датата на издаване на разрешителното за производство за електроенергия.

(21)

Втората схема за подпомагане се прилага за производителите, които произвеждат електроенергия от ВЕИ и които са получили право да се възползват от стимулите по схемата между 24 май 2011 г. и 30 април 2019 г. Основните елементи на втората схема са: задължително изкупуване на електроенергията от ВЕИ от дружество, определено от Министерството на енергетиката, или от разпределителната мрежа; предимство при подаване; фиксирана ставка на възнаграждението, постигната чрез тръжна процедура или определена от енергийния регулаторен орган; освобождаване от отговорности, свързани с балансиране на мрежата, и компенсиране на производителя за разходите за присъединяване към мрежата.

(22)

В зависимост от мощността на инсталацията отпускането на подпомагането с фиксирана ставка съгласно втората схема за подпомагане се установява чрез процедура на конкурентно наддаване.

(23)

Инсталираната мощност, за която би могло да се зползва стимулът, е 464 MW, а периодът на стимулиране е 12 години от датата на издаване на разрешителното за производство на електроенергия, като плащанията ще продължат да се извършват до 2029 г.

(24)

Третата схема за подпомагане бе одобрена от Комисията (12) и влезе в сила на 1 май 2019 г. Основните елементи на третата схема са: предимство при подаване; възнаграждението се основава на ценова премия, установена чрез тръжна процедура (не се извършват плащания в случай на нулеви или отрицателни цени за шест часа или повече; не се извършват плащания за произведени количества над определения в тръжната процедура обем за производство на електроенергия); освобождаване от отговорности, свързани с балансиране на мрежата, за електроцентралите с мощност под 500 KW и за пилотните проекти.

(25)

Съгласно третата схема подпомагането въз основа на премии трябва да бъде установено чрез процедура на конкурентно наддаване за всички видове инсталации, без да се прави разграничение въз основа на размера и технологията.

(26)

Размерът на стимула съгласно третата схема за подпомагане е около 2,9 TWh, а периодът на стимулиране е 12 години от датата на издаване на разрешителното за производство на електроенергия.

(27)

Според заявителя третата схема за подпомагане за електроенергията, произведена от възобновяеми източници в Литва, е подобна на съответните мерки, приети в Нидерландия. Следователно това би обосновало определянето на един продуктов пазар, който обхваща електроенергията, произведена от конвенционални и от възобновяеми източници. Комисията обаче отбелязва, че третата схема е въведена съвсем наскоро.

(28)

Според литовските органи производството и търговията на едро следва да се определят като един пазар, независимо от източника, от който се произвежда електроенергията. Като алтернатива, ако трябва да бъдат определени два пазара, литовските органи предлагат следното разграничение: пазар на електроенергия от конвенционални източници и от възобновяеми източници, с изключение на електроенергията от възобновяеми източници, обхваната от първата и втората схема за подпомагане, и пазар на електроенергия от възобновяеми източници, обхваната от първата и втората схема за подпомагане.

(29)

Електроенергията, произведена съгласно третата схема, получава подпомагане въз основа на премии, установено чрез процедура на конкурентно наддаване за всички видове инсталации, без да се прави разграничение въз основа на размера и технологията. Периодът на подпомагане за всяка инсталация е 12 години. Бенефициерите получават максимална премия, определена като разликата между максимална цена (разходите за най-разходоефективната технология за производство на електроенергия от ВЕИ, достъпна в Литва — вятърна енергия, произвеждана на сушата) и референтна цена. През април 2019 г. с Решение C(2019) 3122 (13) Комисията установи, че финансовото подпомагане за схемата е съвместимо с вътрешния пазар в съответствие с член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС.

(30)

За електроенергията, която се произвежда съгласно третата схема, се получава подпомагане въз основа на премии, установено чрез процедура на конкурентно наддаване. Това положение се различава значително от положението във връзка с електроенергията, произвеждана от възобновяеми източници, за която се получава законоустановено плащане, независимо от условията на пазара.

(31)

Като се вземат предвид посочените по-горе особености на литовския пазар на електроенергия, за целите на оценката на условията, определени в член 34, параграф 1 от Директива 2014/25/ЕС, и без да се засяга законодателството в областта на конкуренцията и правилата за държавна помощ, с настоящото съответният продуктов пазар се определя като пазарът за производство и търговия на едро с електроенергия, произведена от конвенционални източници и от възобновяеми източници, с изключение на електроенергията, произведена от възобновяеми източници, която е обхваната от първата и втората схема за подпомагане.

(32)

Що се отнася до първата и втората схема за подпомагане, и при двете схеми производителите на електроенергия се ползват от фиксирана ставка за произвежданата от тях електроенергия, независимо от условията на пазара.

(33)

Те са освободени от отговорности, свързани с балансиране на мрежата: в зависимост от мрежата, към която е присъединен производителят, балансирането се управлява от оператора на преносната или разпределителната мрежа.

(34)

Производителите се ползват от компенсация за разходите по присъединяване на съоръженията за производство на електроенергия. Когато съоръженията на производителите са били присъединени към електроенергийната мрежа, са им били възстановени част от разходите за присъединяване, които са били поети от оператора на електроенергийната мрежа.

(35)

Производителите също така имат право на задължително изкупуване на произведената електроенергия. Те могат да продават своята електроенергия на пазара, но ако изберат да не го правят, те имат право да продават цялото количество на произведената и подадената към мрежата електроенергия на определеното за целта дружество, когато съоръженията за производство на електроенергия са присъединени към преносната мрежа, или на оператора на разпределителната мрежа, обслужващ повече от 100 000 ползватели, когато съоръженията на производителите за производство на електроенергия са присъединени към разпределителната мрежа.

(36)

Производителите се ползват от предимство при подаване. Съгласно правото на предимство операторът на електроенергийната мрежа трябва да приеме и да извърши пренос или разпределение — по прозрачни и недискриминационни цени — на цялата електроенергия, предлагана от производителя, като това право на предимство е гарантирано на производителя спрямо другите производители на електроенергия, която не е от ВЕИ.

(37)

Поради това произведената от възобновяеми източници електроенергия, обхваната от първата и втората схема за подпомагане, представлява отделен пазар.

(38)

През 2012 г. Литва се присъедини към енергийната борса Nord Pool, при което литовските производители на електроенергия се конкурират за продажбата на своята електроенергия на доставчиците на пазара. През 2013 г. литовската електроенергийна система вече бе свързана със системите на други държави членки, например Латвия, а от декември 2015 г. — и на Швеция и Полша. Литва обаче остава една-единствена пазарна зона.

(39)

Според заявителя искането се отнася до дейности на територията на Литва.

(40)

В своите решения за изпълнение 2012/218/ЕС и (ЕС) 2018/71 по отношение на пазарите на електроенергия Комисията изрази мнение, че географският обхват на пазара е национален.

(41)

При липсата на каквито и било признаци за различен обхват на географския пазар, за целите на оценката по настоящото решение и без да се засяга законодателството в областта на конкуренцията и правилата за държавна помощ, Комисията счита, че географският обхват на пазара за производство и търговия на едро с електроенергия — както за производство на електроенергия от конвенционални източници, така и за производство на електроенергия от възобновяеми (подлежащи на всички схеми) източници, е територията на Литва.

(42)

Важно е да се посочи, че на литовските пазари за производство и търговия на едро с електроенергия не всички участници на пазара са обхванати от правилата за възлагане на обществени поръчки. Следователно дружествата, които тези правила не са обхванати от тези правила при извършването на дейност на тези пазари обичайно биха разполагали с възможност да упражняват конкурентен натиск върху участниците на пазара, които са обхванати от правилата за възлагане на обществени поръчки. Според литовските органи в рамките на пазарите, обхванати от искането, правилата за възлагане на обществени поръчки обхващат следните субекти освен заявителя: UAB Vilniaus energija, AB Panevėžio energija, VšĮ Alantos technologijos ir verslo mokykla, AB Vilniaus šilumos tinklai, AB Klaipėdos energija и AB Šiaulių energija.

(43)

В своите решения за изпълнение 2012/218/ЕС и 2012/539/ЕС Комисията счете, че по отношение на пазара за производство и търговия на едро от значение е общият пазарен дял на трите най-големи предприятия. Въпреки това, предвид факта, че не всички участници на пазара са обхванати от правилата за възлагане на обществени поръчки, анализът се съсредоточава върху пазарната позиция и конкурентните ограничения върху отделните участници на пазара, които са обхванати от правилата за възлагане на обществени поръчки. Други мерки за концентрация също може да се считат за имащи значение.

(44)

Според отговора на литовските органи от 5 март 2020 г. на искането за информация, отправено от Комисията на 30 януари 2020 г., заявителят е най-големият пазарен участник на литовския пазар за производство на електроенергия, като в периода 2015—2019 г. пазарният му дял е варирал от най-висока стойност от 60,8 % през 2018 г. до най-ниска стойност от 53,9 % през 2019 г. Вторият по големина участник на пазара е дружеството AB ACHEMA, което през същия период е успяло да увеличи своя пазарен дял от 10,3 % през 2015 г. на 23 % през 2019 г. Следващите двама по-големи участници на пазара са с пазарни дялове между 5 и 10 %. Комисията отбелязва, че другите основни участници освен заявителя, които осъществяват дейност на пазара, не са обхванати от правилата за възлагане на обществени поръчки. UAB Vilniaus Energija е обхванато от правилата за възлагане на обществени поръчки, но от 2016 г. насам не осъществява дейност на съответния пазар.

(45)

В съответствие с националното законодателство пазарът за търговия на едро с електроенергия се състои от търгуване на енергийната борса, търгуване по двустранни договори и търгуване с балансираща и регулираща енергия.

(46)

Съгласно таблица 14 от отговора на заявителя от 17 май 2019 г. на искането за информация, отправено от Комисията на 3 май 2019 г., от цялото търгувано в Литва количество над 75 % от електроенергията се търгува чрез енергийната борса Nord Pool. Nord Pool е най-голямата европейска енергийна борса. На нея се търгува електроенергия от цяла Европа. Nord Pool предлага търгуване за ден напред и в рамките на деня, клиринг и сетълмент, услуги за данни и за оценка на спазването на изискванията, както и консултантски услуги. Борсата обслужва пазарите за търгуване на електроенергия в Норвегия, Дания, Швеция, Финландия, Естония, Латвия, Литва, Германия, Нидерландия, Белгия, Австрия, Люксембург, Франция и Обединеното кралство. През 2019 г. Nord Pool е отчела оборот в размер на общо 494 TWh търгувана енергия, като това включва над 90 % от общото потребление на енергия на северния и балтийския пазар.

(47)

Ликвидността на пазара на едро представлява подходящ показател за конкуренцията, тъй като достатъчните количества както на търсенето, така и на предлагането на съответните продукти на едро (например базов товар, върхов товар, почасови блокове за различни периоди от време) осигурява възможности за снабдяване и хеджиране за търговците и доставчиците.

(48)

Степента на ликвидност на пазара на едро на Nord Pool подсилва заключението, че възложителите, осъществяващи дейност на литовския пазар за производство и търговия на едро с електроенергия, са изложени на конкуренция.

(49)

Капацитетът на междусистемните връзки е достатъчен, за да позволи значителен внос към Литва или износ от нея. Освен това Литва е част от енергийната борса на Nord Pool, на която се конкурират редица производители на електроенергия от участващите държави (Норвегия, Швеция, Финландия, Дания, Естония, Латвия и Литва). Значителна част от внасяната в Литва електроенергия е с произход от Русия и Беларус.

(50)

Увеличението на капацитета на междусистемните връзки между Литва и други държави вероятно ще окаже благоприятно въздействие върху конкуренцията на литовския пазар за производство на електроенергия.

(51)

Според искането през 2018 г. вносът е покривал 80 % от търсенето (т.е. потреблението) на електроенергия в Литва. Нетният внос се е увеличил от 7208 TWh през 2015 г. на 9632 TWh през 2018 г., а същевременно произвежданата в Литва електроенергия е намаляла от 4598 TWh на 3220 TWh. Заявителят обяснява, че макар общата инсталирана мощност в Литва да е достатъчна за задоволяване на търсенето, вносната електроенергия е по-евтина от произвежданата в страната. В резултат на това някои от неговите съоръжения са спрели работа и се поддържат като резервни мощности.

(52)

Размерът на вноса на литовския пазар води до заключението, че възложителите, осъществяващи дейност на литовския пазар за производство на електроенергия от конвенционални и възобновяеми източници, с изключение на произведена от възобновяеми източници електроенергия, обхваната от първата и втората схема за подпомагане, са изложени на конкуренция.

(53)

Въз основа на характеристиките на схемите за подпомагане Комисията отбелязва, че характеристиките на първата и втората схема за подпомагане са сходни с тези на схемите, анализирани в решения за изпълнение 2012/218/ЕС и 2012/539/ЕС, отнасящи се до Италия и Германия. И в двата случая Комисията направи разграничение между конкретни характеристики от особено значение. Първо, производството на електроенергия от ВЕИ се ползва с предимство при присъединяване към мрежата и предимство при подаване по нея в сравнение с конвенционалната електроенергия, което означава, че то на практика не зависи от потреблението. Второ, производството и подаването са напълно независими от цените, тъй като производителите на електроенергия от ВЕИ имат право на законоустановено плащане.

(54)

Предвид сходството на характеристиките на първата и втората схема в Литва с производството на електроенергия от ВЕИ, анализирано в решенията от 2012 г., Комисията достига до заключението, че тези дейности не са изложени на конкуренция.

(55)

С оглед на разгледаните по-горе фактори условието за пряко излагане на конкуренция, предвидено в член 34 от Директива 2014/25/ЕС, следва да се счита за изпълнено в Литва по отношение на производството и търговията на едро с електроенергия, произведена от конвенционални източници и от възобновяеми източници, с изключение на произведена от възобновяеми източници електроенергия, обхваната от първата и втората схема за подпомагане.

(56)

Освен това, тъй като условието за неограничен достъп до пазара се счита за изпълнено, Директива 2014/25/ЕС следва да не се прилага, когато възложителите възлагат поръчки, предназначени да създадат условия за осъществяването в Литва на производство и търговия на едро с електроенергия, произведена от конвенционални източници и от възобновяеми източници, с изключение на произведената от възобновяеми източници електроенергия, обхваната от първата и втората схема за подпомагане, нито когато те организират конкурси за проектиране за извършването на такава дейност в този географски район.

(57)

С оглед на разгледаните по-горе фактори условието за пряко излагане на конкуренция, предвидено в член 34 от Директива 2014/25/ЕС, следва да не се счита за изпълнено в Литва по отношение на производството и търговията на едро с произведена от възобновяеми източници електроенергия, обхваната от първата и втората схема за подпомагане. Вследствие на това Директива 2014/25/ЕС следва да продължи да се прилага, когато възложителите възлагат поръчки, предназначени да създадат условия за осъществяването на тази дейност в Литва, и когато организират конкурси за проектиране за извършването на такава дейност в този географски район.

(58)

Тъй като Директива 2014/25/ЕС следва да продължи се прилага за производството на електроенергия от възобновяеми източници, обхванато от първата и втората схема за подпомагане, се припомня, че поръчките, включващи няколко дейности, трябва да се разглеждат в съответствие с член 6 от същата директива. Това означава, че когато даден възложител участва в „смесена“ поръчка, т.е. поръчка, използвана за подпомагане както на изпълнението на дейностите, освободени от прилагането на Директива 2014/25/ЕС, така и на дейностите, които не са освободени от нейното прилагане, трябва да се обърне внимание на дейностите, за които поръчката е била основно предназначена. В случай на такава смесена поръчка, чието основно предназначение е да способства за осъществяването на дейностите, които не са освободени, разпоредбите на Директива 2014/25/ЕС се прилагат. Когато обективно е невъзможно да се определи за коя дейност основно е предназначена поръчката, поръчката се възлага в съответствие с правилата, определени в член 6, параграф 3 от Директива 2014/25/ЕС.

(59)

Припомня се, че в член 16 от Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (14) за възлагане на договори за концесия се предвижда освобождаване от прилагането на посочената директива за концесиите, предоставяни от възложители, ако в държавата членка, в която ще се изпълняват тези концесии, е установено съгласно член 35 от Директива 2014/25/ЕС, че дейността е пряко изложена на конкуренция в съответствие с член 34 от същата директива. Тъй като беше заключено, че дейността по производство и търговия на едро с електроенергия от конвенционални източници и от възобновяеми източници, с изключение на произведената от възобновяеми източници електроенергия, обхваната от първата и втората схема за подпомагане, е обект на конкуренция, договорите за концесия, предназначени да създадат условия за осъществяването на тези дейности в Литва, ще бъдат изключени от приложното поле на Директива 2014/23/ЕС.

(60)

Настоящото решение се основава на правното и фактическото положение през периода от април 2019 г. до май 2020 г., което е видно от информацията, предоставена от заявителя и от литовските органи, както и от информацията, която е обществено достъпна, То може да бъде преразгледано, когато условията за приложимостта на член 34 от Директива 2014/25/ЕС вече не се изпълняват вследствие на настъпването на съществени промени в правното или фактическото положение,

(1)

На 25 февруари 2020 г. компетентният орган Luftfahrt-Bundesamt („LBA“), от името на Германия, уведоми Комисията, Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз („Агенцията“ или „ЕААБ“) и другите държави членки, че е предоставил освобождаване на Lufthansa Technik AG от изпълнението на точка 145.A.42 от приложение II (част 145) към Регламент (ЕС) № 1321/2014 на Комисията (2). Съгласно тази точка организация, одобрена съгласно част 145, трябва да гарантира, че на въздухоплавателно средство или друг компонент се монтират само компоненти, които са в задоволително състояние и са допуснати до експлоатация с Формуляр 1 на ЕААБ или еквивалентен формуляр, а в приложимите данни за техническо обслужване са посочени конкретният компонент, стандартна част или материал.

(2)

Освобождаването е предоставено от LBA в контекста на бъдещи проекти с допълнителен типов сертификат и позволява на Lufthansa Technik AG в някои случаи да не спазва точка 145.A.42 от приложение II (част 145) към Регламент (ЕС) № 1321/2014 на Комисията във връзка с някои компоненти, които ще бъдат инсталирани от Lufthansa Technik AG и които са били произведени като прототип.

(3)

LBA обяснява, че в миналото някои от прототипните компоненти, монтирани от Lufthansa Technik AG на въздухоплавателните средства, не са могли да бъдат повторно сертифицирани от своя производител като съответстващи на проектните данни за модификацията, след като тя е била одобрена с издаването на допълнителен типов сертификат. LBA посочва случаи, в които производителят е бил базиран в Съединените щати и след като компонентът е напуснал производителя, не е било възможно повторно сертифициране, както и случаи, в които производителят е изпаднал в несъстоятелност, преди да бъдат одобрени проектните данни. LBA пояснява, че в тези случаи повторното сертифициране на тези компоненти или не е възможно, или създава административна тежест, която забавя връщането на въздухоплавателното средство в експлоатация, като по този начин не позволява на Lufthansa Technik AG да изпълнява поръчки на клиенти и създава финансов и икономически риск.

(4)

Предоставеното от LBA освобождаване не определя продуктите или проектите, за които Lufthansa Technik AG е била освободена от спазване на точка 145.А.42 от приложение II (част 145) към Регламент (ЕС) № 1321/2014 на Комисията и за които LBA може да приеме монтирането на компоненти, които не отговарят на изискванията. LBA посочва, че Lufthansa Technik AG има малък брой предстоящи проекти с допълнителен типов сертификат, при които могат да възникнат такива проблеми и Lufthansa Technik AG може да не е в състояние да спази точка 145.А.42 от приложение II (част 145) към Регламент (ЕС) № 1321/2014 на Комисията. Освобождаването е предоставено в очакване на тези възможни проблеми, за да се избегнат бъдещи закъснения при връщането в експлоатация на модифицирани въздухоплавателни средства. Освобождаването е валидно от 13 февруари 2020 г. до 31 декември 2021 г. и следователно надхвърля период от осем последователни месеца.

(5)

Като смекчаване на последиците от несъответствието с точка 145.А.42 от приложение II (част 145) към Регламент (ЕС) № 1321/2014 на Комисията в освобождаването се предвижда, че на Lufthansa Technik AG се разрешава да допуска до експлоатация въздухоплавателни средства с прототипни компоненти въз основа на алтернативна процедура, включваща сравнение на сертификационния статус на всеки такъв компонент с одобрените проектни данни, получени след приключване на съответния процес на одобрение на допълнителния типов сертификат.

(6)

След извършване на оценка, на 16 юли 2020 г. Агенцията издаде отрицателна препоръка относно освобождаването, предоставено от LBA.

(7)

Комисията е съгласна с препоръката на Агенцията.

(8)

Съгласно член 71, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1139 дадена държава членка може да предостави освобождаване само на физическо или юридическо лице, за което се отнася посоченият регламент, „в случай на неотложни непредвидени обстоятелства, засягащи тези лица, или на спешни оперативни нужди на тези лица“ и когато са спазени всички условия, изброени в букви а)—г) от посочения член.

(9)

Що се отнася до „неотложни непредвидени обстоятелства“ или „спешни оперативни нужди“, Комисията счита, че освобождаването не е оправдано от неотложни непредвидени обстоятелства, засягащи Lufthansa Technik AG, или от спешни оперативни нужди на Lufthansa Technik AG, както се изисква в член 71, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1139. Освобождаването се предоставя в очакване на възможни бъдещи проблеми с повторното сертифициране на прототипни компоненти. Макар че някои от тези аспекти наистина могат да имат непредвидим характер, като несъстоятелност на доставчик, или да доведат до оперативна необходимост от допускане до експлоатация на въздухоплавателно средство, те нито са съществували, нито са били на път да се осъществят към момента на издаване на освобождаването. По-специално, Германия не е представила никакви доказателства, които да сочат, че някои производители са уведомили Lufthansa Technik AG, че няма да бъдат в състояние да предоставят компоненти с изискваните декларации за сертифициране по отношение на някои проекти. В резултат на това Комисията счита, че в този случай изискването за неотложност не е изпълнено.

(10)

Освен това Комисията счита, че освобождаването не отговаря на изискваните ограничения по отношение на неговия обхват и срок на действие, както е посочено в член 71, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) 2018/1139. Въпреки че освобождаването се издава само за случаите, когато повторното сертифициране на прототипен компонент не е възможно, то се прилага ефективно за всеки проект с допълнителен типов сертификат, осъществен по време на неговия срок на прилагане, и за неограничен брой възможни компоненти, които да бъдат инсталирани при такива проекти с допълнителен типов сертификат. Освен това Комисията отбелязва, че LBA не е доказал, че освобождаването е ограничено по срок на действие до строго необходимото. Въпреки че срокът на освобождаването изтича на 31 декември 2021 г., LBA не се е обосновал убедително как тази дата на изтичане е свързана с обстоятелствата или нуждите, изискващи това освобождаване.

(11)

Вследствие на това предоставеното от LBA освобождаване не отговаря на условията, определени в член 71, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1139,

(1)

С Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета (1) бе създаден механизъм за сътрудничество между Комисията и държавите членки по отношение на преките чуждестранни инвестиции. Този механизъм се основава на обмен на информация, който може да включва лични данни по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (2). Целта на механизма за сътрудничество е да се даде възможност на всяка държава членка да проучи дали дадена пряка чуждестранна инвестиция в друга държава членка има вероятност да засегне нейната сигурност или обществения ѝ ред, и да се даде възможност на Комисията да проучи дали дадена пряка чуждестранна инвестиция има вероятност да засегне сигурността или обществения ред в повече от една държава членка.

(2)

Категориите лични данни, обработвани от Комисията за целите на скрининга на преките чуждестранни инвестиции от държавите членки и за гарантиране на ефективността на механизма за сътрудничество, създаден с Регламент (ЕС) 2019/452, включват данни за самоличност и данни за връзка, данни за професионалната дейност и данни, свързани с преките чуждестранни инвестиции.

(3)

Личните данни ще се съхраняват от службите на Комисията, които отговарят за дейността по извършване на скрининг, докато това е необходимо за скрининга на преките чуждестранни инвестиции от държавите членки и за гарантиране на функционирането на механизма за сътрудничество, и ще се съхраняват в сигурна електронна среда, за да се предотврати незаконосъобразният достъп или предаването на данни на лица извън Комисията (3).

(4)

При изпълнението на своите задачи Комисията е длъжна да зачита правата на физическите лица по отношение на обработването на лични данни, признати в член 8, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в член 16, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и правата, предвидени в Регламент (ЕС) 2018/1725. Същевременно Комисията е длъжна да спазва строги правила за поверителност, както е посочено в член 10 от Регламент (ЕС) 2019/452.

(5)

При определени обстоятелства е необходимо правата на субектите на данни в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1725 да се съгласуват с необходимостта от ефективност на механизма за сътрудничество, както и с пълното зачитане на основните права и свободи на други субекти на данни. За тази цел с член 25, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 на Комисията се предоставя възможността да ограничава прилагането на членове 14—17, 19, 20 и 35 от Регламент (ЕС) 2018/1725, както и на принципа на прозрачност, установен в член 4, параграф 1, буква а) от него, доколкото неговите разпоредби съответстват на правата и задълженията, предвидени в членове 14—17, 19 и 20 от посочения регламент.

(6)

Общата търговска политика на Съюза изисква от Комисията да изпълнява ефективно и ефикасно своите задачи в рамките на механизма за сътрудничество. За тази цел и при спазване на стандартите за защита на личните данни съгласно Регламент (ЕС) 2018/1725 е необходимо да се приемат вътрешни правила, съгласно които Комисията може да ограничава правата на субектите на данни в съответствие с член 25 от Регламент (ЕС) 2018/1725.

(7)

Тези вътрешни правила следва да обхващат всички операции по обработването на данни, извършвани от Комисията при изпълнение на нейните функции в рамките на механизма за сътрудничество, създаден с Регламент (ЕС) 2019/452, от момента, в който тя получи информация за съответните преки чуждестранни инвестиции.

(8)

С оглед на спазването на членове 14, 15 и 16 от Регламент (ЕС) 2018/1725 Комисията следва да информира всички физически лица за своите дейности, включващи обработването на техни лични данни, както и за техните права, по прозрачен и последователен начин, като публикува на своя уебсайт информация за политиката си за защита на личните данни. Когато е целесъобразно, Комисията следва да предоставя допълнителни гаранции за това, че субектите на данни са информирани индивидуално в подходяща форма.

(9)

Без да се засягат член 14, параграф 5 и член 16, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2018/1725, Комисията има възможност въз основа на член 25 от същия регламент да ограничи предоставянето на информация на субектите на данни относно обработването на техните лични данни и прилагането на другите им права с цел защита на правомощията на Комисията съгласно Регламент (ЕС) 2019/452 да извършва анализи и процедури, свързани със скрининга на преките чуждестранни инвестиции или механизма за сътрудничество. Във връзка с това може да се наложи Комисията да ограничи прилагането на тези права и задължения в съответствие с член 25, параграф 1, букви а), в), г), ж) и з) от посочения регламент. Това може да се окаже необходимо, когато в противен случай целта на извършваните от Комисията анализи и процедури, свързани със скрининга на преките чуждестранни инвестиции или с механизма за сътрудничество във връзка с ефективното прилагане на общата търговска политика на Съюза, би могла да бъде застрашена.

(10)

Освен това, с цел да се поддържа ефективно сътрудничество, може да се наложи Комисията да ограничи прилагането на правата на субектите на данни, за да защити операциите по обработване, извършвани от други институции, органи, служби и агенции на Съюза или от органите на държавите членки. Комисията може да направи това в положение, при което целта на такова ограничение, въведено от друга институция, орган, служба или агенция на Съюза или орган на държава членка, би била застрашена, ако Комисията не прилага равностойно ограничение по отношение на същите лични данни. За тази цел Комисията следва да се консултира с тези институции, органи, служби, агенции и организации относно съответните основания за налагане на ограничения, тяхната пропорционалност и необходимост.

(11)

На Комисията може да се наложи да ограничи предоставянето на информация на субектите на данни и прилагането на други права на субектите на данни във връзка с лични данни, получени от държавите членки или други субекти, независимо дали това са анонимни или идентифицирани източници, когато това е необходимо за гарантиране на националната сигурност, обществената сигурност или отбраната на държавите членки, както е посочено в член 25, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2018/1725, или за гарантиране на вътрешната сигурност на институциите и органите на Съюза, както е посочено в член 25, параграф 1, буква г) от посочения регламент. Вътрешната сигурност на институциите и органите на Съюза може да бъде засегната по-специално в случаи на преки чуждестранни инвестиции, при които има вероятност да се засегнат проекти или програми от интерес за Съюза на основания, свързани със сигурността или обществения ред.

(12)

На Комисията може също така да се наложи да ограничи предоставянето на информация на субектите на данни и прилагането на други права на субектите на данни във връзка с лични данни, получени от държавите членки, трети държави или от международни организации, за да си сътрудничи с държавите членки, с тези трети държави или организации и така да защити важна цел от широк обществен интерес на Съюза, както е посочено в член 25, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2018/1725. При някои обстоятелства обаче интересите, произтичащи от основните права на субекта на данните, могат да надделеят над интересите на международното сътрудничество.

(13)

Съответно на Комисията може да се наложи да ограничи предоставянето на информация на субектите на данни и прилагането на други права, посочени в член 25, параграф 1, буква ж) от Регламент (ЕС) 2018/1725, когато това е необходимо за упражняване на функция по наблюдение, проверка или регламентиране, свързана с упражняването на нейните официални правомощия при изпълнението на задачите ѝ съгласно механизма за сътрудничество, създаден с Регламент (ЕС) 2019/452.

(14)

Освен това на Комисията може да се наложи да ограничи предоставянето на информация на субектите на данни и прилагането на други права на субектите на данни във връзка с лични данни, получени от анонимни или идентифицирани източници, като информатори, чиито права и свободи трябва да бъдат защитени в съответствие с член 25, параграф 1, буква з) от Регламент (ЕС) 2018/1725.

(15)

Поради това Комисията определи основанията, изброени в член 25, параграф 1, букви а), в), г), ж) и з) от Регламент (ЕС) 2018/1725, като основания за ограничения, които може да е необходимо да се приложат във връзка с операциите по обработването на данни, провеждани в рамките на анализите и процедурите на Комисията, свързани със скрининга на преките чуждестранни инвестиции или с механизма за сътрудничество, създаден с Регламент (ЕС) 2019/452.

(16)

Всяко ограничение, приложено въз основа на настоящото решение, следва да бъде необходимо и пропорционално, като се вземат предвид рисковете по отношение на правата и свободите на субектите на данни.

(17)

Комисията следва да борави с всички ограничения по прозрачен начин и да регистрира всяко тяхно прилагане в съответната система за записване.

(18)

Комисията обработва личните данни съгласно Регламент (ЕС) 2019/452 съвместно с компетентните органи на държавите членки. Оценката и процедурите на Комисията във връзка със скрининга на преките чуждестранни инвестиции или с механизма за сътрудничество се извършват чрез различни служби, но основната отговорност за координацията се поема от Генерална дирекция „Търговия“.

(19)

В съответствие с член 25, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2018/1725 администраторите на лични данни могат да отложат, пропуснат или откажат да предоставят информация на субекта на данните относно причините за прилагането на ограничение, ако предоставянето на тази информация би премахнало по някакъв начин ефекта от ограничението. Такъв по-конкретно е случаят с ограниченията, предвидени в членове 16 и 35 от горепосочения регламент.

(20)

Комисията следва редовно да извършва преглед на наложените ограничения, за да гарантира, че правата на субекта на данни да бъде информиран в съответствие с членове 16 и 35 от Регламент (ЕС) 2018/1725 са ограничени само дотогава, докато тези ограничения са необходими, за да може Комисията да извърши анализите и процедурите, свързани със скрининга на преките чуждестранни инвестиции или с механизма за сътрудничество.

(21)

Ако бъдат ограничени други права на субектите на данни, администраторът следва да прецени за всеки отделен случай дали съобщаването на ограничението би изложило на риск неговата цел.

(22)

Длъжностното лице по защита на данните към Комисията следва да извършва независим преглед на прилагането на ограниченията с цел да се осигури постигането на съответствие с настоящото решение.

(23)

С цел на Комисията да се позволи незабавно да ограничи прилагането на определени права и задължения в съответствие с член 25 от Регламент (ЕС) 2018/1725, така че да не бъдат застрашени анализите и процедурите, свързани със скрининга на преките чуждестранни инвестиции или с механизма за сътрудничество, създаден с Регламент (ЕС) 2019/452, настоящото решение следва да влезе в сила на третия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

(24)

Бе проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който представи становището си на 29 юли 2020 г.,