Неокончателна редакция

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

M. SZPUNAR

представено на 11 април 2024 година(1)

Дело C‑600/22 P

Carles Puigdemont i Casamajó,

Antoni Comín i Oliveres

срещу

Европейски парламент

„Обжалване — Институционално право — Членове на Европейския парламент — Решения, с които на жалбоподателите, избрани за членове на Европейския парламент, се отказва да участват в негови заседания в качеството си на депутати, и те се лишават от всички свързани с това права — Жалба за отмяна и искане за обезщетение“

 Въведение

1.        Обстоятелствата в основата на настоящия спор се отнасят до референдума за „самоопределяне“, организиран в Каталуня (Испания) на 1 октомври 2017 г., и до правните и политическите последици от това събитие. Съдът вече е имал повод да разгледа последиците от тези факти от гледна точка на правото на Съюза, доколкото някои лица, участващи в разглежданите събития, успешно са участвали в изборите за Европейски парламент.

2.        По-специално, в решение Junqueras Vies(2) Съдът се произнася относно момента, в който избран кандидат придобива качеството на член на Парламента. Настоящата жалба до голяма степен се отнася до тълкуването на това решение и до произтичащите от него изводи.

3.        В съответствие с желанието на Съда, в настоящото заключение ще се съсредоточа върху първото основание за обжалване, което има най-голямо значение в случая и повдига въпроси от конституционен характер за правото на Съюза — за статута на членовете на Парламента и за разпределението на правомощията между Съюза и държавите членки, що се отнася до избора на тези членове. Това е и основанието, на което страните са посветили по-голямата част от писмените си становища.

 Правна уредба

4.        Член 9 от Протокол (№ 7) за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз(3), приложен към Договора за ЕС и Договора за функционирането на ЕС (наричан по-нататък „Протоколът“), предвижда:

„По време на сесиите на Европейския парламент неговите членове притежават:

a)      на територията на тяхната собствена държава — имунитетите, предоставяни на членовете на националните парламенти;

б)      на територията на всяка друга държава членка — имунитет от всякаква форма на задържане или съдебно производство.

Имунитетът действа по подобен начин и по отношение на горепосочените членове по време на тяхното пътуване до и от мястото на заседанието на Европейския парламент.

Не може да има позоваване на имунитета, когато член на парламента бъде заловен на мястото на извършване на нарушението и имунитетът не е пречка за Европейския парламент да упражни правото си за отнемане на имунитета на някой от неговите членове“.

5.        Актът за избирането на членове на Парламента чрез всеобщи преки избори, приложен към Решение 76/787/ЕОВС, ЕИО, Евратом на Съвета от 20 септември 1976 г.(4), изменен с Решение № 2002/772/ЕО, Евратом на Съвета от 25 юни 2002 г. и от 23 септември 2002 г.(5) (наричан по-нататък „Актът за избирането“), урежда на ниво право на Съюза изборите за Европейския парламент. Член 8, първа алинея от този акт предвижда:

„При спазване на разпоредбите на настоящия акт избирателната процедура във всяка една от държавите членки се урежда от разпоредбите на националното право“.

6.        Съгласно член 12 от посочения акт:

„Европейският парламент проверява пълномощията на членовете на Европейския парламент. За тази цел той взема предвид резултатите, официално оповестени от държавите членки, и се произнася по всеки спор, възникнал във връзка с разпоредбите на настоящия акт, с изключение на споровете, възникнали във връзка с националните разпоредби, към които той препраща“ [неофициален превод].

7.        Член 13, параграф 1 от същия акт предвижда:

„Мястото се овакантява, когато мандатът на член на Европейския парламент приключва след оставка, в случай на смърт или при отнемане на мандата“.

8.        Вътрешната организация на Парламента се урежда от неговия Правилник за дейността. Член 3 от правилника, приложим за деветия парламентарен мандат (2019—2024 г., наричан по-нататък „Правилникът за дейността“), гласи:

„1.      След провеждането на общи избори за [Парламента] председателят [на Парламента] отправя покана до компетентните органи на държавите членки незабавно да съобщят на Парламента имената на избраните членове на ЕП, за да могат всички членове на ЕП да участват в заседанията на Парламента от откриването на първото заседание след изборите.

Същевременно председателят [на Парламента] обръща внимание на посочените органи на съответните разпоредби от Акта [за избирането] и ги приканва да вземат необходимите мерки за предотвратяване на всякаква несъвместимост с качеството на член на [Парламента].

2.      Преди да заеме мястото си в Парламента, всеки член на ЕП, за чието избиране Парламентът е бил уведомен, подава писмена декларация, че не заема длъжност, която е несъвместима с качеството на член на [Парламента] по смисъла на член 7, параграф 1 или 2 от Акта [за избирането]. След общи избори посочената декларация се подава, по възможност, не по-късно от шест дни преди първото заседание на Парламента след изборите. До проверката на пълномощията им или до произнасянето на решение по възникнал спор и при условие че преди това са подписали гореспоменатата писмена декларация, членовете на ЕП заемат мястото си в Парламента и в неговите органи и се ползват с всички произтичащи от това права.

В случай че се установи, въз основа на факти, чиято достоверност може да се докаже чрез публично достъпни източници, че член на ЕП заема длъжност, несъвместима с качеството на член на [Парламента] по смисъла на член 7, параграф 1 или 2 от Акта [за избирането], Парламентът, въз основа на предоставената от своя председател информация, обявява мястото за свободно.

3.      Въз основа на доклад на компетентната комисия Парламентът пристъпва незабавно към проверка на пълномощията и се произнася по действителността на мандата на всеки от новоизбраните членове на ЕП, както и по евентуалните спорове, отнесени до него съгласно разпоредбите на Акта [за избирането], с изключение на споровете, които по силата на този акт попадат изключително в обхвата на националните разпоредби, към които той препраща.

Докладът на компетентната комисия се основава на официалното уведомяване от страна на всяка държава членка относно пълните резултати от произведените избори. В доклада се посочват имената на избраните кандидати, както и имената на техните евентуални заместници по реда на тяхното класиране в съответствие с изборния резултат.

Действителността на мандат на член на ЕП може да бъде потвърдена само след като бъдат подадени писмените декларации по настоящия член и съгласно приложение I към Правилника за дейността.

[…]“.

 Обстоятелствата, предхождащи спора, обжалваното съдебно решение, производството пред Съда и исканията на страните

9.        С жалбата си г‑н Carles Puigdemont i Casamajó и г‑н Antoni Comín i Oliveres искат отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 6 юли 2022 г., Puigdemont i Casamajó и Comín i Oliveres/Парламент (T‑388/19, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2022:421), с което Общият съд отхвърля като недопустима жалбата им за отмяна на инструкцията от 29 май 2019 г. на председателя на Парламента(6), с която им се отказва ползването на услугата по приемане и съдействие, предоставена на новите членове на Европейския парламент (наричана по-нататък „инструкцията от 29 май 2019 г.“), и на отказите на този председател да им признае качеството на членове на Парламента и да предприеме спешни действия за защита на техните имунитети на основание член 8 от Правилника за дейността, съдържащи се в писмо, изпратено до жалбоподателите на 27 юни 2019 г. (наричано по-нататък „актът от 27 юни 2019 г.“).

 Обстоятелствата по спора

10.      Обстоятелствата по спора са изложени в точки 13—36 от обжалваното съдебно решение. Те могат да бъдат обобщени по следния начин.

11.      Г‑н Puigdemont i Casamajó и г‑н Comín i Oliveres са били съответно президент на Generalitat de Cataluña (Генералитет на Каталуня, Испания) и член на Gobierno autonómico de Cataluña (автономно правителство на Каталуня, Испания) към момента на приемането на Ley 19/2017 del Parlamento de Cataluña, reguladora del referéndum de autodeterminación (Закон 19/2017 на Парламента на Каталуня за референдума за самоопределяне) от 6 септември 2017 г.(7) и на Ley 20/2017 del Parlamento de Cataluña, de transitoriedad jurídica y fundacional de la República (Закон 20/2017 на Парламента на Каталуня за юридически преход и учредяване на Републиката) от 8 септември 2017 г.(8), както и на провеждането на референдума за самоопределяне от 1 октомври 2017 г., предвиден с първия от тези два закона, чиито разпоредби междувременно са били спрени да се прилагат по силата на решение на Tribunal Constitucional (Конституционен съд, Испания).

12.      След приемането на тези закони и след провеждането на този референдум Ministerio fiscal (Прокуратура, Испания), Abogado del Estado (Държавен адвокат, Испания) и Partido político VOX (политическа партия VOX, Испания) образуват наказателно производство по-специално срещу жалбоподателите, които са обвинени, че са извършили деяния, които осъществяват престъпните състави на „бунт против дейността на държавата“ и на „присвояване на обществени средства“. С определение от 9 юли 2018 г. Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) обявява жалбоподателите за неявили се, след бягството им от Испания, и спира наказателното производство, докато същите бъдат намерени.

13.      Впоследствие жалбоподателите се явяват като кандидати и са избрани на проведените в Испания на 26 май 2019 г. избори за членове на Парламента.

14.      С инструкцията от 29 май 2019 г. председателят на Парламента указва на генералния секретар на институцията, от една страна, да откаже на всички кандидати, избрани в Испания, достъпа до „welcome village“ и до помощта, която институцията предоставя на новоизбраните в Парламента кандидати (наричана по-нататък „специалната услуга по приемане“), и от друга страна, да се спре акредитирането им, докато Парламентът не получи официално потвърждение на избора им съгласно член 12 от Акта за избирането.

15.      На 13 юни 2019 г. Junta Electoral Central (Централна избирателна комисия, Испания) приема решение за „[о]бявяване на лицата, избрани за членове на Европейския парламент на изборите от 26 май 2019 г.“(9) (наричано по-нататък „обявлението от 13 юни 2019 г.“). Това обявление посочва, че Централната избирателна комисия е извършила ново преброяване на национално равнище на гласовете, разпределила е депутатските места, съответстващи на отделните кандидати, и е обявила имената на избраните кандидати, сред които са и тези на жалбоподателите. Тя посочва също, че избраните кандидати ще положат клетвата за спазване на испанската конституция, изисквана от член 224, параграф 2 от Ley orgánica 5/1985 del Régimen Electoral General (Устройствен закон 5/1985 за общия изборен режим) от 19 юни 1985 г.(10), както е изменен (наричан по-нататък „Изборният закон“) на 17 юни 2019 г.

16.      С писмо от 14 юни 2019 г. жалбоподателите искат от председателя на Парламента да вземе предвид резултатите от изборите от 26 май 2019 г., както са посочени в обявлението от 13 юни 2019 г., да оттегли инструкцията от 29 май 2019 г., за да могат те да получат достъп до помещенията на Парламента и да се ползват от специалната услуга по приемане, както и да им се позволи да заемат местата си и да упражняват правата, свързани с качеството им на членове на Парламента, считано от 2 юли 2019 г., дата на откриване на първото пленарно заседание след изборите.

17.      На 15 юни 2019 г. съдия-следователят към Tribunal Supremo (Върховен съд) отхвърля искане на жалбоподателите за оттегляне на националните заповеди за арест, издадени срещу тях от испанските наказателни съдилища, за да може те да бъдат съдени в рамките на наказателното производство, посочено в точка 12 от настоящото заключение. На 20 юни 2019 г. Централната избирателна комисия не допуска жалбоподателите да положат изискваната от член 224, параграф 2 от Изборния закон клетва посредством нотариално заверена в Белгия писмена декларация или чрез нотариално упълномощени в Белгия представители, тъй като според нея тази клетва трябва да бъде положена лично.

18.      На 17 юни 2019 г. Централната избирателна комисия изпраща на Парламента списъка на избраните в Испания кандидати (наричан по-нататък „уведомлението от 17 юни 2019 г.“), в който не са посочени имената на жалбоподателите. На 20 юни 2019 г. Централната избирателна комисия уведомява Парламента, че жалбоподателите не са положили клетва за спазване на испанската конституция и че на основание член 224, параграф 2 от Изборния закон тя е обявила, че местата, разпределени на тези лица в Парламента, са свободни, както и че временно не могат да се ползват от каквито и да било свързани със служебните им задължения прерогативи до полагане на тази клетва (наричано по-нататък „уведомлението от 20 юни 2019 г.“).

19.      С писмо от 27 юни 2019 г. (наричано по-нататък „писмото от 27 юни 2019 г.“) председателят на Парламента отговаря по-специално на писмото от 14 юни 2019 г., като по същество посочва на жалбоподателите, че не може да ги третира като бъдещи членове на Парламента, тъй като имената им не фигурират в официално съобщения от испанските органи списък на избраните кандидати.

20.      На 28 юни 2019 г. с жалба, заведена под номер T‑388/19, жалбоподателите искат от Общия съд, от една страна, да отмени инструкцията от 29 май 2019 г. и от друга страна, да отмени актовете, съдържащи се в писмото от 27 юни 2019 г., а именно, по същество, първо, отказа на председателя на Парламента да вземе предвид резултатите от изборите от 26 май 2019 г., второ, обявяването за свободно от председателя на Парламента на мястото, разпределено съответно на всеки от жалбоподателите, трето, отказа на председателя на Парламента да им позволи да встъпят в длъжност, да изпълняват мандата си като европейски депутати и да участват в заседанията на Парламента от откриването на първата сесия след изборите от 26 май 2019 г., и четвърто, отказа на председателя на Парламента спешно да предприеме действия по своя инициатива на основание член 8 от Правилника за дейността за потвърждаване на привилегиите и имунитетите им.

21.      Същия ден заедно с жалбата си жалбоподателите подават молба за допускане на обезпечение, с която искат спиране на изпълнението на различните решения на Парламента, които се свеждат до отказ да им се признае качеството на членове на Парламента. Те искат също така на Парламента да бъде разпоредено да вземе всички необходими мерки, включително за защита на техните привилегии и имунитети, произтичащи от член 9 от Протокола, за да им позволи да участват в заседанията на Парламента от откриването на първата сесия след изборите. С определение от 1 юли 2019 г., Puigdemont i Casamajó и Comín i Oliveres/Парламент(11), председателят на Общия съд отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

22.      С решение Junqueras Vies Съдът по-специално приема, че лице, което официално е обявено за избрано за член на Парламента, но на което не е разрешено да изпълни определени изисквания, предвидени от вътрешното право във връзка с обявяването му за избрано, нито да се яви в Парламента, за да участва в първата му сесия, трябва да се счита за ползващо се с имунитет съгласно член 9, втора алинея от Протокола.

23.      С определение от 20 декември 2019 г., Puigdemont i Casamajó и Comín i Oliveres/Парламент(12), заместник-председателят на Съда отменя определението на председателя на Общия съд от 1 юли 2019 г., с което се отхвърля молбата за допускане на обезпечение, връща му делото за ново разглеждане и не се произнася по съдебните разноски.

24.      В пленарното заседание от 13 януари 2020 г., след постановяване на решение Junqueras Vies, Парламентът решава да вземе предвид, че жалбоподателите са избрани за членове на Парламента, считано от 2 юли 2019 г. (наричано по-нататък „решението от 13 януари 2020 г.“).

25.      С определение от 19 март 2020 г., Puigdemont i Casamajó и Comín i Oliveres/Парламент(13), председателят на Общия съд, произнасящ се след връщането на делото за ново разглеждане, постановява, че предвид решението от 13 януари 2020 г. липсва основание за произнасяне по молбата за допускане на обезпечение, и не се произнася по съдебните разноски.

 Обжалваното съдебно решение

26.      Общият съд постановява обжалваното съдебно решение на 6 юли 2022 г.

27.      В точка 70 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че жалбата на жалбоподателите се отнася, от една страна, до отмяната на инструкцията от 29 май 2019 г. и от друга страна, до отмяната на акта от 27 юни 2019 г., т.е. отказа на председателя на Парламента да признае на жалбоподателите качеството на членове на тази институция, който се съдържа по същество в писмото от 27 юни 2019 г.

28.      Що се отнася до акта от 27 юни 2019 г., Общият съд приема по-специално, че невъзможността на жалбоподателите да встъпят в длъжност, да изпълняват мандата си и да участват в заседанията на Парламента, не произтича от този акт, а от прилагането на испанското право, отразено в уведомленията от 17 и 20 юни 2019 г., по отношение на които нито председателят на Парламента, нито Парламентът разполагат с каквато и да било свобода на преценка (т. 146 от обжалваното съдебно решение). Освен това, що се отнася до липсата на приети мерки за потвърждаване и защита на привилегиите и имунитетите на жалбоподателите, Общият съд по същество постановява, че тази липса не може да се счита за произтичаща от акта от 27 юни 2019 г. (вж. по-специално т. 157 и 166 от обжалваното съдебно решение). Поради това Общият съд обявява жалбата за недопустима по отношение на този акт, с мотива, че посоченият акт не поражда задължителни правни последици, годни да засегнат интересите на жалбоподателите, и следователно не подлежи на обжалване (т. 167 от обжалваното съдебно решение).

29.      Що се отнася до инструкцията от 29 май 2019 г., Общият съд приема, че тя не е попречила на жалбоподателите да изпълнят административните процедури, необходими за встъпването им в длъжност, и следователно не е в основата на невъзможността на жалбоподателите да изпълняват мандата си, считано от откриването на първата сесия на Парламента след изборите. Тя ги е лишила най-много от помощта на Парламента при встъпването им в длъжност (т. 184 и 185 от обжалваното съдебно решение). Поради това Общият съд отхвърля като недопустима жалбата срещу инструкцията от 29 май 2019 г. по същите мотиви като приетите във връзка с акта от 27 юни 2019 г. (т. 186 и 187 от обжалваното съдебно решение).

 Производството пред Съда и исканията на страните

30.      На 16 септември 2022 г. жалбоподателите подават жалба срещу обжалваното съдебно решение. Парламентът и Кралство Испания представят писмените си отговори съответно на 8 и 7 декември 2022 г. С решение на председателя на Съда страните са допуснати да представят писмена реплика и писмена дуплика.

31.      С жалбата си жалбоподателите искат от Съда:

–        да отмени обжалваното съдебно решение,

–        да върне делото на Общия съд или, при условията на евентуалност, да отмени оспорваните решения и

–        да осъди Парламента и Кралство Испания да заплатят съдебните разноски или, при условията на евентуалност, да не се произнася по съдебните разноски.

32.      Парламентът и Кралство Испания искат от Съда:

–        да отхвърли жалбата като недопустима или, при условията на евентуалност, като неоснователна и

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски, свързани с настоящото производство по обжалване.

33.      Съдът решава да разгледа делото, без да провежда съдебно заседание за изслушване на устните състезания.

 Анализ

34.      В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат четири основания. Както вече посочих и в съответствие с желанието на Съда, ще съсредоточа заключението си върху първото основание за обжалване. Преди обаче да анализирам това основание по същество, ще разгледам съмненията относно допустимостта на настоящата жалба, повдигнати от Парламента и от Кралство Испания.

 По допустимостта на жалбата

35.      Парламентът и Кралство Испания оспорват допустимостта на настоящата жалба в нейната цялост с довода по същество, че жалбоподателите не са посочили ясно оспорваните точки от обжалваното съдебно решение и не са подкрепили в достатъчна степен с доказателства своите основания, че жалбата не е ясна и разбираема и че в действителност жалбоподателите искат преразглеждане на делото, решено от Общия съд, повтаряйки само изложените пред него доводи. Освен това Парламентът и Кралство Испания оспорват допустимостта на редица конкретни основания и доводи.

36.      Жалбоподателите отхвърлят тези твърдения за нарушения в писмената си реплика, като поддържат по същество, че Парламентът тълкува неправилно и дори изопачено жалбата им.

37.      От своя страна не мисля, че настоящата жалба в своята цялост следва да бъде отхвърлена като недопустима. Вярно е, разбира се, че на места тя е неясна и с повторения. Въпреки това, противно на твърденията на Парламента и на Кралство Испания, жалбоподателите ясно посочват в съответствие с член 169, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда кои точки от обжалваното съдебно решение оспорват, грешките при прилагане на правото, които според тях са допуснати от Общия съд, както и правните доводи в подкрепа на тези техни твърдения. От друга страна, Процедурният правилник не изисква основанията и доводите в жалбата да са изложени по предварително установен ред или логика. Така, макар и някои основания или доводи в настоящата жалба да могат действително да се окажат неотносими, дори недопустими, според мен това не е така, що се отнася до жалбата в нейната цялост.

38.      Ето защо ще премина към анализа по същество на първото основание за обжалване.

 По първото основание за обжалване

39.      Първото основание за обжалване се отнася до отказа на Общия съд да признае инструкцията от 29 май 2019 г., от една страна, и акта от 27 юни 2019 г., от друга страна, за обжалваеми актове. Според мен именно тази втора част е от решаващо значение за изхода на настоящото дело. Ето защо ще започна анализа си с тази втора част.

 По акта от 27 юни 2019 г.

–       Предварителни бележки

40.      Припомням, че съгласно точка 70 от обжалваното съдебно решение актът от 27 юни 2019 г. се състои в отказ на председателя на Парламента да признае на жалбоподателите качеството на членове на Парламента, изразен в писмото от 27 юни 2019 г.

41.      Този отказ произтича от факта, че макар да са били обявени за избрани в Парламента с обявлението от 13 юни 2019 г., жалбоподателите не са били включени в уведомлението от 17 юни 2019 г., тъй като не са положили клетвата, предвидена в член 224, параграф 2 от Изборния закон. Както вече посочих в точка 28 от настоящото заключение, Общият съд приема, че невъзможността за жалбоподателите да изпълняват мандата си, не произтича от акта от 27 юни 2019 г., а от прилагането на испанското право, което Парламентът не може да оспорва(14), така че този акт не произвежда задължителни правни последици, годни да засегнат интересите на жалбоподателите, и следователно не подлежи на обжалване(15).

42.      Подобно на Парламента в писмения му отговор, ще анализирам доводите на жалбоподателите не в изложения в жалбата ред, а в реда на съображенията на Общия съд в обжалваното съдебно решение. Доколкото отказът на председателя на Парламента да предприеме действия за защита на имунитета на жалбоподателите, също обхванат от акта от 27 юни 2019 г., е предмет на третото и четвъртото основание, изложението по-долу и моето предложение не засягат този отказ и не предопределят основателността на тези основания.

–       По съдържанието на писмото от 27 юни 2019 г.

43.      Жалбоподателите упрекват Общия съд(16), че е изопачил фактите или е допуснал грешка в правната квалификация на тези факти в точки 81—84 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд е анализирал съдържанието на адресираното до жалбоподателите писмо на председателя на Парламента — писмо, което съдържа акта от 27 юни 2019 г.

44.      Струва ми се, че в случая не може да се установи изопачаване на фактите от страна на Общия съд, тъй като тези факти са обобщени в текста на писмото от 27 юни 2019 г. Въпреки това, противно на твърденията на Парламента, според мен тези точки от обжалваното съдебно решение също не могат да се разглеждат единствено като фактическа констатация относно текста на това писмо. Всъщност в точка 76 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че с оглед на съдебната практика способността на даден акт да бъде предмет на жалба за отмяна, предполага да се разгледа с оглед на обективни критерии, „като съдържанието на [този] акт[…]“. Следователно, разгледани в този контекст, констатациите на Общия съд в точки 81—84 от обжалваното съдебно решение трябва да се разбират не просто като фактически, а като даващи правна квалификация на акта от 27 юни 2019 г. с оглед на съдържанието на писмото, в което се съдържа този акт.

45.      Според мен обаче жалбоподателите основателно твърдят, че тази квалификация е неправилна. Всъщност, като твърди, че с писмото от 27 юни 2019 г. председателят на Парламента само е взел предвид правното положение на жалбоподателите, „за което е бил информиран официално от испанските органи посредством уведомленията от 17 и 20 юни 2019 г.“, Общият съд не е отчел действителното значение на това писмо, което е от решаващо значение от гледна точка на определянето му като обжалваем акт, а именно че с него председателят на Парламента е изразил решението си да вземе предвид резултатите от изборите, съдържащи се не в обявлението от 13 юни 2019 г., а само в уведомленията от 17 и 20 юни 2019 г. Това решение се потвърждава от текста на писмото от 27 юни 2019 г., съгласно което председателят на Парламента не можел да третира жалбоподателите като бъдещи членове на тази институция „до ново уведомление от испанските органи“.

46.      Така Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е квалифицирал писмото от 27 юни 2019 г., с оглед на неговото съдържание, като напълно лишено от характер на решение, което е окончателно, докато от него ясно произтича окончателното решение на председателя на Парламента да вземе предвид само уведомленията на испанските органи относно избраните в Парламента лица и да не отчете обявлението от 13 юни 2019 г. Според мен тази грешка представлява „първородният грях“ на обжалваното съдебно решение и засяга останалите съображения на Общия съд, посветени на анализа на обжалваемостта на акта от 27 юни 2019 г. Всъщност посочените по-долу грешки при прилагане на правото само потвърждават тази първоначална грешка.

–       По тълкуването на член 12 от Акта за избирането

47.      По-нататък жалбоподателите подробно упрекват Общия съд(17), че е допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 12 от Акта за избирането. Това твърдение за нарушение според мен е основателно.

48.      Най-напред, в точки 97—114 от обжалваното съдебно решение Общият съд дава своето тълкуване на член 12 от Акта за избирането във връзка с член 3 от Правилника за дейността и в светлината на практиката на Съда, и по-специално на решение Италия и Donnici/Парламент(18). В края на това изложение Общият съд стига до извода, че „за да провери пълномощията на членовете си, Парламентът трябва да се основе на официално съобщения от националните органи списък на избраните кандидати, който по правило се изготвя въз основа на официално обявените резултати и след като тези органи са уредили евентуални спорове, основани на разпоредбите на националното право“(19).

49.      По-нататък, в точки 116—119 от обжалваното съдебно решение Общият съд прилага това тълкуване на посочените по-горе разпоредби в конкретния случай, като стига до извода, че уведомленията от 17 и 20 юни 2019 г. отразяват официалните резултати от изборите, „установени евентуално след разрешаване на спорове, възникнали във връзка с разпоредбите на националното право“(20), така че председателят на Парламента не е компетентен да провери дали е основателно изключването от този списък на някои кандидати, сред които и жалбоподателите, и — трябва да се разбира — е можел само да го вземе предвид. Така Общият съд приравнява неспазването от страна на жалбоподателите на задължението за полагане на клетвата, предвидена в член 224, параграф 2 от Изборния закон, на спор по смисъла на член 12 от Акта за избирането. Това приравняване ясно следва от точки 107 и 108 от обжалваното съдебно решение и е изрично потвърдено в точка 129 от него(21). Според мен то представлява грешка при тълкуването на член 12 от Акта за избирането, която може да постави под въпрос всички съображения на Общия съд във връзка с акта от 27 юни 2019 г.

50.      Струва ми се, че порокът в съображенията на Общия съд произтича от неправилното тълкуване на решение Junqueras Vies в точки 85 и 86 от обжалваното съдебно решение. Всъщност според Общия съд в това решение Съдът е направил разграничение между качеството на член на Парламента и изпълнението на съответния мандат. Така Общият съд е могъл, признавайки в точка 90 от обжалваното съдебно решение, че жалбоподателите са придобили качеството на членове на Парламента още с обявлението от 13 юни 2019 г., да поддържа в точки 107 и 108 от това решение, че неспазването на задължение като предвиденото в член 224, параграф 2 от Изборния закон е можело да попречи на лице, придобило това качество, да встъпи действително в длъжност(22), и така в точка 118 от посоченото решение да стигне до извода, че изключването на такова лице от списъка на избраните депутати може да бъде обосновано като „разрешаване на спорове, възникнали във връзка с разпоредбите на националното право“.

51.      Същевременно, макар в решение Junqueras Vies Съдът да прави разграничение между качеството на европейски депутат и свързания с него мандат, то е само във времеви аспект и единствено за да се разграничат съответните периоди на прилагане на парламентарния имунитет по силата на член 9, първа и втора алинея от Протокола, както ясно следва от точки 77—81 от това решение. За сметка на това нищо в посоченото решение не обосновава извода, че Съдът е приел, че лице, което е придобило качеството на член на Парламента, би могло да бъде лишено от възможността да изпълнява мандата си, без преди това да загуби това си качество. Напротив, в точка 65 от решение Junqueras Vies Съдът се е погрижил да потвърди, че „от своя страна мандатът на членовете [на Парламента] е основният отличителен белег на това качество“.

52.      Наистина решение Junqueras Vies се съсредоточава върху парламентарните имунитети, тъй като те са предмет на преюдициалните въпроси по делото, по което е постановено това решение. Всички съображения, довели Съда до възприетото в това решение разрешение, обаче са съсредоточени върху понятието „член на Парламента“(23). Именно това e качеството, което испанските власти се опитват да отрекат на жалбоподателя в главното производство по делото, по което е постановено това решение, и което Съдът потвърждава, че последният е придобил в момента и единствено въз основа на официалното обявяване на резултатите от изборите(24). Нещо повече, в точка 70 от решение Junqueras Vies Съдът изрично потвърждава, че „като „взема предвид“ официално обявените от държавите членки изборни резултати, [Парламентът] задължително приема за установено, че лицата, които официално са обявени за избрани, поради самия този факт са станали членове на тази институция, което е основание той да упражни компетентността си по отношение на тях, проверявайки пълномощията им“.

53.      Така, да се приеме, както прави Общият съд в обжалваното съдебно решение не само в посочените по-горе точки, но и в точка 144 от това решение, че качеството на член на Парламента може да се разграничи от изпълнението на съответния мандат, така че дадено лице да може да бъде възпрепятствано да изпълнява този мандат, като същевременно запазва това си качество, е в явно противоречие както с логиката, така и с буквата на решение Junqueras Vies. Приемането на такова разрешение би довело до лишаване на това решение от всякакво полезно действие, тъй като би оставило на държавите членки свободата да решат кое измежду избраните лица действително може да изпълнява мандата, което това съдебно решение има за цел именно да предотврати.

54.      Неправилното тълкуване на решение Junqueras Vies довежда до това, че в точка 118 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването на Акта за избирането, и по-специално на член 12 от него.

55.      От този член, както е тълкуван от Съда по-специално в решение Donnici, следва, че Парламентът трябва да вземе предвид обявяването от съответната държава членка на резултата от изборите, като всички свързани с това обявяване правни въпроси, включително евентуалните възражения, различни от повдигнатите въз основа на самия Акт за избирането, се решават на национално равнище(25).

56.      Както обаче ясно следва от решение Junqueras Vies, официалното обявяване на резултатите от държавите членки по смисъла на член 12 от Акта за избирането и на решение Donnici и качеството на членове на Парламента са тясно свързани, в смисъл че обявените за избрани лица придобиват това качество в момента и единствено въз основа на това обявяване(26). От това следва, че „правните въпроси, свързани с посоченото обявяване“, споменати в точка 55 от решение Donnici, както и „[евентуалните] спор[ове], възникнал[и]“ по смисъла на член 12 от Акта за избирането, са само тези, свързани с качеството на член на Парламента на засегнатото лице.

57.      Тези правни въпроси и възражения могат по-специално да се отнасят, първо, до избирателната процедура, уредена от националните разпоредби на държавите членки(27) по силата на член 8 от Акта за избирането, второ, до случаите на изтичане на мандата, изброени в член 13, параграф 1 от този акт, и накрая, трето, до основанията за несъвместимост, предвидени в националното право на основание член 7, параграф 3 от посочения акт. Точно това са трите места, където Актът за избирането препраща към националните разпоредби, посочени в член 12 in fine от този акт. Разрешаването на правни въпроси или спорове може да доведе до непридобиване или загуба на качеството на член на Парламента от съответното лице, както и евентуално до овакантяване на депутатското място.

58.      За сметка на това положението, при което държава членка не уведомява Парламента за името на лице, което обаче е обявено за избрано, без да отнеме мандата на това лице или да постави под въпрос по друг начин обявяването на избирането му, не може да се приравни на такъв правен въпрос, свързан с обявяването на изборните резултати, нито на спор по смисъла на член 12 от Акта за избирането. Следователно тази разпоредба, както е тълкувана от Съда, не изисква от Парламента да вземе предвид това уведомление, без да прецени неговата основателност, по-специално когато същото не отразява точно официалното обявяване на изборните резултати.

59.      Както обаче е констатирал Общият съд в точка 90 от обжалваното съдебно решение, страните са съгласни, че жалбоподателите са придобили качеството на членове на Парламента още с обявлението от 13 юни 2019 г., и в съответствие с приетото от Общия съд в точки 108 и 152 от това решение испанските органи са постановили не лишаването им от техните мандати, а само временното преустановяване на ползването от техните прерогативи.

60.      Следователно Общият съд не е имал за задача да разреши проблем с разпределението на правомощията между Съюза и държавите членки, тъй като това разпределение ясно произтича от Акта за избирането, както е тълкуван от Съда, а да изведе последиците от това разпределение. Жалбоподателите обаче правилно упрекват Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 12 от Акта за избирането, като е приел в точка 118 от обжалваното съдебно решение, че уведомленията от 17 и 20 юни 2019 г. отразяват официалните резултати от изборите, така както са установени след разрешаване на спорове, възникнали въз основа на националното право, поради което председателят на Парламента не е бил компетентен да провери тяхната основателност. Отговорът на Парламента на това твърдение за нарушение, който се ограничава до поддържане на грешното тълкуване на Общия съд, не ме убеждава(28).

61.      Констатацията на Общия съд в точка 118 от обжалваното съдебно решение, че уведомленията от 17 и 20 юни 2019 г. отразяват резултатите от изборите по смисъла на член 12 от Акта за избирането, поради което Парламентът е можел единствено да вземе предвид тези резултати, представлява основополагащото съображение на Общия съд. Следователно грешката при тълкуването на този член е от решаващо значение за възприетото в обжалваното съдебно решение разрешение по отношение на акта от 27 юни 2019 г. По-специално, тази грешка води пряко до изводите, съдържащи се в точки 146 и 153 от това решение, съгласно които различните последици за жалбоподателите от отказа да им бъде признато качеството на членове на Парламента, не следват от акта от 27 юни 2019 г., а от прилагането на испанското право, отразено в уведомленията от 17 и 20 юни 2019 г. Следователно тази грешка при прилагане на правото сама по себе си е достатъчна, за да се отмени тази част от посоченото съдебно решение.

–       По значението на решението от 13 януари 2020 г.

62.      Жалбоподателите оспорват също така точки 120—123 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд отхвърля доводите им, състоящи се в твърдението, че с решението от 13 януари 2020 г. Парламентът е разрешил на жалбоподателите да участват в заседания на Парламента въпреки липсата на официално уведомяване за избирането им от испанските власти, доказващо характера на решение на акта от 27 юни 2019 г.(29)

63.      Вярно е, както поддържа Парламентът в писмения си отговор, че актът от 27 юни 2019 г. трябва да бъде оценен като такъв и по обективни критерии.

64.      Въпреки това изглежда противоречиво да се твърди, от една страна, че Парламентът е бил обвързан, без никаква свобода на преценка, от уведомленията от 17 и 20 юни 2019 г., а от друга страна, че е „решил да разреши“(30) на жалбоподателите да встъпят в длъжност, с решението от 13 януари 2020 г. Логично е, че макар решението от 13 януари 2020 г. да има характер на решение, актът от 27 юни 2019 г. също има такъв характер, освен ако се установи незаконосъобразността на първия от тези актове, което Общият съд дори не е предположил. Така, противно на посоченото от Общия съд в точка 121 от обжалваното съдебно решение, приемането от Парламента на решението от 13 януари 2020 г. поставя под въпрос някои съображения, изложени от Общия съд, а именно тези, които се съдържат в точки 82—84, 108 и по-специално точка 118 от това съдебно решение. Като не е взел предвид последиците, които логически произтичат от решението от 13 януари 2020 г., за да прецени правния характер на акта от 27 юни 2019 г., Общият съд най-малкото е опорочил мотивите на обжалваното съдебно решение.

65.      Освен това е безспорно — и Общият съд имплицитно го посочва в точка 121 от обжалваното съдебно решение — че решението от 13 януари 2020 г. е взето вследствие на решение Junqueras Vies. Доколкото обаче това решение дава тълкуване на правото на Съюза ex tunc, неговите последици е трябвало да бъдат взети предвид и за целите на преценката на правния характер на акта от 27 юни 2019 г., както правилно твърдят жалбоподателите. Всъщност правното им положение не се е променило между приемането на този акт и приемането на решението от 13 януари 2020 г.

–       По последиците от член 224, параграф 2 от Изборния закон

66.      Друг упрек към Общия съд(31) е, че е допуснал грешка в мотивите в точки 128—131 от обжалваното съдебно решение, в които е отговорил на доводите на жалбоподателите, изведени от липсата на компетентност на Кралство Испания да приеме правила като член 224, параграф 2 от Изборния закон, или с други думи, от незаконосъобразността на тази национална разпоредба от гледна точка на правото на Съюза. Общият съд приема, че нито Парламентът, нито самият той в настоящото производство са компетентни да поставят под въпрос или да контролират посочената национална разпоредба.

67.      С оглед обаче на представените от жалбоподателите доводи е ставало въпрос да се провери не толкова законосъобразността на разглежданата национална разпоредба сама по себе си, колкото последиците, които Кралство Испания и Парламентът свързват с неспазването на задължението, което тя въвежда. Що се отнася обаче до тези последици, в точка 152 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел безкритично обяснението на Кралство Испания, че мандатите на жалбоподателите били само „спрени“ до момента, в който те положат клетвата, предвидена в член 224, параграф 2 от Изборния закон, в съответствие със уведомлението от 20 юни 2019 г.

68.      Въпреки това, макар в член 13 от Акта за избирането да са изброени няколко събития, водещи до изтичането на мандата на член на Парламента, някои от които могат да произтичат от прилагането на националното право на държавите членки, нито една разпоредба от този акт не позволява на държава членка да спре временно изпълнението на такъв мандат, тъй като всеки опит в този смисъл би бил в явно противоречие с правото на Съюза. Така Кралство Испания не е компетентно да спре изпълнението на мандатите на жалбоподателите с уведомлението от 20 юни 2019 г., поради което те имат основание да поддържат, че именно председателят на Парламента е придал правно действие на това уведомление с акта от 27 юни 2019 г.

–       Заключение относно акта от 27 юни 2019 г.

69.      В точки 167 и 168 от обжалваното съдебно решение Общият съд стига до извода, че актът от 27 юни 2019 г. не поражда задължителни правни последици, годни да засегнат интересите на жалбоподателите, и че следователно жалбата срещу този акт трябва да бъде отхвърлена като недопустима.

70.      Според мен жалбоподателите имат основание да поддържат, че Общият съд е стигнал до този извод въз основа на съображения, които, както посочих, са опорочени от няколко грешки, а именно неправилната квалификация на съдържанието на писмото от 27 юни 2019 г. в точки 81—84 от обжалваното съдебно решение, неправилното прилагане на решение Junqueras Vies в точки 85, 86 и 144 от това решение, грешката при прилагане на правото при тълкуването на член 12 от Акта за избирането в точка 118 от посоченото решение, непоследователността на съображенията относно последиците от решението от 13 януари 2020 г. в точки 116—123 от същото съдебно решение и накрая, неотчитането на незаконосъобразността на спирането на изпълнението на мандатите на жалбоподателите в точки 128—131 от обжалваното съдебно решение.

71.      В действителност с акта от 27 юни 2019 г. председателят на Парламента, изправен, от една страна, пред обявлението от 13 юни 2019 г., което не е могло да не му е известно, тъй като е било публично достояние, и от друга страна, пред уведомленията от 17 и 20 юни 2019 г., решава да предприеме действия по тези две уведомления, като не взема предвид обявлението и като отказва да признае на жалбоподателите качеството на членове на тази институция — решение, което впоследствие е изменено с решението от 13 януари 2020 г.

72.      Следователно, като е отказал да признае обжалваемостта на акта от 27 юни 2019 г., Общият съд е нарушил член 263 ДФЕС. Вследствие на това следва да се уважи първото основание за обжалване и да се отмени обжалваното съдебно решение в частта си, която се отнася до този акт.

 По инструкцията от 29 май 2019 г.

73.      Следва да се припомни, че с инструкцията от 29 май 2019 г. председателят на Парламента дава указания на административните служби на Парламента да откажат на избраните в Испания членове на Парламента специалната услуга по приемане, предназначена да им улесни административните постъпки, необходими за встъпването им в длъжност, до официалното уведомление от испанските органи за избирането им.

74.      В точки 169—187 от обжалваното съдебно решение Общият съд анализира правните основания, изтъкнати от жалбоподателите в подкрепа на жалбата им за отмяна на инструкцията от 29 май 2019 г. В края на този анализ той стига до извода, че посочената инструкция не е породила задължителни правни последици, годни да засегнат интересите на жалбоподателите, поради което жалбата срещу нея е недопустима.

75.      Жалбоподателите оспорват този извод(32), като се позовават главно на неделимия характер на инструкцията от 29 май 2019 г. и на акта от 27 юни 2019 г., по-специално с оглед на тезата им, че писмото от 27 юни 2019 г. само отразява прието много преди това решение.

76.      Не намирам тези аргументи за убедителни. Несъмнено е вярно, че в съответствие с анализа си относно акта от 27 юни 2019 г. Общият съд е отдал произтичащите за жалбоподателите отрицателни последици от отказа, съдържащ се в инструкцията от 29 май 2019 г., не на тази инструкция, а на прилагането на испанското право. Така в точка 185 от обжалваното съдебно решение той стига до извода, че макар тази инструкция да е породила правни последици по отношение на жалбоподателите, това вече не било така от момента на уведомлението от 17 юни 2019 г. Този извод обаче е също толкова неправилен, колкото и частта от обжалваното съдебно решение, посветена на анализа на акта от 27 юни 2019 г.

77.      Това не променя факта, първо, че доводите на жалбоподателите не могат да поставят под въпрос съображението на Общия съд, че специалната услуга по приемане, за която се отнася инструкцията от 29 май 2019 г., не е абсолютно необходима за изпълнението на формалностите, свързани с встъпването в длъжност на членовете на Парламента, а представлява единствено средство да им се предостави техническа помощ. Лишаването от такава помощ обаче не може да засегне трайно правното положение на заинтересованите лица.

78.      Второ, невъзможността за жалбоподателите да предприемат необходимите постъпки за встъпването си в длъжност, според мен произтича не от инструкцията от 29 май 2019 г., а от акта от 27 юни 2019 г. Впрочем самите жалбоподатели потвърждават това имплицитно, когато твърдят(33), че тази невъзможност е продължила да съществува до решението от 13 януари 2020 г. — решение, с което поне отчасти се отменят правните последици на този акт.

79.      При това положение считам, че първото основание за обжалване, доколкото се отнася до изводите на Общия съд относно инструкцията от 29 май 2019 г., трябва да се отхвърли по същество.

 Заключение по първото основание за обжалване

80.      С оглед на изложените по-горе съображения предлагам да се уважи първото основание за обжалване и да се отмени обжалваното съдебно решение в частта, която се отнася до акта от 27 юни 2019 г., като се отхвърли по същество това основание в останалата си част.

 По решението след отмяната

81.      Съгласно член 61 от Статута на Съда на Европейския съюз, когато жалбата е основателна, Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това. Жалбоподателите правят искане в този смисъл при условията на евентуалност.

82.      Така, ако Съдът приеме предложението ми да се уважи първото основание за обжалване и да се отмени обжалваното съдебно решение в частта, която се отнася до акта от 27 юни 2019 г., считам, че фазата на производството му позволява да постанови окончателно решение по този акт. Всъщност доводите относно обжалваемостта на посочения акт и доводите относно неговата законосъобразност се припокриват, за което свидетелства писменият отговор на Кралство Испания, който в действителност до голяма степен е посветен на защитата на основателността на същия акт. Освен това считам, че за разрешаването на спора не е необходима никаква фактическа констатация, различна от вече направените в обжалваното съдебно решение. Ето защо предлагам Съдът сам да се произнесе по искането за отмяна на акта от 27 юни 2019 г., направено от жалбоподателите в първоинстанционното производство.

 По правния интерес на жалбоподателите

83.      Преди да се анализира това искане, следва да се определи дали жалбоподателите запазват правния си интерес в това отношение, като се има предвид фактът, че с решението от 13 януари 2020 г. Парламентът всъщност е оттеглил отказа да им признае качеството на членове на тази институция, като по този начин е премахнал много от правните последици на акта от 27 юни 2019 г. Всъщност съгласно постоянната практика на Съда жалба за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице, е допустима само ако това лице има интерес от отмяната на обжалвания акт. Всяко обстоятелство, свързано с допустимостта на подадената до Общия съд жалба за отмяна, обаче може да представлява абсолютно основание за отмяна, което Съдът, сезиран с жалба, е длъжен да разгледа служебно(34). Следователно Съдът трябва да се сезира служебно с въпроса дали жалбоподателите продължават да имат интерес от отмяната на акта от 27 юни 2019 г. въпреки приемането на решението от 13 януари 2020 г.

84.      Считам, че случаят е такъв. Всъщност, както посочва Общият съд в точка 122 от обжалваното съдебно решение, Парламентът обяснява пред Общия съд, че решението от 13 януари 2020 г. е било взето „с оглед на правната несигурност относно статута на жалбоподателите след постановяването на решение [Junqueras Vies] и определение [Puigdemont i Casamajó и Comín i Oliveres/Парламент(35)]“. Това решение се състои в това да се разреши временно на жалбоподателите да изпълняват мандатите си на основание член 3, параграф 2, първа алинея in fine от Правилника за дейността, без обаче да се извършва проверка на пълномощията им, до официалното уведомление за избирането им от националните органи в съответствие с член 3, параграф 2, първо изречение от Правилника за дейността.

85.      Несъмнено решението на Парламента да не проверява пълномощията на жалбоподателите, както и валидността на член 3, параграф 2 от Правилника за дейността, както е тълкуван от Парламента с оглед на Акта за избирането, не са предмет на настоящия спор. Това не променя факта, че отмяната на акта от 27 юни 2019 г. би позволила изясняване на правното положение на жалбоподателите и би предоставила на Парламента възможност да приеме не временно, а окончателно решение спрямо тях, основано на правилно тълкуване на релевантните правни норми. Ето защо според мен жалбоподателите продължават да имат интерес от отмяната на този акт.

 По валидността на акта от 27 юни 2019 г.

86.      С акта от 27 юни 2019 г. председателят на Парламента отказва на жалбоподателите да им признае качеството на членове на тази институция, действайки по този начин в съответствие с уведомленията от 17 и 20 юни 2019 г. В точка 96 от обжалваното съдебно решение Общият съд определя представения пред него правен въпрос като въпрос дали председателят на Парламента е компетентен да постави под съмнение уведомлението от 17 юни 2019 г., в което имената на жалбоподателите не са посочени, при положение че имената им фигурират в обявлението от 13 юни 2019 г. За сметка на това жалбоподателите отбелязват(36), според мен правилно, че въпросът е трябвало да бъде формулиран в обратен ред и да се отнася до това дали председателят на Парламента е бил компетентен да постави под съмнение това официално обявление въз основа на въпросните уведомления.

87.      На първо място, съгласно член 12 от Акта за избирането за целите на проверката на пълномощията на своите членове Парламентът „взема предвид [изборните] резултати[…], официално оповестени от държавите членки“. По-нататък в тази разпоредба се посочва, че Парламентът се произнася по споровете, възникнали въз основа на Акта за избирането, с изключение на споровете във връзка с националните разпоредби. Като се има предвид тълкуването, което му дава Съдът в решение Donnici, тази формулировка показва пълната липса на свобода на преценка на Парламента, така че официалното обявяване на резултатите от държава членка представлява за него вече съществуващо правно положение(37).

88.      В съответствие с анализа ми в точки 55—61 от настоящото заключение обаче неспазването на задължението, предвидено в член 224, параграф 2 от Изборния закон, не може да се приравни на спор, възникнал във връзка с националните разпоредби, по смисъла на член 12 от Акта за избирането, нито на правен въпрос, свързан с официалното обявяване на избирането им, по смисъла на точка 55 от решение Donnici, тъй като не води до загуба на качеството им на членове на Парламента.

89.      Ето защо не може да се приеме, че уведомленията от 17 и 20 юни 2019 г. са били изготвени „въз основа на официално обявените резултати“, както посочва Общият съд в точка 114 от обжалваното съдебно решение, тъй като не отразяват точно и изчерпателно тези резултати. Официалното обявяване на резултатите е обявлението от 13 юни 2019 г., както Съдът изрично потвърждава в решение Junqueras Vies(38), и именно от него Парламентът е бил обвързан, без да може да го поставя под въпрос, също както е бил обвързан от официалното обявяване от италианските органи на 29 март 2007 г. по делото, по което е постановено решение Donnici(39).

90.      Противно на твърденията на Кралство Испания, този извод не се поставя под въпрос от член 8 от Акта за избирането, който предвижда, че избирателната процедура във всяка държава членка се урежда от разпоредбите на националното право.

91.      Членовете на Парламента не са представители на държавите членки, нито дори на народите на тези държави членки, а по силата на член 14, параграф 2 ДЕС — представители на гражданите на Съюза, избрани чрез всеобщи избори. При липсата на единна избирателна процедура, каквато обаче е предвидена в член 223 ДФЕС, избирателната процедура се урежда, при условията на евентуалност и при спазване на хармонизацията, извършена с Акта за избирането, от националното право на държавите членки, които организират изборите за Европейски парламент на собствените си територии. Това делегиране дава на държавите членки широки правомощия, които надхвърлят същинската избирателна процедура, по-специално по отношение на правото на глас и на избираемост или също така на основанията за несъвместимост.

92.      Избирателната процедура, уредена от националните разпоредби, логично води до официалното обявяване на резултатите. Това констатира Съдът в решение Junqueras Vies(40), като заявява, че „при сегашното състояние на правото на Съюза държавите членки по принцип запазват компетентността си да уреждат избирателната процедура и след приключването ѝ официално да обявяват изборните резултати“. Така обявените резултати могат да бъдат променяни впоследствие само след обявяване на невалидността на избора на едно или повече лица или след едно от събитията, които водят до загуба на качеството на член на Парламента, изброени в член 13, параграф 1 от Акта за избирането.

93.      За сметка на това държава членка не може да засегне полезното действие на придобиването на качеството на член на Парламента поради самото обявяване на изборните резултати, както следва от решение Junqueras Vies(41), като разширява обхвата на понятието „избирателна процедура“ по отношение на което и да е правило от националното си право, с което тя би искала да попречи на лице, обявено за избран член на Парламента, да изпълнява мандата си, който мандат съгласно това решение(42) е основният отличителен белег на това качество. Подобна възможност би била в противоречие не само с членове 8, 12 и 13 от Акта за избирането, както са тълкувани в решения Donnici и Junqueras Vies, но и с принципа на всеобщо гласуване, закрепен в член 14 ДЕС, съгласно който съставът на Парламента трябва точно и изчерпателно да отразява свободния избор на гражданите на Съюза, що се отнася до лицата, чрез които те искат да бъдат представлявани в него(43).

94.      Освен това, както вече имах повод да отбележа, предвиденото в член 224, параграф 2 от Изборния закон задължение не представлява елемент от изборния процес съгласно самото испанско право(44). Следователно не може да се поддържа обратното, що се отнася до тълкуването на член 8 от Акта за избирането.

95.      Изводът, представен в точка 89 от настоящото заключение, не се поставя под въпрос и от текста на член 3, параграфи 1 и 3 от Правилника за дейността, който гласи, че след провеждането на изборите председателят на Парламента отправя покана до компетентните органи на държавите членки да съобщят имената на избраните членове, и че Парламентът пристъпва към проверка на пълномощията и се произнася по действителността на мандатите на своите членове въз основа на уведомяването от държавите членки относно изборните резултати.

96.      Всъщност в качеството си на вътрешноорганизационен акт Правилникът за дейността се подчинява йерархично на нормативните актове като Акта за избирането и не може да ги дерогира(45). Така член 3, параграфи 1 и 3 от Правилника за дейността не може да се тълкува като пречка за Парламента да вземе предвид официалното обявяване на изборните резултати в съответствие с член 12 от Акта за избирането под претекст, че компетентните органи на държава членка не са уведомили за тези резултати. Всъщност подобно тълкуване би поставило под въпрос валидността на горепосочените разпоредби на Правилника за дейността с оглед на този акт.

97.      На второ място, вследствие на уведомлението от 20 юни 2019 г. с акта от 27 юни 2019 г., председателят на Парламента е придал действие на временното преустановяване на ползването на жалбоподателите от прерогативите, произтичащи от качеството им на членове на Парламента, постановено от Централната избирателна комисия вследствие на неспазването от тяхна страна на задължението, предвидено в член 224, параграф 2 от Изборния закон.

98.      Въпреки това нито член 13 от Акта за избирането, нито която и да било друга разпоредба от правото на Съюза позволява на държава членка да прекрати временно прерогативите на членовете на Парламента. Следователно това спиране е било незаконосъобразно и е довело до допълнителна незаконосъобразност на акта от 27 юни 2019 г.

99.      Следователно с приемането на акта от 27 юни 2019 г., председателят на Парламента е поставил под въпрос официално обявените изборни резултати и е привел в действие временното прекратяване на прерогативите на жалбоподателите в нарушение на членове 12 и 13 от Акта за избирането. Ето защо според мен този акт следва да бъде обявен за незаконосъобразен и да бъде отменен.

 По съдебните разноски

100. Тъй като настоящото заключение се ограничава до анализа на първото основание за обжалване, няма да направя предложение относно съдебните разноски, доколкото решението в това отношение зависи от решението по останалите основания в съответствие с член 138 от Процедурния правилник.

 Заключение

101. С оглед на всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда:

–        да отмени решение на Общия съд на Европейския съюз от 6 юли 2022 г., Puigdemont i Casamajó и Comín i Oliveres/Парламент (T‑388/19, EU:T:2022:421), в частта относно отказа на председателя на Европейския парламент да признае на г‑н Carles Puigdemont i Casamajó и на г‑н Antoni Comín i Oliveres качеството на членове на Парламента, съдържащ се в писмото, изпратено до тях на 27 юни 2019 г.,

–        да отмени разглеждания отказ и

–        да отхвърли първото основание за обжалване в останалата му част.

1      Език на оригиналния текст: френски.

2      Решение от 19 декември 2019 г. (C‑502/19, наричано по-нататък „решение Junqueras Vies“, EU:C:2019:1115).

3      ОВ C 326, 2012 г., стр. 266.

4      ОВ L 278, 1976 г., стр. 1

5      ОВ L 283, 2002 г., стр. 1.

6      Под „председател на Парламента“ очевидно имам предвид действащия към онзи момент председател на тази институция, определен в обжалваното съдебно решение като „бившият председател на Парламента“.

7      DOGC № 7449A от 6 септември 2017 г., стр. 1.

8      DOGC № 7451A от 8 септември 2017 г., стр. 1.

9      BOE, бр. 142 от 14 юни 2019 г., стр. 62477.

10      BOE, бр. 147 от 20 юни 1985 г., стр. 19110.

11      T‑388/19 R, EU:T:2019:467.

12      C‑646/19 P(R), EU:C:2019:1149

13      T‑388/19 R-RENV.

14      Точки 146 и 153 от обжалваното съдебно решение.

15      Точка 167 от обжалваното съдебно решение.

16      Точки 84—89 от жалбата.

17      Точки 21—29 от жалбата.

18      Решение от 30 април 2009 г. (C‑393/07 и C‑9/08, наричано по-нататък „решение Donnici“, EU:C:2009:275).

19      Точка 114 от обжалваното съдебно решение (курсивът е мой).

20      Точка 118 от обжалваното съдебно решение.

21      Съгласно тази точка „[о]т точки 97—109 по-горе следва, че Парламентът не е компетентен да се произнася по спорове, произтичащи от разпоредби на националното право, към които няма никаква препратка в Акта за избирането, като например изискването по член 224, параграф 2 от [Изборния закон]“.

22      Наред с това отбелязвам, както правят жалбоподателите, че както в точка 107, така и след това в точки 125 и 126 от обжалваното съдебно решение Общият съд тълкува неправилно заключението ми по делото, по което е постановено решение Junqueras Vies (C‑502/19, EU:C:2019:958). Както обаче правилно изтъква Парламентът, тъй като заключенията нямат задължителна сила и Съдът не е възпроизвел въпросните елементи в решението си, тяхното правилно или неправилно разбиране не е от решаващо значение за изхода на настоящото дело.

23      Вж. точка 62 от решение Junqueras Vies.

24      А именно обявлението от 13 юни 2019 г., което също се отнася до жалбоподателите по настоящото дело (вж. решение Junqueras Vies, т. 71 и 89).

25      Вж. решение Donnici (т. 51—57) и обжалваното съдебно решение (т. 100—106).

26      Решение Junqueras Vies (т. 68—71).

27      Включително избираемостта, вж. решение от 22 декември 2022 г., Junqueras i Vies/Парламент (C‑115/21 P, EU:C:2022:1021, т. 70).

28      По-специално, Парламентът няма основание да поддържа, че защитаваното от жалбоподателите тълкуване го е лишило от възможността да вземе предвид отказа от мандат на г‑н J. Borrell, който подобно на жалбоподателите също е засегнат от обявлението от 13 юни 2019 г. и от уведомленията от 17 и 20 юни 2019 г. Всъщност след отказа от мандата си г‑н Borrell е загубил качеството си на член на Парламента и веднага след това е бил заместен. Следователно в неговия случай уведомленията от 17 и 20 юни 2019 г. са отразявали действителното му правно положение, за разлика от жалбоподателите. Този пример ясно показва разликата между положението на жалбоподателите и това на лицата, загубили качеството си на членове на Парламента, като г-н Borrell или още г-н O. Junqueras i Vies (вж. решение от 22 декември 2022 г., Junqueras i Vies/Парламент, C‑115/21 P, EU:C:2022:1021) и A. Occhetto по делото, по което е постановено решение Donnici.

29      Точки 69—71 от жалбата.

30      Точка 122 от обжалваното съдебно решение.

31      Точки 40—53 от жалбата.

32      Точки 77—83 от жалбата.

33      Точка 81 от жалбата.

34      Вж. неотдавнашното решение от 6 юли 2023 г., Julien/Съвет (C‑285/22 P, EU:C:2023:551, т. 45 и 47 и цитираната съдебна практика).

35      Определение от 20 декември 2019 г., C‑646/19 P(R), EU:C:2019:1149.

36      Точка 28 от жалбата.

37      Решение Donnici (т. 55—57).

38      Точка 89. Припомням, че делото, по което е постановено това решение, се отнася до същите избори и до същото официално обявяване на резултатите като настоящото дело.

39      Вж. точка 55 от това решение.

40      Точка 69 (курсивът е мой).

41      Точка 70.

42      Точка 65.

43      Вж. в този смисъл решение Junqueras Vies (т. 83).

44      Вж. заключението ми по дело Junqueras Vies (C‑502/19, EU:C:2019:958, т. 55—59).

45      Вж. в този смисъл решение Donnici (т. 47 и 48).