1.

Обвързана ли е сезираната с искане за обезпечителни мерки юрисдикция на държавата членка в рамките на взаимната помощ между държави членки при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки, предвидена в Директива 2010/24/EС ( 2 ), от становището на юрисдикцията на запитващата държава членка, що се отнася до необходимостта и възможността за налагането на такива мерки, ако заедно с искането е представен документ, в който е изложено посоченото становище?

2.

Накратко това е въпросът, поставен в преюдициалното запитване, отправено до Съда от Riigikohus (Върховен съд, Естония).

3.

Настоящият преюдициален въпрос е отправен в рамките на спор по жалба, подадена от Maksu- ja Tolliamet (Данъчна и митническа служба, Естония, наричана по-нататък „естонската данъчна служба“) срещу решение на Tallinna Ringkonnakohus (Апелативен съд Талин, Естония), с което последният отхвърля искането ѝ да се разреши налагането на обезпечителни мерки на дружество Heavyinstall OÜ (наричано по-нататък „Heavyinstall“). Това искане следва искането за налагане на обезпечителни мерки, отправено от финландските органи до естонските органи в съответствие с разпоредбите относно взаимната помощ, съдържащи се в Директива 2010/24.

4.

Член 14 от Директива 2010/24, озаглавен „Спорове“, гласи:

„1.   Споровете относно вземането, първоначалния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в запитващата държава членка или единния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в запитаната държава членка и споровете относно валидността на уведомяване, извършено от компетентен орган на запитващата държава членка, са в компетентността на компетентните инстанции на запитващата държава членка. Ако по време на процедурата по събиране на вземането, първоначалният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в запитващата държава членка или единният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в запитаната държава членка е обжалван от заинтересована страна, запитаният орган информира страната, че тя трябва да отнесе спора до компетентния орган на запитващата държава членка в съответствие с действащото в нея законодателство.

2.   Спорове във връзка с изпълнителни мерки, предприети в запитаната държава членка или във връзка с валидността на уведомяване, извършено от компетентен орган на запитаната държава членка, се отнасят до компетентния орган на тази държава членка в съответствие с нейните законови и подзаконови разпоредби.

[…]“.

5.

Съгласно член 16 от Директива 2010/24, озаглавен „Искане за обезпечителни мерки“:

„1.   По искане на запитващия орган запитаният орган предприема обезпечителни мерки, ако това е допустимо съгласно националното законодателство и в съответствие с националните административни практики, за да осигури събирането, когато вземане или инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в запитващата държава членка е обжалван(о) към момента на отправяне на искането, или когато вземането все още не е предмет на инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в запитващата държава членка, доколкото съгласно националното законодателство и административните практики на запитващата държава членка в подобна ситуация също са възможни обезпечителни мерки.

Документът, позволяващ налагане на обезпечителни мерки в запитващата държава членка и отнасящ се до вземането, за събирането на което е отправено искане за взаимна помощ, ако има такъв, се прилага към искането за обезпечителни мерки в запитаната държава членка. Не е необходим никакъв акт за признаването, допълването или заместването на този документ в запитаната държава членка.

[…]“.

6.

Член 17 от Директива 2010/24, озаглавен „Разпоредби относно искането за обезпечителни мерки“, предвижда:

„За да влязат в действие разпоредбите на член 16, следните членове се прилагат mutatis mutandis: член 10, параграф 2, член 13, параграфи 1 и 2, членове 14 и 15“.

7.

Член 18 от Директива 2010/24, озаглавен „Ограничения на задълженията на запитания орган“, гласи:

„1.   Запитаният орган не е длъжен да предостави помощта, предвидена в членове 9—16, в случай че поради положението на длъжника събирането на вземането създава сериозни икономически или социални затруднения в запитаната държава членка, доколкото действащите законови и подзаконови разпоредби и административни практики в тази държава членка позволяват подобно изключение по отношение на национални вземания.

2.   Запитаният орган не е длъжен да предостави помощта, предвидена в член 5 и членове 7—16, в случай че първоначалното искане за помощ по член 5, 7, 8, 10 или 16 се отнася за вземания с повече от петгодишна давност, считано от датата на падежа на вземането в запитващата държава членка до датата на първоначалното искане за помощ.

[…]

3.   Държава членка не е длъжна да предоставя помощ, ако общата сума на вземанията, включени в обхвата на настоящата директива, за които е отправено искане за помощ, е по-малка от 1500 EUR.

4.   Запитаният орган информира запитващия орган относно основанията за отказ на искането за помощ“.

8.

Член 130 от Maksukorralduse seadus (Данъчен кодекс, наричан по-нататък „естонският данъчен кодекс“), озаглавен „Изпълнителни мерки от страна на данъчния орган“, гласи:

„(1)   Ако данъчнозадълженото лице не изпълни финансовото си задължение в срока, определен в административния акт на данъчния орган или в решение съгласно член 128, параграф 4, точка 2 или 3, данъчният орган събира вземането по реда на принудителното изпълнение. Данъчният орган е оправомощен:

9.

Съгласно член 1361 от естонския данъчен кодекс, озаглавен „Обезпечителни мерки преди определянето на паричното вземане или на задължението“:

„(1)   Ако при проверката дали данъците са коректно платени се породи основателно подозрение, че след определянето на произтичащо от данъчен закон задължение или парично вземане изпълнението им може да се окаже значително по-трудно или невъзможно поради поведението на данъчнозадълженото лице, ръководителят на данъчния орган или оправомощен от него държавен служител може да подаде искане до административния съд да бъде разрешена обезпечителна мярка, предвидена в член 130, параграф 1 от този закон.

[…]“.

10.

На 13 март 2018 г. финландският данъчен орган отправя до естонския данъчен орган искане за налагане на обезпечителни мерки спрямо Heavyinstall на основание член 16 от Директива 2010/24 (наричано по-нататък „искането за помощ“), с цел обезпечение на изпълнението на предвидимите данъчни задължения на това дружество. Към искането е приложено решение на Keski-Pohjanmaan käräjäoikeus (първоинстанционен съд, Keski Pohjanmaa, Финландия) от 8 февруари 2018 г., с което по искане в този смисъл на финландския данъчен орган се разрешава налагането на запор върху имуществото на посоченото дружество като обезпечение на вземане в размер на 320022 EUR.

11.

Според посочения съд, тъй като Heavyinstall е с постоянно установена икономическа дейност във Финландия и центърът на интересите му е пак там, дружеството е длъжно да изпълнява данъчните си задължения в тази държава членка. Според този съд въпреки това, от една страна, макар че е с постоянно установена икономическа дейност във Финландия, Heavyinstall нито е декларирало, нито е платило данъци там; от друга, едноличният съдружник е подал погрешна информация както за икономическата дейност на дружеството, така и за местоживеенето си. Ето защо има опасност дружеството да възприеме сходно поведение и по отношение на данъчните задължения, които следва да бъдат определени в резултат на текущото данъчно производство, и по-специално да укрие, да разруши или да прехвърли, предаде или предостави имуществото си на трети лица, или с действията си по друг начин да застраши събирането на вземането на финландския данъчен орган.

12.

Вследствие на искането за помощ на 29 март 2018 г. естонският данъчен орган подава пред Tallinna Halduskohus (Административен съд Талин, Естония) искане за издаване на разрешение за налагане на обезпечителни мерки, и по-специално за вписване на запор в Естония върху превозните средства на Heavyinstall (две ремаркета, всяко на стойност около 7500 EUR, и един камион на стойност приблизително 9500 EUR), както и за налагане на запор върху банковите сметки на предприятието във всички естонски кредитни институции в размер на 297304 EUR (наричано по-нататък „искането на разрешение за обезпечителни мерки“).

13.

С определение от 3 април 2018 г. посоченият съд отхвърля искането на разрешение за обезпечителни мерки.

14.

Вследствие на посоченото определение естонският данъчен орган подава жалба пред Tallinna Ringkonnakohus (Апелативен съд Талин, Естония), който я отхвърля, тъй като не е убеден, че изпълнението на данъчните задължения на Heavyinstall може да се окаже по-трудно или невъзможно поради поведението на това дружество, и следователно че е изпълнено условието по член 1361, параграф 1 от естонския данъчен кодекс.

15.

Естонският данъчен орган обжалва определението на Апелативния съд пред Riigikohus (Върховен съд, Естония, наричан по-нататък „запитващата юрисдикция“), като иска отмяната на това определение и постановяването на ново, с което да се уважи искането за налагане на обезпечителни мерки на Heavyinstall. В рамките на това обжалване запитващата юрисдикция поставя въпроса за тълкуването на Директива 2010/24, и по-специално на член 16 от нея относно искането за обезпечителни мерки.

16.

Според запитващата юрисдикция от определящо значение за разрешаването на спора по главното производство е да се изясни дали когато се произнася по искане за обезпечителни мерки, подадено от данъчния орган на друга държава членка на основание член 16 от Директива 2010/24, юрисдикцията на държавата членка може сама да прецени доказателствата, представени в подкрепа на това искане, и да реши по собствено убеждение дали са налице условията за налагане на обезпечителни мерки или тази юрисдикция следва да изходи от преценката на юрисдикцията на запитващата държава.

17.

Ето защо запитващата юрисдикция решава да спре производството и с определение, постъпило на 29 май 2019 г., да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 16 от Директива 2010/24 на Съвета от 16 март 2010 година относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки, да се тълкува в смисъл, че получилата искането за обезпечителни мерки юрисдикция на държавата членка, когато се произнася по това искане въз основа на националното законодателство (което запитаната юрисдикция може да направи съгласно член 16, първо изречение), е обвързана от становището на юрисдикцията на държавата по установяване на молителя, що се отнася до необходимостта от обезпечителни мерки и до възможността за налагането на такива, ако на юрисдикцията е бил представен документ, съдържащ това становище (член 16, [параграф 1], втора алинея, последно изречение, съгласно което не е необходим никакъв акт за признаването, допълването или заместването на този документ в запитаната държава членка)?“.

18.

С преюдициалния си въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да установи дали член 16 от Директива 2010/24 трябва да се тълкува в смисъл, че получилата искане за обезпечителни мерки юрисдикция на държавата членка, когато се произнася по това искане въз основа на националното законодателство, е обвързана от становището на юрисдикцията на запитващата държава членка, що се отнася до необходимостта от обезпечителни мерки и до възможността за налагането на такива, ако на юрисдикцията е бил представен документ, съдържащ това становище.

19.

Настоящият преюдициален въпрос налага да се определи обхватът на правомощията на юрисдикцията на държавата членка, сезирана с искане за налагане на обезпечителни мерки в рамките на въведената с Директива 2010/24 система за взаимна помощ между държавите членки, с оглед по-специално на два отделни аспекта: необходимостта от налагане на исканите обезпечителни мерки и възможността за налагането им.

20.

Като начало отбелязвам, че от член 16, параграф 1, втора алинея от Директива 2010/24 следва, че искането за помощ във връзка с налагането на обезпечителни мерки може евентуално да бъде придружено от документ, изготвен с оглед на налагането на обезпечителни мерки в запитващата държава членка и отнасящ се до вземането, за което се иска взаимна помощ ( 3 ). Този документ може да бъде административно или съдебно решение на юрисдикция на запитващата държава членка ( 4 ).

21.

От акта за преюдициално запитване личи, че в главното производство, висящо пред запитващата юрисдикция, искането за помощ във връзка с налагането на обезпечителни мерки, отправено от финландските органи до естонските органи, е придружено от съдебно решение, което съдържа анализ на наличието на условията във финландското право за налагането на обезпечителни мерки спрямо Heavyinstall. Както първоинстанционният съд, така и апелативният съд правят повторна преценка на наличието на тези условия въз основа на критерии съгласно естонското право.

22.

Именно в такъв контекст запитващата юрисдикция иска от Съда да тълкува член 16 от Директива 2010/24, за да провери дали и доколко в рамките на установената с тази директива система за взаимна помощ между държавите членки въпросната разпоредба позволява на юрисдикцията на запитаната държава членка да прецени приложения документ, представляващ постановено от юрисдикция на запитващата държава членка съдебно решение, и въз основа на собственото си убеждение да прецени дали са налице условията, свързани с необходимостта и възможността за налагане на обезпечителни мерки, както е поискано от запитващия орган.

23.

В акта за преюдициално запитване тази юрисдикция посочва, че е склонна да приеме тълкуване на член 16 от Директива 2010/24 в смисъл, че що се отнася до производството по потвърждаване на обезпечителните мерки пред юрисдикцията на запитаната държава членка, приложеното към искането за помощ решение на юрисдикцията на запитващата държава членка е само доказателство, което юрисдикцията на запитаната държава членка трябва да прецени, за да провери дали са налице условията за налагане на обезпечителни мерки въз основа на правото на тази държава.

24.

Страните, представили становища пред Съда, спорят за тълкуването, което следва да се даде на посочената разпоредба. Шведското правителство споделя становището на запитващата юрисдикция и също счита, че решението на юрисдикция на запитващата държава членка, с което се разрешава налагането на обезпечителни мерки, е само доказателство пред юрисдикцията на запитаната държава членка. Естонското и унгарското правителство обаче считат, че юрисдикцията на запитаната държава членка е обвързана от становището на запитващата държава, що се отнася до необходимостта и възможността за налагане на временни мерки, ако на тази юрисдикция бъде представен документ, съдържащ такова становище.

25.

Европейската комисия твърди, че освен в изключителни случаи запитващият орган трябва да проверява необходимостта от налагане на обезпечителните мерки. Що се отнася обаче до възможността да се предприемат такива мерки, приложеният към искането за помощ документ показвал само възможността те да бъдат наложени в запитващата държава членка.

26.

Следователно, за да се отговори на поставения от запитващата юрисдикция преюдициален въпрос, е необходимо да се направи тълкуване на член 16 от Директива 2010/24.

27.

В тази насока съгласно постоянната съдебна практика както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа на равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държавите членки с оглед на определянето на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза, при което да се отчита не само съдържанието, но и контекстът ѝ и целта, преследвана с правната уредба, от която тя е част ( 5 ).

28.

Що се отнася, на първо място, до текста на член 16 от Директива 2010/24, параграф 1, първа алинея от тази разпоредба предвижда, че по искане на запитващия орган органът на запитаната държава предприема обезпечителни мерки за събиране на вземане в два случая: от една страна, когато вземане или инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в запитващата държава членка е обжалван(о) към момента на отправяне на искането; от друга, в случай че вземането все още не е предмет на инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в запитващата държава членка.

29.

Налагането на обезпечителни мерки от запитания орган след това зависи от две условия, като едното се отнася до запитаната държава членка, а другото — до запитващата държава членка.

30.

Така обезпечителните мерки могат да бъдат наложени, от една страна, „ако това е допустимо съгласно националното законодателство [на запитаната държава] и в съответствие с националните административни практики“, и от друга, „доколкото съгласно националното законодателство и административните практики на запитващата държава членка в подобна ситуация също са възможни обезпечителни мерки“.

31.

По-нататък, от член 16, параграф 1, втора алинея е видно, че документът, позволяващ налагане на обезпечителни мерки в запитващата държава членка във връзка с вземането, което е предмет на искането за взаимна помощ, ако има такъв, трябва да се приложи към искането за обезпечителни мерки в запитаната държава членка ( 6 ).

32.

Освен това последното изречение от посочената втора алинея предвижда, че не е необходим никакъв акт за признаването, допълването или заместването на този документ в запитаната държава членка.

33.

Накрая, съгласно член 16, параграф 2 от разглежданата директива към искането за обезпечителни мерки може да се приложат и други документи, издадени в запитващата държава членка, различни от документа, посочен в параграф 1, втора алинея.

34.

От анализа на текста на член 16 от Директива 2010/24 следва, че тази разпоредба не определя изрично обхвата на правомощията на юрисдикцията на запитаната държава членка при подаването на искане за обезпечителни мерки в рамките на системата за взаимна помощ, но дава някои насоки в това отношение.

35.

От една страна, що се отнася до анализа, който следва да направи юрисдикцията на запитаната държава членка въз основа на националното си право при предявяване на такова искане, посочената разпоредба предвижда, че той се ограничава до проверката дали налагането на исканите обезпечителни мерки е „допустимо“ съгласно националното законодателство и в съответствие с националните административни практики. Ето защо анализът, който тази юрисдикция трябва да направи въз основа на националното си право, изглежда, се свежда до възможността за налагане в националната правна система на обезпечителни мерки като посочените в искането за взаимна помощ ( 7 ).

36.

От друга страна, от тази разпоредба следва, че документът на запитващия орган, който (евентуално) придружава искането и който разрешава налагането на обезпечителни мерки в запитващата държава членка, не изисква никакво признаване в запитаната държава членка и не може да бъде допълван или заместван в нея. От това следва, че съдържащият се в този евентуален придружаващ документ анализ, който обикновено ще се отнася до наличието на условията за налагане на обезпечителни мерки съгласно националното право на запитващата държава членка, не трябва и не може да бъде допълван, нито заместван в запитаната държава членка, което изглежда показва, че — както твърдят естонското и унгарското правителство — съдържащите се там съображения относно необходимостта от налагане на исканите обезпечителни мерки и относно възможността за налагане на тези мерки в запитващата държава членка обвързват юрисдикцията на запитаната държава членка ( 8 ).

37.

Впрочем тълкуването на член 16 от Директива 2010/24, което се извежда от анализа на текста на тази разпоредба, се потвърждава както от систематичния анализ, така и от анализа на целите на Директивата.

38.

Всъщност, на второ място, що се отнася до анализа на контекста, в който се вписва член 16 от Директива 2010/24, следва да се отбележи, че тази разпоредба се съдържа в глава IV от Директивата, която урежда „мерките за събиране или обезпечителните мерки“.

39.

В рамките на посочената глава IV членове 10—15 уреждат различни аспекти на исканията за събиране на вземания, подадени на основание Директива 2010/24, членове 16 и 17 се отнасят до исканията за взаимна помощ за налагането на обезпечителни мерки, а членове 18—20 се отнасят до въпроси, общи за двата вида искания. Съгласно член 17 от същата директива, за да влязат в действие разпоредбите на член 16 от нея, някои от разпоредбите относно исканията за събиране на вземания, сред които по-специално член 14, озаглавен „Спорове“, се прилагат mutatis mutandis.

40.

Що се отнася конкретно до посочения член 14 от Директива 2010/24, Съдът вече е имал повод да изясни обхвата и основанието за разпределянето на правомощията между юрисдикциите на държавите членки, съответно запитващата и запитаната.

41.

Всъщност съгласно тази съдебна практика член 14 от Директива 2010/24 предвижда разпределяне на правомощията между инстанциите на запитващата държава членка и тези на запитаната държава членка за разрешаване на спорове, от една страна, относно вземането, първоначалния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в запитващата държава членка, единния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в запитаната държава членка или валидността на уведомяване, извършено от компетентен орган на запитващата държава членка, и от друга страна, относно изпълнителните мерки, предприети в запитаната държава членка, или валидността на уведомяване, извършено от компетентен орган на последната ( 9 ).

42.

Съдът посочва, че това разпределяне на правомощията е следствие от обстоятелството, че вземането и инструментите, които позволяват събирането му, са установени въз основа на правилата на действащото право в запитващата държава членка, докато изпълнителните мерки се предприемат в запитаната държава съгласно разпоредбите на приложимото в нея право ( 10 ).

43.

Ratio legis, изведено от съдебната практика по член 14 от Директива 2010/24 относно взаимната помощ при събиране на вземания, приложим mutatis mutandis в рамките на искане за взаимна помощ във връзка с налагането на обезпечителни мерки, подадено на основание член 16 от тази директива, изглежда приложимо по аналогия при определянето как да се разпределят правомощията между юрисдикцията на запитващата държава членка и юрисдикцията на запитаната държава членка, когато към искането за взаимна помощ във връзка с налагането на обезпечителни мерки е приложено — както в случая, висящ пред запитващата юрисдикция — съдебно решение на юрисдикцията на запитващата държава, с което съгласно националното ѝ законодателство се констатира наличието на условията за налагане на обезпечителни мерки.

44.

Прилагането на това ratio legis води до разпределяне на правомощията между юрисдикцията на запитващата държава членка и юрисдикцията на запитаната държава членка, съгласно което първата е компетентна да разглежда спорове относно вземането и условията, позволяващи да се наложат обезпечителните мерки, определени въз основа на действащото законодателство в запитващата държава членка, докато втората е компетентна по отношение на производството по налагане на обезпечителните мерки в запитаната държава членка в съответствие със законовите разпоредби и административните практики на тази държава.

45.

От тези съображения следва, че анализът на разпоредбата на член 16 от Директива 2010/24 в нейния контекст води до заключението, че юрисдикцията на запитаната държава членка, каквато е естонската юрисдикция в главното производство, е компетентна да се произнесе по съответствието на производството за налагане на обезпечителни мерки на територията на посочената държава членка със законовите и административните разпоредби на тази държава, но не и по наличието на материалноправните условия за налагането на обезпечителните мерки, когато в този аспект е налице съдебно решение, постановено от юрисдикция на запитващата държава членка.

46.

Впрочем от съдебната практика е видно, че Директива 2010/24, която се основава на принципа на взаимно доверие между държавите членки, не предоставя на инстанциите на запитаната държава членка право да контролират актовете на запитващата държава членка ( 11 ). Освен това компетентните органи на запитващата или запитаната държава членка могат най-добре да тълкуват националното си законодателство и съответно да вземат решение относно законосъобразността на даден акт ( 12 ).

47.

От друга страна, само в изключителни случаи, които трябва да се тълкуват стеснително ( 13 ), Директива 2010/24 позволява на органите на запитаната държава членка да откажат оказването на взаимната помощ.

48.

Така член 18 от Директива 2010/24, озаглавен „Ограничения на задълженията на запитания орган“, предвижда три конкретни случая, в които запитаната държава членка може да откаже оказването на взаимна помощ — както по отношение на исканията за събиране на вземания, така и по отношение на налагането на обезпечителни мерки — а именно, на първо място, когато поради положението на длъжника предприемането на изпълнителни мерки или налагането на обезпечителни мерки би създало сериозни икономически или социални затруднения в запитаната държава членка, на второ място, когато са изтекли повече от пет години от приемането на акта, позволяващ събирането на вземането или налагането на обезпечителни мерки, и на трето място, когато размерът на вземането, за което се иска предприемане на изпълнителни мерки или налагане на обезпечителни мерки, е по-малък от 1500 EUR.

49.

Освен това Съдът е отбелязал, че по изключение може да бъде отказано изпълнението на искане за взаимна помощ и ако се окаже, че то може да наруши обществения ред на държавата членка на запитания орган ( 14 ).

50.

По-нататък, на трето място, според мен анализът на целите на Директива 2010/24 потвърждава изложените по-горе съображения.

51.

Най-напред, както вече бе отбелязано, Директива 2010/24 се основава на принципа на взаимно доверие. Прилагането на системата на взаимна помощ, въведена с тази директива, зависи от наличието на такова доверие между съответните национални органи ( 15 ).

52.

Освен това, както личи от съображение 4 от посочената директива, приемането ѝ има за цел, от една страна, да се разшири обхватът на взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци и такси, и от друга, предвид нарасналия брой искания за помощ, тя да стане по-ефикасна и по-ефективна. Необходимостта от гладко функциониране на системата за взаимна помощ, предвидена в Директива 2010/24, е посочена и в съображение 6 от нея.

53.

Що се отнася в частност до обезпечителните мерки, по-нататък в съображение 10 се подчертава, че с оглед на нарастващата мобилност в рамките на вътрешния пазар и ограниченията, наложени от Договора или други законодателни актове върху гаранциите, които могат да се изискват от данъкоплатците, които не са установени в рамките на националната територия, е необходимо да се предоставят по-широки възможности за искане на мерки за събиране или на обезпечителни мерки в друга държава членка.

54.

Повторно разглеждане от юрисдикцията на запитаната държава членка дали са налице условията за налагане на обезпечителните мерки с оглед на обстоятелствата по делото, при положение че те вече са били установени от юрисдикция на запитващата държава членка и съответното решение е приложено към искането, би било в разрез с горепосочените цели, и по-специално с принципа на взаимно доверие, на който се основава Директива 2010/24. Тъй като има опасност да направи невъзможно или прекомерно трудно изпълнението на искането за помощ, то също така би било в противоречие с гладкото функциониране и с ефикасността и ефективността на системата за взаимна помощ, предвидена в нея.

55.

Освен това такова повторно разглеждане би било в разрез както със специфичните изисквания за бързина, характеризиращи производството по налагане на обезпечителни мерки, така и с изискването в рамките на една и съща процедура за оказване на помощ да се избягват противоречиви преценки от съдебни инстанции на двете държави членки по отношение на едни и същи фактически обстоятелства.

56.

Ето защо целите на Директива 2010/24 не допускат тълкуване на член 16 от нея в смисъл, че юрисдикцията на запитаната държава членка може, извън изключителните обстоятелства, посочени в точки 47—49 по-горе, да отхвърли искане за обезпечителни мерки въз основа на повторно разглеждане на условията, обосноваващи налагането им, когато тези условия са били установени от съдебен орган, какъвто е случаят в главното производство, и съответното решение е приложено към искането за обезпечителни мерки.

57.

От изложеното дотук следва, че член 16 от Директива 2010/24 трябва да се тълкува в смисъл, че когато е подадено искане за взаимна помощ във връзка с налагането на обезпечителни мерки, което е придружено от посочен в член 16, параграф 1, втора алинея документ, представляващ решение на юрисдикция на запитващата държава членка, юрисдикцията на запитаната държава членка е обвързана от становището на тази юрисдикция, що се отнася до необходимостта — т.е. наличието на условията — за налагането на исканите обезпечителни мерки, както и до възможността за налагането на обезпечителни мерки в запитващата държава членка.

58.

С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалния въпрос, поставен от Riigikohus (Върховен съд, Естония), както следва:

„Член 16 от Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 година относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки, трябва да се тълкува в смисъл, че когато е подадено искане за взаимна помощ във връзка с налагането на обезпечителни мерки, което е придружено от посочен в член 16, параграф 1, втора алинея документ, представляващ решение на юрисдикция на запитващата държава членка, юрисдикцията на запитаната държава членка е обвързана от становището на тази юрисдикция, що се отнася до необходимостта — т.е. наличието на условията — за налагането на исканите обезпечителни мерки, както и до възможността за налагането на обезпечителни мерки в запитващата държава членка“.